BG63047B1

BG63047B1 - Азациклохексапептиди

Info

Publication number: BG63047B1
Application number: BG99999A
Authority: BG
Inventors: James Balkovec; Frances Bouffard; Regina Black
Original assignee: Merck & Co. Inc.
Priority date: 1993-03-16
Filing date: 1995-09-13
Publication date: 2001-02-28
Also published as: WO1994021677A1; EP0620232B1; DE10299013I1; GR3031872T3; DE69421639D1; AU668804B2; HU217614B; BR1100273A; NL300076I1; SK282527B6; CA2118757C; IL108892A0; BG99999A; KR960701092A; NO953648L; CZ286235B6; LV12574B; US5514650A; NO953648D0; EP0620232A1

Abstract

Съединенията проявяват превъзходни антибиотични свойства. Те имат обща формула@@в която заместителите имат посочените в описанието значения. Изобретението се отнася и до методи за получаване на посочените съединения.

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до азациклохексапептиди и метод за тяхното получаване. Тези съединения намират приложение в медицината за терапевтични антиинфекциозни цели, тъй като действат антимикробно.

Предшестващо състояние на техниката

Известни са съединения, които действат антимикробно и по-специално антигъбично и антипневмоцистно. Такива съединения са описани например в патенти ЕР А 2340947, ЕР А 0359529, ЕР А 0405997 и ЕР А 2365554. Те обаче имат ниско антимикробно действие и по-специално имат ниска антигъбична и антипневмоцистна активност.

Техническа същност на изобретението

Настоящото изобретение включва азациклохексапептидите с формула I (Послед. индент. № 1-15), които имат циклохексапептиден пръстен при 5-ия въглероден атом на 4-хидроксиорнитиновия компонент (тук по-надолу означаван С-5-орн) и могат да се представят със следната формула

(I) в която R, е Н или ОН,

R₂ е Н, СН, или ОН,

R₃ е Н, СН₃, CH₂CN, CH₂CH₂NH₂ или CH₂CONH₂,

R¹ е С₉-С₂₁-алкил, С„-С₂₁-алкенил, С_ГС_1О-алкоксифенил или С^-С^-алкоксинафтил,

R е Н, С^-Сд-алкил, С₃-С₄-алкенил, (СН₂)₂.₄ОН, (CH₂)₂.₄R‘^vR^v, CO(CH₂),.₄NH₂,

R¹¹¹ е Н, С]-С₄-алкил, С₃-С₄-алкенил, (СН₂)₂.₄ОН, (CH₂)₂.₄NR^ivR^v или

R и R¹ взети заедно означават -(СН₂)₄, -(СН₂)₅-, -(СН₂)₂О(СН₂)₂- или (CH₂)₂-NH-(CH₂)₂-,

R^lv е Н или Cj-Сд-алкил,

R^v е Н или Cj-Сд-алкил, и до техни присъединителни с киселина соли.

Когато се използва означението “алкил”, “алкенил” или “алкокси”, то включва радикали с разклонена или права верига.

Съединенията съгласно изобретението общо се получават като смес от стереоизомерни форми, в която обикновено доминира едната форма. Условията могат да се нагласят така, че обикновен специалист в областта да получи главно единия желан изомер. Съединенията с предпочитана стереоизомерна форма, означена тук като “нормална” форма, могат да се видят в примерите с пунктирана линия под равнината при “С-5орн” позиция. Означението “епи” се използва за тези съединения, при които групата при “С-5-орн” позиция е над равнината.

Фармацевтично приемливите соли, подходящи като присъединителни с киселина соли, са тези, получени с киселини, като солна, бромоводородна, фосфорна, сярна, малеинова, лимонена, оцетна, винена, янтарна, оксалова, ябълчна, глутаминова и подобни и включват и други киселини, свързани с фармацевтично приемливите соли, изброени в Journal of Pharmaceutical Science, 66, 2 (1977).

Съответните ядра за азапроизводните съгласно изобретението (съединение с формула I) и идентифицираната последователност за тези съединения може да се види в следващата таблица. Тъй като пептидните ядра могат да бъдат същите без оглед на заместителя R¹, R¹¹ или R¹ и тъй като идентификационният номер на последователността се определя за основните съединения, амините и солите имат същите идентификационни последователности.

Аза съед.	R1	«2	Из	Послед. идент. :
1-1	н	н	ch₂conh₂	1
1-2	н	н	ch₂cn	2
1-3	н	н	ch₂ch₂nh₂	3
1-4	он	н	ch₂conh₂	4
1-5	он	Н	ch₂cn	5
1-6	он	н	ch₂ch₂nh₂	6
1-7	он	сн₃	ch₂conh₂	7
1-8	он	сн₃	ch₂cn	8
1-9	он	сн₃	ch₂ch₂nh₂	9
1-10	он	сн₃	CH₃	10
1-11	он	сн₃	Η	11
1-12	он	он	ch₂conh₂	12
1-13	он	он	ch₂cn	13
1-14	он	он	ch₂ch₂nh₂	14
1-15	н	сн₃	ch₃	15

Едно от съединенията, което е особено изявено за контрол на микотични инфекции, е съединението, идентифицирано като съединение 1-6, където R е Н, R¹ е

CH₂CH₂NH₂ и R'e 9,11-диметилтридецил (DMTD) и което конкретно може да се назове съединение 1-6-1 (Послед. идент. № 6).

В горното означение 1-6-1 се отнася до първото съединение, в което подреждането на ядрата е 1-6. Тъй като при всички съединения от настоящото изобретение заместителят при “С-5-орн” е азот, заместителите 5 при този азот могат да варират и всички съединения, които имат същите Ц, R₂ и R₃, могат да бъдат Послед. идент. № 6.

Съединенията са разтворими в нисши алкохоли и полярни апротни разтворители ка- 10 то диметилформамид (ДМФ), диметилсулфоксид (ДМСО) и пиридин. Те са неразтворими в разтворители като диетилов етер и ацетонитрил.

Съединенията съгласно изобретението 15 са полезни като антибиотици, по-специално като противогъбно средство или като антипротозойно средство. Противогъбните средства са полезни за контрол, както на филаментозни фунги, така и за дрожди. Те по-специално са приспособими за прилагане за лечение на микотични инфекции у млекопитаещи, по-специално такива, причинени от Candida species като С. albicans, С. tropicalls и С. pseudotropicalls, Cryptococcus видове като С. neoformans и Aspergillus видове като А. fumigatus, A. flavus, A. niger. Те също така са полезни за лечение и/или предпазване от Pneumocystis carinii pneumonia, към когото имунокомпромисните пациенти са особено чувствителни, както е описано тук подолу.

Съединенията съгласно изобретението могат да се получат от циклопептиди с формула

(Послед. идент. № 1-15) посредством редица взаимодействия, при които кислородният атом при “С-5-орн” (което може да се означи още като хемиаминална позиция) в крайна сметка се замества с азот. Изходните продукти могат да бъдат природни продукти или модифицирани природни продукти, както са описани по-долу. Когато R_t е водород вместо хидроксил, аза съединенията могат да се получат посред4θ ством алтернативна серия реакции. Методът, приложим за получаване на съединенията, където R] е или Н или ОН е описан най-напред.

Идентифицираните последователнос45 ти на изходните продукти се виждат от следващата таблица:

Идент.послед.

Съеди- нение	R1	Й2	Из	на изходния продукт
А-1	Н	н	ch₂conh₂	16
А-2	н	н	ch₂cn	17
А-3	н	н	ch₂ch₂nh₂	18
А-4	он	н	ch₂conh₂	19
А-5	он	н	ch₂cn	20
А-6	он	н	ch₂ch₂nh₂	21
А-7	он	сн₃	ch₂conh₂	22
А-8	он	сн₃	ch₂cn	23
А-9	он	сн₃	ch₂ch₂nh₂	24
А-10	он	сн₃	CH₃	25
А-11	он	сн₃	H	26
А-12	он	он	CH₂CONH₂	27
А-13	он	он	ch₂cn	28
А-14	он	он	ch₂ch₂nh₂	29
А-15	н	сн₃	ch₃	30

Съединенията А-4 и А-7 са идентифицирани в литературата като (J. Antibiotics 45, 1855-60 Dec. 1992) пнеумокандин В_о и пнеумокандин А_о, когато R¹ - DMTD.

Когато в съединение А-1 R¹ и R² представляват един от двата варианта и R₃ е -Н, СН₃ или -CHjCONH₂ (Послед. идент. № 16, 19, 22, 25-27 и 30), те могат директно да се използват в първия метод. Когато Rj е -CH₂CN или -CHjCH₂NH₂, групата -CHjCONHj може първо да се превърне в -CHjCN или -CH₂CH₂NHj, както е описано по-долу, и всички модифицирани съедине ния (Послед. идент. № 17-18, 20-21, 23-24, 28-29) да се използват при първия метод, или алтернативно, съединението, в което R₃е -CH₂CONH₂ може да се използва за получаване на съединение с N при хемиаминалната позиция и групата -CH₂CONH₂ в получения краен продукт се превръща в групата -CH₂CN или -CH₂CH₂NH₂.

Първо, когато R,, R₂ и R₃ в изходния продукт са същите, както и в крайния продукт, може да се използва последователността

H₂NCH₂CH2SH н* **

Етап А

2,2 [0]

Етап В (В) (Послед. идент. № 31-45)

Позицията на С-5-орн или хемиаминалната позиция

(I) (Послед. идент. № 1-15)

нормален или епи (I) (Послед. идент.

№ 1-15)

В етап А изходният продукт съединение А (Послед. идент. № 16-30), алкилтиолът или арилтиолът и киселината взаимодействат в апротен разтворител при безводни условия за време, достатъчно да се осъ ществи взаимодействието, като се получава съединение В (Послед. идент. № 31-45), представени в следващата таблица. Намерено е, 45 че за този етап е полезен аминоетилтиолът.

Съединение	«1	*2	«3	Идент.послед. на серния межди нен продукт
B-l	н	н	ch₂conh₂	31
В-2	н	н	ch₂cn	32
В-З	н	н	ch₂ch₂nh₂	33
В-4	он	н	ch₂conh₂	34
В-5	он	н	ch₂cn	35
В-6	он	н	ch₂ch₂nh₂	36
В-7	он	СНз	ch₂conh₂	37
В-8	он	СНз	ch₂cn	38
В-9	он	СНз	ch₂ch₂nh₂	39
В-10	он	СНз	CH₃	40
В-11	он	СНз	H	41
В-12	он	он	CH₂CONH₂	42
В-13	он	он	ch₂cn	43
В-14	он	он	ch₂ch₂nh₂	44
В-15	н	СНз	CH₃	45

За етап А подходящи киселини са с«лл. ни органични киселини и минерални киселини. Примери за силни органични киселини са камфорсулфоновата киселина, р-толуенсулфоновата киселина и метансулфоновата киселина. Минералните киселини са солна киселина и бромоводородна киселина. Камфорсулфоновата киселина е за предпочитане.

Подходящи разтворители са диметилформамид, диметилсулфоксид, 1-метил-2-пиролидинон и хексаметилфосфорен триамид. Предпочитат се диметилформамид или диметилсулфоксид.

Взаимодействието най-общо се провежда при стайна температура в продължение на 1 до около 10 дни.

При провеждането на взаимодействи ето, циклохексапептидът, тиолът и киселината се разбъркват заедно в подходящ разтворител, докато взаимодействието завърши. След това реакционната смес се разрежда с вода и се провежда флаш хроматография на смола, като се използва 10 до 40% ацетонитрил/вода, съдържаща 0,1% трифлуороцетна киселина като елуент. Фракциите, съдържащи чистия продукт, могат да се концентрират и лиофилизират и лиофилизираният продукт да се пречисти посредством високоефективна течна хроматография (HPLC).

Подходящи колони за HPLC са тьрговскидостъпните колони, продавани под наименование на търговска марка или търговско наименование като “Zorbax” (DuPont), “Delta Рак” (Waters), Bio-Rad (Bio-Rad), “Lichroprep” RP18 (E. Merck). Специфичните колони са посочени в примерите за получаване.

В етап В, съединение С (Послед. идент.

№ 31-45), сулфонът се получава чрез окис- 5 ление на съединение В. Подходящи окисляващи средства или окислители са “Oxone”, (KHSO_rKHSO₄.K₂SO₄ 2:1:1, Aldrich Chemicals) метахлоропероксибензоена киселина и перок сиоцетна киселина. Идентифицираната последователност на съединение С е същата, както на съединение В, тъй като атомът, свързан с хемиаминалния въглероден атом, е още сяра.

Идентифицираната последователност на сулфоните е, както следва:

Съеди- нение	R1	»2	^R3	Идент.послед. на сулфоновия продукт
С-1	н	н	ch₂conh₂	31
С-2	н	н	ch₂cn	32
С-3	н	н	ch₂ch₂nh₂	33
С-4	он	н	ch₂conh₂	34
С-5	он	н	ch₂cn	35
С-6	он	н	ch₂ch₂nh₂	36
С-7	он	СН₃	ch₂conh₂	37
С-8	он	СНз	ch₂cn	38
С-9	он	СНз	ch₂ch₂nh₂	39
С-10	он	СНз	ch₃	40
С-11	он	СНз	Η	41
С-12	он	он	ch₂conh₂	42
С-13	он	он	ch₂cn	43
С-14	он	он	ch₂ch₂nh₂	44
С-15	н	СНз	CH₃	45

Окисляването на тиоетера (съединение В) до сулфон (съединение С) се провежда с около две моларни количества окислител. Когато се използва едно моларно количество окислител, продуктът е сулфоксид, който след това може да се превърне в сулфон. Сулфоксидът може да се използва като междинно съединение за получаване на аза съединения, но сулфонът е за предпочитане. Използва се слаб излишък от окисляващото средство.

Взаимодействието се извършва в безводна среда, за предпочитане смес от ацетонитрил и вода. Предпочитат се равни количества, макар че могат да се използват съотношения 1:9 до 9:1.

При провеждането на взаимодействието окислителят се прибавя към разтвор на съединение В (Послед. идент. № 31-45) в 1:1 ацетонитрил/вода и сместа се оставя да престои при стайна температура за време, достатъчно да завърши взаимодействието, като се получава съединение С, най-общо от около 30 min до един час.

След завършване на взаимодействието, съединението се извлича от реакционната смес чрез разреждане с вода и хроматографиране. Подходяща е флаш колонна хроматография с обърната фаза (С18) при този етап на пречистване. Предпочитан елуент е 30-45% ацетонитрил/вода (0,1% трифлуороцетна киселина) в 5-процентен степенен градиент. Подходящите фракции се лиофилизират, за да се извлече междинният сулфон, съединение С (Послед. идент. № 31-45). Тези междинни съединения проявяват лабилСъедн- Rj R₂ R3 ност, така че изолирането трябва да се проведе, колкото се може по-бързо.

Съединение С може да се превърне в съединение, което има азотен атом, свързан 5 с “С-5-орн”. Както се вижда от технологичната схема, взаимодействието на съединение С с алкалнометалния азид води до получаване на азид на това място (съединение D), докато взаимодействието с амин 10 (амоняк или амин) води до получаване на аминогрупа при “С-5-орн” мястото, (съединение С). Съединение D е важно междинно съединение за повечето от съединенията съгласно изобретението. Макар че съединение 15 D има азот при С-5-орн, тъй като то не е краен продукт, за съединение D отделно е идентифицирана последователността.

Послед. идент. № за съединение D могат да се намерят на следващата таблица: 20

Идент.послед.

на азнда нение

D-1	Н	н	ch₂conh₂	46
D-2	Н	н	ch₂cn	47
D-3	Н	н	ch₂ch₂nh₂	48
D-4	ОН	н	ch₂conh₂	49
D-5	ОН	н	ch₂cn	50
D-6	ОН	н	ch₂ch₂nh₂	51
D-7	ОН	СН₃	ch₂conh₂	52
D-8	ОН	СНз	ch₂cn	53
D-9	ОН	сн₃	ch₂ch₂nh₂	54
D-10	ОН	сн₃	CH₃	55
D-11	ОН	СН₃	H	56
D-12	ОН	он	CH₂CONH₂	57
D-13	ОН	он	ch₂cn	58
D-14	ОН	он	ch₂ch₂nh₂	59
D-15	н	сн₃	ch₃	60

Азидът може да се получи чрез прибавяне на алкалнометален азид при разбъркване при стайна температура към разтвор на сулфон (съединение С, Послед. идент. № 31-45) в подходящ разтворител за време, дос- 5 татъчно да завърши взаимодействието с образуване на азида, определено посредством HPLC анализ. Реакционната смес след това може да се разреди с водна киселина като трифлуороцетна киселина и след това да се 10 хроматографира, за да се отдели желаният азид (съединение D) от реакционната смес. Колонна флаш хроматография с обърната фаза (С18), като се използва 10-25% ацетонитрил/вода (0,1% трифлуороцетна кисели- 15 на) в 5%-ен степенен градиент, е подходяща за тази процедура.

Азидът (съединение D) след това може да се редуцира до съединение, което има три свободни аминогрупи, което е сред край- 20 ните продукти (съединение I, послед. идент. 1-15) съгласно настоящото изобретение. Взаимодействието може да се проведе чрез смесване на азида (съединение I) с Pd/C в разтворител като ледена оцетна киселина и хид- 25 рогениране при налягане от бутилка в продължение на 10 до 20 h. След това продуктът може да се отдели, като първо се отстранява катализаторът чрез филтриране и лиофилизиране на филтрата, като се полу- 30 чава амин (Послед. идент. № 1-15), като аминът е първичен амин.

Така полученият амин може да се превърне в заместен амин, както е описано подолу. 35

Съединение I, в което -NWR¹¹¹означава -NH(CH2)2NH2 или общо -NH(CH2)24 NR'^vR^v, може да се получи от сулфона по метод, при който диаминът H2N(CH₂)_{2 4} NR^,vR^v взаимодейства със сул- 40 фона (съединение С, послед. идент. № 3145).

Взаимодействието се провежда в апротен разтворител, като назованите по-горе, и стайна температура. Използва се около десеткратен излишък от амина. Взаимодействието може да се проведе за време от повече от един час до няколко часа.

При провеждане на взаимодействието подходящият амин се прибавя към разтвор на сулфона в безводен апротен разтворител и реакционната смес се разбърква при стайна температура до получаване на съединение I (Послед. идент. № 1-15), при които заместителят при С-5-орн е -NR'R¹“. Желаното съединение може след това да се отдели чрез разреждане с водна трифлуороцетна киселина и след това - хроматографиране. Подходяща е флаш колонна хроматография с обърната фаза (С18) при елуиране с 10 до 25% ацетонитрил/вода (0,1% трифлуороцетна киселина) в 5%-ен степенен градиент. Подходящите фракции могат да се лиофилизират, за да се извлече продуктът като сол на трифлуороцетната киселина.

Трифлуороцетната сол може да се превърне в друга сол чрез разтваряне във вода и пропускане през Bio-Rad AG2-X8(C1·) полипреп колона и извличане на продукта като хидрохлоридна сол.

Когато R, във формула I е водород, съединение I’ (Послед. идент. № 1-3,15), азотът може да се вкара директно в хемиаминалната позиция чрез взаимодействие за образуване на азид, който след това се редуцира до амин, който в даден случай може да се алкилира или ацилира, за да се получи крайният продукт. Взаимодействието може да се проследи на следващата реакционна схема.

Макар че R₍ е водород в някои природни циклохексапептиди, R, обикновено е хидроксил. Така за някои от съединенията, съединение А’ в реакционната схема се получа- 30 ва в първия етап от съответното съединение, в което R, е ОН.

Получаването на редуцираното съединение може да се извърши чрез разбъркване на съответното хидроксилно съединение в 35 1лС1О₄-диетилов етер при стайна температура, като се прибави трифлуороцетна киселина, след това триетилсилан и като се подложи сместа на бързо разбъркване в продължение на 4 до 10 h или докато изходното хид- 40 рокси съединение повече не се открива с аналитична HPLC. Реакционната смес след това се излива в дестилирана вода, като се получава редуциран продукт като утайка, която след това се обработва по известни начи- 45 ни. Така полученият редуциран продукт може да се използва с или без пречистване за получаване на азида.

Продуктите, в които R, е Н, могат да се получат чрез прибавяне на модифицира- 50 ния циклохексапептид към получен разтвор на NH₃. NH₃ може да се получи от натриев азид и трифлуороцетна киселина. Взаимодействието се осъществява при стайна температура, като се получава азид, който може да се отдели по общоприети процедури и да се пречисти чрез HPLC.

Пречистеният азид може да се редуцира до амин чрез хидрогениране с паладий/въглен по подобен начин на описания по-горе.

Амините, получени, както е описано по-горе, и притежаващи първична аминогрупа -NH₂ могат след това да се алкилират по обичайните начини, като се получава заместена аминогрупа. Накратко, алкилирането може да се извърши чрез взаимодействие на подходящо заместен алкилхалид с амин (съединение I, NRⁿRⁱⁿ - NH₂, Послед. идент. № 1-15) в апротен разтворител, в присъствие на основа, като се получава монозаместен амин (съединение I, NRR' = NHR, където R е С]-С₄-алкил, С₃-С₄-алкенил, (СН₂)₂.₄ОН и (CH₂)₂.₄NR^,VR^V. Последната може да се отдели от реакционната смес по общоприетите процедури.

Амините, получени, както е описано по-горе, и имащи първична аминогрупа -1ЧЦ могат да се ацилират по общоприетите начини, като се получава ацилирана аминогрупа. Въпросната ацилна група е COiCHp^NHj. Тъй като тя е първична аминогрупа, аминът в ацилиращата киселина се защитава например с бензилоксикарбонилна група, преди да се проведе ацилирането. Активираният естер като пентафлуорофенилов естер се предпочита. Ацилирането може да се извърши в апротен разтворител, в присъствие на основа като диизопропилетиламин при стайна температура за един до няколко часа, като се получава ацилиран продукт. Продуктът може да се изолира чрез разреждане на реакционната смес с метанол и пречистване с HPLC. Защитната група може да се отстрани чрез обичайна хидрогенолиза (съединение I, -NRRⁱⁿ » -NHCO(CH_J)_{| 4}NH₂).

Аминът, в който аминогрупата при хемиаминалната позиция е напълно заместена, т.е., когато или R или R¹ е

водород, за предпочитане се получава чрез взаимодействие на сулфон (съединение В Послед. идент. № 31-45) с подходящо заместен амин RRⁱⁿNH. Взаимодействието може да се извърши чрез прибавяне на амина към разбъркван разтвор на сулфона за време, достатъчно да се извърши реакцията. Продуктът може да се извлече чрез пречистване чрез препаративна HPLC и лиофилизиране на подходящите компоненти.

Изобретението включва също така и присъединителни с киселина соли. При нормалния начин на изолиране съединенията се получават като присъединителна с киселина сол. Обикновено това е като сол с трифлуороцетната киселина. Така получената сол може да се разтвори във вода и да се пропусне през йонообменна колона, пренасяйки желания анион. Елуатът, съдържащ желаната сол, може да се концентрира, за да се извлече солта като твърд продукт.

Съединенията съгласно изобретението са активни спрямо фунги, по-специално срещу Candida видовете. Противогьбичните им свойства могат да се илюстрират при определяне на минималната фунгицидна концентрация (МФК) срещу Candida организми при опит с разредена микробна хранителна среда, проведен в Yeast Nitrogen Base (DIFCO) среда c 1% декстроза (YNBD).

За такъв опит съединенията се солубилизират в 100% диметилсулфоксид при начална концентрация от 5 mg/ml. След разтваряне лекарствената биомаса се довежда до концентрация 512 pg/ml чрез разреждане с вода, така че крайната концентрация на диметилсулфоксида да бъде около 10%. След това разтворът се пропуска през многоканална пипета в първата колонка на микротитърна плочка с 96-ямки (всяка ямка, съдържаща 0,075 ml YNBD), като се получава концентрация на лекарството от 256 pg/ml. Съединенията от първата колона се разреждат двукратно напречно на редиците, като се получава крайна концентрация на лекарството, започваща от 256 pg/ml до 0,12 pg/ml.

Приготвят се четиричасови хранителни култури на организмите, които ще се изпитват, като се използва спектрофотометър при 600 nm спрямо еднакъв 0,5 стандарт на McFarland. Тази суспензия се разрежда 1:100 в YNBD, за да се получи клетъчна концентрация от 1-5 образуващи колония единици (CFU/ml). Аликвотни части от суспензията (0,075 ml) се инокулират във всяка ямка от микротитърната плочка, като се получава краен клетъчен инокулум от 5-25 х 10³ CFU/ml и крайна концентрация на лекарството в порядъка от 128 pg/ml до 0,06 pg/ml. Всеки опит включва една редица несъдържащи лекарството контролни ямки и една редица несъдържащи клетки контролни ямки.

След 24 h инкубация микротитърните плочки се разклащат внимателно на клатачна машина, за да се ресуспендират клетките. Инокулатор MIC-2000 се използва за прехвърляне на 1,5-микролитрова проба от всяка ямка на 96-ямковата микротитърна плочка в еднорезервоарна плочка за инокулация, съдържаща декстрозен arap по Sabouraud (SDA). Инокулираните SDA плочки се инкубират в продължение на 24 h при 35°С. Резултатите са следните:

СЪЕДИНЕНИЕ f_________________ _____________________ОРГАНИЗЪМ

R1	R2 R3	R1I , Rin	C. albicans	C. C. Daransilosis troDicalis
MY 1055	MY 1028	MY 1750	MY 1010	MY 1012
I) Н	Н -CH2CH2NH2	Η; CH2CH2NH2	0.250	0.125	0.125	0.125	0.125
2) Н	Η -CH2CONH2	Η; CH2CH2NH2	1.000	0.500	1.000	1.000	0.500
3) Н	Η -CH2CH2NH2	Η; Η	0.125	<0.060	0.125	<0.060	0.060
4) ОН	Η -CH2CH2NH2	Η; CH2CH2NH2	<0.060	0.125	<0.060	<0.060	<0.060
* Rl =	DMTD;
t като	присъединителна сол	с киселина

Съединенията показват също in vivo ефективност спрямо фунги, която може да бъде демонстрирана със същите съединения от опита in vivo.

Растежна SDA култура на Candida al- 25 bicans MY 1055 от една нощ се суспендира в стерилен физиологичен разтвор и клетъчната концентрация се определя чрез изброяване на хемацитометър и клетъчната суспензия се довежда до 3,75 х 10⁵ клетки/ml. След ₃θ това по 0,2 ml от тази суспензия се вкарва венозно в опашната вена на мишки, крайният инокулум да бъде 7,5 х 10⁴ клетки/мишка.

След това опитът се извършва, като се прилагат водни разтвори на съединение I в 35 различни концентрации интраперитонеално (I.P.), два пъти дневно (b.i.d.), в продължение на четири последователни дни на 18 до 20-грамови женски DBA/2 мишки, които предварително са инфектирани с Candida albicans по начина, описан по-горе. На контролни мишки, заразени с Candida albicans, се прилага интраперитонеално дестилирана вода. След седем дни, мишките се умъртвяват с газ въглероден диоксид, отделят се два- 45 та бъбрека асептично и се преместват в стерилна полиетиленова торбичка, съдържаща 5 ml физиологичен разтвор. Бъбреците се хомогенизират в торбичките, серийно се разреждат със стерилен физиологичен разтвор и повърхността на SDA плочките се напръсква с аликвотни части. Плочките се инкубират при 35°С в продължение на 48 h и дрождевите колонии се изброяват за определяне на единиците, образуващи колонията (CFU) на грам бъбреци. Съединенията (1 и 2), (3 и 4) дават >99% намаляване на извлечими Candida CFU при 0,09 и 0,375 mg/kg интраперитонеално два пъти дневно в продължение на четири последователни дни.

Съединенията от настоящото изобретение са полезни също за инхибиране или облекчаване на инфекции, причинени от Pneumocystis carini при пациенти с увредена имунна система. Ефективността на съединенията от настоящото изобретение за терапевтични или антиинфекциозни цели може да бъде демонстрирана в опити с имуносупресирани плъхове.

В такова изследване е определена ефективността на съединение 1-6-1 (Ц = ОН, R, = Н, Rj - CH₂CH₂NH₂, R' = DMTD, R = H, R¹¹¹ = CH₂CH₂NH2). Плъховете от породата Sprague - Dawley (c тегло приблизително 250 g) се подлагат на имуносупресия с дексазон в питейната вода (2,0 mg/L) и се държат на нископротеинова диета в продължение на седем седмици, за да се индуцира развитието на Pneumocystis pneumonia от латентна инфекция. Преди третиране с лекарственото средство два плъха се умъртвяват, за да се потвърди наличие на Pneumocystis carinii pneumonia (РСР), и в двата плъха е намерено, че имат инфекцията. Пет плъха (тежа щи приблизително 150 g) се инжектират два пъти дневно в продължение на четири дни подкожно със съединение 1-6-1 в 0,25 ml носител (дестилирана вода). Прави се и контролна проба с носител. Всички животни продължават да получават дексазон в питейната вода и нископротеинова диета по време на периода на третирането. След завършване на третирането всички животни се умъртвяват, белите дробове се отделят и обработват, а степента на заболяването се определя чрез микроскопски анализ на оцветени препарати. Резултатите от това изследване показват, че съединение 1-6-1 намалява Р. carinii cysts у 5 плъха с най-малко 90%, когато дозата е 0,075 mg/kg, като всички плъхове преживяват.

Изтъкнатите свойства са използваеми по-ефективно, когато съединението се приготви в нов фармацевтично приемлив състав с фармацевтично приемлив носител по общите фармацевтични техники на смесване.

Новите състави съдържат терапевтично противогъбно количество или антипневмоцистно количество от активното съединение. Общо съставът съдържа най-малко 1 тегл.% съединение I. Концентрираните състави, подходящи за разреждане преди употреба, могат да съдържат 90 тегл.% или повече. Съставите представляват състави за орално, локално, парентерално (включително интраперитонеално, подкожно, мускулно и венозно), назално, прилагане чрез супозитории или инсуфлация. Съставите могат да се приготвят чрез хомогенно смесване на съединение I с компонентите, които са подходящи за желаната среда.

Съставите, приготвени за орално прилагане, могат да бъдат течни форми или твърди форми. За течните форми терапевтичното средство може да се смеси с течни носители, като вода, гликоли, масла, алкохоли и подобни, а за твърдите форми като капсули и таблети, с твърди носители като нишестета, захари, каолин, етилцелулоза, калциев и натриев карбонат, калциев фосфат, талк, лактоза, най-общо със смазващи вещества като калциев стеарат, заедно със свързващи, дезинтегриращи средства и подобни. Заради лекотата на тяхното прилагане, таблетите и капсулите са най-предпочитаната орална до зирана форма. Особено предимство е съставите да се приготвят във форма на дозирани единици (както е посочено по-долу) за лесно прилагане и еднаквост на дозирането. Съставите във форма на единична доза представляват аспект на настоящото изобретение.

Съставите могат да се приготвят за инжектиране и такива форми могат да бъдат суспензии, разтвори или емулсии в маслен или воден носител като 0,85% натриев хлорид или 5% декстроза във вода и могат да съдържат средства за приготвяне на формите като суспендиращи, стабилизиращи и/ или диспергиращи средства. Буфериращи средства, както и добавки като физиологичен разтвор или глюкоза също могат да се добавят, за да стане разтворът изотоничен. Съединението може също така да се солубилизира в алкохол/пропиленгликол или полиетиленгликол за венозно прилагане чрез изкапване. Съставите могат също така да се приготвят във форма на дозирана единица в ампули или в многодозни контейнери, за предпочитане с добавка на консервант. Алтернативно, активните компоненти могат да бъдат в прахообразна форма за приготвяне с подходящ носител преди прилагане.

Терминът “във форма на дозирана единица”, както е използван в описанието и претенциите, се отнася до физически разделени единици, всяка единица съдържаща предварително определено количество активен компонент, изчислено да води до желания терапевтичен ефект, заедно с фармацевтичен носител. Примери за такива дозирани единици са таблети, капсули, пилюли, прахчета, нишестени капсули и подобни. Дозираните единици съгласно настоящото изобретение могат да съдържат общо от 100 до 200 mg от едно от съединенията.

Когато съединението се използва като противогъбично средство, може да се използва всякакъв метод за прилагането му. За третиране на микотични инфекции се използва обикновено орално или интравенозно прилагане.

Когато съединението ще се използва за контрол на инфекции Pneumocystis, желателно е директно да се третира белият дроб или бронхите. За тези случаи се предпочитат инхалации. За прилагане чрез инхала ции съединенията съгласно настоящото изобретение удобно се доставят под формата на аерозолен спрей в опаковки под налягане или небулизатори. Предпочитана система за прилагане чрез инхалация е самоопределящ до- 5 зата на инхалации (MDI) аерозол, който може да се приготви като суспензия или разтвор на съединение I в подходящи пропеланти като флуоровъглероди или въглеводороди.

Макар че съединенията съгласно изоб- 10 ретението могат да се прилагат като таблети, капсули, състави за локално приложение, прахове за инхалиране, супозитории и подобни, разтворимостта на съединенията от настоящото изобретение във вода или водни 15 среди ги прави приемливи за употреба в инжекционни форми, а също и за течни състави, подходящи за аерозолни спрейове.

Примери за изпълнение на изобретението 2θ

Следващите примери илюстрират изобретението, но не го ограничават.

Примерите от 1 до 3 илюстрират полу чаването на продуктите по първия метод, именно като се преминава през силфона.

Методът може да се използва за получаване на което и да е съединение, но трябва да се използва за получаване на продукта, когато R] е ОН, с добър добив.

Примери 4 и следващите илюстрират получаването на продуктите чрез директно заместване на кислород с азот в хемиаминалната позиция “5-орн”. Този метод се предпочита, когато R, е Н и R и R' е Н.

Пример 4 илюстрира използването като изходен продукт съединение, в което R₃ вече е бил редуциран до CH₂CH₂NH₂ от природния продукт, където R₃ е CH₂CONH₂. По подобен начин за съединенията, в които R₃е -CH₂CN, може да се използва вече частично модифицирано съединение.

Примери 9 и 10 илюстрират превръщането на хемиаминалния кислород в азот и след това превръщане на CHjCN или CH₂CH₂NH₂.

Пример 1.

2HCI

Част А. Получаване на междинното съединение 1 - [4-хидрокси-5- (епи) -аминоетилтио-№- (10,12-диметил-1 -оксотетрадецил)орнитин] -5-(3-хидроксиглутамин)-6-(3-хидроксипролин)ехинокандин В (Послед. идент. 5 № 34)

Разтвор на 500 mg (0,47 mmol) пнеумокандин В_о (Послед. идент. № 19), 5,34 g (47 mmol) 2-аминоетантиол хидрохлорид и 109 mg (0,47 mmol) (1S) - (+) -10-камфорсул- 10 фонова киселина в 40 ml безводен диметилформамид се разбърква при 25°С в продължение на 6 дни. Реакционната смес се разрежда с 40 ml вода и се провежда флашхроматография върху колона “Lichroprep” RP18 15 (40-63 m, 15,0 g), приготвена с 10% ацетонитрил/ вода. Колоната се елуира с 10 до 40% ацетонитрил/вода, като се събират две фракции при всеки 10-процентен градиент. От двете фракции, елуирани с 40% ацетонитрил/вода, се получава 185 mg продукт, който се пречиства чрез HPLC “Zorbax” С8 (21,2 х 250 mm), при елуиране с 40-45% ацетонитрил/вода (0,1% трифлуороцетна киселина), при което се получава 128 mg 1-[4-хидрокси-5-(епи)-аминоетилтио-№-( 10,12-диметил- 1 -оксотетрадецил) орнитин] -5- (3-хидроксиглутамин) -6- (3-хидроксипролин) ехинокандин В трифлуороацетат като бяло аморфно твърдо вещество.

>НЯМР (400 MHz, CD3OD) 8 1,34 (d, J-6,3 Hz, ЗН), 2,89 (η, 2Η), 4,72 (d, J-4,9 Hz, 1H).

FAB-MS (LI), n/e 1131 (MH+Li)⁺,

Част В. Получаване на междинен сулфон (Послед. идент. № 34) 25

Към разбъркван разтвор от тиосъединението (444 mg, 0,358 mmol) получено в част А, в 15 mL 1:1 ацетонитрил/вода се прибавя “Oxone” (324 mg еквивалентни на 1,06 mmol калиев хидрогенперсулфат). След около 45 min разтворът се разрежда с равно количес тво вода и бързо се хроматографира като се използва колона за флашхроматография с обърната фаза (С18) и се елуира с 35-43% ацетонитрил/вода (0,1 % трифлуороцетна киселина) при 2% степенни градиенти. Продуктът, съдържащ фракциите се лиофилизира като се получава 357 mg (86% добив) от еписулфона.

^!НЯМР (400 MHz, CD3OD) 8 3,48 (η, 2Н), 3,55 (η, 1Н),

3,71 (η, 1Η), 3,91 (dd, 1H), 4,00 (η, 1H), 5,17 (dd, 1H), 6,70 (d, 2H), 7,16 (d, 2H).

Част C. Получаване на продукт c формула (1), Съединение 1-4 (Послед. идент. № 4)

Към разбъркван разтвор от 1,2 g (0,945 45 mmol) еписулфон (получен както е описано в част В) в 20 mL безводен диметилформамид се прибавя етилендиамин (568 mg, 9,45 mmol). След 1 h HPLC анализът (RPС18, 40% CH₃CN/HjO (0,1% трифлуороцетна киселина)) на реакционната смес показва пълно превръщане в два полярни продукта в съотношение 37:63. След флашхроматография на колона с обърната фаза (С18) и елуиране с 10-40% ацетонитрил/вода (0,1% трифлуороцетна киселина) при 5% степенен градиент се провежда лиофилизация на подходящите фракции, като се получава 200 mg (21% добив) нормален продукт като (бис)50 трифлуорацетатна сол.

>НЯМР (400 MHz, CD₃OD) 8 1,14 (d, J-6,2 Hz, 3H),

2,72 (dd, J«15,4 3,8 Hz, 1H), 4,10 (η, H), 5,04 (dd, J«8,7 3,2 Hz, 1H), 5,09 (dd, J-8,5 4,2 Hz, 1H), 5,18 (шврок s, 1H), 0,74 (d, J-8,6 Hz, 2H), 7,12 (d, J»8,6 Hz, 2H), 7,47 (d, J=8,6 Hz, 1H), 7,71 (d, J-10,0 Hz, 1H), 8,11 (d, J-8,7 Hz, 1H), 8,71 (d, J-8,7 Hz,

1H).

FAB-MS (LI), n/z 1113,5 (Бис)-трифлуорацетатната сол, получена по-горе, се разтваря във вода и разтворът се пропуска през Bio-Rad AG2-X8 (СГ) полипрепколона, като се промива с още вода. Продуктът, съдържащ елуата, се лиофилизи(MLi)⁺.

ра, като се получават горните съединения като (бис)-хидрохлорид.

След лиофилизиране на фракциите, съдържащи главния продукт, се получава епипродукт.

>НЯМР (400 MHz, CD3OD) 8 3,02 (m, 1Н), 4,16 (η, 1Η),

5,10 (dd, 1H), 6,76 (d, 2H), 7,14 (d, 2H).

FAB-MS (LI), m/z 1113,9 (MLi)⁺.

Пример 2.

HO

Част А. Получаване на междинен сулфон (Послед. идент. № 36)

Изходното съединение А-6 R¹ = 9,11диметилтридецил (Послед. идент. № 21) се получава, както е описано за такова съеди- 5 нение в раздела “Получаване на изходните продукти”.

Съединение А-6 се превръща в епитиосъединението В-6 (Послед. идент. № 36) по начин, подобен на описания в част А на 10 пример 1.

Към разбъркван разтвор на 285 mg (0,241 mmol) съединение В-6 в 14 mL 1:1 аце тонитрил/вода се прибавя “Охопе” (162 mg еквивалентни на 0,530 mmol калиев хидрогенперсулфат). След период от 45 min разтворът се разрежда с равно количество вода и се хроматографира. След флашхроматография на колона с обърната фаза (С18) и елуиране с 30-45% ацетонитрил/вода (0,1% трифлуороцетна киселина) при 5% степенен градиент се провежда лиофилизация на съдържащите продукта фракции, като се получава 212 mg еписулфон (съединение С-6, Послед. идент. № 36). Добив 84%.

>НЯМР (400 MHz, CD3OD) а 3,08 (n, 2Н), 3,46 (t, J=6,6 Hz, 2Н), 3,68 (л), 5,05 (η), 6,77 (d, J=8,5 Hz, 2H), 7,15 (d, J“8,5 Hz, 2H).

FAB-MS (LI), n/z 1039,9.

Част В. Получаване на продукт c формула (2) (Съединение 1-6, R“=H, R^I,l=2-aMHноетил). Послед. идент. № 6

Към разбъркван разтвор на съединение С-6, получено, както е описано в част А, 418 mg, 0,305 mmol, в 10 mL безводен диметилформамид се прибавя етилендиамин (183 mg, 3,05 mmol). След период от 1 h HPLC анализът (RP-C18, 35% CH₃CN/H₂O (0,1% трифлуороцетна киселина)) на реакционната смес показва пълно превръщане в два по лярни продукта в съотношение 36:46. Реакционната смес се разрежда с водна трифлуороцетна киселина (190 mL ЦО, 0,4 mL CF₃COOH) и се хроматографира. След флашхроматография на колона с обърната фаза (С18) и елуиране с 10-25% ацетонитрил/ вода (0,1% трифлуороцетна киселина) при 5% степенен градиент се провежда лиофилизация на съдържащите продукта фракции, като се получава 111 mg от продукта като (трие)-трифлуорацетатна сол. Добив 25%.

>НЯМР (400 MHz, CD3OD) 0 1,17 (d, J-6,2 Hz), 2,44 (dd, J»7,0 13,2 Hz, 1H), 2,7-3,0 (η, 4H), 3,00 (t, J“7,0 Hz, 2H), 3,82 (m, 3H), 3,07 (dd, J-11,2 3,2 Hz, 1H), 4,03 (м, 2H), 4,70 (d, J“2,3 Hz, 1H), 5,00 (d, J«3,3 Hz, 1H), 6,75 Hz (d, J=8,6 Hz, 2H), 7,11 (d, J=8,6 Hz, 2H).

FAB-MS (LI), и/z 1099,9 (MLI)⁺, 1033,9.

(Трие)-трифлуорацетатната сол, получена по-горе, се разтваря във вода и разтворът се пропуска през Bio-Rad AG2-X8 (Cl ) полипрепколона, като се промива с още во да. Продуктът, съдържащ елуата, се лиофилизира, като се получават 93 mg от горното съединение като (трие)-хидрохлорид.

Пример 3.

НС1

Част А. Получаване на азид (Послед. идент. № 40)

Към разбъркван разтвор от 297 mg, 30 (0,257 mmol) еписулфон (пример 1, част В) в 10 ml безводен диметилформамид се прибавя литиев азид (126 mg, 257 mmol). След период от около 1 h HPLC анализът (RP-C18, 40% CH₃CN/H₂O (0,1% трифлуороцетна кисели- 35 на)) на реакционната смес показва пълно превръщане до един, по-малко полярния, продукт. След флашхроматография на колона с обърната фаза (С18) и елуиране с 30-65% ацетонитрил/вода (0,1% трифлуороцетна киселина) при 5% степенен градиент се провежда лиофилизация на съдържащите продукта фракции, като се получава суров азид. След препаративна HPLC (RP-C18, 40-45% CH₃CN/H₂O (0,1% трифлуороцетна киселина) с един 5% степенен градиент) се получава азидът, съединение D-4, (Послед. идент. № 49).

^!Η8ΜΡ (400 MHz, CD3OD) 8 1,14 (d, J»6,l Hz, ЗН),

2,50 (dd, J-15,6 9,9 Hz, 1H), 2,84 (dd, J-15,6 3,3 Hz, 1H), 3,95 (dd, J«ll,2 3,1 Hz, 1H), 4,05 (η, 2H), 4,50 (η, 3H), 4,98 (dd, J-8,5 3,5 Hz, 1H), 5,10 (dd, J-8,3 4,2 Hz, 1H), 5,20 (dd, J-8,5 2,2 Hz, 1H), 6,74 (d, J-8,6 Hz, 2H), 7,12 (d, J-8,6 Hz,2H), 7,44 (d, J=8,3 Hz, 1H), 7,76 (d, J-9,9 Hz, 1H), 8,26 (d, J-8,1 Hz, 1H), 8,83 (d, J-8,7 Hz, 1H), 9,00 (d, J«8,5Hz, 1H).

FAB-MS (Li), в/z 1096,9 (MH+LI)⁺. ИЧ (нуйол, св~1) 2110.

ИЧ (нуйол, cm'*) 2110.

Част В. Получаване на амин (Послед. идент. № 4)

Смес от азида D-4, получен в част А, (137 mg, 0,126 mmol) и 10% Pd/C (137 mg) в 10 ледена оцетна киселина (10 mL) се хидрогенира под налягане от бутилка за период от 14 h. Катализаторът се отстранява чрез филтриране и филтратът се лиофилизира, като се получава суров продукт амин. След пречистване чрез HPLC (RP-C18, 35-41% CH₃CN/H₂O (0,1% трифлуороцетна киселина) с един 3% степенен градиент) и след това лиофилизиране на подходящите фракции се получава азасъединение, съединение 1-1, R, R“¹ = Н (Послед. идент. № 1) като сол на трифлуороцетната киселина. Добив 48%.

>НЯМР (400 MHz, CD3OD) 8 1,13 (d, J“ 6,1 Hz, ЗН),

2,49 (dd, J-15,6 9,8 Hz, 1H), 2,81 (dd, J-15,6 3,4 Hz, 1H), 3,97 (dd, J-11,1 3,1 Hz, 1H), 4,03 (в, 1H), 4,11 (в, 1H), 4,47 (dd, J-11,7 5,5 Hz, 1H), 4,57 (в, 2H), 5,00 (в, 1H), 5,14 (d, J»2,2 Hz, 1H), 6,74 (d, J-8,6 Hz, 2H), 7,12 (d, J-8,6 Hz, 2H), 7,42 (d, J-8,3Hz, 1H), 8,89 (d, J«8,8 Hz, 1H).

FAB-MS(Ll), b/z 1071,0 (MLI)⁺.

Трифлуорацетатът се разтваря във вода и разтворът се пропуска през Bio-Rad AG2Х8 (С1-) полипреп колона, промива се с още вода. Елуатът, съдържащ продукта, се лиофилизира, като се получава 66 mg съединение 1-4, R, Rⁿⁱ = Н (Послед. идент. № 1) като хидрохлорид.

В следващите примери разтворител 30 А = 95% вода/ 5% ацетонитрил/0,1 % трифлуороцетна киселина и разтворител В * 95% ацетонитрил/5% вода/ 0,1% трифлуороцетна киселина. Когато е използван изразът “под вакуум” или “ротоизпаряване”, това означава отстраняване на разтворителя на ротационен изпарител.

Пример 4.

А. Получаване на междинен азид, съединение D-1 (Послед. идент. № 46)

Пнеумокандин В_о (Съединение А-4, Послед. идент. № 19) (5,00 g, 4,69 mmol) се разтваря в 2М LiClO₄ - диетилов етер при 5 стайна температура. Към разбърквания разтвор се прибавя трифлуороцетна киселина (2,50 mL) и след това триетилсилан (5,00 mL). Хетерогенната смес се разбърква бързо в продължение на 6 h, след което време се откри- 10 ва малко или не се открива никакъв изходен пнеумокандин В_о посредством аналитична HPLC (С18 “Zorbax”, 45% разтворител А /55% разтворител В/0,1% трифлуороцетна киселина, 1,5 ml/min). Сместа се излива в 15 200 mL дестилирана вода, филтрира се и се суши на въздуха. Влажният твърд продукт се разбърква с диетилов етер, филтрира се и се суши на въздуха, като се получава 5,6 g суров моноредуциран пнеумокандин Β_σ (съе- 20 динение А-1, Послед. идент. № 16).

Суровият изолат, получен по-горе, се прибавя като твърдо вещество към предварително приготвен разтвор на HN₃, получен при разтваряне на NaN₃ (3,06 g, 47,0 mmol) в 100 mL трифлуороцетна киселина при охлаждане. След разбъркване при стайна температура в продължение на 30 min, реакционната смес се излива в 350 mL дестилирана вода и се разбърква в продължение на 15 min. Утайката се филтрира, разтваря се в метанол и разтворителят се отстранява под вакуум. Останалата вода се отстранява ацеотропно със 100% етанол. Крайният твърд продукт се подлага на въздействие на висок вакуум за отстраняване на летливите компоненти. Сместа се пречиства на две еднакви порции чрез препаративна HPLC (Cl8 “Deltapak”, 60 ml/min, 48 mL фракции), като се използва елуиране със степенен градиент от 70% А /30% В до 50% А/50% В. Подходящите фракции се обединяват (определени чрез УВ наблюдение при = 220 и 277 nm). Онечистените фракции се обединяват и се подлагат на повторна обработка по начин, подобен на описания по-горе. По този начин се получава общо 1,78 g (35% добив) от азида D-1 (Послед. идент. № 46).

*НЯМР (400 MHz, CD3OD): 8 7,02 (d, 2Н), 0,69 (d, 2Н),

5,30 (d, 1Н), 5,11 (d, 1H), 4,98 (d, 1H), 2,74 (dd, 1H), 1,13 (d, 3H).

FAB-MS (Li), m/z 1081 (MH+LI)⁺.

В. Получаване на амин c формула (4), 35 съединение 1-1 (R, R¹“ = H (Послед. идент. № 1)

Пречистеният азид, съединение D-1, получен по-горе (1,50 g), се разтваря в 40 ml метанол. Прибавя се 33 % водна оцетна ки- 40 селина (15 ml) и след това 0,20 g 10 % Pd/C, след което реакционният съд се продухва с Nj. Атмосферата вътре в колбата се променя с Н₂ и сместа се разбърква бързо под атмосфера от Н₂ в продължение на 3 h. Суспензията се филтрира през 0,2 m фрита и бистрият разтвор се концентрира до сухо под вакуум. Остатъкът се разтваря в приблизително 20 ml дестилирана вода, замразява се и се лиофилизира, като се получава 1,47 g (95 %) от желания амин (Послед. идент. № 1) като бяло твърдо вещество.

^!НЯМР (400 MHz,CD₃OD): 8 7,02 (d, 2Н), 6,69 (d, 2Н), 5,09 (d, 1Н), 5,01 (d, 1H), 2,77 (dd, 1H), 1,15 (d, 3H).

FAB-MS (LI), m/z 1055 (MH+L1)⁺.

Пример 5.

НО

А. Получаване на междинното съединение бензилоксикарбонил (Послед. идент. № 1)

Аминът с формула (4) от пример 4 (200 25 mg, 0,180 mmol) и пентафлуорофенил N-бензилоксикарбонил-3-аминопропаноат се разтваря в 1 ml диметилформамид. Прибавя се диизопропилетиламин (0,035 ml, 0,198 mmol) и сместа се разбърква при стайна темпера- 30 тура в продължение на 1 h. Реакционната смес се разрежда с 2 mis метанол и се пречиства чрез препаративна HPLC (Cl8 “DELТАРАК”, степенен градиент: 70 % А/30 % В до 48 % А/52 % В, 48 ml фракции). Подходящите фракции, определени чрез У В абсорбция (220, 277 nm), се обединяват, замразяват и лиофилизират, като се получава 100 mg (44 %) от желаното междинно съединение.

*НЯМР (400 MHz, CD3OD): 8 7,32 (η, 5Н), 7,01 (d, 2Н),

0,69 (d, 2Н), 5,64 (bd, 1Н), 1,18 (d, ЗН).

FAB-MS (Li), m/z 1259 (MLi)⁺.

В. Получаване на 3-аминопропаноил, съединение c формула (5), съединение 1-1 rii = н, R¹¹¹ = CO(CH,),NH, (Послед. идент. № 1) 45

Бензилоксикарбонилът от част А (94 mg, 0,075 mmol) се разтваря в смес от 3 ml метанол, 1 ml вода и 0,2 ml оцетна киселина. Прибавя се 20 % Pd-C (48 mg) и съдът се продухва с N, газ. След това съдът се про- 50 духва с Н₂ и сместа се разбърква енергично под 1 at Н₂ в продължение на 2 h. След отстраняване на летливите компоненти под вакуум се получава твърд продукт. Твърдият продукт се разтваря в около 4 ml 50 % воден ацетонитрил, замразява се и се лиофилизира, като се получава 80 mg (91 %) желаното съединение с формула (5) като бяло твърдо вещество.

*НЯМР (400 MHz, CD3OD): δ 7,01 (d, 2Η), 0,09 (d, 2Н),

0,07 (d,lH), 5,10 (d, 1H), 4,99 (d, 1H), 3,12 (η, 2H), 1,91 (s, 3H), 1,17 (d,3H).

FAB-MS (Li), n/z 1125 (MLI)⁺.

Пример 6.

Получаване на N-метиламиносъединение с формула (6), съединение 1-1 (R¹¹ = Н, R¹ = СН₃) (Послед. идент. № 1)

Аминът с формула (5) от пример 5 (45,6 mg, 0,135 mmol) се разтваря в 0,5 ml сух диметилформамид. Прибавя се йодометан (0,021 ml, 0,338 mmol) и след това диизопропилетиламин (0,0824 ml, 0,473 mmol), След разбъркване при стайна температура в продължение на 24 h, летливите компоненти се отстраняват под вакуум и суровият продукт се анализира чрез масспектрометрия.

FAB-MS (LI), m/z 1068 (ML1)*

А. Получаване на междинния нитрил (N-цианометил), съединение 1-1, R¹¹ = Н, R¹¹¹= CH₂CN (Послед. идент. № 1)

Аминът, получен, както е описано в пример 4 (500 mg, 0,451 mmol), се разтваря в 5 3 ml сух диметилформамид. Прибавя се бромацетонитрил, който е пречистен чрез прекарване през слой магнезиев сулфат-натриев бикарбонат, (0,063 ml, 0,902 mmol) и след това диизопропилетиламин (0,157 ml, 0,902 10 mmol). Бистрата реакционна смес се разбър ква в продължение на 12 h и след това се разрежда с малко количество вода. Разтворът се пречиства чрез препаративна HPLC (С18 “DELTAPAK”, степенен градиент: 70 % А/30 % В до 47 % А/53 % В, 48 ml фракции). Подходящите фракции, определени чрез УВ абсорбция при 220 и 277 nm, се обединяват, замразяват и лиофилизират, като се получава 338 mg (62 %) желаното междинно цианометилно съединение като водонеразтворим твърд продукт.

*НЯМР (400 MHz, CD3OD): 8 7,01 (d, 2Н), 6,69 (d, 2Н),

5,12 (dd, 1Н), 5,01 (dd, 1H), 3,80 (·, 2H), 2,76 (dd, 1H), 1,15 (d, 3H).

FAB-MS (LI), K/Z 1094 (MH+L1)⁺.

В. Получаване на N-аминоетил, съединение c формула (7), съединение 1-1, R¹¹ = 25 H, R^1H = (CHj)₂NH₂ (Послед. идент. № 1)

Нитрилът (цианометил), получен погоре, (300 mg, 0,249 mmol) се разтваря в 5,0 ml метанол. След това се прибавя никел(П)хлорид хексахидрат (237 mg, 0,997 30 mmol). Към разтвора се прибавя натриев борохидрид (189 mg, 4,99 mmol) на три порции. Незабавно се образува черна утайка и сместа се разбърква в продължение на 15 min при стайна температура. Хетерогенната смес 35 се разрежда с около 20 - 40 ml вода и се прибавя приблизително 10 - 15 ml 2N НС1. Разбъркването продължава 45 min, докато черната утайка се разтвори и разтворът ос тане синьо-зелен. Пречистването се извършва чрез препаративна HPLC (С18 “DELTAPAK”, степенен градиент: 70 % А/30 % В до 55 % А/45 % В, 48 ml фракции). Подходящите фракции, определени чрез УВ в абсорбция при 220 и 277 nm се обединяват, замразяват и лиофилизират, като се получава 180 mg (55 %) от желания продукт. Този продукт се разтваря в 30 ml вода и се пропуска през йонообменна колона (С1* форма), като се промива с дестилирана вода. Разтворът се замразява и се лиофилизира, като се получава 149 mg (94 % добив) желаното аминоетилно съединение с формула (7) (Постед. идент. № 1) като бяло твърдо вещество.

>НЯМР (400 MHz, CD3OD): δ 7,01 (d, 2Η), 6,69 (d, 2Н),

5,11 (dd, 1Н), 5,07 (dd, 1H), 1,14 (d, 3H).

FAB-MS (LI), m/z 1098 (MH+LI)⁺.

ПРИМЕР 8

HO

А. Получаване на междинен азид (Пое- 25 лед. идент. № 47)

Пнеумокандин В_о нитрил (Послед. идент. № 20) (2,00 g, 1,91 mmol) се разтваря в 24 ml 2М LIC1O, - диетилов етер. Към сместа се прибавя триетилсилан (2,00 ml) и 30 след това трифлуороцетна киселина (1,00 ml) и сместа се разбърква бързо в продължение на 6 h при стайна температура. Сместа се излива в 300 ml вода, разбърква се в продължение на 15 min и се филтрира. Филтърната 35 утайка се разтваря в малко количество метанол и разтворителят се отстранява под вакуум. Останалата вода се отделя ацеотропно с 100 % етанол и остатъкът се подлага на висок вакуум за отстраняване на летливите ком- 40 поненти, като се получава продуктът (Послед. идент. № 17) моноредуциран при бензиловия въглероден атом.

Суровото твърдо вещество, получено по-горе, и натриев азид (1,26 g, 19,4 mmol) се преместват в облодънна колба, снабдена с пръчка за разбъркване и охлаждаща баня. Бавно се прибавя трифлуороцетна киселина (50 ml), охлаждащата баня се отстранява и сместа се разбърква в продължение на 2 h. Излива се в 300 ml вода и се филтрира. Твърдият продукт се разтваря в метанол и се подлага на висок вакуум за отстраняване на летливите компоненти. Суровият продукт се пречиства чрез препаративна HPLC (С18 DELTAPAK”, степенен градиент: 55 % А /45 % В до 45 % А/55 % В, 56 ml фракции). Подходящите фракции, определени чрез УВ абсорбция при 220 и 277 nm се обединяват, замразяват и лиофилизират, като се получава 0,59 g (29 %) желаният междинен азид (Послед. идент. № 47).

!НЯМР (400 MHz CD3OD): 6 7,00 (d, 2Н), 6,69 (d, 2Н),

5,34 (d, 1Н), 5,07 (d, 1H), 5,00 (m, 1H), 2,88 (dd, 1H), 1,17 (d, 3H).

FAB-MS (LI), n/z 1036 (M-N₂+Li)⁺.

В. Получаване на съединение с формула (8) (Послед. идент. № 48)

Пречистеният азид от част А (0,15 g, 0,142 mmol) се разтваря в смес от 4 ml метанол, 1 ml вода и 0,5 ml оцетна киселина. Към 5 разтвора се прибавя 10 % Pd-C (50 mg). Реакционната смес се продухва с N₂, след това - с Н₂. Сместа се разбърква бързо при стайна температура в продължение на 5 h под налягане от 1 atm на Н₂. След филтриране през 0,2 μιη фрита и отстраняване на летливите компоненти се получава 0,124 g (80 %) от желаното съединение с формула (8), съединение 1-2, R¹¹, R^,n = Н, R¹ = 9,11-диметилтридецил (Послед. идент. № 2) като бяло твърдо вещество.

*НЯМР (400 MHz, CD3OD): 8 7,00 (d,2H), 6,60 (d, 2Н), 5,04 (d, IH), 5,01 (η, 1H), 2,79 (dd, 1H), 1,18 (d, 3H).

FAB-MS (LI), m/z 1037 (MH+LI)+.

ПРИМЕР 9

Получаване на амин с формула (9) (Послед. идент. № 3)

Пречистеният азид-нитрил от пример 8, част А (44 mg, 0,0416 mmol) се разтваря в 1,5 ml метанол и след това - СоС1₂.6Н₂О (59 mg, 0,25 mmol). След това внимателно, на части се прибавя NaBH₄ (8 х 12 mg, 2,50 mmol). Черната хетерогенна реакционна смес се разбърква в продължение на 30 min при стайна температура. Реакцията се прекъсва чрез прибавяне на около 1,5 ml 2N НС1 и доста тъчно оцетна киселина за разтваряне на утайката. Слабооцветеният разтвор се разрежда с 3 ml вода и се пречиства чрез препаративна HPLC (С18, ZORBAX, степенен градиент: 70 % А/30 % В до 60 % А/40 % В, 15 ml/min, 15 ml фракции). Подходящите фракции, определени чрез УВ абсорбция при 220 и 277 nm, се обединяват, замразяват и лиофилизират, като се получава 38 mg (72 %) от желания продукт с формула (9) като бяло твърдо вещество.

<НЯМР (400 MHz, CD3OD): δ 0.99 (d, 2Η), 6,70 (d, 2Н),

5,11 (d, 1H), 5,0 (η, 1H), 3,05 (η, 2H), 1,17 (d, 3H).

FAB-MS (LI), n/z 1041 (MH+L1)⁺.

ПРИМЕР 10

HO

А. Получаване на междинното съединение бис-нитрил (съединение 1-2, R = Н, R¹¹¹ = CH₂CN, R' = 9,11-диметилтридецил) (Послед. идент. № 2)

Нитрил-аминът от пример 8, част В (500 mg, 0,459 mmol) се разтваря в 3 ml сух диметилформамид. Прибавя се бромацетонитрил, който е пречистен предварително чрез пропускане през слой магнезиев сулфат-натриев бикарбонат, (0,064 ml, 0,917 mmol) и след това диизопропилетиламин (0,155 ml, 0,917 mmol).

Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 18 h. Разрежда се с вода и се пречиства чрез препаративна HPLC (С18 “DELTAPAK”, 60 ml/min, степенен градиент: 70 % А/30 % В до 50 % А/50 % В, 48 ml фракции). Подходящите фракции, определени чрез УВ абсорбция при 220 и 277 nm, се обединяват, замразяват и лиофилизират, като се получава 198 mg (36 %) от желаното съединение 1-2, Rⁿ = Н, R^,n = CHjCN.

*НЯМР (400 MHz, CD3OD): δ 7,00 (d, 2H), 6,69 (d, 2H),

5,08 (dd, 1H), 5,01 (dd, 1H), 3,73 (s, 2H), 2,79 (dd, 1H), 1,18 (d, 3H).

FAB-MS (Li), m/z 1076 (MH+Li)⁺.

В. Получаване на съединение c формула (10) (Послед. идент. № 3)

Бис-нитрилът от част А (184 mg, 0,155 mmol) се разтваря в 3 ml метанол. NIC1₂.6H₂O (148 mg, 0,621 mmol) се разтваря в метанол и се прибавя NaBH₄ (117 mg, 3,1 mmol) на три порции. След 5 min се прибавя СоС1₂.6Нр (148 mg, 0,621 mmol) и се разбърква 1 min. Прибавя се още 117 mg NaBH, и разбъркването продължава 15 min. Прибавя се друга порция 60 mg NaBH₄, за да се доведе процесът докрай. Сместа се разрежда с вода, подкислява се с 2N НС1 и се разбърква, докато черната утайка се разтвори. Пречистването чрез препаративна HPLC (Cl8, ZORBAX, 15 ml/min, степенен градиент: 70 % А/30 % В до 55 % А/45 % В, 22,5 ml фракции) дава след лиофилизация твърд продукт. Твърдият продукт се разтваря във вода и се пропуска през йонообменна колона (СГ форма), зам разява се и се лиофилизира, като се получава 81,1 mg (44 %) от желания продукт с формула (10) (съединение 1-3, Послед. идент. № 3) като бяло твърдо вещество.

!НЯМР (400 MHz, CD3OD): δ 7,00 (d, 2Н), 6,70 (d, 2Н),

3-3,3 (m, 6H), 1,18 (d, ЗН).

FAB-MS (Lt), n/z 1084 (MH+Li)+.

Примери от 11 до 14.

Работи се, както е описано в пример 4, като съответните циклопептиди природни продукти или модифицирани природни продукти, получени както е описано по-долу при получаване на изходните продукти, се разтварят отделно в Ь1С1О₄-диетилов етер и към разтвора се прибавя при разбъркване трифлуороцетна киселина и триетилсилан в продължение на 5 до 10 h. Сместа след това се излива във вода, филтрира се и твърдият продукт се разбърква с диетилов етер, след това се филтрира и се суши на въздуха, като се получава циклопентид, при който R_t е редуциран до Н.

Моноредуцираното съединение се прибавя към предварително приготвен разтвор на HN₃ от NaN₃ и трифлуороцетна киселина) при охлаждане и разбъркване при стайна темпераутра в продължение на 30 min до 1 h и след това се зилива във вода, като се получава азиден продукт, който се извлича по описания по-горе начин.

Азидът се хидрогенира, както е описано по-горе, като се използва Pd/C като катализатор и продуктът се извлича от филтрата след отделяне на катализатора.

Продуктите, получени по този начин са следните:

Прякор R] R₂ R3

NR¹¹ R¹¹¹ R¹

Поел.

дент.№

11	Н	Н	CH₂CONH₂	Η	Η	C_eH₄OC_BH₁₇	12
12	Н	Н	ch₂cn	Η	Η	С₆Н₄ОС_ВН₁₇	13
13	Н	Н	ch₂ch₂nh₂	Η	Η	с₆н₄ос_вн_\|7	14
14	Н	СНз СНз	Η	Η	с_вн₄ос_вн₁₇	15

Примери от 15 до 17.

Работи се, както е описано в пример

7, като съединения от примерите 11, 13 и 14 се разтварят в диметилформамид и към разтвора се прибавя пречистен бромоацетонитрил и диизопропилетиламин и сместа се разбърква от 12 - 18 h, като се получава нитрилът (N-цианометил). Последният се пречиства чрез препаративна HPLC. 50

Нитрилът се разтваря в метанол и се редуцира химически, като се използва никел (II) хлорид и натриев борохидрид, като се получава аминоетилов заместител, както следва:

Пр.	R1	«2 «3	NR¹¹ RIH R¹	Поел, дент
15	н	н	CH₂CONH₂	Η	(CH₂)₂NH₂ с₁₀н_бос₈н₁₇	12
16	н	н	(CH₂)₂NH₂	Η	(CH₂)₂NH₂ с₁₀н_бос₈н₁₇	14
17	н	н	СН₃	Η	(CH₂)₂NH₂ c₁₀h₆oc₈h₁₇	15

Примери от 18 до 21. 1, 2 и 3, като се получават съединения

Работи се, както е описано в примери- ^със заместителите, описани по-долу:

Пр.	^К1	«2	R₃ NRⁿ R¹¹¹ R¹	Поел. дент.№
18	OH	CH₃ ch₂conh₂	Η	(CH₂)₂NH₂ dmtd	7
19	OH	ch₃ ch₂ch₂nh₂	H	(ch₂)₂nh₂ dmtd	8
20	OH	OH	ch₂conh₂	H	(ch₂)₂nh₂ dmtd	9
21	OH	OH	ch₂ch₂nh₂	H	(ch₂)₂nh₂ dmtd	14

Примери от 22 до 25. като се получават следните съединения:

Работи се, както е описано в пример 1,

Пр.	^R1	*2	«3	NR¹¹ R¹¹¹ R¹	Поел. дент.№
22	OH	CH₃ CH₃	H	(CH₂)₂NH₂ C_eH₄OC₈Hi₇	10
23	OH	CH₃ H	H	(CH₂)₂NH₂ C₈H₄OC₈H₁₇	11
24	OH	H	(CH₂)₂NH₂ h	(CH₂)₃NH₂ dmtd	6
25	OH	H	(CH₂)₂NH_{2 h}	(CH₂)₂NH₂ dmtd	6

ПРИМЕР 26 •2CF3COOH СНх СНз

Горното съединение се получава, по начин, подобен на описания в пример 2, част В, като вместо етилендиамин се използва диметиламин, за да се получи съединение с МТ- 1334, 43.

ПРИМЕР 27

Горното съединение се получава по начин, подобен на описания в пример 26, като вместо диметиламин се използва пиперидин, за да се получи съединение с МТ = 1374.

Пример 28. 1000 пресовани таблети, всяка съдържаща 500 mg от съединението с формула (2), [съединение 1-6, (R¹¹ = Н, R¹ =

2-аминоетил) Послед. идент. № 6], се получават от следните компоненти:

Съединение	в g
Съед. отпример	2 500
Нишесте	750

Двуосновен калциев фосфат, воден 5000

Калциев стеарат 2,5

Фино разпратените компоненти се разчесват добре и се гранулират с 10 % нишестена паста. Гранулатьт се суши и се пресова на таблети.

Пример 29. 1000 твърди желатинови капсули, всяка съдържаща 500 mg от същото съединение, се получава от следните компоненти:

Съединение	в g
Съед. от пример	2 500
Нишесте	250
Лактоза	750
Талк	250
Калциев стеарат	10

От компонентите се приготвя еднородна смес, която се използва за пълнене на твърди желатинови капсули на две части.

Пример 30. Получава се аерозолен състав, като се използват следните компоненти:

За опаковка

Съединение от пример 2 24 mg

Lecthin NF течен концентрат 1,2 mg

Трихлорофлуорометан, NF 4,026 g

Дихлородифлуорометан, NF 12,15 g

Пример 31. Приготвя се 250 ml инжекционен разтвор по обичайните процедури, като се използват следните компоненти:

Декстроза 12,5 g

Вода 250 ml

Съединение от пример 4 400 mg

Компонентите се смесват и се стерилизират за използване.

Получаване на изходните продукти

А-4, когато R' е 9,11-диметилтридецил, може да се получи чрез култивиране на Zalerion arboricola ATCC 206868 в хранителна среда с манитол като основен източник на въглерод, както е описано в патент на US 5 021 341, юни 4, 1991.

А-7, когато R’ е 9,11-диметилтридецил, може да се получи чрез култивиране на Zalerion arboricola ATCC 20868 в хранителна среда, както е описано в патент на US 4 931 352, юни 5, 1990.

А-10, когато R¹ е линолеил, се получава чрез култивиране на Aspergillus nidulans NRRL 11440 в хранителна среда, както е описано в патент на US 4 288 549, септември 1981.

А-11 R¹ е 11-метилтридецил, се получава чрез култивиране на Aspergillus sydowi в хранителна среда, както е описано в J. Antibiotics XL (№ 3), с. 28 (1987).

A-12 се получава чрез култивиране на Zalerion arboricola ATCC 20958 в хранителна среда, както е описано в заявка сер. № 07/630, 457, подадена декември 19, 1990.

Съединенията, в които R₍ е водород, могат да се получат, както е описано в пример 4, част А.

Съединенията, в които R₃ е CH£N, като А-2, А-5 и А-8, могат да се получат чрез взаимодействие на съединение с карбоксамидна група на съответното място с излишък от цианурхлорид в апротен разтворител. При тази реакция може да се използва молекулно сито. След завършване на взаимодействието, ситото, ако е използвано, се отстранява и филтратът се концентрира, като се оплучава нитрилът, подробно описано в заявка сер. N° 936, 434, септември 3, 1992.

Съединенията, в които R, е CH₂CH₂NH₂, като А-3, А-6 и А-9, могат да се получат или чрез химична или чрез каталитична редукция на нитрила. Тя обикновено се провежда, като се използва голям моларен излишък от натриев борохидрид с кобалтов хлорид, както е описано подробно в заявка сер. N° 936, 558, септември 3, 1992.

Изходните продукти, в които R¹ е група, различна от тази в природния продукт, могат да се получат чрез деацилиране на липофилната група на природния продукт чрез подлагане на природния продукт в хранителна среда на деацилиращ ензим, докато се осъществи пълно деацилиране, като ензимът първо се получава чрез култивиране на микроорганизъм от семейство Pseudomondaceae или Actinoplanaceae, както е описано в Experentia 34, 1670 (1978) или патент на US 4 293 482, извличане на деацилирания циклопептид и след това ацилиране на деацилирания циклопептид чрез смесването му с подходящ активен естер

R'COX до получаване на съединение А с желаната ацилна група.

Изброяване на последователностите (1) Обща информация (I) Заявители: Balkovec, Janes Μ.

Black, Regina M. Bo uf fa rd, Frances Alleen (II) Заглавие на изобретението: АЗАЦИКЛОПЕПТИДИ (ill) Брой секвенции: 60 (Iv) Адрес за кореспонденция:

(A) Адрес: Elliott Korsen (B) Улица: P.O. Box 2000, 126 East Lincoln Ave (C) Град: Rahway (D) Щат: New Jearsey (E) Държава: USA (F) Код: 07065 (v) Компютър (A) Floppy disk (B) Macintosh centris 650 (C) Операционна система 7,1 (D) Software: Microsoft Word 5,1 a (vt) Текущи данни:

(A) Номер на заявката (B) Дата на подаване:

(C) Класификация:

(vll) Приоритетни данни: няма (A) Номер на заявка:

(B) Дата на подаване:

(will) Информация за пълномощннк/агент (A) Име: Elliott Korsen (B) Регистрационен номер: 32 705 (С) Номер на документално рефервране: 18955р (1х) Информация за телекомуникация:

(A) Телефон: 908-594-5493 (B) Телефакс: 908-594-4720 (C) Телекс:

(2) Информация за Послед.идент. № 1 (I) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 1 Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 2 (I) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: б (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (И) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 2 Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 3 (1) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (И) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 3

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 4 (I) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължана: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (11) Молекулен тнп:

(А) Описание: Певтнд (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 4 Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 5 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептнд (xl) Описание на секвенциите: Послед.ндент.№ 5 Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 6 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пеитнд (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 6 Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.вдент. № 7 (I) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тнп:

(А) Описание: Пептнд (xl) Описание на секвенцимте: Послед.идент.Ns 7 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 8 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептнд (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 8 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 9 (1) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептнд (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 9 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 10 (I) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 8 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептнд (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 10

Хаа Ser Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 11 (1) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (11) Молекулен тип:

(А) Описание: Пентнд (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.Ν» 11 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 12 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенципте: Послед.идент.№ 12

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 13 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 13

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 14 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенциите: Послед.ндент.№ 14

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 15 <1) Характеристика на секвенцннте:

(A) Дължина: в (B) Таи: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (11) Молекулен тип:

(А) Описание: Пентид (xl) Описание на секвенциите: Поглед.идент.№ 15

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 16 (I) Характеристика на секвенцннте:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцннте: Послед.ндент.№ 16

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 17 (I) Характеристика на секвенцннте:

(A) Дължина: 6 (B) Тнн: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (х!) Описание на секвенцннте: Послед.ндент.№ 17

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. Ν» 18 (I) Характеристика на секвенцннте:

(A) Дължина: 6 (B) Таи: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенцните: Послед.идент.№ 18 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 19 (I) Характеристика на секвеицинте:

(A) Дължима: 8 (B) Тии: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (х!) Описание на секвенцните: Послед.идент.№ 19 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 20 (I) Характеристика на секвенцните:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенцните: Послед.идент.№ 20 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 21 (I) Характеристика на секвенцните:

(A) Дължина: 6 (B) Тия: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тнп:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенцинте: Послед.идент.№ 21 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 22 (1) Характеристика на секвенцинте:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топологии: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцинте: Послед.идент.Ns 22

Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.идент. № 23 (I) Характеристика на секвенцинте:

(А) Описание: Пеитвд (xl) Описание на секвенцинте: Послед.ндент.№ 23

Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.идент. № 24 (I) Характеристика на секвенцинте:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцинте: Послед.ндент.Ю 24

Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.идент. № 25 (I) Характеристика на секвенцинте:

(A) Дължина: б (B) Тнп: Амннокнселнна (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топологии: кръгла (II) Молекулен тнп:

(А) Оинсанне: Пептид (xi) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 25 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.ндент. № 26 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (х!) Описание на секвенциите: Послед.ндент.№ 26 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.ндент. Ν» 27 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 27

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.ндент. № 28 (1) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топологии: кръгла (И) Молекулен тип:

(А) Описание: Певтнд (х!) Описание на секвенциите: Послед.ндент.№ 28 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.ндент. № 29 (1) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (И) Молекулен тнп:

(А) Описание: Пептнд (xl) Описание на секвенцните: Послед.идент.№ 29 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.ндент. № 30 (I) Характеристика на секвенцните:

(A) Дължина: в (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцните: Послед.ндент.№ 30

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 31 (I) Характеристика на секвенцинте:

(A) Дължина: 6 (B) Тнп: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тнп:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенцните: Послед.идент.№ 31

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 32 (I) Характеристика на секвенцните:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Товология: кръгла (II) Молекулен тнп:

(А) Описание: Пептид (х!) Описание на секвенцинте: Послед.идент.№ 32

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 33 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенциите: Послед.ндент.Ю 33

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 34 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 34

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 35 (1) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 35 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 36 (i) Характеристика на секвенцните:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (И) Молекулен тин:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцните: Послед.идент.№ 36 Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.пдент. № 37 (I) Характеристика на секвенцните:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топологии: кръгла (II) Молекулен тин:

(А) Описание: Пентнд (xl) Описание на секвенцните: Послед.пдент.№ 37 Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.пдент. № 38 (I) Характеристика на секвенцккте:

(А) Описание: Пентнд (х!) Описание на секвенцните: Послед.идент.М 38

Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.ндент. № 39 (I) Характеристика на секвенцните:

(А) Описание: Пептид (х!) Описание на секвенцните: Послед.ндент.№ 39

Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информации за Послед.ндент. № 40 (1) Характеристика на секвенцните:

(A) Дължина: 6 (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тия:

(А) Описание: Пентнд (xl) Описание на секвенциите: Послед.ндент.Ν» 40

Хаа Ser Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 41 (i) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.No 41

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

I 5 (2) Информация за Послед.ндент. № 42 (I) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 6 (B) Тин: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенциите: Послед.ндент.№ 42 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.ндент. № 43 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 43

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 44 (i) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 44

Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 45 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 45

Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 46 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенциите: Послед.ндент.М 46

Хаа ТЪг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 47 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептнд (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 47 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 48 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептнд (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 48

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 49 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пеатид (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.Ν» 49 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 50 (I) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: 8 (B) Тнп: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептнд (х!) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 50

Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 51 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептнд (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 51 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 52 (I) Характеристика на секвенциите:

(А) Описание: Пептнд (xl) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 52 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 53 (i) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: б (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (11) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептнд (xi) Описание на секвенциите: Послед.идент.№ 53 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 54 (I) Характеристика на секвенциите:

(A) Дължина: б (B) Тип: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенцинте: Послед.ндент.№ 54

Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 55 (I) Характеристика на секвенцинте:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцинте: Послед.идент.№ 55 Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 56 (I) Характеристика на секвенцинте:

(A) Дължина: б (B) Тнп: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (II) Молекулен тип:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцинте: Послед.идент.Νβ 56 Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 57 (I) Характеристика на секвенцинте:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцинте: Послед.ндент.№ 57

Хаа ТЬг Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 58 (I) Характеристика на секвенцинте:

(А) Описание: Пептид (xi) Описание на секвенцинте: Послед.идент.№ 58 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 59 (1) Характеристика на секвенцните:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцинте: Послед.идент.№ 59 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

5 (2) Информация за Послед.идент. № 60 (1) Характеристика на секвенцните:

(A) Дължина: 6 (B) Тнп: Аминокиселина (C) Усукване: не се наблюдава (D) Топология: кръгла (11) Молекулен тнп:

(А) Описание: Пептид (xl) Описание на секвенцните: Послед.идент.Ю 60 Хаа Thr Хаа Хаа Хаа Хаа

Claims

1. Съединение с обща формула в която R, е Н или OH, R₂ е Н, СН₃или OH, R₃ е Н, СН₃, CH₂CN, CH₂CH₂NH₂или CH₂CONH₂, R¹ е С,-С₂₁-алкил, С,-С₂₁алкенил, С^С^-алкоксифенил или С^-С₁₀-алкоксинафтил, R е Н, С,-С₄-алкил, С₃-С₄алкенил, (СН₂)₂.₄ОН, (СН₂) ₂.₄R^IVR^V,

CO(CH₂)₁.₄NH₂, R¹¹¹ е Н, С,-С4-алкил, С3-С4алкенил, (CH2)WOH, (CH2)24NR^,VR^V или R и R¹¹¹ взети заедно означават -(СН2)₄, -(СН₂)₅_, -(СН₂)₂О(СН₂)₂. или (CH₂)₂-NH(СН₂)₂_, R^IV е Н или С^С^алкил, R^v е Н или С^С^алкил и техни присъединителни соли с киселина.

2. Съединение съгласно претенция 1, в което R, е OH, R₂ е Н, R₃ е CH₂CONH₂, R' е 9,10-диметилтридецил, R¹ е Н и R¹ е -CH₂CH₂NH₂.

3. Съединение съгласно претенция 1, в което R, е OH, R₂ е Н, R₃e CH₂CONH₂, R¹е 9,10-диметилтридецил, R¹ е Н и R’ е -CH₂CH₂NH₂.

4. Съединение съгласно претенция 1, в което R, е OH, R₂ е Н, R₃ е CH₂CH₂NH₂, R· е 9,10-диметилтридецил, R¹ е Н и R¹“ е -CH₂CH₂NH₂.

5. Съединение съгласно претенция 1, в което R, е OH, R₂ е Н, R₃ е CH₂CONH₂, R¹е 9,10-диметилтридецил, R¹¹ и R¹¹¹ са Н.

6. Съединение съгласно претенция 1, в което R₍ е Н, R₂ е Н, R₃ е CH₂CONH₂, R¹ е

9,10-диметилтридецил, R и R¹¹¹ са Н.

7. Съединение съгласно претенция 1, в което R, е Н, R₂ е Н, R₃ е CH₂CONH₂, R¹ е

9,10-диметилтридецил, R¹ е Н и R¹¹¹ е -COCH₂CH₂NH₂.

8. Съединение съгласно претенция 1, в което Rj е Н, R₂ е Н, R₃ е CH₂CONH₂, R¹ е

9,10-диметилтридецил, R' е Н и R’ е -CH₂CH₂NH₂.

9. Съединение съгласно претенция 1;

в което R, е Н, R₂ е Н, R₃ е CH₂CH₂NH₂, R¹ е

9,10-диметилтридецил, R¹¹ и R^,n са Н.

10. Съединение съгласно претенция 1, в което R, е Н, R₂ е Н, R₃ е CH₂CH₂NH₂, R¹ е

9,10-диметилтридецил, Rf' е Н и R¹ е -CH₂CH₂NH₂.

11. Антимикробен състав, характеризиращ се с това, че съдържа съединение съгласно претенция 1 в смес с фармацевтично приемлив носител.

12. Антимикробен състав, характеризиращ се с това, че съдържа съединение съгласно претенция 21 в смес с фармацевтично приемлив носител.

13. Метод за контрол на микотични инфекции, характеризиращ се с това, че на бозайници се прилага антимикотично количество от съединение съгласно претенция 1.

14. Метод за контрол на Pneumocystis pneumonia при пациенти с увредена имунна система, характеризиращ се с това, че се прилага терапевтично ефективно количество от съединение съгласно претенция 1.

15. Съединение с формула