BG63162B1

BG63162B1 - 6-АРИЛ ПИРИДО[2,3-d]ПИРИМИДИНИ И НАФТИРИДИНИ ЗА ИНХИБИРАНЕ НА КЛЕТЪЧНА ПРОЛИФЕРАЦИЯ, МЕДИИРАНА ОТ ПРОТЕИНОВА ТИРОЗИНКИНАЗА

Info

Publication number: BG63162B1
Application number: BG101326A
Authority: BG
Inventors: Clifton Blankley; Annette Doherty; James Hamby; Robert Panek; Mel Schroeder; Howard Showalter; Cleo Connolly
Original assignee: Warner-Lambert Company Llc
Priority date: 1994-11-14
Filing date: 1997-03-13
Publication date: 2001-05-31
Also published as: CZ286160B6; AU4107896A; HUT76853A; WO1996015128A3; MX9702245A; BG101326A; NZ296456A; DE69515898T2; FI971953A0; SK60997A3; CZ139097A3; EP0790997A2; CN1169726A; EP0790997B1; NO972198D0; MD1861F2; PL320169A1; FI971953A; IL115970A; PT790997E

Abstract

Съединенията имат формула@@с посочените в описанието значения на заместителите. Съединенията са инхибитори за протеинова тирозинкиназа и се прилагат за лечение на клетъчна пролиферация, медиирана от тирозинкиназата, по-специално за лечение на атеросклероза, рестеноза, псориазис и бактериални инфекции.

Description

Изобретението се отнася до инхибиране на клетъчна пролиферация, медиирана от протеинова (белтъчна) тирозинкиназа (РТК). По-специално изобретението се отнася до използването на пиридо[2,3-с!]пиримидини и нафтиридини за инхибиране на клетъчна пролиферация и на ензимната активност на протеинова тирозинкиназа.

ПРЕДШЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Много болестни състояния се характеризират с неконтролирана пролиферация и диференциация на клетките. Тези болестни състояния обхващат различни видове клетки и болести като рак, атеросклероза и рестеноза. Стимулирането на растежа, автофосфорилирането и фосфорилирането на вътреклетъчни протеинови субстрати са важни биологични фактори в патомеханизмите на пролиферативни заболявания.

В нормални клетки фосфорилирането на тирозинови остатъци в протеинови субстрати има критична функция във вътреклетъчни сигнални за растежа пътища, инициирани от стимулирани извънклетъчни рецептори на растежния фактор. Така например свързването на фактори на растежа като фак тор на растежа, получен от тромбоцити (PDGF), фибробластен фактор на растежа (FGF) и епидермален фактор на растежа (EGF) със съответните им извънклетъчни рецептори^активира вътреклетъчни ензимни домени на тези рецептори за тирозинкиназа, при което се катализира фосфорилирането или на вътреклетъчни субстрати, или на самите рецептори, фосфорилирането на рецептори на растежния фактор в отговор на лигандно свързване е известно като автофосфорилиране.

Така например рецепторът на EGF има като две найважни лиганди EGF и трансформиращ фактор на растежа а, (TGFa). Така изглежда, че рецепторите имат само второстепенни функции при нормални възрастни хора, но всъщност те се намесват в болестните процеси при по-голяма част от всички ракови заболявания и по-специално при рак на дебелото черво и на млечните жлези. Тясно свързаните Erb-B2 и Erb-ВЗ рецептори имат семейство Heregulins като техни основни лиганди и е доказано недвусмислено, че свръхекспресия на рецептора и мутация са основният рисков фактор при тежка прогноза за рак на млечните жлези.

Пролиферацията и директната миграция на клетките на васкуларния гладък мускул (VSMC) са важни компоненти в такива процеси като васкуларно изменение, рестеноза и атеросклероза. факторът на растежа, получен от тромбоцити, е идентифициран като един от най-силните ендогенни VSMC митогени и хемоатрактанти. Наблюдава се повишена васкуларна иРНК (информационна РНК) експресия на PDGF-А и -В вериги и PDGF рецептори в увредени с балонен катетър каротидни артерии на плъхове (J. Cell. Biol., 111: 2149-2158 (1990)). При този модел на увреждане, инфузия на PDGF също до голяма степен повишава интималното уплътняване и миг- 3 рацията на VSMC (J. Clin. Invest., 39.:507-511 (1992)). Освен това, PDGF-неутрализиращи антитела значително намаляват интималното уплътняване, следващо увреждане с балонен катетър (Science, 253:1129-1132 (1991)).

Както киселинният фибробластен фактор на растежа (aFGF), така и основният (алкалният) фибробластен фактор на растежа (bFGF) имат различни биологични активности, включително способността да стимулират (активират) клетъчната пролиферация и диференциация. Демонстрирано е, че инхибитори на тирфостиновия рецептор за тирозинкиназата, които блокират пътя на PDGF сигналната трансдукция, инхибират in vivo фосфорилирането, стимулирано от PDGF рецептор на тирозинкиназа при модел на плъхове с балонна ангиопластика (Drug Develop. Res., 29.,: 158-166 (1993)). Недвусмислено доказателство в подкрепа на включването на FGF във VSMC е съобщено от Lindner и Reidy (Proc. Natl. Acad. Sci. USA, 38.: 3739-3743 (1991)), които показват, че системното инжектиране на антитяло, неутрализиращо срещу bFGF, преди прилагане на балонна ангиопластика в каротидни артерии на плъхове инхибира пролиферацията, индуцирана от увреждането на средните клетки на гладкия мускул с повече от 80%, когато се определя два дни след увреждането. Възможно е освободеният bFGF от увредени клетки да действа по паракринен начин, за да индуцира развитието на VSMC. Неотдавна Lindner и Reidy (Cir. Res., 73.,:589-595 (1993)) демонстрират повишена експресия на иРНК, както за bFGF и за FGFR-1 при репликиращи се клетки на васкуларния гладък мускул и ендотела при en face (анфас) препарати на увредени с балонен катетър (балонно увредени) каротидни артерии на плъхове. Данните доказват, че в увредени артерии системата лиганд/рецептор на bFGF и FGFR-1 може да бъде включена в непрекъснатия пролиферативен отговор на клетки на васкуларния гладък мускул, което води до образуване на неоинтима.

По този начин EGF, PDGF, FGF и други растежни фактори играят основна роля в патомеханизмите на пролиферативните заболявания на клетките като рак, атеросклероза и рестеноза. След свързване със съответните им рецептори, тези растежни фактори стимулират активността на тирозинкиназата като едно от началните биохимични явления, водещи до синтеза на ДНК и делене на клетки. От тук следва, че съединения, които инхибират протеинови тирозинкинази, във връзка с пътя на сигнална трансдукция на вътреклетъчен растежен фактор, са полезни средства за лечение на клетъчни пролиферативни заболявания. Сега е установено, че някои пиридо[2,3-с1]пиримидини и нафтиридини инхибират протеинови тирозинкинази и са полезни за лечение и профилактика на атеросклероза, рестеноза и рак.

Някои пиридо[2,3-с!]пиримидини и нафтиридини са известни. Така например, в US N 3,534,039 са описани серии от 2,7диамино-6-арилпиридо[2,3-с!]пиримидинови съединения, които са диуретици; в US N 3,639,401 са описани серии от 6-арил-2,7бис[ (триалкилсилил)амино]пиридо[2,3-б]пиримидинови съединения, които са, също, диуретици; в US N 4,271,164 са описани серии от 6-заместени-арилпиридо[2,3-с1]пиримидин-7-амини и техни производни, които са антихипертензивни средства; в публикувана заявка за ЕР N 537.463-А2 са описани серии от заместени-пиридо[2,3-с!]пиримидини, полезни като хербициди; в US N 4,771,054 са описани някои нафтиридини като антибиотици. В никой от цитираните източници не се споменават съединенията съгласно настоящето изобретение и не се предлагат такива съединения за лечение на атеросклероза, рестеноза и рак.

СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Изобретението осигурява нови пиридо[2,3-с!]пиримидини и 1,6-нафтиридини, които са полезни като инхибитори на протеинова тирозинкиназа и оттук са ефикасни за лечение на клетъчни пролиферативни заболявания като атеросклероза, рестеноза и рак. По-специално изобретението се отнася до съединения, определени с обща формула II

r₂ в която

X е СН или N;

В е халоген, хидрокси или NR₃R₄;

R_t, R₂, R₃ и R₄ означават поотделно водород, С^Свалкил, С₂-С₈алкенил, С₂-С₈алкинил, Аг‘, амино, С^Свалкиламино или ди-СгСдалкиламино; като алкиловите, алкениловите и алкиниловите групи могат да бъдат заместени с NR₅R_e, където R₅ и R₆означават поотделно водород, Сд-Свалкил, С₂-С₈алкенил, С₂С₈алкинил, С₃-С₁₀циклоалкил или

Rig

R₉ (СН₂)_П и където всяка от гореспоменатите алкилови, алкенилови и алкинилови групи може да бъде заместена с хидрокси група или с 5- или 6-членен карбоциклен или хетероциклен пръстен, съдържащ 1 или 2 хетероатома, избрани от азот, кислород и сяра и R₉, R₁₀, Rn и R₁₂ означават поотделно водород, нитро, трифлуорометил, фенил, заместен фенил, -ΟξΝ, -COOR₈, -COR₈,

S NH

-CR₈, -C-R₈, SO₂R₈, халоген, С,-С₈алкил, С_гС₈алкокси, тио, -SСт-Сеалкил, хидрокси, Ст-Сеалканоил, С₁-С₈алканоилокси, или -NR₅R₆, или R₉ и R₁₀ взети заедно, когато са съседни, могат да означават метилендиокси; η е 0, 1, 2 или 3; и където R₅ и R₆заедно с азота, с който са свързани, образуват пръстен с от 3 до 6 въглеродни атома и евентуално съдържащ хетероатом, избран от азот, кислород и сяра;

R₁ и R₂ заедно с азота, с който са свързани и R₃ и R₄заедно с азота, с който са свързани, могат да означават също (Н, сн₃, или nh₂)

-N = C-R_8i или могат да образуват пръстен с от 3 до 6 въглеродни атома и евентуално съдържащ 1 или 2 хетероатома, избрани от азот, кислород и сяра, и R, и R₃ допълнително могат да бъдат ацилов аналог, избран от оо s NH о

II II II II II (0)—|

-C-R₈, -C-OR₈, -С-Re, -C-R_8i -S-R_e, или —Z ^Оили,| |j Ν--------(CH₂)i,2,ham 3

Ο

- 7 в който R₈ е водород, С^Сдалкил, С₂-С₈алкенил, С₂-С₈алкинил, С₃-С₁₀циклоалкил, евентуално съдържащ кислороден, азотен или серен атом,

и -NR₅R₆, и когато R₈ е алкилова, алкенилова и алкинилова група, то тази група може да бъде заместена с NR₅R₆;

Ar и Ar’ означават незаместени или заместени ароматни или хетероароматни групи, избрани от фенил, имидазолил, пиролил, пиридил, пиримидил, бензимидазолил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, пиразинил, тиазолил, оксазолил, изоксазолил, фуранил, тиенил, нафтил, в които заместителите са R₉, R₁₀, R_n и R₁₂ и те имат по-горе дадените значения;

както и до техни фармацевтично приемливи присъединени с киселина и основа соли; при условие, че когато X е N и В е NR₃R₄, един от заместителите R₃ и R₄ е различен от водород.

Предпочитани съединения с формула I, в които Аг означава фенил или заместен фенил с формула

Други предпочитани съединения са тези, в които В е -NR₃R₄.

Друга група предпочитани съединения са тези, в които един от Rt и R₃, или двата заедно означават

0	S
II /^Rs	II /^Rs
-С-N или	-C-N
\_D
Re	Re
и R₂ и R₄ са водород.
Други предпочитани съединения	с формула I са тези, в

които В е NR₃R₄, R, и R₃ означават поотделно водород, -CR₈ или

-C-R₈₎ където R₈ е С_гС₈алкил или NR₅R₆.||

II

Особено предпочитана група съединения е тази с формула

R₂I r₄ в която R₂ и R₄ означават водород, Ri и R₃ означават поотделно водород, СтСеалкил, -C-R₈ или -C-R₈, където R₈ е С^Сеалкил или

SО

-NR₅R₆, R₅ θ водород и R₆ е С^С^алкил, a R₉ и R₁₀ означават поотделно водород, халоген, С^-С^алкил, или С^Сдалкокси.

Други предпочитани групи съединения имат следните формули:

в които R_1f R₂, R_g и R₁₀ имат дадените по-горе значения.

Други предпочитани съединения са с формула:

Предпочитат се и съединенията с формула:

и по-специално тези, в които R₅ и R₆ заедно с азота, с който са свързани, образуват пръстен като морфолино, пиперазино, 4алкилпиперазино и други подобни.

- 10 Други предпочитани съединения са тези с формула:

II r₂r в която R₂ и R₄ означават водород, R₁ и R₃ означават поотделно водород, С_гС₆алкил, -C-R₈ или -C-R₈, където R₈, R_g, и R₁₀ имат |ll|

Sо вече дадените значения.

Други предпочитани съединения са тези с формула:

r₂II (О или S) и по-специално тези, в които R₅ и R₆ заедно с азота, с който са свързани, образуват пръстен, като морфолино, пиперазино, 4алкилпиперазино и други подобни.

Най-ценни съединения съгласно изобретението са следните:

1-трет.-бутил-3-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил] карбамид

- 11 1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-трет.-бутил-3-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-о-толил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2-ил1 карбамид

1-[2-амино-6-о-толил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-3трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(2,6-диметилфенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

М-[2-ацетиламино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2-ил] ацетамид;

М⁷-бутил-6-фенил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин;

3-о-толил-[1,6]нафтиридин-2,7-диамин;

3-(2-хлорофенил)-[1,6]нафтиридин-2,7-диамин;

№,М⁷-диметил-6-фенил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2₎7-диамин;

7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин;

1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-З-етил карбамид

1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламинопропиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил] карбамид

1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-(3-морфолино-4-ил-пропил)тио карбамид

1-(2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-имидазолидин-2-он;

М’-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил]-М,М-диметилформамид;

1Ч’-[6-(2,6-дихлорофенил)-7-(диметиламино-метиленамино)пиридо-[2,3-0]пиримидин-2-ил]-М,М-диметилформамидин;

- 12 1-трет.-бутил-3-[2-(3-диетиламино-пропиламино)-6-(2,6диметилфенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил] карбамид

1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламинобутиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил] карбамид

1-[2-амино-6-(2,3-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(3-метоксифенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидик-7ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(2,3-диметилфенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил} карбамид

М’-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)пиридо-[2,3-с!]пиримидин-2-ил]-М,М-диметилформамидин;

1-[2-амино-6-(2,3,6-трихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(2-метоксифенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[ (З-диметиламинопропил)-метиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

1-(2-амино-6-пиридин-3-ил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил)3-трет.-бутил карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}-3-фенил карбамид

1-[2-амино-6-(2,3,5₎6-тетраметилфенил)-пиридо[2,3-б]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(2-бромо-6-хлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-(2-амино-6-пиридин-4-ил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил)3-трет.-бутил карбамид

- 13 1-[2-амино-6-(3,5-диметилфенил)-пиридо[2,3-б]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[ 2-амино-6-(2-бромо-6-хлорофенил)-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)пиридо[2,3-d]пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид пропан-1-сулфонова киселина [2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил]амид;

1-[2-амино-6-(2,6-дифлуорофенил)-пиридо[2,3-0]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дибромофенил)-2-(3-диетиламинопропиламино)-пиридо[2,3-d]пиримидин-7-ил] карбамид

1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диметиламино2,2-диметил-пропиламино)-пиридо[2,3-0]пиримидин-7-ил] карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(2-метилпиперидин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил} карбамид

1-[2-амино-6-(2,4,6-триметилфенил)-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-адамантан-1-ил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропилам ино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил}карбамид

1-циклохексил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил}карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-б]пиримидин-7-ил}-3-(3-метоксифенил) карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[4-(4-метилпиперазин-1-ил)-бутиламино]-пиридо[2,3-б]пиримидин-7-ил} карбамид

- 14 1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}тио карбамид

1-трет.-бутил-3-[2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-6-(2,3,5,6-тетраметилфенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7ил} карбамид

1-алил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-б]пиримидин-7-ил} карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-М⁷-[5,6-дихидро-4Н-[ 1,3]оксазин-2ил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин; и

3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-1,1 -диетил карбамид

Друга група предпочитани съединения са амидини с формула:

(Н, сн₃, или nh₂) и по-специално, когато R₈ е -NR₅R₆.

Друга предпочитана група съединения с формула I, в която Аг е различно от фенил или заместен фенил. Типични такива съединения са пиридини с формула:

R₂

Изобретението се отнася и до фармацевтични форми, съдържащи съединение с формула I заедно с фармацевтично приемлив носител, разредител или ексципиент.

Съединенията, които се включват в обхвата на изобретението, имат специфичен афинитет по отношение на един или повече субстратни сайта в тирозинкиназните домени на EGF, FGF, PDGF, V-src и C-src. Съединенията съгласно изобретението ефективно инхибират EGF и PDGF автофосфорилирането на рецептора и инхибират профилерацията и миграцията на клетките на васкуларния гладък мускул.

Като инхибитори на протеинкиназа, съединенията, съгласно изобретението, са полезни за инхибиране на пролиферативни смущения, включително левкемия, рак, псориазис, пролиферация на васкуларния гладък мускул, свързана с атеросклероза и следоперативна васкуларна стеноза и рестеноза при бозайници.

Друг обект на изобретението е метод за лечение на обекти, страдащи от заболявания, причинени от пролиферация на васкуларния гладък мускул. Методът включва инхибиране на пролиферация и/или миграция на васкуларния гладък мускул чрез прилагане на ефективно количество от съединение с формула I към нуждаещия се от лечение обект.

- 16 Изобретението се отнася още и до методи за получаване на съединенията с обща формула I, както до получаване на междинни съединения в синтеза.

ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Съединенията съгласно изобретението могат да съществуват както в солватирана, така и в несолватирана форма, включително хидратна форма. По принцип солватираните форми, включително хидратните форми, са еквивалентни на несолватираните форми и се включват в обхвата на изобретението.

В съединенията с формула I терминът „С^Сдалкил“ означава въглеводороден радикал с права или разклонена верига с от 1 до 8 въглеродни атома и включва, например, метил, етил, н.-пропил, изопропил, н.-бутил, вт.-бутил, изобутил, трет.бутил, н.-пентил, 2,2-диметилпропил, н.-хексил, н.-хептил, н,октил и други подобни. Предпочитани са С^Сдалкиловите групи.

„Халоген“ включва флуор, хлор, бром и йод.

„С₂-С₈алкенил“ означава въглеводороден радикал с права или разклонена верига с от 2 до 8 въглеродни атома и една двойна връзка и включва етенил, З-бутен-1-ил, 2-етенилбутил, З-октен-1-ил и други подобни. Типични С₂-С₈алкинилови групи са пропинилова, 2-бутин-1-илова, З-пентин-1-ил и други подобни.Предпочитани групи са С₂-С₈алкениловите.

„С₃-С₁₀циклоалкил“ означава циклична или бициклична хидрокарбилна група, като циклопропил, циклобутил, циклохексил, циклопентил, адамантил, бицикло[3.2.1]октил, бицикло[2.2.1]хептил и други подобни, както и хетероцикли, като пиперазинил, тетрахидрофуранил, пиролидинил и други подобни.

- 17 „С-еС^алкокси“ е термин, отнасящ се до споменатите погоре алкилови групи, свързани посредством кислород, като например, метокси, етокси, изопропокси, трет.-бутокси, н.октилокси и други подобни. „С^Сбалкокси“ групите са предпочитани.

Типични „С^Свалканоилови“ групи включват формил, ацетил, пропионил, бутирил и изобутирил. „СгСвалкоаноилокси“ групите включват ацетокси, трет.-бутаноилокси, пентаноилокси и други подобни.

Алкиловите, алкениловите и алкиниловите групи могат да бъдат заместени с NR₅R₆ и 5- или 6-членна карбоциклена и хетероциклена групи, съдържащи 1 или 2 хетероатома, избрани от азот, кислород и сяра. Такива пръстени могат да бъдат заместени, например, с една или повече Ст-Сбалкилови групи. За тази група съединения примерите включват диметиламинометил, 4-диетиламино-3-бутен-1-ил, 5-етилметиламино-З-пентин-1-ил-4-морфолинобутил, 4-(4-метилпиперазин-1-ил)бутил, 4тетрахидропиридинилбутил-, 2-метилтетрахидропиридинометил-, З-имидазолидин-1-ил-пропил, 4-тетрахидротиазол-З-ил-бутил, фенилметил, 3-хлорофенилметил и други подобни.

Термините „Аг“ и ,,Аг’“ се отнасят до незаместени и заместени ароматни и хетероароматни групи, такива като: фенил, 3-хлорофенил, 2,6-дибромофенил, пиридил, 3-метилпиридил, бензотиенил, 2,4,6-трибромофенил, 4-етилбензотиенил, фуранил, 3,4-диетилфуранил, нафтил, 4,7-дихлоронафтил и други подобни.

Предпочитани Аг и Аг’ групи са: фенил и фенил, заместен с 1, 2 или 3 групи, избрани независимо от халоген, алкил, алкокси, тио, тиоалкил, хидрокси, алканоил, -CN, NO₂, -COOR₈, -СЕ₃алканоилокси или аминогрупа с формула -NR₅R₆. Предпо- 18 чита се дизаместеният фенил, като 2,6-дизаместеният фенил е особено предпочитан. Други предпочитани Аг и Аг’ групи са , например, 2-пиридил и 4-пиридил.

Типични Аг и Аг’ заместени фенилови групи са: 2-аминофенил, З-хлоро-4-метоксифенил, 2,6-диетилфенил, 2-н.-хексил3-флуорофенил, 3-хидроксифенил, 3,4-диметоксифенил, 2,6дихлорофенил, 2-хлоро-6-метилфенил, 2,4,6-трихлорофенил,

2.6- диметоксифенил, 2,6-дихидроксифенил, 2,6-дибромофенил,

2.6- динитрофенил, 2,6-ди-(трифлуорометил)фенил, 2,6-диметилфенил, 2,3,6-триметилфенил, 2,6-дибромо-4-метилфенил и други подобни.

Съединенията с формула I са способни да образуват фармацевтично приемливи присъединителни с киселина и/или с основа соли. Всички тези форми се включват в обхвата на настоящето изобретение.

фармацевтично приемливите присъединителни с киселина соли на съединенията с формула I включват соли, получени с неорганична киселина, като солна, азотна, фосфорна, сярна, бромоводородна, йодоводородна, фосфориста и други, както и соли, получени с органични киселини, като алифатни моно- и дикарбоксилни киселини, заместени с фенил алканови киселини, хидроксиалканови киселини, алкандионови киселини, ароматни киселини, алифатни и ароматни сулфонови киселини и др. Такива соли са сулфат, пиросулфат, бисулфат, сулфит, бисулфит, нитрат, фосфат, монохидрогенфосфат, дихидрогенфосфат, метафосфат, пирофосфат, хлорид, бромид, йодид, ацетат, пропионат, каприлат, изобутират, оксалат, малонат, сукцинат, суберат, себацат, фумарат, малеат, манделат, бензоат, хлоробензоат, метилбензоат, динитробензоат, фталат, бензенсулфонат, толуенсулфонат, фенилацетат, цитрат, лактат,

- 19 тартарат, метансулфонат, и други подобни. Тук могат да се включат и соли на аминокиселини, като аргинат и други и глюконат, галактуронат (виж, например, Berge S. М., et al., „Pharmaceutical Salts“, J. of Pharmaceutical Science, 66: 1-19 (1977)).

Присъединителните c киселина соли на споменатите основни съединения се получават чрез взаимодействие на свободна основна форма с достатъчно количество от желаната киселина, за да се получи сол по обичайния начин. Свободната основна форма може да бъде регенерирана чрез взаимодействие на солевата форма с основа и да се изолира свободната основа по познат начин. Свободните основни форми се различават от съответните им солеви форми по някои физични свойства, като разтворимост в полярни разтворители, но иначе солите са еквивалентни на съответните им свободни основи за целите на настоящето изобретение.

фармацевтично приемливите присъединителни с основа соли се получават с метали или амини, като алкални и алкалоземни метали или органични амини. Примери на метали, използвани като катиони, са натрий, калий, магнезий, калций и други подобни. Примери за подходящи амини са Ν,Ν’-дибензилетилендиамин, хлоропрокаин, холин, диетаноламин, етилендиамин, N-метилглюкамин и прокаин (виж, например, Berge S. М., et al., „Pharmaceutical Salts“, J. of Pharmaceutical Science, 1-19 (1977)).

Присъединителните c основа соли на споменатите кисели съединения се получават чрез взаимодействие на свободната киселина с достатъчно количество от желаната основа, за да се получи солта по познатия начин. Свободната кисела форма може да бъде регенерирана чрез взаимодействие на солевата

- 20 форма с киселина и изолиране на свободната киселина по обичайния начин. Свободните кисели форми се различават от съответните им солеви форми по някои физични свойства, като разтворимост в полярни разтворители, но иначе солите са еквивалентни на съответните им свободни киселини за целите на настоящето изобретение.

Освен формите, обект на настоящето изобретение, са възможни и много други форми. Не е предвидено тук да се споменават всички възможни еквивалентни форми и варианти на изобретението. Ясно е, че термините, които са използвани тук имат обяснителен, но не и ограничителен характер и че могат да се правят различни изменения без да се излиза от духа или обхвата на изобретението.

Съединения с формула I могат да се получат съгласно синтезите, представени на схеми от I до VII. Независимо от това, че в схемите често са посочени конкретни структури, методите са приложими към различни аналогични съединения с формула I, като се използва подходяща защита и отстраняване на защитата на реакционоспособни функционални групи по стандартни методи за органичната химия. Така например, за да се предотвратят нежелани странични реакции, е необходимо хидрокси групите, по принцип, да се превърнат в етери или естери при осъществяване на химически реакции на други места в молекулата. Хидрокси-защитните групи лесно се отстраняват, като се осигурява свободната хидрокси група. Подобно, се получават аминогрупи и карбоксилни групи, които ги защитават от протичане на странични реакции. Типични защитни групи и методи за присъединяването и отделянето им са описани подробно от Greene и Wuts в „Protective Groups in Organic Synthesis“, Jonh Wiley and Sons, New York (второ издание, 1991) и McOmie, „Protective Groups in Organic Chemistry“, Plenum Press, New York, 1973.

Ha схема I е показан основен метод за получаване на 1трет.-бутил-3-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-(арил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2-ил]карбамиди и на 1-/2-амино-6-(арил)-пиридр/2,3-0/^пирими дин-7- ил/-3-трет- бутил. карбамиди _от основното междинно съединение 2,7-диамино-6-(арил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин, което може да се получи по метода, описан в US N 3,534,039. По принцип, реакцията може да се осъществи чрез взаимодействие на 2,7-диамино-6-(арил)-пиридо[2,3-с1]-пиримидинови съединения с един еквивалент ацилиращ агент, като алкилизоцианат, изотиоцианат, карбамоилхлорид, карбамоилбромид, сулфамоилхлорид, хлорформиат или други активирани киселинни производни, като симетрични анхидриди, смесени анхидриди и други. Реакцията протича в неразреден изоцианат или в присъствието на основа, за предпочитане, натриев хидрид в подходящ инертен разтворител, като диметилформамид, диоксан или друг подобен. Изходният продукт, 2,7-диамино-6(арил)-пиридо[2,3-0]-пиримидин, може да взаимодейства по начина, описан по-горе, като се използва двукратен или поголям излишък от ацилиращ реагент, за да се получи първоначално диацилираното съединение, като например, 1-трет.бутил-3-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-(арил)-пиридо[2,3-с!]-пиримидин-2-ил] карбамид

Ацилирането, по принцип, е завършено след около 1 до 3 часа при температура от около 20°С до около 80°С. Продуктът се изолира лесно по обичайните методи, например, чрез филтруване на твърдите вещества и отделяне на реакционния разтворител чрез изпаряване. Продуктът може да се пречисти, по желание, като се прилагат рутинни методи, например, чрез

- 22 кристализация от органични разтворители, като етилацетат, дихлорометан, хексан и други подобни, както и чрез хроматография върху твърди носители като силикагел. Съединенията съгласно изобретението са обикновено твърди вещества, които кристализират лесно.

На схема II е показано типично ацилиране на 2,7-диамино6-(арил)-пиридо[2,3-с1]-пиримидин като се използва двукратен или по-голям излишък от ацетен анхидрид при нагряване, за да се получи диацилираният продукт, като например М-[2-ацетиламино-6-(арил)-пиридо[2,3-с!]-пиримидин-7-ил]-ацетамид. Най-общо, диацилирани съединения от този тип могат да се получат по този метод, като се излиза от съответните 2,7-диамино-6-(арил)-пиридо[2,3-с!]-пиримидини, които се обработват с излишък от ацилиращи реагенти като киселинни анхидриди, смесени киселинни анхидриди, или активирани ацилни производни, като киселинни хлориди и сулфонилхлориди. Реакцията протича при температура между 20°С и 200°С. По желание се добавят органични или неорганични основи като триетиламин и натриев хидроксид, за да се отделят киселите странични продукти, получени при реакцията. Диацилираният продукт се изолира лесно и се пречиства чрез хроматография или кристализация, както е дадено по-горе.

На схема III е показано получаването на 6-(арил)-М⁷-алкилпиридо[2,3-с!]-пиримидин-2,7-диамин в няколко етапа, като се излиза от 2,7-диамино-6-(арил)-пиридо[2,3-с1]-пиримидин, който се получава по метода, описан в US N 3,534,039. Изходният продукт се обработва с воден разтвор на минерална киселина при температура на кипене на сместа и се получава хидролизният продукт 2-амино-6-(арил)-пиридо[2,3-с1]-пиримидин-7-ол. Взаимодействието между 2-амино-6-(арил)-пиридо[2,3-с1]-пири- 23 мидин-7-ол и тионилхлорид при условия на реакцията на Вилсмайер-Хак води до получаване на хлороформамидинов продукт, М’-(7-хлоро-6-(арил)-пиридо[2,3-с1]-пиримидин-2-ил)-М,М-диметилформамидин. Това реакционоспособно междинно съединение може директно да взаимодейства с нуклеофилни реагенти, като амини, при което се получава 1\1⁷-алкил-6-(арил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин. Алтернативно, формамидиновата функционална група може да се отстрани чрез алкохолиза, за да се получи 7-хлоро-производното, т.е., 2-амино-7-хлоро-6-(арил)пиридо[2,3-с1]-пиримидин. Взаимодействие на 7-хлоро междинното съединение с нуклеофилни реагенти, като алкиламин, дава съответният 6-(арил)-М⁷-алкил-пиридо[2,3-с1]-пиримидин-2,7-диамин.

На схема IV е описано получаването на 3-арил-[ 1,6]нафтиридин-2,7-диамин, като е даден принципният метод за получаване на тези съединения. Междинният 2,4-диамино-5-цианопиридин се получава чрез хидрогенолиза на 6-бромо-2,4диамино-5-цианопиридин (JACS, 80: 2838-2840 (1958)). Следващото хидриране на цианопиридиновото съединение, например, в смес от мравчена киселина-вода, като се използва катализатор Раней-никел, дава ключово междинно съединение 2,4-диамино-5-пиридин-карбоксалдехид. Алдехидът се кондензира с арилацетонитрил, както е дадено на схема IV, при което се получава 3-арил-[1,6]нафтиридин-2,7-диамин. Кондензацията протича в присъствието на алкоксидна основа, като например, натриев етилат или натриев 2-етоксиетилат, който може да се получи in situ чрез добавяне на метален натрий или натриев хидрид към етанол или 2-етоксиетанол. На схема IV е представен принципен метод за получаване на 3-арил-[1,6]нафтиридин-2,7-диамини, съгласно изобретението.

- 24 На схема V е показано директното диалкилиране на 6(арил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2₎7-диамин (US N 3,534,039) с алкиламин в бомба при висока температура, като се получава М²,М⁷-диалкил-6-(арил)-пиридо[2,3-сЦ-пиримидин-2,7-диамин. Обикновено, тази реакция протича като се използва неразреден амин, като изобутиламин и н.-хексиламин, при температура 150-300°С в контейнер

На схема VI е показан синтезът на съединения с формула I, в които R₁ може да бъде аминоалкилова група, като диетиламинопропил. 6-(арил)-2,7-диамино-пиридо[2,3-с!]-пиримидинът може да взаимодейства с нуклеофилен амин, като аминоалкиламин (например, H₂NaAKMA-NR₅R₆), по принцип, в бомба и в присъствието на киселина като сулфаминова киселина, при което се получава заместено с аминоалкил съединение, съгласно изобретението. По-нататък, съединението може да се ацилира, по желание, като се използват рутинни методи за целта. Съединенията се изолират лесно и се пречистват лесно по известните методи, като кристализация и хроматография.

На схема VI I е показан синтезът на съединения с формула I, в които R₃ и R₄₎ взети заедно с азота, към който са свързани, образоват пръстен. Пръстенът може да включва друг хетеро-атом, като азот, кислород или сяра. На схема VII диамино-пиридопиримидинът реагира с халоетилизоцианат, за да се по-лучи имидазолидинон. Реакцията протича в органичен разтво-рител, като диметилформамид и обикновено, в присъствието на база като натриев хидрид. Реакцията завършва за около 8 до 16 часа, когато протича при температура около 30°С.

Про-дуктът се изолира и пречиства лесно по рутинни методи.

- 25 Горната реакция дава и съединения с формула I, в които R, или R₃ е ацилов аналог с формула ,θ.

о или 1

V

N------- СН₂)1,2,или 3

На схема Vila е илюстрирана реакцията. Продуктът се изолира чрез рутинни методи, като хроматография, фракционна кристализация и други подобни.

Друга група съединения, съгласно изобретението, са амидини, съединения с формула I, в които R, и R₂, взети заедно с азота, към който са свързани и R₃ и R₄, също заедно с азота, към който са свързани, образуват група с формула (Н, СН₃, или NH₂)

-n=c-r₈

На схема VIII е показан синтезът на типични пиридопиримидинамидини, които се получават чрез взаимодействие на аминопиридопиримидин с ацетал на амид или на цикличен амид, като например, диметилацетал на Ν,Ν-метилпиролидон. Реакцията се осъществява чрез смесване на амидопиридопиримидин с почти еквимоларно количество или с излишък от ацетал в общ разтворител, като диметилформамид, диметилсулфоксид, тетрахидрофуран и др. Обикновено, реакцията завършва за около 3 до 6 часа, когато протича при температура от 5°С до около 50°С. Продуктът се изолира лесно чрез рутинни методи и може да се пречисти, по желание, като се използват познати техники като хроматография, кристализация и други подобни.

Изобретението осигурява и аминопиридопиримидини, в които аминогрупата е заместена с арил Аг’, като например фенил, заместен фенил, пиридил, тиазолил, пиримидил и други

- 26 подобни. Предпочитани N-арилови съединения са тези с формула:

HN

Аг

Аг’ в която Аг, Аг’ и В имат определените по-горе значения. Такива съединения могат да се получат по няколко метода, като например, тези, представени на схеми IX и X.

На схема IX пиридопиримидин, заместен с алкилтио, алкилсулфоксид или алкилсулфон, например на 2-ро място, взаимодейства с ариламин (например, Ar’NH₂), при което става заместване на тио-, сулфоксидния или сулфоновия заместител до получаване на съответния N-ариламинопиридопиримидин. Заместителната реакция протича в органичен разтворител, като диметилформамид, обикновено при температура около 20°С до около 80°С. Реакцията завършва след около 3 до 8 часа и продуктът се изолира лесно чрез добавяне на реакционната смес към вода и екстрахиране на получения продукт с разтворител като метиленхлорид или друг подобен.

На схема X е показан синтезът на N-ариламинопиридопиримидини, като се излиза от подходящ заместен пиримидин, например, 4-амино-2-хлоропиримидин-5-карбонитрил. Халогенната група се замества чрез реакция с ариламин (Ar’NH₂), като се получава съответният 2-М-ариламинопиримидин, който има циано група на 5-то място. Цианогрупата се превръща в алдехид чрез редукция с Раней-никел във вода и мравчена киселина и полученият 2-ариламино-4-аминопиримидин-5-карбоксалдехид взаимодейства с арилацетонитрил (например, фенил- 27 ацетонитрил, 2-пиридилацетонитрил или друг подобен) по начин, описан на схема IV, при което се получава съответният N-ариламинопиридопиримидин, съгласно изобретението.

WO 95/13223

WO 96/15128

PCT/US95/14700

СХЕМА. Ill

PCT/DS95/14700

WO 96/15128

ΛΙ VffiXO

O in

o CM

WO 96/15128

PCT7US95/14700

- 3'4СХЕМА V

tn r4

PGT7US95/14700

WO 96/15128

ΙΛ ТОШО

ο см ο

• WO96/15128

PCT/US95/14700

СХЕМА VII

(Π

Μ ο

/

/ ^4

Cd

ο см

WOW15128 fCIHJSSSfl&OO

- 3ή СХЕМА VIII

in

O CM

WO96HS128

PCI/HS9S14700

or

СХЕМА VIII - продължение

in in ο CXI

WO 96/15128

PCT/US95/14700

WO 96/15123

PCT/US95/147C9

- 38 Съединенията с формула I са ценни инхибитори на протеинови тирозинкинази и имат терапевтична стойност като клетъчни антипролиферативни агенти за лечение на пролиферативни заболявания. Тези съединения са силни инхибитори на една или повече от протеиновите кинази, PDGF, FGF, EGF, Vsrc и C-src. Оттук, съединенията, съгласно изобретението, са полезни при лечение на атеросклероза, рестеноза и рак. Специфични тумори, които могат да бъдат лекувани със съединенията са: дребноклетъчна белодробна карцинома, като тази, описана в „An. Rev. Respir. Dis.“, 142: 554-556 (1990); рак на гърдата, описан в „Cancer Research“, 52: 4773-4778 (1992); начален стадий на карциноми на пикочния мехур у хора от типа, описан в „Cancer Research“, 52: 1457-1462 (1992); рак на дебелото черво у хора, както е разгледан в ,,J. Clin. Invest.“, 91:53-60 (1993); и в ,,J. Surg. Res.“, 54: 293-294 (1993). Съединенията са полезни и като антибиотици срещу бактерии като Streptococcus pneumoniae. Така например, съединенията от примери 9 и 18 проявяват активност срещу този Gram⁺ бактериален щам при стандартно изследване в опити in vitro. Съединенията, освен това, са полезни и като хербициди срещу широк спектър от нежелани растения, като широколистни плевели и тревисти растения.

Съединенията, съгласно изобретението, могат да се формулират и прилагат под формата на различни дозирани форми за орално и парентерално приложение, включително и за трансдермално и ректално приложение. За специалиста в тази област е понятно, че следващите дозирани форми могат да съдържат като активен компонент както съединение с формула I, така и съответната фармацевтично приемлива сол или солват на съединението.

- 39 Друг обект на изобретението е фармацевтична форма, съдържаща съединение с формула I заедно с фармацевтично приемлив носител, разредител или ексципиент. При приготвянето на фармацевтични състави със съединенията съгласно изобретението, фармацевтично приемливите носители могат да бъдат както твърди, така и течни. Твърди препаративни форми са: прахове, таблетки, хапчета, капсули, сашети, супозитории и диспергируеми гранули. Твърдият носител може да бъде едно или повече вещества, които могат да действат и като разредители, вкусови вещества, свързващи вещества, консерванти, дезинтегратори за таблетки или капсулиращо вещество.

В праховете, носителят е фино смляно твърдо вещество, като талк или нишесте, което се смесва с фино смляното активно вещество.

В таблетките, активният компонент е смесен с носител, притежаващ необходимите свързващи свойства, в подходящи съотношения и пресован в желаните форма и размер.

Фармацевтичните форми, съгласно изобретението, за предпочитане съдържат от около 5% до около 70% активно съединение. Подходящи носители са магнезиев карбонат, магнезиев стеарат, талк, захар, лактоза, пектин, декстрин, нишесте, желатин, трагант, метилцелулоза, натриева карбоксиметилцелулоза, нискотопим восък, какаово масло и други. Предпочитана форма за орална употреба са капсулите, които включват формулировка на активното съединение и капсулиращ материал като носител, който осигурява капсула. В тази капсула активният компонент с или без други носители, е обграден с носител. Подобно, тук се включват и сашети и хапчета за смукане. Таблетки, прахове, капсули, сашети, хапчета и

- 40 хапчета за смукане са подходящите твърди дозирани форми за орално приложение.

За да се приготвят супозитории, нискотопим восък, като смес от мастнокисели глицериди или кокосово масло, се стапя първоначално и активният компонент се диспергира хомогенно във восъка чрез разбъркване. След това, стопената хомогенна смес се излива в подходящи по размер форми, оставя се да се охлади, при което се втвърдява.

Към течните форми се отнасят разтвори, суспензии и емулсии, като например водни разтвори или пропиленгликолови разтвори във вода. За парентерално инжектиране, течни препарати могат да се приготвят в разтвор, като воден полиетиленгликолов разтвор, изотоничен физиологичен разтвор, 5% воден разтвор на глюкоза и други.

Водни разтвори, подходящи за орална употреба, могат да се получат чрез разтваряне на активния компонент във вода и добавяне на подходящи оцветители, вкусови вещества, стабилизатори и сгъстители, по желание.

Водни суспензии, подходящи за орално приложение, могат да се приготвят чрез диспергиране на фино смлян активен компонент във вода, с вискозно вещество, като естествени или синтетични смоли, метилцелулоза, натриева карбоксиметилцелулоза и други известни суспендиращи агенти.

В изобретението се включват и твърди форми, които са предназначени да се превърнат непосредствено преди употреба в течни форми за орално приложение. Такива течни форми са разтвори, суспензии и емулсии. Тези препарати могат да съдържат освен активния компонент и оцветители, вкусови добавки, стабилизатори, буфери, натурални и изкуствени подсладители, диспергатори, сгъстители, солюбилизатори и други подобни. За приготвяне на дозирани форми с непрекъснато освобождаване могат да се използват восъци, полимери и други подобни. Освен това, могат да се използват и осмотични помпи за равномерно доставяне на активния компонент в продължителен период от време.

фармацевтичните препарати, съгласно изобретението, са за предпочитане под формата на единични дозирани форми. В такива форми, препаратът е разделен на единични дози, съдържащи подходящи количества от активния компонент. Единичната дозирана форма може да бъде в опаковка, която съдържа отделни количества препарат, като опаковани таблетки, капсули и прахове във флакони или ампули. Освен това, единичната доза може да бъде сама по себе си капсула, таблетка, сашета, или хапче за смукане или тя може да представлява подходящ брой от такива форми в една опаковка.

Терапевтично ефективната доза от съединение с формула I най-общо е от 1 mg до около 100 mg/kg телесно тегло за 1 ден. Обичайните дози за възрастни са от 50 mg до около 800 mg дневно. Количеството на активния компонент в единичната доза може да варира или да бъде нагласено от около 0.1 mg до около 500 mg, за предпочитане от около 0.5 mg до 100 mg, в зависимост от конкретното приложение и силата на активния компонент. Съставът може да съдържа, по желание, и други съвместими терапевтични средства. Към пациента, нуждаещ се от лечение със съединение с формула I, се прилага доза от около 1 до около 500 mg дневно, като това може да стане еднократно или многократно в продължение на 24 часа.

Съединенията, съгласно изобретението, се оценяват в стандартни опити, които имат за цел да определят инхибира- 42 нето на тирозинкиназа. Един такъв опит се провежда както следва.

Пречистване на EGF на рецептор за тирозинкиназа

Човешки EGF на рецептор за тирозинкиназа се изолира от А431 епидермоидни ракови клетки по следните методи: Клетки се развиват във въртящи се стъкленици в 50% модифицирана хранителна среда на Delbuco-Eagle и 50% НАМ F-12 (Gibco), съдържаща 10% ембрионален говежди серум. Приблизително 10⁹ клетки се лизират в два обема буфер, съдържащ 20 тМ 2(4N-[ 2-хидроксиетил] пиперазин-1-ил)етансулфонова киселина, pH 7.4, 5 тМ етиленгликол бис(2-аминоетилетер) Ν,Ν,Ν’,Νтетраоцетна киселина, 1% Triton Х-100 тМ, 10% глицерин, 0.1 тМ натриев ортованадат, 5 тМ натриев флуорид, 4 тМ пирофосфат, 4 тМ бензамид, 1 тМ дитиотреитол, 80 цд/т1 апротинин, 40 цд/т1 леупептин и 1 тМ фенилметилсулфонилфлуорид. След центрофугиране при 25,000 х g в продължение на 10 минути, супернатантата се уравновесява 2 часа при 4°С с 10 ml аглутинирана сефароза от пшенични зародиши, предварително уравновесена с 50 mM Hepes, 10% глицерин, 0.1% Triton Х-100 и 150 тМ NaCI, pH 7.5 (уравновесяващ буфер). Онечистените протеини се промиват с 1М NaCI в уравновесяващ буфер и ензимът се елуира с 0.5М И-ацетил-1-О-глюкозамин в уравновесяващ буфер.

Определяне на стойностите за 1С₅₀

Ензимните анализи за определяне на 1С₅₀ се осъществяват в общ обем от 0.1 ml, съдържащ 25 mM Hepes, pH 7.4, 5 тМ MgCI₂, 2 тМ MnCI₂, 50 μΜ натриев ванадат, 5-10 ng EGF рецептор за тирозинкиназа, 200 μΜ пептиден субстрат, като напри- 43 мер (Ac-Lys-His-Lys-Lys-Leu-Ala-Glu-Gly-Ser-Ala-Tyr⁴⁷²-Glu— Glu-Val-NH₂), (Wahl M.I., et al., J. Biol. Chem., 265: 3944-3948 (1990)), 10 μΜ ATP (аденозинтрифосфат), съдържащ 1 μθΐ [³²P]ATP, като тази среда се инкубира 10 минути при стайна температура. Реакцията се прекъсва чрез добавяне на 2 ml от 75 тМ фосфорна киселина, като реакционната смес преминава през фосфоцелулозен филтърен диск с диаметър 2.5 cm, за да се свържат пептидите. филтърът се промива пет пъти със 75 тМ фосфорна киселина и се поставя в ампула заедно с 5 ml сцинтилационна течност (готов бекманов гел).

Изследвания на PDGF и FGF рецептор за тирозинкиназа

Цялата дължина на кДНК-ни за миши PDGF-β и човешки FGF-1 (fig) рецептор за тирозинкинази е получена от J. Escobedo J.Biol. Chem., 262: 1482-1487 (1991), a PCR-праймери са предназначени да разширят фрагмента от ДНК, който клонира за домена на вътреклетъчна тирозинкиназа. Фрагментът се стапя във вектор на бакуловирус, котрансфектиран с AcMNPV ДНК и рекомбинантният вирус се изолира. SF9 клетки от насекомо се инфектират с вируса, за да се получи свръхекспресия на протеина и клетъчният лизат се използва за опита. Опитът се осъществява в панички с 96 ямки (100 μΙ/инкубационна смес/ямка) и условията се оптимизират, за да се определи включването на ³²Р от γ³²Ρ-ΑΤΡ в субстрат от глутамат-тирозинов съполимер. Накратко, във всяка ямка се добавят 82.5 μΙ инкубационен буфер, съдържащ 25 mM Hepes (pH 7.0), 150 тМ NaCI, 0.1% Triton Х-100, 0.2 тМ PMSF, 0.2 тМ Na₃VO₄, 10 тМ MnCI₂ и 750 μg/ml поли- (4:1) глутамат-тирозин, следвано от 2.5 μΙ инхибитор и 5 μΙ ензимен лизат (7.5 μg/ml FGF-TK или 6.0 μg/ml PDGF-TK), за да започне реакцията. След 10-минутно ин- 44 кубиране при 25°С, се прибавят по 10 μΙ от γ³²Ρ-ΑΤΡ (0.4 μθί плюс 50 μΜΑΤΡ) във всяка ямка и пробите се инкубират още 10 минути при 25°С. Реакцията се прекъсва чрез добавяне на 100 μΙ 30% трихлорооцетна киселина, съдържаща 20 тМ натриев пирофосфат, следва утаяване на материала върху филтърни мрежи от стъклено влакно (Wallac). филтрите се промиват три пъти с 15% трихлорооцетна киселина, съдържаща 100 тМ натриев пирофосфат и остатъчната радиоактивност върху филтрите се отчита с Wallac 1250 отчитащо устройство. Неспецифичната активност се определя като остатъчна радиоактивност върху филтрите след инкубиране на проби само с буфер (без ензим). Специфичната ензимна активност се определя като разлика от общата активност (на ензима + буфера) и неспецифичната активност. Концентрацията на съединението, което инхибира специфичната активност с 50% (1С₅₀) се определя с помощта на крива на инхибирането.

Опити с V-src и C-src киназа

V-src или C-src киназа се пречиства от лизати на клетки от насекоми, инфектирани с бакуловирус, като се използва антипептидно моноклонално антитяло, насочено срещу 2-17 Nкрайни аминокиселини. Антитялото, ковалентно свързано с 0.65-μηη латексни перли, се прибавя към суспензия от клетъчен (от насекоми) лизисен буфер, съдържащ 150 mM NaCI, 50тМ Tris, pH 7.5, 1 тМ DTT, 1% NP-40, 2тМ EGTA, 1 тМ натриев ванадат, 1 mM PMSF, по 1цд/т1 от леупептин, пепстатин и апротинин. Лизат на клетки от насекоми, съдържащ или c-src, или vsrc протеин, се инкубира с тези перли в продължение на 3-4 часа при 4°С при въртене. В края на инкубацията на лизата, перлите се изплакват три пъти в лизисен буфер, суспендират се повторно в лизисен буфер, съдържащ 10% глицерин, и се замразяват. Латексните перли се размразяват, изплакват се трикратно в опитния буфер, който се състои от 40 mM Tris, pH 7.5, 5 тМ MgCI₂ и се суспендират в същия буфер. Изброените реакционни компоненти се прибавят в паничка от Millipore с 96 ямки и с 0.65-μΓΠ мембранно дъно от поливинилиден: 10μΙ v-src или c-src перли, 10 μΙ субстрат от 2.5 mg/ml поли-GluTyr, 5μΜ ATP, съдържащ 0.2 μθΐ белязан ³²Р-АТР, 5 μΙ диметилсулфоксид, съдържащ инхибитори или като контролен разтворител и буфер, като крайният обем се довежда до 125 μΙ. Реакцията започва при стайна температура чрез добавяне на АТР и се прекъсва 10 минути по-късно чрез добавяне на 125 μΙ 30% трихлорооцетна киселина, 0.1 М натриев пирофосфат в продължение на 5 минути върху лед. Паничката се филтрува и ямките се промиват с 2 аликвотни части от 250 μΙ от трихлорооцетна киселина, 0.1 М пирофосфат. филтрите са перфорирани, отчитането се прави с течен сцинтилационен брояч и резултатите се проверяват за инхибираща активност в сравнение с тази на известен инхибитор, като ербстатин. Методът е описан по-пълно в J. Med. Chem., 37: 598-609 (1994).

Клетъчна култура

Изолират се клетки от гладкия аортен мускул на плъх (RASMC) от гръдната аорта на плъхове и се експлантират по метода на Ross, J. Cell. Biol., 30: 172-186 (1971). Клетките се развиват в модифицирана среда на Dulbecco-Eagle (DMEM, Gibco), съдържаща 10% ембрионален говежди серум (FBS, Hyclone, Logan, Utah), 1% глутамин (Gibco) и 1% пеницилин/стрептомицин (Gibco). Клетките се идентифицират като клетки на гладък мускул чрез техния „hill and valley“ модел на раз- 46 витие и чрез флуоресцентно оцветяване с моноклонално антитяло, специфично за SMC μ-актин (Sigma). RASMC се използват между пасажи 5 и 20 за всички опити. Опитните съединения се приготвят в диметилсулфоксид, за да се постигне постоянство във вехикулума и да се обезпечи разтворимостта на съединението. Съответните контроли от диметилсулфоксид се преценяват успоредно с опитните съединения.

Изследване включването на [³Н]-тимидин

RASMC се поставят в паничка с 24 ямки (30,000 клетки/ямка) в DMEM с 10% FBS. След 4 дни, клетките се сливат и се обездвижват чрез инкубиране в среда от DMEM/F12 (Gibco), съдържаща 0.2% FBS, в продължение на още 2 дни. Синтезът на ДНК се индуцира чрез инкубиране на клетки в продължение на 22 часа или с PDGF-BB, или с bFGF, или с FBS плюс опитно съединение в 0.5 ml/ямка от среда, заместена със серум (DMEM/F12 +1% CPRS-2 от Sigma). След 18 часа се прибавят 0.25 цС|/ямка [³Н]-тимидин. Четири часа по-късно инкубацията се прекъсва чрез отстраняване на радиоактивната среда, промиване на клетките двукратно с 1 ml студен физиологичен разтвор, буфериран с фосфат, след което клетките се промиват 2 пъти със студена 5% трихлорооцетна киселина. Неразтворимата в киселина фракция се лизира в 0.75 ml 0.25 N NaOH и радиоактивността се определя чрез течен сцинтилационен анализ. 1С₅₀-стойностите се определят графично.

Автофосфорилиране на PDGF рецептор

RASMC се развиват до сливане в ЮО-mm блюда. Хранителната среда се отстранява и се замества със свободна от серум, среда и клетките се инкубират при 37°С в продължение

- 47 на 24 часа. Опитните съединения се прибавят директно в средата и клетките се инкубират още 2 часа. След 2 часа се прибавя PDGF-BB, с крайна концентрация 30 ng/ml, в продължение на 5 минути при 37°С, към стимулирано автофосфорилиране на PDGF рецептора. След обработване на растежния фактор, средата се отстранява и клетките се промиват със студен физиологичен разтвор, буфериран с фосфат и веднага се лизират с 1 ml лизисен буфер (50 mM Hepes [pH 7.5], 150 тМ NaCI, 10% глицерин, 1% Triton Х-100, 1тМ етилендиаминотетраоцетна киселина, 1 mM EGTA, 50 тМ NaF, 1 тМ натриев ортованадат, 30 тМ р-нитрофенилфосфат 10 тМ натриев пирофосфат, 1 тМ фенилметилсулфонилфлуорид, 10 gg/ml леупептин). Лизатите се центрофугират при 10,000 х д в продължение на 10 минути. Супернатантите се инкубират с 10 μΙ заешки анти-човешки PDGF тип АВ рецептор за антитяло в продължение на 2 часа.След инкубацията, се прибавят перли с протеин-А-сефароза в продължение на 2 часа при непрекъснато смесване и имунните комплекси, свързани с перлите, се промиват 4 пъти с 1 ml лизисен буфер. Имунните комплекси се солюбилизират в 30 μΙ буфер на Laemmli и се подлагат на електрофореза в 4-20% SDS-полиакриламиден гел. След електрофорезата, отделените протеини се пренасят върху нитроцелулоза и се осъществява ДНК пренос с антифосфотирозинен антисерум. След инкубация със [¹²⁵]1-протеин-А, количеството на тирозинфосфорилираните протеини се открива чрез фосфоизобразителен анализ и протеиновите връзки се определят чрез денситометрия. 1С₅₀ стойностите се извеждат от денситометричните резултати.

- 48 В таблици I и II са представени биологични данни за представителни съединения, съгласно изобретението, получени при горните анализи.

- 49 ТАБЛИЦА I

Инхибиране на протеинови тирозинкинази (μΜ 1С₅₀ или (% инхибиране) при 50 μΜ)

пример	PDGF	FGF	EGF	V-src	C-src
1	21.2	2.99		(-2.4%)	0.21
2	10.2	1.60	(52.3%)	(27.4%)	19.5
3	1.25	0.140	1.17	(46.8%)	0.22
4	(31.9%)	(21.5%)	(36.65%)		(33.6%)
5	0.466	1.40	0.928		0.407
6	0.34	0.397	0.457		0.11
7	(33.5%)	17.9	(25.15%)		2.3
9	25.1	10.56			18.3
13	(18.2%)	30.3			(15.9%)
16	10.72	9.21	7.08		1.38
17	27.0	4.50	7.22		2.76
18	21.3	1.19	18.2		0.514
19	(47.7%)	16.93	(26.1%)		(52.8%)
20	46.1	2.38			0.748
21	0.66	0.0824	6.97		0.073
22	1.3	0.128	(90.4%)		0.077
23	4.51	0.291	(104.8%)		0.613
24	11.38	7.29	(58.3%)		0.214
25	6.04	11.82	(57.55%)		0.207
26	1.08	0.116			0.0395
28	0.676	0.075			0.117
30	1.78	0.264			(46.8%)
32	0.415	0.0739			5.0
34	0.349	0.0552			0.011
35	2.08	(97.9%)

- 50 ТАБЛИЦА I -ПРОДЪЛЖЕНИЕ

пример	PDGF	FGF	EGF	V-src	C-src
36	22.88	0.523			0.184
37	0.263	0.0401			(106.5%)
38	0.360	0.047			0.019
39	1.98	0.125			0.021
40	0.697	0.0574
41	0.793	0.139			0.086
42	0.624	0.108			0.032
43	0.405	0.091			0.011
44	1.55	0.196			0.023
45	1.85	0.198			0.04
47	6.17	0.637			0.161
48	5.32	0.613			0.26
49	0.420	0.0535			0.024
50	2.60	0.305
51	0.573	0.084			0.10
52	0.468	0.051			0.032
53	7.08	0.693			0.153
54	0.231	0.0954
58	19.0	3.46			(109.8%)
59	0.838	0.072			0.085
60	35.9	13.0			1.57
61	45.6	7.85			0.764
63	7.01	0.543			1.78
64	(13.0%)	(23.8%)			(0.0%)
65	(29.6%)	17.0			(95.0%)
66	5.19	1.28			3.42
67	12.05	1.39			1.56

- 51 ТАБЛИЦА I -ПРОДЪЛЖЕНИЕ

пример	PDGF	FGF	EGF	V-src	C-src
69	15.55	1.96			4.66
70	31.35	2.59			0.929
78	32.9	4.01			3.99
79	17.78	8.09	(60.93%)
80	(22.9%)	10.2
81				(-20.3%)	(67.5%)
82	4.67	3.71		(-9.8%)	(77.6%)
83	42.5	1.98			(53.6%)
84	2.26	0.162			3.82
85	7.63	0.129			4.46
86	2.96	0.114			1.41
87	1.88	0.118			(92.7%)
88	0.711	0.148	(34.4%)		0.213
89	0.857	0.111			0.036
90	8.01	11.46	22.75	(16.8%)	1.63
92	(33.1%)	2.01		(-10.1%)	(44.5%)
93	6.05	0.343			4.17
94	(11.5%)	17.6
95	41.6	0.605			(0.0%)
96	27.4	3.84
97	1.73	0.34			(28.9%)
98	(34.3%)	1.80			(0.5%)
99	(15.5%)	0.708			(17.1%)
100	(22.3%)	(27.1%)		(6.0%)	(46.6%)
101	4.48	11.22			19.3
102	(44.4%)	3.11		(-8.2%)	(0.8%)
103	19.6	0.300			36.4

- 52 ТАБЛИЦА I -ПРОДЪЛЖЕНИЕ

пример	PDGF	FGF	EGF	V-src	C-src
104	36.7	5.32
105	0.618	0.181			0.214
106	4.8	0.361			0.236
107	(20.5%)	(37.2%)		(1.4%)	(37.0%)
108	13.7	4.48			5.66
109	(23.6%)	(10.3%)
110	11.5	12.8			(27.5%)
111	23.3	(47.7%)		(-26.4%)	(15.7%)
112	1.26	0.128			0.077
113	1.09	0.077			0.078
114	23.9	19.2
115	2.63	1.24			0.024
116	0.804	0.335			0.098
117	2.79	0.135			(100%)
118	1.92	0.126
119	62.4	7.71
120	3.84	3.27			42.7
121	(21.8%)	0.142
122	1.46	0.171
123	0.26	0.045			0.029
124	0.253	0.059			0.026

- 53 ТАБЛИЦА II

Клетъчно изследване (1С₅₀ = μΜ)

пример	инхибиране на автофосфорилиране на стимулирания от PDGF рецептор (1С₅₀ = μΜ)	инхибиране на включване на [³Н]-тимидин, стимулирано от растежен фактор (1С₅₀ = μΜ)
3	0.97	2.7 (PDGF), 0.9 (FGF)
124	0.245	0.55 (PDGF), 0.93 (FGF)
51	0.365
123	0.296	<0.30 (PDGF), 0.32 (FGF)
52	0.241	0.45 (PDGF), 0.40 (FGF)
69	6.46
113	1.1
89	1.63
59	1.19
67	9.42
115	5.13
66	5.29
116	0.91
28	1.38
114	15.86
112	1.08
22	3.73
21	1.8
6	0.35
90		>10 (PDGF), 20.0 (FGF)

Съединенията съгласно изобретението^са особено полезни за лечение на рестеноза, причинена от балонна ангиоплас

- 54 тика на запушени артерии. Рестеноза се среща при около 40% от индивидите, претърпели ангиопластика на калцирани артерии и е основен проблем, свързан с тази форма на лечение на пациенти, страдащи от такова сърдечно състояние. Съединенията, съгласно изобретението, показват добра активност при изследване със стандартни тестове, описани по-долу.

Балонна ангиопластика на каротидни артерии на плъхове

Мъжки плъхове Sprague-Dawley (350-450 g) се разделят на две третирани групи: една група плъхове (п = 10) се третира с лекарство (100 mg/kg РО, BID), а втората група получава вехикулум (2 ml/kg РО, BID (п = 10)). Всички животни се третират предварително, в продължение на 2 дни, преди хирургическата намеса и продължават да приемат всеки ден от лекарството и след нараняването до умъртвяване.

Балонното увреждане на каротидни артерии на плъх се осъществява съгласно следния протокол. Плъховете се анестезират с Telazol (0.1 ml/100 g IM) и на каротидната артерия се прави преден разрез по средната линия на врата. Каротидната артерия се изолира при разклонението на вътрешната и външната каротидни артерии. 2F емболектомиен катетър се вкарва във външната каротидна артерия и се придвижва към общия каротис до мястото на аортната дъга. Балонът се надува и катетърът се изтегля обратно към точката на входа, след което балонът се свива. Тази процедура се повтаря още два пъти. Емболектомийният катетър се отстранява и външната каротидна артерия се лигира, като потокът през вътрешната каротидна артерия се оставя незасегнат. Хирургичните разрези се затварят и животното се оставя да се възстанови от анестезията преди да бъде върнато в клетката му.

- 55 В различни моменти след увреждането, животните се умъртвяват с инхалиране на СО₂ и каротидната артерия се фиксира чрез перфузия и се обработва за хистологично изследване. Морфологично определяне на размера на увреждането се прави чрез измерване на площта на интимата на каротидната артерия, изразена като съотношение на медната в отделните животни. До 16 разреза се правят от всяко животно, за да се получи еднакво представяне на степента на увреждане по продължение на каротидната артерия. Напречно-разрязаните области на кръвоносните съдове се определят количествено, като се използва визуална анализна програма от Princeton Gamma Tech (Princeton, New York).

Следващите примери илюстрират методите за получаване на междинните и крайни продукти съгласно изобретението. Те нямат за цел да ограничават обхвата на изобретението. Смесите от разтворители са дадени в съотношение обем/обем.

ПРИМЕР 1

2.7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин (Получава се по метода, описан в US N 3,534,039). Към разтвор на натриев 2-етоксиетилат, получен от 0.14 g натрий и 60 ml 2-етоксиетанол, се прибавят 2.07 g 2,4-диамино-5-пиримидинкарбоксалдехид и 2.79 g 2,6-дихлорофенилацетонитрил. Сместа се нагрява при обратен хладник в продължение на 4 часа, охлажда се и неразтворимият продукт се промива с диетилетер, при което се получава 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)пиридо[2,3-с!]пиримидин с т.т. 325-332°С (MS).

- 56 ПРИМЕР 2

1-трет.-бутил-3-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-(2,6-дихлорофенил)пиридо[ 2.3-d] пиримидин-2-ил1 карбамид

Към суспензия от 3.0 g 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)пиридо[2,3-с1]пиримидин, получен по-горе, в 45 ml диметилформамид се прибавят на порции 0.48 g натриев хидрид (50% в минерално масло). Сместа се разбърква 1 час, прибавя се 1 g трет.-бутилизоцианат и реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 16 часа. Реакционната смес се филтрува , за да се отстрани малко количество неразтворим продукт и филтратът се разрежда с 500 ml вода. Неразтворимият продукт се събира чрез филтруване, промива се с вода, след това с етер и се суши въздушно върху филтъра. Продуктът се пречиства чрез хроматография със силикагел, градиентно елуиране с 0-8% метанол в хлороформ, при което се получава след кристализация от етанол, 0.7 g 1-трет.-бутил-3[7-(3-трет.-бутилуоеидо)-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил] карбамид _с т.т. 200°С, с разлагане.

Анализ: изчислено за C₂₃H₂₂CI₂N₇O₂. θ·1 Н₂О Теоретично: С, 54.57; Н, 5.42; Ν, 19.37; Н₂О, 0.36.

Намерено: С, 54.05; Н, 5.43; Ν, 19.08; Н₂О, 0.37.

ПРИМЕР 3

1-[2-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил]З-трет.-бутил карбамид

След като продължи елуирането от пример 2, по-горе, се получават 1.5 g 1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3d]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид след кристализация от етанол, т.т. 335°С.

Анализ: изчислено за C₁₈H₁₈CI₂N₆O. 0.5 Н₂О

- 57 Теоретично: С, 52.18; Н, 4.62; N,20.28; Н₂О, 2.17. Намерено: С, 51.90; Н, 4.56; N,20.01; Н₂О, 2.39.

ПРИМЕР 4

1-трет.-бутил-3-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-о-толил-пиридо[2.3с1]пиримидин-2-ил1 карбамид

Суспензия от 0.5 g 2,7-диамино-6-о-толил-пиридо[2,3-с1]пиримидин, получен както е описано в пример 1, в 10 ml диметилформамид взаимодейства с 0.16 g 60%-тен натриев хидрид и реакционната смес се разбърква при стайна температура 1.5 часа. Към суспензията се прибавят 0.49 ml трет.-бутилизоцианат и сместа се разбърква една нощ при стайна температура. Реакционната смес се филтрува, за да се отделят неразтворими соли и филтратът се изпарява при понижено налягане. Остатъкът се разрежда с вода, неразтворимият суров продукт се събира чрез филтруване и се суши във вакуум. Кристализация от смес от хексан : етилацетат : дихлорметан (3:2:5 об./об./об.) дава съединението,посочено в заглавието, т.т. 209-212°С, с разлагане.

Анализ: изчислено за C₂₄H₃₁N₇O₂. 0.3 Н₂О Теоретично: С, 63.36; Н, 7.00; N, 21.55.

Намерено: С, 63.37; Н, 6.92; N,21.16.

ПРИМЕР 5

1-[2-амино-6-о-толил-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутИ л карбамид

Продуктът от заглавието се получава както е описано погоре в пример 2, като се излиза от 2,7-диамино-6-о-толил-пиридо[2,3-с!]пиримидин и има т.т. 285-290°С, с разлагане; MS (Cl).

- 58 ПРИМЕР 6

1-[2-амино-6-(2.6-диметилфенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил]З-трет.-бутил карбамид

Получава се както е описано в пример 2, като се излиза от 2,7-диамино-6-(2,6-диметилфенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин и има т.т. 203-205°С, с разлагане; CIMS (1% амоняк в метан) 365 (М + 1, 50), 366 (М + 2, 10), 84 (100).

ПРИМЕР 7

М-[2-аиетиламино-6-(2.6-дихлорофенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил]-аиетамид

Смес от 10 g 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин, получен както е описано в пример 1, в 100 ml оцетен анхидрид се нагрява под обратен хладник в продължение на 2 часа. Реакционната смес се оставя да се охлади до стйна температура и излишъкът от оцетен анхидрид се отделя под вакуум. Остатъкът се разтваря в етанол, обработва се с въглен, филтрува се и се охлажда в продължение на една нощ при 0°С. Неразтворимият суров продукт се събира чрез филтруване, промива се с диетилетер и се суши във вакуум. Суровият продукт кристализира от кипящ етилацетат, като се използва въглен, и се получават 2.7 g онечистен продукт, който по-нататък се пречиства чрез суспендиране в горещ етилацетат и неразтворимия чист продукт се събира (1.2 д), с т.т. 223225°С.

Анализ: изчислено за C₁₇H₁₃CI₂N₅O₂Теоретично: С, 52.32; Н, 3.36; N, 17.95.

Намерено: С, 51.92; Н, 3.43; N, 17.78.

- 59 ПРИМЕР 8

2-амино-6-фенил-пиридо[2,3-сЦпиримидин-7-ол

Към разтвор от 2 I концентрирана солна киселина и 1 I вода се прибавят 300 g дисулфатна сол на 2,7-диамино-6фенил-пиридо[2,3-0]пиримидин и получената смес се нагрява под обратен хладник при разбъркване в продължение на 1 нощ. Реакционната смес се охлажда с ледена баня, филтрува се и неразтворимият продукт се промива с вода и след това с етанол, при което се получават 149 g от съединението, посочено в заглавието, което има т.т. 390-395°С (потъмнява бавно над 350°С).

ПРИМЕР 9

М⁷-бутил-6-фенил-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Към смес от 23.8 g 2-амино-6-фенил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ол, получен както е описано в пример 8, 250 ml дихлорометан и 77.5 ml диметилформамид се прибавя на капки, с охлаждане, 36 ml тионилхлорид, като температурата се поддържа под 15°С. Следва добавяне на цялото количество, суспензията се нагрява до температура на кипене на сместа при разбъркване в продължение на 5 часа. Разтворителите се отделят във вакуум, като се поддържа температура под 60°С. Полученото твърдо вещество се прибавя при охлаждане към 250 ml н.-бутиламин и суспензията се нагрява под обратен хладник, при разбъркване 6 часа. Реакционната смес се оставя да се охлади до стайна температура, филтрува се и летливите компоненти на филтрата се отстраняват в ротационен изпарител във вакуум. Полученото вискозно масло се разделя между диетилетер и вода, слоевете се разделят и етерният слой се промива с вода. Органичният слой се суши над безводен магне

- 60 зиев сулфат, филтрува се и се изпарява. Остатъкът се разделя между диетилетер и разредена 1N HCI. Водният слой се промива трикратно с диетилетер и се алкализира до pH 12 чрез добавяне на натриев хидроксид. Твърдият продукт се събира чрез филтруване и сушене във вакуум, при което се получават 6.5 g от съединението, посочено в заглавието, ЬГ-бутил-бфенил-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, т.т. 174-181°С, с разлагане.

Анализ: изчислено за C₁₇H₁₉N₅

Теоретично: С, 69.60; Н, 6.53; N, 23.87. Намерено: С, 69.53; Н, 6.63; N, 24.37.

ПРИМЕР 10

2-амино-6-(4-метоксифенил) пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ол

Съединението от заглавието се получава както е описано в пример 8, като се излиза от 2,7-диамино-6-(4-метоксифенил)пиридо[2,3-с1]пиримидин (US N 3,534,039), т.т. 380-385°, с разлагане.

Анализ: изчислено за C₁₄H₁₂N₄O₂ .0.75 Н₂О

Теоретично: С, 59.90; Н, 4.42; N, 19.88. Намерено: С, 60.10 Н, 4.32; N,19.64.

ПРИМЕР 11

М’-(7-хлоро-6-(4-метоксифенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2-илN.N-диметил-формамидин

Към смес от 67.0 g 2-амино-6-(4-метоксифенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ол, получен в пример 10, 11 дихлорметан и 155 ml диметилформамид се прибавят на капки, при охлаждане, 72 ml тионилхлорид, като температурата се поддържа под 15°С. Суспензията се загрява до температура на кипене на сместа,

- 61 при разбъркване, в продължение на 6 часа. Реакционната смес се филтрува и филтратът се изпарява във вакуум, като температурата се поддържа под 60°С. Полученият остатък се разтваря в ледена вода и се прибавя воден разтвор на натриев хидроксид с лед. Продуктът се разтваря в хлороформ, промива се с вода, суши се над безводен калиев карбонат и се изпарява. Остатъкът се разбърква с ацетонитрил и неразтворимият продукт се събира чрез филтруване, като се получават 31 g от съединението,посочено в заглавието, М’-(7-хлоро-6-(4-метоксифенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил-М,М-диметил-формамидин. Този продукт се използва в следващия етап без пречистване.

ПРИМЕР 12

2-амино-7-хлоро-6-(4-метоксифенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин

Смес от 10 g М’-(7-хлоро-6-(4-метоксифенил)-пиридо[2,3б]пиримидин-2-ил-М,М-диметил-формамидин, получен в пример 11 и 500 ml 95% етанол се нагрява под обратен хладник в продължение на 3 часа. Разтворът се концентрира във вакуум и утайката се събира чрез филтруване. След кридтализация от етанол се получават 2.7 g от продукта, посочен в заглавието 2амино-7-хлоро-6-(4-метоксифенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин с т.т. 275-280°С.

Анализ: изчислено за C₁₄H₁₁N₄CI0:

Теоретично: С, 58.64; Н, 3.87; N, 19.54. Намерено: С, 58.70; Н, 3.94; N, 19.51.

ПРИМЕР 13

6-(4-метоксифенил)-М⁷-метил-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7диамин

- 62 Смес от 3.4 g 2-амино-7-хлоро-6-(4-метоксифенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин, получен в пример 12, 40 ml безводен метиламин и 10 ml метанол се нагрява в бомба с 50 ml метанол/вода (50:50) и разтворителите се изпаряват под вакуум. Твърдият остатък се суспендира с 50 ml вода, филтрува се и кристализира от етанол, като се получават 2.2 g от съединението от заглавието 6- (4-метоксифенил)-М⁷-метил-пиридо[ 2, З-d] пиримидин-2,7-диамин, с т.т. 270-275°С, с разлагане.

Анализ: изчислено за C₁₅H₁₅N₅O Теоретично: С, 64.03; Н, 5.37; N, 24.90. Намерено: С, 63.82; Н, 5.17; N,24.94.

ПРИМЕР 14

2.4- диамино-5-иианопиридин

Суспензия от 21.3 g 6-бромо-2,4-диамино-5-цианопиридин (JACS, 80: 2838-2840 (1958)) и 1 g 20% паладий върху въглен в 250 ml тетрахидрофуран се разклаща на апарат на Пар под атмосфера от водород. След 2 часа, реакцията се спира и се прибавят 10 g калиев ацетат и 50 ml метанол. Реакционната система се зарежда отново с водород и се клати в продължение на 18 часа. Разтворителите се отстраняват при понижено налягане и остатъкът кристализира от изопропилов алкохол, при което се получава желаният 2,4-диамено-5-цианопиридин с т.т. 201-202°С.

Анализ: изчислено за C₆H₆N₄: Теоретично: С, 53.73; Н, 4.51; N, 41.78. Намерено: С, 53.69; Н, 4.18; N, 41.40.

ПРИМЕР 15

2.4- диаминоникотиналдехид

Суспензия от 13.4 g 2,4-диамино-5-цианопиридин, получен в пример 14, 2 g катализатор Раней-никел, 40 ml 97-100% мравчена киселина и 80 ml вода се клати на апарат на Пар под азотна атмосфера докато се изразходва необходимото количество водород. Разтворителите се отстраняват при понижено налягане и остатъкът се обработва със 17 ml концентрирана солна киселина. Полученото твърдо розово вещество се суспендира в малко количество вода, филтрува се, промива се с изопропилов алкохол и след това с диетилетер и се суши. След кристализация от етанол се получават 6.5 g от желания 2,4диаминоникотиналдехид.

Анализ: изчислено за C₆H₈N₃CIO:

Теоретично: С, 41.52; Н, 4.65; N,24.21. Намерено: С, 41.47; Н, 4.63; N,24.05

ПРИМЕР 16

3-о-толил-[ 1.6]нафтиридин-2.7-диамин

Към разтвор на 0.55 g натрий в 50 ml 2-етоксиетанол се прибавят 2.3 g 2-метилфенилацетонитрил и 3.0 g 2,4-диаминоникотиналдехид, получен в пример 15. Реакционната смес се нагрява под обратен хладник 6 часа. Неразтворимите соли се отстраняват чрез филтруване и се промиват с 2-етоксиетанол. филтратът се обработва с въглен, филтрува се и се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства чрез хроматография върху флоросил, градиентно елуиране с 0-8% метанол в хлороформ, при което се получават 0.7 g от съединението, посочено в заглавието, 3-о-толил-[1,6]нафтиридин-2,7-диамин, т.т. 200201.5°С, с разлагане.

Анализ: изчислено за C₁₅H₁₄N₄:

Теоретично: С, 72.03; Н, 5.63; N, 22.38.

- 64 Намерено: С, 71.79; Н, 5.45; N,22.18.

ПРИМЕР 17

3-(2-хлорофенил)-[ 1,6]нафтиридин-2.7-диамин

3-(2-хлорофенил)-[ 1,6]нафтиридин-2,7-диаминът се получава както е описано в пример 16, по-горе, като се замества 2метилфенилацетонитрила с 2-хлорофенилацетонитрил, т.т. 175°С (MS).

ПРИМЕР 18

37(2.6-дихлорофенил)-[ 1,6]нафтиридин-2.7-диамин

3-(2,6-дихлорофенил)-[ 1,6]нафтиридин-2,7-диаминът се получава както е описано в пример 16, като се замести 2-метилфенилацетонитрила с 2,6-дихлорофенилацетонитрил, т.т. 235-237°С, с разлагане.

Анализ: изчислено за C₁₄H₁₀N₄CI₂:

Теоретично: С, 55.10; Н, 3.30: Ν, 18.36; CI, 23.24. Намерено: С, 54.87; Н, 3.21: N,18.45; CI, 23.04.

ПРИМЕР 19

Н²,Н⁷-диметил-6-фенил-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Смес от 45 g дисулфаматна сол на 6-фенил-пиридо[2,3с!]пиримидин-2,7-диамин (US 3,534,039) и 500 g метиламин се нагрява при 205-210°С в бомба в продължение на 10 часа. Бомбата се промива с метанол и промивните води се събират с реакционната смес. Сместа се загрява до кипене, филтрува се и се разрежда с 200 ml вода, филтратът се отстранява във вакуум и остатъкът се суспендира в смес вода-лед. Неразтворимият продукт се филтрува и се промива със студена вода. Твърдото вещество се разтваря в хлороформ, филтрува се, за

- 65 да се отстранят онечистванията^ се промива неколкократно с вода. Органичният слой се суши (калиев карбонат) и се изпарява. Продуктът кристализира от изопропилов алкохол, като се получават 15 g от желания №,М⁷-диметил-6-фенилпиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин с т.т. 204-205°С.

Анализ: изчислено за C₁₅H₁₅N₅:

Теоретично: С, 67.90; Н, 5.70; N, 26.90. Намерено: С, 67.89; Н, 5.62; N, 26.66.

ПРИМЕР 20

7-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламинопропиламино)пиридо[2,3-с!]пиримидин

Смес от 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3с!]пиримидин (3.0 д), получен в пример 1, сулфаминова киселина (2 д) и 3-(диетиламино)пропиламин (30 ml) се загрява до температура на кипене на сместа, при разбъркване, в продължение на 18 часа. Реакционната смес се оставя да се охлади до стайна температура и се излива в лед-вода (500 ml). Неразтворимият продукт се филтрува, промива се с вода, суспендира се в топъл диизопропилетер и се филтрува като се получава бяло твърдо вещество. След кристализация от етилацетат се получават 1.5 g от 7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин с т.т. 220-230°С.

ПРИМЕР 21

1-трет.-бутил-3-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламинопропиламино)-пиридо[2.3-б]пиримидин-7-ил] карбамид

Към разтвор на 7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин (0.48 д), получен в пример 20, в диметилформамид (5 ml) се добавя 60% суспен

- 66 зия на натриев хидрид (46 mg) и сместа се разбърква 1 час при стайна температура. Към реакционната смес се прибавя трет.бутилизоцианат (0.113 д) и сместа се разбърква 18 часа. Реакционната смес се разрежда с вода и неразтворимият продукт се събира чрез филтруване. Твърдият продукт се суспендира във вода (20 ml) и се подкиселява с 1.0N HCI, като се получава разтвор. Към разтвора се добавя активен въглен и суспензията се филтрува през целит, като се промива с вода. Филтратът се алкализира с 0.1N NaOH и неразтворимият продукт се събира чрез филтруване и се промива с вода. 180-милиграмова проба от продукта се пречиства чрез препаративна високоефективна течна хроматография (ВЕТХ) с обърнати фази върху С18 колона с обърнати фази, елуиране с градиентен разтворител с променящ се състав от 86% 0.1%-тна трифлуорооцетна киселина във вода/14% ацетонитрил до 14% 0.1%-тна трифлуорооцетна киселина във вода/86% ацетонитрил, в продължение на 22 минути, при което се получават 165 mg 1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропил-амино)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил] карбамид , т.т. с разлагане >80°С.

Анализ изчислено за O₂₅H3₃N₇O₁CI₂. 0.22 CF₃CO₂H:

С, 56.21; Н, 6.16; N,18.04.

намерено: С, 56.13; Н, 6.02; N, 18.14.

ПРИМЕР 22

1-[2-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-пиридо[2.3-с11пиримидин-7-ил]3-втил карбамид

2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин взаимодейства с етилизоцианат, получен съгласно основния метод, описан в пример 2. Суровият продукт се пречиства чрез

- 67 радиална хроматография, градиентно елуиране със 70% етилацетат/30% хлороформ до 100% хлороформ, при което се получава съединението, посочено в заглавието, 1-[2-амино-6 (2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-0]пиримидин-7-ил]-3-етил карбамид^

С т.т. 185-187°С.

Анализ изчислено за C₁₆H₁₄N₆O₁CI₂. 0.15 етилацетат:

С, 51.07; Н, 3.92; N,21.52.

намерено: С, 50.74; Н, 3.75; N, 21.50.

ПРИМЕР 23

1-[2-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-пиридо[2.3-0]пиримидин-7-ил]3-(3-морфолин-4-ил-пропил)тио карбамид

2,7-диамино-6-(2,6-диметилфенил)-пиридо[ 2, З-d] пиримидин взаимодейства с 3-морфолинопропилизотиоцианат, получен съгласно основния метод, описан в пример 21. Суровият продукт се пречиства чрез радиална хроматография, градиентно елуиране с 2-8% метанол в метиленхлорид дава 1-[2-амино-6(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-й]пиримидин-7-ил]-3-(3-морфолин-4-ил-пропил)-тио карбамид, с т.т. 178-181°С, с разлагане. Анализ изчислено за C₂₁H₂₃N₇O₁CI₂:

С, 51.22; Н, 4.71; N,19.91.

намерено: С, 50.95; Н, 4.63; N, 19.74.

ПРИМЕР 24

2-[2-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил]амино-4,5-дихидрооксазол

Към суспензия от 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,З-d]пиримидин (5.0 д), получен съгласно пример 1, в ди- 68 метилформамид (50 ml) се прибавят на порции 0.65 g NaH (60%). Сместа се разбърква в продължение на 1 час при стайна температура, след което се прибавя 2-хлороетилизоцианат (1.72 д) и сместа се разбърква още 18 часа при стайна температура. Реакционната смес се разрежда със 100 ml вода и се филтрува, като се получава неразтворим суров продукт. Суровият продукт се пречиства чрез флаш хроматография, градиентно елуиране с 2-3% метанол в метиленхлорид, при което се получава 1.0 g бяло твърдо вещество. Последното се пречиства чрез прекристализация от хлороформ-етилацетат, за да се получи съединението, посочено в заглавието, 2-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]амино-4,5-дихидрооксазол. Следващ анализ на реакционната смес показва присъствие и на 1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-имидазолидин-2-он, MS (FAB). Анализ: изчислено за · 0.12 CHCI₃ . 0.04

С, 51.22; Н, 4.71; N,19.91.

намерено: С, 50.95; Н, 4.63; N, 19.74.

ПРИМЕР 25

1-бутил-3-[ 7-(3-бутилу реидо)-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[ 2,3с!]пиримидин-2-ил] карбамид

Смес от 0.5 g 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин, получен в пример 1 и 15 ml н.-бутилизоцианат се нагрява под обратен хладник 2 часа. Реакционната смес се оставя да се охлади до стайна температура и неразтворимият продукт се филтрува. Твърдото вещество се прекристализира неколкократно от етанол, като се получава съединението, посочено в заглавието, с т.т. 200-202°С. Анализ: изчислено за C₂₃H₂₇CI₂N₇O₂ . 0.35 Н₂О

- 69 С, 54.09; Η, 5.47; Ν, 19.20. намерено: С, 54.09; Η, 5.27; Ν, 19.14.

ПРИМЕР 26

1-[2-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил]3-προпил карбамид

Съединението, посочено в заглавието се получава както е описано в пример 2, чрез взаимодействие на 1.0 g 2,7-диамино-

6- (2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин, получен съгласно пример 1 и 0.339 g н.-пропилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез радиална хроматография, градиентно елуиране с 10-100% етилацетат/хексан. MS (Cl).

Анализ: изчислено за C₁₇H₁₆CI₂N_eOi . 0.43 Н₂О

С, 51.17; Н, 4.26; N,21.06. намерено: С, 51.15; Н, 3.90; N, 20.80.

ПРИМЕР 27

7- амино-6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-диметиламино-пропиламино)-пиридо[ 2, З-d] пиримидин

Съединението, посочено в заглавието, се получава както е описано в пример 20, чрез взаимодействие на 3.0 g 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[ 2, З-d] пиримидин, получен съгласно пример 1 и 60 ml 3-(диметиламино)пропиламин.

ПРИМЕР 28

1-трет.-бутил-3-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-диметиламинопропиламино)-пиридо[2.3^]пиримидин-7-ил] карбамид

Следва се процедурата, описана в пример 21 и 1.62 g 7-амино6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диметиламино-пропиламино)-пиридо[2,3^]пиримидин, получен в пример 27, взаимодейства с 0.48

- 70 g трет.-бутилизоцианат, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. с постепенно разлагане над 130°С. Анализ: изчислено за С^Н^С^^О, . 1.45 Н₂О

С, 53.48; Н, 6.22; N,18.98.

намерено: С, 53.50; Н, 5.84; N, 18.73.

ПРИМЕР 29

7-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-диметиламино-2.2-диметилпропиламино)-пиридо[ 2, З-d] пиримидин

Съединението, посочено в заглавието, се получава както е описано в пример 20, чрез взаимодействие на 2.0 g 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[ 2,З-d] пиримидин, получен в пример 1 и 15 ml Ν,Ν,2,2-τβτρ3ΜβτπΛ-1,3-пропандиамин.

ПРИМЕР 30 1-трет.-бутил-3-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-диметиламино-2.2диметил-пропиламино)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил] карбамид

Като се следва процедурата, описана в пример 21, и 1.0 g 7-ам ино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диметиламино-2,2-диметилпропиламино)-пиридо[2,З-d] пиримидин, получен съгласно пример 29, взаимодейства с 0.26 g трет.-бутилизоцианат, се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. 161-170°С. Анализ: изчислено за . 0.74 Н₂О

С, 56.46; Н, 6.54; N, 18.44. намерено: С, 56.47; Н, 6.24; N, 18.41.

ПРИМЕР 31

7-ам ино-6-(2.6-д ихлорофенил)-2-(3-(2-пиколин) пропиламино)пиридо[ 2,З-d] пиримидин

- 71 Съединението, посочено в заглавието, се получава както е описано в пример 20, чрез взаимодействие на 2.0 g 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин, получен в пример 1 и 15 ml 1-(3-аминопропил)-2-пиколин.

ПРИМЕР 32 1-трет.-бутил-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(2-метилпиперидин1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил} карбамид

Като се следва процедурата, описана в пример 21, и 1.54 g 7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-(2-пиколин)пропиламинопиридо[2,3-с!]пиримидин, получен съгласно пример 31, взаимодейства с 0.377 g трет.-бутилизоцианат, се получава съединението, посочено в заглавието.

Анализ: изчислено за Caz^sC^NyO,

С, 59.56; Н, 6.48; N,18.01. намерено: С, 59.71; Н, 6.53; N, 17.62.

ПРИМЕР 33

7-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-2-(4-(4-метилпиперазин-1-ил)-_ бутиламино)-пиридо[2.3-с!]пиримидин

Съединението, посочено в заглавието, се получава както е описано в пример 20, чрез взаимодействие на 2.0 g 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин, получен в пример 1 и 15 ml 1-(4-аминобутил)-4-метилпиперазин.

ПРИМЕР 34

1-трет.-бутил-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[4-(4-метилпиперазин^ 1-ил)-бутиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил} карбамид

Като се работи както в пример 21, от 1.07 g 7-амино-6(2,6-дихлорофенил)-2-(4-(4-метилпиперазин-1-ил)-бутиламино)- 72 пиридо[2,3-с1]пиримидин, получен в пример 33 и 0.253 g трет,бутилизоцианат се получава съединението, посочено в заглавието.

ESMS m/z (относителен интензитет) 559 (М ⁺ , 100) Анализ: изчислено за CgyHaeC^NgO, . 0.6 Н₂О

С, 56.86; Н, 6.57; N, 19.65. намерено: С, 56.87; Н, 6.31; N, 19.57.

ПРИМЕР 35 6-(2.6-дихлорофенил)-М⁷-(5.6-дихидро-4Н-[1.3]оксазин-2-ил)-М²[ 3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[ 2, З-d] пиримидин2,7-диамин

Към разтвор на 1.0 g 6-(2,6-дихлорофенил)-М²-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[ 2, З-d] пиримидин-2,7-диамин, получен съгласно пример 36, в 10 ml диметилформамид се прибавя натриев хидрид (60% в масло, 0.094 д) и сместа се разбърква в продължение на 1 час при стайна температура. Към реакционната смес се прибавят 0.268 g 3-хлоропропилизоцианат и сместа се разбърква при стайна температура 18 часа. Реакционната смес се разрежда с вода и се екстрахира двукратно с етилацетат. Събраните органични слоеве се сушат над магнезиев сулфат, филтруват се и се изпаряват. Суровият продукт се пречиства двукратно чрез радиална хроматография, елуиране с етилацетат/метанол/триетиламин (89:10:1 об/об/об), при което се получава съединението, посочено в заглавието.

ESMS m/z (относителен интензитет) 529.4 (М ⁺ , 100)

- 73 ПРИМЕР 36

М²-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропил]-6-(2,6-дихлорофенил)пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин

Смес от 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин (3.0 д), получен съгласно пример 1, сулфаминова киселина (1.9 д) и 1-(3-аминопропил)-4-метилпиперазин (15 ml) се загрява приблизително до 150°С 24 часа. След охлаждане, остатъкът се разтваря във вода. Водният разтвор се алкализира с наситен разтвор на натриев бикарбонат и се екстрахира с дихлорометан неколкократно. Дихлорметановите слоеве се събират, сушат се над магнезиев сулфат и се концентрират във вакуум. Остатъкът прекристализира от етилацетат и се получават 2.0 g М²-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропил]-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-0]пиримидин-2,7диамин, CIMS (1% NH3 в СН4) : 474 = М⁺ + С2Н₅, 446 = М⁺ + Н (основа); т.т. 208-211°С.

Анализ: изчислено за C₂₁H₂₅N₇CI₂ . 0.25 Н₂О Теоретично: С, 55.94; Н, 5.70; N, 21.75. Намерено: С, 55.85; Н, 5.55; N, 21.65.

ПРИМЕР 37

1-циклохексил-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил} карбамид

Към разтвор на 6-(2,6-дихлорофенил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, в диметилформамид (15 ml) се прибавя един еквивалент от суспензия на 60% натриев хидрид (0.90 д). След разбъркване приблизително 1 час при стайна температура се прибавя един еквивалент циклохексилизоцианат (0.19 д) и реакцията се следи чрез тънкослойна хроматография.

- 74 След приблизително 24 часа, разтворителят се отстранява във вакуум. Остатъкът се разтваря в етилацетат и този разтвор се промива неколкократно, първоначално с вода, а след това с наситен разтвор на натриев хлорид. Етилацетатният слой се суши с магнезиев сулфат и се концентрира във вакуум. Остатъкът се хроматографира върху силикагел, като се използва етилацетат:етанол:триетиламин (9:2:1 об/об/об), при което се получават 0.75 g 1-циклохексил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3(4-метилпиперазин-1-ил)-пропйламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил} карбамид , ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М ⁺ + Н = 571; т.т. 101-106.5°С.

Анализ: изчислено за C₂₈H₃₆N₈CI₂O . 0.50 Н₂О

Теоретично: С, 57.93; Н, 6.42; N, 19.30; CI, 12.21; Н₂О,

1.55.

Намерено: С, 58.06; Н, 6.32; N, 18.91; CI, 12.11; Н₂О,

1.68.

ПРИМЕР 38

1-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил}-3-изопропил карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин (1.09 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.19 g изопропилизоцианат 8 часа, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 0.291 g 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил-амино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-3-изопропилкарбамид, MS (ES + 20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 531; т.т. 94-98°С.

Анализ: изчислено за C₂₈H₃₆N₈CI₂O . 0.75 Н₂О/0.Ю EtOAc

- 75 Теоретично: С, 55.09; Н, 6.24; N, 20.23; CI, 12.80; Н₂О,

2.44.

Намерено: С, 55.14; Н, 6.19; N, 20.03; CI, 13.17; Н₂О,

2.14.

ПРИМЕР 39

1-бензил-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)_пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-М²-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин (1.08 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.298 g бензилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 0.822 g 1-бензил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-б]пиримидин-7-ил} карбамид^ ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 579; т.т. 144-148°С.

Анализ: изчислено за C₂₉H₃₂N₈CI₂O . 0.10 Н₂О/0.Ю Et₂O Теоретично: С, 59.98; Н, 5.68; N, 19.03; CI, 12.04; Н₂О,

0.31.

Намерено: С, 59.60; Н, 5.63; N, 18.87; CI, 12.25; Н₂О,

0.49.

ПРИМЕР 40

1-алил-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-М²-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.189 g алилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37. Продуктът се пречиства чрез хроматография и кристализира от етилацетат, при което

- 76 се получават 0.31 g 1-алил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4метилпипера-зин-1 -ил)-пропиламино]-пиридо[ 2, З-d] пиримидин7-ил} карбамид , ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 529 (основа), 472, 446; т.т. 104-108°С.

Анализ: изчислено за C₂₅H₃₀N₈CI₂O . 1.00 Н₂О Теоретично: С, 54.85; Н, 5.89; N, 20.47; CI, 12.95; Н₂О,

3.29.

Намерено: С, 55.08; Н, 5.68; N, 20.33; CI, 12.65; Н₂О,

3.60.

ПРИМЕР 41

1-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3^]пиримидин-7-ил}-3-(4-метоксифенил) карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-№-[ 3-(4-метилпиперазин- 1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-d]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.334 g 4-метоксифенилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 1.16 g 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил}-3-(4-метоксифенил) карбамид ₍ ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М ⁺+ Н = 595; т.т. 93.5-100.5°С.

Анализ: изчислено за C₂9H₃₂N₈CI₂O2 . 0.40 Н₂О . 0.10 EtOAc Теоретично: С, 57.74; Н, 5.54; N, 18.32; CI, 11.59; Н₂О,

1.18.

Намерено: С, 58.04; Н, 5.51; N, 18.15; CI, 11.25; Н₂О,

1.38.

ПРИМЕР 42

1-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил}-3-(3-метоксифенил_) карбамид

- 77 6-(2,6-дихлорофенил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-сЦпиримидин-2,7-диамин (1.0 g), получен в пример 36, взаимодейства с 0.334 g 3-метоксифенилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 0.920.g 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-б]пиримидин-7-ил}-3-(3-метоксифенил)карбамид, ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% AcOH) : М ⁺+ Н = 595; т.т. 87.5-92.5°С.

Анализ: изчислено за C₂gH₃₂N₈CI₂O₂ . 0.50 Н₂О

Теоретично: С, 57.62; Н, 5.50; N,18.54; 01,11.73;

Н₂О, 1.49.

Намерено: 0,57.93; Н, 5.62; N,18.47; 0,11.66;

Н₂О, 1.49.

ПРИМЕР 43

1-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пр_опил^ амино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил}-3-(2метоксифенил) карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-Н²-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.334 g 2-метоксифенилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 0.9232 g 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}-3-(2-метоксифенил) карбамид I, ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% AcOH) : М ⁺+ Н = 595; т.т. 152.5-154°С.

Анализ: изчислено за C₂₉H₃₂N₈CI₂O₂

Теоретично: 0,58.49; Н, 5.42; N,18.82; 01,11.91. Намерено: С, 58.42; Н, 5.56; N, 18.59; CI, 11.82.

- 78 ПРИМЕР 44

Ъ(4-бромофенил)-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-б]пиримидин-7-ил} карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-Н²-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.44 g 4-бромофенилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 0.97 g 1-(4-бромофенил)-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-0]пиримидин-7-ил}карбамид^Е8М8 (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН + DMSO) : М⁺ + Н = 645; т.т. 171-175°С.

Анализ: изчислено за C₂₈H₂₉N₈CI₂OBr

Теоретично: 0,52.19; Н, 4.54; N,17.39; С1,11.00;

Вг, 12.40.

Намерено: С, 51.93; Н, 4.71; N, 17.14; CI, 10.81;

Вг, 12.18.

ПРИМЕР 45

1-(4-хлорофенил)-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-Н²-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.344 g 4-хлорофенилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 0.8424 g 1-(4-хлорофенил)-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил} Kap6aMHAjESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН + DMSO) : М⁺ + Η = 601; т.т. 175.5-181°С.

Анализ: изчислено за C₂₈H₂₉N₈CI₃O

Теоретично: С.56.06; Н, 4.87; N,18.68; 01,17.73.

- 79 Намерено: С, 56.11; Н, 5.14; N,18.47; CI, 17.63.

ПРИМЕР 46

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}-3-р-толил карбамид .

6-(2,6-дихлорофенил)-Н²-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 36, взаимодейства с 0.29 g 4-толилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 0.9492 g от съединението, посочено в заглавието, ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 579;

Анализ: изчислено за C₂₉H₃₂N₈Cl2O . 0.30 Н₂О + 0.20 EtOAc Теоретично: С, 59.40; Н, 5.72; N, 18.60; CI, 11.77;

Н₂О, 0.90.

Намерено: С, 59.69; Н, 5.61; N,18.41; С1,11.50;

Н₂О, 1.31.

ПРИМЕР 47

1-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил}-3-октил- карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-Н²-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.348 g октилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 21. Следва хроматографиране, елуиране първоначално с етилацетат : метанол : триетиламин (90:10:1) и след това с етилацетат : етанол : триетиламин (9:2:1), при което се получават 1.011 g от съединението, посочено в заглавието, 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-3

- 80 октилKap6aMHA?ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% AcOH) : M⁺ + H = 601; т.т. 54.5-57.5°C.

Анализ: изчислено за C₃₀H₄₂N₈CI₂O . 0.75 H₂O

Теоретично: С, 58.58; Н, 7.13; N,18.22; CI, 11.53;

Н₂О, 2.20.

Намерено: С, 58.51; Н, 7.13; N,18.13; CI, 11.55;

Н₂О, 2.32.

ПРИМЕР 48

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил}-3-(4-трифлуорометил6-(2,6-дихлорофенил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 36, взаимодейства с трифлуоро-р-толилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37. Следва хроматографиране, елуиране първоначално с етилацетат : метанол : триетиламин (90:10:1) и след това с етилацетат : етанол : триетиламин (9:2:1), при което се получават 0.8650 g от съединението, посочено в заглавието, 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-3(4-трифлуорометилфенил) карбамид^ЕвМв (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% AcOH) : М⁺ + Н = 633; т.т. 145.5-151°С.

Анализ: изчислено за C₂₉H₂₉N₈CI₂ F₃O . 0.50 Н₂О

Теоретично: С, 54.21; Н, 4.71; N,17.44; CI, 11.04;

F, 8.87; Н₂О, 1.40.

Намерено: С, 54.39; Н, 4.59; N,17.28; CI, 11.10;

F, 9.17; Н₂О, 1.61.

- 81 ПРИМЕР 49

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил}-3-етил карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3^]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.159 g етилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37, при което се получават 0.86 д, 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-3-етил карбамид MS (ES + 20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 517; т.т. 8290°С.

Анализ: изчислено за C₂₄H₃oN₈CI₂0.1.0 Н₂О

Теоретично: С, 53.83; Н, 6.02; N, 20.93; CI, 13.24;

Н₂О, 3.26.

Намерено: С, 53.94; Н, 6.07; N, 20.53; CI, 13.14;

Н₂О, 3.28.

ПРИМЕР 50

1-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[ 2.3-d] пиримидин-7-ил}-3-нафтален-1-ил-карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3^]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 36, взаимодейства с 0.378 g 1-нафтилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 37. Следва хроматографиране, елуиране първоначално с етилацетат : метанол : триетиламин (90:10:1) и след това с етилацетат : етанол : триетиламин (9:2:1), при което се получават 0.97 g от съединението, посочено в заглавието, 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил}-3- 82 нафтален-1-ил карбамид^ЕвМв (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) :

М⁺ + Η = 615 (основа), 446; т.т. 186.5-189°С. Анализ: изчислено за С₃₂Нз₂М₈С1₂О . 0.10 Н₂О Теоретично: С, 62.26; Н, 5.26; N,18.15; CI, 11.49;

Н₂О, 0.29.

Намерено: С, 62.25; Н, 5.26; N, 18.38; CI, 11.39;

Н₂О, 0.51.

ПРИМЕР 51

1-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил}-3-фенил- карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин (13.0 д), получен в пример 36, в диметилформамид (160 ml) взаимодейства със суспензия на 60% натриев хидрид (1.16 д) и фенилизоцианат (3.47 д), съгласно основния метод, описан в пример 21. Следва прекристализация на хроматографирания продукт от етилацетат, при което се получават 1.011 g от съединението, посочено в заглавието, 1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}-3-фенил карбамид ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 565; Анализ: изчислено за C₂₈H₃₀N₈CI₂O . 0.30 Н₂О . 0.20 EtOAc Теоретично: С, 58.78; Н, 5.51; N, 19.04; CI, 12.05;

Н₂О, 0.92.

Намерено: С, 58.72; Н, 5.55; N,18.84; CI, 11.98;

Н₂О, 1.01.

ПРИМЕР 52

1-трет.-бутил-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил} карбамид

- 83 6-(2,6-дихлорофенил)-№-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропил]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин (1.0 g), получен в пример 36, взаимодейства с 0.22 g трет.-бутилизоцианат в продължение на 1.5 часа, съгласно основния метод, описан в пример 21, при което се получават 0.85 g от съединението, посочено в заглавието, 1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-0]пиримидин-7-ил}карбамид^С1М8 (1% NH₃ в СН₄) : 545 = М⁺ + Н, 544 = М ⁺ , 446, 84 (основа) ; т.т. с разлагане 97.5°С, топи се при 106109°С.

Анализ: изчислено за C₂₆H₃₄N₈CI₂O Теоретично: С, 57.25; Н, 6.28; N, 20.25.

Намерено: С, 56.91; Н, 6.31; N, 20.30.

ПРИМЕР 53

6-(2.6-дихлорофенил)-М²-(4-диетиламино-бутил)-пиридо[2,3с!]пиримидин-2.7-диамин

Смес от 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-сДпиримидин (40 д), получен в пример 1, сулфаминова киселина (25.4 д) и диетиламинобутиламин (205 ml) се загрява приблизително до 150°С в продължение на 28 часа. Реакционната температура се понижава до 50°С и излишният диетиламинобутиламин се отстранява във вакуум. След охлаждане до 25°С, остатъкът се суспендира във вода. Водният разтвор се алкализира с наситен разтвор на натриев бикарбонат и се екстрахира с дихлорметан неколкократно. Дихлорметановите слоеве се събират, промиват се няколко пъти, първоначално с наситен разтвор на натриев бикарбонат, а след това с наситен разтвор на натриев хлорид, сушат се над магнезиев сулфат и се концентрират във вакуум. Остатъкът се промива неколко

- 84 кратно с диетилетер и след това кристализира от етилацетат. Прекристализираният продукт се пречиства, по-нататък, чрез колонна хроматография, елуиране първоначално с етилацетат:метанол:триетиламин (85:14:1) и след това с етилацетат:етанол:триетиламин (9:2:1), при което се получават 36.2 g от съединението, посочено в заглавието, 6-(2,6-дихлорофенил)№-(4-диетиламино-бутил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, CIMS (1% NH₃ в СН₄) : 461 = М⁺ +С₂Н₅, 433 = М⁺ + Н (основа) , 417, 403, 360.

Анализ: изчислено за C₂₁H₂₆N₆CI₂

Теоретично: С, 58.20; Н, 6.05; N, 19.39; CI, 16.36. Намерено: С, 58.11; Н, 6.21; N,19.09; CI, 16.55.

ПРИМЕР 54

1-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]-3-фенил карбамид

Към разтвор на 6-(2,6-дихлорофенил)-№-(4-диетиламинобутил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 53, в диметилформамид (15 ml) се прибавя един еквивалент суспензия на 60% натриев хидрид (0.93 д). След разбъркване приблизително 1 час при стайна температура, се прибавя един еквивалент фенилизоцианат (0.257 д) и реакцията се следи чрез тънкослойна хроматография. След около 24 часа, разтворителят се отстранява във вакуум. Остатъкът се разтваря в етилацетат и този разтвор се промива неколкократно, първоначално с вода, а след това с наситен разтвор на натриев хлорид. Етилацетатният слой се суши с магнезив сулфат и се концентрира във вакуум. След хроматографиране на остатъка върху силикагел, като се използва етилацетат:метанол:триетиламин (90:10:1), следвано от етилацетат:етанол:триетиламин

- 85 (9:2:1), се получават 0.8461 g от съединението, посочено в заглавието, 1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо-[2,3-с!]пиримидин-7-ил]-3-фенил карбамид^ ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 552 (основа), 433; · т.т. 81-87.5°С.

Анализ: изчислено за C₂₈H₃₁N₇CI₂O . 0.25 Н₂О

Теоретично: С, 60.38; Н, 5.70; N,17.60; CI, 12.73;

Н₂О, 0.81.

Намерено: С, 60.24; Н, 5.61; N,17.42; CI, 12.61;

Н₂О, 0.54.

ПРИМЕР 55

1-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил]-3-етилкарбамид

Разтвор на 6-(2,6-дихлорофенил)-№-(4-диетиламинобутил)пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин (5.0 д), получен в пример 53, в диметилформамид (75 ml) взаимодейства със суспензия на 60% натриев хидрид (0.461 д) и етилизоцианат (0.820 д), съгласно основния метод, описан в пример 54. След хроматографиране, като се използва етилацетат:етанол:триетиламин (9:2:1), се получават 4.26 g от съединението, посочено в заглавието, 1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо-[2,3-б]пиримидин-7-ил]-З-етил KapeaMiv^ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 504 (основа), 433.

ПРИМЕР 56 хидрохлоридна сол на 1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо-[2.3-d]пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид

Към разтвор на 1-(6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламинобутилами-но)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]-3-етилкарбамид (3.253

- 86 g), получен в пример 55, във вода (250 ml) се прибавя един еквивалент 1N солна киселина (6.44 ml). Разтворът се разбърква при стайна температура до разтваряне на твърдото вещество, филтрува се и се замразява. След лиофилизиране се получават 3.63 g 1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо-[2,3-с!]пиримидин-7-ил]-3-ети карбамид^ ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН) : М⁺ + Н = 504; т.т. с разлагане, >50°С.

Анализ: изчислено за C₂₄H₃₁N₇CI₂O . 1.10 HCI . 2.20 Н₂О Теоретично: 0,49.34; Н, 6.30; N,16.78; С1_0бщ, 18.81; С1_ЙОнен. 6 67; Н₂О, 6.78.

Намерено: 0,49.61; Н, 6.21; N,16.75; С1_о6щ, 18.70;

С1_йонен. 6 68; Н₂О, 6.88.

ПРИМЕР 57

1-циклохексил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламинобутиламино)-пиридо-[2.3-с!]пиримидин-7-ил]- карбамид

Разтвор на 6-(2,6-дихлорофенил)-Н²-(4-диетиламинобутил)пи-ридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 53, в диметилформамид (15 ml) взаимодейства със суспензия на 60% натриев хидрид (0.092 д) и циклохексилизоцианат (0.289 д), съгласно основния метод, описан в пример 54, при което се получават 0.927 д от съединението, посочено в заглавието, ESMS (20/80 MeOH/CH3CN + 0.1% АсОН): М⁺ + Н = 558, 433. Анализ: изчислено за C28H₃₇N₇CI₂O . 0.10 Н₂О

Теоретично: С, 60.02; Н, 6.69; N, 17.50; CI, 12.65;

Н₂О, 0.32.

Намерено: С, 59.75; Н, 6.69; N,17.41; 0,12.71;

Н₂О, 0.40.

- 87 \

ПРИМЕР 58

6-(2.6-дихлорофенил)-Н²-(3-морфолин-4-ил-пропил)-пиридо[ 2.3сЦпиримидин-2.7-диамин

Смес от 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин (4.00 д), получен в пример 1, сулфаминова киселина (2.53 д) и аминопропилморфолин (30 ml) взаимодействат както е описано в пример 53. В този случай суровият остатък се промива с горещ етилацетат, след това с диетилетер, при което се получават 3.95 g от съединението, посочено в заглавието, 6-(2,6-дихлорофенил)-М²-(3-морфолин-4-ил-пропил)пиридо^.З-сЦпиримидин-г^-диамин, CIMS (1% NH3 в СН4): 461 = М⁺ +С2Н₅ , 433 = М⁺ + Н (основа), 346, 332; т.т. 224230.5°С.

Анализ: изчислено за C₂₀H₂₂N₆CI₂O Теоретично: С, 55.43; Н, 5.12; N, 19.39.

Намерено: С, 55.12; Н, 5.12; N,19.14.

ПРИМЕР 59

1-трет.-бутил-3-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-морфолин-4-илпропиламино)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил] карбамид

Към разтвор на 6-(2,6-дихлорофенил)-Н²-(3-морфолин-4-илпропил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 58, в диметилформамид (15 ml) се прибавя един еквивалент суспензия на 60% натриев хидрид (0.92 д). След разбъркване приблизително 1 час при стайна температура, се прибавя един еквивалент трет.-бутилизоцианат (0.230 д) и реакцията се следи чрез тънкослойна хроматография. След приблизително 4 часа, разтворителят се отстранява във вакуум. Остатъкът се разделя между етилацетат и вода. Водният слой се промива неколкократно с етилацетат. Етилацетатните слое- 88 ве се събират, сушат се с магнезив сулфат и се концентрират във вакуум. След хроматографиране на остатъка върху силикагел, като се използва етилацетат, следвано от етилацетат:етанол:триетиламин (18:2:1), се получават 0.98 g от съединението, посочено в заглавието, 1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-морфолин-4-ил-пропиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]карбамид,С1МЗ (1% NH₃ в СН₄): 532 = М⁺ +Н , 531 = М ⁺ , 433, 84,(основа); т.т. 236-240°С.

Анализ: изчислено за C₂5H₃₁N₇Cl2O₂ . 0.25 EtOAc Теоретично: С, 56.32; Н, 6.00; N, 17.68. Намерено: С, 56.48; Н, 6.06; N, 17.63.

ПРИМЕР 60

6-(2.6-дибромофенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Към разтвор на 0.23 g от суспензия на 60% натриев хидрид в 11 ml 2-етоксиетанол се прибавят 4.18 g 2,6-дибромофенилацетонитрил и 2.00 g 2,4-диаминопиримидин-5-карбоксалдехид. Реакционната смес се нагрява под обратен хладник в продължение на 4 часа, охлажда се и се излива в ледена вода. Остатъкът се промива добре с ацетонитрил и след това с диетилетер, при което се получават 3.62 g от 6-(2,6-дибромофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, CIMS (1% NH₃ в СН₄): 422 = М⁺ + С₂Н₅, 396 (основа), 394 = М⁺ + Н, 393 = М ⁺ ; т.т. 284-289°С.

Анализ: изчислено за C₁₃H₉N₅Br₂

Теоретично: С, 39.52; Н, 2.30; N, 17.73. Намерено: 0,39.20; Н, 2.27; N,17.77.

- 89 ПРИМЕР 61

6-(2.6-дибромофенил)-М²-(3-диетиламинопропил)-пиридо[2.3с!]пиримидин-2.7-диамин

Смес от 6-(2,6-дибромофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 60, сулфаминова киселина (0.49 д) и диетиламинопропиламин (8.0 ml) взаимодейства в продължение на 5 часа и се обработва както е показано в пример 53, при което се получават 0.79 g от съединението, посочено в заглавието, 6-(2,6-дибромофенил)-М²-(3-диетиламинопропил)-пиридо[2,3-0]пиримидин-2,7-диамин, CIMS (1% NH3 в СН4): 507 = М⁺ + Н, 506 = М ⁺ , 112 (основа); т.т. 226-230°С. Анализ: изчислено за C20H₂₄N₆Br2 Теоретично: С, 47.26; Н, 4.76; N, 16.53. Намерено: С, 47.61; Н, 4.69; N, 16.40.

ПРИМЕР 62

1-трет.-бутил-3-[6-(2.6-дибромофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил] карбамид

6-(2,6-дибромофенил)-№-(3-диетиламино-пропил)-пиридо[2,3-б]пиримидин-2,7-диамин (0.34 д), получен в пример 61, взаимодейства с 0.066 g трет.-бутилизоцианат, съгласно основния метод, описан в пример 54. Суровият остатък се пречиства чрез тънкослойна хроматография с етилацетат:етанол:триетиламин (9:2:1) и след това с препаративна ВЕТХ, като се използва Vydac 218 ТР 1022 колона с обърната фаза и градиентно елуиране с 0.1% трифлуорооцетна киселина/вода и 0.1% трифлуорооцетна киселина/ацетонитрил, при което се получават 0.214 g от съединението, посочено в заглавието, ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% АсОН): 606 = М⁺ + Н; т.т. с разлагане >45°С.

- 90 Анализ: изчислено за C₂₅H₃₃N₇Br₂O . 2.50 TFA . Н₂О Теоретично: С, 39.58; Н, 4.15; N, 10.77.

Намерено: С, 39.54; Н, 3.82; N, 10.49.

ПРИМЕР 63

6-(2,6-дифлуорофенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

6-(2,6-дифлуорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диаминът се получава както е описано в пример 60, като се използват 4.65 g 2,6-дифлуорофенилацетонитрил, CIMS (1% NH₃в СН₄): 414 = М⁺ + С2Н5, 302 = М⁺ + С2Н₅, 274 = М⁺ + Н (основа), 273 = М ⁺ , 254 = М ⁺ - F ; т.т. >300°С.

Анализ: изчислено за C₁₃H₉N₅F₂Теоретично: С, 57.14; Н, 3.32; N, 25.63. Намерено: С, 57.30; Н, 3.52; N, 25.62.

ПРИМЕР 64

6-(2.6-диметоксифенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

6-(2,6-диметоксифенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диаминът се получава както е описано в пример 60, като се замести 2,6-дибромофенилацетонитрила с 2,6-диметоксибензилацетонитрил, реакцията протича 3 часа и продуктът кристализира от етанол, CIMS (1% NH₃ в СН₄): 326 = М⁺ + С2Н5, 298 = М⁺ + Н (основа), 297 = М ⁺ , 266 = М⁺ - ОМе ; т.т. >300°С. Анализ: изчислено за C15H₁₅N₅O₂ . 0.50 Н₂О Теоретично: С, 58.82; Н, 5.26; N, 22.86.

Намерено: С, 58.81; Н, 5.04; N, 22.54.

ПРИМЕР 65

6-(2.6-дихлорофенил)-1М²-(2-диетиламиноетил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-2.7-диамин

- 91 Смес от 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин (4.0 д), получен в пример 1, сулфаминова киселина (2.53 д) и диетиламиноетиламин (40.0 ml) се загрява приблизително до 150°С в продължение на 20 часа. Излишният диетиламиноетиламин се отстранява във вакуум. Полученото масло се разтваря в диетилетер, разреден с хексан и се филтрува. Полученото твърдо вещество се разтваря в дихлорометан, разтворът се промива няколко пъти с вода, суши се с магнезиев сулфат и се концентрира във вакуум. Остатъкът кристализира от етилацетат, при което се получава съединението, посочено в заглавието, 6-(2,6-дихлорофенил)-№-(2-диетиламиноетил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, CIMS (1% NH₃ в СН₄): 433 = М⁺ + С₂Н₅, 405 = М⁺ + Н, 389 = М ⁺ - Et, 360 ; т.т. 216-219.5°С.

Анализ: изчислено за C₁₉H₂₂N₆CI₂Теоретично: С, 56.30; Н, 5.47; N, 20.73. Намерено: С, 56.31; Н, 5.39; N, 20.46.

ПРИМЕР 66 1-трет.-бутил-3-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(2-диетиламино-етиламино)-пиридо[2.3-0]пиримидин-7-ил] карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-№-(2-диетиламиноетил)-пиридо[2,3с!]пиримидин-2,7-диамин (1.0 д), получен в пример 65, в диметилформамид (10 ml) взаимодейства със суспензия на 60% натриев хидрид (0.099 д) и трет.-бутилизоцианат (0.244 д) в продължение на 1 час, съгласно основния метод, описан в пример 54. След хроматографиране с етилацетат:етанол:триетиламин (18:2:1) се получават 0.76 g от съединението, посочено в заглавието, 1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(2диетиламино-етиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил] карбамид

- 92 CIMS (1% NH₃ в CH₄): 504 = M⁺ + H, 84 (основа); т.т. 94.596.5°C.

Анализ: изчислено за C₂₄H₃₁N₇CI₂O Теоретично: С, 57.14; Н, 6.19; N, 19.44. Намерено: С, 56.94; Н, 6.18; N, 19.22.

ПРИМЕР 67

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(2-диетиламино-етиламино)-пиридо[2.3-d] пиримидин-7-ил]-З-етил карАамцд

6-(2,6-дихлорофенил)-№-(2-диетиламиноетил)-пиридо[2,3d]nnpnMHflnH-2,7-flnaMHH (1.0 g), получен в пример 65, в диметилформамид (10 ml) взаимодейства със суспензия на 60% натриев хидрид (0.099 д) и етилизоцианат (0.175 д), съгласно основния метод, описан в пример 54, при което се получават 0.86 д от съединението, посочено в заглавието, 1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(2-диетиламино-етиламино)-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил]-3-етил карбамид.СIМS (1% NH₃ в СН₄): 476 = М⁺ + Н, 86 (основа); т.т. 86.5-89.5°С.

Анализ: изчислено за C₂₂H₂₃N₇CI₂O

Теоретично: С, 55.47; Н, 5.71; N,20.58. Намерено: С, 55.18; Н, 5.74; N, 20.20.

ПРИМЕР 68

6-(2.6-дихлорофенил)-Н²-(3-диметиламинопропил)-Н²-метилпиридо[ 2.3-d] пиримидин-2.7-диамин

Смес от 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3d]nnpnMHflHH (4.0 g), получен в пример 1, сулфаминова киселина (2.53 д) и Ν,Ν,Ν’-τρπΜβτπΛ-1,3-пропандиамин (20 ml) се нагрява в бомба, първоначално при 165°С в продължение на 16 часа и след това при 225°С още 16 часа. След охлаждане реак

- 93 ционната смес се концентрира във вакуум. Остатъкът се разделя между разреден натриев бикарбонат и дихлорметан. Водният разтвор се екстрахира с дихлорметан няклко пъти. Дихлорметановите слоеве се събират, филтруват се и се концентрират във вакуум. Остатъкът се хроматографира с етилацетат:етанол:триетиламин (9:3:1), при което се получава съединението, посочено в заглавието, 6-(2,6-дихлорофенил)-№(3-диметиламинопропил)-№-метил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7диамин.

ПРИМЕР 69

1- трет.-бутил-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[ (3-диметиламинопропил)-метиламино]-пиридо-[2.3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

6-(2,6-дихлорофенил)-№-(3-диметиламинопропил)-М²метил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин (0.38 д), получен в пример 68, в диметилформамид (7 ml) взаимодейства със суспензия на 60% натриев хидрид (0.022 д) и трет.-бутилизоцианат (0.093 д), съгласно основния метод, описан в пример 54, при което се получават 0.25 д от съединението, посочено в заглавието, 1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[ (3-диметиламинопропил)-метиламино]-пиридо[2,3-с1]пирими-дин-7-ил}карбамцд,С1Мв (1% NH₃ в СН₄): 504 = М⁺ + Н, 84 (основа); т.т. с разлагане 76°С, след което се топи при 87.5-91°С.

Анализ: изчислено за C₂₂H₂₃N₇CI₂O . 0.25 Н₂О Теоретично: С, 56.64; Н, 6.24; N, 19.26.

Намерено: С, 56.55; Н, 6.07; N, 18.94.

ПРИМЕР 70

2- ({3-[7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2.3-сЦпиримидин-2_ил-амино]-пропил }-етил-амино)-етаноА

Смес от 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин (3.0 д), получен в пример 1, сулфаминова киселина (1.9 д) и М¹-етил-М¹-(2-хидроксиетил)-пропилендиамин (10.0 д) (J. Med. Chem., 11(3): 583-591, (1968)) реагира в продължение на 18 часа, съгласно основния метод, описан в пример 36. В този случай, остатъкът се хроматографира като се използва етилацетат:етанол:триетиламин (9:3:1), при което се получават 2.72 g от съединението, посочено в заглавието, 2-({3-[7-амино6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3^]пиримидин-2-ил-амино]-пропил}-етиламино)-етанол, CIMS (1% NH3 в СН4): 463 = М⁺ + С2Н₅, 435 = М⁺ + Н, 346 (основа); т.т. 201-204°С.

Анализ: изчислено за C₂₀H₂₄N₆CI₂O Теоретично: С, 55.18; Н, 5.56; N, 19.30.

Намерено: С, 55.11; Н, 5.53; N,19.09.

ПРИМЕР 71

4-амино-2-фениламино-пиримидин-5-карбонитрил

Разтвор на анилин (3.31 д) в тетрахидрофуран (40.0 ml) и диизопропилетиламин (4.60 д) се прибавя към разтвор на 4амино-2-хлоропиримидин-5-карбонитрил (5.0 д) в тетрахидрофуран (50 ml). Реакционната смес се загрява до температура на кипене на сместа. След 3 дни се прибавят допълнително анилин (6.02 д) и диизопропилетиламин (8.36 д) към реакционната смес. След 24 часа, реакционната смес се концентрира във вакуум и остатъкът се разделя между етилацетат и вода. Етилацетатният слой се промива двукратно с вода, филтрува се през филтър от стъклено влакно, за да се диспергира наличната емулсията. Филтратът се промива с вода и след това с наситен разтвор на натриев хлорид, суши се с магнезиев сулфат и се концентрира във вакуум. Остатъкът се промива с

- 95 диетилетер, при което се получават 6.00 g от съединението, посочено в заглавието, CIMS (1% NH₃ в СН₄): 252 = М⁺ + С3Н5, 240 = М⁺ + С2Н₅, 212 = М⁺ + Н (основа), 211 = М ⁺ .

Анализ: изчислено за СцН₉М₅Теоретично: С, 62.55; Н, 4.29; N, 33.16. Намерено: С, 62.85; Н, 4.47; N, 33.18.

ПРИМЕР 72

4-амино-2-фениламино-пиримидин-5-карбоксалдехид

4-амино-2-фениламино-пиримидин-5-карбонитрил (2.00 д), получен в пример 71, се събира с влажен Раней-никел (2.00 д), 98% мравчена киселина (60 ml) и вода (40 ml) в апарат за разклащане на Пар. Реакцията протича под водород (42 psi,1 psi = 6.9 kN/m²) и при разклащане 20 минути. Реакционната смес се филтрува и филтратът се концентрира във вакуум. Остатъкът се суспендира във вода, алкализира се с наситен разтвор на натриев бикарбонат и се екстрахира три пъти с етилацетат. Водният слой се филтрува през филтър от стъклено влакно, като се диспергира наличната емулсия. Водният филтрат се промива с етилацетат. Етилацетатните промивни води се събират, филтруват се, промиват се с наситен разтвор на натриев хлорид, сушат се с магнезиев сулфат и се концентрират във вакуум. Хроматографират се върху силикагел, елуиране с етилацетат:хексан (2:1), при което се получават 0.73 g от съединението, посочено в заглавието, CIMS (1% NH3 в СН4): 243 = М⁺ + С2Н₅, 215 = М⁺ + Н (основа), 214 = М ⁺ . Анализ: изчислено за СцН₁₀М₄О

Теоретично: С, 61.67; Н, 4.71; N, 26.15. Намерено: С,61.79; Н, 4.71; N, 26.11.

- 96 ПРИМЕР 73

6-(2.6-дихлорофенил)-М²-фенил-пиридо[2.3-с1]пиримидин-2.7диамин

Към разтвор на 0.022 g суспензия на 60% натриев хидрид в 2.00 ml 2-етоксиетанол се прибавят 0.46 g 2,6-дихлорофенилацетонитрил и 0.50 g 4-амино-2-фениламино-пиримидин-5карбоксалдехид, получен в пример 72. Реакционната смес се нагрява под обратен хладник 4 часа, охлажда се, излива се във вода и се екстрахира няколко пъти с дихлорометан. Дихлорметановите промивни води се събират, промиват се с наситен разтвор на натриев хлорид, сушат се с магнезиев сулфат и се концентрират във вакуум. Остатъкът се промива с диетилетер, при което се получават 0.61 g от съединението, посочено в заглавието, CIMS (1% NH₃ в СН₄): 410 = М⁺ + С₂Н₅, 382 = М⁺ + Н, 381 = М ⁺ .

Горното съединение може да взаимодейства с трет.-бутилизоцианат, съгласно метода, описан в пример 52, при което се получава 1-трет.-бутил-3-[[6-(2,6-дихлорофенил)-2-фениламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил] карбамид

ПРИМЕР 74 етилов естер на 4-амино-2-метилсулфанил-пиримидин-5-карбоксилна киселина

Към суспензия на етил 4-хлоро-2-метилтио-5-пиримидинкарбоксилат (25 д) в етанол (200 ml) се прибавя 30% амониев хидроксид (38 ml). След разбъркване в продължение на 5 часа при стайна температура, реакционната смес се концентрира във вакуум. Остатъкът се суспендира във вода и се филтрува. Отфилтруваната утайка се промива с вода и с диетилетер, при което се получават 17.68 g от съединението, посочено в загла

- 97 вието, CIMS (1% NH₃ в CH₄): 242 = М⁺ + С₂Н₅, 214 = М⁺ + Н (основа), 213 = М ⁺ , 168 = М⁺ - OEt.

Анализ: изчислено за CgHnNgSOg Теоретично: С, 45.06; Н, 5.20; N, 19.70.

Намерено: С, 44.84; Н, 5.14; N, 19.64.

ПРИМЕР 75

4-амино-2-метилсулфанил-пиримидин-5-ил-метанол

Към суспензия на литиево-алуминиев хидрид (1.45 д) в тетрахидрофуран (50 ml) се прибавя на капки разтвор на етилов естер на 4-амино-2-метилсулфанил-пиримидин-5-карбоксилна киселина (5 д), получен в пример 74, в тетрахидрофуран (120 ml). След разбъркване 1 час при стайна температура, реакционната смес се охлажда бързо с вода (1.5 ml), 15% натриев хидроксид (1.5 ml) и накрая отново с вода (4.5 ml). Реакционната смес се филтрува, отфилтруваната утайка се промива с тетрахидрофуран. След концентриране на филтрата във вакуум се получават 3.83 g от съединението, посочено в заглавието, CIMS (1% NH₃ в СН₄): 200 = М⁺ + С₂Н₅, 172 = М⁺ + Н (основа), 171 = М ⁺ , 154 = М⁺ - ОН.

ПРИМЕР 76

4-амино-2-метилсулфанил-пиримидин-5-карбоксалдехид

Към разтвор на суров 4-амино-2-метилсулфанил-пиримидин-5-ил-метанол (1.5 д), получен в пример 76 в хлороформ (150 ml) се прибавя на порции, в продължение на 3 минути, манганов диоксид (5.67 д) След престояване 6 часа при стайна температура, реакционната смес се филтрува през Celite. Отфилтруваната утайка се промива последователно с хлороформ и с етилацетат. филтратите се събират и се концентрират във

- 98 вакуум, при което се получават 1.40 g от съединението, посочено в заглавието.

ПРИМЕР 77

6-(2,6-дихлорофенил)-2-метилсулфанил-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-иламин

Към разтвор на 2,6-дихлорофенилацетонитрил (0.55 д) в диметилформамид (5 ml) се прибавя един еквивалент от суспензия на 60% натриев хидрид (0.12 д). След 10 минути се прибавя 4-амино-2-метилсулфанил-пиримидин-5-карбалдехид (0.50 д), получен в пример 76. След разбъркване в продължение на една нощ при стайна температура, реакционната смес се охлажда бързо с вода. Водният разтвор се подкиселява с 1N солна киселина до pH 7 и се екстрахира няколко пъти с дихлорометан. Събраните дихлорметанови слоеве се промиват с наситен разтвор на натриев хлорид, сушат се с магнезиев сулфат и се концентрират във вакуум. Остатъкът се хроматографира върху силикагел с етилацетат:хексан (2:1), при което се получават 0.32 g от съединението, посочено в заглавието, CIMS (1% NH₃ в СН₄): 365 = М⁺ + С₂Н₅, 337 = М⁺ + Н (основа), 336 = М ⁺ .

ПРИМЕР 78

М'-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-{3-(диетиламино)пропиламино}пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил]-М.М-диметилформамидин

Към суспензия от 210 mg (1 mmol) 7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(диетиламино)пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин, получен в пример 20, в 0.8 ml диметилформамид (DMF) се прибавят 0.8 ml (DMF) диметилацетал. Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 5.5 часа, след което

- 99 се концентрира във вакуум. Остатъчното масло се разпределя между дихлорометан и вода. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат, след което се концентрира до стъкловидна маса, която кристализира от ацетонитрил, като се получават 160 mg (68%) М’-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-{3-(диетиламино)пропиламино}-пиридо[2,3-сЦпиримидин-7-ил]-М,М-диметилформамидин с т.т. 100-104°С.

CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 476 (МН⁺ + 2, 60), 474 (МН ⁺ , 94), 361 (100).

Анализ: изчислено за 0₂3 Η2₉0Ι₂Ν₇ . 0.4 Н₂О Теоретично: С, 57.36; Н, 6.24; Ν, 20.36. Намерено: С, 57.28; Н, 6.05; Ν, 20.07.

ПРИМЕР 79

М-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-(2.6-дихлорофенил)-пиридо]2,30]пиримидин-2-ил]-1М,М-диметилформамидин

1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутилуреа, получен в пример 3, взаимодейства с (DMF) диметилацетал в продължение на 13.5 часа, както е описано в пример 78. Реакционната смес се обработва както е описано по-горе, след което продуктът се пречиства чрез флаш хроматография върху силикагел, последователно елуиране със 100:1, 3:1, 1:1 и 0:100 дихлорометан:етилацетат дава твърдо вещество, което се обработва в 2-пропанол, като се получава съединението, посочено в заглавието, М’-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-2-ил]-Ν,Νдиметилформамидин, т.т. 190-193°С.

CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 462 (МН⁺ + 2, 0.78), 460 (МН ⁺ , 0.93).

Анализ: изчислено за Ο₂₁Η₂₃ΟΙ₂Ν₇Ο . 0.2 С₃Н₈О . 0.2 C₃H₇NO

- 100 Теоретично: С, 54.75; Н, 5.38; N, 20.71.

Намерено: 0,54.73; Н, 5.31; N,20.65.

ПРИМЕР 80

Н’-[6-(2,6-дихлорофенил)-7-[ (диметиламино)метиленамино]пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил]-Н.Н-диметилформамидин

2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин, получен в пример 1 взаимодейства с DMF диметилацетал в продължение на 23 часа, както е описано в пример 78. Реакционната смес се обработва както е описано по-горе и продуктът се пречиства чрез флаш хроматография върху силикагел, с последователно елуиране със 100:1, 9:1, 4:1, и 7:3 етилацетат:метанол, при което се получава масло, което кристализира от етилацетат, като дава Н’-[6-(2,6-дихлорофенил)-7[ (диметиламино)метиленамино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил]Ν,Ν-диметилформамидин, т.т. 269-272°С.

CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 418 (МН⁺ + 2.60), 416 (МН ⁺ , 100).

Анализ: изчислено за C₁₉H₁₉CI₂N₇ . 0.3 Н₂О Теоретично: 0,54.11; Н, 4.68; N,23.25. Намерено: 0,54.21; Н, 4.58; N,22.89.

ПРИМЕР 81

6-Фенил-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Като се работи както е описано в пример 1 и фенилацетонитрил взаимодейства с 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид, се получава съединението от заглавието с т.т. 317-318°С.

- 101 ПРИМЕР 82

1-(2-амино-6-фенил-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил)-3-трет·бутил карбамид

Следва се процедурата, описана в пример 2 и 0.246 g 6фенил-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 81, взаимодейства с 0.128 ml трет.-бутилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и градиентно елуиране с 1:1 трихлорометан:етилацетат до етилацетат, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. >250°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 337 (МН⁺ + 1, 64), 338 (МН⁺ + 2, 11), 236 (100).

ПРИМЕР 83

6-(2.3-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин

Работи се както в пример 1 и 2,3-дихлорофенилацето-нитрил взаимодейства с 2,4-диамино-5-пиримидинкарбоксалдехид, при което се получава съединението, посочено в заглавието, т.т. 366-369°С (с разлагане).

ПРИМЕР 84

1-[2-амино-6-(2.3-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7^ил]З-трет.-бутил карбамид

Следва се процедурата, описана в пример 2 и 0.502 g 6(2,3-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 83, взаимодейства с 0.206 ml трет.-бутилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез хроматографиране върху силикагел, градиентно елуиране с трихлорометан:етилацетат (98:2) до трихлорометангетилацетат (1:2), при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. 356-358°С.

- 102 Анализ: изчислено за C^H^CIgNgO! . 0.05 Н₂О Теоретично: С, 53.34; Н, 4.48; Ν, 20.74.

Намерено: С, 53.44; Н, 4.47; Ν, 20.29.

ПРИМЕР 85

6-(2,3,6-трихлорофенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-2.7-диамин

Съединението, посочено в заглавието се получава като се работи както в пример 1 и се излиза от 1.0 g (2,3,6-трихлоро)фенил-ацетонитрил и 0.6 g 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид; т.т. 320-322°С.

Анализ: изчислено за C₁₃H₈CI₃N₅Теоретично: С, 45.84; Н, 2.37; N, 20.56.

Намерено: С, 46.22; Н, 2.57; N, 20.54.

ПРИМЕР 85

1-[2-амино-6-(2.3.6-трихлорофенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7ил]-3-трет.-бутил карбамид

Работи се както в пример 2, като 0.30 g 6-(2,3,6-трихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 85, взаимодействат с трет.-бутилизоцианат (0.108 ml). Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и елуиране с 1:1 трихлорометан:етилацетат, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. 329-330°С. CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 439 (МН⁺ - 1, 3), 441 (МН ⁺+ 1, 3), 84 (100).

ПРИМЕР 87

1-[2-амино-6-(2.6-дифлуорофенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7ил]-3-трет.-бутил карбамид

- 103 Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.25 g 6-(2,6-дифлуорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 63 и 0.112 ml трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, градиентно елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1) до етилацетат, при което се получава чистият продукт; т.т. >330°С. CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 373 (МН⁺ - 1, 60), 374 (МН⁺ + 2, 10), 274 (100).

ПРИМЕР 88

1-[2-амино-6-(2.6-дибромофенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7ил1-3-трет.-бутид.· карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.25 g 6-(2,6-дибромофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 60 и 0.077 ml трет.-бутилизоцианат, като се _лследва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, градиентно елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1) до етилацетат, при което се получава чистият продукт; т.т. >330°С (с разлагане).

Анализ: изчислено за CigH^B^NgO, . 0.35 Н₂О Теоретично: С, 43.20; Н, 3.77; N, 16.79; Вг, 31.93. Намерено: С, 43.53; Н, 3.64; N, 16.41; Вг, 31.79.

ПРИМЕР 89

1-[2-амино-6-(2.6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7_-ил_и 3-изопропил- карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.5 g 6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, по

- 104 лучен в пример 1 и 0.172 ml изопропилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, градиентно елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1), при което се получава чистият продукт; т.т. 184-188°С. CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 391 (МН⁺ - 16), 393 (МН ⁺+ 2, 11), 306 (100).

ПРИМЕР 90

6-о-толил-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2,7-диамин

Съединението, посочено в заглавието се получава като се работи както в пример 1 и се излиза от 2-метилбензилцианид и 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид; т.т. 300-302°С. Анализ: изчислено за C₁₄H₁₃N₅

Теоретично: С, 66.92; Н, 5.21; N, 27.87. Намерено: С, 66.40; Н, 5.20; N, 27.90.

ПРИМЕР 91

1-(2-амино-6-о-толил-пиридо[2.3-0]пиримидин-7-ил)-3-трет.бутил- карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 6-отолил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 90 и трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1), при което се получава чистият продукт; т.т. 195-197°С. CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 351 (МН⁺ + 1, 55), 352 (МН⁺ + 2, 12), 84 (100).

ПРИМЕР 92

6-(2.3-диметилфенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2_г7-диамин

- 105 Съединението, посочено в заглавието се получава като се работи както в пример 1 и се излиза от 2,3-диметилфенилацетонитрил и 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид; т.т. 330-333°С.

ПРИМЕР 93

1-[2-амино-6-(2.3-диметилфенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил]3-трет.-бутил карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.5007 g 6-(2,3-диметилфенил)-пиридо[2,3-0]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 92 и 0.23 ml трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, градиентно елуиране с трихлорометан:етилацетат (2:1) до трихлорометан:етилацетат (1:1); т.т. 326-330°С, MS (Cl). Анализ: изчислено за CacH^N^ . 0.81 Н₂О Теоретично: С, 63.38; Н, 6.81; N, 22.17. Намерено: С, 63.54; Н, 6.47; N, 21.77.

ПРИМЕР 94

6-(3.5-диметилфенил)-пиридо[2.3-б]пиримидин-2,7-диамин

Съединението, посочено в заглавието се получава като се работи както в пример 1 и се излиза от 2.0 g 3,5-диметилфенилацетонитрил и 1.81 g 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид; т.т. 298-302°С, MS (Cl).

Анализ: изчислено за C₁₅H₁₅N₅

Теоретично: С, 67.91; Н, 5.70; N, 26.40.

Намерено: С, 67.87; Н, 5.75; N, 26.38.

- 106 ПРИМЕР 95

1-[2-амино-6-(3,5-диметилфенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил]З-трет.-бутил карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.3 g 6-(3,5-диметилфенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 94 и 0.14 ml трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1); т.т. 180-182°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 365 (МН⁺ + 1, 16), 366 (МН⁺ + 2, 3), 84 (100).

ПРИМЕР 96

1-(2.4_г6-триметилфенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-2.7-диамин

Съединението, посочено в заглавието, се получава като се работи, както е описано в пример 1 и се излиза от 0.915 g 2,4,6-триметилбензилцианид и 0.76 g 2,4-диамино-5-пиримидинкарбоксалдехид; т.т. 276-282°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 279 (МН ⁺ , 54), 280 (МН⁺ + 1, 100).

ПРИМЕР 97

1-[2-амино-6-(2,4.6-триметилфенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7ил]-3-трет.-бутил карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.25 g 6-(2,4,6-триметилфенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 96 и 0.109 ml трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1); т.т. 281-297°С, CIMS

- 107 (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 379 (МН⁺ + 1, 100), 380 (МН⁺ + 2, 23).

ПРИМЕР 98

6-(2,3,5,6-тетраметилфенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2.7диамин

Съединението, посочено в заглавието, се получава като се работи, както е описано в пример 1 и се излиза от 1.999 g 2,3,5,6-тетраметилбензилцианид и 1.52 g 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид; т.т. 327-331°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 293 (МН ⁺ , 65), 294 (МН⁺ + 1, 100).

ПРИМЕР 99

1-[2-амино-6-(2.3,5.6-тетраметилфенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.3 g 6-(2,3,5,6-тетраметилфенил)-пиридо[2,3-б]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 98 и 0.125 ml трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1); т.т. >300°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 393 (МН ⁺ , 55), 394 (МН⁺ + 1, 13), 84 (100).

ПРИМЕР 100

6-(2-метоксифенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Съединението, посочено в заглавието, се получава като се работи, както е описано в пример 1 и се излиза от 2-метоксибензилцианид и 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид; т.т. 304-306°С (с разлагане).

- 108 Анализ: изчислено за C^H^NgO, Теоретично: С, 62.91; Н, 4.90; N,26.20. Намерено: С, 63.16; Н, 5.13; N, 26.42.

ПРИМЕР 101

1-[2-амино-6-(2-метоксифенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил]-3тоет.-бутил карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.203 g 6-(2-метоксифенил)-пиридо[2,3-с1]_>пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 100 и 0.093 ml трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1); т.т. 300-301°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 367 (МН⁺ +1, 67), 368 (МН⁺ + 2, 14), 236 (100).

ПРИМЕР 102

6-(3-метоксифенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Съединението, посочено в заглавието се получава като се работи както в пример 1 и се излиза от 3-метоксибензилцианид и 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид; т.т. 284-286°С. Анализ: изчислено за C^H^NsO,

Теоретично: С, 62.90; Н, 4.90; N, 26.20. Намерено: С, 62.80; Н, 5.00; N, 26.30.

ПРИМЕР 103

1-[2-амино-6-(3-метоксифенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-3трет.-бутил карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.50 g 6-(3-метоксифенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, по

- 109 лучен в пример 102 и 0.23 ml трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, градиентно елуиране с трихлорометан:етилацетат (2:1) до трихлорометан:етилацетат (1:1); т.т. 275-280°С, MS (Cl).

Анализ: изчислено за C₁₉H22N₆O₂ . 0.45 Н₂О Теоретично: С, 60.93; Н, 6.16; N, 22.44. Намерено: С, 61.22; Н, 5.89; N, 22.09.

ПРИМЕР 104

6- (2-бромо-6-хлорофенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-2.7-диамин

Съединението, посочено в заглавието се получава като се работи както в пример 1 и се излиза от 1.0 g 2-бромо-6-хлорофенилацетонитрил и 0.57 g 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид; т.т. 264-280°С; MS (Cl).

Анализ: изчислено за C^HgChBnNs

Теоретично: С, 44.53; Н, 2.59; N, 19.97. Намерено: С, 44.48; Н, 2.87; N, 20.10.

ПРИМЕР 105

1-Г2-амино-6-(2-бромо-6-хлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидинт

7- ил]-3-трет.-бутил карбамид

Съединението, посочено в заглавието, се получава от 0.30 g 6-(2-бромо-6-хлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 104 и 0.105 ml трет.-бутилизоцианат, като се следва процедурата, описана в пример 2. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, елуиране с трихлорометан:етилацетат (1:1); т.т. 314°С (с разлагане); MS (Cl).

Анализ: изчислено за CigH^gCl-jBr^NgO^ . 0.43 СНС1₃ . 0.27 С₄Н₃О₂

- 110 Теоретично: С, 44.65; Н, 3.95; N,16.01; Вг, 15.22;

CI, 15.47.

Намерено: С, 44.39; Н, 3.96; N, 15.82; Вг, 14.83;

CI, 15.39.

ПРИМЕР 106 пропан-1-сулфонова киселина [2-амино-6-(2.6-дихлорофенил)пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил]-амид

Към суспензия на 1.00 g 2,7-диамино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин, получен в пример 1, в 15 ml диметилформамид се прибавят на порции 0.15 g натриев хидрид (60% в минерално масло) и сместа се разбърква 1 час. Прибавя се на капки пропансулфонилхлорид (0.39 ml) и реакционната смес се разбърква при стайна температура 16 часа, след което се филтрува, за да се отдели малко количество неразтворим продукт и филтратът се изпарява във вакуум. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и градиентно елуиране с трихлорометан:етилацетат (2:1) до трихлорометан:етилацетат (1:1), при което се получава съединението, посочено в заглавието.

Анализ: изчислено за C₁₆H₁₅CI₂N₅O₂S₁ . 0.25 CHCI₃Теоретично: С, 44.14; Н, 3.48; N, 15.84; S, 7.25. Намерено: С, 43.92; Н, 3.38; N, 15.54; S, 7.04.

ПРИМЕР 107

Следва се процедурата, описана в пример 1, като реагират 3-пиридилацетонитрил и 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид, за да се получи съединението, посочено в заглавието; т.т. 317-319°С (с разлагане).

- 111 Анализ: изчислено за C₁₂H₁₀N₆Теоретично: С, 60.50; Н, 4.23; N, 35.27. Намерено: С, 60.50; Н, 4.30; N, 35.60.

ПРИМЕР 108

1- (2-амино-6-пиридин-3-ил-пиридо[2.3-с1]пиримидин-7-ил)-3трет.-бутил карбамид

Следва се процедурата, описана в пример 2 и 0.30 g 2,7диамино-6-(3-пиридил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин, получен в пример 107, взаимодействат с 0.16 ml трет.-бутилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и елуиране с 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. >300°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 338 (МН⁺ + 1, 8), 339 (МН⁺ + 2, 1), 84 (ЮО).

ПРИМЕР 109

6-пиридин-4-ил-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Към охладен (0°С) 2-етоксиетанол (13 ml) се прибавят на порции 0.30 g натриев хидрид (60% в минерално масло) и суспензията се разбърква 10 минути. Към тази суспензия се прибавят 1.06 g хидрохлорид на 4-пиридилацетонитрил и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 30 минути. Неутрализираният разтвор на 4-пиридилацетонитрил в

2- етоксиетанол се прибавя към реакционна смес, съдържаща натриев 2-етоксиетилат (получен от 0.11 g натриев хидрид и 4.76 ml 2-етоксиетанол) и 0.9 g 2,4-диамино-5-пиримидин-карбоксалдехид. Получената смес се нагрява под обратен хладник 2 часа, охлажда се и неразтворимият продукт се промива с

- 112 - диетилетер и етилацетат, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. >340°С; MS (Cl).

Анализ: изчислено за C₁₂H₁₀N₆ . 0.05 Н₂О Теоретично: С, 60.27; Н, 4.26; N, 35.14. Намерено: С, 60.35; Н, 4.31; N,34.75.

ПРИМЕР 110

1-(2-амино-6-пиридин-4-ил-пиридо[2,3-0]пиримидин-7-ил)-3трет.-бутил карбамид

Следва се процедурата, описана в пример 2 и 0.30 g 2,7диамино-6-(4-пиридил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин, получен в пример 109, взаимодействат с 0.154 ml трет.-бутилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и елуиране с 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. >350°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 338 (МН⁺ + 1, 6), 339 (МН⁺ + 2, 1), 84 (ЮО).

ПРИМЕР 111

6-пиридин-2-ил-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Следва се процедурата, описана в пример 1, като реагират 0.84 ml 3-пиридилацетонитрил и 1.0 g 2,4-диамино-5-пиримидинкарбокс-алдехид, за да се получи съединението, посочено в заглавието; т.т. 312-321°С.

Анализ: изчислено за C₁₂H₁₀N₆ . 0.07 Н₂О Теоретично: С, 60.18; Н, 4.27; N, 35.09.

Намерено: С, 60.46; Н, 4.34; N, 34.70.

- 113 ПРИМЕР 112

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид

Следва се основния метод, описан в пример 21, и 0.85 g 7амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)пиридо[2,3^]пиримидин, получен в пример 20, взаимодействат с 0.176 ml етилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез препаративна ВЕТХ с обърнати фази върху С18 колона с обърнати фази, елуиране с градиент по разтворител, като се започва от 90% от 0.1% трифлуорооцетна киселина във вода/10% от 0.1% трифлуорооцетна киселина в ацетонитрил до 60% от 0.1% трифлуорооцетна киселина във вода/40% от 0.1% трифлуорооцетна киселина в ацетонитрил, т.т. 92-108°С.

Анализ: изчислено за . 0.25 Н₂О

Теоретично: С, 55.82; Н, 6.01; N, 19.81.

Намерено: С, 55.84; Н, 6.02; N, 19.68.

ПРИМЕР 113

1-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[2.3-б]пиримидин-7-ил]-3-изопропил карбамид

Следва се основният метод, описан в пример 21, и 0.30 g 7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)пиридо[2,3-б]пиримидин, получен в пример 20, взаимодействат с 0.077 ml изопропилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и елуиране с 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. 88-100°С, CIMS (1% амоняк в метан): m/z (относителен интензитет) 504 (МН ⁺ , 3), 506 (МН⁺ + 2, 2), 86 (100).

- 114 ПРИМЕР 114

М²-(3-диетиламино-пропил)-6-(2.6-диметилфенил)-пиридо[2.3-с1]пиримидин-2.7-диамин

Следва се процедурата, описана в пример 20, като взаимодействат 3.0 g 2,7-диамино-6-(2,6-диметилфенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин, получен в пример 6, с 30 ml 1-aMHHO-3-(N,Nдиетиламино)пропан, при което се получава съединението, посочено в заглавието, т.т. 216-219°С.

Анализ: изчислено за C₂2H₃₀N₆ . 0.15 Н₂О Теоретично: С, 69.31; Н, 8.01; N, 22.04. Намерено: С, 69.29; Н, 7.89; N, 22.04.

ПРИМЕР 115

1-[2-(3-диметиламино-пропиламино)-6-(2.6-диметилфенил)-пиридоГ2.3-сПпиоимиди.н-7-ил1-3-етил карбамид

Работи се както е описано в пример 21,като се излиза от 7-амино-6-(2,6-диметилфенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)пиридо[2,3-с!]пиримидин, получен в пример 114 и етилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез обратнофазова препаративна ВЕТХ върху С18 колона с обърнати фази, елуиране с градиент по разтворител, като се започва от 100% от 0.1% трифлуорооцетна киселина във вода/0% от 0.1% трифлуорооцетна киселина в ацетонитрил до 70% от 0.1% трифлуорооцетна киселина във вода/30% от 0.1% трифлуорооцетна киселина в ацетонитрил, т.т. 64-70°С.

Анализ: изчислено за C^HgsCIgNyO! . 0.35 Н₂О Теоретично: С, 65.86; Н, 7.89; N,21.51.

Намерено: С, 65.78; Н, 7.63; N, 21.39.

- 115 ПРИМЕР 116

1-трет.бутил-3-[2-(3-диетиламино-пропиламино)-6-(2.6-диметилфенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил1 карбамид

Работи се както е описано в пример 21,като се излиза от 0.50 g 7-амино-6-(2,6-диметилфенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[2,3-б]пиримидин, получен в пример 114 и 0.17 ml трет.-бутилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез обратнофазова препаративна ВЕТХ върху С18 колона с обърнати фази, елуиране с градиент по разтворител, като се започва от 95% от 0.1% трифлуорооцетна киселина във вода/5% от 0.1% трифлуорооцетна киселина в ацетонитрил до 65% от 0.1% трифлуорооцетна киселина във вода/35% от 0.1% трифлуорооцетна киселина в ацетонитрил, т.т. 86-91°С.

Анализ: изчислено за CayH^NyO!

Теоретично: С, 67.89; Н, 8.23; N, 20.53. Намерено: С, 67.70; Н, 8.24; N, 20.43.

ПРИМЕР 117

1-адамант-1-ил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

Работи се както е описано в пример 37, като се излиза от 0.5 g №-[3-(4-метил-пипериазин-1-ил)-пропил]-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 36 и 0.218 g 1-адамантилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и елуиране с 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. >200°С (с разлагане); ESMS (20/80 MeOH/CH₃CN + 0.1% AcOH): m/z (относителен интензитет) 623.4 (МН ⁺ , 100), 625.5 (МН⁺ + 2, 48).

- 116 Анализ: изчислено за СзгИдоОгИдО! . 0.52 Н₂О Теоретично: С, 60.72; Н, 6.54; N, 17.70. Намерено: С, 61.06; Н, 6.58; N, 17.30.

ПРИМЕР 118

1-трет.-бутил-3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил}тио карбамид

Работи се както е описано в пример 37, като се излиза от 0.5 g 1Ч²-[3-(4-метил-пипериазин-1-ил)-пропил]-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 36 и 0.142 g трет.-бутилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и елуиране с 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава смес от два продукта. Сместа по-нататък се пречиства чрез обратнофазова препаративна ВЕТХ върху С18 колона с обърнати фази, елуиране с градиент по разтворител, като се започва от 95% от 0.1% трифлуорооцетна киселина във вода/5% от 0.1% трифлуорооцетна киселина в ацетонитрил до 65% от 0.1% трифлуорооцетна киселина във вода/35% от 0.1% трифлуорооцетна киселина в ацетонитрил, т.т. >200°С, с разлагане; MS (ES).

ПРИМЕР 119

3-{6-(2.6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил}-1.1-диетил- карбамид

Към разтвор на 0.50 g М²-[3-(4-метил-пипериазин-1-ил)пропил]-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[ 2, З-d] пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 36, в 5 ml диметилформамид се прибавят 0.10 g 60% натриев хидрид и сместа се разбърква 1 час при стайна температура. Суспензията се охлажда до 0°С и се доба

- 117 вят на капки 0.15 ml диетилкарбамилхлорид. След като приключи добавянето, реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура и се разбърква при тази температура 18 часа. Сместа се концентрира във вакуум и продуктът се пречиства чрез хроматография със средно налягане върху силикагел, елуиране с 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението,посочено в заглавието т.т. >200°С, с разлагане; MS (ES).

ПРИМЕР 120

М²-[3-(4-метил-пипериазин-1-ил)-пропил]-6-(2.3,5,6-тетраметил-_ фенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-2.7-диамин

Смес от 1.00 g 6-(2,3,5,6-тетраметилфенил)-пиридо[2,3с!]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 98, 0.66 g сулфаминова киселина и 10 ml 1-(3-аминопропил)-4метилпиперазин се загрява до температура на кипене, при разбъркване, в продължение на 34 часа. Реакционната колба се свързва с къса дестилационна колона и излишният амин се отстранява чрез високовакуумна дестилация. Остатъкът се разрежда с 40 ml дихлорометан, промива се последователно с 10 ml вода и с 15 ml наситен разтвор на натриев бикарбонат. Алкалният воден слой се екстрахира с дихлорометан (3 х 25 ml) и събраните органични слоеве се промиват отново с наситен разтвор на натриев хлорид (3 х 25 ml). Органичният слой се суши над магнезиев сулфат, филтрува се и се изпарява във вакуум. Продуктът се пречиства чрез хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и се елуира с 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението, псочено в заглавието, т.т. 218-223°; MS (APCI).

Анализ: изчислено за C₂₅H₃₅N₇.0.30 С₄Н₈О₂

- 118 Теоретично: С, 68.41; Н, 8.19; N, 21.31. Намерено: С, 68.05; Н, 7.95; N, 21.70.

ПРИМЕР 121

1-трет.-бутил-3-{2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино]-6(2.3.5,6-тетраметилфенил)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

Работи се както е описано в пример 37, като се излиза от 0.41 g №-[3-(4-метил-пипериазин-1-ил)-пропил]-6-(2,3,5,6-тетраметилфенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2₁7-диамин, получен в пример 120 и 0.12ml трет.-бутилизоцианат. Продуктът се пречиства чрез течна хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и елуиране с 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. 185-198°С.

Анализ: изчислено за ОзоН^^О, Теоретично: С, 67.64; Н, 8.33; N,21.03.

Намерено: С, 67.31; Н, 8.23; N,20.87.

ПРИМЕР 122

1-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо[2.3-с!]пиримидин-7-ил]-3-(3-морфолин-4-ил-пропил)-ти0 карбамид

Работи се както е описано в пример 37, като се излиза от 0.39926 g Н²-[3-(4-метил-пипериазин-1-ил)-пропил]-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин, получен в пример 53 и 0.18 g 3-морфолинопропилизотиоцианат. Продуктът се пречиства чрез хроматография със средно налягане, като се използва силикагел и елуиране със смес от разтворители, 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението, посочено в заглавието; т.т. >200°С (с разлагане); ESMS (20/80

- 119 MeOH/CH₃CN + 0.1% AcOH): m/z (относителен интензитет) 619.4 (MH ⁺ , 100), 621.5 (MH⁺ 2, 77).

ПРИМЕР 123

1-трет.-бутил-3-[ 6-(2.6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламинобутиламино)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил1 карбамид

Към разтвор на 6-(2,6-дихлорофенил)-М²-(4-диетиламинобутил)-пиридо[2,3-б]пиримидин-2,7-диамин (25.0 д), получен в пример 53, в диметилформамид (300 ml) се прибавя 1 еквивалент от суспензия на 60% натриев хидрид (2.31 д). След разбъркване приблизително 2 часа при стайна температура, се прибавя един еквивалент фенилизоцианат (5.72 д) и реакцията се следи чрез тънкослойна хроматография. След около 24 часа, разтворителят се отделя във вакуум. Остатъкът се разтваря в дихлорометан и този разтвор се промива неколкократно, първоначално с вода и след това с наситен разтвор на натриев хлорид. Дихлорметановият слой се суши с магнезиев сулфат и се концентрира във вакуум. Остатъкът се хроматографира върху силикагел, елуиране с етилацетат:етанол:триетиламин (9:2:1), следва кристализация от трет.-бутилметилов естер и се получават 21.58 g от съединението, посочено в заглавието, 1трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламинобутиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил] карбамид^ЕЗМБ (20/80 МеОН/CH3CN + 0.1% AcOH): М⁺ + Н = 532; т.т. 157°С, с разлагане. Анализ: изчислено за C26H₃5N₇CI₂O . 0.10 Н₂О

Теоретично: С, 58.45; Н, 6.64; N, 18.35; CI, 13.27;

Н₂О, 0.34.

Намерено: С, 58.51; Н, 6.75; N,18.37; CI, 13.17;

Н₂О, 0,57.

- 120 ПРИМЕР 124

1Д6-(2.6-дихлоооФенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо[ 2.3-d] пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид

Към охладен (5°С) разтвор на 6-(2,6-дихлорофенил)-М²-(4диетиламино-бутил)-пиридо[2,3^]пиримидин-2,7-диамин (0.61 д), получен в пример 53, в тетрахидрофуран (6 ml) се прибавя на порции калиев хексаметилдисилазан (0.308 д). Реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура и се разбърква 30 минути. След това се прибавя етилизоцианат и реакционната смес се разбърква още 18 часа при стайна температура. Продуктът се изолира чрез изливане на реакционната смес в приблизително 200 ml 0.25N воден разтвор на HCI и полученият разтвор се филтрува. филтратът се алкализира с 50% воден разтвор на натриев хидроксид и водният слой се екстрахира двукратно с етилацетат. Събраните органични екстракти се сушат с магнезиев сулфат, филтруват се и филтратът се концентрира във вакуум. Продуктът се пречиства чрез радиална хроматография, елуиране със смес от разтворители 90:10:1 EtOAc:MeOH:TEA, при което се получава съединението, посочено в заглавието.

Анализ: изчислено за C₂₄H₃₁CI₂N₇O₁ . 0.78 Н₂О Теоретично: С, 55.59; Н, 6.33; N, 18.91. Намерено: С, 55.59; Н, 5.93; N, 18.62.

ПРИМЕР 125

Л/-[6-(2.6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[ 2.3^]пиримидин-7-ил-ЛЛ]-етилгуанидин

Към разтвор на 7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[2,З-d]пиримидин (42 mg), получен в пример 20 в диметилформамид (1 ml) се прибавя 60% сус- 121 пензия на натриев хидрид (5mg) и сместа се разбърква при стайна температура 0.5 часа. Към реакционната смес се прибавя Ν,Ν -бис(трет.-бутоксикарбонил)-1Ч-(етил)-З-(етил)изотиокарбамид (37 mg) и сместа се разбърква 18 часа. Реакционната смес се разрежда с дихлорометан (50 ml) и се промива с вода (2 х 15 ml). Органичният слой се суши с натрив сулфат и се концентрира. Полученото масло се пречиства върху силикагел, елуиране с метанол:етилацетат:триетиламин (8.5:1.5:0.3), при което се получава смес от 7-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3диетиламино-пропиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин (40 mg) и 1,1-диметилетилов естер на [[[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)-пиридо[2,3-б]пиримидин-7-ил]имино[[ 1,1-(диметилетокси) карбонил] амино]-метил] етиламино]карбаминова киселина. Тази смес се разтваря в безводен дихлорометан (0.5 ml), съдържащ 2,6-лутидин (8 mg). Прибавя се триметилсилилтрифлуорометансулфонат (6 mg) и сместа се разбърква при стайна температура 30 часа. Сместа се излива в наситен воден разтвор на натриев бикарбонат, екстрахира се с дихлорометан, суши се с натриев сулфат и се концентрира. Полученото масло се хроматографира върху силикагел, елуира се с метанол:етилацетат:триетиламин (8.5:1.5:0.3), при което се получава съединението, посочено в заглавието (7 mg), ESMS (1/4 MeOH/CH₃CN + 0.1 АсОН): m/z (относителен интензитет) 490.5 (МН ⁺ , 100), 491.5 (МН⁺ + 1, 27), 492.5 (МН⁺ + 2, 64).

Следващите примери илюстрират типични фармацевтични форми, обект на изобретението.

- 122 ПРИМЕР 126

Фармацевтичен препарат под формата на твърди желатинови капсули за орално приемане се получава^като се използват следните ингредиенти:

количество (mg/капсула)
активно съединение	250
нишесте на прах	200
магнезиев стеарат	10
общо	460 mg

Горните ингредиенти се смесват и напълват в твърди желатинови капсули в количество от 460 mg. Типичен активен ингредиент е М-[2-формиламино-6-(3,5-диметилфенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]-н.-бутиламин. Съставът се прилага от 2 до 4 пъти дневно за лечение на следоперативна рестеноза.

ПРИМЕР 127

Състав на суспензия за орално приложение

ингредиент	количество
3-(4,5-дибромофенил)-[ 1,6] наф-	500 mg
тиридин-2,7-диамин
разтвор на сорбит (70% N.F.)	40 ml
натриев бензоат	150 mg
захарин	10 mg
черешова есенция	50 mg
дестилирана вода q.s. ad	100 ml

- 123 Сорбитовият разтвор се прибавя към 40 ml дестилирана вода и в тях се суспендира нафтиридинът. Прибавят се захаринът, натриевият бензоат и вкусовото вещество и се разтварят. Обемът се довежда до 100 ml с дестилирана вода. Всеки милилитър от сиропа съдържа 5 mg активен ингредиент.

ПРИМЕР 128

Таблетки, съдържащи по 60 mg активен ингредиент

активен ингредиент	60 mg
нишесте	45 mg
микрокристална целулоза	35 mg
поливинилпиролидон	4 mg
(като 10% разтвор във вода)
натриево карбоксиметилнишесте	4.5 mg
магнезиев стеарат	0.5 mg
талк	1.0 mg
общо	150 mg

Активните ингредиенти, нишестето и целулозата се пресяват през сито N 45 меша (US) и сместа се хомогенизира. Разтворът на поливинилпиролидона се смесва с получения прах и се прекарва през сито N 14 меша (US). Гранулите се сушат при температура 50-60°С и се пресяват през сито N 18 меша (US). Натриевото карбоксиметилнишесте, магнезиевият стеарат и талкът предварително се пресяват през сито N 60 меша (US), след което се прибавят към гранулите, които след смесването, се пресоват на машина за таблетиране, като се получават таблетки, всяка с тегло 150 mg.

- 124 Типичен активен ингредиент, използван в горния състав, е съединението, получено съгласно пример 21.

ПРИМЕР 129

Парентерален състав, подходящ за прилагане чрез инжекция, се приготвя чрез разтваряне на 100 mg 1 -[2-амино-6-(2,6дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-3-(3-морфолин-4ил-пропил)тиоуреа в 250 ml 0.9% воден разтвор на натриев хлорид и pH на разтвора се довежда до около 7.0. Този състав е подходящ за лечение на рак на гърдата.

ПРИМЕР 130

Приготвяне на супозитории

Смес от 500 mg 1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]-имидазолидин-2-он и 1500 mg какаово масло се хомогенизира при температура 60°С. Сместа се охлажда до 24°С в клиновидни форми. Всяка свещичка има тегло около 2 g и може да се прилага от 1 до 2 пъти дневно за лечение на бактериални инфекции.

ПРИМЕР 131

Приготвяне на препарат за локално приложение ингредиент количество (mg)

М⁷-(3-метиламинопропил)-6-(3,5-диметоксифенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2,7-диамин пропиленгликол бял вазелин цетеарилов алкохол

100

500

- 125 глицерилстеарат100

PEG 100 стеарат100

Ceteth-2050 едноосновен натриев фосфат 80 общо1000

Claims

1. Съединение с формула I

I r₂ в която

X е СН или N;

В е халоген, хидрокси или NR₃R₄;

R_n R₂, R₃ и R₄ означават поотделно водород, С^Сдалкил, С₂-С₈алкенил, С₂-С₈алкинил, Аг‘, амино, С^Сдалкиламино или ди-С^Сдалкиламино; като алкиловите, алкениловите и алкиниловите групи могат да бъдат заместени с NR₅R₆, където R₅ и R_eозначават поотделно водород, С^Сдалкил, С₂-С₈алкенил, С₂-С₈алкинил, С₃-С₁₀циклоалкил или

Rl₂ и където всяка от гореспоменатите алкилови, алкенилови и алкинилови групи може да бъде заместена с хидрокси група или с 5- или 6-членен карбоциклен или хетероциклен пръстен, съдържащ 1 или 2 хетероатома, избрани от азот, кислород и сяра и R₉, R₁₀, Rn и R₁₂ означават поотделно водород, нитро, трифлуорометил, фенил, заместен фенил, -C=N, -COORg, -COR₈,

- 127 S NH

-CR₈, -C-R_8i SO₂R₈₎ халоген, С^-Сдалкил, С^Сдалкокси, тио, -SС_гС₃алкил, хидрокси, С^Сдалканоил, С^Сдалканоилокси, или -NR₅R₆, или Rg и R₁₀ взети заедно, когато са съседни, могат да означават метилендиокси; η е 0, 1, 2 или 3; и където R₅ и R₆заедно с азота, с който са свързани, образуват пръстен с от 3 до 6 въглеродни атома и евентуално съдържащ хетероатом, избран от азот, кислород и сяра;

R, и R₂ заедно с азота, с който са свързани и R₃ и R₄заедно с азота, с който са свързани, могат да означават също (Н, СН₃₎ или NH₂)

-N = C-R₈, или могат да образуват пръстен с от 3 до 6 въглеродни атома и евентуално съдържащ 1 или 2 хетероатома, избрани от азот, кислород и сяра, и Rt и R₃ допълнително могат да бъдат ацилов аналог, избран от oo s NH о

-C-Rg, -C-OR₈, -С-Rg, -C-Rg, S-Rg, или ο

Ο или 1J

-----(CH 2) 1,2, или в който R₈ е водород, С^Сдалкил, С₂-С₈алкенил, С₂-С₈алкинил,

С₃-С₁₀циклоалкил, евентуално съдържащ кислороден, азотен или серен атом,

- 128 и -NR₅R₆, и когато R₈ е алкилова, алкенилова и алкинилова група, то тази група може да бъде заместена с NR₅R₆;

Ar и Ar’ означават незаместени или заместени ароматни или хетероароматни групи, избрани от фенил, имидазолил, пиролил, пиридил, пиримидил, бензимидазолил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, пиразинил, тиазолил, оксазолил, изоксазолил, фуранил, тиенил, нафтил, в които заместителите са R_g, R₁₀, R_n и R₁₂ и те имат по-горе дадените значения;

както и фармацевтично приемливи присъединени с киселина и основа соли на съединението; при условие, че когато X е N и В е NR₃R₄, един от заместителите R₃ и R₄ е различен от водород.

2. Съединение, съгласно претенция 1, с формула в която

X е СН или N;

В е халоген, хидрокси или NR₃R₄;

R₁₍ R₂, R₃ и R₄ означават поотделно водород, С^Сеалкил, С₂-С₆алкенил, С₂-С₆алкинил, амино, С^Сеалкиламино или ди-С-|С_балкиламино; като алкиловите, алкениловите и алкиниловите групи могат да бъдат заместени с NR₅R₆, където R₅ и R₆означават поотделно водород, С^Сеалкил, С₂-С₆алкенил, С₂-С₆алкинил, С₃-С₆циклоалкил или

- 129 - и където всяка от гореспоменатите алкилови, алкенилови и алкинилови групи може да бъде заместена с 5- или 6-членен карбоциклен или хетероциклен пръстен, съдържащ 1 или 2 хетероатома, избрани от азот, кислород и сяра и R₉, R₁₀ и означават поотделно водород, нитро, трифлуорометил, фенил, заместен фенил, -C=N, -COOR₈₎ -COR₈, -CR₈₎ -C-R₈, SO₂R₈, xaS NH логен, СтСеалкил, С_гС₆алкокси, тио, -S-С^Сдалкил, хидрокси, СрСеалканоил, С^Сеалканоилокси, или -NR₅R₆, или R_g и R₁₀взети заедно, когато са съседни, могат да означават метилендиокси; η е 0, 1, 2 или 3; и където R₅ и R₆ заедно с азота, с който са свързани, образуват пръстен с от 3 до 6 въглеродни атома и евентуално съдържащ хетероатом, избран от азот, кислород и сяра;

R, и R₂ заедно с азота, с който са свързани и R₃ и R₄ заедно с азота, с който са свързани, могат да образуват пръстен с от 3 до 6 въглеродни атома и евентуално съдържащ хетероатом, избран от азот, кислород и сяра, и R₁ и R₃ допълнително могат да бъдат ацилов радикал, избран от -C-R_a, -C-OR₈, -C-R₈, -C-R₈, θ Ο 0 S NH

-S-R₈, в който R_s е водород, С_гС₆алкил, С₂-С₆алкенил, С₂-С₆о

- 130 алкинил, С₃-С₆циклоалкил, и -NR₅R₆, и където алкиловата, алкениловата и алкиниловата групи могат да бъдат заместени с NR₅R₆;

Аг означава незаместена или заместена ароматна или хетероароматна група, избрана от фенил, имидазолил, пиролил, пиридил, пиримидил, бензимидазолил, бензотиенил, бензофуранил, индолил, пиразинил, тиазолил, оксазолил, изоксазолил, фуранил, тиенил, нафтил, в които заместителите са R₉, R₁₀ и R„ и те имат по-горе дадените значения;

както и фармацевтично приемливи присъединени с киселина и основа соли на съединението; при условие, че когато X е N и В е NR3R4, един от заместителите R₃ и R₄ е различен от водород.

3. Съединение, съгласно претенция 1, в което В е халоген или хидрокси.

4. Съединение, съгласно претенция 1, в което В е NR₃R₄.

5. Съединение, съгласно претенция 4, в което X е СН.

6. Съединение, съгласно претенция 5, в което Аг е по желание заместен фенилов пръстен с формула

7. Съединение, съгласно претенция 6, в което R₂ и R₄ озна чават водород.

- 131 -

8. Съединение, съгласно претенция 7, в което и R₃означават поотделно водород, Ст-Сбалкил, -C-R₈ или -C-R₈.

S о

9. Съединение, съгласно претенция 8, в което R₈ е C^Cgалкил, -NR₅R₆, или CrCgaAKMA-NRgRg.

10. Съединение, съгласно претенция 9, в което R₅ и R₆ означават поотделно водород, С^Се-алкил или Ci-CgaAKHA-NRgRg.

11. 3-о-толил-[1,6]нафтиридин-2,7-диамин, съгласно претенция 8.

12. 3-(2-хлорофенил)-[1,6]нафтиридин-2,7-диамин, съгласно претенция 8.

13. Съединение, съгласно претенция 5, в което Аг е по желание заместен хетероатомен пръстен.

14. Съединение, съгласно претенция 4, в което X е N.

15. Съединение, съгласно претенция 14, в което Аг е по желание заместен фенилов пръстен с формула

16. Съединение, съгласно претенция 15, в което R₂ и R₄означават водород.

17. Съединение, съгласно претенция 16, в което R! и R₃означават поотделно водород, С^Сеалкил, -C-R₈ или -C-R₈.

S 0

18. Съединение, съгласно претенция 17, в което R₃ е С_ГС₆алкил, -NR₅R₆, или C^CgaAKHA-NRgRg.

- 132 -

19. Съединение съгласно претенция 18, в което R₅ е водород и R_e означава С_гС₆алкил или Ст-Сбалкил-NRsRg.

20. Съединение съгласно претенция 19, избрано от групата, включваща:

1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-трет.-бутил-3-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-о-толил-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил] карбамид

1-[2-амино-6-(2,6-диметилфенил)-пиридо[2,3-б]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1М⁷-бутил-6-фенил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2,7-диамин; №,М⁷-диметил-6-фенил-пиридо[2,3-0]пиримидин-2,7-диамин;

1 -[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-етил карбамид

1-[2-амино-6-(2,6-дифлуорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(2,6-дибромофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-изопропил карбамид

- 133 1-(2-амино-6-фенил-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил)-3-трет.бутил карбамид

1-[2-амино-6-(3,5-диметилфенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(3-метоксифенил)-пиридо[2,3-б]пиримидин-7ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(2-бромо-6-хлоро-фенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

21. Съединение съгласно претенция 1, с формула (C Н₂) , _иди 2 н

в която R_n R₂, Rg и R₁₀ имат значенията, определени в претенция 1.

22. Съединение съгласно претенция 21, в което R₉ и R₁₀означават едновременно халоген или метил.

23. Съединение съгласно претенция 22, в което R! и R₂означават едновременно водород.

24. 1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-имидазолидин-2-он, съгласно претенция 23.

25. Съединение съгласно претенция 1, с формула

- 134 - в която R/, R₂, R₅. Re. Re и R₁₀ имат значенията, определени в претенция 1.

26. Съединение съгласно претенция 1, с формула о

h

27. Съединение съгласно претенция 26, в което R₃ е -CR₈и R₄ е водород.

28. Съединение съгласно претенция 27, избрано от:

1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диметиламино2,2-диметил-пропиламино)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил] карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(2-метил-пиперидин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]-3-фенил карбамид

- 135 1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид хидрохлоридна сол на 1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетилам ино-бутиламино)-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид

1-циклохексил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламинобутиламино)-пиридо[2,3-0]пиримидин-7-ил] карбамид

1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дибромофенил)-2-(3-диетиламинопропиламино)-пиридо[2,3^] пиримидин-7-ил¹ карбамид

1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(2-диетиламиноетиламино)-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил] карбамид

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(2-диетиламино-етиламино)-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[ (3-диметиламинопропил)-метиламино]-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил] карбамид

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)пиридо[ 2,3^]пиримидин-7-ил]-3-изопропил карбамид

1-[2-(3-диметиламино-пропиламинс)-6-(2,6-диметилфенил)пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид

1-трет.-бутил-3-[2-(3-диетиламино-пропиламино)-6-(2,6диметилфенил)-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил] карбамид

1-трет.-бутил-3-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламинобутиламино)-пиридо[2,3-Ь]пиримидин-7-ил] карбамид

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил]-З-етил карбамид

29. Съединение, съгласно претенция 27, с формула

- 136 -

30. Съединение съгласно претенция 29, избрано от:

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[4-(4-метил-пиперазин-1-ил)-бутиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил} карбамид

1-циклохексил-3-{6-(²>6-Дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил} карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил}-3-изопропил карбамид

1-бензил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин1-ил)-пропиламино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил} карбамид

1-алил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1ил)-пропиламино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил} карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропилам ино]-пиридо[ 2, З-d] пиримидин-7-ил}-3-(4-метоксифенил) карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил}-3-(3-метоксифенил) карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[ 2,3-d] пиримидин-7-ил}-3-(2-метоксифенил) карбамид

1-(4-бромофенил)-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3^]пиримидин-7-ил}карбамид

- 137 1-(4-хлорофенил)-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метилпиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-б]пиримидин-7-ил}-3-р-толил карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-3-октил- карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-3-(4-трифлуорометил-фенил) карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-3-етил- карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}-3,3-диетил-карбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-0]пиримидин-7-ил}-3-нафтален-1-илкарбамид

1-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}-3-фенил-карбамиц

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}карбамид

1-адамант-1-ил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}карбамид И

1-трет.-бутил-3-{2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино1-6-(2,3,5,6-тетраметилфенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил}карбамцц ,

31. Съединение, съгласно претенция 1, с формула

- 138 - r₂

32. 6-(4-метоксифенил)-М⁷-метил-пиридо[2,З-d]пиримидин-

2,7-диамин.

33. Съединение, съгласно претенция 1, с формула

34. Съединение, съгласно претенция 33, избрано от:

2-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3^]пиримидин7-ил]-амино-4,5-дихидрооксазол; и

6-(2,6-дихлорофенил)-М²-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропил]-М⁷-(5,6-дихидро-4Н-[ 1,3]оксазин-2-ил)-пиридо[2,3^]пиримидин-2,7-диамин.

35. Съединение, съгласно претенция 1, с формула

- 139 -

36. Съединение, съгласно претенция 35, избрано от:

1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-(3-морфолин-4-ил-пропил)-тио карбамид

1-бутил-3-{7-(3-бутил-уоеидо)-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил} карбамид

1-[2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин7-ил]-3-пропил- карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-морфолин-4-илпропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}- карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[3-(4-метил-пиперазин-1-ил)-пропиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}тио карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[ М-(3-диметиламинопропил)-М-метиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}карбамид

1-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-диетиламино-бутиламино)пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}-3-(3-морфолин-4-ил-пропил)тио карбамид

1-трет.-бутил-3-{6-(2,6-дихлорофенил)-2-[М-(3-диметиламинопропил)-М-метиламино]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}карбамид

37. Съединение, съгласно претенция 1, с формула

- 140 -

38. Съединение, съгласно претенция 37, избрано от:

1-[2-амино-6-(пиридин-2-ил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(пиридин-3-ил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(пиридин-4-ил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]3-трет.-бутил карбамид

39. Съединение, съгласно претенция 1, с формула (Н, СН₃, или NH₂) ^R2

40. Съединение, съгласно претенция 39, избрано от:

М-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-(3-диетиламино-пропиламино)пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-М”-етил-гуанидин;

М’-[6-(2,6-дихлорофенил)-2-{3-(диетиламино)-пропиламино}-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]-М,М-диметилформамидин;

М’-[6-(2,6-дихлорофенил)-7-[ (диметиламино)метиленами но]-пиридо[2,3-с!]пиримидин-2-ил]-М,М-диметилформамидин; и

М’-[7-(3-трет.-бутилуреидо)-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-2-ил]-М,М-диметилформамидин.

41. Съединение, съгласно претенция 1, с формула

Аг’

- 141 -

42. 1-трет.-бутил-[[ 6-(2,6-дихлорофенил)-2-(4-фенилам ино]пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил}уреа, съгласно претенция 41.

43. Съединение съгласно претенция 1, с формула r₄

44. Съединение съгласно претенция 44, избрано от:

1-[2-амино-6-(2,3,5,6-тетраметилфенил)-пиридо[ 2,3с!]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

1-[2-амино-6-(2,4,6-триметилфенил)-пиридо[2,3-с1]пиримидин-7-ил]-3-трет.-бутил карбамид

45. Пропан-1-сулфонова киселина [2-амино-6-(2,6-дихлорофенил)-пиридо[2,3-с!]пиримидин-7-ил]амид, съгласно претенция 1.

46. фармацевтична форма, характеризираща се с това, че съдържа съединение, съгласно претенция 1, заедно с фармацевтично приемлив носител, разредител или пълнител.

47. фармацевтична форма съгласно претенция 46, характеризираща се с това, че в съединението В означава NR₃R₄.

48. фармацевтична форма съгласно претенция 47, характеризираща се с това, че в съединението X е СН.

- 142 -

49. фармацевтична форма съгласно претенция 48, характеризираща се с това, че в съединението Аг е по желание заместен фенилов пръстен с формула

50. фармацевтична форма съгласно претенция 49, характеризираща се с това, че в съединението R₂ и R₄ означават водород и R, и R₃ означават поотделно водород, СтСдалкил, -C-R₈ или -C-R_8i където R₈ е СгС^алкил или -NR₅R_6j.

51. фармацевтична форма съгласно претенция 47, характеризираща се с това, че в съединението X е N.

52. фармацевтична форма, съгласно претенция 51, характеризираща се с това, че в съединението Аг е по желание заместен фенилов пръстен с формула

53. фармацевтична форма съгласно претенция 52, характеризираща се с това, че в съединението R₂ и R₄ означават водород и R₃ и R₃ означават поотделно водород, Ст-Сдалкил, -C-Rg или -C-Rg, където R₈ е С^Сдалкил или -NR₅R₆₎.

54. Метод за лечение на пролиферативно заболяване на васкуларен гладък мускул, включително атеросклероза и след

- 143 - оперативна рестеноза, характеризиращ се с това, че към заболелия организъм се прилага терапевтично ефективно количество от съединение, съгласно претенция 1 в единична дозирана форма.

55. Метод за инхибиране на клетъчна пролиферация и миграция, характеризиращ се с това, че към заболелия организъм се прилага терапевтично ефективно количество от съединение, съгласно претенция 1 в единична дозирана форма.

56. Метод за лечение на псориазис, характеризиращ се с това, че към заболелия организъм се прилага терапевтично ефективно количество от съединение, съгласно претенция 1.

57. Метод за инхибиране на епидермален фактор на растежа на рецептор за тирозинкиназа, характеризиращ се с това, че към бозайника, нуждаещ се от това, се прилага ефективно инхибиращо количество от съединение, съгласно претенция 1.

58. Метод за инхибиране Erb-B2 или Erb-ВЗ, или Erb-B4 тирозинкиназа, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно инхибиращо количество от съединение, съгласно претенция 1, към бозайника, нуждаещ се от това.

59. Метод за инхибиране на протеинова тирозинкиназа, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно инхибиращо количество от съединение, съгласно претенция 1, към бозайника, нуждаещ се от това.

60. Метод за инхибиране на C-src тирозинкиназа, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно инхибиращо количество от съединение, съгласно претенция 1, към бозайника, нуждаещ се от това.

61. Метод за инхибиране на V-src тирозинкиназа, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно инхибиращо

- 144 - количество от съединение, съгласно претенция 1, към бозайника, нуждаещ се от това.

62. Метод за инхибиране на основен фибробластен растежен фактор и/или кисел фибробластен растежен фактор на рецептор за тирозинкиназа, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно инхибиращо количество от съединение, съгласно претенция 1, към бозайника, нуждаещ се от това.

63. Метод за лечение на бактериални инфекции при бозайници, характеризиращ се с това, че се прилага антибактериално ефективно количество от съединение, съгласно претенция 1.

64. Метод за лечение на рестеноза при бозайници, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно количество от съединение, съгласно претенция 1.

65. Метод за лечение на рестеноза на коронарни артерии, след балонна ангиопластика, характеризиращ се с това, че към обекта, нуждаещ се от лечение, се прилага ефективно количество от съединение, съгласно претенция 1.

66. Метод за инхибиране на стеноза след трансплантация на орган, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно количество от съединение, съгласно претенция 1.

67. Метод за инхибиране на стеноза на байпасен трансплантант, характеризиращ се с това, че към нуждаещия се от лечение обект се прилага ефективно количество от съединение, съгласно претенция 1.

68. Метод за инхибиране на стеноза след венозна трансплантация, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно инхибиращо количество от съединение, съгласно претенция 1.

- 145 -

69. Метод за инхибиране на рестеноза на периферни съдове след ангиопластика, характеризиращ се с това, че се прилага ефективно количество от съединение, съгласно претенция

70. Метод за инхибиране на растежен фактор, получен от тромбоцити, на рецептор за тирозинкиназа, характеризиращ се с това, че към бозайника, нуждаещ се от това, се прилага ефективно инхибиращо количество от съединение съгласно претенция 1.