BG62991B1

BG62991B1 - Фунгициден състав и метод за контрол на гъбично заразяване

Info

Publication number: BG62991B1
Application number: BG101141A
Authority: BG
Inventors: Cosima Nuninger; John Goggin; Dino Sozzi; Holm Ellgehausen
Original assignee: Ciba - Geigy Ag
Priority date: 1994-07-11
Filing date: 1997-01-16
Publication date: 2001-01-31
Also published as: DE29511079U1; DK0769900T3; HUT75809A; HRP950369A2; NZ289421A; RO119676B1; PE12296A1; JPH10502379A; JP3136410B2; HU221866B1; MD970014A; NO970090L; CN1098032C; TR199500798A1; CZ6097A3; CN1152252A; FI970079A; CZ287915B6; US6228884B1; PL318018A1

Abstract

Изобретението се отнася до фунгициден състав за контролиране и предпазване от гъбични заболявания по растенията, при който използването на R-енантиомер на металаксил, фуралаксил или беналаксил засилва биоразграждането на тези растителни фунгициди в почвата и повишава активността при растенията в сравнение с данните от рацемичните състави. Фунгицидните състави, проявяващи тези подобрени свойства, включват един от посочените фунгициди със съдържание на R-енантиомер,по-високо от 70% тегл. на базата на общото тегло на активната съставка.

Description

Област на тахниката

Изобретението се отнася до метод за контрол на заразяване на растенията с Oomycetes и предпазване от него чрез използване на металаксил, фуралаксил или беналаксил, наричани понататък активна съставка I, като при всеки от тях съдържанието на R-енантиомер е над 70 % тегл., както и до подходящи фунгицидни състави за тази цел.

Предшестващо състояние на техниката

Металаксил е първият търговски препарат от поредицата от класа активни съставки, първоначално наречени ацилаланини, по-късно фениламиди, които са отлични активни съединения срещу гъбички от класа Oomycetes. Oomycetes включват всички пеноспори, атакуващи главно картофите, доматите, лозята, хмела, царевицата, захарното цвекло, тютюна, зеленчуците, марулята, но също така и бананите, цвеклото, както и тревните площи и декоративните растения.

Предпочетеният начин за прилагане на ацилалтаниновите фунгициди е върху листата, като листната маса и растението се обработват с активната съставка. Част от активната съставка се усвоява от растението, но известна част остава върху него и се отмива от дъжда или се поема от почвата по друг начин, като падането на листата по време на узряването. В случай на прилагане върху почвата, активната съставка се включва директно в почвата чрез нанасянето й в течна форма или във вид на гранули.

Недостатък в този случай е ниската степен на разграждане на представителите от този клас съединения в почвата, което зависи силно от това дали почвите са хумусни, смесени пясъчно/ глинести или са силно адсорбиращи почви (наносно/глинести). В случай на продължителни периоди на обработка, от една страна при многогодишните култури като лозя, а от друга при типично почвените култури като картофи, захарно цвекло или трева, почвите могат да бъдат подложени на кумулативно натоварване с ацилаланинови фунгициди, които от своя страна са опасни за околната среда, по-специално при замърсяване на подпочвените води.

Металаксил е метилов естер на N-(2,6 диметилфенил) -N- (метоксиацетил) -DL-аланин;

Беналаксил е метилов естер на N- (2,6-диметилфенил)-^ (фенилацетил)-DL-аланин;

Тези съединения са известни от литературата, където са дадени данни за разграждането. В “The Pesticide Manual”, 10 th Edition 1994, British Crop Protection Council е дадена следната информация за хидролизните полуразпадания на тези продукти. (DT = време за разграждане).

Металаксил: DT-50	рН1:	>200 дни
(20°С)	pH 9:	115 дни
Беналаксил: DT-50	pH 9,25:	86 дни

Данните показват нежелателно висока стабилност на съединенията във водна среда.

Правени са опити да се ускори разграждането посредством подходящи състави, напр. чрез прибавянето на хидрофобни съставки, които предотвратяват по-дълбоко проникване на активната съставка в почвата, като я излагат на повърхността на действието на слънчевата светлина и на повишена температура. Правени са опити да се използва друг недостатък на ацилаланиновите фунгициди, а именно високата им летливост, което е неудобство под действието на слънцето и високите температури. Очаквало се е, че летливостта на активната съставка върху повърхността на почвата ще бъде също така висока, но това не се е потвърдило от практиката.

Всички опити не довеждат до убедителни резултати и решения. След като веднъж активната съставка е адсорбирана върху почвата, дори само в най-горния слой от 2 cm, разграждането се понижава драстично, което води до всички нежелани последици, свързани с бавното разграждане на активните съставки, с които специалистът е добре запознат.

Техническа същност на изобретението

Неочаквано е установено, че решението на този проблем се крие в самата ацилаланинова активна съставка, при която R-енантиомерът се разгражда по-бързо от S-енантиомера или от търговско достъпните активни съставки, които са на базата на рацематите им. От 1975 година, когато стават известни този клас съединения, е известно, че именно R-енантиомерът е активната съставка с по-силно фунгицидно действие (GB № 1 500 581).

Като решение с практическа стойност в литературата никога не е предложено сериозно за тези 19 години поне близко решение за използването от самото начало на съответния R-енантиомер на ацилаланинов фунгицид. Не трябва да се подценяват технологичните трудности при получаването на R-енантиомера в чиста форма или на активна съставка, обогатена с R-енантиомер (например фракционна кристализация на рацемата или стереоспецифичен синтез). От друга страна, не съществуват стимули и технологична потребност за практикуващия да действа по този начин. Обаче решаващият фактор е този. Не би могло да се приеме, че намалението или пълното елиминиране на частта на S-енантиомера в рацемата ще реше проблема за прекадено дългото време на престой на активната съставка в почвата. Досега на пазара не са предлагани ацилаланинови фунгициди с R-енантиомери или рацемата, обогатени на R-енантиомер. С оглед на цялостната екологична ситуация на иначе ефективния контрол върху пеноспорите (Оошуcetes) с ацилаланинови фунгициди, по-точно с металаксил, решението на проблема с разграждането, предложен тук, е от убедително технологично значение в селскостопанската практика в световен мащаб. Стандартно изискване е при защита на растенията да се постигне оптимален ефект с активна съставка при минимална необходима доза, като същевременно замърсяването на околната среда се поддържа колкото е възможно по-ниско.

В областта на ацилаланиновите фунгициди, по-специално в случая на техния главен представител металаксил, този проблем може да се смята за решен. Постигната е убедително подобра способност за биоразграждане в почвата, ако R-енантаомерът в активната съставка е повече от 70 % тегл.

Изобретението се отнася до екологичен метод за контрол и профилактика на заразяване с Oomycetes на растения с използване на R-енантиомер на металаксил или беналаксил:

R ОСН₃ (R-металаксил)

R · С₆Н₃ (R-беналаксил) или с използването на R-енантиомер на

(R - фуралаксил) като във всеки случай количеството на този енантиомер е най-малко 70 % тегл. спрямо общото количество на активната съставка.

Тук и по-нататък рацематите на двата активни инградиента - металаксил и беналаксил ще се означават като активен инградиент ². С повишаване съдържанието на R-енантиомера в активната съставка способността за разграждане в почвата се повишава.

Изобретението се отнася предимно до метод за контрол на Oomycetes, при който използваната активна съставка е със съдържание на R-енантиомер над 85 % тегл., по-точно, над 92 % тегл. и за предпочитане - над 97 % тегл. на база общото количество активна съставка.

Представеното изобретение се отнася и до състав за контрол на Oomycetes, в който количеството на R-енантиомерите в активната съставка I надхвърля 70 % тегл., за предпочитане е над 85 % > тегл., и особено за предпочитане - над 92 % на базата на общото количество активна съставка. По-специално изобретението се отнася до състав, в който съдържанието на R-енантиомера в активната съставка е по-галямо от 97 % тегл. и по-точно до такъв състав, в който активната съставка по същество не съдържа S-енантиомер (< 1 % тегл.). В посочените процентни съотношения не е взет под внимание фактът, че технически получената активна съставка съдържа допълнително следи от странични продукта, както и от междинни съединения (около 3 - 5 % тегл.).

Съставът и методът съгласно изобретението са за борба срещу Oomycetes, по-точно срещу гьбични заболявания от групата Peronosporales, по-специално Plasmopara viticola, освен това Phytophtora spp., като Р. infestans, Pythium pathogens, Bremia, Peudoperonospora и др.

Нормите на прилагане (пръскане, напудряне, включване в почвата и др.) са от 60 g a.c./ha (активна съставка/хектар) до 300 g a.c./ha на базата чист R-енантиомер.

Активната съставка може да бъде фуралаксил, беналаксил, но за предпочитане е металаксил.

Съставите с R-металаксил са за предпочитане с висока концентрация (по-висока от 30 % тегл. активна съставка). Това води до икономии при транспорта и съхранението.

Чрез патогените върху живи растения е установено, че активността, проявена от R-енантиомера на активната съставка I е многократно по-голяма в сравнение с тази на рацемата, а не само двукратно, както се очаква. Активността може да бъде 20 до 30 пъти по-голяма, а при известни условия до 100 пъти, отколкото при рацемата.

Структурните изследвания показват, че при въпросния тип активна съставка на ацилаланини с дадената по-горе формула, дясната половина на молекулата (виж. по-горе) всъщност е фиксирана във вертикално положение спрямо 2,6-диметилфениловата плоскост в кристално състояние, и че в разтвор, когато тази ротационна бариера около оста фенил-N може да се преодолее чрез внасяне на енергия, метиленовата група, към която е свързан заместителят R, образува ъгъл спрямо тази фенилна група, както е показано по-горе на формулата (R. Nyfeler, Р. Huxley, Monograph No. 31, British Crop Protection Conference Publication, Croydon 1985, p. 45 et seq.). Това означава, че останалите заместители в молекулата могат да променят позициите си спрямо С-атома на аланиновия метилов естер, който е отговорен за абсолютната конфигурация. Това се отнася по аналогичен начин и за съединението фуралаксил, при което вместо заместителя СН₂R е свързан 2-фуранилов радикал, както е показано по-горе.

В последните години голям брой биологични изследвания потвърждават факта, че R-енантиомерът притежава по-добра фунгицидна активност от S-енантиомера. При Phytophthora palmivora, D. J. Fisher and A. L. Haeyes (Crop Protection (1985), 4, (4), pp. 501 -510) се установи, че инхибиторните стойности ED_J0 при синтеза на нуклеинови киселини са приблизително петдесет пъти по-неблагоприятни в случаите на S-енантиомер на металаксила, отколкото в случая на R-енантиомера, докато съответните стойности за R-енантиомера и рацемата са в приблизително съотношение 3,1:5,6. Така за специалиста е очевидно, че активността на дадено количество R-енантиомер е приблизително равно на тази на двойно количество рацемат и лесно може да се направи изводът, че много по-слабата активност на S-енантиомера в рацемата ще отреди на този

S-енантиомер ролята на инертен материал, чието присъствие не е от значение.

“Abhandlungen der Akademie der Wissenschaften der DDR”, 1982 (1), pp. 123 - 133 потвърждава тези открития и за други гьбични заболявания от групата на Peronosporales.

В “Pesticide Science”, 16 (3), pp. 277 - 286 (1985) е описано получаването на чист R-беналаксил и чист S-беналаксил. Както е посочено за металаксила, R-енантиомерът е значително поактивен спрямо S-енантиомера.

Разделянето на рацемата на активната съставка I и използването само на R-енантиомера следователно не е било избор за практикуващия, дори само поради високата степен на действие на рацематите и, следователно, не е предложено в литературата в последните 19 години като практическо решение.

Трябва да се приеме, че при готовото за употреба състояние на рацемичната активна съставка I приносът на R-енантиомера към активността намалява антагонистично от S-енантиомера и от други конформационни състояния на молекулата. Би могло да се приеме, че голям брой биохимични рецептори са временно заети от неефективни компоненти на рацемат I, но не и постоянно блокирани. Освен това активните съставки I, поточно металаксил и фуралаксил, известни с това, че притежават системично и проникващо действие, т.е. други отрицателни свойства на тези изомери, и предварително са попречили на бързото проникване на R-енантиомера в клетъчната тъкан на растенията, и са довели до повишени загуби, дължащи се на летливостта, могат също така да играят роля.

R-енантиомерите с формула I могат да бъдат получени напр. чрез фракционна кристализация на сол, получена от N-(2,6-диметилфенил) α-аминопропионова киселина и N-сьдьржаша оптично активна база с последващо освобождаване на оптичноактивния антипод и естерифициране с метанол. Пример за оптичноактивна база е афенилетиламин (GB № 1 448 810).

R-енантиомерите на активните съставки могат да бъдат получени също така чрез активиране на хидроксилната група, като отцепваща се група в природно срещаната L(+) млечна киселина, естери или соли и заместването й с 2,6-диметиланилин с обръщане на конфигурацията. Използването на киселина или на солите й изисква последващо естерифициране с метанол. Температурата на кипене на чистия R-металаксил е 143 - 145°С/

0,03 милибара.

Активната съставка е включена по познат метод в хербициден състав като описания, например в GB № 1 500 581.

Съставите са получени по известни 5 методи, например чрез интимно смесване и/или смилане на активните съставки с пълнител ни, напр. разтворители, твърди носители и, ако е необходимо, повърхностно активни вещества.

Подходящите носители и добавки могат да бъдат твърди или течни и тряба да отговарят на съединенията, използвани широко в технологията, напр. естествени или регенерирани минерални вещества, разтворители, диспергиращи агенти, омокрящи агенти, агенти, придаващи лепливост, сгъстители, свързващи агенти или торове.

Предпочетен метод за прилагане на Rенантиомера е нанасянето му върху въздушните части на растението, по-специално върху листната маса (листно прилагане). Броят и нормата 20 на прилаганията зависят от биологичните и климатични условия за патогена. Съответно R-енантиомерът може да достигне до растението и чрез почвата през кореновата система (системично действие), чрез поливане мястото на растението 25 с течен състав или чрез включване на съединенията в почвата в твърда форма, напр. под формата на гранули (почвено прилагане).

Съединението се използва като чиста активна съставка или за предпочитане заедно с 30 добавки, традиционно използвани за съставите и, следователно, се обработва по познат метод, за да се получат, напр. концентрирани емулсии, пасти за нанасяне, разтвори за директно пръскане или чрез разреждане, емулсии за разреждане, омокрящи прахове, разтворими прахове, прах, гранули или чрез капсулиране, напр. в полимерни обвивки. Методите за прилагане като пръскане, пулверизиране, поръсване, посипване, нанасяне 10 с четка или изливане, както и типа на съставите, се избират така, че да отговарят на поставените цели и на преобладаващите условия.

По правило агрохимичните състави включват 0,1 до 99 %, по-специално, от 0,1 до 95 % 15 активна съставка I, 99,9 до 1 %, по-специално от 99,9 до 5 % твърда или течна добавка и от 0 до 25 %, по-специално от 0,1 до 25 % повърхностно активен агент.

Докато концентрираните състави са попредпочетени като търговско достъпни изделия, то крайният потребител използва, като правило, разредени състави. Тези (агро) химични състави са част от изобретението.

Примерите, които следват, са предназначени да илюстрират изобретението, като “активната съставка I” за предпочитане е металаксил, но може да бъде също така и баналаксил, с предпочетено високо съдържание на R-енантиомер.

Примери за изпълнение на изобретението

Омокрящи се прахове	а)	б)	в)	г)
Активна съставка металаксил (96 % R-енантиомер	25%	50%	75%	24%
Натриев лигносулфонат	5%	5%	-	5%
Натриев лаурилсулфат	3%	-	5%	4%
Натриев диизобутилнафталинсулфонат	-	6%	ю%	-
Октилфенол полиетиленгликалов етер (7-8 мала етиленов окис)		2%
Силно диспергиран силициев двуокис	5%	10%	10%	5%
Каолин	62%	27%	-	62%

Активната съставка се смесва напълно с добавките и сместа се смила в подходяща мелница. Така се получават омокрящи се прахове, които могат да бъдат разредени с вода за получаването на суспензии с различни концентрации

Концентрирана емулсия
Активна съставка металаксил
(96 % R-енантиомер)	10%
Октилфенол полиетиленгли-
колов етер (4-5 мола
етиленов окис)	3%
Калциев додецилбензен-
сулфонат	3%
Полигликолов етер на рици-
новото масло (35 мола
етиленов окис)	4%
Циклохексанон	30%
Смес от ксилени	50%

От този концентрат при разреждане с вода могат да се получат различни емулсии, които могат да се използват за растителна защита.

Прахове	а)	б)	в)
Активна съставка I (> 85 % R-енантиомер)	5%	6%	4%
Талк	95%	-	-
Каолин	-	94	- .
Скален прах	-	-	96%

Готовите за използване прахове се получават чрез смесване на активната съставка с носителя и смилане на сместа в подходяща мелница.

Екструдирани гранули
Активна съставка I (> 92 % R-енантиомер) Натриев лигносулфонат Карбоксиметилцелулоза Каолин	15% 2% 1 % 82%

Активната съставка се смесва с добавките, сместа се смила и се навлажнява с вода. Тази смес се екструдира и след това се суши във въздушен поток.

Гранули с покритие
Активна съставка I (> 70 % R-енантиомер) Полиетиленгликол (ММ 200) Каолин (ММ = молекулна маса)	8% 3% 89%

В миксер фино смляната активна съставка се прибавя към каолин, предварително навлажнен с полиетиленгликол. По този начин се получават обезпрашени гранули с покритие.

Концентрирана суспензия
Активна съставка I (> 92 %
R-енантиомер)	40%
Пропиленгликол	ю%
Нонилфенолполиетиленгли-
колов етер (15 мола етиленов
окис)	6%
Натриев лигносулфонат	10%
Карбоксиметилцелулоза	1 %
Силиконово масло (под фор-
мата на 75 % водна емулсия)	1%
Вода	32%

Фино смляната активна съставка се смесва интимно с добавките. Така се получава концентрирана суспензия, от която могат да се получават суспензии с различна концентрация при разреждането й с вода. Получените разредени суспензии могат да се използват за обработка на растения, както и на посадъчен материал за защита от атаката на микроорганизми чрез пръскане, напояване или потапяне.

I) Биологични примери

Метод за изпитание

Лозички от сорта “Gutedel” се отглеждат в оранжерийни условия, като се използва едно растение за саксия (0 = 6 cm) и се напръскват със спрей, получен от концентрирана емулсия, на етап две или три листа. За партида от 4 растения се използват следните концентрации на активна съставка: 200; 60; 20; 6; 2; 0,6; 0,2 и 0,06 mg а.с./1. Тези разреждания се получават в деминерализирана вода непосредствено преди нанасянето им като фолиен спрей. За да се изключи ефектът от газовата фаза на активната съставка между съседни образци, всички растения са разделени странично с прозрачно пластмасово фолио и се държат един ден на тъмно при температура 20 - 22°С и относителна влажност почти 100 %.

След това цялата повърхност на листата се напръсква равномерно до точката на прокапване със свежо приготвена емулсия от спорангии (120 000/ml) на чувствителен спрямо металаксил щам на Plasmopara viticola. Растенията се държат в продължение на 7 дни при период на осветяване 16 h под изкуствена дневна светлина, температура 20 - 22°С и относителна влажност почти 100 %. Следва оценка на заразяването, като се разделят двулистните от трилистни нбапръсквания. На таблиците по-долу са показани във всеки от случаите средния резултат от 4 паралелни пръскания.

А) Пръскания при двулистен стадий (Pl. viticola върху лоза)

Степен на действие на R-металаксил и рацемичен металаксил
Активна съставка	Доза [mja.c./6]	Листно заразяване [%]
	200	0
	60	0
	20	0
R-металаксил	6	0
	2	4
	0.6	78
	0.2	97
	0.06	92
необработена контрола		96
	200	0
	60	0
	20	38
Рацемичен	6	76
металаксил	2	87
	0.6	100
	0.2	97
	0.06	96

Докато традиционният рацемичен металак-	25 висока до разреждания 2 mg а.с./1.
сил няма ясно очертано действие спрямо листното		В случая на пръскания на трилистен ста-
заразяване в интервала от концентрации под 60	дий,	разликата в активностите е дори още по-
mg а.с./1 и е без ефект за практически цели при	подчертана, както е показано на таблица Б.
концентрация под 20 mg а.с./1, то активността		Б) Пръскания при трилистен стадий (Р1.
на енантиомерния R-металаксил е до 30 пъти по-	30 viticola върху лоза)
Степен на действие на R-металаксил и рацемичен металаксил
Активна	Доза	Листно заразяване [%]
съставка	[nga.c./d]
	200	0
	60	0
	20	0
R-металаксил	6	0
	2	0
	0.6	0
	0.2	78
	0.06	93
необработена контрола		92
	200	0
	60	0
	20	27
Рацемичен	6	85
металаксил	2	80
	0.6	96
	0.2	90
	0.06	92

Докато традиционният рацемичен металаксил не показва съществена активност при концентрация 6 mg а.с./1 (или по-малко), и тя е едва забележима при 20 mg а.с./1, активността на енантиомерния R-металаксилат е приблизително 100 пъти по-висока при концентрации 0,6 mg а.с./1.

II) Разграждане на активните съставки в почвата

Пример 1

Поведение на разграждане на рацемичен мелалаксил и R-металаксил в умерено тежки почви

Две групи, всяка от по 8 проби от биологично активна почва (нанос/глина; глина: 13,9 %; нанос: 54,3 %; пясък: 31,8%, органичен въглерод: 2,1 %; pH 7,3; биомаса: 61,5 mg микробиологичен 5 въглерод на 100 g почва; произход: Les Evouettes, Valais, Швейцария) се обработват успоредно с рацемичен металаксил или съответно с R-металаксил, във всеки от случаите под формата на ацетонов разтвор. Нормата на нанасяне е 0,5 mg/kg почва, което отговаря на норма на прилагане ОЛ kg/ha. Оценката на резултатите е извършена дублирано след 0, 7,14 и 21 дни. Резултатите са дадени в следващата таблица 1:

Таблица 1:

Степен на разграждане на рацемичен металаксил и R-металаксил в прясна почва (нанос/ глина) в лабораторни условия.

Време (дни)	рацемичен металаксил (% нанесен)	R-металаксил (% нанесен)
		средно		средно
0	90.41		93.61
0	90.36	90.39	98.94	96.28
7	47.28		24.74
7	45.17	46.23	25.7	25.23
14	35.68		9.07
14	35.54	35.71	10.62	9.85
21	29.34		7.57
21	29.06	29.20	7.82	7,69

Уравнения за разграждането:

Рацемичен металаксил: C_t = 86,66’е’·⁰·⁰⁶⁴⁴’¹’

DT-50 = 1п 2/0,0644: DT-90 = In 10/0,0644 40

R-металаксил: С=95,9*β^<·°·¹⁷⁷⁶’^,)

DT-50 = ln 2/0,1776; DT-90 = In 10/0,1776

Кривите на разграждане са показани на фиг. 1 (Приложение).

Те позволяват да се изчисли средното време на разграждане:

рац. металаксил

R-металаксил

ОТ-50: (50% разграждане)

10.3 дни

3.9 дни

DT-90: (90% разграждане)

35.7 дни

13.0 дни

Пример 2.

Поведение на разграждане на рацемичен металаксил и R-металаксил в песъчливи почви

Две групи, всяка от по 16 проби от биологичноактивна почва (песъчлива почва; глина: 5 5,1 %; нанос: 11,4 %; пясък: 83,5 %, органичен въглерод: 1,6 %; pH 4; биомаса: 51 mg микробиологичен въглерод на 100 g почва; произход:

Collombey, Valais, Швейцария) се обработват успоредно с рацемичен металаксил или съответно с R-металаксил, във всеки от случаите под формата на ацетонов разтвор. Нормата на нанасяне е 0,5 mg/kg почва, което отговаря на норма на прилагане 0,5 kg/ha. Оценката на резултатите е извършена дублирано след 0,1,3,7,9,15,21 и 29 дни.

Резултати:

Таблица 2:

Степен на разграждане на рацемичен металаксил и R-металаксил в прясна почва (пясък) в лабораторни условия.

Време (дни)	рацемичен металаксил (% нанесен)	R-металаксил (% нанесен)
		средно		средно
0	98.00		100.32
0	97.56	97.78	99.72	100.02
1	87.75		89.16
1	87.88	87.82	90.13	89.64
3	80.32		76.96
3	79.69	80.01	74.01	75.48
7	65.41		52.59
7	64.60	65.01	52.59	52.59
9	55.84		47.22
9	56.68	56.26	46,45	46.84
15	43.49		24.77
15	41.58	42.54	29.89	27.33
21	30.77		17.12
21	33.21	31.99	17.05	17.09
29	28.70		8.82
29	28.28	28.49	8.86	8.72

Уравнения за разграждането: Кривите на разграждане са показани на

Рацемичен металаксил: С, = 93,67*е‘'°-^(И<)06’’^> фиг. 2 (Приложение).

DT-50=In 2/0,05006: DT-90 = In 10/0,05006 Те позволяват да се изчисли средното

R-металаксил: С₍ = 98,53*'·⁰’⁰⁸³⁴⁸’¹¹ време на разграждане:

DT-50=In 2/0,08548; DT-90=In 10/0,08548 рац. металаксил R-металаксил

DL5Q: (50% разграждане) 13.9 дни 8.1 дни

DT-90: (90% разграждане) 46.0 дни 26.9 дни

Claims

Патентни претенции

1. Фунгициден състав с подобрено разграждане в почвата на базата на фунгицид за борба с Oomycetes, по-специално металаксил и беналаксил, съдържащ R-енантиомер и S-енантиомер, характеризиращ се с това, че съдържанието на R-енантиомерът в активното вещество е над 70 % тегл., заедно с подходящ носител за него.
2. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че съдържанието на R-енантиомера в активното вещество е над 85 % тегл.
3. Състав съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че съдържанието на R-енантиомера в активното вещество е над 92 % тегл.
4. Състав съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че съдържанието на R-енантиомера в активното вещество е над 97 % тегл.
5. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че обогатеното с R-енантиомер активно вещество е металаксил.
6. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че обогатеното с R-енантиомер активно вещество е беналаксил.
7. Метод за подобрено разграждане в почвата на растителния фунгицид металаксил или беналаксил, когато се прилага за контрол или предпазване от заразяване с Oomycetes върху 5 растения, части на растения или място, което е уязвимо към заразяване с Oomycetes, характеризиращ се с това, че използваният фунгицид, съдържащ R-енантиомер и S-енантиомер, се състои от над 70 % тегл. R-енантиомер.

10
8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че фунгицидът се състои от над 85 % тегл. R-енантиомер.
9. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че използваният фунгицид е

15 метлаксил и се състои от повече от 92 % тегл. R-енантиомер.
10. Метод съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че използваният металаксил се състои от повече от 97 % тегл. R-енантиомер.

20 11. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че използваният беналаксил се състои от повече от 92 %тегл. R-енантиомер.