BG64282B1 - Пироло[2,3-d]пиримидини и използван...'о им ка'о инхиби'ори на 'ирозин киназа - Google Patents

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до нови заместени 4-амино-7Н-пироло [2,З-d] пиримидини с терапевтична активност като инхибитори на протеин тирозин киназа, до фармацевтични състави, съдържащи такива съединения и до методи за получаването им.

Предшествуващо състояние на техниката

Протеин тирозин киназите (PTK_s) са ензими, които катализират фосфорилирането на специфични тирозинови остатъци в протеини. Пост-транслационната модификация на тези субстратни протеини, които често сами по себе си са ензими, действа като молекулярен превключвател, регулирайки пролиферацията и активацията на клетката. Пониска от нормалната РТК-активност е наблюдавана при много болестни състояния, включително при доброкачествени и злокачествени пролиферативни нарушения, както и при заболявания, получени в разултат на неподходящо активиране на имунната система (автоимунитет, отхвърляне присадка и зависимост на присадка от приемателя). Смята се, че съединения, които инхибират селективно отговорните РТК могат да бъдат полезни терапевтични средства.

Съединения с формула А

в която R₍ е арил, R₂ е водород, нисш алкил или халоген и R₃ е арил са описани като инхибитори на протеин тирозин киназа pp60^c’^src в патент WO 96/10028. Съединения с формула А, в която R, е незаместен или заместен цикло-нисш алкил или циклонисш алкинил и R₂ и R₃ имат посочените по-горе значения са описани в свързаната с нея заявка за патент WO 97/28161. Съединения с формула А, в която Rj е нисш алкил или заместен нисш алкил и R, и R ₃ имат посочените по-горе значения са описани в свър-

заната с нея заявка за патент WO 97/32879. Съединения с формула В
R6	1’
	-St
	В
R2 R,
в която X е -N или CR?, където R? е

водород, халоген, нисш алкил, нисш алкокси или S-нисш алкил; Y е -N или -СН; Rj R₂ независимо един от друг означават водород, хидрокси, алкокси или ацилокси, или Rj и R₂ са едновременно хидрокси група, съответно заместена с индивидуална хидроксизащитна група или двете са заместени с една дихидроксизащитна група, или Rj и R₂ отсъстват и е налична двойна връзка между въглеродните атоми, към които Rj и R₂ са присъединени; R₃ е водород, хидрокси, нисш алкил или алкокси; R₄ е между другото а) водород, Ь) амино, с) халоген, d) хидрокси или R₃ и R⁴, взети заедно са =О, или взети заедно с въглеродния атом, към който са присъединени, образуват спироцикличен пръстен; R_s е между другото водород, нисш алкил или амино; и R₆ е между другото нисш алкил, арил, хетероарил или хетероарилалкил са описани в заявка за патент WO 96/40686 като инхибитори на аденозин киназа.

Техническа същност на изобретението

Настоящето изобретение се отнася до съединения с формула

NH₂

приемливи соли, в която R! означава водород, 2-фенил-1,3-диоксан-5-ил, С -алкило ва група, С_{3 8}-циклоалкилова група, С_{5 7}-циклоалкенилова група, или (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкил, при което алкиловата, циклоалкиловата и циклоалкениловата групи са в даден случай заместени с една или повече групи с формула OR_A, в която R_A означава водород или C_{t 6}-алкилова група, при условие, че групата с формула OR_A не е разположена при въглеродния атом, присъединен към азота;

R₂ означава водород, С_{( 6}-алкилова група, С_{3 8}-циклоалкилова група, халоген, хидрокси, (в даден случай заместен фенил) -CJ ₆ -алкил, в даден случай заместен фенил или R. и

R₃ означава група с формула (а)

в която фениловият пръстен в даден случай е допълнително заместен и

А означава NN, О, NHSO₂, SO₂NH, С, ₄-алкиленов остатък, NHCO, NHCO₂, CONH, NHCONH, СО₂ или S(O)p, в която р е 0, 1 или 2, или А отсъства и R_s е присъединен директно към фениловия пръстен;

и R₅ означава в даден случай заместен фенил и освен това, когато А отсъства, то Rj означава а) фталимидогрупа, в даден случай заместена с халоген, или Ь) пиразолиламино група, в която пиразоловият пръстен в даден случай е заместен с една или повече от следните групи: хидрокси или в даден случай заместен фенил;

R₄ е хетероциклена група, избрана от тиенил, бензо (Ь) тиенил, пиридил, пиразолил, изоксазолил, тиадиазолил, оксадиазолил, индазолил, всяка от които в даден случай е заместена с една или повече от следните групи: Cj ₆-алкил, С_{3 6}-циклоалкил, С, ₆-алкокси, С] ₆-алкилтио, хидрокси, в даден случай заместен фенил, (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкил, (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкилтио, (в даден случай заместен фенил) С_{| 6}-алкокси;

където терминът “в даден случай заместен фенил” означава фенил, в даден случай заместен с един или повече от следните заместители: а) Cj ₆-алкилова група, Ь) алкокси група, с) фенокси група, d) хидрок си група, е) фенил-Cj ₆-алкил, f) халоген, g) група с формула NR₁₀R_H, която R₁₀ R₁₍o3Haчават независимо един от друг водород, С, ₆ -алкил, фенил, С( ₆-алканоил, (Cj ₆-алкокси)карбонил, 5-хидрокси-1 -фенил-3-пиразолил или бензоил, който в даден случай е заместен с С, -алкил, С, -алкокси или халоген, h) група с формула -COR₉, в която R₉ означава хидрокси, С, ₆-алкокси, фенокси или група с формула NR₁₀R_n, в която R₁₀ и R_H имат посочените по-горе значения, i) фталимидо група, в даден случай заместена с халоген, j) фениловият пръстен е кондензиран с бензен до образуване на нафтилов пръстен или к) нитро група.

Предпочитани съединения с формула I са тези, в които:

R] означава C_{t 6}-алкилова група, С₃ -циклоалкилова група или (в даден случай заместен фенил)^ ₆-алкил, при което алкиловата и циклоалкиловата групи са в даден случай заместени с една или повече групи с формула OR_a, в която R_a означава водород или С_{( 6}-алкилова група, при условие, че групата с формула OR_a не е разположена при въглеродния атом, присъединен към азота;

R₂ означава водород, ₆-алкил, С_{3 8} -циклоалкилова група, халоген, хидрокси, (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкил, в даден случай заместен фенил или R₄; и

R₃ означава група с формула (а)

в която фениловият пръстен е в даден случай допълнително заместен и

А означава NH, О, NHSO₂, SO₂NH, С^_₄~алкиленов остатък, NHCO, NHCO₂, CONH, NHCONH, СО₂ или S(O)_p, в която р е 0, 1 или 2, или А отсъства и R, е присъединен директно към фениловия пръстен;

и Rj означава в даден случай заместен фенил и освен това, когато А отсъства, то R_s означава а) фталимидогрупа, в даден случай заместена с халоген, или Ь) пиразолиламино група, в която пиразоловият пръстен в даден случай е заместен с една или повече от следните групи: хидрокси или в даден случай заместен фенил;

R₄ хетероциклена група, избрана от ти енил, бензо (b) тиенил, пиридил, пиразолил, изоксазолил, тиадиазолил, оксадиазолил, индазолил, всеки от които в даден случай е заместен с една или повече от следните групи: С, ,-алкил, С, . -циклоалкил,С, , -алкокси, С -алкилтио, хидрокси група, в даден случай заместен фенил, (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкил, (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкилтио, (в даден случай заместен фенил) С_[6-алкокси;

където терминът “в даден случай заместен фенил” означава фенил, в даден случай заместен с един или повече от следните заместители: а) С, ₆-алкилова група, b) С, ₆ -алкокси група, с) фенокси група, d) хидрокси група, фенил-С₁₆-алкил, f) халоген, g) група с формула NR₁₀R_H, в която R₁₀ и R_n означават независимо един от друг водород, С -алкил, фенил, Cj ₆-алканоил, (С^ ₆-алкокси) карбонил, 5-хидрокси-1-фенил-3-пиразолил или бензоил, който в даден случай е заместен с С, .-алкил, С, -алкокси или халоген, h) група с формула -COR₉, в която R₉ означава хидрокси група, С] ₆-алкокси, фенокси, или група с формула NR₁₀R_H, в която R_]0 и R_H имат посочените по-горе значения, i) фталимидо група, в даден случай заместена с халоген или j) фениловият пръстен е кондензиран с бензен до образуване на нафтилов пръстен.

Подробно описание на изобретението

За предпочитане R! е С_{3 6}-алкилова група (напр. пропил, изопропил, бутил, изобутил, сек.бутил, трет.бутил, пентил, изо-пентил, неопентил, трет.пентил или хексил), С_{3 8}-циклоалкиловагрупа (напр. циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил, циклохептил или циклооктил), С_{5 7}-циклоалкенилова група (напр. циклопентенил, циклохексенил или циклохептенил), където алкил, циклоалкил и циклоалкениловите групи са в даден случай заместени с една или повече хидроксигрупи, при условие, че въглеродният атом, присъединен към азота не е заместен с хидрокси група. По-предпочитани значения на R, са изопропил, трет.бутил, 2-хидроксиетил, циклопентил, неопентил, 2-хидроксициклопентйл, 4-хидроксицеклопент-2енил, 3-хидроксициклопентил, 2,3,4-три-хидроксициклопентил, 1,3-дихидроксипроп-2-ил или 2,3-дихид-роксипропил.

За предпочитане R₂ водород или халоген (напр. хлоро, бромо или йодо). Попредпочитани значения на R₂ са водород и хлор.

За предпочитане R₃ означава група с формула (а)

в която фениловият пръстен е в даден случай допълнително заместен и

А означава О, NHSO₂, NHC0 или S(O)_p, в която р е 0, 1 или 2 и R₅ означава в даден случай заместен фенил. По предпочитани значения на А са О и S. Най-предпочитано значение на А е О.

Най-предпочитани значения на R₃ са

2-феноксифенил, 3-феноксифенил, 4-феноксифенил, 4-(фенилтио)фенил, 4-(4-метоксифенокси)фенил, 4-(фенилсулфинил)фенил, 4-(фенилсулфонил) -фенил, 4-(4-хидроксифенокси) фенил, 4- (бензенсулфонамидо) -фенил, 4-(бензамидо)фенил, 4-(4-ацетамидофенокси)фенил, 4-(2-нитрофенокси)фенил, 4-(4-аминофенокси)фенил, 4-(3-аминофенокси)фенил, 4-(2-аминофенокси)фенил, 4(3-ацетамидофенокси) -фенил,4- [4- (N метилацетамидо) фенокси] фенил,4- (2-ацетамидофенокси)фенил, 4-(2-ацетамидо-4-нитрофенокси)фенил, 4-(3-карбокси-4-нитрофенокси)фенил,4-(2-карбокси-4-нитрофенокси)фенил,4- (4-трифлуоромвтил-2 нитрофенокси)фенил, 4-бензамидо-З-метоксифенил, 4бензамидо-3-хидроксифенил, 4-бензенсулфон-амидо-3-метоксифенил, 4-бензенсулфонамидо-3-хидроксифенил, 3-хидрокси-4-(4трет.бутилбензенсулфонамидо)фенил, 4- (2хидроксифенокси)фенил, 4-(4-хлоробензамидо)-3-хидроксифенил, 4-(3-метокси-4-нитрофенокси) фенил, 4- (4-метоксикарбонил-2нитрофенокси)фенил, 4-(4-карбокси-2-нитрофенокси)фенил, 4-(5-хлоро-2-нитрофенокси)фенил или 4-[4-нитро-2-(2,2-диметилпропионамидо) фенокси] фенил.

В една предпочитана група съединения с формула I R₍ означава метил, етил, пропил, изопропил, бутил, трет. бутил, бензил или 2-хидроксиетил,

R₂ е водород, метил, халоген, хидрок си или фенил и

R₃ означава 2-феноксифенил, 3-феноксифенил, 4-фенокси-фенил, 4-(4-хлоро-1Чфталимидо) -3-толил, З-хлоро-4- (3-хлоро-фенокси)фенил, 4-(4-метиламинофениламино)фенил, 4- (4-метил-аминофениламино) -2метоксифенил, 4-(4-метиламинобензил)-фенил, 4-анилино-2-метоксифенил, 3-хидрокси-4-(4-метилбензами-до)фенил, 3-хидрокси4- (2-метоксибензамидо)фенил, 4- (4-хлоробензамидо)-3-хидроксифенил, З-хидрокси-4(2-нафталенсулфон-амидо)фенил, 3-хидрокси-4- [4- (трет.бутил) -бензенсулфонамидо] фенил, 4- [М- (5-хидрокси-1 -фенилпиразол-3ил)амино] фенил или 4-феноксикарбониламино-3-хидроксифенил.

Втора предпочитана група от съединения с формула I е представена с формула lb

и техни фармацевтично приемливи соли, в която

R] означава водород, С₁₆-алкилова група, С' ₈-циклоалкилова група, С_{5 7}-циклоалкенилова група, или (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкил, при което алкиловата, циклоалкиловата и циклоалкениловата групи са в даден случай заместени с една или повече групи с формула OR_A, в която R_A означава водород или C_{f 6}-алкилова група, Cj ₆ при условие, че групата с формула OR_A не е разположена при въглеродния атом, присъединен към азота;

R₂ означава водород или халоген;

R означава, С, -алкил, С, -алкокси група, халоген или хидрокси;

R_y е Cj ₆-алкил, С-₁₆-алкокси, халоген, хидрокси, нитро или група с формула NRj₀R|j в която R₁₀h R_H означават независимо един от друг водород, Cj ₆-алкил, фенил, Cj ₆-алканоил, (С₁₆-алкокси)карбонил или Ry е група с формула -COR,, в която R₉ означава хидрокси група, С -алкокси, фенокси, или група с формула NRj₀RjjB която

NRjjjRjj имат посочените по-горе значения и m и η независимо един от друг означават 0, 1 или 2.

Предпочитаните значения на заместителите за съединенията с формула lb са дадени по-долу.

За предпочитане Rj означава Cj^-алкил, С_{3 8}-циклоалкилова група или С_{5 7}-циклоалкенилова група, при което алкиловата, циклоалкиловата и циклоалкениловата групи са в даден случай заместени с една или повече групи с формула OR_A, в която R_A означава водород или Cj ₆-алкилова група, при условие, че групата с формула OR_A не е разположена при въглеродния атом, присъединен към азота. По-предпочитани са следните значения на R^: изопропил, трет.бутил,

2-хидроксиетил, циклопентил, неопен-тил, 2хидроксициклопентил, 4-хидроксициклопент-

2-енил, 3-хидроксициклопентил, 2,3,4-трихидрооксициклопентил, 1,3-дихидроксипроп-

2-ил или 2,3-дихидроксипропил.

За предпочитане R₂ означава водород или хлоро.

За предпочитане R* означава хидрокси или Cj ₄-алкокси група. По-предпочитани значения на Β_χ са хидрокси или метокси.

За предпочитане R_y означава Cj_₄-алкилова група, Cj ₄-алкокси група, нитро, ацетамидо, амино, N-метилацетамидо, карбокси, хидрокси или халоген.

За предпочитане η означава 0 или 1. По-предпочитано значение на m е 0.

За предпочитане m означава 0 или 1. По-предпочитано значение на η е 0 или 1 и R_y е хидрокси, амино или ацетамидо.

Трябва да се разбира, че всяка група, спомената тук, веригата на която има три или повече въглеродни атома, може да бъде с права или разклонена верига. Така напр. алкиловата група може да съдържа пропил, който включва η-пропил и изопропил, и съотв. бутил включва п-бутил, sec-бутил, изобутил и трет.бутил. Терминът халоген, както се използва тук означава флуоро, хлоро, бромо и йодо.

Съединенията с формула I могат да съществуват във вид на присъединителни соли с фармацевтично приемливи киселини. Настоящето изобретение обхваща тези соли. Примери за такива соли са хидрохлориди, хидробромиди, сулфати, метансулфонати, нитрати, малеати, ацетати, цитрати, фумарати, тартарати (напр.

(+ )-тартарати, (-)-тартарати, или смеси от тях, включително рацемични смеси), сукцинати, бензоати и соли с аминокиселини, като глутаминова киселина. Тези соли могат да се получат по познати на специалиста в тази област методи.

Някои съединения с формула I, които имат киселинни заместители, могат да съществуват във вид на соли с фармацевтично приемливи бази. Настоящето изобретение включва тези соли. Примери за такива соли са натриеви соли, калиеви соли, лизинови соли и аргининови соли. Тези соли могат да се получат по добре познати на специалиста в тази област методи.

Някои от съединенията с формула I могат да съществуват в повече от една физични форми (напр. в различни кристални форми) и настоящето изобретение включва всяка една от физичните форми (напр. всяка една кристална форма) на съединенията с формула I, както и техни смеси.

Някои от съединенията с формула I и техните соли могат да съществуват в повече от една кристални форми и настоящето изобретение включва всяка една кристална форма на съединенията с формула I, както и техни смеси. Някои от съединенията с формула I и техните соли могат също да съществуват във вид на солвати, напр. на хидрати и настоящето изобретение обхваща всеки солват и смеси от тях.

Някои съединения с формула I могат да съдържат един или повече хирални центрове и съществуват в различни оптично активни форми. Когато съединенията с формула I съдържат хирален център, съединенията съществуват в две енантиомерни форми и настоящето изобретение обхваща двата енантиомера и смесите от енантиомери. Енантиомерите могат да се разделят по познатите на специалиста в тази област методи, напр. чрез образуване на диастереомерни соли, които могат да се разделят, напр. чрез кристализация, образуване на диастереомерни производни или комплекси, които могат да се разделят, напр. чрез кристализация, газотечна или течна хроматография; селективно взаимодействие на един енантиомер с енантиомер-специфичен реагент, напр. ензимна ес терификация; или чрез газотечна или течна хроматография в хирално изпълнение, напр. върху хирална подложка, като силициев диоксид със свързан хирален лиганд или в присъствие на хирален разтворител. Трябва да се разбира, че когато желаният енантиомер се превръща в друга химическа структура при един от методите за разделяне, описани по-горе, то следващата стъпка изисква освобождаване на желаната енантиомерна форма. Алтернативно, могат да се синтезират специфични енантиомери чрез асиметричен синтез при използване на оптичноактивни реагенти, субстрати, катализатори или разтворители, или чрез превръщане на един енантиомер в друг чрез асиметрична трансформация.

Когато съединение с формула I съдържа повече от един хирален център, то може да съществува в диастереомерна форма. Диастереомерните двойки могат да бъдат разделени по методи, познати на специалиста в тази област, напр. чрез хроматография или кристализация и индивидуалните енантиомери във всяка двойка могат да се разделят по начина, описан по-горе. Настоящото изобретение обхваща всеки един диастереомер на съединение с формула I и неговите смеси.

Специфични съединения с формула I са следните:

4-амино-5 - (2-феноксифенил) - 7(трет.бутил) пироло [2,З-d] -пиримидин

4-амино-5 - (3-феноксифенил) - 7(трет.бутил) пироло [2,З-d] -пиримидин

4-амино-7-метил-5- (4-феноксифенил) пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- (4-феноксифенил) -6-фенил-7-(трет.бутил) пироло- [2,З-d] пиримидин 4-амино-6-метил-5- (4-феноксифенил) 7-(трет.бутил) пироло- [2,З-d-] пиримидин

4-амино-6-хидрокси-5-(4-феноксифенил)-7-(трет.бутил)пироло- [2,З-d] пиримидин

4-амино-7-бутил-5- (4-феноксифенил) пироло- [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [З-хлоро-4- (3-хлорофенокси)фенил] -7-(трет.бутил)-пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4- (4-метиламинофениламино) фенил] -7-(трет.бутил)-пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [4- (4-метиламинофениламино) -2-метоксифенил ] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4- (4-метиламинобензил) фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2^-d] пиримидин

4-амино-5-[3-хидрокси-4-(метилбензамидо) фенил] -7-(трет.бутил)-пироло[2,3d]пиримидин

4-амино-5- [3-хидрокси-4-(2-метоксибензамидо) фенил-7-(трет.бутил)-пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [4- (4-хлоробензамидо) -3хидроксифенил ] -7- (трет.бутил) -пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [З-хидрокси-4- (2-нафталенсулфонамидо)фенил] -7-(трет.бутил)пироло[2,З-d]пиримидин

4-амино-5-{3-хидрокси-4- [4- [ (трет.бутил) бензенсулфонамидо] -фенил}-7-(трет.бутил) пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-{4- [N- (5-хидрокси-1 -фенилпиразол-3-ил)амино] -фенил}-7-(трет.бутил) пироло [2,3-d] пиримидин

4-амино-5-(4-феноксикарбониламино-

3-хидроксифенил) -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4- (4-хлоро-1Ч-фталимидо) -

3-метилфенил] -7 - (трет.бутил) -пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [4- (2-метилфенокси)фе нил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4-(3-метил фенокси) фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-[4-(2-метоксифенокси)фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4-(3-метоксифенокси) фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4-(2-хлорофенокси) фенил] -7-(трет.бутил)-пироло[2,3-0] пиримидин

4-амино-5- [4-(3-хлорофенокси)фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4- (2-етоксикарбонилфенокси)фенил]-7-(трет.бутил)-пироло[2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4- (3-етоксикарбонилфенокси)фенил] -7-(трет.бутил)-пироло[2,3-0] пиримидин

4-амино-5- [4- (2 карбамоилфенокси) фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4-(3-карбамоилфенокси) фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4-(2-хидроксифенокси) фенил] -7-(трет.бутил)-пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4- (З-хидроксифенокси)фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- (2-метил-4-феноксифенил) 7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- (З-метил-4-феноксифенил) Ί- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-(2-метокси-4-феноксифенил)-7-(трет.бутил) -пироло [2, З-d] пиримидин

4-амино-5-(3-метокси-4-феноксифенил) -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- (2-хлоро-4-феноксифенил) 7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- (З-хлоро-4-феноксифенил) 7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-(2-етоксикарбонил-4-феноксифенил)-7-(трет.бутил)-пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-(3-етоксикарбонил-4-феноксифенил) -7 - (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-(2-карбамоил-4-феноксифенил) -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-(3-карбамоил-4-феноксифенил)-7-(трет.бутил)-пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-(2-хидрокси-4-феноксифенил) -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5-(3-хидрокси-4-феноксифенил) -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [2-хлоро-4-(3-хлорофенокси) фенил]-7-(трет.бутил)-п и ро л о [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [2-метил-4-(3-хлорофенокси)фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [З-метил-4- (3-хлорофенокси)фенил] -7-(трет.бутил)-пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [2-метокси-4- (3-хлорофенокси) фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [З-метокси-4- (3-хлорофенокси) фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [2-етоксикарбонил-4-(3хлорофенокси) фенил] -7- (трет.бутил) пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [3-етоксикарбон ил-4-(3хлорофенокси) фенил] -7- (трет.бутил) пиро ло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [2-карбамоил-4- (3-хлорофенокси) фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,36]пиримидин

4-амино-5- [З-карбамоил-4- (3-хлорофенокси) фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [2-хидрокси-4-(3-хлорофенокси)фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [З-хидрокси-4- (3-хлорофенокси)фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [2-хлоро-4- (2-хлорофенокси) фенил] -7-(трет .бутил)-пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [2-хлоро-4- (4-хлорофенокси)фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [З-хлоро-4- (3-метилфенокси) фенил] -7- (трет.бутил) -пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4- (3-карбетоксифенокси) -3хлорофенил] -7- (трет.-бутил) пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [4- (3-карбамоил фенокси) -3хлорофенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [З-хлоро-4- (3-хидроксифенокси) фенил] -7- (трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [З-метил-4- (3-метилфенокси) фенил]-7-(трет.бутил)-пироло [2,З-d] пиримидин

4-амино-5- [З-метокси-4- (3-метоксифенокси)фенил] -7-(трет.-бутил)пироло[2,3d]пиримидин

4-амино-5- [З-хидрокси-4- (3-хидроксифенокси) фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [З-метил-4- (3-метоксифенокси)фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [З-метокси-4-(3-метилфенокси)фенил] -7-(трет.-бутил)пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [2-метокси-4- (3-метилфенокси)фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

4-амино-5- [2-метил-4- (3-метоксифенокси)фенил] -7-(трет.-бутил) пироло [2,3d]пиримидин

7-трет.бутил-5-(4-феноксифенил)-7Нпироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

Ί -трет.бутил-6-хлоро-5- (4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,3-d] -пиримидин-4-иламин

7-изопропил-5- (4-феноксифенил) -7Нпироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

7-циклопентил-5-(4-феноксифенил) 7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

5-(4-бифенилил)-7-трет.бутил-7Н-пироло [2,3-d] -пиримидин-4-иламин

7-неопентил-5- (4-феноксифенил) -7Нпироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

7-трет.бутил-5- [4-(фенилтио)фетил] 7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

7-трет.бутил-5-[4-(4-метоксифенокси)фенил] -7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4иламин

7-трет.бутил-5- [4- (фенилсулфинил) фенил] -7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

7-трет.бутил-5- [4-(фенилсулфонил) фенил] -7-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

4- [4-(4-амино-7-трет.бутил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -фенокси] фенол

N- [4-(4-амино-7-изопропил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -фенил] бензенсулфонамид

1Ч-[4-(4-амино-7-изопропил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -фенил] бензамид

1Ч-{4-[4-(4-амино-7-трет.бутил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) фенокси] фенил] ацетамид

7-изопропил-5- [4-(2-нитрофенокси) фенил] -7Н-пироло[2,3^]пиримидин-4-иламин

5- [4-(4-аминофенокси)фенил] -7Нтрет.бутил-7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4иламин

5- [4- (3-аминофенокси)фенил] -7Нтрет.бутил-7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4иламин

5- [4-(2-аминофенокси)фенил] -7Нтрет.бутил-7Н-пироло[2,3-д] пиримидин-4иламин

N-{3- [4-(4-амино-7-трет.бутил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)фенокси]фенил}ацетамид

N-{4- [4-(4-амино-7-трет.бутил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)фенокси] фенил}-М-метилацетамид

N-{2- [4- (4-амино-7-изопропил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)фенокси] фе нил}ацетамид

N-{2- [4- (4-амино-7-изопропил-7Н-пироло[2,3-б] пиримидин-5-ил)фенокси] -5нитрофенил [ацетамид

5- [4-(4-амино-7-изопропил-7Н-пироло[2,3-б]пиримидин-5-ил) -фенокси] - 2нитробензоена киселина

2- [4- (4-амино-7-изопропил-7Н-пироло[2,3-с!]пиримидин-5-ил) -фенокси] -5нитробензоена киселина

2- [4-амино-5-(4-феноксифенил)-7Нпироло [2,3-d] пиримидин-7-ил)етанол

2- [4-амино-5-(4-феноксифенил)-7Нпироло [2,З-d] пиримидин-7-ил)циклопентанол

4- [4-амино-5-(4-феноксифенил)-7 Нпироло [2,3-d] пиримидин-7-ил)циклопент-2енол

6- хлоро-7-циклопентил-5-(4-феноксифенил)-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

5- (4-феноксифенил) -7- (2-фенил-1,3диоксан-5-ил) -7Н-пироло [2,З-d] пиримидин4-ил-амин

3- [4-амино-5- (4-феноксифенил) -7Нпироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] циклопентанол

4- [4-амино-5- (4-феноксифенил) -7Нпироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] циклопентан1,2,3-триол

7- циклопентил-5- (2-феноксифенил) 7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

7-циклопентил-5-(3-феноксифенил)7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин

2- [4-амино-5- (4-феноксифенил) -7Нпироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] пропан-1,3диол

3- [4-амино-5-(4-феноксифенил) -7Нпироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] пропан-1,2диол

N- [4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-метоксифенил]бензамид

ГЧ-[4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-хидроксифенил] бензамид

N- [4- (4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-метоксифенил] бензенсулфонамид

N- [4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-хидроксифенил] бензенсулфонамид

М-[4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-хидроксифенил] -4-трет.бутилбензенсулфонамид

7-циклопентил-5- [4- (2-метокси) феноксифенил]пироло[2,3^)]пиримидин-4-иламин

2- [4- (4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) фенокси] фенол

7-изопропил-5-[4-(3-метокси-4-нитрофенокси)фенил] -7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин метил 4- [4-(4-амино-7-изопропил-7Нпироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)фенокси] -3нитробензоат

4- [4- (4-амино-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) фенокси] фенол

N- [4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-хидрокси-фенил] -4-трет.бутилбензенсулфонамид

7-циклопентил-5- [4- (2-метокси) феноксифенил] -7Н-пироло[2,3^] пиримидин-4иламин

N- [4- (4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-хидроксифенил] -4-хлоробензамид

5- (4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,3d] пиримидин-4-иламин

5- [4-(5-хлоро-2-нитрофенокси)фенил] 7-изопропил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4иламин и

N-{2- [4-(4-амино-7-изопропил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)фенокси] -5нитрофенил}-2,2-диметилпропионамид и техни фармацевтично приемливи соли във форма, подходяща за индивидуалните енантиомери, рацемати, или други смеси от енантиомери.

Някои съединения с формула I могат да съществуват в различни тавтомерни форми или като различни геометрични изомери и настоящето изобретение включва всеки тавтомер и/или геометричен изомер на съединения с формула I и техни смеси.

Някои съединения с формула I могат да съществуват в стабилна конформационна форма, която може да бъде в състояние да бъде отделена. Асиметрията на усукване, причинена от ограничената ротация около асиметричната проста връзка, напр. поради пространствено възпрепятстване или пръстенен остатък, може да позволи разделянето на отделните конформатни форми.

Настоящото изобретение обхваща всеки един конформационен изомер на съединение с формула I и техни смеси.

Някои от съединенията с формула I и техните соли могат да съществуват под формата на амфотерни йони и настоящото изобретение включва всяка една амфотерна форма на съединения с формула I и смеси от тях.

Настоящето изобретение се отнася също до фармацевтичен състав, който съдържа терапевтично ефективно количество от съединение с формула I или негова сол, заедно с фармацевтично приемлив разредител или носител.

Както се използва тук терминът “активно съединение” означава съединение с формула I или негова сол. При терапевтичното използване активното съединение може да се прилага орално, ректално, парентерално или локално, за предпочитане орално. Така че, терапевтичният състав съгласно изобретението може да бъде под формата на всеки познат фармацевтичен състав за орално, ректално, парентерално или локално приложение. Подходящи за използване фармацевтично приемливи носители в такива състави са добре познати на специалистите в областта на фармацията. Съставите съгласно изобретението могат да съдържат 0.1 до 99 тегл. % от активното съединение. Съставите съгласно изобретението обикновено се приготвят във вид на форми за еднократно приложение. За предпочитане формата за еднократно приложение съдържа от 1 до 500 mg от активния компонент. Инертният разредител, който се използва при приготвяне на тези състави е добре познат в областта на фармацията.

Съставите за орално приложение са предпочитаните състави съгласно изобретението и те са в познатата фармацевтична форма за такова приложение, напр. във вид на таблети, капсули, сиропи и водни или маслени суспензии. Инертните разредители, които могат да се използват за получаване на тези състави, са тези, които са познати в областта на фармацията за тази цел. Таблетите могат да се приготвят чрез смесване на активното съединение с инертен разредител, като калциев фосфат в присъствие на разпадащо средство, напр. царевично нишесте, на смазващо средство, напр. магнезиев стеарат и сместа се таблетира по познатите методи. Таблетите могат да се приготвят по познат начин във вид на таблети със забавено освобождаване на съединенията, съгласно изобретението. Такива таблети могат при желание да се приготвят с покритие за освобождаване в червата по познат начин, напр. при използване на целулозен ацетат фталат. Подобно, по познатите начини могат да се получат капсули, напр. твърди или меки желатинови капсули, съдържащи активното съединение в присъствие или отсъствие на инертен разредител и при желание могат да се приготвят с покритие за освобождаване в червата по познат начин. Всяка таблета или капсула обикновено може да съдържа 1 до 500 mg от активното вещество. Други състави за орално приложение включват напр. водни суспензии, съдържащи активното вещество във водна среда в присъствие на нетоксично суспендиращо средство, като натриева карбоксиметилцелулоза и маслени суспензии, съдържащи съединение, съгласно изобретението и подходящо растително масло, напр. фастъчено масло.

Активното съединение може да се приготви във вид на гранули с или без допълнителни пълнители. Гранулатите могат да се приемат директно или могат да се прибавят към подходящ течен носител (напр. вода) преди приемането. Гранулите могат да съдържат набухващи средства (напр. фармацевтично приемливи ефервесцентни двойки, образувани от киселина и карбонатна или бикарбонатна сол) за улесняване на диспергирането в течната среда.

Състави съгласно изобретението, подходящи за ректално приложение са познатите фармацевтични форми за такова приложение, напр. супозитории с какаово масло или полиетилен-гликолови бази.

Фармацевтичните състави могат да се прилагат също парентерално (напр. субкутанно, интрамускулно, интрадермално и/или интравенозно [чрез инжектиране и/или инфузия] в познати фармацевтични форми за парентерално приложение (напр. стерилни суспензии във водна и/или маслена среда и/или стерилни разтвори в подходящи разтворители, за предпочитане изотонични с кръвта на конкретния пациент). Паренте ралните форми за дозиране могат да бъдат стерилизирани (напр. чрез микрофилтриране и/или при използване на подходящ стерилизиращ агент (напр. етиленоксид). В даден случай към парентералните форми за приложение може да се прибави една или повече подходящи за парентерално приложение добавки, като локално анастезиращи вещества, консерванти, буферни средства и/или смеси от тях. Формите за парентерално приложение могат да се съхраняват в подходящи стерилни опаковки (напр. ампули и/или флакони) за еднократна употреба. За повишаване на стабилността при съхранение на парентералните форми, те могат да бъдат замразени след напълването на опаковките и течността (напр. вода) може да бъде отстранена при понижено налягане.

Фармацевтичните състави могат да се прилагат назално в познатите фармацевтични форми за този вид приложение (напр. спрей, аерозол, разтвори и/или пудри за разпрашаване). При това може да се използват познатите на специалистите в тази област системи за измерване на дозите (напр. аерозоли и/или инхалатори).

Фармацевтичните състави могат да се прилагат чрез устната кухина (напр. сублингвално) в познати фармацевтични форми за приложение (напр. като бавно разтварящи се таблети, дъвки за смукане, лепенки, хапове, пастили, гелове, пасти, вода за промивка на устата, разтвор за промиване и/ или пудри).

Съставите за локално приложение могат да съдържат матрица, в която е диспергирано активното съединение, съгласно изобретението, така че съединението да се държи в контакт с кожата и да може да се поема трансдермално. Подходящи състави за трансдермално приложение могат да се приготвят при смесване на фармацевтично активното съединение с носител за локално приложение, като минерално масло, вазелин и/или восък, напр. парафинов восък или пчелен восък, заедно с потенциален трансдермален ускорител, като диметилсулфоксид или пропилей гликол. Алтернативно, активното съединение може да се диспергира във фармацевтично приемлив крем или мазилна основа. Количеството на активното съединение, съдържащо се във формите за локално приложение трябва да бъде такова, че да доставя терапевтично ефективно количества от съединението за период от време, в който е предвидено формата за локално приложение да бъде приложена върху кожата.

Съединенията съгласно изобретението могат също да бъдат приложени чрез непрекъсната инфузия или от един външен източник, напр. чрез интравенозна инфузия, или от източник, разположен в тялото. Външните източници включват имплантирани резервоари, съдържащи съединението, което трябва да бъде инфузирано, което се освобождава напр. чрез осмоза и имплантати, които могат да бъдат а) течни, като суспензии или разтвори във фармацевтично приемливо масло на съединението, което подлежи да бъде инфузирано напр. под формата на много лесно за разпръскване водоразтворимо производно, като додеканоатна сол, или Ь) твърдо, под формата на имплантирана подложка, напр. от синтетична гума или восъчен материал, съдържаща съединението, което подлежи на имплантиране. Подложката може да бъде като единично тяло, съдържащо всичкото количество от съединението или като серия от няколко подложки, всяка от които съдържа част от съединението, което подлежи на имплантиране. Количеството активно съединение, налично във източника за вътрешно въвеждане трябва да бъде такова, че да осигурява освобождаването на терапевтично ефективно количество от активното вещество за дълъг период от време.

При някои форми за приложение дава предимство да се използва съединение съгласно изобретението под формата на частички с много малък размер, напр. които са получени при флуидно смилане.

В съставите съгласно изобретението активното съединение може при желание да бъде смесено с други фармацевтично активни компоненти.

Настоящето изобретение се отнася също до използване на съединение с формула 1 като медикамент.

Двете фамилии от кинази, а именно както Src-, така и Syk-киназите играят централна роля за регулиране на имунното действие. Src-фамилията понастоящем включва Fyn, Lek, Fgr, Fes, Lyn, Src, Yes, Hck и Blk. Syk-фамилията, както се разбира понастоя щем, включва само Zap и Syk. Janus-фамилията от кинази играе роля при преобразуване на растежния фактор и проинфламаторни цитокинови сигнали през голям брой от рецептори. По тяхната способност да инхибират една или повече от тези кинази, съединенията с формула I могат да действат като имуномодулаторни средства, полезни за запазване на присадени тъкани и при третирането на автоимунни заболявания. Поради тяхната способност да регулира активацията на Т-клетките или потенцирането на възпалителния процес, тези съединения могат да се използват за лечение на такива автоимунни заболявания. Феноменът на отхвърляне на присадките, както на реципиента спрямо присадката, така и на присадката спрямо реципиента за костен мозък, ограничава трансплантацията, както и токсичността на понастоящем достъпните имуносупресивни средства. Ще бъде от полза наличието на ефикасни средства за тази цел с подобрен терапевтичен индекс. Геннонасочени експерименти демонстрират основната роля на Src в биологията на остеокластите, клетките отговорни за костната резорбция. Съединенията с формула I, поради тяхната способност да регулират Src, могат да бъдат полезни също за лечение на остеопороза, заболяване на Paget, тумор-индуцирана хиперкалцемия и на доброкачествени метастази.

Демонстрирано е за някои от тирозин киназите, че са протоонкогени. Прекъсването на хромозоми (точка на прекъсване на хромозом 5 при ltk-киназа), транслокация в случая на Abl-гени с BCR (Philadelphia chromosome) или пресичането на други, като cKit, води до създаването на дисрегулирани протеини, превръщащи ги от протогенни в онкогенни продукти. При други тумори, онко-генезисът се задвижва от автокринни или екзокринни взаимодействия на лиганд/рецептор на растежен фактор. Чрез инхибиране на тирозин киназната активност на тези протеини процесът на заболяването може да се прекъсне. Васкуларната рестеноза е процес на PDGF - зависима ендотелиална пролиферация на клетки. Профилактично инхибиране на PDGFr- киназната активност може да бъде ефикасна стратегия за предпазване от тези феномени. Така, съединения с формула I, които инхибират киназната активност на c-kit, c-fms, EGFr, BCR, Abl, PDGFr, KDR/ Flk-1, Flt-1, tie-1, tie-2 и други рецептори могат да бъдат от полза при лечението на доброкачествени и неопластични пролиферативни заболявания.

Съединенията с формула I или техни соли или фармацевтични състави, които съдържат терапевтичноефективни количества от тях могат да се използват за лечение на доброкачествени и неопластични пролиферативни заболявания или на заболявания на имунната система. Такива заболявания включват автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит, тироидит, диабет от тип 1, множествена склероза, саркоидоза, възпалителни заболявания на червата, миастения гравис и системен лупус еритематозис; псориазис, отхвърляне на органи при трансплантация, напр. отхвърляне на бъбрек, отхвърляне на присадка от реципиент, доброкачествени и неопластични пролиферативни заболявания, рак при човека, напр. на белия дроб, гърдите, стомаха, пикочния мехур, дебелото черво, панкреаса, яйчниците, простатата, рак на ректума и левкимия, както и заболявания предизвикващи васкуларизация, напр. диабетна ретинопатия, хороидална неоваскуларизация, предизвикана от свързана със стареене петниста дегенерация и инфантилна хемангиома в човека. Освен това, такива инхибитори могат да бъдат полезни за лечение на заболявания, предизвикващи VEGF-зависими едеми, асцити и ексудати напр. мускулна едема и респираторен дистрес синдром при възрастни (ADRS).

Съединенията съгласно изобретението могат да бъдат полезни също и за профилактика на посочените по- горе заболявания.

Съгласно друг аспект, изобретението се отнася до използване на съединение с формула I или на негови соли за получаване на медикаменти за лечение на пролиферативни заболявания и/или на заболявания на имунната система на бозайници, по- специално на човека.

Методите за получаване на съединения с формула I ще бъдат описани по- долу. Тези методи представляват друг аспект на настоящето изобретение. Методите се провеждат за предпочитане при атмосферно налягане.

Съединения с формула I могат да се получат при кондензация на съединението с формула

Ri

Формула II където R_p R₂ и R₃HMaT описаните погоре значения, с формамид при температура в границите от 50 до 250 С, в даден случай в присъствие на катализатор, например на 4диметиламинопиридин.

Съединения с формула I могат да се получат при взаимодействие на съединение с формула I, в която R₍ и R₂ имат описаните по-горе значения и R₃ означава бромо или йодо, със съединение с формула

R₃B(OH)₂ III в която R3 има посочените по-горе значения, в присъствие на катализатор, напр. паладиеви (0) съединения, като Pd(PPh₃)₄.

Съединения с формула I, в която R_[ е алкилова група или (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкил, могат да се получат при алкилиране на съединение с формула

в която R₂ и R₃ описаните по-горе значения, със съединение с формула R,X, в която R, означава алкилова група или (в даден случай заместен фенил) С₁₆-алкил и X означава отцепваща се група, напр. халоген или тозилоксигрупа.

Съединения с формула I могат да се получат при взаимодействие на съединение с формула

в която R_p R₂ и R₃ имат описаните по-горе значения и Y означава напускаща група, напр. халоген или фенокси, с амоняк или амониева сол, напр. амониев ацетат, при температура в граници от 15-250 С, за предпочитане в съд за работа под налягане.

Съединения с формула I, в която Rj означава хлоро, бромо или йодо, могат да се получат при взаимодействие на съединение с формула

в която R] и R₃ имат описаните погоре значения, с халогениращ реагент, напр. йодиращ реагент, като N-йодосукцинимид, или с бромиращ реагент, като N-бромосукцинимид, или с халогениращ реагент, като N-хлоросукцинимид.

Съединения с формула I, в която означава групата AR_S, в която А означава NHCO, могат да се получат при взаимодействие на съединение с формула

Ri в която Rj и R₂ имат описаните погоре значения и Y означава аминогрупа, със съединение с формула RjCOX, в която X означава отцепваща се група, напр. хлоро. Алтернативно, съединения с формула VII, в която Y означава халоген, напр. хлоро, могат да взаимодействат със съединение с формула R_SCOX и продуктът реагира с амоняк до получаване на съединение с формула I. Аналогични методи могат да се използват, 5 когато А означава NHSO_r

Съединения с формула I, в която R, означава групата AR_J( в която А означава О, могат да се получат при взаимодействие на съединение с формула 10

Ri

VIII

в която Rj и R₂ имат описаните погоре значения и X означава халоген, при взаимодействие със съединение с формула R₅OH. 2θ

Съединения с формула I, в която R₃ означава групата AR_j; която А означава О, могат да се получат при взаимодействие на съединение с формула

IX в която Rj и R₂ имат описаните погоре значения, при взаимодействие със съединение с формула RjX, в което X означава халоген, за предпочитане халогеноактивирано чрез присъствието на друг заместител, напр. на нитро група.

Съединения с формула II могат да се получат, както е показано на схема 1, в която IPA означава пропан-2-ол:

1) I-^NR^

IPA или MeCN

2) HCI/IPA

. HCI

1) NaOEt/EtOH

2) NCCH₂CN/NaOEt

EtOH, 5(fC f

Трябва да се разбира от специалистите в тази област, че съединения с формула I могат да се превърнат в други съединения с формула I, по познати химически реакции. Така напр., алкоксигрупа може да се отце- 5 пи, до получаване на хидроксигрупа, нитрогрупа може да се редуцира до аминогрупа, амини могат да се ацилират или сулфонират и N-ацилни съединения могат да се хидролизират до амини. Съединения с формула I, 10 в която R₃ означава групата AR_S, в която А е сяра, могат да се подложат на окисление до получаване на съединения с формула I, в която А означава SO или съответно SO₂, по методи, познати на специалистите в тази 15 област.

Съединения с формула III са търговски достъпни или могат да се получат по аналогични методи.

Съединения с формула IV, в която R₂ е водород могат да се получат както е показано на схема 2. Аминогрупата може да бъде защитена преди достигане на крайния етап и след това защитната група да бъде отстранена след крайния етап на схема 2, по методи, познати на специалистите в тази област. Съединения с формула IV, в която R₂ е различно от водород могат да се получат по аналогични методи.

Pd<0) _г

RjBiOH)

J. Med. Chem 1990, 33, 1984

Алтернативно на посоченото в схема 2, R₃ може да се присъедини първоначално, преди аминирането. Алтернативно, заместителят R], както е дефиниран предварително, може да присъства в съединението преди про30 веждане на взаимодействието.

Съединения с формула V могат да се получат, както е показано на схема 3

Схема 3

Съединения с формула VI, в която R₃ 45 означава водород, могат да се получат, както е показано на схема 4. Изходният материал може да се получи както е описано в J. Med. Chem., 1988, 31, 390 и в литературата, посочена там. Съединения, в които R₃ е раз- 50 личен от водород могат да се получат по аналогични методи.

Схема 4

NH з

МеОН

Съединения с формула VII могат да се получат при присъединяване на 5-йодо съединение по начин, аналогичен на описания за получаване на съединения с формула VI.

За специалистите в тази област е ясно, че в случаи, когато заместителите са идентични или подобни на функционалната група, която е била модифицирана по един от описаните по-горе методи, тези заместители ще изискват защита, преди да започне провеждането на процеса, последвана от отстраняване на защитата, след приключване на реакцията. В противен случай биха протекли конкурентни странични реакции. Алтернативно, при други от реакциите, описани по-горе, могат да се използват заместители, които не могат да повлияят. Примери за подходящи защитни групи и методи за тяхното присъединяване и отцепване могат да се намерят в книгата “Protective Groups in Organic Synthesis”, от T. W. Green, John Wiley and Sons, 1981. Така напр. подходящи защитни групи за амини са формилна или ацетилна.

Способността на съединенията да инхибират такива тирозин кинази in vitro може да се определи, по методите, подробно описани по-долу.

Активността на съединенията може да се определи по количеството на инхибиране на фосфорилирането на екзогенния субстракт (напр. синтетични пептиди (Z. Songyand et al., Nature, 373:536-539) върху тирозин чрез Ick или ZAP70 кинази, от изследваното съединение, спрямо контрола.

Експресия на ZAP70

Използваният бакуловирусен експресионен вектор е pVL 1393. (Pharmingen, Los Angeles, Са.). Нуклеотидната последователност, кодираща аминокиселини М(Н)6 LVPRGS е поставена в 5П в региона, кодиращ чисти ZAP70 (аминокиселини 1-619). Хистидиновите остатъци дават възможност за афинитетно пречистване на протеина (vida infra). LVPRGS-мостът образува разпознаваща последователност за протеолитично отцепване чрез тромбин, даваща възможност за отстраняване на афинитетния остатък от ензима. SF-инсектни клетки се инфектират с множество инфекции след половин час и събирането се прави 24 h след инфекцията.

Екстракция и пречистване на ZAP70

SF-9 клетките се лизират в буфер, със тоящ се от 20 mM Tris, pH 8,0, 137 тМ NaCl, 10% глицерол, 1% Triton Х-100, 1 тМ PMSF, 1 pg/ml леупептин, 10 ug/ml апротинин и 1 тМ натриев ортованадат. Разтворимият лизат се прилага за пречистване към хелатираща сефароза върху колона Hitrap (Pharmacia), еквилибрирана в 50 mM HEPES, pH 7,5, 0,3 М NaCl. Фузионният протеин се елуира с 250 тМ имидазол. Ензимът се съхранява в блуфер, съдържащ 50 mM HEPES, pH 7,5, 50 тМ NaCl и 5 тМ DTT.

Източници на Lek

Lek или стволовите форми на Lek могат да се намерят в продажба (напр. от Upstate Biotechnology Inc. (Saranac Lake, N.Y.) and Santa Cruz Biotechnology Inc. (Santa Cruz, Са.)) или се пречистват от познати природни или рекомбинантни източници при използване на познати методи.

Анализ

Протоколът, използван за измерване на активността на тирозин киназа, е описан по-рано (Current Protocols in Immunol., John Wiley and Sons, стр. 11.4-1-11.5.6. 1995). Накратко, всички реакции се провеждат в киназен буфер, съдържащ 50 mM MOPSO pH 6,5, 2 тМ МпС1₂, 5 тМ DTT, 0,1% BSA, 2200 μΜ ATP, 30-200 μΜ пептид, 5% DMSO и ЗЗР ATP (8Ci/mM). Съединение и ензим се смесват в реакционен съд и реакцията се инициира чрез прибавяне на АТР и субстратната смес. След това реакцията се прекъсва чрез двукратно прибавяне на стоп-буфер от по (20 ml) EDTA. Порция от сместа се нанася на петна върху фосфоцелулозни филтри. Пробите с петна се промиват 3 пъти в 75 тМ фосфорна киселина при стайна температура, за 5 до 15 min. Включването на радиоактивен маркер се оценява чрез течен сцинтилационен брояч.

Съединенията, дадени като пример в настоящото изобретение, показват IC_J0 помалко от 5 цт спрямо Lek. Предпочитани съединения съгласно настоящото изобретение са селективни инхибитори на Lek.

Съединенията с формула I могат да бъдат полезни при терапевтично приложение за лечение на заболявания, включващи двете кинази, посочени по-горе, както и за такива, които не са споменати по-горе и които вече са идентифицирани като PTKs, които се инхибират от съединения с формула I.

Опитни модели за in vitro активиране на Т-клетки:

При активиране чрез митогени или антигени, Т-клетки се индуцират за секретират IL-2, растежен фактор, който поддържа тяхната следваща пролиферативна фаза. Затова може да се измерва или продукцията на IL-2 форма, или клетъчната пролиферация на първични Т-клетки, или съответни Т-клетъчни линии като сурогат за Т-клетъчно активиране. И двата от тези методи се добре описани в литературата и техните параметри са добре документирани. (Current Protocols in Immunology, Vol 2, 7,10-7.11.2).

Накратко, Т-клетки могат да се активират от съвместни култури с алогенни стимулаторни клетки, процес изразяващ еднопосочна смесена лимфоцитна реакция. Респондерни и стимулаторни мононуклеарни клетки от периферна кръв се пречистват чрез градиент Ficoll-Hypaque (Pharmacia) за направляване на получаването. Стимулаторни клетки се инактивират митотично чрез третиране с митомицин с (Sigma) или чрез гама-облъчване. Респондерни и стимулаторни клетки се култивират съвместно в съотношение две към едно в присъствие или отсъствие на изследвани съединения. Обичайно 10⁵ респондерни клетки се смесват с 5 х 104 стимулаторни клетки и се посяват (200 μΐ обем) в U-дънна микротитърна плоча (Costar Scientific). Клетките се култивират в добавка от RPMI 1640 заедно с инактивиран чрез нагряване ембрионален телешки серум (Hyclone Laboratories) или заедно с човешки АВ серум от мъжки донори, 5 х ΙΟ’⁵ М 2меркаптоетанол и 0,5 DMSO. Културите се разклащат чрез вибриране с 0,5 pCi от ³Нтимидин (Amersham) един ден преди да се подложат на отделяне (обичайно третия ден). Културите се отделят (Betaplate Harvester, Willac) и се прави измерване на изотопното свързване на течен сцинтилационен брояч (Betaplate, Willac).

Същата система от култури може да се използва за оценка на Т-клетъчното активиране, чрез измерване на продукцията на IL-2. Осемнадесет до двадесет и четири часа след иницииране на културата се отстранява супернатантата и концентрацията на IL-2 се измерва чрез теста ELISA (R- и D- системи), при спазване на указанията на про изводителя.

Ефективността in vivo на съединенията може да се измери в животински модели, познати за директно измерване на Т-клетъчно активиране, или за които Т-клетките са били доказани като въздействащи. Т-клетки могат да се активират in vivo чрез лигиране на константната част от Т-клетъчен рецептор с моноклонално анти-СОЗ антитяло (АЬ). В този модел при използване на BALB/ с мишки се прилагат интраперитонеално 10 g от анти-СОЗ Ab 2 h преди извличането на кръв. Животните, върху които ще бъдат приложени изследваните съединения, се третират предварително с единична доза от съединението 1 h преди прилагането на антиСОЗ АЬ. Серумните нива на проинфламаторния цитокин интерферон-γ (IFN-γ) и туморния некрозисфактор-а (TNF-а), които са индикатори за активиране на Т-клетките, се измерват чрез тест ELISA. При подобен модел се използва in vivo иницииране на Тклетки със специфични антигени, като KLH (keyhole limpet hemocyanin), последвано от второ въвеждане in vitro на дренажни клетки от лимфните възли със същия антиген. Както е описано по-горе, измерването на продукцията на цитокин се използва за оценка на състоянието на активиране на клетъчните култури. Кратко описание: C57BL/6 мишки се имунизират субкутанно със 100pg KLH, емулгиран в разредител CFA (пълен адювант на Freund) в ден, приет като ден 0. Животните се третират предварително със съединението, един ден преди имунизацията и след това в ден първи, втори и трети след имунизацията. Дренажните лимфни възли се събират на ден четвърти и техните клетъчни култури се смесват в концентрация 6 х 10⁶ на ml с клетъчна културална среда (RPMI 1640 заедно с инактивиран чрез нагряване ембрионален телешки серум (Hyclone Laboratories), 5 х 10’⁵ М 2-меркоптоетанол и 0.5 DMSO) след 24, както и 48 h. Супернатантата от културите се изследва за автокринен Т-клетъчен растежен фактор, интерлевкин-2 (IL-2) и за нивата на IFN-γ при използване на тестове ELISA.

Съединенията, съгласно изобретението, могат да се изследват също в животински модели на заболявания, проявяващи се при човека. Така например съединенията са изследвани при експериментален автоимунен енцефаломиелит (ЕАЕ) и колаген индуциран артрит (CIA). ЕАЕ-модели, които имитират аспекти от множествена склероза при човека са описани както за изследвания върху мишки, така и върху плъхове (вж. FASEB J. и. 5: 2560-2566, 1991); миши модел: Lab. Invest. 4 (3): 278, 1981; модел при гризачи: J. Immunol. 146 (4): 1163-8, 1991). Кратко описание: мишките и плъховете се имунизират с емулсия от миелинов основен протеин (МВР) или с негови неврогенни пептидни производни, и CFA. Акутни заболявания могат да се индуцират чрез прибавяне на бактериални токсини, като asbordetella pertussis. Повторно проявяващите се /временно отслабващи силата си болести се индуцират чрез приемен трансфер на Т-клетки от МВР/ пептид имунизирани животни.

CIA може да бъде индуциран в DBA/1 мишки чрез имунизация с колаген тип II (J. Immunol: 42 (7): 2237-2243). Мишките развиват признаци на артрит десет дни след третирането с антиген и могат да се оценяват 90 дни след имунизацията. И при двата модела на изследване, както при ЕАЕ, така и при CIA моделите, съединенията могат да се прилагат както профилактично, така и в процес на развитие на заболяването. Ефективните лекарствени средства трябва да намалят сериозността на състоянието и/или разпространението на болестта. Съединенията могат да се изпитат също за присаждане в модели на мишки, при трансплантация на кожа (вж. Ann. Rev. Immunol., 10: 333-58, 1992; Transplantation: 57 (12): 1701-1706, 1994) или на сърце (Am. J. Anat.: 113:273, 1963). Кратко описание: присадки от кожа с цялата си дебелина се трансплантират от C57BL/6 мишки на BALB/c мишки. При мишки, трансплантационен модел, сърца от новородени мишки от вида C57BL/6 се присаждат ектопично (на не обичайно място) върху ушната мида на възрастни мишки от вида CBA/J. Сърцето започва да бие четири до седем дни след трансплантацията и отхвърлянето му може да се оценява визуално при използване на дисектиращ микроскоп за наблюдение на момента на прекъсване на сърцебиенето.

Примери за изпълнение на изобретението

Изобретението се илюстрира от следващите примери, които са дадени само като примерни изпълнения. Крайните продукти на всеки от тези примери са охарактеризирани чрез един или повече от следните методи: високоефективна течна хроматография, елементен анализ, ЯМР-спектроскопия, инфрачервена спектроскопия и масспектроскопия с висока разделителна способност.

Пример 1

a) Трет.бутиламин (15 ml) се прибавя при разбъркване към разтвор на 2-бромо-4’феноксиацетофенон (12.7 g, получен при бромиране на 4’-феноксиацетофенон, по метода, описан в Tetrahedron Letters, 1993, 34, 3177) в пропан-2-ол и сместа се нагрява при 80°С в продължение на 3 h. Сместа се охлажда до 0 С и се прибавя концентрирана солна киселина (10 ml). Суспензията се бърка при стайна температура в продължение на 18 h и полученото твърдо вещество се отделя чрез филтриране до получаване на 4’фенокси-2-(трет.бутиламино)ацетофенон хидрохлорид (3.75 g), т.т. 210-212°С.

b) (1) 4’-фенокси-2-(трет.бутиламино) ацетофенон хидрохлорид (3.75 g) се прибавя на порции към натриев етоксид (получен чрез разтваряне на натрий (93 mg) в етанол (50 ml) и сместа се бърка при 40°С в продължение на 30 min под атмосфера на азот.

(2) В отделна колба натрий (331 mg) се разтваря в етанол (50 ml) и се прибавя малононитрил (858 mg). Разтворът се бърка при стайна температура в продължение на 5 min и след това към този разтвор се прибавя разтворът на 4’-фенокси-2-(трет.-бутиламино)ацетофенон, получен в етап (1) на една порция, включваща и утаения натриев хлорид. Полученият разтвор се загрява при 50° С в продължение на 3 h и тогава при 80°С в продължение на 2 h. Разтворителят се отстранява при понижено налягане и полученото масло се разпределя между вода и етилацетат. Органичната фаза се отделя, суши се и се изпарява до получаване на черно твърдо вещество. Това вещество се раз тваря в горещ етанол и се обработва до разпрашаване с вода, полученият твърд продукт се отделя чрез филтриране и се суши, при което се получава 2-амино-3-циано-4-(4-феноксифенил) -1 - (трет.бутил) пирол.

с) Смес от 2-амино-3-циано-4-(4-феноксифенил)-1-(трет.бутил)пирол (1.9 g), формамид (30 ml) и 4-диметиламинопиридин (10 mg) се нагрява при 180°С в продължение на 6 h. Сместа се охлажда до стайна температура и се прибавя вода до утаяване на тъмно твърдо вещество. То се отделя чрез филтриране, промива се с вода, след това се кипи в етанол и неразтворимият материал се отделя при филтриране на горещо и се суши. Твърдият продукт се пречиства чрез препаративна високоефективна течна хроматография през колона със силициев диоксид, при използване на смес от дихлорометан/пропан-2-ол/етанол, 98:1:1 като подвижна фаза, до получаване на 7-трет.бутил-5(4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4-иламин (4-амино-5-(4-феноксифенил) -7- (трет.бутил) пироло [2,З-d] пиримидин), т.т. 157-158 С.

Ή-NMR (d⁶ DMSO) δ 8.15 (1Н, s), 7.507.35 (4H, m), 7.30 (1H, s), 7.15 (1H, t), 7.10 (4H, m), 6.05 (2H, brs), 1.75 (9H, s).

Пример 2

a) Разтвор на 2-бромо-4’-феноксиацетофенон (20.0 g) в толуен (150 ml) се прибавя към разтвор на изопропиламин (8.1 g) в толуен (100 ml) при разбъркване и при поддържане на температурата на реакционната смес под 15°С. Сместа се бърка в продължение на 30 min при тази температура и след това още 20 min при стайна температура. Сместа се филтрира и остатъкът се промива с етер. Към обединените филтрати и промивни води се прибавя оксалова киселина (10.0 g) в етер (200 ml) и сместа се филтрира до получаване на продукта 2-изопропиламино-4’-феноксиацетофенон оксалат. Оксалатната сол се превръща в хидрохлоридна сол при взаимодействие с концентрирана солна киселина във вид на твърд продукт, който се отделя чрез филтриране и се използва директно в следващия етап.

b) Суровият продукт (3.07 g), получен в етап (а) по-горе се суспендира в метанол (60 ml) и при бъркане се прибавя малононитрил (1.0 g). През суспензията, която е охладена на баня от лед-вода, се пропуска да барботира азот и след това се прибавя калиев хидроксид (1.75 g) във вода (2 ml). След бъркане в продължение на 15 min при тази температура, сместа се нагрява до кипене под обратен хладник и се кипи 1 h при тази температура, при едновременно пропускане на азот да барботира през сместа. Сместа се охлажда и се прибавя към вода (200 ml), през която барботира азот. Получава се смола, която се разтваря в етер и се отделя. Водният слой се екстрахира двукратно с етер и обединените етерни слоеве се сушат, филтрират и след изпаряване се получава смола, която се втвърдява при стоене под атмосфера на азот в продължение на една нощ до получаване на 2-амино-Зциано-1-изопропил-4-(4-феноксифенил)-пирол.

с) Продуктът (2.75g) от етап Ь) се разтваря във формамид (120 ml) и се пропуска амоняк да барботира през сместа при едновременно разбъркване и нагряване на маслена баня при 200-205*С в продължение на 2,5 h. Сместа се охлажда и се прибавя към ледена вода, след което се филтрира до получаване на бежово твърдо вещество, което се промива с вода. Установява се, че това твърдо вещество представлява смес от желания продукт и 4-амино-5-[4-(4-бромофенокси)фенил] -7-изопропил-пироло [2,3-d] пиримидин. Сместа се хидрогенира в пропан-1-ол, амониев формиат и 10 % паладий върху активен въглен, при разбъркване под атмосфера на азот, по начин подобен на този, който е описан в пример 5, до получаване на твърдо вещество. Това вещество се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид при използване на смес от етилацетат-/триетиламин (19:1) като елуент, до получаване на 7-изопропил-5-(4-феноксифенил)-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин с т.т. 155-156°С.

Пример 3

а) 4-феноксиацетофенон (150.0 g) се разтваря в оцетна киселина (2 1) и се бърка при температура 50°С, като едновременно с това се прибавя на порции пиридинтрибромид (251.6 g). Полученият кафяв разтвор се прибавя към вода (3 1) и сместа се екстрахира с толуен (1 х 800 ml и след това 2 х 400 ml). Обединените толуенови екстракти се отде20 лят, сушат, филтрират и се използват директно в етап Ь) по-долу.

b) Разтвор на 2-бромо-4’-феноксиацетофенон в толуен, получен в етап а) се прибавя към разтвор на циклопентиламин (154 ml) в толуен (1 1) при разбъркваме под атмосфера на азот в продължение на 1.5 h, при запазване на температурата на реакционната смес под 5°С. След това сместа се бърка в продължение на 2.5 h, при запазване на температурата под 1(УС, след което сместа се филтрира. Филтратът се обработва чрез при-бавяне на концентрирана солна киселина (120 ml) на капки, при поддържане на температурата по-ниска от 10°С. Получената утайка се отделя чрез филтриране с пропан-2-ол/етер (1:1) до получаване на твърдо вещество, което се суши във вакуум при 40°С в продължение на 6.5 h до получаване на 2-циклопентил-амино-4’-феноксиацетофенон хидрохлорид.

c) Продуктът от етап Ь) (35.1 g) се прибавя към разтвор на малононитрил (9.5 g) в метанол (500 ml) под атмосфера на азот и след това се прибавя на капки воден разтвор на калиев хидроксид (17.0 g) във вода (75 ml) в продължение на 30 min, при запазване на температурата в граници между 0 и 9С. Сместа след това се кипи под обратен хладник в продължение на 2.5 h. Добавя се допълнително количество от малононитрил (1.0 g) в метанол (10 ml) и сместа се нагрява при кипене под обратен хладник още 3 h. След това реакционната смес се оставя да престои при стайна температура в продължение на 18 h и след това метанолът се отстранява при понижено налягане и остатъкът се държи под азот. Остатъкът се разтваря в дихлорметан (600 ml) и се промива с вода, след това с наситен воден разтвор на натриев хлорид, след което се суши, филтрира и подлага на изпаряване до получаване на кафяво твърдо вещество, което се обработва с диетилетер до получаване на 2-амино-3-циано-1-циклопентил-4-(4-феноксифенил) пирол, който се използва директно в следващия етап на този пример.

d) Продуктът от етап с) (25.9 ml) се разтваря в смес от формамид (155 ml), Ν,Νдиметилформамид (52 ml) и мравчена киселина (20.2 ml) и сместа се нагрява под атмосфера на азот при вътрешна температура на реакционната смес 166°С в продължение на 4 h. Сместа се охлажда и се излива във вода (3.5 1), след което се екстрахира с етилацетат (3 х 1500 ml). Обединените етилацетатни екстракти се промиват с вода, сушат, филтрират и изпаряват до получаване на твърдо вещество, което се обработва с етер и филтрира до получаване на твърдо вещество, което се прекристализира из индустриален метилиран спирт до получаване на 7-циклопентил-5-(4-феноксифенил)-7Нпироло[2,3-0]пиримидин-4-иламин ст.т. 178179°С.

Пример 4

Получаването се провежда по начин, подобен на описания в пример 2. 2-бромо4’-фенилацетофенон (25.0 g) в ацетонитрил (150 ml) взаимодейства с трет.бутиламин (28.4 ml) до получаване на 4’-фенил-2(трет.бутиламино)ацетофенон хидробромид (5.31 g) с т.т. 234-237°С (с разлагане). Това съединение реагира с малононитрил (1.7 g) и калиев хидроксид (3.0 g) във вода (4 ml) в метанол (100 ml) под азот до получаване на

2-амино-4- (4-бифенилил) -3-циано-1 - (трет. бутил)пирол (3.75 g), който е суспендиран във формамид (200 ml) наситен с амоняк, и след това сместа се нагрява при 200-205°С в продължение на 2 h при едновременно пропускане на поток от амоняк през сместа. След охлаждане сместа се прибавя към смес от лед-вода (600 g) под атмосфера на азот и полученото твърдо вещество се отделя чрез филтриране, пречиства се чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/триетиламин (19:1) като подвижна фаза до получаване на 5- (4-бифенилил) -7-трет.бутил-7Н-пироло[2,3-d] пиримидин-4-иламин, т.т. 212214°С.

Пример 5

Получаването се провежда по начин, подобен на описания в пример 2. Неопентиламин (18.4 g) в толуен (100 ml) взаимодейства с 2-бромо-4’-феноксиацетофенон (33.0 g) в толуен (150 ml) до получаване на

2- неопентил-4’-феноксиацетофенон хидрохлорид (13.6 g), който реагира с калиев хидроксид (7.3 g) във вода (10 ml) и малононитрил (3.2 g) в метанол (200 ml) под атмосфера на азот до получаване на 2-амино-

3- циано-1-неопентил-4-(4-феноксифе нил)пирол (6.9 g), който се разтваря във формамид (250 ml), наситен с амоняк и взаимодейства до получаване на суров продукт, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/триетиламин (19:1) като подвижна фаза до получаване на смес от желания продукт и 4-амино-5-[4-(4-бромофенил] -7-неопентил-пироло[2,3-с1]пиримидин. Сместа се пречиства чрез хидрогениране на суровия продукт (1.15 g) в пропан- 1-ол (40 ml), амониев формиат (1.1 g) и 10 % паладий върху активен въглен (0.3 g) при разбъркване под атмосфера на азот. Сместа се филтрира. Филтратът се концентрира при понижено налягане до получаване на остатък, който се разтваря в топъл метанол и след охлаждане се прибавя вода за индуциране на кристализация. Сместа се охлажда и твърдият продукт се отделя чрез филтриране и се суши до получаване на 7неопентил-5- (4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин, т.т. 158158.5°С.

Пример 6

Получаването се провежда по начин, подобен на описания в пример 2. 2-бромо4’-фенилтиоацетофенон (159.0 g), пропан2-ол (400 ml) и трет.бутиламин (100 ml) се кипят при температура на кипене под обратен хладник в продължение на 18 h под атмосфера на азот до получаване на 4’-фенилтио-2- (трет.бутиламино)ацетофенон хидрохлорид (74.0 g), който реагира с малононитрил (21.63 g) в метанол (2000 ml) и калиев хидроксид (0.668 mol) до получаване на 2-амино-3-циано-1-неопентил-4-(4-фенилтиофенил)-1-(трет.бутил)пирол (33.44 g), който се разтваря във формамид (1100 ml) и се нагрява до 170-180РС в продължение на 2 h, при пропускане на амоняк да барботира през реакционната смес, до получаване на 7трет.бутил-5-(4-фенилтио-фенил)-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин с т.т. 151.5152.5°С.

Пример 7

Този пример се провежда по метод, подобен на описания в пример 3. 4-(4-метоксифенокси)ацетофенон (50.8 g) взаимодейства с пиридинтрибромид (67.0 g) в оцетна киселина (650 ml) до получаване на 2-бромо4’-(4-метоксифенокси)ацетофенон (80.0 g), който взаимодейства с трет.бутиламин (70 ml) в пропан-2-ол (250 ml) до получаване на 2- (трет.бутил) -4’ - (4-метоксифенокси) -ацетофенон хидрохлорид (33.3 g), който се разтваря в метанол (475 ml) и взаимодейства с малононитрил (9.5 g) и калиев хидроксид (16.6 g) до получаване на 2-амино-З-циано-

4- (4-метоксифеноксифенил) -1 - (трет. бутил) пирол. Този материал (20.0 g) се разтваря във формамид (650 ml) при пропускане на амоняк да барботира през реакционната смес и загряване до 190°С в продължение на 2 h, до получаване на продукт, който се разработва и пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване като подвижна фаза на смес от етилацетат/триетиламин (19:1). Получава се 7-трет.бутил-5-[4-(4-метоксифенокси)фенил] -7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4иламин с т.т. 171-172°С.

Пример 8

a) По подобен на описания в пример 10 Ь), 4-хлоро-5-йодо-7-изопропилпироло[2,3-

d] пиримидин (0.57 g) взаимодейства с 4-нитрофенил борна киселина (0.30 g), при използване на бис(три-фенилфосфин) паладий (II) хлорид (1.126 g) до получаване на 4хлоро-7-изопропил-5- (4-нитрофенил) пироло [2,3-d] пиримидин, който се редуцира при използване на смес от амониев хлорид (22 mg), желязо на прах (0.45 g) във вода (2 ml) и индустриален метилиран спирт (10 ml) до получаване на 4-хлоро-5-(4-амино-фенил)7-изопропилпироло [2,3-d] пиримидин, който взаимодейства с амоняк в 1,4-диоксен в затворен съд до получаване на 4-амино-5-(4аминофенил)-7-изопропилпироло [2,3-d] пиримидин.

b) Бензоилхлорид (101 mg) в дихлорметан (1.0 ml) се прибавя към смес от 4амино-5-(4-аминофенил)-7-изопропилпироло [2,3-d] пиримидин (175 mg) в дихлорметан (7 ml) и триетиламин (73 mg) при 0°С под атмосфера на азот при разбъркване. Сместа се бърка при 0°С в продължение на 4 h и след това се оставя да се затопли до стайна температура за време от един час. Реакционната смес се бърка при стайна температура в продължение на 18 h и след това реакцията се прекъсва чрез прибавяне на наситен разтвор на натриев бикарбонат (10 ml) при охлаждане с лед. Органичният слой се отделя и водният слой се екстрахира с етилацетат (3 х 20 ml). Обединените органични екстракти се промиват с вода, сушат се и се подлагат на изпаряване до получаване на бледожълто твърдо вещество, което се пречиства чрез препаративна високоефективна течна хроматография до получаване на N-(4[4-амино-7-изопропил-7Н-пироло [2,З-d] -пиримидин-5-ил]фенил)бензамид с т.т. 192195°С.

Пример 9

a) Разтвор на трет.бутиламин (154 ml) в ацетонитрил (100 ml) се прибавя за 10 min към разтвор на 2-хлоро-4’-йодоацетофенон (158.0 g, получен по начина, описан в Organic Magnetic Reconance 12 (12), 1979, стр. 691695) в ацетонитрил (700 ml) при разбъркване под атмосфера на азот при 20°С. Сместа се загрява до 30°С, при което се получава разтвор, след което настъпва лека екзотермична реакция и се утаява трет.бутиламин хидрохлорид. Сместа се държи под 37°С чрез охлаждане от време на време. Сместа се оставя при разбъркване в продължение на 18 h при стайна температура, след което се подлага на филтриране и остатъкът се промива с ацетонитрил. Обединените екстракти и промивни води се концентрират и се разтварят в смес от етер (700 ml) и вода (500 ml). Сместа се бърка при едновременно подкисляване със разредена солна киселина до pH 9. Сместа се филтрира до отстраняване на трет.бутил хидрохлорида. Филтратът се подкислява с разредена солна киселина до получаване на 4’йодо-2- (трет.бутиламино)ацетофенон хидрохлорид (102.0 g). Този продукт взаимодейства с малононитрил (29.9 g) и калиев хидроксид (52.3 g) в метанол (1.5 1) и вода (100 ml) по начин, подобен на описания в пример 2, до получаване на 2-амино-3-циано-4-(4-йодофенил)-1-(трет.бутил)пирол (63.2 д), т.т. 166.5167°С.

b) Продуктът от етап а) взаимодейства с формамид (2 1), при пропускане на амоняк през разтвора, по подобен на описания в пример 2 начин, до получаване на суров твърд продукт, който се прекристализира из толуен до получаване на 4-амино-5-(4-йодофенил) -7- (трет.бутил) пироло [2,З-d] пиримидин, т.т. 188-190°С.

c) Продуктът (600 mg) от етап Ь), 4ацетамидофенол (828 mg), калиев карбонат (702 mg), меден (I) хлорид (60 mg), 8-хидроксихинолин (96 mg) и диметилацетамид (15 ml) се бъркат и загряват до температура на кипене под обратен хладник под атмосфера на азот в продължение на 4 h. Сместа се разрежда с вода (100 ml) и етилацетат (50 ml), алкализира се с 5М разтвор на натриев хидроксид (1 ml) и се филтрира. Филтратът се отделя и органичният слой се промива с вода, суши се и се изпарява до получаване на остатък, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат като подвижна фаза, при което се получава 1Ч-{4-[4-(4-амино-7-трет.бутил-7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-5-ил)фенокси] -фенил }ацетамид. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

Пример 10

a) 4-хлоро-5-йодопироло [2,3-d] пиримидин (10.0 g, виж пример 17) се прибавя на порции при разбъркване под атмосфера на азот при 0 С към суспензия от натриев хидрид (1.6 g от 60 % дисперсия в минерално масло) в Ν,Ν-диметилформамид (250 ml). След приключване на прибавянето сместа се оставя да се затопли до стайна температура и след като спре да се наблюдава отделянето на газ се прибавя на капки разтвор на изопропилбромид (34.0 ml) в Ν,Ν-диметилформамид (20 ml). Сместа се бърка при стайна температура в продължение на една нощ и след това реакцията се прекъсва чрез прибавяне на капки на вода (300 ml) при външно охлаждане с лед. Сместа се промива с етилацетат (3 х 300 ml), обединените органични слоеве се промиват с вода, сушат се, филтрират се и се изпаряват до получаване на 4-хлоро-5-йодо-7-изопропилпироло [2,3-d] пиримидин във вид на жълто твърдо вещество с т.т. 116-118°С. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

b) Смес от 4-хлоро-5-йодо-7-изопропилпироло[2,3-d] пиримидин (2.8 g), 4-метоксибензенборна киселина (1.32 g), бис(трифенилфосфин)паладий (II) хлорид (625 mg, толуен (85 ml), етанол (11 ml), вода (22 ml) и натриев бикарбонат (2.2 g) се нагряват при 105 С под атмосфера на азот в продължение на 18 h. Сместа се оставя да се охлади до стайна температура и се разпределя между етилацетат (100 ml) и наси тен воден разтвор на натриев хлорид (100 ml). Органичният слой се отделя и водният слой се промива с етилацетат (2 х 250 ml). Обединените органични екстракти се промиват с вода, сушат се, филтрират се и се подлагат на изпаряване при понижено налягане до получаване на черно масло, което се втвърдява при охлаждане. Материалът се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид при използване като подвижна фаза на смес от циклохексан и етилацетат (7:3). Подходящите фракции се обединяват и концентрират при понижено налягане до получаване на жълто масло, което се втвърдява при престояване до получаване на 4-хлоро-7-изопропил-5-(4-метоксифенил) пироло [2,З-d] пиримидин. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

c) Смес от 4-хлоро-7-изопропил-5-(4метоксифенил) пироло-[2,З-d] пиримидин (1.6 g), концентриран разтвор на амоняк (80 ml, S.G. 0.880) и 1,4-диоксан (80 ml) се нагряват в затворен съд при 120 С в продължение на 18 h. Сместа се охлажда до стайна температура и разтворителят се отстранява при понижено налягане до получаване на твърд остатък, който се разпределя между етилацетат (100 ml) и вода (100 ml). Водният слой се екстрахира с етилацетат и обединените органични екстракти се промиват с вода, сушат се, филтрират се и се подлагат на изпаряване при понижено налягане до получаване на 4-амино-7-изопропил-5- (4-метоксифенил) пироло [2,З-d] пиримидин. Структурата се потвърждава с ‘Н NMR.

d) Разтвор на борен трибромид (14.4 ml от 1М разтвор в дихлорметан) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на 4амино-7-изопропил-5-(4-метоксифенил) пироло [2,З-d] пиримидин (1.35 g) в дихлорметан (100 ml) при -10°С под азот. Реакционната смес се оставя да се затопли до 0°С и се бърка още 1 h. Реакцията се прекъсва чрез прибавяне на капки на наситен разтвор на натриев бикарбонат. Сместа се оставя да престои една нощ и дихлорметановият слой се отделя. Неразтворимият материал от контактната повърхност се отстранява чрез филтриране и се суши до получаване на 4-амино-5-(4-хидроксифенил)-7-изопропилпироло [2,З-d] пиримидин. Структурата се потвърждава с ‘Н NMR.

е) Смес от 4-амино-5-(4-хидроксифенил) -7-изопропил-пироло [2,З-d] пиримидин (0.29 g), 2-флуоронитробензен (0.15 g), калиев карбонат (0.149 g) и Ν,Ν-диметилформамид (4,0 ml) се разклаща и нагрява в продължение на 5 h при 120°С. Сместа се подлага на изпаряване до сухо при понижено налягане и остатъкът се разпределя между етилацетат (30 ml) и вода (20 ml). Органичният слой се отделя, промива се с вода, след това с разреден разтвор на натриев хидроксид, след това с наситен разтвор на натриев хлорид, след това се суши и се подлага на изпаряване до получаване на твърдо вещество, което след обработване с етер се утаява, до получаване на 7-изопропил-5-[4-(2нитрофенокси)фенил] -7Н-пироло[2,3-0] пиримидин-4-иламин. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

Пример 11

Смес от 7-изопропил-5-[4-(2-нитрофенокси)фенил] -7Н-пироло- [2,З-d] пиримидин4-иламин (0.15 g), амониев формиат (3 еквивалента), 10 % паладий върху активен въглен (15 mg) и етанол (5 ml) се кипи под обратен хладник в атмосфера на азот в продължение на 2 h. След един час се прибавя допълнително количество амониев формиат (100 mg). Сместа се охлажда и се филтрира през силициев диоксид. Филтърният слой се промива с индустриален метилиран спирт (2 х 10 ml). Филтратът се изпарява и остатъкът се екстрахира с етилацетат. Етилацетатът се отстранява при понижено налягане до получаване на остатък, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат като подвижна фаза до получаване на 5[4-(2-аминофенокси)фенил] -7-изопропил7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4-иламин. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

Пример 12

Триетиламин (56 mg) се прибавя към разтвор на 4-амино-5-[4-(2-аминофенокси) фенил] -7-изопропилпироло [2,З-d] пиримидин (67 mg) в сух ацетонитрил (5.0 ml), след което се прибавя ацетил-хлорид (14.6 mg). Сместа се бърка при стайна температура в продължение на един час, след това към сместа се прибавя още ацетилхлорид (7.3 mg) в ацетонитрил (0.25 ml) и сместа се бърка при стайна температура в продължение на 0.5 h.

Сместа се изпарява до сухо при понижено налягане и остатъкът се разпределя между вода (2 ml) и дихлорометан (2 ml). Сместа се филтрира през слой от Empore®, който се промива с дихлорометан (2 ml). Дихлорметановият слой се отделя и изпарява до получаване на ГЧ-{2-[4-(4-амино-(7-изопропил-7Н-пироло [2,3-6] пиримидин-5-ил)фенокси] фенил}ацетамид. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

Пример 13

Смес от N-{4-[4-(4-амино-7-трет.бутил пироло [2,3-d] пирими-дин-5-ил) фенокси] фенил [ацетамид (1.8 g), получен по метода, описан в пример 9, индустриален метилиран спирт (5 ml) и хидразинхидрат (30 ml), се кипи под обратен хладник в продължение на 36 h. Реакционната смес се охлажда до стайна температура, разрежда се с вода (100 ml) и сместа се екстрахира с етилацетат (3 х 50 ml) до получаване на 5-[4-(4-амино-7-трет.бутил7Н-пироло[2,3^] пиримидин-4-иламин. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

Пример 1 4

По подобен на описания в пример 9 начин, 4-амино-5-(4-йодофенил)-7-трет.бутил-пироло [2,З-d] пиримидин (1.8 g), 3-ацетамидофенол (2,48 g), калиев карбонат (2.1 g), меден (I) хлорид (0.09 g), 8-хидроксихинолин (0.15 g) и диметилацетамид (40 ml) се нагряват при 180°С при разбъркване под атмосфера на азот в продължение на 4 h до получаване на N-{3-[4-(4-aMHHO-(7-TpeT. бутил-7Н-пироло[2,3^]пиримидин-5-ил)фенокси]фенил}-ацетамид. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

Пример 15

Смес от N-{3-[4-(4-aMHHO-(7-TpeT. бутил-7 Н-пироло [2,3-d] пи-римидин-5-ил) фенокси] фенил}-ацетамид (0.6 g), хидразинхидрат (5 ml) и индустриален метилиран спирт (2 ml) се нагрява на парна баня в продължение на два дни и след това се разработва по начина, описан в пример 14 до получаване на остатък, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силикагел, при използване на етилацетат като подвижна фаза, до получаване на 4-амино-5-[4-(3-аминофенокси)фенил] -7-трет.бутил-7Н-пироло ]2,3-d] пиримидин-4-иламин. Структурата се потвърждава с Ή NMR.

Пример 16

По подобен на описания в пример 9 начин, от смес на 4-амино-5-(4-йодофенил)7- (трет.бутил) пироло [2,З-d] пиримидин (100 mg), калиев карбонат (104 mg), ^метил-(4-ацетамидо)фенол (120 mg), 8-хидроксихинолин (8 mg), меден (I) хлорид (5 mg) и диметилацетамид (8 ml) се получава N-{4-[4-(4-aMHно-7-трет.бутилпироло [2,3-d-d] пиримидин-

5-ил) фенокси] фенил J-N-метил-ацетамид. Структурата се потвърждава с *Н NMR.

Пример 17

a) Йод (52.9 g) се прибавя при разбъркване към разтвор на 4-хлоропироло[2,3-

d]nnpHMHflHH (29.1 g, J. Chem. Soc. 1960, 131) в N,N-диметилформамид (400 ml). Гранули от калиев хидроксид (31.9 g) се прибавят на порции при охлаждане към сместа по такъв начин, че температурата на реакционната смес да се поддържа около 20°С и сместа се бърка при стайна температура в продължение на 2 h. Прибавя се в равномерен поток разтвор на натриев тиосулфат (900 ml от 10 % воден разтвор), при поддържане на температурата при 30°С чрез външно охлаждане. Сместа се екстрахира с етилацетат и обединените екстракти се сушат, филтрират и изпаряват при понижено налягане до получаване на остатък, който се прибавя към вода (1L) и се екстрахира с етилацетат (2 х 150 ml). Обединените етилацетатни екстракти се сушат и изпаряват до получаване на твърдо вещество, което се прекристализира из етилацетат. Полученото твърдо вещество се бърка с метанол (800 ml) и се филтрира до отстраняване на неразтворимия материал, филтратът се изпарява до сухо, при което се получава бледожълто твърдо вещество, което се идентифицира като 4-хлоро5-йодо-пироло [2,З-d] пиримидин, т.т. 219221°С.

b) 4-хлоро-5-йодо-пироло[2,3-б] пиримидин (5.0 g) се прибавя под азот към смес от натриев хидрид (0.8 g от 60 % дисперсия в минерално масло) в Ν,Ν-диметилформамид (100 ml) при 0°С и сместа са оставя да се затопли до стайна температура. След като приключи отделянето на водород се прибавя на капки разтвор на изопропилбромид (17 ml) в Ν,Ν-диметилформамид (50 ml). Сместа се бърка в продължение на 20 h при стайна температура и след това реакцията се прекъсва с вода (150 ml). Сместа се екстрахира с етилацетат до получаване на 4хлоро-5-йодо-7-изопропилпироло [2,З-d] пиримидин.

c) Смес от 4-хлоро-5-йодо-7-изопропилпироло [2,З-d] пиримидин (0.57 g), 4-нитрофенилборна киселина (0.30 g), бис (трифенилфосфин) паладиев (II) хлорид (0.126 g), толуен (15 ml), етанол (2 ml), вода (4 ml) и натриев бикарбонат (0.45 g) се нагрява под азот при 105°С в продължение на 8 h. Сместа се охлажда до стайна температура и след това се разпределя между наситен воден разтвор на натриев хлорид (50 ml) и етилацетат (50 ml). Водният слой след това се екстрахира с етилацетат и обединените етилацетатни екстракти се промиват с вода, сушат се, филтрират се и след изпаряване се получава твърдо вещество, което се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид при използване като подвижна фаза на циклохексан с повишаващо се количество етилацетат, до получаване на 4-хлоро-7-изопропил-5-(4-нитрофенил) пироло [2,З-d] пиримидин.

d) Смес от 4-хлоро-7-изопропил-5-(4нитрофенил) пироло [2,З-d] пиримидин (1.0 g), желязо на прах (1.76 g), амониев хлорид (86 mg), вода (8 ml) и индустриален метилиран спирт (40 ml) се бърка при кипене под обратен хладник в продължение на 1 h. Сместа се филтрира и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разтваря в етилацетат и се промива с вода. Етилацетатният екстракт се суши, филтрира и се изпарява до получаване на 5-(4-аминофенил)-4-хлоро-7-изопропилпироло [2,З-d] пиримидин.

e) Бензенсулфонилхлорид (0.27 g) в дихлорометан (5 ml) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на 5-(4-аминофенил) -4-хлоро-7-изопропилпироло [2,З-d] пиримидин (0.40 g) и триетиламин (155 mg) в дихлорметан (15 ml) при 0°С под атмосфера на азот. Сместа се бърка при 0°С в продължение на 1 h и след това се нагрява до стайна температура и се бърка при тази температура за 18 h. Прибавя се вода (20 ml) и сместа се екстрахира с дихлорметан, Обединените органични слоеве се промиват с натриев бикарбонат, сушат се и се подлагат на изпаряване до получаване на М-[4-(4-хло ро-7-изопропил-пироло [2,З-d] -пиримидин-5ил) фен ил ] бензенсулфонамид.

f) Смес от М-[4-(4-хлоро-7-изопропилпироло [2,З-d] -пирими-дин-5-ил)фенил] бензенсулфонамид (0.34 g), концентриран амоняк (30 ml, SG 0.880) и 1,4-диоксан (30 ml) се нагрява при бъркане при 120°С в затворен съд за работа под налягане в продължение на 16 h. Сместа се оставя да се охлади до стайна температура и разтворителят се отстранява при понижено налягане до получаване на остатък, който се разпределя между вода (40 ml) и етилацетат (40 ml). Органичният слой се отделя и водният слой се екстрахира допълнително с етилацетат (2 х 40 ml). Обединените етилацетатни екстракти се промиват, сушат се, филтрират се и се изпаряват до получаване на твърдо вещество, което се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/циклохексан (8:2) като подвижна фаза. Подходящите фракции се отделят, обединяват и концентрират до получаване на N-[4-(4-амино-7-изопропил7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-5-ил)фенил] бензенсулфонамид, т.т. 238-240°С.

Пример 18

Смес от 4-амино-5-(4-феноксифенил)7- (трет.бутил) пироло- [2,З-d] пиримидин (0.20 g), N-хлоросукцинимид (80 mg) и дихлорметан (5 ml) се бърка при стайна температура в продължение на 18 h. Сместа се концентрира при понижено налягане и остатъкът се разпределя между етилацетат и вода. Органичният слой се отделя, суши се и се изпарява до получаване на масло, което се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/триетиламин (95:5) като подвижна фаза. Подходящите фракции се отделят, обединяват и се изпаряват до получаване на 7- (трет.бутил) -6-хлоро-5- (4-феноксифенил) 7Н-пироло[2,3^] пиримидин-4-иламин, т.т. 136.8-137.8°С.

Пример 19

Разтвор на натриев перйодат (0.60 g), разтворен във вода (16 ml) се прибавя към разтвор на 4-амино-5-[4-(фенилтио)фенил] 7-(трет.бутил) пироло [2,З-d] пиримидин (1.0 g) в ледена оцетна киселина (30 ml) при разбъркване и при поддържане на температурата по-ниска от 5°С. Сместа се бърка в про26 дължение на 66 h при стайна температура. След това се филтрира и филтратът се прибавя към вода (300 ml). Сместа се алкализира с твърд натриев бикарбонат, филтрира се за отделяне на малко количество твърдо вещество, което се отстранява и филтратът се екстрахира с етилацетат до получаване на остатък, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/триетиламин (9:1) като подвижна фаза. Получава се твърдо вещество, което се хроматографира отново при същите условия до получаване на 7-трет.бутил-5-(4-фенилсулфинилфенил)7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин, т.т. 180-182°С.

Пример 20

Разтвор на калиев пероксимоносулфат (4.93 g) във вода (10 ml) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на 4-амино-5[4- (фенилтио)фенил] -7- (трет.бутил) пироло [2,З-d] пиримидин (1.0 g) в метанол (5 ml) и ледена оцетна киселина (5 ml), при поддържане на температурата по-ниска от 5°С. След това сместа се бърка при стайна температура в продължение на 3 h и след това се разрежда с вода (50 ml). Сместа се екстрахира с етилацетат до получаване на твърдо вещество, което се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/триетиламин (9:1) като подвижна фаза. Подходящите фракции се обединяват и се концентрират, до получаване на твърдо вещество, което се обработва до разпрашаване с петролев етер, кипящ при 60-80°С, до получаване на Ί-трет.бутил-5- (4-фенилсулфонилфенил) 7Н-пироло[2,3-й]пиримидин-4-иламин, т.т. 222224°С.

Примери 21а и 21Ь

Смес от 7-трет.бутил-4-амино-5-[4-(4метоксифенокси) фенил] -7Н-пироло[2,3^] пиримидин-4-иламин (1.1 g, Пример 7), ледена оцетна киселина (25 ml) и водна бромоводородна киселина (25 ml) от 48 %-ен тегло/ обем разтвор се кипи под обратен хладник в продължение на 1 h. Сместа се оставя да се охлади до стайна температура и след това се прибавя към лед/вода и етилацетат. Тази смес се бърка при едновременно бавно прибавяне на излишък от твърд натриев бикарбонат. Етилацетатният слой се отделя, промива се с вода, суши се и се подлага на изпаряване до получаване на твърд остатък, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид при използване на етилацетат/триетиламин (19:1) като подвижна фаза с повишаващо се съдържание на метанол. Подходящите фракции се смесват и се изпаряват до получаване на 4[4-(4-амино-7-трет.бутил-7Н-пиролопиримидин-5-ил)фенокси]фенол, т.т. 254-255С (Пример 21а) и 4-[4-(4-амино-7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-5-ил)фенокси] -фенол, т.т. 304-305°С (Пример 2lb).

Пример 22

Смес от 5-(4-феноксифенил)-7Н-пиpoao[2,3-d] пиримидин-4-иламин (0.50 g), етиленкарбонат (0.16 g), Ν,Ν-диметилформамид (20 ml) и каталитично количество от натриев хидроксид на прах се кипи под обратен хладник в продължение на 1 h. Сместа се изпарява при понижено налягане и остатъкът се обработва до разпрашаване с вода (30 ml). Сместа се филтрира до получаване на твърдо вещество, което се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/индустриален метилиран спирт (9:1) като подвижна фаза до получаване на 2- [4-амино-5-(4-феноксифенил)-7Н-пироло[2,3^]пиримидин-7-ил] етанол с т.т. 144.5145°С.

Пример 23

Натриев хидроксид (60 mg от 60 %-на дисперсия в минерално масло) се прибавя към разтвор на 5-(4-феноксифенил)-7Н-пироло[2,3^] пиримидин-4-иламин (302 mg) в сух Ν,Ν-диметилформамид (20 ml) при разбъркване под атмосфера на азот при стайна температура. Сместа се бърка в продължение на 30 min при стайна температура и след това се прибавя циклопентеноксид (200 mg) и сместа се нагрява при 150°С в продължение на 3 h и след това при 170°С в продължение на 1 h. Сместа се концентрира при понижено налягане и остатъкът се обработва до разпрашаване с вода и се филтрира. Полученото твърдо вещество се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид при използване на етилацетат/индустриален метилиран спирт (9:1) като подвижна фаза до получаване на 2- [4амино-5-(4-феноксифенил)-7Н-пироло [2,3

б]пиримидин-7-ил]циклопентанол с т.т. 162162.5°С (след прекристализиране из метанол/ вода).

Пример 24

Смес от 5-(4-феноксифенил)-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин (600 mg) и тетракис (трифенилфосфин) паладий (40 ml) и сух диметилсулфоксид (30 ml) се бърка под азот в баня от лед/вода и след това се прибавя чрез шприцоване разтвор на циклопентадиен моноепоксид (200 mg) в тетрахидрофуран (10 ml) под атмосфера на азот при 0°С. Сместа се бърка при стайна температура в продължение на 66 h и след това тетрахидрофуранът се отстранява при понижено налягане и към остатъка се прибавя вода. Сместа се оставя да престои 18 h и след това се екстрахира с етилацетат до получаване на остатък, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид при използване на етилацетат/индустриален метилиран спирт (9:1) като подвижна фаза до получаване на 4-[4-амино-5- (4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] циклопент-2-енол във вид на масло. Структурата се потвърждава от Ή NMR и масспектъра.

Пример 25

4- [4-амино-5- (4-феноксифенил) -7Нпироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] циклопент-2енол (110 mg) се хидрогенира в етанол (20 ml) с газообразен водород при атмосферно налягане при използване като катализатор на 10 %-ен паладий върху активен въглен (50 mg). Катализаторът се отстранява чрез филтриране и филтратът се подлага на изпаряване до получаване на 3-[4-амино-5-(4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-7ил] циклопентанол във вид на масло. Структурата се потвърждава от Ή NMR и масспектъра.

Пример 26

Смес от 4-[4-амино-5-(4-феноксифенил)-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] циклопент-2-енол (188 mg), 4-метилморфолинN-оксид (63 mg) в тетрахидрофуран (5 ml) се бърка при стайна температура в продължение на 10 min. Към сместа се прибавя осмиев тетроксид (0.42 ml от 2.5%-ен тегло/ обем разтвор на трет.бутанол). Сместа се бърка при стайна температура в продължение на 3 h и се подлага директно на пречис тване чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване на етилацетат/индустриален метилиран спирт (9:1) като подвижна фаза до получаване на 4-[4амино-5- (4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,3-

d] пиримидин-7-ил] циклопентан-1,2,3-триол във вид на масло. Структурата се потвърждава от Ή NMR и масспектъра.

Пример 27

a) Смес от 4-хлоро-7-циклопентил-5йодопироло [2,3-d]-пиримидин (1.26 g) и кашев (2-феноксифенил)трифлуороборат (l.Ogjioлучен при взаимодействие на 2-феноксибромобензен с бутиллитий в тетрахидрофуран при -70°С, след това с триизопропил борят (IV) и след това с калиев хидрогенфлуорид, по метод аналогичен на описания в J. Org. Chem. 1995, 60, 3020-3027) в дегазиран толуен (40 ml), етанол (10 ml) и вода (10 ml) се бърка под атмосфера на азот и се прибавя бис(трифенилфосфин)паладиев (II) хлорид (0.25 g) и след това натриев бикарбонат (2.0 g). Сместа се бърка при нагряване от 105°С в продължение на 16 h и след това се охлажда до стайна температура. Получените слоеве се разделят и горният слой се подлага на изпаряване при понижено налягане до получаване на остатък, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид при използване на петролев етер/етер (2:1) като подвижна фаза до получаване на 4-хлоро-7-циклопентил-5-(2-феноксифенил) пироло[2,3-d] пиримидин, който се използва директно в следващия етап на този пример.

b) Смес от продукта, получен в етап

а) по-горе (0.79 g), 1,4-диоксан (60 ml) и концентриран воден разтвор на амоняк (60 ml, SG 0.880) се бърка и нагрява при 120°С в продължение на 18 h в съд под налягане. Сместа се изпарява при понижено налягане и остатъкът се разпределя между вода и етилацетат. Органичният слой се отделя, суши се и се изпарява до получаване на смола, която кристализира из метанол до получаване на 7-циклопентил-5-(2-феноксифенил)7Н-пироло[2,3-б]пиримидин-4-иламин, т.т. 109-110°С.

Пример 28

Получаването протича по метод, подобен на описания в пример 27, с изключение на това, че като изходен материал се използва 3-феноксибромобензен, при което се получава 4-циклопентил-5-(3-феноксифенил) -7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламин с т.т. 127,5-128°С.

Пример 29

a) 2-фенил-1,3-диоксан-3-ол (4.89 g) в сух пиридин (20 ml) се бърка при 0-2°С при прибавяне на капки на разтвор на свежопречистен 4-толуенсулфонилхлорид (5.9 g) в сух пиридин (80 ml) и запазване на температурата под 2°С. Сместа се бърка в продължение на 100 min при 2°С и след това се прибавя към вода (500 ml). Течността се декантира и остатъкът, който представлява смола, се разтваря в етер, суши се и се изпарява до получаване на остатък, който се кристализира из метанол до получаване на 2-фенил-

1.3- диоксан-3-ил-4-толуенсулфонат, т.т.

125.3- 125.9^РС.

b) Смес от натриев хидрид 4-амино-5(4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,З-d] пиримидин хидробромид (0.6 g), натриев хидрид (80 mg от 60 %-на дисперсия в минерално масло) и сух Ν,Ν-диметилформамид (30 ml) се бърка под азот в продължение на 30 min. Прибавя се 4-толуенсулфоната, получен в етап а) (0.76 g) и сместа се нагрява при 145°С в продължение на 16 h. Разтворителят се отстранява при понижено налягане и към остатъка се прибавя вода. Сместа се филтрира до получаване на твърдо вещество, което се пречиства чрез флаш колонна хроматография при използване на етилацетат/индустриален метилиран спирт (9:1) като подвижна фаза до получаване на 5-(4-феноксифенил)-7-(2фенил-1,3-диоксан-5-ил) -7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4-иламин. Структурата се потвърждава от ‘Н NMR и масспектрите.

Пример 30

Разредена солна киселина (45 ml от 2М разтвор) се прибавя към 5- (4-феноксифенил) 7-(2-фенил-1,3-диоксан-5-ил)-7Н-пироло[2,3-d] пиримидин-4-иламин (170 mg) и сместа се кипи под обратен хладник. Прибавя се пропан-1-ол (30 ml) и сместа се кипи под обратен хладник в продължение на 6 h, след което пропанолът се отдестилира. Сместа се подлага на изпаряване при понижено налягане до получаване на остатък, който се обработва до разпрашаване с етилацетат и след това се филтрира до получаване на твърдо вещество, което се разтваря в метанол и се пре чиства чрез колонна хроматография до получаване на 2- [4-амино-5-(4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] пропан-1,3-диол. Структурата се потвърждава от Ή NMR и масспектрите.

Пример 31

a) Смес от натриев хидрид (0.28 g, 60 %-на дисперсия в минерално масло) се прибавя към разтвор на 4-амино-5-йодо-7Н-пироло[2,3^]пиримидин (1.96 g) в сух Ν,Ν-диметилформамид (40 ml) под азот при стайна температура. Сместа се бърка в продължение на 30 min и се прибавя на капки алилбромид (0.62 ml). Сместа се бърка в продължение на 1 h при стайна температура, прибавя се още алилбромид (0.20 ml) и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 18 h. Сместа се прибавя към вода при разбъркване и утаеното твърдо вещество се филтрира и суши, при което се получава 4-хлоро-5-йодо-7-(проп-1-ен-3ил)-7Н-пироло [2,З-d]-пиримидин, който се използва директно в етап Ь).

b) Продуктът от етап а) (2.05 g) се разтваря в тетрахидрофуран (50 ml) и се бърка при стайна температура с 4-метилморфолин N-оксид (850 mg) и след това се прибавя разтвор на осмиев тетраоксид в трет.бутанол (5 ml от 2.5 %-ен тегло/обем разтвор). Сместа се оставя да престои в продължение на 18 h, след това се изпарява под понижено налягане, до получаване на твърдо вещество, което се разтваря в толуен/ пропан-2-ол (2:1), след което се филтрира на горещо и филтратът се изпарява до получаване на 3-[4-хлоро-5-йодо-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] пропан-1,2-диол.

c) Смес от продукта от етап Ь) (1.90 g), 4-феноксифенилборна киселина (1.14 g), дегазиран толуен (100 ml), дегазиран етанол (25 ml), дегазирана вода (25 ml) се бърка под азот и след това се прибавя бис(трифенилфосфин) паладий (II) хлорид (0.40 g) и след това натриев бикарбонат (2.0 g). Сместа се кипи под обратен хладник при разбъркване в продължение на 18 h. След това сместа се разработва по начина, описан в пример 10Ь) до получаване на масло, което се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване като подвижна фаза на етилацетат/ индустриален метилиран спирт (9:1), до по лучаване на 3-[4-хлоро-5-(4-феноксифенил) 7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] -пропан1,2-диол.

d) 3-[4-хлоро-5-(4-феноксифенил)-7Нпироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] пропан-1,2диол (0,6 g) се разтваря в 1,4-диоксан (60 ml) и се прибавя концентриран воден разтвор на амоняк (60 ml, S.G. 0.880). Сместа се бърка и се нагрява при 120РС в продължение на 18 h в затворен съд. Сместа се подлага на изпаряване при понижено налягане до получаване на остатък, който се разпределя между вода и етилацетат. Етилацетатният слой се отделя, промива се с вода, суши се и се изпарява до получаване на остатък, който се пречиства чрез флаш колонна хроматография върху силициев диоксид, при използване като подвижна фаза на етилацетат/индустриален метилиран спирт (9:1), до получаване на 3-[4-амино-5-(4-феноксифенил) 7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-7-ил] -пропан1,2-диол. Структурата се потвърждава от‘Н NMR и масспектрите.

Пример 32

a) По подобен на описания в пример 17Ь начин, 4-хлоро-5-йодо-7Н-пироло[2,3d] пиримидин взаимодейства с натриев хидрид в Ν,Ν-диметилформамид при 0°С и след това с бромоциклопентан до получаване след разработване на 4-хлоро-7-циклопентил-5йодопироло [2,3-d] пиримидин.

b) 2-метоксианилин се бромира с 2,4,4,6-тетрабромо-2,5-циклохексадиен-1-он до получаване на 4-бромо-2-метоксианилин, който взаимодейства с ди-трет.бутилдикарбонат в тетрахидрофуран за защита на аминната група. Продуктът се обработва с бутиллитий при -78°С и след това с триметилкалаен хлорид до получаване на 4-трет.бутоксикарбониламино-3-метоксифенил-триметилстанан.

c) Продуктът от а) (4.91 g) и продуктът от b) (5.45 g) взаимодействат помежду си в присъствие на трифениларсин (1.07 g) и на трис(дибензилиденацетон)дипаладий (0) (0.65 g) в Ν,Ν-диметилформамид (100 ml) при 65°С, под атмосфера на азот, при разбъркване в продължение на 18 h. Сместа се охлажда до стайна температура и след това се прибавя вода. Сместа се екстрахира с етилацетат до получаване на масло, което се пречиства чрез флаш колонна хроматогра фия върху силициев диоксид, при използване на циклохексан/етилацетат (19:1) с градиентно повишаване на количеството на етилацетат като подвижна фаза. Получава се 4-хлоро-7-циклопентил-4-(4-трет.бутоксикарбониламино-3-метоксифенил)-пироло [2,3-

d] пиримидин във вид на твърдо вещество.

d) Продуктът от етап с) (3.58 g) в дихлорметан (150 ml) взаимодейства с трифлуороцетна киселина (15 ml) в дихлорметан (50 ml) при 0°С, до получаване след разработване на 5-(4-амино-3-метоксифенил)-4хлоро-7-циклопентилпироло [2,3-d] пиримидин във вид на масло.

e) Продуктът от етап d) (0.5 g) взаимодейства с бензоилхлорид до получаване на N- [4-(4-хлоро-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-метоксифенил] бензамид след пречистване чрез хроматография. Структурата се потвърждава от Ή NMR и масспектрите.

f) Продуктът от етап е) (0.42 g) взаимодейства с концентриран воден разтвор на амоняк (30 ml, S.G. 0.880) в 1,4-диоксан (30 ml) в затворен съд при 120°С, до получаване след разработване и след пречистване чрез хроматография на N- [4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)-2-метоксифенил]-бензамид. Структурата се потвърждава от *Н NMR и масспектрите.

Пример 33

Разтвор на борен трибромид в дихлорметан (0.9 ml от 1М разтвор) се прибавя на капки при разбъркване към разтвор на продукта от пример 32, а именно И-[4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)-2-метоксифенил] бензамид (130 mg) в дихлорметан (6 ml) при -1СРС под азот. След приключване на прибавянето реакционната смес се оставя да се затопли до 0°С и се бърка при 0°С в продължение на час и половина. Реакцията се прекъсва чрез прибавяне на капки на наситен воден разтвор на натриев бикарбонат (5 ml) при 0°С. Реакцията е екзотермична и температурата на сместа се повишава до 10°С. Сместа се оставя да се затопли до стайна температура и след това се екстрахира с дихлорметан до получаване на N-[4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)-2хидроксифенил] бензамид с т.т. 173-175°С (с разлагане). Структурата се потвърждава от

Ή NMR и масспектрите.

Пример 34

5- (4-амино-З-метоксифенил) -4-хлоро7-циклопентилпироло [2,З-d] пиримидин (0.50 g, получен по подобен на описания в пример 32 начин), взаимодейства с бензенсулфонилхлорид (0.31 g) в пиридин (5 ml) и дихлорметан (1 ml) при 0°С и полученият продукт след разработване взаимодейства с амоняк по подобен на описания в пример 32 начин, до получаване на ^[4-(4-амино-7-циклопентил7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-метоксифенил] -бензенсулфонамид с т.т. 113-115°С. Структурата се потвърждава от Ή NMR и масспектрите.

Пример 35

По подобен на описания в пример 33 метод, N-[4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло[2,3-0] пиримидин-5-ил)-2-метоксифенил]-бензенсулфонамид взаимодейства с борен трибромид в дихлорметан при -10°С, до получаване на ^[4-(4-амино-7-циклопентил7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-хидроксифенил] бензенсулфонамид с т.т. 265-267°С. Структурата се потвърждава от Ή NMR и масспектрите.

Пример 36а и 36Ь

По подобен на описания в примери 34 и 35 метод, N-[4-(4-амино-7-циклопентил7Н-пироло[2,3-б] пиримидин-5-ил)-2-хидроксифенил] -4-трет.бутилбензенсулфонамид с т.т. 278-280°С (пример 36а) се получава от N- [4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-метоксифенил] -4трет.бутилбензенсулфонамид (пример 36Ь).

Пример 37

a) По подобен на описания в пример 17с) начин, 4-хлоро-5-йодо-7-циклопентилпироло [2,З-d] пиримидин (1.80 g) взаимодейства с 4-(2-метоксифенокси)фенилборна киселина до получаване на 4-хлоро-7-циклопентил-5- [4-(2-метокси)феноксифенил] пироло [2,З-d] пиримидин.

b) Продуктът от а) (1.2 g) взаимодейства с амоняк (50 ml, S.G. 0.880) в 1,4-диоксан при 120°С в затворен съд до получаване на 7-циклопентил-5- [4-(2-метоксифенокси)фенил] -7Н-пироло[2,3-0] -пиримидин-4иламин.

Примери 38а и 38Ь

2-[4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло[2,З-d] пиримидин-5-ил)фенокси]фенол с

т.т. 107-109°С (Пример 38а) се получава от 7-циклопентил-5- [4-(2-метокси)феноксифенил] -7Н-пироло[2,3^] -пиримидин-4-иламин (Пример 38Ь) по метод, подобен на описания в пример 33.

Пример 39 ^[4-(4-амино-7-циклопентил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -2-хидроксифенил]-4-хлоробензамид се получава по аналогичен на описания в пример 33 начин.

Пример 40

По подобен на описания в пример 18 метод, 7-циклопентил-5-(4-феноксифенил) 7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-4-иламинхемихидрат (2.5 g), взаимодейства с N-хлоросукцинимид (0.90 g) в дихлорметан (80 ml) до получаване на 6-хлоро-7-циклопентил-5(4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4-иламин.

Пример 41

Смес от 4-амино-5-(4-феноксифенил)7- (трет.бутил) пироло- [2,З-d] пиримидин (5.8 g), ледена оцетна киселина (55 ml) и бромоводородна киселина (55 ml от 48 %-ен разтвор) се кипи под обратен хладник в продължение на 18 h в атмосфера на азот. Сместа се оставя да се охлади и полученото твърдо вещество се отделя чрез филтриране. Това вещество се промива с метанол и след това с етер до получаване на 4-амино-5-(4-феноксифенил) -7Н-пироло [2,З-d] пиримидин хидробромид, т.т. 288-292°С. Хидробромидната сол се превръща в свободна база при нагряване с разреден разтвор на натриев хидроксид (100 ml от 5 % тегло/обем разтвор) и етанол (60 ml) при разбъркване и след това етанолът се отделя чрез дестилация. Сместа се охлажда и твърдото вещество се отделя чрез филтриране и се промива добре с вода, до получаване на 5-(4-феноксифенил)-7Н-пироло[2,3^]пиримидин-4иламин.

Примери 42-48 (Общ метод)

Към смес от флуоробензен (1.25 моларни еквивалента) и калиев карбонат (2 моларни еквивалента) в съд с преградно запушване чрез апарат за автоматично прибавяне на течни проби от вида Gilson 215 се прибавя 4-амино-5- (4-хидроксифенил) -7изопропилпироло [2,З-d] пиримидин (1 моларен еквивалент), като изходен разтвор в Ν,Ν-диметилформамид (6 g в 240 ml). Ре акционната смес се нагрява при разклащане при температура 120°С в продължение на 4 h и още 1 h при 140°С и след това се изпарява до сухо в центрофужен изпарител.

Остатъците от реакциите се разтварят 5 в етилацетат/триетиламин (1 ml) (9:1) и се елуират през слой от силициев диоксид (3 g

Количество на реагентите

SiO₂; 12 mm диаметър х 20 mm височина) с 9:1 етилацетат/триетиламин (4x2ml). Обединените елуенти от колоната се подлагат на изпаряване до получаване на продуктите, във вид на восъчни твърди вещества, смазки или разпенени вещества.

Пр. No	Флуоробензен (mg)	к2со3 (mg)	Обем фенолов разтвор
42	И-(2-флуоро-5-нитро фенил) ацетамид (91.5 mg)	102	3960 μΙ
43	5-флуоро-2-нитробензоена киселина (88.6 mg)	106	4105 μΙ
44	2-флуоро-5-нитробензоена киселина (84 mg)	100	3892 μΙ
45	5-флуоро-2-нитроанизол (80 mg)	103	3934 μΙ
46	метил 4-флуоро-З-нитробензоат (60 mg)	67	2593 μΙ
47	4-хлоро-2-флуоро нитро бензен (86 mg)	103	3994 μΙ
48	2,2-диметил-2' -флуоро-5' - нитропропионалдехид (63.5 mg)	59	2267 μΙ

Добив/резултат от анализите (течна хроматография, MS)

Πρ· Νο.	MF	Молекулно тегло	М + намерено	%HPLC	Добив (mg)
42	C23H22N6°4	446.1 7	Да	78.9	150
43	θ22Η19Ν5Ο5	433.139	Да	78.2	96.8
44	C22H19N5°5	433.139	Да	62.6	64.5
45	С22Н21Ν5Ο4	419.444	Да	74.9	140.3
46	С23Н21 Ν5Ο5	447.454	Да	74.2	94.2
47	C21 H18CIN5O3	423.843	Да	80.9	1 75.3
48	C26H28N6°4	488.550	Да	86.4	16.4

Съединенията, получени в примери 42 до 48, са следните:

Пример 42

М-{2-[4-(амино-7-изопропил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)фенокси] -5нитрофенил}ацетамид

Пример 43

5- [4- (4-амино-7-изопропил-7Н-пироло[2,3^]пиримидин-5-ил) -фенокси] -2нитробензоена киселина

Пример 44

2- [4-(4-амино-7-изопропил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил) -фенокси] -5нитробензоена киселина

Пример 45

7-изопропил-5- [4- (З-метокси-4-нитрофенокси)фенил] -7Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4-иламин

Пример 46

Метил 4- [4-(4-амино-7-изопропил-7Нпироло [2,З-d] пиримидин-5-ил)фенокси] -3нитробензоат

Пример 47

5- [4-(5-хлоро-2-нитрофенокси)фенил] 7-изопропил-7 Н-пироло [2,З-d] пиримидин-4иламин

Пример 48

N-{2- [4- (4-амино-7-изопропил-7Н-пироло [2,3-d] пиримидин-5-ил)фенокси] -5нитрофенил}-2,2-диметилпропионамид

Пример А

Използването на съединенията съгласно изобретението за производство на фармацевтични състави е илюстрирано от следното описание. В него терминът “активно съединение” означава всяко съединение съгласно изобретението, но и по-специално всяко от съединенията, което представлява краен продукт в един от предхождащите примери.

a) Капсули

За приготвяне на капсули, 10 тегловни части от активно съединение и 240 тегловни части лактоза се смилат и смесват. Сместа се пълни в твърди желатинови капсули, всяка от които съдържа доза от активното съединение за еднократно приемане или част от такава доза.

b) Таблети

Таблетите се получават от следните съставки:

Тегловни части

Активно съединение10

Лактоза190

Царевично нишесте22

Поливинилпиролидон10

Магнезиев стеарат3

Активното съединение, лактозата и част от нишестето се смилат, смесват се и получената смес се гранулира с разтвор на поливинилпиролидон в етанол. Сухите гранулати се смесват с магнезиев стеарат и с остатъка от нишесте. Сместа се формова в таблети на таблетираща машина до получаване на таблети, всяка от които съдържа доза от активното съединение за еднократно приемане или част от такава доза.

c) Таблети с ентеросолвентно покритие

Таблетите се получават по метода, описан в Ь) по-горе. След това върху тях се нанася ентеросолвентно покритие по обичаен начин, като се използва разтвор на 20 % целулозен ацетатфталат и 3 % диетилфталат в етанол:дихлорометан (1:1).

d) Супозитории

За получаване на супозитории, 100 тегл. части от активното съединение се въвеждат в 1300 тегловни части от триглицеридна основа за получаване на супозитории, така че получената смес в супозиториите съдържа терапевтично-ефективно количество от активно съединение.

Claims (2)

1. Съединения с формула

NH₂

Ri включително и техни фармацевтично приемливи соли, в която R означава водород, 2-фенил-1,3-диоксан-5-ил, С₁₆-алкилова група, С_{3 8}-циклоалкилова група, С_{5 7}-циклоалкенилова група, или (в даден случай заместен фенил) Cj ₆-алкил, при което алкиловата, циклоалкиловата и циклоалкенило вата групи са в даден случай заместени с една или повече групи с формула OR_A, в която R_a означава водород или С_{( 6}-алкилова група, при условие, че групата с формула OR_a не е разположена при въглеродния атом, присъединен към азота;

R₂ означава водород, С_{( 6}-алкилова група, С_{3 8}-циклоалкилова група, халоген, хидрокси, (в даден случай заместен фенил)-С₁₆ -алкил, в даден случай заместен фенил или R₄; и

R₃ означава група с формула (а) в която фениловият пръстен в даден случай е допълнително заместен и

А означава NH, О, NHSO₂, SO₂NH, С, ₄ -алкиленов остатък, NHCO, NHCO₂, CONH, NHCONH, СО₂ или S(O)_p, в която р е 0, 1 или 2, или А отсъства и R_s е присъединен директно към фениловия пръстен;

и R_s означава в даден случай заместен фенил и освен това, когато А отсъства, то R₃ означава а) фталимидогрупа, в даден случай заместена с халоген, или Ь) пиразолиламино група, в която пиразоловият пръстен в даден случай е заместен с една или повече от следните групи: хидрокси или в даден случай заместен фенил;

R* е хетероциклени група, избрана от тиенил, бензо(Ь)тиенил, пиридил, пиразолил, изоксазолил, тиадиазолил, оксадиазолил, индазолил, всяка от които в даден случай е заместена с една или повече от следните групи: С_{( 6}-алкил, С_{3 6}-циклоалкил, С, ₆-алкокси, С] ₆-алкилтио, хидрокси, в даден случай заместен фенил, (в даден случай заместен фенил) С| ₆-алкил, (в даден случай заместен фенил) C_{t 6}-алкилтио, или (в даден случай заместен фенил) ₆-алкокси;

където терминът “в даден случай заместен фенил” означава фенил, в даден случай заместен с един или повече от следните заместители: а) С] ₆-алкилова група, b) С алкокси група, с) фенокси група, d) хидрокси група, е) фенил-С^ ₆-алкил, f) халоген, g) група с формула NR₎₀R_n, в която R₁₀ и R_n означават независимо един от друг водород, Cj ₆-алкил, фенил, С_{| 6}-алканоил, (C_{t 6}-алкокси)карбонил, 5-хидрокси-1 -фенил-3-пиразо лил или бензоил, който в даден случай е заместен с С, -алкил, С, -алкокси или халоген, h) група с формула -COR₉, в която R₉ означава хидрокси, С, ₆-алкокси, фенокси или група с формула NR₁₀R_n, в която R,o и R,, имат посочените по-горе значения, i) фталимидо група, в даден случай заместена с халоген, j) фениловият пръстен е кондензиран с бензен до образуване на нафтилов пръстен или к) нитро група.

2. Съединения съгласно претенция 1, в които R, означава С, ₆-алкилова група, С_{3 8} -циклоалкилова група или (в даден случай заместен фенил) С_{( 6}-алкил, при което алкиловата и циклоалкиловата групи са в даден случай заместени с една или повече групи с формула OR_A, в която R_a означава водород или С| ₆-алкилова група, при условие, че групата с формула OR_a не е разположена при въглеродния атом, присъединен към азота;

R₂ означава водород, С_{( 6}-алкил, С_{3 8}циклоалкилова група, халоген, хидрокси, (в даден случай заместен фенил) С] ₆-алкил, в даден случай заместен фенил или R₄; и

R₃ означава група с формула (а) в която фениловият пръстен е в даден случай допълнително заместен и

А означава NH, О, NHSO₂, SO₂NH, С_м -алкиленов остатък, NHCO, NHCO₂, CONH, NHCONH, СО₂ или S(O)_p, в която р е 0, 1 или 2, или А отсъства и R_s е присъединен директно към фениловия пръстен;

и R, означава в даден случай заместен фенил, при което, когато А отсъства, то R₃ означава а) фталимидогрупа, в даден случай заместена с халоген, или Ь) пиразолиламино група, в която пиразоловият пръстен в даден случай е заместен с една или повече от следните групи: хидрокси или в даден случай заместен фенил;

R* е хетероциклена група, избрана от тиенил, бензо(Ь)тиенил, пиридил, пиразолил, изоксазолил, тиадиазолил, оксадиазолил, индазолил, всеки от които в даден случай е заместен с една или повече от следните групи: С] ₆-алкил, С_{3 6}-циклоалкил, С] ₆-алкокси, С_{( 6}-алкилтио, хидрокси група, в даден случай заместен фенил, (в даден случай заместен фенил) С[ ₆-алкил, (в даден случай за-