BG62363B1

BG62363B1 - Андростеноново производно

Info

Publication number: BG62363B1
Application number: BG100410A
Authority: BG
Inventors: Kenneth W. Batchelor; Stephen V. Frye
Original assignee: Glaxo Wellcome Inc.
Priority date: 1993-09-17
Filing date: 1996-03-08
Publication date: 1999-09-30
Also published as: EE03241B1; CA2462061A1; WO1995007927A1; SK281869B6; NZ274642A; RU2140926C1; HUT73850A; ZA947118B; JP2904310B2; NO961080D0; EP0719278A1; SI0719278T1; BR1100329A; AP9400669A0; DE10399022I2; ZA947119B; ES2113127T3; AU7875194A; NO961080L; SK34796A3

Description

Изобретението се отнася до 173-анилид4-аза-5а-андрост-1 -ен-3-оново производно, което е изненадващо силен и селективен дво- 5 ен инхибитор на типа 1 и 2 човешка 5а-редуктаза.

Предшестващо състояние на техниката

1С

Андрогените са отговорни за много физиологични функции както при мъжките, така и при женските организми. Андрогеновото действие се осъществява чрез специфични вътреклетъчни хормонални рецептори, изявени в андроген чувствителни клетки. Тестостеронът, най-главния циркулиращ андроген, се секретира от клетките на leydig на тестисите в резултат на стимулирането на полученият от хипофизата лутеинизиращ хормон (LH). При това обаче е необходимо редуцирането на 4,5двойната връзка в тестостерона до дихидротестостерон (DHT) в някой целеви тъкани, като простатата и кожата, за да се получи андрогеново действие. Стероид 5а-редуктаза в целевите тъкани катализира превръщането на тестостерона в DHT по начин, зависещ от NADPH, както е показано на схема А.

тестостерон

5а-редуктаза

NADHP NADP⁺

дихидротестостерон схема А

Изискването на DHT да действа като агонист в тези целеви тъкани е изяснено чрез изследване на индивиди със стероид 5а-редуктазна недостатъчност, които имат атрофирани простатни жлези и не страдат от acne vulgaris или мъжка плешивост (виж McGinley,

J.et al., The New England J. of Medicine, 300, 1233 (1979)). Инхибирането на превръщане- 45 то на тестостерон в DHT в тези целеви тъкани се счита, че е полезно при лечението на различни заболявания дължащи се на андроген, например доброкачествена простатна хиперплазия, рак на простата, акне, мъжка плешивост и окосменост.

Напоследък бе открито, че у човека съ ществуват два изозима на 5а-редуктаза, които се различават по разпространението си в тъканите, по афинитета си към тестостерон, по pH-профили по отношение на чувствителност към инхибитори (виж. Russell, D.W. et al., J.Clin.Invest., 89, 293 (1992)); Russell, D.W. et al., Nature, 354, 159 (1991)). Индивидите със стероид 5а-редуктазна недостатъчност, изследвани от (Imperato-McGinley, имат недостатъчност от типа 2,5а-редуктазен ензим Russell, D.W. et al., J.Clin.Invest., 90, 799 (1992)); Russell, D.W. et al., The New England J.of Medicine, 327, 1216 (1992)), който е преобладаващият изозим, наличен в простатата, докато типът 1 изозим преобладава в кожата. Отно2 сителната стойност на специфичния изозим и двойните инхибитори на двата изозима на 5аредуктаза ще зависи от типа заболяване, което се лекува (доброкачествена простатна хиперплазия, рак на простатата, акне, мъжка плешивост и окосменост), както и от етапа на заболяването (предпазване или лечение) и очаквани странични ефекти в съответните пациенти (например лечение на acne vulgaris в полово съзряващи младежи).

Поради ценните се лечебни качества тестостерон 5а-редуктазните инхибитори, понадолу в текста означени като “5а-редуктазни инхибитори”, са били предмет на активна научноизследователска дейност по целия свят. Така например вж. Hsia, S..and Voight, W.,

J.Invest. Derm., 62, 224 (1973); Robaire, B. et al., J.Steroid Biochem., 8, 307 (1977); Petrow,

V. et al., Steroids, 38, 121 (1981); Liang, T. et al., J. Steroid Biochem., 19, 385 (1983); Holt,

D. et al., J.Med.Chem., 33, 937 (1990); US 4

377 584, US 4 760 071, US 5 017 568. Два специфични обещаващи 5а-редуктазни инхи10 битори са МК-906 (Мерк), известен чрез родовото име финастерид и с търговско наименование Проскар и SKF-105657 (SmithKline Beecham), показан на схема В.

ONH+Bu

МК-906

финастерид схема В

Мощното инхибиране на говежди надбъбречни и свински гранулозни клетки Захидрокси-А⁵-стероид дехидрогеназа/З-кето-Δ⁵стероид изомераза (3BHSD) чрез 4-азастероидното производно 4-МА, показано на схема С, а не с лекарството финастерид

4-МА схема С

Jan, I.H.; Fond, C.Y., Chan, W.K. Biochem. Biophys.Res.Comm., 144, 166 (1987) и Brandt, M.; Levy, M.A.Biochemistry, 28, 140 (1089)), заедно c определящата роля на 3BHSD в стероидната биосинтеза (Potts, G.O.et al., Steroids, 32, 257 (1978)) предполагат оптималните инхибитори от типа 1 и 2, 5а-редуктаза да бъдат също селективни спрямо човешки надбъбречен 3HBSD. Важността от селективност при 5а-редуктазни инхибитори е подчертана в доклади за хепатотоксичност в някои азастероиди като 4-МА (McConnell, J.D. The Prostate Suppl., 3, 49 (1990) и Rasmusson, G.N. et al., J.Med. Chem., 27, 1690 (1984)).

Техническа същност на изобретението

Задача на настоящото изобретение е съединението с формула

също известно като 17β-Ν- (2,5-бис(трифлуорометил) фенилкарбамоил-4-аза-5а-анд рост-1-ен-З-он и неговите фармацевтично приемливи разтворими форми.

Други задачи на изобретението е да се създадат:

- Метод за инхибиране на тестостерон5а-редуктази, състоящ се в контактуване на тестостерон-5а-редуктази със съединение с формула;

- Метод за лечение на заболявания, чувствителни на андроген или предизвикани чрез него, състоящ се в прилагане на ефективно количество от съединение с формула I към пациента, нуждаещ се от такова лечение.

- Фармацевтични състави, съдържащи като активно вещество съединение с формула;

- Метод за лечение на заболявания, чувствителни на андОили предизвикани чрез него, състоящ се в прилагане на ефективно количество от съединение с формула I към пациента, нуждаещ се от такова лечение в комбинация с антиандроген като флутамид;

- Метод за лечение на доброкачествена простатна хиперплазия, състоящ се в прилагане на ефективно количество от съединение с формула I към пациент, нуждаещ се от такова лечение в комбинация с αΐ-надбъбречен рецепторен блокер (например теразонин);

- Метод за лечение на доброкачествена простатна хиперплазия, състоящ се в прила- гане на ефективно количество от съединение с формула I към пациент, нуждаещ се от такова лечение в комбинация с антиестроген.

Много органични съединения образуват 5 комплекси с разтворители, в които те се получават или от които те се утаяват или изкристализират. тези комплекси са известни като “солвати”. Например комплексът с вода е известен като “хидрат”. Солватите на съединението с формула I също са задача на изобретението.

Много органични съединения могат да съществуват в повече от една кристална форма. Например кристалната форма може да варира от един до друг солват. Поради това, всички кристални форми на съединенията с формула I или техните фармацевтично приемливи солвати са включени в обхвата на настоящото изобретение.

Получаване на съединенията

Съединението съгласно изобретението може да се получи по методите, описани в 25 US 4 377 584 (по-долу означен с ‘“584) и 4 760 071 (по-долу означен с ‘“071), цитирани по-горе. Така например, съединението с формула I може да се получи по метода, показан на схема I и II.

(V)

(I) схема I

В схема I съединението с формула V се дехидрира, за да се получи съединението с формула I, като се третира с дехидрираща система, например 2,3-дихлоро-5,6-дициано1,4-бензохинон (DDQ) и бис(триметил-силил)трифлуороацетамид в сух диоксан при стайна температура в продължение на 2-5 h, последвано от нагряване при кипене на обратен хладник в продължение на 10 до 20 h (вж. Bhattacharya, A. et al., J.Am.Chem.Soc., 110, 3318 (1988)).

Съединението c формула V може да се получи съгласно схема IA

(V) схема IA

В етап 1 на схема IA З-оксо-4-андростен17р-карбоксилна киселина с формула II се превръща в съответния амид с формула III. Това може да се осъществи чрез активиране на киселината и взаимодействие ас анилин с 5 формула Па. Така например последователността на реакцията може да е превръщане на съединение с формула II в съответния киселинен халогенид чрез третиране с халогениращо средство като тионилхлорид в апротонен разтворител като толуен, метиленхлорид или тетрахидрофуран при -5 до 10°С в присъствие на база като пиридин.

Междинният киселинен халогенид, например киселинен хлорид, може да реагира със заместен анилин с формула Па при 25 до 70°С в апротонен разтворител като тетрахидрофуран, за да се получи амид с формула III.

Съединението с формула Па е търговски достъпно (aidrich Chemical Company, Milwaukee, VVI 53201).

В етап 2 съединението c формула III се превръща в производно на 5-оксо-А-нор-3,5секоандростан-3-оена киселина с формула IV чрез окисление, например чрез третиране с воден натриев перманганат и натриев перйодат при алкални условия и кипене на обратен хладник в трет.-бутанол.

В етап 3 съединението с формула IV се превръща в 4-аза-5а-андростен-3-он с формула V чрез третиране с амоняк при кипене на обратен хладник в етиленгликол и след това хидриране на междинния 4-аза-андрост5-ен-З-он в оцетна киселина при 60 до 70°С и 40-60 фунт/инч² налягане на водорода в присъствието на каталитичен платинов оксид.

(VI) (Па)

(!) схема II

Алтернативно, в схема II съединението с формула I може да се получи от З-оксо-4аза-5а-андрост-1-ен-17 -карбоксилна киселина с формула VI (Rasmusson, G.H. et al., J.Med. Chem., 29, 2298 (1986)), по метода на схема IA, етап 1.

За специалистите от областта е известно, че в по-ранен етап при получаването на съединението с формула I или на негов солват, може да е необходимо и/или желателно да се защитят една или повече чувствителни групи в молекулата, за да се предпазят от нежелани странични реакции.

Използваните при получаването на съединенията с формула I защитни групи могат да се прилагат по обичайния начин. Вж. например Protective Groups in Organic Chemistry, Ed.J.F.W.McOmie, Plenum Press, London (1973) или Protective Groups in Organic Synthesis, Theodora Green, John Wiley and Sons, New York (1981).

Отстраняването на наличните защитни групи може да се осъществи по обичайните начини. Аралкилова група, като бензилова, може да се отцепи чрез хидрогенолиза в присъствието на катализатор, например паладий върху въглен; ацилова група като N-бензилоксикарбонилова може ада се отстрани чрез хидролиза с примерно бромоводород в оцетна киселина или чрез редукция, например чрез каталитично хидриране.

Трябва да се подразбира, че във всеки от общите методи, описани по-горе, може да е желателно или дори необходимо да се защитят чувствителните групи в молекулата, както вече бе описано. Така, след всеки от по-горе описаните етапи на методите, може да се проведе етап, включващ премахване на защитата на защитеното производно с обща формула I или на негова сол.

Съгласно друг аспект на изобретението следните реакции могат при необходимост и/ или желание да се проведат в подходяща последователност след всеки от общите методи: отстраняване на защитните групи; и превръщане на съединение с формула I или на негов солвата в негов фармацевтично приемлив солват.

Общите методи, показани по-горе, използвани в последния главен етап при получаването на съединенията съгласно изобретението, могат също да се приложат за въвеждане на желани групи в един междинен етап при приготвяне на целевото съединение. Поради това трябва да се подразбира, че при такива многоетапни процеси последователността на реакциите е необходимо да се подбере така, че условията на реакциите да не повлияват налични в молекулата група, които е желателно да присъстват в крайния продукт.

Съединенията с формула I и междинните продукти с формули от II до VI, показани на схеми I и II, могат да се пречистват по обичайните методи, известни в областта, например чрез хроматография или прекристализиране.

Опити in vitro

Стероидна 5а-редуктаза

Ензимната активност може да се определи, като се използват микрозоми, получени от: 1) простатна тъкан от пациента с доброкачествена простатна хиперплазия (ВРН); 2) от заразени рекомбинантни baculovirus SF9 клетки, които експресират човешки тип 1 5аредуктаза или 3) от заразени рекомбинантни baculovirus SF9 клетки, които експресират човешки тип 2 5а-редуктаза. Микрозомите се приготвят чрез хомогенизиране на тъканите или клетките, последвано от диференциално центрофугиране на хомогената. микрозомните екстракти се инкубират при различни концентрации на [1,2,6,7-ЗН]-тестостерон, 1 mM NADPH и различни количество от съединенията с формула I, т.е. от изследваното съединение, в буферсъдържащ NADPH регенерираща система, способна да поддържа концентрацията на NADPH за период от време от порядъка на 0,5-240 min. Съответни инкубирания се провеждат без опитно съединение за контролно изпитание. За клон 1 IC_J0 измервания опитните компоненти, с изключение на тестостерон, се преинкубират в продължение на 10 min при pH 7,0 и след прибавяне на 100 mM тестостерон пробите се оставят да престоят от 10 до 120 min. За клон 2 IC_J0 измервания опитните компоненти, с изключение на тестостерон, се преинкубират в продължение на 20 min при pH 6,0 и след прибавяне на 8 пМ тестостерон пробите се оставят да престоят от 20 до 40 min. Определя се процентът на конверсия на тестостерон в DHT в присъствие на изпитваните съединения в сравнение на съответното превръщане в контролните проби, като се използва течна хроматография под високо налягане (ВЕХТ) с радиохимично детектиране. Резултатите от тези опити, изявени като 1С₅₀, са дадени в таблица 1.

ЗР-хидрокси-А⁵-стероидна дехидрогеназа/3-кето-А⁵-стеоридна изомераза

Ензимната активност се измерва, като се използват микрозоми, получени от човешка надбъбречна тъкан. Микрозомите се приготвят чрез хомогенизиране на тъканите, последвано от диференциално центрофугиране на хомогената. микрозомните екстракти се инкубират с различни концентрации дехидроериандростерон (DHEA), 1 mM NAD+ и различни количества от съединение с формула I, т.е. от изпитваното съединение, в pH 7,5 буфер в продължение на период от време от порядъка на 1 до 60 min. Съответни инкубирания се про веждат без опитно съединение и се използват за контролно изпитание. Процентът на конверсия на DHEA в андростендион в присъствието на изпитваното съединение вм сравнение със съответното превръщане в контролна та проба се установява чрез използване на ВЕТХ с радиохимично детектиране. Резултатите от тези проби, изразени като К., са дадени в таблица 1.

Таблица 1.

5а-редуктаза (5AR) и човешка надбъбречна Зр-хидрокси-А⁵-стероидна дехидрогеназа/3кето-А⁵-стероидна изомераза (3BHSD) in vitro инхибираща активност

1С₅₀ човешки тип 1 5AR	1С₅₀ човешки тип 2 5AR	К. човешка j надбъбречна 3BHSD
< 1 пМ	< 1 пМ	> 1000 пМ

Оценяване in vivo на стероид 5а-редуктазни инхибитори

Активността in vivo на стероид 5а-редуктазните инхибитори се определя в хронични модели плъх (brooks, J.R. et al., Steroids, 47, 1 (1986)). Хроничните модели използват кастрирани мъжки плъхове, на които се дава ежедневно тестостерон (20 pg/плъх) подкожно и от опитното съединение (0,01-10 mg/kg) или от свързващото вещество през устата в продължение на 7 дни. След това животните се убиват и се измерват простатите им. Намаляването на теглото на тестостеронстимулираната простата показва активност на изпитваното съединение. Паралелно се изпитват известни стероид 5а-редуктазни инхибитори, за да се осигури сравнимост на изпитвания метод.

Приложимост

Стероид 5а-редуктазният инхибитор от настоящото изобретение е приложим при лечението на чувствителни на адроген заболявания, например доброкачествени и лошокачествени заболявания на простатата, по-специално доброкачествена простатна хиперплазия, по начин, подобен на другите 5а-редуктазни инхибитори като финастерид и SKF 105657. При това обаче съединението от настоящото изобретение има изненадващо продължителен полуживот и висока активност в сравнение с финастерид и SKF 105657. За сравнение in vitro, при плъх in vivo и при хора от клинични данни, отнасящи се до инхибитор на 5а-редуктаза, вж. Stoner, Е. et al., J.Steroid

Biochem. Molec. Biol, 37, 375 (1990)). Brooks, J.R. et al., Steroids, 47, 1 (1986) и Rasmusson, G.H. et al., J. med. Chem., 29, 2298 (1986)).

Съединението от настоящото изобретение е също приложимо при лечението на простатитис, рак на простатата, заболявания на кожата, обусловени от андроген, като акне, окосмяване и мъжка плешивост. Друга хормонално свързани заболявания, например полицистно оварийно заболяване, могат също да се лекуват с това съединение.

Количеството от съединението с формула I, необходимо за да бъде ефективно като 5а-редуктазен инхибитор, естествено ще варира в зависимост от отделния млекопитаещ индивид, който ще се лекува, и се определя от съответния медицински или ветеринарен специалист. Факторите, които трябва да се имат предвид, включват състоянието на болестта, начина на приложение, характера 40 на формулировката, теглото на бозайника и повърхността, възрастта и общото състояние на бозайника. При това обаче, за човек е подходяща ефективна 5а-редуктазна инхибираща доза от порядъка на около 0,001 до около 45 2 mg/kg живо тегло дневно, за предпочитане от 0,005 до 1 mg/kg дневно.

Цялата дневна доза може да се даде в единичен прием или на няколко пъти, например два до шест пъти дневно, или чрез ин50 травенозна инфузия с подбрана продължителност. дозировки над или под цитирания порядък са също в обхвата на настоящото изо бретение и могат да се прилагат на отделния пациент, ако това е желателно или необходимо. Например за 75 kg бозайник, дозата ще е от порядъка на 0,4 mg до около 75 mg за ден, а типичната доза ще е около 10 mg дневно. Поради дългия полуживот на съединението от изобретението, за много пациенти лечението може да се провежда през ден и дори всеки трети ден. Ако са предписани отделни многократни дози, лечението може да се проведе, като се дават по 2,5 mg от съединението с формула I 4 пъти дневно.

Формулировки

Формулировките съгласно изобретението за медицинско приложение включват една активно съединение, т.е. съединението с формула I, заедно с приемлив носител и евентуално други лечебноактивни съставки. Носителят трябва да е фармацевтично приемлив, да е съвместим с другите съставки на формулировката и да не е вреден към тях.

Настоящото изобретение поради това осигурява фармацевтичен препарат, включващ съединение с формула I заедно с фармацевтично приемлив носител.

Формулировките могат да бъдат за приемане през устата, за външно нанасяне, за ректално или парентерално (вкл. подкожно, мускулно и интравенозно) приложение). Предпочитани са тези за приемане през устата или за парентерално приложение.

Формулировките е удобно да са в дози за единичен прием и могат да се приготвят по всеки от методите, известни в областта на фармацията. При всички методи се включва етапът на смесване на активното вещество с носителя, който се състои от една или повече спомагателни съставки. Най-общо формулировките се изготвят чрез хомогенезиране на активното вещество с течния носител или с фино раздробения твърд носител и след това, ако е необходимо, оформяне на продукта в желаните дозиращи форми.

Формулировките от настоящото изобретение за приложение през устата могат да бъдат в отделни дозиращи единици като капсули, кашети, таблетки или озахарени таблетки, като всяка от тях съдържа предварително определено количество от активното вещество, под формата на прах или гранули или като суспензия или разтвор във водна или друга среда, например като сироп, еликсир, емулсия или течност.

Таблетката може да се получи чрез компримиране или чрез стапяне, евентуално с едно или повече спомагателни вещества. Компримирането на таблетките се извършва чрез подходяща машина на свободно течаща маса, например на прах или на гранули, евентуално смесени със спомагателни съставки, например свързващи вещества, смазващи средства, инертни пълнители, повърхностно активни или диспергиращи средства. Таблетки чрез стопилка могат да се формуват в подходяща машина на смес от прахообразното активно вещество с подходящ носител.

Сироп или суспензия може да се приготви чрез прибавяне на активното съединение към концентриран, воден разтвор на захар, например захароза, към който могат да се прибавят също допълнителни спомагателни вещества. Следните могат да бъдат ароматизиращи средства, средство, забавящо изкристализирането на захарта или повишаващо разтворимостта на другите съставки, например поливалентен алкохол, например глицерол или сорбитол.

Формулировките за ректално приложение могат да представляват супозитории на база обичаен носител, например какаово масло или Витепсол S55 (търговска марка на Dynamite Nobel Chemical, germany).

Формулировките, подходящи за парентерално приложение, съдържат стерилен воден препарат на активното съединение с предпочитана изотонична с кръвта консистенция. Така тези формулировки могат да съдържат дестилирана вода, 5% декстроза в дестилираната вода или в солевия разтвор и съединението от формула I, което има подходяща разтворимост в тези разтворители. Полезни формулировки са също тези, които съдържат концентрирани разтвори на твърди вещества, съдържащи съединението от формула I, които след разреждане с подходящ разтворител дават разтвор за парентерално приложение.

Формулировките за външно приложение могат да бъдат мехлеми, кремове, гелове и лосиони, които могат да се приготвят по методи, известни в областта на фармацията. В допълнение към активното вещество, съдържащо се в тези мехлеми, кремове, гелове и лосиони, в тези формулировки за външно приложение могат да са включени също консерванти, парфюми и допълнителни активни фармацевтични средства.

В допълнение на споменатите вече съставки, формулировките съгласно изобретението могат да съдържат още една или повече спомагателни съставки, използвани в техниката на фармацевтичното формулиране, например разредители, буфери, ароматизиращи вещества, свързващи вещества, повърхностно активни вещества, уплътнители, смазващи средства, суспендиращи средства, консерванти (включително антиоксиданти) и други подобни.

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите примери илюстрират аспекти на изобретението, без да се считат за ограничаващи. символите и съкращенията, използвани в тези примери, са използваните в съвременната химическа литература, например в Journal of the American Chemical Society.

Пример 1. 17β-Ν-(2,5-бис (трифлуорометил) фенилкарбамоил-4-аза-5а-андрост-1 -ен-3он (синтеза съгласно схема 1)

А. 17β-Ν- (2,5-бис (трифлуорометил) фенилкарбамоил-андрост-4-ен-З-он

Към разтвор на 3-ο^ο-4-ΒΗΑροστεΗ-17βкарбоксилна киселина (rasmusson, G.H. et al., J.Med. Chem., 27, 1690 (1984)) (17,2 g, 54,4 mmol) в сух тетрахидрофуран (180 ml) и сух пиридин (7 ml) при 2°C се прибавя тионилхлорид (5,1 ml, 70,8 mmol). Реакционната смес се бърка при 2°С 20 min и след това при стайна температура в продължение на 40 min. Реакционната смес се филтрува и твърдата фаза се промива с толуен. Филтратът се концентрира под вакуум до масло, което се разрежда със сух тетрахидрофуран (150 ml) и със сух пиридин (7 ml). Към полученият сух разтвор се прибавя 2,5-бис-(трифлуорометил)анилин (9,4 ml, 59,8 mmol) и реакционната смес се кипи на обратен хладник 5 h, разрежда се с метиленхлорид, екстрахира се последователно с 1 N НС1 и със солев разтвор, суши се над натриев сулфат и се филтрира. Филтратът се концентрира и се поставя в колона с 500 g силикагел и колоната се елуира с 15 до 30% етилацетатхексан градиент, за да се получи след концен триране 17β-Ν-(2,5-бис (трифлуорометил) фени.ткарбамоил-андрост-4-ен-З-он като белезникава шуплеста маса с добив 18,3 g (64%).

B. 17β-Ν- (2,5-бис (трифлуорометил) фенилкарбамоил-5-оксо-А-нор.-3,5-секандростан-3-оена киселина

При кипене на обратен хладник към разтвор на 17β-Ν-(2,5-бис (трифлуорометил) фенилкарбамоил-андрост-4-ен-З-он (18,3 g, 34,9 mmol), получен съгласно точка А по-горе, се прибавя трет.-бутанол (275 ml), натриев карбонат (6,3 g, 50,8 mmol) и вода (36 ml) в продължение на 45 min, 75°С разтвор на калиев перманганат (0,38 g, 2,4 mmol), натриев перйодат (52,2 g, 245 mmol) и вода (311 ml). След допълнително кипене 15 min, хетерогенната смес се охлажда до стайна температура и се прибавя целит (50 g). Реакционната смес се филтрира през целитов слой (50 g) и твърдата фаза се промива с вода, като филтратът се концентрира под вакуум, за да се отстрани трет.-бутанол (около 175 ml). Полученият воден разтвор се подкислява до pH 2 с 36% НС1 и се екстрахира четирикратно с хлороформ. Хлороформените слоеве се събират и промиват с вода, със солев разтвор, сушат се над натриев сулфат, филтрират се и се концентрират под вакуум, за да се получи 17β-Ν(2,5-бис (трифлуорометил) фенил карбамоил-5оксо-А-нор.-3,5-секоандростан-3-оена киселина като белезникава твърда маса с добив 20,5 g (100% суров продукт). Това вещество се използва направо в следващия етап С.

C. 17Р-М-(2,5-бис(трифлуорометил)фенилкарбамоил-4-аза-андрост-5-ен-3-он

Към суспензия от 17 -М-(2,5-бис(трифлуорометил)фенилкарамоил-5-оксо-А-нор3,5-секоандростан-3-оена киселина (20,5 g, 34,8 mmol), както е получена в етап В, в сух етиленгликол (100 ml) при стайна температура се прибавя амоняк (около 8 ml, 0,32 mol) в продължение на 5 min. Полученият разтвор се нагрява до 180°С в продължение на 45 min и след като се държи 12 min при 180°С реакционната смес се охлажда до 70°С и в продължение на 5 min се прибавя вода (116 ml). Получената суспензия се охлажда до 7°С, бърка се 10 min и се филтрира под вакуум. Твърдата фаза се промива с вода (60 ml), разтваря се в хлороформ и се промива с вода и със солев разтвор, суши се над натриев сул фат, филтрира се и се концентрира. Остатъкът се разтваря в хлороформ и се поставя в колона със 110 g силикагел и колоната се елуира с 2-5% изопропанол-хлороформ градиент, за да се получи 17β-N-(2,5-биc(τpиφлyopoмeтил)фенилкарбамоил-4-аза-андрост-5-ен-3-он под формата на белезникава твърда маса с добив 16,5 g (90%).

D. 17 β- N - (2,5-бис (трифлуорометил) фенил карбамоил-4-аза-5а-андростан-3-он

Към разтвор на 17β-Ν-(2,5-6πο(τρΗφлуорометил)фенилкарбамоил-4-аза-андрост-5ен-3-он (8,9 g, 16,7 mmol) в оцетна киселина (120 ml) се прибавя платинов оксид (0,9 g). Получената смес се насища при 50 фунт/инч²с водород и се нагрява при 60 до 70°С в продължение на 6 h. След като водородната атмосфера се замени с азотна, реакционната смес се филтрира през целит и целитният слой се промива с оцетна киселина (30 ml), хлороформ (60 ml) и толуен (200 ml). Филтратът се концентрира под вакуум до масло, прибавя се толуен (200 ml) и разтворът се концентрира до шуплеста маса под вакуум. Шуплестата маса изкристализира от етилацетат-хептан, за да се получи, след сушене под вакуум при 85°С за 1 h 17Р-М-(2,5-бис(трифлуорометил)фенилкарбамоил-4-аза-5а-андростан-3-он с добив 4,78 g (54%); т.т. 245-247°С.

Анализ: изчислено за C₂₇H₃₂F₆N₂₀: С 61,12 Н 6,08 N 5,28 намерено: С 61,13 Н 6,12 N 5,21

E. 17 β- N - (2,5-бис (трифлуорометил) фенилкарбамоил-4-аза-5а-андростан-1-ен-3-он

Към суспензия на 17 -Ν-(2,5-бис (трифлуорометил) фенилкарбамоил-4-ада-5 -андростан-3-он (7,24 g, 13,7 mmol) и 2,3-дихлоро5,6-дициано-1,4-бензохинон (3,41 g, 15 mmol) в сух диоксан (168 ml) при стайна температура се прибавя бис(триметилсилил)трифлуороацетамид (14,5 ml, 54,6 mmol). След като се бърка при стайна температура 7 h, реакционната смес се кипи на обратен хладник 18 h. Полученият тъмен разтвор се охлажда до стайна температура и се концентрира под вакуум до тъмно масло. Към маслото се прибавят метиленхлорид (100 ml) и 1% разтвор на натриев бисулфит (40 ml) и получената двуфазна смес се бърка бързо 15 min и се филтрира. Двата слоя на филтрата се разделят и метиленхлоридният слой се промива последовател но с 2 N НС1 със солев разтвор, суши се над натриев сулфат, филтрира се и се концентрира до кафяво масло. Маслото се разрежда с толуен и се поставя в колона, съдържаща 300 g силикагел, и се елуира с 12:3:1 до 9:3:1 градиент от толуен:ацетон:етилацетат, за да се получи 17β-Ν - (2,5-бис (трифлуорометил) фенилкарбамоил-4-аза-5а-андростан-1-ен-3-он под формата на шуплеста маса с добив 3,38 g (47%). Този продукт се прекристализира от етилацетат-хептан (1:1), за да се получи бяла твърда маса с т.т. 244-245°С.

¹³С ЯМР (100 MHz, СНС1₃) 171,31, 166,77, 151,04, 136,35 (q, J=l,4 Hz), 135,01 (q, J=5,4 Hz), 123,44 (q, J=273,5 Hz), 123,03 (q, J=273,2 Hz), 122,84, 121,58 (qq, J=30,4 Hz), 120,37 (q, J=3,6 Hz), 120,29 (q, J=3,9 Hz), 59,58, 58,33, 55,69, 47,46, 44,78, 39,29, 29,34, 25,70, 24,17, 23,59, 21,15, 13,40, 11,91.

Анализ: изчислено за C₂₇H₃₀F₆N₂0₂: C 61,36 H 5,72 N 5,30 намерено: C 61,36 H 5,73 N 5,23

Пример 2. 17Р-Ь1-(2,5-бис(трифлуорометил) фенилкарбамоил-4-аза-5а-андрост-1 ен-3-он (синтеза съгласно схема II)

Суспензия на 3-оксо-4-аза-5а-андрост1-εΗ-17β-1;3ρ6ο^ΗΠΗ3 киселина (300 g, 0,95 mol) в 9 1 толуен се бърка механично и се нагрява при кипене на обратен хладник, при което 1 1 от толуена се отстранява чрез отдестилиране. Сместа се охлажда до -2 2°С и се разрежда с тол,(1 1), диметилформамид (10 ml) и пиридин (191 ml, 2,37 mol). При бъркане към суспензията се прибавя тионилхлорид (135 g, 1,14 mol), при което температурата се поддържа под 0°С. След като се бърка при 0 до 20°С в продължение на 2 h се прибавят 2,5-бис (трифлуорометил) анилин (238 g, 1,04 mol) и диметиламинопиридин (2,0 g, 0,016 mol) и сместа се нагрява при 100°С за 15-16 h. След като се охлади до 20°С, толуеновият разтвор се промива с N натриев хидроксид (2x1 1), със солев разтвор (11), суши се над магнезиев сулфат и се филтрира. След като твърдата фаза се промива с толуен (100 ml), разтворът се концентрира при 40 до 50°С (50100 mm) до обем приблизително 2 1 и се прибавя ацетонитрил (2 1). Сместа отново се концентрира при горните условия до започване на кристализация. Кашата от продукта се бърка при стайна температура в продължение на

15-16 h, твърдата фаза се отделя чрез филтриране и се промива с 2 х 50 ml студен ацетонитрил, за да се получи суровият продукт. Последният се прекристализира чрез разтваряне в топъл метанол (2 1), прибавя се след това ацетонитрил и се дестилира при атмосферно налягане до получаване на гъста каша. Кашата се бърка при стайна температура 1516 h, охлажда се до 0-10°С и продуктът се филтрира, за да се получи 17P-N-(2,4-6hc (трифлуорометил)фенилкарбамоил-4-аза-5аандрост-1-ен-З-он под формата на бяла кристална маса 243 g (48%) с т.т. 245-245,5°С, който е идентичен с този, получен по метода от пример 1.

Пример 3. Фармацевтични препарати “Активното вещество” е съединението с формула I (А) Трансдермална система - за 1000 лепенки (пластири)

Съставки	Количество, g
Активно вещество	40
Течен силикон	450
Колоиден силициев
диоксид	25

Активното вещество и нишестето се гранулират с вода и се сушат. Магнезиевият стеарат се добавя към изсушените гранули и сместа се хомогенизира. Получената смес се компримира в таблетки.

(С) Супозитории - за 1000 супозитории

Съставки	Количество, g
Активно вещество	25
Теобромин натриев
салицилат	250
Витепсол S55	1725

Неактивните вещества се смесват и

стапят. Активното вещество след това се разпределя в стопената смес, излива се в калъпи и се оставя да се охлади. (D) Инжекции - за 1000 ампули
Съставки	Количество
Активно вещество	5
Буфериращо средство	q.s.
Пропиленгликол	400 mg
Вода за инжекции	600 ml

Течният силикон и активното вещество се смесват и се прибавя колоидалният силициев диоксид, за да се увеличи вискозитетът. Продуктът след това се дозира в полимерни ламели, които след това се запояват с топлина, състоящи се от следното: полиестеросвобождаващи листа, адхезив, контактуващ с кожата, съставен от силикон или акрилови полимери, контролна мембрана, която е полиолефин (например полиетилен, поливинилацетат или полиуретан) и непропусклива задна мембрана, направена от многослоен полиестер. Полученият ламиниран лист след това се нарязва на лепенки с размери 10 cm².

(В) Таблетки за приемане през устата за 1000 таблетки

Съставки	Количество, g
Активно вещество	20
Нишесте	20
Магнезиев стеарат	1

Активното вещество и буфериращите средства се разтварят в пропиленгликол при около 50°С. Водата за инжекции се прибавя при бъркане и полученият разтвора се филтрира, пълни се в ампули, ампулите се запояват и се стерилизират чрез автоклавиране.

(Е) Капсули - за 1000 капсули

Съставки	Количество, g
Активно вещество	20
Лактоза	450
Магнезиев стеарат	5

Финостритото активно вещество се смесва с лактозата и стеарата и се пълни с желатинови капсули.

Claims

Патентни претенции

1. 17β-Ν- (2,5-бис (трифлуорометил) фенилкарбамоил-4-аза-5а-андрост-1-ен-3-он или негов фармацевтично приемлив солват.
2. Фармацевтичен препарат, характеризиращ се с това, че съдържа съединението съгласно претенция 1 и фармацевтично приемлив носител.
3. Приложение на съединението съгласно претенция 1 за производство на лекарство за лечение на или предпазване от заболявания, чувствителни към андроген или такива, предизвикани чрез него.
4. Метод за получаване на съединението съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва:

(А) дехидрогениране на съединение с формула или (В) взаимодействие на съединение с формула със съединение с формула (Па) и ако е необходимо и/или желателно, подлагане на така полученото съединение на една или повече допълнителни реакции, включващи:

(I) отстраняване на защитна група или групи и/или (II) превръщане на съединението с фор мула I или на негов солват във фармацевтично приемлив солват.
5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това, че в метода (В) съединението с формула VI взаимодейства с халогениращо средство в присъствието на база преди да взаимодейства със съединението с формула Иа.
6. Метод за инхибиране на 5а-тестостерон редуктазен ензим, характеризиращ се с това, че се състои в контактуване на този ензим с ефективно 5а-тестостеронинхибиращо количество от съединението съгласно претенция 1.
7. Метод за лечение на заболявания, чувствителни към андроген или предизвикани чрез него, при бозайник характеризиращ се с това, че се състои в прилагане на ефективно количество от съединението съгласно претенция 1.
8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че чувствителното към андроген или предизвикано чрез него заболяване е доброкачествена простатна хипертрофия, рак на простата, акне, мъжка плешивост и окосмяване.
9. Съединение с формула

I Н (V) или негов солват.
10. Съединение с формула (in)
11. Съединение с формула или негов солват.
12. Междинно съединение 17βΝ-(2,5бис (трифлуорометил) -фенил-карбамоил-4аза-5а-андрост-5-ен-3-он или негов солват.