BG63498B1

BG63498B1 - Метод за получаване на производни на 1-арил-1-цианоциклобутан

Info

Publication number: BG63498B1
Application number: BG102473A
Authority: BG
Inventors: John Barker; Michelle CLARK
Original assignee: Knoll Aktiengesellschaft
Priority date: 1995-12-02
Filing date: 1998-05-21
Publication date: 2002-03-29
Also published as: NO309265B1; WO1997020810A8; SK62698A3; DK0863868T3; KR19990071838A; EP0863868A1; BG102473A; CN1203585A; DE69611835D1; GB9524681D0; CA2235043A1; WO1997020810A1; CN1075057C; IL124341A; HUP9903481A1; SK282470B6; DE69611835T2; GR3035572T3; AU1093997A; NO982474D0

Abstract

Методът за получаване на производни на арилциклобутилнитрил включва реакция на разтвор на 1,3-дихалогенпропан и производно на цианобензил в разтворител, в който няма наличие на диметилов сулфоокис, със суспензия на основа в разтворител, в който няманаличие на диметилов сулфоокис, при температура, най-малко 350С.

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Настоящото изобртение се отнася за един подобрен метод за получването на арилииклобутилцианиди. 1-(4хлорфенил)циклобтилцианид е междинен продукт, който е полезен за получаването на сибутрамин, ЬМ-[1-(4-хлорфенил)циклобутил]-3метилбутил-М.М-диметиламин. Сибутраминът е ценен при лечението на депресия, болестта на Паркинсон, затлъстяване, инсулин независим захарен диабет (NIDDM) и епилепсия.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Реакцията на фенилацетонитрил с 1,3-дихалогенпропан във воден натриев хидроокис при помощта на бензилтриетиламониев хлорид, в качеството на катализатор, при което се получава 1фенилциклобутилцианид, е описана в Rocz. Chem. 40, 1647, (1966). Добивът, обаче, е нисък (26%), а количеството на моноалкилирания нециклиран продукт, който се получава в резултат на реакцията, е значително (20%).

1-(4-хлорфенил)циклобутилцианид е получен посредством реагиране на 4-хлорфенилацетонитрил с 1,3-дибромбутан в смес от диметилов сулфоокис и етер при температура 25-35°С, с помощта на натриев хидрид в качеството на основа (J. Огд. Chem. 36 (9) 1308,1971). Посочено е също така, че методът е ефективен, при положение, че минералното масло бъде отстранено от натриевия хидрид посредством измиване с толуол, като след това към диметиловия сулфоокис бъде добавена суспензия на натриев хидрид в толуол. Подобни методи на получаване са описани в US 4 235 926, US 3 526 656, US 4.348 409, US 5 405 866 и J. Organomet. Chem. 448, 1-2, p.9-14 (1993). Цитираните добиви варират между 43% и 78%.

В GB 2098602А е описан метод за получаването на 1-(4хлорфенил)циклобутилиианид, който метод включва реакцията на 4-хлорфенилацетонитрил с 1,3-дибромпропан в присъствието на натриев хидрид (диспергиран в минерално масло). Посочва се, че реакцията се осъществява в сух диметилов сулфоокис под налягане с азот, като първоначално се разбърква при стайна температура, а след това при температура в границите на

30°C go 35°С 6 продължение на два часа. Този метод за получаване е посочен и в ЕР 191542 и GB 2127819.

Присъствието на диметилов сулфоокис във водните отпадъци при тези методи на получаване прави тези отпадъци неподходящи за отвеждането им и изхвърлянето им в отводнителните канали за химическите отпадъци на заводите с химическа продукция. Поради това полученият от реакцията отпадъчен продукт е необходимо да бъде специално изхвърлян. Това води до високи производствени разходи и отрицателни последствия за околната среда (за осигуряването на безопасно изхвърляне на водните отпадъци са необходими повече средства и енергия). Ето защо е желателно да се намери метод, който няма да изисква използването на диметилов сулфоокис.

Първоначално се направи опит реакцията да бъде извършена с помощта на толуол в качеството на разтворител. Този курс на действие, обаче, води до създаването на нов проблем, който се състои в това, че се получава една значителна, закъсняла екзотермичност по време на подаването на арилацетонитрила към реакционната смес. Такъв метод не се разглежда като безопасен. Проблемът на екзотермичното отделяне не възниква, когато диметиловият сулфоокис е заменен с други, податливи на смесване с вода, разтворители, като например тетрахидрофуран. В този случай, обаче има значителна загуба на добив, а той може да бъде подобрен само посредством частично дестилиране на тетрахидрофурана и подаване на податлив на смесване с вода разтворител, като толуол, преди екстрахиране. Подобна методика има своите недостатъци, включително необходимостта от допълнителна обработка (което повишава разходите), както и създаване на тетрахидрофуранов/толуолов отпадъчен поток, при което и двата посочени недостатъка правят методиката незадоволителна. Подобен метод е описан в WO 93/1.3073 (страница 180, Пример 10) за получаване на 1-(4трифлуорметоксифенил)циклобутилцианид. При този метод по време на реакцията се използват два податливи на смесване с вода разтворителя, а именно тетрахидрофуран и диметилформамид, като за екстрахиране на продукта се използва неподатливия на смесване с вода етер, при което се получава добив от 61 % . Този метод също има недостатъка да изисква допълнителна обработка, както и да създава тетрахидрофуранов/етерен отпадъчен поток.

Във WO 95/00489 е описан метод за получаване на 1-(2пиридил)циклопропилцианид. Тази реакция се извършва в толуол, с помощта на 50% воден разтвор на натриев хидроокис като основа . Основата се подава към разбърквана смес на 2-(2-пиридил)ацетонитрил, 1-бром-2-хлоретан, бензилтриетиламониев хлорид и толуол при температура 25°С. След това сместа се нагрява при температура 70°С - 75°С в продължение на два часа. Продуктът се екстрахир в етер и се изолира, давайки един добър добив (приблизително 85%). Недостатъкът на този метод е наличието на вода в първоначалната реакция. Това може да доведе до твърде високо ниво на образуване на примеси. Подаването, обаче на еквивалентно количество твърда основа при температура 25°С (без наличието на вода) би довело до значителна по-късна екзотермичност, правейки подобна реакция опсна. Нещо повече, добре известно е, че пръстените на цикдобутила съгласно описанието на настоящото изобретение, могат да бъдат значително по-лесно постигнати, отколкото пръстените на циклопропила, описани в посочените източници. Ето защо не може да се очаква, че горната методика би довела до един добър добив на циклобутилов материал посредством използване на 1бром-2-хлорпропан, вместо 1-бром-2-хлоретан. Освен това могат да възникнат проблеми в резултат на образуването на емулсия, когато присъства вода в първоначалната реакция. Това може да доведе до по-ниски добиви.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

С изненада бе установено, че сме открили метод за получаването на арилциклобутилцианиди, при който метод диметиловите сулфоокиси могат да бъдат изключени, по-късната екзотермичност и отпадъчните потоци на смесени разтворители - избегнати, а образуването на примеси - сведено до минимум, като при това се получава добър добив от желания продукт.

Изобретението осигурява метод за получаване на съединения с формула I

в която Ri и R2, които могат да бъдат еднакви или ралични, са

Н, халоген, трифлуорметил, алкидна група, съдържаща от 1 до 3 въглеродни атома, алкоксилна или алкилтио група, съдържаща от go 3 въглеродни атома, фенил, или Ri и R2, заедно с въглеродните атоми, към които са прикрепени, образуват един втори бензолов пръстен, който може да бъде заместен от един или повече заместители, подбрани от халоген, алкилна група, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома, алкоксилна група, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома или заместителите на втория бензолов пръстен заедно с двата въглеродни атома, към които те са прикрепени, могат да образуват друг бензолов пръстен;

като методът включва реакцията на 1,3-дихалогенпропан, съединение с формула II в която Ri и R2 са посочени по-горе, и суспензия на основа в разтворител, в който по същество няма диметилов сулфоокис, при температура най-малко 35°С.

Предпочитан метод, съгласно настоящото изобретение е методът за получаване на съединения с формула I съгласно формула III

III

която Ri е халоген, a R2 представлява водород или халоген; кайто метод включва и реакцията на 1,3-дихалогенпропан, съединение с формула II, съгласно формула IV

IV в която Ri и R2 са както е посочено по-горе и суспензия на основа в разтворител, в който по същество няма наличие на диметилов сулфоокис, при температура най-малко 35°С.

Един по-предпочитан метод, съгласно настоящото изобретение, е методът за получаването на съединения с формула IV, където Ri представлява хлор, a R2 представлява водород или хлор, и включващ реакцията на 1,3-дихалогенпропан, съединение с формула IV, където Ri представлява хлор и R2 представлява съответно водород или хлор, и суспензия на основа в разтворител, 8 който по същество няма наличие на диметилов сулфоокис, при температура най-малко 35°С.

Още по-предпочитаните методи, съгласно настоящото изобретение, са: а) метод за получаването на 1-(4хлорфени4)циклобутилцианид, включващ реакцията на 1,3дихалогенпропан, 4-хлорфенилацетонитрил и суспензия на основа в разтворител, в който по същество няма наличие на диметилов сулфоокис, при температура най-малко 35°С; б) метод за получаване на 1-(3,4-дихлорфенил)циклобутилцианид и суспензия на основа в разтворител, в който по същество няма наличие на диметилов сулфоокис, при температура най-малко 35°С.

Един om най-предпочитаните методи на настоящото изобретение е метод за получаването на 1-(4хлорфенил)циклобутилцианид, включващ реакцията на 1,3дихалогенпропан, 4-хлорфенилацетонитрил и суспензия на основа в разтворител, в който по същество няма наличие на диметиХов сулфоокис, при температура най-малко 35°С.

За предпочитане е методът да включва подаване на разтвор на 1,3-дихалогенпропан и съединение с формула II в разтворител, в който по същество няма диметилов сулфоокис към суспензия на основа в разтворител, в който по същество няма наличие на диметилов сулфоокис, при температура наймалко 35°С.

Терминът разтворител” означава несмесваща се с вода течност, която е способна, при реакционната температура, да задържи в разтвор 1,3-дихалогенпропана и 4хлорфенилацетонитрила. Използването на несмесваща се с вода течност има преимущества, тъй като подготвителния процес се упростява и, съответно, производствените разходи се намаляват.

Терминът “по същество няма наличие на диметилов сулфоокис” означава, че присъствието на диметилов сулфоокис в разтворителя е не повече от 5%, за предпочитане не повече от 2%, а най-добре е диметиловия сулфоокис напълно да отсъства от разтворителя.

Подходящо е разтворителят, в който няма наличие на диметилов сулфоокис, да е несмесваща се с вода органична течност, и за предпочитане е течността да не е полярна. Още по-добре е когато разтворителят, в който няма диметилов.

сулфоокис, е въглеводород, като толуол или петролеев етер. Найдобре е разтворителят, в който няма наличие на диметилов сулфоокис., да е толуол.

Основата е калиев хидроокис или натриев хидроокис. За предпочитане е количеството на присъстващата основа да е най-малко 2 моларни еквивалента спрямо присъстващото количество на съединението с формула II. Още по-добре е, когато количеството е в границите на 3.8 до 4.7 моларни еквивалента спрямо присъстващото количество на съединението с формула II.

Суспензията - основа да бъде непрекъснато размесвана чрез разбъркване, разклащане или продухване на инертен газ, като азот, през разтворителя, но могат също така да бъдат използвани и всякакви други начини за поддържане на непрекъснатото размесване на суспензията, за предпочитане това се осъществявя чрез разбъркване.

Реакцията се осъществява в условия на атмосферно налягане на инертен газ като азот.

За предпочитане, в суспензията на основата присъства и катализатор за смяна на фазата. Подходящ катализатор за смяна на фазата е четвъртична сол или кронетер. За предпочитане, катализаторът се избира от едно от следните: бутилпиридиниев бромид, тетрабутиламониев бисулфат, бензилтриетиламониев бромид, бензилтриетиламониев хлорид, бензилтриметиламониев хлорид, бензилтриметиламониев флуорид, хексадецилтриетиламониев бромид, хексадецилтриетилфосфониев бромид, хексадецилтриметиламониев бромид, хексадецилтриметиламониев хлорид, дибутилдиметиламониев бромид, хлорид, g е ц и л m p и e m и л а м o н и е б хексадецилтрибутилфосфониев бромид, хептилпиридиниеб бромид, хексадецилтрибутилфосфониев хлорид, хексилтриетиламониев бромид, додецилпиридиниев бромид, додецилтриетиламониев бромид, метилтринониламониев хлорид, метилтрифениламониев бромид, тетрабутиламониев бромид или бисулфат, тетрабутиламониев хлорид, тетрабутиламониев цианид, тетрабутиламониев флуорид, тетрабутиламониев йодид, тетрабутиламониев хидроокис, тетрабутилфосфониев хлорид, трикаприлилметиламониев хлорид, тетраетиламониев хлорид, тетраметиламониев бромид, триоктилетилфосфониев бромид, триоктилметиламониев хлорид, триоктилпропиламониев хлорид, тетрапропиламониев бромид, тетрафениларсониев хлорид, тетрфенилфосфониев бромид, тетрафенилфосфониев хлорид, бензилтриметиламониев хидроокис, 18-крон-6-дибенз-18-крон-6, дициклохексил-18-крон-6 или техните смеси. По-добре е катализаторът за смяна на фазата да е четвъртична амониева сол или кронетер. Най-добре, катализаторът за смяна на фазата да е тетра-п-бутиламониев бромид, тетра-п-бутиламониев хидрогенсулфат, или тетра-п-бутиламониев йодид.

За предпочитане е количеството на присъстващия катализатор за смяна на фазата да е в рамките на 0.01 до 0.2 моларни еквивалента спрямо присъстващото количество на съединението с формула II. По-добре е, когато количеството на присъстващия катализатор за смяна на фазата е в границите на 0.05 до 0.15 моларни еквивалента спрямо присъстващото количество на съединението с формула II.

Добре е температурата да е 6 рамките на 35 - 80°С, още по-добре е, когато тя е в границите на 35.1 - 69°С, а най-добре между 40 - 60°С.

Добре е да се подаде вода за подпомагане на разбъркването, когато подаването е 60 - 85% завършено, подобре когато е 75% завършено. Подходящо е обемът на подаваната вода да е в рамките на 0 до 5.0 тегловни части спрямо теглото на присъстващото съединение с формула II. За предпочитане е обемът на подаваната вода да е в границите на 0 до 1.0 тегловни части спрямо теглото на присъстващото съединение с формула II. Още по-добре е обемът на подавана вода да е в ремките на 0.7 до 0.9 тегловни части спрямо присъстващото съединение с формула II.

Реакцията рязко се охлажда посредством подаване на вода.

Реакцията се осъществява под атмосферно налягане.

1,3-дихалогенпропанът е 1,3-дибромпропан, 13,-дихлорпропан или 1-бром-З-хлорпропан. За предпочитане, 1,3дихалогенпропана е 1,3-дибромпропан.

Подходящо е, когато използваното количество 1,3дихалогенпропан е в границите на 0.8 до 1.5 моларни еквивалента спрямо присъстващото количество на съединението с формула II. За предпочитане е, когато използваното количество 1,3дихалогенпропан е в рамките на 0.9 до 1.2 моларни еквивалента спрямо присъстващото колиичество на съединението с формула

II. Най-добре е, когато използваното количество 1,3дихалогенпропан е в границите на 1.0 до 1.05 моларни⁴' еквивалента спрямо присъстващото количество на съединението с формула II.

Когато се използва метода, включен в настоящото изобретение, за получаване на съединения с формула I може да се наблюдава значителна финансова изгода, както по отношение на използваните суровини, така и по отношение на отстраняване на отпадъчните водни потоци, в сравнение с известните методи, осъществявани в диметилов сулфоокис. Също така, съществува и допълнително преимущество за околната среда, тъй като методът от настоящото изобретение отстранява необходимостта от ликвидиране на отпадъчния диметилов слфоокис. Освен това, чрез него се елиминарат определени примеси, които се предизвикват от окисляващата природа на диметиловия сулфоокис, което от своя страна води до опростени методики на разработка и до по-чист продукт.

Друго преимущество на метода от настоящото изобретение е, че чрез него се избягва необходимостта от изолиране на 1-(4-хлорфенил)циклобутилцианид, когато целта е да се получи сибутрамин. Вместо това, чрез него се дава възможност непосредствено да се използва толуолов разтвор на

1-(4-хлорфенил)циклобутанкарбонитрил в реакцията, описана в GB 2098602А и включена тук чрез цитирането й.

В едно от изпълненията на настоящото изобретение методът включва подаването на разтвор на 1,3-дибромпропан и 4-хлорфенилацетонитрил в толуол към разбърквана суспензия на калиев хидроокис във вид на прах с тетра-п-бутиламониев бромид в толуол при температура в границите на 35 - 80°С, за предпочитане в рамките на 35.1 - 69°С, а още по-добре - в границите на 40 - 60°С. След като завърши 60 -85% от подаването се подава и вода. Реакцията се охлажда рязко чрез подаване на Вода.

Изобретението се илюстрира посредством следните Примери, които са представени единствено като илюстрация. Крайният продукт на всеки от тези Примери се характеризира чрез една или повече от следните методики: газово-течна хроматография; течна хроматография; анализ на елементите; ядрено-магнитна резонансна спектроскопия; инфрачервена спектроскопия.

ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Следните методики се осъществяват съгласно условията, посочени в Таблица 1, при което се получават съединения с формула I.

75% на смес (т) от 4-хлорфенилацетонитрил (II) (х грама) и

1,3 дибромпропан (у грама) в толуол (ζ мл) се подава към разбърквана смес на основа (а грама) и катлизатор (Ь д) в толуол (с мл) в продължение на 1.5 часа при температура d°C. Подава се вода (е мл), при което температрата се поддържа на d°C. След това се подават останалите 25% от сместа (т) в продължение на 30 минути при температура d°C и сместа се разбърква в продължение на 2.5 часа при температура f°C. След това реакцията силно се охлажда чрез подаване на вода (254 мл) в продължение на 15 минути при температура d°C и сместа се разбърква в продължение на 20 минути.

Органичната фаза се отделя и разбърква с вода (354 мл) и сода каустик (76 г) при температура f°C в продължение на 15 минути, след което се оставя да се утаи. Органичният слой се отделя, след това се разбърква при температра f°C с вода (300 мл) и концентрирана солна киселина (20 мл), като pH на водния слой е 3 или по-малко. Органичният слой се отделя, след това се разбърква с вода (300 мл) при температура f°C в продължение‘на 15 минути и органичният слой се отделя. Това се повтаря, докато pH на водния слой не стане между 6 и 8 единици.

Разтворителят се отстранява in vacuo при температура 90°С, и остатъчното масло се дестилира при 1.33 до 2.66 mbar във вакуум, при което се получава добив на съединение с формула I (добив д%) в съответните фракции.

ТАБЛИЦА

ПРИМЕРИ 1-10

Маса	Маса	Ката-	Маса	Маса	Темп.	Доза	Доза	Добив
съед.	диброь	лиза-	ката-	основа	(dOC)	тдлуо/’	вода	(д%)·
II (х г)	пропаь (У г)	тор	лиза- тор (Ь г)	калиев хидроокис на прах (а г)	и (f°C)	(ζ мл) (с мл)	75% подаване (е мл)
75	105	ТВАВ	11.8	132	40	66 360	60	53.2
75	105	ТВАВ	11.8	132	40	66 360	60	57.3
75	105	ТВАВ	11.8	132	40	66 360	60	61.4
75	105	ТВАВ	11.8	132	40	66 360	0	56.5
75	105	ТВАВ	11.8	132	60	66 360	60	57.5
75	105	ТВАВ	11.8	132	60	66 360	60	63.2
75	105	TBAHS	12.4	132	40	66 360	0	57.8
75	105	TBAHS	12.4	132	40	66 360	0	62.6
75	105	TBAHS	12.4	132	60	66 360	60	61.3
75	105	TBAHS	12.4	132	60	66 360	60	57.9

ТВАВ означава шетра-п-буутиламониев бромид; TBAHS означава тетра-п-бутиламониев водороден сулфат. Температурите d°C и f°C са същите за примери 1-10.

Същите методики се прилагат при сравнителните примери 11 - 15, с тзи разлика, че вместо толуол се използва тетрахидрофуран. Температурата (d°C) за началната реакция е температрата, която се използва при първоначалния метод с диметилсулфоокиса, viz стайна температура (20 - 25°С), която достига до 30 - 35°С (f°C) за разбъркването накрая (в продължение на 1.5 часа, а не 2.5 часа) истадиите на отделяне. Единственото изключение е пример 15, при който стадиите на отделяне се осъществяват при температура 20 - 25°С (d°C) вместо при 30 - 35°С (f°C). Останалите условия и добиви за тези примери са представени в Таблица 2. Забелязва се, че добивите са по-ниски спрямо резултатите, получени когато се използва толуол при температура най-малко 35°С.

Същите методики се прилагат при сравнителните примери 16 7, с тази разлика, че вместо толуол се използва смес от диметилов сулфоокис и толуол. Температурата (d°C) за началната реакция е температурата, която се използва при първоначалния метод с диметилсулфоокис, viz стайна температура (20 -25°С), достигаща до 30 - 35°С (f°C) при разбъркването накрая (в продължение на 1.5 часа, а не 2.5 часа) и стадиите на отделяне. Останалите условия и добивите за тези примери са представени в таблица 3. Може да се види, че добивите са сравними с резултатите, които се получават, когато се използва толуол при температура най-малко 35°С. Както е отбелязано по-горе, обаче, налице е недостатъка на отпадъчния диметилов сулфоокис.

ТАБЛИЦА 2

СРАВНИТЕЛНИ ПРИМЕРИ 11-15

Съе динение II (х г)	Дибром пропан (У г)	Катализатор	Катализатор (Ь г)	Калиев хидро окис (а г)	Температура (d°C,f°C)	Тетрахидрофуран (Z+C) (вкл. вс. измивания)(мл)	Вода 75% по- даване (е мл)	Добив (д%)
75	105	ТВАВ	11.8	132	20-25, 30-35	640	60	29.4
75	105	ТВАВ	11.8	132	20-25, 30-35	640	0	36.4
75	105	ТВАВ	11.8	132	20-25, 30-35	790	0	20.3
75	105	ТВАВ	11.8	132	20-25, 30-35	640	0	44.1
75	105	ТВАВ	11.8	132	20-25, 30-35	840	0	35.3

ТВАВ означава тетра-п-бутиламониев бромид; TBAHS означава тетра-п-бутиламониев водороден сулфат.

ТАБЛИЦА 3

СРАВНИТЕЛНИ ПРИМЕРИ 16-17

Съе динение II (х г)	Дибром пропан (У г)	Катализатор	Катализатор (Ь г)	Калиев хидро окис (а г)	Температура (d°C,f°C)	DMSO/ толуол (Z+C) (вкл. вс. измивания)(мл)	Вода 75% подаване (θ мл)	Добив (д%)
150	209.6	ТВАВ	22.4	264	20-25, 30-35	120/1080	120	62
75	104.8	ТВАВ	11.2	132	20-25, 30-35	60/345	60	55

ТВАВ означава тетра-п-бутиламониев бромид; TBAHS означава тетра-п-бутиламониев водороден сулфат; DMSO означава диметилсулфоокис.

ПРИМЕР 18

75% на смес (т) от 1-(3,4-дихлорфенил)ацетонитрил (92.1 г) и 1,3-дибромпропан (105 г) в толуол (66 мл) се подава към разбърквана смес от прахообразен калиев хидроокис (132 г) и тетра-п-бутиламониев бромид (11.8 г) в толуол (360 мл) в продължение на 1.5 часа при температура 60°С. Подава се вода (60 мл), като температурата се поддържа на 60°С. След това се подават останалите 25% от сместа (т) в продължение на 30 минути при температура 60°С и сместа се разбърква в продължение на 2.5 часа при температура 60°С. След това реакцията се охлажда рязко чрез подаване на вода (254 мл) в продължение на 15 минути при температура 60°С и сместа се разбърква в продължение на 20 минути. Органичната фаза се отделя и се разбърква с вода (354 мл) и сода каустик (76 г) при температура 60°С в продължение на 15 минути, след което се оставя да се утаи, органичният слой се отделя, след което се разбърква с вода (300 мл) и концентрирана солна киселина (20 мл), като pH на водния слой е 3 или по-малко. Органичният слой се отделя, след което се разбърква с вода (300 мл) при температура 60°С В продължение на 15 минути и органичният слой се отделя. Това се повтаря докато pH на водния слой стане между 6 и 8. Разтворителят се отстранява in vacuo при температура 90°С и остатъчното масло се дестилира при 1.33 до 2.66 mbar в условия на вакуум, при което в съответните фракции се получава добив от 1-(3,4дихлорфенил)циклобутилцианид.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Метод за получаване на съединения с формула I съгласно формула III в която Ri е халоген, a R2 представлява водород или халоген; кайто метод включва и реакцията на 1,3-дихалогенпропан, съединение с формула II, съгласно формула IV

IV в която Ri и R2 са както е посочено по-горе и суспензия на основа, която е калиев хидроокис или натриев хидроокис в разтворител, в който по същество няма наличие на диметилов сулфоокис, при което в суспензията на основата присъства катализатор за смяна на фазата, при температура най-малко 35°С.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва подаване на разтвор на 1,3-дихалогенпропан и съединение с формула IV в разтворител, който по същество няма наличие на диметиллов сулфоокис, към суспензия на основа в разтворител, в който по същество няма наличие на диметилов сулфоокис, при температура най-малко 35°С.
3. Метод {Съгласно всяка от претенция 1 или претенция 2, характеризиращ се с това, че катализаторът за смяна на фазата е тетра-п-бутиламониев бромид, тетра-п-бутиламониев водороден сулфат, тетра-п-бутиламониев йодид или кронетер.
4. Метод Съгласно всяка от предшестващите претенции, характеризиращ се с това, че свободният от диметилов сулфоокис разтворител е толуол.
5. Метод съгласно всяка от предшестващите претенции, характеризиращ се с това, че температурата е в границите на 35 - 80°С.
6. Метод съгласно всяка от предшестващите претенции, характеризиращ се с това, че съединението с формула IV е 4хлорфенилацетонитрил.
7. Метод съгласно всяка от предшестващите претенции, характеризиращ се с това, че съединението с формула IV е 3,4дихлорфенилацетонитрил.
8. Метод, съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че водата се подава, след като е завършило 60 - 85% от подаването.