BG107984A

BG107984A - Изоксазолинови производни като антидепресанти

Info

Publication number: BG107984A
Application number: BG107984A
Authority: BG
Inventors: Jose I. Andres-Gil; Francisco J. Fernandez-Gadea; Manuel J. Alcazar-Vaca; Jose M. Cid-nunez; Joaquin Pastor-Fernandez; Antonius Adrian H. Megens; Godelieve Irma C. Heylen; Xavier J. Langlois; Margaretha H. Bakker; Thomas H. Steckler
Original assignee: Janssen Pharmaceutica N.V.
Priority date: 2001-02-21
Filing date: 2003-07-08
Publication date: 2004-09-30
Also published as: ES2271230T3; DE60214138D1; PT1368358E; CZ20032515A3; JP2004518748A; JP3953424B2; KR100848898B1; SI1368358T1; HRP20030647A2; MY137836A; WO2002066484A1; NZ526741A; BR0207433A; CA2437505C; ATE337322T1; NO20033700D0; KR20030076590A; HUP0303270A2; US7169786B2; DK1368358T3

Description

ИЗОКСАЗОЛИНОВИ ПРОИЗВОДНИ КАТО АНТИДЕПРЕСАНТИ

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Изобретението се отнася до заместени изоксазолинови производни, които имат антидепресивно действие и/или анксиолитично действие, и/или действие контролиращо телесното тегло, до методите за тяхното получаване, до фармацевтични състави, съдържащи производните и до тяхното използване като лекарство, по-специално за лечението на депресия, безпокойство, стрес-обусловени заболявания, свързани с депресия и/или безпокойство и изменения в телесното тегло, включително анорексия нервоза и булимия.

Изобретението се отнася и до нова комбинация на заместени изоксазолинови производни с антидепресивно действие и-или анксиолитично действие, и/или действие, контролиращо телесното тегло с антидепресанти, анксиолитици и, или антипсихотици.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Известни са тетрахидронафталинови и инданови производни, които проявяват антидепресивно действие, от ЕР-361, 577В1. Тези съединения са типични блокери на обратното поемане на моноамин с допълнително действие като антагонисти на (щ-адреноцептор и те проявяват антидепресивно действие без да бъдат успокоители.

Проблемите, свързани със съединенията от нивото на техниката са, че съединенията причиняват значителни странични ефекти, като гадене, възбуждане, повишена сърдечна ···· ·· · · · • · <r 3 · ·· · a ·· ·« .· · ..

честота и понижена сексуална функция. Освен това, те изискват продължително време, по-конкретно 3-4 седмици, преди да настъпи реакцията.

Целта на изобретението е да се създадат нови съединения с антидепресивно действие И/или анксиолитично действие, и/или действие, контролиращо телесното тегло, по-специално съединения, които не проявяват по-горе споменатите недостатъци.

Изобретението се отнася до нови изоксазолинови производни с обща формула (I)

до техни фармацевтично приемливи присъединителни с киселина или с основа соли, стереохимично изомерните им форми и N-оксидната им форма, като

X е СН₂, N-R', S или 0:

w R' е избран от групата на водород, алкил, фенил, фенилалкил, алкилкарбонил. алкилоксикарбонил и моно- и диалкиламинокарбонил. като фениловата и алкиловата групи са заместени, по желание, с един или повече халогенни атома;

R’ и R² всеки от тях, независимо един от друг, е избран от групата на водород, хидрокси, циано, хало, OSO₂H, OSO₂CH₃, фенил, фенилалкил, алкилокси, алкилоксиалкилокси, алкилоксиалкилоксиалкилокси, тетрахидрофуранилокси, алкилкарбонилокси, алкилтио, алкилоксиалкилкарбонилокси, пиридинилкарбонилокси, алкилкарбонил оксиалкилокси, алкилоксикарбонилокси. алкенилокси. алкенилкарбонилокси и моно- и диалкиламиноалкилокси. като алкиловите и ариловите радикали са заместени, по желание, с една или повече хидроксигрупи или с халогенни атоми, или с аминогрупи; или

R и FP могат, взети заедно, да образуват двувалентен радикал -R -R²-. избран от групата на -СН₂-СН₂-О-. -О-СН₂СН₂-, -О-СН₂-О-, -СН₂-О-СН₂- и -О-СН₂-СН₂-О-;

а и и са асиметрични центрове;

С (СН ) .. е права въглеводородна верига с m въглеродни атома. като m е цяло число от 1 до 4;

Pir е по желание заместен радикал съгласно всяка от формулите (Ila). (НЬ) или (Не)

където:

е всеки R⁸ е избран,независимо един от друг, от групата на водород, хидрокси, амино, нитро, циано, хало и алкил:

η е цяло число от 1 до 5;

R⁹ е избран от групата на водород, алкил и формил: и

R·³ представлява по желание заместен ароматна хомоциклена или хетероциклена пръстенна система, заедно с, по желание, заместена и частично или напълно хидрогенирана въглеводородна верига, с дължина от 1 до 6 атома, с която пръстенна система е свързан Pir радикала и която може да съдържа един или повече хетероатома, избрани от групата Ο, N и S.

По-специално, изобретението се отнася до съединения с формула (I), в които R⁴ е радикал с формули (Illa), (I I lb) и (lllc)

(b)

в които:

'WЧе»' d е проста връзка, докато Z е двувалентен радикал, избран от групата на -СН₂-, -С( = О)-, -СН(ОН)-. -С( = N-ОН)-.

-СН(алкил)-, -0-, -S-, -S( = 0), -NH- и -SH-: или d е двойна връзка, докато Z е тривалентен радикал с формула -СНили С(алкил)-:

А е 5- или 6-членен ароматен хомоциклен или хетероциклен пръстен, избран от групата на фенил, пиранил, пиридинил, пиразинил. пиримидинил. пиридазинил, тиенил. изотиазолил. пиролил, имидазолил, пиразолил. фуранил. оксадиазолил и изоксазолил;

р е цяло число от 0 до 4;

q е цяло число от 0 до 7;

R⁴ е избран от групата на водород, алкил, фенил, бифенил, нафтил, хало и циано, като алкиловият и ариловият радикали, по желание, са заместени с една или повече хидрокси групи, халогенни атоми или аминогрупи;

R³ е равно на R⁴; или

R⁴ и R³ могат заедно да образуват двувалентен радикал -R’-R^;-. избран от групата -СН₂-, =СН-. -СН₂СН₂-,

-СН = СН-, -Ο-, -NH-, =N-, -S-, СН₂1\1(-алкил)-, -CH = N-,

-СН₂О- и -ОСН₂-:

всеки R^c е избран, независимо един от друг, от групата на водород. хидрокси, амино, нитро, циано, хало, карбоксил, алкил. фенил, алкилокси, фенилокси, алкилкарбонилокси, алкилоксикарбонил, алкилтио, моно- и диалкиламино, алкилкарбониламино, моно- и диалкиламинокарбонил, моно- и диалкиламинокарбонилокси, моно- и диалкиламиноалкилокси, като алкиловият и ариловият радикали са заместени, по желание, с една или повече хидрокси гру-

пи, или халогенни атоми или аминогрупи; или два вицинални (съседни) радикала R^c може взети заедно да образуват двувалентен радикал -R' -R избрани от групата -СН₂-СН₂-О-, О-СН₂-СН₂-, -О-СН₂С( = О)-, -О-СН₂-О-, -СН₂-О-СН₂-, -О-СН₂-СН₂-О-. -сн = снСН-СН-. -CH = CH-CH = N-, -CH = CH-N - СН-. -CHINCH-CH-, -N = CH-CH = CH-, -СН₂-СН₂-СН₂-, -СН₂-СН₂-С(-О)и -СН₂—СН₂-СН₂-СН₂-; и

R е избран от групата водород, алкил, фенилалкил и фенил.

За предпочитане, изобретението се отнася до тези съединения, в които Х = О или NH; R' и R² са и двата алкилокси: m - 1; Pir е радикал с формула (На), в която R⁸ е водород, а η е 4: R³ е радикал с формула (lllb), в която Z е =СН-. d е двойна връзка, А е фенилов пръстен, R⁴ е алкил и R'° е водород.

Особено се предпочита, когато изобретението се отнася до съединения, в които Х-О; R¹ и R² са и двата метокси; m = 1; Pir е радикал с формула (На), в която R⁸ е водород, а п е 4; R³ е радикал с формула (lllb), в която Z е =СН-, d е двойна връзка, А е фенилов пръстен, R⁴ е метил и R¹⁰ е водород.

В рамките на тази заявка, алкил означава наситени въглеводородни радикали с права или разклонена верига и с от 1 до 6 въглеродни атома, като например метил, етил, пропил, бу• · • ♦ • · · · • · · · ······ » « · · • · · · · · · ·· · ’ · · ·- R· - · · · ·· · тил. 1 -метилпропил, 1,1-диметилетил, пентил, хексил; или алкил означава циклични наситени въглеводородни радикали с от 3 до 6 въглеродни атома, като например, циклопропил, метилциклопропил, циклобутил, циклопентил и циклохексил. Хало е генерично наименование за флуоро, хлоро, бромо и иодо. Когато алкилови радикали са заместени, по желание, с един или повече хало (халогенни) атоми, това са, например полихалоалкилови радикали, като например дифлуорометил и трифлуорометил.

Фармацевтично приемливите соли, по определение, съдържат терапевтично активни нетоксични присъединителни солеви форми, които съединенията с формула (I) са способни да образуват. Тези соли могат да се получат чрез обработване на основната форма на съединенията с формула (I) с подходящи киселини, като например неорганични киселини, като халогеноводородни, по-специално хлороводородна киселина, бромоводородна киселина, сярна киселина, азотна киселина и фосфорна киселина; органични киселини, като например, оцетна киселина, гликолова киселина, пропанова киселина, млечна киселина, пирогроздена киселина, оксалова киселина, малонова киселина, янтарна киселина, малеинова киселина, фумарова киселина, ябълчна киселина, винена киселина, лимонена киселина, метансулфонова киселина, етансулфонова киселина, бензенсулфонова киселина, р-толуенсулфонова киселина, цикламова киселина, салицилова киселина, р-аминосалицилова киселина и памоева киселина.

Съединенията с формула (I), съдържащи киселинни протони могат да се превърнат, също, в техни терапевтично активни нетоксични метални или с амин присъединителни солеви форми чрез обработване с подходящи органични и неорга• · • ♦ · · · · • · · · ничии основи. Подходящи основни солеви форми са, например, амониевите соли, алкалните и алкалоземните метални соли, по-специално литиева, натриева, калиева, магнезиева и калциева соли, соли с органични основи, като например, бензатиновата, N-метил-О-глюкаминовата, хибраминовата соли и соли с аминокиселини, като например аргинин и лизин.

Обратно, споменатите солеви форми могат да се превърнат в свободните форми чрез обработване с подходяща основа или киселина.

Терминът присъединителна сол, както е използван тук, включва и солватите, които съединенията с формула (I). както и техните соли, са способни да образуват. Такива солвати са. например, хидрати и алкохолати.

N-оксидните форми на съединенията с формула (I) се има предвид, че съдържат тези съединения с формула (I). в които един или няколко азотни атома са окислени до така наречения N-оксид, по-специално тези N-оксиди, в които един или повече азотни атоми в пиперазиниловия радикал са N-окислени.

Терминът стереохимично изомерни форми, както е използван тук по-горе, означава всички възможни изомерни форми, които съединенията с формула (I) могат да притежават. Ако не е споменато или указано друго, химическото наименование на съединенията означава сместа от всички възможни стереохимично изомерни форми, като тези смеси съдържат всички диастереомери и енантиомери на основната молекулна структура. По-специално, стерогенни центрове могат да имат R- или S-конфигурацията; заместители при двувалентни циклични (частично) наситени радикали могат да имат както cis-, така и trans-конфигурация. Съединения, включващи двоини връзки, могат да имат Е или Z-стереохимия при двойната връз-

ка. Очевидно, стереохимично изомерни форми на съединенията с формула (I) се имат предвид, че се включват в обхвата на изобретението.

Като се следват CAS номенклатурни конвенции, когато два стереогенни центъра на известна абсолютна конфигурация присъстват в молекула, R или S дескриптор се отнася (въз основа на правилото за съгласуване на Cahn-lngold-Prelog) за хиралния център с наи-нисък номер, сравнителния център. Конфигурацията на втория стереогенен център се посочва, като се използват сравнителни дескриптори /А*.А*/ или [R*.S*], в които R* винаги се определя като сравнителният център и [R*.R*] показва центрове със същата хиралност ,а [R*.S*] показва центрове с различна хиралност. Така например, ако хиралният център с наи-нисък номер в молекулата има S конфигурация и вторият център е R, стереодескрипторът ще се определя като S-[R*,S*]. Ако се използват и : положението на заместителя с наи-голям приоритет при асиметричния въглероден атом в пръстени ат а система, имаща _г наи-голям пръстенен номер, е решаващо винаги в а положение на средната равнина, определена от пръстенната система. Положението на заместителя с наи-голям приритет при другия асиметричен въглероден атом в пръстенната система (водороден атом в съединения с формула (I)) по отношение на положението на заместителя с наи-голям приоритет при сравнителния атом е наречено ако той е от същата страна на средната равнина, определена от пръстенната система, или |>, ако той е от другата страна на средната равнина, определена от пръстенната система.

Съединения с формула (I) и някои междинни съединения имат най-малко два стереогенни центъра в тяхната структура, • · • · · ·

съответно означени с а и Ь във формула (I). Поради следваната схема за синтез при синтезиране на трициклената система, конфигурацията на тези два асиметрични центъра а и Ь е определена предварително, така че сравнителната конфигурация на център а е S* и на център b е R*.

Изобретението включва също производни съединения (обикновено наричани пролекарства) на фармакологично активни съединения съгласно изобретението, които се разграждат in vivo, като се получават съединения съгласно изобретеw нието. Пролекарства са обикновено (но не винаги) с по-слабо действие към рецептора-мишена, в сравнение със съединенията, до които те се разграждат. Пролекарствата са особено полезни, когато желаното съединение има химични или физични свойства, които правят неговото приложение трудно или неефикасно. Така например, желаното съединение може да бъде слабо разтворимо, може да се пренася трудно през мукозалния епител или може да има нежелано кратък плазмен полуживот. Допълнителни обяснения относно пролекарства могат да се намерят в Stella, V.J. et al., Prodrugs, Drug Delivery Systems, 1 985. стр. 112-176 и Drugs, 1985, 29, стр. 455473.

Пролекарствените форми на фармакологично активните съединения съгласно изобретението са принципно съединения с формула (I), техни фармацевтично приемливи присъединителни с киселина или основа соли, техните стереохимично изомерни форми и N-оксидните им форми, които имат киселинна група, която се естерифицира или амидира. В такива естерифицирани киселинни групи се включват групи с формула -COOR^X, в които R^x е С_Ь6алкил, фенил, бензил или една от следващите групи:

• · • · • · · ·

Амидираните групи включват групи с формула -CONR^VR\ в която R' е Н, С!6алкил, фенил или бензил и R^z е -OH, Н. С!6. алкил, фенил или бензил.

От съединения съгласно изобретението, които имат аминогрупа. могат да се получат производни с кетон или алдехид, като формалдехид, като се получава Манихова база. Тази база се хидролизира с кинетика от първи ред във воден разтвор.

Съединенията с формула (I), както са получени в методите, описани по-долу, могат да се синтезират под формата на рацемичнл смеси от енантиомери, които могат да се разделят един от друг, като се следват добре познати методи за разделяне. Рацемичните съединения с формула (I) могат да се превърнат в съответните диастереомерни солеви форми чрез реакция с подходяща хирална киселина. Тези диастереомерни О солеви форми, след това, се отделят, например, чрез селективна или фракционна кристализация и енантиомерите се освобождават от там с алкали. Алтернативен начин за отделяне на енантиомернати форми на съединенията с формула (I) включва течна хроматография, с използване на хирална неподвижна фаза. Тези чисти стереохимично изомерни форми могат също да се получат от съответните чисти стереохимично изомерни форми на съответните изходни вещества, при условие. че реакцията протича стереоспецифично. За предпочитане, ако се желае специфичен стереоизомер, споменатото съединение ще се синтезира чрез стереоспецифични методи ·· • · · · за получаване. Тези методи преимуществено ще използват енантиомерно чисти изходни вещества.

Съединенията съгласно изобретението изненадващо показват, че притежават действие като селективен инхибитор на обратно поемане на серотонин (5-НТ). в комбинация с действието им като антагонист на (щ-адреноцептор и проявяват силно антидепресивно и/или анксиолитично действие, и/или действат върху контролиране на телесно тегло, без да имат успокоително действие. Освен това, от гледна точка на тяхното действие като селективен инхибитор на обратно поемане на серотонин (5-НТ), както и на действието им като антагонист на сщ-адреноцептор, съединения съгласно изобретението са и подходящи за лечение и/или профилактика на заболявания. при които всяко едно от действията самостоятелно или комбинацията от изброените действия могат да имат терапевтично приложение. По-специално, съединенията съгласно изобретението могат да бъдат подходящи за лечение и/или профилактика при следните заболявания:

• Заболявания на централната нервна система, включително:

• Смущения в настроението, включително конкретно основно депресивно заболяване, депресия с или без психотични проявления, кататонични признаци, меланхолични признаци, атипични признаци с послеродово начало и в случаи на рецидивиращи периоди, с или без сезонен характер, дистимично нарушение, биполярно I нарушение, биполярно II нарушение, циклотимично смущение, рецидивиращо краткотрайно депресивно разстройство, смесено емоционално разстройство, биполярно нарушение, което не е определено по друг начин, смущение в на• · ♦· ·· ·· • · · • · ·· • · · • · · ·· ·· строението. дължащо се на общо медицинско състояние, нарушение в настроението, провокирано от вещество, смущение в настроението, което не е определено по друг начин, сезонно емоционално смущение и предменструални дисфорични смущения.

• Смущения, свързани с безпокойство (тревожност), включително пристъп на паника, агорафобия, състояние на паника без агорафобия, агорафобия без анамнеза за проявление на паника, специфична фобия, социална фобия, натрапчиво-компулсивно разстройство. разстройство, свързано с пос^травматичен стрес, силно стресово заболяване, генерализирано смущение, свързано с безпокойство, безпокойство, дължащо се на общо медицинско състояне. безпокойство, провокирано от вещество и безпокойство, неопределено по друг начин.

• Стрес-обусловени заболявания, свързани с депресия и/или безпокойство, включително остра стресова реакция, нарушения, свързани с приспособяване (краткотрайна депресивна реакция, продължителна депресивна реакция, смесена реакция на безпокойство и депресия, нарушение поради приспособяване, с преобладаващо смущение в други емоции, нарушение поради приспособяване с преобладаващо изменение в поведението, нарушение поради приспособяване със смесено изменение в емоциите и поведението, нарушения поради приспособяване с други специфични преобладаващи симптоми) и други реакции към силен стрес.

• Деменция, заболявания, свързани с амнезия и изменения в познавателната способност, неопределени по друг начин, по-специално деменция, причинена от дегенеративни • · • · · · · · • · ··

заболявания, лезии. травма, инфекции, съдови заболявания. токсини, аноксия, витаминна недостатъчност или ендокринни заболявания, или заболявания с амнезия, причинени от алкохол или други причини за тиаминова недостатъчност. увреждане на билатерален темпорален лоб. дължащо се на херпес симплекс енцефалит и други лимбични енцефалити, вторична невронна загуба от аноксия/хипогликемия/силни конвулсии и хирургична намеса, дегенеративни заболявания, съдови заболявания или патология около вентрикул III.

• Изменения в познавателната способност, дължащи се на увреждане в резултат на други медицински състояния.

• Изменения на личността, включително параноидно лич- ностно изменение, шизоидно личностно изменение, шизотипично личностно изменение, антисоциално личностно изменение, гранично личностно изменение, личностно изменение, свързано с преструвки, нарцистично личностно изменение, личностно изменение, свързано с отчуждение, зависимо личностно изменение, натрапчиво-компулсивно личностно изменение и изменение на личността, неопределено по друг начин.

• Шизоафективни разстройства, дължащи се на различни причини, включително шизоафективни разстройства от маниакален тип. от депресивен тип, от смесен тип, параноидни, разстройващи, кататонични, недиференцирани и остатъчна шизофрения, шизофреноформено заболяване, шизоафективно разстройство, налудничавост, краткотрайно психотично заболяване, психотично заболяване, причинено от вещество и психотично заболяване, неопределено по друг начин.

• · • · • · · · • · · ·

W-U ·· • Акнезия. синдроми на устойчива акнезия, дискинезия и ларкинсонизъм. провокиран от медикаменти, синдром на Гилес де ла Турет и негови симптоми, тремор, хорея, миоклонус, тикове и дистония.

• Заболяване, свързано с дефицит на внимание/хиперактивност (ADHD).

• Болест на Паркинеон, ларкинсонизъм. причинен от лекарство, прогресираща супрануклеарна парализа, мултисистемна атрофия, кортикобазална дегенерация, паркин-

Ч-г сонизъм-ALS деменция комплекс и калциноза на основни ганглии.

• Деменция от Алцхаимеров тип. с ранно или късно настъпване, с потиснато настроение.

• Поведенчески смущения и изменения в поведението при деменция и умствено изоставане, включително неспокойствие и ажитация.

• Нарушения в екстрапирамидално движение.

• Синдром на Даун.

• Акатизия.

• Нарушения в храненето, включително анорексия нервоза, атипична анорексия нервоза, булимия нервоза, атипична булимия невроза, преяждане, свързано с други физиологични отклонения, повръщане, свързано с други физиологични изменения и неспецифични хранителни нарушения.

• Деменция, свързана със СПИН.

• Хронични болкови състояния, включително невропатична болка, възпалителна болка, болка при рак и следоперативна болка, включително след зъбна хирургия. Към тези симптоми могат да се включат и остра болка, скелетно мускулна • « · · • * · · болка, болка в лумбалната област, болка в горните крайници, синдроми на фибромиалгия и миофасциална болка, орофасц пална болка, коремна болка, фантом на болка, невралгия на тригеминуса и атипична лицева болка, увреждане на нервен корен и арахноменингит, старческа болка, централна болка и възпалителна болка.

• Невродегенеративни заболявания, включително болест на Алцхаймер, хорея на Хънтингтън, болест на КреитцфелдЯкоб, более на Пик. заболявания. свързани с разрушение на миелиновия слои, такива като множествена склероза и ALS (амиотрофична латерална склероза), други невропатии и невралгии, множествена склероза, амиопатична латерална склероза, удар и травма на главата.

• Заболявания, свързани с пристрастяване, включително.

• Зависимост от вещество или злоупотреба с него, с или без физиологична зависимост, по-специално, когато веществото е алкохол, амфетамини, амфетаминоподобни вещества. кофеин, канабис, кокаин, халюциногени, инхалан- /*- ти, никотин, опиоиди, фенциклидин, фенциклидиноподобни съединения, успокоителни средства-хипнотици, бензодиазепини и/или други вещества, по-специално използвани за лечение на синдром на отказване (абстинация) от горните вещества и делириум при алкохолно отказване.

• Смущения в настроението, причинени по-специално от алкохол, амфетамини, кофеин, канабис, кокаин, халюциногени, инхаланти. никотин, опиоиди, фенциклидин, успокоителни, хипнотици, анксиолитици и други вещества.

• Нарушения, свързани с безпокойство, причинено, по-специално от алкохол, амфетамини, кофеин, канабис, кокаин, * · ·♦ ·♦·« ··*· халюциногени. инхаланти, никотин, опиоиди, фенциклидин. успокоителни, хипнотици, анксиолитици и други вещества и нарушения, свързани с приспособяване с безпокойство.

• Прекратяване на тютюнопушене.

• Контролиране на телесно тегло, включително затлъстяване:

• Дисомния и/или парасомния като първични нарушения на съня, нарушения на съня, свързани с друго умствено разстройство, нарушение на съня, дължащо се на общо медицинско състояние и нарушение на съня, обусловено от вещество.

• Нарушения в циркадните (денонощни) ритми.

• Подобряване качеството на съня.

• Полова дисфункция, включително смущения в половото влечение, нарушения в половата възбуда, нарушения, свързани с оргазъм, полови нарушения, свързани с болка, полова дисфункция, дължаща се на общо медицинско състояние, полова дисфункция. причинена от вещество и полова дисфункция, неопределена по друг начин.

Изобретението се отнася също до съединения с формула (I). както са определени по-горе, до техни фармацевтично приемливи присъединителни с киселина или основа соли, до техните стереохимично изомерни форми, до N-оксидната им форма, както и до техни пролекарства, за приложение като лекарство. Освен това, изобретението се отнася и до използването на съединение с формула (I), на негови фармацевтично приемливи присъединителни с киселина или основа соли, на неговите стереохимично изомерни форми, на N-оксидната му форма, както и на негови пролекарства, за получаване на ле····

карство за лечение на депресия, безпокойство и отклонения в телесното тегло или по-общо, на всяка от болестите, споменати по-горе.

Съединенията съгласно изобретението могат да бъдат подходящи за съпътствуващо лечение и/или профилактика на по-горе изброените болести в комбинация с антидепресанти. анксиолитици и,или антипсихотици, които се използват или се разработват понастоящем или които ще се използват в бъдеще, за да повишат ефикасността и/или да приближат началото на действие. Това е установено при модели с гризачи, с които е показано, че антидепресанти, анксиолитици и/или антипсихотици са активни. Така например, съединения са изследвани в комбинация с антидепресанти, анксиолитици и/или антипсихотици за атенюиране на причинена от стрес хиперпирексия.

Изобретението се отнася и до фармацевтичен състав, съдържащ съединения съгласно изобретението и едно или повече други съединения, избрани от групата на антидепресанти, анксиолитици и антипсихотици, както и до използването на такъв състав за получаване на лекарство за повишаване ефикасността и/или приближаване началото на действие при лечение на депресия и/или безпокойство.

Могат да се използват in vitro изследвания върху свързване на рецепторен и невромедиаторен транспортер и сигнална трансдукция за преценка на действието на съединенията съгласно изобретението като антагонист на </.₂-адреноцептор и като инхибитор на серотониново (5-НТ) обратно поемане. Като показатели за централно проникване и възможност за блокиране на а₂-адреноцепторите и серотонинови транспортери, съответно, </.₂-адреноцептор и серотонинов транспортер могат да се използват· ex vivo. Както показва антагонизмът на а₂·· ···· ···· ·· ·· • ί · · ·· · ·♦ · ···· ··· ··.

адреноцептор in vivo, може да се използва промяната в загуба на рефлекс за изправяне на посоката, наблюдавана при плъ хове след субкутанно инжектиране на съединението преди ин травенозно прилагане на медетомидин (медетомидинов тест).

Както се установява от инхибиращото действие на серотони ново (5-НТ) обратно поемане, може да се използва бирането на трепванията (спазмите) на главата и дането при плъхове, наблюдавано след субкутанно инжектиране или перорално дозиране на съединението преди субку танно прилагане на р-хлороамфетамин (рСА тест).

Изобретението се отнася до състав, съдържащ фармацевтично приемлив носител и като активен ингредиент, терапевтично ефективно количество от съединение съгласно изобретението. Съединенията съгласно изобретението или всяка тяхна подгрупа могат да се формулират в различни фармацевтични форми за целите на приложението. Като подходящи състави тук могат да се споменат всички състави, които обикновено се използват за системно прилагане на лекарства. За да се приготвят фармацевтичните състави съгласно изобретението, ефективно количество от конкретното съединение, по желание под формата на присъединителна сол, като активен ингредиент, се смесва интимно с фармацевтично приемлив носител, които може да бъде в наи-различни форми, в зависимост от формата на желания препарат за прилагане. Желателно е тези фармацевтични състави да бъдат в неразделна дозирана форма. подходяща, по-специално, за перорално, ректално, перкутанно приложение, чрез парентерално инжектиране или чрез инхалиране. Например, при получаване на съставите в перорална дозирана форма, може да се използва всяка обичайна фармацевтична среда, като например, вода, гликоли, масла, • ···· • · · • · · • · · • · · · • · ·· ···· е

алкохоли и други подобни, когато препаратите са течни, като суспензии, сиропи, елексири, емулсии и разтвори: ако препаратите са във вид на прахове, хапчета, капсули и таблетки, се използват твърди носители, като нишестета, захари, каолин.

разредители, смазващи вещества, свързващи вещества, дезинтегратори и други. Поради лесното им приложение, таблет ките и капсулите представляват наи-предпочитаните перорални дозирани единични форми, като в този случаи, очевидно, се използват твърди фармацевтични носители. За парентерални състави, носителят обикновено съдържа стерилна вода, поне по-голямата част от състава, като могат да се включат и други ингредиенти, като например, подпомагащи разтворимостта. Могат да се приготвят и инжекционни разтвори, в които носителят съдържа физиологичен разтвор, глюкозен разтвор или смес от физиологичен и глюкозен разтвор. Могат да се при готвят и инжекционни суспензии, като в този случаи могат да се използват течни носители, суспендиращи средства и други подобни. Включват се също и твърди препаративни форми, които са предназначени да се превръщат, непосредствено преди употреба, в течни препаративни форми. В съставите, подходящи за перкутанно приложение, носителят, по желание, съдържа усилващо пенетрацията (проникването) средство и/или подходящо омокрящо средство, по желание, смесени с подходящи добавки от всякакъв характер в незначителни количества, които добавки нямат значим неблагоприятен ефект върху кожата. Тези добавки могат да улеснят прилагането към кожата и/или могат да бъдат полезни за получаване на желаните състави. Тези състави могат да се прилагат по различни начини, например, като трансдермален пластир, като 'spoton, като мазило.

• · · · · · • · · · · · • · · ·

Особено подходящо е, гореспоменатите фармацевтични състави, да се формулират в единична дозирана форма за полесно приложение и стандартизиране на дозата. Единична до зирана форма, както е използвана тук. се отнася до физично разделени единици, подходящи като неразделни дози, като

i** всяка единица съдържа предварително определено количество активен ингредиент, изчислено да произведе желаният терапевтичен ефект, заедно с необходимия фармацевтичен носител. Примери за такива единични дозирани форми са таблетки (включително делими или филмтаблетки), капсули, хапчета, прахчета, нишестени капсули, супозитории, инжекционни разтвори или суспензии и други подобни и техни дробни дози.

Съединенията съгласно изобретението могат принципно да се получат чрез последователни етапи, всеки от които е известен на специалиста в тази област.

По-конкретно, съединенията с формула (I), които имат Pir радикал с формула (Па), могат да се получат чрез реакция на нуклеофилно заместване със заместен пиперазин с формула (V) в междинното съединение с формула (IV). Тези реакции могат да протекат в инертен за реакцията разтворител, като диоксан, метил изобутил кетон или Ν,Ν'-диметилформамид, в присъствието на подходяща основа, като калиев карбонат, натриев карбонат или триетиламин и дори без основа, като в последния случаи се използва излишък от реагента с формула (V). Подходящи реакционни температури са между 100°С и 150°С.

• · • · • · · · • · · ·

А \ ..... Ж Ύ Ύ (СН :	(R ),	R К.	h-o !ι \ ф₁
	.R j '
ίί ί	(		—►	» 1 :
-/Д\				/ ^Х V ^х
			Fv

'it Ή (VI,

В съединение (IV). L означава всяка подходяща реактивна отцепваща се група, по-специално хало, като хлоро, бромо или иодо, или сулфонилокси, като метилсулфонилокси или 4-метилбензенсулфонилокси.

Съединенията с формула (I), които имат Pir радикал с формула (Па), могат да се получат и чрез 2-етапна реакционна схема, в която междинно съединение с формула (IV), първоначално, взаимодейства със заместен пиперазин с формула (VII). след което в молекулата се въвежда радикалът R . Реакционните условия са подобни на тези, описани по-горе за съе динения с формула (VI).

В съединение (IV). L означава всяка подходяща реактивна отцепваща се група, по-специално хало, като хлоро, бромо или иодо, или сулфонилокси, като метибсулфонилокси или 4-метилбензенсулфонилокси.

В междинно съединение (VII), една от азотните функционални групи може да бъде защитена, например с трет.-бутилоксикарбонилна група.

• · · · · · • · · ·

В съединение (IX), L означава всяка подходяща реактивна отцепваща се група, по-специално хало, като хлоро, бромо или иодо, или сулфонилокси, като метибсулфонилокси или 4-метилбензенсулфонилокси. Може да се използва R³-CHO като съединение (IX).

Съединенията с формула (I), които имат Pir радикал с формула (Па), могат да се получат и чрез 2-етапна реакционна схема, в която междинно съединение с формула (VIII) взаимодейства с киселина с формула (X). следвано от редукция на Ж-.рбонил ната функционална група в междинно съединение (ХИ. Реакциите в етап 1 могат да се проведа: в инертен за реакцията разтворител, като хлороформ, дихлорометан, тетрахидрофуран. диметилформамид или смес от тях. като се при ложат известни на специалиста методи, с помощта на кондензационни реагенти, като 1 ,Г-карбонилдиимидазол, Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид или чрез предварително превръщане на карбоксилна киселина с формула (X) в съответния и киселинен хлорид. Реакциите, показани в етап 2, могат да протекат с подходящ редуктор, като литиево-алуминиев хидрид или алуминиев хидрид, в подходящ разтворител, като например, тетрахидрофуран. Обикновено, тези реакции протичат при температура в границите между -20°С и стайна температура.

• · • <

• · · ·

В междинни съединения (XI) и (XII), групата А означава по желание заместена ароматна хомоциклена или хетероциклена пръстенна система, включително частично или напълно хидрогенирана въглеводородна верига с дължина максимум 5 атома, от които един или повече въглеродни атома могат да бъдат заместени с един или повече атоми, избрани от групата на кислород, азот и сяра, с които пръстенната система се свързва с радикала Pir, определен по-горе.

Заместителите R¹ и R² могат да си разменят местата или взаимно да се превърнат един в друг чрез известни методи, като деметилиране, ацилиране, естерификация, аминиране и амидиране.

Изходните вещества и някои от междинните съединения са или търговски продукти, или могат да се получат съгласно общоприети реакционни процедури, които са принципно известни. Така например, междинни съединения с формула (IV), в които X = О, могат да се получат съгласно следната реакционна схема (Схема 1):

Схема 1 • · · ·

(XIII) I.XIV) (^χν>

<ет;si i l a)

В междинно съединение (XIV), L представлява всяка подходяща реактивна отцепваща се група, по-конкретно, хало, като хлоро, бромо или иодо, или сулфонилокси, като метилсулфонилокси или 4-метилбензенсулфонилокси. Освен това, Aik в междинно съединение (XIV) представлява всяка С, ₆алкилова група, по-специално етилова група и m има значенията, дадени за формула (I).

Междинни съединения с формула (IV), в които X = NH, могат да се получат по еквивалентен начин, на този от етап 1. по-горе, при условие, че междинното съединение (XIII) се замести с неговия аминен аналог (XVI), за предпочитане с аминогрупа, защитена с. например COCF₃-rpyna. Етапът на алкилиране може да протече в инертен за реакцията разтворител, *·>

като например, тетрахидрофуран или диметилформамид, в присъствието на силна основа, като натриев или калиев хидрид и с добавяне на кроун-етер, такъв като 18-кроун-6 или 15кроун-5. Предпочитаните реакционни температури са в границите между стайна температура и 60°С.

(XIV) ,COAIk / ТСН,)..,,/

(етап ¹ о) • · · ·♦· • · · · · · ·· ·· • · · ···· ·· · · · ·

	• · · · • · · ·	• rfr- · · * · · -· ·^ □ · - ·· ··
R\ /СНО		R	-NOH
		NH.OH.HCI \|\| Y
Λ ..	_х CO,Aik		. CO.Aik
R-·· ^Χχ^ζ	(СН,),,./	R^{j/ 4}X'	хснщ.т
(XVIII			(XVIII)
			(етап 2)
Междинни	съединения	c формула (XVII)	се превръщат в

оксими с формула (XVIII), като се използват известни техники, такива като хидроксиламин хидрохлорид в присъствието на NaHCO₃ или пиридин в инертен за реакцията разтворител, като например етанол. Междинно съединение (XVIII) се окислява до негов нитрилоксид и претърпява in situ вътремолекулно присъединяване на пръстен, като се получава съединение с формула (XIX). Това окисление може да се осъществи, като се използва разтвор на натриев хипохлорит, в присъствието на триетиламин в инертен разтворител, като дихлорометан при стайна температура. Окислението може да се изпълни и с Chloramine-T (М-хлоро-4-метил-бензенсулфонамид, натриева сол), при разбъркване и нагряване в разтворител, като етанол, загрят при температурата на кипене. В този етап се образуват двата стереоцентъра а и b с формула (I).

	N-0
/ C-NOH			// \ Y ^Х(СН₂)„<	, COyklk
	_х COy\lk
R-	ΥθΗ₂)_η.,^
(XVIII)			(XIX)	(етап 3)
Съединение	с формула	(XX) може да	се получи,	като се

използват известни процедури, като например, редуциране на карбонилно съединение с формула (XIX) в присъствието на подходящ редуктор, например, натриев борохидрид в подхо• · ···· дящ разтворител, като вода, алкохол, тетрахидрофуран или смес от тях, обикновено при стайна температура.

₍Х1Х) ^{(ХХ) (етап 4)}

Междинно съединение с формула (IV) може да се получи от междинно съединение с формула (XX), като се използват стандартни техники. И така, реакция с метансулфонилхлорид или с 4-метилбензенсулфонилхлорид в присъствието на основа, като триетиламин, в инертен за реакцията разтворител, като например дихлорометан, при реакционни темеператури между 0°С и стайна температура, дава съответното сулфонилокси производно, междинно съединение (IV). Може да се получи и съответното хало-производно, например, чрез обработване на междинно съединение с формула (XX) с трифенилфосфин, в присъствието на тетрахлорометан, в инертен за реакцията разтворител, като тетрахидрофуран, при разбъркване и при температура на кипене на сместа.

	N—0			Ν-0
^R'\	Λ \ /4/ '''/	OH	^Rl\	Ах /L (Сн₂)_т
		(CH₂)_m
R^2/X			R^2/X
		(XX)		(етап 5)

Ясно е, че в горната и в следващите реакции, реакционните продукти могат да се изолират от реакционната среда и, ако е необходимо, по-нататък да се пречистят по принципно известни методики, като екстракция, кристализация и хрома• 9 ···· • · · ·

тография. Освен това, е очевидно, че реакционните продукти, които съществуват в повече от една енантиомерна форма, могат да се изолират от тяхната смес по известни методи, поспециално, препаративна хроматография, като препаративна ВЕТХ. Обикновено, междинни съединения (IV) и крайни съединения с формула (I) могат да се разделят до техните енантиомерни форми.

Съединения съгласно изобретението, в които X = СН₂, могат да се получат съгласно следващата реакционна схема (Схема 2), в която междинно съединение с формула (V) първоначално се N-алкилира с дихалопроизводно с формула (XX), като се прилага стандартен метод, в присъствието или в отсъствието на основа и в инертен за реакцията разтворител, като хлороформ, дихлорометан или 1,2-дихлороетан и при реакционни температури между стайна температура и 80°С, като се получава междинно съединение с формула (XXI). Алдехид с формула (XXII) реагира с трет.-бутиламин в апротонен разтворител, като толуен, при разбъркване и нагряване при тем** пература на кипене с отделяне на вода, като се използва стандартно устройство, като водоотделител на Дийн-Старк и се получава имин с формула (XXIV). Може да се постигне С-алкилиране на междинно съединение с формула (XXIV) с междинно съединение с формула (XXI), в присъствието на алкиллитиево: производно, такова като n-бутиллитий, в инертна атмосфера и в сух инертен разтворител, като тетрахидрофуран, при ниски температури, в границите между -78°С и 0°С, като се получава междинно съединение с формула (XXV). Междинното съединение с формула (XXVI) може да се получи чрез взаимодействие на съединение с формула (XXV) с хидроксиламин, в присъствието на основа, като бикарбонат, в разтвори·· ·· ·· · ··· • · · · · · · • · · · · · ·

тел, като нисш алкил-алкохол, като етанол, принципно при стайна температура. И накрая, окислението на оксимното производно с формула (XXVI) до неговия нитрилоксид и следващо in situ присъединяване на пръстен, при което се получава съединение с формула (XXVII), може да се осъществи по подобни стандартни методи ,като тези, описани по-горе за междинно съединение с формула (XVIII), като се получават съединения с формула (XIX).

Схема 2 'Чййр·

(XX) (V)

сно +

(етап 2) (XXIII)

(XXV) (XXVI) (етап 4) • · · · · · • · ··

R³

(XXVII) (етап 5)

Очевидно е, че реакционните етапи описани по-горе, могат да се адаптират към конкретните реакционни продукти.

Описаните реакционни етапи могат да се осъществят по всеки известен на специалиста начин, включително в разтвор или като твърдофазни реакции, като при последните реакционните продукти се свързват със смолист материал и в крайния етап на отцепване се освобожзават от смолистия материал. Примери за такива изпълнения и адаптации са описани с помощта на примерите по-нататък в описанието.

Съединението 3,3а,4,5-тетрахидронафто[1,2-с]изоксазол3-оцетна киселина (формула (IV), в която всеки от R¹ и R² е водород, m = 0, X = СН₂ и L = СООН) е описано в Synthetic Communications, 27(16), 2733-2742 (1997) като междинно съединение за получаването на противовъзпалителни, аналгетични и антипиретични съединения и се изключва от патентна защита.

Следващите примери илюстрират изобретението, без да го ограничават до тях.

Опитна част

Номерацията във въглеродната пръстенна система за съединенията с формула (I), която се използва в описанието е както следва:

ft ft ft ft ·· • ft ft · ft ·

За някои съединения абсолютната стереохимична конфигурация на стереогенния(ите) въглероден(дни) атом(и) тук не е определена експериментално. В тези случаи, стереохимично изомерната форма, която се изолира първа, се означава като “А”, а втората като “В”, без допълнително отнасяне към действителната стереохимична конфигурация. Въпреки това, споменатите изомерни форми “А” и “В” могат да се охарактеризират еднозначно от специалиста в тази област с помощта на известни методи, като например, рентгенова дифракция

Оттук нататък, “ДМФ” означава /\/,/\/-диметилформамид, “ДИРЕ” означава диизопропилетер, а “ТХФ” е тетрахидрофуран.

А. Получаване на междинните съединения

Пример А1 .а

Получаване на междинно съединение 1

Разтвор на метилов естер на 4-бромо-2-бутенова киселина (0.1647 mol) в ДМФ (50 ml) се накапва към смес от 2-хидрокси-4,5-диметокси-бензалдехид (0.0823 mol) и К₂СО₃ (0.1647 mol) в ДМФ (200 ml). Реакционната смес се разбърква два часа при стайна температура, филтрува се и филтратът се из• 4 ·· »··· • · · · парява до сухо. Остатъкът се промива в 10% воден разтвор на натриев хидроксид, след което се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се промива с диетилетер, след това се суши. Добив: 20 g от междинно съединение 1 (87%).

Пример А1 .Ь

Получаване на междинно съединение 2

Хидроксиламин (0.045 mol) се добавя към разтвор на междинно съединение 1 (0.041 mol) в етанол (150 ml). Добавя се пиридин (57 ml). Реакционната смес се разбърква 2 часа при стайна температура, след което се излива във вода и се подкиселява с концентрирана HCI. Тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Добив: 11.7 g (96% суров продукт). Проба (2 д) се пречиства чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ) върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 95/5). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се промива с диетилетер, след което се суши. Добив: 0.9 g междинно съединение 2.

Пример А1 ,с

Получаване на междинно съединение 3

Чии• · ····

NaOCI, 5% (130 ml) се накапва към смес на междинно съединение 2 (0.037 mol) и Et₃N (1 ml) в CH₂CI₂ (220 ml). Реакционната смес се разбърква 4 часа при стайна температура, след което се промива с вода, суши се (натриев сулфат), филтрува се и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/2-пропанон 100/0 и 95/5). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 5.8 g (54%, които се използват в следващия тракционен етап без допълнително пречистване). Проба (2 д) прекристализира от етилацетат. Утайката се отфилтрува и се суши. Добив: 1.7 д от меж динно съединение 3.

Пример А1 .d

Получаване на междинно съединение 4

NaBH₄ (0.043 mol) се добавя на порции към разтвор на междинно съединение 3 (0.017 mol) в ТХф (50 ml) и вода (5 mi), разбърква се и се охлажда на ледена баня. Получената реакционна смес се разбърква 2 часа при стайна температура. Добавя се 2-пропанон при разбъркване 30 минути. Реакционната смес се промива с вода и се екстрахира с метиленхлорид. Отделеният органичен слой се промива със солна луга, ·· ···· ·♦»· ···· • · *9 •· ·· • · ·· « • · ··

Г ·♦ ·

суши се (натриев сулфат) и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/метанол 95/5) и чрез ВЕТХ върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Проба (1.8 д) се обработва с диетилетер, след което се суши. Добив: 1.2 g от междинно съединение 4 (59%).

Пример А1 .е

Получаване на междинно съединение 5

Et₃N (0.016 mol) се добавя към разтвор на междинно съединение 4 (получено съгласно АЗ) (0.0109 mol) в СН₂С1₂/ (60 ml). Сместа се охлажда на ледена баня. Добавя се метансулфонилхлорид (0.012 mol) и получената реакционна смес се разбърква 30 минути. След това, реакционната смес се промива с вода, суши се (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Добив: 3.5 g от междинно съединение 4 (82%, които се използват в следващия реакционен етап без допълнително пречистване).

Пример А1 ,f

Получаване на междинно съединение 6 н<

е · • · · ·

Реакция под азотна атмосфера. BBr₃ (0.04368 mol) се накапва към разтвор на междинно съединение 5 (получено съгласно А1.е) (0.00873 mol) в СН₂С1₂ (100 ml) при разбъркване и се охлажда до -78°С. Реакционната смес се оставя да се затопли до -40°С и се разбърква 2 часа при -40°С. След това сместа се избила в лед-вода и се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (магнезиев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез флаш колонна хроматография над силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 97:3), след това с ВЕТХ (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 99.5/0.5 до 90/10). Двете фракционни групи от продукта се събират и разтворителят им се изпарява. Добив: 0.750 g от междинно съединение 6 (26%).

Пример А1 ,д

Получаване на междинно съединение 7

Смес от междинно съединение 5 (получено съгласно Aid) (0.0422 mol) и пиперазин (0.1267 mol) в 1,4-диоксан (15 ml) се разбърква 2 часа при 100°С. Разтворителят се изпарява. Остатъкът се промива с вода и се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (Na₂SO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Добив:13 g от междинно съединение 7 (ЯМР:

85%).

Пример А1 ,h

Получаване на междинно съединение 8 • · • · • · · ·

Междинно съединение 5 (получено съгласно А1.е) (200 д, 0.58 mol) се разделя до енантиомерите си чрез хирална колонна хроматография върху колона LC110-2 с неподвижна фаза CHIRALPAK-AD (2000 д, налягане на пълнежа: 45 бара, детекторен обхват: 2.56, дължина на вълната: 240 nm, температура: 30°С: разтвор за инжектиране: 200 g в 8.4 L CH₃CN; след това се добавят 19.6 L метанол ( + 2% етанол), следва филтруване: инжекционен обем: 700 ml; елуент: CH₃OH/CH₃CN 70/30 об/об). Две фракционни групи на продукта се събират и разтворителят им се изпарява. Добив: 95 g от междинно съединение 8.

Пример А1 . i

Получаване на междинно съединение 9

Смес от междинно съединение 8 (получено съгласно A1.h) (0.0728 mol) и 1 -(трет.-бутилоксикарбонил)пиперазин (0.087 mol) в диоксан (500 ml) се разбърква и се нагрява при температурата на кипене 48 часа. Разтворителят се изпарява и се добавя СН₂С1₂ Добавят се и вода и NaOH (50%) и сместа се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слои се суши (MgSO₄) и разтворителят се изпарява вакуумно. Добив от междинно съединение 9.

• · • · · · • · · ·

Пример А1 .i

Получаване на междинно съединение 10

Смес от междинно съединение 9 (0.00318 mol) и 2,2,2-трифлуороцетна киселина (189 ml) в СН₂С1₂ (500 ml) се разбърква 1 час при стайна температура. Разтворителят се изпарява и остатъкът се разтваря в СН₂С1₂. Добавя се NaOH (50%) и сместа се екстрахира. Отделеният органичен слой се суши (MgSO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява вакуумно. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса колона върху силикагел (елуент: CH₂CI₂/(MeOH/NH₃) 100/0; 95/5). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив; 14.32 g от междинно съединение 10 (59%).

Пример А1 .к

Получаване на междинно съединение 11

Смес от .междинно съединение 10 (0.00599 mol), 1-хлоро-2пропанон (0.00599 mol) и К₂СО₃ (0.01199 mol) в ДМф (200 ml) се разбърква 24 часа при стайна температура. Разтворителят се изпарява. Остатъкът се разтваря в СН₂С1₂. Органичният разтвор се промива с вода, суши се над (MgSO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява вакуумно. Добив: (количествен добив) от междинно съединение 11.

ft ft ft ft ft ft ft ft ft ft • · · · *27 · • ft ·· “ S»W “ft • ft • · ft ft ft ft ft ft ♦ ·

Пример А1.1

Получаване на междинно съединение 12

Реакция под азотна атмосфера. Смес от 3,4-дихидро-2нафталинкарбоксилна киселина (0.0043 mol) и 1,1’-карбонилбис[1 Н-имидазол] (0.0047 mol) в СН₂С1₂, сух, се разбърква 1 час при стайна температура. Добавя се разтвор на междинно съединение 7 (получено съгласно A1.g) (0.0043 mol) в СН₂С1₂, сух и полученият реакционен разтвор се разбърква ± 24 часа при стайна температура. Разтворът се промива с вода и се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона над силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 97:3). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.4 g от междинно съединение 12 (22%).

Пример А1 .т

Получаване на междинно съединение 13 • · • · • · · · · · • * · · · · • · · · · ·

• · • · · ·

Етенилтрифенилфосфониев бромид (0.0025 mol) се добавя към разтвор на междинно съединение 7 (получено съгласно А1.д) (0.003 mol) в СН₂С1₂ (20 ml). Реакционната смес се разбърква 4 часа при стайна температура. Разтворителят се изпарява при понижено налягане. Добив: 2.2 д от междинно съединение 13, които се използват в следващия реакционен етап, без допълнително пречистване.

Пример А1 .п

Получаване на междинно съединение 14

Към разтвор на (Е)-3-йодо-2-метилпропенова киселина (0.009 mol) в в СН₂С1₂, сух, (100 ml) при стайна температура, под поток от N₂, се добавя 1 ,Г-карбонилбис[1 Н-имидазол] (0.0099 mol). Сместа се разбърква 1 час, след което се добавя междинно съединение 7 (получено съгласно А1.д) (0.009 mol). Реакционната смес се разбърква при стайна температура 16 часа, промива се с вода и със солна луга, суши се (Na₂SO₄) и разтворителят се изпарява при понижено налягане. Остатъкът • · ·· • · · · (бяла пяна) се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/МеОН 99/1). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 3.82 g от междинно съединение 14 (бяло твърдо вещество, 81%).

Пример А1.0

Получаване на междинно съединение 15

Разтвор на LiAIH₄, 1.0 М/ТХф (0.00848 mol) в ТХф (100 ml) се разбърква и се нагрява при температурата на кипене, под поток от N₂, при -20°С. Добавя се AICI₃ (0.0093 mol) наведнъж и получената смес се разбърква при -20°С в продължение на 10 минути. Накапва се разтвор на междинно съединение 14 (получено съгласно А1.п) (0.0077 mol) в ТХФ (100 ml) и получената смес се разбърква при -20°С в продължение на 1 час. Накапва се наситен воден разтвор на NH₄CI 20%, при -10°С и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура. Добавя се вода и суспензията се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат) и разтворителят се изпарява при понижено налягане. Остатъкът се обработва с Et₂O и се суши. Добив: 3.73 g от междинно съединение 15 (бяло твърдо вещество, 94%).

Пример А1 .р

Получаване на междинно съединение 16

• « ····

• · · ·

Смес от междинно съединение 7 (получено съгласно А1 .д) (0.015 mol), 1-хлоро-2-пропанон (0.015 mol) и К₂СО₃ (0.030 mol) в CH₃CN (60 ml) се разбърква 24 часа при стайна температура, разтворителят се изпарява. Остатъкът се разделя между вода и СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 95/5). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 4.79 g от междинно съединение 16 (82%).

Пример А1 ,д

Получаване на междинно съединение 17

NaBH₄ (0.0128 mol) се добавя на порции към разтвор на междинно съединение 16 (получено съгласно А1.р) (0.0051 mol) и вода (3.2 ml) в ТХф (40.5 ml), при 0°С. Реакционната смес се разбърква една нощ при стайна температура, след което се обработва с 10% воден разтвор на амониев хлорид. Тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши, филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пре-

чиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 97/3). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 1.6 g от междинно съединение 17 (80%).

Пример А1 .г

Получаване на междинно съединение 18

Междинно съединение 7 (получено съгласно А1.д) (0.03 mol) се разтваря в CH₃CN (200 ml) и се добавя К₂СО₃ (0.27 mol). Добавя се оксиранметанол (0.27 mol) и реакционната смес се разбърква 2 денонощия при температура 60°С. Разтворителят се изпарява вакуумно. Остатъкът се разделя между вода и СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява при понижено налягане. Остатъкът се пречиства чрез препаративна ВЕТХ ((1) елуент: CH₂CI₂/CH₃OH/NH₃) 95/5, след това (2) елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 90/10). Фракциите на продукта се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 7.5 g (61%) от чисто междинно съединение 18 и 3.5 g смес от изходно вещество/желано съединение 1 /1.

Пример А1 .s

Получаване на междинно съединение 19

Междинно съединение 18 (получено съгласно А1.г) (0.0012 mol) се разтваря в СН₂С1₂ (20 ml). Добавя се разтвор на натиева сол на перйодна киселина (0.0024 mol) в NaHCO₃/H₂O (колкото е необходимо) и получената реакционна смес се разбърква интензивно 2 часа. Сместа се разделя между вода и СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се промива със солна луга, суши се (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява вакуумно. Добив: 0.430 g от междинно съединение 19 (количествен добив; използва се в следващия реакционен етап без допълнително пречистване).

Пример А2.а

Получаване на междинно съединение 20

Реакция под азотна атмосфера. Разтвор на 2,2,2-трифлуоро-1\1-(2-формилфенил)ацетамид (0.1869 mol) в ДМф (375 ml) се накапва към NaH (0.2055 mol) в ДМф (375 ml). Сместа се разбърква 30 минута при стайна температура. Накапва се разтвор на метилов естер на 4-бромо-З-бутенова киселина (0.2803 mol) в ДМф (200 ml). След това, се добавя 18-кроун-6 (каталитично количество). Получената реакционна смес се разбърква

часа при 60°С, а след’това* една нощ*при стайна температура. Разтворителят се изпарява. Остатъкът се промива с вода и се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (NaSO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/хексан 90/10, 100/0 и с СН₂С1₂/2пропанон 96/4, 90/10 и 80/20). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 44.37 g от междинно съединение 20 (75%, използва се в следващия реакционен етеп без допълнително пречистване).

Пример А2.Ь

Получаване на междинно съединение 21

F

Хидроксиламин (0.169 mol) и пиридин (0.211 mol) се добавят към разтвор на междинно съединение 20 (получено съгласно А2.а) (0.1407 mol) в етанол (450 ml) и получената реакционна смес се разбърква 3 часа при стайна температура. Сместа се промива с 10% разтвор на лимонена киселина, след което се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (NaSO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Добив: 45.76 от междинно съединение 21 (98% използва се в следващия реакционен етеп без допълнително пречистване).

.· ·· ·· ···· ·· ···· : :: : · ? 4й ·: :. :

·· ·· ·· · ·· ··

Пример А2.с

Получаване на междинно съединение 22

A2.b) риева грява трира

Смес от междинно съединение 21 (получено съгласно (0.0658 mol) и 1\1-хлоро-4-метил-бензенсулфонамид, натсол (0.0658 mol) в етанол (500 ml) се разбърква и се напри температурата на кипене 2 часа. Сместа се конценвакуумно, филтрува се върху дикалит и филтратът се промива с вода и със солна луга, след което се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (NaSO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/2-пропанон 100/0, 96/4, 90/10 и 80/20). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът (сироп) кристализира от хексан, след което се промива с ДИПЕ и се суши. Добив: 12.32 g от междинно съединение 22 (57%).

Пример A2.d

Получаване на междинно съединение 23

NaBH₄ (0.0289 mol) се добавя на порции към смес на междинно съединение 22 (получено съгласно А2.с) (0.0116 mol) в

ТХф (81 ml) и вода (6.8 ml), разбърква се и се охлажда на ледена баня. Получената реакционна смес се разбърква една нощ при стайна температура, след което се обработва с наситен воден разтвор на амониев хлорид и се екстрахира с EtOAc. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се промива с метиленхлорид, след което прекристализира от EtOAc. Утайката се отфилтрува и се суши. Добив: 0.9 g от междинно съединение 23 (38%).

Пример А2.е

Получаване на междинно съединение 24

N--0

Н

Смес от междинно съединение 23 (получено съгласно A2.d) (0.001468 mol) и трифенилфосфин (0.001909 mol) в тетрахлорометан (30 ml) и ТХФ (20 ml) се разбърква и се нагрява при температурата на кипене 3 часа. Разтворителят се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/хексан 90/10, след това 100/0). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът кристализира от: метанол. Утайката се отфилтрува и се суши. Добив: 2.6 g от междинно съединение 24 (79%).

Пример АЗ.а

Получаване на междинно съединение 25 ·· ·· ·» ···· 9 ···· • · · · « · · · · · ···· ·· · · · · • ·· ··· · · · · · · • » · · · · · · · · ·· *··+(_)·“ »· ··

Cl

1,1-диметилетил 1-пиперазинкарбоксилат (0.02 mol) се добавя на порции към разтвор на 1,4-дихлоро-2-бутен (0.025 mol) в СНС1₃ (60 ml). Реакционната смес се разбърква 24 часа при стайна температура, след което се разбърква и се нагрява при температурата на кипене 24 часа. Реакцията се прекъсва с наситен воден разтвор на NaHCO₃, суши се (Na₂SO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: CH₂CI₂/EtOAc). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 2.2 g от междинно съединение 25 (40%).

Пример АЗ.Ь

Получаване на междинно съединение 26

Реакцията протича под поток от азот. Смес от NaH, 60% (0.0579 mol) и 18-кроун-6 (каталитичво количество) в ТХф (25 ml) се охлажда. Добавя се на порции смес от 2-амино-4,5диметоксибензалдехид (0.0579 mol) в ТХФ (50 ml). Реакционната смес се разбърква 30 мин при стайна температура. Добавя се на порции смес от междинно съединение 25 (получено съгласно АЗ.а) (0.0386 mol) в ТХф (50 ml). Сместа се разбърква при стайна температура 3 дни и след това се обработва с амо• 4 ···· ··4 ·

4*4 «4 » · *· • 4 «· · · · 4 44

44 444 44 4 4 4· • 4 · · · ·λ·7 · ··* «· 44 4Г Ч-W - ···· ниев хлорид (10%). Сместа се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши, филтрува се и разтворителят се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 99/1 и 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 5.5 g от междинно съединение 26 (23%).

Пример АЗ.с

Получаване на междинно съединение 27

Реакцията протича под поток от азот. Смес от междинно съединение 26 (получено съгласно А2.Ь) (0.02 mol) в ТХф (80 т!)и 18-кроун-6 (каталитично количество) се добавя на порции към смес от NaH, 60% (0.03 mol) в ТХф (20 ml).Сместа се разбърква при стайна температура 20 минути и се добавя на порции анхидрид на трифлуороцетна киселина (0.022 mol). Ре акционната смес се разбърква 3 часа при стайна температура, обработва се с разтвор на амониев хлорид (20%) и се екстрахира с СН₂С1₂ и разтворителят се изпарява до сухо. Оста тъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона над силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 99/1 и 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 5.3 g от междинно съединение 27 (57%).

Пример A3.d

Получаване на междинно съединение 28 ·· ft··· ft ft ft ft

⁰ CF₃

Смес от междинно съединение 27 (получено съгласно АЗ.с) (0.0115 mol), хидроксиламин (0.0126 mol) и NaHCO₃ (0.023 mol) в етанол, абсолютен, (60 ml) се разбърква при стайна температура 24 часа, отфилтрува се и разтворителят се изпарява до сухо. Добив: 5.8 g от междинно съединение 28 (95%).

Пример АЗ.е

Получаване на междинно съединение 29 о

1-хлоро-2,5-пиролидиндион (0.0272 mol) се добавя на порции към разтвор на междинно съединение 28 (получено съгласно A3.d) (0.0109 mol) в CH₂CI₂ (100 ml). Реакционната смес се разбърква 2 часа при стайна температура. Накапва се Et₃N (0.0272 mol). Сместа се разбърква при стайна температура една нощ, реакцията се прекъсва с калиев карбонат 10% разтвор, след което се екстрахира и разтворителят се изпарява до сухо. Добив: междинно съединение 29.

Пример АЗЛ

Получаване на междинно съединение 30

съединение 29

Смес от междинно (получено съгласно

АЗ.е) (0.0109 mol) и LiOH (0.0119 mol) във вода (1 7.5 ml) и 1,4диоксан (70 ml) се разбърква при стайна температура 3 часа. Сместа се обработва с разтвор на NaOH (2N) и след това се екстрахира с СН₂С1₂. Разтворителят се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 2.07 g от междинно съединение 30 (45%).

Пример АЗ.д

Получаване на междинно съединение 31

Трифлуороцетна киселина (7.9 ml) се накапва към разтвор на междинно съединение 30 (0.0047 mol) в СН₂С1₂ (33 ml). Сместа се разбърква при стайна температура 3 часа, охлажда се и се алкализира с 50% разтвор на NaOH. Сместа се екстрахира и разтворителят се изпарява до сухо. Добив: 1.6 g от междинно съединение 31 (100%).

Пример А4.а

Получаване на междинно съединение 32 • · • ♦ · * ♦ · • · · · · · • ·

Е

1,4-дихлоро-2-бутен (0.03 mol) се добавя към смес от 1-(2нафтилметил)пиперазин (0.025 mol) и NaHCO₃ (0.025 mol) в CH₂CI₂ (75 ml). Реакционната смес се разбърква при стайна температура 24 часа. Твърдото вещество се отфилтрува, промива се с още СН₂С1₂ и органичният разтвор се промива с 10% ч» разтвор на натриев карбонат, суши се (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/ЕЮАс/2-пропанон). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 3.4 g от междинно съединение 32 (43%).

Пример А4.Ь

Получаване на междинно съединение 33

Разтвор на NS (0.0546 mol) и трет.-бутиламин (0.0983 mol) в толуен (75 ml) се разбърква и се нагрява при температурата на кипене 24 часа, като се използва воден сепаратор на ДиинСтарк. Разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез дестилация (т.к.

при 0.5 mm Hg: 75°С) Добив: 8.1 g от междинно съединение (72%).

Пример А4.с

Получаване на междинно съединение 34

• · · ·

Реакция под азотна атмосфера. n-BuLi (0.014 mol) се накапва към разтвор на междинно съединение 33 (получено съгласно А4.а) (0.0125 mol) и 2,2,6,6-тетраметилпиперидин (0.0012 mol) в ТХФ, сух, (25 ml), разбърква се при -78°С. Сместа се разбърква при температура -10°С в продължение на 3 часа. Добавя се на порции разтвор на междинно съединение 32 (получено съгласно A4.b) (0.0083 mol) в ТХФ, сух, (25 ml) при -10°С. Реакционната смес се разбърква при стайна температура 24 часа, след което реакцията се прекъсва с амониев хлорид (10%) и органичният слои се отделя. Водният слои се екстрахира с СН₂С1₂. Събраните органични слоеве се сушат (натриев сулфат), филтруват се и разтворителят се изпарява. Добив: 5.6 g от междинно съединение 34 (100%).

Пример A4.d

Получаване на междинно съединение 35

NaHCO₃ (0.015 mol) и хидроксиламин (0.0125 mol) се добавят към разтвор на междинно съединение 34 (получено съгласно А4.с) в етанол, абсолютен, (50 ml). Реакционната смес се разбърква при стайна температура 24 часа. Добавя се СН₂С1₂ и твърдото вещество се отфилтрува и се промива с СН₂С1₂.

Разтворителят се изпарява. Остатъкът се поема в СН₂С1₂ и се промива с 10% разтвор на натриев карбонат и със солна луга.

• · · · • · · · « ·

Органичният слой се отделя, суши се (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/ЕЮАс/2-пропанон). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.9 g от междинно съединение 35 (24%).

Пример А5.а

Получаване на междинно съединение 36 о

О (t-бугил) (0.029 mol)

Смес от А и междинно съединение 5 (получено съгласно А1 .е) (0.0058 mol) в 1,4-диоксан (5 ml) се разбърква 6 часа при 100°С. Разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 98/2 - 97/3). Фракциите на продукта се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 3.3 g от междинно съединение 36.

Пример А5.Ь

Получаване на междинно съединение 37

Трифлуороцетна киселина (11.7 ml) се накапва към разтвор на междинно съединение 36 (получено съгласно A5.f) • · • · · · • · • · · I

(0.0071 mol) в CHCI₃ (50 ml) и получената реакционна смес се разбърква 3 часа при ±10°С. Реакционната смес се охлажда и се алкализира с 50% разтвор на NaOH. Сместа се екстрахира и разтворителят на екстракта се изпарява. Добив: 2.5 g от междинно съединение 37 (количествен добив; използва се в следващия етап, без допълнително пречистване).

В. Получаване на крайните съединения

Пример В1 .а

Получаване на съединение 1

Смес от междинно съединение 5 (получено съгласно А1.е) (0.0291 mol) и 1 -(3-фенил-2-пропенил)-пиперазин (0.0582 mol) се нагрява 2 часа при 100°С. Суровата реакционна смес се промива с вода и се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 95/5) и чрез ВЕТХ върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 80/20). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпа рява. Тази фракция се разделя на оптичните си енантиомери чрез хирална колонна хроматография върху Chiralpak AD (елуент: C₂H₅OH/CH₃CN 90/10). (В)-енантиомерните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разтваря в метанол и се превръща в сол на хлороводородната киселина (1:2). Утайката се филтрува и се суши. Добив: 2.47 g от съединение 1.

• · • · · ·

Пример В1 .b

Получаване на съединение 2

Смес от междинно съединение 5 (получено съгласно А1.е) (0.0044 mol) и (3-фенил-2-пропенил)-пиперазин (0.0087 mol) се разбърква 2 часа при 100°С. Реакционната смес се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 95/5) и след това чрез ВЕТХ върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 96/4). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът (1.4 д) се обработва с диетилетер, след това се суши. Добив: 1.2 g от съединение 2 (60%).

Пример В1 ,с

Получаване на съединение 3

Смес от междинно съединение 6 (0.00227 mol), (Е) 1-(2метил-3-фенил-2-пропенил)пиперазин (0.00273 mol) и NaHCO₃(0.00455 mol) в диоксан (30 ml) се разбърква и се нагрява при температурата на кипене 48 часа. Разтворителят се изпарява. Остатъкът се разтваря в СН₂С1₂. Органичният разтвор се про мива с вода, суши се (MgSO₄), филтрува се и разтворителят се ·· ·· ·* ···· ·· ···· • · · · ·· « ·· · ···· ·· » · · · • · Г) Ц· - · · · · · · ♦ • · ’“ft · · · » · · · · изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: CH₂CI₂/(CH₃OH/NH₃)

99/1) и след това чрез ВЕТХ (елуент:

CH₂CI₂/CH₃OH 99.5/0.5 до

98/2). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.17 g от съединение 3.

Пример В1.d

Получаване на съединение 4

Смес от междинно съединение 8

А1 .h) (0.0058 mol)

нагрява бърква и се което се разбърква (0.0116 mol) в диоксан (10 ml) се разпри температурата на кипене 8 часа, една нощ при стайна температура, след след това се разбърква и се нагрява при температурата на часа. Сместа се обработва с вода и се екстрахира с кипене

СН₂С1₂.

Разтворителят на отделения органичен слои се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона (елуент: СН₂С1₂/МеОН 97/3). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се обработва с диетилетер, след което се суши. Добив: 0.9 g от съединение 4 (33%).

Пример В1 .е

Получаване на съединение 5 • ft ft · ft ft ft ft

• ·

Смес от междинно съединение 10 (получено съгласно A1.i)

(0.0029 mol), ο

(0.0058 mol), AcOH (0.48 g) и (AcO)₃BHNa (0.4 g) в

1,2-дихлороетан (20 ml) се разбърква и се нагрява при темпе ратурата на кипене една нощ.Сместа се обработва с вода и се екстрахира. Разтворителят на отделения органичен слои се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/МеОН 97/3). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се обработва с диетилетер, след това се суши. Добив: 1.07 g от съединение 5 (82%).

Пример В1 Л

Получаване на съединение 6

Смес от съединение 3 (получено съгласно пример В1) (0.00020 mol), ацетилхлорид (0.00024 mol) и ET₃N (0.00061 mol) в хлороформ (10 ml) се разбърква при стайна температура 2 часа. Добавя се вода и тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слои се суши (магнезиев сулфат, филтрува • · · · се и разтворителят се изпарява вакуумно. Остатъкът се пречиства чрез СС-ТЛХ върху Chromatotron (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН

97/3; след това 99/1). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.022 g от съединение 6.

Пример В1 .q

Получаване на съединение 7

Получаване на съединение 8

Съединение 2 (получено съгласно B1.b) (0.0022 mol) се V отделя и се пречиства до оптичните си енантиомери чрез хирална колонна хроматография върху Chiralpak AD (елуент: C₂H₅OH/CH₃CN 90/10). Двете фракции се събират и разтворителят им се изпарява. Добив: ± 1.5 g от фракция 1 (LCI чистота: > 99.5%) и ± 1.5 g от фракция 2 (LCI чистота: > 99.5%).

Фракция 1 кристализира чрез обработване с хексан и разбъркване една нощ. Утайката се отфилтрува и се суши. Добив: 1.08 g от съединение 7 (консистентно мазно твърдо вещество). Фракция 2 кристализира чрез обработване с EtOAc и при разбъркване една нощ. Утайката се отфилтрува и се суши. Добив:

0.54 g от съединение 8 (консистентно мазно твърдо вещество).

• · • · ♦· • « · · ·

Пример В2.а

Получаване на съединение 9

междинно съединение

Смес от

А2.е) (0.0022 mol) и калиев mol), иодид (получено съгласно

-(2-нафталенилметил)-пиперазин (0.0044 (каталитично количество) в 1,4-диоксан и се нагрява (2.5 ml) се разбърква не една нощ. Реакционната смес при температурата на кипесе промива с вода и смес се екстрахира с СН₂С1₂. Остатъкът се пречиства тази чрез хроматография с къса отворена колона върху ент: СН₂С1₂/СН₃ОН 98/2) и след това чрез силикагел

CH₂CI₂/CH₃OH/NH₃ 96/4).

творителят се изпарява.

отфилтрува се

Чистите фракции се събират и разсе обработва с ДИПЕ, от съединение 9 (30%).

Остатъкът и се суши. Добив: 0.3 g

Пример В2.Ь

Получаване на съединение 10

Реакцията протича под азотна атмосфера. Разтвор на съединение 9 (получено съгласно В2.а) (0.0012 mol) в ТХф, сух, (3 ml) и 18-кроун-6 (каталитично количество) се добавя бавно към разтвор на NaH, 60% (0.0018 mol) в ТХф, сух, (2 ml). Реакционната смес се разбърква при стайна температура 30 минуф ф ф ф ф ф

ти и се накапва към нея ацетилхлорид (0.0013 mol), след което реакционната смес се разбърква 3 часа при стайна температура. Реакционната смес се обработва с воден амониев хлорид и се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши, филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: CH₂CI₂/CH₃OH 98/2), след това чрез ВЕТХ (елуент: CH₂CI₂/(CH₃OH/NH₃) 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.26 g от съединение 10 (52%).

Пример ВЗ.а

Получаване на съединение 11

Смес от междинно съединение 31 (получено съгласно АЗ.д) (0.0045 mol), (Е)-(3-хлоро-2-метил-1 -пропенил)-бензен (0.0037 mol) и калиев карбонат (0.0037 mol) в ДМФ, сух, (15 ml) се разбърква при 70°С в продължение на 2 часа. Сместа се промива с вода и се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши, филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 98/2). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства отново чрез ВЕТХ (елуент: СН₂С1₂/(CH₃OH/NH₃) 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се обработва с ДИПЕ. Утайката • · • · ♦ ·

-έο се отфилтрува и се суши (20%).

Добив: 0.34 g от съединение

Пример ВЗ.Ь

Получаване на съединение 12

Получаване на съединение 13

Съединение 11 (получено съгласно ВЗ.а) (0.00605 mol) се пречиства чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ) върху Chiralcel OJ (елуент: хексан/MeOH/EtOH 20/24/56). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: фракции А и В. Фракция А се пречиства чрез ВЕТХ върху RP BDS С18 (елуент: (0.5% NH₄OAc във H₂O/CH₃CN(90/10))/МеОН 70/30). Чистите фракции се събират и органичният разтворител се изпарява. Водният слои се екстрахира с метиленхлорид. Отделеният органичен слои се суши (магнезиев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разбърква в хексан и утайката се отфилтрува. Добив: 0.69 g от съединение 12. Фракция В се пречиства чрез ВЕТХ върху RP BDS С18 (елуент: (0.5% NH₄OAc във H₂O/CH₃CN(90/10))/МеОН 70/30). Чистите фракции се събират и органичният разтворител се изпарява. Водният слои се екстрахира с метиленхлорид.

• · · ·· · • · · ·

Отделеният органичен слои се суши (магнезиев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разбърква в хексан и утайката се отфилтрува. Добив: 0.67 g от съединение 13.

Пример 4

Получаване на съединение 14

Реакцията протича в твърда фаза, като се използва синтезатор Quest 210 (Argonaut Technologies, San Carlos, USA). Ν,Ν-диизопропилетиламин (0.0036 mol) се добавя към суспензия на

(0.0006 mol) в ацетонигрил (4 ml).

Добавя се 1-(2-хлорофенилметил)пиперазин (0.0012 mol) и получената реакционна смес се разбърква 20 часа при 80°С.

След това, всеки реакционен съд се филтрува и филтратът се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез ВЕТХ. Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.102 g от съединение 14.

Пример В5.а

Получаване на съединение 15 • · · · • 4

Смес от междинно съединение 7 (получено съгласно А1 .д) (0.0036 mol), 2-(бромометил)нафталин (0.0055 mol) и калиев карбонат (0.0055 mol) в MIK (15 ml) се разбърква ±24 часа при 100°С. Суровата реакционна смес се промива с вода и тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слои се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез ВЕТХ върху силикагел (2 х) ((I) елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 95/5; (II) елуент: СН₂С1₂/(СН₃ОН/NH₃) 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.2 g от съединение 15 (11%).

Пример В5.Ь

Получаване на съединение 16

Получаване на съединение 17

♦ ♦ ♦· ·♦ ···· ·4 ···· • · · · ·· · «· · • · ·· ··· ··· • -· ¢)3 ·~ · · · · ·· * ·· · · ·· · · · ·· върху“ Chiralpak AD 1000 λ 20 μπι DIACEL (елуент: хексан/С₂Н₅ОН градиентен 30/70 до 0/100). Двете чисти фракции се събират и разтворителите им се изпаряват. Остатъкът се разтваря в метанол и се превръща в хидрохлоридната сол (1:2). Утайката се отфилтрува и се суши. Добив: 2.08 g от съединение 16 (36%) и 2.19 g от съединение 17 (38%).

Пример В6

Получаване на съединение 18

Смес от междинно съединение 7 (получено съгласно А1.д) (0.0045 mol), 2-метил-3-(3-тиенил)-2-пропенал (0.00675 mol) и НОАс (2 капки) в 1,2-дихлороетан (30 ml) се разбърква една нощ при стайна температура. Добавя се наситен воден разтвор на амониев хлорид и тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (MgSO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/(CH3OH/NH3) 97/3) и след това чрез ВЕТХ (елуент: СН₂С1₂/(CH₃OH/NH₃) 99/1 до 98/2). фракциите на продукта се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.965 g от съединение 18 (46%; съдържащо само 3% от (Z) изомера).

Пример В7

Получаване на съединение 19 • · • · · ·

Смес от междинно съединение 10 (получено съгласно A1.j) (0.003 mol), 4-хлоробензалдехид (0.0045 mol) и (AcO)₃BHNa (0.0045 mol) в 1,2-дихлороетан (30 ml) се разбърква една нощ при стайна температура. Добавя се наситен воден разтвор на амониев хлорид и тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (MgSO₄), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/(CH₃OH/NH₃) 97/3). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се утаява от ДИПЕ. Добив: 1.180 g от съединение 19 (57%).

ПримерВ8

Получаване на съединение 20

• · · ·

Смес! от

(0.00036 mol),

2-метилбензалдехид (0.00108 mol) и NaOCH₃ 30% в CH₃OH (0.00108 mol) в СН₃ОН, сух, (8 ml) се разбъркват 16 часа при 65°С (реакцията протича в твърда фаза, като се използва синтезатор Quest 210 (Argonaut Technologies, San Carlos, САЩ)). Смесите се филтруват и филтртът се пречиства чрез ВЕТХ (елуент: CH₂CI₂/(CH₃OH/NH₃) 98/2). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.032 g от съединение 20.

Пример В9

Получаване на съединение 21

cis

Реакция под азотна атмосфера. Разтвор на LiAIH₄, 1 М/ТХф (0.8 ml) се разбърква при -20°С. Добавя се AICI₃ (0.0009 mol) в една порция. Полученият разтвор се разбърква 10 минути при -20°С. Накапва се разтвор на междинно съединение 12 (получено съгласно А1.1) (0.0008 mol) в ТХф, сух, (5 ml) и полу• · • · ····

чената реакционна смес се разбърква 1 час при -20°С. След това се добавя внимателно наситен воден разтвор на NH₄CI. Реакционната смес се промива с вода, екстрахира се с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се суши (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се обработва с етер. Остатъкът (0.13 д) се пречиства чрез СС-ТСХ Chromatotron (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 97/3). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.09 g от съединение 21 (30%).

Пример В1 0

Получаване на съединение 22

Реакция под азотен поток. Смес от междинно съединение 13 (получено съгласно A1.m) (0.001 mol) в СН₃ОН, сух, (20 ml) се разбърква при стайна температура. Добавя се NaOCH₃, 30% в СН₃ОН (0.002 mol). Добавя се 5-инданкарбоксалдехид (0.002 mol) и получената реакционна смес се разбърква 16 часа при температурата на кипене. Реакционната смес се оставя да се охлади до стайна температура. Добавя се 20%-тен l\IH₄CI и тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се промива с вода, със солна луга, суши се (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява при понижено налягане. Остатъкът се пречиства чрез хроматогрфия с къса отворена колона и чрез СС-ТСХ Chromatotron (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 98/2). фракциите на продукта се събират и разтвори• · • · ···· • · · • · ♦ ♦ • · · · телят’се изпарява. Добив: 0.035 g от съединение 22 (7.2%, светлокафяво твърдо вещество).

Пример В11

Получаване на съединение 23

Смес от междинно съединение 15 (получено съгласно А1.о) (0.00136 mol), 2-(триметилстанил)пиридин (0.0027 mol) и Pd(PPh₃)₄ (0.0001 3 mol) в толуен (20 ml) се загрява до 100°С. тайна температура. Реакционната смес се разбърква 16 часа и се оставя да се охлади до стайна температура. Добавя се вода и тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се събира, промива се с вода и със солна луга, суши се (натриев сулфат) и разтворителят се изпарява при понижено налягане. Остатъкът се пречиства чрез хроматогрфия с къса отворена колона върху силикагел (елуент: ΟΗ₂ΟΙ₂/ΟΗ₃ΟΗ 98/2). Чистата фракция се събира и разтворителят се изпарява. Полученият остатък се пречиства чрез СС-ТСХ върху Chromatotron (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.0445 g от съединение 23 (7%, светлокафяво твърдо вещество).

Пример В12

Получаване на съединение 24 • · ···« • · · ·

Реакция под азотна атмосфера. n-BuLi, 2.5 М/хексани (0.0062 mol) се накапва към разтвор на (р-флуоробензил)трифенилфосфониев хлорид (0.0062 mol) в ТХф (20 ml). Сместа се разбърква 15 минути. Накапва се разтвор на междинно съединение 11 (получено съгласно А1.к) (0.00514 mol) в ТХф (20 ml). Реакционната смес се разбърква 16 часа при 50°С. Добавя се вода и сместа се екстрхира с Et₂O. Отделеният органичен слой се суши (магнезиев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява вакуумно. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: CH₂CI₂/CH₃OH 97/3), след тово чрез ВЕТХ (елуент: СН₂С1₂/(CH3OH/NH3) 99/1), за да се разделят (E)/(Z) изомерите. Двете фракционни групи на продукта се събират и разтворителят им се изпарява. Добив: 0.651 g от съединение 24 (26%, (Е)).

Пример В13

Получаване на съединение 25

·« ···« • · ··

Смола

·· ·· • · · · • · · ·

(0.0016 mol; 1.5 mmol/g) се суспендира в ТХф. Добавя се 1.6 М BuLi (0.0015 mol) и сместа се разбърква 15 минути. Сместа се филтрува и филтърният остатък (смола) се промива с безводен ТХф (3 х). Смолата се суспендира в ТХФ (5 ml). Добавя се междинно съединение 19 ч» (получено съгласно A1.s) (0.0004 mol) и реакционната смес се разбърква една нощ при 100°С. Сместа се охлажда, филтрува се и филтратът се изпарява вакуумно. Остатъкът се пречиства чрез препаратив-на ВЕТХ хроматография (елуент: СН₂С1₂/(СНзОН/МНз) 97/3). Фракциите на продукта се събират и разтворителят се изпаря-ва. Добив: 0.168 g от съединение

25.

Пример В14

Получаване на съединение 26 ш»·

Смес от междинно съединение 16 (получено съгласно

А1.р) (0.0025 mol), бензенамин (0.0028 mol) и 1\1аВН₄ (0.0028 mol) в НОАс (50 ml) се разбърква 2 часа при стайна температура. Добавя се воден разтвор на NH₄OH. Тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слои се суши (магнезиев сул·· ····

• · ··

фат),’ филтрува се и разтворителят се изпарява вакуумно. Остатъкът се пречиства чрез хроматогрфия с къса отворена колона върху силикагел (елуент: CH₂Cl2/(CH₃OH/NH₃) 99/1), след това чрез флаш колонна хроматография (елуент: СН₂С1₂/(CH₃OH/NH₃) 98/2). Фракциите на продукта се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.181 g от съединение 26 (15%).

Пример В15

Получаване на съединение 27

о (0.0018 mol) се накапват към разтвор на междинно съединение 17 (получено съгласно Al.q) (0.0012 mol), 3флуорофенол (0.0018 mol) и PPh₃, (0.0024 mol) в ТХф, сух, (10 ml), под азотна атмосфера. Реакционната смес се разбърква една нощ при стайна температура. Сместа се филтрува, промива се с СН₂С1₂ и с СН₃ОН и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматогрфия с къса отворена колона (елуент: CH₂CI₂/EtoAc 2/1 и СН₂С1₂/СН₃ОН. 96/4) и чрез флаш колонна хроматография върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 97/3). фракциите на продукта се събират и разтворителят се изпарява. Добив: 0.29 g от съединение 27 (50%).

• · ·94· • ··· ····>··» ··· · • ••Vi· ··· · · · · • ь “ >·Ι ·· · ·· ··

Пример В1 6

Получаване на съединение

Добавя се NaCIO (4%) (0.005 mol) към разтвор на междинно съединение 35 (получено съгласно A4.d)(0.002 mol) в CH₂CI₂ (10 ml). Реакционната смес се разбърква 4 часа при стайна температура. Добавя се Et₃N (0.004 mol) и реакционната смес се разбърква 24 часа при стайна температура. Органичният слои се отделя, промива се с натриев сулфит (10%), суши се (натриев сулфат), филтрува се и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент:ЕЮАс и СН₂С1₂/СН₃ОН 95/5). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се поема от диетилетер, след което се филтрува през дикалит и филтратът се изпарява. Остатъкът се разтваря в диетилетер и се превръща в сол на хлороводородната киселина (1:2). Утайката се отфилтрува, промива се с 2-пропанон и диетилетер и се суши. Добив: 0.15 g от съединение 28 (15 %).

Пример В17

Получаване на съединение 29

Смес от междинно съединение 37 (получено съгласно А5.д) (0.006 mol) и 2-(бромометил)нафталин (0.003 mol) в диоксан (40 ml) се разбърква при 100°С 6 часа и след това една нощ при стайна температура. Реакционната смес се обработва ^w с 10%-ен воден разтвор на калиев карбонат, след което се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез хроматография с къса отворена колона върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 95/5 и 90/10 и CH₂CI₂/(CH₃OH/NH₃) 95/5). фракциите на продукта се събират и разтворителят се изпарява. Полученият остатък (1.49 д) се обработва с диетилетер и се суши. Добив: 0.8 g от съединение 29 (53%).

В следващите таблици (Таблици 1-5) са дадени редица съединения, които се получават съгласно някой от примерите погоре. Всички съединения са изследвани за фармакологична активност.

• ♦ • · • · • · · · /»”·

WO 02/066484

Таблица 1:

Ι’ΓΊ/Ι'.1’02/01567

• · ···· · · ····

WO 02/066484 l’( 171--,1412/01567

Чк»

стьед, №	пример №	к”	.............- ........ ..... к®	физични данни и стереохимия
а 1» е	<1
286	В4	II	11	н	11		η	]	В-cis 1101(1:2)
								ч	Hydrate (1:1)
287	В4	11	11	II	11		т	'll	B-cis
						1		J¹
81	В4	II	II	II	11		п
						1		•N^° \|
								1 o
83	В4	11	и	II	п	^ΤΊ
						А
								N(C1I.02
94	В4	и	II	11	11		Ί]	o
							II 11
							<?с₂н₅
⁸⁷	В4	н	II	II	н		ί .. ο. о	}
88	В4	II	II	II	11		Ύ Ί
						¹ Ч	п
82	В4	н	II	11	11		Ί]	fl
						у	п ^/Ό'
99	В4	н	н	и	н	/у⁴	II
							AxZjl^CHh
93	В4	II	II	II	II		Ί
							:οθ(·ι Ι,ι
								^.CN
97	В4	н	и	н	II		0
				11	н
98	В4	и	п		ο	^CN

WO 02/066484 a* ·· ·· ···♦ ·· ···· ····. .· · · * · • ·· a a* w · · ·· · · a · a · ··· a a a a a· ·· ·· · · · · ·

PCT7EP02/01567

съед. №	пример Ns	a	R^s b	c	d	R·’	физични данни и стереохимия
57	Bla/Blb	H	H	H	H	Hl	cis

						kJ
95	B4	H	H	H	H

						k/k
						XJCH,
96	B4	H	H	H	H	-xc:
288	B4	H	H	H	H	mA	cis
						LA_a
289	B4	H	H	II	II		cis
290	B4	H	H	H	H	-Ti	cis

291	B5b	H	H	H	H		cis
128	B5b	H	H	H	H	'Κί’ιΤ¹	cis
						U----_N
292	B5b	H	H	H	H	no	cis
149	B5b	H	H	H	H		cis
293	B5b	H	H	H	H	Xjl	cis

• · · · · · • · • · · ·

WO 02/066484 ···· ·· · · · · : :.··.-.7ί6^ . : * pct/epo2/oi567 ···· ··· · · · · • · ·· ·· · · · · · b

R³

съед. №	пример №	a	R⁸ b -	c	d	R³	физични данни 1 и стереохимия
294	B5b	H	H	H	H		cis
295	B5b	H	H	H	H		cis
296	B5b	H	H	H	H		cis
141	B5b	H	H	H	H		cis
138	B5b	H	H	H	H.		cis
						' N-------N
297	B5b	H	H	H	H	-n	cis
298	B5b	H	H	H	H		cis
299	B5b	H	H	H	H	τι ^Br	cis
300	B5b	H	H	H	H	Ό	cis
15	B5b	H	H	H	H	TO	cis
34	B5b	H	H	H	H	TO	[3a(R),3a a];. HCI(1:2).H₂O(1:2)
36	Bla/Blb	H	H	H	H	TO	cis;.HCl(l:2)
16	B5b	H	H	H	H	TO	[A-[3a,3a a]];. HCI(1:2)
17	B5b	H	H	H	H	TO	[B-[3a,3a a]];. HCI(1:2)

• · · · · · * · · · · ·

Ж’

WO 02/066484

PCT/EP02/01567

съед. №	пример №	а	R⁸ b	с	d	R³	физични данни и стереохимия
131	В5Ь	Н	СН₃	н	СНз	CO	[3a(R,S),3a а]
132	В5Ь	СН₃	н	н	СНз	хо	[3a(R,S),3a а]; Н₂О(1:1)
133	В5Ь	Н	СНз	н	Н	ΌΟ	[За,За а]
92	В4	Н	н	н	Н
52	Bla/Blb	Н	н	н	н	7?	cis;.HCl(l:2)
75	В5а	Н	н	н	н	осн₃	cis
62	В5Ь	Н	н	н	н	ж.	cis
71	В5Ь	Н	н	н	н	,χο	cis
117	В5Ь	н	н	н	н		cis
72	В5Ь	н	н	н	н	Ж	cis
74	Bla/Blb	н	н	н	н	χο	cis

• · • · •ft ····

WO 02/066484

PCT/EP02/01567

Чет

съед. №	пример №	а	R’ ь	'с
135	В5Ь	н	н	н
76	В5Ь	н	н	н
136	В5Ь	н	н	н
301	В5Ь	н	н	н
302	В5Ь	н	н	н
77	В5а	н	н	н
303	В5Ь	н	н	н
304	В5Ь	н	н	н
305	В5Ь	н	н	н
140		н	н	н

-cis

физични данни и стереохимия • · ····

WO 02/066484 : : ·’ PCT/EP02/01567 • · · · • · · ·

съед. №	пример №	a	R⁸ b	-C	d	R’	' физични данни и стереохимия
193	B5b	H	H	H	H			cis
						чД
							F
206	B5b	H	H	H	H			cis
							ζΛγ·^Ρ
						kJ
123	B5b	H	H	H	H		осн₃	cis

						Μ
51	Bla/Blb	H	H	H	H	Η -^Ύ^Νχ	Br Ιί^Ί	cis
						1!________	и
306	B5b	H	H	H	H	Η	ΐΓ⁴!	cis
							Μ
37	B5b	H	H	H	H			cis;.HCl(l:2)
						Ν-----	υ	.H₂O(1:3)
54	B5b	H	H	H	H		ίΊ	cis;.HCl( 1:2)

49	Bla/Blb	H	H	H	H		Ci	cis;.HCI( 1:2)
204	B5b	H	H	H	H	1!________	Μ	cis
II	1 I
45	Bla/Blb	H	H	H	H	ψ /'yr·.	Μ iCi
						kz	Μ
61	Bla/Blb	H	H	H	H		ΙίΊ	cis
						4	Μ

PCT/EP02/01567

WO 02/066484 ·· ·· • · · · · · • · · · · · ·

•λ ··♦·

• · ···· • · ··

WO 02/066484

PCT/EP02/01567

съед. №	пример №	R⁸a b	с d	. R³	физични данни и стереохимия
73	В5Ь	Н	н	Н	н	- W	cis
78	В5Ь	Н	н	н	н	0	cis
68	В5Ь	Н	н	н	н	X?	cis
27	В15	Н	н	н	н	XO
147	В15	Н	н	н	н	СНз _ V р	cis
142	В	н	н	н	н	XCQ	cis
35	В5Ь	н	н	н	н	хц	[3a(S),3a a]
307	В5Ь	н	н	н	н	хо	cis
308	В5Ь	н	н	н	н		cis
66	В5а	н	н	н	н	хо	cis

• · · ·

WO 02/066484

РСТ/ЕР02/01567

• · * · • · · ·

PCT/EPO 2/01567

WO 02/066484 • ·

* · • · · ·

WO 02/066484

PCT/EP02/01567

WO 02/066484 • · ·· · * · · · ♦♦ ···· · · ·· * • · · · ·· ·* * • · · -· 85· - · · • · · · · · · *; PCT/EP02/01567 • ·

Λ,

Wo 02/066484 • · · · · ·

4

РСТ/ЕР02/01567

• · · · »·♦·

WO 02/066484 • · · · A -f · · ··· · • · · Л - · · · « · · ·· · · ^Wf·· · ·· · ·

PCT/EP02/01567

WO 02/066484

·· ···· *· ·· • ♦· · • · · · · • ·· · · t · ·· ·

PCT/EP02/01567

WO 02/066484 ·· ·· • · · · · · • е ·· · · : :: :-·89 ;

ν· ·· ·· •Φ ···· ····

PCT/EP02/01567

съед. №	пример №	^; а	R⁸b	с	d	R’	физични данни и стереохимия
55	В5а	Н	н	н	н		ΓΊ	[За(Е),За а];.
							AsJ*	НС1(1:2)
						\|1
162	В8	Н	н	н	н		ιΠ	cis
						\|\|	1 и '’Ху
						[1
166	В8	н	н	н	н			cis
						ч
178	В13	н	н	н	н		гП	(A)
							1 П ^Χγ
						II г	II
							JJ
188	В13	н	н	н	н		ΓΊ1	(В)
						ιι
						н
						м
316	В13	н	н	н	н	А^х.		[В-[За(Е),За а]]
							и
60	В5а	н	н	н	н		ΓΊ	[За(Е),За а]
						1
70	В5Ь	н	н	н	н		п	[В-[За(Е),За а]];.
						1		НС1(1:2) .Н₂О(1:1)
69	В5Ь	н	н	н	н	/х^	ГД	[За(Е),За а]
						1

WO 02/066484

• · · · • · · · · ·

PCT/EP02/01567

Шит

WO 02/066484

• J .· PCT/EP02/01567 • · · • · · ·

WO 02/066484

• · • ·

PCT/EP02/01567

съед. №	пример №	а	R* ь	-С
200	В12	н	н	н
207	В12	н	н	н
194	В12	н	н	н
195	В12	н	н	н
196	В12	н	н	н
318	В12	н	н	н
24	В5а	н	н	н
201	В12	н	н	н
197	В12	н	н	н
198	В12	н	н	н

d

H

R’

физични данни и стереохимия [3a(Z),3a α] [B-[3a(Z),3a α]] [3a(Z).3a α] (3a(E),3a α] [3<x(E),3a α] [A-[3a(E),3a α]] [B-[3a(E),3a α]] [3a(E),3a α] (3a(E),3a α) [3a(Z),3a α]

WO 02/066484

съед.	пример	R⁸	R³	физични данни
№	№	а	ь	с	d		и стереохимия
199	В12	н	н	н	н	F F	[За(Е),За а]
202 •	В12	н	н	н	н	мП F	[3a(Z),3a а]
203	В12	н	н	н	н		[За(Е),За а]
157	В13	н	н	н	н		cis
65	В9	н	н	н	н	ХО	cis
21	В9	н	н	н	н	хо	cis
25	В13	н	н	н	н		cis
205	В5Ь	н	и	н	н	Xq	[3a(E),3a а]
319	В5Ь	н	н	н	н		[A-[3a(E),3a а]]

• · *’*· PCT/EP02/01567

WO 02/066484 • ·· • ··· • ·· • ·· • · · · • ·

-:94:- ; :

съед. №	пример №	a	R⁸b	TC	d	R³	физични данни и стереохимия
320	B5b	H	H	H	H		[В-[За(Е),За а]]
						V
321	B5b	H	H	H	H		[В-[За(Е),За а]]
						u
322	B5b	H	H	H	H		[В-[За(Е),За а]]
•						V
						OH ’
323	B6	H	H	H	H		[В-[За(Е),За а}]
130	B6	H	H	H	H	^ΥΊύι	[За(Е),За а]
18	B6	H	H	H	H	• ry	[За(Е),За а]
324	B6	H	H	H	H		[В-[За(Е),За а]]
325	B6	H	H	H	H	TO	[3a(Z),3a а]
121	B6	H	H	H	H	TO	[За(Е),Зп а]
23	Bll	H	H	H	H	TO	[3a(Z),3a а]
208	B7	H	H	H	H	^TQ	[B-(3a(E),3a а]]
326	B6	H	H	H	H		[В-[За(Е),За а]]

WO 02/066484 • ·

• I .* PCT/EP02/01567 • · ·

съед. №	пример №	а	R^sb	с	d	R³	физични данни и стереохимия
145	B6	н	н	н	н		]	cis
122	B6	н	н	н	н			cis
63	В5а	н	н	н	н	г	f	cis
« 40	В5а	н	н	н	н	с	J r^F	cis
327	В6	н	н	н	н		1 'll	[B-[3a(E),3a a]]
127	В9	н	н	н	н	1 F	у	[A-[3a(E),3a a]]

WO 02/066484

съед. №	пример №	) R¹	R²	R⁴	R⁶	физични данни
209	Bla/Blb	H	H	Н		cis, Е
263	Bla/Blb	H	H	Н	с-СООМе	[За(Е),За а]
254	Bla/Blb	H	F	СНз		[За(Е),За а]
232	Blf	H	OH	Н		[За(Е),За а]
237	Blf	H	OH	СНз		[За(Е),За а]
217	Bla/Blb	H	OCHj	Н		[За(Е),За а]
229	Big	H	ОСНз	Н		1А-[За(Е),За а]];
						.НС1(1:2)
230	Big	H	ОСНз	Н		[В-[За(Е),За а]];
						,НС1(1:2)
328	Big	H	ОСНз	СН₃		[За(Е),За а]
239	Blf	H	ОСгНдОСНз	СНз		[За(Е),За а]
231	Bla/Blb	H	ОСН2ОС2Н4ОСН3	Н		[За(Е),За а)
236	Bla/Blb	H	ОСН2ОС2Н4ОСН3	СНз		(За(Е),За а]
247	Blf	H	ОС2Н4ОС2Н4ОС2Н4	СНз		[За(Е),За а);.
						НС1(1:2)
238	Blf	H	O(C=O)NHC₂H5	СНз		[За(Е),За а]
233	Blf	H	О(С=О)СН₃	Н		[За(Е),За а]
240	Blf	H	О(С=О)СНз	СНз		[За(Е),За а1
248	Blf	H	О(С=О)С₂Н₅	СНз		[За(Е),За а]
249	Blf	H	О(С=О)СН₂ОСН₃	СНз		[За(Е),За а]
250	Blf	H		СН₃		[За(Е),Заа]

329	Blf	H	ОС(=О)С(СН₃)з	СН₃		[За(Е),За а]
251	Blf	H		СН₃		[За(Е),За а]
243	Blf	H		СНз		[За(Е),За а]

PCT/EP02/01567

WO 02/066484

	a	b
	Ji		-R⁶c
	m	d
r^2xJ		R¹ или R² е различно от -OCH.₃

W'

съед. №	пример №	R*	R²	R⁴	R*	физични данни
330	Blf	H	4¼	CH₃		[3a(E),3a α]

242	Blf	H	OCjHMCHjh	CH₃		[3a(E),3a α]
260	Blf	H	OSO₂H	CH₃		[3a(E),3a α]
211	Bla/Blb	Cl	H	H		[3a(E),3a α]
246	Bla/Blb	Cl	OCH3	CH3		[3a(E),3a α]
212	Bla/Blb	Br	H	H		[3a(E),3a α]
21’4	Big	Br	H	II		lA-\|3a(E),3a ctj]
215	Big	Br	H	H		(B-13a(E),3a a]]
'235 ·	Bla/Blb	F	F	CH₃		[3a(E),3a a]
241 '	Blf	F	0CH3	СНз		[3a(E),3aal...
216	Blf	фенил	H	H		[3a(E),3a a]
219	Bla/Blb	CH₃	H	H		[3a(E),3a a]
244	Blf	F	SCH3	CH₃		[3a(E),3a a]
331	Blf	OH	OH	CH3		[B-[3a(E),3a a] J
						HC1(1:2)
255	Bic	OH	OCH3	CH3		[3a(E),3a a]
257	Blf	O(C=O)CH₃	OCH3	СНз		[3a(E),3a a]
332	Blf	□C₂H₄OC(=O)	OCH3	СНз		[3a(E),3a a]
		-CH₃
333	Blf	O(C=O)CH₃	OCH3	CH3		[B-[3a(E),3a a]]
213	Bla/Blb	OCH₃	H	H		\|3a(E),3a a]
3	Bic	OCH₃	OH	CH₃		[3a(E),3a a]
6	Blf	OCH₃	O(C=O)CH₃	CH₃		[3a(E),3a a]
334	Blf	OCH₃	O(C=O)CH₃	СНз	b-F	[B-[3a(E),3a a]]
335	Blf	OCH₃	O(C=O)CH₃	СНз	c-F	[B-[3a(E),3a a]]
336	Blf	OCH3	O(C=O)CH,	Η	c-F	[B-[3a(E),3a a]]
337	Blf	OCH3		СНз	c-F	[B-[3a(E),3a a])

WO 02/066484 • · ··

PCT/EP02/01567

		a
		□ ι^χ^^ΝΧ^⁴τ^ίί::>χϊΓ*^^b
R<	_ JF	Л^-N^J l· elQ^R⁶
	fn	d
R²^		R¹ или R² е различно от -OCH.₃

съед. №	пример r' №	R²	R⁴	R⁶	физични данни
338	Blf	OCHj	О Ά?	СНз		[В-\|За(Е),За а]]
339	Blf	OCH₃	о	CH,		[В-[За(Е),За а]]
			и
340	Blf	OCH₃	OC(=O)NHC₂H₅	СНз		[В-(За(Е),За а]]
341	Blf	ОСНз	OC₂H₅N(CH₃)₂	СНз		[В-[За(Е),За а]]
342,	Blf	ОСНз	ОСН₂ОС₂Н₄ОСНз	CH,		[В-[За(Е),За а]]
343	Blf	OCHj	ОС(=О)ОСНз	CH,		[В-[За(Е),За а]]
344 .	Blf	ОСНз	ОСН₂СН=СН₂	CH,		(B-f3a(E),3a а]]
345	Blf	ОСН₃	ОСН₂СН₂ОН	СНз		[В-[За(Е),За а]]
						НС1(1:2)
346	Blf	ОСНз	О8О₂-СНз	СНз		[В-[За(Е),За а]]
348	Blf	ОСНз	н	CH,		[За(Е),Заа]]
349	Blf	ОСНз	phenyl	СНз		[За(Е),За а]]
350	Blf	ОСНз	SCH₃	СНз		[За(Е),Заа]] трифлуороацета	IT
						ОШ 1

WO 02/066484

,’рСТ/ЕР(12/01567 • : / • ·

Таблица 2B а

съед. №	пример №	R⁷	R¹	R⁷	R⁴	R⁶	физични данни
210	В2а	H	H	H	H		[3a(E),3a a]
234	В2а	H	H	H	CH₃		[3a(E),3a a]
256	Bla/Blb	H	OCH₃	OCH₃	H		[3a(E),3aa]
351	Bla/Blb	H	OCH₃	OCH₃	H	b-F	[3a(E),3aaj
352	Bla/Blb	H	OCH₃	OCH₃	H	b-F	[A-[3a(E),3a a]]
353	Bla/Blb	H	OCH₃	OCH₃	H	b-F	[B-[3a(E),3a a] J
354	Bla/Blb	H	OCH₃	. OCH₃	H	c-F	[3a(E),3a a]
258	Bla/Blb	H	OCH₃	OCH₃	H		[3a(E),3a a]
12	B3b	H	OCH₃	OCH₃	CH₃		[A-[3ct(E),3a a]]
253	B3b	H	OCH₃	OCH₃	CH₃		[B-[3a(E),3a a]]
11	B3a	H	OCH₃	OCH₃	CH₃		[3a(E),3a a]
223	B16	H	OCH₃	OCH₃	H		[3a(E),3a a]
261	Blf	H	H	OCI-I₃	CH₃		[3a(E),3a a]
228	B2b	CH₃	H	H	H		[3a(E),3a aj
252	B3a	CH₃	OCH₃	OCH₃	CH₃		[3a(E),3a a]
259	Bla/Blb	бензил	H	OCH₃	CH₃		[3a(E),3a a]
222	B16	C(=O)CF₃	OCH₃	OCH₃	H		[3a(E),3a a]
224	B2b	C(=O)CF₃	H	H	H		[3a(E),3a a]
225	B2b	C(=O)CH₃	H	H	H		[3a(E),3a a]
226	B2b	0 if ' \c₂H_s	II	H	H		[3a(E),3a a]
227	B2b	0 A J ' nhc₂h<	H	H	H		[3a(E),3a a]

WO 02/066484 • · · * · ·

PCT/EP02/01567

Таблица 2C:

		o Il I
	jr	^r4
	ΡΤι
R²		R¹ или R² е различно от -OCH.₃

съед. №	пример №	R¹	R²	R⁴	физични данни
220	В16	Н	ОСН₃	Н	[За(Е),За а];
					,НС1(1:2)
218	В5а	Н	Н	Н	[За(Е),За а]

Таблица ЗА:

съед №	пример №	R^l	R²
262	Bla/Blb	H	H
264	Bla/Blb	H	H
265	Bla/Blb	H	OCH₃
267	Bla/Blb	H
268	Blf	H	OH
269	Blf	H
270	Blf	H

R³	физични данни
X	cis
X	cis
XO	cis; HC1(1:2)
XO	cis
XO	cis
XO	cis
XO	cis

* PCT/EP02/01567

• · • ·

WO 02/066484

физични данни |B-[3a(E),3a α]] [B-(3a(E),3a a]j [B-[3a(E),3a a]] [B-[3a(E),3a a)] [B-[3a(E),3a a]] [B-[3a(E),3a a]] [B-[3a(E),3a a]]

-cis

съед Ns	пример Ns	R¹	R²
271	Blf	H	хЮ
273	Blf	H	О(С=О)СНз
355	Blf	OCH₃	О(С=О)СНз
357	Blf	OCH₃	О(С=О)СНз
358	Blf	OCH₃	О(С=О)СНз
359	Blf	ОСНз	ОСНз
360	Blf	ОСНз	ОСНз
361	Blf	ОСНз	ОСНз
362	Blf	ОСНз	ОСНз
363	Blf	ОСНз	ОСНз
364	Blf	ОСНз	ОСНз

[За(Е),За α] [B-[3a(E),3a α]]

PCT/EP02/01567

WO 02/066484

·· ···«

WO 02/066484

...»

.... PCT/EP02/01567

съед №	пример №	R¹	R²	R³	физични данни
376	Blf	ОСНз	OCHj		ο	[Β-[3α(Ε),3η α]]
377	Blf	ОСНз	ОСНз		ο	[В-[За(Е),За ос]]
378	Blf	OCH₃	ОСНз		α	[B-[3a(E),3a α]]

PCT/EP02/01567

WO 02/066484 ·♦ ·· • · · · · : :»ΊΌ4:· • · · · · ·· ·« ·· ···· ·· ··

Таблица ЗВ:

Table ЗВ :

PCT/EP02/01567

WO 02/066484 ··«· • · «· •· ·· • · ·· • · ····<

·· ····

····

Таблица 3C:

съед №	пример №	R¹	R²	R’	{физични данни i
28	В16	η	ОСН₃	ЖО	0	cis; НС1(1:2)

Таблица 4:

съед. №	Пример №	R*	R³	физични данни
277	BlaZBlb	0		cis; .НС1(1:2)
278	Bla/Blb	0		[За(Е),За αΐ; ,НС1(1:2)
279	Bla/Blb	CH₂		[За(Е),За а]

съед. №	пример №	R'	гп	Pi г	физични данни
280	В1 а/В1b	Н	2	—г/ \1—	trans
29	В17	ОСН₃	1	— NH—\ —	cis
281	В17	ОСН₃	1	— NMe—\1—	cis
282	В17	ОСНз	1	— N(CHO)——	cis
283	В17	ОСН₃	1	— г/ \—СН₂— NH —	cis

** С- Фармакологични примери

Пример С1: Опити за свързване с подтипове на а?-адренер гичен рецептор и с 5-НТ транспортер

Общи положения

Взаимодействието на съединенията с формула (I) с ha₂рецептори и с И5-НТ-транспортери се преценява с опити за свързване с белязан лиганд (радиолиганд), проведени in vitro.

Принципно, ниска концентрация на радиолиганд със силен свързващ афинитет към определен рецептор или транспортер се инкубира с проба от тъканен препарат, обогатен с опре-

делен рецептор или транспортер, или с препарат от клетки, експресиращи клонирани човешки рецептори в буферирана среда. Когато се достигне равновесие на свързване, радиоактивността на рецепторното свързване се отделя от несвързаната радиоактивност и се отчита свързващата активност на рецептора или на транспортера. Взаимодействието на опитните съединения с рецептора се преценява в опити с конкурентно свързване. Към сместа за инкубиране, съдържаща рецепторният или транспортерният препарат и радиолиганда, се добавят различни концентрации от опитното съединение. Опитното съединение инхибира свързването на радиолиганда, пропорционално на свързващия си афинитет и на концентрацията си. Радиолигандът, използван за 1к<₂д, h<<_2B и ha_2C рецепторното свързване е [³Н]-раулволскин, а за h5-HT транспортера е [³Н]пароксетин.

Клетъчна култура и мембранен препарат

СНО клетки, устойчиво трансфектирани с човешка адренергична -<л_2А-, или -а_2С- рецепторна кДНК, се култивират в среда на Dulbecco, модифицирана по Eagle (DMEM)/xpaHHтелна смес на Ham F12 (в съотношение 1:1) (Gibco, GentBelgium), допълнена с 10% топлинно инактивиран телешки ембрионален серум (Life Technologies, Merelbeke-Belgium) и антибиотици (100 IU/ml пеницилин G, 100 цд/ml стрептомицин сулфат, 110 ,iig/ml пирогроздена киселина и 100 pg/ml L-глутамин). Един ден преди събирането, клетки се стимулират с 5 тМ натриев бутират. При 80-90% сливане, клетките се изстъргват във фосфатен буферен физиологичен разтвор без, Ca^2F и Мд²⁺ и се събират чрез центрофугиране при 1500 х д в продължение на 10 минути. Клетките се хомогенизират в Tris-HCI

...... : * · · ’··’··- юй·-:

тМ, като се използва хомогенизатор Ultraturrax и се центрофугират 10 минути при 23,500 х д. Плътната утайка се измива веднъж чрез ресуспендиране и рехомогенизиране и крайната плътна утайка се ресуспендира в Tris-HCI, разделя се на аликвотни части от 1 ml и се съхранява при -70°С.

Опит за свързване с подтипове на -(щ-адренергичен рецептор

Мембрани се размразяват и се рехомогенизират в инкубационен буфер (глицилглицин 25 mM, pH 8.0). 2-10 цд протеин се инкубират, в общ обем 500 μΙ, с [³Н]раулволскин (NET-722) (New England Nuclear, САЩ) (1 nM крайна концентрация) с или без конкурент, в продължение на 60 минути при 25°С, следвано от бързо филтруване през GF/В филтър, като се използва колектор Filtermate 196 (Packard, Meriden, СТ). филтрите се промиват продължително с ледено-студен промиващ буфер (TrisHCI 50 mM, pH 7.4). Свързаната с филтъра радиоактивност се определя чрез сцинтилационно броене в Topcount (Packard, Meriden, СТ) и резултатите се изразяват като импулса за минута (срт). Неспецифичното свързване се определя в присъствието на 1 μΜ оксиметазолин за ha_2A- и за ha_2B- рецептори и на 1 μΜ спироксатрин за ha_2C рецептори.

Опит за свързване с 5-НТ транспортер

Човешки тромбоцитни мембрани (Oceanix Biosciences

Corporation, Hanover, MD, САЩ) се размразяват и се разреждат в буфер (Tris-HCI 50 mM, 120 тМ NaCI и 5 тМ KCI) и бързо (max 3 s) се хомогенизират с хомогенизатор Ultraturrax.

50-100 pg протеин се инкубират, в общ обем 250 μΙ, с [³Н]пароксетин (NET-869) (New England Nuclear, САЩ) (0.5 nM крайна концентрация) с или без конкурент, в продължение на • ·

минути при 25°С. Инкубирането се спира чрез бързо филтруване на инкубационната смес през GF/В филтри, предварително омокрени с 0.1% полиетиленамин, като се използва колектор Filtermate 196 (Packard, Meriden, СТ). филтрите се промиват продължително с ледено-студен буфер и радиоактивността на филтрите се определя чрез течно сцинтилационно броене в Topcount (Packard, Meriden, СТ), като резултатите се изразяват като срт. Използва се имипрамин (с крайна концентрация 1 1 μΜ) за определяне на неспецифич ното свързване.

Анализ на данните и резултати

Данните от изследванията в присъствието на съединение се изчисляват като процент от общото измерено свързване за опитно съединение. Автоматично се получават криви на инхибиране, графично представен процент на общо свързване по отношение на логаритмичната стойност на концентрацията на опитното съединение и се построяват по точки сигмоидални криви на инхибиране, като се изпозва нелинейна регресия. plC₅₀ стойностите за опитните съединения се получават от отделните криви.

Всички съединения с формула (I) показват инхибиране поне при ha₂A място (но, често и при йа₂в и ha₂c местата) и същевременно при мястото на 5-НТ транспортера инхибирането е над 50% (plC₅₀) при опитна концентрация в границите между ΙΟ'⁶ М и 10‘⁹ М, като методът е зависим от концентрацията. За избран брой съединения, покриващи по-голяма част от различните изпълнения в обхвата на формула (I), резултатите от изследванията in vitro, са дадени в Таблица 6.

··

Ί 1 Ο ·-* • · ··

Таблица 6: Някои резултати от опитите in vitro (стойности за plC₅₀). n.d. = неопределени.

съедин. N°	ha₂A	ha_2B	ha_2C	5НТТ
1	8.20	8.49	8.96	8.29
3	8.63	8.59	8.73	7.79
8	8.34	8.14	7.92	7.75
9	7.99	8.33	6.97	8.80
14	6.37	6.19	6.58	6.44
15	7.90	7.84	7.94	7.77
16	8.27	8.21	8.17	8.43
21	8.79	7.73	8.98	8.92
24	7.86	8.41	8.54	8.26
26	6.28	6.99	6.61	6.17
27	8.39	8.22	8.81	7.74
28	8.11	7.74	7.15	8.36
29	6.33	6.66	6.72	8.26
31	6.10	6.20	6.00	6.30
32	7.90	7.84	7.94	7.77
41	7.80	8.30	7.90	8.50
43	6.99	7.19	6.86	7.80
45	7.24	7.15	7.36	7.16
47	6.18	6.35	6.07	7.30
48	7.88	8.24	8.36	6.90
54	7.72	7.42	7.44	7.38
65	7.88	7.74	8.29	8.29
72	7.33	6.75	7.18	8.16

76	7.14	7.05	” · · ЛЛ- 7.60	8.80
79	6.00	6.00	6.00	6.00
81	6.00	6.00	6.00	6.84
90	6.71	6.00	7.04	6.52
97	6.00	6.00	6.00	6.45
110	7.16	6.95	7.46	7.52
125	7.25	6.85	7.46	7.87
127	6.85	6.91	7.59	7.20
129	7.91	8.01	8.17	8.55
143	7.11	7.60	7.63	7.62
154	7.27	7.39	7.06	7.05
157	7.87	7.28	7.13	7.48
181	6.55	6.11	6.49	7.63
185	6.84	7.1 1	7.53	7.90
195	8.34	8.80	8.68	8.70
196	7.84	8.44	8.09	8.41
199	8.92	9.00	8.78	7.89
201	8.36	8.49	8.34	8.12
217	8.78	8.21	7.85	7.27
218	6.74	6.88	5.90	6.34
220	8.12	7.85	7.36	7.18
224	6.96	7.66	7.13	7.31
226	6.85	7.09	6.96	8.08
233	8.33	8.20	7.94	7.36
234	8.57	8.88	8.41	7.71
237	9.11	8.90	8.93	7.94
238	8.56	8.62	8.59	8.07
239	9.31	8.62	9.54	7.85
241	7.78	8.13	8.20	7.01

• ·

	• • •	• · J ftx · · .•\J-1^?2·;.·	• ft ft ft • ft ft ft · • ft ft ft · • ______________· ·________.
242	9.49	9.44	8.97	7.95
243	8.27	7.77	8.29	6.75
244	8.42	8.13	8.87	6.90
246	7.55	7.90	7.86	7.50
250	8.40	8.17	8.48	7.09
251	8.43	8.31	8.26	6.89
253	8.24	7.94	7.98	6.60
257	7.52	8.37	8.65	7.46
260	8.61	8.21	8.59	7.22
265	8.46	7.68	7.56	7.83
266	7.84	7.80	7.45	8.88
267	8.49	7.90	8.55	8.30
268	9.00	8.26	8.05	8.24
271	8.41	7.86	7.37	8.53
272	6.50	7.57	6.87	8.32
273	8.11	7.68	7.51	7.88
277	8.61	8.10	7.77	6.97
278	8.49	8.14	8.16	6.61
279	8.45	8.03	8.24	7.45
280	7.04	6.35	6.42	8.09
281	7.05	7.19	7.31	7.25
282	7.66	7.26	7.64	8.06
283	7.00	7.33	7.13	8.89
285	6.22	6.24	6.44	6.59
291	6.07	6.00	6.00	6.00
296	6.12	6.39	6.14	6.06
300	6.46	6.03	6.20	6.14
304	7.71	7.23	7.19	7.41
309	7.30	n.d. _ ......... .................	7.23	6.41

• · ·· • · · ·

310	• 6.67	n.d.	• · · · « • · · · · 7.19	.... 6.06
312	8.08	n.d.	8.20	7.62
314	7.95	8.16	8.19	8.06
316	7.98	6.76	6.92	6.39
320	8.23	7.70	8.17	7.49
323	8.21	n.d.	8.02	7.82
329	7.70	7.56	7.74	7.48
332	8.35	n.d.	9.22	7.23
333	8.32	8.42	8.33	7.52
334	8.57	n.d.	8.64	7.58
337	7.68	n.d.	7.88	7.88
340	9.00	n.d.	8.42	7.64
341	8.44	n.d.	8.91	8.66
342	8.07	n.d.	9.79	7.76
343	8.63	n.d.	8.91	7.43
344	8.45	n.d.	8.68	8.00
346	8.65	n.d.	8.91	8.37
348	8.92	n.d.	8.88	7.75
350	8.39	n.d.	8.68	7.69
351	7.95	8.16	8.19	8.06
355	8.29	n.d.	8.15	7.87
358	8.83	n.d.	8.49	7.43
359	8.10	n.d.	8.46	7.35
361	7.90	n.d.	8.51	8.38
366	7.89	n.d.	8.48	7.94
379	7.56	7.71	7.39	7.46
380	7.78	8.35	7.99	7.63

Пример С2: Опит in vivo за преценяване на съ-адреноцепторен антагонизъм и на инхибиращо действие по отношение обратното поемане на серотонин от (5-НТ)

А. Медетомидинов тест

Записват се началото и краят на загуба на дясна ориентация, предизвикана от медетомидин (0.10mg/kg, i.v.) у мъжки плъхове Wiga (200-250 g), гладували една нощ. Степента на загуба на дясна ориентация се отчита по скалата: 0 = нормално поведение, 1 = слаба атаксия, 2 = ясно изразена атаксия, 3 = загуба на дясна ориентация за период от време < 5 минути, 4- загуба на дясна ориентация за период от време > 5 минути. При стандартни условия, се прилага опитно съединение или разтворител (s.c. или р.о.) 1 час преди прилагането на медетомидина. Критерий за предизвикан от лекарство антагонизъм: (1) антагонизъм към загуба на дясна ориентация: продължителност = 0 мин. (1.4% фалшиви положителни контроли; η = 74) (2) регрес на атаксия: резултат < 2 (0% фалшиви положителни резултати). Критерии за предизвикано от лекарство потенциране: загуба на рефлекс за дясна ориентация за период по-дълъг от 120 минути (0% фалшиви позитивни резултати). Централно действащи антагонисти на <х₂-адреноцептор или поведенчески стимулатори, антагонизиращи загубата на дясна ориентация; успокоителни съединения могат доведат до удължаване.

Направени са следните наблюдения: начало на загуба на дясна ориентация (минути), край на загуба на дясна ориентация (минути) и интензивност (степен) на загуба на дясна ориентация (резултат 0-4). Наблюденията се провеждат на 1-вия час след субкутанно (s.c.) (разтвори) или р.о. (перорално) • · · · (суспензии) приложение, съответно. Началната доза е 10 mg/kg (Справки: Berger, U.V., Grzanna, R., Molliver, M.E., Exp. Neurol. 103, 1 1 1-1 15 (1989); Fuller, R.W., Perry, K.W., Molloy, B.B., Eur. J. Pharmacol. 33, 1 19-124 (1975) и Lassen, B. J.,

Psychopharmacol. 57, 151-1 53 (1978)).

В. рСА-тест

Използват се мъжки плъхове Wiga (телесно тегло: 200 ± 20 д). Един час след прилагане на опитно съединение или разтворител, се инжектира подкожно разтвор на рСА (5 mg/kg; 10 ml/kg). Четиридесет и пет минути след инжектирането на рСА се отчита броя на потрепванията (леки спазми) на главата (HTW) и се отчита възбуждането (ЕХС) за три последователни интервала от по 5 минути (започва се 45, 50 и 55 минути след прилагането на рСА). Резултатите се дават от опитен наблюдател по скалата за интензивност: 0 = липса или колебливи, 1 = наличие, 2 = ясно изразени, 3 = максимални. За статистически анализ се събират спазмите (потрепванията) на главата за 15-те минути наблюдение. За другите явления се използват средните стойности за трите 5-минутни интервала.

Провеждат се стандартни наблюдения на първия час след субкутанно или перорално приложение. Началната доза е по принцип 10 mg/kg. Първоначално дози се дават на две животни. Когато и двете животни покажат активност при поне едно от наблюденията, съединението се счита за активно и опитът се повтаря с 4 пъти по-ниска доза. Когато се установи активност само при едно от двете животни, се тества и допълнително животно. Ако се установи активност при това допълнително животно, съединението също се счита, че е активно и опитът се повтаря с четири пъти по-ниска доза. Във всички • · · •♦ ····

останали случаи се счита, че съединението не е активно за конкретните време-начин на прилагане-доза.

(Справка:

Janssen, P.A.J., Niemegeers, C.J.E., Awouters, F., Schellekens, K.H.L., Megens, A.A.H.P., Meert, T.F.J. Pharmacol. Exp. Therap. 244, 685-693 (1988)).

Резултати

Голям брой съединения съгласно изобретението показват централна активност (минимална ефективна доза), както в опита с медетомидина, така и в опита с рСА, при под или равно на 10 mg/kg.

Пример СЗ: изследване на i³⁵S]GTPyS свързване

Мембрани от ha_2A адреноцептор, експресиращи СНО клетъчна линия, се размразяват и се рехомогенизират в 20 ml Hepes буфер. Инкубационната среда се състои от: 20 Mm Hepes буфер, pH 7.5, 1 μΜ GDP, 3 mM MgCI₂, 100 тМ NaCI, 0.25 пМ [³⁵S]GTPyS и 10 цд протеин за всяко гнездо от 96-гнездова паничка. Антагонисти и съответният агонист - норадреналин (3 μΜ) се добавят 20 минути преди добавянето на [³⁵S]GTPyS. Инкубирането (20 минути, 37°С) завършва чре бързо филтруване през GF/В филтри и свързването се определя количествено чрез течно сцинтилационно броене.

Резултати

Всички съединения съгласно изобретението, преценени в изследването за свързване на GTPyS свързване, не показват значими повишения за [³⁵S]GTPyS свързване с ha_2A рецептор до концентрация 10 μΜ. Всички съединения, преценени в изследването, са способни да инхибират индуцираните от

♦♦ ····

норадреналин повишения в [³⁵S]GTPyS свързване, като по този начин показват антагонистичният си характер при този рецертор.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Съединение с обща формула (I)

R (I) негови фармацевтично приемливи присъединителни с киселина или с основа соли, стереохимично изомерните му форми и N-оксидната му форма, като:

X е СН₂, N-R⁷, S или О;

R⁷ е избран от групата на водород, алкил, фенил, фенилалкил, алкилкарбонил, алкилоксикарбонил и моно- и диалкиламинокарбонил, като фениловата и алкиловата групи са заместени, по желание, с един или повече халогенни атома;

R' и R² всеки от тях, независимо един от друг, е избран от групата на водород, хидрокси, циано, хало, OSO₂H, OSO₂CH₃, фенил, фенилалкил, алкилокси, алкилоксиалкилокси, алкилоксиалкилоксиалкилокси, тетрахидрофуранилокси, алкилкарбонилокси, алкилтио, алкилоксиалкил.карбонилокси, пиридинилкарбонилокси, алкилкарбонилоксиалкилокси, алкилоксикарбонилокси, алкенилокси, алкенилкарбонилокси и моно- и диалкиламиноалкилокси, като алкиловите и ариловите радикали са заместени, по желание, с една или повече хидроксигрупи или с халогенни атоми, или с аминогрупи; или

R¹ и R² могат, взети заедно, да образуват двувалентен радикал -R¹-R²-, избран от групата на -СН₂-СН₂-О-, -О-СН₂СН₂-, -О-СН₂-О-, -СН₂-О-СН₂- и -О-СН₂-СН₂-О-;

а и b са асиметрични центрове;

(СН₂)_т е права въглеводородна верига с т въглеродни атома, като m е цяло число от 1 до 4;

Pi г е по желание заместен радикал съгласно всяка от формулите (Ila), (НЬ) или (Не) където:

всеки R⁸ е избран,независимо един от друг, от групата на водород, хидрокси, амино, нитро, циано, хало и алкил;

η е цяло число от 1 до 5;

R⁹ е избран от групата на водород, алкил и формил; и

R³ представлява по желание заместен ароматна хомоциклена или хетероциклена пръстенна система, заедно с, по желание, заместена и частично или напълно хидрогенирана въглеводородна верига, с дължина от 1 до 6 атома, с която пръстенна система е свързан Pir радикала и която може да съдържа един или повече хетероатома, избрани от групата Ο, N и S.
2. Съединение съгласно претенция 1, в което R³ е радикал с коятои да е формула (III) (b) в които:

е проста връзка, докато от групата на

-СН₂-,

Z е двувалентен радикал, избран -С( = 0)-,

-СН(ОН)-, -C( = N-OH)-,

-СН(алкил)-, -0-,

-S-, -S( = 0), -NH- и -SH-; или d е двойна връзка, докато Z е тривалентен радикал с формула = СНе 5- или 6-членен ароматен хомоциклен или хетероциклен пръстен, избран от групата на фенил, пиранил, пиридинил, пиразинил, пиримидинил, пиридазинил, тиенил, изотиазолил, пиролил, имидазолил, пиразолил, фуранил, оксадиазолил и изоксазолил;

р е цяло число от 0 до 4;

q е цяло число от 0 до 7;

R⁴ е избран от групата на водород, алкил, фенил, бифенил, нафтил, хало и циано, като алкиловият и ариловият радикали, по желание, са заместени с една или повече хидрокси групи, халогенни атоми или аминогрупи;

R⁵ е еднакъв с R⁴; или

R⁴ и R⁵ могат заедно да образуват двувалентен радикал -R⁴-R⁵-, избран от групата -СН₂-, =СН-, -СН₂СН₂-,

-СН = СН-, -Ο-, -NH-, = N-, -S-, CH₂N (-алкил)-, -CH = N-,

-СН₂О- и -ОСН₂-;

всеки R⁶ е избран, независимо един от друг, от групата на водород, хидрокси, амино, нитро, циано, хало, карбоксил, алкил, фенил, алкилокси, фенилокси, алкилкарбонилокси, • · ·· алкилоксикарбонил, алкилтио, моно- и диалкиламино, алкилкарбониламино, моно- и диалкиламинокарбонил, моно- и диалкиламинокарбонилокси, моно- и диалкиламиноалкилокси, като алкиловият и ариловият радикали са заместени, по желание, с една или повече хидрокси групи, или халогенни атоми или аминогрупи; или два вицинални радикала R⁶ могат взети заедно да образуват двувалентен радикал -R⁶-R⁶избран от групата -СН₂-СН₂-О-, О-СН₂-СН₂-, -О-СН₂С( = О)-, -О-СН₂-О-, -СН₂-О-СН₂-, -О-СН₂-СН₂-О-, -СН = СНСН = СН-, -CH = СН-СН = N-, -CH = CH-N = CH-, -CH = NСН = СН-, -N = CH-CH = CH-, -СН₂-СН₂-СН₂-, -СН₂-СН₂-С( = О)и -СН₂-СН₂-СН₂-СН₂-; и

R¹⁰ е избран от групата водород, алкил, фенилалкил и фенил.
3. Съединение съгласно претенция 2, в което Х = О или NH; R¹ и R² са и двата алкилокси; m = 1; Pir е радикал с формула (Па), в която R⁸ е водород, а η е 4; R³ е радикал с формула (lllb), в която Z е =СН-, d е двойна връзка, А е фенилов пръстен, R⁴ е алкил и R¹⁰ е водород.
4. Съединение съгласно всяка претенция от 1 до 3 за използване като лекарство.
5. Съединение, което се разгражда in vivo, като се получава съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3.
6. фармацевтичен състав, съдържащ фармацевтично приемлив носител и като активен ингредиент терапевтично ефективно количество от съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3 или съединение съгласно претенция 5.
7. Метод за получаване на фармацевтичен състав съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че включва смесване на съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3 или ·· ···· ·· ·· • · · · >

съединение съгласно претенция 5 и фармацевтично приемлив носител.
8. Използване на съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3 или съединение съгласно претенция 5 за производство на лекарство за лечение на депресия, безпокойство и нарушения в телесното тегло.
9. фармацевтичен състав, съдържащ фармацевтично приемлив носител и като активен ингредиент терапевтично ефективно количество от съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3 или съединение съгласно претенция 5 и едно или повече други съединения, избрани от групата на антидепресанти, анксиолитици и антипсихотици.
10. Използване на фармацевтичен състав съгласно претенция 9 за производство на лекарство за повишаване ефикасността и/или приближаване началото на действие при лечение на депресия, безпокойство и нарушения в телесното тегло.
11. Използване на съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3 или съединение съгласно претенция 5 за производство на лекарство за лечение на депресия, безпокойство и нарушения в телесното тегло, като лечението включва едновременно или последователно прилагане на съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3 или съединение съгласно претенция 5 и едно или повече съединения, избрани от групата на антидепресанти, анксиолитици и антипсихотици.
12. Използване на едно или повече съединения, избрани от групата на антидепресанти, анксиолитици и антипсихотици за производство на лекарство за лечение на депресия, безпокойство и нарушения в телесното тегло, като лечението включва едновременно или последователно прилагане на едно или повече съединения, избрани от групата на антидепресанти, •4 ····

4 ·· • · • · ·

123*анксиолитици и антипсихотици и съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3 или съединение съгласно претенция 5.
13. Използване на фармацевтичен състав съгласно претенция 9 за повишаване ефикасността и/или приближаване началото на действие при лечение на депресия, безпокойство и нарушения в телесното тегло.
14. Метод за получаване на фармацевтичен състав съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че включва смесване на съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3 или съединение съгласно претенция 5 и съединение, избрано от групата на антидепресанти,анксиолитици и антипсихотици и фармацевтично приемлив носител.
15. Метод за получаване на съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 3, характеризиращ се с това, че съеди нение с формула (IV) взаимодейства със съединение с формула (V) или с формула (VII).
16. Съединение с обща формула (IV) в която R¹, R², X и m са определени както във формула (I) и L е отцепваща се група, с изключение на 3,3а,4,5-тетрахидронафто[1,2-с]изоксазол-3-оцетна киселина.
17. Съединение с обща формула (VIII) ·· ···· «с ·· ·<·· в която R¹, R², X , m, R⁸ и η са определени както във формула (I).
18. Съединение съгласно претенция 16, в което L е избран от групата OSO₂C₆H₄(CH₃), OSO₂CH₃, Cl, Вг и. I