BG62428B1

BG62428B1 - Изделие за пушене

Info

Publication number: BG62428B1
Application number: BG100091A
Authority: BG
Inventors: Yutaka Saito; Yuriko Anzai; Ryuichi Suzuki; Hiroshi Ichinose
Original assignee: Japan Tobacco Inc.
Priority date: 1994-01-26
Filing date: 1995-10-25
Publication date: 1999-11-30
Also published as: NO953783L; FI954539A; BG100091A; EP0691083A4; CN1044436C; BG100090A; FI954540A; BR9505831A; SK133495A3; JP3118463B2; GR3036163T3; NO953782D0; AU1466795A; CN1123000A; FI954540A0; EP0691084B1; NO953782L; FI104038B; WO1995020330A1; NO304175B1

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до изделие за пушене и по-специално до изделие за пушене, което съдържа ароматгенериращ материал, който е в състояние устойчиво да задържи ароматизиращите компоненти и същевременно лесно да ги освободи при изгаряне без генериране на някаква неприятна миризма или вкус.

Предшестващо състояние на техниката

Тютюневото изделие е типично изделие за пушене, което включва изсушен листов тютюн като основен материал за пушене, при който ароматът се генерира при изгаряне на материала и се усеща чрез вкусовите или обонятелните органи на човека.

Известно е използването в тютюневите изделия на ароматгенериращ материал, съдържащ ароматизиращи компоненти, с цел да се подобри вкусът на тютюна. Известен е също заместител на тютюна (1), състоящ се от полизахариди, които имат главно Р~1,3-гликозидни връзки, регулатори на горенето, парфюми, тютюнев прах и др. Този източник обаче не разкрива или не предполага нарязаният или пулверизиран глюкан да се смесва с маслен солвент и емулгиращ агент, когато ароматизиращото вещество е хидрофобно, и да се използва във вид на лист заедно с другия листов тютюнев материал.

Известните ароматгенериращи материали са слаби по отношение на устойчивото задържане на ароматизиращите компоненти. Поради това изделията за пушене, съдържащи известните ароматгенериращи материали, показват тенденция към изпаряване на техните ароматизиращи компоненти при продължително складиране и ароматите не могат да бъдат усетени стабилно при пушене. Същевременно се изисква ароматгенериращият материал да не излъчва никаква неприятна миризма на вкус.

Техническа същност на изобретението

Целта на изобретението е да се създаде изделие за пушене, съдържащо ароматгенериращ материал, който е в състояние устойчиво да задържи ароматизиращите си компоненти и същевременно незабавно да ги освободи при изгаряне, без генериране на неприятна миризма или вкус.

За целта в изобретението се използва като носещ материал топлонеобратимо коагулиращ глюкан, топлонеобратимо превърнат в гел, в който се задържа ароматгенериращия компонент или компоненти на ароматгенериращия материал. Ароматизиращите компоненти са прибавени предварително към нежелиран глюкан (най-често във формата на водна дисперсия), след което сместа се подлага на желиране на глюкана чрез нагряване. По такъв начин ароматизиращите компоненти се включват или захващат в тридименсионната мрежа на глюкановите молекули и здраво се фиксират в нея. Ароматгенериращият материал, съдържащ топлонеобратимият гел на глюкана като носещ материал за ароматизиращите компоненти, е способен здраво да фиксира и задържа ароматизиращите компоненти при обикновени условия на съхраняване и незабавно да освободи достатъчно количество от ароматизиращите компоненти при изгаряне (т.е. освобождава се достатъчно количество от ароматизиращите компоненти само при горене - излъчване на аромат). Също така, ароматгенериращият материал не излъчва никаква неприятна миризма или вкус при изгаряне. Изделието за пушене съгласно изобретението има горим елемент за пушене, който включва ароматгенериращ материал и евентуално нарязан тютюн и/или тютюнев заместител.

Предимство на изобретението е създаването на изделие за пушене, съдържащо ароматгенериращ материал, който устойчиво задържа ароматизиращите си компоненти и същевременно незабавно ги освобождава при изгаряне, без това да се съпровожда с генериране на някаква неприятна миризма или вкус.

Описание на приложените фигури

Фигура 1 представлява разрез, схематично показващ един вариант на изделието за пушене съгласно изобретението; и фигура 2 представлява диаграма, показваща резултатите от органолептичната оценка на изделието за пушене от настоящото изобретение в сравнение със съответния еталон (контролна проба).

Примери за изпълнение на изобретението

Изобретателите са провели обширни изследвания в опита си да разработят нетютюнев ароматгенериращ материал, който е отличен на задържане стабилността на ароматизиращите компоненти при обикновени условия на съхраняване и е способен незабавно да освободи достатъчно количество от ароматизиращите компоненти при изгаряне, без излъчването да се съпровожда с някаква неприятна миризма или вкус. Това се постига чрез използване на топлонеобратим гел на топлонеобратимо коагулиращ глюкан като β-1,3глюкан, например курдлан, като носещ материал за ароматизиращите компоненти. По-нататъшните изследвания показват, че задържането на ароматизиращите компоненти, както и продължителността на задържането по време на изгаряне, може да бъде значително подобрено, ако ароматизиращият компонент или компоненти са прибавени към глюкана преди желирането му, отколкото след това. С други думи, ако ароматизиращите компоненти са прибавени към глюкана преди желирането му и след това се извърши желирането, ароматизиращите компоненти могат да бъдат включени или хванати в тридименсионната мрежа на глюкановите молекули така, че да бъдат здраво фиксирани и задържани в нея. От друга страна, ако ароматизиращите компоненти са прибавени към глюкана след желирането му, то те са само физически прилепени към фините пори на глюкановия гел така, че продължителността на освобождаване на ароматизиращите компоненти по време на изгаряне се намалява.

Използването на глюкан съгласно изобретението е известно в науката. Курдланът, който най-вече се използва в изобретението, е β-1,3-Επκ&ΗΗ с права верига, в който около 400 до 500 молекули D - гликоза са съединени помежду си чрез β-глюкозидна връзка в 13 позиция, разтворим е във вода и в повечето органични разтворители. Освен това, глюканът е безопасен за човека. В JP 1-289457 е разкрито приготвянето на ядлив филм чрез смесване на β-1,3-ΓΠΐο1ΐ3Η, какъвто е курдланът, с водоразтворим високомолекулен материал). Глюкан се намира в търговската мрежа в прахообразна форма.

Когато β-1,3-ηπιο1ίΒΗ под формата на водна дисперсия се нагрее над критичната температура на желиране (при използване на курдлан около 80°С и повече), той желира. Полученият гел не може никога да бъде разтопен отново, дори ако се затопли отново. Той е топлонеобратим гел.

Установено е, че такъв топлонеобратим гел на топлонеобратимо коагулиращ глюкан, като β-1,3-ΕπκΛ3Η, е способен да носи здраво и да задържа ароматизиращи компоненти, както и веднага да освобождава достатъчно количество от тях при нагряване, без да отделя субстанции, които да влияят лошо на освободения аромат като неприятно усещане и миризма.

Ароматизиращият компонент, използван за генериране на аромата съгласно изобретението, е течен или твърд (т.е. не е газообразен) при температурата, при която се приготвя водна дисперсия от топлонеобратимо коагулиращ глюкан, което ще бъде описано по-долу. Няма никакви специални ограничения по отношение на използвания ароматизиращ компонент, доколкото неговият аромат удовлетворява обонятелните и вкусови органи на човека. Могат да се използват както хидрофилни, така и хидрофобни ароматизиращи компоненти. Примери за хидрофилни ароматизиращи компоненти са екстрактът от тютюневи листа, натуралните растителни екстракти (например екстракт от сладък корен, екстракт от жълт кантарион, екстракт от сливи, екстракт от праскови и др.), киселини (например ябълчена киселина, винена киселина, лимонена киселина и др.), захариди (например глюкоза, фруктоза, изомеризирана захар и др.) и никотинови соли (например никотин цитрат и др.). Примери за хидрофобни ароматизиращи компоненти са тютюн на прах, ментол, какао (прахообразни, във вид на екстракти и т.н.), естери (например изоамилов ацетат, линалилов ацетат, изоамилов пропионат, линалилов бутират и др.), натурални етерични масла (растителни етерични масла като ванилов екстракт, ментово масло, лютиво ментово масло, кайсиево масло, жасминово масло; животински етерични масла като мускус, янтар, цибет, боброва мас и др.) и отделни тамяни (например анетол, лимонен, линалол, евгенол и др.). Тези ароматизиращи компоненти могат да се използват поотделно или в комбинация от два или повече.

Ароматизиращите компоненти могат да бъдат използвани във всяка концентрация в ароматгенериращия материал на изобретението, достатъчна да задоволи човешкия вкус чрез неговите вкусови или обонятелни органи, когато ароматгенериращия материал се изгаря. Поспециално, ароматизиращият компонент присъства в количество от следи до 20% тегл., за предпочитане от 5 до 10% тегл. в крайния ароматгенериращ материал.

За приготвяне на ароматгенериращ материал съгласно изобретението глюканът, обикновено в прахообразна форма, първо се разбърква във вода при висока скорост до получаването на дисперсия (глюканова суспензия). Приготвянето на тази дисперсия най-добре се извършва чрез разбъркване на глюкана с миксер при температура от 20 до 30°С. По този начин може да бъде получена устойчива водна дисперсия на глюкана. Когато съдържанието на глюкана, например курдлан, е голямо, ще се получи суспензия с висок вискозитет, който е трудна за обработка. Когато ароматгенериращият материал е подготвен под формата на лист, съдържанието на глюкан, в частност на курдлан, във водната дисперсия е за предпочитане да бъде от 1 до 20% тегл., а най-добре от 3 до 5% тегл.

След това желаният ароматизиращ компонент се прибавя в желаното съотношение към приготвената водна дисперсия на глюкан и сместа се разбърква. В този случай, ако използваният ароматизиращ компонент е хидрофобен, той трябва предварително да се разтвори в маслен разтвор (например растителни масла или триглицерид на наситена мастна киселина), за предпочитане заедно с емулгиращ агент, който е известен като хранителна добавка (например мастно-кисел естер на глицерол, мастно-кисел естер на захароза, мастно-кисел естер на сорбитан, мастно-кисел естер на пропиленгликол и лецитин), за приготвяне на разтворимия материал, който след това се смесва с водната дисперсия на глюкан. Получената смес след това се диспергира и емулгира чрез високоскоростно разбъркване, както е посочено погоре. Сред горепосочените мастни разтворители за хидрофобни ароматизиращи компоненти особено подходяща е триглицеридна наситена мастна киселина със средна верига (МСТ), тъй като тази субстанция е способна веднага да разтвори повечето хидрофобни ароматизиращи компоненти, има отлична стабилност на окисляване, тъй като не съдържа ненаситени маслени киселини и е лесна за манипулиране поради ниския й вискозитет. Освен това използването на емулгиращ агент е ефективно при формиране на задоволителна емулсия, в която ароматизиращият компонент е равномерно диспергиран и задържан в нея

При приготвянето на посочения по-горе разтворен материал може да се добави и хидрофилен ароматизиращ компонент. В този случай ароматизиращият компонент се разтваря в мастен разтворител и се стабилизира на фина емулсия с помощта на високоскоростно разбъркване. От друга страна хидрофилният ароматизиращ компонент е равномерно диспергиран и стабилизиран във водната дисперсия на глюкан с висок вискозитет.

С оглед да се придаде гъвкавост на получения слой, за да се улесни отлепването му от поддържащата форма, желателно е да се добави омекотяващ агент, съдържащ поливалентен алкохол (например глицерол, пропиленгликол) и/или захарид (например монозахариди като глюкоза и фруктоза; дизахариди като малтоза, захароза и лактоза; и полизахариди като целулоза и скорбяла; и техни окислени производи като алдонова киселина и уронова киселина) към водната дисперсия на глюкана, съдържащ ароматизиращия компонент. Чрез регулиране на отношението между съдържанието на поливалентните алкохоли и захаридите, мекотата на получения слой може да бъде регулирана.

Получената водна дисперсия на глюкана, съдържаща ароматизиращия компонент и други компоненти, се излива върху подходяща поддържаща форма (например лента от неръждаема стомана) под формата на тънък лист, който след това се подлага на обработка за отнемане на пяната при понижено налягане, в случай че се изисква. После този тънък лист се подсушава чрез нагряване при температура, която позволява глюканът да бъде топлонеобратимо превърнат в гел (при курдлан - от 80 до 140°С). Чрез тази термична обработка съдържанието на водата в тънкия лист се редуцира например до 10% и в същото време глюканът се трансформира в топлонеобратим гел, фиксиращ и задържащ ароматизиращия компонент, като по този начин се получава ароматгенериращия материал съгласно изобретението. Желирането се постига само чрез загряване, без използването на какъвто и да е желиращ агент. Както бе посочено по-горе, глюканът се подлага на топлинно желиране съгласно изобретението във формата на водна дисперсия. Когато глюканът във вид на водна дисперсия се подлага на топлинно желиране, ароматът на ароматизиращия компонент не се уврежда за разлика от случая, когато на топлинно желиране се подлага глюкан във формата на водно-алкален разтвор.

Полученият ароматгенериращ материал съгласно изобретението съдържа глюканов гел, включващ в себе си ароматизиращия компонент, и може лесно да бъде отделен от поддържащата форма. Ако е необходимо, глюкановият гел може да бъде овлажнен и размекнат, когато се отделя от поддържащата форма.

Ароматгенериращият материал от настоящото изобретение почти не освобождава ароматизиращия компонент в него, когато се съхранява на склад при обикновени условия (например при температура от 22°С и относителна влажност 60%), но когато се изгаря (например 200-300°С и повече), ароматизиращият компонент лесно се освобождава без генериране на някаква неприятна миризма или вкус. Освен това, ароматгенериращият материал съгласно изобретението е неразтворим във вода, както и в повечето органични разтворители, и е безвреден.

Съдържанието на всеки компонент в крайния ароматгенериращ материал за предпочитане е както следва.

Съдържанието на глюкан, в частност курдлан, варира от 2 до 70% тегл., най-добре от 10 до 40% тегл. Ако съдържанието на глюкан надхвърли 70% тегл., гъвкавостта на получения гел ще прояви тенденция към намаляване. От друга страна, ако съдържанието на глюкан е по-малко от 2% тегл., ще се прояви тенденция към незавършено формиране на гел.

Съдържанието на масления разтворител е 30 или по-малко% тегл., за предпочитане от 5 до 15% тегл. Ако съдържанието на масления разтворител надвиши 30% тегл. става невъзможно глюкановия гел да задържи всичкия маслен разтворител, така че част от него ще изтече извън глюкановия гел.

Съдържанието на емулгиращият агент е 30 или по-малко % тегл., за предпочитане от 5 до 15% тегл. Ако съдържанието на емулгиращия агент надвиши 30% тегл., става невъзможно глюкановия гел да задържи всичкия емулгиращ агент, така че част от него ще изтече извън гела, както в случая с масления разтворител. За предпочитане е масленият разтворител и емулгиращият агент общо да не надвишават 30% тегл. Оптималното съотношение между масления разтворител и емулгиращия агент е 2:1.

Общото количество на поливалентния алкохол и захарида е 50 или по-малко % тегл., за предпочитане между 10 и 30% тегл. (в този диапазон може да се използва захарид, който служи и за ароматизиращ компонент).

Ароматгенериращият материала съгласно изобретението може да бъде нарязан на фини парчета или пулверизиран и формован като горимо изделие за пушене, незадължително смесено с нарязан тютюн и/или с нарязан тютюнев заместител, от които може да се изработи горимо изделие за пушене или цигара.

Нарязаният или пулверизиран ароматгенериращ материал съгласно изобретението е замесен в обикновен необработен тютюнев материал, формован като лист, който след това е нарязан на фини парчета или е разпратен с чукова мелница. Полученият материал може да бъде използван самостоятелно или в комбинация с други ароматизиращи компоненти (като нарязан тютюн) за приготвяне на ароматгенериращо средство. Типичен случай на композиция на ролиран лист тютюнев материал, съдържащ ароматгенериращия материал на изобретението, съдържа 100 тегловни части от тютюневата пудра (целулоза или доломит) , 5 до 20 тегловни части уякчаващ материал (например тютюневи влакна или пулп), 1 до 15 тегловни части слепващ материал (например карбоксиметилцелулоза), 1 до 40 тегловни части, за предпочитане 5 до 20 тегловни части от ароматгенериращия материала съгласно изобретението и необходимото количество вода. Този състав по желание може да съдържа и подходящо количество овлажнител (например глицерин) или водоустойчив агент (например глиоксал).

Ароматгенериращият материал съгласно изобретението може да се смеси с други видове тютюнево фолио, например пастообразен листов тютюнев материал.

Изделието за пушене съгласно изобретението може да бъде снабдено с филтър.

Съдържанието на ароматгенериращия материал в горимия елемент за пушене може да бъде такова, че ароматът от ароматгенериращия материал на изобретението да преобладава, или такъв, че освободеният аромат да бъде достатъчен да прикрие всеки неприятен вкус или миризма от останалите субстанции.

Фигура 1 показва един вариант на изделието за пушене съгласно изобретението, притежаващо обикновена форма на цигара. Цигарата 1 съдържа стълбовиден участък 2, оформен от горимия материал за пушене, описан по-горе, и филтър 3, образуван от влакнест материал и закрепен към единия край на стълбовидния участък 2. Изделието е изцяло обвито с обвивна хартия 4. Отдалеченият край на участъка 2 се запалва, за да гори елемента за пушене, и всмукването се извършва през филтъра 3, като позволява по този начин ароматът от елемента за пушене да бъде усетен.

Цигарата съгласно изобретението позволява веднага да се освободи ароматизиращия компонент, когато е запалена, благодарение на отбелязаните по-горе свойства на ароматгенериращия материал съгласно изобретението, като позволява по този начин ароматът да се усети незабавно.

Пример 1 g ментол и 2 g лецитин се разтварят в 4 g МСТ, за да се приготви смесен ментолов разтвор. Междувременно 12 g курдлан на прах се диспергира в 288 g вода при разбъркване със скорост 3000 оборота в минута при температура 25°С. Към получената дисперсия се добавя смесеният ментолов разтвор и сместа се разбърква в продължение на 5 min, за да се получи емулгирана дисперсия. Към тази емулгирана дисперсия се добавят 8 g какао, 6 g сорбитол (15% тегл. от целия състав) и се разбъркват при същите условия, при които се получава курдланова суспензия. Курдлановата суспензия се излива върху лента от неръждаема стомана под формата на лист с дебелина от 0,5 до 1 mm и се изсушава при температура 110°С. При това сушене курдланът се желира термонеобратимо, като задържа и фиксира ментола. След това листът изсушен курдлан се отделя от лентата от неръждаема стомана, с което се получава листовия ароматгенериращ материал, съгласно изобретението. Дебелината на листа е от 0,1 до 0,2 mm.

Така приготвеният ароматгенериращ листов материал се съхранява 20 дни при температура 22°С и 60% относителна влажност и след това се подлага на измерване на ментоловата концентрация и на органолептичен тест. Ментоловата концентрация се измерва чрез газова хроматография. Установено е, че 95% или повече от ментола е задържан в листа дори и след 20-дневно съхраняване. Резултатите от органолептичната оценка на листа са почти същите като тези, установени преди съхранението.

Ароматгенериращият листов материал се нарязва на парченца както тютюн, смесва се с нарязан тютюн в тегловно съотношение 7:3 и сместа се обвива с обвивна хартия във формата на пръчица. Така се приготвя цигарата, пригодена за пушене. Установено е, че ароматите от ароматгенериращите компоненти, включително и ментола, се излъчват незабавно след запалване, като ароматът се запазва по време на 10 всмуквания. Освен това каквито и да е субстанции, които могат да нарушат ароматите от ароматгенериращите компоненти, включително и ментола, като неприятно стимулиращи или миришещи субстанции, не се излъчват от листовия материал, състоящ се главно от курдлан, по време на горенето на този листов материал.

Пример 2 g курдлан на прах се диспергира в 288 g вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 1, след което се прибавят 0,5 g екстракт от сладък корен и хидрофилен ароматизиращ компонент. Към дисперсията се прибавят 8 g какао, 6 g сорбитол и 6 g глицерин и се разбъркват при същите условия, при които се получава курдлановата суспензия. Курдлановата суспензия се третира по начина, описан в пример 1, за да се получи ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението, в който е задържан и фиксиран екстракт от сладък корен.

Както в пример 1, част от ароматгенериращият листов материал се съхранява за 20 дни, а друга част се обвива в обвивна хартия на цигара, която се суши или издухва за органолептично оценяване.

Резултатите от органолептичната оценка на листа са почти еднакви преди и след съхраняването. Освен това е установено, че ароматите или ароматизиращите компоненти, включително и сладкия корен, се излъчват незабавно след запалване, като стабилното излъчване на аромати в значителна степен се запазва по време на 10 всмуквания. Каквито и да е субстанции, които могат да нарушат ароматите от ароматгенериращите компоненти, включително и сладкия корен, като неприятно стимулиращи или миришещи субстанции, не се излъчват от листовия материал, формиран главно от курдлан, по време на горенето на материала.

Пример 3

0,1 g ментово масло, хидрофобен ароматизиращ компонент и 2 g лецитин се разтварят в 4 g МСТ, за да се получи смесен ментово-маслен разтвор. Междувременно 12 g курдлан на прах се диспергира в 288 g вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 1. Към дисперсията се добавя смесеният ментово-маслен разтвор и се разбърква в продължение на 5 min, за да се емулгира. Към получената емулгирана дисперсия се прибавят 8 g какао, 6 g сорбитол и 6 g глицерин и се разбъркват при същите условия, при които се получава курдлановата суспензия. Курдлановата суспензия се третира по начина, описан в пример 1, за да се получи ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението, в който е задържано и фиксирано ментовото масло.

Резултатите от органолептичната оценка на листа са почти еднакви преди и след съхраняването. Освен това е установено, че ароматите или ароматизиращите компоненти, включително и ментовото масло, се излъчват незабавно след запалване, като стабилното излъчване на аромати в значителна степен се запазва по време на 10 всмуквания. Каквито и да е субстанции, които могат да нарушат ароматите от ароматгенериращите компоненти, включително и ментовото масло, като неприятно стимулиращи или миришещи субстанции, не се излъчват от листовия материал, формиран главно от курдлан, по време на горенето от този листов материал.

Пример 4

Смесен ментово-маслен разтвор се приготвя по същия начин, както в пример 3. Междувременно 12 g курдлан на прах се диспергира в 288 g вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 1. Към дисперсията се добавя смесеният ментово-маслен разтвор, разбърква се в продължение на 5 nun и се емулгира, за да се получи курдланова суспензия. Курдлановата суспензия се загрява пос тепенно, като се разбърква, за да се отстрани водата от нея, и се желира чрез повишаване на температурата до 110°С. Курдланът се желира необратимо, задържайки и фиксирайки по този начин ментовото масло. Полученият курдланов гел се подлага на вакуумно сушене и се разпрашава в чукова мелница, за да се получи прахообразен ароматгенериращ материал съгласно изобретението.

За контролна проба 12 g курдлан на прах се диспергира в 288 g вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 1. След това тази курдланова суспензия се загрява постепенно като се разбърква, за да се отстрани водата от нея, и се желира чрез повишаване на температурата до 110°С. После смесеният ментово-маслен разтвор, приготвен по същия начин, както в пример 1, се прибавя в така получения курдланов гел, изсушава се във вакуум и се разпрашава в чукова мелница, за да се получи прахообразен ароматгенериращ материал.

Цигарените проби се приготвят по същия начин както в пример 1, като се използват тези прахообразни ароматгенериращи материали и се пушат. Цигарата, приготвена от ароматгенериращ материал съгласно изобретението, излъчва аромат на ментово масло непосредствено след запалване, като стабилното излъчване на аромати в значителна степен се запазва по време на 10 всмуквания (фиг. 2, крива а). Каквито и да е субстанции, които могат да нарушат ароматите на ментовото масло като неприятно стимулиращи или миришещи субстанции, не се излъчват от листовия материал, оформен главно от курдлан, по време на горенето на този листов материал. В случая с цигарата, приготвена чрез използване на ароматгенериращия материал от контролната проба обаче, ароматът на ментово масло изведнъж намалява след 4-тото всмукване и не може да бъде усетен след петото (фиг. 2, крива Ь).

Пример 5

Смесен ментово-маслен разтвор се приготвя по същия начин, както в пример 3. Междувременно 12 g курдлан на прах се диспергира в 288 g вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 1. Към получената дисперсия се добавя екстракт от сладък корен и се разбърква в продължение на 5 min, за да се емулгира. Към получената емулгирана дисперсия се прибавят 8 g какао, 6 g сорбитол и 6 g глицерин и се разбъркват при същите условия, при които се получава курдлановата суспензия. Курдлановата суспензия се третира по начина, описан в пример 1, за да се получи ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението, в който са задържани и фиксирани ментовото масло и екстрактът от сладък корен.

Както в пример 1 част от ароматгенериращият листов материал се съхранява за 20 дни, а друга част се обвива в обвивна хартия на цигара, която се пуши или издухва за органолептично оценяване.

Резултатите от органолептичната оценка на листа са почти еднакви с тези преди съхраняването. Освен това е установено, че ароматите или ароматизиращите компоненти, включително и ментовото масло, се излъчват незабавно след запалване, като стабилното излъчване на аромати в значителна степен се запазва по време на 10 всмуквания. Каквито и да е субстанции, които могат да нарушат ароматите от ароматгенериращите компоненти, включително и ментовото масло като неприятно стимулиращи или миришещи субстанции, не се излъчват от листовия материал, оформен главно от курдлан по време на горенето на този листов материал.

Пример 6

Смесен ментово-маслен разтвор се приготвя по същия начин, както в пример 1. Междувременно 12 g курдлан на прах се диспергира в 288 g вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 1. Към така получената дисперсия се добавя смесеният ментово-маслен разтвора и се разбърква в продължение на 5 min, за да се емулгира. Към получената емулгирана дисперсия се прибавят 4 g сорбитол (10% от теглото на целия състав), 8 g глицерин (20% от теглото на целия състав) и след това 8 g какао на прах и получената смес се разбърква при същите условия до получаването на курдлановата суспензия. Курдлановата суспензия се третира по начина, описан в пример 1, за да се получи ароматгенериращ листов материал, съгласно изобретението.

Друг ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението се приготвя по същия начин, описан по-горе, с изключение на това, че количеството сорбитол се променя на 8 g (20% тегл. от целия състав) и количеството на глицерина се променя на 4 g (10% тегл. от целия състав).

Тези листове и листът, приготвен в пример 1, са сравнени по отношение на тяхната гъвкавост. В резултат е установено, че когато тегловното съотношение сорбитол/глицерин е 10/20, гъвкавостта на листа е увеличена така, че се получава мек лист с отлична еластичност, а когато тегловното съотношение сорбитол/ глицерин е 20/10, еластичността е намалена и полученият лист е твърд. Освен това в резултат на изследването на тези листове е установено, че когато тегловното съотношение сорбитол/глицерин е 15/15, полученият лист е отличен на освобождаване на аромата и е с оптимална гъвкавост.

Пример 7

Ароматгенериращият лист, получен в пример 3, се нарязва на малки парченца.

8,5 kg смес от фин прах, получен при производството на тютюн в тютюнева фабрика и отпадъчен материал от отсяване, се разпрашават с мелница. Към този прах се добавят 1,5 kg пулп като заякчаващ материал и 1 kg карбоксиметилцелулоза като свързващо вещество и получената смес старателно се разбърква. Към праховата смес се добавят 1,5 kg фини късчета от ароматгенериращия листов материал, описан по-горе, 1 kg смес от полипропилен гликол, зърнен сироп като овлажнител и 3 kg вода, след което получената смес старателно се разбърква до получаване на еднородна влажна маса. Масата се прекарва през двойка формуващи валци, във вътрешността на всеки от които циркулира гореща вода, загрята до 80°С, като по този начин се формува тънък филм. Полученият тънък филм се отлепва от валците с хирургически нож и се подава чрез метален мрежест конвейер, движещ се под валците, към сушилна и кондиционираща камери. По този начин се получава листов тютюнев материал, съдържащ 15% вода.

Както в пример 1 част от листовия материал се съхранява в продължение на 20 дни, а друга част се обвива в обвивна хартия на цигара, която се изпушва или издухва за органолептични оценки.

Резултатите от органолептичната оценка на листа преди и след съхраняването са почти еднакви. Освен това е установено, че ароматите на ароматизиращите компоненти, вклю чително и ментовото масло, се излъчват незабавно след запалване, като стабилното излъчване на аромати в значителна степен се запазва по време на 10 всмуквания. Каквито и да е субстанции, които могат да нарушат ароматите от ароматгенериращите компоненти, включително и ментовото масло, като неприятно стимулиращи или миришещи субстанции, не се излъчват от листовия материал, оформен главно от курдлан, по време на горенето на този листов материал.

Както беше описано по-горе съгласно изобретението е възможно да се осигури изделие за пушене, включващо ароматгенериращ материал, който е отличен по стабилност на съхранение на съдържащият се в него ароматизиращ компонент и е способен веднага да освободи този ароматизиращ компонент при запалване, без да отделя какъвто и да е неприятен вкус или миризма. Освен това ароматгенериращият материал може лесно да се произвежда чрез прост метод. Изделието за пушене или цигарата, съдържащи ароматгенериращ материал, съгласно изобретението, веднага освобождават ароматизиращия компонент от ароматгенериращия материал, когато бъдат запалени, така че да задоволят вкуса на пушача чрез неговите вкусови и обонятелни органи.

Claims

Патентни претенции

1. Изделие за пушене, притежаващо горим елемент за пушене, който елемент съдържа ароматгенериращ материал, включващ топлокоагулиращ полизахарид, имащ главно β1,3-гликозидни връзки и ароматизиращ компонент, характеризиращ се с това, че полизахаридът е коагулиран топлонеобратимо глюкан, а ароматизиращият компонент е предварително хомогенно разпределен и задържан в коагулирания глюкан.
2. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че глюканът е β-1,3-Γπκ>1ΜΗ.
3. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че глюканът е курдлан.
4. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че споменатият елемент за пушене включва още и нарязан тютюн и/или нарязан тютюнев замес тител.
5. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че ароматизиращият компонент е хидрофилен.
6. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че ароматизиращият компонент съдържа хидрофобен ароматизиращ компонент и ароматгенериращият материал включва маслен разтворител за хидрофобния ароматизиращ компонент.
7. Изделие за пушене съгласно претенция 6, характеризиращо се с това, че масленият разтворител е триглицерид на наситена мастна киселина със средна верига.
8. Изделие за пушене съгласно претенция 6, характеризиращо се с това, че ароматгенериращият материал съдържа още и емулгиращ агент.
9. Изделие за пушене съгласно претенция 6, характеризиращо се с това, че ароматгенериращият материал съдържа още и хидрофилен ароматизиращ компонент.
10. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че ароматгенериращия материал съдържа омекотяващ агент, включително поливалентен алкохол или захариди.
11. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че ароматгенериращият материал е желиран в отсъствие на желиращ агент.
12. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че материалът, задържащ ароматизиращия компонент, който е получен от топлонеобратимо желиран глюкан, е с тридименсионна мрежеста структура, като ароматизиращият компонент е фиксиран и се задържа в тридименсионната структура на желирания глюкан.
13. Изделие за пушене съгласно претенции 1 и 12, характеризиращо се с това, че елементът за пушене е оформен като пръчка.
14. Изделие за пушене съгласно претенции 1 и 12, характеризиращо се с това, че споменатият елемент за пушене включва още и нарязан тютюн.
15. Изделие за пушене съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че ароматгенериращия материал е включен в листов тютюнев материал.
16. Изделие за пушене съгласно претенция 15, характеризиращо се с това, че споме9 натият елемент за пушене е оформен като пръчка.
17. Изделие за пушене съгласно претенция 16, характеризиращо се с това, че споменатият елемент за пушене включва още и на- 5 рязан тютюн.