BG107332A - Хиназолинови производни за лечение на тумори - Google Patents

Хиназолинови производни за лечение на тумори Download PDF

Info

Publication number
BG107332A
BG107332A BG107332A BG10733202A BG107332A BG 107332 A BG107332 A BG 107332A BG 107332 A BG107332 A BG 107332A BG 10733202 A BG10733202 A BG 10733202A BG 107332 A BG107332 A BG 107332A
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
alkyl
group
formula
amino
pyrrolidin
Prior art date
Application number
BG107332A
Other languages
English (en)
Other versions
BG65836B1 (bg
Inventor
Laurent Hennequin
Patrick Ple
Original Assignee
Astrazeneca Ab
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Family has litigation
First worldwide family litigation filed litigation Critical https://patents.darts-ip.com/?family=27223613&utm_source=google_patent&utm_medium=platform_link&utm_campaign=public_patent_search&patent=BG107332(A) "Global patent litigation dataset” by Darts-ip is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Application filed by Astrazeneca Ab filed Critical Astrazeneca Ab
Publication of BG107332A publication Critical patent/BG107332A/bg
Publication of BG65836B1 publication Critical patent/BG65836B1/bg

Links

Classifications

    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D413/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and oxygen atoms as the only ring hetero atoms
    • C07D413/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and oxygen atoms as the only ring hetero atoms containing two hetero rings
    • C07D413/12—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having nitrogen and oxygen atoms as the only ring hetero atoms containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D401/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom
    • C07D401/14—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing three or more hetero rings
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P35/00—Antineoplastic agents
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D231/00—Heterocyclic compounds containing 1,2-diazole or hydrogenated 1,2-diazole rings
    • C07D231/02—Heterocyclic compounds containing 1,2-diazole or hydrogenated 1,2-diazole rings not condensed with other rings
    • C07D231/10—Heterocyclic compounds containing 1,2-diazole or hydrogenated 1,2-diazole rings not condensed with other rings having two or three double bonds between ring members or between ring members and non-ring members
    • C07D231/12—Heterocyclic compounds containing 1,2-diazole or hydrogenated 1,2-diazole rings not condensed with other rings having two or three double bonds between ring members or between ring members and non-ring members with only hydrogen atoms, hydrocarbon or substituted hydrocarbon radicals, directly attached to ring carbon atoms
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D233/00—Heterocyclic compounds containing 1,3-diazole or hydrogenated 1,3-diazole rings, not condensed with other rings
    • C07D233/54—Heterocyclic compounds containing 1,3-diazole or hydrogenated 1,3-diazole rings, not condensed with other rings having two double bonds between ring members or between ring members and non-ring members
    • C07D233/56—Heterocyclic compounds containing 1,3-diazole or hydrogenated 1,3-diazole rings, not condensed with other rings having two double bonds between ring members or between ring members and non-ring members with only hydrogen atoms or radicals containing only hydrogen and carbon atoms, attached to ring carbon atoms
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D239/00—Heterocyclic compounds containing 1,3-diazine or hydrogenated 1,3-diazine rings
    • C07D239/70—Heterocyclic compounds containing 1,3-diazine or hydrogenated 1,3-diazine rings condensed with carbocyclic rings or ring systems
    • C07D239/72—Quinazolines; Hydrogenated quinazolines
    • C07D239/86—Quinazolines; Hydrogenated quinazolines with hetero atoms directly attached in position 4
    • C07D239/94—Nitrogen atoms
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D249/00—Heterocyclic compounds containing five-membered rings having three nitrogen atoms as the only ring hetero atoms
    • C07D249/02—Heterocyclic compounds containing five-membered rings having three nitrogen atoms as the only ring hetero atoms not condensed with other rings
    • C07D249/08—1,2,4-Triazoles; Hydrogenated 1,2,4-triazoles
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D401/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom
    • C07D401/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing two hetero rings
    • C07D401/12—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D405/00—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom
    • C07D405/02—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom containing two hetero rings
    • C07D405/12—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom containing two hetero rings linked by a chain containing hetero atoms as chain links
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D405/00—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom
    • C07D405/14—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom containing three or more hetero rings

Abstract

Изобретението се отнася до хиназолинови производни с формула, в която значенията на Q1, Z, m, R1, R2, R3 и Q2 са посочени в описанието, до методи за тяхното получаване, до фармацевтични състави, които ги съдържат, и до използването им за производството на лекарство за приложение като противоинвазивно средство при задържането и/или лечението на масивни тумори.

Description

ХИНАЗОЛИНОВИ ПРОИЗВОДНИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ
Област на техниката
Изобретението се отнася до някои нови хиназолинови производни или до техни фармацевтично приемливи соли, които притежават противотуморна активност и съответно са полезни при методи за лечение на човешки или животински организъм. Изобретението се отнася също така до методи за производство на тези хиназолинови производни, до фармацевтични състави, които ги съдържат и до тяхното приложение при методи за лечение, например в производството на лекарства за профилактика или лечение на твърди тумори при топлокръвни като човек.
При много от текущите режими на лечение на заболявания с клетъчна пролиферация като псориазис и рак се използват съединения, които инхибират синтезата на ДНК. Такива съединения са токсични за клетките изобщо, но техният токсичен ефект върху бързо делящи се клетки, такива като туморните клетки, може да бъде благоприятен. Алтернативни подходи към противотуморни средства, които действат по механизми, различни от инхибирането на ДНК синтезата, притежават потенциал да проявяват повишено селективно действие.
Предшестващо състояние на техниката
През последните години е открито, че една клетка може да стане канцерогенна благодарение на трансформацията на част от нейната
ДНК в онкоген, т.е. в ген, който при активиране води до образуването на злокачествени туморни клетки (Bradshaw, Mutagensis, 1986, 1, 91).
Няколко от тези онкогени пораждат продуцирането на пептиди, които са рецептори за растежни фактори. Активирането на комплекса растежен фактор-рецептор води до увеличаване на клетъчната пролиферация. Известно е, например, че няколко онкогени кодират тирозинкиназните ензими и че някои рецептори на растежния фактор са също тирозинкиназни ензими (Yarden et al., Ann. Rev. Biochem., 1988, 57, 443; Larsen et al., Ann. Reports in Med. Chem., 1989, Chpt. 13). Първата група тирозинкинази за идентифициране произлиза от такива вирусни онкогени, например pp60v’Src тирозинкиназа (известни още като v-Src) и съответните тирозинкинази в нормалните клетки, например pp60c’Src тирозинкиназа (известна още като c-Src).
Рецепторните тирозинкинази са важни за трансмисията на биохимичните сигнали, които инициират клетъчна репликация. Те са големи ензими, които обхващат клетъчната мембрана и притежават извънклетъчен свързващ домен за растежните фактори, такива като епидермалния растежен фактор (EGF) и вътреклетъчна част, която функционира като киназа за фосфорилиране на тирозинамино киселини до протеини и оттам да влияе на клетъчната пролиферация. Известни са различни класове рецепторни тирозинкинази (Wilks, Advances in Cancer Research, 1993, 60 43-73), основаващи се на фамилии растежни фактори, които се свързват с различни рецепторни тирозинкинази. Класификацията включва клас I рецепторни тирозинкинази, обхващащ EGF-фамилията рецепторни тирозинкинази като EGF, TGFoc, Neu и erbB рецептори, клас II рецепторни w тирозинкинази, обхващащ инсулиновата фамилия на рецепторни тирозинкинази като инсулин и IGFI рецептори и инсулин-свързан рецептор (IRR) и клас III рецепторни тирозинкинази, който обхваща фамилията на рецепторни тирозинкинази, произлизаща от тромбоцитния растежен фактор (PDGF) като PDGFa, PDGF3 и рецептори на стимулиращ колониите фактор 1 (CSF1).
Известно е също така, че някои тирозинкинази принадлежат към класа на нерецепторните тирозинкинази, които са локализирани вътреклетъчно и са включени в трансмисията на биохимичните сигнали като такива, които влияят на мотилитета на туморните клетки, разсейването и инвазивността и следователно на метастазния туморен растеж (Ulrich et al., Cell, 1990, 61, 203-212, Bolen et al., FASEB J., 1992, 6, 3403-3409, Brickell et al., Crirical Reviews in Oncogenesis, 1992, 3, 401406, Bohlen et al., Oncogene, 1993, 8, 2025-2031, Courtneidge et al., Semin. Cancer Biol., 1994, 5, 239-246, Lauffenburger et al., Cell, 1996, 84, 359-369, Hanks et al., BioEssays, 1996, 19, 137-145, Parsons et al., Current Opinion in Cell Biology, 1997, 9, 187-192, Brown et al., Biochimica et Biophysica Acta, 1996, 1287, 121-149 and Schlaepfer et al., Progress in Biophysics and Molecular Biology, 1999, 71, 435-478). Известни са различни класове нерецепторни тирозинкинази, които включват Src фамилия като Src, Lyn, Fyn и Yes тирозинкинази, Abl фамилията като Abl и Arg и Jak фамилията като Jak 1 и Тук 2.
Известно е, че Src фамилията на нерецепторните тирозинкинази са високо регулирани в нормалните клетки и в отсъствие на извънклетъчни дразнители остават в неактивна конформация. Обаче някои членове на Src фамилията, например c-Src тирозинкиназа е често значително активирана (сравнено с нормалните клетъчни нива) в обичайните човешки тумори като стомашно-чревен рак, например рак на дебелото черво, рак на правото черво и рак на стомаха (Cartwright et al., Proc. Natl. Acad. Sci. USA, 1990, 87, 558-562 и Mao et al., Oncogene, 1997, 15, 3083-3090) и рак на гърдата (Muthuswamy et al., Oncogene, 1995, 11, 1801-1810). Src фамилията на нерецепторните тирозинкинази е била открита и в други обичайни човешки тумори като недребноклетъчни белодробни тумори (NSCLCs), включително аденокарценоми и сквамозноклетъчен рак на белия дроб (Mazurenko et al., European Journal of Cancer, 1992, 28, 372-7), рак на пикучния мехур (Fanning et al., Cancer Research, 1992, 52, 1457-62), рак на хранопровода (Jankowski et al., Gut, 1992, 33, 1033-8), рак на простатата, рак на яйчниците (Wiener et al., Clin. Cancer Research, 1999, 5, 2164-70) и рак на панкреаса (Lutz et al., Biochem. and Biophys. Res. Comm., 1998, 243, 503-8). Тъй като и други човешки туморни тъкани са изследвани за Src фамилията на нерецепторните тирозинкинази, се очаква, че ще се установи тяхното широко разпространение.
Известно е още, че главната рола на c-Src нерецепторна тирозинкиназа е да регулира ансамбъла на фокалните адхезионни комплекси чрез взаимодействие с множество цитоплазмени протеини, включващо, например, фокална адхезионна киназа и паксилин. Освен това c-Src е свързана със сигналните пътища, които регулират актиновия клетъчен скелет, който стимулира клетъчния мотилитет. Също така c-Src, c-Yes и c-Fyn нерецепторните тирозинкинази играят важна роля при интегрин медиираната сигнализация и при разрушаване на кадерин зависимите клетъчно-клетъчни връзки (Owens et al., Molecular Biology of Cell, 2000, 11, 51-64 и Klinghoffer et al., EMBO Journal, 1999, 18, 2459-2471). Клетъчният мотилитет е необходимо условие един локализиран тумор да премине през етапите на разсейване в кръвния поток, да навлезе в други тъкани и да предизвика метастазен растеж на тумора. Например, развитието на рак на дебелото черво от локализирано в разсеяно инвазивно матастазно заболяване корелира с активността на c-Src нерецепторната тирозинкиназа (Brunton et al., Oncogene, 1997, 14, 283-293,
Fincham et al., EMBO J, 1998, 17, 81-92 и Verbeek et al., Exp. Cell Research, 1999, 248, 531-537).
В съответствие c това се приема, че един инхибитор на такива нерецепторни тирозинкинази би бил от значение като селективен инхибитор на мотилитета на раковите клетки и като селективен инхибитор на разсейването и инвазивността на ракови клетки у бозайници, водейки до инхибиране на метастазния растеж на тумора. По-специално, един инхибитор на такива нерецепторни тирозинкинази би имал значение като противоинвазивно средство за използване при задържане и/или лечение на твърди тумори.
Техническа същност на изобретението
Ние открихме, че изненадващо някои хиназолинови производни притежават ефикасна противотуморна активност. Без да се внушава, че съединенията, разкрити в настоящото изобретение притежават фармакологична активност само въз основа на ефект върху един биологичен процес, се счита, че съединенията осигуряват противотуморен ефект чрез инхибиране на една или няколко нерецепторни тирозинспецифични протеин кинази, които са включени в етапите на сигналната трансдукция, които водят до инвазивността и миграционната способност на метастазиращите тумирни клетки. Поспециално, счита се, че съединенията на настоящото изобретение, осигуряват противотуморен ефект чрез инхибиране на Src фамилията на нерецепторните тирозинкинази, например чрез инхибиране на една или няколко от c-Src, c-Yes и c-Fyn.
Известно е също така, че c-Src нерецепторният тирозинкиназен ензим участва в контролирането на костната резорбция, управлявана от остеокластите (Soriano et al., Cell, 1991, 64, 693-702; Boyce et al., J. Clin. Invest., 1992, 90, 1622-1627; Yoneda et al., J. Clin. Invest., 1993, 91, 2791 2795 и Missbach et al., Bone, 1999, 24, 437-49). Следователно един инхибитор на c-Src нерецепторна тирозинкиназа е ценен в профилактиката и лечението на костни заболявания като остеопороза, заболяване на Paget, метастазно заболяване в костите и туморнопредизвикана хиперкалцемия.
Съединенията на настоящото изобретение са също полезни за инхибиране на неконтролираната клетъчна пролиферация, която се предизвиква от различни незлокаческтвени заболявания като възпалителни заболявания (например ревматоиден артрит и възпаление на червата), фиброзни заболявания (например цироза на черния дроб и белодробна фиброза), гломерулонефрит, множествена склероза, псориазис, свръхчуствителност на кожата, заболявания на кръвоносните съдове (например атеросклероза и рестеноза), алергично астма, инсулинзависим диабет, диабетична ретинопатия и диабетична нефропатия.
Общо съединенията на настоящото изобретение притежават ефикасна инхибиторна активност спрямо Src фамилията на нерецепторните тирозинкинази, например при инхибиране на c-Src и/или c-Yes, и по-малко ефикасна активност спрямо други тирозинкиназни ензими като рецепторни тирозинкинази, например EGF рецепторна тирозинкиназа и/или VEGF рецепторна тирозинкиназа. Освен това, някои съединения на настоящото изобретение притежават по-добра ефикасност спрямо Src фамилията на нерецепторните тирозинкинази, например c-Src и/или c-Yes, отколкото спрямо EGF рецепторна тирозинкиназа или VEGF рецепторна тирозинкиназа. Такива съединения притежават значителна ефикасност спрямо Src фамилията на нерецепторните тирозинкинази, например сSrc и/или c-Yes, така че те могат да използвани в количество, ефикасно да инхибира, например c-Src и/или c-Yes, докато спрямо EGF рецепторна тирозинкиназа или VEGF рецепторна тирозинкиназа проявяват малка активност.
Съгласно един аспект на изобретението се осигурява хиназолиново производно с формулата I.
където m е 0, 1, 2 or 3;
всяка R1 група, която може да бъде еднаква или различна, е избрана от халогено, трифлуорометил, циано, изоциано, нитро, хидрокси, меркапто, амино, формил, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (16С)алкилсулфонил, (1-6С)ал кил амино, ди-[(1-6С)алкил] амино, (16С)алкоксикарбонил, Ъ1-(1-6С)алкилкарбамоил, КД4-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, 1М-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, (З-бС)алкеноиламино, N-(16С)алкил-(3-6С)алкеноиламино, (З-бС)алкиноиламино, N-(1 -6С)алкил(З-бС)алкиноиламино, N-(1 -6С)алкилсулфамоил, Ν,Ν-λη-[(1 -6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфонил амино и М-(1-6С)алкил-(1-бС) алкансулфониламино, или от група с формула:
Q3-X'където X1 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R4), CO, CH(OR4), CON(R4), N(R4)CO, SO2N(R4), N(R4)SO2, OC(R4)2, SC(R4)2 и N(R4)C(R4)2, където R4 е водород или (1-6С)алкил, a Q3 е арил, арил-(16С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил (1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, или (R^m е (1-ЗС)алкилендиокси, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R^aMecTHTen са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, S, SO, SO2, N(R5), CO, CH(OR5), CON(R5), N(R5)CO, SO2N(R5), N(R5)SO2, CH=CH и C=C, където R5 e водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС^С- група в един Р^заместител евентуално има в крайната СН2= или НС^ позиция един заместител, избран от халогено, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкоксикарбонил, N(1-6С)алкилкарбамоил, П,К-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, амино-(16С)алкил, (1-6С) алкиламино-(1-6С)алкил и ди-[(1-6С)алкил]амино-(16С)алкил или от група с формулата:
Q4-X2където X е директна връзка или е избран от CO и N(R )СО, където R е водород или (1-бС)алкил, a Q4 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СНз група в един И^заместител евентуално има един или няколко халогено- или (1-6С)алкилзаместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С) алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(16С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, N-(1-6C) алкилкарбамоил, Х,И-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, 1\[-(1-бС)алкил-(2-6С)алканоиламино, N-(1-6C)алкилсулфамоил, 18[,Х-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Х-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X3-Q5
7 където X е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R ), CO, CH(OR7), CON(R7), N(R7)CO, SO2N(R7), N(R7)SO2, C(R7)2O, C(R7)2S и N(R )C(R )2, където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил-(16С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил (1-6С)алкил, (37С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил·/1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-бС)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, 1\[/1-6С)алкилкарбамоил, Ν,Ν-ди-/!6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкилсулфамоил, 1\[,1\[-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Н-(1-6С)алкил (1-6С) алкансулфониламино, или от а група с формулата:
-X4-R8 където X4 е директна връзка или е избран от 0 и N(R9), където R9 е водород или (1-6С)алкил, a R8 е халогено/1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано/1-6С)алкил, амино/16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди-[(1-6С)алкил]амино-(16С)алкил, (2-6С)алканоиламино-(1-6С)алкил или (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил, или от група с формулата:
-X5-Q6 където X5 е директна връзка или е избран от О, CO и N(R10), където R10 е водород или (1-6С)алкил, a Q6 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместителя, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместителя;
R е водород или (1-6С)алкил;
R е водород или (1-6С)алкил;
Z е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn), CO, CH(ORn), CON(Rn), N(Rn)CO, SO2N(Rn), N(Rn)SO2, OC(Rn)2, SC(Rn)2 и N(R11)C(R11)2, където R11 е водород или (1-6С)алкил;
Q1 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, или, когато Z е директна връзка или О, Q може да бъде (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, халогено-(16С)алкил, хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(16С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди-[(16С)алкил]амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкилтио-(1-6С)алкил, (1-6С) алкилсулфинил-(1-6С)алкил или (1-6С)алкилсулфонил-(1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Qx-Z група са евентуално разделни чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, S, SO, S02, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12),
N(R12)CO, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и C^C, където R12 е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС=С- група в Q]-Z-rpynaTa евентуално има в крайната СН2= или НС^ позиция един заместител, избран от халогено, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкоксикарбонил, N(1-6С)алкилкарбамоил, Ъ1,Т<-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С) алкиламино-(1-6С)алкил и ди-[(1-6С)алкил] амино-(16С)алкил или от група с формулата:
Q7-X6където X6 е директна връзка или е избран от CO и N(R13)CO, където R13 у е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка СН2 или СН3 група един или повече халогено- или (1-6С)алкилови заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, Н-(1-6С)алкилкарбамоил, Ν,Νди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (26С)алканоиламино, Т4-(1-6С)алкил(2-6С)алканоиламино, N-(1-6C)алкилсулфамоил, ЪЦ\[-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и ЬГ-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X7-Q8 където X7 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R14), CO, CH(OR14), CON(R14), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R)2S и N(R14)C(R14)2, където R14 е водород или (1-6С)алкил, a Q8 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-бС)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, Ь1-(1-бС)алкилкарбамоил, Ν,Ν-λη-[(16С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, Х-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, 1\[-(1-6С)алкилсулфамоил, Ь1,Х-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Т\[-(1-6С)алкил(1-бС)алкансулфониламино, или от а група с формулата:
-X8-R15 където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата:
-X9-Q9
17 17 където X е директна връзка или е избран от 0, CO и N(R ), където R е водород или (1-бС)алкил, a Q9 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (1-6С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители; а
Q е арилова група с формула 1а
la където G1 е избран от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (28С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С) алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (16С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, N-(1-6C)w алкилкарбамоил, Х,Х-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (26С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, И-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, (З-бС)алкеноиламино, Н-(1-6С)алкил-(3-6С) алкеноиламино, (З-бС)алкиноиламино, 1М-(1-6С)алкил-(3-6С)алкиноиламино, М-(1-6С)алкилсулфамоил, Х,К-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и М-(1-6С)алкил-(1 -6С)алкансулфониламино, или от а група с формулата:
-Xlo-R18 където X10 е директна връзка или е избран от О и N(R19), където R19 е 18 водород или (1-6С)алкил, a R е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата :
-Xn-Q10 където X11 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R20), CO, CH(OR20), CON(R20), N(R20)CO, SO2N(R20), N(R20)SO2, C(R20)2O, C(R20)2S и N(R20)C(R20)2, където R20 е водород или (1-6С)алкил, a Q10 e арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-/1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (1-6С)алкокси, и всяка хетероциклилова група в Q10 евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксозаместители, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (16С)алкокси, (1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил]амино,
2 или G и G заедно образуват група с формула:-СН=СН-СН=СН-, -N=CH-CH=CH-, -CH=N-CH=CH-, -CH=CH-N=CH-, -CH=CH-CH=N-, -N=CH-N=CH-, -CH=N-CH=N-, -N=CH-CH=N-, -N=N-CH=CH-, -CH=CH-N=N-, -CH=CH-O-, -O-CH=CH-, -CH=CH-S-> -S-CH=CH-, -CH2-CH2-O-, -O-CH2-CH2-, -CH2-CH2-S-, -S-CH2-CH2-, -O-CH2-O-, -O-CH2-CH2-O-, -S-CH2-S-, -S-CH2-CH2-S-, -CH=CH-NH-, -NH-CH=CH-, -ch2-ch2-nh-, -nh-ch2-ch2-, -n=ch-nh-, -nh-ch=n-, -nh-ch2-nh, -0-CH=N-, -N=CH-O-, -S-CH=N-, -N=CH-S-, -O-CH2-NH-, -NH-CH2-0-, -s-ch2-nh-, -nh-ch2-s-, -o-n=ch-, -ch=n-o-, -s-n=ch-, -ch=n-s-, -o-nh-ch2-, -ch2-nh-o-, -s-nh-ch2-, -ch2-nh-s-, -nh-n=ch-, -CH=N-NH-, -NH-NH-CH2-, -CH2-NH-NH-, -N=N-NH- или -ΝΗ-Ν=Ν-,
2 или G има кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, a G
3 4 и G заедно или G и G заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=СН-, -N=CH-CH=CH-, -CH=N-CH=CH-, -CH=CH-N=CH-, -CH=CH-CH=N-, -N=CH-N=CH-, -CH=N-CH=N-, -N=CH-CH=N-, -N=N-CH=CH-, -CH=CH-N=N-, -CH=CH-O-, -O-CH=CH-, -CH=CH-S-, -S-CH=CH-, -CH2-CH2-O-, -O-CH2-CH2-, -CH2-CH2-S-, -S-CH2-CH2-, -O-CH2-O-, -O-CH2-CH2-O-, -S-CH2-S-, -S-CH2-CH2-S-, -CH=CH-NH-, -NH-CH=CH-, -CH2-CH2-NH-, -nh-ch2-ch2-, -n=ch-nh-, -nh-ch=n-, -nh-ch2-nh-, -o-ch=n-, -N=CH-O-, -S-CH=N-> -N=CH-S-, -O-CH2-NH-> -NH-CH2-O-, -s-ch2-nh-, -nh-ch2-s-, -o-n=ch-, -ch=n-o-, -S-N=CH-, -CH=N-S-, -o-nh-ch2-, -ch2-nh-o-, -s-nh-ch2-, -ch2-nh-s-, -nh-n=ch-, -CH=N-NH-, -NH-NH-CH2-, -CH2-NH-NH-, -N=N-NH- или -ΝΗ-Ν=Ν-, и 9- или 10-членният бициклен хетероарилов или хетероциклилов пръстен, образуван, когато G1 и G2 , G2 и G3 или G3 и G4 са свързани заедно, евентуално има в хетероариловата или хетероциклиловата част на бицикления пръстен 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, (1-6С)алкил, (28С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-бС)алкокси, (1-6С)алкиламино и ди-[(16С)алкил]амино, и всеки бициклен хетероциклилов пръстен, образуван по този начин, евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи;
или негова фармацевтично приемлива сол.
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява хиназолиново производно с формулата I, където всеки от m, R , R , R и Q има кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, а
Z е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn), CO, CH(ORn), CON(Rn), N(Rn)CO, SO2N(Rn), N(Rn)SO2, OC(Rn)2, SC(Rn)2 и N(R11)C(R11)2, където R11 е водород или (1-6С)алкил; и
Q1 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(16С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1 -6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, S, SO, SO2, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12), N(R12)CO, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и C=C където R12 e водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СНз група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СНЗ група един или повече халогеноили (1-6С)алкилови заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-бС)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, 1Ч-(1-6С)алкил15 карбамоил, К,И-ди-[(1-6С)алт<ил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, И-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, И-(1-6С)алкилсулфамоил, И,К-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (16С)алкансулфониламино и И-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X7-Q8
14 където X е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R ), CO, CH(OR14), CON(R), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R14)2S и N(R14)C(R14)2, където R14 е водород или (1-6С)алкил, a Q8 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, ]Я-(1-бС)алкилкарбамоил, Ν,Ν-λη-[(16С)алкил] карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-бС)алканоиламино, М-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, N-(1-6C) алкилсулфамоил, М,Х-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Х-(1-6С)алкил(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X8-R15 където Xs е директна връзка или е избран от 0 и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата :
-X9-Q9 където X9 е директна връзка или е избран от О, CO и N(R17), където R17 е водород или (1-6С)алкил, a Q9 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-бС)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители.
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява хиназолиново производно с формулата I, където всеки от m, R1, R2, R3 и Q има което и да е от значенията, дефинирани тук по-горе, а
Z е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn), CO, CH(ORn), CON(Rn), N(Rn)CO, SO2N(Rn), N(Rn)SO2, OC(Rn)2, SC(Rn)2 и N(Rn)C(Rn)2, където R11 е водород или (1-6С)алкил ; a
Q1 е (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7C)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1 -6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z-rpynaTa са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, S, SO, S02, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12), N(R12)CO, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и C=C, където R12 e водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СНз група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един или повече халогено- или (1-6С)алкилови заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (16С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1бС)алкил] амино, (1-6С)алкоксикарбонил, 1Ч-(1-6С)алкилкарбамоил, И,Н-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С) лканоилокси, (2-6С)алканоиламино, Х-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, N(1-6C)алкилсулфамоил, НХ-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и К-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X7-Q8 където X7 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R14), CO, CH(OR14), CON(R14), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R14)2S и N(R14)C(R14)2, където R14 е водород или (1-6С)алкил, a Q8 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (28С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (16С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, N-(1-6C)алкилкарбамоил, Щ4-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (26С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, Ь1-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, ЬГ-(1-6С)алкилсулфамоил, М,М-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и 1М-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X8-R15 където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата:
-X9-Q9
17 17 където X е директна връзка или е избран от О, CO и N(R ), където R е водород или (1-6С)алкил, a Q9 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители.
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява хиназолиново производно с формулата I
където m е 0, 1,2 или 3;
всяка R1 група, която може да бъде еднаква или различна, е избрана от халогено, трифлуорометил, циано, изоциано, нитро, w хидрокси, меркапто, амино, формил, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (16С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, М-(1-6С)алкилкарбамоил, Ъ1,Ъ1-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-бС)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, ]Ч-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, (З-бС)алкеноиламино, N-(1-6C)алкил-(3-6С)алкеноиламино, (З-бС)алкиноиламино, 1Ч-(1-6С)алкил-(36С)алкиноиламино, М-(1-6С)алкилсулфамоил, М,М-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и 1М-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
Q3-X'където X1 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R4), CO, CH(OR4), CON(R4), N(R4)CO, SO2N(R4), N(R4)SO2, OC(R4)2, SC(R4)2 и N(R4)C(R4)2, където R4 е водород или (1-6С)алкил, a Q3 е арил, арил-(16С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, или (R1^ е (1-ЗС)алкилендиокси, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, S, SO, S02, N(R5), CO, CH(OR5), CON(R5), N(R5)C0, SO2N(R5), N(R5)SO2, CH=CH и C=C, където R5 e водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС=С-група в един R1 заместител евентуално има в крайната СН2= или НС^ позиция един заместител, избран от халогено, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкоксикарбонил, N(1-6С)алкилкарбамоил, 1Т,Ь1-ди-[(1-6С)алкил] карбамоил, амино-(16С)алкил, (1-6С) алкиламино-(1-6С)алкил и ди-[(1-6С)алкил]амино-(16С)алкил или от група с формулата:
Q4-X2където X2 е директна връзка или е избран от CO и N(R6)CO, където R6 е водород или (1-6С)алкил, a Q4 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един или повече халогено- или (1-6С)алкилови заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил] амино, (1-6С)алкоксикарбонил, 1М-(1-6С)алкилкарбамоил, НЬ1-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, N-(120
6С)алкил (2-6С)алканоиламино, Н-(1-6С)алкилсулфамоил, Ν,Ν-πη-[(16С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и М-(1-6С)алкил-(16С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X3-Q5
7 където X е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R ), CO, CH(OR7), CON(R7), N(R7)CO, SO2N(R7), N(R)SO2, C(R7)2O, C(R7)2S и N(R )C(R )2, където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил-(16С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил,
Ч-· и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, ]\Г-(1-6С)алкилкарбамоил, Ν,Ν-λη-[(16С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоштокси, (2-6С)алканоиламино, К-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, К-(1-6С)алкилсулфамоил, 1Ч,М-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и 1\1-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X4-R8 където X4 е директна връзка или е избран от О и N(R9), където R9 е водород или (1-6С)алкил, a R8 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди-[(1-6С)алкил]амино-(16С)алкил, (2-6С)алканоиламино-(1-6С)алкил или (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил, или от група с формулата:
-X5-Q6 където X5 е директна връзка или е избран от О и N(R10), където R10 е водород или (1-6С)алкил, a Q6 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (1-6С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители;
R е водород или (1-6С)алкил;
R е водород или (1-6С)алкил;
Z е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn), CO, CH(ORn), CON(Rn), N(Rn)CO, SO2N(Rn), N(Rn)SO2, OC(Rn)2, SC(R)2 и N(Rn)C(Rn)2, където R11 е водород или (1-бС)алкил;
Q1 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, или, когато Z е директна връзка или 0, Q1 може да бъде (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, халогено-(16С)алкил, хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(16С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино (1-6С)алкил, ди-[(16С)алкил]амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкилтио-(1-6С)алкил, (16С)алкилсулфинил-(1-6С)алкил или (1-6С)алкилсулфонил-(1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, S, SO, S02, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12), N(R12)CO, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и C=C, където R12 e водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС^С-група в Q^Z-rpynaTa евентуално има в крайната СН2= или НС= -позиция един заместител, избран от халогено, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкоксикарбонил, N22
(1-6С)алкилкарбамоил, N,N-flH-[(l-6C)anKwi] карбамоил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил и ди-[(1-6С)алкил]амино-(16С)алкил или от група с формулата:
Q7-X66 13 13 където X е директна връзка или е избран от CO и N(R )СО, където R у е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СНз група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един или повече халогено- или (1-6С)алкилови заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (16С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(16С)алкил] амино, (1-6С)алкоксикарбонил, Н-(1-6С)алкилкарбамоил, Н,Н-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, ЬТ-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, N-(1-6C)алкилсулфамоил, Н,И-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Н-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X7-Q8 където Х7 е директна връзка или е избран от 0, S, SO, S02, N(R14), CO, CH(OR14), CON(R14), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R14)2S и N(R14)C(R14)2, където R14 е водород или (1-6С)алкил, a Q8 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(16С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Q -Z-групата евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)23 алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, М-(1-6С)алкилкарбамоил, Ν,Ν-λη-[(16С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, Х-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, 14-(1-6С)алкилсулфамоил, НЬ1-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и М-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата :
където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-бС)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата :
където X9 е директна връзка или е избран от О и N(R17), където R17 е водород или (1-6С)алкил, a Q9 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (1-6С) алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители; и
Q е арилова група с формула 1а
1а където G1 е избран от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (28С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1бС)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (16С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, N-(16С)алкилкарбамоил, И,]\[-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, Н-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, (З-бС)алкеноиламино, П-(1-6С)алкил-(3-6С)алкеноиламино, (З-бС)алкиноиламино, ]\|-(1-6С)алкил-(3-6С)алкиноиламино, N(1-6С)алкилсулфамоил, 14,1\[-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и М-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата :
-X10-R18 където X10 е директна връзка или е избран от О и N(R19), където R19 е водород или (1-6С)алкил, a R е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата:
-Xn-Q10 където X11 е директна връзка или е избран от 0, S, SO, S02, N(R20), CO, CH(OR20), CON(R20), N(R20)CO, SO2N(R20), N(R20)SO2, C(R20)2O, C(R20)2S и N(R20)C(R20)2, където R20 е водород или (1-6С)алкил, d Q10 e арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (1-6С)алкокси, и всяка хетероциклилова група в Q10 евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксозаместители, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (16С)алкокси, (1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил] амино,
2 или G и G заедно образуват група с формула:-СН=СН-СН=СН-, -N=CH-CH=CH-, -CH=N-CH=CH-, -CH=CH-N=CH-, -CH=CH-CH=N-, -N=CH-N=CH-, -CH=N-CH=N-, -N=CH-CH=N-, -N=N-CH=CH-, -CH=CH-N=N-, -CH=CH-O-, -O-CH=CH-, -CH=CH-S-, -S-CH=CH-, CH2-CH2-O-, -O-CH2-CH2-, -CH2-CH2-S-, -S-CH2-CH2-, -O-CH2-O-, -O-CH2-CH2-O-, -S-CH2-S-S, -S-CH2-CH2-S-, -CH=CH-NH-, -NH-CH=CH-> -ch2-ch2-nh-, -nh-ch2-ch2-, -n=ch-nh-, -nh-ch=n-, -nh-ch2-nh-, -o-ch=n-, -n=ch-o-, -s-ch=n-, -n=ch-s-, -o-ch2-nh-> -nh-ch2-o-, -s-ch2-nh-, -nh-ch2-s-, -o-n=ch-, -CH=N-O-, -S-N=CH-> -CH=N-S-, -O-NH-CH2-> -CH2.NH-O-, -S-NH-CHz-, -CH2-NH-S-, -NH-N=CH-, -CH=N-NH-, -nh-nh-ch2-, -CH2-NH-NH-, -N=N-NH- или -ΝΗ-Ν=Ν-, или G1 има което и да е от значенията, дефинирани тук по-горе, и G2 и GJ заедно или G3 и G4 заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=СН-, -N=CH-CH=CH-, -CH=N-CH=CH-, -CH=CH-N=CH, -CH=CH-CH=N-, -N=CH-N=CH-, -CH=N-CH=N-, -N=CH-CH=N-, -N=N-CH=CH-, -CH=CH-N=N-, -CH-CH-O-, -O-CH=CH, -CH=CH-S, -S-CH=CH-, -CH2-CH2-O-, -O-CH2-CH2-, -CH2-CH2-S-, -S-CH2-CH2-, -0-CH2-0-, -O-CH2-CH2-O-, -S-CH2-S-, -S-CH2-CH2-S-, -CH=CH-NH-, NH-CH=CH-, -ch2-ch2-nh-, -nh-ch2-ch2-, -n=ch-nh-, -nh-ch=n-, -NH-CH2-NH-, -O-CH=N-, -N=CH-O-, -S-CH=N-, -N=CH-S-, -O-CH2-NH-, -NH-CH2-0-, -S-CH2-NH-, -nh-ch2-s-, -o-n=ch-, -CH=N-O-, S-N=CH-, -CH=N-S-, -O-NH-CH2-, -CH2-NH-O-, -S-NH-CH2-, -ch2-nh-s-, -nh-n=ch-, -ch=n-nh-, -nh-nh-ch2-, -ch2-nh-nh-, -N=N-NH- или -ΝΗ-Ν=Ν-, и 9- или 10-членният бициклен хетероарилов или 1 2 хетероциклилов пръстен, образуван, когато са свързани G и G заедно, G и G заедно или G и G заедно, евентуално има в хетероариловата или хетероциклиловата част на бицикления пръстен 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил] амино, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи; или негова фармацевтично приемлива сол.
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява 12 3 хиназолиново производно с формулата I, където всеки от m, R , R , R и Q има което да е от значенията, дефинирани тук по-горе, а
Z е директна връзка или е избран от 0, S, SO, S02, N(Rn), CO, c CH(ORn), CON(Rn), N(Rn) CO, SO2N(Rn), N(Rn)SO2, OC(Rn)2, SC(Rn)2 и N(R11)C(R11)2, където R11 е водород или (1-6С)алкил; и
Q1 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил/1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил/1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил/1 -6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Qx-Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, S, SO, S02, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12), N(R12)CO, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и C^C, където R12 e
C w водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СНз група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един или повече халогено- или (1-бС)алкилови заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (16С)алкилсулфинил, (1-6С)алкил-сулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(16С)алкил] амино, (1-6С)алкокси-карбонил, М-(1-6С)алкилкарбамоил, Н,1М-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, N/1-6C)алкилсулфамоил, 1Ч,К-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкан27 сулфониламино и К-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X7-Q8
14 където X е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R ), CO, CH(OR14), CON(R14), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R14)2S и N(R14)C(R14)2, където R14 е водород или (1-6С)алкил, и Q8 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(16С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Ql-Z-групата евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (26С)алкенилокси, (2-6С)-алкинилокси, (1-бС)алкилтио, (16С)алкилсулфинил, (1-6С)алкил-сулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(16С)алкил] амино, (1-6С)алкокси-карбонил, Т\Г-(1-6С)алкилкарбамоил, Н,Х-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, Х-(1-6С)-алкил-(2-6С)алканоиламино, N-(16С)алкилсулфамоил, Х,1\1-ди-[(1-6С)-алкил]сулфамоил, (16С)алкансулфониламино и Х-(1-6С)алкил-(1-6С)-алкансулфониламино, или от група с формулата:
където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата :
17 17 където X е директна връзка или е избран от О и N(R ), където R е водород или (1-6С)алкил, a Q9 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители.
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява 12 3 хиназолиново производно с формулата I, където всеки от m, R , R , R и Q има което и да е от значенията, дефинирани тук по-горе, и
Z е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn), CO, CH(ORn), CON(Rn), N(Rn) CO, SO2N(Rn), N(Rn)SO2, OC(R11)2, SC(Rn)2 и N(R11)C(R11)2, където R11 е водород или (1-6С)алкил; и
Q1 е (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1 -6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Qx-Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, S, SO, S02, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12), N(R12)O, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и C=C, където R12 e водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СНз група в Qx-Z- групата евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един или повече халогеноили (1-6С)алкилови заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (16С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкил сулфонил, (16С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, N-(16С)алкилкарбамоил, Н,1\[-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, Х-(1-6С)-алкилсулфамоил, НИ-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и И-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
-X7-Q8 където X7 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R14), CO, CH(OR14), CON(R14), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R14)2S и N(R14)C(R14)2, където R14 е водород или (1-6С)алкил, a Q8 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (28С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (16С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, N-(1-6C)алкилкарбамоил, НК-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (26С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, 1Я-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил сулфамоил, К,1Ч-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Х-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата:
17 17 където X е директна връзка или е избран от О и N/R ), където R е водород или (1-6С)алкил, a Q9 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-/1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-/1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, /1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители.
В настоящата заявка общото понятие алкил включва както линейни така и разклонени алкилови групи, като например пропил, изопропил и трет-бутил, и (3-7С)циклоалкилови групи, като например циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил и циклохептил. Обаче указанията за отделни , като напримерпропилса специфични само за линейна верига, указания за отделни разклонени алкилови групи, като например изопропил са специфични само за разклонена верига, и указанията за отделни циклоалкилови групи, като например циклопентил са специфични само за този 5-членен пръстен. Подобна уговорка се прави и за други общи понятия, например (1-6С)алкокси включва метокси, етокси, циклопропилокси и циклопентилокси, (16С)алкиламино включва метиламино, етиламино, циклобутиламино и циклохексиламино, а ди-[(1-6С)алкил] амино включва диметиламино, диетиламино, Я-циклобутил-П-метиламино и Н-циклохексил-Летиламино.
Трябва да се подразбира, че доколкото някои от съединенията с формула I, дефинирани по-горе, могат да съществуват в оптично активни или рацемични форми благодарение на един или няколко асиметрични въглеродни атоми, изобретението включва в своя обхват всяка такава оптично активна или рацемична форма, която притежава гореспоменатата активност. Синтезът на оптично активни форми може да се проведе по стандартни методи на органичната химия, добре известни в областта, например чрез синтез от оптично активни изходни вещества или чрез разделяне на рацемична форма. Също така, гореспоменатата активност може да се оцени, като се използват стандартни лабораторни методи, указани тук по-долу.
Подходящи значения за общите радикали, споменати по-горе, обхващат тези, изложени по-долу.
Подходящо значение за всяка една от 'Q'-групите (Q1, Q3 до Q10), когато тя е арил, или за ариловата група в една 'Q'-група е, например, фенил или нафтил, предимно фенил.
w Подходящо значение за всяка една от 'Q'-групите (Q1, Q3 до Q8), когато тя е (3-7С)циклоалкил, или за (3-7С)циклоалкиловата група в една 'Q'-група е, например, циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил, циклохептил или бицикло[2.2.1]хептил, и подходящо значение за всяка една от 'Q'-групите (Q , Q до Q ), когато тя е (37С)циклоалкенил, или за (3-7С)циклоалкениловата група в една 'Q'група е, например, циклобутенил, циклопентенил, циклохексенил или циклохептенил.
Подходящо значение за всяка една от ‘Q’-групите (Q1, Q3 до Q10) когато тя е хетероарил или за хетероарилова група в една ‘Q’-група е, например, ароматен 5- или 6-членен моноцикличен пръстен или а 9или 10-членен бициклен пръстен с до пет пръстенни хетероатоми, избрани от кислород, азот и сяра, например фурил, пиролил, тиенил, оксазолил, изоксазолил, имидазолил, пиразолил, тиазолил, изотиазолил, оксадиазолил, тиадиазолил, триазолил, тетразолил, пиридил, пиридазинил, пиримидинил, пиразинил, 1,3,5-триазенил, бензофуранил, индолил, бензотиенил, бензоксазолил, бензимидазолил, бензотиазолил, индазолил, бензофуразанил, хинолил, изохинолил, хиназолинил, хиноксалинил, цинолинил или нафтиридинил.
Подходящо значение за всяка една от ‘Q’-групите (Q1, Q3 до Q10), когато тя е хетероциклил, или за хетероциклиловата група в една ‘Q’32 група е, например, а неароматен наситен или частично наситен 3- до 10-членен моноциклен или бициклен пръстен с до пет хетероатома, избрани от кислород, азот и сяра, например оксиранил, оксетанил, тетрахидрофуранил, тетрахидропиранил, оксепанил, пиролинил, пиролидинил, морфолинил, тетрахидро-1,4-тиазинил, 1,1-диоксотетрахидро-1,4-тиазинил, пиперидинил, хомопиперидинил, пиперазинил, хомопиперазинил, дихидропиридинил, тетрахидропиридинил, дихидропиримидинил или тетрахидропиримидинил, предимно тетрахидрофуранил, тетрахидропиранил, пиролидинил, морфолинил, 1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазинил, пиперидинил или пиперазинил, по-предпочитано тетрахидрофуран-3-ил, тетрахидропиран-4-ил, пиролидин-3-ил, морфолино, 1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4ил, пиперидино, пиперидин-4-ил или пиперазин-1-ил. Подходящо значение за такава група, която има 1 или 2 оксо- или тиоксозаместители е, например, 2-оксопиролидинил, 2-тиоксопиролидинил, 2-оксоимидазолидинил, 2-тиоксоимидазолидинил, 2-оксопиперидинил,
2,5-диоксопиролидинил, 2,5-диоксоимидазолидинил или 2,6диоксопиперидинил.
Подходящо значение за 'Q'-група, когато тя е хетероарил-(16С)алкил, е например хетероарилметил, 2-хетероарилетил и 3хетероарилпропил. Изобретението включва съответните подходящи значения за 'Q'-групи, когато, например, вместо хетероарил-(16С)алкилова група присъства арил-(1-6С)алкилова, (3-7С)циклоалкил(1-6С)алкилова, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкилова или хетероциклил-(1-6С)алкилова група.
20
Подходящи значения за всяка от 'R'-групите (R до R ) или за различни групи в един R1 заместител, или за G1 или за различни групи в G , или всяка от 'G'-групите (G до G ) в Q , или различни групи в Q , или за Q1 или за различни групи в Q1, или различни групи в Q^Zгрупата включват:
за халогено: флуоро, хлоро, бромо и йодо;
за (1-6С)алкил: метил, етил, пропил, изопропил и трет-бутил;
за (2-8С)алкенил: винил, изопропенил, алил и бут-2-енил;
за (2-8С)алкинил: етинил, 2-ргорупил и бут-2-инил;
за (1-6С)алкокси: метокси, етокси, пропокси, изопропокси и бутокси;
за (2-6С)алкенилокси: винилокси и алилокси;
за (2-6С)алкинилокси: етинилокси и 2-пропинилокси;
за (1-6С)алкилтио: метилтио, етилтио и пропилтио;
за (1-6С)алкилсулфинил: метилсулфинил и етилсулфинил;
за (1-6С)алкилсулфонил: метилсулфонил и етилсулфонил;
за (1-6С)алкиламино: метиламино, етиламино, пропиламино, изопропиламино и бутиламино;
за ди-[(1-6С)алкил] амино: диметиламино, диетиламино, N-етил N-метиламино и диизопропиламино;
за (1-6С)алкоксикарбонил: метоксикарбонил, етоксикарбонил, пропоксикарбонил и трет-бутоксикарбонил;
за N-(1-6С)алкилкарбамоил: N-метилсагЬатоил, N-етилкарбамоил и Nпропилкарбамоил;
за Н№ди-[(1-6С)алкил]карбамоил: Ν,Ν-диметилсагЬатоил, N-етил N-метилкарбамоил и Ν,Ν-диетилкарбамоил;
за (2-6С)алканоил: ацетил и пропионил;
за (2-6С)алканоилокси: ацетокси и пропионилокси;
за (2-6С)алканоиламино : ацетамидо и пропионамидо;
за №(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино: N-метилацетамидо и N-метилпропионамидо;
за №(1-6С)алкилсулфамоил: N-метилсулфамоил и N-етилсулфамоил;
за Н,№ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил: Ν,Ν-диметилсулфамоил;
за (1-6С)алкансулфониламино: метансулфониламино и етансулфониламино;
за 1Ч-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино: N-метилметансулфониламино и N-метилетансулфониламино;
за (З-бС)алкеноил амино : акриламидо, метакриламидо и кротонамидо;
за Ъ1-(1-бС)алкил-(3-6С)алкеноиламино: N-метил акриламидо и Nметилкротонамидо ;
за (3-6С) алкиноиламино: пропиоламидо;
за Н-(1-6С)алкил-(3-6С) алкиноиламино: N-метилпропиоламидо;
V за амино-(1-6С)алкил: аминометил, 2-аминоетил, 1-аминоетил и
3-аминопропил;
за (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил : метиламинометил, етиламинометил,
1-метиламиноетил, 2-метиламиноетил, 2-етиламиноетил и 3-метиламинопропил;
за ди-[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил: диметиламинометил, диетиламинометил, 1-диметиламиноетил, 2-диметиламиноетил и 3-диметиламинопропил;
за халогено-(1-6С)алкил: хлорометил, 2-хлороетил, 1-хлороетил и ; 3-хлоропропил;
за хидрокси-(1-6С)алкил : хидроксиметил, 2-хидроксиетил, 1хидроксиетил и 3-хидроксипропил;
за (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил: метоксиметил, етоксиметил, 1-метоксиетил, 2-метоксиетил, 2-етоксиетил и 3-метоксипропил;
за циано-(1-6С)алкил: цианометил, 2-цианоетил, 1-цианоетил и 3цианопропил;
за (1-6С)алкилтио-(1-6С)алкил: метилтиометил, етилтиометил, 2метилтиоетил, 1-метилтиоетил и 3-метилтиопропил;
за (1-6С)алкилсулфинил-(1-6С)алкил: метилсулфинилметил, етилсулфинилметил, 2-метилсулфинилетил, 1-метилсулфинилетил и 3метилсулфинилпропил;
за (1-6С)алкилсулфонил-(1-6С)алкил: метилсулфонилметил, етилсулфонилметил, 2-метилсулфонилетил, 1-метилсулфонилетил и 3метилсулфонилпропил;
за (2-6С)алканоиламино-(1-6С)алкил: ацетамидометил, пропионамидометил и 2-ацетамидоетил; и за (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил: метоксикарбониламинометил, етоксикарбониламинометил, трет-бутоксикарбониламинометил и 2-метоксикарбониламиноетил.
Подходящо значение за (Rx)m, когато е (1-ЗС)алкилендиоксигрупа, е, например, метилендиокси или етилендиокси и кислородните атоми заемат съседни позиции на пръстена.
Когато, както е дефинирано тук по-горе, Rx-rpyna образува група с формулата Q3-Xx- и, например, X1 е ОС(К4)2-свързваща група, въглеродният атом, не кислородният атом, на ОС(К4)2-свързващата група е свързан с хиназолиновия пръстен, а кислородният атом е свързан с Q -групата. По подобен начин, когато 1 3 например СН3-група в един R заместител има група с формулата -X ч
Мййй·*' £ 3 7
Q и, например, X е C(R )2О-свързваща група, въглеродният атом, не кислородният атом на C(R )2О-свързващата група който е свързан с СНз-групата, а кислородният атом е свързан с Q5-rpynaTa. Същото условие се отнася за свързването на групите с формули Q -X - и -X -Q .
Както е дефинирано тук по-горе, съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител могат да бъдат евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, като например 0, CON(R5) или С=С. Например, вмъкването на С=С група в етиленовата верига в една 2-морфолиноетокси-група дава 4морфолинобут-2-инилокси група и, например, вмъкването на CONH група в етиленовата верига в една 3-метоксипропокси-група дава, например, 2-(2-метоксиацетамидо)етокси-група.
Когато, както е дефинирано по-горе, коя да е СН2=СН- или НС=С- група в един R1 заместител евентуално има в крайната СН2= или ΗΟξ позиция един заместител, като например група с формулата Q4-X2-, където X2 е, например, NHCO и Q4 е хетероциклил-(16С)алкилова група, подходящи R1 заместители, образувани по този начин, включват, например, Н-[хетероциклил-(1-6С)алкил] карбамоилвинилови групи, като например Ь1-(2-пиролидин-1-илетил) карбамоилвинил, или Н-[хетероциклил-(1-6С)алкил]карбамоилетинилови групи, като например М-(2-пиролидин- 1-илетил) карбамоил етинил.
Когато, както е дефинирано тук по-горе, коя да е СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един или повече халогено- или (1-6С)алкилови заместители, присъстват подходящо 1 или 2 халогено- или (16С)алкилови заместители при всяка спомената СН2 група и 1, 2 или 3 такива заместители при всяка спомената СН3 група.
Когато, както е дефинирано тук по-горе, коя да е СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, както е дефиниран тук по-горе, подходящи R1 заместители, образувани по този начин, включват например хидрокси-заместени хетероциклил-(1-6С)алкокси-групи, като например 2-хидрокси-З-пиперидинопропокси и 2-хидрокси-Зморфолинопропокси, хидрокси-заместени амино-(2-6С)алкокси-групи, като например 3-амино2-хидроксипропокси, хидрокси-заместени (16С)алкиламино-(2-6С)алкокси-групи, като например 2-хидрокси-Зметиламинопропокси, хидрокси-заместени ди-[(1-6С)алкил]амино-(26С)алкокси-групи, като например З-диметиламино-2-хидроксипропокси, хидрокси-заместени хетероциклил (1-бС)алкиламино-групи, като например 2-хидрокси-З-пиперидинопропиламино и 2-хидрокси-З37 морфолинопропиламино, хидрокси-заместени амино-(2-6С)алкиламино групи, като например З-амино-2-хидроксипропиламино, хидроксизаместени (1-6С)алкиламино-(2-6С)алкиламино-групи, като например
2-хидрокси-З-метиламинопропиламино, хидрокси-заместени ди-[(16С)алкил]амино-(2-6С)алкиламино-групи, като например 3-диметиламино2-хидроксипропиламино, хидрокси-заместени (1-6С)алкоксигрупи, като например 2-хидроксиетокси, (1-6С)алкокси-заместени (16С)алкокси-групи, като например 2-метоксиетокси и 3-етоксипропокси, (1-6С)алкилсулфонил-заместени (1-6С)алкокси-групи, като например 2-метилсулфонилетокси и хетероциклил-заместени (16С)алкиламино-(1-6С)алкилови-групи, като например 2-морфолиноетиламинометил, 2-пиперазин-1-илетиламинометил и 3-морфолинопр опиламинометил.
Подобни са свързванията и заместванията в -Ζ-Q1 групата.
Когато, както е дефинирано тук по-горе, G и G заедно образуват, например, група с формула -О-СН=СН-, кислородният атом, не въглеродният атом, е този, който е свързан с орто-позиция на фениловия пръстен с формула 1а, а въглеродният атом и свързан със съседната мета-позиция на фениловия пръстен с формула 1а. По същия начин, когато, например, G и G заедно образуват, например, група с формула -CH=CH-CH=N-, въглеродният атом, не азотният атом, е този, който е свързан с G мета-позиция на фениловия пръстен с формула 1а, а азотният атом е свързан със съседната G пара-позиция на фениловия пръстен с формула 1а. Същото условия се отнася до свързването на групите, когато например G3 и G4 са съединени.
Подходяща фармацевтично приемлива сол на съединение с формулата I е, например, киселиноприсъединителна сол на съединение с формулата I, например киселиноприсъединителна сол с неорганична или органична киселина, като например хлороводородна, бромоводородна, сярна, трифлуорооцетна, лимонена или малеинова киселина; или, например, сол на съединение с формулата I, което е достатъчно киселинно, например сол на алкален или алкалоземен метал, като например калциева или магнезиева сол, или амониева сол, или сол с органична база, като например метиламин, диметиламин, триметиламин, пиперидин, морфолин или трис-(2-хидроксиетил)амин.
Специално нови съединения на изобретението включват, например, хиназолинови производни с формулата I, или техни фармацевтично приемливи соли, където, ако не е указано друга, всеки от m, R , R , R , Z, Q и Q има което и да е от значенията, дефинирани тук по-горе, или в параграфи (а) до (ее) тук по-долу:
(a) m е 1 или 2, и всяка R1 група, която може да бъде еднаква или различна, е избрана от халогено, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, М-(1-6С)алкилкарбамоил, НП-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил(2-6С)алканоиламино, (З-бС)алкеноиламино, М-(1-6С)алкил-(3-6С)алкеноиламино, (З-бС)алкиноиламино и К[-(1-6С)алкил-(3-6С)алкиноиламино, или от група с формулата:
Q3-X'където X1 е директна връзка или е избран от О, N(R4), CON(R4), N(R4)CO и OC(R4)2, където R4 е водород или (1-6С)алкил, a Q3 е арил, арил-(1-6С)алкил, циклоалкил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(16С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, N(R5), CON(R5), N(R5)CO, СН=СН и С=С, където R5 е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС=С- група в един R1 заместител евентуално има в крайната СН2= или НО позиция един заместител, избран от карбамоил, Н-(1-6С)алкилкарбамоил, Ν,Ν-λη-[(16С)алкил]карбамоил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-/4¾
6С)алкил и ди-[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил или от група с формулата:
Q4-X22 6 6 където X е директна връзка или е CO или N(R )СО, където R е водород или (1-6С)алкил, a Q4 е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-] 1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СНз група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, (НбС)алкокси, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил]амино, или от група с V формулата: X3-Q5 където X3 е директна връзка или е избран от О, N(R7), CON(R7), N(R7)CO и C(R7)2O, където R7 е водород или (1-6С)алкшц a Q5 е хетероарил, хетероарил-] 1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилбва група в един заместител при R1 евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, (1-6С)алкил, (16С)алкокси, Н[-(1-6С)алкилкарбамоил и Н,К-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата:
-X4-R8 където X4 е директна връзка или е избран от О и N(R9), където R9 е g водород или (1-6С)алкил, a R е хидрокси-] |-6С)алкил, (1-6С)алкокси(1-6С)алкил, амино-] 1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил5. ди[(1 -6С)алкил]амино-(1 -6С)алкил, (2-6С)алканоиламино-(1 -6С)ал кил или (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил, и от група с формулатд:
- -x5-q6 40 където X5 е директна връзка или е избран от О и N(R10), където R10 е водород или (1-6С)алкил, a Q6 е хетероциклил или хетероциклил-(16С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(b) m е 1 или 2, и всяка R1 група, която може да бъде еднаква или различна, е избрана от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил, пропил, винил, етинил, метокси, етокси, пропокси, метиламино, етиламино, пропиламино, диметиламино, диетиламино, дипропиламино, N-метилкарбамоил, Ν,Ν-диметилкарбамоил, ацетамидо, пропионамидо, акриламидо и пропиоламидо, или от група с формулата:
Q3 -X1където X1 е директна връзка или е избран от Ο, NH, CONH, NHCO и ОСН2, a Q е фенил, бензил, циклопропилметил, 2-тиенил, 1имидазолил, 1,2,3-триазол-1-ил, 2-, 3- или 4-пиридил, 2-имидазол-1илетил, З-имидазол-1-илпропил, 2-(1,2,3-триазолил)етил, 3-(1,2,3триазолил)пропил, 2-, 3- или 4-пиридилметил, 2-(2-, 3- или 4-пиридил)етил, 3-(2-, 3- или 4-пиридил)пропил, 1-, 2- или 3-пиролидинил, морфолино, 1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил, пипери дино, пиперидин-3-ил, пиперидин-4-ил, 1-, 3- или 4-хомопиперидинил, пиперазин-1-ил, хомопиперазин-1-ил, 1-, 2- или 3-пиролидинилметил, морфолинометил, пиперидинометил, 3- или 4-пиперидинилметил, 1-, 3или 4-хомопиперидинилметил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-2илпропил, пиролидин-2-илметил, 2-пиролидин-2-илетил, 3-пиролидин-
1- илпропил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2-(1,1диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етил, 3-(1,1 -диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил) пропил, 2-пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил,
2- пиперидин-З-илетил, 2-пиперидин-4-илегил, 2-хомопиперидин-1- •41 илетил, З-хомопиперидин-1-илпропил, 2-пиперазин-1-илетил, 3пиперазин-1-илпропил, 2-хомопиперазин-1-илетил или 3-хомопиперазин-1 -илпропил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, NH, CONH, NHCO, СН=СН и С=С, и където всяка СН2=СН- или НС^С- група в един R1 заместител евентуално има в крайната СН2= или НС= позиция един заместител, избран от карбамоил, N-метилкарбамоил, N-етилкарбамоил, Nпропилкарбамоил, Ν,Ν-диметилкарбамоил, аминометил, 2-аминоетил,
3-аминопропил, 4-аминобутил, метиламинометил, 2-метиламиноетил,
3-метиламинопропил, 4-метиламинобутил, диметиламинометил, 2диметиламиноетил, 3-диметиламинопропил или 4-диметиламинобутил, или от група с формулата:
където X2 е директна връзка или е CO, NHCO или N(Me)CO, a Q4 е пиридил, пиридилметил, 2-пиридилетил, пиролидин-1-ил, пиролидин2-ил, морфолино, пиперидино, пиперидин-3-ил, пиперидин-4-ил, пиперазин-1-ил, пиролидин-1-илметил, 2-пиролидин-1-илетил, 3пиролидин-1-илпропил, 4-пиролидин-1-илбутил, лиролидин-2-илметил, 2гПиролидин-2-илетил, З-пиролидин-2-илпропил,. морфолинометил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 4-морфолинобутил, пиперидинометил, 2-пиперидиноетил, З-пиперидинопропил, 4пиперидинобутил, пиперидин-3-илметил, 2-пиперидин-З-илетил, пиперидин-4-илметил, 2-пиперидин-4-илетил, пиперазин-1 -илметил, 2пиперазин-1-илетил, З-пиперазин-1-илпропил или 4-пиперазин-1илбутил, и където всяка СН2 или СНз група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, или от група с формулата:
-X3-Q5 където X3 е директна връзка или е избран от О, NH, CONH, NHCO и СН2О, a Q5 е пиридил, пиридилметил, пиролидин-1-ил, пиролидин-2ил, морфолино, пиперидино, пиперидин-3-ил, пиперидин-4-ил, пиперазин-1-ил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1-илпропил, пиролидин-2-илметил, 2-пиролидин-2-илетил, 3-пирол идин-2илпропил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2-пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, пиперидин-3-илметил, 2-пиперидин-З-илетил, пиперидин-4-илметил, 2-пиперидин-4-илетил, 2-пиперазин- 1-ил етил или З-пиперазин-1-илпропил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил и метокси, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата:
-X4-R8
S където X е директна връзка или е избран от 0 и NH, a R е 2хидроксиетил, 3-хидроксипропил, 2-метоксиетил, 3-метоксипропил, аминометил, 2-аминоетил, 3-аминопропил, метиламинометил, 2метиламиноетил, 3-метиламинопропил, 2-етиламиноетил, 3етиламинопропил, диметиламинометил, 2-диметиламиноетил, 3диметиламинопропил, ацетамидометил, метоксикарбониламинометил, етоксикарбониламинометил или трет-бутоксикарбониламинометил и от група с формулата:
-X5-Q6 където X5 е директна връзка или е избран от 0 и ΝΉ, a Q6 е пиролидин-
1-илметил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1-илпропил, морфолинометил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, пиперидинометил,
2- пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, пиперазин-1-илметил, 2пиперазин-1-илетил или З-пиперазин-1-илпропил, всеки от който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, метил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(с) m е 1 или 2 и R1 групите, които могат да бъдат еднакви или различни, се намират в 6-та и/или 7-а позиции и са избрани от хидрокси, амино, метил, етил, пропил, винил, етинил, метокси, етокси, пропокси, метиламино, етиламино, диметиламино, диетиламино, ацетамидо, пропионамидо, бензилокси, циклопропилметокси, 2имидазол-1-илетокси, З-имидазол-1-илпропокси, 2-(1,2,3-триазол-1ил)-етокси, 3-(1,2,3-триазол-1-ил)пропокси, пирид-2-илметокси, пирид-
3- илметокси, пирид-4-илметокси, 2-пирид-2-илетокси, 2-пирид-Зилетокси, 2-пирид-4-илетокси, З-пирид-2-илпропокси, З-пирид-Зилпропокси, З-пирид-4-илпропокси, пиролидин-1-ил, морфолино, пиперидино, пиперазин-1-ил, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2пиролидин-2-ил етокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-Зилетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1 -илетокси, 3-хомопиперидин-1 -илпропокси, 2-пиперазин1 -илетокси, З-пиперазин-1 -илпропокси, 2-хомопиперазин-1 -илетокси, З-хомопиперазин-1-илпропокси, 2-пиролидин-1-илетиламино, 3пиролидин-1-илпропиламино, пиролидин-3-иламино, пиролидин-2-илметиламино, 2-пиролидин-2-илетиламино, З-пиролидин-2-илпропиламино, 2-морфолиноетиламино, 3-морфолино-пропиламино, 2-(1,1диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етиламино, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропиламино, 2-пиперидиноетиламино, 3- пиперидинопропиламино, пиперидин-3-иламино, пиперидин-4иламино, пиперидин-3-илметиламино, 2-пиперидин-З-илетиламино, пиперидин-4-илметиламино, 2-пиперидин-4-илетиламино, 2-хомопиперидин-1-илетиламино, З-хомопиперидин-1-илпропиламино, 2пиперазин-1-илетиламино, З-пиперазин-1-илпропиламино, 2-хомопиперазин-1-илетиламино или З-хомопиперазин-1-илпропиламино, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С^С, и когато R1 е винилова или етинилова група, R1 заместителят евентуално има в крайната СН2= или НС= позиция един заместител, избран от 18Г-(2-диметиламиноетил)карбамоил, М-(3-диметиламинопропил)карбамоил, метиламинометил, 2-метиламиноетил, 3метиламинопропил, 4-метиламинобутил, диметиламинометил, 2диметиламиноетил, 3-диметиламинопропил и 4-диметиламинобутил, или от група с формулата:
където X2 е директна връзка или е NHCO или N(Me)CO, a Q4 е имидазолилметил, 2-имидазолилетил, 3-имидазолилпропил, пиридилметил, 2-пиридилетил, 3-пиридилпропил, пиролидин-1илметил, 2-пиролидин-1-илетил, 3-пирол идин-1-илпр опил, 4пиролидин-1-илбутил, пиролидин-2-илметил, 2-пиролидин-2-илетил, 3пиролидин-2-илпропил, морфолинометил, 2-морфолиноетил, 3морфолинопропил, 4-морфолинобутил, пиперидинометил, 2пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, 4-пиперидинобутил, пиперидин-3-илметил, 2-пиперидин-З-илетил, пиперидин-4-илметил, 2пиперидин-4-илетил, пиперазин-1-илметил, 2-пиперазин-Нил етил, 3пиперазин-1-илпропил или 4-пиперазин-1-илбутил, и където всяка СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова, пиридилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил и метокси, и пиперидин-3-илметилова или пиперидин-4-илметилова група в един R1 заместител е евентуално N-заместена с 2-метоксиетил, 3метоксипропил, 2-аминоетил, 3-аминопропил, 2-метиламиноетил, 3метиламинопропил, 2-диметиламиноетил, 3-диметиламинопропил, 2пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1-илпропил, 2-морфолиноетил, 3морфолинопропил, 2-пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, 2пиперазин-1-илетил или З-пиперазин-1-илпропил, като всеки от последните 8 заместители евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, метил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(d) m е 1 и R1 групата се намира в 6- та или 7-а позиция и е избрана от хидрокси, амино, метил, етил, пропил, метокси, етокси, пропокси, метиламино, етиламино, диметиламино, диетиламино, ацетамидо, пропионамидо, бензилокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,2,4-триазол-1ил)етокси, 2-пиролидин-1-ил етокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2ил етокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-Зилетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2хомопиперидин-1-ил етокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2- пиперазин-1-илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1 илетокси или З-хомопиперазин-1-илпропокси, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С=С, и където всяка СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(e) m е 0;
(f) R2 е водород;
(g) R3 е водород;
(h) Z е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn) и CO;
(ί) Z е избран от CON(Rn), N(Rn) CO, SO2N(Rn)N и N(R11)C(R11)2, където R11 е водород или (1-6С)алкил;
(j) Q^Z-rpynaTa е избрана от (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-8С)алкенилокси, (2-8С)алкинилокси, халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(16С)алкил, ди-[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил, халогено-(1-6С)алкокси, хидрокси-(1-6С)алкокси, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкокси, циано-(1-6С)алкокси, амино-(1-6С)алкокси, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкокси и ди[(1-6С)алкил] амино (1-6С)алкокси, или Z е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N/R11) и CO, където R11 е водород или (1-6С)алкил, a Q1 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-/1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-/1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка /2-6С)алкиленова верига в QT-Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, N/R12), CON/R12), N(R12)CO, СН=СН и С^С, където R е водород или /1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС^С-група в Q^Z-rpynaTa евентуално има в крайната СН2= или НС= позиция един заместител, избран от карбамоил, №(1-6С)алкилкарбамоил, Ν,Ν-λη-[/16С)алкил]карбамоил, амино-/1-6С)ал кил, /1-6С)алкиламино-/16С)алкил и ди-[/1-6С)алкил]амино-/1-6С)алкил или от група с формулата:
Q7-X66 13 13 където X е директна връзка или е СО или Ν/R )С0, където R е водород или /1-бС)алкил, a Q е хетероарил, хетероарил-/1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-/1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилсулфонил, /1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил]амино, или от група с формулата:
-X7-Qs където X7 е директна връзка или е избран от О, N/R14), CON/R14), N/Ri4)CO и C(R14)2O, където R14 е водород или /1-6С)алкил, a Q8 е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил/1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Q^Z- групата евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, (1-6С)алкил, (16С)алкокси, 1М-(1-6С)алкилкарбамоил и И,18[-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата:
където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси(1-6С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди[(1 -6С)алкил] амино-( 1 -6С)алкил, (2-6С)алканоиламино-( 1 -6С)алкил или (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил и група с формулата:
17 17 където X е директна връзка или е избран от О и N(R ), където R е водород или (1-6С)алкил, a Q9 е хетероциклил или хетероциклил-(16С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(k) Q^Z-rpynaTa е избрана от метокси, етокси, пропокси, изопропокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, 2-аминоетокси, 3-аминопропокси, 2-метиламиноетокси, 3-метил аминопропокси, 2-етиламиноетокси, 3-етиламинопропокси, 2-диметиламиноетокси, 3-диметиламинопропокси, циклопропилокси, циклобутилокси, циклопентилокси, циклохексилокси, циклохептилокси, циклопропилметокси, циклобутилметокси, циклопентилметокси, циклохексилметокси и циклохептилметокси, или Z е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2 и ΝΉ, a Q1 е фенил, бензил, 2-тиенил, 1-имидазолил, 1,2,3-триазол-1-ил, 1,2,4триазол-1-ил, 2-, 3- или 4-пиридил, 2-имидазол-1-илетил, З-имидазол-1илпропил, 2-(1,2,3-триазол-1-ил)етил, 2-(1,2,4-триазол-1-ил)етил, 349 (1,2,3-триазол-1-ил)пропил, 3-(1,2,4-триазол-1-ил)пропил, 2-, 3- или 4пиридилметил, 2-(2-, 3- или 4-пиридил)етил, 3-(2-, 3- или 4-пиридил) пропил, оксетан-3-ил, тетрахидрофуран-3-ил, 3- или 4-тетрахидропиранил, 3- или 4-оксепанил, 1-, 2- или 3-пиролидинил, морфолино, 1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил, пиперидино, пиперидин-3ил, пиперидин-4-ил, 1-, 3- или 4-хомопиперидинил, пиперазин-1-ил, хомопиперазин-1-ил, 1-, 2- или 3-пиролидинилметил, морфолинометил, пиперидинометил, 3- или 4-пиперидинилметил, 1-, 3- или 4хомопиперидинилметил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1илпропил, 2-пиролидин-2-илетил, З-пиролидин-2-илпропил, 2морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4тиазин-4-ил)етил, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропил, 2-пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, 2-пиперидин-Зилетил, 2-пиперидин-4-илетил, 2-хомопиперидин-1-илетил, 3-хомопиперидин-1-илпропил, 2-пиперазин-1-илетил, З-пиперазин-1-илпропил, 2-хомопиперазин-1-илетил или З-хомопиперазин-1-илпропил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, NH, CONH, NHCO, СН=СН и С=С, и където всяка СН2 или СНз група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има f при всяка спомената СН2 или СНз група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, или от група с формулата:
-X7-Q8 у
където X е директна връзка или е избран от О, NH, CONH, NHCO и СН2О, a Q е пиридил, пиридилметил, пиролидин-1-ил, пиролидин-2ил, морфолино, пиперидино, пиперидин-3-ил, пиперидин-4-ил, пиперазин-1-ил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1-илпропил, пиролидин-2-илметил, 2-пиролидин-2-илетил, З-пиролидин-2илпропил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2-пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, пиперидин-3-илметил, 2-пиперидин-З-илетил, пиперидин-4-илметил, 2-пиперидин-4-илетил, 2-пиперазин-1-илетил или З-пиперазин-1-илпропил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил и метокси, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата :
-X8-R15 където X8 е директна връзка или е избран от 0 и NH, a R15 е 2хидроксиетил, 3-хидроксипропил, 2-метоксиетил, 3-метоксипропил, аминометил, 2-аминоетил, 3-аминопропил, метиламинометил, 2метиламиноетил, 3-метиламинопропил, 2-етиламиноетил, 3етиламинопропил, диметиламинометил, 2-диметиламиноетил, 3диметиламинопропил, ацетамидометил, метоксикарбониламинометил, етоксикарбониламинометил или трет-бутоксикарбониламинометил, и от група с формулата :
-X9-Q9 където X9 е директна връзка или е избран от 0 и NH, a Q9 е пиролидин-
1-илметил, 2-пиролидин-1-илетил,
З-пиролидин-1 -илпропил, морфолинометил, пиперидинометил, пиперазин-1 -илметил,
2-морфолиноетил,
2-пиперидиноетил,
2-пиперазин-1 -илетил
3-морфолинопропил,
3-пиперидинопропил, или 3-пиперазин-1илпропил, всеки от който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, метил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(1) Qx-Z-rpynaTa е избрана от метокси, етокси, пропокси, изопропокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, циклобутилокси, циклопентилокси, цикпохексилокси, циклохептилокси, фенокси, фенилтио, бензилокси, циклопропилметокси, тетрахидрофуран-3-илокси, 3- или 4тетрахидропиранилокси, 2-имидазол-1-илетокси, З-имидазол-1илпропокси, 2-(1,2,3-триазол-1 -ил)етокси, 2-(1,2,4-триазол-1 -ил)етокси, 3-(1,2,3-триазол-1-ил)пропокси, 3-(1,2,4-триазол-1ил)пропокси, пиролидин-1-ил, морфолино, пиперидино, пиперазин-1ил, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, 3пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси,
2- (1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксо- тетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-хомопиперидин1 -илетокси, 3-хомопиперидин-1 -илпропокси, 2-пиперазин-1 -илетокси,
3- пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси, 3-хомо- пиперазин-1 -илпропокси, 2-пиролидин-1 -илетиламино, З-пиролидин-1 илпропиламино, пиролидин-3-иламино, пиролидин-2-илметиламино, 2пиролидин-2-илетиламино, З-пиролидин-2-илпропиламино, 2морфолиноетиламино, 3-морфолинопропиламино, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етиламино, 3-(1,1 -диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропиламино, 2-пиперидиноетиламино, 3пиперидинопропиламино, пиперидин-3-иламино, пипер идин-4иламино, пиперидин-3-илметиламино, 2-пиперидин-З-илетиламино, пиперидин-4-илметиламино, 2-пиперидин-4-илетиламино, хомопиперидин-3-иламино, хомопиперидин-4-иламино, хомопиперидин-3илметиламино, 2-хомопиперидин-1-илетиламино, З-хомопиперидин-1илпропиламино, 2-пиперазин-1 -илетиламино, З-пиперазин-1 -илпропиламино, 2-хомопиперазин-1-илетиламино или З-хомопиперазин-1илпропиламино, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С=С, и където всяка СН2 или СН3 група в Ql-Z-групата евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в Q3-Z групата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, w хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил и метокси, и а пиперидин-3илметиловата или пиперидин-4-илметиловата група в Qx-Z групата е евентуално N-заместена 2-метоксиетил, 3-метоксипропил, 2-аминоетил, 3-аминопропил, 2-метиламиноетил, 3-метиламинопропил, 2диметиламиноетил, 3-диметиламинопропил, 2пиролидин-1-илетил, 3пиролидин-1-илпропил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, 2-пиперазин-1-илетил или 3пиперазин-1-илпропил, като всеки от последните 8 заместители евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, метил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Ql-Ζ групата евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(m) Q^Z-rpynaTa е избрана от пропокси, изопропокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, циклопентилокси, циклохексилокси, фенокси, бензилокси, тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,2,4-триазол-1-ил)етокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, 3пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,153 диоксотетра-хидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, 3хомопиперидин-1-илпропокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-пиперазин-1илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси или З-хомопиперазин-1-илпропокси, и където всяка СН2 или СН3 група в Q1‘Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в Q^Zгрупата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
n) Ze директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn) и CO, където R11 е водород или (1-6С)алкил, a Q1 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z-rpynaTa са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, N(R12), CON(R12), N(R12)CO, СН=СН и С=С, където R е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС^С- група в Q^Z-rpynaTa евентуално има в крайната СН2= или НС= позиция един заместител, избран от карбамоил, М-(1-6С)алкилкарбамоил, Н14-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил и ди[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил или от група с формулата:
q7-x66 13 13 където X е директна връзка или е CO или N(R ) CO, където R е водород или (1-6С)алкил, a Q7 е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкил сулфонил, (16С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил]амино, или от група с формулата:
-X7-Q8 където X7 е директна връзка или е избран от О, N(R14), CON(R14), N(R14) CO и C(R14)2O, където R14 е водород или (1-6С)алкил, a Q8 е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, (1-6С)алкил, (16С)алкокси, Х[-(1-6С)алкилкарбамоил и 1\Щ-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата:
-x8-r15 където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси(1-6С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил, (2-6С)алканоиламино (1-6С)алкил или (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил, и група с формулата:
-X9-Q9 където X9 е директна връзка или е избран от О и N(R17), където R17 е водород или (1-6С)алкил, a Q9 е хетероциклил или хетероциклил-(16С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(ο) Z е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2 и NH, a Q1 е фенил, бензил, 2-тиенил, 1-имидазолил, 1,2,3-триазол-1-ил, 1,2,4триазол-1-ил, 2-, 3-или 4-пиридил, 2-имидазол-1-илетил, З-имидазол-1илпропил, 2-(1,2,3-триазол-1-ил)етил, 2-(1,2,4-триазол-1-ил) етил, 3(1,2,3-триазол-1-ил)пропил, 3-(1,2,4-триазол-1-ил) пропил, 2-, 3- или 4пиридилметил, 2-(2-, 3- или 4-пиридил)етил, 3-(2-, 3- или 4-пиридил)пропил, оксетан-3-ил, тетрахидрофуран-3-ил, 3- или 4-тетрахидропиранил, 3- или 4-оксепанил, 1-, 2- или 3-пиролидинил, морфолино, 1,1диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил, пиперидино, пиперидин-3-ил, пиперидин-4-ил, 1-, 3- или 4-хомопиперидинил, пиперазин-1-ил, хомопиперазин-1-ил, 1-, 2- или 3-пиролидинилметил, морфолинометил, пиперидинометил, 3- или 4-пиперидинилметил, 1-, 3- или 4-хомопиперидинилметил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1-илпропил,
2- пиролидин-2-илетил, З-пиролидин-2-илпропил, 2-морфолиноетил, 3морфолинопропил, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етил,
3- (1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропил, 2-пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, 2-пиперидин-З-илетил, 2-пиперидин-4-илетил, 2хомопиперидин-1 -илетил, 3-хомопиперидин-1 -илпропил, 2-пиперазин-
1-илетил, З-пиперазин-1-илпропил, 2-хомопиперазин-1-илетил или 3хомопиперазин-1 -илпропил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Qx-Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, NH, CONH, NHCO, СН=СН и ОС, и където всяка СН2 или СН3 група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, или от група с формулата:
-x7-q8 у
където X е директна връзка или е избран от О, NH, CONH, NHCO и Q
СН2О, a Q е пиридил, пиридилметил, пиролидин-1-ил, пиролидин-2ил, морфолино, пиперидино, пиперидин-3-ил, пиперидин-4-ил, пиперазин-1-ил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1-илпропил, пиролидин-2-илметил, 2-пиролидин-2-илетил, З-пиролидин-2илпропил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2-пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, пиперидин-3-илметил, 2-пиперидин-З-илетил, пиперидин-4-илметил, 2-пиперидин-4-илетил, 2-пиперазин-1-илетил или З-пиперазин-1-илпропил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил и метокси, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата :
-X8-R15
Г:
15 където X е директна връзка или е избран от 0 и NH, a R е 2хидроксиетил, 3-хидроксипропил, 2-метоксиетил, 3-метоксипропил, аминометил, 2-аминоетил, 3-аминопропил, метиламинометил, 2-метиламиноетил, 3-метил аминопропил, 2-етиламиноетил, 3-етиламинопропил, диметиламинометил, 2-диметиламиноетил, 3-диметиламинопропил, ацетамидометил, метоксикарбониламинометил, етоксикарбониламинометил или трет-бутоксикарбониламинометил, и от група с формулата :
-X’-Q’ където X9 е директна връзка или е избран от О и ΝΉ, a Q9 е пиролидин-
1-илметил, 2-пиролидин-1-илетил,
З-пиролидин-1-илпропил, морфолинометил, пиперидинометил, пиперазин-1 -илметил,
2-морфолиноетил,
2-пиперидиноетил,
2-пиперазин-1 -илетил
3-морфолинопропил,
3-пиперидинопропил, или 3-пиперазин-1илпропил, всеки от който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, метил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(р) Q^Z-rpynaTa е избрана от фенокси, фенилтио, анилино, бензилокси, циклопропилметокси, тетрахидрофуран-3-илокси, 3-или 4тетрахидропиранилокси, 2-имидазол-1-илетокси, З-имидазол-1-илпропокси, 2-(1,2,3-триазол-1-ил) етокси, 2-(1,2,4-триазол-1-ил)етокси, 3-(1,2,3-триазол-1-ил)пропокси, 3-(1,2,4-триазол-1-ил)пропокси, пиролидин-1-ил, морфолино, пиперидино, пиперазин-1-ил, 2пиролидин-Нилетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, 3-пиролидин-
2- илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1- диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-хомопиперидин-Пилетокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2-пиперазин1 -илетокси, 3-пиперазин-1 -илпропокси, 2-хомопиперазин-1 -илетокси,
3- хомопиперазин-1-илпропокси, 2-пиролидин-1-илетиламино, 3пиролидин-1 -илпропиламино, пиролидин-3-иламино, пиролидин-2-илметиламино, 2-пиролидин-2-илетиламино, З-пиролидин-2-илпропиламино, 2-морфолиноетиламино, 3-морфолинопропиламино, 2-(1,1диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етиламино, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропиламино, 2-пиперидиноетиламино, 3пиперидинопропиламино, пиперидин-3-иламино, пиперидин-4-иламино, пиперидин-3-илметиламино, 2-пиперидин-З-илетиламино, пиперидин-4-илметиламино, 2-пиперидин-4-илетиламино, хомопиперидин-3-иламино, хомопиперидин-4-иламино, хомопиперидин-3илметиламино, 2-хомопиперидин-1-илетиламино, З-хомопиперидин-1- илпропиламино, 2-пиперазин-1 -илетиламино, З-пиперазин-1 -илпропиламино, 2-хомопиперазин-1-ил етиламино или З-хомопиперазин-1илпропиламино, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z-rpynaTa са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С=С, и където всяка СН2 или СНз група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в QT-Zгрупата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил и метокси, и пиперидин-3илметилова или пиперидин-4-илметилова група в Q^Z- групата е евентуално N-заместена с 2-метоксиетил, 3-метоксипропил, 2аминоетил, 3-аминопропил, 2-метиламиноетил, 3-метиламинопропил,
2- диметиламиноетил, 3-диметиламинопропил, 2-пиролидин-Нил етил,
3- пиролидин-1-илпропил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, 2-пиперазин-1-илетил или 3пиперазин-1-илпропил, като всеки от последните 8 заместители евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, метил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z групата евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(q) Q^Z-rpynaTa е избрана от фенокси, бензилокси, тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,2,4-триазол-1-ил)етокси, 2пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, 3пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси,
2- (1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксо- тетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, 3хомопиперидин-1-илпропокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-пиперазин-1илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси или
3- хомопиперазин-1-илпропокси, и където всяка СН2 или СНз група в Q^Z-rpynaTa евентуално има г при всяка спомената СН2 или СНз група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в Q^Zгрупата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(r) Z е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn) и CO, където R11 е водород или (1-6С)алкил, a Q1 е (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z-rpynaTa са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, N(R12), CON(R12), N(R12)CO, СН=СН и С=С, където R е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил]амино, или от група с формулата:
-X7-Q8 където X7 е директна връзка или е избран от О, N(R14), CON(R14), N(R14)CO и C(R14) 20, където R14 е водород или (1-6С)алкил, a Q8 е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, (1-6С)алкил, (1-6С)алкокси, Н-(1-6С)алкилкарбамоил и Щ4-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, или евентуално има 1 заместител ,избран от група с формулата :
където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси(1-6С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил, (2-6С)алканоиламино (1-6С)алкил или (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил, и група с формулата:
17 17 където X е директна връзка или е избран от О и N(R ), където R е водород или (1-6С)алкил, a Q9 * * * * е хетероциклил или хетероциклил-(16С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(s) Z е избран от 0, S, SO, SO2 и NH, a Q1 е оксетан-3-ил, тетрахидрофуран-3-ил, 3- или 4-тетрахидропиранил, 3- или 4оксепанил, 1-, 2- или 3-пиролидинил, морфолино, 1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил, пиперидино, пиперидин-3-ил, пиперидин-4-ил, 1-, 3- или 4-хомопиперидинил, пиперазин-Нил, хомопиперазин-1-ил, 1-, 2- или 3-пиролидинилметил, морфолинометил, пиперидинометил, 3- или 4-пиперидинилметил, 1-, 3- или 4-хомопиперидинилметил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1-илпропил,
2- пиролидин-2-илетил, З-пиролидин-2-илпропил, 2-морфолиноетил, 3морфолинопропил, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етил,
3- (1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропил, 2-пиперидиноетил, 3-пиперидинопропил, 2-пиперидин-З-илетил, 2-пиперидин-4илетил, 2-хомопиперидин-1-илетил, З-хомопиперидин-1-илпропил, 2пиперазин-1-илетил, З-пиперазин-1-илпропил, 2-хомопиперазин-1илетил или З-хомопиперазин-1-илпропил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова ч» верига в Qx-Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, NH, CONH, NHCO, СН=СН и ОС, и където всяка СН2 или СН3 група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, или от група с формулата :
-X7-Q8 у
където X е директна връзка или е избран от О, NH, CONH, NHCO и g
СН2О, a Q е пиридил, пиридилметил, пиролидин-1-ил, пиролидин-2ил, морфолино, пиперидино, пиперидин-3-ил, пиперидин-4-ил, пиперазин-1 -ил, 2-пиролидин-1 -илетил, 3-пиролидин-1 -илпропил, пиролидин-2-илметил, 2-пиролидин-2-илетил, З-пиролидин-2-илпропил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2-пиперидиноетил, 3пиперидинопропил, пиперидин-3-илметил, 2-пиперидин-З-илетил, пиперидин-4-илметил, 2-пиперидин-4-илетил, 2-пиперазин-1-илетил или 3-пиперазин-1-илпропил, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-групата евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил и метокси, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата:
15 където X е директна връзка или е избран от О и NH, a R е 2хидроксиетил, 3-хидроксипропил, 2-метоксиетил, 3-метоксипропил, аминометил, 2-аминоетил, 3-аминопропил, метиламинометил, 2-метиламиноетил, 3-метиламинопропил, 2-етиламиноетил, 3-етиламинопропил, диметиламинометил, 2-диметиламиноетил, 3-диметиламинопропил, ацетамидометил, метоксикарбониламинометил, етоксикарбониламинометил или трет-бутоксикарбониламинометил, и от група с формулата :
където X9 е директна връзка или е избран от О и NH, a Q9 е пиролидин-
1-илметил, 2морфолинометил, пиперидинометил,
2-пиролидин-1 -илетил,
2-морфолиноетил,
2-пиперидиноетил,
-пиролидин-1 -илпропил,
3-морфолинопропил,
3-пиперидинопропил, пиперазин-1-илметил, 2-пиперазин-1-илетил или З-пиперазин-1-илпропил, всеки от който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, метил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Q'-Z-групата евентуално има 1 или 2 оксо заместители;
(t) Q^Z-rpynaTa е избран от циклопропилметокси, тетрахидрофуран-3-илокси, 3- или 4-тетрахидропиранилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, 3-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-
2- илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил) етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-
3- илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин3-илетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, хомо- пиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3илметокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2-пиперазин-1-илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1 -илетокси, 3-хомопиперазин-1 -илпропокси, 2-пиролидин1-илетиламино, З-пиролидин-1-илпропиламино, пиролидин-3-иламино, пиролидин-2-илметиламино, 2-пиролидин-2-илетиламино, 3пиролидин-2-илпропиламино, 2-морфолиноетиламино, 3-морфолинопропиламино, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етиламино,
3- (1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропиламино, 2- пиперидиноетиламино, 3-пиперидинопропиламино, пиперидин-3иламино, пиперидин-4-иламино, пиперидин-3-илметиламино, 2пиперидин-3-илетиламино, пиперидин-4-илметиламино, 2-пиперидин-
4- илетиламино, хомопиперидин-3-иламино, хомопиперидин-4-иламино, хомопиперидин-3-илметиламино, 2-хомопиперидин-1-илетиламино, З-хомопиперидин-1-илпропиламино, 2-пиперазин-1-илетиламино, З-пиперазин-1-илпропиламино, 2-хомопиперазин-1-илетиламино или 3-хомопиперазин-1-илпропиламино, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Qx-Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С^С, и където всяка СН2 или СНз група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка хетероциклилова група в QT-Z групата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, метил, етил и метокси, пиперидин-3-илметилова или пиперидин-4-илметилова група в Q}-Z групата е евентуално N-заместена с 2-метоксиетил, 3-метоксипропил, 2-аминоетил, 3-аминопропил, 2-метиламиноетил, 3-метиламинопропил, 2-диметиламино64 етил, 3-диметил аминопропил, 2-пиролидин-1-илетил, З-пиролидин-1илпропил, 2-морфолиноетил, 3-морфолинопропил, 2-пиперидиноетил,
3- пиперидинопропил, 2-пиперазин-1-илетил или З-пиперазин-1илпропил, като всеки от последните 8 заместители евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, метил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в QT-Z групата евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(u) Q^Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-пиролидин-1илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетра-хидро-4Н-
1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4-илметокси, 2пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, 3-хомопиперидин-1-илпропокси, хомопиперидин-3-илокси, хомо-пиперидин-
4- илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-пиперазин-1-ил-етокси, 3пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси или 3хомопиперазин-1 -илпропокси, и където всяка СН2 или СН3 група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
(v) Q е арилова група с формула 1а
където G1 е избран от халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (16С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (1-6С)алкокси, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (1-6С)алкокси;
(w) Q е арилова група с формула 1а, където G и G заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН-, -N=CH-CH=CH-, -CH=N-CH=CH, -CH=CH-N=CH-, -CH=CH-CH=N-, -CH=CH-O-,-O-CH=CH-, -CH=CH-S-, -S-CH=CH-> -O-CH2-O- или -O-CH2-CH2-O-, и 9- или 10-членният бициклен хетероарилов или хетероциклен 1 2 пръстен, образуван, когато G и G заедно са свързани, евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен w 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (1-6С)алкокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (1-6С)алкокси;
1 (x) Q е арилова група с формула 1а, където G е избран от халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (1-6С)алкокси, и G2 и G3 заедно или G3 и G4 заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=СН-, -N=CH-CH=CH-, -CH=N-CH=CH-, -CH=CH-N=CH-, -CH=CH-CH=N-, CH=CH-O-, -O-CH=CH-, -CH=CH-S-, -S-CH=CH-, -О-СН2-О-или -O-CH2-CH2-O-, и 9- или 10-членният бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен, образуван, когато G2 и G3 заедно или G3 и G4 заедно са свързани, евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (16С)алкокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G4 и G5 или G2 и G5 съответно, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (16С)алкокси;
(y) Q е арилова група с формула 1а, където G е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, 1-пропинил, 2-пропинил, метокси и етокси, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, 1пропинил, 2-пропинил, метокси и етокси;
(z) Q е арилова група с формула 1а, където G е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси;
12 (aa) Q е арилова група с формула 1а, където G и G заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или- О-СН2-О-, и така образуваният 9- или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси;
1 (bb) Q е арилова група с формула 1а, където G е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, метокси и етокси,
3 3 4 и G и G заедно или G и G заедно образуват група с формула: СН=СН-СН=СН-,- О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9- или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G4 и G5 или G2 и G5 съответно, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси;
12 (сс) Q е арилова група с формула 1а, където G и G заедно образуват група с формула : -О-СН2-О-, и така образуваният 9-членен бициклен хетероциклен пръстен евентуално има при хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и така образуваният бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 оксо- или тиоксо-групи, всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и G5 е избран от водород, флуоро, хлоро или бромо;
(dd) ш е 1 или 2, и всяка R група, която може да бъде еднаква или различна, е избрана от халогено, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, М-(1-6С)алкилкарбамоил, Я,М-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил(2-6С)алканоиламино, (З-бС)алкеноиламино, 1\[-(1-6С)алкил-(36С)алкеноиламино, (З-бС)алкиноиламино и 1\[-(1-6С)алкил-(3-6С)алкиноиламино, или от група с формулата:
Q3-X'където X1 е директна връзка или е избран от 0, N(R4), CON(R4), N(R4),
Цду..- 4 4 3
CO и OC(R )2 > където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил(1-6С)алкил, циклоалкил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(16С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, N(R5), CON(R5), N(R5)CO, СН=СН и С=С, където R5 е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС^С- група в един R1 заместител евентуално има в крайната СН2= или НС= позиция един заместител, избран от карбамоил, Н-(1-6С)алкилкарбамоил, Х,Ъ1-ди-[(1-6С)алкил]69 карбамоил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил и ди[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил или от група с формулата :
Q4-X22 6 6 където X е директна връзка или е CO или N(R )СО, където R е водород или (1-6С)алкил, и Q4 е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил]амино, или от група с формулата :
-X3-Q5
7 7 където X е директна връзка или е избран от О, N(R ), CON(R ), N(R )СО и C(R )2О, където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, (1-6С)алкил, (16С)алкокси, И-(1-6С)алкилкарбамоил и Щ4-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата:
X4-R8 където X4 е директна връзка или е избран от 0 и N(R9), където R9 е Q водород или (1-6С)алкил, a R е хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси(1-6С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил, (2-6С)алканоиламино (1-6С)алкил или (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил, и от група с формулата:
-X5-Q6 където X5 е директна връзка или е избран от О, CO и N(R10), където R10 е водород или (1-6С)алкил, a Q6 е хетероциклил или хетероциклил-(16С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители; и (ее) Qx-Z-rpynaTa е избрана от (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (28С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-8С)алкенилокси, (2-8С)алкинилокси, халогено-(1-6С)алкил, хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(16С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино(1-6С)алкил, ди-[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил, халогено-(16С)алкокси, хидрокси-(1-6С)алкокси, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкокси, циано-(1-6С)алкокси, амино-(1-6С)алкокси, (1-6С)алкиламино-(16С)алкокси и ди-[(1-6С)алкил]амино (1-6С)алкокси, или Z е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(Rn) и CO, където R11 е водород или (1-6С)алкил, a Q1 е арил, арил-(16С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Qx-Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, N(R12), CON(R12), N(R12)CO, СН=СН и С=С, където R е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС=С-група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има в крайната СН2= или НС^-позиция един заместител, избран от карбамоил, 1\[-(1-6С)алкилкарбамоил, НН-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил и ди[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил или от група с формулата :
Q7-X671
13 13 където X е директна връзка или е CO или N(R )СО, където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СНз група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил]амино, или от група с формулата :
-X7-Q8 където X7 е директна връзка или е избран от 0, N(R14), CON(R14), N(R14)CO и C(R14)2O, където R14 е водород или (1-6С)алкил, a Q8 е хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, хидрокси, амино, карбамоил, (1-6С)алкил, (16С)алкокси, Н-(1-6С)алкилкарбамоил и ЬЦ\1-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, или евентуално има 1 заместител, избран от група с формулата:
-X8-R15 където X4 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси(1-6С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди[(1-бС)алкил]амино-(1-6С)алкил, (2-6С)алканоиламино-(1-6С)алкил или (1-6С)алкоксикарбониламино-(1-6С)алкил, и група с формулата:
-X9-Q9
17 където X е директна връзка или е избран от 0, CO и N(R ), където R17 е водород или (1-6С)алкил, a Q9 е хетероциклил или хетероциклил-(16С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо заместители.
Както бе казано тук по-горе, някои съединения на настоящото изобретение, притежават съществено по-добро действие спрямо Src семейството на нерецепторните тирозин кинази, например c-Src и/или c-Yes, отколкото спрямо EGF рецепторната тирозин киназа или VEGF рецепторна тирозин киназа. Специфични групи нови съединения на изобретението, които притежават такава селективност, включват, например, хиназолинови производни с формулата 1, или техни 12 3 1 фармацевтично приемливи соли, където всеки от m, R , R , R , Z и Q има което и да е от значенията, дефинирани тук по-горе, и:
(a) Q е арилова група с формула 1а
1а където G1 е халогено или трифлуорометил,
5 всеки от G и G е водород,
G е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (1-6С)алкокси, a G4 е халогено или (1-6С)алкокси;
1 (b) Q е арилова група с формула 1а, където G е флуоро, хлоро, бромо, йодо или трифлуорометил,
5 всеки от G и G е водород, β
G е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, a G4 е флуоро, хлоро, бромо, метокси или етокси;
12 (c) Q е арилова група с формула 1а, където G и G заедно образуват група с формула -О-СНг-О-, всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (16С)алкил и (1-6С)алкокси, a G5 е халогено; или
12 (d) Q е арилова група с формула 1а, където G и G заедно образуват група с формула О-СН2-О-, всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, a G5 е избран от флуоро, хлоро или бромо.
Предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 0 или m е 1 и R1 групата се намира в 6- или 7-позиция и е избрана от хидрокси, амино, метил, етил, пропил, метокси, етокси, пропокси, метиламино, етиламино, диметиламино, диетиламино, ацетамидо, пропионамидо, бензилокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2(1,2,4-триазол-1 -ил)етокси, 2-пиролидин-1 -ил етокси, 3-пиролидин-1 илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-Зилетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 274 хомопиперидин-1-илетокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2пиперазин-1 -илетокси, 3-пиперазин-1 -илпропокси, 2-хомопиперазин-1 илетокси и З-хомопиперазин-1 -илпропокси, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С=С, и където всяка СН2 или СНз група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо заместители;
QT-Z-rpynaTa е избрана от пропокси, изопропокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, циклопентилокси, циклохексилокси, фенокси, бензилокси, тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1 -илетокси, 2-( 1,2,4-триазол-1 -ил)етокси, 2-пиролидин-1-илетокси, 3-пир олидин-1-илпропокси, пиролидин-3илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, 3пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, 3хомопиперидин-1-илпропокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-пиперазин-175 илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси или 3-хомопиперазин-1 -илпропокси, и където всяка СН2 или СН3 група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в Qx-Zгрупата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
3 всеки от R и R е водород; и
Q е арилова група с формула 1а ,2
1а където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси,
2 или G и G заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
ш е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, етокси, пропокси, бензилокси, 2-пиролидин-1илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2-(4-метилпиперазин-1ил)-етокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-хидроксиетокси, 3хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, 2метилсулфонилетокси, 3-метилсулфонилпропокси и 2-(2метоксиетокси)етокси;
и където всяка СН2 група в един R1 заместител, който е свързан с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси група при споменатата СН2 група;
Qx-Z-rpynaTa е избрана от пропокси, изопропокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, циклопентилокси, циклохексилокси, тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1 -илетокси, 2-(1,2,4-триазол-1ил)етокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, N-метилпиролидин-З-илокси, пиролидин-2илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-477
ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин3-илокси, N-метилпиперидин-З-илокси, пиперидин-4-илокси, N-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, N-метилпиперидин-Зилметокси, пиперидин-4-илметокси, Я-метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси и 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, и където всяка СН2 група в Qx-Z-rpynaTa, която е свързана с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
3 всеки от R и R е водород; и
Q е арилова група с формула 1а,
G\ G2 Лс3
G5 1а
където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо,
трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, изопропенил и етинил,
всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и всеки от G и G е водород, или G и G заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН- ,-О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9- или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси, и всеки от
G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси;
или негова фармацевтично приемлива сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, бензилокси, 3-морфолинопропокси, 2-хидрокси-Зморфолинопропокси, 3-(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси, 2-хидрокси3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-метоксиетокси и 2-(2-метокси етокси)етокси;
Qx-Z-rpynaTa е избрана от изопропокси, 2-метоксиетокси, циклохексилокси, тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-4илокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,2,4-триазол-1-ил)етокси, 3пиролидин-1-илпропокси, N-метилпиролидин-З-илокси, 3-морфолинопропокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 1Ч-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-4илметокси, М-метилпиперидин-4-илметокси и 3-(4-метилпиперазин-1ил)пропокси, всеки от R2 и R3 е водород; и
Q2 е арилова група с формула 1а ~2
1а
3 където G е избран от флуоро, хлоро, бромо и йодо, всеки от G и
G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, хлоро и метокси, и всеки от G и G5 е водород,
9 или G и G заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=С(С1)-, -О-СН=С(С1)- или -О-СНг-О-, и всеки от G3, G4 и G5 е водород;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 0 или me 1 и R1 групата се намира в 6- или 7-позиция и е избрана от хидрокси, амино, метил, етил, пропил, метокси, етокси, пропокси, метиламино, етиламино, диметиламино, диетиламино, ацетамидо, пропионамидо, бензилокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2(1,2,4-триазол-1 -ил)етокси, 2-пиролидин-1 -илетокси, 3-пиролидин-1 илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-Зилетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2хомопиперидин-1-ил етокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2пиперазин-1 -илетокси, 3-пиперазин-1 -илпропокси, 2-хомопиперазин-1 илетокси и З-хомопиперазин-1-илпропокси, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С^С, и където всяка СН2 или СНз група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
Qx-Z-rpynaTa е избрана от фенокси, бензилокси, тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1 -илетокси, 2-( 1,2,4-триазол-1 -ил)етокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, 3пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси,
2- (1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксо- тетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, 3хомопиперидин-1-илпропокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-пиперазин-1илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси или
3- хомопиперазин-1 -илпропокси, и където всяка СН2 или СН3 група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в Qx-Zгрупата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
3 всеки от R и R е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
1а
където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси,
2 или G и G заедно образуват група с формула :
-СН=СН-СН==СН- ,-О-СН=СН-или -О-СН2-О-, и така образуваният 9или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, етокси, пропокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, 3-пиролидин-1-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,182 диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2-(4-метилпиперазин-1 -ил)етокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2метоксиетокси, 3-метоксипропокси, 2-метилсулфонилетокси, 3метилсулфонилпропокси и 2-(2-метоксиетокси)етокси;
и където всяка СН2 група в един R1 заместител, който е свързан с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
Qx-Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1 2,4-триазол-1ил)етокси, 2-пиролидин-1 -илетокси, 3 -пиролидин-1 -илпропокси, пиролидин-3-илокси, N-метилпиролидин-З-илокси, пиролидин-2илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1, 1-диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил) етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин3-илокси, N-метилпиперидин-З-илокси, пиперидин-4-илокси, N-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, N-метилпиперидин-Зилметокси, пиперидин-4-илметокси, П-метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси и 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, и където всяка СН2 група в QT-Z-rpynaTa, която е свързана с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
3 всеки от R и R е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
G\ G2
G5 1а
където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо,
трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, изопропенил и етинил,
всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и
5 12 всеки от G и G е водород, или G и G заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9- или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, бензилокси, 3-морфолинопропокси, 2-хидрокси-Зморфолинопропокси, 3-(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси, 2-хидрокси3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-метоксиетокси и 2-(2метоксиетокси)етокси; Q^Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,2,4триазол-1 -ил)етокси, З-пиролидин-1 -илпропокси, N-метилпиролидин3-илокси, 3-морфолинопропокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,484 тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, К-метилпиперидин-4илокси, пиперидин-4-илметокси, Н-метилпиперидин-4-илметокси и 3(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси, всеки от R2 и R3 е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
1а
3 където G е избран от флуоро, хлоро, бромо и йодо, всеки от G и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, хлоро и метокси, и всеки от G и G е водород,
2 или G и G заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=С(С1)-, -О-СН=С(С1)- или -О-СН2-О-, и всеки от G3, G4 и G5 е водород;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 0 или m е 1 и R1 групата се намира в 6- или 7-позиция и е избрана от хидрокси, амино, метил, етил, пропил, метокси, етокси, пропокси, метиламино, етиламино, диметиламино, диетиламино, ацетамидо, пропионамидо, бензилокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,
2,4-триазол-1-ил)етокси, 2-пиролидин-1-ил етокси, З-пиролидин-1илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З- илетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-Пилетокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2-пиперазин-
1- илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси и 3-хомопиперазин-1 -илпропокси, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, ΝΉ, СН=СН и СНС, и където всяка СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
Q^Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-
2- илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-
3- илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин3-илетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2хомопиперидин-1 -илетокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3илметокси, 2-пиперазин-1-илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2хомопиперазин-1-илетокси или 3-хомопиперазин-1 -илпропокси, и където всяка СН2 или СН3 група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където веяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклил група в Q^-Z-rpynana евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
всеки от R2 и R3 е водород; и
Чг Q е арилова група с формула 1а
1а където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси,
2 или G и G заедно образуват група с формула :
-СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, етокси, пропокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси, 3-(4метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, 2-метилсулфонилетокси, 3-метилсулфонилпропокси и 2-(2-метоксиетокси)етокси;
и където всяка СН2 група в един R1 заместител, който е свързан с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
Q^Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1 илпропокси, пиролидин-3-илокси, N-метилпиролидин-З-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-ил етокси, З-пиролидин-2илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, N-метилпиперидин-Зилокси, пиперидин-4-илокси, 18[-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин3-илметокси, N-метилпиперидин-З-илметокси, пиперидин-4илметокси, №метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-метилпиперазин-1ил)етокси и 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, и където всяка СН2 група в Qx-Z-rpynaTa, която е свързана с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
всеки от R2 и R3 е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
1а където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, изопропенил и етинил, всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и всеки от G и G е водород,
2 или G и G заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН-или -О-СН2-О-, и така образуваният 9или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, етокси, пропокси, бензилокси, 2-пиролидин-1илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2-(4-метилпиперазин-1ил)-етокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-[(2S)-2-(Nметилкарбамоил)пиролидин-1 -ил] етокси, 2-[(28)-2-(ЪГ,М-диметилкарбамоил)пиролидин-1-ил]етокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, 2-метилсулфонилетокси, 3-метилсулфонилпропокси, 2-(2-метоксиетокси)етокси, 2-(4пиридилокси)етокси, 2-пиридилметокси, 3-пиридилметокси и 4пиридилметокси;
и където всяка СН2 група в един R1 заместител, който е свързан с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
Q^Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1 илпропокси, пиролидин-3-илокси, N-метилпиролидин-З-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, 3-пиперидинилокси, N-метилпиперидин-З-илокси, 4-пиперидинилокси, Ъ1-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-3илметокси, N-метилпиперидин-З-илметокси, пиперидин-4-илметокси, ]\1-метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-метилпиперазин-1 -ил)етокси, 3(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, циклобутилокси, циклопентилокси и циклохексилокси, и където всяка СН2 група в Q^Z-rpynaTa, която е свързана с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
всеки от R2 и R3 е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
1а където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, изопропенил, етинил, метокси и пиролидин-1-ил, G е водород, всеки от G и G , които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и G5 е водород или метокси, или G и G заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, етокси, пропокси, изопропокси, изобутокси, 2флуороетокси, 2,2,2-трифлуороетокси, бензилокси, 2-пиролидин-1илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-(М-метилпиперидин-4-ил)етокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, 3хомопиперидин-1 -илпропокси, 2-пиперазин-1 -илетокси, 3-пиперазин1 -илпропокси, 2-(4-метилпиперазин-1 -ил)етокси, 3-(4-метилпиперазин-
1-ил)пропокси, 3-(4-цианометилпиперазин-1 -ил)пропокси, 2-[(2S)-2карбамоилпиролидин-1 -ил] етокси, 2-[(28)-2-(М-метилкарбамоил) пиролидин-1-ил]етокси, 2-[(28)-2-(ЕГ,14-диметилкарбамоил) пиролидин-
1- ил]етокси, 2-тетрахидропиран-4-илетокси, 2-хидроксиетокси, 3хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, 2-метилсулфонилетокси, 3-метилсулфонилпропокси, 2-(2-метоксиетокси)етокси, пиперидин-4-илметокси, М-метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4пиридилокси)етокси, 2-пиридилметокси, 3-пиридилметокси, 4пиридилметокси и З-цианопирид-4-илметокси ;
и където всяка СН2 група в един R1 заместител, който е свързан с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група; Qx-Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-пиролидин-1-ил етокси, 3пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, N-метилпиролидин-Зилокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-ил етокси, 3пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси,
2- (1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)-етокси, 3-(1,1 -диоксо- тетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, 3-пиперидинилокси, N-метилпиперидин-Зилокси, 4-пиперидинилокси, М-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-
3- илметокси, N-метилпиперидин-З-илметокси, пиперидин-4илметокси, Н-метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-метил-пиперазин-1 - ил)етокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, цикло-бутилокси, циклопентилокси и циклохексилокси, и където всяка СН2 група в Qx-Z-rpynaTa, която е свързана с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо заместители;
всеки от R2 и R3 е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
1а където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, изопропенил, етинил, метокси и пиролидин-1ил, G2 е водород, всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и G5 е водород или метокси, или G и G заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, бензилокси, 3-морфолинопропокси, 2-хидрокси-Зморфолинопропокси, 3-(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси, 2-хидрокси-
3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-метоксиетокси и 2-(2метоксиетокси)етокси;
Q^Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, З-пиролидин-1-илпропокси, N-метилпиролидин-3-илокси, 3-морфолинопропокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, N-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-4-илметокси, Т\[-метилшшеридин-4илметокси и 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, всеки от R2 и R3 е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
1а
3 където G е избран от флуоро, хлоро, бромо и йодо, всеки от G и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород,
5 хлоро и метокси, и всеки от G и G е водород,
2 или G и G заедно образуват група с формула:-СН=СН-СН=С (С1)-, -О-СН=С(С1)- или -О-СН2-О-> и всеки от G3, G4 и
G5 е водород;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от метокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, 2пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-[(28)-2-(14-метилкарбамоил)пиролидин-1ил]етокси, 2-[(28)-2-(М,М-диметилкарбамоил)пиролидин-1-ил]етокси,
3-метилсулфонилпропокси, 2-(4-пиридилокси)етокси, 2-пиридилметокси, 3-пиридилметокси и 4-пиридилметокси;
Qx-Z-rpynaTa е избрана от тетрахидропиран-4-илокси, 3пиролидин-1-илпропокси, N-метилпиролидин-З-илокси, 3-морфолиног- пропокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 4-пиперидинилокси, М-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-4-илметокси, 18[-метилпиперидин-4-илметокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, циклопентилокси и циклохексилокси;
3 всеки от R и R е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
1а където G1 е избран от хлоро, бромо, трифлуорометил, метил,
3 метокси и пиролидин-1-ил, G е водород, G е избран от водород и хлоро, G4 е метокси, и G5 е водород,
2 или G и G заедно образуват група с формула:-СН=СН-СН=С(С1)-, -О-СН=С(С1)- или -О-СН2-О-, всеки от G3 и G4 е водород, и G5 е водород или хлоро;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от метокси, етокси, пропокси, изопропокси, изобутокси, 2-флуороетокси, 2,2,2трифлуороетокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, 3-пиролидин1-илпропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2пиперидин-4-илетокси, 2-(1\[-метилпиперидин-4-ил)етокси, 2морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил) етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4ил)пропокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2-пиперазин-1-илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-(4метилпиперазин-1 -ил)етокси, 3-(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси, 3(4-цианометилпиперазин-1 -ил)пропокси, 2-[(2в)-2-карбамоил*“* пиролидин-1-ил] етокси, 2-[(28)-2-(М-метилкарбамоил)пиролидин-1 ил]-етокси, 2-[(28)-2-(М,1\[-диметилкарбамоил)пиролидин-1-ил]етокси, 3-метилсулфонилпропокси, пиперидин-4-илметокси, N-метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-пиридилокси)етокси, 2-пиридилметокси, 3-пиридилметокси, 4-пиридилметокси и 2-цианопирид-4-илметокси, и където всяка СН2 група в един R1 заместител, който е свързан с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
Q^Z-rpynaTa е избрана от тетрахидропиран-4-илокси, 3*· пиролидин-1-илпропокси, N-метилпиролидин-З-илокси, 3-морфолинопропокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 4-пиперидинилокси, М-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-4-илметокси, М-метилпиперидин-4-илметокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, циклопентилокси и циклохексилокси;
всеки от R2 и R3 е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
la където G1 е избран от хлоро, бромо, трифлуорометил, метил, 2 3 метокси и пиролидин-1-ил, G е водород, G е избран от водород и хлоро, G4 е метокси и G5 е водород,
2 или G и G заедно образуват група с формула : -О-СН=СН-, -О-СН=С(С1)- или -О-СН2-О-, всеки от G3 и G4 е водород, и G5 е водород или хлоро;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е хиназолиново производно с формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от метокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, 2пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси, 3-(4метилпиперазин-1 -ил)пропокси, 2-[(28)-2-(1М-метилкарбамоил)пиролидин1-ил] етокси, 2-[(28)-2-(14,М-диметилкарбамоил)пиролидин1-ил]етокси, 3-метилсулфонилпропокси, 2-(4-пиридилокси)етокси, 2пиридилметокси, 3-пиридилметокси и 4-пиридилметокси ;
Q -Z-групата е избрана от тетрахидропиран-4-илокси, 4пиперидинилокси, Т4-метилпиперидин-4-илокси, циклопентилокси и циклохексилокси;
3 всеки от R и R е водород; и
Q е арилова група с формула 1а
Ia
2 където G и G заедно образуват група с формула : -О-СН2-О-, всеки от G3 и G4 е водород, и G5 е хлоро;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго предпочитано съединение на изобретението е г* хиназолиново производно е формулата I, където:
m е 1 и R1 групата се намира в 7-позиция и е избран от метокси, етокси, пропокси, изопропокси, изобутокси, 2-флуороетокси, 2,2,2трифлуороетокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, 3-пиролидин1-илпропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 3-(4хидроксипиперидин-1-ил)пропокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-(Nметилпиперидин-4-ил)етокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-пиперазин-1-илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-(4метилпиперазин-1 -ил)етокси, 3-(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси, 3(4-цианометилпиперазин-1 -ил)пропокси, 2-[(28)-2-карбамоил** пиролидин-1-ил]етокси, 2-[(28)-2-(1\[-метилкарбамоил) пиролидин-1ил]етокси, 2-[(28)-2-(Х±1-диметилкарбамоил)пиролидин-1-ил]етокси, 3-метилсулфонилпропокси, пиперидин-4-илметокси, N-метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-пиридилокси)етокси, 2-пиридилметокси, 3-пиридилметокси и 4-пиридилметокси;
Qx-Z-rpynaTa е избрана от тетрахидропиран-4-илокси, 4пиперидинилокси, М-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-4илметокси, М-метилпиперидин-4-илметокси, циклопентилокси и циклохексилокси;
всеки от R2 и R3 е водород; и 'У
Q е арилова група с формула 1а
2 където G и G заедно образуват група с формула : -О-СН2-О-, всеки от G3 и G4 е водород, и G5 е хлоро;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Особено предпочитано съединение на изобретението е, например, хиназолиново производно с формулата I, избрано от:
4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5,7-ди-(3-морфолинопропокси)хиназолин,
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-метокси-5-(М-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин,
4-(2-хлоро- 5-метоксианилино)-7-метокси-5-(Ъ1-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин,
4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-(3-морфолинопропокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[2-хидрокси-3-(4-метилпиперазин-1ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4- (2-хлоро-5-метоксианилино)-7-(2-хидрокси-3-морфолинопропокси)-
5- тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5-тетрахидрофуран-3-илоксихиназолин, 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-(3-морфолинопропокси)-5-тетрахидрофуран-3-илоксихиназолин,
4-(5-хлоронафт-1 -иламино)-7-метокси-5-(1\1-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин и
4-(3-хлоробензофуран-7-иламино)-7-метокси-5-(Н-метилпиперидин-4илокси)хиназолин, или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго особено предпочитано съединение на изобретението е, например, хиназолиново производно с формулата I, избрано от: 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-изопропокси-7-(3-морфолинопропокси)хиназолин и г* 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-изопропокси-7-[3-(4-метилпиперазин1 -ил)пропокси]хиназолин, или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Особено предпочитано съединение на изобретението е, например, хиназолиново производно с формулата I, избрано от:
7-бензилокси-4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-пиперидин-4-илоксихиназолин, 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(3-метилсулфонилпропокси)-5пиперидин-4-илоксихиназолин, 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-метокси-5-пиперидин-4-илметоксихиназолин, 4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-метокси-5-(КГ-метилпиперидин-4илокси)хиназолин,
4-(2,5 - диметоксианилино)-7 -метокси- 5 - (N-метилп ипери д ин-4-и локси)хиназолин,
4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(2-пиперидиноетокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
100
4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(2-морфолиноетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-[2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(2-пиперидиноетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-[2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси]-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(4-пиридилоксиетокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-{2-[(28)-2-(14,1\1-диметилкарбамоил)пиролидин-1 -ил] етокси} -5 -тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-{2-[(28)-2-(К-метилкарбамоил)пиролидин-1-ил]етокси}-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(4-пиридилметокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(5-метокси-2-пиролидин-1-иланилино)-7-[3-(4-метилпиперазин-1ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, и
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-циклопентилокси-7-(2-пиролидин-1илетокси)хиназол ин;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Друго особено предпочитано съединение на изобретението е, например, хиназолиново производно е формулата I, избрано от: 4-(6-хлоро-2,3-метил ендиоксианилино)-5-циклопентилокси-7-(2пиролидин-1 -илетокси)хиназолин,
101
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-пиперидин-4-илоксихиназолин, 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-метокси-5-пиперидин-4-илоксихиназолин,
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-метокси-5-(М-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин,
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-метокси-5-пиперидин-4-илметоксихиназ олин, 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(3-пиролидин-1-илпропокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-[2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(2-пиперидиноетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-[2-(4-пиридилокси)етокси]-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-пиперидин-4-илметокси-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин и
4-(6-хлоро -2,3 -метил ендиоксианилино)-7 -(М-метилпиперидин-4илметокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин;
или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
Хиназолиново производно с формулата I, или негова фармацевтично приемлива сол, може да се получи по всеки метод, известен да се прилага за получаване химически сродни съединения. Такива методи, когато се използват за получаване на хиназолиново
102 производно с формулата I, се считат за друг признак на и са илюстрирани чрез следващите представителни варианти, където, ако не е указано друго, Q, Z, m, R , R , R и Q имат кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе. Необходимите изходни вещества могат да се получат по стандартните методи на органичната химия. Получаването на такива изходни вещества е описано във връзка със следващите представителни варианти на методи и в придружаващите примери. Алтернативно, необходимите изходни вещества могат да се получат по методи, аналогични на илюстрираните, които са известни на специалиста в областта на органичната химия.
(а) Реакцията, изгодно в присъствието на подходяща база, на
хиназолин с формулата II Q\ V L 1 |
ill N Д^гАи2
(R’)m II
където L е заместваща се група, a Q1, Z, m, R1 и R2 имат кое да е от
значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, с анилин с формулата
Q2NHR3 където Q и R имат всяко от значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява чрез канвенционални методи.
Подходяща база е, например, органична аминобаза, като например пиридин, 2,6-лутидин, колидин, 4-диметиламинопиридин, триетиламин, морфолин, N-метилморфолин или диазабицикло[5.4.0]ундец-7-ен или, например, алкален или алкалоземен карбонат или
103 хидроксид, например натриев карбонат, калиев карбонат, calcium карбонат, натриев хидроксид или калиев хидроксид, или, например, алкален хидрид, например натриев хидрид.
Подходяща заменяща се група L е, например, а халогено, алкокси, арилокси или сулфонилокси, например хлоро, бромо, метокси, фенокси, пентафлуорофенокси, метансулфонилокси или толуен-4-сулфонилокси. Реакцията се провежда изгодно в присъствието на подходящ инертен разтворител или разредител, например алкохол или естер, като например метанол, етанол, изопропанол или етилацетат, халогениран разтворител, като например метиленхлорид, хлороформ или тетрахлорометан, етер, като например тетрахидрофуран или 1,4-диоксан, ароматен разтворител, като например толуен, или биполярен апротен разтворител, като например Ν,Ν-диметилформамид, Ν,Ν-диметилацетамид, №метилпиролидин-2он или диметилсулфоксид. Реакцията се провежда изгодно при температура в диапазона, например, 10 до 250 °C, предимно в диапазона 40 до 80 °C.
Типично хиназолин с формулата II може да реагира с анилин с формулата Q NHR в присъствието на протен разтворител, като например изопропанол, изгодно в присъствието на киселина, например Г газ хлороводород в диетилетер или солна киселина, и при температура в диапазона, например, 0 до 150 °C, предимно при или близко до температурата на кипене на разтворителя под обратен хладник.
Хиназолиновото производно с формулата I може да се получи по този метод под формата на свободна база или алтернативно може да се получи под формата на сол с киселина с формулата Н-L, където L има значението, дефинирано тук по-горе. Когато е необходимо да се получи свободната база от солта, солта може да се третира с подходяща база, например, органична аминобаза, като например пиридин, 2,6-лутидин, колидин, 4-диметиламинопиридин, триетиламин, морфолин, N-метилморфолин или диазабицикло[5. 4.0]ундец-7104 ен, или, например, алкален или алкалоземен карбонат или хидроксид, например натриев карбонат, калиев карбонат, калциев карбонат, натриев хидроксид или калиев хидроксид.
Защитни групи могат най-общо да се изберат от всяка от групите, описани в литературата или известни на химика специалист като подходящи за защита на въпросната група и могат да бъдат вкарани чрез конвенционални методи. Защитни групи могат да се отстраняват чрез всеки конвенционален метод, описан в литературата или известен на химика специалист като подходящ за отстраняване на въпросната защитна група, като се избират такива методи, които да предизвикват отстраняване на защитната група с минимум смущения на групи на друго място в молекулата.
Специфични примери на защитни групи са дадени за удобство по-долу, където “нисш”, като например в нисш алкил, означава, че групата съдържа предимно 1-4 въглеродни атома. Разбира се, че тези примери не са изчерпателни. Използването на защитни групи и методи за премахване на защитата, които не са специално упоменати , се включват, разбира се, в обхвата на изобретението.
Карбокси-защитна група може да бъде остатъкът от естеробразуващ алифатен или арилалифатен алкохол или от естеробразуващ силанол (споменатият алкохол или силанол съдържа предимно 1-20 въглеродни атоми). Примери за карбоксизащитни групи включват линейни или разклонени (1-12С)алкилови групи (например изопропил и трет-бутил); нисшалкокси-нисшалкилови групи (например метоксиметил, етоксиметил и изобутоксиметил); нисшасилоксинисшалкилови групи, (например ацетоксиметил, пропионилоксиметил, бутирилоксиметил и пивалоилоксиметил); нисшалкоксикарбонилоксинисшалкилови групи (например 1-метоксикарбонилоксиетил и 1етоксикарбонилоксиетил); арил-нисшалкилови групи (например бензил, 4-метоксибензил, 2-нитробензил, 4-нитробензил, бензхидрил и фталидил); три(нисшалкил)силилови групи (например триметилсилил
105 и трет-бутилдиметилсилил) ; три(нисшалкил)силил-нисшалкилови групи (например триметилсилил етил); и (2-6С)алкенилови групи (например алил). Методи, специално подходящи за отстраняване на карбоксилни защитни групи включват например киселинно, основно, метално или ензимно катализирано отцепване.
Примери за хидроксизащитни групи включват нисшалкилови групи (например трет-бутил), нисшалкенилови групи (например алил); нисшалканоилови групи (например ацетил); нисшалкоксикарбонилни групи (например трет-бутоксикарбонил); нисшалкенилоксикарбонилни групи (например алилоксикарбонил); арил-нисшалкоксикарбонилни групи (например бензилоксикарбонил, 4-метоксибензилоксикарбонил, 2-нитробензилоксикарбонил и 4-нитробензилоксикарбонил); три(нисшалкил)силил (например триметилсилил и третбутилдиметилсилил) и арил-нисшалкил (например бензил).
Примери за аминозащитни групи включват формил, арилнисшалкилови групи (например бензил и заместен бензил, 4метоксибензил, 2-нитробензил и 2,4-диметоксибензил, и трифенилметил); ди-4-анизилметил и фурилметил; нисшалкоксикарбонил (например трет-бутоксикарбонил); нисшалкенилоксикарбонил (например алилоксикарбонил); арил-нисшалкоксикарбонил (например Г бензилоксикарбонил, 4-метоксибензилоксикарбонил, 2-нитробензилоксикарбонил и 4-нитробензилоксикарбонил); триалкилсилил (например триметилсилил и трет-бутилдиметилсилил); алкилиден (например метилиден) и бензилиден и заместен бензилиден.
Методи, подходящи за отстраняване на хидрокси- и аминозащитни групи включват, например, киселинно, основно, метално или ензимно катализирана хидролиза за групи като 2-нитробензилоксикарбонил, хидриране за групи, като например бензил, и фотолитично за групи, като например 2-нитробензилоксикарбонил.
Читателят може да се справи с Advanced Organic Chemistry, 4th Edition, by J. March, published by John Wiley & Sons 1992, за общо
106 упътване за реакционните условия и реагенти и с Protective Groups in Organic Synthesis, 2nd Edition, by T. Green et al., публикувано също от John Wiley & Son, за общо упътване за защитни групи.
Хиназолинови изходни вещества с формулата II могат да се получат чрез конвенционални методи. Например, 3,4-дихидрохиназолин-4-он с формула III
III
2 където m, R , Q , Z и R имат кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, може да взаимодейства с халогениращо съединение като например тионил-хлорид, фосфорилхлорид или смес от тетрахлорометан и трифенилфосфин, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява чрез конвенционални методи.
Така полученият 4-хлорохиназолин може да се превърне, ако е необходимо, в 4-пентафлуорофеноксихиназолин чрез реакция с пентафлуорофенол в присъствието на подходяща база, като например калиев карбонат, и в присъствието на подходящ разтворител, като например Ν,Ν-диметилформамид.
(Ь) За получаването на тези съединения с формулата I, където Z е кислороден атом, се провежда реакция на купелуване, изгодно в присъствието на подходящо дехидратиращо средство, на алкохол с формулата
QX-OH
107 където Q1 има което и да е от значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, с хиназолин с формулата IV
(R)m
IV
3 2 където ш, R, R , R и Q имат кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява чрез конвенционални методи.
Подходящо дехидратиращо средство е, например, карбодиимидов реагент, като например дициклохексилкарбодиимид или 1-(3-диметиламинопропил)-3-етилкарбодиимид или смес от азосъединение, като например диетил- или ди-трет-бутилазодикарбоксилат, и фосфин, като например трифенилфосфин. Реакцията се провежда изгодно в присъствието на подходящ инертен разтворител или разредител, например халогениран разтворител, като например метиленхлорид, хлороформ или тетрахлорометан, и при температура в диапазона, например, 10 до 150 °C, предимно при или близко до стайна температура.
Хиназолинът с формулата IV може да се получи чрез конвенционални методи. Например, хиназолин с формулата V
V
108
където L е заместваща се група, както е дефинирано тук по-горе, а т, R и R имат кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, може да взаимодейства с анилин с формулата q2nhr3 където Q и R имат кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява чрез конвенционални методи.
(с) За получаването на тези съединения с формулата I, където m е 1, a R1 е група с формулата
Q3-X1f където Q е арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил-(1-6С)алкил или хетероциклил(1-6С)алкил, a X1 е кислороден атом, се провежда реакция на купелуване, изгодно в присъствието на подходящо дехидратиращо средство, както е дефинирано тук по-горе, на хиназолин с формулата VI
VI
109
2 3 2 където Q , Z, R , R и Q имат кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, с подходящ алкохол, където всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява чрез конвенционални методи.
Реакцията се провежда изгодно в присъствието на подходящ инертен разтворител или разредител, например халогениран разтворител, като например метиленхлорид, хлороформ или тетрахлорометан, и при температура в диапазона, например, 10 до 150°С, предимно при или близко до стайна температура.
(d) За получаването на тези съединения с формулата I, където R1 е хидрокси-група, се разцепва хиназолиново производно с формулата I, където R1 е (1-6С)алкокси- или арилметокси-група.
Реакцията на разцепване може да се проведе изгодно по кой да е от многото методи, известни за такова превръщане. Реакцията на разцепване на съединение с формулата I, където R1 е (1-6С)алкоксигрупа може да се проведе, например, чрез третиране на хиназолиновото производно алкален (1-6С)алкил сулфид, като например натриев етантиолат или, например, чрез третиране с диарилфосфид, като например литиев дифенилфосфид. Алтернативно реакцията на разцепване може да се проведе изгодно, например, чрез третиране на хиназолиновото производно с борен или алуминиев трихалогенид, като например борен трибромид. Реакцията на разцепване на съединение с формулата I, където R1 е арилметокси-група, може да се проведе, например, чрез хидриране на хиназолиновото производно в присъствието на подходящ метален катализатор, като например паладий, или чрез взаимодействие с органична или неорганична киселина, например трифлуорооцетна киселина. Такива реакции се провеждат предимно в присъствието на подходящ инертен разтворител или разредител, както е дефинирано тук по-горе, и при температура в
110
диапазона, например, 10 до 150 °C, предимно при или близко до стайна температура.
(e) За получаването на тези съединения с формулата I, където Q1, R1 или Q съдържа първична или вторична амино-група, разцепването на съответното съединение с формула I, където Q , R или Q съдържа защитена първична или вторична амино-група.
Подходящи защитни групи за амино-група са, например, кои да са от защитните групи, описани тук по-горе за амино-група. Подходящи методи за отцепването на такива аминозащитни групи са също описани тук по-горе. По-специално, подходяща защитна група е нисшалкоксикарбонилна група, като например трет-бутоксикарбонил група, която може да се отцепи при конвенционални реакционни условия, като например киселинокатализирана хидролиза, например в присъствието трифлуорооцетна киселина.
(f) За получаването на тези съединения с формулата I, където Q1, R1 или Q съдържа (1-6С)алкокси- или заместена (1-6С)алкокси-група или (1-6С)алкиламино- или заместена (1-6С)алкиламино-група, се провежда алкилиране, изгодно в присъствието на подходяща база, както е дефинирано тук по-горе, на хиназолиново производно с формулата I, където Q , R или Q съдържа хидрокси-група или първична или вторична аминогрупа според това кое е подходящо.
Подходящо алкилиращо средство е, например, всяко средство, известно в областта за алкилиране на хидрокси до алкокси или заместен алкокси, или за алкилиране на амино до алкиламино или заместен алкиламино, например алкил- или заместен алкилхалогенид, например (1-6С)алкил-хлорид, -бромид или -йодид или заместен (16С)алкил-хлорид, -бромид или -йодид, изгодно в присъствието на подходяща база, както е дефинирано тук по-горе, в подходящ инертен разтворител или разредител, както е дефинирано тук по-горе, и при температура в диапазона, например, 10 до 140 °C, изгодно при или близко до стайна температура.
Ill
За получаването на тези съединения с формулата I, където Q1, или Q съдържа (1-6С)алкиламино или заместен (1-6С)алкиламино група, може да се приложи редуктивно аминиране. Например, за получаването на тези съединения с формулата I, където Q , R или Q съдържа N-метилова група, съответното съединение, съдържащо N-H група може да взаимодейства с формалдехид в присъствието на подходящ редуктор. Подходящ редуктор е, например, хидриден редуктор, например алкален алуминиев хидрид, като например литиев алуминиев хидрид или предимно алкален борохидрид, като например натриев борохидрид, натриев цианоборохидрид, натриев триетилборохидрид, натриев триметоксиборохидрид и натриев триацетоксиборохидрид. Реакцията се осъществява изгодно в подходящ инертен разтворител или разредител, например тетрахидрофуран и диетилетер за по-силните редуктори, като например литиев алуминиев хидрид, и, например, метиленхлорид или протен разтворител, като например метанол и етанол за по-слабите редуктори, като например натриев триацетоксиборохидрид и натриев цианоборохидрид. Реакцията се провежда при температура в диапазона, например, 10 до 80 °C, изгодно при или близко до стайна температура.
(g) За получаването на тези съединения с формулата I, където Q1, R1 или Q съдържа амино-хидрокси-дизаместена (1-6С)алкоксигрупа (като например 2-хидрокси-З-пипер идинопропокси, 2-хидрокси-З-метиламинопропокси, З-диметиламино-2-хидроксипропокси или 3-[N-(3диметиламинопропил)-М-метиламино]-2-хидроксипропокси), се провежда реакция на съединение с формулата I, където Q , R или Q съдържа епокси-заместена (1-6С)алкоксигрупа, с хетероциклилово съединение или подходящ амин.
Реакцията се провежда изгодно в присъствието на подходящ инертен разредител или носител, както е дефинирано тук по-горе, и при температура в диапазона 10 до 150 °C, предимно при или близко до стайна температура.
112 (h) Реакцията, изгодно в присъствието на подходяща база, както е дефинирано тук по-горе, на хиназолин е формулата VII
VII където L е заместваща се група, както е дефинирано тук по-горе, и ш, 12 3 2
R , R , R и Q имат кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, със съединение е формулата
QXZH където Q1 и Z имат кое да е от значенията, дефинирани тук по-горе, е изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява чрез конвенционални методи.
Реакцията се провежда изгодно в присъствието на подходящ инертен разредител или носител, както е дефинирано тук по-горе, и при температура в диапазона 10 до 150 °C, предимно при или близко до 50°С.
(i) За получаването на тези съединения е формулата I, където Q1, R1 или Q съдържа амино-заместени (1-6С)алкокси-група (като например 3-пиперидинопропокси, 3-метиламинопропокси или 3-диметиламинопропокси), реакцията на съединение е формулата I, където Q1, R1 или Q съдържа халогено-заместена (1-6С)алкокси-група, е хетероциклилово съединение или е подходящ амин.
Реакцията изгодно се провежда в присъствието на подходящ инертен разредител или носител, както е дефинирано тук по-горе, и
113 при температура в диапазона 10 до 150 °C, предимно при или близко до стайна температура.
Когато е необходима фармацевтично приемлива сол на хиназолиново производно с формулата I, например киселиноприсъединителна сол, тя може да се получи, например, чрез взаимодействие на споменатото хиназолиново производно с подходяща киселина, като се използва конвенционален метод.
Биологични проби
Могат да се използват следните проби за измерване на ефектите на съединенията на настоящото изобретение като инхибитори на c-Src тирозин киназа, като инхибитори in vitro на пролиферацията на c-Src транфектирани фибробластни клетки, като инхибитори in vitro на миграцията на А549 човешки белодробни туморни клетки и като инхибитори in vivo на растежа в голи мишки на ксенотрансплантанти от А549 тъкан.
(a) In Vitro ензимна проба
Способността на изследваните съединения да инхибират фосфорилирането на тирозин съдържащ полипептиден субстрат чрез ензим c-Src киназа се оценява, като се използва конвенционална Elisa проба.
Разтвор на субстрат [100 μΐ от 20 pg/ml разтвор на полиаминокиселината Poly (Glu, Tyr) 4: 1 (Sigma Catalogue No. P0275) в буфериран c фосфат солев разтвор (PBS), съдържащ 0.2 mg/ml натриев азид] се прибавя към всяка ямка на няколко Nunc 96-ямкови имуноплаки (Catalogue No. 439454) и плаките се запечатват и съхраняват при 4°С за 16 часа. Излишъкът от разтвора на субстрата се изхвърля и аликвотни количества на волски серумен албумин (BSA; 150 pl от 5%-ен разтвор в PBS) се прехвърля във всяка ямка със субстрат и се инкубира за 1 час при стайна температура, за да се блокира неспецифичното свързване. Ямките на опитните плаки се промиват последователно с PBS, съдържащ 0.05 обемни % Tween 20
114 (PBST), и c Hepes pH 7.4 буфер (50 mM, 300 μΙ/на ямка), преди да се подсушат.
Всяко изследвано съединение се разтваря в диметилсулфоксид и се разрежда с дестилирана вода за да се получат серии от разреждания (от 100 μΜ до 0.001 μΜ). В ямките в промитите опитни плаки се поставят порции (25 μΐ) от всяко разреждане на изследваното съединение. Ямките за общия контрол съдържат разреден DMSO вместо съединение. Аликвотни количества (25 μΐ) от воден разтвор на магнезиев хлорид (80 тМ), съдържащ аденозин-5'-трифосфат (АТР; 40 μΜ) се прибавят към всички опитни ямки, с изключение на “празните” f· контролни ямки, които съдържат магнезиев хлорид без АТР.
Активна човешка c-Src киназа (рекомбинантен ензим, експресиран в Sf9 инсектни клетки; получен от Upstate Biotechnology Inc. продукт 14-117) се разрежда непосредствено преди използване с фактор 1:10,000 с ензимен разредител, който включва 100 mM Hepes pH 7.4 буфер, 0.2 тМ натриев ортованадат, 2 тМ дитиотреитол и 0.02 % BSA. За да се стартират реакциите, към всяка ямка се прибавят аликвотни количества (50 μΐ) от пресно разреден ензим и плаките се инкубират при стайна температура за 20 минути. Супернатантата във всяка ямка се отстранява и ямките се промиват два пъти с PBST. Миттю IgG анти-фосфотирозин антитяло (Upstate Biotechnology Inc. продукт 05-321; 100 μΐ) се разрежда с фактор 1:6000 с PBST, съдържащ 0.5% тегл./обемни BSA и се прибавя към всяка ямка. Плаките се инкубират за 1 час при стайна температура. Супернатантата се отстранява и всяка ямка се промива с PBST (х4). Пероксидаза от хрян (НКР)-свързано овче антимишо Ig антитяло (Amersham Catalogue No. NXA 931; 100 μΐ) се разрежда с фактор 1: 500 с PBST, съдържащ 0.5% тегл./обемни BSA, и се прибавя към всяка ямка. Плаките се инкубират за 1 час при стайна температура. Супернатантата се отстранява и ямките се промиват с PBST (х4).
115
Капсула PCSB (Sigma Catalogue No. P4922) се разтваря в дестилирана вода (100 ml), за да се осигури фосфат-цитратен буфер с pH 5 (50 тМ), съдържащ 0.03% натриев перборат. Аликвотно количество (50 ml) от този буфер се смесва с 50 mg-ова таблетка от 2,2'-азино-бис(3-етилбензотиазолин-6-сулфонова киселина) (ABTS; Boehringer Catalogue No. 1204 521). Аликвотни количества (100) μΐ) от получения разтвор се прибавят към всяка ямка. Плаките се инкубират за 20 до 60 минути при стайна температура, докато оптичната плъност на общите контролни ямки, измервана при 405 nm, като се използва спектрофотометър за плаки, е приблизително 1.0. Празни (без АТР) и общо (без съединение) контролни стойности се използват, за да се определи областта на разреждане на изследваното съединение, което дава 50% инхибиране на ензимната активност.
(Ь) Иследване на пролиферацията на in vitro c-Src трансфектирани NIH ЗТЗ (c-src ЗТЗ) фибробласти
Тази проба определя способността на изследваното съединение да инхибира пролиферацията на ЗТЗ фибробластни клетки на мишки от Националния здравен институт (NIH), които са били стабилно трансфектирани с активиращ мутант (Y530F) на човешки c-Src.
Като се използва процедура, подобна на описаната от Shalloway et al., Cell, 1987, 49, 65-73, NIH ЗТЗ клетки се трансфектират с активиращ мутант (Y530F) на човешки c-Src. Резултантните c-Src ЗТЗ клетки се посяват обикновено по 1.5 х 104 клетки на ямка в 96-ямкови, третирани с тъканни култури опитни плаки (Costar), всяка от които съдържа среда, съдържаща модифицирана по Dulbecco среда на Eagle (DMEM; Sigma) плюс 0.5% серум от телешки зародиш (FCS), 2 тМ глутамин, 100 едници/ml пеницилин и 0.1 mg/ml стрептомицин в 0.9%ен воден разтвор на натриев хлорид. Плаките се инкубират през нощта при 37°С във влажен (7.5% СО2: 95% въздух) инкубатор.
Изследваните съединения се разтварят в DMSO да се получи 10 тМ изходен разтвор. Аликвотни части от изходния разтвора се
116 разреждат с DMEM средата, описана по-горе, и се прибавят към съответните ямки. Правят се сериини разреждания, за да се получи обхват на тестови концентрации. Върху всяка плака се включват контролни ямки, към които не се прибавят изследвани съединения. Плаките се инкубират през нощта при 37°С във влажен (7.5% СО2 : 95% въздух) инкубатор.
BrdU реактив за белязане (Boehringer Mannheim Catalogue No. 647 229) се разрежда с фактор 1:100 DMEM среда, съдържаща 0.5% FCS, и към всяка ямка се прибавят аликвотни части (20 μΐ), за да се получат крайни концентрации от 10 μΜ. Плаките се инкубират при 37°С за 2 часа. Средата се декантира. Към всяка ямка се прибавя денатуриращ разтвор (FixDenat solution, Boehringer Mannheim Catalogue No. 647 229; 50 μΐ) и плаките се поставят на клатачна машина за плаки при стайна температура за 45 минути. Супернатантата се декантира и ямките се промиват с PBS (200 μΐ на ямка). Разтвор на анти-Вгби-пероксидаза (Boehringer Mannheim Catalogue No. 647 229) се разрежда с фактор 1:100 в PBS, съдържащ 1% BSA и 0.025% сушено обезмаслено мляко (Marvel (регистрирана марка), Premier Beverages, Stafford, GB) и към всяка ямка се прибавя аликвотна част (100 μΐ) от получения разтвор. Плаките се поставят на клатачна машина за плаки при стайна температура за 90 минути. Ямките се промиват с PBS (х5), за да се обезпечи отстраняването на несвързан конюгат на антитяло. Плаките се попиват до сухо и към всяка ямка се прибавя разтвор на тетраметилбензидинов субстрат (Boehringer Mannheim Catalogue No. 647 229; 100 μΐ). Плаките внимателно се разбъркват на клатачна машина за плаки, докато се оцветят за един период от 10 до 20 минути. Абсобцията на ямките се измерва при 690 пш. Определя се степента на инхибиране на клетъчната пролиферация в областта на концентрациите на всяко изследвано съединение и се изчислява антипролиферационната 1С50 стойност.
(с) In Vitro микрокапкова проба за миграция
117
Тази проба определя способността на изследваното съединение да инхибира миграцията на адхерентни клетъчни линии на бозайници, например човешка туморна клетъчна линия А549.
RPMI среда (Sigma), съдържаща 10% FCS, 1% L-глутамин и 0.3% агароза (Difco Catalogue No. 0142-01), се загрява до 37°С във водна баня. Изходен 2%-ен воден разтвор на агар-агар се поставя в автоклав и се съхранява при 42°С. Аликвотна част (1.5 ml) от агаровия разтвор се прибавя към RPMI среда (10 ml) непосредствено преди употреба. А549 клетки (Accession No. АТСС CCL185) се суспендират с концентрация у от 2 х 10 клетки/ml в средата и се държат при температура от 37°С.
w Една капка (2 μΐ) от клетъчно-агарозната смес се прехвърля с помощта на пипета в центъра на всяка ямка на няколко 96-ямкови, плоскодънни, нетретирани с клетъчна култура микротитърни плаки (Bibby Sterilin Catalogue No. 642000). Плаките се поставят за малко върху лед, за да се ускори желирането на агароза съдържащите капки. Аликвотни части (90 μΐ) от средата, която е била охладено до 4°С, се прехвърлят във всяка ямка, като се внимава да не се нарушат микрокапчиците. Изследваните съединения се разреждат от 10 тМ изходен разтвор в DMSO, като се използва RPMI среда, както е описано по-горе. Аликвотни части (10 μΐ) от разредените изследвани съединения се прехвърлят в ямките, като отново се внимава да не се нарушат микрокапчиците. Плаките се инкубират при 37°С във влажен (7.5% СО2: 95% въздух) инкубатор за около 48 часа.
Миграцията се оценява визуално и разстоянието на миграция се мери към ръба на агаровата капка. Миграционното инхибиране IC50 се получава чрез нанасяне на средната стойност на миграцията спрямо концентрацията на изследваното съединение.
(d) In Vivo проба за растеж на А549 ксенотрансплантант
Този тест определя способността на съединения да инхибират растежа на А549 човешки карцином, израстнал като тумор в атимични голи мишки (Alderley Park nu/nu линия). Общо около 5 х ΙΟ6 А549
118 клетки в матригел (Beckton Dickinson Catalogue No. 40234) се инжектират субкутанно в левия хълбок на всяка опитна мишка и резултантните тумори се оставят да растат около 14 дни. Големината на тумора се мери два пъти седмично с помощта на дебеломер и се изчислява теоретичният обем. Избират се животни за контролни групи и групи за лечение с приблизително еднакъв обем на тумора. Изследваните съединения се приготвят в топкова мелница като суспензия в носител 1% полисорбат и се дават орално веднъж дневно в продължение на около 28 дни. Оценява се действието върху туморния растеж.
** Въпреки че фармакологичните свойства на съединенията с формула I варират с промяна на структурата, общата активност, притежавана от съединения с формула I, може да се демонстрира със следните концентрации или дози в един или няколко от горните тестове (а), (Ь), (с) и (d):
Тест (а): 1С50 в диапазона, например, 0.001-10 μΜ;
Тест (b): IC50 в диапазона, например, 0.01-20 μΜ;
Тест (с): активност в диапазона, например, 0.01-25 μΜ;
Тест (d): активност в диапазона, например, 1-200 mg/kg/ден.
Не се наблюдава физиологично неочаквана токсичност в тест (d) при ефективна доза на изследвани съединения на настоящото изобретение. Следователно, не се очакват неблагоприятни токсикологични ефекти, когато съединение с формула I или негова фармацевтично приемлива сол, както са дефинирани тук по-горе, се прилагат в дозите, дефинирани тук по-долу.
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява фармацевтичен състав, който включва хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол, както са дефинирани тук по-горе, заедно с фармацевтично приемлив разредител или носител.
119
Съставите на изобретението могат да бъдат във вид, подходящ за орално приложение (например като таблетки, хапчета, твърди или меки капсули, водни или маслени суспензии, емулсии, диспергируеми прахове или гранули, сиропи или елексири), за топично приложение (например като кремове, мехлеми, гелове или водни или маслени разтвори или суспензии), за инхалационно приложение (например като фино раздробен прах или течен аерозол), за инсуфлационно приложение (например като фино раздробен прах) или за парентерално приложение (например като стерилен воден или маслен разтвор за интравенозно, субкутанно, интрамускулно или интрамускулно приложение или като супозитории за ректално приложение).
Съставите на изобретението могат да се получат чрез конвенционални методи, като се използват конвенционални фармацевтични ексципиенти, добре известни в областта. Така състави, предназначени за орално приложение могат да съдържат, например, един или повече оцветители, подсладители, ароматизатори и/или консерванти.
Количеството на активния компонент, който е комбиниран с един или няколко ексципиенти, за да се получи форма на единична форма, ще варира в зависимост от третирания приемник и * специфичната схема на приложение. Например, състав, предназначен за орално приложение при хора, обикновено ще съдържа, например, от 0.5 mg до 0.5 g активно вещество (по-подходящо от 0.5 до 100 mg, например от 1 до 30 mg), смесено с подходящо и пригодно количество ексципиенти, което може да варира от около 5 до около 98 тегловни проценти от общия състав.
Големината на дозата терапевтични или профилактични цели на съединение с формула I ще варира, естествено, според природата и сериозността на състоянието, възрастта и пола на животното или пациента и схемата на приложение съгласно добре известни принципи на медицината.
120 <*”·
При използване на съединение с формула I за терапевтични или профилактични цели, то ще се прилага обикновено така, че да се постига дневна доза в диапазона, например, от 0.1 mg/kg до 75 mg/kg телесно тегло, давана, ако е необходимо, на няколко разделни дози. Обикновено по-ниски дози се дават, когато се прилага парентерална схема. Така, например, за интравенозно приложение ще се използва обикновено доза в диапазона, например, от 0.1 mg/kg до 30 mg/kg телесно тегло. Също така, за инхалационно приложение ще се използва доза в диапазона, например, от 0.05 mg/kg до 25 mg/kg телесно тегло. Предпочита се обаче орално приложение, по-специално с таблетирана форма. Типично, единични дозирани форми ще съдържат около 0.5 mg до 0.5 g съединение на настоящото изобретение.
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява хиназолиново производно с формулата I, или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе, за приложение при метод на лечение на човек или животно.
Както е споменато по-горе, известно е, че основната роля на c-Src нерецепторна тирозинкиназа е да регулира клетъчния мотилитет, който е необходимо условие за локализиран тумор да прогресира през етапите на разсейване в кръвния поток, инвазия в други тъкани и иницииране на метастазен растеж на тумора. Ние открихме, че хиназолиновите производни на настоящото изобретение притежават силно противотуморно действие, което се счита, че се получава чрез инхибиране на една или няколко от нерецепторните тирозинкинази, като например c-Src киназа, които са включени в етапите на сигналната трансдукция, които водят до инвазивността и миграционната способност на метастазните туморни клетки.
Следователно, хиназолиновите производни на настоящото изобретение са ценни като противотуморни средства, по-специално като селективни инхибитори на мотилитета, разсейването и инвазивността на човешки туморни клетки, водейки до инхибиране на
121 метастазен растеж на тумор. По-специално, хиназолиновите производни на настоящото изобретение са ценни като противоинвазивни средства при задържането и/или лечението на масивни тумори. По-специално, съединенията на настоящото изобретение се очаква да бъдат полезни в профилактиката или лечението на тези тумори, които са чувствителни към инхибиране на една или няколко от многото нерецепторни тирозинкинази, като например c-Src киназа, които са включени в етапите на сигналната трансдукция, които водят до инвазивността и миграционната способност на метастазните туморни клетки. Освен това съединенията на настоящото изобретение се очаква да бъдат полезни в профилактиката или лечението на тези тумори, които се медиират само или отчасти чрез инхибиране на ензима c-Src, т.е. съединенията могат да се използват за инхибиране на c-Src ензим в топлокръвни животни, нуждаещи се от такова лечение. Съединенията на настоящото изобретение се очаква да бъдат полезни специфично в профилактиката или лечението на масивни туморни заболявания.
Така, съгласно този аспект на изобретението се осигурява приложението на хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе, в производството на лекарство за приложение като противоинвазивно средство при задържането и/или лечението на масивно туморно заболяване.
Съгласно друга страна на този аспект на изобретението се осигурява метод за пораждане на противоинвазивен ефект при задържането и/или лечението на масивно туморно заболяване при топлокръвно животно, като например човек, нуждаещо се от такова лечение, който включва прилагане върху споменатото животно на ефективно количество от хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе.
122
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява приложението на хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе, в производството на лекарство за приложение при профилактиката или лечението на масивно туморно заболяване при топлокръвно животно, като например човек.
Съгласно друга страна на този аспект на изобретението се осигурява метод за профилактиката или лечението на масивно туморно заболяване при топлокръвно животно, като например човек, нуждаещо се от такова лечение, който включва прилагане върху споменатото животно на ефективно количество от хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе.
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява приложението на хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе, в производството на лекарство за приложение при профилактиката или лечението на тези тумори, който са чуствителни към инхибиране на нерецепторна тирозинкинази, като например c-Src киназа, които са включени в етапите на сигналната трансдукция, които водят до ** инвазивност и миграционна способност на метастазни туморни клетки.
Съгласно друга страна на този аспект на изобретението се осигурява метод за профилактиката или лечението на тези тумори, който са чуствителни към инхибиране на нерецепторни тирозинкинази, като например c-Src киназа, които са включени в етапите на сигналната трансдукция, който водят до инвазивността и миграционната способност на метастазни туморни клетки, който включва прилагане към споменатото животно на ефективно количество от хиназолиново производно с формула I или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе.
123
Съгласно друг аспект на изобретението се осигурява приложението на хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе, в производството на лекарство за приложение в осигуряване на ефект на инхибиране на c-Src киназа.
Съгласно друга страна на този аспект на изобретението се осигурява метод за осигуряване на ефект на инхибиране на c-Src киназа, който включва прилагане към споменатото животно на ефективно количество от хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол, както е дефинирано тук по-горе.
Противоинвазивното лечение, дефинирано тук по-горе, може да се прилага като самостоятелно лечение или може да включва, освен хиназолиновото производно на изобретението, конвенционална хирургия или лъчева терапия, или хемотерапия. Такава хемотерапия може да включва едно или няколко от следните категории противотуморни средства:
(i) други противоинвазивни средства (например инхибитори на металпротеиназа, като маримастат, и инхибитори на урокиназа плазминоген активатор рецепторната функция);
(и) антипролиферативни/антинеопластични лекарства и тяхна комбинация, каквито се използват в медицинската онкология, като например алкилиращи средства (например цис-платин, карбоплатин, циклофосфамид, азотен синап, мелфалан, хлорамбуцил, бусулфан и нитрозоуреи); антиметаболити (например антифолати, като флуоропиримидини, например 5-флуороурацил и тегафур, ралтитрексед, метотрексат, цитозинарабинозид и хидроксиигеа, или, например, един от предпочитаните антиметаболити, разкрити в Европейската патентна заявка No. 562734, като например (28)-2-{о-флуоро-р-|Ъ[-{2,7-диметил4-оксо-3,4-дихидрохиназолин-6-илметил)№(проп-2-инил)амино]бензамидо}-4-(тетразол-5-ил)маслена киселина); противотуморни антибиотици (например антрациклини като адриамицин, блеомицин,
124 доксорубицин, дауномицин, епирубицин, идарубицин, митомицин-С, дактиномицин и митрамицин); антимитотични средства (например винка алкалоиди като винкристин, винбластин, виндезин и винорелбин и таксоиди като таксол и таксотер); и инхибитори на топоизомераза (например епиподофилотоксини като етопозид и тенипозид, амсакрин, топотекан и камптотецин;
(ill) цитостатични средства, като например антиоестрогени (например тамоксифен, торемифен, ралоксифен, дролоксифен и йодоксифен), антиандрогени (например бикалутамид, флутамид, нилутамид и ципротерон ацетат), LHRH антагонисти или LHRH агонисти (например гозерелин, лойпрорелин и бузерилин), прогестерони (например мегестерол ацетат), инхибитори на ароматаза (например анастрозол, летразол, воразол и ексемастан) и инхибитори на 5ос-редуктаза, като например финастерид;
(iv) инхибитори на функцията на растежния фактор, например такива инхибитори включват антитела на растежния фактор, рецепторни антитела на растежния фактор, инхибитори на тирозинкиназа и инхибитори на серин/треонин киназа, например инхибитори на семейството епидермалния растежен фактор (например инхибитори на EGFR тирозинкиназа 1М-(3-хлоро-4-флуорофенил)-7-метокси-6-(3морфолинопропокси)хиназолин-4-амин (ZD1839), 1М-(3-етинилфенил)-
6,7-бис(2-метоксиетокси)хиназолин-4-амин (СР 358774) и 6акриламидо-М-(3-хлоро-4-флуорофенил)-7-(3-морфолинопропокси)хиназолин-4-амин (CI 1033)), например инхибитори на семейството на тромбоцит-произхождащ растежен фактор и например инхибитори на семейството хепатоцитния растежен фактор; и (ν) антиангиогенични средства, като например тези, които инхибират вазкулар ендотелиалния растежен фактор, като например съединенията, разкрити в международните патентни заявки WO 97/22596, WO 97/30035, WO 97/32856 и WO 98/13354 и тези, които
125 действат по други механизми (например линомид, инхибитори на интегрин ανβ3 функцията и ангиостатин).
Такова съвместно лечение може да се постигне чрез едновременно, последователно или разделно дозиране на отделните компоненти на лечението. Такива комбинирани продукти прилагат съединенията на това изобретение в обхвата на дозите, описан тук погоре, а другите фармацевтично активни средства - в обхвата на техните одобрени дози.
Съгласно този аспект на изобретението се осигурява фармацевтичен продукт, включващ хиназолиново производно с О формулата I, както е дефинирано тук по-горе, и допълнително противотуморно средство, както е дефинирано тук по-горе, за съвместното лечение на тумор.
Въпреки че съединенията с формулата I са преди всичко ценни като лекарствени средства за приложение при топлокръвни животни (включително човек), те са също така полезни, ако е необходимо, да инхибират ефектите на c-Src. Така, те са полезни като фармакологични стандарти за разработване на нови биологични тестове и в търсенето на нови фармакологични средства.
Примери за изпълнение на изобретението
Ч»·'
Изобретението се илюстрира чрез следните примери, в които общо:
(i) операциите се провеждат при стайна температура, т.е. в диапазона 17 до 25°С и под една атмосфера инертен gas, като например аргон, ако не е указано друго;
(й) изпаряването се провеждат на ротационен изпарител под вакуум и преработката се провежда след отстраняване на остатъчни твърди вещества чрез филтруване;
(iii) колонна хроматография (чрез импулсния метод) и течна хроматография под налягане (MPLC) се провеждат силикагел Merck
126 s'
Ч^·
Kieselge (Art. 9385) или Merck Lichroprep RP-18 (Art. 9303) обратнофазов силикагел, получен от Е. Merck, Дармщад, Германия, или течна хроматография под високо налягане (HPLC) се провежда върху С18 обратнофазов силикагел, например на Dynamax С18 60Ά препаративна обратнофазова колона;
(iv) добиви, където присъстват, не са постигнали непременно максимума;
(v) най-общо, крайните продукти с формулата I имат задоволителни микроанализи и техните структури се определят чрез ядреномагнитен резонанс (NMR) и/или масспектрални методи; масспектралните данни от бомбардиране с бързи атоми (FAB) се получават, като се използва Platform спектрометър и, където е подходящо, се събират или данни за положителни йони или данни за отрицателни йони; NMR химичните отмествания се измерват на делта скала [спектрите на протонен магнитен резонанс се определят със спектрометър Jeol JNM ЕХ 400 при сила на полето 400 MHz, спектрометър Varian Gemini 2000 при сила на полето 300MHz или спектрометър Bruker АМ300 при сила на полето 300MHz]; използвани са следните съкращения: s, синглет; d, дублет; t, триплет; q, квартет; т, мултиплет; br, широка;
(vi) междинни съединения обикновено не се характеризират напълно, а чистота се оценява чрез анализи с тънкослойна хроматография, HPLC, инфрачервени (IR) спектри и/или NMR;
(vii) точки на топене не се корегират и се определят с автоматичен апарат за точки на топене Mettler SP62 или апарат на маслена баня; точки на топене на крайните продукти с формула I се определят след прекристализиране от конвенционални органични разтворители като етанол, метанол, ацетон, етер или хексан, сами или в смес;
(viii) използват се следните съкращения:
DMF Ν,Ν-диметилформамид
127
DMSO диметилсулфоксид
THF тетрахидрофуран
DMA Ν,Ν-диметилацетамид
Пример 1 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-(3-морфолинопропокси)хиназолин
Ди-трет-бутилазодикрабоксилат (0.208 g) се прибавя на капки при разбъркване към смес от 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5хидрокси-7-метоксихиназолин (0.2 g), 4-(3-хидроксипропил)морфолин (Bull. Soc. Chim. Fr., 1962, 1117; 0.131 g), трифенилфосфин (0.237 g) и метиленхлорид (3 ml). Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 99: 1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава съединението от заглавието (0.12 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 2.35 (m, 2Н), 3.1 (t, 2Н), 3.3 (t, 2Н), 3.5 (d, 2Н), 3.68 (t, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 4.0 (d, 2Н), 4.02 (s, ЗН), 4.6 (t, 2Н), 6.93 (s, IH), 7.05-7.15 (m, 2H), 7.5 (s, IH), 7.57 (d, IH), 8.87 (s, IH) ; Масспектър: M+H+ 459 и 461; Елементен анализ : намерено С, 60.0 ; Н, 6.0 ; N, 12.1; C23H27C1N4O4 изисква С, 60.19; Н, 5.93; N, 12.2 %.
4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-хидрокси-7-метоксихиназолин, използван като изходно вещество се получава, както следва:
Смес от 3,5-диметоксианилин хидрохлорид (54.7 g), оксалилхлорид (54 ml) и метанол (500 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 1.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура. Утайката се изолира, промива се последователно с метанол и диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава 4,6диметокси-2,3-диоксоиндолин (55 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.85 (s,
128
ЗН), 3.9 (s, ЗН), 6.0 (s, Ш), 6.2 (s, IH), 10.9 (s, IH) ; Масспектър: M+Na+ 230.
Водороден пероксид (30 %-ен разтвор във вода, 30 ml) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на 4,6-диметокси-2,3диоксоиндолин (27 g) в концентриран воден разтвор на натриев хидроксид (33 %, 220 ml). Получената смес се бърка при стайна температура за 10 минути. Прибавя се лед и базичността на сместа се редуцира до pH 9 чрез прибавяне на концентрирана солна киселина и след това сместа подкислява до pH 3.5 чрез прибавяне на ледена оцетна киселина. Получената утайка се отделя, промива се с вода и се суши през нощта под вакуум, при което се получава 2-амино-4,6диметоксибензоена кселина (15.9 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.7 (s, ЗН), 3.78 (s, ЗН), 5.79 (s, IH), 5.92 (s, IH).
Като се използва процедура, подобна на описаната от Lombard et al., Chemistry & Industry, 1990, 708, се получава диазометан от смес от П-метил-П-нитрозо-4-толуенсулфонамид (31 g), етанол (200 ml) и наситен воден разтвор на натриев хидроксид (35 ml) и се пропуска разтвор на 2-амино-4,6-диметоксибензоена киселина (15.9 g) в метиленхлорид (280 ml), който е бил охладен до 0°С. Получената реакционна смес се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва метиленхлорид като елуент. Получава се метил-2-амино4,6-диметоксибензоат (16.2 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.65 (s, ЗН), 3.7 (s, 6Н), 5.75 (s, IH), 5.9 (s, IH), 6.2 (br s, 2H).
Смес от метил-2-амино-4,6-диметоксибензоат (16 g), формамидинацетат (24 g) и 2-метоксиетанол (330 ml) се бърка и загрява под обратен хладник, докато реагира цялото изходно вещество. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под вода (100 ml). Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с вода и се суши под вакуум, при което се получава 5,7-диметокси-3,4129 дихидрохиназолин-4-он (14.5 g); NMR спектър: (DMS0d6) 3.82 (s, 3H),
3.86 (s, 3H), 6.5 (s, 1H), 6.7 (s, 1H), 7.9 (s, 1H), 11.7 (br s, 1H).
Смес от част (0.35 g) така полученото вещество, фосфорил хлорид (0.95 ml) и ацетонитрил (8 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 2 часа. Сместа се охлажда до 0°С и се прибавят последователно изопропанол (8 ml) и 2-хлоро-5-метоксианилин (0.321 g). Получената смес се загрява под обратен хладник за 1.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и получената утайка се филтрува, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5,7-диметоксихиназолин хидрохлорид (0.365 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.8 (s, ЗН), 4.0 (s, ЗН),
4.2 (s, ЗН), 7.0 (m, ЗН), 7.6 (d, 1Н), 7.62 (s, 1H), 8. 8 (s, 1H), 10. 9 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 346 и 348.
Смес от 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5,7-диметоксихиназолин хидрохлорид (2.5 g), пиридин хидрохлорид (0.76 g) и пиридин (50 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 9 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се суспендира във вода и сместа се базифицира до pH 10 чрез прибавяне на воден разтвор на натриев бикарбонат. Получената твърда утайка се отделя, промива се последователно с вода, с метиленхлорид и с диетилетер и се суши през нощта под вакуум при 50°С. Така се получава 4-(2-хлоро-5метоксианилино)-5-хидрокси-7-метоксихиназолин (2.1 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.8 (s, ЗН), 3.85 (s, ЗН), 6.3-6.5 (m, 2Н), 6.8 (d, 1Н), 7.4 (d, 1H), 8.1 (br s, 1H), 8. 42 (br s, 1H).
Пример 2
Като се приложи метод, подобен на описания в пример 1, подходящият 5-хидроксихиназолин реагира с подходящия алкохол, при което се получават съединенията, описани в таблица I.
A
130
No. & заб. (R'k Q1 (R2)n
[1] 7-метокси 3-(4-метилпиперазин-1 ил)-пропил 2-хлоро-5-метокси
[2] 7-метокси 2-пиперидиноетил 2-хлоро-5-метокси
[3] 7-метокси З-пиролидин-1 -ил-пропил 2-хлоро-5-метокси
[4] 7-метокси 2-(1,2,4-триазол-1-ил)- етил 2-хлоро-5-метокси
[5] 7-бензилокси 3-морфолинопропил 2-хлоро-5-метокси
[61 7-бензилокси 3-пиролидин-1 -ил-пропил 2-хлоро-5-метокси
Pl водород 3-морфолинопропил 2-бромо-5 -метокси
[81 водород 3-(1,1 -диоксотетра-хидро4Н-1,4-тиазин-4ил)пропил 2-бромо-5-метокси
[9] водород 2-(4-метилпиперазин-1 ил)етил 2-бромо-5-метокси
[10] водород 3-(4-метилпиперазин-1 ил)пропил 2-хлоро-5-метокси
Pi] водород 2-имидазол-1 -илетил 2-хлоро-5-метокси
[121 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 2-хлоро-5-метокси
[13] водород №метилпиперидин-4-ил 2-хлоро-5-метокси
131
[14] водород 1Ч-метилпиперидин-4-ил 2-бромо-5-метокси
[15] водород М-метилпиперидин-4-ил 2,5-дихлоро
[16] водород 14-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4илметил 2-хлоро-5-метокси
[17] водород 18Г-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4илметил 2-бромо-5-метокси
[181 7-метокси 2-метоксиетил 2-хлоро-5-метокси
[19] 7-метокси 1$[-метилпиролидин-4-ил 2-бромо-5-метокси
[20] 7-бензилокси 4-тетрахидропиранил 2-хлоро-5-метокси
[21] водород 4-тетрахидропиранил 2-хлоро-5-метокси
[22] 7-бензилокси 3-тетрахидрофуранил 2-хлоро-5-метокси
[23] 7-(3-морфолинопропокси) 3 -тетрахидрофуранил 2-хлоро-5-метокси
[24] 7-[3-(4-метилпиперазин-1ил)пропокси 3-тетрахидрофуранил 2-хлоро-5-метокси
[25] 7-бензилокси изопропил 2-хлоро-5-метокси
[261 7-метокси 4-тетрахидропиранил 2-бромо-5-метокси
[27] 7-метокси З-пиролидин-1 -ил-пропил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[28] 7-метокси 3-(4-метилпиперазин-1илпропил) 6-хлоро-2,3- метилендиокси
Забележки [1] Реакционният продукт се стрива под смес от изопропанол и диетилетер и се прибавя 6М разтвор на хлороводород в изопропанол.
132
Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6) 2.2-2.4 (m, 2Н), 2.8 (br s, ЗН), 3.2-3.7 (m, 10Н),
3.8 (s, ЗН), 4.0 (s, ЗН), 4.6 (m, 2H), 6.95-7.0 (m, 2H), 7.08 (s, IH), 7.55 (d, IH), 7.6 (s, IH), 8.8 (s, IH), 10.6 (s, IH); Масспектър: M+H” 472 и 474.
1-(3-хидроксипропил)-4-метилпиперазин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 3-бромопропанол (20 ml), N-метилпиперазин (29 ml), калиев карбонат (83 g) и етанол (200 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 20 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се филтрува. Филтратът се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Получената смес се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез дестилиране, при което се получава желаното изходно вещество като масло; NMR спектър: (CDCI3) 1.72 (т, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 2.2-2.8 (т, 8Н), 2.6 (t, 2Н), 3.8 (t, 2Н), 5.3 (br s, IH).
[2] Реакционният продукт се разтваря в смес от изопропанол и диетилетер и се добавя 6М разтвор на хлороводород в изопропанол. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол ; NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 1.3-1.5 (m, 2Н), 1.65-1.9 (т, 4Н), 3.02 (t, 2Н), 3.6 (d, 2Н), 3.7 (br s, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 4.02 (s, ЗН), 4.9 (br s, 2Н), 7.0 (s, IH), 7.05 (m, IH), 7.1 (s, IH), 7.3 (s, IH), 7.58 (d, IH), 8.8 (s, IH); Масспектър: M+FT 443 и 445.
[3] Реакционният продукт се разтваря в смес от изопропанол и диетилетер и се прибавя 6М разтвор на хлороводород в изопропанол. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6H CF3COOD) 1.9 (m, 2Н), 2.05 (m, 2Н), 2.35 (m, 2Н), 3.02 (m, 2Н), 3.35 (t, 2Н), 3.6 (m, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 4.02 (s, ЗН), 4.6 (t,
133
2Н), 6.95 (d, 1Н), 7.05 (m, 1H), 7.1 (s, 1H), 7.5 (d, 1H), 7.6 (d, 1H), 8.9 (s, 1H); Масспектър: М+ЬГ 443 и 445.
1Ч-(3-хидроксипропил)пиролидин, използван като изходно вещество се получава, както следва;
Смес от 3-хлоропропанол (66 g), пиролидин (50 g), калиев карбонат (145 g) и ацетонитрил (1 L) се бърка и загрява под обратен хладник за 20 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се филтрува. Филтратът се изпарява и остатъкът се пречиства чрез дестилиране, при което се получава желаното изходно вещество като масло (62 g); NMR спектър; (CDC13) 1.6-1.8 (m, 6Н), 2.55 (br s, 4H), 2.75 (t, 2H), 3.85 (t,2H), 5.5 (brs, 1H).
[4] Продуктът се утаява от реакционната смес чрез прибавяне на допълнително количество метиленхлорид. Продуктът се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. За така получения продукт се получават следните данни; NMR спектър: (DMSOde и CF3COOD) 3.82 (s, ЗН), 4.0 (s, ЗН), 4.8 (m, 2Н), 4.85 (m, 2Н), 6.9 (s, 1Н), 7.05 (s, 1H), 7.1 (m, 1H), 7.3 (d, 1H), 7.58 (d, 1H), 7.65 (s, 1H), 8.67 (s, 1H), 8.79 (s, 1H); Масспектър: M+H4 427 и 429.
П1-(2-хидроксиетил)-1,2,4-триазол, използван като изходно вещество, се получава съгласно метода, разкрит в Ann. Pharm. Fr., 1977, 35,503. ' [5] За продукта се получават следните данни: NMR спектър; (DMSOdb)
2.1 (m, 2Н), 2.32 (br s, 4Н), 2.45 (t, 2Н), 3.52 (m, 4Н), 3.8 (s, ЗН), 4.5 (t, 2Н), 5.3 (s, 2Н), 6.8 (m, 1Н), 6.95 (s, 1H), 6.92 (s, 1H), 7.3-7.6 (m, 6H),
8.35 (s, 1H), 8.55 (s, 1H), 10.12 (s, 1H); Масспектър: М+1Г 535 и 537.
7-бензилокси-4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-хидроксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 3,5-дибензилоксианилин хидрохлорид (J. Org. Chem., 1975, 40, 1556; 10 g) и оксалилхлорид (15 ml) се загрява до 170°С за 3 часа. Сместа се охлажда до стайна температура, прибавя се метанол (45
134 ml) и сместа се загрява под обратен хладник за 1 час. Сместа се охлажда до стайна температура и утайката се изолира, промива се с метанол и се суши под вакуум, при което се получава 4,6дибензилокси-2,3-диоксоиндолин (8.8 g); NMR спектър: (DMSOck) 5.22 (s, 2Н), 5.28 (s, 2Н), 6.12 (s, 1Н), 6.42 (s, 1H), 7.37.55 (m, 10H), 10.97 (s, 1H).
Водороден пероксид (30 % разтвор във вода, 13 ml) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на 4, 6-дибензилокси-2,3диоксоиндолин (14.3 g) в концентриран воден разтвор на натриев хидроксид (22.3 g в 90 ml на вода), който е бил загрят до 70°С. Получената смес се бърка при 70°С за 30 минути и след това се охлажда до стайна температура. Прибавя се лед и базицитетьт на сместа се редуцира до pH 9 чрез прибавяне на 2N солна киселина и след това сместа се подкислява до pH 3.7 чрез прибавяне на ледена оцетна киселина. Получената утайка се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 99:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава 2-амино-4,6дибензилоксибензоена кселина (8 g); NMR спектър: (DMSOcU) 5.05 (s, 2Н), 5.15 (s, 2Н), 6.01 (s, 1Н), 6.05 (s, 1H), 7.3-7.6 (m, 10H).
Като се използва метод, аналогичен на описания от Lombardi et al., Chemistry & Industry, 1990, 708, се получава диазометан от смес от П-метил-Н-нитрозо-4-толуенсулфонамид (11.5 g), етанол (60 ml) и наситен воден разтвор на натриев хидроксид (30 ml) и и се пропуска през разтвор на 2-амино-4,6-дибензилоксибензоена киселина (8 g) в метиленхлорид (170 ml), който е бил охладен до 0°С. Получената реакционна смес се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Така се получава метил-2-амино-4,6-дибензилоксибензоат (7.7 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.74 (s, ЗН), 5.07 (s, 2Н), 5.11 (s, 2Н), 6.0 (s, 1Н), 6.04 (s, 1H), 6.25 (br s, 2H), 7.28-7.5 (m, 10H).
Смес от метил-2-амино-4,6-дибензилоксибензоат (7.7 g), формамидинацетат (7.2 g) и 2-метоксиетанол (100 ml) се бърка и
135 загрява под обратен хладник, докато изходното вещество реагира. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под вода (60 ml). Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с вода и се суши под вакуум, при което се получава 5,7-дибензилокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (6.8 g); NMR спектър: (DMSOd6) 5.24 (s, 4Н), 6.75 (s, IH), 6.8 (s, IH),
7.3- 7.7 (m, 10H), 7.95 (s, IH), 11.75 (br s, IH).
Смес от порция (6 g) от така полученото вещество, фосфорилхлорид (1.72 ml), диизопропилетиламин (7.3 ml) и1,2-дихлороетан (60 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 2 часа. Сместа се изпарява и смес от остатъка и изопропанол (80 ml) се охлажда до 10°С и последователно се прибавят 2-хлоро-5-метоксианилин (3.4 g) и диизопропилетиламин (1.45 ml). Получената смес се загрява под обратен хладник за 1.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и получената утайка се отделя, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2-хлоро-5метоксианилино)-5,7-дибензилоксихиназолин хидрохлорид (6.35 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.8 (s, ЗН), 5.31 (s, 2Н), 5.65 (s, 2Н), 6.95 (m, IH), 7.02 (s, IH), 7.15 (s, IH), 7.3-7.5 (m, 9H), 7.6 (d, 2H), Ί.Ί (s, IH), 8.8 (s, IH); Масспектър: M+H4- 498 и 500.
Смес от 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5,7-дибензилоксихиназолин хидрохлорид (4.3 g), пиридин хидрохлорид (0.94 g) и пиридин (90 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 9 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се стрива под вода. Полученото твърдо вещество, което пада като утайка, се изолира, промива се с вода и се суши през нощта под вакуум. След това материалът се стрива под метанол. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Така се получава 7-бензилокси-4-(2хлоро-5-метоксианилино)-5-хидроксихиназолин (3.1 g); NMR спектър: (DMSOd6H CF3COOD) 3.85 (s, ЗН), 5.3 (s, 2Н), 6.85 (s, 2Н), 7.0 (m, IH),
7.3- 7.6 (m, 6H), 7.8 (d, IH), 8. 85 (s, IH).
136 [6] За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3)
1.75 (br s, 4Н), 2.2 (m, 2Н), 2.5 (br s, 4Н), 2.65 (t, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.4 (t, 2Н), 5.2 (s, 2Н), 6.62 (d, 1Н), 6.7 (s, 1H), 6.95 (s, 1H), 7.2-7.5 (m, 6H), 8.4 (s, 1H), 8.6 (s, 1H), 10.1 (s, 1H); Масспектър: Μ+Ι~Γ 519.
[7] Реакционният продукт се стрива под диетилетер, прибавя се 6.3М разтвор на хлороводород в изопропанол и сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 2.3-2.45 (m, 2Н), 3.1 (t, 2Н), 3.3 (t, 2Н), 3.45 (d, 2Н), 3.75 (t, 2Н), 3.81 (s, ЗН), 4.0 (d, 2Н), 4.68 (t, 2Н), 7.08 (m, 1Н), 7.5-7.7 (m, 4H), 8.1 (m, 1H), 8.95 (s, 1H); Масспектър: М+ЬГ 473 и 475.
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-хидроксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 5-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (Международна патентна заявка WO 96/09294, pages 28 и 29; 2.1 g), фосфорилхлорид (1.23 ml), диизопропилетиламин (5.2 ml) и 1,2-дихлороетан (20 ml) се бърка и загрява до 80 С за 3 часа. Сместа се изпарява. Остатъкът се разтваря в изопропанол (20 ml) и 2-бромо-5-метоксианилин (J. Amer. Chem. Soc., 1994,116,11797; 2.45 g) и след това се прибавя 6М разтвор на хлороводород в изопропанол (0.33 ml). Получената смес се загрява до 80°С за 1.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и получената утайка се отделя, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2-бромо-5метоксианилино)-5-метоксихиназолин хидрохлорид (3.8 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 3.82 (s, ЗН), 4.2 (s, ЗН), 7.0 (m, 1Н),
7.48 (d, 1H), 7.5 (d, 1H), 7.55 (d, 1H), 7.75 (d, 1H), 8.1 (m, 1H), 7.92 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 360 и 362.
Смес от 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-метоксихиназолин хидрохлорид (3.5 g), пиридин хидрохлорид (2 g) и пиридин (30 ml) се
137 бърка и загрява под обратен хладник за 18 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се суспендира във вода. Сместа се базифицира до pH 11 чрез прибавяне на а концентриран разтвор на амониев хидроксид и се бърка 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с вода и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-хидроксихиназолин (2.15 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 3.8 (s, ЗН), 6.95 (m, IH), 7.25 (d, · IH), 7.3 (d, IH), 7.7 (s, IH), 7.75 (d, IH), 7.9 (m, IH), 8.9 (s, 1H); Масспектър: М+Н* 346 и 348.
[8] Като се приложи подобно на описаното по-горе в забележка [7] преработване, продуктът се получава като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 2.4-2.5 (ш, 2Н), 3.5 (m, 2Н), 3.7 (br s, 4Н), 3.72-3.9 (br s, 4Н),
3.8 (s, ЗН), 4.7 (t, 2Н), 7.0 (т, IH), 7.4-7.6 (т, ЗН), 7.75 (d, 1Н), 8.1 (т, 1Н), 9.02 (s, 1Н); Масспектър: М+ЬГ 521 и 523.
3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропан-1 -ол, използван като изходно вещество, се получава, както следва: Смес от З-аминопропан-1-ол (0.650 ml) и дивинилсулфон (1 g) се загрява до 110°С за 45 минути. Сместа се оставя да изстине до стайна температура и се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 19:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава 3-(1, -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропан-1-ол (0.8 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.7-1.8 (m, 2Н), 2.73 (t, 2Н), 3.06 (br s, 8Н), 3.25 (s, IH), 3.78 (t, 2H); Масспектър: М+Н 194.
[9] Като се приложи подобно на описаното по-горе в забележка [7] преработване, продуктът се получава като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: Масспектър: М+Н4 472 и 474.
1-(2-хидроксиетил)-4-метилпиперазин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 2-бромоетанол (2.36 g), N-метилпиперазин (1.26 g), калиев карбонат (5.0 g) и етанол (150 ml) се бърка и загрява под
138 обратен хладник за 18 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се филтрува. Филтратът се изпарява и остатъкът се стрива под смес от метиленхлорид и ацетон. Получената смес се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава желаното изходно вещество като масло (0.87 g); NMR спектър: (CDCI3) 2.18 (s, ЗН), 2.3-2.7 (brm, 8Н),
2.56 (t, 2Н), 3.61 (t, 2Н).
[10] Като се приложи подобно на описаното по-горе в забележка [7] преработване, продуктът се получава като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOcU и CF3COOD) 2.35-2.45 (m, 2Н), 2.9 (s, ЗН), 3.2-3.9 (т, 10Н), 3.85 (s, ЗН),
4.7 (t, 2Н), 7.05 (т, 1Н), 7.45-7.6 (т, 4Н), 8.1 (т, 1Н), 8.95 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 442 и 444.
[11] Като се приложи подобно на описаното по-горе в забележка [7] преработване, продуктът се получава като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOcU и CF3COOD) 3.82 (s, ЗН), 4.85 (t, 2Н), 5.05 (t, 2Н), 7.05 (m, 1Н), 7.35 (d, 1Н), 7.5-7.65 (т, ЗН), 7.7 (s, 1Н), 7.8 (s, 1Н), 8.1 (т, 1Н), 8. 95 (s, 1Н),
9.15 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 396 и 398.
М-(2-хидроксиетил)имидазол, използван като изходно вещество, се получава съгласно метода, описан в J. Med. Chem., 1993,25,4052.
[12] 4-хидрокси-1-метилпиперидин се прибавя след като другите реакционни компоненти са били бъркани заедно при 0°С за 1 час. Получената реакционна смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционната смес се филтрува и филтратът се промива с 1N воден разтвор на натриев хидроксид. Органичният разтвор се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 98:2 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така полученият материал се стрива под 6М разтвор на хлороводород в диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните
139 данни: NMR спектър: (DMSOcUh CF3COOD) 2.0-2.15 (m, 2H), 2.15-2.3 (m, 4H), 2.35 (s, ЗН), 2.8-2.9 (m, 2H), 3.85 (s, ЗН), 3.95 (s, ЗН), 4.55 (m, 1H), 6.55 (s, 1H), 6.65 (m, 1H), 6.85 (s, 1H), 7.3 (d, 1H), 8.15 (d, 1H), 8.55 (s, 1H), 9.85 (br s, 1H); Масспектър: M+H4- 429 и 431.
[13] Като се приложи подобно на описаното по-горе в забележка [7] преработване, продуктът се получава като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) (регистрират се два конформера в съотношение около 3:2)
2.2-2.4 (m, 2Н), 2.5 (d, 2Н), 2.85 (s, ЗН), 3.1-3.3 (т, 2Н), 3.4-3.5 (т, 0.5Н второстепенен конформер), 3.55-3.7 (d, 1Н основен конформер и 0. 5Н второстепенен конформер), 2.8 (s, ЗН), 5.1-5.2 (m, 1Н основен конформер), 5.2-5.3 (т, 1Н второстепенен конформер), 7.05 (m, 1Н основен), 7.1 (m, 1Н второстепенен коинформер), 7.4-7.8 (m, 4Н), 8.05-
8.15 (m, 1Н), 8.95 (s, 1Н основен конформер), 9.0 (s, 1Н основен конформер); Масспектър: М+Н4-399 и 401.
[14] Като се приложи подобно на описаното по-горе в забележка [7] преработване, продуктът се получава като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) (регистрират се два конформера в съотношение около 3: 2)
2.2-2.4 (m, 2Н), 2.4-2.65 (т, 2Н), 2.8 (s, ЗН основен конформер), 2.82 (s, ЗН второстепенен конформер), 3.1-3.3 (m, 2Н), 3.45 (т, 0.5Н второстепенен конформер), 3.5-3.7 (m, 0.5Н второстепенен конформер), 3.8 (s, ЗН), 5.1-5.2 (m, 1Н основен конформер), 5.25 (br s, 1Н второстепенен конформер), 7.0 (m, 1Н основен конформер), 7.05 (т, 1Н второстепенен конформер), 7.4-7.8 (m, 4Н), 8.12 (т, 1Н), 8.9 (s, 1Н второстепенен конформер), 9.0 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 443 и 445.
[15] Като се приложи подобно на описаното по-горе в забележка [7] преработване, продуктът се получава като дихидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOde и CF3COOD) (регистрират се два конформера в съотношение около 3:2) 2.15-2.3 (m, 2Н), 2.4-2.52 (т, 2Н), 2.85 (s, ЗН), 3.1-3.3 (т, 2Н), 3.4-3.5
140 (m, 0.5H второстепенен конформер), 3.6-3.7 (m, 1Н второстепенен конформер, 0.5Н второстепенен конформер), 5.1-5.2 (m, IH), 5.2-5.3 (т, 1Н второстепенен конформер), 7.5-7.6 (m, 2Н), 7.6-7.8 (т, 2Н), 8.0-8.25 (т, 2Н), 9.0 (s, 1Н второстепенен конформер), 9.1 (s, 1Н основен конформер); Масспектър: М+НГ 402 и 404.
4-(2,5-дихлороанилино)-5-хидроксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 5-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.8 g), фосфорилхлорид (1.03 ml), диизопропилетиламин (4.4 ml) и 1,2дихлороетан (20 ml) се бърка и загрява до 80°С за 3 часа. Сместа се изпарява. Остатъкът се разтваря в изопропанол (20 ml) и 2,5дихлороанилин (1.95 g) и след това се прибавя 6М разтвор на хлороводород в изопропанол (0.33 ml). Получената смес се загрява до 80°С за 1.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и получената утайка се отделя, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2,5-дихлороанилино)-5метоксихиназолин хидрохлорид (3.2 g); NMR спектър: (DMSOd6) 4.19 (s, ЗН), 7.45 (d, IH), 7.5-7.6 (m, 2H), 7.75 (d, IH), 8.05-8.15 (m, 2H), 8.95 (s,lH).
Смес от 4-(2,5-дихлороанилино)-5-метоксихиназолин хидрохлорид (3.2 g), пиридин хидрохлорид (2.1 g) и пиридин (30 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 18 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се суспендира във вода, сместа се базифицира до pH 11 чрез прибавяне на концентриран разтвор на амониев хидроксид и и се бърка за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с вода и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2,5-дихлороанилино)-5-хидроксихиназолин (1.3 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 7.25 (d, IH), 7.3 (d, IH), .7.5 (m, IH), 7.7 (d, IH), 7.95 (m, IH), 8.3 (s, IH), 9.0 (s, IH) ; Масспектър: М+1Г 306 и 308.
141 [16] За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13)
1.2-1.4 (m, 2Н), 1.5 (s, 9Н), 1.9 (d, 2Н), 2.3 (т, 1Н), 2.8 (t, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.1-4.2 (т, 2Н), 4.2 (d, 2Н), 6.66 (т, 1Н), 6.93 (d, 1Н), 7.7 (т, 1Н), 8. 45 (d, 1Н), 8.7 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4- 499 и 501.
4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-хидроксихиназолин, използван като изходно вещество се получава, както следва:
Смес от 5-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (2.1 g), фосфорилхлорид (1.23 ml), диизопропилетиламин (5.2 ml) и 1,2-дихлороетан (20 ml) се бърка и загрява до 80 С за 3 часа. Сместа се изпарява. Остатъкът се разтваря в изопропанол (20 ml) и 2-хлоро-5-метоксианилин (1.9 g) и след това се прибавя 6М разтвор на хлороводород в изопропанол (0.33 ml). Получената смес се загрява до 80°С за 1.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и получената утайка се отделя, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 4(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-метоксихиназолин хидрохлорид (3.4 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.8 (s, ЗН), 4.17 (s, ЗН), 7.02 (m, IH), 7.43 (d, IH), 7.6 (m, 3H), 8.07 (m, IH), 8.9 (s, IH).
Смес от така полученото вещество, пиридин хидрохлорид (1. 1 g) и пиридин (30 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 18 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се суспендира във вода, сместа се базифицира до pH 11 чрез прибавяне на а концентриран разтвор на амониев хидроксид и се бърка за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с вода и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5хидроксихиназолин (1.4 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 3.83 (s, ЗН), 7.01 (m, 1Н), 7.25 (d, 1Н), 7.3 (d, 1Н), 7.6 (d, 1Н), 7.82 (d, 1Н), 7.92 (т, 1Н), 8.95 (s, 1Н); Масспектър: М+рГ 302 и 304.
Х-трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметанол, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Разтвор на ди-трет-бутилдикарбонат (41.7 g) в етилацетат (75 ml) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на етилпиперидин-4142 карбоксилат (30 g) в етилацетат (150 ml), който е бил охладен до 0-5°С С в ледена баня. Получената смес се бърка при стайна температура за 48 часа. Сместа се изсипва във вода (300 ml). Органичната фаза се отделя, промива се последователно с вода (200 ml), 0.1N солна киселина (200 ml), наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (200 ml) и солев разтвор (200 ml), суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Така се получава етил-Я-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин4-карбоксилат (48 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.25 (t, ЗН), 1.45 (s, 9Н), 1.55-1.7 (m, 2Н), 1.8-2.0 (d, 2Н), 2.35-2.5 (m, 1Н), 2.7-2.95 (t, 2H), 3.9-4.1 (brs, 2H), 4.15 (q, 2H).
Разтвор на така полученото вещество в THF (180 ml) се охлажда до 0°С и литиев алуминиев хидрид (1М разтвор в THF ; 133 ml) се прибавя на капки. Сместа се бърка при 0°С за 2 часа. След това се прибавят вода (30 ml) и 2N воден разтвор на натриев хидроксид (10 ml) и сместа се бърка за 15 минути. Получената смес се филтрува през инфузорна пръст и твърдите вещества се промиват с етилацетат. Филтратът се промива последователно с вода и със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Така се получава Ν-(τρετбутоксикарбонил)пиперидин-4-илметанол (36.3 g); NMR спектър: (CDC13) 1.05-1.2 (m, 2Н), 1.35-1.55 (m, 10Н), 1.6-1.8 (m, 2H), 2.6-2.8 (t, 2H), 3.4-3.6 (t, 2H), 4.0-4.2 (br s, 2H).
[17] За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3)
1.2-1.35 (m, 2Н), 1.5 (s, 9Н), 1.9 (d, 2Н), 2.35 (т, 1Н), 2.75 (t, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.05-4.2 (т, 2Н), 4.2 (d, 2Н), 6.62 (т, 1Н), 6.95 (d, 1Н), 7.7 (т, 1Н),
8.25 (d, 1Н), 8.7 (s, 1Н); Масспектър: М+Н1 543 и 545.
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-хидроксихиназолин, използван като изходно вещество се получава от 5-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он, като се използва процедура, аналогична на описаната в забележка [16] по-горе, с изключение на това, че се използва 2бромо-5-метоксианилин вместо 2-хлоро-5-метоксианилин.
143 ’’Ййи^·
Чай*·· [18] За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6) 3.25 (s, ЗН), 3.79 (s, ЗН), 3.83 (m, 2Н), 3.98 (s, ЗН), 4.58 (m, 2Н), 6.95 (s, IH), 7.0 (m, IH), 7.07 (s, IH), 7.55 (m, 2H), 8. 8 (s, IH), 10.64 (s, IH); Масспектър: М+ЬГ 390 и 392.
[19] Реакционният продукт се стрива под смес от изопропанол и диетилетер и се прибавя 6М разтвор на хлороводород в изопропанол. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (CDC13) 2.2-2.3 (m, IH), 2.4 (s, ЗН), 2.4-2.5 (m, IH), 2.5-
2.6 (m, IH), 2.8-2.9 (m, IH), 2.95-3.1 (m, 2H), 3.85 (s, 3H), 3.95 (s, 3H), 5.05 (m, IH), 6.42 (s, IH), 6.65 (m, IH), 6.88 (s, IH), 7.5 (d, IH), 7.9 (d, IH), 8. 55 (s, IH), 9.7 (s, IH); Масспектър: M+bT 459 и 461.
4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-хидрокси-7-метоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се следва процедура, аналогична на описаната във втория последен параграф на пример Д който се отнася за получаването на изходни вещества, 5,7-диметокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (3 g) взаимодейства с фосфорилхлорид (1.5 ml) и полученият продукт реагира с 2-бромо-5-метоксианилин (3.53 g). Така се получава 4-(2бромо-5-метоксианилино)-5,7-диметоксихиназолин хидрохлорид (5 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.8 (s, ЗН), 4.0 (s, ЗН), 4.18 (s, ЗН), 6.95 (m, ЗН), 7.6 (br s, IH), 7.7 (d, IH), 7.8 (s, IH), 10.85 (s, IH) ; Масспектър: M+H* 391 и 393.
Смес от така полученото вещество, пиридин хидрохлорид (1.4 g) и пиридин (100 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 6 часа. Втора порция (2.8 g) на пиридин хидрохлорид се прибавя на части и сместа се загрява под обратен хладник за още 18 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Така полученият материал се стрива под вода. Утайката се изолира и промива с метиленхлорид (100 ml) за 1 час. Твърдото вещество се изолира и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5144 хидрокси-7-метоксихиназолин (39 g); NMR спектър: (DMSOdb и CF3COOD) 3.75 (s, ЗН), 3.9 (s, ЗН), 6.75 (s, 2H), 6.92 (m, IH), 7.58-7.7 (m, 2H), 8.8 (s, IH).
[20] 4-хидрокситетрахидропиран се използва като подходящия алкохол. За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6) 1.75-1.9 (m, 2Н), 2.15 (d, 2Н), 3.5 (t, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.9 (m, 2Н), 5.05 (m, IH), 5.3 (s, 2H), 5.8 (m, IH), 6.95 (d, IH), 7.05 (d, IH), 7.3-
7.6 (m, 6H), 8. 1 (d, IH), 8. 5 (s, IH), 9.85 (s, IH) ; Масспектър: M+H* 492 и 494.
[21] Реакционният продукт се разтваря в диетилетер и се прибавя 6М г разтвор на хлороводород в диетилетер (0.1 ml). Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като хидрохлоридна сол, за която се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6H CF3CO2D) 1.9-2.05 (m, 2Н),
2.18 (d, 2Н), 3.55 (t, 2Н), 3.82 (s, ЗН), 3.95 (m, 2Н), 5.15 (m, IH), 7.05 (m, IH), 7.5 (d, IH), 7.58 (d, 2H), 7.65 (d, IH), 8.05 (m, IH), 8.95 (s, IH); Масспектър: M+H4- 386 и 388.
[22] За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6n CF3CO2D) 2.2-2.3 (m, IH), 2.35-2.5 (m, IH), 3.8 (s, 3H), 3.8-
3.9 (m, IH), 3.9-4.0 (m, 2H), 4.2 (d, IH), 5.4 (s, 2H), 5.6 (br s, IH), 7.01 (d, IH), 7.05 (s, IH), 7.18 (s, IH), 7.42 (d, IH), 7.45 (m, 2H), 7.52 (s, IH), 7.55 (d, 2H), 7.6 (d, IH), 8. 9 (s, IH); Масспектър: Μ+Ι-Γ 477 и 479.
[23] За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6) 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.15-2.25 (m, IH), 2.3-2.5 (m, 5H), 2.5 ft 2Η),
3.6 (t, 4H), 3.8 (s, ЗН), 3.9-4.0 (m, ЗН), 4.1 (d, IH), 4.2 (t, 2H), 5.45 ft IH),
6.75-6.8 (m, 2H), 6.85 (s, IH), 7.45 (d, IH), 8.1 (s, IH), 8. 5 (s, 1H), 9.72 (s, IH); Масспектър: M+H* 515 и 517.
[24] За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6) 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.14 (s, ЗН), 2.15-2.35 (m, 2Н), 2.2-2.6 (ш, 10Н), 3.8 (s, ЗН), 3.85-4.0 (ш, ЗН), 4.12 (d, IH), 4.2 ft 2H), 5.45 (t, IH),
145
7.75-7.8 (m, 2H), 7.85 (s, Ш), 7.45 (d, Ш), 8.1 (s, IH), 8. 5 (s, IH), 9.72 (s, IH); Масспектър: M+lC 528 и 530.
[25] За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 1.5 (d, 6Н), 3.82 (s, ЗН), 5.2 (m, 1Н), 5.4 (s, 2Н), 6.98 (s, 1Н), 7.0 (m, 1Н), 7.18 (s, 1Н), 7.4 (d, 1Н), 7.45 (т, 2Н), 7.5-7.6 (т, 2Н), 7.65 (d, 1Н), 8.9 (s, 1Н); Масспектър: М+ЬГ 449 и 451.
[26] Реакционният продукт се разтваря в метиленхлорид (2 ml), съдържащ метанол (няколко капки) и се прибавя 6М разтвор на хлороводород в диетилетер (2 еквивалента). Прибавя се диетилетер (50 ml) и получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши г под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол (0.135 g); NMR спектър: (ОМБОсЦи CF3CO2D) 1.9-2.1 (m, 2Н), 2.1-
2.2 (m, 2Н), 3.55 (т, 2Н), 3.79 (s, ЗН), 3.92 (т, 2Н), 4.0 (s, ЗН), 5.15 (т,
1Н), 6.9 (s, 1Н), 6.95 (т, 1Н), 7.15 (d, 1Н), 7.45 (d, 1Н), 7.7 (d, 1Н), 8.85 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 460 и 462.
[27] Реакционният продукт се стрива под смес от 5М разтвор на хлороводород в изопропанол. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 1..9 (m, 2Н), 2.05 (т, 2Н), 2.35 (т, 2Н), 3.05 (т, 2Н), 3.3 (т, 2Н), 3.6 (т, 2Н), 4.05 (s, ЗН), 4.65 (t, 2Н), 6.15 (s, 2Н), 6.95 (d, 1Н), 7.1 (т, 2Н), 7.15 (d, 1Н), 8.85 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4” 457 и 459.
4-(6-хл оро-2,3 -метилендиоксианилино)-5-хидрокси-7 -метоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Фосфорилхлорид (2.7 ml) се прибавя на капки към смес от 5,7диметокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1 g), диизопропилетиламин (2.27 ml) и 1,2-дихлороетан (20 ml) и получената смес се бърка и загрява до 80°С за 3 часа. Сместа се изпарява. Така се получава 4хлоро-5,7-диметоксихиназолин, който се използва без допълнително пречистване. Така полученият материал се суспендира в изопропанол
146 (14 ml) и след това се прибавят 6-хлоро-2,3-метилендиоксианилин (Пример 17, забележка [30]; 0.915 g) и 5N разтвор на хлороводород в изопропанол (0.97 ml). Реакционната смес се бърка и загрява до 90 С за
1.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и утайката се изолира, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така полученият материал се разтваря в смес от метиленхлорид и метанол и се прибавя наситен метанолен разтвор на амоняк. Получената смес се филтрува и филтратът се изпарява. Така се получава 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5,7-диметокси- хиназолин (1.36 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.95 (s, ЗН), 4.1 (s, ЗН), 6.1 (s, 2Н), 6.85 (d, 1Н), 6.9 (d, 1H), 7.05 (d, 1H), 7.1 (d, 1H), 8.65 (s,lH).
Пиридин (0.54 ml) се разтваря в метиленхлорид (5 ml) и се прибавя 5N разтвор на хлороводород в изопропанол (1.34 ml). След няколко минути сместа се изпарява. Прибавя се пиридин (24 ml), а след него -4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5,7-диметоксихиназолин (1.2 g) и реакционна смес се загрява до 125°С за 6 часа. Получената смес се изпарява и остатъкът се стрива под вода. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с вода и се суши под вакуум. Така полученият материал се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 7:3 смес от метиленхлорид и ацетонитрил като елуент. Така се получава 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)5-хидрокси-7-метоксихиназолин (0.72 g); NMR спектър: (DMSOde и CF3CO2D) 3.9 (s, ЗН), 6.15 (s, 2Н), 6.75 (m, 2Н), 7.05 (d, 1Н), 7.1 (d, 1H),
8.75 (s, 1H).
[28] Реакционният продукт се стрива под смес от 5М разтвор на хлороводород в изопропанол. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 2.35 (m, 2Н), 2.9 (s, ЗН), 3.2-4.0 (т, 10Н), 4.05 (s, ЗН), 4.65 (t, 2Н), 6.15 (s,
2Н), 6.95 (d, 1Н), 7.1 (т, ЗН), 8.85 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 486 и 488.
147
Пример 3 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси) хиназолин
Смес от 4-хлоро-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин (0.11 g), 2-бромо-5-метоксианилин хидрохлорид (0.099 g) и изопропанол (8 ml) се бърка и загрява до 80°С за 30 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под минимален обем на изопропанол. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието дихидрохлоридна сол (0.06 g). Проба от веществото се третира с наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава съединението от заглавието под формата на свободна база; NMR спектър (CDCI3): 2.15-
2.25 (m, 6Н), 2.35 (s, ЗН), 2.9 (т, 2Н), 3.84 (s, ЗН), 3.93 (s, ЗН), 4.6 (br s, IH), 6.62 (s, IH), 6.6 (m, IH), 6.85 (s, IH), 7.5 (d, IH), 7.9 (s, IH), 8.55 (s, IH), 9.64 (br s, IH); Масспектър: M+bT 473 и 475.
4-хлоро-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Пиридин (40 ml) се прибавя на капки към магнезиев бромид (3.6 g), който е бил охладен до 0°С. Прибавя се 5,7-диметокси-3,4,дихидрохиназолин-4-он (4 g) и сместа се загрява под обратен хладник за 15 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се бърка под смес от 'W' ледена оцетна киселина (12 ml) и вода (80 ml) за 10 минути Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с вода и се суши под вакуум 50°С. Така се получава 5-хидрокси-7-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4он (3.75 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.95 (s, ЗН), 6.45 (s, IH), 6.62 (s, IH), 8.1 (s, IH).
Порция (1.8 g) от така полученото вещество се прибавя при разбъркване към суспензия на натриев хидрид (0.79 g от 60%-на дисперсия в минерално масло, което се промива с THF) в DMF (18 ml). Сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се охлажда до 0°С и хлорометилпивалат (1.62 ml) се прибавя на капки.
148
Сместа се бърка при стайна температура за 1 час, изсипва се в смес от ледена оцетна киселина (50 ml) и вода (200 ml) и се бърка при стайна температура за 5 минути. Получената утайка се отделя, промива се с вода и се суши през нощта под вакуум. Твърдото вещество се стрива под пентан, отделя се и се суши под вакуум. Така се получава 5хидро кси-7-метокси-3 -пивалоил оксиметил-3,4-дихидрохиназолин-4-он (2.5 g); NMR спектър: (CDC13) 1.2 (s, 9Н), 3.9 (s, ЗН), 5.88 (s, 2Н), 6.5 (s, 1Н), 6.68 (s,lH), 8.15 (s,lH), 11.36 (s,lH).
Разтвор на ди-трет-бутилазодикрабоксилат (1.7 g) в метиленхлорид (5 ml) се прибавя при разбъркване към смес от 5-хидрокси-7метокси-3-пивалоилоксиметил-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.5 g), трифенилфосфин (1.9 g), 4-хидрокси-1-метилпиперидин (0.675 g) и метиленхлорид (20 ml), която е била охладена до 5°С. Сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се промива с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава 7-метокси-5(Н-метилпиперидин-4-илокси)- 3-пивалоилоксиметил-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.75 g); NMR спектър: (CDC13) : 1.2 (s, 9Н), 2.05 (br s, 4H), 2.3 (s, ЗН), 2.3-2.42 (m, 2H), 2.7-2.8 (m, 2H), 3.9 (s, ЗН), 4.48 (m, IH), 5.9 (s, 2H), 6.5 (d, IH), 6.71 (d, IH), 8.18 (s, IH).
Смес от така полученото вещество и наситен метанолен разтвор на амоняк (100 ml) се бърка при стайна температура за 15 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.855 g); NMR спектър: (DMSOde) 1.7 (m, 2Н), 1.9 (m, 2Н), 2.15 (s, ЗН), 1.15-1.25 (m, 2Н), 2.55-2.7 (m, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.5 (m, IH), 6.55 (d, IH), 6.65 (d, IH), 7.89 (s, IH), 11.62 (br s, IH).
149
Смес от 7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.65 g), трифенилфосфин (1.18 g), тетрахлорометан (0.45 ml) и метиленхлорид (25 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 10: 9:1 смес от етилацетат, метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се стрива под пентан и полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Така се получава 4-хлоро-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси) хиназолин (0.5 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.95-2.15 (m, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.3-2.45 (m, 2Н), 2.6-2.8 (m, 2Н), 3.92 (s, ЗН), 4.55 (br s, IH), 6.56 (s, IH),
6.9 (s, IH), 8.77 (s, IH).
Пример 4
Като се приложи процедура, аналогична на описаната в пример 3, подходящият 4-хлорохиназолин взаимодейства с подходящия анилин, при което се получава съединението, описано в таблица II.
Таблица II
No. & заб. (R1)» Q1 (R\
[1] 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 2,4-дихлоро-5- метокси
[2] 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 2-флуоро-4-хлоро-5- метокси
150
[3] 7-(2-пиролидин- 1-илетокси) 4-тетрахидропиранил 2,5-диметокси
[4] 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[5] 7-флуоро 4-тетрахидропиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[6] 7-(2-пиролидин- 1 -илетокси) 4-тетрахидропиранил 2,3-етилендиокси
[Л 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 2,3-етилендиокси
[8] 7-метокси пиперидин-4-ил 2,3-етилендиокси
Чмь·Забележки [1] Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол, от която се изолира свободната база, като се използва процедура, аналогична на описаната в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.15-2.3 (т, 4Н), 2.32 (s, ЗН), 2.85 (т, 2Н), 3.92 (s, ЗН), 3.95 (s, ЗН), 4.55 (т, 1Н),
6.56 (d, 1Н), 6.86 (d, 1Н), 7.42 (s, 1Н), 8.31 (s, 1Н), 8.56 (s, 1Н), 9.87 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 463 и 465.
[2] Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6 и NaOD) 1.9-2.1 (m, 2Н), 2.2-2.35 (m, 2Н), 2.6 (s, ЗН), 2.6 (ш, 2Н), 3.1-3.2 (m, 2Н), 3.92 (s, ЗН), 3.95 (s, ЗН), 4.95 (т, 1Н), 6.92 (s, 1Н), 6.95 (s, 1Н), 7.6 (d, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 8.7 (br s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 447 и 449.
4-хлоро-2-флуоро-5-метоксианилин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
6N воден разтвор на натриев хидроксид (17 ml) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на 4-хлоро-2-флуоро-5151 метоксикарбонилокси-1-нитробензен (J. Med. Chem., 1999, 42, 5369; 25 g) в метанол (200 ml), който се охлажда до 5°С. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 30 минути. 12N солна киселина (8.5 ml) се прибавя и сместа се изпарява. Остатъкът се разпределя между метиленхлорид и вода. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава 4хлоро-2-флуоро-5-хидрокси-1-нитробензен (18.5 g); NMR спектър: (CDC13) 5.8 (brs, IH), 7.35 (d, IH), 7.75 (d, IH).
Диметилсулфат (10.5 ml) се прибавя при разбъркване към смес от 4-хлоро-2-флуоро-5-хидрокси-1-нитробензен (14 g), калиев карбонат (13 g) и DMF (70 ml) и реакционната смес се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изсипва във вода (500 ml) й получената утайка се отделя и се суши под вакуум. Така полученото твърдо вещество се разпределя между метиленхлорид и вода. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава 4-хлоро2-флуоро-5метокси-1-нитробензен (14.1 g); NMR спектър: (CDCI3) 3.94 (s, ЗН), 7.4 (d, IH), 7.6 (d, IH).
Смес от така полученото вещество, платинен оксид (0.5 g) и етанол (250 ml) се бърка под 1.2 атмосфери налягане на водород за 2 часа. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се Чи пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва метиленхлорид като елуент. Така се получава 4-хлоро-2флуоро-5-метоксианилин (8.5 g); NMR спектър: (CDC13) 3.7 (br s, 2Н),
3.81 (s, ЗН), 6.38 (d, IH), 7.02 (d, IH), 7.28 (s, IH).
[3] Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6H CF3CO2D) 1.85-2.0 (m, 4Н), 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 3.15-3.25 (m, 2Н), 3.58 (t, 2Н), 3.65-3.75 (m, 4Н), 3.78 (s, ЗН), 3.95 (s, ЗН), 4.02 (m, 2Н), 4.6 (m, 2Н), 5.2 (m, IH), 6.9 (m, IH), 7.02 (d, IH), 7.16 (d, IH), 7.23 (d, IH), 8.16 (d, IH), 8. 98 (s, IH); Mass спектър: M+FT 495.
152
4-хлоро-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, е описан в пример 19, забележка [6].
[4] Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол, от която се изолира свободната база, като се използва процедура, аналогична на описаната в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.15-2.3 (m, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 2.3-2.5 (m, 2Н), 2.75 (m, 2Н), 3.92 (s, ЗН), 4.6 (т, 1Н), 6.05 (s, 2Н), 6.50 (d, 1Н), 6.72 (d, 1Н), 6.84 (d, 1Н), 6.97 (d, 1Н), 8.52 (s, 1Н), 9.26 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 443 и 445.
[5] Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол, от която се изолира свободната база, като се използва процедура, аналогична на описаната в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.92-2.1 (m, 2Н), 2.2-2.3 (т, 2Н), 3.6-3.7 (т, 2Н), 4.0-4.1 (т, 2Н), 4.8 (т, 1Н), 6.1 (s, 2Н), 6.7 (т, 1Н),
6.75 (d, 1Н), 6.98 (d, 1Н), 7.15 (т, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 9.32 (s, 1Н) ; Масспектър: М+ТГ 418 и 420.
4-хлоро-7-флуоро-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Разтвор на 3,5-дифлуороанилин (10.8 g) в смес от 12N солна киселина (7.5 ml) и вода (90 ml) се прибавя при разбъркване смес от хлоралхидрат (9.2 ml), натриев сулфат декахидрат (240 g) и вода (210 ml). След това се прибавя разтвор на хидроксиламин хидрохлорид (18.6 g) във вода (90 ml) и сместа се загрява до 120°С за 45 минути. Сместа се охлажда до стайна температура и утайката се изолира и се суши под вакуум. Така полученият материал се прибавя към концентрирана сярна киселина (60 ml) и сместа се бърка и загрява до 80-90°С за 10 минути. Сместа се охлажда до стайна температура и се изсипва върху 1:1 смес от лед и вода (600 ml). Утайката се изолира, промива се с вода и се суши под вакуум при 50°С, при което се получава 4,6-дифлуоро153
2.3-диоксоиндолин (14 g); NMR спектър: (DMSOcU) 6.61 (m, IH), 6.9 (m, IH).
Водороден пероксид (35%-ен разтвор във вода, 23 ml) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на 4,6-дифлуоро-2,3диоксоиндолин (14 g) в концентриран воден разтвор на натриев хидроксид (33%, 115 ml), който е бил загрят до 70°С. Сместа се загрява до 70°С за 15 минути.. Получената смес се охлажда до 0°С и сместа се подкислява до pH 4 чрез прибавяне на концентрирана солна киселина. Сместа екстрахира с етилацетат. Органичната фаза се отделя, промива се със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава 2-амино-4,6-дифлуоробензоена кселина (12 g); NMR спектър: (DMSOd6) 6.25 (m, IH), 6.38 (m, IH).
Диетилазодикрабоксилат (26.7ml) се прибавя на капки при разбъркване към смес от 2-амино-4,6-дифлуоробензоена кселина (26.6 g), трифенилфосфин (45 g), метанол (9 ml) и метиленхлорид (350 ml), която е била охладена до 5°С. Сместа се оставя да се затопли до стайна температура и се бърка 2 часа. Реакционната смес се сипва в хроматографска колона, заредена със силикагел и елюирана с метиленхлорид. Така се получава метил-2-амино-4,6-дифлуоробензоат (25.2 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.8 (s, ЗН), 6.3 (m, IH), 6.4 (m, IH), r 7.0 (br s, 2H); Масспектър: M+H1-188.
Смес от метил-2-амино-4, 6-дифлуоробензоат (47 g), формамидинацетат (79 g) и 2-метоксиетанол (750 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 10 часа. Прибавя се втора порция (26 g) на формамидинацетат и сместа се загрява под обратен хладник за още
2.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се промива с диетилетер и с вода и се суши под вакуум над фосфорен пентаоксид. Филтратът се изпарява до сухо и остатъкът се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Двете количества твърдо вещество се обединяват и се пречистват чрез колонна хроматография върху силикагел, като се
155 (71 Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол, от която се изолира свободната оаза, като се използва процедура, аналогична на описаната в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.3 (m, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.9 (m, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.32 (m, 2Н), 4.4 (m, 2Н), 4.52 (m, 1Н), 6.5 (d, 1H), 6.65 (m, 1H), 6.8 (d, 1H), 6.92 (m, 1H), 8.3 (d, 1H),
8.6 (s, 1H), 10.05 (s, 1H); Масспектър: M+l-Г 423.
[8] Реагиращите вещества са 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин4-илокси)-4-хлоро-7-метоксихиназолин и 2,3-етилендиоксианилин. Утайката от реакционната смес се изолира, промива се последователно с изопропанол, етилацетат и диетилетер и се суши под вакуум. Така полученият материал се разтваря в 2М разтвор на хлороводород в диетилетер и сместа се бърка при стайна температура за 2 часа. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така полученият реакционен продукт се получава като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.35-2.55 (т, 2Н), 3.2 (т, 2Н), 3.45 (т, 2Н), 4.02 (s, ЗН), 4.4 (т, 2Н), 4.52 (т, 2Н), 5.2 (т, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 6.98 (т, 2Н), 7.2 (d, 1Н), 8. 05 (d. 1Н), 8.98 (s, 1Н); Масспектър: М+1Г 409.
5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-хлоро-7метоксихиназолин, използван като изходно вещество, е описан в пример 33.
Примео 5 4-(5-хлоронафт-1 -ил амино)-7-метокси-5-(14-метил-пиперидин-4-илокси)хиназолин дихидрохлорид
Смес от 4-хлоро-7-метокси-5-(Т4-метилпиперидин-4-илокси) хиназолин (0.08 g), 5-хлоро-1-нафтиламин (0.055 g), 6.2М хлороводород в изопропанол (0.044 ml) и изопропанол (3 ml) се бърка и нагрява под обратен хладник за 2 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и утайката се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.129 g), част от което се третира с наситен метанолен разтвор на амоняк.
156
Сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база; NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.1 (m, 4Н), 2.22 (s, ЗН), 2.25-2.4 (т, 2Н), 2.6-2.7 (т, 2Н), 3.94 (s, ЗН), 4.7 (br s, 1Н), 6.6 (s, 1H),
6.9 (s, 1H), 7.4 (m, 1H), 7.62 (d, 1H), 7.7 (m, 1H), 8. 0 (m, 2H), 8.25 (d, 1H), 8.46 (s, 1H), 9.9 (br s, 1H); Масспектър: M+H* 449 и 451.
Пример 6 4-(3-хлоробензофуран-7-иламино)-7-метокси-5-(Ь1-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин дихидрохлорид
Като се прилага процедура, аналогична на описаната в пример 5, 4-хлоро-7-метокси-5-(М-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин взаимодейства с 7-амино-З-хлоробензофуран, при което се получава съединението от заглавието, част от което се третира с наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база; NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.4 (m, 6Н), 2.33 (s, ЗН), 2.9 (т, 2Н), 3.93 (s, ЗН),
4.6 (т, 1Н), 6.56 (s, 1Н), 6.9 (s, 1Н), 7.3-7.4 (т, 2Н), 7.7 (br s, 1Н), 8.64 (s, 1H), 8.7 (d, 1H), 10.3 (br s, 1H); Масспектър: M+H* 439 и 441.
7-амино-З-хлоробензофуран, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
В продължение на 30 минути се барбутира хлор газ през разтвор на 7-нитробензофуран (1.2 g) в ледена оцетна киселина (12 ml), който е бил охладен до 18°С. Получената смес се изпарява и остатъкът се разпределя между диетилетер и вода. Органичната фаза се промива последователно с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат, вода и наситен воден разтвор на натриев хлорид, суши се (MgSO4) и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, при което се получава смес от цис- и транс-2,3-дихлоро-7нитро-2,3-дихидробензофуран. Така полученият материал се разтваря в етанол (2 ml) и се прибавя 0.8М разтвор на калиев хидроксид в етанол (2.7 ml). Сместа се бърка при стайна температура за 75 минути. Сместа се изпарява до отстраняване на етанола. Остатъкът се разрежда с вода и сместа се подкислява до pH 2 чрез прибавяне на концентрирана солна
157 киселина. Сместа се екстрахира с диетилетер. Органичният екстракт се промива с вода и с наситен воден разтвор на натриев хлорид, суши се (MgSO4) и се изпарява. Така се получава З-хлоро-7-нитробензофуран (0.7 g); NMR спектър: (DMSOd6) 7.63 (m, IH), 8.12 (d, IH), 8. 3 (d, IH),
8.65 (s, IH); Масспектър: M+H+ 197 и 199.
Суспензия на хидразин хидрат (0.049 ml) и Raney-никел (0.01 g) в метанол (2 ml) се загрява до 60°С и се прибавя на капки към смес от 3хлоро-7-нитробензофуран (0.04 g) и метанол (4 ml). Получената смес се загрява под обратен хладник за 10 минути, филтрува се и се изпарява. Остатъкът се разпределя между метиленхлорид и вода. Органичната фаза се промива с вода, суши се (MgSO4) и се изпарява. Остатъкът се
с.
пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 1:1 смес от метиленхлорид и петролев етер като елуент. Така се получава З-хлоро-7-аминобензофуран (0.021 g);
NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 6.65 (d, IH), 6.75 (d, IH), 7.05 (m, IH), 8.2 (s, IH); Масспектър: M+bC167.
Пример 7 4-(2,3-метилендиоксианилино)-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин дихидрохлорид
Като се прилага процедура , аналогична на описаната в пример
5,4-хлоро-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин взаимодейства с 2,3-метилендиоксианилин (J. Med. Chem., 1979, 22, 1354), при което се получава съединението от заглавието, част от което се третира с наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база; NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.3 (m, 4Н), 2.31 (s, ЗН), 2.85 (m, 2Н), 3.91 (s, ЗН), 6.01 (s, 2Н), 6.5 (d, IH), 6.68 (d, IH), 6.82 (d, IH), 6.91 (m, IH), 8.0 (d, IH), 8.6 (s, IH), 9.72 (s, IH); Масспектър: М+ЬГ 409.
Пример 8 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-(№метилпиперидин-4-илметокси)хиназолин
Смес от 5-р4-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4(2-хлоро-5-метоксианилино)хиназолин (0.2 g), концентриран воден
158 разтвор на формалдехид (37%, 0.4 ml) и мравчена киселина (4 ml) се бърка и загрява до 100°С за 2.5 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се стрива под диетилетер и полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Така се получава 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-(14-метилпиперидин-4-илметокси)хиназолин като сол на мравчената киселина (0.09 g); NMR спектър: (CDC13) 1.8-2.0 (m, 2Н), 2.05-2.15 (m, 2Н), 2.35 (m, IH), 2.6 (t, 2H), 3.55 (d, 2H), 3.93 (s, 3H), 4.21 (d, 2H), 6.68 (m, IH), 6.95 (d, IH),
7.31 (d, IH), 7.54 (d, IH), 7.7 (m, IH), 8.35 (br s, IH), 8.39 (d, IH), 8.7 (s, IH); Масспектър: M+H4” 413.
Пример 9 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-(Л-метилпиперидин-4-илметокси)хиназолин
Като се приложи процедура, аналогична описаната в пример 8,4(2-бромо-5-метоксианилино)-5-[Л-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин4-илметокси]хиназолин (0.22 g) взаимодейства с концентриран воден разтвор на формалдехид (0.4 ml), при което се получава съединението от заглавието като сол на мравчена киселина (0.183 g); NMR спектър: (CDC13) 1.7-1.9 (m, 2Н), 2.06 (d, 2Н), 2.2 (m, IH), 2.58 (t, 2H), 2.68 (s, 3H), 3.51 (d, 2H), 3.8 (s, 3H), 4.24 (d, 2H), 6.64 (m, IH), 6.94 (d, IH), 7.48 (d, IH), 7.54 (d, IH), 7.69 (m, IH), 8.2 (d, IH), 8.3 (br s, IH), 8.69 (s, IH), f 9.94 (s, IH); Масспектър: M+H4” 457 и 459.
Пример 10 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-пиперидин-4-илметоксихиназолин
Смес от 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-|Т1-трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]хиназолин (0.108 g), трифлуорооцетна киселина (1 ml) и метиленхлорид (1 ml) се бърка при стайна температура за 1.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Твърдото вещество се разтваря в метиленхлорид и се прибавят няколко капки наситен метанолен разтвор на амоняк. Разтворът се сипва в хроматографска колона, напълнена със силикагел и елюирана с
159
97:3 смес на метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Така се получава съединението от заглавието (0.082 g); NMR спектър: (CDC13) 1.2-1.4 (m, 2Н), 1.9 (d, 2Н), 2.3 (m, IH), 2.65 (t, 2H), 3.12 (d, 2H),
3.84 (s, 3H), 4.2 (d, 2H), 6.61 (m, IH), 6.93 (d, IH), 7.5 (d, 2H), 7.68 (m, IH), 8.22 (d, IH), 8.68 (s, IH); Масспектър: М+ТГ 443 и 445.
Пример 11 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-(3-морфолинопропокси)хиназолин
Смес от 7-бензилокси-4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-(3-морфолинопропокси)хиназолин (0.185 g), катализатор 10% паладий върху въглен (0.018 g), етанол (2.5 ml), THF (2.5 ml) и DMF (1 ml) се бърка под една атмосфера налягане на водород за 16 часа. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава съединението от заглавието (0.045 g); NMR спектър: (DMSOd6) 2.05 (m, 2Н), 2.35 (br s, 4H), 2.45 (t, 2H), 3.55 (t, 4H), 3.8 (s, ЗН), 4.42 (t, 2Н), 6.7 (d, 2Н), 7.45 (d, IH), 8.3 (s, IH), 8.45 (s, IH), 10.05 (s, IH); Масспектър: M+H® 445.
Пример 12 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5,7-ди-(3-морфолинопропокси)хиназолин
Ди-трет-бутилазодикрабоксилат (0.035 g) се прибавя на капки при разбъркване към смес от 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7хидрокси-5-(3-морфолинопропокси)хиназолин (0.045 g), 4-(3хидроксипропил)морфолин (0.016 g), трифенилфосфин (0.04 g) и метиленхлорид (1 ml). Реакционната смес се бърка при стайна температура за 10 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава
160 съединението от заглавието (0.018 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 2.2-2.4 (m, 4Н), 3.15 (m, 4Н), 3.35 (m, 4Н), 3.5 (m, 4Н), 3.7 (m, 4Н), 3.8 (s, ЗН), 4.02 (t, 4Н), 4.35 (t, 2Н), 4.6 (t, 2Н), 6.95 (s, 1Н), 7.03 (s, 1Н), 7.05 (m, 1H), 7.5 (s, 1H), 7.6 (d, 1H), 8.88 (s, 1H); Масспектър: M+H 572 и 574.
Пример 13 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-(3-пиролидин1-илпропокси)хиназолин
Смес от 7-бензилокси-4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-(3пиролидин-1-илпропокси)хиназолин (0.68 g), катализатор 10 % паладий върху въглен (0.16 g), етанол (13 ml) и THF (13 ml) се бърка
под 5 атмосфери налягане на водород за 16 часа. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се стрива под метанол. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.405 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.65 (br s, 4H), 2.1 (m, 2H), 2.4 (br s, 4H), 2.55 (t, 2H), 3.8 (s, 3H), 4.4 (t, 2H), 6.7 (m, 2H), 6.75 (m, 1H), 7.48 (d, 1H), 8.3 (d, 1H), 8.4 (s, 1H), 10. 05 (s, 1H).
Пример 14
Като се прилага процедура, аналогична на описаната в пример 12, подходящият 7-хидрокси-заместен хиназолин взаимодейства с подходящия алкохол, при което се получават съединенията, описани в Таблица III.
Таблица III
161
No.& заб. (R’)m Q1 (К2)п
[1] 7-(3-морфолинопропокси) З-пиролидин-1 -ил- пропил 2-хлоро-5- метокси
[2] 7-[3-(4-метилпиперазин- 1-ил)пропокси] 3-пиролидин-1 -ил- пропил 2-хлоро-5- метокси
[3] 7-(2-метоксиетокси) З-пиролидин-1 -ил- пропил 2-хлоро-5- метокси
[4] 7-[2-(2-метоксиетокси)- етокси] 3-пиролидин-1 -ил- пропил 2-хлоро-5- метокси
[5] 7-изопропокси 4-пиперидинил 2-бромо-5- метокси
[6] 7-(3-метилсулфонил)- пропокси 4-пиперидинил 2-бромо-5- метокси
[7] 7-(2-пиридилметокси) И-(2-пиридилметил)пиперидин-4-ил 2-бромо-5- метокси
[8] 7-[3 -(4-метилпиперазин- 1- ил)-пропокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-хлоро-5- метокси
[9] 7-(3-морфолинопропокси) 4-тетрахидро- пиранил 2-хлоро-5- метокси
[Ю] 7-(14-метилпиперидин- 4-илокси) 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[И] 7-(2-пиролидин-1- илетокси) 4-те1рахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[12] 7-(3-пиролидин-1 илпропокси) 4-те1рахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[13] 7-(2-пиперидиноетокси) 4-те1рахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[14] 7-[2-(4-метилриреразин- 1-ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
162
[15] 7-[3-(4-метилпиперазин- 1- ил)пропокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[16] 7-[2-(2-морфолинометил-5-метилимидазол1-ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[17] 7- {2- [2-(Ν,Ν-ΑΗΜβτ№ΐкарбамоил)-пиролидин1-ил] етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[IS] 7-{3-[2-(Я,Н-диметилкарбамоил)-пиролидин1-ил]пропокси} 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[19] 7-[2-(2,5-диметоксиметил-пиролидин-1 ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[20] 7 - [2-(4-пири дилокси)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[21] 7-(3-морфолино- пропокси) цикпохексил 2-хлоро-5- метокси
[22] 7-(2-пиролидин-1 -ил- етокси) циклопентил 2,4-дихлоро-5- метокси
[23] 7-(3-морфолинопропокси) изопропил 2-хлоро-5- метокси
[241 1 7 - [3 -(4-метилпиперазин- 1 -ил)пропокси] изопропил 2-хлоро-5- метокси
[25] 7-(2-пиролидин-1 -илетокси) 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[26] 7-(3-пиролидин-1 -ил- пропокси) 4-тетрахидро - пиранил 2,3-метилен- диокси
[27] 7-(3-пиридилметокси) 4-пиперидинил 2-бромо-5- метокси
163
[28] 7-(2-пиролидин-1 илетокси) 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[29] 7-(3-пиролидин-1 -ил- пропокси) 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[30] 7-(2-пиперидиноетокси) 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[31] 7-[2-(4-метилпиперазин- 1-илетокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[32] 7-(2-морфолиноетокси) 4-тетрахидропиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[33] 7-{2-[2-(Ъ1-метилкарбамоил)-пиролидин1-ил]етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[34] 7-[2-(2-карбамоил- пиролидин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[35] 7-[2-(2-морфолинокарбонил-пиролидин-1 ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[36] 7-{2-[2-(4-метилпиперазин-1-ил-карбонил)пиролидин-1 -ил]етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[37] 7-{2-[2-(пиролидин-1илкарбонил)-пиролидин1-ил] етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[38] 7-[2-(2-пиперидинокарбонил-пиролидин-1ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[39] 7-[2-(2-метилпиро- лидин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[40] 7-[2-(2-метоксиметил- пиролидин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
164
[41] 7-[2-(4-пиридил- окси)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[42] 7-(3-пиридилметокси) 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[43] 7-(4-пиридилметокси) 4-тетрахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[44] 7-(14-метилпиперидин- 4-илокси) 4-те1рахидро- пиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[45] 7-{2-[2-(ТМ-метилкарбамоил)-пиролидин1-ил]етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[46] 7-[2-(2-морфолинокарбонил-пиролидин-1 ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[47] 7-{2-[2-(4-метилпипера- зин-1 -илкарбонил)пиролидин-1-ил]етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2-бром о-5- метокси
[48] 7-{2-[2-(пиролидин-1илкарбонил)-пиролидин1-ил]етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[49] 7-[2-(2-пиперидинокарбонил-пиролидин-1 ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[50] 7-[2-(2-карбамоил- пиролидин-1 -ил)етокси] 4-те1рахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[51] 7-[2-(2-метил- пиролидин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[52] 7-[2-(2-метоксиметил- пиролидин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[53] 7 -(3 -пиридилметокси) 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
165
[54] 7-(4-пиридилметокси) 4-тетрахидро- пиранил 2-бромо-5- метокси
[55] 7-изопропокси 4-пиперидинил б-хлоро-2,3- метиленди-окси
[56] 7-етокси 4-пиперидинил 6-хлоро-2,3- метиленди-окси
[57] 7-изобутокси 4-пиперидинил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[58] 7-(2-флуороетокси) 4-пиперидинил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[59] 7-[2-(2,5-диметоксиметил-пиролидин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[60] 7-[2-(4-пиридилокси)- етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[61] 7-(3-пиридилметокси) . 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[62] 7-(4-пиридилметокси) 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[63] 7-{2-[2-(Ь[-метилкарбамоил)-пиролидин1 -ил] етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2,3- метилендиокси
[64] 7-[2-(2-морфолинокарбонил-пиролидин-1 ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[65] 7-{2-[2-(4-метилпиперазин-1 -илкарбонил)пиролидин-1-ил]етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилендиокси
[66] 7- {2-[2-(пиролидин-1 илкарбонил) -пиролидин 1-ил] етокси} 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
166
[67] 7-[2-(2-пиперидинокарбонил-пиролидин-1 ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[68] 7-[2-(2-карбамоил- пиролидин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[69] 7-[2-(2-метилпироли- дин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[70] 7 - [2-(2-метоксиметилпиролидин-1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 2,3-метилен- диокси
[71] 7-(3-пиперазин-1 -илпропокси) 4-тетрахидро- пиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[72] 7-[3-(4-метилпиперазин- 1-ил)пропокси] 4-тетрахидро- пиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[73] 7-[2-(4-метилпиперазин- 1 -ил)етокси] 4-тетрахидро- пиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[74] 7-(2-пиперидиноетокси) 4-тетрахидро- пиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[75] 7-(2-пиперидин-4-илетокси) 4-тетрахидро- пиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[76] 7 - [2- (4-пиридилокси)етокси] 4-тетрахидро- пиранил б-хлоро-2,3- метилендиокси
[77] 7-рЧ-трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4илметокси] 4-тетрахидро- пиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[78] 7-(3-пиролидин-1-ил- пропокси) циклопентил 2, З-метил ен- диокси
[79] 7-[3-(4-метилпиперазин- 1-ил)пропокси] циклопентил 2,3-метилен- диокси
[80] 7-[2-(4-метилпиперазин- 1-ил)етокси] циклопентил 2,3-метилен- диокси
167
[81] 7-(2-пиперидиноетокси) циклопентил 2,3-метилен- диокси
[82] 7-{2-[2-(4-метил пиперазин- 1 -илкарбонил)пиролидин-1 -ил] етокси} циклопентил 2,3-метилен- диокси
[83] 7-пиперидин-4- илметокси) циклопентил 2,3-метилен- диокси
[84] 7-(3-пиперазин-1илпропокси) циклопентил 2,3-метилен- диокси
w Забележки [1] Реакционният продукт се обработва с 6М разтвор на хлороводород в диетилетер (5 ml) при стайна температура за 30 минути. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът под формата на трихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 1.8-2.1 (m, 4Н), 2.35 (т, 4Н), 3.05 (т, 2Н), 3.15 (t, 2Н), 3.35 (т, 4Н), 3.55 (т, 4Н), 3.8 (s, ЗН), 3.85 (t, 2Н), 4.05 (d, 2Н), 4.4 (t, 2Н), 4.7 (t, 2Н), 7.0-7.15 (т, ЗН), 7.52 (d, 1Н), 7.56 (d, 1Н),
8.86 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 556 и 558.
Че·' : [2] Реакционният продукт се обработва с 6М разтвор на хлороводород в диетилетер (5 ml) при стайна температура за 30 минути. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът под формата на трихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6 и CF3COOD) 1.8-2.05 (m, 4Н), 2.4 (m, 4Н), 2.95 (s, ЗН), 3.02 (m, 2Н), 3.2-3.65 (m, 12Н), 3.8 (t, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.4 (t, 2Н),
4.7 (t, 2Н), 7.02 (s, IH), 7.05 (m, IH), 7.1 (s, IH), 7.5 (s, IH), 7.6 (d, IH),
7.95 (s,lH).
168 [3] Реакционният продукт се обработва с 6М разтвор на хлороводород в диетилетер (5 ml) при стайна температура за 30 минути. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6n CF3COOD) 1.85-2.1 (m, 4Н), 2.38 (m, 2Н), 3.05 (m, 2Н), 3.35 (t, 2Н), 3.4 (s, ЗН), 3.6 (m, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.85 (m, 2Н), 4.4 (t, 2Н), 4.65 (t, 2Н), 7.0 (s, 1Н), 7.05 (m, 1H), 7.12 (s, 1H), 7.52 (d, 1H), 7.6 (d, 1H), 8. 87 (s, 1H); Масспектър: M+H* 487 и 489.
[4] Реакционният продукт се обработва с 6М разтвор на хлороводород в диетилетер (5 ml) при стайна температура за 30 минути. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава продуктът като дихидрохлоридна сол; NMR спектър: (DMSOd6H CF3COOD) 1.8-2.05 (m, 4Н), 2.35 (m, 2Н), 3.0 (m, 2Н), 3.25 (s, ЗН), 3.35 (t, 2Н), 3.5 (t, 2Н), 3.55 (m, 2Н), 3.65 (t, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.85 (m, 2Н), 4.35 (m, 2Н), 4.65 (t, 2Н), 7.0 (s, 1Н), 7.05 (m, 1H), 7.12 (s, 1H),
7.45 (s, 1H), 7.57 (d, 1H), 8. 85 (s, 1H); Масспектър: M+H* 531 и 533.
[5] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва 6М хлороводород в изопропанол, при което се получава 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-изопропокси-5пиперидин-4-илоксихиназолин дихидрохлорид, част от който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.45 (d, 6Н), 1.8-2.0 (m, 2Н), 2.25 (d, 2Н), 2.75 (т, 2Н), 3.2 (т, 2Н), 3.82 (s, ЗН), 4.65 (т, 1Н), 4.75 (т, 1Н), 6.52 (d, 1Н),
6.65 (т, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.92 (d, 1Н), 8. 52 (s, 1Н), 9.72 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 487 и 489.
4-(2-Бромо-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-пиперидин-4илоксихиназолин, използван като изходно вещество, е описан в пример 20 по-долу.
169 [6] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час, след което се добавя втора порция от ди-трет-бутил-азодикрабоксилат и от трифенилфосфин и реакционната смес се бърка при стайна температура за 30 минути. Реакционният продукт се разтваря в метанол, съдържащ калиев карбонат, и се загрява под обратен хладник за 15 минути. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава желаният продукт; NMR спектър: (CDCI3) 1.85-2.0 (m, 2Н),
2.25 (d, 2Н), 2.42 (т, 2Н), 2.8 (т, 2Н), 3.0 (s, ЗН), 3.21 (т, 2Н), 3.3 (т, 2Н), 3.82 (s, ЗН), 4.25 (т, 2Н), 4.65 (т, 1Н), 6.55 (d, 1Н), 6.62 (т, 1Н),
6.82 (d, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.9 (d, 1Н), 8. 52 (s, 1Н), 9.75 (s, 1Н) ; Масспектър: M+H4- 565 и 567.
Г9*
Ч». [7] Реагиращите вещества са 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7хидрокси-5-пиперидин-4-илоксихиназолин и 2-пиридилметанол. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час, след което се добавя втора порция от всеки от ди-трет-бутилазодикрабоксилат и трифенилфосфин и реакционната смес се бърка при стайна температура за 30 минути. Реакционният продукт се разтваря в метанол, съдържащ калиев карбонат, и се загрява под обратен хладник за 15 минути. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава желаният продукт; NMR спектър: (CDCI3) 2.05-2.2 (m, 2Н), 2.2-2.3 (т, 2Н), 2.35 (т, 2Н), 2.92 (d, 2Н), 3.68 С (S, ЗН), 3.82 (s, ЗН), 4.6 (т, 1Н), 5.32 (s, 2Н), 6.62 (т, 1Н), 6.7 (d, 1Н),
6.92 (d, 1Н), 7.2 (т, 1Н), 7.4 (d, 1Н), 7.5 (т, 2Н), 7.65 (т, 1Н), 7.75 (т, 1Н), 7.88 (d, 1Н), 8.52 (s, 1Н), 8.55 (т, 2Н), 8. 65 (d, 1Н), 9.72 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 627 и 629.
[8] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа.
Реакционният продукт, получен като свободната база, има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.15 (m, 6Н), 2.3 (s, ЗН), 2.35-2.7 (т,
10Н), 3.6 (t, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.0-4.2 (т, 4Н), 4.75 (т, 1Н), 6.6 (s, 1Н),
6.7 (т, 1Н), 6.9 (s, 1Н), 7.32 (d, 1Н), 8. 2 (s, 1Н), 8.58 (s, 1Н), 9.85 (s, 1Н);
Масспектър: М+Н4- 542 и 544.
170
4-(2-Хлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин,, използван като изходно вещество, е описан в пример 21.
[9] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт, получен като свободната база, има следните данни: NMR спектър: (DMSOcU и CF3CO2D) 1.85-2.0 (s, 2Н), 2.18 (d, 2Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 3.15 (m, 2Н), 3.3-3.4 (т, 2Н), 3.5 (d, 2Н), 3.7 (t, 2Н),
3.8 (s, ЗН), 3.95 (т, 2Н), 4.05 (d, 2Н), 4.3 (t, 2Н), 5.15 (т, 1Н), 6.9 (s, 1Н), 7.02 (т, 1Н), 7.1 (s, 1Н), 7.6 (т, 2Н), 8.9 (s, 1Н) ; Масспектър: М+рГ 529 и 531.
ζ* [10] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа.
Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база която има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.8-2.0 (m, 2Н), 2.0-2.2 (т, 4Н), 2.2-2.3 (т, 4Н), 2.33 (s, ЗН), 2.78 (т, 2Н), 3.6 (т, 2Н), 3.84 (s, ЗН), 4.08 (т, 2Н), 4.45 (т, 1Н), 4.75 (т, 1Н), 6.55 (s, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.92 (d, 1Н), 8.52 (s, 1Н), 9.7 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 543 и 545.
Q 4-(2-Бромо-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин, използван като изходно вещество, е описан в пример 24.
[11] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.85 (m, 4Н), 2.1 (т, 2Н),
2.22 (d, 2Н), 2.65 (т, 4Н), 2.98 (t, 2Н), 3.58 (t, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.05 (т, • ;ч-7. *$'· л i'-'WwUM‘i *’·. >z'.v,·.. -x fc ../»·*;Ί»-,·.. ί-κι,.ΑυνΑί . νχ ♦ячтчлч
171
2Н), 4.22 (t, 2Н), 4.75 (m, IH), 6.65 (m, 2H), 6.87 (s, IH), 7.5 (d, IH), 7.95 (s, 1H), 8.55 (s, IH), 9.7 (s, IH); Масспектър: M+H* 543 и 545.
[12] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.8 (m, 4Н), 2.0-2.2 (т, 4Н),
2.22 (d, 2Н), 2.45-2.6 (т, 4Н), 2.68 (т, 2Н), 3.6 (т, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.05 (т, 2Н), 4.15 (т, 2Н), 4.78 (т, 1Н), 6.55 (d, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.95 (d, 1Н), 8.55 (s, 1Н), 9.7 (s, 1Н); Масспектър: Μ+ΐΓ 557 и 559.
[13] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.63 (br s, 6Н), 2.0-2.2 (m, 2Н), 2.25 (d, 2Н), 2.55 (br s, 4Н), 2.85 (t, 2Н), 3.6 (m, 2Н), 3.84 (s, ЗН), 4.05 (m, 2Н), 4.25 (m, 2Н), 4.75 (m, IH), 6.62 (m, 2H), 6.85 (d, IH), 7.5 (d, IH), 7.95 (d, IH), 8.55 (s, IH), 9.7 (s, IH); Масспектър: M+pT 557 и 559.
[14] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.18 (m, 2Н), 2.25 (d, 2Н), 2.31 (s, ЗН), 2.5 (br s, 4Н), 2.65 (br s, 4Н), 2.9 (t, 2Н), 3.6 (т, 2Н),
3.84 (s, ЗН), 4.05 (т, 2Н), 4.25 (t, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 6.62 (т, 2Н), 6.85 (d, IН), 7.5 (d, 1Н), 7.95 (d, 1Н), 8.55 (s, 1Н), 9.7 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 572 и 574.
172 [15] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 2.02-2.2 (m, 4Н), 2.25 (d, 2Н), 2.29 (s, ЗН), 2.35-2.7 (т, 10 Н), 3.6 (т, 2Н), 3.84 (s, ЗН), 4.1 (т, 2Н),
4.15 (t, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 6.55 (s, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.95 (d, 1Н), 8. 55 (s, 1Н), 9.7 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 586 и 588.
[16] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни : NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.2 (m, 2Н), 2.22 (d, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 2.45 (br s, 4Н), 3.6 (t, 2Н), 3.65 (br s, 6Н), 3.85 (s, ЗН), 4.05 (т, 2Н), 4.42 (т, 2Н), 4.45 (in, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 6.48 (s, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 6.7 (s, 1Н), 6.82 (d, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.92 (d, 1Н), 8.55 (s, 1Н),
9.68 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 653 и 655.
-(2-Хидроксиетил)-5-метил-2-морфолинометилимидазол, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 4-метил-1-тритилимидазол (J. Heterocyclic Chem., 1982, 19,253; 32.5 g), метилбромоацетат (11.4 ml) и ацетон (500 ml) се загрява под обратен хладник за 2 часа. Разтворителят че отделя чрез изпаряване и остатъкът се разтваря в метанол (100 ml) и се загрява под обратен хладник за 45 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Получената утайка се отделя и се бърка при стайна температура за 1 час в смес от диетилетер (200 ml) и наситен метанолен разтвор на амоняк (20 ml). Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 49:1 смес от метиленхлорид и
173 метанол като елуент. Така се получава метил-2-(5-метилимидазол-1ил)ацетат (6 g); NMR спектър: (CDC13) 2.16 (s, ЗН), 3.78 (s, ЗН), 4.61 (s, ЗН), 6.8 (s, IH), 7.42 (s, IH).
Разтвор на порция (1.7 g) от така полученото вещество в диетилетер (20 ml) се прибавя на капки при разбъркване към суспензия на литиевоалуминиев хидрид (0.76 g) в диетилетер (70 ml), която се охлажда до 0°С. Получената смес се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се охлажда до 0°СС и се добавят 6N воден разтвор на натриев хидроксид (0.8 ml) и вода (2.4 ml) на капки последователно. Сместа се бърка при стайна температура за 30 минути и след това се изпарява. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава 1-(2хидроксиетил)-5-метилимидазол (1.1 g); NMR спектър: (CDCI3) 2.17 (s, ЗН), 3.81 (t, 2Н), 3.92 (t, 2Н), 6.6 (s, IH), 7.24 (s, IH).
Трет-бутилдиметилсилилхлорид (9.05 g) се прибавя при разбъркване към смес от 1-(2-хидроксиетил)-5-метилимидазол (6.4 g), имидазол (7.5 g) и метиленхлорид (30 ml), която се охлажда до 0°С. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 4 часа. Сместа се изсипва във вода. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава 1(2-трет-бутилдиметилсилилоксиетил)-5-метилимидазол (11.7 g); NMR спектър: (CDCI3) 0.04 (s, 6Н), 0.85 (s, 6Н), 2.2 (s, ЗН), 3.8 (m, 2Н), 3.94 (m, 2Н), 6.75 (s, IH), 7.43 (s, IH).
Така полученото вещество се разтваря в THF (400 ml) и разтворът се охлажда до -60 °C. n-Бутиллитий (2.5М в хексан, 40 ml) се прибавя на капки и сместа се бърка при -50°С за 1 час. Сместа се охлажда до -60 °C и DMF (12.5 ml) се прибавя на капки. Получената смес се оставя да се затопли до стайна температура и се бърка за 2 часа. Диетилетер (500 ml) се прибавя и реакционната смес се изсипва в наситен воден разтвор на амониев хлорид. Органичната фаза се отделя, промива се със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се
174 изпарява. Така полученият материал се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използват смеси с повишаваща се полярност на метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава 1-(2-третбутилдиметилсилилоксиетил)-2-формил-5-метилимидазол (11 g); NMR спектър: (CDC13) 0.1 (s, 6Н), 0.79 (s, 9Н), 2.32 (s, ЗН), 3.91 (t, 2Н), 4.4 (t, 2Н), 7.07 (s, IH), 9.71 (s, IH).
Порция (0.79 g) от така полученото вещество се разтваря в метиленхлорид (24 ml) и се добавят морфолин (0.263 ml) и оцетна киселина (0.175 ml). Натриев борохидрид триацетат (0.8 g) се прибавя на порции и сместа се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 49:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава 1-(2-трет-бутилдиметилсилилоксиетил)-5-метил-2-морфолинометилимидазол (0.5 g); NMR спектър: (CDC13) 0 (s, 6Н), 0.82 (s, 9Н), 2.25 (s, ЗН), 2.45 (m, 4Н), 3.6 (s, 2Н), 3.68 (m, 4Н), 3.85 (t, 2Н), 4.1 (t, 2Н), 6.7 (s, IH).
Смес от така полученото вещество, 12N солна киселина (0.26 ml) и метанол (10 ml) се бърка при стайна температура за 5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под пентан. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Твърдото вещество се бърка при стайна температура за 1 час в смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 19:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава 1(2-хидроксиетил)-5-метил-2-морфолинометилимидазол (0.25 g); NMR спектър: (CDC13) 2.2 (s, ЗН), 2.6 (br s, 4H), 3.58 (s, 2H), 3.7 (m, 4H), 3.85 (t, 2H), 4.1 (t, 2H), 6.5-6.9 (br s, IH), 6.65 (s, IH).
175 [17] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.75-2.3 (m, 8Н), 2.5 (т, 1Н), 2.8-2.9 (т, 1Н), 2.9 (s, ЗН), 3.1 (s, ЗН), 3.18 (т, 1Н), 3.35 (т, 1Н),
3.48 (т, 1Н), 3.58 (т, 2Н), 3.82 (s, ЗН), 4.05 (т, 2Н), 4.2 (т, 2Н), 4.72 (т, 1Н), 6.6 (т, 2Н), 6.8 (s, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.92 (d, 1Н), 8. 5 (s, 1Н), 9.68 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 614 и 616.
(2S)-1 -(2-Хидроксиетил)-М,М-диметилпиролидин-2-карбоксамид, използван като изходно вещество се получава, както следва:
Смес от 1-трет-бутоксикарбонил)-Ь-пролин (10.75 g), 1-(3диметиламинопропил)-3-етилкарбодиимид хидрохлорид (10.6 g), диметиламин хидрохлорид (5.33 g), 4-диметиламинопиридин (6.1 g) и метиленхлорид (200 ml) се бърка при стайна температура за 4 часа. Сместа се изсипва във вода. Органичната фаза се отделя, промива се последователно с a 1N воден разтвор на калиев хидрогенсулфат, с 5% воден разтвор на натриев бикарбонат и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава 1-(третбутоксикарбонил)-М,М-диметил-Ь-пролинамид (11.2 g); NMR спектър: (CDC13) 1.4 и 1.5 (2 s, 9Н), 1.8-1.9 (m, 2Н), 1.95-2.2 (т, 2Н), 3.0 и 3.1 (2 d, 6Н), 3.35-3.6 (т, 2Н), 4.55 и 4.7 (2 т, 1Н).
Смес от порция (0.24 g) на така полученото вещество и трифлуорооцетна киселина (3 ml) се бърка при стайна температура за 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Малък излишък от 2М разтвор на хлороводород в диетилетер се прибавя и утайката се изолира и се суши под вакуум, при което се получава Ν,Νдиметил-Ь-пролинамид хидрохлорид (0.25 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 1.7-2.0 (m, ЗН), 2.3-2.5 (m, 1Н), 2.95 (s, ЗН), 3.05 (s, ЗН), 3.1-3.4 (m, 2H), 4.6 (m, 1H).
176
Смес от Ν,Ν-диметил-Е-пролинамид хидрохлорид (6.3 g), 2бромоетанол (3.8 ml), калиев карбонат (14 g) и ацетонитрил (70 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 16 часа. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 24:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава (28)-1-(2-хидроксиетил)-НК-диметилпиролидин-2карбоксамид (3.4 g); NMR спектър: (CDC13) 1.6 (m, IH), 1.6-2.0 (m, 4H), 2.1-2.3 (m, 2H), 2.4 (m, IH), 2.9 (m, IH), 3.0 (s, 3H), 3.05 (s, 3H), 3.25-3.4 (m, 2H), 3.75 (m, IH), 3.9 (m, IH), 5.1 (br s, IH) ; Масспектър: M+H4 187.
[18] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.7-2.5 (m, 12Н), 2.95 (s, ЗН), 3.1 (s, ЗН), 2.8-3.0 (m, IH), 3.2-3.4 (m, 2H), 3.58 (t, 2H), 3.82 (s, 3H), 4.05 (m, 2H), 4.1 (t, 2H), 4.75 (m, IH), 6.55 (d, IH), 6.6 (m, IH), 6.8 (d, IH), 7.48 (d, IH), 7.92 (d, IH), 8.5 (s, IH), 9.65 (s, IH) ; Масспектър: M+H+ 628 и 630.
(2S)-1 -(3-Хидроксипропил)-Н,Н-диметилпиролидин-2-карбоксамид, използван като изходно вещество, се получава, както следва, като се използва метод, аналогичен на описания в Международна патентна заявка WO 98/13354 (Пример 76):
Като се използва метод, аналогичен на описания в последния параграф на забележка [17] непосредствено по-горе, която се отнася до получаването на изходни вещества, 3-бромопропанол взаимодейства с Ν,Ν-диметил-Е-пролинамид хидрохлоридна сол.
[19] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер,
177 при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.6-1.8 (m, 2Н), 1.9-2.0 (т, 2Н), 2.05-2.15 (т, 2Н), 2.25 (d, 2Н), 3.21 (т, 2Н), 3.25-3.5 (т, 6Н), 3.33 (s, ЗН), 3.34 (s, ЗН), 3.58 (т, 2Н), 3.84 (s, ЗН), 4.05 (т, 2Н), 4.25 (т, 2Н),
4.75 (т, 1Н), 6.6 (d, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 6.9 (d, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.95 (d, 1Н), 8.55 (s, 1Н), 9.7 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 631 и 633.
(2И,5И)-1-(2-Хидроксиетил)-2,5-диметоксиметилпиролидин, използван като изходно вещество, се получава, както следва :
Смес от (2R, SR)-2,5-flHMeTOKCHMeTWinnponnflnH (0.25 g), 2бромоетанол (1.1 ml), калиев карбонат (2.8 g) и ацетонитрил (10 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 18 часа. Сместа се филтрува и филтратът се изсипва в колона със силициев диоксид и се елуира с 49:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Така се получава (2R,5R)-1 -(2-хидроксиетил)-2,5-диметокси-метилпиролидин (0.23 g); Масспектър: М+Н4” 204.
[20] 4-(2-Хидроксиетокси)пиридин (J. Chem. Soc. Perkin II, 1987,1867) се използва като изходно вещество. За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOd6) 1.65-1.9 (m, 2Н), 2.25 (d, 2Н), 3.55 (m, 2Н), 3.78 (s, ЗН), 3.9 (m, 2Н), 4.4-4.55 (m, 4Н), 5.1 (m, IH), 6.78 (m, IH),
6.85 (d, IH), 7.0 (d, IH), 7.05 (d, 2H), 7.6 (d, IH), 7.84 (d, IH), 8. 4 (d, 2H), 8.45 (s, IH), 9.69 (s, IH); Масспектър: M+hC 567 и 569.
[21] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт, получен като свободната база, има следните данни: NMR спектър: (DMSOd6H CF3CO2D) 1.2-1.35 (m, IH), 1.4-1.5 (m, 2H), 1.6 (m, IH), 1.7-1.8 (m, 4H), 2.1-2.15 (m, 2H), 2.2-2.3 (m, 2H), 3.1-
3.2 (t, 2H), 3.35 (t, 2H), 3.55 (d, 2H), 3.7 (t, 2H), 3.8 (s, 3H), 4.05 (d, 2H),
4.3 (t, 2H), 4.92 (m, IH), 6.9 (s, IH), 7.02 (d, IH), 7.05 (s, IH), 7.58 (d, IH), 7.58 (s, IH), 7.9 (s, IH); Масспектър: M+pT 527 и 529.
178
4- (2-Хлоро-5-метоксианилино)-5-циклохексилокси-7-хидроксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример, 1,7бензилокси-4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-хидроксихиназолин (0.53 g) взаимодейства с циклохексанол, при което се получава 7-бензилокси-4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-циклохексилоксихиназолин (0.25 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 1.3-1.4 (m, 1Н), 1.4-1.55 (m, 2H), 1.55-1.65 (m, 1H), 1.7-1.85 (m, 4H), 2.15 (m, 2H), 3.82 (s, 3H), 4.95 (m, 1H), 5.4 (s, 2H), 7.0 (d, 1H), 7.05 (m, 1H), 7.2 (s, 1H), 7.4-7.65 (m, 7H),
8.9 (s, 1H); Масспектър: M+H* 490 и 492.
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 20, 7бензилокси4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-циклохексилоксихиназолин взаимодейства с трифлуорооцетна киселина, при което се получава 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-циклохексилокси-7-хидроксихиназолин ; NMR спектър: (DM§Od6H CF3CO2D) 1.2-1.35 (m, 1Н), 1.41.55 (m, 2H), 1.55-1.65 (m, 1H), 1.7-1.85 (m, 4H), 2.15 (m, 2H), 3.82 (s, 3H), 4.85 (m, 1H), 6.8 (s, 1H), 7.0 (s, 1H), 7.05 (m, 1H), 7.55 (d, 1H), 7.6 (d, 1H), 8. 82 (s, 1H); Масспектър: M+H* 400 и 402.
[22] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт, получен като свободната база, има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.651.75 (m, 2Н), 1.75-1.8 (т, 2Н), 1.8-1.9 (т, 4Н), 2.05-2.18 (т, 4Н), 2.65 (т, 4Н), 2.98 (т, 2Н), 3.95 (s, ЗН), 4.22 (т, 2Н), 5.02 (т, 1Н), 6.62 (d, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.4 (s, 1Н), 8. 38 (s, 1Н), 8. 55 (s, 1Н), 9.8 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 517 и 519.
5- Циклопентилокси-4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7хидроксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Ди-трет-бутил азодикрабоксилат (1.1 g) се прибавя на порции при разбъркване към смес от 5-хидрокси-7-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1 g), циклопентанол (0.385 ml), трифенилфосфин (1.28
179
g) и метиленхлорид (16 ml), която се поддържа на стайна температура, като се използва водна баня. Сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Прибавя се 6М разтвор на хлороводород в диетилетер (4 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 10 минути. Получената утайка се отделя, промива се с метиленхлорид и с етилацетат и се суши под вакуум. Така полученият продукт се бърка в метанол (16 ml), съдържащ натриев хидроксид (0.28 g), при стайна температура за 1 час. Сместа се изпарява и твърдата фаза се стрива под вода (20 ml), съдържаща оцетна киселина (1 ml). Получената утайка се отделя, промива се последователно с вода, етилацетат и диетилетер. Така се получава 5-циклопентилокси-7-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.52 g); NMR спектър: (CDC13) 1.55 (br s, 2H), 1.75 (m, 4H), 1.9 (m, 2H),
3.85 (s, ЗН), 4.9 (br s, IH), 6.5 (s, IH), 6.62 (s, IH), 7.9 (s, IH), 11.62 (br s, 1H); Масспектър: M+H4-261.5.
Така полученото вещество се смесва с калиев карбонат (0.414 g) и П-метилпиролидин-2-он (10 ml) и се прибавя тиофенол (0.306 ml). Получената смес се бърка и загрява до 175°С за 30 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се изсипва във вода (20 ml), съдържаща оцетна киселина (1 ml). Получената утайка се отделя, промива се с етилацетат и се суши под вакуум, при което се получава 5-циклопентилокси-7хидрокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.4 g); NMR спектър: (DMSO46)
1.6 (m, 2Н), 1.8 (m, 4Н), 1.9 (m, 2Н), 4.8 (br s, IH), 6.38 (s, IH), 6.5 (s, lH),7.8(s, IH), 10.35 (s, IH), 11.5 (brs, IH); Масспектър: M+lT 247.5.
Смес от 5-циклопентилокси-7-хидрокси-3,4-дихидрохиназолин4-он (13 g), оцетен анхидрид (25 ml) и пиридин (21 ml) се бърка и загрява до 100°С за 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря в смес от вода (70 ml) и метанол (70 ml) и се бърка при 15°С за 30 минути. Метанолът се изпарява и получената утайка се отделя, промива се с вода и се суши под вакуум, при което се получава 7ацетокси-5-циклопентилокси-3,4-дихидрохпназолин-4-он (12.2 g);
NMR спектър: (DMSOd6) 1.6 (br s, 2H), 1.8 (m, 4H), 1.92 (m, 2H), 2.3 (s,
180
ЗН), 4.9 (m, iH), 6.8 (s, 1H), 6.9 (s, 1H), 7.95 (s, 1H), 11.9 (br s, 1H); Масспектър: M+H+ 289. 6.
Като се използва метод, аналогичен на описания в последния параграф на забележка [9] в пример 15, 7-ацетокси-5-циклопентилокси-
3,4-дихидрохиназолин-4-он (5 g) взаимодейства с тетрахлорометан и трифенилфосфин, при което се получава 7-ацетокси-4-хлоро-5-циклопентилоксихиназолин (5.3 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.65-1.8 (m, 2Н),
1.8-2.05 (m, 4Н), 2.1 (m, 2Н), 2.4 (s, ЗН), 4.95 (m, 1Н), 6.78 (d, 1H), 7.35 (d, 1H), 8.9 (s, 1H); Масспектър: M+H4 307 и 309.
Смес от порция (1 g) на така полученото вещество, 2,4-дихлороw 5-метоксианилин хидрохлорид (0.82 g), триетиламин (0.408 ml) и изопропанол (6 ml) се бърка и загрява до 80°С за 1.5 часа. Утайката се изолира, промива се последователно с изопропанол, етилацетат и диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава 7-ацетокси-5циклопентилокси4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)хиназолин (1.2 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.6-1.8 (m, 4Н), 1.95-2.2 (m, 4Н), 2.4 (s, ЗН),
3.9 (s, ЗН), 5.25 (br s, 1H), 7.3 (s, 2H), 7.82 (s, 1H), 7.9 (s, 1H), 8.82 (s, 1H), 10.32 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 462 и 464.
Смес от така полученото вещество и наситен метанолен разтвор _ на амоняк (20 ml) се бърка при стайна температура за 4 часа. Сместа се ** изпарява и остатъкът се стрива под вода. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум, при което се получава 5циклопентилокси-4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-хидроксихиназолин (1 g); NMR спектър: (DMSOds) 1.6-1.8 (m, 4Н), 1.95 (m, 2Н), 2.0-2.15 (m, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 5.15 (m, 1Н), 6.7 (s, 2H), 7.7 (s, 1H), 8.3 (s, 1H), 8.4 (s, 1H), 9.7 (s, 1H), 10.5-10.7 (br s, 1H); Масспектър: M+H* 420 и 422.
[23] Свободната база като продукт има следните данни: NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 1.5 (d, 6Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 3.15 (t, 2Н),
3.3-3.4 (m, 2Н), 3.52 (d, 2Н), 3.7 (m, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 4.02 (d, 2Н), 4.3 (t,
181
2Н), 5.1-5.2 (m, IH), 6.9 (s, IH), 7.0 (m, 2H), 7.55 (d, IH), 7.65 (s, IH), 8. 9 (s, IH); Масспектър: M+H+ 487 и 489.
[24] Свободната база като продукт има следните данни: NMR спектър: (DMSOd6) 1.5 (d, 6Н), 1.95 (m, 2Н), 2.18 (s, ЗН), 2.2-2.6 (m, 10Н), 3.8 (s, ЗН), 4.2 (t, 2H), 5.1 (m, IH), 6.756.85 (m, 3H), 7.48 (d, IH),
8.2 (s, IH), 8. 5 (s, IH), 10.0 (s, IH); Масспектър: M+H 500 и 502.
[25] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Свободната база като продукт има следните данни: NMR спектър: (DMSOd6) 1.7 (br s, 4Н), 1.8-1.95 (m, 2Н), 2.15 (d, 2Н), 2.55 (br s, 4H),
2.85 (m, 2H), 3.55 (m, 2H), 3.95 (m, 2H), 4.22 (m, 2H), 5.05 (m, IH), 6.15 (s, 2H), 6.75 (d, IH), 6.85 (d, IH), 6.9-7.0 (m, 2H), 8.1 (d, IH), 8.5 (s, IH), w
9.85 (s, IH); Масспектър: M+H4- 479.
4-(2,3 -метил ендиоксианилино)-7-хидрокси-5 -тетрахидропиран-4илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 7-ацетокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (3.04 g), диизопропилетиламин (4.34 ml), фосфорилхлорид (1.02 ml) и 1,2-дихлороетан (60 ml) се бърка и загрява до 80°С за 2 часа. Сместа се изпарява, при което се получава 7-ацетокси-4хлоро-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, който се използва без допълнително пречистване.
Смес от така полученото вещество, 2,3-метилендиоксианилин (1.5 g) и изопропанол (20 ml) се бърка и загрява до 80°С за 1 час. Сместа се охлажда до стайна температура и полученото твърдо вещество се изолира, промива се последователно с изопропанол и диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 7-ацетокси4-(2,3метилендиоксианилино)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин хидрохлорид (3.6 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.9-2.05 (m, 2Н), 2.1-2.25 (m, 2Н), 2.4 (s, ЗН), 3.55 (m, 2Н), 3.98 (m, 2Н), 5.1 (m, IH), 6.2 (s, 2H),
6.95-7.05 (m, 2H), 7.32 (s, IH), 7.5 (s, IH), 7.62 (m, IH), 9.0 (s, IH) ; Масспектър: M+H4” 424.
182
Като се използва метод, аналогичен на описания в последния параграф на забележка [22] непосредствено по-горе, 7-ацетокси-4-(2,3метилендиоксианилино)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин взаимодейства с наситен метанолен разтвор на амоняк, при което се получава 4-(2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин; NMR спектър: (DMSOd6) 1.8-1.95 (m, 2Н), 2.1-2.2 (m, 2Н), 3.52 (m, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.9 (m, 2Н), 4.95 (m, IH), 6.7 (s,
IH), 10.6 (br s, IH); Масспектър: M+H4 382.
[26] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Свободната база като продукт има следните данни: NMR спектър:
(DMSOd6) 1.7 (br s, 4Н), 1.75-1.9 (m, 2Н), 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.15 (d, 2Н),
2.5 (br s, 4H), 2.6 (m, 2H), 3.55 (m, 2H), 3.9 (m, 2H), 4.18 (m, 2H), 5.0 (m, IH), 6.1 (s, 2H), 6.72 (d, IH), 6.8 (s, IH), 6.9 (m, 2H), 8.08 (d, IH), 8.5 (s, IH), 8.82 (s, IH); Масспектър: M+H4 493.
[27] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в изопропанол, при което се получава 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-пиперидин-4илокси-7-(3-пиридилметокси)хиназолин дихидрохлорид, порция рт който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.85-2.0 (m, 2Н), 2.25 (d, 2Н),
2.78 (т, 2Н), 3.2 (т, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.65 (т, 1Н), 5.2 (s, 2Н), 6.62 (s, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 6.92 (d, 1Н), 7.38 (т, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.82 (d, 1Н), 7.92 (d. 1Н), 8.55 (s, 1Н), 8.65 (d, 1Н), 8.75 (s, 1Н), 9.72 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 536 и 538.
[28] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.8-
1.9 (m, 4Н), 1.95-2.1 (т, 2Н), 2.12 (d, 2Н), 2.68 (br s, 4Н), 3.0 (ζ 2Н), 3.58 (t, 2Н), 3.98 (s, ЗН), 4.08 (т, 2Н), 4.25 (t, 2Н), 4.72 (т, 1Н), 6.8 (d, 1Н),
183
6.9 (d, IH), 7.42 (s, IH), 8.4 (s, IH), 8. 6 (s, IH), 9.9 (s, IH); Масспектър: М+ЬГ 533 и 535.
4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 7-ацетокси-4-хлоро-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (получен от 7-ацетокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4дихидрохиназолин-4-он (3.04 g) и фосфорилхлорид), 2,4-дихлоро-5метоксианилин (2.1 g) и изопропанол (20ml) се бърка и загрява до 80°С за 1 час. Сместа се охлажда до стайна температура и полученото , твърдо вещество се изолира, промива се последователно с изопропанол и диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 7-ацетокси-4-(2, 4-дихлоро-5-метоксианилино)-5-тетрахидропиран4-илоксихиназолин хидрохлорид (3.5 g); NMR спектър: (DMSOde и CF3CO2D) 1.9-2.1 (m, 2Н), 2.15 (d, 2Н), 2.4 (s, ЗН), 3.52 (t, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 3.95 (m, 2Н), 5.1 (m, IH), 7.4 (d, IH), 7.55 (d, IH), 7.78 (s, IH), 7.95 (s, IH), 8.95 (s, lH) ; Масспектър: M+H*· 478 и 480.
Като се използва метод, аналогичен на описания в последния параграф на забележка [22] непосредствено по-горе, 7-ацетокси-4-(2,4дихлоро-5-метоксианилино)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин взаимодейства с наситен метанолен разтвор на амоняк, при което се получава 4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин; NMR спектър: (DMSOd6) 1.75-1.9 (m, 2Н),
2.18 (d, 2Н), 3.52 (t, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 3.95 (m, 2Н), 4.95 (m, IH), 6.7 (d, IH), 6.82 (d, IH), 7.7 (s, IH), 8. 35 (s, IH), 8. 42 (s, IH), 9.85 (s, IH), 10.5-
10.7 (br s, IH); Масспектър: M+H4- 436 и 438.
[29] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.85 (br s, 4Н), 2.0-2.15 (m, 4Н), 2.25 (d, 2Н), 2.6 (br s, 4Н), 2.68 (t, 2Н), 3.6 (t, 2Н), 3.96 (s, ЗН), 4.08 (т, 2Н), 4.18 (t, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 6.6 (d, 1Н), 6.88
184 (d, 1H), 7.45 (s, 1H), 8.4 (s, 1H), 8.6 (s, 1H); Масспектър: M+H4- 547 и 549.
[30] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.4-
1.5 (m, 2Н), 1.5-1.75 (т, 6Н), 2.0-2.1 (т, 2Н), 2.25 (d, 2Н), 2.52 (br s, 4Н),
2.85 (t, 2Н), 3.58 (т, 2Н), 3.96 (s, ЗН), 4.08 (т, 2Н), 4.25 (t, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 6.65 (d, 1Н), 6.68 (d, 1Н), 7.25 (s, 1Н), 8.4 (s, 1Н), 8.58 (s, 1Н), 9.85 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4” 547 и 549.
[31] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.98-2.12 (m, 4Н), 2.22 (d, 2Н), 2.32 (s, ЗН), 2.5 (br s, 2Н), 2.65 (br s, 2Н),
2.9 (t, 2Н), 3.6 (т, 2Н), 3.96 (s, ЗН), 4.08 (т, 2Н), 4.25 (t, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 6.61 (d, 1Н), 6.86 (d, 1Н), 7.42 (s, 1Н), 8.4 (s, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 9.85 (d, 1Н); Масспектър: М+Н4- 562 и 564.
[32] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 2.02.1 (ш, 2Н), 2.22 (d, 2Н), 2.6 (m, 4Н), 2.9 (t, 2Н), 3.6 (m, 2Н), 3.8 (т, 4Н),
3.98 (s, ЗН), 4.08 (т, 2Н), 4.25 (t, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 6.62 (d, 1Н), 6.88 (d, 1Н), 7.42 (s, 1Н), 8.4 (s, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 9.9 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 549 и 551.
[33] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4 590 и 592.
(28)-1-(2-хидроксиетил)-Н-метилпролинамид, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 1-трет-бутоксикарбонил)-Ь-пролин (5.4 g), 1-(3-диметиламинопропил)-3-етилкарбодиимид (5.3 g), метиламин хидрохлорид (2.2
g), 4-диметиламинопиридин (3 g) и метиленхлорид (50 ml) се бърка при стайна температура за 16 часа. Получената смес се изсипва във вода и органичната фаза се отделя, промива се последователно с a 1М воден разтвор на калиев хидрогенсулфат, наситен воден разтвор на натриев
185 бикарбонат и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Така се получава 1-трет-бутоксикарбонил)-№метил-Ьпролинамид (5.6 g); Масспектър: М+Н* 229.
Смес от порция (4.4 g) на така полученото вещество и трифлуорооцетна киселина (10 ml) се бърка при стайна температура за 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава И-метил-Ь-пролинамид като сол на трифлуорооцетна киселина (3.7 g); NMR спектър: (DMSOcU и CF3CO2D) 1.85-2.05 (m, ЗН), 2.2-2.3 (m, 1Н), 2.73 (s, ЗН), 3,2-3.4 (m, 2H), 4.2 (m, 1H).
Смес от порция (2.5 g) на така полученото вещество, 2-бромоетанол (2.15 ml), калиев карбонат (5.5 g) и ацетонитрил (20 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 18 часа. Сместа се охлажда до стайна температура, филтрува се и се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 49:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава (28)-1-(2-хидроксиетил)^-метилпролинамид (0.5 g); NMR спектър: (CDC13) 1.6-2.0 (m, 4Н), 2.1-2.3 (m, 1Н), 2.3-2.45 (m, 1H),
2.6- 2.7 (m, 1H), 2.85 (d, 3H), 2.8-2.9 (m, 1H), 3.1-3.2 (m, 1H), 3.2-3.3 (m, 1H), 3.6-3.8 (m, 2H); Масспектър: M+H* 173.
[34] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 576 и
578.
(28)-1-(2-хидроксиетил)пролинамид, използван като изходно вещество, се получава чрез реакцията на L-пролинамид и 2-бромоетанол, като се използва аналогичен метод на описания в забележка [33] непосредствено по-горе. Така се получава желаното изходно вещество; NMR спектър: (CDC13) 1.6-2.0 (m, 4Н), 2.1-2.25 (m, 1Н), 2.35-
2.45 (m, 1H), 2.6 2.7 (m, 1H), 2.8-3.0 (m, 1H), 3.1 (m, 1H), 3.2-3.3 (m, 1H),
3.6- 3.8 (m, 2H), 5.6 (br s, IH), 7.4 (br s, 1H); Масспектър: M+H* 159.
186 [35] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 646 и 648.
(2S)-1 -(2-хидроксиетил)-2-морфолинокарбонилпиролидин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, подобен на описания в забележка [33] непосредствено по-горе, 1-(трет-бутоксикарбонил)-Ь-пролин взаимодейства с морфолин, при което се получава (28)-1-трет-бутоксикарбонил)-2-морфолинокарбонилпиролидин, от който се отстранява защитната група и взаимодейства с 2-бромоетанол. Така се получава желаното изходно вещество; NMR спектър: (CDCI3) 1.7-2.0 (m, 4Н), w 2.1-2.2 (т, IH), 2.4-2.5 (т, IH), 2.6-2.7 (т, IH), 2.8-2.9 (т, IH), 3.3-3.4 (т, 2Н), 3.4-3.8 (т, 10Н); Масспектър: М+Н* 229.
[36] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 659 и 661.
(28)-1-(2-хидроксиетил)-2-(4-метилпиперазин-1-илкарбонил) ( пиролидин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, подобен на описания в забележка [33] w непосредствено по-горе, 1-трет-бутоксикарбонил)-Ь-пролин взаимодейства с 1-метилпиперазин, при което се получава (2S)-l-TpeTбутоксикарбонил)-2-(4-метилпиперазин-1 -илкарбонил)пиролидин от който се отстранява защитната група и взаимодейства с 2-бромоетанол. Така се получава желаното изходно вещество; NMR спектър: (CDCI3)
1.7-2.05 (ш, 4Н), 2.1-2.25 (m, 1Н), 2.32 (s, ЗН), 2.35-2.5 (m, 4Н), 2.6-2.7 (т, IH), 2.8-2.9 (т, IH), 3.3-3.7 (т, 8Н), 4.15 (br s, 1Н); Масспектър: M+H* 242.
[37] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 630 и 632.
187 (2S)-1 -(2-хидроксиетил)-2-(пиролидин-1 -илкарбонил) пиролидин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, подобен на описания в забележка [33] непосредствено по-горе, 1-трет-бутоксикарбонил)-Ь-пролин взаимодейства с пиролидин, при което се получава (28)-1-(трет-бутоксикарбонил)-2-(пиролидин-1-илкарбонил)пиролидин, от който се отстранява защитната група и взаимодейства с 2-бромоетанол. Така се получава желаното изходно вещество; NMR спектър: (CDCI3) 1.7-2.05 (m, 8Н), 2.1-2.3 (т, 1Н), 2.4-2.5 (т, 1Н), 2.55-2.7 (т,
1Н), 2.8-2.9 (т, 1Н), 3.2-3.3 (т, 2Н), 3.4-3.7 (т, 5Н), 4.1 (br s, 1Н); Масспектър: М+Н4- 213.
[38] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4 644 и 646.
(2S)-1-(2-хидроксиетил)-2-пиперидинокарбонилпиролидин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, подобен на описания в забележка [33] непосредствено по-горе, 1-трет-бутоксикарбонил)-Ь-пролин взаимодейства с пиперидин, при което се получава (2S)-l-TpeTбутоксикарбонил)-2-пиперидинокарбонилпиролидин, от който се W отстранява защитната група и взаимодейства с 2-бромоетанол. Така се получава желаното изходно вещество; NMR спектър: (CDCI3) 1.5-1.9 (m, 10Н), 1.9-2.0 (т, 1Н), 2.1-2.2 (т, 1Н), 2.4-2.5 (т, 1Н), 2.55-2.65 (т, 1Н), 2.8-2.9 (т, 1Н), 3.3-3.7 (т, 6Н), 4.3 (br s, 1Н) ; Масспектър: М+Н* 227.
[39] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4 547 и 549.
(2К)-1-(2-хидроксиетил)-2-метилпиролидин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
188
Смес от (2К)-2-метилпиролидин (0.853 g), 2-бромоетанол (1.1 ml), калиев карбонат (2.8 g) и ацетонитрил (10 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 18 часа. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Полученият остатък се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 49:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава (2Я)-1-(2-хидроксиетил)2-метилпиролидин (0.35 g); NMR спектър: (CDC13) 1.1 (d, ЗН), 1.3-1.5 (m, IH), 1.6-1.8 (m, ЗН), 1.95 (m, IH), 2.15 (m, IH), 2.28 (m, IH), 2.4-2.5 (m, IH), 2.95-3.05 (m, IH), 3.2 (m, IH), 3.5-3.8 (m, 2H); Масспектър: M+H4-130.
[40] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+ТГ 577 и
579.
(2 S)-1 -(2-хидроксиетил)-2-метоксиметилпиролидин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, подобен на описания в забележка [39] непосредствено по-горе, (28)-2-метоксиметилпиролидин взаимодейства с 2-бромоетанол, при което се получава (28)-1-(2-хидроксиетил)-2-метоксиметилпиролидин; NMR спектър: (CDC13) 1.5-1.65 (m, IH), 1.65-1.8 (m, 2H), 1.8-2.0 (m, 2H), 2.3 (m, IH), 2.6 (m, IH), 2.8 (m, IH), 2.95-3.05 (m, IH), 3.17 (m, IH), 3.3 (t, IH), 3.35 (t, IH), 3.37 (s, 3H),
3.5-3.7 (m, 2H).
[41] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 557 и 559.
[42] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+рГ 527 и 529.
[43] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 527 и 529.
189 [44] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 533 и 535.
[45] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-М-метилпролинамид се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н+ 600 и 602.
[46] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-2-морфолинокарбонилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните г,. данни: Масспектър: М+Н4 658 и 660.
[47] (2S)-1 -(2-Хидроксиетил)-2-(4-метилпиперазин-1 -илкарбонил)пиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4 671 и 673.
[48] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-2-(пиролидин-1-илкарбонил) пиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н+ 642 и 644, [49] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-2-пиперидинокарбонилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4 656 и 658.
[50] (28)-1-(2-Хидроксиетил)пролинамид се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4 588 и 590.
[51] (2И.)-1-(2-Хидроксиетил)-2-метилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна
190 температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н+ 557 и 559.
[52] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-2-метоксиметилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н+ 587 и 589.
[53] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 537 и 539.
[54] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 537 и 539.
[55] Реагиращите вещества са 5-[Л-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин4-илокси]-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7хидроксихиназолин и изопропанол. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. След това се прибавя 6М разтвор на хлороводород в диетилетер и реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с етилацетат и диетилетер и се суши. Така се получава желаният продукт, 4-(6-хлоро-2,3-метилен-диоксианилино)7-изопропокси-5пиперидин-4-илоксихиназолин ; NMR спектър: (CDC13) 1.4 (d, 6Н), 1.8-
1.9 (ш, 2Н), 2.25 (m, 2Н), 1.75-1.85 (т, 2Н), 3.1-3.2 (т, 2Н), 4.7 (т, 1Н),
4.72 (т, 1Н), 6.05 (s, 2Н), 6;5 (d, 1Н), 6.7 (d, 1Н), 6.82 (d, 1Н), 6.98 (d, 1Н), 8.5 (s, 1Н), 9.32 (s, 1Н); Масспектър: М-НГ 457 и 459.
5-[Л-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]-4-(6-хлоро2,3-метилендиоксианилино)-7-хидроксихиназолин, използван като изходно вещество, е описан в пример 35 тук по-долу.
[56] Реагиращите вещества са 5-[Л-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин4-илокси]-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидроксихиназолин и етанол. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. След това 6М разтвор на хлороводород в
191 ч·*·
диетилетер се прибавя и реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с етилацетат и диетилетер и се суши. Така се получава желаният продукт, 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)7-етокси-5-пиперидин4-илоксихиназолин; NMR спектър: (CDC13) 1.45 (t, ЗН), 1.7-1.9 (m, 2Н),
2.1- 2.25 (т, 2Н), 2.7-2.8 (т, 2Н), 3.05-3.2 (т, 2Н), 4.12 (q, 2Н), 4.6 (т, 1Н), 6.02 (s, 2Н), 6.48 (d, 1Н), 6.7 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 6.92 (d, 1Н), 8.5 (s, 1Н), 9.3 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 443 и 445.
[57] Реагиращите вещества са 5-[Н-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7хидроксихиназолин и изобутанол. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. След това 6М разтвор на хлороводород в диетилетер се прибавя и реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с етилацетат и диетилетер и се суши. Така се получава желаният продукт, 4(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)7-изобутокси-5-пиперидин-4-илоксихиназолин; NMR спектър: (CDCI3) 1.05 (d, 6Н), 1.8-1.9 (m, 2Н),
2.12 (т, 1Н), 2.2-2.3 (т, 2Н), 2.75-2.9 (т, 2Н), 3.1-3.2 (т, 2Н), 4.85 (d, 2Н), 4.65 (т, 1Н), 6.05 (s, 2Н), 6.5 (d, 1Н), 6.7 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 6.95 (d, 1Н), 8.5 (s, 1Н), 9.32 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 471 и 473.
[58] Реагиращите вещества са 5-[№(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7хидроксихиназолин и 2-флуороетанол. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. След това 6М разтвор на хлороводород в диетилетер се прибавя и реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с етилацетат и диетилетер и се суши. Така се получава желаният продукт, 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(2-флуороетокси)-5пиперидин-4-илоксихиназолин; NMR спектър: (CDCI3) 1.8-2.0 (m, 2Н),
2.2- 2.3 (т, 2Н), 2.. 8-2.9 (т, 2Н), 3.1-3.3 (т, 2Н), 4.3 (т, 1Н), 4.4 (т, 1Н), 4.7 (т, 1Н), 4.8 (т, 1Н), 4.9 (т, 1Н), 6.08 (s, 2Н), 6.6 (d, 1Н), 6.75
192 (d, 1H), 6.82 (d, 1H), 7.0 (d, 1H), 8.55 (s, 1H), 9.35 (s, 1H) ; Масспектър: M+H+ 461 и 463.
[59] (2R, 5К)-1-(2-Хидроксиетил)-2, 5-диметоксиметилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол. Една порция от него се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк, сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.6-1.7 (m, 4Н), 1.9-2.1 (m, 2Н), 2.22 (m, 2Н), 3.15-3.5 (m, 8Н), 3.33 (s, 6Н), 3.6 (m, 2Н), 4.08 (m, 2Н), 4.12 (m, 2Н), 4.75 (m, 1Н), 6.05 (s, 2Н), 6.58 (d, 1Н), 6.7 (d, 1Н), 6.9 (d, 1Н), 6.95 (m, 1Н), 8.1 (d, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 9.75 (s, 1Н); Масспектър: М+Н 567.
[60] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 24:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Полученият продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4 503.
[61] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използват смеси с повишаваща се полярност на метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Полученият продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4- 473.
[62] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използват смеси с повишаваща се полярност на метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Полученият продукт има следните данни: Масспектър: M+WH4 473.
[63] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-Я-метилпролинамид се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна
193 температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н+ 536.
[64] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-2-морфолинокарбонилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4” 592.
[65] (2S)-1 -(2-Хидроксиетил)-2-(4-метилпиперазин-1 -илкарбонил)пиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+ЬГ 605.
[66] (2 S)-1 -(2-Хидроксиетил)-2-(пиролидин-1 -илкарбонил)пиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4- 576.
[67] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-2-пиперидинокарбонилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4- 590.
[68] (28)-1-(2-Хидроксиетил)пролинамид се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: M+WH4” 522.
[69] (2К)-1-(2-Хидроксиетил)-2-метилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4- 493.
[70] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-2-метоксиметилпиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 3 часа. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н4- 523.
194 [71] Реагиращите вещества са 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин и 1-(третбутоксикарбонил)4-(3-хидроксипропил)пиперазин и реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. След това трифлуорооцетна киселина (1 ml) се прибавя и сместа се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под наситен метанолен разтвор на амоняк (1 ml). Метиленхлорид се прибавя и сместа се филтрува. Филтратът се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 97:3 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се обработва с 6М разтвор на ζ* хлороводород в диетилетер. Утайката се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава дихидрохлоридната сол (0.11 g) на желания продукт, порция от който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.1 (m, 4Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 2.3-2.5 (m, 4Н), 2.55 (m, 2Н), 2.91 (m, 4Н), 3.65 (m, 2Н), 4.05 (m, 2Н), 4.15 (m, 2Н), 4.8 (m, IH), 6.06 (s, 2H), 6.5 (d, IH), 6.72 (d, IH), 6.84 (d, IH), 6.97 (d, IH),
8.5 (s, IH), 9.26 (s, IH); Масспектър: M+H 542 и 544.
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5-тетраW хидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 7-бензилокси-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5тетрахидропиран4-илоксихиназолин (пример 17 [34], 0.2 g) и трифлуорооцетна киселина (2 ml) се бърка и загрява до 80°С за 6 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под 6М разтвор на хлороводород в диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Твърдото вещество се обработва с наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува, филтратът се изпарява и остатъкът се стрива под метиленхлорид. Така полученото твърдо вещество се промива с метиленхлорид и се суши
195 под вакуум. Така се получава 4-(6-хлоро-2,Зметилендиоксианилино)-7хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.17 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.8-1.9 (m, 2Н), 2.05-2.2 (m, 2Н), 3.5-3.6 (m, 2Н),
3.8-3.9 (m, 2Н), 4.95 (m, IH), 6.08 (s, 2H), 6.7 (d, IH), 6.8 (d, IH), 6.95 (d, IH), 7.05 (d, IH), 8.35 (s, 2H), 9.32 (s, IH), 10.8 (br s, IH); Масспектър: М-Н+414и416.
-трет-бутоксикарбонил)-4-(3-хидроксипропил)пиперазин, използван като изходно вещество се получава, като се използва аналогичен метод на описания в Европейска патентна заявка No. 0388309:
Смес от 3-бромопропанол (25 ml), 1-(трет-бутоксикарбонил)W пиперазин (29 ml), калиев карбонат (83 g) и етанол (200 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 20 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се филтрува. Филтратът се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Получената смес се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез дестилиране, при което се получава желаното изходно вещество като масло.
[72] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол на продукта, порция от който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.1 (m, 4Н), 2.15-2.3 (т, 2Н), 2.28 (s, ЗН), 2.4-2.7 (т, 10Н), 3.6-3.7 (т, 2Н), 4.0-4.1 (т, 2Н), 4.15 (т, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 6.05 (s, 2Н), 6.5 (d, 1Н), 6.72 (d, 1Н), 6.83 (d, 1Н),
6.97 (d, 1Н), 8. 52 (s, 1Н), 9.26 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 556 и 558.
[73] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол на продукта, порция от който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават
196 следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.05 (m, 2Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 2.31 (s, ЗН), 2.4-2.7 (m, 8Н), 2.87 (m, 2Н), 2.55-2.7 (m, 2Н), 3.954.05 (m, 2Н), 4.25 (m, 2Н), 4.75 (m, IH), 6.05 (s, 2H), 6.55 (d, IH), 6.72 (d, IH), 6.83 (d, IH), 6.97 (d, IH), 8. 52 (s, IH), 9.26 (s, IH); Масспектър: M+H4- 542 и 544.
[74] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол на продукта, порция от който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.4-1.5 (m, 2Н), 1.6-1.7 (m, 4Н),
1.9-2.05 (m, 2Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 2.5 (br s, 4Н), 2.82 (m, 2Н), 3.62 (m, 2Н), 4.05 (m, 2Н), 4.22 (m, 2Н), 4.75 (m, IH), 6.05 (s, 2H), 6.55 (d, IH),
6.71 (d, IH), 6.83 (d, IH), 6.97 (d, IH), 8.52 (s, IH), 9.27 (s, IH); Масспектър: M+H4- 527 и 529.
[75] Реагиращите вещества са 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин и N(трет-бутоксикарбонил)-4-(2-хидроксиетил)пиперидин (J. Med. Chem., 1994,37,2721) и реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. След това трифлуорооцетна киселина (1 ml) се прибавя и сместа се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под наситен метанолен разтвор на амоняк (1 ml). Метиленхлорид се прибавя и сместа се филтрува. Филтратът се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 97:3 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се обработва с 6М разтвор на хлороводород в диетилетер. Утайката се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава желаният продукт; NMR спектър: (DMSOd6H CF3CO2D) 1.35-
1.5 (m, 2Н), 1.75-1.95 (m, 5Н), 2.0-2.15 (m, 4Н), 2.8-2.95 (m, 2Н), 3.3 (d, 2Н), 3.55 (m, 2Н), 3.92 (m, 2Н), 4.25 (m, 2Н), 5.15 (m, IH), 6.14 (s, 2H),
197
6.94 (d, IH), 7.04 (d, IH), 7.13 (d, IH), 7.15 (s, IH), 8.84 (s, IH); Масспектър: M+H4 527 и 529.
[76] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. Реакционният продукт се обработва с 6М хлороводород в диетилетер, при което се получава дихидрохлоридната сол на продукта, порция от който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.9-2.1 (m, 2Н), 2.2-2.3 (m, 2Н),
3.6-3.7 (т, 2Н), 4.0-4.1 (т, 2Н), 4.42 (т, 2Н), 4.5 (т, 2Н), 4.8 (т, 1Н), 6.06 (s, 2Н), 6.56 (d, 1Н), 6.73 (d, 1Н), 6.9 (т, ЗН), 7.0 (d, 1Н), 8. 47 (d, 2Н), 8.54 (s, 1Н), 9.28 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 537 и 539.
[77] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 часа. За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.25-1.4 (m, 2Н), 1.5 (s, 9Н), 1.75-1.9 (ш, 2Н), 1.9-2.1 (т, ЗН), 2.2-2.3 (т, 2Н), 2.7-
2.8 (т, 2Н), 3.6-3.7 (т, 2Н), 3.95 (d, 2Н), 4.0-4.1 (т, 2Н), 4.1-4.3 (т, 2Н),
4.78 (т, 1Н), 6.08 (s, 2Н), 6.5 (d, 1Н), 6.75 (d, 1Н), 6.82 (d, 1Н), 6.97 (d, 1Н), 8.52 (s, 1Н), 9.28 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 613 и 615.
[78] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.6-
1.75 (m, 4Н), 1.75-1.9 (т, 6Н), 2.0-2.2 (т, 4Н), 2.55 (т, 4Н), 2.65 (т, 2Н),
4.15 (т, 2Н), 5.0 (т, 1Н), 6.02 (s, 2Н), 6.5 (d, 1Н), 6.65 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 6.9 (т, 1Н), 8.12 (d, 1Н), 8.58 (s, 1Н), 8.8 (s, 1Н) ; Масспектър: М+Н4 477.
[79] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.65-1.8 (ш, 4Н), 1.9 (ш, 2Н), 2.0-2.2 (m, 8Н), 2.3 (s, ЗН), 2.3-2.7 (т, 6Н),
4.15 (t, 2Н), 5.0 (т, 1Н), 6.02 (s, 2Н), 6.5 (s, 1Н), 6.65 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 6.92 (т, 1Н), 8.15 (d, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 9.8 (s, 1Н) ; Масспектър: М+Н4 506.
[80] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDC13)
198
r Ш.
1.65-1.8 (m, 2H), 1.8-1.95 (m, 2H), 1.95-2.2 (m, 4H), 2.3 (s, ЗН), 2.4-2.6 (m, 4H), 2.6-2.8 (m, 4H), 2.9 (m, 2H), 4.2 (m, 2H), 5.0 (m, IH), 6.0 (s, 2H),
6.52 (d, IH), 6.65 (d, IH), 6.8 (d, IH), 6.9 (m, IH), 8.15 (d, IH), 8.6 (s, IH),
9.8 (s, IH); Масспектър: M+WH* 492.
[81] Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.6-
1.7 (m, 6Н), 1.7-1.8 (m, 2Н), 1.8-1.95 (т, 2Н), 2.0-2.2 (т, 4Н), 2.55 (br s, 4Н), 2.82 (т, 2Н), 4.22 (т, 2Н), 5.0 (т, 1Н), 6.02 (s, 2Н), 6.52 (s, 1Н),
6.65 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 6.9 (т, 1Н), 8.15 (d, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 9.8 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 477.
[82] (28)-1-(2-Хидроксиетил)-2-(4-метилпиперазин-1-илкарбонил)пиролидин се използва като изходно вещество и реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. Реакционният продукт има следните данни: Масспектър: М+Н* 589.
[83] М-трет-Бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметанол се използва като изходно вещество. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. След това 6М разтвор на хлороводород в диетилетер (2 ml) се прибавя и реакционната смес се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се разрежда с метиленхлорид (10 ml).и наситен метанолен разтвор на амоняк (3 ml) се прибавя. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 50:47:3 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.25-1.42 (m, 2Н), 1.6-1.7 (т, 4Н), 1.8-2.0 (т, ЗН), 2.0-
2.2 (т, 4Н), 2.7 (т, 2Н), 3.15 (d, 2Н), 3.95 (d, 2Н), 5.05 (т, 1Н), 6.02 (s, 2Н), 6.5 (d, 1Н), 6.65 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 6.9 (т, 1Н), 8. 15 (d, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 8.8 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 463.
[84] 1-трет-Бутоксикарбонил)-4-(3-хидроксипропил)пиперазин се използва като изходно вещество. Реакционната смес се бърка при стайна температура за 1 час. След това 6М разтвор на хлороводород в
199 <· диетилетер (2 ml) се прибавя и реакционната смес се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се разрежда с метиленхлорид (10 ml) и наситен метанолен разтвор на амоняк (3 ml) се прибавя. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 50:47:3 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Реакционният продукт има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.1 (m, 2Н), 1.8-1.95 (m, 2Н), 1.95-2.2 (m, 6Н), 1.9 (br s, 4Н), 1.95 (m, 2Н), 2.9 (m, 4Н), 4.15 (m, 2Н), 5. 0 (m, 1 Η), 6.02 (s, 2Η), 6.5 (d, 1Н), 6.65 (d, 1H), 6.8 (d, 1H), 6.9 (m, 1H), 8.12 (d, 1H), 8.6 (s, 1H), 8.8 (s, 1H); Масспектър: M+H* 492.
Пример 15
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 5, подходящият 4-хлорохиназолин взаимодейства с подходящия анилин в присъствието на хлороводород, при което се получават дихидрохлоридните соли на съединенията, описан в таблица IV, порция от всяка от тях се превръща в свободната база.
'W*·
Таблица IV
No.& заб. (R1)™ Q1 Λ
[1] 7-метокси пиперидин-4-ил- метил 2-бромо-5-метокси
[2] 7-метокси пиперидин-4-ил- метил 2-хлоро-5-метокси
[3] 7-метокси пиперидин-4-ил- метил 2,5-диметокси
200
[4] 7-метокси пиперидин-4-ил- метил 2,5-дихлоро
[5] 7-метокси пиперидин-4-ил- метил 2,3-метилен- диокси
[6] 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 2,5-дихлоро
Р] 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 2-бромо-5-хлоро
[8] 7-бензилокси пиперидин-4-ил 2-бромо-5-метокси
[9] 6-метокси N-метилпиперидин-4-ил 2-хлоро-5-метокси
[Ю] 7-[3-(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси] 4-тетрахидропиранил 2,4-дихлоро-5- метокси
[И] 6- [3 -(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси] 4-тетрахидро- пиранил 2-хлоро-5-метокси
[12] 6- [3 -(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси] 4-тетрахидропиранил 2,5-дихлоро
[13] 6-[3-(4-метилпипера- зин-1 -ил)пропокси] 4-тетрахидропиранил 2-бромо-5-метокси
[14] 7- [3 -(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси] 4-тетрахидропиранил 4- хлоро-2-флуоро- 5- метокси
[15] 7- [3 -(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси] 4-тетрахидро- пиранил 4-бромо-2-флуоро
[16] 7- [3 -(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси] 4-тетрахидропиранил 2-пиролидин-1 -ил- 5-метокси
[17] 7-[3-(4-метилпиперазин-1 -ил)пропокси] 4-тетрахидропиранил 2,3-метилен- диокси
[18] 7-бензилокси N-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-ил 6-хлоро-2,3метилендиокси
[19] 7-хидрокси циклопентил 2,3-метилен- диокси
201
Забележки [1] Реагиращите вещества са 5-[Н-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4-хлоро-7-метоксихиназолин и 2-бромо-5-метоксианилин хидрохлорид и реакционната смес се загрява до 80°С за 2 часа. Втора порция от 6М хлороводород в изопропанол (0.06 ml) се прибавя и реакционната смес се загрява до 80°С за още 4 часа. Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол, порция от който се превръща в свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.3 (m, 2Н), 1.9 (d, 2Н), 2.3 (m, IH), 2.68 (m, 2H), 3.12 (d, 2H),
3.85 (s, ЗН), 3.95 (s, ЗН), 4.15 (d, 2H), 6.52 (d, IH), 6.62 (m, IH), 6.88 (s, IH), 7.5 (d, IH), 8.22 (d, IH), 8.6 (s, IH), 8.9 (s, IH); Масспектър: Μ+ΕΓ 473 и 475.
5-[Ъ1-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4-хлоро- I
7-метоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Диетилазодикрабоксилат .(3.85 ml) се прибавя на капки при разбъркване към смес от 5-хидрокси-7-метокси-3-пивалоилоксиметил-
3,4-дихидрохиназолин-4-он (5 g), бутоксикарбонил)пиперидин-4- илметанол (4.2 g), трифенилфосфин (6.4 g) и метиленхлорид (50 ml) която е била охладена до 10°С. Сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Получената смес се изсипва в колона на силикагел и се елюира със смеси с повишаваща се полярност на метиленхлорид и етилацетат. Така полученият продукт се разтваря в наситен метанолен разтвор на амоняк (250 ml) и се прибавя твърд натриев хидроксид (0.65 g). Получената смес се бърка при стайна температура за 30 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използват смеси с повишаваща се полярност на метиленхлорид и етилацетат и след това метиленхлорид, етилацетат и метанол като елуент. Така полученият продукт се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се
202 суши под вакуум. Така се получава 5-[Ν-(τρβτбутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-7-метокси-3,4дихидрохиназолин-4-он (3.4 g); NMR спектър: (CDC13) 1.3-1.4 (m, 2Н),
1.46 (s, 9Н), 1.95 (d, 2Н), 2.15 (m, 1Н), 2.35 (t, 2H), 3.9 (s, 3H), 3.9 (m, 2H), 4.15 (br s, 2H), 6.45 (d, 1H), 6.75 (d, 1H), 7.93 (s, 1H), 11.0 (br s, 1H); Масспектър: M+H 390.
Смес от порция (2.9 g) на така полученото вещество, трифенилфосфин (5.3 g), тетрахлорометан (3 ml) и 1,2-дихлороетан (50 ml) се бърка и загрява до 70°С за 2.5 часа. Сместа се изсипва в силикагел и се елюира със смеси с повишаваща се полярност на метиленхлорид и етилацетат. Така полученият материал се стрива под диетилетер. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши. Така се получава 5-[Л-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4хлоро-7-метоксихиназолин (1.9 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.35-1.5 (m, 2Н), 1.45 (s, 9Н), 1.92 (d, 2Н), 2.15 (m, 1Н), 2.8 (t, 2H), 3.95 (d, 2H), 3.97 (s, ЗН), 4.2 (br s, 2H), 6.6 (d, 1H), 6.98 (d, 1H), 8.82 (s, 1H).
[2] Реагиращите вещества са 5-[Л-трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4-хлоро-7-метоксихиназолин и 2-хлоро-5метоксианилин и реакционната смес се загрява до 80°С за 2 часа. Втора порция от 6М хлороводород в изопропанол (0.06 ml) се прибавя и реакционната смес се загрява до 80°С за още 4 часа. Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол, порция от която се превръща в свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.3-1.4 (m, 2Н), 1.92 (d, 2Н), 2.3 (т, 1Н), 2.7 (t, 2Н), 3.2 (d, 2Н),
3.85 (s, ЗН), 3.95 (s, ЗН), 4.15 (d, 2Н), 6.52 (s, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 6.9 (s, 1Н), 7.32 (d, 1Н), 8.4 (s, 1Н), 8.62 (s, 1Н), 10.2 (s, 1Н); Масспектър: М+Н 429 и 431.
[3] Реагиращите вещества са 5-р4-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4-хлоро-7-метоксихиназолин и 2,5-диметоксианилин и реакционната смес се загрява до 80°С за 2 часа. Реакционната смес се изпарява и остатъкът се разтваря в
203 метиленхлорид (1 ml). Трифлуорооцетна киселина (1 ml) се прибавя и сместа се бърка при стайна температура за 15 минути. Получената смес се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и 1N воден разтвор на натриев хидроксид. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се разтваря в изопропанол (1 ml) и се прибавя 6М хлороводород в изопропанол (0.1 ml). Получената утайка се отделя, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава желаният продукт като дихидрохлоридна сол, порция от който се превръща в свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.3-1.5 (m, 2Н), 1.95 (d, 2Н), 2.25 (m, 1Н), 2.7 (m, 2H),
3.2 (d, 2H), 3.84 (s, ЗН), 3.92 (s, ЗН), 3.93 (s, ЗН), 4.1 (d, 2H), 6.5 (s, 1H),
6.6 (m, 1H), 6.9 (m, 2H), 8.52 (d, 1H), 8.6 (s, 1H), 10.15 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 425.
[4] Реагиращите вещества са 5-[М-трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4-хлоро-7-метоксихиназолин и 2,5-дихлороанилин и реакционната смес се загрява до 80°С за 2 часа. Реакционната смес се изпарява и остатъкът се разтваря в метиленхлорид (1 ml). Трифлуорооцетна киселина (1 ml) се прибавя и сместа се бърка при стайна температура за 15 минути. Получената смес се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и 1N воден разтвор на натриев хидроксид. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и метанол като елуент. Така полученият материал се разтваря в изопропанол (1 ml) и се прибавя 6М хлороводород в изопропанол (0.1 ml). Получената утайка се отделя, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава желаният продукт като дихидрохлоридна сол, порция от който се превръща в свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.25-1.4 (m, 2Н), 1.9 (d, 2Н), 2.25 (m, 1Н), 2.65 (m, 2H),
3.15 (d, 2H), 3.95 (s, ЗН), 4.12 (d, 2H), 6.55 (d, 1H), 6.9 (d, 1H), 7.05 (m,
204
1Н), 7.35 (d, 1H), 8. 6 (s, 1H), 8. 87 (d, 1H), 10.09 (br s, 1H); Масспектър: М+ЬГ 433 и 435.
[5] Реагиращите вещества са 5-[Ь1-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4-хлоро-7-метоксихиназолин и 2,3-метилендиоксианилин и реакционната смес се загрява до 80°С за 2 часа. Реакционната смес се изпарява и остатъкът се разтваря в метиленхлорид (1 ml). Трифлуорооцетна киселина (1 ml) се прибавя и сместа се бърка при стайна температура за 15 минути. Получената смес се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и 1N воден разтвор на натриев хидроксид. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се разтваря в изопропанол (1 ml) и се прибавя 6М хлороводород в изопропанол (0.1 ml). Получената утайка се отделя, промива се с изопропанол и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава желаният продукт като дихидрохлоридна сол, порция от който се превръща в свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.25-1.4 (m, 2Н), 1.85 (d, 2Н), 2.2 (т, 1Н), 2.65 (т, 2Н), 3.2 (d, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.02 (d, 21, 6.0 (s, 2Н), 6.48 (d, 11-1), 6.62 (d, 1Н), 6.85 (d, 1H), 6.9 (m, 1H), 8.07 (d, 1H), 8.58 (s, 1H), 9.6 (s, 1H) ; Масспектър: М+ЬГ 409.
[6] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.35 (т, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.85 (т, 2Н), 3.92 (s, ЗН), 4.5 (т, 1Н), 6.55 (d, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.03 (т, 1Н), 7.3 (d, 1Н),
8.6 (s, 1Н), 8.85 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4- 433 и 435.
[7] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.15-2.3 (т, 4Н), 2.28 (s, ЗН), 2.85 (т, 2Н), 3.92 (s, ЗН), 4.5 (т, 1Н), 6.5 (s, 1Н), 6.85 (s, 1Н), 7.0 (т, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 8.35 (s, 1Н), 8.55 (s, 1Н), 9.7 (s, 1Н); Масспектър: М+Н 477,479 и 481.
[8] Реагиращите вещества са 7-бензилокси-5-|Н-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]-4-хлорохиназолин и 2-бромо-5метоксианилин хидрохлорид и реакционната смес се загрява до 80°С за
205 часа. Втора порция от 6М хлороводород в изопропанол (0.06 ml) се прибавя и реакционната смес се загрява до 80°С за още 4 часа. Реакционният продукт се получава като дихидрохлоридна сол, порция от който се превръща в свободната база, която има следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.25 (d, 2Н), 2.8 (m, 2Н), 3.22 (m, 2Н), 3.78 (s, ЗН), 4.6 (m, IH), 5.12 (s, ЗН), 6.58 (m, 2H), 6.9 (d, IH), 7.25-7.5 (m, 5H), 7.89 (d, IH), 8.5 (s, IH), 9.6 (s, IH); Масспектър: M+lT 535 и 537.
7-бензилокси-5-р\1-трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]4-хлорохиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 5,7-дибензилокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (2 g), магнезиев бромид (1 g) и пиридин (10 ml) се бърка и загрява до 120°С за 20 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря в смес от вода (20 ml) и ледена оцетна киселина (4 ml) и се бърка за 10 минути. Получената утайка се отделя, промива се с вода и се суши под вакуум над фосфорен пентаоксид при 50 С. Така се получава 7-бензилокси-5хидрокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.5 g); NMR спектър: (DMSOdg)
5.22 (s, 2Н), 6.5 (d, IH), 6.7 (d, IH), 7.3-7.5 (m, 5H), 8.05 (s, IH) ; Масспектър: M+H4- 269.5.
Така полученият материал се прибавя на порции при разбъркване към суспензия на натриев хидрид (60%-на дисперсия в минерално масло, 0.46 g; промива се с пентан) в DMF (15 ml), която се охлажда до 0°С. Сместа се бърка при стайна температура за 30 минути. Получената смес се охлажда при 0°С, прибавя се хлорометилпивалат (1.2 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се изсипва във вода (70 ml), съдържаща оцетна киселина (4 ml) и получената утайка се отделя и се суши под вакуум. Така полученият материал се разтваря в метиленхлорид и органичният разтвор се суши над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се стрива под пентан и полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Така се получава 7206 бензилокси-5-хидрокси-3-пивалоилоксиметил-3,4-дихидрохиназолин4-он (1.95 g); NMR спектър: (CDC13) 1.2 (s, 9H), 5.12 (s, 2H), 5.88 (s, 2H), 6.58 (d, IH), 6.72 (d, IH), 7.3-7.5 (m, 5H), 8.15 (s, IH), 11.32 (s, IH); Масспектър: M+H* 383.
Така полученият материал взаимодейства с N-третбутоксикарбонил)-4-хидроксипиперидин, като се използва аналогичен метод на описания в първия параграф на забележка [1] непосредствено по-горе, който се отнася до получаването на изходни вещества. Така се получава 7-бензилокси-5-Щ-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4илокси]-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.4 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.5 (s, 9Н), 1.82 (m, 4Н), 3.52 (m, 2Н), 3.7 (m, 2Н), 4.65 (m, IH), 5.2 (s, 2H),
6.6 (d, Ш), 6.9 (d, IH), 7.3-7.5 (m, 5H), 7.92 (s, IH), 10.56 (br s, IH) ; Масспектър: M+H4-452.6.
Смес от така полученото вещество, трифенилфосфин (1.66 g), тетрахлорометан (0.92 ml) и 1,2-дихлороетан (40 ml) се бърка и загрява до 70°С за 1.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:1 смес от метиленхлорид и етилацетат като елуент. Така се получава 7бензилокси-5-Щ-трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]-4-хлорохиназолин (1.1 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.5 (s, 9Н), 1.98 (m, 4Н), 3.5-
3.7 (m, 4Н), 4.75 (m, IH), 5.2 (s, 2H), 6.7 (d, IH), 7.08 (d, IH), 7.32-7.52 (m, 5H), 8.82 (s, IH); Масспектър: M+H4 470.
[9] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCb) 1.95-2.15 (m, 6Н), 2.25 (s, ЗН), 2.85 (br s, 2Н), 3.87 (s, ЗН), 4.02 (s, ЗН), 4.45 (т, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 7.35 (d, 1Н), 7.55 (d, 1Н), 7.7 (d, 1Н), 8. 5 (d, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 10.45 (br s, 1Н); Масспектър: M+H* 429 и 431.
4-хлоро-6-метокси-5-(Н-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Разтвор на железен(П) сулфат хептахидрат (99 g) във вода (410 ml), който е бил загрят до 70°С се прибавя към смес от 2-бензилокси-Зметокси-6-нитробензоена киселина (Bull. Soc. Chim. France, 1965, 1417;
207
15.5 g) и концентриран воден разтвор на амониев хидроксид (370 ml), който се загрява до 70°С. Получената смес се загрява под обратен хладник за 30 минути. Сместа се филтрува и базичността на филтрата се регулира на pH 8 чрез прибавяне на 2N солна киселина и след това филтратът се подкислява до pH 4 чрез прибавяне на 1М воден разтвор на лимонена киселина. Сместа се разпределя между етилацетат и вода. Органичната фаза се промива с вода и със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава 6-амино-2бензилокси-3-метоксибензоена киселина (12.15 g); NMR спектър: (CDC13) 3.9 (s, ЗН), 5.22 (s, 2Н), 6.5 (d, IH), 7.05 (d, IH), 7.35-7.55 (m, 5H): Масспектър: M+H4 274.
Смес от така полученото вещество, триазин (3.6 g), пиперидин (3 ml) и етанол (275 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 16 часа. Сместа се охлажда до стайна температура. Утайката се изолира, промива се с етанол и с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава 5-бензилокси-6-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (10.3 g); NMR спектър: (CDC13) 3.9 (s, ЗН), 5.15 (s, 2Н), 7.2-7.45 (m, 4Н), 7.5 (d, IH), 7.62 (d, 2H), 7.8 (s, IH), 11.1 (br s, IH); Масспектър: М+Н* 283.
Разтвор на порция (5 g) от така полученото вещество в трифлуорооцетна киселина (50 ml) се бърка при стайна температура за 30 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря във вода, разтвор се базифицира до pH 8.5 чрез прибавяне на натриев бикарбонат. Получената утайка се отделя, промива се с вода и се суши под вакуум при 50°С над фосфорен пентаоксид. Така се получава 5хидрокси-6-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (3.4 g); NMR спектър: (DMSOd6) 3.85 (s, ЗН), 7.12 (d, IH), 7.52 (d, IH), 7.98 (s, IH), 11.89 (s, IH); Масспектър: M+H+ 193.
Така полученият материал се прибавя при разбъркване към суспензия на натриев хидрид (1.59 g на а 60%-на дисперсия в минерално масло, което е промито с пентан) в DMF (18 ml), която се охлажда до 0°С. Сместа се бърка при стайна температура за 30 минути.
208
Сместа се охлажда до 0°С и се прибавя на капки хлорометилпивалат (4.1 ml). Сместа се бърка при стайна температура за 1.5 часа. Получената утайка се отделя, промива се с вода и се суши през нощта под вакуум. Твърдото вещество се разтваря в метиленхлорид и разтворът was суши се над магнезиев сулфат. Разтворът се изпарява и остатъкът се стрива под пентан. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Така се получава 5-хидрокси-6-метокси3-пивалоилоксиметил-3,4-дихидрохиназолин-4-он (4.6 g); NMR спектър: (CDCl3) 1.25 (s, 9Н), 4.0 (s, ЗН), 5.9 (s, 2Н), 7.2 (d, 1Н), 7.38 (d, 1H), 8.08 (s, 1H), 11.5 (s, 1H); Масспектър: M+H* 307.
Разтвор на ди-трет-бутилазодикрабоксилат (1.75 g) в метиленхлорид (3 ml) се прибавя при разбъркване към смес от 5-хидрокси-6метокси-3-пивалоилоксиметил-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.55 g), трифенилфосфин (1.99 g), 4-хидрокси1-метилпиперидин (0.75 g) и метиленхлорид (12 ml), която е била охладена до 5°С. Сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се бърка в наситен метанолен разтвор на амоняк за 48 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се промива с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава 6-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.92 g); NMR спектър: (DMSOde) 1.7-1.9 (m, 4Н), 1.95 (t, 2Н), 2.15 (s, ЗН), 2.7 (m, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 4.08 (m, 1Н), 7.4 (d, 1H), 7.6 (d, 1H), 7.85 (s, 1H), 11.8 (br s, 1H); Масспектър: M+H* 290.
Смес от порция (0.3 g) на така полученото вещество, трифенилфосфин (0.54 g), тетрахлорометан (0.3 ml) и 1,2-дихлороетан (13 ml) се бърка и загрява до 70°С за 2.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 10:9:1 смес от етилацетат, метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава 4-хлороб
209 метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин (0.22 g); NMR спектър: (CDC13) 1.82-2.1 (m, 6H), 2.25 (s, 3H), 2.85 (m, 2H), 4.0 (s, 3H),
4.4 (m, 1H), 7.7 (d, 1H), 7.8 (d, 1H), 8.82 (s, 1H).
[10] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.02 (m, 4Н), 2.2 (d, 2Н), 2.4 (s, ЗН), 2.5-2.8 (m, 10Н), 3.55 (t, 2H), 3.95 (s, ЗН), 4.05 (m, 2H), 4.1 (t, 2H), 4.7 (m, 1H), 6.55 (d, 1H), 6.82 (d, 1H), 7.4 (s, 1H), 8.35 (s, 1H), 8.55 (s, 1H), 9.82 (s, 1H); Масспектър: M+H 576 и 578.
4- хлоро-7-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5»тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
5- Хидрокси-7-метокси-3-пивалоилоксиметил-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.61 g) взаимодейства с 4-хидрокситетрахидропиран (0.23 ml), като се използва аналогичен метод на описания в първия параграф на забележка [1] непосредствено по-горе, който се отнася до получаването на изходни вещества. Така се получава 7-метокси-5тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.3 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.6-1.75 (m, 2Н), 1.9-2.0 (m, 2Н), 3.52 (m, 2Н), 3.85 (s, ЗН), 3.95 (m, 2Н), 4.75 (m, 1Н), 6.65 (d, 1H), 6.7 (m, 1H), 7.92 (s,1H).
Смес от 7-метокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (4 g), тиофенол (2.2 ml), калиев карбонат (3 g) и Nметилпиролидин-2-он (40 ml) се бърка и загрява до 200°С за 25 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се подкислява чрез прибавяне на 12N солна киселина (2 ml). Прибавя се метиленхлорид (5 ml). Получената утайка се отделя, промива се последователно с вода и диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава 7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (3.4 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.6-1.75 (m, 2Н), 1.9-2.0 (m, 2Н), 3.45-3.6 (m, 2Н), 3.8 (m, ЗН), 4.65 (m, 1Н), 6.5 (d, 1H), 6.65 (m, 1H), 7.92 (s, 1H), 10.4 (s, 1H), 11.5 (s, 1H); Масспектър: M+H4- 263.
210
Смес от 7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (3.2 g), пиридин (3.2 ml) и оцетен анхидрид (20 ml) се бърка и загрява до 100°С за 2 часа. Сместа се изпарява. Остатъкът се разтваря в смес от метанол и вода и се бърка при стайна температура за 2 часа. Сместа се изпарява до отстраняване на метанола и остатъчната водна фаза се суши чрез замръзване. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 19:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава 7-ацетокси-5тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (3.1 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.7 (m, 2Н), 1.92 (m, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 3.5 (m, 2Н), 3.9 (m, 2Н), 4.72 (m, IH), 6.95 (d, 2H), 7.98 (s, IH), 10.9 (br s, IH); Масспектър: M+H4- 305.
Смес от порция (1.2 g) на така полученото вещество, фосфорилхлорид (0.41 ml), ди-изопропилетиламин (1.74 ml) и 1,2дихлороетан (30 ml) се бърка и загрява до 80°С за 2.5 часа. Сместа се изпарява. Така полученият материал се разтваря в наситен метанолен разтвор на амоняк и се бърка за 2.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 97:3 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава 4-хлоро-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.5 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.8 (m, 2Н), 2.08 (m, 2Н),
3.6 (m, 2Н), 3.9 (m, 2Н), 4.9 (m, IH), 6.9 (d, 2H), 8.76 (s, IH); Масспектър: M+H+ 281 и 283.
Ди-трет-бутилазодикрабоксилат (0.65 g) се прибавя при разбъркване към смес от 4-хлоро-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин (0.5 g), трифенилфосфин (0.75 g), 1-(3-хидроксипропил)-4-метилпиперазин (0.34 g) и метиленхлорид (20 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 1.5 часа. Сместа се изсипва в колона на силикагел и се елюира първо с 49:1 смес от метиленхлорид и метанол, след това с 97:3 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Така се получава 4-хлоро-7- [3-(4-метилпиперазин4-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.54 g); NMR
211 спектър: (CDC13) 1.9-2.2 (m, 6H), 2.25 (s, ЗН), 2.32-2.68 (m, 10H), 3.68 (m, 2H), 4.05 (m, 2H), 4.15 (t, 2H), 4.72 (m, IH), 6.58 (d, IH), 6.92 (d, IH),
8.8 (s, IH); Масспектър: M+H4- 421 и 423.
[11] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.2 (m, 6Н), 2.5 (s, ЗН), 2.6-2.9 (т, 10Н), 3.35 (т, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.02 (т, 2Н), 4.25 (t, 2Н), 4.6 (т, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 7.35 (d, 1Н), 7.55 (d, 1Н), 7.68 (d, 1Н), 8.55 (s, 1Н), 8.65 (s, 1Н), 10.45 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4- 542 и 544.
4-хлоро-6-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Ди-трет-бутилазодикрабоксилат (3.6 g) се прибавя на порции при разбъркване към смес от 5-хидрокси-6-метокси-3-пивалоилоксиметил-
3,4-дихидрохиназолин-4-он (3 g), трифенилфосфин (4.1 g), 4-хидрокситетрахидропиран (1.2 ml) и метиленхлорид (50 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 30 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се бърка в наситен метанолен разтвор на амоняк за 7 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава w 6-метокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (2.3 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.65-1.8 (m, 2Н), 1.8-1.9 (m, 2Н), 3.35 (m, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 3.92 (m, 2Н), 4.3 (m, IH), 7.42 (d, IH), 7.6 (d, IH),
7.9 (s, IH), 11.8 (br s, IH); Масспектър: M+H4 277.
Смес от порция (1.9 g) на така полученото вещество, тиофенол (1 ml), калиев карбонат (1.4 g) и Н-метилпиролид-2-он (20 ml) се бърка и загрява до 200 С за 30 минути. Сместа се изпарява. Остатъкът се разтваря в смес от метиленхлорид (25 ml), метанол (1 ml) и оцетна киселина (2 ml) и разтворът се изсипва в колона на силикагел и се елюира с 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и метанол. Така полученият материал се стрива под диетилетер и полученото твърдо
212 вещество се промива с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 6-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.65 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.7-1.9 (m, 4Н), 3.2-3.4 (m, 2Н), 3.92 (m, 2Н), 4.3 (m, IH), 7.3 (d, IH), 7.35 (d, IH), 7.85 (s, IH), 9.55 (br s, IH), 11.75 (br s, IH); Масспектър: M+H+ 263.
Смес от порция (0.7 g) на така полученото вещество, пиперидин (0.7 ml) и оцетен анхидрид (10 ml) се загрява под обратен хладник за 1 час. Сместа се изпарява. Остатъкът се разтваря в 1:1 смес от метанол и вода (18 ml) и се бърка при стайна температура за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с вода и се суши под вакуум, при което се получава 6-ацетокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.54 g); NMR спектър: (CDC13) 1.8-2.0 (m, 2Н), 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.4 (s, ЗН), 3.45 (m, 2Н), 4.02 (m, 2Н), 4.4 (m, IH), 7.5-7.6 (m, 2H), 8.0 (s, IH), 10.5 (br s, IH); Масспектър: M+H4” 305.
Смес от така полученото вещество, трифенилфосфин (0.93 g), тетрахлорометан (0.515 ml) и 1,2-дихлороетан (24 ml) се бърка и загрява до 70°С за 2.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря в наситен метанолен разтвор на амоняк (20 ml) и се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се филтрува и филтратът се изсипва, в колона със силикагел и се елюира последователно с метиленхлорид, 1:1 смес от метиленхлорид и етилацетат и 24:25:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и метанол. Така се получава 4-хлоро-6хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин.
Като се използва метод, аналогичен на описания в последния параграф на забележка [10] непосредствено по-горе, който се отнася до получаването на изходни вещества, 4-хлоро~6-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (1.12 g) взаимодейства с 1-(3-хидроксипропил)-4-метилпиперазин, при което се получава 4-хлоро-6-[3-(4метилпиперазин-1 -ил)пропокси] -5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.56 g); NMR спектър: (CDC13) 1.852.2 (m, 6Н), 2.32 (s, ЗН), 2.35213
2.7 (m, 10H), 3.42 (m, 2H), 4.05 (m, 2H), 4.25 (m, 2H), 4.65 (m, 1H), 7.75 (d, 1H), 7.85 (d, 1H), 8.9 (s, 1H); Масспектър: M+H4- 421 и 423.
[12] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.82-2.18 (m, 6Н), 2.35 (s, ЗН), 2.4-2.7 (m, 10Н), 3.35 (m, 2H), 4.02 (d, 2H), 4.25 (t, 2H), 4.65 (m, 1H), 7.08 (m, 1H), 7.4 (d, 1H), 7.6 (d, 1H), 7.7 (d, 1H), 8.68 (s, 1H), 9.0 (s, 1H), 10.5 (s, 1H); Масспектър: M+H4 546 и 548.
[13] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.15 (m, 6Н), 2.35 (s, ЗН), 2.4-2.75 (т, 10 Н), 3.35 (т, 2Н), 3.89 (s, ЗН), 4.02 (т, 2Н), 4.25 (t, 2Н), 4.65 (т, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.55 (d, 1Н), 7.65 (d, 1Н), 8.35 (d, 1Н), 8. 6 (s, 1Н), 10.28 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 586 и 588.
[14] 4-Хлоро-2-флуоро-5-метоксианилин е разкрит в Международна патентна заявка WO 86/02642. Свободната база на продукта има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.9-2.1 (m, 4Н). 2.22 (d, 2Н),
2.27 (s, ЗН), 2.32-2.62 (т, 10Н), 3.55 (т, 2Н), 3.94 (s, ЗН), 4.08 (т, 2Н),
4.15 (t, 2Н), 4.7 (т, 1Н), 6.52 (s, 1Н), 6.82 (s, 1Н), 7.15 (d, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 8.8 (d, 1Н), 10.1 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 560 и 562.
[15] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.9-2.1 (m, 4Н), 2.22 (d, 2Н), 2.28 (s, ЗН), 2.35-2.7 (т, 10Н), 3.6 (т, 2Н), 4.08 (т, 2Н), 4.12 (t, 2Н), 4.7 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.82 (d, 1Н), 7.25-7.35 (т, 2Н), 8. 57 (s, 1Н), 8.77 (т, 1Н), 10.02 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 574 и 576.
[16] . 2-Пиролидин- 1-ил-5-метоксианилин е разкрит в Международна патентна заявка .WO 85/01939. Свободната база на продукта има следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.8-2.0 (m, 8Н), 2.2 (d, 2Н), 2.29 (s, ЗН), 2.4-2.7 (т, 12Н), 3.1 (t, 2Н), 3.6 (т, 2Н), 3.82 (s, ЗН), 4.02 (т, 2Н), 4.15 (t, 2Н), 4.7 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.65 (т, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.05 (d, 1Н), 7.9 (d, 1Н), 8.55 (s, 1Н), 9.82 (s, 1Н); Масспектър: Μ+ΐΓ 577.
[17] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.95 (m, 4Н), 2.18 (d, 2Н), 2.25 (s, ЗН), 2.3-2.6 (т, 10Н), 3.55 (t,
214
2Н), 4.02 (m, 2Н), 4.1 (t, 2Н), 4.68 (m, 1Н), 5.95 (s, 2H), 6.45 (s, 1H), 6.6 (d, 1H), 6.78 (s, 1H), 6.85 (m, 1H), 8.02 (d, 1H), 8.5 (s, 1H), 9.68 (s, 1H); Масспектър: M+H* 522.
[18] Реагиращите вещества са 7-бензилокси-5-[Т1-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]-4-хлорохиназолин (1.92 g) и 6-хлоро2,3-метилендиоксианилин (0.771 g) и реакционната смес се загрява под обратен хладник за 1.5 часа. Реакционната смес се охлажда до стайна температура и утайката се изолира, промива се последователно с изопропанол, етилацетат и диетилетер и се суши под вакуум. Така полученият материал се разтваря в 2М разтвор на хлороводород в диетилетер и се бърка при стайна температура за 2 часа. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава желаното съединение като дихидрохлоридна сол (2.4 g), която има следните данни: NMR спектър: (DMSOcU) 1-4 (s, 9Н), 1.8-1.95 (m, 2Н), 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.9-3.1 (m, 2Н), 3.4 (m, 2Н), 5.08 (m, 1Н), 5.35 (s, 2Н), 6.12 (s, 2Н), 7.0-7.05 (т, 2Н), 7.12 (d, 1Н), 7.22 (d, 1Н), 7.3-7.6 (т, 5Н), 8.75 (s, 1Н), 10.1 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 605 и 607.
[19] Реагиращите вещества са 7-ацетокси-4-хлоро-5-циклопентилоксихиназолин и 2,3-метилендиоксианилин. Утайката от реакционната смес се изолира, разтваря се в наситен метанолен разтвор на амоняк (20 ml) и се бърка при стайна температура за 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под вода. Така полученото твърдо вещество се промива с вода и се суши през нощта под вакуум. За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (DMSOdb) 1.6-1.7 (m, 2Н),
1.7-1.9 (m, 2Н), 1.9-2.15 (m, 4Н), 5.1 (br s, 1Н), 6.12 (s, 2H), 6.63 (s, 1H),
6.65 (s, 1H), 6.72 (d, 1H), 6.9 (m, 1H), 8. 15 (d, 1H), 8.42 (s, 1H), 9.8 (s, 1H), 10.58 (s, 1H); Масспектър: M+H* 366.
Пример 16 4-(2-йодоанилино)-7-метокси-5-(М-метилпиперидин-4илокси)хиназолин дихидрохлорид
215
Смес от 4-хлоро-7-метокси-5-(14-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин (0.08 g), 2-йодоанилин (0.068 g), 6М хлороводород в изопропанол (0.05 ml) и изопропанол (3 ml) се бърка и загрява до 80°С за 2 часа. Сместа се охлажда до 0°С и се прибавя диетилетер. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така полученото твърдо вещество се разтваря в метиленхлорид и разтворът се промива с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Органичният разтвор се изсипва в колона на силикагел и се елюира с 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и метанол след това с 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк. Така полученият материал се разтваря в диетилетер и се прибавя 6М хлороводород в диетилетер (0.1 ml). Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.081 g) като дихидрохлоридна сол, порция от което се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.1-2.4 (m, 6Н), 2.3 (s, ЗН), 2.8 (т, 2Н), 3.92 (s, ЗН), 4.6 (т, 1Н), 6.55 (s, 1Н), 6.85 (s, 1Н),
6.95 (t, 1Н), 7.42 (t, 1Н), 7.9 (d, 2Н), 8. 5 (s, 1Н), 9.5 (s, 1Н); Масспектър: М+НЧ91.
Пример 17
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 16, подходящият 4-хлорохиназолин взаимодейства с подходящия анилин в присъствието на хлороводород, при което се получава дихидрохлоридната сол на всяко от съединенията описани в таблица V, порция на всеки от който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3.
216
No. и заб. (R')m Q1 Λ
П1 7-метокси И-металпиперидин-Д-ил 2,4-дихлоро
[2] 7-метокси №метилпиперидин-4-ил 4-бромо-2-хлоро
Pl 7-метокси Н-метилпиперидин-4-ил 2-хлоро-4-циано
[4] 7-метокси Н-метилпиперидин-4-ил 2-бромо-4-флуоро
[51 7-метокси №метилпиперидин-4-ил 2-бромо-4-хлоро
[61 7-метокси К-метилпиперидин-4-ил 2,4-дибромо
Pl 7-метокси Н-метилпиперидин-4-ил 2-бромо
[81 7-метокси N-метил пиперидин-4-ил 2-бромо-4-метил
Pl 7-метокси Н-метилпиперидин-4-ил 2-флуоро-4-хлоро
[101 7-метокси Н-метилпиперидин-4-ил 2-флуоро-4-бромо
[Hl 7-метокси К-метилпиперидин-4-ил 2-флуоро-З-хлоро
[12] 7-метокси №-метилпиперидин-4-ил 2,4-диметокси
[131 7-метокси Н-метилпиперидин-4-ил 2,4-диметокси
[141 7-метокси N-метил пипери дин-4-ил 2-метокси-5-метил
[151 7-метокси №метилпиперидин-4-ил 2-метокси-5-хлоро
[161 7-метокси Н-метилпиперидин-4-ил 2-метокси
[17] 7-метокси №метилпиперидин-4-ил 2-етокси
217
[18] 7-метокси М-метилпиперидин-4-ил 2-метилтио
[19] 7-метокси М-метилпиперидин-4-ил 2-ацетил-4-хлоро
[20] 7-метокси М-метилпиперидин-4-ил 2-метил-5-хлоро
[21] 7-метокси М-метилпиперидин-4-ил 2-метил-З-хлоро
[22] 7-метокси Ь1-метилпиперидин-4-ил 2-метил-4-хлоро
[23] 7-метокси М-метилпиперидин-4-ил 2-метил-5-метокси
[24] 7-метокси М-метилпиперидин-4-ил 2-изопропенил
[25] 7-метокси М-метилпиперидин-4-ил 2-(1-пиролил)
[26] 7-метокси Т4-метилпиперидин-4-ил 2-пиперидино
[27] 7-(2-пиролидин- 1-илетокси) циклопентил 2-бромо-5-метокси
[28] 7-(2-пиролидин- 1-илетокси) циклопентил 5-метокси-2пиролидин-1-ил
[29] 7-(2-пиролидин- 1-илетокси) циклопентил 5-метокси-2морфолинометил
[30] 7-(2-пиролидин- 1-илетокси) циклопентил 6-хлоро-2,3- . метилендиокси
[31] 7-метокси пиперидин-4-илметил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[32] 7-(2-пиролидин- 1-илетокси) 4-тетрахидропиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
[33] 7-(2-пиролидин- 1-илпропокси) 4-тетрахидропиранил 6-хлоро-2,3метилендиокси
[34] 7-бензилокси 4-тетрахидропиранил 6-хлоро-2,3- метилендиокси
Забележки:
218 [1] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.4 (m, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.75-2.9 (m, 2Н), 3.89 (s, ЗН), 4.55 (m, 1Н), 6.5 (s, 1Н), 6.82 (s, 1Н), 7.28 (т, 1Н), 7.42 (d, 1Н), 8. 35 (d, 1Н), 8.5 (s, 1Н), 9.8 (s, 1Н); Масспектър: М+РГ 433 и 435.
[2] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.35 (m, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.7-2.9 (m, 2Н),
3.9 (s, ЗН), 4.42-4.6 (m, 1Н), 6.55 (d, 1Н), 6.82 (d, 1Н), 7.4 (т, 1Н), 7.55 (d, 1Н), 8.3 (d, 1Н), 8.51 (s, 1Н), 9.8 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 477 и 479.
[3] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.1-2.25 (т, 4Н), 2.28 (s, ЗН), 2.85 (br d, 2Н),
3.9 (s, ЗН), 4.5 (т, 1Н), 6.55 (d, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.58 (т, 1Н), 7.7 (s, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 8.82 (d, 1Н); Масспектър: М+ЬГ 424 и 426.
[4] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.4 (m, 4Н), 2.28 (s, ЗН), 2.8 (m, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.55 (m, 1Н), 6.5 (s, 1H), 6.8 (s, 1H), 7.1 (m, 1H), 7.35 (m, 1H), 8.05 (m, 1H), 8. 48 (s, 1H), 9.55 (br s, 1H); Масспектър: M+H+ 461 и 463.
[5] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.2-2.4 (m, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.8 (т, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.5-4.6 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 7.3 (т, 1Н), 7.6 (d, 1Н), 8.15 (d, 1Н), 8.5 (s, 1Н), 9.6 (br s, 1Н); Масспектър: М+Н4 477 и 479.
[6] За свободната база се получават следните данни; NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.2 (m, 2Н), 2.2-2.35 (m, 4Н), 2.25 (s, ЗН), 2.7-2.9 (т, 2Н),
3.9 (s, ЗН), 4.5-4.6 (т, 2Н), 6.55 (s, 1Н), 6.85 (s, 1Н), 7.15 (т, 1Н), 7.45 (d, 1Н), 8.45 (s, 1Н), 8.55 (s, 1Н), 9.68 (br s, 1Н); Масспектър: М+Н4 521, 523 и 525.
[7] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.15-2.38 (т, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.8 (т, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.55 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.82 (d, 1Н), 7.02 (т, 1Н), 7.35 (т, 1Н),
7.36 (d, 1Н), 8.15 (d, 1Н), 8.5 (s, 1Н), 9.65 (s, 1Н) ; Масспектър: М+Н4443 и 445.
219 [8] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.2-2.4 (m, 4Н), 2.28 (s, ЗН), 2.31 (s, ЗН), 2.8 (m, 2Н), 3.89 (s, ЗН), 4.55 (m, IH), 6.5 (s, IH), 6.8 (s, IH), 7.15 (m, IH), 7.42 (s, IH), 7.95 (d, IH), 8.48 (s, IH), 9.55 (s, IH); Масспектър: М+ЬГ 457 и 449.
[9] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.3 (т, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.85 (d, 1Н), 3.9 (s, ЗН), 4.5 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.82 (d, IH), 7.1-7.2 (т, 2Н), 8.58 (s, 1Н),
8.75 (т, 1Н); Масспектър: М+Н4-417 и 419.
[10] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.35 (т, 4Н), 2.32 (s, ЗН), 2.9 (т, 2Н), 3.89 (s, ЗН), 4.55 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.25-7.35 (т, 2Н), 8.58 (s, 1Н), 8.75 (т, 1Н); Масспектър: М+Н4- 461 и 463.
[11] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.12-2.28 (т, 4Н), 2.28 (s, ЗН), 2.85 (т, 2Н),
3.86 (s, ЗН), 4.5 (т, 1Н), 6.5 (s, 1Н), 6.8 (s, IH), 7.0-7.1 (т, 2Н), 8.55 (s, 1Н), 8.68 (т, 1Н); Масспектър: М+Н4” 417 и 419.
[12] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.1-2.22 (т, 4Н), 2.25 (s, ЗН), 2.82 (т, 2Н), 3.77 (s, ЗН), 3.83 (s, ЗН), 3.85 (s, ЗН), 4.48 (т, 1Н), 6.45 (d, 1Н), 6.52 (т, 1Н),
6.8 (т, 2Н), 8.45 (d, 1Н), 8.52 (s, 1Н); Масспектър: М+Н 425.
[13] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.9-2.1 (m, 2Н), 2.12.25 (m, 4Н), 2.28 (s, ЗН), 2.7-2.9 (m, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.85 (s, ЗН), 3.9 (s, ЗН), 4.5 (m, IH), 6.45 (d, IH), 6.5-6.6 (m, 2H),
6.8 (d, IH), 8.4 (d, IH), 8.5 (s, 1H), 9.85 (s, IH); Масспектър: М+Н4 425.
[14] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.3 (т, 4Н), 2.27 (s, ЗН), 2.3 (s, ЗН), 2.85 (т, 2Н), 3.87 (s, ЗН), 3.89 (s, ЗН), 4.5 (т, 1Н), 6.5 (s, IH), 6.8-6.9 (т, ЗН), 8.45 (s, 1Н), 8.55 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 409.
220 [15] За свободната база се получават следните данни: NMR. спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.3 (m, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.85 (d, 2Н), 3.89 (s, ЗН), 3.9 (s, ЗН), 4.5 (m, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.8 (т, 2Н), 7.0 (т, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 8.85 (d, 1Н); Масспектър: М+Н+ 429 и 431.
[16] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.3 (m, 4Н), 2.29 (s, ЗН), 2.85 (m, 2Н), 3.88 (s, ЗН), 3.9 (s, ЗН), 4.52 (m, 1Н), 6.5 (s, 1H), 6.8 (s, 1H), 6.95 (m, 1H), 7.02 (m, 2H), 8.55 (s, 1H), 8.65 (m, 1H); Масспектър: M+H* 395.
[17] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.4 (t, ЗН), 1.9-2.1 (m, 2Н), 2.1-2.3 (m, 4Н), 2.24 (s, ЗН), 2.7-2.9 (m, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.2 (q, 2Н), 4.4-4.55 (m, 1Н), 6.5 (d, 1H), 6.8 (d, 1H),
6.9 (m, 1H), 6.95-7.1 (m, 2H), 8.38 (m, 1H), 8.5 (s, 1H), 9.85 (br s, 1H) ; Масспектър: M+H* 409.
[18] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.05-2.35 (m, 6Н), 2.27 (s, ЗН), 2.38 (s, ЗН), 2.7-2.9 (m, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.5-4.6 (m, 1Н), 6.5 (d, 1H), 6.8 (d, 1H), 7.15 (m, 1H), 7.26 (m, 1H), 7.38 (m, 1H), 7.98 (d, 1H), 8.5 (s, 1H), 9.7 (br s, 1H) ; Масспектър: M+H+411.
[19] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 2.15-2.35 (m, 6Н), 2.27 (s, ЗН), 2.57 (s, ЗН), 2.82 (m, 2Н), 3.89 (s, ЗН), 4.55 (m, 1Н), 6.52 (s, 1H), 6.8 (s, 1H), 7.48 (m, 1H), 7.75 (d, 1H), 8. 3 (d, 1H), 8.5 (s, 1H); Масспектър: M+H* 441 и 443.
[20] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.15-2.4 (m, 4Н), 2.26 (s, ЗН), 2.28 (s, ЗН), 2.75 (br s, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.55 (br s, 1H), 6.5 (d, 1H), 6.82 (s, 1H), 7.1 (m, 1H),
7.18 (d, 1H), 7.8 (s, 1H), 8.48 (s, 1H), 9.1 (s, 1H); Масспектър: M+H* 413 и 415.
[21] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.15-2.25 (m, 2Н), 2.28 (s, ЗН), 2.25-2.38 (m, 2Н), 2.35 (s, ЗН), 2.7 (br s, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.6 (m, 1Н), 6.5 (d, 1H), 6.8 (d,
221
1Н), 7.18 (m, 1H), 7.28 (m, 1H), 7.5 (d, 1H), 8.45 (s, 1H), 9.35 (s, 1H) ; Масспектър: M+H* 413 и 415.
[22] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.22.4 (т, 4Н), 2.27 (s, ЗН), 2.65-2.8 (т, 2Н), 3.89 (s, ЗН), 4.55 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 7.15-7.25 (т, 2Н), 7.6 (d, 1Н), 8.45 (s, 1Н), 9.25 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 413 и 415.
[23] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.15-2.22 (т, 4Н), 2.17 (s, ЗН), 2.22 (s, ЗН), 2.72 (т, 2Н), 3.78 (s, ЗН), 3.89 (s, ЗН), 4.55 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.7 (т, 1Н),
6.8 (d, 1Н), 7.15 (d, 1Н), 7.3 (d, 1Н), 8.45 (s, 1Н), 9.3 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+409.
[24] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.85-2.0 (m, 2Н), 2.05 (s, ЗН), 2.1-2.3 (m, 4Н), 2.28 (s, ЗН), 2.72 (т, 2Н), 3.92 (s, ЗН), 4.5 (т, 1Н), 5.1 (s, 1Н), 5.25 (s, 1Н), 6.5 (s, 1Н), 6.82 (s, 1Н), 7.2 (t, 1Н), 7.3 (d, 1Н), 7.35 (t, 1Н), 7.85 (d, 1Н), 8.5 (s, 1Н), 9.35 (s, 1Н).
[25] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.45-1.6 (m, 2Н), 1.8-1.95 (т, 2Н), 2.05-2.2 (т, 2Н), 2.2 (s, ЗН),
2.4-2.55 (br s, 2Н), 3.95 (s, ЗН), 4.25-4.35 (т, 2Н), 6.25 (d, 2Н), 6.4 (s, 1Н), 6.8 (s, 1Н), 6.85 (d, 2Н), 7.2 (т, 1Н), 7.3 (т, 1Н), 7.35 (т, 1Н), 8.05 (d, 1Н), 8.5 (s, 1Н), 9.25 (br s, 1Н); Масспектър: М+ЬГ 430.
[26] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.6 (ш, 2Н), 1.7 (m, 4Н), 2.1 (т, 2Н), 2.2 (s, ЗН), 2.2 (т, 2Н), 2.3 (т, 2Н), 2.7 (т, 2Н), 2.9 (т, 4Н), 3.95 (s, ЗН), 4.6 (т, 1Н), 6.1 (d, 1Н), 6.9 (d, 1Н), 7.1-7.2 (т, ЗН), 8.02 (т, 1Н), 8.52 (s, 1Н), 9.72 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 448.
[27] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.6-1.78 (m, 4Н), 1.85 (т, 4Н), 2.1 (т, 4Н), 2.65 (т, 4Н), 2.98 (т, 2Н), 3.82 (s, ЗН), 4.25 (т, 2Н), 5.02 (т, 1Н), 6.4 (d, 1Н), 6.45 (т, 1Н),
6.82 (d, 1Н), 7.5 (d, 1Н), 7.85 (d, 1Н), 8.52 (s, 1Н), 9.62 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 527 и 529.
222
4-Хлоро-5-циклопентилокси-7-(2-пиролидин-1-илетокси)хиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 7-ацетокси-4-хлоро-5-циклопентилоксихиназолин (1 g), наситен метанолен разтвор на амоняк (10 ml), и метанол (10 ml) се бърка при стайна температура за 30 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под вода. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с вода и се суши под вакуум, при което се получава 4хлоро-5-циклопентилокси-7-хидроксихиназолин (0.67 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.61.75 (m, 2Н), 1.75-1.85 (m, 2Н), 1.85-2.05 (m, 4Н), 5.0 (m, IH), 6.72 (d, IH), 6.8 (d, IH), 8.7 (s, IH); Масспектър: M+lT 265.
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 1, 4хлоро-5-циклопентилокси-7-хидрохиназолин (0.84 g) взаимодейства с 2-пиролидин-1-илетанол (0.448 ml). Така се получава 4-хлоро-5-циклопентилокси-7-(2-пиролидин-1-илетокси)хиназолин (0.82 g); NMR спектър: (CDC13) 1.65-2.12 (m, 12Н), 2.65 (m, 4H), 2.97 (m, 2H), 4.25 (m, 2H), 4.9 (m, IH), 6.65 (d, IH), 6.92 (d, IH), 8.8 (s, IH); Масспектър: M+H+ 362 и 364.
[28] Реакционният продукт се пречиства чрез колонна хроматография върху обратнофазов силикагел, като се използва намаляващо полярна смес на вода, ацетонитрил и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.6-1.75 (m, 2Н), 1.8 (m, 2Н), 1.8-1.95 (m, 8Н), 2.05 (m, 4Н), 2.65 (br s, Ш), 2.95 (m, 2Н), 3.05 (br s, 4H), 3.8 (s, ЗН), 4.25 (m, 2H), 4.95 (m, IH), 6.55 (s, IH), 6.65 (m, IH), 6.8 (s, IH), 7.1 (d, IH), 7.75 (d, IH), 8.5 (s, IH), 9.7 (s, IH); Масспектър: M+H1' 518.
[29] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.65-1.9 (m, 8Н), 1.9-2.15 (т, 4Н), 2.35 (т, 4Н), 2.65 (т, 4Н),
2.98 (т, 2Н), 3.42 (s, 2Н), 3.55 (т, 4Н), 3.82 (s, ЗН), 4.25 (т, 2Н), 5.0 (т, 1Н), 6.6 (s, 1Н), 6.8 (т, 2Н), 7.1 (s, 1Н), 7.38 (d, 1Н), 8.42 (s, 1Н), 9.3 (s, 1Н); Масспектър: М+ТГ 548.
223
2-Морфолинометил-5-метоксианилин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 4-метокси-2-нитротолуен (20 g), N-бромосукцинимид (23 g), каталитично количество на бензоилпероксид и тетрахлорометан (100 ml) се загрява под обратен хладник за 8 часа. Сместа се разрежда с метиленхлорид (200 ml) и се промива последователно с 2N воден разтвор на натриев хидроксид и солев разтвор. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се изпарява. Така се получава 4-метокси2-нитробензилбромид (29 g) който се използва без допълнително пречистване.
Морфолин (2.8 ml) се прибавя при разбъркване към разтвор на 4метокси-2-нитробензилбромид (4 g) в диетилетер (150 ml), който се охлажда до 0°С. Получената смес се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Така се получава 2-морфолинометил-5-метокси-1-нитробензен (4 g); NMR спектър: (CDC13) 2.4 (m, 4Н), 3.68 (m, 4Н), 3.7 (s, 2Н), 3.88 (s, ЗН), 7.1 (m, IH),
7.35 (d, IH), 7.45 (d, IH).
Смес от така полученото вещество, катализатор 10 % паладий върху въглен (0.2 g) и метанол (100 ml) се бърка под една атмосфера налягане на водород за 1 час. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 49:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава 2-морфолинометил-5-метоксианилин (1.9 g); NMR спектър: (CDC13) 2.4 (br s, 4Н), 3.48 (s, 2Н), 3.7 (m, 4Н), 3.78 (s, ЗН), 4.75 (br s, 2H), 6.2 (s, IH), 6.25 (d, IH), 6.9 (d, IH).
[30] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.7-1.8 (m, 2Н), 1.9 (br s, 4Н), 2.1 (т, 2Н), 2.65 (br s, 4Н), 3.0 (br s, 2Н), 4.25 (т, 2Н), 5.0 (т, 1Н), 6.05 (s, 1Н), 6.55 (d, 1Н), 6.7 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 6.98 (d, 1Н), 8. 5 (s, 1Н), 9.3 (s, 1Н); Масспектър: Μ+ΐΓ 497 и 499.
224
6-Хлоро-2,3-метилендиоксианилин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Сулфурилхлорид (72.5 ml) се прибавя на капки в продължение на
1.7 часа при разбъркване към смес от бензодиоксол (100 g), алуминиев трихлорид (0.43 g) и дифенилсулфид (0.55 ml). Щом като реакцията започне с отделянето на серен диоксид, реакционната смес се охлажда във водна баня до температура от около 22°С. След като приключи прибавянето реакционната смес се бърка при стайна температура за 45 минути. Реакционната смес се дегазира под вакуум и се филтрува и филтратът се дестилира при атмосферно налягане, като се използва дестилационна колона Vigreux. Така се получава 5-хлоро-1,3-бензодиоксол; т.к. 185-187°С; NMR спектър: (CDC13) 6.0 (s, 2Н); 6.7 (d, 1Н);
6.75-6.9 (m, 2Н).
Смес от диизопропиламин (4.92 ml) и THF (100 ml) се охлажда до -78°С и п-бутиллитий (2.5 М в хексан, 14 ml) се прибавя на капки. Сместа се бърка при -78°C за 15 минути. 5-Хлоро-1,3-бензодиоксол (3.73 ml) се прибавя на капки и реакционната смес се бърка при -78°С за 30 минути. Сух въглероден двуоксид се барбутира в реакционната смес за 30 минути. Получената реакционна смес се оставя да се затопли до стайна температура и се бърка ощег час. Прибавя се вода и органичният разтворител се изпарява. Остатъкът се подкислява до pH 2 чрез прибавяне на 2N солна киселина. Полученото твърдо вещество се отделя и се промива последователно с вода и диетилетер. Така се получава 5-хлоро-1,3-бензодиоксол-4-карбоксилна киселина (5.4 g); NMR спектър: (DMSOd6) 6.15 (s, 2Н), 7.0 (m, 2Н), 13.7 (br s, IH).
Порция (1 g) от така полученото вещество се разтваря в 1,4диоксане (15 ml) и последователно се прибавят безводен трет-бутанол (4 ml), дифенил-фосфорилазид (1.12 ml) и триетиламин (0.73 ml). Получената смес се бърка и загрява до 100°С за 4 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и 5%-ен воден разтвор на лимонена киселина. Органичната фаза се промива
225 последователно с вода, наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:1 смес от петролев етер (т. к. 40-60 С) и етилацетат като елуент. Така се получава трет-бутил-5-хлоро-1,3-бензодиоксол-4илкарбамат (1.1 g); NMR спектър: (DMSOc^) 1.45 (s, 9Н), 6.1 (s, 2Н),
6.85 (d, 1Н), 6.95 (d, 1H), 8.75 (s, 1H).
Смес от така полученото вещество (1.1 g), трифлуорооцетна киселина (6 ml) и метиленхлорид (20 ml) се бърка при стайна температура за 3 часа. Разтворителят се изпарява й остатъкът се разпределя между етилацетат и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Така се получава 6-хлоро-2,3метилендиоксианилин (0.642 g); NMR спектър: (DMSOdb) 5.15 (s, 2Н), 6.0 (s, 2Н), 6.25 (d, 1Н), 6.75 (d, 1H).
[31] Реагиращите вещества са 5-[М-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-1-илметокси]-4-хлоро-7-метоксихиназолин (0.4 g) и 6хлоро-(2,3-метилендиокси)анилин (0.089 g). След базифициране и пречистване чрез колонна хроматография, реакционният продукт се суспендира в 2М разтвор на хлороводород в диетилетер (15 ml) и се бърка при стайна температура за 3 часа. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така получената дихидрохлоридна сол има следните данни: NMR спектър: (DMSOd6) 1.4-1.6 (m, 2Н), 1.95 (d, 2Н), 2.3-2.4 (m, 1Н), 2.8-2.9 (m, 2H), 3.3 (m, 2H), 3.97 (s, ЗН), 4.4 (d, 2H), 6.12 (s, 2H), 6.95 (d, 1H), 7.03 (d, 1H), 7.07 (d, 1H), 7.11 (d, 1H), 8.74 (s, 1H), 8.8-9.0 (m, 2H), 10.25 (br s, 1H); Масспектър: M+H4- 443 и 445.
[32] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.8-1.9 (m, 4Н), 1.92.05 (т, 2Н), 2.2-2.3 (т, 2Н), 2.6-2.7 (т, 4Н),
2.95 (т, 2Н), 3.6-3.7 (т, 2Н), 4.05 (т, 2Н), 4.25 (т, 2Н), 4.75 (т, 1Н),
226
6.05 (s, 2H), 6.6 (d, IH), 6.71 (d, IH), 6.84 (d, IH), 6.97 (d, IH), 8.5 (s, IH), 9.3 (s, IH); Масспектър: M+H+ 513 и 515.
4-Хлоро-7-(2-пиролидин-1 -плето кси)-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин, използван като изходно вещество, е описан в забележка [6] на пример 19.
[33] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.75-1.9 (m, 4Н), 1.9-2.15 (т, 4Н), 2.2-2.3 (т, 2Н), 2.55 (br s, 4Н), 2.65 (т, 2Н), 3.65 (т, 2Н), 4.02 (т, 2Н), 4.15 (т, 2Н), 4.8 (т, 1Н), 6.05 (s, 2Н), 6.52 (d, IH), 6.72 (d, IH), 6.82 (d, IH), 6.97 (d, IH), 8.5 (s, IH), 9.26 (s, IH); Масспектър: M+H*· 527 и 529.
4-Хлоро-7-(3-пиролидин-1 -илпропокси)-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, аналогичен на описания в забележка [6] под пример 19, 4-хлоро-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.112 g) взаимодейства с 1-(3-хидроксипропил)пиролидин (0.062 g), при което се получава 4-хлоро-7-(3-пиролидин-1илпропокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.125 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.7-1.9 (m, 4Н), 1.95-2.2 (m, 6Н), 2.55 (br s, 4Н), 2.65 (m, 2Н), 3.65-3.75 (m, 2Н), 4.0-4.1 (m, 2Н), 4.2 (m, 2Н), 4.75 (m, IH), 6.6 (d, IH), 6.95 (d, IH), 8.8 (s, IH); Масспектър: M+H4” 392 и 394.
[34] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 2.1-2.2 (m, 2Н), 2.15-2.3 (т, 2Н), 3.52-3.65 (т, 2Н), 3.95-4.08 (т, 2Н), 4.75 (т, 1Н), 5.18 (s, 2Н), 6.05 (s, 2Н), 6.6 (d, 1Н), 6.75 (d, 1Н), 6.97.0 (т, 2Н), 7.3-7.5 (т, 5Н), 8.55 (s, 1Н), 9.34 (s, 1Н); Масспектър: М+Н 506 и 508.
7-Бензилокси-4-хлоро-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Ди-трет-бутилазодикрабоксилат (16.3 g) се прибавя на порции при разбъркване към смес от 7-бензилокси-5-хидрокси-3-пивалоил227 оксиметил-3,4-дихидрохиназолин-4-он (17 g), 4-хидрокситетрахидропиран (5.4 g) и метиленхлорид (200 ml), която се охлажда до 5°С. Сместа се оставя да се затопли до стайна температура и се бърка 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря в наситен метанолен разтвор на амоняк. Получената смес се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Така полученото твърдо вещество се суши под вакуум, при което се получава 7-бензилокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (12.5 g); NMR спектър: (DMSOde) 1.6-1.7 (m, 2Н), 1.85-1.95 (m, 2Н), 3.5 (m, 2Н), 3.9 (m, 2Н), 4.75 (m, IH), 5.22 (s, 2H), 6.7 (d, IH),
6.8 (d, IH), 7.3-7.5 (m, 5H), 7.9 (s, IH);
Ь* Масспектър: M+H* 353.
Смес от 7-бензилокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (9 g), фосфорилхлорид (2.8 ml), ди-изопропилетиламин (11.4 ml) и 1,2-дихлороетан (130 ml) се бърка и загрява до 80°С за 3 часа. Сместа се изпарява, при което се получава 7-бензилокси-4-хлоро5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин който се използва без допълнително пречистване.
Пример 18 4-(2, 6-дихлороанилино)-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин4-илокси)хиназолин дихидрохлорид
Натриев хексаметилдисилазан (1М разтвор в THF; 0.65 ml) се прибавя към разтвор на 2,6-дихлороанилин (0.105 g) в DMF (3 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 5 минути. Прибавя се разтвор на 4-хлоро-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин (0.1 g) в DMF (8 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Прибавя сее наситен воден разтвор на амониев хлорид и сместа се екстрахира с етилацетат. Органичната фаза се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва като елуент 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и метанол, последвана от 9:10:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк. Така полученият
228
материал се стрива под диетилетер. Твърдото вещество се изолира и се суши под вакуум. Така полученият материал се разтваря в смес от изопропанол (2 ml) и диетилетер (2 ml) и се прибавя 6М хлороводород в изопропанол (0. 11 ml). Сместа се изпарява и твърдият остатък се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието като дихидрохлоридна сол (0.06 g), порция от който се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните характеристични данни: NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.25 (т, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 2.4 (т, 2Н), 2.68 (т, 2Н), 3.95 (s, ЗН), 4.65 (т, 1Н), 6.55 (d, 1Н),
6.85 (d, 1Н), 7.22 (т, 1Н), 7.45 (d, 2Н), 8.5 (s, 1Н), 9.3 (s, 1Н) ; Масспектър: М+Н* 433 и 435.
Пример 19
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 18, подходящият 4-хлорохиназолин взаимодейства с подходящия анилин в присъствието на натриев хексаметилдисилазан, при което се получават съединенията, описани в таблица VI. Всеки продукт се пречиства чрез неговата дихидрохлоридна сол и, ако не е указано друго, порция от всяко съединение се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3.
Таблица VI
No. & заб. (R1)» Q1 (R2)»
[1] 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 2-бромо-4-хлоро-6флуоро
229
[2] 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 4-хлоро-2трифлуорометил
[3] 7-метокси N-метилпиперидин-4-ил 4-хлоро-2трифлуорометил
[4] 7-(2-пиролидин-1 илетокси) циклопентил 2-бромо-4-хлоро-6флуоро
[5] 7-(2-пиролидин-1илетокси) циклопентил 4-хлоро-2трифлуорометил
[6] 7-(2-пиролидин-1 илетокси) 4-тетрахидропиранил 4-хлоро-2трифлуорометил
[7] 7-(2-пиролидин-1 илетокси) 4-тетрахидропиранил 2-бромо-4-хлоро-6- флуоро
Забележки:
[1] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.98-2.1 (m, 2Н), 2.22 (т, 2Н), 2.31 (s, ЗН), 2.4 (т, 2Н), 2.7 (br s, 2Н), 3.95 (s, ЗН), 4.65 (т, 1Н), 6.55 (d, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.25 (т, 1Н),
7.52 (d, 1Н), 8. 48 (s, 1Н), 9.15 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 495, 497 и 499.
[2] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.82-2.05 (m, 2Н), 2.1-2.3 (т, 4Н), 2.25 (s, ЗН), 2.75 (т, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.5 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 7.55 (т, 1Н), 7.65 (d, 1Н),
7.82 (d, 1Н), 8.4 (s, 1Н), 9.5 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 467 и 469.
[3] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.15-2.25 (т, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.85 (br s, 2Н),
3.85 (s, ЗН), 4.55 (т, 1Н), 6.6 (d, 1Н), 6.9 (d, 1Н), 7.88 (т, 1Н), 8.0 (s, 1Н), 8.3 (d, 1Н), 8.52 (s, 1Н), 9.78 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 458.
[4] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.7-1.95 (m, 8Н), 2.05 (br s, 4Н), 2.65 (br s, 4Н), 2.95 (т, 2Н),
4.25 (т, 2Н), 5.02 (т, 1Н), 6.6 (s, 1Н), 6.85 (s, 1Н), 7.2 (т, 1Н), 7.5 (s, 1Н), 8.45 (s, 1Н), 9.1 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 549 и 551.
230 [5] За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.5-1.75 (m, 2Н), 1.75-1.9 (т, 6Н), 1.9-2.05 (т, 2Н), 2.05-2.15 (т, 2Н), 2.62 (br s, 4Н), 2.98 (т, 2Н), 4.25 (т, 2Н), 4.98 (т, 1Н), 6.6 (s, 1Н),
6.85 (s, 1Н), 7.55 (т, 1Н), 7.65 (d, 1Н), 7.85 (d, 1Н), 8.45 (s, 1Н), 9.45 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 521 и 523.
[6] Дихидрохлоридната сол има следните данни: NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 1.8-2.2 (m, 8Н), 3.1-3.3 (m, 2Н), 3.5 (t, 2Н), 3.6-
3.75 (т, 4Н), 3.95 (d, 2Н), 4.6 (t, 2Н), 5.1 (т, 1Н), 7.0 (d, 1Н), 7.2 (d, 1Н),
7.75 (d, 1Н), 7.95 (т, 1Н), 8.0 (d, 1Н), 8.8 (s, 1Н); Масспектър: Μ+ίΓ 537 и 539.
4-Хлоро-7-(2-пиролидин-1 -илетокси)-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Ди-трет-бутилазодикрабоксилат (0.99 g) се прибавя при разбъркване към смес от 4-хлоро-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин (0.75 g), трифенилфосфин (1.14 g), 1-(2хидроксиетил)пиролидин (0.372 g) и метиленхлорид (20 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 0.5 часа. Сместа се изсипва в колона със силикагел и се елюира първоначално с 49:1 смес от метиленхлорид и метанол, последвана от 97:3 смес от метиленхлорид и наситен * метанолен разтвор на амоняк. Така се получава 4-хлоро-7-(21 пиролидин-1-илетокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.9 g);
NMR спектър: (CDC13) 1.8-1.9 (m, 4Н), 1.9-2.05 (m, 2Н), 2.1-2.2 (m, 2Н),
2.6-2.7 (m, 4Н), 2.97 (m, 2Н), 3.65-3.75 (m, 2Н), 4.0-4.1 (m, 2Н), 4.25 (ш, 2Н), 4.75 (m, 1Н), 6.7 (d, 1Н), 6.96 (d, 1Н), 9.81 (s, 1Н); Масспектър: М+Н+ 378 и 380.
[7] Дихидрохлоридната сол има следните данни: NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 1.85-2.2 (m, 8Н), 3.15-3.25 (т, 2Н), 3.5-3.65 (т, 2Н), 3.65-3.75 (т, 4Н), 4.0 (т, 2Н), 4.6 (t, 2Н), 5.15 (т, 1Н), 7.0 (d, 1Н),
7.22 (d, 1Н), 7.73 (т, 1Н), 7.87 (d, 1Н), 8.88 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 565 и 567.
231
Пример 20 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-пиперидин-4илоксихиназолин
Смес от 7-бензилокси-4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5пиперидин-4-илоксихиназолин (0.35 g) и трифлуорооцетна киселина (6 ml) се бърка и загрява до 80°С за 5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря във вода (12 ml). Разтворът се базифицира до pH 8 чрез прибавяне на натриев бикарбонат. Получената утайка се отделя, промива се с вода и с етилацетат и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.26 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.95-2.15 (m, 2Н), 2.32 (d, 2Н), 3.05 (t, 2Н), 3.3-3.4 (m, 2Н),
3.8 (s, ЗН), 5.0 (m, IH), 6.75 (m, 2H), 6.85 (s, IH), 7.6 (d, IH), 7.98 (s, IH), 8.4 (s, IH), 9.58 (s, IH); Масспектър: М+ТГ 445 и 447.
Пример 21 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-ил оксихиназолин
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 20, 7бензилокси-4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин (0.78 g) взаимодейства с трифлуорооцетна киселина (5 ml). Реакционната смес се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Утайката се изолира и твърдата фаза се разтваря в смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се г* изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 97:3 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава съединението от заглавието (0.47 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.8-1.9 (m, 2Н), 2.2 (d, 2Н), 3.52 (t, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.92 (m, 2Н), 4.95 (m, IH), 6.7 (s, IH), 6.75-6.85 (m, 2H), 7.5 (d, IH), 8.12 (d, IH), 8.4 (s, IH), 9.85 (s, IH); Масспектър: M+H+ 402 и 404.
Пример 22 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[(2Р)-2-хидрокси-3морфолинопропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин
Смес от 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[(2Р)-2,3-епоксипропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.08 g), морфолин (0.044 ml), етанол (1 ml) и хлороформ (1 ml) се бърка и загрява до 45°С
232 за 16 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се стрива под пентан. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава съединението от заглавието (0.08 g); NMR спектър: (DMSOcU и CF3CO2D) 1.9-2.05 (m, 2Н), 2.15 (d, 2Н), 3.1-3.45 (m, 5Н), 3.45-3.6 (m, ЗН), 3.7-3.9 (m, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.9-4.1 (m, 2EI), 4.22 (m, 1Н), 4.45 (т, 1Н), 5.15 (т, 1Н), 6.95 (s, 1Н), 7.02 (т, 1Н), 7.15 (s, IH), 7.5-7.6 (т, 2Н),
8.9 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 545 и 547.
4-(2-Xnopo-5-MeTOKCHaHiuiHHo)-7-[(2R)-2,3-enoKCHnponoKCH]-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
w Цезиев флуорид (0.213 g) и (2R)-(-)-rnHm^nnTO3iuiaT (0.119 g) се прибавят последователно към разтвор на 4-(2-хлоро-5метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.19 g) в DMA (2 ml) и реакционната смес се бърка и загрява до 50°С за 4.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Органичната фаза се промива с вода и със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 49:1 смес От метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава 4-(2-хлоро-5** MeTOKCHaHH4HHo)7-[(2R)-2,3-enoKCHnponoKCH]-5-TeTpaxHflponHpaH-4илоксихиназолин (0.155 g); NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.25 (d, 2Н), 2.8 (m, IH), 2.98 (m, IH), 3.45 (br s, IH), 3.6 (t, 2H), 3.85 (s, 3H),
3.95-4.1 (m, 3H), 4.45 (m, IH), 4.75 (m, IH), 6.6-6.7 (m, 2H), 6.85 (s, IH),
7.32 (d, IH), 8.2 (d, IH), 8.6 (s, IH), 9.85 (s, IH); Масспектър: M+FT 458 и 460.
Пример 23 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[(2Я)-2-хидрокси-3-(4метилпиперазин-1 -ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илокси хиназолин
233
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 22, 4(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[(2И.)-2,3-епоксипропокси]-5тетрахидро-пиран-4-илоксихиназолин (0.07 g) взаимодейства с 1метилпиперазин (0.05 ml), при което се получава съединението от заглавието (0.04 g); NMR спектър: (DMSOcU) 1.8-1.9 (m, 2Н), 2.2 (s, ЗН), 2.2 (d, 2Н), 2.25-2.6 (m, 10Н), 3.55 (t, 2H), 3.8 (s, 3H), 3.92 (m, 2H), 4.05 (m, 2H), 4.2 (m, IH), 4.9 (d, IH), 5.1 (m, IH), 6.8 (m, IH), 6.85 (d, IH), 6.95 (d, IH), 7.5 (d, IH), 8.12 (d, IH), 8.5 (s, IH), 9.9 (s, IH); Масспектър: M+H4 558 и 560.
Пример 24 4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин
Смес от 7-ацетокси-4-хлоро-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (1.7 g), 2-бромо-5-метоксианилин (1.1 g) и изопропанол (10 ml) се бърка и загрява до 80°С за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с изопропанол и се суши под вакуум, при което се получава 7-ацетокси-4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин хидрохлорид (2 g); NMR спектър: (DMSOdbH CF3CO2D)
1.9-2.1 (m, 2Н), 2.17 (d, 2Н), 2.38 (s, ЗН), 3.5 (t, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.95 (m, 2Н), 5.1 (m, IH), 7.0 (m, IH), 7.32 (s, IH), 7.42 (d, IH), 7.5 (s, IH), 7.7 (d, IH), 8.9 (s, IH); Масспектър: M+H4” 488 и 490.
Смес от порция (0.15 g) на така полученото вещество и наситен метанолен разтвор на амоняк (5 ml) се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под вода. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум, при което се получава съединението от заглавието (0.091 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.8-2.0 (m, 2Н), 2.15 (d, 2Н), 3.52 (t, 2Н), 3.8 (s, ЗН), 3.9 (m, 2Н), 4.95 (m, IH), 6.7 (s, IH), 6.75 (m, IH), 6.8 (d, IH), 7.6 (d, IH), 7.85 (d, IH), 8.35 (s, IH), 9.65 (s, IH), 10.58 (s, IH); Масспектър: M+H4 446 и 448.
7-Ацетокси-4-хлоро-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
234
Разтвор на 7-ацетокси-5-тетрахидропиран-4-илокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.52 g) в 1,2-дихлороетан (30 ml), съдържащ фосфорен оксихлорид (0.51 ml) и ди-изопропилетиламин (2.17 ml) се бърка и загрява до 80°С за 2 часа. Сместа се изпарява, при което се получава желаният материал, който се използва без допълнително пречистване. Пример 25 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидрофуран-3-илоксихиназолин
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 20, 7бензилокси-4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-тетрахидрофуран-3илоксихиназолин (0.39 g) взаимодейства с трифлуорооцетна киселина (2.5 ml). Реакционната смес се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Утайката се изолира и твърдата фаза се разтваря в смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 97:3 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава съединението от заглавието (0.47 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 2.2-2.3 (m, IH), 2.3-2.5 (m, IH), 3.8 (s, 3H), 3.75-3.9 (m, IH), 3.9-4.0 (m, 2H), 4.2 (d, IH), 5.5 (m, IH), 6.8 (s, IH), 6.92 (s, IH), 7.02 (m, IH), 7.55 (d, IH), 7.6 (d, IH), 8.85 (s, IH) ; Масспектър: M+H4 388 и 390.
W Пример 26 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-изопропоксихиназолин
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 20, 7бензилокси-4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-изопропоксихиназолин (0.33 g) взаимодейства с трифлуорооцетна киселина. Така се получава съединението от заглавието (0.17 g); NMR спектър: (DMSOd$ и CF3CO2D) 1.55 (d, 6Н), 3.85 (s, ЗН), 5.1 (m, IH), 6.8 (s, IH), 6.92 (s, IH), 7.0 (m, IH), 7.58 (d, IH), 7.65 (d, IH), 8.85 (s, IH); Масспектър: M+H4 360 и 362.
Пример 27 4-(бензофуран-7-иламино)-7-метокси-5-(М-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин дихидрохлорид
235
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 5, 4хлоро-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин взаимодейства с 7-аминобензофуран, при което се получава съединението от заглавието, част от което се третира с наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база; NMR спектър: (CDC13) 2.15-2.35 (m, 6Н), 2.32 (s, ЗН), 2.92 (т, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.6 (т, 1Н), 6.5 (d, 1Н), 6.8 (d, 1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.25-7.4 (т, 2Н), 7.68 (d, 1Н),
8.58 (d, 1Н), 8.6 (s, 1Н), 10.25 (br s, 1Н); Масспектър: М+ЬГ 405.
7-аминобензофуран, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Хидразин хидрат (0.45 ml) се прибавя на капки при разбъркване към смес от 7-нитробензофуран (J. Med. Chem., 1988, 31,1934; 0.5 g), Raney никел (0.02 g) и метанол (9 ml), която е била загрята до 55°С. Получената смес се загрява под обратен хладник за 30 минути. Катализаторът се отстранява чрез филтруване и филтратът се изпарява. Остатъкът се разпределя между метиленхлорид и вода. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава 7-аминобензофуран (0.4 g) като масло; NMR спектър: (DMSOd6) 5.25 (br s, 2Н), 6.55 (d, IH), 6.8 (m, 2H), 6.9 (t, IH), 7.85 (d, IH).
Пример 28 4-(3-хлоробензофуран-7-иламино)-7- [3-(4-метилпиперазин1 -ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин дихидрохлорид
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 5, 4хлоро-7-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин взаимодейства с 7-амино-З-хлоробензофуран, при което се получава съединението от заглавието, част от което се третира с наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява, при което се получава свободната база; NMR спектър: (CDC13) 2.07 (m, 2Н), 2.1 (т, 2Н), 2.25 (т, 2Н), 2.27 (s, ЗН), 2.35-2.68 (т, 10Н), 3.6 (t, 2Н), 4.0-4.2 (т, 4Н), 4.75 (т, 1Н), 6.52 (s, 1Н),
236
6.85 (s, 1H), 7.35 (m, 2H), 7.65 (s, 1H), 8. 6 (s, 1H), 8.7 (d, 1H), 10.3 (s, 1H); Масспектър: M+H4· 522 и 524.
Пример 29 4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(3-пиперазин-1илпропокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин дихидрохлорид
Смес от 4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-[3-(4-трет-бутоксикарбонилпиперазин1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.12 g) и трифлуорооцетна киселина (2 ml) се бърка при стайна температура за 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Твърдото вещество се разтваря в диетилетер и се прибавя 6М хлоро-водород в диетилетер (0.5 ml). Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.112 g); NMR спектър: (DMSOd6H CF3CO2H) 1.9-2.1 (m, 2H), 2.15 (d, 2H), 2.28-2.4 (m, 2H), 3.4 (m, 2H), 3.43.9 (m, 10H), 3.92 (s, 3H), 3.95 (m, 2H), 4.39 (t, 2H), 5.2 (m, 1H), 7.0 (d, 1H), 7.2 (d, 1H), 7.78 (s, 1H), 7.82 (s, 1H), 8.9 (s, 1H); Масспектър: M+H4- 562 и 564.
4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-[3-(4-трет-бутоксикарбонилпиперазин 1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 12, 4(2,4-дихлоро5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин (0.109 g) взаимодейства с 1-трет-бутоксикарбонил-4(З-хидроксипропил)пиперазин (0.074 g), при което се получава 4-(2,4дихлоро-5-метоксианилино)-7-[3-(4-трет-бутоксикарбонилпиперазин1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.12 g).
Пример 30 4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-пиперидин-4-илметокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин
Смес от 4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илметокси)-5-тетрахидропиран-4-илокси
237 хиназолин (0.11 g) и трифлуорооцетна киселина (2 ml) се бърка при стайна температура за 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Твърдото вещество се разтваря в диетилетер и се прибавя 6М хлороводород в диетилетер (0.5 ml). Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава дихидрохлоридната сол на съединението от заглавието. Твърдото вещество се разтваря в метиленхлорид и се прибавят няколко капки на наситен метанолен разтвор на амоняк. Разтворът се изсипва в хроматографска колона, напълнена със силикагел и се елюира с 24:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Така се получава съединението от заглавието (0.08 g); NMR спектър: (CDC13)
1.9- 2.1 (m, 2Н), 1.95 (d, 2Н), 1.9-2.15 (m, ЗН), 2.52 (d, 2Н), 2.7 (m, 2Н),
3.2 (d, 2Н), 3.6 (m, 2Н), 3.9-4.0 (m, 2Н), 4.05 (s, ЗН), 4.1 (td, 2Н), 4.75 (m, 1Н), 6.6 (d, 1H), 6.85 (m, 1H), 7.45 (s, 1H), 8.4 (s, 1H), 8. 6 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 533 и 535.
4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илметокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 12, 4(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-хидрокси-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин (0.109 g) взаимодейства с 1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илметанол (0.065 g), при което се получава 4-(2, 4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4илметокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.11 g).
Пример 31 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-флуоро-5пиперидин-4-илоксихиназолин дихидрохлорид
Смес от 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-(6хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-флуорохиназолин дихидрохлорид (0.12 g) и 2М разтвор на хлороводород в диетилетер (5 ml) се бърка при стайна температура за 1 час. Получената утайка се отделя, промива се с
238 диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.086 g); NMR спектър: (DMSOcU) 2.1-2.3 (m, 4Н), 3.0-3.15 (m, 2Н), 3.3 (m, 2Н), 5.1 (m, IH), 6.12 (s, 2H), 7.01 (d, IH), 7.1 (d, IH),
7.3 (d, IH), 7.53 (d, IH), 8.75 (s, IH), 9.05 (br s, IH), 9.3 (br s, IH), 9.95 (br s, IH); Масспектър: M+H+ 417 и 419.
5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-(6-хлоро-2,3метилендиоксианилино)-7-флуорохиназолин дихидрохлорид, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Натриев хидрид (60% дисперсия в минерално масло; 0.55 g) се прибавя на порции към разтвор на трет-бутил 4-хидроксипиперидин-1карбоксилат (1.65 g) в DMF (10 ml) и получената смес се бърка при стайна температура за 15 минути. Прибавя се 5,7-дифлуоро-3,4дихидрохиназолин-4-он (1 g) и сместа се бърка при стайна температура за 30 минути. Сместа се изсипва във вода (100 ml) и при енергично бъркане се прибавя ледена оцетна киселина да подкисли сместа до pH 5. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с вода и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 5-(1-третбутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-7-флуоро-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.4 g); NMR спектър: (CDC13) 1.47 (s, 9Н), 1.94 (m, 4Н),
3.5-3.8 (m, 4Н), 4.7 (m, IH), 6.68 (m, IH), 7.0 (m, IH), 7.9 (s, IH), 10.55 (br s, IH); Масспектър: М+ТГ 364.
Смес от 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-7флуоро-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.15 g), трифенилфосфин (0.216 g), тетрахлорометан (0.12 ml) и 1,2-дихлороетан (5 ml) се бърка и загрява до 70°С за 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 9:1 смес от метиленхлорид и етилацетат като елуент. Така се получава 5(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-хлоро-7-флуорохиназолин (0.1 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.48 (s, 9Н), 2.0 (m, 4Н), 3.5-
3.7 (m, 4Н), 4.8 (m, IH), 6.8 (m, IH), 7.3 (m, IH), 8.9 (s, IH); Масспектър: M+H® 382 и 384.
239
Смес от така полученото вещество, 6-хлоро-2,3-метилендиоксианилин (0.049 g), 5М хлороводород в изопропанол (1 капка) и изопропанол (1 ml) се бърка и загрява до 50°С за 15 минути и след това до 80°С за 45 минути. Утайката се изолира, промива се последователно с изопропанол, етилацетат и диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 5-(1 -трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-(6-хлоро-
2.3- метилендиоксианилино)-7-флуорохиназолин дихидрохлорид (0.065 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.4 (s, 9Н), 1.8-2.0 (m, 2Н), 2.0-2.15 (m, 2Н), 3.05 (br s, 2H), 3.9 (d, 2H), 5.05 (m, IH), 6.11 (s, 2H), 7.1 (d, IH), 7.16 (d, IH), 7.2 (m, IH), 7.52 (d, IH), 8. 7 (s, IH), 9.92 (br s, IH) ; Масспектър: M+H4 517 и 519.
Пример 32 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-пиперидин-4-илоксихиназолин дихидрохлорид
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 31, 5(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)хиназолин дихидрохлорид (0.14 g) взаимодейства с хлороводород, при което се получава съединението от заглавието (0.113 g); NMR спектър: (DMSOd6) 2.15-2.34 (m, 4Н), 3.15 (m, 2Н), 3.3 (m, 2Н), 5.17 (m, IH), 6.17 (s, 2H), 7.07 (d, IH), 7.16 (d, IH), 7.58 (m, IH), 8.06 (m, IH), 8.88 (s, IH), 9.14 (br s, IH), 9.32 (br s, IH), 10.28 (s, g* IH); Масспектър: М+ЬГ 399 и 401.
5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-(6-хлоро-2,3метилендиоксианилино)хиназолин дихидрохлорид, използван като изходно вещество, се получава, както следва, като се използва метод, подобен на описания в пример 31, който се отнася до получаването на изходни вещества:
Така трет-бутил-4-хидроксипиперидин-1-карбоксилат (0.33 g) взаимодейства с 5-флуоро-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.18 g), при което се получава 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-
3.4- дихидрохиназолин-4-он (0.39 g); NMR спектър: (CDC13) 1.5 (s, 9Н),
1.9-2.0 (m, 4Н), 3.52 (m, 2Н), 3.7 (m, 2Н), 4.72 (m, IH), 6.95 (d, IH), 7.32
240 (d, 1H), 7.65 (m, 1H), 7.95 (s, 1H), 10.22 (br s, 1H); Масспектър: Μ+Η 346;
5-( 1 -трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.31 g) взаимодейства c трифенилфосфин и тетрахлорометан, при което се получава 5-(1-трет- бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-хлорохиназолин (0.156 g); NMR спектър: (CDC13) 1.5 (s, 9Н), 1.9-2.1 (m, 4Н), 3.5-3.8 (т, 4Н), 4.8 (т, 1Н), 7.05 (d, 1Н), 7.65 (d, 1Н), 7.82 (т, 1Н), 8.95 (s, 1Н); Масспектър: М+Н4 364 и 366; и порция (0.124 g) от така полученото вещество и 6-хлоро-2,3метилендиоксианилин (0.064 g) взаимодействат, при което се получава 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-(6-хлоро-2,3метилендиоксианилино)хиназолин дихидрохлорид (0.14 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.4 (s, 9Н), 1.85-2.0 (m, 2Н), 2.1 (m, 2Н), 2.95-3.2 (m, 2Н), 3.92 (d, 2Н), 5.1 (m, 1Н), 6.15 (s, 2H), 7.08 (d, 1H), 7.15 (d, 1H), 7.55 (d, 1H), 7.6 (d, 1H), 8.05 (m, 1H), 8. 86 (s, 1H), 10.35 (s, 1H); Масспектър: М+Н+499и501.
Пример 33 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-метокси-5пиперидин-4-илоксихиназолин
Смес от 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-(6хлоро-2,3 -метил ендиоксианилино)-7-метоксихиназолин дихидрохлорид (2.39 g), трифлуорооцетна киселина (10 ml) и метиленхлорид (35 ml) се бърка при стайна температура за 1.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и 1N воден разтвор на натриев хидроксид. Органичната фаза се промива с вода и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 19:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава съединението от заглавието (1.44 g); NMR спектър; (CDCI3)
1.8-2.0 (m, 2Н), 2.15-2.3 (m, 2Н), 2.75-2.9 (m, 2Н), 3.1-3.2 (m, 2Н), 3.9 (s, ЗН), 4.65 (m, 1Н), 6.0 (s, 2H), 6.46 (d, 1H), 6.72 (d, 1H), 6.8 (d, 1H), 6.91 (d, 1H), 8.5 (s, 1H), 9.21 (s, 1H); Масспектър: M+H4” 429 и 431.
241
5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-(6-хлоро-2,3метилендиоксианилино)-7-метоксихиназолин дихидрохлорид, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Ди-трет-бутилазодикрабоксилат (1.13 g) се прибавя на порции при разбъркване към смес от 5-хидрокси-7-метокси-3-пивалоилоксиметил-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1 g), трет-бутил-4-хидроксипиперидин-1-карбоксилат (0.788 g), трифенилфосфин (1.28 g) и метиленхлорид (15 ml), която е била охладена до 10°С. Сместа се оставя да се затопли до стайна температура и се бърка 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря в метанол (25 ml). Прибавя се натриев хидроксид (0.2 g) и сместа се бърка при стайна температура в продължение на1 час. Получената смес се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 47:50:3 смес от метиленхлорид, етилацетат и метанол като елуент. Така се получава 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4илокси)-7-метокси-3,4-дихидрохиназолин-4-он (1.09 g); NMR спектър: (CDC13) 1.5 (s, 9Н), 1.87-2.0 (m, 4Н), 3.48-3.6 (m, 2Н), 3.6-3.75 (m, 2Н),
3.9 (s, ЗН), 4.65 (m, IH), 6.5 (d, IH), 6.77 (d, IH), 7.91 (s, IH), 10.7 (br s, IH); Масспектър: M+H+ 376.
Като се използва метод, аналогичен на описания в Пример 31 свързан с получаването на изходни вещества, 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-7-метокси-3,4-дихидро-хиназолин-4-он (1 g) взаимодейства с трифенилфосфин и тетрахлорометан, при което се получава 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-хлоро7-метоксихиназолин (0.8 g); NMR спектър: (CDC13) 1.5 (s, 9Н), 1.9-2.1 (m, 4Н), 3.5-3.7 (m, 4Н), 3.96 (s, ЗН), 4.72 (m, 2Н), 6.6 (d, IH), 6.98 (d, IH), 8.82 (s, 1H); Масспектър: M+H4 394 и 396.
Като се използва метод, аналогичен на описания също в пример 31, който се отнася до получаването на изходни вещества, 5-(1-третбутоксикарбонилпиперидин-4-илокси)-4-хлоро-7-метоксихиназолин (0.14 g) и 6-хлоро-2,3-метилендиоксианилин (0.064 g) взаимодействат,
242 при което се получава 5-(1-трет-бутоксикарбонилпиперидин-4илокси)-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-метоксихиназолин дихидрохлорид (0.17 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.42 (s, 9Н), 1.8-2.0 (m, 2Н), 2.0-2.15 (m, 2Н), 3.0-3.2 (m, 2Н), 3.85-3.95 (m, 2Н), 3.99 (s, ЗН), 5.1 (m, IH), 6.96 (d, IH), 7.05 (d, IH), 7.12 (s, IH), 7.15 (d, IH), 8.78 (s, IH), 10.1 (s, IH); Масспектър: M+H* 529 и 531.
Пример 34 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5пиперидин-4-илоксихиназолин
Смес от 7-бензилокси-5-[Л-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4илокси]-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)хиназолин дихидрохлорид (2.3 g) и трифлуорооцетна киселина (28 ml) се бърка и загрява до 80°С за 6 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря във вода и разтворът се базифицира до pH 10 чрез прибавяне на 1N воден разтвор на натриев хидроксид. Сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Твърдото вещество се изолира, промива се с вода и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (1.1 g); NMR спектър: (DMSOd6)'1.6-1.8 (m, 2Н), 2.0-2.15 (m, 2Н), 2.65-
2.75 (m, 2Н), 2.9-3.05 (m, 2Н), 4.8 (m, IH), 6.1 (s, 2H),. 6.62 (s, IH), 6.7 (s, IH), 6.92 (d, IH), 7.05 (d, IH), 8.25 (s, IH), 9.2 (s, IH); Масспектър: М+Н+415и417.
Пример 35 5-[Л-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]-4-(6хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидроксихиназолин
Смес от 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5пиперидин-4-илоксихиназолин (1.4 g), ди-трет-бутилдикарбонат (0.737 g) и DMF (14 ml) се бърка при стайна температура за 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и вода. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 24:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава съединението от заглавието (1.2 g); NMR спектър: (CDC13) 1.5 (s, 9Н), 1.7-1.9 (m, 2Н),
243
2.0-2.15 (m, 2H), 3.0-3.15 (m, 2H), 3.8-3.95 (m, 2H), 4.6 (m, 1H), 6.02 (s, 2H), 6.55 (s, 1H), 6,72 (d, 1H), 6.98 (m, 2H), 8.4 (s, 1H), 9.4 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 515 и 517.
Пример 36 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-пиперидин4-илокси-7-(2,2,2-трифлуороетокси)хиназолин
Смес от 5-[Л-трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илокси]-4-(6хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидроксихиназолин (0.15 g), 2,2,2трифлуороетил-4-толуенсулфонат (0.089 g), калиев карбонат (0.1 g) и DMF (3 ml) се бърка и загрява до 95°С за 24 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се разпределя между етилацетат и вода. Органичният разтвор се промива с 1N воден разтвор на натриев хидроксид и със солев разтвор и се суши над магнезиев сулфат. Органичният разтвор се филтрува и се прибавя 6N разтвор на хлороводород в диетилетер (2 ml). Сместа се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изпарява. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид (3 ml) и се прибавя наситен метанолен разтвор на амоняк (1 ml). Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 19:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава съединението от заглавието (0.061 g); NMR спектър: (CDC13) 1.85-2.0 (m, 2Н), 2.3 (m, 2Н), 2.8-2.95 (m, 2Н), 3.1-3.3 (m, 2Н), 4.5 (m, 2Н), 4.72 (m, 1Н), 6.08 (s, 2H), 6.6 (d, 1H), 6.75 (d, 1H), 6.82 (d, 1H), 7.0 (d, 1H), 8. 58 (s, 1H), 9.32 (s, 1H) ; Масспектър: M+H+ 497 и 499.
Пример 37 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин
4-Хидрокси-1-метилпиперидин (0.049 g) се прибавя при разбъркване към суспензия на натриев хидрид (60% дисперсия в минерално масло, 0.043 g) в DMF (2 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 5 минути. Дихидрохлоридната сол на 4-(6-хлоро-2,3метилендиоксианилино)-5-флуорохиназолин се обработва с наситен
244 метанолен разтвор на амоняк, при което се получава свободната база (0.1 g), която се прибавя към гореспоменатия разтвор на натриевата сол на 4-хидрокси-1-метилпиперидин. Получената смес се бърка и загрява до 50° С за 30 минути. Сместа се охлажда до стайна температура и се разпределя между етилацетат и вода. Органичната фаза се промива с вода и със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 25:24.1 смес от етилацетат, метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава 4-(6-хлоро2,3-метилендиоксианилино)-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин (0.054 g); NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.1-2.25 (m, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 2.3-2.4 (m, 2Н), 2.7 (br s, 2H), 4.65 (m, IH), 6.01 (s, 2H), 6.7 (d, IH), 6.8 (d, IH), 6.85 (d, IH), 7.45 (d, IH), 7.6 (m, IH), 8.56 (s, IH), 9.5 (br s, IH); Масспектър: M+H+ 413 и 415.
4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-флуорохиназолин дихидрохлорид, използван като изходно вещество, се получава както следва, като се използват подобни методи на описания в пример 31, който се отнася до получаване на изходни вещества:
Така, 5-флуоро-3,4-дихидрохиназолин-4-он (2 g) взаимодейства с трифенилфосфин и тетрахлорометан, при което се получава 5-флуоро4-хлорохиназолин (1.34 g); NMR спектър: (CDC13) 7.4-7.5 (m, IH), 7.98.0 (m, 2H), 9.1 (s, IH); и порция (0.4 g) от така полученото вещество и
6-хлоро-2,3-метилендиоксианилин (0.413 g) взаимодействат, при което се получава 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-флуорохиназолин дихидрохлорид (0.73 g); NMR спектър: (DMSOd6) 6.18 (s, 2Н), 7.05 (d, IH), 7.12 (d, IH), 7.7 (m, IH), 7.85 (d, IH), 8.12 (m, IH), 8.87 (s, IH); Масспектър: M+H+ 318 и 320.
Пример 38 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-изопропокси-5(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин
Натриев триацетоксиборохидрид (0.087 g) се прибавя на порции при разбъркване към смес от 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7245 изопропокси-5-пиперидин-4-илоксихиназолин (0.125 g), воден формалдехид (13N, 0.042 ml), оцетна киселина (0.019 ml), метиленхлорид (5 ml) и метанол (2 ml) и получената смес се загрява под обратен хладник за 3 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и 1N воден разтвор на натриев хидроксид. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява, при което се получава съединението от заглавието (0.11 g); NMR спектър: (CDC13) 1.42 (d, 6Н), 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.25 (m, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 2.3-2.4 (m, 2Н), 2.7-
2.8 (m, 2Н), 4.6 (m, IH), 4.72 (m, IH), 6.05 (s, 2H), 6.5 (d, IH), 6.75 (d, IH), 6.82 (d, IH), 6.99 (d, IH), 8.52 (s, IH), 9.3 (s, IH); Масспектър: M+H+ 471 и 473.
Пример 39 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-пиперидин-4илметоксихиназолин дихидрохлорид
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 37, Nтрет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметанол взаимодейства с 4-(6хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-флуорохиназолин (0.1 g). Така полученият продукт се разтваря в 2М разтвор на хлороводород в диетилетер (20 ml) и се бърка при стайна температура за 3 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Така полученото твърдо вещество се промива с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0. 121 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.5-1.6 (m, 2Н), 1.9-2.0 (m, 2Н), 2.3-2.4 (m, IH), 2.8-2.9 (m, 2H), 3.3 (d, 2H), 4.42 (d, 2H), 6.15 (s, 2H), 7.07 (d, IH), 7.15 (d, IH), 7.53 (m, 2H), 8. 06 (m, IH), 8.87 (s, IH), 10.57 (br s, IH); Масспектър: M+H+ 413и415.
Пример 40 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-(Ъ1-метилпиперидин-4-илметокси)хиназолин дихидрохлорид
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 38, 4(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-пиперидин-4-илметоксихиназолин (получен от дихидрохлоридната сол чрез стриване под
246 наситен метанолен разтвор на амоняк) взаимодейства с воден формалдехид и натриев триацетоксиборохидрид. Реакционният продукт, получен като свободната база, се стрива под 2М разтвор на хлороводород в диетилетер. Получената утайка се отделя, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието, порция от което се превръща в свободната база чрез стриване под наситен метанолен разтвор на амоняк. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.35-1.55 (m, 2Н),
1.9-2.1 (m, 5Н), 2.3 (s, ЗН), 2.9 (d, 2Н), 4.12 (d, 2Н), 6.04 (s, 2Н), 6.75 (d, IH), 6.9 (d, IH), 6.98 (d, IH), 7.48 (d, IH), 7.64 (m, IH), 8.62 (s, IH), 9.38 (s, IH); Масспектър: M+H+ 427 и 429.
V
Пример 41 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(3-пиперидинопропокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин
Смес от 7-(3-бромопропокси)-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.536 g), пиперидин (0.12 ml), калиев карбонат (0.4 g) и DMF (2 ml) се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под метиленхлорид. Сместа се филтрува и филтратът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва първоначално 1:1 смес от етилацетат и метиленхлорид и след това г* 10:9:1 смес от етилацетат, метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава съединението от заглавието (0.53 g); NMR спектър: (CDC13) 1.4-1.5 (m, 2Н), 1.55-1.7 (m, 4Н), 1.9-2.1 (m, 4Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 2.4 (m, 4Н), 2.5 (m, 2Н), 3.6-3.7 (m, 2Н), 4.0-4.1 (m, 2Н), 4.15 (m, 2Н), 4.8 (m, IH), 6.08 (s, 2H), 6.52 (d, IH), 6.75 (d, IH),
6.85 (d, IH), 7.0 (d, IH), 8. 55 (s, IH), 9.35 (s, IH); Масспектър: M+H+ 541 и 543.
7-(3-бромопропокси)-4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
247
Ди-трет-бутилазодикрабоксилат (1.66 g) се прибавя при разбъркване към смес от 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7хидрокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (1.5 g), 3-бромопропан-1-ол (0.49 ml), трифенилфосфин (1.9 g) и метиленхлорид (20 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Втора порция (1.66 g) от ди-трет-бутилазодикрабоксилат се прибавя и сместа се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се филтрува и филтратът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва първоначално 1:1 смес от етилацетат и метиленхлорид и след това 25:24:1 смес от етилацетат, метиленхлорид и метанол като елуент. Така полученият материал се стрива под диетилетер. *·> Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум, при което се получава желаното изходно вещество (0.536 g).
Пример 42
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 41, подходящият с халогеноалкокси заместен хиназолин взаимодейства с подходящия амин, при което се получава съединението, описано в Таблица VII.
№& заб. (R')m Q1 (R2)»
[1] 7- [3-(4-хидроксипиперидин- 1-ил)пропокси] 4-тетрахидропиранил 6-хлоро-2,3метилендиокси
248
Забележка [1] Като амин се използва 4-хидроксипиперидин. За продукта се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.5-1.7 (m, 2Н), 1.852,05 (m, 6Н), 2.05-2.25 (m, 4Н), 2.5 (m, 2Н), 2.8 (m, 2Н), 3.55-3.65 (m, 2Н), 3.6 (m, IH), 3.95-4.05 (m, 2H), 4.12 (m, 2H), 4.75 (m, Ш), 6.05 (s, 2H), 6.5 (s, IH), 6.7 (d, IH), 6.8 (d, IH), 6.95 (d, IH), 8.5 (s, IH), 9.25 (s, IH); Масспектър: M+H+ 557 и 559.
Пример 43 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-пиперидин-4илметокси-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин
Смес от 7-[Н-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-тетрахидропиран-4илоксихиназолин (0.25 g), трифлуорооцетна киселина (1 ml) и метиленхлорид (1 ml) се бърка при стайна температура за 1.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 93:7 смес от метиленхлорид и наситен метанрлен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се разпределя между етилацетат и воден разтвор на амониев хидроксид. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се изпарява. Така се получава съединението от заглавието (0.07 g); NMR спектър: (CDC13 и D20) 1.5-1.7 (m, 2Н), 1.9-2.1 (m, 4Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 2.8 (m, 2Н), 3.32 (d, 2Н), 3.65 (m, 2Н), 3.9-4.1 (m, ЗН), 4.8 (m, IH), 6.08 (s, 2H), 6.52 (br s, IH), 6.72 (d, IH), 6.8 (s, IH),
6.98 (d, IH), 8.5 (s, IH); Масспектър: M+H+ 513 и 515.
Пример 44 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(Л-метилпиперидин-4-илметокси)-5 -тетрахидропиран-4-илоксихиназолин
Смес от 7-[Л-(трет-бутоксикарбонил)пиперидин-4-илметокси]-4(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.25 g), концентриран воден разтвор на формалдехид (37%, 0.5 ml) и мравчена киселина (5 ml) се бърка и загрява до 100° С за 2 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел,
249 като се използва 24:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се разпределя между метиленхлорид и воден амониев хидроксид разтвор. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се изпарява. Така се получава съединението от заглавието (0.1 g); NMR спектър: (CDC13) 1.4-1.6 (m, 2Н), 1.75-1.9 (m, ЗН), 1.92.1 (m, 4Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 2.29 (s, ЗН), 2.9 (d, 2Н), 3.6-3,7 (m, 2Н), 3.95 (d, 2Н), 4.0-4.1 (m, 2Н), 4.75 (m, 1Н), 6.05 (s, 2H), 6.5 (d, 1H), 6.72 (d, 1H), 6.81 (d, 1H), 6.97 (d, 1H), 8.5 (s, 1H), 9.26 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 527 и 529.
Пример 45 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-[(2К)-2,3епоксипропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин
Цезиев флуорид (0.46 g) и (2К)-(-)-глицидилтозилат (0.275 g) се прибавят последователно към разтвор на 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-флуоро-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (0.416 g) в DMF (5 ml) и реакционната смес се бърка и загрява до 60° С за 2 часа и до 70° С за още 1.5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Органичната фаза се промива с вода и със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 49:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава съединението от заглавието (0.36 g); NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.1 (m, 2Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 2.8 (m, 1Н), 2.98 (m, 1H), 3.42 (m, 1H), 3.6-3.7 (m, 2H), 3.95-4.1 (m, 3H), 4.45 (m, 1H), 4.8 (m, 1H), 6.02 (s, 2H), 6.59 (m, 12H), 6.72 (d, 1H), 6.81 (d, 1H), 6.97 (d, 1H), 8.5 (s, 1H), 9.27 (s, 1H); Масспектър: М+ЬГ 472 и 474.
Пример 46 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-[3-(4-цианометилпиперазин-1 -ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин
Смес от 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(3-пиперазин1-илпропокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин (1.3 g), 2-хлоро
250 ацетонитрил (0.167 ml), натриев йодид (0.036 g), калиев карбонат (0.331 g) и DMF (15 ml) се бърка при стайна температура за 5 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и вода. Органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 10:9:1 смес от етилацетат, метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава съединението от заглавието (0.69 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.85-2.0 (m, 4Н), 2.1 (m, 2Н), 2.4-2.5 (m, 6Н), 2.5-2.6 (m, 4Н), 3.42 (s, 2Н), 3.5-3.6 (m, 2Н), 3.9-4.0 (m, 2Н), 4.0-4.1 (m, 2Н), 4.7 (m, 1Н), 6.0 (s, 2H), 6.42 (s, 1H),
6.65 (d, 1H), 6.78 (d, 1H), 6.9 (d, 1H), 8.42 (s, 1H), 9.2 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 581 и 583.
Пример 47 4-(6-хлоробензофуран-7-иламино)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5-циклопентилоксихиназолин дихидрохлорид
Натриев хексаметилдисилазан (1М разтвор в THF ; 0.55 ml) се прибавя към разтвор на 7-амино-6-хлоробензофуран (0.093 g) в DMF (3 ml), който се охлажда до 10° С и сместа се бърка при 10° С за 5 минути. Разтвор на 4-хлоро-5-циклопентилокси-7-(2-пиролидин-1илетокси)хиназолин (0.1 g) в DMF (8 ml) се прибавя и сместа се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се разпределя между етилацетат и вода. Органичната фаза се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 49:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така полученият материал се разтваря в диетилетер и се прибавя 6М хлороводород в изопропанол (0.1 ml). Сместа се бърка за 5 минути и след това се изпарява. Така се получава съединението от заглавието като дихидрохлоридна сол (0.095 g), порция от която се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в Пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.55-1.75 (m, 4Н), 1.75-1.95 (m, 4Н), 2.08 (m, 2Н), 2.6-
2.75 (m, 4Н), 3.0 (m, 2Н), 4.25 (m, 2Н), 5.05 (m, 1Н), 6.6 (d, 1H), 6.8 (d,
251
1Н), 6.85 (d, 1Н), 7.38 (d, 1H), 7.45 (d, 1H), 7.6 (d, 1H), 8.42 (s, 1H), 9.5 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 493 и 495.
7-амино-6-хлоробензофуран, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Натриев хидрид (60% дисперсия в минерално масло; 4.6 g) се прибавя при разбъркване към разтвор на 6-хлороантранилова киселина (18 g) в DMF (100 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 30 минути. Етилйодид (10 ml) се прибавя и реакционната смес се бърка при стайна температура за 2 дни. Разтворителят се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и вода. Органичната фаза се промива последователно с вода и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 4:1 смес от петролев етер (т.к. 60-80° С) и етилацетат като елуент. Така се получава етил-6хлороантранилат (15.8 g) като масло; NMR спектър: (DMSOd6) 1.3 (t, ЗН), 4.3 (q, 2Н), 5.7 (br s, 2Н), 6.6 (d, 1Н), 6.7 (d, 1H), 7.1 (t, 1H).
Разтвор на натриев нитрит (4.5 g) във вода (100 ml) се прибавя на капки в продължение на 5 минути при разбъркване към суспензия на етил 6-хлороантранилат (12.7 g) в смес от концентрирана сярна киселина (27.9 ml), вода (38 ml) и лед (76 g). Реакционната смес се бърка при 0° С допълнително 20 минути и след това се загрява до 120° С за 1 час. Получената смес се изсипва в смес от лед и вода и продуктът се екстрахира с диетилетер. Органичната фаза се промива последователно с вода и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 4:1 смес от петролев етер (т.к. 6080°С) и метиленхлорид като елуент. Така се получава етил-6-хлоро-2хидроксибензоат (9.8 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.3 (t, ЗН), 4.3 (q, 2Н), 6.9 (d, 1Н), 6.95 (d, 1H), 7.25 (d, 1H), 10.45 (br s, 1H).
Алилбромид (5.5 ml) се прибавя при разбъркване към смес от етил-6-хлоро-2-хидроксибензоат (9.8 g), 1,5,7-триазабицикло[4,4,0]дец
252
5-ен (10.4 g) и ацетонитрил (250 ml) и реакционната смес се бърка при стайна температура за 20 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 17:3 смес от петролев етер (т.к. 60-80 С) и диетилетер като елуент. Така се получава етил-2-алилокси-6-хлоробензоат (10.3 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.3 (t, ЗН), 4.35 (q, 2Н), 4.65 (d, 2Н), 5.25 (d, IH), 5.4 (d, IH), 6.0 (m, IH), 7.15 (m, 2H), 7.45 (t, IH).
Така полученият материал се загрява до 230°С за 1 час. Реакционният продукт се охлажда до стайна температура и се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 4:1 смес от петролев етер (т.к. 60-80 С) и метиленхлорид като елуент. Така се получава етил-3-алил-6-хлоро-2-хидроксибензоат (7.3 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.3 (t, ЗН), 3.3 (m, 2Н), 4.35 (q, 2Н), 5.05 (m, 2Н), 5.95 (m, IH), 6.95 (d, IH), 7.15 (d, IH), 9.7 (br s, IH).
Така полученият материал се разтваря в метанол и се охлажда до -78° С. През разтвора се пропуска озон за 30 минути. Прибавя се диметилсулфид (5.4 ml) и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между диетилетер и вода. Органичната фаза се промива последователно с вода и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 1:1 смес от петролев етер (т.к. 60-80 °C) и метиленхлорид и след това 9:1 смес от метиленхлорид и диетилетер като елуент. Така се получава 2-(4-хлоро-3етоксикарбонил- 2-хидроксифенил)ацеталдехид, който се суспендира веднеге в 85% фосфорна киселина (18 ml) и сместа се загрява до 100° С за 1 час. Сместа се охлажда до стайна температура и се разпределя между диетилетер и вода. Органичната фаза се промива последователно с вода и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 1:1 смес от петролев етер (т.к. 6080°С) и метиленхлорид като елуент. Така се получава етил-6
253 хлоробензофуран-7-карбоксилат (5.9 g); NMR спектър: (DMSOde) 1-35 (t, 3H), 4.45 (q, 2H), 7.10 (d, IH), 7.45 (d, IH), 7.85 (d, 1H), 8.15 (d, IH).
Смес от така полученото вещество, 35% воден разтвор на калиев хидроксид (12.7 ml) и метанол (20 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 1 час. Метанолът се изпарява и остатъкът се разрежда с вода и се подкислява до pH 1 чрез прибавяне на 6N солна киселина. Получената утайка се отделя, промива се с вода и се суши под вакуум над фосфорен пентаоксид, при което се получава 6-хлоробензофуран7-карбоксилна киселина (4.6 g); NMR спектър: (DMSOd6) 7.05 (d, IH),
7.4 (d, IH), 7.75 (d, IH), 8.1 (d, IH).
Смес от порция (1 g) на така полученото вещество, дифенилфосфорилаазид (2.2 ml), триетиламин (1.4 ml) и трет-бутанол (2.7 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 18 часа. Сместа се оставя да се охлади до стайна температура, изсипва се във вода и се екстрахира с етилацетат. Органичната фаза се промива последователно с вода и солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху алуминиев оксид, като се използват смеси от разтворители с увеличаваща се полярност, започвайки с петролев етер и метиленхлорид и завършвайки с 4:1 смес от метиленхлорид и етилацетат. Така се получава смес от 7-амино-6хлоробензофуран и трет-бутил-6-хлоробензофуран-7-карбамат. Разтвор на така получената сместа в метиленхлорид (15 ml) се охлажда до 0°С и се прибавя трифлуорооцетна киселина (1.2 ml). Получената смес се бърка за 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 3:1 смес от петролев етер (т.к. 60-80°С) и метиленхлорид като елуент. Така се получава 7-амино-6-хлоробензофуран (0.376 g); NMR спектър: (DMSOd6) 5.5 (br s, 2H), 6.85 (m, 2H), 7.1 (d, IH), 7.95 (d, IH); Масспектър: M+bT167.
254
Пример 48 4-(3-хлоробензофуран-7-иламино)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5-циклопентилоксихиназолин дихидрохлорид
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 47, 4хлоро-5-циклопентилокси-7-(2-пиролидин-1 -илетокси)хиназолин (0.1 g) взаимодейства с 7-аминоЗ-хлоробензофуран (0.051 g), при което се получава съединението от заглавието като дихидрохлоридна сол (0.074 g), порция от която се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDCI3) 1.7-1.8 (m, 2Н), 1.82.0 (m, 6Н), 2.1-2.3 (т, 4Н), 2.7 (br s, 4Н), 3.02 (т, 2Н), 4.3 (t, 2Н), 5.08 (т, 1Н), 6.61 (d, 1Н), 6.84 (d, 1Н), 7.3-7.45 (т, 2Н), 7.65 (s, 1Н), 8.64 (s, 1 Η), 8. 76 (d, 1 Η), 10.3 (s, 1H); Масспектър: M+H* 493 и 495.
Пример 49 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5-(4-метилпиперазин-1-ил)7-(2-пиролидин-1 -илетокси)хиназолин трихидрохлорид
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 5,4хлоро5-(4-метилпиперазин-1 -ил)-7-(2-пиролидин-1 -илетокси) хиназолин (0.11 g) взаимодейства с 2-хлоро-5-метоксианилин хидрохлорид (0.064 g) в присъствието на 6М разтвор на хлороводород в изопропанол (0.05 ml), при което се получава съединението от заглавието, като трихидрохлоридна сол (0.092 g), порция от който се ** превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.8-1.9 (m, 4Н), 2.32 (s, ЗН), 2.48 (m, 2Н), 2.65 (br s, 4Н), 2.82 (d, 2Н), 2.98 (т, 4Н), 3.2 (d, 2Н), 3.82 (s, ЗН), 4.25 (т, 2Н), 6.65 (т, 1Н), 6.95 (т, 1Н), 7.3 (d, 1Н), 8.02 (d, 1Н), 8.52 (s, 1Н); Масспектър: М+Н* 497 и 499.
4-Хлоро-5-(4-метилпиперазин-1 -ил)-7-(2-пиролидин-1 -илетокси)хиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 5,7-дифлуоро-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.091 g), 1метилпиперазин (0.1 g) и DMF (2 ml) се бърка и загрява до 100°С за 1
255 час. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография, като се използва 97:3 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава 7-флуоро5-(4-метилпиперазин-1-ил)-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.09 g); NMR спектър: (CDC13) 2.42 (s, ЗН), 2.72 (br s, 4H), 3.2 (br s, 4H), 6.72 (m, IH), 7.0 (m, IH), 8.0 (s, IH); Масспектър: М+ЬГ 263.
Натриев хидрид (60% дисперсия в минерално масло; 0.96 g) се прибавя при разбъркване към разтвор на 1-(2-хидроксиетил)пиролидин (1.4 ml) в DMF (20 ml) и сместа се бърка при стайна температура за 10 минути. 7-Флуоро-5-(4-метилпиперазин-1-ил)-3,4дихидрохиназолин-4-он (0.09 g) се прибавя и сместа се бърка и загрява до 100°С за 3 часа. Получената смес се изпарява и към остатъка се прибавят последователно оцетна киселина (1.4 ml) и метиленхлорид последователно. Сместа се филтрува и филтратът се изсипва в колона на силикагел и се елюира с 19:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Така полученият материал се стрива под пентан, изолира се, промива се с пентан и се суши под вакуум. Така се получава 5-(4-метилпиперазин-1-ил)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-3,4дихидрохиназолин-4-он (0.74 g); NMR спектър: (CDCI3) 1.7-1.9 (m, 4Н),
2.4 (s, ЗН), 2.6-2.8 (m, 8Н), 2.92 (t, 2Н), 3.15 (br s, 4Н), 4.2 (t, 2Н), 6.6 (d, IH), 6.8 (d, IH), 7.92 (s, IH); Масспектър: M+H* 358.
Смес от порция (0.65 g) на така полученото вещество, фосфорилхлорид (0.252 ml), диизопропилетиламин (0.94 ml) и 1,2дихлороетан (30 ml) се бърка и загрява до 80°С за 2 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 24:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така се получава 4-хлоро-5(4-метилпиперазин-1 -ил)-7-(2-пиролидин-1 -илетокси)хиназолин (0.23 g); NMR спектър: (CDC13) 1.9-2.1 (br s, 4Н), 2. 5 (s, ЗН), 2.65 (m, 2Н), 2.85-3.1 (m, 10Н), 3.32 (d, 2H), 4.4 (br s, 2H), 6.85 (d, IH), 7.05 (d, IH),
8.8 (s, IH); Масспектър: M+H1 376.
256
Пример 50 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-(-П-метилпиперидин-4-илокси)-7-(2,2,2-трифлуороетокси)хиназолин
Смес от 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5(Л-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин (0. 1 g), 2,2,2-трифлуороетил4-толуенсулфонат (0.071 g), калиев карбонат (0.08 g) и DMF (2 ml) се бърка и загрява до 9 5 °C за 24 часа. Сместа се охлажда до стайна температура и се разпределя между етилацетат и вода. Органичният разтвор се промива с вода и със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 45:46:4 смес от метиленхлорид, етилацетат и метанол като елуент. Така се получава «»*·’ w съединението от заглавието (0.058 g); NMR спектър: (CDC13) 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.1-2.3 (m, 2Н), 2.32 (s, ЗН), 2.3-2.45 (m, 2Н), 2.75 (m, 2Н), 4.48 (m, 2Н), 4.64 (m, 1Н), 6.05 (s, 2H), 6.6 (d, 1H), 6.74 (d, 1H), 6.78 (d, 1H),
6.97 (d, 1H), 8. 5 (s, 1H), 9.28 (s, 1H); Масспектър: М+ТГ 511 и 513.
4-(6-Хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5-(Лметилпиперидин4-илокси)хиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Разтвор на ди-трет-бутилазодикрабоксилат (5.44 g) в метиле.нхлорид (20 ml) се прибавя на капки при разбъркване към смес от 7< бензилокси-5-хидрокси-3-пивалоилоксиметил-3,4-дихидрохиназолин4-он (6 g), 4-хидрокси-П-метилпиперидин (2.17 g), трифенилфосфин (6.17 g) и метиленхлорид (100 ml), която е била охладена до 0°С. Получената смес се бърка при стайна температура за 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 10:9:1 смес от метиленхлорид, етилацетат и наситен метанолен разтвор на амоняк като елуент. Така полученият материал се разтваря в наситен метанолен разтвор на амоняк (240 ml) и се бърка при стайна температура за 16 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се
257 получава 7-бензилокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси)-3,4-дихидрохиназолин-4-он (3.68 g); NMR спектър: (CDC13) 2.0 (m, 4Н), 2.3 (s, ЗН),
2.35 (m, 2Н), 2.75 (m, 2Н), 4.5 (m, IH), 5.15 (s, 2H), 6.6 (d, IH), 6.82 (d, IH), 7.3-7.5 (m, 5H), 7.92 (s, IH); Масспектър: M+H* 366.
Смес от така полученото вещество, трифенилфосфин (8. 65 g), тетрахлорометан (10 ml) и 1,2-дихлороетан (100 ml) се бърка и загрява до 70 °C за 2 часа. Сместа се изпарява и така полученият 7-бензилокси4-хлоро-5-(Л-метилпиперидин4-илокси)хиназолин се разтваря в изопропанол (2 ml) и се прибавят последователно 6-хлоро-2,3метилендиоксианилин (1.9 g) и 5М разтвор на хлороводород в изопропанол (2.1 ml). Получената смес се бърка при 50°С за 20 минути и при 80°С за 30 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се суспендира в етилацетат и се бърка за 1 час при стайна температура. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с етилацетат и с диетилетер. Твърдото вещество се разтваря в 19:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк и се бърка при стайна температура за 15 минути. Сместа се филтрува, филтратът се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 50:47:3 смес от етилацетат, метиленхлорид и метанол като елуент. Така се получава 7-бензилокси-4-хлоро-5-(Л-метилпиперидин4-илокси)хиназолин (4.2 g); NMR спектър: (CDCI3) 2.0-2.1 (m, 2Н), 2.2 (m, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 2.25-2.35 (m, 2Н), 2.75 (m, 2Н), 4.6 (m, IH), 5.2 (s, 2H), 6.1 (s, 2H), 6.6 (s, IH), 6.75 (d, IH), 6.95 (s, IH), 7.0 (d, IH), 7.32-
7.52 (m, 5H), 8.52 (s, IH), 9.3 (s, IH); Масспектър: М+ЬГ 519 и 521.
Смес от порция (1.5 g) на така полученото вещество и трифлуорооцетна киселина (15 ml) се бърка и загрява под обратен хладник за 6 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря във вода и се базифицира до pH 9 чрез прибавяне на натриев бикарбонат. Сместа се екстрахира с етилацетат и органичната фаза се промива със солев разтвор, суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 10:9:2 смес от етилацетат, метиленхлорид и метанол като
258 елуент. Така се получава 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7хидрокси-5-(1Ч-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин (0.8 g); NMR спектър: (CDC13) 1.92.05 (m, 2Н), 2.05-2.15 (m, 2Н), 2.2-2.3 (m, 2Н), 2.28 (s, ЗН), 2.7 (m, 2Н), 4.5 (br s, Ш), 6.05 (s, 2H), 6.5 (d, 1H), 6.7 (d, 1H),
6.85 (d, 1H), 6.95 (d, 1H), 8.4 (s, 1H), 9.35 (s, 1H); Масспектър M+H+ 429 и 431.
Пример 51 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-етокси-5-(Мметилпиперидин-4-илокси)хиназолин
Разтвор на ди-трет-бутилазодикрабоксилат (0.26 g) в метиленхлорид (1 ml) се прибавя на капки при разбъркване към смес от 4-(6хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5-(Н-метилпиперидин4-илокси)хиназолин (0.12 g), етанол (0.019 g), трифенилфосфин (0.15 g) и метиленхлорид (2 ml) и получената смес се бърка при стайна температура за 1 час. 2М разтвор на хлороводород в диетилетер (3 ml) се прибавя и сместа се бърка при стайна температура за 1.5 часа. Диетилетер (1 ml) се прибавя и утайката се изолира и се суши под вакуум. Така полученото твърдо вещество се разтваря в 9:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се стрива под пентан и полученото твърдо вещество се изолира и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.092 g); NMR спектър: (CDC13)
1.5 (t, ЗН), 1.95-2.1 (m, 2Н), 2.15-2.5 (m, 2Н), 2.3 (s, ЗН), 2.3-2.4 (m, 2Н),
2.7 (br s, 2H), 4.15 (m, 2H), 4.6 (m, 1H), 6.05 (s, 2H), 6.5 (d, 1H), 6.7 (d, 1H), 6.8 (d, 1H), 6.95 (d, 1H), 8.5 (s, 1H), 9.25 (br s, 1H) ; Масспектър: М+1Г 457 и 459.
Пример 52 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(2-флуороетокси)-5-(Н-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 51, 4(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5-(Н-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин взаимодейства с 2-флуороетанол, при което се получава съединението от заглавието; NMR спектър: (CDC13)
259
2.0-2.1 (m, 2H), 2.15-2.3 (m, 2H), 2.35 (s, ЗН), 2.3-2.4 (m, 2H), 2.8 (br s, 2H), 4.32 (m, IH), 4.4 (m, IH), 4.65 (m, IH), 4.8 (m, IH), 4.9 (m, IH), 6.05 (s, 2H), 6.6 (s, IH), 6.75 (d, IH), 6. 85 (s, IH), 7.0 (d, IH), 8. 55 (s, IH), 9.3 (s, IH); Масспектър: M+H4 475 и 477.
Пример 53 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-изобутокси-5-(Ь1метилпиперидин-4-илокси)хиназолин
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 51,4(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-хидрокси-5-(14-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин взаимодейства с изобутанол, при което се получава съединението от заглавието; NMR спектър: (CDC13) 1.05 (d, 6Н), 1.95-2.05 (m, 2Н), 2.08-2.28 (m, ЗН), 2.3 (s, ЗН), 2.3-2.4 (m, 2Н),
2.7 (br s, 2Н), 3.82 (d, 2Н), 4.6 (m, IH), 6.03 (s, 2H), 6.5 (s, IH), 6.7 (d, IH), 6.8 (s, IH), 6.95 (d, IH), 8.5 (s, IH), 9.25 (s, IH); Масспектър: M+H4 485 и 487.
Пример 54 4-(2,3-метилендиоксианилино)-5-(4-метилпиперазин-1-ил)7-(2-пиролидин-1 -илетокси)хиназолин трихидрохлорид
Като се използва метод, аналогичен на описания в пример 5, 4хлоро-5 -(4-метилпиперазин-1 -ил)-7-(2-пиролидин-1 -илетокси)хиназолин (0.11 g) взаимодейства с 2,3-метилендиоксианилин (0.045 g) в присъствието на 6М разтвор на хлороводород в изопропанол, при което се получава съединението от заглавието, като трихидрохлоридна сол (0.105 g), порция от като се превръща в свободната база, като се използва аналогичен метод на описания в пример 3. За свободната база се получават следните данни: NMR спектър: (CDC13) 1.78 (br s, 4Н), 2.3 (s, ЗН), 2.5 (m, 2Н), 2.6 (br s, 4H), 2.8 (d, 2H), 2.95 (m, 4H), 3.08 (d, 2H),
4.18 (m, 2H), 5.98 (s, 2H), 6.6 (d, IH), 6.86 (m, IH), 6.94 (s, IH), 8.06 (d, IH), 8.5 (s, IH), 11.8 (s, IH); Масспектър: M+H4 477.
Пример 55 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-морфолино-7-(2пиролидин-1 -илетокси)хиназолин
Смес от 4-хлоро-5-морфолино-7-(2-пиролидин-1-илетокси)хиназолин (0.27 g), 6-хлоро-2,3-метилендиоксианилин (0.14 g) и
260 изопропанол (4 ml) се бърка и загрява до 80°С за 1 час. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря в 49:1 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Сместа се филтрува и филтратът се изсипва в колона на силикагел и се елюира с 97:3 смес от метиленхлорид и наситен метанолен разтвор на амоняк. Така полученият материал се стрива под диетилетер. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.035 g); NMR спектър: (CDC13) 1.85 (br s, 4H), 2.65 (br s, 4H), 3.0 (m, 2H), 3.08 (m, 2H),
3.18 (d, 2H), 3.82 (m, 2H), 4.05 (m, 2H), 4.25 (m, 2H), 6.05 (s, 2H), 6.75 (d, IH), 6.95-7.1 (m, 3H), 8.52 (s, IH); Масспектър: M+H+498 и 500.
4-Хлоро-5-морфолино-7-(2-пиролидин-1 -илетокси)хиназолин, използван като изходно вещество, се получава, както следва:
Смес от 5,7-дифлуоро-3,4-дихидрохиназолин-4-он (0.91 g), морфолин (0.9 ml) и DMF (20 ml) се бърка и загрява до 100°С за 1 час. Сместа се изпарява. Наситен метанолен разтвор на амоняк (1 ml) се прибавя към остатъка и сместа се бърка при стайна температура за 5 минути. Сместа се изпарява и остатъкът се стрива под вода. Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с вода и с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 7-флуоро-5-морфолино3,4-дихпдрохиназолпн-4-он (0.85 g); NMR спектър: (DMSOcU) 3.05 (br s, 4H), 3.8 (t, 4H), 6.8 (m, IH), 6.92 (m, IH), 8. 02 (s, IH) ; Масспектър: M+H+ 250.
Натриев хидрид (60% дисперсия в минерално масло, 0.5 g) се прибавя при разбъркване към разтвор на 1-(2-хидрокспетил)пиролидин (0.7 ml) в DMF (15 ml), който е бил охладен до 5°С. Сместа се бърка за 10 минути. 7-Флуоро-5-морфолипо-3,4-дихидрохпназолин4-он (0.75 g) се прибавя и сместа се загрява до 80°С за 1 час и след това се до 90°С за 3 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разтваря в оцетна киселина (0.9 ml) и се разрежда със смес от метиленхлорид и метанол. Полученият разтвор се изсипва в колона на силикагел и се
261 елюира с 47:3 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така полученият материал се стрива под диетилетер и полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава 5-морфолино-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-3,4дихидрохиназолин-4-он (0.5 g); NMR спектър: (DMSOd6) 1.7 (br s, 4H),
2.8 (m, 2H), 3.02 (br s, 4H), 3.8 (m, 4H), 4.2 (m, 2H), 6.45 (d, IH), 6.7 (d, IH), 7.92 (s, IH), 11.7 (br s, IH); Масспектър: М+Н* 345.
Смес от порция (0.26 g) на така полученото вещество, фосфорилхлорид (0.084 ml), диизопропилетиламин (0.34 ml) и 1,2дихлороетан (5 ml) се бърка и загрява до 80°С за 3 часа. Сместа се изпарява, при което се получава 4-хлоро-5-морфолино-7-(2-пиролидин1-илетокси)хиназолин, който се използва без допълнително пречистване.
Пример 56 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-феноксихиназолин монохидрохлорид
Смес от 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-флуорохиназолин (0.213 g), фенол (0.45 g), калиев карбонат (0.828 g) и DMF (3 ml) се бърка и загрява до 90°С за 30 часа. Сместа се изпарява и остатъкът се разпределя между етилацетат и 2N воден разтвор на натриев хидроксид. Органичната фаза се промива със солев разтвор, w суши се над магнезиев сулфат и се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел, като се използва 99:1 смес от метиленхлорид и метанол като елуент. Така полученият материал се разтваря в диетилетер и се прибавя 6М разтвор на хлороводород в диетилетер (1 еквивалент). Полученото твърдо вещество се изолира, промива се с диетилетер и се суши под вакуум. Така се получава съединението от заглавието (0.05 g); NMR спектър: (DMSOd6 и CF3CO2D) 6. 18 (s, 2Н), 6.95 (d, IH), 7.05 (d, IH), 7.1 (d, IH),
7.35 (d, IH), 7.42 (m, IH), 7.52-7.62 (m, 3H), 8.0 (m, IH), 9.0 (s, 1H); Масспектър: M+H+ 392 и 394.
262
Пример 57
Фармацевтични състави
По-долу са показани представителни фармацевтични дозирани форми на изобретението, както са дефинирани тук (активният компонент е “съединение X”), за терапевтично или профилактично приложение при хора:
(а)
Таблетка I mg/таблетка съединение X 100 лактоза Ph. Eur.................................................. 182.75 ’*** натриева кроскармелоза 12.0 паста царевично нишесте (5% w/v паста) 2.25 магнезиев стеарат 3.0 (Ь)
Таблетка II mg/таблетка съединение X 50 лактоза Ph. Eur..................................................... 223.75 натриева кроскармелоза 6.0 царевично нишесте 15.0 поливинилпиролидон (5% w/v паста) 2.25 магнезиев стеарат 3.0 (с)
Таблетка III mg/таблетка съединение X 1.0 лактоза Ph. Eur 93.25 натриева кроскармелоза 4.0 паста царевично нишесте (5% w/v паста).........0.75 магнезиев стеарат 1.0
263 (d)
Капсула съединение X.......................................................
лактоза Ph. Eur....................................................
магнезий.........................................................
(e)
Инжекция I съединение X......................................................
1М разтвор на натриев хидроксид.....................
0.1М солна киселина (регулиране до pH 7.6) полиетиленгликол 400....................................
вода за инжекции до 100% ω
Инжекция II съединение X......................................................
натриев фосфат ВР........................................
f· 0.1М разтвор на натриев хидроксид...............
вода за инжекции до 100% (g)
Инжекция III съединение X......................................................
натриев фосфат ВР........................................
лимонена киселина.........................................
полиетиленгликол 400....................................
вода за инжекции до 100% mg/капсула
488.5
1.5 (50 mg/ml)
5.0% w/v
15.0% v/v
4.5% w/v (10 mg/ml)
1.0% w/v
3.6% w/v
15.0% v/v (1 mg/ml, буферирано до pH 6)
0.1% w/v
2.26% w/v
0.38% w/v
3.5% w/v
264 (h)
Аерозол Img/ml съединение X 10.0 сорбитан триолеат13.5 трихлорофлуорометан 910.0 дихлородифлуорометан 490.0 (1)
Аерозол II w съединение X 0.2 сорбитан триолеат 0.27 трихлорофлуорометан 70.0 дихлородифлуорометан 280.0 дихлоротетрафлуороетан................................. 1094.0
ϋ)
Аерозол III съединение X 2.5 сорбитан триолеат 3.38 трихлорофлуорометан 67.5 w дихлородифлуорометан................................. 1086.0 дихлоротетрафлуороетан 191.6 (к)
Аерозол IV“S'” съединение X 2.5 соев лецитин 2.7 трихлорофлуорометан.................................. . 67.5 дихлородифлуорометан................................. 1086.0 дихлоротерафлуороетан 191.6
265 (1)
Мехлем съединение X................................................... 40 mg етанол............................................................ 300 gel вода............................................................. 300 gel
1-додецилазацикпохептан-2-он..................... 50 1 пропиленгликол............................................. до 1 ml
Забележка
Горните състави могат да се получат по обичайни методи, добре известни в областта на фармацевтиката. Таблетките (а)-(с) могат да бъдат с ентерално покритие, нанесено по конвенционални методи, например за покритие от ацетатфталатна целулоза. Аерозолните състави (h)-(k) могат да се използват с помощта на стандартни аерозолни устройства за дозирани дози, а суспендиращите средства сорбитан триолеат и соев лецитин могат да се заменят с алтернативно суспендиращо средство като сорбитан моноолеат, сорбитан сескиолеат, полисорбат 80, полиглицерол олеат или олеинова киселина.

Claims (16)

  1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ
    1. Хиназолиново производно с формулата I където m е 0, 1 2 или 3;
    всяка R1 група, която може да бъде еднаква или различна, е избрана от халогено, трифлуорометил, циано, изоциано, нитро, хидрокси, меркапто, амино, формил, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (16С)алкилсулфонил, (1-6С)алкилаК1ино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, Н-(1-6С)алкилкарбамоил, НН-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, Н-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, (З-бС)алкеноиламино, N-(1-6C)алкил-(3-6С)алкеноиламино, (3-6С) алкиноиламино, Ь1-(1-6С)алкил-(36С)алкиноиламино, К-(1-6С)алкилсулфамоил, Ь1,Ь1-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Н-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    Q3-X'където X1 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R4), CO, CH(OR4), CON(R4), N(R4)CO, SO2N(R4), N(R*)SO2, OC(R4)2, SC(R4)2 и N(R4)C(R4)2, където R4 е водород или (1-6С)алкил, a Q3 е арил, арил-(16С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, или (R1^ е (1-ЗС)алкилендиокси,
    267 и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, S, SO, SO2, N(R5), CO, CH(OR5), CON(R5), N(R5)CO, SO2N(R5), N(R5)SO2, CH=CH и ОС, където R e водород или (1-6С)алкил и където всяка СН2=СН- или НС^С- група в един R1 заместител евентуално има в крайната СН2= или ΗΟξ позиция един заместител, избран от халогено, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкоксикарбонил, Ν(1-бС)алкилкарбамоил, М,М-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил и ди-[(1-6С)алкил]амино-(1-6С)алкил или от група с формулата:
    Q4-X2където X2 е директна връзка или е избран от СО и N(R6)CO, където R6 е водород или (1-6С)алкил, a Q4 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един или няколко халогено- или (1-6С)алкил-заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, N(1-6С)алкилкарбамоил, Х,К-ди-[(1-бС)алкил]карбамоил, (2-60)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил(2-бС)алканоиламино, М-(1-бС)алкилсулфамоил, НН-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Н-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    -X3-Q5
    3 7 където X е директна връзка или е избран от 0, S, SO, S02, N(R ), CO, CH(OR7), CON(R7), N(R’)CO, SO2N(R7), N(R7)SO2, C(R7)2O, C(R7)2S и N(R )C(R )2, където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил(1-бС)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)-алкил, (3
    268
    7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетеро-арил, хетероарил(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)-алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, Ь1/1-6С)алкилкарбамоил, Ν,Ν-λη-[(16С)алкил] карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)А w алканоиламино, М-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкилсулфамоил, НМ-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-бС)алкансулфониламино и 1Ч-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    -X4-R8 където X4 е директна връзка или е избран от 0 и N(R9), където R9 Q е водород или (1-6С)алкил, a R е халогено/1-6С)алкил, хидрокси-(16С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил, ди-[(1-6С)алкил]амино (Г6С)алкил, (2-6С)алканоиламино-(1-6С)алкил или (1-6С)алкоксиw карбониламино-(1-6С)алкил, или от група с формулата:
    -X5-Q6 където X5 е директна връзка или е избран от О, CO и N(R^, където R e водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-/1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители;
    R е водород или (1-6С)алкил;;
    R е водород или (1-6С)алкил;
    269
    Z е директна връзка или е избран от 0, S, SO, S02, N(Rn), CO, CH(ORn), CON(RH), N(Rn)C0, SO2N(Rn), N(Rn)SO2, OC(Rn)2, SC(Ru)2 и N(Rn)C(Rn)2, където R11 е водород или (1-6С)алкил;
    Q1 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(16С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, или, когато Z е директна връзка или О, Q1 may be (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, халогено-(16С)алкил, хидрокси-(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(16С)алкил, амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкиламино (1-6С)алкил, ди-[(16С)алкил]амино-(1-6С)алкил, (1-6С)алкилтио-(1-6С)алкил, (1-6С)алкилсулфинил-(1-6С)алкил или (1-6С)алкилсулфонил-(1-6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q!-Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от 0, S, SO, S02, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12), N(R12)CO, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и
    C^C, където R е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2=СН- или НС=С- група в Q^Z-rpynaTa евентуално има в крайната СН2= или НС= позиция един заместител, избран от халогено, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкоксикарбонил, N(1-6С)алкилкарбамоил, Ь1,М-ди-[(1-6С)алкил] карбамоил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил и ди-[(1-6С)алкил]амино-(16С)алкил или от група с формулата:
    Q7-X66 13 където X е директна връзка или е избран от CO и N(R )С0, където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в Q!-Z- групата евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един или повече халогеноили (1-6С)алкил-заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (1
    270
    6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(16С)алкил] амино, (1-6С)алкоксикарбонил, И-(1-6С)алкилкарбамоил, Т4,Н-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, М-(1-бС)алкил-(2-6С)алканоил амино, N-(1-6C)алкилсулфамоил, И,Ъ1-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и И-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    -X7-Q8 където X7 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R14), CO, CH(OR14), CON(R14), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R14)2S и N(R14)C(R14)2, където R14 е водород или (16С)алкил, a Q8 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(16С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1 -6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилч» сулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, 19-(1-6С)алкилкарбамоил, Ν,Ν-λη-[(16С)алкил] карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, Х-(1-6С)алкилсулфамоил, НЪ1-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и М-(1-6С)алкил(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    -X8-R15 където X8 е директна връзка или е избран от О и N(R16), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(1
    271
    6С)алкил, (1-бС)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)-алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата:
    Q ι *7 където X е директна връзка или е избран от 0, CO и N(R ), където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q’-Z-групата евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители; и
    Q е арилова група с формула 1а
    1а където G1 е избран от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2
    8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1
    6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкил сулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, N-(1-6C)алкилкарбамоил, М,М-ди-[(1-бС)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (26С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, 1Ч-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, (З-бС)алкеноиламино, М-(1-бС)алкил-(3-6С)алкеноиламино, (З-бС)алкиноиламино, М-(1-6С)алкил-(3-6С)алкиноиламино, N(1-6С)алкилсулфамоил, НН-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и М-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    272 където X10 е директна връзка или е избран от 0 и N(R19), където R19 е водород или (1-бС)алкил, a R18 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата:
    -Xn-Q10 където X11 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R20), CO, CH(OR20), CON(R20), N(R20)CO, SO2N(R20), N(R20)SO2, C(R20)2O, C(R20)2S и N(R2O)C(R2o)2, където R20 е водород или (1-6C)алкил, и Q10 е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (1-6С)алкокси, и всяка хетероциклилова група в Q1 евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксозаместители, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (16С)алкокси, (1-6С)алкиламино и ди-[(1-6С)алкил]амино, или G и G заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=СН, -N=CH-CH=CH-, -CH=N-CH=CH-, -CH=CH-N=CH-, -CH=CH-CH=N-, -N=CH-N=CH-, -CH=N-CH=N-, -N=CH-CH=N-, -N=N-CH=CH-, -CH=CH-N=N-, -CH=CH-O-, -O-CH=CH-, -CH=CH-S-, -S-CH=CH-, -CH2-CH2-O-, -O-CH2-CH2-, -CH2-CH2-S-, -S-CH2-CH2-, -O-CH2-O-, -O-CH2-CH2-O-, -S-CH2-S-, -S-CH2-CH2-S-, -CH=CH-NH-, -NH-CH=CH-, -ch2-ch2-nh-, -nh-ch2-ch2-, -n=ch-nh-, -nh-ch=n-, -nh-ch2-nh, -O-CH=N-, -N=CH-O-, -S-CH=N-, -N=CH-S-, -O-CH2-NH-, -NH-CH2-O, -s-ch2-nh-, -nh-ch2-s-, -o-n=ch-, -ch=n-o-, -s-n=ch-, -ch=n-s-, -0-NH-CH2-, -CH2-NH-0-, -S-NH-CH2-, -ch2-nh-s-, -nh-n=ch-, -CH=N-NH-, -NH-NH-CH2-, -CH2-NH-NH-, -N=N-NH- или -ΝΗ-Ν=Ν-,
    273 или G1 има което и да е от значенията, дефинирани тук по-горе, а G2 и G3 заедно или G3 и G4 заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=СН-, -N=CH-CH=CH-, -CH=N-CH=CH-, -CH=CH-N=CH-, -CH=CH-CH=N-, -N=CH-N=CH-, -CH=N-CH=N-, -N=CH-CH=N-, -N=N-CH=CH-, -CH=CH-N=N-, -CH=CH-O-, -O-CH=CH-, -CH=CH-S-, -S-CH=CH-, -CH2-CH2-O-, -O-CH2-CH2-, -CH2-CH2-S-, -S-CH2-CH2-, -0-CH2-0-, -O-CH2-CH2-O-, -S-CH2-S-, -S-CH2-CH2-S-, -CH=CH-NH-, -NH-CH=CH-, -CH2-CH2-NH-, -NH-CH2-CH2-, -N=CH-NH-, -NH-CH=N-, -NH-CH2-NH-, -O-CH=N-, -N=CH-O-, -S-CH=N-, -N=CH-S-, -O-CH2-NH-, -NH-CH2-O-, -S-CH2-NH-, -NH-CH2-S-, -O-N=CH-, -CH=N-O-, -S-N=CH-, -CH=N-S-, -O-NH-CH2-, -CH2-NH-O-, -S-NH-CH2-, -CH2-NH-S-, -NH-N=CH-, -CH=N-NH-, -NH-NH-CH2-, -CH2-NH-NH-, -N=N-NH- или -ΝΗ-Ν=Ν-, и 9- или 10-члененият бициклен хетероарилов или хетероциклен 1 А А <5 О А пръстен, образуван, когато G и G заедно, G и G заедно или G и G са свързани заедно, евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, (1-6С)алкил, (28С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкиламино и ди-[(16С)алкил]амино, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен има евентуално 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи;
    или негова фармацевтично приемлива сол.
  2. 2. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1 или негова фармацевтично приемлива сол, където всеки от m, R , R , R и Q2 има всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, а
    Ζ е директна връзка или е избран от 0, S, SO, SO2, N(RU), CO, CH(ORn), CON(Rn), N(Rn)CO, SO2N(Rn), N(R11)SO2, OC(Rn)2, SC(R11)2 и N(R11)C(R11)2, където R11 е водород или (1-6С)алкил; и
    Q1 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)
    274 алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1 -6С)алкил, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, S, SO, SO2, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12), N(R12)CO, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и
    C=C, където R е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в Q!-Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един или повече халогено- или (1-6С)алкил-заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (16С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(16С)алкил] амино, (1-6С)алкоксикарбонил, М-(1-6С)алкилкарбамоил, Ь[,1\1-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, К-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, N-(1-6C)алкилсулфамоил, К,Т4-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и М-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    -X7-Q8 а където X е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R14), CO, CH(OR14), CON(R14), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R14)2S и N(R14)C(Ri4)2, където R14 е водород или (1-бС)алкил, a Q е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-( 1 -6С)алкил, и където всяка арилова, хетероарилова или хетероциклил група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (28С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)
    275 алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, Ь1-(1-6С)алкилкарбамоил, К,14-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, N-(1-6C)алкил-(2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкилсулфамоил, N,N-4h-[(1-6C)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и Х-(1-6С)алкил(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    -X8-R15
    8 16 където X е директна връзка или е избран от 0 и N(R ), където R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидроксиV (1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата:
    -X9-Q9
    9 17 където X е директна връзка или е избран от 0, CO и N(R ), където R е водород или (1-6С)’алкил, a Q е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители.
  3. 3. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1 или негова фармацевтично приемлива сол, където всеки от m, R , R , R
    А и Q има всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, а
    Z е избран от 0, S, SO, S02, N(Rn), CO, CH(ORU), CON(Rn), N(Rll)CO, SO2N(R), N(Rh)SO2, OC(Ru)2> SC(Rn)2 и N(R1')C(RI1)2, където R 1 е водород или (1-6С)алкил; и
    Q1 е (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил,
    276 и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в Q^Z- групата са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от О, S, SO, SO2, N(R12), CO, CH(OR12), CON(R12), N(R12)CO, SO2N(R12), N(R12)SO2, CH=CH и
    C=C, където R12 е водород или (1-6С)алкил, и където всяка СН2 или СН3 група в Q^Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един или повече халогено- или (1-6С)алкил-заместители или един заместител, избран от хидрокси, циано, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкокси, (1-6С)алкилтио, (16С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(16С)алкил] амино, (1-6С)алкоксикарбонил, М-(1-6С)алкилкарбамоил, 1\Г,181-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил, (2-6С)алканоил, (2-6С)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкил-(2-6С)алканоиламино, N-(1-6C)алкилсулфамоил, Н,К-ди-[(1-6С)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и М-(1-6С)алкил-(1-6С)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    -X7-Q8 където X7 е директна връзка или е избран от О, S, SO, SO2, N(R14), CO, CH(OR14), CON(R14), N(R14)CO, SO2N(R14), N(R14)SO2, C(R14)2O, C(R14)2S и N(R14)C(R14)2, където R14 е водород или (1-6C)алкил, a Q8 е арил, арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил-(1-6С)алкил, и където всяка хетероциклилова група в Q1Z-групата евентуално има 1, 2 или 3 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, трифлуорометил, циано, нитро, хидрокси, амино, карбокси, карбамоил, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил, (1-6С)алкокси, (2-6С)алкенилокси, (2-6С)алкинилокси, (1-6С)алкилтио, (1-6С)алкилсулфинил, (1-6С)алкилсулфонил, (1-6С)алкиламино, ди-[(1-6С)алкил]амино, (1-6С)алкоксикарбонил, М-(1-6С)алкилкарбамоил, Н1Ч-ди-[(1-6С)алкил]карбамоил,
    277 (2-6С)алканоил, (2-бС)алканоилокси, (2-6С)алканоиламино, N-(1-6C)алкил-(2-6С)алканоиламино, М-(1-6С)алкилсулфамоил, N,N-ah-[(1-6C)алкил]сулфамоил, (1-6С)алкансулфониламино и N-(l-6C)anraui-(l-6C)алкансулфониламино, или от група с формулата:
    8 16 където X е директна връзка или е избран от О и N(R ), където
    R16 е водород или (1-6С)алкил, a R15 е халогено-(1-6С)алкил, хидрокси(1-6С)алкил, (1-6С)алкокси-(1-6С)алкил, циано-(1-6С)алкил, амино-(16С)алкил, (1-6С)алкиламино-(1-6С)алкил или ди-[(1-6С)алкил]амино(1-6С)алкил, или от група с формулата:
    О 17 където X е директна връзка или е избран от 0, CO и N(R ), където R е водород или (1-6С)алкил, a Q е арил, арил-(1-6С)алкил, хетероарил, хетероарил-(1-6С)алкил, хетероциклил или хетероциклил(1-6С)алкил, който евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от халогено, (1-6С)алкил и (16С)алкокси, и където всяка хетероциклилова група в Q’-Z-групата евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-заместители.
  4. 4. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1
    1 2 или негова фармацевтично приемлива сол, където всеки от m, R , R , R3, Z и Q1 има всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, а
    А
    Q е арилова група с формула 1а
    1а
    278 където G1 е халогено или трифлуорометил,
    2 5 всеки от G и G е водород, β
    G е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (1-6С)алкил, (2-8С)алкенил, (2-8С)алкинил и (1-6С)алкокси, и G4 е халогено или (1-6С)алкокси.
  5. 5. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1 или негова фармацевтично приемлива сол, където всеки от m, R R , R , Ζ и Q1 има всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, а
    2 12
    Q е арилова група с формула 1а, където G и G заедно образуват група с формула: -О-СН2-О-, всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, халогено, трифлуорометил, циано, хидрокси, (16С)алкил и (1-6С)алкокси, и G5 е халогено.
  6. 6. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1, където :
    m е 0 или m е 1, a R1 групата се намира в 6-а или 7-а позиция и е избрана от хидрокси, амино, метил, етил, пропил, метокси, етокси, пропокси, метиламино, етиламино, диметиламино, диетиламино, ацетамидо, пропионамидо, бензилокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,
    2,4-триазол-1-ил) етокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-
    2-илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2-пиперазин279
    1- илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси и
    3- хомопиперазин-1 -илпропокси, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С=С, и където всяка СН2 или СНз група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СНз група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
    Qx-Z-rpynaTa е избрана от пропокси, изопропокси, 2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, циклопентилокси, циклохексилокси, фенокси, бензилокси, тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,2,4-триазол-1-ил)етокси,
    2- пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-ил- окси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, 3-пиролидин2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4-илметокси, 2пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, 3-хомопиперидин-1-илпропокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-
    4- илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-пиперазин-1-илетокси, 3280 пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси или 3хомопиперазин-1 -илпропокси, и където всяка СН2 или СН3 група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметилΊ амино, '1 и където всяка фенилова или хетероциклилова група в Qx-Zгрупата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
    всеки от R2 и R3 е водород; и
    Q е арилова група с формула 1а където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, или G1 и G2 заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9- или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен има евентуално при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1
    281 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен има евентуално 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, * хидрокси, метил, етил, метокси и етокси;
    ' или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
  7. 7. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1, където :
    m е 0 или me 1, a R1 групата се намира в 6-а или 7-а позиция и е избрана от хидрокси, амино, метил, етил, пропил, метокси, етокси, пропокси, метиламино, етиламино, диметиламино, диетиламино, ацетамидо, пропионамидо, бензилокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,
    2,4-триазол-1-ил)етокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-
    2- илетокси, З-пиролидин-2-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, пиперидин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4-илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, З-хомопиперидин-1-илпропокси, 2-пиперазин-
    1-илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси и
    3- хомопиперазин-1 -илпропокси, и където съседни въглеродни атоми във всяка (2-6С)алкиленова верига в един R1 заместител са евентуално разделени чрез вмъкване във веригата на група, избрана от Ο, NH, СН=СН и С=С, и където всяка СН2 или СН3 група в един R1 заместител евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един
    282 заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси, и където всяка хетероциклилова група в един заместител при R1 евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
    Qx-Z-rpynaTa е избрана от фенокси, бензилокси, тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-имидазол-1-илетокси, 2-(1,2,4-триазол-1-ил)етокси, 2пиролидин-1-илетокси, 3-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илкси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1,1диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, пипери дин-3-илокси, пиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, 2-пиперидин-З-илетокси, пиперидин-4илметокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, 3хомопиперидин-1-илпропокси, хомопиперидин-3-илокси, хомопиперидин-4-илокси, хомопиперидин-3-илметокси, 2-пиперазин-1илетокси, 3-пиперазин-1-илпропокси, 2-хомопиперазин-1-илетокси или 3-хомопиперазин-1 -илпропокси, и където всяка СН2 или СНз група в Qx-Z-rpynaTa евентуално има при всяка спомената СН2 или СН3 група един заместител, избран от хидрокси, амино, метокси, метилсулфонил, метиламино и диметиламино, и където всяка фенилова или хетероциклилова група в Qx-Zгрупата евентуално има 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, трифлуорометил, хидрокси, амино, метил, етил и метокси,
    283 и където всяка хетероциклилова група в Q!-Z-rpynaTa евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
    всеки от R2 и R3 е водород; и
    Q2 е арилова група с формула 1а
    Ь където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и всеки от G2, G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, или G1 и G2 заедно образуват група с формула: -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така образуваният 9- или 10-членен бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при W хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси, и всеки така образуван бициклен хетероциклен пръстен евентуално има 1 или 2 оксо- или тиоксо-групи, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, метокси и етокси;
    или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
  8. 8. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1, където:
    284 me 1, a R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от хидрокси, метокси, етокси, пропокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, 3пиролидин-1-илпропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси,
    2-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-(1,1 -диоксо- тетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3пиперидинопропокси, 2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-[(28)-2-(М-метилкарбамоил) пиролидин-1ил]етокси, 2-[(28)-2-(Ъ1^-диметилкарбамоил)пиролидин-1 -ил]етокси,
    2-хидроксиетокси, 3-хидроксипропокси, 2-метоксиетокси, 3-метоксипропокси, 2-метилсулфонилетокси, 3-метилсулфонилпропокси, 2-(2метоксиетокси)етокси, 2-(4-пиридилокси)етокси, 2-пиридилметокси, 3пиридилметокси и 4-пиридилметокси;
    и където всяка СН2 група в един R1 заместител, който е свързан с два въглеродни атома, има евентуално една хидрокси-група при споменатата СН2 група;
    Q’-Z-rpynaTa е избрана от тетрахидрофуран-3-илокси, тетрахидропиран-4-илокси, 2-пиролидин-1-илетокси, З-пиролидин-1-илпропокси, пиролидин-3-илокси, N-метилпиролидин-З-илокси, пиролидин-2-илметокси, 2-пиролидин-2-илетокси, З-пиролидин-2-илг пропокси, 2-морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1, 1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)етокси, 3-( 1,1-диоксотетрахидро-4Н-
    1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 3-пиперидинилокси, N-метилпиперидин-З-илокси, 4пиперидинилокси, ЬГ-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-3-илметокси, N-метилпиперидин-З-илметокси, пиперидин-4-илметокси, М-метилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси, 3(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, циклобутилокси, циклопентилокси и циклохексилокси, и където всяка СН2 група в Q’-Z-rpynaTa, която е свързана с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
    285 и където всяка хетероциклилова група в Q^Z-rpynara евентуално има 1 или 2 оксо-заместители;
    всеки от R2 и R3 е водород; и
    А
    Q е арилова група с формула 1а
    1а където G1 е избран от флуоро, хлоро, бромо, йодо, трифлуорометил, циано, метил, етил, винил, изопропенил, етинил, метокси и пиролидин1ил, G2 е водород, всеки от G3 и G4, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил, етил, винил, алил, изопропенил, етинил, метокси и етокси, и G5 е водород или метокси, или G и G заедно образуват група с формула : -СН=СН-СН=СН-, -О-СН=СН- или -О-СН2-О-, и така полученият 9- или 10-членеН бициклен хетероарилов или хетероциклен пръстен евентуално има при хетероариловата или хетероциклената част на бицикления пръстен 1 или 2 заместители, които могат да бъдат еднакви или различни, избрани от флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси, и всеки от G3, G4 и G5, които могат да бъдат еднакви или различни, е избран от водород, флуоро, хлоро, бромо, трифлуорометил, циано, хидрокси, метил и метокси;
    или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
  9. 9. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1, където :
    m е 1, a R1 групата се намира в 7-позиция и е избрана от метокси, етокси, пропокси, изопропокси, изобутокси, 2-флуороетокси,
    286
    2,2,2-трифлуороетокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, 3пиролидин-1-илпропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-(Ь1-метилпиперидин-4-ил)етокси,
    2- морфолиноетокси, 3-морфолинопропокси, 2-(1, 1-диоксотетрахидро-
    4Н-1,4-тиазин-4-ил) етокси, 3-(1,1 -диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4ил)пропокси, 2-хомопиперидин-1-илетокси, З-хомопиперидин-1илпропокси, 2-пиперазин-1-илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-(4метилпиперазин-1-ил) етокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, 3(4-цианометилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-[(28)-2-карбамоилпиролидин-1-ил] етокси, 2-[(28)-2-(Ъ1-метилкарбамоил)пиролидин-1ил]-етокси, 2-[(28)-2-(И,Х-диметилкарбамоил) пиролидин-1-ил]етокси,
    3- метилсулфонилпропокси, пиперидин-4-илметокси, N-метил- пиперидин-4-илметокси, 2-(4-пиридилокси) етокси, 2-пиридилметокси,
    3-пиридилметокси, 4-пиридилметокси и 2-цианопирид-4-илметокси, и където всяка СН2 група в един R1 заместител, който е свързан с два въглеродни атома, евентуално има хидрокси-група при споменатата СН2 група;
    Q!-Z-групата е избрана от тетрахидропиран-4-илокси, 3пиролидин-1-илпропокси, N-метилпиролидин-З-илокси, 3-морфолинопропокси, 3-(1,1-диоксотетрахидро-4Н-1,4-тиазин-4-ил)пропокси, 2пиперидиноетокси, 4-пиперидинилокси, К-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-4-илметокси, М-метилпиперидин-4-илметокси, 3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси, циклопентилокси и циклохексилокси;
    2 3 всеки от R и R е водород; и
    Q е арилова група с формула 1а
    1а
    287 където G1 е избран от хлоро, бромо, трифлуорометил, метил, метокси и пиролидин-1-ил, G2 е водород, G3 е избран от водород и хлоро, G4 е метокси, и G5 е водород, или G1 и G2 заедно образуват група с формула : -О-СН=СН-, -О-СН=С(С1)- или -О-СН2-О-, всеки от G3 и G4 е водород, и G5 е водород или хлоро;
    или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
  10. 10. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1, където:
    m е 1, a R1 групата се намира в 7-а позиция и е избрана от метокси, етокси, пропокси, изопропокси, изобутокси, 2-флуороетокси, 2,2,2-трифлуороетокси, бензилокси, 2-пиролидин-1-илетокси, 3пиролидин-1-илпропокси, 2-пиперидиноетокси, 3-пиперидинопропокси, 3-(4-хидроксипиперидин-1-ил)пропокси, 2-пиперидин-4-илетокси, 2-(М-метилпиперидин-4-ил) етокси, 2-морфолиноетокси, 3морфолинопропокси, 2-пипердзин-1-илетокси, З-пиперазин-1-илпропокси, 2-(4-метилпиперазин-1-ил) етокси, 3-(4-метилпиперазин-1ил)пропокси, 3-(4-цианометилпиперазин-1-ил)пропокси, 2-[(2S)-2карбамоилпиролидин-1 -ил] етокси, 2-[(28)-2-(74-метилкарбамоил)пиролидин-1-ил]етокси, 2-[(28)-2-(НМ-диметилкарбамоил)пиролидинV 1-ил]етокси, 3-метилсулфонилпропокси, пиперидин-4-илметокси, Nметилпиперидин-4-илметокси, 2-(4-пиридилокси)етокси, 2-пиридилметокси, 3-пиридилметокси и 4-пиридилметокси;
    Q^Z-rpynaTa е избрана от тетрахидропиран-4-илокси, 4пиперидинилокси, 1М-метилпиперидин-4-илокси, пиперидин-4-илметокси, М-метилпиперидин-4-илметокси, циклопентилокси и цикпохексилокси;
    всеки от R2 и R3 е водород; и
    Q е арилова група с формула 1а
    288 където G1 и G2 заедно образуват група с формула : -О-СНг-О-, всеки от
    G3 и G4 е водород, и G5 е хлоро;
    или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
  11. 11. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1, избрано от:
    4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-5,7-ди-(3-морфолинопропокси)хиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-метокси-5-(М-метилпиперидин-4илокси)хиназолин,
    4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-метокси-5-(М-метилпиперидин-4илокси)хиназолин,
    4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, 4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-(3-морфолинопропокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2 -хл оро-5-метоксианилино)-7 - [2-хидрокси-З -(4-метилпиперазин-1 ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4- (2-хлоро-5-метоксианилино)-7-(2-хидрокси-3-морфолинопропокси)-
    5- тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5-тетрахидрофуран-3-илоксихиназолин,
    4-(2-хлоро-5-метоксианилино)-7-(3-морфолинопропокси)-5-тетрахидрофуран-3 -илоксихиназолин,
    289
    4-(5-хлоронафт-1-иламино)-7-метокси-5-(Ъ1-метилпиперидин-4-илокси) хиназолин,
    4-(3 -хлоробензофуран-7-иламино)-7 -метокси-5 -(N-метилпиперидин-4илокси)хиназолин,
    7-бензилокси-4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-пиперидин-4илоксихиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(3-метилсулфонилпропокси)-5пиперидин-4-илоксихиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-метокси-5-пиперидин-4-илметоксихиназолин,
    4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-метокси-5-(№метилпиперидин-4илокси)хиназолин,
    4-(2,5-диметоксианилино)-7-метокси-5-(Л-метилпиперидин-4-илокси) хиназолин,
    4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5те1рахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(2-пиперидиноетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-(2-морфолиноетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2,4-дихлоро-5-метоксианилино)-7-[2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси]-5-тетрахидропиран4-илоксихиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(2-пиперидиноетокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-[2-(4-метилпиперазин-1-ил)етокси]-5те1рахидропиран-4-илоксихиназолин,
    290
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(4-пиридилоксиетокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-{2-[(28)-2-(Л,К-диметилкарбамоил)пиролидин-1-ил]етокси}-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-{2-[(28)-2-(14-метилкарбамоил)пиролидин-1-ил]етокси}-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-7-(4-пиридилметокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(5-метокси-2-пиролидин-1 -иланилино)-7-[3-(4-метилпиперазин-1 ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин и
    4-(2-бромо-5-метоксианилино)-5-циклопентилокси-7-(2-пиролидин-1илетокси)хиназолин;
    или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
  12. 12. Хиназолиново производно с формулата I съгласно претенция 1, избрано от:
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-циклопентилокси-7-(2пиролидин-1 -илетокси)хиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-5-пиперидин-4-илоксихиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-метокси-5-пиперидин-4илоксихиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-метокси-5-(Ь1-метилпиперидин-4-илокси)хиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-метокси-5-пиперидин-4илметоксихиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(2-пиролидин-1-илетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    291
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(3-пиролидин-1-илпропокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин, 4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-[2-(4-метилпиперазин-1-ил) етокси]-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(2-пиперидиноетокси)-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-[2-(4-пиридилокси)етокси]-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин,
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-пиперидин-4-илметокси-5тетрахидропиран-4-илоксихиназолин и
    4-(6-хлоро-2,3-метилендиоксианилино)-7-(Ъ1-метилпиперидин-4илметокси)-5-тетрахидропиран-4-илоксихиназолин;
    или негова фармацевтично приемлива киселиноприсъединителна сол.
  13. 13. Метод за получаване на хиназолиново производно с формулата I, или на негова фармацевтично приемлива сол, съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва:
    (а) взаимодействие на хиназолин с формулата II
    II където L е отцепваща се група, a Q1, Z, m, R1 и R2 имат всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, с анилин с формулата
    292 q2nhr3
    2 3 където Q и R имат всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява по конвенционални методи;
    (Ь) за получаването на тези съединения с формулата I, където Z е кислороден атом, купелуване на алкохол с формулата
    Q‘-OH където Q има всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, с хиназолин с формулата IV (R )т
    IV където ш, R1, R2, R3 и Q2 имат всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява по конвенционални методи;
    (с) за получаването на тези съединения с формулата I, където m е 1 и R1 е група с формулата където Q3 е арил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкил-(1-6С)алкил, (3-7С)циклоалкенил-(1-6С)алкил, хетероарил-(1-6С)алкил или хетероциклил(1-6С)алкил, a X1 е кислороден атом, купелуване на хиназолин с формулата VI
    293
    VI
    1 2 3 2 където Q , Z, R , R и Q имат всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, с подходящ алкохол, където всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява по конвенционални методи;
    (d) за получаването на тези съединения с формулата I, където R1 е хидрокси-група, разцепване на хиназолиново производно с формулата I, където R1 е (1-6С)алкокси или арилметокси група;
    (e) за получаването на тези съединения с формулата I, където Q1, R1 или Q2 съдържа първична или вторична амино-група, разцепване на съответното съединение формула I, където Q , R или Q съдържа защитена първична или вторична амино-група;
    (f) за получаването на тези съединения с формулата I, където Q1, R1 или Q2 съдържа (1-6С)алкокси- или заместена (1-6С)алкокси-група или (1-6С)алкиламино- или заместена (1-6С)алкиламино-група, алкилиране на хиназолиново производно с формулата I, където Q , R или Q съдържа хидрокси-група или първична или вторична амино-група, както е подходящо;
    (g) за получаването на тези съединения с формулата I, където Q1, R1 или Q2 съдържа амино-хидрокси-дизаместена (1-6С)алкокси-група, взаимодействие на съединение с формулата I, където Q , R или Q съдържа епокси-заместена (1-6С)алкокси-група, с хетероциклилово съединение или подходящ амин ;
    294 (h) взаимодействие на хиназолин с формулата VII
    VII
    1 Ο Ί О където L е отцепваща се група и m, R , R , R и Q имат всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, със съединение с формулата
    QXZH където Q1 и Z имат всяко от значенията, дефинирани в претенция 1, с изключение на това, че всяка функционална група е защитена, ако е необходимо, след което всяка присъстваща защитна група се отстранява по конвенционални методи; или (i) за получаването на тези съединения с формулата I, където Q1, R1 или Q съдържа амино-заместени (1-6С)алкокси група, взаимодействие на съединение с формулата I, където Q , R или Q съдържа халогенозаместени (1-6С)алкокси група, с хетероциклилово съединение или подходящ амин;
    и когато се изисква фармацевтично приемлива сол на хиназолиново производно с формулата I, тя може да бъде получена, като се използва конвенционален метод.
  14. 14. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол съгласно претенция 1 заедно с фармацевтично приемлив разредител или носител.
    295
  15. 15. Хиназолиново производно с формулата I или негова фармацевтично приемлива сол съгласно претенция 1 за използване в метод за лечение на човек или животно.
  16. 16. Използване на хиназолиново производно с формулата I или на негова фармацевтично приемлива сол съгласно претенция 1 в производството на лекарство за приложение като противоинвазивно средство в задържането и/или лечението на масивни тумори.
BG107332A 2000-06-06 2002-11-28 Хиназолинови производни за лечение на тумори BG65836B1 (bg)

Applications Claiming Priority (4)

Application Number Priority Date Filing Date Title
EP00401581 2000-06-06
EP01400297 2001-02-07
EP01400565 2001-03-05
PCT/GB2001/002424 WO2001094341A1 (en) 2000-06-06 2001-06-01 Quinazoline derivatives for the treatment of tumours

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG107332A true BG107332A (bg) 2003-07-31
BG65836B1 BG65836B1 (bg) 2010-02-26

Family

ID=27223613

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG107332A BG65836B1 (bg) 2000-06-06 2002-11-28 Хиназолинови производни за лечение на тумори

Country Status (32)

Country Link
US (3) US7049438B2 (bg)
EP (1) EP1292594B1 (bg)
JP (1) JP3774438B2 (bg)
KR (2) KR100807162B1 (bg)
CN (1) CN100345844C (bg)
AR (1) AR030937A1 (bg)
AT (1) ATE275145T1 (bg)
AU (2) AU2001260482B2 (bg)
BG (1) BG65836B1 (bg)
BR (1) BR0111335A (bg)
CA (1) CA2407371C (bg)
CO (1) CO5700751A2 (bg)
CZ (1) CZ301987B6 (bg)
DE (1) DE60105295T2 (bg)
DK (1) DK1292594T3 (bg)
EE (1) EE05481B1 (bg)
ES (1) ES2225545T3 (bg)
HK (1) HK1053115A1 (bg)
HU (1) HU229290B1 (bg)
IL (2) IL152754A0 (bg)
IS (1) IS2114B (bg)
MX (1) MXPA02011765A (bg)
MY (1) MY127369A (bg)
NO (1) NO324838B1 (bg)
NZ (1) NZ522204A (bg)
PL (1) PL210852B1 (bg)
PT (1) PT1292594E (bg)
SI (1) SI1292594T1 (bg)
SK (1) SK286748B6 (bg)
TW (1) TWI288748B (bg)
UA (1) UA73993C2 (bg)
WO (1) WO2001094341A1 (bg)

Families Citing this family (204)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
KR100821446B1 (ko) 2000-08-21 2008-04-10 아스트라제네카 아베 퀴나졸린 유도체
US6939866B2 (en) 2000-10-13 2005-09-06 Astrazeneca Ab Quinazoline derivatives
JP2004511479A (ja) 2000-10-13 2004-04-15 アストラゼネカ　アクチボラグ キナゾリン誘導体
JP4564713B2 (ja) 2000-11-01 2010-10-20 ミレニアム・ファーマシューティカルズ・インコーポレイテッド 窒素性複素環式化合物、ならびに窒素性複素環式化合物およびその中間体を作製するための方法
AU2002245709A1 (en) * 2001-03-23 2002-10-08 Bayer Corporation Rho-kinase inhibitors
PT1370553E (pt) * 2001-03-23 2006-09-29 Bayer Corp Inibidores de rhoquinase
ES2312557T3 (es) 2001-04-19 2009-03-01 Astrazeneca Ab Derivados de quinazolina.
DE60215178T2 (de) 2001-07-16 2007-08-23 Astrazeneca Ab Quinolin-derivate und ihre verwendung als inhibitoren der tyrosine kinase
GB0126433D0 (en) * 2001-11-03 2002-01-02 Astrazeneca Ab Compounds
KR20050042055A (ko) * 2001-11-03 2005-05-04 아스트라제네카 아베 항종양제로서의 퀴나졸린 유도체
GB0128108D0 (en) 2001-11-23 2002-01-16 Astrazeneca Ab Therapeutic use
AU2002365664A1 (en) * 2001-12-05 2003-06-17 Astrazeneca Ab Quinoline derivatives as antitumour agents
US7268230B2 (en) * 2002-02-01 2007-09-11 Astrazeneca Ab Quinazoline compounds
US6924285B2 (en) 2002-03-30 2005-08-02 Boehringer Ingelheim Pharma Gmbh & Co. Bicyclic heterocyclic compounds, pharmaceutical compositions containing these compounds, their use and process for preparing them
ATE429230T1 (de) 2002-07-09 2009-05-15 Astrazeneca Ab Chinazoline derivative und ihre anwendung in der krebsbehandlung
GB0215823D0 (en) 2002-07-09 2002-08-14 Astrazeneca Ab Quinazoline derivatives
US7576074B2 (en) 2002-07-15 2009-08-18 Rice Kenneth D Receptor-type kinase modulators and methods of use
GB0225579D0 (en) 2002-11-02 2002-12-11 Astrazeneca Ab Chemical compounds
BR0315756A (pt) * 2002-11-04 2005-09-06 Astrazeneca Ab Derivado de quinazolina ou um seu sal farmaceuticamente aceitável, processo para a preparação do mesmo, composição farmacêutica, uso do dito derivado ou de um seu sal farmaceuticamente aceitável, e, método para produzir um efeito anti-invasivo pela detenção e/ou pelo tratamento de doença de tumor sólido em um animal de sangue quente necessitando de tal tratamento
AU2003290279A1 (en) * 2002-12-23 2004-07-14 Astrazeneca Ab Quinazoline derivatives
WO2004056812A1 (en) * 2002-12-23 2004-07-08 Astrazeneca Ab 4- (pyridin-4-ylamino) -quinazoline derivatives as anti-tumor agents
GB0307333D0 (en) * 2003-03-29 2003-05-07 Astrazeneca Ab Therapeutic agent
GB0309850D0 (en) * 2003-04-30 2003-06-04 Astrazeneca Ab Quinazoline derivatives
GB0310401D0 (en) * 2003-05-07 2003-06-11 Astrazeneca Ab Therapeutic agent
US8309562B2 (en) 2003-07-03 2012-11-13 Myrexis, Inc. Compounds and therapeutical use thereof
GB0317665D0 (en) 2003-07-29 2003-09-03 Astrazeneca Ab Qinazoline derivatives
MXPA06002964A (es) * 2003-09-16 2006-06-14 Astrazeneca Ab Derivados de quinazolina como inhibidores de cinasa de tirosina.
GB0322409D0 (en) * 2003-09-25 2003-10-29 Astrazeneca Ab Quinazoline derivatives
WO2005030140A2 (en) 2003-09-26 2005-04-07 Exelixis, Inc. C-met modulators and methods of use
US7632840B2 (en) 2004-02-03 2009-12-15 Astrazeneca Ab Quinazoline compounds for the treatment of hyperproliferative disorders
ES2374553T3 (es) 2004-05-06 2012-02-17 Warner-Lambert Company Llc 4-fenilamino-quinazolin-6-il-amidas.
GB0412074D0 (en) 2004-05-29 2004-06-30 Astrazeneca Ab Combination product
EP1756088A1 (en) * 2004-06-04 2007-02-28 AstraZeneca AB Quinazoline derivatives as erbb receptor tyrosine kinases
UY29198A1 (es) * 2004-11-09 2006-05-31 Cancer Rec Tech Ltd Derivados sustituidos de quinazolinona y derivados sustituidos de quinazolina-2, 4-diona, composiciones conteniéndolos, procedimientos de preparación y aplicaciones
EP1838712B8 (en) * 2004-12-14 2011-10-12 AstraZeneca AB Pyrazolopyrimidine compounds as antitumor agents
GB0427697D0 (en) * 2004-12-17 2005-01-19 Astrazeneca Ab Chemical process
US8258145B2 (en) 2005-01-03 2012-09-04 Myrexis, Inc. Method of treating brain cancer
EP1833482A4 (en) 2005-01-03 2011-02-16 Myriad Genetics Inc COMPOUNDS AND ITS THERAPEUTIC USE
WO2006081741A1 (fr) * 2005-02-05 2006-08-10 Piaoyang Sun Dérivés de quinazoline ou leurs sels de qualité pharmaceutique, synthèse et applications médicales desdites substances
CN1854130B (zh) * 2005-04-15 2011-04-20 中国医学科学院药物研究所 喹唑啉衍生物、及其制法和药物组合物与用途
GB0508715D0 (en) * 2005-04-29 2005-06-08 Astrazeneca Ab Chemical compounds
JP2009517450A (ja) 2005-12-02 2009-04-30 アストラゼネカ アクチボラグ チロシンキナーゼ阻害薬としての４−アニリノ置換キナゾリン誘導体
JP2009517451A (ja) * 2005-12-02 2009-04-30 アストラゼネカ アクチボラグ Ｅｒｂｂチロシンキナーゼの阻害剤として使用されるキナゾリン誘導体
UY30183A1 (es) 2006-03-02 2007-10-31 Astrazeneca Ab Derivados de quinolina
TW200813091A (en) 2006-04-10 2008-03-16 Amgen Fremont Inc Targeted binding agents directed to uPAR and uses thereof
CL2007002225A1 (es) 2006-08-03 2008-04-18 Astrazeneca Ab Agente de union especifico para un receptor del factor de crecimiento derivado de plaquetas (pdgfr-alfa); molecula de acido nucleico que lo codifica; vector y celula huesped que la comprenden; conjugado que comprende al agente; y uso del agente de un
EP1921070A1 (de) 2006-11-10 2008-05-14 Boehringer Ingelheim Pharma GmbH & Co. KG Bicyclische Heterocyclen, diese Verbindungen enthaltende Arzneimittel, deren Verwendung und Verfahren zu ihrer Herstelllung
US7858782B2 (en) 2006-12-15 2010-12-28 Abraxis Bioscience, Llc Triazine derivatives and their therapeutical applications
EP2117544A4 (en) * 2006-12-19 2010-03-03 Univ Texas BIOMARKER FOR IDENTIFYING REACTIVATION OF STAT3 AFTER INHIBITION OF SRC
EA200901041A1 (ru) 2007-02-06 2010-02-26 Бёрингер Ингельхайм Интернациональ Гмбх Бициклические гетероциклы, содержащие эти соединения лекарственные средства, их применение и способ их получения
US8044056B2 (en) 2007-03-20 2011-10-25 Dainippon Sumitomo Pharma Co., Ltd. Adenine compound
TWI453021B (zh) 2007-10-11 2014-09-21 Astrazeneca Ab 新穎蛋白質激酶ｂ抑制劑
MY150054A (en) 2007-10-29 2013-11-29 Natco Pharma Ltd Novel 4-(tetrazol-5-yl)-quinazoline derivatives as anti cancer agents
WO2009068906A2 (en) * 2007-11-26 2009-06-04 Astrazeneca Ab Combinations comprising zd4054 and a src family kinase inhibitor 172
EA019709B1 (ru) 2008-02-07 2014-05-30 Бёрингер Ингельхайм Интернациональ Гмбх Спирогетероциклы и их применение в качестве лекарственных средств
US7829574B2 (en) * 2008-05-09 2010-11-09 Hutchison Medipharma Enterprises Limited Substituted quinazoline compounds and their use in treating angiogenesis-related diseases
EP2303276B1 (en) 2008-05-13 2013-11-13 AstraZeneca AB Fumarate salt of 4-(3-chloro-2-fluoroanilino)-7-methoxy-6-{[1-(n-methylcarbamoylmethyl)piperidin-4-yl]oxy}quinazoline
US8648191B2 (en) 2008-08-08 2014-02-11 Boehringer Ingelheim International Gmbh Cyclohexyloxy substituted heterocycles, pharmaceutical compositions containing these compounds and processes for preparing them
US9256904B1 (en) 2008-08-14 2016-02-09 Experian Information Solutions, Inc. Multi-bureau credit file freeze and unfreeze
US20100069340A1 (en) * 2008-09-11 2010-03-18 Wyeth Pharmaceutical compositions of an src kinase inhibitor and an aromatase inhibitor
WO2010032060A1 (en) 2008-09-19 2010-03-25 Medimmune Llc Antibodies directed to dll4 and uses thereof
CN101723906B (zh) * 2008-10-10 2011-09-28 山西仁源堂药业有限公司 一种化合物、含该化合物的药物组合物及制备方法和用途
US20110053923A1 (en) 2008-12-22 2011-03-03 Astrazeneca Chemical compounds 610
JP2012513194A (ja) 2008-12-23 2012-06-14 アストラゼネカ アクチボラグ α５β１に向けられた標的結合剤およびその使用
EP2387563B2 (en) 2009-01-16 2022-04-27 Exelixis, Inc. Malate salt of n- (4- { [ 6, 7-bis (methyloxy) quinolin-4-yl]oxy}phenyl-n' - (4 -fluorophenyl) cyclopropane-1,1-dicarboxamide, and crystalline forms thereof for the treatment of cancer
WO2010089580A1 (en) 2009-02-06 2010-08-12 Astrazeneca Ab Use of a mct1 inhibitor in the treatment of cancers expressing mct1 over mct4
AU2010212590B2 (en) 2009-02-10 2013-01-10 Astrazeneca Ab Triazolo [4,3-b] pyridazine derivatives and their uses for prostate cancer
GB0905127D0 (en) 2009-03-25 2009-05-06 Pharminox Ltd Novel prodrugs
US8389580B2 (en) 2009-06-02 2013-03-05 Duke University Arylcyclopropylamines and methods of use
CN102573484B (zh) 2009-06-09 2015-07-01 加利福尼亚资本权益有限责任公司 苄基取代的三嗪衍生物及其治疗应用
CN102573480B (zh) 2009-06-09 2015-06-10 加利福尼亚资本权益有限责任公司 三嗪衍生物及其治疗应用
US20100317593A1 (en) 2009-06-12 2010-12-16 Astrazeneca Ab 2,3-dihydro-1h-indene compounds
UA108618C2 (uk) 2009-08-07 2015-05-25 Застосування c-met-модуляторів в комбінації з темозоломідом та/або променевою терапією для лікування раку
US8399460B2 (en) 2009-10-27 2013-03-19 Astrazeneca Ab Chromenone derivatives
KR20120113709A (ko) 2009-11-18 2012-10-15 아스트라제네카 아베 벤조이미다졸 화합물 및 그의 용도
NZ628923A (en) 2009-11-24 2016-02-26 Medimmune Ltd Targeted binding agents against b7-h1
EP2507237A1 (en) 2009-12-03 2012-10-10 Dainippon Sumitomo Pharma Co., Ltd. Imidazoquinolines which act via toll - like receptors (tlr)
WO2011085641A1 (en) 2010-01-15 2011-07-21 Suzhou Neupharma Co., Ltd. Certain chemical entities, compositions, and methods
JP2013517321A (ja) 2010-01-19 2013-05-16 アストラゼネカ アクチボラグ ピラジン誘導体
WO2011095807A1 (en) 2010-02-07 2011-08-11 Astrazeneca Ab Combinations of mek and hh inhibitors
SA111320519B1 (ar) 2010-06-11 2014-07-02 Astrazeneca Ab مركبات بيريميدينيل للاستخدام كمثبطات atr
TWI535712B (zh) 2010-08-06 2016-06-01 阿斯特捷利康公司 化合物
CN102656179B (zh) 2010-08-28 2015-07-29 苏州润新生物科技有限公司 蟾蜍灵衍生物、其药物组合物及用途
GB201016442D0 (en) 2010-09-30 2010-11-17 Pharminox Ltd Novel acridine derivatives
WO2012067268A1 (en) 2010-11-19 2012-05-24 Dainippon Sumitomo Pharma Co., Ltd. Cyclic amide compounds and their use in the treatment of disease
WO2012066335A1 (en) 2010-11-19 2012-05-24 Astrazeneca Ab Phenol compounds als toll -like receptor 7 agonists
WO2012066336A1 (en) 2010-11-19 2012-05-24 Astrazeneca Ab Benzylamine compounds as toll -like receptor 7 agonists
WO2012067269A1 (en) 2010-11-19 2012-05-24 Dainippon Sumitomo Pharma Co., Ltd. Aminoalkoxyphenyl compounds and their use in the treatment of disease
EA024026B1 (ru) 2010-11-25 2016-08-31 Рациофарм Гмбх Новые соли и полиморфные формы афатиниба
EP3453714B1 (en) 2011-02-02 2020-11-04 Suzhou Neupharma Co., Ltd Cardenolide and bufadienolide 3-carbonate and 3-carbamate derivatives for the treatment of cancer and compositions thereof
AU2012216893B2 (en) 2011-02-17 2016-08-11 Cancer Therapeutics Crc Pty Limited FAK inhibitors
AU2012216894B2 (en) 2011-02-17 2016-07-14 Cancer Therapeutics Crc Pty Limited Selective FAK inhibitors
GB201104267D0 (en) 2011-03-14 2011-04-27 Cancer Rec Tech Ltd Pyrrolopyridineamino derivatives
US8530470B2 (en) 2011-04-13 2013-09-10 Astrazeneca Ab Chromenone derivatives
WO2012175991A1 (en) 2011-06-24 2012-12-27 Pharminox Limited Fused pentacyclic anti - proliferative compounds
CN103702990B (zh) 2011-07-27 2015-09-09 阿斯利康(瑞典)有限公司 2-(2,4,5-取代苯胺)嘧啶衍生物作为egfr调谐子用于治疗癌症
CN107245056A (zh) 2011-08-26 2017-10-13 润新生物公司 化学实体、组合物及方法
EP3332785B1 (en) 2011-09-14 2020-05-06 Neupharma, Inc. Certain chemical entities, compositions, and methods
EP2757885B1 (en) 2011-09-21 2017-03-15 Neupharma, Inc. Certain chemical entites, compositions, and methods
EP2760458B1 (en) 2011-09-29 2017-06-14 The University of Liverpool Prevention and/or treatment of cancer and/or cancer metastasis
US9249111B2 (en) 2011-09-30 2016-02-02 Neupharma, Inc. Substituted quinoxalines as B-RAF kinase inhibitors
US20130178520A1 (en) 2011-12-23 2013-07-11 Duke University Methods of treatment using arylcyclopropylamine compounds
EP2806874B1 (en) 2012-01-25 2017-11-15 Neupharma, Inc. Quinoxaline-oxy-phenyl derivatives as kinase inhibitors
EP3453713B1 (en) 2012-04-29 2021-09-08 Neupharma, Inc. Bufadienolide compounds substituted in position 3 by an amine group for use in the treatment of cancer
GB201211021D0 (en) 2012-06-21 2012-08-01 Cancer Rec Tech Ltd Pharmaceutically active compounds
WO2014026243A1 (en) 2012-08-17 2014-02-20 Cancer Therapeutics Crc Pty Limited Vegfr3 inhibitors
WO2014041349A1 (en) 2012-09-12 2014-03-20 Cancer Therapeutics Crc Pty Ltd Tetrahydropyran-4-ylethylamino- or tetrahydropyranyl-4-ethyloxy-pyrimidines or -pyridazines as isoprenylcysteincarboxymethyl transferase inhibitors
CN104812389B (zh) 2012-09-24 2020-07-17 润新生物公司 某些化学实体、组合物及方法
WO2014075077A1 (en) 2012-11-12 2014-05-15 Neupharma, Inc. Certain chemical entities, compositions, and methods
RU2656593C2 (ru) 2013-01-31 2018-06-06 Неомед Инститьют Соединения имидазопиридина, полезные при лечении состояния, связанного с активностью p2x3 и/или p2x2/3
AU2014216178B2 (en) 2013-02-15 2018-06-28 KALA BIO, Inc. Therapeutic compounds and uses thereof
US9688688B2 (en) 2013-02-20 2017-06-27 Kala Pharmaceuticals, Inc. Crystalline forms of 4-((4-((4-fluoro-2-methyl-1H-indol-5-yl)oxy)-6-methoxyquinazolin-7-yl)oxy)-1-(2-oxa-7-azaspiro[3.5]nonan-7-yl)butan-1-one and uses thereof
EP3763710A1 (en) 2013-02-20 2021-01-13 Kala Pharmaceuticals, Inc. Therapeutic compounds and uses thereof
US9937137B2 (en) 2013-03-15 2018-04-10 Neurocentria, Inc. Magnesium compositions and uses thereof for cancers
AR095443A1 (es) 2013-03-15 2015-10-14 Fundación Centro Nac De Investig Oncológicas Carlos Iii Heterociclos condensados con acción sobre atr
WO2014195507A1 (en) 2013-06-07 2014-12-11 Universite Catholique De Louvain 3-carboxy substituted coumarin derivatives with a potential utility for the treatment of cancer diseases
CN111285813A (zh) 2013-08-23 2020-06-16 润新生物公司 化学实体、组合物和方法
WO2015066482A1 (en) 2013-11-01 2015-05-07 Kala Pharmaceuticals, Inc. Crystalline forms of therapeutic compounds and uses thereof
US9890173B2 (en) 2013-11-01 2018-02-13 Kala Pharmaceuticals, Inc. Crystalline forms of therapeutic compounds and uses thereof
CN105916506B (zh) 2013-11-20 2020-01-07 圣诺康生命科学公司 作为tam家族激酶抑制剂的喹唑啉衍生物
GB201403536D0 (en) 2014-02-28 2014-04-16 Cancer Rec Tech Ltd Inhibitor compounds
CN108064274A (zh) 2014-07-30 2018-05-22 耶达研究及发展有限公司 用于培养多能干细胞的培养基
MA41179A (fr) 2014-12-19 2017-10-24 Cancer Research Tech Ltd Composés inhibiteurs de parg
GB201501870D0 (en) 2015-02-04 2015-03-18 Cancer Rec Tech Ltd Autotaxin inhibitors
GB201502020D0 (en) 2015-02-06 2015-03-25 Cancer Rec Tech Ltd Autotaxin inhibitory compounds
WO2016130897A1 (en) 2015-02-13 2016-08-18 Yu Paul B Methods and compositions for the treatment or prevention of abnormal bone formation in a soft tissue
GB201510019D0 (en) 2015-06-09 2015-07-22 Cancer Therapeutics Crc Pty Ltd Compounds
CA2994023A1 (en) 2015-08-04 2017-02-02 University Of South Australia N-(pyridin-2-yl)-4-(thiazol-5-yl)pyrimidin-2-amine derivatives as therapeutic compounds
AU2017221268B2 (en) 2016-02-15 2024-02-15 Astrazeneca Ab Methods comprising fixed intermittent dosing of cediranib
WO2017178845A1 (en) 2016-04-15 2017-10-19 Cancer Research Technology Limited Heterocyclic compounds as ret kinase inhibitors
GB2554333A (en) 2016-04-26 2018-04-04 Big Dna Ltd Combination therapy
CN107459519A (zh) 2016-06-06 2017-12-12 上海艾力斯医药科技有限公司 稠合嘧啶哌啶环衍生物及其制备方法和应用
KR101706346B1 (ko) 2016-06-09 2017-03-13 서동균 건축물의 외벽 마감재 고정장치
EP4006035B1 (en) 2016-08-15 2023-11-22 Neupharma, Inc. Quinazoline derivatives as tyrosine kinase inhibitors for the treatment of cancer
EP3509423A4 (en) 2016-09-08 2020-05-13 Kala Pharmaceuticals, Inc. CRYSTALLINE FORMS OF THERAPEUTIC COMPOUNDS AND USES THEREOF
US10253036B2 (en) 2016-09-08 2019-04-09 Kala Pharmaceuticals, Inc. Crystalline forms of therapeutic compounds and uses thereof
CN109688818A (zh) 2016-09-08 2019-04-26 卡拉制药公司 治疗化合物的晶型及其用途
CN110036006B (zh) 2016-09-22 2022-12-13 癌症研究科技有限公司 嘧啶酮衍生物的制备和用途
GB201617103D0 (en) 2016-10-07 2016-11-23 Cancer Research Technology Limited Compound
US10786502B2 (en) 2016-12-05 2020-09-29 Apros Therapeutics, Inc. Substituted pyrimidines containing acidic groups as TLR7 modulators
US10287253B2 (en) 2016-12-05 2019-05-14 Apros Therapeutics, Inc. Substituted pyrimidines containing acidic groups as TLR7 modulators
JP7113528B2 (ja) 2017-02-01 2022-08-05 オーセントラ セラピュティクス ピーティーワイ エルティーディー 治療薬としてのＮ－シクロアルキル／ヘテロシクロアルキル－４－（イミダゾ［１，２－ａ］ピリジン）ピリミジン－２－アミン誘導体
GB201704325D0 (en) 2017-03-17 2017-05-03 Argonaut Therapeutics Ltd Compounds
GB201705971D0 (en) 2017-04-13 2017-05-31 Cancer Res Tech Ltd Inhibitor compounds
WO2018215798A1 (en) 2017-05-26 2018-11-29 Cancer Research Technology Limited 2-quinolone derived inhibitors of bcl6
WO2019007447A1 (en) 2017-07-05 2019-01-10 E.P.O.S Iasis Research And Development Limited MULTIFUNCTIONAL CONJUGATES
CA3070903A1 (en) 2017-08-18 2019-02-21 Cancer Research Technology Limited Pyrrolo[2,3-b]pyridine compounds and their use in the treatment of cancer
NL2019801B1 (en) 2017-10-25 2019-05-02 Univ Leiden Delivery vectors
CN107987064A (zh) * 2017-12-30 2018-05-04 王兆举 一种治疗骨癌的药物塞卡替尼的制备方法
CN107814793A (zh) * 2017-12-30 2018-03-20 胡张艳 一种小分子Src酪氨酸激酶抑制剂塞卡替尼及其中间体的制备方法
US11325900B2 (en) 2018-01-15 2022-05-10 Aucentra Holdings Pty Ltd 5-(pyrimidin-4-yl)thiazol-2-yl urea derivatives as therapeutic agents
GB201801128D0 (en) 2018-01-24 2018-03-07 Univ Oxford Innovation Ltd Compounds
KR20200143361A (ko) 2018-02-08 2020-12-23 뉴파마, 인크. 특정 화학 물질, 조성물, 및 방법
WO2019175093A1 (en) 2018-03-12 2019-09-19 Astrazeneca Ab Method for treating lung cancer
CN110357858B (zh) 2018-04-09 2022-02-18 威尚（上海）生物医药有限公司 具有穿过血脑屏障能力的5取代二氟哌啶化合物
WO2019196622A1 (zh) * 2018-04-09 2019-10-17 威尚（上海）生物医药有限公司 具有穿过血脑屏障能力的5取代二氟哌啶化合物
BR112020020832A2 (pt) 2018-04-13 2021-01-19 Cancer Research Technology Limited Inibidores de bcl6
GB201809102D0 (en) 2018-06-04 2018-07-18 Univ Oxford Innovation Ltd Compounds
TW202003475A (zh) 2018-06-04 2020-01-16 美商亞博創新醫藥有限公司 含酸性基團之嘧啶化合物
GB201810092D0 (en) 2018-06-20 2018-08-08 Ctxt Pty Ltd Compounds
GB201810581D0 (en) 2018-06-28 2018-08-15 Ctxt Pty Ltd Compounds
GB201819126D0 (en) 2018-11-23 2019-01-09 Cancer Research Tech Ltd Inhibitor compounds
EP3914698A1 (en) 2019-01-23 2021-12-01 Yeda Research and Development Co. Ltd Culture media for pluripotent stem cells
CN113811296A (zh) 2019-02-27 2021-12-17 阿斯利康(瑞典)有限公司 用src激酶抑制剂治疗纤维化疾病或病症或间质性肺病的方法
WO2020201773A1 (en) 2019-04-05 2020-10-08 Storm Therapeutics Ltd Mettl3 inhibitory compounds
GB201905328D0 (en) 2019-04-15 2019-05-29 Azeria Therapeutics Ltd Inhibitor compounds
GB201908885D0 (en) 2019-06-20 2019-08-07 Storm Therapeutics Ltd Therapeutic compounds
JP2022545930A (ja) 2019-08-31 2022-11-01 上海奕拓醫藥科技有限責任公司 Ｆｇｆｒ阻害剤とするピラゾール類誘導体及びその調製方法
MX2022003276A (es) 2019-09-20 2022-04-11 Ideaya Biosciences Inc Derivados de indol e indazol sulfonamido sustituidos en la posicion 4 como inhibidores de parg.
GB201913988D0 (en) 2019-09-27 2019-11-13 Celleron Therapeutics Ltd Novel treatment
GB201914860D0 (en) 2019-10-14 2019-11-27 Cancer Research Tech Ltd Inhibitor compounds
GB201915828D0 (en) 2019-10-31 2019-12-18 Cancer Research Tech Ltd Compounds, compositions and therapeutic uses thereof
GB201915829D0 (en) 2019-10-31 2019-12-18 Cancer Research Tech Ltd Compounds, compositions and therapeutic uses thereof
GB201915831D0 (en) 2019-10-31 2019-12-18 Cancer Research Tech Ltd Compounds, compositions and therapeutic uses thereof
CN115151540A (zh) 2019-12-02 2022-10-04 风暴治疗有限公司 作为mettl3抑制剂的多杂环化合物
GB202004960D0 (en) 2020-04-03 2020-05-20 Kinsenus Ltd Inhibitor compounds
GB202008201D0 (en) 2020-06-01 2020-07-15 Neophore Ltd Inhibitor compounds
GB202012482D0 (en) 2020-08-11 2020-09-23 Univ Of Huddersfield Novel compounds and therapeutic uses thereof
GB202012969D0 (en) 2020-08-19 2020-09-30 Univ Of Oxford Inhibitor compounds
US20230391770A1 (en) 2020-10-06 2023-12-07 Storm Therapeutics Limited Mettl3 inhibitory compounds
WO2022074391A1 (en) 2020-10-08 2022-04-14 Storm Therapeutics Limited Compounds inhibitors of mettl3
GB202102895D0 (en) 2021-03-01 2021-04-14 Cambridge Entpr Ltd Novel compounds, compositions and therapeutic uses thereof
IL308518A (en) 2021-05-17 2024-01-01 Hk Inno N Corp History of benzamide, a method for their preparation and a pharmaceutical preparation for use in the prevention or treatment of cancer containing them as an active ingredient
GB202107907D0 (en) 2021-06-02 2021-07-14 Storm Therapeutics Ltd Combination therapies
GB202108383D0 (en) 2021-06-11 2021-07-28 Argonaut Therapeutics Ltd Compounds useful in the treatment or prevention of a prmt5-mediated disorder
GB202110373D0 (en) 2021-07-19 2021-09-01 Neophore Ltd Inhibitor compounds
WO2023057394A1 (en) 2021-10-04 2023-04-13 Forx Therapeutics Ag N,n-dimethyl-4-(7-(n-(1-methylcyclopropyl)sulfamoyl)-imidazo[1,5-a]pyridin-5-yl)piperazine-1-carboxamide derivatives and the corresponding pyrazolo[1,5-a]pyridine derivatives as parg inhibitors for the treatment of cancer
WO2023057389A1 (en) 2021-10-04 2023-04-13 Forx Therapeutics Ag Parg inhibitory compounds
GB202117224D0 (en) 2021-11-29 2022-01-12 Neophore Ltd Inhibitor compounds
GB202117225D0 (en) 2021-11-29 2022-01-12 Neophore Ltd Protac compounds
GB202202006D0 (en) 2022-02-15 2022-03-30 Chancellor Masters And Scholars Of The Univ Of Oxford Anti-cancer treatment
GB202202199D0 (en) 2022-02-18 2022-04-06 Cancer Research Tech Ltd Compounds
WO2023175185A1 (en) 2022-03-17 2023-09-21 Forx Therapeutics Ag 2,4-dioxo-1,4-dihydroquinazoline derivatives as parg inhibitors for the treatment of cancer
WO2023175184A1 (en) 2022-03-17 2023-09-21 Forx Therapeutics Ag 2,4-dioxo-1,4-dihydroquinazoline derivatives as parg inhibitors for the treatment of cancer
GB202204935D0 (en) 2022-04-04 2022-05-18 Cambridge Entpr Ltd Nanoparticles
WO2023218201A1 (en) 2022-05-11 2023-11-16 Cancer Research Technology Limited Ikk inhibitors
GB202209404D0 (en) 2022-06-27 2022-08-10 Univ Of Sussex Compounds
WO2024030825A1 (en) 2022-08-01 2024-02-08 Neupharma, Inc Crystalline salts of crystalline salts of (3s,5r,8r,9s,10s,13r,14s,17r)-14-hydroxy-10,13-dimethyl-17-(2- oxo-2h-pyran-5-yl)hexadecahydro-1h-cyclopenta[a]phenanthren-3-yl piperazine-1-carboxylate
GB202213162D0 (en) 2022-09-08 2022-10-26 Cambridge Entpr Ltd Prodrugs
GB202213167D0 (en) 2022-09-08 2022-10-26 Cambridge Entpr Ltd Novel compounds, compositions and therapeutic uses thereof
GB202213164D0 (en) 2022-09-08 2022-10-26 Cambridge Entpr Ltd Novel compounds, compositions and therapeutic uses thereof
GB202213163D0 (en) 2022-09-08 2022-10-26 Cambridge Entpr Ltd Novel compounds, compositions and therapeutic uses thereof
GB202213166D0 (en) 2022-09-08 2022-10-26 Cambridge Entpr Ltd Novel compounds, compositions and therapeutic uses thereof
WO2024074497A1 (en) 2022-10-03 2024-04-11 Forx Therapeutics Ag Parg inhibitory compound

Family Cites Families (46)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
JPS5538325A (en) 1978-09-11 1980-03-17 Sankyo Co Ltd 4-anilinoquinazoline derivative and its preparation
IL89029A (en) 1988-01-29 1993-01-31 Lilly Co Eli Fungicidal quinoline and cinnoline derivatives, compositions containing them, and fungicidal methods of using them
US5411963A (en) * 1988-01-29 1995-05-02 Dowelanco Quinazoline derivatives
US5710158A (en) 1991-05-10 1998-01-20 Rhone-Poulenc Rorer Pharmaceuticals Inc. Aryl and heteroaryl quinazoline compounds which inhibit EGF and/or PDGF receptor tyrosine kinase
US5721237A (en) 1991-05-10 1998-02-24 Rhone-Poulenc Rorer Pharmaceuticals Inc. Protein tyrosine kinase aryl and heteroaryl quinazoline compounds having selective inhibition of HER-2 autophosphorylation properties
EP0584222B1 (en) 1991-05-10 1997-10-08 Rhone-Poulenc Rorer International (Holdings) Inc. Bis mono-and bicyclic aryl and heteroaryl compounds which inhibit egf and/or pdgf receptor tyrosine kinase
NZ243082A (en) 1991-06-28 1995-02-24 Ici Plc 4-anilino-quinazoline derivatives; pharmaceutical compositions, preparatory processes, and use thereof
PT100905A (pt) * 1991-09-30 1994-02-28 Eisai Co Ltd Compostos heterociclicos azotados biciclicos contendo aneis de benzeno, ciclo-hexano ou piridina e de pirimidina, piridina ou imidazol substituidos e composicoes farmaceuticas que os contem
AU661533B2 (en) * 1992-01-20 1995-07-27 Astrazeneca Ab Quinazoline derivatives
GB9323290D0 (en) 1992-12-10 1994-01-05 Zeneca Ltd Quinazoline derivatives
KR100225721B1 (ko) 1994-02-23 1999-10-15 디. 제이. 우드, 스피겔 알렌 제이 4-헤테로사이클릴-치환된 퀴나졸린 유도체, 이들의 제조 방법 및항암제로서의 용도
AU2096895A (en) 1994-03-07 1995-09-25 Sugen, Incorporated Receptor tyrosine kinase inhibitors for inhibiting cell proliferative disorders and compositions thereof
GB9510757D0 (en) 1994-09-19 1995-07-19 Wellcome Found Therapeuticaly active compounds
TW321649B (bg) 1994-11-12 1997-12-01 Zeneca Ltd
GB2295387A (en) 1994-11-23 1996-05-29 Glaxo Inc Quinazoline antagonists of alpha 1c adrenergic receptors
GB9424233D0 (en) * 1994-11-30 1995-01-18 Zeneca Ltd Quinazoline derivatives
WO1996030347A1 (en) 1995-03-30 1996-10-03 Pfizer Inc. Quinazoline derivatives
US6046206A (en) * 1995-06-07 2000-04-04 Cell Pathways, Inc. Method of treating a patient having a precancerous lesions with amide quinazoline derivatives
GB9514265D0 (en) 1995-07-13 1995-09-13 Wellcome Found Hetrocyclic compounds
GB9624482D0 (en) * 1995-12-18 1997-01-15 Zeneca Phaema S A Chemical compounds
US5760041A (en) 1996-02-05 1998-06-02 American Cyanamid Company 4-aminoquinazoline EGFR Inhibitors
HUP9901155A3 (en) 1996-02-13 2003-04-28 Astrazeneca Ab Quinazoline derivatives as vegf inhibitors
GB9603095D0 (en) 1996-02-14 1996-04-10 Zeneca Ltd Quinazoline derivatives
GB9603097D0 (en) 1996-02-14 1996-04-10 Zeneca Ltd Quinazoline compounds
DE69716916T2 (de) 1996-07-13 2003-07-03 Glaxo Group Ltd Kondensierte heterozyklische verbindungen als protein kinase inhibitoren
GB9718972D0 (en) * 1996-09-25 1997-11-12 Zeneca Ltd Chemical compounds
EP0837063A1 (en) 1996-10-17 1998-04-22 Pfizer Inc. 4-Aminoquinazoline derivatives
AR012634A1 (es) 1997-05-02 2000-11-08 Sugen Inc Compuesto basado en quinazolina, composicion famaceutica que lo comprende, metodo para sintetizarlo, su uso, metodos de modulacion de la funcion deserina/treonina proteinaquinasa con dicho compuesto y metodo in vitro para identificar compuestos que modulan dicha funcion
TW436485B (en) 1997-08-01 2001-05-28 American Cyanamid Co Substituted quinazoline derivatives
BR9910025A (pt) * 1998-04-29 2000-12-26 Pfizer Prod Inc Mesilato de n-(3-etinilfenilamino)-6,7-bis(2-metoxietóxi)-4-quinazo linamina desidratado e monoidratado
HUP0102793A3 (en) * 1998-05-28 2002-07-29 Parker Hughes Inst St Paul Quinazolines for treating brain tumor and medicaments containing them
CA2337999A1 (en) 1998-06-30 2000-01-06 Parker Hughes Institute Method for inhibiting c-jun expression using jak-3 inhibitors
HUP0103386A3 (en) 1998-08-21 2002-07-29 Parker Hughes Inst St Paul Use of quinazoline derivatives for producing pharmaceutical compositions having jak 3-inhibitor effect
PT1117653E (pt) 1998-10-01 2003-06-30 Astrazeneca Ab Derivados de quinolina e quinazolina e sua utilizacao como inibidores de doencas mediadas pela citosina
WO2000021955A1 (en) 1998-10-08 2000-04-20 Astrazeneca Ab Quinazoline derivatives
GEP20032997B (en) * 1998-11-19 2003-06-25 Warner Lambert Co N-[4-(3-Chloro-4-Fluoro-Phenylamino)-7-(3-Morpholin-4-Yl-Propoxy)-Quinazolin-6-Yl]-crylamide, as an Irreversible Inhibitor of Tyrosine Kinases
PT1154774E (pt) 1999-02-10 2005-10-31 Astrazeneca Ab Derivados de quinazolina como inibidores de angiogenese
PL351619A1 (en) 1999-02-27 2003-05-19 Boehringer Ingelheim Pharma 4-amino-quinazoline and quinoline derivatives having an inhibitory effect on signal transsduction mediated by tyrosine kinases
US6080747A (en) * 1999-03-05 2000-06-27 Hughes Institute JAK-3 inhibitors for treating allergic disorders
DE19911509A1 (de) 1999-03-15 2000-09-21 Boehringer Ingelheim Pharma Bicyclische Heterocyclen, diese Verbindungen enthaltende Arzneimittel, deren Verwendung und Verfahren zu ihrer Herstellung
US6411963B1 (en) * 1999-07-09 2002-06-25 Junot Systems, Inc. External system interface method and system
KR20020032608A (ko) 1999-09-21 2002-05-03 다비드 에 질레스 퀴나졸린 화합물 및 이를 함유하는 제약 조성물
DE60043349D1 (de) 1999-09-21 2009-12-31 Astrazeneca Ab Chinazolin-derivate und ihre verwendung als arzneimittel
GB9922173D0 (en) 1999-09-21 1999-11-17 Zeneca Ltd Chemical compounds
ES2267748T3 (es) 2000-04-07 2007-03-16 Astrazeneca Ab Compuestos de quinazolina.
KR100821446B1 (ko) 2000-08-21 2008-04-10 아스트라제네카 아베 퀴나졸린 유도체

Also Published As

Publication number Publication date
EP1292594B1 (en) 2004-09-01
BG65836B1 (bg) 2010-02-26
ATE275145T1 (de) 2004-09-15
CA2407371A1 (en) 2001-12-13
MY127369A (en) 2006-11-30
HU229290B1 (en) 2013-10-28
DK1292594T3 (da) 2004-12-06
US20100280042A1 (en) 2010-11-04
EP1292594A1 (en) 2003-03-19
NO20025792L (no) 2002-12-02
CN100345844C (zh) 2007-10-31
AU2001260482B2 (en) 2005-06-09
US20060258642A1 (en) 2006-11-16
UA73993C2 (uk) 2005-10-17
CN1434821A (zh) 2003-08-06
ES2225545T3 (es) 2005-03-16
HUP0301046A3 (en) 2008-12-29
CZ301987B6 (cs) 2010-08-25
IS6647A (is) 2002-12-02
PL210852B1 (pl) 2012-03-30
DE60105295D1 (de) 2004-10-07
MXPA02011765A (es) 2003-04-10
US20040214841A1 (en) 2004-10-28
NZ522204A (en) 2004-07-30
KR20030007859A (ko) 2003-01-23
PL360745A1 (en) 2004-09-20
IS2114B (is) 2006-06-15
SK286748B6 (sk) 2009-04-06
KR100807162B1 (ko) 2008-02-27
IL152754A0 (en) 2003-06-24
CZ20023961A3 (cs) 2003-03-12
SK17022002A3 (sk) 2003-05-02
US7696214B2 (en) 2010-04-13
DE60105295T2 (de) 2005-09-15
HK1053115A1 (en) 2003-10-10
US7049438B2 (en) 2006-05-23
SI1292594T1 (en) 2005-02-28
AU6048201A (en) 2001-12-17
TWI288748B (en) 2007-10-21
PT1292594E (pt) 2004-12-31
CO5700751A2 (es) 2006-11-30
CA2407371C (en) 2009-10-20
KR20080015055A (ko) 2008-02-15
NO324838B1 (no) 2007-12-17
IL152754A (en) 2010-05-31
WO2001094341A1 (en) 2001-12-13
AR030937A1 (es) 2003-09-03
JP2003535859A (ja) 2003-12-02
JP3774438B2 (ja) 2006-05-17
WO2001094341A9 (en) 2003-04-17
EE200200673A (et) 2004-06-15
NO20025792D0 (no) 2002-12-02
BR0111335A (pt) 2003-06-10
HUP0301046A2 (hu) 2003-08-28
EE05481B1 (et) 2011-10-17

Similar Documents

Publication Publication Date Title
US7049438B2 (en) Quinazoline derivatives for treatment of tumours
AU2001278609B2 (en) Quinazoline derivatives
US6849625B2 (en) Quinazoline derivatives with anti-tumour activity
AU2001260482A1 (en) Quinazoline derivatives for the treatment of tumours
AU2001278609A1 (en) Quinazoline derivatives
EP1450808A1 (en) Quinazoline derivatives for the treatment of t cell mediated diseases
US20040063733A1 (en) Quinazoline derivatives
WO2002092578A1 (en) Quinazoline derivatives
WO2002092577A1 (en) Quinazoline derivatives
WO2002030926A1 (en) Quinazoline derivatives
RU2276151C2 (ru) Хиназолиновые производные для лечения опухолей
ZA200209122B (en) Quinazoline derivatives for the treatment of tumours.