BG66241B1

BG66241B1 - S-флуорометилов естер на 6 алфа, 9 алфа-дифлуоро-17 aлфa-[(2-фуранилкарбоксил) окси] -11 бета-хидрокси-16 алфа- метил-3-оксо-андрост-1,4,-диен-17-карботиова киселина като противовъзпалително средство

Info

Publication number: BG66241B1
Application number: BG107518A
Authority: BG
Inventors: Keith Biggadike; Steven Coote; Rosalyn Nice
Original assignee: Glaxo Group Limited
Priority date: 2000-08-05
Filing date: 2003-02-04
Publication date: 2012-08-31
Also published as: CN100513416C; DE122008000029I1; ES2317922T3; HUP0303354A2; ES2546830T3; PT2348032E; SI2348032T1; BRPI0113042B8; JP2010077145A; ES2292604T5; KR20070118317A; SK287576B6; NO2008006I2; NO20075376L; AU2001275760B2; JP5150607B2; PT1775305E; US7498321B2; US20040028615A1; NO2008006I1

Abstract

Съгласно един аспект от изобретението е предоставено съединение с формула (I) и негови солвати. Има също предоставени състави, съдържащи съединение, методи за приготвянето му и неговото използване в терапията.

Description

(54) S-ФЛ УОРОМЕТИ JI OB ЕСТЕР НА6АЛФА, 9АЛФА-ДИФЛУОРО-17АЛФА-Ц2-ФУРАНИЛКАРБОКСИЛ)ОКСИ]-11БЕТА-ХИДРОКСИ-16АЛФА-МЕТИЛ-3-ОКСО-АНДРОСТ-1,4-ДИЕН-17-КАРБОТИОВА КИСЕЛИНА КАТО ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО СРЕДСТВО

Област на приложение

Настоящото изобретение се отнася до ново противовъзпалително и противоалергично съединение от андростановата серия и до процес за неговото получаване. Настоящото изобретение се отнася също до фармацевтични формулировки, съдържащи съединението и до неговите терапевтични приложения, особено за лечението на възпалителни и алергични състояния.

Предшестващо състояние на техниката

Глюкокортикоидите, които имат противовъзпалителни свойства са известни и са широко използвани за лечението на възпалителни смущения или заболявания, такива като астма и ринит. Например, US патент 4 335 121 разкрива S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-( 1 -оксопропокси)-11 бета-хидрокси16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бетакарботиова киселина (известен под генеричното име флутиказон пропионат) и негови производни. Използването на глюкокортикоидите в повечето случаи и особено при децата, е било ограничено в някои места от загриженост за потенциалните странични ефекти. Страничните ефекти, за които има опасения при глюкокортикоидите включват потискане на системата хипоталамусхипофиза-надбьбречна жлеза (НРА), ефектите на костния растеж при деца и костната плътност при възрастни, очни усложнения (образуване на катаракта и глаукома) и кожна атрофия. Някои глюкокортикоидни съединения имат също комплексни пътища на метаболизъм, в които производството на активни метаболити може да направи фармакодинамиката и фармакокинетиката на такива съединения трудна за разбиране. Докато модерните стероиди са много по-безопасни, отколкото онези въведени първоначално, остава цел на изследванията да се произведат нови молекули, които имат отлични противовъзпалителни свойства, с предсказуеми фармакокинетични и фармакодинамични свойства, с привлекателен профил на страничните ефекти и с удобен режим на лечение.

Сега сме идентифицирали ново глюкокортикоидно съединение, което по същество посреща тези цели.

Техническа същност на изобретението

Така, съгласно един аспект от изобретението е предоставено съединение с формула (I)

и негови солвати.

Химичното наименование на съединението с формула (I) е S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси] -11 бета-хидрокси-1 бал фа-метил-3 оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина.

Позоваваниятатук по-нататък на съединението съгласно изобретението включват и съединението с формула (I), и негови солвати, особено фармацевтично приемливи солвати.

Съединението с формула (I) има потенциално изгодни противовъзпалителни или противоалергични ефекти, особено при локално приложение, демонстрирано например чрез неговата способност да се свързва към глюкокортикоидния рецептор и да забрани отговор през този рецептор. Оттук, съединението с формула (I) е полезно в лечението на възпалителни и/или алергични смущения.

Съединението (I) претърпява високо ефикасен чернодробен метаболизъм до получаване на 17-бета карбоксилната киселина (X) като единствен главен метаболит в in vitro системи от плъх и човек. Този метаболит е бил синтезиран и е било демонстрирано, че е >1000-кратно помалко активен от родителското съединение в in

66241 Bl vitro функционални глюкокортикоидни изследвания.

Този ефикасен чернодробен метаболизъм е отразен при in vivo данни от плъх, който има показан плазмен клиренс при скорост, доближаваща чернодробния кръвен поток и орална биодостъпност от <1 %, съвместими с екстензивен метаболизъм при първо преминаване.

In vitro изследвания на метаболизъм в човешки хепатоцити са показали, че съединение (I) се метаболизира по начин, идентичен на флутиказон пропионата, но че превръщането на (I) до неактивния киселинен метаболит настъпва приблизително 5-кратно по-бьрзо, отколкото с флутиказон пропионат. Това много ефикасно чернодробно деактивиране ще бъде очаквано, че минимизира системното въздействие в човек, което води до подобрен профил на безопасност.

Инхалираните стероиди се абсорбират също през белия дроб и този път на абсорбция има значителен принос към системното въздействие. Намалената белодробна абсорбция би могла следователно да осигури подобрен профил на безопасност. Изследвания със съединение с формула (I) са показали значително по-ниско въздействие на съединението с формула (I), отколкото с флутиказон пропионат след доставяне на сух прах към белите дробове на анестезирани прасета.

Смята се, че подобрен профил на безопасност ще позволи съединението с формула (I) да демонстрира желаните противовъзпалителни ефекти, когато се прилага веднъж дневно. Дозирането веднъж дневно се счита, че е значително по-удобно за пациентите, отколкото режимът на дозиране два пъти на ден, който нормално се използва за флутиказон пропионат.

Примери на болестни състояния, в които съединението от изобретението има пригодност, включват кожни заболявания като екзема, псориазис, алергичен дерматит, невродерматит, пруритус и хиперсензитивни реакции; възпалителни състояния на носа, гърлото или белите дробове такива като астма (включително предизвикани от алерген астматични реакции), ринит (включително сенна хрема), полипи в носа, хронична обструктивна белодробна болест, интерстициална белодробна болест и фиброза; състояния на възпалени черва, такива като улцеративен колит и болест на Крон; и автоимунни заболявания като ревматоиден артрит.

Съединението от изобретението може също да се използва в лечението на конюнктива и конюнктивит.

Ще бъде оценено от специалистите в областта, че споменаването тук на лечение се разширява до профилактика, а така също до лечението на установени състояния.

Както бе споменато по-горе, съединението с формула (I) е полезно в хуманната или ветеринарна медицина, по-специално като противовъзпалително и противоалергично средство.

Така е предоставено, като допълнителен аспект от изобретението, съединението с формула (I) или негов физиологично приемлив солват за използване в хуманната или ветеринарна медицина, особено в лечението на пациенти с възпалителни и/или алергични състояния, особено за лечение веднъж дневно.

Съгласно друг аспект от изобретението, предоставено е използването на съединението с формула (I) или негов физиологично приемлив солват за производството на лекарствено средство за лечение на пациенти с възпалителни и/ или алергични състояния, особено за лечение веднъж дневно.

В друг алтернативен аспект, е предоставен метод за лечението на пациент човек или животно с възпалително и/или алергично състояние, който метод се състои в прилагането на този пациент човек или животно, на ефективно количество от съединението с формула (I) или негов физиологично приемлив солват, особено за прилагане веднъж дневно.

Съединението съгласно изобретението може да бъде формулирано за приложение по всеки обичаен начин, и следователно изобретението включва също в неговия обхват фармацевтични състави, съдържащи съединението с формула (I) или негов физиологично приемлив солват заедно,

66241 Bl ако се желае, в смес с един или повече физиологично приемливи разредители или носители. Фармацевтични състави подходящи за приложение веднъж дневно, са от особен интерес.

Допълнително, предоставен е процес за получаване на такива фармацевтични състави, който се състои в смесване на ингредиентите.

Съединението съгласно изобретението може например, да бъде формулирано за перорално, букално, сублингвално, парентерално, локално или ректално приложение, особено локално приложение.

Локално приложение както е използвано тук, включва приложение чрез инсуфлация и инхалация. Примери на различни типове препарати за локално приложение включват маз, лосиони, кремове, гелове, пени, препарати за доставяне чрез трансдермални пластири, прахове, спрейове, аерозоли, капсули или патрони за използване в инхалатор или инсуфлатор, или капки (напр. капки за очи или нос), разтвори/суспензии за пулверизация, супозитории, песарии, клизми за задържане и таблетки или пелети за дъвчене или смучене (напр. за лечението на язвени афти), или липозом, или микроенкапсулирани препарати.

Изгодно съставите за локално приложение към белия дроб включват сухи прахови състави и състави за спрей.

Сухи прахови състави за местно доставяне към белия дроб могат например да бъдат представени в капсули и патрони за използване в инхалатор или инсуфлатор например, от желатин. Формулировките обикновено съдържат прахова смес за инхалация на съединението от изобретението и подходяща прахова основа такава като лактоза или нишесте. Всяка капсула или патрон обикновено може да съдържа между 20 microg 10 mg от съединението с формула (1). Алтернативно, съединението от изобретението може да бъде представено без ексципиенти. Опаковането на формулировката може да бъде подходящо за доставяне като единична доза или множество дози. В случая на доставяне като множество дози, формулировката може да бъде предварително премерена (напр. както в Diskus, виж GB 2 242 134 или Diskhaler, виж GB 2 178 965, 2 129 691 и 2 169 265) или премерена при използване (напр. както в Turbuhaler, виж ЕР 69 715). Пример за устройство с единична доза е

Rotahaler (виж GB 2 064 336). Устройството за инхалация Diskus се състои от удължена лента оформена от основен лист, имащ множество вдлъбнатини на разстояние една от друга по дължината му и покриващ лист към него, запечатан херметично, но с възможност за отлепване, определящи множество контейнери, като всеки контейнер има в себе си формулировка за инхалиране, съдържаща съединение с формула (I), за предпочитане комбинирана с лактоза. За предпочитане, лентата е достатъчно гъвкава, за да бъде навита на ролка. Покриващият лист и основният лист за предпочитане ще имат водещи крайни участъци, които не са запечатани един към друг, и поне един от тези водещи крайни участъци е изграден така, че да бъде присъединен към средство за навиване. Също, за предпочитане херметичното запечатване между основния и покриващия лист, се разпростира над тяхната пълна ширина. Покриващият лист за предпочитане може да бъде обелен от основния лист в надлъжно направление от един първи край на този основен лист.

Фармацевтични формулировки, които не са под налягане и са адаптирани да бъдат прилагани като сух прах местно към белия дроб през устната кухина (особено тези, които са свободни от ексципиент или са формулирани с разредител или носител като лактоза или нишесте, най-специално лактоза), са от особен интерес.

Състави за спрей могат например да бъдат формулирани като водни разтвори или суспензии, или като аерозоли доставяни от опаковки под налягане, такива като инхалатор с премерена доза, с използването на подходящ втечнен пропелант. Аерозолни състави, подходящи за инхалация могат да бъдат или суспензия, или разтвор, и обикновено съдържат съединението с формула (I) и подходящ пропелант като флуоровъглерод или водородсъдържащ хлорофлуоровъглерод или техни смеси, особено хидрофлуороалкани, особено 1,1,1,2тетрафлуороетан, 1,1,1,2,3,3,3-хепта-флуоро-нпропан или тяхна смес. Аерозолният състав може по избор да съдържа допълнителни ексципиенти за формулиране, добре известни в областта като повърхностно активни вещества напр. олеинова киселина или лецитин и съразтворители напр. етанол. Една примерна формулировка е свободна от ексципиент и се състои

66241 Bl от по същество от (напр. състои се от) съединение с формула (I) (за предпочитане в несолватирана форма напр. като Форма 1) (по избор в комбинация с друг терапевтично активен ингредиент) и пропелант, избран от 1,1,1,2тетрафлуороетан, 1,1,1,2,3,3,3-хептафлуоро-нпропан и техните смеси. Друга примерна формулировка се състои от отделни частици съединение с формула (I), пропелант избран от 1,1,1,2тетрафлуороетан, 1,1,1,2,3,3,3-хептафлуоро-нпропан и техни смеси и суспендиращо средство, което е разтворимо в пропеланта, напр. една олигомлечна киселина или нейно производно както е описано в WO 1994/021229. Предпочитаният пропелант е 1,1,1,2-тетрафлуороетан. Както е отбелязано другаде в това описание, съединението с формула (I) не изглежда да образува солват с 1,1,1 ,2-тетрафлуороетан. Формулировките под налягане обикновено ще бъдат държани в метална кутия (напр. алуминиева кутия), затворена с клапан (напр. дозиращ клапан) и поставена в регулатор със задвижване, снабден с мундщук.

Аерозолните опаковки под налягане за предпочитане не съдържат отделно лекарствено средство, пропелант и стабилизатор, съдържащи водна добавка (т.е. вода, прибавена в допълнение към насцентно образувана вода). Аерозолните опаковки под налягане за предпочитане също не съдържат отделно лекарствено средство, пропелант и стабилизатор, съдържащи аминокиселина, нейно производно или тяхна смес.

Лекарствените средства за приложение чрез инхалация желателно имат контролиран размер на частиците. Оптималният размер на частиците за инхалация в бронхиалната система е обикновено 1-10 microm, за предпочитане 2-5 microm. Частици, имащи размер над 20 microm са обикновено твърде големи, когато са инхалирани, за да достигнат малките въздушни пътища. За да се постигнат тези размери, частиците от съединението с формула (I) както са произведени, могат да бъдат подложени на намаляване на размера с обичайни средства, напр. чрез микронизация. Желаната фракция може да бъде отделена чрез въздушна класификация или пресяване. За предпочитане, частиците ще бъдат кристални, получени например чрез процес, който включва смесване в непрекъснат струен ди фузьор в присъствието на ултразвуково излъчване, на течащ разтвор от съединение с формула (I) като лекарствено средство в течен разтворител с течащ течен изсолител за това лекарствено средство (напр. както е описано в Международна патентна заявка PCT/GB1999/ 004368) или иначе чрез процес, който включва пропускане на поток от разтвор на субстанцията в течен разтворител и поток от течен изсолител за същата субстанция, тангенциално в цилиндрична смесителна камера, имаща аксиален изходящ отвор, такъв, че тези потоци по този начин интимно се смесват посредством образуването на вихър, което причинява утаяването на кристални частици от субстанцията (напр. както е описано в Международна патентна заявка РСТ/ GB00/04327). Когато е използван ексципиент като лактоза, обикновено размерът на частиците на ексципиента ще бъде много по-голям от този на инхалираното лекарствено средство в рамките на настоящото изобретение. Когато ексципиентът е лактоза, той типично ще присъства като смляна лактоза, в която не повече от 85 % от частиците на лактозата ще има MMD от 60 - 90 microm и не по-малко от 15 % ще имат MMD от по-малко от 15 microm.

Формулировките за локално приложение към носа (напр. за лечението на ринит) включват аерозолните опаковки под налягане и водни формулировки прилагани към носа чрез помпа с налягане. Формулировки, които не са под налягане и пригодени да бъдат прилагани локално към носната кухина, са от особен интерес. Формулировката за предпочитане съдържа вода като разредител или носител за тази цел. Водни формулировки за приложение към белия дроб или носа могат да бъдат предоставени с обичайни ексципиенти, такива като буфериращи средства, агенти за модифициране натоничността и подобни. Водни формулировки могат също да бъдат прилагани към носа чрез пулверизиране.

Други възможни форми за представяне включват следните:

Маз, кремове и гелове, могат например да бъдат формулирани с водна или маслена основа, с добавянето на подходящ агент за сгъстяване и/или желиране и/или разтворители. Такива основи могат така например да включват вода и/или масло като течен парафин или рас

66241 Bl тително масло като арахисово масло или рициново масло, или разтворител като полиетиленгликол. Сгъстяващите агенти и желиращите агенти, които могат да бъдат използвани съгласно природата на основата включват мек парафин, алуминиев стеарат, цетостеарилов алкохол, полиетиленгликоли, ланолин, пчелен восък, карбоксиполиметилен и целулозни производни, и/или глицерилмоностеарат и/или нейонни емулгиращи средства.

Лосионите могат да бъдат формулирани с водна или маслена основа и обикновено ще съдържат също едно или повече емулгиращи средства, стабилизиращи средства, диспергиращи средства, суспендиращи средства или сгъстяващи средства.

Прахове за външно приложение могат да бъдат образувани с помощта на всяка подходяща прахова основа, например талк, лактоза или нишесте. Капки могат да бъдат формулирани с водна или неводна основа също съдържащи едно или повече диспергиращи средства, солубилизиращи средства, суспендиращи средства или консерванти.

Ако е подходящо, формулировките от изобретението могат да бъдат буферирани чрез прибавянето на подходящи буфериращи средства.

Пропорцията на активното съединение с формула (I) в локалните състави съгласно изобретението, зависи от точния тип на формулировката за приготвяне, но обикновено ще бъде в обхвата от 0.001 до 10 % тегловни. Обикновено, все пак за повечето типове препарати е изгодно използваната пропорция да бъде в обхвата от 0.005 до 1 % и за предпочитане 0.01 до 0.5 %. Обаче, в праховете за инхалация или инсуфлация използваната пропорция ще бъде обикновено в обхвата от 0.1 до 5 %.

Аерозолните формулировки за предпочитане са оформени така, че всяка премерена доза или “пуфкане” от аерозола съдържа 1 microg 2000 microg, напр. 20 microg - 2000 microg, за предпочитане около 20 microg - 500 microg от съединение с формула (I). Приложението може да бъде веднъж дневно или няколко пъти дневно, например 2,3,4 или 8 пъти, като се дават например 1, 2 или 3 дози всеки път. За предпочитане съединението с формула (I) се доставя веднъж или два пъти дневно, по-предпочитано веднъж на ден. Общата дневна доза с аерозол типично ще бъде в обхвата 10 microg - 10 mg, напр. 100 microg -10 mg, за предпочитане 200 microg 2000 microg.

Локалните препарати могат да бъдат прилагани посредством едно или повече приложения на ден към засегната площ; могат да бъдат използвани оклузивни превръзки над кожните области. Може да бъде постигнато непрекъснато или удължено доставяне чрез леплива система с резервоар.

За вътрешно приложение съединението съгласно изобретението може например да бъде формулирано по обичаен начин за перорално, парентерално или ректално приложение. Формулировките за перорално приложение включват сиропи, еликсири, прахове, гранули, таблетки и капсули, които типично съдържат обичайни ексципиенти, такива като свързващи средства, пълнители, омазняващи средства, дезинтегриращи средства, овлажняващи средства, суспендиращи средства, емулгиращи средства, консерванти, буфериращи соли, аромати, оцветители и/или подслаждащи средства както е подходящо. Единичните дозирани форми обаче са предпочитани, както е описано по-долу.

Предпочитани форми на препарат за вътрешно приложение са единични дозирани форми, т.е. таблетки и капсули. Такива единични дозирани форми съдържат от 0.1 mg до 20 mg, за предпочитане от 2.5 до 10 mg от съединението от изобретението.

Съединението съгласно изобретението могат изобщо да бъдат давани за вътрешно приложение в случаите, когато е показана системна адренокортикална терапия.

Изобщо препаратите за вътрешно приложение могат да съдържат от 0.05 до 10 % от активния ингредиент в зависимост от типа на включения препарат. Дневната доза може да варира от 0.1 mg до 60 mg, напр. 5-30 mg, в зависимост от състоянието, което се лекува и желаната продължителност на лечение.

Формулировките с бавно освобождаване или с ентеросолвентно покритие могат да бъдат изгодни, особено за лечението на възпалителни смущения на червата.

Фармацевтичните състави съгласно изобретението могат също да бъдат използвани в комбинация с друг терапевтично активен агент, например, бета₂ адренорецепторен агонист, ан

66241 Bl тихистаминово средство или противоалергично средство. Така, изобретението предоставя, в допълнителен аспект, комбинация, съдържаща съединението с формула (I) или негов физиологично приемлив солват заедно с друг терапевтично активен агент, например, бета₂-адренорецепторен агонист, антихистаминово средство или противоалергично средство.

Примери на бета₂-адренорецепторни агонисти включват салметерол (напр. като рацемат или единичен енантиомер, такъв като Rенантиомера), салбутамол, формотерол, салмефамол, фенотерол или тербуталин и техни соли, например ксинафоатната сол на салметерол, сулфатната сол или свободната база на салбутамол или фумаратната сол на формотерол. Примери на антихистамини включват метапирилен или лоратадин.

Други подходящи комбинации включват например други противовъзпалителни средства, напр. NSAID (нестероидни противовъзпалителни средства) (напр. натриев кромогликат, недокромил натрий, PDE4 инхибитори, левкотриенови антагонисти, iNOS инхибитори, триптазни и еластазни инхибитори, бета-2 интегринови антагонисти и аденозин 2а агонисти) или антиинфекциозни средства (напр. антибиотици, противовирусни средства).

От особен интерес е използването на съединението с формула (I) в комбинация с инхибитор на фосфодиестераза 4 (PDE4). PDE4-cneцифичният инхибитор, полезен в този аспект от изобретението може да бъде всяко съединение, за което е известно, че инхибира PDE4 ензима, или за което е открито, че действа като PDE4 инхибитор, и които са само PDE4 инхибитори, не съединения, които инхибират други членове от PDE фамилията, а така също и PDE4. Обикновено е предпочитано да се използва PDE4 инхибитор, който има 1С₅₀ отношение от около 0.1 или по-голямо по отношение на 1С₅₀ за PDE4 каталитичната форма, която свързва ролипрам с висок афинитет разделен на 1С₅₀ за формата, която свързва ролипрам с нисък афинитет. За целите на това разкритие, сАМР каталитичното място, което свързва R и S ролипрам с нисък афинитет е обозначено с “ниско афинитетно” свързващо място (LPDE 4) и другата форма на това каталитично място, която свързва ролипрам с висок афинитет е обозначена с “високо афинитетно” свързващо място (HPDE 4). Този термин “HPDE 4” не трябва да се бърка с термина “hPDE4”, който е използван за означаване на човешка PDE4. Началните експерименти бяха проведени за установяване и потвърждаване на [³Н]-ролипрам анализ за свързване. Подробностите от тази работа са дадени в Анализите за свързване, описани в подробности подолу.

Предпочитаните PDE4 инхибитори за използване в това изобретение ще бъдат онези съединения, които имат лечебно терапевтично отношение т.е., съединения, които предпочитано инхибират сАМР каталитична активност, когато ензимът е във форма, която свързва ролипрам с нисък афинитет, като по този начин редуцира страничните ефекти, които очевидно са свързани до инхибиране на формата, която свързва ролипрам с висок афинитет. Друг начин да се изложи това е, че предпочитаните съединения ще имат IC_J0 отношение от около 0.1 или по-голямо по отношение: 1С₅₀ за PDE4 каталитичната форма, която свързва ролипрам с висок афинитет разделена на 1С_;о за формата, която свързва ролипрам с нисък афинитет.

Допълнително усъвършенстване на този стандарт е това, в което PDE4 инхибиторът има 1С₅₀ отношение от около 0.1 или по-голямо; споменатото отношение е отношението на 1С₅₀стойността за конкуриране със свързването на 1 пМ от [³Н]И-ролипрам към форма на PDE4, която свързва ролипрам с висок афинитет над IC_S0стойността за инхибиране на PDE4 каталитичната активност на форма, която свързва ролипрам с нисък афинитет като се използва 1 microM [³Н]сАМР като субстрат.

Примери на полезни PDE4 инхибитори са: (R)-(+)-1 -(4-бромобензил)-4- [(3 -циклопентилокси)-4-метоксифенил]-2-пиролидон;

(Е)-(+)-1-(4-бромобензил)-4-[(3-циклопентилокси)-4-метоксифенил]-2-пиролидон;

3-(циклопентилокси-4-метоксифенил)-1 (4-№-[К2-циано-8-метилизотиоуреидо]бензил)2-пиролидон;

цис 4-циано-4-(3-циклопентилокси-4-метоксифенил)циклохексан-1 -карбоксилна киселина];

цис [4-циано-4-(3-циклопропилметокси-4дифлуорометоксифенил)-циклохексан-1 -ол];

(R)-(+)-eTHnoB [4-(3 -циклопентилокси-4

66241 Bl метоксифенил)пиролидин-2-илиден]ацетат;и (8)-(-)-етилов [4-(3-циклопентилокси-4метоксифенил)пиролидин-2-илиден]ацетат.

Най-предпочитани са онези PDE4 инхибитори, които имат 1С₅₀ отношение от повече от 0.5, и особено онези съединения, имащи отношение от повече от 1.0. Предпочитани съединения са цис 4-циано-4-(3-циклопентилокси-

4-метоксифенил)циклохексан-1 -карбоксилна киселина, 2-карбометокси-4-циано-4-(3 -циклопропилметокси-4-дифлуорометоксифенил)-циклохексан-1-он и цис-[4-циано-4-(3-циклопропилметокси-4-дифлуоро-метоксифенил)циклохексан1-ол]; те са примери на съединения, които се свързват предпочитано към ниско афинитетното свързващо място, и които имат 1С₅₀ отношение от 0.1 или по-голямо. Други съединения, представляващи интерес, включват:

Съединения изложени в US патент 5 552 438, издаден на 03.09.1996 г.; този патент и съединенията, разкрити в него са включени тук изцяло чрез препратка. Съединението от особен интерес, което е разкрито в US патент 5 552 438, е цис 4-циано-4-[3-(циклопентилокси)-4-метоксифенил]-циклохексан-1 -карбоксилна киселина (известно също като циломаласт) и неговите соли, естери, пролекарствени средства или физични форми;

AWD-12-281 от Astra (Hofgen, N. etal. 15^thEFMC Int Symp Med Chem (Sept 6-10, Edinburgh) 1998, Abst P.98); 9-бензиладениново производно наречено NCS-613 (INSERM); D-4418 от Chiroscience и Schering-Plough; бензодиазепинов PDE4 инхибитор идентифициран като CI-1018 (PD-168787; Parke-Davis/Wamer-Lambert); бензодиоксолово производно Kyowa Hakko, разкрито в WO 1999/016766; V-11294А от Napp (Landells, L. J. et al. Eur Resp J [Annu Cong Eur Resp Soc (Sept 19-23, Geneva) 1998] 1998, 12 (Suppl. 28): Abst P2393); рофлумиласт (CAS номер № 162401-32-3) и фталазинон (WO 1999/ 047505) от Byk-Gulden; или съединение, идентифицирано като Т-440 (Tanabe Seiyaku; Fuji, К. et al. J Pharmacol Exp Ther, 1998, 284(1): 162).

Анализи за свързване на фосфодиестераза и ролипрам

Анализен метод 1А

Изолирана човешка моноцитна PDE4 и hrPDE (човешка рекомбинантна PDE4) бе определена, че съществува главно в ниско афи нитетната форма. Оттук активността на изследваните съединения срещу ниско афинитетната форма на PDE4 може да бъде оценена като се използват стандартни изследвания за PDE4 каталитична активност, като се използва 1 microM [³Н]сАМР като субстрат (Torphy et al., J. of Biol. Chem., Vol. 267, № 3 pp. 1798-1804, 1992). Като източник на протеин бяха използвани супернатанти, получени с висока скорост от мозък на плъх, и двата енантиомера на [³Н]-ролипрам бяха получени до специфична активност от 25.6 Ci/mmol. Стандартните анализни условия бяха модифицирани от публикуваната процедура, за да бъдат идентични с PDE анализните условия, освен за последния от сАМР: 50 mM Tris НС1 (pH 7.5), 5 тМ MgCl₂,50 microM

5-АМР и 1 пМ от [³Н]-ролипрам (Torphy et al., J. of Biol. Chem., Vol. 267, № 3 pp. 1798 - 1804, 1992). Анализът бе проведен за 1 h при 30°С. Реакцията бе прекъсната и свързаният лиганд бе отделен от свободния лиганд, като се използва комбайн Brandel за събиране на клетки. Конкурирането за високо афинитетното свързващо място бе оценено при условия, които бяха идентични на тези, използвани за измерване на ниско афинитетна PDE активност, като се предполага, че [³Н]сАМР не присъства.

Анализен метод 1В

Измерване на фосфодиестеразна активност

PDE активността бе анализирана с използване на [³Н]сАМР SPA или [³H]cGMP SPA ензимен анализ, както е описано от доставчика (Amersham Life Sciences). Реакциите бяха проведени в 96-ямкови плаки при стайна температура, в 0.1 ml реакционен буфер, съдържащ (крайни концентрации): 50 mM Tris-HCl, pH 7.5,8.3 тМ MgCl₂,1.7 тМ EGTA, [³Н]сАМР или [³Н] cGMP (приблизително 2000 dpm/pmol), ензим и различни концентрации на инхибиторите. Пробата бе оставена за протичане на процеса за 1 h и той бе прекъснат чрез прибавяне на 50 microl SPA итриево-силикатни перли в присъствието на цинков сулфат. Плаките бяха разклатени и оставени да престоят при стайна температура 20 min. Образуването на радиобелязан продукт бе оценено със сцинтилационна спектрометрия.

Анализ за свързване на [³Н]И-ролипрам Анализът за свързване на [³Н]И-ролипрам

66241 Bl бе осъществен чрез модифициране на метода от Schneider и сътрудници, виж Nicholson, et al.. Trends Pharmacol. Sci., Vol. 12, pp. 19-27 (1991) и McHale et al., Mol. Pharmacol., Vol. 39, 109 113 (1991). R-Ролипрамът се свързва към каталитичното място на PDE4, виж Torphy et al., Mol. Pharmacol., Vol. 39, pp. 376 - 384 (1991). Следователно, конкурирането за свързване на [³Н]Я-ролипрам предоставя независимо потвърждение за ефикасностите на PDE4 инхибитори на небелязани конкуренти. Анализът бе осъществен при 30°С за 1 h в 0.5 microl буфер, съдържащ (крайна концентрации): 50 mM Tris-HCl, pH 7.5, 5 mM MgCl₂, 0.05 % говежди серумен албумин, 2 пМ [³Н]Я-ролипрам (5.7 х 104 dpm/ pmol) и различни концентрации от не-радиобелязани инхибитори. Реакцията бе спряна чрез прибавянето на 2.5 ml леденостуден реакционен буфер (без [³Н]Щ-ролипрам) и бърза вакуумна филтрация (комбайн за клетки Brandel) през Whatman GF/В филтри, които са били накиснати в 0.3 % полиетиленимин. Филтрите бяха промити с допълнителни 7.5 ml студен буфер, изсушени и преброени с течна сцинтилационна спектрометрия.

Така изобретението предоставя в допълнителен аспект комбинация, съдържаща съединението с формула (I) или негов физиологично приемлив солват заедно с PDE4 инхибитор.

Комбинацията спомената по-горе може удобно да бъде представена за използване във формата на фармацевтична формулировка и така фармацевтични формулировки, съдържащи комбинация както е дефинирана по-горе заедно с физиологично приемлив разредител или носител, представляват допълнителен аспект от изобретението.

Индивидуалните съединения от такива комбинации могат да бъдат прилагани или последователно, или едновременно в отделни или обединени фармацевтични формулировки.

Подходящите дози от известни терапевтични средства ще бъдат лесно оценени от специалистите в областта.

Изненадващо, съединението с формула (I) показа значителна тенденция да образува солвати с обикновено използвани органични разтворители. Такива солвати са по същество стехиометрични, напр. отношението на съединение с формула (I) към разтворител е близо до

1:1, напр. съгласно анализ на заявителя е било определено, че е в обхвата 0.95 - 1.05 : 1. Например, получихме солвати с разтворители като ацетон, диметилформамид (DMF), диметилацетамид (DMAc), тетрахидрофуран (THF), Nметил-2-пиролидон, изопропанол и метилетилкетон. Солватирането на съединение с формула (I) не е предсказуемо, все пак тъй като намерихме, че макар и то да образува солват с изопропанол, не изглежда да образува солват с етанол или метанол. Нещо повече, не изглежда, че то образува солват с 1,1,1,2-тетрафлуороетан, етилацетат, метилацетат, толуен, метилизобутилкетон (MIBK) или също вода. Обаче поради токсичността на много органични разтворители е било необходимо да се разработят специални условия на обработване в последния етап (обсъдени по-късно), за да се позволи съединението с формула (I) да бъде получено в несолватирана форма. Така, съгласно друг аспект от изобретението предоставено е съединение с формула (I) в несолватирана форма.

Изненадващо открихме също, че съединението с формула (I) в несолватирана форма може да съществува в множество полиморфни форми. Специфично идентифицирахме полиморфни форми, които могат да бъдат различени посредством рентгенова прахова дифракция (XRPD), които сме назовали като Форма 1, Форма 2 и Форма 3. Форма 3 изглежда, че е нестабилна второстепенна полиморфна модификация на Форма 2. Общо казано, Формите се характеризират с техните XRPD профили както следва:

Форма 1: Пик при около 18.9 градуса 2Тета

Форма 2: Пикове при около 18.4 и 21.5 градуса 2Тета.

Форма 3: Пикове при около 18.6 и 19.2 градуса 2Тета.

В обхвата 21-23 градуса 2Тета, Форма 3 показва единичен пик, докато Форма 2 показва двойка от пикове. Пик при 7 градуса 2Тета присъства във всички случаи, но той присъства с много по-висока интензивност в случая на Форми 2 и 3, отколкото е в случая за Форма 1.

XRPD решетките на полиморфите са показани една над друга във Фигура 1. Превръщането на Форма 2 във Форма 1 с времето във водна суспензия при температура на

66241 Bl околната среда е показано на Фигура 2. В превръщането на Форма 2 във Форма 1, загубата на пик, характеристичен за Форма 2 (отбелязан като В) при около 18.4 градуса 2Тета, подчертано намаляване в интензитета в пика при около 7 градуса 2Тета (отбелязан като А) и появата на пик, характеристичен за Форма 1 (отбелязан като С) при около 18.9 градуса 2Тета, са особено очевидни.

Температурната зависимост на Форма 3 е показана на Фигура 4. Температурата бе променяна съгласно профила, показан на Фигура 5. От Фигура 4 може да бъде видяно, че Форма 3 се превръща първо във Форма 2 в температурния обхват 30 - 170°С, и после се превръща във Форма 1 в температурния обхват 170 - 230°С. При превръщането на Форма 3 във Форма 2, разделянето на един пик в обхвата 21-23 градуса 2Тета на два пика в същия обхват и отместването наляво на пика при около 18.6 градуса 2Тета до около 18.4 градуса 2Тета са особено забележими. При превръщането на Форма 2 във Форма 1 могат да бъдат наблюдавани подобни промени като тези, отбелязани в предишния параграф.

Профилите от диференциалната сканираща калориметрия (DSC) и термо-гравиметричния анализ (TGA) на Форма 1 са показани във Фигура 3. Профилите се характеризират с преход при около 280 - 300°С (типично близо до 298°С), съответстващо на ендотермично събитие в DSC и химично разлагане в TGA. DSC профилите на Форми 2 и 3 не бяха съществено различни при условията на осъществените експерименти и така DSC не е подходяща техника за различаване на 3-те Форми. На Фигура 3 отсъствието на активност в TGAh DSC профилите под около 298°С предполага, че субстанцията показва добра физична и химична стабилност при нормални работни температури.

Както е показано в Примерите, били са определени енталпиите на разтваряне на Форми 1 и 3 в определени органични разтворители и съответно е била пресметната енталпия на прехода от Форма 3 във Форма 1 от 5.1 - 6.7 kJ/mol.

Така предпочитаме съединение с формула (I) в несолватирана Форма 1, тъй като тази форма изглежда, че е термодинамично най-стабилна при температура на околната среда и също изглежда, че е най-малко податлива на нежелана сорбция на влага (виж резултатите в раздела за

Примерите). Въпреки това, Форма 2 (или Форма 3) могат да бъдат предпочитани при други условия.

Въпреки че използването на съединение с формула (I) в солватирана форма не е предпочитано, независимо от това ние изненадващо намерихме, че някои солватни форми имат особено привлекателни физикохимични свойства, които ги правят полезни като междинни съединения в получаването на съединение с формула (I) в несолватирана форма (напр. чрез отстраняване на разтворителя като краен етап). Например ние открихме, че някои стехиометрични солвати могат да бъдат изолирани като твърди вещества в значително кристална форма. Така ние осигуряваме като аспект от изобретението:

Съединение с формула (I) като метилетилкетонов солват;

Съединение с формула (I) като изопропанолов солват;

Съединение с формула (I) като тетрахидрофуранов солват;

Съединение с формула (I) като ацетонов солват.

По-специално осигуряваме гореспоменатите солвати като твърди вещества в кристална форма.

Допълнително специфично предимство на тези солвати е факта, че десолватирането на солвата (напр. чрез нагряване) води до образуването на несолватираната форма като предпочитаната Форма 1. Гореспоменатите солвати имат относително ниска токсичност и са подходящи за използване в производство от индустриален мащаб. Съединение с формула (I) като DMF солвата, който може също да бъде изолиран като твърдо вещество в кристална форма, също е от интерес за използване в по-нататъшното обработване до несолватирана Форма 1.

Съединението с формула (I) и негови солвати могат да бъдат получени по методологията, описана тук по-нататък, представляваща допълнителен аспект от това изобретение.

Един процес съгласно изобретението за получаване на съединение с формула (I) или негов солват, включва алкилиране на тиокиселина с формула (II)

66241 Bl

или нейна сол.

В този процес съединението с формула (II) може да бъде подложено на взаимодействие със съединение с формула FCH₂L, в която L представлява отцепваща се група (напр. халогенен атом, мезилна или тозилна група или подобни), например подходящ флуорометил халид при стандартни условия. За предпочитане, флуорометил халидният реагент е бромофлуорометан.

Както е отбелязано по-нататък, за предпочитане съединението с формула (II) е използвано като сол, особено солта с диизопропилетиламин.

В един предпочитан процес за получаване на съединението с формула (I), съединението с формула (II) или негова сол се обработва с бромофлуорометан, по избор в присъствието на катализатор за фазов трансфер. Предпочитан разтворител е метилацетат, или по-предпочитано етилацетат, по избор в присъствието на вода. Присъствието на вода подобрява разтворимостта и на изходното вещество, и на продукта, и използването на катализатор за фазов трансфер води до повишена скорост на реакцията. Примери на катализатори за фазов трансфер, които могат да бъдат използвани, включват (но не са ограничени до) тетрабутиламониев бромид, тетрабутиламониев хлорид, бензилтрибутиламониев бромид, бензилтрибутиламониев хлорид, бензилтриетиламониев бромид, метилтрибутиламониев хлорид и метилтриоктиламониев хлорид. THF също е бил успешно използван като разтворител за реакцията, в която присъствието на катализатор за фазов трансфер отново обезпечава значително по-бърза реакционна скорост. За предпочитане продуктът, присъстващ в органична фаза се промива първо с водна киселина, напр. разредена НС1, за да се отстранят аминовите съединения, такива като триетиламин и диизопропилетиламин, и после с водна основа напр. натриев бикарбонат, за да се отстрани всякакво непрореагирало прекурсорно съединение с формула (II). Както е отбелязано по-нататък, ако така полученото съединение с формула (1) в разтвор в етилацетат, се дестилира и се прибави толуен, после изкристализира несолватираната Форма 1.

Съединения с формула (II) могат да бъдат получени от съответното 17алфа-хидроксилно производно с формула (III):

като се използва например, методологията, описана от G. Н. Phillipps et al., (1994) Journal of Medicinal Chemistry, 37, 3717 - 3729. Например етапът типично включва прибавянето на реагент, подходящ за осъществяване на естерификация, напр. активирано производно на 2фуранкарбоксилна киселина, такова като активиран естер или за предпочитане 2-фуроил халид, напр. 2-фуроилхлорид (използван в молно количество поне 2-кратно по отношение на съединението с формула (III)), в присъствието на органична основа напр. триетиламин. Вторият мол от 2-фуроилхлорида взаимодейства с остатъка на тиокиселината в съединението с формула (III) и е необходимо да бъде отстранен, напр. чрез взаимодействие с амин, такъв като диетиламин.

Този метод обаче страда от недостатъците, че полученото съединение с формула (II) не е пречистено направо от онечиствания със страничния продукт 2-фуроилдиетиламид. По тази причина ние изобретихме няколко подобрени процеса за осъществяване на това превръщане.

В един първи такъв подобрен процес ние открихме, че при използване на повече полярен амин като диетаноламин се получава повече водоразтворим страничен продукт (в този случай 2-фуроилдиетаноламид), което позволява да бъде получавано съединение с формула (II) или

66241 Bl негова сол с висока чистота, тъй като страничният продукт може ефикасно да бъде отстранен чрез водно промиване.

Така съгласно този аспект от изобретението, предоставяме процес за получаване на съединение с формула (II), който се състои от:

(а) взаимодействие на съединение с формула (III) с активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина в количество от поне 2 mol от активираното производно за mol от съединение с формула (III), до получаване на съединение с формула (ПА)

и (Ь) отстраняване на свързания през сярата 2-фуроилен остатък от съединение с формула (ПА) чрез взаимодействие на продукта от етап (а) с органична първична или вторична аминова база, способна да образува водоразтворим 2-фуроил амид.

В две особено удобни изпълнения на този процес, ние също осигуряваме методи за ефикасното пречистване на крайния продукт, които включват или (cl) когато продуктът от етап (Ь) е разтворен по същество в несмесващ се с вода органичен разтворител, пречистване на съединението с формула (II) чрез измиване на амидния страничен продукт от етап (Ь) с водна промивна течност, или (с2) когато продуктът от етап (Ь) е разтворен в смесващ се с вода разтворител, пречистване на съединението с формула (II) чрез обработване на продукта от етап (Ь) с водна среда така, че да се утаи чисто съединение с формула (II) или негова сол.

В етап (а) за предпочитане активираното производно на 2-фуранкарбоксилната киселина може да бъде активиран естер на 2-фуранкарбоксилната киселина, но по-предпочитано е 2фуроилхалид, особено 2-фуроилхлорид. Подходящ разтворител за тази реакция е етилацетат или метилацетат (за предпочитане метилацетат) (когато може да следва етап (cl)) или ацетон (когато може да следва етап (с2)). По правило ще присъства органична основа напр. триетиламин. В етап (Ь) за предпочитане органичната основа е диетаноламин. Основата може подходящо да бъде разтворена в разтворител напр. метанол. Обикновено етапи (а) и (Ь) ще бъдат осъществявани при намалена температура, напр. между 0 и 5°С. В етап (cl) водната промивна течност може да бъде вода, обаче използването на солев разтвор има за резултат по-високи добиви и следователно е предпочитано. В етап (с) водната среда е например разредена водна киселина, такава като разредена НС1.

Съгласно един свързан аспект от изобретението, се осигурява алтернативен процес за получаване на съединение с формула (II), който включва:

(a) взаимодействие на съединение с формула (III) с активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина в количество от поне 2 mol активирано производно за mol от съединение с формула (III) до получаване на съединение с формула (ПА); и (b) отстраняване на свързания през сярата 2-фуроилен остатък от съединение с формула (ПА) чрез взаимодействие на продукта от етап (а) с допълнителен mol от съединение с формула (III), до получаване на 2 mol от съединение с формула (II).

В етап (а) за предпочитане активираното производно на 2-фуранкарбоксилната киселина може да бъде активиран естер на 2-фуранкарбоксилна киселина, но по-предпочитано е 2фуроилхалид, особено 2-фуроилхлорид. Подходящ разтворител за този етап е ацетон. Обикновено ще присъства органична основа напр. триетиламин. В етап (Ь) подходящ разтворител е DMF или диметилацетамид. По правило ще присъства органична основа напр. триетиламин. В повечето случаи етапи (а) и (Ь) ще бъдат осъществявани при намалена температура напр. между 0 и 5°С. Продуктът може да бъде изолиран чрез обработване с киселина и

66241 Bl промиване c вода.

Този гореспоменат процес е много ефикасен в това, че не се произвежда никакъв фуроиламиден страничен продукт (като по този начин inter alia има предимства по отношение на околната среда), тъй като излишният мол фуроилен остатък се поема чрез взаимодействие с допълнителен мол от съединение с формула (II) до образуване на допълнителен мол от съединение с формула (II).

Допълнителни общи условия за превръщането на съединение с формула (III) в съединение с формула (II) в току що описаните два процеса ще бъдат добре известни на лицата, специалисти в областта.

Съгласно предпочитана група условия обаче, ние намерихме, че съединението с фор мула (II) може изгодно да бъде изолирано във формата на твърда кристална сол. Предпочитаната сол е сол, образувана с основа като триетиламин, 2,4,6-триметилпиридин, диизопро5 пилетиламин или N-етилпиперидин. Такива со леви форми на съединение с формула (II) са постабилни, по-лесно се филтруват и сушат и могат да бъдат изолирани с по-висока чистота от свободната тиокиселина. Най-предпочитаната 10 сол е солта, образувана с диизопропилетиламин.

Триетиламиновата сол е също от интерес.

Съединения с формула (III) могат да бъдат получени в съответствие с процедурите, описани в GB 2 088 877 В.

Съединения с формула (III) могат също да бъдат получени чрез процес, включващ следните етапи:

Етап (а) включва окисляване на разтвор, който съдържа съединението с формула (V). За предпочитане, етап (а) ще бъде осъществен в присъствието на разтворител, съдържащ метанол, вода, тетрахидрофуран, диоксан или диетиленгликол диметилетер. Така че за увеличаване добива и производството, предпочитани разтворители са метанол, вода или тетрахидрофуран, и по-предпочитано са вода или тетрахидрофуран, особено вода и тетрахидрофуран като ^5 разтворител. Диоксан и диетиленгликол диметилетер също са предпочитани разтворители, които могат по избор (и за предпочитане) да бъдат използвани заедно с вода. За предпочитане, разтворителят ще бъде представен в количество от между 3 и 10 обема спрямо количеството на изходното вещество (1 тегл.), по-предпочитано между 4 и 6 об., особено 5 об. За предпочитане окисляващият агент присъства в количество от

1-9 mol eq спрямо количеството на изходното вещество. Например, когато е използван 50 % т/т воден разтвор на перйодна киселина, окисляващият агент може да присъства в количество от между 1.1 и 10 тегл. спрямо количеството на изходното вещество (1 тегл.), по-предпочитано между 1.1 и 3 тегл., особено 1.3 тегл. За предпочитане, окислителният етап ще включва използването на химичен окисляващ агент. Попредпочитано, окисляващият агент ще бъде перйодна киселина или йодна киселина или нейна сол. Най-предпочитано, окисляващият агент ще бъде перйодна киселина или натриев перйодат, особено перйодна киселина. Алтернативно (или в допълнение), ще бъде оценено, че окислителният етап може да включва всяка подходяща окислителна реакция, напр. такава, която използва въздух и/или кислород. Когато окислителната реакция използва въздух и/или кислород, употребеният разтворител в тази реакция за предпочитане ще бъде метанол. За предпочитане, етап (а) ще включва поддържане на реагентите при стайна температура или малко по-топло, да кажем около 25°С напр. за 2 h. Съединението с формула (IV) може да бъде изолирано чрез прекристализация от реакционната смес чрез добавяне на изсолител. Подходящ изсолител за съединение с формула (IV) е вода. Изненадващо ние открихме, че е силно желано да се контролират условията, при които съединението с формула (IV) се утаява чрез добавяне на изсолител

66241 Bl напр. вода. Когато прекристализацията се осъществява като се използва студена вода (напр. смес вода/лед при температура от 0 - 5°С), въпреки че могат да бъдат очаквани по-добри изсолителни свойства, ние намерихме, че полученият кристален продукт е много обемист, подобен на мек гел и е много труден за филтруване. Без да бъдем ограничавани от теория ние считаме, че този продукт с ниска плътност съдържа голямо количество солватиран разтворител в кристалната решетка. В противоположност, когато са използвани условия от около 10°С или по-висока температура (напр. около температура на околната среда), се получава гранулиран продукт с подобна на пясък плътност, който е филтруван много лесно. При тези условия, кристализацията типично започва след около 1 h и завършва за няколко h (напр. 2 h). Без да бъдем ограничавани с теория, ние считаме, че този гранулиран продукт съдържа малко или никакъв солватиран разтворител вътре в кристалната решетка.

Етап (Ь) ще съдържа типично добавянето на реагент, подходящ за превръщане на карбоксилна киселина в карботиова киселина, напр. като се използва сероводород газ заедно с подходящ свързващ агент напр. карбонилдиимидазол (CDI) в присъствието на подходящ разтворител напр. диметилформамид.

Един алтернативен процес за получаване на съединение с формула (II) включва обработване на съединение с формула (X) с реагент, подходящ за превръщане на карбоксилна киселина в карботиова киселина, напр. като се използва сероводород газ заедно с подходящ свързващ агент, такъв като CDI в присъствието на подходящ разтворител напр. DMF. Съединения с формула (X) могат да бъдат получени по методология, аналогична на тази, описана тук.

Алтернативен процес за получаване на съединение с формула (I) или негов солват, включва взаимодействие на съединение с формула (VI)

с източник на флуор.

Примери на подходящи източници на флуор включват флуорид (напр. натриев флуорид) или, по-предпочитано HF. Предпочитаният реагент е воден HF. Може да бъде използван разтворител като THF или DMF.

Съединение с формула (VI) може да бъде получено с процес, включващ (а) алкилиране на съединение с формула (VII)

или негова сол;

(Ь) взаимодействие на съединение с формула (VIII)

с реагент, образуващ епоксид; или (с) естерифициране на съединение с формула (IX)

66241 Bl

В процес (а) могат да бъдат използвани аналогични условия на тези, описани по-горе за превръщането на съединение с формула (II) в съединение с формула (I). Типично, съединение с формула (VII) ще бъде подложено на взаимодействие със съединение с формула FCH₂L, където L представлява отцепваща се група (напр. халогенен атом, мезилна или тозилна група или подобни), например подходящ флуорометил халид при стандартни условия. За предпочитане, флуорометил халидният реагент е бромофлуорометан.

Процес (Ь) за предпочитане се осъществява на два етапа: (i) образуване на халохидрин особено а бромохидрин (напр. чрез взаимодействие с бромодан или еквивалентен реагент), последвано от (п) обработване с основа като натриев хидроксид, така че да се постигне затваряне на пръстен. Продуктът от етап (i) е съединение с формула (IXA), което е ново междинно съединение, което може да бъде изолирано, ако се желае:

където X представлява халоген, особено Вг.

В процес (с), подходящ реагент би било активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина, такова като активиран естер или за предпочитане, 2-фуроилхалид напр. 2-фуроилхлорид в присъствието на органична основа напр. триетиламин. Тази реакция може да бъде осъществена при увеличена температура, напр. около 60°С или иначе при температура на околната среда в присъствието на катализатор за ацилиране, напр. диметиламинопиридин (DM АР).

Съединения с формула (VII) могат да бъдат получени чрез процес, включващ естерификация на съединение с формула (XI)

Могат да бъдат използвани аналогични условия на тези, описани по-горе за превръщането на съединение с формула (III) в съединение с формула (II). Например, подходящ реагент би било активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина, такова като активиран естер или за предпочитане 2-фуроилхалид, напр. 2фуроилхлорид, в присъствието на органична основа напр. триетиламин. Съединението с формула (XI) е известно (J Labelled Compd Radiopharm (1997) 39(7) 567 - 584).

Съединение с формула (VIII) може да бъде получено чрез процес, включващ:

(а) алкилиране на съединение с формула (XII)

или негова сол; или (Ь) естерифициране на съединение с формула (XIII)

66241 Bl

В процес (а) могат да бъдат използвани аналогични условия на тези, описани по-горе за превръщането на съединение с формула (II) в съединение с формула (I). Типично, съединение с формула (XII) ще бъде подложено на взаимодействие със съединение с формула FCH₂L, където L представлява отцепваща се група (напр. халогенен атом, мезилна или тозилна група или подобни), например подходящ флуорометил халид при стандартни условия. За предпочитане флуорометил халидният реагент е бромофлуорометан.

В процес (Ь) могат да бъдат използвани аналогични условия на тези, използвани по-горе за превръщането на съединение с формула (IX) в съединение с формула (VI). Например, подходящ реагент би било активирано производно на

2-фуранкарбоксилна киселина като активиран естер или за предпочитане 2-фуроилхалид, напр. 2-фуроилхлорид, в присъствието на органична основа, напр.триетиламин.

Съединения с формула (IX) и (XIII) могат да бъдат получени чрез алкилиране на съответните тиокиселини (XI) и (XIV) (дефинирани подолу) като се използва методология, аналогична на тази описана вече (напр. чрез взаимодействие със съединение с формула FCH₂L, където L представлява отцепваща се група (напр. халогенен атом, мезилна или тозилна група или подобни), например подходящ флуорометил халид при стандартни условия). За предпочитане, флуорометил халидният реагент е бромофлуорометан. Тиокиселината (XI) е известно съединение (J Labelled Compd Radiopharm (1997) 39(7) 567 - 584).

Съединение с формула (XII) могат да бъдат получени чрез процес, включващ естерифициране на съединение с формула (XIV):

или негова сол.

Този процес може да бъде осъществен като се използва методология, аналогична на тази, описана вече. Например подходящ реагент би било активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина, такова като активиран естер или за предпочитане 2-фуроилхалид, напр. 2-фуроилхлорид в присъствието на органична основа напр. триетиламин.

Съединения с формула (XIV) могат да бъдат получени от съответната карбоксилна киселина напр. чрез процес, аналогичен на този, описан по-горе за превръщането на съединение с формула (IV) в съединение с формула (III). Гореспоменатата съответна карбоксилна киселина е известна (Upjohn, WO 1990/015816).

Допълнителен алтернативен процес за получаване на съединение с формула (I) или негов солват, включва отстраняване на защитата или демаскиране на съединение с формула (I), в което 11 -бета-хидрокси групата е защитена или маскирана. Първо, такъв процес съдържа отстраняване на защитата на съединение с формула (XV)

където Р представлява защитна група за хидрокси.

Примери на хидрокси защитни групи Р са описани в: Protective Groups in Organic Chemistry, Ed JFWMcOmie (Plenum Press 1973) или Protective Groups in Organic Synthesis by Theodora W Green (John Wiley and Sons, 1991).

Примери на подходящи хидрокси защитни групи Р включват групи, избрани от карбонат, алкил (напр. трет-бутил или метоксиметил), аралкил (напр. бензил, р-нитробензил, дифенилметил или трифенилметил), хетероциклени групи като тетрахидропиранил, ацил (напр. ацетил или бензил) и силилови групи като триалкилсилил (напр. трет-бутилдиметилсилил). Хидрокси

66241 Bl защитните групи могат да бъдат отстранени с обичайни техники. Така например, карбонатът може да бъде отстранен чрез обработване с основа, а алкилова, силилова, ацилна и хетероциклени групи могат да бъдат отстранени чрез солволиза, напр. чрез хидролиза при киселинни или основни условия. Аралкилови групи като трифенилметил могат подобно да бъдат отстранени чрез солволиза напр. чрез хидролиза при киселинни условия. Аралкилови групи като бензил или р-нитробензил могат да бъдат разцепени чрез хидрогенолиза в присъствието на катализатор благороден метал, такъв като паладий върху въглен. р-Нитробензил може също да бъде разцепен чрез фотолиза.

-бета-Хидрокси групата може да бъде маскирана като карбонилна група. Така, втори такъв процес включва редукция на съединение с формула (XVI) единението с формула (XVI) с алкохоламин, напр. ефедрин, (v) имини, образувани чрез обработване на съединението с формула (XVI) с амини, (vi) оксими, образувани чрез обработване на съединения с формула (XVI) с хидроксиламини. Ние претендираме за такива производни на съединение с формула (XVI) като един аспект от изобретението.

Тези маскирани производни могат да бъдат превърнати обратно в кетона с обичайни средства, напр. кетали, имини и оксими се превръщат в карбонил чрез обработване с разредена киселина и дитиокетали се превръщат в кетона по множество методи, както са описани от Р. С. Bulman Page et al (1989), Tetrahedron, 45, 7643 7677 и препратките там.

Съединения с формула (XV) могат да бъдат получени чрез процес, включващ:

(а) алкилиране на съединение с формула

Редукцията до съединението с формула (I) може да бъде постигната напр. чрез обработване с хидриден редуциращ агент като борохидрид, напр. натриев борохидрид.

11-Кетонът (XVI) може също да бъде маскиран. Примери на маскирани производни на съединение с формула (XVI) включват: (i) кетални производни, напр. кетали, образувани чрез обработване на съединението с формула (XVI) с алкохол, напр. метанол, етанол или етан-1,2-диол, (й) дитиокетални производни, напр. дитиокетали, образувани чрез обработване на съединението с формула (XVI) с тиол, напр. метантиол, етантиол или етан-1,2-дитиол, (iii) монотиокетални производни, напр. монотиокетали, образувани чрез обработване на съединението с формула (XVI) с напр. 1-хидрокси-етан-2-тиол, (iv) производни, образувани чрез обработване на съили негова сол, където Р представлява а хидрокси защитна група; или (Ь) естерифициране на съединение с формула (XVIII)

В етап (а) могат да бъдат използвани аналогични условия на тези, описани по-горе за превръщането на съединение с формула (II) в

66241 Bl съединение c формула (I). Типично, съединение с формула (XVII) ще бъде подложено на взаимодействие със съединение с формула FCH₂L, където L представлява отцепваща се група (напр. халогенен атом, мезилна или тозилна група или подобни) например, подходящ флуорометил халид при стандартни условия. За предпочитане, флуорометил халидният реагент е бромофлуорометан.

В етап (Ь) могат да бъдат използвани аналогични условия на тези, използвани по-горе за превръщането на съединение с формула (IX) в съединение с формула (VI). Например, подходящ реагент би било активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина като активиран естер или за предпочитане 2-фуроил халид, напр. 2фуроилхлорид, в присъствието на органична основа, напр. триетиламин.

Съединение с формула (XVIII) може да бъде получено чрез алкилиране на съответната тиокиселина, като се използва методология, аналогична на тази, описана вече (напр. чрез взаимодействие със съединение с формула FCH₂L, където L представлява отцепваща се група (напр. халогенен атом, мезилна или тозилна група или подобни) например, подходящ флуорометил халид при стандартни условия). За предпочитане, флуорометил халидният реагент е бромофлуорометан. Съответните тиокиселини са известни съединения или могат да бъдат получени чрез стандартна методология. Съединение с формула (XVIII) алтернативно може да бъде получено чрез защита на съответното хидрокси производно.

Съединение с формула (XVII) може да бъде получено чрез процес, включващ естерифициране на съединение с формула (XIX)

или негова сол, където Р представлява хидрокси защитна група.

Този процес може да бъде осъществен като се използва методология, аналогична на тази, описана вече за превръщането на съединения с формула (III) в (II). Например, подходящ реагент би било активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина, такова като активиран естер или за предпочитане 2-фуроил халид, напр. 2-фуроилхлорид, в присъствието на органична основа, напр. триетиламин.

Съединения с формула (XIX) могат да бъдат получени чрез защитаване на съответното хидрокси производно (III), като се получи първо защитена тиокиселината, която би могла после да се подложи на отстраняване на защитата.

Съединения с формула (XVI) могат да бъдат получени чрез процес включващ:

(а) алкилиране на съединение с формула (XX)

или негова сол, или производно, в което 11 -карбонилната група е маскирана; или (Ь) естерифициране на съединение с формула (XXI)

или производно, в което 11-карбонилната група е маскирана.

В етап (а) могат да бъдат използвани аналогични условия на тези, описани по-горе за

66241 Bl превръщането на съединение с формула (III) в съединение с формула (II). Типично, съединение с формула (XX) ще бъде подложено на взаимодействие със съединение с формула FCH₂L, където L представлява отцепваща се група (напр. халогенен атом, мезилна или тозилна група или подобни), например подходящ флуорометил халид при стандартни условия. За предпочитане, флуорометил халидният реагент е бромофлуорометан.

В етап (Ь) могат да бъдат използвани аналогични условия на тези, използвани по-горе за превръщането на съединение с формула (IX) в съединение с формула (VI). Например, подходящ реагент би било активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина, такова като активиран естер или за предпочитане 2-фуроил халид, напр. 2-фуроилхлорид, в присъствието на органична основа, напр. триетиламин.

Съединение с формула (XXI) или негово производно, в което 11-кетоновата група е маскирана, могат да бъдат получени чрез алкилиране на съответната тиокиселина като се използва методология, аналогична на тази описана вече (напр. чрез взаимодействие със съединение с формула FCH₂L, където L представлява отцепваща се група (напр. халогенен атом, мезилна или тозилна група или подобни), например подходящ флуорометил халид при стандартни условия). За предпочитане, флуорометил халидният реагент е бромофлуорометан. Съответните тиокиселини са известни съединения или могат да бъдат получени от съответните карбоксилни киселини по методи, аналогични на тези описани преди.

Съединение с формула (XX) може да бъде получено чрез процес, включващ естерифициране на съединение с формула (XXII)

или негово производно, в което 11-кето новата група е маскирана.

Този процес може да бъде осъществен като се използва методология, аналогична на тази, описана вече. Например подходящ реагент би било активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина, такова като активиран естер или за предпочитане 2-фуроил халид, напр. 2фуроилхлорид, в присъствието на органична основа напр. триетиламин.

Съединения с формула (XXII) и техни производни, в които 11-кетонът е маскиран, могат да бъдат получени чрез окисляване на съответното хидрокси производно (IV), последвано от маскиране на кетона и последващо превръщане на карбокси киселинната група в тиокиселината (виж напр. превръщането на съединения с формула (IV) в (III)).

Допълнителен алтернативен процес за получаването на съединения с формула (I) или техен солват включва взаимодействие на съединение с формула (XXIII)

където L представлява отцепваща се група (напр. халид, различен от флуорид, такъв като хлорид, йодид или сулфонатен естер като мезилат, тозилат, трифлат), с източник на флуор.

За предпочитане флуоридният източник е флуориден йон, напр. KF. Допълнителни подробности за това превръщане могат да бъдат намерени от справка в G. Н. Phillipps et al., (1994) Journal of Medicinal Chemistry, 37, 3717 - 3729 или J Labelled Compd Radiopharm (1997) 39(7) 567 - 584).

Съединения c формула (XXIII) могат да бъдат получени чрез методи, аналогични на онези, описани тук. Съответните нови междинни съединения с формули (VI), (VIII), (IX), (IXA), (XV) и (XVI), в които -CH₂F остатъкът е

66241 Bl заместен c -CH₂L остатък (където L представлява отцепваща се група различна от флуор) са претендирани като един аспект от изобретението.

Допълнителен алтернативен процес за получаването на съединения с формула (I) или техен солват включва отстраняване на защитата или маската на производно на съединение с формула (I), в което 3-карбонилната група е защитена или маскирана.

З-Карбонилната група може да бъде маскирана по начин, аналогичен на този, описан погоре по отношение на маскирането на 11-карбонилната позиция. Така, 3-карбонилът може да бъде маскиран напр. като кетал, монотиокетал, дитиокетал, производно с алкохоламин, оксим или имин. Карбонилната група може да бъде възстановена с обичайни средства, напр. кетали се превръщат в карбонил чрез обработване с разредена киселина и дитиокетали се превръщат в кетона по множество методи, както са описани от Р. С. Bulman Page et al., (1989), Tetrahedron, 45,7643 - 7677 и препратките там.

Определени междинни съединения са нови и ние ги предоставяме, заедно където е подходящо с техни соли и солвати, като един аспект от изобретението.

Както бе отбелязано по-горе, предоставяме като специфичен аспект от изобретението процес за получаване на съединение с формула (I) в несолватирана форма, който включва:

(a) кристализация на съединението с формула (1) в присъствието на несолватиращ разтворител, такъв като етанол, метанол, вода, етилацетат, толуен, метилизобутилкетон или техни смеси; или (b) десолватиране на съединение с формула (I) в солватирана форма (напр. във формата на солват с ацетон, изопропанол, метилетилкетон, DMF или тетрахидрофуран), напр. чрез нагряване.

В етап (Ь), в повечето случаи десолватирането ще бъде осъществено при температура, надхвърляща 50°С, за предпочитане при температура, надхвърляща 100°С. Обикновено нагряването ще бъде осъществено под вакуум.

Осигурено е също съединение с формула (I) в несолватирана форма, получавано чрез гореспоменатия процес.

Осигурен е също като специфичен аспект от изобретението, процес за получаване на съ единение с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 1, който се състои в разтваряне на съединение с формула (I) в метилизобутилкетон, етилацетат или метилацетат и получаване на съединение с формула (I) като несолватирана Форма 1 чрез добавяне на несолватиращ изсолител, такъв като изооктан или толуен.

Съгласно първо предпочитано изпълнение на този процес, съединението с формула (I) може да бъде разтворено в етилацетат и може да бъде получено съединение с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 1 чрез добавяне на толуен като изсолител. За да се увеличи добивът за предпочитане етилацетатният разтвор е горещ и веднага след като се прибави толуена, сместа се дестилира за намаляване съдържанието на етилацетат.

Съгласно второ предпочитано изпълнение на този процес, съединението с формула (I) може да бъде разтворено в метилизобутилкетон и може да бъде получено съединение с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 1 чрез добавяне на изооктан като изсолител.

Осигурено е също съединение с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма

1, получавана чрез гореспоменатия процес.

Един процес за получаване на съединение с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 2 включва разтваряне на съединение с формула (I) в несолватирана форма, в метанол или сух дихлорометан и прекристализиране на съединението с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 2. Типично, съединението с формула (I) ще бъде разтворено в горещ в метанол или сух дихлорометан и оставено да се охлади.

2, получавана чрез гореспоменатия процес.

Процес за получаване на съединение с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 3 включва разтваряне на съединение с формула (I) или негов солват (по-специално като ацетонов солват) в дихлорометан в присъствието на вода (типично 1 - 3 об. % вода) и прекристализиране на съединението с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 3.

3, получавана чрез гореспоменатия процес.

66241 Bl

Предимствата на съединението с формула (I) и/или неговите солвати или полиморфи могат да включват факта, че субстанцията изглежда демонстрира отлични противовъзпалителни свойства, с предсказуемо фармакокинетично и фармакодинамично поведение, с привлекателен профил на страничните ефекти и е съвместима с удобен режим на лечение на пациенти хора. Допълнителни предимства могат да включват факта, че субстанцията има желани физични и химични свойства, които позволяват лесно производство и съхранение.

Кратко описание на фигурите

Фигура 1. Общ вид на XRPD профилите на Форма 1, Форма 2 и Форма 3 полиморфи на несолватирано съединение с формула (I).

Фигура 2. Общ вид на XRPD профилите на Форма 1, Форма 2 и 50 : 50 смес от Форма 1 и Форма 2 полиморфи на несолватирано съединение с формула (I) заедно със зависимостта във времето на профила на 50 : 50 смес от Форма 1 и Форма 2.

Фигура 3. DSC и TGA профили на Форма 1 полиморф на несолватирано съединение с формула (I).

Фигура 4. Температурна зависимост на XRPD профила на съединение с формула (I) несолватирана Форма, 3 получена в 5 точки във времето.

Фигура 5. Температурен профил във времето за XRPD експериментите от Фигура 4.

Следващите неограничаващи примери илюстрират изобретението.

Примери за изпълнение на изобретението

Обща информация

Ή-NMR спектрите бяха записани при 400 MHz и химичните отмествания са показани в ppm спрямо тетраметилсилан. За описване многократността на сигналите са използвани следните съкращения: s (синглет), d (дублет), t (триплет), q (квартет), m (мултиплет), dd (дублет от дублети), ddd (дублет от дублет на дублети), dt (дублет от триплети) и b (широк). Biotage се отнася до предварително опаковани силикагелни патрони, съдържащи KP-Sil, работещи на флаш 12i хроматографски модул. LCMS бе провеждана на Supelcosil LCABZ+PLUS колона (3.3 cm х

4.6 mm ID) елуиране с 0.1 % НСО₂Н и 0.01 М амониев ацетат във вода (разтворител А), и 0.05 % НСО₂Н 5 % вода в ацетонитрил (разтворител В), като се използва следния градиент на елуиране 0 - 0.7 min 0 % В, 0.7 - 4.2 min 100 % В, 4.2 - 5.3 min 0 % В, 5.3 - 5.5 min 0 % В при скорост на потока от 3 ml/min. Масспектрите бяха записани на Fisons VG Platform спектрометър, като се използва електроспрей с положителен и отрицателен режим (ES+ve и ES-ve).

DSC и TGA профилите бяха получени с Netzsch STA449C едновременен термичен анализатор, като се използва нехерметизиран съд с поток от азот газ и температурен градиент от 10°C/min.

Характеристиките за сорбцията на влага бяха получени като се използва микровезна за сорбция на вода Hiden Igasorb. Програмата осигурява стъпково увеличаване в относителната влажност (RH) от 0 до 90 % RH и след това понижаване обратно до 0 % RH на стъпки от 10 % RH.

XRPD анализът, показан на Фигури 1 и 2 бе осъществен на Phillips X’pert MPD прахов дифрактометьр, сериен номер DY667. Методът се прилага от 2 до 45 градуса 2Тета, с големина на стъпката 0.02 градуса 2Тета и 1 sec време на събиране на всеки етап. XRPD анализът показан на Фигура 4 използва същия инструмент с Anton Parr ТТК термична добавка, като се използва метод на работа от 2 до 35 градуса 2Тета, с големина на стъпката 0.04 градуса 2Тета и 1 sec време на събиране.

Междинни съединения

Междинно съединение 1. 6алфа,9алфаДи флуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3 -оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина

Разтвор от 6алфа,9алфа-дифлуоро-11бета, 17алфа-дихидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (получена съгласно процедурата, описана в GB 2 088 877 В) (18 g, 43.64 mmol) в безводен дихлорометан (200 ml) и триетиламин (15.94 ml, 114 mmol), бе обработен при <5 °C с разтвор от 2фуроилхлорид (11.24 ml, 114 mmol) в безводен дихлорометан (100 ml), в продължение приблизително на 40 min. Разтворът бе разбъркван 30 min при <5°C. Полученото твърдо вещество бе събрано чрез филтруване, промито последова

66241 Bl телно c 3.5 % воден разтвор на натриев хидрогенкарбонат, вода, 1М солна киселина и вода, и изсушено in vacuo при 60°С, до получаване на кремаво оцветено твърдо вещество. Дихлорометановият филтрат бе промит последователно с 3.5 % разтвор на натриев хидрогенкарбонат, вода, 1М солна киселина, вода, изсушен (Na₂SO₄) и изпарен до получаване на кремаво оцветено твърдо вещество, което бе обединено с това, изолирано по-горе. Обединените твърди вещества (26.9 g) бяха суспендирани в ацетон (450 ml) и разбъркани. Добавен бе диетиламин (16.8 ml, 162 mmol) и сместа бе разбърквана при стайна температура 4.5 h. Сместа бе концентрирана и утайката събрана чрез филтруване и промита с малко ацетон. Промивните течности и филтратът бяха обединени, концентрирани и натоварени на силикагелна Biotage колона, която бе елуиранас24:1 хлороформ:метанол. Фракциите, които съдържаха по-полярния компонент бяха обединени и изпарени до получаване на кремаво оцветено твърдо вещество. То бе обединено с твърдото вещество, изолирано по-горе и изсушено in vacuo до получаване на бледобежово оцветено твърдо вещество (19.7 g). То бе разтворено в топла вода, pH нагласено до 2 с концентрирана солна киселина и сместа бе екстрахирана с етилацетат. Органичният екстракт бе изсушен (Na₂SO₄) и изпарен до получаване, след сушене при 50°С, на съединението от заглавието като кремаво оцветено твърдо вещество (18.081 g, 82 %): LCMS време на задържане 3.88 min, m/z 507 МН⁺, NMR делта (CDC1₃) включва 7.61 (1Н, т), 7.18 - 7.12 (2Н, т), 6.52 (1Н, dd, J 4, 2 Hz), 6.46 (1Н, s), 6.41 (1H, dd, J 10, 2 Hz), 5.47 и 5.35 (1H, 2m), 4.47 (1H, bd, J 9 Hz), 3.37 (1H, m), 1.55 (3H, s), 1.21 (3H, s), 1.06 (3H, d, J 7 Hz).

Междинно съединение 1. 6алфа,9алфаДифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]11 бета-хидрокси- 16алфа-метил-3-оксо-андроста1,4-диен-17бета-карботиова киселина (първи алтернативен метод)

Разбърквана суспензия от 6алфа,9алфадифлуоро-11 бета, 17алфа-дихидрокси-1 балфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (получена съгласно процедурата, описана в GB 2 088 877 В) (1 тегл., 49.5 g) в ацетон (10 об.), се охлажда до 0 - 5°С и се обработва с триетиламин (0.51 тегл., 2.1 eq), като се под дър жа температурата под 5°С, и се разбърква 5 min при 0 - 5°С. След това в продължение минимум на 20 min се прибавя 2-фуроилхлорид (0.65 тегл., 2.05 eq), като реакционната температура се поддържа при 0 - 5°C. Реакционната смес се разбърква 30 min при 0 - 5 °C, после се взема проба за анализ с HPLC. В продължение приблизително на 15 min се прибавя разтвор от диетаноламин (1.02 тегл., 4 eq) в метанол (0.8 об.), последван от промиване с метанол (0.2 об.) и реакционната смес се разбърква при 0 - 5 °C за

I h. Отново се взема проба за анализ на реакцията с HPLC, после се затопля до приблизително 20°С и се обработва с вода (1.1 тегл.). Реакционната смес след това се обработва с разтвор от НС1 (SG 1.18 (11.5 Μ), 1 об.) във вода (10 об.) в продължение приблизително на 20 min, като реакционната температура се поддържа под 25°С. Суспензията се разбърква при 20 - 23°С поне за 30 min, после се филтрува. Филтърният кейк се промива с вода (3x2 об.). Продуктът се суши in vacuo при приблизително 60°С цяла нощ, до получаване на съединението от заглавието като бяло твърдо вещество (58.7 g, 96.5 %).

Междинно съединение 1. 6алфа,9алфаДифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-

II бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (втори алтернативен метод)

Разбърквана суспензия от 6алфа,9алфадифлуоро-11 бета, 17алфа-дихидрокси-1 балфаметил-3 -оксо-андроста-1,4-диен-17 бета-карботиова киселина (получена съгласно процедурата, описана в GB 2 088 877 В) (1 тегл., 49.5 g) в ацетон (10 об.), се охлажда до 0 - 5°С и се обработва с триетиламин (0.51 тегл., 2.1 eq), като се поддържа температурата под 5 °C, и се разбърква 5 min при 0-5°. След това се прибавя 2-фуроилхлорид (0.65 тегл., 2.05 eq) в продължение на минимум 20 min, като реакционната температура се поддържа при 0 - 5°С. Реакционната смес се разбърква поне за 30 min и се разрежда с вода (10 об.), като се поддържа реакционна температура в обхвата 0-5°С. Получената утайка се събира чрез филтруване и се промива последователно с ацетон/вода (50/ 50 2 об.) и вода (2x2 об.). Продуктът се суши под вакуум при приблизително 5 5 °C цяла нощ докато остане 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа

66241 Bl [(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бетаил, 8-(2-фуранилкарбонил)тиоанхидрид като бяло твърдо вещество (70.8 g, 98.2 %) (NMR делта (CD₃CN) 0.99 (ЗН, d) (J = 7.3 Hz), 1.24 (ЗН, s), 1.38 (1H, m), (J = 3.9 Hz), 1.54 (3H, s), 1.67 (1H, m), 1.89 (1H, широк d) (J = 15.2 Hz), 1.9 2.0 (1H, m), 2.29 - 2.45 (3H, m), 3.39 (1H, m), 4.33 (1H, m), 4.93 (1H, широк s), 5.53 (1H, ddd) (J = 6.9, 1.9 Hz; J_HF = 50.9 Hz), 6.24 (1H, m), 6.29 (1H, dd), (J = 10.3, 2.0 Hz), 6.63 (2H, m), 7.24 - 7.31 (3H, m), 7.79 (1H, dd), (J = <1 Hz), 7.86 (1H, dd), (J = <1 Hz)). Част от продукта (0.56 g) се смесва с 6алфа,9алфа-дифлуоро11 бета, 17алфа-дихидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (0.41 g) в 1 : 1 молно отношение в DMF (10 обема wrt общо количество подаван стероид). Реакционната смес се обработва с триетиламин (приблизително 2.1 eq) и сместа се разбърква при приблизително 20°С за приблизително 6 h. Към реакционната смес се добавя вода (50 об.), съдържаща излишък от конц. НС1 (0.5 об.) и получената утайка се събира чрез филтруване. Слоят се промива с вода (2x5 об.) и изсушава in vacuo при приблизително 5 5 °C цяла нощ, докато остане съединението от заглавието като бяло твърдо вещество (0.99 g, 102 %).

Междинно съединение 1А. Диизопропилетиламинова сол на 6алфа,9алфа-дифлуоро17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен17бета-карботиова киселина

Разбърквана суспензия от 6алфа,9алфадифлуоро-11 бета, 17алфа-дихидрокси-1 балфаметил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (получена съгласно процедурата, описана в GB 2 088 877 В) (49.5 g) в метилацетат (500 ml), се обработва с триетиламин (35 ml) като се поддържа реакционна температура в обхвата 0 - 5°С. Прибавя се 2-фуроилхлорид (25 ml) и сместа се разбърква 1 h при 0 - 5°С. Добавя се разтвор от диетаноламин (52.8 g) в метанол (50 ml) и сместа се разбърква при 0 - 5°С поне 2 h. Прибавя се разредена солна киселина (прибл. 1М, 550 ml), като реакционната температура се поддържа под 15°С, и сместа се разбърква при 15°С. Органичната фаза се отделя и водната фаза се екстрахира обратно с метилацетат (2 х 250 ml). Всички органични фази се обединяват, про миват последователно със солев разтвор (5 х 250 ml) и се обработват с диизопропилетиламин (30 ml). Реакционната смес се концентрира чрез дестилация при атмосферно налягане до приблизителен обем от 250 ml и се охлажда до 25 30°С (кристализацията на желания продукт по правило настъпва по време на дестилацията/последващото охлаждане). Добавя се трет.-бутни метилов етер (ТВМЕ) (500 ml), суспензията се охлажда допълнително и се разбърква при 0 - 5 °C поне за 10 min. Продуктът се отфилтрува, промива с охладен ТВМЕ (2 х 200 ml) и изсушава под вакуум при приблизително 40 - 50°С (75.3 g, 98.7 %). NMR (CDC1₃) делта: 7.54 - 7.46 (1Н, m), 7.20 - 7.12 (1H, dd), 7.07 - 6.99 (1H, dd), 6.48 - 6.41 (2H, m), 6.41 - 6.32 (1H, dd), 5.51 5.28 (1H, dddd ²J_H-_F 50 Hz), 4.45 - 4.33 (1H, bd), 3.92 - 3.73 (3H, bm), 3.27 - 3.14 (2H, q), 2.64 -

2.12 (5H, m), 1.88 - 1.71 (2H, m), 1.58 - 1.15 (3H, s), 1.50 - 1.38 (15H, m), 1.32 - 1.23 (1H, m), 1.23-1.15 (3H, s), 1.09 - 0.99 (3H, d).

Междинно съединение IB. Триетиламинова сол на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17 бетакарботиова киселина

Разбърквана суспензия от Междинно съединение 1 (30 g) в етилацетат (900 ml) се обработва с триетиламин (1.05 mol eq, 8.6 ml) и сместа се разбърква 1.5 h при приблизително 20°С. Утайката се отфилтрува, промива с етилацетат (2x2 об.) и се изсушава in vacuo при 45°С за 18 h, до получаване на съединението от заглавието като бяло твърдо вещество (28.8 g, 80 %). NMR (CDClj) делта: 7.59 - 7.47 (1Н, m), 7.23 -

7.13 (1H, dd), 7.08 - 6.99 (1H, d), 6.54 - 6.42 (2H, m), 6.42 - 6.32 (1H, dd), 5.55 - 5.26 (1H, dddd ²J_{H F} 50 Hz), 4.47 - 4.33 (1H, bd), 3.88 - 3.70 (1H, bm), 3.31 - 3.09 (6H, q), 2.66 - 2.14 (5H, m), 1.93 - 1.69 (2H, m), 1.61-1.48 (3H, s), 1.43 - 1.33 (9H, t), 1.33 - 1.26 (1H, m), 1.26 - 1.15 (3Hs), 1.11 -0.97 (3H, d).

Примери

Пример 1. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1

Суспензия от Междинно съединение 1 (2.5 g, 4.94 mmol) бе разтворена в безводен Ν,Ν-ди

66241 Bl метилформамид (25 ml) и бе добавен натриев хидрогенкарбонат (465 mg, 5.53 mmol). Сместа бе разбърквана при -20°С, добавен бе бромофлуорометан (0.77 ml, 6.37 mmol) и сместа бе разбърквана 2 h при -20°С. Прибавен бе диетиламин (2.57 ml, 24.7 mmol) и сместа бе разбърквана 30 min при -20°С. Сместа бе прибавена към 2М солна киселина (93 ml) и бе разбърквана 30 min. Добавена бе вода (300 ml) и утайката бе събрана чрез филтруване, промиване с вода и изсушаване in vacuo при 50°С, до получаване на бяло твърдо вещество, което бе прекристализирано от ацетон/вода (до получаване на ацетоновия солват на S-флуорометиловия естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина) и изсушено in vacuo при 50°С до получаване на съединението от заглавието (2.351 g, 88 %): LCMS време на задържане 3.66 min, m/z 539 МН⁺, NMR делта (CDC1₃) включва 7.60 (1Н, т), 7.18-7.11 (2Н, т), 6.52 (1Н, dd, J 4.2 Hz), 6.46 (1Н, s), 6.41 (1H, dd, J 10, 2 Hz), 5.95 и 5.82 (2H dd,J51, 9 Hz), 5.48 и 5.35 (1H, 2m), 4.48 (1H, m), 3.48 (1H, m), 1.55 (3H, s), 1.16 (3H, s), 1.06 (3H, d, J 7 Hz).

Фармакологична активност

In Vitro фармакологична активност Фармакологичната активност бе оценена във функционално in vitro изследване на глюкокортикоидната агонистична активност, което е обикновено предсказващо за противовъзпалителната или противоалергична активност in vivo.

За експериментите в тази част съединението с формула (I) бе използвано като несолватирана Форма 1.

Функционалното изследване бе основано на това, описано от К. Р. Ray et al., Biochem J. (1997), 328, 707 - 715. A549 клетки, стабилно трансфектирани с репортер ген, съдържащ NFкВ реагиращи елементи от ELAM генния промотор, свързан към sPAP (секретирана алкална фосфатаза) бяха обработени с изследваните съединения при подходящи дози за 1 h при 37°С. След това клетките бяха стимулирани с тумор некрозен фактор (TNF, 10 ng/ml) за 16 h, след което време количеството продуцирана алкална фос фатаза се измерва чрез стандартен колориметричен анализ. Построени бяха криви дозаотговор, от които бяха определени EC_S0стойностите.

В това изследване, съединението от Пример 1 показа ЕС₅₀ стойност от < 1 пМ.

Глюкокортикоидният рецептор (GR) може да функционира по поне два различаващи се механизма, посредством свръхрегулиране на генната експресия чрез директното свързване на GR към специфични последователности в гениите промотори, и посредством недостатъчно регулиране на генната експресия, която е движена от други транскрипционни фактори (такива като NFkB или АР-1), чрез тяхното директно взаимодействие с GR.

В един вариант на горния метод, за проследяване на тези функции са били създадени два репортер плазмида и въведени поотделно в А549 човешки белодробни епителиални клетки чрез трансфекция. Първата клетъчна линия съдържа луциферазния репортер ген от светулка под контрола на синтетичен промотор, който специфично отговаря на активирането на транскрипционния фактор NFkB, когато е стимулиран с TNFaлфа. Втората клетъчна линия съдържа рениловия луциферазен репортер ген под контрола на синтетичен промотор, който съдържа 3 копия от консенсусния глюкокортикоиден чувствителен елемент, и който отговаря на директно стимулиране с глюкокортикоидите. Бе проведено едновременно измерване на трансактивирането и трансрепресията чрез смесване на двете клетъчни линии в отношение 1 : 1 в 96-ямкова плака (40 000 клетки на ямка) и култивиране цяла нощ при 37°С. Изследваните съединения бяха разтворени в DMSO и прибавени към клетките при крайна DMSO концентрация от 0.7 %. След инкубиране за 1 h бяха добавени 0.5 ng/ml ТИБалфа (R&D Systems) и след допълнителни 15 h при 37°С, бяха измерени нивата на луциферазата от светулка и ренила луцифераза, като се използва Packard Firelite набор, следвайки указанията на производителя. Построени бяха кривите доза-отговор, от които бяха определени ЕС₅₀стойностите.

66241 Bl

Трансактивиране (GR) Трансрепресия (NFkB)

	ED₅₀ (пМ)	ED₅₀ (пМ)
Съединение с	0.06	0.20
формула (1)
Метаболит (X)	>250	>1000
Флутиказон	0.07	0.16

пропионат

In Vivo Фармакологична активност 15

Фармакологичната активност in vivo бе оценена в еозинофилен модел на сенсибилизиран с овалбумин Brown Norway плъх. Този модел е предназначен да имитира индуцирана or алерген белодробна еозинофилия, главен ком понент на белодробно възпаление при астма.

За експериментите в тази част бе използвано съединение с формула (I) като несолватирана Форма 1.

Съединение (I) произведе зависимо от до- 25 зата инхибиране на белодробна еозинофилия в този модел след дозиране като интратрахеална (IT) суспензия във физиологичен разтвор 30 min преди въвеждането на овалбумина. Значително инхибиране се постига след единична доза 30 microg от съединение (I) и отговорът бе значително (р = 0.016) по-голям от този, наблюдаван с еквивалентна доза флутиказон пропионат в същото изследване (69 % инхибиране със съединение (I) срещу 41 % инхибиране с флутиказон 35 пропионат).

В плъши модел на тимусно обратно развитие, 3 дневни IT дози от 100 microg от съ единение (I) индуцираха значително по-малки намаления в тимусното тегло (р = 0.004), отколкото еквивалентна доза флутиказон пропионат в същото изследване (67 % намаление на тимусно тегло със съединение (I) срещу 78 % намаление с флутиказон пропионат).

Взети заедно, тези резултати сочат превъзхождащ терапевтичен индекс за съединение (I) в сравнение с флутиказон пропионат.

In vitro метаболизъм в плъши и човешки хепатоцити

Инкубирането на съединение (I) с плъши или човешки хепатоцити показва, че съединението се метаболизира по начин, идентичен на флутиказон пропионата, като 17-бета карбоксилната киселина (X) е единственият продуциран метаболит. Проучването на скоростта на появяване на този метаболит при инкубиране на съединение (I) с човешки хепатоцити (37°С, 10 microM концентрация на лекарственото средство, хепатоцити от 3 субекта, 0.2 и 0.7 милиона клетки/ml) показа, че съединение (I) се метаболизира приблизително 5-кратно по-бързо от флутиказон пропионат:

66241 Bl

Субект номер	Клетъчна плътност (милиони клетки/mL)	Продуциране на метаболит 17-β киселина (pmol/h)
Съединение (I)	Флутиказон пропионат
1	0.2	48.9	18.8
1	0.7	73.3	35.4
2	0.2	118	9.7
2	0.7	903	23.7
3	0.2	102	6.6
3	0.7	580	23.9

Средно метаболитно продуциране 102-118 pmol/h за съединение (I) и 18.8 - 23.0 pmol/h за ?0 флутиказон пропионат.

Фармакокинетики след интравенозно (IV) и перорално дозиране в плъхове

Съединение (I) бе дозирано перорално (0.1 mg/kg) и IV (0.1 mg/kg) на мъжки Wistar Han ?s плъхове и бяха определени фармакокинетичните параметри. Съединение (I) показа незначителна перорална биодостъпност (0.9 %) и плазмен клиренс от 47.3 ml/min/kg, доближавайки чернодробния кръвен поток (плазмен клиренс на флуОП тиказон пропионат = 45.2 ml/min/kg).

Фармакокинетики след интратрахеално дозиране със сух прах в прасе

Анестезирани прасета (2) бяха дозирани интратрахеално с хомогенна смес от съединение

О С (I) (1 mg) и флутиказон пропионат (1 mg) като суха прахова смес в лактоза (10 % т/т). След дозирането бяха взети серийни кръвни проби до 8мия час. Определени бяха плазмените нива на съединение (I) и флутиказон пропионат след екст ракция и анализиране, като се използва LC-MS/ MS методология, при което долните граници на количественото определяне на методите бяха 10 и 20 pg/ml за съединение (I) и флутиказон пропионат съответно. Като се използват тези методи, съединение (I) бе определимо количествено до 2 h след дозиране и флутиказон пропионатът бе определим количествено до 8 h след дозиране. Максималните плазмени концентрации и за двете съединения бяха наблюдавани в рамките на 15 min след дозиране. Данните за периода на полуизвевдане от плазмата, получени от IV дозиране (0.1 mg/kg) бяха използвани за изчисляване на стойностите на AUC (площ под кривата) (0-?) за съединение (I). Това компенсира плазмения профил на съединение (I) дефиниран само до 2 h след IT доза и отстранява всяко отклонение поради ограничените данни между съединение (I) и флутиказон пропионат.

С и AUC (0-?) стойностите показват подчертано намалено системно излагане на съединение (I), в сравнение с флутиказон пропионата:

Cmax (pg/mL) AUC (О-оо) (h.pg/mL)

	Прасе 1	Прасе 2	Прасе 1	Прасе 2
Съединение с	117	81	254	221
формула (I)
Флутиказон	277	218	455	495

пропионат

66241 Bl

Фармакокинетичните параметри и на двете съединение (I) и флутиказон пропионат, бяха еднакви в анестезираното прасе след интравенозно приложение на смес от двете съединения при 0.1 mg/kg. Клиренсът на тези два глюкокортикоида е подобен в този експериментален свински модел.

Пример 1. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил))окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17 бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1 (първи алтернативен метод)

Подвижна суспензия от Междинно съединение 1А (12.61 g, 19.8 mmol; еквивалентни на 10 g от междинно съединение 1) в етилацетат (230 ml) и вода (50 ml), се обработва с катализатор за фазов трансфер (бензилтрибутиламониев хлорид, 10 mol %), охладен до 3 °C и се обработва с бромофлуорометан (1.10 ml, 19.5 mmol, 0.98 eq), промива се с предварително изстуден (0°С) етилацетат (EtOAc) (20 ml). Суспензията се разбърква цяла нощ, като се оставя да се затопли до 17°С. Водният слой се отделя и органичната фаза последователно се промива с 1М НС1 (50 ml), 1 % т/о разтвор на NaHCO₃ (3 х 50 ml) и вода (2 х 50 ml). Етилацетатният разтвор се дестилира при атмосферно налягане, докато дестилатът достигне температура от приблизително 73°С, в който момент се прибавя толуен (150 ml). Дестилацията продължава при атмосферно налягане, докато всичкият останал EtOAc бъде отстранен (приблизителна дестилатна температура 103 °C). Получената суспензия се охлажда, разбърква при <10°С и се отфилтрува. Слоят се промива с толуен (2 х 30 ml) и продуктът се суши в пещ под вакуум при 60°С до постоянно тегло, до получаване на съединението от заглавието (8.77 g, 82 %).

Пример 1. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1 (втори алтернативен метод)

Суспензия от S-флуорометилов естер на

6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, ацетонов солват (получен напр. съгласно

Пример 11) (50.0 g) в ацетон (1500 ml) и вода (75 ml), бе нагрявана до кипене под обратен хладник. Получената смес бе избистрена чрез филтруване на горещо (филтърна хартия Whatman 54), през което време във филтрата кристализира малко твърдо вещество. Добавен бе допълнително ацетон (200 ml) към филтрата, което даде светъл разтвор при кипене под обратен хладник. Разтворът бе дестилиран при атмосферно налягане до забелязване на мътност, докато е при кипене (прибл. 750 ml събран разтворител). Прибавен бе толуен (1 000 ml) към горещия разтвор и дестилацията при атмосферно налягане бе продължена, което доведе до кристализация при температура от приблизително 98°С. Дестилацията на разтворителя бе продължена докато бе достигната реакционна температура от 105°С (приблизително 945 ml събран разтворител). Сместа бе охладена до температура на околната среда, допълнително охладена и разбъркана при < 10°С за 10 min. Продуктът бе отфилтруван, промит с толуен (150 ml) и абсорбиран до сухо. Продуктът бе изсушен при приблизително 60°С под вакуум за 16 h, докато остана съединението от заглавието като гъсто бяло вещество (37.8 g, 83.7 %).

XRPD диаграмата на продукта от Пример 1 е показана на Фигура 1. DSC и TGA профилите са показани на Фигура 3.

Пример 2. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 2

Суспензия от S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (получен напр. съгласно Пример 1, първи метод) (6.0 g) в дихлорометан (180 ml) бе нагрявана до кипене под обратен хладник давайки светъл разтвор. Разтворът бе избистрен чрез филтруване на горещо (филтърна хартия Whatman 54) и бе дестилиран при атмосферно налягане (прибл. 100 ml събран разтворител), водещо до кристализация при кипене. Сместа бе държана при кипене приблизително 30 min и бавно охладена до температура на околната среда. Сместа бе охладена допълнително и разбъркана при 10 20°С за 2 h. Шламът бе охладен до под 10°С и

66241 Bl продуктът бе отфилтруван, абсорбиран до сухо и изсушаван при приблизително 60°С под вакуум цяла нощ, докато остана бяло твърдо вещество (4.34 g, 71 %).

По-чиста проба от S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-1 балфа-метил3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 2, бе получена чрез кристализация с охлаждане на S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бетакарботиова киселина (получен напр. съгласно Пример 1, първи метод) в метанол (60 обема, дестилиран при атмосферно налягане до прибл. 37.5 обема). Продуктът бе изолиран чрез филтруване и изсушен във фурна при 60°С под вакуум за 16 h, докато остана бяло, електростатично твърдо вещество (4.34 g, 71 %).

XRPD диаграмата на Продукта от Пример е показана на Фигура 1.

Пример 3. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси] -11 бета-хидрокси-1 бал фа-метил-3 -оксоандроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 3

Суспензия от S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, ацетонов солват (получен напр. съгласно Пример 11) (20.0 g) в дихлорометан (800 ml, 40 обема) и вода (10 ml, 0.5 обема) бе нагрявана до кипене под обратен хладник, давайки светъл разтвор. Разтворът бе избистрен чрез филтруване на горещо (филтърна хартия Whatman 54), през което време във филтрата кристализира малко твърдо вещество, което бе напълно разтворено при нагряване до кипене. Разтворът бе дестилиран при атмосферно налягане (прибл. 400 ml събран разтворител) и оставен да се охлади до температура на околната среда. Сместа бе охладена допълнително и разбъркана при <10°С за 10 min. Продуктът бе отфилтруван, абсорбиран до сухо и изсушаван при приблизително 60°С под вакуум цяла нощ, докато остана бяло твърдо вещество (12.7 g, 70 %).

XRPD диаграмата на Продукта от Пример е показана на Фигура 1 и Фигура 4.

Пример 4. Вътрешно превръщане на Форми 1.2 и 3 на несолватиран S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2фуранилкарбонил)-окси]-11 бета-хидрокси-1 балфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина

Суспендирането на смес от Форма 1 и Форма 2 във вода при температура на околната среда показа, че компонентите се трансформират изцяло до Форма 1 с времето.

XRPD резултатите са показани на Фигура

2. Подобни резултати бяха получени чрез суспендиране на смес от Форма 1 и Форма 2 в етанол при температура на околната среда.

От тези резултати може да се заключи, че Форма 1 е термодинамично по-стабилната полиморфна форма от двете форми.

Топлинните XRPD изследвания на Форма 3 бяха осъществени както е показано на Фигура 4. Температурният профил във времето е показан на Фигура 5, а 5-те криви, показани на Фигура 4 бяха получени при равновесните точки, показани на Фигура 5. Резултатите сочат, че Форма 3 се превръща първо до Форма 2 и после до Форма 1, с повишаване на температурата.

Пример 5. Сорбция на влага от Форми 1, 2 и 3 на несолватиран S-флуорометилов естер 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3оксо-андроста-1,4-диен-17 бета-карботиова киселина

Характеристиките за сорбция на влага от трите форми бяха определени чрез промяната в теглото на твърдото вещество, когато е изложено на постепенно увеличаване и следващо понижаване на влажността. Получените резултати бяха както следва:

Форма 1: поглъщане на 0.18 % т/т влага в целия обхват 0 - 90 % относителна влажност при 25°С.

Форма 2: поглъщане на 1.1 - 2.4 % т/т влага в целия обхват 0 - 90 % относителна влажност при 25°С.

Форма 3: поглъщане на 1.2 - 2.5 % т/т влага в целия обхват 0 - 90 % относителна влажност при 25°С.

Пример 6. Енталпия на разтваряне на Форми 1 и 3 на несолватиран S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-1 балфа28

66241 Bl метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина

Енталпиите на разтваряне в DMSO и аце тонитрил бяха определени при 25°С. Резултатите бяха както следва:

Форма 1 Форма 3

Ацетонитрил +13.74 +8.62

DMSO +1.46

-5.21 (резултати в kJ/mol)

От тези резултати може да бъде определено, че енталпията на прехода от Форма 3 във Форма 1 е приблизително 5.1 - 6.7 kJ/mol. Като се приеме, че ентропията на прехода е малка, тъй като и двете форми са несолватирани, енталпията на прехода може да бъде сметната като равна на свободната енергия на прехода. Така тези данни предполагат, че Форма 1 е термодинамично най-стабилната форма при 25°С.

Пример 7. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, метилетилкетонов солват

Суспензия от S-флуорометилов естер на бал фа,9алфа-дифлуоро-17 алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (получен напр. съгласно Пример 1) (400 mg) в метилетилкетон (3.2 ml) се нагрява до кипене под обратен хладник докато се получи бистър разтвор. Част от разтворителя се отдестилира при атмосферно налягане (прибл. 1 ml) и сместа се охлажда до приблизително 20°С. Кристализиралият продукт се отфилтрува, суши при приблизително 20°С под вакуум, докато остане съединението от заглавието като бяло твърдо вещество (310 mg, 68 %). NMR делта (CDC1₃) включва пиковете, описани в Пример 1 за родителското съединение и следващите допълнителни пикове на разтворителя: 2.45 (2Н, q), 2.14 (ЗН, s), 1.06 (ЗН, t).

Пример 8. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-1 бал фа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, изопропанолов солват

Разтвор от S-флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбо1 5 нил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (получен напр. съгласно Пример 1) (150 mg) в изопропанол (15 ml) се оставя бавно да кристализира в продължение на период от приблизително 8 седмици. Получените кристали на буци се изолират чрез филтруване, докато остане съединението от заглавието като бяло твърдо вещество. NMR делта (CDC1₃) включва пиковете, описани в Пример 1 за родителското съединение и следващите допълнителни пикове на разтворителя: 4.03 (1Н, т), 1.20 (6Н, d).

Пример 9. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3 -оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, тетрахидрофуранов солват

Суспензия от S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-335 оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (получен напр. съгласно Пример 1) (150 mg) в THF (20 об.) се затопля до получаване на бистър разтвор. Разтворителят се оставя бавно да се изпари в продължение на период от 6 дни, докато остане съединението от заглавието като бяло твърдо вещество. Алтернативно, THF разтворът се добавя на капки към разтвор от калиев бикарбонат (2 % т/т) във вода (50 об.) и утаеният продукт се събира чрез филтруване до полу45 чаване на съединението от заглавието като бяло твърдо вещество. NMR делта (CDC1₃) включва пиковете, описани в Пример 1 за родителското съединение и следващите допълнителни пикове на разтворителя: 3.74 (4Н, ш), 1.85 (4Н, ш).

66241 Bl

Пример 9. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-1 балфа-метил-З-оксоандроста- 1,4-диен-17бета-карботиова киселина, тетрахидрофуранов солват (алтернативен метод)

Подвижна суспензия от триетиламинова сол на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-1 балфа-метил-3 -оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина (получена напр. съгласно Междинно съединение 1В) (1.2 g) в THF (10 ml), се обработва с катализатор за фазов трансфер (тетрабутиламониев бромид, типично между 8 и 14 mol %), охлажда се до приблизително 3 °C и се обработва с бромофлуорометан (0.98 eq). Суспензията се разбърква между 2 и 5 h, като се оставя да се затопли до 17°С. Реакционната смес се излива във вода (30 об.), разбърква се при приблизително 10°С за 30 min и се отфилтрува. Събраното твърдо вещество се промива с вода (4x3 об.) и продуктът се суши в пещ под вакуум при 60°С цяла нощ, до получаване на съединението от заглавието като бяло твърдо вещество (0.85 g, 87 %).

Пример 10. S-флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3 -оксоандроста- 1,4-диен-17бета-карботиова киселина. DMF солват

Смес от Междинно съединение 1 (4.5 g, 8.88 mmol) в DMF (31 ml) се обработва с калиев бикарбонат (0.89 g, 8.88 mmol) и сместа се охлажда до -20°С. Добавя се разтвор от бромофлуорометан (0.95 g, 8.50 mmol, 0.98 eq) в DMF (4.8 ml) при 0°C и сместа се разбърква 4 h при 20°С. Сместа след това се разбърква при -20°С допълнително за 30 min, прибавя се към 2М солна киселина (100 ml) и се разбърква още 30 min при 0 - 5°С. Филтратът се събира чрез вакуум филтруване, промива се с вода и се суши при 50°С до получаване на съединението от заглавието (4.47 g, 8.2%). NMR делта (CD₃OD) включва пиковете, описани в Пример 1 за родителското съединение и следващите допълнителни пикове на разтворителя: 7.98 (1Н, bs), 2.99 (ЗН, s), 2.86 (ЗН, s).

Пример 11. S-Флуорометилов естер на балфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-1 балфа-метил-З-оксоандроста- 1,4-диен-17 бета-карботиова киселина, ацетонов солват

Разтвор от Междинно съединение 1 (530.1 g, 1т) в диметилформамид (DMF) (8 об.) се обработва с калиев хидрогенкарбонат (0.202 тегл., 1.02 eq) и сместа се охлажда до -17 ± 3°С с разбъркване. След това се прибавя бромофлуорометан (BFM) (0.22 тегл., 0.99 eq) и реакционната смес се разбърква при -17 ± 3°С поне 2 h. Реакционната смес после се прибавя към вода (17 об.) при 5 ± 3°С в продължение приблизително на 10 min, последвано от промиване с водна линия (1 об.). Суспензията се разбърква при 5 - 10°С поне за 30 min и после се филтрува. Филтърният кейк (DMF солватът на S-флуорометиловия естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси- 1 балфа-метил-З-оксо-андроста-1,4-диен17бета-карботиова киселина) се промива с вода (4x4 об.) и продуктът се изгребва сух на филтъра. Влажният кейк се връща в съда, добавя се ацетон (5.75 об.) и се нагрява при кипене 2 h. Сместа се охлажда до 52 ± 3°С и се прибавя вода (5.75 об.), като се поддържа температурата при 52 ± 3°С. Сместа после се охлажда до 20 ± 3°С, филтрува се и се суши in vacuo при 60 ± 5 °C цяла нощ, до получаване на съединението от заглавието като бяло твърдо вещество (556.5 g, 89 %). NMR делта (CDC1₃) включва пиковете, описани в Пример 1 за родителското съединение и следващите допълнителни пикове на разтворителя: 2.17 (6Н, s).

Пример 12. Състав на сух прах, съдържащ S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфадифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3 -оксо-андроста- 1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1

Формулировка на сух прах бе получена както следва:

S-Флуорометилов естер на 6алфа,9алфадифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста- 1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1 (получена съгласно Пример 1, първи алтернативен метод и микронизирана до MMD от 3 microm): 0.20 mg.

Смляна лактоза (в която не повече от 85 % от частиците имат MMD от 60 - 90 microm, и не по-малко от 15 % от частиците имат MMD от по-малко от 15 microm): 12 mg.

Приготвена бе обелваща се блистерна

66241 Bl лента, съдържаща 60 блистера, всеки напълнен с формулировка както току-що описаната.

Пример 13. Аерозолна формулировка, съдържаща S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфа-дифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]-11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3-оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1

Алуминиева кутия бе напълнена с формулировка както следва:

S-Флуорометилов естер на 6алфа,9алфадифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3 -оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1 (получена съгласно Пример 1, първи алтернативен метод) и микронизиран до MMD от 3 microm): 250 microg

1,1,1,2-тетрафлуороетан: до 50 microl (количества за едно действие (на клапана)) в общо количество, подходящо за 120 действия, като металната кутия бе снабдена с дозиращ клапан, пригоден да дозира 50 microl за едно действие.

Пример 14. Назална формулировка, съдържаща S-флуорометилов естер на 6алфа,9алфадифлуоро-17алфа-[(2-фуранилкарбонил)окси]11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3 -оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1

Формулировка за интраназално доставяне бе получена както следва:

S-Флуорометилов естер на 6алфа,9алфадифлуоро-17алфа-((2-фуранилкарбонил)окси]11 бета-хидрокси-16алфа-метил-3 -оксо-андроста-1,4-диен-17бета-карботиова киселина, несолватирана Форма 1 (получена съгласно Пример 1, първи алтернативен метод, микронизирана): 10 mg

Полисорбат 20	0.8 mg
Сорбитан монолаурат	0.09 mg
Натриев дихидрогенфосфат
дихидрат	94 mg
Безводен диосновен натриев
фосфат	17.5 mg
Натриев хлорид	48 mg
Деминерализирана вода	до 10 ml
Формулировката бе поставена в разпръс-

кваща помпа, способна да доставя множество премерени дози (Valois).

В цялата спецификация и претенциите, ко ито следват, освен ако контекстът не изисква друго, думата “включват (съдържат)” и вариации като “включва” и “включващ”, ще бъдат разбирани като означаващи включването на заявено нещо или етап или група от неща, но не до изключването на всяко друго нещо или етап или група от неща или етапи.

Патентите и патентните заявки, описани в тази заявка са включени тук чрез препратка.

Claims

Патентни претенции

1. Съединение с формула (I) и негови солвати.
2. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1 в несолватирана форма.
3. Съединение с формула (I) в несолватирана форма съгласно претенция 2, във формата на полиморфна Форма 1, което има XRPD профил с пик около 18.9 градуса 2Тета.
4. Съединение с формула (I) в несолватирана форма съгласно претенция 2, във формата на полиморфна Форма 2, което има XRPD профил с пикове около 18.4 и 21.5 градуса 2Тета.
5. Съединение с формула (I) в несолватирана форма съгласно претенция 2, във формата на полиморфна Форма 3, което има XRPD профил с пикове около 18.6 и 19.2 градуса 2Тета.
6. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, като кристално вещество във формата на по същество стехиометричен солват с ацетон.
7. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, като кристално вещество във формата на по същество стехиометричен солват с тетрахидрофуран.
8. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, като кристално вещество във формата на по същество стехиометричен солват с изопропанол.

66241 Bl
9. Съединение c формула (I) съгласно претенция 1, като кристално вещество във формата на по същество стехиометричен солват с метилетилкетон.
10. Съединение с формула (I) съгласно претенция 1, като кристално вещество във формата на по същество стехиометричен солват с диметилформамид.
11. Съединение с формула (I) или негов физиологично приемлив солват съгласно всяка една от претенции от 1 до 5 за използване във ветеринарната или хуманната медицина.
12. Използване на съединение с формула (I) или негов фармацевтично приемлив солват съгласно всяка една от претенциите от 1 до 5, за производството на лекарствено средство за лечението на възпалителни състояния на носа, гърлото или белите дробове, избрани от астма, ринит, назални полипи, хронична обструктивна белодробна болест, интерстициално белодробно заболяване и фиброза.
13. Използване съгласно претенция 12, характеризиращо се с това, че възпалителното състояние на носа, гърлото или белите дробове е ринит.
14. Използване съгласно претенция 12, характеризиращо се с това, че възпалителното състояние на носа, гърлото или белите дробове е астма.
15. Използване съгласно претенция 12, характеризиращо се с това, че възпалителното състояние на носа, гърлото или белите дробове е хронична обструктивна белодробна болест.
16. Използване на съединение с формула (I) или негов фармацевтично приемлив солват съгласно всяка една от претенциите от 1 до 5, за производството на лекарствено средство за лечението на конюнктивит.
17. Фармацевтичен състав, съдържащ съединение с формула (I) или негов физиологично приемлив солват съгласно всяка една от претенциите от 1 до 5, характеризиращ се с това, че е в смес с един или повече физиологично приемливи разредители или носители.
18. Фармацевтичен състав съгласно претенция 17, характеризиращ се с това, че е непресован и пригоден да бъде прилаган като сух прах местно към белия дроб през устната кухина.
19. Фармацевтичен състав съгласно претенция 17 или 18, характеризиращ се с това, че съдържа лактоза или нишесте като разредител или носител.
20. Фармацевтичен състав съгласно претенция 17, характеризиращ се с това, че е непресован и пригоден да бъде прилаган местно към носната кухина.
21. Фармацевтичен състав съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че съдържа вода като разредител или носител.
22. Фармацевтичен аерозолен състав, съдържащ съединение с формула (I) или негов физиологично приемлив солват съгласно всяка една от претенциите от 1 до 5, характеризиращ се с това, че съдържа и флуоровъглерод или водородсъдържащ хлорофлуоровъглерод като пропелант, по избор в комбинация с повърхностно активно вещество и/или съразтворител.
23. Фармацевтичен аерозолен състав съгласно претенция 22, който съдържа съединение с формула (I) или негов физиологично приемлив солват съгласно всяка една от претенции от 1 до 3, характеризиращ се с това, че съдържа и флуоровъглерод или водородсъдържащ хлорофлуоровъглерод като пропелант и суспендиращо средство, което е разтворимо в пропеланта.
24. Фармацевтичен аерозолен състав съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, че суспендиращото средство е олигомлечна киселина или нейно производно.
25. Фармацевтичен аерозолен състав съгласно всяка една от претенции от 22 до 24, характеризиращ се с това, че пропелантът е избран от 1,1,1,2-тетрафлуороетан, 1,1,1,2,3,3,3хептафлуоро-н-пропан и техни смеси.
26. Фармацевтичен аерозолен състав съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че се състои по същество от съединение с формула (I) или негов физиологично приемлив солват съгласно всяка една от претенции от 1 до 3, по избор в комбинация с друг терапевтично активен агент и пропелант, избран от 1,1,1,2тетрафлуороетан, 1,1,1,2,3,3,3-хептафлуоро-нпропан и техни смеси.
27. Фармацевтичен състав съгласно всяка една от претенции от 17 до 25, характеризиращ се с това, че допълнително съдържа друг терапевтично активен агент.
28. Фармацевтичен състав съгласно претенция 27, характеризиращ се с това, че споменатият друг терапевтично активен агент е бета₂

66241 Bl адренорецепторен агонист, избран от групата, състояща се от салметерол, салбутамол, формотерол, салмефамол, фенотерол, тербуталин и техните соли.
29. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съдържа комбинация от съединение с формула (I) или негов физиологично приемлив солват съгласно всяка една от претенциите от 1 до 5 заедно с PDE4 инхибитор, заедно с физиологично приемлив разредител или носител.
30. Процес за получаване на съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или негов солват, характеризиращ се с това, че включва алкилиране на съединение с формула (II) или негова сол, като алкилирането се осъществява чрез взаимодействие на съединението с формула (II) или негова сол с флуорометилхалид.
31. Процес за получаване на съединение с формула (I) като несолватирана полиморфна форма 1 съгласно претенция 3, който включва:

(a) кристализиране на съединението с формула (I) в присъствието на несолватиращ разтворител; или (b) десолватиране на съединение с формула (I) в солватирана форма.
32. Процес за получаване на съединение с формула (I) като несолватирана полиморфна форма 1 съгласно претенция 3, който се състои в разтваряне на съединение с формула (I) в метилизобутилкетон, етилацетат или метилацетат и получаване на съединение с формула (I) като несолватирана форма 1 чрез добавяне на несолватиращ изсолител.
33. Съединение с формула (II) или негова сол.
34. Съединение с формула (II) съгласно претенция 33 във формата на твърда кристална сол.
35. Съединение с формула (II) съгласно претенция 34 във формата на диизопропилетиламинова сол.
36. Процес за получаване на съединение с формула (II) съгласно претенция 33, който включва:

(а) взаимодействие на съединение с фор-

мула (III) НО^. , ^0<Xz^SH енТ 1------1 ’CH_S R £ F c активирано производно на 2-фуранкар-

боксилна киселина в количество от поне 2 mol от активираното производно за mol от съединение с формула (III), до получаване на съединение с формула (ПА)

66241 Bl и

(b) отстраняване на свързания през сярата 2-фуроилен остатък от съединението с формула (ПА) чрез взаимодействие на продукта от етап (а) с органична първична или вторична аминова база, способна да образува водоразтворим 2фуроиламид.
37. Процес за получаване на съединение с формула (II) съгласно претенция 36, който допълнително съдържа етапите:

(cl) когато продуктът от етап (Ь) е разтворен по същество в несмесващ се с вода органичен разтворител, пречистване на съединението с формула (II) чрез отмиване на амидния страничен продукт от етап (Ь) с водна промивна течност, или (с2) когато продуктът от етап (Ь) е разтворен в смесващ се с вода разтворител, пречистване на съединението с формула (II) чрез обработване на продукта от етап (Ь) с водна среда така, че да се утаи чисто съединение с формула (II) или негова сол.
38. Процес за получаване на съединение с формула (II) съгласно претенция 33, който включва:

(а) взаимодействие на съединение с формула (III)

40. Съединение с формула (VI) с активирано производно на 2-фуранкарбоксилна киселина в количество от поне 2 mol активирано производно за mol от съединение с формула (III), до получаване на съединение с формула (ПА) съгласно претенция 36; и (Ь) отстраняване на свързания през сярата 2-фуроилен остатък от съединението с формула (ПА) чрез взаимодействие на продукта от етап (а) с допълнителен mol от съединение с формула (III), до получаване на 2 mol от съединение с формула (II).
39. Съединение с формула (ПА) или негова сол.
42. Съединение с формула (VIII)

66241 Bl
43. Съединение c формула (IX)
44. Съединение с формула (IXA) в което X представлява халоген.
45. Съединение с формула (XII) или негова сол.
46. Съединение с формула (XV) в което Р представлява хидрокси защитна група, избрана от карбонат, алкил, аралкил, хетероциклени групи, ацил и силилови групи.
47. Съединение с формула (XVI) (XVI).
48. Съединение с формула (XVII) (XVII) или негова сол, в което Р представлява хидрокси защитна група, избрана от карбонат, алкил, аралкил, хетероциклени групи, ацил и силилови групи.
49. Съединение с формула (XX) (XX) или негова сол.
50. Съединение с формула (XXIII) (XV)

66241 Bl (XXIII) в което L представлява отцепваща се група, избрана от халид, различен от флуорид и сулфонатен естер.
51. Процес за получаване на съединение с формула (I) в несолватирана полиморфна Форма

2 съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че се състои в разтваряне на съединение с формула (I) в несолватирана форма в метанол или сух дихлорометан и прекристализиране на съединението с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 2.
52. Процес за получаване на съединение с формула (I) в несолватирана полиморфна Форма

3 съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че се състои в разтваряне на съединение с формула (I) или негов солват в дихлорометан в присъствието на вода и прекристализиране на съединението с формула (I) като несолватирана полиморфна Форма 3.
53. Процес за получаване на съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или негов солват, характеризиращ се с това, че включва взаимодействие на съединение с формула (VI) с флуорид или НЕ
54. Процес за получаване на съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или негов солват, характеризиращ се с това, че включва отстраняване на защитата или демаскиране на съединение с формула (I), в което 11-бета-хидрок си групата е защитена или маскирана и включва отстраняване на защитата на съединение с формула (XV) където Р представлява хидрокси защитна група, избрана от карбонат, алкил, аралкил, хетероциклени групи, ацил и силилови групи.
55. Процес съгласно претенция 54, характеризиращ се с това, че 11-бета-хидрокси групата е маскирана, който включва редукция на съединение с формула (XVI) (XVI) или производно, в което 11-карбонилната група е маскирана.
56. Процес за получаването на съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или негов солват, характеризиращ се с това, че включва взаимодействие на съединение с формула (XXIII) където L представлява отцепваща се група, с флуориден йон.

66241 Bl
57. Съединение c формула (ХШ) (XIII)
58. Съединение с формула (XIV) (XIV) или негова сол.
59. Съединение с формула (XXI) (XXII)

61. Съединение с формула (X)
60. Съединение с формула (XXII)
62. Процес за получаването на съединение с формула (I) съгласно претенция 1 или негов солват, характеризиращ се с това, че включва демаскиране на производно на съединение с формула (I), в което 3-карбонилната група е маскирана като кетал, монотиокетал, дитиокетал или като производно с алкохоламин, оксим или имин.
63. Процес за получаване на съединение с формула (II) съгласно претенция 31, характеризиращ се с това, че включва обработване на съединение с формула (X) съгласно претенция 62, със сероводород газ заедно с подходящ свързващ агент в присъствието на подходящ разтворител.