BG63261B1 - Производни на еритромицин а 9-0-оксим, притежаващи антибиотична активност - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до съединения с формула, в която А, R1, R2, M, n, m и r имат посочените в описанието значения, до методи за получаването им и фармацевтични състави, които ги съдържат като активни съставки. Съединенията са приложими при лечението на инфекциозни заболявания.

Description

Изобретението се отнася до производни на еритромицин А 9-О-оксим, притежаващи антибиотична активност, които са полезни при лечение на инфекционни заболявания и, по-специално, то се отнася до производни на еритромицин А 9-[О-(аминоалкил)оксим], притежаващи антибиотична активност срещу грамположителни и грамотрицателни микроорганизми.

Еритромицин A [The Merck Index, XI Ed., No 3626] е широко известен естествен макролид, на който е присъща антибиотична активност и който има следната структура:

СНз_ч СН₃

Ν

Наред с активността срещу някои небактериални микроорганизми като рикетсии и микоплазми. еритромицин А притежава антибактериална активност главно срещу грамположителните микроорганизми като стрептококи, стафилококи и пневмококи, но е ефикасен също и срещу някои грамотрицателни микроорганизми, например Haemophilus influenzae, Neissera gonorrhoeae u Bordetella pertussis.

Като допълнение към добре известната активност срещу споменатите по-горе прокариоти неотдавна в литературата беше описано, че еритромицин А и някои други макролидни антибиотици са активни срещу екариотни паразити [Р.А. Lartey et al., Advances in Pharmacology, 28, 307-343 (1994)].

Както и при други антибактериални лекарствени средства, при еритромицин А също е наблюдавана резистентност към някои бактериални щамове.

Този феномен е наблюдаван по-специално при лечението на инфекции, предизвикани от стафилококи, следващи след продължително приемане на еритромицин A [A. Kucers and N. McK.

Bennet, The use of antibiotics, A Comprehensive Review with Clinical Emphasis, William Heinemann Medical, TV Ed., (1987) 851-882].

Интересът към производните на макролидните антибиотици е свързан с тяхното използване в клиничната и вет ринарната терапия при лечението на различни инфекциозни заболявания, например инфекции на дихателния тракт, на стомашно-чревния тракт, на урогениталния тракт и на външните органи като кожа , очи и уши

Поради голямата му нестабилност в кисела среда еритромицин А се превръща необратимо, например в стомашночревния тракт при орално прилагане, в производни, лишени от антибиотична активност, и по този начин се обсъжда ниската бионаличност [Н.А, Kirst, Annual Reports in Medicinal Chemistry, 25, 119-128 (1989)].

C цел да бъде преодолян горният недостатък, < изследванията са насочени към съединения, които_; запазвайки ·., добрите антибиотични свойства на еритромицин А, се характеризират с много добра киселиноустойчивост и по-добри фармакокинетични свойства, като по-добра бионаличност, концентрация в кръвта, проникване в тъканите и Време на полу отделяне.

В тази област като примери могат да бъдат посочени карбаматите и карбонатите на еритромицин А или еритромицин А 9-О-оксим, описани в ЕР № 0216169 и № 0284203 ЕР , както и съединенията , описани в ЕР № 0033255 (Roussel-Uclaf).

ЕР № 0033255 описва по-специално производни на еритромицин А 9-О-оксим с формула

R-A-O-N=Ery,

В която

Егу представлява остатък на еритромицин А, в който оксимната група (N=Ery) е на мястото на карбонилната група от 9-то място (О=Егу); А представлява права или разклонена алкилова група, съдържаща от 1 до 6 въглеродни атома; R представлява между другото евентуално заместена алкокси група, съдържаща от 1 до 6 въглеродни атома или групата [-N(R_t)R₂], в която Ri и R₂ - еднакви или различни, представляват водороен атом или евентуално заместена алкилова група, съдържаща от 1 до 6 въглеродни атома.

Съединенията, описани в ЕР

No. 0033255, например еритромицин А 9-[0-[(2-метоксиетокси)метил]оксим], известен с международното си наименование Roxythromycin [The Merck Index, XI Ed., No 8253], еритромицин A 9[0-[(2-диметиламино)етил]оксим] и еритромицин A 9-[O-[(2диетиламино)етил]оксим] са със спектър на активност in vitro. сравним с този на еритромицин А, но притежават много добра киселиноустойчивост и по-добри фармакокинетични свойства.

Цитираните съединения следователно проявяват антибиотична активност срещу грамположителните бактерии като стафилококи, стрептококи и пневмококи и срещу някои грамотрицателни бактерии, например като Haemophilus influenzae и Haemophilus oertussis.

Съгласно изобретението производни на еритромицин А 9-О-оксим и по-специално съединения, производни на еритромицин А 9-[О-(аминоалкил)оксим], частично включени, но но неподкрепени с примери в ЕР № 0033255 , имат по-широк спектър на антибиотична активност срещу грамположителните микроорганизми и поспециално срещу грамотрицателните микроорганизми, както и подобрени фармакокинетични сВойстВа, например като отлична продължителност на действието и отличен период на полуотделяне от тъканите, в сравнение със съединенията, описани в споменатата по-горе патентна заявка.

Предмет на изобретението , следователно , са съединения с формула

R< R?

I I

A-(CH₂)_n-N-(CH₂)_m-N-(CH₂)_r-O-N=M (I) в която

А е фенилова група или 5- или 6-членен хетероцикъл, съдържащ 1 или повече хетероатома, избрани между азот, кислород и сяра, евентуално заместен с 1 до 3 групи - еднакви или различни, избрани между прави или разклонени С_ь4 алкилови или алкокси групи, ·:'>·*

С]_₂ алкилендиокси групи, С_Ь4 алкилсулфонилни групи, фенилни, фенокси, хидрокси, карбокси, нитро, халогенни и трифлуорометилни групи;

Rj и R₂ - еднакви или различни, представляват водороден атом или прави или разклонени С_Г4 алкилови групи;

д el или 2;

Ш е множител със стойност между 1 и 8;

I е множител със стойност между 2 и 6;

М представлява група с формула

която

R₃ е Водороден атом или метилова група;

и техните фармацевтично приемливи соли.

Оксимите с формула (I) могат да притежават Z или Е конфигурация.

Предмет на настоящото изобретение_; следователно, са съединенията с формула (I). притежаващи Z или Е конфигурация, с предпочитание към последната.

Съединенията с формула (I) притежават антибиотична активност и се характеризират с голяма киселиноустойчивост и с добри фармакокинетични свойства, поради което се използват в хуманитарната и ветиринарната терапия за лечение на различни инфекционни заболявания, например като инфекции на централната нервна система, на горния и долния дихателен тракт, на стомашночревния тракт, на урогениталния тракт, на одонтологичните тъкани и на външните органи като кожа , очи и уши

В настоящото изобретение, в случай че не е уточнено друго, под термина С_ГС₄ алкилова група се има предвид права или разклонена С_ГС₄ алкилова като метилова, етилова, н-пропилова, изопропилоВа, н-бутилоЗа, изобутилова, Втор-бутилоВа и третбутилова група; nog термина С_ГС₄ алкокси група се има предвид праВа или разклонена С_ГС₄ алкокси като метокси, етокси, нпропокси, изопропокси, н-бутокси, изобутокси, Втор-бутокси и трет-бутокси група; под термина Q-Cj алкилендиокси група се има предвид метилендиокси или етилендиокси група.

Под термина 5 или 6-членен хетероцикъл, съдържащ един или повече хетероатома, избрани между азот, кислород и сяра,се разбира хетероцикъл, за предпочитане избран между пиридин, пирол, пиролидин, фуран, тетрахидрофуран и тиофен.

Предпочитани съединения са съединенията с формула (I), В която А предстаВляВа фенилоВа група или хетероцикъл, избран между пиридин и фуран, заместен евентуално с една до три групи, избрани между хидрокси, метокси, метилендиокси, н-бутокси, фенокси, фенилоВа, метилсулфонилоВа, нитро, халогенна и трифлуорометилова групи; R, и R₂, които са еднакви,;, представляват Водороден атом или метилова група; R_3r представлява водороден атом.

Още по-предпочитани съединения са съединенията с формула (I), В която А представлява фенилоВа група, евентуално заместена с група, избрана между фенокси, нитро и трифлуорометилова; Ri и R₂, които са еднакви, представляват Водороден атом или метилова група; п е равно на 1; т е равно на 6; г е равно на 2; R₃ представлява Водороден атом.

фармацевтично приемливите соли на съединенията с формула (I) са солите с органични или неорганични киселини, такива като например хидрохлорна, хидробромна, хидройодна, азотна, сярна, фосфорна, оцетна, Винена, лимонена, бензоена, янтарна и глутарова киселина.

Специфични примери на предпочитани съединенията с формула (I) са:

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-(фенилмешиламино)хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[2-(фенилметиламино)етиламино]етил]оксим]:

Еритромицин А (Е)-9-[0-[6-[6-(фенилмепшламино)хексиламино]хексил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[6-[3-( фенилмешиламино)пропиламино]хексил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[6-[5-(фенилмешиламино)пентиламино]хексил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[§-(фенилмешиламино)октиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[5-(фенилмепшламино)пентиламино]ешил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[5-[6-(фенилметиламино)хексиламино]пентил]оксим]:

Еритромицин А (Е)-9-[0-[3-[6-(фенилмепшламино)хексиламино]пропил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[3-[4-(фенилмешиламино)бутиламино]пропил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[^-метил-6-(Ъ^р-метил-.\^р-фенилмешиламино)хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(бифенил-4-ил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(3-феноксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-феноксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-(2-фурилме1ГШламино)хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-(3-пиридилметиламино)хексиламино] етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-метоксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-{0-[2-[6-[(4-н-бутоксифенил)метиАамино] хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(3,4-метилендиоксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(4-метилсулфонилфенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(4-флуорофенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(2-трифлуорометилфенил)-

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(3-трифлуорометилфенил)мешиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(4-трифлуорометилфенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[64(2-хидроксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(3-хидроксифенил)метиАамино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(4-хидроксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(3,5-дихлоро-2-хидроксифенил)Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(2-нитрофенил)метиламино]-

хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(3-нитрофенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-нитрофенил)мешиламино]хексиламино]етил]оксим);

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-хидрокси-3-нитрофенил)мет.иламино]хексиламино]етил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(3-хидрокси-4-нитрофенил)метиламино]хексиламино]ешил]оксим];

Еритромицин A (E)-9-[O-[2-[N-MemuA-6-[N-метил-№-(4-трифлуоромепшлфенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим].

Съединенията с формула (I), предмет на настоящето изобретение, могат да бъдат получени по описания по-долу метод за синтез.

Методът се състои, първо, в кондензационна реакция между подходяща аминокиселина с формула

HN—(СН₂)_т-1~СООН която

R) и т имат посочените по-горе значения, с ацилхлорид с формула

А-(СНЛ_п.1-СОС1 (П) (III) в която

А и п имат посочените по-горе значения.

Кондензационната реакция се извършва съгласно конвенционалните за практиката методи, в инертен разтворител и в присъствието на основа, например от вида на алкалнометален хидроксид, при което се получават съединения с формула

CON —(СН₂)_т-1—СООН (IV) в която

A, R_1? д и т имат посочените по-горе значения.

Така получените N-ациламинокиселини с формула (IV) след това се кондензират съгласно конвенционалните за практиката методи с аминоестер с формула

Кз

НМ-ССВДм-СООК, (V) в която

R₂ и ί имат посочените по-горе значения, а

R4 представлява метилова или етилова група, при което се получават съединения с формула

RiR^

II“

A—(CHjJn-i^-CON—(СН_г)_т.1—CON—(CH₂)_r-i—COOR4(VI) в която

A, R_v R₂, R4, n, m u i имат посочените по-горе значения.

Следвайки конвенционалните методи, съединенията с формула (VI) впоследствие се редуцират, например с натриевоборен хидрид в присъствието на киселини, с литвевоалуминиев хидрид, с диметилсулфид-боран или чрез каталитично хидрогениране до съответните аминоалкохоли с формула

К* R₂

А—(СНз)_п—CON - (СНз) m-CON-(CH₂) _r -OH (VII) в която

A, R_v R₂, R4, n, ш u ί имат посочените по-горе значения.

Аминоалкохолите с формула (VII) след това се превръщат 8 съответните сулфонилни производни с формула (VIII), например посредством метансулфонилхлорид или р-толуенсулфонилхлорид и след това се кондензират с еритромицин А 9-О-оксим или 6-0 мешилеритромицин А 9-О-оксим, и gBama представени с формула (IX), при което се получава съединението с формула (I)

Rf*2 (VII)----F A—(СН₂)_п—N—(СН₂) Щ ~ N-(CH2)_r-OR₅ (VIII)

M=N—OH(IX) ▼

RiR

A-(Ciy)_B-l!l-(CH₂)_IIr-l!l-(CH_!)r-O-N=M (I) в която

A, R_1? R₂, M, n, m u i имат посочените по-горе значения, a R_s представлява мезилна или тозилна група.

Реакцията между съединенията с формула (III) и оксимите с формула (IX) се извършва в инертен органичен разтворител, например като тетрахидрофуран, етилетер или 1,2-диметоксиетан, в присъствието на калиев трет-бутилат и 18-краун-6 етер като комплексообразуващо вещество.

За специалистите в тази област на техниката е ясно, че когато реакцията на сулфонилиране се извършва с използване на съединенията с формула (VII), в която единият или двата заместителя Rj и R₂ представляват водороден атом, преди провеждане на реакцията на сулфонилиране азотният атом или атоми е необходимо да бъдат защитени.

В този случай кондензацията на така получените Nзащитени сулфонилни производни с оксими с формула (IX), аналогично на изложеното преди това, и следващото отстраняване на защитната група по конвенционалните методи, дава възможност да бъдат получени съединенията с формула (I), в която заместителите R_} и R₂ представляват водороден атом.

За библиографска справка по отношение на защитаването на амини виж [T.W. Green and P.G.M. Wuts, Protective groups in organic synthesis, John Wiley & Sons, Inc., 2nd. Ed., (1991), 309-405].

Съединенията c формули (II), (III) и (V) са или известни, или могат да бъдат получени лесно по познати методи.

Също и оксимите с формула (IX) са или известни съединения, или могат да бъдат получени лесно съгласно конвенционалните методи, включващи например взаимодействие на еритромицин А или 6-О-метилеритромицин А с хидроксиламин хидрохлорид.

Естерите с формула (VI) могат да бъдат получени евентуално по алтернативни синтезни методи, включващи първо кондензация на подходяща аминокиселина с формула (II) с аминоестер с формула (V), при което се получават съединенията с формула

R, »2

HN-tCHjJm-i-CON-tCHJr.i-COOR, (X) в която

R_n R₂, R4, т и r имат посочените по-горе значения.

За специалистите 6 тази област е ясно, че преди извършване на кондензацията между аминокиселината с формула (II) и аминоестера с формула (V) може да се окаже необходимо да се защити по подходящ начин аминогрупата от аминокиселината с формула (II), в съответствие с изложеното преди това за реакцията на сулфонилиране.

Следващата кондензация на съединенията с формула (X) със съединение с формула (III), извършена съгласно конвенционалните методи, и евентуалното отстраняване на защитната група₍ дават. възможност за получаване на съединенията с формула (VI).

Получаването на съединенията с формула (I), В която поне един от двата заместителя и R₂ представлява група, избрана между етилова, н-пропилова, н-бутилова и изобупшлова, може да бъде осъществено съгласно един алтернативен метод за синтез, който е описан оттук нататък.

Въпросният метод включва първо ацилиране на азотния атом или азотните атоми на аминоалкохолите с формула (VII), в която единият или двата заместителя R_x и R₂ представляват водороден атом.

Например, при използване на съединение с формула (VII), в която двата заместителя R₃ и R₂ представляват водороден атом, и при работа съгласно конвенционалните методи в присъствието на подходящ ацилхлорид (R’COCl^e Възможно да се получат съединения с формула

COR' COR'

A-(СН2)_п-N—(СН₂) _т- i-(CH₂) r-OCOR' (^XI) в която

А, п, т и I имат посочените по-горе значения, а R' представлява права или разклонена С_ь4 алкилова група.

При редукция на съединенията с формула (XI), извършена съгласно конвенционалните методи, се получават съединенията с формула

R^R,

II

A-(СН2)_п-N—(СН₂) _т- N-(CH₂) г—ОН(XII) в която

А, п, т и I имат посочените по-горе значения, а

R₃ и R₂ представляват етилова, н-пропилоВа, н-бутилова или изобупшлова група;

koumo, превърнати в съответните сулфонилни производни и кондензирани с оксими с формула (IX), аналогично на изложеното преди това, дават възможност да се получат съединенията с формула

A-(CH₂)n-N-(CH₂)_m-N-(CH₂)_r-O-N=M (I) в която

А, п, т и I имат посочените по-горе значения, а

Rj и R₂ представляват етилова, н-пропилова, н-бутилова или изобутилова група.

По-надолу е описан алтернативен на вече изложения метод за получаване на съединенията с формула (I), предмет на настоящето изобретение.

Въпросният процес се състои първо в окисление на подходящ N-защитен аминоалкохол, например като Nбензилоксикарбониламиноалкохол с формула (XIII), в присъствието на натриев хипохлорит и на свободния радикал 2,2,6,6тетраметилпиперидиноокси, В инертен органичен разтворител, при което се получават съединенията с формула (XIV).

HN—ОН -----* СНО (XIII) (XIV) в която тима посочените по-горе значения, а

Z представлява защитна група.

Примери за инертни органични разтворители, които могат да се използват при окислителната реакция, са например метиленхлорид, хлорофформ, тетрахлорметан, 1,2-дихлороетан, етилацетат, бензени толуен.

Аминирането на така получения алдехид в присъствието на подходящ аминоалкохол с формула (XV) и редукцията на образуваното междинно съединение, например В присъствието на натриевоборен хидрид,води до получаването на аминоалкохолите с формула (XVI)

Z н (XIV) + H₂N-(CH₂)_r—ОН-----* HN-(CH₂)_m-N-(CH₂)r-OH (XV) (XVI) в която

Z, т и г имат посочените по-горе значения.

При следващо защитаване на съединенията с формула (XVI) при аминоазотния атом и при последователно превръщане в съответните сулфонилни производни, кондензация с оксими с формула (IX) и отстраняване на защитната група от азотния атом, аналогично на това, което вече беше описано, се получават съединенията с формула

Н

H₂N-(СН₂) _т— N-(CH₂) γ-Ο-Ν= Μ (XVII) в която

М, т и ι имат посочените по-горе значения.

От междинните оксими с формула (XVII), кондензирани с подходящи алдехиди с формула (XVIII) и редуцирани, например чрез каталитично хидрогениране, се получават съединенията с формула (I) н н (XVII) + А-(СН₂)_п4-СНО--► _r-O-N=M ω

(ХУШ)

В която

А, М, д, т u I имат посочените по-горе значения.

Съединенията с формула (XIII), (XV) и (XVIII) са известни или могат да се получат лесно по познатите методи.

Съединенията с формула (I), В която единият или двата заместителя R, и R₂ представляват Водороден атом, получени по един от описаните дотук методи, могат евентуално да бъдат алкилирани при азотния атом или при азотните атоми от диаминната група съгласно конвенционалните методи, които включват, например, кондензация с подходящ алдехид и редукция на полученото междинно съединение. По този начин се получават съединенията с формула (I), В която Ri и R₂ - еднакви или различни, представляват права или разклонена Q-C4 алкилова група.

Получаването на съединенията с формула (I) с Z или Е конфигурация се осъществява в съответствие с една от описаните по-горе схеми на синтез, като се използват оксимите с формула (IX) с желаната конфигурация [J.C. Gasc et al., The Journal of Antibiotics, 44, 313-330, (1991)].

Съединенията c формула (I) притежават антибактериална активност no отношение на различни грамположителни и грамотрицателни микроорганизми и са полезни при хуманитарната и ветеринарната терапия за лечение на различни инфекциозни заболявания, например като инфекции на централната нервна система, на горния и долния дихателен тракт, на стомашночревния тракт, на урогениталния тракт, на одонтологичните тъкани и на външните органи, като кожа , очи и уши

Освен това, цитираните съединения се оказват активни по отношение на различни грамположителни микроорганизми, които представляват клиничен интерес и които са резистентни към еритромицин А, или по-общо - към макролидни антибиотици, характеризиращи се с наличието на 14 или 15-членен макролактон.

Антибактериалната активност на съединенията с формула (I) по отношение на грамположителни микроорганизми като Streptococcus pyogenes, Streptococcus pneumoniae, Enterococcus faecalis u Staphylococcus aureus u no отношение на грамотрицателни микроорганизми като Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae е оценена посредством изпитвания in vitro, подходящи за определяне на минималната концентрация антибиотик, която може да осигури инхибиране на бактериалния растеж (MIC) (пример 23). Като сравнителни съединения са използвани рокситромицин и кларитромицин [The Merck Index, XI Ed., съответно No. 8253 и 2340].

Антибактериалната акивност на съединенията с формула (I) срещу грамположителните микроорганизми се явява на практика съпоставима с тази на рокситромицина и кларитромицина, макролиди, които се характеризират с висока антибактериална активност in vitro (Таблица 1).

По отношение на грамотрицателните микроорганизми, особено на ентеробактериите като Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae, съединенията с формула (I) се явяват подчертано поактивни в сравнение с двете сравнителни съединения (Таблица 2).

В този смисъл е интересно да се отбележи, че съединенията с формула (I), предмет на настоящето изобретение, са по-активни в сравнение с рокситромицина, описан В спомената по-горе патентна заявка No. 0033255 и избран като предпочитано съединение спрямо редица други производни, например като еритромицин А 9-[О-[(2-диметиламино)етил]оксим] [J.C. Gasc et al., The Journal of Antibiotics 44, 313-330 (1991)].

Съединенията c формула (I) се явяват активни също така и in vivo (Таблица 3).

Автибактериалната активност на съединенията с формула (I) ШАШО, изразена като средна защитна доза PD*. (mg/kg), е оценена посредством експериментална белодробна инфекция, предизвикана в мишка от Streptococcus pyogenes (Пример 23).

При разглеждане на данните от активността in vivo става ясно, че съединенията с формула (I) се характеризират с увеличена продължителност на действието и с дълъг полуживот на елиминиране от тъканта.

фактически, след интраперитонеално прилагане върху мишка, съединенията с формула (1)се разпределят бързо и на широк фронт 6 целия организъм и нивото им в тъканите се оказва повисоко в сравнение с това в плазмата.

Резултатите са особено очебийни при разглеждане на стойностите на PDso за съединенията с формула (I), приложени 24 преди и 1 час след заразяването.

Цитираните стойности фактически се явяват практически непроменени при прилагане на съединенията 24 часа преди и 1 час след заразяването.

В случая на експериментална белодробна инфекция, предизвикана в мишка от Streptococcus pyogenes - патоген, който по традиция се счита отговорен за заболяванията на дихателния тракт, ефективните концентрации на съединенията с формула (I), въведени интраперитонеално, се задържат на белодробно ниво 24-48 часа след прилагането им.

Сравнителните съединения рокситромицин и кларитромицин, приложени 24 часа преди заразяването, напротив, се явяват неактивни.

Следователно, на съединенията с формула (I) е присъща и белодробна селективност и те могат да бъдат успешно използвани при лечението на инфекции на дихателния тракт.

В допълнение към споменатата по-горе активност срещу бактериални микроорганизми, съединенията с формула (I), предмет на настоящето изобретение, се явяват активни по отношение на еукариотни патогени. По-специално те са подчертано активни срещу протозои като Plasmodium falciparum, който е добре известният малариен паразит.

Съединенията с формула (I) могат,следователно, да бъдат използвани успешно при лечението на маларийни заболявания.

Освен че се характеризират с широк спектър на антибиотична активност срещу грамположителни и грамотрицателни микроорганизми и протозои, с добрата си киселиноустойчивост и с добрите си фармакокинетични свойства, съединенията с формула (I) предизвикват в мишкта остра токсичност, сравнима с тази на рокситромицина. Следователно, характеризирайки се с висока степен на безопасност, те могат да бъдат успешно използвани в хуманитерната и ветеринарната терапия.

Съединенията с формула (I) се използват за предпочитане в подходяща фармацевтична форма, удобна за орално, парентерално, ректално или външно прилагане.

Предмет на настоящото изобретение,следователно,са фармацевтични състави, съдържащи терапевтично ефективно количество от едно или повече съединения с формула (I) в смес с фармацевтично приемлив носител.

Споменатите фармацевтични форми включват таблетки, капсули, сиропи, инжекционни разтвори - готови за употреба или подготвяни преди употреба чрез разреждане на лиофилизата, свещички, разтвори, кремове, мехлеми и лосиони за очи.

За ветеринарна употреба, освен изброените състави, е възможно да бъдат получени твърди или течни концентрати.

koumo се разреждат с храната или Във Водата за пиене.

В зависимост от вида на състава, наред с терапевтично ефективното количество от едно или повече от съединенията с формула (I), съставите могат да съдържат твърди или течни добавки или разредители за фармацевтично или Ветеринарно приложение, а евентуално и други добавки, използвани нормално при формулирането на състави като сгъстители, агреганти, смазващи вещества, дезагрегиращи, подобряващи вкуса и оцветяващи средства.

За лечението на по-особени инфекции, съединенията с формула (I) могат да бъдат комбинирани с ефективно количество от други активни съставки.

Ефективното количество от съединението с формула (I) може да варира в зависимост от различни фактори като ' сериозността и фазата на заболяването, органът или системата, които са засегнати, спецификата на гостоприемника, чувствителността на бактериалните видове, причинители на инфекцията и избрания начин на прилагане.

Терапевтичната доза обикновено включва между 0.5 и 100 mg/kg телесно тегло на ден и може да се прилага като единична или като многократна дневна доза.

Следващите примери са дадени с цел да илюстрират изобретението, без да го ограничават.

Структурата на съединенията с формула (I) и на синтезираните междинни съединения за тяхното получаване е потвърдена чрез ЯМР или ¹³С-ЯМР спектроскопия. Стойностите на важните сигнали на най-близките до крайните съединения междинни съединения и на самите съединения с формула (I) са дадени по-долу.

Пример 1

Получаване на N-бензоил-б-аминохексанова киселина

Към смес от 6-аминохексанова киселина (0.15 mol) в етилетер (150 ml) и Вода (200 ml), съдържаща натриев хидроксид (0.15 mol), поддържана с разбъркване при температура между 0 и 5°С, едновременно се прибавят разтвор на бензоилхлорид (0.18 mol) в етилетер (160 ml) и 1N разтвор на натриев хидроксид (180 ml).

На края на прибавянето реакционната смес се затопля до стайна температура и се оставя при разбъркване още 4 часа.

След разделяне на фазите водната фаза се измива с етилетер (200 ml) и се подкислява с концентрирана хидрохлорна киселина, при използване на конао червено за индикатор.

След екстрахирано с етилацетат (3 х 200 ml) отделените органични фази се измиват с наситен воден разтвор на натриев хлорид (200 ml), изсушават се върху натриев сулфат и се изпаряват при понижено налягане.

При това се получава N-бензоил-б-аминохексанова киселина, която се използва в този вид при следващите реакции.

По аналогичен начин са получени следните съединения: N-бензоил-З-аминопропанова киселина;

N-бензоил-злииин;

М-бензоил-З-аминооктанова киселина; №бензоиА-4-аминобут.анова киселина; N-фенилаиетил-б-аминохексанова киселина;

N-фенилаиетил-глишш; ^бензоил-^изопропил-4-аминобутанова киселина; N-6eH3QUA-N-u3onponuA-6-aMUHQxekcaHoBa киселина.

Пример 2

Получаване на етилов естер на ^б-(бензоиламино)хексаноил]глииин

Към суспензия на N-бензоил-б-аминохексанова киселина (93.5 mmol), получена както е описано в Пример 1, глицинетилестер хидрохлорид (112 mmol), триетиламин (112 mmol) и безводен 1хидроксибензотриазол (112 mmol) в тетрахидрофуран (330 ml), поддържана с разбъркване при 0°С, постепенно се прибаВя разтвор на дициклохексилкарбодиимид (112 mmol) в безводен тетрахидрофуран (44 ml). Реакционната смес се затопля до стайна температура и се държи 16 часа при разбъркване.

Накрая се образува утайка, която се отделя чрез филтруване и полученият при това филтрат се изпарява при понижено налягане.

Остатъкът се събира с етилацетат (300 ml), след което се измива с 5% разтвор на хидрохлорна киселина (2 х 100 ml), с наситен разтвор на натриев хлорид (100 ml), с 5% разтвор на натриев бикарбонат (2 х 100 ml) и накрая с наситен разтвор на натриев хлорид (100 ml).

Органичната фаза се изсушава върху натриев сулфат и се изпарява при понижено налягане до сухо, при което се получава етилов естер на М-[6-(бензоиламино)хексаноил]глицин, който се използва в този му вид при следващите реакции.

По аналогичен начин са получени следните съединения: етилов естер на М-[(бензоиламино)аиетил]глииин;

етилов естер на М-[6-(фенилаиетиламино)хексаноил]глииин; етилов естер ш.Н7.[(Ф^нилаиед1иламино)ацетил]глшшн; етил- 6-[6-(бензоиламино)хексаноиламино]хексаноат; метмлов...естер.наК-15--(бензоиламино)ден1пан9ил]длицин;

метил- 6-[5-(б.ензоцдамино)дентаноидамино]хексаноат; метилов естер на М-[7-( бензоиламино)хептаноил]глииин;

метил- 5-[6-(бензоиламино)хексаноиламино]пентаноат; метмдг 64(бешоила^шно)ацетилами.но]хсканоат, метил- 3-[6.-(6ензоиламино)хсксаноиламино]дропиондт;

етил- 6-[М-изопропил-(фениАаиетиламино)аиетпламино]хексаноат; метил- 6-[4-(бензоиАамино)бутаноилампно]хексаноат;

MemuA-4-[N-u3onponuA-4-(N^>-U30nponuA-N^,-6eH30UAaMUHo)бутаноиламино]бутаноат;

Пример 3

Получаване на етилов естер на М-(6-аминохексаноил)глииин

а) Към разтвор на натриев хидроксид (33.54 g; 0.831 mol) във вода (840 ml) и метанол 1400 ml) се прибавят 6-аминохексанова киселина (100 g; 0.762 mol) и. постепенно, разтвор на ди-третбутилдикарбонат(168 g, 0.762mol) в метанол (140 ml).

Реакционната смес се оставя в продължение на 4 часа на разбъркване при стайна температура.

След това към нея отново се добавя твърд ди-третбутилдикарбонат (17.5 g; 0.08 mol) и се оставя 16 часа на разбъркване.

Тогава реакционната смес се измива с хексан (2 х 400 ml), подкислява се до pH 1.5 с разтвор на калиев бисулфат и се екстрахира с етилацетат (3 х 450 ml).

Органичните фази се събират изсушават се върху натриев сулфат и се изпаряват до сухо, при което се получава 6-(третбутоксикарбониламино)хексанова киселина под формата на масло (163 g).

b) Като се работи по аналогичен на описания в пример 2 начин, 6-(трет-бутоксикарбониламино)хексановата киселина (163 g) се кондензира направо с глицинов етилестер хидрохлорид (118 g; 0.845 mol), при което се получава етилов естер на N-[(6-mpemбутоксикарбониламино)хексаноил]глицин (285 g) под формата на суров продукт, който се използва В този вид при следващата реакция.

Температура на топене 76-77°С (изопропилов етер)

е) Към разтвор на етилов естер на N-[(6-mpemбутоксикарбониламино)хексаноил]глицин (285 g) в етилацетат (500 ml), поддържан с разбъркване при стайна температура, се прибавя 6N разтвор на хидрохлорна киселина (150 ml) в етилацетат (150 ml).

След 24 часа образувалата се утайка се отделя чрез филтруване, измива се с етилацетат и с ешилетер и се изсушава под вакуум в сушилня (50°С).

При това се получава етилов естер на N-[6аминохексаноил]глицин (93 g) под формата на суров продукт, който се използва в този му вид при следващата реакция.

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид:метанол:амоняк = 10:2:1) Rf =0.2

Пример 4

Получаване на етилов естер на М-[6-[(4-флуоробензоилк амино ]хексаноил]глииин

Към суспензия на етилов естер на 14-(6-амино)хексаноил)глицин (39.5 mmol), получен съгласно описаното в пример 3, и триетиламин (87 mmol) в метиленхлорид (150 ml), поддържана с разбъркване при 0°С, постепенно се прибавя разтвор на 4флуоробензоилхлорид (47.4 mol) в метиленхлорид (30 ml).

Така получената смес, към която е прибавен триетиламин (2 ml) се затопля до стайна температура и се оставя на разбъркване.

След престояване един час при тези условия, реакционната смес се измива с 5% разтвор на хидрохлорна киселина (2 х 100 ml) и с наситен разтвор на натриев хлорид (3 х 100 ml).

Отделената органична фаза се изсушава Върху натриев сулфат и се изпарява до сухо под Вакуум.

По този начин се получава етилов естер на N-[6-[(4 флуоробензоил)амино]хексаноил]глицин nog формата на суров продукт, който се използва в този му вид при следващите реакции. Температура на топене 121-122°С (етилацетат)

Тънкослойна хроматография: (етилацетат) Rf =0.3.

По аналогичен начин е получено следното съединение: етилов естер на Ь^Т-[6-(С-фуроиламино )хексаноил]глииин Температура на топене 104-106°C (ацетонитрил/изопропилетер) Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид.-метанол = 95:5) Rf =0.3.

Пример 5

Получаване на етилов естер на К-[6-[(4-метоксибензоил)амино]хексаноил]глииин

Като се процедира аналогично на описаното в пример 2 и при използване на 4-метоксибензоена киселина (33 mmol) и етилов естер на Ь1-(6-аминохексаноил)глицин (39.5 mmol), получен съгласно описаното в пример 3, се получава етилов естер на N-[6-[(4метоксибензоил)амино]хексаноил]глицин под формата на суров продукт, който се използва в този му вид при следващите реакции. Температура на топене: 106-107°С;

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид метанол = 90:10) Rf =0.2.

По аналогичен начин са получени следните съединения: етилов естер на М-[6-[(3,4-мепшАендиоксибензоил)амцио]·хексаноил]5лииин

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид.метанол = 90:10) Rf =0.39;

етилов естер на М-[6-[(4-метилсуАфоноилбензоил)амино.]хексаноил]глищш

Температура на топене 124-126°С

Тънкослойна хроматография: (метиленхлоридметанол = 96:4)

Rf=0.31;

епгтлоВ естер на М-[6-[(3-трифлуорометнлбензоил)амино]хексаноил]глш1ин

Температура на топене 102-104°С

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид :метанол = 95:5) Rf =0.38.

Пример 6

Получаване на 2-[6-(фенилметиламино)хексиламино]етанол

Към суспензия на етилов естер на N-[6(бензоиламино)хексаноил]глицин (46.8 mmol), получен съгласно описаното в пример 2, и натриев борохидрид (700 mmol) в безводен тетрахидрофуран (200 ml), поддържана с разбъркване между 15 и 20°С, постепенно се прибавя 6N сярна киселина в етилетер (40.9 ml; 700 mmol), получена чрез смесване на 96% сярна киселина (33 ml) и етилетер (100 ml).

Реакционната смес се загрява в продължение на 24 часа при температура на кипене, след което се охлажда до 0°С. При разбъркване се добавя метанол (150 ml). Разтворителят се изпарява при понижено налягане и остатъкът се събира с 6N натриев хидроксид (200 ml). Получената смес се държи 24 часа при температура на кипене.

Реакционната смес, охладена до стайна температура, се екстрахира с тетрахидрофуран (2 х 100 ml) и органичната фаза се изпарява до сухо, събира се с етилацетат и се изсушава над натриев сулфат.

Чрез подкисляване с етерен разтвор на хидрохлорна киселина се получава утайка, състояща (фенилметиламино)хексиламино]етанол под се от 2-[6формата на хидрохлоридна сол.

Така полученият продукт може да се използва в този му вид npu следващите реакции.

По аналогичен начин са получени следните съединения: 2-[2-(фенилметпламино)ешиламино]етанол.· 2-[6-(2-(фенилетиламино)хексилампно]етанол:

6-[6-(фенилметиламино)хексиламино]хексанол; 2-[5-(фенилметиламино)пентвламино]етанол;

2- [8-(фенилметплампно)окггп1лампно]етанол;

5- [6-(фенилметиламино)хексиламино]пентанол;

6- [3-(ф.енидмедшдамино)дродиламино]хекеанол;

3- [б-(фенидметиламийо)хексиламцно]проданоА;

3- [4-(фенилметиламино)бутиламино]пропанол;

6-[2-(фенидмедшламино)етиламино]хексанол;

6-[М-изопропил-4-<фенилметиламино)бутиламино]хексанол; 2-[6-[(4-(флуорофенил)метиламино]хексиламино]етанол;

2-[6-[(4-(метоксифенил)метиламино]хексиламино]ешаиоА; 2-[6-[(3,4-(мешилендиоксифенил)метиламино]хексиламин0]етанол; 2-[6-[(3-трифлуорометилфенил)метиламино]хексиламино]етанол;

2-[6-[(4-(метилсулфонилфенил)метиламино]хексидамино]етанол;

4- [N-u3onponuA-4-(N-U3onponuA-N^eHUAMemuAaMUHo)6ymuAaMUHo]бутанол.

Пример 7

Получаване на 6-[N-auemuA-6-(N-аиетил-Х^?-фенилметиламино)хексиламино]хексиАаиетат

Към суспензия на 6-[6-(фенилметиламино)хексиламино]хексанол (1 g; 2.6 mmol), получен както е описано в пример 6, в метиленхлорид (15 ml), поддържана с разбъркване при 0°С, постепенно се прибавят триетиламин (1.95 ml; 14 mmol) и разтвор на ацешилхлорид (0.62 ml; 8.69 mmol) В метиленхлорид (5 ml).

След разбъркване в продължение на 1 час при 0°С реакционната смес се загрява до стайна температура и се оставя на разбъркване още 16 часа.

След това реакционната смес се измива с 10% разтвор на хидрохлорна киселина (10 ml) и с наситен разтвор на натриев хлорид.

фазите се разделят и органичната фаза се изсушава над натриев сулфат и се изпарява във вакуум до сухо, при което се получава 6- [N-auemuA-6-(N '-ацетил-N ’-фенилметиламино)хексиламино]хексилацетат (1.18 g) под формата на масло, който се използва в този му вид при следващите реакции.

По аналогичен начин е получено следното съединение: 2-[N-auemuA-6-[N^,-auemuA-N^,-(2^eHUAemuA)aMUHo]xekcuAaMUHo]етилаиетат

Пример 8

Получаване на 6-[М-ет.ил-6-(^лМ^,-ет.ил-М'-фенилметиламино1хексилашшо^хексанол

Като се процедира аналогично на описаното в пример 6 и < * при използване на 6-[N-auemuA-6-(N'-ацетил-N’-фенилметиламино)- <

хексиламино]хексилацетат, получен както е описано в пример 7, се получава 6-[М-етил-6-(М'-етил-М'-фенилметиламино)хексиламино]хексанол.

По аналогичен начин е получено следното съединение: 2-[М-етил-6-[М^,-етил-К'-(2-фенилетил)амино]хексиламино]етанол.

Пример 9

Получаване на 2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-(N-бензилоксикарбонил-Жфенилметиламино)хексиламино]етанол

Към разтвор на 2-[6-(фенилметиламино)хексиламино]етанол дихидрохлорид (18.5 mmol), получен като е описано в пример 6, в разтвор на 1N натриеВ хидроксид (37.1 ml) и етилацетат (40 ml), поддържан с разбъркване при 0°С, постепенно и едновременно се прибавят 1N натриев хидроксид (44.5 ml) и разтвор в толуен на 50% бензилхлороформат (44.5 mmol) 6 етилацетат (33 ml).

В края на прибавянето реакционната смес се загрява до стайна температура и се държи при разбъркване в продължение на 24 часа.

След разделяне на фазите водната фаза се измива с етилацетат (2 х 50 ml).

Органичните фази се събират и се измиват с наситен разтвор на натриев хлорид (50 ml), изсушават се над натриев сулфат и се изпаряват ВъВ вакуум до сухо.

При това се получава 2-[М-бензилоксикарбонил-6-(Ж бензилоксикарбонил-N '-фенилметиламино)хексиламино]етанол под формата на масло, който се използва в този му Вид при следващите реакции.

Тънкослойна хроматография: (етилацетат:хексан = 50:50) Rf =0.20;

По аналогичен начин са получени следните съединения: 2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-2-(N -бензилоксикарбонил-N фенилметиламино)етиламино]етанол;

Тънкослойна хроматография: (етилацетаппхексан = 60:40) Rf =0.25; 6-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-(\^l-6eH3UAokcukap6oHUA-N'фенилметиламино)хексиламино]хексанол;

Тънкослойна хроматография: (етилацетат:хексан = 50:50) Rf =0.27; 6-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-5-(N-6eH3UAokcukap6oHUA-N''фениАметиламино)пентиАамино]хексаноА;

2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-5-(N -бензилоксикарбонил-N фенилметиламино)пентиламино]етанол;

2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-8-(N -бензилоксикарбонил-N 'фенвАметиАамино)октиламино]етаноА;

5- [N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-(N -бензилоксикарбонил-N фенилметиАамино)хексиламино]пентанол;

6- [N-6eH3UAokcukap6oHUA-3-(N -бензилоксикарбонил-N фенилметиламино) пропнламино]хексанол;

3-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-(N-6eH3UAokcukap6oHUA-N-'r фенилметиАам11но)хексиламино]пропаноА;

3-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-4-(N ’-бензилоксикарбонил-N фенилметиламино)бутиламино]пропанол;

6-[N-U3onponuA-2-[N'^,-6eH3UAokcukap6oHUA-N ’-(2-фенпАетил) аминоетил амино ]хексанол;

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид :метанол:амоняк = 95:5:0.5) Rf =0.33;

6-[N-6eH3UAOkcukap6oHUA-4-(N ’-изопропил-N ’-фенилметиламино)бутиламино]хексанод;

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид :метанол:амоняк = 95:5:0.5) Rf =0.42;

2-[М-бензилоксикарбонил-6-[^^,-бензилоксикарбонил-ЬГ-[(4-флуорофенил)метил]амино]хексиламино]егпанол:

Тънкослойна хроматография: (етилацетат:хексан = 60:40) Rf =0.35;

2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-N -[(4-метоксиТънкослойна хроматография: (етилацетат:хексан = 50:50) Rf =0.2; 2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-[N’-6eH3UAokcukap6oHUA-N’-[(3_r4метиАендиоксифенил)метил]амино]хексиламино]етанол;

Тънкослойна хроматография: (етилацетапЕхексан = 60:40) Rf =0.26: 2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-[N’-6eH3UAokcukap6oHUA-N-[(3-mpuфлуорометилфенил)метил]амино]хексиламино]етанол;

Тънкослойна хроматография: (етилацетатгхексан = 50:50) Rf =0.25; 2-[М-бензилоксикарбонил-6-[К’-бензиАоксикарбонил-М’-[(4-метил^лфонилфеиил)метвл]амино]хексиламино]етанол;

Тънкослойна хроматография: (етилацетапЕхексан = 90:10) Rf =0.36;

Пример 10

Получаване на 2-^-бензилоксикарбонил-6-(Х’-бензилокси карбонил-^-фенилметиламино)хексиламино]етилметансулфонат

Към разтвор на 2-[№бензилоксикарбонил-6-[К'-бензилоксикарбонил-№-фенилметиламино)хексиламино]етанол (2.6 mol), получен както е описано в пример 9, в метиленхлорид (15 ml), съдържащ триетиламин (0.44 ml; 3.16 mmol), при разбъркване и при стайна температура постепенно се прибавя разтвор на метансулфонилхлорид (3.16 mmol) в метиленхлорид (5 ml).

Реакционната смес, загрята до стайна температура и държана при разбъркване в продължение на 5 часа, се прибавя към 5% разтвор на хидрохлорна киселина (20 ml).

След разделяне на фазите органичната фаза се измива с 5% хидрохлорна киселина (10 ml) и с наситен разтвор на натриев хлорид (3 х 10 ml).

Органичната фаза се изсушава над натриев сулфат и се изпарява във вакуум до сухо, при което се получава 2-[N6eH3UAokcukap6oHUA-6-(N ’-бензилоксикарбонил-N ’-фенилметиламино)хексиламино]етил-метансулфонат, който се използва в този му вид при следващите реакции.

Пример 11

Еритромицин A (E)-9-[O-[2-[N- бензилоксикарбонил-6-(Ж бензилоксикарбонил-Жфенилметиламинокексиламино]етил]оксим]

Еритромицин А (Е)-9-О-оксим (627 mg; 0.84 mmol), 18краун-6-етер (220 mg; 0.84 mmol) и разтвор на 2-[N6eH3UAokcukap6oHUA-6-(N -бензилоксикарбонил-N -фенилметиламино)хексиламино]етил-метансулфонат (0.84 mmol), получен както е описано в пример 10, в безводен тетрахидрофуран (5 ml) се прибавят съответно към суспензия на калиев трет-бутилат (103 mg; 0.92 mmol) 6 безводен тетрахидрофуран (5 ml), поддържана c разбъркване при стайна температура и в азотна атмосфера.

Реакционната смес се държи при разбъркване в продължение на 24 часа, след което се изпарява при понижено налягане.

Остатъкът се събира с етилацетат (10 ml) и така получената смес се измива с наситен разтвор на натриев хлорид (10 ml).

Водната фаза се екстрахира с етилацетат (2 хЮ ml) и събраните органични фази се изсушават над натриев сулфат и се изпаряват до сухо.

При това се получава еритромицин A (E)-9-[O-[2-[Nбензилоксикарбонил-6-fN ’-бензил оксикарбонил-N '-фенилметиламино)хексиламино]етил]оксим], който се използва в този му вид при следващите реакции.

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид:метанол:амоняк = 90:9:1) Rf =0.58;

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1250;

Ή-ЯМР (200 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 7.38-7.10 (т, 15Н, ароматни);

5.18- 5.10 (т 4Н, 2 CH₂Ph); 3.30 (s, ЗН, ОСН₃); 2.26 (s, 6Н, 2 NCH₃); 0.81 (t, ЗН, СНзСН₂).

По аналогичен начин са получени следните съединения: ЕритрошцшА4Е)-9-[.0-[2-(М-б.ензиАоксикарбоицл-2-(И^.ензцд·оксикарбонид-М^фенилметиламиноЗспшламиноЗстилЗоксим] Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид:метанол:амоняк = 90:10:1) Rf =0.5;

’Н-ЯМР (200 MHz, CDCl₃): δ (ppm): 7.11-6.97 (m, 15H, ароматни);

5.18- 4.97 (m, 4H, 2 CH₂Ph); 3.30 (s, 3H, OCH₃); 2.25 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.82(1, 3H, CHaCH₂);

Еритромииин A (E)-9-[0-[6-IN-6eH3UAOkcukap6oHUA-2-(N’-6eH3UAоксикарбонил-М-фенилметиламино)хексиламино]хексил]оксим] Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид:метанол:амоняк = 90.10:1) Rf =0.6;

^]Н-ЯМР (200 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 7.27-6.96 (m, 15H, ароматни); 5.05-4.92 (m, 4H, 2 CH₂Ph); 3.17 (s, 3H, OCH₃); 2.13 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.70 (t, ЗН, СНзСН₂);

Еритромииин A (E)-9-[Q-[6-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-3-(N-бензилоксикарбонил-Х'-фенилмешиламино)дрохшламино]хексил1окс1ш] Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид :метанол:амоняк = 90:10:1) Rf =0.65; Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1194;

’Н-ЯМР (200 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 7.39-7.01 (m, 15H, ароматни); 5.17-5.02 (m, 4H, 2 CH₂Ph); 3.30 (s, 3H, OCH₃); 2.27 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.82(t,3H,Q^CH₂);

Еритромииин А (Е)-9-[О-[6-[М-бензилоксикарбониА-5-(Х-бензилоксикарбонил-М^,-фенилметиламино)пентиламино]хексил]оксим];

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-^-бензилоксикарбонил-8-(Юбензилоксикарбонил-М'-фенилметиламиноюктиламино]етил]оксим];

Еритромииин A (E)-9-[0-[2-[N-6eH3UAokaikap6oHUA-5-(Nr6eH3.UAr оксикарбонил-М^,-фенилметиламино)пентиламино]етил]оксим];

Еритромииин А (Е)-9-[0-[5-[М-бензилоксикарбонилг6-(Жбензилоксикарбонил-М^?-фенилметиламино)хексиламино]пентил]оксим];

Еритромииин А (Е)-9-[0-[3-[М-бензилоксикарбонил-6-(ЬР-бензилоксикарбонил-К^,-фенилмет.иламино)хексиламино]пропил]оксим];

Еритромииин А (Ек9-[0-[3-[М-бензилоксикарбонил-4-ГХ¹-бензилоксикарбонил-Н'-фенилметиламино)бутиламино]пропил]оксим];

Еритромииин А (Е)-9-[О-[6-[М-бензилоксикарбониА-2-(ЬГ-бензилоксикарбонил-М^,-(2-фенилетил)амино]етиламино]хексил]ока1м]; Температура на топене 74-76°С

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1172 ’Н-ЯМР (200 MHz, CDCI3): δ (ppm): 7.38-7.03 (m, 10H, ароматни); 5.13-5.03 (т, 2H, 2 СН₂РЬ); 3.29 (s, ЗН, ОСН₃); 2.25 (s, 6Н, 2 NCH₃); Еритромицин А (В)-9-[О-[6-[М-етил-6-(Х^,-епшл-К^,-фениАметиАамино)хексиламино]хексиА]оксим] (Съединение 1)

Температура на топене 80-82°С (ацетонитрил) Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1094 ¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 175.20; 171.35; 140.06; 128.86; 128.07; 126.62; 102.96; 96.27; 53.54;

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[Н-етил-6-[Жетил-Мч2-фенилетилА амино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 2)

Тънкослойна хроматография: (хлороформ:хексан:етиламин = 45:45:10) Rf =0.2

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1052 ³Н-ЯМР (200 MHz, CDQ₃): δ (ppm): 7.26-7.04 (т, 5H, ароматни); 3.22 (s, ЗН, ОСН₃); 2.20 (s, 6Н, 2 NCH₃); 0.79 (t, ЗН, CH^CHj);

Еритромицин А (Е)-9-[0-[6-[М-бензиАоксикарбонил-4-(М^,-изопропилN'-фенилметиламино) бу тил амино ]хексил]оксим];

Температура на топене 75-77°С ³Н-ЯМР (200 MHz, CDCL₃): δ (ppm): 7.47-7.12 (m, 10H, ароматни);

5.18-4.97 (m, 4H, 2 CH₂Ph); 3.30 (s, 3H, OCH₃); 2.25 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.82 (t, ЗН, СНзСНг);

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[М-бензилоксикарбонил-6-(М^,-бензилоксикарбониА-Х-[(4-флуорофенил)метил)аъп1но]хексиАамино]етил]оксим];

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид:метанол:амоняк = 90:10:1) Rf =0.62 'Н-ЯМР (200 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 7.38-6.88 (m, 15H, ароматни); 5.17-5.03 (m, 2H, 2 CH₂Ph); 3.29 (s, 3H, OCH₃); 2.26 (s, 6¾ 2 NCH₃); 0.81 (t, ЗН, СН2СЩ;

Еритромицин A (E)-9-[Q-[2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-(N^,-6eH3UA оксикарбонил-М'-[(4-метоксифенил)метил)амино]хексиламино]етил]оксим]

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид :метанол:амоняк = 45:45:10) Rf =0.3 ’Н-ЯМР (200 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 7.40-7.23 (т, 10Н, 2 EhCH₂O);

7.20- 6.75 (m 4H, PhOCH₂); 5.52-5.17 (nx 4H, 2 CH₂Ph); 3.77 (s, 3H, РЮСНз); 3.29 (s, 3H, OCH₃); 2.25 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.82 (t, 3H, CH₂CH₂);

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[М-бензилоксикарбонил-6-[К^,-бензилоксикарбонил-N --[(3_f 4-метилендиоксифенил)метил]амино]хексиламино]етил]оксим]

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид :метанол:амоняк = 95:5:0.5) Rf =0.31 ^]Н-ЯМР (200 MHz, CDCI3): δ (ppm): 7.38-7.22 (m, 10H, 2 PhCH₂O);

6.78-6.55 (m, ЗН, ароматни); 5.90 (s, 2H, OCH₂O); 5.15-5.02 (m, 4H, 2 CH₂Ph); 3.29 (s, 3H, OCH₃); 2.26 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.82 (t, ЗН, СНзСН₂); Еритромицин A (E)-9-[Q-[2-[N-6eH3UAokcukap6oHUA-6-[N^,-6eH3UAоксикарбонил-Х^,-[(3-трифлуорометпАфенил)метиА]амино]хексиламино]етил]оксим];

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид.^,метанол:амоняк = 90:10:1) Rf =0.65 ’Н-ЯМР (200 MHz, CDCI3): δ (ppm): 7.54-7.15 (т, 14Н, ароматни);

5.20- 5.03 (т, 4Н, 2 CH₂Ph); 3.30 (s, ЗН, ОСН₃); 2.26 (s, 6Н, 2 NCH₃); 0.82 (t, ЗН, СН₂СН₂);

Еритромицин А Ш)-9₇[О-[2-[^бснзилоксикарб.о1№л-6-[Н'-бснзилоксикарбонил-ЬГ^,-[(4-метилсулфонилфенил)метил]амино]хексиламино]етил]оксим];

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид :метанол:амоняк = 95:5:0.5) Rf =0.5 ’Н-ЯМР (200 MHz, CDCI3): δ (ppm): 7.90-7.79 (т, 4Н, PhSO₂CH₃); 7.48

7.15 (m, 10H, 2 PhCH₂O); 5.19-5.03 (m, 4H, 2 CH₂Ph); 3.30 (s, 3H, OCH₃); 3.02 (s, 3H, CH₃SO₂); 2.27 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.82 (t, 3H, СНзСН₂);

Еритромицин A (E)-9-[0-[4-[N-u3ouponuA-4-(N’-U3onpimuA-N-фенилметиламино)бутиламино]бутил]оксим] (Съединение 3)

Температура на топене 83-85°С (хексан) Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1066 ^-ЯМР (200 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 7.37-7.10 (m, 5H, ароматни); 3.50 (s, 2H, CH₂Ph); 3.30 (s, 3H, OCH₃); 2.26 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.82 (t, 3H, СНзСН₂);

Пример 12

Получаване на еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-(фенилметил амино )хексиламино]етил]оксим] (Съединение 4)

Към разтвор на еритромицин A (E)-9-[O-[2-[N6eH3UAokcukap6oHUA-6-(N '-бензилоксикарбонил-N '-фенилметиламино)хексиламино]етил]оксим] (5.9 mmol), получен както е описано в пример 11, в етанол (150 ml), се прибавя 10% паладий върху + актибен въглен (750 mg).

Така получената смес се поставя в хидрогенатор на Рап, зареден с водород (1 bar) и държан с разбъркване при стайна температура.

След 7 часа катализаторът се отделя чрез филтруване и алкохолният разтвор се изпарява до сухо.

При тоВа се получава еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6(фенилметиламино)хексиламино]етил]оксим], който се пречиства чрез хроматография върху силикагел (елуент - метиленхлорид :метанол: амоняк = 90:10:1).

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 982;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 140.48; 128.39; 128.11; 126.88.

По аналогичен начин са получени следните съединения:

Еритромииин А (Е)-9-[О-[2-[2-(фенилметиламино)етиАамино]етил]оксим] (Съединение 5) ¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 176.51; 172.36; 140.96; 129.08; 128.95; 127.67; 103.84; 96.86; 53.35;

Еритромииин A iE)-9-[O-[6-[6-l фенилметиламино)хексиламино]хексил]оксим] (Съединение 6)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1038;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 175.24; 171.31; 140.33; 128.37; 128.13; 126.89; 102.92; 96.27; 54.01;

Еритромииин А (Е)-9-[О-[6-[3-( фенилметиламино)пропиАамино]-_ хексил]оксим] (Съединение 7)

Мас-спектрография ( C.I.) (М+Н)⁺ = 995;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 175.15; 171.37; 140.41; 128.38; 128.09; 126.89; 102.92; 96.27:54.04;

Еритромииин А (Е)-9-[0-[6-[5-!фенилметиламино)пентиламино]sekCUAjokcUM.] (Съединение 8) ’Н-ЯМР (200 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 7.35-7.15 (m, 5H, ароматни); 3.75 (s, 2H. CH₂Ph); 2.25 (s, 6H. 2 NCH₃); 0.81 (t, 3H. CI^CH₂);

Еритромииин А (Е)-9-{0-[2-[8-(фениАметиламино)октиламиио]етил]оксим] (Съединение 9) ’Н-ЯМР (200 MHz, CDC1₃); δ (ppm): 7.40-7.15 (m, 5H, ароматни); 3.75 (s, 2H, CH₂Ph); 3.29 (s. 3H. OCH₃); 2.25 (s. 6H, 2 NCH₃); 0.82 (t, 3H, CHjCH,);

Еритромииин А (Е)-9-[0-[245-(фениАметиАамино)дешшламино]етил]оксим] (Съединение 10) ¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 174.96; 172.00; 140.31; 129.39; 128.14; 126.93; 103.16; 96.20; 53.98;

Еритромииин А (Е)-9-[О-[5-[6-(фенилметиламино)хексиламиноф пентил]оксим] (Съединение 11) ^,3С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 175.24; 171.24; 140.41; 128.38; 128.13; 126.88; 102.97; 96.28; 54.06;

Еритромииин А ГЕ)-9-[0-[3-[6-(фениАметиАам1Шо)хексиАамиио]пропил]оксим] (Съединение 12) ¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 175.23; 171.46; 140.45; 128.39; 128.13; 126.88; 102.99; 96.29; 50.06:

Еритромицин А (Е)-9-[0-[3-[4-(фенилметиладшно)бутиламино]пропил]оксим] (Съединение 13) ¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 175.22; 171.45; 140.35; 128.39; 128.13; 126.90; 102.98; 96.26; 53.94;

Еритромииин А ίΕ)-9-[Ο-[6-[Ν- изопропиА-2-(2-фенилетиламцно)г етиламино]хексил]оксим] (Съединение 14)

Температура на топене 93-95°С;

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1038;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 174.92; 170.96; 139.71; 128.42; 128.10; 125.79; 102.62; 95.94; 50.93;

Еритромииин А (Έ)-9-[Ο-[6-[4-(Ν- изопропил-фенилметиламино)Температура на топене 78-80°С;

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1052;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 175.47; 171.30; 140.95; 128.61; 128.02; 126.70; 116.87; 102.94; 53.94;

Еритромииин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-фАуорофениА)метиламино]г х^£сидашша]ешид]ока^ 16)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 999.5;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 161.88; 136.06; 129.65; 115.14;

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-метоксифен11А)метиламиио]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 17)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1011;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 158.57; 132.58; 129.31; 113.76;

Еритромицин А {Е)-9-[0-[2-[6-[(3,4-метилендиоксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 18) Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1025;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 147.65; 146.44; 134.39; 121.18; 108.66; 108.06

Еритромицин А ГЕ)-9-[0-[2-[б-[ГЗ-трифлуорометилфенил)метил2 амино]хексиламино]етиА]оксим] (Съединение 19) Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1050;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 141.57; 131.40; 130.63; 128.76; 124.22; 124.72; 123.56;

Еритромицин А (^/Е)-9-[О-(2-[6-{(4-метилсулфонцлфениА1метиЛг амино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 20) Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1059;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDOj): δ ippm): 147.23; 138.97; 128.79; 127.49.

Пример 13

Получаване на N-бензилоксикарбонил-б-аминохексанол

Към смес от 6-аминохексанол (25 g; 0.21 mol) в етилацетат (250 ml) и вода (200 ml), поддържана с разбъркване при 0°С, постепенно, едновременно се прибавят бензилхлороформат (50% в толуен; 84.8 ml; 0.256 mol) в етилацетат (171 ml) и 1N разтвор на натриев хидроксид (256 ml).

Реакционната смес (pH 9) се загрява до стайна температура и се държи при разбъркване в продължение на 5 часа.

След разделяне на фазите водната фаза се измива с етилацетат (200 ml).

Смесени, органичните фази се измиват с наситен разтвор на натриев хлорид (150 ml), изсушават се над натриев сулфат и се изпаряват до сухо.

Остатъкът се събира с етилацетат (300 ml) и образуваната утайка се филтрува и се изсушава във вакуум при

C, npu komo се получава N-бензилоксикарбонил-б-аминохексанол (44.5 g).

Температура на топене 80-82°С.

Пример 14

Получаване.на N-бензилоксикарбонид-б-амино-хексанал

Към разтвор на N-бензилоксикарбонил-б-аминохексанол (40 g; 0.159 mol), получен както е описано в пример 13, 6 метилен хлорид (600 ml), съдържащ свободния радикал 2,2,6,6тетраметилпиперидиноокси (0.248 g; 1.6 mmol) се прибавя разтвор на калиев бромид (1.89 g; 16 mmol) във вода (31 ml).

Към реакционната смес, поддържана с разбъркване при 10°С, постепенно се прибавя разтвор на натриев хипохлорит (215 ml), получен чрез смесване на 7% разтвор на натриев хипохлорит (240 ml) с натриев бикарбонат (4.22 g) и 5% хидрохлорна киселина (5 ml), така че да се получи pH 8.7.

В края на прибавянето, след разделяне на фазите, органичната фаза се измива с метиленхлорид (2 х 200 ml), изсушава се върху натриев сулфат и се изпарява до сухо.

При това се получава N-бензилоксикарбонпл-б-аминохексанал (39.45 g) под формата на масло.

Тънкослойна хроматография: (етилацетапгхексан = 1:1) Rf =0.41;

Пример 15

Получаване на 2-[6-(бензилоксикарбонилам1Ию)хексиламино]етанол

Смес, състояща се от N-бензилоксикарбонил-б-аминохексанал (35 g; 0.14 mol) и 2-аминоетанол (53.1 g; 0.84 mol) в етанол (250 ml), в присъствието на молекулни сита (ЗА), се държи при разбъркване в продължение на два часа при стайна температура.

След това сместа се филтрува върху целиш и към получения разтвор се прибавя натриев борохидрид (6.33 g; 0.168 mol).

След разбъркване в продължение на 4 часа при стайна температура разтворителят на реакционната смес се изпарява под вакум и остатъкът се събира с вода (500 ml) и етилацетат (500 ml).

След разделяне на фазите водната фаза се екстрахира допълнително с етилацетат 1200 ml).

Събраните органични фази се измиват с наситен разтвор на натриев хлорид (250 ml), изсушават се върху’ натриев сулфат и се изпаряват до сухо, при което се получава 2-[6-(бензилоксикарбониламино)хексиламино]етанол (38.36 g).

Тънкослойна хроматография: ί етилацетат:метанол:амоняк = 10:2:1) Rf =0.4;

Пример 16

Получаванена 2-[N-( бензилоксикарбонил-6-(бензилоксиКато се процедира аналогично на описаното в пример 9 и при използване на 2-[6-(бензилоксикарбониламино)хексиламино]етанол (38.3 g; 0.13 mol), получен както е описано в пример 15, се получава 2-[Н-(бензилоксикарбонил-6-(бензилоксикарбониламино)хексиламино]етанол под формата на масло.

Тънкослойна хроматография: (етилацетат:хексан = 65:35) Rf =0.45;

Пример 17

Получаване на 2-[Ν-ί бензилоксикарбонил-6-(бензилоксцт карбониламино)хексп.\амино]етил-метансулфона1П

Като се процедира аналогично на описаното в пример 10 и при използване на 2-[М-( бензилоксикарбонил-6-(бензилоксикарбониламино)хексиламино]етанол (20 g; 47.8 mol), получен както е описано в пример 16, се получава 2-[\-(бензилоксикарбонил-6-(бензилоксикарбониламино)хексиламино]етил-метансулфонат (24.35 g) под формата на масло, който се използва в този му вид при следващите реакции.

Пример 18

Получаване на еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[М-бензилоксикарбонпл-6-(бензилоксикарбониламино)хекс11ламино]едшл]оксим]

Като се процедира аналогично на описаното в пример 11 и при използване на 2-[К-(бензилоксикарбонил-6-(бензилокси-карбониламино)хексиламино]етил-метансулфонат (24.25 g; 47.8 mmol), получен както е описано в пример 17, след хроматография върху силикагел (елуент метиленхлорид:метанол:амоняк = 95:5:0.5) се получава еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[М-бензилоксикарбонил-6(бензилоксикарбониламино)хексиламино]етил]оксим] (36.1 g). Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид :метанол:амоняк = 85:15:1.5) Rf =0.5;

Ή-ЯМР (200 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 7.39-7.22 (m, 10H, ароматни); 5.14-5.05 (m, 4H, 2 CH₂Ph); 3.29 (s, 3H, OCH₃); 2.25 (s, 6H, 2 NCH₃); 0.80 (t, ЗН, СНзСНг).

Пример 19

Получаване на еритромицин А (Е)-9-[0-[2-(6=аминохексиламино)етил]оксим]

Като се процедира аналогично на описаното в пример 12 и при използване на еритромицин A (E)-9-[O-[2-[N-6eH3UAokcuкарбонил-6-(бензилоксикарбониламино)хексиламино]етил]оксим], получен както е описано 6 пример 18, след хроматография върху⁷ силикагел (елуент метиленхлорид :метанол:амоняк = 85:15:1.5) се получава еритромицин А (Е)-9-[О-[2-(6-аминохексиламино)етил]оксим].

Тънкослойна хроматография: (метиленхлорид:метанол:амоняк = 85:15:1.5) Rf =0.2;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 175.18; 171.26; 102.96; 96.28.

Пример 20

Получаване на еритромииин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(2-трифлуоромепшлфенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 21)

Към разтвор на еритромицин А (Е)-9-[О-[2-(6аминохексиламино)ешил]оксим] (2 g; 2.24 mmol), получен както описаното в пример 19, в етанол (50 ml), държан с разбъркване при стайна температура, се прибавят 2-трифлуорометилбензалдехид (0.4 g) и молекулни сита (4.5 g: ЗА).

След 2 часа молекулните сита се отделят чрез филтруване и към получения разтвор се прибавя 10% паладий върху⁷ активен въглен (0.2 g).

Така получената смес се поставя В хидрогенатор на Parr, зареден с Водород (1 bar). След 1 час, когато завършва реакцията на хидрогениране, катализаторът се отделя чрез филтруване и разтворителят се изпарява.

Остатъкът се пречиства чрез хроматография върху силикагел (елуент - метиленхлорид :метанол:амоняк = 95:5:0.5), при което се получава еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(2-трифлуорометплфенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (2 g). Мас-спектрография(С.1.) (М+Н)⁺ = 1050;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 139.14; 131.88; 130.38; 127.58; 126.81; 125.82.

По аналогичен начин са получени следните съединения: Еритромицин А (Ъ)-9-[О-[2-[6-(3-пиридилметиламино)хексиАамино]етшфкеим] (Съединение 22)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 982;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 149.66; 148.39; 135.81; 123.40; Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(4-трифлуорометилфенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 23)

Мас-спекшрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1050;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 144.73; 128.23; 125.25; 124.26;

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(2-хидроксифениА)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 24)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 997;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDQ₃): δ (ppm): 158.37; 128.60; 128.19; 122.54; 118.88; 116.32;

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(3-хидроксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 25)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 997;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 157.28; 140.46; 129.56; 119.70; 115.55; 114.89.

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(4-н-бутоксифенил)метиламино)хексиламино]етил]оксим] (Съединение 26)

Мас-спектрография (C.I.) (М-гН)⁺ = 1053;

^гзС-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 158.27;131.65; 129.40; 114.40;

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(3-феноксифеннА)метиАамино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 27)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1073;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDd₃): δ (ppm): 157.32; 157.28; 142.69; 129.72;

129.64; 123.16; 122.91; 118.84; 118.52; 117.29;

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-хидроксифенил)метиАамино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 28)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 997;

^иС-ЯМР (50 MHz, CDQ₃): δ (ppm): 156.49; 130.00; 128.87; 115.88;

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-феноксифенил)мепшАамино]хексидашно.]е1пил]оксим] (Съединение 29)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1073;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 157.43; 156.05; 135.43; 129.69;

129.49; 123.07; 118.92; 118.72; 118.67.

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(бифенил-4-ил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 30) Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1057;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 140.94; 139.86; 139.40; 128.74; 128.58; 127.13; 127.03;

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(2-фурилметиламино)хексиламино]етпА]оксим] (Съединение 31)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 971;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3).· δ (ppm): 153.92; 141.73; 110.08; 106.81.

Пример 21

Получаване на Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(3,5-дихлоро2-хидроксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 32)

Към разтвор на еритромицин А (Е)-9-[О-[2-(6аминохексиламино)епшл]оксим] (2.5 g; 2.8 mmol), получен както описаното в пример 19, в безводен етанол (100 ml), се прибавят молекулни сита (6 g; ЗА) 3,5-дихлоро-2-хидроксибензалдехид (0.535 g,

2.8 mmol). Реакционната смес се държи с разбъркване при стайна температура. След 2 часа молекулните сита се отделят чрез филтруване и към получения разтвор на порции се прибавя натриев борохидрид (0.106 g; 2.S9 mmol).

След 3 часа разбъркване разтворителят се изпарява при понижено налягане и остатъкът се пречиства чрез хроматография върху силикагел (елуент - метиленхлорид:метанол:амоняк = 85:15:1.5), при което се получава еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(3,5дихлоро-2-хидроксифенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (2.2 g).

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1066; ¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 153.43; 128.43; 126.42; 124.41; 122.91; 121.61

По аналогичен начин са получени следните съединения: Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[64(2-нитрофенил)метпламино]хексиламино]етпл]оксим] (Съединение 33)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1027;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 149.14; 135.79; 133.13; 131.26; 127.87; 124.70.

Еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6-[(3-нитрофенил)метцламино]хексиламино]ешил]оксим] (Съединение 34)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1027;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 148.37; 142.87; 134.17; 129.22; 122.81; 121.96;

Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-[6-[(4-нитрофенил)метиламино]хексиламино]ешил]оксим] (Съединение 35)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1027;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 148.41; 147.00; 128.59; 123.60; Еритромицин__А (Е)-94О-[2-[6-[(4-хидрокси-3-нитрофенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 36)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺= 1043;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 157.29; 137.40; 134.05; 128.01; 125.03; 121.70;

Бритромииин__Δ__(Е)-9-[О-[2-[6-[(3-хидрокси-4-нитрофенил)метиламино]хексиламино]етил]оксим] (Съединение 37)

Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1043;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDC1₃): δ (ppm): 155.50; 151.98; 132.51; 125.13; 119.67; 118.59.

Пример 22

Получаване на еритромицин А (Ε)-94Ο424Ν-μ6ππιλ-6-(Ν'метил-М^,-фенилметиламино)хексиламино]етил]оксим] (Съединение 38)

Към разтвор на еритромицин А (Е)-9-[О-[2-[6(фенилметиламино)хексиламино]етил]оксим] (2 g, 2 mmol), получен както е описано 8 пример 12, 8 смес етанол:вода = 1:1 (20 ml), държан на разбъркване при стайна температура, се прибавя 37% воден разтвор на формалдехид (2 ml; 26.6 mmol) и 10% паладий върху активен въглен (0.82 g), в този ред.

Така получената смес се поставя в хидрогенатор на Parr, зареден с водород (1 bar).

След 2 часа реакционната смес се филтрува за отделяне на катализатора и полученият разтвор се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства чрез хроматография върху силикагел (елуент - метиленхлорид .-метанол.-амоняк = 90:10:1), при което се получава еритромицин А (E)-9-[O-[2-[N-MemuA-6-(N -метил-Nфенилметиламино)хексиламино]етил]оксим] (1.8 g). Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)* = 1009;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 139.20; 129.04; 128.17; 126.86.

По аналогичен начин са получени следните съединения: Еритромицин А (Е)-9-[0-[2-^-метил-6-ртЧгетдл-Н'Х4-трифлузрометплфенцА)метиламино)хексиламино]етил]оксим](Съединение 39) Мас-спектрография (C.I.) (М+Н)⁺ = 1078;

¹³С-ЯМР (50 MHz, CDCI3): δ (ppm): 143.65; 129.12; 129.03; 125.10; 124.29.

Пример 23

Фармакологична активност

а) антибактериална активност in vitro

Определянето на минималната инхибираща концентрация (MIC) по отношение на грамположителните и грамотрицателните бактерии е направено в две серии посредством микрометода на степенно разреждане на бульон [Natioanal Committee for Clinical Laboratory Standarts, 1990; Methods for dilution antimicrobial susceptibility test for bacteria that grow aerobically; Approved standards M7-A2-NCCLS, Villanova, Pa. - Методи за разреждане за изпитване на антимикробната възприемчивост на развиващи се аеробно бактерии; Одобрени стандарти M7-A2-NCCLS], при използване като хранителна среда на бульон на Mueler Hinton (МНВ).

В случая с отговаряща на изискванията бактерия, към средата е прибавен конски серум 5% (Streptococcus pneumoniae и Streptococcus pyogenes). Като сравнителни макролиди са използвани Roxithromycin и Claiithromicin [The Merck Index, XI Ed. - Каталог на Merck, XI издание, съответно No. 8253 и 2340].

Минималната инхибираща концентрация, изразена в pg/ml, е определена след инкубиране на микроблюдата при 37°С в продължение на 18 часа и определяне на най-ниската антибиотична концентрация, която е В състояние да инхибира развитието на бактериите.

Ь) Антибактериална активност in vivo

Терапевтичната ефективност, изразена като средна защитна доза (PD») на обсъжданите съединения с формула (I) ,е оценена чрез експериментална белодробна инфекция, предизвикана у мишка посредством Streptococcus pyogenes С 203.

Мишки Charles River albin (родова линия CD1), с телесно тегло между 23 и 35 g, са разделени на групи от по 6 в клетка и са хранени нормално със стандартна диета и вода по желание.

На всяка мишка, анестезирана със смес от ешилетер и хлороформ, интраназално е подадена суспензия от Streptococcus pyogenes С 203 (отговаряща на 10^s UFC) в триптозен бульон (0.05 ml).

Изследваните съединения са въведени интраперитонеално като единична доза, 0.2% суспензия в Tween, 24 часа преди и 1 час след заразяването.

Изчисляването на PD^, изразена в mg/kg, е направено чрез анализ на ефекта. Наблюдението върху смъртността на мишките продължава 10 дни след деня на заразяването.

Антибактериалната активност in vitro на някои представителни съединения с формула (I) срещу грамположителните микроорганизми (Таблица 1) и срещу грамотрицателните микроорганизми (Таблица 2), както и стойностите за антибактериалната активност in vivo (Таблица ЗЦса дадени както следва.

Таблица 1

Антибактериална активност in vitro, изразена като минимална инхибираща концентрация в Mg/ml от съединенията 2, 412,16-19, 21, 23-38 и от сравнителните съединения рокситромицин и кларитромицин, срещу грамположителни организми като Streptococcus pneumoniae BS 3, Streptococcus pneumoniae BS 4, Streptococcus pyogenes A 26, Streptococcus pyogenes C 203, Enterococcus faecalis ATCC 29212 u Streptococcus aureus PV 14.

Съединение	MIC (pg/ml)
S. pneumoniae BS3	s. pneumoniae BS4	s. pyogenes A26	s. pvogenes C203	E. faecalis ATCC 29212	s. aureus PV 14
n Z,	0.0156	0.0312	0.0156	0.0312	8	1
4	0.0156	0.0156	0.0156	0.0039	4	0.25
5	0.0156	0.0312	0.0312	0.0156	4	1
6	0.0156	0.0312	0.0312	0.0156	8	0.25
7	0.0625	0.0625	0.0312	0.0156	4	0.5
8	0.25	0.5	0.0312	0.0078	8	0.5
9	0.0078	0.0078	0.0078	0.0039	4	0.25

Съединение	MIC	(ng/ml)
S. pneumoniae BS 3	s. pneumoniae BS4	s. pyogenes A26	S. pyogenes C 203	E. faecalis ATCC 29212	s. aureus PV 14
10	0.0156	0.0156	0.0078	0.0039	4	—(Г2Г“
11	0.25	0.5	0.0625	0.0312	16	0.5
12	0.25	0.5	0.0625	0.0312	16	0.25
16	0.0156	0.0156	0.0156	0.0039	4	0.25
17	0.0312	0.0625	0.0625	0.0039	4	0.25
18	0.0156	0.0312	0.0312	0.0078	2	0.25
19	0.0156	0.0078	0.0156	0.0156	2	1
21	0.0078	0.0039	0.0078	0.0156	2	1
23	0.0156	0.0078	0.0156	0.0156	2	1
24	0.0078	0.0156	0.0156	0.0039	4	0.25
25	0.25	0.25	0.125	0.0312	8	0.125
26	0.0156	0.0156	0.0312	0.0078	1	0.25
27	0.0078	0.0078	0.0156	0.0078	1	0.5
28	0.25	0.25	0.25	0.125	16	0.125
29	0.0078	0.0156	0.0312	0.0039	1	0.5
30	0.0156	0.0156	0.0156	0.0078	1	0.5
31	0.0078	0.0078	0.0078	0.0039	4	0.5
32	0.0625	0.0312	0.0625	0.0156	2	0.5
33	0.0039	0.0039	0.0039	0.00097	2	0.5
34	0.0019	0.0039	0.0078	0.0039	1	0.25
35	0.0039	0.0039	0.0078	0.0019	0.5	0.25
36	0.0625	0.0625	0.0625	0.0078	16	0.5
37	0.0312	0.0312	0.0312	0.0039	8	0.5
38	0.0078	0.0039	0.0156	0.0078	8	0.5
Roxithromicin	0.0312	0.0625	0.0625	0.0625	4	1
Oarithromidn	0.0078	0.0156	0.0078	0.0078	1	0.25

Посочените по-горе данни показват ясно, че съединенията с формула (I), предмет на настоящото изобретение, притежават антибиотична активност, доказано съпоставима с тази на кларитромицина и рокситромицина, по отношение на грамположителните микроорганизими.

Таблица 2

Антибактериална активност in vitro, изразена като минимална инхибираща концентрация в gg/ml от съединенията 2, 412,16-19, 21, 23-38 и от сравнителните съединения рокситромицин и кларитромицин, срещу грамотрицателни организми като Escherichia coll АТСС 25922 и Klebsiella pneumoniae ZC 2.

Съединение	MIC	(HR/ml)
Е. coli АТСС 25922	К. pneumoniae ZC2
2	16	64
4	4	16
5	8	32
6	4	16
7	4	16
8	4	16
9	4	16
10	4	16
11	8	16
12	8	32
16	2	8
17	4	16
18	2	16
19	2	8
21	4	16
23	1	4

Съединение	М1С	(μΕ/ml)
Е. coli ATCC 25922	K. pneumoniae ZC2
24	4	8
25	8	16
26	1	2
27	1	2
28	16	32
29	1	2
30	1	2
31	4	16
32	4	16
33	4	16
34	1	8
35	1	4
36	8	32
37	4	16
38	8	32
Roxithromicin	28	256
Clarithromicin	64	128

Анпшбактериалната активност на съединенията с формула (I) срещу грамотрицателни микроорганизми като Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae се оказва значително повисока в сравнение с тази и на двете сравнителни съединения.

Таблица 3

Антибактериална активност in vivo, изразена като PD» (mg/kg), 24 часа преди и 1 час след експериментално белодробно заразяване, предизвикано у мишка посредством Streptococcus рпеитопае С 203, на съединенията 4, 10,16-19, 21, 23, 26-27, 29-30, 33 u 38 и на сравнителните съединение рокпшромицин и кларитромицин.

Съединение	Белодробно заразяване с	(mg/ml) (S. pyogenes С 203)
1 часа след заразяването	24 часа преди заразяването
4	0.9	4.78
10	2.36	5.8
16	3.6	10.21
17	1.17	8.16
18	1.32	2.23
19	1.95	4.84
21	0.82	5.95
23	1.46	3.49
26	6.11	6.11
27	15.6	15.6
29	7.65	6.1
30	19.3	19.3
33	1.61	6.11
34	1.88	6.8
35	3.00	6.0
38	11.8	11.8
Roxitromicin	0.9	>25
Claritromicin	3.25.	>50

Съединенията с формула (I) се проявават като активни ш vivo и техният профил на активност показва, че въпросните съединения предлагат продължителност на действието и време на полуотделяне от тъканите по-високи спрямо сравнителните съединения.

Claims (7)

1. Съединение с формула

RjR

II

A-(CH₂)_n- N—(CH₂)_m-N—(CH₂)_r- Ο-N=M(I)

6 която

А е фенилоба група или 5- или 6-членен хетероцикъл, съдържащ 1 или повече хетероатома, избрани между азот, кислород и сяра, евентуално заместен с 1 до 3 групи - еднакви или различни, избрани между прави или разклонени С_Ь4 алкилови или алкокси групи, алкилендиокси групи, C_v4 алкилсулфонилни групи, фенилни, фенокси, хидрокси, карбокси, нитро, халогенни и трифлуорометилни групи;

Ri и R₂ - еднакви или различни, представляват водороден атом или прави или разклонени С_м алкилови групи;

П el или 2;

т е множител със стойност между 1 и 8;

I е множител със стойност между 2 и 6;

М представлява група с формула

В която

R₃ е Водороден атом или метилова група;

и техните фармацевтично приемливи соли.

2. Съединение съгласно претенция 1, притежаващо Е конфигурация.

3. Съединения съгласно претенция 1, в което А представлява фенилова група или хетероцикъл, избран между пиридин и фуран, заместен евентуално с една до три групи, избрани между хидрокси, метокси, метилендиокси, н-бутокси, фенокси. фенилова, метилсулфонилова, нитро, халогенна и трифлуорометилова групи; R] и Иг, които са еднакви, представляват водороден атом или метилова група; R₃ представлява водороден атом.

4. Съединения съгласно претенция 1, в което А представлява фенилова група, евентуално заместена с група, избрана между фенокси, нитро и трифлуорометилова; R_t и R₂, които са еднакви, представляват Водороден атом или метилова група; п е равно на 1; ш е равно на 6; ι е равно на 2; R₃ представлява водороден атом.

5. фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че се състои от терапевтично ефективно количество от съединение с формула (I) в смес с фармацевтично приемлив носител.

6. Метод за лечение на инфекциозни заболявания в хуманната и ветеринарната медицина, характеризиращ се с това, че се състои в даване на терапевтично ефективно количество от съединение съгласно претенция 1.

7. Метод съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че се прилага за лечение на маларийни заболявания.