BG97668A - Арилпиразолови фунгициди - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до нови производни от групата на 3-арилпиразолите, до методите за получаването им, до съставите, които ги съдържат, и до приложението им за защита на растенията от гъбични заболявания. 3-арилпиразоловите производни имат формула в която х1, х2, х3, х4 и х5 са еднакви или различни и представляват водороден или халогенен атом, нитрогрупа или алкилова група; y е халогенен атом или нитрогрупа; z е водороден атом или с(z1)z2 група.

Description

Настоящето изобретение се отнася до нови производни от групата на 3-арилпиразолите, методите за получаването им, със тавите, които ги съдържат и приложението им за защита на растенията от гьбични заболявания.

Изобретението има за цел 3-арилпиразолови производни, характеризиращи се с това, че отговарят на формула I:

Хц

N в която:

Х_±, Х_а, Х₃> Х_н и X_s, еднакви или различни представляват

- водороден или халогенен атом, хидрокси, циано, тиоциано, нитро, нитрозо, амино-група, евентуално заместена с един или два алкилови или Фенилови радикала,

- алкилов, хидроксиалкилов, алкоксиалкилов, алкилтиоалкилбензилов, алкенилов, алкинилов, алкокси, алкилтио, Формилов, ацетилов, алкил- или алкоксиСтиоЗ- карбонилов, моно или диалкиламиноСтио?карбонилов, карбоксилов, карбоксилатен, карбамилов или бензоилов радикал,

- Фенилов, Фенилокси, Фенилтио радикал,

- алкил- или алкокси- или моно или ди алкиламино- или

Фенил- сулФенил или сулФинил или сулфонил радикал,

- ФосФорилова група, заместена с две групи, подбрани от групата, включваща алкилова, алкокси, алкилтио и диалкиламино,

- триалкил- или алкилФенил- силилна група,

Два от съседните χ*, χ₂, χ₃, Х_й и X_s могат също така да бъдат свързани помежду си с въглероден мост, съдържащ две до четири звена, като поне едно от тях може да бъде заместено с атом на кислорода, сярата или азота и въглеродните атоми от този мост могат да бъдат заместени или незаместени с поне един халогенен атом и/или поне една хидроксилна, амино, алкилова, алкокси, алкилтио, моно или ди алкиламино, алкилсулФинил или -сулфонилова група, при което алкиловата част е дефинирана както по-горе, при условие, че X_t до Х₅ не могат да бъдат едновронено водородни атоми;

Y е водороден или халогенен атом, нитро, нитрилна, тиоцианатна или алкилова, алкокси или алкилтио евентуално моно или полихалогенирани, амино група евентуално заместена с една г

или две алкидни или фенилни групи;

Z представлява

- водороден или халогенен атом, циано, нитро или хидрокси група; или

- алкилова, халоалкилова, циклоалкилова или ииклоалкилалкилова, като циклоалкиловата част може да бъде заместена с GR4 група дефинирана по-долу, или

- алкокси, евентуално заместена с хидрокси, алкокси, алкилтио; или алкилтио група,

- фенокси или фенилтио група, амино евентуално заместена с един или два алкилови радикала група; или

- алкенилова или алкинилова група, всяка съдържаща от три до седем атома въглерод, евентуално заместени;

- фенилова или Het група, евентуално заместени;

- група с формула CCZ₄)Z₂» в която:

Z_± е кислороден или серен атом или алкиламино или имино или ариламино група;

Ζ₂ е= водороден или халогенен атом, хидрокси група, сулфохидрилна, циано, амино група, алкилова, алкокси, алкилтио група алкенилова или алкинилова група, всяка съдържаща от три до седем въглеродни атома» фенилова, фенилалкилова, фенокси, феналкилокси група,

Het или Не1~алкилова група,

Фенилалкенилова или фенилалкинилова група;

Не1~алкенилова или Не(.-алкинилова група, моно или ди алкиламино, моно- или дифениламино или -сулфониламино,

- фосфорилна група, заместена с два радикала подбрани от групата, вклвчваща алкилов, алкокси, алкилтио, диалкиламино, ииклоалкилов или ииклоалкил-алкилов, алкенилов или алкинилов, фенилфенилалкилов, Н«1 или НеЬ^{-алкилов}» Фенилов или Н«1» евентуално заместен радикал;

- групата SCZtXZsiZa» ® която и Ζ₂ имат същите значения както по-горе, a Z₃ има сьшите значения без да бъде непременно равно на z_t, при условие, че когато Х₃, Х_н, X_s са водородни атоми Z не е водороден атом;

както и тафтомерните форми с Формула I bis когато Z © водороден атом или група с Формула CCZ^Za или SCZiXZaJZa

Z

I bis техните соли с водородна киселина или перхлорна киселина или азотна киселина или сярна киселина или алкил- или фенил Севентуално заместени) сулфонови киселини и техните метални и металоидни комплекси, като от самосебе си се разбира, че във всички определения дадени по-горе

- въглеводородната част на тези групи може да съдържа от един до седем атома въглерод и евентуално да бъде халогенирана Седин до осем атома халоген),

- ииклоалкиловата част на тези групи може да съдържа от три до седем атома въглерод и евентуално да бъде заместена с поне един заместител подбран от GR4 групата,

- еениловата част определя Фенилно ядро, евентуално заместено с един до пет заместителя, подбрани от групата, включваща халогенен атом, алкилов или алкокси радикал с един до три атома въглерод,

- Hel е хетероциклен радикал, моно или биииклен, съдържаш от пет до десет атома, от които четири са хетероатоми Скислород, сяра, азот, фосеорб.

За предпочитане във Формулата γ е хлорен или бромен атом.

Други предпочитани производни са тези, за които във Формула I Ζ е водороден атом или CCZi^Zj група, в която Z_t е кислороден или серен атом.

Други предпочитани производни са тези, за които във Формула I X_t, χ₂ и X* са водороден или халогенен атом или нитро група или алкилова група с един до четири въглеродни атома, евентуално халогенирани.

Други предпочитани производни са тези, за които във

Формула I Х₃ е водороден фуги предпочитани или Флуорен атом.

производни са тези, за които във

Формула I Х_ж е водороден фуги предпочитани атом.

производни са тези, за които във

Х₂» Х₃>

Формула I два съседни заместителя, подбрани между X*, X_to и Х_ж образуват мост, съдържаш три или четири звена, в част ност метилендиоксиден мост, евентуално халогениран и за пред почитане Флуориран.

Съединенията с Формула I, в която Ζ θ СС Z_± JZ₂ или SCZ_tXZ₃)Z₂’ където Ζ_± или Ζ₃ © кислороден или серен атом, могат да бъдат получени по накои от известните методи, при взаимодействие на производно с Формула II:

X ,χ

N

Η

Π с аиилираш агент, какτο е описано в Comprehensiv Heterocyclic Chemistry, A. R. Katritzky et C. W. Rees 1984, vol.5, p.222-242, Pergamon Press и в The Chemistry of Heterocyclic Compounds, L. C. Behr, R. Fusco et C.H. Jardoe, 1967, p. 137-140, J. Wiley & sons. 1966, vol. 6, p.391-396, Aademic Press и The Chemistry of Heterocyclic Compounds, L. C.Behr, R. Fusco et C.H. Jardoe, 1967, p. 84-91 и таблица 41, J. Wiley & sons.

Пол аиилираш агент се разбира съединение с Формула ZiJXZiJZa или ZgSCZtXZaJZa» където Z_v Z₂ и Z₃ са дефинирани по-горе, a и Z_s са подбрани от групата, включваща халогенен атом, хидроксилна група, алкокси група, алкилтио група, амино група, моно- или диалкиламино група, при което алкиловата част на тези групи съдържа от един до четири въглеродни атома.

Производните с Формула II съгласно изобретението могат да бъдат получени по различни познати методи, описани например в Comprehensiv Heterocyclic Chemistry, A.R.Katritzky et C.W.Rees 1984, vol.5, p.239-241 и 263, Pergamon Press; Advances in Heterocyclic Chemistry, A.N. Kost et

A. A. Grandberg, 1966, vol. 6, p. 391-396, Academic Press et The

Chemistry of Heterocyclic Compounds, L. C. Behr, R.Fusco et C.H. Jardoe, 1967, J. Wiley & sons.

Един от методите за получаване на съединенията с формула II, в която Z ^е водороден атом и γ е халогенен атом, се състои във взаимодействие на 3-арилпиразол с формула III:

III в която X_t, χ₂, χ₃, Х„ и Х₅ и Z имат същите значения дадени за формула I, а γ е водороден атом с халогениращ агент.

Като халогениращи агенти могат да бъдат цитирани: за хлориране - хлор, за предпочитане във водна среда или органична среда като оцетна киселина или тетрахлорметан или също така хипохлориста киселина, солна киселина в присъствие на кислородна вода в оцетна киселина или също така сулфурилхлорид или Н”Хлоримид, като №хлорсукцинимид в хлориран разтворител като дихлорметан или също така фосфорен пентахлорид.

Хлорирането може да се осъществи с хлор в среда на органичен разтворител, за предпочитане нисша карбонова киселина при температура между 16 и 30°С и за предпочитане при стайна температура, като реактивите са в стехеометрично молно отношение. Хлорирането може сьъщо така да се осъществи с N-хлорсукцинимид в среда на органичен разтворител, за предпочитане хлориран разтворител като дихлорметан, 1,2-дихлоретан при температура между 0 и 80°С и за предпочитане между 20 и 50°С, като реактивите са в модно стехеометрично отношение.

Като бромираш агент може да бъде цитиран бром, за предпочитане в разтворител, като вода, в кисела среда например азотно-кисела или оцетно-кисела, в присъствие или отсъствие на база като натриев аиетат или в органичен разтворител, като например хлороформ или пиридиниев пербромид.

Бромирането може да се осъществи например с бром в среда на органичен разтворител като нисша карбонова киселина при температура от 16°С до стайна температура.

Като йодираш агент може да бъде използван йод в присъствие на хипоиодиста киселина или в присъствие на база като алкален хидрокис или базична сол като натриев ацетат или в присъствие на никелова CIIZ> сол; освен това може да се използва йод нанесен върху сребърна CI) сол на пиразола с Формула III.

флуорирането може да се осъществи като се излезе от производни с Формула II, в която у е амино група, чрез получаване на диазониево тетраелуорборатно производно, с амино група и след това облъчване на това съединение.

Друг известен метод за получаване на производните с Формула II съгласно изобретението, в която у е бромен атом се състои във взаимодействие на съединение с Формула II, в която γ е Формилова група с бром в оцетна киселина, при което се получава 4-бром-З-Фенилпиразол.

Енаминоновите съединения с Формула III могат да бъдат получени по познат начин при взаимодействие на производно с Формула IV:

IV в която W е хидроксилен радикал или хлорен атом или моно или диалкиламино или Фениламиногрупа и Х_± до Х_ж имат същите значения както за Формула I с хидразинхидрат при температура между 10 и 150°С, за предпочитане от 20 до 120°С, предимно в среда на органичен разтворител, за предпочитане нисша карЙонова киселина или алкохол в присъствие на органичен или минерален киселинен катализатор, като молното съотношение на двата реактива е чувствително стехеометрично.

Съединенията с Формула IV, в която W е диалкиламинова група, като X* до Х_ж са дефинирани както по-горе, могат да бъдат получени по познат метод при взаимодействие на ацетоФенон с формула V:

в която X_t до Х_ж са дефинирани както по-горе с амидацетали, аминали на естери или ортоаминали, за предпочитане в отсъст вие на органичен разтворител с диалкил Сза предпочитане ди метил или диетилЗ-ацетали на N,N-диметилФормамид, при температура от 20 до 130°С и за предпочитане между 70 и 130°С.

Ацетофеноните с Формула V са в по-голямата си част тър говски продукти. Тези, които не са могат да бъдат получени по някой от познатите методи:

al· било СС. Atkinson et coll, J.Chem. lQ83q vol. 25,

1353; W. F. Beech, J.Chem. soc. , 1954, 1297l· при взаимодействие на ацеталдоксим или на някое от неговите 0“3аместени производни, хидразон на ацеталдехида или на някое от неговите N-заместени производни в присъствие на медни соли и натриев сулфит с анилин с формула VI:

**и»·

X

X

6l· било CG. М. Rubottom et col. J. Org. Chem. 1983.48

1550-1552l· при взаимодействие на метиллитий, след това на триметилсилилхлорид с бензоена киселина с формула VII:

VII

Някои от бензоените киселини с формула VII могат също така да бъдат получени по познат начин чрез ортолитииране на съответните бензоени производни с формула VIII:

и обработка с твърд въглероден двуокис, както е описано от V. Snieckus, Chem. Rev. 1990, 90. 879.

Тези киселини могат да бъдат получени също така при обработка на бензоена киселина с Формула IX:

IX в която една от Xi, Xj е група, която може да води метилирането на орто място със силна литиева база Салкиллитиеви съединения или диалкиламиди на лития) и взаимодействие с електрофилен агент като металирашият и електрофилният агент са описани в V. Snieckus по-долу;

в) било чрез азотно-кисело дезаминиране на аиетоФенол с Формула V, в която χ₃ е амино група с алкален нитрит или алкилнитрит, за предпочитане при 0 С, след това взаимодействие на диазониевата сол с редуцираш агент като хипоФосФориста киселина, алкохол или етер, за предпочитане при температура между 0°С и стайна температура;

г) било при взаимодействие на заместен бензол с Формула VI с ацетилхлорид в присъствие на безводен алуминиев хлорид;

д) било чрез прегрупировка на Fries като се излиза от арилацетат;

еЗ било чрез отделяне на Фенолната група Сх_± е хидрокси), като се излиза от ацетофенони с формула V, в която Х_± е алкокси или алкилтиогрупа;

ж) било при взаимодействие на ацетофенон с формула V, в която поне един от χ заместителите е халогенен атом с азот-, кислород- или сярасъдържащ нуклеофилен агент, за предпочитане тиолат, за предпочитане в среда на разтворител, за предпочитане неполярен протонен разтворител.

Друг известен метод за получаване на производните с Формула II съгласно изобретението, в която у е бромен атом се състои във взаимодействие на съединение с формула II, в която γ е формелна група с бром в среда на оцетна киселина, при което се получава 4-бром-З-фенилпиразол.

Трети метод за получаване на производните с формула II съгласно изобретението, се сьтои във взаимодействие на енаминон с формула IV, в която W ^е хидроксилен, алкоксилов, алкилтио, алкилсулфинил или -сулфонилов радикал или халоген, амино, моно или диалкиламино или фениламиногрупа или халоген и където X_t, Х_а, Х₃. Х_н и X_s имат същите значения както погоре и γ е халоген или цианогрупа с хидразинхидрат при температура между 10 и 150°С, за предпочитане между 20 и 120°С, обикновено в среда на органичен разтворител, за предпочитане нисша карбонова киселина или алкохол в присъствие на органичен или минерален киселинен катализатор като молното съотношение на двата реактива е чувствително стехеометрично.

Съединенията с формула IV, за които γ е халогенен атом или цианогрупа, W е диалкиламиногрупа и χ_χ, χ₂, χ₃, χ_κ и χ₅ са дефинирани по-горе, могат да бъдат получени при взаимодействието на ацетофенони с формула V, в която χ_± до X_s са дефинирани по-горе, а γ е халогенен атом или цианогрупа с амидаце тали» естерни аминали или ортоаминали, в отсъствие на органичен разтворител с диалкил Сза предпочитане диметил или диетилЗ ацетали на Ν»N-диметилформанид или в среда на инертен, органичен разтворител като циклохексан, толуол, хексан, хептан или тетрахидрофуран при температура между 10 и 50°С и за предпочитане между 15 и ЗоС.

Производните с формула V могат да бъдат получени по някои от известните методи при взаимодействие на халогеноацетилхлорид в присъствие на безводен алуминиев хлорид със заместен бензол с формула VI.

Съединенията с формула IV, за които γ ехалоген могат да бъдат получени също така по познати методи, например при взаимодействие на Н-халосукцинимид в хлориран разтворител със съединенията с формула IV, за които γ е водород.

Четвърти метод за получаване на съединенията с Формула II се състои във взаимодействие на съединение с формула II, в което поне една от χ- групите е халоген с азот- или кослородили сяра-съдържащ нуклеофилен агент, за предпочитане тиолат в среда на разтворител, за предпочитане неполярен протонен разтворител.

Един пети метод за получаване на съединенията с формула II се състои във взаимодействие на съединение с формула II, в която поне една от χ- групите е алкилтиогрупа с окислител, като кислородна вода, органични или минерални перкиселини, за предпочитане персулфат в среда на разтворител, за предпочитане поларен протонен разтворител.

Следващите по-долу примери илвстрират получаването и Фунгицидната активност на производните съгласно изобретението. Структурата им е потвърдена чрез ЯМР анализ.

ПРИМЕР 1: 3 ’, 5 *-дихлорацетофенон

Към 48.6 г С0.303 3-5-дихлоранилин се добавят 300 мл вода и 70 мл концентрирана солна киселина. След това на 30-тата минута на капки се добавят 27. 5 г С0. 40 молаЗ натриев нитрит в 32 мл вода и температурата се поддържа между 0 и 5°С. Към филтруваната реакционна смес се добавят 16.2 г С0.2 молаЗ натриев ацетат. Този разтвор се налива на капки в разтвор на 28.S г С0. 48 молаЗ ацеталоксим, 2S r С0.10 молаЗ меден сулфат пентахидрат, 20.5 r С0.018 молаЗ безводен натриев сулфит и 121 г С1.50 молаЗ натриев ацетат в 250 мл вода, като температурата се поддържа 15°С. След един час разбъркване средата се подкиселява чрез добавяне на концентрирана солна киселина. След увличане с пара и хроматографиране суровия продукт върху колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 90/103 се получават 16.6 r Сдобив 30?<3 от 3’ ,5* -дихлорацетофенон Ссъединение 13 под формата на безцветна течност.

ПРИМЕР 2: 4-ацетил-7-хлор-2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол

Ссъединение 23 аЗ В 75 мл сух тетрахидрофуран CTHF3 при разбъркване и в аргонова атмосфера се разтварят 7. 5 г С0.038 молаЗ 2,2-диФлуор-1,З-бензодиоксол-4-карболова киселина, получена съгласно метода, описан в европейска заявка 0 333 659. На капки и при -70°С се наливат ? мл С0.81 молаЗ п~бутиллитии разтворен в хексан. След един час разбъркване се наливат 8.9 г С0.038 молаЗ хексахлоретан, разтворен в 50 мл сух тетрахидрофуран CTHF3. След два часа при -70°С, температурата се оставя да се повиши до 10°С. Реакционната смес се хидролизира с 100 мл ледена вода и се довежда до pH около 1 чрез добавяне на 1|| солна киселина. Водната фаза се екстрахира с етер, суши се върху магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум. Твърдото вещество се промива с хептан като се получават 3. 7 г С0.016 молаЗ 7-хлор-2,2-дифлуор-1,З-бензодиоксол-4-карбонова киселина Сдобив: 42%; т.т. 185°СЗ.

б) При 0°С, разбъркване и аргонова атмосфера се провежда взаимодействие на 3.7 г CO.016 мода? 7-хлор-2,2-диФлуор1»З-бензодиоксол-4-карбонова киселина, получена в етап а) и разтворена в 100 мл THF с 30 мл С0.047 мола) метиллитий, разтворен в етер. Реакционната смес се поддържа два часа при тази температура и след това бързо се добавят 29 мл С0.235 мола) хлорметилсилан. Оставя се реакционната смес да достигне стайна температура и се добавят 130 мл 1N солна киселина. Разбъркването продължава 30 мин. при тази температура, след което водната Фаза се екстрахира с етер, суши се върху магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум.

Остатъкът се хроматограеира върху колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 90/10), при което се получават 1.35 г С0.006 мола) 4-ацетил-7-хлор-2,2-диФлуор-1,3бензодиоксол С добив: 37Х; т. т.40°С).

ПРИМЕР 3;

а) 29 г С0.200 мола) 6-хлор-2-Флуортолуол се разтварят при разбъркване в 200 мл сух THF. След охлаждане до -80°С, на капки се добавят 151 мл С0.24 мола) _П“бутиллитий, разтворен в хексан. След два часа поддържаната при -70°С реакционна смес се излива върху твърд въглероден двуокис. След възвръщане до стайна температура се добавя воден разтвор на аамониев хлорид. Водната фаза се екстрахира с етер, подкиселява се със 6ty солна киселина и се екстрахира с етер. Органичните Фази се сушат върху магнезиев сулфат и се концентрират до сухо. Остатъкът се промива с хептан, при което се получават 9 г С0.048 мола) 4-хлор-2-Флуор-3-метилбензоена киселина под Формата на бял прах Сдобив: 24%; т.т.198°С).

б) Работейки както в пример 2 б) се получава 1-ацетил4-хлор-2-Флуор-3-метилбензол Сдобив: 67%; т.т.57°С) Ссъединение 3)

ПРИМЕР 4:

Работейки както в пример 2, но излизайки от подходящо заместена киселина се получават производните с формули V и

VII, представени в таблица А по-долу:

Съединение No	Фаза	Х1Л2»Х3»Х«>ХЖ	Добив X	Т.т.~С или анализ
4	а	ocf3o.ch3.h.h	50	200°С
5	Ь	ocf3o.ch3.h.h	73	60°С

ПРИМЕР 4А:Спреминаване от VIII в VI3 2,4-диФЛУор-З-хлорбензоена киселина Ссъединение 473

На капки и при -70°С 294 мл CO.471 молаЗ 1.6N разтвор на п“бутиллитии в хексан се добавят към разтвор на 71 мл CO.471 молаЗ тетраметилетилендиамин CTMEDA3 в 300 мл сух тетрахидроФуран. Към предишния разтвор на капки при разбъркване, аргонова атмосфера и при -70°С се добавя разтвор на 33.8 г С0.214 молаЗ 2,4-диФлуорбензоена киселина в 100 мл сух тетрахидрофуран. След разбъркване в продължение на един час се наливат 111.5 г С0.471 молаЗ хексахлоретан, разтворен в 150 мл сух THF. След два часа при -70°С температурата се оставя да се повиши лоо 10°С. Реакционната смес се хидролизира с 150 мл ледена вода и се довежда до pH = 1 чрез добавянето на 3N солна киселина. Водната фаза се екстрахира с етер, суши се върху магнезиев сулфат и се концентрира. Остатъкът се прекристализира от смес на хептан и етер. Получават се 16.5 г Сдобив: 40X3 2,4-диФлуор-З-хлорбензоена киселина.

Чрез литииране на съответните киселини и взаимодействие с подходящ реактив се получават следните киселини:

	Х4»Х2»Х3>Х^Xg	Добив сх?	Т.т.С С? или анализ
48/	CI.CI.F.H.H	42	188
49	CH3»CI»F»H»H	59	186
50	ocf2o,sch3.h.h	28	227
51	СН3.СЬН.С1.Н	85	160
52	0СН30.С1,Н.Н	42	180
53	0СН20.СН3,Н»Н	50	200

ПРИМЕР 4Б: Спреминаване от VII в VI? Ссъединение 54?

г CO. 2 мола? 6-хлор-2-Флуортолуол се разтварят при разбъркване в 200 мл сух THF. След охлаждане до -70°С, на капки се добавят 151 мл С0.24 мола? п~бутиллитии, разтворен в хексан. След два часа реакционната смес, поддържана при -70°С се излива върху твърд въъглеролен двуокис. След възвръщане до стайна температура се добавя воден разтвор на амониев хлорид. Водната Фаза се екстрахира с етер, подкиселява се с 6N солна киселина, екстрахира се с етер. Органичните Фази се сушат върху магнезиев сулфат и се концентрират до сухо. Остатъкът се промива с хептан, при което се получават 9 г С0.048 мола? 4-хлор-2~Флуор-3-метилбензоена киселина пол Формата на бял прах Сдобив: 24%; т.т.198°С?.

ПРИМЕР 4В:Ссинтез на VI» излизайки от друго VI чрез диазонии? 3-брон-2-хлор-5-метилбензоена киселина Ссъед.55?

Диазониев хлорид на 2-амино-3-бром-5-метилбензоена киселина се получава чрез добавяне на капки при -5°С на воден разтвор на натриев нитрит С0.013 мола? в разтвор, съдържащ 0.0109 мола 2-анино-3-бром-5-метилбензоена киселина, 10 мл солна киселина, 10 мл вода и 30 мл оцетна киселина. Реакиион ната смес се разбърква при об в продължение на 30 мин. и след това се излива в колба с голям обем, съдържаща 0.013 мола купрохлорид в 10 мл оцетна киселина. Получената смес се довежда до 60°С, разбърква се в продължение на 2 часа и след охлаждане чрез добавяне на лед се хидролизира. Получената утайка се Филтрува и промива с вола, получава се 3-бром-2-хлор-5метилбензоена киселина С добив: 58?ί, т. т. 150°С).

По същия начин се получават следните съединения:

^^е>W·

Съед. No	Χΐ’Χτ» Х3>ХН’Х«	Добив СЮ	Т.т.С О мля анализ
56	Вг. Br. Н,СН3. Н	70	145
57	Вг»НОа.Н.СН3.Н	65
58	Cl .NO3.H.CH3.H	69
59	Cl,Ci. Н, Cl. н	44	155
60	СН3» NO3»H. Вг. Η	75	175
61	CH3.NOa.H.CI .Η	56	138
| 62	1 Cl .CH..Η.N0,»Η	| 78	. 203

ПРИМЕР 4Г: Ссинтез на аиетофеноните V от бензоените киселини VI Т=С1)

Аиетофеноните се получават от получените преди това бензоени киселини по следния начин:

а) Хлорид на 2,З-дибром-5-метилбензоената киселина Ссъединение 63).

2.1 г С0.00714 мола) 2,3-дибром-5-метилбензоена киселина, разтворени в 20 мл 1,2-лихлоретан се обработват чрез добавяне на 0.78 мл С0.107 мола) тионилхлорид, разтворени в 5 мл 1,2-дихлоретан. Така получената смес се разбърква при 60°С в продъължение на около 5 часа и след това се концентрира под вакуум така, че да се получи консистениия на масло: хлорид на 2,З-дибром-5-метилбенз оена к иселина.

б) С 2,З-дибром-5-метилфенил) етанон С съединение 64).

В продължение на три часа при кипене на 30 мл етер се поддържа смес на 0.87 г С0.0076 мола) магнезиев етилат и 1.17 мл С0.0076 мола) етилмалонат. След това към този хетерогенен разтвор се добавят 2 г С0.0064 мола) от хлорида на киселината, получена преди това, разредена в 5 мл етер. Реакционната смес се разбърква при кипене на обратен хладник в продължение на 3 часа. След охлаждане се добавят 10 мл разреден раазтвор на сярна киселина и реакционната смес се екстрахира с етер и се промива с вода. След сушене върху магнезиев сулфат и изпаряване на разтворителя се получава маслообразна течност, която директно се използва в етапа на декарбоксилиране: разреждане в смес на 5 мл оцетна киселина, 5 мл вода и 1 мл концентрирана сярна киселина, след което се нагрява до 70°С в продържение на около 2 часа. След това реакционната среда се екстрахира с етилацетат и се неутрализира с воден разтвор на натриева основа. След сушене върху магнезиев сулфат и изпаряване на разтворителя се получава маслообразен С2,3-дибром3-метилФенил)етанон.

По съшият начин се получават следните ацетоФенони като се излиза от подходящо заместени бензоени киселини:

Съед. No	Χ&»Χ2>Χ3'ΧνΧ|	Добив СЮ	T. T.C“C) ндм анализ
65	ci.no2.h>ci.h	93	64
86/406172	F.CI.F.H.H	73	ЯМР
87/406158	OCF^.SCH^H.H	63	76
68/406824	CH^CbF.H .H	23	ЯМР
69	CbCl.F.H.H	83	ЯМР
70	NO2»H>CI>H»H	88	56
71	NO,.H.H.CI.H	58	62
72	Cl »H.CI »CH9»H	58	Eb1B:139
73	СН3.Н.СЬСНз.Н	64	42
74	CH3.H.F»H.H	45	анализ
75	N02»H> ΝΟ^Η» H	75	анализ
76	СНз.Н.Н.Н.СНз	83	анализ
77	Βγ.Η.Η.ΝΟ,.Η	54	анализ
78	ΝΟ,.Η-Н.СНз.Н	65	анализ
79	H»CI»F»CI»H	75	анализ
80	ci.ci.h.ci.h	95*	ЯМР
81	CH3> Ν02» H> Br> H	80*	80
82	СНа»Юз»Н»С1»Н	43*	ЯМР
83	сна»сьн»сьн	37*	ЯМР
84	NOa.CHa.H.CH3>H	87*	68
85	СНз· Η02> Η· СН3» H	42*	ЯМР
86	Cl .ch3.h.no2.h	81*	74

м Декарбоксилирането се осъществява чрез нагряване в смес на диметилсулеоксид-вода.

ПРИМЕР 4Д: Ссинтез на анетоееноните VI от бензоените киселини VI

ТОН

4-ацетил-7-хлор-2,2-дифдуор-1,3-бензодиоксол Ссъединение 873.

При 0°С, разбъркване и аргонова атмосфера се провежда взаимодействие на 3,7 г CO. 016 молаЗ 7-хлор-2,2-дифлуор-1,3бензодиоксолкарбонова киселина, разтворени в 100 мл сух THF с 30 мл С0.047 молаЗ метиллитии, разтворен в етер. Реакционната смес се държи при тази температура в продължение на два часа и след това бързо се добавят 29 мл С0.0235 молаЗ хлортримеI тилсилан. Оставя се реакционната смес да достигне стайна температура и се добавят 130 мл 1Ц солна киселина. Разбъркването продължава при тази температура 30 мин. и след това водната Фаза се екстрахира с етер, суши се върху магнезиев сулфат и се хонцентрира под вакуум. Утайката се хроматографмра върху колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 90/103, при което се получават 1.33 г С0.006 молаЗ 4-ацетил-7-хлор2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол Сдобив: 37%; т.т.4О°СЗ.

Работейки по съшия начин се получават следните бензоени киселини:

Съед. No	Xt.Xj.Xg.Xu.Xg	Добив (Ю	T.t.C'O или анализ
88	F>CH3»CI»H>H	67	57
89	0CF30· СН3» Н> Η	73	60

ПРИМЕР 4Е: получаване на С3.5-дихлорФенилЗетанон Ссьед.903 от 3>5-дихлоранилин Спреминаване от IV в V3:

Към 48,6 г С0,30 молаЗ3,5-дихлоранилин се добавят 300 мл вода и 70 мл концентрирана солна киселина. След 30 мин на капки се налива разтвор на 27,5 мл С0,40 молаЗ натриев нитрит в 32 мл вода, като температурата се поддържа между 0 и 5°С.

Към Филтруваната реакционна смес се добавят 16.2 г CO. 2 мода? натриев аиетат. Този разтвор се добавя на капки в разтвор на 28.5 г CO. 48 молаЗ ацеталдоксим, 25 г CO. 10 молаЗ пентахидратиран меден сулфат, 20.5 г С0.018 молаЗ безводен натриев сулфит и 121 г С1.50 молаЗ натриев аиетат в 250 мл вода при 15°С. След разбъркване в продължение на 1 час, средата се подкиселява чрез добавяне на концентрирана солна киселина. След увличане с пара и хроматограФиране на суровия продукт през колона със силициев двуокис Схептан 90, етилаиетат 103 се получават 16.6 г С30%3 СЗ,5-дихлорФенилЗетанон под Формата на безцветна течност Санализ 440943. Работейки както по-горе се получава СЗ-бром-5-триФлуорметилФенилЗетанон, като се излиза от З-бром-5-триФлуорметиланилин Сдобив 35%; т.т.: ЯМРЗ.

Излизайки от 4-аиетил-2,6-дихлоранилин Спреминаване ОТ V, х₃ = NH₂ В V, Х₃ = НЗ:

814 г С4 молаЗ 4-ацетил-2,6-дихлоранилин, получен съгласно патент DD 273, 435 от 15.11.1989г. се прекристализират в 1200 мл концентрирана солна киселина и 5200 мл концентрирана оцетна киселина. След охлаждане до 0°С на струйка се налива разтвор на 290 г С4.2 молаЗ натриев нитрит в 770 мл вода. След 2 ч и.30 мин. при тази температура разтворът се налива при 5°С в 2200 мл 50%-ен разтвор на хипофосфориста киселина във вода. В края на наливането се оставя температурата да се покачи до стайна и след това се добавят 10 л вода и водната Фаза се екстрахира с дихлорметан. След изсушаване на декантираната органична Фаза, концентриране и дестилация на суровия продукт се получават 591 г Сдобив 78%; т.к. 91-95°С при 1 мм НдЗ СЗ,5-дихлорЗФенилетанон под Формата на светложълта течност Санализ3.

Работейки по съшия начин, но като се излиза от 4-ацетил-6-бром-2-хлоранилин, се получават 89% СЗ-бром-5-хлорЗфе нилетанон Ссъединение 91? Санализ:472253.

ПРИМЕР 4Ж: С2-метокси-3,5-диметилЗфенилетанон Спреминаване от X в V) а? С2,4-диметилЗфенилацетат Ссъединение 923

Към 120 мл С1 молЗ разтвор на 2,4-диметилфенол в 400 мл охладен до 5°С дихлорметан се добавят 83 мл С1.02 молаЗ пиридин. След разбъркване в продължение на 15 мин. и охлаждане на реакционната среда до -10°С на капки се добавят 73 мл С1.02 молаЗ ацетилхлорид, разтворен в 100 мл дихлорметан. Реакционната среда се оставя на кипене на обратен хладник в продължение на 2 часа, охлажда се и се обработва чрез добавяне на 200

Чй»* мл вода и след това се подкиселява до pH 1. Органичната фаза се екстрахира, суши се върху MgSO_u> Филтрува се през слои от силициев двуокис, при което се получава жълта маслообразна течност: С2,4-диметилЗфенилацетат. Добив: 98%.

2-ацетил-4,6-диметилфенол Ссъединение 933

307 г С2. 3 молаЗ алуминиев хлорид се добавят постепенно на порции към 160 г С0.97 молаЗ предварително получен С2,4-диметилЗфенилацетат и поставен в тригърла колба от 1 л. Реакционната среда постепенно се довежда до 130°С в продължение на 2 часа и след това още гореща се налива внимателно в разтвор, съдържащ 2 л вода и лед. Хидролизата се завършва чрез добавянето на разтвор до достигане на pH = 2. Получената утайка се филтрува през фритен стъклен филтър и се прекристализира в хептан, като се получава оранжев прах: 2,4-диметил6-ацетилфенол: добив 55%.

вЗ С2-метокси-3,5-диметилфенилЗетанон Спреминаване от

V, Х_± = ОН в V, x_t = ОМ®} Ссъединение 943

16.4 г CO.1 молаЗ от получения 2,4-диметил-6-ацетилфенол се разтварят в 100 мл ацетон и се обработват чрез добавянето на 13.8 г С0.1 молаЗ К_аСО₃ ^и 10.4 мл C0.il молаЗ диме тилсулфат. Реакционната смес се оставя при кипене на обратен хладник в продължение на 14 часа и след охлаждане се добавят 300 мл вода и след това се екстрахира с дихлорметан. След изсушаване на органичната фаза върху MgSO_u ^и изпаряване, полученият остатък се пречиства чрез преминаване през колона със силициев двуокис Схептан/етилацетат 1/13, при което се получава маслообразна течност: С2-метокси-3,5-диметилфенилЗетанон, които се използва в сурово състояние.

По същият начин се получава С2-метокси-3,5-дихлорфенилЗетанон Сдобив: 78%, ЯМРЗ, както и С4-етокси-3-хлорфенилЗетанон Ссъединение 953.

ПРИМЕР 4 3: С2-дифлуорметокси-3,5-диметилфенилЗетанон Ссъединение 963 Спреминаване от V, Χ_χ = ОН в V, X₁=0CHF_a3

Към разтвор на 8.2 г С0.05 молаЗ 2-ацетил-4,6-диметилФенол, получен в пример XXX, в дихлорметан се добавят 10 мл 30%-ен воден разтвор на натриева основа и 8. 5 г С0. 025 молаЗ тетрбабутиламониев хидросулфат. След това в продължение на 30 мин. през реакционната смес се пуска ток от дихлордифлуорметан и след това се разбърква при стайна температура в продължение на 4 часа. След това реакционната смес се екстрахира с дихлорметан и се промива с вода. След сушене на органичната Фаза върху MgSO^ и изпарение, получената утайка се пречиства като се пропуска през колона със силициев двуокис СдихлорметанЗ , като се получава течност: С2-дифлуорметокси-3,5-диметилфенилЗетанон : добив 21%.

ПРИМЕР 4И : Сполучаване на хлорацетофенон V чрез хлорацетилиране СFriedel - Crafts3 на VI13

2-хлор-1-С 2-хлор-4-флуор-5-метилфенилЗ етанон С съединение 973

14.1 г С0.125 молаЗ монохлорацетилхлорид се наливат на капки в суспензия на 16.66 г С0.125 молаЗ безводен алуминиев

хлорид в 100 мл сух 1,2-дихлоретан, поддържана при температура -5 С чрез ледено-ацетонова баня.

След това в получения разтвор на капки се наливат 14.46 г CO.1 молаЗ 4-хлор-2-флуортолуол при същата температура. Реакционната смес се разбърква в продължение на 1 час при -5°С и след това се оставя в покои една нощ. След това се довежда до 60 С до завършване на газоотделянето. След охляждяме с ледена баня на капки се налива разтвор на 5 мл концентрирана солна киселина в 100 мл вода. След декантиране на органичната Фаза се промива последователно с 50 мл вода, 50 мл наситен разтвор на NaHC0₃ и 50 мл вода и след това се суши върху магнезиев сулфат анхидрид. След изпаряване на разтворителя се получават 22.3 г бледо-жълта маслообразна течност 2-хлор-1-С2-хлор-4Флуор-5-метилФенилЗетанон, която кристализира при охлаждане Ст.т.: 32°С; добив 1OOJ0.

Работейки по съшия начин, но замествайки хлорацетилхлорида с ацетилхлорид се получават следните ацетофенони:

Съед. No	Xi.X2.X3.Xu.X5	Добив схз	Т.т.С О или анализ
98	Cl .H.CI >сн3.н	58	Ebls:139
99	ch3.h.ci.ch3.h	73	ЯМР
100	CH3.H»F.H»H	45	анализ
101	СН3.Вг.СН3.Н.Н	23	ЯМР

ПРИМЕР 5: 1-СЗ,5-дихлорФенилЗ-3-диметиламинопропен-2-он-1

Спроизводно 63

При стайна температура и разбъркване се разтварят Юг

С0.053 молаЗ 3’,5’-дихлорацетофенон в 50 мл Ν»N-диметилФорма мил диметилацетал. Разбъркването се поддържа докато реакционната смес се нагрява в продължение на два часа при 90°С. Средата се концентрира до сухо при понижено налягане. Остатъкът се отделя с 150 мл хептан. Получената оранжева утайка се Филтрува като се получават 10 г Сдобив: 75%, т.т. : 100°С) 1-С 3,5-дихлорФенил)-3-диметиламинопропен-2-он-1.

ПРИМЕР 6:

Работейки както в пример 5, но като се излиза от подходящо заместен ацетоФенон и подходящ втори реактив, се получават представените в таблица Б енаминонови производни с Формула IV, в която W е диметиламинова група.

Съединение №	ХЬХ2ЛзЛ4Л5	добив %	Γ. яСС) или анализ
7	Н, Н, Cl, Η, Η	66	88°С
8	Cl, Η, Cl,Η, Η	87	86°С
9	Η, Cl, C1, Η, Η	73	96°С
10	C1, Η, Η, C1, Η	83	76°С
11	Η, Η, OCH2O, Η	44	125°С
12	С1, Η, Η, Η, С1	70	106°С
13	С1, С1, С1, Η, Η	74	98°С
14	Η, F, F, Η, Η	79	62°С
15	0CF20, СНз, η, η	61	126°С
16	ocf2o, Cl, Η, Η	79	123°С
17	F, СНз, Cl, Η, Η	84	95°С
102	F, Cl, F, Η, Η	63	ЯМР
103	Cl, N02, Η, CI, Η	19	129
104	Cl, Cl, F, Η, Η	91	122
105	F, F, F, Η, Η	91	110
106	Η, Cl, Cl, CI, Η	85	143
107	CH3, Br, CH3, Η, Η	68	79
108	Η, OCH3, OCH3, OCH3, Η	88	126
109	Η, C1, Η, CH3, Η	91	суров
110	CH3 Cl F Η Η	77	106
111	N02, Η, CI, Η, Η	91	147
112	CH3, Η, CH3, Η, CH3	42	анализ
113	N02, Η, Η, C1, Η	87	159
114	C1, Η, Cl, CH3, Η	88	114
115	N02, Η, CF3, Η, Η	75	анализ
116	CH3, Η, Cl, CH3, Η	68	92
117	CH3, Η, F, Η, Η	81	61
118	CH3, Η, CH3, Η, Η	77	анализ

119	N02, Η, N02, Η, Η	95	анализ
120	СНЗ, Η, Η, Η, СНЗ	87	анализ
121	Br, Η, Η, N02, Η	76	аналиρ
122	N02, Η, Η, СНЗ, Η	82	анализ
123	Η, Η, F, Η, Η	76	84
124	Η, Cl, F, CI, Η	86	анализ
125	Η, Η, CI, Η, Η	66	88
126	CI, Η, С1, Η, Η	87	86
127	Η, Cl, CI, Η, Η	73	96
128	С1; Η; Η, GJ, Η	83	76
129	С1, Η, Η, Η, С1	70	106
130	Η, Η, ОСН2О, Η	44	125
131	OCF2O, СНЗ, Η, Η	61	126
132	F, СНЗ, CI, Η, Η	84	95
133	Η, СНЗ, Η, СНЗ, Η	74	88
134	Η, CF3, Η, CF3, Η	82	ЯМР·
135	Η, Βγ, Η, CF3, Η	75	99
136	Η, Βγ, Η, Βγ, Η	72	111
137	Η, F, Η, F, Η	90	114
138	Η, F, Η, CF3, Η	66	98
139	OCF2 0, SCH3, Η, Η	88	104
140	Η, Br, F, Η, Η	93	76
141	Η, Br, F, Η, Η	93	76
142	Η, OCF3, Η, Η, Η	95	ЯМР
143	Η, CI, ΟΕί, Η, Η	99	142
144	Η, Cl, F, Η, Η	83	71
145	Η, CI, Η, N02, Η	89	141
146	Η, C1, Η, Βγ, Η	94	103
147	Η, N02, Η, N02, Η	56	197

ПРИМЕР 7: З-СЗ,5-дихлорфенилЗ1Н^_пиразол Спроизводно 183

При стайна температура бавно се добавят 2.4 г CO.05 молаЗ хидразинхидрат в разтвор на 9 г С0.0369 молаЗ 1-СЗ,5-дихлорфенилЗ-3-диметиламинопропен-2-он-1 в 100 мл вода. Реакционната смес се разбърква в продължение на 2 часа при стайна температура и се концентрира до сухо. Остатъкът се размесва в хептан. Получават се 7.1 г Сдобив: 90%, т.т. 156°СЗ З-СЗ,5дихлорфенилЗ1Н^_пираз ол.

ПРИМЕР 8:

Работейки както в пример 7, с изключение на съединение 24, получено в оцетна киселина при кипене на обратен хладник и излизайки от подходящо заместен енаминон се получават незаместени в четвърта позиция пиразолови производни с формула III, представени в таблица В по-долу:

Съединени №	> хьх2,х3,Х4,х5	добив Ίέ	Ь.1(0С)или анализ
19	Н, Н, С1, н, н	91	100°С
20	С1, Н, С1, н, н	78	140°С
21	Н, С1, С1, н, н	69	138°С
22	С1, Н, Н, С1, н	84	147°С
23	н, осн2о, н, н	87	124°С
24	С1, Н, Н, Н, С1	100	167°С
25	С1, С1, С1, н, н	91	164°С
26	Н, ОСН3. осн3 н, н	88	125°С
27	ОСН3, ОСН3. осн3 н	72	125°С
28	ocf2o, сн3, н, н	87	140°С
29	ocf2o, ci, н, н	94	162° С
30	F, СН3, С1, Η, Н	77	90°С
148	СНЗ, Cl, F, Η, Н	96	92
149	Н, CI, F, Cl, Н	89	193
150	н, оснз, оснз, оснз, н	100	ЯМР ·
151	Н, CJ, С1, С1, н	69	208
152	Н, СНЗ, Н, СНЗ, н	100	ЯМР
153/	Н, CF3, Н, CF3, Н	78	156
154	Н, Вг, Н, CF3, Н	73	139
	Cl, N02, Н, Cl, Н	85	106
156	Н, Вг, Н, Вг, Н	68	162
157	Н, F, Н, F, Н	90	128
158	Н, ОСНЗ, Н, ОСНЗ, н	97	109
159	CI, ОСНЗ, Н, оснз, н	77	129
160	Н, F, Н, CF3, Н	82	96
161/	OH, CI, Н, CI, Н	72	206
162	OCF2 О, SCH3, Η, Н	62	169
163	Н, Вг, F, Н,Н	88	115
164	N02, Н, CI, Η, Н	90	116
165/	N02, Η, Н, Cl, Н	27	125
166	СНЗ, Н, СНЗ, Н, СНЗ	80	189

167	СНЗ, Н, СНЗ, Η, Η	74	86
168	Cl, Η, Cl, СНЗ, Η	80	109
169	СНЗ, Н, Cl, СНЗ, Η	91	71
170	Cl, Cl, F, Η, H	77	139
171	CH3, H,F, H,H	94	51
172	N02, Η, N02, Η, H	75	150
173	N02, Η, H, СНЗ, H	95	мед
174	CH3, H, H, H, CH3	21	176
175	Br, Η, Η, N02, H	71	174
176	N02, H, CF3, Η, H	91	99
177	H, Cl, OEt, Η, H	87	121
178	H, Cl, F, Η, H	41	111
179	H, Cl, H, N02, H	100	146
180	H, Cl, H, Br, H	83	150
181	СНЗО, CH3, H, CH30, H	50	106
182	Η, H, F, Η, H	90	101
183	H, Br, H, CH3, H	87	87
184	F, F, F, Η, H	97	106
185	Br, N02, H, СНЗ, H	48	122
186	H, N02, H, N02, H	79	195
187	F, CH3, Η, H, F	75	70
188	F, Η, H, H,F	87	84
189	H, Br, H, SCH3, H	89	103
190	H, Br, H, SCH(CH3)2, H	74	гума
191	H, Cl, H, SCH3, H	100	84
192	H, Cl, H, SCH(CH3)2, H	100	гума
193	CH3, Br, CH3, H, H	79	110
194	Cl, ОСНЗ, 0CH3, 0CH3, H	95	74
195	H, F, H, SCH(CH3)2, H	100	- гума
196	H, F, H, SCH3, H	64	82
197	F, CH3, Η, H, Cl	66	88
198	F, Br, Η, H, F	68	90

ПРИМЕР 9:

аЗ 4 хлор-3 СЗ,5-дихлорФенил31ц~пиразол Ссъединение 313 При стайна температура и разбъркване 2,3 г 3-СЗ,5-дихлорфенил31н-пиразол се разтварят в 300 мл дихлорметан. След това се добавят 2.07 г С0. 016 молаЗ N-хлорсукцинимид и разбъркването продължава при стайна температура 4 дни. Реакционната смес се концентрира и след това се хроматографира през колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 70/303. Получават се 1.4 г Сдобив: 57%, т.т.: 192°СЗ 4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенилЗ1н~пираз ол:

4-хлор-3-С4-хлорфенил31Н~пиразол Ссъединение 323

При разбъркване и стайна температура се разтваря 1 г

С0.006 молаЗ 3-С4-хлорФенил31Н~пиразол в 20 мл оцетна кисе лина. След това в реакционната смес се добавят 0.5 г С0. 007 молаЗ хлор. Получената бяла утайка се Филтрува, мие се с вода и хептан и се хроматографира през колона със силициев двуокис Селуент хептан/етилацетат 70/303. Получават се 0.7 г С0.002 молаЗ Сдобив: 58%, т.т.: 158°СЗ 4-хлор-3-С4-хлорфенил31Н-пи разол.

вЗ 4-бром-3-С4-хлорФенил31Н“Пиразол Ссъединение 333

При стайна температура и разбъркване се разтварят 1,5 г С0.0084 молаЗ 3-С4-хлорФенил31Н^_пиразол, получен в предишния пример С193 в 25 мл оцетна киселина. След това се добавят на капки 1.6 г бром и температурата се поддържа под 30°С. Разбъркването продължава 3.5 часа и след това реакционната смес се излива във вола. Утайката се Филтрува и се промива с вода и хептан. Получават се 2.1 г С0.0084 молаЗ Сдобив: 100%, т.т. : 143°СЗ 4-бром-З-С 4-хлорФенил31Н-пиразол.

гЗ 4-хлор-3-СЗ,5-дибромФенилЗпиразол Ссъединение 1993

При стайна температура и разбъркване се разтварят 4 г

С0.0132 молаЗ 3-СЗ,5-дибромФенилЗпиразол и 1 г пиридин

CO. 0132 молаЗ в 50 мл дихлор-1,2-етан. След това на капки и при 50°С се добавят 2 r С0.0145 молаЗ сулфурилхлорид в 10 мл дихлор-1,2-етан и разбъркването продължава 30 мин. дни при тази температура. След охлаждане утайката се Филтрува и прекристализира в 200 мл дихлор-1,2-етан. Получават се 2.9 г Сдобив: 66%, т.т.: 188°СЗ 4-хлор-3-СЗ,5-дибромФенилЗпиразол.

дЗ 4-йод-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол Ссъединение 2003.

При стайна температура и разбъркване се разтварят 2.13 г С0. 01 молаЗ З-СЗ,5-дихлорФенилЗпиразол в 50 мл дихлорметан. След това се добавят 2.5 г С0. 011 молаЗ _П“Иодсукцинимид и след това разбъркването продължава 4 дни. Реакционната смес се концентрира, полученото твърдо вещество се промива с хептан и се оставя да кипи в 100 мл 1N натриева основа. След охлаждане твърдото вещество се Филтрува, промива се с вода и се суши, при което се получават 2 г Сдобив: 59%, т.т.: 170°СЗ 4-иод-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол.

ПРИМЕР 10:

Работейки както в пример 9, но излизайки от подходящо заместен 3-фенил-1Н^_пиразол се получават З-Фенил-4-хлор или бромЗ пиразолови производни с Формула II, представени в следващата по-долу таблица Г #«*·

2 г-единение №	ХЬХ2,Хз,Х4,Х5	Y	добив %	Тт (°C) Ε.'Ί. анализ
34	Cl, H, Cl, H, H	Br	87	144°C
35	H, Cl, Cl, H, H	Br	100	159°C
36	Cl, H,C1, H, H	Cl	86	144°C
37	H, Cl, Cl, H, H	Cl	69	154,5°C
38	Cl, H, H, Cl, H	Cl	53	140°C
39	Cl, H, ОСН2О, H	Cl	12	57°C
40	H, H, OCH2O, H	Cl	8	140°C
41	H, OCH3. OCH3.H, H	Cl	86	148°C
42	Cl, Cl, Cl, H, H	Cl	58	194°C
43	OCH3, OCH3OCH3H	Cl	43	110°C
44	OCF2O, CH3, H, H	Cl	58	170°C
45	OCF2O, Cl, H, H	Cl	38	204°C
46	F, CH3, Cl, Η, H	Cl	77	131°C
201	H, H, Cl, H, H	Br	100	143
202	H, CH3, H, CH3, H	CI	68	122
203	H, CF3, H, CF3, H	Cl	86	101
204	H, Br, H, CF3, H	Cl	79	107
205	H, Br, H, Br, H	Cl	49	193
206	H,F, H, F,H	Cl	48	144
207	Cl, N02, H, Cl	CI	71	158
208	Cl, OCH3, H, OCH3, H	Cl	37	218
209	H, F, H, CF3	Cl	57	57
210	OCF2 0, SCH2C1, Η, H	Cl	1	161
211	OCF2 0, SCH3, H, H	Cl	4	152
	H, Br, F, Η, H	CI	86	144
213	F, Cl, F, Η, H	Cl	58	166
214	NO2,H,C1,H,H	Cl	36	189
215	СНз, H, СНз, H, CH3	Cl	20	148

216	N02, Η, Η, Cl, Η	С1	40	152
217	Cl, Η, Cl, СНз, Η	С1	34	182
218	Cl,Cl,Η,Cl,Η	С1	59	135
219	OCH3,C1,H,C1,H	С1	50	124
220	N02, Н, CF3, Η, Η	С1	48	168
221	Cl, CI, F, Η, Η	С1	76	181
222	Η, Cl, F, Η, Η	С1	63	145
223	СНз, Η, Cl, СНз, Η	CI	74	97
224	СНз, Η, F, Η, Η	С1	64	мед
225	СНЗ, Cl, F, Η, Η	С1	47	154
226	СНз, Η, СНз, Η, Η	С1	31	мед
227	N02, Η, N02, Η, Η	С1	7	167
228	СНз, Η, Η, Η, СНз	С1	84	138
229	Βγ, Η, Η, N02, Η	С1	71	138
230/	N02, Η, Η, СНз, Η	С1	67	мед
231	N02, Η, F, CI, Η	С1	83	140
232	N02, Η, Η, CF3, Η	CI	91	90
233	N02, Η, Η, F, Η	CI	80	93
234	Η, Cl, ΟΗ, N02, Η	CI	66	161
235	Η, CI, Η, N02, Η	CI	66	163
236	Η, С1, N02, Η, Η	С1	8	153
237	N02, Η, F, Βγ, Η	С1	70	154
238	Η, С1, Η, С1, Η	Βγ	68	181
239	Η, Cl,H,Br,H	CI	89	188
240/	ОСНЗ, СНЗ, Η, СНЗ, Η	С1	63	130
241	Η, Η, F, Η, Η	CI	17	147
242	Η, Βγ, Η, СНЗ, Η	С1	82	180
243	СНЗ, N02, Η, Βγ, Η	С1	75	145
244	СНЗ, N02, Η, С1, Η	С1	30	145
245	F, F, F, Η, Η	Βγ	86	123
246	F, F, F, Η, Η	С1	29	143

⁴ⁱW“

247	Br, N02 I,CH3,H	Cl	50	187
	Br, Br, , CH3, H	Cl	32	135
249	H, N02, , N02, H	Cl	79	179
250	Cl, Br, CH3, H	Cl	33	142
251	OCHFi CH3,H,	Cl	20	ЖР
	CI ,H
252	Cl, N02, ,CH3,H	Cl	66	194
253	CH3,C 4,C1,H	Cl	79	90
254	N02,CH 4,CH3,H	CI	24	160
255	CH3,N0 1,CH3,H	Cl	75	135
256	CI,H,1 2Нз, H	Cl	70	133
257	F, CH3 1,H,F	Br	100	гума
258	F,H, H,F	Br	50	142
259	F, CH3 I, H, F	Cl	63	77
260	F, Η, H, F	Cl	66	116
261	H, Br, H CH3,H	Br	40	145
262	H, Br, H,S( (CH3)2, H	Br	19	гума
263	h,ci,h снз,н	Br	41	130
264	H,C1,H: CH3,H	Cl	42	130
265	H,CI,H,S( (CH3)2,H	Br	63	гума
266	H,C1, CI,H	CI	60	167
267	H, Cl, ( Cl, H	Cl	61	208
268	CH3, Br, 13, H, H	Cl	74	53
269	CH3, Br, 13,H,H	Br	50	55
270	H,OCH 0CH3,	Br	70	176
	OCI > H
271	H, Cl, Η Ή3, H	Cl	85	175
272	H, Br, Η, 3H3, H	Cl	65	120
273	H, Br, E >H,H	Cl	25	175
274	h, ci, h ;h,h	Cl	50	175
275	H, F, H, SC1 2H3)2,H	Br	81	гума
276	F, N02, Η, H, F	Cl	52	67
276	F, N02, H, CH3, F	Cl	73	171
277	F, N02, H, CH3, F	Br	56	185
278	F, CH3, Η, H, Cl	Br	64	169
279	F, CH3, Η, H, Cl	CI	78	156
280	Cl, N02, H, CH3,	Br	59	177
281	Cl, N02, H, CH3,F	Cl	42	167
282	CI,CH3,H,NO2,H	Cl	45	183

3(o

ПРИМЕР 11:

З-фенил-4-хлор или бром? пиразоловите съединения с Формула II, представени в таблица Д по-долу, се получават чрез окисление на съответните метилтиооксони в метанол.

Съед. No	Xt> Х2> Х3>Хц> xs	Y	Добив CJO	Т.т.С C3 или анализ
283	Н, Br>H>SOCH3>H	Br	62	гума
284/	H»Br»H»SO2CH3,H	Br	73	158
285	H'CbH>S03CH3>H	Cl	40	170>5
286	Н» Cl >H,S0CH3,H	Cl	40	50
287	H'CI >H>S0CH3.H	Br	87	гума
288	H.CbH.S0CHCCH33> H	Br	67	60
289	H,Br,H,S0CH3,H	Cl	71	гума
290	Η,Βγ,Η, so2ch3,h	Cl	39	152

ПРИМЕР 12.· Получаване на съединение с Формула II, като се излиза от друго съединение с Формула II чрез нитрира*** не : Ссъъединение 2913 аЗ - Ацетилиране.

Към 11 г CO.046 молаЗ 4-хлор, 3-С2,2-диФлорбензо-1,3диоксол-4-илЗпиразол 1Н Сполучен както е описано в патент RN 91-0333, разтворени в 100 мл THF, се добавят 0.25 г С0. 005 молаЗ 4-диметиламинопиридин и 4.25 г С0.042 молаЗ триетиламин. Към този разтвор при 0°С и на капки се добавя разтвор на 3,6 г С0.046 молаЗ ацетилхлорид в 50 мл THF. Разбъркването продължава три часа при стайна температура. Реакционната смес се излива в 300 мл вода и се икстрахира с етилацетат. След сушене на органичната фаза и концентриране под вакуум остатъкът се разбърква с 50 мл хептан, филтрува се и се суши. Получават се 12.8 г 1-ацетил-4-хлор-3-С2,2-дифлорбензо-1,3-диаксол-4ил)пиразол, топящ се при 131°C.

б) - Нитриране

12.8 г 1-Сацетил), 4-хлор, 3-С2,2-дифлорбензо-1,3-диоксол-4-ил)пиразол, разтворени в 21 мл сярна киселина С96%) и 140 мл СН₂С1 ₂ се добавят на малки порции и при 0°С 6. 3 г С0.063 мола) ΚΝΟ₃· Реакционната смес се разбърква три часа

О 3 при 0 С и се излива върху 300 см лед. Утайката се отделя чрез филтруване» промива се с вода» след това с хептан и се суши. Получават се 8.05 г 4-хлор-3-С2,2-дифлуор-5-нитробензо1,3-диоксол-4-ил)пиразол, топящ се при 180°С Сдобив: 63%).

По същият начин се нитрира 3-СЗ,5-дихлор)фенил-4-хлор пиразол, при което се получава 3-СЗ,5-дихлор-2-нитрофенил)-4хлор пиразол Ссъединение 292) Сдобив 55%, т.т.: 173°С) и 3-СЗ,5-дихлор-4-нитрофенил)-4-хлор пиразол Сдобив 8%,т.т.: 177°С) Ссъединение 293).

ПРИМЕР 13: Получаване на съединение с формула II като се излиза от съединение с формула II чрез редукция Ссъед.294).

6. 0 г С0.02 мола) 4-хлор-3-С2,2-дифлуор-5-нитробензо-1,3диоксол-4-ил)пиразол, разтворени в 60 мл етанол, се наливат при стайна температура в смес на 30 мл 36%-на HCI ^и 20· 2 г С0.09 мола) SnCI₂> 2Н₃0 в 60 мл етанол. Реакционната смес се разбърква два часа при стайна температура, неутрализира се с 10%-на ΝαΟΗ и се пречиства. Неразтворимото се промива с етанол. Алкохолната фаза се концентрира под вакуум и остатъкът се отнема с етилацетат. След сушене на органичната фаза и концентриране под вакуум, остатъкът се разбърква с 50 мл хептан, филтрува се и се суши, получават се 4,6 г 4-хлор, 3-С538 амино, 2,2-дифлуорбензо-1,3-диоксол-4-илЗпиразол, топящ се при 195°С Сдобив: 84%3.

По същия начин се получава 4-хлор-3-СЗ-амино-2,5-диметилФенилЗпиразол Ссъединение 2953 Ст.т. 70°С, добив: 85%3.

ПРИМЕР 14: 3-С2-амино-З,5-дихлорЗфенил-4-хлор пиразол Ссъед.2963

В тригърла колба от 500 мл се въвеждат 14.6 г С0.05 молаЗ 3-С2-нитро-3,5-дихлорфенилЗ 4-хлорпиразол, разтворен в 200 мл оцетна киселина. Разтворът се довежда до 50°С и на части се добавят 8. 4 г С0.15 молаЗ желязо на прах. Реакционната смес се разбърква при 70°С в продължение на 5 часа. След р» охлаждане реакционната смес се излива в 800 мл вода, филтрува се през фрита, изплаква се с вода и се суши, при което се получава бяло твърдо вещество Сдобив: 90%, т.т.: разлагане при ЗОО°СЗ 3-С 2-амино-3,5-дихлорфенил3 4-хлор пираз ол.

По същия начин се получава 4-хлор-3-СЗ-амино-5-хлорфенилЗпиразол Ст.т.: 150°С, добив:41%3 Ссьединение 2973. По същия начин се получава 4-хлор-3-С4-амино-3,5-дихлорфенилЗ пиразол Ссъединение 2983 Ст.т.: 217°С, добив: 82%3.

ПРИМЕР 15: 3-С2-метилтио-3,5-дихлорЗфенил-4-хлорпиразол Ссъед. 2993

Това съединение се получава чрез диазотиране на 3-С2-амиξ** но-3,5-дихлорфенил3-4-хлорпиразол съгласно описаните в литературата методи: добив 30%, консистенция на мед.

По подобен начин от подходящи реактиви се получават следните З-фенил-4-хлор или бромЗ пиразоли с формула 11.

Съед. No	Xv Х2> X3»XU> Xs	Y	Добив CX3	Т.т.С C3 или анализ
300	OCF2O»H»CI »Н	Cl	45	185
301	ocf2o»h»sch3»h	Cl	60	188
302	OCF2O»H»Br»H	Cl	19	218
303	CH3.OH.H»CH3.H	Cl	32	175
304	Br.CI »н»сьн	Cl

f**

ПРИМЕР 16: Получаване на съединение с формула II като се излиза от друго съединение с формула II чрез ароматно нуклеофилно заместване

3-С 5-хлор-2-нитро-3-метилтиоЗ фенил-4-хлорпиразол С съединение 3053.

В тригърла колба от 250 мл се въвеждат 5.85 г С0.02 молаЗ 3-С3,5-дихлор-2-нитрофенилЗ 4-хлорпиразол и 1,5 г С0.021 молаЗ натриев метантиолат в 50 мл диметилформамид CDMF3.Реакционната смес се нагрява при 50°С в продължение на един час и след това се хидролизира с 200 мл вода и се екстраахира с етилацетат. След сушене върху MgSOn, ^и езпаряване на разтворителя се получава жълта маслообразна течност: добив 89%.

По подобен начин, но излизайки от 3-СЗ,5-дихлорфенилЗ-4пиразол и 3 еквивалента натриев металонат в NMP се получава 3-СЗ-хлор-5-меркаптофенилЗ-4-хлорпиразол: т.т. 175°С, добив 50% С съединение 3063.

ПРИМЕР 17: Получаване на солите на 4-халогено-З-фенил-пиразолите: хемихлорхидрат на 4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразола Ссъединение 3073

При стайна температура и разбъркване се разтварят 2 г С0.08 молаЗ 4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол в 200 мл дие40 тилов етер. Пропуска се да барботира солна киселина до завършване на утаяването. Бялата утайка се филтрува, промива се с етер, при което се получават 1.1 г Сдобив: 52%, т.т.: 175°СЗ хемихлорхидрат на 4-хлор-З-С 3,5-дихлорфенилЗ пираз ола.

Работейки както по-горе се получават следните соли:

Съед. No	Х^> Х2> Х3» Хи»Xg* Киселина	Y	z	Добив CX3	Т.т.С C) или анализ
308	H.CI.H.CI >H;lHSOuH	Cl	H	58	195
309	Н» Cl · H.CI > H;1HSO3CH3	Cl	H	18	110

ПРИМЕР 18: Пиразоли, заместени в 4-та позиция от Y заместител,

	различен от водороден атом 18 АЗ 3-С4-бромфенилЗ-4-метилсулфонилпиразол Ссъедине
ние	3103.

47.7 г CO.15 молаЗ 4-бромацетофенон, разтворен в 500 мл ацетонитрил се добавят към 15.3 С0.15 молаЗ натриев метилсулФинат и се оставят при кипене на обратен хладник в продължение на 48 часа. След охлаждане и изпаряване на ацетонитрила,

реакционната смес се промива с вода и се екстархира с СН_ЯС1₂· Полученият суров продукт се пречиства чрез разбъркване в диизопропилов етер, при което се получава бежов прах: добив 72%, т.т. : 165°С.

8.3 г С0.03 молаЗ С4-бромфенилЗметилсулфонилацетофенон се разтварят в 300 мл N.№лиметилформамид диметилацетал и се нагрява при 70°С по същия начин както е описано в пример N5, след това добавяне след изолиране на междинния енаминон на 2.85 мл С0.06 молаЗ хидразинхидрат съъгласно метода на работа описан в пример N7. След пречистване чрез разбъркване в ди изопропилов етер се получава бежов прах: добив 88%, т.т.:70°С.

Б2) 3-СЗ,5-дихлорФенил2)-4-метилтиопиразол Ссъединение 3112)

12) г-бром-1 -С 3,5-дихлорФенилЗ етан-1 -он

Към 3. 77 г CO. 19 мола2) СЗ,5-дихлорФенил2)етанон, разтворени в 50 мл оцетна киселина се добавят 1.03 мл С0. 02 мола2> бром при стайна температура. След 12 часа разбъркване и изпаряване на оцетната киселина се получава жълта утайка: 2-бром-1-СЗ,5дихлорфенил2) етан-1 -он С добив: 81 %2).

22) 1 -С 3,5-дихлорФенил2) -2-метилтиоетан-1 -он

Чрез добавянето при 0°С на 1.23 г С0. 017 мола2) натриев метантиолат, разтворени в 10 мл метанол към 4.28 г С0. 016 мола2) 2-бром-1-СЗ, 5-дихлорФенил2) етан-1-он, получен преди това, се получават 3.7 г С0. 015 мола2> 1-СЗ,5-дихлорФенил2)-2-метилтиоетан-1-он.

32) 3-С3,5-дихлорФенил2) -4-метилтиопиразол

2.3 г С0.0098 мола2> 1-СЗ,5-дихлорФенил2)-2-метилтиоетан-

1-он се разтварят в 4 мл С0. 029 мола2) N,N-ДиметилФормамид диметилацетал и се нагрява при 70°С по съшия начин както е описано в пример N5 и след това след изолиране на междинния енаминон се добавят 0. 9 мл С0. 019 мола2) хидразинхидрат, по начина описан в пример N7. След пречистване чрез разбъркване в хептан, се получават 1.12 г от желаното съединение: добив: 44%, т.т. : 148°С.

В2> 3-СЗ,5-дихлор2)Фенил-4-метоксипиразол Ссъед. 3122)

12) 1 -С 3,5-дихлорФенил2) -2-метоксиетан-1 -он

1-СЗ,5-дихлорФенил2)-2-метоксиетан-1-он се получава чрез добавянето при 5°С на 5.74 г С0. 023 мола2) 3,5-дихлорФенилмагнезиев бромид към разтвор на 1.77 мл С0. 0213 мола2) метоксиацетонитрил в 10 мл THF. Средата се разбърква при стайна температура в продължение на два часа, хидролизира се като се излива вьв водно-леден разтвор и 1N солна киселина. Водната Фаза се екстрахира с етилацетат, а органичната Фаза се довежда до алкално pH, като се промива с наситен разтвор на натриев бикарбонат. След сушене вьрху MgSO_u и изпаряване на разтворителите, полученият маслообразен остатък се пречиства чрез хроматография върху силикагел Сетилацетат/хептан 10/903.

3-С 3,5-дихлорФенилЗ-4-метоксипиразол

0.47 г С0.0021 молаЗ от получения 1-СЗ, 5-дихлорФенилЗ -

2-метоксиетан-1-он се разтварят в 1 мл С0.0074 молаЗ Ν,Ν”<Π^Μ_ метилФормамид диметилацетат и се нагряват при 70°С по същия начин както е описано в пример N5 и след това след изолиране на междинния енаминон се добавят 0.12 мл С0.0024 молаЗ хидразинхидрат, както е описано в пример N7. След пречистване чрез разбъркване в хептан се получават 0.27 г от желаното съединение: добив 52%, т.т.: 173°С.

ГЗ 3-СЗ,5-дихлорЗФенил-4-диметиламинопиразол Ссъед. 3133 Това съединение се получава по метод, аналогичен на описания в Il Farmaco Ed. Sc. 39, 618, 1983 от Р. GIORI et coll, като се излиза от 3,5-дихлорФенилацетонитрил. Добив: 33%, консистенция на мед.

ДЗ Получаване на съединение с Формула II чрез цик- 'С лизиране между γ и X_s.

8-бром-4,5-дихидро-2Н“бенз<д>индазол Ссъединение 3143.

Това съединение се получава като се излиза от 1,66 г С0.0059 молаЗ 6-бром-2-диметиламинометилен тетралон и 0.58 г С0.008 молаЗ хидразинхидрат в етанол, както е описано в пример N7: добив 31%, т.т.: 155°С.

ПРИМЕР 19: Пиразоли, заместени в положение 1 с Z заместител, различен от водороден атом

АЗ 1-изопропиламинокарбонил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорФенилЗ пиразол Ссъединение 3153

При 0°С и на капки към разтвор на 2.55 г CO.01 молаЗ 4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол 1Н и 1.55 мл CO.011 молаЗ триетиламин в 20 мл безводен DMF се добавят 0.95 г С0.11 молаЗ изопропилизоцианат. Разбъркването продължава два часа при стайна температура. Реакционната смес се излива в 100 мл вода и се екстрахира с етилаиетат. След сушене на органичната Фаза и концентриране под вакуум, остатъкът се разбърква с 50 мл хептан, Филтрува се и се суши. Получават се 2.1 г 1-изопропиламинокарбонил-4-хлор-З-СЗ,5-дихлорФенилЗ пиразол, топящ се при 127°С.

ВЗ 1 -метоксикарбонил-4-хлор-З-СЗ, 5-дихлорФенилЗпиразол Ссъединение 3173

Към 30.55 г С0.12 молаЗ 4-хлор-З-СЗ,5-дихлорФенилЗпиразол, разтворени в 300 мл THF се добавят 2.52 г С0.0204 молаЗ 4-диметиламинопиридин и 18.3 мл С0.132 молаЗ триетиламин. Към този разтвор на капки и при 0°С се добавя разтвор на 12.5 г С0.132 молаЗ метилхлорФормиат в 100 мл THF. Разбъркването продължава часа при стайна температура. Реакционната смес се излива в

500 мл вода и се екстрахира с етилаиетат. След изсушаване на

органичната Фаза и концентриране под вакуум, остатъкът се разбърква с 150 мл хептан, Филтрува се и се суши. Получават се 33.5 г 1-метоксикарбонил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорФенилЗпиразол, топяш се при 144°С.

Работейки както в пример 19 ВЗ се получават следните 1-замес т ени-4-хлор-3-Фенил3 пираз олов и съединения;

Съед. No	Xv Х2, Х3. Хц» Xs	Z	Добив схз	Т.т.С СЗ или анализ
318	Н»СЬН>С1 .н	С02Вп	48	118
319	Н>С1 ,Н.С1 >Н	С02СН2СН2С1	60	108
320	HrCI >Н»С1 »н	С02СССН3ЗаСС1 3	75	135
321	Н»С1 »Н»С1 .н	С02Е1	50	112
322	н.сьн.сьн	С02Д11	48	80

Π 1-ацетоксиметил-4-хлор-З-С 3,5-дихлорфенилЗ пиразол

Ссъединение 3233.

0.15 мл 1,8-диазобициклоС5.4.ОЗундекан-7-ен се добавят при стайна температура към ръзтвор на 2.55 г С0.01 молаЗ 4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол и 0. 90 г С0.030 молаЗ параФормалдехид в 70 мл THF. Реакционната смес се разбърква 4 часа при стайна температура. На капки и при 0°С се налива разтвор на 1.20 г С0.015 молаЗ ацетилхлорид в 10 мл THF и разбъркването продължава 6 часа при стайна температура. Реакционната смес се концентрира до сухо. Остатъкът се отнема с 15 мл хептан и след това се суши. Получават се 3.05 г 1-ацетоксиметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол, топящ се при 95°С.

ДЗ 1-хлорметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол

Ссъединение 3243.

Към 0.15 мл 1,8-диазобицикло С5. 4. 03ундекат-7-ен при стайна температура се добавя разтвор на 2.55 г С0.01 молаЗ 4хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол и 0. 90 г С0.030 молаЗ параформалдехид в 70 мл THF. Реакционната смес се разбърква четири часа при стайна температура. На капки и при 0°С се добавя разтвор на 4.75 г CO.015 молаЗ тионилхлорид в 20 мл THF. Разбъркването продължава четири часа при стайна температура. Реакционната среда се концентрира до сухо. Остатъкът се отнема с 15 мл хептан и се суши. Получават се 2.15 г 1-хлорметил4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол, топящ се при 88°С.

ЕЗ 1-азидометил-4-хлор-3-С 3,5-дихлорфенил3пиразол

Ссъединение 3253.

Към разтвор на 1.85 г С0. 005 молаЗ 1-хлорметил-4-хлорЗ-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол в 25 мл DMF се добавят 0.70 г CO.010 молаЗ натриев азид при стайна температура. Реакцион/** ната смес се разбърква 12 часа, разрежда се с 100 мл вода и се екстрахира с етер. След изсушаване на органичната фаза и концентриране до сухо, остатъкът се разбърква с 20 мл хептан, Филтрува се и се суши. Получават се 1.30 г 1-азидометил-4хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол, топящ се при 74°С.

ЖЗ хлорид на 1-трифенилфосфонометил-4-хлор-3-СЗ,5дихлорфенилЗ пиразол Ссъединение 3263.

1.85 г С0.005 молаЗ 1-хлорметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол и 1.65 г С0.00625 молаЗ трифенилфосфин, разтворени в 30 мл THF се оставят при кипене на обратен хладник в продължение на осем часа Синертна атмосфераЗ. След възвръщане до стайна температура» неразтворимата част се отделя чрез Филтруване, разбърква се с 15 мл хептан, филтрува се и се суши. Получават се 0. 5 г хлорид на 1-трифенилфосфонометил-4хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол, разлагащ се при 260°С.

33 1-Ъ-бутоксикарбонилметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенилЗ пиразол Ссъединение 3273.

В смес на 7.62 г С0.ОЗОмолаЗ 4-хлор-З-СЗ,5-дихлорфенилЗпиразол и 5. 60 г С0.040 молаЗ К₂СО₃ на капки и при стайна температура се добавя разтвор на 5 г С0.033 молаЗ t-бутилхлорацетат в 30 мл DMF. Реакционната смес се разбърква 12 часа при стайна температура, разрежда се с 200 мл вода и се екстрахира с етер. След сушене на органичната фаза и концентриране под вакуум, остатъкът се разбърква с 20 мл хептан, филтрува се и се суши. Получават се 10.2 г l-t-бутоксикарбонилметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенил)пиразол, топящ се при

И) 1-карбоксиметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорФенил)пиразол Ссъединение 328).

Разтвор на 6.85 г С0. 0185 мола) 1-t-бутоксикарбонилметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенил)пиразол в 100 мл трифлуороцетна

киселина се разбърква в продължение на 16 часа при стайна з

температура. Реакционната смес се излива в 300 см смес на вода и лед. Неразтворимата част се отделя чрез филтруване, промива се с хептан и се суши. Получават се 5.65 г 1-карбоксиметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенил)пиразол, топящ се при

И) 1-к арбок симетил-4-хлор-3-С 3,5-дихлорфенил)пираз ол Ссъединение 329).

Разтвор на 3.25 г С0.010 мола) 1-карбоксиметил-4-хлор-

3-СЗ,5-дихлорфенил)пиразол и 80 г натриева основа на люспи в 50 мл етанол се оставя при кипене на обратен хладник в про дължение на един час. След възвръщане до стайна температура неразтворимата част се отделя чрез Филтруване, разбърква се с 30 мл хептан, филтрува се и се суши. Получават се 2.65 г от натриевата сол на 1-карбоксиметил-4-хлор-3-СЗ,5-дихлорфенил) пиразол, топяща се при 246°С.

ПРИМЕР 20: Тест in vivo върху Bortrytis ccnerea върху отрязани листа на домат Свидове чувствителни и видове устойчиви на бензимидазоли):

Чрез фино смилане се получава водна суспензия на изпитваното активно вещество, имаща следния състав:

- активно вещество: 60 мг

- повърхностно-активен агент Tween 80, олеат на полиоксиетиленово производно на сорбитанаЗ, разреден до 10% във вода: 0.3 нл

- допълва се до 60 мл вода

Тази водна суспензия се разрежда с вода, така че да се получи желаната концентрация на активното вещество.

Отгледани в оранжерия домати CMarmande) на 30 дни се обработват чрез пулверизация с водните суспензии, описани по-горе и с различни концентрации на изпитваното съединение.

След 24 часа листата се отрязват и се поставят в съд на Петри Сдиаметър 14 cm3, чието дъно е покрито с кръг навлажнена Филтърна хартия С10 листа в съд2>.

Заразата след това се внася със спринцовка, като се от лагат капки СЗ на листЗ от суспензия на спори на Botrytls cinerea, чувствителни на бензимидазоли и устоичиви на бензими дазоли, получени от култура на 15 дни и превърнати в суспен3 зия с концентрация 150 000 единици на см .

Отчитането се извършва 6 дни след заразяването и се сравнява с необработен свидетел.

При тези условия се наблюдава при доза 1 г/л добра зашита Споне 7550 или пълна защита със следните съединения: 20, 31, 45, 46, 199, 202, 204 до 207, 212, 213, 218, 219, 221, 222, 225, 234, 238, 239, 241 до 247, 250, 253 до 255, 296, 307, 316, 319, 321 и 322 спрямо Botrytis чувствителен на бензимидазоли.

ПРИМЕР 21: Тест in vivo върху Pyricularia oryzae причинител на прикулариозата по ориза:

Чрез фино смилане се получава водна суспензия на изпит ваното активно вещество, имаша следния състав:

- активно вещество: 60 мг

- повърхностно-активен агент Tween 80, олеат на полиоксиетиленово производно на сорбитана?, разреден до 10% във вода: 0.3 мл

- допълва се до 60 мл вода

Тази водна суспензия се разрежда с вода, така че да се получи желаната концентрация на активното вещество.

Ориз засаден в саксии в смес на 50/50 обогатен торф и пузолан се обработва на стадии 10 см височина чрез пулверизиране чрез горната водна суспензия.

След 24 часа въърху листата се прилага водна суспензия на спори на Pyricularia oryzae, получена от култура на 15 дни, като суспензията е с концентрация 100000 единици на см .

Оризовите растения се поставят в продължение на 24 часа в инкубатор С25°С, 100% относителна влажност}, и след това се поставят в камера за наблюдение при същите условия в продължение на 5 дни.

Отчитането се извършва 6 дни след заразяването.

При тези условия се наблюдава при доза 1 г/л добра защита Споне 75%} или пълна защита със следните съединения: 7, 20, 22, 31, 36, 37, 38, 42, 45, 46, 202 до 207, 209, 211 до 213, 218 до 226, 231, 238, 239, 241 до 246, 249, 250, 253 до 256, 293, 294, 301, 305, 316 до 318, 321.

ПРИМЕР 22: Тест in vivo върху Plasmopara viticola

Чрез Фино смилане се получава водна суспензия на изпитваното активно вещество, имаща следния състав:

- активно вещество: 60 мг

- повърхностно-активен агент Tween 80, олеат на полиоксиетиленово производно на сорбитана}, разреден до 10% във вода: 0. 3 мл

- допълва се до 60 мл вода

Тази водна суспензия се разрежда с вода, така че да се получи желаната концентрация на активното вещество.

Издънки на лоза CVitis vinifera?» разновидност Chardonnay се отглеждат в саксии. Когато растенията навършат два месеца Сстадии 8 до 10 листа, височина 10 до 15 см? те се обработват чрез пулвелизация с горната водна суспензия.

Растенията, използвани като свидетели се обработват с разтвор, несъдържащ активното вещество.

След сушене в продължение на 24 часа всяко растение се заразява чрез пулверизиране на водна суспензия на спори на Plasmopara viticola , получени от култура на 7 дни и с конз центрация 10000 единици на см .

Заразените растения се поставят в инкубатор в продължение на два дни при 18°С в наситена на влага атмосфера и след това в продължение на 5 дни при 20 - 22°С и 90 - 100% относителна влажност.

Отчитането се извършва 7 дни след заразяването, като се прави сравнение с растенията - свидетели.

При тези условия се наблюдава при доза 1 г/л добра защита Споне 75%) или пълна защита със следните съединения: 20, 21, 25, 31, 33, 34, 36, 37, 41, 43, 200 до 204, 206, 207, 212, 213, 219 до 221, 223 до 228, 230, 231, 234, 236 до 239, 243 до 245, 248, 254 до 256, 291, 294, 305, 307, 313.

ПРИМЕР 23: Тест in vivo върху Puccini a recondita Сръжда по пшеницата

Чрез фино смилане се получава водна суспензия на изпитваното активно вещество, имаща следния състав:

- активно вещество: 60 мг

- повърхностно-активен агент Tween 80, олеат на полиоксиетиленово производно на сорбитана), разреден до 10% във вода: 0. 3 мл

- допълва се до 60 мл вода, така че да се получи сус пензия/разтвор от 1 г/л

Тази водна суспензия се разрежда с вода, така че да се получи желаната концентрация на активното вещество.

Пшеница, засадена в саксии пълни с торф и пузолан в отношение 50/50 се обработва на стадий 10 см височина чрез пулверизиране с горната водна суспензия.

Растенията, използвани като свидетели се обработват с воден разтвор, несъдържащ активното вещество.

След 24 часа върху пшеницата се пулверизира водна сус3 пензия на спори С100000 сп/см 3; като последната е получена от заразени растения. След това пшеницата се поставя в про%w^! о дължение на 24 часа в инкубатор при около 20 С и 100% относителна влажност и след това в продължение на 7 до 14 дни при 60% относителна влажност.

Отчитането на състоянието на растенията се извършва между 8 и 15 ден след заразяването чрез сравняване с необработен свидетел.

При тези условия се наблюдава при доза 1 г/л добра защита Споне 75%3 или пълна зашита със следните съединения: 22, 35, 37, 31 и 32, 204, 206, 207, 213, 218, 221, 223, 225, 238, 239, 246, 248, 251, 253, 294, 307, 316, 322.

Тези резултати ясно показват добрите Фунгицидни свойства на производните съгласно изобретението по отношение на гъбичните заболявания на растенията, дължащи се на гъби от най-различни семейства като: Phycomycete, Basidiomycete, Ascomycete, Adelomycete или fungi imperfect!, в частност Botrytis sp. , Pyricularia oryzae, пероноспора по лозята.

За практическото им приложение, съединенията съгласно настоящето изобретение рядко се използват самостоятелно. Наи често тези съединения представляват част от състави. Тези състави, използваеми като фунгицидни агенти, съдържат като активно вещество съединение съгласно изобретението в смес с твърди или течни носители, приемливи в земеделието и повърхностно-активни вещества, също така приемливи в земеделието. Обикновено се използват обичайни и инертни носители и обичайни повърхностно-активни вещества. Тези състави са също така обект на настоящето изобретение.

Тези състави могат да съдържат също така различни други ингредиенти като например защитни колоиди, адхезиви, сгъстители, тиксотропни агенти, пенетрационни агенти, стабилизатори, комплексообразуватели и др. Най-общо съединенията съгласно изобретението могат да бъдат смесвани с всякакви други твърди или течни адитиви, отговарящи на обичайната техника за получаване.

Най-общо съставите съгласно изобретението съдържат обикновено от 0.05 до около 95% Стегл.? от съединение съгласно изобретението Снаричано активно вещество?, един или повече твърди или течни носители и евентуално един или повече повърхностно-активни агенти.

Изразът носител в настоящето експозе означава органично или минерално, естествено или синтетично вещество, с което съединението е смесено, за да се облекчи приложението му върху растенията, семената или почвата. Този носител е обикновено инертен и трябва да е приемлив за земеделието, в частност за обработваното растение. Носителя може да бъде твърд Сглини, естествени или синтетични силикати, силициев двуокис, смоли, восъци, твърди торове и др.? или течен Свода; алкохоли, в частност бутилов алкохол и т.н.?.

Повърхностно-активния агент може да бъде емулгиращ, диспергиращ или омокрящ агент от ионогенен или неионогенен тип или смес на такива повърхностно-активни агенти. Могат да бъдат цитирани например солите на полиакриловите киселини, солите на лигносулфоновите киселини, солите на ФенолсулФоновите или нафталинсулфоновите киселини, поликондензатите на етиленов окис с мастни алкохоли или мастни киселини или мастни амини, заместените Феноли СалкилФенолите или арилФенолитеЗ, солите на естерите на сулФосукциновите киселини, производните на таурина СалкилтауратитеЗ, Фосфорните естери на полиетоксилираните алкохоли или Феноли, естерите на мастните киселини и на полиолите, производните съдържащи сулфатни, сулфонатни или Фосфатни групи на горните съединения. Присъствието на поне един повърхностно-активен агент е обикновено немислимо когато съединението и/или инертния носител са неразтворими във вода и когато носителя за приложението е вода.

Така съставите за земеделско приложение съгласно изобретението могат да съдържат активни вещества съгласно изобретението в много широки граници, между 0.05% и 95% Стегл.З. Съдържанието на повърхностно-активен агент в тях е между 5 и 40 тегл. %.

Тези състави са в различни Форми, твърди или течни.

Като Форми на твърди състави могат да бъдат цитирани праховете за опудряне Ссъдържащи съединението до 100%3 и гранулатите, по-специално получените чрез екструзия, чрез компактиране, чрез импрегниране на гранулиран носител, чрез гранулиране на прах Ссъдържанието на съединението в тези гранулати в последния случаи е между 0. 5 и 80%3, таблетки или еФервесцентни таблетки.

Съединенията с Формула I могат да бъдат използвани също така под Формата на прахове за опудряне; като може да бъде използван състав, съдържащ 50 г активно вещество и 950 г талк; може да бъде използван също така състав, съдържащ 20 г актив

Ί»» но вещество, Юг фино раздробен силициев двуокис и 970 г талк; компонентите се смесват и смилат и сместа се прилага за опудряне.

Като Форми на течни състави или предназначени за получаване на течни състави по време на приложението могат да бъдат цитирани разтворите, в частност разтворимите във вода концентрати, емулгируемите концентрати, емулсиите, концентрираните суспензии, аерозолите, омокряемите прахове Сили праховете за пулверизиране), кашите, теловете.

Емулгируемите или разтворими концентрати съдържат найчесто между 10 и 80% активно вещество, докато емулсиите или разтворите готови за приложение съдържат от 0.001 до 20% активно вещество.

Освен разтворител емулгируемите концентрати могат да съдържат, ако е необходимо от 2 до 20% подходящи адитиви, като стабилизатори, повърхностно-активни агенти, пенетранионни агенти, инхибитори на корозията, оцветители или адхезиви, цитирани по-горе.

Излизайки от тези концентрати, чрез разреждане с вода могат да бъдат получени емулсии с каква да е желана концентрация, които са подходящи за приложение върху културите.

В качеството на примери по-долу са дадени съставите на няколко емулгируеми концентрата:

ПРИМЕР СЕ 1:

- активно вещество	400 г/л
- алкален додецилбензолсулфонат	24 г/л
- аксиетилиран с 10 мола етиленов	окис
нонилфенол	16 г/л
- циклохексанон	200 г/л
- ароматен разтворител	q. s. р. 1 л

Друг състав на емулгируем концентрат е следния:

ПРИМЕР СЕ 2:

- активно вещество 250г

- епоксидирано растително масло 25г

- смес на алкиларилсулфонат и етер на полигликол и мастни алкохоли 100г

- диметилформамид 50г

- ксилол 575г

Концентрираните суспензии, които също се прилагат чрез пулверизиране се приготвят по такъв начин, че да се получи стабилен флуид, които не се утаява и обикновено те съдържат _)<ал„ от 10 до 75% активи вещество, от 0.5 до 15% повърхностно-активни агенти, от 0.1 до 10% тиксотропни агенти, от 0 до 10% подходящи адитиви като антипенители, инхибитори на корозията, стабилизатори, пенетрационни агенти и адхезиви и като носител вода или органична течност, в която активното вещество е слабо или неразтворимо: в носителя могат да бъдат добавени различни твърди органични или минерални вещества, за да се предотврати седиментацията или в качеството на антифризи за вода.

В качеството на пример по-долу е даден състава на концентрирана суспензия:

ПРИМЕР SC 1 :

” - активно вещество500 г

- полиетоксилиран тристирилфенолфосфат 50г

- ролиетоксидиран алкилфенол 50г

- натриев поликарбоксилат 20г

- етиленгликол 50г

- органополисилоксаново масло СантипенителЗ 1г

- полизахарид1.5 г

- вода 316. 5 г

Омокряемите прахове Сили прахове за пулверизиране} обикновено се приготвят по такъв начин, че да съдържат 20 до 90% активно вещество и освен това обикновено съдържат, освен твърдия носител, от 0 до 30% омокрящ агент, от 3 до 20% диспергиращ агент и когато е необходимо от 0.1 до 10% от един или повече стабилизатори и/или други адитиви като пенетрационни агенти, адхезиви или антипенители, оцветители и други.

За получаването на праховете за пулверизиране или омокряемите прахове, активните вещества се смесват интимно в подходящи смесители с допълнителните компоненти и се смилат в мелници или други подходящи раздробяващи устройства. Така се получават праховете за пулверизиране, чиято омокряемост и суспендиране се извършват лесно; те могат да бъдат превърнати в суспензия с вода при каква да е желана концентрация и тези суспензии се прилагат удобно особено върху листата на растенията.

Вместо омокряемите прахове могат да бъдат приготвени пулпове. Условията и начините на реализиране и приложение на тези пулпове са подобни на тези за омокряемите прахове или праховете за пулверизиране. По-долу са дадени примери на различни състави омокряеми прахове Сили прахове за пулверизиране) :

ПРИМЕР РМ 1

ν^·;·	- активно вещество	50%
	- етоксилиран мастен алкохол Сомокрител)	2.5%
	- етоксилиран фенилетилфенол СдиспергаторЗ	5%
	- креда Синертен носител)	42. 5%
	ПРИМЕР РМ 2
	- активно вещество	10%
	- синтетичен алкохол от окco тип, разкло-
	нен с С13» етоксилиран с 8 до 10 мола
	етиленов окис Сомокрящ агент)	0.75%

- неутрален калциев лигносулфонат

С диспергатор?

12%

- калциев карбонат Синертен пълнител? q.s.p. 100%

ПРИМЕР РМ 3

Този омокряем прах съдържа същите ингредиенти както в предишния пример в следните съотношения:

- активно вещество 75%

- омокрящ агент 1.50%

- диспергиращ агент 8%

- калциев карбонат Синертен пълнител? q.s.p. 100%

ПРИМЕР РМ 4

- активно вещество 90% w

- етоксилиран мастен алкохол 4%

- етоксилиран фенилетилфенол Сдиспергатор? 6%

ПРИМЕР РМ 5

- активно вещество 50%

- смес на анионактивни и нейоногенни повърхностно-активни агенти Сомокрител? 2.5%

- натриев лигносулфонат Сдиспергатор? 5%

- каолинова глина Синертен носител? 42.5%

Водните дисперсии и емулсии, например съставите, получени чрез разреждане с вода на омокряем прах или на емулгируем концентрат съгласно изобретението, също са обект на настоящето изобретение. Емулсиите могат да бъдат от типа вода в масло или масло във вода и могат да имат гъста консистенция подобна на майонезата.

Съединенията съгласно изобретението могат да бъдат формулирани като диспергируеми във вода гранулати, което също е обект на настоящето изобретение.

Тези диспергируеми гранулати с привидна плътност обикновено между 0. 3 и 0.6 имат размери на частиците обикновено между 150 и 2000 и за предпочитане между 300 и 1500 микрона.

Съдържанието на активно вещество в тези гранулати е обикновено между 1 и 90% и за предпочитане между 25 и 90%.

Остатъкът от гранулата е съставен главно от твърд пълнител и евентуално повърхностно-активни добавки, придаващи на гранулата диспергируемост във вода. Тези гранулати могат да бъдат главно от два различни типа в зависимост от това дали пълнителят е разтворим или не във вода. Когато пълнителят е водоразтворим, той може да бъде минерален или за предпочитане органичен. Отлични резултати се получават с карбамид. Когато пълнителят е неразтворим той е за предпочитане минерален, като например каолин или бентонит. Той се придружава обикновено от повърхностно-активни агенти Св количество от 2 до 20% от теглото на гранулата), като по-голямата част от тях е съставена от поне един диспергиращ агент, главно анионактивен, напр. алкален или алкалоземен полинафталинсулфонат или алкален или алкалоземен лигносулфонат, а остатъкът е съставен от омокрители от йоногенен или анионактивен тип, като напр. алкален или алкалоземен алкилнафталинсулфонат.

Освен в случаите когато е невъзможно, могат да бъдат добавени други добавки като антипенители.

Гранулатът съгласно изобретението може да бъде получен чрез смесване на необходимите ингредиенти и след това гранулиране съгласно коя да е от познатите техники Сдражиране, псевдокипящ слой, атомизиране, екструзия и др.). Обикновено се завършва с раздробяване и пресяване до размери на частиците в границите споменати по-горе.

Предпочита се да се работи чрез екструзия по начина даден в следващите по-долу примери.

ПРИМЕР GD 1: Диспергируеми гранулати

В смесител се смесват 90 тегл. % активно вещество и 10% карбамид на перли. Сместа се смила в толкова мелница. Получа ва се прах, които се овлажнява с около 8 тегл. % вода. Влажният прах се екструдира в екструдер с перфориран цилиндър. Получава се гранулат, които се суши, раздробява и пресява по такъв начин, че да останат гранулите с размери между 150 и 2000 микрона.

ПРИМЕР GD 2: Диспергируеми гранулати

В смесител се смесват следните компоненти:

- активно вещество 75%

- омокряш агент Снатриев алкилнаФталин- сулфонат} 2%

- диспергираш агент Снатриев полинаФта- линсулФонат} 8%

- неразтворим във вода инертен пълнител

Скаолин} 15%

Тази смес се гранулира в псевдокипящ слои в присъствие на вода, след това се суши, раздробява и пресява по такъв начин, че да се получат гранули с размери между 0.15 и 0.80 мм.

Тези гранули могат да бъдат използвани самостоятелно, в разтвор или дисперсия във вода по такъв начин, че да се получи желаната доза. Те могат също така да бъдат използвани за получаването на смеси с други активни вещества, по-специално Фунгициди, като последните са под Формата на омокряеми прахове или гранули или водни суспензии.

Що се отнася до съставите, адаптирани за складиране или транспорт, те съдържат обикновено от 0.5 до 95% Стегл.} активно вещество.

Изобретението има за предмет също така приложението на съединенията съгласно изобретението за борба с гъбичните заболявания по растенията чрез превантивна или текуща обработка на листната маса или размножителните части на растенията или местата върху, които те растат.

Claims (15)

1. 3-арилпиразолови производни, характеризиращи се с то- ва, че отговарят на формула I:

Хи

Xi >

N

Z формула I в която:

χ_±, χ₂, χ₃, Х_и и X_s, еднакви или различни представляват

- водороден или халогенен атом, хидрокси, циано, тиоциано, нитро, нитрозо, амино-група, евентуално заместена с един или два алкилови или фенилови радикала,

- алкилов, хидроксиалкилов, алкоксиалкилов, алкилтиоалкилбензилов, алкенилов, алкинилов, алкокси, алкилтио, формилов, ацетилов, алкил- или алкоксиСтио)- карбонилов, моно или диалкиламиноСтио)карбонилов, карбоксилов, карбоксилатен, карбамилов или бензоилов радикал,

- фенилов, фенилокси, фенилтио радикал,

- алкил- или алкокси- или моно или ди алкиламино- или

Фенил- сулфенил или сулфинил или сулфонил радикал,

- фосфорилова група, заместена с две групи, подбрани от групата, включваща алкилова, алкокси, алкилтио и диалкиламино, триалкил- или алкилфенил- силилна • · · • · · група;

• · • · • · • · ·

Два от съседните χ_±, χ₂, χ₃, X_u и χ₅ могат също така да бъдат свързани помежду си с въглероден мост, съдържащ две до четири звена, като поне едно от тях може да бъде заместено с атом на кислорода, сярата или азота и въглеродните атоми от този мост могат да бъдат заместени или незаместени е поне един халогенен атом и/или поне една хидроксилна, амино, алкилова, алкокси, алкилтио, моно или ди алкиламино, алкилсулфинил или -сулфонилова група, при което алкиловата част е дефинирана както по-горе, при условие, че χ_± до χ_ε не могат да бъдат едновремено водородни атоми;

Υ е водороден или халогенен атом, нитро, нитрилна, тиоцианатна или алкилова, алкокси или алкилтио евентуално моно или полихалогенирани, амино група евентуално заместена с една или две алкидни или фенилни групи;

Ζ представлява

- водороден или халогенен атом, циано, нитро или хидрокси група; или

- алкилова, халоалкилова, циклоалкилова или циклоалкилалкилова, като циклоалкиловата част може да бъде заместена с GR4 група дефинирана по-долу, или

- алкокси, евентуално заместена с хидрокси, алкокси, алкилтио; или алкилтио група,

- фенокси или фенилтио група, амино евентуално заместена с един или два алкилови радикала група; или

- алкенилова или алкинилова група, всяка съдържаща от три до седем атома въглерод, евентуално заместени;

- фенилова или Het група, евентуално заместени;

група с формула CCZ₁)Z₂» в която: Zi е кислороден или серен атом или алкиламино или

• · · ··· ·· · • ··· · · · · · · · • · ··· ······ ·· · _β ······ ··· .............

имино или ариламино група;

Ζ₂ е:

водороден или халогенен атом, хидрокси група, сулфохидрилна, циано, амино група, алкилова, алкокси, алкилтио група алкенилова или алкинилова група, всяка съдържаща от три до седем въглеродни атома,

Фенилова, Фенилалкилова, Фенокси, Феналкилокси група,

Het или Het -алкилова група, # Фенилалкенилова или Фенилалкинилова група;

Het -алкенилова или Het -алкинилова група, моно или ди алкиламино, моно- или дифениламино или -сулФониламино,

- ФосФорилна група, заместена с два радикала подбрани от групата, включваща алкилов, алкокси, алкилтио, диалкиламино, циклоалкилов или пиклоалкил-алкилов, алкенилов или алкинилов, ФенилФенилалкилов, Het или Не1^_алкилов, Фенилов или

Het, евентуално заместен радикал;

- групата SCZ₁XZ₃3Z₂. в която чения както по-горе, a Ζ₃ има същите

Ζ_χ и Ζ₂ имат същите зназначения без да бъде не~ пременно равно на Z_t>

при условие, че когато Х₃, Х_ц,

X_s ^са водородни атоми Ζ не е водороден атом;

както и таотомерните Форми с Формула

I bis когато Ζ θ водороден атом или група е Формула CCZi^Zj

ИЛИ SCZ_xX Ζ₃ }Ζ₂ • · • ·

Шг·

I bis техните соли с водородна киселина или перхлорна киселина или азотна киселина или сярна киселина или алкил- или Фенил Севентуално заместени} сулФонови киселини и техните метални и металоидни комплекси, като от самосебе си се раздира, че във всички определения дадени по-горе

- въглеводородната част на тези групи може да съдържа от един до седем атома въглерод и евентуално да бъде халогенирана Седин до осем атома халоген},

- циклоалкиловата част на тези групи може да съдържа от три до седем атома въглерод и евентуално да бъде заместена с поне един заместител подбран от GR4 групата,

- Фениловата част определя Фенилно ядро, евентуално заместено с един до пет заместителя, подбрани от групата, включваща халогенен атом, аалкилов или алкокси радикал с един до три атома въглерод,

- Het θ хетероииклен радикал, моно или биииклен, съдържащ от пет до десет атома, от които четири са хетеро атоми Скислород, сяра, азот, Фосфор}.

2. Производни съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че във Формулата у е хлорен или бромен атом.

3. Производни съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че във Формулата Ζ е водороден атом или ССΖ_χ 5Ζ₂ гру^- • · • · • · • · · • · па» в която Ζχ ^е кислороден или серен атом.

4.

Производни съгласно претенции 1 до 3, харак териз иращи се с това, че във формула I χ , χ₂ и са водороден или халогенен атом или нитро или алкилова група, евентуално халогенирана, съдържаща един до четири атома въглерод.

5. Производни съгласно претенции 1 до 4, характеризиращи се с това, че χ₃ е водороден или флуорен атом.

6. Производни съгласно претенции 1 до 5, характеризиращи се с това, че χ_ε е водороден атом.

7. Метод за получаване на производни съгласно коя да е

- от претенции от 1 до 6, характеризиращ се с това, че фенилпиразол е формула III, в която χ_± до χ₅ имат същите значения и γ и Ζ са водородни атоми взаимодейства с халогениращ агент.

8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с то- ва, че се провежда взаимодействие във воден или органичен разтвор на хлориращ агент като хлор, хипохлориста киселина, солна киселина в присъствие на кислородна вода, сулфурилхлорид, N хлоримид, като например N хлорсукцинимид или фосфорен пентахлорид.

9. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че бромиращ агент като бром взаимодейства във воден или органичен разтвор, пиридинпербромид.

10. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че се провежда взаимодействие на йодиращ агент като йод самостоятелно или в кисел или алкален разтвор.

11. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се е това, че получаването на тетрафлуарбората на диазониевото производно с амино група в четвърта позиция се осъществява от производното с формула II.

12. Метод за получаване на производни с формула I, в която Ί е ССΖ_± )Ζ₂ група, характеризиращ се с това, че произ водно е Формула II, в която 1 е водороден атом взаимодейства с ацилираш агент с Формула Z^CCZiDZa, в която Z_u θ водороден атом или хидроксилна, амино, алкокси, алкилтио моно или ди алкиламино група.

13. Метод за получаване на производни с Формула V, в която χ_±, Х₂ и Х_и са дефинирани както в претенция 1, характеризираш се с това, че производно с Формула VI, в която χ_±, χ₂ и X_u са дефинирани по-горе, взаимодейства с ацеталдоксин или някое от неговите О^_ваместени производни или ацеталдехидхидразон или някое от неговите N-заместени производни или семикарйазона или семитиокарйазона на ацеталдехида или някое от техните N₂ или |\|₃ заместени производни в присъствие на соли на медта и натриев сулфит.

14. Фунгициден състав за зашита на растенията от гъйични зайолявания, характеризираш се с това, че съдържа като активно вещество производно съгласно коя да е от претенции от 1 до 6.

15. Приложение на производно съгласно коя да е от претенции от 1 до 6 за зашита на растенията от гъйични зайолява- ния.