BG60914B1

BG60914B1 - Кристални оксатиоланови производни

Info

Publication number: BG60914B1
Application number: BG98254A
Authority: BG
Inventors: Paul Ravenscroft; Tony G Roberts; Paul Evans
Original assignee: Glaxo Group Ltd
Priority date: 1991-06-03
Filing date: 1993-11-30
Publication date: 1996-06-28
Also published as: SK281249B6; PT517145E; EP0517145B1; IL102073A0; CA2311988C; AP9200395A0; ATE212630T1; CA2070230A1; DE69232387D1; IE921780A1; MX9202619A; GEP19991834B; JP2851480B2; JPH06211848A; TW254939B; AU656379B2; OA09913A; SG52455A1; EP1099700A1; NO922182D0

Abstract

Изобретението се отнася до (-)-цис-4-амино-1-(2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил)-(1Н)- пиримидин-2-он в кристална форма, по-специално като игловидни или бипирамидални кристали, до фармацевтични форми на съединенията и до методи за получаването и приложението им в медицината.

Description

(57) Изобретението се отнася до (-)-цис-4-амино-1-(2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил)-(1Н)пиримидин-2-он в кристална форма, по-специално като игловидни или бипирамидални кристали, до фармацевтични форми на съединенията и до методи за получаването и приложението им в медицината.

претенции, 6 фигури (54) КРИСТАЛНИ ОКСАТИОЛАНОВИ ПРОИЗВОДНИ

Изобретението се отнася до нуклеозидни аналози и тяхното използване в медицината. По-специално изобретението се отнася до 1,3оксатиоланови нуклеозидни аналози, до техни фармацевтични форми, както и до тяхна специфична физична форма и до приложението им за лечение на вирусни инфекции.

Съединението с формула

известно също като ВСН-189 или NGPB21, е описано като имащо антивирусна активност, по-специално по отношение на вирусите на имунната недостатъчност при човека /HIV вируси/, които са причинители на СПИН /5th Anti - Aids Conference, Montreal, Canada 5th-94th June 1989: Abstracts T.C.0.1 and M.C.P-63 u EP № 0382562). Съединението c формула I е рацемична смес от двата енантиомера с формули 1-1 и 1-2

и е описано и изследвано под формата на рацемата му. Единственото съединение изобщо одобрено за лечение на състоянията, причинени от HIV, е 3'-азидо-3'-деокситимидин AZT, зидовудин, BW 509 U. Но при използването на това съединение съществува значителна възможност за поява на страничен ефект, при което то или не може да се прилага или веднъж приложено се налага да бъде спряно приемането му при значителен брой пациенти. Следователно съществува непрекъсната необходимост от съединения, които са ефектни срещу HIV , но същевременно им е присъщ по-висок терапевтичен индекс.

Въпреки че енантиомерите на съединението с формула I са с еднаква ефикасност срещу HIV, /-/ енантиомерът има значително по-ниска цитотоксичност, в сравнение с другия енантиомер и затова се предпочита като антивирусно средство.

/-/ Енантиомерът има химическото наименование /-/цис-4-амино-1-/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2он. То има стереохимията на съединението с формула 1-1, което е с наименование /2R, цис/ -4-амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-

5-ил//1Н/-пиримидин-2-он. Сега съединението е известно като ЗСТ.

За предпочитане ЗСТ трябва да бъде по същество свободно от /+/ енантиомера, т.е., да не съдържа повече от около 5 тегл.% от / +/ енантиомера, по-добре не повече от около 2% и по-специално, по-малко от 1 тегл.%.

В патент WO 091/17159 е описано получаването на ЗТС, неговата антивирусна активност и приложението му в медицината. Съгласно този източник, ЗТС е описано и получено като прах, получен чрез лиофилизиране.

Сега се установи, че ЗТС може да се получи в кристална форма и да проявява полиморфизъм.

Ето защо първият аспект на изобретението се отнася до кристалната форма на ЗТС.

Когато кристализира из воден разтвор, ЗТС се получава под формата на игловидни кристали /по-нататък наречена форма I/. В тази форма кристалите не са подходящи за приготвяне на твърди фармацевтични препарати, поради техните физични свойства, например лоша течливост. Установи се, че при определени условия ЗТС може да се получи, в по-голямата си част, под формата на бипирамидални кристали /по-нататък наречена форма II/. Кристалите присъщи на форма II, са с подобрена течливост, а това се предпочита при приготвянето на твърди лекарствени форми. Освен това, кристалите на форма 1 са по-нестабилни полиморфни форми и при някои отделни операции във фармацията, като смилане, може да се предизвика превръщане на форма I във форма II и появата на някои нежелани характеристики при производството на твърди лекарствени форми.

Когато ЗТС е под формата на бипира мидални кристали, то има точка на топене над 170°С и по точно 177-178°С, ако е чисто. ЗТС под формата на игловидни кристали има точка на топене под 130°С, по-специално около 124-127°С, когато е чисто.

ЗТС във форма II показва характерни абсорбционни ивици в инфрачервения спектър, които липсват в инфрачервения спектър на форма I. По-специално форма II показва силни абсорбционни ивици при приблизително 920 и 850 вълнови числа. Освен това характерна ивица на форма I при 1110 вълново число липсва в спектъра на форма II.

Форма И на ЗТС оказва, освен това, характерна ендотерма в профила си при диференциална сканираща калориметрия с начална температура 177-178°С. За сравнение форма I показва характерна ендотерма в профила си при диференциална сканираща калориметрия с начална температура 124-127°С.

Друг аспект на изобретението се отнася до ЗТС във вид на игловидни кристали.

Съгласно трети аспект на изобретението ЗТС е под формата на бипирамидални кристали.

Обект на изобретението е и ЗТС в кристална форма с точка на топене над 170°С, поспециално 177-178°С. Алтернативно е получено ЗТС в кристална форма, която показва ендотерма в профила си при диференциална сканираща калориметрия /DSC/ с начална температура 177-178°С.

Освен това ЗТС е получено в кристална форма, която има абсорбционни ивици при около 920 и около 850 вълнови числа в инфрачервения си спектър. По-специално получена е такава кристална форма на ЗТС, която освен че има посочените абсорбционни ивици, се отличава с липса на ивица при 1110 вълново число.

ЗТС може да се получи от рацемата му чрез разделяне по който и да е от известните методи и за разделяне на рацемати до съставящите ги енантиомери. По-специално ЗТС може да се получи от известния рацемат чрез хирална HPLC чрез ензимен енантиоселективен катаболизъм с подходящ ензим, като цитидин дезаминаза или чрез селективно ензимно разграждане на подходящо производно, като се използва 5'-нуклеотид. Подходящи методи за получаване на ЗТС са описани в W091/ 17159.

ЗТС във вид на игловидни кристали може да се получи чрез кристализация на съединението из воден разтвор или чрез ацеотропна дестилация с пропан-1-ол.

ЗТС във вид на предпочитаните бипирамидални кристали може да се получи чрез прекристализация из неводна среда, по-специално из нисш/С_{2 6}/алкохол, например етанол, промишлен денатуриран етанол или пропан-1-ол. Съгласно предпочитан метод, ЗТС в бипирамидална форма може да се получи от ЗТС в игловидна форма на престояване на последния в промишлен денатуриран /с метанол/ етанол или в етанол при повишена температура /например, 30-70°С, по-специално около 50°С /в продължение на подходящ интервал от време /например, от 0,5 до 3 h, по-специално около 1 h или по-дълго/.

Алтернативно ЗТС в бипирамидална форма може да се получи чрез нагряване на съединението в игловидна форма при температура над температурата на топене 124-127°С, по-специално над 170°С, например над 177178°С, след което стопилката се оставя да се охлади.

Друга възможност за получаване на ЗТС в бипирамидална форма е чрез раздробяване или смилане на съединението във вид на игловидни кристали.

Предпочита се ЗТС под формата на бипирамидални кристали и по същество свободно от игловидни кристали. Когато тези кристали /бипирамидалните/ се получават чрез прекристализация или престояване в течна среда, съединението се получава обикновено напълно свободно от игловидни кристали.

ЗТС в кристална форма може да се използва като антивирусно средство, както е описано в W091/17159.

ЗТС в кристална форма може да се използва за приготвяне на лекарствена форма, приложима като антивирусен препарат, както е описано в W091/17159.

Изобретението се пояснява с приложените фигури, от които:

фигура 1 представлява ЗТС във вид на игловидни кристали (Форма I);

фигура 2 - показва ЗТС във вид на бипирамидални кристали /Форма II/;

фигура 3 - инфрачервеният спектър на Форма I - кристалите;

фигура 4 - инфрачервеният спектър на форма II - кристалите;

фигура 5 - термограма, получена при диференциална сканираща калориметрия /DSC/ , на кристали с форма I;

фигура 6 - термограма, получена при диференциална сканираща калориметрия, на кристали с форма II.

Следващите примери илюстрират изобретението ,без да го ограничават. Всички температури са дадени в °C.

Междинно съединение 1. Бензоат на 5метокси-1,3-оксатиолан-2-метанол

Разтвор на цинков хлорид /1,6 g/ в горещ метанол /15 ml/ се прибавя при разбъркване към разтвор на меркаптоацеталдехид, диметилацетат /34,2 g/ и бензоилоксиацеталдехид /48,3 g/ в толуен /1300 ml/, който след това се загрява до температурата на обратния хладник под азот в продължение на 15 min. Охладената смес се концентрира, разрежда се с малко толуен и се филтрира през кизелгур. Обединените филтрати и толуенът се промиват с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат двукратно и на натриев хлорид, сушат се над магнезиев сулфат и се изпаряват до масло, което се подлага на колонна хроматография върху силициев диоксид /2 kg, Merck 9385/, елуиране с хлороформ, при което се получава посоченият продукт като масло /45,1 g/, смес от аномери /приблизително 1:1/; 1Н ЯМР /DMSO-d₆/ 3,1-3,3 /4Н/, 3,42 /6Н/, 4,44,6/4Н/, 5,41 /1Н/, 5,46 /1Н/, 5,54 /1Н/, 5,63 /1Н/, 7,46 /4Н/, 7,58 /2Н/, 8,07 /4Н/; у_тм/СНВг₃/1717,6 см-1.

Междинно съединение 2. / ± /-цис-1-/ 2-бензоилоксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-1Н/ -пиримидин-2,4-дион

Смес от фино смлян урацил /9,62 g/, хексаметилдисилазан /50 ml/ и амониев сулфат /30 mg/ се нагрява под обратен хладник под азот до получаване на бистър разтвор. Тази смес се охлажда и се изпарява до безцветно масло, което се разтваря в ацетонитрил /100 ml/ под атмосфера от азот. Разтворът се прибавя към охлаждан с лед разтвор на бензоат на 5-метокси-1,3-оксатиолан-2-метанол /междинно съединение 1/ /19,43 g/ в ацетонитрил / 600 ml/ при разбъркване, след което се прибавя триметилсилил-трифлуорметансулфонат / 14,7 ml/. Ледената баня се отстранява и разтворът се нагрява под обратен хладник под азот 45 min. След охлаждане и изпаряване остатъ кът се пречиства чрез колонна хроматография върху 1 kg силикагел /Merck 9385/, елуиране с хлороформ/метанол 9:1. Съответните фракции се охлаждат, като се получава суров остатък, който се подлага на фракционна кристализация из минимално количество метанол /приблизително 1200 ml/ и се получава горепосоченото съединение /6,32 g/ във вид на бели кристали. 1Н ЯМР /d₆ DMSO/ <5 11,36 / lH.bs/, 7,50-8,00/ 6Н, т/, 6,20 /1Нд/, 5,46 /2Н,т/, 4,62 /2Н,т/, 3,48 /1Н,т/, 3,25 / 1Н,т/

Междинно съединение 3. / ± /-/цис/4-амино-1 - / 2-бензоилоксиметил -1,3-оксатиолан-5-ил/-/1 Н/-пиримидин-2-он.

Метод а. Суспензия на цитозин /20,705 g/ и амониев сулфат /няколко mg/ в хексаметилдисилазан /110 ml/ се разбърква и нагрява под обратен хладник в продължение на 2,5 h под азот. Разтворителят се отделя чрез изпаряване и твърдият остатък се разтваря в сух ацетонитрил /350 ml/. Този разтвор се прехвърля, в леденостуден разтвор на бензоат на 5-метокси-1,3-оксатиолан-2-метанол / междинно съединение 1/ /43,57 g/ в ацетонитрил /650 ml/ при разбъркване и под азот. Прибавя се триметилсилилтрифлуорометансулфонат /33 ml/, разтворът се оставя да се затопли до стайна температура /1,5 Ь/, след което се загрява до температурата на обратния хладник в продължение на една нощ. Получената смес се концентрира, разрежда се с наситен воден разтвор на натриев бикарбонат /500 ml/, след което се екстрахира с етилацетат /3 х 500 ml/. Обединените екстракти се промиват с вода /2 х 250 ml/ и с наситен воден разтвор на натриев хлорид /250 ml/, сушат се над магнезиев сулфат и се изпаряват до получаване на пяна, която се подлага на колонна хроматография върху силициев диоксид /600 g , Merck 7734,/ елуиране със смес етилацетат/метанол, като се получава смес от аномери /приблизително 1:1 31,59 g/.Тази смес кристализира из вода /45 ml/ и етанол / 9,0 ml/ и се получава твърдо вещество /10,23 g/, което се прекристализира из етанол /120 ml/ и вода /30 ml/, като се получава посоченият продукт като бяло твърдо вещество /9,26 g/λ^; /МеОН/ 229,4 mm /¾ 610/; 272,4 штПщ 293 /; Ή ЯМР /DMSO d6/<5 3,14 / 1Н/, ЗЛО /1Н/, 4,07 /2Н/, 5,52 /1Н/, 5,66 /1Н/, 6,28 /1Н/, 7,22 /2Н/, 7,56 /2Н/, 7,72 /2Н/, 8,10 /2Н/.

Метод б.Към леденостудена суспензия

1,2,4-триазол /11,65 g/ в ацетонитрил /120 ml/ при разбъркване се прибавя на капки фосфорен оксихлорид /7,0 ml/, след което при поддържане на вътрешна температура под 15°С, се прибавя на капки триетиламин /22,7 ml/. След 10 min се прибавя бавно разтвор на /±/ -цис-1 -/бензоилоксиметил/-1,3-оксатиолан-5ил/-/1 Н/-пиримидин-2,4-ди-он /междинно съединение 2/ /6,27 g/ в ацетонитрил /330 ml/ . Разбъркването продължава при стайна температура една нощ. Сместа се охлажда чрез ледена баня и се прибавят последователно бавно триетиламин /30 ml/ и вода /21 ml/. Полученият разтвор се изпарява, остатъкът се разпределя между наситен разтвор на натриев бикарбонат /400 ml/ и хлороформ /3 х 200 ml/. Обединените хлороформени екстракти се сушат над магнезиев сулфат, филтрират се и се изпаряват, като се получава суров продукт /9,7 g/. Този продукт се разтваря в 1,4-диоксан /240 ml/ и се прибавя концентриран воден разтвор на амоняк /специфично тегло 0,880, 50 ml/. След 1,5 h, разтворът се изпарява и остатъкът се разтваря в метанол. Това предизвиква утаяване на твърдо вещество, което се филтрира. Матерните разтвори се пречистват чрез колонна хроматография върху силикагел /Мегск 9385, 600 g/. Съответните фракции се обединяват и се изпаряват, като се получава горепосоченото съединение /от заглавието/ във вид на сиво-бежово твърдо вещество /2,18 g/, идентично на това, получено съгласно метод а.

Междинно съединение 4. /±/-цис/-4амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5ил/-/1Н/-пиримидин-2-он.

Суспензия от /цис/-4-амино-1-/2-бензоилоксиметил-З-оксатиолан-5-ил/-/1 Н/-пиримидин-2-он /междинно съединение 3/ /8,19 g/ и Амберлит IRA-400 /ОН/ смола /8,24 g/ в метанол /250 ml/ се разбърква и се загрява до температурата на обратния хладник в продължение на 1 h и 15 min. Твърдите вещества се отделят чрез филтриране, след което се промиват с метанол. Обединените филтрати се изпаряват и остатъкът се обработва с етилацетат /80 ml/. Полученото бяло твърдо вещество се събира чрез филтриране, като се получава посоченият продукт /5,09 g/. 1Н ЯМР / DMSO-d6/ <5 3,04 /1Н/, 3,40 /1Н/, 3,73 /2Н/,

5.18 /1Н/, 5,29 /1Н/, 5,73 /1Н/, 6,21 /1Н/,

7.19 /2Н/, 7,81 /1Н/.

Междинно съединение 5. /-/-цис-4-амино-11 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/ -/1 Н/-пиримидин-2-он

1/ Три 50-милилитрови колби с хранителен бульон /Oxoid Ltd/ се заразяват поотделно с Escherichia coli /АТСС 23848/, остъргани от хранителна агарова плака. Колбите се инкубират една нощ при 37°С с разклащане при 250 об./min, след което всяка колба се използва за заразяване на 4 1 от CDD среда / глутаминова киселина, 3 g/Ι; магнезиев сулфат, 0,2 g/Ι; калиев сулфат, 2,5 g/Ι; натриев хлорид 2,3 g/1; Na₂HPO₄.2H₂0, 1,1 g/1; NaH₂PO₄.2H₂0, 0,6 g/1; цитидин, 1,2 g/1 в ceдемлитров ферментатор. Културите ферментират при 750 об./min, 37°С и аериране 4 1/ min. След култивиране в продължение на 24 h, клетките се събират чрез центрофугиране / 5000 g, 30 min/, като се получават 72 g мокро тегло. Плътната клетъчна маса се суспендира повторно в 300 ml от 20 mM Tris НС1 буфер / рН 7,5/ и се деструктира чрез звукова обработка /4х 45 sec/. Клетъчните остатъци се отстраняват чрез центрофугиране /30,000 g, 30 min/ и протеинът в супернатантата се утаява чрез забавяне на амониев сулфат до 75% насищане. Утайката се събира чрез центрофугиране /30,000 g, 30 min/ и клетъчната маса се суспендира повторно в 25 ml HEPES буфер /100 mM, рН 7.0/, съдържащ амониев сулфат /75% насищане/. Ензимен разтвор се приготвя чрез центрофугиране при 12,000 об./min 30 min. Супернатантата се отстранява и плътната маса се разтваря в Tris HCL буфер /рН 7.0; 100 тМ/ до първоначалния обем.

2/ Междинното съединение 4/115 mg/ се разтваря във вода /100 ml/ и се разбърква. Прибавя се ензимен разтвор /0,5 ml/ и сместа се поддържа при постоянно рН чрез непрекъснато добавяне на НС1 /25 тМ/. Превръщането се следи чрез хирална HPLC, която показва, че /+/ енантиомерът на субстрата е предимно деаминиран. След 22 h /+/ енантиомерът на субстрата /RT 12,5 min/ напълно се отстранява и рН на разтвора се довежда до 10,5 чрез добавяне на конц. натриев хидроксид.

Полученият разтвор по-горе се елуира чрез колона на QAE Sephadex /А25; Pharmacia; 30 χ 1.6 cm/, предварително калибрирана до pH 11. Колоната се промива с вода /200 ml и след това с НС1 /0,1М/ Фракциите /40 ml/ се анализират чрез HPLC с обърната фаза. Фракции 5-13, съдържащи нереагиралия /-/ енантиомер на субстрата, се събират, рН-то им се довежда до 7,5 с разреден натриев хидроксид. Анализът чрез хирална HPLC показва, че това вещество е смес, състояща се от един енантиомер /RT 10,2 min/ като основен компонент и другият енантиомер /RT 8,5 min/, като второстепенен компонент /90%/.

3/ Етап /2/ се повтаря в по-големи количества. Съединението, получено в пример 1 /363 mg/, в 250 ml вода се инкубира с ензимен разтвор /0,5 ml/, получен, както е показано в етап /1/. По-нататък аликвотни части от ензима /0,5 ml/ се прибавят след 18 и 47 h. Реакционната смес се разбърква 70 h, след което се оставя да престои 64 h. Анализът чрез хирална HPLC показва, че /+/ енантиомерът на субстрата е напълно деаминиран. pH на полученият разтвор се довежда до 10,5 с натриев хидроксид.

Горният разтвор се зарежда върху същата QAE колона и се елуира, както в етап / 1/. Фракции 2-6, съдържащи смес от остатъчния субстрат и деаминираният продукт, се събират. Фракции 7-13, съдържащи остатъчният субстрат //-/енантиомер/, се събират и pH-то им се регулира до 7,5. Фракции 25-26, съдържащи деаминираният продукт, се събират и неутрализират.

Фракции 2-6 се елуират повторно през същата QAE колона. Фракции 3-11 от тази втора колона, съдържат нереагиралия субстрат // -/ енантиомер/. Фракция 70 съдържа деаминираният продукт.

4/ Разделените фракции на субстрата от етап /2/ и /3/ се събират и се довеждат до pH 7,5. Разтворът се елуира през колона от XAD16/40x2.4 cm/, уплътнен във вода. Колоната се промива с вода и се елуира със смес ацетон/вода /1: 4 об./об./. Фракциите, съдържащи желания /-/ енантиомер се събират и се сушат чрез лиофилизация, като се получава бял прах /190 mg/.

Използваните по-горе HPLC методи имат следните характеристики.

1. Аналитична HPLC с обърната фаза. Колона: Основен пълнеж

Spherisorb ODS-2 /5 uM 150 χ 4,6 mm

Елюент:	Амониев дихидрогенфосфат /50 тМ/ + 5% MeCN
Скорост на
пропускане:	1,5 ml/min
Откриване Време на	UV, 270 nm
задържане:	BCH-189 5,5 min деаминиран BCH-189 8,1 min
2. Хирална аналитична HPLC
Колона:	Циклосвързан I Ацетил 250 χ 4,6 mm
Елуент Скорост на	0,2% триетиламониев ацетат /pH 7,2/
пропускане:	1,0 ml/min
Доказване: Време на	UV, 270 nm
задържане:	BCH 189 11,0 и 12,5 min деаминиран BCH-189 8,5 и 10,2 min /Биопревръщането се следи чрез отчитане липсата на пика

при 12,5 min и натрупване на продукта при 10,2 min/.

Пример 1. Суспензия от междинно съединение 5 /64,8 g/във вода /200 ml/ се загрява до 45°С, като се получава разтвор. Разтворът се охлажда до 30°С.

Продуктът кристализира при неразбърквана маса. Кристализацията се прекъсва и суспензията се разбърква при приблизително 10°С в продължение на 1 h.

Продуктът се изолира чрез филтриране, промива се с етанол /IMS; 2х 30 ml/ и се суши вакуумно при 45₀С, 24 h, като се получава ЗТС като форма I /фини иглести кристали/.

Съединението има инфрачервен спектър и термограма при диференциална сканираща калориметрия идентични на фигури 3 и 5, съответно.

Пример 2. Суспензия от съединението съгласно пример 1/10,0 g/ в промишлен метилиран алкохол /IMS; 200 ml, 20 обема/ се загрява до температура на обратния хладник като се получава бистър разтвор. Разтворът се филтрира на горещо и филтратът се дестилира при атмосферно налягане, докато останат 100 ml /10 обема/ от разтвора. В разтвора се прибавят зародишни кристали от автентичен материал и се остава да се охлади от

80° до 25°С в продължение на 1 h. Кристализацията започва при 79°С. Суспензията се разбърква при 15°С 1 h. Продуктът се изолира чрез филтриране и се промива с IMS /10 ml; I обем/. След вакуумсушене се получава съединението от заглавието като агломерати от бипирамиди /8,42 g/, т.т. 179-181°С. /-/-цис-4-амино-1-/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2-он.

Аналитично намерено: С, 41,9; Н, 4,85; N, 18,35.

C_gH_nN₃0₃S изчислено: С, 41,9; Н,4,8; N,18,3%.

Съединението има инфрачервен спектър и термограма при диференциална сканираща калориметрия, идентични на фигури 4 и 6, съответно.

Пример 3. Суспензия от продукта съгласно пример 1 /20,0 g/ в промишлен метилиран алкохол /IMS; 100 ml; 5 обема/ се разбърква бавно при 50°С 1 h.

Отделя се малка проба /приблизително 100 mg/, суши се вакуумно при 50°С и се изследва чрез микроскопия и диференциална сканираща калориметрия /DSC/.

Пробата е 100% форма II /бипирамидален хабитус/.

Суспензията се разбърква при 50°С още 2 h и се отделя проба. Микроскопията показва липса на промяна.

Суспензията се разбърква при 50°С 22 h, след което се охлажда до 20°С и се разбърква още 1 h.

Суспензията се филтрира, продуктът се промива с IMS /20 ml; 1 обем/ и се суши вакуумно, като се получава бяло кристално твърдо вещество /17,13 g/, а именно /-/-цис-

4- амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-

5- ил/-/1Н-пиримидин-2-он, т.т. 180-181°С.

Аналитично намерено: С, 41,85; Н, 4,85; N, 18,3

C₈H_nN₃0₃S изчислено: С, 41,9; Н, 4,8; N, 18,3%.

Продуктът има инфрачервен спектър и термограма при диференциална сканираща калориметрия, идентични на фигури 4 и 6, съответно.

Пример 4. Кристалографски данни от рентгенов анализ за форма 11 Данни за кристала: C_gH_nN₃0₃S, М = 229,26

Тетрагонал, а=Ь=8,749/3/, с=26,523/9/ A, V=2030/2/A³ /чрез отбиране на най-малките квадрати на дифрактометрични ъгли за 14 автоматично центрирани отражения, 1 = 1.54184А/.

Пространствена група Р4₃2₍2 /№96/, z=8, D_c =1,50 g.cm’³.

F /000/ = 960, μ/Cu-Ka / = 27,5 cm¹.

Размери на кристала 0,48 χ 0,32 χ 0,30 mm.

Единични кристали от форма II /безцветни бипирамиди/ се изследват чрез дифракция на рентгенови лъчи. Измерват се общо 1651 отражения /3 <2 <115°/ върху Сименсов дифрактометър R³m/V, с монохроматично Cu-Κα излъчване, като се използват 2θ/ο сканирания. Структурата се решава чрез директни методи и неводородните атоми се отбират анизотропно. Водородните атоми, свързани с въглерода се идеализират /С-Н = 0,96А/ и се оставят да обикалят около изходните въглеродни атоми. Три водородни атома, при -ΝΗ₂и -ОН групи, се локализират от разликата в карта на Фуре. Всички водородни атоми се отбират изотропно. Отбирането конвертира, като се получава R = 0,068, R_o = 0,069, о¹ = [<5²/F/+ 0,005 [F]²]. Максималната остатъчна електронна плътност е 0,45 еА'³. Абсолютната хиралност се потвърждава, като се използва ета теста на Роджърс [η = 0,99/9/].

Пример 5. Фармацевтични форми а/ 100 mg таблетки

Ингредиенти за една таблетка в mg: ЗТС /Форма II/ 100,0 Микрокристална целулоза NF 189,5 Натриев нишестен гликолат NF 9,0 Магнезиев стеарат NF 1,5

Общо тегло 300,0

Съединението ЗТС /форма II/, микрокристалната целулоза и натриевият нишестен гликолат се пресяват и смесват във V-образен смесител в продължение на 15 min. Пресятият магнезиев стеарат се прибавя към тази смес и смесването продължава още 2 min.

Сместа се пресува в стандартно съоръжение за таблетиране, след което се покрива с филм с помощта на водна суспензия от сив Opadry, за да се придаде естетичен вид на таблетките.

б/ 300 mg таблетки

Ингредиенти за една таблетка в mg:

ЗТС /Форма II/ 300,0

Микрокристална целулоза NF279,0

Натриев нишестен гликолат NF18,0

Магнезиев стеарат NF1,5

Общо тегло600,0

Таблетките се получават, както е описано по-горе за а/.

Claims

Патентни претенции

1. /-/цис-4-амино-1 -/2-хидроксиметил-

1.3- оксатиолан-5-ил/-/1 Н/-пиримидин-2-он в кристална форма.
2. /-/-цис-4-амино-1-/2-хидроксиметил-

1.3- оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2-он във формата на бипирамидални кристали.
3. Кристална форма съгласно претенциите 1 или 2, характеризираща се с това, че има точка на топене над 170°С.
4. Кристална форма съгласно която и да е от претенциите от 1 до 3, характеризираща се с това, че има точка на топене 177-178°С.
5. Кристална форма съгласно претенциите от 1 до 4, характеризираща се с това, че има абсорбционни ивици в инфрачервения си спектър при 920 и 850 вълнови числа.
6. Кристална форма съгласно претенциите от 1 до 5, характеризираща се с това, че няма абсорбционна ивица в инфрачервения си спектър при 1110 вълнови числа.
7. Кристална форма съгласно претенции от 1 до 6, характеризираща се с това, че има ендотерма с начална температура 177-178°С в профила си на диференциалната сканираща калориметрия.
8. /-/-цис-4-амино-1 -/2-хидроксиметил-

1.3- оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2-онвъв формата на игловидни кристали.
9. Кристална форма съгласно претенция 1 или 8, характеризираща се с това, че има точка на топене под 130°С.
10. Кристална форма съгласно претенциите 1, 8 или 9, характеризираща се с това, че има точка на топене 124-127⁰С.
11. Кристална форма съгласно претенциите 1 или от 8 до 10, характеризираща се с това, че има ендотерма с начална температура 124-127°С в профила си на диференциалната сканираща калориметрия.
12. Кристална форма съгласно претенциите 1 или от 8 до 11, характеризираща се с това, че има абсорбционна ивица в инфрачервения си спектър при около 1110 вълнови числа.
13. /-/-цис-4-амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2он в кристална форма, както е показана на фигура 1.
14. /-/-цис-4-амино- 1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-/1 Н/-пиримидин-2он в кристална форма, както е показана на фигура 2.
15. /-/-цис-4-амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2он в кристална форма и с инфрачервен спектър, както е показан на фигура 3.
16. /-/-цис-4-амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2он в кристална форма и с инфрачервен спектър, както е показан на фигура 4.
17. Метод за получаване на /-/-цис-4амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5ил/-/1Н/-пиримидин-2-он в кристална форма, характеризиращ се с това, че съединението кристализира из воден разтвор.
18. Метод за получаване на /-/-цис-4амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5ил/-/1Н/-пиримидин-2-он в кристална форма, характеризиращ се с това, че включва ацеотропна дестилация на водния разтвор на съединението с пропан -1 -ол.
19. Метод за получаване на /-/-цис-4амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5 ил/-/1Н/-пиримидин-2-он в кристална форма, характеризиращ се с това, че включва прекристализация из неводна среда.
20. Метод съгласно претенция 19, характеризиращ се с това, че неводната среда е С_{2 6}алкохол.
21. Метод съгласно претенция 19 или 20, характеризиращ се с това, че неводната среда е етанол или промишлен метилиран алкохол.
22. Метод за получаване на /-/-цис-4амино- 1-/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5ил/-/1Н/-пиримидин-2-он във формата на двупирамидални кристали, характеризиращ се с това, че включва престояване на съединението във вид на игловидни кристали в етанол или в промишлен метилиран спирт при повишена температура.
23. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съдържа /-/-цис-4-амино-1 -/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/ -/1Н/-пиримидин-2-он в кристална форма, заедно с фармацевтично приемлив носител.
24. Фармацевтичен състав съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, че е подходящ за орално приложение.
25. Фармацевтичен състав съгласно претенция 23 или 24, характеризиращ се с това, че е приготвен във вид на таблетки или капсули.