BG64522B1 - Средство за лечение на вирусни инфекциозни заболявания - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до медикаментозно лечение и лекарствено средство за бързо лечение на херпесни вирусни и други инфекциозни заболявания. Лекарственото средство се нанася върху инфектирания участък, докато изчезнат физическите симптоми на заболяването и неразположението. То включва концентрат инхибитор на микроорганизми и фитовещества или изолати. За предпочитане е лекарственото средство да съдържа повърхностно активно вещество и воден носител или разтворител. В предпочитана форма лекарственото средство съдържа фитовещества от Echinacea и бензалкониев хлорид в разтвор на стерилен воден разтвор. а

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до средство за лечение на вирусни инфекциозни заболявания, по-специално причинени от херпесния вирус.

Предшествуващо състояние на техниката

Херпес симплекс вирусът (HSV), означаван още като “херпес вирус” или “херпес”, е инфекциозно заболяване, което е достигнало критични размери в национален мащаб, което е видно от установения брой инфектирани хора според Американската асоциация за обществено здраве (ASHA) - 70-80% от населението и нарастващ годишно с 500 000 души или повече.

Съществуват два основни типа херпес: херпес симплекс вирус 1 (HSV 1) и херпес симплекс вирус 2 (HSV 2). Херпесът навлиза в човешкото тяло през незабележимите ерозии на епидермиса, най-често при пряк контакт със заразения индивид, и се проявява като ерупция на една или повече везикули, обикновено групирани, след инкубационен период от приблизително четири до десет дни. Обикновено инфекцията се развива в следната последователност: продромален стадий, ерупция на везикулите, последваща улцерация, сливане на лезиите, заздравяване и латентен период. Заболяването може да продължи няколко седмици, средно 2-3 седмици. При някои имунокомпрометирани пациенти заболяването може да продължи с месеци. Везикулите могат да се появят навсякъде по кожата или лигавиците, но най-типичната локализация е по устните, жлезите, лигавицата на устната кухина, конюнктивата и корнията, гениталиите, аналната мукоза и перианалната тъкан.

Симптомите на херпеса включват: подуване на игвиналните лимфни възли, болка, треска, неразположение, главоболие, болки в мускулите и подути жлези. Някои индивиди, при които е засегнат от орален херпес тригеминалният нерв, се оплакват от мъчителни лицеви болки, затруднения при преглъщане и хранене и подуване на лицето. Индивиди, при които е засегнат сакралният нерв, се оплакват от жестоки болки в горната част на крака, подуване и трудно ходене.

Инфекцията с херпес симплекс вирус е рецидивираща, тъй като вирусът остава в нервните ганглии и при определени условия се активира. Повторни херпесни заболявания могат да се провокират почти от всичко, например прекомерно излагане на слънце, недоимъчно хранене, стрес, менструация, определени храни, лекарства, фебрилни състояния и т.н. Напоследък херпесен вирус е изолиран и от сърдечна тъкан.

Инфекциите с HSV 1 и HSV 2 представляват сериозна заплаха за здравето, тъй като често причиняват ослепяване, повишен риск от карцином на шийката на матката, асептичен менингит и енцефалит, неонатална смърт, виремия и т.н. Унищожителните ефекти на това заболяване далеч надхвърлят медицинския аспект на човешкото страдание. HSV може да причини сериозен психологичен и емоционален дистрес, както и значителни икономически загуби в национален и световен мащаб.

Предлагани са различни средства за лечение на херпеса, които включват локални средства като поводон-йод, идоксуридин, трифлуортимидин или ацикловир. Повечето от известните средства се оказват незадоволителни. Може да се каже, че ацикловирът е ефективен, когато се прилага пер орално за системно повлияване на HSV. Но ацикловирът успява само да прекъсне репликацията на вируса и се използва за системно лечение на инфекциозни огнища. Няма сведения за ефективността му, приложен локално. Съобщава се за резистентни към ацикловир щамове. Пациенти със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) са сериозно имунокомпрометирани и страдат от изключително омаломощаващи пристъпи на херпес. Като допълнение пациентите със СПИН могат да са носители на ацикловиррезистентни щамове на HSV, което може да се окаже причина за неефективността на ацикловира при тези индивиди.

За това е от изключително значение да се разработи безвредно и успешно лечение за преодоляване на много сериозните проблеми, свързани с херпесния вирус.

Техническа същност на изобретението

Съгласно изобретението се предлага усъ вършенствано лечебно средство, което, като се приложи локално, бързо облекчава болката и затваря лезии, предизвикани от херпесен вирус. Предимство е и това, че усъвършенстваното лечебно средство е безвредно, евтино и ефективно. Подобреното лекарствено средство, също така реферирано като Viracea, включва нов лекарствен състав, антимикробно съединение и разтвор. Новото антимикробно лечение и микробицидно лекарствено средство са ефективни главно при локално лечение на Херпес симплекс вирус (HSV 1 и HSV 2) и могат да се прилагат също за лечение на други, отнесени към херпесните, инфекции, включително, без да се ограничават до тях: Varicella zoster virus (Herpes zoster) и цитомегаловируси. В дадени случаи, то би могло успешно да се използва заедно с нови системни лекарствени средства.

Друго предимство е, че усъвършенстваното лечение и лечебно средство съгласно настоящото изобретение дават неочаквано изненадващо добри резултати. Ранните, локални, in vivo изпитания показват облекчаване на болката за минути и бързо тотално ликвидиране на еруптиралите везикули при всички изследвани индивиди. Когато усъвършенстваното лечение и лечебно средство съгласно изобретението се приложат в предшестващия появата на симптомите стадий, инфекцията се прекъсва и не се развива огнище по-нататък. In vitro изпитанията на новото медикаментозно лечение и лекарствено средство показват най-неочакван инхибиращ ефект върху херпес вируса. При желание, новото лекарствено средство може да бъде произведено от готови, лесно достъпни и евтини химикали или продукти и осигурява сигурно, комфортно, икономично и благоприятно за потребителя лечение.

Новото лекарствено средство и антимикробно съединение, както е особено полезно за потискане на херпесния вирус, така може да бъде полезно при лечение на други заболявания от микробен причинител, като СПИН, Епщайн-Бар, вирусна папилома, целулит, стафилококи, стрептококи, микобактерии, грип, парагрип, аденовируси, енцефалит, менингит, арбовируси, аренавирус, анаеробни бацили, пикорнавируси, коронавируси и синцитиален вирус, както и варицела зостер вирус и цитомегаловируси.

Този лек за употреба разтвор осигурява умерено устойчиво на вода покритие, както на продромална тъкан, така и на еритематозна везикуларна херпесна лезия. При контакт е налице слабо щипене. Няколко минути след прилагането болката от инфекцията изчезва. Постепенно спадат ингвиналните подутини и повишената температура, намалява неразположението, болките в тялото и нервното напрежение. Обикновено за 21 h всички външни симптоми и физически прояви на инфекцията изчезват и везикулите изсъхват и изчезват. Особено изненадващ благоприятен ефект, осигурен от лекарственото средство съгласно изобретението, се получава, когато то се прилага при първия сигнал за проява на инфекция, при продромалния стадий спира всички симптоми и сигнали за развитие на инфекциозния процес. Не се появяват ерупции или друго ескалиране на симпотимите на инфекцията. Процесът на развитие на инфекцията буквално се спира.

При желание новото лекарствено средство включва микробни инхибитори, които инхибират, потискат или спират микробните инфекции при заболявания с вирусен причинител.

Средството съдържа антивирусни изолати, растителни екстракти или фитовещества от поне част от едно или повече видове растения, посочени по-долу. Средството включва вирусни инхибитори за инхибиране на вирусни инфекции, причинявани от херпес симплекс вирус 1 (HSV 1), херпес симплекс вирус 2 (HSV 2), варицела зостер вирус (херпес зостер), цитомегаловирус, вирус на СПИН (HIV), Епщайн-Бар вирус, папилома вирус, грипен вирус, парагрипен вирус, арбовирус, аренавирус, пикорнавирус, коронавирус и синцитиален вирус. Средството може да включва също бактериални инхибитори за потискане на бактериални инфекции, като целулит, стафилококи, стрептококи, микобактерии, бактериален енцефалит, бактериален менингит, и анаеробни бацили. В някои случаи като инхибитори могат да се включват инхибитори на фунги.

По-добри резултати се получават, когато Echinacea или други растения не се използват в лекарственото средство в сурово, необработено и ненарязано състояние. За евентуално по-добри резултати лекарственото средство е желателно да не съдържа арабиноза, бетаин, целулоза, мед, фруктоза, мастни киселини, галактоза, пиокоза, желязо, калий, протеини, смоли, захаро за, сяра, витамин А, витамин С, витамин Е и ксилоза.

Лекарственото средство може да се прилага чрез пулверизиране, намазване, напудряне, нанасяне с тампон, гъба, четка, чрез поливане, освобождаване от носител, чрез покриване или нанасяне на дебел слой от лекарственото средство върху микробно заразените участъци, като мукоза на устната кухина, назална мукоза, вагинална тъкан, тъкан на устните, анална тъкан, перианална тъкан, устни, кожна тъкан, подкожна тъкан, очна тъкан, конюнктива и клепачи.

Лекарственото средство е приложимо поспециално за инхибиране на херпеси и други инфекциозни заболявания при хора, но то може също така да бъде използвано за ветеринарни цели за лечение на вируси и бактериални инфекции и инфекциозни болести при животни, като кучета, котки, птици, коне, едър и дребен рогат добитък, свине (млади и възрастни животни) и други селскостопански животни, както и гризачи и други животни в зоопарковете.

За предпочитане подобреното лекарствено средство е фитохимичен концентрат, който е комбиниран и се прилага едновременно и съвместно с повърхностно активно вещество и носител, разтворител или разредител за получаване на лечебен разтвор.

За тази цел интерес представлява разтвор, съдържащ антимикробно повърхностно активно вещество с растителни екстракти. Предпочитани повърхностно активни вещества (ПАВ) са катионни ПАВ, които могат да включват един или повече кватернерни амониеви хлориди, съдържащи 6 до 18 въглеродни атома, например алкилбензил-диметиламониев хлорид, смес от алкилбензилдиметиламониев хлорид, алкилдиметил/етилбензиламониев хлорид, п-алкилдиметилбензиламониев хлорид, дич-бутилфеноксиетоксетил-диметилбензиламониев хлорид, бензалкониев хлорид, октилдецилдиметиламониев хлорид, дидецилдиметиламониев хлорид, диоктилдиметиламониев хлорид, диалкилметилбензиламониев хлорид, октилдецилдиметиламониев хлорид, диметилбензиламониев хлорид, лаурилдиметилбензиламониев хлорид, о-бензил-р-хлорфенол, дидерилдиметиламониев хлорид, доктилдиметиламониев хлорид, алкил (С₁₄С_|2С₁₆)диметилбензиламониев хлорид и съдържа за предпочитане алкилбензилдиметиламониев хлорид и поспециално бензалкониев хлорид.

Границите на съдържанието на катионактивното ПАВ могат да бъдат 5 до 90%, но найдобри резултати дават 8 до 20%. Кватернерните амониеви соли са готови търговски продукти. В някои случаи може да е полезно да се използват други ПАВ, например, но без да се ограничават до тях: DMSO, ПАВ на база гликолова киселина, ензимни ПАВ, амфолитни ПАВ, цвитерйонни и нейоногенни ПАВ. Повърхностно активните вещества могат да включват детергенти, омокрящи агенти, емулгатори, противопенни агенти, и/ или редуциращи повърхностното напрежение добавки.

Носителите се необходими за смесване на компонентите, за под държането им в разтвора и осигуряват лесен метод на апликиране към поразения участък чрез спрей, гутатор или друг апликатор. В случаите на воден разтвор се предпочитат за най-добри резултати, по-специално стерилен воден носител и разтворител, в някои случаи може да се желае да се използва друга течност или твърди носители, например: глицерин, минерално масло, силицев диоксид, памучно масло, кокосово масло, растително масло, масло от семена, рибено масло, или животинска мас, алкохол, талк, нишесте, пчелен восък, карнаубов восък, бета-каротен, чесново масло, камфорово масло, разтворими витамини, разтворими минерали, рапично масло, ядкови масла, маслинено масло, липозоми, аскорбинова киселина, игликово масло, пикногенол, масло от гроздени семена, ланолин, етоцин, колаген, алое вера, пчелен прашец, пчелно млечице, хондроитин сулфат А, морски растения, EDTA, мастни киселини, билки, лецитин, биофлавиноиди, масла от зърнени култури или прахове, алти, чайове, оцет; ацидофили, клетъчни соли, аскорбинови киселини, хидра 5, продукти от жлези, аминокиселини, псилиум, растителни деривати или други стерилни носители.

Растителните екстракти, антимикробни изолати или фитосъединения, включени в това ново лекарствено средство, и лечението могат да включват: Арабиноза, бетаин, мед, ехинацен, ехинацин В, ехинакозид, ехинолон, ензими, фруктоза, мастни киселини, инулоид, желязо, пентадекадиен, полиацелиленови съединения, полизахариди, като например, но без да се ограничават до арабиногалактан, калий, протеин, смола, рамноза, захароза, сяра, танини, витамин А, витамин С витамин Е, ксилоза. За постигане на подобри резултати, фитохимическите концентрати съдържат фитосъединения, но с изключение на арабиноза, бетаин, целулоза, мед, фруктоза, мастни киселини, галактоза, глюкоза, желязо, калий, протеин, смола, захароза, сяра, ксилоза и витамини А, С и Е.

Растителните екстракти, антимикробни изолати или фитосъединения се отделят, екстрахират и изолират от части от растения, такива като: Pimpinella anisum, Myroxylon, Arctostaphylos, Carum, Capsicum, Eugenia mytacea, Coriandrum, Inula, Allium, Gentiana, Juniperus, Calendula, Origanum, Mentha labiale, Commiphora, Plantago, Rosmarinus, Ruta, Baptisia, Artemisia, Salvia, Mentha, Parthenium integrifolium, Eucaliptus, Asteraceae и по-специално от род Echinacea от семейство Asteraceae, а именно Echinacea purpura, Echinacea angustifolia, Echinacea pallidae, Echinacea vegaralis, Echinacea atrbactilus и техните културни сортове. Най-добри резултати дават тези фитохимически продукти и антимикробни изолати, които са екстракти от Echinacea purpurea и Echinacea angustifolia.

Лекарственото средство съгласно изобретението дава много атрактивни, неочаквани, изненадващо добри и постоянни резултати. Изпитанията показват, че средството под форма на разтвор ще бъде изключително полезно за лечение и контрол на херпесните прояви, разпространение на вируса, удължаване на латентните периоди на заболяването и изключително силно инхибиране на вируса, като същевременно са общо безвредни за пациента и околната среда.

По-подробно разяснение на изобретението е дадено в следващото описание и приложените претенции.

Подробно описание на изобретението

Приложени срещу херпес вирус, средствата съгласно изобретението водят до намаляване на болката, зарастване на лезиите, бързо предотвратяване на избухването на инфекцията и инхибират Херпес симплекс вирус 1 и Херпес симплекс вирус 2 (HSV 1 и HSV 2), напълно инхибират херпесния вирус, а така също и други инфекциозни болести, и са безвредни и нетоксични за хора, животни и околна среда.

Лекарственото средство срещу херпес включва повърхностно активно вещество и лекарствено растение под форма на растителен екстракт, съдържащ антивирусни фитосъединения.

Предпочитаният микробициден състав съдържа повърхностно активно вещество (ПАВ); воден разредител и растение от род Echinacea (Е), семейство Asteraceae, видове: Purpurea, Angustifolia, Pallidae, Vegetalis, Atribactilus и култиварии. Предпочитани са екстракти и изолати, съдържащи фитовещества от Echinacea, каквито се намират във и се екстрахират от Echinacea purpurea, Е. pallidae, и E.angustifolia. За постигане на най-добри резултати, лечението и лекарственото средство включват: катионно ПАВ, фитовещества от Е. purpurea и Е. angustifolia, и стерилен воден разтворител.

Повърхностно активното вещество осигурява известно дезинфекциране на епителните клетки с широк спектър на антимикробно действие. Повърхностно активните вещества от този тип могат да включват кватернерни амониеви соли, съдържащи 6 до 18 въглеродни атома. Предпочитано ПАВ на основата на кватернерни амониеви соли, е смес от алкилдиметилбензиламониеви хлориди, които могат да бъдат бензалкониев халогенид, бензалкониев бромид, бензалкониев хлорид, и най-предпочитан е бензалкониевият хлорид. Лечението на херпеса включва използването на 100% активен воден разтвор, не изключва обаче използването и на концентрат. Разтворът може да включва, изчислени спрямо теглото, различни концентрации на ПАВ, като например от 0,005 до 0,8 %, за предпочитане 0,02 до 0,30 % и по-специално 0,02 до 0,26 %.

Фитовеществата в растението Echinacea са показали ярко изразена активност срещу бактерии, вируси и някои фунги. Точният механизъм не е известен. При изпитанията in vivo локално върху HSV 1 и 2, те са ефективни при лечението на херпес симплекс инфекциозни прояви.При изпитанията in vitro, показват инхибираща активност върху HSV 1 и 2.

Фитохимическите концентрати включват следните изолирани компоненти, растителни екстракти, микробни инхибитори и антимикробни изолати: полизахариди, ехинацен, ехинацеин, ехинакозид (естер на кафеената киселина), ехинолон, ехинадиол, ензими, глюкоронова киселина, инулоид, пентадекадиен, полиацелилено ви съединения, арабиногалактан, рамноза, PS I (4-О-метилглюкороноарабиноксилан, М_г 35 kD) и PS II (киселина рамноарабиногалактан, М_г 450 kD), цинарин (1,5-ди-О-кафеоилхинова киселина), цикориева киселина (2,3-О-дикафеоилвинена киселина) и производни, алкиламиди, кетоалкини и -алкени; хинони, масла, включително: борнеол, борнилацетат; пентадека-8-(2)-ен-2-он, гермакрен D, кариофилен, кариофилен епоксид, антоцианини, пиролизидинови алкалоиди, липофилни амиди, изобутиламиди, полиацетилени.

Най-добри резултати дават изолати от фитохимични концентрати, съдържащи (в тегловни проценти спрямо общото тегло на лекарственото средство, съгласно изобретението): 0,3 - 9% ехинакозид; 0,1 - 7% PS I (4-О-метилглюкороноарабиноксилан, М_г 35 kD) и PS II (киселина рамноарабиногалактан, M_r450 kD), 0,1 -10% цинарин (1,5-ди-О-кафеоилхинова киселина), и цикориева киселина (2,3-О-дикафеоилвинена киселина) и производни; 0,2- 4 % ехинолон; 0,2 8 % ехинацин В; 0,1 - 6 % ехинасеин; 0,2 - 7 % антоцианини, съдържащи цианидин 3-Ο-β-ϋглюкопиранозид и 3-О-(6-О-малонилф-О-глюкопиранозид); 0,01 - 0,06% пиролизидинови алкалоиди, съдържащи тусилагин и изотусилагин; 0,003 - 0,009% изомерни додекаизобутиламиди и 2Е, 4Е, 8Ζ, 10 Ε/Ζ - тетраенова киселина; и 0,01 - 2 % кариофилени.

Фотохимичните концентрати могат да съдържат (в тегловни проценти): 2 -90 % лекарствен състав, и разтвор и за предпочитане не помалко от 15 % състав и разтвор; и най-добри резултати се получават, когато съдържат 40 - 60 % лекарствен състав и разтвор.

Разтворителят разтваря бензалкониевия хлорид (ПАВ) и фитохимичните концентрати и може да действа като носител в спрейове, тубички и шишенца с гутатор. Предпочитан разтворител е водният, по-специално - стерилен воден разтворител. Съотношението на водата във водния разтвор към бензалкониевия хлорид може да бъде в границите от 30 000:1 до 250:1 и за предпочитане при локално приложение от 5000:1 до 750:1. Съотношението на водата към комбинираните концентрати от бензалкониев хлорид и фитовещества може да бъде в границите от 2:1 до 100:1, за предпочитане в границите от 4:1 до 40:1, и най-добри резултати се получават при съотношения в границите от 6:1 до 20:1.

Най-добри резултати при лечение на херпес показва средството, което съдържа, в тегл.%: 0,02-0,3 бензалкониев хлорид и за предпочитане под 0,26; от 40 до 60 фитовещества от Echinacea; и 20 до 60, за предпочитане 29,74 до

59,8 стерилна вода.

Общо взето, водата е предпочитан разтворител и носител, но може да е желателно в някои случаи да се използват други носители, за да се придвижи концентратът през пулверизатора, или за по-висока стабилност и ефективност. Може също така да е необходимо в някои случаи да се включи средство за регулиране на вискозитета. Освен това, доколкото е установен срок на съхранение на лекарственото средство срещу херпес 2 години, може да необходимо добавянето на консерванти.

Препоръчва се лекарственото средство да се приложи локално върху инфектирания участък по време на каквато и да е внезапна поява или първи физични сигнали за херпес и за предпочитане при първите появи в продромния стадий на щипане, сърбеж или зачервяване. Поразеният (инфектиран) участък трябва да бъде колкото е възможно сух, в зависимост от локализацията на инфекцията. Методът на локално нанасяне на лекарственото средство може да бъде: напръскване, намазване, накапване или друг метод на покриване на поразената област. Покритието с разтвора на лекарственото средство трябва да се задържи до изчезването на всички външни симптоми, повторно нанасяне на лекарственото средство се налага крайно рядко, например след къпане. Анионактивни сапуни и анионактивни детергенти, по-специално протеинсъдьржащи сапуни могат да бъдат противопоказани. За предпочитане е инфектираният участък да бъде измит, почистен и изсушен преди нанасянето на лекарството.

Клинично изпитване

Предпочитано повърхностно активно вещество е бензалкониев хлорид. Бензалкониевият хлорид във воден разтвор е търговски достъпен под фабрично име и търговска марка Zephiгап, разпространяван от Sanofi Wintrop Pharmaceutical (по-рано Wintrop Labs). Бензалкониевият хлорид е бързо действащо антиинфекциозно ПАВ с умерена продължителност на действието. Повърхностно активното вещество е активно срещу бактерии и някои вируси, фунги и прото зоа. Бактериалните спори се счита, че ще бъдат резистентни. Разтворите на бензалкониев хлорид са бактериостатични или бактерицидни в зависимост от концентрацията. Точният механизъм на действието на бензалкониевия хлорид върху бактериите не е изучен, но се предполага, че се дължи на дезактивиране на ензими. Активността на бензалкониевия хлорид най-общо се повишава с повишаване на температурата и pH. Грамположителните бактерии се повлияват по-силно от бензалкониевия хлорид, отколкото грам-отрицателните бактерии.

За съжаление бензалкониевият хлорид се дезактивира от сапуни, анионактивни детергенти, серум и някои протеини. Бензалкониевият хлорид не се възприема от много изследователи по посочената причина. Когато бензалкониевият хлорид беше използван самостоятелно и изпитван локално in vivo, той проявяваше липса на активност спрямо херпес симплекс инфекции. Когато беше изпитан in vitro върху HSV 1 и 2 бензалкониевият хлорид показа нежелателно високи нива на токсичност спрямо клетките даже при силно разреждане, което е неприемливо от медицинска гледна точка. Химическата формула на един тип бензалкониев хлорид е показана по-долу. Могат да се използват и други типове бензалкониев хлорид.

сг сн₃ +1

СН₃ (СН₂)₁₄СН₂—N—сн₂ —

I сн₃

Докато Echinacea, в сурово състояние, нетретирана, неподлагана на процеси на изолиране е най-общо неподходяща за лечение на херпес, установи се, че някои, но не всички, изолирани компоненти и растителни екстракти от Echinacea (както са посочени по-горе) осигуряват фитосъединения, антимикробни изолати, растителни екстракти и микробни инхибитори, които са ефективни при лечение на херпес симплекс и други инфекциозни болести. Както преди това е посочено, фотохимичните концентрати включват следните изолирани компоненти, растителни екстракти, микробни инхибитори и антимикробни изолати: полизахариди, ехинацен, ехинацеин, ехинакозид (естер на кафеената киселина), ехинолон, ехинадиол, ензими, глюкоронова кисе лина, инулоид, пентадекадиен, полиацелиленови съединения, арабиногалактан, рамноза, PS I (4-О-метилглюкороноарабиноксилан,М5 35 kD) и PS II (киселина рамноарабиногалактан, М_г 450 kD), цинарин (1,5-ди-О-кафеоилхинова киселина), цикориева киселина (2,3-О-дикафеоилвинена киселина) и производни, алкиламиди, кетоалкини и -алкени; хинони, масла, включително: борнеол, борнилацетат; пентадека-8-(г)-ен-2-он, гермакрен D, кариофилен, кариофилен-епоксид, антоцианини, пиролизидинови алкалоиди, липофилни амиди, изобутиламиди, полиацетилени. Химическата формула на някои от екстрахираните съединения от Echinacea са дадени по-долу.

. си см но—pi—° ноХ—тХ-о

иоос..^,о о^^соон Цикориева киселина

Когато фитохимическите вещества от Echinacea бяха смесени, комбинирани и приложени заедно с повърхностно активно вещество, за предпочитане бензалкониев хлорид, и стерилен воден носител, резултатите бяха неочаквани и изненадващо добри при третирането на херпес вирус и други инфекциозни заболявания и ефективността на лекарственото средство драматично се повишаваше.

Когато синергетичното средство беше изпитано локално приложено in vitro, херпес симплекс инфекцията беше веднага овладяна. Когато синергетичното средство беше изпитано in vitro, повърхностно активното вещество бензалкониев хлорид беше съществено по-ниско ток сичен и в безвредно ниво и беше налице по-високо ниво на инхибираща активност срещу HSV 1 и 2. Синергетичното взаимно влияние и смесването на фитовеществата от Echinacea и ПАВ бяха демонстрирани и установени по бързата разтворимост на компонентите при смесване и незначителната адхезия, възникваща вследствие свойствата в разтвора. Освен това , химичните свойства на фитовеществата от Echinacea, на повърхностно активното вещество и водния носител увеличават стабилността и повишават реактивността, което е благоприятно при лечението на инфекциозните болести.

Лекарственото средство може да се използва при различни разреждания за орална и назална мукоза, вагинална тъкан, тъканта на устните, анална и перианална тъкан, пенисна тъкан, кожна тъкан, открита подкожна тъкан, и с по-висока степен на разреждане - при очни инфекции.

С вариране на концентрациите лекарственото средство би могло да се приложи и парентерално. Лекарственото средство може да бъде противопоказано във вагинални или анални тампони; в ушния канал; оклузивни превръзки; гипсови превръзки или вътрешен прием и такова използване може да предизвика еритема или химически изгаряния. Възможно е да не е целесъобразно използването на лекарственото средство за третиране на анаеробни гъбични инфекции, доколкото някои фунги могат да бъдат резистентни.

Примери от 1 до 7.

In vivo - изпитвания

Беше проведено in vivo изпитване чрез първоначално локално прилагане за определяне на ефектите от медикаментозното лечение и лекарственото средство съгласно настоящото изобретение върху седем души, които бяха с установени позитивни данни за наличие на HSV 1 и 2 .

Изследваните лица бяха третирани локално с лекарствено средство, включващо бензалкониев хлорид като ПАВ във воден разтвор (в съотношение 1:750), в комбинация с Echinacea purpurea в прахообразна форма, съдържаща посочените преди това фитовещества. Нанасянето на състава се проведе на два етапа, като първо поразената област или мехурчета бяха намокрени с бензалкониев хлорид във воден разтвор, чрез напръскване, поливане или накапване, след това беше нанесено покритие от прахообразни фитохимически вещества върху намокрената повърхност или с четчица или ръчно напудряне върху инфектираната област. Важен аспект при това третиране беше задържането на комплексното покритие върху инфектираната област, докато продължава проявата на заболяването. Областта на проявата на инфекцията се поддържаше покрита с лекарственото средство чрез повторно нанасяне, при необходимост.

От седем от изследваните лица, шест бяха жени, и един мъж. Към началото на изследването възрастта на мъжа беше 38 години, жените съответно на 8, 27, 30, 32, 38 и 39 го дини.Имаше дванадесет инфекциозни прояви за около 6 седмици. Девет от тях бяха HSV 2, генитален херпес и три бяха HSV 1, херпес на устната. 8-годишното и 27-годишното изследвани момичета имаха HSV 1 (на устната). Жените на 30,38 и 39 години имаха HSV 2 (генитален херпес). 38-годишната имаше също и HSV 1 на устната. Мъжът имаше HSV 2 (генитален херпес). Всички изследвани лица имаха добре установена история на заболяването и бяха обособени според стандартния ход на тяхното заболяване. За получаването на обективни данни, никой от изследваните лица не знаеше нищо за изпитваното лечение или действието на лекарственото средство. При повторния тест лицата казаха, че пробите от лекарството може би са плацебо смеси.

В седем случаи, антимикробното средство беше приложено директно върху тъканта в продромния стадий. В пет случая, антимикробното средство беше приложено директно върху обрива.

Антимикробното средство беше нанасяно отново при необходимост от поддържане на покритието.

Наблюдения: Със всяко прилагане на лекарството, всяко изследвано лице докладваше за усещане за щипане в продължение на няколко секунди. Те докладваха също така, че е налице значителна степен на прилепване на лекарството (антимикробното съединение) към мехурчето (мехурчетата) или поразения участък. Прилепването на състава към епителната тъкан е налице даже след къпане или измиване с вода на областта.

Резултати: Резултатите от изпитването вър ху 7 лица на лечението и лекарственото средство, бяха неочаквано и изненадващо добри и възпроизводими. Във всеки случай, лицето докладваше, че съставът (лекарственото средство) е било нанесено върху поразения участък, болката е изчезнала напълно в рамките на 10 до 20 min, докато никакво друго средство в миналото даже не е облекчавало болката. В седемте случая, когато лекарственото средство е приложено в продромалния стадий, лицата докладваха, че болката е спряла, всички симптоми, които преди това биха ескалирали до пълно избиване на херпеса, се преустановяват и избиване на херпеса не се получава. Всички външни симптоми и физически прояви на херпеса изчезват в рамките на няколко часа след прилагането на лекарственото средство. При петте случая, когато лекарственото средство е приложено върху вече проявен обрив (мехурчета), изследваните лица докладват, че болката е спряла за минути и парането, сърбежът и зачервяването са изчезнали за от два до четири часа и мехурчетата са изсъхнали и изчезнали напълно до двадесет и един часа. Във всички случаи, други външни болестни симптоми като повишена температура, неразположение, подутини в слабинната област, мокрещи рани и болезнено уриниране изчезваха след прилагането на лекарственото средство.

Впоследствие, когато на изследваните лица беше дадено лекарственото средство за прилагане за изпитване на бъдещи прояви на инфекцията, беше докладвано, че ако лекарствено средство се приложи при първите появи на сигнали за поява на огнище на инфекцията, сигнализиращи за продромален стадий на заболяването, веднага, според указанията, появата на огнище се предотвратява и по-нататъшни симптоми не се появяват. Трябва да се подчертае, че беше също така докладвано от лица, които бяха свикнали да имат по няколко прояви на херпеса годишно, че те отбелязват по-дълги латентни периоди. В рамките на тригодишно последващо наблюдение, едно от лицата, което беше докладвало за няколко прояви на херпеса месечно през четирите години преди употребата на новото лекарствено средство, сега докладва, че не е имала проява на херпеса повече от година след използването на лекарството.

Допълнителни наблюдения: Едно от изследваните лица - мъж, докладва, че след пър воначалното прилагане през продромалния стадий на заболяването, се изкъпал и забравил да нанесе повторно лекарството - за период около 30 h. Като последица, се появяват няколко мехурчета и започват да срастват. Лицето нанася лекарственото средство и след това поддържа добре покритието с него. В резултат огнището изчезва в рамките на 21 h по същия начин, както беше описано при другите изследвани лица.

Друго наблюдение отбелязва, че лекарственото средство бива незначително или слабо ефективно в присъствие на протеини или сапуни. Една от наблюдаваните жени, може би е била твърде усърдна при почистването на поразената област преди прилагането на лекарството. Това се е случило по време на третата поява на огнище, след като успешно са били лекувани предишни две огнища. В този случай, когато лекарството е било нанесено, не е имало усещане за щипане и облекчаване от другите симптоми. Минават около 24 h, преди тя да потърси консултация и огнището ескалира до стадий на пълен обрив със всички по-нататъшни симптоми на заболяването. Тя беше инструктирана старателно да отмие всякакви следи от сапуна от областта, да подсуши областта и да нанесе отново лекарството. След изпълняване на инструкциите, тя докладва, че огнището е изчезнало напълно, както при двете предишни появи след прилагането на лекарственото средство.

Примери от 8 до 13.

Дерматологично и ветеринарно изпитване

Беше проведено изпитване върху животни за определяне на възможни дерматологични алергични реакции, предизвикани от лекарственото средство. Бяха изследвани шест броя животни: зайци - 3 женски (възрастта неизвестна), 2 кучета (1 женско на 2 години и 1 мъжко на 9 години), един 3-годишен кастриран котарак. При тези тестове върху животни лекарственото средство съгласно изобретението беше прилагано по предварително определен метод към вътрешната страна на външното ухо на всяко животно. Във всеки отделен случай третираната област е била покрита с веществото за 24 h - период, съизмерим с периода на прилагането на лекарството при хората. Изследването, проведено върху шестте животни, показва, че няма никакви признаци за дерматологичо зачервяване или алергич9 на реакция.

Пример 14.

Описаното лекарствено средство, съдържащо вирусен инхибитор, беше също така изпитано върху Papilloma virus, предизвикал брадавици върху муцуната на двегодишен кастриран чистокръвен кон. Вирусните брадавици, причинени от Papilloma virus, са много трудни за лечение. Брадавицата е с диаметър около 25 mm. Лекарствено средство беше прилагано два пъти дневно. Брадавицата беше измервана след всяко третиране.

Резултати: Напълно неочаквано, брадавицата намаля рязко по размери (с по около 3 mm на ден), докато лекарственото средство беше прилагано върху нея, и на петия ден напълно изчезна. Наблюдаваше се, че първоначално повърхностните слоеве на брадавицата започнаха да се разпадат, разкривайки големи еритематозни папули.

След това брадавиците не започнаха да намаляват веднага по размери чрез излющване на люспи или парченца, намаляваха в точката на свързване към епидермиса на животното и се откачиха леко, почти непокътнати, и без вредни последици.

По-нататък in vivo изследванията на това изобретение продължиха дълго време, като започнаха с първите седем изследвани лица през април 1989 година и сега стават 7 години, и около 100 инфекциозни заболявания бяха лекувани със средството, с различни концентрации, както вече бяха описани. Във всички случаи изненадващо добрите резултати бяха едни и същи: 1. Болката изчезва за минути; 2. Не се развива огнище, когато лекарството се приложи в продромалния стадий; 3. Огнището заздравява в рамките на 21 h, когато лекарството се прилага в стадия на появили се мехурчета и обрив; 4. Попродължителни латентни периоди или непоявяване на огнища на инфекцията.

In vitro изпитания

Лабораторните изследвания за определяне на инхибиращата активност in vitro на медикаментозното лечение и лекарственото средство бяха проведени в Университета в Чикаго, Лаборатории по клинична микробиология. Лабораторните изследвания бяха ръководени от хоноруван директор, доктор на науките, и хоноруван професор по патология. In vitro изпитанията на лекарственото средство, означено по-долу като “Лекарство”, показват изненадващо добри резултати. Установи се, че медикаменозното лечение и съставът имат неочаквана, изненадващо висока инхибираща активност върху HSV 1 и HSV 2. Това твърди патологьт, тъй като той е изследвал “стотици” други съединения и никога не е виждал друго съединение да дава такива добри резултати, като това съединение.

По-долу следват изпитванията на лекарственото средство, които са проведени и резултатите са получени в Чикагския Университет. За улесняване на интерпретирането на някои от научните данни и резултати от изпитанията, са използвани следните определения:

“МЕМ” представлява Минимална Есенциална Среда. Това е хранителната среда, която се използва в лабораториите за размножаването на клетките, върху които се провежда изследването.

“Фибробласт” е мезенхимална човешка клетка (клетка, намираща се в съединителна тъкан, кръв, кости, лимфа и хрущяли).

“ИК₅₀” означава инхибираща концентрация”. За това изследване 50 % от крайната точка са избрани за еталон. Последващото число показва най-голямото разреждане под 50%. Следователно това е дефиницията на крайна точка.

Ако зоната на разреждане е с празно място отляво, това показва, че би могло да има токсичност при това разреждане, тестът не може да се приеме количествено или данните не могат да се интерпретират.

Ако зона на разреждане е маркирана с тире (-), това показва, че няма петно от обрив и че е налице тотална инхибираща активност.

Примери от 15 до 18.

В тези in vitro изпитания се използват следните лекарства (състави).

Лекарство № 1 - Повърхностно активно вещество - бензалкониев хлорид във воден разтвор в съотношение 1 : 750. Повърхностно активното вещество във воден разтвор беше филтрирано преди използването му и разредено с равен обем от 2Х МЕМ, за да се получи 1 : 1500 разреждане в IX МЕМ.

Лекарство No 2. - Праховидна Echincea (фитовещества) във воден разтвор. Този препарат беше екстрахиран с гореща стерилна вода.

рани и филтрирани преди използване. Филтрираните фитовещества бяха разреждани с равен обем 2Х МЕМ за получаването на неразреден препарат в 1X МЕМ.

Лекарство No 3. - Праховидна Echinacea 5 (фитовещества) бяха екстрахирани и комбинирани с бензалкониев хлорид чрез инфузия на студено. Комбинираният препарат беше центрофугиран и филтриран преди използването и разреден с равен обем 2Х МЕМ, за да се получи неразреден препарат в IX МЕМ.

1. Три 24-ямкови плаки бяха инокулирани с фибробласти. Три различни екстракта (за сравнение), в пет концентрации на състава: неразреден, 1:2,1:4,1:8 и 1:16 в МЕМ бяха използвани за проследяване на антивирусната активност . По 4 контролни ямки във всяка плака, съ-

ТАБЛИЦА1 държащи МЕМ, бяха без лекарство.

2. Хранителната среда беше отделена от ямките и във всяка ямка в горната половина на всяка плака бяха прибавени 200 ul HSV-1. HSV-1 беше разреден 1:5000 (2,0 ul от популация HSV-1 в 10 ml МЕМ). Тигърът на вируса беше ЗхЮ⁵ на ml. Също така, 200 ul от HSV-2 бяха прибавени във всяка ямка в долната половина на всяка плака. HSV-2 беше разреден до 1 : 2000 (5,0 ul от популация HSV-2 в 10 ml МЕМ). Тигърът на вируса беше 6х10⁵ на ml.

3. Плаките бяха инкубирани при 37° за 2 h.

4. Инокулумът беше отделен и 1 ml от МЕМ, съдържащ лекарства от 1 до 3, беше прибавен към четирите ямки. Концентрацията на лекарството, сравнена с МЕМ, е дадена по-долу.

Концентрация	Неразредено	1 :2	1 :4	1 :8	1 :16
Лекарство (ul)	4000	2000	1000	500	250
MEM (ul)	-	2000	3000	3500	3750

5. Резултати: HSV-1, течност отгоре, лекарството прибавено непосредствено след адсорбцията на вируса.

Плака 1, Лекарство Nol, контаминирано с бактерии! Няма растеж, може би замърсяване

Плака 2, Лекарство No2, контаминирано с бактерии! Няма растеж, може би замърсяване.

Плака 3, Лекарство No3 - Резултатите са дадени в таблици 2 и 3 по-долу.

Таблица 2. Лекарство No3, HSV-1 тестрезултати

ТАБЛИЦА 2 - Лекарство No3, HSV-1 тест-резултати

Концентрация	неразредено	1 : 2	1 :4	1 :8	1 :16
плаки 54	токсично	токсично	-	6*	12“
плаки 42	токсично	токсично	-	4*	16“
Средно 48				5	14

ИК₅о>1:16

ТАБЛИЦА 3 - Лекарство No 3, HSV-2 тест-резултати

Концентрация	неразредено	1 :2	1 :4	1 :8	1 :16
плаки 46	токсично	токсично	-	22*	32“
плаки 49	токсично	токсично	-	21*	28**
Средно 48				22	30

. _х ИК₅₀=1:8 слаба токсичност “много малки плаки

Коментар: Изпитването с лекарственото средство (лекарство № 3) даде отлични резултати. Клетките се виждаха добре без контаминация. При по-ниското разреждане, препаратът може да бъде токсичен към някои от клетките. Този препарат беше с изненадващо висока инхибираща активност.

Примери от 19 до 22.

Три 24-ямкови плаки бяха инокулирани с фибробласти и следните лекарства:

Лекарство No 1А = бензалкониев хлорид (ПАВ) във воден разтвор. Повърхностно активното вещество бензалкониев хлорид беше получено чрез 1 : 375 разреждане с вода (32 ul в 12,0 ml стерилна вода). Беше филтриран преди използването. След това беше разреден с равен обем от 2Х МЕМ, за да се получи 1 : 750 разреждане в IX МЕМ. Разреждането се прави за поддържане на съотношението.

Лекарство № 2А = Праховидна Echinacea purpurea (фитовещества) във воден разтвор. Този препарат е 50 mg/ml разтвор (300 mg в 6,0 ml вода) от Echinacea purpurea - прах в стерилна вода. Сместа беше разбъркана (вихрово) и охладена в продължение на 4 h. Препаратът от прах Echinacea се центрофугира при 3500 rpm 15 min при 10°С и филтрира преди използване и след това се разрежда с равен обем от 2Х МЕМ, за да се получи неразреден препарат в IX МЕМ.

Лекарство № ЗА = Echinacea purpurea прах, разтворен в бензалкониев хлорид. Този препарат е 50 mg/ml разтвор (300 mg в 6,0 ml бензалкониев хлорид, 1 :375). Сместа беше разбъркана (вихрово) и охладена за период от 4 h. Сместа от фитовеществата и повърхностно активното вещество беше центрофугирана при 3500 rpm за 15 min при 10°С и филтрирана преди използването и след това разредена с равен обем от 2Х МЕМ за получаване на неразреден препарат в IX МЕМ.

1. Три плаки бяха използвани за изследване на трите лекарствени, препарата. Необходимите за изследването на антивирусната активност, концентрации бяха 1:2,1:4,1:8,1:16 в IX МЕМ. Определени бяха и четири, контролни ямки във всяка плака, съдържащи хранителна среда без лекарство.

2. Хранителната среда беше отделена от ямките и бяха прибавани 200 ul, HSV-1 във всяка ямка в горната половина на всяка плака. HSV1 беше разреден до 1:5000 (2,0 ul от популацията HSV-1 в 10 ml МЕМ). Титърът на вируса беше 1х10⁵ на ml.

3. Плаките бяха инкубирани при 37°С в продължение на 4 h.

4. Инокулумът беше отделен и 1 ml от МЕМ, съдържащ лекарства 1А до ЗА, беше прибавен към четирите ямки.

ТАБЛИЦА 4

Концентрация	Неразредено	1 :2	1 :4	1:8	1 :16
Лекарство (ul)	4000	2000	1000	500	250
MEM (ul)		2000	3000	3500	3750

5. Резултати: HSV-1, течност отгоре, съставът се прибавя веднага след адсорбцията на вируса.

ТАБЛИЦА 5 - Лекарство No 1А - HSV-1 Тест-резултати

Концентра-	неразре-	1 :2	1 :4	1 :8	1 : 16
ция		дено
плаки	70	токсично	токсично	токсично	токсично	токсично
плаки	68
плаки	58
плаки	74
Средно	70					ИК50

Коментар: Тези ямки имат фин преципитат над клетките. Бензалкониевият хлорид вероятно преципитира с протеините на средата.

		ТАБЛИЦА 6 -Лкаоство 0о 2А ХСВ-1.	Тест-оезултати
Концентрация	1:2 1:4 1:8	1:16	1 : 32
плаки	72		9*	12*
плаки	74		7	8
плаки	79		4	12
плаки	71		7	11
Средно	70	ИК50 > 1 : 32

Коментар: Въпреки, че имаше известен брой плаки, те бяха много малки.

ТАБЛИЦА 7 -Лекарство N ЗА -HSV-1 Тест-резултати

Концентрация	1:2	1:4 1:8 1:16
плаки 72		токсично	токсично токсично токсично
плаки	68		-
плаки	67		-
плаки	70		-
Средно	70		ИК50 > 1 : 32

Коментар: Въпреки, че имаше известна токсичност, това лекарство беше с много висока инхибираща активност спрямо вируса, не изглеждаше, че ще има плаки.

Примери от 23 до 27

Четири 24-ямкови плаки бяха инокулирани с фибробласти.

Изследвано лекарство № 1В = бензалкониев хлорид (повърхностно активно вещество) във воден разтвор. Бензалокиевият хлорид беше приготвен чрез извършване на 1:1000 разреждане във вода (10 ul в 10,0 ml стерилна вода). Той беше филтриран преди използването и резреден с равен обем 2Х МЕМ, за да се получи 1:2000 разреждане в IX МЕМ, (500 лекарство плюс 500 и! 2Х МЕМ).

Изследвано лекарство № 2В = Echinacea purpurea (фитовещества)-прахообразна форма във воден разтвор. Този препарат представлява 50 mg/ml разтвор (250 mg в 5,0 ml вода) от прах от Echinacea purpurea в стерилна вода. Сместа се разбърква (вихрово) и охлажда за 4 h. Този препарат от Echinacea purpurea се центрофугира при 3500 грш за 15 min при 10°С и се филтрира преди използване, и разрежда с равен обем 2Х МЕМ, за да се получи неразреден препарат в IX МЕМ (500 ml лекарство плюс 500 ul от 2Х МЕМ).

Изследвано лекарство № ЗВ = Echinacea purpurea в прахообразна форма, разтворени в бензалкониев хлорид. Препаратът представлява 50 mg/ml разтвор (250 mg в 5,0 ml бензалкониев хлорид, 1:1000) Сместа се разбърква и охлажда за 4 h. Фитовеществата от Echinacea и повърхностно активното вещество се центрофугират при 3500 грш за 15 min при 10°С и се филтрират преди използване, а след това се разреждат с равен обем от 2Х МЕМ, за да се получи препарат в IX МЕМ (500 ul лекарство плюс 500 ul от 2ХМЕМ).

Изследвано лекарство № 4В = Echinacea purpurea в прахообразна форма във воден разтвор (разредител) и след това смесени с бензалкониев хлорид в съотношение 1:1000. Този препарат представлява 50 mg/ml разтвор (250 mg в

5,0 ml вода) Echinacea purpurea в прахообразна форма в стерилна вода. Сместа се разбърква (вихрово) и охлажда за 4 h. Разтворените във вода фитовещества се центрофугират при 3500 rpm за 15 min при 10°С и филтрират преди из- 5 ползване. Този препарат се разрежда с равен обем бензалкониев хлорид в съотношение 1:1000 за получаване на смес Echinacea-бензалкониев хлорид. Тази смес се разрежда с равен обем 2Х МЕМ, за да се получи 1:4 препарат в IX МЕМ (500 ul лекарство № 1 и 250 ul лекарство № 2 плюс 500 ul от 2Х МЕМ.

1. Бяха използвани четири плаки за изследване на четирите лекарствени препарата. Концентрациите, необходими за изследването на антивирусната активност бяха 1:20, 1:40, 1:80, 1:160 и 1:320 в IX МЕМ. Във всяка плака има по четири контролни ямки, съдържащи МЕМ без лекарство.

2. Хранителната среда беше отстранена от ямките и бяха поставени 200 ul HSV-1 във всяка ямка в горните два реда на всяка плака. HSV-1 беше разреден 1:5000 (2,0 ul от популация HSV1 в 10 ml МЕМ. Тигърът на вируса беше ЗхЮ⁶ на ml. Също така, към всяка ямка от долната половина на всяка плака бяха поставени 200 ul от HSV-2. HSV-2 беше разреден 1:2000 (5,0 ul от популация HSV-2 в 10 ml МЕМ. Тигърът на вируса беше 6х10⁵ на ml.

3. Плаките бяха инкубирани при 37°С в продължение на четири часа.

4. Инокулумът беше отстранен и беше прибавен един ml от МЕМ, съдържащ лекарства от 1 до 4, към четирите ямки.

ТАБЛИЦА 8

Концентрация	1:20	1:40	1:80	1:160	1:320
Лекарство (ul)	400	200	100	50	25
MEM (ul)	3600	3800	3900	3950	3975

5. Резултати: HSV-1, течността отгоре, лекарствата се прибавят веднага след адсорбцията на вируса.

ТАБЛИЦА 9 - Лекарство No1B - HSV-1 тест-резултати

Концентрация	1:20	1:40	1:80	1:160	1:320
плаки 37	токсично	токсично	токсично	токсично	15?*
плаки 45					18?*
Средно 41			ик50

Коментар: Слабо токсично, тестът е труден за разчитане.

HSV-2, течността отгоре, лекарството се прибавя веднага след адсорбцията на вируса.

ТАБЛИЦА 10 - Лекарство No 1В - HSV-2 Тест - резултати

Концентрация	1:20 токсично	1:40 токсично	1:80 токсично	1:160 токсично	1:320 21
плаки	38
плаки	42					17
средно	40					19

ИКбо> 1:320

Коментар: Изследваното лекарство беше твърде токсично, за да може да даде отчетливи резултати.

ТАБЛИЦА 11 - Лекарство No 2В - HSV-1 Тест резултати

Концентрация	1:20	1:40	1:80	1:160	1:320
плаки 39 2*	8*	23*	24	44
плаки 40	3	18	11	28	38
средно 40	3	13	17	26

ИК₅о>1:8О

Коментар: Малки плаки

ТАБЛИЦА 12 - Лекарство No2B - HSV-2 Тест резултати

Концентрация	1:20	1:40	1:80	1:160
плаки 48	21	33
плаки 52 22	38
средно 50	21,5	35,5		ИКб0>1:20

ТАБЛИЦА 13 -Лекарство No3B - HSV-1 Тест резултати

Концентрация 1:20	1:40	1:80	1:160	1:320
плаки 44	1* 17	31	37
плаки	46 -	16	28	27
средно	45	-	17	30	32

ИК50>1:40

Коментар: Въпреки, че имаше известна токсичност, лекарството много успешно инхибира вируса, няма изгледи за плаки.

ТАБЛИЦА 14 -Лекарство No ЗВ - HSV-2 Тест резултати

Концентрация	1:20	1:40	1:80	1:160	1:320
малко клетки	11*	27	30	35
плаки 44	10	32

средно 44 11

29,5

ИК₅₀ >1:20

ТАБЛИЦА 15 -Лекарство No 4В - HSV1 - тест-резултати

Концентрация	1:40	1:80	1:160	1:320
плаки 47	токсично	токсично	токсично	33
плаки 48		28
средно 48			30	ИК50> 1:320

Коментар: Твърде токсично при повисоките нива. Въпреки това, налице е инхибираща активност при 1:320

ТАБЛИЦА 16 - Лекарство No 4В - HSV 2 тест-резултати

Концентрация	1:40 токсично	1:80 токсично	1:160 токсично	1:320 2*	1:640 16
плаки	38
плаки	40				4	20
средно	39				3	18

ИК₅о> 1:640

Коментар: Токсичността може би се дължи на бензалкониевия хлорид. Лекарството при 1:320 разреждане показа много силна инхибираща активност.

При in vitro изпитанията съгласно примери от 23 до 27 използваха сурови материали, които не бяха рафинирани. Въпреки това, изпитанията демонстрират изненадващо висока инхибираща активност и вероятен синергизъм между компонентите.

При провеждането на in vitro изпитанията, в които лекарствата № 3, ЗА и ЗВ бяха екстрахирани фитовещества от Echinacea purpurea, и комбинирани с бензалкониев хлорид - повърхностно активно вещество, резултатното лекарствено средство показа по-висока антивирусна активност, и най-изразено показа синергизъм между компонентите: Echinacea purpurea и бензалкониев хлорид. Това може да бъде обяснено с поделената стабилност и повишена реактивност между двата компонента. Бензалкониевият хлорид в синергетични смеси проявява по-ниска степен на токсичност и синергетичната комбинация - лекарственото средство, показва по-висока степен на антивирусна активност, по-специално срещу HSV-2.

Повърхностно активни вещества

Докато бензалкониевият хлорид е предпочитаното повърхностно активно вещество за найдобри резултати, в някои случаи е възможно да бъде предпочетено използването на друго кватерно амониево повърхностно активно вещество или друго повърхностно активно вещество.

Кватернерните амониеви съединения могат да бъдат дикоко-диамониев хлорид, който е познат също като дикоко алкилдиметил хлорид или дикоко диметиламониев хлорид или ди-С818-алкилдиметил хлорид. Той може да бъде използван в комбинация с изопропанол, като нап ример като 20-30% изопропанол. Предпочитаният източник на кватернерни амониеви съединения включва: от 70 до 80% кватернерно амониево съединение и по-малко от 0,03% метилхлорид има относително тегло около 0,87 при 115 градуса по Фаренхайт, парциално налягане 33 mm/Hg, и летливост от 20 до 30 % и се получава под фабрично име CarSpray 300 от Witco Corporation, Дъблин, Ohio, US. Кватернерното съединение може да осигури дезинфекционно действие и да служи като фунгицид за третиране на фунгиални и дрождени инфекции.

Други кватернерни амониеви съединения могат да бъдат полезни, такива като произвежданото под името Jet Quat 2С-75 от Jetco Chemicals Inc., Corsicana, Texas US, или произвежданото под името Carspray 400 и Carnauba Spray 200 от Witco Corporation, Дъблин, Ohio, US или съдържащ 9% денатуриран спирт като продавания под името BTC 2125М от Stephan Company, Northfield, Illinois, US, или следните MAQUAT продукти, съдържащи n-алкил диметил бензиламониев хлорид, произвеждани от Mason Chemical Company, Arlington heights, Illinois, US. LC-12S, (67%C12,25%C14,7% C16, 1% C18), MC 1416 (5% C12,60% C14,30% C16, 5% C18), MC1412 (40% C12, 50% C14, 10% Cl6), SC-18 стеарил- паста или люспи (5% Cl6, 95%С18)ТС-76илиМО-2525 (5%С12,60%С14, 30% С16). Jet Quat 12С-75 включва в %: от 50 до 75% дикоко диметил кватернерен амониев хлорид, от 20 до 50% изопропилов алкохол, има относително тегло 0,88 и точка на кипене 180°F. CarSpray 400 включва в %: от 55 до 65 кватернерни амониеви съединения, от 20 до 30% амини, С14-18 и С16-С18 ненаситени, алкил, етоксилиран, 10-20 % изопропанол и под 0,03% метил хлорид, и има относително тегло около 0,88 при 75°F, парциално налягане 33 mm/Hg при 68°F, начална точка на кипене 180°F при 760 mm/Hg, и летливост от 10 до 20%. Carnauba Spray 200 включва в %: от 50 до 60% кватернерни амониеви съединения, от 10 до 20% изопропанол, от 15 до 25 вода, 1-10% алкоилиран карнаубов восък и под 0,03% метил хлорид, и има относително тегло около 0,90 при 80°F, парциално налягане 33 mm/Hg при 68°F, начална точка на кипене 180°F при 760 mm/Hg и летливост -от 20 до 40%.

Нейоногенните повърхностно активни вещества са съединения, които не се йонизират във водна среда. Обикновено те притежават хидрофилни характеристики благодарение на наличието в тях на кислородсъдържащи вериги (т.е.поли-оксиетиленови вериги), лиофилната част от молекулата произхожда от мастни киселини, феноли, алкохоли, амиди или амини. Отделни съединения са поли-(етиленоксиди) кондезати на алкилфеноли, т.е. кондензационни продукти, образувани от един mol нонилфенол и десет mol етиленов оксид, и кондензационни продукти на алифатни алкохоли и етиленов оксид, например кондензационни продукти, образувани от 1 mol тридеканол и 12 mol етиленов оксид.

Нейоногенните повърхностно активни вещества могат да включват фенол-етокси съединения, включващи кондезационни продукти на етиленов оксид и алкилфенол или алифатен алкохол. Предпочитаните нейоногенни повърхностно активни вещества са нонофенол етоксилат като T-DET, и/или октафенол етоксилат. Тези нейоногенни повърхностно активни вещества са реакционни продукти на етиленов оксид и нонофенол и/или октафенол. Съотношението между фенола и етилен оксида може да варира в границите от 2:20 до 4:16, и за предпочитане е да бъде около 8:12.

Нейоногенни синтетични повърхностно активни вещества могат да бъдат и нейоногенни детергенти. Нейоногенни повърхностно активни вещества могат да бъдат получени също чрез кондензация на еталеноксид с хидрофобна база, получена чрез кондензация на пропилен оксид с пропилен гликол. Хидрофобната част от молекулата, която разбира се проявява неразтворимост във вода, има молекулно тегло от 1200 до 2500. Свързването на полиоксиетиленови радикали към тази хидрофобна част води до повишаване на разтворимостта във вода на молеку лата като цяло и течният характер на продукта може да запазен до нивото, при което съдържанието на полиоксиетилен е 50% от общото тегло на кондензационния продукт. Други нейоногенни повърхностно активни вещества могат да бъдат: полиетилен оксид кондензати с алкилфеноли, например кондензационни продукти на алкилфеноли или диалкилфеноли, където алкилната група съдържа от 6 до 12 въглеродни атома във всяка права верига или разклонено верижна конфигурация, с етилен оксид. Етиленовият оксид може да се съдържа в количество от 8 до 25 mol етиленов оксид на mol алкилфенол. Алкиловият заместител в това съединение може да произхожда от полимери на пропилен, диизобутилен, n-октен, или п-нонен.

Нейоногенните повърхностно активни вещества могат също така да бъдат получени чрез кондензация на етиленов оксид с реакционния продукт на пропиленов оксид и етилендиамин, например съединения, съдържащи от 40% до 80% тегловни полиоксиетилен и имащи молекулно тегло от около 5000 до 11 000, получени от реакцията на етиленоксидните групи с хидрофобна база, съдържаща реакционния продукт на етилендиамина и излишък от пропиленов оксид; базата, имаща молекулно тегло от порядъка на 2500 до 3000.

Други нейоногенни повърхностно активни вещества включват кондензационни продукти на алифатни алкохоли с 8 до 18 въглеродни атома, в права или в разклонена верига, с етиленов оксид, например кокосов алкохол - етиленоксид кондензационен продукт, съдържащ 10 до 30 mol еталеноксид на mol кокосов алкохол, и фракция кокосов алкохол, имаща 10 до 14 въглеродни атома.

Други нейоногенни повърхностно активни вещества включват дълга верига третични амини, отговарящи на следната обща формула:

RjRjRjN -> О в която R, е алкилов радикал с 8 до 18 въглеродни атома, и R₂ и R₃ са всеки един - метилов или етилов радикал. Стрелката във формулата е традиционно представяне на семиполярна връзка. Примери на аминооксиди, подходящи за използване, са: диметилдодециламин оксид, диметилоктиламин оксид, диметилдециламин оксид, диметилтетрадециламин оксид, и ди метилхексадециламин оксид.

Други нейоногенни повърхностно активни вещества могат да са: дълговерижни третични фосфин оксиди, отговарящи на следната обща формула

RR’R”P -> О в която R е алкилов, алкенилов или монохидроксиалкилов радикал, съдържащ от 10 до 18 въглеродни атома в дългата верига, и R¹ и R” са всеки един алкил или монохидроксиалкилови групи, съдържащи 1 до 3 въглеродни атома. Стрелката във формулата е традиционното представяне на семиполярна връзка. Примери за подходящи фосфин оксиди са: метилдодецилфосфин оксид, диметилтетрадецилфосфин оксид, етилметилтетрадецилфосфин оксид, цетилдиметилфосфин оксид, диметилстеарилфосфин оксид, цетилетилпропилфосфин оксид, диетилдодецилфосфин оксид, диетилтетрадецилфосфин оксид, дипропилдодецилфосфин оксид, бис-(2хидроксиметил)додецилфосфин оксид, бис-(2хидроксиетил)додецилфосфин оксид, (2-хидроксипропил)-метилтетрадецилфосфин оксид, диметилолеилфосфин оксид, и диметил - (2-хидроксидодецил)фосфин оксид.

В някои случаи е възможно по-подходящи за използване да са други повърхностно активни вещества, като някое катионно ПАВ, амфолитно ПАВ или цвитерйонно ПАВ.

Катионните повърхностно активни вещества могат да бъдат катионактивни детергенти. Катионните повърхностно активни вещества включват съединения, които се йонизират във водна среда до катиони, съдържащи лиофилна група. Типични такива съединения са кватернерните амониеви соли, които съдържат алкилова група с 12 до 18 въглеродни атома, например лаурил бензил диметиламониев хлорид.

Амфолитни повърхностно активни вещества са съединения, съдържащи и анионна и катионна група в една молекула. Отделни такива съединения са производни на алифатни амини, които съдържат дълга верига от 8 до 18 въглеродни атома и анионна водоразтворима група, например карбоксисулфо-сулфо-група или сулфатна група. Примери за амфолитни детергенти са: натриев-3-додециламинопропан сулфонат, натриев-И-метил таурат, и съответни вещества като високо-алкил-субституирани аминокиселини, бетаини, тетаини, сулфатирани дълговерижни олефинови амини и сулфатирани имидазолинови производни.

Цвитерйонните повърхностно активни вещества могат да бъдат синтетични детергенти. Цвитерйонните повърхностно активни вещества са обикновено производни на алифатни кватернерни амониеви съединения, в които алифатният радикал може да бъде права или разклонена верига и където един от алифатните заместители съдържа от 8 до 18 въглеродни атома и един съдържа анионна водоразтворима група, например карбокси-, сулфо- група или сулфатна група. Примери за съединения, попадащи в това определение, са: 3-(К,14-диметил-Ь1-хексадецил амонио)-пропан-1-сулфонат и 3-(N,N-flHMeTHn-Nхексадецил амонио)-2-хидроксипропан-1 -сулфонат.

Примери на приложение за лечение

Предпочитаното приложение на средството съгласно изобретението включва лечение на болести, причинени от херпес симплекс вирус или други инфекциозни болести чрез ликвидиране на физически симптоми на инфекциозното огнище, причинено от херпес симплекс вирус 1 или 2 (HSV 1 или HSV 2) или други инфекциозни микробни болести в рамките на 1 до 30 h. Това се осъществява чрез локално прилагане на описаното по-горе лекарствено средство върху инфектираната област от херпес симплекс вируса или от друг причинител на инфекциозно заболяване и задържане на вещество върху инфектираната област в продължение на 1 до 30 h, за предпочитане не по-малко от 10 h. Лекарствено средство може да се прилага по вече описания начин или по най-подходящия начин за покриване на инфектираната област. Желателно е инфектираната област да се облее с вода (да се измие) и подсуши, за да се отстранят сапунът или остатъците от сапун върху инфектираната област, преди нанасянето на лекарственото средство. Специално обривът от херпесния вирус се ликвидира до 19-24 h и херпесните лезии заздравяват при задържане на описаното предпочитано лекарствено средство върху инфекцията в продължение на 19 до 24 h.

Предимствата на медикаментозното лечение и лекарственото средство съгласно изобре18 тението са следните. Наблюдават се най-добри резултати в ликвидирането на болката от херпес симплекс вирусните инфекции и други микробни инфекции. Блестящо представяне в бързото ликвидиране на огнищата на херпес симплекс вирусните и други микробни заболявания. Потенциална възможност за запазване живота на новородени и животни. Намалява се рискът от ослепяване при новородени. Намаляват в световен мащаб икономическите загуби от херпесните и други микробни заболявания. Премахват се значителните емоционални и психически страдания на херпесно болните. Работи се с готови достъпни материали (компоненти). Лекарственото средство е икономично, безвредно, лесно за използване, надеждно и ефективно.

Въпреки че бяха показани и описани изпълнения на изобретението и примери, трябва да се разбира, че различни модификации и замествания, както и размествания на частите, компонентите и етапите на процеса, методите и лечението, могат да бъдат извършвани от квалифицирани специалисти по начини, които не излизат извън новата идея и обхвата на това изобретение.

Claims (8)

1. Средство за лечение на вирусни инфекции, включващо растение и повърхностно активно вещество и носител, характеризиращо се с това, че растението е от ботанически род Echinacea и повърхностно активното вещество представлява бензалкониев халогенид в тегловни проценти: от около 2 % до около 90 % растение от ботанически род Echinacea и от около 0,005 % до около 0,8 % бензалкониев халогенид.

2. Средство съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че се използва вода в качеството на разредител и носител за състава.

3. Средство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че съставът съдържа в тегл.%: от около 40 % до около 60 % растение от ботанически род Echinacea, от около 0,02 % до около 0,30 % бензалкониев халогенид, и от около 20 % до около 60 % вода.

4. Средство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че бензалкониевият халогенид е бензалкониев хлорид.

5. Средство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че растението от ботанически род Echinacea включва поне едно от следните видове: Echinacea purpurea, Echinacea angustifolia, Echinacea pallidae, Echinacea vegetalis, или Echinacea atribactilus.

6. Средство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че растението е Echinacea purpurea или Echinacea augustifolia.

Ί. Средство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че растението от ботанически род Echinacea съдържа фитовещества, избрани от групата, състояща се от: ехинацен, ехинацен В, ехинацеин, ехинакозид, естер на кафеената киселина, ехинолон, ензими, глюкоронова киселина, инулин, инулоид, пентадекадиен, полиацелиленови съединения, полизахариди, арабиногалактан, рамноза, танини, PS I (4-О- метилглюкороно-арабиноксилан, М_г 35 kD), PS II (киселина рамноарабиногалактан, Мг 450 kD), цинарин, 1,5-диО-кафеоилхинова киселина, цикориева киселина, 2,3-О-ди-кафеоилвинена киселина, борнеол, борнилацетат, пентадека-8(г)-ен-он, гермакрен D, карифилин, кариофилин епоксид, антоцианин, пирозизидинон алкалоид, липофилни амиди, изобутиламид, полиацетилен, З-Оф-О-глюкопиранозид, 3-О-(6-О-малонил)-Р-О-глюкопиранозид, тусилагин, изотусилагин, изомерен додека изобутиламид, тетраенова киселина, или карофилен.

8. Средство съгласно която и да е от предходните претенции, характеризиращо се с това, че тревистото растение от ботанически род Echinacea съдържа фитохимически вещества, съдържащи в тегл.% спрямо общото тегло на състава:

от около 0,3 до около 9 % ехинакозид, от около 0,1 до около 7 PS I (4-О-метилглюкороно-арабиноксилан, M_r35 kD), PS II (киселина рамноарабиногалактан, Мг 450 kD), от около 0,1 до около 10 цинарин (1,5-диО-кафеоилхинова киселина) и цикориева киселина (2,3-О-ди-кафеоилвинена киселина) и техни производни;

от около 0,2 до около 4 ехинолон;

от около 0,2 до около 8 ехинацеин В; от около 0,1 до около 6 ехинацеин;

от около 2 до около 7 антицианини, включващи цианидин З-О-Р-О-глюкопиранозид и 3-0(6-0-малонил)- З-О-глюкопиранозид;

от около 0,01 до около 0,06 пиразолидинови алкалоиди, включващи тусилагин и изоту- 5 силагин;

от около 0,003 до около 0,009 изомерни додекаизобутил-амиди и тетраенова киселина; и от около 0,01 до около 2 кариофилени.

9. Приложение на състав съгласно която и да е от предходните претенции за получаване на продукт за лечение на болест, причинена от: херпес симплекс вирус 1, херпес симплекс вирус 2, варицела зостер вирус (херпес зостер), цитомегаловирус, СПИН, или Епщайн Бар-вирус.