BG61711B1 - Арилпиразолови фунгициди - Google Patents

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Настоящото изобретение се отнася до нови производни от групата на 3-арилпиразолите, методите за получаването им, съставите, които ги съдържат^ и приложението им за защита на растенията от гъбични заболявания.

Техническа същност на изобретението

Изобретението има за цел 3-арилпиразолови производни, характеризиращи се с това, че отговарят на формула I:

Хь

N

Z

I

В КОЯТО:

X_t, Х₂» Х₃. Хц и X_s, еднакви или раз лични ₁ представляват·

- водороден или халогенен атом, хидрокси, циано, тиоциано, нитро, нитрозо, амино група, евентуално заместена с един или два алкилови или Фенилови радикала;

- алкилов, хидроксиалхилов, алкоксиалхилов, алкилтиоалкилбензилов, алкенилов, алкинилов, алхохси, алхилтио, Формилов, ацетилов, алхил- или алхоксиСтиоЗ- карбонилов, моно-или диалкиламиноСтиоЗкарбонилов, карбоксилов, карбоксилатен, карбамилов или бензоилов радикал;

- Фенилов, Фенилокси, Фенилтио радикал;

- алкил- или алкокси- или моно-или диалкиламино- или Фенил- сулФенил или сулфинил или сулФонил радикал;

- фосфорилова група, заместена с две групи, подбрани от групата, включваща алкилова, алкокси, алкилтио и диалхиламино;

- триалкил- или алкилфенил- силилна група.

Два от съседните χ₄, Х_а, Х₃, X_w и Х_ж могат също таха да бъдат свързани помежду си с въглероден мост, съдържаш две до четири звена, като поне едно от тях може да бъде заместено с атом на кислорода, сярата или азота и въглеродните атоми от този мост могат да бъдат заместени или незанестени с поне един халогенен атом и/или поне една хидроксилна, амино, алкилова, алкокси, алкилтио, моно-или диалкиламино, алкилсулфинил или -сулфонилова група, при което алкиловата част е дефинирана както по-горе, при условие, че X* до Х₅ не могат да бъдат едновремено водородни атоми;

у е водороден или халогенен атом, нитро, нитрилна, тиоцианатна или алкилова, алкокси или алкилтио,евентуално моноили полихалогенирани, амино група, евентуално заместена с една или две алкидни или Фенилни групи;

I представлява:

- водороден или халогенен атом, ииано, нитро или хидрокси група; или

- алкилова, халоалхилова, ииклоалхилова или циклоалкилалхилова, хато циклоалхиловата част може да бъде заместена с GR4 група,дефинирана по-долу; или

- алкохси, евентуално заместена с хидрохси, алхохси, алхилтио; или алхилтио група,

- Фенохси или Фенилтио група, анино,евентуално заместена с един или два алхилови радихала група; или

- алхенилова или алхинилова група, всяха съдържаща от три до седем атома въглерод, евентуално заместени;

- Фенилова или Het група, евентуално заместени;

- група с Формула CCZilZj» в която:

Z_t е кислороден или серен атом или алкиламино или имино или ариланино група;

Z₂ е:

водороден или халогенен атом, хидрокси група, сулФохидрилна, циано, амино група;

алкилова, алкокси, алкилтио група· алкенилова или алкинилова група, всяка съдържаща от три до седем въглеродни атома;

Фенилова, Фенилалкилова, Фенокси, Феналкилокси група;

Het или Het -алкилова група;

Фенилалкенилова или Фенилалкинилова група;

Het-алкенилова или Не1^_алкинилова група;

моно-или диалкиламино> моно- или диФениламино или -сулФониламино,

- Фосфорилна група, заместена с два радикала,подбрани от групата, включваща алкилов, алкокси, алкилтио, диалкиламино, циклоалкилов или циклоалкил-алкилов, алкенилов или алкинилов, Фенилфенилалкилов, Het или Не1^_алкилов, фенилов или Het· евентуално заместен радикал;

- групата БСХхХгзЛя» в която Z_x и ζ₂ имат същите значения както по-горе, a Ζ₃ има същите значения,без да бъде непременно равно на при условие, че когато χ₃, χ^, χ₅ са водородни атоми,Ζ не е водороден атом;

както и тафтомерните Форми с формула I bis,когато Z ® водороден атом или група с Формула СС Z_x )Z₂ или SCZ^XZaJZ^t

Ζ

I bis техните соли c водородна киселина или перхлорна киселина, или азотна киселина,или сярна киселина,или алкил- или Фенил Севентуално заместени} сулфонови киселини и техните метални и металоидни комплекси:

като от самосебе си се разбира, че във всички определения, дадени по-горе:

- въглеводородната част на тези групи може да съдържа от един до седем атома въглерод и евентуално да бъде халогенирана Седин до осем атома халоген}ζ

- циклоалкиловата част на тези групи може да съдържа от три до седем атома въглерод и евентуално да бъде заместена с поне един заместител,подбран от GR4 групата;

- Фениловата част определя Фенилно ядро, евентуално заместено с един до пет заместителя, подбрани от групата, включваща халогенен атом, алкилов или алкокси радикал с един до три атома въглерод;

Het е хетероциклен радикал, моно-или бициклен, съдържащ от пет до десет атома, от които четири са хетероатоми Скислород, сяра, азот, Фосфор}.

За предпочитане във Формулйта у е хлорен или бромен атом.

Други предпочитани производни са тези, за които във Формула I Ze водороден атом или CCZj.lZa група, в която Z_t © кислороден или серен атом.

Други предпочитани производни са тези, за които във

Формула I χ_±, χ₂ и Х_и са водороден или халогенен атом или нитро група или алкилова група с един до четири въглеродни атома, евентуално халогенирани.

фуги предпочитани производни са тези, за които във

Формула I χ₃ е водороден Други предпочитани или Флуорен атом.

производни са тези, за които във

Формула I Х₅ е водороден

Други предпочитани атом.

производни са тези, за които във

Х₂, Х₃,

Формула I два ръседни заместителя, подбрани между χ*, X* и х₅,образуват мост, съдържаш три или четири звена, в част ност метилендиоксиден мост, евентуално халогениран и за пред почитане Флуориран.

Съединенията с Формула I, в която Z © CCZ₁)Z₂ или SCZ₁XZ₃1Z₂» където или Ζ₃ © кислороден или серен атом, могат да бъдат получени по някои от известните методи, при взаимодействие на производно с Формула II:

G1711

N

Η

II с аиилираш агент, както е описано в Comprehensiv Heterocyclic Chemistry, A. R. Katritzky et C. W. Rees 1984, vol.5, p. 222-842, Pergamon Press и в The Chemistry of Heterocyclic Compounds, L. C. Behr , R. Fusco et C.H.Jardoe, 1967, p.137-140, J.Wiley & sons. 1966, vol.6, p.391-396, Academic Press и The Chemistry of Heterocyclic Compounds,

L. C. Behr, R. Fusco et C.H. Jardoe, 1967, p. 84-91 и таблица 41, J. Wiley & sons.

Под аиилираш агент се разбира съединение с Формула

Ζ₄αΖ_±)Ζ₂ ^или ZgSCZiXZalZj» където Z_t> Z₂ и Z₃ са дефинирани по-горе, a Z_u и Z_s са подбрани от групата, включваща халогенен атом, хидроксилна група, алкокси група, алкилтио група, амино група, моно- или диалкиламино група, при което алкиловата част на тези групи съдържа от един до четири въглеродни атома.

Производните с Формула II съгласно изобретението могат да бъдат получени по различни познати методи, описани например в Comprehensiv Heterocyclic Chemistry, A. R. Katritzky et

C.W.Rees 1984, vol.5, p.239-241 и 263, Pergamon Press;

Advances in Heterocyclic Chemistry, A. N. Kost et

A. A. Grandberg, 1966, vol. 6, p. 391-396, Academic Press et The

Chemistry of Heterocyclic Compounds”, L.C.Behr, R. Fusco et C. H. Jardoe, 1967, J. Wiley & sons.

Един от методите за получаване на съединенията с Формула II, в която Z е водороден атом и γ е халогенен атом, се състои във взаимодействие на 3-арилпиразол с формула III:

N

Н

ХИ в която X_t, Х_а> χ₃, Х_ц и X_s,m Z имал същите значения,дадени за формула I> а γ е водороден атом с халогениращ агент.

Като халогениращи агенти могат да бъдат цитирани: за хлориране - хлор, за предпочитане във водна среда или органична среда като оцетна киселина или тетрахлорметан или също така хипохлориста киселина, солна киселина в присъствие на кислородна вода в оцетна киселина или също така сулфурилхлорид или Н^_хлоР^имид, като №хлорсукцинимид в хлориран разтворител като дихлорметан или също така фосфорен пентахлорид.

Хлорирането може да се осъществи с хлор в среда на органичен разтворител, за предпочитане нисша карбонова киселина при температура между 16 и 30°С и за предпочитане при стайна температура, като реактивите са в стехеометрично молно отношение. Хлорирането може съъщо така да се осъществи с Ν^_*·πορ^_ сукцинимид в среда на органичен разтворител, за предпочитане хлориран разтворител като дихлорметан, 1,2-дихлоретан при температура между 0 и 80°С и за предпочитане между 20 и 50°С, като реактивите са в модно стехеометрично отношение.

Като бромиращ агент може да бъде цитиран бром, за предпочитане в разтворител, като вода, в кисела среда например азотно-кисела или оцетно-кисела, в присъствие или отсъствие на база като натриев ацетат или в органичен разтворител, като например хлороформ или пиридиниев пербромид.

Бромирайето може да се осъществи например с бром в среда на органичен разтворител като нисша карбонова киселина при температура от 16°С до стайна температура.

Като йодиращ агент може да бъде използван йод в присъствие на хипойодиста киселина или в присъствие на база като алкален хидроокис или базична сол като натриев ацетат или в присъствие на никелова СИ? сол; освен това може да се използва йод,нанесен върху сребърна СИ сол на пиразола с формула III.

флуорирането може да се осъществи,като се излезе от производни с формула II» в която γ е амино група, чрез получаване на диазониево тетрафлуорборатно производно, с амино група и след това облъчване на това съединение.

Друг известен метод за получаване на производните с Формула II съгласно изобретението, в която γ е бромен атом,се състои във взаимодействие на съединение с формула II, в която Υ е формилова група с бром в оцетна киселина, при което се получава 4-бром-З-фенилпиразол.

Енаминоновите съединения с формула III могат да бъдат получени по познат начин при взаимодействие на производно с Формула IV:

IV

в която W ® хидроксилен радикал или хлорен атом_?или моно-или диалкиламино или Фениламиногрупа и χ_± до Х₅ имат сьшите значения както за Формула I с хидразинхидрат при температура между 10 и 150°С, за предпочитане от 20 до 120°С, предимно в среда на органичен разтворител, за предпочитане нисша карбонова киселина или алкохол в присъствие на органичен или минерален киселинен катализатор, като модното съотношение на двата реактива е чувствително стехеометрично.

Съединенията с Формула IV, в която W е диалкиламинова група, като X_t до Х_ж са дефинирани както по-горе, могат да бъдат получени по познат метод при взаимодействие на ацетоФенон с Формула V:

в която Х_± до Х_ж са дефинирани както по-горе с амидацетали, аминали на естери или ортоаминали, за предпочитане в отсъствие на органичен разтворител с диалкил Сза предпочитане диметил или диетилЗ -ацетали на И»Н“<пиметилФормамид, при температура от 20 до 130°С и за предпочитане между 70 и 130°С.

АцетоФеноните с Формула V са в по-голямата си част тър10 говски продукти. Тези, които не са,могат да бъдат получени по някои от познатите методи:

СС. Atkinson et coll, J. Chem. 1983, vol. 26

1353; W. F. Beech, J. Chem.soc. , 1954, 12971 при взаимодействие на ацеталдиоксим или на някое от неговите 0~заместени производни, хидразон на ацеталдехида или на някое от неговите N-заместени производни в присъствие на медни соли и натриев сулфит с анилин с Формула VI:

VI

С G. М. Rubottom et col

1550-15523 при взаимодействие на метиллитии, след това на тринетилсилилхлорид с бензоена киселина с Формула VII:

:00Н

VII

Някои от бензоените киселини с Формула VII могат съшо така да бъдат получени по познат начин чрез ортолитииране на съответните бензоени производни с Формула VIII:

и обработка с твърд въглероден двуокис, както е описано от

V. Snieckus, Chem. Rev. 1990 , 90 , 879.

Тези киселини могат да бъдат получени също така при обработка на бензоена киселина с

Формула IX:

в която нето на динения една от Xi, Xj е група, която може да води метилираорто място със силна литиева база Салкиллитиеви съе или диалкиламиди на лития) и взаимодействие с елек трофилен агент като метилиращият и електрофилният агент са описани в V. Snieckus по-долу;

в)	чрез азотно-кисело дезаминиране на ацетофенол с
формула V,	в която χ3 е амино група с алкален нитрит или ал-
килнитрит,	_О_ за предпочитане при 0 С, след това взаимодействие

на диазониевата сол с редуциращ агент като хипофосфориста киселина, алкохол или етер, за предпочитане при температура _О_ между 0 С и стайна температура;

г) при взаимодействие на заместен бензол с формула

VI с ацетилхлорид в присъствие на безводен алуминиев хлорид;

д) чрез прегрупировка на Fries^KaTo се излиза от арилацетат;

е? чрез отделяне на фенолната група ίχ_χ е хидрокси?, като се излиза от ацетофенони с формула V, в която χ_± е алкокси или алкилтиогрупа;

ж? при взаимодействие на аиетофенон с формула V, в която поне един от χ заместителите е халогенен атом с азот-, кислород- или сярасъдържащ нуклеофилен агент, за предпочитане тиолат, за предпочитане в среда на разтворител, за предпочитане неполярен протонен разтворител.

Друг известен метод за получаване на производните с Формула II съгласно изобретението, в която γ е бромен атом,се състои във взаимодействие на съединение с Формула II, в която Υ е формилна група с бром в среда на оцетна киселина, при което се получава 4-бром-З-фенилпиразол.

Трети метод за получаване на производните с формула II съгласно изобретението,се състои във взаимодействие на енаминон с формула IV, в която W е хидроксилен, алкоксилов, алкилтио, алкилсулфинил или -сулфонилов радикал или халоген, амино, моно или диалкиламино,или фениламиногрула,или халоген и където χ_χ, χ₂, χ₃, Х_н и X_s имат същите значения,както погоре, и γ е халоген или цианогрупа с хидразинхидрат при температура между 10 и 150°С, за предпочитане между 20 и 120°С, обикновено в среда на органичен разтворител, за предпочитане нисша карбонова киселина или алкохол в присъствие на органичен или минерален киселинен катализатор като модното съотношение на двата реактива е чувствително стехиометрично.

Съединенията с формула IV, за които γ е халогенен атом или цианогрупа, W ® диалкиламиногрупа и χ_χ, χ₂, χ₃, Х_ч и χ₅ са дефинирани по-горе, могат да бъдат получени при взаимодействието на ацетофенони с формула V, в която χ₄ до X_s са дефинирани пс-горе, а γ е халогенен атом или цианогрупа с амидаце13 тали, естерни аминали или ортоаминали, в отсъствие на органичен разтворител с диалкил Сза предпочитане диметил или диетил?

ацетали на N>N“диметилформамид или в среда на инертен, органичен разтворител като циклохексан, толуол, хексан, хептан или о

тетрахидрофуран при температура между 10 и 50 С и за предпочитане между 15 и 40°С.

Производните с формула V могат да бъдат получени по някои от известните методи при взаимодействие на халогеноацетилхлорид в присъствие на безводен алуминиев хлорид със заместен бензол с формула VI.

Съединенията с формула IV, за които у е халоген,могат да бъдат получени също така по познати методи, например при взаимодействие на N-халосукцинимид в хлориран разтворител със съединенията с формула IV, за които у е водород.

Четвърти метод за получаване на съединенията с формула II се състои във взаимодействие на съединение с Формула II, в което поне една от χ- групите е халоген с азот- или кислородили сярасъдържащ нуклеофилен агент, за предпочитане тиолат, в среда на разтворител, за предпочитане неполярен протонен разтворител.

Един пети метод за получаване на съединенията с формула II се състои във взаимодействие на съединение с формула II, в която поне една от χ- групите е алкилтиогрупа с окислител, като кислородна вода, органични или минерални перкиселини, за предпочитане персулфат в среда на разтворител, за предпочитане подарен протонен разтворител.

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите по-долу примери илюстрират получаването и Фунгицидната активност на производните съгласно изобретението. Структурата им е потвърдена чрез ЯМР анализ.

ПРИМЕР 1: 3 ’ , 5 ’-дихлорацетофенон,

Към 48.6 г С0.303 3-5-дихлоранилин се добавят 300 мл

G1711

вода и 70 мл концентрирана солна хиселина. След това на 30-тата минута на капки се добавят 27.5 г С0.40 молаЗ натриев нитрит в 32 мл вода и температурата се поддържа между 0 и 5°С. Към Филтруваната реакционна смес се добавят 16.2 г С0. 2 молаЗ натриев аиетат. Този разтвор се налива на капки в разтвор на

28.5 г С0. 48 мода? анеталоксим, 25 г С0.10 молаЗ меден сулфат пентахидрат, 20.5 г С0.018 молаЗ безводен натриев сулфит и 121 г С1.50 молаЗ натриев ацетат в 250 мл вода, като температурата се поддържа 15°С. След един час разбъркване средата се подкиселява чрез добавяне на концентрирана солна киселина. След увличане с пара и хроматографиране суровия продукт върху колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 90/10} се получават 16.6 г Сдобив 3050 от 3*,5*-дихлорацетофенон Ссъединение 13 под Формата на безцветна течност.

ПРИМЕР 2: 4-ацетил-7-хлор-2,2-диФлуор-1,3-бензодиоксол С съединение 23.

аЗ В 75 мл сух тетрахидрофуран CTHF3 при разбъркване и в аргонова атмосфера се разтварят 7.5 г С0.038 молаЗ 2,2-диФлуор-1,3-бензодиоксол-4-карбонова киселина, получена съгласно метода, описан в европейска заявка 0 333 659. На капки и при -70°С се наливат ( 0.081 мола 3 п^_0утиллитии разтворен в хексан. След един час разбъркване се наливат 8.9 г С0.038 молаЗ хексахлоретан, разтворен в 50 мл сух тетрахидрофуран CTHF3. След два часа при -70°С температурата се оставя да се повиши до 10°С. Реакционната смес се хидролизира със 100 мл ледена вода и се довежда до pH около 1 чрез добавяне на 1N солна киселина. Водната Фаза се екстрахира с етер, суши се върху магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум. Твърдото вещество се промива с хептан_?като се получават 3.7 г С0.016 молаЗ

7-хлор-2,2-диФлуор-1,З-бензодиоксол-4-карбонова киселина Сдобив: 425«; т.т. 185°СЗ.

При 0 С, разбъркване и аргонова атмосфера се провежда взаимодействие на 3.7 г СО.016 мода) 7-хлор-2,2-дифлуор1,З-бензодиоксол-4-карбонова киселина, получена в етап а? и разтворена в 100 мл THF с 30 мл СО.047 молаЗ метиллитий, разтворен в етер. Реакционната смес се поддържа два часа при тази температура и след това бързо се добавят 29 мл С0.235 молаЗ хлорметилсилан. Оставя се реакционната смес да достигне стайна температура и се добавят 130 мл 1Ν солна киселина. Разбъркването продължава 30 мин. при тази температура, след което водната фаза се екстрахира с етер, суши се върху магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум.

Остатъкът се хроматографира върху колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 90/103, при което се получават 1.35 г С0.006 молаЗ 4-ацетил-7-хлор-2,2-дифлуор-1,3бензодиоксол Сдобив: 37%; т.т.4О°СЗ.

ПРИМЕР 3:

&3 29 г С0.200 молаЗ 6-хлор-2-флуортолуол се разтварят при разбъркване в 200 мл сух THF. След охлаждане до -80°С, на капки се добавят 151 мл С0.24 молаЗ п”^утиллитий, разтворен в хексан. След два часа поддържаната при -70°С реакционна смес се излива върху твърд въглероден двуокис. След възвръщане до стайна температура се добавя воден разтвор на аамониев хлорид. Водната фаза се екстрахира с етер, подкиселява се с 6|| солна киселина и се екстрахира с етер. Органичните фази се сушат върху магнезиев сулфат и се концентрират до сухо. Остатъкът се промива с хептан, при което се получават 9 г С0.048 молаЗ 4-хлор-2-флуор-3-метилбензоена киселина под формата на бял прах Сдобив: 24%; т.т.198°СЗ.

Работейки както в пример 2 63, се получава 1-ацетил4-хлор-2-флуор-3-метилбензол Сдобив: 67%; т.т.57°СЗ Ссъединение 33

1G

ПРИМЕР 4:

Работейки както в пример 2, но излизаики от подходящо заместена киселина, се получават производните с Формули V и

VII, представени в таблица А по-долу:

Съединение No	Фаза	х1(х2>х3>хи>х5	Добив %	Т. т. С или анализ
4	а	0CF20,CH3»H>H	50	200°С
5	Ь	ocf2o>ch3>h»h	73	60°С

ПРИМЕР 4А:Спреминаване от VIII в VID 2,4-диФлуор-З-хлорбензоена киселина Ссъединение 47?.

На капки и при -70°С 294 мл CO. 471 мола? 1.6N разтвор на п~<5утиллитии в хексан се добавят към разтвор на 71 мл CO.471 мола? тетраметилетилендиамин CTMEDA? в 300 мл сух тетрахидрофуран. Към предишния разтвор на капки при разбъркване, аргонова атносФера и при -70°С се добавя разтвор на 33.8 г С0.214 мола? 2,4-диФлуорбензоена киселина в 100 мл сух тетрахидрофуран. След разбъркване в продължение на един час се наливат 111.5 г С0.471 мола? хексахлоретан, разтворен в 150 мл сух THF. След два часа при -70°С температурата се оставя да се повиши до 10°С. Реакционната смес се хидролизира с 150 мл ледена вода и се довежда до pH = 1 чрез добавянето на 3N солна киселина. Водната Фаза се екстрахира с етер, суши се върху магнезиев сулфат и се концентрира. Остатъкът се прекристализира от смес на хептан и етер. Получават се 16.5 г Сдобив: 40/0 2,4-диФлуор-З-хлорбензоена киселина.

Чрез литииране на съответните киселини и взаимодействие с подходящ реактив се получават следните киселини:

	xt.х2.х3.хч.х5	Добив схз	Т.т.С^СЗ или анализ
48/	CbCi »F»H»H	42	188
49	CH3.CI.F.H.H	59	186
50	ocf2o.sch3.h.h	28	227
51	ch3.ci .h.ci .н	85	160
52	0СН20.С1»Н.Н	42	180
53	осн2о.сн3.н»н	50	200

ПРИМЕР 4Б;Спреминаване от VII в VI3 Ссъединение 543« г CO. 2 молаР б-хлор-2-Флуортолуол се разтварят при разбъркване в 200 мл сух THF. След охлаждане до -70°С, на капки се добавят 151 мл С0.24 молаЗ п~0утиллитий, разтворен в хексан. След два часа реакционната смес, поддържана при -70°С, се излива върху твърд въъглероден двуокис. След възвръщане до стайна температура се добавя воден разтвор на амониев хлорид. Водната фаза се екстрахира с етер, подкиселява се с бМ солна киселина, екстрахира се с етер. Органичните фази се сушат върху магнезиев сулфат и се концентрират до сухо. Остатъкът се промива с хептан, при което се получават 9 г С0.048 молаЗ 4-хлор-2-флуор-3-метилбензоена киселина под формата на бял прах Сдобив: 24%; т.т.198°СЗ.

ПРИМЕР 4В:Ссинтез на VI» излизайки от друго VI чрез диазонииЗ 3-бром-2-хлор-5-метилбензоена киселина Ссъед.553»

Диазониев хлорид на 2-амино-3-бром-5-метилбензоена киселина се получава чрез добавяне на капки при -5°С на воден разтвор на натриев нитрит С0.013 молаЗ в разтвор, съдържащ 0.0109 мола 2-амино-3-бром-5-метилбензоена киселина, 10 мл солна киселина, 10 мл вода и 30 мл оцетна киселина. Реакцион ната смес се разбърква при 0°С в продължение на 30 мин и след това се излива в колба с голям обем, съдържаща 0.013 мола купрохлорид в 10 мл оцетна киселина. Получената смес се довежда до 60°С, разбърква се в продължение на 2 часа и след охлаждане чрез добавяне на лед се хидролизира. Получената утайка се Филтрува и промива с вода. Получава се 3-бром-2-хлор-5метилбензоена киселина Сдобив: 58%,т. т. 160°О.

По съшия начин се получават следните съединения:

Съед. No	х±»х2»х3»xu>xs	Добив сю	т.т.е ω или анализ
56	Br > Br > Н, СН3» Н	70	145
57	Вг>Ν02>Н»СН3»Н	65
58	Ci >Ю2>Н>СН3'Н	69
59	Cl »CI »H»CI »н	44	155
60	СН3> N02> Н> Вг> н	75	175
61	CH3,N02>H. CI .н	56	138
1 62	1 CbCH,»H,N0o,H	I 78	. 203

ПРИМЕР 4Г: Ссинтез на ацетофеноните V от бензоените киселини VI т=ср.

Ацетофеноните се получават от получените преди това бензоени киселини по следния начин:

а) Хлорид на 2,3-дибром-5-метилбензоената киселина

С съединение 635.

2.1 г С0.00714 мола5 2,3-дибром-5-метилбензоена киселина, разтворени в 20 мл 1,2-дихлоретан, се обработват чрез добавяне на 0.78 мл С0.107 молаЗ тионилхлорид, разтворени в 5 мл 1,2-дихлоретан. Така получената смес се разбърква при 60°С в продължение на около 5 часа и след това се концентрира пол

вакуум така, че да се получи консистенция на масло: хлорид на

2,З-дибром-5-метилбензоена киселина.

С2,3-ди0ром-5-метилФенил5етанон Ссъединение 645.

В продължение на три часа при кипене на 30 мл етер се поддържа смес на 0.87 г С0.0076 мола5 магнезиев етилат и 1.17 нл С0. 0076 мола5 етилмалонат. След това към този хетерогенен разтвор се добавят 2 г С0.0064 мола5 от хлорида на киселината, получена преди това, разредена в 5 мл етер. Реакционната смес се разбърква при кипене на обратен хладник в продължение на 3 часа. След охлаждане се добавят 10 мл разреден раазтвор на сярна киселина и реакционната смес се екстрахира с етер и се промива с вода. След сушене върху магнезиев сулфат и изпаряване на разтворителя се получава маслообразна течност, която директно се използва в етапа на декарбоксилиране: разреждане в смес на 5 мл оцетна киселина, 5 мл вода и 1 мл концентрирана сярна киселина, след което се нагрява до 70°С в продьржение на около 2 часа. След това реакционната среда се екстрахира с етилацетат и се неутрализира с воден разтвор на натриева основа. След сушене върху магнезиев сулфат и изпаряване на разтворителя се получава маслообразен С2,3-дибром-

5-метилФенил5етанон.

По същия начин се получават следните ацетофенони,като се излиза от подходящо заместени бензоени киселини:

Съед. No	Xv Х2» Х3> Xv Xg	Добив СЮ	Т.т. CO или анализ
65	Cl .N02,H,CbH	93	64
66/406172	F.CI »F»H»H	73	ЯМР
67/406158	0CF20> SCH3»H.H	63	76
68/406824	CH3,CI.F.H ,H	23	ЯМР
69	Cl »CI »F>H>H	83	ЯМР
70	no2.h>ci.h.h	88	56
71	no2,h-h,ci »h	58	62
72	ci .H,CI .CH,.H	58	Ebls:139
73	CH3,H,CI .CH3,H	64	42
74	CH3.H>F,H.H	45	анализ
75	N02.H.N02,H,H	75	анализ
76	ch3.h.h.h,ch3	83	анализ
77	Br»H»H>N02»H	54	анализ
78	no2.h.h.ch3.h	65	анализ
79	H»CI>F,CI»H	75	анализ
80	Cl .Cl,H.Cl »H	95*	ЯМР
81	CH3, N02> Н» Br > H	80*	80
82	ch3,no2.h,ci , h	43*	ЯМР
83	CH3,CI ,H,CI,H	37*	ЯМР
84	no2,ch3,h,ch3,h	67*	68
85	ch3.no2,h,ch3,h	42*	ЯМР
86	Cl»CH3. Н» N02» H	61*	74

* Декарбоксилирането се осъществява чрез нагряване в смес на диметилсулФоксид-вода.

ПРИМЕР 4Д: Ссинтез на ацетоФеноните VI от бензоените киселини VI Т=ОН

4-ацетил-7-хлор-2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол Ссъединение 87).

При 0°С, разбъркване и аргонова атмосфера се провежда взаимодействие на 3,7 г CO.016 мола) 7-хлор-2,2-диФлуор-1,3бензодиоксолкарбонова киселина, разтворени в 100 мл сух THF, с 30 мл С0.047 мола) метиллитии, разтворен в етер. Реакционната смес се държи при тази температура в продълхение на два часа и след това бързо се добавят 29 мл С0. 0235 мола) хлортриметилсилан. Оставя се реакционната смес да достигне стайна температура и се добавят 130 мл 1N солна киселина. Разбъркването продължава при тази температура 30 мин и след това водната Фаза се екстрахира с етер, суши се върху нагнезиев сулфат и се концентрира под вакуум. Утайката се хроматографира върху колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 90/10), при което се получават 1.35 г С0.006 мола) 4-ацетил-7-хлор2,2-диФлуор-1,3-бензодиоксол С добив: 37Ji; т.т. 40°С).

Работейки по същия начин,се получават следните бензоени киселини:

Съед. No	X1>X3>X3.XM.XS	Добив СЮ	T.t.C'O или анализ
88	F>CH3,CI.H,H	67	57
89	OCF3O, CH3, Η» Η	73	60

ПРИМЕР 4Е: Получаване на С3,5-дихлорфенил)етанон Ссьед.90) от 3,5-дихлоранилин Спреминаване от IV в V):

Към 48,6 г С0,30 мола)3,5-дихлоранилин се добавят 300 мл вода и 70 мл концентрирана солна киселина. След 30 мин на капки се налива разтвор на 27,5 мл С0,40 мола) натриев нитрит в 32 мл вода, като температурата се поддържа между 0 и 5°С.

Към филтруваната реакционна смес се добавят 16.2 г CO. 2 мода!) натриев ацетат. Този разтвор се добавя на капки в разтвор на 28.5 г CO.48 мода} ацеталдоксим, 25 г CO.10 молаЗ пентахидратиран меден сулфат, 20.5 г С0.018 молаЗ безводен натриев сулфит и 121 г С1.50 молаЗ натриев ацетат в 250 мл вода при 15°С. След разбъркване в продължение на 1 час средата се подкиселява чрез добавяне на концентрирана солна киселина. След увличане с пара и хроматографиране на суровия продукт през колона със силициев двуокис Схептан 90, етилацетат 103 се получават 16.6 г С30%3 СЗ,5-дихлорфенилЗетанон под формата на безцветна течност Санализ 440943. Работейки както по-горе, се получава СЗ-бром-5-трифлуорметилфенилЗетанон, като се излиза от З-бром-5-трифлуорметиланилин Сдобив 35%; т.т.: ЯМРЗ.

Излизайки от 4-ацетил-2,6-дихлоранилин Спреминаване от V, χ₃ = ΝΗ₂ В V, Х₃ = Ьр:

814 г С4 молаЗ 4-ацетил-2,6-дихлоранилин, получен съгласно патент DD 273, 435 от 15.11.1989г., се прекристализират в 1200 мл концентрирана солна киселина и 5200 мл концентрирана оцетна киселина. След охлаждане до 0°С на струйка се налива разтвор на 290 г С4.2 молаЗ натриев нитрит в 770 мл вода. След 2 ч и 30 мин при тази температура разтворът се налива при 5°С в 2200 мл 50%-ен разтвор на хипофосфориста киселина във вода. В края на наливането се оставя температурата да се покачи до стайна и след това се добавят 10 л вода и водната фаза се екстрахира с дихлорметан. След изсушаване на декантираната органична фаза, концентриране и дестилация на суровия о продукт се получават 591 г Сдобив 78%; т.к. 91-95 С при 1 мм Hg3 СЗ,5-дихлорЗфенилетанон под формата на светложълта течност СанализЗ.

Работейки по същия начин, но като се излиза от 4-ацетил-б-бром-2-хлоранилин, се получават 89% СЗ-бром-5-хлорЗфе нилетанон Ссъединение 915 Санализ:47225? .

ПРИМЕР 4Ж: С2-метокси-3,5-диметил?фенилетанон Спреминаване от X в VI.

al С2,4-диметил?фенилацетат Ссъединение 921

Към 120 мл С1 мол? разтвор на 2,4-диметилфенол в 400 мл охладен до 5°С дихлорметан се добавят 83 мл С1.02 мола? пиридин. След разбъркване в продължение на 15 мин и охлаждане на реакционната среда до -10°С на капки се добавят 73 мл С1.02 мола? ацетилхлорид, разтворен в 100 мл дихлорметан. Реакционната среда се оставя на кипене на обратен хладник в продължение на 2 часа, охлажда се и се обработва чрез добавяне на 200 мл вода и след това се подкиселява до pH 1. Органичната фаза се екстрахира, суши се върху MgSO₄> Филтрува се през слои от силициев двуокис, при което се получава жълта маслообразна течност: С2,4-диметил?фенилацетат. Добив: 98^.

б? 2-ацетил-4,6-диметилфенол Ссъединение 93?

307 г С2.3 мола? алуминиев хлорид се добавят постепенно на порции към 160 г С0.97 мола? предварително получен С2,4-диметил?фенилацетат и поставен в тригърла колба от 1 л. Реакционната среда постепенно се довежда до 130°С в продължение на 2 часа и след това оше гореща се налива внимателно в разтвор, съдържащ 2 л вода и лед. Хидролизата се завършва чрез добавянето на разтвор до достигане на pH = 2. Получената утайка се филтрува през фритен стъклен филтър и се прекристализира в хептан, като се получава оранжев прах: 2,4-диметил6-ацетилфенол: добив 55%.

в? С2-метокси-3,5-диметилфенил?етанон Спреминаване от V, Х_х = 0Н в V, X_t = ОМе? Ссъединение 94?

16.4 г С0.1 мола? от получения 2,й-диметил-б-ацетилфенол се разтварят в 100 мл ацетон и се обработват чрез добавянето на 13.8 г CO. 1 мола? К₂С0₃ и 10. 4 мл С0.11 мола? диме тилсулоат. Реакционната смес се оставя при кипене на обратен хладник в продължение на 14 часа и след охлаждане се добавят 300 мл вода и след това се екстрахира с дихлорметан. След изсушаване на органичната Фаза върху MgSO_u и изпаряване, полученият остатък се пречиства чрез преминаване през колона със силициев двуокис Схептан/етилаиетат 1/1), при което се получава маслообразна течност: С2-метокси-3,5-диметилФенил)ета

нон, които се използва в сурово състояние.

По съшия·· начин се получава С2-метокси-3,5-дихлорФенил)етанон Сдобив: 78%, ЯМР), както и С4-етокси-3-хлорФенил)етанон Ссъединение 95).

ПРИМЕР 4 3: С2-диФлуорметокси-3,5-диметилФенил)етанон Ссъединение 96) Спреминаване от V, X_t = ОН в V, Х₁=ОСНГ_а)

Към разтвор на 8.2 г С0. 05 мола) 2-ацетил-4,6-диметилФенол, получен в пример XXX, в дихлорметан се добавят 10 мл 30%-ен воден разтвор на натриева основа и 8. 5 г С0.025 мола) тетрабутиламониев хидросулФат. След това в продължение на 30

мин през реакционната смес се пуска ток от дихлордиФлуорметан и след това се разбърква при стайна температура в продължение на 4 часа. След това реакционната смес се екстрахира с дихлорметан и се промива с вода. След сушене на органичната Фаза върху MgSO_u и изпарение, получената утайка се пречиства като се пропуска през колона със силициев двуокис Сдихлорметан) , като се получава течност: С2-диФлуорметокси-3,5-диметилФенил)етанон : добив 21%.

ПРИМЕР 4И : СПолучаване на хлорацетоФенон V чрез хлораиетилиране С Friedel - Crafts) на VII)

2-хлор-1-С2-хлор~4~Флуор-5-метилФенил)етанон Ссъедине- ние 97)

14.1 г С0.125 мола) монохлорацетилхлорид се наливат на капки в суспензия на 16.66 г С0.125 мола) безводен алуминиев

хлорид в 100 мл сух 1,2-дихлоретан, поддържана при температура -5°С чрез ледено-аиетонова баня.

След това в получения разтвор на капки се наливат 14. 46 г CO. 1 мода? 4-хлор-2-Флуортолуол при същата температура. Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час при -5°С и след това се оставя в покои една нош. След това се довежда до 60°С до завършване на газоотделянето. След охлаждане с ледена баня на капки се налива разтвор на 5 мл концентрирана солна киселина в 100 мл вода. След декантиране на органичната Фаза се промива последователно с 50 мл вода, 50 мл наситен разтвор на NaHC0₃ и 50 мл вода и след това се суши върху магнезиев сулфат анхидрид. След изпаряване на разтворителя се получават

22.3 г бледожълта маслообразна течност 2-хлор-1-С2-хлор-4Флуор-5-метилФенилЗетанон, която кристализира при охлаждане Ст.т. : 32°С; добив 10050.

Работейки по съшия начин, но замествайки хлорацетилхлорида с ацетилхлорид, се получават следните ацетофенони:

Съед. No	X j.» Х3> Х3» X||* Xg	Добив CJO	т.т. co или анализ
98	CbH.CI ,CH3»H	58	Eb±s:139
99	CH3, H.CI > CHg.H	73	ЯМР
100	CH3»H»F>H»H	45	анализ
101	CH3,Br»CH3>H>H	23	ЯМР

ПРИМЕР 5: 1 -С 3,5-дихлорФенил?-3-диметиламинопропен-2-он-1

Спроизводно 6?,

При стайна температура и разбъркване се разтварят Юг С0.053 мода? 3*,5’-дихлораиетофенон в 50 мл Ν»N-лиметилФорма26

мил диметилаиетал. Разбъркването се поддържа,докато реакционната смес се нагрява в продължение на два часа при 90°С. Средата се концентрира до сухо при понижено налягане. Остатъкът се отделя с 150 мл хептан. Получената оранжева утайка се Филтрува,като се получават 10 г Сдобив: 75%, т.т.: 100°0

1-С 3,5-дихлорФенилЗ-3-диметиламинопропен-2-он-1.

ПРИМЕР 6:

Работейки както в пример 5, но като се излиза от подходящо заместен ацетоФенон и подходящ втори реактив, се получават представените в таблица Б енаминонови производни с Формула IV, в която W е диметиламинова група.

Съединение №	XbX2.X3.X4.X5	до би в %	Г.^С) или анализ
Ί	H, H, Cl, Η, Η	66	88°С
8	Cl, Η, Cl,Η, Η	87	86°С
9	Η, Cl, C1, Η, Η	73	96°С
10	C1, Η, Η, C1, Η	83	76°С
11	Η, Η, 0CH20, Η	44	125°С
12	С1, Η, Η, Η, С1	70	106°С
13	С1, С1, С1, Η, Η	74	98°С
14	Η, F, F, Η, Η	79	62°С
15	OCF2O, СНз, η, η	61	126°С
16	ocf2o, Cl, Η, Η	79	123°С
17	F, СНз, Cl, Η, Η	84	95°С
102	F, Cl, F, Η, Η	63	ЯМР
103	Cl, N02, Η, C1, Η	19	129
104	Cl, Cl, F, Η, Η	91	122
105	F, F, F, Η, Η	91	110
106	Η, Cl, Cl, C1, Η	85	143
107	CH3, Br, CH3, Η, Η	68	79
108	Η, OCH3, OCH3, OCH3, Η	88	126
109	Η, C1, Η, CH3, Η	91	суров
110	CH3 Cl F Η Η	77	106
111	N02, Η, CI, Η, Η	91	147
112	CH3, Η, CH3, Η, CH3	42	анализ
113	N02, Η, Η, CI, Η	87	159
114	C1, Η, Cl, CH3, Η	88	114
115	N02, Η, CF3, Η, Η	75	анализ
116	CH3, Η, Cl, CH3, Η	68	92
117	CH3, Η, F, Η, Η	81	61
118	CH3, Η, CH3, Η, Η	77	анализ

119	N02, Η, N02, Η, Η	95	анализ
120	СНЗ,Н, Η, Η, СНЗ	87	анализ
121	Br, Η, Η, N02, Η	76	анализ
122	N02, Η, Η, СНЗ, Η	82	анализ
123	Η, Η, F, Η, Η	76	84
124	Η, Cl, F, С1, Η	86	анализ
125	Η, Η, CI, Η, Η	66	88
126	CI, Η, Ci, Η, Η	87	86
127	Η, Cl, CI, Η, Η	73	96
128	CI; Η; Η, CI, Η	83	76
129	CI, Η, Η, Η, CI	70	106
130	Η, Η, 0CH20, Η	44	125
131	OCF2O, CH3, Η, Η	61	126
132	F, СНЗ, C1, Η, Η	84	95
133	Η, CH3, Η, CH3, Η	74	88
134	Η, CF3, Η, CF3, Η	82	ЯМР·
135	Η, Br, Η, CF3, Η	75	99
136	Η, Br, Η, Βγ, Η	72	111
137	Η, F, Η, F, Η	90	114
138	Η, F, Η, CF3, Η	66	98
139	OCF2 0, SCH3, Η, Η	88	104
140	Η, Br, F, Η, Η	93	76
141	Η, Br, F, Η, Η	93	76
142	Η, OCF3, Η, Η, Η ’	95	ЯМР
143	Η, Cl, OEt, Η, Η	99	142
144	Η, Cl, F, Η, Η	83	71
145	Η, C1, Η, N02, Η	89	141
146	Η, C1, Η, Βγ, Η	94	103
147	Η, N02, Η, N02, Η	56	197

ПРИМЕР 7: З-СЗ,5-дихлорФенил31Н~пиразол Спроизводно 183.

При стайна температура бавно се добавят 2.4 г CO.05 молаЗ хидразинхидрат в разтвор на 9 г С0.0369 молаЗ 1-СЗ,5-дихлорФенилЗ-3-диметиламинопропен-2-он-1 в 100 мл вода. Реакционната смес се разбърква в продължение на 2 часа при стайна температура и се концентрира до сухо. Остатъкът се размесва в хептан. Получават се 7.1 г Сдобив: 90%, т.т. 156°СЗ З-СЗ,5дихлорфенилЗ1Н^_пираз ол.

ПРИМЕР 8:

Работейки както в пример 7, с изключение на съединение 24, получено в оцетна киселина при кипене на обратен хладник, и излизайки от подходящо заместен енаминон се получават незаместени в четвърта позиция пиразолови производни с формула III, представени в таблица В по-долу:

Съединен?-. №	> ХьХ2,Хз.Х4Л5	добив	|г. 1(°С) или анализ
19	Н, Н, С1, н, н	91	100°С
20	С1, Н, С1, н, н	78	140°С
21	Н, С1, С1, н, н	69	138°С
22	С1, Н, Н, С1, н	84	147°С
23	н, ОСН2О, н, н	87	124°С
24	С1, Н, Н, Н, С1	100	167°С
25	С1, С1, С1, н, н	91	164°С
26	Н, ОСНз. ОСНз.Н, н	88	125°С
27	ОСНз, ОСНз. ОСНз.Н	72	125°С
28	OCF2O, СНз, η, η	87	140°С
29	ocf2o, ci, н, н	94	162°С
30	F, СНз, С1, Η, Н	77	90°С
148	СНЗ, Cl, F, Η, Н	96	92
149	Н, Cl, F, Cl, Н	89	193

150	Н, ОСНЗ, ОСНЗ, ОСНЗ, Н	100
151	Н, CI, Cl, CI, н	69
152	н, снз, н, снз, н	100
153/	Н, CF3, Н, CF3, Н	78
154	Н, Вг, Н, CF3, Н	73
	Cl, N02, Н, Cl, Н	85
156	Н, Вг, Н, Вг, Н	68
157	Н, F, Н, F, Н	90
158	Н,ОСНЗ, Н,ОСНЗ, н	97
159	CI, ОСНЗ, Н, ОСНЗ, н	77
160	Н, F, Н, CF3, Н	82
161/	ОН, С1, Н, CI, н	72
162	OCF2 О, SCH3, Η, Н	62
163	Н, Br, F, Η, Н	88
164	N02, Н, С1, Η, Н	90
165/	N02, Η, Н, Cl, Н	27
166	СНЗ, Н, СНЗ, Н, СНЗ	80

ЯМР

208

JWP

156

139

106

162

128

109

129

206

169

115

116

125

189

167	СНЗ, Н, СНЗ, Η, Η	74	86
168	Cl, Н, Cl, СНЗ, Η	80	109
169	СНЗ, Η, Cl, СНЗ, Η	91	71
170	Cl, Cl, F, Η, H	77	139
171	СНЗ, H, F, Η, H	94	51
172	N02, Η, N02, Η, H	75	150
173	N02, Η, H, СНЗ, H	95	мед
174	CH3, H, H, H, CH3	21	176
175	Br, Η, H, N02, H	71	174
176	N02, H, CF3, Η, H	91	99
177	H, Cl, OEt, Η, H	87	121
178	H, Ci, F, Η, H	41	111
179	H, Cl, H, N02, H	100	146
180	H,Cl,H,Br,H	83	150
181	СНЗО, CH3, H, CH30, H	50	106
182	Η, H, F, Η, H	90	101
183	H, Br, H, CH3, H	87	87
184	F, F, F, Η, H	97	106
185	Br, N02, H, СНЗ, H	48	122
186	H, N02, H, N02, H	79	195
187	F, CH3, Η, H, F	75	70
188	F, Η, Η, H, F	87	84
189	H, Br, H, SCH3, H	89	103
190	H, Br, H, SCH(CH3)2, H	74	гума
191	H, CI, H, SCH3, H	100	84
192	H,CI, H, SCH(CH3)2, H	100	гума
193	CH3, Br, CH3, H, H	79	110
194	Cl, ОСНЗ, ОСНЗ, 0CH3, H	95	74
195	H, F, H, SCH(CH3)2, H	100	- гума
196	H, F, H, SCH3, H	64	82
197	F, CH3, Η, H, CI	66	88
198	F, Br, Η, H, F	68	90

ПРИМЕР 9: Ха^огениране на пиразоли аЗ 4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенил31Н^_пиразол Ссъединение 313 При стайна температура и разбъркване 2,3 г 3-СЗ,5-дихлорфенмл31Н^_пиразол се разтварят в 300 мл дихлорметан. След това се добавят 2.07 г СО. 016 молаЗ М^_хлоР^сУ^ки^инимиД и разбъркването продължава при стайна температура 4 дни. Реакционната смес се концентрира и след това се хроматографира през колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 70/303. Получават се 1.4 г Сдобив: 57%, т.т.: 192°СЗ 4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенил31Н^_пиразол:

4-хлор-3-С4-хлорФенил31Ц-пиразол Ссъединение 323

При разбъркване и стайна температура се разтваря 1 г С0. 006 молаЗ 3-С4-хлорфенил31Н~пиразол в 20 мл оцетна киселина. След това в реакционната смес се добавят 0.5 г С0.007 молаЗ хлор. Получената бяла утайка се филтрува, мие се с вода и хептан и се хроматографира през колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 70/303. Получават се 0.7 г С0.002 молаЗ Сдобив: 58%, т.т.: 158°СЗ 4-хлор-3-С4-хлорфенил31Н^-пиразол.

вЗ 4-бром-3-С4-хлорфенил31Ц-пиразол Ссъединение 333

При стайна температура и разбъркване се разтварят 1,5 г С0.0084 молаЗ 3-С4-хлорфенил31Н^_пиразол, получен в предишния пример С193, в 25 мл оцетна киселина. След това се добавят на капки 1.6 г бром и температурата се поддържа под 30°С. Разбъркването продължава 3.5 часа и след това реакционната смес се излива във вода. Утайката се филтрува и се промива с вода и хептан. Получават се 2.1 г С0.0084 молаЗ Сдобив:100%, т.т.: 143°СЗ 4-бром-З-С4-хлорфенилЗ1Ц^_пиразол.

гЗ 4-хлор-З-С3,5-дибромфенилЗпиразол Ссъединение 1993

При стайна температура и разбъркване се разтварят 4 г С0.0132 молаЗ З-СЗ,5-дибромфенилЗпиразол и 1 г пиридин

CO.0132 мола) в 50 мл дихлор-1,2-етан. След това на капки и при 50°С се добавят 2 г С0.0145 молаЗ сулфурилхлорид в 10 мл дихлор-1,2-етан и разбъркването продължава 30 мин. дни при тази температура. След охлаждане утайката се Филтрува и прекристализира в 200 мл дихлор-1,2-етан. Получават се 2.9 г Сдобив: 66%, т.т.: 188°СЗ 4-хлор-3-СЗ,5-дибромфенилЗпиразол. дЗ 4-иод-З-СЗ,5-дихлорФенилЗпиразол Ссъединение 2003. При стайна температура и разбъркване се разтварят 2.13 г С0.01 молаЗ З-СЗ,5-дихлорФенилЗпиразол в 50 мл дихлорметан. След това се добавят 2.5 г С0.011 молаЗ _п~йодсукцинимид и след това разбъркването продължава 4 дни. Реакционната смес се концентрира, полученото твърдо вещество се промива с хептан и се оставя да кипи в 100 мл 1N натриева основа. След охлаждане твърдото вещество се Филтрува, промива се с вода и се суши, при което се получават 2 г Сдобив: 59%, т.т.: 170°СЗ 4-иод-З-С 3,5-дихлорФенилЗ пиразол.

ПРИМЕР 10:

Работейки както в пример 9, но излизайки от подходящо заместен З-Фенил-1Н^_пиразол,се получават 3-Фенил-4-хлор или бромЗ пиразолови производни с Формула II, представени в следващата по-долу таблица Г

съединение №	ХьХ2,Хз,Х4,Х5	Υ	добив ¢0	Тт(°С) ИЛк анализ
34	Cl, Н, Cl, Η, Η	Br	87	144°С
35	Η, Cl, Cl, Η, Η	Βγ	100	159°С
36	Cl, Η,Cl, Η, Η	С1	86	144°С
37	Η, Cl, C1, Η, Η	С1	69	154,5°С
38	C1, Η, Η, C1, Η	С1	53	140°С
39	C1, Η, OCH2O, Η	С1	12	57°С
40	Η, Η, ОСН2О, Η	С1	8	140°С
41	Η, ОСНз. ОСНз Η, Η	С1	86	148°С
42	С1, С1, С1, Η, Η	С1	58	194°С
43	ОСНз, ОСНз ОСНз Η	С1	43	110°С
44	ОСР2О, СНз, Η, η	С1	58	170°С
45	ocf2o, Cl, Η, Η	С1	38	204°С
46	F, СНз, С1, Η, Η	С1	77	131°С
201	Η, Η, C1, Η, Η	Βγ	100	143
202	Η, CH3, Η, CH3, Η	С1	6S	122
203	Η, CF3, Η, CF3, Η	С1	86	101
204	Η, Br, Η, CF3, Η	С1	79	107
205	Η, Βγ, Η, Βγ, Η	CI	49	193
206	η, F, Η, F, Η	С1	48	144
207	C1, N02, η, C1	С1	71	158
208	CI, ОСНЗ, Η, ОСНЗ, Η	CI	37	218
209	Η, F, Η, CF3	С1	57	57
210	OCF2 Ο, SCH2CI, Η, Η	CI	1	161
211	OCF2 0, SCH3, Η, Η	С1	4	152
	Η, Br, F, Η, Η	С1	86	144
213	F, Cl, F, Η, Η	CI	58	166
214	Νθ2,Η,α,Η,Η	С1	36	189
215	СНз, Η, СНз, Η, СНз	С1	20	148

G1711

216	N02, Η, Н, Cl, Н	С1
217	CI, Н, CI, СНз, н	CI
218	С1,С1,Н,С1,Н	С1
219	ОСНЗ,С1,Н,С1,Н	С1
220	N02, Н, CF3, Η, Н	С1
221	CI, Cl, F, Η, Н	CI
222	Н, Cl, F, Η, Н	С1
223	СНз,Н,С1,СНз,Н	С1
224	СНз, Н, F, Η, Н	С1
225	СНЗ, Cl, F, Η, Н	С1
226	СНз, н, СНз, Н, Н	CI
227	N02, Н, N02, Η, Н	С1
228	СНз, Η, Η, Н, СНз	С1
229	Вг, Η, Н, N02, Н	С!
230/	N02, Η, Н, СНз, Н	С1
231	N02, Н, F, Cl, Н	С1
232	N02, Η, Н, CF3, Н	С1
233	N02, Η, Н, F, Н	С1
234	Н, CI, ОН, N02, Н	С1
235	Н, Cl, Н, N02, Н	CI
236	Н, CI, N02, Η, Н	Ci
237	N02, Н, F, Br, Н	Cl
238	Н, С1, Н, CI, Н	Br
239	Н, CI, Н, Вг, Н	Cl
240/	ОСНЗ, СНЗ, Н, СНЗ, н	Cl
241	Η, Н, F, Η, Н	Cl
242	Н, Вг, Н, СНЗ, Н	Cl
243	СНЗ, N02, Н, Вг, Н	Cl
244	СНЗ, N02, Н, Cl, Н	Cl
245	F, F, F, Η, Н	Br
246	F, F, F, Н,Н	Cl

152

182

135

124

168

181

145 мед

154 мед

167

138

138 мед

140

161

163

153

154

181

188

130

147

180

145

145

123

143

1 247	Br, N02 Η, СНЗ, Η	C1	50	187
	Br, Br, Η, СНЗ, Η	CI	32	135
249	Η, N02, Η, N02, Η	C1	79	179
250	Cl, Br,H,CH3,H	CI	33	142
251	OCHF2, СНЗ, Η, СНЗ, Η	CI	20	ΉΜΡ
252	CI, N02, Η, СНЗ, Η	CI	66	194
253	СНЗ,Cl,Η,Cl,Η	CI	79	90
254	N02,СНЗ, Η,СНЗ,Η	CI	24	160
255	СНЗ,N02,Η,СНЗ,Η	CI	75	135
256	CI, Η, F, СНз, Η	CI	70	133
257	F, СНЗ, Η, Η, F	Br	100	гума
258	F, Η, Η, Η, F	Br	50	142
259	F, СНЗ, Η, Η, F	Ci	63	77
260	F, Η, Η, Η, F	Cl	66	116
261	Η, Br, Η, SCH3, Η	Br	40	145
262	Η, Br, Η, SCH(CH3)2, Η	Br	19	гума
263	Η, C1 ,Η, SCH3, Η	Br	41	130
264	Η, CI, Η, SCH3, Η	Cl	42	130
265	Η, CI, Η, SCH(CH3)2, Η	Br	63	гума
266	Η, Cl, F, C1, Η	Cl	60	167
267	Η, Cl, Cl, CI, Η	Cl	61	208
268	CH3, Br, CH3, Η, Η	Cl	74	53
269	СНЗ, Вг, СНЗ, Η, Η	Br	50	55
270	Η, ОСНЗ, ОСНЗ, ОСНЗ, Η	Br	70	176
271	Η, CI, Η, СНЗ, Η	Cl	85	175
272	Η, Br, Η, SCH3, Η	Cl	65	120
273	Η, Br, Η, SH, Η	Cl	25	175
274	Η, CI, Η, SH, Η	Cl	50	175
275	Η, F, Η, SCH(CH3)2, Η	Br	81	гума
276	F, N02, Η, Η, F	Cl	52	67
276	F, N02, Η, CH3, F	Cl	73	171
277	F, N02, Η, CH3, F	Br	56	185
278	F, CH3, Η, Η, C1	Br	64	169
279	F, CH3, Η, Η, CI	CI	78	156
280	Cl, N02, Η, CH3,	Br	59	177
281	Cl, N02, Η, CH3,F	Cl	42	167
	CI.CH3.H.NO2 Η	Cl	45	183

ПРИМЕР 11:

З-Фенил-4-хлор или бром? пиразоловите съединения с Формула II, представени в таблица Д по-долу, се получават чрез окисление на съответните метилтиооксони в метанол.

Съел. No	Х±,^2*^3’Хц* ^5	Y	Добив С»	Τ.τ.(Ύ) или анализ
283	H,Br,H,S0CH3,H	Br	62	гума
284/	Н, Вг, Н,SO2CH3>Η	Br	73	158
285	H> Cl ,H,S02CH3,H	Cl	40	170,5
286	H,CI ,H,S0CH3,H	Cl	40	50
287	H,CI,H,S0CH3,H	Br	87	гума
288	H,CI,H,SOCHCCH3 ?> H	Br	07	60
289	H.Br.H.SOCH3.H	Cl	71	гума
290	H,Br,H,SO2CH3,H	Cl	39	152

ПРИМЕР 12: Получаване на съединение с Формула II, като се излиза от друго съединение с Формула II чрез нитриране : С съединение 291?

а? Аиетилиране.

Към 11 г CO. 046 мола? 4-хлор, 3-С2,2-диФлорбензо-1,3диоксол-4-ил?пиразол 1Н Сполучен както е описано в патент RN 91-033?, разтворени в 100 мл THF, се добавят 0,25 г С0. 005 мола? 4-диметиламинопиридин и 4.25 г CO.042 мола? триетиламин. Към този разтвор при 0°С и на капки се добавя разтвор на 3,6 г С0.046 мола? ацетилхлорид в 50 мл THF. Разбъркването продължава три часа при стайна температура. Реакционната смес се излива в 300 мл вода и се екстрахира е етилацетат. След суше-

не на органичната Фаза и концентриране под вакуум остатъкът се разбърква с 50 мл хептан, Филтрува се и се суши. Получават се 12.8 г 1-аиетил-4-хлор-3-С2,2-диФлорбензо-1,3-диоксол-4ил?пиразол, топящ се при 131°C.

б? Нитриране

12. 8 г 1-С ацетил?, 4-хлор, 3-С2,2-диФлорбензо-1,3-диоксол-4-ил?пиразол, разтворени в 21 нл сярна киселина С96%? и 140 мл CH₂CI j се добавят на малки порции и при 0°С 6.3 г С0.063 мола? ΚΝ0₃· Реакционната смес се разбърква три часа

О 9 при 0 С и се излива върху 300 см лед. Утайката се отделя чрез Филтруване, промива се с вода, след това с хептан и се суши. Получават се 8.05 г 4-хлор-3-С2,2-диФлуор-5-нитробензо-

1,3-диоксол-4-ил?пиразол, топяш се при 180°С Сдобив: 63%?.

По съшия начин се нитрира 3-СЗ,5-дихлор?Фенил-4-хлор пиразол, при което се получава 3-СЗ,5-дихлор-2-нитроФенил?-4хлор пиразол Ссъединение 292? Сдобив 55%, т.т.: 173°С? и

З-СЗ,5-дихлор-4-нитроФенил?-4-хлор пиразол Сдобив 8%,т.т.: 177°С? С съединение 293?.

ПРИМЕР 13: Получаване на съединение с Формула 11_укато се излиза от съединение с Формула II чрез редукция Ссъед.294?.

6: 0 г С0.02 мола? 4-хлор-3-С2,2-диФлуор-5-нитробензо-1,3диоксол-4-ил?пиразол, разтворени в 60 мл етанол, се наливат при стайна температура в смес на 30 мл 36%-на HCI и 20. 2 г С0.09 мола? SnCI2» 2Н_а0 в 60 мл етанол. Реакционната смес се разбърква два часа при стайна температура, неутрализира се с 10%-на NaOH и се пречиства. Неразтворимото се промива с етанол. Алкохолната Фаза се концентрира под вакуум и остатъкът се отнема с етилацетат. След сушене на органичната Фаза и концентриране под вакуум, остатъкът се разбърква с 50 мл хептан, Филтрува се и се суши. Получават се 4,6 г 4-хлор, 3-С539

амино, 2,2-дифлуорбензо-1,З-диоксол-4-илЗпиразол, топящ се при 195°С Сдобив: 84%3 .

По съшия начин се получава 4-хлор-3-СЗ-амино-2,5-диметилФенилЗпиразол Ссъединение 2953 Ст.т. 70°С, добив: 85%3.

ПРИМЕР 14: 3-С2-амино-3,5-дихлорЗфенил-4-хлор пиразол Ссъед.2963.

В тригърла колба от 500 мл се въвеждат 14.6 г С0.05 молаЗ 3-С2-нитро-3,5-дихлорФенилЗ 4-хлорпиразол, разтворен в 200 мл оцетна киселина. Разтворът се довежда до 50°С и на части се добавят 8. 4 г С0.15 молаЗ желязо на прах. Реакционната смес се разбърква при 70°С в продължение на 5 часа. След охлаждане реакционната смес се излива в 800 мл вода, Филтрува се през Фрита, изплаква се с вода и се суши, при което се получава бяло твърдо вещество Сдобив: 90%, т.т.: разлагане при ЗОО°СЗ 3-С2-амино-3,5-дихлорфенилЗ4-хлор пиразол.

По съшия начин се получава 4-хлор-3-СЗ-амино-5-хлорФенилЗпиразол Ст.т.: 150°С, добив: 41%3 Ссъединение 2973. По съшия начин се получава 4-хлор-3-С4-амино-3,5-дихлорфенилЗ пиразол Ссъединение 2983 Ст.т.: 217°С, добив: 82%3.

ПРИМЕР 15: 3-С2-метилтио-3,5-дихлорЗфенил-4-хлорпиразол Ссъед. 2993

Това съединение се получава чрез диазотиране на 3-С2-амино-3,5-дихлорфенилЗ-4-хлорпиразол съгласно описаните в литературата методи: добив 30%, консистенция на мед.

По подобен начин от подходящи реактиви се получават следните З-фенил-4-хлор или бромЗ пиразоли с Формула II.

Съед. No	xt>х2>х3>xu,xs	Y	Добив C%)	T. т.е O или анализ
300	0CF20> н, сь η	Cl	45	185
301	ocf2o>h>sch3>h	Cl	60	188
302	0CF20>H»Br>H	Cl	19	218
303	сн3.он.н,сн3»н	Cl	32	175
304	Вг»СЬН»С1 »н	Cl

ПРИМЕР 16: Получаване на съединение с Формула II. като се излиза от друго съединение с Формула II чрез ароматно нуклеоФилно заместване.

3-С5-хлор-2-нитро-3-метилтио)Фенил-4-хлорпиразол Ссъединение 305).

В тригърла колба от 250 мл се въвеждат 5.85 г С0.02 мола) 3-СЗ,5-дихлор-2-нитроФенил) 4-хлорпиразол и 1,5 г С0. 021 мола) натриев метантиолат в 50 мл диметилформамид CDMF).Реакционната смес се нагрява при 50°С в продължение на един час и след това се хидролизира с 200 мл вода и се екстраахира с етилацетат. След сушене върху MgSO_u и изпаряване на разтворителя се получава жълта маслообразна течност: добив 89%.

По подобен начин, но излизаики от 3-СЗ,5-дихлорФенил)-4пиразол и 3 еквивалента натриев метадонат в NMP, се получава

З-СЗ-хлор-5-меркаптоФенил)-4-хлорпиразол: т.т. 175°С, добив 50% Ссъединение 306).

ПРИМЕР 17: Получаване на солите на 4-халогено-З-Фенил-пиразолите: хемихлорхилрат на 4-хлор-3-СЗ»5-дихлорФенил)пиразола Ссъединение 307).

При стайна температура и разбъркване се разтварят 2 г

С0.08 мола) 4-хлор-3-СЗ,5-дихлорФенил)пиразол в 200 мл дие тилов етер. Пропуска се да барботира солна киселина до завършване на утаяването. Бялата утайка се Филтрува, промива се с етер, при което се получават 1.1 г Сдобив: 52%, т.т.: 175°О хемихлорхидрат на 4-хлор-З-СЗ,5-дихлорФенил5пиразола.

Работейки както по-горе се получават следните соли:

Съел. No	Xi.X2.X3.Xu.Xs» Киселина	Υ	Z	Добив C%5	Т.Т.СС5 или анализ
308	H.CI .H.CI .H;1HSOUH	Cl	H	58	195
309	H.CI ,H,CI >H;1HSO3CH3	Cl	H	18	110

ПРИМЕР 18:

Пиразоли, заместени в 4-та позиция от Y заместител, различен от водороден атом.

А5 3-С4-бромФенил5-4-метилсулФонилпиразол Ссьединение 3105.

47.7 г С0.15 мола5 4-бронацетоФенон, разтворен в 500 мл ацетонитрил се добавят към 15.3 С0.15 мола5 натриев метилсулФинат и се оставят при кипене на обратен хладник в продължение на 48 часа. След охлаждане и изпаряване на ацетонитрила, реакционната смес се промива с вода и се екстархира с СН₂С1 ₂Полученият суров продукт се пречиства чрез разбъркване в диизопропилов етер, при което се получава бежов прах: добив 72%, т.т.: 165°С.

8.3 г С0.03 мола5 С4-бромФенил5метилсулФОНилацетоФенон се разтварят в 300 мл Ν»N^-диметилформамид диметилацетал и се нагрява при 70° С по съшия начин,както е описано в пример N5,след това следва добавяне след изолиране <на междинния .енаминон на

2.85 мл С0.06 мола5 хидразинхидрат съъгласно метода на работа, описан в пример N7. След пречистване чрез разбъркване в ди изопропилов етер се получава бежов прах: добив 88%, т.т.:70 С.

БЗ 3-С3,5-дихлорфенилЗ-4-метилтиопиразол Ссъединение 3113.

2-бром-1-С 3,5-дихлорфенилЗетан-1-он

Към 3.77 г С0.19 молаЗ СЗ,5-дихлорфенилЗетанон, разтворени в 50 мл оцетна киселина, се добавят 1.03 мл С0.02 молаЗ бром при стайна температура. След 12 часа разбъркване и изпаряване на оцетната киселина се получава жълта утайка: 2-бром-1-С3,5дихлорфенилЗетан-1-он Сдобив: 81%3.

1-С 3,5-дихлорфенилЗ-2-метилтиоетан-1-он

Чрез добавянето при 0°С на 1.23 г С0.017 молаЗ натриев метантиолат, разтворени в 10 мл метанол към 4.28 г С0.016 молаЗ

2-0ром-1-СЗ,5-дихлорфенилЗетан-1-он, получен преди това, се получават 3.7 г С0.015 молаЗ 1-СЗ,5-дихлорфенилЗ-2-метилтиоетан-1-он.

3-С3,5-дихлорфенилЗ-4-метилтиопиразол

2. 3 г С0. 0098 молаЗ 1-СЗ,5-дихлорфенилЗ-2-метилтиоетан-

1-он се разтварят в 4 мл С0.029 молаЗ N,№диметилформамид ди__О_ метилацетал и се нагряват при 70 С по същия начин,както е описано в пример N5,и след това след изолиране на междинния енаминон се добавят 0.9 мл С0.019 молаЗ хидразинхидрат, по начина* описан в пример N-7. След пречистване чрез разбъркване в хептан се получават 1.12 г от желаното съединение: добив: 44%, т.т.: 148°С.

ВЗ З-СЗ,5-дихлорЗфенил-4-метоксипиразол Ссъед.3123

1-С 3,5-дихлорфенилЗ-2-метоксиетан-1-он

1-СЗ,5-дихлорфенилЗ-2-метоксиетан-1-он се получава чрез добавянето при 5°С на 5.74 г С0.023 молаЗ 3,5-дихлорфенилмагнезиев бромид към разтвор на 1.77 мл С0.0213 молаЗ метоксиацетонитрил в 10 мл THF. Средата се разбърква при стайна температура в продължение на два часа, хидролизира се,като се

3

излива във водно-леден разтвор и 1N солна киселина. Водната

Фаза се екстрахира с етилацетат, а органичната Фаза се довежда до алкално pH, като се промива с наситен разтвор на натриев бикарбонат. След сушене върху MgSO^ и изпаряване на разтворителите, полученият маслообразен остатък се пречиства чрез хроматография върху силикагел Сетилаиетат/хептан 10/903.

3-С 3,5-дихлорФенилЗ-4-метоксипиразол

0.47 г С0.0021 молаЗ от получения 1-СЗ,5-дихлорФенилЗ-

2-метоксиетан~1-он се разтварят в 1 мл С0.0074 молаЗ Ν,Ν^μметилФормамид диметилацетат и се нагряват при 70°С по същия начин,както е описано в пример N6,и след това след изолиране на междинния енаминон се добавят 0.12 мл С0.0024 молаЗ хидразинхидрат, както е описано в пример N7. След пречистване чрез разбъркване в хептан се получават 0.27 г от желаното съединение: добив 52%, т.т. : 173°С.

ГЗ 3-СЗ,5-дихлорЗФенил-4-диметиламинопиразол Ссъед.3133

Това съединение се получава по метод, аналогичен на описания в Il Farmaco Ed. Sc.39, 618, 1983 от P.GIORI et

И coll., като се излиза от 3,5-дихлорФенилацетонитрил. Добив: 33%, консистенция на мед.

ДЗ Получаване на съединение с Формула II чрез циклизиране между γ и X_g.

8-бром-4,5-дихидро-2Н“бенз<д>индазол Ссъединение 3143.

Това съединение се получава, като се излиза от 1,66 г С0.0059 молаЗ б-бром-2-диметиламинометилен тетралон и 0.58 г С0.008 молаЗ хидразинхидрат в етанол, както е описано в пример N7: добив 31%, т.т.: 155°С.

ПРИМЕР 19: Пиразоли, заместени в положение 1 с Z заместител, различен от водороден атом

АЗ 1-изопропиламинокарбонил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорФенилЗ пиразол Ссъединение 3153.

При 0 С и на капки към разтвор на 2.55 г CO.01 мола5 4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенил5пиразол 1Н и 1.55 мл CO.011 мола5 триетиламин в 20 мл безводен DMF се добавят 0.95 г С0.11 мола5 изопропилизоцианат. Разбъркването продължава два часа при стайна температура.Реакционната смес се излива в 100 мл вода и се екстрахира с етилацетат. След сушене на органичната фаза и концентриране под вакуум, остатъкът се разбърква с 50 мл хептан, филтрува се и се суши. Получават се 2.1 г 1-изопропиламинокарбонил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенил5 пиразол, топящ се при 127°С.

В5 1-метоксикарбонил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенил5пиразол Ссъединение 3175

Към 30.55 г С0.12 мола5 4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенил5пиразол, разтворени в 300 мл THF се добавят 2.52 г С0.0204 мола5 4-диметиламинопиридин и 18.3 мл С0.132 мола5 триетиламин. Към този разтвор на капки и при 0°С се добавя разтвор на 12.5 г С0.132 мола5 метилхлорформиат в 100 мл THF. Разбъркването продължава 20 часа при стайна температура. Реакционната смес се излива в 500 мл вода и се екстрахира с етилацетат. След изсушаване на органичната фаза и концентриране под вакуум, остатъкът се разбърква с 150 мл хептан, филтрува се и се суши. Получават се 33.5 г 1-метоксикарбонил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенил5пиразол, топящ се при 144°С.

Работейки както в пример 19 В5_Гсе получават следните 1-заместени-4-хлор-3-фенил5пиразолови съединения:

Съед. No	Xi.X2.X3.Xu.Xs	Z	Добив СХ)	Т. т.С С) или анализ
318	H.CI . н. CI .н	С02Вп	48	118
319	H.CI . н. CI .н	С02СН2СН2С1	60	108
320	H.CI .H.CI .н	С02СССН3 >2СС1 3	75	135
321	H.CI .H.CI .н	CO2Ei	50	112
322	H.CI .H.CI .н	С02 Al 1	48	80

Γ) 1-ацетоксиметил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенил)пиразол Ссъединение 3233.

0.15 мл 1,8-диазобициклоС5. 4. 0?ундекан-7-ен се добавят при стайна температура към разтвор на 2.55 г СО.01 мола) 4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенил)пиразол и 0. 90 г С0.030 мола) параФормалдехид в 70 мл THF. Реакционната смес се разбърква 4 часа при стайна температура. На капки и при 0°С се налива разтвор на 1.20 г С0.015 мола) ацетилхлорид в 10 мл THF и разбъркването продължава 6 часа при стайна температура. Реакционната смес се концентрира до сухо. Остатъкът се отнема с 15 мл хептан и след това се суши. Получават се 3.05 г 1-ацетоксиметил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенил)пиразол, топящ се при 95°С.

Д) 1-хлорметил-4-хлор-З-С 3,5-дихлорфенил) пиразол

Ссъединение 324).

Към 0.15 мл 1,8-диазобицикло С5. 4. 0)ундекат-7-ен при стайна температура се добавя разтвор на 2.55 г С0.01 мола) 4хлор-З-СЗ,5-дихлорфенил)пиразол и 0.90 г С0.030 мола) параформалдехид в 70 мл THF. Реакционната смес се разбърква четири часа при стайна температура. На капки и при 0°С се добавя

G1711

разтвор на 4.75 г CO. 015 мола5 тионилхлорид в 20 мл THF. Разбъркването продължава четири часа при стайна температура. Реакционната среда се концентрира до сухо. Остатъкът се отнема с 15 мл хептан и се суши. Получават се 2.15 г 1-хлорметил-

4-хлор-3-СЗ,5-дихлорФенил5пиразол, топяш се при 88°С.

Е5 1-азидометил-4-хлор-З-С3,5-дихлорФенил5пиразол

Ссъединение 3256.

Към разтвор на 1.85 г С0. 005 мола5 1-хлорметил-4-хлор-

3-СЗ,5-дихлорФенил5пиразол в 25 мл DMF се добавят 0.70 г С0.010 мола5 натриев азид при стайна температура. Реакционната смес се разбърква 12 часа, разрежда се с 100 мл вода и се екстрахира с етер. След изсушаване на органичната Фаза и концентриране до сухо, остатъкът се разбърква с 20 мл хептан, Филтрува се и се суши. Получават се 1.30 г 1-азидометил-4хлор-3-СЗ,5-дихлорФенил5пиразол, топяш се при 74°С.

Ж5 хлорид на 1-триФенилФосФонометил-4-хлор-3-СЗ,5дихлорФенилб пиразол Ссъединение 3266.

1.85 г С0. 005 мола5 1-хлорметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорФенилбпиразол и 1.65 г С0.00625 мола5 триФенилФосФин, разтворени в 30 мл THF, се оставят при кипене на обратен хладник в продължение на осем часа Синертна атмосфера?. След възвръщане до стайна температура, неразтворимата част се отделя чрез Филтруване, разбърква се с 15 мл хептан, Филтрува се и се суши. Получават се 0.5 г хлорид на 1-триФенилФосФонометил-4хлор-3-СЗ,5-дихлорФенил5пиразол, разлагаш се при 260°С.

35 1-1-бутоксикарбонилметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорФенил5 пиразол Ссъединение 3275.

В смес на 7.62 г С0.030мола5 4-хлор-З-С3,5-дихлорФенилбпиразол и 5.60 г С0.040 мола5 К₂С0₃ на капки и при стайна температура се добавя разтвор на 5 г С0.033 мола5 t-бутилхлорацетат в 30 мл DMF. Реакционната смес се разбърква 12 часа при стайна температура, разрежда се с 200 мл вода и се екстрахира с етер. След сушене на органичната фаза и концентриране под вакуум, остатъкът се разбърква с 20 мл хептан, Филтрува се и се суши. Получават се 10.2 г l-t-бутоксикарбонилметил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол, топящ се при 86 °C.

ИЗ 1-карбоксиметил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол Ссъединение 3283.

Разтвор на 6.85 г С0. 0185 молаЗ 1-t-бутоксикарбонилметил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол в 100 мл трифлуороцетна киселина се разбърква в продължение на 16 часа при стайна з

температура. Реакционната смес се излива в 300 см смес на вода и лед. Неразтворимата част се отделя чрез филтруване, промива се с хептан и се суши. Получават се 5.65 г 1-карбоксиметил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол, топящ се при 182°С.

ЯЗ 1-карбоксиметил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол Ссъединение 3293.

Разтвор на 3.25 г С0. 010 молаЗ 1-карбоксиметил-4-хлорЗ-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол и 80 г натриева основа на люспи в 50 мл етанол се оставя при кипене на обратен хладник в продължение на един час. След възвръщане до стайна температура неразтворимата част се отделя чрез филтруване, разбърква се с 30 мл хептан, филтрува се и се суши. Получават се 2.65 г от натриевата сол на 1-карбоксиметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенилЗ пиразол, топяща се при 246°С.

ПРИМЕР 20: Тест in vivo върху Bortrytis ccnerea върху отрязани листа на домат Свидове чувствителни и видове устойчиви на бензимидазолиЗ.

Чрез фино смилане се получава водна суспензия на изпитваното активно вещество, имаща следния състав:

- активно вещество: 60 мг;

- повърхностно активен агент Tween 80, олеат на полиоксиетиленово производно на сорбитана , разреден до 10% във вода: 0.3 мл;

- допълва се до 60 мл вода.

Тази водна суспензия се разрежда с вода, така че да се получи желаната концентрация на активното вещество.

Отгледани в оранжерия домати CMarmande) на 30 дни се обработват чрез пулверизация с водните суспензии, описани по-горе»и с различни концентрации на изпитваното съединение.

След 24 часа листата се отрязват и се поставят в съд на Петри Сдиаметър 14 см), чието дъно е покрито с кръг навлажнена филтърна хартия С10 листа в съд).

Заразата след това се внася със спринцовка, като се отлагат капки СЗ на лист) от суспензия на спори на Botrytis cinerea, чувствителни на бензимидазоли и устойчиви на бензимидазоли, получени от култура на 15 дни и превърнати в суспенз зия с концентрация 150 000 единици на см .

Отчитането се извършва 6 дни след заразяването и се сравнява с необработен свидетел.

При тези условия се наблюдава при доза 1 г/л добра защита Споне 75%) или пълна защита със следните съединения:

20, 31, 45, 46, 199, 202, 204 до 207, 212, 213, 218, 219,

221, 222, 225, 234, 238, 239, 241 до 247, 250, 253 до 255, 296, 307, 316, 319, 321 и 322 спрямо Botrytis чувствителен на бензимидазоли.

ПРИМЕР 21: Тест in vivo върху Pyricularia oryzae причинител на прикулариозата по ориза.

Чрез фино смилане се получава водна суспензия на изпитваното активно вещество, имаща следния състав:

- активно вещество: 60 мг· \ | ί ι

- повърхностно активен агент Tween 80, олеат на полиоксиетиленово производно на сорбитана , разреден до 10% във вода: 0.3 мл;

- допълва се до 60 мл вода.

Тази водна суспензия се разрежда с вода, така че да се получи желаната концентрация на активното вещество.

Ориззасаден в саксии в смес на 50/50 обогатен торф и пузолан,се обработва на стадий 10 см височина чрез пулверизиране чрез горната водна суспензия.

След 24 часа въьрху листата се прилага водна суспензия на спори на Pyricularia oryzae, получена от култура на 15 з дни, като суспензията е с концентрация 100000 единици на см .

Оризовите растения се поставят в продължение на 24 часа в инкубатор С25°С, 100% относителна влажност}, и след това се поставят в камера за наблюдение при същите условия в продължение на 5 дни.

Отчитането се извършва 6 дни след заразяването.

При тези условия се наблюдава при доза 1 г/л добра защита Споне 75%3 или пълна защита със следните съединения: 7, 20, 22, 31, 36, 37, 38, 42, 45, 46, 202 до 207, 209, 211 до 213, 218 до 226, 231, 238, 239, 241 до 246, 249, 250, 253 до 256, 293, 294, 301, 305, 316 до 318, 321.

ПРИМЕР 22: Тест in vivo върху Plasmopara viticola.

Чрез фино смилане се получава водна суспензия на изпитваното активно вещество, имаща следния състав:

- активно вещество: 60 мг;

- повърхностно активен агент Tween 80, олеат на полиоксиетиленово производно на сорбитанаЗ, разреден до 10% във вода: 0. 3 мл;

- допълва се до 60 мл вода.

Тази водна суспензия се разрежда с вода, така че да се

получи желаната концентрация на активното вещество.

Издънки на лоза CVitis vini feral), разновидност Chardonnay, се отглеждат в саксии. Когато растенията навършат два месеца Сстадии 8 до 10 листа, височина 10 до 15 см), те се обработват чрез пулверизация с горната водна суспензия.

Растенията, използвани като свидетели,се обработват с разтвор, несъдържащ активното вещество.

След сушене в продължение на 24 часа всяко растение се заразява чрез пулверизиране на водна суспензия на спори на Plasmopara vlticola , получени от култура на 7 дни и с конз центрация 10000 единици на см .

Заразените растения се поставят в инкубатор в продължение на два дни при 18°С в наситена на влага атмосфера и след това в продължение на 5 дни при 20 - 22°С и 90 - 100% относителна влажност.

Отчитането се извършва 7 дни след заразяването, като се

прави сравнение с растенията - свидетели.

При тези условия се наблюдава при доза 1 г/л добра зашита Споне 75%} или пълна зашита със следните съединения:

20, 21, 25, 31, 33, 34, 36, 37, 41, 43, 200 до 204, 206, 207, 212, 213, 219 до 221, 223 до 228, 230, 231, 234, 236 до 239, 243 до 245, 248, 254 до 256, 291, 294, 305, 307, 313.

ПРИМЕР 23: Тест in vivo върху Puccini a recondita Сръжда по пшеницата.

Чрез фино смилане се получава водна суспензия на изпитваното активно вещество, имаща следния състав:

- активно вещество: 60 мг;

- повърхностно активен агент Tween 80, олеат на полисксиетиленово производно на сорбитанаЗ, разреден до 10% във вода: 0. 3 мл·

- допълва се до 60 мл вода, така че да се получи сус51 пензия/разтвор от 1 г/л.

Тази водна суспензия се разрежда с вода, така че да се получи желаната концентрация на активното вещество.

Пшеница, засадена в саксии,пълни с торф и пузолан в отношение 50/50,се обработва на стадий 10 см височина чрез пулверизиране с горната водна суспензия.

Растенията, използвани като свидетели,се обработват с воден разтвор, несъдържащ активното вещество.

След 24 часа върху пшеницата се пулверизира водна сус3 пензия на спори С100000 сп/см 3; като последната е получена от заразени растения. След това пшеницата се поставя в продължение на 24 часа в инкубатор при около 20°С и 100% относителна влажност и след това в продължение на 7 до 14 дни при 60% относителна влажност.

Отчитането на състоянието на растенията се извършва между 8 и 15 ден след заразяването чрез сравняване с необработен свидетел.

При тези условия се наблюдава при доза 1 г/л добра защита Споне 75%3 или пълна защита със следните съединения: 22, 35, 37, 31 и 32, 204, 206, 207, 213, 218, 221, 223, 225, 238, 239, 246, 248, 251, 253, 294, 307, 316, 322.

Тези резултати ясно показват добрите Фунгицидни свойства на производните съгласно изобретението по отношение на гъбичните заболявания на растенията, дължащи се на гъби от най-различни семейства като: Phycomycete, Basidiomycete, Ascomycete, Adelomycete или fungi imperfecti, в частност Botrytis sp., Pyricularia oryzae, пероноспора по лозята.

За практическото им приложение съединенията съгласно настоящото изобретение рядко се използват самостоятелно. Наи често тези съединения представляват част от състави. Тези състави, използваеми като фунгицидни агенти, съдържат като активно вещество съединение съгласно изобретението в смес с твърди или течни носители, приемливи в земеделието и повърхностно активни вещества, също така приемливи в земеделието. Обикновено се използват обичайни и инертни носители и обичайни повърхностно активни вещества. Тези състави са също така обект на настоящото изобретение.

Тези състави могат да съдържат също така различни други ингредиенти като например защитни колоиди, адхезиви, сгъстители, тиксотропни агенти, пенетрационни агенти, стабилизатори, комплексообразуватели и др. Най-общо съединенията съгласно изобретението могат да бъдат смесвани с всякакви други твърди или течни адитиви, отговарящи на обичайната техника за получаване.

Най-общо съставите съгласно изобретението съдържат обикновено от 0.05 до около 95% Стегл. ? от съединение съгласно изобретението Снаричано активно вещество?, един или повече твърди или течни носители и евентуално един или повече повърхностно активни агенти.

Изразът носител в настоящето експозе означава органично или минерално, естествено или синтетично вещество, с което съединението е смесено, за да се облекчи приложението му върху растенията, семената или почвата. Този носител е обикновено инертен и трябва да е приемлив за земеделието, в частност за обработваното растение. Носителятможе да бъде твърд Сглини, естествени или синтетични силикати, силициев двуокис, смоли, восъци, твърди торове и др.? или течен Свода; алкохоли, в частност бутилов алкохол и т.н.?.

Повърхностно активния агент може да бъде емулгиращ, диспергиращ или омокрящ агент от йоногенен или неионогенен

тип или смес на такива повърхностно активни агенти. Могат да бъдат цитирани например солите на полиакриловите киселини, солите на лигносулфоновите киселини, солите на ФенолсулФоновите или наФталинсулФоновите киселини, поликондензатите на етиленов окис с мастни алкохоли или мастни киселини или мастни амини, заместените Феноли Салкилоенолите или арилФенолитеЗ, солите на естерите на сулФосукциновите киселини, производните на таурина СалкилтауратитеЗ, Фосфорните естери на полиетоксилираните алкохоли или Феноли, естерите на мастните киселини и на полиолите, производните съдържащи сулфатни, сулФонатни или Фосфатни групи на горните съединения. Присъствието на поне един повърхностно активен агент е обикновено немислимо,когато съединението и/или инертния носител са неразтворими във вода и когато носителягза приложението е вода.

Така съставите за земеделско приложение съгласно изобретението могат да съдържат активни вещества съгласно изобретението в много широки граници, между 0.05% и 95% Стегл. 3. Съдържанието на повърхностно активен агент в тях е между 5 и 40 тегл. %.

Тези състави са в различни Форми, твърди или течни.

Като Форми на твърди състави могат да бъдат цитирани праховете за опудряне Ссъдържащи съединението до 100%3 и гранулатите, по-специално получените чрез екструзия, чрез компактиране, чрез импрегниране на гранулиран носител, чрез гранулиране на прах Ссъдържанието на съединението в тези гранулати в последния случаи е между 0. 5 и 80%3, таблетки или еФервесцентни таблетки.

Съединенията с Формула I могат да бъдат използвани съшо така под Формата на прахове за опудряне; като може да бъде използван състав, съдържаш 50 г активно вещество и 950 г талк; може да бъде използван също така състав, съдържаш 20 г актив54

но вещество, Юг фино раздробен силициев двуокис и 970 г талк; компонентите се смесват и смилат и сместа се прилага за опудряне.

Като Форми на течни състави или предназначени за получаване на течни състави по време на приложението могат да бъдат цитирани разтворите, в частност разтворимите във вода концентрати, емулгируемите концентрати, емулсиите, концентрираните суспензии, аерозолите, омокряемите прахове Сили праховете за пулверизиране?, кашите, теловете.

Емулгируемите или разтворими концентрати съдържат найчесто между 10 и 80% активно вешество, докато емулсиите или разтворите, готови за приложение,съдържат от 0.001 до 20% активно вешество.

Освен разтворител емулгируемите концентрати могат да съдържат, ако е необходимо,от 2 до 20% подходящи адитиви, като стабилизатори, повърхностно активни агенти, пенетрационни агенти, инхибитори на корозията, оцветители или адхезиви, цитирани по-горе.

Излизайки от тези концентрати, чрез разреждане с вода, могат да бъдат получени емулсии с каква да е желана концентрация, които са подходящи за приложение върху културите.

В качеството на примери по-долу са дадени съставите на няколко емулгируеми концентрата:

ПРИМЕР СЕ 1:

- активно вещество	400 г/л
- алкален додецилбензолсулфонат	24 г/л
- оксиетилиран с 10 мола етиленов	окис
нонилФенол	16 г/л
- циклохексанон	200 г/л
- ароматен разтворител	q. s. р. 1 л,

Друг състав на емулгируем концентрат е следния:

ПРИМЕР СЕ 2;

- активно вещество 250г

- епоксидирано растително масло 25г

- смес на алкиларилсулфонат и етер на полигликол и мастни алкохоли 100г

- диметилформамид 50г

- ксилол 575г.

Концентрираните суспензии, които също се прилагат чрез пулверизиране,се приготвят по такъв начин, че да се получи стабилен Флуид, които не се утаява, и обикновено те съдържат от 10 до 75% активно вещество, от 0.5 до 15% повърхностно активни агенти, от 0.1 до 10% тиксотропни агенти, от 0 до 10% подходящи адитиви като антипенители, инхибитори на корозията, стабилизатори, пенетрационни агенти и адхезиви и като носител вода или органична течност, в която активното вещество е слабо или неразтворимо: в носителя могат да бъдат добавени различни твърди органични или минерални вещества, за да се предотврати седиментацията или в качеството на антифризи за вода.

В качеството на пример по-долу е даден състава на кон-

центрирана суспензия:

ПРИМЕР SC 1:

- активно вещество 500г

- полиетоксидиран тристирилФенолФосФат 50г

- полиетоксилиран алкилФенол 50г

- натриев поликарбоксилат 20г

- етиленгликол 50г

- органополисилоксаново масло Сантипенител? 1г

- полизахарид1.5 г

- вода 316.5 г.

Омокряемите прахове Сили прахове за пулверизиране? обикновено се приготвят по такъв начин, че да съдържат 20 до 90% активно вещество и освен това обикновено съдържат, освен твърдия носител, от 0 до 30% омокряш агент, от 3 до 20% диспергираш агент и когато е необходимо от 0.1 до 10% от един или повече стабилизатори и/или други адитиви като пенетраиионни агенти, адхезиви или антипенители, оцветители и други.

За получаването на праховете за пулверизиране или омокряемите прахове, активните вещества се смесват интимно в подходящи смесители с допълнителните компоненти и се смилат в мелници или други подходящи раздробяващи устройства. Така се получават праховете за пулверизиране, чиято омокряемост и суспендиране се извършват лесно; те могат да бъдат превърнати в суспензия с вода при каква да е желана концентрация и тези суспензии се прилагат удобно особено върху листата на растенията.

Вместо омокряемите прахове могат да бъдат приготвени пулпове. Условията и начините на реализиране и приложение на тези пулпове са подобни на тези за омокряемите прахове или праховете за пулверизиране. По-долу са дадени примери на различни състави омокряеми прахове Сили прахове за пулверизиране):

ПРИМЕР PM 1.

- активно вещество 50%

- етоксилиран мастен алкохол Сомокрител) 2.5%

- етоксилиран ФенилетилФенол Сдиспергатор) 5%

- креда Синертен носител) 42.5%.

ПРИМЕР РМ 2.

- активно вещество 10%

- синтетичен алкохол от оксо тип, разкло- нен с С₁₃> етоксилиран с 8 до 10 мола етиленов окис Сомокряш агент) 0.75%

- неутрален калциев лигносулфонат

Сдиспергатор? 12%

- калциев карбонат Синертен пълните/D q.s.р. 100%, ПРИМЕР РМ 3.

Този омокряем прах съдържа същите ингредиенти^както в предишния пример в следните съотношения:

- активно вещество 75%

- омокрящ агент 1.50%

- диспергиращ агент 8%

- калциев карбонат Синертен пълнител? q.s.p. 100%.

ПРИМЕР РМ 4.

- активно вещество 90%

- етоксилиран мастен алкохол 4%

- етоксилиран фенилетилфенол Сдиспергатор? 6%.

ПРИМЕР РМ 5.

- активно вещество 50%

- смес на анионактивни и неионогенни повърх- ностно активни агенти Сомокрител? 2.5%

- натриев лигносулфонат Сдиспергатор? 5%

- каолинова глина Синертен носител? 42.5%.

Водните дисперсии и емулсии, например съставите, получени чрез разреждане с вода на омокряем прах или на емулгируем концентрат съгласно изобретението, също са обект на настоящото изобретение. Емулсиите могат да бъдат от типа вода в масло или масло във вода и могат да имат гъста консистенция подобна на майонезата.

Съединенията съгласно изобретението могат да бъдат Формулирани като диспергируеми във вода гранулати, което също е обект на настоящото изобретение.

Тези диспергируеми гранулати с привидна плътност обикновено между 0.3 и 0.6 имат размери на частиците обикновено между 150 и 2000 и за предпочитане между 300 и 1500 микрона.

Съдържанието на активно вещество в тези гранулати е обикновено между 1 и 90% и за предпочитане между 25 и 90%.

Остатъкът от гранулата е съставен главно от твърд пълнител и евентуално повърхностно активни добавки, придаващи на гранулата диспергируемост във вода. Тези гранулати могат да бъдат главно от два различни типа в зависимост от това дали пълнителят е разтворим или не във вода. Когато пълнителят е водоразтворим, той може да бъде минерален или за предпочитане органичен. Отлични резултати се получават с карбамид. Когато пълнителят е неразтворим,той е за предпочитане минерален, като например каолин или бентонит. Той се придружава обикновено от повърхностно активни агенти Св количество от 2 до 20% от теглото на гранулата!), като по-голямата част от тях е съставена от поне един диспергиращ агент, главно анионактивен, напр. алкален или алкалоземен полинафталинсулфонат или алкален или

алкалоземен лигносулфонат, а остатъкът е съставен от омокрители от ионогенен или анионактивен тип, като напр. алкален или алкалоземен алкилнафталинсулфонат.

Освен в случаите,когато е невъзможно, могат да бъдат добавени други добавки като антипенители.

Гранулатът съгласно изобретението може да бъде получен чрез смесване на необходимите ингредиенти и след това гранулиране съгласно коя да е от познатите техники Сдражиране, псевдокипящ слои, атомизиране, екструзия и др. 5.Обикновено се завършва с раздробяване и пресяване до размери на частиците в границите споменати по-горе.

Предпочита се да се работи чрез екструзия по начина, даден в следващите по-долу примери.

ПРИМЕР GD 1: Диспергируеми гранулати.

В смесител се смесват 90%тегл. активно вещество и 10% карбамид на перли. Сместа се смила в толкова мелница. Получа69 ва се прах, който се овлажнява с около 8£тегл. вода. Влажният прах се екструдира в екструдер с перфориран цилиндър. Получава се гранулат, които се суши, раздробява и пресява по такъв начин, че да останат гранулите с размери между 150 и 2000 микрона.

ПРИМЕР GD 2: Диспергируеми гранулати.

В смесител се смесват следните компоненти:

- активно вещество 75%

- омокрящ агент Снатриев алкилнафталин- сулфонатЗ 2%

- диспергиращ агент Снатриев полинафта- линсулфонатЗ 8%

- неразтворим във вода инертен пълнител

Скаолин} 15%,

Тази смес се гранулира в псевдокипящ слои в присъствие на вода, след това се суши, раздробява и пресява по такъв начин, че да се получат гранули с размери между 0.15 и 0.80 мм.

Тези гранули могат да бъдат използвани самостоятелно, в разтвор или дисперсия във вода по такъв начин, че да се получи желаната доза. Те могат също така да бъдат използвани за получаването на смеси с други активни вещества, по-специално Фунгициди, като последните са под формата на омокряеми прахове или гранули или водни суспензии.

Що се отнася до съставите, адаптирани за складиране или транспорт, те съдържат обикновено от 0.5 до 95% Стегл.} активно вещество.

Изобретението има за предмет също така приложението на съединенията съгласно изобретението за борба с гъбичките заболявания по растенията чрез превантивна или текуща обработка на листната маса или размножителните части на растенията или местата,върху които те растат.

Claims (14)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. 3-арилпиразолови производни,с формула I

   N

   Z

   Формула J в която:

   Χχ» Х2’ ^з’ Хц. ^и Xs’ ^еД^накви или различни,представляват

   - водороден или халогенен атом, хидрокси, циано, тиоциано, нитро, нитрозо, амино група, евентуално заместена с един или два алкилови или Фенилови радикала*,

   - алкилов, хидроксиалкилов, алкоксиалкилов, алкилтиоалкилбензилов, алкенилов, алкинилов, алкокси, алкилтио, Формилов, ацетилов, алкил- или алкоксиСтио)- карбонилов, моно-или диалкиламиноСтио)карбонилов, карбоксилов, карбоксилатен, карбамид ов или бензоилов радикал;

   - Фенилов, Фенилокси, Фенилтио радикал;

   - алкил- или алкокси- или моно-или диалкиламино- или

   Фенил- сулоенил или сулфинил или сулФонил радикал;

   - ФосФорилова група, заместена с две групи, подбрани от групата, включваща алкилова, алкокси, алкилтио и диалкиламино,

   С1711

   Два с~ съседните Х_±, Х₂, Х_3> Х_и и X_s могат съшо така да бъдат свързани помежду си с въглероден мост, съдържаш две до четири звена, като поне едно от тях може да бъде заместено с атом на кислорода, сярата или азота и въглеродните атоми от този мост могат да бъдат заместени или незаместени с поне един халогенен атом и/или поне една хидроксилна, амино, алкилова, алкокси, алкилтио, моно-или диалкиламино, алкилсулеинил или -сулфонилова група, при което алкиловата част е дефи- нирана както по-горе· при условие, че χ_χ до X_s не могат да бъдат едновремено водородни атоми;

   Y е водороден или халогенен атом; нитро, нитрилна, тиоцианатна или алкилова, алкокси или алкилтио евентуално моноили полихалогенирани, амино група, евентуално заместена с една или две алкидни или Фенилни групи;

   Z представлява

   - водороден или халогенен атом, циано, нитро или хидрокси група; или

   - алкилова, халоалкилова, циклоалкилова или циклоалкилалкилова, като циклоалкиловата част може да бъде заместена с

   GR4 група, дефинирана по-долу, или

   - алкокси, евентуално заместена с хидрокси, алкокси, алкилтио; или алкилтио група,

   - Фенокси или Фенилтио група, амино,евентуално заместена с един или два алкилови радикала,група; или

   - алкенилова или алкинилова група, всяка съдържаща от три до седем атома въглерод, евентуално заместени;

   - Фенилова или Het група, евентуално заместени;

   - група с Формула CCZjPZj» ^Б която:

   е кислороден или серен атом или алкиламино или ^2

   ИМИг ^х г-' .· водороден или халогенен атом, сулФохидрилна, циано, амино група, алкилова, алкокси, алкилтио група, алкенилова или алкинилова група, всяка съдържаша от три до седем въглеродни атома,

   Фенилова, Фенилалкилова, Фенокси, Феналкилокси група,

   Het или Het -алкилова група,

   Фенилалкенилова или Фенилалкинилова група;

   Het -алкенилова или Het -алкинилова група, моно-или диалкиламино, моно- или диФениламино или -сулФониламино,

   - ФосФорилна група, заместена с два радикала,подбрани от групата, включваща алкилов, алкокси, алкилтио, диалкиламино, циклоалкилов или циклоалкил-алкилов, алкенилов или алкинилов, ФенилФенилалкилов, Het или Не1^_алкилов, Фенилов или

   Het> евентуално заместен радикал;

   групата SCZxXZa^Zj. в която

   Z_x и Z₂ имат същите значения,както по-горе, a Z₃ има същите значения,без да бъде непременно равно на Ζ_±» при условие, че когато χ₃, Х^>

   X_s ^са водородни атоми,Z не е водороден атом;

   както и тафтомерните Форми с Формула водороден атом или група с Формула CCZ^Zj

   I bis,когато Z е или SCZ₁XZ₃1Z₂

   I bis техните соли c водородна киселина или перхлорна кисели- на или азотна киселина или сярна киселина или алкил- или Фенил Севентуално заместени? сулфонови киселини и техните метални и металоидни комплекси, като от самосебе си се разбира, че във всички опреде ления, дадени по-горе:

   - въглеводородната част на тези групи може да съдържа от един до седем атома въглерод и евентуално да бъде халогенирана Седин до осем атома халоген?;

   - ииклоалкиловата част на тези групи може да съдържа от три до седем атома въглерод и евентуално да бъде заместена с поне един заместител,подбран от GR4 групата;

   - фениловата част определя фенилно ядро, евентуал- но заместено с елин до пет заместителя, подбрани от групата, включваща халогенен атом, алкилов или алкокси радикал с един до три атома въглерод;

   - Het е хетероциклен радикал, моно-или бициклен, съдържащ от пет до десет атома, от които четири са хетероатоми Скислород, сяра, азот, фосфор?.
2. 2. Произволни съгласно претенция 1, характеризиращи се с тоЕа, че въе Формулата γ е хлорен или бромен атом.
3. 3. Производни съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че във Формулата Ζ θ водороден атом или CCZ₁?Z₂ гру64 па, = която Z_x ^е кислороден или серен атом.
4. 4. Производни съгласно претенции 1 до 3, характеризиращи се с това, че във Формула I χ_χ, Х₂ и Х_ц са водороден или халогенен атом или нитро-,или алкилова група, евентуално халогенирана, съдържаща един до четири атома въглерод.
5. 5. Производни съгласно претенции 1 до 4, характеризиращи се с това, че χ₃ е водороден или Флуорен атом.

   5. Производни съгласно претенции 1 до 5, характеризиращи се с това, че χ₅ е водороден атом.
6. 7. Метод за получаване на производни съгласно коя да е от претенции от 1 до б, характеризираш се с това, че фенилпиразол с Формула III, е която Х_х до Х₅ имат същите значения и γ и Ζ са водородни атоми,взаимодейства с халогенираш агент.
7. 8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с то- ва, че се провежда взаимодействие във воден или органичен разтвор на хлорираш агент като хлор, хипохлориста киселина, солна киселина в присъствие на кислородна вода, сулфурилхлорид, N хлоримид, като например N хлорсукиинимид или Фосфорен пентахлорид.
8. 9. Метод съгласно претенция 7, характеризираш се с това, че бромиращ агент като бром взаимодейства във воден или органичен разтвор, пиридинпербромид.
9. 10. Метод съгласно претенция 7, характеризираш се с то- ва, че се провежда взаимодействие на йодираш агент като йод самостоятелно или в кисел или алкален разтвор.
10. 11. Метод съгласно претенция 7, характеризираш се с това, че получаването на тетрафлуорбората на диазониевото производно с амино група в четвърта позиция се осъществява от производното с Формула II.
11. 12. Метод за получаване на производни с Формула I, в която Z ® CCZ₁1Z₂ група, характеризираш се с това, че произ65

    KvaTO Z е· водороден атом взаимодейства с ацилираш йгс-нт с Формула Z_UCCZ₁)Z₂> е която Z_u θ водороден &Τ0Μ ИЛИ Х>< ЛрОг С ЛЛ Ηά » АМИНО, АЛКОКСИ» АЛКИЛТИО^ моно-или ли* алк иламино група.
12. 13. Метод за получаване на производни с Формула V, в която χ , Х₂ и Х_и са дефинирани както в претенция 1, характеризираш се с това, че производно с Формула VI, в която χ_±, Х₂ и Х_и са дефинирани по-горе, взаимодейства с аиеталдоксин или някое от неговите Q-заместени производни или ацеталдехидхид- разон или някое от неговите N-заместени производни или сени- карбазона или семитиокарбазона на аиеталдехида или някое от техните N₂ или N₃ заместени производни в присъствие на соли на медта и натриев сулфит.
13. 14. фунгициден състав за зашита на растенията от гъбич- ни заболявания, характеризираш се с това, че съдържа като активно вещество производно съгласно коя да е от претенции от 1 до 6.
14. 15. Приложение на производно съгласно коя да е от претенции от 1 до 6 за зашита на растенията от гъбични заболява- ния.