BG64705B1

BG64705B1 - Pde iv инхибиращи пиридинови производни

Info

Publication number: BG64705B1
Application number: BG104718A
Authority: BG
Inventors: Eddy Jean Freyne; Gaston Stanislas Marcella Diels; Maria MATESANZ-BALLESTEROS; Adolfo Diaz-Martinez
Original assignee: Janssen Pharmaceutica N.V.
Priority date: 1998-04-01
Filing date: 2000-08-28
Publication date: 2005-12-30
Also published as: CZ20003338A3; KR100596664B1; NO319531B1; HUP0101239A3; HRP20000619B1; SI1068194T1; CN1172930C; SK284468B6; EP1068194B1; NO20004906D0; AU3147499A; ES2211061T3; ZA200006190B; MY124696A; PT1068194E; TR200002801T2; EE04718B1; BR9909326A; UA66842C2; ID27207A

Abstract

Изобретението се отнася до пиридинови производни с формула@както и до N-оксидни форми, фармацевтично приемливи соли и техните стереохимични изомерни форми. Във формулата L е водород, С1-6 алкил, С1-6 алкилкарбонил, С1-6 алкилоксикарбонил, заместен С1-6 алкил, С3-6 алкенил, заместен С3-6 алкенил, пиперидил, заместен пиперидил, С1-6 алкилсулфонил или арилсулфонил, -А-В- е -СR4=CR5- или -СНR4-CHR5-, D е О или NR6, R1 е водород или С1-4 алкил, R2 e водород, хало, С1-6 алкил, трифлуорометил, С3-6 циклоалкил, карбоксил, С1-4 алкил оксикарбонил, С3-6 циклоалкиламинокарбонил, арил, НЕТ1 или заместен С1-6 алкил, или R2 е О-R9 или NH-R10, R3 е водород, хало, хидрокси, С1-6 алкил или С1-6 алкилокси, или R2 и R1 или R2 и R3 заедно могат да образуват бивалентен радикал, Q е двойно заместен пиридин, R7 и R8 всеки независимо е водород, С1-6 алкил, дифлуорометил, трифлуорометил, С3-6 циклоалкил, наситен 5-, 6- или 7-членен хетероцикъл, съдържащ един или два хетероатома, избрани между кислород, сяраили азот, инданил, 6,7-дихидро-5Н-циклопентапиридил, бицикло[2.2.1]-2-хептенил, бицикло[2.2.1]хептанил, С1-6 алкилсулфонил, арилсулфонил или заместен С1-10 алкил, имащ PDE IV и цитокин инхибираща активност. Изобретението се отнася и до процес за получаване на посочените съединения, до техните фармацевтични препарати и до употребата им в медицината.

Description

(54) PDEIV ИНХИБИРАЩИ ПИРИДИНОВИ ПРОИЗВОДНИ

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до пиридинови производни, притежаващи инхибираща активност върху фосфодиестераза IV (PDE IV) и цитокин и техни препарати; то се отнася и до фармацевтични препарати, състоящи се от тях, както и до употребата им в медицината.

Предшестващо състояние на техниката

W01995/004045 най-общо включва производ- 15 ни на 2-пиридинил-1 -[диалкилоксипиридинил]-етанон, подходящи за лечение на нарушения, асоциирани с фосфодиестераза IV. WO1996/031485 описва редица 1,3-дихидро-1 -(фенилалкил)-2Н-имвдазол-2он производни, притежаващи инхибираща активност 20 върху PDE IV и цитокин.

Съединенията съгласно настоящето изобретение са структурно различни от известните в науката инхибитори на PDE IV. Те имат терапевтично приложение при лечението на болестни състояния, 25 свързани с абнормална ензимна или каталитична активност на PDE IV и/или болестни състояния, свързани с физиологично нежелан излишък на цитокини, по-специално алергични, атопични и възпалителни заболявания. Настоящите съединения имат подобрен фармакологичен профил с малко или липс-ващи стомашно-чревни странични ефекти, с които чес-то са асоциирани известните инхибитори на PDE IV.

Техническа същност

Настоящото изобретение се отнася до производни на пиридин, притежаващ формула: _А—_в R¹ R² /^А \ I I

L—N N—СН—С—Q

Y 1- където:

L е водород;

-А-В- е двувалентен радикал с формула: -CR⁴=CR⁵- (а-1) или

-CHR⁴-CHR⁵- (-2)

D е О или NR⁶;

Q е радикал с формула

R' е водород или Смалкил;

R² е водород; хало; С| 6алкил; трифлуорометил; С^циклоалкил; карбоксил; Смалкилоксикарбонил; Смциклоалкиламинокарбонил; арил; Хет¹; или Смалкил, заместен с циано, амино, хидрокси, Смалкилкарбониламино, арил или Хет¹; или

R² е радикал с формула:

-О-R⁹ (с-1) или

-NH-R¹⁰ (с-2)

R³ е водород, хало, хидрокси, Смалкил или С_|Ч1алкокси;

R⁴ и R⁵ са поотделно и независимо избрани от водород или С_малкил;

R⁶ е водород, Смалкил или циано;

R⁷ и R⁸ са поотделно и независимо водород; Смалкил; дифлуорометил; трифлуорометил; С₃. ₆циклоалкил; наситен 5-, 6- или 7-членен хетероцикъл, съдържащ един или два хетероатома, всеки поотделно и независимо избран от кислород, сяра или азот; инданил; 6,7-дихидро-5Н-циклопентапиридил; бицикло[2.2.1]-2-хептенил;

бицикло[2.2.1]-2-хептанил; С^алкилсулфонил; арил-сулфонил; или С_||Оалкил, заместен с един или два заместителя, всеки избран поотделно и независимо от арил, пиридил, тиенил, фуранил, инданил, 6,7-дихидро-5Н-циклопентапиридил, С₃₇цикпоалкил и наситен 5-, 6-или 7-членен хетероцикъл, съдържащ един или два хетероатома, всеки поотделно и независимо избран от кислород, сяра или азот;

R⁹ е водород; Смалкил; Смалкил, заместен с хидрокси, карбоксил, С_малкилоксикарбонил, амино, моно- или ди(С_]Чалкил)амино, Хет¹ или арил;

R'°e водород; Смалкил; С_малкоксикарбонил; Смалкил, заместен с хидрокси, карбоксил, С_малкилоксикарбонил, амино, моно- или ди(С_малкил)амино, Хет¹ или арил;

арил е фенил или фенил, заместен с един, два или три заместителя, избрани поотделно и независимо от хало, хидрокси, С_малкил, С_малкилокси, C_w циклоалкил, трифлуорометил, амино, нитро, карбоксил,

С_|чалкил-оксикарбонил и С_малкилкарбонил-амино;

Het¹ е пиридил; пиридил, заместен с С_малкил; фуранил; фуранил, заместен с С₁₄алкил; тие2 нил; тиенил, заместен с С_малкилкарбониламино; хвдроксипиридил, хидроксипиридил, заместен с С_малкил или С_малкоксиС_малкил; имидазолил; имидазолил, заместен с С_малкил; тиазолил; тиазолил, заместен с С_малкил; оксазолил; оксазолил, заместен с С_малкил; изохинолинил; изохинолинил, заместен с С_малкил; хинолинонил; хинолинонил, заместен с С_малкил; морфолинил; пиперидил; пиперидил, заместен с Смалкил, С_малкил-оксикарбонил или арил С_малкил; пиперазинил; пиперазинил, заместен с С_малкил, С .^алкилоксикарбонил или арилС_малкил; и негова N-оксидна форма, фармацевтично приемлива киселинна или базична присъединителна сол и стереохимично изомерна форма.

Някои от съединенията с формула (I) могат да съществуват като тавтомерни форми. Такива форми, макар и не изрично упоменати в горната формула, ще бъдат включени в целите на настоящото изобретение. В частност, съединенията с формула (I), при които L е водород, могат да съществуват в техните съответни тавтомерни форми

При R⁷ и R⁸ наситените 5-, 6- или 7-членни хетероциклени съединения, съдържащ един или два хетероатома, подбрани измежду кислород, сяра и азот, могат да бъдат избрани измежду хетероцикли, например като тетрахидрофуранил, диоксоланил, пиролидинил, морфолинил, пиперидил, пиперазинил и тетрахидрохипанил. Въпросните хетероциклени радикали са свързани с кислородния атом или с С ₁₁₀алкилов радикал с който и да е въглероден атом или, където е подходящо, с азотен атом.

Освен това, при R⁷ и R⁸ терминът 6,7-дихидро-5Н-циклопента-пиридил означава 6,7-дихидро5Н-цислопента[б]пиридил или 6,7-дихидро-5Н-цикло-пента[с]пиридил и може да бъде прикрепен към останалата част от молекулата чрез който и да е от алифатните или ароматни въглеродни атоми.

Терминът хало, употребен тук, е родствен на флуоро, хпоро, бромо и йодо; терминът С_малкил означава наситен въглеводород с права или разклонена верига, притежаващ от 1 до 4 въглеродни атома, например метил, етил, 1-метилетил, 1,1-диметилетил, пропил, 2-метилпропил и бутил; терминът С.^ алкил включва С, .алкил и по-висшите негови хомолози, притежаващи 5 или 6 въглеродни атома, например 2-метилбутил, пентил, хексил и други подобни; терминът С. _|Оалкил включва Смалкил и по-висшите негови хомолози, притежаващи 7 до 10 въглеродни атома, например хептил, октил, нонил, децил, 1 -металхексил, 2-метилхексил и други подобни; терминът С^алкинил означава въглеводородни радикали с права или разклонена верига, съдържащи двойна връзка и притежаващи 3 до 6 въглеродни атома, например 2-пропенил, 3-бутенил, 2-бутенил, 2пентенил, 3-пентенил, З-метил-2-бутенил и други подобни; и въглеродният атом от въпросния С₃₆алкинил е родствен на циклопропил, циклобутил, циклопентил и циклохексил; терминът С_малкинил включва С_3-6алкинил и циклохептил; терминът С_малкандиил означава наситени двувалентни въглеводородни радикали с права или разклонена верига, съдържащи 1 до 4 въглеродни атома, например метилен, 1,2-етавдиил, 1,1-етавдиил, 1,3-пропавдиил, 1,2-пропандиил, 1,4-бутандиил, 2-метил-1,3-пропандиил и други подобни.

Както беше употребено в по-горе посочените дефиниции и в следващите такива, хало С_малкандиил се дефинира като моно- или полихалозаместен С_малкандиил, по-специално Смалкандиил, заместен с един или повече флуорни атома.

Фармацевтично приемливите допълнителни кисели соли, както беше посочено по-горе, се характеризират с това, че включват форма на допълнителна кисела сол, която може да бъде получена по конвенционален начин чрез третиране на основна форма на съединението от формула (I) с подходящи киселини, като неорганични киселини, например хидрохалогенна киселина, например солна или бромна, сярна, азотна, фосфорна или други подобни киселини; или органични киселини, като например оцетна, хидроксиоцетна, пропанова, млечна, пируват, оксалова, малонова, янтьрна, малеинова, фумарова, ябълчна, тартарова, лимонена, метансулфонова, етансулфонова, бензенсулфонова, ртолуенсулфонова, цикламова, салицююва, р-аминосалицилова, памоева и други подобни. Обратно, въпросните допълнителни кисели соли могат да бъдат конвертирани във форма на свободна база чрез третиране с подходяща основа.

Съединенията от формула (I), съдържащи киселинен протон, могат също така да бъдат конвертирани в токсичните им метални или аминосоли чрез третиране с подходяща органична или неорганична основа. Подходящите алкални солеви форми включват например, амониеви соли, соли на алкални и алкалоземни метали, напр. литий, натрий, калий, магнезий, калций и други подобни, соли с органична основа, напр. бензатин, 1Ч-метил-О-глюкамин, хидрабаминови соли и соли с аминокиселини, като например аргинин, лизин и други подобни.

Терминът допълнителна сол включва също така хидрати и допълнителни разтворители, които съединенията от формула (I) са способни да образуват. Примери за такива форми са хидрати, алкохо3

Също така интересни са тези съединения от формула (I), при които R² и R³ са всеки независимо водород, хидрокси или С^алкил. Специални вещества са тези от формула (I), при които R⁷ е циклопен5 тил, тетрахидрофуранил, циклопропилметил, 5-фенилпентил или инданил; R⁸ е водород, метил или дифлуорометил; R² е водород, R³ е водород, хидрокси или метил и R¹, R⁴, R⁵ и L са водород.

Най-предпочитани са следните съединения: 10 [ 1 -[2-[6-(циклопентилокси)-5-метокси-2-пиридинил]пропил]-1,3-дихидро-2Н-имидазол-2-илиден]цианамид; и [1-[2-[6-(циклопентилокси)-5-метокси-2-пиридинил]пропил]-1,3-дихцдро-2Н-имидазол-2-он, техните N-оксиди, техните стереохимични 15 изомерни форми и техните фармацевтично приемливи допълнителни соли.

Когато и да се употребява от тук нататък R¹до R, L, D, Q и -А-В се определят по формула (I), освен ако не е отбелязано другаде.

Съединения от формула (I), при които -А-В е радикал от формула (а-1) и L е водород, като въпросните съединения, представени с формула (I-a-1), могат да бъдат изготвени по конвенционален начин чрез кристализация на междинен продукт на формула (II) или негово функционално производно, в присъствието на подходяща киселина, като например солна киселина.

лати и други подобни.

N-оксидните форми на съединенията от формула (I) са тези, при които един или няколко азотни атома са окислени до т. нар. N-оксид. Терминът “стереохимични изомерни форми”, използван по-горе, дефинира всички възможни стереохимични форми, които съединенията от формула (I) могат да притежават. Ако не е отбелязано или посочено по друг начин, химичните наименования на съединенията означават смес от всички възможни стереохимични изомери, като въпросната смес съдържа всички диастереомери и енантиомери на основната молекулна структура. По-точно стериогенните центрове могат да притежават R или S конфигурация, и частиците =NK⁶ и заместеният С_малкенил могат да имат Е- до Z-конфигурация.

Когато и да се употреби от тук нататък терминът съединения от формула (I), той означава, че включва също така N-оксидни форми, фармацевтично приемливи кисели или основни соли и всички стереохимични форми.

Една специална група от съединения включва тези съединения от формула (I), при които R⁷ и R⁸всеки независимо е С, ₆алкил; С₃₆циклоалкил; дифлуорометил; наситен 5-, 6- или 7-членен хетероци- 25 къл, съдържащ един или два хетероатома, подбрани измежду кислород, сяра или азот; инданил; С_(|Оалкил, заместен с арил, инданил, 6,7-дихидро-5Н-циклопентапиридил или С^циклоалкил.

л¹ R¹ O-C^alkyl

Q—С—CH-NH—С—NH—С—с—О—c^ilkyl

R³ R⁴ R³ (ID

Въпросната кристализация може да бъде проведена в инертен реакционен разтворител, като например тетрахидрофуран, 1,4-диоксан или тяхна смес. Разбъркване и нагряване може да ускори скоростта на реакцията

В този и следващите препарати, реакционните продукти могат да бъдат изолирани от реакционната среда и, ако е необходимо, допълнително пречистени, съгласно методологиите, известни в това ниво на техниката, например екстракция, кристализация, тритурация и хроматография.

По-специално, съединения, съгласно формула (I-a-1), където R² е хидрокси, като въпросните съединения, представени с формула (I-a-1 -1), могат да бъдат изготвени чрез кристализация на междинен продукт от формула (II-1), където Р е водород или за предпочитане триметилсилил протестираща група или функционално негово производно, по начин, аналогичен на този, описан за изготвянето на съединението от формула (I-a-1), от междинен продукт на формула (II).

A s

Q—C—CH-NH-C—NH-C· R³ I.

О—C_M»lkyl С—С—О—C_Milkyl r⁴ 1» (H-l)

Съединенията от формула (I) могат също така да бъдат конвертирани едно в друго, следвайки известните в това ниво на техниката процедури за трансформация на функционални групи. Например, съединения от формула (I), при които L е различен от водород, като въпросните съединения, представени с формула (1-6), могат да бъдат изготвени чрез реакция със съединение по формула (I-a) с L'W² (III), където L¹ е същият като L, дефиниран по формула (I), но различен от водород и W² е реакти5 воспособна отделяща се група, като например халогенен атом.

(ПГ)

Q—С—CH-N R⁵ (1-а)

Освен това могат да се използват известни в това ниво на техниката реакции на добавяне за конвертиране на съединенията от формула (Ι-а) в съединения от формула (1-6).

Съединения съгласно формула (1-а), при които -А-В е радикал от формула (а-2) могат да бъдат изготвени чрез хидрогениране на съединенията от формула (Ι-а), при които -А-В е радикал от формула (а-1), като въпросните съединения са представени с формула (I-a-1), с помощта на известни за това ниво на техниката методи за хидрогениране. Например, водород в присъствие на подходящ катализатор, като например паладиум или платина, на подложка като активен въглен, може да бъде използван като подходящ агент за хидрогениране.

R⁴ R⁵

М ?' г

Н—N _г N—СН—С—Q

И R³

О (I-a-I) hydrogenation n^s ^н/^{с с}\^н * V Η—СН—С—Q

II R¹0 (Ι·»·2)

Съединения съгласно формула (I), при които където R² е хидрокси и R³ е метил, като въпросните съединения, представени с формула (1-а-1-2), могат да бъдат изготвени чрез окисление на съединението от формула (I), където R² е хидрокси и R³ е водород, като въпросните съединения са представени с формула (I-a-1 -3), с подходящ окисляващ агент, като нап30 ример етандиол дихлорид, в подходящ реакционен инертен разтворител, като например дихлорметан, в присъствието на подходяща основа, като например триетиламин, последвано от реагиране на така образувалият се междинен продукт с реагент на Grignard.

R⁴ R⁵

Μ ί^ι ?^н

Η—СН-С—Q И Н

D (Ι-Ϊ-1-3) oxidation

Grignard reagent

R⁴ R⁵

H ?' ?^HΗ—N—CH—C—Q

B CHj (I-a-1-2)

Съединенията съгласно формула (I), могат също така да бъдат конвертирани в съответните Nоксидни форми, следвайки известните в това ниво на техниката процедури за конвертиране на тривалентен азот в неговата N-оксидна форма. Въпросната реакция на N-окисление може най-общо да се проведе при реагиране на началния материал от формула (I) с З-фенил- 1-(фенилсулфонил)оксиридин или с подходящ органичен или неорганичен перок сид. Подходящи неорганични пероксиди включват, 45 например водороден прекис, пероксиди на алкални или алкалоземни метали, например натриев пероксид, калиев пероксид; подходящи органични пероксиди включват перокисни киселини като например бензенкарбопероксиева киселина или хало замес50 тена бензенкарбопероксиева киселина, напр. 3-хлоробензенкарбопероксиева киселина, пероксоалканови киселини, напр. Пероксоацетат, алкилхидро пероксиди, напр. t-бугил хидропероксид. Подходящи разтворители са например, вода, нисши алканоли, напр. етанол или други подобни, въглеводороди, например толуен, кетони, например, 2-бутанон, халогенирани въглеводороди, напр. дихлорметан и 5 смеси от такива разтворители.

Междинните съединения, описани тук, могат да се изготвят по известни в това ниво на техниката процедури.

По-специално, междинно съединение, съгласно формула (II), при които D е N-CN, като въпросното съединение е представено с формула (П-а), може да бъде изготвено първо, чрез реакция на амин от формула (IV) с диметил цианокарбонимидодитиоат или дифенил цианокарбонимидат или техни функционални производни. Въпросните реакции могат рутинно да бъдат проведени в реакционен инертен разтворител, като например дихлорметан, бензен или толуен, по-желание охлаждани на ледена баня и в присъствие на основа като например, триетиламин или натриев бикарбонат. Полученото по този начин междинно съединение може след това да реагира с междинното съединение от формула (I) или негово функционално производно, за да се образува междинното съединение по формула (П-а). Въпросната реакция може рутинно да се извърши в реакционно инертен разтворите като например, 1,4-диоксан в присъствие на основа и незадължително в присъствие на катализатор като например N ,Ν-диметил-пиридинамид. Разбъркването и повишените температури могат да ускорят скоростта на реакцията.

Обратно, горната реакция може да се проведе в обратен ред, т.е. първо да реагирала междинното съединение по формула (V) с диметил цианокарбонимидодитиоат или дифенил цианокарбон-имидат или техни функционални производни, и след това така полученото междинно съединение да реагира с амина по формула (IV).

Междинно съединение от формула (II), при които D е кислород, като въпросното съединение е представено с формула (П-б), може да бъде изготвено първо, чрез N-ацилиране на амин от формула (IV) с фенил хлороформат или негово функционално производно. Въпросната реакция на N-ацилиране може рутинно да бъдат проведена в реакционен инертен разтворител, като например дихлорметан, ,> Μ Ο-ο-ϋ-α I I

Q—С—CH-NHj------R^J αν) бензен или толуен, по желание охлаждана на ледена баня и в присъствие на основа като например, триетиламин или натриев бикарбонат. Полученото по този начин междинно съединение може след това да реагира с 2,2-(диС_малкилокси) етанамин (V) или негово функционално производно, за да се образува междинното съединение по формула (П-б). Въпросната реакция може рутинно да се извърши в ре35 акционно инертен разтворите като например, 1,4диоксан в присъствие на основа като например триетиламин и незадължително в присъствие на катализатор като например Ν,Ν-диметил-пиридинамид. Разбъркването и повишените температури могат да ускорят скоростта на реакцията.

Ο—C,-₄ilkyl NH_:-CH-C—О—C|-₄alkyl

R⁵ R⁴-----------------------► <П-Ь) (V)

Също така, междинното съединение от формула (П-б) може да се получи директно, чрез реакция на междинното съединение по формула (IV) с подходящ реагент, като например N [2,2-диС-(С _малкил)етил]-1 Н-имидазол-1 -карбоксамид или функционално производно на някой от въпросните агенти.

(IV)

Ш-b)

По-специално, междинни съединения от формула (П-б), при които R² е хидрокси група или за предпочитане защитена хидрокси група, като протестиращата група Р е триметилсилил протестираща група или нейно функционално производно, като въпросните междинни съединения, представени от формула (П-б-1), могат да се изготвят чрез реагиране на междинното съединение по формула (IV), където R² е хидрокси група или за предпочитане защитена хидрокси група, като протестиращата група Р е триметилсилил протестираща група или нейно функционално производно, като въпросните междинни съединения са представени от формула (IV1), с и-[2,2-диС-(С_малкил)етил]-1Н-имидазол-1-карбоксамид или негово функционално производно.

Р Q R¹

Q—С—CH-NH,

0—C^alkyl —О—С, .«alkyl 4 (П-Ь-1) (IV-1)

Междинни съединения, съгласно формула (IV), при които R¹ е водород, като въпросните междинни съединения, представени от формула (IV-a), могат да се изготвят чрез редуциране на ненаситена въглерод-азот връзка в междинните съединения от формула (VI) с подходящ редуциращ агент, като например литиево алуминиев хидрид или водород в присъствие на катализатор, като например Raney никел. Цианидната част в междинните съединения по формула (VI) може също така да бъде заменена с нейно функционално производно, например оксим.

R² R²

I reduction |

Q—С—C==N--------Q—С—СН_:—NH.

R³ R^J (VI) (IV-a)

Синтезата на някои от междинните съединения по формула (VI) е описана в WO1995/004045, WO1996/031485, WO1997/003967 и WO1998/014432. Някои от съединенията по формула (I) и някои от междинните съединения, съгласно настоящето изобретение, съд ържат най-малко един асиметричен въглероден атом. Чисти стереохимични изомерни форми на въпросните съединения и въпросните междинни съединения могат да се получат с прилагането на добре известни в това ниво на техниката процедури. Например, диастериомерите могат да се разделят чрез физически методи, като селективна кристализация или хроматографски техники, като напр. брояч на разпределение на ампеража, течна хрома тография и други подобни методи. Енантиомерите могат да се получат от рацемичните смеси чрез първо, конвертиране на въпросните рацемични смеси с подходящ разтварящ агент, като например хиралови киселини, в смес от диастериомерни соли или съединения; след това физическо разделяне на въпросните смеси от диастериомерни соли или съединения чрез например, селективна кристализация или хроматографски техники, като напр. течна хроматография и други подобни методи; и най-накрая конвертиране на въпросните диастериомерни соли или съединения в съответните енантиомери. Чисти стереохимични изомерни форми на съединенията от формула (I) могат също така да се получат от чистите стереохимични изомерни форми на подходящите междинни съединения и начални материали, стига реакциите по инвертиране да протичат стереоспецифично. Чистите и смесени стереохимични изомерни форми на съединенията от формула (I) са в обхвата на целите на настоящето изобретение.

Един алтернативен начин на разделяне на енантиомерните форми на съединенията от формула (I) и междинните съединения включва течна хроматография, по-специално течна хроматография с хирална стационарна фаза.

Съединенията от формула (I), N-оксидните им форми, фармацевтично приемливите кисели и алкални допълнителни соли и техните стереохимични изомерни форми са мощни инхибитори на фосфодиестеразните (PDE) изоензими от семейство IV (сАМР-специфично семейство).

сАМР (цикличен аденозин 3 ’5 ’-монофосфат) е ключов вторичен месинджер, чиято концентрация повлиява определени клетъчни активности чрез активиране на ензими като киназите. PDEIV е известно, че хидролизира с АМР до съответния му неактивен метаболит 5 ’-монофосфат. Тъй като инхибирането на PDE IV води до повишаване на нивата на с АМР в определени клетки, като клетките в гладките дихателни мускули и голямо разнообразие от възпалителни клетки, т.е. определени лимфоцити, напр. базофилни, неутрофили и еозинофили, моноцити и стволови клетки. Голям брой алергични, атопични и възпалителни заболявания се предполага, че се причиняват от повишени над нормалното ниво концентрации на PDE IV, което води до ниски нива на сАМР и хиперчувствителност на така повлияните клетки на външни стимули, (примери за въпросната хиперчувствителност са например освобождаване на излишък от хистамин от базофилите и стьлбовидни клетките или формиране на големи количества от супероксиден анион от еозинофилите). Тъй като настоящите съединения притежават силни инхибираши качества върху диестераза IV, се предполага че те могат да бъдат полезни агенти в намаляване и/или лечение на алергични, атопични и възпалителни заболявания. Функционалните ефекти на инхибиторите на PDE IV са например отпускане на гладките дихателни мускули, бронходилация, инхибиране на агрегацията на слоевете и инхибиране на освобождаването на медиатор на белите кръвни клетки. Примери за алергични заболявания са бронхиална астма, хелитис, конюнктивити, контактни дерматити и екземи, дразнене на червата, дехидроформна екзема, уртикария, васкулитис, вулвитис; примери за атопични заболявания са дерматити и екземи, червен вятър, астма, алергичен ринит; и сходни разстройства са например, псориазис и други хиперпролиферативни заболявания.

Съединенията съгласно настоящето изобретение притежават също така цитокин инхибираща активност. Цитокин е всеки секретиран полипептид, който повлиява функцията на други клетки чрез модулиране на взаимодействията между клетките, участващи в имунния или възпалителен отговор. Примери за цитокини са монокините и лимфокините и те могат да се образуват от широк набор клетки. Например, монокинът често се определя като продуциран и секретиран от мононуклеарни клетки, като макрофаги и/или моноцити, но много други клетки продуцират монокини, като например природните килър клетки, фибробласти, базофили, неутрофили, ендотелни клетки, мозъчни астроцити, клетки от стромота на костния мозък, епидермални кератиноцити и β-лимфоцити. Лимфокините обикновено се произвеждат от лимфоцитни клетки. Примери за цитокини включват Интерлевкин-1 (1Ь-1),Интерлевкин-2 (IL-2), Интерлевкин-6 (IL-6), Интерлевкин-8 (IL8), алфа-тумор некротичен фактор (aTNF) и (PTNF) бета-тумор некротичен фактор.

Един цитокин, който специално е желателно да бъде инхибиран, е aTNF. Свръх или нерегулирано образуване на TNF се вписва в опосредстване или провокирането на много заболявания, включително ревматоиден артрит, ревматоиден спондилит, остеоартрит, артрит по козите и други артритни състояния; сепсис, септичен шок, ендотоксичен шок, грам отрицателен сепсис, синдром на токсичен шок, синдром на респираторни нарушения при възрастни хора, церебрална малария, хронични белодробни възпалителни заболявания, силикоза, белодробна саркоидоза, болест на костна ресорбция, наранявания, свързани с реперфузия, реакции на отхвърляне на транспланта, отхвърляне на алотрансплант, треска и миалгия поради инфекция като грип, постинфекция кахеа към вирусно заболяване, пост-инфекция кахеа към синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), СПИН, ССК (Свързан със СПИН Комплекс), образуване на келоид, образуване на разранена тъкан, болест на Crohn, язвени колити или пирезис. Настоящото изобретение също така се отнася до съединения съгласно формула (I), както беше определено по-горе, до техните N-оксиди, фармацевтично приемливи допълнителни соли и техни стереохимични изомерни форми, за употреба в медицината, по-специално за употреба в медицината за лечение на болестни състояния, свързани с анормална ензимна или каталитична активност на PDVIV и/или болестни състояния, свързани с физиологично хранителен излишък от цитокини, по-специално алергични, атопични и възпалителни заболявания, още по-специално астматични и атопични заболявания, най-вече атопичен дерматит. Така съединенията, съгласно настоящето изобретение, могат да се употребяват за получаване на медикамент за лечение на атопични или астматични заболявания, по-специално атопичен дерматит. Настоящето изобретение също така се отнася до метод за лечение на топлокръвни животни, страдащи от болестни състояния, свързани с анормална ензимна или каталитична активност на PDV IV и/или болестни състояния, свързани с физиологичен хранителен излишък от цитокини, по-специално алергични, атопични и възпалителни заболявания, още по-специално астматични и атопични заболявания, най-вече атопичен дерматит. Въпросният метод се характеризира с това, че включва прилагане на терапевтично ефективно количество от съединение по формула (I) или негова N-оксидна форма, фармацевтично приемлива допълнителна кисела или алкална сол и негова стереохимична изомерна форма в допълнение с фармацевтичен носител.

Най-общо прието е, че ефективното дневно количество би било от 0.01 mg/kg до 10 mg/kg телесно тегло. Очевидно е, че въпросната дневна ефективно доза може да се намали или увеличи в зависимост от отговора на третирания обект и/или в зависимост от преценката на лекаря, предписващ съединенията съгласно настоящето изобретение. Споменатият обхват на ефективното дневно количество е само насочващ и няма намерение да ограничи в никаква степен целите или употребата на изобретението.

Инхибиторната активност на съединенията по формула (I) върху PDVIV може да бъде демонстрирана с теста “Инхибиране на фосфодиестераза тип IV В в рекомбинантни човешки мононуклеарни лимфоцити (MNL), продуцирани от клетки на насекоми с бакуло вирусен вектор.” Няколко in vivo и in vitro тестове могат да се използват за демонстриране полезността на съединенията по формула (I) в лечението на описаните алергични, атопични и възпалителни заболявания. Такива тестове например са “Бронхоконстрикция на трахея на морско свинче in vitro”. “Бронхоконстрикция на трахея на морско свинче in vitro” и in vivo тестовете “Възпаление на гръбначния стълб в мишки, индуцирано от арахидониева киселина”, “Възпаление на ухото в мишки, индуцирано от ТРА” и “Хиперчувствителност от забавен тип в мишки.”

По-нататък, настоящите съединения притежават само много ниска инхибиторна активност върху фосфодиестеразните изоензими от семейство III (семейство cGMP-инхибиращи). Инхибирането на, в частност, PDEIII води до увеличение на сАМР със сърдечния мускул, оказващо ефект върху контрактилната сила на сърцето, както и на релаксирането на сърцето. В лечението на описаните алергични, атопични и възпалителни заболявания, кардиоваскуларните ефекти определено не са желателни. Така, тъй като настоящите съединения инхибират PDE IV при много по-ниски концентрации, отколкото при инхибирането на PDE III, тяхната терапевтична употреба може да бъде нагодена така, че да предотврати кардиоваскуларни странични ефекти.

Известните в науката инхибитори на PDE IV често причиняват разнообразни странични стомашно-чревни ефекти. Повечето съединения съгласно настоящето изобретение обаче, показват малко странични ефекти върху стомашно-чревния тракт, което може да се демонстрира с теста “Стомашно освобождаване на калорични храни в плъхове”.

Означенията PDE III и PDE IV, употребявани тук, са съгласно класификацията на J. A. Beavo and

D. Н. Reifenyder, TIPS Reviews, April 1990, pp. 150-155.

Цитокин инхибиращата активност на съединенията, съгласно формула (I), като инхибиране на образуването на TNF, може да бъде демонстрирана с in vitro тест “Образуване на цитокин в цялостни човешки кръвни култури”.

В допълнение, съединенията, съгласно настоящето изобретение, се очаква че няма да покажат никакви или слаби ендокринологични странични ефекти. Това може да се докаже, например с теста “Тестостерон in vivo”, с теста “In vitro инхибиране на ароматазна активност” и теста “In vivo инхибиране на ароматазна активност”. От гледна точка на техните полезни качества, а именно инхибиране на PDE IV и китокин, въпросните вещества могат да бъдат изготвени като различни фармацевтични препарати за прилагане, характеризиращи се с това, че включват фармацевтично приемлив носител и като активна съставка - терапевтично активно количество от съединението по формула (I). За да се изготвят фармацевтичните препарати, съгласно това изобретение, се смесва терапевтично ефективно количество от даденото вещество под формата на допълнителна основна или кисела сол, като активна съставка, с фармацевтично приемлив носител, който може да бъде под различна форма в зависимост от желаната форма на прилагане. Тези фармацевтични препарати са за предпочитане в единични дози, подходящи за прилагане, за предпочитане орално, ректално, повърхностно, през кожата, чрез инхалиране или чрез парентерална инжекция. Например, при изготвянето на препаратите за орално приемане може да се използва която и да е от известните обикновени фармацевтични среди, като например вода, гликоли, масла, алкохоли и други подобни в случай на орален течен препарат като суспензии, сиропи, елексири и разтвори; или твърди носители като скорбели, захари, каолин, смазки, свързватели, дезинтегриращи се агенти и други подобни в случай на пудри, хапчета, капсули и таблетки. Поради леснотата на приложение таблетките и капсулите представляват най-предпочитаната доза - орална единица, при която очевидно се използват твърди носители. За парентералните препарати, носителят обикновено се състои от стерилна вода, поне в голяма част от случаите може да се включи вода, за да подпомогне разтворимостта. Може да се изготвят инжекционните разтвори например, в които носителят представлява солеви разтвор, глюкозен разтвор или смес от солеви и глюкозен разтвор. Могат да се изготвят също така и инжекционни суспензии, при които могат да се използват подходящи течни носители, суспендиращи агенти и други подобни. В препаратите, подходящи за приложение през кожата, носителят по желание се състои от агент, улесняващ навлизането и/или подходящ набухващ агент, по желание в комбинация с подходящи добавки с различна природа в малки пропорции, които добавки не причиняват каквито и да е значителни отрицателни ефекти върху кожата. Въпросните добавки могат да подпомогнат приложението през кожата и/или могат да са полезни за изготвянето на желаните препарати. Тези препарати могат да се прилагат по различни начини, напр. трансдермално, като намазка или като мехлем или крем. Като подходящи препарати за повърхностно приложение могат да се цитират всички препарати, обикновено използвани като повърхностно прилагани лекарства, напр. кремове, гелове, превръзки, шампоани, тинктури, пасти, лосиони, разтвори, мехлеми, намазки, пудри и други. Прилагането на въпросните препарати може да стане чрез аерозол, напр. с пропеленти като азот, въглероден диоксид, фреон или без пропелент, като спрей с помпа, в капкова форма, като препарати с повишена плътност, които могат да се прилагат като вата. По-специално, полутвърдите препарати като намазки, кремове, телове, мехлеми и други подобни биха били подходящи.

С цел да се повиши разтворимостта и/или стабилността на съединенията от формула (I) във фармацевтичните препарати, може да е предимство употребата на α-, β- или γ-циклодекстрини или техни производни, по-специално заместени с хидроксилалкил циклодекстрини, напр. 2-хидроксипропилβ-циклодекстрин. Освен това, коразтворители като алкохоли могат да подобрят разтворимостта и/или стабилността на съединенията, съгласно формула (I) във фармацевтичните препарати. В изготвянето на водни препарати очевидно по-подходящи са допълнителните соли на въпросните съединения, благодарение на повишената им водоразтворимост.

Особено предпочитано е да се изготвят гореспоменатите препарати в дози-единици за лесно приемане и унифициране на дозата. Формата дозаединици се отнася към физическите дискретни единици, подходящи за еднократно дозиране, като всяка единица съдържа предварително определено ко личество от активен инградиент, изчислено така, че да упражни желания терапевтичен ефект в комбинация с необходимия фармацевтичен носител. Примери за такива форми на дози-единици са таблетите (включително таблетите с покритие), капсулите, хапчетата, пакетчетата с прах, супозиторите, инжектируемите разтвори или суспензии и други подобни и техните отделни множествени форми.

Следните примери са подбрани, за да илюстрират целта на настоящето изобретение.

Експериментална част

Тук и нататък “THF” означава тетрахидрофуран, “RT” означава стайна температура, “DMF” означава Ν,Ν-диметилформамид, “EtOAc” означава етилацетат и “DIPE диизопропилетер.

А. Изготвяне на междинните съединения

Пример А1.

А) Изготвя се смес от (±)-6-(2-амино-1-метилетил)-4-(циклопентилокси)-3-пиридинол (0.037 mol) и NaHCO₃ (0.0814 mol) в CHjClj (200 ml) чрез разбъркване при 0-5°С. Към сместа се добавя разтвор на фенил карбонохлоридат (0.074 mol) в СН₂С1₂ (50 ml) и получената реакционна смес се разбърква за 1 h при RT. Реакционната смес се излива върху вода и слоевете се разделят. Водната фаза се екстрахира двукратно с СН₂С1₂. Обединените органични слоеве се изсушават, филтруват и разворителят се изпарява, като дава добив от 18.2 g (+)-фенил [2-[4-(циклопентилокси)-5[(феноксикарбонил) окси]-2пиридинил]пропил]карбамат (межд. съединение 1).

б) Смесват се междинно съединение (1) (0.037 mol), 2,2-диметоксиетанамин (0.148 mol), триетиламин (0.148 mol) и 4-диметиламинопиридин (количество за катализ) в 1,4-диоксан (150 ml) с разбъркване и оставяне в покой за 60 h. Разтворителят се изпарява. Останалата част се пречиства чрез колонна хроматография със силикагел (елуент: CHjClj/CHjOH 95/5 и CHjClj/iCHjOH/NHj) 95/5). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява, като дава добив 13 g (95.6%) от (±)-№[2-4-(циклопентилокси)-5 хидрокси-2-пиридинил]пропил]^’-(2^-диметоксиетил)урея (межд. съединение 2).

Пример А2.

а) Изготвя се смес от 4-(циклопентилокси)-5метокси-2-пиридинетанамин (0.026 mol) и триетиламин (0.03 mol) в CHjClj (75 ml) чрез разбъркване при 0-5°С. Към сместа се добавя на капки разтвор на фенил карбонохлоридат (0.03 mol) в CHjCl₂ (25 ml). Сместа се разбърква за 1 h при RT и след това промива с NaOH (III) и вода. Органичният слой се отделя, изсушава, филтрува и разтворителят се изпарява. Останалата част се пречиства със силикагел през стъклен филтър (елуент: CH₂CL/CH₃OH 98/2). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се изсушава, като дава добив от 7.2 g (77.7%) от фенил [2-[4-(циклопентилокси)-5-метокси2-пиридинил]етил]карбамат (межд. съединение 3).

б) Смесват се междинно съединение (3) (0.018 mol), 2,2-диметоксиетанамин (0.02 mol), 4-диметиламинопиридин (0.005 mol) и триетиламин (0.036 mol) в 1,4-диоксан (150 ml) с разбъркване и оставяне в покой за 48 h. Разтворителят се изпарява. Останалата част се разтваря в СН₂С1₂ промива с NaOH IN вода. Органичният слой се отделя, изсушава, филтрува и разтворителят се изпарява, като дава добив от 6.6 g (100%) от К-[2-[4-(циклопентилокси)-5метокси-2-пиридинил]етил]]-М’-(2,2-диметоксиетил)урея (межд. съединение 4).

Пример АЗ.

а) Смес от 1,1 ’-карбонилбис[1Н-имидазол] (2 mol) в EtOAc (800 ml) се разбърква и охлажда на ледена баня, което води до получаване на суспензия. Добавят се на капки 2,2-диметоксиетанамин (2 mol), като температурата се поддържа под 25°С. Получената реакционна смес се разбърква за 2 h при RT, след това 30 min при охлаждане на ледена баня. Преципитатът се филтрува, смесва чрез разбъркване с EtOAc (400 ml) за 15 min, и на ледена баня за нови 15 min. Преципитатьт се филтрува, промива с DIPE (2 х 50 ml) и изсушава като дава добив от 277 g (70 %) N(2,2-диметоксиетил)-1 Н-имидазол-1 -карбоксамид (межд. съединение 5).

б) Смесват се с разбъркване (±)-4-(циклопро1шлметокси)-5-метокси-(3-метил-2-пиридинетанамин (0.025 mol) и междинно съединение (5) (0.025 mol) в THF (100 ml) и оставят в покой за 2 h. Разтворителят се изпарява. Останалата част се размесва с вода и тази смес се екстрахира с толуен и EtOAc. Отделеният органичен слой се изсушава, филтрува и разтворителят се изпарява, като дава 9.1 g (100%) добив от(±)-Н-[2-[4-(циклопропилметокси)-5-метокси-2пиридинетил] пропил ]-N ’ (2,2-диметоксиетил)урея (межд. Съединение 6).

Пример А4.

а) Изготвя се смес от 5-метокси-4-[(тетрахидро-3-фуранил)окси]-2-пиридинкарбоксалдехид (0.057 mol) и Znl₂ (0.0027 mol) в СНр, (130 ml) чрез разбъркване при RT. Към сместа се добавя на капки разтвор на триметилсиланкарбонитрил (0.0684 mol) в CHjClj (30 ml). Получената реакционна смес се разбърква за 90 min при RT. Добавя се вода и сместа се размесва за 10 min (2 х). Органичният слой се отделя, изсушава, филтрува и разтворителят се изпарява. Добавя се толуен и сместа се азеотропира на рота ционен изпарител, като дава (±)-5-метокси-4-[(тетрахидро-3-фуранил)окси]-[3-[(три-метилсилил)окси]2-пиридинацетонитрил (количествен добив) (межд. съединение 7).

б) Смес от междинно съединение (7) (0.074 mol) в THF (500 ml) се хидрогенира с никел на Раней като катализатор. След поемане на Н2 (2 екв.), катализаторът се филтрува и филтратът се изпарява, като дава добив от (±)-5-метокси-4-[(тетрахидро-3-фуранил)окси]-Р-[(три-метилсилил)окси]-2-пиридинетанамин (количествен добив) (межд. съединение 8).

Пример А5.

а) Разтвор от (±)-6-(циклопентилокси)-5метокси-0-метил-2-пиридинетанамин (0.037 mol) и дифенил N-цианокарбонимидат (0.037 mol) в етанол (100 ml) се разбърква за един ден при RT. Преципитатьт се филтрува, промива с етанол, DIPE, след това се изсушава, като дава добив от 9 g (61.7%) (±)фенил-№-циано-№[2-[6-(циклопентилокси)-5метокси-2-пиридинил]карбамимидат (межд. съединение 9). Филтратът се изпарява при намалено налягане. Остатъкът се разтваря в СН₂С1₂. Органичният разтвор се промива трикратно с 2N NaOH. Органичният слой се отделя, изсушава, филтрува и разтворителят се изпарява, като дава добив от 4.1 g от междинно съединение (9). Крайният добив е 89 %.

б) Смес от 2,2-диметоксиетанамин (0.015 mol), триетиламин (0.026 mol) и 4-диметиламинопиридин (0.0065 mol) в 1,4-диоксан (50 ml) се добавя към разтвор от междинно съединение (9) (0.013 mol) в 1,4диоксан (50 ml). Получената реакционна смес се разбърква и оставя в покой една нощ. Разтворителят се изпарява. Останалата част се поставя във вода и тази смес се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се изсушава, филтрува и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства на колонна хроматография със силикагел (елуент: CHjCIj/CHjOH 99/1). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява, като дава добив от 4.13 g (79 %) от (±)№’-циано-М-[2-[6-(циклопентилокси)-5-метокси-2пиридинил]пропил]-М’-(2,2-диметоксиетил)гу анилин (межд. съединение 10).

Пример А6.

Реакция под N_r Разтвор от етандиол дихлорид (0.0210 mol) в СН₂С1₂ (40 ml) се подлага на разбъркване при -60°С. Към тази смес се добавя под формата на капки разтвор на диметил сулфоксид (0.0420 mol) в CHjClj (10 ml) и разбъркването продължава за 5 min при -60°С. Разтвор на 1,3-дихидро-1 -[2хидрокси-2-[5-метокси-4-[(5-фенилпентил)окси]-2пиридинил]етил]-2Н-имидазол-2-он (съединение 18) (0.0070 mol) в СН₂С1₂ (10 ml) се добавя под формата на капки при -60°С и бъркането продължава за 5 min. Сместа се обработва с вода, след това се екстрахира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се изсушава (MgSO₄), филтрува и разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография със силикагел (елуент: CHjCIj/CHjOH 94/6). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява,давайки 1.8 g (69.6%) от 1,3-дихидро-1-[2-[5-метокси-4-[(5-фенилпентил)окси]-2-пиридинил]-2-оксоетил]-2Н-имидазол-2-он (межд. съединение 11).

Изготвяне на съединенията по формула (I) Пример Б1.

А) Изготвя се смес от междинно съединение (2) (0.037 mol) и IN НС1 (0.1 mol) в метанол (300 ml) чрез разбъркване за пет дни при RT. Сместа се подалкалява с NH₃/CH₃OH. Разтворителят се изпарява и останалата част се пречиства на колонна хроматография със силикагел (елуент: CH₂Clj/CH₃OH 95/5). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява, остатъкът се разбърква с DIPE, филтрува, после изсушава, давайки 5.9 g (52.7 %) от (+)-1-[2-[4(циклопентилокси)-5-хидрокси-2-пиридинил]-1,3-дихидро-2Н-ими-дазол-2-он (съединение 1).

Пример Б2.

Смес от съединение (1) (0.0194 mol), хлоро дифлуорометил и KjCO₃ (0.0194 mol) в метанол (100 ml) се разбърква за 16 h при 125°С в автоклав. Разтворителят се изпарява и останалата част се пречиства на колонна хроматография със силикагел (елуент: CFLCiyCHjH 95/5 с градиент до 80/20). Чистите фракции се събират и после разтворителят се изпарява. Остатъкът се разтваря в 2-пропанон и превръща в сол на солната киселина (1:2) с НС1/2-пропанол. Преципитатьт се филтрува и изсушава, давайки 0.58 g (7 %) от (±)-1 -[2-[4-(циклопентилокси)-5-[(дифлуорометил)окси]-2-пиридинил]-1,3-дихидро-2Н-ими-дазол2-он.2НС1 (съединение 20).

Пример БЗ.

Към разтвор на междинно съединение (10) (0.0101 mol) в THF (82 ml) се добавя на капки НС10.5 М (30.3 ml) и получената реакционна смес се разбърква и оставя в покой за 2 h. Реакционната смес се охлажда, въздейства с вода, подалкалява с NaCO₃5 и тази смес се екстрахира с EtOAc. Отделеният органичен слой се изсушава, филтрува и разтворителят се изпарява. Останалата част се пречиства на колонна хроматография със силикагел (елуент: CHjCl/ CHjOH 90/10). Желаните фракции се събират и разт10 ворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства на колонна хроматография със силикагел (елуент: CHjCl/CHjOH 100/1, с градиент 95/5). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разбърква с DIPE, филтрува, промива и из15 сушава, като дава 0.54 g (±)-[ 1-[2-[6-(циклопентилокси)-5-метокси-2-пиридинил]пропил]-1,3-дихидро2Н-имидазол-2-илиден]цианамид (съединение 22).

Пример Б4.

Реакция под поток от N₂. Разтвор от междин20 но съединение (11) (0.0049 mol) в TNF (50 ml) се подлага на разбъркване при 0-5°С. Към тази смес се добавя под формата на капки CH₃MgCl (0.0054 mol). Реакционната смес се разгражда с добавянето на наситен воден разтвор на NH₄C1 и след това екстра25 хира с СН₂С1₂. Отделеният органичен слой се изсушава, филтрува и разтворителят се изпарява. Останалата част се пречиства на колонна хроматография със силикагел (елуент: CH₂CL/CH₃OH 95/5). Желаните фракции се събират и разтворителят се изпа30 рява. Остатъкът (0.5 g) се пречиства на високо ефективна течна хроматография (елуент: CH₂Clj/CH₃OH 98/2, с градиент 90/10). Чистите фракции се събират и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разбърква с DIPE, филтрува, промива и изсушава, като да35 ва 0.20 g (+)-1,3-дихидро-[1 -[2-хидрокси-2-[5-метокси-4-[5-фенилпентил)окси]-2-пиридинил]пропил]2Н-имидазол-2-он (съединение 23). Следните съединения бяха изготвени въз основа на горепосочените примери. (Пр. №).

Таблица 1

П

Η—N..N—СН Ύ

С-ние №	Пр. №	R²	R³	R⁷	R’	Сол
1	В.1	СНз	Н	циклопентил	Н
2	В.1	СНз	Н	3-тетрахидрофуранил	Н
3	В.1	Н	Н	циклопентил	СНз
4	В.1	СНз	Н	циклопентил	СНз	НС1(1:1)хидрат(1:1)
5	В.1	Н	Н	циклопропилметил	СНз
6	В 1	СНз	Н	циклопропилметил	СНз
7	В.1	СНз	СНз	циклопентил	СНз
9	В.1	СНз	Н	3 -тетрахидрофурани л	СНз
10	В.1	СНз	Н	фенилпентил	СНз	НС1 (1:1)
15	В.1	ОН	Н	3 -тетрахидрофуранил	СНз
16	В 1	ОН	н		СН,
17	В.1	ОН	н	циклопропилметил	СНз
IS	В.1	ОН	н	фенилпентил	СН,
19	В.1	ОН	н	циклопентил	СНз
30	В2	СНз	н	циклопентил	CHF,	НС1 (1 1)
21	В2	СН,	н	3-тетрахидрофуранил	CHF,	НС1 (1:1)
23	В.4	ОН	СНз	фенилпентил	СНз

Таблица 2

С-ние №	Пр. №	R²	R³	R⁷	R*
11	В.1	Н	Н	циклопентил	СН,
12	В.1	СНз	Н	циклопентил	Н

С-ние №	Пр. №	R²	R’	R⁷	R*	D
8	В 1	СНз	Н	CO	СНз	0
13	В.1	Н	Н	циклопентил	СНз	0
14	В 1	СН,	Н	циклопентил	СНз	0
22	В4	СН,	Н	циклопентил	СН,	N-CN

и азот (N) за съединенията, изготвени в посочената тук експериментална част.

Таблица 4 изброява експерименталните (колона “Експ.”и теоретични (колона “Теор.”) стойности от елементен анализ на въглерод (С), водород (Н)

С-ние №	С	Н	N
Теор.	Експ.	Теор.	Експ.	Теор.	Експ.
3	61.84	63.35	7.08	6.98	13.46	13.85
4	54.77	54.91	7.17	7.05	11.21	11.3
5	62.05	62.27	6.76	6.62	14.39	14.52
6	63.28	63.35	7.05	6.98	13.74	13.85
7	65.08	65.23	7.73	7.6	12.71	12.68
8	69.04	69.02	6.6	6.34	11.71	11.5
9	60.06	60.18	6.88	6.63	13.24	13.16
11	63.47	63.35	6.78	6.98	13.88	13.85
12	64.29	64.33	7.51	7.3	13.21	13.24
13	63.41	63.35	6.91	6.98	13.73	13.85
14	64.25	64.33	7.34	7.3	13.23	13.24
15	56.56	56.07	6.15	5.96	13.48	13.08
16	64.86	65.38	5.8	5-76	11.47	11.44
17	58.92	59.01	6.33	6.27	14.13	13.76
18	66.32	66.48	7	6.85	10.69	10.57
19	59.65	60.18	6.51	6.63	13.1	13.16
20	47.78	47.9	5.25	5.44	9.75	9.86
21	44.73	44.87	4.67	4.94	9.66	9.81
22	63.25	63.32	6.86	6.79	20.77	20.51
23	66.11	67.13	6.95	7.1	9.97	10.21

В. Фармакологичен пример

Пример В1: Инхибиране на фосфодиестераза тип IV от рекомбинантни човешки мононуклеарни лимфоцити (MNL), образувана в клетки от насекоми с вектор бакуловирус.

Ефектът на облекчение и/или лечение с настоящите съединения върху алергичните и атопични заболявания беше оценен чрез система за in vitro анализ, откриващ инхибиторен ефект върху фосфодиестераза тип IVB ог рекомбинантни човешки MNL. 72 h след инфектирането с рекомбинантния бакуловирус, клетките от насекомите се събират и утаяват при 500 g за 5 min. Клетките се лизират в 10 ml литичен буфер, съдържащ 20 mM Tris, 10 тМ EGTA, 2 тМ NajEDTA, l%Triton-X-100, lmMNajVO^ lOmMNaF, 2pg/mlneynenTHH,nencTaTHHHanpoTHHHH,0.3 pg/ml бензамидин и 100 pg/ml TPCKpH 7.5. След 5 min върху лед разтворените клетки се центрофугират при 4000 rpm за 15 min при 4°С. Получената супернатанта се филтрува през филтър с големина на порите 0.45 pm (Millipore) и прехвърля в буфер TBS (50 тМ Tris, 150 тМ NaCl pH 7.4).

Супернатантата, съдържаща фофодиестераза (PDE) тип IVB след това се нанася на афинитетна гел колона, върху 5 ml aHTH-FLAG-M2, предварително активирана с 5 ml 100 mM глицин pH 3.5 и уравновесена с 20 ml 50 тМ Tris, 150 тМ NaCl pH 7.4. След промиване на колоната с уравновесяващия буфер, PDE IV се елуира под формата на 1.5 ml фракции, съдържащи 37.5 pl 1М Tris pH 8. Фракциите се диализират за една нощ срещу 20 mM Tris, 2 тМ Na₂EDTA и 400 тМ NaCl pH 7.5 и тестват за PDE IV активност. Идентификацията се извършва чрез SDS PADE и Western Blot (анти-FLAG-Mj). Активните фракции се събират, довеждат до 10% с глицерол и съхраняват на -70°С.

Инкубационната смес (pH 8) (200 pl), съдържа 20 mM Tris, 10 тМ магнезиев сулфат, 0.8 ртМ ΉсАМР (310 mCl/mmol) и фосфодиестераза тип IV, като количеството на последната зависи ог ензимната й активност. Белтъчното съдържание се подбира така, че да показва линейно увеличаване на фосфодиестеразната активност по време на инкубационния период с максимум 10 min при 37°С, при които условия по-малко от 10 % от първоначалния субстрат се хидролизира.

Когато се изследва ефектът на различни съединения върху фосфодиестеразната активност, средата без сАМР се инкубира със съединението(ята) или техния носител (DMSO -1% крайна концентрация) за 5 min. Ензимната реакция се инициира с добавянето на ³Н-сАМР и спира 10 min след прехвърлянето на микротитровата плака във водна баня при 100°С за 5 min. След охлаждане до RT се добавя алкална фосфатаза (0.25 pg/ml) и инкубиране на сместа при 37°С за 20 min. След това 100 pl от сместа се нанасят върху GF-В филтърна микротитрова плака (Millipore), пълна със суспензия от 300 pl DEAESephadex-A25. Плаката се промива 3 пъти със 75 pl 20 mM Tris pH 7.5 и филтратите се събират за броене на сцинтилационен брояч тип “Packard Top Count”.

Инхибиторният ефект на настоящите съединения върху фосфодиестераза PDE IV В от човешки рекомбинанти MNL бе измерен при различни концентрации на въпросните съединения. Беше изчислен процентът на активност на PDE IV В срещу контролата и стойностите са изброени в Таблица 5.

Таблица 5
Бр. №	Изследвана доза	% активност
3	10* М	56
4	10'⁷М	60
5	10* М	57
6	10’⁷М	72.5
7	10’⁷М	78
8	10‘⁷М	68.5
9	10‘⁷М	68
10	10* М	57
11	10* М	75
12	10* М	59

Бр.	Изследвана	%
№	доза	активност
13	10'⁷М	49
14	10*⁷М	18
15	10* М	88
16	10* М	63
17	10'⁷М	75
18	10* М	77
19	10* М	60.5
21	10* М	73
22	ю-⁷м	25
23	10* м	35

Г. Примери за препарати

Следните примери показват типичните фармацевтични препарати, подходящи за системно или топично прилагане на животни и хора в съответствие с настоящото изобретение.

“Активна съставка” (A.I.), както е употребявано в тези примери, се отнася до съединение, съгласно формула (I) или до негова N-оксидна форма, фармацевтично приемлива допълнителна сол или негова стереохимична изомерна форма.

Пример Г. 1: покрити с филм таблетки

Изготвяне на сърцевината на таблетките

Смес от 100 g A.I., 570 g лактоза и 200 g скорбяла се разбърква добре и навлажнява с разтвор от 5 g натриев додецил сулфат и 10 g поливинилпиролидон в около 200 ml вода. Мокрият прах се пресява, изсушава и пресява отново. След това се добавят 100 g микрокристална целулоза и 15 g хидрогенирано растително олио. Всичко това се смесва добре и пресова в таблетки, като дава 10 000 таблетки, всяка съдържаща по 10 mg активна съставка.

Обвивка

Към разтвор от 10 g метил целулоза в 75 ml денатуриран етанол се добавя разтвор от 5 g етилцелулоза в 150 ml дихлорометан. След това се добавят 75 ml дихлорометан и 25 ml от 1,2,3-пропантриол. 10 g от полиетиленгликол се смилат и разтварят в 75 ml от дихлорметан. Последният разтвор се добавя към първия и след това се прибавят 2.5 g магнезиев октадеканоат, 5 g поливинилпиролидон и 30 ml концентрирана цветна суспензия и всичко се хомогенизира. Сърцевината на таблетките се покрива с така получената смес в апарат за покриване.

Пример Г.2:2 % крем за повърхностно прилагане

Към разтвор от 200 mg хидроксипропил βциклодекстрин в пречистена вода се добавят 20 mg 5 A.I. при разбъркване. Добавя се солна киселина до пълно разтваряне и след това натриева основа до pH 6.0. При разбъркване се добавят 50 mg глицерол и 35 mg полисорбат 60 и сместа се нагрява до 70°С. Получената смес се прибавя към такава от 100 mg 10 минерално масло, 20 mg стеарилов алкохол, 20 mg цетилов алкохол, 20 mg глицерол моностеарат и 15 mg сорбат 60, нагрята до температура 70°С при бавно разбъркване. След охлаждане до под 25°С, добавя се останалата част от пречистената вода, q.s.ad 1 g, и 15 сместа се разбърква до хомогенност.

Claims

Патентни претенции

1. Съединение с формула (I) където:

L е водород;

-А-В- е двувалентен радикал с формула -CRMZR⁵- (а-1);

или

-CHR⁴-CHR⁵- (а-2);

D е О или NR⁶;

Q е радикал с формула

R¹ е водород или С _малкил; 40

R² е водород; хало; С16алкил; трифлуорометил; С^цикоалкил; карбоксил; Смалкилоксикарбонил; С^цикло-алкиламинокарбонил; арил; Хет¹; или С16алкил, заместен с циано, амино, хидрокси, С_малкилкарбониламино, арил или Хет¹; или 45

R² е радикал с формула:

-О-R’ (с-1);

или

-NH-R¹⁰ (с-2);

R³ е водород, хало, хидрокси, С ^алкил или С _и 50 алкокси;

R⁴ и R⁵ са поотделно и независимо избрани от водород или С_малкил;

R⁶e водород, С_малкил или циано;

R⁷ и R⁸ са поотделно и независимо водород; С₁₆алкил; дифлуорометил; трифлуорометил; С₃₆циклоалкил; наситен 5-, 6- или 7-членен хетероцикъл, съдържащ един или два хетероатома, всеки поотделно и независимо избран от кислород, сяра или азот; инданил; 6,7-дихидро-5Н-циклопентапиридил; бицикло[2.2.1]-2-хептенил;

бицикло[2.2.1]-2-хептанил; Смалкил сулфонил; арилсулфонил; или С_моалкил, заместен с един или два заместителя, всеки избран поотделно и независимо от арил, пиридил, тиенил, фуранил, инда16 нил, 6,7-дихидро-5Н-циклопентапиридил, С₃₇циклоалкил и наситен 5-, 6-или 7-членен хетероцикъл, съдържащ един или два хетероатома, всеки поотделно и независимо избран от кислород, сяра или азот;

R’е водород; Смалкил; С,алкил, заместен с хидрокси, карбоксил, С_малкилоксикарбонил, амино, моно- или ди(С_малкил)амино, Хет' или арил;

R'°e водород; Смалкил; С_малкоксикарбонил; Смалкил, заместен с хидрокси, карбоксил, С_малкилоксикарбонил, амино, моно- или ди(С_малкил)амино, Хет' или арил;

арил е фенил или фенил, заместен с един, два или три заместителя, избрани поотделно и независимо от хало, хидрокси, С_малкил, С_малкилокси, C_wциклоалкил, трифлуорометил, амино, нитро, карбоксил, Смалкилоксикарбонил и С_малкилкарбониламино;

Het¹ е пиридил; пиридил, заместен с С_малкил; фуранил; фуранил, заместен с С_малкил; тиенил; тиенил, заместен с С_малкилкарбониламино; хидроксипиридил, хидроксипиридил, заместен с С_малкил или С_малкоксиС_малкил; имидазолил; имидазолил, заместен с С_малкил; тиазолил; тиазолил, заместен с С_малкил; оксазолил; оксазолил, заместен с С_малкил; изохинолинил; изохинолинил, заместен с С_малкил; хинолинонил; хинолинонил, заместен с С_малкил; морфолинил; пиперидил; пиперидил, заместен с Смалкил, Смалкил-оксикарбонил или арилСмалкил; пиперазинил; пиперазинил, заместен с С_малкил, Смалкилоксикарбонил или арилСмалкил; и негова N-оксидна форма, фармацевтично приемлива киселинна или базична присъединителна сол и стереохимично изомерна форма.
2. Съединение съгласно претенция 1, където R⁷ и R⁸ са поотделно и независимо Смалкил; С^циклоалкил; дифлуорометил; наситен 5-, 6- или 7-членен хетероцикъл, съдържащ един или два хетероатома, избрани от кислород, сяра или азот; инданил; или С_||Оалкил, заместен с арил, инданил, 6,7-дихидро-5Н-циклопентапиридил или С^циклоалкил.
3. Съединение съгласно всяка една от претенции 1 и 2, където R² и R³ са поотделно и независимо водород, хидрокси или Смалкил.
4. Съединение съгласно всяка претенция от 1 до 3, където R⁷ е циклопентил, тетрахидрофуранил, циклопропилметил, 5-фенилпентил или инданил; R⁸е водород, метил или дифлуорометил; R² е водород или метил; R³ е водород, хидрокси или метил и R¹, R и R⁵ са водород.
5. Съединение съгласно претенция 1, където съединението е:

[ 1 -[2-[6-(циклопентилокси)-5-метокси-2-пиридинил]пропил]-1,3-дихидро-2Н-имидазол-2-илиден]цианамид; и [ 1 -[2-[6-(циклопентилокси)-5-метокси-2-пиридинил]пропил]-1,3-дихидро-2Н-имидазол-2-он, или негов N-оксид, стереохимично изомерна форма или фармацевтично приемлива киселинна или базична присъединителна сол.
6. Състав, включващ фармацевтично приемлив носител и, като активна съставка, терапевтично ефективно количество от съединение съгласно всяка претенция от 1 до 5.
7. Метод за получаване на състав съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че фармацевтично приемлив носител се смесва в интимна смес с терапевтично ефективно количество от съединение съгласно всяка претенция от 1 до 5.
8. Съединение съгласно всяка претенция от 1 до 5 за използване като лекарство.
9. Използване на съединение съгласно всяка претенция от 1 до 5 за производство на медикамент, полезен за лечение на атопични или астматични болести.
10. Метод за получаване на съединение съгласно претенция 1, характеризиращ се с:

а) циклизация на междинно съединение с формула (И) или негово функционално производно, където R¹ до R^s, D и Q са определени както в претенция 1,

U у^-C|^»lkyl

CH-NH—С—NH—С—С—О—C^alkyl

R⁴ R⁵ (II)

R⁴ R^s

М I¹ т^:

-N..N—СН—СП R³ ° (Ι-ϊ-1) в инертен за реакцията разтворител и в присъствието на подходяща киселина; при което се получава съединение с формула (I-a-1);

в) циклизация на междинно съединение с формула (II-1) или негово функционално производно, където R¹ до R^s, D и Q са определени както в претенция 1, а Р е водород или триметилсилилова защитна група, или нейно функционално производно

Ρ

O^Z R‘ f) o—C_Malkyl

Q—C—CH-NH-C—NH-C—C— O—C_Malkyl

R³ R⁴ R⁵ (U-l)

R⁴ R^s

Η τ' ?^HN..N—ch—c—

H R³D

0-a-l-l) в инертен за реакцията разтворител и в присъствието на подходяща киселина; при което се получава съединение с формула (I-a-1 -1); и ако е необходимо, превръщане на съединение с формула (I) чрез всяка друга следваща известна трансформация и по-нататък, ако е необходимо, превръщане на съединение с формула (I) в терапевтично активна нетоксична киселинно присъединителна сол чрез третиране с киселина, или в терапевтично активна нетоксична базично присъединителна сол чрез треIQ тиране с база, или обратно, превръщане на киселинно присъединителната сол в свободната база чрез третиране с основа, или превръщане на базично присъединителната сол в свободната киселина чрез третиране с киселина; и, ако е необходимо, по15 лучаване на стереохимично изомерни форми или N-оксидни форми на съединението.