BG62236B1 - Метод и състави за получаване на всн-189 и аналозите му - Google Patents

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до метод и състави за получаване на антивирусни нуклеозидни аналози, по-специално на ВСН-189 /2',3'дидеокси-З-тиоцитидин/. По-специално изобретението се отнася до селективното получаване на β-изомера на ВСН-189 и аналозите му, както и до селективното получаване на енантиомерно обогатен ВСН-189 и аналозите му.

Предшестващо състояние на техниката

През 1981 г. започва регистрирането на болестта, която става известна като СПИН, (Синдром на придобита имунна недостатъчност), както и на нейния предшественик СПИН релативен комплекс (ПРК, АРС/. През 1983 г. се установява, че причинителят на болестта СПИН е вирус, наречен Човешки имунодефицитен вирус тип 1 /HIV-1/. Обикновено човек, заразен с този вирус, се очаква да развие СПИН, а във всички известни случаи на СПИН крайният изход е винаги летален.

Заболяването от СПИН е краен резултат от заразяването с вируса HIV-1, като се следва неговият сложен жизнен цикъл. Жизненият цикъл на вириона започва със закрепването му към клетка гостоприемник, която е човешка имунна Т.4 лимфоцитна клетка, чрез свързване на гликопротеин от повърхността на защитната обвивка на вириона с CD4 гликопротеин от лимфоцитната клетка. Веднъж закрепен, вирионът се освобождава от гликопротеиновата си обвивка, прониква в мембраната на клетката гостоприемник и “разсъблича” неговата РНК. Вирионовият ензим, обратна транскриптаза, управлява процеса на транскрибиране на РНК в единична спирала на ДНК. Вирусната РНК се скъсява и се създава двойна спирала на ДНК. Двойната ДНК-спирала се интегрира в гените на човешката клетка и тези гени се използват при клетъчно размножаване.

От тази гледна точка човешката клетка осъществява процеса на размножаването си, използвайки нейна собствена РНК полимераза, за да транскрибира интегрираната ДНК във вирусна РНК. Вирусната РНК се преобразува в гликопротеини, структурни протеини и вирусни ензими, които се събират с незасегнатата /цялата/ вирусна РНК. Когато клетката гостоприемник завърши размножителния етап, нова вирионова клетка, различна от Т.4 лимфотин, се размножава по-нататък. Броят на HIV1 вирусните клетки при това нараства, докато броят на Т-4 лимфоцитите намалява.

Типичният отговор на човешката имунна система да убива нашественика вирион, е нарушен, тъй като голяма част от жизненият цикъл на вириона е прекарана в латентно състояние в имунната клетка. Освен това, вирусната обратна транскриптаза, ензимът, който се използва във формирането на нова вирионова клетка, не е много специфичен и причинява грешки в транскрипцията, които водят до непрекъсната промяна в гликопротеините на повърхността на защитната обвивка на вируса. Тази липса на специфичност намалява ефективността на имунна система, тъй като специфично продуцираните антитела срещу даден гликопротеин могат да бъдат безполезни по отношение на друг и оттук се намалява броят на наличните антитела за борба с вируса. Вирусът продължава да се развива, докато отговорът на имунната система продължава да отслабва. Евентуално HIV до голяма степен задържа произволното влияние върху имунната система на тялото, като позволява да настъпят инфекции, при които без прибавяне на антивирусни агенти и/или имуномодулатори се стига до смърт.

Има три критични точки в жизнения цикъл на вируса, които са определени като прицели за антивирусните лекарства: 1/ първоначалното закрепяне на вириона към Т-4 лимфоцита или макрофаза; 2/ транскрипцията на вирусна РНК във вирусна ДНК и 3/ формирането на нова вирионова клетка по време на размножаване.

Инхибирането на вируса във втората критична точка (процесът на транскрипция на вирусната РНК във вирусна ДНК) осигурява повечето терапевтични възможности, използвани при лечение на СПИН. Тази транскрипция трябва да се осъществи, за да се репродуцира вирионът, тъй като гените му са закодирани в РНК, а клетката гостоприемник съдържа само ДНК. Чрез въвеждане на лекарства, които блокират действието на обратната транскриптаза, насочено към завършване формира2 нето на вирусна ДНК, може да се спре репликирането на HIV-1.

Нуклеозидни аналози, такива като 3'азидо-3'-деокситимидин /AZT/, 2’,3'-дидеоксицитидин /DDC/, 2',3'-дидеокситимидинин / D4T/, 2',3'-дидеоксиинозин /DDI/ и различни флуорни производни на тези нуклеозиди са сравнително ефективни за прекъсване на репликирането на HIV в етапа на обратна транскриптаза. Друг обещаващ инхибитор на обратната транскриптаза е 2',3'-дидеокси-3'тиоцитидин /ВСН-189/, който съдържа оксатиоланов пръстен на мястото на захарния остатък в нуклеозида.

AZT е успешно анти-HIV лекарство, тъй като то препятства образуването на вирусна ДНК вътре в гостоприемника Т-4 лимфоцитна клетка. Когато AZT влезе в клетката, клетъчни кинази активират AZT чрез фосфорилизиране до AZT-трифосфат. Тогава AZT трифосфатът се конкурира с натурални тимидинови нуклеозиди за активния /рецепторния/ участък от обратната траскриптаза, HIVензима. Природният нуклеозид притежава два реакционноспособни края, първият - за закрепване на предишния нуклеозид и вторият за свързване със следващия нуклеозид. Молекулата на AZT има само първия реактивоспособен край и попаднала веднъж вътре в ензимния участък на HIV, AZT-азидната група ограничава образуването на вирусна ДНК, тъй като азидът не може да даде 3',5'-фосфодиестер с ризомния остатъка от следващия нуклеозид.

Клиничните предимства на AZT включват удължаване на жизнеспособността, намаляване на честотата и остротата на инфекциите и увеличаване на периферния CD4 лимфоцитен брой.

Имуносорбентни проби за вирусен р24 (антиген, използван за проследяване на активността на HIV-1) показват значително намаляване при използване на AZT. Въпреки предимствата на AZT, трябва да се отчетат и някои силно неблагоприятни реакции, свързани с потискане на костния мозък, гадене, миалгия, безсъние, силно главоболие, анемия, периферна невропатия и припадъци. Освен това тези неблагоприятни странични ефекти настъпват непосредствено след започване на лечението с AZT, което е необходимо да продължи минимум шест седмици, за да се по чувства положителният ефект.

Както DDC, така и D4T има активност, сравнима с тази на AZT, a DDC има по-висока активност от тази на AZT. Независимо от това и DDC, и D4T се превръщат в техните 5'-трифосфати по-трудно, отколкото техните природни аналози, и са устойчиви на деаминази и фосфорилази. Клинично и двете съединения са токсични. Обикновено DDI се използва заедно с AZT за лечение на СПИН. Но страничните ефекти от прилагането на DDI включват спорадичен панкреатит и периферна невропатия. Първоначалните тестове върху 3'-флуор-2',3'дидеокситимидин показват, че неговата антивирусна активност е сравнима с тази на AZT.

Последните изследвания върху ВСН-189 показват, че той притежава анти-HIV активност, подобна на тази на AZT и на DDC, но не е клетъчно токсичен, и не причинява странични ефекти, свързани с усещане на слабост, който ефект е присъщ за AZT и DDC. Значително количество от ВСН-189 е необходимо, за да се проведат клинични изследвания и лечение с лекарството.

Обичайно използваните химически методи за синтезиране на нуклеозиди или техни аналози могат да се разделят в следните две по-общи категории: 1) които модифицират целите нуклеозиди чрез превръщане на въглехидрата, на базата, или и на двете, и 2) които модифицират въглехидратите и съединяват базата или нейния синтетичен прекурсор в подходящ етап от синтеза. Тъй като ВСН-189 замества въглеродния атом със серен във въглехидратния пръстен, то втората категория е поосъществима. Най-важният фактор в този случай включва освобождаване на базата от β-φορмата на въглехидратния пръстен в реакцията на гликозилиране, тъй като само β-изомерите показват полезна биологична активност.

Добре известно е, че стереоселективното въвеждане на бази към аномерните центрове на въглехидрати може да се контролира чрез наблягане върху участието на съседни групи / при заместителни реакции/ по отношение на заместителя на 2 място във въглехидратния пръстен /Chem.Ber. 114:1234 /1981//. Но ВСН-189 и неговите аналози нямат заместител на 2 място, при което не може да се приложи тази схема на работа, без да се включат в синтеза допълнителни етапи за въвеждане на функционална група. Тези допълнителни етапи биха понижили общата рентабилност на синтеза.

Освен това, добре известно е, че “значителни количества от нежеланите а-нуклеозиди се образуват винаги при синтеза на 2'деоксирибозиди” /Chem.Ber. 114:1234 /1981/. Съгласно този източник използването на прости Фридел-Крафтсови катализатори, като SnCl₄, при нуклеозидния синтез води до получаване на нежелани емулсии при обработване на реакционната смес, предизвиква образуването на сложни смеси от а и β-изомерите и води до стабилни σ-комплекси между SnCl₄ и повечето основни силирани хетероцикли, например силиран цитозин. Тези комплекси водят до удължаване на реакционното време, понижаване на добивите и получаване на нежелани неестествени N-3-нуклеозиди. Съгласно известното ниво на техниката се препоръчва да се използва триметилсилил трифлат или триметилсилил перхлорат като катализатор при купелуването на пиримидиновите бази с въглехидратния пръстен, за да се получат високи добиви от биологично активните β-изомери. Но използването на тези катализатори за синтез на ВСН189 или негови аналози не води до преобладаващото получаване на β-изомера; при тези реакции изомерите се получават приблизително в съотношение 50:50.

Ето защо съществува необходимостта от по-ефикасен метод за синтез на ВСН-189 и негови аналози. Налице е и необходимостта от стереоселективен метод за синтез на биологично активния изомер на тези съединения (β-ВСН189 и подобни на него β-аналози). Освен това, необходим е и стереоселективен метод за синтез на енантиомерно обогатен β-ΒΟΗ-189, тъй като другият енантиомер е неактивен и следователно, неговото присъствие се счита като 50% онечистване.

Техническа същност на изобретението

Изобретението се отнася до намиране на ефикасен метод за синтез на ВСН-189 и различни негови аналози от евтини изходни съединения с възможност по желание да се въвежда необходимата функционалност. Този метод за синтез позволява стереоселективното получаване на биологично активния изомер на тези съединения, β-ΒϋΗ-189 и подобни на него съединения. Допълнително, стереохимията на 4' място в нуклеозида може да се контролира така, че да се получава енантиомерно обогатен β-ΒΟΗ-189 и негови аналози.

Терминът “ВСН-189 аналози се отнася до нуклеотиди, които се образуват от пиримидинови бази, заместени на 5 място, които се купелуват до заместени 1,3-оксатиолани.

Методът съгласно изобретението включва озониране на алилов етер или естер с формула СН2=СН-СН2-ДИ, в която R е защитна група, например алкилова, силилова или ацилова, при което се получава гликоалдехид с формула OHC-CH₂-OR. Добавя се тиогликолова киселина към гликоалдехида, като се получава лактон с формула 2-/К-окси/-метил5-оксо-1,3-оксатиолан. Лактонът се превръща в съответния карбоксилат на 5 място в оксатиолановия пръстен; ацетатът се купелува със силирана пиримидинова база в присъствието на SnCl₄, до образуване на β-изомера на 5'-/Д-окси/-2',3'-дидеокси-3'-тио-нуклеозиден аналог; и заместване на R защитната група с водород, при което се получава ВСН-189 или негов аналог.

Изобретението може да се използва за получаване на ВСН-189 или на негови аналози, които са енантиомерно обогатени на 4' място чрез избор на подходяща R защитна група, която да позволява стереоселективна селекция чрез ензим. Например R защитната група може да бъде избрана така, че заместителят на 2 място в оксатиолановия лактон да е бутирилокси група и да позволява стереоселективна хидролиза с помощта на естераза, получена от свински черен дроб. Така полученият оптично активен хидролизиран лактон може след това да се превърне в съответния му диацетат и да се купелува със силирана пиримидинова база, както е посочено по-горе.

Предмет на изобретението е да се осигури ефективен метод за получаване на β-изомера на ВСН-189 и на негови аналози с високи добиви, както и да се осигури метод за синтез, при който се получава само оптичният изомер, а не рацемичната смес на ВСН189 и негови аналози, а също така да се получи по синтетичен път енантиомерно обогатен β-ΒΟΗ-189.

Обект на изобретението са и междинните съединения, от които могат да се получат ВСН-189 или негови аналози с формула

2-/И-оксиметил/-5-ацилокси-1,3-оксатиолан, в която R е защитна група, като алкилова, силилова или ацилова, както и съответните методи за получаване на енантиомерно обогатен 2-ацетоксиметил-5-ацетокси-1,3-оксатиолан и 2-бутоксиметил-5-оксо-1,3-оксатиолан.

Друг обект на настоящото изобретение са междинните съединения с посочената понататък формула, както и методите за синтеза им, от които се получават ВСН-189 или него-

в която формула R е защитна група, например алкилова, силилова или ацилова, и Y означава водороден или халогенен атом, алкилова, алкенилова, алкинилова, хидроксиалкилова, карбоксиалкилова, тиоалкилова, селеноалкилова, фенилова, циклоалкилова, циклоалкенилова, тиоарилова и селеноарилова група.

Обект на изобретението са и други междинни съединения, от които може да се синтезира ВСН-189 или анализите му, като тези междинни съединения имат следната формула

О

в която R е защитна група, например алкилова, силилова или ацилова, и Y означава водороден или халогенен атом, алкилова, алкинилова, алкинилова, хидроксиалкилова, карбоксиалкилова, тиоалкилова, селеноалкилова, фенилова, циклоалкилова, циклоалкенилова, тиоарилова или селеноарилова група.

Описание на фигурите

На фигура 1 е показано осъществяването на синтеза на ВСН-189 и на негови аналози съгласно изобретението;

На фигура 2 пояснява друг вариант за получаване на ВСН-189 съгласно изобретението;

Фигура 3 показва получаването на 5метилцитидинови и тимидинови производни на ВСН-189 съгласно изобретението; и

Фигура 4 пояснява един вариант за получаване на енантиомерно обогатен ВСН-189 съгласно изобретението.

Осъществяване на изобретението

Съединението ВСН-189 има следната формула

НО-ι Ο N

Методът за получаване на ВСН-189 и негови аналози съгласно изобретението е пояснен с фигура 1. Алилов етер или естер 1 се озонира и дава алдехид 2, който реагира с тиогликолова киселина, като се получава лактон 3. Лактонът 3 се редуцира например с диизобутилов алуминиев хидрид /ДИБАЛ/, с натриев ди/2-метоксиетокси/алуминиев хидрид, който може да бъде търговски продукт под формата на 3,4моларен разтвор в толуол, като “Red-Al”™, или с NaBH₄. Следва обработване с карбоксилен анхидрид, като се получава карбоксилатът 4. Този карбоксилат се купелува със силирана пиримидинова база в присъствието на Люисова киселина, която може да катализира стереоспецифично купелуване, например SnCl₄, като се получава β-изомер на заместения нуклеозид 5, в съотношение 100:0 между β и а изомерите. Заместеният нуклеозид 5 се освобождава от защитната група, за да се получи ВСН-189 или негов аналог 6.

Този метод може да се приспособи за получаване на ВСН-189 или негови аналози, които са енантиомерно обогатени на 4' място чрез избиране на подходяща R защитна група, която позволява стереоселективната ензимна хидролиза на лектона 3 с помощта на ензим като естераза, получена от свински черен дроб, панкреатична липаза от свиня, субтилизин, или други ензими, които хидролизират лактона 3 по стереоселективен начин. Полученият оптично активен лактон 3 може да се превърне в енантиомерно обогатен карбоксилат 4 и да се купелува със силирана пиримидинова база, както е посочено по-горе, за да се получат енантиомерно обогатен ВСН-189 или негови аналози.

Защитната група R в 1 може да бъде избрана по такъв начин, че да осигурява защита до крайния етап на синтеза /5 се освобождава от нея, като се получава 6/. Допълнително защитната група може да се избере по желание така, че да осигурява определено /избирателно/ положение на ензима, който ще се използва по-късно в реакцията на енантиоселективна хидролиза. Всяка група, която действа по този начин, може да се използва. Така например могат да се използват алкилова, силилова или ацилова защитна група или такива групи, които имат по същество същите свойства.

Като алкилова защитна група тук се подразбира трифенилметилова или алкилова група със същото защитно действие като това на трифенилметиловата. Под силилова група в случая се подразбира тризаместена силилова група с формула

R, , I <-Si-R₂ ⁵ I

R₃ в която R_p R₂ и R₃ могат да бъдат нисша алкилова група, например, метилова, етилова, бутилова или алкилова с 5 въглеродни атома или по-малко; както и фенилова група. Освен това R, може да бъде същото като R₂; или R_p R₂ и R₃ да бъдат еднакви. Примери на силилови защитни групи могат да бъдат триметилсилилова и трет.-бутилдифенилсилилова, както и други.

Ациловата група, както е използвана тук за означаване на ацилова защитна група /в 1/ или за означаване на карбоксилат /в 4/, е гру па с формулата

R' в която R’ е нисша алкилова група, като метилова, етилова, бутилова или друга алкилова с до 5 въглеродни атома; заместена нисша алкилова група, в която е заместена с един, два или повече прости заместителя, такива като амино, карбоксилова, хидрокси, фенилова или нисша алкоксигрупа, например метокси или етокси; фенилова група; фенилова група, заместена с един, два или повече прости заместителя, като нисша алкилова група, халогенен атом, например, хлорен и бромен, сулфатна, сулфонилокси, карбоксилова, карбо-нисш-алкокси група, като карбетокси и карметокси, амино, моно- и ди-нисш алкиламино групи, като метиламино, амидо, хидрокси, нисша алкоксигрупа, например, метокси и етокси, нисша алканоилокси група, като ацетокси.

Силилираната пиримидинова база, както се използва тук, означава съединение с формула

X

в която X означава или триалкилсилилокси или триалкилсилиламино група, Z е триалкилсилилова група и Y има посочените понататък значения. Триалкил силиловата група има формула

Ri ; I <— Si — R₂ ⁵ I

Яз в която R_p R₂ и R₃ могат да означават нисша алкилова група, например, метилова, етилова, бутилова или алкилова с до 5 въглеродни атома, или фенилова група. Освен това R, може да има същото значение като 1% или Rp Rj и R₃ могат да бъдат еднакви. Примери за триалкил-силилови групи са триметилсилилова и трет.-бутилдифенилсилилова и други подобни.

Силилираната пиримидинова база може да бъде заместена с различни Y замести6 тели, включващи водороден или халогенсн атом,алкилова, алкенилова, алкинилова, хидроксиалкилова, карбоксиалкилова, тиалкилова, селеноалкилова, фенилова, циклоалкилова, циклоалкенилова, тиоарилова или селеноари- 5 лова група, на 5-то място в силираната пиримидинова база /Y заместителя на фигура 1/. Така се модифицират свойствата, като преносна способност или степента на метаболизъм, на аналога на ВСН-189. 10

Примери за изпълнение на изобретението и приложението му

Примери, илюстриращи синтеза на ВСН- 15 189 или негови аналози съгласно изобретението, са представени на приложените фигури 2, 3 и 4.

Фигура 2 показва получаването на ВСН189, като се излиза от алилов алкохол 7. 20 Маслена суспензия на NaH (4,5 g, 60%, 110 mmol) се промива двукратно (2 х 100 ml) с тетрахидрофуран и полученото твърдо вещество се суспендира в тетрахидрофуран (300 ml). Суспензията се охлажда до 0°С, прибавя се на 25 капки алилов алкохол 7 (6,8 ml, 100 mmol) и сместа се разбърква в продължение на 30 min при 0°С. Прибавя се на капки трет.-бутилдифенилсилилов хлорид /25,8 ml, 100,8 mmol) при 0°С и реакционната смес се разбърква в 30 продължение на 1 h при тази температура. Разтворът се охлажда с вода (100 ml) и се екстрахира с диетилетер (2 х 200 ml). Събраните екстракти се промиват с вода, сушат се над магнезиев сулфат, филтруват се, концентри- 35 рат се и остатъкът се дестилира под вакуум (90-100°С при 0,5-0,6 mm Hg), като се получава безцветна течност 8 (28 g, 94 mmol, 94%). ‘Н ЯМР; 7,70-7,35 (10 Н, m, ароматен Η/;

5,93 (IH, m, H₂); 5,37 (IH, dt, Hj) J=l,4 и 40 14,4 Hz] 5,07 (IH, dt, H,) J=1,4 и 8,7 Hz; 4,21 (2H, m, H₃) 1,07 (9H, S, трет.-Ви).

Силилали.товият етер 8 (15,5 g, 52,3 mmol) се разтваря в дихлорметан (400 ml) и се озонира при -78°С. След като завърши озони- 45 рането, се прибавя диметилсулфоокис (15 ml, 204 mmol, 3,9 екв.) при -78°С, сместа се затопля до стайна температура и се разбърква една нощ. Разтворът се промива с вода (100 ml х 2), суши се над магнезиев сулфат, филт- 50 рува се, концентрира се и се дестилира под вакуум (100-110°С при 0,5-0,6 mm Hg), като се получава безцветна течност 9 (15,0 g, 50,3 mmol, 96%). Ή ЯМР: 9,74 (IH, S, H-CO); 7,70-7,35 (10H, m, ароматен H); 4,21 (2H, S, -СН₂); 1,22 (9Н, S, трет.-Ви).

Силилиран гликоалдехид 9 (15,0 g, 50,3 mmol) се разтваря в толуол (200 ml) и наведнъж сее прибавя 3,50 ml, 50,3 mmol, тиогликолова киселина. Разтворът се нагрява с обратен хладник в продължение на 2 h, като получената вода се отделя с апарат на Дийн-Старк. Разтворът се охлажда до стайна температура и се промива с наситен разтвор на NaHCO₃ и промивните води се екстрахират с диетилов етер (2 х 200 ml). Събраните екстракти се промиват ср вода (2 х 100 ml), сушат се над магнезиев сулфат, филтруват се и се концентрират, като се получава безцветно масло 10 (16,5 g, 44,3 mmol, 88%), което постепенно се втвърдява под вакуум. След прекристализация от хексан се получава бяло твърдо вещество 10 (15,8 g, 84%). Ή ЯМР: 7,72-7,38 (10Н, m, ароматен Н); 5,53 (IH, t, Н₂) J=2,7 Hz] 3,93 (IH, dd, -CH₂0) J=9,3 Hz; 3,81 (IH, d, 1H₄) J=13,8 Hz; 3,79 (IH, ddd, -CH₂0) 3,58 (IH, d, 1H₄)] 1,02 (9H, S, трет.-Ви).

2- (трет.-бутил-дифенилсилилокси) -метил-5-оксо-1,2-оксатиолан 10 (5,0 g, 13,42 mmol) се разтваря в толуол (150 ml) и разтворът се охлажда до -78°С. Разтвор Dibal-H (14 ml, 1,0 М в хексани, 14 mmol) се прибавя на капки, докато температурата се поддържа под -70°С през цялото време. След като завърши прибавянето, сместа се разбърква в продължение на 30 min при -78°С. Прибавя се оцетен анхидрид (5 ml, 53 mmol) и сместа се затопля до стайна температура и се разбърква една нощ. Прибавя се вода (5 ml) към сместа и получената смес се разбърква 1 h при стайна температура. Сместа се разрежда с диетилетер (300 ml), прибавя се магнезиев сулфат (40 g) и се разбърква интензивно в продължение на 1 h при стайна температура, след което се филтрува, концентрира и остатъкът се подлага на флашхроматография с 20%-ен етилацетат в хексани, като се получава безцветна течност 11 (3,60 g, 8,64 mmol, 64%), която представлява 6:1 смес на аномери. Ή ЯМР: на основния изомер: 7,707,35 (10Н, т, ароматен Н); 6,63 (IH, d, Н₅) J=4,4 Hz; 5,47 (IH, t, H₂); 4,20-3,60 (2H, m, CH₂0); 3,27 (IH, dd, 1H₄) J=4,4 И 11,4 Hz; 3,09 (IH, d, 1H₄) J=ll,4 Hz; 2,02 (3H, S, CH₃CO 1,05 (9H, s, трет.-Ви; Ή ЯМР на вто ростепенния изомер: 7,70-7,35 (10Н, m, ароматен Н); 6,55 (1Н, d, Н₃) J=3,9 Hz; 5,45 (1Н, t, H₂'); 4,20-3,60 (2H, m, -CH₂0); 3,25 (1Н, dd, 1H₄’) J=3,9 и 11,4 Hz; 3,11 (1H, d, 1H₄) J=11,4 Hz; 2,04 (3H, S, CH₃CO); 1,04 (9H, S, трет,бутил).

2- (трет.-бутил-дифенилсилилокси) -метил5-ацетокси-1,3-оксатиолан 11 (0,28 g, 0,67 mmol) се разтваря в 1,2-дихлоретан (20 ml) и се прибавя силилиран цитозин 12 (0,20 g, 0,78 mmol) наведнъж при стайна температура. Сместа се разбърква в продължение на 10 min и към нея се прибавя разтвор на SnCl₄ (0,80 ml, 1,0 Μ разтвор в СН₂С1₂, 0,80 mmol), като прибавянето се извършва на капки при стайна температура. Допълнително се прибавят цитозин 12 (0,10 g, 0,39 mmol) и SnCl₄ разтвор на последния (0,60 ml), по същия начин, 1 h по-късно. След като завърши реакцията за 2 h, разтворът се концентрира, остатъкът се обработва с триетиламин (2 ml) и се подлага на флаш-хроматография (първоначално с чист етилацетат и след това с 20% етанол в етилацетат, при което се получава червеникавокафяво твърдо вещество 13 (100% от конфигурацията) (0,25 g, 0,54 mmol), 80%). Ή ЯМР (DMCO-d⁶): 7,75 (1Н, d, H₆) J=7,5 Hz; 7,65-7,35 (10H, m, ароматен H); 7,21 и 7,14 (2H широк, -NH₂); 6,19 (1H, t, НД; 5,57 (1H, d, H₅); 5,25 (1H, t, H₂); 3,97 (1H, dd, -CH20) J=3,9 и 11,1 Hz; 3,87 (1H, dd, -CH₂0); 3,41 (1H, dd, 1H₄') J=4,5 и 11,7 Hz; 3,03 (1H, dd, 1H₄') J=2,0; 0,97 (9H, s, трет.-Ви).

Силилетер 13 (0,23 g, 0,49 mmol) се разтваря в тетрахидрофуран (30 ml) и към този разтвор се прибавя на капки разтвор на норм.Bu₄NF (0,50 ml, 1,0 М разтвор в тетрахидрофуран, 0,50 mmol) при стайна температура. Сместа се разбърква в продължение на 1 h и се концентрира под вакуум. Остатъкът се разтваря с етанол/триетиламин (2 ml/1 ml) и се подлага на флаш-хроматография (първоначално с етилацетат и след това с 20% етанол в етилацетат) , като се получава бяло твърдо вещество 14, като аномерната чистота е 100% (ВСН189; 0,11 g, 0,48 mmol, 98%). Аномерът понататък се прекристализира от етанол/СНС1₃/ хексан, смес. Ή ЯМР (DMCO-d⁶: 7,91 (1Н, d, Н₆) J=7,6 Hz 7,76 и 7,45 (2Н, широк, -NH₂; 6,19 (1Н, t, Н₃'); 5,80 (1Н, d, Н₃) J=7,6 Hz; 5,34 (1Н, широк, -OH); 5,17 (1Н, t, H₂'); 3,74 (2H, m, -CH,0) 3,42 (1H, dd, 1H₄’) J=5,6 и 11,5

Hz; 3,09 (IK, dd, 1 H₄‘) J=4,5 и 11,5 Hz.

BCH-189 и негови аналози могат да се получат и чрез купелуване на силилирано урацилово производно с 11. Силилираното урацилово производно 15 (1,80 g, 7,02 mmol) се купелува с 11 (1,72 g, 4,13 mmol) в 1,2-дихлоретан (50 ml) в присъствието на SnCl₄ (5,0 ml), както е описано по-горе, при получаването на цитозиновото производно 13. Реакцията завършва за 5 h. След флаш-хроматография, първоначално с 40% етилацетат в хексан и след това с етилацетат. Получава се бяла пяна 16 (1,60 g, 3,43 mmol, 83%). Ή ЯМР: 9,39 (1Н, широк, -NH), 7,90 (1Н, d, H₆) J=7,9 Hz; 7,75-7,35 (10H, m, ароматен H); 6,33 (1H, dd, H₃'); 5,51 (1H, d, H₃') J=7,9 Hz; 5,23 (1H, t, H₂’); 4,11 (1H, dd, -CH₂0) J=3,2 и 11,7 Hz; 3,93 (1H, dd, -CH₂0); 3,48 (1H, dd, 1H₄') J=5,4 и 12,2 Hz; 3,13 (1H, dd, 1H₄') J=3,2 и 12,2 Hz.

Урациловото производно 16 може да се превърне в цитозиново производно 13. Урациловото производно 16 (0,20 g, 0,43 mmol) се разтваря в смес от пиридин/дихлоретан (2 ml/10 ml) и разтворът се охлажда до 0°С. Прибавя се на капки трифлинов анхидрид (72 1, 0,43 mmol) при температура 0°С и сместа се затопля до стайна температура, след което се разбърква 1 h. Прибавя се допълнително количество трифлинов анхидрид (0,50 1, 0,30 mmol) и сместа се разбърква 1 h. Тънкослойна течна хроматография показва неподвижност с етилацетат. След това реакционната смес се излива в наситен разтвор на метанол с амоняк (30 ml) и сместа се разбърква в продължение на 12 h при стайна температура. Разтворът се концентрира и остатъкът се подлага на флаш хроматография, като се получава червеникавокафява пяна 13 (0,18 g, 0,39 mmol, 91%), която е идентична със съединението, получено при купелуването на цитозина.

Фигура 3 илюстрира синтеза на 5-метилцитидиновото и тимидиновото производно на ВСН-189. Ацетатът 11 /0,93 g, 2,23 mmol) в 1,2-дихлоретан (50 ml) реагира със силилираното тиминово производно 17 (1,0 g, 3,70 mmol) и с разтвор на SnCl₄ (4,0 ml) по начин, подобен на описания при получаването на цитозиновото производно 13. Ή ЯМР: 8,10 (1Н, широк, ΝΗ): 7,75-7,39 (11Н, т, 10 ароматен H’s и 1Н₆); 6,32 (1Н, t, Н,’) J=5,4 Hz; 5,25 (1Н, t, H₄') J=4,2 Hz; 4,01 (1H, dd, 1 H₃’> J=3,9 и 11,4 Hz; 3,93 (lH,dd, 1H₅’) J=4,5 и 11,4 Hz;

3,41 (1Н, dd, 1H₂') J=5,4 и 11,7 Hz; 3,04 (1H, dd, 1H₂) J=5,7 и 11,7 Hz; 1,75 (3H, S, CH₃); 1,07 (9H, S, трет.-Ви).

Тиминовото производно 18 (0,20 g, 0,42 mmol) се разтваря в смес от пиридин/ 5 дихлоретан (2 ml/10 ml) и разтворът се охлажда до 0°С. Към него се прибавя на капки трифлинов анхидрид (100 μΐ, 0,6 mmol) при температура 0°С и сместа се оставя да се затопли до стайна температура при непрекъсна- 10 то разбъркване. След като достигне стайна температура, сместа се разбърква още 1 h. Тънкослойна течна хроматография показва неподвижност с етилацетат. реакционната смес се излива в наситен разтвор на метанол с амо- 15 няк (20 ml) и тази смес се разбърква 12 h при стайна температура. Разтворът се концентрира и остатъкът се подлага на флаш-хроматография, като се получава червено-кафява пяна 19 (0,18 g, 0,38 mmol, 90%). Ή ЯМР: 7,70- 20 7,30 (12Н, m, 10 ароматен H’S, 1NH и H₆); 6,60 (1Н, широк, INH); 6,34 (1Н, t, H,') J=4,5 Hz; 5,25 (1H, t, H/) J=3,6 Hz; 4,08 (1H, dd, 1 H₅‘) J=3,6 и 11,4 Hz; 3,52 (1H, dd, 1H₂') J=5,4 и 12,3 Hz; 3,09 (Ш, dd, 1H₂’) J=3,9 и 12,3 Hz; 25 1,72 (3H, S, CH₃); 1,07 (9H, S, трет.-Ви).

Силилетерът 19 (0,18 g, 0,38 mmol) ce разтваря в тетрахидрофуран (20 ml) и към разтвора се прибавя на капки разтвор на норм. Bu₄NF (0,50 ml, 1,0 М разтвор в тетрахид- 30 рофуран, 0,50 mmol) при стайна температура. Сместа се разбърква 1 h и се концентрира под вакуум. Остатъкът се разтваря в етанол/триетиламин (2 ml/ lml) и се подлага на флашхроматография (първоначално с етилацетат, 35 а след това с 20% етанол в етилацетат), като се получава бяло твърдо вещество 20 (0,09 g, 0,37 mmol, 97%), което след това се прекристализира от етанол/трихлорметан/хексани, смес, при което се получават 82 g чисто съ- 40 единение (89%). ‘Н ЯМР: (в d⁶-DMCO): 7,70 (1Н, S, Н₆); 7,48 и 7,10 (2Н, широк, NH₂); 6,19 (1Н, t, Н,') J=6,5 Hz; 5,31 (1Н, t, OH); 5,16 (1H, t, 1H₄’) J=5,4 Hz; 3,72 (2H, m, 2H₅'); 3,36 (1H, dd, 1H₂‘) J=6,5 и 14,0 Hz; 3,05 (1H, 45 dd, 1H₂') J=6,5 и 14,0 Hz; 1,85 (3H, S, CH₃).

Силилетерът 18 (0,70 g, 1,46 mmol) ce разтваря в тетрахидрофуран (50 ml) и се прибавя на капки разтвор на hopm.-Bu₄NF (2 ml, 1,0 М разтвор в тетрахидрофуран, 2 mmol), 50 при стайна температура. Сместа се разбърква в продължение на 1 h и се концентрира под вакуум. Остатъкът се поема с етанол/триетиламин (2 ml/l ml) и се подлага на флашхроматография, като се получава бяло твърдо вещество 21 (0,33 g, 1,35 mmol, 92%). Ή ЯМР: (в d⁶-aneTOH)): 9,98 (1Н, широк, NH); 7,76 (1Н, d, H₆) J=l,2 Hz; 6,25 (1H, t, H₄’) J=5,7 Hz; 5,24 (1H, t, H,') J=4,2 Hz; 4,39 (1H, t, OH) J=5,7 Hz; 3,85 (1H, dd, 2Н₃') J=4,2 и 5,7 Hz; 3,41 (1H, dd, 1H₂') J=5,7 и 12,0 Hz; 3,19 (1H, dd, 1H₂') J=5,4 и 12,0 Hz; 1,80 (3H, S, CH₃).

Ha фигура 4 е пояснено получаването на енантиомерно обогатен ВСН-189 и на негови аналози. Алилбутират 22 (19,0 g, 148 mmol) се разтваря в СН₂С1₂ (400 ml) и се озонира при -78°С. След като завърши озонирането, се прибавя диметилсулфид (20 ml, 270 mmol), 1,8 екв.) при температура -78°С и сместа се затопля до стайна температура, като се разбърква една нощ. Разтворът се промива с вода (2 х 100 ml), суши се над магнезиев сулфат, филтрува се, концентрира се и се дестилира под вакуум (70-80°С при 0,5-0,6 mm Hg), като се получава безцветна течност 23 (17,0 g, 131 mmol, 88%). Ή ЯМР: 9,59 (1Н, S, H-CO); 4,66 (2H, S, -CH₂0); 2,42 (2Н, t, 2Н₂СО) J=7,2 Hz; 1,71 (2Н, секстет, -СН₂); 0,97 (ЗН, t, СН₃) J=7,2 Hz; ИЧ: 2990, 2960, 2900, 2750, 2740, 1460, 1420, 1390, 1280, 1190, 1110, 1060,1020, 990, 880, 800, 760.

Бутирилоксиацеталдехид 23 (15,0 g, 115 mmol) се разтваря в толуол (200 ml) и се смесва с тиогликолова киселина (8,0 ml, 115 mmol). Разтворът се нагрява на обратен хладник в продължение на 5 h, като получената вода се отделя с уловител на Дийн-Старк. Разтворът се охлажда до стайна температура и се прехвърля в 500-милилитрова разделителна фуния. След това разтворът се промива с наситен разтвор на NaHCO₃. Промивните води се екстрахират с диетилетер (2 х 200 ml), за да се регенерира цялото количество суров продукт от водния слой. Етерните екстракти се прибавят към толуоловия слой и получената смес се промива с вода (2 х 100 ml), суши се над магнезиев сулфат, филтрува се, концентрира се и се дестилира под вакуума (70-80°С при 0,50,6 mm Hg), като се получава безцветно масло 24 (19,0 g, 93 mmol, 81%). Ή ЯМР: 5,65 (1Н, dd, H₅) J=5,0 и 1,4 Hz; 4,35 (1H, dd, -CH₂0) J=3,2 и 12,2 Hz; 4,29 (1H, dd, -CH₂0) 1=5,7 и 12,2 Hz; 3,72 (1H, d, -CH₂S) J=16,2 Hz; 3,64 <1H, d, -СН₂); 2,34 (2Н, t, -СН₂СО) J=7,2 Hz; 1,66 (2Н, секстет СН₂); 0,95 (ЗН, t, СН₃) >7,2 Hz; ИЧ: 2980, 2960, 2900, 1780, 1740, 1460, 1410, 1390, 1350, 1300, 1290, 1260, 1220, 1170, 1110, 1080, 1070, 1000, 950, 910, 830, 820, 800, 760.

Разтвор на естераза, получена от черен свински дроб (90 μΐ), се прибавя към буферен разтвор (pH 7, 100 ml) при стайна температура и сместа се разбърква интензивно в продължение на 5 min. Към този разтвор, съдържащ естераза и буфер, се прибавя бутиратът 24 (2,8 g, 13,7 mmol) наведнъж и сместа се разбърква интензивно при стайна температура в продължение на 2 h. Реакционната смес се прехвърля в разделителна фуния, реакционната колба се промива с етер (10 ml) и промивната течност се събира с реакционната смес във фунията. Тази смес се промива с хексани трикратно (3 х 100 ml). Хексановите екстракти се събират и се сушат над магнезиев сулфат, филтруват се и се концентрират, като се получава оптично активният бутират 24 (1,12 g, 5,48 mmol, 40%). Енантиомерният излишък се определя чрез ЯМР, като се използва три[3-/хептафлуорпропил-хидроксиметилен/-/+/-камфорато] европиево /III/ производно като химически отместващ реагент; този метод показва приблизително 40% обогатяване с единия енантиомер. Оставащият воден слой от реакцията се подлага на непрекъсната екстракция с метиленхлорид в продължение на 20 h. Органичният слой се отделя от екстрактора, суши се над магнезиев сулфат, филтрува се, концентрира се, като се получава масло (1,24 g), което съгласно ЯМР анализ, съдържа преобладаващо 2хидроксидиметил-оксо-1,3-оксатиолан 25 с малки количества маслена киселина и бутират 24. Лактонът 25 (0,85 g, 4,16 mmol) се разтваря в толуол (30 ml) и разтворът се охлажда до 78°С. Прибавя се на капки разтвор на ДИБАЛН (9 ml, 1,0 М в хексани, 9 mmol), като температурата вътре в разтвора се поддържа под 70°С по време на прибавянето. След като приключи добавянето, сместа се разбърква в продължение на 0,5 h при -78°С. Прибавя се оцетен анхидрид (5 ml, 53 mmol) и сместа се оставя на достигне стайна температура в продължение на една нощ при непрекъснато разбъркване. Прибавя се 5 ml вода към реакционната смес и получената смес се разбърква 1 h. Прибавя се магнезиев сулфат (40 g и сместа се разбърква интензивно още един час при стай на температура. Сместа се филтрува, концентрира, остатъкът се подлага на флаш-хроматография с 20% етилацетат в хексани, като се получава безцветна течност 26 (0,41 g, 1,86 mmol), 45%/, която е смес от аномери на С-4 място.

2-ацетоксиметил-5-ацетокси-1,3-оксатиоланът 26 (0,40 g, 1,82 mmol) се разтваря в 1,2дихлоретан (40 ml) и към този разтвор се прибавя наведнъж силилиран цитозин 12 (0,70 g, 2,74 mmol) при стайна температура. Сместа се разбърква 10 min и към нея се прибавя на капки разтвор на SnCl₄ (3,0 ml, 1,0 М разтвор в СН₂С1₂, 3,0 mmol, при стайна температура. След 1 h се прибавя допълнително количество от разтвора на SnCl₄ (1,0 ml). Реакцията се следи със тънкослойна течна хроматография. След като завърши купелуването, разтворът се концентрира, остатъкът се обработва с триетиламин (2 ml) и се подлага на флаш-хроматография (първоначално с чист етилацетат и след това с 20% етанол в етилацетат), като се получава червеникавокафяво твърдо вещество 27 (0,42 g, 1,55 mmol, 86%). Ή ЯМР: 7,73 (1Н, d, H₆) >7,5 Hz; 6,33 (1H, t, H₄’) >4,8 Hz; 5,80 (1H, d, H₅) >7,5 Hz; 4,52 (1H, dd, 1H₅') >5,7 и 12,3 Hz; 4,37 (1H, dd, 1H₃') >3,3 и 12,3 Hz; 3,54 (1H, dd, H₂') >5,4 и 12,0 Hz; 3,10 (1H, dd, 1H₃); 2,11 (3H„ S, CH₃).

5'-ацетатьт на BCH-189 27 (140 mg, 0,52 mmol) се разтваря в безводен метанол (10 ml) и към разтвора се прибавя наведнъж натриев метилат (110 mg, 2,0 mmol). Сместа се разбърква при стайна температура до завършване на хидролизата. Хидролизата протича за около 1 h и при реакцията се следи с тънкослойна течна хроматография. След завършване на реакцията сместа се концентрира, а остатъкът се разтваря с етанол (2 ml). Етаноловият разтвор се подлага на колонна хроматография, като първоначално се използва етилацетат, а след това 20% етанол в етилацетат, при което се получава бяла пяна (110 mg, 92%), която показва ядрено-магнитен спектър, идентичен с този на автентичния ВСН-189, 14.

Claims (40)

1. Метод за получаване на нуклеозиден състав, предимно β-изомера на нуклеозида 2',3'-дидеокси-3'-тиопиримидин, който има формула или

Ο в която R’ е избран от водород, алкил, силил и ацил, a Υ е избран от групата, съдържаща водород, метил, хлор, флуор, йод, бром, алкил,алкенил,алкинил,хидроксиалкил, карбоксиалкил, тиоалкил, селеноалкил, фенил, циклоалкил, циклоалкенил, тиоарил и селеноарил, характеризиращ се с това, че се извършва купелуване на 1,3-оксатиолан със структурна формула в която R’ е ацилова група и R е кислород-защитна група, със силилирана пиримидинова база в присъствието на SnCl₄, като силилираната пиримидинова база има формула

X в която X е избрана от триалкилсилилокси и триалкилсилиламино, Y е избран от групата, съдържаща водород, метил, хлор, флуор, бром, йод, алкил, алкенил, алкинил, хидроксиалкил, карбоксиалкил, тиоалкил, селеноалкил, фенил, циклоалкил, циклоалкенил, тиоарил и селеноарил и Z е тризаместена силилова група с

R, _? I <— Si - F?2 ^S I

R₃ в която R_p R₂ и R₃ независимо един от друг са избрани между алкил, съдържащ 5 или по-малко въглеродни атома, и фенил.

2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че R означава кислородзащитната група, избрана от алкил, силил или ацил.

3. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че нуклеозидът има формула

НО-, Ο N в която Y е избран от водород, халоген, алкил, алкенил, алкинил, хидроксиалкил, карбоксиалкил, тиоалкил, селеноалкил, фенил, циклоалкил, циклоалкенил, тиоарил и селеноарил.

4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че неклеозидът има формула

V\^v

N I

А >

НО-- O^N в която Y е избран от водород, халоген, алкил, алкенил, алкинил, хидроксиалкил, карбоксиалкил, тиоалкил, селеноалкил, фенил, циклоалкил, циклоалкенил, тиоарил и селеноарил.

5. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че нуклеозидът има формула

6. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че нуклеозидът има формула

7. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва взаимодействие между глюкоалдехид с формула ОНСCH₂OR, в която R е кислород-защитна група, с тиогликолова киселина до получаване на 5оксо-1,3-оксатиолан.

8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че включва редуциране на карбонилната група в 5-оксо-1,3-оксатиолана до алкохолна и ацилиране на алкохола.

9. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че редуциращият агент е избран от групата, съдържаща диизобутилалуминиев хидрид, натриев бис (2-метоксиетокси)алуминиев хидрид и NaBH₄.

10. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва заместване на R с водород.

11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че R е ацилова група и тази ацилова група е заместена с натриев метоксид.

12. Енантиомерно обогатен 2-хидроксиметил-5-оксо-1,3-оксатиолан.

13. Енантиомерно обогатен 2-ацилоксиметил-5-ацилокси-1,3-оксатиолан.

14. Енантиомерно обогатен 2-ацетоксиметил-5-ацетокси-1,3-оксатиолан.

15. Нуклеозид с формула в която R е избран от групата на водород, алкил, силил и ацил, a Y е избран от групата на хлор, бром, флуор и йод.

16. Енантиомерно обогатен нуклеозид с формула в която R е избран от групата на водород, алкил, силил и ацил, a Y е избран от групата на водород и флуор.

17. Енантиомерно обогатен нуклеозид с формула в която R е избран от групата на алкил, силил или ацил, a Y е избран от групата на хлор, бром, флуор и йод.

18. Метод за получаване на 1,3-оксатиолан с формула в която R е кислород-защитна група, а R’ е ацилова група, характеризиращ се с това, че се състои от следните етапи: а) озониране на CH₂CHCH₂OR до получаване на глюкоалдехид с формула OHCCH₂OR, в която R е кислород-защитна група; б) добавяне на тиогликолова киселина към глюкоалдехида до образуване на лактон с формула

в) редуциране на лактона до образуване на 1,3-оксатиолан.

19. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че редукцията на лактона е извършена при добавяне на допълнителен редуциращ агент и последващо добавяне на карбоксианхидрид.

20. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че посоченият редуциращ агент е избран от групата на диизобутилалуминиев хидрид, натриев бис(2-метоксиетокси)алуминиев хидрид и NaBH₄.

21. Метод съгласно претенция 18, характеризиращ се с това, че споменатата защитна група е избрана от групата на алкил, силил и ацил.

22. Метод за получаване на енантиомерно обогатен 2-ацилоксиметил-5-ацилокси-1,3оксотиолан, включващ следните етапи: а) смесване на стереоселективен ензим с лактон със следната формула

R-0-S—/ в която R е кислород-защитна група, до получаване на енантиомерно обогатен 2-хидроксиметил-5-оксо-1,3-оксатиолан; и б) редуциране на посочения енантиомерно обогатен 2-хидроксиметил-5-оксо- 1,3-оксатиолан до получаване на енантиомерно обогатен 2-ацилоксиметил-5-ацилокси-1,3-оксатиолан.

23. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че редукцията на енантиомерно обогатения 2-хидроксиметил-5-оксо1,3-оксатиолан се осъществява чрез добавяне на редуциращ агент и последващо добавяне на карбоксианхидрид.

24. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че споменатият редуциращ агент е избран от групата на диизобу тилалуминиев хидрид, натриев бис (2-метоксиетокси)алуминиев хидрид и NaBH₄.

25. Метода съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че стереоселективният ензим е избран от групата на естераза от свински черен дроб, панкреатична липаза от свиня и субтилизин.

26. Метод за разделяне на енантиомерите от нуклеозид със следната формула в която Y е водород или флуор, a R е ацилова група, характеризиращ се с това, че нуклеозидът се третира с ензим, избрана от групата на естераза от свински черен дроб, панкреатична липаза от свиня и субтилизин.

28. Метод съгласно претенция 27, характеризиращ се с това, че Y е водород.

29. Метод съгласно претенция 27, характеризиращ се с това, че Y е флуор.

30. Метод съгласно претенциите 28 или 29, характеризиращ се с това, че ензимът е естераза от свински черен дроб.

31. Метод съгласно претенции 28 или 29, характеризиращ се с това, че ензимът е панкреатична липаза от свиня.

32. Енантиомерно обогатен β-ΒΟΗ-189.

33. Съединение, получено по метода съгласно претенция 28.

34. Съединение, получено по метода съгласно претенция 29.

35. Съединение съгласно претенция 33, характеризиращо се с това, че представлява (-)енантиомер.

36. Съединение съгласно претенция 33, характеризиращо се с това, че представлява (+) енантиомер.

37. β-ВСН-189, който е основно под формата на единичен оптичен изомер.

38. β-Β№-289, както е в претенция 37, характеризиращ се с това, че изомерът е (+) енантиомер.

39. β-BCH-l 89, както е в претенция 37, характеризиращ се с това, че изомерът е (-) енантиомер.

40. Съединение с формула в която Y е флуор.

41. Енантиомерно обогатен 5-флуор-цитозинов аналог на ВСН-189.