BG98254A - Кристални оксатиоланови производни - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до (-)-цис-4-амино-1-(2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил)-(1н) -пиримидин-2-он в кристална форма, по-специално като игловидни или бипирамидални кристали, до фармацевтични форми на съединенията и до методи за получаването и приложението им в медицината.

Description

A-58/93-PC КЦдСТАлПН СКОАТАСлААОвй ПРОИЗВОДНИ Изобретението се отнася до нуклеозидни аналозии тяхното приложение в медицината. По-специално, изобретение-то се отнася до 1,3-оксатиоланози нуклеозидни аналози, до тез*· ни фармацевтични дорни, както и до тяхна Ф'Орла и до приложението ил за лечение на специфична физичнавирусни инфекции.

/I/ известно, също, като ЕСН-189 или N6PB-21 е описано като прите-жаващо антивирусна активност, по-специално по отношение на вил*усите на имунната недостатъчност при човека /ХИВ-внрусп/, кои- .Ό са причинитбли на о1Стп /1 ,к/· Съединението с зрлуда /_/ е А, NH,

X

/1-2/

1/ и /.-2/:

/1-1/ 9 • · · · и е описано и изследвано под фермата .На рацемсЛ?а’му .’единстве-ното съединение, изобщо, одобрено за лечение на състоянията,причинени от ХйБ, е 3’-азидо-3’-деокситимидин /А2Т, зидовудин,BW 5090 /. Но, при използването на това съединение съществувазначителна възможност за поява на страничен ефект, при което тоили не може да се прилага, или веднъж приложено, се налага даоъде спряно приемането му при значителен срои пациенти. Следожтелно, съществува непрекъсната необходимост от съединения, кои-то са ешектизни срещу ХНЕ, но. същевременно им е присъщ по-високтерапевтичен индекс. Въпреки, че бпннтиомерите на съединението с формула/J./ са с еднаква едикаснсст срещу диВ, l~j енантиомеоът има зна-чително по-ниска цитотокспчнсст, в сравнение с другия енантиомер и затова се предпочита като антивиоусно средство. /-/ Внантиом;.мин с — 1—/ 2—хи д р о к с и ме т ι мимическото наименование т-1,3-окс атисл ан-о-ил/-/1Н/-пиримидин- 2—ок. ιθ има стереохимията на съединението с дормула /±—±/,ето е с наименование /2в, цлс/—Т—нмлно—±—/д—хидроксиметил—1,оксатислан-5-кл/-/1Н/-пиримидик-2-он. Сега съединението е изстно като ЗСТ. г- /Д ГДВ по същество сзссо; oa предпочитан но от /+/ енантисмера, т.да не съ,тегло/тегле от /+/ енантио^ера, по-дс; _по-специално, по-^алко от 1% тегло/тегло. В източник /3/ е описано получаването на ЗТС, неговаъжението ΓΓίΤ42Π2 ПГП .1 Ui-wlu Н.-С Съглас i - 9 в v С Bi в'! о i c ήρΠ βϊ <91 Lb Ο в! ПСл у нпНО д*НТО ΗΓ'.’Τ-,’ΤΤΓρυ 7 Γ> '^· ДП Η <*> γτι ζ* ρ, : .·”. ' τ е с с—0 * '_7 ДТ j C t-J л>,—7 РЪч-ТмСеи ГιΒ Cvi i . UGГCd \··'C5'i(

Jiric

-> Ό 0 Bid. Bi B_L Cl i 1 C Ό B7L-O jTB1 CL i iO..-1 Bi i‘-'C С-ц TT Ос Ί С Λίΐ2ί j. г- Ετο защо, първият аспект на изобретението се отнася до кристалната .^српа на. ЗТС. Когато кристализира от воден разтвор, ЗТС сеполучава iiод дорлатн на игловидни кристали /отт^к псЛсЛ йл на-чена дорла I/. Б тази ч,орма кристалите не са подходящи за виготвяне на твърди-ларлацевтични препарати /дорли/, поради ддЗичНИ СъOi'iCТВЗ. J ДсаТО ridi-iQiiiiCojy* j piOIIIS. Td ^ϋΐ-οΟΟΤ · v/GTcL" нози се, че при определени условия ЩхС може да се получи,з по·голямата си част, под доолата на дзупирамидзлни кристали /от—тик нататък наре-чена дохзгха тг/· Кристалите, присъщи на дорлаП, са с подобрена течливост, а това се предпочита при пркгот- твърди лекарствени дорми. Освен това, кристална едни дорли и при някои 1 са ПО-нсСТабИлнн пелИпО; ракии във дар ладията, като смилане, ложе да се т гка 'еврЪи.ане на дорла ± въз дорма тт и появата н&amp; някои нежелани — . :..1. — — ч. —, —' — j Π i 1 Ч - ί ... П i'i ,3 У . 1 х Ή —. LJ П ^гД i ι/i L· Г» —— — '·— П.ii ‘— У 1‘Ъ1 · . <. п i 1 рϊ. ί -.0.. н Cjj. Когато ЗТС ΤΟ ПЛ.Н TUHKcX Ί'θΗ<7ΓχΗ Η под ^ср1-ъ.та на двулира-идцални кри-170°С и по-точно 177-178г

Jr\

υ J ηριρΤΟ. т?Т</ yiiOyjj 0 prdTd rid ίϊΓκί С ърдцнИ др 0 д±С Т cJi ιϊ j ilEIS. Т-ОчГКЗ. I Ρ/Τθ<Ί -- — -1/-. iiP-Ц _l P *! i ip~ - кл dliP vxP^iV _гуЛГ- ±Ду i Ί n r, ^чно около 124-127°C, когато е чисто. - i С И Р. ЧЛ -L> d J ЧкЛ. P Чл.TP J_ чу C'lx/; СРР С Р Р Р t Ml Οίΐ “ НОлп ±e нъв судблйЯ viicKTi)p’, които липспат в пндрачеовения;лз I. iio—спещиално, дорла II показва силни абсор-1И0ННИ ивици при приблизително 920 и 850 вълнови числа. Освенорла I при 1110 вълново число липс- _______. у р. * .'V'y. ty drP i у Cii C< ίΊ j_. j iL·'.( d чу - - 'v_z J. ; i Dp d- 1 i CP My u ky i '-d. i !.. дорла на aiC локазза, осппн това, х; Р ГД-l Р в ч>_Р iid 3 1 r р/Сру ще С Pl ίi 2JБ1 дДгр·^ P Д 0bl—^OlcL'idiQ. C ΤΡο,Ρίί'Τ >I ' π ο O.--> мЛД P r cTidinci '|P .d £T . pci 177-178e. У Q /-> -/-. ,-, ------- UQ Чу И CO π

ZL • · · * ρπκορρρ y - ♦ ·· · · · * * * * - · * ··· V tr ./·> T “ · —r-,-> Τ’-· .-- -··^ -. -у. ~ - --------.- сканираща калориметрия c начална температура 124-127°С. й така, друг аспект на изобретението се отнася до ДтС ВЪЗ ВтДЦ На ИГлОБиДнИ кристали. Съгласно трети аспект на изобретението, ЗТС е поднормата на двупирах-хидални кристали. Обект на нзоссетението е и 3iC в кристална норма сточка на топене над 170 С, по-специално 177-178 0. Алтернатив-но се осигурява ЗТС з кристална норма, която показва ендотермаз ноощула си при дмщерепмиална сканираща капоииметрия /^SC / сначална температура 177-178°С. друга алтернатива осигурява ЗТС з кристална порна,КОЯТО χίχ'χΒ МССОрОЦИСННИ ИъИцИ ПРИ около енО и около РсР вълновичисла в инфрачервения й спектър. По-специално, се осигурява таказа кристална фСРх-ха на ЗТС, която освен, че ипа споменатите аосорспионни ивипи, се от.-кчава с липса на ивица пои въл- ов 0 ргуч Хи ίθ СХ IiOyly чЯ и да . Θ и гл утр р an mрт,-гръ уТ <3 До п> х iljij. -. У д *имата му чоез разделя- ти цо съставящите ги енантиомери. iio— специално, ЗТС може ^.а се получи от известния раце.-хат чрез хирална течпа хосх-хатограпия при нисоко палягане, чрез ензимен енантноселективен катзсолиз- Ъм с иОдхсдяц ензим, като цитидин дезаминаза или чоез селектив но ензимно разграждане на подходящо поокззодно, като се·използуа ЗТС 9 _ пбед 0 ?"*ηj iC'iΘОТТДД· ПОддХОДдцЩдх хСТО-Цп 33 ПОХу 43«dclKSV СЗ ОпшСЗНИ 3 7V091/17159. опп зви) з!дц .-м иГмоНхфцни xi^iiCT'Sviii ί'χΟπθ да се пелч-чи чрез кристализация на съединението от воден разтвор или-хд;>s.х-,ситрonла дестилация с пропан—1—ол · ДаС, във виц на поедлочпт; Ъ дм,упирахПЦцални крие ο • · · · · « • · ТЗЛИ, ИОНе ДН Cfe n'Cw±y Чй 'ЧР63 П0енрИС'х£>ЛЙ6,с1ЦИ.?1,<)Т,,Н63©ДН&amp;· средаи пс-опециално от Hncin/Cg.^/anKoxon, като например етанол,про-мишлен денатуриран етанол или пропан-1-ол. Съгласно предпочи-тан метод, ЗТС в двуптграгндална порна исае да се получи от ЗТСв игловидна порна чрез стареене на последния в промишлен дена-туриран /с петанол/ етанол или в етанол при повишена температу-ра /например, 30-70°С, по-специално около 50°С/ в продължениена подходящ интервал от врече /например, от 0.5 до 3 часа, по-специално около 1 час или по-дълго/. . Алтернативно, ЗТС в двупирапидална псрма поне да сеполучи чрез нагряване на съединението в игловидна мррча при тенператроа над температусата на топене ±<>4—1~7 С и по—точно над170°С, като например над 177-178°С, след което стопанката се сставя да се охлади. друга възмоннсст за получаване на ЗТС в двуппрпми—дална поема е чрез раздробяване или смилане на съединението въвзид. на игловидни кристали. Предпочета се сГС йод пормета на двупирамидепни кристали и по същество свооодно от игловидни кристали. Когато тезикристали /дмупирамидалните/ се получават чрез пр е кристализацияили стареене з течна среда, съединението се получава, оспкнове—но, напълно свободно от игловидни кристали. diC в кристална псрма моне да се използва като антивирусно средство, както е описано в -Α-Ό91/17159. die в кристална порна поне да се използва за приготзяне ~,а лекарствена перна, приложима като антивирусен препарат,както е описано в WG91/17159. чигура i показва-. dTC във зид на игловидни кристали /Терма 1/. - ο - „ * » · # » · «- ? * »' * № ' κ' 1 “ „ Фигура 2 показва φιρ 'въвф>зид*кз. «двурЦлра^й^ДелДни кристали /Фор^а II/. ha шигура е з даден инфрачервеният спектър на Φορ·яа I - кристалите. На фигура 4 е даден инфрачервеният спектър на Фор·ма II - кристалите. Фигура 5 представлява термограиа, получена при ди-ференциална сканирала калорийно трия /3SC/, на- кристали ·? с Φθρ— ма 1. Фигура б представлява термограма, получена при ди- реоенциална сканираща келсрипетрия, на кристали с лсриа ϋ. Следващите прибери илюстрират изобретението без да го ограничават. Всички тег-лератури са дадени в °C. бензоат на 5-метокси-1,3-оксатиолак-2-яетанолРазтвор на цинков хлорид /1.6 г/ в горещ г.етано; /±о »'Л/ се прибавя, при разбъркване, къя разтвор на мецкаптоа- цеталдехид, дияетилацетал /34.2 г/ и бензоилоксиапеталдех' .Λ.Ζ£γ4 /48.3 г/ в тслуен /1300 мл/, които след това се загрява до тем-пературата на обратния хледник под азот в продължение на 15 мин.концентрира, разрелца яНлнО ТОяГсН И СЛ ънът се нООМИ- 1 двукра тно и зат до .•леле, длициев ДйОВ'— . което се по- , с иес ст ано- 3 /4Н/, 3.42 У, 5.63 /1Н/, оид /2 кг, мегск 9385/, елуиране с хлоророря, при което /6Н/, 4.4-4.6/4Н/, 5.41 /1Н/, 5.46 /1Н/, 5.с47.46 /4Н/, 7.58 /2Н/, 8.07 /4Н/; ряакз /СНВг3/1717.6 см\ у • · /-/-ЦЕС-1- /2-бензоилоксиметил-1,3-оксатиолан- 5-ил/-/ 1и/-ПИрЙ1-бДИН-Я ,4-дион Смес от фино смлян урацил /9.62, г/, хексаметилдиси-лазан /50 ж/ и амониев сулрат /30 мг/ се нагрява с обратенхладния под азот до получаване на бистър разтвор. Тази смес сеохлажда и се изпарява до безцветно масло, което се разтваря, псдатмосфера от азот, в ацетонитрил /100 ж/. Разтворът се прибавякъм охлаждане лед разтвор на бензоат на 5-метокси-1,3-оксатио-лан—2—метанол /мевдинно сьединемие 1/ /19.43 г/ в ацетонитрил7600 ж/, при разбъркване, след което се 'прибавя триметилсилил-лриллjсометансулдонат /14./ ж/. Ледената оаня се отстранява иразтвсаът се нагрява с осратен хладник йод азот 45 минути, бледохлаждаме и изпаряване, остатъкът се пречиства чрез коленна χρο·мат ограбил върху 1 кг силикагел /мегск 9385/, елуиране с хлоро-форм/метанол 9ji. съответните фракции се охлаждат, като се по-лучава суров остатък, които се подлага на фракционна кристали-зация от минимално количество метанол / приблизително 1200 мл/и се пол учазн горепосоченото съединение /6.32 г/ във вил на бе-ли кристали. 1К Яж /<^ >£0/ δ 11.Зб /1Н, 6s/, 7.50-8.00 /6Н, /, 6.20 /1Н, £/, 5.46 /2Н,ттч/, 4.62 /2Η,πν/, 3.48 /1Н,пг/, тгь 3.25 /ΙΗ,πν/. i'nCjj'ii-Ha-iOiJ. ix Ях ЗЗддДуиЯхДЦт ll'ijjj -55 /+/-/цис/-4-амиио-1-/2-бенз оилоксиметил-1,3-оксатиолан-3ИЛ/-/1Н/~ ПИрйтМДин-2-он метод /а/ Суспензия ка цитозин /20.705 г/ и амониев сулфат /някол-ко мг/ в хексаметилдисилазан /1т0 ж/ се разбърква и нагряза сОбратен хладнкк з продължение на 2.о ч под азот. Разтворителят отделя иопарлзане и твърдият остатък се раз- Р W1/ V 1\. - 8 - • · ♦ * • · ацетонитрил /350 мл/. Този разтвор с*в.Цр®^върЬя^«като‘се‘из-ползва еластична игла, в ледено-студен разтвор на бензоат на 5-метокси-1,3-оксатиолан-2-метанол /междинно съединение 1/ /43.57 г/ в ацетонитрил /650 мл/, при разбъркване и под азот.Прибавя се триметжсилилтрисрлуорметансулфонат /33 мл/, разтво-рът се оставя да се затопли до стайна температура /1.5 ч/,слцд, което се загрява до температурата на обратния хладник в. нродъл-гкение на една нощ. Получената смес се концентрира, разрежда сес наситен воден разтвор на натриев бикарбонат /500 мл/, след 'което се екстрахира с етилацетат /3x500 мл/. Събраните екстрак-ти се промиват с вода /2 х 250 мл/ и с луга /250 мл/, сушат се над магнезиев сулъат и се изпаряват до получаване на пяна, ко-ято се подлага на колонна χρоматогрария върху силии^ев лиоксид/6и0 г, Еегск 7734/, елуиране със смес етилацетат/метансл, ка-то се получава смес от аномери /приблизително 1:131.59 г/. Та-зи смес кристализира от вода /45 мл/ и етанол /9.0 мл/ и се по- лучава твърдо вешество /10.23 г/, което се прекркстализира отетанол /120 мл/ и вода /30 мл/, за да се получи горепосочениятпродукт като бяло твърдо вещество /9.26 г/;Х макс. /меОН/ 229.4 мм /Е1/0 610/; 272.4 мм /Е1^ 1см 1см 293/; ЯЕР /ДПСО(%/ S' 3.14 /1Н/, 3.50 /1Н/, 4. 07 /2Н/, 5.52 /1Н/, 5.66 /1К/,6.28 /1Н/, 7.22 /2Н/, 7.56 /2Н/, 7.72 /2Н/, 8.10 /2Н/. миТОД /б/ Към ледено-студена суспензия на 1,2,4-триазол /11.65г/ з ацетонитрил /120· мл/, при разбъркване, се прибавя на капкидосцсрен оксихлоркд /7.0 мл/, след което при поддържана на вът-решна температура под 15 С, се прибавя на капки тциетиламин/22. i . След 10 мин се прибавя оавно разтвоо на /+/—пие—1— / бензоилоксиметил/-!, 3-оксатиолан—о-ил/-/1Н/-пкриглццин—2,4—ди— - 9 - ···· · · * * ·· и е»· ·· · · он /междинно съединение 2//6.27 г/ д вдетззнтажлг /ЗЗОгмл/. ·· · · · · · · · · ·* · · Разбъркването продължава при стайна температура една нощ. Смес-та се охлажда посредством ледена баня и се прибавят последова-телно бавно триетилалин /30 мл/ и вода /21 мл/. Полученият раз-твор се изпарява, остатъкът се разделя лежду наситен разтвор шнатриев бикарбонат /400 мл/ и хлородорм /3 х 200 мл/. Събрани-те хлородормени екстракти се сушат· над магнезиев-сулфат, фил-труват се и се изпаряват, катове получава суров продукт /9.7г/Този продукт се разтваря в 1,4-диоксан /240 мл/ и се прибавяконцентриран воден разтвор на алсняк /специдично тегло 0.880, 50 мл/. След 1.5 часа, разявсрът се изпарява и остатъкът се разтваря в летанол. Това предизвиква утаяване на твърдо вещество,което се отфилтрува. матерните разтвори се пречистват чрез ко-лонна хропатоградия върху силикагел /кегск 9385, 600 г/. Съот-ветните фракции се обединяват и се изпаряват като се получавагорепссочемсто съединение /от заглавието/ във вид на оивооежо—зо твърдо вещество /2.18 г/, идентично на това, получено съг-лсхСя^ летод / а/ · I’ujjilXLiiiHilU V ЯЯДу1Л.Яй1НЩ 4 Λ/- /цис /-4- амино-1- /2- хидрокс иметил-1,3- оксатиол ак-5- <αά/-/1Н/-пирилИдин-2-он Суспензия от /цис/-4-амино-1-/2-бензоклоксиметил-1,3- о кс ат и ол ан- 5- ил / - / 1Н / - пир и •2-он /междинно съединение 3/ /8.19 г/ и Амберлит IRA-400 /0Н/, смола, /8.24 г/ в метанол/250 мл/ се разбърква и се загрява до те^лературата на осратмйя хладния в поо^, ял^епие на 1 ч и ю ?шн, Тзъодкт ^θί'τρ.β ΠΊ отделят чрез рътруване, след което се прогъват с метанол. Съб- оаните дилт сети изпаряват и остатъкът сз обработва с етил· /80 мл/. Полученото бяло твърдо вещество се съсир< гоез 10 - Филтруване, като co получава гор^поронцният продукт*/5Л09 г/.LH ЯьР /ДЬСО-с^/ δ 3.04 /111/, 3.40 /1Н/, 3.73 /2Н/, 5.18 /III/,5.29 /111/, 5.73 /111/, 6.21 /111/, 7.13 /211/, 7.81 /111/. ι'ίίΐι.ύΐ,.ίριΐ 110 С азу.ДлааHiLj 5 /-/-цис-4-амПНО-1-/2-хидроксимотил-1, З-око атиол ан-5-ил/- / 1Н/-пиримидин-2-он 1/ Три 50-м1лилитровп кол ок с хранителен бульон /Охо-

Lct. ltd/ co заразяват поотделно(С помощта на ухо с efucu co£t /АТСС 23348/, остъргани от хранителна агарова пла-ка. Колбите се инкубират една нощ при 37°C с разклащане при250 оо/мин, след което всяка колба се използва за заразяванена 4 л от СИ среда /глутамипоза киселина, 3 г/л; магнезиевсул-рат, 0.2 г/л; калиев сулфат, 2.5 г/л; натриев хлорид, 2.3п/л; NlagHPO^^ligO, 1.1 г/л; NallpPO^.2НрО, 0.6 г/л; цктидин, 1.2 г/л/ в седотлптров уермептатор. Културите ферментират при750 об/мин, 37°С и аерпрапе 4л/нпп. След култивиране в продъл-жение на 24 часа, клетките се събират чрез центрофугирано/5000 г, 30 иин/, като с·^ получават 72 г мокро топло. Плътна-та клеъвчна маса се сусюъф-пра повтчмлю в 200 мл от 20 м5 ТК$ПОНЕ буфер /рП 7.5/ и се Дмстр0 ктпра чрез звукова обработка /4хД5 сек/. Клетъчните естатьци Се итстьапяват чрез Центрофугира- не /58,000 I1, 80 мин/ и прстчрез дооавяпе па аг.еииев тъп в сунернатантата се утаява до 76% насищане, утайката се с Опра чрез центрофугиране /30,000 г, 30 мин/ и клетъчната ласасе суспендира повторно в 25 mi 1юРь$ Оудор /100 пи·., рП 7.0/,бндъръад амониев едгъат /7о% паспуапе/. ^нзпмен разтвор се приготвя чрез центрофугиране при 12,000 оо/мин 30 мпп. Супернатантата се отстранява и плътната маса се разтваря в Tris НСЬ бу-фор /рП 7.0; 100 дд/ до първоначалния осем. 11 _______ ______· /1· · / Ί «И r- -X-, / '",_ .,.-^ *

ЪтзД^п^Зпй^. ’*i /·ί_±υ f-il?) *\Jc j7S.>3’i'D зъз зода /100 мл/ и се разбърква. Прибавя сз ензимен разтвор/0.5 мл/ и сместа се поддъръа при постоянно pH чрез непрекъс-нато добавяне на НС2 /25 мм/. Превръщането се следи чрез хи-рална течна хроматоградил при високо налягане, която показва,че /+/ енантиомерът на субстрата е предимно деамкниран. След22 ч /+/ енантиомерът на субстрата /КТ 12.5 мин/ напълно сеотстранява и-pH на разтвора се довекда до 10.5 чрез добавянена копЦ. натриева основа. Полученият - разтвор по-горе се елуира през ко-лона OT-QAE’ Sepi^dex /А25; fftarmacta; 30x1.6 см/, предвари-телно аали^рана до pH 11. Колоната се промива с вода /200 мл/и след това с НСЕ /0.1 М/. Фракциите /40 мл/ се анализиратчрез течна хроматоградия при високо налягане с обратна раза.-оакдии а—1а, съдържащи *~ереагиралият /—/ емантиомер на субс—приза, сз съомрат, рп-то ин сз довещда до 7.о с разредена на-триева аСпова. Анализ чоез хирална течна хроматогоация пек зи—осно налягане показва, че тева вещество е смес, състояща се отедин енантиох-ер /КТ 10.2 мин/ като основен компонент и другиятзнантпсмер /ЕТ 8.5 мин/, като второстепенен компонент /90%/. 3/ ътап /2/ се повтаря в по-голени количества. Съ-единението, получено з пример 1 /363 г±г/ в 250 мл зода се пнку-оира с ензимен разтвор /О.о нхп/, получен, както е показано ветап /1/. по-нататък, аликзотни части от ензима /0.5 мл/ се при-бавят след 18 и 47 часа. Реакционната емес се разбърква 70 часа,след което се оставя да престои 64 часа. Анализ чрез хиралнатечна хропатоградил при високо налягане показва, че /+/ енанти-омерът на суострата е напълно деаминкран. pH на получения оазт- 00 с езда до Ю. за основа. Γοί Η -πυΐ' , 000.0.0.- 00 ОД.СОДр* LH.pXp . C ЪДДЪ1· ΙΐΡϊζ, KO“ О.оЧСв. Ч Си o,Jlt/ h;..U , ICOGCfG xoen /1/. ΜοοοΑο;ι 2-6, ο,.държащи C i ivC 0C1 OC T G?i jjb11i 151 o j G<> i ; 00? И уъ-3.* .* В Β гЪНИИ ПрОДДКТ, CO СЪСИ“ -Jcl'I' · 13j.J C-.lu Ц! i 14 7 " 1 O 3 Ц.Ц λ; J., Ji ;ащв осоо,тъепвят р,острат //-/ енан- rue»iop/, co оъонрат π ρΐί- ΤΟ Η*ι Co 00ГДЛ I ί 1 0..,. до 7.5. ъракции 25~ ,0ό , С кДЪрЖВДИ ДОΟ.ι·πiiBipciii: иог продукт, co Сьоорат и неутрализк- Ο/ΟΛ.Ι · дракцвв 2- 6 co елъьрат iioooooiio през същата >-· ' ιχ СзЧ СЛ ί С · з2 jJciKLiJ-iPi 3“11 от тази втора ххлоиа, съдържат нере- g 1'i'Gjo.'J.L ii Jo Cj ССГрсзТ //“"/ Gt хнтпог*ер/. ерекция 70 съдържа деаии- вареният продухат. 4/ Pa3/pJi<oi: .то --.раицпи юа сд.ътоата от етап/2/ и /3/ се скоират и се дево:·. .,о,ат до pli 7.5. Разтворът се елунра ироз аоъопа от oAD -16 /z ίο х 2.4 Си/1 донлъеп в .и ь* вода. Ιτο—* лопата, си aponiioa с вода в co елувца със Сг.ис ацетоп/вода /1: 4 ου./ос. /. ъракпри, стд ...ржащи желаният /-/ епантиоиер се съ- ЧьрсСГ И GU Cj LJcCj.1 ЧрсЗ 33t 1,003хване, вето се получава бял прах /190 пг/.. iT з i i о,л з ваш ί т < по-горе методи па течна хронатогра- жив ври високо налягане вотт следните характеристики: 1. Аналитична тъв она χρΟιίοтенво;лов прп високо налягане С и!9 Р''Ч τ'riG. ррЗ.ЗсХ ieUJIOHcl * Основен пълнеж Spilerps orb ODS -2/5 мДч/ Д...0 x ο. 6 ни рлуирвщ агент : У В -ОП И Ъ 3 -;ВЪ ’ Д и0гъ11жОСд;ат /50 i-ii-x/ + 53 жеСЖ Cnooooi ί * ί ί iJijob ,-скапо : 1.5 *ъ/,*вн (Τίτο*: 1:4.0в, /деказъане/: UV , 270 нн Bp'u.ji., B.O. 3 .'p 1 ; 1 p.-OJIIO’ ' 1.05-132 5.5 мин 13 • · • · · * ···· · · · · · · · 2 · Хирална аналитична нро.чж.т.Згрнр.ия «и^ри високо налягане Колона: " Циклосзъозан I Ацетил 250 х 4.6 ж Елуиращ агент: 0.2% триетиламониев ацетат /рН 7.2/ Скорост на пропускане: 1.0 мл/мин доказване: доене на задърн.ане: чрез отчитане UV, 270 нм БОН 189 11.0 и 12.5 мин деаминиран ВСН-189 8.5 и 10.2мин /Бкопревръшането се следилипсата на пика при ±2.о мин и пзане йЗ.10.2 мин/. пример 1 Суспензия от мекдинно съединение 5 /64.8 г/ зъв вода/200 мг/ се загрява до 45°C, като се получава разтвор. Раз- Т -D С мг х О1 сП-Дд-i, С< Πί О 2/ · Г-П Продуктът кристализира при неразбъркване на касата,ализапнята се прекъсва и суспензията се разбърква при р ηΤο.ϊΓίΟ 10 0 в продължение на ι час. i 1 2/а.;, у лТ Ώ 1 а Д ПО ОчП Π О ci И kJ О * ” П-Ел рр iip к> ι’-/*дз cl Π i /ι нол /1I4S; 2 х 30 и се суши вакуумно при 454 чек- са, ли/ като се получава ЗТС като ъорма i /фини иглести криста- Рпединението има инфрачервен спектър и терпогоаиа циадна сканираща калори^етрия идентични на o-niw· О -t 1 <0 П cjj v Д 6' х ί Η Ο · Пример 2 р^с.-ензия от съединението, смг..асп.о примес ι /ιυ.οΠ'/· - ±4 - .... « · « ♦ » ·» * * · • « » · * * * *. в-промишлен .летмяиран .алкохол ZIbS: ^50р «ж»;’ 2р. заг- рява до температура на обратния хладник, като се получава бис-тър разтвор. Разтворът се жжтруза на горене и цилтратът седестилира при атмосферно налягане докато останат 100 лл /10обела/ от разтвора. В разтвора се прибавят зародишни кристалиот автентичен материал и се оставя да се охлади от 80 до 25Ό0в поодължение на 1 ч. Кристализарията започва при 7а 0. Суспензията се разбърква при 15°C 1 час. Продуктът се изолира чрезуилтрузане и се пробива с IMS /10 лл; 1 обел/. След вакуум-су-шене се получава съединението .от заглапиетс като аглолератиот дппирамрци /8.42 г/,т.т. 179-181°С. /-/-иис-4-амино-1-/2-хидр скс иле тил—1, у— окс атиол ан—5— ил /—/ ±н/—пировлдцин—2— он. пНаллтп4но лалерено: С, 4г.9; г ΟθΗπιΝβΟ/δ изчислено: С, 41.9; Н, 4.8; X, 18.38. Съединението пла инфрачервен спектър и терлогра—ма диференциална скакмраца нппор,х.'.етуия,пделтични на шигу· си а и о мтветно. Пекпес 3 Суспензия от продукта, И1х-.ер 1 /20.Ог/ в пмОх-.пшле.“ летилкран алкохол /тМб; ю»0 лл; в обема/ се разсяci _ с. η Ο - ί м П ο Π ο 1 Π ctC · Отделя се малка проса /приблизително Гои мг/, су Μι закчоамно пои 50°С и се изсл за чсез мокроскоппя и дише- ренпкална сканирана калорилетрия /1^5 о/. Пробата е 100% форла II /дзупиралидален хабитус/. часа и иуспонзията се оазоъоква in о0и0 оше ооджя посса. мико ос копията оуСпийблята ое рнее^ркаа ίίΠπΊ ае о 22 ЧаСа, СпеД което се скланда до ш0 С и се резоъозма • · · * Суспензията се шилтру^&amp;^.ярод^Т^т сатк&amp;хи-sa с ii»iS /нО мл; 1 осем/ и се суши вакуумно, като се получава;яло кристално твърде вещество /17.13 г/, а именно /-/-инс-4-ъ-iBHO-1- /2-хидр оксиметил-1,3- окс атисл ан- δ- ил /- / 1Н/~ пиримидин-s-он, т.т. 180-181°С. Аналитично намерено: б, 41.8ie^ Н, 4.до^

CqH-i иZslgOqS изчислено: Cj 41 ·е\ Н, a.8j 1\Г 14 4 _v , хи · 1 4 4с.< тнт ина инроачесвел снектъп и термогра-·.-.а при диференциална сканираща калорйметрия, идентични на дигури 4 и 6, съответно. Пример 4 Приеталоградени данни от рентгенов .анализ за дсрха 1мннни за колстала:

Cr-.xi-i 'j j\_ <Д cS 1 1-i ~ · ОС ο 11 0 0 λΓοΗл} a—Id —o· 74 <> / o/ , —и0»οΧ»_?/3/η , v —<.л/ ч /и. /4ΐ да όα. МСС ί'χϊ ЧТСЧ ^ент^ирани отражения, 2 = г.он±онА/. _4q2-iH /4- НО/ , Z. — О , . Са ОХ w и. е и ? /000/ - 960, гтъ/Ctb-Ka/ =27.5 си-1. Разбери на кристала 0.48 х 0.32 х 0.30 хм.лдиничнх кристали от ^орла ίο /безнветни дипиъа.-хди/се изследват чрез дллракЩххЯ на сентгелсви лъчи. изх-леват се общо Ibcl отранения /3< 21 < 115 / върху Сименсов дидрактометърД. пт//у , с мснохроматично рих. —Ка излъчване, като се използватнЗ /W сканирания, структурата се рехава чоез директни метении невсдсродните атс?ое се отскрат анизстропнс. Водородните ато-•'ч±, Соорзанй с въглерода се идеализират /С~Е=0.96А/ и в.чт да иопкалят снело изходните въглеродни атох-хи. _ои водород·ни атома, при-щдН и -0Н групи, с а- l моя pap· от разлик Λαίπ η 16 - карта на Фуре. Всички водородни атомН«ЪЬ·отсн^а^чтзотролно. От-бираното копвергира, като се получава К = 0.068, К^= 0.069, _ Ί 9 9 w = IS /F/+ 0.005IFI I. максималната остатъчна електронна - 9 плътност е 0.45 еА . Абсолютната хиралност се потвърждава, ка-то се използва ета теста на Роднърс Ih = 0.99/9/1. Пример 5 Фармацевтични дюрми/а/ 100 мг таблетки Ингредпьтъти за една таолотка ЗТС /ъорма II/ 100.0 мг микрокристална целулоза NF 189.5 мг Натриев нишестян гликолат NF 9.0 мг Ьагпезиев стеарат NF 1.5 мг Общо тегло 300.0 мг Съединението ЗТС /цориа II/, ликрокристалната целуло-за и натриевият нишестяп гликолат се пресяват и смесват във ν'-образен смесител в продължение на 15 минути. Пресятият магнези-ев стсарат се прибавя към тази смес и смесването продължава още2 мин. Сместа се пресова в стандартно съоръжение за табле- тиране, след което се покрива с дилм с помощта на водна суспен-зия от сив Opactry, за да се придаде естетичен вид на таблетките /б/ 300 мг таблетки Ингредиенти за една таблетка ЗТС /Форма II/ 300.0 мг чъкрокристална целулоза NF 279.0 мг Натриев нишестян гликолат HF 18.0 мг магнезиев стеарат MF 1.5 мг Общо тегло 600.0 ] :чг Таблетките се пол чават както е описано ло-горе за /а/.

Claims (3)

-17 - л ггг трепт'ii/ia. j-Ji i -λ.1- хТх_х»>Х ’ * 1. /-/-цкс-4- атшо-1-/2-хидрокснаетия-1,3- оксатис-лан-о- ил/-/ 1Н/— пкри 1-1КЦКН-2-он в кристална --орпа. 2. /-/-цис-4-амино-1-/2-хидроксиметил-1 ,ρ-оксатио-лан-о-ил/-/1К/-пирипкдкн-2-он във нормата а&amp; двупирамидални кристали.· 3. кристална норма, съгласно претенции ± или-2, ха ___ _ , _ _ _ _ S Γ"ί С'·· 0 Г\ СаКТеОпЗираца Се С Теза, Че 'тОчКаТа. п па. тСлсПс е пад Т / а а. 4. Кристална норма, съгласно която и ца з от пре-тенпиите от ι до 3, характеризираща се с теза, че точката и не е 177-173°0. 5. Кристална -ерма, съгласно претенции от -1 цо 4,ктеоизиоаша се с теза, че нла асссроциопни дзици з пндра-вния си спектър при 920 и 850 вълнови числа. с. Кристална ,еорна, съгласно претенции от 1 цо 5, д- ?—'dxJ-lOA Н/ С TTTQ П 01 ~р1О хдхС-4. чд с Пх- о. инара 1C cd а/А-1'ijl vUCd-dP ii Qii ; чх-Рх _77 прие си Hcpi'ia, СЪТпкСпО постеННИ-Т От т цО о, х~1 а. •'-сд/ххЧса. — -"Д—е οα. 0 лоЪл vcltiS. КЗлС ΊΟ ц1х4с1 αχί-πρ X с c т с п поопипа? па дип / · / “ / ЦИС СГГтИНО·™ JL“ /ъ™ дС/ПЦ, Р И 4' И С оп т, ио- 21 СШ" bl/—/1Н/—ИИрП1/1ИДИН""2""ОН ВЪВ ЪСГрпЗТЗ НЗ И1ЛОгЗрцНИ ЗГрИСТс xxij_ j. jjj 111 η- Т4 у xa ---ο .о г·, -л a~i .а . т- ή - т , ,·> гп —.· ι-'ddd Ό C 1‘PDdj Ч.С Hii'id Icdd _ ί B · IX P /. C 1' cc1 n cp п и p и id д a ο σι dB π ο ί x P пи a rad cd— _ C ladd. xp Pir m eB£ -1 "ΓιΟλί 1 in ι a . -18- ..... ····,.: '11. Кристална лорма, ч^гяасно.ярейенций ·± илиот 3 до 10, характеризирала се с теза, че ииа ендстерма е на-чална температура 124-127°C в профила си на диференциалнатасканираща калорилетрия. 12. Кристална морна, съгласно претенции 1 ?1лиот 8 до 11, характеризираща се с това, че има абсорбционнаивица з инфрачервения си спектър при около 1110 вълнови числа 13. /-/-цис-4-алино-1-/2-хидроксилетил-1,3-оксатислан-с-нл/-/1Ь/“Пири1‘ЖДИН“2“ОН в кристална дсрла, както епоказала на лвпура ι. 14. /-/--цис-4-агИ1НО-1-/2-хидроксиг.ет1'1л-1,3-скса·тиол£й£-с-ил/-/1п/“пирпгй1дин-р-он з нрпетална морх-.а, както е •игура ю. / — /— цис-м- а.л.нс-ι—/ π—Πί'ΐφ,ρ онсилепил— _, п- оксатислан-о-:л/-/1Е/-пир1кп1Дин-2-сн в кристална дор.--а и с инфра-червен спектър, както е показан на ~пгура 3. 16. / - / - цис - 4- в лпн ο -1 - / 2 -хидроксптил-1,3-оксаТлс«.ан— е—пл/-/in/—ллрлх-лплИл.—2-сн в кристална доола и с нн.ура—чер^гл с^Аомтър, както е лОнизал к.а .~иг‘/ра 4. 17. метод за получаване на /-/-цис-4-ампно-1-/2 сл-лТпл-1,3-оксатполан-5-ил/-/1Н/-лиркмидпн-2-он в крие^оола, нпранчлоизиращ се с теза, че нрпетализащилта наението е от воден разтвор. 18. метод за получаване на /-/-цис-н-аиино-1-/2-хпдрскснлетил-1,3-оксатиолан-о-ил/-/1Н/-пирилидин-2-он зкристална ^ерла, характеризирал се с теза, че зклнчза аиеот-репна дестилация на водния разтвор на съединението с псспан-

1-Ол.

/2 лфрОК ЧУ. л--етил-1 лВТОд за получа , о-оксатиолан-о ане на /-/-цис-д-алпнч-/-/1л/-ПКрИлКДИН-2-сн 19 ΖπΟχσΠΗα ХаралхерйЗИрад 'Се *3 *х‘рва', $5Ρΐΐυ4δ2Γ<ί*ρθΚρίί— -о "Ю ’ Г “77 с ,^т ' 7 О Λ- ~ Т-Г Ω X _/χ О C-LAii-j. Ό i χ 1 <y j-у -чурдх-ba. O 29 "oгЦ<·>. iuciiV}"c ρηολ< дО. петод, съгласно претенция 19, харζθβодната - ^- ъ 1. иетс-д, съгласно претенция 19 или <0, характзиращ се с това, че неводната среда е избрана от етанол лли Ci j-y 0 ·'li ί ί t i..1 1 ty £"i - X Hxi j X Ч-*1 'Х-У- oy _ чу у . —'ZZ · 2д. ьетод за получаване на /—/—цис—4—а-хино—ι—/2—хи·л—1,3—OZ\Cатнслан_ο-ϊήι/-/гН/-пиро-ьл]днН“в—он въз ^ор— , ίίχχ .·- Hi хАх^ЯРхНИ Λ nJ-'xC Т Boil! · λ&amp; μ-ΒϊΟΤ 0 >Jx-'i ;сДй 9 νρ ^схЛКОХОл. "77-7 Р ЗВП хХ Vx'Xlx. ъедпнението във вид на игловидни ирпста- •уу х х х χ ο -X -х XT X χ X ку ъДх х чп х X X X Ц/ Л хх Ц/ X* 1 х 1 0у ί j χ' х ί ’ Д/ х СД. ' 3 \_у хЛ 9 9 Ъ Q ν',ay <_i · — а о х sX х Х^ , х-Дхчу a X χί сС11 СД. -~j ч> |дху1с3. <-/ ТДД — Р-Рх·-ctixiQ. / ! ™" χχχόΐΟ """ 4 1,3- СНС ат волан- δ-ζζπ /- / 1Н/-пнрн.-иДвь az?. _ ----· о -_г и ή ή то ><_x.<y-L_i х Чу хХЧу-Х VO az-iHHO 2 - ozh 'ί П ППВ И^хчхУхХх.х; ли" Вцс. Я 2Д. пОД i_y еу. чу >J eu-Xx - \ ><J · ИсХдгхсдд чу Л X . ‘-ХХх ДО ТТ - ЛЯ И χΚλ ххЛ/х Л 0.11C о „;х ах 4 /11' 11 Л Л Η1 ϋ -ЯН ±· о-та -ΒχίΤϊχΟхщнова конп-врондуоя , шонрбнл* нанада?05-09 юни 1989. Абстракти Т.С.0.1 и .-,.0.9.63 9 -Р—A 9Р9 ВГ9 9 Αϊ. Ч_/Ч_/г\У J Ъ В гчу

3. PCT/SE91/0C706 /W091/17159/