BG60561B1

BG60561B1 - Пестицидно средство и метод за получаването му

Info

Publication number: BG60561B1
Application number: BG91928A
Authority: BG
Inventors: Gail Powell; David Sinodis; Philip Timmons; Tai-Teh Wu
Original assignee: Rhone-Poulenc Agrochimie
Priority date: 1989-05-05
Filing date: 1990-05-04
Publication date: 1995-08-28
Also published as: CA2015366C; DE69022279D1; DK0396427T3; PL163579B1; PT93967A; OA09207A; MA21832A1; GR3018083T3; AU5458990A; RO107253B1; SK279264B6; ES2077027T3; AU640645B2; KR900018041A; CN1045710C; CA2015366A1; RU2077201C1; JP2943993B2; FI902253A0; FI102374B

Abstract

Съединението е с формула в която за предпочитане заместител на х е s(о)nr1, като r1 е алкилова група, за предпочитане метилова група, която е напълно заместена с халогенни атоми, а n е 0, 1 или 2; y е подбран от водород и халогенен атомили от метилсулфенилова, или метилсулфинилова, или метилсулфонилова група; z е водороден атом, халогенен атом или алкилова група, за предпочитане метилова; и r2, r3, r4, r5 и r6 са избрани от водороден или халогенен атом или са незаместена или халозаместена алкилова група, или алкокси, или алкилсулфенилова, или алкилсулфинилова, или алкилсулфонилова група. Междинните продукти и съставите, съдържащи посочените съединения, осигуряват успешна борбасрещу членестоноги, по-специално червеи, афиди или насекоми, срещу нематоди, хелминти или протозои.

Description

Изобретението се отнася до 1-арилимидазоли, техните междинни продукти, както и до метод за тяхното получаване, които ще намерят приложение в селското стопанство като пестициди за борба с членестоноги, поспециално червеи или листни или почвени насекоми, без да се увреждат посевите.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ

НА ТЕХНИКАТА

Известни са от /1/ инсектициди на базата на 1-арилимидазоли, които са незаместени във 2 и 4 позиция на имидазолния пръстен, който допълнително има втори фенилен заместител в 5-та позиция. В /2/ се описват 1-арилимидазоли като растежни регулатори, които са също незаместени във втора и четвърта позиция на имидазолния пръстен и след това заместени с карбоксамидна (аминокарбонилна) група в 5-та позиция. В /3/ и /4/ се описват 1-арилимидазоли като хербициди, които са заместени само във 2-ра и 5-та позиция, а са незаместени в 4-та позиция на имидазоловия пръстен. Други 1заместени имидазоли са описани като инсектициди в /5/, където 1-заместителят е аралкил или аралкокси (т.е. алкилова или алкокси мостова група между имидазоловия и ариловия пръстени). В /6/ се описват 2-арилимидазоли като инсектициди и други, в които ариловият пръстен е закачен към въглеродния атом (във втора позиция по отношение на азотния атом) на имидазоловия пръстен и азотният атом на 1-ва позиция е заместен с водород или може да бъде заместен с алкилова група. В /7/ се описват имидазолови съединения като фунгициди, инсектициди, нематициди и т.н., които могат да бъдат заместени в 4-та или в 5-та или и в двете позиции на имидазоловия пръстен (т.е. към въглеродния атом по отношение на азотния) от възможно заместен фенилов пръстен и са заместени в първа позиция на азотния атом с водороден атом или сулфонилова група.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ

НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Изобретението се отнася до 1-арилимидазолови съединения, които проявяват пестицидни свойства, по-специално като инсектициди или митициди или и двете.

Съединенията, включително техните стереоизомери, диастереоизомерите и оптичните изомери имат следната обща формула (I).

*4 в която: X е група, избрана между халоалкилова или халоалкокси, или незаместена или халогензаместена група, избрана между алкилсулфенилна, алкилсулфинилна или алкилсулфонилна група, в която дефинираната алкилова или алкокси част на всяка група е с линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома, и халогенният заместител на всяка група се състои от един или повече халогенни атома, които могат да бъдат еднакви или различни до пълно заместване на алкиловата или алкокси част;

Y u Z са независимо подбрани от: водород или халогенен атом; група, избрана между нитро, циано, хидрокси или техни приемливи соли, сулфхидрилна или нейна приемлива сол, формилна, хидроксикарбонилна или техни приемливи соли, алкоксикарбонилна, аминокарбонилна, алкиламинокарбонилна, диалкиламинокарбонилна, амино, алкиламино, диалкиламино, триалкиламониева сол, цианалкилна, алкоксикарбониламино, арилкарбониламино, алкиламинокарбониламино, диалкиламинокарбониламино, аминосулфонилна, алкиламиносулфонилна, диалкиламиносулфонилна, или алкоксиалкилиденимино, в които дефинираните алкил или алкокси части на всяка група имат линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома; линейно или разклонено верижна алкенилова или алкинилова група, съдържаща от 2 до 4 въглеродни атома; или група, избрана между незаместена или халогензаместена алкилова, алкокси, алкилкарбонилна, алкилкарбониламино, алкилсулфенилна, алкилсулфинилна или алкилсулфонилна група, в която дефинираните алкил или алкокси части на всяка група имат линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома и халогенният заместител се състои от един или повече халогенни атома, които могат да бъдат еднакви или различни до пълно заместване на алкиловата или алкокси част; и само един от Y u Z е сяросъдържаща група; и R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са независимо избрани между: водород или халогенен атом; група, избрана между нитро, циано, амино, алкиламино или диалкиламино, в която алкиловата част на всяка група има линейна или разклонена верига, съдържаща 1 до 4 въглеродни атома; алкенилна или алкинилна група с линейна или разклонена верига, съдържаща от 2 до 4 въглеродни атома, която може да бъде заместена с 1 или повече халогенни атома, които могат да бъдат еднакви или различни, до пълно заместване; или група, избрана между незаместена или халогензаместена алкилова, алкокси, алкилсулфенилна, алкилсулфинилна или алкилсулфонилна група, в която дефинираните алкил и алкокси части на всяка група имат линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома и халогенсъдържащият заместител се състои от 1 или повече халогенни атома, които могат да бъдат еднакви или различни до пълно заместване на алкиловата или алкокси част.

Съобразно характерните особености на изобретението, пестициднитесъединения са подбрани мужду съединенията с формула (I), в която X е S(O)_nR_[ с формула (11)

*4 в която: Y u Z са независимо избрани между водород или халогенен атом;група, избрана между нитро, циано, хидрокси, сулфхидрил, амино, алкиламино или диалкиламино, в която дефинираната алкилова част на всяка група има линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 водородни атома; или група, избрана между незаместена или напълно халогензаместена алкилова, алкокси, алкоксикарбонилова, алкилкарбониламино, алкилсулфенилова, алкилсулфинилова или алкилсулфонолова група, в която дефинираните алкил и алкокси части на всяка група имат линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома и напълно халоген заместената алкил или алкокси част съдържа еднакви или различни халогенни атоми; и само единият от Y u Z е сяросъдържаща група; R_t е линейна или разклонена алкилова група, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома, която е незаместена или халогензаместена с един или повече халогенни атома, еднакви или различни; R₂ е водород или халогенен атом или алкилова, алкокси, метилсулфенил, метилсулфинил или метилсулфонилова група; R₄ е избран между халогенен атом или група, избрана между флуорметилова, трифлуорметокси, дифлуорметокси, трифлуорметилсулфенил, трифлуорметилсулфинил, трифлуорметилсулфонил или алкилова група с линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома;

R₆ е халогенен атом; и η е 0, 1 или 2.

Сред съединенията с формула (II), които се предпочитат, са тези съединения, в които: Υ е водороден или халогенен атом, амино, хидрокси, алкокси група с от 1 до 4 въглеродни атома, метилсулфенил, метилсулфинил или метилсулфонил; Ζ е водород, халогенен атом или линейна или разклонена алкилова група с 1 до 4 въглеродни атома, която е възможно да бъде напълно заместена с еднакви или различни халогенни атоми; R, е метилова група, напълно заместена с еднакви или различни халогенни атоми; R₂ е водород, халогенен атом или метилсулфенил; R₄ е халогенен атом, трифлуорметил или трифлуорметокси; и R₆ е флуор, хлор или бром; и η е 0, 1 или 2.

Още по-предпочитани са съединенията с формула (II), в които: Υ е водород, хлор, бром, метилсулфенил, метилсулфинил или метокси; Ζ е водород, хлор, бром или метил; R_[ е трифлуорметил, дихлорфлуорметил или хлордифлуорметил; R₂ е водород, хлор, бром или метилсулфенил; R₄ е хлор, бром, флуор, трифлуорметил или трифлуорметокси; и R₆ е хлор или бром; и η е 0, 1 или 2.

Някои от представените съгласно изобретението съединения с формула (II) (описани последователно в примери 1 до 165) са в описаните по-долу групи.

-Широк спектър на инсектицидна активност:

Съединения от примери 4, 9, 20, 23, 25, 28, 29, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 42, 44, 45, 60, 61, 70, 144 и 146, в които: Υ е водород;

Z е хлор или бром (или е възможно да бъде Н или СН₃); R, е CF₃, CC1₂F или CC1F₂; η е 0, 1 или 2; R₂ е хлор (или може да бъде SCH₃); R₃u R₅ са водород; и R₄ е CF₃ (или може да бъде OCF₃).

-Добра афицидна активност:

Съединения от примери 20, 21, 41, 42, 44, 48, 122, 131, 132 и 144, в които:У u Z са Н (или могат да бъдат хлор); R, u CF₃, CC1₂F или CCIF₂; п е 0, 1 или 2; R₂ u R₆ са Cl; R₃ u R₅са водород; и R₄ e CF₃ (или може да бъде OCF₃).

-Висока афицидна активност плюс широк спектър на инсектицидна активност:

Съединения от примери 10, 59, 60, 61, 68 и 69, в които: Y е водород; Z е СН₃; R₁ е CF₃, CC1₂F или CC1F₂; η е 0, 1 или 2; R₂ u R₆ са Cl; R₃ u R₅ са водород; и R₄ e CF₃.

-Добра до висока митицидна активност.

Съединения от примери 9, 18, 60, 61, 70, 91, 92, 95, 96, 104, 106 и 109, в които: Y и Z са Н (или Z може да бъде С1, Вг или СН₃ и Y може да бъде Br); R₁ и CF₃, CC1₂F или CC1F₂; η е 0, 1 или 2; Rj u R₆ са Cl ( или R₂ може да бъде SCH₃); R₃ u R_s са водород; и R₄ е Cl или Вг (или може да бъде CF₃).

-Добра до висока почвена инсектицидна (червей по корените на пшеницата) активност:

Съединения от примери 3, 4, 5, 6, 8, 9, 12, 16, 23, 25, 26, 28, 31, 33, 34, 35, 36, 37 и 38, в които: Y е Н, С1 или Вг (или може да бъде SCH₃ или N=CHOC₂H₅); Z е Н, Cl или Вг; Rj u CF₃, CC1₂F или CC1F₂; η е 0, 1 или 2; R₂ u R₆ са Cl (или R₂ може да бъде SCH₃); R₃u Rj са водород; и R₄ e CF₃.

Обект на настоящето изобретение са методи за получаването на тези съединения на база на имидазоли, както и техни полупродукти.

Настоящето изобретение предлага и агрономически и медицински приемливи състави.

Изобретението осигурява и високоефективни съединения за борба срещу: членестоноги, по-специално червеи, афиди или насекоми, растителни нематоди или хелминти или протозойни вредители. Съединенията могат с успех да се използват например при селскостопанските или градинските култури, в лесовъдството, ветеринарната медицина или животновъдството, или в здравеопазването.

Активните съединения по изобретението са с широк спектър като инсектициди, митициди, афициди или нематициди, с приложение върху почвата или листата или като се обработват семената, включвайки минаване през систематични действия.

Допълнително изобретението предлага съединения с висока токсичност спрямо инсектициди от реда Coleoptera, в частност Diabrotica spp. (червей по корените на пшеницата) или от рода Diptera, в частност Musca domestica (домашна муха); паяци в подклас Acari, в частност Tetranychus urticae (петнист паяк); или афиди от семейството Aphidoidea, в частност Aphis nasturtii (афид по зърнастеца).

Съединенията с обща формула (I) могат да се получат чрез прилагане или адаптиране на познати методи: формиране на имидазолов пръстен, последвано от промяна на заместителите, където е необходимо. В следващите методи последователността на въвеждане на различни групи в имидазолния пръстен може да се представи в различен ред и могат да се изискват подходящи защитни групи. Съединенията с обща формула (I) могат да се превръщат по познати методи в други съединения с обща формула (I).

В следващото описание на методите, когато символите, въведени във формулите не са специално дефинирани, трябва да се разбира, че те са “както са дефинирани преди това” в съответствие с първата дефиниция на всеки символ в описанието. Терминът “защита” включва превръщане в подходяща нереактивоспособна група, която може отново да се превърне в изходната, когато е необходимо, както и включване на групи, които водят до нереактивоспособна функционалност. Сред дефинициите на процесите, ако не е преди това споменато, амино се отнася за незаместена аминогрупа.

Изобретението включва специфични междинни съединения, удобни за получаване на съединенията. Такива предпочитани междинни съединения, получени както е описано в настоящето изобретение, са дефинирани в следващите по-долу методи. В частност по-предпочитаните междинни съединения съдържат R₂ до R₆, дефинирани във формула (II) на изобретението или още попредпочитаните R₂, R₄ u R₆, дефинирани там.

Следващите методи от I до VI описват главно алтернативните методи на циклизиране, започващи с подходящо заместени N-фени лимино съединения, които се циклизират с помощта на базични реагенти до удобни и оригинални междинни N-фенилимидазолови съединения. Тази реакция (включваща последващо начално дериватизиране на Z u Y 5 заместителите) може да бъде представена чрез взаимодействието на съединение с формула (III) с базичен агент, за да се получи съеди нение с формула (IV):

HN----сн-х

(III)

където за формула (III): R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са същите както са дефинирани във формула ^0 (I); X е водород или халоалкил, в частност трифлуорметил; Z е водород, халоген, алкил, халоалкил или хидрокси, възможно представена в неговата изомерна кетоформа; и Q е циано

2.5 или нисш алкоксикарбонил.

където за формула (IV): R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са същите както са дефинирани във формула (I); X е водород или халоалкил, в частност трифлуорметил; Y е амино; хидрокси; възможно в кетоизомерна форма когато X е водород; или алкокси или халоалкокси, получени чрез алкилиране на хидрокси; и Z е водород, халоген, алкил, халоалкил, хидрокси, възможно в кетоизомерна форма когато X е водород и Y е амино; или алкокси или халоалкокси, получени чрез алкилиране на хидрокси.

Съединенията с формула (1) могат да бъдат получени при взаимодействие на съединенията с формула (IV), съгласно описаните по-нататък методи, при което се въвеждат различни заместители, в частност X, Y u Ζ.

За получаването на съединенията с формула (I) съгласно изобретението, междинни 45 фенилимидазолови съединения са съединенията с формули (IV), (5), (17), (22), (27), (30)/(29), (37)/(34), (1а), (1б) и (1в). Съединенията с формула (III), които са оригинални и удобни, са съединения с формули (4), (16), (21), (26), (28) и (33).

В частност, по-предпочитаните 4-сулфенирани 1-арилимидазоли (X=S(O)_nR₁, в която η u R, са дефинирани преди това) съгласно изобретението могат да се получат по различни методи. Два от предпочитаните методи са илюстрирани с реакционни схеми I и II (методи I и II).

Метод I

Съгласно метод I може да бъде получено съединението с формула (1), а именно (1а)

в което X, R₂, R₃, R₄, R_} u R₆ са, както са дефинирани във формула (I).

Метод IA. Съединенията с обща формула (I), в която X е алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил или халоалкилсулфонил, Y е амино, водород, халоген, алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил, халоалкилсулфонил, циано или нитро, Z е водород или халоген, и R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆са, както се дефинирани във формула (I), могат да се получат по методите, описани в схема 1.

В схема I изходният материал алкилортоформиат (1), в който R’ е C_t до С₄алкилова група и, който е обикновено търговски достъпен, и анилинът (2), който също така обикновено е

HCiOR')₃ +

_ RiSHalo • A. —--►

деашширап^ агетт

N---ir^SRi *1---ir^S(O)nRl ^z-v окисли^ ^ZlOlZ ill r₄ търговски достъпен или друго съединение, могат да се получат по известни методи. Катализаторът, използван за получаване на формимидата (3), обикновено е неорганична киселина като солна киселина, или органична киселина като р-толуолсулфонова киселина. Реакцията може да се провежда при температура от -20°С до 180°С, за предпочитане от 0°С до 120°С в присъствие на инертен органичен разтворител като въглеводород, хлориран въглеводород, ароматен разтворител, етер, алкохол и други или самият алкилорто-формиат може да се използва като разтворител. Формимидатът (3) може да съществува като смес на региоизомери.

Междинният формимидин (4) се получава при взаимодействие на формимидатът (3) с аминоацетонитрил или негов хидрохлорид в присъствие на база и в инертен органичен разтворител, за предпочитане способен да осигури хомогенна среда за реагентите. Типични органични и неорганични бази са алкоксидите, хидроокисите, хидридите, карбонатите на алкалните или алкалоземните метали и амините. Разтворителите, които се прилагат, включват инертни органични разтворители като алкохоли (например метанол или етанол), етери (например диетилов етер, тетрахидрофуран, диоксан или диглим), амини (например триетиламин или пиридин) или вода, или смеси на тези разтворители. Обикновено реакцията се провежда при температура от -20°С до 180°С, за предпочитане от 0°С до 120°С.

Междинният формимидин (4) може или да се изолира, или да се циклизира in situ до имидазол (5) без изолиране при по-нататъшна обработка с база и при описаните по-горе условия, за предпочитане използване на натриев метоксид в метанол от 20 до 25°С. Съединенията с формули (4) и (5) и са в областта на изобретението като междинни продукти при методите за синтезиране на съединенията с формула (1) съгласно изобретението.

Взаимодействието на имидазола (5) със сулфенилхалогенид, за предпочитане хлорид, RjSHalo, в който R₁ е алкил или халоалкил за получаване на (6), е удобно да се проведе в инертен органичен разтворител като хлориран въглеводород, въглеводород, етер и т.н. за предпочитане в дихлорметан, със или без киселинен акцептор като пиридин, третичен амин или карбонат на алкален метал. Реакцията може да се проведе от -25° до 100°С в зависимост от температурата на кипене на сулфинилхалогенида и разтворителя.

Аминоимидазолът (6) може да се халогенира до съответстващ халоимидазол (7), Z е халоген, при взаимодействие на (6) с халогениращ агент като сулфурилхлорид, тионилхлорид, хлор или бром и със или без киселинен акцептор или катализатор като Люисова киселина. Реакцията се провежда в инертен органичен разтворител като хлориран въглеводород или етер. Реакцията може да се проведе при температура от -50 до 150°С, за предпочитане от -10 до 110°С, в зависимост от реактивоспособността на аминоимидазола (6) и на използвания халогениращ агент.

Дезаминоимидазолът (8) може да се получи при взаимодействие на аминоимидазола (7) с органичен нитрит като t-бутилнитрит в органичен разтворител като тетрахидрофуран при температура от -20 до 180°С, за предпочитане от 10 до 100°С.

Окислението на сулфида (8), п=0, до сулфоксид, п=1, или сулфон (9), п=2 може да се проведе при използване на подходящо количество пероцетна киселина, трифлуорпероцетна киселина,m-хлорпербензоена киселина, водороден прекис, смес от пероцетна киселина и водороден прекис или калиев пероксимоносулфат, който е известен с търговската марка Oxone. Обикновено взаимодействието се провежда в инертен органичен разтворител при температура от -30 до 180°С.

Съединенията с формула (7) от схема I могат да се превърнат в други съединения съгласно настоящето изобретение. В първия случай на заместително деаминиране отначало (7) взаимодейства с деаминиращ агент, както е описано при конверсията на (7) и (8), и след това веднага взаимодейства със стабилизиращ агент като бромоформ, куприхлорид или диметилдисулфид, като се получава съединение с обща формула (I) съгласно изобретението, в която Y е халогенен атом или алкилсулфенилна група (п=0), в която алкилът може да бъде халогензаместен и Z е халогенен атом,. Обикновено взаимодействието се провежда в инертен органичен разтворител като безводен ацетонитрил при температура от -20 до 180°С, за предпочитане от 10 до 100°С. Следващите съединения, в които Y са сулфоксиди (п=1) и сулфони (п=2) съгласно изобретението могат да се получат при окислителна реакция, провеждана по подобен начин на конверсията на (8) и (9).

При алтернативна синтеза съединението с формула (7) може да се превърне в диазониево съединение при взаимодействие на 5-аминозаместител с азотиста киселина при температура под 5°С. Следващото разлагане на диазониевото съединение в присъствие например на купрохлорид, бромид, цианид или нитрит през реакцията на Sandmeyer осигурява съединения с обща формула (I) съгласно изобретението в която Y е например хлорен или бромен атом, или циано или нитрогрупа и Z е халогенен атом.

Метод 1Б. Съединенията с обща формула (I), в която X е халоалкокси, Y е, както вече е дефинирано в метод 1А, за предпочитане водород или възможно защитена аминогрупа, Z е водород или халоген, за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ имат значенията, дадени в основната дефиниция съгласно изобретението, могат да се получат по следните методи:

а) Полезно междинно съединение, в което X е халоген като бром, хлор или йод, Y е за предпочитане водород, амино или защитена аминогрупа и R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани по-горе, могат да се получат чрез обикновено използван метод на халогениране от съединение с формула (5) с подходящо количество халогениращ агент като бром, хлор, сулфурилхлорид, N-хлорсукцинимид или N-бромсукцинимид в подходящ разтворител като халоалкан, етер, тетрахидрофуран или ацетонитрил при температура на реакцията от -25 до 100°С, за предпочитане от -10 до 85°С. За да се осигури по-нататъшно халогениране на втора позиция на имидазоловия пръстен, се използва стехиометрично количество халогениращ агент. Полученото съединение може да се деаминира по метод, подобен на описания в метод I, като се получава междинно съединение, в което Y е водород и X е халоген.

б) Междинно съединение, в което X е хидрокси, Y е за предпочитано водород или защитена аминогрупа, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани по-горе, може да се получи при превръщане на междинното съединение, в което

X е халоген в съответния Гринярдов реактив или в съответното литиево производно по обикновено познати методи и след това при обработка с оксодипероксимолибден (пиридин) (хексаметилфосфорен триамид) (МоОРН) по метод, подобен на описания в [8]. Или пък, гореописаните Гринярдов реактив или литиево производно могат да взаимодействат с триалкилборат, след което при окисление с водороден прекис или други окисляващи агенти се получава хидрокси аналог по метод, подобен на описания в [9] или [10].

в) Междинно съединение, в което X е халоалкокси, Y е за предпочитане водород или защитена аминогрупа, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани по-горе, може да се получи от съответно съединение, в което X е хидрокси, Y е за предпочитане водород или защитена аминогрупа, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани погоре, по различни халоалкилиращи методи, описани в [11], след което, ако е необходимо, се отменя защитата.

Метод IB. Съединението с формула (I), в която X е халоалкил, Y е, както вече е дефинирано в метод IA, за предпочитане амино или защитена аминогрупа, Z е водород или халоген, за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, Rj u R₆ са, както са дефинирани по-горе, може да се получи от съединение с формула (5) в следната последователност:

а) Получаване на междинно съединение с формула (11), в която X е формил, Y е за предпочитане амино или защитена аминогрупа, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани по-горе, може да се получи по различни методи за синтез като реакцията на Gattermann u Koch, реакцията на Reimer-Tiemann, реакцията на VilsmeierНааск или модификация на тези методи. При условията на Vilsmeier, формилирането може да се проведе чрез обработване на съединението с формула (5), в която Z е водород с дизаместен формамид като диметилформамид или Nфенил-М-метилформамид и фосфорен оксихлорид, който може да се замести с анхидрид на халогенна киселина като тионилхлорид, оксалилхлорид или фосген. Реакционната температура може да бъде от -10 до 200°С, за предпочитане от стайна температура до 100°С. Използваните разтворители трябва да бъдат инертни спрямо реакцията Vilsmeier и към използваните реактиви като дихлорбензол, тетрахлорметан или дихлорметан. Друг метод за формилиране на съединението с формула (5) е да се хидролизира междинно съединение с формула (10), в която X е бис (алкилтио) метил или бис(арилтио)метил (Ra е алкил или арил) при обработване с алкилнитрит, за предпочитане изоамилнитрит в подходящ разтворител като халогениран алкан, за предпочитане дихлорметан, последвано от хидролиза по метод, подобен на описания в [12]. Защита на аминогрупата с подходяща защитаваща група може да бъде необходима през време на реакцията с алкилнитритите. Методът за превръщане на (10) в (11) най-общо може да се представи по следния начин:

N-----r-CH(SRa), N------r-CHO

U™. си

R.

11

Междинното съединение с формула (10), в което X е бис (алкилтио) метил или бис(арилтио)метилова група, Y е за предпочитане аминогрупа, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, Rj u R₆ са, както са дефинирани погоре, може да се получи при взаимодействие на съединение с формула (5) с трис(алкилтио)метан или трие(арилтио)метан, (RaS)₃CH, в присъствие на тиофилна Люисова киселина, за предпочитане сулфонова сол като диметил- (метилтио) -сулфонов тетрафлуорборат в органичен разтворител, при температура от -10 до 100°С, възможно в присъствие на киселинен акцептор като пиридин. Попредпочитан метод е когато, като разтворител се използват ацетонитрил или дихлорметан при 25°С, с трие(метилтио) метан, както трие(алкилтио) метан и диметил (метилтио) сулфонов тетраборат като Люисова киселина без киселинен акцептор. Типичен метод е описан в [13]. Методът е представен, както е описан по-долу:

в. R.

а) Получаване на междинно съединение с формула (12), в която X е хидроксиметил, Y е за предпочитане амино или защитена аминогрупа, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са. както са дефинирани по-горе, може да се получи при редукция на съединенията с формула (11). Редукцията може да се проведе с помощта на редуциращия агент като литиево-алуминиев хидрид, натриев борхидрид, алуминиев изопроксид, боран и заместени борани и други метални хидриди в подходящ органичен или протонен разтворител. За по-реактивоспособните хидриди, например литиево-алуминиев хидрид, реакцията може да се проведе в инертен разтворител като тетрахидрофуран, етилов етер или диметоксиетан при температура от 10 до 120°С, за предпочитане при температура от 20 до 100°С. За по-меките хидриди като натриев борхидрид реакцията може да се проведе в алкохол като метанол при температура от -10 до 100°С, за предпочитане от стайна температура до 75°С.

в) Съединение с формула (13), в която X и халоалкил, по-специално хлорметил, флуорметил, бромметил или йодметил, Y е за предпочитане амино или защитена аминогрупа, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани по-горе, може да се получи от междинно съединение с формула (12), в която X е хидроксиметил при използване на подходящ

13 хлориращ, флуориращ или бромиращ агент. При хлориране реакцията може да се проведе с участието на реагенти като тионилхлорид, фосфорен трихлорид, фосфорен пентахлорид или фосфорен оксихлорид в дихлорметан или етилов етер при температура от -20 до 100°С. Реакцията може да се проведе в присъствие или отсъствие на киселинен акцептор като триетиламин или пиридин. При флуориране реакцията може да се проведе с трифлуордиалкиламиносулфид в разтворител като ацетонитрил, дихлорметан или глим при температура от -20 до 100°С. Още попредпочитана температура е стайната, като се използва трифлуордиалкиламиносулфид в ацитонитрил. Методът е описан в [14]. Други флуориращи агенти, които могат да се използват, са серен трифлуорид, трифлуор бис (диалкиламино)сулфид или натриев или калиев флуорид в разтвор на пиридин полихидрофлуорид. Методът е подобен на описания в [15]. При бромирането реакцията може да се проведе с бромиращи агенти като бром, п-бромеукцинимид, фосфорен трибромид или бромоводород в инертен разтворител като дихлорметан или етилов етер при температура от -20 до 100°С. При йодирането реакцията може да се проведе с йодоводород в инертен разтворител като дихлорметан при температура от -20 до 100°С. Гореописаните методи на халогениране могат да се осъществят с деактивиращи групи, прикачени към аминогрупата, като ацилна група, която предотвратява допълнителното халогениране във втора позиция на имидазоловия пръстен.

г) Съединението с формула (I), в която X е халоалкилова група, Y може да е амино група, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, Rj u R₆ са, както са дефинирани по-горе, може да се получи от съответното съединение, в което X е формилна група или карбоксилна група и Y-аминогрупата е възможно да бъде защитена. Обработването на формилното съединение например с трифлуордиетиламиносулфид по начин, подобен на описания в [16], води до получаване на съединение с формула (I), в която X е дифлуорметилова група и другите заместители са, както са дефинирани по-горе. Окислението на гореспоменатото междинно съединение, в което X е формил, с окислител като калиев перманганат в разтворител смес на ацетон и вода или хромен триокис в сярна киселина, познат като реактив на Jones, води до получаване на междинно съединение, в което X е карбоксил, Y е за предпочитане аминогрупа, Z е за предпочитане водород и R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани по-горе. Взаимодействието на гореописаното съединение, в което X е карбоксил със серен тетрафлуорид, подобно на описаното в [17], води до получаване на съединение с формула (I), в която X е трифлуорметилова група и другите групи са, както са дефинирани по-горе.

Метод II.

Съединението с формула (I) съгласно изобретението, в която X и Y са, както са дефинирани и получени съгласно методите IA, 1Б и IB, Z е халоген, за предпочитане хлор и п, R_]( R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани по-горе, може да се получи по методите, описани в схема II.

Съгласно схема II междинните съединения с формули (14) и (15) могат да се получат по начин, подобен на метода, описан в [18].

При следващите реакции условия за алкилиране на (15) до (16), циклизация на (16) до (17) и предпочитане сулфениране на (17) до (18) са подобни на реакционните условия, описани за подобни съединения, т.е. съединения с формули (3) до получаване на (4), (4) до получаване на (5), (5) до получаване на (6), получени съгласно схема 1. Съединенията с формули (17) и (18),

СХЕМА II

NHq T ²	NHCHO i
hcooh ---►
*4	1 14
2	14

Halo

SOfHalo), — -SOJHalo),

съгласно схема II са аналогични на съединенията с формули (5) до (7), съгласно схема I и същите съединения с формули (17) и (18) могат да се превърнат в други съединения съгласно изобретението, в които Z 5 е халоген и X, Y, n, R, до R₆ са, както са дефинирани в метод I, по начин, подобен на описания в схема I и метод I или подобен. Съединенията с формули (16) и (17) са нови и съгласно изобретението са междинни 10 продукти при методите на синтеза на съединенията с формула (I) съгласно изобретението.

Метод III.

Съединението с формула (I), в която Z е алкил или халоген, заместен с алкилова група и X, Y, п, R R,, R,, R₃, R, u R, са, както са дефинирани в метод I или във формула I, може да се получи съгласно схема III. Амидът (19) може да се получи по познати методи, като се използва ацилхалогенид, анхидрид или естер.

При реакцията с ацилхалогенида като катализатор може да се използва база или анилинът се превръща в съответен амиден анион с помощта на метален хидрид или алкан метали. Температурата на реакцията може да бъде от 4 до 100°С, когато се използва ацилхалогенид. Когато се използва анхидрид, реакцията може да се проведе с различни неорганични или органични киселини като катализатори, Люисови киселини или базични катализатори като пиридин или триетиламин. Реакционната температура може да бъде от -10 до 150°С. Реакцията може да се ускори с помощта на метален катализатор като цинков прах.

Амидът (19) може да се халогенира до амидохалогенид (20) като се използва халогениращ агент като фосфорен пентахалогенид в инертен разтворител като дихлорметан, ацетонитрил или хлороформ.

Предпочитаните разтворители са халогенирани алкани

СХЕМА III о<^г

NH

R.

*

като хлороформ или дихлорметан. Алкилирането до (21) може да се проведе с аминоацетонитрил или неговия хидрохлорид в присъствие на база като карбонат, хидроокис или триалкиламин, за предпочитане калиев 5 карбонат в подходящ разтворител като тетрахидрофуран, ацетонитрил или хлороформ. Циклизацията до (22) може да се осъществи при обработване на амидина (21) с каталитично количество база като амин или алкален метал, 10 хидроокис или алкоксид в подходящ разтворител като алкохол или халогениран алкан. За предпочитане е реакцията да се провежда в натриев метоксид в безводен метанол при стайна температура. Циклизацията до (22) 15 може също така да се осъществи при едностадийна реакция от (20) през (21) при използване на повече от един еквивалент аминоацетонитрил в подходящ разтворител като хлороформ при температурата на кипене. 20

Съединението с формула (23), в която Z е алкил или халоалкил, Y е аминогрупа, R₂ до R₆ са, както са дефинирани във формула (I) и X е алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкил- 25 сулфонил, халоалкилсулфонил, халоалкил или халоалкокси, може да се получи съгласно метод I.

Следващите съединения съгласно изобретението, в които Y е дефиниран както във формула (I), могат да се получат от съединения 30 с формула (23) по описаните методи за превръщане на Y-аминогрупата в други дефинирани Y-заместители съгласно формула (I).

Метод IV.

Съединение с формула (I), в която X е 35 халоалкил, в частност перфлуоралкил, Y е аминогрупа или може да бъде друг Yзаместител съгласно формула (I), Z е халоген, алкил или халоалкил и R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ ca, както са дефинирани във формула (I), може 40 да се получи по следния начин:

Междинното съединение с формула (25) може да се получи при взаимодействие на известен иминоперфлуорнитрил, (24) със съединение с формула (20) в присъствие на 45 базичен катализатор като пиридин при температура от -75 до 100°С, за предпочитане при температура от 0 до 85°С. Иминоперфлуорнитрилите са познати съединения и различните съединения от този тип могат да 50 се получат съгласно метод, описан в [19]. В същата публикация са показани и нуклеофилните свойства на иминоперфлуорнитрила с базичен катализатор. Преобразуването се илюстрира със следното уравнение:

Описаното по-горе междинно съединение (25) може да се обработи с редуциращ агент като натриев борхидрид в инертен разтворител като алкохол или етер при температура от 0 до 85°С, за да се получи междинно съединение с формула (26). Най-общо натриевият борхидрид редуцира имино групата, но не засяга нитрилната група [20].

Междинното съединение с формула (26) може след това да се циклизира по начина, описан в метод I, за да се получи съединението с формула (27) съгласно изобретението, в която Z е халоген, алкил или халоалкил и R₂до R₆ са, както са дефинирани за формула (1) съгласно изобретението.

2Z

Следващите съединения съгласно изобретението, в които Y е дефиниран за формула (I), могат да се получат от съединения с формула (27) по описаните методи за превръщане на Y-аминогрупа в други дефинирани Y-заместители съгласно формула (I).

Метод V.

Съединението с формула (I), в която Y е хидрокси, алкокси или халоалкокси група, Z с алкил, халоалкил или халоген X е , както е дефиниран за формула (1), за предпочитане перхалоалкилсулфенил, перхалоалкилсулфинил, перхалоалкилсулфонил и R_p n, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ са, както са дефинирани погоре, може да се получи по следния начин:

а) Съединението с формула (28), в която Z е алкил, халоалкил или халоген и R_p R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани по-горе за формула (I), може да се получи чрез алкилиране с глицин или глицинов естер на подходящ иминохалогенид като съединение, дадено с формула (20) от схема III, в която Z е халоген, алкил или халоалкил. Реакцията може да се проведе в инертен органичен разтворител като дихлорметан, хлороформ, тетрахидрофуран или етилов етер при температура от -20 до 150°С в зависимост от големината и електронния ефект на Z-групата. При следващите реакции условията за циклизация на съединението с формула (29) (или неговата енолна форма (30)) или неговата сол и сулфенирането на съединението с формула (30) или неговата сол до съединение с формула (31) и неговата сол са подобни на реакционните условия, описани за съответните съединения, т.е. съединения с формула (4), до получаване на (5) и (5)до получаване на (6) респективно за схема I и метод I. Съответното съединение, в което Y е алкокси или халоалкокси, може да се получи съгласно добре познатата синтеза на Williamson. Образуването на етер може да се осъществи при взаимодействие на получен предварително алкоксид в инертен разтворител като етилов етер или тетрахидрофуран с подходящ алкилиращ агент като алкилхало генид или алкилсулфат при температура от 10 до 100°C, за предпочитане от 4 да 50°С. По-успешно образуването на етера може да се проведе в два етапа, включващи използването на катализатор за фазово превръщане. Пример за такава реакционна система е: вода, дихлорметан, кватернерен амониев хидроокис, съединение с формула (31) и алкилхалогенид. Методът е подобен на описания в [21]. Междинното съединение с формула (30), преди сулфенирането е възможно да се алкилира или халоалкилира по описаните по-горе методи на алкилсулфениране или халоалкилсулфениране съгласно метод I до получаване на съединение с формула (32). Съединенията с формули (31) и (32) могат да се окислят съгласно метод I до получаване на съответните съединения-сулфоксид (п=1), сулфон (n=2), X=S(O)_nR₁, в която Rj е, както е дефиниран по-горе.

Съединението с формула (I), в която Z е алкил, халоалкил или халоген, Y е хидрокси, алкокси или халоалкокси и X и R₂ до R₆ са, както са дефинирани за формула (I) може да се получи от съединение с формула (30) или негови алкоксилирани или халоалкоксилирани аналози чрез подходящо превръщане на съединението, в което X е водород в Х-заместител, дефиниран за формула (I) по гореописаните методи.

Метод VI

Съединението с формула (I), в която Z е хидрокси, алкокси, халоалкокси или халоген, Y е заместител, дефиниран във формула (I), за предпочитане аминогрупа, X е заместител, дефиниран за формула (I), в частност S(O)_nR₁ и n, R] u Rj до R₆ са, както са дефинирани по-горе, може да се получи съгласно следната синтеза:

► X = SiOlnR,

а) Подходящият анилин най-напред се превръща в съответен изоцианат чрез обработка на анилина с фосген или оксалилхлорид в инертен разтворител като дихлорметан или хлороформ. След това изоцианатът взаимодейства с аминоацетонитрил, като се получава карбамид с формула (33). Карбамидното съединение с формула (33) може да се циклизира в съответен иминохидантоин с формула (34) или негова сол в присъствие на база като алкален алкоксид или амин. Иминохидантоинът след това може да се хлорира с помощта на хлориращи агенти като фосфорен пентахлорид, тионилхлорид, фосфорен оксихлорид или фосфорен пентахлорид, за предпочитане фосфорен пентахлорид, при температура от -10 до 180°С, за предпочитане от стайна температура до 100°С. 2-халогенираният имидазол (Z е халоген), (35), или неговата сол след това могат да се алкилсулфенират до желан алкил- или халоалкилсулфенил продукти с формула (36), в която X е SRj Тези сулфенирани съединения (36) по-нататък могат да се окислят в други съединения съгласно изобретението, а именно сулфоксиди или сулфони, S(O)_nRp където η е 1 или 2 и R[ е както е дефинирано. Сулфенирането и окислението са подобни на описаните в метод I.

б) Съединението с формула (I), в която Z е хидрокси или негова сол, алкокси, халоалкокси, Y е аминогрупа, водород или халоген и X, R₂, R₃, R₄, R_s u R ₆ имат гореописаните значения, може да се получи от съединение с формула (34), в която R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани по-горе съгласно следната схема:

Иминохидантоинът (34) може да се ароматизира в съответния 2-хидрокси-5аминоимидазол (37) или негова сол чрез подходящия контрол на pH в подходящ разтворител. Хидроксиимидазолът с формула (37) или неговата сол могат да се сулфенират с подходящ сулфенилхалогенид, R^Halo, за предпочитане хлорид, за да се получи съединение, в което Z е хидрокси, Y е аминогрупа и X е S (O)_nR₍ където η е 0 и R_[ е, както е дефиниран по описаните в метод I начини. Съответният деаминиран аналог (Y е водород) може да се получи чрез деаминиране с t-бутилнитрил или като се мине през диазониево междинно съединение по описаните в метод 1 начини. Също така 5-хало-2хидроксиимидазолът може да се получи по реакцията на Sandmeyer. Освен това горните сулфенирани аналози могат да се деаминират, като се получават съединения, в които X е S(O)_nR , Y е алкилсулфенил или халоген и Z е хидрокси или халоген.

2-алкокси или 2-халоалкокси-сулфенилимидазоловите аналози (Z е алкокси или халоалкокси) с формула (39) могат да се получат, като се мине през междинно съединение (38), което може да се получи при директно алкилиране с подходящ алкилиращ агент като алкилйодид, халоалкилйодид, алкилбромид и диалкилсулфат на съединение с формула (34/37) в подходящ разтворител като тетрахидрофуран, алкохол, ацетонитрил, ацетон и т.н. при температура от стайна до 150°С, за предпочитане от стайна до 100°С. Следващото сулфениране до (39) може да се проведе съгласно описаните в метод I начини за сулфениране. Възможно е етапът на алкилирането до съединение, в което Z е алкокси или халоалкокси, да се проведе след сулфенирането или деаминирането по начини, подобни на гореописаните. Ако О-алкилирането е извършено преди деаминирането, може да бъде въведена подходяща амино защитна група (W) преди реакцията на О-алкилирането, която след това може да се отстрани.

Освен това от различните гореописани съединения, в които Z е хидрокси или негова сол, алкокси или халоалкокси, X е водород и Y е аминогрупа или водород, могат да се получат други съединения съгласно изобретението с формула (I), в която X и Y са дефинирани за формула (I) по гореописаните методи, по-специално за X и Y.

Методи VII до XXVIII. Обща част

Следващите методи VII до XXVIII описват начините за въвеждане на Zзаместител в съединението с формула (1а), за да се получи желаното съединение с формула (1б).

N----т-Х н -1« JLnh,

(la]

N----i-X z Д JLnh,

(lb)

Метод VII

Съединението c формула (1б), в което Z е аминосулфонил, алкиламиносулфонил или диалкиламиносулфонил, Y е аминогрупа и X, R₂> R₄, Rj ^u R₆ имат дадените за формула (I) значения, може да се получи от съединение с формула (I), в която Z е водород, Y е аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ имат дадените за формула (I) значения по следния начин:

а) Междинно съединение с формула (1б), в която Z е хлорсулфонил, Y е аминогрупа и X, Rj, R,, R₄, R₅ u R₆ имат дадените за формула (I) значения, може да се получи при обработване на съединението с формула (1а), в която Z е водород и X, Y u R₂ до R₆ са, както са дефинирани по-горе, с хлорсулфонова киселина или дихлорсулфонова киселина.

б) Съединението с формула (1б), в която Z е аминосулфонил, алкиламиносулфонил или диалкиламиносулфонил, може да се получи при взаимодействие на хлорсулфонилно междинно съединение с амоняк или подходящ алкиламин или диалкиламин в подходящ разтворител като халогениран алкан, етер, тетрахидрофуран или хексан при температура от -50 до 50°С за предпочитане от -20 до стайна температура.

Метод VIII

Съединението с формула (1б), в което Z е нитрогрупа или халоген, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆имат дадените за формула (I) значения, може да се получи при директно нитриране или халогениране от съединение с формула (I), в която Z е водород, Y е аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани по-горе.

Нитрирането може да се проведе с помощта на различни нитриращи агенти като смес от концентрирана азотна киселина и сярна киселина в оцетна киселина или оцетен анхидрид, диазотен пентаоксид в халогениран алкан, естер на азотната киселина като етилнитрат, смесен анхидрид като ацетилнитрат, нитрилхалогенид с или без катализатор на Фридел-Крафтс като ферихлорид или метилнитрат или нитрониева сол като нитрониев тетрафлуорборат. Реакцията може да се проведе в подходящ разтворител като оцетна киселина, оцетен анхидрид, тетраметиленсулфон, тетрахидрофуран или вода в неутрална, основна или кисела среда при температура от -50 до 155°С. Предпочитан начин на нитриране е да се използва нитрилхлорид в присъствие на титанов тетрахлорид в тетраметиленсулфон при температура от -10 до 25°С.

Съответното аминопроизводно с формула (16), Z е аминогрупа, може да се получи чрез стандартна редукция на гореспоменатия нитроаналог. Добре познати са различни редуциращи агенти. Например цинк, калай или желязо при редукция със солна киселина, каталитично хидриране и сулфиди като NaHS, (NH)₄S или полисулфид.

Съединението с формула (1б), в което Z е халоген, може да се получи от съединение с формула (1а), в която Z е водород, както е описаното в метод 1Б халогениране.

Метод IX

Съединението с формула (16), в което Z е алкил, хидроксил или негови соли, алкокси или халоалкокси, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ имат дадените за формула (I) значения, може да се получи от съединение с формула (1а), в която Z е водород, а другите групи са вече дефинирани, при обработване със силна база, за предпочитане органична база като литиев диизопропиламид или n-бутиллитий в подходящ разтворител като тетрахидрофуран или етилов етер до получаване на органометален карбанион. Съединението, в което Z е алкил, се получава при стабилизиране на карбаниона с подходящ алкилиращ агент като алкилхалогенид или диалкилсулфат. Също така е възможно карбанионът да взаимодейства по описания в метод 1Б начин, като се получава съединение, в което Z е хидроксилна група, след което се получава съединение, в което Z е алкокси или халоалкокси при стандартни алкилиращи условия.

Метод X

Съединението с формула (1б), в което Z е формил, Y е аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ имат дадените за формула (1) значения, т.е. съединение е формула (42), може да се получи по реакцията на Vilsmeier-Haack или нейна модификация. Това формилиране може да се извърши при обработване на съединението с формула (1а), например (6), в която Z е водород с дизаместен формамид като диметилформамид или N-фенил-М-метилформамид и фосфорен оксихлорид, който може да се замени с халогенсъдържащ киселинен анхидрид като тионилхлорид, оксалилхлорид или фосген. Температурата може да бъде от -10 до 200°С, за предпочитане от стайна температура до 100°С. Използваните разтворители трябва да бъдат инертни по отношение на реакцията на Vilsmeier и използваните реагенти например дихлорбензол, тетрахлорметан или дихлорметан.

^N—ΪΓ^Χ

OHC-L JJ-nh,

Метод XI

Друг начин за формилиране, при който се получава съединение с формула (1б), в което Ζ е формил, Υ е аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₃u R₆ имат дадените за формула (I) значения, е описан по следния начин.

Съединението с формула (42), в която Z е формил, може да се получи при хидролиза на съединения с формула (43), в която Z е бис(алкилтио)- или бис(арилтио)метилова група. Това се осъществява при обработване на (43) с алкилнитрит в подходящ разтворител като халогениран алкан, за предпочитане изоамилнитрит с дихлорметан, след което се хидролизира по метод, подобен на описания в [12]. Защитата на аминогрупата с подходяща защитаваща група може да се извърши през време на взаимодействието с алкилнитритите. Най-общо процесът може да се представи по следния начин:

N---jj-X (RaSkHC JL NH,

R.

Метод XII

Междинното съединение с формула (43), в която Z е бис(алкилтио)метилова или бис (арилтио) метилова група, Y е аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, Rj u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при взаимодействие на съединение с формула (1а), например (6), в което Z е водород и X, Y u R₂до R₆ са, както са дефинирани по-горе, с трие (алкилтио) метан или трие (арилтио) метан, (RaS)₃CH в присъствие на тиофилна Люисова киселина, за предпочитане сулфониева сол като диметил(метилтио)сулфониев тетрафлуорборат в органичен разтворител при температура между -10 и 100°С в някои случаи в присъствие на акцептор на киселина като пиридин. Още по-предпочитан метод е при използване на ацетонитрил или дихлорметан като разтворител при 25°С с трис(метилтио)метан, като трие(алкилтио)метан и диметил (метилтио) сулфониев тетрафлуорборат като Люисова киселина н отсъствие на акцептор на киселина. Такъв метод е описан в [22].

Метод XIII

Съединението с формула (1б), в която Z е метил, Y е аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R_su R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при редукция на съединение с формула (1а), т.е. (42), в която Z е формил, а другите групи са дефинирани по-горе. Редукцията може да се извърши с натриев борхидрид в подходящ разтворител като алкохол при температура от -10 до 120°С за предпочитане в метанол при температура от стайна до 8О'‘С. Също така в някои случаи аналогът, в който Z е метил може да се получи при последователна обработка на формилното съединение (42) с р-толуолсулфонилхидразин и натриев цианборхидрид съгласно метод, описан в [23].

Метод XIV

Съединението с формула (1б),т.е. (44), в която Z е карбоксилна група или нейна сол, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, Rj u R₆ са, както са дефинирани за формула (1), може да се получи от съединение с формула (42), в която Z е формил, при обработване с различни окислителни агенти като калиев перманганат в кисел, основен или неутрален разтвор, хромена киселина, бром, сребърен окис или молекулен кислород в подходящ разтворител. Изборът на разтворител зависи от разтворимостта на окислителния агент и на субстрата. Примери за разтворители са ацетон, вода, алкохол, тетрахидрофуран, диметоксиетанацетонитрил или халогениран въглеводород като дихлорметан или хлороформ. Температурата може да бъде от -20 до 150°С, за предпочитане от стайна до 100°С.

Метод XV

Съединението с формула (1б), т.е. (45), в която Z е цианогрупа, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при взаимодействие на съединение с формула (44), в която Z е карбоксилна група, с изофталонитрил при температура от 100 до 300°С. Този метод е описан в [24].

Метод XVI

Възможно е цианоаналогът с формула (45), в която Z е цианогрупа, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при последователно превръщане на формилното съединение с формула (42), в която Z е формил в съответния му алдоксим с формула (46), в която всички други заместители са дефинирани за формула (42), последвано от дехидратиране. Реакцията на дехидратиране може да се осъществи с помощта на различни дехидратиращн агенти като оцетен анхидрид, кисел дифенилфосфонат, 2,4,6трихлортриазен или етилортоформиат и киселина. За предпочитане е дехидратиращият агент да е оцетен анхидрид при температура от -10 до 180°С. Междинният алдоксим с формула (46) може да се получи при взаимодействие на алдехид с формула (42) с хидроксиламин в подходящ разтворител като алкохол, тетрахидрофуран, вода, халогениран въглеводород или смесен разтворител на халогениран въглеводород, алкохол и вода. Температурата на реакцията може да бъде от -10 до 120°С, за предпочитане от 4 до 50°.

⁴⁵

Метод XVII

Съединението с формула (1б) т.е. (48), в която Z е аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил или алкоксикарбонил (Z е COZ¹, в която Z¹ е амино, алкиламино, диалкиламино или алкоксигрупа), Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при последователно превръщане на съединението с формула (44), в която Z е карбокси в съответния междинен кисел халогенид с формула (47) като киселинен хлорид, след което се извършва взаимодействие на киселинния халогенид с амоняк или подходящ алкиламин, диалкиламин или алкилов алкохол. Хлорирането може да се осъществи при взаимодействие на киселината с хлориращ агент като тионилхлорид, хлороводород, оксалилхлорид, фосфорен трихлорид, фосфорен пентахлорид или трифенилфосфин в тетрахлорметан в присъствие на база като катализатор например пиридин или триетиламин в инертен разтворител като дихлорметан, етилов етер, ацетонитрил, тетрахлорметан или тетрахидрофуран при температура от -20 до 150°. За предпочитане е използването на тионилхлорид в дихлорметан при температурата на кипене. Взаимодействието между киселинния хлорид и подходящия амин или алкохол може да се проведе в инертен разтворител като дихлорметан, хлороформ, толуол, ацетонитрил или тетрахидрофуран при температура от -20 до 120°С, за предпочитане при температура от -20 до стайна.

Метод XVIII

Съединението с формула (1б), в която Z е амино, алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (44), в която Z е карбоксилна група по реакцията на Curtius ила нейна разновидност като модификацията на Yamada. При конвенционалното прегрупиране на Curtius желаното аминопроизводно може да се получи при последователно трасформиране на ацилхалогенида с формула (47) в азид с формула (49) при обработване на ацилхалогенида с натриев азид или тетраметилгуанидиназид, който може да се пиролизира до съответния му изоцианат (50). Изоцианатът (50) може след това да се хидролизира до съответния амин (51), в който Z е аминогрупа. При модификацията на Yamada взаимодействието може да се осъществи при обработване на киселина с формула (44), в която Z е карбоксилна група с дифенилфосфорилазид в присъствие на база като триетиламин в инертен разтворител като толуол, бензол или тетрахидрофуран при температура от 0 до 150°С до получаване на междинен изоцианат (50), който може след това да се хидролизира с вода до получаване на съединението с формула (51). Методът е описан в [25]. Съответното съединение с формула (Iб), в която Z е алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол, а именно (52) може да се получи при моноалкилиране, диалкилиране или триалкилиране при използване на алкилиращ агент като алкилйодид или диалкилсулфат в инертен разтво рител като ацетонитрил, тетрахидрофуран или диметоксиетан при температура от 0 до 160°С, възможно в присъствие на база като калиев карбонат или триетиламин. Също така в някои случаи за осъществяване на желаното Nметилиране, за метилиране на съединението, в което Z е аминогрупа може да се използва реакцията на Eschweiler-Clark. Редукционното метилиране може да се проведе при взаимодействие на амин с формула (51) с формалдехид или мравчена киселина, методът е подобен на описания в [26].

R, в.

R.

М И

Метод XIX

Съединението с формула (1б), в която Z е алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино, диалкиламинокарбониламино, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, r₄, R₃ u r₆ са дефинирани за формула (I), може да се получи чрез двустепенно последователно включване на първия етап на превръщането на съединение с формула (51), в която Z е аминогрупа в съответното му хлоркарбониламино или изоцианатно междинно съединение при обработване с фосген. Взаимодействието може да се проведе в инертен органичен разтворител като толуол, дихлорметан или тетрахидрофуран при температура от -15 до 100°С, за предпочитане от 15 до 50°С. Вторият етап е взаимодействие на хлоркарбониламино или изоцианатното междинно съединение с подходящ алкилов алкохол, алкиламин или диалкиламин. Взаимодействието може да се проведе в инертен органичен разтворител като халогениран алкан, толуол, етер или тетрахидрофуран при температура от -20 до 100°С, за предпочитане от 0 до 50°С, в някои случаи в присъствие на база като амин.

Метод XX

Съединението е формула (16), в която Z е алкоксиалкилиденимино, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆са дефинирани за формула (I), може да се получи при взаимодействие на съединението с формула (51), в която Z е аминогрупа с подходящ алкил-о-формиат. Катализаторът, разтворителят и условията на превръщане са подобни на описаните за получаване на съединението с формула (3) от (2) в метод I. Преди да се извърши превръщането може да се въведе подходяща защитна група за съединение, в което Y е аминогрупа.

Метод XXI

Съединението с формула (1б), в която Z е алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино или арилкарбониламино, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани за формула (I), може да се получи при взаимодействие на съединението с формула (51), в която Z е аминогрупа при реакция с подходящ алкил-, халоалкил- или арилкарбонилхалогенид като ацетилхлорид, хлорацетилхлорид, бензоилхлорид или толуолхлорид в подходящ разтворител като дихлорметан, етилов етер или тетрахидрофуран, в някои случаи в присъствие на акцептор на киселини като пиридин или триетиламин при температура от -10 до 100°С, за предпочитане от -10 до 50°.

Метод XXII

Съединението с формула (1б), а именно формула (53), в която Z е хидроксиметил, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани за формула (I), може да се получи при редукция на съединение с формула (42), в която Z е формил. Редукцията може да се проведе с редукционен агент като литиево-алуминиев хидрид, натриев борхидрид, алуминиев изопроксид, боран или заместен боран или друг метален хидрид в подходящ органичен или прогонен разтворител. При използване на по-реактивоспособен хидрид, например литиево-алуминиев хидрид, реакцията може да се извърши в инертен разтворител като тетрахидрофуран, етилов етер или диметоксиетан при температура от -10 до 120°С, за предпочитане от 20 до 100°С. При използване на по-мек хидрид като натриев борхидрид реакцията може да се проведе в алкохол като метанол при температура от -10 до 100°С, за предпочитане от стайна до 75°С.

Метод XXIII

Съединението с формула (1б), т.е. (54), в която Z е халоалкил, по-специално хлорметил, флуорметил, бромметил или йодметил, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ ca дефинирани за формула (I), може да се получи от междинно съединение с формула (53), в която Z е хидроксиметил при използване на подходящ хлориращ, флуориращ или бромиращ агент. При хлорирането взаимодействието може да се проведе с реагенти като тионилхлорид, фосфорен трихлорид, фосфорен пентахлорид, фосфорен оксихлорид в дихлорметан или етилов етер при температура от -20 до 100°С. Реакцията може да се проведе в присъствие на акцептор на киселини като триетиламин или пиридин. При флуорирането взаимодействието може да се проведе с диалкиламиносерен трифлуорид в разтворител като ацетонитрил, дихлорметан или глим при температурата от -20 до 100°С. За предпочитане е да се използва диалкиламиносерен трифлуорид в ацетонитрил при стайна температура. Методът е описан в [16]. Могат да се използват и други флуориращи агенти като серен трифлуорид, бис (диалкиламино)серен трифлуорид или натриев или калиев флуорид в многоатомен флуорид-пиридинов разтвор, който метод е описан в [15]. При бромирането реакцията може да се проведе с бромиращ агент като бром, N-бромсукцинимид, фосфорен трибромид или бромоводород в инертен разтворител като дихлорметан или етилов етер при температура от -20 до Ю0°С. При йодирането реакцията може да се извърши с йодоводород в инертен разтворител като дихлорметан при температура от -20 до 100°С.

Метод XXIV

Съединението с формула (16), в която Z е цианоалкил, по-специално цианометил, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани за формула (I), може да се получи от съответното халометилово съединение с формула (54), получаването на което е описано в метод XXIII, чрез цианиране с метален цианид като меден цианид алкален цианид или цианид на алкален метал като натриев цианид или калиев цианид в подходящ разтворител като диметилформамид, тетрахидрофуран, ацетонитрил, диглим или тетраметиленсулфон при температура от стайна до 250°С, за предпочитане от 70 до 150°С.

Метод XXV

Съединението с формула (16), в която Z е алкенил или алкинил, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (42), в която Z е формил чрез реакцията на Wittig или нейна модификация като тази на Wadsworth-Emmons (Horner). Реагентите на Wittig могат да бъдат или търговски достъпни, или могат да се получат съгласно добре познати в литературата методи. Реакцията може да се проведе в инертни разтворители като тетрахидрофуран, диметоксиетан или толуол при температура от -30 до 180°С. Примери за реагентите на Wittig, които могат да се използват, са алкилтрифенилфосфониев халогенид като метилтрифенилфосфониев йодид, изопропилтрифенилфосфониев йодид, алилтрифенилфосфонилхалогенид или триалкилфосфонацетат. Пример за реакцията на Wittig е описан в [27]. В случая, когато използваният реагент на Wittig съдържа алкинилова група като пропаргилтрифенилфосфониев бромид, търговски достъпен, в полученото съединение Z е алкинилов заместител. Алкиниловият аналог, формула (55), с алкинил, директно свързан към втория въглероден атом на имидазоловия пръстен, може да се въведе от съответния Z, който е халоген-аналог като йоданалог чрез реакция с меден ацетилид по метод, подобен на описания в [28] или там цитираните литературни източници.

Метод XXVI

Съединението с формула (1б), в която Z е алкилкарбонил или халоалкилкарбонил, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани за формула (I), може да се получи при алкилиране на съединение с формула (42), в която Z е формил, с карбанион като Гринярдов реактив или метален алкан като литиев алкан в инертен разтворител като тетрахидрофуран, етилов етер, хексан, диметоксиетан или техни смеси при температура от 70 до 100°С до получаване на междинно съединението (56), с вторична алкилметилова група в Z позицията. След това междинното съединение се окислява с окисляващ агент като манганов двуокис, дихромат, перманганат или молекулен кислород в подходящ разтворител като дихлорметан, алкохол, ацетон или вода при температура от -10 до 175°С, за предпочитане от 4 до 50°С до съединение с формула (57). Метилкарбониловият аналог в Z позиция в някои случаи може да се получи при едноетапно обработване на съединение с формула (42), в която Z е формил, с А1МЕ₂(ВНТ) (OEt)₂ в подходящ разтворител като толуол при температура от -20 до 55°С, за предпочитане при стайна температура. Такъв метод е описан в [29] и цитираната там литература. Съответното съединение,в което Z е халоалкилкарбонил, може да се получи по обикновен метод на халогениране на кетон при използване на бром, хлор, йод, N-хлорсукцинимид или N-бромсукцинимид, при което се получава съединение, в което Z е халоалкилкарбонил.

(1Ъ| (Z е халоалкил карбоннл) и

Метод XXVII

Съединението с формула (16), в която Z е алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил или халоалкилсулфонил, Y е аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани за формула (I), може да се получи в следните етапи:

а) Междинното съединение с формула (1б), т.е. (58), в която Z е тиоциано, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани за формула (I), може да се получи при взаимодействие на съединение с формула (1а), в която Z е водород със смес на бром и метален тиоцианат в подходящ разтворител като метанол или етанол при температура от -78 до 100°С, за предпочитане от -78 до стайна.

(1а)

Вг, метал SCN

б) Съединението с формула (1б), а именно (59), в която Z е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (58), в която Z е тиоцианова група при обработване с алкилиращ агент в подходящ разтворител като алкохол, ацетонитрил, тетрахидрофуран, диметоксиетан или вода с и без използване на база като алкален хидроокис или алкален карбонат при температура от -20 до 150°С, за предпочитане от 0 до 85°С.

R.

в) Съединението с формула (16), в която Z е алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил или халоалкилсулфонил, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от сулфенилно съединение с формула (59) при обработване със стехеометрично количество от подходящ окисляващ агент. Начините за провеждане на тези превръщания са подобни на тези за окислението на съединението с формула (8) до (9), описани в метод I.

г) Междинното съединение с формула (16), а именно (60), в която Z е тиоцианова група, Y е водород и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ ca, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при деаминиране на съединение с формула (58), в която Z е тиоцианова група, Y е водород и X, R₂ до R₆ са както са дефинирани за формула (I) по начин подобен на описания в метод I. По-нататък то може да се алкилира до алкил- или халоалкилсулфенилно съединение и след това да се окисли по гореописания начин до получаване на съединение с формула (I), в която Y е водород, Z е, както е дефинирано в б) и в) и X, R₂, R_Jt R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани за формула (I).

Z е SfOJnR,

д) Съединението с формула (16), в която Z е халоалкилсулфенил и X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (58) или (60), в които Z е тиоцианова група, като се мине през съответния дисулфид съгласно начините, описани в метод XLIV. Тези съединения могат след това да се окислят до съответните сулфоксид (п=1) илисулфон (п=2), в които Z е S(O)_nR], както е дефинирано в метод 1.

Метод XXVIII

Съединението с формула (1б), в която Z е сулфхидрилна група или нейна сол, Y е аминогрупа или защитена аминогрупа и X, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи чрез свободно радикално разцепване на връзката S-С в съединението е формула (58), в която Z е тиоцианова група. Реакцията може да се проведе с помощта на свободнорадикален промотор като калиев ферицианид в подходящ разтворител като алкохол, тетрахидрофуран, вода или техни смеси, в подходящи съотношения, в неутрална или основна среда при температура от -10 до 180°С. За предпочитане е реакцията да се проведе при използване на калиев фепицианид в метанол и вода в присъствие на калиев хидроокис при температурата на кипене.

Освен това аналогичното съединение с формула (60), в която Z е тиоцианова група, Y е водород и X, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се превърне в съединение, в което Z е сулфхидрилна група или нейна сол по описания метод.

Методи XXIX до XLIII обща част

Следващите методи XXIX до XLIII описват подробно начините за въвеждане на Y-заместител в съединение с формула (1б) до получаване на съединение с формула (I) съгласно изобретението.

N—\|Г^Х Ζ Д J-NH,	Ч—\|Г^Х
N i	N

I R.	т К
(П>)	(I)
Метод XXIX
Съединението с формула (I), в която Y е

алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино, диалкиламинокарбониламино и X, Z, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани за формула (1б), може да се получи от съединение с формула (1б), в която Y е аминогрупа, а другите заместители са дефинирани както в метод XIX.

Метод XXX

Съединението с формула (I), в която Y е алкоксиалкилиденимино и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅u R₆ са, както са дефинирани за формула (1б), може да се получи от съответно съединение с формула (1б), в която Y е аминогрупа по начин, описан в метод XX.

Метод XXXI

Съединението с формула (1), в която Y е алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино или арилкарбониламино и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (1б), може да се получи от съответно съединение с формула (16), в която Y е аминогрупа по начин, описан в метод XXI.

Метод XXXII

Съединението с формула (I), в която Y е сулфхидрилна група или нейна сол и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ са, както са дефинирани за формула (1), може да се получи по следния начин:

а) Междинното съединение, в което Y е тиоцианова група и X, Z, R₂, R₃, R₄, R_; u R₆са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (I) ,т.е. (61), в което Y е водород, в някои случаи получено като се мине през метод I и X, Z, R₂, R₃, R₄, Rj u R₆ са, както са дефинирани по-горе. Превръщането може да се осъществи по начин, описан в метод XXVII.

б) Тиоциановото междинно съединение, получено по описания по-горе метод, може да се превърне в съответното съединение с формула (I), в която Y е сулфхидрилна група или нейна сол по начин, описан в метод XXVIII.

Метод XXXIII

Съединението с формула (I), т.е. (62), в което Y е алкил, халоалкил, алкенил, алкинил, цианоалкил или формил и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), освен тези, които са по природа чувствителни към основи, може да се получи от съединение с формула (61), в което Y е водород, при обработване със силна база, за предпочитане органична база като литиев диизопропиламид, n-бутиллитий или вторичен бутиллитий в подходящ разтворител като тетрахидрофуран или етилов етер при температура от -75 до стайна, последвано от стабилизиране на металния карбанион с подходящ електрофил, например алкилхалогенид или N-формилпиперидин, за да се получи съответен заместител в Y положение. Този метод за синтез е най-общо познат като реакция на директно орто-метилиране. Примери за този метод са описани в [30J и цитираната там литература.

R.

Метод XXXIV

Съединението с формула (I), в която Y е карбоксилна група или карбоксилат и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани съгласно изобретението, може да се получи от съединение с формула (I), в която Y е формил и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани по-горе по начин, описан в метод XIV.

Метод XXXV

Съединението с формула (I), в което Y е цианогрупа и X, Z, R₂, R₃, R₄, R,. u R₆ ca, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (I), в която Y е карбоксилна група, а другите заместители са, както са дефинирани по-горе, по начин описан в метод XV или метод XVI.

Метод XXXVI

Съединението с формула (I), в което Y е аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил или алкоксикарбонил и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както ca дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (I), в което Y е карбоксилна група и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆са, както са дефинирани по-горе по начин, описан в метод XVII.

Метод XXXVII

Съединението с формула (I), в което Y е алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ ca, както са дефинирани за формула (1), може да се получи от съединение с формула (I), т.е. (1б), в което Y е аминогрупа, а другите заместители са, както са дефинирани по-горе, чрез моноалкилиране, диалкилиране и триалкилиране с подходящ алкилиращ агент. Разтворителят, температурата на взаимодействие и алкилиращият агент се избират съгласно метод XVIII. Реакцията на EschweilerClark може да се използва за N-метилирането по начин, описан в метод XVIII.

Метод XXXVIII

Съединението с формула (I), в което Y е халоалкил, за предпочитане халометил, включвайки флуор, хлор, бром и йодалкил и X, Z, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от 5 съединение с формула (I), в което Y е формил, а другите заместители са, както са дефинирани по-горе при последователни превръщания, като се мине през съответното хидроксиметилово междинно съединение, което след това се 10 превръща в халометилови аналози. Последователността и начина на превръщането са описани в методи XXII и XXIII.

Метод XXXIX

Съединението с формула (1), в което Y 15 е алкенил или алкинил и X, Z, R₂, R₃, R₄, R, u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (I), в което Y е формил (или може Y да е халоген, получен по метод I), а другите 20 заместители са, както са дефинирани по-горе по начин, описан в метод XXV.

Метод XL

Съединението с формула (I), в което Y е алкилкарбонил или халоалкилкарбонил и X, 25 Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съответното съединение с формула (I), в което Y е формил по начин, описан в метод XXVI. Превръщането се осъществява, като се мине 30 през междинно съединение, даващо вторичен хидроксиалкилметил в Y положение или чрез директно превръщане при използване на А1Ме₂(ВНТ) (OEt)₂ до получаване на съединение, до получаване на съединение, в което 35 Y е алкилкарбонил чрез халогениране както в метод XXVI, като се получава съединение, в което Y е халоалкилкарбонил.

Метод XLI

Съединението с формула (I), в което Y 40 е аминосулфонил, алкиламиносулфонил или диалкиламиносулфонил и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅u R₆ са, както са дефинирани за формула (1), може да се получи от съединение с формула (I), т.е. (61), в което Y е водород, в някои 45 случаи получено по метод I, и X, Z, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани по-горе съгласно следната схема:

а) междинното съединение с формула (64), в което Y е хлорсулфонилова група и X, 50 R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при обработване на съединение с формула (61), в някои случаи получено по метод I, в което Y е водород с алкиллитий като n-бутиллитий или вторичен бутиллитий в инертен разтворител като стилов етер, хексан, тетрахидрофуран или тяхна смес при температура от -78 до стайна, за предпочитане от -78 до -30°С, последвано от стабилизиране на карбаниона (63) със сулфурилхлорид в инертен разтворител като хексан или етилов етер при температура от 78 до стайна, за предпочитане от -78 до -20⁽⁾С. Подобен метод е описан в [31].

Междинният карбанион (63) може да се получи по подобен начин от съединение с формула (I), в някои случаи получено по метод I, в което Y е халоген като хлор, бром или йод при обработване с магнезий или алкиллитий в инертен разтворител при температура, описана по-горе.

б) Съединението с формула (65), в което Y е аминосулфонил, алкиламиносулфонил или диалкиламиносулфонил може да се получи при взаимодействието на междинното хлорсулфонилно съединение (64) с амоняк или подходящ алкиламин или диалкиламин в подходящ разтворител като халогениран алкан, етер, тетрахидрофуран или хексан при температура от -50 до 50°С, за предпочитане от -20°С до стайна.

в. *.

Метод XLII

Съединението с формула (I), в което Y е нитро- или аминогрупа и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при директно нитриране на съединение с формула (I), т.е. (61), в някои случаи получено по метод I, в което Y е водород и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани по-горе. Нитрирането и последващата редукция до съединение, в което Y е аминогрупа, могат да се получат по начин, описан в метод VIII.

Метод XLIII

Съединението с формула (I), в което Y е хидрокси или негова сол, алкокси или халоалкокси и X, Z, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ ca, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (I), в някои случаи получено по метод I, в което Y е халоген, а другите групи са дефинирани погоре чрез превръщане на халогенното съединение в съответния Гринярдов реактив или литиев карбанион, последвано от обработка с оксодипероксимолибден(пиридин) (хексаметилфосфорен триамид) (МоОРН) до съединение, в което Y е хидроксилна група по начин, описан в метод 1Б. Съответното алкокси или халоалкокси съединение след това може да се получи по начин, описан в метод 1Б.

Метод XLIV

Съединението с формула (I), в което X е алкилсулфенил,халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилеулфинил, алкилеулфонил или халоалкилеулфонил и Y, Z, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), е възможно да се получи по следните начини, като се започне от съединение, в което X е водород, до получаване на междинно съединение, в което X е тиоцианова група, (71) или X е хлорсулфонилна група (67). Тези междинни съединения могат да се превърнат в съответните дисулфидни междинни съединения, които след това се превръщат в сулфенилно съединение, в което Y е SR₁ и, в което R, е, както е дефиниран преди това, което може да се окисли до съответния сулфоксид или сулфон, X е S(O)_nR_p в което η е 1 или 2.

а) Междинното съединение с формула (67), в което X е хлорсулфонилна група и Υ, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от междинно съединение с формула (1в), а именно (66), в което X е водород и Y, Z, R₂, R₃, R₄, R₅u R₆ са, както са дефинирани по-горе при обработване с хлорсулфонова или дихлорсулфонова киселина. Реакцията може да се проведе в присъствие на органични разтворители като метиленхлорид, хлороформ, тетрахлорметан или диметилформамид или при използване на хлорсулфонова киселина като разтворител при температура от -10 до 160°С. Метод за хлорсулфониране на ароматно съединение е описан в [32].

(IcJ от 66

C1SO.H

б) Междинното дисулфидно съединение с формула (68), в която X е дисулфид, a Y, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за '5 формула (1), може да се получи от съединение с формула (67) при обработване с редуциращ агент като трифенилфосфин в присъствие на органичен разтворител като тетрахидрофуран, дихлорметан или толуол при температура от - 20 10 до 120°С. Пример за редукция до ртолилдисулфид е описан в [33]. Освен това дисулфенирането може да се предизвика, като се използва метален карбонил като хексакарбонилмолибден в безводен тетраметил- 25 карбамид. Тази реакция е описана в [34].

Разтворител

Редукционен агент

в) Съединението с формула (I), а именно (70), в което Y, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), a X е халоалкилеулфенил, за предпочитане перхалоалкилеулфенил, R.S, в което R₇ е CFR_gR₉ u R_gи R₉ са флуор, хлор, бром или перфлуоралкилова група, може да се получи при взаимодействие на съединение с формула (68) и перхалоалкан с формула (69), Halo-CFR_gR₉, в което Halo е хлор, бром или йод, R_g е флуор, хлор или бром и R, е флуор, хлор, бром или перфлуоралкилова група с редуциращ агент, предизвикващ образуването на свободен радикал CFR_gR₉ (от Halo-CFR_gR₉). За предпочитане е редуциращият агент да съдържа метал като цинк, алуминий, кадмий, магне зий със серен окис, например дитионит или хидроксиметилсулфинат. Алкалният дитионит, инфузорна пръст или металният дитионит съответстват на формула Mn(S₂O₄), в която η може да бъде 1 или 2 в зависимост от валентността на метала М. Когато се използва дитионит или хидроксиметилсулфинат, е необходима база. Базата се подбира между алкален хидроокис, алкалоземен хидроокис, амоняк, алкиламин, триетилбензиламоний или сол на слаба киселина като динатриев фосфат, натриев метабисулфит, кисел натриев сулфит или натриев борат. Използваните за реакцията разтворители са такива, които могат да разтварят дитионита или хидроксиметилсулфината и съединенията (68) и (69). Добри разтворители са ацетонитрил, диметилформамид, формамид, диметилацетамид, хексаметилфосфорамид, N -метил пиролидон, диметилсулфоксид или сулфолан. Температурата е от 10 до 100°С. Тези методи са описани в [35 и 36]. Реакцията се представя със следното уравнение:

♦ HakrCFRA

Д9

г) Междинното съединение с формула (I), а именно (71), в което X е цианотиогрупа и Y, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ и R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (1в), т.е. (66) при обработване с бром или алкален тиоцианат като калиев тиоцианат в подходящ разтворител като метанол при температура от -78 до стайна температура. Разтворителят трябва да бъде инертен спрямо реагентите и да може да ги разтваря.

Ос) и л и 66

R.

д) Съединението с формула (70), в което X е халоалкилеулфенил, за предпочитане перхалоалкилеулфенил, може да се получи при окисляване на съединението е формула (71) до образуване на междинно дисулфидно съединение с формула (68), което след това може да се превърне в съответното му халоалкилеулфенилно съединение с формула (70). Окислението може да се извърши при използване на окисляващ агент като водороден прекис в присъствие на алкален хидроокис като натриева основа или амин като амоняк в подходящ разтворител като алкохол, вода, тетрахидрофуран, халогениран алкан или тяхна смес, при температура от -70 до 55°С. Такива методи са описани в [35 и 36]. Халоалкилсулфенилното съединение с формула (70) може да се получи при взаимодействие на дисулфидно междинно съединение с подходящ перхалоалкан, в някои случаи в присъствие на редуциращ агент като метал, включващ цинк, алуминий, кадмий или магнезий.

е) Следващото съединение с формула (I), т.е. (72), в която X е алкилеулфенил или халоалкилеулфенил и Y, Z, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи при обработване на съединение с формула (71) с подходящ алкилхалогенид, R^alo, в което Rj е алкил или халоалкил, за предпочитане алкилйодид или алкилбромид в подходящ разтворител като алкохол, за предпочитане съответния алкилов алкохол, в присъствие на базичен катализатор като алкален хидроокис или алкален карбонат при температура от -20 до 75°С.

ж) Съединението с формула (I), в която X е алкилеулфинил, халоалкилеулфинил, алкилеулфонил или халоалкилеулфонил и Y, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), може да се получи от съединение с формула (70) или (72) при окисление, описано в метод I.

Метод XLV.

Други начини за получаване на съединенията с формула (1), очаквани съгласно настоящето изобретение, са например реакция на ароматно нуклеофилно заместване на халогенния атом на фенилното ядро с алкилтиол или негов анион. По този начин от съединенията с формула (I), например съединения с формули (6), (7), (8), (9) и (18), се получават други нови съединения с формула (I), в която един или повече R₂ до R₆ е алкилеулфенилна група, която след това може да се окисли до съответен сулфоксид или сулфон по начин на окисление на (8) до (9), описан в метод I. Тази реакция, ако е необходимо, може също така да се проведе с помощта на изходните материали или междинните съединения съгласно гореописаните процеси за въвеждане в споменатите съединения на алкилеулфенилна, алкилсулфинилна или алкилеулфонилна група на бензолното ядро, преди образуване на съединенията с формула (1) съгласно изобретението.

Този процес може да се илюстрира със следното уравнение,в което съединението с формула (73) взаимодейства до получаване на съединение с формула (74). Съединенията с формули (73) и (74) са предпочитани съединения с формула (I) или (II) съгласно изобретението, в които всеки от R₃ u R₅ е водороден атом, R₂ е халоген (например флуор, хлор или бром) в случая на съединение (73) или, в случая на съединение (74), R₂ е алкилеулфенилна група, в която алкиловата част има линейна или разклонена верига, съдържаща един до четири въглеродни атома; R₄ и R₆ са, както са дефинирани за формула (1), за предпочитане електронодонорни групи като трифлуорметилова, циано, нитро или халогенен атом; и X, Y u Z са, както са дефинирани за формула (I) или (II).

K R,

За предпочитане е процесът да се проведе в разтворител, способен да разтваря 1-фенилимидазоловото съединение и алкилтиола или неговата тиолатна сол, която може да бъде например сол на алкален метал, сол на алкалоземен метал или тетраалкиламониева сол, но за предпочитане е натриева или калиева сол. Предпочитани разтворители са етерите (например тетрахидрофуран или диглим), алкохолите (например метанол или етанол), амините (например триетиламин или пиридин), органичните разтворители като диметилформамид, или вода, или смесите на тези разтворители. По-предпочитани разтварящи системи са вода-тетрахидрофуран или водатетрахидрофуран-метанол. Взаимодействието обикновено се провежда при температура от 20 до 180°С, за предпочитане от 0 до 120°С.

Метод-обобщение

Гореописаните методи и начини на синтез не са лимитиращи и следователно съединенията съгласно настоящето изобретение, както и междинните съединения и изходните материали (по-специално анилините) могат да се получат чрез прилагане или приспособяване на известни синтетични методи, описани в химическата литература. В този аспект се разбира, че последователността на етапите на синтез, ако е необходимо, може да се представя в различен ред, могат да се използват подходящи защитаващи групи и, когато трябва, да се въвеждат заместители. В описанието на методите, когато символите във формулите не са специално дефинирани, трябва да се разбира, че те са, “както са дефинирани по-горе” съгласно първата дефиниция на всеки символ в това описание.

Следващите методи на синтез могат да се представят чрез следващите процеси съгласно изобретението, описани по-долу:

Р_г Метод за получаване на съединение с формула (1а)

N---jT-X

H-l^ JJ-NH,

N

R.

в която R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), a X е алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил,халоалкилсулфонил, халоалкил или халоалкокси, в която съединение с формула (5),

N—П~^н

N

R.

в която амино групата може да бъде защитена по следния начин:

а) Взаимодейства със сулфенилхалогенид, R^Halo, където R, е алкил или халоалкил в органична реакционна среда, по възможност в присъствие на киселинен акцептор като третичен амин до получаване на съединение с формула (1а), в която X е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, който след това може да се окисли по някой от познатите методи като например с перокис, за да се получи съединението с формула (1а), в която X е S(O)_nR_r като η е 1 или 2, a R, е, както е дефиниран по-горе, а именно X е алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил или халоалкилсулфонил;

б) Взаимодейства с трие (алкилтио) метан или трие (арилтио) метан в органична среда в присъствие на Люисова киселина, в някои случаи в присъствие на киселинен акцептор, след което полученото междинно съединение с формула (10), в която X е бис(алкилтио)метил или бис(арилтио)метил, взаимодейства в органична среда с подходящ алкилнитрил, след което се хидролизира до получаване на междинно съединение с формула (1а), в която X е формил, след което се редуцира по познати методи до получаване на междинно съединение, в което X е хидроксиметил и накрая се халогенира по познати методи до получаване на съединение с формула (1а), в която X е халоалкил, по-специално халометил;

в) Формилира се по познати методи като този на Vilsmeier-Haack и др. до получаване на съединение с формула (1а), в която X е формил, след това взаимодейства по методите от б) до получаване на съединение с формула (1а), в която X е халоалкил;

г) Взаимодейства по методите, описани по-горе в б) и в) до получаване на междинно съединение с формула (1а), в която X е формил, което е възможно да се окисли до междинно съединение с формула (1а), в която X е карбоксил, след което междинното съединение, в което X е формил, взаимодейства с халогениращ агент като трифлуорид на диетиламиносулфида или междинното съединение, в което X е карбоксил, взаимодейства със серен тетрафлуорид до получаване на съединение с формула (1а), в която X е халоалкил, поспециално дифлуорметил или трифлуорметил; или

д) Халогенира се по познати методи до получаване на междинно съединение, в което X е халоген, от което се получават органомагнезиеви или -литиеви производни, след което органометалите взаимодействат с оксодипероксимолибден(пиридин) (хексаметилфосфорен триамид) или триалкилборат и окисляващ агент като водороден прекис до получаване на междинно съединение с формула (1а), в която X е хидроксилна група, и накрая се халоалкилира по познати методи до получаване на съединение с формула (1а), в която X е халоалкокси.

Р_г Метод за получаване на съединение с формула (1б),

в която X, Rj, R₃, R₄, R₃ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), Z е аминосулфонил, алкиламиносулфонил, диалкиламиносулфонил, нитро, амино, халоген, алкинил, алкил, хидрокси или техни соли, алкокси, халоалкокси, формил, алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил, халоалкилсулфонил, сулфхидрил и техни соли, където съединение с формула (1а),

N--п-Х н -JLnh, N Ji	(1а)

т
в която X и аминогрупата, ако е

необходимо, в някои случаи могат да бъдат защитени по следния начин:

а) Взаимодейства с хлорсулфонова или дихлорсулфонова киселина до получаване на междинно съединение, в което Z е хлорсулфонил, което взаимодейства с амоняк, алкиламин или диалкиламин до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е аминосулфонил, алкиламиносулфонил или диалкиламиносулфонил;

б) Халогенира се или се нитрира по познати методи до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е халоген или нитро, след което съединението, в което Z е нитро, в някои случаи може да се редуцира до Z-амино по познати методи или съединението, в което Z е халоген, може да се обработи по познати методи с меден ацетилид до получаване на съединение, в което Z е алкинил;

в) Взаимодейства със силна база като органолитиев реагент до получаване на междинен органометален карбанион, който след това се стабилизира с алкилиращ агент до получаване на съединение с формула (16), в която Z е алкил, или в някои случаи карбанионът може да взаимодейства по начин, описан в процес Р^), като най-напред се получава съединение с формула (16), в която Z е хидроксил или негови соли и след това в някои случаи съединението, в което Z е хидрокси, може да се превърне в съединение, в което Z е алкокси или халоалкокси чрез алкилиране или халоалкилиране по познати методи;

г) Взаимодейства чрез формилиране по методи, описани в процес Р,б) или PjB), където съединението, в което Z е формил, директно се получава при условията на реакцията на Vilsmeier-Haack или през хидролиза на междинно съединение, в което Z е бис(алкилтио)метил или бис(арилтио)метил;

д) Взаимодейства със смес на бром и метален тиоцианат до получаване на междинно съединение с формула (1б), в която Z е тиоциано, което след това се обработва с алкилиращ агент, в някои случаи в присъствие на база до директно получаване на съединение с формула (16), в която Z е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, или междинното съединение, в което Z е тиоциано, се окислява до съответно междинно дисулфидно съединение, което след това взаимодейства с перхалоалкан, в някои случаи в присъствие на редуциращ агент до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е халоалкилсулфенил, по-специално перхалоалкилсулфенил, накрая съединението, в което Z е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, в някои случаи може да се окисли по познати методи, описани в процес Pja) до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил или халоалкилсулфонил; или

е) Взаимодейства, както по-горе в д) до получаване на междинно съединение, в което Z е тиоциано, което след това се разцепва с помощта на свободен радикалов промотор като калиев ферицианид до получаване на съединение с формула (16), в която Z е сулфхидрил или негова сол.

Р₃. Метод за получаване на съединение с формула (1б),

в която X, R₂, R_j( R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), и Z е амино, алкил, циано, карбоксил и техни соли, аминокарбонил, алкиламинокарбонил,диалкиламинокарбонил, алкоксикарбонил, халоалкил, цианоалкил, алкенил, алкинил, алкилкарбонил или халоалкилкарбонил, при което съединение с формула (1б), в която Z е формил, получено по методите, описани в процес Р₂г) и, в която X и амино е възможно да бъдат защитени по следния начин:

а) редуцира се до съединение с формула (1б), в която Z е алкил, по-специално метил с помощта на познати редуциращи агенти като натриев борхидрид или р-толуолсулфонилхидразин и натриев цианоборхидрид;

б) взаимодейства с познат стандартен окисляващ агент до получаване на съединение с формула (16), в която Z е карбоксил или негова сол, след това е възможно карбоксилното съединение да се превърне в съединение с формула (16), в която Z е амино, чрез прегрупиране на Curtius през междинен киселинен халогенид, азид и изоцианат или е възможно съединението, в което Z е карбоксил, да се обработи с изофталонитрил до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е циано, или е възможно съединението, в което Z е формил да взаимодейства с хидроксиламин до получаване на междинен алдоксим, който след това се дехидратира по стандартни методи, като се получава съединение с формула (1б), в което Z е циано;

в) превръща се в съединение, в което Z е карбоксил, по описания метод в б), след което карбоксилът се превръща в междинен киселинен халогенид по стандартни методи, който след това взаимодейства с амоняк, алкиламин, диалкиламин или алкилов алкохол, като се получава съединение с формула (16), в която Z е аминокарбонил, диалкиламинокарбонил или алкоксикарбонил;

г) редуцира се до междинно хидроксиметилово съединение по метода от процес Р[б), след което се халогенира по метод също от процес P_t6) като се получава съединение с формула (16), в която Z е халоалкил, поспециално халометил или в някои случаи халоалкилното съединение, по-специално халометилното може да се обработи с метален цианид до получаване на съединение с формула (16), в която Z е цианоалкил, по-специално цианометил;

д) взаимодейства по реакцията на Wittig или Willig до получаване на съединение с формула (16), в която Z е алкенил или алкинил;

е) взаимодейства с Гринярдов реактив или алкиллитиев реактив до получаване на междинно съединение с формула (1б), в която Z е -хидроксиалкил, след което се окислява с познати реактиви до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е алкилкарбонил, в някои случаи алкилкарбонилното съединение може да се халогенира до получаване на съединение с формула (16), в която Z е халоалкилкарбонил; или

ж) по гореописаните в б) и в) методи се превръща в междинен киселинен хлорид, като се минава през съединението, в което Z е карбоксил, след това по конвенционални методи за прегрупиране по Curtius междинният киселинен халогенид се превръща, като се минава през азид и изоцианат в съединение с формула (1б), в която Z е аминогрупа.

Р₄. Метод за получаване на съединение с формула (16),

в която X, R₂, Rj, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I) и Z е алкиламино, диалкиламино, триалкиламониева сол, алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино, диалкиламинокарбониламино, алкоксиалкилиденимино, алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино или арилкарбониламино и съединението с формула (1б), в което Z е амино, получено по метод, описан в процес Р₂б или Р₂ж, и в което X и Z са амино, в някои случаи може да е защитено като:

а) реагира с фосген, като се получава междинно съединение с формула (1б), в която Z е хлоркарбониламино или изоцианато, което след това реагира с алкилов алкохол, алкиламин или диалкиламин, като се получава съединение с формула (1б), в която Z е алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино или диалкиламинокарбониламино;

б) взаимодействие с алкилиращ агент като алкилйодид или диалкилсулфат, или в някои случаи може да се метилира редукционно по познати методи, използвайки формалдехид или мравчена киселина, като се получава съединение с формула (16), в която Z е алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол;

в) взаимодействие с алкилортоформиат, като се получава съединение с формула (1б), в която Z е алкоксиалкилиденамино, по специално алкоксимстилиденамино;или

г) взаимодействие с алкил-, халоалкилили арилкарбонилхалогенид, в някои случаи в присъствие на киселинен акцептор, като се получава съединение с формула (16), в която Z е алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино или арилкарбониламино.

Р Метод за получаване на съединение с формула (I),

	N 1	(I)
R, - R® —	4	п
	R.
в която	X, Z,	R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ ca.

както са дефинирани за формула (I), и Y е водород, амино, халоген, алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил, халоалкилсулфонил, циано или нитро, където съединението с формула (1б)

N--п-Х z Д JLnh, N

	N 1	(lb)
R.- R,-		-R, -R,
	R<
в която X, Z u Rj до R₆ ca, дефинирани по-горе, и в която аминогрупата в някои случаи могат	както са X, Z и да бъдат

защитени, като:

а) деаминира се по познати методи, например с алкилнитрит до превръщане на съединението, в което Y е амино група в съответната диазониева сол, след това стабилизиране на диазониевата сол със стабилизиращ агент съгласно познати методи за да се получи съединение с формула (I), в което Y е водород, халоген, циано, нитро, алкилсулфенил или халоалкилсулфенил и след това съединението, в което Y е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил в някои случаи може да бъде окислено до съединение с формула (I), в която Y е алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил, халоалкилсулфонил.

Р₆. Метод за получаване на съединение с формула (1)

в която X, Z, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), и Y е алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино, диалкиламинокарбониламино, алкоксиалкилиденимино, алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино, арилкарбониламино, алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол, където съединението с формула (1б)

N--д-Х zXTnh.

N

R.

в която X, Z u R₂ до R₆ са, както са дефинирани по-горе, и в която X, Z и амино групата в някои случаи могат да бъдат защитени,като:

а) взаимодейства по начин описан в процес Р₄а, като се минава през хлоркарбониламино или изоцианатно междинно съединение, получено при реакция с фосген, което след това взаимодейства с алкилов алкохол, алкиламин или диалкиламин, като се получава съединение с формула (1), в което Y е алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино или диалкиламинокарбониламино;

б) взаимодейства по начин, описан в процес Р₄в, с алкилортоформиат, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкоксиалкилиденамино, по-специално алкоксиметилиденамино;

в) взаимодейства по начин, описан в процес Р₄б чрез алкилиращо или редукционно метилиране, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол; или

г) взаимодейства по начин, описан в процес Р₄г, с алкил-, халоалкил- или арилкарбонилхалогенид, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино или арилкарбониламино.

Р₇. Метод за получаване на съединение с формула (I)

К| в която X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), и Y е нитро, сулфхидрил и техни соли, хидрокси и негова сол, алкокси, халоалкокси, аминосулфонил, алкиламиносулфонил, диалкиламиносулфонил, алкил, халоалкил, алкенил, алкинил, цианоалкил или формил, където съединението с формула (16)

N---гт-Х

Z JLnH, N

R.

в която X, Z u R₂ до R₆ са, както са дефинирани по-горе, и в която X и Z в някои случаи могат да бъдат защитени чрез деаминиране съгласно методите, описани в процес Р₅1, като се получава съединение с формула (I), в която Y е водород, след което споменатото съединение, в което X и Z в някои случаи могат да бъдат защитени, като :

а) нитрира се по методи, описани в процес Р₅б, като се получава съединение с формула (I), в която Y е нитро;

б) взаимодейства по начин, описан в процес Р₃е, като се получава междинно съединение, в което Y е тиоциано, което след това реагира до получаване на съединение с формула (I), в която Y е сулфхидрил и негова сол;

в) реагира със силна база като органолитиев реактив до получаване на междинен метален карбонион, който след това сс стабилизира с електрофилно съединение до получаване на съединение с формула (I), в която Y е алкил, халоалкил, алкенил, алкинил, цианоалкил или формил;

г) превръща се в карбанион, както погоре във в), след това се стабилизира със сулфурилхлорид, като се получава междинно съединение, в което Y е хлорсулфонил, което след това взаимодейства с амоняк или алкилили диалкиламин, като се получава съединение с формула (I), в която Y е аминосулфонил, алкиламиносулфонил или диалкиламиносулфонил;

д) превръща се в карбанион, както погоре във в), или в някои случаи карбанионът може да се получи, като се мине през съединение, в което Y е халоген, получено по метода, описан в процес Р_}в, и след това карбанионът реагира по начин, описан в претенция 18 в, като се получава съединение с формула (I), в която Y е хидроксил или негова сол, алкокси или халоалкокси.

Р₈. Метод за получаване на съединение с формула (I)

в която X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I), и Y е карбоксил или негова сол, циано, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, алкоксикарбонил, халоалкил, алкенил, алкинил, алкилкарбонил или халоалкилкарбонил, където съединението с формула (1б)

N--л-Х Z ji-NHj
	Ob)
R. R»~	R.
в която	X, Z u Rj до R₆ са, както са

дефинирани по-горе, и се деаминира съгласно методите, описани в процес Р₅, като се получава съединение, в което Y е водород, което след това се превръща по методите, описани в процес Р₇в, до получаване на съединение с формула (I), в която Y е формил, след което споменатото формилно съединение, в което X и Z е формил, в някои случаи могат да бъдат защитени, като:

а) взаимодейства по начин, описан в процес Р₃б, като се получава съединение с формула (I), в която Y е карбоксил или негова сол или циано;

б) взаимодейства по начин, описан в процес Р₃в, като се получава съединение с формула (I), в която Y е аминокарбонил, алкиламинокарбонил , диалкиламинокарбонил или алкоксикарбонил;

в) взаимодейства по начин, описан в процес Р₃г, като се получава съединение с формула (I), в която Y е халоалкил и поспециално халометил;

г) взаимодейства по начин, описан в процес Р₂б и Р₃д, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкенил или алкинил; или

д) взаимодейства по начин, описан в процес Р₃е, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкилкарбонил или халоалкилкарбонил.

Р₉. Метод за получаване на съединение с формула (I)

R.

в която X, Z, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ ca дефинирани за формула (I) и X е алкилеулфенил, халоалкилеулфенил, алкилеулфинил, халоалкилеулфинил, алкилеулфонил или халоалкилеулфонил и съединение с формула (1в)

в която Y u Z в някои случаи може да бъде защитена, като:

а) взаимодейства по метод, описан в процес Р₂д, като съединението с формула (1в), в което X е водород се превръща в междинно съединение с формула (I), в която X е последователно тиоциано и после дисулфид, след това отново по метод, описан в процес Р^, междинните тиоциано или дисулфид се превръщат в съединение с формула (I), в която X е алкилеулфенил или халоалкилеулфенил, по-специално перхалоалкилеулфенил, и след това в някои случаи може да се окисли по методи, описани в процес Р₂д, за да се получи сулфоксид или сулфон аналог, т.е. съединение с формула (I), в която X е алкилеулфинил, халоалкилеулфинил, за предпочитане перхалоалкилеулфинил, алкилеулфонил или халоалкилеулфонил, по-специално перхалоалкилсулфонил; или

б) взаимодейства по метод, описан в процес Р₂а, като съединението с формула (1в), в което X е водород, се превръща в междинно съединение с формула (I), в която X е хлорсулфонил, след това хлорсулфонилът взаимодейства с редуциращ агент като трифенилфосфин, за да се получи същият междинен дисулфид, описан в а) и накрая дисулфидът се превръща по описаните в а) методи в съединение с формула (1), в която X е алкилеулфенил или халоалкилеулфенил, поспециално пералкилеулфенил или в някои случаи сулфениловото съединение може да се окисли, за да се получи съединение с формула (1), в която X е алкилеулфинил, халоалкилеулфинил, по-специално пералкилсулфинил, алкилеулфонил, халоалкилеулфонил, по-специално пералкилеулфонил.

Р₁₀. Метод за получаване на съединение с формула (IV)

в която R₂, R₃, R₄, R₅ u R_& са дефинирани, както във формула (I); X е водород или халоалкил, в частност трифлуорметил; Y е амино, хидрокси, в някои случаи е като кетоизомерни форми, когато X е водород, алкокси, или халоалкокси, и Z е водород, халоген, алкил, халоалкил, хидрокси, в някои случаи като кетоизомерни форми, когато X е водород и Y е имино, алкокси или халоалкокси съгласно който, съединение с формула (III)

HN----СНХ

в която R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ са дефинирани по-горе, X е водород или халоалкил, в частност трифлуорметил, Z е водород, халоген, алкил, халоалкил или хидрокси, в някои случаи като кетоизомерни форми, и Q е циано или нисш алкоксикарбонил, взаимодейства с базичен агент в подходяща реакционна среда, като се получава съединение с формула (IV), което, когато Y или Z е хидрокси, в някои случаи може да се алкилира или халоалкилира до Y и Z алкокси или халоалкокси.

Р_1Г Метод за получаване на съединение с формула (IV) съгласно процес Р_]0, съгласно които съединението с формула (IV) е:

а) съединение с формула (5), в която X и Z са водород и Y е амино;

б) съединение с формула (17), в която X е водород, Y е амино и Z е халоген, поспециално хлор;

в) съединение с формула (22), в която X е водород, Y е амино и Z е алкил или халоалкил;

г) съединение с формула (27), в която X е халоалкил, по-специално трифлуорметил, Y е амино и Z е халоген, алкил или халоалкил;

д) съединение с формула (30), в някои случаи в кетоизомерна форма, в която X е водород, Y е хидроксил, който може да бъде алкилиран до Y алкокси или халоалкокси и Z е халоген, алкил или халоалкил; или

е) съединение с формула (37), в някои случаи в кетоизомернаимино форма (34), в която X е водород, Y е амино и Z е хидрокси, който може да бъде алкилиран до Z алкокси или халоалкокси, или до Z халоген.

Р_|2. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, Y, Z, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са дефинирани за формула (I), съгласно който съединение с формула (5) взаимодейства по метода за получаване в кой да е от процеси Р до Р₉, за да се въведат X, Y u Z заместителите.

Р . Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, Y, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆са дефинирани за формула (I) и Z е халоген, съгласно който съединение с формула (17) взаимодейства по метода метода за получаване в кой да е от процеси Р до Р₉, за да се въведат X и Y заместителите.

Р_|4. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, Y, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆са дефинирани за формула (I) и Z е алкил или халоалкил, съгласно който съединение с формула (22) взаимодейства по метода за получаване в кой да е от процеси Р| до Р₉, за да се въведат X и Y заместителите.

Р₁₅. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която Y, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ ca дефинирани за формула (I) и X е халоалкил, по-специално трифлуорметил, и Z е халоген, алкил или халоалкил, съгласно който съединение с формула (27) взаимодейства по метода за получаване в кой да е от процеси Pj до Р, за да се въведе Y заместителя.

Р₁₆. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани за формула (I), Y е хидрокси, алкокси или халоалкокси и Ζ е халоген, алкил или халоалкил, по-специално трифлуорметил и Ζ е халоген, алкил или халоалкил, съгласно който съединение с формула (30), в някои случаи може да съществува в изокето форма (29), в която Υ е хидрокси, в някои случаи алкилиран до Υ алкокси или халоалкокси, взаимодейства по метода за получаване в кой да е от процеси Р] до Р₉, за да се въведе X заместителя.

Р_[7. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, Y, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆са дефинирани за формула (I) и Z е хидрокси, алкокси, халоалкокси или халоген, характеризиращ се с това, че съединение с формула (37), възможно е да съществува в неговата изомерна изокетоимино форма (34), в която Ζ е хидрокси, възможно е алкилиран до Ζ алкокси или халоалкокси, или е възможно да се халогенира до Ζ халоген, взаимодейства съгласно метода за получаване, в кой да е от процеси Р₍ до Р₉, за да се въведе X и Υ заместителите.

Р₁₈. Изобретението също така е свързано със следните междинни съединения: съединение с формула (1а), (1б), (Ib),(IV), (5), (17), (22), (27), (30)/(29) или (37)/(34), в която заместителите X, Y, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ ca, както са дефинирани в процеси ?! до Р_|7, което се използва за получаване на съединение с формула (I) съгласно един от процесите Р до Р_1?.

Р_]9. Изобретението е свързано със следните междинни съединения: съединение с формула (III),

HN----СНХ

в която: R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както ca дефинирани за формула (I), X е водород или халоалкил, по-специално трифлуорметил, Z е водород, халоген, алкил, халоалкил или хидрокси, в някои случаи като неговата кетоизомерна форма, и Q е циано или нисш алкоксикарбонил, което е подходящо за получаване на междинен N-фенилимидазол, използван за получаване на съединение с формула (I), съгласно един от процесите ?! до Р₁₇. Отделни съединения с формула (III) са съединения с формули (4), (16), (21), (26), (28) или (33).

СЪЕДИНЕНИЯ СЪГЛАСНО ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Съединенията от таблица 1 илюстрират някои от предпочитаните съединения от гледна точка на гореописаната основна формула (I) или (II), като могат да бъдат получени по тук описаните методи или начини за синтез, при подходящ избор на известните реагенти, условия и процеси.

Таблица 1

1- Арилимидазолови съединения с формула I Заместители

X	т	Ζ	Ra	Rs	R4	Ra	Re
SCF3	н	н	Cl	H	OCF3	H	Cl
SCF3	н	СНз	Cl	H	OCF3	H	Cl
SCF3	н	С1	Cl	H	OCF3	H	Cl
SCF3	н	Вг	Cl	H	OCF3	H	Cl
SOCF3	н	С1	Cl	H	OCF3	H	Cl
SO2CF3	н	С1	Cl	H	OCF3	H	Cl
SOCF3	н	Вг	Cl	H	OCF3	H	Cl
SO2CF3	н	Вг	Cl	H	OCF3	H	Cl
SCF3	н	CF₃	Cl	H	OCF3	H	Cl
SOCF3	н	CF3	Cl	H	OCF3	H	Cl
SO2CF3	н	CF3	Cl	H	OCF3	H	Cl
SCF3	н	CF3	Cl	H	CF3	H	Cl
S0CF3	н	CF₃	Cl	H	CF3	H	Cl
SO2CF3	н	CF₃	Cl	H	CF3	H	Cl
SCF3	н	ОСНз	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCF3	н	ОСНз	Cl	H	CF₃	H	Cl
SOCF3	н	SH	Cl	H	CF3	H	Cl
SCF3	н	SCF3	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCF3	н	SCF₃	Cl	H	CF₃	H	Cl
SOCF3	н	SOCF3	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCF3	н	SO2CF3	Cl	H	CF3	H	Cl
SCF3	н	SCF3	Cl	H	OCF3	H	Cl
SCF3	н	sch₃	Cl	H	CF₃	H	Cl
SOCF3	н	SCH₃	Cl	H	CF3	H	Cl
SO2CF3	н	SCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
SCF3	н	SOCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCF3	н	SOCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCF3	н	SO2CH3	Cl	H	CF3	H	Cl
SCF3	н	CN	Cl	H	CF₃	H	Cl
SOCF3	н	CN	Cl	H	CF3	H	Cl
SO2CF3	н	CN	Cl	H	CF3	H	Cl
SCF3	н	F	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCF3	н	F	Cl	H	CF3	H	Cl
SO2CF3	н	F	Cl	H	CF3	H	Cl

X	T	z	Ra	Кз		Ra	Re
SCF₃	H	Cl	Br	H	CF₃	H	Cl
SCF₃	H	Cl	Cl	H	CF₃	H	H
SCF₃	H	Cl	Br	H	CF₃	H	H
SOCF₃	H	Br	Cl	H	CF₃	H	H
so₂cf₃	H	Br	Cl	H	CF₃	H	H
SOCF₃	H	Cl	Cl	H	Br	H	Cl
SCF₃	H	Cl	F	F	CF₃	F	F
SOCF₃	H	Cl	F	F	CF₃	F	F
so₂cf₃	H	Cl	F	F	CF₃	F	F
SCF₃	H	Cl	Cl	H	t-C₄H₉	H	Cl
SCF₂C1	H	Cl	Cl	H	OCF₃	H	Cl
socf₂ci	H	Cl	Cl	H	OCF₃	H	Cl
so₂cf₂ci	H	Cl	Cl	H	OCF₃	H	Cl
scf₂ci	H	Br	Cl	H	OCF₃	H	Cl
socf₂ci	H	Br	Cl	H	OCF₃	H	Cl
so₂cf₂ci	H	Br	Cl	H	OCF₃	H	Cl
scf₂ci	H	SCF₂C1	Cl	H	OCF₃	H	Cl
scf₂ci	H	CN	Cl	H	CF₃	H	Cl
socf₂ci	H	CN	Cl	H	CF₃	H	Cl
so₂cf₂ci	H	CN	Cl	H	CF₃	H	Cl
scf₂ci	H	F	Cl	H	CF₃	H	Cl
socf₂ci	H	F	Cl	H	CF₃	H	Cl
so₂cf₂ci	H	F	Cl	H	CF₃	H	Cl
scf₂ci	H	CH₃	Cl	H	CF₃	H	Cl
scf₂ci	H	SCH₃	Cl	H	CF₃	H	Cl
socf₂ci	H	SCH₃	Cl	H	CF₃	H	Cl
so₂cf₂ci	H	SCH₃	Cl	H	CF₃	H	Cl
socf₂ci	H	SOCH₃	Cl	H	CF₃	H	Cl
scf₂ci	H	Cl	Cl	H	CF₃	H	H
socf₂ci	H	Cl	Cl	H	CF₃	H	H
socf₂ci	H	Br	Cl	H	CF₃	H	H
socf₂ci	H	Cl	Br	H	CF₃	H	H
scf₂ci	H	OCH₃	Cl	H	CF₃	H	H
socf₂ci	H	OCH₃	Cl	H	CF₃	H	H

828888885S88S88888 82882833323233238

No.

X	τ	ζ	Ra	Rs	R*	Ra	Re
SCC1₂F	Η	SCH₃	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	Η	SCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
SO2CC12F	Η	SCH₃	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC12F	Η	SOCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	Η	soch₃	Cl	H	CF3	H	Cl
SO2CC12F	Η	SOCH3	Cl	H	CF₃	H	Cl
SCC1₂F	Η	C1	Cl	H	0CF3	H	Cl
SOCC12F	Η	C1	Cl	H	OCF3	H	Cl
SO2CC12F	Η	C1	Cl	H	OCF3	H	Cl
SCC12F	Η	CN	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	Η	CN	Cl	H	CF3	H	Cl
SO2CC12F	Η	CN	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC1₂F	Η	N02	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	Η	C₂H₅	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC12F	Η	ОСНз	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	Η	CF₃	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC12F	Η	SCC12F	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC1₂F	Η	νη₂	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC12F	NHCOCH3	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC12F	NHCOCF3	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	NHCOCH3	Br	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	n=choc₂h₅	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	NHCOOCH3	Cl	Cl	H	CF₃	H	Cl
SOCC12F	NHCONHCH3	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	NHCON(CH₃)2	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	Η	сн₂сн=сн₂	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	Η	OCF3	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC12F	Η	COCF3	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC12F	Η	CHO	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC1₂F	Η	COCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
SCC12F	Η	COOC2H5	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	COOH	H	Cl	H	CF₃	H	Cl
SOCC12F	CONH2	H	Cl	H	CF3	H	Cl
SOCC12F	CONHCH3	H	Cl	H	CF3	H	Cl

No.	X	T	z	Ra	Rs	R4	Re	Re
103	SOCC12F	CON(CH₃)2	H	Cl	H	CF3	H	Cl
104	S0CC12F	H	CH₂CH=CH2	Cl	H	CF3	H	Cl
106	S0CC12F	H	ch₂cn	Cl	H	CF3	H	Cl
106	S0CC12F	Br	H	Cl	H	OCF3	H	Cl
107	S0CC12F	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
108	SOCC12F	H	Cl	Cl	H	CF3	H	N02
109	SOCC1₂F	H	Cl	Cl	H	CF3	H	nh₂
110	SOCC12F	H	Cl	Cl	H	CF3	H	NHCH3
111	S0CC12F	H	Cl	Cl	H	CF3	H	CN
112	SOCC12F	H	Cl	Cl	H	CF3	H	CH3
113	SOCC12F	H	Cl	Cl	H	CF3	H	оснз
114	S0CC12F	H	Br	Cl	H	CF3	H	Cl
116	SOCC12F	H	Br	Br	H	CF3	H	Cl
116	SCC12F	H	F	Cl	H	CF3	H	Cl
117	SOCC12F	H	F	Cl	H	CF3	H	Cl
118	SO2CC12F	H	F	Cl	H	CF3	H	Cl
119	SOCC12F	H	Cl	Cl	H	t-C₄Hg	H	Cl
120	S0CC12F	H	Cl	Cl	H	Br	H	Cl
121	SCC12F	H	Cl	Cl	H	SCF3	H	Cl
122	SCC12F	H	Cl	Cl	H	SOCF3	H	Cl
123	SCC1₂F	H	Cl	Cl	H	SO2CF3	H	Cl
124	SCC12F	H	Cl	Cl	Cl	CF3	H	Cl
125	SCC13	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
126	SOCC13	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
127	SO2CC13	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
128	SCC13	Cl	Br	Cl	H	CF3	H	Cl
129	SOCC13	Cl	Br	Cl	H	CF3	H	Cl
130	SO2CC13	Cl	Br	Cl	H	CF3	H	Cl
131	SOCC13	SCH3	H	Cl	H	CF3	H	Cl
132	SOCC13	H	SCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
133	SCC13	H	SOCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
134	SCF2CFC12	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
135	SOCF2CFC12	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
136	SO2CF2CFC12	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl

No.

X

T

Ra

Re

137	SOCF2CFCI2	H	Br	Cl	H	CF₃	H	Cl
138	SCH3	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
139	SOCH3	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
140	SO2CH3	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
141	CF₃	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
142	OCF3	H	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
143	SCF3	OH	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
144	SOCCI2F	NHCH3	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
145	SOCCI2F	NH(CH₃)2	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
146	SOCCI2F	снгсвсн	Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
147	SOCCI2F	H	OH	Cl	H	CF3	H	Cl
148	SOCCI2F	Cl	NHCH3	Cl	H	CF3	H	Cl
149	SOCCI2F	H	N(CH₃)2	Cl	H	CF3	H	Cl
150	SOCC1₂F	H	СНгСвСН	Cl	H	CF₃	H	Cl
151	SOCCI2F	H	Cl	Cl	H	SOCH3	H	Cl
152	SOCCI2F	H	Cl	Cl	H	SOt-C₄Hg	H	Cl
153	SCCI2F	H	Cl	Cl	H	SO2t-C₄Hg	H	Cl
154	SOCF3	H	Cl	Cl	H	Br	H
155	SOCF₂Br	H	Cl	Cl	H	Cl	H
156	SOCCI2F	SO2NH2	Cl	Cl	H	Cl	H
157	SOCCI2F	SO2NHCH3	Cl	Cl	H	CF3	H
158	SOCCI2F	SO₂N(CH₃)2	Cl	Cl	H	CF3	H
159	SCF3	N(CH₃)3 ⁺	Cl	Cl	H	CF3	H
160	SOCCI2F	SNa	Cl	Cl	H	CF3	H
161	SOCCI2F	ON a	Cl	Cl	H	CF₃	H
162	SOCCI2F	COONa	Cl	Cl	H	CF3	H
163	SOCCI2CF3	H	Cl	Cl	H	CF3	H
164	SOCF3	H	Cl	Cl	H	CH2CF3	H
165	SCF3	H	CH3	Cl	H	0CF3	H
166	SOCF3	H	СНз	Cl	H	OCF3	H
167	SOCCI2F	H	СНз	Cl	H	OCF3	H
168	SOCF3	H	СНз	Br	H	0CF3	H
169	SOCC1₂F	H	СНз	Br	H	0CF3	H
170	SOCCIF2	H	Cl	Br	H	OCF3	H

Cl Cl Cl Cl Cl Cl Cl Cl Cl Cl Cl Cl H

Cl Cl Cl Cl

No.	X	Y	ζ	Ra	R3	R4	Re	Re
171	SOCF3	Η	Η	t-C₄Hg	H	Cl	H	H
172	SOC1₂F	Η	C1	t-C₄Hg	H	Br	H	H
173	SOCIF2	Η	СНз	t-C₄Hg	H	Cl	H	H
174	SOCF3	Η	Cl	t-C₄Hg	H	Cl	H	Cl
178	SOCCI2F	Η	Η	t-C₄Hg	H	Cl	H	Cl
176	SCC1₂F	Η	Η	t-C₄Hg	H	Cl	H	H
177	SOCH3	Η	снз	Cl	H	OCF3	H	Cl
178	SOCH3	Η	Cl	t-C₄Hg	H	Cl	H	H
179	so₂ca2F	Η	СНз	Cl	H	OCF3	H	Cl
180	socci₂f	Η	chf₂	Cl	H	CF3	H	Cl
181	socci₂f	Η	CH 2 Cl	Cl	H	CF3	H	Cl
182	socci₂f	Η	CH2CH2CH2CH3 Cl	H	CF3	H	Cl
183	SCCI2F	Η	CH=CH₂	Cl	H	CF3	H	Cl
184	socci₂f	Η	CH = CH₂-CH₃	Cl	H	CF3	H	Cl
18S	soccif₂	Η	CH-(CH₃)2	Cl	H	CF3	H	Cl
186	socci₂f	Η	COOH	Cl	H	CF3	H	Cl
187	socci₂f	CF₃	H	Cl	H	CF3	H	Cl

188	SOCC12F	CH=CH₂	H	Cl	H	CF3	H	Cl
189	SOCC12F	CH = CH₂-CH3	H	Cl	H	CF3	H	Cl
190	SCC12F	CN	H	Cl	H	CF3	H	Cl
191	SCC12F	H	CH3	Cl	H	Cl	H	Cl
192	S(O}CC1₂F	H	снз	Cl	H	Br	H	Cl
193	SCC12F	H	СНз	Cl	H	Cl	H	H

Следните примери от 1 до 164 илюстрират получаването на някои от предпочитаните съединения с формули (I) и (II) съгласно изобретението. Подробно описание на методите на синтез, използвани при получаването на междинните продукти и съединенията съгласно изобретението, са дадени подолу за съединенията от примери от 1 до 10. Другите съединения се получават по подобни методи за синтез и модификация, приложими за конкретните съединения. Съединенията от примери от 11 до 164 са показани в таблица 2, където са групирани по показаните по-долу заместители на фениловия пръстен Rl, η, Y и Z са, както са дефинирани. Посочените температури на топене за съединенията представляват средната стойност на наблюдавания интервал на топене, определен за съединенията, или представляват средна стойност на редица измервания на температурите на топене. Освен това, един или повече спектроскопски анализи (ИЧ, ЯМР, ГХ/ МС и др.) са дадени за всяко от съединенията за охарактеризиране и потвърждаване на химичната структура.

Заместители във фениловия пръстен в таблица 2

група	Ba	B4	Ba
1	Cl	CF3	Cl
2a	SCH3	CF3	Cl
2b	SC2H5	CF3	Cl
2c	SOCH3	CF3	Cl
2d	SO2CH3	CF3	Cl
3	H	CF3	Cl
4a	Cl	Cl	Cl
4b	Cl	Br	Cl
Ba	Cl	OCF3	Cl
Bb	Br	OCF3	Br
Sc	Br'	OCF3	Cl

Пример 1. Получаване на 1-(2,6-дихлор4-трифлуорметилфенил)-5-амино-4-трифлуорметилеулфенилимидазол

Схема I:

а) Получаване на междинното съединение етил-М-(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) формимидат.

Към 1,09 г (4,6 ммола) 2,6-дидихлор-4трифлуорметиланилин се прибавят концентрирана солна киселина (0,46 ммола) и 1,04 г (7,0 ммола) триетилортоформиат. Получената смес се разбърква и след това се нагрява до 85°С и се изпарява под вакуум. Остатъкът се анализира с помощта на Ή ЯМР, който показва желаната структура-'Н ЯМР (CDC1₃): 1,42 (t, J=7,0 Hz, ЗН), 4,47 (q, J=7,0 Hz, 2H), 7,57 (s, ЗН). Това съединение се използва в следващия етап без допълнително пречистване.

б) Получаване на междинното съединение цианометил-N- (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) формимидин.

Към разтвор на 20,20 г (0,218 мола) аминоацетонитрил хидрохлорид в 500 мл метанол се прибавят при 0°С 11,79 г (0,218 мола) натриев метоксид. Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 30 мин. и след това се изпарява до сухо под вакуум. Остатъкът се екстрахира два пъти с 400 мл диетилов етер и етерният разтвор се прибавя към 62,45 г (0,218 мола) етил-1Ч-(2,6дихлор-4-трифлуорметилфенил) формимидат при стайна температура. Разтворителят се изпарява, прибавят се 400 мл тетрахидрофуран и сместа се нагрява в продължение на 18 ч при температурата на кипене. След това разтворителят се изпарява и утайката се разделя на вода и метиленхлорид. Органичният слой се суши над безводен натриев сулфат и разтворителят се изпарява. Накрая утайката се пречиства чрез високоефективна колонна хроматография с помощта на 20 % -ен разтвор на етилацетат в хексан, последвано от елуиране с 30 % разтвор на етилацетат в хексан до получаване на 24 г (37,25 %-ен добив) от желания продукт. Ή ЯМР (CDC1₃): 4,40 (s, 2Н), 7,55 (s, 2Н), 7,59 (s, 1Н).

в) Получаване на междинното съединение 1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 5-аминоимидазол.

Към разтвор на 4,4 г (14,91 ммола) цианометил-N-(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)формимидин в 400 мл метанол се прибавят 81 мг (14,91 ммола) натриев метоксид при 4°С. Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 3 ч. След това сместа се изпарява до сухо, като се получава желаният продукт (100 %-ен добив) -’ ЯМР (СОС1₃/ацетон-<1₆): 3,43 (s, 2Н), 6,68 (s, 1Н), 7,28 (s, 1H), 7,88 (2H).

г) Получаване на 1-(2,6-дихлор-4трифлуорметилфенил)-5-амино-4-трифлуорметилсулфснилимидазол.

Към разтвор на 4,8 г (14,91 ммола) 1(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)-5аминоимидазол в 400 мл дихлоретан се прибавят 1,3 мл (14,91 ммола) трифлуорметансулфенилхлорид при 0°С. Сместа се разбърква при 0°С в продължение на 4 ч. и след това при стайна температура в продължение на 15 ч. Прибавя се вода и сместа се разделя на вода и метиленхлорид. Органичният слой се суши над безводен натриев сулфат и разтворителят се отстранява. Утайката се прекристализира от метиленхлорид до получаване на 3,36 г (52,51 %-ен добив) от желания продукт, т.т. 134°С.

анализ: C..FLCLF..N-S а I о 3 изчислено: с 33,35; Н 1,27; N 10,61; S 8,09 установено: С 33,54; Н 1,20; N 10,67; S 8,37

Пример 2. Получаване на 1-(2,6-дихлор4-трифлуорметилфенил)-5-амино-2-хлор-4трифлуорметилсулфенилимидазол

Към разтвор на 6,0 г (15,15 ммола) 1(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)-5-амино4-трифлуорметилсулфенил-имидазол в 100 мл метиленхлорид се прибавят 1,70 мл (18,18 ммола) сулфурилхлорид при 0°С. Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 5 дни в азотна атмосфера. Сместа се охлажда бързо с вода и след това се разделя на метиленхлорид и воден разтвор на натриев бикарбонат. Органичният слой се суши над безводен натриев сулфат и разтворителят се отстранява. Утайката се пречиства чрез колонна хроматография, като се използва 20 %-ен етилацетат в хексан, като се получават 1,9 г (31,62 % добив) от желания продукт, т.т. 172,5°С.

Пример 3. Получаване на 1-(2,6-дихлор4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-трифлуорметилсулфенилимидазол

Към разтвор на 2,0 г (4,64 ммола) 1(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)-5-амино4-трифлуорметилсулфенил-имидазол в 40 мл тетрахидрофуран се прибавят 2,76 мл (23,2 ммола) t-бутилнитрит. Получената смес се нагрява на обратен хладник при кипене в продължение на 2 ч. в азотна атмосфера. Сместа се изпарява до сухо и утайката се пречиства чрез колонна хроматография, като се използва 10 %-ен етилацетат в хексан, за да се получат 1,6 г (83,0 % добив) от желания продукт, т.т. 112°С.

анализ: ^HjCIjFJMjS изчислено: С31,79; Н 0,73; N 6,74; F 27,43 установено: С31,71; Н 0,68; N 6,75; F 27,65

Пример 4. Получаване на 1-(2,6-дихлор4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-трифлуорметилсулфинилимидазол

Към разтвор на 800 мг (1,93 ммола) 1(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор4-трифлуорметилсулфенил-имидазол в трифлуороцетна киселина се добавят 0,20 мл 30 %-ен водороден прекис при 0°С. Получената смес се разбърква при 0°С в продължение на 4 ч. и след това при стайна температура в продължение на 50 ч. Сместа се изпарява при стайна температура и остатъкът се разпределя между метиленхлорид и наситен воден разтвор на натриев бисулфит. Органичният слой се промива с воден разтвор на натриев бикарбонат и органичният слой се изпарява. Утайката се пречиства чрез високоефективна колонна хроматография върху силикагел, като се използва 5 %-ен етилацетат в хексан. След отстраняване на разтворителя се получават 300 мг (36,02 % добив) от желания продукт като бяло твърдо вещество, т.т. 147,5°С.

анализ: C.,H,CLF.N,OS изчислено: С 30,61; Н 0,70; N 6,49; С1 24,64; F 26,41; S 7,43 установено: С 30,63; Н 0,83; N 6,48; С1 24,83; F 26,53; S 7,78

Пример 5. Получаване на 1-(2,6-дихлор4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-трифлуорметилсулфонилимидазол

Към разтвор на 300 мг (0,72 ммола) 1(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор4-трифлуорметилсулфенил-имидазол в 5 мл трифлуороцетна киселина се добавят 0,15 мл (1,44 ммола) 30 %-ен водороден прекис при 0°С. Получената смес се разбърква при стайна температура в продължение на 4 дни. Сместа се изпарява за отстраняване на трифлуороцетната киселина и утайката се разделя на метиленхлорид и наситен воден разтвор на натриев бисулфит. Органичният слой се промива с воден разтвор на натриев бикарбонат. Органичният слой се суши над безводен натриев сулфат и разтворителят се отстранява. Утайката се пречиства чрез препаративна тънкослойна хроматография като се използва

100 %-ен метиленхлорид, за да се получат 190 мг (59,03 % добив) от желания продукт като бяло твърдо вещество, т.т. 182,5°С.

Пример 6. Получаване на 1-(2,6-дихлор4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-трифлуорметилсулфенилимидазол

Към разтвор на 700 мг (1,77 ммола) 1(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор4-трифлуорметилсулфенил-имидазол в 8 мл хлороформ се добавят 0,26 мл (2,54 ммола) диметилдисулфид и 0,32 мл (0,89 ммола) tбутилнитрит при 0°С. Получената смес се разбърква при 0°С в продължение на 15 мин и след това при стайна температура в продължение на 45 мин. Сместа се разтваря в 75 мл метиленхлорид и се разделя на вода и метиленхлорид. Органичният слой се суши над безводен натриев сулфат и разтворителят се изпарява. Утайката се пречиства чрез препаративна тънкослойна хроматография, като се използва 5 %-ен етилацетат в хексан, за да се получат 480 мг (58,74 % добив) от желания продукт. ‘Н ЯМР (CDC1₃): 2,26 (s, ЗН), 7,82 (s, 2Н).

Пример 7. Получаване на 1-(2,6-дихлор4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-5-амино-2бром - 4-трифлуорметилсул фенилимидазол

Към разтвор на 1,35 г (3,40ммола) 1(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)-5-амино4-трифлуорметилсулфенилимидазол в 20 мл хлороформ се добавят 0,5 мл (9,76 ммола) бром. Получената смес се разбърква при стайна температура в азотна атмосфера в продължение на 2 ч. След това сместа се изпарява за отделяне на излишъка от бром и утайката се разпределя между вода и метиленхлорид. Органичният слой се суши над безводен натриев сулфат и разтворителят се отстранява. Утайката се пречиства чрез високоефективна колонна хроматография над силикагел, като се използва 7 %-ен етилацетат в хексан, за да се получат 200 мг (13,62 % добив) от желания продукт, т.т. 154°С.

Пример 8. Получаване на 1-(2,6-дихлор4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-5-бром-4трифлуорметилсулфенилимидазол

Към разтвор на 2,0 г (5,05 ммола) I(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) -5-амино4-трифлуорметилсулфенилимидазол в 10 мл ацетонитрил се добавя 1 мл бромоформ и 1,20 мл (10,10 ммола) t-бутилнитрит при 0°С. Получената смес се разбърква при стайна температура в азотна атмосфера в продължение на 1,5 ч. Прибавят се 10 мл толуол и сместа се изпарява до сухо под вакуум. Утайката се пречиства чрез колонна хроматография над силикагел, като се използва 5 %-ен етилацетат в хексан, за да се получат 800 мг (34,44 % добив) от желания продукт, т.т. 87,5°С. анализ: C_uH₃BrCl₂F₆N₂S изчислено: С28,72; Н 0,66; N 6,09; F 24,78; S 6,97 установено: С 29,06; Н 0,69; N 6,20; F 24,2; S 7,48

Пример 9. Получаване на 1-(6-хлор-2метилсулфенил-4-трифлуорметилфенил)-2бром-4-хлордифлуорметилсулфонилимидазол

Към разтвор на 500 мг (0,984 ммола) 1(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)-2-бром4-хлордифлуорметилсулфонилимидазол в 2 мл тетрахидрофуран се добавя разтвор на 69 мг (0,984 ммола) натриев метантиолат в 0,3 мл вода. Получената смес се разбърква при стайна температура в продължение на 14 ч след което се разпределя между вода и диетилов етер. Органичният слой се отделя, суши се над безводен натриев сулфат и се освобождава от разтворителя. Утайката се пречиства чрез препаративна тънкослойна хроматография, като се използва 20 %-ен етилацетат в хексан, за да се получат 180 мг (35 % добив) от желания продукт, т.т.116°С.

Пример 10. Получаване на 1-(2,6дихлор-4-трифлуорметилфенил)-2-метил-4хлордифлуорметилсулфенилимидазол

а) Получаване на междинното съединение М-ацетил-2,6-дихлор-4-трифлуорметиланилин.

Към 10,6 г (0,26 мола) сух калиев хидрид в ТХФ (150 мл) се прибавят 20 г (87,3 мола) от 2,6-дихлор-4-трифлуорметиланилин при 0°С в азотна атмосфера. Получената смес се разбърква и загрява до стайна температура в продължение на 3,5 ч. Сместа се охлажда до 0°С и на капки се прибавят 6,6 мл (92,8 ммола) ацетилхлорид. Сместа се разбърква при 0°С в продължение на 30 мин. Сместа се нагрява при стайна температура в продължение на една нощ. Сместа се стабилизира с наситен разтвор на NH_XC1 (150 мл). Сместа се изпарява, за да се отстрани ТХФ, суспензията се филтрува и твърдото вещество се промива с хексан, след което се промива с дихлорметан до получаването на 14,5 г (61 %) от желания продукт.

Ή ЯМР, (CDC1,): 2,12 (s,3H), 7,60 (s, 2H).

б) Получаване на междинното съединение 1 -хлор-1 -метил-М-(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)формимин.

Към суспензия на 4,3 г (15,8 мола) Nацетил-2,6-дихлор-4-трифлуорметиланилин в 50 мл хлороформ се прибавят 3,3 г (15,8 ммола) фосфорен пентахлорид при стайна температура. Сместа се нагрява при кипене в азотна атмосфера в продължение на 1 ч. Сместа се изпарява до сухо. Към утайката се прибавят 50 мл бензол. Получената смес се нагрява при кипене в азотна атмосфера в продължение на 1 ч. Сместа се изпарява до сухо и утайката се пречиства чрез колонна хроматография над силикагел, използвайки 10 % етилацетат в хексан до получаване на 4,3 г (93,7 %-ен добив) от желания продукт като масло. Ή ЯМР, (CDC1₃): 2,70 (s, ЗН), 7,58 (s,2H).

в) Получаване на междинното съединение 1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 5-амино-2-метилимидазол.

Към разтвор на 9,6 г (33 ммола) 1-хлор1 -метил-М-(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)формимин в 300 мл хлороформ се прибавят 3,7 (66 ммола) аминоацетонитрил при стайна температура. Получената смес се нагрява при кипене в азотна атмосфера в продължение на 60 мин. Реакционната смес се използва в следващия етап без пречистване. Ή ЯМР спектърът показва около 60 % превръщане въз основа на изходния имино хлорид. Ή ЯМР (CDC1₃): 2,13 (s, ЗН), 6,58 (s, 1Н), 7,76 (s, 2Н).

г) Получаване на 1 - (2,6-дихлор-4трифлуорметилфенил)-5-амино-2-метил-4хлордифлуорметилсулфенилимидазол.

Към описаната по-горе във в) реакционна смес се прибавят 5,8 мл (57,7 ммола) хлордифлуорметансулфенилхлорид при стайна температура. Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 3,5 ч. Сместа се охлажда рязко с вода. Сместа се разделя с помощта на вода и дихлорметан. Органичният слой се суши над безводен натриев сулфат и разтворителят се изпарява, за да се получи желаният продукт. Суровият продукт се използва в следващия етап без пречистване.

д) Получаване на 1-(2,6-дихлор-4трифлуорметилфенил) -2-метил-4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол.

Към описания в г) продукт се добавят 100 мл ТХФ, след което се добавят 19,6 мл (165 ммола) t-бутилнитрит. Сместа се разбърква при стайна температура в азотна атмосфера, като за предпазване от светлина се разбърква цяла нощ. Сместа се изпарява до сухо. Утайката се пречиства чрез високоефективна колонна хроматография при използване на 10 % етилацетат в хексан до получаване на 1,3 г (9,46 %-ен добив по отношение на иминохлорида, описан в б) от желания продукт, т.т. 118,5°С.

Таблица 2

Синтезирани имидазолови съединения с формула I и II

Заместител

Съед. от пример

R, η Y

т.т., °C

Група 1: R₂ и R₆ са С1 и R₄ е CF₃

11	CF₃	0	H	H	63.5
12	CF₃	0	Cl	H	82.5
13	CF₃	0	SCH₃	H	85.5
14	CF₃	0	Cl	Cl	масло
15	CC1F₂	0	nh₂	H	166.5
16	CCIF2	0	n=choc₂h₅	H	масло
17	CC1₂F	0	nh₂	H	177
18	CC1₂F	0	Br	H	105.5
19	CC1₂F	0	SCH₃	H	99
20	CCI2F	0	H	Cl	120
21	CCI2F	0	Cl	Cl	масло
22	CC1₂F	0	nh₂	Cl	176
23	CC1₂F	0	H	Br	123
24	CC1₂F	0	nh₂	Br	133
25	CF₃	1	H	H	98
26	CF₃	2	H	H	170.5
27	CF₃	2	Br	H	152.5
28	CC1₂F	1	H	Cl	171
29	CC1₂F	1	H	Br	181.5
30	CC1₂F	2	Br	H	175.5
31	CC1₂F	2	H	Cl	171
32	CC1₂F	2	H	Br	180.5
33	CCIF2	1	H	Br	155.5
34	CCIF2	2	H	Br	160.5
35	CCIF2	0	H	Br	104.5
36	CCIF2	0	H	Cl	92.5
37	CC1F₂	1	H	Cl	145.5

Група 1: R₂ и R₆ са Cl и R₄ е CF₃

38	CC1F₂	2	Н	С1	159.5
39	CC1₂F	1	SO2CH3	н	162.5
40	CC1₂F	1	SOCH3	н	масло
41	CCIF2	0	Н	н	69.5
42	CC1₂F	0	Н	н	67.5
43	CF3	0	Н	SCH3	масло
44	CC1₂F	1	Н	н	141.5
45	CC1₂F	2	н	н	188
46	CC1₂F	0	н	SCH3	масло
47	CCIF2	2	н	н	164
48	CCIF2	1	н	н	109.5
49	CC1₂F	0	н	SCH(CH₃)2	масло
50	CCI2F	0	н	SOCH(CH₃)2	масло
51	CC1₂F	1	н	SOCH(CH₃)2	148
52	CCI2F	1	н	SOCH(CH₃)2	149
53	СНз	0	н	SCH3	85
54	СНз	0	н	Η	масло
55	СНз	1	н	Η	129.5
56	СНз	2	н	Η	220.5
57	СН(СНз)2	1	н	Η	170.5
58	СН(СНз)2	2	н	Η	206.5
59	CC1₂F	0	н	СНз	129
60	CC12F	1	н	СНз	154
61	cci₂f	2	н	СНз	198
62	CF3	0	н	SCH2COOC2H5 88.5
63	CC1₂F	0	н	CF₃	88.5
64	CC12F	1	н	CF3	139.5
65	CF3	0	н	СНз	127.5

Група 1: R₂ и R₆ са Cl и R₄ е CF₃

66	CF₃	1	Η	СНз	140.5
67	CF3	2	Η	СНз	180.5
68	CCIF2	1	Η	СНз	143.5
69	CCIF2	2	Η	СНз	172.5

Група 2а: R₂ е SCH₃ R₆ е Cl и R₄ е CF₃

70	cci₂f	2	Η	C1	масло
71	CC1₂F	0	Η	C1	масло
72	cci₂f	1	Η	C1	136
73	CCIF2	0	Η	C1	масло
74	CF3	0	Η	C1	масло

Група 2b: R₂ e SC2H5, R₆ e Cl и R₄ e CF₃

75	cci₂f	0	Η	C1	масло
	Група 2с: R₂	е S0CH3, R₆ е CF₃	и R₄ e CF₃	масло
76	CC1F2	2	Η	Cl
77	CF₃	0	Η	Cl	192.5
78	CF₃	0	Η	Cl	112.5

♦ Изомерни съединения

Група 2d: R₂ е SO₂CH₃, R₆ е Cl, и R₄ е CF₃

CCIF2 2 Η

Cl масло

Група 3: R_? е Н, R₆ е Cl и R₄e CF₃

80	cci₂f	0	H	H	масло
81	cci₂f	1	H	H	109.5
82	cci₂f	0	Cl	H	масло
83	cci₂f	1	H	Cl	111
84	CF₃	0	H	H	масло
85	CF₃	0	H	Br	117
86	CF₃	1	H	H	87.5
87	CF₃	2	H	H	137
88	CC1₂F	0	Br	Br	108.5
		Група 4a;R₂,	R₄ и R₆ ca Cl
89	cci₂f	1	nh₂	H	209
90	cci₂f	0	H	Cl	117.5
91	ccif₂	0	H	H	47
92	cci₂f	0	H	H	масло
93	ccif₂	2	H	H	141
94	cci₂f	2	H	H	159.5
95	cci₂f	1	H	H	93.5
96	ccif₂	1	H	H	87.5
97	CF₃	0	H	H	65.5
98	CF₃	1	H	H	101
99	CF₃	2	H	H	129.5
100	CF₃	0	nh₂	H	144
LO1	CF₃	0	H	H	65.5
102	CF₃	1	H	H	101
103	CF₃	2	H	H	129.5

	Група 4b: R₂	и R, ca Cl и R^ e Br 0 4
cci₂f	0	H	H	72
cci₂f	0	nh₂	H	202.5
cci₂f	1	H	H	129.5
cci₂f	2	H	H	175
ccif₂	0	nh₂	H	154
ccif₂	0	H	H	47
ccif₂	2	H	H	156.5
ccif₂	1	H	H	101
CF₃	0	H	H	68
CF₃	1	H	H	115.5
CF₃	2	H	H	144
CF₃	0	nh₂	H	161.5
CF₃	0	H	H	68
CF₃	1	H	H	115.5
CF₃	2	H	H	144

Група 5a: R₂ и R₆ ca Cl и R₄e 0CF₃

CC1₂F	0	nh₂	H	масло
cci₂f	0	H	H	масло
cci₂f	1	H	H	108.5
CF₃	0	nh₂	H	111
CF₃	0	nh₂	Br	115
CF₃	0	H	H	масло
CF₃	0	H	Br	85.5
CC1F₂	0	nh₂	H	112 /рЗзл.,
CF₃	2	H	H	127.5

	Група	5a: R, и R. ca Cl и 1 I O	R e OCF 4 3
128	CF₃	1	H	H	65
129	CF₃	1	H	Br	137
130	CC1F₂	0	H	H	масло
131	CC1F2	1	H	H	59.5
132	CF₃	2	H	Br	138.5
133	CCIF2	0	nh₂	Br	157
134	CCIF2	2	H	H	130.5
135	CCIF2	0	H	Br	112
136	. CCIF2	2	H	Br	156
137	CCIF2	0	N=CHOC₂H₅	Br	масло
138	CCIF2	1	H	Br	158
139	CCI2F	0	nh₂	Cl	179
140	CC1₂F	0	H	Cl	141
141	CCIF2	0	NHCH₃	Br	108
142	CC1₂F	1	H	Cl	185
143	CC1₂F	2	H	H	122
144	CC1₂F	0	NH₂	Br	177.5
145	CC1₂F	0	H	Br	141.5
146	CC1₂F	1	H	Br	181
147	CC1₂F	2	H	Br	188
148	CCI2F	2	H	Cl	185.5
149	CH₃	0	H	H	60.5
150	CH₃	2	H	H	171
151	CH₃	1	H	H	131

Група 5b: R₂ и R₆ са Br и R₄ e OCF₃

1S2	cci₂f	0	nh₂	H	141
153	cci₂f	0	H	H	масло
154	cci₂f	1	H	H	115
155	cci₂f	2	H	H	124.5
156	ccif₂	o	nh₂	H	135
157	ccif₂	0	H	H	51
158	ccif₂	2	H	H	146.5
159	ccif₂	1	H	H	103.5
160	ccif₂	1	nh₂	H	135 разгл
	Група	5c:	R₂ e Br, R₆ e Cl и	R₄ e OCFj
161	CC1₂F	0	nh₂	H	150
162	cci₂f	0	H	H	68.5
163	cci₂f	1	H	H	87
164	cci₂f	2	H	H	142.5

Пример 165. Приложение като митицид, инсектицид и нематицид

Проведени са следните тестове, използвайки съединенията съгласно примери 1-164, за да се изпита пестицидното приложение и активност на съединенията съгласно изобретението срещу: червеи, различни насекоми, включвайки афиди, гъсеници, мухи, два вида ларви на бръмбари (едната по листата, другата по корените) и нематоди. Изпитаните видове са следните:

Род, вид	означение
Tetranychus	urticae	TSM
Aphis nasturtii	BA
Spodoptera	eridania	SAW
Epilachna	varivestis	MBB
Musca domestica	HF
Diabrotica u	. howardi	SCRW
Meloidogyne	incognita	SKRN

СЪСТАВИ

Изпитваните съединения (примери 1-164) се използват съгласно следните методи, включени във всеки тест.

За изпитанията спрямо червей, афид, SAW, МВВ се приготвя разтвор или суспензия чрез прибавяне на 10 мг от изпитваното съединение към разтвор на 160 мг диметилформамид, 838 мг ацетон, 2 мг Triton Х-172 u Tritin Х-152 в съотношение 3:1 (респективно анионактивни и нейоногенни слабопенливи емулгатори, които представляват безводни смеси на алкиларилполиетер алкохоли и органични сулфонати) и 98,99 г вода. Получава се концентрация 100 ррм от изпитваното съединение.

За изпитанията спрямо HF първоначално съставът се приготвя по подобен на гореописания начин, като в 16,3 г вода, съдържаща същите компоненти, се осигурява концентрация 200 ррм.Крайното разреждане с равен обем 20 воден разтвор на 20 тегловни % сукроза осигурява концентрация на изпитваното съединение 100 ррм. Ако е необходимо, за пълното диспергиране се провежда ултразвукова обработка.

За изпитването на SCRW разтворът или суспензията се приготвят по същия начин, като се използва първоначалната концентрация 200 ррм както за HF. След това аликвотни части с тази концентрация се използват чрез разреждане с вода съгласно желаната концентрация.

За изпитването на SRKN u SAW основният разтвор или суспензия се приготвят чрез прибавяне на 15 мг от изпитваното съединение към 250 мг диметилформамид, 1250 мг ацетон и 3 мг от цитираната по-горе емулгираща смес. Прибавя се вода до получаване на общ обем 45 мл и концентрация на изпитваното съединение 333 ррм. Ако е необходимо, за пълното диспергиране се провежда ултразвукова обработка.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО Формулираните по-горе съединения се изпитват за пестицидна активност при определена концентрация в тегловни ррм (части на милион) съгласно следните методи:

Tetranychus urticae: Листа от изходна култура, гъмжащи от възрастни и какавиди на TSM, се поставят върху листа на две бобови растения, посадени в 6 см торфена саксия. Определен брой червеи (150-200 бр.) се пренася върху свежите растения за 24 часа. Посадените растения (една саксия за всяко съединение) се поставя върху въртящ се диск и се напръскват, така че растенията да се намокрят със 100 мл 100 ррм от състава на изпитваното съединение, при използване на DeVilbiss разпръсквател при въздушно налягане 40 psig. Като празна проба се използва също така спрей на 100 мл разтвор на вода-ацетондиметилформамид-емулгатор, който не съдържа изпитваното съединение. Като стандарт се използва търговското съединениедикофол или хекситиазокс. Напръсканите растения се държат 6 дни, след което смъртността се определя по броя на движещите се червеи.

Tetranychus urticae (овициден тест): Изпитваните яйца са от възрастни TSM от изходната култура. Силно заразените листа от изходната култура се поставят върху незаразени бобови растения. Женските носят яйцата в продължение на около 24 ч, след което листата на растението се потапят в разтвор от тетраетилдифосфат, за да се унищожат движещите се форми и да се предотврати допълнителното снасяне на яйца. Тази процедура на потапяне, която се повтаря след като растенията се изсушат не влияе върху жизнеспособността на яйцата. Последните растения <една саксия за всяко съединение) се поставят върху въртящ се диск и се напръскват, така че растенията да се намокрят със 100 мл 100 ррм от състава на изпитваното съединение при използване на DeVilbiss разпръсквател при въздушно налягане 40 psig. Като празна проба се използва също така спрей на 100 мл разтвор на вода-ацетондиметилформамид-емулгатор, който не съдържа изпитваното съединение. Като стандарт се използва търговското съединение деметон. Напръсканите растения се държат 7 дни, след което смъртността се определя по броя на яйцата с отбелязване на остатъчната активност на излюпените ларви.

Aphis nasturtii: ВА възрастни и в стадий на какавида се развъждат върху посадени недоразвити латинки. Посадените растения (една саксия за всяко съединение) се поставят върху въртящ се диск и се напръскват, така че растенията да се намокрят със 100 мл 100 ррм от състава на изпитваното съединение при използване на DeVilbiss разпръсквател при въздушно налягане 40 psig. Като празна проба се използва също така спрей на 100 мл разтвор на вода-ацетон-диметилформамид-емулгатор, който не съдържа изпитваното съединение. Като стандарт се използва търговското съединение мелатион. След напръскването саксиите се съхраняват 1 ден, след което умрелите афиди се преброяват.

Spodoptera eridania: Посадените растения (една саксия за всяко съединение) се поставят върху въртящ се диск и се напръскват, така че растенията да се намокрят с 100 мл 100 ррм от състава на изпитваното съединение при използване на DeVilbiss разпръсквател при въздушно налягани 40 psig. Като празна проба се използва също така спрей на 100 мл разтвор на вода-ацетон-диметилформамид-емулгатор, който не съдържа изпитваното съединение. Като стандарт се използва търговското съединение хиперметрин или сулпрофос. Когато изсъхнат, листата се поставят в пластмасови чаши, покрити с влажна филтърна хартия. Пет случайно избрани ларви на SAW се поставят във всеки съд, който се затваря и се оставя в продължение на пет дни. Ларвите, които са неподвижни даже и след убождане се считат за умрели.

Spodoptera eridania-системна оценка: Тестът се провежда във връзка с оценяването на SRKN (описан по-долу). Домати, растящи в почва (пресята почва при първоначална концентрация на съединението 13,2 ррм), предназначени за оценка на нематодната активност, след това се използват за оценка на придвижването на съединението от корените до листната маса. В края на нематодния тест листата на доматите се изрязват, поставят се в пластмасов контейнер и се заразяват с ларви на SAW. След 5 дни се определя процентната смъртност на ларвите.

Epilachna varivestis: Посадените растения (една саксия за всяко съединение) се поставят върху въртящ се диск и се напръскват, така че растенията да се намокрят със 100 мл 100 ррм от състава на изпитваното съединение при използване на DeVilbiss разпръсквател при въздушно налягане 40 psig. Като празна проба се използва също така спрей на 100 мл разтвор на вода-ацетон-диметилформамид-емулгатор, който не съдържа изпитваното съединение. Като стандарт се използва търговското съединение хиперметрин или сулпрофос. Когато изсъхнат, листата се поставят в пластмасови чаши, покрити с влажна филтърна хартия. Пет случайно избрани ларви на МВВ се поставят във всеки съд, който се затваря и се оставя в продължение на пет дни. Ларвите, които са неподвижни даже и след убождане, се считат за умрели.

Musca domcstica: От 4 до 6 дни възрастни HF се развъждат съгласно [37] при контролирани условия. Мухите се имобилизират чрез анестезиране с въглероден двуокис и 25 имобилизирани индивида, женски и мъжки се пренасят в клетка, снабдена със стандартна хранителна цедка и покрита с опаковъчна хартия. 10 мл от състава с концентрация на съединението 100 ррм се поставят в чаша за суфле, съдържаща абсорбиращ памучен тампон. Като празна проба се използва също така спрей на 100 мл разтвор на вода-ацетон-диметилформамид-емулгатор, който съдържа изпитваното съединение. Като стандарт се използва търговското съединение малатион. Тази чашка се поставя в хранителната цедка преди мухите да бъдат упоени. След 24 ч мухите, които не дават никакъв признак на живот при дразнене, се считат за умрели.

Diabrotica u. howardi: В буркан, съдържащ 60 г песъчлива глинеста почва, се добавят 1,5 мл воден състав, съдържащ аликвотна част от съединението с концентрация 200 ррм, разреден с вода до крайна концентрация на изпитваното съединение в почвата, 3,2 мл вода и 5 предварително поникнали млади житни стръкчета. Бурканът интензивно се разклаща до разделяне на изпитвания състав. Следвайки този метод, 20 яйца на SCRW се поставят в дупка, направена в почвата. След това в тази дупка се добавят Вермикулит (1 мл) и вода (1,7 мл). По подобен начин празната проба се приготвя при използване на същата по големина аликвотна част от разтвор на вода-ацетондиметилформамид-емулгатор, несъдържаща изпитваното съединение. Като стандарт се използва търговско техническо съединение, избрано между тербуфос, фонофос, форат, хлорпирифос, карбофуран, изазофос или етопроп, от което по същия начин се приготвя състав. След 7 дни живите ларви на SCRW се преброяват, като се използва добре познатият екстакционен метод “Berlese”.

Meloidogyne incognita: Заразените корени на доматите, съдържащи яйца от SRKN се отстраняват от изходната култура и се почистват от почвата чрез разклащане и измиване с чешмяна вода. Нематодните яйца се разделят от кореновата тъкан и се изплакват с вода. Проби от суспензията, съдържаща яйца, се поставят върху фина мрежа над поплавък, където водното ниво се регулира така че да е в контакт с мрежата. Младите индивиди се събират върху фината мрежа. Дъното на конусообразния контейнер се запушва с едрозърнест Вермикулит и след това се пълни до 1,5 см от горния край с около 200 мл пастьоризирана почва. След това в дупката, направена в средата на почвата, в конуса се поставя с пипета аликвотна част от 333 ррм от състава на изпитваното съединение. За стандартен контрол се използва търговското техническо съединение фенамифос, от което се приготвя състав по същия начин. По подобен начин празната проба се приготвя при използване на същата по големина аликвотна част от разтвор на водаацетон-диметилформамид-емулгатор, несъдържаща изпитваното съединение. Веднага след обработване на почвата с изпитваното съединение се добавят до върха на всеки конус 1000 млади SRKN. След три дни единичен здрав млад стрък домат се трансплантира в конуса. Конусът, съдържащ заразена почва и младо стръкче домат се държи в оранжерия 3 седмици. В края на теста, корените на стръкчето домат се изваждат от конуса и се извършва оценка на движението по относителна скала спрямо празната проба:

1. Силно движение, еднакво с празната проба

3. Слабо движение

4. Много слабо движение

5. Без движение, т.е. пълно унищожение Тези резултати след това се превръщат в ED₃ или EDj стойности (ефективна доза за осигуряване на 3 до 5 степен на движение).

Приложение на резултатите: Резултатите от митицидната, инсектицидната и нематицидна активност за някои от съединенията от примери 1-164 съгласно изобретението се дискутират по-долу или някои съединения са представени в таблица 3 по отношение на изпитваните видове (BA, SAW, МВВ, HF, TSM, SCRW) и указаните дози. Резултатите в таблица 3 са представени (с X) като 5 съединения, осигуряващи 70-100 %-на смъртност по отношение на изпитваните видове. Съединенията съгласно изобретението също така се използват за борба с TSM, при които например 10 съединенията от примери 9, 18, 19, 30, 70, 71 и 92 всички в концентрация 100 ррм, с изключение на съединението от пример 30-25 ррм, дават 50-100 %на остатъчна токсичност (смъртност) 15 по отношение на излюпените ларви в овицидния тест. Освен това съединенията съгласно изобретението осигуряват и нематицидна активност, при която например съединенията от 20 примери 25, 86, 130 и 131 дават ED₃ за SRKN от 7 до 21 кг/ха. Освен това съединенията съгласно изобретението показват понижена или никаква склоност към хранене за някои вредители, 25 например за листните вредители като SAW и МВВ. Някои от съединенията действат върху SAW, като се поемат от корените. Това са съединенията от примери 4, 25, 40, 44, 48, 72, 81, 30 86, 87, 106, 121,128, 131 и 143.

Съединенията съгласно изобретението се прилагат успешно срещу различни вредители даже в по-ниски концентрации, например: за листно приложение ефективната доза е в интервала от 50 до 0,5 ррм или по-ниска; за приложение с примамка ефективната доза е от 50 до 0,05 ррм или по-ниска; за приложение в почвата ефективната доза е от 1 до 0,01 ррм или по-ниска.

В горното описание и според резултатите, представени в таблица 3, съединенията съгласно изобретението се прилагат в различни концентрации. Използването на разтвор или суспензия или емулсия върху листата с концентрация 1 ррм (концентрацията на съединението е изразена в милионни части по отношение на прилагания разтвор) съответства на количеството използван активен ингредиент приблизително 1 г/ха въз основа на приблизителен обем на спрея 1000 л/ха (достатъчен за придвижване на ингредиента от корените към листата). Така прилагането на спрейовете върху листата от около 6,25 до 500 ррм съответства на около 6 до 500 г/ха. За приложение в почвата концентрация от 1 ррм на почвен слой с дебелина 7,5 см съответства на 1000 г/ха почвена концентрация. Таблица 3

ПРИМЕРИ ЗА ПЕСТИЦИДНАТА АКТИВНОСТ НА ПРЕДСТАВЕНИТЕ ИМИДАЗОЛОВИ СЪЕДИНЕНИЯ, ОСИГУРЯВАЩИ 70-100% СМЪРТНОСТ НА ВРЕДИТЕЛИТЕ

Съединение от пример

Приложение върху листа и стръв при 100 ppm Конц.в почвата

-1,45 ppm

ВА	SAW	МВВ	HF	TSM	SCRW
X			X
		X			X
	X		X		X
X	X		X		X
	X		X		X
			X		X
					X
			X		X
X	X	X	X	X	X
X	X		X
X			X
			X		X
	X		X		X
			X		X

х

Съединение от пример	Приложение върху листа и стръв при 100 ррит.	Конц.в почвата -1,45 ppm SCRW
ВА	SAW	мвв	HF	TSM
18		X		X	X	X
19	X	X		X		X
20	X	X		X
21	X			X		X
22		X	X
23	X	X	X	X		X
24			X			X
25	X	X		X		X
26				X		X
27		X		X		X
28	X	X	X	X		X
29	X	X	X	X		X
30	X			X	X	X
31		X	X	X		X
32	X	X	X	X		X
33	X	X	X	X		X
34		X	X	X		X
35	X	X		X		X
36		X		X		X
37		X	X	X		X
38		X	X	X		X
39		X	X	X		X
40		X		X	X	X
41	X	X		X		X
42	X	X		X		X
44	X	X		X
45	X	X	X	X		X
47		X	X	X
48	X	X		X
59	X	X		X	X
60	X	X	X	X	X
61	X	X	X	X
65	X	X		X
66	X	X	X	X

Съединение от пример	Приложение върху листа и стръв при 100 рри-с		Конц.в почвата -1,45 ppm
	BA SAW МВВ HF	TSM	SCRW

67	X		X			X
68	X		X		X	X
69	X		X		X	X
70			X		X	X	X	X
71			X			X		X
72	X				X	X		X
73			X			X		X
78	X		X		X	X
81	X		X		X	X
82						X	X
86					X
87			X		X
88						X	X
90	X		X			X	X
91						X	X
92					X		X
95					X	X	X
96							X	X
101		X					X	X
102							X	X
104				X			X	X
106							X	X
109				X			X	X
111							X	X
121		X		X		X	X
130		X					X
131		X		X			X
135		X		X			X
143		X		X		X	X
145		X		X			X
146		X		X		X	X
147				X			X

МЕТОДИ И СЪСТАВИ

Като доказателство на гореспоменатата пестицидна употреба, настоящето изобретение осигурява пестицидноактивни съединения и методи за използване на тези съединения за борба с редица вредители: членестоноги, поспециално насекоми или червеи, растителни нематоди, хелминти или протозойни вредители. Тези съединения имат практическо приложение например в земеделието или градинарството, лесовъдството, ветеринарната медицина или животновъдство или здравеопазването.

Следователно, настоящето изобретение осигурява метод за локална борба с вредителите, която включва обработване на самото място (например чрез полагане или влагане) с ефективно количество от съединението с обща формула (I) и за предпочитане съединение с формула (II), в което заместителите са дефинирани по-горе. Локално приложение се разбира самият вредител или мястото (растение, животно, човек, поле, структура, помещение, гора, овощна градина, воден път, почва, растителен или животински продукт и др.), където вредителят живее или се храни.

Съединенията съгласно изобретението се използват за предпочитане за борба с почвените насекоми като SCRW, термити (поспециално за защита на структурата), личинки на обикновената муха, червеи, хоботник, гъсеница, афиди или ларви. Те могат също така да се използват срещу растителни патогенни нематоди, такива като SRKN, стеблени и луковични нематоди или червеи. За борба с почвените вредители например SCRW, за предпочитане е съединенията да се полагат или да се влагат в ефективни количества в почвата, в която са или ще бъдат посадени семената или корените на растенията.

Освен това тези съединения могат да се използват за борба чрез листно приложение или системно въздействие върху някои членестоноги, или червеи, които се хранят с гореописаните части на растенията. Борбата с листните вредители може да се осъществи също така чрез приложение върху корените на растенията или семената чрез последователно системно пренасяне към горните части на растенията.

В областта на здравеопазването, съединенията са приложими за борба с много насекоми, по-специално мухи и др. Dipteran вредители като домашна муха, конска муха, муха по рогата на добитъка или комари.

Съединенията съгласно изобретението могат да се използват по следния начин и за борба срещу следните вредители, включващи по-специално насекоми или червеи, нематоди, хелминти или протозойни вредители:

-за защита на складирани продукти например зърнени, включващи зърно или брашно, фъстъци, фураж, дървен материал или стоки за домакинството например килими и платове, съединенията съгласно изобретението се използват срещу членестоноги, по-специално бръмбари, включващи хоботници, молци или червеи, например Ephstia spp., Anthrenus spp., Tribolium spp., Sitophilus spp. или Acarus spp;

-за борба c хлебарки, мравки или термити или други подобни членестоноги вредители в заразени битови и промишлени помещения или за борба с ларвите на комарите по водните пътища, кладенците, резервоарите или друга течаща или застояла вода;

-за обработване на основи, структури или почви за предпазване от нападение или изграждане на термити, например Reticulitermes spp., Heterotermes spp., Coptotermes spp;

-в земеделието срещу възрастни ларви и яйца на Lepidoptera, например Heliothis spp., като Heliothis virescens, Heliothis armigera u Heliothis zea, Spodoptera spp, като S. exempta, S. frugiperda, S. exiqua, S. littoralis, S. eridania, Mamestra configurata; Earias spp., например E. insulana, Petinophora spp., например Pectinophora gossypiella, Ostrinia spp., като 0. nubilalis, Trichoplusia ni, Atrogeia spp., Laphygma spp., Agrotis u Amathes spp., Wiseana spp., Chilo spp., Tryporyza spp. u Diatraea spp., Sparganothis pilleriana, Cydia pomonella, Archips spp., Plutella xylostella, Bupalus piniarius, Cheimatodia brumata, Lithocolletis blancardella, Hyponomeuta padella, Plutella maculipennis, Malacosoma neustria, Euproctis chrysorrhoea, Lymantria spp., Bucculatrix thurberiella, Phyllocnistis citrella, Euxoa spp., Feltia brassicae, Panolis flammea, Prodenia litura, Carpocapsa pomonella, Pyrausta nubilalis, Ephestia kuehniella, Galleria mellonella, Tineola bisselliella, Tinea pellionella, Hofmannophila pseudospretella, Cacoecia podana, Capus reticulana, Choristoneura fumiferana, Clysia ambiguellis, Homona magnanime u Tortix viridana;

-срещу възрастни и ларви на Colcoptera. например Hypothenemus hampei, Hylesinus spp., Anthonomus spp., например grandis, Acalymma spp., Lerna spp., Psylliodes spp., Leptinotarsa decemlineata, Diabrotica spp., Gonocephalum spp., Agriotes spp., Limonius spp., Dermolepida spp., Popillia spp., heteronychus spp., Phaedon cochleariae, Epitrix spp., Lissorhoptrus oryzophilus, Meligethes spp., Ceutorhynchus spp., Rhynchophorus spp., Cosmopolites spp., Anobium punctatum, Rhizopertha dominica, Bruchidius obtectus, Acanthoscelides obtectus, Hylotrupes bajulus, Agelastica alni, Psylliodes chrysocephala, Epilachna varivestis, Atomaria spp., Oryzaephilus surinamensis, Sitophilus spp., Otiorrhynchus sulcatus, Cosmopolites sordidus, Ceuthorrhvnchus assimilis, Hypera postica, Dermestes spp., Trogoderma spp., Anthrenus spp., Attagenus spp., Lyctus spp.,Maligethes aeneus, Ptinus spp., Niptus hololeucrus, Gibbium psylloides, Tribolium spp., Tenebrio molitor, Conoderus spp., Melolontha melolontha, Amphimallon sostitialis u Costelytra zealandica;

-срещу Heteroptera (Hemiptera u Homoptera), например Psylla spp., Bemisia spp., Trialeurodes spp., Aphis spp., Myzus spp., Megoura viciae, Phylloxera spp., Adelges spp., Phorodon humuli, Aeneolamia spp., Nephotettix spp., Empoasca spp., Nilaparvata spp., Perkinsiella spp., Pyrilla spp., Aonidiella spp., Coccus spp., Pseucoccus spp., Helopeltis spp., Lygus spp., Dysdercus spp., Oxycarenus spp., Nezara spp., Eurygaster spp., Piesma quadrata, Cimex lectularius, Rhodnius prolixus u Triatoma spp., Aspidiotus hederae, Aeurodes brassicae, Brevicoryne brassicae, Cryptomyzus ribis, Doralis fabae, Doralis pomi., Eriosoma lanigerum, Hyalopterus arundinis, Macrosiphum avenae, Phorodon humuli, Rhopalosiphum padi, Euscelis bilobatus, Nephotettix cincticeps, Lecanium corni, Saissetia oleae, Laodelphax striatellus;

-срещу Hymenoptera, например Athalia spp. u Cephus spp., Atta spp., Diprion spp., Hopolocampa spp., Lasius spp., Monomorium spp., Polistes spp., Vespa spp., Vespula spp. u Solenopsis spp.;

-срещу Diptera, например Delia spp., Atherigona spp. u Chlorops spp., Sarcophaga spp., Musca spp., Phormia spp., Aedes spp., Anophles spp., Simulium spp., Phytomyza spp., Ceratitis spp., Culex spp., Drosophila melanogaster, Ceratitis capitata, Dacus oleae, Tipula paludosa, Calliphora erythrocephala, Lucilia spp., Chrysomyia spp.,

Cuterebra spp., Gastrophilus spp., Hyppobosca spp., Stomoxvs spp., Oestrus spp., Hypoderma spp., abanus spp., Fannia spp., Bibio hortulanus, Oscinella frit, Phorbia spp., Pegomyia hyoscyani;

-срещу Thysanoptera като Thrips tabaci, Hercinothrips femoralis u Frankliniella spp.;

-срещу Orthoptera като Locusta u Schistocerca spp., например Gryllus spp. u Acheta spp., например Blatta orientalis, Periplaneta americana, leucophaea maderae, Blatella germanica, Acheta domesticus, Gryllotalpa spp., Locusta migratoria migratorioides, Melanoplus differentialis u Schistocerca gregaria;

-срещу Collembola, например Sminthurus spp. u Onychiurus spp.; Periplaneta spp. u Blatella spp.;

-срещу Isoptera, например Odontotermes spp., Reticuletermes spp., Coptotermes spp.;

-срещу Dermaptera, например Forticula spp·;

-срещу членестоноги в селското стопанство като Acari, например Tetranychus spp., Panonychus spp., Bryobia spp., Ornithonyssus spp., Eriophyes spp. u Polyphadotarsonemus spp.;

-срещу Thysanura, например Lepisma saccharia;

-срещу Anoplura, например Phylloxera vastatrix, Pemphigus spp., Pediculus humanus corporis, Haematopinus spp. u Linognathus spp.;

-срещу Mallophaga, например Trichodectes spp. u Damalinea spp.;

-срещу Siphonoptera, например Xenopsylla cheopis u Ceratophyllus spp.;

-срещу други членестоноги като Blaniulus spp., Scutigerella spp., Oniscus spp. u Triops spp.;

-срещу Isopoda, например Oniseus asellus, Armadillidium vulgare u Porcellio scaber;

-срещу Chilopoda, например Geophilus carpophagus u Scutigera spex;

-срещу нематоди, които нападат растения или дървета, важни за земеделието, лесовъдството или градинарството или директно, или чрез заразяване на растенията с бактериални, вирусни, микоплазмени или гъбични болести. Например нематоди като Meloidogine spp., (например М. incognita), Globodera spp.(например G.rostochiensis), Heterodera spp. (например H. avenae), Radopholus spp. (например R. similis), Pratylenchus spp. (например P. pratensis), Belonolaimus spp. (например B. gracilis),

Tylenchulus spp. (например T. semipenetrans), Rotylcnchulus spp.(например R.reniformis), Rotylenchus spp.(например R. robustus), Helicotylenchus spp. (например H. multicinctus), Hemicycliophora spp. (например H, gracilis), Criconemoides spp. (например C.similis), Trichodorus spp. (например T. primitivus), Xiphinema spp. (например X. diversicaudatum), Longidorus spp. (например l.elongatus), Hoplolaimus spp. (например H. coronatus), Aphelenchoides spp. (например A. ritzema-bosi, A. besseyi), Ditylenchus spp. (например D.dipsaci);

-в областта на ветеринарната медицина или животновъдството или за поддържане на здравеопазването срещу членестоноги, хелминти или протозойни вредители, които са вътрешни или външни паразити по гръбначните животни, по-специално топлокръвните, например човека или домашните животни, например говеда, овце, кози, коне, прасета, домашни птици, кучета и котки, например Acarina, включващи кърлежи (например Ixodes spp.), Boophilus spp., Boophilus microplus, Amblyomma spp., Hyalomma spp., Rhipicephalus spp., например Rhipicephalus appendiculatus, Haemaphysalis spp., Dermacentor spp., Ornithoborus spp. (например Ornithodorus moubata) и червеи (например Damalinia spp., Dermahyssus gallinae, Sarcoptes spp., например Sarcoptes scabiei, Psoroptes spp., Chorioptes spp., Demodex spp., Eutrombicula spp.), Diptera (например Aedes spp., Anopheles spp., Musca spp., Hypoderma spp., Gasterophilus spp., Simulium spp.), Hemiptera (например Triatoma spp.), Phthirapter (например Damalinia spp., Linognathus spp.), Siphonaptera (например Ctenocephalides spp.), Dictyoptera (например Periplaneta spp., Blatella spp.), Hymenoptera (например Monomorium pharaonis), например срещу инфекции на храносмилателната система, причинени от паразитни нематодни червеи, например членове на семействата Trichstrongylidae, Nippostrongylus brasiliensis, Trichinella spiralis, Haemonchus contortus, Trichostrongylus colubriformis, Nematodirus batus, Ostertagis circumcincta, Trichostrongylus axei, Cooperia spp. u Hymenolepis папа; за борба c болестите, причинени от протозойните вредители, например Eimeria spp., например Eimeria tenella, Eimeria acervulina, Eimeria brunetti, Eimeria maxima u Eimeria necatrix,

Trypanosoms cruzi, Leishaminia spp., Plasmodium spp., Babesis spp., Trichomonadidae spp., Histomanas spp., Giardia spp.. Toxoplasma spp., Entamoeba histolytica u Theileria spp.;

Както бе описано преди това, изобретението предлага методи за борба с вредителите чрез полагане или влагане на ефективно количество от съединението с формула (I) или (III) за локална обработка на мястото.

В практиката за борба срещу членестоноги, по-специално насекоми или червеи или нематоди по растенията, методът включва пръскане на растенията или жизнената им среда с ефективно количество от съединението съгласно изобретението. При такъв метод активното съединение се полага върху мястото на развъждане на членестоногите или нематодите в ефективно количество, което е в границите от 0,005 до 15 кг активно съединение на хектар обработваема площ. При идеални условия в зависимост от вредителя по-малка доза може да осигури адекватна защита. От друга страна, при неблагоприятни атмосферни условия или устойчивост на вредителя или други фактори може да са необходими поголеми количества от активния ингредиент. Оптималното количество обикновено зависи от редица фактори, например вида на вредителя, до колко е пораснало заразеното растение, разстоянието между редовете, а също така от метода на приложение. За предпочитане е ефективното количество на активното съединение да е от 0,01 до 2 кг/ха.

Когато вредителят живее в почвата, активното съединение в състава се разпределя равномерно върху обработваната площ (т.е. например чрез разпръскване или на ивици) по някой от конвенционалните методи. Ако е необходимо, приложението се извършва направо върху посевната площ или в близост до семената или растенията, които се защитават. Активният компонент може да бъде вмит в почвата чрез разпръскване с вода върху площта или може да се остави на естественото действие на валежите. През време на или след прилагането, ако е необходимо, съединението може да се разпредели механично в почвата например чрез разораване, брануване или верижна обработка. Прилагането може да се осъществи преди, по време на или след засаждането, но преди или след поникването. Освен това методът за борба може също така да включи обработка на семената преди засаждането им с последващ контрол след засаждане на семената'.

Методите за борба с вредителите се състоят също така в прилагане или обработване на листната маса на растенията за борба с членестоноги, по-специално членестоноги или червеи или нематоди, атакуващи отделни части на растенията. Освен това методите за борба с вредителите с помощта на съединенията съгласно изобретението се осъществяват за борба с вредителите, хранещи се с отдалечени от мястото на приложение части на растението, например насекоми, които се хранят с листа, а когато активното съединение се прилага например в корените на растението или върху семето преди посаждане. Освен това съединенията съгласно изобретението могат да намалят набезите върху растението чрез намаляване на склонноста към хранене или отблъскване.

Съединенията съгласно изобретението и методите за борба с вредителите по тях имат стойност при защитата на ниви, фуражи, плантации, оранжерии, овощни градини, лозя, декоративни растения или гори, например зърнени (царевица, пшеница, ориз или сорго), памук, тютюн, зеленчуци (боб, зеле, маруля, лук, домати или чушки), кореноплодни (картофи, захарно цвекло, фъстъци, соя или рапица), захарна тръстика, фуражни култури (царевица, сорго или люцерна), растения от плантации (чай, кафе, какао, банани, палми, кокосови орехи, каучукодайни или подправки), овощни растения или градини (костилкови плодове, цитрусови, киви, авокадо, манго, маслини или орехи), лозя, декоративни растения, цветя, зеленчуци или храсти в оранжерии или паркове и градини или дървета (широколистни или иглолистни) в гори, плантации или разсадници.

Те също така могат да се прилагат успешно за защита на дървен материал (растящ, отсечен, складиран или обработен) от нападение на листна оса, бръмбари или термити.

Те имат също така приложение при защитата на складирани продукти като зърна, плодове, ядки, тютюн, натурални, смляни или преработени в продукти от молци, бръмбари, червеи или хоботници. Също така могат да бъдат защитавани складирани животински продукти .като кожи, четина, вълна или перушина в натурална или обработена форма например килими или платове от молци или бръмбари, както и складирано месо, риба или зърна от бръмбари, червеи или мухи.

Освен това съединенията съгласно изобретението и методите за приложението им имат стойност за борба срещу членестоноги, хелминти или протозойни вредители, които са вредни, разпространени или причиняват болести на човека и домашните животни, например гореспоменатите и по-специално за борба с кърлежи, червеи, въшки, бълхи, мушички или хапещи мухи. Съединенията съгласно изобретението се прилагат успешно за борба срещу членестоноги, хелминти или протозойни вредители, които са вътрешни паразити по домашните животни или се хранят вътре или върху кожата или смучат кръвта на животните чрез орално, парентерално, подкожно или локално приложение.

Освен това съединенията съгласно изобретението могат успешно да се прилагат при coccidiosis, болест причинена от протозойни паразити от вида Eimeria. Това е важно от икономическа гледна точка поради загубата на домашни животни и птици, в частност на тези, които се отглеждат при интензивни условия. Например могат да бъдат засегнати говеда, овце, прасета или зайци, но болестта е особено опасна за домашните птици, поспециално пилета. Прилагането на малки количества от съединението съгласно изобретението, за предпочитане в комбинация с храна, е ефективно за предпазване или голямо намаление на разпостранението на coccidiosis. Съединенията са ефективни срещу цекални и чревни паразити. Освен това съединенията съгласно изобретението могат също така да упражнят инхибиращ ефект върху кистите чрез съществено понижаване броя на техните спори. Болестите по домашните птици обикновено се разпостраняват при попадането на инфектиращите организми в птиците от заразените слама, земя, храна или питейна вода. Болестта се проявява чрез кръвоизлив, натрупване на кръв в сеса, кръв в изпражненията, слабост и храносмилателни смущения. Често болестта завършва със смърт на животното, но птиците, които надживяват острите инфекции съществено намаляват търговската си стойност като резултат от инфекцията.

Описаните тук състави, прилагани към растящи култури или към семенната обвивка могат да се прилагат локално и към хора или животни, или за защита на складирани продукти, стоки за домакинството или области от околната среда. Подходящи начини за приложение на съединенията съгласно изобретението включват:

-растящите култури под формата на листни спрейове, прахове, гранули, мъгли или пени или като суспензии, състоящи се от фини разредени или капсуловани състави за обработка на почвата или корените чрез намокряне, прахове, гранули, димове или пени; семената на растенията като семенни обвивки с помощта на течни суспензии или прахове;

-хора или животни, заразени от или изложени на опасност от заразяване с членестоноги, хелминти или протозои чрез парентерално, орално или местно приложение на съставите, в които активният ингредиент проявява средно и/или продължително въздействие дълго време срещу членестоноги, хелминти или протозои, например чрез влагане в храната или в орално-приемливи лекарства, ядливи примамки, в сол за близане, в диетични добавки, течни състави, спрейове, бани, разтвори, пръскащи тръби, струи, прахове, масла, шампоани, кремове, смазки и други системи за обработване;

-околната среда като цяло или отделни площи, където вредителите могат да се крият, включващи складирани продукти, дървен материал, стоки за домакинството, битови или индустриални помещения под формата на спрейове, суспензии, прахове, димове, смазки, лакове, гранули или примамки, или на тънка струя към водни пътища, кладенци, резервоари или други течащи или застояли води;

-домашните животни в храната за борба с ларвите на мухите в техните изпражнения.

На практика съединенията съгласно изобретението най-често формират части от състави. Тези състави могат да се използват за борба с членестоноги, по-специално насекоми или червеи, нематоди или хелминти или протозойни вредители. Съставите могат да бъдат известни, подходящи за прилагане към съответния вредител във всяко помещение, вън или вътре в областта или чрез вътрешно или външно администриране към гръбначните. Тези състави съдържат поне едно съединение съгласно изобретението, което бе вече описано, като активен ингредиент в комбинация или асоциация с един или повече съвместими компоненти, които могат да бъдат, например, твърди или течни носители, разредители, спомагателни добавки, повърхностно-активни вещества и други, които са агрономически или медицински съвместими. Тези съединения, получени по който и да е познат метод са част от това изобретение.

Тези съединения могат също така да съдържат и други ингредиенти като защитни колоиди, адхезиви, сгъстители, тиксотропни агенти, дълбоко проникващи агенти, масла под формата на спрейове (по-специално при акаридна употреба), стабилизатори, предпазващи агенти (по-специално меки презервативи), отделителни агенти и други, както и други познати активни ингредиенти, проявяващи пестицидни свойства (по-специално инсектицидни, митицидни, нематицидни или фунгицидни) или регулиращи растежа на растенията. По-общо съединенията съгласно изобретението могат да се комбинират с всички твърди или течни адитиви, съответстващи на обикновените методи на описанието.

Съставите, подходящи за прилагане в земеделието, градинарството и други области на селското стопанство, включват подходящи форми, например спрейове, прахове, гранули, дисперсии, пени, емулсии и други.

Съставите, подходящи за приложение при гръбначни животни или хора могат да се прилагат орално, парентерално, подкожно или локално.

Съставите за орално приложение включват едно или повече съединения с обща формула (I) в комбинация с фармацевтично приемливи носители или покрития и са под формата например на таблетки, хапчета, капсули, пасти, гелове, дренажи, лечебни храни, лековита питейна вода, лековити диетични добавки, бавно разграждащи се компоненти в храносмилателната система. Някои от тях включват активния ингредиент, включен в микрокапсули или покрит с неустойчиви киселини или основи или други фармацевтично приемливи чревни покрития. Също така може да се използват хранителни смески или концентрати, съдържащи съединенията съгласно настоящето изобретение, използвани за получаване на лечебни диети, питейна вода или други материали за консумиране от животните.

Съставите за парентерално приложение включват разтвори, емулсии или суспензии или някакво подходящо фармацевтично приемливо средство или твърди или полутвърди подкожни импланти или гранули, които освобождават активния ингредиент продължително време и могат да се получат и да се стерилизират по подходящ метод.

Съставите за подкожно и местно приложение са под формата на спрейове, прахове, бани, потапящи разтвори, пръскащи тръби, струи, масла, шампоани, кремове, восъчни смазки или препарати за изливане или уреди (например етикет на ухото на животното за осигуряване на локална или системна борба с членестоноги).

Твърди или течни примамки, подходящи за борба с членестоноги, включват едно или повече съединения с обща формула (I) и носител или разтворител, който може да съдържа хранителна субстанция или някакво друго вещество, възбуждащо апетита на членестоногото.

Ефективните дози от съединенията съгласно изобретението могат да варират в широки граници, по-специално зависещи от природата на вредителя или степента на заразяване например на посевите с тези вредители. Най-общо, съставите съгласно изобретението обикновено съдържат от 0,05 до 95 % (тегл.) един или повече от активните ингредиенти съгласно изобретението, от 1 до 95 % един или повече твърди или течни носители и, ако е възможно, от 0,1 до 50 % един или повече други съвместими компоненти като повърхностно-активни вещества и други.

В настоящето описание терминът “носител” означава органичен или неорганичен ингредиент, естествен или синтетичен, с който активният ингредиент е комбиниран за улесняване на приложението му, например върху растения, върху семена или върху почвата. Следователно носителят обикновено е инертен и трябва да бъде приемлив (например, агрономически приемлив, поспециално от обработваното растение).

Носителят може да бъде твърдо вещество, например глина, естествени или синтетични силикати, силициев двуокис, смоли, восъци, твърди торове (например амониеви соли), естествени минерали, като каолин, глина, талк, креда, кварц, атапулгит, монтморилонит, бентонит или инфузорна пръст, или синтетични материали като силициев окис, алуминиев окис или силикати, по-специално алуминиеви или магнезиеви силикати. Като твърди носители за гранули подходящи са следните: натрошени или фракционирани естествени скали като калцит, мрамор, пемза, сепиолит и доломит; синтетични гранули от неорганични или органични брашна; гранули от органичен материал като дървени стърготини, черупки от кокосови орехи, царевични кочани, царевична шума или тютюневи стъбла; кизелгур, трикалциев фосфат, прахообразен корк или сажди, водоразтворими полимери, смоли, восъци или твърди торове. Такива твърди състави могат, да съдържат един или повече съвместими омокрящи, диспергиращи, емулгиращи или оцветяващи агенти, които когато са твърди, могат да служат и като разредител.

Разтворителят може да бъде течен например: вода, алкохоли, по-специално бутанол или гликол, както и техните етери или естери, по-специално метилгликолацетат, кетони, по-специално ацетон, циклохексанон, метилетилкетон, метилизобутилкетон или изофорон; Нефтени фракции като парафинови или ароматни въглеводороди, по-специално ксилоли или алкилнафталини, минерални или растителни масла, алифатни хлорирани въглеводороди, по-специално трихлоретан или метиленхлорид, ароматни хлорирани въглеводороди, по-специално хлорбензоли, водоразтворими или силнополярни разтворители като диметилформамид, диметилсулфоксид или N-метилпиролидон, втечнени газове или други, или техни смеси.

Повърхностно-активният агент може да бъде емулгиращ агент, диспергиращ агент или омокрящ агент от йоногенен или нейоногенен вид или тяхна смес. Сред тях са например солите на полиакриловите киселини, солите на лигносулфоновите киселини, солите на фенолсулфоновата и нафталинсулфоновата киселини, поликондензатите на етиленовия окис с мастни алкохоли или мастни киселини, или мастните естери, или мастните амини, заместените феноли (по-специално алкилфенолите или арилфенолите), солите на сулфосукциновите киселинни естери, таури66 новите производни (в частност алкилтауратите), естерите на фосфорната киселина и алкохоли на поликондензатите на етиленовия окис и феноли, естерите на мастни киселини и полиоли или сулфати, сулфонатни или фосфатни производни на гореспоменатите съединения. Присъствието на поне един повърхностно-активен агент е особено съществено, когато активният ингредиент и/ или инертният носител са слаборазтворими във вода или са водонеразтворими, а носителят на прилагания състав е вода.

Освен това съставите съгласно изобретението могат да съдържат различни други адитиви като адхезиви или оцветители. В съставите могат да се използват адхезиви като карбоксиметилцелулоза или естествени или синтетични полимери под формата на прахове, гранули или решетки като гума арабика, поливинилов алкохол или поливинилацетат, естествени фосфолипиди като цефалин или лецитин или синтетични фосфолипиди. Възможно е да се използват и оцветители като неорганични пигменти например железни окиси, титанови окиси или Пруско синьо, органични багрила като ализаринови багрила, азобагрила или металфталоцианинови багрила или хранителни микрокомпоненти като солите на желязото, мангана, бора, медта, кобалта, молибдена или цинка.

Съставите, съдържащи съединенията с обща формула (I), които могат да се използват за борба срещу членестоноги, растителни нематоди, хелминти или протозойни вредители, могат също така да съдържат сенергетици (например, пиперонил бутоксид или сесамекс), стабилизиращи субстанции, други инсектициди, акарициди, растителни нематоциди, антихелминтици или антикокидиали, фунгициди (селскостопански или ветеринарни, например беномил и ипродион), бактерициди, привличащи членестоногите и гръбначните, или феромони, дезодоранти, вкусови агенти, бои или спомагателни терапевтични агенти например микроелементи. Те могат да повишат ефикасността, продължителността на действие, сигурността, поглъщане, когато е необходимо, разширяване спектъра на вредителите или способност на състава да прояви и други полезни функции върху същото животно или обработваната площ.

Примери за други пестицидно-активни съединения, които могат да се включат или да се използват във връзка със съставите съгласно настоящето изобретение са: acephate, chlorpyrifos, demeton-S-methyl, disulfoton, ethoprofos, fenitrothion, malathion, monocrotophos, parathion, phosalone, pirimiphos-methyl, triazophos, cyfluthrin, cyermethrin, deltamethrin, fenpropathrin, fenvalerate, permethrin, aldicarb, carbosulfan, methomyl, oxamyl, pirimicarb, bendiocarb, teflubenzuron, dicofol, endosulfan, lindane, benzomitate, cartap, cyhexatin, tetradifon, avermectins, milbemycins, thiophanate, trichlorfon, dichlorvos, diaveridine или dimetriadazole.

За приложение в селското стопанство съединенията с обща формула (I) са най-общо под формата на състави, които са твърди или течни.

Твърдите състави могат да се използват под формата на прахове (със съдържание на съединението с формула (I) до 80%), омокряеми прахове или гранули (включващи вододиспергируеми гранули), по-специално тези, получени чрез екструзия, пресоване, импрегниране на гранулиран носител или гранулиране на прахове (съдържанието на съединението с формула (I) в тези омокрящи се прахове или гранули е от 0,5 до 80 %). Твърдите хомогенни или хетерогенни състави, съдържащи едно или повече съединения с обща формула (I), например гранули, топчета, брикети или капсули могат да се използват за обработване на застояли или течащи води в продължение на дълго време. Подобен ефект може да се постигне, използвайки тънки водни струи или периодично омокряне на диспергируемите концентрати, както е описано погоре.

Течните състави съдържат например водни или неводни разтвори или суспензии (като емулгируеми концентрати, емулсии, дисперсии или разтвори) или аерозоли. Течните състави също така включват, поспециално, емулгируеми концентрати, дисперсии, емулсии, аерозоли, омокряеми прахове (или прахове за спрейове), сухи или течливи пасти под формата на състави, които са течни или могат да преминават в течно състояние при приложение например водни спрейове (с нисък или ултранисък обем) или като дисперсии или аерозоли.

Течните състави например под формата на емулгируеми или разтворими концентрати най-често съдържат от 5 до 80 тегл. % от активния ингредиент, докато емулсиите или разтворите, готови за приложение в този случай, съдържат от 0,01 до 20 % от активния ингредиент. Освен това разтворителят, емулгируемите или разтворими концентрати могат да съдържат, когато е необходимо, от 2 до 50 % подходящи адитиви като стабилизатори, повърхностно-активни вещества, улесняващи проникването агенти, инхибитори на корозията, оцветители или адхезиви. Емулсиите с каква да е концентрация, които са частично приложими например към растенията могат да се получат от тези концентрати чрез разреждане с вода. Тези композиции се включват в съставите, използваеми съгласно настоящето изобретение. Емулсиите могат да бъдат вода в масло или масло във вода и могат да бъдат гъсти.

Течните състави съгласно изобретението могат да се използват в селското стопанство например за обработване на субстрати, заразени или изложени на опасност от заразяване с членестоноги (или други вредители, срещу които се води борба със съединенията съгласно това изобретение) помещения, вътре или вън от складовете в областите, контейнери или оборудване или застояла или течаща вода.

Всички тези водни дисперсии или емулсии или разпръсквани смеси могат да се прилагат например към посевите по кой да е подходящ начин, предимно чрез пръскане, в количество от 100 до 1200 л/ха разпръсквана смес, но може по-високо или по-ниско (например нисък или ултранисък обем), което зависи от нуждата или от начина на приложение. Съединенията или съставите съгласно изобретението се прилагат върху растителността, по-специално върху корените или листата за борба с вредителите. Друг метод за приложение на съединенията или съставите съгласно изобретението е чрез химизация, т.е. прибавяне на състава, съдържащ активния ингредиент, към водата за напояване. Напояването може да се осъществи чрез пръскане на листата с листни пестициди или напояване на земята или под земята с почвени пестициди.

Концентрираните суспензии, които могат да се прилагат чрез пръскане, се получават така, че да се получи течен продукт, който не се утаява (фино смлян) и обикновено съдържат от 10 до 75 тегл. % от активния ингредиент, от 0,5 до 30 % повърхностно-активни вещества, от 0,1 до 10 % тиксотропни агенти, от 0 до 30 % подходящи добавки като антипенители, инхибитори на корозията, стабилизатори, агенти, улесняващи проникването, адхезиви и като разтворители вода или органична течност, в която активният ингредиент е лошо разтворим или неразтворим. Някои органични твърди вещества или неорганични соли могат да се разтварят в разтворителя за предотвратяване на утаяването или като антифризи за водата.

Омокряемите прахове ( или прахове за спрейове) обикновено съдържат от 10 до 80 тегл. % активен ингредиент, от 20 до 90 % твърд носител, от 0 до 5 % омокрящ агент, от 3 до 10 % диспергиращ агент и, ако е необходимо, от 0 до 80 % един или повече стабилизатори и/или други добавки като агенти, улесняващи проникването, адхезиви, антислепващи агенти, оцветители и други. За да се получат тези омокряеми прахове, активният (те) ингредиент (и) се разбърква (т) енергично в подходящ смесител с подходящи вещества, които могат да се импрегнират върху порест филтър, и се смила (т) с помощта на мелница или друг подходящ уред за смилане. Така се получават омокрящи се прахове с добра омокряемост и способност за суспендиране. Те могат да се суспендират във вода до желана концентрация и тази суспензия може успешно да се използва например върху листната маса на растенията.

“Диспергируемите във вода гранули” (WG) (гранули, които лесно се диспергират във водата) съдържат състави, които са доста близки до тези на омокряемите прахове. Те могат да се получат чрез гранулиране на съставите, описани за омокряемите прахове или чрез намокряне (съдържащи фино разпределен активен ингредиент с инертен пълнител и малко вода например от 1 до 20 тегл. %, или с помощта на воден разтвор на диспергиращ агент или свързващо вещество, последвано от сушене и пресяване) или по сух начин (пресоване, последвано от смилане и пресяване).

Дозата на приложение (ефективната доза) на активния ингредиент също и под формата на състав е обикновено от 0,005 до 15 кг/ха, за предпочитане от 0,01 до 2 кг/ха.

Следователно, количеството и концентрацията на съставите могат да варират според метода на приложение или естеството на съставите или тяхната употреба. Най-общо, съставите за борба с членестоноги, растителни нематоди, хелминти или протозойни вредители обикновено съдържат от 0,00001 % до 95 %, поспециално от 0,0005 до 50 % (тегл.) едно или повече съединения с обща формула (I) или всички активни ингредиенти (т.е. съединенията с обща формула (I) заедно с други вещества, токсични спрямо членестоноги или растителни нематоди, антихелминтици, антикокидиали, синергетици, микроелементи или стабилизатори). Използваните актуални състави и техните количества за приложение се отделят за постигане на желания ефект от фермерите, скотовъдите, медицинските и ветеринарните работници, операторите за борба с вредителите или други специалисти.

Твърдите или течни състави за локално приложение към животни, дървен материал, складирани продукти или стоки за домакинството съдържат обикновено от 0,00005 до 90 %, по-специално от 0,001 до 10 % (тегл.) едно или повече съединения с обща формула (I). За приложение върху животните орално или парентерално, включващо подкожни твърди или течни състави, нормално е те да съдържат от 0,1 до 90 тегл. % едно или повече съединения с формула (I). Лечебните хранителни вещества съдържат обикновено от 0,001 до 3 тегл. % едно или повече съединения с обща формула (I). Концентратите или добавките за смесване с хранителните вещества съдържат обикновено от 5 до 90 %, за предпочитане от 5 до 50 тегл. % едно или повече съединения с обща формула (I). Минералните соли, които се ближат, обикновено съдържат от 0,1 до 10 тегл. % едно или повече съединения с обща формула (I).

Праховете или течните състави за приложение в скотовъдството, за хората, стоките, помещенията или извън областите могат да съдържат от 0,0001 до 15 %, по специално от 0,005 до 2 тегл. % едно или повече съединения с обща формула (I). Подходящите концентрации в обработените води са от 0,0001 до 20 ррм, по-специално от 0,001 до 5 ррм едно или повече съединения с обща формула (I) и могат да се прилагат терапевтично в рибовъдството при облъчване подходящо време. Ядливите примамки могат да съдържат от 0,01 до 5 %, за предпочитане от 0,01 до 1 % (тегл.) едно или повече съединения с обща формула (I).

Когато приложението върху гръбначните се извършва парентерално, орално или подкожно или по друг начин, дозата на съединенията с обща формула (1) зависи от вида, възрастта или здравословното състояние на гръбначното или от естеството или от степента на действителното или потенциално заразяване с артроподи, хелминти или протозойни вредители. Обикновено подходяща за орално или парентерално приложение е единична доза от 0,1 до 100 мг, за предпочитане от 2 до 20 мг на кг живо тегло на животното или дози от 0,01 до 20 мг, за предпочитане от 0,1 до 5 мг на кг живо тегло за ден за поддържане на лечението. При използване на бавно освобождаващи се състави или уреди дневните дози, необходими за период от месеци, могат да се комбинират или да се прилагат върху животните еднократно.

Следващите състави съгласно примери от 166 до 177 илюстрират състави за борба с членестоноги, по-специално червеи или насекоми, растителни нематоди, хелминти или протозойни вредители, които съдържат като активен ингредиент съединения с обща формула (I), по-специално съединенията с формула (II) като тези, описани в предишните примери от 1 до 164. Съставите, описани в примери от 166 до 171, могат да се разтварят с вода, за да се получат състави за спрейове с подходящи за употребата им концентрации. Основните химични описания на ингредиентите (за които всички проценти са тегловни), използвани в съставите съгласно примери от 166 до 177, дадени по-долу, са както следва:

Търговско име

Химично описание

Ethylan BCP Soprophor BSU Arylan CA	Кондензат на нонилфенол и етиленов окис Кондензат на тристирилфенол и етиленов окис 70%-ен тегл./об. разтвор на калциев додецилбензолсулфонат
Solvesso 150 Arylan S Darvan No2 Celite PF Sopropon T36 Rhodigel 23 Bentone 38	Светъл С₁₀ ароматен разтворител Натриев додецилбензолсулфонат Натриев лигносулфонат Синтетичен магнезиево-силикатен носител Натриеви соли на поликарбонови киселини Полизахариден ксантанов клей Органично производно на магнезиев монтморилонит
Aerosil	Фин силициев двуокис

Пример 166. Водоразтворимият концентрат се получава от състава, както следва:

Активен ингредиент

Ethylan ВСР N-метилпиролидон %

Ю % %

Към разтвор на Ethylan ВСР, разтворен в порция N-метилпиролидон, се прибавя при нагряване и разбъркване до разтваряне активният ингредиент. Към получения разтвор се прибавя остатъкът от разтворител до определения обем.

Пример 167.Емулгируемият концентрат (ЕС) се получава от състава, както следва:

Активен ингредиент	7 %
Soprophor BSU	4 %
Arylan СА	4%
N-метилпиролидон	50 %
Solvesso 150	35 %

Първите три компонента се разтварят в N-метилпиролидона и към него след това се прибавя Solvesso 150 до получаване на крайния обем.

Пример 168. Омокряемият прах (WP) се получава от състава, както следва:

Активен ингредиент 40 %

Arylan S 2 %

Darvan No2 5 %

Celite PF 53 %

Инградиентите се смесват и се смилат в чукова мелница до прах с големина на частиците, помалка от 50 микрона.

Пример 169. Водната течлива композиция се получава от състава, както следва:

Активен ингредиент	40 %
Ethylan ВСР	1 %
Sopropon Т360	0,2 %
Етиленгликол	5 %
Rhodigel 230	0,15
Вода	53,65 %

Ингредиентите се смесват и смилат в топкова мелница, докато се получи големина на частиците, по-малка от 3 микрона.

Пример 170. Емулгируемият концентрат под формата на суспензия се получава от състава, както следва:

Активен ингредиент	30 %
Ethylan ВСР	10 %
Bentone 38	0,5
Solvesso 150	59,5

Пример 171. Диспергируеми във вода гранули се получават от състава, както следва:

Активен ингредиент	30 %
Darvan No2	15 %
Arylan S	8 %
Celite PF	47 %

Ингредиентите се смесват, микронизират се във водна мелница и се гранулират в ротационен гранулатор при разпръскване с вода (до 10%). Получените гранули се сушат в сушилня за сушене в кипящ слой за отстраняване на излишъка от вода.

Пример 172. Прахообразната пудра се получава от състава, както следва:

Активен ингредиент 1 до 10 %

Суперфин талк на прах 99 до 90 %

Ингредиентите се смесват и смилат, ако е необходимо, за да се получи фина пудра. Тази пудра може да се прилага в мястото, заразено с членестоноги, например купчини от бракувани складирани продукти или стоки за домакинството, или заразени с тях животни, или изложени на опасност от заразяване за борба с членестоноги чрез орално приемане. Подходящите начини за разпределяне на праха в мястото на заразяване с членестоноги включват механични вентилатори, ръчни шейкъри или самоделни уреди за обработка на добитъка.

Пример 173. Ядливите примамки се получават от състава, както следва:

Активен ингредиент Пшеничено брашно Меласа

0,1 до 1 % 80 % 19,9 до 19 %

Ингредиентите се смесват и, ако е необходимо, се оформят като стръв. Тази ядлива примамка може да се постави в местата, например в битовите или индустриални помещения, например кухни, болници или складове, или вън от областта, заразена с членестоноги, например мравки, скакалци, хлебарки или мухи, за борба с членестоноги чрез орално приемане.

Пример 174. Разтворите се получават от състава, както следва:

Активен ингредиент Диметилсулфоксид

15 % 85 %

Активният ингредиент се разтваря в диметилсулфоксид чрез смесване или, ако е необходимо, нагряване. Този разтвор може да се прилага подкожно, като се излива върху домашните животни, заразени с членестоноги, или стерилизация чрез филтруване през политетрафлуоретиленова мембрани (размер на порите 0,22 микрона), чрез парентерална инжекция в количество от 1,2 до 12 мл разтвор на 100 кг тегло на животното.

Пример 175. Омокряемата пудра се получава от състава, както следва:

Активен ингредиент 50 %

Ethylan ВСР 5 %

Aerosil 5 %

Celite PF 40 %

Ethylan ВСР се абсорбира върху Aerosil, който след това се смесва с другите ингредиенти и се смила в чукова мелница, за да се получи омокряема пудра, която може да се разреди с вода до концентрация от 0,001 до 2 тегловни % активно съединение и се прилага към мястото на заразяване с членестоноги, например, ларви на diptera или растителни нематоди, чрез напръскване на домашни животни, заразени или подложени на опасност от заразяване с членестоноги, хелминти или протозои, чрез напръскване или потапяне, или орално администриране в питейната вода, за борба с членестоноги, хелминти или протозои.

Пример 176. Бавно освобождаващ се болюсен състав се формира от гранули, съдържащи следните компоненти в различни процентни количества (подобни на тези, описани в предишните състави), в зависимост от необходимостта:

Активен ингредиент

Сгъстител

Бавно освобождаващ агент

Свързващо вещество

Смесените ингредиенти се оформят във вид на гранули, които се пресоват в болус със специфично тегло 2 или повече. Той може да се приема орално от преживните домашни животни за задържане в предстомаха за осъществяване на продължително бавно освобождаване на активното съединение за борба със заразяването на преживните домашни животни с членестоноги, хелминти или протозои.

Пример 177. Бавноосвобождаващ се състав под формата на гранули, топчета, брикети и други може да се получи, както следва:

Активен ингредиент

Поливинилхлорид

Диоктилфталат (пластификатор)

0,5 до 25 % до 99.5 % каталитично количество

Компонентите се смесват и след това се оформят в подходящи сфери чрез екструзия в стопено състояние или формоване. Тези състави се използват например за прибавяне в застояла вода или при преработване в пръстени или маркировки за ушите на домашните животни за борба с вредителите чрез бавно освобождаване.

Claims

Патентни претенции

1-(2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил)-2-бром-4-дихлорфлуорметилсулфенил имидазол.

1- (2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил) -4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол или

1- (2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил) - 4-хлордифлуорметилсулфинилимидазол

1- (2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил) -4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил)-4-трифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-бромфенил) -4-хлордифлуорметилсулфенил имидазол

1-(2,6-дихлор-4-бромфенил)-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-бромфенил)-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2-хлор-4-трифлуорметилфенил) -4трифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2-хлор-4-трифлуорметилфенил) -4трифлуорметилсулфинилимидазол

1-(2-хлор-4-трифлуорметилфенил)-4дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 2,5-дихлор-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 5-хлор-4-трифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 2-метил-4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 5-бром-4-трифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 2-хлор-5-метилсулфонил-4-трифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (6-хлор-метилсулфенил-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (6-хлор-2-метилсулфенил-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1-(2,6-дихлор-4-трифлуорметил)-5метилсулфонил-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил) 5-метилсулфонил-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-хлордифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-хлордифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-дихлорфлуорметил-сулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-5-бром-4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -5-бром-4-трифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-4-трифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-5-метилсулфенил-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -2-хлор-4-трифлуорметилсулфонилимидазол

1-(2,4,6-трихлорфенил)-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол.

1- (2,4,6-трихлорфенил)-4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол или

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-метил-4-хлордифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-метил-4-хлордифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -4-хлордифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметоксифенил) - 4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,4,6-трихлорфенил) -4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,4,6-трихлорфенил) -4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-метил-4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-метил-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-метил-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) - 4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (6-хлор-2-метилсулфенил-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 -(6-хлор-2-метилсулфенил-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-хлордифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -2-хлор-4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -2-бром-4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 2-бром-4-хлордифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 4-трифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 2-бром-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 5-бром-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 2-хлор-4-трифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) 2-хлор-4-трифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил)-2-бром-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол.

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил) -4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол или

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил)-4-хлордифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметоксифенил) -4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-бромфенил) -4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-бромфенил) -4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-бромфенил) -4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2-хлор-4-трифлуорметилфснил) -4трифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2-хлор-4-трифлуорметилфенил)-4дихл орфлуорметилсулфи нилимидазол

1 - (6-хлор-2-метилсулфенил-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлор-4-трифлуорметил) -5метилсулфинил-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1-(2,6-дихлор-4-трифлуорметилфенил)5-метилсулфонил-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-хлордифлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-5-бром-4-трифлуорметилсулфонилимидазол

1-(2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-4-трифлуорметилсулфонилимидазол

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-5-метилсулфенил-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,4,6-трихлорфенил) - 4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол.

1 - (2,4,6-трихлорфенил) -4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол или

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметоксифенил) - 4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1-(2,4,6-трихлорфенил) -4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-метил-4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-метил-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) - 4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 -(6-хлор-2-метилсулфенил-4-три74 флуорметилфснил) -2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 - (6-хлор-2-метилсулфенил-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-хлордифлуорметилеулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1-(2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-хлордифлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-хлордифлуорметилсулфинилимидазол

1-(2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфонилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -4-трифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-бром-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил) -2-хлор-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1- (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-5-бром-4-дихлорфлуорметилсулфенилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-трифлуорметилсулфинилимидазол

1 - (2,6-дихлоро-4-трифлуорметилфенил)-2-хлор-4-трифлуорметилсулфенилимидазол

1---I /<в която

Y u Z са независимо избрани между водород или халогенен атом; група, избрана между нитро, циано, хидрокси, сулфхидрил, 15 амино, алкиламино или диалкиламино, в която дефинираната алкилова част на всяка група има линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 водородни атома; или група, избрана между незаместена или напълно халоген- 20 заместена алкилова, алкокси, алкоксикарбонилова, алкилкарбониламино, алкилсулф^нилова, алкилеулфинилова или алкилсулфонилова група, в която дефинираните алкил и алкокси части на всяка група имат 25 линейна или разклонена верига,съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома, и напълно халогензаместената алкил или алкокси част съдържа еднакви или различни халогенни атоми; и само единият от Y u Z е сяросъдържаща група; R, е 30 линейна или разклонена алкилова група, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома, която е незаместена или халогензаместена с един или повече халогенни атома, еднакви или различни;

R₂ е водород или халогенен атом или алкилова, 35 алкокси, метилеулфенил, метилеулфинил или метилеулфонилова група; R₄ е избран между халогенен атом или група, избрана между трифлуорметилова, трифлуорметокси, дифлуометокси, трифлуорметилеулфенил, трифлуор- 40 метилеулфинил, трифлуорметилеулфонил или алкилова група с линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома;

R₆ е халогенен атом; и η е 0, 1 или 2.

1. Съединение с формула (I):

в която:

X е група, избрана между халоалкилова или халоалкокси, или незаместена или халогензаместена група, избрана между алкилеулфенилна, алкилеулфинилна или алкилеулфонилна група, в която дефинираната алкилова или алкокси част на всяка група е с линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома, и халогенният заместител на всяка група се състои от един или повече халогенни атома, които могат да бъдат еднакви или различни до пълно заместване на алкиловата или алкокси част;

Y u Z са независимо подбрани от : водород или халогенен атом;

група^ избрана между нитро, циано, хидрокси или техни приемливи соли, сулфхидрилна или нейна приемлива сол, формилна, хидроксикарбонилна или техни приемливи соли, алкоксикарбонилна, аминокарбонилна, алкиламинокарбонилна, диалкиламинокарбонилна, амино, алкиламино, диалкиламино, триалкиламониева сол, цианалкилна, алкоксикарбониламино, арилкарбониламино, алкиламинокарбониламино, диалкиламинокарбониламино, аминосулфонилна, алкиламиносулфонилна, диалкиламиносулфонилна или алкоксиалкилиденимино, в които дефинираните алкил или

2. Съединение съгласно претенция 1, в която X е S(O)_nR₍ с формула (II)

3. Съединение съгласно претенция 2, в 45 което Υ е водороден или халогенен атом, амино, хидрокси, алкокси група с 1 до 4 въглеродни атома, метилеулфенил, метилеулфинил или метилеулфонил; Ζ е водород, халогенен атом или линейна или разклонена алкилова група с 50 от 1 до 4 въглеродни атома, която в някои случаи може да бъде напълно заместена с еднакви или различни халогенни атоми; Rj е метилова група, напълно заместена с еднакви или различни халогенни атоми; R₂ е водород, халогенен атом или метилеулфенил; R₄ е халогенен атом, трифлуорметил или трифлуорметокси·, и R₆ е флуор, хлор или бром.

4. Съединение съгласно претенция 3, в което Y е водород, хлор, бром, метилеулфенил, метилеулфинил или метокси; Z е водород, хлор, бром или метил; R, е трифлуорметил, дихлорфлуорметил или хлордифлуорметил; R₂е водород, хлор, бром или метилеулфенил; R₄е хлор, бром, флуор, трифлуорметил или трифлуорметокси; и R₍ е хлор или бром.

5. Съединение съгласно претенция 3, което представлява:

6. Съединение, съгласно претенция 4, което представлява:

6 i / i

7. Метод за локална борба с членестоноги, по-специално насекоми, афиди или червеи, нематоди, хелминти или протозойни вредители, характеризиращ се с това, че мястото се обработва с ефективно количество от съединение с формула (I), в която различните заместители X, Y, Z, R₂, R₃, R₄, R_su R₆ са както са дефинирани в една от претенции от 1 до 6.

8. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че съединението с формула (I) представлява

9. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че съединението с формула (I) представлява

10. Метод съгласно една от претенции от 7 до 9, характеризиращ се с това, че мястото включва селскостопански растения или среда, в която се отглеждат растенията, и вредителите са членестоноги или нематоди и обработката се състои в прилагане на ефективно количество с формула (I) върху растенията или средата, в която се отглеждат.

11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че съединението се прилага на мястото за борба с членестоногите или нематодните вредители в количество от 0,005 кг до 15 кг от съединението за хектар от обработваното място, за предпочитане количество от 0,02 кг до 2 кг от съединението за хектар.

12. Метод съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че споменатите вредители се червеи, афиди, насекоми или растителни нематоди или техни комбинации, който включва влагане на съединението в почвата, в която са посадени или ще бъдат посадени растенията, или обработка на семената или корените на растенията със съединението, или обработване на листата на растенията.

13. Метод съгласно претенция 12, характеризиращ се с това, че споменатите насекоми са почвени насекоми от рода Coleoptera, по-специално от вида Diabrotica, споменатите червеи са от подклас Acari и споменатите афиди са от семейство Aphidoidea.

14. Метод съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че се прилага във ветеринарната медицина или животновъдството или в здравеопазването срещу членестоноги, по-специално насекоми от рода Diptera или червеи от подклас Acari или от двата или хел_минти или протозойни, вътрешни или външни паразити по топлокръвните гръбначни животни.

15. Средство за борба с членестоноги, нематоди, хелминти или протозойни вредители, характеризиращо се с това, че съдържа ефективно количество, за предпочитане от 0,05 тегл.% до 95 тегл.% от съединението с формула (I) съгласно една от претенции от 1 до 6 като активен ингредиент и един или повече агрономически или медицински съвместими компоненти, съдържащи от 1 тегл.% до 95 тегл.% от един или повече твърди или течни носители и от 0,1 тегл.% до 50 тегл.% една или повече добавки като повърхностно активни вещества.

15 алкокси части на всяка група имат линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома; линейно или разклонено верижна алкенилова или алкинилова група, съдържаща от 2 до 4 въглеродни атома; или 20 група, избрана между незаместена или халогензаместена алкилова, алкокси, алкилкарбонилна, алкилкарбониламино, алкилеулфенилна, алкилеулфинилна или алкилеулфонилна група, в която дефинираните алкил 25 или алкокси части на всяка група имат линейна или разклонена верига, съдържаща 1 до 4 въглеродни атома, и халогенният заместител се състои от един или повече халогенни атома, които могат да бъдат еднакви или различни до 30 пълно заместване на алкиловата или алкокси част; и само един от Y u Z е сяросъдържаща група; и R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са независимо избрани между: водород или халогенен атом; група, избрана между нитро, циано, амино, 35 алкиламино или диалкиламино, в която алкиловата част на всяка група има линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 въглеродни атома; алкенилна или алкинилна група с линейна или разклонена верига, 40 съдържаща от 2 до 4 въглеродни атома, която може да бъде заместена с 1 или повече халогенни атома, които могат да бъдат еднакви или различни, до пълно заместване; или група, избрана между незаместена или халоген45 заместена алкилова, алкокси, алкилеулфенилна, алкилеулфинилна или алкилеулфонилна група, в която дефинираните алкил и алкокси части на всяка група имат линейна или разклонена верига, съдържаща от 1 до 4 5Q въглеродни атома, и халогенсъдържащият заместител се състои от 1 или повече халогенни атома, които могат да бъдат еднакви или различни до пълно заместване на алкиловата или алкокси част.

16. Средство за ветеринарната медицина и животновъдството или здравеопазването, характеризиращо се с това, че съдържа един или повече съвместими компоненти и като активен ингредиент поне едно съединение с формула (I) съгласно една от претенции от 1 до 6.

17. Метод за получаване на съединение с формула (1а) характеризиращ се с това, че R₂, R₃, R₄,

R₅ u R₆ са. както са дефинирани за формула (I) в претенция 1, a X е алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил, халоалкилсулфонил, халоалкил или халоалкокси, в която съединение с формула (5)

N--п-Н н-( JLnh, N R, - R.- 1 ⁵ V R. -R. R. в която амино ι защитена, като: 'рупата може да бъде

а) взаимодейства със сулфенилхалогенид, R,SHalo, в която R, е алкил или халоалкил в органична реакционна среда, в присъствие на киселинен акцептор като третичен амин до получаване на съединение с формула (1а), в която X е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, който може да се окисли с перокис, до получаването на съединение с формула (1а), в която X е S(O)_nR_[ като η е 1 или 2, a R] е, както е дефиниран по-горе, a X е алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил или халоалкилсулфонил;

б) взаимодейства с трие (алкилтио) метан или трие (арилтио) метан в органична среда в присъствие на Люисова киселина, или в присъствие на киселинен акцептор, след което полученото междинно съединение с формула (10), в която X е бис (алкилтио) метил или бис(арилтио) метил, взаимодейства в органична среда с подходящ алкилнитрил, след което се хидролизира до получаване на междинно съединение с формула (1а), в която X е формил, след което се редуцира по познати методи до получаване на междинно съединение, в което X е хидроксиметил, и найнакрая се халогенира по познати методи до получаване на съединение с формула (1а), в която X е халоалкил, по-специално халометил;

в) се получи по метода на VilsmeierНааск до получаване на съединение с формула (1а), в която X е формил, след което взаимодейства по методите от б) до получаване на съединение с формула (1а), в която X е халоалкил;

г) взаимодейства по методите, описани по-горс в б) и в), до получаване на междинно съединение с формула (1а), в която X е формил, може да се окислява до междинно съединение с формула (1а), в която X е карбоксил, след което междинното съединение, в което X е формил, взаимодейства с халогениращ агент като трифлуорид на диетиламиносулфида или междинното съединение, в което X е карбоксил, взаимодейства със серен тетрафлуорид до получаване на съединение с формула (1а), в която X е халоалкил, по-специално дифлуорметил или трифлуорметил или

д) се халогенира по познати методи до получаване на междинно съединение, в което X е халоген, от което се получават органомагнезиеви или -литиеви производни, след което органометалите взаимодействат с оксодипероксимолибден(пиридин)(хексаметилфосфорен триамид) или триалкилборат и окисляващ агент като водороден прекис до получаване на междинно съединение с формула (1а), в която X е хидроксилна група, и найнакрая се халоалкилира по познати методи до получаване на съединение (1а), в която X е халоалкокси.

18. Метод за получаване на съединение с формула (1б), характеризиращ се с това, че X, R_r R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I) в претенция 1, Z е аминосулфонил, алкиламиносулфонил, диалкиламиносулфонил, нитро, амино, халоген, алкинил, алкил, хидрокси или техни соли, алкокси, халоалкокси, формил, алкилсулфенил, халоалкилсулфенил, алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил, халоалкилсулфонил, сулфхидрил и техни соли, където съединение с формула (1а),

N—Π-^χhIJnh.

N в която X и аминогрупата в някои случаи могат да бъдат защитени, като:

а) взаимодейства с хлорсулфонова или дихлорсулфонова киселина до получаване на междинно съединение, в което Z е хлорсулфонил, което взаимодейства с амоняк, алкиламин или диалкиламин до получаване на съединение с формула (16), в която Z е аминосулфонил, алкиламиносулфонил или диалкиламиносулфонил;

б) се халогенира или нитрира по познати методи до получаване на съединение с формула (16), в която Z е халоген или нитро, след което съединението, в което Z е нитро и в някои случаи се редуцира до Z-амино по познати методи или съединението, в което Z е халоген, се обработва по познати методи с меден ацетилид до получаване на съединение, в което Z е алкинил;

в) взаимодейства със силна база като органолитиев реагент до получаване на междинен органометален карбанион, който след това се стабилизира с алкилиращ агент до получаване на съединение с формула (16),в която Z е алкил, или е възможно карбанионът да взаимодейства по начин, описан в претенция 10 д), като най-напред се получава съединение с формула (1б), в която Z е хидроксил или негови соли и след това в някои случаи съединението, в което Z е хидрокси, се превръща в съединение, в което Z е алкокси или халоалкокси чрез алкилиране или халоалкилиране по познати методи;

г) взаимодейства чрез формилиране по методи, описани в претенции 10 б) или 10 в), където съединението, в което Z е формил, директно се получава при условията на реакцията на Vilsmeier-Haack или през хидролиза на междинно съединение, в което Z е бис(алкилтио)метил или бис (арилтио)метил;

д) взаимодейства със смес на бром и метален тиоцианат до получаване на междинно съединение с формула (1б), в която Z е тиоциано, което след това се обработва с алкилиращ агент в присъствие на база до директно получаване на съединение с формула (16), в която Z е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, или в някои случаи междинното съединение, в което Z е тиоциано, се окислява до съответно междинно дисулфидно съединение, което след това взаимодейства с перхалоалкан, в някои случаи в присъствие на редуциращ агент до получаване на съединение с формула (16), в която Z е халоалкилсулфенил, по-специално пер^оалкилсулфенил, най-накрая съединението, в което Z е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, в някои случаи се окислява по познати методи, описани в претенция 10 а) до получаване на съединение с формула (16), в която Z е алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, алкилсулфонил или халоалкилсулфонил; или

19. Метод за получаване на съединение с формула (16),

N----ι-Χ

Z Д JJ-NH, N

R.

характеризиращ се с това, че X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (1) в претенция 1 и Z е амино, алкил, циано, карбоксил и техни соли, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, алкоксикарбонил, халоалкил, цианоалкил, алкенил, алкинил, алкилкарбонил или халоалкилкарбонил, при което съединение с формула (16), в която Z е формил, получено по методите, описани в претенция 11 г) и, в която X е амино в някои случаи могат да бъдат защитени, като:

а) редуцира се до съединение с формула (1б), в която Z е алкил, по-специално метил, с помощта на познати редуциращи агенти като натриев борхидрид или р-толуолсулфонилхидразин и натриев цианборхидрид;

б) взаимодейства с познат стандартен окисляващ агент до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е карбоксил или негова сол, след което карбоксилното съединение се превръща в съединение с формула (1б), в която Z е амино чрез прегрупиране на Curtius през междинен киселинен халогенид, азид и изоцианат или е възможно съединението, в което Z е карбоксил и се обработва с изофталонитрил до получаване на съединение с формула (16), в която Z е циано, или в някои случаи съединението, в което Z е формил взаимодейства с хидроксиламин до получаване на междинен алдоксим, който след това се дехидратира по стандартни методи, като се получава съединение с формула (1б), в което Z е циано;

в) се превръща в съединение, в което Z е карбоксил, по гореописания метод б), след което карбоксилът се превръща в междинен киселинен халогенид по стандартни методи, който след това взаимодейства с амоняк, алкиламин, диалкиламин или алкилов алкохол, като се получава съединение с формула (1б), в която Z е аминокарбонил, диалкиламинокарбонил или алкоксикарбонил;

г) се редуцира до междинно хидроксиметилово съединение по метод, подобен на този от претенция 17 б), след което се халогенира по метод, също така познат от претенция 17 б), като се получава съединение с формула (1б), в която Z е халоалкил, поспециално халометил или в някои случаи халоалкилно съединение, като по-специалното халометилно съединение се обработва с метален цианид до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е цианоалкил, поспециално цианометил;

д) взаимодейства по реакцията на Wittig или Willig до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е алкенил или алкинил;

е) взаимодейства с Гринярдов реактив или алкиллитиев реактив до получаване на междинно съединение с формула (1б), в която Z еоб-хидроксиалкил, след това се окислява с познати реактиви до получаване на съединение с формула (16), в която Z е алкилкарбонил, след това в някои случаи алкилкарбонилното съединение се халогенира до получаване на съединение с формула (1б), в която Z е халоалкилкарбонил; или

ж) по гореописаните в б) и в) методи първоначално се превръща в междинен киселинен хлорид, като се минава през съединението, в което Z е карбоксил, след това по конвенционални методи за прегрупиране по Curtius, междинният киселинен халогенид се превръща, като се минава през азид и изоцианат в съединение с формула (16), в която Z е аминогрупа.

20. Метод за получаване на съединение с формула (1б),

N---гт-Х

Z -1^ JLnh, N

R.

характеризиращ се с това, че X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I) в претенция 1 и Z е алкиламино, диалкиламино, триалкиламониева сол, алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино, диалкиламинокарбониламино, алкоксиалкилиденимино, алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино или арилкарбониламино и съединението с формула (1б), в което Z е амино, получено по метод, описан в претенции 18би18ж, ив което X и Z са амино, в някои случаи е защитено, като:

б) взаимодейства с алкилиращ агент като алкилйодид или диалкилсулфат, или в някои случаи се метилира редукционно по познати методи, използвайки формалдехид или мравчена киселина, като се получава съединение с формула (1б), в която Z е алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол;

в) взаимодейства с алкилортоформиат, като се получава съединение с формула (16), в която Z е алкоксиалкилиденамино, поспециално алкоксиметилиденамино; или

г) взаимодейства с алкил-, халоалкилили арилкарбонилхалогенид, в някои случаи в присъствие на киселинен акцептор, като се получава съединение с формула (16), в която Z е алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино или арилкарбониламино.

21. Метод за получаване на съединение с формула (I), «4 характеризиращ се с това, че X, Z, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I) в претенция 1 и Y е водород, амино, халоген, алкилеулфенил, халоалкилеулфенил, алкилеулфинил, халоалкилеулфинил, алкилеулфонил, халоалкилеулфонил, циано или нитро, където съединението с формула (1б)

N--п-Х

Z Д JLnh, N

R.

в която X,Z u R₂ до R₆ са, както са дефинирани по-горе и, в която X, Z и амино групата в някои случаи могат да бъдат защитени като:

а) деаминира се по познати методи, например с алкилнитрит до превръщане на съединението, в което Y е амино група в съответната диазониева сол, след това следва стабилизиране на диазониевата сол със стабилизиращ агент, за да се получи съединение с формула (I), в което Y е водород, халоген, циано, нитро, алкилеулфенил или халоалкилеулфенил и след това съединението, в което Y е алкилеулфенил или халоалкилеулфенил е възможно да бъде окислено до съединение с формула (I), в която Y е алкилеулфинил, халоалкилеулфинил, алкилеулфонил, халоалкилеулфонил.

22. Метод за получаване на съединение с формула (I) характеризиращо се с това, че X, Z, R₂,

R₃, R₄, R₅ u R₆ са, както са дефинирани за формула (1) в претенция 1 и Y е алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино, диалкиламинокарбониламино, алкоксиалкилиденимино, алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино, арилкарбониламино, алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол, където съединението с формула (1б) в която X, Z, u R₂ до R₆ са, както са дефинирани по-горе и, в която X, Z и амино групата в някои случаи могат да бъдат защитени, като:

а) взаимодейства по начин, описан в претенция 20 а, като се минава през хлоркарбониламино или изоцианатно междинно съединение, получено при реакция с фосген, което след това взаимодейства с алкилов алкохол, алкиламин или диалкиламин, като се получава съединение с формула (I), в което Y е алкоксикарбониламино, алкиламинокарбониламино или диалкиламинокарбониламино;

б) взаимодейства по начин, описан в претенция 20 в, с алкилортоформиат, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкоксиалкилиденимино, по-специално алкоксиметилиденамино;

в) взаимодейства по начин, описан в претенция 20 б, чрез алкилиращо или редукционно метилиране, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкиламино, диалкиламино или триалкиламониева сол; или

г) взаимодейства по начин описан в претенция 20 г, с алкил-, халоалкил- или арилкарбонилхалогенид, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкилкарбониламино, халоалкилкарбониламино или арилкарбониламино.

23. Метод за получаване на съединение с формула (I) «4 характеризиращо се с това, че X, Z, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆ са, както са дефинирани за формула (I) в претенция 1 и Y е нитро, сулфхидрил и техни соли, хидрокси и негова сол, алкокси, халоалкокси, аминосулфонил, алкиламиносулфонил, диалкиламиносулфонил, алкил, халоалкил, алкенил, алкинил, цианоалкил или формил, където съединението с формула (1б)

R.

в в която X, Z u R₂ до R₆ са, както са дефинирани по-горе, и в която X u Z в някои случаи са защитени чрез деаминиране съгласно методите, описани в претенция 21, като се получава съединение с формула (I), в която Y е водород, след което споменатото съединение, в което X u Z в някои случаи са защитени, като:

а) нитрира се по методи, описани в претенция 18 6, като се получава съединение с формула (1), в която Y е нитро;

б) взаимодейства по начин, описан в претенция 18 е, като първо се получава междинно съединение, в което Y е тиоциано, което след това реагира до получаване на съединение с формула (I), в която Y е сулфхидрил и негова сол;

в) най-напред реагира със силна база като органолитиев реактив до получаване на междинен метален карбанион, който се стабилизира с електрофилно съединение до получаване на съединение с формула (I), в която Y е алкил, халоалкил, алкенил, алкинил, цианоалкил или формил;

г) превръща се в карбанион, както във в), след което се стабилизира със сулфурилхлорид, като се получава междинно съеди82 нение, в което Y е хлорсулфонил, което след това взаимодейства с амоняк или алкил- или диалкиламин, като се получава съединение с формула (I), в която Y е аминосулфонил, алкиламиносулфонил или диалкиламиносулфонил;

д) превръща се в карбанион, както във в) или карбанионът може да се получи от съединение, в което Y е халоген, получено по метода, описан в претенция 21, и след това карбанионът реагира по начин,описан в претенция 18 в, като се получава съединение с формула (I), в която Y е хидроксил или негова сол, алкокси или халоалкокси.

24. Метод за получаване на съединение с формула (I) «4 характеризиращо се с това, че X, Z, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ са, както са дефинирани за формула (I) в претенция 1 и Y е карбоксил или негова сол, циано, аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил, алкоксикарбонил, халоалкил, алкенил, алкинил, алкилкарбонил или халоалкилкарбонил, където съединението с формула (1б)

N--т-Х z Д JLnh, се деаминира съгласно методите, описани в претенция 21, като се получава съединение, в която Y е водород, което след това се превръща по методите, описани в претенция 23 в, до получаване на съединение с формула (I), в която Y е формил, след което споменатото формилно съединение, в което X u Z е формил, в някои случаи са защитени като:

а) взаимодейства по начин, описан в претенция 19 б, като се получава съединение с формула (I), в която Y е карбоксил или негова сол или циано;

б) взаимодейства по начин, описан в претенция 19 в, като се получава съединение с формула (I), в която Y е аминокарбонил, алкиламинокарбонил, диалкиламинокарбонил или алкоксикарбонил;

в) взаимодейства по начин, описан в претенция 19 г, като се получава съединение с формула (I), в която Y е халоалкил и поспециално халометил;

г) взаимодейства по начин, описан в претенция 19 д, като се получава съединение с формула (I), в която Y е алкенил или алкинил; или

д) взаимодейства по начин, описан в претенция 19 е, като се получава съединение с формула (1), в която Y е алкилкарбонил или халоалкилкарбонил.

25. Метод за получаване на съединение с формула (I) характеризиращ се с това, че X, Z, R₂, R₃, R₄, Rj u R₆ са дефинирани в претенция 1 и X е алкилсулфенил, халоалкилеулфенил, алкилеулфинил, халоалкилеулфинил, алкилсулфонил или халоалкилеулфенил, и съединение с формула (1в)

N в която Y u Z са защитени в някои случаи като:

а) взаимодейства по метод, описан в претенция 18 д, като съединението с формула (1в), в което X е водород, се превръща в междинно съединение с формула (1), в която X е последователно тиоциано и после дисулфид, след това отново по метод, описан в претенция 18 д), междинните тиоциано или дисулфид сс превръщат в съединение с формула (I), в която X е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, по-специално перхалоалкилсулфенил, и след което е възможно при необходимост да се окисли по методи, описани в претенция 18 д, за да се получи сулфоксид или сулфон аналог, т.е. съединение с формула (I), в която X е алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, за предпочитане перхалоалкилсулфинил, алкилсулфонил или халоалкилсулфонил, по-специално перхалоалкилсулфонил; или

б) взаимодейства по метод, описан в претенция 18 д, като съединението с формула (1в), в което X е водород, се превръща в междинно съединение с формула (I), в която X е хлорсулфонил, след това хлорсулфонилът взаимодейства с редуциращ агент като трифенилфосфин, за да се получи същият междинен дисулфид, описан в а) и дисулфидът се превръща по описаните в а) методи в съединение с формула (I), в която X е алкилсулфенил или халоалкилсулфенил, поспециално пералкилсулфенил или в някои случаи сулфениловото съединение може да се окисли, за да се получи съединение с формула (I), в която X е алкилсулфинил, халоалкилсулфинил, по-специално пералкилсулфинил, алкилсулфонил, халоалкилсулфонил, поспециално пералкилсулфонил.

26. Метод за получаване на съединение с формула (IV) в която R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани, както в претенция 1; X е водород или халоалкил, по-специално трифлуорметил; Y е амино; хидрокси, в някои случаи като кетоизомерни форми, когато X е водород; алкокси; или халоалкокси; и Z е водород; халоген; алкил; халоалкил; хидрокси; в някои случаи като кетоизомерни форми, когато X е водород и Y е имино; алкокси; или халоалкокси; характеризиращ се с това, че съединение с формула (III)

HN----СНХ

ζ-ζ 1 Q N 1 ΙΠΙ) Q т R. в която R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани

по-горе; X е водород или халоалкил, в частност трифлуорметил; Z е водород, халоген, алкил, халоалкил или хидрокси, в някои случаи е като кетоизомерни форми; и Q е циано или нисш алкоксикарбонил; взаимодейства с базичен агент в подходяща реакционна среда и се получава съединение с формула (IV), което, когато Y u Z е хидрокси, в някои случаи се алкилира или халоалкилира до Y u Z алкокси или халоалкокси.

27. Метод за получаване на съединение с формула (IV) съгласно претенция 26, характеризиращ се с това, че съединението с формула (IV) е:

д) съединение с формула (30), в някои случаи е в кетоизомерна форма, в която X е водород, Y е хидроксил, може да е алкилиран до Y алкокси или халоалкокси и Z е халоген, алкил или халоалкил; или

е) съединение с формула (37), в някои случаи е в кетоизомернаимино форма (34), в която X е водород, Y е амино и Z е хидрокси, който в някои случаи е алкилиран до Z алкокси или халоалкокси или до Z халоген.

28. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, Y, Z, R₂, R₃, R₄, R_su R₆ са дефинирани в претенция 1, характеризиращ се с това, че съединение с формула (5) взаимодейства съгласно метода за получаване в коя да е от претенции от 17 до 25, за да се въведат X, Y u Z заместителите.

29. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, Y, R,, R₃, R₄, R₅ u R₆са дефинирани в претенция 1 и Z е халоген, характеризиращ се с това, че съединение с формула (17) взаимодейства съгласно метода за получаване, в коя да е от претенции от 17 до 25, за да се въведат X и Y заместителите.

30. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, Y, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆са дефинирани в претенция 1 и Z е алкил или халоалкил, характеризиращ се с това, че съединение с формула (22) взаимодейства съгласно метода за получаване в коя да е от претенции от 17 до 25, за да се въведат X и Y заместителите.

31. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която Y, R₂, R₃, R₄, R_s u R₆ ca дефинирани в претенция 1 и X е халоалкил, по-специално трифлуорметил и Z е халоген, алкил или халоалкил, характеризиращ се с това, че съединение с формула (27) взаимодейства съгласно метода за получаване, в коя да е от претенции от 17 до 25, за да се въведе Y заместителя.

32. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, R₂, R₃, R₄, R₅ u R₆ са дефинирани в претенция 1, Y е хидрокси, алкокси или халоалкокси и Ζ е халоген, алкил или халоалкил, по-специално трифлуорметил и Ζ е халоген, алкил или халоалкил, характеризиращ се с това, че съединение с формула (30), в някои случаи съществува в изокето форма (29), в която Υ е хидрокси, евентуално е алкилиран до Υ алкокси или халоалкокси, взаимодейства съгласно метода за получаване в коя да е от претенции от 17 до 25, за да се въведе X заместителят.

33. Метод за получаване на съединение с формула (I), в която X, Y, R₂, R₃, R₄, R₃ u R₆са дефинирани в претенция 1 и Z е хидрокси, алкокси, халоалкокси или халоген, характеризиращ се с това, че съединение с формула (37), в някои случаи съществува в изомерна изокетоимино форма (34), в която Ζ е хидрокси, в някои случаи е алкилиран до Ζ алкокси или халоалкокси, или се халогенира до Ζ халоген, взаимодейства съгласно метода за получаване в коя да е от претенции от 17 до 25, за да се въведат X и Υ заместителите.

34. Съединение с формула (1а), (1б), (1в), (IV), (5), (17), (22), (27), (30)/(29) или (37)/(34), в която заместителите X, Y, Z, R₂,

R₃, R₄, R₃ u R₆ са, както са дефинирани в една от претенции от 17 до 37.

35. Съединение c формула (III), HN--- -CHX ζ-ζ Q N 1 (Ш) R. R, T R. в която: R₂, R₃, R₄, Rj u R₆ са, както ca

дефинирани в претенция 1; X е водород или халоалкил, в частност трифлуорметил; Z е водород, халоген, алкил, халоалкил или хидрокси, в някои случаи като неговата кетоизомерна форма, и Q е циано или нисш алкоксикарбонил.

36. Съединение с формула (III) съгласно претенция 35,което е съединение с формула (4), (16), (21), (26), (28) или (33).