BG63524B1

BG63524B1 - Фунгициден, състав съдържащ 2-имидазолин-5-он

Info

Publication number: BG63524B1
Application number: BG101231A
Authority: BG
Inventors: Marie-Pascale Latorse
Original assignee: Rhone-Poulenc Agrochimie
Priority date: 1994-07-22
Filing date: 1997-02-13
Publication date: 2002-04-30
Also published as: US5906986A; US6638961B2; IL114687A0; BR9508792A; US20020137783A1; ES2153041T3; FR2722652B1; CO4600728A1; ZA955935B; NZ290153A; CA2192989C; US6344472B1; PL187164B1; EP0773720A1; HUT77234A; PT773720E; KR100392825B1; DE69519170T2; TW307758B; UA51628C2

Abstract

Изобретението се отнася до фунгициден състав, включващ съединение с формула@@в която М означава кислороден или серен атом, n е 0 или 1 и Y означава флуорен или хлорен атом, или метилов радикал, и най-малко едно фунгицидно съединение със същата функционална насоченост, например производни на дитиокарбаминовата киселина, манеб, манкозеб, зинеб, метирам-Zn. Изобретението се отнася също до метод за профилактика или борба с фитопатогенни гъбички по селскостопанските култури чрез прилагане на ефективно и нетоксично количество от посочения състав върху надземните части на растенията.

Description

Изобретението се отнася до фунгициден състав, съдържащ съединение от типа 2имидазолин-5-он, до метод за получаване на споменатия състав, предназначен да защити превантивно или лечебно земеделските култури от гъбични заболявания. ПРЕДШЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

От Европейска патентна заявка ЕР 551048 са известни рацемични състави, съдържащи производни на 2-имидазолин-5-оните с фунгицидно действие, позволяващи да се предотврати растежа и развитието на патогенни гъбички, които са в състояние да атакуват селскостопанските култури.

Но винаги е било желателно да се разширява спектърът на действие и ефективността на тези фунгицидни състави.

Освен това, винаги е било желателно да се разполага с фунгицидни продукти, притежаващи лечебно действие, защото в този случай е възможно да се намали броятна системните превантивни обработки, като същевременно се осигурява добър контрол върху паразитите.

Също така е твърде желателно да се разполага с фунгицидни продукти, притежаващи устойчивост и подобрено действие, така че да се разреди във времето броят на фитосанитарните обработки, необходими за добър контрол върху паразитите.

Във всички случаи е особено благоприятно да може да се намали количеството на химичните продукти, разпръсквани в околната среда, като същевременно се осигурява надеждна защита на селскостопанските култури срещу гъбични атаки ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Понастоящем беше установено, че една (или повече) от целите, изброени по-горе, могат да бъдат постигнати с фунгицидния състав съгласно представеното изобретение.

Следователно, цел на представеното изобретение е преди всичко да даде фунгициден състав, включващ съединение А с формула (I):

в която:

- М означава кислороден или серен атом;

- η е цяло число, равно на 0 или 1;

- Υ е флуорен или хлорен атом или метилов радикал;

и най-малко едно фунгицидно съединение Б, подбрано от групата, включваща:

- производните на дитиокарбаминовата киселина и на солите й, като манеб, манкозеб, зинеб, метирам-Zn,

- производните на фосфористата киселина, като метални фосфити, напр. фозетил-AI и самата фосфориста киселина и нейните соли с алкални или алкалоземни метали,

- хлорните производни на бензена, като хлороталонил,

- производните, включващи хетероциклен пръстен, притежаващ 1 до 2 азотни атома, като флуазинам, флудиоксонил, прохлораз.

- триазолови производни като бромуконазол, ципроконазол, дифеноконазол, диниконазол, епоксиконазол, фенбуконазол, флузилазол, флутриафол, хексоконазол, метконазол, тебуконазол, тетраконазол, тритиконазол,

- дикарбоксимидни производни, като каптан, фолпел, каптафол, ипродион, процимидон,винклозолин,

- мед или органични или неорганични съединения на медта, като меден оксихлорид или меден хидроксид,

- амиди, като цимоксанил, металаксил, беналаксил и оксадиксил,

- морфолинови производни като диметоморф, додеморф, тридеморф, фенпропиморф, фенпропидин, триадименол,

- производни от типа метоксиакрилати, като метил-(Е)-2-{2-[6-(2-цианофенокси)пиримидин-4-илокси]фенил}-3-метоксиакрилат, метил-(Е)-метоксиимино-[а-(отолилокси)-о-толил]ацетат или ГФметил-(Е)-метоксиимино[2-(2,5-диметилфенокси-метил) фенил]ацетамид

- производни на гванидина, като додин,

- производни от типа фенилбензамид с формула (II):

(II) в която:

Ri и R₂ са еднакви или различни и означават водороден или халогенен атом или алкилов радикал, евентуално халогениран и

R₃ и R₄ са еднави или различни и означават алкилов радикал с 1 до 4 въглеродни атома.

Фунгицидният състав съгласно изобретението включва съставките А и Б в тегловно отношение А/Б в границите от 0.0005 до 50, за предпочитане между 0.001 и 10.

Разбира се, споменатият фунгициден състав може да включва само едно съединение Б или повече от едно такова съединение, например 1, 2 или 3 съединения Б, в зависимост от приложението, за което е предназначен.

За предпочитане е фунгициден състав съгласно представеното изобретение, в който съставката А е съединението с формула (I), в която М е серен атом и η е равно на 0, наричано още (48)-4-метил-2-метилтио-4-фенил-1-фениламино-2-имидазолин-5-он.

За съединението Б са предпочетени следните производни:

- производно на дитиокарбаминовата киселина и на солите й, подбрано между манеб, манкозеб и метирам-Zn,

- производно на фосфористата киселина, подбрано между фозетил-AI, и самата фосфориста киселина и калциевите или калиеви соли,

- хлороталонил,

- производно, съдържащо хетероциклен пръстен, включващ 1 до 2 азотни атома, подбрано между флуазинам, флудиоксонил, лрохлораз,

- триазолово производно, подбрано между бромуконазол, дифеноконазол, епоксиконазол, тебуконазол,тритиконазол,

- дикарбоксиимидно производно, избрано между фолпел или ипродион,

- медно съединение, подбрано между меден оксихлорид и меден хидроксид, . - амид, подбран между цимоксанил, металаксил или оксадиксил,

- диметоморф (морфолиново производно),

- фенилбензамидно производно, отговарящо на формула (I), в която R, означава водороден атом, R₂ означава трифлуорометилов радикал, R₃ означава метилов радикал и R₄ означава етилов радикал, т.е. производно на фенилбензамида, с наименование М-метил-М-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4-трифлуорометилбензамид.

Между най-предпочетените съединения, ооозначени с ь, дефинирани по-горе, се предпочитат фозетил-AI, манкозеб, цимоксанил, диметоморф, оксадиксил или N-метилМ-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4-трифлуорометилбензамид. По съвсем неочакван начин, съставът съгласно изобретението, забележимо засилва действието на отделно взетите активни съставки, спрямо определен вид гъбички, особено вредни за селскостопанските култури, по-специално за лозята и картофите. Това засилено действие се изразява главно в намаляване количествата на отделните съставки, което е особено благоприятно за потребителите и околната среда. Така представеният фунгициден състав притежава синергични свойства, оценени чрез прилагане метода на Tammes, описан в „Isoboles, a graphic representation of synergism in pesticides,, Netherlands Journal of Plant Pathology, 70 (1964), p. 73-80 или както е дефинирано от Limpet, L.E, Р.Н. Schuldt et D. Lammont, 1962, Proc. NEWCC 16: 48-52, като се използува следната формула, наричана още формула на Colby:

Е = X + Υ -X.Y/100 в която

- Е е полученият процент на инхибиране растежа на гъбичките със смес от два фунгицида А и Б, с дефинирани количества, респ. равни на а и б;

- X е наблюдаваниятпроцент на инхибиране от фунгицида А, при количество а,

- Y е наблюдаваниятпроцент на инхибиране от фунгицида Б, при количество б,

Когато процента на инхибиране, наблюдаван в една смес е по-голямо от Е, тогава налице е синергично действие.

В едно предпочетено изпълнение, в което съставката Б е производно на фосфористата киселина, а именно фозетил-AI, отношението А/Б е между 0.001 и 2, за предпочитане - между 0.002 и 1.

В друго предпочетено изпълнение, в което съставката Б е производно с формула (II), а по-точно М-метил-М-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4-трифлуорометилбензамид, отношението А/Б е между 0.1 и 10. за предпочитане, между 0.2 и 10 и съвсем за предпочитане - между 0.25 и 4.

В друго предпочетено изпълнение, в което съставката Б е цимоксанил, отношението А/Б е между 0.05 и 4, за предпочитане, между 0.2 и 4 и съвсем за предпочитане, между 0.25 и 4.

В друго предпочетено изпълнение, в което съставката Б е оксадиксил, отношението А/Б е между 0.5 и 30, за предпочитане между 0.5 и 10.

В друго предпочетено изпълнение, в което съставката Б е производно на дитиокарбаминовата киселина, напр. манкозеб, отношението А/Б е между 0.02 и 2, за предпочитане между 0.1 и 1.

В друго предпочетено изпълнение, в което съставката Б е производно на морфолина, и по-точно диметоморф, отношението А/Б е между 0.1 и 2, за предпочитане между 0.2 и 1.

Съединението А е описано в Европейска патентна заявка No. 94420167.2, непубликувана до деня на заявяване на представената заявка.

Съединението А с формула (I), в която М е серен атом и η е равно на 0, т.е. (4-S)-4метил-2-метилтио-4-фенил-1-фениламино-2-имидазолин-5-он, то може да се получи по следния метод:

Получаване на (43)-4-метил-2-метилтио-4-фенил-1 -фениламино-2-имидазолин-5-он

Получаването се извършва в два етапа:

Първи етап.

В първия етап се получава първоначално метил-(2Б)-2-изотиоцианато-2фенилпропионат, съгласно един от методите, описани в Sufur Reports, Volume 8, (5), рр. 327-375 (1989), като се излезе от съответния аминоестер, като последният може да се получи лесно от а-аминокиселина.

В 20 литров реактор се зареждат 780 г (3.61 ммола) метил-(+)(2Б)-2-амино-2фенилпропионат хлорхидрат, след това 3.4 л вода. Температурата се довежда до 20°С. Прибавят се 3.4 л толуен, след това, на порции 911 г (10.8 мола) натриев хидрогенкарбонат в продължение на 1 час. Температурата се понижава до 8-9°С. В продължение на 2 часа се прибавят 276 мл (3.61 мола) тиофосген. Реакцията се съпровожда с отделяне на газове и повишаване на температурата, която в края на прибавянето достига 24°С. Сместа се разбърква два часа. След декантиране, водната фаза се екстрахира с два литра толуен. Толуеновите фази се събират, промиват се с 4 л вода и се сушат върху магнезиев сулфат. Разтворът се концентрира под понижено налягане.

Така се получават 682 г метил-(+)(2в)-2-изотиоцианато-2-фенилпропионат във вид на слабооцветено масло (добив = 85%).

Измерена е въртяща способност съгласно традиционния метод за разтвор на 0.78 г продукт в 100 мл хлороформ, равна на + 16° (+ или - 6.4°) при температура 29°С.

Втори етап.

Във втория етап, 682 г (3.08 мола) от метил-(28)-2-изотиоцианато-2-фенилпропионат, получен по описания по-горе метод, се разтварят в 4 л безводен тетрахидрофуран, след това реакционната смес се прехвърля в 20-литров реактор, продухван с аргон. Сместа се охлажда до 15°С. Прибавят се 343 г (3.08 мола) фенилхидразин, разтворен в 2 л тетрахидрофуран, в продължение на 30 минути, като температурата се поддържа между 15 и 18°С. Реакционната среда се разбърква в продължение на 40 минути, след което се охлажда до 0°С. Прибавят се 346 г (3.08 мола) калиев трет.бутилат в 4 л тетрахидрофуран, в продължение на 1 час, като през цялото време температурата се поддържа 0°С. Разбъркването продължава още 2 часа при 0°С и се наблюдава образуването на прозрачна розова утайка. Прибавят се 218 мл (3.39 мола) метилйодид, в продължение на 15 минути, като температурата се поддържа между 0°С и 3°С, след което температурата се оставя да достигне стайната, като разбъркването продължава в продължение на 2 часа. Реакционната смес се излива в 5 литра вода. След декантиране, водната фаза се екстрахира трикратно с 3 л етилацетат. Органичните фази се събират, промиват се с 5 л вода, сушат се върху магнезиев сулфат и се концентрират под понижено налягане. Получават се 1099 г твърда кафява маса. Тя се прекристализира из 2 л толуен.

След сушене се получават 555 г (+)(45)-4-метил-2-метилтио-4-фенил-1фениламино-2-имидазолин-5-он под формата на твърда натрошена бяла маса, топяща се при 138°С (добив = 58%).

Въртящата способност, измерена по традиционния метод за разтвор на 0.86 г продукт в 100 мл етанол е равна на + 61.1° (+ или -2.9°) при 27°С.

Висококачествената течна хроматография върху хирална фаза показва количество енатиомери_?по-голямо от 98%.

Съединението А с обща формула (I), в която М означава кислороден атом и η е равно на 0, се получава при взаимодействието на (43)-4-метил-2-метилтио-4-фенил-1фениламино-2-имидазолин-5-он с метанол в присъствието на натрий съгласно метод, описан в патентна заявка ЕР 599749.

Съединението А с формула (I), в която η е равно на 1 се получава съгласно гореописаните методи, като се променят изходните реактиви, което е лесно изпълнимо от специалистите.

Структурите.отговарящи на тривиалните наименования на активните фунгицидни съставки, фигуриращи в определението за Б,са дадени в една или най-малко в двете дадени по-долу публикации:

- „The Pesticide manual,, издаден от Charles R. Worthing et Raymond J. Hance и публикувани от British Crop Protection Council, 9th Edition;

- „Index phytosanitaire 1994,,, издаден от Association de Coordination Technique Agricole, 30eme edition.

Що се отнася до производните от метоксиакрилатен тип, като метил-(Е)-2-{2-[6-(2цианофенокси)пиримидин-4-илокси]фенил}-3-метоксиакрилат, то е описано в международната патентна заявка WO 9208703; метил-(Е)-метоксиимино[а-(о-толилокси)-отолил]ацетат е описан в европейска патентна заявка ЕР 253213; М-метил-(Е)-метоксиимино[2-(2,5-диметилфеноксиметил)фенил]ацетамид е описан в европейска патентна заявка ЕР 398692.

Производното от фенилбензамидов тип е описано в Европейска патентна заявка ЕР 0 578 586, публикувана на 12 януари 1994.

Фунгицидният състав съгласно изобретението включва като активна съставка съединението А и най-малко едно съединение Б в смес с твърди или течни носители, приемливи в селското стопанство и повърхностноактивни агенти, също така приемливи в селското стопанство. По-точно, приложение намират традиционните инертни носители и повърхностноактивни агенти. Тези състави обхващат не само готовите за прилагане състави върху селскостопанските култури посредством съответното приспособление, например пръскащо устройство, но също така и концентрирани търговски състави, които трябва да се разредят преди прилагането им върху насажденията. Под активна съставка тук се означава комбинацията от съединението А и най-малко едно съединение Б.

Тези състави могат да съдържат също така и всякакви други съставки, напр. защитни колоиди, адхезиви, сгъстители, тиксотропни агенти, агенти, спомагащи проникването, стабилизатори, забавители и др. Най-общо, съединенията А и Б могат да бъдат смесени с всякакви твърди или течни добавки, отговарящи на обичайните техники за получаване на състави.

В най-общи линии съставите съгласно изобретението обикновено съдържат от 0.05 до 95% (тегловни) активна съставка, един или повече твърди или течни носители и евентуално, един или повече повърхностноактивни агенти.

С терминът „носител,, в представеното описание се означава твърд органичен или неорганичен материал, естествен или синтетичен, с който е свързана активната съставка, за да се улесни прилагането й върху въздушните части на растението. По същество този носител е инертен и трябва да бъде приемлив в селското стопанство, поточно от обработваното растение. Той може да бъде твърд (глини, естествени или синтетични силикати, силикагел, смоли, восъци, твърди торове и др.) или течен (вода, алкохоли, по-точно бутанол и др.).

Повърхностноактивният агент може да бъде емулгиращ, диспергиращ или омокрящ от йонен или нейонен тип или .смес от такива агенти. Тук могат да се посочат солите на полиакриловите киселини, солите на лигносулфоновите киселини, солите на фенолсулфоновите или нафталенсулфоновите киселини, продуктите от поликондензация на етиленовия окис с мастни алкохоли или киселини или с мастни амини, заместени феноли (по-точно алкилфеноли или арилфеноли) солите на естерите на сулфоянтарните киселини, производните на таурина (по-специално алкилтаурати), фосфорните естери на полиоксиетилирани алкохоли или феноли, естерите на мастните киселини с многовалентни алкохоли, сулфатните, сулфонатни ифосфатни производни на гореизброените съединения. По принцип наличието на най-малко един повърхностноактивен агент е задължително, тъй като активната съставка и/или инертниятносител са неразтворими във вода, а агентът носител за прилагането е вода.

Следователно, съставите за използуване в селското стопанство съгласно представеното изобретение, могат да съдържат активната съставка в твърде широки граници, започващи от 0.05% до 95% (тегловни). Съдържанието на повърхностноактивен агент в тях е препоръчително да бъде в границите от 5 до 40% (тегловни).

Съставите съгласно изобретението са също така под твърде различни форми, твърди или течни.

Като форми на твърди състави могат да се посочат праховете за поръсване (със съдържание на активна съставка, достигащо до 100%) и гранулати, по-точно такива, получени с екструзия, чрез пресоване, чрез импрегниране на гранулиран носител, чрез гранулиране на прахообразен състав (като активната съставка в тези гранулирани състави може да бъде между 0.5 и 80% в последния случай), на таблети или разтворими таблети.

фунгицидният състав от представеното изобретение може да бъде използуван под формата на прах за поръсване (.пудрене,,); в този случай може да се използува състав, включващ 50 г активна съставка и 950 г талк; може да се използува състав, включващ 20 г активна съставка, 10 г финосмлян силициев двуокис и 970 г талк; тези съставки се смесват и смилат и се прилагат чрез „пудрене,,.

Като форми на течни състави или на такива, предназначени да образуват течен състав по време на прилагането им, могат да се посочат разтвори, по-точно водоразтворими концентрати, емулгируеми концентрати, емулсии, концентрирани суспензии, аерозоли, омокрящи се прахове (или прахове за аерозолно прилагане), пасти, гелове.

Емулгируемите или разтворими'концентрати най-често съдържат от 10 до 80% активна съставка, а готовите за прилагане емулсии и разтвори, съдържат от 0.001 до 20% активна съставка.

Освен разтворител, емулгируемите концентрати могат да съдържат, когато е необходимо, от 2 до 20 % други добавки, като стабилизатори, повърхностноактивни агенти, агенти, спомагащи проникването, инхибитори на корозията, оцветители или адхезиращи агенти, като цитираните по-горе.

Като се излезе от тези концентрати, могат да се получат, чрез разреждане с вода, емулсии с всякакви желани концентрации, които да отговарят точно на изискванията за прилагане върху селскостопанските култури.

Като пример е даден съставът на няколко емулгируеми концентрата:

Пример СЕ 1.

- активна съставка 400 г/л

- алкален додецилбензенсулфонат 24 г/л

- оксиетилиран нонилфенол с молекули етиленов окис 16 г/л

- циклохексанон 200 г/л

- ароматен разтворител q.s. 1 л

Съгласно друга рецептура за емулгируем концентрат, се използува:

Пример СЕ 2.

- активна съставка250 г

- епоксидирано растително масло25 г

- смес от алкоиларилов сулфонат полигликолов етер и мастни алкохоли100 г

- диметилформамид50 г

- ксилен575 г

Концентрираните суспензии, прилагани също така чрез напръскване, се получават, като в началото се приготвя стабилизиран течен продукт, който не се утаява, и тези суспензии обикновено съдържат от 10 до 75% активна съставка, от 0.5 до 15% повърхностноактивен агент, от 0.1 до 10% тиксотропни агенти, от 0 до 10% други добавки, като антипенители, инхибитори на корозия, стабилизатори, агенти .спомагащи проникването _? и адхезиви и като носител - вода или органична течност, в която активната съставка е слабо разтворима или неразтворима: в носителя могат да бъдат разтворени някои твърди органични или неорганични соли, които да попречат на утаяването, като противозамръзващи агенти за водата.

Като пример е даден съставът на концентрирана суспензия:

Пример SC 1>

- активна съставка500 г

- полиетоксилиран тристирилфенол фосфат50 г

- полиетоксилиран алкилфенол 50г

- натриев поликарбоксилат 20г

- етиленгликол 50г

- органополисилоксаново масло (антипенител) 1г

- полизахарид1.5 г

- вода 316.5 г

Омокрящите се прахове (или праховете за пръскване) обикновено се приготвят така, че да съдържат от 20 до 95% активна съставка и освен твърдия носител, обикновено съдържат от 0 до 30% омокрящ агент, от 3 до 20% диспергиращ агент и, когато е необходимо., от 0.1 до 10% един или повече стабилизатори и/или други добавки, като агенти, спомагащи проникването, адхезиви, агенти, пречещи на агломерирането, оцветители и др.

За да се получат праховете за пръскане или омокрящите се прахове, активните съставки и добавките се смесват интимно в съответни смесители и се смилат в мелници или други подходяши дробилни устройства за смилане. По този начин се получават прахове за пръскане, чиято способност за омокряне и получаване на суспензия са твърде благоприятни; те могат да дадат суспензия с вода във всякаква желана концентрация, като тези суспензии се използуват твърде успешно и то специално при прилагане върху листата на растенията. Вместо омокрящи се прахове могат да се приготвят пасти. Условията и начините за приготвяне и приложение на тези пасти са подобни на тези за омокрящите се прахове или праховете за пръскане.

Като примери по-долу са дадени различни състави на омокрящи се прахове (или прахове за пръскане):

Пример РМ 1.
- активна съставка	50%
- етоксилиран мастен алкохол	2.5%
(омокрящ агент)
- етоксилиран фенилетилфенол	5%
(диспергиращ агент)
- креда (инертен носител)	42.5%

Пример РМ 2,

- активна съставка

10%

- синтетичен оксоалкохол с разклонена верига, на С13 етоксилиран с 8 до 10 молекули етиленов окис (омокрящ агент)

- неутрален калциев лигносулфонат (диспергиращ агент)

0.75%

12%

- калциев карбонат (инертен пълнител)

q.s. 100%

Пример РМ 3,

Този омокрящ се прах съдържа същите съставки, както в предишния пример, но в следното съотношение:

- активна съставка

75%

- омокрящ агент	1.50%
- диспергиращ агент	8%
- калциев карбонат (инертен пълнител)	q.s. 100%

Пример PM 4,

- активна съставка 90%

- етоксилиран мастен алкохол (омокрящ агент) 4%

- етоксилиран фенилетилфенол (диспергиращ агент) 6%

Пример РМ 5,

- активна съставка 50%

- смес от анионни и йонни повърхностно активни агенти (омокрящ агент) 2.5%

- натриев лигносулфонат (диспергиращ агент) 5%

- каолинова глина (инертен носител) 42.5%

Водните дисперсии и емулсии, например съставите_уполучени чрез разреждане с вода на омокрящ се прах или на емулгиращ се концентрат съгласно изобретението, са включени също така в обсега на действие на представеното изобретение. Емулсиите могат да бъдат от вида вода в масло или масло във вода и могат да бъдат с консистенцията на майонеза .

Фунгицидните състави съгласно изобретението могат да бъдат изпълнени под формата на диспергиращи се във вода гранулати и също така представляват част от изобретението.

Диспергиращите се гранулати с привидна плътност в най-общи линии между 0.3 и 0.6 са с размери на частиците най-общо в границите между около 150 и 2000 мкм, за предпочитане между 300 и 1500 мкм.

Съдържанието на активна съставка в тези гранулати е в границите между около 1% и 90%, за предпочитане между 25% и 90%.

Останалата част от гранулата е съставена главно от твърд пълнител и евентуално повърхностноактивни съставки, придаващи на гранулата свойството да се диспергира във вода. Тези гранули могат да бъдат два основни типа, различаващи се по това дали пълнителят се разтваря или не се разтваря във вода. Когато пълнителят е водоразтворим, той може да бъде неорганичен или за предпочитане органичен. Отлични резултати са постигнати с карбамид. В случая на неразтворим пълнител, за предпочитане е да бъде минерален, например каолин или бентонит. Тогава е по-добре той да се съпровожда от повърхностноактивни агенти (от порядъка на 2 до 20% тегловни от гранулата), като повече от половината е съставена например от най-малко един диспергиращ агент, по същество анионен тип, напр. алкален или алкалоземен полинафталенсулфонат или алкален , или алкалоземен лигносулфонат, остатъкът представлява нейонни или анионни омокрящи агенти като алкален или алкалоземен алкоилнафталенсулфонат.

От друга страна, без това да бъде задължително, могат да се прибавят и други прибавки, като антипенители.

Гранулите съгласно представеното изобретение могат да се получат чрез смесване на необходимите съставки, последвано от гранулиране съгласно познатите голям брой техники за тази цел (дражиране, кипящ слой, екструзия, пулверизиране и др.). Обикновено завършва с раздробяване, последвано от пресяване до избрания размер на частиците в гореспоменатите граници. Освен това могат да се използуват и гранули, получени по посочения по-горе метод, а след това да се импрегнират със състав, съдържащ активната съставка.

За предпочитане е гранулите да се получат чрез екструзия, като се действува по посочения начин в дадените по-долу примери.

Пример GD 1. диспергираши се гранулати

В смесител се смесват 90% тегловни активна съставка и 10% гранулиран карбамид. След това сместа се смила във валцова мелница. Получава се прах, който се омокря с около 8% тегловни вода. Навлажнената маса се екструдира с екструдер с перфориран барабан. Получава се гранулат, който се суши, след това се натрошава и пресява по такъв начин, че да се запазят гранулите с размери в границите от 150 и 2000 мкм.

Пример GD 2. диспергираши се гоанулати

В смесител се смехват следните компоненти:

- активна съставка 75%

- омокрящ агент (натриев алкилнафтален сулфонат) 2%

- диспергиращ агент (натриев полинафтален сулфонат 8%

- неразтворим във вода инертен пълнител (каолин) 15%

Тази смес се гранулира в кипящ слой, в присъствието на вода, след това се суши, натдробява и пресява така, че да се получат гранули с размери в границите от 0.15 до 0.80 мм.

Тези гранули могат да бъдат използувани самостоятелно, в разтвор или във водна дисперсия по такъв начин, че да се получи желаната доза. Освен това, те могат да бъдат използувани за получаването на смеси с други активни съставки, а именно фунгициди, като последните са под формата на омокрящи се прахове, на гранули или на водни суспензии.

Що се отнася до съставите, пригодени за складиране и транспорт, найблагоприятно е да съдържат от 0.5 до 95% (тегловни) активна съставка.

Накрая, друга цел на изобретението е да даде метод за профилактика и борба срещу фитопатогенни гъбички по селскостопанските култури, характеризиращ се с това, че върху въздушните части на растенията се прилага ефективно и не фитотоксично количество от фунгицидния състав съгласно изобретението.

Фитопатогенните гъбички по селскостопанските култури, върху които може да се въздействува с метода от изобретението.са именно дадените по-долу:

- от групата Oomycetes:

- от рода Phytophthora·. Phytophthora infestans (плесен по доматите и картофите), Phytophthora citrophthora, Phytophthora capsics, Phytophthora cactorum, Phytophthora paimivora, Phytophthora cinnamoni, Phytophthora megasperma, Phytophthora parasitica,

- от семейството Peronosporacees, по-точно Plasmopara viticola (плесен по лозята), Plasmopara halstedei (плесен по слъчногледа), Pseudoperonospora sp. (по-точно плесен по тиквите и хмела), Bremia Lactucae (плесен по марулята), Peronospora tabacinae (плесен по тютюна),

- от групата Adelomycetes/

- от рода Alternaria, напр. Alternaria solani (алтернариоза по доматите и картофите)

- от рода Guignardia, по-специално Guignardia bidwelli (черно гниене по лозята),

- от рода Oidium, например оидиум по лозята (Uncinuia necatoh), оидиум по зеленчуците, напр. Erysiphe polygon' (оидиум по кръстоцветните), Leveillula taurica, Erysiphe cichoracearum, Sphaerotheca fuligena·, (оидиум по тиквените, домата и др.); Erysiphe communis (оидиум по захарното цвекло и зелето); Erysiphe pisi (о\лр\лум по граха и люцерната); Erysiphe polyphaga (оидиум по фасула и краставиците); Erysiphe umbelliferarum (оидиум по сенникоцветните, по-точно, морковите); Sphaerotheca humuii (оидиум по хмела); Erysiphe graminis (оидиум по житните растения),

- от рода Septoria, например Septoria nodorum или Septoria tritici (гниене по житните);

- от групата на Basidiomycetes;

- от рода Puccinia, напр. Puccinia recondita или Puccinia striiformis (ръжда по пшеницата).

Фунгицидният състав съгласно изобретението се прилага посредством различни техники за третиране^като:

- пръскане върху въздушните части на растенията, които ще се обработват, с течност, съдържаща активната съставка,

- поръсване, включване в почвата на гранулатите или праховете, поливане, инжектиране в дърветата или чрез намазване с четка (боядисване).

Предпочетеният метод за прилагане е пръскането на въздушните части на растенията с течност, съдържаща активната съставка.

Под „ефективно и нетоксично,, количество се разбира количество от състава, съгласно изобретението, достатъчно да позволи контрол върху гъбичките или унищожаването им, които са налице или се очакват да се появят върху растенията, като не предизвикат в споменатите селскостопански култури никакви симптоми на фитоотравяне. f^ho такова количество е в състояние да варира в широки граници, в зависимост от гъбичките^ срещу които се води борбата, от типа на селскостопанската култура, от климатичните условия и от природата на съединението Б, включено във фунгицидния състав съгласно изобретението. Това количество може да се определи от системни полеви изпитания, което е възможно за специалиста.

При обичайните условия в селскостопанската практика, количествата на фунгицидния състав съгласно изобретението за даден обем течност за пръскане се движат от 1 г/хкл (хектолитър) до 500 г/хкл, отговарящи приблизително на количества за хектар от около 10 г/ха до 5000 г/ха и тези норми дават в общи линии добри резултати.

Дадените по-долу примери са с чисто илюстративен характер, без да ограничават по никакъв начин изобретението.

В тези примери използуваното съединение А е (43)-4-метил-2-метилтио-4-фенил-1 фениламино-2-имидазолин-5-он.

В приложените към представения текст фигури, количеството на всяка активна съставка, взета отделно, необходимо за контрол върху фитопатогенни гъбички на показаното ниво, е сравнено с това на двете активни съставки, взети заедно. Ефективното количество за всяка една активна съставка,взето поотделно, е показано върху абсцисата и ординатата и е прекарана права линия, сечаща тези две оси и свързваща двете количества. Когато една от активните съставки, взета отделно,не е ефективна (напр. фозетил-AI на фиг. 1), правата линия е успоредна на координатната ос, показваща количествата на тази активна съставка. Що се отнася до двете активни съставки, взети заедно (смесени),количеството на сместа при даденото съотношение е показано с точка. Прекарана е права линия между тази точка и началото на координатната система, така че отношението на активните съставки може да се получи удобно за всяко тествано съотношение.

ПРИМЕРИуИЛЮСТРИРАЩИ ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Пример 1; Опит in vivo за свързване на А с фозетил-AI върху Phytophthora infestans (плесен по доматите) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Приготвя се 60 мг водна суспензия, включваща съединенията А и Б в течна смес, съставена от 0.3 мл повърхностноактивен агент (олеат на полиоксиетиленирано производно насорбитана) под формата на 10% воден разтвор и 60 мл вода.

Съединение Б е фозетил-А1; отношението А/Б е 0.05 - 0.1 -1.

Доматените растения (сорт Marmande) се отглеждат в кофички. Когато растенията достигнат едномесечен стадий (5 - 6 листа, височина 12 до 15 см), те се обработват с напръскване с гореописаната суспензия.

След 48 часа всяко растение се заразява чрез напръскване с водна спорова суспензия (30 000 сп/см³) на Phytophthora infestans.

След заразяването доматените растения се инкубират в продължение на 7 дни при около 20°С и в атмосфера, наситена с влага.

Отчитането се извършва 7 дни след заразяването, като се сравняват с необработени контроли.

Получените резултати се представят под формата на точки, отговарящи на 90% унищожаване на паразита,и се нанасят в графика на Tammes, като върху абсцисата са нанесени количествата А в мг/л, а на ординатата - количествата Б, също така в мг/л.

Получава се графиката от фиг. 1, от която се вижда, че когато фозетил-AI е приложен самостоятелно, няма никакъв ефект при условията на опита. Обаче се забелязва, че прибавянето на фозетил-AI позволява, по твърде неочакван начин да се понижи количеството на А, необходимо за унищожаване на 90% от паразита, до под 309 мг/л, което отговаря на количество само от А, което е необходимо да се приложи, за да се получи същото процентно унищожаване.

Разположението на получените точки показва едностранен ефект, наречен на английски, съгласно метода на Tammes, който е цитиран по-горе като „one sided effect,,. Това разположение отговаря на изобола от тип II. съгласно споменатия метод (стр. 74 от съответния цитиран преди лит. източник) и е показателно за наличие на синергизъм. Пример 2. Опит in vivo за свързване на А с фозетил-AI върху Plasmopara viticola (плесен по лозята) чрез превантивна обработка 72 часа преди заразяване

Приготвя се 60 мг суспензия, включваща съединенията А и Б в течна смес, съставена от 0.3 мл повърхностноактивен агент (олеат на полиоксиетиленирано производно на сорбитан) под формата на 10% воден разтвор и 60 мл вода.

Съединението Б е фозетил-AI; отношението А/Б е 0.002 - 0.004 - 0.02.

Лозови издънки (Vitis vinifera). сорт Chardonnay се отглеждат в кофички. Когато растенията достигнат двумесечен стадий (8-10 листа, височина 10 до 15 см), те се обработват чрез напръскване с дадената по-горе суспензия.

Растенията, използувани като контроли_?се обработват с подобна суспензия, но несъдържаща активна съставка.

След изсушаване в продължение на 72 часа, всяко растение се заразява чрез напръскване с водна суспензия от спори на Plasmopara viticola, получена от листа, върху които са образувани спори, заразени 7 дни преди това. Концентрацията на тези спори в суспензията е около 100 000 единици за см³.

Накрая заразените растения се инкубират в продължение на 2 дни при около 18°С и атмосфера, наситена с влага, а след това в продължение на 5 дни при 20-22°С и 90-100% относителна влажност.

Получените резултати са представени като точки, отговарящи на 90% унищожаване на паразита, и са представени в изоболната графика на Tammes, на абсцисата на която са нанесени количествата А, изразени в мг/л и на ординатата количествата Б, също така в мг/л.

Получава се графиката от фиг. 2, от която се вижда, че,когато фозетил-AI е приложен самостоятелно, няма никакъв ефект при условията на опита. Обаче се забелязва, че прибавянето на фозетил-AI позволява, по твърде неочакван начин да се понижи количеството на А, необходимо за унищожаване на 90% от паразита до под 20 мг/л, което отговаря на количество само от А, което е необходимо да се приложи, за да се получи същото процентно унищожаване.

Разположението на получените точки показва едностранен ефект, наречен на английски, съгласно метода на Tammes, който е цитиран по-горе^като „one sided effect,,. Това разположение отговаря на изобола от тип II, съгласно споменатия метод (стр. 74 от съответния цитиран преди лит. източник) и е показателно за наличие на синергизъм. Пример 3. Опит in vivo за свързване на А с манкозеб върху Piasmopara viticoia (плесен по лозята) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 2, използувайки като съединение Б манкозеб, като се приемат концентрациите за А и Б в суспензията за обработка на растенията, равни съответно на 3.2 и 12.5 мг/л и след това заразяването се извършва 24 часа след обработката.

Измерената ефективност, както и ефективността на продуктите А и Б поотделно, измерена при същите условия, е дадена на таблицата по-долу.

Съединение	количество (мг/л)	ефективност (%)
съединение А	3.2	80.8
манкозеб	12.5	0
съединение А + манкозеб	3.2 + 12.5	90.4

Пример 4: Опит in vivo за свързване на А с цимоксанил върху Phytophthora infestans (плесен по доматите) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Повтаря се пример 1, използувайки цимоксанил като съединение Б, като се приемат отношенията А/Б в суспензията за обработка на растенията^равни на 0.25 - 0.5 2-4.

Получава се графиката от фиг. 3, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 1, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 5. Опит in vivo за свързване на А с М-метил-М-етил-2-(3;4-диметоксифенил)-4трифлуорометилбензамид върху Phytophthora infestans (плесен по доматите) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Повтаря се пример 1, използувайки М-метил-М-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4трифлуорометилбензамид като съединение Б, като се приемат отношенията А/Б в суспензията за обработка на растенията равни на 0.25 - 0.5 -1 - 2 - 4.

Получените резултати са представени под формата на точки, отговарящи на 90% унищожаване на паразита _? и са нанесени в графиката на Tammes, която на чиято абсциса са означени количествата на А, изразени в мг/мл и на ординатата количествата на Б, също така в мг/л.

Така се получава графиката от фиг. 4, от която се вижда, че прибавянето на количество от съединение А,по-малко от 163 мг/л (което отговаря на количество от А. необходимо за получаването на 90% унищожаване на паразита), позволява, което е съвсем неочаквано, да се понижи количеството от Б, необходимо за унищожаване на 90% от паразита до под 166 мг/л (тази стойност отговаря на количество Б, което е необходимо да се приложила да се получи същото процентно унищожение).

Разположението на получените точки показва двустранен ефект, обозначаван на английски език, съгласно метода на Tammes, цитиран по-горе, като „two sided effect,. Това разположение отговаря на изобола от тип III съгласно цитирания метод (стр. 75 от съответния цитиран лит. източник), което е характерно за наличието на синергизъм. Пример 6. Опит in vivo за свързване на А с диметоморф върху Phytophthora infestans (плесен по доматите) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Повтаря се пример 1, използувайки диметоморф като съставка Б и като се приемат отношения А/Б в суспензията за обработка на растенията, равни на 0.25 - 0.5 1.

Получава се графиката от фиг. 5, в която разположението на точките е аналогично на това, получено в пример 5_уи е характерно за наличието на синергизъм.

Пример 7. Опит in vivo за свъзване на А с оксадиксил върху Plasmopara viticola (плесен по лозята, щам, чувствителен към фениламиди) чрез обработка с цел лечение 48 часа след заразяване

Приготвя се 60 мг суспензия, включваща съставките А и Б в течна смес, съдържаща 0.3 мл повърхностноактивен агент (олеат на полиоксиетиленирано производно на сорбитан), 10% воден разтвор и 60 мл вода.

Съставката Б е оксадиксил; отношението А/Б е 0.5 -1 - 2 - 4.

Лозови издънки (Vitis vinifera), сорт Chardonnay се отглеждат в кофички. Когато растенията достигнат двумесечен стадий (8-10 листа, височина 10 до 15 см), те се заразяват чрез напръскване с водна суспензия от спори на Plasmopara viticola, получена от спороносни листа, заразени 7 дни преди това. Получената спорова суспензия е с концентрация около 100 000 спори за см³.

Заразените растения се обработват 48 часа след заразяването чрез напръскване със суспензията от фунгицид, приготвена по-горе.

Използуваните като контроли растения се обработват с подобна суспензия, несъдържаща активна съставка.

Заразените и след това обработени растения накрая се инкубират в продължение на 2 дни при около 18°С в атмосфера, наситена с влага, а след това 5 дни при 20-22°С при 90-100% относителна влажност.

Отчитането се извършва 7 дни след заразяването, като се сравняват с контролните растения.

Получените резултати са представени под формата на точки, отговарящи на 70% унищожаване на паразитите.и са нанесени в изоболна графика на Tammes, на чията абсциса са нанесени количествата от А, изразени в мг/л, а на ординатата - тези от Б, също така в мг/л.

Получава се графиката от фиг. 6, на която разположението на точките е аналогично на това, получено за пример 5,и е характерно за наличието на синергизъм.

Пример 8: Опит in vivo за свързване на А с хлороталонил върху pnytophthora infestans (плесен по доматите) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Повтаря се пример 1, използувайки хлороталонил като съставка Б; отношението А/Б е 0.125 - 0.25 - 0.5 - 1 - 2. Отчитат се резултатите, отговарящи на 70% унищожаване на паразита.

Получава се графиката от фиг. 7, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 5, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 9: Опит in vivo за свързване на А с диметоморф върху Plasmopara viticola (плесен по лозята) чрез обработка с цел лечение 48 часа след заразяване

Повтаря се пример 7, използувайки диметоморф като съставка Б; отношението А/Б е 0.25 - 0.5 - 1 - 2 - 4. Отчитат се резултатите, отговарящи на 90% унищожаване на паразита. Получава се графиката от фиг. 8, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 1, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 10: Опит in vivo за свързване на А с металаксил върху Phytophthora infestans (плесен по доматите, щам .чувствителен към фениламиди) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Повтаря се пример 1, използувайки металаксил като съставка Б; отношението А/Б е 0.25 - 0.5 -1 - 2. Използува се щам, чувствителен спрямо фениламиди.

Получава се графиката от фиг. 9, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 1, което характерно за наличие на синергизъм.

Пример 11. Опит in vivo за свързване на А с металаксил върху Plasmopara viticola (плесен по лозята) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 2, използувайки металаксил като съставка Б; отношението А/Б е 2 - 4 - 8. Лозовите растения се заразяват 24 часа,след като са обработени със суспензията, включваща съставките А и Б.

Получава се графиката от фиг. 10, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 5, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 12. Опит in vivo за свързване на А с фосфориста киселина върху Phytophthora infestans (плесен по доматите) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Повтаря се пример 1, използувайки фосфориста киселина като съставка Б; отношението А/Б е 0.025 - 0.05 - 0.1 - 0.2 - 1. Отчитат се резултатите, отговарящи на 70% унищожаване на паразита.

Получава се графиката от фиг. 11. която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 1, което е характерно за наличието на синергизъм. Пример 13. Опит in vivo за свързване на А с натриева сол на фосфориста киселина върху Plasmopara viticoia (плесен по лозята) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 2, използувайки натриева сол на фосфориста киселина като съставка Б; отношението А/Б е 0.025 - 0.05 - 0.1. Лозите се заразяват 24 часа^след като са обработени със суспензията, съдържащата съставките А и Б.

Получава се графиката от фиг. 12. която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 2, което е характерно за наличието на синергизъм. ; Пример 14. Опит in vivo за свързване на А с цимоксанил върху Phytophthora infestans (плесен по доматите) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Повтаря се пример 1, използувайки цимоксанил като съставка Б; отношението А/Б е 0.25 - 0.5 - 1 - 2 . Отчитат се резултатите, отговарящи на 70% унищожаване на паразита.

Получава се графиката от фиг. 13, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 5, което е характерно за наличието на синергизъм. Пример 15. Опит in vivo за свързване на А с цимоксанил върху Phytophthora infestans (плесен по доматите) чрез обработка с цел лечение 24 часа след заразяване

Приготвя се 60 мг суспензия, включваща съставките А и Б в течна смес, съставена от 0.3 мл повърхностноактивен агент (олеат на полиоксиетиленирано производно на сорбитан), 10% воден разтвор и 60 мл вода.

Съставката Б е цимоксанил; отношението А/Б е 0.25 - 0.5 -1 - 2.

Доматените растения (сорт Marmande) се отглеждат в кофички. Когато растенията достигнат едномесечен стадий (5-6 листа, височина 12 до 15 см), те се заразяват чрез напръскване с водна суспензия от спори (30 000 сп/см³) от Phytophthora infestans.

След 24 часа тези растения се напръскват с дадената по-горе суспензия.

Накрая доматените растения се инкубират в продължение на 7 дни при около 20°С в атмосфера, наситена с влага.

Отчитането се извършва 7 дни след заразяването, като се сравняват с контролни растения.

Получените резултати се представят под формата на точки, отговарящи на 90% унищожаване на паразита,и се нанасят в графиката на Tammes, на чията абсциса са нанесени количествата цимоксанил, изразени в мг/л, а на ординатата - количествата от А, също така в мг/л.

Получава се графиката от фиг. 14, в която разположението на точките показва едностранен ефект, характерен за наличие на синергизъм.

Пример 16: Опит in vivo за свързване на А с М-метил-Ь1-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4трифлуорометилбензамид върху Plasmopara viticola (плесен по лозята) чрез обработка с цел лечение 48 часа след заразяване

Повтаря се пример 7, използувайки М-метил-М-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4трифлуорометилбензамид като съставка Б, приемайки отношенията А/Б в суспензията за обработка на растенията, равни на 0.25 - 0.5 -1 - 4.

Получава се графиката от фиг. 15, която показва разположение на точките, аналогично на пример 5, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 17. Опит in vivo за свързване на А с метил-(Е)-метоксимино1а-(о-толилокси)-отолил]ацетат върху Plasmopara viticola (плесен по лозята) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 2, използувайки метил-(Е)-метоксимино[а-(о-толилокси)-отолил]ацетат като съставка Б, приемайки отношенията А/Б в суспензията за обработка на растенията, равни на 0.25 - 0.5 - 1. Лозите се заразяват 24 часа,след като са били обработени със суспензията, включваща смес от А и Б.

Получава се графиката от фиг. 16, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 5, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 18: Опит in vivo за свързване на А с метил-(Е)-метоксимино[а-(о-толилокси)-отолил]ацетат върху Plasmopara viticola (плесен по лозята) чрез обработка с цел лечение 48 часа след заразяване

Повтаря се пример 7, използувайки метил-(Е)-метоксимино[а-(о-толилокси)-отолил]ацетат като съставка Б; отношението А/Б е 0.25 - 0.5 -1. Отчитат се резултатите, отговарящи на 90% унищожаване на паразита.

Получава се графиката от фиг. 17, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 5, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 19; Опит in vivo за свързване на А с метил-(Е)-2-{2-[6-(2-цианофенокси) пиримидин-4-илокси]фенил}-3-метоксиакрилат върху Phytophthora infestans (плесен по доматите) чрез превантивна обработка 48 часа преди заразяване

Повтаря се пример 1, използувайки метил-(Е)-2-{2-[6-(2-цианофенокси)пиримидин4-илокси]фенил}-3-метоксиакрилат като съставка Б; отношението А/Б е 0.25 - 0.5 - 1. Отчитат се резултатите, отговарящи на 90% унищожаване на паразита.

Получава се графиката от фиг. 18, която показва разположение на точките аналогично на това от пример 5, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 20. Опит in vivo за свързване на А с флуазинам върху Phytophthora infestans (плесен по картофите, щам устойчив на фениламиди) чрез обработка с цел лечение 24 часа след заразяване

Повтаря се пример 15, като се използуват картофени растения, (сорт Bintje), а като съставка Б се използува флуазинам; отношението А/Б е 0.11 - 0.33 -1.

Получава се графиката от фиг. 19.

Пример 21. Опит in vivo за свързване на А с епоксиконазол върху Septoria nodorum (гниене по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Приготвя се концентрирана водна суспензия на А с концентрация 500 г/л.

Съставката Б е епоксиконазол, който се използува под формата на концентрирана водна суспензия с концентрация 125 г/л.

Накрая суспензиите, съдържащи А и/или Б, разредени с вода, се използуват, за да се получи отношение А/Б със следните стойности: 0.25 - 0.5. Във всички случаи се получава хомогенна разредена суспензия.

Житните зърна от сорт Talent се засяват в кофички, поставени в климатична клетка при температура около 10°С и относителна влажност около 70%. Когато растенията достигнат 15 дневен стадий (височина от 8 - 10 см), те се обработват чрез прилагане на разредената суспензия, описана по-горе.

Прилагането се извършва с дюза, пулверизираща течността под формата на конус, чийто ъгъл на върха е между 70 и 110°. Тази система е наречена дюза със струячетка. Системата за пулверизиране с дюза е разположена на количка, която извършва постъпателно движение спрямо кофичките, разположени върху неподвижна маса.

Такава система позволява приложените количества от А и/или Б да се изразят в г/ха.

Експерименталните условия са такива, че обемът на разредената водна суспензия, нанесен върху кофичкитеща отговаря на норма 250 л/ха.

След 24 часа всяко растение се заразява чрез напръскване с водна суспензия от спори (500 000 сп/см³) от Septoria nodorum.

След заразяването житните растения се инкубират в продължение на 7 дни при около 20°С.

Отчитането се извършва 7 дни след заразяването, като се растенията се сравняват с контролни, заразени с паразита, но не обработени.

Получените резултати се представят под формата на точка, отговаряща на 90% унищожаване на паразита,и се нанасят в графиката на Tammes, на чиято абсциса са нанесени количествата епоксиконазол, изразени в г/ха, а на ординатата - количествата А, изразени също така в г/ха.

Получава се графиката от фиг. 20, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 1, което е характерно за наличие на синергизъм. Пример 22; Опит in vivo за свързване на А с епоксиконазол върху Puccinia recondita (кафява ръжда по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 преди заразяване

Повтаря се пример 21, като на отношението А/Б се задават следните стойности: 0.1 - 0.2 - 1 - 2, като заразяването се извършва с водна суспензия на спори (100 000 сп/смЗ) от Puccinia recondita.

Отчитането се извършва 10 дни след заразяването, като се сравняват с контролни растения, заразени с паразита, но необработени.

Получава се графиката от фиг. 21.

Пример 23. Опит in vivo за свързване на А с епоксиконазол върху Septoria tritici (гниене по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 21, като на отношението А/Б се задават следните стойности: 0.25 - 0.5 -1, като се използуват житни зърна от сорта Darius.

Заразяването се извършва с водна Суспензия от спори (500 000 сп/смЗ) от Septoria tritici и инкубирането се извършва при температура 18°С и 15°С през нощта в продължение на 21 дни.

Отчитането се извършва 21 дена след заразяването, като се сравняват със заразени контролни, но необработени растения.

Получава се графиката от фиг. 22, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 21, което е характерно за наличие на синергизъм. Пример 24: Опит in vivo за свързване на А с пропиконазол върху Puccinia recondita (кафява ръжда по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 22, използувайки пропиконазол като съставка Б, която се използува разтворим концентрат с концентрация 125 г/л, а отношенията А/Б имат следните стойности: 0.5 -1 - 2.

Отчитат се резултатите, отговарящи на 70% унищожаване на паразита.

Получава се графиката от фиг. 23, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 5, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 25: Опит in vivo за свързване на А с пропиконазол върху Septoria nodorum (гниене по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 21, използувайки пропиконазол като съставка Б, която се използува като разтворим концентрат с концентрация 125 г/л, а на отношенията А/Б се дават следните стойности: 0.5-1 - 2.

Получава се графиката от фиг. 24, която показва разположение на точките, характерно за наличие на синергизъм.

Този пример се повтаря, като на отношението А/Б се дават следните стойности: 0.1 -0.2-1.

Получава се графиката от фиг. 25, която показва разположение на точките, характерно за наличие на синергизъм.

Пример 26. Опит in vivo за свързване на А с пропиконазол върху Septoria-tritici (гниене по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 23, използувайки пропиконазол като съставка Б, която се използува като разтворим концентрат с концентрация 125 г/л, а на отношенията А/Б се дават следните стойности: 0.1 - 0.2 -1.

Отчитат се резултатите, отговарящи на 90% унищожаване на паразита.

Получава се графиката от фиг. 26, която показва разположение на точките, аналогично на това от пример 1, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 27. Опит in vivo за свързване на А с прохлораз върху Septoria nodorum (гниене по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 21, използувайки прохлораз като съставка Б, като се приговят емулгируеми концентрати от А и Б, съответно с концентрации 150 и 320 г/л в смес от бензинов алкохол и разтворител от ароматен тип, в която се въвежда двойка повърхностноактивни агенти, съставена от рициново масло, етоксилирано с 33 мола етиленов окис и калциев алкиларилсулфонат.

Приготвят се емулсиите, включващи А и/или Б, чрез разреждане със вода, така че да се получи отношение А/Б със следните стойности: 0.25 -1 - 2. Във всички случаи се получава хомогенна разредена емулсия.

Получава се графиката от фиг. 27, която показва разположение на точките, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 28; Опит in vivo за свързване на А с тебуконазол върху Septoria nodorum (гниене по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 21, използувайки тебуконазол като съставка Б, при което се използува концентрирана суспензия, с концентрация 25 г/л, а на отношението А/Б се дават следните стойности: 0.1 - 1 - 2. Разредените суспензии, включващи А и/или Б_?са хомогенни.

Получава се графиката от фиг. 28, която показва разположение на точките, което е характерно за наличие на синергизъм.

Пример 29. Опит in vivo за свързване на А с тебуконазол върху Puccinia recondita (кафява ръжда по пшеницата) чрез превантивна обработка 24 часа преди заразяване

Повтаря се пример 22, използувайки тебуконазол като съставка Б, като се използува концентрирана суспензия с концентрация 25 г/л и отношение А/Б със следните стойности: 0.1 - 0.2 - 1 - 2. Разредените суспензии? съдържащи А и/или Б*са хомогенни.

Получава се графиката от фиг. 29, която показва разположение на точките, което е характерно за наличие на синергизъм.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1.фунгициден състав, характеризиращ се с това, че включва съединение А с формула (I):

(I) в която:

- М означава кислороден или серен атом;

- η е цяло число, равно на 0 или 1;

- Υ е флуорен или хлорен атом или метилов радикал;

и най-малко едно фунгицидно съединение Б, подбрано от групата, включваща:

- производните на дитиокарбаминовата киселина и на солите й, като манеб, манкозеб, зинеб, цинков метирам,

- производните на фосфористата киселина, като метални фосфити, напр.

фозетил-AI и самата фосфориста киселина и нейните соли с алкални или алкалоземни метали,

- хлорните производни на бензена, като хлороталонил,

- производните, включващи хетероциклен пръстен, притежаващ 1 до 2 азотни атома, като флуазинам, флудиоксонил, прохлораз,

- триазолови производни като бромуконазол, ципроконазол, дифеноконазол, диниконазол, епоксиконазол, фенбуконазол, флузилазол, флутриафол, хексоконазол, метконазол, тебуконазол, тетраконазол, тритиконазол,

- дикарбоксимидни производни, като каптан, фолпел, каптафол, ипродион, процимидон, винклозолин,

- мед или органични или неорганични съединения на медта, като меден оксихлорид или меден хидроксид,

- амиди, като цимоксанил, металаксил, беналаксил и оксадиксил,

- морфолинови производни като диметоморф, додеморф, тридеморф, фенпропиморф, фенпропидин, триадименол,

- производни от типа метоксиакрилати, като метил-(Е)-2-{2-[6-(2цианофенокси)пиримидин-4-илокси]фенил}-3-метоксиакрилат, метил-(Е)-метоксиимино [а-(о-толилокси)-о-толил]ацетат или М-метил-(Е)-метоксиимино[2-(2,5-диметил-феноксиметил)фенил]ацетамид

- производни на гванидина, като додин,

- производно от фенилбензамиден тип с формула (II):

(И) в която:

R, и R₂, които са еднакви или различни и означават водороден или халогенен атом или алкилов радикал, евентуално халогениран и

R₃ и R₄, които са еднакви или различни и означават алкилов радикал с 1 до 4 въглеродни атома;

споменатият състав включва съставките А и Б в тегловно отношение между 0.0005 и 50, за предпочитане между 0.001 и 10.
2. Фунгициден състав, съгласно претенция 1, в който съединението А е съединението с формула (I), в която М означава серен атом и η е равно на 0, наричано още (4Б)-4-метил2-метилтио-4-фенил-1-фениламино-2-имидазолин-5-он.
3. Фунгициден състав съгласно една от претенциите 1 или 2, в който съединението Б е едно от следните производни:

- производно на дитиокарбаминовата киселина и на солите й, подбрано между манеб, манкозеб, метирам-Zn, ³⁵

- производно на фосфористата киселина, подбрано между фозетил-AI и самата фосфориста киселина и калциевите или калиеви соли,

- хлороталонил,

- производно, включващо хетероциклен пръстен, притежаващ 1 до 2 азотни атома^подбрано между флуазинам, флудиоксонил, прохлораз,

- триазолово производно, подбрано между бромуконазол, дифеноконазол, епоксиконазол, тебуконазол, тритиконазол,

- дикаробиксимидно производно, подбрано между фолпел или ипродион,

- медно съединение, подбрано между меден оксихлорид или меден хидроксид,

- амид, подбран между цимоксанил, металаксил или оксадиксил,

- диметоморф,

- производно от фенилбензамиден тип, отговарящо на формула (II), в която R₁ означава водороден атом, R₂ означава трифлуорометилов радикал, R₃ означава метилов радикал и R₄ означава етилов радикал, т.е. производно от фенилбензамиден тип с химично наименование М-метил-И-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4-трифлуорометилбензамид.
4. Фунгициден сътав съгласно една от претенциите от 1 до 3, в който съединенито Б е подбрано между фозетил-AI, манкозеб, цимоксанил, диметоморф, оксадиксил или Nметил-М-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4-трифлуорометилбензамид
5. Фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 4, в който, когато съставката Б е фозетил-AI, отношението А/Б е между 0.001 и 2, за предпочитане между 0.002 и 1.
6. фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 4, в който, когато съставката Б е М-метил-М-етил-2-(3,4-диметоксифенил)-4-трифлуорометилбензамид, отношението А/Б е между 0.1 и 10, за предпочитане между 0.2 и 10 и съвсем за предпочитане - между 0.25 и 4.
7. фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 4, в който, когато съставката Б е цимоксанил, отношението А/Б е между 0.05 и 4, за предпочитане между 0.2 и 4 и съвсем за предпочитане - между 0.25 и 4.
8. фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 4, в който, когато съставката Б е оксадиксил, отношението А/Б е между 0.5 и 30, за предпочитане между 0.5 и 10.
9. фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 4, в който, когато съставката Б е манкозеб, отношението А/Б е между 0.02 и 2, за предпочитане между 0.1 и 1.
10. фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 4, в който, когато съставката Б е диметоморф, отношението А/Б е между 0.1 и 2, за предпочитане между 0.2 и 1.
11. фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 10, който включва съединенията А и Б в смес с твърди или течни носители, приемливи в селското стопанство и повърхностноактивни агенти, също така приемливи в селското стопанство.
12. фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 11, който включва от 0.05 до 95% (тегловни) активна съставка.
13. Метод за борба или профилактика срещу фитопатогенни гъбички по селскостопанските култури, характеризиращ се с това, че върху надземните части на растенията се прилага ефективно и нетоксично количество фунгициден състав съгласно една от претенциите от 1 до 12.
14. Метод за борба, съгласно претенция 13. характеризиращ е с това, че се прилага от 10 до 5 000 г/ха от състава.

Приложение: 29 фигури