BG62180B1 - Хидрометалургично извличане на никел и кобалт от сулфиднируди с помощта на хлорид - Google Patents

Хидрометалургично извличане на никел и кобалт от сулфиднируди с помощта на хлорид Download PDF

Info

Publication number
BG62180B1
BG62180B1 BG102132A BG10213297A BG62180B1 BG 62180 B1 BG62180 B1 BG 62180B1 BG 102132 A BG102132 A BG 102132A BG 10213297 A BG10213297 A BG 10213297A BG 62180 B1 BG62180 B1 BG 62180B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
solution
cobalt
extractant
nickel
magnesium
Prior art date
Application number
BG102132A
Other languages
English (en)
Other versions
BG102132A (bg
Inventor
David L. Jones
Original Assignee
Cominco Engineering Services Ltd.
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Cominco Engineering Services Ltd. filed Critical Cominco Engineering Services Ltd.
Publication of BG102132A publication Critical patent/BG102132A/bg
Publication of BG62180B1 publication Critical patent/BG62180B1/bg

Links

Classifications

    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B3/00Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes
    • C22B3/04Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes by leaching
    • C22B3/06Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes by leaching in inorganic acid solutions, e.g. with acids generated in situ; in inorganic salt solutions other than ammonium salt solutions
    • C22B3/10Hydrochloric acid, other halogenated acids or salts thereof
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B3/00Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes
    • C22B3/20Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching
    • C22B3/42Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching by ion-exchange extraction
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B11/00Obtaining noble metals
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B15/00Obtaining copper
    • C22B15/0063Hydrometallurgy
    • C22B15/0065Leaching or slurrying
    • C22B15/0067Leaching or slurrying with acids or salts thereof
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B15/00Obtaining copper
    • C22B15/0063Hydrometallurgy
    • C22B15/0065Leaching or slurrying
    • C22B15/0067Leaching or slurrying with acids or salts thereof
    • C22B15/0069Leaching or slurrying with acids or salts thereof containing halogen
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B15/00Obtaining copper
    • C22B15/0063Hydrometallurgy
    • C22B15/0065Leaching or slurrying
    • C22B15/0067Leaching or slurrying with acids or salts thereof
    • C22B15/0071Leaching or slurrying with acids or salts thereof containing sulfur
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B15/00Obtaining copper
    • C22B15/0063Hydrometallurgy
    • C22B15/0084Treating solutions
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B15/00Obtaining copper
    • C22B15/0063Hydrometallurgy
    • C22B15/0084Treating solutions
    • C22B15/0089Treating solutions by chemical methods
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B19/00Obtaining zinc or zinc oxide
    • C22B19/20Obtaining zinc otherwise than by distilling
    • C22B19/22Obtaining zinc otherwise than by distilling with leaching with acids
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B19/00Obtaining zinc or zinc oxide
    • C22B19/20Obtaining zinc otherwise than by distilling
    • C22B19/26Refining solutions containing zinc values, e.g. obtained by leaching zinc ores
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B23/00Obtaining nickel or cobalt
    • C22B23/04Obtaining nickel or cobalt by wet processes
    • C22B23/0407Leaching processes
    • C22B23/0415Leaching processes with acids or salt solutions except ammonium salts solutions
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B23/00Obtaining nickel or cobalt
    • C22B23/04Obtaining nickel or cobalt by wet processes
    • C22B23/0407Leaching processes
    • C22B23/0415Leaching processes with acids or salt solutions except ammonium salts solutions
    • C22B23/0423Halogenated acids or salts thereof
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B23/00Obtaining nickel or cobalt
    • C22B23/04Obtaining nickel or cobalt by wet processes
    • C22B23/0407Leaching processes
    • C22B23/0415Leaching processes with acids or salt solutions except ammonium salts solutions
    • C22B23/043Sulfurated acids or salts thereof
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B23/00Obtaining nickel or cobalt
    • C22B23/04Obtaining nickel or cobalt by wet processes
    • C22B23/0453Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B3/00Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes
    • C22B3/04Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes by leaching
    • C22B3/06Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes by leaching in inorganic acid solutions, e.g. with acids generated in situ; in inorganic salt solutions other than ammonium salt solutions
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B3/00Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes
    • C22B3/04Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes by leaching
    • C22B3/06Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes by leaching in inorganic acid solutions, e.g. with acids generated in situ; in inorganic salt solutions other than ammonium salt solutions
    • C22B3/08Sulfuric acid, other sulfurated acids or salts thereof
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B3/00Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes
    • C22B3/20Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B3/00Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes
    • C22B3/20Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching
    • C22B3/26Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching by liquid-liquid extraction using organic compounds
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C22METALLURGY; FERROUS OR NON-FERROUS ALLOYS; TREATMENT OF ALLOYS OR NON-FERROUS METALS
    • C22BPRODUCTION AND REFINING OF METALS; PRETREATMENT OF RAW MATERIALS
    • C22B3/00Extraction of metal compounds from ores or concentrates by wet processes
    • C22B3/20Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching
    • C22B3/26Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching by liquid-liquid extraction using organic compounds
    • C22B3/38Treatment or purification of solutions, e.g. obtained by leaching by liquid-liquid extraction using organic compounds containing phosphorus
    • C22B3/384Pentavalent phosphorus oxyacids, esters thereof
    • C22B3/3842Phosphinic acid, e.g. H2P(O)(OH)
    • YGENERAL TAGGING OF NEW TECHNOLOGICAL DEVELOPMENTS; GENERAL TAGGING OF CROSS-SECTIONAL TECHNOLOGIES SPANNING OVER SEVERAL SECTIONS OF THE IPC; TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y02TECHNOLOGIES OR APPLICATIONS FOR MITIGATION OR ADAPTATION AGAINST CLIMATE CHANGE
    • Y02PCLIMATE CHANGE MITIGATION TECHNOLOGIES IN THE PRODUCTION OR PROCESSING OF GOODS
    • Y02P10/00Technologies related to metal processing
    • Y02P10/20Recycling

Description

Изобретението се отнася до хидрометалургична обработка на руди и кинцентрати. По-специално то се отнася до извличане на метали от сулфидни и латеритови руди в присъствие на халогенидни йони, като например хлорни йони.
Ниво на техниката
Съгласно съществуващата практика сулфидните никелови руди понастоящем се обработват по различни начини, при които първият етап почти винаги представлява физично концентриране чрез флотация за повишаване съдържанието на никел в концентрата, обикновено от порядъка на 0,5% до 2% на 7 до 25% никел. Следващата обработка на този концентрат е обикновено пирометалургична обработка/стапяне/ за получаване на никелов щейн или изкуствен високо процентов сулфид с около 20-70% никел.
Тогава щейнът обикновено се дообработва до никелови продукти , като се прилагат хидрометалургични операции.
Тази комбинация на пирометалургична / хидрометалургична преработка на никелови концентрати понастоящем е широко разпространена в практиката с някои варианти, по-специално в частта на хидрометалургията. При повечето от процесите се извлича част от наличните свързани метали, като например мед и кобалт. Допълнително остатъка от излугването, съдържащ благородни метали, като злато и сребро, както и елементи от групата на платината , често се обработва за следващо извличане на съдържащите се ценни метали.
На тази схема на обработка са присъщи някои недостатъци. Недостатъците, свързани с пирометалургичните операции включват:
(I) получаването на пещни газове включва серен двуокис, който трябва да бъде обработен в инсталация за получаване на съпродукт от сярна киселина , която често трудно може да бъде търгувана на близко разстояние.(Капиталовложенията и експлоатационните разходи на такива инсталации за получаване на киселина влияят на общата икономика на процеса) (ii) загуби на никел и особено на кобалт в шлаковия продукт при стапянето , често пъти повече от 50% от входящия кобалт.
(iii) изобщо високи реазходи за стапяне , особено на нискокачествени концентрати (< 10% Ni) (iv) трудности при обработването на някои концентрати с вредни елементи: магнезий (Mg) и арсен (As).
Хидрометалургичните операции за обработка на никелов щейн се променят значително, на всички известни използувани процеси са присъщи един или повече от следващите недостатъци:
(i) високи разходи за реагенти , като натриева основа или амоняк, необходим за неутрализация.
(ii) получаване на голямо количество съпродукт като например амониев сулфат или натриев сулфат, които са трудни за продажба.
(iii) големи енергийни разходи, дължащи се на голям температурен интервал по време на процеса.
(iv) сложна и скъпа технологична схема, което води до големи капиталовложения и високи експлоатационни разходи.
Като алтернатива на описаните на кратко по-горе прилагани пирометалургични/ хидрометалургични процеси, е известен процес, при който се използуват само хидрометалургични операции,така че концентратите се обработват без стапяне. При него се използува излугване под налягане с амонячен разтвор. Така се предотвратяват повечето от недостатъците, свързани с операциите на стапяне, не за съжаление остават налице всички от посочените недостатъци на известните хидрометалургични процеси и фактически не е даже толкова ефективен като цяло, колкото най-добрите пирометалургични / хидрометалургични процеси.
Медните и никеловите суфидни руди често съдържат също ценни метали като кобалт както и благородни метали като злато и сребро и метали от платиновата група. Тъй като тези руди са обикновено по-нискокачествени руди, доколкото се отнася до в . . _____ _ медта и никела и имат високо съотношение на сярата към мед / никел , то е проблематично икономичното извличане на Cu,Ni и Co.
Някои сулфидни руди съдържат толкова малко мед и никел , че извличането на ценни метали трябва да бъде повишено, така че процесът да стане икономически изгоден. Поради високото съдържание на пирит в някои руди извличането на злато чрез конвенциония цианиден метод е често пъти трудно, което също прави икономически неизгодно преработката на рудата. Настоящето изобретение създава метод за хидрометалургично извличане на мед .никел и кобалт, както и на други метали от сулфидни руди; също създава метод за хидрометалургично извличане на никел и кобалт от латеритови руди.
ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО
Съгласно изобретението е създаден метод за извличане на немеден метал от руда или концентрат, състоящ се от етап на окисляване на рудата или концентрата под налягане в присъствие на кислород и на кисел разтвор, съдържащ хологенни йони и източник на бисулфатни или сулфатни йони за получаване на разтвор на споменатия немеден метал, където споменатия източник на бисулфатни или сулфатни йони е избран от групата, състояща се от сярна киселина и меден сулфат, който се хидролизира в споменатия киселинен разтвор.
Освен това, съгласно изобретението е създаден метод за извличане на ценните никел/кобалт от руда или концентрат, който се състои от етапи на подлагане на рудата или концентрата на окисляване под налягане в присъствие на кислород и киселинен разтвор, съдържащ халогенни, медни и сулфатни йони за получаване на течност , съдържаща ценни Ni/ Co в резултат на окисляването под налягане на пулпа; течността се подлага на обработка за селективно утаяване за получаване на твърда фаза , съдържаща Ni/Co хидроксид; твърдата фаза се подлага на излугване с амонячен разтвор за получаване на разтвор от излугването, съдржащ ценните Ni/Co и на отпадък.
По-нататък метода може да включва етапи на киселинна промивка на отпадъка за получаване на промивен разтвор, съдържащ ценните Ni/Co и отстранения отпадък и рециклиране на промивния разтвор за селективно утаяване или поизбор промиващия разтвор се обработва за извличане на ценните Ni/Co.
Селективното утаяване може да включва етапи на утаяване на течността при pH 5-6 за утаяване на наличните в разтвора желязо,мед и цинк; получения разтвор се подлага на утаяване на pH от около 7 до 8 за получаване на твърда фаза, съдържаща Ni/Co-хидроксид.
Течността,съдържаща ценните Ni/Co може да се получи като пулпът се подлага на окисляване под налягане за неутрализиране при предварително определено pH, при което наличните в пулпа мед, желязо и кобалт са в твърда фаза, а ценните Ni/Co в разтвора или по избор може да се получи течност, съдържаща ценни Ni/Co нато пулпа се подложи на окисляване под налягане за неутрализиране до предварително определено pH, при което ценните Ni/Co са в твърда фаза и тогава твърдите ценни Ni/Co се подлагат на киселинно излугване за получаване на Ni/Co в разтвор.
Методът може да включва етапи на котролиране концентрацията на никел в разтвора от излугване до максималната стойност от около 3 - 25г/л, за предпочитене 8 -10 г/л и особено за предпочитане 10 г/л.
Етапът на Ni/Co излугване може де се извърши с разтвор на амониев сулфат. Концентрацията на амониевия сулфат може да бъде от около 150-250 г/л , за предпочитане около 200 г/л.
Съгласно изобретението също се създава метод за извличане на ценните Ni/Co от концентрат, съдържащ Ni/Co хидроокис, който включва етапи на подлагане на концентрата на Ni/Co излугване с амонячен разтвор за получаване на разтвор от излугването, съдържащ ценните Ni/Co и на отпадък; и контралиране концентрацията на никел в разтвора от излугване до максимална стойност от около 3 до 25 г/л.
Понятието „концентрат“ в настоящата заявка се отнася за всеки материал, в който съдържанието на ценен метал е увеличено до по-висок тегловен процент в сравнение с рудата, намираща се в природата и включва изкуствено получената сулфидна руда, като щейн и утайка на ценен метал във вид на твърда фаза като хидрокиси и сулфиди.
Същността и предимствата на изобретението се поясняват чрез описаните по-долу предпочитани изпълнения на изобретението.
КРАТКО ОПИСАНИЕ НД ЧЕРТЕЖИТЕ Изобретението се излюстрира с примери и обяснение на чертежите, където:
фиг.1 представлява технологична схема на метода за хидрометалургично извличане на метал, съгласно изобретението.
фиг.2 представлава технологична схема, която излюстрира повече детайли на етапите от процеса на извличан^ с разтворители от фиг.1.
фиг.ЗА и В представляват технологична схема на друго изпълнение на метода, съгласно изобретението за извличане на благородни метали.
фиг. 4 представлава технологична схема на метод за хидрометалургично извличане на метал, съгласно друго изпълнение на изобретението.
ДЕТАЙЛНО ОПИСАНИЕ НА ПРЕДПОЧИТАНИТЕ ИЗПЪЛНЕНИЯ
Методът, съгласно изобретението е подходящ за преработка на медни руди, по-специално сулфидни медни руди, които съдържат също никел и/или кобалт или никел/кобалтови сулфидни руди с незначително съдържание на мед, както и никело/ кобалтови оксидни/латеритови/ руди. Освен това по метода може да се обработват никело/кобалтови руди, съдържащи други елементи , често считани за вредни, като магнезий, арсен и цинк или елементи, които са ценни и стойностни за извличане , например благородните метали злато и сребро и металите от групата на платината.
Рудата или концентрата, подавани за обработка може да съдържат един или повече сулфидни минерали на базата на металите Cu.Ni, Co и Zn .често пъти комбинирани с желязо И понякога с други елементи като As, Sb, Ад и др.
Типични сулфидни минерали на базата на посочените по-горе метали са:
мед халкозит халкопирйт
никел милерит пентландит
кобалт линаеит кобалтит
цинк сфалерит марматит
В този контекст съотношението метал: сяра представлява съотношението на съвкупността базисни метали/ Cu, Ni,Co/ към сярата в концентрата и това е оценка за качеството на концентрата.
. Обикновено съотношението метал:сяра варира от 1,5 за висококачествените концентрати до под 0,2 за нискокачествените концентрати. За концентрати, които са преобладаващо Ni/ Co, отношението метал: сяра по-често е от по-нисък порядък, от 0,2 до 0,8 / желязото е изрично изключено от тези пресмятания, въпреки че е налице практически във всички сулфидни концентрати/.
Значението на отношението метал към сяра за процеса се състои в това,че то влияе на металургичните промени в началните операции на окисляване под налягане.
Различни изпълнения на метода, съгласно изобретението може да се използуват за преработка на поредица Ni/Co концентрати , при които съотношението метал:сяра се променя от ниско до високо, както накратко е описано по-горе. Обаче освен споменатото отношение, е необходимо да се вземе под внимание и една друга характеристика- степента на окисляване на сярата / до сулфат / по време на окисляването под налягане . Сярата .съдържаща се в концентрата при окисляването под налягане се превръща или до елементарна сяра / S7 /няма окисляване на сярата / или окислената до сулфат / SO4'/. Обикновено 70-95% от сярата е неокислена и се получава като елементарна сяра. Изразено по друг начин, окисляването на сярата / до сулфат/ се променя обикнавено от 5 до 30%. Счита се за полезно да се намалява окисляването на сярата; важна задача на настоящия метод е да се постигне това. Това се улеснява като се вкарва източник на сулфат или бисулфат, като H2SO4 в етап на окисляване под налягане.
Значението на сулфидното окисляване е това , че то води до получаване на киселина , която евентуално може да бъде неутрализирана и то влияе на разпределението на мед и желязото и другите елементи в пулпа , получен от окисляването под налягане. Пулпът с висока киселинност / ниско pH / съдържа Си в разтвора, докато пулпове с ниска киселинност / високо pH / съдържат мед в твърдата фаза като основен меден сулфат.
За концентрати с ниско отношение метал:сяра и /или високо окисляване на сярата , технилогичната схема , показана на фиг.1 представлява общия случай. Това е отбелязано като режим С. По време на окисляването под налягане 12 се получава достатъчно количество киселина, така че е необходимо да се неутрализира тази киселина с гасена вар в последната фаза на автоклава. Това е отбелязано като неутрализация 501 на фиг.1. Ако не се проведе тази неутрализация , полученият пулп ще има ниско pH, което води до наличието на значително количество Fe в разтвора, както и почти всичката мед.
Важна характеристика на метода е това,че произведеният пулп съдържа минимално количество желязо в разтвора /по-малко от 100 ppm / и около 1-5 г/л мед в разтвора. Като се подбере подходящо количество гасана вар, подавана в неутрализация 501, тези цели може да се постигнат дори с концентрати , които имат ниско отношение метал:сяра и проявяват относително високо окисляване на сярата, например 15-30%. Типичен пример за такъв концентрат и петландит/ пиритовия тип минерална смес на асоциация на минерали.
Обаче, за концентрати с високо отношение метал: сяра и /или ниско окисляване на сярата , общото количество получена киселина при окисляването под налягане 12 е по-малко и №бже да не е необходима неутрализация , за да се получи пулп с ниско
съдържание на желязо и на мед в желания порядък. Това изпълнение на метода е обозначено като режим А и е описоно подолу с пояснение към фигура 4. Типичин пример за този тип концентрат е петландит/халкопиритов тип на асоциация на минерали.
При режим А, количеството изрозходвана киселина при окисляването под налягане от други химични реакции е повече от достатъчно да бъде използувана /употребана / всичката киселина , произведена при окисляването на сярата.
Примери за двата режима А и С, необходими за два различни концентрата са показани на долната таблица:
вид химичен състав отношение % на окисляване метал:сяра на сярата процес: на концентрата
Си Ni Co S
режим А 6,3 14 0,6 34 0,61 6
режим С 0,1 22 0,6 22 0,78 15
Така първият кнцентрат със съдъражание на Ni 14% проявява само 6% окисляване на сярата в процеса на окисляването под налягане и затова е обработван при режим А, доката вторият концентрат изисква прилагането на режим С , поради по-високото окисляване /15% /.
Режим С ще бъде описан с поясненията към фиг.1.
Отначало рудата или концентрата се подлагат на окисляване под налягане 12 в автоклав в присъствие на кеселинен разтвор, съдържащ сулфатни, хлоридни и медни йони. В показания пример количеството H2SO4, вкарана в автоклава е около 40 г/л и концентрацията на хлорид в разтвора е около 10-12г/л. Обикновено температурата е около 90°С до около 160°С при парциално налягане на кислорода от 200 -2 000 кРа. Времето на задържане е около 0,5-5,0 часа и се намира в обратна зависимост с температурата , като обикновено процесът се провежда непрекъсваемо в автоклав. Обаче ако се желае , процесът може да се провежда на серии.
Неутрализацията 501 се осъществява чрез изпомпване на гасена вар / със съдържание на твърдото във водата 10-20% / в последните една или две камери на автоклава.
След окисляването под налягане 12 , пулпът получен в автоклава се източва през един или повече разширителни съдове 22, за да се намали налягането до атмосферното налягане и на температурата до 90-100°С.
След това пулпът продължава да се охлажда и да се подлага на филтруване 24 и се получава филтрат от окисляването под налягане 29 и твърд остатък / филтърен кек от окисляването под налягане/.
Етапът на неутрализация 501 се прилага, за да се получи утаяване на разтворимата мед върху филтърния кек от окисляването под налягане, която в противен случай би останала във филтрата на продукта от окисляването под налягане 29. Така, че неутрализацията 501 може да се използува за намаляване до минимум съдържанието на мед във филтрата 29, което е обикновено под 1 до 5 г/л мед, а с това се улеснява следващото отстраняване на медта от разтвора. Освен това, неутрализацията помага за снижаване съдържанието на желязо във филтрата от окисляването под налягане. Обаче, когато се добавя гасена вар, за предпочитане е да не се добавя твърде много, което би довело до преципитиране на Ni/Co. Обикновено гасена вар се подава в такова количество ,че филтратът 29 от окисляването под налягане да бъде с pH между 3 и 4, което се счита за подходящо за отстраняване на по-голяма част от медта при все още менимално утаяване наNi/Co.
a филтратът 29 от окисляването под налягане обикновено се подлага на извличане чрез разтваряне 50 на медта, особено ако в изходния концентрат е налице значително съдържание на мед, така че да се извлече съдържащата се мед и да се намали колкото е възможно / Си2+/в рафината 63, обикновено под 100 ppm. Освен това, филтърният кек от окисляването под налягане се подлага на атмасферно излугване 14, за да се извлече медта в разтвора , който разтвор се подлага на извлачане чрез разтваряне на медта 16. Излугването 14 се провежда с пречистения продукт 120 от извличането на мед чрез разтваряне 16, който продукт представлява разредена киселина с около 3 -20 г/л H2SO4. Освен това излугването 14 помага за промивката на увлечения разтвор, съдържащ известно количество Ni/Co извън филтърния кек от окисляването под налягане. Тези количества, които ще се натрупат в поток 51, могат да се извлекат при основно източване /примерно 1 до 10% от потока в зависимост от концентрацията/ като се утаява при pH от 7 до 8 с гасена вар във вид на хидроксиди на Ni и Co, сходни с условията на утаяване 506, което е описано по-долу .Тогава сместа от Ni/Co хидроокиси може да се филтрува и рециклира в стадия на пречистване 500, който е описан по-долу.
Пулпът 31, получен он излугването 14 се филтрува трудно и разделянето твърдо/ течно се извършва посредством серия от сгъстители по схема 34 на прот^воткОВО декантиране /ППД/. Промивната вода се осигурава от част от пречистения продукт от извличането чрез разтваряне 16, който се отделя при 36 и се неутрализира при 46 ,като се използува варивик за отстраняване на киселината. Пулпът от неутрализирането 46 се филтрува при 48 и се получава гипсов отпадък, а течността 51 се рециклира като промивна вода.
с t
Зареденият екстрагент от мокрото извличане 50 и 16 се подлага на отделяне 44 и след това се отвежда за електролитно отлагане на 20 на медта.
Извличането на мед чрез разтваряне 50 и 16 се извършва с общ екстрактор. Това е показано на фиг.2 .където прекъснатата линия означава органичен екстрагент, който циркулира след отделяне 44. Отделянето 44 се извършва чрез разход на киселина или електролит 55 от електролитното отлагане 20 за получаване на чист меден сулфатен разтвор или богат /зареден/ електролит 57, който след това преминава през стадий на електролитно отлагане 20. Може да се използува всеки подходящ екстрагент на мед, който може селективно да отдели медта от разтвора, който съдържа също Ni, Co.Fe и Zn. За подходящ екстрагент е определен хидроксиоксим като например LIX 84™ или UX 864™ реагенти от Хенкел Корпорейшън.
Ако в рудата или концентрата са налице незначителни количества мед, то все пак е благоприятно окисляването под налягане 12 да се проведе при наличието на медни йони /например 5 до 10 г/л Си/. Медните йони може да бъдат добавени под формата на медни соли като например CuSO4 или CuCI2. След това се извършва извличане чрез разтваряне и отделяне, но се пропуска електролитното отлагане 20 и набогатената на мед течност, получена от разреждането 44 на органичните екстрагенти ще бъде рециклерана в оксиляването под налягане 12. По избор може да се добави меден концентрат, при който случай медта може да бъде рециклирана след мокрото извличане на медта и отделяне на мед или отвеждане за електролитно отлагане за извличане на медта. Така ще се постъпи и в случай, когато на обработка се подлага латеритова руда.
Μ
Рафинатът 63 се подлага на пречистваща операция
500, за да се получи разтвор Ni/Co, свободен от елементи като Fe,Zn и Си, които биха причинили затруднения при следващите етапи на процеса на мокро извличане и електролитно отлагане на Ni и Co. Етапът на пречистване 500 е етап на утаяване , при който остатъчните Fe, Cu и Zn се утаяват чрез добавяне на гасена вар и рециклиран Мд/ ОН/2. Обикновено разтворът , подаван на етап на пречистване 500 ще съдържа желязо, както и известно количество цинк и магнезий, налични в концентрата. Утаяването 500 се извършва при pH от около 5 до 6, така че в идеалния случай не повече от 1 ppm Zn, 1 ppm Cu и 1 ppm Fe остават в разтвора . Важно е също да не се преципитира твърде много Ni/Co. Това се постига чрез стриктен контрол на pH, т.е. като не се допуска pH да нараства много. От тази гледна точка се счита ,че е благоприятно Мд/ОН/2 да се рециклира.
Продуктът от утаяване 500 се подлага на твардо/течно разделяне 502. Медта , желязото и цинка, които се утаяват като хидроксиди може да се върнат в процеса чрез разреден разтвор на киселина , разтвор от излугването 503, по -специално за извличане на Ni/Co. Продуктът от киселинното промиване 503 се подлага на твърдо/течно разделяне 505 като се получават главно медни , железни и цинкови хидроксиди , което осигурява отделянето на цинка от системата. Течната фаза 504 от твърдо/течно разделяне 505, се рециклира в окисляването под налягане 12.
Ако съдържанието на цинк е достатъчно високо, Cu.Fe и Zn хидроксиди могат след това да бъдът излугвани с разреден разтвор на киселина сцел разделното извличане на цинка. В краен случай , ако е необходимо може де се включи етап на мокро извличане на цинка.
Концентрациите на Ni.Co и Mg в разтвора след утаяване 500 ще зависи от състава на концентрата . В зависмост от минераложкия състав е възможно по-голяма част от магнезия в концентрата да се излужи по време на окисляването под налягане
12. Тка например за Ni/Co концентрати , съдържащи например 20% никел и 5% мегнезий, обикновено разтворът след утаяване 500 ще съдържа около 30 г/л никел и около б г/л магнезий. При обработка на латеритова руда съдържанието на магнезий ще бъде по-виксоко.
Разтворът .получен от твърдо/течното разделяне 502 се подлага на селективно утаяване 506, при което никела и кобалта се утаяват като хидроксиди или карбонати с подходящ реагент за неутрализация като гасена вар (Са/ОН/г), натриев карбонат, амоняк и натриева основа (Na (ОН)). Неутрализацията и утаяването се извършват при pH от 7 до 8, което води до минимално утаяване на Mg (ОН)2. Предпочитаният реагент за неутрализация е гасена вар, тъй като еотносително най-ефтина и при това реакцията не въвежда в разтвора никакви други катиони като Na+n NH4 +.
Неутрализация с гасена вар
NiSO4(BQn) + Са(ОН)2-> Ni(OH)2{TB) + CaSO4.2 Н2О{ТВ) /1/ гипс
Подобна реакция протича с CoSO4 като се получава съответно Со/ОН/2 и Mg /ОН/2.
Неутрализация с натриева основа (NaOH)
NiSO4(BOfl) + NaOH —> Ni (0^2(^+ NaSO4(BQn) !2J
Обаче е важно да има наличие на известно количество Mg в утаената твърда фаза,което улеснява отделянето на Ni и Co , както е описано по-долу. Намира се за целесъобразно да се извърши двустепенно противотоково утаяване.
В някои случаи е за предпочитане утаяване с натриева основа или амоняк например, при което се получава твърд съпродукт (гипс), така че никеловата утайка е с по-високо качество и е без калций.
Продуктът от операцията на утаяване 506 се подлага на твърдо/течно разделяне 508.
Течността от твърдо/течнато разделяне 508 се подлага на операция 510, за предпочитане отново с гасена вар,съобразно същите съображения, както по-горе, за да се утаи допълнително Mg, ако се налага и по този начин да се предотврати натрупването на Mg в системата. Продуктът от утаяване 510 се подлага на твърдо/течно разделяне 512. Твърдата фаза от разделянето 512 е магнезиево хидроксилен съпродукт 514. Както се упомена по-горе част от магнезиево хидроксилния съпродукт 514 се рециклира и се използва при утаяване 500. Течността от разделянето 512 се рециклира в етапа на окисляване под налягане 12, както е отбелязано чрез потока за рециклиране 516.
Кекът твърд хидроксид от етапа на разделяне 508, съдържащ определено количество Ni о Co се подлага на излугване 518 с амонячен разтвор при pH от около 6 до 8.
Амонячният разтвор може да бъде амониев сулфат или амониев карбонат, но първият от тях се счита за по-добър, тъй като има по-ниско pH, а това позволява по-добро разделяне в разтвора на Ni и Co. Освен това амониевият сулфат има по-ниско амониево(газово) парно налягане, а също така извличането на Ni и
Co е по-високо с амониев сулфат. В този пример се използува 200г/л разтвор на амониев сулфат.
По време на излугването , при което се образуват никелов и кобалтов разтворими диаминсулфати, протичат следните реакции:
(NH4)2SO4 + Ni (ОН)2^ Ni (NH3)2SO4 +2 Н2О(3) (NH4)2SO4 + Со(ОН)2 ->Со (NH3)2SO4+ 2 Н2О(4)
Наличният Mg в твърдата фаза също се разтваря, както следва:
(Ni4)2SO4 + Mg( OH)2->MgSO4_»+2 Н2О+ 2NH3(5)
При провеждането на излугване 518 не се прави опит да се излужи 100% от Ni/Co, съдържащи се в твърдия материал, а само 90-99%. Това дава възможност излугването 518 да се проведе при ниско pH вместо при високо pH от около 9, което в противен случай би се изисквало. Това по-високо pH изисква добавянето на амоняк при излугването като втори реагент, заедно с амониевия сулфат.
Следващият проблем, който възниква се състои в това,че извличането или търговски наличния екстрагент на Co не действа ефективно при тази висока стойност на pH. Екстрагентът се разрушава и не е селективен по отношение на Ni. В резултат е необходимо да се извърши най-напред извличането на Ni вместо извличане на Co , след което би изисквало да се намали pH чрез добавяне на други реагенти ,като например киселина, което означава получаването на съпродукт амониев сулфат и изразходване на реагента амоняк. Друг проблем, който възниква се състои в това, че за да се извърши най-напред мокрото извличане на Ni е необходимо да се окисли цялото количество Co до състояние +3 ,за да се избегне извличането на Co с Ni. Това окисление е трудно да се извърши количествено. Това води до понататъчно усложняване на процеса . Така също е необходимо да се редуцира Со3+ до Со2+ с последващо извличане на Ni и това е също така трудно за извършване .
За да се избегнат горните трудности , методът съгласно настоящето изобретение предвижда извършването на излугване 518 при pH от около 6 до около 8 и тогава получената твърда фракция се подлага на следващо промиване 520 с разреден разтвор на амониев сулфат, както е описано по-долу.
Друг аспект на метода се състои в това, че концентрацията на Ni- йони в разтвора по време на излугването 518 се контролира да остане при относително ниски стойности , максимум около 10 г/л. Установено е, че в резултат на това се постига по-добро извличане на Ni при излугването 518. При установено количество на Ni в твърдата фаза може да се изчисли необходимото количество течност, което би следвало да се подаде за да се получи желаната концентрация на Ni.
Продуктът от излугването 518 се подлага на течно/твърд разделяне 522.
Течността от разделяне 522 се подлага на мокро извличане 534 на Co, за да се получи зареден с Co екстрагент и рафинат, който след това се подлага на мокро извличане 536 на Mg, за да се получи зареден с Mg екстрагент и рафинат, който се подлага намокро извличане 538 на Ni, за да се получи зареден с Ni екстрагент и рафинат. Рафинатът , получен от мокрото извличане 538 на Ni се рециклира в излугването 518.
Твърдият продукт от течно/твърдото разделяне 522 се рециклира или се подлага на промиване 520, както е посочено погоре, къдато твордият продукт се промива с разтвор от амониев су/\фат. Това е слаб разтвор от амониев сулфат с концентрация около 10% и той представлява разтвора от излугване 518. Той се получава от промиването на увлечения разтвор от амониевия сулфат от твърдата фаза на промиването 520.
Продуктът от рециклирането 520 се подлага на течно/твардо разделяне 524 и твърдата фаза се промива с вода. Водата от промиването и течността от течно/твърдото разделяне 524 се подлагат на мокро извличане 526 на Co, за да се получи отново екстрагент, зареден с Co и рафинат, който се подлага на мокро извличане 527 на Mg, за да се получи екстрагент .зареден с Mg и рафинат, който се подлага на мокро извличане 528 на Ni, за да се получи екстрагент, зареден с Ni и краен рафинат, който се рециклира в етапа на рециклиране 520.
За да компенсира водата, добавяна за водното промиване при филтруване 524 част от крайния пречистен разтвор се отвежда в концентрирания амониево-сулфитен рафинат, идващ от мокрото извличане 538 на Ni. За тази цел цикълът на концентриран амониев сулфат включва етап 539 на изпаряване за да компенсира отклонения рафинат от разреден рафинат на амониев сулфат.
Мокрото извличане на кобалт 534,526, мокрото извличане на Mg 536,527 и мокрото извличане на Ni 538,528 се осъществяват с общ екстрагент, както е и при мокрото извличане на Си 50,16.
Екстрагентът, който е счетан за подходящ както за извличане на Co, така и за извличане ваМд е органичен форсфорно кисел екстрагент, по-специално екстрагент на база органична фосфониеува киселина, като Суапех 272™ w^Cyanamid Inc., който включва бис 2,4,4- триметилпентил фосфониева киселина. За извличането на Ni се счита за подхдящ екстрагент на база хидрокси-оксим, като LIX 84™ на Henkel Corp.
Заредените екстрагенти на Co, Ni и Mg се промиват с подходящи водни разтвори , за да се отдели увлечиния разтвор на амониев сулфат и тогава да се извърши отделяне с разредена киселина , за да се получат чисти разтвори, набогатени на Co и Ni и набогатена на Mg течност, съдържаща малки количества Co и Ni Разтворите на Co и Ni се отвждат за електролитно отлагане /ЕО/ на Co и на Ni в етепите 530 и 532.
Преди отделянето екстрагентът , зареден с Co се промива с концентриран разтвор на Co, който се отклонява от разтвора, набогатен с Co, отвеждан към електролитното отлагане /ЕО/ на Co и/или концентриран разтвор на Mg , който се отделя от набогатената на Mg течност. Това се извършва за де се улесни отделянето на Ni,, който може да е налице в еекстрагента, зареден с Co. По подобен начин екстрагентът, зареден с Mg може да бъде промит с концентриран разтвор на Mg, който е отделен от течност, набогатена на магнезий.
За добро разделяне на Co от Ni по време на мокрото извличане на Co и мокро извличане на Ni е установено, че е полезно наличието на известно количество на Mg в разтвора , подаван за мокро извличане на Co. Обикновено разтворите имат същото съотношение на Co:Ni, както и първоначално подавания канцентрат (обикновено 1:30). Така за 10 г/л Ni сътветства О.ЗЗг/л Co.
За мокрото извличане на Co и Mg се използува един и същи екстрагент 534 и 536. Екстрагентът е по-селективен за Co отколкото за Mg и по-селективен за Mg , отколкото за Ni. При мокрото извличане 534 на Co, използуваното количество екстрагент се ограничава до това да заеме всички налични места, където има Co йони в по-голяма степен и на Mg йони в по-малка степен, което намалява извличането на Ni. При мокрото извличане &
на Mg 536 достъпните места са запълнени главно с Mg йони , в помалка степен с Co йони и също възможно малко количество Ni йони. Йоните на Ni и Co се доизвличат като се рециклира течността набогатена на Mg за утаяване на Ni/Co 506, както е посочено със стрелката 543.
Установено е също ,че е благоприятно концентрацията на Mg да се поддържа равна на концентрацията на Co, въпреки ,че тя може да се изменя в много широк интевал от 1:5 до 5:1.
Ползата от наличието на Mg се състои в:
(i) намалява се до минимум количеството Ni, което се извлича по време на мокрото извличане на Co, като същевременно дава възможност за (ii) висок процент на извличане на Co, т.е. на 90% и (iii) високо съотношение на Co към Ni в Co продукт ,т.е. Co: Ni >1000:1.
Без наличието на Mg може да се достигне до известен компромис при течното извличане на Co като:
(i) известно количиство Ni се извлича заедно с Co или (ii) извличането на Co е непълно или (iii) съотношението на Co към Ni в Co продукт е твърде ниско.
При извличането на Mg известно количество Co /т.е. 510%/ може да остане неизвлечено при мокрото извличане на Co и вместо това може да бъде иизвлечено по време на извличането на Mg. Продуктите от мокрото извличане на Mg са :
а/набогатена течност от процеса на отделяне и съдържа известно количество Mg, Ni и Co. Тя се рециклира и не се губи; и б/ Mg рафинат е с много ниско съдържание на Co ,т.е.
около 1 ррт, което дава възможност при последвощо мокро извличане на Ni да се получи много добро съотношение на Ni към Co в набогатената на Ni течност, постъпвоща за електролитно отлагане на Ni. Така се получават много чисти катоден Ni и катоден Co.
Твърдият продукт от твърдо/течното резделяне 524 се промива /540/ с резредена киселина, за да се извлекат увлечените Ni/Co, като течността от пормивката се рециклира в утаяването 500. Твърдият остатък от течно/твърдото разделяне 542 се отстранява.
Установено е,че подходящата температура за излугване 518 на Ni/Co и мокрото извличане на Ni/Co е от порядъка на около 30°С -60°С, за предпочитане около 40°С -до 50°С.
На фигури ЗА и ЗВ е описано извличането на благородните метали, като злато и сребро. Този метод включва преработката на потока на крайния отпадък 35 от фиг.1.
Благародните метали не се извличат в процеса на окисляване под налягане 12, а остават в твърдия остатък 35, който остава след етапа на атмосферното излугване 14.
За да се улесни извличането на благородните метали, източването 22 от етапа 12 на окисляването под налягане12 се извършва на два етапа. Първият етап е при температура малко над точката на втвърдяване на елементарната сяра ,т.е. 120°С до 130°С, съответно при налягане на парата от около 50-150 кРа. За предпочитане операцията се провежда при непрекъснат режим, като времето за първия етап на източване от шлюза е около 10 до 30 мин.
Вторият етап на източване е при атмосферно налягане и температурата е около 90-100°С в продължание на около 10 мин.Това позволява елементарната сяра, която е в&е още стопена в първия етап на източването , бързо да премине в твърда фаза , като стаблна орторомбична крестална фаза. Този начин на действие улеснява получаването на чисти кристали елементарна сяра, което е важна за извличането на благородните метали от остатъка на излугването.
Остатъкът 35 от излугването , получен в етапа на атмасферното излугване 14 съдържа освен благородните метали , също и хематит, кристална елементарна сяра, нереагирали сулфиди/пирит/ и някои други странични продукти, които може да се получат от използувания концентрат например гипс и железни хидроксиди.
Счита се ,че в остатъка 35 златото остава незасегнато в процеса и по този начин остава почти в естествено състояние . Обече в процеса на окисляване под налягане 12 среброто се окислява и вероятно е под формата на сребърни соли като сребърен хлорид или сребърен сулфат.
Установено е,че с конвенционално цианиране не може да се извлече златото от остатъка 35. Счита се ,че това се дължи на капсулирането на златото в минерални частици, като например пирит. Обаче чрез осисляване под налягане златото може да се освободи от тези минерали и това се обозначава като „пълно окислително излугване“. За да се извърши такова излугване без да се окисли елементарната сяра , която също се съдържа в остатъка 35, процесът включва етап на отделяне на колкото е възможно поголямо количество елементарна сяра.
Първо благодарение на двата етапа на източване се получава добро качество на серните кристали. Второ остатъка 35 от излугването се подлага на пенна флотация 402, за да се получи флотационен концентрат 404 богат на сяра и отпадък 406 с намалено съдържание на сяра. Отпадъкът 406 се подлага на твърдо/течно разделяне 408, за да се получи течност ХОито посредством контактния съд 410 се връща в процеса на флотация 402 и твърдия продукт 412 се изпраща на пълно окислително излугване 414.
Флотационният концентрат 404 се филтрува /416/ и се изсушава до ниска влажност в сушилна 418. Тогава продуктът се подава на етап 420 за сярно излугване с екстрагенти за сяра. Може да се използува всеки подходящ екстрагент на сяра като перхлоретилен/РХЕ/ или керосин. В настоящия пример се използува горещ РХЕ. Пулпът от излугване 420 се филтрува 422 и получената течност се подлага на охлаждане 424 , за да се получи кристална сяра S° и след това се филтрува /425/. Охладената сяра може да бъде подложена по желание на пречистване / не е показано/, за да се отстранят онечистванията като селен и телур. Твърдата сяра се изсушава в сушилна 426 и се получава серен продуукт 428.Течната фаза от филтрацията 435 се рециклира в излугване 420 с горещо РХЕ.
Твърдият остатък от филтрацията 422 се изсушава в сушилна 430. Полученият продукт , който представлява остатък 432 с ниско съдържание на сяра се отвежда в общо окислително излугване 414.
Посредством кондензатора 434 РХЕ парите от охлаждането 424 и сушенето 426 и 430 се рециклират за излугване 420 с горещ РХЕ.
Проведен е тест, при който 100 г остатък от атмосферното излугване 14, съдържащ 25,1% елементарна сяра /S°/ и 3% сулфид се преработва чрез флотация 402 и излугване 420. Полученият по този начин 73,8 г десулфуриран остатък /заХ0Йнващ материал за пълно окислително излугване 414/ съдържа 1S0% S° и 4,1% сулфид, т.е. общо 6% обща сяра.
Десулфурираният остатък е съдържал 5,9% елементарна сяра (S°) в първоначалния остатък от излугването , т.е. 94,1% е извлечена като чиста елементрна сяра.
Пълното окислително излугване 414 се провежда при около 200-220° и около 200-2000 кРа парциално налягане на кислорода, достатъчно за пълното окисляване на всичката сяра на металните съединения до най- висока валентност. Така всичката сяра и пирита се окисляват до сулфат.Окисляването се провежда в кисела среда, получена от киселината .получена в процеса. Ако е налице досатъчно пирит, реакцията е екзотермична и обикновено може да се достигне температурата на процеса. Обикновено около 10% от общита окисляема сяра ще бъде достатъчна с нормално процентно съдържание на твърдо в захранващия пулп.
След пълното окислително извличане 414, пулпът се подлага на неутрализация 437 при pH 2-3 с варовик и след това се подлага на течно/твърдо разделяне 438 посредтвом противотоково декантиране /ПТД/, за да се получи твърд продукт, съдържащ благородните метали и течност 13, която може да съдържа основния ценен метал, например мед. Течността 13 може да се комбинира с течността /поток 33 /, отиваща към течното извличане 16 на мед, както е посочено на фиг.1.
Част от неутрализирания поток 51 (фиг.1) на рафината от течното извличане на медта 16, се отделя в 49 и полученият поток 53 се използува частично (80%) като промивна вода в течно/твърдото разделяне 438 и частично се рециклира (20%) в пълно окислително излугване 414, както е посочено на фиг ЗВ. Цикълът на извличане на балагородните метали от фиг.ЗА и В е отбелязан като блок/55 на фиг. 1.
Преди цианирането 444 твърдият продукт от разделянето 438 може по избор да бъде подложена® обработка с гасена вар 443, за да се улесни извличането на среброто при цианиране 444 чрез разлагане на сребърните ярозитови съединения, образувани по време на пълното окислително излугване 414.
След разделянето 438 благородните метали остават в твърдия остатък. Сега, когато пиритът и другите капсулиращи минерали от изходния концентрат са разложени, благородните метали са пригодни за цианиране 444.
В етапа на цианиране 444, твърдите съставки се излугват с NaCN в алкална среда. За да се постигне това твърдите съставки се привеждат в състояние на пулп с помощта на цианиден разтвор до получаване на пулп със съдържание на твърдо 30-40%. Допълнително се подават NaCN и гасена вар с цел да се поддържа необходимата концентрация на NaCN и около 0,2 до около 0,5% г8л NaCN при pH около 10. Процесът се провежда при температура на околната среда в продължение на около 4-8 часа при непрекъснат режим на операциите.
Златато и среброто са представени в големи количества в цианидния разтвор и обикновено се извличат по установените методи в цикъла въглен в пулпа, където се добавя активиран въглен към цианидния пулп , за да се абсорбират благородните метали, без да е необходимо филтруване. Зареденият въглен, вече богат на благородни метали, се отделя чрез пресяване (415) и обединеният пулп се отделя от отпадъка.
Зареденият въглен се обработва съгласно установените методи за извличане на благородни метали. Това са операциите на излугване , / електролитно отлагане/ стапяне (447). Продуктът обикновено е Дор метал, съдържащ едновременно злато и сребро, който се изпраща за рафиниране 449 на златото с цел окончателното разделяне на златото от среброто.
2?
Пречистения баррен въглен от регенерирането 451 на въглена след извличане на благородните метали , се рециклира в цикъл 444 на въглен в пулпа.
Общото извличане на благородните метали в целия процес е обикновено доста над 90% и при оптимални условия се доближава до 99%.
Проведен е тест, при който десулфурираният отпадък се подлага на обработка на пълно окислително излугване при 220°С в продължение на 2 часа при окисляване под налягане , след което се отстранява налягането и се охлажда при стайна температура. Полученият пулп се неутрализира до pH 3 с варовик и след това се филтрува. Тогава филтърният кек се излугва с цианиден разтвор при стандартни условия за извличане на злато и сребро.
След пълното окислително излугване 414 и цианиране 444 извличането на златото е 97% при разход на NaCN само 1 кг/тон. За сравнение извличането на златото от остатъка , който не е бил окисляван при пълно окислително излугване 414 е само 34% и разхода на цианид е изключително висок - 19кг/тон NaCN.
Фигура 4 представлява технологична схема на режим А. Етапите, които съответствуват на тези от изпълнението на фиг.1 са означени със същите номера.
Методът включва етап на окисляване под налягане 12, при който сулфидните минерали от концентрата или рудата се окисляват при високо налягане на кислорода. След това се извършва течно/твърдо разделяне / т.е. филтруване / 24, като се получава твърдо / филтърен кек от окисляването под налягане / 25 и филтрат 29 от окисляването под налягане.
Твърдият продукт 25, съдържащ всичката или почти всичката налична мед , съдържаща се в захранващия концентрат,
2β се преработва за извличане на мед 14 чрез киселинно излугване, мокро извличане и електролитно отлагане, както е при изпълнението на фиг.1.Така се получава висококачествена катодна мед и остатък 35, който съдържа благородни метали. Остатъкът 35 може да бъде преработван за извличане на благородни метали, както е описано с обозначенията на фиг.ЗА и В по-долу. На фигура 4 това е обозначено като блок/55.
Филтратът 29 се пречиства в 500, за да се отстраняват вредните елементи като Cu, Fe и Zn чрез неутрализация с гасена вар до pH 6, както е отбелязано на фиг.1. След филтруване се получава пречистен разтвор 36, съдържащ Ni,Co и някои други елементи като Mg, които може да са налице в захранващия разтвор.
Разтворът 36 се преработва за извличане на Ni/Co , както е описано чрез означенията на фиг.1.Това е означено като блок 38 на фиг.4. Твърдият продукт 39, получен от 38 се връща обратно за окисляване под налягане 12, за затваряне на цикъла, както преди /поток 516 на фиг.1 /.
Въпреки ,че само предпочитаните изпълнения на изобретението бяха описани подробно тук, то от това изобретението не се ограничава и могат дабъдат направени модификации в обсега на приложениете претенции.

Claims (75)

1. Метод за извличане на Ni/Co от руда или концентрат, характеризиращ сес това, че рудата или концентрата се подлагат на окисляване под налягане в присъствие на кислород и киселинен разтвор, съдържащ халогенни,медни и сулфатни йони, за да се получи течност, съдържаща Ni/Co от пулпа от окисляването под налягане ,‘течността се подлага на селективно утаяване , за да се получи твърд продукт , съдържаащ Ni/Co хидроксид; и твърдият продукт се подлага на Ni/Co излугване с амониев разтвор, за да се получи разтвор от излугването , съдържащ Ni/Co и остатък.
2. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това,че остатъкът се подлага на киселинно промиване, за да се получи промивен разтвор, съдържащ Ni/Co и отстраним остатък;
и промивният разтвор се рециклира в селективно утаяване.
3. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че остатъкът се подлага на киселинно промиване , за да се получи промивен разтвор, съдържащ Ni/Co и остраним остатък; и промивният разтвор се обработва за извличане на Ni/Co.
4. Метод, съгласно всяка едно от предходните претенции, характеризиращ се с това, че селективното утаяване се състои в:
течността се подлага на утаяване при pH от около 5 до
6 за утаяване на наличните в течността желязо.мед и цинк; и полученият разтвор се подлага на утаяване при рн 7 до 8, за да се получи твърд продукт , съдържащ Ni/Co хидроксид.
5. Метод, съгласно всяка едно от предходните претенции, харктеризиращ се с това.четечността, съдържаща Ni/Co е получена като пулпът от окисляването под налягане се подлага на неутрализация при опраделено pH, при което наличните в пулпа мед,желязо или цинк са в твърдо състояние, a Ni/Co са в разтвор.
6. Метод, съгласно всяка една от претенции 1-4, характеризиращ се с това.че течността,съдържаща Ni/Co е получена като пулпът от окисляването под налягане се подлага на неутрализация при определено pH, при което Ni/Co са в твърдо състояние и се подлагат на киселинно излугване, за да се получи разтвор на Ni/Co.
7. Метод, съгласно претенция 2 или 3, характеризиращ се с това,че преди киселинното промиване остатъкът се подлага на промиване, за да се получи втори промивен разтнор, съдържащ Ni/Co и остатък, който се подлага на киселинно промиване.
8. Метод, съгласно претенция 7, характеризиращ се с това,че единият или двата разтвора от излугването и следващият разтвор от промиване, съдържащ Ni/Co се подлагат на мокро извличане на Ni/Co.
9. Метод, съгласно претенция 8, храктеризиращ се с това,че се извършва мокро извличане с никелов екстрагент , за да се получи разтвор, съдържащ никел.
10. Метод, съгласно претенция 8, характеризиращ се с това,че мокрото извличане се извършва с екстрагент за кобалт, за да се получи разтвор, съдържащ кобалт.
11. Метод, съгласно претенция 8, характеризиращ се с това,че мокрото извличане се състои от:
ι мокро извличане на кобалт в присъствието на магнезиеви йони, като се използува екстрагент за кобалт, за да се получи екстрагент, зареден с кобалтови йони и първият рафинат съдържа никелови и магнезиеви йони в разтвор;
мокро извлачане на магнезий от първия рафинат, като се използува екстрагент за магнезий, за да се получи магнезиев екстрагент, зареден с магнезиеви и кобалтови йони и втори рафинат; и извършва се мокро извличане на никел от вторият рафинат като се използува екстрагент за никел, за да се получи екстрагент, зареден с никел и трети рафинат.
12. Метод, съгласно претенция 11, характеризиращ се с това,че всеки разтвор от излугването и следващият разтвор от промиването се подлагат на мокро извличане, третият рафинат от | мокрото извличане на разтвора от излугването се рециклира в
Ni/Co излугване, а третият рафинат от мокрото извличане на следващия разтвор от промиването се рециклира в промиването преди етапа на киселинно промиване.
13. Метод, съгласно претенция 12, характеризиращ се с това,че мокрото извличане на Co, Mg и Ni се извършва с общи екстрагенти за Co, Mg и Ni.
14. Метод, съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че вкючва етеп на отделяне на кобалт и никел от зередените екстрагенти , за да се получат съответно кобалтов и никелов разтвори.
15. Метод, съгласно претенция 14, характеризиращ се с това,че преди етапа на отделяне .екстрагентът зареден с кобалт се промива с концентриран кобалтов разтвор, който се рециклира от етапа на разреждане.
16. Метод, съгласно претенция 11, характеризиращ се с това,че етапът на излугване на Ni/Co и мокрото извличана наМ/Со се провеждат при температура около 30°С до около 60° С.
17. Метод, съгласно претенция 16, характеризиращ се с това, че етапът на излугване на Ni/Co и мокрото извличане на Ni/Co се провеждат при температура около 45°С до около 50° С.
18. Метод, съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че вклячва етап на подлагане на разтворите от никел и кобалт на електролитно отлагане за извличане на кобалт и никел.
19. Метод, съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че включва още:
разреждане на магнезиевия екстрагент, за да се получи набогатен разтвор, съдържащ магнезиеви и кобалтови йони; и набогатеният разтвор се рециклира в етапа на селективно утаяване.
20. Метод, съгласно претенция 1 ^характеризиращ се с това че преди разреждането на магнезиевия екстрагент, същият ' се промива с концентриран на магнезий разтвор, който представлява набогатен разтвор, който е рециклиран от етапа на разреждане на магнезиевия екстрагент.
I
21. Метод, съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че кобалтовият екстрагент е подобен на магнезиевия I екстрагент, като екстрагентът е по-селективен за кобалта, ί отколкото за магнезия.
ι
22. Метод, съгласно претенция 8, характеризиращ се с това ,че за да се получи кобалтов разтвор и първи рафинат; и мокро извличане на никел от първия рафинат при pH по същество същото , както при мокрото извличане на кобалта, за да се получи никелов разтвор и втори рафинат.
23. Метод, съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че съдържа още и етап на контролиране концентрацията на никел в разтвора от излугване до максимална стойност от 3 до 25 г/л.
24. Метод, съгласно претенция 23, характеризиращ се с това ,че максемалната стойност е от около 8 до 15 г/л.
25. Метод, съгласно претенция 24, характеризиращ се с това ,че максималната стойност е около 10 г/л.
26. Метод, съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че селективното утаяване се извършва в присъствието на магнезиеви йони , за да се получи твърд продукт, съдържащ магнезий заедно с Ni/Co хидроксид и разтвор, съдържащ магнезий.
27. Метод, съгласно претенция 26, характеридзиращ се с това,че включва утаяване на получения разтвор, за да се получи утайка от магнезиев хидроксид и обеднен на магнезий рафинат.
28. Метод, съгласно претенция 27, характеризиращ се с това ,че включва етап на рециклиране на обеднения на магнезий разтвор в окисляването под налягане.
29. Метод, съгласно претенция 27 или 28, характеризиращ се с това,че поне част от магнезиевата утайка се рециклира в селективното утаяване.
30. Метод, съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това,че излугването на Ni/Co се извършва с разтвор на амониев сулфат.
31. Метод, съгласно претенция 30, характеризиращ се с това,че разтворът от аминиев сулфат е с концентрация от около 150 до 250 г/л.
32. Метод, съгласно претенция 31, характеризиращ се с това,че разтворът от амонив сулфат е с концентрация от около 200 г/л.
33. Метод, съгласно всяка една от претенции 1- 29, характеризиращ се с това,че излугването на Ni/ Co се извършва с разтвор на амониев карбонат.
34. Метод, съгласно всяка едно от претенции 1-29, характеризиращ се с това,че излугването на Ni/ Co се извършва с разтвор на амониев сулфат и амониев карбонат.
35. Метод, съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това, че в киселия разтвор при окисляването под налягане се добавя медна сол или концентрат, за да се осигури мед в киселия разтвор.
36. Метод, съгласно претенция 35, характеризиращ се с това,че медта се рециклира в окисляването под налягане.
37. Метод, съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това,че включва етап , при който течност от окисляването под налягане се подлага на мокро извличане на мед преди селективното утаяване.
38. Метод, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това,че халогенидът е хлорид.
39. Метод, съгласно всяка една от претенции от 1 до 34, характеризиращ се с това,че рудата или концентратът представляват сулфиден концентрат, който също съдържа мед и включва етапи на излугване на пулпа или твърдия продукт, получени при окисляването под налягане с кисел сулфатен разтвор за де се получи течност от излугването , съдържаща разтвор на меден сулфат и остатък от излугването;
течността от излугването се подлага на мокро извличане на мед, за да се получи концентриран меден разтвор и обеднен на мед рафинат; и поне част от обеднения на мед рафинат се рациклира в етапа на кисилинно-сулфатно излугване.
40. Метод, съгласно претенция 39, характеризиращ се с това ,че преди селективното утаяване течността се подлага на мокро извличане на мед, за да се получи концентриран разтвор на мед.
41. Метод, съгласно претенция 40, характеризиращ се с това,че включва етап ,при който концентрираният меден разтвор от мокрото извличане на мед се подлага на електролитно отлагане, за да се получи метална мед.
42. Метод, съгласно всяка една от предходните претенции, характеризиращ се с това ,че рудата или концентратът представляват сулфиден концентрат, който съдържа също благородни метали и включва следните етапи:
отстранява се елементарната сяра от пулпа или твърдия продукт, получени при окисляването под налягане, получава се остатък с ниско съдържание на сяра; и остатъкът с ниско съдържание на сяра се подлага на окислително излугване при висока температура и налягане , за да се окисли сярата , а от съединенията на благородните метали в остатъка с ниско съдържание на сяра се получава остатък за извличане на благородни метали.
43. Метод, съгласно претенция 42, характеризиращ се с това,че отстраняването на сярата включва:
пулпът или твърдият продукт, получен при окисляването под налягане се подлага на пенна флотация, за да се получи богат сулфиден флотационен концентрат и беден на сяра флотационен отпадък; и твърдият остатък се подлага на сярно извличане с подходящ екстрагент, за да се получи остатък с ниско съдържание на сяра.
44. Метод, съгласно претенция43, характеризиращ се с това,че бедният на сяра флотационен отпадък се подлага на твърдо/течно разделяне, за да се получи течност, която рециклира в пенна флотация и твърд продукт, който се подлага на окислително излугване.
45. Метод, съглесно претенция 43 или претенция 44, характеризиращ си с това,че извличането на сярата се извършва при температура 90- 150°С.
46. Метод, съгласно претенция 45,характеризиращ се с това,че екстрагентът на сярата се избира от групата, съставена от керосин и перхлоретилен.
47. Метод, съгласно претенция46, характеризиращ се с това,че окослителното излугване се провежда в кисела среда при температура от около 200- 220°С и парциално налягане на кислорода 500- 1200кРа.
48. Метод за извличане на Ni/Co от концентрати , съдържащи Ni/Co хидроксиди, характеризиращ се с това,че:
Ni/Co концентрат се подлага на излугване с амониев разтвор, за да се получи разтвор от излугването, съдържащ Ni/Co и остатък;
контролира се концентрацията на никел в разтвора от излугването до максимални стойности от 3 до 25 г/л.
49. Метод, съгласно претенция 48, характеризиращ се с това,че максималната стойност е 8 до 15 г/л.
50. Метод .съгласно претенция 49, характеризиращ се с това, че максималната стойност е около 10 г/л.
51. Метод, съгласно всяка една от претенции 48 до 50, характеризиращ се с това,че излугването на Ni/Co се извършва с разтвор на амониев сулфат.
52. Метод, съгласно претенция 51 .характеризиращ се с това,че разтворът на амониев сулфат е с концентрация от около 150 до 250 г/л.
53. Метод, съгласно претенция 52, характеризиращ се с това, че разтворът от амониев сулфат е с концентрация около 200 г/л.
54. Метод, съгласно всяка една от претенции 48 до 50, характеризиращ се с това, че Ni/Co излугване се извършва с разтвор на амониев карбонат.
55. Метод, съгласно всяка една от претенции 48 до 50, характеризиращ се с това,че Ni/Co излугване се извършва с разтвор на амониев сулфат и амониев карбонат.
56. Метод, съгласно всяка една от претенци 48 до 55, характеризиращ се с това,че :
отпадъкът се подлага на киселинно промиване ,за да се получи промивен разтвор,съдържащ Ni/Co и остатък за отстраняване;
промивният разтвор се подлага на селективно утаяване, за да се получи твърд продукт, съдържащ Ni/Co хидроксид; и твърдият продукт се рециклира в Ni/Co излугване.
57. Метод, съгласно всяка една от претенции 48 до 55, характеризиращ се с това,че:
остатъкът се подлага на киселинно промиване, за да се получи промивен разтвор,съдържащ Ni/Co и отстраним остатък; и промивният разтвор се преработва за извличане на Ni/Co.
58. Метод, съгласно претенции 56 или 57, характеризиращ се с това, че преди киселинното промиване се включва и промиване на остатъка, за да се получи втори промивен разтвор, съдържащ Ni/Co и остатък, който се подлага на киселинно промиване.
59. Метод, съгласно претенция 58, характеризиращ се с това,че включва и подлагане на единия или двата разтвора от излугването и следващия промивен разтвор,съдържащ Ni/Co на мокро излугване за извличане на Ni/Co.
60. Метод, съгласно претенция 59, характеризиращ се с това, че мокрото извличане се извършва с екстрагент за никел, за да се получи разтвор, съдържащ никел.
61. Метод, съгласно претенция 59, характеризиращ се с това, че мокрото извличане се извършва с екстрагент за кобалт, за да се получи разтвор,съдържащ кобалт.
62. Метод, съгласно претенция 58, характеризиращ се с това, че се извършва :
у мокро извличане на кобалт в присъствието на магнезиеви йони , като се използува екстрагент за кобалт, за да се получи кобалтов екстрагент, зареден с кобалтови йони и първи рафинат, съдържащ разтворени никелови и магнезиеви йони;
извършва се мокро извличане на никел от втория рафинат, като се използва никелов екстрагент, за да се получи зареден с никел екстрагент и трети рафинат.
63. Метод, съгласно претенция 62, характеризиращ се с това,че включва разреждане на кобалтов и никелов заредени екстрагенти , за да се получат съответно кобалтов и никелов разтвори.
64. Метод, съгласно претенция 63, характеризиращ се с това,че разтворите на никел и кобалт се подлагат на електролитно отлагане, за да се извлекат никела и кобалта.
65. Метод, съгласно претенция 63, характеризиращ се с това,че магнезиевият екстрагент се разрежда, за да се получи набогатен разтвор, съдържащ магнезиеви и кобалтови йони; и набогатеният разтвор се рециклира в селективно утаяване.
66. Метод, съгласно претениция 62, характеризиращ се с тов,че кобалтовият екстрагент е еднакъв с магнизиевият екстрагент, като екстрагентът е по-селективен за кобалта, отколкото за магнезия.
67. Метод, съгласно претенция 59, характеризиращ се с това, че:
извършва се мокро извличане на кобалт при pH от около 6 до 8 , за да се получи кобалтов разтвор и първи рафинат; и извършва се мокро извличане на никел от първия рафинат при практически същото pH, както при кобалтовото мокро извличане, за да се получи никелов разтвор и втори рафинат.
68. Метод за извличане на Ni/Co от разтвор, характеризиращ се с това,че са извърва мокро извличане на кобалт в присъствието на магнезиеви йони, като се използува кобалтво екстрагент, за да се получи кобалтов екстрагент, зареден с кобалтвови йони и първи рафинат, съдържащ разтворени никелови и магнезиеви йони;
извършва се мокро извличане на магнезий от първия рафинат, като се използва магнезиев екстрагент, за да се получи магнезиев екстрагент, зареден с магнезиеви и кобалтови йони и втори рафинат; и извършва се мокро извличане на никел от втория рафинат, като се използува никелов екстрагент, за да се получи екстрагент, зареден с никел и трети рафинат.
69. Метод, съгласно претенция 68, характеризиращ се с тов,че включва разреждане на заредените с никел и кобалт екстрагенти, за да се получат съответно никелов и кобалтов разтвори.
70. Метод, съгласно претенция 69, характеризиращ се с това,че преди разреждането екстрагентът, зареден с кобалт се промива с концентриран кобалтов разтвор, който се рециклира от разреждането.
71. Метод, съгласно претенция 70, характеризиращ се с това, че разтворите на никел и кобалт се подлагат на електролитно отлагане, за да се извлекат никелът и кобалтът.
72. Метод, съгласно претенция 71, характеризиращ се с това, че включва разреждане на магнезиевия екстрагент, за да се получи набогатен разтвор, съдържащ магнезиеви и кобалтвои йони.
73. Метод, съгласно претениция 72, характеризиращ се с това,че преди разреждането на магнезиевия екстрагент, същият се промива с концентриран магнезиев разтвор, който представлява на богатен разтвор, който е рециклиран от разреждането на магнезиевия екстрагент.
74. Метод, съгласно претенция 68, характеризиращ се с това,че кобалтовият екстрагенте същият какъвто е и магнезиевият екстрагент, като екстрагентът е по-селективен за кобалта, отколкото за магнезия.
75. Метод, съгласно претенция 68, характеризиращ се с това, че мокрото извличане вкючва :
мокро извличане на кобалт при pH около 6 до 8, за да се получи кобалтов разтвор и първи рафинат; и мокро извличане на никел от първия рафинат при проктически същото pH, както за мокрото извличане на кобалт,За да се получи никелов разтвор и втори рафинат.
BG102132A 1995-06-07 1997-12-18 Хидрометалургично извличане на никел и кобалт от сулфиднируди с помощта на хлорид BG62180B1 (bg)

Applications Claiming Priority (2)

Application Number Priority Date Filing Date Title
US08/488,128 US5650057A (en) 1993-07-29 1995-06-07 Chloride assisted hydrometallurgical extraction of metal
PCT/CA1996/000365 WO1996041029A2 (en) 1995-06-07 1996-06-07 Chloride assisted hydrometallurgical extraction of nickel and cobalt from sulphide ores

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG102132A BG102132A (bg) 1998-07-31
BG62180B1 true BG62180B1 (bg) 1999-04-30

Family

ID=23938434

Family Applications (3)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG102133A BG62178B1 (bg) 1995-06-07 1997-12-18 Хидрометалургично извличане на метал с помощта на хлорид
BG102132A BG62180B1 (bg) 1995-06-07 1997-12-18 Хидрометалургично извличане на никел и кобалт от сулфиднируди с помощта на хлорид
BG102149A BG62290B1 (bg) 1995-06-07 1997-12-23 Хидрометалургично извличане на метал с помощта на хлорид

Family Applications Before (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG102133A BG62178B1 (bg) 1995-06-07 1997-12-18 Хидрометалургично извличане на метал с помощта на хлорид

Family Applications After (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG102149A BG62290B1 (bg) 1995-06-07 1997-12-23 Хидрометалургично извличане на метал с помощта на хлорид

Country Status (23)

Country Link
US (1) US5650057A (bg)
EP (5) EP0832302B1 (bg)
JP (3) JP4180655B2 (bg)
KR (1) KR100426231B1 (bg)
CN (3) CN1057344C (bg)
AU (3) AU694960C (bg)
BG (3) BG62178B1 (bg)
BR (3) BR9608624A (bg)
CA (6) CA2221930C (bg)
DE (5) DE69610208T2 (bg)
DK (3) DK0832302T3 (bg)
ES (3) ES2153950T3 (bg)
FI (2) FI116905B (bg)
GT (2) GT199600014A (bg)
NO (1) NO975707D0 (bg)
OA (1) OA10643A (bg)
PE (2) PE30096A1 (bg)
PL (3) PL323593A1 (bg)
RU (3) RU2178007C2 (bg)
TR (5) TR199701570T1 (bg)
TW (2) TW408186B (bg)
WO (3) WO1996041026A1 (bg)
ZA (1) ZA964866B (bg)

Families Citing this family (62)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US5650057A (en) * 1993-07-29 1997-07-22 Cominco Engineering Services Ltd. Chloride assisted hydrometallurgical extraction of metal
AUPN191395A0 (en) * 1995-03-22 1995-04-27 M.I.M. Holdings Limited Atmospheric mineral leaching process
US5976218A (en) * 1996-05-10 1999-11-02 Henkel Corporation Process for the recovery of nickel
ZA987217B (en) * 1997-08-15 2000-02-14 Cominco Eng Services Chloride assisted hydrometallurgical extraction of metal from sulphide or laterite ores.
AUPP543798A0 (en) * 1998-08-24 1998-09-17 Technological Resources Pty Limited Hydrometallurgical extraction of copper and other valuable metals
AU2395600A (en) * 1999-01-21 2000-08-07 Ga-Tek Inc. Process for recovering copper from a high acid mixed metal solution
AUPQ578200A0 (en) * 2000-02-22 2000-03-16 Anaconda Nickel Limited Method for the recovery of nickel and/or cobalt
US6231823B1 (en) 2000-03-27 2001-05-15 Dynatec Corporation Solvent extraction process for the separation of cobalt from nickel in aqueous sulphate-containing solutions
ATE314494T1 (de) 2000-07-25 2006-01-15 Phelps Dodge Corp Verfahren zur gewinnung von kupfer aus sulfiderzen unter verwendung einer feinstzermahlung und einer auslaugung unter druck bei mittelhohen temperaturen
US6428604B1 (en) 2000-09-18 2002-08-06 Inco Limited Hydrometallurgical process for the recovery of nickel and cobalt values from a sulfidic flotation concentrate
US7476308B2 (en) * 2001-07-25 2009-01-13 Phelps Dodge Corporation Process for multiple stage direct electrowinning of copper
US20050126923A1 (en) * 2001-07-25 2005-06-16 Phelps Dodge Corporation Process for recovery of copper from copper-bearing material using medium temperature pressure leaching, direct electrowinning and solvent/solution extraction
AP1757A (en) * 2001-09-13 2007-07-25 Intec Ltd Zinc recovery process.
CA2387633C (en) * 2002-05-24 2011-04-26 Cominco Engineering Services Ltd. Chloride assisted hydrometallurgical extraction of metals
KR100486269B1 (ko) * 2002-10-07 2005-04-29 삼성전자주식회사 고 선명 텔레비전의 반송파 복구 장치 및 방법.
US20040200730A1 (en) * 2003-04-14 2004-10-14 Kyo Jibiki Hydrometallurgical copper recovery process
CN100420760C (zh) * 2004-05-21 2008-09-24 Wmc资源有限公司 镍的回收
ZA200704039B (en) * 2004-10-21 2009-07-29 Anglo Operations Ltd Leaching process in the presence of hydrochloric acid for the recovery of a value metal from an ore
EP1809777B1 (en) * 2004-10-21 2009-03-11 Anglo Operations Limited Leaching process in the presence of hydrochloric acid for the recovery of a value metal from an ore
AP2325A (en) * 2004-10-29 2011-11-23 Freeport Mcmoran Corp Process for recovery of copper from copper-bearingmaterial using pressure leaching, direct electrow inning and solvent/solution extraction.
ATE531834T1 (de) * 2004-10-29 2011-11-15 Freeport Mcmoran Corp Verfahren zur mehrstufigen direkten elektrolytischen gewinnung von kupfer
US7736487B2 (en) 2004-10-29 2010-06-15 Freeport-Mcmoran Corporation Process for recovery of copper from copper-bearing material using pressure leaching, direct electrowinning and solution extraction
AU2006298625B2 (en) * 2005-10-03 2011-06-23 Metso Outotec Finland Oy Processing of nickel sulphide ore or concentrates with sodium chloride
RU2424332C2 (ru) * 2005-11-28 2011-07-20 Англо Оперейшнс Лимитед Способ выщелачивания в присутствии хлористоводородной кислоты для регенерации ценного металла из руды
CA2650043C (en) * 2006-05-15 2014-04-29 International Pgm Technologies Recycling of solids in oxidative pressure leaching of metals using halide ions
CN100497680C (zh) * 2007-01-19 2009-06-10 昆明贵金属研究所 一种硫化镍精矿提取镍的新方法
WO2008103873A1 (en) * 2007-02-22 2008-08-28 The Regents Of The University Of California Process for recovery of metal-containing values from minerals and ores
US8003064B2 (en) 2007-09-17 2011-08-23 Freeport-Mcmoran Corporation Controlled copper leach recovery circuit
JP4468999B2 (ja) 2008-03-27 2010-05-26 日鉱金属株式会社 鉱物からの金属の回収方法
WO2009149522A1 (en) * 2008-06-13 2009-12-17 Poseidon Nickel Limited Rheological method for the hydrometallurgical recovery of base metals from ores
JP4717908B2 (ja) 2008-08-11 2011-07-06 Jx日鉱日石金属株式会社 銅を含有する塩化物浴からの銅の回収方法
CN101760614B (zh) * 2008-12-02 2011-08-10 中国恩菲工程技术有限公司 含镍矿石的浸出方法
FI122188B (fi) * 2010-03-18 2011-09-30 Outotec Oyj Hydrometallurginen menetelmä metallisen nikkelin valmistamiseksi
KR101232199B1 (ko) * 2010-11-23 2013-02-13 한국지질자원연구원 2차 금속자원의 침출액으로부터 용매추출에 의한 구리, 아연, 카드뮴 및 니켈을 추출 및 분리하는 방법
CN102002586B (zh) * 2010-12-04 2012-09-26 金川集团有限公司 一种含镍高钴硫化物浸出工艺
EP2705168A4 (en) * 2011-05-02 2015-04-29 Trimetals Mining Inc PROCESS FOR THE RECOVERY OF INDIUM, SILVER, GOLD AND OTHER RARE, PRECIOUS AND BASE METALS FROM COMPLEX OXIDE OR SULPHIDE ORES
JP5904459B2 (ja) * 2011-11-22 2016-04-13 住友金属鉱山株式会社 高純度硫酸ニッケルの製造方法
US8420048B1 (en) 2011-12-20 2013-04-16 Freeport-Mcmoran Corporation System and method for parallel solution extraction of one or more metal values from metal-bearing materials
US9169533B2 (en) 2011-12-20 2015-10-27 Freeport Minerals Corporation System and method including multi-circuit solution extraction for recovery of metal values from metal-bearing materials
JP5867710B2 (ja) * 2012-01-24 2016-02-24 住友金属鉱山株式会社 高純度硫酸ニッケルの製造方法、及びニッケルを含む溶液からの不純物元素除去方法
ITMI20120579A1 (it) 2012-04-11 2013-10-12 Metals Technology Dev Compa Ny Llc Procedimento per recuperare metalli non ferrosi da una matrice solida
JP6169692B2 (ja) * 2012-07-23 2017-07-26 ヴァーレ、ソシエダージ、アノニマVale S.A. 硫化物鉱石及び精鉱からの卑金属の回収方法
RU2502811C1 (ru) * 2012-12-19 2013-12-27 Федеральное Государственное Бюджетное Учреждение Науки Институт Химии И Химической Технологии Сибирского Отделения Российской Академии Наук (Иххт Со Ран) Способ переработки окисленных никелевых руд
CN103205580A (zh) * 2013-04-19 2013-07-17 金川集团股份有限公司 一种贵金属富集过程中的脱硫方法
FI124954B (fi) 2013-04-30 2015-04-15 Outotec Oyj Menetelmä kultaa sisältävän liuoksen valmistamiseksi ja prosessijärjestely kullan ja hopean talteenottamiseksi
KR101399953B1 (ko) * 2013-11-20 2014-05-30 한국지질자원연구원 복합 구리광 선광방법
KR101352400B1 (ko) 2013-11-20 2014-01-22 한국지질자원연구원 침출 및 침전을 이용한 복합 구리광 선광방법
US9410225B2 (en) * 2014-05-13 2016-08-09 Teck Resources Limited Process for recovery of copper from arsenic-bearing and/or antimony-bearing copper sulphide concentrates
KR20170104448A (ko) * 2014-11-18 2017-09-15 알리앙스 마그네슘 Hcl 회수 루프에서 황산을 사용하여 마그네슘 화합물 및 다양한 부산물을 제조하는 방법
JP6481542B2 (ja) * 2015-07-21 2019-03-13 住友金属鉱山株式会社 高純度硫酸ニッケル水溶液の製造方法
JP6428525B2 (ja) * 2015-08-04 2018-11-28 住友金属鉱山株式会社 酸化中和設備および酸化中和方法
RU2628946C2 (ru) * 2015-10-29 2017-08-23 Игорь Владимирович Федосеев СПОСОБ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЧИСТОГО ЭЛЕКТРОЛИТА CuSO4 ИЗ МНОГОКОМПОНЕНТНЫХ РАСТВОРОВ И ЕГО РЕГЕНЕРАЦИЯ ПРИ ПОЛУЧЕНИИ КАТОДНОЙ МЕДИ ЭЛЕКТРОЛИЗОМ С НЕРАСТВОРИМЫМ АНОДОМ
CN105755283B (zh) * 2016-03-08 2017-09-12 江西理工大学 氯盐选择性浸出红土镍矿中有价金属的方法
CN105779773B (zh) * 2016-04-20 2017-11-17 广东省稀有金属研究所 一种从电镀污泥中分离镍铜铁的方法
CN106702429A (zh) * 2016-12-22 2017-05-24 北京吉亚半导体材料有限公司 碱法生产金属镓苛性碱净化回收的方法
CN106834680B (zh) * 2017-01-04 2018-07-10 北京科技大学 一种Li、Co、Ni、Cu、Mn混合金属离子的分离方法
JP6448684B2 (ja) * 2017-03-03 2019-01-09 Jx金属株式会社 リチウム回収方法
JP7206467B2 (ja) * 2017-12-21 2023-01-18 ビーエイチピー チリ インコーポレイテッド 塩化物ヒープ浸出における水バランス
RU2667927C1 (ru) * 2017-12-28 2018-09-25 Общество С Ограниченной Ответственностью "Сдп-М" Способ получения меди высокой чистоты
US20220042139A1 (en) * 2018-11-14 2022-02-10 Nova Mineralis S.A. Solid-liquid-solid method for the solubilisation of copper minerals and concentrates, independent of the redox potential and with low consumption of water and acid
PE20230228A1 (es) * 2020-04-17 2023-02-06 Glencore Tech Pty Ltd Oxidacion de sulfuros en la lixiviacion de minerales
CN113046574B (zh) * 2021-03-17 2022-07-29 沈阳有色金属研究院有限公司 一种利用铜电解脱铜后液处理粗氢氧化钴制备高纯镍、钴产品的方法

Family Cites Families (33)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
CA209933A (en) * 1921-03-29 Teska Meta Drying frame
US2520958A (en) * 1947-01-14 1950-09-05 Poole Henry Gordon Nickel recovery
BE623147A (bg) * 1962-03-19 1900-01-01
GB1150188A (en) * 1967-02-15 1969-04-30 Sherritt Gordon Mines Ltd Method for Recovering Substantially Pure Nickel from Ammoniacal Nickel Ammonium Carbonate Leach Solutions.
FR2131820B1 (bg) * 1971-03-29 1973-12-07 Nickel Le
US3761566A (en) * 1971-09-13 1973-09-25 American Metal Climax Inc Leaching of nickel lateritic ores with waste iron sulfate solutions
US3767762A (en) * 1972-01-04 1973-10-23 Sherritt Gordon Mines Ltd Recovery and separation of nickel and cobalt from reduced laterite nickel ore
CA994109A (en) * 1973-08-30 1976-08-03 Robert W. Stanley Hydrometallurgical method for recovering copper values from copper concentrates
US4039406A (en) * 1973-08-10 1977-08-02 Noranda Mines Limited Recovering copper from concentrates with insoluble sulfate forming leach
US3981968A (en) * 1973-10-19 1976-09-21 Freeport Minerals Company Solvent extraction of nickel from ammoniacal solutions
US3933975A (en) * 1974-02-08 1976-01-20 Amax Inc. Nickel-cobalt separation
DE2501284C3 (de) * 1975-01-15 1980-06-12 Duisburger Kupferhuette, 4100 Duisburg Verfahren zur Aufarbeitung von Manganknollen und Gewinnung der in ihnen enthaltenen Wertstoffe
US4108639A (en) * 1976-07-09 1978-08-22 Johns-Manville Corporation Process for recovering platinum group metals from ores also containing nickel, copper and iron
US4093526A (en) * 1977-09-08 1978-06-06 Amax Inc. Hydrometallurgical leaching and refining of nickel-copper concentrates, and electrowinning of copper
CA1107678A (en) * 1978-04-12 1981-08-25 Kohur N. Subramanian Nickel recovery from sulfur-deficient mattes
US4187281A (en) * 1978-08-07 1980-02-05 Uop Inc. Hydrometallurgical recovery of cobalt and nickel
ZW3481A1 (en) * 1980-02-18 1981-05-20 Nat Inst Metallurg The leaching of sulphidic mattes containing non-ferrous metals and iron
CA1150062A (en) * 1980-06-10 1983-07-19 Robert W. Stanley Hydrometallurgical treatment of copper-bearing hematite residue
DE3140380C2 (de) * 1981-10-10 1985-04-11 Gebrüder Sulzer AG, Winterthur Verfahren zur Gewinnung von Nickel, hochreinem Magnesiumoxid und Zement
ZA835167B (en) * 1982-08-10 1984-05-30 Broken Hill Ass Smelters Hydrometallurgical recovery of metal values from copper containing sulphide materials
US4457897A (en) * 1982-09-28 1984-07-03 Noranda Mines Limited Process for the selective dissolution of cobalt from cobaltite-pyrite concentrates
LU85385A1 (fr) * 1984-05-28 1986-01-29 Mines Fond Zinc Vieille Procede de lixiviation de sulfures contenant du zinc et du fer
FI70049C (fi) * 1984-07-03 1986-09-12 Outokumpu Oy Vaetske-vaetske-extraktionsfoerfarande foer avlaegsnande och utvinning av metaller ur vattenloesningar
US4600435A (en) * 1984-08-24 1986-07-15 Amax Inc. Solvent extraction of cobalt (II) from sulfate solutions with cobalt extractants
US4927794A (en) * 1985-06-26 1990-05-22 Chevron Research Company Leaching cobalt, molybdenum, nickel, and vanadium from spent hydroprocessing catalysts
US4900522A (en) * 1986-07-22 1990-02-13 Amax Inc. Separation of nickel and cobalt from sulfate solutions by solvent extraction
JPS6338537A (ja) * 1986-07-31 1988-02-19 Sumitomo Metal Mining Co Ltd ニツケル硫化物からのニツケルの回収方法
US4861371A (en) * 1986-12-16 1989-08-29 California Nickel Co. Nickel-containing leachate having low aluminum content
CN2099333U (zh) * 1991-06-19 1992-03-18 刘家海 小型大功率恒温恒湿插座
FI93973C (fi) * 1992-06-18 1995-06-26 Outokumpu Harjavalta Metals Oy Menetelmä jarosiitin sekä ammonium- ja alkalipohjaisten kaksoissuolojen muodostumisen estämiseksi happamien liuotusprosessien neste-nesteuutossa
US5431788A (en) * 1993-06-28 1995-07-11 Cominco Engineering Services Ltd. Chloride assisted hydrometallurgical copper extraction
US5650057A (en) * 1993-07-29 1997-07-22 Cominco Engineering Services Ltd. Chloride assisted hydrometallurgical extraction of metal
CA2134490C (en) * 1993-10-29 2000-05-23 John E. Fittock Process for the preparation of a high purity cobalt intermediate

Also Published As

Publication number Publication date
WO1996041029A3 (en) 1997-02-13
DK0832302T3 (da) 2000-11-20
EP0924307A1 (en) 1999-06-23
US5650057A (en) 1997-07-22
JP3609421B2 (ja) 2005-01-12
CA2356048C (en) 2002-03-26
PL190594B1 (pl) 2005-12-30
TR199802185T2 (xx) 1999-02-22
FI116145B (fi) 2005-09-30
TW408186B (en) 2000-10-11
EP0930373A1 (en) 1999-07-21
TR199701569T1 (xx) 1998-05-21
CN1186524A (zh) 1998-07-01
FI974427A0 (fi) 1997-12-05
DE69629845D1 (de) 2003-10-09
PL323782A1 (en) 1998-04-27
DE69606036D1 (de) 2000-02-10
BR9608624A (pt) 1999-06-29
BG102133A (bg) 1998-07-31
NO975707L (no) 1997-12-05
AU4296096A (en) 1996-12-30
ES2153950T3 (es) 2001-03-16
JPH11506166A (ja) 1999-06-02
GT199600014A (es) 1997-10-09
CN1057344C (zh) 2000-10-11
DE69612617D1 (de) 2001-05-31
JPH11506167A (ja) 1999-06-02
DE69610208T2 (de) 2001-04-26
DE69629845T2 (de) 2004-07-08
EP0832306B1 (en) 2000-01-05
BG102149A (bg) 1998-08-31
CA2221940A1 (en) 1996-12-19
CN1055971C (zh) 2000-08-30
CN1187220A (zh) 1998-07-08
FI974428A0 (fi) 1997-12-05
CA2356050C (en) 2002-03-26
PE11197A1 (es) 1997-05-07
PL323593A1 (en) 1998-04-14
EP0832302B1 (en) 2000-09-06
CA2221781C (en) 2006-07-25
PL323799A1 (en) 1998-04-27
RU2179192C2 (ru) 2002-02-10
CA2221940C (en) 2002-01-08
JP4180655B2 (ja) 2008-11-12
CA2356048A1 (en) 1996-12-19
DE69626048D1 (de) 2003-03-06
KR19990022567A (ko) 1999-03-25
PE30096A1 (es) 1996-07-22
BG62178B1 (bg) 1999-04-30
EP0924307B1 (en) 2003-01-29
TR199802186T2 (xx) 1999-02-22
AU694960C (en) 2004-06-17
AU4476696A (en) 1996-12-30
OA10643A (en) 2002-09-24
NO975707D0 (no) 1997-12-05
TW493008B (en) 2002-07-01
JP3609422B2 (ja) 2005-01-12
AU708844B2 (en) 1999-08-12
AU709602B2 (en) 1999-09-02
BG62290B1 (bg) 1999-07-30
BR9608483A (pt) 1999-07-06
DK0930373T3 (da) 2003-10-13
CA2356050A1 (en) 1996-12-19
TR199701568T1 (xx) 1998-05-21
TR199701570T1 (xx) 1998-06-22
FI974427A (fi) 1997-12-05
DE69612617T2 (de) 2002-04-18
ZA964866B (en) 1997-01-07
CA2221930A1 (en) 1996-12-19
WO1996041026A1 (en) 1996-12-19
KR100426231B1 (ko) 2004-06-30
FI974428A (fi) 1997-12-05
EP0832303A1 (en) 1998-04-01
MX9709728A (es) 1998-10-31
EP0832302A1 (en) 1998-04-01
ES2159351T3 (es) 2001-10-01
EP0832306A2 (en) 1998-04-01
AU694960B2 (en) 1998-08-06
MX9709729A (es) 1998-10-31
BR9608499A (pt) 1999-07-06
RU2178007C2 (ru) 2002-01-10
GT199600038A (es) 1997-11-26
EP0832303B1 (en) 2001-04-25
RU2174562C2 (ru) 2001-10-10
FI116905B (fi) 2006-03-31
CA2221781A1 (en) 1996-12-19
JPH11510559A (ja) 1999-09-14
MX9709727A (es) 1998-10-31
CA2221930C (en) 2004-11-23
BG102132A (bg) 1998-07-31
WO1996041029A2 (en) 1996-12-19
CN1052265C (zh) 2000-05-10
DK0832306T3 (da) 2000-05-08
ES2144240T3 (es) 2000-06-01
DE69610208D1 (de) 2000-10-12
DE69606036T2 (de) 2000-06-08
WO1996041027A1 (en) 1996-12-19
CA2456772A1 (en) 1996-12-19
AU5888996A (en) 1996-12-30
CN1186523A (zh) 1998-07-01
EP0930373B1 (en) 2003-09-03

Similar Documents

Publication Publication Date Title
BG62180B1 (bg) Хидрометалургично извличане на никел и кобалт от сулфиднируди с помощта на хлорид
US6054105A (en) Process for the solvent extraction of nickel and cobalt values in the presence of magnesium ions from a solution
US5855858A (en) Process for the recovery of nickel and/or cobalt from an ore or concentrate
US6171564B1 (en) Process for extraction of metal from an ore or concentrate containing nickel and/or cobalt
US7862786B2 (en) Selective precipitation of metal sulfides
AU2011228956B2 (en) Method of processing nickel bearing raw material
WO2015192234A1 (en) Recovery of zinc and manganese from pyrometallurgy sludge or residues
AU728941B2 (en) Process for the recovery of nickel and/or cobalt from a concentrate
MXPA97009729A (en) Hydrometalurgical extraction of nickel and cobalt assisted by chloride, from sulf minerals
AU3878201A (en) Process for the recovery of nickel, and/or cobalt from a concentrate
RU2004111286A (ru) Способ извлечения цинка
MXPA97009727A (en) Hydrometalurgical extraction of metal assisted porclor