BG63393B1

BG63393B1 - Гуаниново производно

Info

Publication number: BG63393B1
Application number: BG101833A
Authority: BG
Inventors: Barrry CARTER; Jane PARTIN; Peter VARLASHKIN; Richard WINNIKE; III William GRUBB; Gregory CONWAY; Philip Lake; David SKINNER; David WHATRUP
Original assignee: The Wellcome Foundation Limited
Priority date: 1995-01-20
Filing date: 1997-08-14
Publication date: 2001-12-29
Also published as: IN182468B; JP3176633B2; WO1996022291A1; SK96597A3; AP662A; YU3396A; CA2210799C; FI973063A; CZ297065B6; EP0804436B1; ES2248806T3; SK285329B6; NO315558B1; DE69635106D1; HUP9801836A2; HU222993B1; IL116831A0; PL321326A1; CN1049893C; CZ229497A3

Abstract

Изобретението се отнася до безводна кристална форма на [2- (2-амино-1,6-дихидро-6-оксо-пурин-9-ил) метокси]етил L-валинат хидрохлорид (известен като валацикловир хидрохлорид), съдържащ не повече от 3% тегл. хидратна вода, и до метод за получаването му.

Description

Изобретението се отнася до специфична кристална форма на противовирусно съединение валацикловир хидрохлорид и до метод за получаването му.

Предшестващо състояние на техниката

Съединението 9- [(2-хидроксиетокси) метил] гуанин, известно като ацикловир, проявява силна противовирусна активност и е широко използвано при лечението и профилактиката на вирусни инфекции при хора, по-специално предизвикани от херпесната група вируси (виж Schaefer et al., Nature, 272,583-585 (1978); UK 1 523 865 и US 4 199 574).

Недостатък на ацикловира е, че той лошо се абсорбира от стомашночревния път при орално приемане и тази ниска биодостъпност означава, че трябва да се прилагат многократно по-високи дози при такъв начин на прилагане особено при лечението на по-малко чувствителни вируси или инфекции, с оглед да се достигнат и поддържат ефективни противовирусни нива в плазмата.

L-валиновият естер на ацикловир, а именно 2- (2-амино-1,6-дихидро-6-оксо-пурин-9-ил) метоксиетил L-валинат, (известен като валацикловир) има много по-добра биодостъпност, като при това запазва противовирусните качества на ацикловира. Предпочитана форма на това съединение е хлороводородната му сол, известна като валацикловир хидрохлорид. Lвалинатният естер на ацикловир и солите му, включително хлороводородната му сол, са описани в US 4 957 924, в ЕР 0308 065 и Beauchamp et al., Antiviral Chemistry and Chemotherapy, 3 (3),157- 164 (1992).

Техническа същност на изобретението

Валацикловир хидрохлоридът може да съществува в различни форми и нещо повече неговата безводна и кристална форма има изненадващо добри фармацевтични качества. Тя е особено стабилна и практически нехигроскопична. Партиди от тази кристална форма могат да се получат с висока чистота на кристалната форма, т.е. такива, при които съотно шението на други аморфни и кристални форми на валацикловир хидрохлорид е ограничено. Нещо повече, тази безводна кристална форма има добри свойства при съхранение и може лесно да се формулира във фармацевтични състави като таблетки и капсули.

Съгласно първи аспект на изобретението, разработен е валацикловир хидрохлорид в практически безводна кристална форма, съдържаща следния d пространствен образ (А):

10.20±0.08, 8.10±0.06, 7.27±0.06, 6.08±0.05, 5.83±0.03, 5.37±0.02, 5.23±0.02, 4.89±0.02, 4.42±0.02, 4.06±0.02, 3.71±0.02, 3.39±0.02, 3.32±0.02, 2.91±0.02, 2.77±0.02.

По-долу под безводна кристална форма съгласно изобретението се разбира кристална форма, която притежава практически характеризиращата рентгенограма на прахов образец, посочена на фигури 1 до 3, или която притежава практически същия d- пространствен образ, какъвто е посочен по-горе.

Всяка кристална форма на молекулата има свой характерен d пространствен образ, който може да се изчисли от дифракционния максимум на прахов образец, като се използва уравнението на Браг ηλ - 2 dsin θ в което η е порядък на дифракция (обикновено 1); λ е дължина на вълната; d е междуплоскостни разстояния, в А и θ е ъгъл на отклонение на лъча.

Трябва да се подразбира, че измерените d междуплоскостни разстояния могат малко да варират, например в зависимост от степента, до която праховият образец е уплътнен.

Изобретението се отнася до безводната кристална форма както в чист вид, така и в смес с други форми на валацикловир хидрохлорид като кристални хидратирани форми. Така например, във всяка партида, съдържаща безводен кристален валацикловир хидрохлорид, може да присъстват също така и хидратираните кристални форми на съединението.

За предпочитане е чистотата на кристалната форма във всяка партида от лекарството валацикловир хидрохлорид да е най-малко 70% тегл., по-добре най-малко 80% тегл., още подобре най-малко 90% тегл. и най-добре- наймалко 95% тегл. от безводната кристална форма валацикловир хидрохлорид (съгласно определението по-горе).

Съгласно алтернативен метод за определяне чистотата на кристалите, тъй като безводната кристална форма на валацикловир хидрохлорид е практически свободна от хидратна вода, съотношението на хидартни форми от валацикловир хидрохлорид във всяка партида от съединението може да се измери чрез съдържанието на общото количество хидратна вода във всяка партида.

Съгласно втори аспект на изобретението разработен е валацикловир хидрохлорид със съдържание на хидратна вода, не повече от 3% тегл. и включващ по същество дифракционните рентгенограми на прахови образци от фигури 1 до 3, или практически същия d-пространствен образ, показан по-горе.

За предпочитане е съдържанието на хидратната вода да не е повече от 2% тегл., подобре не повече от 1.5% тегл, още по-добре не повече от 1 % тегл. и най-добре - не повече от 0.5% тегл.

Хидратната вода се измерва по метода на Карл-Фишер, описан в US Pharmacopoeia (1990), р. 1619-1621, както и в European Pharmacopoeia, second edition (1992), part 2, sixteenth fascicule at v. 3.5.6-1.

Съгласно друг аспект изобретението осигурява метод за получаване на валацикловир хидрохлорид в безводна кристална форма, който се състои в третиране на валацикловир хидрохлорид със солюбилизиращ разтворител, служещ за превръщане на валацикловир хидрохлорид в описаната безводна кристална форма, притежаваща d- пространствен образ, показан по-горе в първия аспект на изобретението, и след това изолиране на тази безводна кристална форма.

Изобретението също така се отнася до метод за получаване на валацикловир хидрохлорид в безводна кристална форма с dпространствен образ, показан по-горе. Този метод се състои в следните етапи:

а) образуване на валацикловир в разтвор под формата на свободна база или като сол;

б) превръщане на свободната база валацикловир или нейната сол (ако не е хлороводородна сол) във валацикловир хидрохлорид;

в) изолиране на валацикловир хидрохлорид от разтвора и евентуално отстраняване на несвързан (влажен несолватиран) разтво рител, при което остава валацикловир хидрохлоридът в практически суха форма;

г) прибавяне към валацикловир хидрохлорида на солюбилизиращ разтворител, служещ за превръщане на количество от евентуално изсушения валацикловир хидрохлорид от етап в) в безводна кристална форма, и

д) изолиране на безводната кристална форма.

Валацикловир може да се получи по всеки от известните методи, но се предпочитат методите, описани US 4 957 924, ЕР 0308 065 и Beauchamp et al., Antiviral Chemistry and Chemotherapy, 303, 157-164 (1992). За предпочитане, методът започва от ацикловир, чийто синтез е описан от Schaeffer et al., Nature, 272, 583-585 (1978), UK 1 523 865 и US 4 199 574 g). Ацикловир е най-напред естерифициран до L-валиновия му естер (валацикловир), като се използва евентуално защитен L-валин, например карбобензилокси-Ь-валин (CBZ-L-валин) в разтворител, като пиридин или диметилформамид, в присъствието на купелуващо средство, като Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид, евентуално в присъствие на база, като 4-диметиламинопиридин като катализатор. Защитните групи могат да се отстранят по известен начин (например чрез въздействие с мравчена киселина в присъствието на 5% паладий върху въглен) след естерифициращата реакция. Валацикловир под формата на свободна база или като сол на друга киселина (например формиат) може да се превърне в хидрохлоридна сол по обичаен начин, например чрез третиране с хлороводородна киселина в разтворител.

Синтезът на валацикловир хидрохлорид най-общо води до образуване на съединение в разтвор на реакционната смес, от която може да се отдели и пречисти като твърд продукт. Валацикловир хидрохлоридът може след това евентуално да се изсуши, например чрез суспендиране в ацетон и последващо сушене. Няколко фактора повлияват на кристалната форма на твърдия продукт и съгласно настоящото изобретение условията на разделяне и/или последващо обработване са така подбрани, че да се получи валацикловир хидрохлорид в безводна кристална форма. Например, хидратната форма на валацикловир хидрохлорид може да се превърне в безводната кристална форма, като се използват подходящи разтворител и условия.

Такъв разтворител, за предпочитане водноразтворим органичен разтворител, трябва да бъде достатъчно солюбилизиращ и да се използва в количество, позволяващо частично солюбилизиране, за да предизвиква превръщане и утаяване, например от хидратирана кристална форма в желаната безводна кристална форма на валацикловир хидрохлорид. Предимство е, ако разтворителят може евентуално да се отстрани чрез сушене под вакуум. Предпочита се органичният разтворител да е алкохол, съдържащ от 1 до 4 въглерода, или кетон, съдържащ 3 до 6 въглеродни атома. Най-добре е алкохолът да е етанол или съдържащ предимно етанол разтворител, например под формата на денатуриран алкохол като SVM или промишлени метилирани спиртове. Най-добре е също така кетонът да съдържа вода, за предпочитане воден ацетон, с водно съдържание от около 6 до 12% тегл. Предпочита се лекарството да се суспендира в кетона. Метанол и изопропилов алкохол също са подходящи алкохоли.

Съгласно едно по-специално изпълнение на изобретението, валацикловир хидрохлорид се образува в разтвор, например в етанол/вода, получен например по общия метод, цитиран по-горе, и валацикловир хидрохлоридът се изолира чрез частично отстраняване на разтворителя чрез дестилация, последвана от утаяване, например чрез прибавяне на ацетон. Валацикловир хидрохлоридът (като този, изолиран след етап в) по-горе) може да се отдели чрез филтруване на този етап в нестабилна солватирана форма. Този продукт, който е в нежелана форма, може евентуално след това да се суши и дообработи до желаната безводна кристална форма, както е описано по-долу.

Влажният валацикловир хидрохлорид след първото изолиране (както е в етап в) погоре) за предпочитане се суши; суспендира се в ацетон, филтрува се и влажната твърда фаза се суши, например при около 30 до около 70°С до получаване на практически сух валацикловир хидрохлорид. В този момент валацикловир хидрохлоридът може да съдържа висок процент от дихидратната форма, която има теоретично хидратна вода от около 9.8%.

Съгласно един метод за получаване на безводен кристален валациколвир хидрохлорид, практически сухият валацикловир хидрохлорид (както е получен по-горе) се смесва с алкохол, например етанол или денатуриран алкохол, за предпочитане в количество от около 15 до 40% тегл., по-добре около 17 до 30% тегл. След това сместа се нагрява от около 50 до 70°С за няколко часа. Накрая продуктът се суши под вакуум до отстраняване на остатъчния разтворител, например при около 50 до 70“С.

Настоящото изобретение осигурява също така безводна кристална форма на валацикловир хидрохлорид (по-долу идентифицирана като активно съединение за използване в лечебната медицина, например за лечение на вирусни заболявания при хора и животни. Съединението е особено полезно за лечение на заболявания, предизвикани от различни ДНК вируси, като херпесни инфекции, например херпес симплекс 1 и 2, Varicella zoster, cytomegalovirus, Epstein-Barr viruses или човешки herpes virus-6 (HHV-6), както и заболявания, предизвикани от хепатитис В. Активното съединение може да се използва също така за лечението на papilloma или брадавични вирусни инфекции и нещо повече, може да се прилага в комбинация с други лекарствени сред- , ства, например със зидовудин, за лечението ₅на ретровирусно свързани инфекции, по-спе- . циално HIV инфекции.

Освен при използването му в хуманната лечебна медицина, активното съединение може да се прилага и при животни, например , при бозайници за лечение на вирусни заболявания.

Изобретението осигурява също така и метод за лечение на вирусни инфекции, поспециално херпесни вирусни инфекции при хора и животни, който се състои в прилагане към пациента на ефективно противовирусно количество от активното съединение.

Настоящото изобретение също осигурява използването на активното съединение при изготвяне на лекарство за лечение на вирусна инфекция.

Активното вещество може да се прилага по всеки начин, подходящ за състоянието, което се лекува, но предпочитаният начин на приложение е орален. В зависимост от състоянието на пациента предпочитаният начин на прилагане варира.

За всяко от посочените приложения и индикации, изискваното количество от активното вещество (съгласно дефиницията по-горе) зависи от няколко фактора - от тежестта на състоянието, което се лекува, от вида на пациента и от решението на лекуващия хуманен или ветеринарен лекар. Най-общо за всяко от приложенията и индикациите, подходящата ефективна доза е от 1 до 150 mg/kg телесно тегло дневно, за предпочитане от порядъка на 5 до 120 mg/kg телесно тегло дневно. Ако не е посочено друго, теглото на активното вещество се изчислява с оглед на свободната база валацикловир). Желаната доза се прилага веднъж, два, три, четири или повече пъти дневно, на подходящи интервали. Тези по-малки дози могат да се прилагат в единични дозиращи форми, например съдържащи около 50 до 2000 mg от активното вещество за единична доза.

Следващите дозиращи режими са дадени за ориентиране.

При лечение на херпес симплекс вирусни типове 1 и 2 инфекции: обща дневна доза от около 1 или 2 g, приложени по 500 mg два пъти дневно или по 1 g два пъти дневно в продължение на 5 до 10 дни; потискане на херпес симплекс вирусни типове 1 и 2 инфекции - обща дневна доза около 250 до 1 g в продължение на 1 до 10 години (в зависимост от пациента);

лечение на Varicella zoster вирусна инфекция, например херпес зостер): обща дневна доза около 3 g, приложена по 1 g три пъти дневно в продължение на 7 дни, за потискане на cytomegalovirus инфекции - обща дневна доза около 8 g, приложена по 2 g четири пъти дневно; за пациенти с трансплантация тази дневна доза се прилага в продължение на три до шест месеца за рисковия период; а за HIV позитивни пациенти прилаганата дневна доза е както обичайно за подобряване на качеството на живота им, например в продължение на две и повече години.

Предварителни резултати показват, че валацикловир може да се използва за ефективно потискане на повтарящ се генитален херпес при еднократна дневна доза от около 200 до около 1000 mg за ефективен период на лечение. Най-подходящите дневни дози са 250, 500 или 1000 mg.

Независимо, че е възможно активната съставка да се прилага самостоятелно, то се предпочита тя е да е като фармацевтична форма. Галеничната форма съдържа активната съставка, съгласно дефиницията по-горе, заедно с един или повече фармацевтично приемливи пълнители и евентуално други лечебни съставки. Пълнителят или пълнителите трябва да са приемливи в смисъл да са съвместими с другите съставки на формата и да не са вредни за пациента.

Готовите форми включват такива, подходящи за орално приложение, и е целесъобразно да са в отделни единични дози, получени по всеки от добре известните във фармацията методи. Тези методи включват етапа на поставяне в контакт на активното вещество с носителя, който съдържа една или повече спомагателни съставки. Формите се приготвят чрез хомогенизиране на активното вещество с течен носител или с фино диспергирани твърди носители или с двата вида и след това, ако е необходимо, се оформя препаратът.

Готовите форми съгласно изобретението, подходящи за орално приемане, могат да бъдат отделни дозиращи единици като капсули, кашети, сашети или гранули или таблетки (за гълтане, за диспергиране или за дъвчене), всяка от които съдържа предварително определено количество активна съставка; под формата на прах или гранули, като разтвор или суспензия във водна или неводна среда; или като емулсионна течност на масло във вода или на вода в масло. Активната съставка може да присъства и под формата на болус, захарен сироп или паста.

Таблетка може да се получи чрез компримиране или формоване, евентуално с една или повече допълнителни съставки. Компримирани таблетки могат да се получат в подходяща машина, активното вещество в свободна диспергирана форма като прах или гранули, евентуално смесено със свързващо вещество, смазващо вещество, инертен разредител, консервант, повърхностно активно или диспергиращо средство. Формовани таблетки могат да се направят чрез формоване в подходяща машина на смес от прахообразното съединение, навлажнено с инертен течен разредител. Таблетките могат евентуално да са покрити или набраздени и могат да се формират така, че да се осигурят бавно или контролирано освобождаване на активното им вещество.

Предпочитани единични дози са такива, в които се съдържа дневната доза от активното вещество или дневните субдози (както погоре е обяснено) или част от нея.

Трябва да се подразбира, че в допълне ние към съставките, изброени по-горе, готовата форма съгласно изобретението може да съдържа и други съставки, обичайни за типа галенична форма. Така например, форма за орално приложение може да съдържа ароматизира- 5 щи или подобряващи вкуса вещества.

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1. 10

А. 2-[(2-амино-1,6-дихидро-6-оксо-9Н-пурин-9-ил) метокси] етил-N- [ (бензолокси) карбонил] -L-валинат

CBZ-L-валин (170 g) се разтваря в диметилформамид (750 ml) и се охлажда. Към 15 него се прибавя студен разтвор на Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид (DCC) (156.7 g) вдиметилформамид (266 ml) и се бърка при охлаждане. Ацикловир (10.1 g) се прибавя наведнъж и след него (4-диметиламино) пиридин (9.4 g) 20 при поддържане на охлаждането. Сместа се бърка на студено една нощ. Бялата утайка от страничния продукт се отстранява чрез филтруване. Обемът на филтрата се намалява чрез вакуумна дестилация и към концентрата се при- 25 бавя вода (663 ml), след което се загрява до 70°С. Суспензията се охлажда до 20°С, филтрува се и твърдото вещество се промива с вода.

Влажният суров материал след това се пречиства чрез прекристализиране от денату- 30 риран алкохол (1,2 1) за да даде съединението от заглавието под формата на влажен бял кристален продукт (281.5 g).

Б. А. 2-[(2-амино-1,6-дихидро-6-оксо-9Нпурин-9-ил) метокси] етил-Ъ-валинат хидрохло- 35 рид.

2- [ (2-амино-1,6-дихидро-6-оксо-9Н-пурин-9-ил) метокси] етил-N- [ (бензолокси) карбонил] -L-валинат (175 g) се прибавя към воден денатуриран алкохол (335 ml/795 ml) и се нагрява при кипене. След това разтворът се охлажда до 40°С.Суспензията се третира с 5%ен катализатор паладийвърху въглен (35 g мокро тегло с 50% съдържание на вода) и след това в продължение на 1 h се прибавя мравчена киселина (30.6 ml от 90% тегл.). Реакционната смес се бърка допълнително още 1 h, след това се прибавя втора партида мравчена киселина (19.5 ml) и сместа се филтрува, за да* се отстрани катализаторът. Утайката се промива с денатуриран алкохол, събраните филтрати се третират с концентрирана хлороводородна киселина (37.7 ml) и получената смес се концентрира чрез вакуумна дестилация.

Ацетон (1295 ml) се прибавя след това в продължение на 15 min и суспензията се бърка 1 h преди да се отфилтрува продуктът.Твърдата фаза се суспендира в ацетон (около 530 ml), отново се филтрува и суши . при 60°С под вакуум, за да се получи съединението от заглавието (1123 g, 81.6%).

Проба от 150 g от този продукт се смес- . ва с денатуриран алкохол (около 7 ml), за да се навлажни и се нагрява при бъркане при .. 60°С една нощ в затворен флакон с цел да се избегне загуба на алкохол и да се поддържа влажността на сместа. След това сместа се суши при 60“С под вакуум, при което се получава продукт в желаната аморфна форма.

Физически данни:

Съдържание на вода по Карл*Фишер: 0.9% тегл.

Дифракционните рентгенограми на прахови образци на продукта от пример 1Б са показани на фигура 1.

d-междуплоскостните разстояния и допълнителни данни за дифракционните рентгенограми са дадени на таблица 1:

Таблица 1

пик No	ъгъл	ПИК	d-	грешка в d	l/lmax
	(градуси)	(отброява- простран. ния) образ (А)	(±А)	%
1	3.56	680	24.8	0.5	24
о с.	8.62	1151	10.25	0.08	39
3	9 42	87	9.38	0 07	3
4	10.86	1438	8.14	0.06	49
5	12.10	835	7.31	0.06	28

6	13.22	198	6.69	0.05	6
7	14.49	2172	6.11	0.05	75
8	15.12	455	5.85	0.03	15
9	15.90	352	5.57	0.02	12
10	16.45	1969	5.38	0.02	68
11	16.90	744	5.24	0.02	25
12	17.33	119	5.11	0.02	4
13	18.22	1013	4.89*	0.02	35
14	22.71	1429	4.43	0.02	49
15	20.5о	256	324	0.02	8
16	21.21	370	4.19	0.02	12
17	21.83	753	4.07	0.02	26
18	22.71	95	3.91	0.02	3
19	23.95	2893	3.71	0.02	100
20	25.10	171	3.54	0.02	5
21	26.21	1784	3.40	0.02	61
22	26 89	428	3.31	0.02	14
23	27.08	373	3.29	0.02	12
24	28.02	158	3.18	0.02	5
25	28 27	161	3 15	0.02	5
26	28.91	391	3.09	0.02	13
27	29.68	191	3.01	0.02	6
28	30.55	502	2.92	0.02	17
29	31.34	11 с	2.85	0.02	3
30	31.58	98	2.83	0.02	3
31	32.13	597	2.78	0.02	20
32	32.96	260	2.72	0.02	8
33	33.99	344	2.64	0.02	11
34	34.38	374	2.61	0.02	1
35	35.12	147	2.55	0.02	4
36	36.78	408	2.44	0.02	14
37	38.71	101	2.32	0.02	3

I/Imax = (височина на пика/макс. височина на пика) х 100

Прахообразната проба, използвана за получаване на горните дифракционни рентгенограми, се приготвя по аналогичен метод, как- 50 то прахообразната проба, използвана за получаване на дифракционните рентгенограми от таблица 2 (дадена по-долу), с изключение на това, че за горните данни се използва следният метод за приготвяне на прахообразния образец.

Пробата се получава чрез смилане на 1 g в пластмасова чаша, като се използват две акрилови топки в продължение на 5 min с

Chemplex Spectromill. Пробите след това се опаковат срещу стъклена плочица на дълбочина 2 mm.

Дифракционните рентгенограми се получават със Scintag PADV дифрактометър при равномерно повишаване на скоростта с 0.02° на 10s. Държателят на пробата се завърта на 1 оборот за секунда. Допълнителните условия са дадени по-долу.

Рентгенов генератор: 45 kV, 40 mA излъчване: мед К а излъчване фиксиран дивергентен процеп: 1 mm инцидентен разпръскващ процеп: 2 mm дифракционен разсейващ процеп: 0.5 mm получаващ процеп: 0.3 mm гониометричен радиус: 235 mm детектор: сцинтилиране с графитен монохроматор.

Интензитетът на пика се отчита като абсолютни отброявани единици на пиковия връх. Интензитетните единици на рентгеновата дифракционна площ са отброявания/s. Абсолютните отброявания са равни на отброявания/s х импулс време ^ш отброявания/s х 10 s. Интензитетите на пиковете в таблицата са коригирани за фон и мед К α II дължина на вълната.

Слаби варирания в d-междуплоскостните разстояния се очакват на база на използвания специфичен дифрактометър и на техниката на приготвяне на анализираната проба. Поголямо вариране се очаква за относителните пикови интензитети. Идентифицирането на точната кристална форма на лекарството би трябвало да се базира предимно на наблюдаваните d-междуплоскостни разстояния, като се отдава по-малко значение на относителните пикови интензитети. За да се идентифицира безводната кристална форма на валацикловир хидрохлорид, достатъчно характерни са петнадесетте найинтенизви дифракционни пика. Тези пикове се явяват при 10.25±0.08, 8.14±0.06, 7.31±0.06, 6.11±0.05, 5.85±0.03, 5.38±0.02, 5.24+0.02, 4.89±0.02, 4.43+0.02, 4.07±0.02, 3.71±0.02, 3.40±0.02, 3.31±0.02, 2.92±0.02, 2.78±0.02 А. Грешката при определяне на d-междуплоскостните разстояния намалява с увеличаване на дифракционния сканиращ ъгъл или с намаляване на d-межудплоскостното разстояние. Грешката на 10.25 А пика ще е приблизително ± 0.08 А и грешката на 2.78 А пика ще е приблизително ±0.01 А за подходящо изравнен дифрактометър и подходящо приготвена проба.

Първият пик в редицата отчетен при 3.56° се дължи на хидратирана кристална фаза на валацикловир хидрохлорид, а не на безводна кристална форма.

При дурга проба от безводен кристален валацикловир хидрохлорид се получават следните d-междуплоскостни разстояния:

10.20, 8.10, 7.27, 6.68, 6.08, 5.83, 5.56, 5.37, 5.23, 5.10, 4.89, 4.42, 4.31, 4.18,4.06,

3.91, 3.71, 3.64, 3.54, 3.39, 3.35, 3.32,3.28,

3.22, 3.18, 3.14, 3.08, 3.00, 2.97, 2.91,2.85,

2.77,'2.70, 2.63, 2.60, 2.55, 2.44, 2.42,2.37,

2.32.

Петнадесетте най-характерни пика са: 10.2010.08, 8.10±0.05, 7.27±0.04, 6.08±0.03, 5.83±0.03, 5.37±0.02, 5.23±0.02, 4.89±0.02, 4.42±0.02, 4.06±0.01, 3.71±0.01, 3.39±0.01, 3.32±0.01, 2.9±0.01 и 2.77±0.01.

Пример 2.

А. 2- [ (2-амино-1,6-дихидро-6-оксо-9Нпурин-9-ил) метокси] етил-N- [ (бензолокси) карбонил] -L-валинат

CBZ-L-валин (167 g) се разтваря в диметилформамид (DMF) (750 ml) и се охлажда. Прибавя се охладен разтвор на Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид (DCC) (153.5 g) в диметилформамид (266 ml) и след това наведнъж се прибавя ацикловир (111.7 g). След това при поддържане на охлаждането се добавя 4-(диметиламино)пиридин (9.4 g). Сместа се бърка на студено една нощ. Бялата утайка от страничния продукт се отстранява чрез филтруване. Разтворителят частично се отстранява чрез вакуумна дестилация, както по-рано, до получаване на съединението от заглавието (215.3 g).

Б. 2- [ (2-амино-1,6-дихидро-6-оксо-9Нпурин-9-ил) метокси] -етил-Б-валинат хидрохлорид

2- [ (2-амино-1,6-дихидро-6-оксо-9Н-пурин-9-ил) метокси] етил-N- [ (бензоилокси) карбонил] -L-валинат (200 g) се прибавя към воден денатуриран спирт (382 ml/908 ml) и се нагрява при кипене за разтваряне на твърдите вещества. Разтворът след това се охлажда до 40°С. Към суспензията се прибавя катализатор 50% паста от 5% паладий върху въглен и вода (40 g), след това в продължение на lh се прибавя мравчена киселина (32.8 ml, 96% тегл.). Реакционната смес се бърка още 1 h, прибавя се ново количество мравчена киселина 20.88 ml и сместа се филтрува до отстраняване на катализатора. Филтратът се третира с концентрирана хлороводородна киселина (38.56 ml) и получената смес се концентрира под вакуум.

След това се прибавя ацетон (1480 ml) в продължение на 15 min и суспензията се бърка 1 h преди отфилтруването на продукта. Утайката се стрива с ацетон (около 500 ml), отново се филтрува и се суши при 60°С под вакуум до получаване на съединението от заглавието (137.75 g, 87.6%).

Проба от 10 g от този продукт се смесва с денатуриран спирт (3.5 ml), нагрява се при 60°С в продължение на няколко часа и разтворителят се отстранява под вакуум до получаване на продукта в желаната аморфна форма.

Резултат: Валацикловир хидрохлорид в безводна кристална форма се получава практически свободен от други форми на валацикловир хидрохлорид (т.е. съдържа повече от 90% тегл. безводна кристална форма).

Физически данни:

Дифракционната рентгенограма на прахов образец на продукта от пример 1Б е показана на фигури 2 и 3 и приложените графики, където:

Фигура 2 показва графика на линейна дифракционна рентгенограма и фигура 3 - графика на най-малките квадрати на дифракционната рентгенограма d-междуплоскостните разстояния и други данни за дифракционните рентгенограми са показани на таблица 2:

Таблица 2

Пик No	ъгъл	ПИК	d-	l/lmax
	(градуси)	(отброява-	пространст.	(%)
		ния)	образ (Л)
1	3.62	2673	24.40	35
η	7.21	119	12.26	2
3	8.64	1910	10.22	25
4	9.43	180	9.37	2
5	10.86	2552	8.14	35
б	12.12	734	7.30	10
7	13.24	615	6.68	8
8	13.77	106	6.42	1
9	14.50	2333	6.11	31
10	15.14	635	5.85	8
1 i	15.89	511	5.57	7
12	16.44	2652	5.39	35
13	16.90	1267	5.24	17
14	17.33	475	5.11	6
15	18.13	1648	4.89	22
16	20.05	• 2172	4.43	28

Пик No	ъгъл (градуси)	пик (отброявания)	d- пространст. образ (А)	l/lmax (%)
17	20.56	640	4.32	8
18	21.20	1096	4.19	14
19	21.78	2034	4.08	27
20	21.90	1384	4.06	18
- 21	22.66	729	3.92	10
22	23.94	7621	3.71	100
23	24.39	1624	3.65	21
24	25.11	967	3.54	13
25	25.86	2460	3.44	32
26	26.21	5127	3.40	67
ΰ. 1	26.82	1892	3.32	25
28	26.89	1927	3.31	25
29	27.19	1429	3.28	19
30	27.99	1156	3.18	15
31	28.35	1076	3.15	14
32	28.87	1722	3.09	23
33	28.94	1529	3.08	20
34	29.62	1274	3.01	I⁷
35	30.56	1673	2.92	пп
36	31.30	999	2.86	13
37	32.25	2570	2.77	34
38	33.04	1376	2.71	18
39	34 00	1806	2.63	24
40	34.45	1225	2.60	16
41	35.13	1149	2.55	15
42	36.77	1600	2.44	21
43	38.01	576	2.37	8
44	38.76	729	2.32	10
45	39.52	524	2.28	7
46	40.70	751	2.22	10
47	41.28	870	2.19	11
48	41.88	686	2.16	9
49	42.47	718	2.13	9
50	43.40	548	2.08	Ί
51	44.53	729	2.03	10

Дифракционните рентгенограми на продукта от пример 2Б са получени с Phillips PW1800 Automatic X-ray Powder Diffractometer, като се използва сканиране от 2 до 45 2 Θ при равномерно повишаване на скоростта с 0.02° на 4 s.

Зададени параметри на генератора 40 KV, 45 mA, Cu а 1,2 дължини на вълната: 1.54060, 1.54439 А; повишение на скоростта, време за облъчване на пробата: 0.020 град, 4.00 s, 0.005 град/s; използван монохроматор: дивергентен процеп: автоматичен (участък, в който се облъчва пробата: 10.0 mm); диапазон на ъгъла на пика: 2.000-45.000 deg; диапазон в D-междуплоскостното пространство: 44.13722.01289 А; разположение на пика: връх на изравнените данни; диапазон на ширината на пика на кристала: 0.00 -2.00 deg; значимост на минималния пик: 0.75 максимален интензитет: 7621 cts, 1905.3 cps. Праховият образец се получава по следния начин.

g от валацикловир хидрохлорид се прехвърля в Retsch 10 ml полистиролов съд ref 31 - 762, съдържащ 2 акрилови топки ref 26 253 и след това се смила до много фин прах, като се използва Retsch MM2 miser mill set при 100% сила в продължение на 5 min. Смленият прах се зарежда в Philips PW1811/10 държател на пробите, който е поставен обърнат върху много гладка повърхност (например постига се със стъклена плоча, или много добре полиран метален лист). След това праховият образец се уплътнява в държателя, прибавя се и ново количество прах и се уплътнява до запълването на държателя. След това се поставя дънна плочка Philips PW 1811 00, затяга се добре към държателя и всичко след това се обръща, преди да се отстрани стъклената/металната плочка в изправено положение, за да се открие гладката повърхност на пробата, която е изравнена с държателя.

Както е посочено по-горе, кристалните форми на валацикловир хидрохлорид могат да се охарактеризират чрез техните дифракционни рентгенограми на прахови образци. Фигури 1 до 3 показват рентгенограми на безводна кристална форма на валацикловир хидрохлорид като линейна графика (фиг.1 и 2) и графика на най-малките квадрати (фиг.З). Във всеки от случаите дифракционната рентгенограма показва скоростта на отброяването (интензитет на дифракционния пик) по отношение на дифракци онния ъгъл 2 Θ. Линейната графика позволява лесно разпределяне на пиковете по интензитети, докато графиката на най-малките квадрати размива малките пикове, като при това подчертава главните пикове в образ.

Пример 3. Измервания за хидроскопичност и стабилност на безводен кристален валацикловир хидрохлорид

Хигроскопичност: Интегрирана микробаласна система се използва за измерване равновесните водни сорбционни профили (модел MB300G, VTI Corp.), като се претеглят около 20 mg от валацикловир хидрохлорида и се използват следните условия:

Параметри на сушене. Температура 65°С; скорост на нагряване 10°C/min, равновесен критерий 5 pg, интервал между пробите 5 min.

Параметри на сорбцията. Температура 25°С; равновесен критерий 5 g; интервал между пробите 5 min.

Интервал на събиране на данните: 2 min

Водната сорбция/десорбция са изотерми, показани на фиг.4.

Изотермата показва, че само малка част от водата се абсорбира. Тази абсорбция фактически се дължи на присъствието на хидратирани кристални форми в пробата, което е в съгласие с 0.9% тегл. вода, измерена по метода на Карл-Фишер.

Ефектът на това малко количество хидрат може да се види по-ясно при сравняване с изотермата (фиг.5), която се получава от практически 100% безводна кристална форма.

Дифракционна рентгенограма на прахов образец: Няма разлика в рентгенограмите на първоначалния прахов образец и образеца от материала, съхраняван 4 седмици при 40°С, при температура на околната среда/60% RH (относителна влажност) и при 40°С температура на околната среда/75% вода:

Първоначално:	0.9
40°С 2 седмици:	0.8
40°С 4 седмици:	0.8
температура на околната
среда/60% RH, 2 седмици:	1.0
температура на околната
среда/60%/ RH, 4 седмици:	0.9
40°С/75% RH, 2 седмици:	1.1
40°С/75% RH, 4 седмици:	1.1
Данни за химическа насипна стабилност

след 4 седмично съхранение:

% тегл. на безводна база

	начална	40°С	темп.на окол.среда /60% RH	40°C/75% RH
L-валин	ND «0.1%)	ND	ND	ND
2-хидроксиетил	ND	ND	ND	ND
валинат НС1	(<0.1%)
ацикловир	0.9	0.9	0.9	0.9
1уанин	ND «0.1%)	ND	ND	ND
D-изомер на
валацикловир	1.1	1.2*	1.1	1.2*
валацикловир НС1	97.3	97.8	98.2	97.5

ND = не се проследява данните, закръглени до най-близкия 1.1 % тегл. 15 * Няма значително увеличаване в 2-хидроксиетил валинат хидрохлорид; разликите между наличните стойности и тези след 4 седмичното съхранение са от порядък 0.03 % (което е в границите на експерименталната грешка). 20

Пример 4. По-нататъшни изследвания за хигроскопичността и стабилността се провеждат на практически 100% безводна кристална форма при 30°С/75% RH (12 месеца) и при 40»С/75% RH (6 месеца). 25

Пробите, съхранявани при 30°С/75% относителна влажност в продължение на 12 месеца и при 40°С/75% относителна влажност за 6 месеца не показват съществени промени в съдържанието на влага (Карл-Фишер) или по от- 30 ношение на кристалната структура (охарактеризиране с дифракционна рентгенограма на праховия образец). При използване на интегрира ната микробалансова система, не повече от 0.5% тегл. вода се абсорбира при 25°С при относителна влажност до 90%. Нещо повече, отделна проба, съхранявана в продължение на 2.5 месеца при 25°С и 75% RH потвърждава съдържанието на влага, измерено чрез интегрираната микробалансова система, т.е. около 0.3% влага при 75% RH.

Резултатите показват, че безводната кристална форма на валацикловир хидрохлорид е химически и физически стабилна.

Тези характеристики придават на безводната кристална форма добри качества за формулиране и съхраняване и спомагат за получаване на възпроизводими резултати, партиди от кристални форми с висока чистота.

Пример 5. Таблица на рецептура

Следващата галенична форма се получава, като се използва безводен кристален валацикловир

Съставка	mg/таблетка	т/т	за партида (kg)
валацикловир хидрохлорид*	615	65.74	5.289
лактоза	205	21.91	1.763
микрокристална целулоза	75	8.02	0.6450
(авицел РН101) (в гранулите)
повидон КЗО	18	1.92	0.1548
кросповидон (в гранулите)	18	1.92	0.1548
колоидален силициев	0.9	0.10	0.002598
диоксид (аеросил 200)
магнезиев стеарат	3.6	0.38	0.03096
общо тегло	935.5	100

* насипна плътност 0.45 g/cm³ след 50 стръсквания (безводна кристална форма).

Пример 6. Таблица за рецептура

Съставка	mg/таблетка	т/т	за партида (kg)
валацикловир хидрохлорид	576.5	82.3	0.9973
кросповидон (в гранулите)	14.0	2.0	0.02422
повидон К90 (в гранулите)	14.0	3.1	0.03806
кросповидон извън гранулите)	14.0	2.0	0.11200
микрокристална целулоза	70.0	10.0	0.05600
(авицел РН101) (извън гранулите)
колоидален силициев диоксид	2.0	0.3	0.00160
(CAB-O-SIL M-5^R) извън гранулите
магнезиев стеарат (извън гранулте)
общо тегло	702.5	100.0	1.13158

* насипна плътност 0.60 g/cm³ след 50 стръсквания (безводна кристална форма); съдържание на вода по Карл-Фишер = 0.4.

Получаване на таблетките за пример 5

Етап 1: дадените по-долу съставки се пресяват през ръчно сито меша валацикловир хидрохлорид лактоза микрокристална целулоза повидон КЗО кросповидон меша магнезиев стеарат колоидален силициев диоксид.

Етап 2: Пресетите през сито 30 меша съставки от етап 1 се смесват, с изключение на повидона, в 30.48 cm³ V образен смесител в продължение на 10 min.

Етап 3: 1.540 kg SD3A алкохол (етанол, денатуриран с 5% метанол) след това се смесва с 0.6600 kg пречистена вода и 0.1548 kg пресят повидон се разтваря в 0.6192 kg от смесените разтворители чрез бъркане на ръка;

Етап 4: Смесените прахове от етап 2 се гранулират в 30,48 cm³ Littleford Lodige mixer чрез прибавяне на разтворения повидон при разбъркване. Още 1.315 kg смесен разтворител се прибавя и масата се смесва 7 min, както е показано по-долу.

Смесване 7 min раздробяване 6.5 min

Етап 5: Гранулите от етап 4 се сушат в разпрашителна сушилня (Glatt GPCG5) с температура на входящия въздух 50°С до приемливо влагосъдържание от около 1.0 до 3.0% L.O.D.

Етап 6: Гранулите от етап 5 се пресяват, като се използва Fitz Mill Model М, снабден с 30 меша сито, работещ при средна скорост.

Етап 7: Пресетият магнезиев стеарат от етап 1 се прибавя към гранулите от етап 6 и се смесва в продължение на 5 min, като се използва смесителят от етап 2.

Етап 8: Гранулите 2.650 kg (от етап 7) се претеглят и се прибавя пресетият колоиден силициев диоксид от етап 1. Разбърква се на ръка и сместа се смесва в продължение на 5 min в смесителя от етап 3. Сместа се компримира, за да се получат таблетки на Manesty Beta Press, снабдена с овални матрици, 19.1 mm х 10.2 mm, с тегло при компримирането приблизително 935.5 mg.

Получаване на таблетките от пример 6:

Етап 1: Съставките за сърцевината се пресяват през ръчно сито с размери 20 меша и след това се смесват в подходящ по размер Vобразен смесител в продължение на 10 min.

Етап 2: Смесените прахове от етап 1 се гранулират в 10 литров висок смесител (модел SPI) чрез прибавяне на чиста вода при смесването. Приблизително 11-14% тегл. вода по отношение на сърцевината се прибавя след това и сместа се оформя в продължение на 3 до 4,5 min.

Етап 3: Гранулите от етап 2 се сушат в тава (примери 5,6 и 7) или вакуум (пример 3 и 4) сушилня (модел SPI) при температура 50°С до приемливо влагосъдържание от около 1.0 до 2.0% L.O.D.

Етап 4: Останалите съставки се преся13 ват през сито 20 меша и се прибавят към сърцевината от етап 3 и след това сместа се пресява през Comil Model 197 AS, снабден с 0.062” сито.

Етап 5: Сместа се хомогенизира в подходящ по размери V-смесител в продължение на 5 min;

Етап 6: Смесените гранули от етап 5 се компримират с Manesty Beta Press, снабдена с капсулообразно оформено оборудване, 18.25 mm х 7.14 mm, при тегло на компресията приблизително 700 mg и сила на компримиране около 14.5 до 18 kN.

Етап 7: Таблетките след това могат евентуално да се покрият с филм, като се прилагат стандартни методи, например използване на бялооцветяващ концентрат, метилхидроксипропилцелулоза, титанов диоксид, полиетиленгликол и полисорбат.

Claims

1. Валацикловир хидрохлорид в кристална форма, съдържаща хидратна вода, не повече от 3% тегл. със следния d-пространствен образ (в А):

10.20Ю.08, 8.10+0.06, 7.27+0.06, 6.08±0.05, 5.8310,03,5.37Ю.02,5.23Ю.02,4.89Ю.02, 4.4210.02, 4.0610.02, 3.71+0.02, 3.39Ю.02,

3.32Ю.02, 2.91+0.02, 2.77Ю.02

2. Кристален валацикловир хидрохлорид съгласно претенция 1, който съдържа хидратна вода, не повече от 2% тегл.

3. Кристален валацикловир хидрохлорид съгласно претенция 2, който съдържа хидратна вода, не повече от 1 % тегл.

4. Кристален валацикловир хидрохлорид съгласно претенции 1 до 3, който се използва за лечение в медицината.

5. Използване на валацикловир хидрохлорид съгласно претенции 1 до 3 за получаване на медикамент за лечение на херпесни вирусни инфекции.

6. Метод за лечение на херпесни вирусни инфекции при хора, характеризиращ се с това, че на пациента се дава ефективно противохерпесно количество кристален валацикловир хидрохлорид, съгласно всяка претенция от 1 до 3.

7. Метод за получаване на валацикловир хидрохлорид в безводна кристална форма, съдържащ d-междуплоскостни разстояния съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че валацикловир хидрохлоридът се обработва с 15 до 40% тегл. алкохол, съдържащ 1 до 4 въглеродни атома, или с кетон, съдържащ 3 до 6 въглеродни атома, с помощта на които валацикловир хидрохлоридът се превръща в безводната си кристална форма, след което безводната кристална форма се изолира.

8. Метод за получаване на валацикловир хидрохлорид в безводна кристална форма с d-междуплоскостните разстояния съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва етапите на образуване на валацикловир в разтвор под формата на свободна база или като сол; превръщане на свободната база валацикловир или нейната сол във валацикловир хидрохлорид; изолиране на валацикловир хидрохлорид от разтвора и евентуално отстраняване на несвързания разтворител, при което валацикловир хидрохлоридът се получава в сухата си форма; третиране на валацикловир хидрохлорида с 15 до 40% тегл. алкохол, съдържащ 1 до 4 въглеродни атома, или с кетон, съдържащ 3 до 6 въглеродни атома, които се използват за превръщане на количество от евентуално изсушения валацикловир хидрохлорид в безводната му кристална форма; и накрая изолиране на безводната кристална форма.

9. Метод съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че алкохолът е етанол или разтворител на база етанол.

10. Метод съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че алкохолът е етанол или разтворител на база етанол, който алкохол се прибавя в количество от 15 до 40% тегл. спрямо сухия валацикловир хидрохлорид.

11. Метод съгласно която и да е от претенциите 8 до 10, характеризиращ се с това, че количеството на алкохола е в границите от 17 до 30% тегл. спрямо сухия валацикловир хидрохлорид.