BG62255B1

BG62255B1 - Фенилпиразолови производни,фунгицидни състави и използването им за растителна защита

Info

Publication number: BG62255B1
Application number: BG96961A
Authority: BG
Inventors: Alain Chene; Raymond Peignier; Jean-Pierre Vors; Jacques Mortier; Richard Cantegril; Denis Croisat
Original assignee: Rhone-Poulenc Agrochimie
Priority date: 1991-10-09
Filing date: 1992-10-09
Publication date: 1999-06-30
Also published as: FR2682379A1; US5523280A; FI111541B; FR2682379B1; CZ306592A3; AP377A; CN1050834C; CN1131151A; CZ283473B6; SK306592A3; PL299872A1; ZW16192A1; SI9200254A; HU9203184D0; CN1071162A; KR930007908A; AU2630192A; HUT64033A; BG96961A; HRP921023A2

Abstract

Изобретението се отнася до фенилпиразолови производни с формули, в които Х означава -Н, хал, -NO2, -SCN, алкил (С1-С4), алкенил (С2-С4), алкинил (С2-С4), алкокси (С1-С4), алкилтио (С1-С4), фенил, фенокси, моно- или диалкил- или фениламино, алкилкарбонил, карбамоил, карбоксил, бензоил, алкилсулфинилили сулфонил, Y, Z са -H, хал, -ОН, -NO2, -NO, -CN, -SCN, алкил (С1-С4), алкенил (С2-С4),алкинил (С2-С4), алкокси (С1-С4), алкилтио (С1-С4), фенил, фенокси, моно- или диалкил- или фениламино, алкилкарбонил, карбамоил, карбоксил, бензоил, алкилсулфинил или сулфонил, Y, Z могат да образуват също мостс 1 до 4 атома, поне един от които може да бъде хетероатом, заместен по избор. Продуктите се използват като фунгициди в селското стопанство.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до нови фенилпиразолови производни, до фунгицидни състави, които ги съдържат, и до тяхното използване в областта на растителната защита.

Предшестващо състояние на техниката

Фенилпиразолови производни с аналогична структура са познати от US 2 721 013.

Техническа същност

Предмет на изобретението са фенилпиразолови производни, по-конкретно 3-фенилпиразолови производни, притежаващи следните общи формули

в които X е:

- водород или халогенен атом,

- нитро, циано или тиоцианатогрупа,

- С,-С_л алкил, С,-С, алкенил, С,-С^ алкинил, С_;-С₄ алкокси или С]-С₄ алкилтио група, като всяка от тези групи може да бъде халогенирана по избор,

- фенил или фенокси, всеки от които може по избор да бъде заместен с Cj-C₃ алкил, C^Cj халоалкил или С,-С₃ алкокси,

- аминогрупа, по избор имаща един или два заместителя, избрани от групата, състояща се от С[-С₄ алкил и фенил,

- (С,-С₄ алкил)карбонил, карбамоил, карбоксил и бензоилова група,

- С,-С₄ алкилсулфинилова или С₍-С₄ алкилсулфонилова група;

всеки от Y и Z, които са идентични или различни, е:

- водороден атом, при условие, че не могат и двата да бъдат водород,

- халогенен атом,

- хидроксилна, нитро, нитрозо, циало или тиоцианато група,

- аминогрупа, по избор имаща един или два заместителя, избрани от групата, състояща се от С]-С₄ алкил и фенил,

- С]-С₄ алкил, С]-С₄ алкокси, С,-С₄алкилтио, С,-С₄ хидроксиалкил, С₂-С₄ алкенил, С₂-С₄ алкинил, Cj-C₄ алкилсулфинилова или С]-С₄ алкилсулфонилова група, като всяка от споменатите групи може по избор да бъде халогенирана,

- фенил, фенилокси, фенилтио или бензил, всеки от които може по избор да бъде заместен върху ядрото с С₍-С₃ алкил, С]-С₃халоалкил или С,-С₃ алкокси.

- формил, ацетил, (С]-С₄ алкил)тиокарбонил, (Cj-Cj алкокси)тиокарбонил, моноили ди-(С,-С алкил)карбонил, моно- или ди(С]-С₄ алкил)аминотиокарбонил, карбоксилна, карбоксилатна или карбамоилова група, като алкилната част на споменатите групи може по избор да бъде заместена най-малко с един халогенен атом,

- или бензоил, по избор заместен на ядрото с Cj~C₃ алкил, Cj-C₃ халоалкил или С,-С₃алкокси;

Y и Z могат също да бъдат свързани, за да образуват въглероден мост, включвайки 1 до 4 атома, поне един от които може да бъде заместен с кислороден, серен или азотен атом, като е възможно въглеродите от този мост допълнително да бъдат заместени или незаместени от поне един халогенен атом и/или поне една С(-С₄ алкилна, С,-С₄ алкокси и С,-С₄ алкилтио група, като въглеродните атоми на този мост може всеки да бъде свързан чрез двойна връзка с кислороден атом;

R е:

а) водороден атом, нитро, амино, хидроксилна, циано, С -С алкилна или С -С₆ халоалкилна група или фенилова група, по избор заместена с поне един халогенен атом, една нитрогрупа или С,-С₃ халоалкил;

б) група S(O)_m-R₁, в която:

-те цяло число, равно на 0 или 2, и -R, е:

или, когато m е равно на 0: С,-С₆ халоалкилна група, фенилова или 3-пиридилова група, всяко от които може по избор да бъде заместена с поне един халогенен атом или една нитро, С^С алкидна, С,-С₄ халоалкилна, С,-С₄ алкокси или С₁-С₄ халоалкокси група;

или, когато m е равно на 2:

С₍-С₆ алкилна или С,-С₆ алкоксигрупа, всяка от които по избор може да бъде заместена с един или повече халогенни атоми или Cj-C₃ алкоксигрупи;

С₃-С₆ циклоалкилна група;

С₃-С₆ алкенилова, С₃-С₆ алкинилова или С₃-С₆ алкенокси група;

фенилова група, по избор заместена с 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, С]-С₄ алкил, С]-С₄халоалкил, Cj-C₄ алкокси и С,-С₄ халоалкокси;

в) група CH₂-NR₂R₃,

R₂ е:

С_]-С₆ алкил, по избор имащ заместител, избран от групата, състояща се от циано, С^С^ алкокси, С₃-С₇ циклоалкил, (С[-С₆ алкил)карбонил, (С₁-С₆алкокси)карбонил, моно(С]-С_балкил)аминокарбонил, ди(С]-С₆ алкил)аминокарбонил, С -С алкилсулфинил, С₍-С₆ алкилсулфонил и ди(С,-С₆ алкил)амино;

С₂-С₆ алкенил или С₂-С₆ алкинил;

С₃-С₇ циклоалкил, фенил или бензил, всеки от които по избор може да има заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, С,-С₆алкил, С]-С₆ алкокси, С,-С₆ халоалкил, имащ от 1 до 9 халогенни атома, Cj-C₆ халоалкокси, имащ от 1 до 9 халогенни атома, (С_}-С₆ алкил)карбонил и (С₂-С₆ алкокси)карбонил;

R₃e:

група Хет, ХетСЦ-Cjалкил), Хет(С₃-С₆алкенил) или Хет-(С₃-С₆ алкинил), всяка от които по избор може да има заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, С[-С₆ алкил, С₁-С₆ алкокси, Cj-C₆ халоалкил, имащ от 1 до 9 халогенни атома, С]-С₆ халоалкокси, имащ от 1 до 9 халогенни атома, (С,-С₆ алкил)карбонил и (С,-С₆ алкокси)карбонил, където Хет е хетероцикличен радикал, имащ 5 до 7 атома, от които 1 до 3 са хетероатоми, избрани от групата, състояща се от азот, кислород и сяра, по избор имащ заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, С,-С₆ алкил, алкокси,

С,-С₆ халоалкил, имащ 1 до 9 халогенни атома, С-С халоалкокси, имащ 1 до 9 халогенни атома, (Cj-C₆ алкил)-карбонил и (Cj-C₆ алкокси) карбонил;

ди(С₁-С₆ алкил)амино(С_]-С₆алкил), С₃-С₇циклоалкил, (С₃-С₇ циклоалкил) (Ц-С, алкил) или фенетил, по избор имащ заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, Cj-C₄ алкил и С,-С₄ алкокси;

R₂ и R₃ могат допълнително да образуват с азотния атом, към който са присъединени, азотосъдържащ пръстен, имащ 6 атома, 4 от които са въглеродни атоми, по избор заместени, а петият от които е въглероден атом или хетероатом, избран от групата, състояща се от кислород, сяра и азот, които могат по избор да бъдат заместени с C,-C₆ алкил, като самият азотосъдържащ пръстен по избор има един или два заместителя, избрани от групата, състояща се от циано, (Cj-C₆ алкил)-карбонил, (С₃-С₆ алкокси)карбонил, моно(С,-С₆ алкил)аминокарбонил, ди(С₁-С₆ алкил)аминокарбонил, С,-С₆ алкилсулфинил, С^-С^ алкилсулфонил, фенилсулфинил и фенилсулфонил;

г) група (CH₂)_m-R₄, където m е равно на 1 или 2,

R₄ е циано, нитро, (С]-С₄ алкил)карбонил, фенилкарбонил, (С -С₄ алкокси)карбонил, моно (Cj-C₄ алкил)аминокарбонил, диСС^-С^ алкил)аминокарбонил, Р(О)-(С,-С₄ алкокси)₂, Р(О)(фенокси)₂, три(С]-С₄ алкил)силил или фенил, където алкилиите части на споменатите групи по избор са халогенирани и фенилните ядра на ароматните радикали имат 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, Cj-C алкил, С₍-С₄ алкокси, С,-С₄ халоалкил, С[-С₄ халоалкокси и (Cj-C₄алкокси) карбонил;

д) група CH(R₃)-X-R₆, където: Rj е водород или C_t-C₄ алкил,

X е кислороден атом или група S(O)_n, където:

η е цяло число, равно на 0 или 2,

R₆ е:

С,-С₄ алкил, по избор имащ заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, С₍-С₄ алкокси, фенокси, бензилокси и три(С!-С₄ алкил)силил, като фенилните ядра може по избор да бъдат заместени с 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, С,-С₄ алкил, C_t-C₄ алкокси, С-С, халоалкил и С ,-С, халоалкокси;

С,-С_А алкенил или С-С, алкинил;

Ο Λ О фенил или бензил, всеки от които може по избор да има от 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро,

С,-С₄ алкил, С,-С₄ алкокси, С,-С₄ халоалкил и Cj-C₄ халоалкокси;

е) група CHR₇R_g, където

R₇ е водороден атом или С -С халоалкилна или С,-С₄ алкоксигрупа,

R_g е халогенен атом или хидроксилна, С,-С₆ алкокси или O-C(O)R, група, където:

R₉ е водород, Cj-C₆ алкил, С₇-С₆ халоалкил, С₂-С₄ алкенил, тетрахидрофурил, тетрахидропиранил или (С,-С₆ алкокси)карбонил;

ж) група C(X)-R₁₀, където

X е кислороден или серен атом, ^R,o ^е:водороден или халогенен атом, C^-Cj алкидна група, по избор имаща заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, нитро, (Cj-C₄алкил)карбонил, (С₁-С₄ алкокси)карбонил, моно-(С₃-С₄ алкил) аминокарбонил, ди(С]-С₄ алкил) аминокарбонил и С.-С. циклоалкил;

С,-С. алкенилна или С.-С, алкинилна група, по избор заместена с фенил, който по избор има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, Cj-C алкил, С_]-С₄ алкокси, С₃-С₄ халоалкил и Cj-C₄халоалкокси;

фенил, бензил, 2-пиридил, 3-пиридил или 4-пиридил група, като ядрата на всяка от тях по избор има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, циано, С₃-С₄ алкил, С,-С₄ алкокси, С,-С₄ халоалкил, С,-С₄ халоалкокси, (С₂-С₄ алкил) карбонил и (С₍-С₄ алкокси) карбонил;

група CH(R_1])-X-R₁₂, където:

R_B е водороден атом или С,-С₄ алкидна група,

X е кислороден атом или групата S (О) , където р е равно на 0 или 2;

R₁₂ е С,-С₄ алкидна група, по избор заместена с халогенен атом или C,-C₄ алкоксигрупа; С₃-С₆ алкенилова или С₃-С₆ алкинилова група; ренилова или бензилова група, по избор имаща 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, С_!-С₄алкил, С,-С. алкокси, С,-С, халоалкил и С,-С, '14 14 халоалкокси;

група CH(R_1])-NR₁₃R_|4, където

R_u има значенията, дадени по-горе, и всеки от R₁₃ и R₁₄, които са идентични или различни, е:

С -С алкил, по избор заместен с циано, (Cj-C₄ алкил)-карбонил, <С,-С_Ч алкокси)кар бонил, ди(С₇-С₄ алкил)-аминокарбонил, халоген или С₃-С₄ алкокси;

фенилова или бензилова група, всяка от които по избор може да има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, циано, С[-С₄ алкил, С_]-С₄алкокси, С,-С₄ халоалкил, С,-С₄ халоалкокси и (С,-С₄ алкокси)карбонил;

група CHR^-Rjj, където:

R_H има значенията, дадени по-горе, и

R₁₃ е хетероциклична група NC₄R_|6R₁₇T, в която R₁₆ и R_]7, които са еднакви или различни, всеки е водороден атом или С,-С₃алкил, или (Cj-Cj алкокси)карбонилна група, и Т е кислороден или серен атом, или карбонилна или N-R_lg група, където R_]g е водороден атом или С,-С₄ алкил, формил, (Cj-C₄алкил) карбонилна или (C₍-C₄ алкокси) карбонилна група;

з) група -C(O)-X-R₁₉, в която:

X е кислороден или серен атом,

R„ е:

С₁-С₆ алкилна група, по избор имаща заместител, избран от групата, състояща се от халогенен атом и цианогрупа;

С₃-С₆ циклоалкилна група, по избор заместена с С₍-С₃ алкил;

три(С -С₄ алкил)силил или фенилсулфонил, по избор заместен поне с един халогенен атом или C_t-C₄ алкил;

(С,-С₄ алкокси)карбонил или ди(С₇-С₄алкил) аминокарбонил;

С.-С. алкенилова или С,-С алкинило2 о 2 σ ва група, всяка от които по избор може да бъде заместена от фенил, който по избор може да има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халогенен атом, нитрогрупа и Cj-C₄ алкилов радикал;

фенилова, бензилова, 2-пиридилова, 3пиридилова или 4-пиридилова група, в ядрата на всяка от които може да има по избор 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, циано, С,-С алкил, С_]-С₄алкокси, Cj-C₄ халоалкил, С₍-С₄ халоалкокси, (Cj-C₄ алкил) карбонил, (С,-С₄ алкокси) карбонил, С,-С₄ алкилтио, С,-С₄ алкилсулфинил и Cj-C₄ алкилсулфонил;

фенилалкилна група или хетероциклилалкилна група, в които алкилната част има до 4 въглеродни атома и хетероциклилната част е 2-пиридил, 3-пиридил, 4-пиридил, 2фурил, 3-фурил, 2-тиенил или 3-тиенил, ка4 то хетероциклилните ядра може по избор да имат 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, Cj-C₄ алкил, С-С, алкокси, С,-С, халоалкил, С ,-С, халоалкокси, (С^-С^ алкил)карбонил, (C_t-C₄ алкокси) карбонил, С,-С алкилтио, Cj-C₄ алкилсулфинил и Cj-C₄ алкилсулфонил;

и) група C(X)-NR,₀R₂₁, в която: X е кислороден или серен атом, R₂₀ и R₂₁ всеки е:

водороден атом или С₁-С₄ алкилна група, по избор имаща заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, (С₍-С₄алкил) карбонил, (С₍-С₄ алкокси)-карбонил и ди(С₍-С₄алкил)аминокарбонил;

С₃-С₆ циклоалкилна група, по избор заместена с C_t-C₄ алкил;

С.-С, алкенилова или С,-С, алкинилова група;

фенилова или бензилова група, в ядрата на всяка от които има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, циано, С,-С₄ алкил, С_г-С₄ алкокси, С₁-С₄халоалкил, С,-С, халоалкокси, (С,-С, алкил)*14 '14 карбонил, (С[-С₄ алкокси)карбонил, С]-С₄ алкилтио, С]-С₄ алкилсулфинилов или С]-С₄ алкилсулфонилов радикал;

R₂₀ и R_2j могат допълнително да образуват с азотния атом, към който са присъединени, пръстен, имащ 7 атома, 4 от които по избор заместени въглеродни атоми, а петият от тях е въглероден атом или хетероатом, избран от групата, състояща се от кислород, сяра и азот;

й) група SiR_J2R₂₃R₂₄, в която R₂₂, R₂₃ и R₂₄са еднакви или различни, като всеки е С₁-С₄алкил, фенил или бензил;

к) група P(X)R₂₅R_2i, в която

X е кислороден или серен атом,

R₂₅ и R₂₆, които са еднакви или различни, всеки е С]-С₄ алкил, Cj-C₄ алкокси, фенил, фенокси, бензил или бензокси;

при условие, че когато X е водороден атом и R е водороден атом, тогава Y не е хидроксилна група или алкоксигрупа; и при условие, че когато X е водороден атом, R е метилова група и Y е хидроксилна група, тогава Z не е водороден атом или метилова група.

Във формулите I и la X е за предпочитане хлорен или бромен атом.

Други предпочитани производни с фор мулата I и 1а са тези, в които Y и/или Z са водород или атом хлор.

Други предпочитани производни са с формулата I и 1а, където Y и Z заедно образуват мост, включващ 3 или 4 атома.

Други предпочитани производни с формулата I и 1а са тези, при които Y и Z образуват по избор халогениран метилендиоксимост.

Други предпочитани производни с формулата I и 1а са тези, при които R е групата C(X)-R_|0, където X е кислороден атом, a R₁₀ е (С[-С₃) алкил или фенил; (С,-С₃) алкоксикарбонилна или феноксикарбонилна група.

Производните съгласно изобретението могат да бъдат получени по различни методи, познати по същество, по-специално от “Comprehensive Heterocyclic Chemistry”, A.R. Katritzky and C.W.Rees, 1984, Vol. 5, pages 239 to 241, and 263, Pergamon Press; “Advances in Heterocyclic Chemistry”, A.N. Kost and 1.1. Grandberg, 1966, vol. 6, pages 291 to 396, Academic Press и “The Chemistry of Heterocyclic Compounds”, L.C. Behr, R.Fusco and C.H. Jardoe, 1967, J. Wiley & Sons.

Първият метод се състои във взаимодействието на 3-фенилпиразол с формула II, в който Y и Z имат същото значение, както във формула С, с халогениращ агент.

От халогениращите агенти като хлориращ агент може да се посочи хлор, за предпочитане във водна среда, например вода, или в органична среда като оцетна киселина или тетрахлорметан, или хипохлорна киселина, солна киселина в присъствието на водороден прекис в оцетна киселина, или сулфурхлорид или N-хлоримид, като N-хлорсукцинимид, в хлориран разтворител като дихлорметан, или фосфорен пентахлорид.

Хлорирането може да се извърши с хлор в среда на органичен разтворител, за предпочитане нисша карбоксилна киселина, при температура от 16 до 30°С, за предпочитане при стайна температура, като реагентите са по същество в стехиометрично моларно съотношение. Хлорирането може също да се извърши с N-хлорсукцинимид в среда на органичен разтворител, за предпочитане хлориран разтворител като дихлорметан или 1,2-дихлоретан, при температура от 0 до 80°С и за предпочитане от 20 до 50°С, като реагентите са по същество в стехиометрично моларно съотношение.

Като бромиращи агенти могат да се по5 сочат бром, за предпочитане във воден разтворител като вода, в киселинна среда, например азотна или оцетна киселина, в присъствие или отсъствие на основа като натриев ацетат, или в органичен разтворител, като например хлороформ, или друг пиридинов пербромид.

Бромирането може да се извърши например с бром в среда на органичен разтворител като нисша карбоксилна киселина при температура от 16°С и за предпочитане при стайна температура.

Като йодиращ агент може да се използва йод в присъствието на хипойодна киселина или в присъствието на основа като хидроокис на алкален метал или алкална сол като натриев ацетат, или в присъствието на никел (II) сол. Възможно е също да се използва йод със сребърна (I) сол на пиразола с формула I. Възможно е също така да се използва N-йодосукцинимид, като посочения по-горе за Nхлорсукцинимид.

Флуорирането може да се извърши от производни с формула V, в която Y и Z имат същото значение както във формула I, с получаване на производно на диазониев тетрафлуорборат, изведено от 4-аминогрупа и след това с излъчване (йонизиращо облъчване) на същото съединение.

Втори познат по същество метод за получаване на производните с формула I съгласно изобретението се състои във взаимодействието на 4-формил-З-фенилпиразол с формула IV с бром в оцетна киселина до получаване на 4-бром-З-фенилпиразол.

Съединенията с формула II могат да се получат по начин, познат по същество, чрез взаимодействие с хидразин на производно с формула III, където X е водороден атом, a W е хидроксилен радикал или атом хлор и Y и Z имат същите значения, както във формула I.

Също така е възможно да се получат по начин, познат по същество, производните с формула II от производни с формула III, при които X е водороден атом, a W е диалкиламиногрупа, Y и Z са дефинирани, както е посочено по-горе, чрез взаимодействие хидразинхидрат при температура от 10 до 150°С, за предпочитане от 60 до 120°С, и най-благоприятно в среда от органичен разтворител, за предпочитане нисша карбоксилна киселина или в алкохол в присъствието на органичен или неорганичен киселинен катализатор, като моларното съотношение на двата реагента е по същество стехиометрично.

Производните с формула III, в която X е водороден атом и W диалкиламиногрупа, Y и Z притежават посочените по-горе значения, могат да се получат по начин, познат по същество, чрез взаимодействие на ацетофенони с формула IV, при което Y и Z имат значенията, посочени по-горе, с амид ацетали, естер аминали или ортоаминали, за предпочитане в отсъствие на органичен разтворител с диалкил (за предпочитане диметил или диетил) ацетали на Ν,Ν-диметилформамид при температура от 20 до 130°С и за предпочитане от 70 до 130°С.

По-нататък са описани и примери за илюстриране получаването и фунгицидната активност на производните съгласно изобретението. Структурата на последните бе потвърдена от анализа NMR.

Примери за изпълнение

Пример 1.

g (0,162 mol) 2'-хлорацетофенон се разтварят при стайна температура чрез разбъркване в 60 ml Ν,Ν-диметилформамид диметилацетал. Разбъркването продължава и реакционната смес се загрява в продължение на 4,5 h при 80°С. Сместа се концентрира до сухо при понижено налягане. Остатъкът се поема в 150 ml метиленхлорид. Полученият органичен разтвор се промива с вода, суши се на MgSO₄ и след това се концентрира. Остатъкът се хроматографира в колона със силициев двуокис (елуиращ агент: хептан/ етилацетат 50/50). Получават се 27,0 g (0,129 mol) 1 - (2-хлорфенил) -З-диметиламино-2-пропен-1-он (съединение 1) (добив 80%), чиято структура е потвърдена от ЯМР (NMR), с гъста, подобна на мед, консистенция.

Пример 2.

Като се следва процедурата от пример

1, но при използване на подходящи реагенти, се получават производните с формула III, посочени в таблица А:

Таблица A

Съединение	У	z	Добив	Т.т.(°C) или анализ
2	F	H	66	NMR
3.	Η	Cl	63	72
4	Cl	Cl	87	89
5	ocf₂	0	76	84
6	SCH₃	H	95	NMR
7	CH₃	H	69	NMR
8	H	CH₃	73	45
27	nC₃ ^H7	Cl	100	NMR
28	ch₃	- CF₃	100	NMR
29	H	OCF₃	95	NMR
30	OCH₃	Cl	97	NMR
31	Cl	Br	91	114
32	H	^CF3	79	62
33	^C2^H5	Cl	80	94
	F	Br	75	54
$5	H	CN	93	118
36	о(сн₂)₂	0	65	NMR
г	SOCH₃	Cl	93	102
	Cl	F	88	72
39	CH₃	Cl	84	76
40	F	Cl	83	64
41	OCH₂	0	57	118
42	F	^CF3	72	59
43	OCH₃	OCHj	83	NMR
44	F	F	79	62
45	сн₃	H	69	NMR
46	H	F	84	73
47	нафтил	нафтил	100	масло
48	no₂	Cl	73	170
49	^C6^H5^CH2°	H	68	75
50	сн₃	CH₃	65	твърдо
51	Cl	N0₂	73	116

Ί

Таблица А (продължение)

52	Н	no₂	67	105
53	no₂		Η	80	132
54	н		Br	89	масло
55	(C^H ₃)₃ ^Si		Cl	83	мед
56	СН, ⁱ Вг		Η	99	масло
57	^CF3		Η	98	масло
58	no₂		CH₃	95	161
59	С,Н_сО		Cl	100	мед

Пример 3.

Ί g (0,0540 mol) хидразинхидрат се добавят, бавно и при стайна температура, към разтвор от 10,5 g (0,050 mol) на 1-(2-хлорфенил) -З-диметиламино-2-пропен-1 -он, получен съгласно пример 1, в 60 ml етанол. Реакционната смес се разбърква в продължение на 5 h при стайна температура, след което се оставя да престои 12 h, преди да се концентрира до сухо. Остатъкът се рекристализира в смес от хептан/етилацетат. Получават се 6,9 g (0,0368 mol) от 3-(2'-хлорфенил)-1Н-пиразол, който се топи при 93°С (добив 77%) (съединение 60).

Пример 4.

Като се следва процедурата в пример 3, но при използване на подходящи реагенти, бяха получени производните с формула II, посочени в таблица В.

Таблица В

Съединение №	У	Z	Добив	Т.т.(°C) или анализ
1	2	3	4	5
10	F	н	73	51
11	Н	С1	96	84
12	С1	С1	90	121
13	ocf₂	0	80	130
14	SCH₃	н	S3	90
15	СН₃	92	92	NMR
16	н	сн₃	61	NMR
60	ПС₃Н₇	С1	41	NMR
62	н	OCF₃	87	98
63	ОСН₃	Cl	94	100
64	С1	Вг	50	160
65	н	^CF3	86	67
66	^С2^Н5	Cl	63	77

1	2	3	4	S
67	F	Br	75	121
68	Н	CN	90	85
69	^CF3	H	67	73
70	SOCHj	Cl	86	168
71	Cl	F	100	1 20
72	сн₃	Cl	87	74
73	F	Cl	81	103
74	0СН₂	0	91	50
75	F	^CF3	90	86
76	ОСН₃	°CH₃	86	90
77	F	F	86	90
78	сн₃	H	93	NMR
79	Η	F	76	77
80	нафтил	нафтил	81	119
81	νο₂	Cl	46	173
82	^С6^Н5^СН2°	H	83	62
83	сн₃	ch₃	66	79
84	Cl	no₂	93	117
85	Η	no₂	70	126
86	Ν0₂	H	95	80
87	Η	Br	89	106
88	(CH)-Si CH₂	Cl	56	мед
89	Вг	H	72	134
90	^CF3	H	67	72
91	no₂	CH₃	81	137
92	no₂	^SC6^H5	8	164
93	c₂H₅o	Cl		96

Пример 5.

3,5 g от 3-(2-хлорфснил)-1Н-пиразол, получени както в пример 9, се разтварят при загряване и с разбъркване в 20 ml оцетна киселина. Разтвор от 3,76 g (0,0235 mol) бром в 20 ml оцетна киселина се прибавя на капки към реакционната смес. Разбъркването продължава 1 h при стайна температура, след което оцетната киселина и излишният бром се отделят чрез дестилация при понижено налягане. Остатъкът се поема в метиленхлорид и този органичен разтвор се промива с воден разт вор на бикарбонат, след това с вода и накрая се суши над MgSO₄, преди да бъде концентриран до сухо. Остатъкът се рекристализира 45 от пентан. Получават се 3,3 g, (0,0128 mol)

3-(2'-хлорфенил)-4-бром-1Н-пиразол, който се топи при 80°С (добив 65%) (съединение 94).

Пример 6.

Като се следва процедурата от пример

5, но с използване на подходящи реагенти се получават производните с формула I, при които X е атом бром, посочени в таблица С:

Таблица С

Съединение *	У	z	Добив I	Т.т.(°C) или анализ
18	F	Η	54	NMR
19	Н	Cl	95	119
20	С1	Cl	86	140
21	ocf₂	0	50	144
95	no₂	Cl	44	190

Пример 7.

6,8 g (0,038 mol) 3-(2'-хлорфенил)-1Нпиразол, получени както в пример 9, се разтварят при слабо загряване и разбъркване в 30 ml оцетна киселина. След това в реакционната смес се въвеждат 2,9 g (0,0409 mol) хлор. Разбъркването продължава 1 h при стайна температура и след това при понижено налягане се отделя оцетната киселина. Остатъкът се поема в метиленхлорид и този органичен разтвор се промива най-напред с воден разтвор на бикарбонат, след това с вода и накрая се суши над NaSO₄, преди да бъде концентриран до сухо. Остатъкът се хроматографира в колона със силициев двуокис (елуиращ агент: хептан/етилацетат 60/40). Получават се 3,6 g 3-(2'-хлорфенил)-4-хлор-1Н-пиразол (съединение 96), което е с гъста, подобна на мед, консистенция (добив 44%), чиито характеристики са при- ложени в (Н).

Пример 8.

2,3 g (0,015 mol) 3-(3-метилфенил)-1Нпиразол се разтварят в 45 ml дихлорметан при стайна температура с разбъркване. След това се добавят 2,1 g (0,016 mol) N-хлорсукцинимид и разбъркването продължава 60 h при стайна температура. След това реакционната смес се концентрира и хроматографира в колона със силициев двуокис (елуиращ агент: хептан/етилацетат 80/20). Получават се 1,4 g (0,007 mol) 6-хлоро-3-(3-метилфенил)-1Н-пиразол (съединение 97), който се топи при 109°С (добив 50%).

Пример 9.

Като се следва процедурата от пример 8, използвайки подходящи реагенти, се получават производните с формула I, в които X е атом хлор, посочени в таблица D:

Таблица D

Съединение	У	z	Добив 1	Т.т.(°C) или анализ
1	2	3	4	5
24	Cl	Cl	54	140
25	ocf₂	0	40	147
26	сн₃	Η	88	NMR

1	2	3	4	5
98	ПС₃ ^Н7	Cl	47	NMR
99	сн₃	^CF3	68	NMR
100	Η	OCFj	54	62
101	ОСН₃	Cl	44	70
102	Cl	Br	65	142
103	Η	^CF3	100	81
104	^C2^H5	Cl	83	84
105	F	Br	88	114
106	Η	CN	79	110
107	O(CH₂)₂	0	74	NMR
108	CFj	H	40	111
109	SOCHj	Cl	41	171
110	Cl	F	94	105
111	CH₃	Cl	28	NMR
112	F	Cl	46	120
113	OCH₂	0	85	100
114	F	^CF3	67	97
115	och₃	OCHj	20	90
116	F	F	68	95
117	ch₃	H	88	NMR
118	H	F	57	120
119	нафтил	нафтил	77	170
120	no₂	Cl	80	186
121	^C6^H5^CH2°	H	89	91
122	ch₃	CH₃	33	89
123	H	Cl	13	122
124	Cl	no₂	70	162
12S	H	no₂	85	148
127	NO₂	H	91	мед
128	H	Br	80	1S1
129 130	(CH,),Si ch₂ ^{5 5}no₂	Cl CH₃S	87 60	92 мед
131	no₂	N(CHj)₂	40	мед
132	nh₂	Cl	71	121
133	Br	H	92	мед
134	no₂	CHj	46	169
135	С₂и₅°	Cl		96
136	NO₂	sc₆H₅	8	164

Пример 10. 4-йод-3-(2,2-дифлуор-1,3бснзодиокси-4-ил)-пиразол (съединение 137)

1,03 g (0,0046 mol) N-йодосукцинимид се добавят към разтвор на 1 g (0,0045 mol) от съответен 4Н-пиразол, получен в пример 13 в 50 ml дихлоретан. Реакционната смес се разбърква 12 h при стайна температура и след това се концентрира до сухо. Полученият остатък се пречиства в колона със силициев двуокис с хептан/етилацетат в съотношение 7:3 като елуиращ агент при получаване на бял прах, с температура на топене 142°С и добив 79,5%.

Пример 11. 3-(2-хлорфенил)-4-цианпиразол g (0,0055 mol) 2-хлорбензоилацетонитрил се разтварят при стайна температура и разбъркване в 30 ml Ν,Ν-диметилформамиддиметилацетал съгласно процедурата, описана в пример 1. 7,5 g (0,032 mol) от така полученото съединение (3- (2-хлорфенил) -2-циан-1 -диметиламино-1-пропен-З-он (добив 96%) се разтварят в 80 ml оцетна киселина и след това се добавят 2 ml (0,04 mol) хидразинхидрат съгласно процедурата, описана в пример 1. След стриване на прах в хептан се получават 4,1 g 3- (2-хлорфенил) -4-цианпиразол (съединение 138).

Добив 63%, т.т. 160°С.

Пример 12. 4-етоксикарбонил-3-(2хлорфенил)пиразол (съединение 139)

2,04 g (0,01 mol) 3-(2-хлорфенил)-4цианпиразол, получени съгласно пример 3, се обработват с 2,4 ml 95% етанол и 1,1 ml концентрирана H₂SO₄ и се държат на обратен хладник в продължение на 6 h. Реакционната смес се излива във вода и след това се екстрахира с СН₂С1₂. Органичната фаза се изсушава над MgSO₄ и се концентрира. Полученият остатък се пречиства през колона със силициев двуокис (CH₂Cl₂/NaOH 98/2), за да се получи бледожълто масло:

Добив 36%, NMR анализ № 42280.

Пример 13. 3-(2-хлорфенил)-4-тиокарбамоилпиразол (съединение 140) g (0,005 mol) 3-(2-хлорфенил)-4цианпиразол, получен съгласно пример 11, и 0,75 g (0,01 mol) тиоацетамид последователно се добавя към разтвор от 10 ml DMF, който се насища с газообразна солна киселина. Реакционната смсс се държи при 100°С в продължение на 2 h, след това се охлажда на стайна температура и се излива във вода. След това реакционната смес се промива с воден разтвор на натриев бикарбонат и се екстрахира с СН₂С1₂. След изсушаване на органичната фаза над MgSO₄ и изпаряване полученият остатък се пречиства през колона със силициев двуокис (хептан/етилацетат 1/1), за да се получи бледожълт прах:

Добив 36%, т.т. = 215°С.

Пример 14. 4-циано-3-(2,2-дифлуор-1,3бензодиоксол-4-ил)пиразол (съединение 141)

Междинното съединение 3-оксо-3-(2,2дифлуор-1,3 -бензодиоксол-4-ил) пропанонитрил се получава съгласно метода, описан в Synthesis, 1983, 308 by J.C. Krauss, T.L. Cupps, D.S. Wise and L.B. Townsend чрез кондензация на аниона на цианооцетната киселина с хлорида на (2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксил-

4-ил)карбоксилната киселина, получена съгласно процедурата, описана в ЕР 0333658. След това 5 g (0,022 mol) 3-оксо-3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил)-пропанонитрил се разтварят в 10 ml Ν,Ν-диметилформамид диметилацетал и разтворът се загрява при 70°С. 5,7 g (0,022 mol) от така полученото съединение (2-циано-З- (2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил) -1 -диметиламино-1 -пропен-3он се разтварят в 50 ml оцетна киселина, след което се обработват с 1,5 ml (0,025 mol) хидразинхидрат. След прекарване през колона със силициев двуокис (хептан/етилацетат 6/4) се получават 2,42 g бледожълт прах: Добив 44%, т.т. = 175°С.

Пример 15. 3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил)-4-формилпиразол (съединение 142)

1,1 g (0,0044 mol) 4-циано-3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил)пиразол, получени по-горе в пример 14, се разтварят в 10 ml толуол в атмосфера на азот при -65°С и се добавят 5,74 ml (0,0057 mol) диизобутилалуминиев хидрид в разтвор на толуол. След 30минутно разбъркване при -70°С реакционната смес се довежда постепенно до стайна температура и след това се разбърква в продължение на 3 h. След това реакционната смес се хидролизира с наситен воден разтвор на амониев хлорид и след това с 10% воден разтвор на солна киселина до pH = 4. След екстрахиране с етилацетат органичната фаза се изсушава над MgSO₄ и се изпарява. Така полученото масло се стрива на прах в смес от хептан/диизопропилетер, за да се получи жълт прах.

Добив 50%, т.т. = 115°С.

Пример 16. 3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил)-4-метилпиразол (съединение 143) g 1-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4ил)пропанон се получават чрез кондензиране на Ν,Ν-диметилпропионамид с литиирания анион на 2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол, получен съгласно процедурата, описана в ЕР 0333658, след което се разтварят в 14,6 g (0,11 mol) Ν,Νдиметилформамид диметилацетал и се загряват при 70°С съгласно процедурата, описана в пример 1. 25 g (0,05 mol) от така получения енаминон се разтварят в 130 ml оцетна киселина и след това се добавят 3,3 ml (0,069 mol) хидразинхидрат. Полученият суров продукт се пречиства чрез стриване на прах в пентан.

Добив 27%, т.т. = 93°С.

Пример 17. 3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил)-4-нитропиразол (съединение 144) ml концентрирана сярна киселина и след това на части 1,92 g (0,019 mol) KNO₃ се добавят последователно при 0°С към разтвор от 3 g (0,013 mol) пиразол (У-Н), получен съгласно пример 1, описан по-горе, в 60 ml дихлоретан. Реакционната смес след това се разбърква при 0°С в продължение на 1 h, след което се довежда до стайна температура и се разбърква още 40 min. Реакционната смес се утаява чрез добавяне на лед и накрая се филтрира, за да се получи бежов прах.

Добив 50%, т.т. = 135°С.

Пример 18. 3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил) -4-пиразолдиазониев тетрафлуорборат (съединение 145)

3- (2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил) 4-нитропиразол, получен по-горе в пример 17, се редуцира до 4-амино-3-(2,2-дифлуор-1,3бензодиоксол-4-ил) пиразол съгласно метода, описан от Vogel (Practical Organic Chemistry, Fourth Edition, p. 660: Fe/HCl).0,8 g (0,003 mol) 4-амино-3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил) пиразол в разтвор в 10 ml THF се третира при 0°С с разтвор на 10 ml THF, съдържащ 1 ml (0,0081 mol) борен трифлуорилетерат. След това се добавя 0,6 ml (0,005 mol) терциерен бутилнитрит в разтвор в 5 ml THF към реакционната смес. Разбъркването продължава 1 h при 0°С, след това реакционната смес се разрежда с пентан и се филтрира върху синтеровано стъкло. След изсушаване се получава бял прах.

Добив 37%, т.т. = 210°С.

Пример 19.4-ацетил-3-(2,2-дифлуор-1,3бензодиоксол-4-ил) пиразол (съединение 146) g (0,04 mol) 4-ацетил-(2,2-дифлуор-

1.3- бензодиоксол), получен съгласно ЕР 333658, в разтвор на 20 ml етер се добавят към суспензия на 3,2 g (0,08 mol) от 60% натриев хидрид в 30 ml етер, съдържащ 7 g (0,08 mol) етилацетат. Като приключи добавянето, реакционната смес се загрява на обратен хладник в продължение на 2 h. Реакционната смес се разрежда с 50 ml етер и след това се добавят 2 ml етанол и 20 ml вода, за да се разгради излишният NaH. pH на реакционната смес се довежда до 6 с добавяне на 1N воден разтвор на солна киселина. След екстрахиране с етер, изсушаване над MgSO₄, изпаряване и пречистване през колона със силициев двуокис (хептан/етилацетат 9/1) се получават 5 g бледожълт прах (1-(2,2-дифлуор-

1.3- бензодиоксол-4-ил) -1,3-бутандион.

Добив 52%, т.т. = 85°С.

2,04 g (0,0084 mol) от последното съединение се разтварят в 1,23 ml (0,0092 mol) Ν,Ν-диметилформамид диметилацетал съгласно процедурата, описана в пример 1, и се загряват при 70°С съгласно процедурата, описана в пример 1, и след това се третират, след изолиране на междинния енаминон, с 0,43 ml (0,0092 mol) хидразинхидрат съгласно процедурата, описана в пример 1. Желаното съединение се отделя от реакционната смес чрез хроматография през колона със силициев двуокис (хептан/етилацетат 6/4):

Добив 23%, т.т. = 108°С.

Пример 20. 4-метилтио-3-(2-нитро-3хлорфенил) пиразол (съединение 147) g (0,035 mol) 2'-нитро-3'-хлорацетофенон в разтвор на 50 ml оцетна киселина се обработва с 1,81 ml (0,0354 mol) бром при стайна температура. След 12 h разбъркване изпаряването на оцетната киселина води до получаване на жълта утайка:

2'-нитро-3'-хлор-2-бромацетофенон: Добив 85%.

1,5 g (0,0061 mol) 2'-нитро-3'-хлор-2(метилтио)ацетофенон се получават чрез добавяне при 0°С на 1,3 g (0,018 mol) натриев метантиолат в разтвор на 10 ml метанол към 4,7 g (0,0168 mol) 2'-нитро-3'-хлор-2-бромацетофенон, получен по-горе.

1,5 g (0,0061 mol) 2’-нитро-3'-хлор-213 (метилтио)ацетофенон се разтварят в 1,6 ml (0,012 mol) Ν,Ν-диметилформамид диметил ацетал съгласно процедурата, описана в пример 1, и се загряват при 70°С и след това, след изолиране на междинния енаминон, се обработват с 2 ml (0,042 mol) хидразинхидрат съгласно процедурата, описана в пример 1. След пречистване през колона със силициев двуокис (хептан/етилацетат 72/25) се получават 600 mg от желаното съединение:

Добив 36%, т.т. = 169°С.

Пример 21. 3-(3-бромфенил)-4-(метилсулфонил) пиразол (съединение 147)

27,8 g (0,1 mol) 3'-бромацетофенон в разтвор от 300 ml ацетонитрил се обработват с 10,2 g (0,1 mol) натриев метилсулфинат и се държат на обратен хладник в продължение на 8 h. След охлаждане и изпаряване на ацетонитрила реакционната смес се промива с вода и се екстрахира с СН₂С1₂. Полученият суров остатък се пречиства чрез стриване на прах в диизопропилетер и това води до получаване на жълт прах: (3'-бром) (метилсулфонил)ацетофенон:

Добив 87%, т.т. = 104°С.

1,1 g (0,004 mol) (З-бром)(метилсулфонил)ацетофенон се разтварят в 20 ml (0,14 mol) Ν,Ν-диметилформамид диметил ацетал и се загряват до 70°С и след това, след изолиране на междинния енаминон, се обработват с 0,3 ml (0,006 mol) хидразинхидрат съгласно процедурата, описана в пример 1. След стриване на прах в диизопропилетер се получава бежов прах:

Добив 44%, т.т. = 140°С.

Пример 22. 3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил) -4-тиоцианатопиразол (съединение 148)

2,3 ml (0,048 mol) хидразинхидрат се добавят към разтвор на толуол (80 ml), съдържащ 9,03 g (0,04 mol) 3-оксо-3-(2,2-дихлор-1,3-бензодиоксол-4-ил)пропаннитрил, получен съгласно пример 6, и 3,8 g (0,02 mol) пара-толуолсулфонова киселина. Реакционната смес се загрява при 80°С в продължение на 2 h. След охлаждане до стайна температура реакционната смес се разрежда с етилацетат, промива се с вода и с наситен разтвор на натриев хлорид. След изсушаване на MgSO₄изпаряване на органичната фаза води до получаване на бял прах, който се пречиства чрез стриване на прах: 5-амино-3-(2,2-дифлуор-

1,3-бензодиоксол-4-ил) пиразол.

Добив 62%, т.т. = 152°С.

0,45 ml (0,0088 mol) бром в метанолов разтвор (5 ml), охладени предварително до -70°С, се добавят към разтвор от 1,63 g (0,0168 mol) калиев тиоцианат в 15 ml метанол, охладен до 70°С. След това се добавят 1,92 g (0,008 mol) 5амино-3-(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4ил) пиразол в разтвор в 5 ml метанол, охладен до -70°С, като се поддържа температурата на реакционната смес при -70°С. Разбъркването продължава 1,5 h при -70°С и след това още приблизително 30 min при стайна температура. Третирането на реакционната смес се извършва с добавяне на етилацетат, промиване с вода и с разтвор на наситен натриев хлорид. След изсушаване над MgSO₄ изпаряването на органичната фаза води до получаване на следното съединение: 5-амино-3-(2,2дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил) -4-тиоцианатопиразол.

Добив 80%, т.т. = 264°С.

0,94 ml (0,008 mol) трет-бутилнитрит в разтвор в 5 ml THF се добавят към разтвор от 1,95 g (0,0065 mol) на 5-амино-4-тиоцианато-3-(2,2-дифлуоро-1,3-бензодиоксол-4-ил) пиразол в 25 ml THF при 0°С. Реакционната смес се разбърква в продължение на 1,5 h при стайна температура, след това се разрежда с етилацетат и се промива с вода. След изсушаване над MgSO₄ и изпаряване на разтворителя полученият остатък се хроматографира в колона със силициев двуокис, което води до получаване на 3-(2,2-дифлуор-1,3бензодиоксол-4-ил) -1 - (Н-тетрахидрофурил) 4-тиоцианатопиразол.

Добив 20% (масло), анализ № 44694.

0,33 g (0,00094 mol) от получения погоре аминал се освобождава (депротектира) чрез разтваряне при стайна температура в 10 ml метанол, обработени с 0,033 g (0,00018 mol) пара-толуолсулфонова киселина. След разбъркване в продължение на 1 h при стайна температура реакционната смес се разрежда с етилацетат и се промива с разтвор от наситен натриев бикарбонат. Изсушаването над MgSO₄ и изпаряването на органичната фаза води до получаване на бледожълт прах: 3(2,2-дифлуор-1,3-бензодиоксол-4-ил)-4-тиоцианатопиразол:

Добив 98%, т.т. = 163°С.

Пример 23. 1-мстил-3-(2,3-дихлорфе14 нил)-4-хлорпиразол (съединение 149)

1,5 g 4-хлоро-3-(2,3-дихлорфенил)пиразол и 0,40 g диметил метилфосфонат се загряват на 150°С в продължение на 1 h. След охлаждане до стайна температура сместа се поема във воден разтвор на наситен NaHCO₂ и се екстрахира с 2 х 50 ml СН₂С1₂. Събраните органични фази се изсушават върху Na₂SO₄ и се концентрират при понижено налягане. Суровият твърд продукт се пречиства с течна хроматография в колона със силициев двуокис (елуиращ агент: хептан/етилацетат 80/120).

Пример 24.

Получават се следните 4-хлор-З (5)-(заместен)фенил-1-К-пиразолови съединения с формули 1 или 1а както в пример 23:

Съединение ί	У	z	R	I (1)	la (%)	T.t(°C) или анализ
150	OCF₃	0	CH₃	100		60
151	OCF₃	0	CH₃		100	масло
152	Cl	ci	CH₃		100	110
153	Cl	Cl	CH₃	100		масло
154	Cl	H	CH₃		100	66

Пример 25. 1-бензил-3 (5)-(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано) фенил-4-хлорпиразол (съединение 155)

1,00 g 4-хлор-3-(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано)фенилпиразол и 0,75 g бензилбромид в 20 ml абсолютен метанол се добавят към разтвор на натриев метоксид, получен от 0,10 g части натрий и 10 ml абсолютен метанол при стайна температура. Реакционната смес се раз- бърква в продължение на 12 h при стайна температура, концентрира се до сухо при понижено налягане и се поема в 80 ml смес вода/етилацетат (1/1). Органичната фаза се изсушава над MgSO₄ и се концентрира при понижено налягане. Суровият твърд продукт се пречиства с течна хроматография в колона със силициев двуокис (елуиращ агент: хептан/етилацетат 80/20).

Съединение	Y	Ζ	R	πυ	ia(%)	Т.т. (°C) или анализ
156	ocf₂	0	^CH2^C6^H5	70	30	масло
157	ocf₂	0	SO₂N(CH₃)	'2 ¹⁰⁰		50

Пример 26. 1-(2-цианетил)-4-хлор-3(2,2-дифлуор-1,3-диоксолан) фенилпиразол (съединение 158)

1,00 g 4-хлор-З-(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано) фенилпиразол и 0,20 g акрилнитрил се разтварят в 20 ml диоксан. 0,20 ml 40% разтвор Тритон В в метанол се добавят към него. Реакционната смес се разбърква 12 h при стайна температура и се концентрира до сухо при понижено налягане. Оставащият твърд продукт се превръща в прах с 10 ml хептан, рекуперира се чрез филтриране и се изсушава при понижено налягане.

Т.т. 83°С.

Пример 27. 1 -[(триметилсилил)метилJ-

4-хлор-З- (2-нитро-З-хлорфенил) пиразол (съединение 159)

0,85 g безводен калиев карбонат се доба45 вят към разтвор от 1,30 g 4-хлор-З-(2-нитро-Зхлорфенил) пиразол и 0,70 g (триметилсилил) метилхлорид в 30 ml Ν,Ν-диметилформамид. Реакционната смес се разбърква 12 h при стайна температура и се разрежда със 100 ml смес от етер/Н₂0. Етерната фаза се изсушава над MgSO₄ и се концентрира при понижено налягане. Оставащото масло се пречиства чрез течна хроматография в колона със силициев двуокис (елуиращ агент: хептан/етилацетат 50/50).

Пример 28.

Съгласно пример 27 се получават следните съединения:

Съединение Г	Y	z	R	1(1)	Ia(l)	Т.т.(°C) или анализ
160	N0₂	Cl	CH₂S- CpClC₆H₄)	80	20	88
161	no₂	Cl	CH₂SCH₃	80	20	65
162	no₂	Cl	CH₂OCH₃	100		124
163	no₂	Cl	CH₂OCH₃		100	128
164	no₂	Cl	CH₂O (CH₂)₂OCH₃	100		57
165	no₂	Cl	^CH2° (^CH ₂)₂Si w₃	53	47	масло
166	no₂	Cl	CH₂SCH	84	16	99
167	no₂	Cl	CH₂SO₂ ^CH3	50	50	62
168	no₂	Cl	CH₂(o-N0₂c₆h₄)		100	115
169	^N02	Cl	-CH₂CO(4- ch₃oc₆ ^h ₄)	100		146
170	no₂	Cl	CH₂OCH₂ ^C6^H5	80	20	84
171	H	Cl	CH₂CH₂C1	80	20	масло

Пример 29. 1-(хлортиоформил)-4-хлор(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано)фенилпиразол (съединение 172) g 4-хлор-3-(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано)фенилпиразол и 0,15 ml тиофосген в разтвор в 50 ml толуол се загряват в продължение на 2 h на обратен хладник при температурата на кипене на тиофосгена (70°С). Реакционната смес се концентрира до сухо при понижено налягане. Остатъкът се пречиства чрез течна хроматография в колона със силициев двуокис (хептан/AcOEt (90/10).

Т.т. 85°С.

Пример 30. 1-бензоил-4-хлор-3-(2,2дифлуор-1,3-диоксалан)фенилпиразол (съединение 173)

0,55 g бензоилхлорид, разреден в 10 Ml безводен THF, се добавя на капки към разтвор, охладен до +10°С, от 1,0 g 4-хлор-3-(2,2-дифлуор-1,3-диоксалан)фенилпиразол, 0,08 g DAMP и 0,55 ml триетиламин в 20 ml безводен THF. Разбъркването продължава 2 h при стайна температура, реакционната смес се концентрира до сухо при понижено налягане и се поема в 80 ml Н₂0-етилацетатна смес (1/1). Органичната фаза се изсушава над MgSO₄ и се концентрира при понижено налягане.

Т.т. 85°С.

Пример 31.

Аналогично на пример 30 се получават следните съединения:

Съединение №	Y	2	R	Т.т, (°C) или анализ
174	OCF₂	0	сосн₃	125
175	СН₃	Cl	COCH₃	63
176	no₂	Cl	сосн₃	58

Пример 32. 1-(метоксикарбонил)-4хлор-3-(2,2-дифлуор-1,2-диоксолано)фенилпиразол (съединение 177) ml метилхлорформат, разреден в 10 ml безводен THF, се добавя на капки към разтвор, охладен до 0°С, от 1,0 g 4-хлор-3-(2,2-дифлуор-1,3-диоксалан)фенилпиразол, 0,08 g DMAF и 0,55 mg триетиламин в 20 ml безводен THF. Разбъркването продължава 2 h при стайна температура, реакционната смес се концентрира до сухо при понижено налягане и се поема в 80 ml H₂0-AcOEt смес (1/1). Органичната фаза се изсушава над MgSO₄ и се концентрира при понижено налягане.

Точка на топене: 75°С.

С изпълнение на процедурата по-горе се получава 1 -бензилоксикарбонил-4-хлор-З(2,2-дифлуор-1,3 -диоксолано) фенилпиразол (съединение 178).

Точка на топене: 83°С.

Пример 33. 1-(трет-бутоксикарбонил)-

4-хлор-З-(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано) фенилпиразол (съединение 179)

1,00 g безводен ди(трет-бутилокси)карбонил, разреден в 10 ml ацетнитрил, се добавя на капки към разтвор от 1,0 g 4-хлор-З20 (2,2-дифлуор-1,3-диоксолано) фенилпиразол, 0,045 g DMAP и 0,55 ml триетиламин в 20 ml ацетонитрил. Разбъркването продължава 2 h при стайна температура. Реакционната смес се 15 концентрира до сухо при понижено налягане. Полученият твърд продукт се пречиства чрез течна хроматография в колона със силициев (елуиращ агент: хептан/етилацетат 80/20). Твърдият продукт има консистенция на пяна. Пример 34. 1-феноксикарбонил-4-хлор-3(2-нитро-3-хлорфенил)пиразол (съединение 180) 1,0 ml фенилхлорформат се добавя на малки части към разтвор, охладен до 0°С. от 1,3 g

4-хлор-3-(2-нитро-3-хлорфенил)пиразол в 20 ml пиридин. разбъркването продължава 8 h при стайна температура. Реакционната смес се концентрира до сухо при понижено налягане и се поема в 100 ml смес вода/етилацетат (1/1). Органичната фаза се изсушава над MgSO₄ и се концентрира при понижено налягане. Полученият твърд продукт се пречиства чрез рекристализация от диизопропилетер.

Точка на топене: 123°С.

Пример 35.

Аналогично на пример 34 се получават следните съединения:

Съединение If	У	z	R	Т.т.(°C) или анализ
181	no₂	Cl	C(O)S C₂H₅	109
182	no₂	Cl	CO₂C(CH₃)₂ ^CO2^C2^H5	219
183	№₂	Cl	CO₂CHCH₂	118
184	no₂	Cl	CO₂(p-NO₂ ^C6^H4	185
185	no₂	Cl	CO₂CH₂CH Cl₂	130

Пример 36. 1-изопропиламинокарбонил4-хлор-3-(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано)фенилпиразол (съединение 186)

0,45 g изопропилов изоцианат се добавя на капки към разтвор от 1,0 g 4-хлор-3-(2,2дифлуор-1,3-диоксолано) фенил пиразол и 0,50 g триетиламин в 20 ml безводен DMF. Разбъркването продължава 2 h при стайна температура. Обработката е идентична на тази от пример 32.

Пример 37. 1-(4-метилфенилсулфонил)4-хлор-3-(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано) фенилпиразол (съединение (187)

0,75 g тозилхлорид се добавят на малки части към разтвор от 1,0 g 4-хлор-3-(2,2-дифлуор-1,3-диоксолано)фенилпиразол и 0,5 ml пиридин в 20 ml толуол. Разбъркването продължава 2 h при 40°С. Обработката е идентична с тази от пример 32. Полученият твърд продукт се пречиства чрез течна хроматография в колона със силициев двуокис (елуиращ агент: хептан/етилацетат 80/20).

Точка на топене: 100°С.

Пример 38. Опит “in vitro” с Botrytis cinerea върху изрязан лист от домат (щамове чувствителни и устойчиви на бензимидазоли)

Приготвя се водна суспензия от изпитвано активно вещество чрез фино смилане, която притежава следния състав:

- активно вещество: 60 mg

- повърхностно-активен агент Tween 80 (олеат на полиоксиетиленирано производно на сорбитан), разреден до 10% във вода: 0,3 ml

- допълване до 60 ml с вода.

Тази водна суспензия се разрежда с водо до получаване на желаната концентрация от активното вещество.

домати, отглеждани под стъкло, (сорт Marmande) на 30 дни, се третират чрез напръскване с описаната по-горе суспензия и с различни концентрации от изпитваното съединение.

След 24 h листата се срязват и поставят в петриево стъкло (диаметър 14 cm), дъното на което е покрито предварително с овлажнен диск от филтърна хартия (10 листчета на паничка).

След това с помощта на спринцовка се вкарва присадъчният материал чрез пускане на капки (3 на листче) от суспензия от спори на Botrytis cinerea, които са чувствителни към бензимидазоли или устойчиви на бензимидазоли, получена от 15-дневни култури и след това суспендирана при концентрация от 150,000 единици на cm³.

Преценка се прави 6 дни след заразяване чрез сравнение с нетретирана контрола.

При тези условия, при доза от 1 g/Ι, се наблюдава добра (най-малко 75%) или пълна защита със следните съединения:

Botrytis чувствителни към бензимидазоли: 9, 13, 17, 19, 21, 22, 23, 24, 25, 71, 73,

74, 88, 95, 99, 100, 104, 105, 107, 108,113,

114, 116, 120, 121, 122, 124, 128, 133,135,

147, 166, 172, 173, 175, 177, 179, 180,182,

192, 183, 184, 185.

Пример 39. Опит “in vitro” с Piricularia oryzae, отговорна за пирикулариозата при ориза:

Приготвя се водна суспензия от изпитваното активно вещество със следния състав:

- активно вещество: 60 mg

- повърхностно активен агент Tween 80 (олеат на полиоксиетиленирано производно на сорбитан), разреден до 10% във вода: 0,3 ml

- допълване до 60 ml с вода.

След това тази водна суспензия се разрежда с вода за получаване на желаната концентрация от активно вещество.

Оризът, посян в малки гърненца в 50/ 50 смес от обогатен торф и пуцолан, се третира на стадий 10 cm височина чрез напръскване с описаната по-горе водна суспензия.

След 24 h върху листата се нанася водна суспензия от спори на pirircularia oryzae, получена от 15-дневна култура и след това суспендирана при концентрация от 100,000 единици на cm³.

Оризовите растения се инкубират 24 h (25°С, 100% относителна влажност) и се поставят в кювета за наблюдение при същите условия за 7 дни.

Преценката се прави 6 дни след заразяване.

При тези условия, при доза отн 1 g/Ι се наблюдава добра (най-малко 75%) или пълна защита със следните съединения:

	12,	17, 1	9, 21,	24, 25, 72,	81,	84, 87	95,
99,	100,	101,	103,	104,	105,	107,	108,	110,
111,	112,	113,	И4,	116,	117,	118,	120,	122,
123,	124,	127,	128,	129,	130,	133,	134,	135,
141,	166,	172,	173,	174,	175,	176,	177,	179,
180,	181,	182,	183,	184,	185.

Пример 40. Опит “in vitro” с Plasmopara viticola.

Приготвя се водна суспензия от изпитваното активно вещество чрез фино смилане, която притежава следния състав:

- активно вещество: 60 mg

- допълване до 60 ml с вода.

След това тази водна суспензия се разрежда с вода за получаване на желаната концентрация от активното вещество.

Лозови пръчки (Vitis viniferd, сорт Chardonnay) се култивират в малки гърненца. когато тези растения станат на 2 месеца (стадий 8 до 10 листа, 10 до 15 cm височина), те се третират чрез напръскване с горната водна суспензия.

Растенията, използвани в продължение на 24 h всяко растение се инфектира чрез напръскване с водна суспензия от спори на Plasmopara viticola, получена от 17-дневна култура и след това суспендирана до концентрация от 100,000 ед./ст³.

Заразените растения след това се инкубират в продължение на 2 дни при температура приблизително 18°С, в атмосфера, наситена с влага, и след това 5 дни при температура приблизително 2-22°С при относителна влажност 90-100%.

Отчитането се извършва 7 дни след заразяването чрез сравнение с контролните растения.

При тези условия, при доза от 1 g/Ι се наблюдава добра (поне 75%) или пълна защита със следните съединения: 13, 19, 20, 21, 22, 24, 64, 74, 80, 81, 82, 102, 104, 106, 107, 109, 111, 113, 125, 127, 131, 133, 134, 139, 142, 144, 186.

Тези резултати ясно свидетелстват за добрите фунгицидни свойства на апроизводните съгласно изобретението срещу гъбични заболявания по растенията, дължащи се на фунги, спадащи към най-различни семейства като Phycometes, Basidiomycetes, Ascomycetes, Abelomycetes или Fungi Imperfecti, по-специално от вида Botrytis, Piricularia oryzae, Alternaria и гроздова мека плесен.

В действителност съединенията съгласно изобретението рядко се използват самостоятелно за практически цели. Тези съединения най-често представляват част от състави, тези състави, които могат да се използват ка то хербицидни агенти, съдържат съединение съгласно изобретението, както е описано погоре, като активно вещество, смесено с твърди или течни носители, които са приемливи в селското стопанство, и повърхностно активни агенти, които също са приемливи за селското стопанство. По-специално могат да се използват инертните и обичайните носители и обичайните повърхностно активни агенти. Тези състави също представляват част от изобретението.

Тези състави могат също да включват всякакви други ингредиенти, като например защитни колоиди, адхезиви, сгъстители, тиксотропни агенти, импрегниращи агенти, стабилизатори, изолиращи агенти и др.подобни. В общи линии, съединенията, използвани в изобретението, могат да се комбинират с всякакви твърди или течни добавки, отговарящи на конвенционалните рецептурни методи.

В общи черти съставките съгласно изобретението обикновено съдържат от приблизително 0,05 до 95% тегловни съединение съгласно изобретението, един или повече твърд или течен носител, и, по избор, един или повече повърхностно активни агенти.

В настоящото описание терминът “носител” означава естествено или синтетично, органично или неорганично вещество, с което съединението се свързва за улесняване нанасянето му върху растението, семената или почвата. Този носител е следователно инертен и трябва да бъде приемлив за селското стопанство, по-специално за третираното растение. Носителят може да бъде твърд (глини, естествени или синтетични силикати, кварц (силициев двуокис), смоли, восък (парафин), твърди торове и др.подобни) или течен (вода, алкохоли, по-специално бутанол, и др.подобни).

Повърхностно активният агент може да бъде емулгиращ, диспергиращ или умокрящ агент от йонен или нейонен вид или смес от такива повърхностно активни агенти. Като примери могат да се споменат соли на полиакрилни киселини, соли на лигносулфонови киселини, соли на фенилсулфонови или нафталенсулфонови киселини, поликондензати на етиленов окис с мастни алкохоли или с мастни киселини или с мастни амини, заместени феноли, по-специално алкилфеноли или арилфеноли, соли на естери на сулфосукцинови ί-2255 киселини, тауринови производни, по-специално алкилтаурати, фосфорни естери на полиоксистиленирани феноли или алкохоли, естери на мастни киселини и полиоли, и производните на горните съединения, съдържащи сулфатна 5 сулфонатна и фосфатна функционални групи, наличието на най-малко един повърхностно активен агент е обикновено задължително, когато съединението и/или инертният носител не е разтворим във вода и транспортиращият are- 10 нт за нанасяне е вода.

Следователно съставите за селскостопанска употреба съгласно изобретението могат да съдържат активното вещество съгласно изобретението в много широки граници, вариращи 15 от 0,05 до 95% тегловни. Тяхното съдържание на повърхностно активен агент е най-благоприятно между 5 и 40% тегловни.

Тези състави съгласно изобретението са самите в най-различни форми - твърди или 20 течни.

Като форми за състави тук могат да бъдат споменати прахове за прашене (със съдържание на съединението, което може да варира до 100%) и гранули, по-специално по- 25 лучени чрез екструзия, чрез пресоване, импрегниране на гранулирания опорен носител, или чрез гранулиране на прах (като съдържанието на съединението в тези гранули е между 0,5 и 80% за последните случаи). 30

Съединенията с формула (I) могат да се използват също така във вид на прах за напрашване; възможно е също да се използва състав, съдържащ 50 g активно вещество и 950 g талк; възможно е също да се използва състав, 35 включващ 20 g активно вещество, 10 g фино сепариран кварц (силициев двуокис) и 970 g талк; тези съставки се смесват и смилат и сместа се нанася чрез напрашване.

Като форми на течни състави могат да 40 се посочат или предназначените за образуване на течни състави по време на нанасяне разтвори, по-специално водоразтворими концентрати, емулгируеми концентрати, емулсии, суспензионни концентрати, аерозоли, умокря- 45 щи прахове (или прах за разпръскване) или пасти.

Най-често емулгируемите или разтворими концентрати съдържат 10 до 80% активно вещество, докато готовите за нанасяне емул- 50 сии или разтвори съдържат 0,001 до 20% активно вещество.

Освен разтворителя емулгируемите концентрати могат да съдържат, когато се налага, 2 до 20% подходящи добавки като стабилизиращи агенти, повърхностно активни агенти, импрегниращи агенти, корозивни инхибитори, багрила или горепосочените адхезиви.

От тези концентрати е възможно да се получи чрез разреждане с вода емулсия с всякаква желана концентрация, която е особено подходяща за нанасяне върху посевите.

Тук като примери са дадени съставите на някои емулгируеми концентрати:

ЕК Пример 1:

- активно вещество 400 g/1

- додецилбензолсул- фонат на алкален метал 24 g/1

- оксиетилениран нонил- фенол, съдържащ 10 молекули етиленов окис 16 g/1

- циклохексанон 200 g/1

- ароматен разтворител qs 1 1

Друга формула на емулгируем концентрата използва:

ЕК Пример 2:

- активно вещество250 g

- епоксидизирано растително масло25 g

- смес от алкиларил сулфонат и етер на полиглико- лови и мастни алкохоли100 g

- диметилформамид50 g

- ксилол575 g

Суспензионните концентрати, също нанасяни чрез пръскане, се приготвят така, че да се получи устойчив течен продукт, който не се утаява, и те обикновено съдържат от 10 до 75% активно вещество, от 0,5 до 15% повърхностно активен агент, от 0,1 до 10% тиксотропен агент и от 0 до 10% подходящи добавки, като антипенообразуватели, корозионни инхибитори, стабилизатори, импрегнатори и адхезиви и като носител вода или органична течност, в която активното вещество не се разтваря или почти не се разтваря: някои органични твърди вещества или неорганични соли могат да се разтварят в носителя, за да се усили предотвратяване на седиментация или като антигели за вода.

Тук като пример е даден състав на суспензионен концентрат:

СК Пример 1: g

- съединение 500

- полиетоксилиран тристирил- фенилфосфат50

- полиетоксилиран алкилфенол 50

- натриев поликарбоксилат20

- етилен гликол50

- органополисилоксаново масло (антипенообразуващ агент)1

- полизахарид1,5

- вода316,5

Умокрящите прахове (или прах за пръскане) обикновено се приготвят така, че да съдържат 20 co 95% активно вещество и обикновено съдържат като добавка към твърдия носител от 6 до 30% умокрящ агент, от 3 до 20% диспергиращ агент, и ако се наложи, от 0,1 до 10% един или повече стабилизатори и/или други добавки, като импрегнатори, адхезиви, или антикоагулатори, багрила, и други подобни.

За да се получат прахове за пръскане или умокрящи прахове, активните съставки се смесват еднородно в подходящи смесители с допълнителните вещества и сместа се смила с мелници и други подходящи раздробители. Праховете за пръскане се получават с полезна умокряемост и суспензионност; те могат да се суспендират във вода във всяка желана концентрация и тези суспензии могат да се използват много благоприятно особено за нанасяне върху листата на растенията.

Може да се приготвят пасти вместо умокрящи прахове. Условията и начините на производство и употреба на тези пасти са подобни на тези за умокрящите прахове или прахове за разпръскване.

Тук като примери са дадени различни умокрящи прахове (или прах за разпръсква не) като състав:

УП Пример 1 %

- активно вещество (съединение № 1)50

- етоксилиран мастен алкохол (умокрящ агент)2,5

- етоксилирана фенилетилфе- нол (диспергиращ агент)5

- креда (варовик) (инертен носител)42,5

УП Пример 2:%

- активно вещество (съединение № 1)10

- 013 разклонен тип синтетичен оксоалкохол, етоксилиран с 8 до 10 молекули етиленов окис (умокрящ агент)0,75

- неутрален калциев лигносулфонат (диспергиращ агент) 12

- калциев карбонат (инертен носител) qs100

УП Пример 3:

Този умокрящ прах съдържа същите съставки както в горния пример вм посочените пропорции:

%

- активно вещество75

- умокрящ агент1,50

- диспергиращ агент8

- калциев карбонат (инер- тен носител) qs100

УП Пример 4:%

- активно вещество (съеди- нение № 1)90

- етоксилиран мастен алкохол (умокрящ агент)4

- етоксилиран фенилетилфенол (диспергиращ агент)6

УП Пример 5:%

- активно вещество (съединение № 1)50

- смес от анионни и нейони- онни повърхностно активни агенти (умокрящ агент) 2,5

- натриев лигносулфонат (диспергиращ агент) 5

- каолинова глина (инертен носител) 42,5

Водните дисперсии и емулсии, например съставите, получени чрез разреждане на умокрящия прах или емулгируемия концентрат, съгласно изобретението с вода влизат в общия обхват на настоящото изобретение. Емулсиите могат да бъдат от типа “вода в масло” или “масло във вода” и те са с плътна консистенция, подобна като “майонеза”.

Съединенията съгласно изобретението могат да бъдат формулирани във вид на водо-диспергируеми гранули, също попадащи в обхвата на изобретението.

Тези диспергиращи се гранули с насипно тегло обикновено между приблизително 0,3 и 0,6, имат размер на частиците обикновено между приблизително 150 и 2000, за предпочитане между 300 и 1500 μ.

52255

Съдържанието на активното вещество на тези гранули е обикновено между приблизително 1 % и 90%, за предпочитане между 25% и 90%.

Остатъкът от гранулата се състои основно от твърд носител и по избор повърхностно активни добавки, които придават вододиспергируеми свойства на гранулата. Тези гранули могат по същество да бъдат два различни типа в зависимост от това дали носителят, който съдържат е разтворим или не във вода. Когато носителят е водоразтворим, той може да бъде неорганичен или за предпочитане органичен, получават се отлични резултати с урея. В случай на неразтворим носител последният за предпочитане е неорганичен, като например каолин или бентонит. Тогава той добре се придружава от повърхностно активни агенти (в съотношение 2 към 20% на тегло гранула), повече от половината от които съдържат, като пример поне един диспергиращ агент, по същество анионен, като например алкален метал или алкалоземен метал полинафталенсулфонат или лигносулфонат на алкален метал или алкалоземен метал, като остатъкът се състои от нейонни или анионни умокрящи агенти като алкилнафталенсулфонат на алкален или на алкалоземен метал.

Освен това, макар да не е задължително, е възможно да се прибавят други добавки, като например антипенообразуващи агенти.

Съгласно изобретението гранулите могат да се приготвят чрез смесване на необходимите съставки и след това гранулиране съгласно някой от познатите методи (гранулатор, слой флуидизиран материал, пулверизатор, екструзия и др.подобни). Приготвянето обикновено приключва със смилане, последвано от пресяване до избрания размер на частиците, в рамките, посочени по-горе.

За предпочитане е получаването да става чрез екструзия, с извършване на приготвянето, както е посочено в по-долните примери.

Пример 6. Диспергируеми гранули.

90% на тегло активен материал (съединение № 1) и 10% урея под формата на перли се смесват в смесител. След това сместа се смила в игловидна мелница. Получава се прах, който се овлажнява с приблизително 8% на тегло вода. Влажният прах се екструдира в екструдер с решетест въртящ се цилиндър. Получава се зърнест материал, който се изсуша ва и след това размачква и пресява, така че съответно да се запазят само гранулите с размер между 15 и 2000 μ.

Пример 7. Диспергируеми гранули.

Следните съставки се смесват в смесител: %

- активно вещество (съеди- нение № 1)75

- умокрящ агент (натриев алкилнафталенсулфонат)2

- диспергиращ агент (натриев полинафталенсулфонат)8

- водонеразтворим инертен носител (каолин)15

Тази смес се гранулира върху слой от флуидизиран материал в присъствието на вода и след това се изсушава, стрива и пресява така, че да се получат гранули с размер между 0,15 и 0,80 mm.

Тези гранули могат да се използват самостоятелно или в разтвор, или дисперсия във вода така, че да се получи желаната доза. Те могат също да се използват, за да се получат комбинации с други активни вещества, поспециално фунгициди, като последните са във вид на умокрящи прахове или гранули.

По отношение на съставите, които са подходящи за съхранение или транспорт, те най-добре е да съдържат от 0,5 до 95% (на тегло) активно вещество.

Друг обект на изобретението е използването на съединенията съгласно изобретението за борба с плесенни болести при растенията чрез превантивно или лечебно третиране на последните или на мястото, в което те се развиват.

Claims

Патентни претенции

1. Съединение с формула

R

I 1а в които X е:

- водород или халогенен атом,

- нитро, циано или тиоцианато група,

- С-С. алкил, С,-С, алкенил, С,-С, ал14 ’24 ’24 кинил, С,-С. алкокси или С,-С, алкилтио

14 14 група, като всяка от тези групи може да бъде халогенирана по избор,

- фенил или фенокси, всеки от които може по избор да бъде заместен с С,-С₃ алкил, С]-С₃ халоалкил или С,-С₃ алкокси,

- аминогрупа, по избор имаща един или два заместителя, избрани от групата, състояща се от С,-С₄ алкил и фенил,

- (С]-^ алкил)карбонил, карбамоил, карбоксил или бензоил група,

- С,-С₄ алкилеулфинил или С,-С₄ алкилсулфонил група;

всеки от Y и Z, които са идентични или различни, е:

- водороден атом, при условие че не могат и двата да бъдат водород,

- халоген атом,

- хидроксил, нитро, нитрозо, циано или тиоцианато група,

- аминогрупа, по избор имаща един или два заместителя, избрани от групата, състояща се от С₁-С₄ алкил и фенил,

- C,-C₄ алкил, С₍-С₄ алкокси, С,-С₄алкилтио, Cj-C₄ хидроксиалкил, С₂-С₄ алкенил, С₂-С₄ алкинил, С[-С₄ алкилеулфинил или С]-С₄ алкилсулфонил група, като всяка от споменатите групи може по избор да бъде халогенирана,

- фенил, фенилокси, фенилтио или бензил, всеки от които може по избор да бъде заместен върху ядрото с С,-С₃ алкил, Cj-C₃халоалкил или Ц-Cj алкокси,

- формил, ацетил, (С₍-С₄ алкил)тиокарбонил, (С,-С₄ алкокси)-тиокарбонил, моно- или ди-(С,-С₄ алкил)аминокарбонил, моно- или ди-(С!-С₄ алкил)аминотиокарбонил, карбоксил, карбоксилат или карбамоил група, като алкилната част на споменатите групи може по избор да бъде заместена най-малко с един халогенен атом,

- или бензоил, по избор заместен на ядрото с С,-С₃ алкил, C^Cj халоалкил или С[-С₃алкокси;

Y и Z могат също да бъдат свързани, за да образуват въглероден мост, включвайки 1 до 4 атома, поне един от които може да бъде заместен с кислород, сяра или азотен атом, като е възможно въглеродите от този мост допълнително да бъдат заместени или незаместени от поне един халогенен атом и/или поне една Cj-C₄ алкил, С]-С₄ алкокси или С,-С₄ алкилтио група, като въглеродните атоми на то зи мост може всеки да бъде свързан чрез двойна връзка с кислороден атом;

R е:

а) водороден атом, нитро, амино, хидроксил, циано, С]-С₆ алкил или С₍-С₆ халоалкил група или фенил група, по избор заместена с поне един халогенен атом, една нитрогрупа или С[-С₃ халоалкил;

б) група S(0)_m-R₁, в която

-те цяло число, равно на 0 или 2, и

-R, е:

или, когато m е равно на 0:

Cj-C^ халоалкил група, фенил или 3-пиридил група, всяка от които може по избор да бъде заместена с поне един халогенен атом или една нитро, С[-С₄ алкил, Cj-C₄халоалкил, С,-С₄ алкокси или С₇-С₄ халоалкоксигрупа;

или, когато m е равно на 2:

Cj-Cj алкил или (%-(% алкоксигрупа, всяка от които по избор може да бъде заместена с един или повече халогенни атома или С]-С₃ алкоксигрупи:

С₃-С_б циклоалкил група;

С₃-С₆ алкенил, С₃-С₆ алкинил или С₃С₆ алкеноксигрупа;

фенил група, по избор заместена с 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, С,-С₄ алкил, С-С₄ халоалкил, С,-С₄ алкокси и С₍-С₄ халоалкокси;

в) група CH₂-NR₂R₃, където

R₂e:

С,-С₆ алкил, по избор имащ заместител, избран от групата, състояща се от циано, С₍-С₆алкокси, С₃-С₇ циклоалкил, (Cj-C₆ алкил)карбонил, (C_t-C₆ алкокси)карбонил, моно(С₁-С₆алкил)аминокарбонил, ди(С]-С₆ алкил)аминокарбонил, Cj-C₆ алкилеулфинил, С,-С₆ алкилсулфонил и ди(С₁-С₆ алкил) амино;

С,-С, алкенил или С-CL алкинил;

4 0 4 0

С₃-С₇ циклоалкил;

фенил или бензил, всеки от които по избор може да има заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, С,-С₆ алкил, С,-С₆ алкокси, С,-С₆ халоалкил, имащ от 1 до 9 халогенни атома, ¢^-(% халоалкокси, имащ от 1 до 9 халогенни атома, (С,-С₆ алкил)карбонил и (Cj-C₆ алкокси) карбонил;

R₃ е:

група Хет, Хет (Ц-С^ алкил), Хет (С₃С, алкенил) или Хет -(С-С„ алкинил), всяка от които по избор може да има заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, С]-С₆ алкил, С,-С₆ алкокси, С,-С₆ халоалкил, имащ 1 до 9 халогенни атома, С,-С₆халоалкокси, имащ 1 до 9 халогенни атома, (С,-С₆ алкил)-карбонил и (С,-С₆ алкокси)карбонил, където Хет е хетероцикличен радикал, имащ 5 до 7 атома, от които 1 до 3 са хетероатоми, избрани от групата, състояща се от азот, кислород и сяра, по избор имащ заместител, избран от групата, състояща е от халоген, циано, С,-С₆ алкил, алкокси,

С]-С₆ халоалкил, имащ 1 до 9 халогенни атома, С,-С₆ халоалкокси, имащ 1 до 9 халогенни атома, (С,-С₆ алкил)карбонил и (С_{-С₆ алкокси) карбонил;

диСС,-^ алкил)амино(С₍-С₆ алкил), С₃С₇ циклоалкил, (С₃-С₇ циклоалкил) (С₍-С₄ алкил) или фенетил, по избор имащ заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, Cj-C₄ алкил и С₂-С₄ алкокси;

R₂ и R₃ могат допълнително да образуват с азотния атом, към който са присъединени, азотсъдържащ пръстен, имащ 6 атома, 4 от които са въглеродни атоми, по избор заместени, а петият от които е въглероден атом или хетероатом, избран от групата, състояща се от кислород, сяра и азот, които могат по избор да бъдат заместени с Cj-C₆ алкил, като самият азотосъдържащ пръстен по избор има един или два заместителя, избрани от групата, състояща се от циано, (С]-С₆ алкил)карбонил, (С,-С₆ алкокси) карбонил, моно(С -С₆ алкил)аминокарбонил, ди(С,-С₆ алкил) аминокарбонил, С₂-С_ъалкилсулфинил, С,-С₆ алкилсулфонил, фенилсулфинил и фенилсулфонил;

г) група (CH₂)_m-R₄, където:

m е равно на 1 или 2, R₄ е циано, нитро, (С[-С₄ алкил) карбонил, фенилкарбонил, (С,-С₄ алкокси)карбонил, моно (Cj-C₄ алкил)-аминокарбонил, ди(С,-С₄алкил)аминокарбонил, Р(0)-(С,-С₄алкокси)₂, Р(0) (бензилокси)₂, Р (0) (фенокси) ₂, триСС^-С^ алкил)силил или фенил, където алкилните части на споменатите групи по избор са халогенирани и фенилните ядра на ароматните радикали имат 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, С,-С₄ алкил, С,-С₄ алкокси, С,-С₄ халоалкил, С₍-С₄ халоалкокси и (С[-С₄ алкокси) карбонил;

д) група CH(R₅)-X-R₆, където: R₅ е водород или С,-С₄ алкил,

X е кислороден атом или група S (0) _п, където:

η е цяло число, равно на 0 или 2,

R₆ е:

С -С алкил, по избор имащ заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, С_ГС₄ алкокси, фенокси, бензилокси и три(С₍-С₄ алкил)силил, като фенилните ядра може по избор да бъдат заместени с 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, С,-С₄ алкил, Cj-C₄ алкокси, Cj-C₄ халоалкил и С(-С₄ халоалкокси;

С,-С. алкенил или С,-С. алкинил;

фенил или бензил, всеки от които може по избор да има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, Cj-C₄ алкил, С_ГС₄ алкокси, С₍-С₄ халоалкил и С,-С₄ халоалкокси;

е) група CHR_?R_g, където:

R, е водороден атом или С]-С₄ халоалкил, или Cj-C₄ алкоксигрупа,

R_g е халогенен атом или хидроксилна, Cj-C₆ алкокси или 0-C(0)R₉ група, където:

R, е водород, С\-С₆ алкил, С₍-С₆ халоалкил, С₂-С₄ алкенил, тетрахидрофурил, тетрахидропиранил или (С₍-С алкокси)карбонил;

ж) група C(X)-R_[0, където

X е кислороден или серен атом, ^R>0 ^е:водороден или халогенен атом, С[-С6 алкилна група, по избор имаща заместител, избран от групата, състояща се от халоген, циано, нитро, (Cj-C₄ алкил) карбонил, (С]-С₄ алкокси)карбонил, моно (С₍-С₄алкил)аминокарбонил, ди(С]-С₄ алкил)аминокарбонил и С₃-С₆ циклоалкил;

С₃-С₆ алкенил или С₃-С₆ алкинил група, по избор заместена с фенил, който по избор има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, (%-(% алкил, Cj-C₄ алкокси, C_t-C₄ халоалкил и С,-С₄ халоалкокси;

фенил, бензил, 2-пиридил, 3-пиридил или 4-пиридил група, като ядрото на всяка от тях по избор има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, циано, С,-С₄ алкил, С,-С₄ алкокси, С[-С₄халоалкил, С ,-С, халоалкокси, (С,-С, алкил)карбонил и (С.-С, алкокси)карбонил;

група CH(R_h)-X-R_|2, където:

R₃₁ е водороден атом или С,-С₄ алкилна група,

X е кислороден атом или групата S(0) , където р е равно на 0 или 2;

R_|2 е С -С алкилна група, по избор заместена с халогенен атом или С,-С алкоксигрупа; С₃-С₆ алкенил или С₃-С₆ алкинил група; фенил или бензил група, по избор имаща 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, С_ЛС₄ алкил, C_t-C₄ алкокси, С,-С₄ халоалкил и С -С₄ халоалкокси;

група CH(R_U)-NR₁₃R₁₄, където:

R_H има значенията, дадени по-горе, и всеки от R₁₃ и R₁₄, които са идентични или различни, е:

С,-С₄ алкил, по избор заместен с циано, (С,-С₄ алкил)карбонил, (С_]-С₄ алкокси)карбонил, ди(С]-С₄ алкил)аминокарбонил, халоген или С_ЛС₄ алкокси;

фенил или бензил група, всяка от които по избор може да има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, циано, С[-С₄ алкил, С,-С₄ алкокси, С-С₄халоалкил, С,-С₄ халоалкокси и (C_f-C₄ алкокси) карбонил;

група CHR₁₁-R_|J, където:

R_n има значенията, дадени по-горе, и

R₁₅ е хетероциклична група NC₄R₁₆R₁₇T, в която R₁₆ и R₁₇, които са еднакви или различни, всеки е водороден атом или C^-Cj алкил или (С]-С₃ алкокси)карбонилна група, и Т е кислороден или серен атом, или карбонил или N-R₁₈ група, където R_lg е водороден атом или Cj-C алкил, формил, (C,-C₄ алкил)карбонил или (Cj-C₄ алкокси)карбонил група;

з) група -C(0)-X-R₁₉, в която:

X е кислороден или серен атом, ^r.9 ^е:

Cj-C₆ алкилна група, по избор имаща заместител, избран от групата, състояща се от халогенен атом и цианогрупа;

С₃-С₆ циклоалкилна група, по избор заместена с С₁-С₆ алкил;

три(С[-С₄ алкил) силил или фенилсулфонил, по избор заместен поне с един халогенен атом или С.-С, алкил;

(С,-С₄ алкокси)карбонил или ди(С,-С₄алкил)аминокарбонил;

С₂-С₆ алкенил или С₂-С₆ алкинил група, всяка от които по избор може да бъде заместена от фенил, който по избор може да има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халогенен атом, нитрогрупа и C,-C₄алкилов радикал;

фенил, бензил, 2-пиридил, 3-пиридил или 4-пиридил група, в ядрото на всяка от които може да има по избор 1 до 5 заместителя, избрани отн групата, състояща се от халоген, нитро, циано, C,-C₄ алкил, С,-С₄ алкокси, Cj-C₄ халоалкил, С,-С₄ халоалкокси, (С,-С₄ алкил)карбонил, (С-С₄ алкокси)карбонил, С]-С₄ алкилтио, C_t-C₄ алкилсулфинил и С,-С₄ алкилсулфонил;

фенилалкилна група или хетероциклилалкилна група, в които алкидната част има 1 до 4 въглеродни атома и хетероциклилната част е 2-пиридил, 3-пиридил, 4-пиридил, 2фурил, 3-фурил, 2-тиенил или 3-тиенил, като хетероциклилното ядро по избор може да има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, С_}-С₄ алкил, С,-С₄ алкокси, С,-С₄ халоалкил, C₍-C₄ халоалкокси, (С,-С₄ алкил)-карбонил, (С,-С₄алкокси)карбонил, С -С алкилтио, С]-С₄ алкилсулфинил и С,-С₄ алкилсулфонил;

и) група C(X)-NR₂₀R_2l, в която: X е кислороден или серен атом, R₂₀ и R₂₁ всеки е:

водороден атом или C_t-C₄ алкилна група, по избор имаща заместител, избрана от групата, състояща се от халоген, циано, (C,-C₄ алкил)карбонил, (С]-С₄ алкокси)карбонил и ди(С,-С₄ алкил)аминокарбонил;

С₃-С₆ циклоалкилна група, по избор заместена с C^-Cj алкил;

С₃-С₆ алкенил или С₃-С₆ алкинил група; фенил или бензил група, в ядрото на всяка от които има 1 до 5 заместителя, избрани от групата, състояща се от халоген, нитро, циано, С]-С₄ алкил, С -С₄ алкокси, С[-С₄ халоалкил, С,-С₄ халоалкокси, (C_f-C₄ алкил)карбонил, (Cj-C₄ алкокси)карбонил, С]-С₄ алкилтио, С₁-С₄ алкилсулфинил и C_f-C₄ алкилсулфонил радикал;

R₂₀ и R₂₁ могат допълнително да образуват с азотния атом, към който са присъединени, пръстен, имащ 6 атома, 4 от които по избор заместени въглеродни атоми, а петият от тях е въглероден атом или хетероатом, избрана от групата, състояща се от кислород, сяра и азот;

й) група SiR₂₂R₂₃R₂₄, в която R₂₂, R_J4 и R₂₄са еднакви или различни, като всеки е С,-С₄алкил, фенил или бензил;

к) група P(X)R₂,R_26> в която:

X е кислороден или серен атом,

R_w и R₂₆, които са еднакви или различни, всеки е Cj-C₄ алкил, С -С алкокси, фенил, фенокси, бензил или бензокси;

при условие, че когато X е водороден атом и R е водороден атом, тогава Y не е хид- 5 роксилна група или алкоксигрупа; и при условие, че когато X е водороден атом, R е метилова група и Y е хидроксилна група, тогава Z не е водороден атом или метилова група. 10
2. Съединение съгласно претенция 1, с формула I.
3. Съединение съгласно претенция 1, където X е хлорен или бромен атом.
4. Съединение съгласно претенция 1, къ- 15 дето всеки от Y и Z е водороден атом или хлорен атом, при условие, че Y и Z не могат и двата да бъдат водород.
5. Съединение съгласно претенция 3, където всеки от Y и Z е водороден атом или хло- 20 рен атом, при условие, че Y и Z не могат и двата да бъдат водород.
6. Съединение съгласно претенция 1, където R е водороден атом.
7. Съединение съгласно претенция 1, къ- 25 дето R е група C(X)R¹⁰, в която X е кислород или сяра и R₁₀ има значенията, дефинирани в претенция 1.
8. Съединение съгласно претенция 7, където R и (С[-С₃ алкил)карбонил или фенилкар- 30 бонил.
9. Съединение съгласно претенция 1, къ- дето R е група -C(0)-X-R₁₉, в която X е кислород или сяра и R_J9 е съгласно значенията, дефинирани в претенция 1. 35
10. Съединение съгласно претенция 9, където R е водород, (Cj-C₃ алкил) карбонил, фенилкарбонил, (С\-С₃ алкокси) карбонил или феноксикарбонил.
11. Съединение съгласно претенция 1, 40 имащо формулата

Y е СН₂ и Z е С1;

Y е F и Z е С1;

Y е F и Z е F;

Y е СН₂ и Z е Н;

Y е нафтил и е нафтил;

Y е NO₂ и Z е С1;

Y е -ОСН₂С₆Н₅ и Z е Н;

Y е С1 и Z е NO₂;

Y е Н и Z е Вг; или

Y е -CH₂Si(CH₃)₃ и Z е Cl;
12. Съединение съгласно претенция 1 с

Н в която X е Н и Y и Z заедно са -OCF₂0или -ОСН₂0-, или когато X е С1 и Y и Z заедно са -0(СН₂)₂0-, -ОСН₂0 или -OCF₂0-.

13. Съединение съгласно претенция 1 с формула

Y

Η, Z е Cl и X е Вг; Cl, Z е С1 и X е Вг;

NO₂, Z е Cl и X е Вг; СН₃, Z е CF₃ и X е С1;

е в която e

e e

e

Η, Z e OCFj e Cl

С1 осн₃,

Cl, z

H, Z

С1

Вг

С1 ^С2^Н5 ’

F, Z е ^CF3 е Ci

Вг

С1

Η, Z е

CF₃, Z

SOCH₃, z

С1,

CN

С1

С1 и

С1

С1 в която:

Y е С1 и Z е С1;

Y е С1 и Z е Вг;

Y е С1 и Z е F;

сн₃,

Z

F,

С1

С1 ^CF3

F

С1

С1 е

е е

е

СН₃, 2 е H И X е С1 ; Н, 2 е F и X е С1 ; N0₂, Z e Cl и X е С1 ; СН_3> Z e CH₃ и X е С1 ; Η, Z е Cl и X е С1 ; Cl, Z е ! N0₂ и X е С1 ; Η, Z е no₂ и X е С1 ; no₂, Z е H и X е С1 ; Η, Z е Br и X е С1 ; CH₂Si(CH₃)₃, Z е С 1 и X е С1 no₂, z e SCH₃ и X е С1; no₂, z e N(CH ^[3> 2 ^и X е С1; Br, Z t ! H и X е С1 ; NO₂, z e CH₃ и X е С1 ; или OC₂ ^H ₅, Ζ e Cl и X € ! С1.

3- (2,2-дифлуоро-1,3-бензодиоксол-4ил) -4-формил) пиразол,

3- (2,2-дифлуоро-1,3-бензодиоксол-4ил)-4-нитропиразол,

5 1 -(хлортиоформил) - 4-хлоро-3-(2,2дифлуоро- 1,3-диоксолано) фенилпиразол,

1 -бензоил-4-хлоро-З- (2,2-дифлуоро-1,3диоксолано)-фенилпиразол,

1 -ацетил-4-хлоро-З- (2,2-дифлуоро-1,310 диоксолано) фенилпиразол,

1 - (терц-бутилоксикарбонил) -4-хлоро-З(2,2-дифлуоро-1,3-диоксалан) фенилпиразол,

1-изопропиламинокарбонил-4-хлоро-3(2,2-дифлуоро-1,3-диоксалан)фенилпиразол, и 15 4-хлоро-З- (2,2-дифлуоро-1,3-диоксолано) фенилпиразол.

15. Съединение съгласно претенция 1, имащо формула

14. Съединение съгласно претенция 1, което е избрано от групата, състояща се от:

4-етоксикарбонил-З- (2-хлорфенил) пиразол,

4-метилтио-З- (2-нитро-З-хлорфенил) пиразол,

3- (3-бромфенил) -4- (метилсулфонил) пиразол,

1. (тиоцианато)метил-4-хлоро-3- (2-нитро-З-хлорфенил) -пиразол,

1-ацетил-4-хлоро-3-(2-метил—3-хлорфенил)пиразол,

1-ацетил-4-хлоро-3-(2-нитро-3-хлорфенил)пиразол,

4- циано-З- (2,2-дифлуоро-1,3-бензодиоксол-4-ил) пиразол, където R е -С(0)ОС₆Н₅, -C(0)SC₂H₅, СО₂С(СН₃)₂СО₂С₂Н₅, -СО₂СНСН₂, -СО₂(рN0 -С.Н ) или -СО,СН,СНС1,.

2 0 4 2 2 2
16. Фунгициден състав, съдържащ фун-

30 гицидно ефективно количество от съединението съгласно претенция 1 и негов селскостопански приемлив носител.
17. Състав съгласно претенция 15, съдържащ допълнително селскостопански при-

35 емлив повърхностно активен агент.

Издание на Патентното ведомство на Република България

1113 София, бул. Д-р Г. М. Димитров 52-Б

Експерт: Г.Тодоров

Редактор: А.Семерджиева

Пор. № 39480

Тираж: 40 MB