BG107038A

BG107038A - Гелен паразитициден състав

Info

Publication number: BG107038A
Application number: BG107038A
Authority: BG
Inventors: Shobhan Sabnis; Jon HAYES; Jacob ZUPAN
Original assignee: Wyeth
Priority date: 2001-08-27
Filing date: 2002-08-27
Publication date: 2003-05-30
Also published as: US6893652B2; BRPI0203388B1; CZ20022886A3; TWI240614B; ES2218510T3; CO5380017A1; DE60200374T2; TR200401120T4; ATE264108T1; MXPA02008246A; CN1234364C; CA2399426A1; DE60200374D1; HUP0202864A3; US8241669B2; NZ520958A; BR0203388A; HU229880B1; AR036357A1; US20030096822A1

Abstract

Съставът е предназначен за ветеринарната медициназа лечение и регулиране на ендопаразитно заразяване и разпространението му в топлокръвни животни. Той е хомогенен и бистър, има повишена ефективност срещу широк спектър ендопаразити, за продължителенпериод от време, като позволява високи концентрации в сместа от паразитицидни средства при единичноприложение.

Description

Ендопаразитицидното заразяване и разпространението му в хомеотермичната ферма и съпътстващите животни са причина за съществени разстройства и икономически загуби на собствениците на домашни животни, животновъдите и други подобни. Ефикасното регулиране на указаните паразити е, следователно, силно желано и може да бъде постигнато чрез приложението на подходящи ендопаразитицидни средства, такива като моксидектинипразиквантел.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Моксидектинът е втора генерация ендектоцид от фамилията на макроцикличните лактонни съединения на милбемицина. Съединението е регистрирано и се разпространява в различни форми на приложение за регулиране на интерналните и екстернални паразити в хомеотермичните ферми и съпътстващите животни, включително конете, формата за орално приложение от 2% гел (EQUEST, QUEST) за коне се продава в целия свят. Продуктът е особено ефикасен срещу широк спектър от вътрешни паразити, откривани при конете и понитата.

Конските тении са обичайно срещани при конете навсякъде по света. Широкото разпространение не е ограничено и не може да бъде отнесено към порода или възраст. Най-обичайните видове, откривани при прегледи, са Anoplocephaia perfoliata, по-малко съобщения има за A. magna и Paranoplocephala mamillana. До неотдавна конската тения се считаше за относително безвреден обитател на стомашно-чревния тракт на коня. Последно изследване, обаче, предполага, че силни натоварвания могат да

предразположат конете към различни видове колики и по такъв начин рискът нараства с количеството на присъстващите тении.

Моксидектинът, както другите макроциклични лактони, няма активност срещу цестоди и за регулиране на конската тения се изисква алтернативен антихелминтен клас, като пирантел или празиквантел. Пирантелът е ефективен, когато се дава в удвоена доза, препоръчвана нормално за регулиране на G.I. нематоди. Празиквантелът е антихелминтик, принадлежащ към пиразиноизохиноленовия клас съединения. Той е ефективен срещу цестодна и трематодна инфекции при животните и човека. Празиквантелът е регистриран в Австралия за регулиране на тениозни инфекции при конете при дозировка 2.5 мг/кг телесно тегло.

Модерните ендопаразитицидни средства, такива като моксидектина и празиквантела, притежават широка граница на безопасност, значителна активност срещу неразвити или в стадий на ларва паразити и широк спектър на активност. Независимо от това, полезността на някои ендопаразитицидни средства се ограничава от присъщата за самите лекарства ефикасност, техния механизъм на действие, техните фармакокинетични свойства, характерни черти, отнасящи се за животното гостоприемник, характерни черти, отнасящи се за паразитите, които се атакуват и начина на приложение.

„Идеалната“ ендопаразитицидна форма на приложение би следвало да притежава широк спектър от активност срещу напълно развити и недоразвити паразити, да бъде лесна за прилагане към голям брой животни, да притежава широка граница на безопасност, да бъде съвместима с други съединения, да не изисква продължителни периоди от въздържане след прием заради остатъци и да бъде икономична. Антихелминтни състави за коне са описани в американски патент US 5,824,653 , обаче указаните състави са ограничени в концентрацията на ефективните средства и следователно за постигане на ефективни резултати изискват многократни дози.

имат

Антихелминтните форми за приложение са описани, също така, в американски патент US 6,165,987, обаче, тези форми за приложение, подходящи за орално приложение, са ограничени до пасти, които могат да бъдат визуално идентифицирани от заразените и акуратното приложение на измерваните дозировки е трудно.

Следователно, цел на настоящето изобретение е да осигури състав на ендопаразитициден гел, който е хомогенен и бистър и който позволява повисоки концентрации на антихелминтното или паразитицидно средство, отколкото познатите до момента форми за приложение.

Друга цел на това изобретение е да осигури метод за лечение и регулиране на ендопаразитицидното заразяване и разпространението му при хомеотермично животно, който позволява по-ранно начало на защита за попродължителен период от време в сравнение с познатите до момента форми за приложение.

Тези и други отличителни черти, цели и предимства на настоящето изобретение стават очевидни за специалистите в областта на техниката при детайлното описание, което се дава по-долу в настоящето, както и от приложените патентни претенции.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящето изобретение осигурява състав на ендопаразитициден гел, който включва: около 1.0% до 3.5% тегл./тегл. моксидектин; около 10.0% до 15% тегл./тегл. празиквантел; около 4.0% до 24.0% тегл./тегл. бензилов алкохол; около 1.0% до 34.0% тегл./тегл. етанол; около 2.0% до 15.0% тегл./тегл. колоиден силициев диоксид; около 1.0% до 20.0 тегл./тегл. повърхностно-активно вещество и около 35.0% до 61.0% тегл./тегл.масло.

По-нататък настоящето изобретение осигурява метод за лечение и регулиране на ендопаразитицидно заразяване и разпространението му при №

• · · · · · • 9

хомеотермично животно и метод за получаване на състав на ендопаразитициден гел.

Детайлно описание на изобретението

Ендопаразитицидните средства, като моксидектин и празиквантел, могат да бъдат прилагани орално под формата на хранителни концентрати, хранителни добавки, таблети, хапове, телове, пасти или подобни, или могат да бъдат прилагани парентерално като инжекция. При ендопаразитицидните средства моксидектин и празиквантел в гореспоменатите типове форми на приложение, приемливо най-подходящ за лесно приложение, резултатен, ефикасно дозиран и икономичен при практическо приложение е оралния гел или паста. Хранителните добавки и хранителните концентрати не са подходящи поради нестабилност на указаните ендопаразитицидни средства. Таблетите, хаповете и подобни в лекарствени дози са трудни за ефективно прилагане към голям брой животни, а парентералното инжектиране е стресиращо за животното и животновъда.

Бистрата, лесно приложима гелна форма е за предпочитане пред пастата, поради това, че е по-приятна както за животните, така и за животновъдите, разнасянето се наблюдава лесно и физическото състояние гел веднага преминава в течно при желание за отстраняване или при повишена температура. Промяната от гел в течност подпомага бързото разнасяне на оралния гел в устата на животното, по вдлъбнатините в устната кухина. Този процес дава възможност за леко преминаване на дозировъчната форма от устата до стомашно-чревния тракт, т.е. продуктът веднага да бъде погълнат. Противоположно на това, формите за приложение във вид на паста запазват своята структура и често биват изхвърляни навън от устата на животното. Доказано е при изпитания, че животните, третирани с активна съставна част в гелна форма, не проявяват и следа от отдръпване и дискомфорт, като тръскане на главата, въртене на езика, плюене или ···· • · • · нежелание за хранене, които са характерни за животни, третирани с активна

съставна част във вид на паста.

Изненадващо бе установено, че моксидектинът и празиквантелът могат да бъдат приготвени в състав на прозрачен, бистър хомогенен гел. Съставът на ендопаразитициден гел от изобретението включва около 1.0% до 3.5%, за предпочитане около 1.5% до 2.5%, по-предпочитано около 1.9% до 2.0% тегл./тегл. моксидектин; около 10.0% до 15.0%, за предпочитане около 12.0% до 13.0%, по-предпочитано около 12% до 12.5% тегл./тегл. празиквантел; около 4.0% до 24.0%, за предпочитане около 18.0% до 22.0%, по-предпочитано около 22.0% тегл./тегл. бензилов алкохол; около 1.0% до 34.0%, за предпочитане около 5.0% до 7.5%, тегл./тегл. етанол; около 2.0% до 15.0%, за предпочитане около 6.5% до 8.5% тегл./тегл. колоиден силициев диоксид; около 1.0% до 20.0%, по-предпочитано около 3.0% до 6.0% тегл./тегл. повърхностно-активно вещество и около 35.0% до 61.0%, по-предпочитано около 42.0% до 48.0% тегл./тегл масло.

По избор, компонентите, които могат да присъстват в състава на изобретението, включват консерванти като бутилиран хидрокситолуол, бутилиран хидроксианизол, сорбинова киселина, 2-хидрокси-бифенил или подобни, за предпочитане бутилиран хидрокситолуол; сгъстители като

етилцелулоза, жълта смола, карагиинан, хидроксипропилцелулоза, хидроксипропилметилцелулоза и подобни, за предпочитане етилцелулоза, или някои конвенционални ексципиенти, обичайно използвани в лечебни състави за животни.

Подходящи за употреба в състава на изобретението повърхностноактивни вещества включват нейонни повърхностно-активни вещества като полиоксиетиленови сорбитанови естери, за предпочитане полисорбат 80, полиетиленгликол 660 хидроксистеарат, полиоксил 35 рициново масло или подобни, за предпочитане полиоксиетиленови сорбитанови естери, попредпочитано полисорбат 80.

♦♦ ···· • ·

Подходящи за употреба в състава на изобретението масла включват пропиленгликолов дикаприлат/дикапринат, каприлов/капринов триглицерид или подобни, за предпочитане пропиленгликолов дикаприлат/дикапринат.

Преимуществено, бистрия, хомогенен състав на ендопаразитния гел от изобретението осигурява комплексно и акуратно дозиране, с липса на стрес както за животното, така и за животновъда. По-нататък създаденият състав

на гел позволява по-висока концентрация на активна съставна част и по такъв начин намалява до минимум необходимостта от многократни дози. Следователно, настоящето изобретение осигурява метод за лечение и регулиране на ендопаразитицидното заразяване и разпространението му при селскостопанско животно, който се състои в орално приложение на указаното животно на ефективно количество състав от гел , който включва: около 1.0% до 3.5% тегл./тегл. моксидектин; около 10.0% до 15.0% тегл./тегл.празиквантел; около 4.0% до 24.0% тегл./тегл. бензилов алкохол; около 1.0% до 34.0% тегл./тегл. етанол; около 2.0% до 15.0% тегл./тегл. колоиден силициев диоксид; около 1.0% до 20.0% тегл./тегл. повърхностноактивно вещество и около 35.0% до 61.0% тегл./тегл масло.

Ефективните количества могат да варират според общото тегло на животното, степента на заразяването или разпространението и подобни. Найобщо, подходящо е да бъдат осигурени количества на указания състав на гел от около 0.3 мг/кг до 0.5 мг/кг, за предпочитане около 0.4 мг/кг моксидектин/телесно тегло на животното и около 2.0 мг/кг до 3.0 мг/кг, за предпочитане около 2.5 мг/кг празиквантел/телесно тегло на животното.

Хомеотермичните животни, които е подходящо да бъдат лекувани по метода от изобретението, включват кон, вол, овца, свиня, коза, куче, котка или подобни животни, за предпочитане чифтокопитни животни, по предпочитано коне.

·· ····

Настоящето изобретение осигурява, също така, метод за получаване на състав на ендопаразитициден гел, който включва един или повече от следните етапи:

1) разтваряне на сгъстител, като етилцелулоза, в смес от бензилов алкохол и етанол до образуване на разтвор А;

2) суспендиране на празиквантел в масло, като пропиленгликолов дикаприлат/дикапринат, нагрято предварително до около 80°С, до образуване на суспензия В;

3) смесване на разтвор А със суспензия В при температура < 50°С до разтвор С, който се получава чрез хомогенизиране при стайна температура;

4) смесване на повърхностно-активно вещество и по избор бутилов хидрокситолуол с разтвор С до образуване на разтвор D;

5) последователно прибавяне на моксидектин и колоиден силициев диоксид към разтвор D до образуване на гел Е и

6) разбъркване на гел Е под вакуум до образуване на бистър жълт състав на ендопаразидициден гел, който по същество е свободен от въздух.

Няколко предпочитани изпълнения на настоящето изобретение са изложени в следващите примери. Тези примери са само илюстративни и не са предназначени да ограничат областта или съществените основни принципи на изобретението по какъвто и да е начин. Всъщност различните модификации на изобретението, като допълнение на показаното и описано в настоящето, стават очевидни за опитния специалист в областта на животновъдството чрез следващите по-долу примери и предшестващото описание.

Такива модификации са предназначени, също така, да допълнят областта на настоящето изобретение вътре в неговите рамки и приложените патентни претенции.

• е	····	• ·	• ·
•	•		• ·	• *
	•	•	• ·	• ♦
•		• 1
•		•	• ·	4 ·
• · ·	•	•	• ·

• · ····

ПРИМЕР 1

Получаване на състав на ендопаразитициден гел А

Компонент на рецептата	% тегл./тегл
моксидектин, 90% ефективност	1.95
празиквантел, 100% ефективност	12.17
бензилов алкохол	22.00
бутилиран хидрокситолуол	0.08
полисорбат 80¹	5.00
колоиден силициев диоксид	7.50
етилцелулоза (виск.4)	0.25
дехидратиран алкохол, абе.	5.00
пропиленгликолов дикаприлат/дикапринат²	45.84 (д.к.³)

ORILLAT* 4НР, производство на Croda Inc., Parsipany, NJ ²Miglyol* производство на Condea Vista, Cranford, NJ.

^Зкодичество, достатъчно за получаване на общо 100% тегл./тегл.

Етап1. В смес на бензилов алкохол и етанол, при разбъркване, бавно се разтваря етилцелулоза.

Етап 2. Предварително нагрят до 80°С пропиленгликолов дикаприлат/дикапринат се размачква с празиквантел до образуване на суспензия. Когато температурата на суспензията стане <50°С, се прибавя разтворът, получен в

• · t * .\ ». < ’ · · ·

етап 1, разбъркването продължава докато празиквантелът се разтвори и получената смес се охлади до стайна температура.

Етап 3 Към сместа, получена в етап 2, при продължаващо разбъркване, се добавят бутилиран хидрокситолуол и полисорбат 80.

Етап 4 Към сместа, получена в етап 3, при разбъркване, се добавя моксидектин.

Етап 5 Към сместа, получена в етап 4, се добавя колоиден силициев диоксид, като смесването се извършва в подходящ смесител под вакуум до образуване на бистър, прозрачен жълт гел, без наличие на въздух в него.

Пример 2

Сравнителна оценка на ефективността на състав А

в реални условия

При тази оценка, коне с известно неоспоримо заразяване се лекуват орално с доза гел от 0.4 мг/кг моксидектин и 2.5 мг/кг празиквантел (състав А), или с доза паста от 0.2 мг/кг абамектин и 2.5 мг/кг празиквантел (EQUIMAX* , производство на Virbac, New South Wales, Australia), или не се лекуват (контрола). Всяка лекувана група се състои от 10 коня. След двуседмичен интервал от лечението фекалните яйца се отделят, преброяват (FEC) и записват. Данните се осредняват. Резултатите са показани на Таблица 1.

·« ···· ш ·

Таблица I

Сравнителна оценка

Брой фекални яйца⁹

	Седмици след лечението
Лечение	2	4	6	8	10	12	14
Състав А	0	0	26.7	61.9	173.8	321.0	178.0
EQUIMAX®	0	4	288.9	325.0	596.0	880.0	1140.0
Контрола	1246.7	891.1	773.3	1126.7	2257.8	2928.9	_ь _

³ Средноаритметична стойност ^ь Обработени контроли

Както е видно от данните, показани на Таблица I, гелният състав от изобретението осигурява забележително нарастване на ефикасността за t

продължителен период от време в сравнение с наличния търговски състав във

вид на паста.

Пример 3

Оценка на ендопаразитицидната ефективност на състав А

При тази оценка група от 12 коня се лекува орално с доза гел от 0.4 мг/кг моксидектин и 2.5 мг/кг празиквантел (състав А) и група от 12 коня се оставя без лечение (контрола). Две седмици след лечението се отчита ·· ····

опаразитяването и се изчислява % ефективност при лекуваните животни. Данните се осредняват. Резултатите са показани на Таблица II.

Паразити

Заглавие на колоната

G. intest.

G. nasalis Paranopl.

Апорю. Spp.

Научно наименование

G.intestinalis

G. nasaiis Paranoplocchpniia Anopiocephaia Spp.

Таблица il

Оценка на ендопаразитицидната ефективност

	% ефективност
Лечение	G. intest. (12/12)³	G. nasaiis (12/12)	Paranopl. (10/12)	Anoplo. Spp. (12/12)
Състав А	96.7	98.8	99.1	100.0
Контрола⁰ ,	201.8	136.5	11.2	6.7

^а Брой заразени/общо ^ь Геометричен метод за оценка на опаразитяването (степен на заразяване)

Както е видно от данните на Таблица li, гелния състав от изобретението показва висока степен на ефективност при широк спектър от ендопаразити.

Пример 4

Ефикастност на гелната форма на приложение ·· ····

В това изследване се използват 26 приблизително 1-2 годишни мъжки понита, които пребивават в New Forest. Всички произхождат от областта на New Forest, за чиито животни е известно, че са заразени с Gasterophiius spp. и A. perfoliata при паша. Това е било оценявано чрез изпитване на материал при аутопсия в кланица за коне в South West England, проведено преди опита.

Конете са затворени на малки групи от 4 до 6 за 18 дни преди лечението. На всеки кон е извършено измерване на физическите данни от

ветеринарен лекар за определяне пригодността му за ползване в опита. Аутопсията на две произволно избрани от контролните животни седем дни преди лечението показва слаби натоварвания с Р. mamillana и A. perfoliata, както и слаби до силни натоварвания с двата L2 и L3 стадия на ларви на G. intestinalis и G. nasaiis.

Останалите 24 животни са сортирани по нарастване на теглото, до образуване на 12 чифта, след което са разпределени произволно за контролна група или за моксидектин/празиквантел гелна група. На последната е приложено лечение в размер на 0.5мл/25кг телесно тегло до достигане на 0.4 мг/ моксидектин/кг и 2.5 мг празиквантел/кг телесно тегло. Лечението се състои в единично орално въвеждане отстрани в устата при основата на езика. Животните са обработвани, използвайки предварително напълнени спринцовки, градуирани за дозиране до около 25 кг. Спринцовките се претеглят преди и след обработката при приключване на определената за даване доза.

13-14 дни след лечението всички животни се подлагат на паразитологична аутопсия, като се определят недоразвитите форми и тениите в тях. Събират се фекални проби 14 дни преди лечението и през 13-14-тия ден от лечението в момента на паразитологичната аутопсия, като се изпитват за наличие на яйца на конска тения, прилагайки модифицирана McMaster флотационна техника. При паразитологичната аутопсия се отстранява стомашно-чревния тракт от стомаха до дебелото черво и се отделят от ·· ···· ·· ·· ·· ·· • · · ♦ ···· • · ·· · · · • ·· · · · · · • · · · · · · ·· ·· ·· ····

лигатурата в стомаха за анализиране поотделно тънките черва, сляпото черво, вентралното и дорсално ободните черва.

Ларвите на gasterophilus spp. присъстващи в гастромикозата, в съдържимото на стомаха, се отделят за преброяване. Идентификацията на отделните видове и стадии на ларвите се провежда съгласно метод, описан в Wells и Knipling (1937).

Всяка интестинална секция се отваря и съдържанието се събира. Някои тении, видимо продължаващи да съществуват върху интестиналната стена, също се отделят за идентификация и преброяване. Идентификацията на отделните видове тении се провежда съобразно предпочитаната страна, размера и други морфологични отличителни черти. Взема се фекална проба от нелекуваната контролна група при паразитологична аутопсия и се култивира за идентификация на видовете/разчлененията на присъстващите нематоди.

Броят на зародишите и тениите се преобразува чрез Y =ln (брой + 1) трансформация преди анализа. Двете групи се сравняват, използвайки два начина на анализ с разлика в нивото на значимост на заразяването 5%. Гелната форма за приложение на коне на комбинацията моксидектин/ празиквантел се> оценява по наличието на активност срещу специфични видове паразити в случай, че е спазено всяко от следните три условия:

1. ефикасността е равна или надвишава 90%, определена като средно геометрична стойност;

2. поне 6 от контролните животни са заразени със същите паразитни видове; и

3. лечебният ефект се счита за значим при Р < ниво 0.05.

Резултати

Не се отчита неблагоприятен ефект при което и да е от лекуваните животни след проведеното лечение. Гелната форма за приложение се ·· ··<· ·· *· ·* ·· ·· · · · ♦ · · · · · • · ···· ·· · • · ··«···· ···· · ·· ·· ·· ···· 14 проявява също така като апетитна и приятна. С изключение на един кон, на

когото инцидентно е инжектирана двукратно предписаната доза остро през спринцовката, фактически прилаганата доза варира в границите от 94 до 102 (средно 99) % от планираната доза.

При всичките 24 понита има категорично установено значително количество яйца преди лечението. Броят на яйцата е в границите от 60 до 1050, средно 252 яйца на грам (EPG). След лечението цифрите са 288 (в границата 0-980) броя яйца/грам в контролите и 0.3 броя яйца/грам (един кон с позитивен резултат) в лекуваната група, означаващо намаление 99.9%. Копрокултурата от събраните екскременти от контролната група при клането показва, че характерната популация съдържа 68% Ciatnostoma spp. и 32% Strongylus spp.

Всички 12 контроли са носители на A. Perfoiata заразни форми, установено при паразитологичната аутопсия и както е показано на Таблица III. Количествата са в границите от 1 до 36 при средно геометрична стойност 6.7. Противоположно на това, лекуваната група няма нито брой. 10 от 12-те понита също са инфектирани с Р. Mamiliana (средно 11.2, в границите 1 до 133), докато в лекуваната група е открита една тения в едно животно (средно 0.1), дадено във вид на ефективност - 99.9% (Р < 0.001). Но в някои от конете е установено наличие на A. Magna. Изпитването на екскраментите не може да установи за някои от яйцата на тении в част от животните дали са били там преди или след лечението. Това се отразява като недостиг на чувствителност на McMaster флотационната техника при определяне присъствието на яйца на тении в екскраментите.

Установено е, че всички контролни животни са инфектирани с G. intestinalis и G. nasaiis. Присъстват и двата стадия L2 и L3. За G. intestinalis числата варират от 13 до 278 (средно 91.9) и 2-312 (средно 89.4) респективно. Съответните цифри за лекуваната група са 0-24 (средно 2.3) и 0-17 (средно 3.9), с което се получава % редукция на стойностите от 97.5% (Р < 0.001) и №йв

MMttM ·· ···· • · · • * • · ···· · ·· ·· • · ·· • · ·· : :::

·· · · • · ·· • · ·· • ·9 •99 • 9····

95.6% (Ρ < 0.001) ефективност за стадиите L2 и L3 респективно. Броят на G. nasalis в контролите варира от 12 до 400 (средно 46.7) за L2 и 25-140 (средно 80.8) за L3. В лекуваната група цифрите са 0-10 (средно1.4) и 0-8 (средно 0.3), с което се получава % редукция на стойностите от 97% (Р < 0.001) и 99.6% (Р < 0.001) ефективност срещу стадиите L2 и L3 респективно.

Резултатите от това изследване потвърждават, че гелът за коне моксидектин/празиквантел при съдържание 0.4 мг моксидектин/кг и 2.5 мг празиквантел/кг телесно тегло е високо ефективен срещу тении и ларви при заразени коне в Обединеното кралство. Той е 99-100% ефикасен срещу А. perfoiiata и Р. mamiilana и 95.6-99.6% ефикасен срещу L2 и L3 стадиите на G. intestinalis и G. nasalis. Продуктът е добре поносим и се приема от животните. 99.9% редукция на броя на яйцата в твърдите екскременти предполага, че моксидектинът, в комбинация с празиквантела, продължава да има отлична активност срещу стомашно-чревните нематоди.

Таблица III

Среден брой на тении и неразвити форми при паразитологична аутопсия

	Контролни	Лекувани	% Ефективност
Брой на животните	12	12	-
A. perfoiiata	6.7 (1-36)	0 (-)	100
Р. mamilana	11.2 (1-133)	0.1 (0-1)	99.1
G. intestinalis - L2	91.9 (13-278)	2.3 (0-24)	97.5
G. intestinalis - L3	89.4 (2-312)	3.9 (0-17)	95.6
G. nasalis - L2	46.7 (12-400)	1.4 (0-10)	97.0
G. nasalis - L3	80.8 (25-140)	0.3 (0-8)	99.6

·· ···· • · · • · • · • · ···· · io ·· ♦♦ ·· ·« •••· ···· • · ·· · · · • · · · · · »* ·< ·· ·· ····

Пример 5

Двете части на настоящето изследване включват общо 43 коня в част (I) за нематоди и други 8 коня в част (11) за тении. Част I: Група А (N=26) се лекува с гел с моксидектин/празиквантел, група В (N=10) приема паста с абамектин/празиквантел и 9 коня в група С се оставят без лечение като контролна група. Ефикасността се установява чрез измерване на екскраментни яйца на грам (ея/г): средната стойност в заплашената група С варира от 773.3 до 2928.9 ея/г. Следва общо препоръчително лечение, когато 50% от конете в групата имат ея/г > 200; конете в група В трябва да бъдат лекувани между 6 и 8 седмица, когато 6 от 8 изпитвани коне имат ея/г > 200. Конете от група А не дават основание за лечение през което и да е време в продължение на изпитвателния период от 14 седмици. Конете от група С трябва да бъдат лекувани на 12-та седмица за подобряване състоянието им. Ефикасността срещу тения е 100%. Безопасно изследване на 14 млади жребци на възраст от 3 до 7 седмици показва, че гелът за коне от моксидектин 2%/ празиквантел 12.5% предпазва, когато препоръчаната доза се въвежда разпределена на три приема.

Claims

1. Състав на ендопаразитициден гел, характеризиращ се с това, че включва: около 1.0% до 3.5% тегл./тегл. моксидектин; около 10.0% до 15.0% тегл./тегл.празиквантел; около 4.0% до 24.0% тегл./тегл. бензилов алкохол; около 1.0% до 34.0% тегл./тегл. етанол; около 2.0% до 15.0% тегл./тегл. колоиден силициев диоксид; около 1.0% до 20.0% тегл./тегл. повърхностноактивно вещество и около 35.0% до 61.0% тегл./тегл масло.

2. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че маслото е пропиленгликолов дикаприлат/ дикапринат или дикаприлов/ дикапринов триглицерид.

3. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че моксидектинът присъства в количество от около 1.5% до 2.5% тегл./тегл.

4. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че празиквантелът присъства в количество от около 12% до 13.0% тегл./тегл.

5. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че бензиловият алкохол присъства в количество от около 18.0% до 22.0% тегл./тегл.

6. Състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че етанолът присъства в количество от около 5.0% до 7.5% тегл./тегл.

7. Състав съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че повърхностно-активното вещество присъства в количество от около 3.0% до 6.0% тегл./тегл.

·· ···· • Ф • Ф •» ф ф • · ф • • · • · · • · • · • · « · • · ф • · • · ♦ · • · ♦ · • • ф • • · • · · • • •ФФ · 18 ·· * · ·· ····

8. Състав съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че повърхностно-активното вещество включва естер на полиетиленов сорбитан.

9. Състав съгласно претенция 8, характеризиращ се с това, че етанолът присъства в количество от около 5.0% до 7.5% тегл./тегл.

10. Състав съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че маслото е пропиленгликолов дикаприлат/ дикапринат.

11. Състав съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че моксидектинът присъства в количество от около 1.9% до 2.0% тегл./тегл. и празиквантелът присъства в количество от около 12.0% до 12.5% тегл./тегл.

12. Метод за получаване на състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва следните етапи:

a) разтваряне на сгъстител в смес от бензилов алкохол и етанол до образуване на разтвор А;

b) смесване на празиквантел с масло до образуване на суспензия В;

c) прибавяне на разтвор А към суспензия В при температура < 50°С до разтвор С, който се получава чрез хомогенизиране при стайна температура;

d) смесване на повърхностно-активно вещество и по избор бутилиран хидрокситолуол с разтвор С до образуване на разтвор D; и

e) последователно прибавяне на моксидектин и колоиден силициев диоксид към разтвор D до образуване на гел Е.

13. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че по нататък включва етапът:

·· ···· • * • · • · ···« · ···· ♦ · ·· •· ·· • · ·· • · ·· ···· • ·· •· · · •· · •· · • ·· ·· ····

f) разбъркване на гел Е под вакуум до образуване на бистър жълт състав на ендопаразидициден гел, който по същество е свободен от въздух.

14. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, маслото е пропиленгликолов дикаприлат/дикапринат и сгъстителят че етилцелулоза.

че

15. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, повърхностно-активното вещество включва естер на полиетиленов сорбитан.

16. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че указаният естер е полисорбат 80.