BG62427B1

BG62427B1 - Ароматизатор

Info

Publication number: BG62427B1
Application number: BG100090A
Authority: BG
Inventors: Yutaka Saito; Yuriko Anzai; Ryuichi Suzuki; Hiroshi Ichinose
Original assignee: Japan Tobacco Inc.
Priority date: 1994-01-26
Filing date: 1995-10-25
Publication date: 1999-11-30
Also published as: AU682921B2; BG62428B1; WO1995020330A1; BR9505831A; NO303612B1; CZ279095A3; MX9504084A; WO1995020329A1; CA2159119A1; CA2159118C; BG100091A; KR0174591B1; SK133495A3; ATE174478T1; EP0691083B1; JP3118463B2; SK133395A3; NO304175B1; FI104459B; CN1123001A

Description

Област на приложение

Изобретението се отнася до ароматизатор и по-специално до ароматизатор в изделия за пушене, при който нагряващият източник и ароматгенериращият участък са физически разделени, и намира приложение при производството на изделия за пушене от неизгарящ тип.

Предшестващо състояние на техниката

Тютюнът е представител на ароматгенериращите материали, чийто аромат може да бъде усетен при изгарянето му чрез вкусовите и обонятелните органи на човека.

Напоследък са разработени ароматгенериращи материали, заместващи тютюна, при които ароматизиращият компонент е поставен в подходящ носител и излъчва аромат при нагряване.

Известно е използването на зърнообразен гел под формата на микрокапсула като ароматизатор, при който ароматизиращото вещество се съдържа в топлокоагулиращ полизахарид, който има главно β-1,3-гликозидни връзки. Когато микрокапсулата се прибави към тютюн, преработен тютюн или тютюнев продукт, ароматизиращото вещество се отделя при пушене, така че да присъедини аромата към този на тютюна и при изгаряне ароматът на топлокоагулиращия полизахарид не влошава вкуса на тютюна. Източникът се отнася само за обикновени тютюневи изделия, при които ароматът и вкусът се получават при изгаряне на тютюневия материал, както при цигарите /1/.

В цитирания източник не се споменава за приложение на микрокапсулата в ароматизатори от неизгарящ тип с нагряващ източник за отделяне на ароматизиращото вещество. Не се дискутира и ефекта от пълното отделяне на ароматизиращото вещество от глюкана, дори ако е само нагрят, без да изгаря, или непрекъснато отделяне на ароматизиращото вещество по време на пушене.

Разработени са и ароматизатори, състоящи се от ароматгенерираща среда, поставена в подходящ носител и нагряващ източник, който физически е разделен от ароматгенериращата среда. Нагряващият източник се използва за нагряване на ароматгенериращата среда така, че при нейното нагряване се отделя ароматизиращото вещество /2/.

При тези ароматизатори, които съдържат конвенционален ароматгенериращ материал, съществува проблем, че ароматизиращият компонент не се освобождава в достатъчна степен веднага след първото дръпване, дори и когато този материал е нагрят. Освен това конвенционалните ароматгенериращи материали имат и този недостатък, че ароматизиращите им съставки имат много ниска стабилност при съхраняване, и когато се съхраняват за продължителен период от време, се изпаряват, поради което не може да се предложи стабилно излъчване на аромат по време на пушене. Необходимо е ароматгенериращият материал да не генерира неприятна миризма и вкус при нагряване. Също така е желателно ароматгенериращият материал и съответно ароматизаторите да генерират аромат само при нагряване.

Същност на изобретението

Целта на изобретението е създаване на ароматизатор, в който източникът на нагряване и ароматгенериращият елемент да са физически разделени един от друг и който да съдържа ароматгенериращ материал, чиято ароматгенерираща съставка е с повишена стабилност при съхранение и с възможност за незабавно освобождаване при нагряване без отделяне на неприятна миризма или вкус.

Ароматизаторът от неизгарящ тип се състои от ароматгенерираща среда и нагряващ източник, който физически е разделен от ароматгенериращата среда. Нагряващият източник се използва за нагряване на споменатата ароматгенерираща среда, при което се отделя ароматизиращото вещество. Съгласно изобретението ароматгенериращата среда е съставена от ароматгенериращ материал, състоящ се от задържащ ароматизиращото вещество материал, включващ топлонеобратимо желиран коагулиращ глюкан и ароматизиращо вещество, намиращо се в задържащия материал така, че ароматгенериращата среда е с възможност да отделя ароматизиращо вещество при нагряване чрез нагряващия източник.

Глюканът представлява р-1,3-глюкан, като най-предпочитаният глюкан за настоящото изобретение е курдлан.

Няма ограничения при използването на ароматизиращия компонент, който може да бъде както хидрофилен, така и хидрофобен.

При използване на хидрофобен ароматизиращ компонент, ароматгенериращият материал включва и маслен разтворител за хидрофобния ароматизиращ компонент. Масленият разтворител е триглицерид на наситена мастна киселина със средна верига.

При едно вариантно изпълнение на ароматизатора, ароматгенериращият материал съдържа емулгиращ агент, а съгласно друго вариантно изпълнение ароматизиращият компонент съдържа и хидрофилен ароматизиращ компонент.

Съгласно друго вариантно изпълнение ароматгенериращият материал съдържа омекотяващ агент, включващ поливалентен алкохол или захарид.

Ароматгенериращият материал е включен в листов тютюнев материал, като споменатата ароматгенерираща среда представлява смес на ароматгенериращо вещество с нарязан тютюн в прахообразно състояние и е оформена във вид на лист.

Ароматизаторът съгласно изобретението намира приложение в цигарени изделия.

Съгласно изобретението като носещ материал за ароматизиращия компонент се използва топлонеобратимо коагулиращ глюкан, който е топлонеобратимо превърнат в гел. Ароматгенериращият материал, съдържащ този топлонеобратим гел на глюкана, е способен да фиксира здраво и да задържа ароматизиращия компонент в нормални условия на съхранение и веднага да освободи достатъчно количество от него при нагряване, без да се изисква неговото изгаряне (т.е. да се излъчва достатъчно количество от ароматизиращия компонент само при нагряване: генериране на аромат). Освен това ароматгенериращият материал съгласно изобретението не генерира никаква неприятна миризма или вкус при нагряване.

Съгласно изобретението е създаден ароматизатор, съдържащ ароматгенериращо средство, което включва ароматгенериращ материал, съставен от носител на ароматизиращия компонент, формиран от топлонеобратимо превърнат в гел топлонеобратимо коагулиращ глюкан и ароматизиращ компонент, носен от носителя, който може да освободи достатъчно количество от ароматизиращия компонент само при нагряване, като нагряващият източник е физически разделен от ароматгенериращото средство и се използва за нагряване на ароматгенериращото средство с цел освобождаване на ароматизиращия компонент.

Пояснение на приложените фигури

Примерно изпълнение на изобретението е показано на приложените фигури, където:

фигура 1 представлява разрез, схематично показващ примерно изпълнение на ароматизатор, при който може да се приложи изобретението;

фигура 2 - разрез, схематично показващ второ примерно изпълнение на ароматизатор, при който може да се приложи изобретението;

фигура 3 - разрез, схематично показващ трето примерно изпълнение на ароматизатор, при който може да се приложи изобретението;

фигура 4 - частичен страничен разрез, схематично показващ четвърто примерно изпълнение на ароматизатор, при който може да се приложи изобретението;

фигура 5 - частичен разрез и поглед в перспектива, схематично показващ пето примерно изпълнение на ароматизатор, при който може да се приложи изобретението и фигура 6 представлява диаграма, показваща резултатите от органолептичната оценка на ароматизатора от изобретението в сравнение със съответния еталон.

Примери за изпълнение на изобретението

Авторите на изобретението са провели обширни проучвания в опита си да разработят ароматизатор с отлично запазване стабилността на ароматизиращия компонент при обикновени условия на съхранение и който е способен веднага да освободи достатъчно количество ароматизиращ компонент при нагряване без отделяне на неприятна миризма или вкус. Установено е, че това може да бъде постигнато чрез използването на топлонеобратим гел на топлонеобратимо коагулиращ глюкан като Р-1,3-глюкан, например курдлан като носещ материал за ароматизиращия компонент.

Глюканът, използван в настоящото изобретение, е известен от нивото на техниката. Например курдланът, който е най-предпочитаният за настоящото изобретение, представлява Р-1,3-глюкан с нормална верига, където около 400-500 молекули ϋ-глюкоза са свързани заедно чрез β-глюкозидни връзки в 1-3 позиция, разтворим е във вода и в повечето органични разтворители. Освен това глюканът е безопасен за човека (например 1Р 1-289457А разкрива приготвянето на ядлив филм чрез смесване на β-1,3-Γπκ&3Η, какъвто е курдлана, с водоразтворим високомолекулен материал). Глюкан, какъвто е курдланът, се намира в търговската мрежа под формата на пудра.

Когато β-13-глюкан под формата на водна дисперсия се нагрее над критичната температура на желиране (при използване на курдлан около 80°С и повече), той желира. Полученият гел не може никога да бъде разтопен отново, дори ако пак се затопли (топлонеобратим гел).

Авторите на изобретението откриха, че такъв топлонеобратим гел на топлонеобратимо коагулиращ глюкан като β-13-глюкан е способен да носи здраво и да задържа ароматизиращи компоненти, както и веднага да освобождава достатъчно количество от тях при нагряване, без да отделя субстанции, които да влияят лошо на освободения аромат като неприятно усещане и миризма.

Ароматизиращият компонент, който се използва за генериране на аромата съгласно изобретението, е течен или твърд (т.е. не е газообразен) при температурата, при която се приготвя водна дисперсия от топлонеобратим коагулиращ глюкан, което ще бъде описано покъсно. Не съществуват никакви специални ограничения по отношение на използвания ароматизиращ компонент, ако неговият аромат удовлетворява обонятелните и вкусовите органи на човека. Могат да се използват както хидрофилни, така и хидрофобни ароматизиращи компоненти.

Примери за хидрофилни ароматизиращи компоненти са екстрактът от тютюневи листа, натуралните растителни екстракти (например екстракт от сладък корен, екстракт от жълт кантарион, екстракт от сливи, праскови и други), киселини (например ябълчена, винена, лимонена и други), захариди (например глюкоза, фруктоза, изомеризирана захар и други) и никотинови соли (например никотин цитрат и други). Примери за хидрофобни ароматизиращи компоненти са тютюн на прах, ментол, какао (прахообразни, във вид на екстракти и т.н.), естери (изоамилов ацетат, линалилов ацетат, изоамилов пропионат, линалилов бутират и други), натурални етерични масла (растителни етерични масла като ванилов екстракт, ментово масло, лютиво ментово масло, кайсиево масло, жасминово масло; животински етерични масла като мускус, янтар, цибет, боброва мас и други) и отделни тамяни (например анетол, лимонен, линалол, евгенол и други). Тези ароматизиращи компоненти могат да се използват поотделно или в комбинация от два или повече.

Ароматизиращите компоненти могат да се използват във всякаква концентрация в ароматгенериращия материал от изобретението, достатъчна да задоволи човешкия вкус чрез неговите сетивни и вкусови органи, когато ароматгенериращият материал се загрее, като концентрацията може да се уточни произволно. По-специално ароматизиращият компонент присъства в количество от следи до 20% тегл., за предпочитане между 5 и 10% тегл. в крайния ароматгенериращ материал.

При изготвяне на ароматгенериращ материал съгласно изобретението е желателно да се добави ароматизиращия компонент към нежелиран глюкан като курдлан, преди той да се подложи на желиране, и след това получената субстанция се подлага на термично желиране на глюкана. Установено е, че когато ароматизиращият компонент се добави към глюкана преди неговото превръщане в гел, след което глюканът се превръща термично в гел, ароматизиращият компонент може да бъде включен или хванат в триизмерната мрежа на глюкановите молекули, като бъде твърдо фиксиран и задържан там така, че задържането на ароматизиращия компонент може да се повиши и продължителността на освобождаването му по време на нагряване чувствително може да се увеличи.

По-специално глюкан, обикновено под формата на пудра, първо се разбърква с висока скорост във вода, за да се получи дисперсия (глюканова дисперсия). Приготвянето на тази дисперсия е желателно да се извърши чрез разбъркване на глюкана с миксер при температура от 20 до 30°С. По този начин може да бъде получена стабилна водна дисперсия на глюкана. Когато съдържанието на глюкан, например курдлан, е голямо, ще се получи дисперсия с голям вискозитет, като по този начин се възпрепятства получаването на дисперсия, лесна за обработка. В частност, когато ароматгенериращият материал трябва да се приготви под формата на лист, съдържанието на глюкан, в частност курдлан, във водна дисперсия би трябвало да бъде между 1 до 20% тегл., най-добре от 3 до 5% тегл.

След това желаният ароматизиращ компонент се добавя в желано съотношение към приготвената водна дисперсия на глюкан и се смесват. В такъв случай, ако използваният ароматизиращ компонент е хидрофобен, желателно е той да бъде предварително разтворен в маслен разтворител (например растителни масла или триглицерид на наситена мастна киселина), за предпочитане заедно с емулгиращ агент, който е известен като хранителна добавка (например мастно-кисел естер на глицерола, мастно-кисел естер на захарозата, мастно-кисел естер на сорбитан, мастно-кисел естер на пропиленгликол и лецитин), за приготвяне на разтворимия материал, който след това се смесва с водната дисперсия на глюкан. Получената смес след това се диспергира и емулгира чрез високоскоростно разбъркване, както е посочено по-горе. След посочените маслени разтворители за хидрофобни ароматизиращи компоненти особено подходящ е триглицеридът на наситената мастна киселина със средна верига (МСТ), тъй като тази субстанция е способна веднага да разтвори повечето хидрофобни ароматизиращи компоненти, има отлична стабилност на окисляване, тъй като не съдържа ненаситени мастно-киселинни компоненти и е лесна за манипулиране поради ниския си вискозитет. Освен това използването на емулгиращ агент е ефективно при формиране на задоволителна емулсия, в която ароматизиращият компонент е равномерно диспергиран и включен.

При приготвянето на посочения разтворен материал може да се добави и хидрофилен ароматизиращ компонент. В този случай ароматизиращият компонент се разтваря в мастен разтворител и се стабилизира на фина емулсия с помощта на високоскоростно разбъркване. От друга страна хидрофилният ароматизиращ компонент е равномерно диспергиран и стабилизиран във водната дисперсия на глюкан с висок вискозитет.

С оглед да се придаде гъвкавост на получения слой, за да се улесни отлепването му от поддържащата форма, желателно е да се добави омекотяващ агент, съдържащ поливалентен алкохол (например глицерол, пропиленгликол) и/или захарид (например монозахариди като глюкоза и фруктоза; дизахариди като малтоза, захароза и лактоза и полизахариди като целулоза и скорбяла; и техни окислени производи като алдонова киселина и уронова киселина) към водната дисперсия на глюкана, съдържащ ароматизиращия компонент. Чрез регулиране на отношението между съдържанието на поливалентните алкохоли и захаридите, мекотата на получения слой може да бъде регулирана.

Така получената водна дисперсия на глюкана, съдържаща ароматизиращия компонент и други компоненти, се излива върху подходяща поддържаща форма (например лента от неръждаема стомана) под формата на тънък лист, който след това се подлага на обработка за отнемане на пяната при понижено налягане, в случай, че това се изисква.

После този тънък лист се изсушава чрез нагряване при температура, която позволява глюкана да бъде топлонеобратимо превърнат в гел (например при курдлан - от 80 до 140°С). Чрез тази термична обработка съдържанието на водата в тънкия лист се редуцира например до 10%, и в същото време глюканът се трасформира в топлонеобратим гел, фиксиращ и задържащ ароматизиращия компонент, по този начин се получава ароматгенериращия материал съгласно изобретението. Желиране се постига само чрез загряване, без използването на какъвто и да е желиращ агент. Както бе споменато по-горе, глюканът се подлага на топлинно желиране съгласно изобретението във формата на водна дисперсия. Когато глюканът във вид на водна дисперсия се подлага на топлинно желиране, ароматът на ароматизиращия компонент не се уврежда, за разлика от случая, когато на топлинно желиране се подлага глюкан във формата на водно-алкален разтвор.

Така полученият ароматгенериращ материал съгласно изобретението съдържа глюканов гел, включващ в себе си ароматизиращия компонент, и може лесно да бъде отделен от поддържащата форма. Ако е необходимо, глюкановият гел може да бъде овлажнен и размекнат, за да се отдели от поддържащата форма.

Ароматгенериращият материал съгласно изобретението почти не освобождава ароматизиращия компонент в него, когато се съхранява на склад при обикновени условия (например при температура от 22°С и относителна влажност 60%), но когато се загрее (например при 200-300°С и повече), ароматизиращият компонент лесно се освобождава без генериране на някаква неприятна миризма или вкус. Освен това ароматгенериращият материал съгласно изобретението е неразтворим във вода, както и в повечето органични разтворители, и е безвреден.

Съдържанието на всеки компонент в крайния ароматгенериращ материал за предпочитане е както следва:

- Съдържанието на глюкан, в частност курдлан, варира от 2 до 70% тегл., най-добре от 10 до 40% тегл. Ако съдържанието на гл гокана надхвърли 70% тегл., гъвкавостта на получения гел ще прояви тенденция към намаляване. От друга страна, ако съдържанието на глюкана е по-малко от 2% тегл., ще се прояви тенденция към незавършено формиране на гел.

- Съдържанието на масления разтворител е 30 или по-малко % тегл. за предпочитане от 5 до 15%. Ако съдържанието на масления разтворител надвиши 30% тегл., става невъзможно глюкановият гел да задържи целия маслен разтворител така, че част от него ще изтече извън глюкановия гел.

- Съдържанието на емулгиращия агент е 30 или по-малко % тегл., за предпочитане от 5 до 15%. Ако съдържанието на емулгиращия агент надвиши 30% тегл., става невъзможно глюкановият гел да задържи целия емулгиращ агент, така че част от него ще изтече извън гела, както в случая с масления разтворител. Съответно за предпочитане е масленият разтворител и емулгиращият агент общо да не надвишават 30% тегл. Оптималното съотношение между масления разтворител и емулгиращия агент е 2:1.

- Общото количество на поливалентния алкохол и захарида е 50 или по-малко % тегл., за предпочитане между 10 и 30% тегл. (в този диапазон може да се използва захарид, който служи и за ароматизиращ компонент).

Ароматгенериращият материал съгласно изобретението може да бъде нарязан на фини парчета или разпратен, за да се получи ароматгенериращо средство, което може да се използва по избор и в комбинация с други ароматгенериращи материали като нарязана тютюн.

По избор и за предпочитане нарязаният или разпрашен ароматгенериращ материал съгласно изобретението се смесва с обикновен суров листов тютюнев материал и се оформя като фолио, което след това се нарязва на ситни парчета или се раздробява в чукова мелница. Полученият материал може да се използва самостоятелно или в комбинация с други ароматизиращи компоненти (като нарязана тютюн) за приготвяне на ароматгенериращото средство. Обичайният състав на навит на ролка тютюнев материал включва 100 тегл. ч. тютюнев прах (или целулоза или доломит), 5 до 20 тегл.ч. заздравяващ материал (например тютюневи влакна или пулп), от 1 до 15 тегл.ч. слепващ материал (например карбоксиметилцелулоза), от 1 до 40 тегл.ч., за предпочитане от 5 до 20 тегл.ч. от ароматгенериращия материал съгласно изобретението и необходимото количество вода. Този състав по желание може да съдържа и подходящо количество овлажнител (например глицерин) или водоустойчив агент (например глиоксал). Ароматгенериращият материал съгласно изобретението може да се смеси с други видове тютюнев листов материал като суспензионен листов тютюнев материал.

Ароматгенериращото средство съгласно изобретението може да се комбинира с подходящ източник на топлина, който загрява, но не изгаря съществено средството, за да се произведе изделие за пушене от обикновен цигарен тип. По-точно ароматизаторът съгласно изобретението има ароматгенериращо средство, състоящо се от ароматгенериращ материал и загряващ източник, физически разделен от средството, който служи за нагряване на ароматгенериращото средство с цел да се освободи ароматизиращия компонент от него. Колкото до комбинацията от ароматгенериращо средство и нагряващ източник, би могло да се направи справка в 1Р 2-84166А, 2-190171А, 2-191674А, 5-103836А, 5-115272А и 6-29647А. Ароматгенериращият материал съгласно изобретението е в състояние веднага да освободи ароматизиращия компонент в момента, в който бъде нагрят от нагряващия източник, например нагряващ източник с въгле родсъдържащо гориво, източник, нагряващ чрез химична реакция или електронагреваем източник, с цел да се задоволи вкуса на пушача чрез неговите вкусови и обонятелни органи.

Фигура 1 показва един вариант на неизгарящ тип изделие за пушене съгласно изобретението (терминът “неизгарящ тип” в случая означава изделие, чийто ароматгенериращ материал или средство не се изгаря). Основната структура на такъв неизгарящ тип изделие за пушене е известна от нивото на техниката, както се разкрива в ΙΡ 2-84166А. Съгласно фигура 1 изделието за пушене 1 има незапалима, топлоизолирана порьозна куха керамична тръба 2, като вътрешността на тръбата 2 е разделена на три участъка. В първия участък, разположен в отдалечения край на тръбата 2, се разполага цилиндричен въгленов нагряващ източник 3, оформен например от въгленови частици, свързани заедно в едно цяло, поддържани от пръстеновиден поддържащ елемент 4, разположен приблизително в центъра на първия участък, и отдалечен от вътрешните стени на тръбата 2. Въгленовият нагряващ източник 3 е снабден най-малко с един надлъжен въздушен проход 5 по продължение на централната му част. Първият участъка е разделен от втория чрез разделяща стена 6, която позволява на въздуха да преминава през нея. Пространството от първия участък, оформено между задния край на нагряващия източник 3 и разделящата стена 6, се запълва с ароматгенериращо средство 7, съдържащо нарязан или прахообразен ароматгенериращ материал съгласно изобретението. Ароматгенериращото средство 7 може да бъде съставено само от ароматгенериращия материал съгласно изобретението или от комбинация между ароматгенериращия материал съгласно изобретението или друг подходящ ароматгенериращ материал (например нарязан тютюн). В третия участък, разположен в обратния край на тръбата 2, е поставен филтър 8 с ниска филтрираща способност. Вторият участък, разположен между първия и третия, е оставен празен. Капачето 9, снабдено с множество въздушно-проходни отвори 10, може да бъде поставено върху отдалечения отвор на първия участък. Когато нагряващият източник 3 се запали и се упражни всмукващ ефект през филтъра 8, околният въздух се увлича през въздушно-проходните отвори 10 на капачето 9, минава през въздушния проход 5 на нагряващия източник 3, през който въздухът се нагрява от запаления въглеродсъдържащ нагряващ източник 3. Загретият въздух затопля ароматгенериращото средство 7, от което се освобождава ароматгенериращия компонент.

Въздухът и освободения в него ароматгенериращ компонент оформят аерозол, преминавайки през празния участък 11, и ароматът може да бъде усетен през филтъра 8.

Фигура 2 показва друго изпълнение на неизгарящ тип изделие за пушене съгласно изобретението. Основната структура на такъв неизгарящ тип изделие за пушене е известна от нивото на техниката, както се разкрива в 1Р 6-189773А.

Съгласно фиг. 2 изделието за пушене 1 има обвиващ елемент 12 (например ламинат от хартиено и метално фолио), оформено в кухо цилиндрично тяло, което може да се раздели на порции. Вътрешността на обвиващия елемент е разделена на четири участъка. В първия участък, разположен в отдалечения край на цилиндричния обвиващ елемент 12, е поставено топлоизолиращото цилиндрично тяло, направено например от стъклени влакна, в което се поставя цилиндричен въгленов нагряващ източник 3, чиято външна повърхност е снабдена с множество улеи, разположени надлъжно по продължение на цялата му дължина. Отдалеченият край на топлоизолиращото цилиндрично тяло 13 е издаден извън обвиващия елемент 12. Вторият участък, съседен на първия, се запълва с ароматгенериращо средство 7, съдържащо ароматгенериращ материал съгласно изобретението. Това ароматгенериращо средство 7 може да съдържа ароматгенериращ материал съгласно изобретението, омесен в тютюнев листов материал, както е описано по-горе. Третият участък, съседен на втория, може да бъде запълнен с нарязан тютюн 14. Четвъртият участък, съседен на третия, може да бъде запълнен с филтър 8 с ниска филтрираща способност. Външната стена на обвиващия елемент 12 може да бъде обвита с хартиен материал 15. Когато въгленовият нагряващ източник 3 се запали и изделието за пушене се всмукне, околният въздух се увлича през улеите, оформени върху периферните стени на въгленовия нагряващ източник 3, и се загрява от топлината на източника. Нагретият въздух нагрява ароматгенериращото средство 7 при преминаване през него и освобождава ароматизиращия компонент. Въздухът заедно с освободения ароматизиращ компонент минава през нарязания тютюн 14, ако го има, за да поеме аромата на нарязания тютюн 14, и се усеща от пушача през филтъра 8. Фигура 3 показва друго вариантно изпълнение на неизгарящ тип изделие за пушене съгласно изобретението. Основната структура на такъв неизгарящ тип изделие за пушене е известна от нивото на техниката, както се разкрива в 1Р 6296479А. Съгласно фиг. 3 изделието за пушене 1 има тройна тръбна структура, където всяка от тръбите е коаксиално разположена и в контакт една с друга. Най-външната тръба 16 е горивна тръба и е оформена от пресовано тяло, направено от запалим материал, съдържащ въгленов прах. Средната тръба 17, разположена върху вътрешната стена на горивната тръба 16, е първа топлоизолираща тръба и е оформена от графитни люспи. Най-вътрешната тръба 18 е оформена например от алуминиев оксид трихидрат и образува втора термоизолираща тръба, която може да има по-ниски изолиращи качества от първата изолираща тръба 17. Тази топлоизолираща тръба 18 се запълва вътре с ароматгенериращо средство 7, съдържащо ароматгенериращ материал съгласно изобретението. На повърхността на другия край на тройно-тръбната структура е поставена пръстеновидна разделяща шайба 19, която не пропуска дима. Горивната тръба 16 е обвита с цигарен обвиващ материал (цигарена хартия) 12 по такъв начин, че цигарената хартия 12 стърчи извън задния край на тройната тръбна конструкция, оформяйки по този начин пространство, определено от задния край на тройно-тръбната конструкция и цигарената хартия 12. Така оформеното пространство се запълва с филтър 8 с ниска филтрираща способност.

Фигура 4 показва друго вариантно изпълнение на неизгарящ тип изделие за пушене съгласно изобретението. Основната структура на такъв неизгарящ тип изделие за пушене е известна от нивото на техниката, както се разкрива в ΊΡ 1-191674А. Съгласно фиг. 4 изделието за пушене 1 има външен изглед подобен на цигара с филтър и съдържа кух цилиндричен филтърен елемент 8, наподобяващ филтърен участък на цигара с филтър и цигарен цилиндър 20, наподобяващ цигарения участък на цигара с филтър. Филтърният участък 8 и цигареният цилиндър 20 са свързани един към друг чрез филтърна хартия 21, както при обикновени цигари с филтър. Цигареният цилиндър 20 включва пластичен тръбен елемент 22, а крайният участък на цигарения цилиндър 20, който е отдалечен от цилиндричния филтърен елемент 8, е приспособен да бъде запушен с въздухопропусклив затапващ елемент (не е показан), който симулира тютюнев лист. Филтърният елемент 8 има деформираща се куха цилиндрична обвивка 12, направена например от хартия. От двете страни на тази обвивка 12 са разположени двойка филтърни елементи 23, действащи съответно като въздухопропусклив филтър. Тези филтърни елементи могат да бъдат направени от същия филтърен елемент, използван при обикновените цигари или филтърен елемент с ниска филтрираща способност. Освен това в тази обвивка 12 е разположен еластичен деформиращ се кух цилиндричен съд 24, направен например от пластичен полиетилен или полистирен, който е поставен между филтърните елементи 23 по такъв начин, че е оставено пространство между периферната повърхност на цилиндричния съд 24 и вътрешните стени на обвивката 12. Двата отворени края на този съд 24 се залепват съответно със залепващ филм, който не може да бъде разкъсан, дори и когато съдът 24 се деформира еластично. Разделящата стена 25 е разположена в съда 24, разделяйки го на две камери 26 и 27. Камерата 26 се запълва с вода 28, докато камерата 27 се запълва от субстанция 29, която е способна, реагирайки с водата, да излъчва топлина. В разделящата стена 25 има тънък стенен участъка (например радиални У-образни вдлъбнатини, непоказани на фигурата), който може да се разкъса, ако съдът 24 се деформира еластично. Ароматгенериращият лист 7 под формата на фини ленти съгласно изобретението, се увива около външната стена на съда 24, по такъв начин, че частично да се застъпват, така че да се оформят пролуки между вътрешната стена на обвивката 12 и съда 24, които позволяват на въздуха да преминава. Когато централният участъка на филтърната единица 8 се стисне между пръстите, съдът 24 се дефор8 мира еластично, тънкият стенен участък на разделящата стена 25 се разкъсва, като позволява на водата 28 от камера 26 да влезе в камера 27 и да реагира химически със субстанцията 29, генерирайки по този начин топлина (екзотермична хидратация). В резултат ароматгенериращото средство 7 се нагрява от получената топлина, освобождавайки ароматизиращия компонент. В този случай, когато изделието за пушене 1 се всмукне през другия краен участък на филтърната единица 8, околният въздух навлиза от цигарения цилиндър 20, увлича ароматизиращия компонент, преминавайки през пространството между външната периферна стена на съда 24 и вътрешната стена на обвивката 12, и влиза в устата на пушача.

Фигура 5 илюстрира друго вариантно изпълнение на неизгарящ тип изделие за пушене съгласно изобретението. Основната структура на такъв неизгарящ тип изделие за пушене е известна от 1Р 5-115272А. Съгласно фиг. 5 изделието за пушене 1 включва кухо цилиндрично тяло 30, направено например от тантал, върху вътрешната стена на което са монтирани множество загряващи огънати проводници 31. За да се загреят, проводниците 31 се захранват с електрическа енергия от батерия 32, разположена например в обратния вътрешен краен участък на цилиндричното тяло 30. Енергията от батерията 32 може да бъде регулирана чрез регулиращи средства 33, осигурени за загряване на ароматгенериращото средство, както е описано по-долу. Единият край на всеки нагряващ проводник 31 е обикновено заземен, а другият край на всеки нагряващ проводник 31 е поотделно свързан към регулиращите средства 33. Пръчковидното ароматгенериращо средство 7, оформено отделно от цилиндричното тяло 30, се поставя в цилиндричното тяло 30. Това ароматгенериращо средство 7 съдържа ароматгенериращия материал съгласно изобретението. Когато това ароматгенериращо средство 7 се постави в цилиндричното тяло 30 през единия му отворен край, където проводниците 31 са закрепени до такава степен, че предният краен участък на ароматгенериращото средство се допре до разделящата стена 34, разположена в цилиндричното тяло 30, като ароматгенериращото средство 7 се крепи вътре в цилиндричното тяло 30 от проводниците 31, при което те се забиват в него. В резултат ароматгенериращото средство 7, закрепено по този начин, е в плътен контакт с нагряващите проводници 31, така че ароматгенериращото средство може да бъде ефективно нагрято от нагряващите проводници 31, които се захранват и нагряват от електрическата енергия на батерия 32, освобождавайки по този начин ароматизиращия компонент. Така ароматът може да бъде усетен чрез пушене на изделието за пушене 30 през ароматгенериращото средство 7. Към страната на ароматгенериращото средство 7, от която се всмуква, може да бъде прикрепен филтър с ниска филтрираща способност. Захранването с електрически ток на нагряващите проводници 31 може да бъде осъществено чрез действието на натискащ се бутон 35, монтиран върху цилиндричното тяло 30 така, че да се задействат регулиращите средства 33, захранващи с електрически ток от батерията 32 нагряващите проводници 31.

Изобретението ще бъде пояснено със следните примери, с които не се ограничава обхвата на изобретението.

Пример 1

8 курдлан на прах се диспергира в 190 β вода в миксер със скорост на въртене 3000 об/пнп при температура 24°С. Към получената дисперсия се добавят 10 8 никотинов цитрат (съдържанието на никотин е 39,3%) и се разбъркват. Полученият разтвор след това се излива върху лента от неръждаема стомана под формата на лист с дебелина от 0,762 тт до 2,54 тт, след което се суши при температура 1О7оС. При сушенето курдланът се желира необратимо, задържайки и фиксирайки в себе си никотиновия цитрат. Последователно полученият лист се овлажнява и кондиционира така, че да се получи водно съдържание от 10 до 20% тегл. и листът се отделя от лентата, оформяйки по този начин ароматгенериращия листов материал съгласно изобретението. Дебелината на така получения лист е от 0,254 тт до 0,762 тт. Загубата на никотин, дължаща се на сушенето по време на производството на този лист, потвърдено чрез газова хроматография, е по-малко от 1% тегл., с което се показва, че може да бъде реализирано високо отношение на фиксирания никотин.

Като контролна проба нарязан тютюн за пушене, съдържащ 1 % тегл. или по-малко никотин, се разпръсква с воден разтвор на никотинов цитрат, за да се получи същата нико9 тинова концентрация, както беше отбелязано по-горе. Този нарязан тютюн и ароматгенериращият листов материал съгласно изобретението, получен по-горе, се кондиционират при 22°С и относителна влажност 60% в продължение на 3 дни за единия тест и в продължение на 30 дни за другия тест. Тези два вида проби се подлагат за измерване на никотиновата концентрация и на органолептичен тест.

Измерването на никотиновата концентрация се извършва чрез газова хроматография.

Установено е, че концентрацията на никотина, добавен към нарязания тютюн, се намалява с 5% тегл. след 3 дни и с 20% тегл. след 30 дни. Никотиновата концентрация на ароматгенериращия листов материал остава почти непроменена, като 99% тегл. или повече от никотина се задържат в него дори и след 30 дни.

Органолептичният тест е проведен както следва:

500 т£ от ароматгенериращия материал се нарязва на парченца с ширина 2 тт, които се поставят върху метална плоча и се загряват до температура 300°С. Генерираният аромат се оценява от три органолептични експерта и оценките се представят на четири степени, като се взима осреднената оценка. Резултатите от органолептичния тест са по15 казани в таблица 1 по-долу.

Таблица 1

Аромат	Нарязан тютюн	Ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението
Никотин	След 3 дни	След 30 дни	След 3 дни	След 30 дни
0	Δ	®	®

Генерирането на каквито и да е субстанции, които да се смесват с аромата на никотина, такива като неприятно стимулиране, лоши или неприятно миришещи субстанции, не бяха излъчени от листовия материал, съставен предимно от курдлан, по време на нагряването на ароматгенериращия листов материал съгласно изобретението.

Пример 2 £ курдлан на прах се диспергира в 190 £ вода при същите условия, както тези от пример 1. Към получената дисперсия се добавя 1 £ ванилов екстракт (10 £ като етанолов разтвор) и се смесват. Полученият разтвор се третира по същия начин, както в пример 1, за да се приготви ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението, задържащ и фик35 сиращ в себе си ваниловия екстракт. Дебелината на така полученият лист е от 0,254 тт до 0,762 тт.

Като контролна проба нарязана тютюн, съдържащ 1 % тегл. никотин или по-малко, се напръсква с етанолов разтвор на ванилов екстракт, така че да се получи същата концентрация на ванилов екстракт, както е отбелязано по-горе. Този нарязан тютюн и ароматгенериращият листов материал съгласно изобретението, получен по-горе, се кондиционират при температура 22°С и относителна влажност 60% в продължение на 3 дни за първия тест и в продължение на 30 - за втория. Тези два вида проби се подлагат на органолептичен тест по същия начин, както в пример 1. Резултатите са дадени в таблица 2 по-долу.

Таблица 2

Аромат	Нарязан тютюн	Ароматгеиериращ листов материал съгласно изобретението
Ванилов екстракт	След 3 дни	След 30 дни	След 3 дни	След 30 дни
0	X	®	®

Пример 3 β курдлан на прах се диспергира в 190 β вода при същите условия, както тези от пример 1. Към получената дисперсия се добавя 10 β никотинов цитрат (съдържание на никотин 39,3%) и 1 β ванилов екстракт (10 β като етанолов разтвор) и се смесват. Полученият разтвор се третира по същия начин, както в пример 1, за да се приготви ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението, задържащ и фиксиращ в себе си никотин и ванилов екстракт. Дебелината на полученият лист е 0,254 ппп и 0,762 тт.

Като контролна проба нарязан тютюн, съдържащ 1 % тегл. никотин или по-малко, се напръсква с воден разтвор на никотинов цитрат и етанолов разтвор на ванилов екстракт, така че да се получи същата концентрация на никотин и ванилова екстракт, както е отбелязано по-горе. Този нарязан тютюн и ароматгенериращият листов материал съгласно изобретението, получен по-горе, се кондиционират при температура 22°С и относителна влажност 60% в продължение на 3 дни за първия тест и в продължение на 30 за втория. Двата вида проби се подлагат на органолептичен тест по същия начин, както в пример 1. Резултатите са дадени в таблица 3 по-долу.

Таблица 3

Аромат	Нарязан		материщ	гнсриращ листов Гсъгласио изобретението’*”
	След	След	След 3 дни След 30 дни
	3 дни	30 дни
Никотин	0	Δ	®	®
Ванилов
екстракт	0	X	®	®

Пример 4

Ароматгенериращият листов материал, получен в пример 1, се нарязва на ситни парчета, всяко с ширина 2 тт, след което се обвива с незапалима обвивна хартия и се нарязва на пръчковидни изделия, всяко с дължина 30 тт (от тук надолу наричани ароматгене50 риращ участък). Към единия край на ароматгенериращия участък се прикрепва цилиндричен въгленов запалителен участък, притежаващ множество аксиални пропускащи въздуха каналчета, а към другия му край се прикрепва филтър с ниска филтрираща способност. След това околната повърхнина на този продукт се обвива в незапалителна обвивна хартия, съдържаща стъклени влакна, и така се получава пръчковидно изделие за пушене.

Когато въгленовият запалителен участък се запали и се всмукне, ароматгенериращият участък се загрява от загретия въздух, преминаващ през аксиалните въздушни каналчета на въгленовия запалителен участък, позволявайки на аромата, освободен от всякакви неприятни миризми, да се излъчи и да бъде вкусен с първото всмукване. По този начин се доказва, че ароматгенериращият участък може задоволително да бъде използван в изделие за пушене.

Пример 5 £ етанол и 2 £ лецитин се разтварят в 4 £ МСТ, за да се приготви смесен ментолов разтвор. Междувременно 12 £ курдлан на прах се диспергира в 288 £ вода при температура 25°С и при разбъркване със скорост на въртене 3000 об/пйп. Към получената дисперсия се прибавя смесеният етанолов разтвор и сместа се разбърква в продължение на 5 πιΐη, за да се получи емулгирана дисперсия. Към тази емулгирана дисперсия се прибавя 8 £ какао, 6 £ сорбитол (15% тегл. от целия състав) и 6 £ глицерин (15% тегл. от целия състав), разбъркват се при същите условия, както по-горе, за да се получи курдланова суспензия. Курдлановата суспензия се излива върху лента от неръждаема стомана, като лист с дебелина от 0,5 до 1,0 тш и се суши при 110°С. При това сушене курдланът се желира термонеобратимо, задържайки и фиксирайки в себе си ментола. После изсушеният курдланов лист се отделя от лентата, получава се ароматгенериращ материал съгласно изобретението. Дебелината на листа е от 0,1 до 0,2 тт.

Така приготвеният ароматгенериращ листов материал се съхранява в продължение на 20 дни при температура 22°С и относителна влажност 60%, след което се подлага на измерване на ментоловата концентрация и органолептичен тест. Ментоловата концентрация се измерва чрез газова хроматография. В резултат е установено, че 95% и повече от ментола са останали в листа дори след 20 дни съхранение. Резултатите от органолептичната оценка са почти същите, както и преди съхранението.

Пример 6 £ курдлан на прах се диспергира в 288 £ вода при същите условия на разбъркване, както в пример 5, след което се добавят 0,5 £ екстракт от сладък корен и хидрофилен ароматизиращ компонент и се диспергират. Към дисперсията се прибавят 8 £ какао, 6 £ сорбитол и 6 £ глицерин и се разбъркват при същите условия, за да се получи курдланова суспензия. Курдлановата суспензия се третира по същия начин, както в пример 5, за да се получи ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението с екстракт от сладък корен, задържан и фиксиран в него.

След това ароматгенериращият лист съгласно изобретението се подлага на измерване на концентрацията на ароматизиращия компонент и на органолептичен тест по същия начин, както в пример 5, като се получават същите резултати, както в пример 5.

Пример 7

0,1 £ ментово масло, хидрофобен ароматизиращ компонент и 2 £ лецитин се разтварят в 4 £ триглицерид на мастна киселина със средна верига (МСТ), за да се приготви смесен ментово-маслен разтвор. Междувременно 12 £ курдлан на прах се диспергира в 288 £ вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 5. Към дисперсията се добавя смесеният ментово-маслен разтвор и се разбърква в продължение на 5 тт, за да се емулгира. Към получената емулгирана дисперсия се добавят 8 £ какао, 6 £ сорбитол и 6 £ глицерин и се разбъркват при същите условия, за да се получи курдланова суспензия. Курдлановата суспензия се третира по същия начин, както в пример 5, за да се получи ароматгенериращ листов материал с ментово масло, задържано и фиксирано в него.

Пример 8

Смесен ментово-маслен разтвор се приготвя по същия начин, както в пример 7. Междувременно 12 £ курдлан на прах се диспергира в 288 £ вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 5. Към получената дисперсия се добавя смесеният ментово-маслен разтвор и се разбърква в продължение на 5 тт, за да се емулгира. Към получената емулгирана дисперсия се добавя 8 £ какао и се разбърква при същите условия, за да се получи курдланова суспензия. Последователно тази курдланова суспензия постепенно се нагрява при разбъркване, за да се отстрани водата и се желира чрез повишаване на температурата до 110°С. В резултат курдланът се желира необратимо, задържайки и фиксирайки в себе си ментовото масло. Така полученият гел се подлага на вакуумно изсушаване и разпрашаване с чукова мелница, за да се получи прахообразен ароматгенериращ материал.

Ароматгенериращият материал се подлага на измерване на концентрацията на ароматизиращия компонент и на органолептичен тест по същия начин, както в пример 5, като се получават същите резултати, както в пример 5.

Пример 9

Смесен ментово-маслен разтвор се приготвя по същия начин, както в пример 7. Междувременно 12 β курдлан на прах се диспергира в 288 β вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 5. Към получената дисперсия се добавя смесеният ментово-маслен разтвор и 0,5 β сладък корен и се разбърква в продължение на 5 πιϊη, за да се емулгира. Към получената емулгирана дисперсия се добавят 8 β какао, 6 β сорбитол и 6 β глицерин и се разбъркват при същите условия, за да се получи курдланова суспензия. Курдлановата суспензия се третира по същия начин, както в пример 5, за да се получи ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението с ментово масло и сладък корен, задържани и фиксирани в него.

Този ароматгенериращ лист съгласно изобретението, се подлага на измерване на концентрацията на ароматизиращия компонент и на органолептичен тест по същия начин, както в пример 5, като се получават същите резултати, както в пример 5.

Пример 10

Смесен ментово-маслен разтвор се приготвя по същия начин, както в пример 7. Междувременно 12 β курдлан на прах се диспергира в 288 β вода при същата температура и условия на разбъркване, както в пример 5. Към дисперсията се добавя смесеният ментово-маслен разтвор и се разбърква в продължение на 5 πιϊη, за да се емулгира. Към получената емулгирана дисперсия се добавят 4 β сорбитол (10% тегл. от целия състав), 8 β глицерин (20% тегл. от целия състав) и после 8 β какао на прах и се разбъркват при същите условия, за да се получи курдланова суспензия.

Курдлановата суспензия се третира по същия начин, както в пример 5, за да се получи ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението.

Друг ароматгенериращ листов материал съгласно изобретението се приготвя по същия начин, както е посочено по-горе, с изключение на това, че количеството на сорбитола се променя на 8 β (20% тегл. от целия състав) и количеството на глицерина се променя на 4 β (10% тегл. от целия състав).

Тези ароматгенериращи листови материали и ароматгенериращия листов материал, приготвен в пример 5, се сравняват по отношение на тяхната гъвкавост. В резултат е установено, че когато тегловното съотношение сорбитол/глицерин е 10/20, гъвкавостта на листа се увеличава така, че полученият лист е с отлична еластичност и гъвкавост, а когато тегловното съотношение сорбитол/глицерин е 20/10, гъвкавостта на листа намалява така, че полученият лист е твърд. Освен това, в резултат на експертизата на тези листа бе установено, че когато тегловното съотношение сорбитол/глицерин е 15/15, се получава лист, притежаващ отлични качества на освобождаване на ароматизиращия компонент и оптимален по отношение на гъвкавостта.

След това тези ароматгенериращи листови материали съгласно изобретението се подлагат на измерване на концентрацията на ароматизиращия компонент и на органолептичен тест по същия начин, както в пример 5, като се получават същите резултати, както в пример 5.

Пример 11

В примера е описано изделие за пушене със структура, показана на фиг. 1.

Ароматгенериращият лист, получен съгласно пример 7, се нарязва на парченца, както нарязания тютюн, използван като ароматгенериращо средство 7 за приготвяне на ароматизатор, съгласно изобретението.

Като контролна проба нарязан тютюн се напръсква с ментово масло, за да се получи същата концентрация на ментово масло, както в пример 7. Полученият нарязан тютюн се използва като ароматгенериращо средство 7 за изготвяне на контролен ароматизатор.

Тези ароматизатори се запалват чрез техните въгленови нагряващи устройства 3, изпушват се и се подлагат на органолептична оценка.

В резултат е установено, че при ароматизатора съгласно изобретението, ароматът на мента се генерира незабавно след всмукване и ароматът се задържа по време на 10 всмуквания (виж фигура 6, крива “а”). Освен това, каквито и да е субстанции, които могат да нарушат аромата на ментовото масло, като неприятно стимулиращи или миришещи субстанции, не се излъчват от листовия материал, съставен главно от курдлан по време на пушене.

При контролната проба, в която ментовото масло е добавено към нарязания тютюн, включването на ароматизиращия компонент чувствително закъснява и генерирането му рязко намалява след петото всмукване (виж фигура 6 - крива “б”).

Както е обяснено по-горе, възможно е съгласно изобретението да се получи ароматгенериращ материал с отлична стабилност на съхранение на ароматизиращия компонент, съдържащ се в него, и способен незабавно да освободи ароматизиращия компонент при нагряване без отделяне на неприятен вкус или миризма. Освен това, възможно е лесното производство на ароматгенериращия материал чрез прост метод. Още повече ароматизаторът, съдържащ ароматгенериращия материал съгласно изобретението, може веднага да освободи ароматизиращия компонент от ароматгенериращия материал при загряване, така че да задоволи вкуса на пушача чрез неговите обонятелни и вкусови органи.

Claims

1. Ароматизатор за цигарени изделия от неизгарящ тип с нагряващ източник, който е физически разделен от ароматгенериращата среда, при което ароматизаторът включва ароматгенерираща среда и ароматизиращо вещество, а ароматгенериращата среда е топлокоагулиращ полизахарид, имащ главно р-1,3-гликозидни връзки, характеризиращ се с това, че полизахаридът е коагулиран топлонеобратимо глюкан и ароматизиращото вещество е предварително хомогенно разпределено и задържано в коагулирания глюкан.

2. Ароматизатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че глюканът е βI, 3-глюкан.

3. Ароматизатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че глюканът е курдлан.

4. Ароматизатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че ароматизиращият компонент е хидрофилен.

5. Ароматизатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че ароматизиращият компонент съдържа хидрофобен ароматизиращ компонент, а ароматгенериращият материал включва маслен разтворител за хидрофобния ароматизиращ компонент.

6. Ароматизатор съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че масленият разтворител е триглицерид на наситена мастна киселина със средна верига.

7. Ароматизатор съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че ароматгенериращият материал съдържа емулгиращ агент.

8. Ароматизатор съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че ароматизиращият компонент съдържа и хидрофилен ароматизиращ компонент.

9. Ароматизатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че ароматгенериращият материал съдържа омекотяващ агент, включващ поливалентен алкохол или захарид.

10. Ароматизатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че е самостоятелно желиран.

11. Ароматизатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че ароматгенериращият материал е включен в листов тютюнев материал.

12. Ароматизатор съгласно претенция

II, характеризиращ се с това, че ароматгенериращата среда представлява смес на ароматгенериращо вещество с нарязан или прахообразен тютюн и е оформена във вид на лист.

13. Ароматизатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че намира приложение в цигарени изделия.

Приложение: 6 фигури