BG60527B2

BG60527B2 - Оптично активни пиридобензоксазинови производни и тяхното антимикробно приложение

Info

Publication number: BG60527B2
Application number: BG98511A
Authority: BG
Inventors: Isao Hayakawa; Shohgo Atarashi; Masazumi Imamura; Shuichi Yokohama; Katsuichi Sakano
Original assignee: Daiichi Pharmaceutical Co., Ltd.
Priority date: 1985-06-20
Filing date: 1994-02-22
Publication date: 1995-07-28
Also published as: ATE85057T1; NO862426D0; NO862426L; EP0206283A3; ES556292A0; ES8801251A1; DE19875012I2; CA1304080C; YU45512B; NO166131C; IE861631L; YU209889A; YU107386A; DE3687599T2; NL980016I1; NO166131B; KR940003757B1; YU186788A; FI862643A0; US4985557A

Abstract

Изобретението се отнася до оптично активни пиридобензоксазинови производни и до метод и нови междинни съединения за тяхното получаване. Производните са с повишена антибактериална активност и намаленатоксичност. Междинните съединения са подходящи за получаването на пиридобензоксазинови производни като офлоксацин и негови аналози.

Description

Изобретението се отнася до оптично активни пиридобензоксазинови производни и до метод за получаването им, както и до нови междинни съединения, приложими при синтезата на тези производни. По-специално, то се отнася до оптично активни съединения на Офлоксацин и негови аналози, до метод за получаването му и до междинни продукти, подходящи за добиването им.

Предшествуващо състояние на техниката

Офлоксацин ((-)-9-флуоро-3-метил-10-(4-метил-1-пиперазинил)-7*оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридо/1,2,3-де/Д,4/бензоксазин-6карбоксилна киселина) е известно,че е отлично синтетично антимикробно средство, както е описано в японската патентна за-

явка (OPI) ’е 46986/82 (терминът OPI, използван тук,означава непроучена публикувана патентна заявка”).

Офлоксацин притежава асиметричен въглероден атом в 3-та позиция и се получава като рацемат (специфично въртене 0°) по известни методи. Авторите на настоящето изобретение получиха оптично активни съединения на рацемичния Офлоксацин и откриха, че 5(-) съединението притежава около два пъти по-силна антимикробна активност от тази на (-)-съединението и акутна токсичност (ЛДзд), по-слаба от тази на (+)-съединението, както бе установено при мишки след интравенозно приложение. От друга страна, авторите са открили,че К(+)-съединението проявява антимикробна активност само около 1/10 до 1/100 пъти от тази на (*)-съединението, от където то притежава акутна токсичност практически равна на тази на (^)-съединението. Установено бе, че 5(-)-формата на Офлоксацин има много желани свойства, т.е. увеличена антимикробна активност и намалена токсичност и се очаква да бъде много добро фармацевтично средство, в сравнение със (-)-съединението. Освен това, както !(+)- , така и $(-)съединението на Офлоксацин в свободната си форма имат значително по-добра разтворимост във вода в сравнение с (^-съединението и в сравнение със свободните съединения от този тип и могат да се прилагат като инжекционни препарати. Тези предимства ще се видят по-добре от експерименталните данни,показани по-долу.

Кратко описание на изобретението

В резултат на изследванията с цел получаване, по-специално на 3 (-)-формата,притежаваща по-голяма активност от двата изомера на Офлоксацин, установено бе, че съединения с формула (X) са подходящи като междинни продукти при синтезата на изомера на Офлоксацин, както и на други изомери на пиридобензокбкзинови про- 3 изводни,притежаващи отлична аНтимикробна активности

в която и Xg, които могат да бъдат еднакви или различни, означават халоген като флуор или хлор и за предпочитане и двата заместителя Х^ и Xg да са флуорни атома;

Ej означава алкилова група_?притежаваща от 4 до 4 въглеродни атома, като метилова, етилова, пропилова и т.н. и за предпочитане метилова група;

(λ означава водород или групата «2

_____(ен₂)„ в която Eg означава заместена сулфонилна група, алкоксикарбонилна група или аралкилоксикарбонилна група като р-толуенсулфо· нилна група, бензенсулфонилна група, метансулфонилна група, трет-бутоксикарбонилна група, бензилоксикарбонилна група, рметоксибензилоксикарбонилна група и т.н., за предпочитане заместена сулфонилна група и по-добре р-толуенсулфонилна група; α означава цяло число от I до 3 и за предпочитане 4 или 2.

Предмет на изобретението е оптично активен Офлоксацин и неговите аналози.

Друг предмет на изобретението оа нови междинни съединения с по-горе описаната формула (X), които се използват при син тезата на оптично активен Офлоксацин и на други пиридобензоксазинови производни.

Друг предмет на изобретението е нов метод за получаване на оптично активни Офлоксацин и негови аналози при използването на гореописаните междинни продукти.

Подробно описание на изобретението

Оптично активните Офлоксацин и неговите аналози съгласно изобретението могат да се представят с формулата (VI):

(VI) в която Xj и Ej имат значенията посочени по-горе и Е^,означава алкилова група с ί до 3 въглеродни атома.

В гореописаната формула (VI) Xj се предпочита да означава флуор и Ej да означава метилова група, а Е^ да представлява метилова или етилова група.

Оптично активния^ Офлоксацин и неговите аналози съгласно изобретението могат да се получат по методите А, В и описани по-долу:

Метод А:

оптично активен (III)

\

NH /

(V·)

COOH

в които Χρ _и в имат значенията_?посочени по-горе.

По специално, (±)-3-хидроксиметиловото съединение (I) взаимодействува с 3,5-динитробензоил хлорид и т.н.*за да се получи неговото производно.като (-)-3,5-динитробензоатното съединение (II), което след това се разделя оптично на две оптично активни съединения с помощта на подходящ метод като високоефективна течна хроматография. Следващите етапи могат да се приложат било към S(-)-съединението или към Е(+)-съединението* за да се получи съответния краен продукт. С оглед целта на настоящето изобретение крайният продукт (VI*) е (-)-формата,

Полученото оптично активно съединение взаимодействува с натриев бикарбонат и т.н. за селективно хидролизиране на бензоатната част и за да се образува хидроксиметилово съединение (III). Хидроксиметиловото съединение се превръща в 3-йодометилово съединение (IV) с помощта на йодиращо средство и след това се редуцира с норм-трибутилкалаен хидрид и т.н. за да се добие 3-метиловото съединение. Това съединение, без да се изолира и пречиства, може да се хидролизира в кисела среда*за да се получи 3-метил-б-карбоксилна киселина (V*). Карбоксилната киселина след това взаимодействува с N-алкилпиперазин, примерно при нагряване и бъркане, за да се получи 10-(4-алкилпиперазини$

- 7 съединението(VI’) като краен продукт.

Съединенията с формула (VI), в която Rj означава алкилова група_?различна от метилова, могат също да се получат по този начин от съответното (-)-З-хидроксиалкилово съединение с формула (I), в която Xj, Х£ и имат значенията*посочени по-горе.

Метод В

(IX)

(VIII) оптичен изомер

соос₂н₅

---->

Както вече беше описано 7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-метил4H-/I,4/бензоксазин с формула (X), в която Х^ и Х£ означават флуорни атоми, & е водород и Rj представлява метилова група, е важен междинен продукт при синтезата на Офлоксацин. Авторите са провели различни изследвания за намиране на подходящ метод за получаване на оптичен изомер на това съединение в очакване,

че той ще е подходящ изходен продукт за синтезата на $(-)изомера на Офлоксацина.

Намерено бе, че когато рацемичен 7,8-дихалогено-2,3-дихидро-3-ацетоксиметил-4Н-31,4/бензоксазин (VII). като субстрат, се хидролизира с подходящ ензим, като определен вид липаза, се образува 7,8-дихалогено-2,3-дихидро-3-хидроксиметил-4Н-$,4/бензоксазин (VIII), при което има различие в скоростта на хидролиза между (+)-изомера и (-)-изомера·

Например, съединението (VII) взаимодействува с липопротеинова липаза ( LPL Amano 3, получена от Pseudomonas aeruginosa» производство на Амано сеиаки К.К.) или липаза (получена от Porcine pancreas, производство на Шигма Кемикъл Къмпани (САЩ); получена от Candida cylindracea, производство на Шигма Кемикъм Къмпани; или получена от Rhizopus deiemar, производство на Seikagaku Kogyo Co промяната на реакцията с вре мето се проследява чрез високоефективна течна хроматография (колона: тзк гел 0DS-120 А, 4.6 х 250 мм; разтворител: ацетонитрил/вода = Ϊ/1 по обем; скорост: Ϊ мл/мин). Когато скоростта на хидролиза достигне около 55 съединението (VII) се извлича и се получава 3,5-динитробензоилово производно (IX). Полученият реакционен, продукт се определя количествено чрез високоефективна течна хроматография (колона: Sumipacks ОА-4200, 4.0 х 250 мм; разтворител: п-хексан/1,2-дихлороетан/етанол = 92/6.4/1.6 по обем; скорост: 1.6 мл/мин)_?за да се определи съотношението на (+)-изомера към (-)-изомера на съединение (VII). Получените резултати са дадени в таблица 1.

-w ТАБЛИЦА 4

Ензим (произход)	Скорост на хидролиза {%)	(+) : (-)
LPL Amano 3	54.7	23.0:77.0
(Р. aeruginosa)
липаза	53.6	42.6:57.4
(Ή. delemar)
липаза	54.5	61.9:38.1
(C. cylindracea);
липаза	55.2	56.8:43.2
(P. pancreas}

Тези резултати водят до заключението, че оптично активните съединения (VII) и(УШ) могат да се получат при използване на така наречената асиметрична хидролиза с тези ензими.

Методът В съгласно изобретението се състои във взаимодействие на рацемичен 7,8-дихалогено-2,3-дихидро-3-ацетоксиметил4Н-/1,4/бензоксазин (VII) с асиметричен хидролитичен ензим^за да се получи смес^съдържаща изходното съединение (VII), богато на един от оптичните изомери и З-хидроксиметилово съединение (VIII), след това разделяне на сместа на всеки от компонентите, динитробензоилиране било на едното или на двете съединения и по нататък ацетилиране на бензоилираното З-хидроксиметилово съединение (VIII)^за да се получи съединението (IX), разделяне на съединението на рацемат и на оптичен изомер чрез кристализация, Полученият оптичен изомер се подлага на деацилиране и де— » хидроксилиране чрез познати химически методи^за да се получи оптично активен 7,8-дихалогено-2,3-дихидро-3-метил-4Н-Д,47бен- Il зоксазин (X*) и след това получаване от него на оптично активен Офлоксацин или негов аналог (VI*) с помощта на известни методи.

Методът В по-нататък ще бъде илюстриран в някои детайли с помощта на специфични примери.

Рацемичното съединение (VII) се разтваря в ОЛ М фосфорна киселина като буфер (pH 7.0) и към разтвора се прибавя липопротеин липаза (1РЬА®апо3^_{за да се} предизвика ензимна реакция при 37° С. При тази реакция, (+)-съединението се хидролизира с предпочитание>като при това се образува смес от съединение (VII), богато на (-)-ияомера,и от съединение (VIII), богато на (+)изомера. Реакционната смес се извлича в подходящ етап чрез екстракция с органичен разтворител, като етилацетат.

Горната ензимна реакция може също така да се проведе и в подходящ органичен разтворител, като смесен разтворител от бензен и п-хексан, при използването на хидрофилна смола, например DEAE-Toyopearl 650 или Toropearl HV - $0 и T.H., или целит като диспергиращо средство^или при използване на смола като Amberlite XAD-7, Butyl-Toyopearl 650 М и Т.н. като адсорб^тивно фиксиращо средство. Освен това, използването на включващи фиксиращи средства като фото- напречно омрежени смоли уретанови преполимери и т.н. се счита, че правят възможно осъществяването на ензимната реакция в органичен разтворител.

Провеждането на реакцията в органичен разтворител с помощта на подходящо диспергиращо средство или фиксиращо средство, както е описано по-горе, има предимства в това, че субстратът' може да реагира при по-високи концентрации отколкото във воден разтвор и следващите обработки след протичането на реакцията могат да се опростят. При провеждане на реакцията в органичен разтворител реакционната смес може да се регенерира с висок добив чрез просто филтриране на диспергиращото или фиксиращо

- 12 средство в подходящ етап и концентриране на филтрата. Нещо повече, фиксиращото средство също може да се използва отново.

Съединенията (VII) и (VIII) могат да се отделят от реакционната смес и да се пречистят по обичайните начини като например колонно хроматографиране върху силикагел. Така отделеното съединение (VII) се третира например с 3,5-динитробензоилхлорид в тетрахидрофуран в присъствието на пиридин^за да се получи 3,5-динитробензоиловото производно (IX), което след това се прекристализира от подходящ разтворител, например смесен разтворител от етилацетат и α-хексан, при което изкристализира предимно рацемата. Рацемичните кристали се отделят чрез филтриране и от филтрата се получава с висока оптична чистота (-)-7, 8-дихалогено-2,3-дихидро-3-ацетоксиметил-4Н-Д,47бензоксазин 3,

5-динитробензоилово производно (IX)·

Съединението (IX) след това се подлага на де-ацилиране примерно чрез хидролиза в алкални условия,за да се образува (-)-изомера на съединението (VIII). Това съединение се разтваря в пиридин и се третира с тионилхлорид и след това продуктът се подлага на дехидроксилиране по обичайния начин, като редуциране с натриев борохидрид в диметил сулфоксид*при което се получава (-)-7,8-дихалогено-2,3-дихидро-3-метил-4Н-/1,4/бензоксазин (X*) с оптична чистота 99 % и по-висока.

Когато рацемичното съединение (VII) взаимодействува с липаза (получена от Candida cylindracea или Porcine Pancrea^i (-)-съединението предимно се хидролизирала да се получи съединението (VIII),богато на (-)-изомера. Полученото съединение се превръща в съединение под форма на съединението (IX), което след това се дообработва по начините^описани по-горе, каю разделяне чрез кристализация, за да се образува (-)-изомерът на съединение (VIII). (-)-Изомерът на съединение (X*) може да се получи с ви- 43

сока чистота от този продукт по начина,описан по-горе.

Други асиметрични хидролизи,които могат да се извършат в допълнение на горецитираните ензими съгласно изобретението,могат да се проведат на база на дадените пояснения. Освен това, ако се цели получаването на (+)-съединения, то може да се осъществи по метода и поясненията описани по-горе.

(-)-въединението на Офлоксацин и неговите аналози може да се получи от новите междинни продукти на настоящето изобретение с формула (X*), в съответствие с метод С, както е илюстрирано по-долу.

Метод С

(X·) (XIV)

оптично разделяне

2) хидролиза

I

соос₂н₅

(XII) (V)

в които п, Xj, Х₂, Ej, Е₂ и E-j имат значенията^посочени по-горещи Xj означава карбоксилна група или нейно реактивоспособно производно, например активен естер, халогенид или киселинен анхидрид на карбоксилната киселина.

При метода С 7,8-дихалогено-1,4-бензоксазиновото производно (X*) се кондензира с циклична аминокиселина или нейно

- 15 реактивоспособно производно (XIV) чрез образуване на амидна н

връзка,за да се получи съединението (X ). Реакцията на кондензиране може да се проведе по метода с активен естер, с киселинен анхидрид или по £СС метода, но обикновено съединението (X*) взаимодейства с киселинен хлорид (XIV), в която Х^ означава -СОС1,в среда на органичен разтворител като халогенирани въглеводороди, например дихлорометан, в присъствието на киселинен акцептор като пиридин, триетиламин или калиев карбонат,при раз< бъркване и стайна температура. Реакционният продукт може да се изолира и пречисти по обичайните начини като кристализация, колонна хроматография и т.н.

При тази реакция на кондензиране, когато се използва един от двата изомера на цикличната аминокиселина или на нейно реактивоспособно производно (XIV), т.е. 5-съединението или Е-съединението, отделянето на съединението (X ) от диастереомерната смес може лесно да се осъществи. По-специално, подходящо е да се използват производни на (XIV) като S- или Е-пролин, $- или 1-пипеколинова киселина (пиперидин-2-карбоксилна киселина) и т.н. Най-предпочитани са съединенията (XIV) (5)-М-бензенсулфонилпролин и (б)-Т^-р-толуенсулфонилпролин.

Диастереомерната смес на съединение (X ) може да се раздели с помощта на фракционна кристализация, хроматографиране при използване на силикагел и т.н. като носител или комбинация от тези методи.

Така разделения диастереомер се хидролизира, обикновено при алкални условия, за да образува 7,8-дихалогено-3-(4> или В)-нисш алкил-/I,4/бензоксазин (X). Това съединение се превръща в 9,10-дихалогено-3-(5 или Е)-нисш алкил-7-оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридоД ,2,3-де/Д ,4/бензоксазин-б-карбоксилна киселина (V) по известните начини, като след това съединението

се превръща в 10-(4-алкил-пиперазинил) съединението (VI).

От гореописаните методи А, В и С особено предпочитан е методът с.

Антимикробна активност

Антимикробната активност на оптичните изомери /(-) и (+)/ на Офлоксацин и на аналогично съединение по отношение на различни микроорганизми се сравнява с Офлоксацин (рацемат) и резултатите са дадени в таблица 2 по-долу. Методът на изпитване е в_ч съответствие със стандартния метод_;определен от японското дружество за хемотерапия.

Таблица 2

Минимална инхибираща концентрация (MIC; мкг/мл) 5(-)- рацеми- Е(+)- съединение Микроорганизъм Офлоксацин* ’®|_ц^^л0' ^{01 приме₽}

Е. ooli NIHJ	<	0.1	-СОЛО	0.39	*0.1
К. pneumoniae, Type 2	<	0Л	0Л0	1.56	< ОЛ
Ser. marcescene, 10100	<	0Л	0Л0	¢.56	<ол
Ре. aeruginosa, 32104		0.39	0.78	¢2.5	0.39
Ps. aeruginosa, 32121		0.10	0.20	6.25	0.10
Pe. maltophilia,IIDl275		0.39	0.78	¢2.5	0.10
S. aureaus, Smith		0.10	0.20	6.25	< ОЛ
S. aureaus, 2O9P		0.20	0.39	25	0.10
Str. pyogenes, G-36		0.78	¢.56	^¢00	¢.56

Акутна (оотра) токсичност

Акутната интравенозна токсичност на (*), Е(+) и на 5(-) формите на Офлоксацин при мъжки мишки е дадена в таблица 3 Ч·

- 17 Таблица 3

Съеди- Доза	Брой	Дни след приложението	Смъртност
нение	(мг/кг)	мишки	1	2	3
(+)	¢00	5	0	0	0	0/5
	200	5	2	0	0	2/5
	400	5	5	0	0	5/5
8(+)	¢00	5	0	0	0	0/5
	200	5	3	0	0	3/5
	400	5	5	0	0	5/5
5(-)	100	5	0	с	0	0/5
	200	5	0	0	0	0/5
	400	5	5	0	0	5/5

ЛДзд (ин витро при мишки) (+)-форма = 203 мг/кг $(-)-форма 244 мг/кг

Разтворимост

Разтворимостта на (*), К(+) и £(-) формите на Офлоксацин във вода при температура от порядъка на 23 до 26° С е дадена подолу

Таблица 4

Съединения (±)

К(+) $(-)

Разтворимост във вода (мк/мл)

2.400

25.800

22.500

Превръщането на междинните съединения с формула (X) в желания Офлоксацин или негов аналог може да се осъществи по добре

- 18 известни методи, както е описано в САЩ патент № 4 382 891, в ЕР № 47005, в японски патентни заявки с номера 29789/83 и 43977/82 (0PI).

Изобретението ще се илюстрира по-подробно със следващите примери, без те да го ограничават. Примери от 4 до 7 описват получаването на Офлоксацин съгласно метод А; примери от 8 до И съгласно метод В и примери от 42 до 47 описват получаването на Офлоксацин и на аналогични съединения съгласно метод С.

ПРИМЕР I

Получаване на бензоилокси съединение

Един грам от етиловия естер на (ί)-9,Ι0 -дифлуоро-3-хидроксиметил-7-оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридо/1,2,3-де7/4.4/бензоксазин-

6-карбоксилна киселина (I) и 500 мг пиридин се суспендират в 100 мл безводен тетрахидрофуран (THF) и към тях се прибавят 4.6 г 3,5-динитробензоилхлорид и се нагрява при кипене при 90° С. Суспензията се разтваря и се образува безцветна утайка. Реакцията продължава 1.5 часа.След охлаждане утайката се отделя чрез филтриране «промива се с метанол и диетилов етер и се суши,при което се получават 1.2 г етилов естер (II) на С±-9,10-дифлуоро-3-(3,5-ди- о

нитробензоилокси)метил-7-оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридо/1,2 ^-деУ/' 1,47бензоксазин-6-карбоксилна киселина (II) като безцветен прах с т.т. 240 - 242° С.

NMH (CDCL^/5 % EMSO-dg) S' (ppm); 1.30 (ЗН, t, J = 7.0Hz, -CHgCH^) , 4.26 (2H, q, J = 7.0Hz, -CHgCH^):, 4.4 - 4.5 (5H, m), 7.76 (TH, dd, J « 11.0Hz, 7.0Hz, Οθ-Η), 8.8 (1H, s, C₅-H), 9.0 (2H, d, J = 3.0Hz, протон на ароматен пръстен) и 9.2 (1Н, t, J « 3·0Ηζ, протон на ароматен пръстен).

- 19 ПРИМЕР 2

Оптично разделяне

Шест милиграма от бензоилоксисъединението ,получено в пример 4* се разтварят в около 0.6 мл диметилформамид (ДМФ), който предварително е пречистен чрез дестилация. Разтворът се филтрира през микропорест филтър и се подлага на високоефективна течна хроматография,като се използват колона от Sumipacks 0А-4200 (2 см х 25 см) и разтворител и»-хексан/1,2-дихлороетан/етанол = 6/3/4 (по обем) и при скорост 8 мл/мин.

Тъй като първоначалните фракции (фракциите на (+)-съединението) съдържат малки количества от рацемичния компонент (I) поради частична хидролиза при разтварянето в диметилформамид, «те се пречистват допълнително чрез хроматографиране върху силикагел, като за елуент се използва хлороформ към 40 %-ен метанол/хлороформ. Това пречистване се повтаря^при което се получават по 250 мг от всяко от двете оптичноактивни съединения /(-)-изомера и (+)-изомера/ от 600 мг от бензоилоксисъединението!. (II).

(+)-Изомер: време на задържане 56-76 мин (температура на колоната: 22°С); т.т. 235 - 240° С; /<?^²³ = +90.8° (с = 0.852, диметилформамид);

(-)-Изомер: време на задържане: 78 - 98 мин. (температура на колоната: 22° С); т.т. 244 - 249° С; /<^²³ = -92.5° (с = 0.889, диметилформамид).

ПРИМЕР 3

Получаване на етил (-)-9,10-дифлуоро-3-хидроксиметил-

7-OKCO-2,3-дихидро-7Н-пиридо/1,2,3-дз/Д,4/бензоксизин6-карбоксилат (III)

В смес от 40 мл етанол и 4 мл наситен воден разтвор на натриев бикарбонат се суспендират 120 мг от оптично активното бензоилокси съединение /(-)-изомер/ и суспензията се нагрява

- 20 при бъркане в продължение на 2 часа при 50 до 60° С. След като се концентрира, към реакционната смес се прибавя вода и неразторимите частички се отфилтрират». промиват се последователно с вода, с 95 %-ен етанол и с диетилов етер^при което се получават 68 мг от оптично активнпто 3-хидроксиметилово съединение /(III), (-)-изомер/ като безцветни кристали с т.т. 235 240° С.

Елементен анализ за ^45^43^2^¾ *

Изчислено (%): С 55.39 Н 4.03, N 4.31;

намерено (%): С 55.44 Н 4.01, N 4.49;

/о<^23 = -125.9° (с = 0.918, диметилформамид)

По същия начин се синтезира (+)-3-хидроксиметилово съединение от (+)-бензоилокси съединението. Т.т. 231 - 234° С

= +125.9° (с = 0.715, диметилформамид).

ПРИМЕР 4

Получаване на етил (-)-9,10-дифлуоро-З-йодометил-7-оксо2,3-дихидро-7Н-пиридо-/1,2,3-де7/1,4/бензоксазин-6-карбоксилат (VI)

В 12 мл безводен диметилформамид се суспендират 63 мг от (-)-З-хидроксиметиловото съединение (III) и суспензията се нагрява при разбъркване при 70 до 80° С_} докато се получи разтвор. Оставя се да се охлади до стайна температура. Към разтвора се прибавят 340 мг трифенилфосфит метйодид и се бърка в продължение на 1.5 часа. Разтворителят се отстранява чрез дестилиране при намалено налягане и остатъкът се разтваря в хлороформ. Разтворът се разделянето се промива първо с воден разтвор на натриев тиосулфат и след това-с наситен воден разтвор на натриев хлорид. Хлороформеният слой се суши над безводен магнезиев сулфат и разтворителя се отстранява чрез дестилация. Към оста¹·

- 21 тъка се прибавя диетилов етер, бърка се и утайката,която се образува се отфилтрува, промива се с диетилов етер и се суши под намалено налягане,за да се получат 78 мг от йодометиловото съединение (IV) като бял прах с т.т. 214 - 217° С.

Елементен анализ за С:

Изчислено (%): С 41.40, Н 2.78, N 3.22

Намерено (%): С 41.16, Н 2.58, N2.99 (+)-Съединението се получава по същия начин.

ПРИМЕР 5

Получаване на 3(-)-9,10-дифлуоро-3-метил-7-оксо-2,3дихидро-7Н-пиридо-/1,2,3-де/Д,4/-бензоксазин-6-карбоксилна киселина (V’)

В 18 мл абсолютен етанол се суспендират 78 мг от йодометилното съединение (IV) и суспензията се нагрява при разбъркване,при 60 до 70°С_;за да се получи разтвор, който се оставя да се охлади до стайна температура. Към получения разтвор се прибавят 0.2 мл п-трибутилкалаен хидрид и сместа се нагрява при 50 до 60° С един час и след това се оставя при стайна температура още един час. Разтворителят се отстранява чрез дестилация и остатъка се подлага на колонна хроматография, като се използват 8 г силикагел като носител и за елуент хлороформ : метанол (40:1 по обем), при което се получава суровото метилово съединение. Суровият продукт се разтваря в 2 мл ледена оцетна киселина и към^ях се прибавят 4 мл концентрирана хлороводородна киселина. След като се нагрява 40 минути при кипене, реакционната смес се концентрира. Към концентрата се прибавя вода и утаилите се кристали се отфилтруват, промиват се последователно с вода, с етанол и с диетилов етер и се сушат под намалено налягане^за да се получат 22 мг кристали от 5(-)-съединението

- 22 (V*) с т.т. 300° С или по-висока.

Елементен анализ за С:

Изчислено (%): 0 55.52, Н 3.23, Γί 4.98,

Намерено (%): С 55.79, Н 3.20, N 4.91.

= -65.6° (с = 0.950, диметилсулфоксид)

ПРИМЕР б

Получаване на ^(-)-9-флуоро-3-метил-Ю-(4-метил-1-пипера зинил)-7/оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридо/1,2,3-де7/1,4^6 е нзоксазин-6-карбоксилна киселина

В 3 мл безводен диметилсулфоксид се разтварят 21 г 5(-)9,Ю-дифлуоро-3-метил-6-карбоксилна киселина (V») и 30 мг Νметилпиперазин и разтворът се разбърква при 130 до 140°С един час. Разтворителят се отстранява чрез дестилация и към остатъка се прибавят 2 мл етанол. Отделилата се утайка се отфилтрува и се промива последователно с малко количество етанол и диетилов етер. Полученият прах с тегло 14 мг се пропуска през колона със 5 г силикагел и се елуира с долния слой на разтвор от хлороформметанол-вода (7 : 3 : I по обем)_? за да се получи съединението от заглавието, 10-(4-метил-1-пиперазинил)-овото съединение (VI*). Матерната луга след филтруването се подлага на тънкослойна хроматография (силикагел; 20 см х 20 см, 5 мм (t)) и се проявява с долния слой на разтвор на хлороформ-метанол-вода (15:3:1 по обем). Двата пречистени продукта се смесват, при което се получават 14 мг от съединението от заглавието, като кристали с т.т. 220 - 228° С (с разлагане).

Елементен анализ за CjgHgQpNjO^:

Н 5.58

Н 5.69

Изчислено (%): С 59.82, Н 5.58, N 11.63

Намерено (%): С 60.01, Н 5.69, N 11.53.

68.8° (с = 0.7II, 0.05 N натриева основа)

MS (m/e): 361 (M⁺)

NMR (CDCip i'(ppm): 1.63 (3H, d, C₃-CH₃), 2.38 (3H, s, NCH₃), 2.54 - 2.6 (4H, m, 2 x CH₂N), 3.4 - 3.44 (4H, m, 2 x CH^N), 4.35 - 4.52 (3H, m, CH u CH₂), 7.76 (1H, d, ароматен пръстен Cq-H), 8.64 (1H, s, C₅-H).

(+)-Съединението се получава по същия начин,κβκτο е описано по-го^е. Т.т. 218 - 226° С (с разлагане).

/ος^ = +68.7° (с = 0.560, 0»05 N NaOH)

MS (m/e): 361 (Μ*).

ПРИМЕР 7

Получаване на 5 (-)-9-флуоро-3-метил-Ю-(4-метил-1пиперазинил)-7-оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридо/1,2,3—де//Т,47бензоксизин-6-карбоксилна киселина (VP)

В 30 мл диетилов етер се суспендират 281 мг (-)-9,10-дифлуоро-3-метил-6-карбоксилна киселина (V’)» както е получена в пример 5, и голям излишък борен трифлуорид етил етерат се прибавя при разбъркване към суспензията при стайна тампература. Сместа се оставя да прореагирав продължение на 45 минути. Образувалата се утайка се отфилтрува, промива се с диетилов етер и се суши при намалено налягане. Полученото хелатно съединение с тегло 310 мг се разтваря в 6 мл диметилсулфоксид и към разтвора се прибавят 0.32 мл триетиламин и 0.13 мл N-метилпиперазин. Сместа се разбърква . при стайна температура 17 часа, концентрира се до сухо под намалено налягане. Остатъкът се промива с диетилов етер и след това се разтваря в 20 мл 95 %-ен етанол, съдържащ 0.5 мл триетиламин и разтворът се нагрява при кипене 8 часа. След охлаждане, реакционната смес се концентрира до сухо под намалено налягане. Остатъкът се разтваря в 5 %-на хлороводородна киселина и разтворът се разделя между хлороформ и вода. Водният слой се довежда до рН И с I Н натриева основа и след това до

pH 7.4 c I N солна киселина. Разтворът се екстрахира три пъти с порции от по 50 мл хлороформ и екстрактът се суши над натриев сулфат. Хлороформът се отдестилира. Полученият прах се прекристализира из етанол-диетилов етер _;при което се добиват 120 мг от съединението от заглавието като прозрачни, фини иглоподобни кристали с т.т. 225 - 227° С (с разлагане).

AZ//⁴ = -76.9° (с = 0.385, 0.05 N NaOH).

Елементен анализ за θΐ8^20^^3θ4· Н^О;

Изчислено (%): С 58.37, Н 5.72, N 11.35;

Намерено (%): С 58.17, Н 5.58, N 11.27;

РЕФЕРАТИВЕН ПРИМЕР I

Получаване на (-)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин

'2

ОН

CI

0^Л^°^С0СНз (А)

В 1.0 л ацетон се разтварят 60.0 г 2,3-дифлуоро-б-нитрофенол и се прибавят първо 70.0 г 1-ацетокси-3-хлоро-2-пропан и след това 33.1 г калиев карбонат при разбъркване и стайна температура.Разбърква се допълнително още 30 минути и се прибавят 6.6 г калиев йодид и сместа се кипи. 4 часа. След като се остави да се охлади, реакционната смес се филтрира и Филтратът се концентрира под намалено налягане. Концентратът се разтваря в 4.0 л смесен разтворител от етилацетат : бензен (1 : 4 по обем). Полученият разтвор се промива с вода, суши се над безводен натриев сулфат и се концентрира под намалено налягане. Концентратът се подлага на колонна хроматография*кащо се използва ¢.2 кг силикагел и бензен/етилацетат (10:1) за елуент_>при което се получават 32.8 г съединение (А) под формата на маслообразен продукт. Съединението (А) се разтваря в 300 мл метанол и ¢¢5 мл Реней никел се прибавя към разтвора,за да се катализира редукция при атмосферно налягане. Реакционната смес се филтрува и филтратът се концентрира под намалено налягане. Концентратът се пречиства чрез колонна хроматография,като се използват 400 г силикагел и за елуент бензен/етилацетат (¢0:1 по обем), след което продуктът се прекристализира от бензен - 'W -хексан^за да се получат ¢7.9 г (±)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин (VII) като безцветни кристали с т.т.

- 74° С.

Елементен анализ за СцНц^ЦОр

Изчислено (%): С 54.32 Н 4.56, Н 5.76,

Намерено (%): С 54.09, Н 4.42, Н 5.76.

ПРИМЕР 8

Получаване на (-)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин-3,5-динитробензоил производно (IX)

а) Десет г (-)-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н/I,4/бензоксазин (VII) като субстрат,се разтварят в 1.00 л смесен разтворител от бензен/ tv .-хексан (по обем). Към този субстратен разтвор се прибавят : влажна смола, получена чрез суспендиране на ¢00 мл DEAE-Toyopearl 650 М в 0.05 М фосфорна

- 26 киселина (pH 7.0) като буфер,последвано от филтриране под вакуум, както и 200 мг липопротеин липаза ( epl Amano 3), Реакционната смес се бърка при 37° С в продължение на 6 часа,за да прореагира,филтрира се под вакуум и смолата се промива с 200 мл бен— зен. Филтратът и промивните разтвори се събират и се концентрират под намалено налягане. Концентратът с тегло 9.68 г се подлага на колонна хроматография, като се използват 200 г силикагел за носител и бензен/етилацетат (40:1 по обем) за елуент. При това се получават 4.67 г 3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро4Н-/1,4/бензоксазин.

Полученото съединение се разтваря в 200 мл тетрахидрофуран и се прибавят 5.76 г 3,5-динитробензоилхлорид и 3.3 мл пиридин^ след което се нагрява при 60° С 3 часа. Реакционната смес се концентрира под намалено налягане. Концентратът се разтваря в 400 мл етилацетат, промива се последователно с разредена хлороводородна киселина, с воден разтвор на натриев бикарбонат и с вода, суши се над безводен натриев сулфат и се концентрира под намалено налягане. Прибавянето на : гъ -хексан към концентрата предизвиква утаяване на бледожълти кристали от рачената. След като не се отделя повече утайка, тя се филтрира и филтратът се концентрира до сухо^при което се получават 3.93 г 3,5-динитробензоилово производно на (-)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин (IX).

б) Към около 2.0 мл Amberlite XAD 7 се прибавят 2.0 мл фосфорна киселина (0.05 М) като буфер,) и pH 7.0 в който са разтворени 20 мг липопротеин липаза (LPL Amano 3). * сместа се оставя при стайна температура 18 часа,,за да се адсорбира ензимът в смолата. Смолата се отфилтрира под вакуум и се промива с 40 мл 0.05 М фосфорна киселина като буфер (pH 7.0).Към така подготвената смола в мокро състояние се прибавя разтвор от '250 мг (^)-З-ацеток

- 27 симетил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин като субстрат в 25 мл смесен разтворител от бензен и п-хексан (4:1 по обем) и при бъркане се оставя да реагира при 37° С в продължение на 4 часа. По нататък реакционната смес се разработва както е описано в точка а) по-горе,при което се получават 117 мг оптично активен 3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н/I,4/бензоксазин. По същия начин се получават 65 мг 3,5-динитробензоилово производно на (-)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин.

в) Към 3.60 л 0.1 М ' фосфорна киселина^ (pH 7.0) се прибавят 3.60 г (±)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин като субстрат и сместа се бърка при 37° С 18 часа,за да се получи разтвор. Към получения разтвор се прибавят 50 мг липопротеин липаза ( LPL Amano 3) и при разбъркване сместа се оставя 190 минути при 37° С. Реакционната смес се екстрахира три пъти с порции от по 2.0 л етилацетат. Събраните екстракти се промиват с вода, сушат се над безводен натриев сулфат и се концентрират под намалено налягане. Концентратът се подлага на колонна хроматография_?като за носител се използват г силикагел, а за елуент-хлороформ,при което се получават 1.07 г оптично активен 3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин. Полученото съединение се дообработва по начина^описан в точка а)_>при което се получават 0.9 г 3,5динитробензоилово производно на (-)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин.

г) Към 3.70 л 0.1 М буфер от фосфорна киселина (pH 7.0) се прибавят 3.70 г (-)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-Д ,4/бензоксазин като субстрат и се бърка при 37° С

3.5 часа,за да се получи разтвор. Към получения разтвор се прибавял* 2.22 г липаза (получена θΐ Candida cylindracaa) и сис- темата се оставя при бъркане и 37° С в продължение на 7.5 часа, за да реагира. Реакционната смес се екстрахира три пъти с порции от по 2.0 л етилацетат. Събраните екстракти се промиват с вода, сушат се над безводен натриев сулфат и се концентрират под намалено налягане. Концентратът се подлага на колонна хроматография^като се използват 70 г силикагел и с бензен : етилацетат (5:1 по обем) се елуира З-ацетоксиметил-7,8-дифлуоро-2,

3-дихидро-4Н-/1 ,4/бензоксазин първоначално и след това с бензен : етилацетат (1:1 по обем) се елуира 7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-хидроксиметил-4Н-/1,4/бензоксазин.

Последният елуат с тегло 1.31 г се разтваря в 60 мл тетрахидрофуран и се прибавят 1.70 г 3,5-динитробензоилхлорид, след което се нагрява при 37° С в продължение на 20 часа. Реакционната смес се концентрира под намалено налягане и концентратът се разтваря в 400 мл етилацетат, промива се последователно с воден разтвор на натриев бикарбонат и с вода, суши се над безводен натриев сулфат и се концентрира до сухо под намалено налягане, за да се получат 2.52 г от реакционния продукт. Той се разтваря в 10 мл пиридин и се прибавят ¢0 мл оцетен анхидрид, нагрява се при 37° С 20 часа. Реакционната смес се дообработва и се прекристализира по начина_>описан в точка а) по-горе^за да се отстранят рацемичните кристали и при това да се увеличи оптичната чистота. Тъй като продуктът все още съдържа малки количества съпътстващи реакцията продукти, той се пречиства чрез Toyopearl HW40 колонна хроматография (колона: 2.5 х 95 см; елуент метанол: ацетонитрил = 1:1 по обем) и след това колонна хроматография върху силикагел (колона: 1.8 х 34 см; елуент хлороформ:ацетон = 20:1 по обем)^за да се получи накрая (-)-З-ацетоксиметил-7,8дифлуоро-2,3-дихидро-4Н-/1,4/бензоксазин.

- 29 MS (m/z): 437 (J^) ¹H-NMR (CDC1₃, 200 MHz) S' (ppm)! 2.14 (3H, s, -00061½),

4.26 (2H, d, J « 7.0 Hz, -CH₂OCOCH₃), 4.45 (1H, dd, J = 3.0 Hz, 12.0 Hz, C₂-H), 4.71 (1H, d, J = 12.0 Hz., C₂-H), 4.94 (1H, m, ^C3~H), 6.6ο (2H, m, протон на ароматен пръстен), 9.19 (1н, t, протон на ароматен пръстен).

ПРИМЕР 9

Получаване на (-)-7,8-дифлуоро-3-хидроксиметил-4Н/4,4/бензоксазин (VIII)

В 435 мл тетрахидрофуран се разтварят 3.03 г 3,5-динитробензоилово производно на (-)-3-ацетоксиметил-7,8-дифлуор-2,3-дихидро-4Н-/4,4/бензоксазин и към разтвора се прибавят 435 мл етанол и 30 мл 4.0 N разтвор на калиева основа. След разбъркване на реакционната смес при стайна температура 30 минути,към нея се прибавят 3 мл оцетна киселина,за да се неутрализира. Сместа се концентрира под намалено налягане и концентратът се раз тваря в 400 мл хлороформ, промива се последователно с воден разтвор на натриев бикарбонат и с вода, суши се над безводен нат-

риев сулфат и се концентрира до сухо под намалено налягане. Твърдият остатък се подлага на колонна хроматография,като се използва силикагел (40 г) и за елуент хлороформ/метанол (50 : 4 по обем),при което се получават 4.47 г (-)-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-хидроксиметил-4Н-/4,4/бензоксазин.

= ~14.£⁰ (с = 1.80, СНС1₃) ¹Й KMR (CDCi₃, 200 MHz)) S' (ppm): 3.5 - 4.4 (5H_t m), 6.3 6.42 (1H, m, протон на ароматен пръстен) и 6.54 - 6.74 (1н, т» протон на ароматен пръстен).

ПРИМЕР 40

Получаване на (-)-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-метил- 30 -

4Н-/4,4/бензоксазин (X*)

Към 20 мл пиридин се прибавят 4.47 г (-)-7,8-дифлуоро-2,3дихидро-3-хидроксиметил-4Н-/1,4/бензоксазин и към тях, при охлаждане с лед, се накапват 2.77 г тионилхлорид. След това се разбърква при 50 до 6О°С 40 минути. Реакционната смес се концентрира под намалено налягане и концентратът се разтваря в 300 мл хлороформ и се промива със 100 мл воден разтвор на натриев бикарбонат .Промивните течности се екстрахират два пъти с порции от по 200 мл хлороформ. Събраните хлороформени екстракти се промиват с вода, сушат се над безводен натриев сулфат и се концентрират под намалено налягане. Концентратът се подлага на колонна хроматография, като се използват 40 г силикагел и се елуира с хлороформ,за да се получат I.I8 г от реакционния продукт като безцветно масло. Този продукт се разтваря в 30 мл диметилсулфоксид и се прибавят 0.44 г натриев борохидрид,след което се нагрява при 80 до 90° С един час. Реакционната смес се разтваря в 500 мл бензен, промива се с вода, за да се отстрани диметилсулфоксидът.суши се над безводен натриев сулфат и се концентрира под намалено налягане. Концентратът се подлага на колонна хроматография,като се използват 40 г силикагел и се елуира с бензен,за да се получат 0.80 г (-)-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-метил-4Н-/4,4-бензоксазин като безцветен маслообразен продукт.

/«Х/^²⁵ = -9.6° (е = 2.17, сни₃) ¹H-NMR (CDClj 200 MHz) S' (ppm)! 1.20 (ЗН, d, J = 6.0 Hz, -CH₃)j, 3.53 (1H, m, C₃-H), 3.81 (1H, dd, J = 8.0 Hz, 10.0 Hz, C₂-H), 4.31 (1H, dd, J «· 3.0 Hz, 10.0 Hz, Cg-HJ, 6.24 - 6.36 (1H, m, протон на ароматен пръстен) и 6.52 - 6,т (1н, м, протон на ароматен пръстен).

Оптична чистота: над 99 % е.е.

Продуктът се превръща в 3,5-динитробензоилово производно

- 31 и се определя количествено чрез високоефективна течна хроматография като се използва колона Sqmipacks 0А-4200; 4.0 х 250 мм и смесен разтворител п-хексан/4,2-дихлороетан/етанол (90: 9.1:0.9 йо обем) при скорост 4.5 мл/мин.

ПРИМЕР 44

Получаване на 5(-)-0флоксацин

-----* $(-)-Офлоксацин

Към 4.13 г (-)-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-метил-4Н-/1,4/бензоксазин се прибавят 4.58 г диетил етоксиметиленмалонат и сместа се бърка при 430° до 140° С 70 минути. Реакционната смес се подлага на колонна хроматография,като се използват 50 г силикагел и се елуира с хлороформ,за да се получат 2.47 г диетил/(-)-7,8-дифлуоро-3-метил-2,3-дихидро-4Н-/4,4/бензоксазин-4-ил/ метиленмалонат. Той се разтваря в 5 мл оцетен анхидрид и към него се прибавят при бъркане и охлаждане с лед 40 мл смес от оцетен анхидрид и концентрирана сярна киселина (2:4 по обем),

- 32 след което се бърка при 50 - 60° С 40 минути. Към реакционната смес се прибавят лед и воден разтвор на натриев бикарбонат и реакционният продукт се екстрахира три пъти с порции от по 150 мл хлороформ. Събраните екстракти се промиват с вода, сушат се над безводен натриев сулфат и се концентрират под намалено налягане. При започване отделянето на утайка се прибавя малко диетилов етер и утайката се отфилтрира. Утайката се промива с малко количество диетилов етер^при което се получават 1.32 г (-)-етил 9,40-дифлуоро-3-метил-7-оксо-2,3-дихидро-7Нпиридо/4 ,2,3-де//1 ,47бензоксазин-6-карбоксилат.

В 12 мл се разтварят 4.20 г от получения продукт и към разтвора се прибавят 25 мл концентрирана хлороводородна киселина. Сместа се нагрява при 120 - 430° С 90 минути. След като реакционната смес престои при стайна температура*се утаяват безцветни иглести кристали_}които се отфилтрират, промиват се последователно с малко количество вода, с етанол и с диетилов етер,при което се получават 0.96 г (-)-9,40-дифлуоро-3-метил-7оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридоД ,2,3-де7/1,4_7бензоксазин-6-карбоксилна киселина.

В 30 мл диетилов етер се суспендират 324 мг от полученото съединение и към суспензията се прибавя голям излишък от борен трифлуорид етил: етерат,след което се бърка при стайна температура 30 минути,за да се образува хелатно съединение. Продуктът се отфилтрува и се промива с малки количества диетилов етер,за да се получат 373 мг прах. Прахът се разтваря в 7 мл диметилсулфоксид и се прибавят 436 мг N-метилпиперазин и 228 мг триетиламин, след което се бърка при стайна температура 17 часа. Реакционната смес се концентрира до сухо под намалено налягане и към твърдия остатък се прибавят 15 мл 95 %-ен метанол и 0.31 мл триетиламин. Получената смес се кипи 3 часа^ концентрира се

- 33 под намалено налягане и остатъкът се отфилтрира и промива после

дователно с₍ малко количество етанол и с диетилов етер^при което се получават 350 мг бял прах. След прекристализиране из смесен разтворител,състоящ се от етанол и концентриран воден разтвор на амоняк_;се получават 230 мг 5 (-)-Офлоксацин.

Т.т. 225 - 227° С (с разлагане). /^/р²³ = -76.9° (с = 0.39, 0.05 NaOH).

MS (m/e): 361 (М⁺).

¹H-NMR (CDCI₃) , 200 MHz) S' (ррш)8 1.63 (ЗН, d,

2.38 (ЗН, s, N-CH₃)’, 2.54 - 2.60 (4H, m, 2 x 3.4 - 3.44 (4H, m, 2 x CH₂N), 4.35 - 4.52 (3H, m, CH и CH^), 7.76 (1H, d, ароматен пръстен σθ-Η) и 8.64 (1Н, е, с^-н).

ПРИМЕР 42

Получаване на 33-(+)-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-метил-

4-/(5 )-Н-р-толуенсулфонилпролил7-4Н-/1,4/бензоксазин (Х /

Разтвор на киселинен хлорид, получен от 61.9 г (5)-Н-ртолуенсулфонилпролин и тионилхлорид в 350 мл сух дихлорометан, се прибавя при стайна температура и бъркане, бавно, на капки към разтвор на 32.8 г (-)-7,8-дифлуоро-2,З-дихидро-З-метил4Η-/Ι,4/бензоксазин и 28 мл пиридин в 300 мл сух дихлорометан. Бъркането продължава допълнително оща 4 часа при стайна температура. Реакционната смес се промива последователно с 10 %-на хлороводородна киселина, с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и с наситен воден разтвор на натриев хлорид и се суши над безводен магнезиев сулфат. Дихлорометанът се отстранява чрез дестилация и маслообразният остатък се разтваря в 200 мл етилацетат. Към разтвора* бавно и при бъркане, на капки се прибавят 750 мл Пг-хексан^при което веднага започва отделянето на кристали от (-)-изомера на съединението (X ^при ко- 34 -

еτο Xj = Xg = F; E* = CHy, Eg = р-толуенсулфонил и η = 4) и съединението веднага се утаява. Получените кристали се отфилтруват и филтратът се концентрира до сухо под намалено налягане. Остатъкът се подлага на колонна хроматография,като се използват 500 г силикагел и се елуира .с бензен/етилацетат (50:4 - 25:1 по обем), за да се получи маслообразен продукт. Маслообразният продукт се разтваря в 500 мл етанол и разтворът се оставя да престои при стайна температура 1 ден, при което се образуват кристали. Етанолът се отдестилира и към така получените кристали се прибавят диетилов етер и п-хексан, след което се филтрират. Твърдата фаза се суши под намалено налягане,при което се получават 33.4 г 3 -(+)-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-метил-4-/(5)-МН-р-толуенсулфонилпролил/-4Н-Д ,47бензоксазин /(+)-изомера ; Eg = р-толуенсулфонил и и = 1/ с т.т. 107 - 108° С.

/К= +70.7° (с = 0.953, хлороформ);

^ичУ'мако^{КВГ 16851 15101 1490:}

Елементен анализ за Cg^HggPgNgO^S:

Изчислено (%): С 57.79, Н 5.08, N 6.42,

Намерено (%): С 58.05, Н 5.14, N 6.47.

на съединението (х ) в което X* = Xg = Г; Ej = СН^

ПРИМЕР 13

Получаване на 5(-)-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-метил4Н-/1,4/бензоксазин (X)

В 4 литър етанол се разтварят 32.8 г от (+)-изомера,получен в пример 12,и 300 мл 1 N натриева основа и се кипи в продължение на 3 часа. Етанолът се отстранява чрез дестилация и маслообразният остатък се екстрахира с бензен. Екстрактите се промиват с йаситен воден разтвор на натриев хлорид, сушаг се над натриев сулфат и се дестилират,за да се отстрани бензенът.

- 35 Остатъкът се подлага на колонна хроматография,като се използват 200 г силикагел като носител и бензен за елуентпри което се получават 42.7 г ( добив 91.4 %) ύ(-)-7,8-дифлуоро-2,3-дихидро-3-метил-4Н-/1,4/бензоксазин като маслообразен продукт.

/о^/ = -9.6° (с = 2.47, хлороформ)

Абсолютната конфигурация на това съединение се определя като ό- конфигурация с помощта на рентгенов анализ на хидрохлорида на съединението.

ПРИМЕР 44

Получаване на етил (5)-(-)-9,10-дифлуоро-З-метил-7оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридо/1,2,3-де//4,4/бензоксазин6-карбоксилат (XII)

Към 45.8 г от (6)-(-)-бензоксазиновото производно^получено в пример 43, се прибавят 24.0 г диетилов етоксиметиленмалонат и сместа се бърка при 430° до 440° С един час при намалено налягане. След охлаждане реакционната смес се разтваря в 50 мл оцетен анхидрид и при охлаждане с лед и разбъркване се прибавят на капки 80 мл смес от оцетен анхидрид и концентрирана сярна киселина (2 : 4 по обем). Бъркането продължава още един час при стайна температура^ след което реакционната смес се разбърква в гореща баня при 50 - 60° С още 30 минути. Към реакционната смес се прибавя смес от лед и вода и след това прахообразен калиев карбонат за неутрализация. Сместа се екстрахира с хлороформ и екстрактът се промива последователно с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и с наситен воден разтвор на натриев хлорид и се суши над натриев сулфат. Хлороформът се отстранява чрез дестилация и към остатъка се прибавя диетилов етер. Така получените кристали се ютфилтрират,при което се получава съединението от заглавието (20.0 г) с т.т. 257 - 258° С

- 36 ^/о<4 ⁼ -68.1° (с = 0.250, оцетна киселина).

ПРИМЕР 45

Получаване на 5-(-)-9,40-дифлуоро-З-метил-7-оксо-2,3дихидро-7Н-пиридо/Ϊ,2,3-де7Д,47бензоксазин-6-карбоксилна киселина

В 450 мл оцетна киселина се разтварят 19.5 г от естерното съединение,получено в пример 44,и към него се прибавят 400 мл концентрирана хлороводородна киселина,след което се нагрява 3 часа. След охлаждане получените кристали се отфилтрират», промиват се последователно с вода, с етанол и с диетилов етер и се сушат,за да се получат 46.2 г от съответната карбоксилна киселина с т.т. 300° С или по-висока.

= -65.6° (с = 0.985, диметилсулфоксид)

ПРИМЕР 16

Получаване на $-(-)-9-флуоро-3-метил-40-(4-метил-4пиперазинил)-7-оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридо/4,2,3-де7 /4,47бензоксазин-6-карбоксилна киселина (VI)

S-(-)-изомер на Офлоксацин

В 600 мл диетилов етер се суспендират 44.3 г от карбоксилната киселина,получена в пример 45,и към суспензията се прибавят 70 мл борен трифлуорид диетил етерат,след което се бърка при стайна температура 5 часа. Горният слой течност се отстранява чрез отдекантиранеt и към остатъка се прибавя диетилов етер и се филтрира. Твърдата фаза се промива с диетилов етер и се суши. Продуктът' се разтваря в 400 мл диметилсулфоксид и към разтвора се прибавят 44.2 мл триетиламин и 7.3 мл П-метилпиперазин. След разбъркване на сместа при стайна температура 18 ча- са разтворителягсе отстранява чрез дестилация. Към остатъка се прибавя диетилов етер и се филтрира. Полученият жълт прах

- 37 се суспендира в 400 мл 95 %-ен метанол и се прибавят 25 мл триетиламин. Сместа се нагрява при кипене 25 часа. Разтворителят се отдестилира под намалено налягане и остатъкът се разтваря в 500 мл ¢0 % хлороводородна киселина и се промива три пъти с хлороформ. Промивният разтвор се 'довежда до pH И с 4 N воден разтвор на натриева основа и след това- до pH 7.3 с 4 N хлороводородна киселина. Разтворът се екстрахира три пъти с порции от по 2 л хлороформ и събраният екстракт се суши над натриев сулфат. Хлороформът се отстранява чрез дестилация и получените кристали се прекристализират от етанол/диетилов етер,за да се получат Ϊ2.0 г от съединението от заглавието с т.т, 226 - 230° С (с разлагане).

/об/р = -76.9° (с = 0.655 , 0.05 N NaOH).

ПРИМЕР 47 (-5)-(-)-9-Флуоро-3-метил-Ю-(4-етил-1-пиперазинил)-

7-ОКСО-2,3-дихидро-7Н-пиридо/1,2,3-де7Д ,4/бензоксазин-6-карбоксилна киселина (VI)

По начина,описан в пример 46, с изключение на това, че вместо N-метилпиперазин се използва N-етилпиперазин, се получава съединението от заглавието с т.т. 229 - 230° С (с разлагане).

Елементен н анализ за 0^^2^^3¾¹

Изчислено (%); С 60.79, Н 5.91, N II.19,

Намерено (%): С 60.97, Н 5.94, N 11.30.

/сЧ/^ = -67.0° (с = 0.585, Н₂0)

NMR (CDClj) & (ppm): 1.16 (ЗН, t, J = Ί Hz, -CHgC^), Т.бЗ (ЗН, d, J»7 Hz, CH₃)>, 2.53 (2H, J ^x 7,Hz, CHgCHp, 2.57 2.69 (4H, m, 2 x C^), 3.4 - 3.53 (4H, m, 2 x CH₂), 4.32 - 4.58 (3H, m, CH, CH₂), 7.77 (1H, d, J » 12 Hz, C₀-H), 8.6? (1H, s, c₅-h).

- 38 Тъй като изобретението е описано твърде подробно и с указания за специфичните му изпълнения, очевидно е, че могат да се направят различни изменения и модификации без отклонения от смисъла и обсега му.

4. 5(-)-пиридобензоксазиново съединение с формула

Claims

Патентни претенции в която Хд- означава халоген, Е* означава алкилова група,съдържаща от ί до 4 въглеродни атома и Е^ означава алкилова група съдържаща от Ί до 3 въглеродни атома.
2. S(-)-9-Флуоро-3-метил-40-(4-метил-1-пиперазинил)-7оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридоД,2,3-де7Д,47бензоксазин-6-карбоксилна киселина съгласно претенция 4.
3. 5(-)-9-Флуоро-3-метил-10-(4-етил-1-пиперазинил)-7оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридоД,2,3-де7Д ,47бензоксазин-6-карбоксилна киселина съгласно претенция 4.
4. Метод за лечение на пациенти,нуждаещи се от антимикробна терапия, състоящ се в прилагане на антимикробно ефек- , тивно количество от 5(-)-пиридобензоксазиново съединение с формула (VI).
5. Метод за лечение на пациенти,нуждаещи се от антимикробна терапия съгласно претенция 4, който се състои в даване на пациента на антимикробно ефективно количество S(-)-9-флуоро3-метил-10-(4-метил-1-пиперазинил)-7-оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридо Д,2,3-де/Д ,47бензоксазин-6-карбоксилна киселина.
6. Метод за лечение на пациенти, нуждаещи се от антимикробна терапия съгласно претенция 4, който се състои в даване на пациента на антимикробно ефективно количество S(-)-9-флуоро3-метил-10-(4-етил-1-пиперазинил)-7-оксо-2,3-дихидро-7Н-пиридоД ,2,3-де7Д ,47бензоксазин-6-карбоксилна киселина.