BG63876B1 - Инхибитори на клетъчна адхезия - Google Patents

Abstract

Новите съединения са приложими за инхибиране и предпазване от клетъчна адхезия и от патологични състояния, чийто посредник е тази адхезия. Изобретението се отнася и до фармацевтични форми, съдържащи съединенията, и до методи за използването им като профилактични и лечебни средства. Те са особено подходящи за лечение на различни възпалителни и автоимунни заболявания.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до нови съединения, които са приложими за инхибиране и предпазване от клетъчна адхезия и патологични състояния, чиито посредник (медиатор) е клетъчна адхезия. Изобретението се отнася също така до фармацевтични формулировки, съдържащи тези съединения и методи за използването им за инхибиране и предпазване от клетъчна адхезия и патологични състояния, чийто посредник е клетъчна адхезия. Съединенията и фармацевтичните състави от това изобретение могат да се използват като лечебни и профилактични средства. Те са особено подходящи за лечението на много възпалителни и автоимунни заболявания.

Предшестващо състояние на техниката

Клетъчната адхезия е процес, при който клетки се свързват една с друга, мигрират към специфична цел или се локализират в извънклетъчната матрица. Като такава, клетъчната адхезия представлява един от основните механизми,лежащи в основата на многобройни биологични феномени. Така например клетъчната адхезия е отговорна за адхезията на хематопоетични клетки към ендотелни клетки и последващото мигриране на тези хомопоетични клетки навън от кръвоносните съдове към местоположението на увреждането. Като такава клетъчната адхезия играе роля при патологии като възпалителни и имунни реакции при бозайници.

Изследвания на молекулната основа на клетъчната адхезия разкри, че различни клетъчни-повърхностни макромолекули - известни с общото название клетъчни адхезионни молекули или рецептори медиират взаймодействието клетка - клетка и клетка - матрица. Например, протеините от суперфамилията, наречени „интегрини“, са ключови медиатори при адхезивните взаимодействия между хематопоетичните клетки и тяхната микросреда (М. Е. Hemler, „VLA Proteins in the Integrin Family: Structures, Functions, and Their Role on Leukocytes.“, Ann. Rev. Immunol., 8, p. 365 (1990)). Интегрините са нековалентни хетеродимерни комплекси,състоящи се от две подединици, наречени а и β. Има най-малко 12 различни α-подединици (а1-а6, а-L, аМ, а-Х, a-IIB, a-V и а-Е) и най-малко 9 различни β (β1-β9) подединици. На базата на своите а-и β-подединични съставки, всяка интегринова молекула се категоризира в подфамилия.

ад-и βΐ-интегрин, известен също като много късен антиген-4 („VLA-4“) или CD49d/CD29, е левкоцитен клетъчен повърхностен рецептор, който взима участие при многобройни както клетка-клетка, така и клетка-матрица адхезивни взаимодействия (М. Е. Hemler, Ann. Rev. Immunol., 8, p. 365 (1990)). Той служи като рецептор за цитокинин индуцируем ендотелен клетъчен повърхностен протеин, васкуларна клетъчна адхезионна молекула-1 („VCAM-Г, както и за екстрацелуларния матричен протеинов фибронектин („FN) (Ruegg et al., J. Cell Biol., 177, р. 179 (1991); Wayner et al., J. Cell Biol., 105 ,. 1873 (1987);

Kramer et al., J. Biol. Chem., 264, p. 4684 (1989); Gehlsen et al., Science, 24, p. 1228 (1988). Показано е, че анти-\О4 моноклонални антитела („mAb’s) инхибират \/1_А4-зависещи адхезивни взаимодействия както in vivo, така и in vitro (Ferguson et al., Proc. Natl. Acad. Sci., 88, p. 8072 (1991); Ferguson et al., J. Immunol.,150, p. 1172 (1993)). Резултати от опити in vivo предполагат, че това инхибиране на \/1_А4-зависе1ца клетъчна адхезия може да предпази или да инхибира няколко възпалителни и автоимунни патологии (R. L. Lobb et al., The Pathophysiologic Role of a4Integrins In Vivo, J. Clin. Invest., 94, pp. 1722-28 (1994)).

C оглед да се идентифицира минимално активната аминокиселинна последователност, необходима за свързване на VLA4, Komoriya et al., („The Minimal Essential Sequence for a Major Cell TypeSpecific Adhesion Site (SCI) Within the Alternatively Spliced Type III Connecting Segment Domain of Fibronectin Is Leucine-Aspartic AcidValine“, J. Biol. Chem., 266 (23), pp. 15075 - 79 (1991)) синтезират различни застъпващи се пептиди, базирани на аминокиселинна последователност от CS-1 региона (VLA-4 свързащ обхват) на специфичен вид фибронектин. Те идентифицират един 8-аминокиселинен пептид, Glu-lle-Leu-Asp-Val-Pro-Ser-Thr [SEQ ID NO: 1], както и два помалки застъпващи се пентапептиди, Glu-'le-Leu-Asp-Val [SEQ ID NO: 2] и Leu-Asp-Val-Pro-Ser [SEQ ID NO: 3], които притежават инхибираща активност срещу FN-зависещи клетъчна адхезия. Тези резултати подсказват, че трипептида Leu-Asp-Val е минималната последователност, която притежава клетъчна-адхезионна активност. По-късно беше показано, че Leu-Asp-Val се свързва само към лимфоцити, които експресират активирана форма на VLA-4, с това се стига до въпроса за полезността на такъв пептид in vivo (Е. A. Wayner et al., „Activation-Dependent Recognition by Hematopoetic Cells of the LDV Sequence in the V Region of Fibronectin; J. Cell. Biol., 116 (2), pp. 489 497, (1992)). По-късно обаче беше показано, че някой по-големи пептиди, съдържащи LDV последователноспа, са активни in vivo [Т. А. Ferguson et al., „Two Integrin Binding Peptides Abrogate T-Cell-Mediated Immune Responses In Vivo, Proc. Natl. Acad. Sei. USA, 88 pp. 8072 - 76 (1991); и S. M. Wahl et al., „Synthetic Fibronectin Peptides Suppress Arthritis in Rats by Inerrupting Leukocyte Adhesion and Recruitment“, J. Clin. Invest., 94, pp. 655 - 62 (1994)].

Описан е също един цикличен пентапептид Arg - Cys - Asp - TPro - Cys l1 (в който TPro означава 4'Тиопролин), който може да инхибира както VLA-4, така и VLA-5 адхезията към FN (D. М. Nowlinet al., „А Novel Cyclic Pentapeptide Inhibits α4β1 and α5β1 Integrinmediated Cell Adhesion“,J. Biol. Chem., 268 (27), pp. 20352 - 59 (1993); и PCT публикация PCT/US91/04862). Този пептид се базира на трипептидната последователност Arg - Gly - Asp от FN, който е известен като обикновен мотив при рекогнисциращите страни за няколко екстрацелуларни матрични протеини.

Въпреки тези предимства, остава необходимостта от няколко малки, специфични инхибитори на VLA-4 зависещата клетъчна адхезия. Идеално би било тези инхибитори да са полупептиди или не-пептиди, така че да могат да се приемат през устата. Такива съединения биха представлявали полезни средства за лечение, предпазване или потискане на различни патологии, медиирани чрез клетъчна адхезия и VLA-4 свързване. Сродна нерешена U.S. патентна заявка 08/376, 372 описва β-аминокиселина, съдържаща линейни пептидилни съединения, имащи инхибираща клетъчната адхезия активност. Международни патентни заявки WO 94/15958 u WO 92/00995 описват циклични пептиди и пептидомиметични съединения с модулиращи клетъчната адхезия активност. Международни патентни заявки WO 93/08823, WO 92/08464 описват гуанидинил-, уреа- и тиоуреа съдържащи модулиращи

5.........

клетъчната адхезия съединения. В патента на САЩ 5 260 277 са описани гуанидинилови_} модулиращи клетъчната адхезия съединения.

Кратко описание на изобретението

Изобретението разрешава този проблем чрез осигуряването на нови полупептидни съединения, които инхибират свързването на лигандите към VLA-4. Тези съединения са полезни за инхибиране, предпазване и потискане на VLA-4 медиирана клетъчна адхезия и патологии, свързани с тази адхезия, като възпалителни и имунни реакции. Съединенията от настоящето изобретение могат да се използват самостоятелно или в комбинация с други лечебни и профилактични средства за инхибиране, предпазване или потискане на клетъчна адхезия. Настоящето изобретение осигурява също така фармацевтични формулировки, съдържащи тези инхибитори на VLA-4 медиирана клетъчна адхезия и методи за използване на съединенията и съставите от изобретението за инхибиране на клетъчна адхезия.

Съгласно един аспект на изобретението, тези нови съединения, състави и методи се използват с предимство за лечение на възпалителни и имунни заболявания. Изобретението също осигурява методи за получаване на съединенията от изобретението и междинни продукти, използвани при тези методи.

Подробно описание на техническата същност на изобретението

В описанието се използват следните съкращения:

Означение	Реактив или фрагмент
Ас	ацетил
Вп	бензил
Вос	трет. -бутоксикарбон ил
Ви	бутил
Cbz	карбобензилокси

Су СуМ DIPEA EDC НОВТ	циклохексил циклохексилметил диизопропилетиламин 1-(3-диетиламинопропил)-3-етилкарбодиимид 1-хидроксибензотриазол хидрат
i-амил	изоамил
i-Pn	изопентил
i-Pr	изопропил
Me	метил
2-MPUBA	4-(ЬГ-(2-метилфенил)уреа)-фенилметиламино
2-MPUBA	4-(М’-(2-метилфенил)уреа)-фенилацетил
NMP	N-метилпиролидинон
NMM	N-метилморфолин
Ph	фенил
PUPA	4-(М’-фенилуреа)фенилацетил
Su	сукцинимидил
TBTU	2-(1 Н-бензотриазол-1 -ил)-1,1,3,3-тетраметилурониев тетрафлуороборат
TEA	триетиламин
TFA	трифлуороцетна киселина
THAM	трис(хидрокси)метиламинометан

Дефиниции:

Използваният тук термин „алкил, самостоятелно или в комбинация, се отнася до правоверижен или с разклонена верига радикал, съдържащ от 1 до 10, за предпочитане от 1 до 6 и още по-добре от 1 до 4 въглеродни атома. Примери на такива радикали включват, без да се ограничава до тях, метил етил, н-пропил, изопропил, н-бутил, изобутил, сек-бутил, трет.-бутил, пентил, изоамил, хексил, децил и подобни.

Терминът „алкенил“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до правоверижен или с разклонена верига алкенилов радикал, съдържащ от 2 до 10, за предпочитане от 2 до 6 и най-добре от 2 до 4 въглеродни атома. Примери на такива радикали включват, без да се ограничава до тях, етенил, Е- и Z-пропенил, изопропенил, Е- и Zбутенил. Е- и Z-изобутенил, Е- и Z-пентенил, деценил и подобни.

Терминът ..алкинил“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до правоверижен или с разклонена верига алкенилов радикал, съдържащ от 2 до 10, за предпочитане от 2 до 6 и най-добре от 2 до 4 въглеродни атома. Примери на такива радикали включват, без да се ограничава до тях, етинил (ацетиленил), пропинил, пропаргил, бутинил, хексинил, децинил и подобни.

Терминът „циклоалкил“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до цикличен радикал,съдържащ от 3 до 10, за предпочитане от 3 до 6 въглеродни атома и може евентуално да е кондензиран с арил. Примери на такива радикали включват, без да се ограничава до тях, циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил и подобни.

Терминът „циклоалкенил“ самостоятелно или в комбинация, се отнася до цикличен въглероден пръстен, съдържащ от 4 до 8, за предпочитане 5 или 6 въглеродни атома и една или повече двойни връзки. Примери на такива циклоалкенилови радикали включват, без да се ограничава до тях, циклопентенил, циклохексенил, циклопентадиенил и подобни.

Терминът „арил“ се отнася до въглеродна пръстенна ароматна група, подбрана между фенил, нафтил, инденил, инданил, азуленил, флуоренил и антраценил или хетероциклична ароматна група като фурил, тиенил, пиридил, пиролил, оксазолил, тиазолил, имидазолил, пиразолил, 2-пиразолинил, пиразолидинил, изоксазолил, изотиазолип,

1,2,3-оксадиазолил, 1,2,3-триазолил, 1,3,4-тиадиазолил, пиридазинил пиримидинил, 1,3,5-триазинил, 1,3,5-тритианил, индолизинил, индолил, изоиндолил, ЗН-индолил, индолинил, бензо[Ь1фуранил, 2,3дихидробензофуранил, бензо[Ь]тиофенил, 1 Н-индазолил, бензимидазолип, бензтиазолил, пурини;., 4Н хинолизинил, хинолинил, изохинолинил, цинолинил, фталазинил, хиназолинил, хиноксалинил, 1,8нафтиридинил, птеридинмл, карбазолил, акридинил, феназинил, фенотиазинил, феноксазинил, пиразоло[1,5-с]триазинил и подобни.

„Арил'\ „циклоалкил и ..циклоалкенил’¹ съгласно настоящето изобретение могат независимо един от друг да съдържат до три заместителя, които независимо един от друг могат да бъдат халоген, хидрокси група, амино, нитро, трифлуорометил, трифлуорометокси, алкил, алкенил, алкинил, циано, карбокси, карбоксиалкил, карбоалкокси, Ar-заместен алкил, Ar'-заместен алкенил или алкинил, 1,2-диоксиметилен, 1,2-диоксиетилен, алкокси, алкенокси или алкинокси, Ar’-заместен алкокси, Ar'-заместен алкен или алкинокси, алкиламино, алкениламино или алкиниламино, Ar'-заместен алкиламино, Ar’-заместен алкениламино или алкиниламино, Аг¹заместен карбонилокси, алкилкарбонилокси, алифатен или ароматен ацил, Ar’-заместен ацил, Ar’-заместен алкилкарбонилокси, Ar’-заместен карбониламино, Ar’-заместен амин, Аг’-заместена окси група, Аг’ заместен карбонил, алкил карбониламино, Аг-заместен алкилкарбониламино, алкокси-карбониламино, Ar’-заместен алкоксикарбонил-амино, Ar’-оксикарбониламино, алкилсулфониламино, моно- или бис-( Аг’-сулфонил)амино, Аг -заместен алкил-сулфониламино, морфолинокарбониламино, тиоморфолинокарбониламино, N-алкил гуанидино, N-Ar’-гуанидино, N-N-(Ar’, алкил) гуанидино, N-N-(Ar’, Ar’) гуанидино, N-N-диалкил гуанидино, Ν,Ν,Ν-триалкил гуанидино, N-алкил ypea, N, N диалкил ypea, N- Ar'-ypea, N,N- (Аг’-, алкил) ypea, N.N- (Аг¹-, алкил)? уреа, аралкилоксикарбонил-заместен алкил. аралкиламинокарбонил, тиоарилокси и подобни; в които „Аг“ има значението, подобно на арил, но съдържа до три заместителя като халоген, хидроксил, амино, нитро, трифлуорометил. трифлуорометокси, алкил, алкенил, алкинил, 1,2-диоксиетипен, алкокси, апкенокси. алкинокси, алкиламино, алкениламино или алкиниламино, алкилкарбонилокси, алифатен или ароматен ацил, алкилкарбониламино. алкоксикарбониламино, алкилсулфонилемино, N-алкил или Ν,Ν-диалкил уреа.

Терминът „аралкил“ самостоятелно или в комбинация, се отнася до арил заместен алкилов радикал, в който термините „алкил“ и „арил'‘имат посочените по-горе значения. Примери на подходящи аралкилови радикали включват без да са ограничени до тях, фенилметил, фенетил, фенилхекоил, дифенилмегил, пиридилметил, тетразолил метил, фурил метил, имидазолилмегил, индолилметил, тиенилпропил и подобни.

Терминът „алкокси“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до алкил етерен радикал, в който терминът „алкил“ има посочените погоре значения. Примери на подходящи алкил етерни радикали включват, без да се ограничава до тях, метокси, етокси, н-пропокси, изопропокси, н-бутокси, изо-бутокси, зтор.-бутокси, трет.-бутокси и подобни.

Терминът „алкенокси“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула алкенил-Ο-, в която терминът „алкенил” има посочените по-горе значения,при условие,че радикалът не е енолен етер. Примери на подходящи алкенокси радикали включват, без да са ограничени до тях, алилокси, Е- и 2-3-метил-2-пропенокси и подобни.

Терминът ..алкинилокси“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула алкинил-Ο-, в която терминът „алкинил има значенията, посочени по-горе, при условие, че радикалът не е инолегер. Примери на подходящи алкинокси радикали включват, без да се ограничават до тях, пропаргилокси, 2-бугинилокси и подобни.

Терминът „тиоалкилокси се отнася до тиоетерен радикал с формула алкил-S-, в която алкилът има значенията, посочени по-горе.

Терминът „алкиламино, самостоятелно или в комбинация, се отнася до моно- или ди-апкил-заместени амино групи 1т.е радикал с формула алкил-NH- или (алкил)₂-1\1-, в която терминът „алкил има значенията посочени по-горе. Примери на подходящи алкиламино радикали включват, без да се ограничава до тях, метиламино. етиламино, пропиламино, изопропиламино, трет.-бутиламино, Ν,Νдиетиламино и подобни.

Терминът „апкениламино“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула алкенил-NH- или (алкенил)₂-1М-, в която термина „алкенил“ има значенията, посочени по-горе, при условие, че радикалът не е енамин. Един пример на подходящ алкениламино радикал е алиламин.

Терминът „алкиниламино“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула алкинил-NH- или (алкинил)₂М-, в която

терминът „алкинил“ има значенията, посочени по-горе,	при условие, че
радикалът не	е инамин.	Пример на	такъв	алкиниламин	е
пропаргиламино	радикала.
Терминът	„арилокси“,	самостоятелно	или в	комбинация,	се

отнася до радикал с формулата арил-Ο-, е която арилът има значенията, посочени по-горе. Примери на арилокси радикали включват, без да се ограничават до тях, фенокси, нафтокси, пиридилокси и подобни.

Терминът „ариламино, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формулата арил-ΝΗ-, в която арилът има значенията, посочени по-горе. Примери на ариламино радикали включват, без да се ограничава! до тях фениламино (анилидо), нафтиламино, 2 , 3 и 4 пиридиламино и подобни.

Терминът „биарил.. самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула арил - арил, в която „арил има значенията, посочени по-горе.

Терминът „тиоарил“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула арил-S-, в която „арил“ има значенията,посочени по горе. Пример на тиоарилов радикал е тиофенил.

Терминът „арил, кондензиран с циклоалкил“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до циклоалкилов радикал, който споделя два съседни агома с арилов радикал, в който терминът „циклоалкил и „арил“ имат значенията,посочени по-горе Пример на арил, кондензиран с циклоалкил, е бензо-,. кондензиран с циклобугилов радикал.

Терминът „алифатен ацил“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикали с формула алкил - CO -, алкенил - CO- и алкинилСО-, получен от алкан-, алкен- или алкинкарбоксилна киселина, в която термините „алкил“, „алкенил и „алкинил имат значенията, посочени погоре. Примери на такива алифатни ацилови радикали включват, без да се ограничават до тях, ацетил, пропионил, бутирил, валерил, 4метилвалерил, акрилоил, кротил, пропиолил, метилпропиолил и подобни.

Термините „ароматен ацил или.ароил“, самостоятелно или в комбинация, се отнасят до радикал с формула арил-СО-, в която терминът „арил има значението, посочено по-горе. Примери на подходящи ароматни ацилови радикали включват, без да се ограничават до тях, бензоил, 4-халогенбензоил, 4-карбоксибензоил, нафтоил, пиридилкарбонил и подобни.

Терминът „хетероциклоил“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикали с формула хетероцикъл-СО-, в която терминът „хетероцикъл“ има значението, посочено по-горе. Примери на подходящи хетероциклоилови радикали включват, без да се ограничават до тях, тетрахидрофуранилкарбонил, пиперидинилкарбонил, тетрахидротиофенкарбонил и подобни.

Термините „морфолинокарбонил и тиоморфолинокарбонил, самостоятелно или в комбинация с други, се отнасят до N-карбонилиран морфолино и респективно N-карбснилиран тиоморфолинов радикал.

Терминът „алкилкарбониламино, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула алкил-CONН-, в която терминът „алкил“ има значението, посочено по-горе.

Терминът „алкоксикарбониламино“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула алкил-OCONH-, в която терминът „алкил има значението посочено по-горе.

Терминът „алкилсулфониламино“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула anK.nn-SO₂-NH-, в която терминът „алкил“ има посоченото по-горе значение.

Терминът „арилсулфониламиносамостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула apnn-SO_?-NH-, в която терминът „арил има посоченото по-горе значение.

Терминът „N-алкипуреа', самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула алкил-NH-CO-NH-, в която терминът „алкил“ има значението, посочено по-горе.

Терминът „N-арилуреа“, самостоятелно или в комбинация, се отнася до радикал с формула арил-NH-CO-NH-, в която терминът „арил“ има значението, посочено по-горе

Терминът „халоген“ означава флуор, хлор, бром и йод.

Терминът „хетеро цикъл и “хетероцикличен пръстен, самостоятелно или в комбинация се отнася до не-ароматен 3- до 10членен пръстен, съдържащ най-малко един ендоцикличен азотен, серен или кислороден атом. Хетероцикълът може евентуално да е кондензиран с арил. Хетероцикълът може също така да бъде заместен евентуално с един до три заместители, които са независимо един от друг водород, халоген, хидроксил, амино, нитро, трифлуорометил, трифлуорометокси, алкил, арапкил. алкенил, алкинил, арил, циано, карбокси карбоалкокси, Ar’-заместен алкил, Ar’-заместен алкенил или алкинил, 1,2.диоксиметилен, 1,2-диоксиетилен, алкокси, алкенокси или алкинокси, Ar’-заместен алкокси, Ar’-заместен алкенокси или алкинокси, алкиламино, алкениламино или алкиниламино, Ar’-заместен алкиламино, Ar-заместен алкениламино или алкиниламино, Агзаместен карбонилокси, алкилкарбонилокси, алифатен или ароматен ацил, Ar’-заместен ацил, Ar’-заместен алкилкарбонилокси, Ar’-заместен карбониламино, Ar’-заместен амино, Ar’-заместен окси, Ar’-заместен карбонил, алкилкарбонил, Ar’-заместен алкилкарбониламино, алкоксикарбониламино, Ar’-заместен алкоксикарбонил-амино, Аг’оксикарбониламино, алкилсулфониламино, моно- или бис(Аг’ суфонил) амино, Ar’-заместен алкил-сулфониламино, морфолинокарбониламино, тиоморфолинокарбониламино, N-алкил гуанидино, N-Ar’ гуанидино, Ν,Ν(Аг’,алкил) гуанидино, N,N-(Ar’, Ar') гуанидино, Ν,Ν-диалкил гуанидино, Ν,Ν,Ν-триалкил гуанидино, N-алкил уреа, Ν,Ν-диалкил ypea, N-Ar' уреа, N,N-(Ar’,алкил) уреа, N,N-(Ar’, Аг’) уреа, аралкоксикарбонил-заместен алкил, карбоксиалкил, оксо, арилсулфонил и аралкиламинокарбонил.

Терминът „отцепваща се група“ обикновено се отнася до групи, които лесно се заменят с нуклеофил като амин, алкохол или тиол. Такива отцепващи се групи са добре известни на специалистите от областта и включват карбоксилати, N-хидроксисукцинимид. Nхидроксибензотриазол, халоген, трифлати, тозилати, мезилати, алкокси, тиоалкокси и подобни групи.

Терминът „хидрофобна група се отнася до група, която е устойчива към свързване или резорбиране във вода. Примери на такива хидрофобни групи са, без да се ограничава до тях, метил, етил, пропил, бутил, пентил, хексил, фенил, бензил, нафтил, N-бензилимидазолил, метилтиоетил и подобни.

Терминът „киселинна функционална група“ се отнася до група, която има киселинен водород в нея. Примери на такива групи са, без да се ограничава до тях, карбоксилна киселина, тетразол, имидазол, хидроксил, меркапто, хидроксиаминокарбонил, сулфонова киселина, силфинова киселина, фосфорна киселина и фосфонова киселина.

Термините „активирано производно на подходящо защитена ааминокиселина“ и „активирано заместено производно на фенилоцетната киселина се отнася до производни на карбоксилни киселини, при които -ОН групата е заменена с по-висша отцепваща се група. Примери на активирани киселинни производни включват, без да се ограничава до тях, съответните киселинни халогениди (например киселинни флуориди, киселинни хлориди и киселинни бромиди), съответните активирани естери (например нитрофенил естер, естерът на 1-хидроксибензотриазол, НОВТ или естера на. хидроксисукцинимид, HOSu), и други обичайни производни, известни на специалистите от областта.

Термините „защитени'¹ или ’защитни групи се отнасят до подходяща химическа група, която може да се прикрепи към функционална група на молекула и след това да се отстрани в по-късен етагцза да се освободи незасегнатата функционална група и молекула. Примери на подходящи защитни групи за различни функционални групи са описани в T.W. Greene and Р. G. М. Wuts, Protective Groups in Organic Synthesis, 2d. Ed., John Wiley and Sons (1991); L. Fieser and M. Fieser, Fieser and Fieser s Reagents for Organic Synthesis, John Wiley and Sons (1994); L. Paquette, ed. Encyclopedia of Reagents for Organic Synthesis, John Wiley and Sons (1995).

Съединенията от настоящето изобретение съдържат един или повече асиметрични въглеродни атоми и така се явяват като рацемати и рацемични смеси, единични енантиомери, диастереомерни смеси и отделни диастереомери. Всички тези изомерни форми на тези съединения се изрично включени в настоящото изобретение. Всеки стереогенен въглероден атом може да бъде от R или S конфигурация. Въпреки че отделните съединения,дадени като примери в това описание, могат да бъдат изобразени в дадена стереохимична конфигурация, съединенията, които имат или обратната конфигурация при даден хирален център, или представляват смеси от тях. са също част от изобретението. При все че аминокиселините и аминокиселинните странични вериги могат да се изобразят в дадена конфигурация, то както природните, така и неприрсдните форми се имат предвид като част на изобретението.

С оглед на горните дефиниции, други използвани химически термини в описанието могат лесно да се разберат от специалистите в областта. Термините могат да се използват самостоятелно или във всякаква комбинация. Предпочитаните и най-предпочитаните дължини на веригите на радикалите се отнасят за всякакви такива комбинации.

Това изобретение осигурява съединения, които са способни да инхибират VLA-4 медиирана клетъчна адхезия чрез инхибиране на свързването на лигандите към този рецептор. Тези съединения са представени с формула (I):

z - (Y¹) - 'Ύ²) - (Υήη X (I) и техни фармацевтично приемливи производни;

в която:

Ζ е подбран от група, състояща се от алкил; алифатен ацил, евентуално заместен с N-алкил- или N-ариламидо; ароил; хетероциклоил; алкил- или арилсулфонил; аралкилкарбонил, евентуално заместен с арил; хетероциклоалкилкарбонил; алкоксикарбонил; аралкилоксикарбонил; циклоалкилкарбонил, евентуално кондензиран с арил, хетероциклоалкоксикарбонил, алкиламинокарбонил;

ариламинокарбонил и аралкиламинокарбонил, евентуално заместен с бис(алкилсулфонил)амино, алкоксикарбониламино или алкенил; алкилсулфонил; аралкилсулфонил. арилсулфонил, циклоалкилсулфонил, евентуално кондензиран с арил; хетероциклилсулфонил; хетероциклилалкилсулфонил, аралкоксикарбонил; арилоксикарбонил, циклоалкилоксикарбонил; хетероциклилоксикарбонил;

хетероциклилалкоксикарбонил; моно- или ди-алкиламинокарбонил, евентуално заместен с арил; (алкил) (аралкил) аминокарбонил; моноили ди-аралкиламинокарбонил; моно- или ди-ариламинокарбонил;

(арил)(алкил) аминокарбонил; моно- или ди-циклоалкиламинокарбонил; хетероциклиламинокарбонил; хетероциклилалкиламинокарбонил;

(алкил) (хетеро циклил)аминокарбо нил;

(алкил)(хетероциклилалкил)аминокарбонил;

(аралкил) (хегероциклил)аминокарбонил;

(аралкил) (хетероциклилалкил)аминокарбонил; алкеноил, евентуално заместен с арил; алкенилсулфонил, евентуално заместен с арил, алкиноил, евентуално заместен с арил; алкинилсулфонил, евентуално заместен с арил; циклоалкенилкарбонил; циклоалкенилсулфонил, циклоалкилалканоил;

циклоалкил алкилсулфонил;

арилароил, биарилсулфонил;

алкоксисулфонил;

аралкоксисулфонил;

алкиламиносулфонил;

арилоксисулфонил; ариламиносулфонил; N арилуреа-заместен алканоил; N-арилуреа-заместен алкилсулфонил; циклоалкенил-заместен карбонил; циклоалкенил-заместен сулфонил; алкеноксикарбонил, евентуално заместен с арил; алкеноксисулфонил, евентуално заместен с арил; алкиноксикарбонил, евентуално заместен с арил; алкиноксикарбонил, евентуално заместен с арил; алкенил- или алкинил-аминокарбонил, евентуално заместен с арил; алкенил- или алкинил-аминосулфонил, евентуално заместен с арил; ациламинозаместен алканоил; ациламино-заместен алкилсулфонил;

аминокарбонил-заместен алканоил; карбамоил-заместен алканоил; карбамоил-заместен алкилсулфонил; хетероциклилалканоип; хетероциклиламонисулфонил; карбоксиалкил-заместен аралкоил, карбоксиалкил-заместен аралкилсулфонил; оксокарбоциклилкондензиран ароил; оксокарбоциклил-кондензиран арилсулфонил; хетероциклилалканоил; Ν’,Ν'-алкил, арилхидразинокарбонил; арилоксизаместен алканоил и хетероциклилалкилсулфонил.

Υ¹ означава -N(R¹)-C(R³)(A')-C(O)-;

Y^? означава -N(R¹)-C(R^?)(A^?)-C(O)-, всеки Y³ означава формула -N(R')- C(R²)(A^j)-C(O)-;

всеки R* означава независимо водород, алкил и аралкил, алкенил; алкинил; циклоалкил; циклоалкенил; циклоалкилалкил; арил; аминоалкил; моно- или ди-алкил-заместен аминоалкил; моно- или диаралкил-заместен аминоалкил; хидроксиалкил; алкоксиалкил; меркаптоалкил; тиоалкоксиалкил;

А¹ е подбран от групата, състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклоалкил; алкил, евентуално заместен с амино, ациламино, амино-заместен ациламино, алкоксикарбониламино, арил, циклоалкил, карбокси, алкокси, аралкокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, (алкил) (аралкил)аминокарбонил; аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил, хидроксил, карбоксиалкиламинокарбонил, хидроксиламинокарбонил, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл;

А⁹ е подбран от групата,състояща се от киселинни функционални групи или алкил, евентуално заместен с киселинна функционална група, защитена киселинна функционална група или арил;

всеки А³ е независимо подбран от групата, състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответни защитени производни; арил, циклоалкил и алкил, евентуално заместен с амино, ациламино, амино-замесген ациламино, арил, циклоалкил, карбокси, алкокси, аралкилоксм апкоксикарбонил, аралкоксикарбонил. аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил..

(алкил)(аралкил)аминокарбонил, аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил, хидроксил, карбоксиалкиламинокарбонил, хидроксиламинокарбонил, меркаггго, тиоалкокси или хетероцикьл:

или R¹ и който и да е от А взети заедно с атомите към които са прикрепени, образуват 3- до с-членен пръстен хетероцикьл;

всеки R² е независимо подбран от групата, състояща се от водород и алкил;

η означава цяло число от 0 до 8 и

X е подбран от групата, състояща се от алкокси; арилокси; аралкилокси; хидроксил; амино; алкиламино, евентуално заместен с хидрокси, аминокарбонил, N-алкиламинокарбонил, карбокси или алкоксикарбонил; диалкиламино, циклоалкиламино.

дициклоалкиламино; циклоалкилалкиламино; (алкил) (арил)амино; аралкиламино, евентуално заместен с карбокси; диаралкиламино; ариламино; хетероцикьл и с (моно- или бис-карбоксилна киселина)заместен алкиламин; хетероциклиламино; хетероциклил-заместен алкиламино и където съединението с формула I изрично не е Ν' карбоксиметил-М-(фенилацетил-1_-леуцил-1-аспартил-1_-фенилаланил-1_пролил)пиперазин (т.е., когато И=фенилацетил, Y¹ =L, Y^? = D, Υ³ = F/P, и X - 4-карбоксиметилпиперазинил) и изрично не е фенилацетил-Lлеуцил-1_-аспартил-1_-фенилаланил-0-пролин амид (т.е. когато 2=фенилацетил, Y¹ =L, Y^? =D, Y³ = F/p, п=2 и X=NH₂).

„фармацевтично приемливо производно“ означава всяка фармацевтично приемлива сол, естер, сол на такъв естер, амид или сол на такъв амид на съединение от настоящото изобретение. Изобретението също така включва всяко друго съединение, което, при прилагане към пациент, е способно да осигури (директно или недиректно) съединение от изобретението (например пролекарство) Изобретението също така включва метаболити или остатъци ci съединение от изобретението, характеризиращо се със способността да инхибира, предпазва или потиска клетъчна адхезия и. патологии, медиирани от клетъчна адхезия.

Съгласно предпочитано изпълнение на изобретението. А¹ е подбран от група,състояща се от циклоалкил; хетероцикличен пръстен (когато R¹ и А¹ са взети заедно) и алкил, евентуално заместен с амино, ациламино, амино-заместен ациламино, арил, карбокси, циклоалкил, ,<идрсксл, алкокси, аралкокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил, алкиламинокарбонил. диалкиламинокарбонил, (алкил) (аралкил)аминокарбонил; аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил, алкоксикарбониламино, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл.

По-за предпочитане е, А¹ да е подбран от групата, състоя ща се от аминокарбонилетил, бензил, н-бутил, изобутил, карбоксиетил, циклохексил, 1-хидроксиетил, хидроксиметил, меркаптометил, 1мстилпропил, метилтиоетил, нпропил, изопропил, метоксикарбониламинобутил, 6-аминохексаноиламинобутил и (когато R* и А¹ са взети заедно) азетидин, азиридин, пиролидин и пиперидин.

Дори по-предпочитано е когато А¹ е подбран от групата, състоя ща се от бензил. н-бутил, изобутил. метилтиоетил, циклохексил, 1метилпропил, н-пропил и изопропил. Алтернативно предпочитано е, когато А¹ (когато R¹ и А¹ са взети заедно) е пиролидин.

При алтернативно предпочитано изпълнение, А^? е подбран от групата, състояща се от алкил, евентуално заместен с амино, аминокарбонил, арил, алкилоксикарбонил, аралкоксикарбонил. хидроксиламинокарбонил, карбокси, NH-съдържащ хетероцикъл, хидрокси или меркапто; аралкил, евентуално заместен с амино, аминокарбонил, карбокси, NH-съдържащ хетероцикьл, хидрокси или меркапто; и хетероцикличен пръстен (когато R¹ и А² са взети заедно).

По предпочитано А² да е подбран от групата, състояща се от карбоксиметил, 2-карбокси ети.п_; 1-карбоксиетил, хидроксиламинокарбонил метил, хидроксиметил, меркаптометил, имидазолилметил, N-Bn-имидазолилметил, фенил, карбометоксиметил, карбобензилоксиметил и (когато R¹ и А² са взети заедно) азетидин, азиридин, пиролидин и пиперидин.

Дори по-предпочитано е, когато А² е подбран от групата, състояща се от карбоксиметил, 2-карбоксиетил, 1-карбоксиетил, хидроксиламинокарбонилметил, хидроксиметил, меркаптометил и имидазолилметил.

Съгласно друг предпочитан аспект на изобретението А³ е независимо подбран от група, състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклоалкил и алкил, евентуално заместен с арил, циклоалкил, карбокси, хидроксиламинокарбонил, алкокси, аралкокси, меркапто, N-съдържащ хетероцикъл, карбоксиалкиламинокарбонил или амино-заместен ациламино.

По-предпочитано А³ да е независимо подбран от групата, състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклохексил и алкил, евентуално заместен с фенил, циклохексил, карбокси. хидроксиламинокарбонил, метокси. бензилокси, меркапто, N-бензилимидазолил, биотинил, тетразолил, валинил-М-карбонил или о-аминохексаноиламино.

Съгласно друго предпочитано изпълнение на изобретението, всеки Y³ е независимо подбран от група,състояща се от аминокиселини и съответните защитени производни.

Съгласно друго предпочитано изпълнение на изобретението, Y¹ е леуцинил (R*= Н, R² = Η, А¹ = изобутил); Y¹ е аспартил (R*= Н, R² = Н,

А⁹ - карбоксиметил), п - 2, и Y¹ е валинилпролинил (R’= Н, R⁹ - Н, А ' = изопропил) / (R² = Н R¹ с А³ = пролин)

Съгласно друго предпочитано изпълнение, X е подбран от групата, състояща се ог алкилокси; аоилокси; аралкокси; хидрокси; амино. моно- и диалкиламино, евентуално заместени с хидрокси, карбокси или циклоалкиламино. (алкил) (арил)ам ино; аралкиламино, евентуално заместен с карбокси; диаралкиламино; ариламино; N-съдържащ хетероцикъл: с- бис-карбоксилна киселина заместен алкиламин и (моно- или бис карбокси)метиламинокарбонил· заместен N-сьдържащ хетероцикъл.

По-предпочитано е, когато X е подбран от група, състояща се от изопропиламино, изобутиламино, н-бутиламино, изоамиламино, изопентиламино, хексиламино. метилфениламино,

-м ето кс иф ен ил м е т и л ам ино, диизобутиламино, хидрокси, аминокарбонил, алкоксикарбонил; циклоалкилалкиламино;

N-алкиламинокарбонил, диалкиламино, дициклоалкиламино;

заместен с карбокси;

циклохексилметиламино, фениламино, амино, метиламино трет.-бутиламино, циклохексиламино, фенилметиламино, диметиламино диизопропиламино, метокси, н-бутокси, трет.-бутокси, бензилокси, 2 пиперидинкарбоксилна киселина, N (а, а-бис-карбоксиметил)-2-пиперидинкарбоксамид, N’, 1-хидроксимегил-2I- 1\Г-метиламино-1-метилетиламино, 3,31- N’-метиламидобутиламино, 1-амидо-21-карбометокси-2-метилбутиламино, 1- N1-карбокси-1-фенилметиламино, пипскслинил и

I карбоксиметил-2 пиперидинкарбоксамид метилпропиламино, дим етил бутил а м и но метилбутиламино, метиламидо-2-метилбутиламино, морфолино, пиперидинил, N-фенилпиперазинил, пиперазинил.

Съгласно друго предпочитано изпълнение Z е подбран от група, състояща се от алифатен ацил, ароил, аралкилкарбонил, хетероциклоил, алкоксикарбонил, аралкилоксикарбонил и хетероциклоалкилкарбонил

- - ____

По-предпочитано е, когато Z е (N-Ai-ypea)-napa-заместена аралкилкарбонилна група и дори още по-предпочитано е когато Z е (NАг’-уреа)-пара-заместена фенилметилкарбонилна група или (N-Аг’-уреа)пара-заместена пиридилметилкарбонилна група. Дори още по-добре Z е (1М-орто-заместена-Аг'-уреа)-пара-заместена фенилметилкарбонилна група или (N-мета-заместена· Аг’-уреа)-пара-заместена фенилметилкарбонилна група.

Примери на някои особено предпочитани съединения от настоящето изобретение са дадени в таблица 1.

Таблица 1 z - (Y¹) - (Y²) - (Y³),., - х № в която.

Y¹ означава -N(R¹)-C(R²)(A¹)-C(O)-;

Y² означава -N(R¹)-C(R²)(A²)-C(O)-;

всеки Y³ означава формулата -N(R¹)- C(R²)(A³)-C(O)-;

За А¹., А‘^: и А³ еднобуквен код се отнася до страничната верига на съответната аминокиселина, означена с тази буква (например А) означава L-аминокиселина, докато малка буква (например а) означава D-аминокиселина. Две букви малка и голяма (например L(l)) означават смес.

Освен ако не е изрично отбелязано обратното, съединенията в тази таблица имат за R¹ и R² водород.

Таблица 1

1----V

Z съед. ’

A¹

.....1	' 3-метокси-4-(1\Г-фенил ~ ' L	н......D.......
	; уреа)фенилацетил			1 I ... ________
9 u.	' З-метокси-4· (Ν'-фенил	м	D	V/D , ОН
	i уреа)фенилацетил i
3	J 6-Μθτοκοπ-5-(Ν’-(2-	!_	D	V	νη2
	| метилфенил)-
	1 уреа)-2-пиридилацетил 1
4	: б-метокси-5-_(Я’-(2-	’ L-	Г...... D	V	он
	ί метилфенил)-
	I уреа)-2-пиридилацетил
-'Τ'	З-изохинолинкарбснил	1 L	-------Е......	Γ”ν.....-	”ОН.....
6	i З-изохинолинкарбонил	L'·'	хидроксил	......’V	он
	< 1		аминокарб
	ί ί i		онилметил
7	ί З-изохинолинкарбонил	L	S	V ! он
8	ί З-изохинолинкарбонил	L	(N-Bn)-H	V	он
9	i З-изохинолинкарбонил i	L	С	V	он
......10	[ З-изохинолинкарбонил	~~.....L ......	тетразол-	V ν	он
	1		5-ил-метил
- n	; З-изохинолинкарбонил	.....1.	D		ΝΗ-
	i 1				СуМ
12	i З-изохинолинкарбонил	L' ’ ‘	D	-	ОН
13	] 3-(4-хидроксифенил)-		г '· · О .........	\/.....	ОМе
	ί пропионил ί	Ме)
14	3-(4-хидроксифенил)-	L	D		ΝΗ-
	ί пропионил				СуМ
15	1 3-(4-хидроксифенил)-	L	d	-	NHi-
	| пропионил 1				Ви

j.

X

съед. ί ‘16 i 1	z 3-(4-хидроксифенил)- лропионил	I А1 1 1 1 1 1 1	A? : d ~ ‘	(A')n	X NHi- Bu
17 i	3-(4-хидроксифенил)-	‘ 1 1	D	-	NHi-
!	пропионил	! 1 i ! 1 - 1_____ ______________________________________I		Bu
18 ; j	3-(4-хидроксифенил)-	i (N-Me)- 1	D	V	OMe 1
i	пропионил	i L			t 1
19 j	3-(4-хидроксифенил)-	T ~~L ’ ’ 1		V	; OMe
i	пропионил	I i
20 ;.....	3- (4-хи дрокс иф ен ил) -	.....Г......L	............D	(N-	OMe ’
j	пропионил		1 i	Me)-V	| i 1
21 r I	*3-(4-хидроксифенил)-	.......ί.....r.......	.....'Ϊ-...........	V	• ΟΜθ 1
I I 1	пропионил	i	карбокси-		i 1 I
			етил i		1
	3-(4хидроксифенил)-	r L	; (N-Me)-D	V	; OMe 1
! 1 |	пропионил	i 1	1 1		I i
23 ' ~	тетрахидро-3-	·........L.......	: D............. 1		OH
1 1	изохинолинкарбонил	1	1 1		1 i
Д		_______j. _ ___________________	|_____ _______________		I ............... —
24 1 1	3-фенилпропионил	' L 1	1 D 1		t NH- 1
1 i		i 1	i 1		; сум
25	4-фенилбутирил	, L	i D	-	i NH- I
i i		t i	1 i		1 CyM
26 I	5-фенилпентаноил	ΐ L	! D		' NH-
i 1 I		t 1 i	1 1		’ CyM
07 ” ! 1	тетрахидро-3-	i L	(N-Bn)-H	V	OH f
1 1	изохинолинкарбонил	1 1 1	i		I I
28 ' 1	ацетил	j (N-Bn)-	D	V	i OMe I
i		< L	i 1 I		1 1
29 “ '	ацетил	! (N-фен-	1 D I	V 1	ί OMe 1
i		' етил)-1_	t i	1 1	1 1 X—,- , —J

25.

сьед. J	L	A' i	A2 .......°	--rrt---Г iK In ! I	X
30 :	3-фенилпропионил	(N-фен-·	..... V 1 1	OMe
1		етилН ] t		1
31 - I	тетрахидро-3-	L	E	V	OH
I i	изохинолинкарбонил
32 :	3-изохинолинкарбонил	L	D	V/P	OH
33	тетрахидро-3-		0	\//P	OH
i 1 . - .4..	изохинолинкарбонил			' V/P
34 1	фенилацетил	L	D	OH
35 !	фенилацетил	1 1-	D	V/P	OMe
36 i i	3-фенилпропионил	. .............. . L	D	V/P	OH
.....37’ [	3-фенилпропионил	•L	D	V/P	OMe __
38 i	3-(4-хидроксифенил)-	L	D	V/P	OH
i i 3s T	пропионил 3-(4-хидрокс йф ен ил	i —гф“ С	1 Γ v/p'“	i ~ OMe......
i i “40 ' 41 'T 42 “ 1 I	пропионил ........'Вос		Ό ........~	V/P.....	OMe
2-хинолинкарбонил	L	D	1 v/p	pOMe
фенилацетил	L	D	V/пип	i OH 1
i 1				jеколи	1 1
i i				1 ! НИЛ i	1 i 1
<3T	фенилацетил	......- L.....	...... Ώ............	i v/h-	' OH
J			L .. .	ΐ булил 1 .........	1 i i..............
44 ! i	2-хинолинкарбонил	г· L	D	1 V/H- 1	I OH 1
1 1			1	1 бутил 1	1 i
45 I 1 1	4-метоксифенилацетил	(N-Me)L	D	i V 1 i i	i NHMe i 1 NHMe
46 i	3-(4-хидроксифенил)-	(N-Me)-	D	1 V i
1 ........47.......Г i	пропионил 6ei 1зиламинокарбонил	L 1 1 L“J D............ --------1--—	I	1 1 [NHMe 1-----------------

26_

съед. 48	* ζ р-толуиламинокарбонил	A^“l L ,	! D..... 1	(AJ)n V	X NHMe
49	! фенилацетил I i	i пропил	D i 1 i i	V	NHMe
50	i фенилацетил i !	L	D i	V	NHNa Ρ
51	' фенилацетил	L '	...........D	n-Pr	NHMe
52	; 2-хинолинкарбонил	1 L.	D	n-Pr	NHMe
53	“j фенилацетил i	1	D	2бутил	MH .
54	фенилацетил i I i	L	D .	2- бутил	OMe
55	i фенилацетил i I	h- -L~-	D	2бутил	NHMe
56	• 2-хинолинкарбонил i	.......L..........У.....D........... i i	..........2 бутил	, OMe 1
' 57	2-хинолинкарбонил J 1	......L .....		2бутил	NHMe
58 '	1 1,2,3,4-тетрахидро-2- хинолинкарбонил	L	D	2бутил	NHMe
59	2-хинолинкарбонил I I I	L	D	(0- Ме)-Т	t NHMe 1 i i 1
60	2-хинолинкарбонил 1 i 1	L	D	Т	ΓΝΗΪ- i Bu 1
61	2-хинолинкарбонил 1	L	D	т......	;морфо 1 ЛИНО
- g2	'..............Boc 1 i 1	L.........	D	1 .......Т 1	NHt- , Bu
	| ______	i	L .................
63	i 2-Й-Вос-амино-1,2,3,4- j тетрахидро-2-нафтоил -—	L	D	V ί 1 1	I OH 1 1

27.

съед. 64	ζ 3-фенилпропионил	А1 L.....	-----A’----- D	(AL V	X OH
65	3-(4-хидроксифенил)-бис(метилсулфонил)аминопропионил	L	D	V	OH
66	3-(4-хидроксифенил)-2-М- Вос-аминопропионил	L	D	V	OH
67	2-амино-1,2,3,4тетрахидро-2-нафтоил TFA сол	L	D	V	OH
68	Вос		V	-	OH
69	3-изохинолинкарбонил	L	D	. V	OH
70 ” л ““	3-изохинолинкарбонил	D	V	-	OH
1,2,3,4-тетрахидро 3изохинолинкарбонил	D	V	-	OH
72	нафтоил	L	D	V	OH
“ 73 ~'	1,2,3,4-тетрахидро-2нафтоил		.....D............Ψ 1 1 v.............H -	OH
~ ~ 74“.....	нафтоил	L ЧУ	.......OH
75	1,2,3,4-тетрахидро-2нафтоил	0	V		r OH
	5-фенилпентаноил	D......	..........V........		OH
77”i	2-пиридинкарбонил	L	D	V	OH
	_ __________ ______________ί____________	______________________J_________________	l_ ...
78	2-пиридинкарбонил	D	V	-	OH
79 Γ З-тетрахидрофуран- Ί 1 карбонил ί		D	'V........	OH
~ 80 ~	2-тетрахидрофуран- карбонил	L	-B- -	.......V......’	........OH........
81	3-изохинолинкарбонил	F -	D	V	OH
82 _	н -ч “3-изохинолинкарбонил L—-------------------------------	A(RZ= 1 D -------------------------------------------------------------i	V _	Oh

съед. i i	Z i	A 1 1	.....fiT~	—1—--r 1 lA )n i 1 ' i	X
i 1 --1---------------------------			I i	Me) [		i I 1 i

83	j 3-изохинолинкарбонил i 1	Т цикло- Т 1 { 1 хексил i ; 1	D I i 1 i	V	T oh i 1 1
84	i 1,2,3,4-тетрахидро 3-	цикло- ΐ	d ; 1	~~\F	Γ oh
	I • изохинолинкарбонил	• ΐ ι хексил ΐ	1 1
85	[ 3-изохинолинкарбонил	‘ цикло- '	' D........		OH
	i 1	' хексил- ’	1 i		1
	1 I	1 метил ΐ	1		1 i
......86	1 Г,2Уз,4-тетрахидрб’’'3:”	! ! ' цикло- Ί	o”........1	..........V	T oh
	i изохинолинкарбонил	ί 1 - хексил- ί 1 1			1 i 1
	1	: метил ΐ I 1
87	I 3-изохинолинкарбонил	: d ’	F		’ OH
88	ί 1,2,3,4-тетрахидро 3-	Ί D	L “.........		.....1” oh “ I
	; изохинолинкарбонил	! i ! ί			1 I I
89	3-изохинолинкарбонил	i D ' , I 1	L Ί		i OH . 1...............
90	I 1,2,3,4-тетрахидро 3-	l ;	D	L	; OH
	j изохинолинкарбонил j	1 1 i i i			I i i ........
—9Γ	! 3-изохинолинкарбонил	i L i 1	” D.....	L	i OH
' “92	.......1'2,3,4-тетрахидро ’ 3’-	.....L—j	0		-t-OH’-·
	j изохинолинкарбонил	> 1 ! 1 1 I	1 1 I	) i
93	' 3-изохинолинкарбонил	7.........L ......7	...... D.............f F !	......OH
94	! 2-хинолинкарбонил	: L	D	V	OH j
95	ί 3,3-дифенилпропионил	‘ L i 1 1	D		“ ί.......OH ‘ I
...	'Т ϊ ,2,3,4-тетрахидро 3-”	1 M 1	.........D............	... „	; oh
	1 изохинолинкарбонил ί	; | i i i i			1 j i
97	ί 3-изохинолинкарбонил	; a ;	D	V	I OH L - ..
98	ΐ 5-фенилпентаноил	! L	D	V	1 oh j
99	| индол-2-карбонил	........L’ i ! 1	’ D............	...........V	I OH 1
100	* 3,(4-хидрокси)фенил-	r 1 1 L 1	D		! NHi·

съед. i Ζ ί A¹ ! A² I (Αήρ i X ! i i I ' I

	пропионил	1 I ί i				Bl!
101	ί оензоил	1 1 , L_	D	-		NHi-
		1 ! 1 !			1	Bl!
102	5 фенилпентаноил	' L 1	D	-	‘1	NHi-
		1 ί	f 1			амил
103	| 3,(4-хидрокси)фенил-	; L :	D	-		NHi-
	' пропионил	i ( 1 1 ί i				амил
104	6-фенилхексаноил	L ί 1	D	V		OH
105	ί бензоил	, L I	D	.....V		OH
106	ί 5-фенилпентаноил 1	' L	D			μ NHi-
	1 1	1				Bu
107	ί N-фенилсукцинамоил I	L 1 1	D	V		OH ... ... ..
108	Ν-4- 1	l_ ;	D	...... V		OH
	• флуорофенилсукцинамоил	1 j 1 1		-	i
109	! Ν-μθτηγ-Ν-	L I	D	v		OH
	фенилсукцинамоил	. 1
110	; 1,2,3,4-терахидро-2-	‘ 1 1 L	D			Π\ΙΗί-
	ί хинолинкарбонил	t 1 ; 1				амил
~ΤΪΤ	; N-фенилсукцинамоил	τ' l........:	D			r NHi-
	i	i I 1 i 1 1 t				Bu
112	3-фенилпропил	‘ (N-Me)- * (C	)-Me)-D	I V		I OMe'
	1	L ! j		: 1
113	! бензоил	• (N-Me)- i	D	V		OH
	1 I	L '				__
114	i кг.З.Д-терахидро-г-	. L ΐ	D	V		NH-
	; хинолинкарбонил				' Hex I
115	' 1,2.3,4-терахидро-2-	' 1 1 1	D	r V	7 4-
	1 ; хинолинкарбонил	! 1 . i 1 i				фенил

ί пипер

съед. i i 1	L	А! i к i I	i (A')n 1	λ ИДИН
116 i	3-(4-хидрокси)фенил-	> L	D	1 i	NH-
i I	пропионил	1 i		1 i	Hex
1Ϊ7.....Г	3-(4-хидрокси)фенил-	Π ·τ“·η	D	I	N(iBu)2
J	пропионил	i 1		i >
118 ! 1	3-(4-хидрокси)фенил-	j L	.........D		N(iBu)2
I ....... ... ,1_____	пропионил	i i 1		i 1 I
119 I i	3-(4-хидрокси)фенил-	1 L 1	D	1 V !	NH-
1 1	пропионил	: 1 1 1 . .. ..	! I	Hex
120 |	1,2,3,4-терахидро-2-	i L	D	V	NMe-
I 1	хинолинкарбонил	1			Ph
121 ΐ	2-хинолинкарбонил	i L	D	; V	NMe-
I i		1 I			Ph
122.....j.....’	ί ,2,3,4-терахидро-'2-	' T.......|-......... 1 L 1	.......0	.....' w 1 *	NH-4-
1 1 1	хинолинкарбонил	i			флуор-
i i		j		1	Ph
123 I	2-хинолинкарбонил	' L	0	: v	NH-4-
I I		1 i i		1 i	флуор-
i i		i 1		/ I	Ph
124~T~ I	1:2,3,4-терахидро-2-	; L	D	i V j	NHPh
I 1	хинолинкарбонил			t )
12 '5 7	2-хинолинкарбонил	ΐ T '	D	! v	NH Ph
		1—		t Д
126 ί i I i	2-пиридинкарбонил	' (N-Me)- i L	D	1 V 1 1 I	NHMe
127 .	2-хинолинкарбонил	1 L	D	I V	4-
1 1		I		1 i 1	фенил-
1		1		1 i	пипер
i i i		ΐ	1	I 1	азинил 1 1. . .......
128 :	4-метоксибензоил	J (N-Me)-	D	| V	i NHMe

134

136

137

138

139

I i

t i

фенилацетил фенилацетил фенилацетил фенилацетил 2-N-Boc-aMHH0-i ,2,3,4тетрахидро-2-нафтоил 2-М-фенилацетиламино· 1,2,3,4-тетрахидро-2нафтоил

Вос фенилацетил фенилацетил фенилацетил фенилацетил

L.

Ί? ! (А^л)_пί X ίi

........ r-Η ίI

V ΓνΗΜθ ’

V i NHMe !

V ’ j NHMe .........4-.^ qy-θ- i _ f NHMe i

I ^: NHMe i

j i ΐ

I

I OH

-+

I I .1

I ί i

I

I

I

I

I

I i

D

D

D

D

V

G G”

OH

N[бис(карбо кси) ме ΐ тил] пи ί |пекол

I I I I инами до

NH[бис(карбо кси)метил]

N[карбо ! ксиме

I

I тил]пи

съед. ' 1 i i 1 1	z	, А1 · :............ 1 ί 1 1 i	-------Г?------A	Μη ·	X пекол и нам и д
140 ;	3-фенилпропионил	(N-Me)-		D	V	ОМе
1 ί		; l L
141 ;	4-хидроксифенилацетил	1 (N-Me)-		D	V	ОМе
I I		: l
142 I	2-хинолинкарбонил	i (N-Me)- i		D	V	..... ОМе
) i		1 L
		1
143 1 I	4-фенилбутирил	i (N-Me)-	—	D	v Ί	ОМе
		; L 1				__
144 ·	4-(N’-2-	“T“· 1 i 1-		D	V/P	он
1	хидроксифенилуреа)-
i	фенилацетил
145 '	PUPA	: L		D	V/P	он
146 ! ί	..........	M—- 1		’ D	“V/P ’	сн......
i I	хидроксифенилуреа) -	t 1
I 1	фенилацетил	! 1 j i
147 ,	3-метокси-4-(№-	' 1 1 i !	D	V/P	NH,
	фенилуреа)-фенилацетил	I 1
148 T 1	2-MPUPA	•I......—....... ! L i	. .....	.....D......	.....V/P	nh2
149 ;	Вос	1 1 1 L		D	p	он
i		J	I-—		[_.... ....	....
150 I 1	5-фенилрентаноил	! L 1		D	p	он
151 7	2-алил-4-фенилбутирил	T.........v 1 <		“~p	—	......он
		ί i		L..........
152 :	ацетил	! F 1	L	D/V	он
153 (	бензоил	F		L	D/V	он
154 T	1,2,3,4-тетрахидро-З-	T T	r	D	V	ОМе
i 1	изохинолинкарбонил	1 1
1СГ ’ ’ 1 K/W t	4-фенилбутирил	T......L -		.......D........	v	он

съед.	ζ	IT	ι A I	(A ι,.	X
'156	ί 3-изохинолинкарбонил [	L	1.........0.............	v '	’OMe
157	3-изохинолинкарбонил	L	ι D	I 1	NH-
	’ i 1		1 !		i-Bu
158	; 2-хинолинкарбонил ί	L		V 1	O-t-Bu
159	2-хинолинкарбонил ι	L	i (O-Bn’i-D 1	V . J	OH
160	' 2-хинолинкарбонил ;	1	1 D	D	OH
161	ί 4-фенилбутирил i	L	I D ! - i	NH-
	j 1		1 i 1		i-Bu
162	i 3-фенилпропионил	L	Г D	Γ’	NH
	1 1 i ·	' G	1		i-Bu
163	ί бензоил :	1 1 1	D	NH-
	ι ι ί 1 ι I		i i 1		i-Bu
164	j 2-хинолинкарбонил :	L	! D	V	NHMe
165	4-мет0ксибензоил	T	'Ί......~ d ’......		......NH-
	ί ! > 1 1 :		i : o		i-Bu
166	• 4-фенилбутирил	L	V 1	OMe
167	J Вос ι	L	i D	V/M	r OMe
Ϊ68	* 2-хинолинкарбонил	L	' D i	V/M	OMe
169	,1 N- н-бугиламинокарбонил i	D	' V	1	OMe
1 70	ι 2-хинолинкарбонил :	L	I D 1	T	OMe
-·171	ί N-трет,- ;	’ L	.....!..........D.........	......_ Ί	NH-
	ΐ ί . бугиламинокарбонил I 1		j	t I	i-Bu
172	бензоил 1 1 ι	G	' D 1	Γ V f	OMe ' ’OMe'
173	! бензоил ;	G	i (O-Me)-D	S v 1................... 1 i
174	1 2-хинолинкарбонил i	~ L	D 1	NH(1-

ΐхидро

Iксиме ΐ тил-2I

I метил

съед.	~7 L·	------ΓΊ----- I А ! .1 ......._1 1 i ! j 1	A2
175	2-хинолинкарбонил	> L	D
176	4-метоксифенилацетил	. L	D
177	4-метоксифенилсулфонил	1......L.......	...........D.....
178	2-хинолинкарбонил	”’l·’...... .	' D......
179	2-хинолинкарбонил	’ (N-Me)-	D
		: l
180	фенилацетил	(N-Me)-	D
		L
181	фенилацетил	т“т.......1	D
182	3-фенилпропионил	(N-Me)- L	D
183	фенилацетил	M	D
184	3-фенилпропионил	(N-Me)-	.......D ’ -
		: l
185	2-хинолинкарбонил	- L	D
186	2-хинолинкарбонил	! L	D
187.....	фениламинокарбонил	: .....I_ .........	..........0
188“	4-хидроксифенилацетил	i (N-Me)-	D
		1 L
189	фенилсулфонил	•...... L '	D-......
190	фенилацетил	i L 1 1	D
191	фенилацетил	T L '	D
192	фенилацетил	i L	D

i (aVI x i _____ 'пропи ! Л) морфо лино ОМе 0Ме*

I ΝΗ_? ΐ NHMe t

I ’NHMe

NHMe 'NHMe

V ”i NHMe'

V ’ NHMe i

I A(R^’ ЧТЙМе i Me) I

Γ'νΖΜ j~O'H^_ ' V.....NHMe

V jWMe” i

i

I i

'......V I’NHMe (O-l~OMe '

Me)T I

- γ---;-όΜθ·· “(0-......Г'0Ме

I Bn)T i j i----------------------35

сьед. : i 193 : I I i	z фенилацетил	A1 i ............1 L	A2 . .. .( □ : 1	(A')n > (0- Ί ac)t ;	X OMe
194’7“· 1	фенилацетил	V Ί 1	D 1 1	.....V 1	NHMe
.....195’Τ'	2хинолинкарбонил	.......L.....’	............D............i	.....T........;	On-Bo
.....196 -....... ί	фенилацетил	.........L · !	D 1	“V i On-Bu
197......r I I j I f	2-хинолинкарбонил	I	.......d........;	T ' ' 1 1 1 1	NH(4- меток сибен зил)
198 i f 1 1 i 1 i I	2-хинолинкарбонил	L	D	-	NH(3:3 диметил-нбутил
' -t bo’ r...... 1 W wZ |	........ PUPA	............1	.........D .........	.....v/p..... nh; .....V7P”i'”NH? _·· ΐ
200 :		L	d
201 I i	PUPA...........	L	....... D .......	v/P	nh2
-202--7..... I I I ! 1				—-----------	,, ,·„ __
2-MPUPA	(N-6аминох ексано ил)-К	D	V/P	OH
203 ’ 1	PUPA'	........L.....	D	\T.....	OH
204 ;	PUPA	L	D	V	NHMe
205 t ’ I 1	PUPA L I	D..........	’ V	NH-' i-Bu
206	2-MPUPA i L 1	D	.....V/P	“OH“
' 207 j.....	2-MPUPA	L	0	фенил	OH
208 Γ 1	PUPA	r—r—	D	^V/P	NH, .........
209 1	PUPA	1.	D	V/P	nh2
210 ;	PUPA	Ί........Г..........d 1	f- V/p-	NH,

съед. i	ζ	“A1			A	> iA’)n	X
211 =	PUPA	i 1 u 1			D LS	; v/P	nh2
212 ’	PUPA	1			d	. v/p i NH?
213 '	PUPA	ΐ .....17			b ’	_________l _ ....... i i	NHBn
214 '	PUPA	'7'.......L			D”	”T	морфо
1		1				I	ЛИНО
215	PUPA”	-- ( u.			D		NHi-Pr
216	PUPA	L			D	—h - ---1 1	NHCy
917 ?	...........’PUPA	...........f			D	i i	' NH
J		1				j i	i-Bu
218.....	PUPA””........	‘ L		... .	D	.........1-------- : ·	пипер
i		i				i i	ИДИНИ
						Л ' ........1 ...
219 ‘	2-MPUPA	; M			D	i D )	NH2
ПОЛ	2-MPUPA	.....M’			D	~T L........	NH2
221 ·	.............2-MPUPA	‘1/7		—	D’	v i	NH?.....
222’ ]	2-MPUPA	’ M			D	”ΐ ~ j ( 1	NH,
223 i	2-MPUPA	M			D	; e	NH?
224 ;	2-MPUPA	M			D	! T 1	nh2
nor ' ΐ	2-MPUPA	; μ			D	1 Μ	NH?
ί		I		..		--------1 ....
226 I I	2-MPUPA	• M !		I	U	1 n 1	NH;?
227 Γ	2-MPUPA	; M			D	e	i 2 1 ZE 1 1
228 !	2-MPUPA	M		I	D	I W	NH?
”229 :	2-MPUPA	; m		t - ·	D	i s 1	nh2 L
230 ; 1	2-MPUPA	L			D	! D i	NH?
231 ; 1	2-MPUPA	L		. i 1	D	i L 1	nh2
232 7	................2 M PUPA		1 • 1_____	D	! V 1	......nh2 .......
233 · 1	2-MPUPA	~ L i			D	i I i	nh2
.....234 ;	2-MPUPA.........	.....i L		_	D	• · r ·· · · ' 1 E	_

съед	Z ;	A' i	7··^·· A	1 (A )n I X
ПОС ΐ *“ 1	2-MPUPA Γ	‘ L........I	D	‘ J.....T NH2
236 I	2-MPUPA	L -Γ '	D	i M ! NH?
'237.....; I	2-MPUPA 1	1	_ D	i η 1 NHo
238 7'	2-MPUPA '	.....1 -		' e j NH,
239 '	...... TWUPA	L Ϊ	D	i W 1 NH?
240 ΐ.......	2-MPUPA	! l :	D '	~7 s f nh2
241 i	2-MPUPA	p 1	D	: D ΐ NH?
242 1 1	2-MPUPA.............	. --.	D	L f NH2

243	2-MPUPA	P	Ί		D	ί v	------1	MH,
”244 '	2-MPUPA	— ........'P	—		D...........	'!.......7 I	....	NH?
245 ; 2-MPUPA	P			D	Ί........e I	1 1	NH?
246	2-MPUPA	- P			D	i T		NH?
247 _	.....2-MPUPA	P			D	1......M	...	NH?
248	2-MPUPA	P			D	! n I	i NH?
249	2-MPUPA	T- p		L__________	D	-1......... ! e !	---	NH2
250	2-MPUPA	i P	Γ i	D	-j w		NH?
			____ J			-J.----------
251	2-MPUPA	P			D	1 s		nh2
252	2-MPUPA	T f			D.......	i.....0 1	-J	nh2 . .
253	2-MPUPA	, T			D	i L		NH?
254	2-MPUPA	f......T			D~	Γ v'		nh2......
255 ~	r 2-MPUPA	T I			D	| i		NH?
256	2-MPUPA	T			D	t E 1		nh2
.....257	r‘....... 2-MPUPA	r T-			D	1......T		- nh2
258	2-MPUPA	; T	Γ i	D	I M		nh2
259	2-MPUPA	J......T		. i	D .........	Tn 1		nh2
260	2-MPUPA	, T	i	D	i e		^nh2
261	2-MPUPA	7- - γ		-	D...........	I W I		nh2
262	r 2-MPUPA _	......... T		r.......... L. ...	..._............	.t„. 1 b i		nh2 —

съед. «	Z 1	A1	·;? A	i (A jn j X
263 ί	........2-MPUPA !	E		D	i	D ; NH, I
264 Ή-	2-MPUPA	E	. -------------j,--------------------------- 1	D	-------------------------1 i	L j NH,
265 1	2-MPUPA ·	E	...... -I- - - 1	D	.......-1...... 1 j	v”.....Γ nh;
266.....1	.....2-ЖиРА '··· ...... ~Г		1 —4--— 1 I	D~	--------— 1 1	ί ~·;......nh; i
267 ι 1	2-MPUPA i i	E	D	I 1	E j NH, i
268 !	2-MPUPA ;	E	i i	D		j : nh.
269 .	2-MPUPA ί	E	i	D		Μ i NH,
270 ? 1	2-MPUPA’ .....	”’E~	1 1	D	i i 1	π ' NH, е ГЖ...... i
271 ;	2-MPUPA	E	-h 1 X .	D	i 1 I
272 ί	2-MPUPA	E	1	D	i	W i NHo i
273’ Τ '	2-MPUPA..... ’ ’	’t u.	I j	~D	...........Ϊ- 1 ------p__ 1	3.....Γ NH, V i NH,
274 ί	2-MPUPA			D
275 ! 1	2-MPUPA ........	S	ί 1	D	......r· - · i 1	D I NH,

276 ,	2-MPUPA	: s i	D	ί L	i NH,
277 Γ....... t	2-MPUPA	s 1	D......	‘ ”V ' |	| NH,
278 ;	” 2-MPUPA	- r........S’......t......	D	.......i.......i..... 1 ·	ΐ.....NH,
279 I 1	.........2-MPUPA ........	· S......·	.....D	. ί...........	|.......NH,
280	2-MPUPA .......	'Ί........3 ’ i'”- i 0 1	D	i......T	NH,

281 i	2-MPUPA i	s		D	M	NH,
282 ! !	2-MPUPA f 1	s	ί 0	n	NH,
283	2-MPUPA		s	I D	e	NH,
284 i 1	.....2-MPUPA ................’		S.....		..... D..............	......... W	NH,
285 ’ ...... J.	.......2-mpupA.....................	- —	s ’	.....	...........D........... ..................... ........... .	s	NH,......
286 i	2-MPUPA		1		D	D	NH,
287 ‘	2-MPUPA	. .	1		0	L	NH,
288 ί 1	2-MPUPA		1		D	V	NH,
289 ....... 1	2-MPUPA		1 -		.........D.......	............. 1	NH,
290 ' 1	2-MPUPA	—	I	_	..............D.....- _	r...........£	NH, ’

сьед. ί 1	7	' A ;	-----7?-----	( A )π , X
291 '	2-MP'JPA................	ΐ ' ΐ	’ D ........	I T ί	nh.

”292“	! 2-MPUPA :	1	--1-- 1 .J	D	M		NH,
293	2-MPUPA	1	i i	0	n		NH,
294	r 2-MPUPA ·	1		I	-b	e		NH,
295	2-MPUPA 1	1			D	W		NH,
296 ‘ 2-MPUPA	1 1			D	C V		NH,
297 ΐ 2-MPUPA	Q			D	D		NH,
298	............ 2-ΜΡϋΡΑ------j......	0			.....n..........	.....L		NH,,
299	2-MPUPA	Q			’ D	V'	: nh.
300	2-MPUPA ‘ 1	0		..........	D	1		nh9
301	2-MPUPA ΐ	Q	T i . i	D	E		NH,
302	2-MPUPA f	Q			D	T		k NH,
303	2-MPUPA	0	] . 1	D	M		NH,
304	2-MPUPA j	Q	1 ..1	D	n		NH,
305	2-MPUPA	Q			D	e		NH,
.....306--	^ЦрОрд ........ -τ- 1	n		—	” D ]......vT 1. .		......NH,.......
307	2-MPUPA 1	Q			D	s		NH,
308 . ____ . J	2-MPUPA :	M			Έ........	D		nh.
309	2-MPUPA	M			E	V		h NH,
310	..............2-MPUPA ·	L		......	E......”	—o.....		NH,
311 ί 2-MPUPA :	L			E	V	! nh,
’312	...........2-MPUPA	P			Έ .........	D”	...	NH,
313	.............. 2-MPUPA .............““	p........	I....... 1	' E...............1.........V	•I	NH, ' L_____ ________ .
3 i ·>	2-MPUPA	T			E	D		NH,
315	2-MPUPA	M			D	V/P		OH
kJ V	4-(N’-2-	L			D	V/P		OH
	пиридмлуреа)фенилацетил :
0‘Y‘-7 k> t	3-метокси-4-(М’-(2-	.....L........	·	.......	D ’......	’ V/P	Ί	NH,

съед.	Z	~—	А2	(ΑΊη	X
	метилфенил)уреа)фенил- ацетил
318	PUPA	L	D	V	морфо лино
319	PUPA	L	D	V	NHi-Pr
320	PUPA	L	D	V	NHCy
321 d	PUPA	L	D	V	NHBn
322	PUPA	L	D	V	пипер ИДИНИ Л
323	PUPA	L	D	V	NH i-Bu
324	PUPA	L	D	V/P	NHCy
325	PUPA	L	D	V/P	пипер ИДИНИ л
326	PUPA	L	D	V/P	NHBn
327	PUPA	L	D	V/P	NHi-Pr
328	PUPA •	L	D	V/P	NH i-Bu
329	2-MPUPA	L	D	V	морфо лино
330	1\1-3-(4-хидроксифенил)	пипеко ЛИЛ	D		NH i-Bu
331	М-3-(4-хидроксифенил)- пропионил	Р	D		NH i-Bu
332	3-изохинолинкарбонил	L	(N-3метил-2бутироил)-		OH

съед.	Z	A1 i 1	A2 N	(A%	X
333	4-метилпентаноил	A			NHCy M
334	Cbz	-CH2- CH2(N от A2)	(N-CH2- CH2(C от A1)-D	V	OMe
335	3-(4- хидроксифенил)пропионил	-CH2- CH2(N от A2)	(N-CH2- CH2(C OT A!)-D	V	OMe
336	4-(2- флуорофенилуреа)фенил- ацетил	L	D	V/P	OH
337	2-MPUPA	L	D	V/P/S	OH
338	2-MPUPA	L	D	V/P/S/ T	OH
339	2-MPUPA	- v“'	L	P/D	OH
140 ~	2-MPUPA	v	I	p/d	~ oh -
341	2-MPUPA	L	P	V/D	OH
342	2-MPUPA		D	-	“OH'
343	водород	P	V	d/l	2- MPUP A
344 .	водород	V	d	I	2- MPUP A
345 i 2-MPUPA 1	L	D	V	OH
346	4-(М-(6-метил-2-пиридил)- 1.. ---------------------- -,.	L -	D	V/P	OH I

съед.	Z	~Ar~	-----A2----	(A\	X
	уреа)фенилацетил
347	4-^-2-флуорофенилуреа)фенилацетил	L	D	V/P	OH
348	4-фенилбутироил	(N-Me)- L	D	V	NHMe
349	фенилацетил	S	D	V	NHMe
350	фенилацетил	K	D	V	NHMe
351	фенилацетил	L	D	D(fT =Me)	NHMe
352	фенилацетил	L	D	(O=B n)-S	NHMe
353	2-хинолинкарбонил	L	D	(O=B n)-S	NHMe
354	Вос	L L	D	T	NHBu
355	Вос	L	D	V/P	OH
356	2-хинолинкарбонил	L	D	V/P	OH
357	4-(N’-2- пиридилуреа)фенилацетил	L	D	V/P	nh2
358	2-MPUPA	L	D*THAM	V/P	OTHA M
359	2-MPUPA	L	D*Na	V/P	ONa
360	2-MPUPA	L(l)	Het1	-	-
361	2-MPUPA	I	Het1	-	-
362	2-MPUPA	Ц!)	Het2 1	-
363	2-MPUPA	L(D	Het3	-	-
364	2-MPUPA	L(D	Het*·	-	-
365	2-MPUPA	L(l)	Het5	-	-
366	флуоренилметокси-	L	D	V	OH

съед.	Ζ I j .......карбонил	A' i 1 ί 1	----A2-----	(A’)n	X
367	3-метоксифенилацетил ΐ	L	D	V	OH
368 Η	3-(3- ! ί метилиндолил)пропионил	L	D 1	V	OH
369	2-фенил-З-метил-пиразол- * 4-илкарбонил	L	D	V	OH
370	6-метилбензпиримидон-2- , 1 илкарбонил	L	D	V	OH
371	4-оксо-4,5,6,7- тетрахидробензо[Ь]фуран- 3-илкарбонил	L	D	V	OH
372	3-(5-(фенилацетиленил)пиридинкарбонил	L	D	V	OH
373 Ί	3-(2-фенилтио)пиридинкарбонил	L	D	V	OH
374	4-пропилбензоил	L........	..... D	V	OH.......
375	4-(2-(3-пиридинил)тиазолкарбонил	L	D	V	OH
	...		_________________	______________	----------------
376	4-(2-(4-пиридинил)- тиазолкарбонил ·	L	D	V	OH
377	5-(2-(3-пиридинил)тиофенсулфонил		D	V	......OH
378	5-(2-(1пиролил)пиридинкарбони :	L	D	V	OH
379	I л 1 1 N, N - (4-флуо ро мети лпиридин-2-ил)метил- ' 1 = хидразинокарбонил	' L ......	„ ......		OH
380	2-хиноксалинил-	L	D	V 1 И——	OH 1

44-------

съед.	Z ...... ........ аминокарбонил .	---η--- А 1 ί 1	A2	(Ajn	X
381	М-(4-трифлуорометилпиридин-2ил)пиперазинокарбонил	l ; i	D	V	OH
382	5(2-(2-трифлуорометил)фенилсулфонил)-1,2,3,4тетрахидротиофенсулфонил	L	D	V	OH
383	1-(4- хлорофенилметил)пироли дин-2-он-4-илкарбонил	. . L ..Ί	D	V	OH
384	Г 1-(2- фуранилметил)пиролидин- 2-он-4-илкарбонил	L	D	V	OH
385 '	2-( 1 -пиролил)бензоил	L	D	V	OH
386	6-хлорохроман-Зил карбонил	L	D	V	OH
387	2,3-дихидробензофуран-5илкарбонил	L	D	V	OH
388	4,6-диметилпиразоло[1,5- с]триазин-3-илкарбонил	L	D	V	OH
389	3,4-бензоциклохексаноил	L	D	V	OH
390	норборнилацетил	L	D	V	OH
391	1,2,3,4-тетрахидро-9- акридинилкарбонил	_		V	OH.......
392	5,6,7,8-тетрахидронафтиламинокарбонил	L	D	V	OH
393	3-(2-(4- метилтиофенокси))- 1 - -	L —	D 1	V	OH

съед.	Ζ	А'	----f?-----	(А')п	X
	пиридинкарбонил
394	2-(6-метоксинафт-2ил)пропионил	L	0	V	OH
395	(2- нафтил о кс и) ацетил	L	D	V	OH
396	3- хинуклидиниламинокарбо НИЛ	L	D	V	OH
397	2-(1,2,3,4- тетрахидроизохинолин)- карбонил	L	D = .....	V	OH
398	адамантан-2-илкарбонил	L ......	......1	OH
399 400 '	(2-пиридил)ацетил j L	D	V '	OH
6-метилциклохексен-2- L i илкарбонил ;	D	V	OH
401	(З-хинолил)ацетил	L	D	V	OH
	_ __________........ ....... ______...... -____ , -		, ... ___ ____________	____________ ...
402 Ί	4-(2-бутил)фениламинокарбонил	L	D	V	OH
	... . . .		_____________	_______ .	------ -----
403	1,4-дихидро-1 -етил-7метил-4-оксо-1,8нафтхидрин-3-илкарбонил	L	D	г V	OH
404.......	(2-тиен и л) ацетил	L	.........D.......	V	' OH
405	4-(2-пропил)бензоил	L	D	V	OH
406	3,4- метилендиоксибензоил	L	D	V	OH
407	2-(5-(2-пиридил))тиофенкарбонил	L	D	V	OH
408	N- иминодибензилкарбонил	L	D	V	OH
409	2-MPUPA .	Р	D	μ I _	Ni-iMe _

съед. i I 410 |	Z 2-ΜΡϋΡΑ ’	Λ ; I	A2 D '......	(AX ... '	X OMe
411	2-MPUPA	P	D	i	OH
412 I I I i I I I i 1	2-MPUPA	-CH2- СН,- = (Ν OT R1)	D	1	OH
413 s i	2-MPUPA	P	E		NMe
414 i j	2-MPUPA	P	E	1	NMe
415 J	2-MPUPA	, p ; e	1	OH
416 i I	2-MPUPA	P	E	-	OH _

В таблица 1 Het¹, Het², Het³. Het⁴ и Het⁵ имат следните формули:

По-предпочитани съединения с формула (I) са със следните номера 1, 2, 4. 144, 145, 146, 147, 148, 206, 315, 316, 317, 337, 338, 345, 346, 346, 357, 358 и 359, както са идентифицирани в таблица 1. Дори по предпочитани съединения с формула (I) са тези с номера 1, 206, 316, 358 и 359, както са идентифицирани в таблица 1.

Други съединения от това изобретение са съединенията с формула II:

к - (Y¹) (Υ²) - (Υή„ - j (») и техни фармацевтично приемливи производни, в която:

К е подбран от група, състояща се от водород, алкил, алифатен ацил, ароил, аралкилкарбонил, хетероциклоил, сулфонил, аралкилкарбонил, хетероциклоалкилкарбонил, алкоксикарбонил, аралкилоксикарбонил, хетероциклоалкоксикарбонил, алкиламинокарбонип и аралкиламинокарбонил;

J е подбран от група, състояща се от алкокси; арилокси; аралкокси; хидроксил, амино, алкиламино, евентуално заместен с ^ипрпкси, аминокарбонил, N-алкиламинокарбонил, карбокси или алкоксикарбонил; диалкиламино; циклоалкиламино;

дициклоалкиламино; (алкил)(арил)амино: аралкиламино, евентуално заместен с карбокси; диаралкиламино. ариламино и (моно- или бис каобоксипна кисепина)-заместен алкиламин и всеки Y¹, Y², Y^J, R¹, А¹, А², А’, Р/ и η е независимо с определенията, дадени при формула I по-горе.

Съединеният. от настоящето изобретимп могат да се синтезират, като се използва! обичайни техники. С предпочитание тези съединения се синтезират химически, като се използват готови достъпни изходни продукти, като α-амино киселини и техни функционални еквиваленти. Също така се предпочитат модупарни и конвергентни методи за синтезата на тези съединения. При конвергентния начин, например, големи части от крайния продукт се събират заедно в последния етап на синтезата, вместо да се прибавят по малки частички към растящата молекулна верига.

Съгласно едно изпълнение съединения от настоящето изобретение могат да се синтезират по следния начин: Защитена аминокиселина или функционален еквивалент се свързва до подходящ активиран естерен радикал Свързаният продукт, ако е подходящо функционализиран, може да взаимодейства с още една активирана естерна част. След това този продукт може по-натагък да се обработва, за да даде желаните съединения от изобретението, във всеки етап от горната последователност, естерът може да се хидролизира до съответната киселината да даде друго съединение от изобретението Тази киселина може също да се превърне до съответното киселинно производно по стандартни методи.

Алтернативно активираните естерни радикали, споменати погоре, може първо да се свържат заедно и след това полученото съединение да се прикрепи към допълнителни аминокиселини или към техни еквивалентни функционални групи. В този етап могат да се осъществят крайните обработки и/или г.ри необходимост може да се премахне защитата.

UbijiacHO друго изпълнение. при подходящи условия желаните функционални групи могат да се вградят (защитени или ^«защитени) в една от активираните есторни части. Този естер след това се свързва с аминокиселинно производно или част,състояща се от аминокиселинно производно, предварително свързано към активиран естер При необходимост полученият продукт може след това да бъде подложен на премахване на защитата, за да се получат съединения от изобретението.

Алтернативно съединенията от настоящето изобретение могат да се синтезират, като се използват техники на твърди носители. Сърцевинната аминокиселина или техни функционални еквивалентни групи се съединяват, като се използва стандартна преповтаряща се методология на свързване върху смола. След като се получи цялостната сърцевина, полученият фрагмент може да се свърже с активирана естерна група и/или края на фрагмента може по-нататък да се дериватизира,за да даде желания продукт Подходящи методи за защита или премахване на защита могат да се използват във всеки момент от етапите на синтеза.

Съединенията от настоящето изобретение могат също така да се модифицират чрез прибавяне на подходящи функционалност, за да се подобрят селективните биологични свойства. Такива модификации са известни на специалистите от областта и включват такива, които увеличават биологическото проникване в дадена биологическа система (например кръв, лимфна система, централна нервна система), повишават достъпността през уста^та, повишават разтворимостта, за да могат да се прилагат чрез инжекция, променят метаболизма и изменят скоростта на отделяне. Примери на такива модификации включват, без да се ограничава до тях, естерифицираие с полиетиленгликоли, дериватизиране с пиволати или заместители на мастни киселини, превръщане в карбамати, хидроксилиране на ароматни пръстени и заместване на хетероатома в ароматните пръстени.

Както се използва в гоьа описание, icpMvmbi „пациент се отнася до бозайници включително хора. Терминът „клетка се отнася до клетки на бозайници, включително човешки клетки.

Веднъж синтезирани, активността и VLA-4 специфичността на съединенията съгласно настоящето изобретение могат да се определят, като се използва! опити in vivo и in vitro.

Така например, инхибиращата клетъчната адхезия активност на тези съединения може да се измери чрез определяне на концентрацията на инхибитора, изискващ се за блокиране на свързването на VLA-4експресиращи клетки към фибронектин- или CS1-покрити телца. При този опит микрститърните кладепчега са покрит/, или с фибронектин (съдържащ CS1-последователността) или CSI. Ако се използва OS I юй трябва да се конюгира към носещ протеин, като говежди серумен албумин, с оглед да се свьрже към кладенчегага. След като кладенчетата са покрити, се прибавят различни концентрации от изпитването съединение заедно с подходящо белязани VLA-4експресиращи клетки. Алтернативно изпитваното съединение може първо да се прибави и да се остави да се инкубира с покритите кладенчета, преди да се прибавят клетките. Клетките се оставят да се инкубират в кладенчетата в продължение на най-малко 3G минути. След инкубирането кладенчетата се изпразват и промиват. Инхибирането на свързването се измерва чрез количествено измерване на флуоресценцията или радиоактивната връзка към телцето за всяка от различните концентрации от изпитваното съединение, както и за контролите, които не съдържат изпитвано съединение.

VLA-4-експресиращите клетки, които могат да се използват при този опит, включват Ramos клетки, Jurkat клетки, А375 меланомни клетки, както и човешки периферни кръвни лимфоци1и (РЬ1.з). Използваните при този опит клетки могат да са флуоресцентно или радиоактивно белязани.

Може сьщо да се използва директен опит за свързваме за кпгииеотвенс определяне на инхибиращата активност на съединенията от настоящето изобретение. При този опит VCALI-igG сливащ се протеин, съдържащ първите два имуиоглобулинни домена на VCAM (D1D2), свързани над свързващия регион на IgGl молекулата (.VCAM 2D-lgG), се конюгира към маркерен ензим, като алкална фо^фитаза („АР). Синтезата на това VCAM-IgG сливане е описана, в К.-^т публикация WO 90/13300, включена тук реферсгивно. Конюгирането н?

това сливане към маркерния ензим се постига ->..>«3 меюди на напречно свързване, добре известни на спеииалисттге от областта.

VCAM IgG ензимниятконюгат след това се поставя в кладенчетата на многокладенчова филтрационна пластинка, като тази,съдържаща се в Millipore Multiscreen Assay System (Millipore Corp., Bedford, МА). Към кладенчетата след това се прибавят различни гконцентрации от изпитваното за инхибираща активност съединение, последвано от прибавянето на VLA-4-експресиращи клетки. Клетките, съединението и УCAM-igG ензимният конюгат се смесват заедно и се оставят да се инкубират при стайна температура

След инкубиранетс кладенчетата се стцеждат псд остават клетките и свързания VCAM. Количественото определяне на свързания VCAM се извършва чрез прибавяне на подходящ кслориметричен субстрат за ензимния конюгат по отношение на VCAM igG и определяне на количеството реагирал продукт. Намаляването на реагиралия продукт означава повишено инхибиране на свързващата ак ί ивносί.

За да се оцени VLA-4 инхибиращата специфика на съединенията «ί nSvίоящеге изобретение, се превеждат

Ui./ли за други ιлавни ipynn интегрини, т.е. (32-и [33? както и други (31-интегрини, като VI.А-5, VLA-6 и а4(37 Тези изследвания могат да са подобни на адхезионното инхибиране и опитите за директно свързване., описано nd-горе, катс- се замества подходящата интьгрип - екснресираща клеп\с« и съответния лиганд. Например попиморфонуклеарните клетки (PMNs) експресират В2-интесрини на повърхността си и се свързват към ICAM. βο-интегрини са свързани със съсирваното на телцата и инхибирането може да се измери чрез стандартен метод за съсирването на телцата. VLA 5 се свързва специфично към Arg - Gly - Aso последователностите, докато VLA-6 се свързва към ламинин. α4β7 е напоследък открит хомолог на VLA-4, който също свързва фибронектин и VCAM Специфичността с оглед на <χ4β7 е определена в опит за свьрзане, който използва гореописаният VCAM-lgG-ензимен маркерен конюгат в клетъчна линия, която експресира α4β7. но не и VLA-4. като RPM1-8866 клетки.

Веднаж идентифицирани VLA-4 - специфичните инхибитори, те могат по-нататък да се охарактеризират в опити in vivo. Един такъв опиг изпитва инхибирането на контактната хиперсензитивност на животно, κακιϋ е слисано or Р. L. Chisholm et al., „Monoclonal Antibodies to the ^Htecrin a-⁴ Subunit Inhibit the M'-r-’e Contact Hypersensitivity Response, Eur. J. Immunol., 23, pp. 682 - 538 (1993) и a ..Current Protocols in immunology J. E. Coligan etal., Eos Jonn. Ά·'·ιθγ & Son° New York 1 op 4.2.1-4.2.5 (1991), съдържанието на които е. включено тук рефераткЕнс. При това изпитание, кожата на животно се прави чувствителна чрез излагане на дразнещо средство, като дмнитрофлуоробензеи. последвало с> леко физическо дразнене, като леко драскане на кожата с острие. Следва период на отново се правят чувств^!.с?^г,: Няколко дни след постигане възстановяване, след който животните • .· тг· ''а •πηητοΓ'α nnci на муостзителността. едното ухо на животното се изпага на химически дразнител, дока^то другото ухо се третира с недразнещ контролен разтвор. Късо време след третираното на ушите. на животните се дава различни дози от Vi.A-4 инхибитор чрез подкожна ^мижекция. При опитите in vivo инхибирането на свързаното с клеίьчнаιа адхезия възпаление се оценява чрез измерване реакция!а чрез отока на ухото на животното на третираното, по отношение на нстдстиранстз _ухо. Отокът се измерва, като се ,.з;.о..сза дебеломер (шублер/ или друг подходящ инструмен! за измерване дебелината на ухото. По този начин могат да се идентифицират тези интпбнтори от нЗООрсТϋίι/ιΟίο, които са най-подходящи β t> i/w .биране на въз.

Друг опит in vivo, който може да се използва за изпитване на ИНХИбИ^ОрИТР O'- 4*5960 <STpuj.O—Λ θ рг-!!ЛТО 0 f|O-rr»0 r-l ι _f ΛριιΟ 0П1ЛТ ''Г?

провежда главно, както е описано от W М. дпгаг.япч . a-lntepnns л

Г(|| (Λ у (1994)

Mediate Antigen·induced

Hyperresponsiveness in включен тук реферативно. Този опит измер^е?_ инхибирането не антиген предизвикан къснофазен отве? па дихателните пътища и ! '.ЙП 0>·Γ>ηζΉίοΙ Dcrnnrpar T~r· Π ·τ·¹ r L—GllV U* I w I I l/l I iCll I Cl I I Cl ι ι ι w» ι I y w \u

Sheen¹ J. Clin, invest.. 93, pp.776 - 87

Ascans свръхчувствителност на дихателните пътища при астматични овце.

Съединенията ст настоящото изобретение могат да се използват под формата на фармацевтично приемливи соли, получени от неорганични и органични киселини и бази Тези соли с киселини ся следните, ацетат, адипат, алигинат, аодадта;, бензод', бензеисулфонат, камфорат, камфорсупфонат.

цикпопептянпропионат, диглюконат, додецилеулфат, етансулфонат, Ф_Умарац ι люкохеп ι еноат, Глицеритросфат, хидробромид бисулфат, бутират, цитрат, хидрохлорид, ундрок^етпмсугфонат, лактат, малеа^т, нафталенсулфонаг. никотинат. оксалаг, памат.

хексаноат ·· Λ f\\ t ' - I 4 . f-1-r :. Ζ·'·· -

I I C/ J IУ Cr y i ί ψ l , ACI I I LUlxJLi I .

ХИДООЙОДИД, метансулфонат, пектинат, нерсулфат. 32феммп-пропиона^т пикрат, пивалат, пропионат, сукцинат, тартарат, тиоцианат, тозилаг и ундекана!. Алкалните соли включват амониеви соли, алкалнометални соли, като натриеви и калиеви соли, соли на алкалоземните метали, като калциеви и магнезиеви соли, соли е органични основи, като дициклохексиламинови соли, N-Mtrn/i-D· глюкамид трис(хидроксиметил»метипамин и соли с аминокиселини, каго

54.-----------.

apinnuiri. лизин и така на!ать1\. Алкалните азо1-сьдьожащи групи muich 'ήηο да се кватернизиоа’· с такива средства нисши алкил халогениди, каго метил, етил, пропил и бутил хлорид, б_н- ,л.ди и йодиди, ииалкил сулфати, м-ли диметил, диетиг* циоутил и диамил сулфати, дълговерижни х.алогениди като децил, лаурил, миристил и отеарил хлориди, бромиди и йодиди. аралкил халс> сонди, като бензил и фсг^тил боомиди и други. При това се получават водно или маслено ** -д⁴?—Г?Г-Г·’ r. *:л IHH ГТЛ^ПОППЛГ^Н 11Л рр ПГ1Г1П\'И^ ’ . O4z i:vt* : .171*1 /ц» I ч*» »v I г < [«АдьЦ* I Cv i Г\ > k i .

съединенията οι насюящето изоорет анис mui οι да сс формулират във фармацевтични състави които да се прип_агат през устата, парентерално, чрез инхалиращ спрей, външно, ректално, през носа, през устната кухина, вагинално или чрез имплантирано депо. Терминът „парентерално'; използван тук,включва подкожна, във вената. μускуллО, 6 ставите, интрасиновиална, ..нтрастернална, ингратекална.

интрахепатална, интралезионална и интоакраниална инжекционна и.пи

ИНфусИОННа Т wXHhKci.

фармацевтичните състави от изобретението съдържат някое ог съединенията от настоящето изобретение ипи негово фармацевтично приемливо производно, заедно с фармацезтично приемлив

IТССИ ТоН.

|^герминът „носител , използван тук, включва приемливи добавки и свързващи зещества. фармацевтично приемливи носители, които могат да се използват във фармацевтичните състави от изобретението, ид следните, без да се ограничават до т^х. ионообменигели, алуминиев оксид, алуминиев стеарат, лещгич, серумни протеини като човешки серумен албумин, буферни вещества като фосфати, шицин, сорбинова киселина, калиев сорбат, частични глицеридни смеси от наситени

киселини, □ода, соли или електролити,

Κύ ί Ο протамин сулфат, динаюиев кисел ωοοψάΐ. калиев кисел фосфат натриев хлорид, цинкови соли, колоидален силицев диоксид, магнезиев ί риьиликат, ноливинил пиролидсн. целулозни

полиетиленгликол, натриева карбоксиметилцелулоза, полиакрилати, восъци, полиетилен-полиоксипропилен-блос съполимери, полиетиленгликол и ланолин.

Съгласно изобретението фармацевтичните състави могат да бъдат под формата на стерилни инжекционни препарати, например стерилна водна или маслена суспензия. Тази суспензия може да се формулира съгласно известни в областта техники, като се използват подходящи диспергиращи или умокрящи средства. Стерилният инжекционен препарат може да бъде също така стерилен разтвор или суспензия в нетоксичен, парентерално приемлив разредител или разтворител, например като разтвор в 1,3-бутандиол. Между приемливите свързващи вещества и разтворители, които могат да се използват, са вода, Ringer’ - ов разтвор и изотоничен разтвор на натриев хлорид. В допълнение могат да се използват стерилни нелетливи масла като разтворител или суспендираща среда. За тази цел може да се използва всяко недразнещо и нелетливо масло, включително синтетични моно- или ди-глицериди. Мастни киселини, като олеинова киселина и глицеридните й производни, са приложими при изготвянето на инжекционни форми, както и естествените фармацевтично приемливи масла, като маслинено масло или рициново масло, по-специало в тяхната полиоксиетилирана форма. Тези маслени разтвори или суспензии могат да съдържат също така дълговерижен алкохолен разредител или диспергатор, като Ph. Helv. или подобен алкохол.

фармацевтичните състави от изобретението могат да се прилагат и през устата, във всяка приемлива орална дозираща форма, включително, без да се ограничава до тях, капсули, таблетки, водни суспензии или разтвори. В случая на таблетки за орално приемане, използваните обичайно носители са лактоза и царевично нишесте. Обикновено се прилагат и смазващи средства като магнезиев стеарат. За приемане през устата в капсулирана форма, използвани разредители са лактоза и сушено царевично нишесте. Когато се цели получаването на водни суспензии за орално приемане, активното вещество се комбинира с емулгиращи и суспендиращи средства. При желание могат да се прибавят подсладители, ароматизатори или оцветяващи средства.

Алтернативно фармацевтичните състави от настоящето изобретение могат да се използват под формата на супозитории за ректално приложение. Те могат да се получат чрез смесване на средството с подходящ недразнещ пълнител, който е твърд при стайна температура, но се втечнява при ректалната температура и поради това се стапя в ректума, за да освободи лекарството. Тези вещества са какаовото масло, пчелният восък и полиетиленгликолите.

фармацевтичните състави от настоящето изобретение могат да се прилагат също и външно, особено когато целта на лечението включва области или органи, които са лесно достъпни при външно приложение, включително болести на окото, на кожата или на долния храносмилателен път. Подходящи външни формулировки се приготовляват лесно за всеки от тези области или органи.

Външно приложение за долния храносмилателен път може да се осъществи чрез ректална супозиторийна формулировка (виж по-горе) или чрез подходяща клизмена формулировка. Външни трансдермални лепенки могат също да се използват.

За външно приложение фармацевтичните състави могат да се формулират в подходящо мазило, съдържащо активното вещество, суспендирано или разтворено в един или повече носители. Носители за външно приложение на съединенията от изобретението включват, без да се ограничава до тях, минерално масло, течен парафин, пропиленгликол, полиоксиетилен, полиоксипропиленово съединение, емулгиращ восък и вода. Алтернативно фармацевтичният състав може да се формулира в подходящ лосион или крем, в които се съдържат активните съставки, суспендирани или разтворени в един или повече фармацевтично приемливи носители. Подходящи носители са, без да се ограничава до тях, минерално масло, сорбитан моностеарат, полисорбат 60, цетилов естерен восък, цетеарилов алкохол, 2октилдодеканол, бензилов алкохол и вода.

За офталмно приложение, фармацевтичният състав може да се формулира като микронизирана суспензия в изотоничен, с нагласено pH стерилен солеви разтвор, или, за предпочитане, като разтвор в изотоничен , с нагласено pH стерилен солеви разтвор, било с или без консервант като бензилалкониев хлорид. Алтернативно за офталмно приложение, фармацевтичният състав може да се формулира в мазило като вазелин.

фармацевтичните състави от настоящето изобретение могат да се прилагат също така чрез аерозоли за впръскване през носа или чрез инхалиране при използването на мъглаобразувател, инхалатор за сух прах или инхалатор за отмерени дози. Такива състави се получават съгласно добре известни в областта на фармацевтичното формулиране техники и могат да се приготвят като оазтвори в солеви разтвори, при използване на бензилалкохол или други подходящи консерванти, ускорители на абсорбцията за подобряване на биодостъпността, флуоровъглеводородии/или други обичайни солюбилизиращи или диспергиращи средства.

Количеството активно вещество, което може да бъде комбинирано с носещите вещества,за да се получи единична дозираща форма, ще варира в зависимост от пациента, който ще се лекува и от конкретния начин на приложение. Трябва да се подразбира обаче, че специфичната доза и режимът на лечение за даден конкретен пациент ще зависи от различни фактори, включително и от активността на специфичното използвано съединение, от възрастта, телесното тегло, общото здравословно състояние, пола, хранителния режим, времето на приложение, скоростта на екскретиране, комбинацията от лекарства и преценката на лекуващия терапевт, както и от сериозността на даденото заболяване, което ще се лекува. Количеството активно вещество може също да зависи и от лечебното и профилактично средство, с които съставката се прилага съвместно.

Дозировката и честотата на приема на съединенията от настоящето изобретение, ефективни да предпазят, потиснат или да инхибират клетъчната адхезия, ще зависят от различни фактори, като природата на инхибитора, големината на пациента, целта на лечението, природата на патологията, която се лекува, от използвания специфичен фармацевтичен състав и от преценката на лекуващия терапевт. Подходящи са нива на дозировки между около 0.001 и около 100 мг/кг телесно тегло дневно, за предпочитане между около 0.1 и около 10 мг/кг телесно тегло дневно от активната съставка.

Съгласно друго изпълнение състави, съдържащи съединение от изобретението, могат да съдържат и допълнително средство, подбрано от групата, състояща се от кортикостероиди, бронходилататори, антиасматични средства (мастни клетъчни стабилизатори), противовъзпалителни средства, противоревматични средства, имунопотискащи средства, антиметаболити, имуномодулатори, антиспориатици и антидиабетици. Специфични съединения във всеки от тези класове могат да бъдат подбрани от тези, изброени под съответната група със заглавие “Comprehensive Medicinal Chemistry“ Pergamon Press, Oxford, England, pp. 970 - 986 (1990), включени тук реферативно. В тази група са включени също така и съединения като теофилин, сулфасалазин и аминосалицилати (противовъзпалителни средства); циклоспорин, FK-506 и рапамицин (имунопотискащи средства); циклофосфамид и метотрексат (антиметаболити) и интерферони (имуномодулатори).

Съгласно друго изпълнение, изобретението осигурява методи за предпазване, инхибиране или -отискане на възпаление, свързано с клетъчна адхезия и свързани с клетъчна адхезия имунни или автоимунни ответи. VLA-4 - свързана клетъ^.-а адхезия играе централна роля при различни възпаления, имунни или автоимунни заболявания. Така инхибирането на клетъчната адхезия от съединенията от настоящето изобретение може да се използва в методи за лечение или предпазване от възпалителни, имунни и автоимунни заболявания. Предпочита се лекуваните заболявания с методите от изобретението да са астма, артрит, псориазис, отхвърляне при трансплантация, мултиплена склероза, диабет и възпалително чревно заболяване.

При тези методи могат да се използват съединенията от изобретението самостоятелно или в комбинация с противовъзпалително или имунопотискащо средство, “акива комбинирани лечения включват прилагането на средствата з ед-а обща дозираща форма или в повече дозиращи форми, приложени по едно и също време или в различно време.

С оглед по-пълното разбиоане на настоящето изобретение са дадени следващите примери, ези примери имат за цел само да илюстрират, а не да ограничат обхвата на изобретението по какъвто и да е начин.

ПРИМЕРИ

ОБЩИ МЕТОДИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА АМИДНА ВРЪЗКА В РАЗТВОР

Метод А: свързване с EDC'HOBt.

Разтор на карбоксилна киселина (1.2 екв.) в диметилформамид при 0 °C се третира с HOBt (1.S екв.) и EDC (1.4 екв.) Сместа се бърка при 0 °C в продължение на 1 до 2 часа и след това се прибавя свободен амин (1.0 екв., неутрализиран с TEA или DIPEA). След бъркане при стайна температура в продължение на повече от 3 часа, реакционната смес се разрежда с етилацетат, промива се с вода (1Х), с 5 % воден разтвор на лимонена киселина (2 X), с наситен разтвор на натриев бикарбонат (2 X) и със солев разтвор (1Х), суши се (натриев сулфат или магнезиев сулфат) и се концентрира под вакуум.

Метод В: свързване при използване на активиран естер (Nхидроксисукцинат или хлорид)

Разтвор на свободен амин (1 -1.2 екв., неутрализиран с TEA или DIPEA) в метиленхлорид се третира с активиран естер или ацил халогенид (1 екв.) при 0 °C или стайна температура. След бъркане при стайна температура повече от един час, реакционната смес се промива с 5 % водна лимонена киселина (2 X), с наситен разтвор на натриев бикарбонат (2 X) и със солев разтвор (1X), суши се (над натриев сулфат или магнезиев сулфат) и се концентрира под вакуум.

ОБЩА МЕТОДИКА ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА УРЕА В РАЗТВОР

Метод С: образуване на уреа с изоцианат и амин.

Разтвор на амин (1 екв.) и TEA (1 екв.) в метиленхлорид се третира с изоцианат (1 екв.) и се бърка при стайна температура в продължение на повече от половин час. След концентриране под вакуум, продуктът или се използва както е или се пречиства чрез хроматография.

ОБЩА МЕТОДИКА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЗАЩИТАТА В РАЗТВОР

Метод D: отстраняване на ВОС с TFA

Разтвор на tBuOC(O)NH-R ( в която R означава алкил,евентуално заместен с всякакъв брой подходящи функционални групи) в метиленхлорид при 0 °C се третира с трифлуороцетна киселина.

Реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура и се бърка 1 до 2 часа. След концентриране под вакуум, получаващият се амин/ TFA сол се съхранява и се неутрализира с TEA или DIPEA преди използване.

Метод Е: отстраняване на ВОС с HCI

Разтвор на tBuOC(O)NH-R ( в която R означава алкил,евентуално заместен с всяко число подходящи функционални групи) в диоксан при 0 °C се третира с 4 N HCI в диоксан. Реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура и се бърка в продължение на 1 до 2 часа. След концентриране под вакуум, получаващият се амин/HCI сол се съхранява и се неутрализира с TEA или DIPEA преди използване.

Метод F: хидриране

Смес от изходното вещество и 10 % паладий върху въглен в метанол, вода, етилацетат и/или диметилформамид се бърка енергично в атмосфера на водород (40 до 50 фунт/инч²) в продължение на 2 часа при стайна температура. Получената смес се филтрува през тампон от целит и филтратът се концентрира под вакуум.

ОБЩИ МЕТОДИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА АМИДНА ВРЪЗКА ВЪРХУ

ТВЪРД НОСИТЕЛ

Метод G: свързване с DCC/HOBt

Смес от смола (виж по-долу при получаване на смола МСВ1), tBuOC(O)NH-AA-CO₂H ( в която АА е аминокиселина или функционален еквивалент) или R₂-COOH (10 екв.), HOBt (10 екв.), DCC (10 екв) и Nметилморфолин (3 екв.) в NMP се разклаща в продължение на 0.5 часа при стайна температура. Смолата след това се промива с NMP (2 X) и метиленхлорид (3 X).

Метод Н: заместване от смола с амин

Смес от смола и амин (xs) в диметилформамид се разклаща 6 часа при стайна температура. След това смолата се промива с метанол (3 X) и събраните разтвори се концентрират под вакуум.

ОБЩИ МЕТОДИКИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЗАЩИТАТА ВЪРХУ

ТВЪРД НОСИТЕЛ

Метод I: отстраняване на ВОС с TFA /метиленхлорид

Смес от смола и 50 % TFA /метиленхлорид се разклаща в продължение на половин час при стайна температура. След това смолата се промива с метиленхлорид (2Х), изопропанол (1Х) и метиленхлорид (3 X).

Метод J: HF с пречистватели

Защитеният продукт се третира с флуороводород при -10° С до 0° С в продължение на 1.5 часа в присъствието на анизол или тиоанизол като пречистватели. флуороводсоодът се отстранява с поток от азот при 0° С.

Пример 1·

Синтез- на общите междинни продукти

Сукцинимидил 3-изохинолинкарбоксилат (iQn-OSul):

Разтвор на З-изохинолинкарбоксилна киселина (1.2 екв.) в диметилформамид при 0° С се третира с EDC (1.4 екв.) Сместа се бърка при 0 °C в продължение на 1 до 2 часа и след това се прибавя Nхидроксисукцинимид (1.0 екв.). След като се бърка при стайна температура в продължение на повече от 3 часа, реакционната смес се излива в 60 % наситен натриев бикарбонатен разтвор и продуктът се филтрува.

’ Н ЯМР (CDCI₃, 300 MHz_: ppm) 9.35 (s, 1Н), 8.67(s, 1 Η), 8.09 (m, 1Η), 7.96 (m, 1Н), 7.82 (m, 2Н), 2.94 (s, 4Н).

Сукцинимидил 2-хинолинк.арбоксилат (Qn-OSul):

Разтвор на 2-хинолинкарбоксилна киселина (1.2 екв.) в диметилформамид при 0° С се третира с EDC (1.4 екв.) Сместа се бърка при 0 °C в продължение на 1 до 2 часа и след това се прибавя Nхидроксисукцинимид (1.0 екв.). След като се бърка при стайна температура в продължение на повече от 3 часа, реакционната смес се излива в 60 % наситен натриев бикарбонатен разтвор и продуктът се филтрува.

¹ Н ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) 8.35 (d, 1Н), 8.27(d, 1 Η), 8.19 (d, 1Η), 7.87 (d, 1Н), 7.80 (m, 1Н), 7.68 (m, 1Н), 2.91 (s, 4Н).

Метил 4-изоцианатофенилацетат (KCI):

Добре бъркан студен разтвор на метил р-аминофенилацетат (9.8 г, 59.4 ммола) се третира с СОС1₂ (96 мл от 1.9 М разтвор в толуен) в продължение на 1 час. Реакционната смес се бърка при 0° С допълнително още 1 час. Реакционната смес се концентрира и се прибавя 3:1 етер/петролеев етер (125 мл). Сместа се филтрува и филтратът се концентрира, за да даде KCI като кафява течност. Суровият продукт се пречиства чрез дестилация (118 - 120° С/1.0 мм),за да даде чист КС! (8.5 г, 75 %) като безцветна течност.

¹ Н ЯМР (CDCI3, 300 MHz, ppm) 7.20 (d, J= 8.4 Hz), 7.02 (d, J = 8.4 Hz), (m, 1H), 3.69 (s, 3H), 3.48 (s, 2H).

4-фенилуреидофенилоцетна киселина:

4-фенилуреидофенилоцетна киселина се получава, като се използва метод С с 4-амино-фенилоцетна киселина и фенил изоцианат:

¹Н ЯМР (CD3SOCD3, 300 MHz, ppm) 8.72 - 8.64 (m, 2Н), 7.44 (d, 2Н), 7.36 (d, 2Н), 7.28 (d, 2Н), 7.16 (d, 2Н), 6.96 (t, 1Н), 3.52 (s, 2Н); m/z 272.

4-о-толилуреидофенилоцетна киселина:

4-о-толилуреидофенилоцетна киселина се получава, като се използва методът С от 4-амино-фенилоцетна киселина и о-толил изоцианат:

¹Н ЯМР (CD₃SOCD₃₁ 300 MHz, ppm) 8.97 (s, 1H), 7.88 (s, 1H), 7.83 (d, 1H), 7.38 (d, 2H), 7.17 - 7.09 (m, 4H), 6.92 (t, 1H), 3.48 (s, 2H), 2.23 (s, 3H); m/z 285.

4-(2-флуорофенил)уреидофенилоцетна киселина

4-(2-флуорофенил)уреидофенилоцетна киселина се получава като се използва метод С от 2-флуороанилин и KCI.

¹Н ЯМР (CD₃SOCD₃, 300 MHz, ppm) 9.00 (s, 1H), 8.51 (d, 8.5 Hz, 2H), 7.07 - 7.25 (m, 4H), 6.99 (m, 1H), 3.48 (S, 2H).

4-(2-хидроксифенилуреидо)фенилоцетна киселина

4-(2-хидроксифенилуреидо)фенилоцетна киселина се получава, като се използва метод С от 2-хидроксианилин и KCI.

'Н ЯМР (CD₃SOCD₃, 300 MHz, ppm) 9.90 (s, 1 Η), 8.12 (s, 1 Η), 8.02 (bd, 1H), 7.37 (d, 2H), 7.13 (d, 2H), 6.70 - 6.97 (m, 3H), 3.48 (s, 2H).

N-сукцинимидил 4-(2-(3-метилпиридилуреидо)фенилацетат

Получава се в три етапа както следва:

Метод С с 2-амино-З-метилпиридин и КС1,за да се получи метил 4-(2-(3-метилпиридил-уреидо)фенилацетат.

Разтвор на метил 4-(2-(3-метилпиридилуреидо)фенилацетат (1 екв.) в метанол се третира с 1 N NaOH (2 екв.). Реакционната смес се бърка 16 часа, след това внимателно се подкислява с 1 N HCI до pH 7 и след това с оцетна киселина до pH 3. Продуктът се филтрува и промива с метанол и след това с етер, за да даде 4-(2-(3метилпиридилуреидо)фенилоцетна киселина:

¹Н ЯМР (CD₃SOCD₃, 300 MHz, ppm) 11.97 (s, 1H), 8.64 (brs, 1H), 8.31 (s, 1H), 7.69 (m, 1 Η), 7.62 (d, 8.4 Hz, 2H), 7.33 (d, 8.4 Hz, 2H), 7.37 (d, 2H), 7.09 (m, 1H), 3.62 (s, 2H), 2.38 (s, 3H); m/z 286.

Разтвор на 4-(2-(3-метилпиридилуреидо)фенилоцетна киселина (1 екв.), N-хидроксисукцинимид (1.2 екв.) и EDC (1.2 екв.) в диметилформамид се алкализира (pH 10) с TEA. След като се бърка при стайна температура в продължение на повече от 12 часа, реакционната смес се излива в 60 % наситен разтвор на натриев бикарбонат и продуктът се филтрува.

¹Н ЯМР (CD3SOCD3, 300 MHz, ppm) 12.04 (S, 1 Η), 8.84 (S, 1 Η), 8.31 (s, 1Η), 7.72 (m, ЗН), 7.42 (m, 2НТ 7.10 (m, 1 Η), 4.18 (s, 2Η), 2.98 (3,4Н), 2.38 (s, ЗН); m/z 383.

N-Сукцинимидил Д-(2-пиридилуреидо)фенилацетат:

Получава се в три етапа, както следва:

Метод С с 2-аминопиридин и KCI се получава метил 4-(2пиридилуреидо)фенил ацетат:

Ή ЯМР (CDCI3, 300 MHz, opm) 8.20 (s, 2Н), 7.62 - 7.51 (m, ЗН), 7.33 (d, 2Н), 7.01 (d, 2Н), 6.89 - 6.85 (m. 1Н), 3.70 (S, ЗН), 3.59 (s, 2Н).

Разтвор на метил 4-(2-пиридилуреидо)фенилацетат (5.7 г, 20.0 ммола) в метанол (20 мл) се тре-ира с 1 N NaOH (40 мл). Реакционната смес се бърка 16 часа, след това внимателно се подкислява с 1 N HCI до pH 7 и след това с оцетна киселина до pH 3. Продуктът се филтрува и промива с метанол и след това с етер, за да даде 4-(2пиридил)уреидофенилоцетна киселина (4.7 г, 87 %) като бял прах:

¹Н ЯМР (CD3SOCD3, 300 MHz, ppm) 10.62 (bs, 1 Η), 8.39 (t, 1Η), 7.63 - 7.55 (ΠΊ, 1Н), 7.33 - 7.27 (d, 2Н), 14 - 7.08 (m, 1 Η), 3.62 (s, ЗН).

Разтвор на 4-(2-пиридил)усеидофенилоцетна киселина (1 екв.), Nхидроксисукцинимид (1.2 екв.) и EDC (1.2 екв.) в диметилформамид се алкализира (pH 10) с TEA. След като се бърка при стайна температура в продължение на повече от ·2 часа, реакционната смес се излива в 60 % наситен разтвор на натриев бикарбонат и продуктът се филтрува.

^]Н ЯМР (CD3SOCD3, 300 MHz, ppm) 10.08 (s, 1Н), 9.57 (s, 1 Η), 8.39 (m, 1 Η), 7.86 (m, 1Η), 7.62 (m, ЗН), 7.38 (d, 2Н), 7.12 (m, 1 Η), 4.15 (s, 2Η), 2.91 (s, 4Н); m/z 369.

З-Метокси-4-фенилуреидофенилоцетна киселина

Получава се в шест етапа от З-метокси-4-нитробензоена киселина както следва:

Смес от З-метокси-4-нитробензоена киселина (2.01 г, 10.2 ммола) и тионилхлорид (2.3 мл, 31.5 ммола) се бъркат при 80 - 90° С 1.5 часа. Реакционната смес се концентрира и остатъка се разрежда с етер. Органичният разтвор се промива с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (2Х), с вода и с наситен воден разтвор на натриев хлорид, суши се над магнезиев сулфат и се концентрирала да даде З-метокси-4нитробензоилхлорид (1.92г, 87 %) като бяло твърдо вещество;

¹ Н ЯМР (CDCI₃₁ 300 MHz, ppm) 7.95 - 7.70(m, ЗН), 4.06 (S, ЗН).

Студен (0° С разтвор на TMSCHN₂ (2 М в хексан, 1.5 мл, 3.0 ммола) и триетирамин (420 мкл, 3.0 ммола) се третира с разтвор на 3метокси-4-нитробензоилхлорид (0.52 г, 2.4 ммола) в ацетонитрил (8.5 мл). Реакционната смес се бърка при 0° С 24 часа и след това се концентрира. Остатъкът се суспендира в наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и сместа се екстрахира с етер (ЗХ). Събраните етерни екстракти се мият с вода, с наситен воден разтвор на натриев хлорид, сушат се над магнезиев сулфат и се концентрират, за да дадат ю-диазо-З-метокси-4-нитроацетофенон (0.53 г, 100 %) като жълта шуплеста маса:

¹ Н ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) 7.88 (d, 10 Hz, 1H), 7.61 (s, 1H), 7.27 (d, 10 Hz, 1H), 5.97 (s, 1H), 4.02 (s, 3H).

Към разтвор на го-диазо-З-метокси-4-нитроацетофенон (7.95 г, 35.9 ммола) в трет.-бутанол (100 мл) при кипене се прибавя на капки филтруван разтвор на сребърен бензоат (2.50 г, 10.9 ммола) в триетиламин (15 мл) в продължение на повече от един час. След като се кипи 45 мин, прибавя се въглен за обезцветяване и горещата смес се филтрува през тампон от целит. филтратът се концентрира и остатъкът се разрежда с етилацетат. Органичният разтвор се промива с 5 % воден разтвор на натриев бикарбонат (2 X), с вода, с 5 % воден разтвор на лимонена киселина, с вода и отново с наситен воден разтвор на натриев хлорид, суши се над магнезиев сулфат и се концентрирала да даде трет.-бутил З-метокси-4-нитрофенилацетат (8.92 г, 93 %) като кафяво масло;

’ Н ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) 7.83 (d, 8.3 Hz, 1H), 7.03 (s, 1H), 6.93 (d, 8.3 Hz, 1H), 3.97 (s, 3H), 3.58 (s, 2H), 1.45 (s, 9H).

Смес от трет.-бутил З-метокси-4-нитрофенилацетат (0.144 г, 0.539 ммола) и 10 % паладий върху въглен (0.155 г) в етилацетат (8 мл) и метанол (2 мл) се бърка в атмосфера на азот (40 - 60 фунта/инч²) в продължение на 2 часа. Сместа се филтрува през целит и филтратът се концентрира^ за да даде трет.-бутил 4-амино-З-метоксифенилацетат (0.123 г, 96 %) като бледожълто масло;

’ Н ЯМР (CDCIg, 300 MHz, ppm) 6.70 (m, ЗН), 4.04 (bs, 2H), 3.84 (s, ЗН), 3.42 (S, 2H), 1.43 (s, 9H).

Методът С с трет.-бутил 4-амино-З-метоксифенилацетат и фенил изоцианат дава трет.-бутил З-метокси-4-фенилуреидофенилацетат;

¹ Н ЯМР (CDCI_3> 300 MHz, ppm) 8.00 (d, 11 Hz, 1H), 7.65 - 6.94 (m, 7H), 6.80 (d, 9.0 Hz, 1H), 6.74 (s, 1H), 3.68 (s, 3H), 3.45 (s, 2H), 1.44 (s, 9H).

Разтвор на трет.-бутил З-метокси-4-фенилуреидофенилацетат (0.108 г, 0.303 ммола) в трифлуороцетна киселина (5.0 мл) се бърка 30 мин. Реакционната смес се концентрира и остатъкът се изпарява, съвместно с метиленхлорид (2 х) и след това с етер, за да даде 3метокси-4-фенилуреидофенилоцетна киселина (0.090 г, 99 %) като бяло шуплесто вещество;

¹Н ЯМР (CD3SOCD3, 300 MHz, ppm) 9.28 (s, 1 Η), 8.18 (s, 1 Η), 8.02 (d, 7.5 Hz, 1 Η), 7.58 - 7.15 (m, 5H), 6.91 (bm, 2H), 6.77 (d, 7.5 Hz, 1H), 3.85 (s, 3H), 3.49 (s, 2H).

N-Сукцинимидил З-метокси-4-фенилуреидофенилацетат

Към разтвор на З-метокси-4-фенилуреидофенилоцетна киселина (1 екв.) в диметилформамид при 0° С се прибавя EDC (1.1 екв.). Сместа се бърка при 0° С в продължение на 1 до 2 часа и след това се прибавя N-хидроксисукцинимид (1.1 екв.). След като се бърка при стайна температура в продължение на повече от 3 часа, реакционната смес се излива в 60 % наситен разтвор на натриев бикарбонат и се отфилтрува N-сукцинимидил З-метокси-4-фенилуреидофенилацетат.

N-Сукцинимидил 6-(2-метокси-3-о-толилуреидо)фенилацетат

Получава се в шест етапа от 2,6-дихлоро-З-нитропиридин както следва:

Суспензия от 2,6-дихлоро-З-нитропиридин (92 %, 9.9 г, 47 ммола) и прахообразен калиев карбонат (6.5 г, 47 ммола) в метанол (100 мл) се бърка в продължение на една’ седмица при стайна температура. Реакционната смес се филтрува и се концентрира. Остатъкът се разделя в етилацетат и 60 % наситен натриев бикарбонатен разтвор. Органичният слой се промива с 60 % наситен натриев бикарбонатен разтвор (2Х), с вода и с наситен воден разтвор на натриев хлорид, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира, за да даде 2-хлоро-6метокси-5-нитропиридин и 2-хлоро-6-метокси-3-нитропиридин (8.9 г, 100 %) като бледожълто твърдо вещество;

Ή ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) 8.31 (d, 8.3 Hz, 1H), 8.28 (d, 8.9 Hz, 1H), 7.10 (d, 8.3 Hz, 1H), 6.82 (d, 8.9 Hz, 1H), 4.15 (s, 3H), 4.06 (s, 3H).

Смес от 2-хлоро-б-метокси-5-нитропиридин и 2-хлоро-6-метокси3-нитропиридин (8.9 г, 47 ммола), трет.-бутил метил малонат (10 мл, 60 ммола) и натриев хидрид (95 %, 3.1 г, 120 ммола) в тетрахидрофуран (250 мл) се бърка при стайна температура 24 часа. Реакционната смес се концентрира и към остатъка се прибавя трифлуороцетна киселина (200 мл) в продължение на 2 часа. Реакционната смес се концентрира и продуктът се отделя чрез мигновенна хроматография (силикагел, 95:5 хексан-етилацетат), за да даде метил 6-(2-метокси-3нитро)пиридилацетат (3.3 г, 62 %) като жълто масло;

Ή ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) 8.27 (d, 8.0 Hz, 1H), 7.04 (d, 8.0 Hz, 1H), 4.09 (s, 3H), 3.85 (s, 2H), 3.75 (s, 3H).

Смес от метил 6-(2-метокси-3-нитро)пиридилацетат (0.047 г, 0.21 ммола) и 10 % паладий върху въглен (0.063 г) в етилацетат (2 мл) и етанол (1 мл) се бърка в атмосфера на азот (40 - 50 фунта/инч²) в продължение на 6 часа. Сместа се филтрува през целит и филтратът се концентрира,за да даде метил 6-(2-метокси-3-амино)пиридилацетат (0.041 г, 100 %) като бледожълто масло;

¹ Н ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) 6.82 (d, 7.6 Hz, 1H), 6.65 (d, 7.6 Hz, 1H), 3.94 (S, 3H), 3.70 (S, 3H), 3.65 (s, 2H).

Методът C c метил 6-(2-метокси-3-амино)пиридилацетат и о-толил изоцианат дава метил 6-(2-метокси-3-о-толилуреидо)пиридилацетат;

’ Н ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) 8.33 (d, 7.9 Hz, 1H), 7.51 (d, 7.8 Hz, 1H), 7.41 (s, 1H), 7.17 (m, 2H), 7.08 (m, 2H), 6.77 (d, 7.9 Hz, 1H), 3.81 (s, 3H), 3.71 (S, 3H), 3.67 (S, 2H), 2.20 (s, 3H).

Към разтвор на метил 6-(2-метокси-3-отолилуреидо)пиридилацетат (0.023 г, 0.070 ммола) в метанол (1.0 мл) се прибавя 2 М LiOH (90 мкл, 0.18 ммола). Реакционната смес се бърка 18 часа, разрежда се с вода (5.0 мл) и се промива с етер (2Х). Водният слой се подкислява с 5 % воден разтвор на лимонена киселина. Продуктът се филтрува и промива с вода, след това с етер, за да даде 6(2-метокси-3-о-толуилуреидо)пиридилоцетна киселина (0.014 г, 64 %) като бяло твърдо вещество;

’ Н ЯМР (CD₃0D, 300 MHz, ppm) 8.50 - 8.25 (m, ЗН), 7.60 (bd, 1Н), 7.28 - 7.00 (m, 2Н), 4.01 (s, ЗН), 3.69 (s, 2Н), 2.30 (s, ЗН), MS m/z 316.

Към разтвор на 6-(2-метокси-3-о-толуилуреидо)пиридилоцетна киселина (1.61 г, 5.10 ммола) в диметилформамид при 0° С се прибавя EDC (1.00 г, 5.2 ммола). Сместа се бърка при 0° С 1 до 2 часа и след това се прибавя N-хидроксисукцинимид (0.60 г, 5.2 ммола). След като се бърка при стайна температура за повече от 3 часа, реакционната смес се излива в 60 % наситен разтвор на натриев бикарбонат и N сукцинимидил 6-(2-метокси-3-о-толилуреидо) фенилацетатът се отфилтрува.

H-LD(OBn)V-NHCH₃

H-LD(OBn)V-NHCH₃ се получава при последователно използване на метод В с BOC-Val-OSu и метиламин, метод D, метод В с ВОСAsp(OBn)-OSn, метод D, метод В с BOC-Leu-OSu, след това метод D.

H-LD(OBn)V-OCH₃

H-LD(OBn)V-OCH₃ се получава при последователно използване на метод В с BOC-Asp(OBn)-OSu и H-Val-OMe, метод D, метод В с BOCLeu - OSu, след това метод D.

H-LD(OBn)V-OBn

H-LD(OBn)V-OBn се получава при последователно използване на метод В с BOC-Asp(OBn)-OSu и H-Val-OBn, метод D, метод В с BOC-Leu

- OSu, след това метод D.

H-LD(OBn)VP-OBn

H-LD(OBn)VP-OBn се получава при последователно използване на метод В с ВОС- Vai - OSu и Η-Pro - ОВп, метод D, метод В с BOC-Leu

- OSu, след това метод D.

H-LD (OBn)VP-OMe

H-LD (OBn)VP-OMe се получава при последователно използване на метод A с BOC-Val - ОН и Η-Pro - ОМ е, метод D, метод В с ВОСAsp(OBn) - OSu, след това метод D, след това метод В с BOC-Leu - OSu, след това метод D.

H-LDVP-OH

H-LDVP-OH се получава при последователно използване на метод В с ВОС- Vai - OSu и Η-Pro - ОВп, метод D, метод В с ВОС - Asp (Obn) - OSu, след това метод D, след това метод В с BOC-Leu-OSu, метод F и метод D.

H-MD (Obn) VP-Bn

H-MD (OBn) VP-Bn се получава при последователно използване на метод В с ВОС- Vai - OSu и Η-Pro - ОВп, метод D, метод В с ВОС Asp (OBn) - OSu, след това метод D, метод В с ВОС - Met - OSu, след това метод D.

H-LD (OBn)VP-NH₂

H-LD (OBn)VP-NH₂ се получава при последователно използване на метод В с ВОС- Vai - OSu и Н-Рго - NH?, метод D, метод В с ВОС Asp (OBn) - OSu, след това метод D, метод В с ВОС - Leu - OSu, след това метод D.

Смола (МВС1)

Модифицирана смола ВМС1 (0.437 ммола/г) се синтезира съгласно описаната в литературата методика (виж: Richter, L. S. et al., Tetrahedron Lett. 35, p.5547 (1994)). BMC1 се третира c 50

TFA/метиленхлорид и триетилсилан в продължение на 2 часа при стайна температура и след това се промива с метиленхлорид (2Х), изопропанол (1Х) и метиленхлорид (3 X) преди да се използва.

МВС2

МВС2 се приготовлява чрез последователно използване на метод G с ВОС - Leu - ОН, метод I, след това метод G с 4фенилуреидофенилоцетна киселина.

МВСЗ

МВСЗ се приготовлява чрез последователно използване на метод G с ВОС - Vai - ОН, метод I, след това метод G с ВОС - Asp(OBn)-OH, метод I, след това метод G с 4-фенилуреидофенилоцетна киселина.

МВС4

МВС4 се приготовлява чрез последователно използване на метод G с ВОС - Pro - ОН, метод I, след това метод G с ВОС - Val-OH, метод I, след това метод G с BOC-Asp(OBn)-OH, метод I, след това метод G с ВОС - Leu - ОН, метод I, след това метод G с 4фенилуреидофенилоцетна киселина.

Пример 2.

Съединение 77

Съединение 77 се получава, като се използва метод А с пиколинова киселина и H-LD(OBn)V-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 451.

Пример 3.

Съединение 64

Съединение 64 се получава, като се използва метод А с хидроканелена киселина и H-LD(OBn)V-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 478.

Пример 4.

Съединение 155

Съединение 155 се получава,като се използва метод В с хлоро 4фенилбутират и H-l_D(OBn)V-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 492.

Пример 5.

Съединение 157

Съединение 157 се получава,като се използва метод В с ВОСAsp(OBn)-OSu и изобутиламин, метод D, метод В с BOC-Leu-OSu, метод D, метод В с iQn-OSu и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 457.

Пример 6.

Съединение 164

Съединение 164 се получава, като се използва метод В с Qn-OSu и H-LD(OBn)V-NHCH₃ и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 514.

Пример 7.

Съединение 174

Съединение 174 се получава, като се използва метод В с ВОСAsp(OBn)-OSu и валинол, метод D, метод В с BOC-Leu-OSu, метод D,

Ί3 метод В с iQn-OSu и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 487.

Пример 8.

Съединение 177

Съединение 177 се получава, като се използва метод В с ВОСAsp(OBn)-OSu и H-Thr-OCH₃₁ метод D, метод В с BOC-Leu-OSu, метод D, метод В с 4-метоксибензенсулфонилхлорид и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 532.

Пример 9.

Съединение 180

Съединение 180 се получава,като се използва метод В с BOC-ValOSu и метиламин, метод D, метод В с ВОС- Asp(OBn)-OSu, метод D, метод В с BOC-N-MeLeu-OSu,метод D, метод В с фенилацетилхлорид и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 491.

Пример 10.

Съединение 189

Съединение 189 се получавалата се използва метод В с BOC-ValOSu и метиламин, метод D, метод В с ВОС- Asp(OBn)-OSu, метод D, метод В с BOC-Leu-OSu,метод D, метод В с фенилсулфонилхлорид и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 499.

Пример 11.

Съединение 345

Съединение 345 се получава, като се използва метод А с 4-отолуилуреидофенилоцетна киселина и H-LD(OBn)V-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 606.

Пример 12.

Съединение 206

Съединение 206 се получава, като се използва метод А с 4-отолуилуреидофенилоцетна киселина и H-LD(0Bn)VP-08n и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 709.

Пример 13.

Съединение 144

Съединение 144 се получава, като се използва метод А с 4-(2хидроксифенилуреидо)фенилоцетна киселина и H-LD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 711, 24.6 мин (градиент 8).

Пример 14.

Съединение 145

Съединение 145 се получава, като се използва метод А с 4фенилуреидофенилоцетна киселина и H-LD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 695, 26.8 мин (градиент 8).

Пример 15.

Съединение 146

Съединение 146 се получава, като се използва метод А с 4-(2хидроксифенилуреидо)фенилоцетна киселина и H-MD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 729, 22.4 мин (градиент 8).

Пример 16.

Съединение 1

Съединение 1 се получава,като се използва метод А с 3-метокси-

4-фенилуреидофенилоцетна киселина и H-LD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 725, 28.5 мин (градиент 8).

Пример 17,

Съединение 2

Съединение 2 се получава,като се използва метод А с 3-метокси4-фенилуреидофенилоцетна киселина и H-MD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 743, 27.0 мин (градиент 8).

Пример 18.

Съединение 315

Съединение 315 се получава, като се използва метод А с 4-отолуилуреидофенилоцетна киселина и H-MD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 727.

Пример 19,

Съединение 346

Съединение 346 се получава, като се използва метод В с Nхидроксисукцинимидил 4-(2-(3-метилпиридилуреидо)фенилацетат и НLDVP-OH. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 710.

Пример 20.

Съединение 316

Съединение 316 се получава, като се използва метод В с Nхидроксисукцинимидил 4-(2-пиридилуреидо)фенилацетат и H-LDVP-OH. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 696.

Пример 21.

Съединение 4

Съединение 4 се получава, като се използва метод В с Nхидроксисукцинимидил 6-(2-метокси-3-о-толуилуреидо)пиридилацетат и H-LDVP-OH. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 740, 30.7 мин (градиент 8).

Пример 22.

Съединение 147

Съединение 147 се получава, като се използва метод В с Nхидроксисукцинимидил З-метокси-4-фенилуреидофенилацетат и НLD(OBn)VP-NH₂ и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 724, 26.7 мин (градиент 8).

Пример 23.

Съединение 148

Съединение 148 се получава,като се използва метод А с 4-отолуилуреидофенилоцетна киселина и H-LD(OBn)VP-NH₂ и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 708, 26.0 мин (градиент 8).

Пример 24.

Съединение 317

Съединение 317 се получава, като се използва метод В с Nхидроксисукцинимидил 6-(2-метокси-3-о-толуилуреидо)пиридилацетат и H-LD(OBn)VP-NH₂ и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 739, 28.0 мин (градиент 8).

Пример 25.

Съединение 336

Съединение 336 се получава, като се използва метод А с 4-(2флуорофенил)уреидофенилоцетна киселина и H-LD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 713.

Пример 26.

Съединение 32

Съединение 32 се получава, като се използва метод В с iQn-OSu и H-LD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 598, 24.7 мин (градиент 8).

Пример 27.

Съединение 34

Съединение 34 се получава, като се използва метод В с фенилацетилхлорид и H-LD(OBn)VP-OBn и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 561, 23.7 мин (градиент 8).

Пример 28.

Съединение 39

Съединение 39 се получава, като се използва метод А с 3-(4хидроксифенил)пропионова киселина и H-LD(OBn)VP-OMe и след това метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 591, 21.5 мин (градиент 8).

Пример 29.

Съединение 42

Съединение 42 се получава, като се използват последователно метод A с BOC-Val-OH и H-homoPro-OBn, метод D, метод В с ВОСAsp(OBn)-OSu, метод D, метод В с BOC-Leu-OSu, метод D, метод В с фенилацетилхлорид и метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 575, 26.4 мин (градиент 8).

Пример 30.

Съединение 52

Съединение 52 се получава, като се използват последователно метод A с BOC-norVal-OH и метиламин, метод D, метод В с ВОСAsp(OBn)-OSu, метод D, метод В с BOC-Leu-OSu, метод D, метод В с Qn-OSu и метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 518, 30.2 мин (градиент 8).

Пример 31.

Съединение 46

Съединение 46 се получава,като се използват последователно метод A с BOC-Val-OH и метиламин, метод D, метод В с BOC-Asp(OBn)OSu, метод D, метод A с BOC-N-MeLeu-OH, метод D, метод А с 3-(4хидроксифенил)пропионова киселина и метод F. След пречистване с

ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 521, 18.7 мин (градиент 8).

Пример 32.

Съединение 61

Съединение 61 се получава, като се използват последователно метод В с BOC-Thr-OSu и морфолин, метод D, метод В с BOC-Asp(OBn)OSu, метод D, метод В с BOC-Leu-OSu, метод D, метод В с Qn-OSu и метод F. След пречистване с ВЕТХ се получава съединението от заглавието; m/z 572, 24.0 мин (градиент 8).

Пример 33.

Съединение 213

Съединение 213 се получава при използване на метод Н с МВС2 и бензиламин и след това метод J; m/z 588.

Пример 34.

Съединение 214

Съединение 214 се получава при използване на метод Н с МВС2 и морфолин и след това метод J; m/z 568.

Пример 35.

Съединение 215

Съединение 215 се получава при използване на метод Н с МВС2 и изопропиламин и след това метод J; m/z 540.

Пример 36.

Съединение 216

Съединение 216 се получава при използване на метод Н с МВС2 и циклохексиламин и след това метод J; m/z 568.

Пример 37.

Съединение 217

Съединение 217 се получава при използване на метод Н с МВС2 и изобутиламин и след това метод J; m/z 568.

Пример 38.

Съединение 218

Съединение 218 се получава при използване на метод Н с МВС2 и пиперидин и след това метод J; m/z 566.

Пример 39.

Съединение 318

Съединение 318 се получава при използване на метод Н с МВСЗ и морфолин и след това метод J; m/z 667.

Пример 40.

Съединение 319

Съединение 319 се получава при използване на метод Н с МВСЗ и изопропиламин и след това метод J; m/z 640.

Пример 41.

Съединение 320

Съединение 320 се получава при използване на метод Н с МВСЗ и циклохексиламин и след това метод J; m/z 679.

Пример 42.

Съединение 321

Съединение 321 се получава при използване на метод Н с МВСЗ и бензиламин и след това метод J; m/z 687.

Пример 43.

Съединение 322

Съединение 322 се получава при използване на метод Н с МВСЗ и пиперидин и след това метод J; m/z 665.

Пример 44.

Съединение 323

Съединение 323 се получава при използване на метод Н с МВСЗ и изобутиламин и след това метод J; m/z 653.

Пример 45.

Съединение 324

Съединение 324 се получава при използване на метод Н с МВС4 и циклохексиламин и след това метод J; m/z 777.

Пример 46.

Съединение 325

Съединение 325 се получава при използване на метод Н с МВС4 и пиперидин и след това метод J; m/z 763.

Пример 47.

Съединение 326

Съединение 326 се получава при използване на метод Н с МВС4 и бензиламин и след това метод J; m/z 735.

Пример 48.

Съединение 327

Съединение 327 се получава при използване на метод Н с МВС4 и изопропиламин и след това метод J; m/z 736.

Пример 49.

Съединение 328

Съединение 328 се получава при използване на метод Н с МВС4 и изобутиламин и след това метод J: m/z 750.

Пример 50.

Съединение 363

А. Смес от о-толуилуреидофенилоцетна киселина (3.53 г, 12.4 ммола), H-Leu-OtBu.HCI (2.78 г, 12.4 ммола), TBTU (3.98 г, 12.4 ммола) и iPr₂NEt (4.32 мл, 24.8 ммола) в диметилформамид (25 мл) се бърка една нощ при стайна температура. Продуктът се утаява при прибавяне на вода (10 мл). Твърдата фаза се събира чрез филтруване върху средна фрита, промива се с 2:1 диметилформамид/вода (35 мл), вода (25 мл) и диетилов етер (2 х 25 мл) и се суши върху филтъра (4.18 г, 74 %). Целият продукт се суспендира в метиленхлорид (16 мл), въздейства се с TFA (16 мл) и се бърка при стайна температура 2 часа. Реакционната смес се концентрира до сироп, който се изпарява от метиленхлорид (2 х 20 мл).

Остатъкът се стрива с диетилов етер (100 мл) при стайна температура 2 часа. Твърдата фаза се отделя чрез филтруване върху средна фрита, промива се с диетилов етер (50 мл) и се суши върху филтъра (3.40 г, 93 %): MS (FAB) 398.

B. Смес от DCC (0.206 г, 1.0 ммола) и НОВТ (0.135 г, 1.0 ммола) в етилацетат (6 мл) се бърка при стайна температура 20 мин до хомогенност. Прибавят се Fmoc-Asp-OtBu (0.411 г, 1.0 ммола), пиперониламин (0.12 мл, 1.0 ммола) и N-метилморфолин (0.22 мл, 2.0 ммола). След като се бърка една нощ, реакционната смес се филтрува, за да се отстрани утайката и утайката се промива с пресен етилацетат (10 мл). филтратът се промива с вода (2 х), с 5 % лимонена киселина (1х), с 5 % натриев бикарбонат (1 х, със солев разтвор (1х) и се суши над магнезиев сулфат. Мигновенна колонна хроматография върху силициев диоксид, елуиране с 100 % хлороформ до 2 % метанол/хлороформ дава 0.54 г (100 %) чист продукт като твърдо вещество с т.т. 128 - 130° С. ТСХ (2 % метанол/хлороформ) R_f = 0.10; MS (FAB) 545;

¹Н ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) 7.75 - 7.72 (m, 2H), 7.59 - 7.56 (m, 2H), 7.40-7.34 (m, 2H), 7.30 - 7.25 (m, 2H), 6.71-6.66 (m, 3H), 6.13 - 6.10 (m, 2H), 5.84 (s, 2H), 4.46 (m, 1H), 4.38 - 4.16 (m, 5H), 2.86 (dd, 1H, J = 4,

15.6 Hz), 2.72 (dd, 1H, J=4.16, 15. Hz), 1.45 (s, 9H).

C. Продуктът от пример 50 В (0.25 г, 0.46 ммола), пиперидин (0.45 мл, 4.6 ммола) и метиленхлорид (0.45 мл) се бъркат при стайна температура 90 мин. Реакционната смес се изпарява до твърд остатък. Мигновенна колонна хроматография върху силициев диоксид, като се използва метанол/етилацетат градиент осигурява продукт (0.138 г, 93 %) като безцветно масло: MS (FAB) 323; ТСХ (10 % метанол/етилацетат) R_t = 0.15;

'Н ЯМР (CDCI_3l 300 MHz, ppm) 7.63 (br s, 1H), 6.75 - 6.68 (m, 3H), 5.90 (s, 2H), 4.34 (dd, 1H, J=5.7, 14.7 Hz), 4.28 (dd, 1H, J = 5.7, 14.7 Hz),

3.65 (dd, 1H, J=3.4, 9.3 Hz), 2.62 (dd, 1H, J=3.4, 15=7 Hz), 2.38 (dd, 1H, J=9.3, 15.7 Hz), 1.74 (s, 2H), 1.42 (s, 9H).

D. Продуктът от пример 50 C (2.55 г, 7.91 ммола) и Eschenmoserова сол (1.61 г, 8.70 ммола) се кипят в метилцианид (80 мл) в среда на инертна атмосфера в продължение на 42 часа. Реакционната смес се охлажда до стайна температура и се изпарява до сухо. Остатъкът се разрежда с 5 % натриев бикарбонат и се екстрахира с етилацетат (3 х). Събраните органични екстракти се промиват с 5 % натриев бикарбонат (1х), с вода (1х) и със солев разтвор (1х) и се суши над магнезиев сулфат. Суровият продукт се разтваря в диетилов етер (250 мл) и се пропуска през къса колонка със силициев диоксид, елуира се с диетилов етер и след това с етилацетат. Така се получава леко онечистен продукт, който по-нататък се пречиства чрез стриване с леденостуден диетилов етер (30 мл) и се събира чрез филтруване, за да даде бяло твърдо вещество (0.904 г, 34 %); т.т. 121 - 123° С. ТСХ (10 % метанол/етилацетат) R_f = 0.59;

¹Н ЯМР (CDCI_3l 300 MHz, ppm) 6.75 - 6.66 (m, ЗН), 5.92 (s, 2H), 4.66 (А от AB, 1H, J=14.7 Hz),4.23 (В от AB, 1H, J=14.7 Hz), 4.15 (Abq, 2H, J = 11.9 Hz), 3.68 (dd, dd, 1H, J = 5.2, 10.9 Hz), 2.72 (dd, 1H, J = 5.2, 17.3 Hz), 2.41 (dd, 1H, J=10.9, 17.3 Hz), 1.45 (s, 9H);

Анализ:за С₁₇Н₂₂^О₅ изчислено: C 61.07; Η 6.63; Ν 8.38; намерено: С 60.80; Η 6.59; Ν 8.22.

E. Продуктът от пример 50D (0.50 г, 1.5 ммола), продуктът от пример 50 А (0.596 г, 1.5 ммола) и EDC (0.314 г, 1.64 ммола) се бърка в ΝΜΡ (3 мл) при стайна температура 48 часа. Реакционната смес се излива в етилацетат (60 мл), промива се с вода (8x6 мл), със солев разтвор (1х) и се суши над магнезиев сулфат. Мигновенна колонна хроматография върху силициев диоксид, като се елуира с 100 % хлороформ до 30 % етилацетат/хлороформ осигурява продукт (0.94 г, 88

%) като бледожълто масло: MS (FAB) 714; ТСХ (10 % метанол/хлороформ) R_f = 0.40;

'н ЯМР (CDCI₃₎ 300 MHz, ppm) съвпада със структурата и индикира за диастереомери.

F. Продуктът от пример 5С Е (0.94 г, 1.32 ммола) се бърка в трифлуороцетна киселина (10 мл) при стайна температура 3 часа. Реакционната смес се концентрира до сухо и остатъкът се изпарява от метиленхлорид (3 х 10 мл). Суровият продукт се стрива с диетиловетер при стайна температура, отделя се чрез филтруване и се суши върху филтъра (0.733 г, 84 %); MS (FAB:· 658 (M + H), 680 (M + Na); ТСХ (5 % оцетна киселина/етилацетат) R_f = 0.15;

'н ЯМР (d⁶-DMSO, 300 MHz. ppm) съвпада със структурата и дава индикация за диастереомери.

Пример 51.

Съединение 364

A. По начина,описан в пример 50 В. Fmoc-Asp-OtBu (8.23 г, 20.0 ммола) взаимодейства с H-Gly-OBn.HCi (4.03 г, 20.0 ммола). Мигновенна колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/хексан градиент, осип/рява продукт (9.8 г, 88 %) като восъкоподобно вещество; MS (FAB) 658 ТСХ (10 % метанол/хлороформ) R, = 0.71;

¹Н ЯМР (CDCly, 300 MHz, ppm) 773 (d, 2H, J = 7.5 Hz), 7.59 (d, 2H, J = 7.4 Hz), 7.40 - 7.26 (m, 9H), 6.44 (br S, 1H), 6.09 (d, 1H, J = 8.3 Hz), 5.13 (s, 2H), 4.52 - 4.49 (m, 1H), 4.41 - 4 29 (m 2H), 4.21 (t, 1H, J = 7.1 Hz), 4.04 (d, 2H, J = 5.2 Hz), 2.95 (dd, 1H, J-4.6, 17.7 Hz), 2.79 (dd, 1H, J=4.3, 15.7 Hz), 1.46 (s, 9H).

B. Продуктът от пример 51 A (9.8 г, 17.54 ммола) се освобождава от защитата си по начина, описан в пример 50 С. филтруване през тампон от силициев диоксид с 1СО % етилацетат, последвано от 5 % метанол/хлороформ осигурява маслообразен продукт (4.24 г, 72 %); MS (FAB) 337; ТСХ (3 % метанол/етилацетат) R_f = 0.15;

'н ЯМР (CDCI₃₁ 300 MHz, ppm) 8.00 (t, 1H, J = 5.4 Hz), 7.30 - 7.21 (m, 5H), 5.07 (s, 2H), 3.98 (AB от ABX, 2H, J=5.4, 18.1 Hz), 3.60 (dd, 1H, J = 3.4_: 9 2 Hz), 2.60 (dd, 1H, J=3.4, 5.4 Hz), 2.38 (dd, 1H, J=9.2, 15.4 Hz), 1.79 (br s, 2H), 1.36 (S, 9H).

C. Продуктът от пример 51В (4.24 г, 12.60 ммола) се циклизира по начина,описан в пример 50 D. Мигновена колонна хроматография при използване на градиент етилацетат/хлороформ осигурява оиропообразен продукт (1.4 г, 32 %); MS (FAB) 349; ТСХ (1:1 етилацетат/хлороформ) R< = 0.53;

¹Н ЯМР (CDCl₃, 300 MHz, ppm) 7.35 - 7.25 (ιτι, 5Н), 5.11 (s, 2Н), 4.21 (А от AB, 1Н, J = 17.5 Hz), 3.95 (В от AB, 1Н, J=17.5 Hz), 3.71 (dd, 1H, J=5.1, 11.2 Hz), 2.68 (dd, 1H, J = 5.1, 17.2 Hz), 2.36 (dd, 1H, J = 11.2, 17.2 Hz), 1.43 (s, 9H).

D. Продуктът от пример 51 C (1.40 г, 4.02 ммола) се свързва с продукта от пример 50 А, като се използва методът от пример 50 Е. Мигновена колонна хроматография при използване на градиент хлороформ /етилацетат осигурява крехък, бледожълт шуплест продукт (2.21 г, 76 %); MS (FAB) 728; ТСХ (1:1 хлороформ/етилацетат) R_f = 0.28;

’н ЯМР (CDCI3, 300 MHz, ppm) съвпада със структурата и индикира за диастереомери.

E. Премахва се защитата на продукта от пример 51D (0.15 г, 0.21 ммола) и се пречиства, както е описано в пример 50 F. Продуктът се получава като белезникаво твърдо вещество (0.127 г, 90 %); MS (FAB) 672 (M + H), 695 (M + Na); ТСХ (9:1:0.1 хлороформ/метанол/оцетна киселина) R_t = 0.54;

¹Н ЯМР (d⁶-DMSO, 300 MHz, ppm) съвпада със структурата и дава индикация за диастереомери.

Пример 52,

Съединение 365

A. Продуктът от пример 51 Е (0.100 г, 0.15 ммола), 4метоксибензиламин (20 мкл, 0.15 ммола) и TBTU (0.0482 г, 0.15 ммола) в NMP (0.3 мл) взаимодействат с iPrNEt (78 мкл, 0.45 ммола). След като се бърка една нощ при стайна температура, реакционната смес се разрежда с етилацетат (10 мл), промива се с вода (5x2 мл), с 5 % лимонена киселина (2 х 2 мл), с 5 % натриев бикарбонат (2x2 мл) и със солев разтвор (1x2 мл) и се суши над магнезиев сулфат, филтрува се през къс тампон от силициев диоксид, като се елуира с 2 % метанол/хлороформ, последвано от 4 % метанол/хлороформ, при което се получава шуплест продукт (0.087 г, 73 %). MS (FAB) 792; ТСХ (9:1 хлороформ/метанол) R_f = 0.41;

¹Н ЯМР (CDCI₃, 300 MHz, ppm) съвпада със структурата и индикира за диастереомери.

B. Суспензия от продукта от пример 52 А (0.087 г, 0.11 ммола) и Degussa type еЮ1 NE/W 10 % паладий върху въглен (0.017 г в метанол (10 мл) се хидрира под налягане 25 фунт/инч² водород в продължение на 18 часа. Реакционната смес се филтрува през целит, промива се с метанол. филтратът се изпарява до сухо. Остатъкът се стрива с диетилов етер и получената бежова утайка се събира чрез филтруване (36.1 мг, 47 %): MS (FAB) 701 (М+Н), 723 (M+Na);

^fH ЯМР (d⁶-DMSO, 300 MHz, ppm) съвпада със структурата и дава индикация за диастереомери.

Пример 53.

Инхибиране на \/1_А4-зависеща адхезия към BSA-CS1

Този опит се използва за оценяване на силата на \/ЬА4-насочени инхибиращи съединения от настоящето изобретение.

1. Конюгиране на CS1 към BSA

Разтварят се BSA-SMCC (Pierce Chemical, Rockford, IL; Catalog # 77115) във вода при концентрация 10 мг/мл. [SEQ ID N0:4]: Cys-Tyr-Asp

Glu-Leu-Pro-Gin-Leu-Val-Thr-Leu-Pro-His-Pro-Asn-Leu-His-Gly-Pro-Glu-lleLeu-Asp-Val-Pro-Ser-Thr („Cys-Tyr-CSl пептид), който се синтезира по обичайния начин на химия в твърда фаза и се пречиства чрез ВЕТХ, се разтваря в 10 мл HEPES, pH 5 50 мМ натриев хлорид и 0.1 мМ егилендиаминтетраоцетна киселина също в концентрация 10 мг/мл. Смесват се след това 500 мкл от BSA-SMCC, 250 мкл Cys-Tyr-CSl пептид и 75 мкл 1 мМ HEPES pH 7.5 и конюгиращата реакция се оставя да протича 30 мин. Реакцията се прекратява чрез прибавяне на 1 мкл бетамеркаптоетанол. Проби се анализират за напречно свързване чрез SDS-PAGE. Реакцията дава мултиплени (многобройни) молекули от CysTyr-CSl пептид конюгат към всяка BSA молекула.

2. Приготвяне на телца за опита с адхезия

Покриват се кладенчетата на Lnbro Titertek полистиренова 96ямкова плоскодънна ‘плака (Flow Laboratories, Maclean, VA; catalog # 76-231-05) c 100 мкл от описания по-горе BSA-CS1 разтвор, разреден до 1 мкг/мл в 0.05 М натриев бикарбонат (15 мМ натриев бикарбонат, 35 мМ натриев карбонат) pH 9.2. Някои _ямки _не се покриват с CS1 с оглед да се оцени неспецифичното клетъчно свързване (NSB). Плаката след това се инкубира една нощ при 4° С.

След това инкубиране съдържанието на ямките се отстранява чрез обръщане и попиваме на плаката .и След това всички ямки се блокират със 100 мкл 1 % 3SA в PBS, 0.02 % NaN₃, за наймалко един час при стайна температура.

3. Получаване на фруоресцентно белязани Ramos клетки

Ramos клетки се отглеждат, поддържат и бележат в RPMI 1640 културална среда, съдържаща 1 % BSA. Точно преди провеждането на опита се прибавя 2’,7^:-бис-(2-карбоксиетил)-5 (и -6) карбоксифлуоресцеин ацетоксиметилов естер („BCECF-АМ; Molecular Probes Inc., Eugene, Oregon; catalog #B-1150) до крайна концентрация 2 мкМ култура от Ramos клетки (4 х 10^в клегки/мл). Клетките се инкубираг 20 минути при 37° С.

След белязването клетките се промиват два пъти с анализен буфер, съдържащ 0.1 % BSA и 2 мМ глюкоза), за да се отстранят катионите, произхождащи от културалната среда. След това клетките отново се суспендират в анализния буфер до 4 х 10⁶ кпетки/мл и 2 мМ MnCI₂ се прибавя за дорегулиране на VLA4 на повърхността на клетките.

4. Провеждане на изследването

Непосредствено преди провеждане на изследването се отстранява BSA блокиращия разтвор от 96-ямковата плака и ямките се.промиват със.100 мкл изпитателен буфер. След това към всяка ямка се прибавя по 25 мкл от изпитваното за инхибиране на клетъчната адхезия съединение при 2 х крайната концентрация и 25 мкл от белязаните Ramos клетки. Крайните концентрации се подбират от порядъка на очаквани 1С₅₀ ·. обикновено между 0.01 нМ - 10 нМ. Всяка концентрация на съединението се изпитва в три повторения. Съединението и клетките се оставят да се инкубират 30 минути при стайна температура.

След това се изпразва съдържанието на плаката и ямките се промиват 4 пъти с анализния буфер. Като се използва светлинен микроскоп, се изследват NSB ямките * ккъ са свьрзани повече от няколко клетки към тези ямки, отново се промива плаката за да се отстранят излишните не-специфично свързани клетки.

Свързването на Ramos клетките към CS1 пептидно покритите ямки се измерва чрез прибавяне на 100 мкл анализен буфер във всяка ямка и количествено определяне на флуоресценцията в уреда за отчитане Millipore Cytofluor 2300 System plate reader при 485 нм възбуждане и 530 нм емисия. Свързването се изразява като IC^ 88 концентрацията на инхибитора) при която се извършва 50 % контролно свързване. Процентът на свързване се изчислява по формулата:

[(Fгв ' f*Ns)' (Fi‘ Fns)] / [(Fyg - F_nsj x 100 = % свързване;

в която F_1B е общата флуоресцентна връзка към CS1 съдържащите ямки, без прибавен инхибитор: F_NS е флуоресцентна връзка в ямки в които няма CS1 и F, е флуоресцентна връзка в кладенчета съдържащи инхибитор съгласно .-астоящето изобретение.

По	подобен	начин	са изпитани и други съединения	съгласно
настоящето изобретение.	1С50 за	всяко от тези	съединения е	дадена в
таблицата	по-долу:
съед.#	1С50 съед.#	1Сзо	съед.#	IC50	съед.#	IC50
1	А	30	С	59	в	88	С
2	А	31	С	60	С	89	С
3	А	32	С	61	В	90	С
4	А	33	С	62	С	91	С
5	С	34	В	63	С	92	С
6	С	35	В	64	С	93	С
7	С	36	с	65	С	94	С
8	С	37	с	66	С	95	с
9	С	38	с	67	С	96	с
10	С	39	с	68	С	97	с
11	с	40	с	69	С	98	с
12	с	41	В	70	С	99	с
13	в	42	в	71	С	100	с
14	с	43	в	72	С	101	с
15	с	44	в	73	С	102	с
16	с	45	с	74	С	103	с
17	с	46	с	75	С	104	с

8i

съед.#	1^50	съед.#	Ιθδο	съед.#	1^50	съед.#	1^50
18	В	47	С	76	с	105	с
19	с	48	с	77	с	106	с
20	С	49	С	78	с	107	С
21	С	50	С	79	С	108	С
22	С	51	С	80	С	109	с
23	с	52	С	81	с	110	с
24	с	53	с	82	с	111	с
25	с	54	с	83	с	112	с
26	с	55	с	84	с	113	с
27	с	56	в	85	с	114	с
28	с	57	в	86	с	115	с
29	с	58	в	87	с	116	с
117	с	146	А	175	в	204	в
118	с	147	А	176	с	205	в
119	с	148	А	177	с	206	А
120	с	149	С	178	с	207	в
121	с	150	С	179	с	208	А
122	с	151	С	180	в	209	В
123	с	152	С	181	с	210	В
124	с	153	С	182	с	211	В
125	с	154	С	183	с	212	В
126	с	155	С	184	с	213	В
127	с	156	В	185	с	214	В
128	с	157	В	186	с	215	В
129	с	158	С	187	с	216	в
130	с	159	С	188	с	217	в
131	с	160	С	189	с	218	в
132	с	161	с	190	с	219	А
133	с	162	с	191	с	220	А

	90
1^50	сьед.#	IC50	сьед.#	1^50	сьед.#	1^50
С	163	С	192	В	221	А
с	164	В	193	с	222	А
С	165	С	194	НО	223	А
С	166	с	195	С	224	А
с	167	с	196	с	225	А
с	168	в	197	в	226	А
с	169	с	198	с	227	А
с	170	с	199	в	228	А
с	171	с	200	в	229	А
с	172	с	201	в	230	А
А	173	с	202	в	231	А
А	174	в	203	А	232	А
А	262	А	291	А	320	в
А	263	А	292	А	321	В
А	264	А	293	А	322	А
А	265	А	294	А	323	В
А	266	А	295	А	324	в
А	267	А	296	А	325	В
А	268	А	297	А	326	А
А	269	А	298	А	327	А
А	270	А	299	А	328	А
А	271	А	300	А	329	А
А	272	А	301	А	330	С
А	273	А	302	А	331	С
А	274	А	303	А	332	С
А	275	А	304	А	333	С
А	276	А	305	А	334	С
А	277	А	306	А	335	С
А	278	А	307	А	336	А

съед.#	IC50	съед.#	^50	съед.#	IC&o	съед.#	1^50
250	A	279	A	308	A	337	A
251	A	280	A	309	A	338	A
252	A	281	A	310	A	339	C
253	A	282	A	311	A	340	C
254	A	283	A	312	A	341	C
255	A	284	A	313	A	342	C
256	A	285	A	314	A	343	C
257	A	286	A	315	A	344	C
258	A	287	A	316	A	345	A
259	A	288	A	317	A	346	A
260	A	289	A	318	A	347	A
261	A	290	A	319	B	348	C
349	C	366	C	383	HO	401	HO
350	C	367	C	384	HO	402	HO
351	C	368	C	385	HO	403	C
352	C	369	C	386	C	404	C
353	C	370	C	387	C	405	C
354	C	371	B	388	HO	406	C
355	HO	372	C	389	HO	407	C
356	HO	373	C	390	c	408	C
357	HO	374	C	391	c	409	B
358	A	375	B	392	HO	410	B
359	A	376	C	393	c	411	A
360	C	377	HO	394	c	412	B
361	C	378	HO	395	c	143	B
362	C	379	HO	396	HO	414	B
363	C	380	C	398	c	415	B
364	B	381	HO	399	HO	416	B
365	B	382	HO	400	HO

Съкращения в таблицата:

А означава < 50 нм;

В означава 50 нм - 10 мкм;

С означава >10 мкм;

НО означава не е определяна

Всички изброени в таблицата съединения показват IC₅₀ < 1 мМ.

Пример 54.

Директно свързване на УЪА4-представляващи клетки към VCAMIgG

Изследвана е способността на съединенията от изобретението да инхибират VCAM/VLA4 свързването, използвайки VCAM-IgG-алкален фосфатазен конюгат. За провеждането на този анализ се използва Millipore Multiscreen Assay System (Millipore Corp., Bedford, МА) за ефективното промиване на клетките.

1. Приготовляване на VCAM-IgG-AP конюгати

Конструкцията на VCAM-2D-IgG - експресивните вектори, трансфекцията на СНО клетки с тези конструкти и пречистването на получавания експресивен продукт е описано в РСТ публикации WO 90/13300, включена тук реферативно.

1,2 мл пречистен VCAM-2D-IgG (5 мг/мл в 10 мМ HEPES pH 7,5) взаимодейства с 44 мкл Traut’s реактив (2-иминотиолан, 20 мг/мл във вода; Pierce Chemical, Rockford, IL) при стайна температура в продължение на 30 минути. Пробата се обезсолява на 15 мл Sephadex G-25 колона уравновесена с 100 мМ натриев хлорид, 10 мМ MES, pH 5.0. Събират се фракции от по 1 мл се определя абсорбцията им при 280 нм. Събират се двете пикови фракции.

Един милилитър телешка чревна алкална фосфатаза (19 мг/мл; Pierce

Chemical, Rockford, IL) взаимодейства със 100 мкл сулфо-SMCC (30 мг/ мл във вода) и 100 мкл 1 М HEPES pH 7,5 за 35 минути при стайна температура. Реакционната смес се обезсолява на 12 мл Sephadex G-25 колона, уравновесена със 150 мМ натриев хлорид, 10 мМ HEPES, pH 6,0. Събират се фракции от по 1 мл и се определя абсорбцията им при 280 нм. Събират се двете пикови фракции и се съхраняват върху лед.

Алкалната фосфатаза-SMCC и УСАМ-2О-^О-иминотилановите присъединителни съединения се свързват напречно в моларно съотношение 2:1 в Tris-HCl, pH 7,5, чрез инкубиране при стайна температура в продължение на 30 минути. Степента на напречното свързване се определя чрез SDS-PAGE. Напречно свързаните продукти се стабилизират чрез прибавяне на 2 мМ магнезиев хлорид и 0,25 мМ цинков хлорид и се съхраняват при 4°С.

2. Анализ за свързване

Първоначално се блокира 96-ямковата филтруваща плака чрез прибавяне на 275 мкл PBS, съдържащ 0,1 % Tween 20 и 2% BSA (“блокиращ буфер”) във всяко кладенче и инкубиране в продължение на 1 час при стайна температура. Плаката се поставя след това многократно под вакуум и блокиращият буфер се отцежда през дъното на филтруващите ямки в табличка за отпадъци. След това ямките се промиват три пъти с 200-250 мкл Tris-буферен солев разтвор, съдържащ 0,1% BSA, 2 мМ глюкоза и 1 мМ HEPES, pH 7,5 (“анализен буфер”), за да се отмият всякакви остатъци от блокиращия буфер. След това се отцеждат плаките и се попиват с книжни кърпи, за да се отстрани буферът от долната страна на плаката.

След това се приготовлява изходен разтвор от VCAM-IgG-AP (4 мкг/мл в анализен буфер) и той се филтрува през 0,2 мк нископротеинов свързващ инжекционен филтър (Gelman Sciences, Ann Arbor, MI # 4454). След това разтворът се разрежда 1:10 в анализен буфер и се прибавят по 25 мкл във всяка ямка на промитата плака.

Изпитваните съединения за инхибиране на клетъчната адхезия се разреждат в анализен буфер 2 х, за да се получи крайната концентрация и се прибавят по 25 мкл от всяко разреждане в трикратно повторение към ямките от плаката. Използваните крайни концентрации са от порядъка на 0,01 нМ - 10 нМ. Контролните ямки за общо свързване и за неспецифично свързване получават по 25 мкл от анализния буфер, вместо от инхибитора. Ямките за общо свързване съдържат клетки и VCAM-IgG-AP в анализен буфер. Неспецифичните свързващи ямки съдържат само VCAMIgG-AP в анализен буфер.

Jurkat клетки се промиват веднъж в анализен буфер, за да се отстрани растежната среда и се суспендират отново при 8 х 10⁶/мл в анализен буфер, съдържащ 2 мМ МпС1₂. Прибавя се по 50 мкл Jurkat клетки към всяка ямка, с изключение на неспецифичните свързващи ямки, които получават 50 мкл анализен буфер, за да поддържат краен опитен обем от по 100 мкл за ямка. Внимателно се смесва съдържанието на ямките чрез потупване на страните на плаката. След това плаката се оставя да се инкубира несмущавана в продължение на 60 минути при стайна температура.

В края на 60-те минути инкубиране, плаката се поставя многократно под вакуум, за да се отцедят ямките. Внимателно се прибавят по 100 мкл буфер, съдържащ 1 мМ МпС1₂ (промивен буфер) във всяка ямка, така че да не се засягат клетките на дъното. Промивният буфер се отстранява чрез вакуум и плаката се промива отново със 150 мкл промивен буфер. След ново отцеждане на промивния буфер, долната страна на плаката се подсушава с книжни кърпи.

След това се приготвя 10 мг/мл разтвор от 4-нитрофенилфосфат в 0,1 М глицин, 1 мМ ZnCl₂, pH 10,5 (субстратен буфер) и веднага се прибавят по 100 мкл към всяка ямка. Плаката се инкубира 30 минути при стайна температура, за да се позволи протичането на колориметрична реакция. Реакцията се прекъсва чрез прибавяне на 100 мкл 3 N NaOH във всяка ямка.

Съдържанията на 96-ямковата филтруваща плака след това се пренасят директно в 96-ямкова плоскодънна плака, като многократно се използва вакуум. Плаката се отчита при дължина на вълната 405 нм, за да се определи количеството VCAM конюгат, свързан към клетките. Процентът на свързване се изчислява по формула:

[(А_тв- A_ns) - (А, - A_ns)]/[(A_tb- A_ns) х 100] = % свързване, в която А_тв означава абсорбцията при 405 нм на CS1-съдържащи ямки без прибавен инхибитор; A_NS е абсорбцията при 405 нм на ямките, в които няма CS1 и А, е абсорбцията при 405 нм при ямки, в които се съдържа инхибитор съгласно изобретението.

По същия начин се изпитват и други съединения от изобретението. 1С₅₀-стойностите са сравними с тези, получени при CS1 анализа за свързване, описан в предишния пример, въпреки че някои съединения показват до десеткратно по-голямо свързване при този анализ отколкото при предишния.

Пример 55.

Инхибиране на миша контактна свръхчувствителност

Анестезират се женски Balb/c (Jackson Laboratories, Bar Harbor, ME) мишки c тегло no 20 г c натриев фенобарбитал (90 мг/кг, i.p.). Ha петно c размери 3 см² от коремната част на кожата се обръсва козината. След това кожата се изстъргва със 70% етанол и след това се прибавят 25 мкл 0,5% DNFB в 4:1 об./об. ацетон:маслинено масло върху голата коремна кожа. След това леко се надрасква кожата с върха на пипетата, с която става приложението, за да се предизвика леко възпаление. Двадесет и четири часа след първоначалното предизвикване на чувствителност отново се дразни кожата на мишката с 25 мкл 0,5% DNFB на същото коремно място и отново леко се драска с върха на пипетата. Второто раздразване се извършва при държане на мишките неанестезирани.

На петия ден (120 часа след първоначалното предизвикване на чувствителност), мишките се анестезират с 90:10 мг/кг кетамин/ксилазин,

i.p., и се прилага по-малка от дразнещата доза от 10 мкл 0,2% DNFB към дорзалната повърхност на лявото ухо. Дясното ухо се третира по подобен начин с 4:1 об./об. ацетон:маслинено масло носител.

Четири часа след предизвикване на имунен отговор се прилагат различни концентрации от инхибиторите от изобретението върху мишките в 100 мкл 0,5% натриев фосфатен буфер, pH 8,8, и 3% об./об. DMSO чрез подкожно (s.c.) инжектиране. По-малко разтворимите инхибитори при по-високите изпитвани концентрации могат да изискват до 30% прибавка на DMSO. Всяка опитна група се състои от по 8 мишки. За сравнение се изпитват групи от положителни (PS2 антимиши VLA-4 антитяло, 8 мг/кг, i.v.) и отрицателна контрола (фосфатно-буфериран физиологичен солев разтвор, PBS, 100 мкл i.v.; DMSO в PBS, 100 мкл s.c.) мишки като част от опита за изпитване на съединенията.

Двадесет и четири часа след началото на третирането мишките отново се анестезират с кетаминжсилазин и дебелината на двете уши се измерва с инженерен микрометър с точност до 10’⁴ инча. Подуването на ухото като реакция на всяка мишка е разликата между контролното и DNFB-предизвикано подуване на ухото. Типични инхибитори на ответното подуване на ухото са 65-75 х IO’⁴ in. Инхибитори на ответното подуване на ухото се оценяват чрез сравняване на третираните групи с тяхната негативна контролна група. Процентът инхибиране се изчислява като:

средно подуване на ухото -средно подуване на ухото в отрицателната контрол- в опитната група

- Иа фУ¹³_______________________________ хЮО средно подуване на ухото в отрицателната контролна група

Статистическата значимост на разликата между третираните групи се оценява, като се използва еднопосочен анализ на променлива от изчисляване на Tukey-Kramer доверителна значима разлика (JMP, SAS Institute) при използване на р<0,05.

Инхибиторите от настоящото изобретение предизвикват статистически значимо намаляване на подуването на ухото при мишки в отговор на третиране с DNFB в сравнение с неинхибираните контролни животни.

Пример 56.

Инхибиране на Ascaris антиген-предизвикана къснофазова чувствителност на дихателните пътища при алергични овце.

При това изследване се използват овце, които първоначално са показали, че развиват както ранна, така и късна бронхиална чувствителност към Ascaris suum антиген. Използваната методика при този опит е описаната от W.M. Abraham et al., J.Clin. Invest., 93, pp. 776-87 (1994), c изключение на това, че VLA-4 инхибиторите от изобретението се прилагат към животните, разтворени в 3-4 мл 50% воден етанол чрез аерозолен спрей.

Резултатите показват, че всички VLA-4 инхибитори от настоящото изобретение инхибират реакцията на дихателните пътища, свързана с прилагането на Ascarin suum антиген.

Докато по-горе представихме няколко приложения на изобретението, то е очевидно, че основната конструкция може да се видоизмени, за да се осигурят други съединения и методи, които използват съединенията от настоящото изобретение. Поради това, трябва да се подразбира, че обхватът на това изобретение се определя от приложените претенции, а не от специфичните приложения, представени тук чрез примерите.

Листинг на последователностите (1) Обща информация:

(I) Заявител:

(A) Име: Biogen, Inc. (с изключение на US) (B) улица: 14 Cambridge Center (C) град: Cambridge (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 02142 (G) телефон: 617-679-2200 (H) телефакс: 617-679-2838 (A) Име: Ko-Chung Lin (само US) (B) улица: 253 Lincoln Street (C) град: Lexington (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 02173 (A) Име: Streven P. Adams (само US) (B) улица: 12 Berkley LaneLincoln Street (C) град: Andover (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 01810 (A) Име: Alfredo C. Castro (само US) (B) улица: 31 Glenwood Avenue (C) град: Woburn (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 01801 (A) Име: Craig N. Zimmerman (само US) (B) улица: 134 Highland Avenue # 6 (C) град: Sommerville (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 02143 (A) Име: Julio Hernan Cuervo (само US) (B) улица: 16 Elmer Street # 303 (C) град: Cambridge (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 02138 (A) Име: Wen-Chemg Lee (само US) (B) улица: 192 Spring Street (C) град: Lexington (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 02173 (A) Име: Charles E. Hammond (само US) (B) улица: 4 Chester Avenue ιοο: ~ — ______ (C) град: Burlington (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 01803 (A) Име: Mary Beth Carter (само US) (B) улица: 106 Sycamore Street (C) град: Belmont (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 02178 (A) Име: Ronald G. Aimquist (само US) (B) улица: 50 Solomon Pierce Road (C) град: Lexington (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 02173 (A) Име: Carol Lee Ensinger (само US) (B) улица: 732 Princeton Blvd. Apt # 20 (C) град: Lfwell (D) щат: Massachusetts (E) държава: United States of America (F) пощенски код (ZIP): 01851 (II) Заглавие на изобретението Инхибитори: на клетъчна адхезия (II!) Брой на последователностите: 4 (IV) Компютьрна_форма за четене:_______

101 (A) Тип среда: флопи диск (B) компютър: IBM PC съвместим (C) операционна система: PC-DOS/MS-DOS (D) програмно устройство: Patentin Release # 1.8. Version # 1.30 (ЕРО) (VI) Приоритетна дата на заявяване:

(A) номер на заявката: US 08/498 237 (B) дата на заявяване: 11 юли 1995 (2) Информация за последователността ID Νθ 1:

(1) Характеристика на последователността:

(A) дължина: 8 аминокиселини (B) тип: аминокиселина (C) верижност: единична (D) топология: линейна (III) Хипотетичен: не (XI) Описание на последователността: SEQ ID № 1:

Glu He Leu Asp Vai Pro Ser Thr

5 (2) Информация за последователност ID N° 2:

(I) Характеристика на последователността:

(A) дължина: 5 аминокиселини (B) тип: аминокиселина (C) верижност: единична (D) топология: линейна

102 (II) Молекулен тип: пептид (III) Хипотетичен:не (IV) Анти-сенс: не (XI) Описание на последователността: SEQ ID № 2:

Glu He Leu Asp Vai

5 (2) Информация за последователност ID № 3:

(1) Характеристика на последователността:

(A) дължина: 5 аминокиселини (B) тип: аминокиселина (C) верижност: единична (D) топология: линейна (II) Молекулен тип: пептид (III) Хипотетичен: не (IV) Анти-сенс: не (XI) Описание на последователността: SEQ ID № 3:

Leu Asp Vai Pro Ser

5 (2) Информация за последователност ID № 4:

(I) Характеристика на последователността:

(A) дължина: 27 аминокиселини (B) тип: аминокиселина (C) верижност: единична (D) топология: линейна (II) Молекулен тип: пептид

103 (III) Хипотетичен: не (XI) Описание на последователността SEQ ID № 4:

Cys Tyr Asp Glu Leu Pro Gin Leu Vai Thr Leu Pro His Pro Asn Leu

10 15

His Gly Pro Glu lie Leu Asp Vai Pro Ser Thr

104

Claims (45)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия, с формула (I)

   Z. (Y¹) - (Y²) - (Y³)„ - X (I) или негови фармацевтично приемливи производни;

   в което

   Ζ е избран от групата, състояща се от алифатен ацил, заместен с Νариламидо; хетероцикпоил; заместен аралкилкарбонил; хетероциклоалкилкарбонил; алкоксикарбонил; циклоалкилкарбонил, по избор кондензиран с арил; хетероциклоалкоксикарбонил; алкиламинокарбонил; ариламинокарбониЛуПо избор заместен с бис(алкилсулфонил)амино, алкоксикарбониламино или алкенил; аралкиламинокарбонил, по избор заместен с бис(алкилсулфонил)амино, алкоксикарбониламино или алкенил; алкилсулфонил; аралкилсулфонил; арилсулфонил; циклоалкилсулфонил,по избор конденциран с арил; хетероциклилсулфонил; хетероциклилалкилсулфонил; арилоксикарбонил; циклоалкилоксикарбонил; хетероциклилоксикарбонил; хетероциклилалкоксикарбонил; моно- или диалкиламинокарбонил,по избор заместен с арил; (алкил)(аралкил)-аминокарбонил; моно- или диаралкиламинокарбонил; моно- или ди-ариламинокарбонил; (арил)(алкил)аминокарбонил; моно или дициклоалкиламинокарбонил;

   105 хетероциклиламинокарбонил; хетероциклилалкиламинокарбонил;

   (алкил)(хетероциклил)аминокарбонил; (алкил)(хетероциклилалкил)аминокарбонил; (аралкил)(хетероциклил)аминокарбонил; (аралкил)(хетероциклилалкил)аминокарбонил; алкеноил, по избор заместен с арил; алкенилсулфонил,по избор заместен с арил; алкиноил,по избор заместен с арил; алкинилсулфонил, по избор заместен с арил; циклоалкенилкарбонил; цикпоалкенилсулфонил, циклоалкилалкилсулфонил; арилароил, биарилсулфонил; алкоксисулфонил; аралкоксисулфонил; алкиламиносулфонил; арилоксисулфонил; ариламиносулфонил; заместен с N-арилуреа алканоил; заместен с N-арилуреа алкилсулфонил; заместен с циклоалкенил карбонил; заместен с циклоалкенил сулфонил; алкеноксикарбонил,по избор заместен с арил; алкеноксисулфонил, по избор заместен с арил; алкиноксикарбонил, по избор заместен с арил; алкиноксисулфонил, по избор заместен с арил; алкенил или алкиниламинокарбонил, по избор заместен с арил; алкениламиносулфонил,по избор заместен с арил; алкиниламиносулфонил, по избор заместен с арил; заместен с ациламино алканоил; заместен с ациламино алкилсулфонил; заместен с аминокарбонил алканоил; заместен с карбамоил алканоил; заместен с карбамоил алкилсулфонил; хетероциклиламиносулфонил; заместен с карбоксиалкил аралкил; заместен с карбоксиалкил аралкилсулфонил; кондензиран с оксокарбоциклил ароил; кондензиран с оксокарбоциклил арилсулфонил; хетероциклилалканоил; М',№-(алкил)(арил)хидразинокарбонил; заместен с арилокси алканоил; и хетероциклилалкилсулфонил;

   при което заместителите в заместения аралкилкарбонил са избрани от групата, състояща се от водород, халоген, хидроксил, амино, нитро, алкил, алкенил, алкинил, арил, циано, алкокси, сулфонамидо, N-алкил гуанидино, ацетиламино, алкилкарбониламино, алкиламино, алкилсулфонил, (N-Ar'-урея-пара-заместен) и алкилтио,

   Y¹ означава -N(R¹)-C(R²)(A¹)-C(O)-;

   106

   Y² означава -N(R¹)-C(R²)(A²)-C(O)-;

   всеки Y³ означава формула -N(R¹) - C(R²) (A³) -C(O)-;

   всеки R¹ означава независимо водород, алкил и аралкил, алкенил, алкинил; циклоалкил; циклоалкенил; циклоалкилалкил; арил; аминоалкил; заместен с моно- или диалкил аминоалкил; заместен с моно- или диаралкил аминоалкил; хидроксиалкил; алкоксиалкил; меркаптоалкил, тиоалкоксиалкил;

   А¹ е избран от групата, състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклоалкил; алкил по избор заместен с амино, ациламино, аминозаместен ациламино, алкоксикарбониламино, арил, циклоалкил, карбокси, алкокси, аралкокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиаминокарбонил, (алкил)(аралкил)аминокарбонил; аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил, хидроксил, карбоксиалкиламинокарбонил, хидроксиламинокарбонил, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл;

   А² е избран от групата, състоя ща се от киселинни функционални групи или алкил, по избор заместен с киселинна функционална група, защитена киселинна функционална група или арил;

   всеки А³ е независимо избран от групата, състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответни защитени производни; арил; циклоалкил и алкил по избор, заместен с амино, ациламино, заместен с амино ациламино, арил, циклоалкил, карбокси, алкокси, аралкилокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, (алкил)(аралкил)аминокарбонил, аралкиламинокарбонил, диаралкиламиноарбонил, хидроксил, карбоксиалкиламинокарбонил, хидроксиламинокарбонил, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл;

   или R¹ и който и да е от А, взети заедно с атомите, към които са

   107 свързани, образуват 3- до 6- членен пръстен хетероцикъл всеки R² е независимо избран от групата, състояща се от водород и алкил;

   η означава цяло число от 0 до 8 и

   X е избран от групата,състояща се от алкокси, арилокси, аралкилокси, хидроксил, амино; алкиламино по избор, заместен с хидрокси, аминокарбонил, N-алкиламинокарбонил, карбокси или алкоксикарбонил; диалкиламино, цикпоалкиламино, дицикпоалкиламино; циклоалкилалкиламино; (алкил)(арил)амино; аралкил, по избор заместен с карбокси; диаралалкиламино; ариламино, хетероцикъл и заместен с (моно- или бискарбоксилна киселина) алкиламино; хетероциклиламино; хетероциклилзаместен алкиламино;

   и където съединението с формула (I) изрично не е:

   М'-карбоксиметил-М-(фенилацетил-1_-левцил-1_-аспартил-1.-фениланил1_-пролил)пиперазин (т.е. когато Ζ = фенилацетил, Y¹= L, Υ² = D, Υ³ = F/Р и X = 4-карбоксиметилпиперазинил) и изрично не е фенилацетил-1_-левцил-1_-аспартил-1_-фенилаланил-Опролинамид (т.е. когато Ζ= фенилацетил. Y¹ = L, Y² = D, Y³ = F/p, η = 2 и X=NH₂);

   и при условие, че Z не е пиридилкарбонил, пиридилацетил, фталимидо, 3-хинолиноил, пиразолилкарбонил или 2-пиразинилкарбонил, когато всички от следващите условия са изпълнени: (1) Y² е В, (2) Y³ е V, I, F, Р, W, Y или L и (3) η е 1; и също при условие, че Ζ не е пиридилкарбонил, пиридилацетил, фталимидо, 3-хинолиноил, пиразолилкарбонил или 2пиразинилкарбонил, когато едновременно Υ² е D и η е 0.
2. 2. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 1, в което:

   Ζ е избран от групата, състояща се от алифатен ацил, по избор заместен с N-ариламидо, хетероцикпоил; алкил- или арилсулфонил;

   108 заместен аралкилкарбонил; хетероциклоалкилкарбонил; алкоксикарбонил; циклоалкилкарбонил, по избор кондензиран с арил; хетероциклоалкоксикарбонил; алкиламинокарбонил; ариламинокарбонил и аралкиламинокарбонил, по избор заместен с бис(алкилсулфонил)амино, алкоксикарбониламино или алкенил;

   всеки R¹ означава независимо водород, алкил и аралкил; и

   X е избран от групата,състояица се от алкокси; арилокси; аралкилокси; хидроксил; амино; алкиламино, по избор заместен с хидрокси, аминокарбонил, N-алкиламинокарбонил, карбокси или алкоксикарбонил; диалкиламино, циклоалкиламино, дициклоалкиламино; циклоалкил-алкиламино; (алкил)(арил)амино; аралкиламино, по избор заместен с карбокси; диаралкиламино; ариламино; хетероцикъл и заместен с (моно- или бискарбоксилна киселина) алкиламин.

   109
3. 3. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 1, при което А¹ е избран от гпупата, състояща се от циклоалкил; хетероциклен пръстен (когато R¹ и А¹ са взети заедно) и алкил, в даден случай заместен с амино, ациламино, амино-заместен ациламино, арил, карбокси, циклоалкил, хидрокси, алкокси, аралкокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, (алкил)(аралкил)аминокарбонил; аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил. алкоксикарбониламино, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл.
4. 4. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 3, при което А¹ е избран от групата,състояща се от аминокарбонилетил. бензил, н-бутил, изобутил, карбоксиетил, циклохексил, 1-хидроксиетил, хидроксиметил. меркаптометил, 1метилпропил, метилтиоетил, н-пропил, изопропил, метоксикарбониламинобутил, 6-аминохексаноиламинобутил и (когато R¹ и А¹ са взети заедно) азетидин, азиридин, пиролидин и пиперидин.
5. 5. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 4, при което А¹ е избран от групата,състояща се от бензил, н-бутил, изобутил, метилоетил, циклохексил, 1метилпролил, н-пропил и изопропил.
6. 6. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 4, при което А¹ означава (когато R¹ и А¹ са взети заедно) пиролидин.
7. 7. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 1, при което А² е избран от групата,състояща се от алкил,в даден случай заместен с амино, аминокарбонил, арил, алкоксикарбонил, аралкилоксикарбонил,

   110 хидроксиламинокарбонил, карбокси, NH-съдържащ хетероцикъл, хидрокси или меркапто; и хетероциклен пръстен (когато R и А са взети заедно).
8. 8. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 7, при което А² е избран от групата,състояща се от карбоксиметил,2-карбоксиетил, 1-карбоксиетил, хидроксиламинокарбонилметил, хидроксиметил, меркаптометил, имидазолилметил, N-Bn-имидазолилметил, фенил, карбометоксиметил, карбобензилоксиметил и (когато R¹ и А² са взети заедно) азетидин, азиридин, пиролидин и пиперидин.
9. 9. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 8, при което А² е избран от групата,състояща се от карбоксиметил, 2-карбоксиетил, 1-карбоксиетил, хидроксиламинокарбонилметил, хидроксиметил, меркаптометил и имидазолилметил.
10. 10. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 1, при което А³ е независимо избран от групата,състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклоалкил и алкил, в даден случай заместен с арил, циклоалкил, карбокси, хидроксиламинокарбонил, алкокси, аралкилокси, меркапто, Nсъдържащ хетероцикъл, карбоксиалкиламинокарбонил или аминозаместен ациламино.
11. 11. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 10, при което А³ е независимо избран от групата,състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклохексил и алкил,в даден случай заместен с фенил, циклохексил, карбокси, хидроксиламинокарбонил, метокси, бензилокси, меркапто, N-

    Ill бензилимидазолил, биотинил, тетразолил, валинил-1Ч-карбонил или 6-аминохексаноиламино.
12. 12. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 1, при което Y^J е независимо избран от група, състояща се от аминокиселини и съответните защитени производни.
13. 13. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 1, при което:

    η = 2;

    Υ¹ е леуцинил;

    Υ¹ е аспартил и Υ¹ е валинилпролинил.
14. 14. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 1, при което X е избран от групата,състояща се от алкокси; арилокси; аралкилокси; хидроксил; амино; моно- и диалкиламино,в даден случай заместен с хидрокси, аминокарбонил, N-алкиламинокарбонил, карбокси или алкоксикарбонил; диалкиламино, циклоалкиламино, циклоалкилалкиламино, дициклоалкиламино, (алкил)(арил)амино; аралкиламино в даден случай заместен с карбокси; диаралкиламино; ариламино; N-съдържаш хетероцикъл; с бискарбоксилна киселина заместен алкиламино и с (моно- или бискарбокси)метиламинокарбонил-заместен N-съдържащ хетероцикъл.
15. 15. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 14, при което X е избран от група,състояща се от амино, метиламино, изопропиламино, изобутиламино, нбутиламино, трет-бутиламино, изоамил, изопентиламино, хексиламино, циклохексиламино, циклохексилметиламино, метилфениламино, фенилметиламино, фениламино, 4112 метоксифенилметиламино, диметиламино, диизопропиламино, диизолбутиламино, хидрокси, метокси, н-бутокси, трет-бутокси, бензилокси, 2-пиперидинкарбоксилна киселина, N'(a,a'-6HCкарбоксиметил)-2-пиперидинкарбоксамид, М'-карбоксиметил-2пиперидинкарбоксамид, 1-хидроксиметил-2-метилпропиламино, 11Ч'-метиламино-1-метилетиламино, 3,3-диметилбутиламино, 1-N'метиламидобутиламино, 1-амино-2-метилбутиламино, 1карбометокси-2-метилбутиламино, 1 -М'-метиламидо-2метилбутиламино, 1-карбокси-1-фенилметиламино, морфолино, пиперидинил, N-фенилпиперазинил, пипеколинил и пиперазинил.
16. 16. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 1, при което Z е избран от групата,състояща се от алифатен ацил, аралкилкарбонил, хетероциклоил, алкоксикарбонил и хетероциклоалкилкарбонил.
17. 17. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 16, при което Z е (М-Аг'-уреа)-пара-заместена аралкилкарбонилна група.
18. 18. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 17, при което Z е (1М-Аг'-уреа)-пара-заместена фенилметилкарбонилна група.
19. 19. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 2, избрано от групата,състояща се от съединения с номера 1 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4[[фениламино]карбонил]амино](3-метоксифенил)]ацетил-Ьлеуцил]-Ь-а-аспартил]-Ь-валил]-), 2 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4[[фениламино]карбонил]амино](3-метоксифенил)]ацетил-Ьметионил]-Ь-а-аспартил]-Ь-валил]-), 4 (L-валин, 1-[Ν-[Ν-[[4-[[(2метилфенил)амино]карбонил]амино](6-метокси-2пиридил)]ацетил-Е-леуцил]-Ь-а-аспартил]-), 144 2 (L-пролин, 1

    113 [N-[N-[N-[[4-[[(2хидрокси)фениламино]карбонил]амино]фенил]ацетил-Ь-леуцил]-Ьа-аспартил]-Ь-валил]-), 145 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4[[фениламино]карбонил]амино]фенил]ацетил-Ь-леуцил]-Ь-ааспартил]-Ь-валил]-), 146 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4-[[2хидрокси)фениламино]карбонил]амино]фенил]ацетил]-Ьметионил]-Ь-а-аспартил]-Ь-валил]-), 147 (L-пролинамид, 1-[N[Т4-[К-[[4-[[(2-хидрокси)фениламино]карбонил]амино](3метоксифенил)]ацетил-Ь-леуцил]-Ь-а-аспартил]-Ь-валил]-), 148 (L-пролинамид, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4-[[(2метилфенил)амино]карбонил]амино]фенил)]ацетил]-Е-леуцил]-Е-ааспартил]-Е-валил]-), 206 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4-[[2метилфенил)амино]карбонил]амино]фенил]ацетил-Е-леуцил]-Е-ааспартил]-Е-валил]-), 315 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4-[[2метилфенил)амино]карбонил]амино]фенил]ацетил]-Е-метионил]-Еа-аспартил]-Е-валил]-), 316 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4[[фениламино]карбонил]амино](2-пиридил)]ацетил]^-леуцил]-Еа-аспартил]-Е-валил]-), 317 (L-пролинамид, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4[[фениламино]амино]карбонил]амино](3-метоксифенил)]ацетил]Е-леуцил]-Е-а-аспартил]-Е-валил]-), 337 (L-серин, 1-[N-[N-[N[N-[ [4-[[(2-метилфенил)амино]карбонил] амино] фенил )]ацетил]-Елеуцил]-Е-а-аспартил]-Е-валил]-Е-пролил]-), 338 (L-треонин, 1[N-[N-[N-[N-[N-[[4-[[(2метилфенил)амино]карбонил]амино]фенил)]ацетил]-Е-леуцил]-Е-ааспартил]-Е-валил]-Е-пролил]-Е-серил]-), 345 (L-валин, 1-[N-[N[[4-[[(2-метилфенил)амино]карбонил]амино]фенил]ацетил]-Елеуцил]-Е-а-аспартил]-), 346 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4[[фениламино]карбонил]амино](6-метокси-2-пиридил)]ацетил]^леуцил]-Е-а-аспартил]-Е-валил]-), 347 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4114 [[2-флуорофенил)амино]карбонил]амино]фенил]ацетил]-Ьлеуцил]-Е-а-аспартил]-Ь-валил]-), 357 (L-пролинамид, 1-[N[14-[К-[[4-[[2-пиридил)амино]карбонил]амино]фенил]ацетил]-Елеуцил]-Ь-а-аспартил]-Ь-валил]-), 358 (L-пролин, 1-[N-[N-[N[[4-[[(2-метилфенил)амино]карбонил]амино]фенил]ацетил]-Ьлеуцил]-Ь-а-аспартил]-Ь-валил]-), съединение с два еквивалента от 2-амино-2-(хидроксиметил)-1,3-пропандиол) и 359 (L-пролин, 1-[Ν-[Ν-[Ν-[[4-[[2метилфенил)амино]карбонил]амино]фенил]ацетил]-Е-леуцил]-Е-ааспартил]-Ь-валил]-), динатриева сол.
20. 20. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 19, избрано от групата,състояща се от съединения с номера 1, 206, 316, 358 и 359.
21. 21. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 20, избрано от групата,състояща се от съединения с номера 358 и 359.
22. 22. Фармацевтичен състав,съдържащ съединение съгласно една от претенциите 1 до 21 в достатъчно количество за предпазване, инхибиране или потискане на клетъчната адхезия и фармацевтично приемлив носител.
23. 23. Фармацевтичен състав съгласно претенция 22, съдържащ освен това средство избрано от групата,състояща се от кортикостероиди, бронходилататори, антиастматици, противовъзпалителни средства, противоревматични средства, имуносупресанти, антиметаболити, имуномодулатори, антипсориатици и антидиабетици.

    - 115 -
24. 24. Използване на съединение съгласно претенции от 1 до 21, за производство на фармацевтичен състав, който се прилага за предпазване, инхибиране или потискане на клетъчна адхезия при бозайници.
25. 25. Използване съгласно претенция 24, при което фармацевтичният състав се прилага за предпазване, инхибиране или потискане на възпаление.
26. 26. Използване съгласно претенция 25, при което възпалението е свързано с клетъчна адхезия.
27. 27. Използване съгласно претенция 24, при което фармацевтичният състав се прилага за предпазване, инхибиране или потискане на имунния или автоимунния отговор.
28. 28. Използване съгласно претенция 27, при което имунният или автоимунният отговор е свързан с клетъчна адхезия имунен или автоимунен отговор.
29. 29. Използване съгласно претенция 24, при което фармацевтичният състав се прилага за лечение или предпазване на заболяване, избрано от групата, състояща се от астма, артрит, псориазис, трансплантационно отхвърляне, мултиплена склероза, диабет и възпалително чревно заболяване.

    116
30. 30. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия с формула (I)

    Ζ - (Υ') - (Y²) - (Y³)_n - X (I) или фармцевтично приемливо производно на същото, в която:

    Ζ е (К-Аг'-уреа)-пара-заместен аралкилкарбонил;

    Y¹ е -N(R‘)-C(R²)(A‘)-C(O)-;

    Y² е -N(R¹)-C(R²)(A²)-C(O)-;

    всеки Υ се представя с формулата -N(R )-C(R )(А )С(О)-;

    всеки R¹ е независимо избран от грпупата,състояща се от водород, алкил, аралкил; алкенил; алкинил; циклоалкил; циклоалкенил; циклоалкилалкил; арил; аминоалкил; моно- или дизаместен аминоалкил; моно- или ди-аралкил-заместен аминоалкил; хидроксиалкил; алкоксиалкил; меркаптоалкил; и тиоалкоксиалкил;

    А¹ е избран от групата,състояша се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклоалкил; и алкил в даден случай заместен с амино, ациламино, аминозаместен ациламино, алкоксикарбониламино, арил, циклоалкил, карбокси, алкокси, аралкилокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, (алкил)(аралкил)аминокарбонил, аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил, хидроксил, карбоксиалкиламинокарбонил, хидроксиламинокарбонил, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл;

    А е избран от групата,състояща се от киселинна функционална група и алкил,в даден случай заместен с киселинна функционална група, защитена киселинна функционална група или арил;

    117 всеки А е независимо избран от групата,състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; арил; циклоалкил: и алкил,в даден случай заместен с амино, ациламино, амино-заместен ациламино, арил, циклоалкил, карбокси, алкокси, аралкилокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил. алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, (алкил)(аралкил)аминокарбонил, аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил, хидроксил, карбоксиалкиламинокарбонил. хидроксиламинокарбонил, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл, или R¹ и всеки А са взети заедно с атомите,с които те са свързани,за да се образува 3- до 6-членен пръстенен хетероцикъл;

    всеки R е независимо избран от групата, състояща се от водород и алкил;

    η е цяло число от 0 до 8; и

    X е избран от групата,състояща се от алкокси;

    арилокси; аралкилокси; хидроксил; амино; алкиламино в даден случай заместен с хидрокси, аминокарбонил, Νалкиламинокарбонил, карбокси или алкоксикарбонил; диалкиламино; циклоалкиламино; дициклоалкиламино; циклоалкилалкиламино;(алкил)(арил)амино; аралкиламино,в даден случай заместен с карбокси; диаралкиламино; ариламино; хетероцикъл; и с (моно- или бис-карбоксилна киселина)-заместен алкиламин; хетероциклиламино; хетероциклил.заместен алкиламино.
31. 31. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 30, където всеки Υ³ е независимо избран от групата,състояща се от аминокиселини и съответните защитени производни.

    118
32. 32. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 30, където:

    η е 2;

    Υ¹ е леуцинил;

    Υ² е аспартил; и

    Υ³ е валинилпролинил.
33. 33. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 30, където Ζ е (М-Аг'-уреа)-пара-з1местен фенилметилкарбонил.
34. 34. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия с формула (I)

    Ζ-(Υ')-(Υ²)-(Υ³)η-Χ (I) или фармацевтично приемливо производно на същото, където:

    Ζ е избран от групата,състояща се от алкилсулфонил; аралкилсулфонил; арилсулфонил; циклоалкилсулфонил,в даден случай кондензиран с арил; хетероциклилсулфонил; хетероциклилалкилсулфонил; алкенилсулфонил,в даден случай заместен с арил; алкинилсулфонил,в даден случай заместен с арил; циклоалкенилсулфонил; циклоалкилалкилсулфонил; биарилсулфонил; алкоксисулфонил; аралкоксисулфонил; алкиламиносулфонил; арилоксисулфонил; ариламиносулфонил; Νарилуреа-заместен алкилсулфонил; циклоалкенил-заместен сулфонил; алкеноксисулфонил,в даден случай заместен с арил; алкиноксисулфонил,в даден случай заместен с арил; алкениламиносулфонил,в даден случай заместен с арил; алкиниламиносулфонил,в даден случай заместен с арил; ациламино-заместен алкилсулфонил; карбамоил-заместен алкилсулфонил; хетероциклиламиносулфонил; карбоксиалкил

    119 заместен аралкилсулфонил; оксокарбоциклил-кондензиран арилсулфонил; и хетероциклилалкилсулфонил;

    Y¹ е -N(R¹)-C(R²)(A¹)-C(O)-;

    Y² е -N(R¹)-C(R²)(A²)-C(O)-;

    всеки Y³ е представен с формулата -N(R¹)-C(R²)(A^J)С(О)-;

    всеки R¹ е независимо избран от групата,състояща се от водород, алкил, аралкил, алкенил, алкинил, циклоалкил, циклоалкенил, циклоалкилалкил, арил, аминоалкил, моно- или диалкил-заместен аминоалкил, моно- или ди-аралкил-заместен аминоалкил, хидроксиалкил, алкоксиалкил, меркаптоалкил и тиоалкоксиалкил;

    А¹ е избран от групата,състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклоалкил; и алкил,в даден случай заместен с амино, ациламино, амино-заместен ациламино, алкоксикарбониламино, арил, циклоалкил, карбокси, алкокси, аралкилокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, (алкил)(аралкил)аминокарбонил, аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил, хидроксил, карбоксиалкиламинокарбонил, хидроксиламинокарбонил, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл;

    А² е избран от групата,състояща се от киселинни функционални групи и алкил_?в даден случай заместен с киселинна фунционална група, защитена киселинна функционална група или арил;

    всеки А³ е независимо избран от групата,състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; арил; циклоалкил; и алкил,в даден случай заместен с

    120 амино, ациламино, амино-заместен ациламино, арил, циклоалкил, карбокси, алкокси, аралкилокси, алкоксикарбонил, аралкоксикарбонил, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, (алкил)(аралкил)аминокарбонил, аралкиламинокарбонил, диаралкиламинокарбонил, хидроксил, карбоксиалкиламинокарбонил, хидроксиламинокарбонил, меркапто, тиоалкокси или хетероцикъл;

    или R¹ и всеки А са взети заедно с атомите, към които те са свързани,образуват 3- до 6-членен пръстен хетероцикъл;

    всеки R² е независимо избран от групата,състояща се от водород и алкил;

    η е цяло число от 0 до 8; и

    X е избран от групата,състояша се от алкокси;

    арилокси; аралкилокси; хидроксил; амино: алкиламино,в даден случай заместен с хидрокси, аминокарбонил, Νалкиламинокарбонил, карбокси или алкоксикарбонил; диалкиламино; циклоалкиламино; дициклоалкиламино; циклоалкилалкиламино; (алкил)(арил)амино; аралкиламино, в даден случай заместен с карбокси; диаралкиламино; ариламино; хетероцикъл; и (моно- или бис-карбоксилна киселина)-заместен алкиламин; хетероциклиламино: хетероциклил-заместен алкиламино.
35. 35. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 34, където А¹ е избран от групата,състояща се от аминокарбонилетил, бензил, н-бутил, изобутил, карбоксиетил, циклохексил, 1-хидроксиетил, хидроксиметил, меркаптометил, 1метилпропил, метилтиаетил, н-пропил, изопропил, метоксикарбониламинобутил, 6-аминохексаноиламинобутил, и

    121 (когато А¹ и R¹ са взети заедно) азетидин, азиридин, пиролидин, и пиперидин.
36. 36. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 35, където А¹ е избран от групата,състояща се от бензил, н-бутил, изобутил, метилтиоетил, циклохексил, 1метилпропил, н-пропил, и изопропил.
37. 37. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 34, където А² е избран от групата,състояща се от карбоксиметил, 2-карбоксиетил, 1-карбоксиетил, хидроксиламинокарбонилметил. хидроксиметил, меркаптометил, имидазолилметил, N-Bn-имидазолилметил, фенил, карбометоксиметил, карбобензилоксиметил, и (когато А² и R¹ са взети заедно) азетидин, азиридин, пиролидин и пиперидин.
38. 38. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 37, където А² е избран от групата,състояща се от карбоксиметил, 2-карбоксиетил, 1-карбоксиетил, хидроксиламинокарбонилметил. хидроксиметил, меркаптометил и имидазолилметил.
39. 39. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 34, където А³ е избран от групата,състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклоалкил; и алкил в даден случай заместен с арил, циклоалкил, карбокси, хидроксиламинокарбонил, алкокси, аралкилокси, меркапто, N-съдържащ хетероцикъл, карбоксиалкиламинокарбонил или амино-заместен ациламино.
40. 40. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 39, където А³ е избран от групата,състояща се от аминокиселинни странични вериги и съответните защитени производни; циклохексил; и алкил,в даден случай заместен с

    122 фенил, циклохексил, карбокси, хидроксиламинокарбонил, метокси, бензилокси, меркапто, N-бензилимидазолил, биотинил, тетразолил, валинил-К-карбонил, или 6-аминохексаноиламино.
41. 41. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 34, където всеки Y³ е независимо избран от групата,състояща се от аминокиселини и съответните защитени производни.
42. 42. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 34, където η е 2;

    Υ¹ е леуцинил;

    Υ² е аспартил; и

    Υ³ е валинилпролинил.
43. 43. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 34, където X е избран от групата,състояща се от алкокси; арилокси; аралкилокси; хидроксид; амино; моно-и диалкиламино,в даден случай заместен с хидрокси, аминокарбонил, Ν- алкиламино-карбонил, карбокси или алкоксикарбонил ;диалкиламино; циклоалкиламино; дициклоалкиламино; циклоалкилалкиламино; (алкил)(арил)амино; аралкиламино,в даден случай заместен с карбокси; диаралкиламино; ариламино; Ν- съдържащ хетероцикъл; с бискарбоксилна киселина-заместен алкиламин; и (моно- или бискарбокси)метиламино-карбонил-заместен N-съдържащ хетероцикъл.
44. 44. Съединение инхибитор на клетъчна адхезия съгласно претенция 43, където X е избран от групата,състояща се от амино, метиламино, изопропиламино, изобутиламино, нбутиламино, трет.-бутиламино, изоамил, изопентиламино,

    123 хексиламино, циклохексиламино, циклохексилметиламино, метилфениламино, фенилметиламино, фениламино, 4метоксифенилметиламино, диметиламино. диизопропиламино, диизобутиламино, хидрокси, метокси, н-бутокси, трет-.-бутокси, бензилокси, 2-пиперидинкарбоксилна киселина, М'-(а,а'-бискарбоксиметил)-2-пиперидинкарбоксамид. Я'-карбоксиметил-2пиперидинкарбоксамид, 1-хидроксиметил-2-метилпропиламино, 1N'-метиламидо-!-метил етиламино, 3,3-диметилбутиламино, 1-N'метиламидобутиламино, 1-амидо-2-метилбутиламино, 1карбометокси-2-метилбутиламино, 1 -1М'-метиламидо-2метилбутиламино, 1-карбокси-1-фенилметиламино, морфолино, пиперидинил, N-фенилпиперазинил, пипеколинил и пиперазинил.
45. 45. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съдържа съединение съгласно някоя от претенциите 30 до 44 за използване за предотвратяване, инхибиране или потискане на клетъчната адхезия у бозайник.