BG61668B2

BG61668B2 - Фунгициди

Info

Publication number: BG61668B2
Application number: BG98073A
Authority: BG
Inventors: John M. Cloughy; Christopher R. Godfreyng; Ian T. Streeting; Rex Cheetham
Original assignee: Zeneca Ltd
Priority date: 1989-02-10
Filing date: 1993-08-26
Publication date: 1998-02-27
Also published as: AP9000162A0; AU625501B2; DE122006000031I2; DE69007507T2; NZ232275A; LTIP934A; RU2019543C1; CN1047286A; EG19307A; KR900012917A; LV10018B; AU4905290A; AP126A; CZ43090A3; CZ282265B6; NL971016I2; SK279185B6; HU204798B; LTIP868A; JPH02264765A

Description

Настоящото изобретение се отнася до производни на пропенови киселини, полезни като фунгициди, до методи за тяхното получаване, до фунгицидни състави, които ги съдържат, и до методи за използването им за борба с фунги, по-специално гьбични инфекции по растенията.

Известни са редица пестицидни алкилови 2-(заместени) пиридинил- и пиримидинилоксифенил-3-алкоксипропеноати, описани в ЕР-А-0242081.

Съгласно настоящото изобретение са синтезирани пиримидини с обща формула I:

в която които и да са два от символите К, L и М означават азот, а другият е СЕ, X и Y независимо един от друг означават водород, халоген, С\ ₄-алкил, С_{3 6}-циклоалкил, С_{2 4}-алкенил, С^-алкинил, С_{2 4}-алкенилокси, С_{2 4}-алкинилокси, фенил, бензилокси, циано, изоциано, изотиоциано, нитро, NR’R², NR'OR², N3, NHCOR¹, NR'CO2R², NHCONR’R², N=CHNR‘R²,NHSO2R', or¹, OCOR¹, OSO2R‘, SR¹, SOR¹, SOjR¹, SOjOR’.SOjNR’R², COR¹, CR'=NOR², CHR‘CO2R², CO2R‘, CONR’R², CSNR'R², CH₃O₂C.C:CH.OCH₃, 1-(имидазолил- 1-ил) винил, петчленен хетероциклен пръстен, съдържащ един, два или три азотни хетероатома или 5- или 6-членен хетероциклен пръстен, съдържащ един или два кислородни или серни хетероатоми, в даден случай азотен хетероатом и в даден случай един или два оксо- или тиоксозаместители, или X и Y, когато са орторазположени един спрямо друг, се свързват като образуват 5- или 6-членен алифатен или ароматен пръстен, в даден случай съдържащ един или два кислородни, серни или азотни атома или един, два или три азотни атоми, А,

B, D, Е, G, U и V, независимо един от друг, означават водород, халоген (по-специално флуор или хлор), С] ₄-алкил (по-специално метил),

C, ₄-алкокси (по-специално метокси), циано-, нитро- или трифлуорометил и R¹ и R², независимо един от друг, означават водород, Cj ₄ алкил, С_{2 4}-алкенил или фенил, като която и ла е от горните алифатни части може в даден случай да бъде заместена с един или повече водородни атоми, циано, OR¹, SR¹, NR’R², SiR’3 или OCOR¹, а която и да е от горните фенилни части може в даден случай да бъде заместена с един или повече водорода, Cj 4-алкил, С, ₄-алкокси, нитро или циано.

Поради несиметричното заместване на двойната връзка на пропеноатната група съединенията съгласно изобретението могат да се получат под форма на смес от (Е) и (Z) геометрични изомери. Тези смеси, обаче, могат да се разделят на отделни изомери и настоящото изобретение обхваща такива изомери и техни смеси във всяко съотношение, включително и такива, които се състоят по същество само от (Z)H3OMep и такива, които се състоят по същество само от (Е)изомер.

(Е)изомерът, в който групите -СО₂СН₃и -ОСН₃ са на противоположните краища на олефиновата връзка на пропеноатната група имат по-добра фунгицидна активност и са предпочитано изпълнение съгласно настоящото изобретение.

Алкиловите групи съдържат от 1 до 4 въглеродни атома и могат да бъдат с права или разклонена верига. Примери са метил, етил, изопропил, норм.-бутил и трет.-бутил. Циклоалкиловите групи съдържат от 3 до 6 въглеродни атома и включват циклопропил и циклохексил.

Алкениловите и алкиниловите групи съдържат от 2 до 4 въглеродни атоми и могат да бъдат с права или разклонена верига. Примери са етенил, алил, метилалил и пропаргил.

Халогенът обикновено е флуор, хлор или бром.

Заместената алифатна част включва, поспециално, хало(С_|^)алкил, хало(С_1Ч)алкокси, хало(С_!_₄)алкилтио, CHjOR¹, CHjSR¹ и CH2NR'R², където R¹ и R² са водород, С] 4-алкил или фенил.

Обичайни възможни заместители във фенилната част са флуор, хлор, метил, метокси, нитро и циано.

Пръстенът

G във формула I е пиримидинов пръстен, който може да бъде свързан към феноксигру ните с който и да е от двата въглеродни атома, съседни на азотните атоми от пръстена. От особен интерес са тези съединения с формула I, в която К и L и двата са азот и М е СН. Обикновено един или два от заместителите X и Y са водород. Когато единият от X или Y не е водород, той за предпочитане е свързан на 2място на фениловия пръстен.

Така съгласно един аспект на настоящото изобретение са осигурени съединения с формула I, в която К, L и М имат дадените погоре значения, X, който за предпочитане е свързан към 2-място на фениловия пръстен, е водород, халоген (например флуор, хлор или бром), С[ ₄-алкил (например метил или етил), С[ ₄-алкил (по-специално метил), заместен с халоген (например флуор, хлор или бром), хидрокси, циано, С, ₄-алкокси (например метокси) или С, ₄-алканоилокси (например ацетокси), С₂₄-алкенил (например етенил, алил или метилалил), С_{2 4}-алкинил (например етинил или пропаргил), С_{2 4}-алкенилокси (например алилокси), С_{2 4}-алкинилокси (например пропаргилокси), фенил, бензилокси, циано, изоциано, изотиоциано, нитро, амино, моноили ди(С_{( 4})алкиламино (например метиламино или диметиламино), формиламино, С₁₄-алканоиламино (например ацетамидо), бензоиламино, уреидо, фенилуреидо, С] ₄-алкилсулфониламино (например мезиламино), фенилсулфониламино, хидрокси, С_{( 4}-алкокси (например метокси или етокси), фенокси, С_{( 4}-алканоилокси (например ацетокси), С, ₄-алкилсулфонилокси (например мезилокси), фенилсулфонилокси, С] ₄-алкилтио (например метилтио), С] ₄-алкилсулфинил (например метилсулфинил), С ₄-алкилсулфонил (например мезил и норм.-бутилсулфонил), формил, С₁₄-ал каноил (например ацетил), бензоил. хидроксиимино (С₁₄)алкил (например хидроксииминометил), С₁₄-алкоксиимино(С₁₄)алкил (например метоксииминометил), карбамоил, С, ₄-ал5 килкарбамоил (например метилкарбамоил), тиокарбамоил или С_м-алкилтиокарбамоил (например метилтиокарбамоил), като който и да е от горните фенилови пръстени в даден случай може да бъде заместен с халоген (например 10 флуор или хлор), С_м-алкил (например метил), С^-алкокси (например метокси), нитро или циано и Y е халоген (например флуор или хлор), С, ₄-алкил (например метил), С, ₄-алкокси (например метокси), нитро, циано или за пред15 почитане водород или X и Y, когато са орторазположени един спрямо друг, заедно образуват метилендиокси или заедно с фениловия пръстен, към който са свързани, образуват нафталенов, хинолинов, бензимидазолов или 20 бензотиенилов пръстен.

В друг аспект на настоящото изобретение са осигурени съединения с формула (1.1):

в която X е водород, халоген (по-специално хлор), С₁₄-алкил (по-специално метил), С_{] 4}-алкокси (по-специално метокси), трифлуорометил, циано, тиокарбамоил или нитро и Υ е водород или флуоро.

Изобретението се илюстрира със съединенията, изброени в таблици I до III, които 3$ следват. Съгласно тези таблици групата метилов 3-метоксипропеноат има (Е)-конфигурация, а заместителите Е, G, U всички са водород.

Таблица 1 (продължение)

3	3-F	H	смолисто	7.47
4	4-F	H	87-89	7.46
5	2-CI	H	стъкловидно	7,38
6	З-Ci	H
7	4-CI	H
8	2-Br	H	стъкловидно	7,42
9	2-Циано	H	118-119	7,50
10	З-Циано	H	смолисто	7,49
11	4-Диано	H	смолисто	7,49
12	2-Йзоциано	H
13	2-NO₂	H	120-121	7,62
14	3-NO₂	H	смолисто	7,49
15	4-NOa	H	смолисто	7.48
16	2-NH₂	H	смолисто	7,46
н _J7	.... _3LNH(Cfj^	Ih
18	2-N(CH,J₂	H
19	2-NH.CHO	H
20	2-КН.СОСНз	H
21	3-NH.C0C_eH_s	H
22	2-NH.CONH2	H
23	3-NH.CONH(C₂H_s)	H
24	2-NH SO₂CH₃	H
25	3-NH.S0₂C_eH_s	H
26	2-OH	H	159-161	7,45
27	3-OH	H
28	4-OH	H
29	2-OCHs	H	смолисто	7,49
30	3-OCHj	H	смолисто	7,47
31	4-OCHj	H	88-90	7.45
32	2-OC_aH₆	H	стъкловидно	7,46
33	ЗЦ2-Р-С«Н₄О)	H
34	2-ОСОСНз	H	смолисто	7,47
35	2-OSO₂CH_a	H	пяна	7,47
36	3-(4-CH_a-C_eH₄SO₂0)	H
37 -	2-SCN	H

Таблица 1 (продължение)

38	У 3-SCN	Η
39	( 4-SCN	Η
40	2-SCHj 4— ---	Η	смолисто	7.4 8
		Η		i
42	4-SCH,	Η
43	2-S(O}CH,	Η	135-136	7,48
44	2-SO₃CH₃	Η	61-64 ί :	7,49
45	4-SO2(CH₂)₃CH_s	Η
46	2-CHO	Η	пяна	7,50
47	3-CHO	Η
48	4-CHO	Η
49	2-СОСНз	Η	99-101	7,42
50	3-COC₆H_s	Η
51	2-{E)-CH:NOH	Η	146-147	7,45
52	3-(E)-CH:NOH	Η
53	4-(£)-CH:N0H	Η
54	!HEFCH:NOCH_s	Η
55	2-(£)-C(CHj):N0H	Η
56	2-CONH2	Η
57	3-CONH(CH_a)	Η
58	4-CON(CH»)_t	Η
59	2-CSNH₂	Η	131-133	7.49
60	2-CSNM(CH₃)	^ΗΙ
61	2-CHg	Η	смолисто	7,48
62	3-CH₃	Η	92*95	7,45
63	4-CHj	Η	СМОЛИСТО	7,46
64	2-C₂Hs	Η	60-62	7,47
65	Й-СНа^	Η
66	2-CHaBr	Η
67	2-СН_гС1	Η ’
68	2-CHjCN	Η	< i 1
69	2-СНгОК	Η
70	2-СН_гОСН₃	Η
71	2-СН_гОСОСН₃	Η	j L [ ί	«
72 1	3-CHiCN	Η.	I 1 1

Таблица 1 (продължение)

j 73	4 -CHjOH	Н
74	3-CH₂OCHj	Н
75	2-CH:CH₂	Н
76	2-CH₂CH:CH_a	Н	смолисто	7.47
77	2-C=CH	Н	66-68	7,46
78	2-CH₂CxCH	Н
76	3-CH_aC(CH_a):CH₂	Н
80	2-OCH_aCH:CH_a	Н	стъкловидно	7,47
81	2-ОСН₂СжСН	Н	смолисто	7,47
82	2-C_eH₆	н	55	7,40
83	3-CeHs	Н
84	4-C_eH₆	Н
85	2-C_aH_sO	Н
86	3-C_eH₄O	н
87	4-C₆H₅O	н
88	2-(4-С1-СбНчО)	н
89	2-СеНяСНгО	н
90	2-Циано	4-С1
91	2-ND_a	4-F
' 92	2-CI	4-CI
93	2-ОСНз	з-осн_а
94	2-Циано	5-СГ
95	2-Циано	6-Циано
96	2-F	5-CI
97	3-ОСНа	5-ОСНз
98	З-Циано	4-F
99	2-NOj	3-ОСНз
100	3-ОСНа	5-Циано
101	2-СОзСНз	Н	СТЪКЛОВИДНО	7.50
102	2-1	н	стъкловидно	7,48
103	2-CFj	н	99-101	7.48
104	2-I-C3H7	н	63-65	7.47
105	2-1-С₂НтО	н	стъкловидно	7.47
106	2-F	6-F	87-88	7,49
107	2-F	4-F	92-94	7.48

Таблица 1 (продължение)

108	2-F	3-F	смолисто	7,48
109	2-п-С₃НтО	Η	смолисто	7,46
1 10	2-n*C«H«O	Η	смолисто	7,47
111	2-СН(ОН)СН_г	Η	50-3	7,46
112	2-t-C«Ho	. Η	смолисто	7,47
1 13	2-s-C₄H»	Η	смолисто	7,47
114	2-п-СзНт	Η	смолисто	7,47
115	2-(E/Z)-CH=CH(CH₃)	Η	стъкловидно	7,46’
116	2-Циано	4-ОСНз Ί	смолисто	7,50
117	2-Циано	fi-ОСНз	масло	7,50
118	2-Циано	4-CI	78-82	7,50
119	2-Циано	s-NtCjHsh	масло	7,50
120	2-CONH₂	Η	138-141	7,46
121	2-C=CSi(CH₃)₃	Η	смолисто	7,46
122	2-F	5-F	100-101	7,48
123	2ЧЕ)-СМ₃О2С.С:СН.ОСНз	Η	130-131	7,45
124	3-F	5-F	66-70	7.47
125	2-NHOH	Η
126	2-СН₇ОСНз	Η
127	2-CH_aCN	Η
128	2-Nj	Η
129	2-Циано	6-F
130	2-NOa	6-F
131	2-CSNH₂	6-F
132	2-Циано	3-F
133	2-Циано	5-F
134	2-Циано	з-осн₃
135	2-Циано	6-OCHi
136 j 2-NO₂	4-OCH₃
137	2-NO₂	5-OCH₃
138	2-NO₂	6-ОСНз
139	2-CSNH₂	3-OCH₃
140	2-CSNHj	4-ОСНз
14 ί i	2-CSNH₂	5-OCH₃		-----

/

Таблица 1 (продължение)

142	2-CSNH₂	6-ОСНз
143	2-Циано	З-Циано
144	2-F	З-Циано
144	2-OCHj	З-Циано
145	З-Циано	6-F
146	2- ά 0	Н
147	2- •у! о	Н 1
Т7ГВ^-	2- As	1 ^н 1	i
149 1	2- N^O >-< 0 0	н
150	2-Циано	4-Вг
151	2-Циано	6-Вг
152	2-Циано	4-NO2
153	2-Циано	6-ΝΟ₂
154	2-Циано	6-OCaHs
155	2-Циано	4-COjCHj
156	2-Циано	б-СОаСгНв
157	2-Циано	6-CH_a
158	2-Циано	б-СНгСеН®
159	2-Циано	4-OCFj
160	2-Циано	4-Циано

Таблица 1 (продължение)

161		133-135	7,52
162	&
163	осх
164
165	СО-
166	XX NH Т \s==N
167	Пннгафлуорофен ил
168	2,4,6.TpM-F-C_eH₂
169	2,3,5,6-TeTpa-F-CeH
170	2,3.6-TpM-F-C_eH2
171	2,З-Ди-циано-6 -F-СвНг
172	2,6-Ди-Р-3-СН₄О-С_вН_г
173	2,6-Ah-F-4-CH₃O-C₆H2
174	2,6-Ди-Е-3-МО_г-С_вН_г
175	2,6-4h-F-4-NO₂-C_bH_z
176	2.6-Ди-б-3.5-ди-СН₃О-С_вН
177	4,6-Ди-Вг-2-циано-СеН;	' I	I

6166S

Таблица 1 (продължение)

178	3-Циаво-2,6-ди-Р-СоНг
178	6-Вг-2-циано-4-СНаО-СвНг
180	6Вг-4-С1*2-циано-СвН2
181	8-Вг-2-ЦИаяо-4-М01-С_вН_г
182	3-Вг-2-циано-6-СН_аО-С_еН_г
183	3,5-Ди-С1-2-циано-СаНг
184	4₎6-Ди-С1-2-цмано-СвН2
185	3-Вг-2-циаио-4-СНаО-СеНг
186	4-Вг-2-циано-6-NO^-CeHi
187	8-Вг-2-циано-4-СНдО-СвН2
188	2-Т4,иано-4-1-б-СНзО-С_вН_г
189	2-Циано-6-СНз0-4-К0₂-С_еН₂
190	2-Циано-4,6-ди-НОг-СвН₂
ί·..^ινι...\|	ТЩиано-4-СН₃-6-М0₂-С_вН₂
192	2-Циано-4-СН_а0-6-МО₂-СбН_г
193	2-Циано-5.6-ди-СНзО-С_аН2
194	^м1иано-5,6-ди-СН₃О-3-СН₃СвН
195	3,4-Ди-Вг-2-циано-6-СНзО-СаН
196	3-Вг-2-циано-6-СНзО-4-МО_гС_вН
197	2-Циано-6-СНзСН_гО-4-МО_г-С_вН2
198
199	CN

•Химическо отместване на синглет от олефинов протон на бетаметоксипропеноатната група (ppm от тетраметилсилан). Разтворител: CDC1₃, освен ако не е посочено друго.

‘Съотношението на (Е)- и (г)-изомерите в проп-1-енилната група на съединение № 115 е или 2 : 1, или 1 : 2.

Таблица 2

Таблица II съдържа 199 съединения с общата формула по-горе, с всички значения на X и Y, изброени в таблица I. Така че, всички изброени съединения от 1 до 199 от таблица II са същите като тези от таблица I, с изключение на това, че пиримидиновият пръстен е 4,6-дизаместен в таблица I, а както е показано в таблица II е 2,4-дизаместен.

Съед. №	X	Y	Т.на топене °C	Химическо отместван*^
1 123	Н 2-(Е)-СН₃О_гС.С:СН.ОСН»	Н Н	114-115 60-70	7.46 7,44 и 7.47

♦Химическо отместване на синглет от олефинов протон на бетаметоксипропеноатната група (ppm от тетраметилсилан). Разтворител: CDC1₃, освен ако не е посочено друго.

Таблица 3

Таблица III съдържа 199 съединения с горната обща формула с всички значения на X и Y, изброени в таблица I. Всички изброени съединения от 1 до 199 от таблица III са същите като тези от таблица I, с изключение на това, че пиримидиновият пръстен е 4,6-дизаместен в таблица I, а както е показано в таблица III, той е 2,4-дизаместен.

Съед. №	X	Y	Т.на топене °C	Химическо отместване '³
1	н	Н	96-97	7,42
9	2-Циано	Н	пяна	7,43

♦Химическо отместване на синглет от олефинов протон на бетаметоксипропеноатната група (ppm от тетраметилсилан). Разтворител: СОСЦ, освен ако не е посочено друго.

Таблица IV. Избрани данни от протонен ЯМР

Таблица IV показва избрани данни от протонен ЯМР за някои съединения, описани в таблица I (освен ако не е показано друго). Химическото отместване се измерва в ppm от тетраметилсилан, а деутерохлороформ се използва като разтворител. Освен ако не е казано друго, спектрите са правени на апарат, работещ при 270 MHz. Използвани са следните абревиатури:

s ^шсинглет d = дублет t = триплет m = мултиплет q “ квартет dd = двоен дублет br *· широк ppm = части на милион

Съед. №	Данни от протонен ЯМР
1	3,60 (ЗН, s), 3,75 (ЗН, а), 6,23 (1Н, а), 7,10-7,50 (9Н, т), 7,46 (1Н, а), 8,43 (1Н, s) ррт
2	3,60 (ЗН, s), 3,74 (ЗН, s), 6,32 <1Н. а), 7,15-7,46 (8Н, т), 7,47 (1Н, s), 8,40 (1Н, s) ррт

ед. №	Данни от протонен ЯМР
3	3.63 (ЗН, s); 3.76 (ЗН, «h 6.27 (IH, ); 6.86-7.03 (ЗН, т); 7.16-7.50 (5Н, т) ι 7.47 (1Н, е): 8.43 (1Н, «)ррт
5	3.SO(3H,s); 3.62(38,·); 6.21(1Н,з); 7,08-7.43 (8R,mh 7.38(lH,ah 8.30 (1Η,з)ррт
8	3.54 (ЗН, в)? 3.68 (ЗЯ, ah 6.23 (1Н, ·),- 7.06-7.36 (7Н, m)j 7.42 (1Н, ): 7.59 (IH, d): 8.33 (1Н, а)рра
10	3.63 (ЗН, а); 3.77 (ЗН, а); 6.33 (1Н, sh 7.20 (1Н, dh 7.25-7.60
	(7Н, т); 7.49 (1Н, а)1 8.40 (1Я, ) ррт
11	3.62 (ЗН, е): 3.78 (ЗЯ, а); 6.34 (1Н, s)j 7.20 (1Н, d); 7.25-7.45
	(5Н. «·.), 7.49 (IH, eh 7.73 (2Н, dh 8.41 (IH, s)ppm

Продължение

3.65	(3H,	«),· 3.78	(3H,	a);	6.37
(IB,	a);	7.08-7.65	(6H,	и),·	7.49
(1H,	s);	8.04 (1H,	th	8.14	(lH,dd);
8.41	(LB,	alppm
3.64	(3H,	a); 3.78	(3H,	з);
6.39	(1H,	a); 7.20	(1H,	d);
7.26-	7.46	(5H, n>) ;	7.48	(1H,	«);
8.32.	(2H,	d)r 8.42	(IB,	a) ppm

br s)j 6.13 (1H, a); 6.77-6.87 (2Я, m) 6.98-7.12 (2H, m); 7.24-7.42 (4H, m);

	7.46	(18, a);	8.44	(1H, slppm
30	3.61	(3H, a);	3.76	(3H, a).- 3.82
	(3H,	s); 6.23	(1Я,	a); 6.68-6.75
	(2H,	m); 6.80	(1H,	dd); 7.19 (1H	d);
	7.25	-7.42 (4H	ah	7.47 (1Я, a);	8.43
	(1H,	)ppm
32	1.23	(3H, t);	3.59	(3H, a); 3.73
	(3H,	a)? 4.02	<2H.	q); 6.25 (1Я,	a);
	7.00	(2H, d);	7.46	(IB, a); 8.39
	(1H.	s)ppm
34	2.17	(3H, a)r	3.60	(3H, a); 3.75
	(3H,	s); 6.29	(1Я.	a); 7.18-7.43
	(8H,	m)r 7.47	(1H,	a); 8.41 (1H,	a) ppm
35	3.12	(ЗЯ, ) ι	3.61	(3H, a); 3.74
	(3H,	a); 6.29	<1H,	a); 7.19-7.50
	(8Я,	ml: 7.47	(1H.	a); 8.40
	(1H,	a) ppm
40	3-60	(3H. a);	3.75	(3H, a); 6.28
	(LH,	«); 7.09	(1H,	dd); 7.20-7.44
	(78.	a); 7.48	(1H,	a); 8.42 (18,	a)
	PP
46	3.63	(3H. s)r	3.77	(3H, a); 6.39
	(1H,	a); 7.20-7.45	(6H, la); 7.50
	(1H,	a); 7.68	(IB,	t) t
	7.97	(1H, d);	8.39	(1H, a)ppn
61	2.17	(3H, a);	3.60	(ЗИ. a); 3.75
	(3H,	a)j 6.20	(LH,	a); 7.00-7.50

6! 66S

Продължение

101

102

105

106 (8Я, nh 7.48 (1Н, а); 8.42 (1H, s)ppn

2.37 (3H, a); 3.59 (3H, a); 3.73 (3H, a); 6.22 (1H, a); 7.00 (2H, dh

7.14	-7.44 (6H, at);	7.46	(1Н, a);
8.42	(1Я	, alppra
3.28·	-3.31	3 (2H, dh	3.60	(ЗН. eh 3.74
(ЗН.	s):	4.98-5.02	(1H,	w)) 5.05
(1н,	s) ?	5.81-5.96	(1H,	m); 6.21
(1H,	»h	7.04-7.08	(1H.	rah 7.18-7.42
(7H.	я);	7.47 (1Н.	·); 8.42 (1H, a)ppra
3.59	(ЗН,	, s): 3.73	(ЗН,	sh 4.51-4.53
(2H.	η);	5.16-5.26	(2H,	ra); 5.79-5.94
(1H,	m);	6.25 (1Я,	s); 6	.98-7.03
(2H,	tn) .·	7.12-7.42	(6H,	tn); ,7.47
(IK,	a):	8.39 (1H.	s)ppm ·'

2.48	-2.50 (1H	, ml ι	3.60 (3H, a);
3.74	(3H. ah	3.65	(2H, d):
6.24	(1H, );	7.03	-7,43 (8H, ra);
7.47	(1H, a);	8.40	(1H, s)ppm
3.62	(3H, ·);	3.75	(3H, a); 3.76
(3H.	S); 6.33	(1H,	a); 7.17-7.45
(6H,	mh 7.50	(1H,	,a); 7.57 (1H,	th
8.03	(1H. dh	8.36	(1H, elppa
3.62	(3H. a);	3.76	(ЗН, a)? 6.31
(1H,	a); 7.02	(1H,	th 7.14-7.51	(6H,
ml: '	L48 (LH,	a).' 1	L88 <1H, dh
8.41	(1H, ajppra
1.21	(6H. d);	3.60	(3H. a); 3.74	(3H,
a)} <	1.44-4.56	(1Я,	ra); 6.23 (1H,	a) /
6.95-7.02 (2H,	rah	7.11-7.49 (6H,	ra):
7.47	(1H. a)ppra
3.62	(3H, 9)?	3. 74	(3H, s); 6.38	(LH.
е)? 7	'.00 (2H.	t); Ί	.15-7.45 (5H,
7.49	(1H, a);	8.39	(1H, »)pp«w
362	(3H, a);	3.74	(3H, a); 6.35
(1H,	a); 6.95-	7.43	{7H, m); 7.48
(1H.	sh 8.39	ilH.	s) ppr.

108

Продължение

109

110

112

0,80 (3H, t); 1.56-1.70 (2H, m); 3.60 (3H, ah 3.74 (ЗЯ, a); 3.90 (2H, th 6.24 (1H, a): 6.90 (2H, d); 7.10-7.42 (6M, m); 7,46 (1H, a): 8.39 (1H, a) ppm

0.86 (3H, th 1.18-1,30 (2H, mh

1.56-1.64 (2H, в); 3.60 (3H, a); 3.74

(3H, ah 3.94 (2H, th «.25 (1H, s);

7,00 (2Й, dh 7.11-7.43 (6H, m):

7.47 (1H, 8.38 (1H, a) ppm

1.34 (9H. a); 3.68 (ЗЙ, a); 3.74 (3H

з); 6.24 (18, «),· 6,95—7.98 (1Н, ш)_г

113

7.17-7.48 (7H, ш);	7.47	(1Н,	eh	6.45
(1H.	в)ррт
0.79	(ЗН, th l.16	{ЗН,	dh	1.49-1.67
(2H,	η): 1.75-1.88	(1Н,	mh	3.59	(3H,

114

115

е); 3.74 (ЗН. »)т 6.19 (1Н, в); 7.007.05 (1Н, tn); 7.18-7.46 ( 7Н, ml: 7.47 (IH, s); 8.42 (1Н, a) ppm

0.91 (ЗН, t); 1-53-1.66 (2Я, ah

2.49 (2Н, t},· 3.59 (ЗН, а); 3.74 (ЗН, а); 6.20 (1Н, а); 7.00-7.04 (1Н, т); 7.10-7.46 (7Н, га); 7.47 (1Н, »); 8.41 (1Н, а)ррп»

For both iaomerai 1.76-1.85 (ЗЯ, ra);

3.58 (ЗН, β): 3,73 ('ЗН, а): 7.00-7.42 (7Н, m); 7.46 (1Н,а); 7.54-7.S8 (ХМ, и)ррга

For major iioari 6.18 (2/ЗН, a); 6.226.32 (2/ЗН, all 6.38 (2/ЗЯ, br a); 8.42 (2/3H, s)pp«n. For minor iaoaen 5.705.83 (1/3H, a); 6.15 (1/3H, a); 6.44

116

(1/3H. br a);	8-39	(1/1	IH, a	>PI
3.63	(38, a);	3.75	(3H,	• h	3.85
(3H,	•It 6.38	(1H,	·):	7.15-7.45
(7H,	a);' 7.50	(Ш,	a);	8.40	(IH,	a) ppm
3.63	<38. );	3.75	(38,	s) r	3.86
(3H,	a); 6.40	(1H,	il:	6.80	(IH,	a):
6.88	(1H, d);	7.2-1	445	(4Я,	ah 7	. 50
(1Я,	a); 7.61	(1Я,	dh	8.41
(IK,	e)ppm

117

Продължение

119

1.20	(6Н, t);	3. 38	(4Н, q)j	3.63
(ЗН,	s): 3.74	(ЗН,	): 6.35	(IB,	);
6.40	(1Н, <3}ί	5.52	(1Н, dd)_s	7.2-7.46
(5Я,	no); 7.50	(1Н,	s)j 8.43	(18»	>)

ppm

121 (Таблица III) j

0,10 (9Н. s), 3,61 (3н77), 3,74 (ЗН, s),

6,29 (1Н. s), 7,12-7,43 (7Н, m),

7,46 (1H, s), 7.50-7,55 (1H, m),

8,41 (TH, s) ppm

3,57 <3H, s). 3,68 (3H, s),

6,75 (1H, d), 7,10-7,40 (6H, m),

7.43 (1H, s). 7,59 (1H, t), 7,68 (1H, d),

8,40 (1H; d) .ppm

Съединенията съгласно изобретението c формула (I), [еквивалентни на (1А), когато W е групата СН₃О₂.С=СН.ОСН₃] могат да се получат по етапите, илюстрирани на схеми I и II. В тези схеми означенията X, Y, А, В, D, G, U, V, К, L и М са дефинирани по-горе, W е СН₃О₂С.С=СН.ОСН₃ (или група, която може да се трансформира в СН₃О₂С.С=СН.ОСН₃, като се използват методи, описани по-рано в ЕРА-0242081), Z¹ и Z², които могат да бъдат еднакви или различни, означават отцепващи се групи (като халоген или CH₃SO₂ ), като Z¹ е отцепваща се група, която по-лесно се измества, ако присъстват и двете Z¹ и Z² в едно и също съединение или ако Z¹ и Z² и двете присъстват в различни съединения при реакция на свързване, Т* е водород или метал (като натрий) и Т² е водород, метал (като натрий) или защитна група (като бензилна). Всяка реакция, показана в схеми I и II, се провежда или в подходящ разтворител или без разтворител и при подходяща температура.

Съединенията съгласно изобретението с формула (1А) (W е групата СН₃О₂С.С=СН.ОСН₃) могат да се получат чрез последователни реакции от Ullmann тип, като се използват подходящо функционализирани бензенови и пиримидинови междинни съединения.

Посоките на взаимодействие в схеми I и II показват, че: (i) редът на етапите, чрез които тези бензенови и пиримидинови единици се събират, може да варира, и че (ii) функционалните групи, които взаимодействат при свързването по Ullmann, а именно кислороден нуклеофил и отцепваща се група при ароматен пръстен, могат да се поставят на всеки субстрат при всеки отделен етап.

Например, съединение с формула IA може да се получи от съединение с формула II чрез взаимодействие с феноли с формула III, където Т¹ е водород, в присъствие на основа (като калиев карбонат). Алтернативно, съединения с формула IA могат да се получат от съединения с формула II чрез взаимодействие с фенолатни соли с формула III, където Т¹ е метал (като натрий).

Съединенията с формула II могат да се получат чрез взаимодействие на съединения с формула IV с феноли с формула V, където Т¹е водород, в присъствие на основа (като калиев карбонат). Алтернативно, съединения с формула II могат да се получат чрез взаимодействие на съединения с формула IV с фенолатни соли с формула V, където Т¹ е метал (като натрий). Подобно, съединения с формула II могат да се получат чрез взаимодействие на съединения е формула VI със съединения с формула VII. когато Т^: е водород, взаимодействието се осъществява в присъствие на основа (като калиев карбонат).

Получаването на съединения с формула 1А от междинните съединения с формули VIII, XI и XII, както и получаването на тези междинни съединения от моноциклени изходни съединения, се извършва по подобни методи.

Модификация на групата W може да се направи в някой подходящ етап от пътищата на взаимодействие, показани в схеми I и II. Например, по време на едно или повече свързвания по Ullmann, W може да бъде групата CH₂CO₂R (където R е Н, СН₃ или метал), която се превръща в последния стадий на синтезата в групата СН₃О₂С.С=СН.ОСН₃, като се използва, например, един от методите от ЕРА-0242081. Когато Т² е защитна група, тя може да се отстрани в подходящ етап на реакцията. Заместителите X, Y, А, В, D, Е (един от К, L и М със значение СЕ, където Е е дефиниран по-горе), G, U и V могат също да се модифицират при някой подходящ реакционен схема и.

етап. Например, ако X е N0 , тази група може да се превърне чрез редукция и диазотиране в халоген, CN- или ОН-група и това може да се извърши при междинно съединение като 5 например с формула XI или XII или при съединенията с формула IA. Или, например, ако G е халоген като хлор, той може да се отстрани в подходящ етап на синтезата (като например в последния етап), за да се получи съот10 ветният пиримидин, в който G означава водород.

Междинните съединения с формули II и VIII могат да се преобразуват, като се използват стандартни методи. Междинните съединения с формули XI и XII също се преобразуват по подобен начин. Съединенията с формули III, IV, VI, IX, X, XIII, XIV, XV, XVI и XVII могат да се получат по стандартни методи, описани в химическата литература. Съединенията с формули V и VII могат да се получат по стандартни методи, описани в химическата литература или, когато W е СН₃О₂С.С=СН.ОСН₃, могат да се получат по методите, описани в ЕР-А-0242081 и ЕР-А-0178826 съответно.

* G

6166S

Съгласно друг аспект изобретението се отнася до методи, както са описани тук, за получаване на съединенията съгласно изобретението.

Съединенията съгласно изобретението са активни фунгицидни средства и могат да се използват за контролиране на един или повече от следващите патогени:

Pyricularia oryzae при ориз.

Puccinia recondita, Puccinia striiformis и други ръжди при пшеница, Puccinia hordei, Puccinia striiformis и други ръжди по ечемик и ръжди по други стопански култури като кафе, круши, ябълки, фъстъци, зеленчуци и декоративни растения. Erysiphe graminis (прахообразна плесен) по ечемик и пшеница и други прахообразни плесени по различни стопански кул35 тури като Sphaerotheca macularis по хмел, Sphaerotheca fuliginea по тиквови растения (напр. краставици), Podosphaera leucotricha при ябълки и Uncinula necator при лози.

Helminthosporium spp., Rhinchosporium spp., Septoria spp., Pyrenophora spp., Pseudocercosporella herpotrichoides и Gaeumannomyces graminis при житни растения. Cercospora arachidicola и Cercosporidium personata при фъстъци и други Cercospora видове при други стопански култури, например захарно цвекло, банани, соя и ориз.

Botrytis cinerea (сива плесен) по домати, ягоди, зеленчуци, лози и други стопански растения.

Alternaria spp. при зеленчуци (напр. краставици), рапица, ябълки, домати и други стопански растения.

Venturia inaequalis (струпеи) по ябълки. Plasmopara viticola по лози.

Други мъхести плесени като Bremia lactucae по салати, Peronospora spp. по соя, тютюн, лук и други стопански култури, Pseudoperonospora humili по хмел и Pseudoperonospora cubensis по тиквови растения, Phytophthora infestans по картофи и домати и други Phytophthora spp. по зеленчуци, ягоди, авокадо, пипер, декоративни растения, тютюн, какао и други стопански култури.

Thanatephorus cucumeris по ориз и други Rhizoctonia spp. по различни стопански култури като пшеница и ечемик, зеленчуци, памук и торф.

Някои от съединенията показват широки граници на активност срещу фунги ин витро. Те могат да имат също активност спрямо различни болести по плодове след събирането им (напр. Penicillium digitatum и Italicum и Trichoderma viride по портокали, Gloeosporium musarum по банани и Botrytis cinerea по грозде).

Освен това някои от съединенията могат да бъдат активни за покриване на семена срещу патогени, включително Fusarium spp., Septoria spp., Tilletia spp. (главня, вродена болест по семената на пшеница), Ustilago spp. и Helminthospotrium spp. по житни растения, Rhizoctonia solani по памук и Pyricularia oryzae по ориз.

Съединенията могат да имат системно движение в растенията. Освен това, съединенията могат да бъдат достатъчно летливи, за да са активни в парна фаза срещу фунги по растенията.

Така изобретението се отнася до метод за борба с фунги, който се състои в прилагане към растенията, към семената на растенията или към местоположението на растенията или семената, на фунгицидно ефективно количество от съединение, както е дефинирано, или състав, който го съдържа.

Съединенията могат да се използват директно за земеделски цели, но могат по-обичай но да се формулират в състави, като се използва носител или разредител. Така изобретението осигурява фунгицидни състави, съдържащи съединение както са дефинирани по-горе и приемлив носител или разредител.

Съединенията могат да се прилагат по различни начини. Например, те могат да се прилагат, приготвени като форма или непри готвени като форми, директно към листата на растението, към семената или към средата, където растението расте или ще расте, или те могат да се разпръскват, да се разпрашават или да се прилагат като кремообразни или листообразни форми или могат да се прилагат като пари или като бавно освобождаващи гранули.

Прилагането може да бъде към всяка част от растението, включително листа, стебло, клони или корени или към почвата, обграждаща корените, или към семената преди засяване, или към почвата изобщо, към водата за напояване или към хидропонните системи за култивиране. Съединенията съгласно изобретението могат също да се инжектират в растенията или да се разпръскват при вегетацията, като се използва техниката на електродинамично разпръскване или други малко обемни методи.

Терминът “растения”, както е използван тук, се отнася до разсади, храсти и дървета. Освен това фунгицидният метод съгласно изобретението включва превантивно, защитно, профилактично третиране и третиране за унищожаване.

Съединенията за предпочитане се използват за земеделски и градинарски цели под формата на състав. Видът на състава, използван във всеки случай, зависи от специфичната цел.

Съединенията могат да бъдат под формата на прахообразни пудри или гранули, съдържащи активния компонент (съединение съгласно изобретението) и твърд разредител или носител, пълнители като каолин, бентонит, кизелгур, доломит, калциев карбонат, талк, магнезий на прах, инфузорна пръст, гипс, диатомеева пръст и каолин. Такива гранули са подходящи за прилагане към почвата без понататъшно обработване. Тези гранули могат да се приготвят или чрез импрегниране на пелети на пълнител с активното вещество или чрез гранулиране на смес от активното вещество и прахообразен пълнител. Съставите за покриване на семена могат да включват средство (например минерално масло) за подпомагане адхезията на състава към семената. Алтернативно, активният компонент за покриване на семената може да се приготви, като се използва органичен разтворител (например N-метилпиролидон, пропиленгликол или диметилформамид). Съставите също могат да бъдат под форма на омокрящи сс прахове или вододиспергиращи се гранули, съдържащи омокрящи или диспергиращи средства, за да се способства дисперсията в течностите. Праховете и гранулите могат да съдържат също пълнители и суспендиращи средства.

Емулгирагци се концентрати или емулсии могат да се получат чрез разтваряне на активния компонент в органичен разтворител, в даден случай съдържащ омокрящо или емулгиращо средство и след това добавяне на сместа към вода, която също може да съдържа омокрящо или емулгиращо средство. Подходящи органични разтворители са ароматни разтворители като алкилбензени и алкилнафталени, кетони като циклохексанон и метилциклохексанон, хлорирани въглеводороди като хлоробензен и трихлоретан и алкохоли като бензилов алкохол, фурфурилов алкохол, бутанол и гликолови етери.

Суспензионни концентрати на много неразтворими твърди продукти могат да се приготвят чрез топкова или валцова мелница с диспергиращо средство и със суспендиращо средство, включено да предотврати утаяването на твърдите продукти.

Съставите, които ще се използват за разпръскване, могат да бъдат под форма на аерозоли, при които формата се държи в контейнер под налягане на пропелант, например флуоротрихлорометан или дихлородифлуорометан.

Съединенията съгласно изобретението могат да се смесят в сухо състояние с пиротехнична смес, за да се образува състав, подходящ да произвежда в затворено пространство дим, съдържащ съединенията.

Алтернативно, съединенията могат да се използват в микрокапсулирана форма. Те могат също да се приготвят в биоразграждаща се полимерна формулировка, за получаване на бавно, контролирано освобождавана активна субстанция.

Чрез прибавяне на подходящи добавки, например добавки за подобряване на разпределението, адхезивната сила и резистентността към дъжд върху обработваната повърхност, различните състави могат да се адаптират подобре за различни приложения.

Съединенията съгласно изобретението могат да се използват като смеси с различни торове (например азотни, калиеви или фосфорни торове). Съставите, съдържащи само гранули на торове, включващи съединенията, например покрити с тях, са предпочитани. Такива гранули съдържат подходящо 25 % тегл. от съединението. Така изобретението се отнася до състави на торове, съдържащи тор, и съединение с обща формула I или негова сол, или негов метален комплекс.

Омокрящите се прахове, емулгиращите се концентрати и суспензионните концентрати нормално съдържат повърхностно активни вещества, например омокрящи средства, диспергиращи средства, емулгиращи средства или суспензионни средства. Тези средства могат да бъдат катионни, анионни или нейонни средства.

Подходящи катионни средства са кватернерните амониеви съединения, например цетилтриметиламониев бромид. Подходящи анионни средства са сапуни, соли на алифатни моноестери на сярна киселина (например натриев лаурилеулфат) и соли на сулфонирани ароматни съединения (например натриев додецилбензенсулфонат, натриев, калциев или амониев лигносулфонат бутилнафталенсулфонат и смес от натриев диизопропил- и триизопропилнафталенсулфонат).

Подходящи нейонни средства са кондензационните продукти на етиленоксид с мастни алкохоли като олеилов или цетилов алкохол или с алкилфеноли като октилфенол или нонилфенол и октилкрезол. Други нейонни средства са частични естери, получени от дълговерижни мастни киселини и хекситоланхидриди, кондензационни продукти на тези частични естери с етиленоксид и лецитините. Подходящи суспендиращи средства са хидрофилни колоиди (например, поливинилпиролидон и натриева карбоксиметилцелулоза) и разширяващи обема си глини като бентонит или атапулгит.

Съставите за използване като водни дисперсии или емулсии най-общо се предлагат във форма на концентрат, съдържащ високо количествено съотношение от активния компонент, като концентратът се разрежда с вода преди употреба. Тези концентрати за предпочитане трябва да издържат при стоене за дълъг период от време и след такова съхраняване трябва да могат да се разреждат с вода, като се получат водни препарати, които остават хомоген ни достатъчно време, което дава възможност да се прилагат посредством обичайните машини за разпръскване. Обичайно концентратите могат да съдържат до 95 % тегл., подходящо от 10 до 85 % тегл., например от 25 до 60 % тегл. активен компонент. След разреждане за получаване на водни препарати, такива препарати могат да съдържат различни количества активен компонент, в зависимост от целта, но могат да се използват водни препарати, съдържащи 0,0005 % тегл. или от 0,01 % тегл. до 10 % тегл.

Съставите съгласно изобретението могат да съдържат други съединения с биологична активност, например съединения с подобна или допълваща фунгицидна активност или които имат регулираща растежа на растенията активност, хербицидна или инсектицидна активност.

Фунгицидно съединение, което може да присъства в състава съгласно изобретението, може да бъде такова, което да се използва за борба със заболявания по класовете на житни растения (например пшеница) като Septoria, Gibberella и Helminthosporium spp., заболявания по семената и почвата и мъхеста и прахообразна плесен по грозде и прахообразна плесен и струпеи по ябълки и т.н. Като се включат други фунгициди, съставите могат да имат по-широк спектър на активност, отколкото само съединенията с обща формула I. Освен това фунгицидът може да има синергичен ефект върху фунгицид ната активност на съединенията с обща формула 1. Примери за фунгицидни съединения, които могат да се включат в състава съгласно изобретението са (RS)-l-aMHHonропилфосфонова киселина. ^5)-4-(4-хлорофенил)-2-фенил-2-(1 Н-1,2,4-триазол-1-илметил) бутиронитрил, (RS) -4-хлоро-1Ч- (циано(етокси) метил) бензамид, (Z) -Ь1-бут-2-енилоксиметил-2-хлоро-2',6'-диетилацетанилид, 1 - (2циано-2-метоксииминоацетил)-3-етилкарбамид, l-[(2RS, 4RS, 2RS, 4RS)-4-6poMo-2-(2,4дихлорофенил) тетрахидрофурфурил-1 Η-1,2,4триазол, 3-(2,4-дихлорофенил)-2-(1 Н-1,2,4триазол-1 -ил) хиназолин-4 (ЗН) -он, З-хлоро-4[4-метил-2- (1 Η-1,2,4-триазол- 1-метил) -1,3диоксолан-2-илфенил-4-хлорофенил етер, 4бромо-2-циано-1Ч,М-диметил-6-трифлуорометилбензимидазол-1 -сулфонамид, 4-хлоробензилов N - (2,4-дихлорофенил) -2- (1 Η-1,2,4-триазол-1-ил)тиоацетамидат, 5-етил-5,8-дихидро-

8-оксо( 1,3-диоксоло(4,5-ц)хинолин-7-карбоксилна киселина, алфа-[М-(3-хлоро-2,6-ксилил)-2-метоксиацетамидо-гама-бутиролактон, анилазин, беналаксил, беномил, билоксазол, бинапакрил, битертанол, бластицидин S, бупиримат, бутиобат, каптафол, каптан, карбендазин, карбоксин, хлорбензтиазон, хлоронеб, хлороталонил, хлорозолинат, медсъдържащи съединения като меден оксихлорид, меден сулфат и Bordeaux смес, циклохексимид, цимоксанил, ципроконазол, ципрофурам, ди-2-пиридил дисулфид Ι,Γ-диоксид, дихлофлуанид, дихлон, диклобутразол, дикломезин, диклоран, диметаморф, диметиримол, диниконазол, динокап, диталимфос, дитианон, додеморф, додин, едифенфос, етаконазол, етиримол, етилов (Z)N-6eH3mi-N- ([метил (метилтиоетилиденаминооксикарбонил) амино] тио) -бета-аланинат, етридиазол, фенапанил, фенаримол, фенфурам, фенпиклонил, фенпропидин, фенпропиморф, фентинацетат, фентинхидроксид, флутоланил, флутриафол, флузилазол, фолпет, фозетилалуминий, фуберидазол, фуралаксил, фурконазол-цис, гуазитин, хексаконазол, хидроксиизоксазол, имазалил, ипробенфос, ипродион, изопротиолан, казугамицин, манкозеб, манеб, мепронил, металаксил, метфуроксам, метсулфовакс, миклобутанил, N-(4-Menui-6проп-1 -инилпиримидин-2-ил)анилин, неоазоцин, никелов диметилдитиокарбамат, нитротал-изопропил, нуаримол, офураце, органомеркурисъединения, оксадиксил, оксикарбоксин, пуфуразоат, пенконазол, пенцикурон, феназиноксид, фталид, полиоксин D, полирам, пробеназол, прохлораз, процимидон, пропамокарб, пропиконазол, пропинеб, протиокарб, пиразофос, пирифенокс, пирохилон, пироксифур, пиролнитрин, хинометионат, хинтозен, стрептомицин, сяра, техлофталам, текназен, тебуконазол, тетраконазол, тиабендазол, тиофанатметил, тирам, толклофосметил, триацетатна сол на 1,1'-иминоди(октаметилен)дигуанидин, триадимефон, триадименол. триазбутил, трициклазол, тридеморф, трифорин, валидамицин А, винклозолин и зинеб. Съединенията с обща формула 1 могат да се смесват с почва, торф или друга среда за корените за защита на растенията от породени от семената, от почвата заболявания или гъбични заболявания по листата.

Подходящи инсектициди, които могат да се включат в състава съгласно изобретението.

са бупрофезин, кароарил, кароифуран, кароосулфан, хлорпирифос. циклопротрин. деметонs-метил, диазинон. диметоат, етофенпрокс, фенитротион, фенобукарб, фентион, формотион, изопрокарб, изоксатион, монокротофос, фентоат, пиримикарб, пропафос и ХМС.

Съединенията за регулиране растежа на растенията са съединения, които контролират плевели или зародишни кълнове на семена или селективно контролират растежа на по-малко желани растения (например треви).

Примери за подходящи регулиращи растежа на растенията съединения за използване съгласно изобретението са съединенията 3,6дихлоропиколинова киселина, 1-(4-хлорофенил) -4,6-диметил-2-оксо-1,2-дихидропиридин-

3-карбоксилна киселина, метилов 3,6-дихлороанизат, абсцисова киселина, азулам, бензоилпропентил, карбетамид, даминозид, дифензокват, дикегулак, етефон, фенпентезол, флуоридамид, глифозат, глифозин, хидроксибензонитрили (например бромоксинил), инабенфид, изопиримол, мастни киселини и алкохоли с дълга верига, малеинов хидразид, мефлуидид, морфактини (например хлорфлуороекол), паклобутразол, феноксиоцетни киселини (например 2,4-D или МСРА), заместена бензоена киселина (например трийодобензоена киселина), заместени кватернерни амониеви или фосфониеви съединения (например хлоромекват, хлорфоний или мепикватхлорид), текназен, ауксини (например индолоцетна киселина, индолмаслена киселина, нафтилоцетна киселина или нафтоксиоцетна киселина), цитокинини (например бензимидазол, бензиладенин, бензиламинопурин, дифенилуреа или кинетин), гиберелини (например GA₃, GA₄, или GA,) и триапентенол.

Следващите примери илюстрират изобретението. В примерите терминът “етер” се отнася до диетилов етер, безводен магнезиев сулфат се използва за сушене на разтвори и разтворите се концентрират под намалено налягане. Реакциите, предполагащи чувствителни на въздух или вода междинни съединения, се провеждат под атмосфера на азот и разтворителите се сушат преди употреба, когато е необходимо. Освен ако не е посочено друго, хроматографирането се извършва на колона от силикагел като неподвижна фаза. Данните от ЯМР са селективни, не е правен опит да се изреди всяка абсорбция във всички случаи. Н ЯМР спектрите са записани, като са използвани CDC1₃ разтвори, на апарат, работещ при 270 MHz, освен ако не е казано друго.

Използвани са следните абревиатури: ДМСО = диметилсулфоксид ДМФ = Ν,Ν-диметилформамид ЯМР = ядреномагнитен резонанс ИЧ = инфрачервен

ГХ = газова хроматография ТСХ = тънкослойна хроматография s = синглет d = дублет m = мултиплет ppm =· части на милион

Пример 1. Този пример илюстрира получаването на (Е)-метилов 2-[2-(4-феноксипиримидин-2-илокси) фенил] -3-метоксипропеноат (съединение № 1 от таблица III).

Към суспензия от натриев хидрид (0,3 g, 6,85 mmol, 50 %-на дисперсия в масло, предварително промита с норм.-хексан) в сух ДМФ (4 ml) на капки се прибавя разтвор на фенол (0,59 g, 6,23 mmol) в сух ДМФ (1 ml). Получената смес се разбърква под атмосфера от азот, докато престане ефервесценцията. Получената смес се разрежда със сух ДМФ (3 ml) и след това се прибавя на капки към разбъркван разтвор на 4-хлоро-2-метилтиопиримидин (1,00 g, 6,23 mmol) в сух ДМФ (3 ml) при 0°С. Реакцията е екзотермична и температурата на реакционната смес се покачва до 5°С. След разбъркване под азот в продължение на 30 min при 10°С, ГХ-анализ показва образуването на един единствен продукт (98,8 %). Реакционната смес се разрежда с вода (15 ml) и се екстрахира с етер (2 х 20 ml). Обединените етерни екстракти се промиват с 5 %-ен разтвор на натриев хидроксид (2 х 15 ml) и воден разтвор на натриев хлорид (15 ml) и след това се сушат. След изпаряване на разтворителя се получава 2-метилтио-4-феноксипиримидин като бледожълто масло (1,40 g, 94 % чистота според ГХ), което се използва директно в следващия етап. Ή ЯМР δ: 2,37 (ЗН, s) ppm.

Към разбъркван разтвор на 2-метилтио-

4-феноксипиримидин (1,00 g, 4,59 mmol) в хлороформ (15 ml) при -15°С се добавя т-хлоропербензоена киселина (2,88 g, 17 mmol) в хлороформ (35 ml). Образува се бяла непрозрачна суспензия. Реакционната смес се оставя ла се затопли до стайна температура и разбърк ването продължава 4 h. ГХ-анализ показва образуването само на един продукт (95 %). Реакционната смес се промива с наситен воден разтвор на натриев сулфит (2 х 25 ml), наситен разтвор на натриев карбонат (2 х 25 ml) и вода (25 ml). Хлороформният разтвор се отделя и суши. Разтворителят се изпарява, като се получава безцветно масло, което кристализира при охлаждане и драскане по съда и се получава 2-метансулфонил-4-феноксипиримидин като бяло твърдо вещество (1,05 g). След прекристализиране из хлороформ: норм.-хексан се получава бял финораздробен прах, т.т. 113 116°С, Ή ЯМР8: 3,17 (ЗН, s) ppm, ИЧ максимуми (нуйол) 1133, 1315 cm¹.

Към разтвор от 2-метансулфонил-4-феноксипиримидин (200 mg, 0,80 mmol) в сух ДМФ (2 ml) при 0°С под атмосфера от азот се прибавя безводен калиев карбонат (110 mg, 0,80 mmol). След това на капки при разбъркване се прибавя разтвор на (Е)-метилов 2-(2-хидроксифенил)-3метоксипропеноат (166 mg, 0,80 mmol), получен както е описано в пример 3 на ЕР-А-0242081) в сух ДМФ (1 ml). Реакционната смес се оставя да достигне стайна температура и след това се разбърква в продължение на почивните дни. След това сместа се разрежда с вода (15 ml) и се екстрахира с етер (2 х 20 ml). Обединените етерни екстракти се промиват с воден разтвор на натриев хлорид, сушат се и се изпаряват, като се получава жълто масло. Хроматографирането (елуент етер: норм.-хексан, 5:1) води до получаване на бледо жълто непрозрачно масло, което се разбърква с етер, като се получава съединението съгласно заглавието като бяло твърдо вещество (0,10 g). След прекристализиране из етер: норм.-хексан се получава бяло твърдо вещество (65 mg, 22 % добив), т.т.; 96 - 97°С, *Н ЯМР 8: 3,57 (ЗН, s), 3,70 (ЗН, s), 6,48 (1Н, d), 7,12-7,45 (9Н, т), 7,42 (1Н, s), 8,29 (1Н, d) ppm, ИЧ максимуми 1708, 1632 спг¹.

Пример 2. Този пример илюстрира получаването на (Е)-метилов 2-[2-(2-феноксипиримидин-4-илоксифенил]-3-метоксипропеноат (съединение № 1 от таблица II).

Към разбъркван разтвор на 4-хлоро-2-метилтиопиримидин (10,00 g, 62,3 тто1)в ледена оцетна киселина (50 ml) при 10 - 15°С се прибавя разтвор на калиев перманганат (12,50 g, 79,15 mmol) във вода (100 ml). Реакционната смес се разбърква една нощ при стайна температура, охлажда се до 5°С и след това се обра ботва с газообразен серен диоксид, докато тъмният разтвор стане безцветен. Прибавя се вода и сместа се екстрахира с хлороформ. Обединените органични слоеве се промиват с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и след това с вода и се сушат. След изпаряване се получава 4-хлоро-2-метансулфонилпиримидин като бяло твърдо вещество (10,84 g), т.т. 91 - 93°С. 4-хлоро-2-метансулфонилпиримидин (7,00 g, 36,33 mmol) се обработва с натриев феноксид [от фенол (3,41 g, 36,33 mmol) и натриев хидрид (1,74 g, 39,97 mmol, 50 %на дисперсия в масло)] в ДМФ (100 ml) при 0 - 5°С. След 30 min изходният продукт е изконсумиран (ГХ-анализ). Реакционната смес се разрежда с вода и след това се екстрахира с етер (х 2). Обединените екстракти се промиват с 5 %-ен воден разтвор на натриев хидроксид (х 2) и воден разтвор на натриев хлорид и се сушат. След изпаряване на разтворителя се получава много бледо жълто подвижно масло (5,35 g). След хроматографиране (елуент етер: норм.-хексан 2 : 3) и след това кристализация се получава 4-хлоро-2феноксипиримидин като бяло твърдо вещество (3,50 g, 84 % чистота чрез ГХ). Следваща хроматография осигурява чист продукт (2,50 g, 33 %), т.т. 59 - 60°С.

Към разбъркван разтвор на 4-хлоро-2-феноксипиримидин (2,00 g, 9,68 mmol) в сух ДМСО (15 ml) и феноксипиримидин (2,00 g, 9,68 mmol) в сух ДМСО (15 ml) и ДМФ (10 ml) при 10°С под азот се прибавя на капки разтвор/суспензия от натриев метантиолат (0,77 g, 9,68 mmol) в сух ДМСО (15 ml) и ДМФ (5 ml). След приблизително 1 h при температура под 15°С реакционната смес се разрежда с вода и след това се екстрахира (х 3) с етер. Обединените етерни екстракти се промиват с воден разтвор на натриев хлорид и след това се сушат. След изпаряване на разтворителя се получава 4-метилтио-2-феноксипиримидин като плътно бледожълто масло (2,00 g, 87 % чистота чрез ГХ), което се използва в следващия етап без по-нататъшно пречистване.

4-метилтио-2-феноксипиримидин (2,00 g, 7,96 mmol) в ледена оцетна киселина (12 ml) се обработва с разтвор на калиев перманганат (1,60 g, 10,11 mmol) във вода (20 ml), както е описано по-горе за 4-хлоро-2-метилтиопиримидин. След разработване както погоре, се получава бледожълто масло, което след

61668’ разбъркване е етер и норм.-хексан дава бледожълт, леко леплив прах (1,00 g). След лрекристализация из тетрахлорметан/хлороформ(следи)/норм.-хексан се получава 4-метансулфонил-2-феноксипиримидин като бял прах (0,70 g, 35 % добив), т.т. 86 - 87°С, Ή ЯМР δ: 3,19 (ЗН, s) ppm, ИЧ максимуми (нуйол) 1135, 1305 cm¹.

Към разтвор на 4-метансулфонил-2-феноксипиримидин (300 mg, 1,20 mmol) в сух ДМФ (4 ml) се прибавя безводен калиев карбонат (116 mg, 1,20 mmol). Прибавя се разтвор на (Е)-метилов 2-(2-хидроксифенил)-3-метоксипропеноат (0,250 g, 1,20 mmol, получен както е описано в пример 3 на ЕР-А-0242081) в ДМФ и реакционната смес се разбърква при стайна температура една нощ. Излива се във вода и се екстрахира с етер. Етерните екстракти се промиват с воден разтвор на натриев хлорид, сушат се и се концентрират, като се получава жълто масло (0,48 g). След хроматографиране (елуент етер: норм.-хексан 3:1) се получава бяло твърдо вещество (0,34 g). След прекристализиране из тетрахлорметан/ дихлорметан (следи)/норм.-хексан се получава съединението съгласно заглавието като бял прах (0,31 g, 6 % добив), т.т. 114 - 115°С, Ή ЯМР (270 ΜΗζ) δ: 3,60 (ЗН, s), 3,74 (ЗН, s), 6,43 (1Н, d), 7,11 - 7,42 (9H, m), 7,46 (1H, s), 8,28 (1H, d) ppm.

Масспектър m/e 378 (M+).

Пример 3. Този пример илюстрира получаването на (Е)-метилов 2-[2-(6-(2-цианофенокси) пиримидин-4-илокси) фенил] -3-метоксипропеноат (съединение № 9 от таблица I).

Към разтвор на 4,6-дихлоропиримидин (0,76 g, 5,10 mmol) в сух ДМФ (4 ml) при 0°С се прибавя безводен калиев карбонат (0,70 g, 5,10 mmol). След това на капки при разбъркване се прибавя разтвор на (Е)-метилов 2-(2хидроксифенил)-3-метоксипропеноат (0,53 g, 2,55 mmol, получен както е описано в пример 3 на ЕР-А-0242081) в сух ДМФ (2 ml). След като завърши прибавянето, реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура, като разбъркването продължава през време на почивните дни. Реакционната смес след това се разрежда с вода (15 ml) и се екстрахира с етер (3 х 20 ml). Обединените етерни екстракти се промиват с воден разтвор на натриев хлорид и се сушат. След изпаряване се получава кафява течност (1.10 g). която се хро матографира (елуиране с етер: норм.-хексан 3 : 2), като се получава (Е)-метилов 2-(2-(6хлоропиримидин-4-илокси) фенил]-3-метоксипропеноат като гъсто жълто масло (0,58 g, 71 % добив), което кристализира при стоене. След прекристализиране из етер/дихлорметан (следи)/норм.-хексан при -78°С се получава продуктът като бял прах (0,25 g), т.т. 94 - 95°С. При отделно получаване от 4,6 - дихлоропиридин (15,90 g), (Е)-метилов 2-(2-хидроксифенил)-3-метоксипропеноат (14,80 g) и безводен калиев карбонат (19,64 g) се получават 15 g от продукта.

(Е) -метилов 2- [2- (6-хлоропиримидин-4илокси) фенил]-3-метоксипропеноат (1,50 g, 4,68 mmol) се нагрява една нощ при 95 до 100°С с 2-цианофенол (0,61 g, 5,15 mmol) и калиев карбонат (0,71 g, 5,15 mmol) в ДМФ (35 ml) в .присъствие на каталитично количество меден (I) хлорид. Реакционната смес се охлажда, разрежда се с вода и след това се екстрахира с етер. Обединените етерни слоеве се промиват с 2М разтвор на натриев хидроксид и воден разтвор на натриев хлорид и след това се сушат. След изпаряване на разтворителя се получава бледожълто масло (1,52 g). След прекристализация из етер/дихлорметан/норм.хексан се получава съединението съгласно заглавието като бледожълт прах (1,20 g, 64 % добив), т.т. 110 - 111°С, Ή ЯМР δ: 3,63 (ЗН, s), 3,74 (ЗН, s), 6,42 (1Н, s), 7,19 - 7,47 (6Н, т), 7,50 (1Н, s), 7,62 - 7,75 (2Н, т), 8,40 (1Н, s) ppm. При следващо получаване на съединението съгласно заглавието след прекристализация се получава бяло кристално твърдо вещество с т.т. 118-119°С.

Пример 4. Този пример илюстрира получаването на (Е)-метилов 2-[2-(6-[2-хидроксифенокси] пиримидин-4-илокси) фенил] -3-метоксипропеноат (съединение № 26 от таблица I).

Смес от катехол (6,6 g, 0,06 mol) и безводен калиев карбонат (8,28 g, 0,06 mol) в сух ДМФ (100 ml) се нагрява в продължение на 1 h при 110°С.

Прибавя се след това каталитично количество меден (I) хлорид (0,2 g) и след това разтвор на (Е)-метилов 2-[2-(6-хлоропиримидин4-илокси) фенил]-3-метоксипропеноат (12,82 g, 0,04 mol, получен както е описано в пример 3) в сух ДМФ (50 ml). Реакционната смес се нагрява при 110°С в продължение на 2 h, оставя се да стои една нощ и след това се излива във вода. Получената смес се екстрахира с етер (“екстракт А). Останалият воден слой се подкислява с концентрирана солна киселина и след това отново се екстрахира с етер и този втори екстракт след това се промива с вода (хЗ), суши се и се изпарява, като се получава кафява смола (6,78 g, “екстракт В”). “Екстракт А” се промива с разреден разтвор на натриев хидроксид и получената водна фаза се подкислява с концентрирана солна киселина и се екстрахира с етилацетат, като този етилацетатен екстракт се промива с вода, суши се и се изпарява, като се получава кафява смола (6,68 g, “екстракт С”). “Екстракт В” и “С” се обединяват и след това се хроматографират (елуент етер), като се получава съединението съгласно заглавието (7,8 g, 49,5 % добив) като жълто твърдо вещество, което е идентично с проба, получена по-рано по подобен начин, т.т. 159 - 161°С, ИЧ максимуми 3100, 1712, 1642 απ ', Ή ЯМР δ: 3,61 (ЗН, s), 3,75 (ЗН, s), 6,30 (1Н, s), 6,52 (1Н, s), 6,91 - 6,97 (1Н, т), 7,05 - 7,21 (4Н, т), 7,26 - 7,48 (ЗН, т), 7,45 (1Н, s), 8,44 (1Н, s) ppm.

Пример 5. Този пример илюстрира получаването на (Е)-метилов-2-[2-(6-(2-метоксифенокси) пиримидин-4-илокси) фенил] -3-метоксипропеноат (съединение № 29 от таблица I).

Към разбъркван разтвор на (Е)-метилов 2- [2-(6- (2-хидроксифенокси) пиримидин-4илокси) фенил] -3-метоксипропеноат (0,50 g, 1,27 mmol, получен както е описано в пример 4) в сух ДМФ (15 ml) при 0°С се прибавя безводен калиев карбонат (0,17 g, 1,27 mol) и метилйодид (0,22 g, 1,52 mmol). Реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура, разбърква се в продължение на 2 h и след това се оставя да стои през почивните дни. Сместа се разрежда с вода (20 ml) и след това се екстрахира с етер (3 х 25 ml). Обединените етерни екстракти се промиват с разреден разтвор на натриев хидроксид (2 х 20 ml) и воден разтвор на натриев хлорид (20 ml) и след това се сушат. След изпаряване се получава бледорозова пяна ( 0,36 g), която се хроматографира (елуент етер-хексан 7:1), като се получава съединението съгласно заглавието като бяла пяна (0,21 g, 40 % добив), Ή ЯМР : 3,60 (ЗН, s), 3,76 (ЗН, s), 3,78 (ЗН, s), 6,25 (1Н, s), 6,95 7,52 (8Н, т), 7,49 (1Н, s), 8,42 (1Н, s) ppm.

При алтернативно получаване, (Е)-метилов 2- [2-(6-хлоропиримидин-4-илокси) фе нил] -3-метоксипропеноат (1,00 g, 3,12 mmol, получен както е описано в пример 3) се обработва с натриев метантиолат (1,09 g, 15,60 mmol) при стайна температура в хлороформ (15 ml) и вода (10 ml), в присъствие на каталитични количества тетраметиламониев бромид. След разбъркване една нощ хлороформеният слой се отделя и останалият воден слой след това се екстрахира с хлороформ. Обединените хлороформени слоеве се промиват с вода, сушат се и се изпаряват, като се получава оранжево масло (1,56 g). След хроматографиране (елуент етер-хексан 2 : 1) се получава (Е)-метилов 2-[2-(6-метилтиопиримидин-4-илокси) фенил] -3-метоксипропеноат като бледожълто масло (0,92 g, 89 % добив), Ή ЯМР δ: 2,52 (ЗН, s), 3,59 (ЗН, s), 3,73 (ЗН, s), 6,55 (1Н, s), 7,17 (1Н, d), 7,20 - 7,55 (ЗН, ш), 7,45 (1Н, s), 8,57 (1Н, s) ppm.

Продуктът (0,20 g, 0,6 mmol) се разбърква една нощ с мета-хлоропербензоена киселина (0,38 g, 55 % чист продукт) в хлороформ (25 ml) при стайна температура. След обработка се получава съответният сулфон (0,26 g, 94 % чистота чрез ГХ) като гъсто безцветно масло, което се използва директно в следващия етап без по-нататъшно пречистване. Ή ЯМР δ: 3,25 (SO₂CH₃), 7,45 (олефинов протон) ppm.

Към разбъркван разтвор на сулфона (0,24 g) в сух ДМФ (6 ml) се прибавя безводен калиев карбонат (0,091 g) и разтвор на 2метоксифенол (0,082 g) в сух ДМФ (2 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 4 h и след това една нощ при стайна температура, разрежда се с вода (15 ml) и след това се екстрахира с етер (3 х 20 ml). Обединените етерни екстракти се промиват с разреден разтвор на натриев хидроксид (2 х 15 ml) и воден разтвор на натриев хлорид (15 ml) и след това се сушат. След изпаряване се получава гъсто жълто масло (0,25 g). След хроматографиране (елуент етер-хексан 7 : 1) се получава съединението съгласно заглавието като лепкава бяла пяна (0,17 g, 63 % добив), ^!Н ЯМР както по-горе.

Пример 6. Този пример илюстрира получаването на (Е)-метилов 2-[2-(6-(2-тиокарбоксамидофенокси)пиримидин-4-илокси) фенил]-3-метоксипропеноат (съединение № 59 от таблица I).

Излишък от сероводород газ се барбо тира през разбъркван разтвор на <Е;-метилов 2-[2-(6-(2-цианофенокс4)пиримидин-4-илокси)фенил]-3-метоксипропеноат (2,09 g, 15,19 mmol), получен както е описано в пример 3) и триетиламин (0,52 g) в сух пиридин (45 ml) при 50°С. След 4 1/2 h при 50°С и една седмица при стайна температура излишъкът от сероводород се отстранява чрез пропускане на въздух през реакционната смес. Полученият кафяв разтвор се изпарява и се дестилира ацеотропно с толуен ( 2 х 50 ml), като се получава кафяво масло, което се разбърква с вода (3 х 40 ml). Остатъкът се хроматографира (елуент ацетон-хексан 2:3), като се получава бледожълто масло (0,79 g). Разбъркването с хексан води до получаване на съединението съгласно заглавието като бледооранжев прах (0,68 g, 30 % добив), т.т. 125 - 128°С. Проба, получена след това, има т.т. 131 - 133°С, Ή ЯМР 5: 3,63 (ЗН, s), 3,78 (ЗН, s), 6,27 (1Н, s), 7,18 (1Н, d), 7,10 7,60 (6Н, ш), 7,49 (1Н, s), 7,71 (1Н, s), 7,91 (1Н, s), 8,05 (1Н, dd), 8,39 (1Н, s) ppm.

Пример 7. Този пример илюстрира получаването на

(съединение 123 от таблица I)

(съединение 123 от таблица II)

Към разбъркван разтвор на (Е)-метилов 2- (2-хидроксифенил) -3-метоксипропеноат (2,43 g, получен както е описан в пример 3 на ЕР-А-0242081) и безводен калиев карбонат (1,61 g) в сух ДМФ (25 ml) при 0°С се прибавя на капки 2,4,6-трихлоропиримидин в сух ДМФ (5 ml). Реакционната смес се разбърква в продължение на 30 min и при 0°С и през почивните дни при стайна температура и след това се излива във вода и се екстрахира с етер (хЗ). Обединените етерни екстракти се промиват с разреден разтвор на натриев хидроксид и вода (хЗ) и след това се сушат. След изпаряване се получава оранжева смола (2.62 g). която се £

хроматографира (елуент смес от етер-хексан), като се получава (Е)-метилов 2- [2-(2,4-дихлоропиримидин-6-илокси) фенил]-3-метоксипропеноат (0,65 g) като белезникаво твърдо вещество, т.т. 88 - 90°С и смес (1,07 g, прибл. 1:1), съдържаща

Към разбъркван разтвор на част от тази смес (0,97 g) в ТХФ (25 ml) се прибавя катализатор 5 % -ен Pd/C (0,11 g) и след това, на капки за период от 5 min се прибавя натриев хипофосфит (0,405 g) във вода ( 5 ml). След разбъркване при стайна температура в продължение на 2 h температурата се покачва до 60°С и се прибавят допълнително натриев хипофосфит (0,41 g) във вода ( 5 ml) (след още 30 min) и калиев карбонат (0,76 g) и паладиев катализатор (0,11 g) (след още 1 h). Когато изходните продукти вече са изконсумирани (ГХ- и ТСХ-анализ) реакционната смес се филтрира през целит, като утайката се промива с етер и вода. Слоевете на филтрата се разделят и водният слой се екстрахира с още етер. Обединените етерни слоеве се промиват с вода (х2), сушат се и се изпаряват, като се получава бяла пяна (0,78 g). След хроматографиране (елуент етер) се получава съединение 123 от таблица I, което се елуира първо, като бяло твърдо вещество (0,34 g), т.т. 130 - 131°С, ИЧ максимуми 1705, 1693, 1636 cm¹, Ή ЯМР δ: 3,59 (6Н, s), 3,75 (6Н, s), 6,16 (1Н, s), 7,14 - 7,18 (2H, m), 7,24 - 7,41 (6H, m), 7,45 (2H, s), 8,39 (1H, s) ppm и съединение 123 от таблица II като бяла пяна (0,23 g), т.т. 60 - 70°С, ИЧ максимуми 1706, 1632 cm¹, Ή ЯМР δ: 3,56 (ЗН, s), 3,58 (ЗН, s), 3,70 (ЗН. s), 3,74 (ЗН, s), 6.34 - 6,37 (1Н.

d), 7,15 - 7,35 (8Н, т), 7,44 (1Н. s), 7.47 (1 Н. S), 8.25 - 8.24 (1Н. s) ppm.

Пример 8. Този пример илюстрира получаването на (Е)-метилов 2-[2-(4-флуоропиридин-6-илокси) фенил] -3-метоксипропеноат, междинно съединение за синтез на съединенията съгласно изобретението.

Смес от 4,6-дихлоропиримидин (6,50 g), серен тетрафлуорид (20,8 g) и Arcton 113 (35 ml) се нагрява при 50°С при разбъркване в 100 ml реактор на Monel в продължение на 3,3 h. Температурата се повишава до 100°С за период от 25 min и се поддържа при 100°С в продължение на още 3 h. Температурата се повишава до 151°С за период от 20 min и се поддържа при 151°С в продължение на 3 h. Съдът след това се оставя да се охлади до стайна температура. Реакционната смес се излива в наситен разтвор на натриев хидрогенкарбонат и се екстрахира с дихлорметан. Получава се лепливо твърдо вещество на междуфазовата повърхност, което се отделя чрез филтриране. Слоевете след това се разделят. Органичният слой се промива с вода и след това се дестилира при атмосферно налягане, за да се отстрани дихлорметанът. Изолира се 4,6-дифлуоропиридин чрез дестилация под вакуум (50°С/100 mm Hg) като слабожълто масло (400 mg, 7,3 % добив), *Н ЯМР δ: 6,61 (1Н, s) и 8,69 (1Н, s) ppm.

Към разтвор на (Е)-метилов 2-(2-хидроксифенил)-3-метоксипропеноат (359 mg, 1,724 mmol), получен както е описано в пример 3 на ЕР-А-0242081) в сух ДМФ (3 ml) при стайна температура се прибавя сух калиев карбонат (476 mg, 3,45 mmol) на една порция. Реакционната смес след това се разбърква при стайна температура в продължение на 20 min, след това посредством спринцовка, за приблизително 1 min се прибавя разтвор на 4,6-дифлуоропиримидин (200 mg) в сух ДМФ (2 ml). Реакционната смес след това се разбърква в продължение на още 20 h при стайна температура, излива се във вода (20 ml) и се екстрахира с етилацетат (4 х 30 ml). Обединените екстракти се промиват последователно с вода (2 х 100 ml) и с наситен воден разтвор на натриев хлорид (1 х 100 ml), след това се концентрират до получаване на съединението съгласно заглавието като лепкаво жълто масло (464 mg, 88 % добив), Ή ЯМР δ: 3,59 (ЗН, s), 3,73 (ЗН, s), 6,32 (1Н, s), 7,16 - 7,43 (4Н, т), 7,45 (1Н, s), 8,51 (IH, d) ррт.

Следват примери за състави, подходящи за земеделски и градинарски цели, които мо гат да се приготвят във форми за прилаган·.· със съединенията съгласно изобретението. Такива състави са друг аспект на изобретението. Процентите са тегловни.

Пример 9. Емулгиращ се концентрат се приготвя чрез смесване и разбъркване на следните компоненти в %, докато се разтворят: съединение 9 от таблица I 10, бензилов алкохол 30, калциев додецилбензенсулфонат 5, нонилфенолетоксилат (13 mol етиленоксид) 10 и алкилбензен 45.

Пример 10. Активните компоненти се разтварят в дихлорметан и получената течност се разпръсква върху гранули от атапулгит. Разтворителят се оставя да се изпари, като се получава гранулиран състав, съдържащ в %: съединение 9 от таблица I 5, атапулгит 95.

Пример 11. Състав, подходящ за използване за покриване на семена, се получава чрез смилане и смесване на трите компонента в %: съединение 9 от таблица I 50, минерално масло 2 и каолин 48.

Пример 12. Прах за разпрашване се приготвя чрез смилане и смесване на активния компонент с талк в следните %: съединение 9 от таблица I 5, талк 95.

Пример 13. Суспензионен концентрат се приготвя чрез смилане в толкова мелница на компонентите, като се образува водна суспензия на смляната смес с вода в %: съединение 9 от таблица I 40, натриев лигносулфонат 10, бентонит 1, вода 49.

Тази форма може да се използва като спрей чрез разреждане с вода или чрез прилагане директно към семената.

Пример 14. Приготвя се форма за приложение омокрящ се прах чрез смесване заедно и смилане на компонентите, докато се смесят напълно. Тя съдържа в %: съединение 9 от таблица I 25, натриев лаурилеулфат 2, натриев лигносулфонат 5, силициев диоксид 25 и каолин 43.

Пример 15. Съединенията се изпитват срещу различни гьбични заболявания по листата на растенията. Използваната техника е както следва.

Растения израстват в John Innes Potting Compost (№ 1 или 2) в малки саксии с диаметър 4 cm. Изпитваните съединения се приготвят или чрез валцово смилане с воден Dispersol Т, или като разтвор в ацетон или ацетон/ етанол, който се разрежда до исканата кон центрация непосредствено преди използване. За листните заболявания приготвената форма (100 ppm активен компонент) се разпръсква върху листата и се прилага към корените на растенията в почвата. Разпръскването се при- 5 лага до максимум задържане и корените се омокрят до крайна концентрация, еквивалентна на приблизително 40 ppm a. i. в суха почва. Прибавя се Tween 20, за да се получи крайна концентрация 0,05 %, когато разпръскването се прилага към хлебно зърно.

За повечето от опитите съединенията се прилагат към почвата (корените) и към листата (чрез разпръскване) един или два дни преди растението да бъде заразено с болестта. Изключение прави опитът с Erysiphe graminis, при който растенията се инокулират 24 h преди третиране. Листните патогени се прилагат чрез разпръскване като спорова суспензия върху листата на изпитваните растения. След ино кулиране растенията се поставят в подходяща среда, за да може инфекцията да продължи и след това се инкубират, докато заболяването е готово за оценяване. Периодът между инокулиране и оценка варира от четири до четиринадесет дни в зависимост от заболяването и средата.

Контролът на заболяването се регистрира по следните оценки:

- липсва заболяване;

- следи -5 % заболяване на нетретирани растения;

- от 6 до 25 % заболяване на нетретирани растения;

- от 26 до 59 % заболяване на нетретирани растения;

- от 60 до 100 % заболяване на нетретирани растения.

Резултатите са показани в таблица V.

Таблица 5

Съед.	Табл.	I PDCCINIA	ΟΠ3ΙΡΗΕ	VEMT03IA	1 micuLAaiA	cncbspou	1 PUSMOPAU	ΡβΥΤΟΡΗΤΗΟΑΑ
№	№	1 (ECOHDITA	пипни	IUBQUAL18	\|<Ж¥ЕАЕ	AAACHIOICOLA	VITICOU	IMPESTANS
	(пшеиица)	(ечемик)	(«бълха)	(орна)	(Фъстъци)	(лоза)	(домати)
1	I	4	4	4	3	4	4	3
2	I	4	4	4	3	4	4	4
3	I	4	4	4	4	4	4	4
3	1	4	4	4	4Ь	4	4	4
е	I	4	4	4	3	4	4	4
9	I	4с	4	4	4	4	4	4
10	1	4	4	4	3	4	4	4
11	I	4	4	4	3	4 t	4	4
13	I	4а	4	4	4	4	4	4
14	1	4	4	4	4	4	4	4
13	I	4	4	4	4	4	4	4
14	I	4	4	4	3	0	4	' 4
24	I	4	3	4	0	2	4	4
29	I	4	4	4	3	4а	4	4
ЗО	I	4	4	4	4	4	4	4
31	t	4	4	4	3	4	4	4
31	1	4	4	4	4	4	4	4
34	1	3	2	4	2	4	4	0
35	I	3	4	4	0	4	4	2
40		4	4	4	3	4	4	4
43	1	4	4	4	3	4	4	4
4*	I	4	4	4	2	4	4	А
44	I	4	4	4	1	2	4	4
49	I	4	4	4	4	4	4	4
51	I	4	4	4	О	4	4	4
59	I	4*	4а	4а	2а	4а	4а	4а
62	1	4	4	4	3	4	4	4
63	X	4	4	4	4	4	4	4 1

Таблица 5 - продължение

64		*	—V	------.----------	—J----	------{--------	4	4
76	I	4	4	4	3	4	4	3
77	I	*	4	4	4		4	ς
М	I	4	4	4	4	4	*	]
81	I	4	4	4	3	4	4	4
ег	1	4	4	4	4	4	4	4
101	I	4	4	4	2	4	4	4
101	1	4	4	4	4	4	4	4
103	I	4	4	4	4	4	4	3
10*	1	4	4	4	' 4	4	4	4
105	I	4	4	4	4	4	4
106	1	4	4	4	4	4	4	4
107	1	6	4	4	. 4	4	4	4
108	1	4	4	4	4	4	4	4
103	1	4	4	4	4	4	4	4
110	I	4	4	4	4	4	4	4
ш	I	4	4	3	• *	-	4	4
112	I	4·	1а	4·	-	4а		Оа
113	I	4	4	4	4	4	4	3
116	1	4	4	4·	4	4	4а	За
U5	1	4	4	4	4	4	4	3
11»	I	4	4	4	4		4	4
117	I	4	4	4	1		4	4
118	I	4«	4а	0а	-		4а	За
113	1	4	4	4	2		4	1
121	I	4а	3·	4а	3«		4·	Са
122	1	4	4	4	4		4	4
161	I	4	4	4	3	6	4	-4
			- · -
!	II	4	4	4	16	4	4	3
1	1П	1Ь	46	4Ь	зь	46	4Ь	46
9	III	4а	3·		1«	4а	4а	3«

а = 10 ppm само листно напръсквана Ь = 25 ppm само листно напръсквана с = 5 ppm само листно напръсквана - = няма резултат

Claims

Патентни претенции

1. Съединения с формула I

CHgOjC СН.ОСНз в която които и да са два от символите К, L и М означават азот, а другият е СЕ, X и Y, независимо един от друг, означават водород, халоген, Cj ₄-алкил, С_{3 6}-циклоалкил, С₂ алкенил, С -алкинил, С_{2 4}-алкенилокси, С алкинилокси, фенил, бензилокси, циано, изоциано, изотиоциано, нитро, NR’R², NR’OR², N NHCOR', NR'CO2R², NHCONR'R², N=CHNR’R², NHSO2R>, OR¹, OCOR¹, OSO2R^l, SR’, SOR¹, SO2R', so₂or·, SO₂NR’R², COR¹, CR'=NOR², CHR’CO2R², CO2R‘, CONR’R², CSNR’R², СН,О₂С.С:СН.ОСН₃, 1-(имидазолил-1-ил) винил, петчленен хетероциклен пръстен, съдържащ един, два или три азотни хетероатома или 5или 6-членен хетероциклен пръстен, съдържащ един или два кислородни или серни хетероатоми, в даден случай азотен хетероатом и в даден случай един или два оксо- или тиоксозаместители, или X и Y. когато са орторазположени един спрямо друг, се свързват, като образуват 5- или 6-членен алифатен или ароматен пръстен, в даден случай съдържащ един или два кислородни, серни или азотни атома или един, два или три азотни атома, А, В, D, Е, G, U и V, независимо един от друг, означават водород, халоген, С₁₄-алкил, С₁₄-алкокси, 4$ циано, нитро или трифлуорометил и R¹ и R², независимо един от друг, означават водород,

С] ₄-алкил, С_{2 4}-алкенил или фенил, като която и да е от горните алифатни части може в даден случай да бъде заместена с един или повече водородни атома, циано, OR’, SR¹, NR’R², SiR'₃ или OCOR’, а която и да е от горните фснилни части може в даден случай да бъде заместена е един и.лл <iur_;c'-;c водородни атома, С, -алкил, С -алкокси, нитро или пиано.
2. Съединения съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че които и да са два символа К, L и М означават азот, другият озна- 5 чава СН, А, В, D, G, U и V, всички са водород,

X е водород, халоген, Cj ₄-алкил, С -алкил заместен с халоген, хидрокси, циано, С₁₄-алкокси или С] ₄-алканоилокси, С₂₄-алкенил, С_{2 4}алкинил, С_{2 4}-алкенилокси, С_{2 4}-алкинилокси, 10 фенил, бензилокси, циано, изоциано, изотиоциано, нитро, амино, моно- или ди(С_{| 4})алкиламино, формиламино, С, ₄-алканоиламино, бензоиламино, уреидо, фенилуреидо, С^-алкилсулфониламино, фенилсулфониламино, хидрок- 15 си, С_{) 4}-алкокси, фенокси, С_{| 4}-алканоилокси, С_{] 4}-алкилсулфонилокси, фенилсулфонилокси, С₁₄-алкилтио, С -алкилсулфинил, С₁₄-алкилсулфонил, формил, С₁₄-алканоил, бензоил, хидроксиимино(С₁₄)алкил, С₁₄-алкоксии.мино(С_1ч)- 20 алкил, карбамоил, С_|4-алкил карбамоил, тиокарбамоил или Cj ₄-алкилтиокарбамоил, като който и да е от горните фенилови пръстени в даден случай може да бъде заместен с халоген, С, ₄-алкил, Cj ₄-алкокси, нитро или циано и Y 25 е халоген, C_{t 4}-алкил, Cj ₄-алкокси, нитро, циано или за предпочитане водород или X и Y, когато са орторазположени един спрямо друг, заедно образуват метилендиокси или заедно с фениловия пръстен, към който са свързани, об- 30 разуват нафталенов, хинолинов, бензимидазолов или бензотиенилов пръстен.
3. Съединения съгласно претенция 2, характеризиращи се с това, че заместителят X е свързан към 2-място на фениловия пръстен. 35
4. Съединение с формула 1.1 в която X означава водород, халоген, Cj ₄-алкил, Cj ₄-алкокси, трифлуорометил, циано, тиокарбамоил или нитро и Y означава водород или флуоро.
5. Съединения с формула 1.2

СН₃О,С н

в която който и да е от двата К, L и М са азот, а другият е СН и X е 2-, 3- или 4SCN.
6. Метод за получаване на съединения съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че:

а) съединение с формула II взаимодейства със съединение с формула

III или

Ь) съединение с формула VIII

G

W взаимодейства със съединение с формула или

с) съединение с формула XI взаимодейства със съединение с формула

V или

d) съединение с формула XII

G взаимодейства със съединение с формула VII в която А, В, D, G, К, Ц М, U, V, X и Y имат значенията, дадени в претенция 1, Τ' и Т² всеки означава водород или метален атом, Ζ¹ и Ζ² всеки означава отцепваща се група и W означава групата СН₃О₂С.С=СН.ОСН₃ или група, която се превръща след това в групата СН₃О₂С.С=СН.ОСН₃ и когато Т¹ или Т² е водород, взаимодействието се провежда в присъствие на основа.
7. Съединение (Е)-метилов 2-[2-(4-метилсулфонил) -пиримидин-6-илокси) фенил] -3метоксипропеноат съгласно претенция 1.
8. Фунгициден състав, характеризиращ се с това, че се състои от фунгицидно ефективно количество от съединение съгласно пре тенция 1 и фунгицидно приемлив носител или разредител.
9. Метод за борба с фунги, характеризиращ се с това, че към растенията, към семената на растенията или към мястото, където се намират растенията или семената, се прилага съединение съгласно претенция 1 или състав съгласно претенция 8.
10. Съединение (Е)-метилов 2-(2-(6-(2цианофенокси)пиримидин-4-илокси)фенил]-3метоксипропеноат съгласно претенция 1.
11. Съединения съгласно претенция 1, представляващи:

i) (Е)-метилов 2-[2-(6-(2,6-дифлуорофенокси) пиримидин-4-илокси) фенил] -3-метоксипропеноат, ii) (Е)-метилов 2-[2-(6-(2-нитрофенокси)пиримидин-4-илокси) фенил]-3-метоксипропеноат или

Hi) (Е)-метилов 2-(2-(6-(2-тиокарбоксамидофенокси) пиримидин-4-илокси) фенил] -3метоксипропеноат.