BG98062A - (-)-бета-l-2-хидроксиметил-5-(5-флуороцитозин-1-ил)-1,3- оксатиолан, методи за получаването му, фармацевтичен състав на негова база и приложението мукато антивирусно средство - Google Patents
(-)-бета-l-2-хидроксиметил-5-(5-флуороцитозин-1-ил)-1,3- оксатиолан, методи за получаването му, фармацевтичен състав на негова база и приложението мукато антивирусно средство Download PDFInfo
- Publication number
- BG98062A BG98062A BG98062A BG9806293A BG98062A BG 98062 A BG98062 A BG 98062A BG 98062 A BG98062 A BG 98062A BG 9806293 A BG9806293 A BG 9806293A BG 98062 A BG98062 A BG 98062A
- Authority
- BG
- Bulgaria
- Prior art keywords
- acid
- ester
- compound
- hydrogen
- cells
- Prior art date
Links
Classifications
-
- C—CHEMISTRY; METALLURGY
- C07—ORGANIC CHEMISTRY
- C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
- C07D405/00—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom
- C07D405/02—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom containing two hetero rings
- C07D405/04—Heterocyclic compounds containing both one or more hetero rings having oxygen atoms as the only ring hetero atoms, and one or more rings having nitrogen as the only ring hetero atom containing two hetero rings directly linked by a ring-member-to-ring-member bond
-
- A—HUMAN NECESSITIES
- A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
- A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
- A61P1/00—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system
- A61P1/16—Drugs for disorders of the alimentary tract or the digestive system for liver or gallbladder disorders, e.g. hepatoprotective agents, cholagogues, litholytics
-
- A—HUMAN NECESSITIES
- A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
- A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
- A61P31/00—Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
- A61P31/12—Antivirals
-
- A—HUMAN NECESSITIES
- A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
- A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
- A61P31/00—Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
- A61P31/12—Antivirals
- A61P31/14—Antivirals for RNA viruses
- A61P31/18—Antivirals for RNA viruses for HIV
-
- A—HUMAN NECESSITIES
- A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
- A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
- A61P35/00—Antineoplastic agents
-
- A—HUMAN NECESSITIES
- A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
- A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
- A61P37/00—Drugs for immunological or allergic disorders
- A61P37/02—Immunomodulators
- A61P37/04—Immunostimulants
-
- C—CHEMISTRY; METALLURGY
- C07—ORGANIC CHEMISTRY
- C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
- C07D411/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having oxygen and sulfur atoms as the only ring hetero atoms
- C07D411/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having oxygen and sulfur atoms as the only ring hetero atoms containing two hetero rings
- C07D411/04—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, at least one ring having oxygen and sulfur atoms as the only ring hetero atoms containing two hetero rings directly linked by a ring-member-to-ring-member bond
-
- C—CHEMISTRY; METALLURGY
- C07—ORGANIC CHEMISTRY
- C07H—SUGARS; DERIVATIVES THEREOF; NUCLEOSIDES; NUCLEOTIDES; NUCLEIC ACIDS
- C07H19/00—Compounds containing a hetero ring sharing one ring hetero atom with a saccharide radical; Nucleosides; Mononucleotides; Anhydro-derivatives thereof
- C07H19/02—Compounds containing a hetero ring sharing one ring hetero atom with a saccharide radical; Nucleosides; Mononucleotides; Anhydro-derivatives thereof sharing nitrogen
- C07H19/04—Heterocyclic radicals containing only nitrogen atoms as ring hetero atom
- C07H19/06—Pyrimidine radicals
-
- C—CHEMISTRY; METALLURGY
- C07—ORGANIC CHEMISTRY
- C07H—SUGARS; DERIVATIVES THEREOF; NUCLEOSIDES; NUCLEOTIDES; NUCLEIC ACIDS
- C07H19/00—Compounds containing a hetero ring sharing one ring hetero atom with a saccharide radical; Nucleosides; Mononucleotides; Anhydro-derivatives thereof
- C07H19/02—Compounds containing a hetero ring sharing one ring hetero atom with a saccharide radical; Nucleosides; Mononucleotides; Anhydro-derivatives thereof sharing nitrogen
- C07H19/04—Heterocyclic radicals containing only nitrogen atoms as ring hetero atom
- C07H19/06—Pyrimidine radicals
- C07H19/10—Pyrimidine radicals with the saccharide radical esterified by phosphoric or polyphosphoric acids
Landscapes
- Health & Medical Sciences (AREA)
- Chemical & Material Sciences (AREA)
- Organic Chemistry (AREA)
- Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
- General Health & Medical Sciences (AREA)
- Public Health (AREA)
- Veterinary Medicine (AREA)
- Medicinal Chemistry (AREA)
- Nuclear Medicine, Radiotherapy & Molecular Imaging (AREA)
- Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
- Pharmacology & Pharmacy (AREA)
- General Chemical & Material Sciences (AREA)
- Animal Behavior & Ethology (AREA)
- Engineering & Computer Science (AREA)
- Molecular Biology (AREA)
- Virology (AREA)
- Immunology (AREA)
- Biochemistry (AREA)
- Biotechnology (AREA)
- Genetics & Genomics (AREA)
- Communicable Diseases (AREA)
- Oncology (AREA)
- Bioinformatics & Cheminformatics (AREA)
- AIDS & HIV (AREA)
- Gastroenterology & Hepatology (AREA)
- Tropical Medicine & Parasitology (AREA)
- Pharmaceuticals Containing Other Organic And Inorganic Compounds (AREA)
- Plural Heterocyclic Compounds (AREA)
- Preparation Of Compounds By Using Micro-Organisms (AREA)
- Heterocyclic Carbon Compounds Containing A Hetero Ring Having Oxygen Or Sulfur (AREA)
- Medicinal Preparation (AREA)
Abstract
Методът и съставът за третиране на нiv и нвv инфекции у хора включват използване на ефективно количество от 2-хидроксиметил-5-/5-флуорцитозин-1-ил/-1,3-оксатиолан, негово фармацевтично приемливо производно, вкл. 5' или n4 алкилирани или ацилирани производни, или негова фармацевтично приемлива сол във фармацевтично приемлив носител. Методът за разделяне на рацемична смес на нуклеозидни енантиомерисе състои в подлагане на рацемичната смес на въздействието на ензим, който с предимство катализира реакция към единия от енантиомерите. 58 претенции
Description
Изобретението е от областта на биологичноактивните нуклеовида и по-специално се отнася до антивирусни съставя включващ 2-хидроксиметхл-5-/5-флуорцитозин-1-ил/-1.З-оксатиолан /ВТС/, негово физиологичвопришливо производно или физиялогичнопришжива сол» метод ва разделяне и използване на л енантионерите на JTC.
В 1981г. синдромът на придобитата имунна недостатъчност
ката ицувна система и която почти без изключение води до смърт, в 1983г. е установена етиологичната причина за СПИН като вирус ва човевжа имунна недостатъчност /ЙПЛ През декември
1990г. Световната здравна организавдя изчислява» «е в 10 милиона души свата са инфектирани с HIY и че между 1 000 000 и 1 400 000 са в САЩ.
В 1985г. се съобщава, че синтетичният нуклеозид 3®-аз»до-З^деокситимидаи /А/Т/ инхибира ршжкащята яа вируса на човеаката имунна недостатъчност. Оттогава реддца други синтетични нуклеозиди, вкл. 2* ,3* -дидеоксиинозив /Ш/, 21,3‘дидеоксицжтидин /№/, 3|-фиуор-3* -деокситимидин /Ш/ и 2* ,Х-дадеоксж-2*,31-дадехвдротимидан ZMV са доказани като ефективни срещу HIY. Редица друга 2* ,3’ -дадеокси нуклеозиди показват инхибиране растежа ва различни вируси ин витро. Това показва, че след клетъчното фосфорилиране до б^-трифосфат чрев клетъчни кивавн тези синтетични нуклеозиди се включват в растежната нижка на вирусната да, причинявайки прекъсване на веригата дължащо се ва отсъствие на 3*-хидроксилната група.
Постижението в инхибиране репдакацията на HIY ин виво или ив витро на различни 2* ,3* -дадеокси нуклеозиди • · «·· · *** »·(··· ·· · · ··· « • · '·· ···· ··· ···· ·· ·· ·· ·· ·· подтикваредица изследователи аа създадат и ияпитат нуклеозвди, |f при които въглеродният атом на 3 -място на нуклеозида се замества с хетероатом. МогВеск и сътрудници показват, че /±/-1-//^,4^-2-/χΗ)φοκοΗΜβΤΜκ/-4-ΑΗθκοοχβΗΗν-^ΚΜϊΗ /означаван като /V-Диоксолан-!/ проявява умерена активност срещу HIY /ЕС50 ма 20р*| в АТН8 клетки/ и не е токсичен към нвинфектиранж контролни клетки при концентрация 20С Telrahedboii /46/, 6246, /1989/. Публикувана Европейска патентна заявка > 0337713 и САЩ патент S 5 041 449 прехвърлени на IA2 Biocbm 1иАегиаШва£ 1цс., са описани 2-субституирани4-субституиранж-1,3-диоксолани, които проявяват антивирусна активност.
В САЩ патент > 5 047 407 и публикувана Европейска патентна заявка & 0 382 526 също преотстъпени на Ш В <овЬе» Internals опа£ Inc· са описани 2-субстжтуирани-5-субституирани-1,3-оксатиолан нуклеозида с антивирусна активност и по-специално се съобщава за радемична смес /щ?и С4*-място/ на С1‘ ·| изомера на 2-хидрожошетил -5-/цитозин-1-ил/-1,3-оксатиолан /означен по-долу като /У-ВСН-189/, която има по същество същата активност срещу HIV както Α/Ϊ и никаква клетъчна токсичност при изпробваната концентрация. Също така е установено, че /±/-ВСН-189 инхибира репликацията иа резистентни на А/Т Ю изолати ин витре от пациенти, които са третирани с А/ϊ повече от 36 седмици.
Друг вирж който е щзичина за сериозен човешки здравен проблем е лепатитният В вирус /означен по-долу като ΗΒΥ/· ΗΒΥ е вторична цричина за рак у хората само за тютмжопувачите.
*
Механизмът, по който ΗΒΥ причинява рак е непозиату макар че се предполага, че той мока директно за задействува туморно развит или индиректно да задействува туморно развитие чрез хронично възпаление» цироза, клетъчна регенерация свързана с хепа$-'·· инфекцията.
След два до шест месеца инкубационен период, през време на който организмът е нечув^дателеи Ш ийфекцнята%. ;НВ¥ инфекцията може да доведе до остър хепатит и увреждаиеначерния дроб което причинява болки в стомаха, жлъчката и ^^кийоан» ното ниво на някои ензими. HBV може да причини скоротечен бързо прогресира®, често е фатална, фррйш Ш болестта, при големи части от черния дроб се ушащожават^ ‘ Г ~Л... . В
Пациентитеслед остър тит, при някои пййнтЙ|’<Йа|е1|^ 'кръвта се запазвависока концентрация н^вЗ^^^жвиц^^а продължителен или неопределен., период, катопричишт.хрбн£чна инфекция. Хроничните инфекции
·. ' . _..т;.... ' ' -’-СД-у· .. .. ; · ..
могат да доведат д^ хроничен устойчив хепатит.. Пациентите янф№ тирани с хроничен устойчив HBV се срежат по-често ж развиващите се страж. Около средата на 1991г. е имало приблизително 225 млн.
< носители на хроничен ΗΒΪ само в Азия. По целия свят обща 300 млн. са Носителите» Хроничният устойчив хепатит може да причинява умора, цироза на черния, дроб и хепатоцелуларна карцшкжа, първичен рак на черния дроб. ' /-;
В западните индустриализирани страни групите с висок инфекция включват.тези ^контакт с-НВУ. носители ч или техни кръвни ;проби. Еждемиологията/ йа ПШУ ;е-много подоб' на на синдрома на придобитата имунванедостатъчност, което р обяснява защо HBV инфекцията е обичайнамежду пациентите със г СЖК; иж-рв1>рзана със -СПИН комплекс. ’ Все пак, ΗΒΥ е по-зара- зителед^Зт-- - ,· .
Получена е човешка серушш _ваКсина за имунизиране на пациенти срещу Ж. Въпреки че ^ установено , че тя е ефективна, производството на ваксина е трудю., зйото доставката на човешки >· — ·-·' ·4~. , , .. Γ -yi Ъ» Λ. ~ серум 8₽^южШ>носитела ек^раничено и процедурата на пречист
... · • . ν η •
:е на кръвхепатит, което •4 ваке е дълга и скъпа. Освен това всяка партида от ваксина приготвена от различни серуми трябва да се изпитва върху шимданзета, за да се осигури безопасност.Ваксини са получени също чрез генно инженерство. Ежедневно третиране с ^J-интерферон, протеин получен чрез генно инженерство, също се оказва обещаващо. Все пак, до сега няма известен фармацевтичен агент, който ефективно да подтискарепликацията на вируса.*
За да се продаде нуклеозид за фармацевтични цели, той ί трябва да бъде не само ефикасен с ниска токсичност, но трябва също да бъде ефективен по стойност, за да се произвежда. Голям брой изследвания и развития са били насочени към нови и също с ниска себестойност на процеса за широкомащабно производство на нуклеозид. 2\3адидеоксинуклеозидите обикновено се получават по един от двата начина: получаване производно на интактния нуклеозид иликондензация на производно на захарната част с хетероциклична база. Въпреки че има редица недостатъци свързани с получаването на нови нуклеозидо аналози чрез модифициране на интактни нуклеозиди· главно предимство на този начин е това, че подходящата абсолютна стереохимия вече е създадена от природата. Все пак, този подход не може да се използва в производството на нуклеозиди, които съдържат неприродно срещащи се бази или неприродно срещащи се въглехидратни части / и които освен това не са получени от интактни нуклеозиди/, като 1,3оксатиолан нуклеозиди и 1,3-диоксалан нуклеозиди.
Когато се кондензира въглехидрат или въглехидрат-подобн; част с хетероциклична база до синтетичне нуклеозид, се получава нуклеозид, който има два хирални центъра /при Ш* и С4*-място/ и съществува като диастереомерна двойка. Всеки диастереомер съществува като група енантиомери. Така продуктът е смес от четири енантиомера.
ч ' често се среща щото нуклеозлди с нецриродно срецдаа се стереохимия зли в сГ или в С4 - място да са по-малко активни, откслкото нуклеозид със запазена природна стереохимия. Иапрямер, Carter и сътрудници съобщават, че концентрацията на /-/-екантиомера на карбовир /2’ ,3 -ддахидро-2’,3 -дидеоксигуанозин/ в клетъчна култура необходима за намаляване на . реверсивната транскриптазна активност с 50/ ACsq/ е 0,8 докато LC^q за /-ьХ-епантиомера на карбовяр е но-голяма от 60 / c-ccut. L
34:6,1297-1300 Дни 1990/.
хСТ патент 7VC 91/11186 сс описва получаване на 1,3оксатиолан нуклеозид:·: с висока диастереоселектявност /висок процент нуклеозид с ^-кон· игурацж на връзката от 01’ -въглеродния атом към хетероциклишката база/ чрез грижлива селекция на .ижсовата киселина използвана в процеса па кондензация. Намерено е, че шт кондензацията на 1,3-оксатиолан нуклеозид с база се извършва с почти пълна |-стереоснепийичност, когато се използва калаен хлорид като кондензационен катализатор, дауги «доисовл киселини осигуряват ниска/никаква/ с± селектлвност зли просто не успяват да катализират реакцията.
... светлината ни ;акта, че елпдре.гьт на придобитата имунна недостатъчност, свързан със CL H. комплекс и хепатитни L· вируси достигат епидемично ниво на разпространение в света и имат трагични е/екти върху инфектирания пациент, остава остра нуждата от осигуряване на нови ефективни фармацевтични агенти за третиране на тези болести, които идат micica токсичност върху организма.
Също така има нуяда от осигуряване на икономически ефективен, търговско изгоденметод за производство на фармацев тячнс значими нуклеозлда з по специфичен начин постигната -чстереоснецлфичност на С4’ -място на синтетичните нуклеозлда, получени чрез кондензация на |’Й]НЙбхидрат-кодобната част с база.
р,ел на изобретението е да се осигури метод и състав за третиране на хора инфектирани с пП.
Друга цел ва настоящото язоорстение е да се осигури метод и състав за третиране на хора и други животински организми инфектирани с K3V.
Друга цел на настоящото изобретение е да се осигурят енантиомерно обогатени 1,3-оксатиолан нуклеозида.
Друга цел на настоящото изобретение е да се осигури метод за разделяне ка С4‘ -енантиомерите на 1,3-оксатиолан нуклеозида.
Кратко Изложение на изобретението
..'етод и състав за третиране на 1IY и KBV инфекции у хора и други животински организми е описан, който се състои в прилаган на ефективно количество от 2-хидрокслметил-5-/5-$луо1)цитозин-
1-ид/-1,3-оксатиолан, негово фармацевтияно приемливо производно, вкл. 5’- или N4 - алкилираня или ашюрани производни, зля негова фармацевтично приемлива сол, във фармацевтично приемлив носител.
установено е, че 2-Ж1дроксиметил-5-/5-фдуорцитозин-1ил/-1,3-оксатиолан /9ТС/ изненадващо проявява висока активност срещу вируса на имунна недостатъчност у хора, с много киска клетъчна токсичност за организма. Също така е установено, че ₽ГС проявява изненадващо голяма активност срещу и поради това може да се използва за третиране на пациенти, които имат различни заболявания свързани с EJV инфекция.
Токсичните и «рармакоклнетпчнлте изследвания потвърждават полезността на ₽ТС като антивирусен агент за фармацевтично при ложение. РТС ч неговите енантиомери не са токсични за периферните клетки на костния мозък у хора при концентрация- до 50 8 други клетъчни линии при концентрация до 200 iTC-TP е главен междуклетъчен метаболит в РВДС и Нер€2 клетки. РТС-ТР избирателно инхибира HIV-1 реверсивна трансйераза /ΕΊ/ с 1/ 0,2 да като се използва поли/1/олиго/С/мадел. Като се използват последователни анализи може да се покаже, че РГС-ТК е мощен регулатор на ДНК веригата, когато се използва НП-И/С-ограничител/.
Продължително третиране с ЯС не е токсично за гризачи, дори при орални дози от 85 ч^/к^ на ден за поне два месеца. Фармакокинетиката на FTC у резус маймуни показва висока орална биодостъпност /приблизително 7316/· / и плазмен краен полуживот ои приблизително 1,34 1 0,18 /главно орално и и.в. приложение/.
Описан е също процес за разделяне на рацемична смес на нуклеозидни енантиомери, включително рацемичната смес на ₽ТС, който се състои в подлагане на рацемичната смес на въздействието на ензим, който избирателно катализира реакцията към единия от енантиомерите. Процесът може да се използва за. разделяне на множество нуклеозида, включително пиримидан и пурин нуклеозида, евентуално субституирани в цврйехидратката част или базовата част. Процесът също така може да се използва за разделяне на нуклеозидни производни, които съдържат и хетероатожи във въглехидратната част, например, /1/-РТС и А/-ЗСП-189. Разделянето на нуклеозидате може да. се извършва в голям мащаб при умерена цена.
Като се използват методите, описани тук, -ЯХ се разделя на неговите /+/-&’-£ и /-/4-Ъ енант.юмери. /-/Ч -L -епантиОмеръ изглежда по-активен от /+/4-1) -енантиомера срещу ЕГ/,й V и $П. А/-енантиомерът на й€ е също активен срещу ЕП,НК>¥ и gIV.
Кратко описание на Ьтгурите
Фигура 1 е илюстрация на химическата структура на 2хидрокс;шетил-5-/5-флуорш1тозлн-1-ил/-1,3-оксатиолан /Ж/.
Фигура 2 е илюстрация на метода за получаване на 2хидроксиметил-5-/5-е лу срцит озкн-1 -ил/-1,3-оксатиолан ·
Фигура 3 е текуща диаграма на специфичността на алкална фосфатаза и фосфодиестераза от змийска отрова за /+/ е /+/ енантиомери на Ж.
Фигура 4 е графика показваща напредването на липазакатализираната хидролиза на 5' -бутирилов естер на £ТС в течение на времето като се използват ензимите Amano Ρβ -800 /-незатъмнено квадратче-/ и PU· /-незатъмнено кръгче с пунктир-/·»
Фигура 5 е графика на ефекта на концентрацията. /р/ на рацемичва и обогатен на енантиомери STO /получен по метода от пример 4/ спрямо процента инхибиране на човешки Ж, клетки инфектирани с HIV-1. //-затъмнено кръгче-, А/-5ТЧ/, /незатъмнено кръгче-, /-/-Ж/, /-затъмнено квадратче-, /+/-И’С/.
рацемичен и обогатен на енантиомер ₽1С /получен по метода от пример 3/ спрямо процента инхибиране на човешки ЖФ клетки инфектирани с HIV-1. //-затъмнено кръгче-, ZV-2TC/, /-незатъмнено кръгче-, /+/-5ТС/, /-затъмнено квадратче-, /+/-₽ГС/·
Фигура 7 е графика на усвояването на ?ТС в човешки РРУ клетки /средно по две измервания/ във времето /часове/ спрямо ряпо£/10й клетки.
Фигура 8 е графика на излизане на белязан с радиоактивен изотоп /1/- НС от човешки клетки, измерено в часове спрямо рто£/10и клетки.
Фигура 9 илюстрира присъствието на Д1^.Д/-₽ТС и неговите Ф-ос/ср одирани производни в човешки Нер<г-2 клетки /средно по две определяния/ инкубиранл в среда съдържаща 10 ц... /^1/-А/-₽ТС, измерено в ршоХ/Ю^клетки в течение на времето.
йигура 10 илюстрира излизането на ///-/i/-₽ic и неговите фосфор ?1Л;1рани производни в човешки Пер€-2 в ртноС/Ю6 клетки, клетки след пулсиране иа клетките с 10 [С /3i/-/i/-PTC /700 Ж/ pmotii за 24 часа и количествено определяне на концентрацията на съединението 24 часа след излизането.
Фигура 11 илюстрира намаляването на общата концентрация • a /°i/-/i/-?]'C и него^влге фос· орилирани производни от човешки OepG-2 клетки след лнкубиране в 10 /°1/-А/-53Х /700 Ж/ рж>{/ след 24 часа, в ρϊ^ ο^/ΐθθ клетки в течение на времето.
Фигура 12 е гра/ика на ефекта на енантиомерите на РТС върху образуването на колонии от изходни клетки на гранулоцитмакрофаги, както е изчислено в процент преживели· спрямо концентрация в ju, //-/-₽ГС, незатъмнено кръгче, A/-STC, затъмнено кръгче, А/Т, затъмнено кродитче.
Подробно описание на изобретението
Както е използван тук, терминът енантиомернс обогатен нуклеозид” се отнася до нуклеозиден състав, който включва най-малко 95, от единия енантиомер на този нуклеозид.
?.актс е използван тук, терминът STC се отнася до 2-хидроксиметил-5-/5-флуорцлтозиа-1-ил/-1,З-оксатиолан /анемична форма или енантиомери/, също споменаван като 2* -деокси-5-флуср3'-тиадатлдин.
Уакто е използван тук, терминът /-/-Ά2 се отнася до /х/Ми1-2--б1Дроксиметил-5-/5Цлуорцлтоз2Н-1-ал/-1,3-оксатиолан.
Пакто е използван тук, гермянът А/-ИС се отнася дс /-/-φ-Ι.-2-хя др01ссимето-5-/5-л.лу оРцито зя н-1-ял/-1,3-оксатиолан ·
Пакто е използван тук, терминът А/-₽11 се отнася до / е/-^-Х^-^дроксиметил-5-/5- ;луорцчтозлн-1-ил/-1»3-оксатиолан.
акто е използван тук, терминът ЙС-..Г, РГС-Ж’ и ?!(;'L· сс отнася до мсно/осфат, дижос^ат и трифосфат на РГС, съответно.
Сакто е използван тук, терминът 1£?.-189 се отнася до
2-хи;ц)оксаметил-5-/а:тозлн-1-ил/-1,3-оксатиолан.
Както е използван тук, терминът предпочитана ензимна катализа, се отнася до кятализа с ензим, които показва предпочитание към един субстрат пред друг.
. терминът :актс е използван тук £‘отцепваща се група означава функционална .трупа, която осигурява начално карбонизиране, когато се отделя от молекулата, към която е свързана.
изобретението, както е описано тук, е метод и състав за третиране на Civ и η’ V инфекции и други вируси, отнасящи се по подобен начин у човека и други животински организми, което включва прилагане на ефективно количество от /±/-^-Л,ь , /-/-j-L или AA|-jD енантиомер на 2-10.¾ оксиметил-5-/5-флуорцитозин-1-ил/-1,3-оксатислан, фармацевтично /’’физиологично/ приемливо производно, вкл. 5*или алкилирано или адилирано производно или фармацевтично /физиологично/ приемлива негова сол, във фармацевтично приемлив' носител. както е показано по-дслу, съединенията съгласно изобретението притежават антлретровирусна активност, като анти-UV-l, антл-ь±¥-2 и активност срещу имунна недостатъчност у маймуни /анти-SIY/, но се 3 метаболизират до съединение, което проявява антиретровирусна активност.
?1С и неговите фарманевтичноприемливи производни ида фармацевтичвоприемлзви форми за приемане съдържащи тези съединения са полезни за предотвратяване и третиране на п!У инфекции и други свързани с тях състояния като Call-свързан комплекс /ФЕС/, устойчива обща ллнфаденопатия /rUI/, СО;свързани неврологични състояния , алти-. П антитяло полепя- 11 телил и Ик-нололителпи сьстолтш, Едрон ‘ 8 саркома, трсабопвтопения пурпуреа и случайна инфекции. допълнение, тези съединения или форми за приемане могат да се използват профилактично за предпазване или задържане прогресирането на клиничната болест у индивиде,. които са анти-κΙΥ антлйзло или LIl-антиген позитивни или са изложени на лГ;.
5YC и неговите 7армацевтично пркесллви производни или соли или 'армацевтлчно прлемллвл форш за приемане също са полезни за предпазване или задържане на \.Р инфекции и други свързани с тях състолтзд като анти-л; *; антитяло позитивни и пЕ'7-ксзитивни състояния, хронично чернодробно възпаление причинено от ,.<Е, цироза, остри хепатити, скоротечна хепатити, хронична устойчиви хепатити и умора, Тези съединения или техните препарати за приемане нсгат също така да се използват профилактично за предпазване или задържани прогдеолрзието па клиничната болест у индивида, които са антл-кЛ антитяло яли UY-антиген позитивни или които' са изложени на 1ΦΥ,
Накратко, настоялото изобретение има следните характеристики:
а/ /^/-Й-1 ♦ ΐτ-2-х: дрскслметил-5-/5-флуорштсзин-1-ил/-
1.3- оксатиолан и негови д^мацевтлянс приемливи производни и соли;
б/ /^-?-’Ъ-2-хидрсксл^етил-5-/5-флуорШ!тозип-1-дл/-
1.3- оксатислап и негови фармацевтично приеиливл производни и сели;
в/ /'+/-^-1|-2-Ж1,д(/оксиметлл-5-/5-флуорш1Тозлн-1-ил/-
1.3- оксатиолан и негови фармацевтично приемливи производни и соля;
г/ 1г-2“Х1сроксиметил-5-/ 5-флусрштоздн-1-ил/-
1.3- оксатиолан, негови /-/ и /+/ епаитиомери, негови фармацевтично Приемливи Производна и соли за използване в медацянската терапия, напр. за инфекция;
третиране или профилактика на lIV или АЛ д/ използване на /-Ζ-&-Β» 1г2-^дроксиметил-5-/5-Арлуорштозин-1-ил/-1,3-оксатиолан, неговите /-/ и /+/ енантиомери, неговите фармацевтично приемливи производни и сели за приготвяне на медикамент как третиране на тВ или ;..л инжекция;
е/ фармацевтичен препарат съдържащ /-/-$-$»Ь-2-хид□окс иметил-5-/5-флуор1Дттозин-1-ил/-1,3-оксатиолан, негови /-/ или А/ енантиомери, или Тармацевтичнс приемлив· производно или сол, заедно с Фармацевтично приемлив носител;
а/ метод за получаване на 2-х'1дроксиметил-5-/5-флуорцятозлн-1-ил/-1,3-оксатиолан, който се състои във:
1/ взаимодействие на евентуално защитен 5-флуорцитозин с 1,3-окса.тиолан с формула А
където Е|ае водород или хидроксизащитна група, вкл. ацилна група и Ь е отцепваща се група; и евентуално отстраняване, на която и да е хидроксизащитна група.
2/ взаимодействие на съединение с формула А
А. * където К^а дадените ко-горе значения, а Е|б е аминозам·’ щитна група, с флуориращо средство осигуряваща флуорен атом за вкарване на 5-то ьясто на атозиновия пръстен; или
3/ взаимодействие на съедиие. ие с формуеа С
където Eja има дадените по-гсре значения със средство осигуряващо превръщане на оксо трупата на 4-то място на урациловия пръстен в аминогрупа; и отстраняване на оставащите защитни групи- до получаване на желания продукт.
з/ процес за получаване на /-/ или /+/ енантиомера на 2-хлдроксйметил-5-/5-флуорштозин-1-ад/-1»3-оксатлолап, който се състои в подлагане н;.. съединението плл негово производно /напр. 5-естера/ във на смес от /-/ л /+/ енантломери на при условията или взаимодействие с реагенти осигуряващи разделяне на енантиомерите и ако е необходимо превръщаме на полученото шдаишюш производно в основното съединение.
Що се отнася до метод ж/ 1/, хпдроксизащитната група включва защитни групи описани подробно по-долу като ацилна /напр. ацетилна/, ариланилна /напр. бензоилна или субституирана бензоилна/', трифенилметилова или жонометокситрифенилметилова, бензинова или субституирана бепзллова, трисубституирана силилова, вкл. триалкилсллллова /нанр.диметил-трет. бутилсилил/ или дифенилметилсилил. Съединението 5-флубрЦИтязин тсзин w :e да бъде евентуално защитено с трисубституиран» силили» грувв. С-ащитняте групи ;-..огат да се отстраняват по обичайния начин. Отцепващата сс група L е отцепваща се група типична в областта на нуклеозлдната димия, напр. халоген като хлор или бром, алкокси като метокси или етокси или ацил като акетил или бензоил.
/зшжодействието по ж/ 1/ може да се извърши в органичен разтворител /напр. 1,2-дихлоретан или ацетонитрил/ в присъстие на .тисова киселина, за. предпочитане калаен хлорид или трлметилсхлил трифлат.
Съедлнението с Формула Λ /където Ъ означава ацллна група, напр. ацетилна група/ може да се получи чрез взаимодействие на съединение с формула £
4............._.„J където й|а има дефинираните по-горе значения, с редуциращ агент, напр. литиевоалуминиев хидрид, последвано от обработване с подходящ общоприет реагент дс получаване на-желаното междинно съединение, напр. ан-сид^д на карбоксилова киселина, напр. опетен анхидрид, за ацлллране, хлориращ» или бромиращв реагенти за халогениране или алкилиращи агенти.
Съединението с формула I» може да се получи чрез взаимодействие на съединение с сормула .
c EBCHoCOgE пол повишена температура.
Съединението с формула 5 може да се получи чрез озонолиза на адилов етер или естер с Формула С&> =CE-Ci<2~3E или даетер или диестер на 2-бутен-1,3-даол с ^супула EOCLo-CE^Ch-C’^Or» в колтс Е е защитни група като алкилна, силллна или ацллна група.
До сс отнася до метод ж/ 2/, 5-1луорсубституентът може да се вкара по известни метода в областта /...wJ.Eoi; пв и сътр., в КисВзнс Ас{Д cleiiKelTy, част 2, L.E. Townsend и E.S.TipSoii, издателя, J. ΙΎίtey аМбоп^ М.б.» 895-900 /19/8/ и цитатите вътре; E.JaeclinsF.y в Kncfetc Лс?Л. c£em L^jry, част 1, 1>; .Townsend и Е.Б. Ttpfion, издатели sl.lVlley and §опе, П.У. ±3-46 /1978/ и цитатите вътре/. Флуориращите агенти могат да бъдат например триглетнлхипофлуорит вън Елуортрихлорметан.
Относно кетед Л 3/, съединението с 'ерпула С може да се третира с 1,2,4 трлазел, заедно с 4-хлсрфенлл дяхлор':осОат, до образуване на съответното 4-/1,2,4-тряазолил/ съединение, което след тепе, се превръща в желаното 4-амлко /датидан/ съединение чрез взаддодействие с сало, метанол.
. изходните продукти с формула ... и 0 могат да се долу чат над^име^· чрез взаимодействие с подхожда / .wp евентуално защитена/ база със съединение с .ораула А по аналогичен начин на описания в метод д/ 1/. Флуорурацял з 5-алуорцлтсзян са търговски достъпни продукти от Aforicfi Сдел|4 cat Co., ...1£*амке< Г г У ν д. '---uaO·/ * p . ♦
Разделянето на /1/ енантиодерите може да се осъществи кякте е описано подробно в раздел III нс~дслу.
-7С поже да се превърне във фармацевтично приемлив естер чрез взаимодействие е подходящо естер.п/.’1хлращс средство, например киселинен хаод или анхидрид, ?Х яли негово Хджа- 16 цевтзчно приемливо производно г,..оже да се n...-евъзне в негова 'аркацевтично приемлива сол по обичайния начин, например чрез третиране с подходяща база, ^етерът или солта на ₽1С ью-р :,а се превърне в ₽ГС, например чрез хидролиза.
1. Активно съединение и негови Лармацевтлчнс мемливи производни и сели
Антивирусното активно съединение описано тук е 2хид£лжсиметил-5-/5-флуоуШ1тозлн-1-ил/-1,5-оксатиолан /виж .[иг.1/, в уанемична форма или като изолиран енентиомер.
Активното съединение може да се прилага като някое от производните, което при прилагане върху приемащия може да осигури директно яли индиректно основното съединение ИС, или което, салото то, притежава активност, аеогриничаващд примери са. ф?ариацевтлчноприе&ливите соли/ обозначени по друг начин като 'Физиологично йриеулпвл соли*’/ и b и лГ анулираните или аякллиранлте производни на активното съединение /обозначени и като физиологично или фармацевтично активни производни/, Ъ едно изпълнение, ацилната група е естер на карбоксилова киселина, в която некарбоаилната часг на естерната група може да бъде алк«л с а^ова, разклонена ил?. циклични верига, алкоксиалкил като метоксиметил, аралкил като бензил, ауилоксиалкил като фенокси^етал, арил като Ценил евентуално субституяран с халоген, до алкил или С| до ад алкокси, сулфонатен естер като алкил ллч цраяклл суМоиил, включително метансулфонил, моно-, да- и или т^фосуатен естер, трл.;.оьшьпетил или монометокситрифенилшггкл, субстптуиран бензил, ту..шкхтсилил /кащ).длзотлл-т^ст. бутплеплил/ или дафенилметхлсилил, дуалните групи в естерите за нуедачлтане съдържат уенилна група. Алкидната група може да бъде с нрава, разклонена илл циклична верига и предпечатане е до C1S група.
Конкретни примери за Фармацевтично приемливи производни на £ТС, но без да се ограничават до тях, могат да бъдат:
А
А АА
където Е- и ίο независимо един от друг могат да означават алкил или ацил, по-специално, но без да се ограничава до тях, включвайки метил, етил, пропил, бутал, пептил, хексил, изопропил, изобутил, втор.будил, трет.бутзл, лзопентдл, амил, трет. пентил, 3-метилбутирил, хидрогенсукцинат, 3-хлорбензоат, ииклспентял, циклохексил, бензоил, ацетил, к.ивалоил, мезилат, пропионил, залерил, и кадрслнова, каприллнова, капринова, лауронова, мзрпстинова, стеаринова, олеинова хрупа, аминокиселини, зкжачлтелно, но не само аланил, палипил, леуцинил, изолеупинпл, проляния, денилаланинил, трхптсФан·^, метионзнил, глидтнил, серинил, треонинил, щстеинил, „т^озинил, асжарагинил глутачхнил, аспартоил, глутаоил, лязихшл, арганинил и хистдяииил а където единият от и А ложе да бъде водо.оод,
СТС или неговите производно могат да се получат въз
Аодата на Фармацевтично приемливи еолп, Както е използван тук терминът Фармацевтично д пенливи соли или комплекси се отнася до соли или комплекса на Ас, които запазват желаната биологична активност на основното съединение и проявяват минимална
- 18 дори шшакж нежелани токсични ефекти· цримери за такива сод са /а/ присъединителни е киселини соли образувани с неорганични соли /например хлороводородна киселина, бромовсдородна киселина, сярна киселина, фосфорна киселина, азотна киселина и други подобни/ и соли, образувани с органични киселини ката оцетна киселина, оксалова киселина, винена киселина, жнтарка киселина, малеинова киселина, аскорбинова «г * киселия», бенвоана киселина, танинова киселина, памоена киселина, алгаиова киселина, полиглутаминова киселина, нафталек-
калий и друга подобни иди с органичен катйон образувай от Н.М-дабензилетилендиамин, амоний или етоевдиамин; или /с/ комбиназдт от /а/ и $б/, напр. цинкова сол на танинова киеахива или друга подобни, 4 *
Модификации на активното съединение, по-опециално ври Н4 и ώ) меета може да повлияе на биогодаостта и степента ва метаболизма на активния вид, осигурявайки по този нечии контрол върху освобождаването на активния вид. Освен това модификациите могат да повлияя» на антивирусната актив’ ност на съединението, в някак случаи увеличавайки активността над тази на основното съединение. Това може лесно да се у&жж като се получи производното и се изпробва неговата антивирусна активност, съгласно описаните тук метода, т друг метод известен на специалистите в областта,
II. Получаване на активните съединения
Рацемичната смес на РТС може да се получи съгласно метода описан в РСТ патент А ПО 91/1Н86, публикуван на август 1991г. и подадено чрез Emory Inwtreity, ш по метода описал в пример 1. Въобще» методите включват мк» pant е алилов етер или естер е формула или е диетер илз даестер е формула 2-буте»4,3-х®а о форщула KOCHg-CHaCH-CHgOE» калето I е защитна групакато алкил, силклва или апилна трупа до получаване на гликоаддехид е формула ОИС-СН^Е, прибавяне на тиогликслова киселина към глихоаддехида до получаване на лактон е формула 2-/Вчжа^-1^тил-5-<жсо-
1,3-оксатиолан» редуциране на лектона до съединения съдържат! отцепваща се група на 5-то много на оксатиолановия пръстен, свързване на тези-съединения със силилиран 5-флуорцитозин в присъствие на 6пС14 до получаване иа ^-изомера на ЯГС, и но желание отстраняване на защитните групи.
ПРИМЕР 1. получаване ма &А Д/-^-В,Ъ-2-хидр<жсиметил-5-/5-флуорпитозин-1-ил/-1,3-<ЯЕсатжалак Метод за получаване на рацемичната смес на 5ТС е илюстриран на фиг »2 и описан подробно по-долу.
Защита на 2-бутен-1,4-диол
В суха двулитрова тригърла колба под инертна атмосфера , в 800 мл сух пиридин се разтварят 100 г /93,5 мл = 1,135 ш = 1,00 еквивалент/ 2-бутен-1,4-даол и 15 грама /приблизително 0,1 еквивален/ ШАР /4-даметиламинопиридин/ и се разбъркват при охлаждане до 0°С. След това бавно се прибавя бутилхолрид /260 мл » 2,2 екв./, за да се предотврати прегряваме и се разбърква един час .Реакцията се прекъсва с малко ледена вода. Течността се декантира от солта и се изпарява под вакуум. Останалата сол се разтваря във вода и водният разтвор се екстрахира двукратно с етилов етер. Обединените други слоеве се промиват едни път с наситен Си$О4, два пъти с наситен КаНС03 съдържащ Korit и след това се филтрира под вакуум ι
ПрвЗ Ц8ЛИТ.
*
Концентрираната реакционна смес се разтваря в етер н промива като се следва същата процедура както по-горе за pastвора на солта. Обединените органични слоеве се концентрират на ротационен изпарител» след това се преместват под вакуум. Взаимодействието обикновено е много близко до количествено. мащабът може леско да се увеличи ако е необходимо. Продуктът» 1»4-дибутирил-2-бутен-1,4-диол е безцветен до леко жълт» бистра течност.
Озонолиза на защитения диол
1,4-дибутирил-2-бутен-1,4-диол /1,365 мола/ ое разтваря в 4 литра сух (¾¾ 18 с^ха пвт тригърла колба снабдена с голяма изсушаваща тръба и отворена тръба за вкарване на газ. За предпочитане тръбата не е обикновена тръба за барботиране на газ, която може да ое запуши в концентрирагния разтвор. Разтворът се разбърква и охлажда до -78°С , като щ през разтвора барботира инертен газ. Входът за газ се запушва веднага щом разтварьт се охлади достатъчно» а колбата и апаратът за разбъркване се преместело озоновия генератор. През разбърквания разтвор барботира кислород най-малко 20 минути през което време се поддържа ледена баая, Криовъглен е идеален за поддържане на ниска температура при тази дълга реакция. Озонът след това се вкарва при 8 до 8,5 рз». След приключване, притокът на озон се спира и през разтвора се барботира кислород около половин час преди да се прибавят 3 еквивалента Ме^· Колбата се дръпва от охлаждащата баня и се премества под камина, където се разбърква около два да докато напълно завържи редукцията. Разтворът се изпарява и остйвя под вакуум за няколко язва· с
с на каси» KaHC03 ж ее разбърква едаа нощ.
Раторчя след това се изпарява и дазбедква с «да равтвср жа НаНС03 едва нощ. Следаа екстрахиран® е етер, к ойто оз дасшпа ammo /старателно/ с аавтл NaHC03 в •дан път е вода» супи ее надШ|$)4 и норит, филтрира ее под вакуум щ>ез целят ж ©е жвпарява· Продуктът е тъмно жита бистра течност. Газова ^фоматсграфкж /начална температура 80°, Начално врем « 5 минута. Програмирана скорост 10°Лиж., Крайна температура 240°С/ показва чистота приблизително 70%.
Силилираже на 5-флуорцитозин
5-флуорЕитозии Д ,05 еквивалента спрямо колжчеството лактон получен в предавйия етан като се използва газова хромятографиа за показване на чистота/ се силилира под обратен хладник с
съдържащ каталитячни количества чист амониев сулрат /0.05 да 0,10 еквивалента/ за два часа след жато разтворът се избистри.
Колбата след това ее запушва здраво и разтворителят се от· странява като се използва вакуум ng*™* с удоед· тел. Продуктът, бяло твърдо вещество се оставя под вакуум црез воцта» докато е на разположение за използване в след· ' ! ' ' '' . вадата реакция яа свързване .
Свьрадаи® ва сондирания 5-флуорцитозин е ацеталжран лактол
Към силилирав Маджош /33,86^®» 0,124 меда/ в сух дихлорметан /350 ая/ се нргйш 5пС14 разтвор /135,6 мж» моларен разтвор в (¾¾^ атмосфера. Разтворът да разбърква 15 кашута при стайна температура .Разпадат ее се прехвърля през шеухя към разтвор* на лактол ацетат* /38г ·*
0,113 мел*/ в дихлорметан /400 мл/ под азотна атмосфера за период от X минути.
Реакционният разтвор ое разбърква 2 часа, като краят ка реакцията се следи с тънкослойна зфоматография. Реяжцв'· онният разтвор след това се разрежда с дахлорметта /500 мл/ ж се прекъсва с радавор на аюнж хадроксид. Разтворът на амшшя хидраксид /100 мл/ се прибавя бавно, като температурата на реакцията се поддържа под 30°С, като се вслуша бяла С’ .jratak,
Сместа се разбърква още 30 минути ж след това са пропуска през колона от силикагел /7 инча диаметър, 5 инча ч» жжсстоц/. Елуира се последователно с дихлорметан /2 д /· етилапетаг /2 д/ ж етилаиетат:етанол /3:1/ /4 л/. Етиланвтатът и етилаиетат:етанолните едутати съдържат желания продукт. Тези р разтвори се обединяват и изпаряват при намалено налягане. Полученото лепкаво твърдо вещество се промива със сух етер • ·»' _ /200 ма/ като се получава бяло твърдо вещество /25»35 г, _ / Ш/» ЕГС-£бути₽й· ' * -- * · ,
КС-51бутират /3,74 г* Л»026 мола/ се разтваря » 250 ж метажол. Цри стайна температура се прибавя натриев метан сид /2,85срь 0*052<ρι/. Реакционната смес се разбърква 1 чм, като краят на реакцдата се установяла с тънкослойна хроматография. Придава се разтвор жа Ю4С1 /10 мл/ за прекъсване на реакцията и след това разтворителят се отстранява под намалено налягане. Остатъкът се абсорбира върху силикагел /5γ«/ ж се пропуска през малка колонка ката се използва етиладетат: етанол /9:1/ като «лутат/. Фракциите съдържащи щюдукта се обеда няват и изпаряват като се подуча»* лепкаво тирдо вещество* коет
·.
то се цряява със суд етер като се получава бяло твърдо вемество ГТС /β.ΟΟοιΗ . Ш/,
ЯМР /JM$O·*^/ 8,18 /1Н, <Й» Hg, Ί »β,4 Н^/, 7,81 и7,57 /2Н, здрож. МН/, 6,12 /1¾ dd, -5.7 и 4,2 Hi ·/, ·,40 /1¾ t , ΟΗ» α - 5,7 Hl/· sД7 /1¾ i, «α *3-6 W. 3,74 /2¾ ж , 2¾¼ 3,41 /1¾ <М » 1¾ · 4 = 5,7 111,7 W· 3,11 /1¾ 4$ « 1¾^»’Ί ж ® 11,7 Hi/t 13С ЯМР /ЩО -cf/ 157,85 /а , £ ’ 13,4 W, 153,28, .136,12 /d *й - Ж Hi/» Ш·01 /οί>» “ 32,6 HV, 86,90, 86,84,
62,48, 37,07, т. ва топене 195-196®С* '
III. Разделяне ва иуклеозидните енантиомери Методът осигурява разделяне на рацешчни смеси ва нук* * леозжда енантиомери, включктеж, но не само А/ж /+/ енавтисмерз ка JTC. катодът моме също така да се използва за разделяне иа въглехидрати или въглехидрат-подобни честа като производа ва 1,3-оксатиааан и 1,3-даоксолаи. Методът зджва използването ва ензим, който избирателно катализира реакшяжа ва единия от еиантяомерите на pawawara смес. Реагиралият енантиомер ое отделя от нереетфалий енантиомер на базата иа разликата във физичната структура. Като се имапредвид описаното тук, всеки специалист в областта може да избере ензима, който е селективен за нуклеоаидая енантиомер по избор /или селективен за нежелания енантиомер, като метод за отделянето му/ чрез селекционнране ва ензимите описани по-долу или чрез систематично «олялш на друг известен ензим. Като се има предвид ©писанието, всеки специалист в областта също тава це може да модифицира субстрата ако е необходимо, за да се постигне шшш разделяне. Като ое използват реагенти за хирше ЯМР отместваме, паляриметрия иди хиралва НЕТХ, маже да ее ощ^дав оптическото обогатяване на извлечения естер.
Следваните цримери илюстрират използването на ензими за разделяне ва рацемичйн смеси на енантиомери. Ж>гат да се използват друга методи за разделяне на решагш омеся» в комбинация с метода за разделям описан тук· Всички тгаи модификации са взети пред вид в обхвата на изобретението.
Разделяне основавай се на хидролиза на С5*-нуклеовидни естери
Съгласно едно изпълиение, методът включва взаимодайствие на С5*-хидроксилната груъа на смес от цуклеозадни рацвматн е апилно съединение до получаване на С5*~ естери, в които озидьт а в Ткарбинолния край на естера. Рацемичната смес от естери след това се обработва с ензим, който избирател® <· рокдепва или хидролизира единият от енантиомерите и не другия, за даден период от време.
Предимството на този метод е това, че той може да се ♦ изшмива за реадддяя* на голямо разнообразие от яуклеознжн, «гд·* чително шфимида и иуржл нужлеозиди, които евентуално оа субституиранж във въглехидратната част или базовата част. Уводът съцо таза мй** да с© за разделяне на кунлеовкдан ♦
произведа, които съдържат ж детерсатош във въглехидратната чает, например, £ГС иВСН-189. Широкото приложение ва този метод се основава на Ига, че въпреки че карбинежата чест на . » * естера играе роля върху способността на ензима да диференцира *
еиашомерите, главният разнознавателен участък за тези ензими е в частта карбоксилова киселина на естера· Освен това могат успевно да е® екстраполират изследванията за ензим/субстрат един спрямо друг.
V, едно различна система, при условна, че шегите ва хцрбокешшвата киселина на дшмма субстрата са ед— наш или по същество подобни.
Друго предимство ма този метод е, че той е регаоселективси» Ензимите, които катализират естерите обикновено не шализжрат странични реакции в друга части на молекулата. Нацри26 мер» ензимът липаза катализира хидролизата на ветерана 2-хидроксиметял-5-оксо-1,3-оксатиолан, без да хидролизира вътрешния лактон. Това контрастира подчертано е химическия подход към естерната хидролиза.
Друго предимство ва този метод е, че отделянето на нехидролизиранмя енантиомвр и на хидролизирания евашакр от реакционната смес е съвсем просто. Нахидролизираниат енавтжамер е по-липофилен отколкото хидролизирания енавтиомер и може ефективно да се извлече яфез проста екстракция е един от многоброните неполярни органичии разтворители или сяшси разтворители. като хексан и хексан/етер. По-малко дипофилиият.
повече полярният хидролизиран ввантиомер моке след това да се получи чрез екстракция с посоляреи органичен разтворител, например етшиетат или Чфез лиофилизиране» последвано от екстракция с етанол или метанол. Алкохол трябва да се избягва по време на хидролизата, защото той може да денатурира ензима
Ензими и субстрати С подходящо подбрания ензим и субстрат, могат да се установят условията за изолирането ва единия от нуклеозиджите енантиомери. Желаният енантпомер може да се изолира чрез обра— рацемичната смес с ензим, който хидролизира желания енантиомер /последвано от едотр^кл^ на полярния хидролиза? е пддярвм разтворител/ вдя чрез обработване с ензим» който / ж?
хидролизира нежелания енантиомер /последвано от ι на нежелания енантиомер с неьслярен разтворител/
Ензими, които жхдршзадп катализират хидролизата на естерите са естерази, например свинска чернодробна естераза» лиши като свиеха панкреатична липаза и Ажапо PS-θΟΟ лиша»
СубТИЛИЗИН И 4-ХИМ0ТрШМНП1·
Фиг. 3 е текуща диаграма ва специфичността ва алкална фосфатаза и змийска отрова от фосфодиестераза за А/ и /-/ енантиомери на ?ГС. Както се псссйва, алкалната фосфатаза хидролизира трифосфата и ва двата енантиомера иа £ГС и поради това не е ефективна като разделящо средство. Фосфодиестераза I с предпочитание хидролизира А/ изомера на ₽1С до неговия моноестер, който след това се подлага на бчауклестидаза до получаване на А/-₽ТС.
може да се използва най-ефективна ацилна група за естерифивиране на С5’-мястото на нуклеозида без неоправдано експериментиране за опенявапе на редица хомолози като се използва избраната ензимна система. Например, когато се естерифищрат
1.3-оксатиолан нуклеозидите.с маслена киселина, разделянето със свинска чернодробна естераза и Шапо is-800 се извършва с висока енантиоселективност /94-100% енантио?лерен излишък/ и противоположна селективност. Свинска чернодробна естераза е предпочитание хидролизира А/ енантиомера на РТС, а Ажапо Pj-800 е предпочитание хидролизира /-/-енантиомера на ИС. процентити енантиомерен излишък съобщени в таблица 1 е коли чеството на пречистен бутиратен естер останал в сместа обработена с ензим /напр. бутиратният естер на /-/-₽ГС в случая на PIE и бутиратният естер на А/-5ТС в случая наАйапо Р$-800/.
Ееограничаващи примери за ацилни групи, които могат да се използват със специфична нуклеозидна енантиомерна смес и специфичен ензим включват алкилкарбоксилови киселини и субститумрани алкилкарбоксилови киселини, пропионова киселина, маслена киселина и пентаноена киселина. С определени ензими, може да ее ч предпочете използването на ацилно съединение, което е значително електрон-изтеглящо и улеснява хи, зата чрез отслабване на «етерната връзка. Примери за електрон-изтеглящи ацилни гру28 ци са 4-халоестери като ^-хлорпрошонова киселина, 2-хлормаслена киселина и 2-хлорпентаноена киселина. -Халсестерите са отлични субстрати за липази·
Условия за разделяне
Ензимната хидролиза обикновено се провежда с каталитично количество ензим във воден буфер» който има рН» което е близо до оптималното pH за въпросния ензим. С напредването на реакцията pH спада в резултат на освобождаване на карбсксилова киселина· Трябва да се прибави водна база» за да се роддьржа pH близко до оптималната стойност за ензима.
Напредването на реакцдята може лесно да се определи чрез контролиране
дата в pH и количеството база необходимо за поддържане на pH· Хидрофобният естер /нехидролизирандят енантиомер/ и шмтярният алкохол /хидролизиран енантиомзр/ могат да бздат последователно и селективно екстрахирани от разтвора чрез разумен подбор на органични разтворители· Съответно» за да бъде разделен продьктъ^, може да се пропусне през колона, конто съдържа ензима имобилизиран върху твърд носител. Ензимната хидролиза -извършена при хетерогенни уедоввк *
може да страда от слаба вьзароизводимост. йоради това» за предпочитане е хидролизата да се извършва при хомогеднж условия. Алкохолните разтворители но се предашаг, змютв тр могат да денатурират ензимите· Хомогенността маже да се достигна чрез използването на найонна повърхностноактивни ваш ства като Тритон Х-100. Както и да е» прибавянето ва тези ппмьрхвпптягмукч»и^ии птуцупш не дамга ngfltffrppT за разтварянето на изходния продукт, те също така повишават водната разтвоW рамадт «аа 1фадукта.Следовдтелно» макар че анжмкдуя реакция може да се apwnzfi я&-афтая& е прибавянето на я&онва повърхностно ж ивно вещество, отколкото при хтртшк условия, извличането както на оползотворения изходен продукт така
се изолира е подходящи хроматсграфски и химически /напр.
селективно образуване на сал/ техники. Диапилирапите нужлеозиди също могат да ое използват, но често са твърде липофилни и трудно разтворими в използваната среда.
ПРИ® 2, Еиантиоселек·
лиза на КС естери
Редица 5^0-аиплни производни ва КС се получават чрез селективно О-апилиране на Н-хжороводородна сол /вик Таблица 1 и физМ ва Z^-STC, Проучена · ефективността на хидролизата на производните с лилави. Както е доказано на Таблица 1, свинска чернодробна естер&ра /PWwmm висока степен на * селактивност за хидролиза на catena н& /V-енантиомера на КС, оставяйки преобладаващо бутирата на /-/-КС впоред анализирана с ВЕТХ смес, Обратно, Е$-800 хидролизира естера на /-/-енантиомера на КС с предпочитание, оставяйки преобладаващо бутирата на /+/-КС според аналив на ЖШ смес с ВЕТХ.
Скоростта на хидролиза също е намерено» че завиел от природата ва ацилната група? ацетялното производно е аначително по-бавно откожото буталното производно, сега е намерено, че скоростта на хидролиза на естера на КС с иропионова киселина е дори по-бърза /голяма/ от тази насищдавяиа за бутиратното арсмзводно. Процентът на извличана и процентът еиантиомерен излишък се определят като се хшша ЖТХ, Въпреки че енантиоселективността е отлична когато се прилага ЕЖ /обикновено * . к
97% или по-висока/, може да се постигне допълнително обогатяване с помощта ва следващи ензимни хидролизни реакции, в които енаитионерпз обогатеният бутират от катализираната хидролиза се подлага ва ензивша хидролиза с х$-800,
ТАБЛИЦА 1
Сравнеже ва ефщта ва естера върху ензимната хидролиза
| Субстрат | % извличане | % Б«Е· А / |
| ₽ГС естери е Ш : | /V-5TC/бутират/ | |
| ацетат | 32,68 | БЕ |
| нрошондо | 39.87 • | Ш.В |
| бутират | W | 98 |
| бутират | 45.71 | 98,6 |
| 5ТС естери с Р^-800: | Д/-РТС /бутират/ | |
| ацетат | 73Д7 * ♦·«· | Н.Ь |
| пропионат | 52.67 | |
| бутират | 58,34 | ж.в |
| 41,50 | 94 |
5Мо-<1утарет ва /V-ИС /0.47 «м£» 149S& . 16щ|, ратср жа 4sl рн 6 йй^СНдСК. ьистрнят
ПРИМЕР 3,Цроцедура за получаване иа А/ и /V-ИС вее еи^тиоселективен, дапаза-кш’ализярама. хидролиза иа РТС бутират се разтварят разтвор се разбърква ж обработва с 26*и| свинска чернодробна естераза /Р1ЕА/.Напоелването ва оеакпкята се ваблниава с SSTX /фиг»4/· С»д 20 часа /Ш прормиви/, реакционната смес се екстрахира е •>тПС'^1йчг>вт|»т8т. атомите едютш «стражи се обедоиякя, «Л« ее ш« беводем фивдрст ое и се жсиентржрст ва рощкяа изпарител· Полученият остатък ое елуира върху х 1000ш рТСХ плочки каже за елуеит се използва етидацетат / двойно ахунраяе/ х след изолзфаве се получава 53жц /Зв$ спрямо
продукт/ ₽ГС бутр&Го който съдьряа Ж енаюпюмерен шш /·*·«/ опреш® с жгх,«йивш* Заагамтмкйя*. теинят бутирет след том се обработва е метанол, последван от 0.38 /20 W| / натриев метотсид. Гкйлиим смес се разбърква фи стайна температура* а напредването не редешта се наблюдава е 2ЕТХ. Реакцията вам^аа емд Ш де%&№* Разтворителят се отстранява чрез ротационно изпаряване *
като се получава сурово бяло твърдо вещество /78W|/» което се елуира върху 1000щ рТСХкато се използва 6:1 етилацетап •гадал» /-/-ИС се изолира като бяло тзърдо вецестоо /ЗЗ** | добив/* ВЕТХ анализ ва УГС като негово б^-О-ацвтагво производно показва 97% е.е. /енантисмереи излишък/» •139»5° /С» 0.88, абе. етанол/.
се избегнат е прибавяне на Η(Χ,Ί3 към реакционната смее щ»
разтворителите вд вакуум и след това екстра-
хиране е ЙОД3·
По подобен начин» 1 *2 wmot /375£<Мутират еа ZV-STC се разтваря в 40тиЬ 4:| pH 8 буфер-СВ^СК. Бистрият разтвор се разбърква и обработва с 58wuj свввека чернодробна естераза /РОМ/* Напълването на реакцията ое набпдава ο ВЕТХ- След 90 минути /38% врярмйм/» реакционната смее
Ч ', ч се прибавя към 150 че. U :3·
Слоевете ое разделят и водният слой се лиофижзира за отстраняване на разтворителя. Белият остатък след лиофшвгаирането се екстрахира с 3 х 10** L аб солютен етанол. Екстрактите се филтрират, обединяват и кшщмту· рират под вакуум като се получава 179т*| сурово маело. Сурааит
етанол» /+/-ЖС се изолира като бяло твърдо вещество Д09т^, 3??/' спрямо изходния продукт бутират/. ВЕТХ анализ ва АА 32ТС като негово ^-О-ацетатно тгзоизгводао показва 97,4/ ·»·.* /а/О/^°,Х/ +113,4° /0=2,53, абе.етанол/, 7
Подобна реакция може да се извърши като се използва . ·* -- '’ *
0,12 /37тг|/ ^СМутирет ₽ГС и £$-800 В 4*0ж1 :1 рй 8 буфер: СН^СН. Реакцията е забележимо по-бавна отколкото о PIS-A и изисква 74 паса за 59/ превръщана. Измит бутират Л1,4 » 31/ спрямо началното кожчоотве/пекавва х
94/ е.е. намерено чрез ВЕТХ. '
Разделяне на нуклеезидпи енантиомери с цатидан-деокскщтидан деаминаза В подобно изпъжеш!е,'151тидии-деокси1жидиж дшиназа се използва за разделяне на рацемични смеси на 2-хидрокскмзтилб-./цитозин-Х-йАЛ.О-оксаотолях: и негови производни, вклвчителю 2-хи,дрокси1летил-5-/5~флуорцитозин-1--ил/--1,3-оксатколан. Ензимът катализира деашвирането на цитозивовата част да урапил.
* *
Установено е, че един от енантисмерите на 1,3-<жсатиазанов1те нуклеозиди е предпочитан субстрат за штидин-ж<жсихштждин деаминаза. Енантиомерът, който не се превръща в уранилно производас /и за това е все още базичен/ се екстрахира от разтвора с подкислен разтвор. Трябва да се внимава да оа » W избягват силно подкислени разтвори /рН под 3,0/, тъй като може да ое створи оксатиолановият пръстен.
Питидин-деоксицитидан деашшазата мохе да се изолира от черен дроб на плъх или човешки черен дроб или да еа извлече ст рекомбинантни вериги· в прокариотна система като в ,i‘>. CO^i.
тиокерж като оо капота шггядан-деок<жпитидиж деаюшаза ?
ί <
с
ПТш ι • / t
етва могат да ее различават достатъчно за да ее осъществи разделяне.
Малки количества енантиомерно обогатени нуклеозида мш да се получат или пречистят чреж прекарване да рздвмичната смес црез ВЕТХ колона, която an е предназначена за хирал* ' * но разделяме, включително даклодекстринови келеши маркиран» от Efccsin Corporation .
ПРИМЕР <· Разделяне да
Екк смеси да нуклоозида чрез ВЕТХ
Разделянето наС4г-еиамтиокерите да Д/-ИГС се изпреда като се използва хирална цододекстрин осигурена колона /cycto4oncLAC-I / получена ат Вашй Corporation /ПоЬмгп, МА/. Уменида са iaxw окапа: жзократен 0,5^ метанол във вода, скорост да отлвм 1ш1 /иви» УВ детекция при 262 · ВЕТХ марка метанол ее получава от а*Т*Вакег /pLitср^йг^ Ж/.
Рацмячните смеси се инжектират и ее събират фракции. Франките съдържащи всей от енаитжомерите се обединяват, охлаждат и след това лиофилизират. Съединенията ее охарактеризират чрез
да зад ържане при ВЕТХ. време да задържане откоше*
УВ епекстроскошш, като ое използва изходен разтвор е позната концентрация /15 fM / получен във вода за биологично количествено определяне. Времето да задържане за разделените евават • шсочеяо · тайлт» 2.
ТАБЛИЦА 2
ΕΕ.ι,ΪΈΓ
ПРИМЕР 5. Алтернативни методи ва разделяне на ЯГС енантиомери като се използва хираляа колона
Като се използва CycfoMond. Ι-Ле колона /5 tom» 25ci*t х „ . I . - * · * ,
ММ, 1ЙН» Corporati on, ПоЬвя!» МА» каталажей AST-41049/, съсскорост на изтичане 0,6 ш! /мин на 0,5% изократен метанол /Р^сЬег Sc<entice, Inc., качество ва ΒΕΤΣ, каталожен В А-452-4, във вода/ в УВ детекция при 262 ит , £ГС енантиомеряте проявяват време на 'задържане 12,68 минути //-/-ИС/ л
13,20 минути //+/-5TC/.
Като се използва сЬ<га£рак А$колона /10 pm, 25 сщх 4·6 ** «·»1по·’ NI· сериен > 09-29-10320/ със скорост на изтичане 0,8 wt/мин на изопропилов алкохол /качество за ВЕТХ, Piscfeer Scientt^c, Inc·, каталожен В А-451-4/ ж УВ детекция при 262 иия,ИС енантиомерите проявяват време жа задържане 5,9 минути //-/-₽гс/ ж 9,8 минрти //+/-5ТС.
П. Способност на 2-хидроксиметил-5^5-флу<фНито«га-1вд/-1,3-оксатиолан /’^ТС’·/ да жнхибира реашащига вжхШ на Ш
Често е желателно да се подложат на екринияг редица радамичии смеси на нуклеозида като предварителна стъпка за определяне, които гарантират по-«ататъжно разделяне ва енавтномерно обогатени съединения и по.нататъшно определяне на антивирусната активност. Способността на нуклеозидите да жнхибира® НП може да се измери е помощта на различни експеримен тални техники. Техниката използвана тук и описана в детайли по-долу, измерва иихибирането на вирусната репликацкя във
хемаглутиижн /РЕА/ стимулирани на периферна кръв /ВД/ чраи е ΗΤί-1 /t/я BY/. Кехгост-
вируо-кодаран реверсивен транскриптазев шь Количеството ва получения ензим е пропорционално на количеството на получения вирус. Таблица 3 показва ЕС^стсйностите /концентр»цжн на нуклеозада, който инхибира репликацията на вируса с 50/ в IBM клетки, изчислена 10/ грейка/ и ICgg стойност /концентрация на нуклеозида, който инхибира 50/ растежа на митохтшстимулирани неинфектирани човешки РВЬТ шш/ за редица А/-1,3-оксатиолан и нуклеозида.
ИЕР 6. Анти-BIY активност на Д/-1,3-<жсатиолан нуклеозиди
А· Тридневни фитохемаглутинин-стицулирани Ш1 клето /106 гаяяа/ъЛ/ от т&т В * HIY-1 серонегативни здрави донори се инфектират с HIY-1 /дам Ш/ при концентрация от около 100 пътя 50/ тъкаина култура заразна доза /Т1СЛ 50/ за *1 к култивиране в присъствие^ отсъствие на антивирусни » * В» Приблизително един час след инфекцията, средата, е* изпробва със съедеижето /2 пъти крайната кжштрва» * средата/ или без съединението, прибавя се кш юалйивв /5 краен обем 10 »»1/ , Като полошеда контрола се използва А/Т·
С.Клетките се налагат на мфуса/ошзло 2 х 10^ eb^iM· жакдто е определено чрез реверсивен транскриптазев тт/ х елед това се премества в COg инкубатор, ш-4 /т Ш/ получен от Cenier fpr Disease Conlrof, Attala, Georgia· Методите използвани за култивиране ва PBM клет» съб/ране
/виж еййгш л сътрудници, Anitwicroi* А<|еп£$дажо1ег, 32,
1784-1787 /1988AgL, &:1061-1067 /1990/Л '
Хк На вестил ден, клетките и езмр&агшкт. се преместват в 15 ж1 трмГл ецруветка в се центрофугират около 900 ва 10 минути. Отделят се 5 fc t от сумрнатант&та и вирусът ее канцеитрира чрез центрофугиране щя 40, 000 грж ва 30 мифти /Вевктац 70.1 Т<ротор/. Солобилизираните вирусни
пелеп се обработват за определяне нивото на реверсивната транскриптаза· Резултатите се изразяват в фц/χί анализирана супврнатанта. Вирус от по-малки обеми суперкатаита /1 ш t / също м» да се концентрира чрез центрофугиране преда сслоблддзиреяе в оцределям рперсижяото трашжриптазно ниво*
представя сщишо микромоларвата концентрация на съединението. ECgg е коицентршдата на съединението, щ>и която има 50$ инхибиране на ирусни растеж.
Е. Митогеи стимулираните инжектирани човевки ГВМ клетки /3,8 х Ю5 клети/» се култивират в присъствие и отсъствие вирусния анализ описан по-горе. Клетките се преброяват след вест дни като се използва хемацитометър и метод ма изключване с типаново синьо, както е описано от бей ΐ па·/ и сътрудшод, Aattuvicro^af A|ni$ аМ cite» oterapy, 22/3/, 499 /1982/. IC5Q е концентрацията на съединението, което инхибира 50$ от нормалния клетъчен растеж.
- 38 тец з №50 ΒΒ?ϋϋϋ£ аналози на 1,3-аксат2олаи чухлеозад
| - | »49 | мнжн НВМ клетки | Антивирусна щгтотсж- | ||
| Ш | X или У . . | '1 | |||
| Ш -009 | 1=0 | 11 | >100 | >100 | |
| Ш -610 | х«о | Ме | 64.4 | >100 | |
| Ш-027 | х«о | 5 | >100 | > 100 | |
| Ш-028 | ьо | CI | 60.8 | > 100 | |
| с | ш-ом | Х-0 | Вг | >100 | > 100 |
| ШЬ -029 | х»о | I | > 100 ♦ | >100 | |
| Ш -020 | y-HHg | н | 0,02 | > 100 | |
| Ш-011 | y^NBg | Ме | 10 | > 100 | |
| Ш -022 | У=К% | $ | 0,01 | >100 | |
| Ш -023 | У«ТС% | α | 38,7 * | >100 | |
| Ш -021 | Вг ' | 77,4 | >100 | ||
| Ш-026 | У«КН2 | I | 0,72. | >100 | |
| Ш -058/-/ | УжННз | ? | 0>008 | >100 | |
| 5Ь6 -059Д/ | У«М% | ₽ | 0,84* | >100 | |
| с | Ш-0,53 | У=КЙ2 | $ | 60,7 | >100 |
X
Както е показано в таблица 3, въобще, субституираните цитозин 1,3-оксатиолан нуклеоЗади са по-активни, отколкото съответните урапил нуклесзиди. Грешката при ECgg и ICgg измерванията е определена на 1 10/.
Едно от съединенията, /Х/—РТС. /означено като IWS - 022, съединение 8/ не само притежава изключителна активност /приблизително 10 #1 в FBM клетки/, но също така и съвсем ниска токсичност /> 100 Ш в РВМ, Vero и СЕМ клетки/.
1С5С на Д/-РТС е над 100 показвайки, че съедаиеС нието не е токсично в неинфектирани РВМ клетки изчислени до
100
ПРИМЕР 7. Антивирусна активност на енантиомерите на
РТС разделени чрез ВЕТХ
Енантиомерите на ₽ГС се изолират по метода описан в пример 4 и антивирусната активност ее определя по метода описан в пример 6. Резултатите са представени в таблица 4 и илюстрирани на фиг.5.
ТАБЛИЦА 4
Антивирусна активност ва А/ и /-/ енантиомерите ва ₽ТС
| Третиране | Конпен- . традая ил | /инхиби/ райе 'корегиран/ | ||
| ₽ТС /±/ | 0,0001 | 73,755 | 26,6 | 0,018 |
| 0,005 | 83,005 | 16,3 | ||
| 0,01 | 60,465 | 41,3 | ||
| 0,05 | 34,120 | 70,40 | ||
| 0,1 | 14,160 | 92,4 | ||
| 0,5 | 18,095 | 88,1 | ||
| 1 | 7,555 | 99,7 | ||
| ' | 5 | 7,940 | 99,3 | .1 |
| 10 | 5,810 | 101,7 |
ТАБЛИЦА 4 /продължение/
| Третирам | Концентрация ж | BWf | % инхиби- /корегиран/ | ECgofii |
| FTC А/ | 0,001 | 75.275 | 23,8 | 0,02 |
| 0,005 | 58,590 | 43.3 | ||
| о.ш | 75,351 | 24.8 | ||
| 0,05 | 28,890 | 73,2 | ... | |
| 0,1 | 13.175 | 93.5 | .-V , | |
| 0,5 | 9,485 | 97.6 | ||
| ИС /+/ | 0,001 | 94,340 - | 3,8 | 0.28 |
| 0.005 | 107.430 | - 10.6 | ||
| 0,01 | 99.465 | -1,8 | ||
| 0,05 | 87.120 | 11,8 | ||
| од | 86,340 | 12.7 | - | |
| - | 0,5 | 33,225 | 71.4 | |
| Както | е показано в | таблица 4, | з този експеримент. |
/-/-енантиомера на ГГС се явява приблизително с един порядък на величината оо-силев от /+/-ИС енантиомера* и има приблизително същата анти-НП активност както ^анемичната смес. Пито енантиомерите. нито рацемичната смес е токсична до lOOje&i както е измерено по метода на изключване е трипаново синьо в човешки рвм клетки. '
ПРИМЕР 8* Антивирусна активност на ИС енантиомерите р пазделени по метода описан в пример 3 _
Енантиомерите на Ш Д/-₽ГС също могат да се разделят по метода описан в пример 3, а антив|русната активност ое определя по шетода описан в пример 6. Резултатите са зло ’ J етрираии на фиг. 6. Както е показано на фиг. 6. EC^q на рацемичната смес на ?ТС е 0,017 |Ш. ЕС^ на /-/-EEC е 0.0077 рМ
и EC^ ва /+/—₽TC e Ο ,04*. · ' ПРИ1ЛЕР 9. Усвояване ua./V-ETC в човешки РВМ клетки
Изследването се провежда като се използва радиобелязан ₽ТС, .който следва вьтрешноклетъчния карство и метаболитите уловени в клетката. Всички изследвания
се правят двойно. Човешки мононуклеарни клетки от периферна кръв /РВМ клетки/ се суспендират в ШИ 1640 среда съдържаща 10^ телешки ембрионален сррум и антибиотици /2 х 10θ клетки/»!/, 10 mtsa определено .време/ и се инкубира с прибавяне на ₽ТС /специфична активност около 700 фЖ/pmol /. Клетките се подлагат на лекарството за 2,6, 12 и 24 часа. При така определеното време, средата се отстранява и клетките се промиват два пъти със студен Надк балансиран разтвор на сол. Екстракцията се извършва с прибавяне на 0,2 мл 60^ студен ; о метанол/вода и се държи една нощ при -70 С. На следващата сутрин суспензията се центрофугира и екстракцията се повтаря два пъти по 0,5 часа при -70°С. Общата супернатанта /0,6 ж1/ се лиофилизира дс сухо. Осзатъкът се суспендира повторно в 250 вода и аликвотни части между 50 и 100 1$ се анализират в ВЕТХ. Количественото определяне на междуклетъчното основно лекарство и метаболитните производни ое извършва с ВЕТХ.
Поради възможната киселинна нестабилност на някои - съединения, се използва буферна система близка до физиологичното pH за разделяне на метаболитите.
Фиг.7 е графика на наличието /усвояването/ на Д/-РГС в човешки НЖ клетки /средно по две измервания/ за време /часове/ в сравнение с pB^of/lO6 клетки. Изследването за усвояване показва, че радиобелязанжят ₽ГС се усвоява веднага от човешките лимфоцити, което води до получаване на много голямо количество бнгрифосфатно производно на ИС.
ПРИМЕР 10. Антиретровирусна активност на j₽TC в различни клетъчни линии
Антиретровирусната активностна ИС се измерва в редица клетъчни линии като'се използват проце.цури подобни, но не идентични, с тези описан/ в пример 6. Клетъчните линии се получават или от човешки донори, AIJJG Еевеагсп апОе|егенсе Kea^ent Program,NIH, Rocwi2e· Maryfaid, ATCC или от Червения кръст. Клетки със СЕМ тримидан киназа недостатъчност се получават чрез последователно преминаване на СЕМ клетки в
С присъствие на б-бром-^-деоксиуридап. Резултатите са предстаг· вени в таблица 5.
ТАВДЙЦА 5
Антиретровирусна активност на $ТС в различни клетъчни , системи
| Клетъчна система /аирусен вам/ | |
| ΗΙΪ-1 | |
| f ВМС/Ш-1/ | 0.027 |
| MT2/WjIIB | 0,89 |
| СЕУ /LAY-1/ | 0,08 |
| СЖДй/~/ /ШГ-1/ | 0,028 |
| сем ЛоПЕ/шн | 0,09 |
| HIY-2' | |
| PBW /НОЖ/ | Ό.0038 /±/-£ТС |
| 0,0007 /-/-РТС | |
| 0,026 /+/-STC | |
| 6IY | |
| АА-2 /SIV251/ | 4.6 |
| С-8166 /&IY251/ | <8,0 |
| Ш | |
| Сг5К /61Е/ | <1 |
ПРЖЕР 11. Излизане на /±/-₽ТС от човешки РВМ клетки Изследването се извършва като се използва радиобелязан STC за проследяване вьтрешноклетъчния профил на основното лекарство и метаболжзите уловени в клетката елед ин- , кубиране в среда е лекарство за 24 часа и след това отстраняване на лекарството. В изследването се измерва времето необходимо за спадаме вътрешиоклетъчнотс ниво на трифссфа- тйте. Изследването се прави двойно. Неинфектирани клетки /2 х 106/ се суспендират в подходяща среда с прибавка на С серум /10 wf. за определеното време/ и инкубирана при 37°С в инкубатор с 5/ COg. Концентрацията на радиобелязания ₽ТС е 10 След пулсиране на’ клетките с белязаното съединение за 24 часа· клетките се промиват изчерпателно и след това се прибавя прясна среда без антивирусно лекарство /0 часа/. Цри 2, 2, 4, 6, 12, 24 и 48 часа /второ инкубационно време/, клетките се отделят и незабавно се екстрахират с ВД студен метанол/вода. Екстрактът се получава след центрофугиране и отстраняване на клетъчната пелета. Екстрактите се лиофилизират и след това се съхраняват при -70°С. Преди анализа материалът се суспендира повторно в 250 микролитра буфер за BETI и незабавно се анализира. Количественото определяне на вътрешнаклетъчното основно лекарство и метаболитните производни сеава с ВЕТХ като се използва или ШсгошегШс& или Hewbli-PacKarci модел 1090 ВЕТХ система с анионообменна Barits^ 10Щ колона /nW» an, Inc./, със скорост на изтичане 1 ш!/ьаин., 1 κρ^ι налягане, с УВ детекция при 262 тШ Подвижната фаза съдържаща дейонизирана вода /А/· 2 ЖМ ШаЕ2Р04/16Ю НаОАс/рН =6,6/ /В/, 15 mb’ Ма1^02О*2*М AlaOAc /pH = 6,6/ /С/ и 100 1<а1^Р04/800 π М ЩОАс /рЕ =
6,6//В/. , вани за токсичните опити /330 /№/·
Антивирусна оценка
Контроли
В рамките на нормални изменения, нивата на НВ7 вирус лик и посредниците за вътрешноклетъчаа RBY реплккация /HBY Л/ остават постоянни в нетретирани клетки над критичния перзодг ЦМ5Р, дай концентрация 1%. не повлиява нивото HBY репликацията в 2,2,15 клетъчни култури.
Изпитвани съединения
Както е показано в таблица 7, двете съединения, /-/-ИС и /+/-ИС, значително инхибират решшкащшта на BBY при изпитваните нива. Както е показано в таблица 8, /-/-КС значително инхибира синтеза на HBV вирус ДНК и вътрешноклетъчиа HBY ДЕК при концентрации 4, 1 и 0,25
ТАЬлИЦА 7
Ефект на изпитваните съединения върху HBY образуването в 2,2,15 клетъчни култури
| Резер- Третиране ι воар | HBY вирус днкх | Вътрешноклетъчна /gy^AajHK/ | ||||
| ξβΗ 0 ден 4 | ’ култусреда/ λ ί ден 9 | |||||
| 7А | нетретирани клетки | 59 | 75 | 94 | 2,7 | 93 |
| 7В | нетретирани. клетки | 47 | 64 | 88 | 2,5 | 93 |
| 8А | нетретирани клетки | 65 | 100 | 71 | 2,2 | 97 |
| 8В | нетретирани клетки | 77 | 65 | 110 ί 1 | 2.4 | 62 |
| ,7К | 1М50 * 1.00% 100 | 50 | 48 | 1.9 | 95 | |
| 7Ь | W$0 * 1^)0% | 48 | 96 | 54 | 2,8 | 98 |
| 81Ь | Ж$0 л 1,00% | 93 | 63 | 68 | 2,2 | 86 |
| 8Ь | Ж$о « 1,00% | 66 | 57 | 59 | 1,6 | 97 |
| ж | /-/-5ТС *10К | 120 | 36 | 1 | 1’1 / | 14 |
Метод на разделяне: 5 минути с изскратнс количество А, след това 15 минути с линеен градиент до 100% В, след това 20 минути с линеен градиент до 100% С, след това 10 минути линеен градиент до 100% $ и след това 30 минути изократно със 100% К.
Време на задържане /минути/ в човешки клетки,: Съединени^ Непроменено монофосфат Дифосфат Трифозфат ,· /+/-РГС 5,0 39,0 55,0· 68,0
Фиг. 8 е графика на излизането на радиобелязания
С /1/-£ТС от човешки РВМ клетки, измерено в часове след отстраняване на лекарството, спрямо концентрацията /^atot/ΙΟθ клетки Както е показано аа фигурата, ртс-трифосфатът има вътрешноклетъчен полуживот приблизително 12 часа и може да бъде лесно уловен вътрешноклетъчьо при концентрация 1-5 48 часа след отстраняване на ШЙВноклетъчкото лекарство, което е доста над ΕΟ^θ за съединението· Освен това, афинитетът /К‘/ за Д/-?ТС-трифосфат като се използва ΗΧΥ IT е 0,2 , което е под нивото на концентрацията за 48 часа· g· ПРИМЕР 12· Анти-HIV активност на фармацевтично приемливите производни на /1/-£ТС
а. Редица фармацевтичноприемливи производни на /1/-РТС, получени след вкарване на съответни заместители на 51 и място се оценяват за анти-ΙΐΙΥ активност в РВМ клетки като се използва подобна процедура на тази описана в пример 6. Резултатите са както следва. 5-0-бутираяен естер на/^-₽ГС показва ECgQ 0,0017. N^-ацетилното производно иа /±/-₽ГС показва ЕСзд 0,0028. ά-0-бутиратът, П^-естера на Д/-ГГС показват ΕΟ§θ '0,0058,
б. Анти-fiIY активността на 5Ц>-бутиратния естер на /1/-РГС в МТ4 система /EC§q/ е 0,04 |^1. В същия опит, неаци- 45 лираният /i/-₽TC показва 0,52 ICkq за A/Т в тази система е 0,09 ММ.
У. Способност на ₽1С да инхибира репликацията на HBV ПРИМЕР 13. Оценяване активността на /+/ и /~/~зкантио->
. «еритена ?ТС в 2.2.15 клетъчни култури
Способността на енантиомерите на ₽ТС да инхибират растежа на вируси в 2.2.15 клетъчни култури /Нер62 клетюд-Трансформирани с хелглитед вирус» е описан подробно по-долу.
Р езюме и описание на опита за антивирусните ефекти в т&зи културална система и анализите на HBV ДНК са описани , /КогЬа и ШШап, 1991. Anihtrai 1еь, 15:217/. Антивирусната оценка се извършва върху два отделни пасажа клетки. Всички резервоари въвж валии тарелки се посяват с една и плътност съща хкйожш в едно и също време.
Параметри на опита ‘ Благодарение на присъщите вариации в нивата на вътрежноклетъчЕите и извънклетъчните ΈΒΥ ДНК, само намаление по-го* лямо от 3,5 пъти /за НВ¥ вирусна ДНК/ или 3,0 пъти /за Ш посродниците на HBV ДНК репликацията/ от средното ниво на тези HBY ДНК форми в нетретпрани клетки, се констатира че е статистически значимо /Рх0,05/. Нивата на интегрираната HBY ДНК във всеки клетъчен ДНК препарат /които остават постоянни на база клетка в тези експерименти/ се използват да се изчислят нивата на вътрешноклетъчните HBY ДНК форми, като по такъв начин се осигурява сравняване на еднакво количество ДНК в отделните образци.
I ' X
Типични стойности за извънклетъчни EBY вирус ДНК в нетретирани клетки се повеждат от 50 до 150 р|/пх£ културалва' среда /средно приблизително 76 руж, ί/.Вътреиноклетъчните посредници на HBY ДНК репликацията в нетретирани клетки се
-С подреждат от 50 до lOOpg/^Q клетка ДНК / вредно приблизително клетка ДНК/. Въобще, намаляването на нивата на вътрешноклетъчната НБУ ДНК в резултат на третиране е антивирусни съединения е по-малко изразено и настъпва по-бавно отколкото намалението в нивата на НБУ вирус ДНК /КогЬа и ^Пгкап 1991. AnilViraf 1е». 15:217/.
Начинът по който се извършва хибридизационниятанализ за тези ексмрименти има за резултат еквивалентност приблизително 1,0 р<| вътрешноклетъчна НБУ ДНК дж 2-3 геномни копия за клетка и 1,0 ρα/wit извънклетъчна НБУ ДНК до 3 х 105 вирусни частици/ wit
Токсични анализи
Токсичните анализи се извършват» за да се прецени дали наблюдаваните антивирусни ефекти се дължат на общояк действие върху клетъчната жвднеспособност.Използваният тук метод е измерване н а поглъщането на червено неутрално багрило» стандартен и широко използван тест за жизнеспособност на клетката в различни системи приемници на вирус» включително Н$У и HIV. Токсичните анализи се провеждат в 9ft ллоскодънни тарелки за тъканни култури с 96 резервоарчета. Клетките за токсичните анализи се култивират и третират с изпитваните съединения по същия начин както е описано за антивирусното оценяване по-долу. Всяко съединение се третира при 4 концентрации,във всяка от трите ултури / резервоар А, В и С/. Поглъщането на червено неутрално багрило се използва, за да се определи релевантното ниво на токсичност. Абсорбцията на ивтернализирано багрило при 510 ЯМ /А8;х / се използва за количествени анализи. Стойностите са представени като процент жедш на средните ΛμΆ стойности в 9 различни култури на нетретирани клетки държани в същите тарелкра с 96 резервоара както изпробваните съединения. Дсглъ4?
щането на багрилото в 9 контролни култури върху тарелка 5 се движи от 91,6/ до 110,4/ и върху тарелка 6 от 96,6/ до 109/.Резултатите са дадени в таблица 6.
ТАБЛИЦА 6
Анализи за токсичност на изпробваните съединения
| в 2.2.15. клетки | ||||||
| Тарелка | Поглъщане на багрилото // ст контрдя Резер- Резер- Резер- л® | |||||
| - | Съединеше | Воар А | воар в | , воар С | ||
| 5 | айо | 10,0х | 0·? | 1,6 | 0,9 | |
| Са | - | 3,3 | 55,9 | 68,7 | 61,7 | |
| 1,0 | 91,2 | 96,4 | 106,8 | |||
| 0,3 | 98,7 | 102,9 ' | 93,5 | |||
| 6 | /-/-ИС | 300 | 53,0 | 51,1 | о1, о | |
| 100 | 64,1 | 66,6 | 7®,6 | |||
| 30 | 98,7 | 94,3 | 96,4 | |||
| - · | 10 | 94,3 | 94,9 | 92,2 | ||
| 6 | /+/-ИС | 300 | 43,4 | '56,7 | 58,5 | |
| 100 | 77,7 | 66.3 | 72,1 - . . | |||
| t | 30 | 81,1 | 88,3 | 88,1 | ||
| 10 | 90,9 | 99,4 | 90,5 . |
Аа ΒίΑΟ, концентрациите са дадени като процент отпървоначолнжя основен разтвор
Оценяване на токсичността
Както е показано на таблица 6, никаква .значителна токсичност /по-голяма от 50/ намаление в нивата на поглъщане на багрилото наблюдавано в нетретирани клетки/ не се наблюдава за изпитваните съединения при концентрациите използваш за антивирусната оценка,Двете изпитвани съединения, /-/-ИС са и /+/-STC жзмяадах токсични при по-високи концентрации изпслз- 49 -
I
| резервоар -·) | Третиране г | ден. 0 |
| ду ДДЖ х ICmM | 89 | |
| юж | > 10$: / | 58 |
| 10Y | ж1(^< | 110 |
| 9VV /+/-₽ГС ж | 88 | |
| 9Х | ” * ΙΟρβΜ | 58 |
| 10YY | * 10|й | 69 |
| 10Х | ” ж 10^1 | 45 |
< TAkvlBA 7 /продължение/ mi м вирус ДНК Вътрешноклетъчна /ро/шХ култу- ΗΒΥ ДНК . ржтна среда/ /pq/uq клетка ДНК/ ден 4 ден 9 уфш КТ
| 48 | 1 | 1,5 | 19 |
| 41 | од ' | 1,9 | 13 |
| 32 | 0,1 | 1,2 | 16 |
| 42 | 0,1 | 0,8 | \ 14 |
| 57 . | 0,2 | 0,4 | 19 |
| 55 | 0,1 | 0,7 | 17 |
| 39 | 0,1 | 0,4 | 15 |
хПрекъсване чувствителността за HBY вирус ДНК е 0,1 p^mt ^Вътрешноклетъчна HBY ДНК се анализира 24 часа като се следва
9-ия ден от третирането. Нивата на интегрираната HBY ДНК във всяка клетка ДНК препарат се използват за изчисляване нивата ва епизомалните мииии 3,2к1 HBY геноо /М0Ъ10./ и^ВУ^Д^^
HI
репликажия /КТД
ТАВЖ1А 8
Ефект на изпитваните съединения върху HBY образуването в 2,2,15 клетъчни култури
ВътрешноклетъчнаНВХ ДН /р|/Я| клетка да/
31А
31В
Резер- Третиране воа р нетретирани клетки
W вирус ДНКХ културална среда/
| ден 0 | ден 4 | ден 9 | MONO. | EI |
| 64 | 54 | 65 | 2.,8 . | 65 |
| 51 | 54 | 77 | 2,0 | 53 |
| 100 | 76 | 56 | .3,5 | 81 |
| 53 | 97 | 83 | 3.1 | 68 |
| • Ώ Α 8 /продължение/ | |||||||
| ·/ -аь | Z | HBV вирус ДНКХ Вътрешаоклетъчна л шВУ ДНК « Z -^ша среда^~ ^етка ДНК/ | |||||
| Ревер- Третиране | ден 0 | ден 4 | ден 9 | ΜΟΚΟ. | И | ||
| воар «5А | /-/-₽ГС « 4 jfel | 74 | 27 | >0,1 | 1.4 | 1 | |
| 35В | »» | 87 | 28 | >0,1 | 0,5 | 1 | |
| 36А | « | 120 | ‘ 20 | 1 | 0,9 | 1 | |
| 36В | н | 59 | 16 | 0,2 | 0,2 | 2 | |
| с | 35С | /|/-ГТС * 1 jiM | 70 | 13 | >0,1 | 1.7 | 2 |
| —* 35Ц | И | 62 | 15 | >0.1 | 1,2 | 3 | |
| 36С | п | 60 | 22 | 1 | Μ | 2 | |
| 361 | W | 89 | 28 | 0,3 | 1.5 | 4 | |
| 35Е | /-/-₽ГС и 0,25 р | 84 | 15 | >0,1 | 1.5 | 4 | |
| 35J? | η | 89 | 16 | 4 | 2,2 | 4 | |
| 36Е | н | 66 | 13 | 1 | 1.8 | 8 | |
| 36Г | η | 49 | 19 | 0,1 | 0,3 | 9 | |
| с | —------------- х11рекъсване чувствителността за НВУ | вирус ДНК е 0,1 p^mf |
*Анаяизът на вътрешноклетъчна НВУ ДНК е 24 часа като се следва
9-ия ден ст третирането. Нивата на интегрираната НВУ ДНК във всяка клетка ДНК препарат се използва за изчисляване нивата на епизомалните Зр2кЬ НВУ геноми /МОНО./ и посредници на НВУ ДНК репликацдя /К1/.
ПРИМЕР 14. Поглъщане на /1/-?ТС в човешки чернодробни клетки; НВУ активност на ₽ГС
Процедурата от пример 9 се повтаря с новешки чернодробни клетки /Нер62 клетки, получени от АТСС/, за да се определи поглъщането и метаболизма на ₽ТС в тези клетки. Както е показано на фиг.9, /-/-ИС е поет от Еер02 клетките в голямо количест во· Тези човешки чернодробни клетки метаболизират голям процент /1/-5ТС до /^/-ГТС-трифосфат,
Тези данни, свързани с други данни дадени тук показват, че /±/-4?ГС, както и неговите /-/ и /+/ енантиомери се фосфорилират в чернодробните клетки. Тези клетки могат да бъдат трансформирани с хепатит В вирус.
ПРТШР 15. Излизане на ₽ТС от човешки Нер€2 клетки
Фигура 10 илюстрира излизането на /^Н/-А/~?ТС и неговите фосфсрилирани производни в човешки Нер^2 в pnvof/ΙΟθ клетки , клетки след пулсиране на клетките с 10 /¾^ /V5ТС /700 Ж/рп1о£ / за 24 часа и определяне на съединението 24 часа след излизането.
концентрацията
На фиг.11 е илюстрирано намаляването на общата концеитрация на /^Н/-/-/-РГС и на неговите фосфорилирани производни от човешки НерС2 клетки след инкубиране в 10 |йМ /3Н/-/-/-ИС /700 UPM/pntoJ/ за 24 часа, в pm οί/106 клетки в течение на времето.
Както е показано, дори при 48 часа, над 1 от активното съединение /което е значително по-високо отколкото EC^q за съединението/ още присъства в клетките.
Y. Токсичност на изходни клетки на гранулоцит-микрофаги
Пример 16. Ефект на ₽ГС върху образуването на колонии от изходни клетки на гранулоцит-мижрофаги
Фиг.12 е графика на ефекта на /-/ и /+/ енантиомерите на ₽ГС върху образуването на колонии от изходни клетки на гранулоцит-микрофаги, както е изчислено в процент преживели спрямо концентрация в J5H//-/-PTC, незатъмнено кръгче, /+/-STC, затъмнено кръгче, А/Т,- затъмнено квадратче. Както е показано, /-/-енантиомерът на ₽ГС се явява по-малко токсичен, напр.
I има по-висока ICqq отколкото /+/-енантиомера или АД в тази клетъчна линия.
YI. Фармакокинетика на РТС
ПРИМЕР 17. Метаболизъм на ₽ГС щш прилагане върху плъхове· /±/—РТС се прилага интравенозно в дози 10,50 и 100 »<|/к| върху плъхове и се оценява областта под плазмената концеитрация на лекарството спрямо времето /АЖ/, общия клиренс /СЬТ /, динамично на разпределение на обема средно време на пребиваване /Ж/ и полуживот Резултатите са представени на таблица 9.
ТАБЛИЦА. 9
Фармакокинетичии параметри на РГС след интравенозно * приложение в дози 10, 50 и 100 що/κα иа плъхове2
| Доза »θ/κ| | АЦЗ | еь. | т | l·2 | |
| 10 | 9,65 | 0.988 | 0,758 | 0,768 | 0,757 |
| 50 | 57.11 | 0,874 | 0,699 | 0,800 | 0,-815 |
| 100 | 120.72 | 0,830 | 0,663 | 0,798 | 0,969 |
| аАЯС = | областта под | плазмената | концентрация | на лекарството спрямо |
кривата на времето = общо клиренс = динамично равновесие на разпределение на обема
MET = средно време на пребиваване ^1ДЖ полуживот
ПРИМЕР 18.Фармакокинетичии параметри на РТС след интравенозно и орално приложение на РТС
Извеждат се независими от модела фармйкокинетични параметри за /±/-£ТС чрез приложение /интравенозно Ι.Ϊ. и орално P.O./ на 33,3 към резус маймуни. Резултатите са представени на таблица 10. Важно, средна биожизнеспособност на съединение»о в маймуни е 73/ /16//.
ТАБЛШ 10
Изведени независими от модела фармакокинетичии параметри за ₽ТС след интравенозно /I.V./ или орално /Р.О./
| Маймуна | ЩЛЛ0Ж.Ш· иа 33.3 ща/ка | към резус маймуни* | ||||||
| t/b | СЧ It/Vaj | Ь/к | | МГГ k | г2 | Ка ? р % | |||
| с | 1ж¥. | |||||||
| м | 19,14 | U74 | 2,71 | 1,56 | 1,28 | |||
| . 26,31 | 1,26 | 1,97 | 1,56 | 1,22 | ||||
| lid. | 22*51 | 1,48 | 2,00 | 1,36 | 1,47 | |||
| Средно | 22,65 | 1,49 | 2,23 | 1,49 | 1,32 | |||
| ±6-0. | 3,59 | 0,24 | 0,42 | 0,12 | 0,13 | |||
| P.O. | ||||||||
| К* | 13,21 | 2,07 | 1,58 | 0,48 | 71 | |||
| жл | 21,11 | 2,32 | 1,08 | 0,43 | 80 | |||
| / 15,29 | 3,23 | 1,47 | 0,31 | 68 ‘ | ||||
| с | ·< . | 73.00 /&/ | ||||||
| Средно | 16.54 | 2,54 | 1,38 | 0,41 | ||||
| ±«.Л. | 4,09 | 0,61 | 0,26 | 0,09 | 6,24 |
*АЦр = пространството под плазмената концентрация на лекарството спрямо кривата на времето,СЬ? - обц клиренс, = динамично равновесие на разпределение на обема,
MET = средно време на пребиваване, полуживот, f - биожизнеспособност и Ка = скоростна конете нта на абсорбция първи порядък.
х * sxJi/iiuA 11
С6₽/серум съотношение на STC и неговите деаминирани метаболити 1 час след третирането
| Маймуна | начин ка приложение | ₽гс | жетайолит/ГП/ | |
| ЕЙ | I.V. | 0,076 | 0,024 | |
| ш | 1.7. | 0,062 | 0,032 | |
| Kid | ζι.ν. | 0,162 | 0,052 A | |
| 1 | Средно | o, wo | 0,036 | |
| с | i | 0.G54 | 0,014 | |
| КМ | P.O. | 0,048 | 0,026 | |
| m | P.O. | 0,039 | 0,037 | |
| ки · | . P.O. | 0,117 | 0,057 | |
| Средно | 0,068 | 0,039 | ||
| ± β.ί. ч V | - | 0,043 | 0,015 |
ПР12ЙБР 19. CgP/серум съотношение на РТС и неговите метабслити в резус маймуни
Способността на /1£гс да пресича хемато-енцефалитяата бариера се оценява чрез приложение на 33,3 ж^/kj от актив» но то съединение към резус маймуни и измерване количеството на Д/-₽ГС в церебралната спинална течност /С$₽/ и кръвния серум един час след приложението. Резултатите са посочени в таблица 11. Данните показват, че значително количество от активното съединение преминава през хематс-ендефалитната бариера в това млексштаещо животно.
III. Получаване на фармацевтични състави
Човешките страдания от болестите причинени от HIY или
НВ7 инфекции могат да се лекуват чрез приложение към пациентите на ефективно количество от /-/-₽ТС или неговите /-/ или /+/ енантиомери или на^ЩЖцевтично приемливо производно или сол в присъствие на фармацевтично приемлив носител или разредител. Активният продукт може да се приложи по всякакъв подходящ начин, например, орално, парентерално, интравенозно. интрадермално,подкожно или локално, в течна или твърда форма·
Активното съединение се включва във фармацевтично приемливия носител или разредител в количество достатъчно да освободи в пациента терапевтично ефективно количество от съединението да инхибира вирусната репликация ин виво, поспециално HI У и HBY репликата, без да причини' сериозни токсични ефек_ти в лекувания пациент. Под “инхибиторно количество” се разбира количеството активен ингредаент достатъчно да прояви инхибиторен ефект както е измерен, например, с опити като diiSOBht тук·
Предпочитана доза от /-/, /+/ или Д/-ИС за всички от гореспоменатите условия е в границите от около 1 до 50
ко телесно тегло на ден, най-общо 0,1 до около 100 Жа за килограм телесно тегло на приемника за ден. Границата иа ефективната доза на фармацевтично приемливите производни може да се изчисли спрямо теглото на основния нуклеозид, който трябва да се освободи. Ако самото производно притежава активност, ефективната доза може да ее пресметне както по-горе, като се използва теглото на производното или по друг известен на специалистите начин. Съединението се прилага удобно в подходящи в дозирани единици форми, включително но не само, съдържащи 7 до 3000 за предпочитане 70 до 1400 Шс активен ингредиеит за
единица дозирана форма. При оралните дози се прилагат обикновено 50-1000 жо.
- 56 ι
За достигало на .върхсза плазмена концентрация на активното съединени·:, най-досрс е активният ингредяе.нт да се прилага от около 0,7 до 70 .ли, за предпочитане около 1,0 до* 10 Това може да се Достлле, например, чрез интравенозно приложение на 0,1 то 5;Т д.‘;згвор на активен ингредиент, евен- ί туално физиологичен разтвор, или се прилага като болус ва активен ингредиент.
Концентрацията на активното съединение в състава-на лекарството зависи от абсорбцията, шлштивирането и скоростта на изхвърляне на лекарството, както и от други фактори известни на специалистите. Трябва да се, отбележи, че големината на дозата може да варира в зависимо®! от тежестта на състоянието, което трябва да-се успокоява. Освен това трябва да се знае, че за всеки отделен субект могат да се нагласят специфични дозировки за приложение върху субекта, пресметнати съгласно индивидуалната нужда и лекарското решение, и че границите на концентрацията посочени тук са самоа примерни и не ограничават обхвата или приложението на претендирания състав. Активният ингредиент може да се приложи наведнъж или може да се раздели на редица по-малки дози, които да се прилагат в различни
- интервали от време.
Предпочитан начин на приложение на активното съедине-, ние е оралният. Оралните състави обикновено включват инертен разредител или ядлив носител. Те могат да се затварят в желатинови капсули или да се пресоват в таблети. За,целите на оралното терапевтично приложение, активното съединение може да се обедини с ексципиенти и да се използва във форма на таблети, пастили или капсули. Фармацевтично съвместимия· ~ свързващи средства и/или помощни средства могат да се включат като част от състава.
-57-Габлетите, пилилите, капсулите, пастилите и подобни могат да съдържат някое от следните ингредиенти и/ш съеда- z вения с подобна природа: свързващи вещества като микрокристална целулоза, гуматрагаканта плп яелатин;' ексципиенти-като нишесте или лактоза, дезинтегриращи средства катс алгинсва киселина. Цримогел мля царевично нишесте; лубриканти като магнезиев стеарат или Стеротес; хлъзгащи средства катс колоидален силиконов / двуокис; подслаждащи средства като сукроза или захарин; ароматизиращ, агепт като мента, ме гид еалицилат или портокалова ectiiС ция. Кегато единичната доза е във форма на капсула в допълнение към горните материали тя моме да съдържа течен носител ката мазнина. Освен тсва, единичните дозирани форми могат да съдържат различни други материали, които модифицират физическата форма на дозиралата единица, например, покрития от захар, шеллак или други чревни агенти.
/±/~РТС или неговите /-/ или /+/ енантиомери или негови фармацевтично приемливи производни или соли могат да се прилагат Като компонент на еликсир, суспензия, сироп, нишестена капсула, дъвка или подобни. Сиропът може да съдържа допълнително към активното съединение и сукроза като подслаждащо-средство и някои консерванти, багрила, оцветители и ароматизиращи средства.
/—/—ИС или неговия /-/ или /+/ енантиомер или. неговите те фармацевтично приемливи производни или соли могат също да се смесят с други ацтивьи материали, които не намаляват желаното действие или с материали, които допълват желанрто действие като антибиотици, протмвогъбични средства, противовъзпалителни или други противовирусни средства, включително други нуклеазидни антм-iiIY съединения.
Разтворите или суспензилте използвани за парентерално, интрадермално, псдхо- с ил/ .-.скално приложение могат да включват следните комцон^рти: стерилен разредител като вода за инжекции, физиологичен разтвор, фиксирани масла, пилиетиленглжолж, глицерин, прбпийадг/икол или \$руги синтетични разтворители;
й / антибактериални агенти като бензилов алкохол или метил парабени; антиоксиданти като аскорбинова киселина или натриев бисулфит; хелатиращИ агенти като етилендиаминтетраоцетна киселина;
буфери като ацетати, нитрати или фосфати и изотонизиращи добавки като натриев хлорид или декстроза. Варентералните препарати могат да се затварят в ампули, спринцовки за еднократна употреба или флакони от стъкло или пластмаса съдържащи многократни дози.
Ако се прилагат интравенозно, предпочитаните носители са физиологичен разтвор или фосфатно буфериран физиологичен разтвор /РВ$/·
В предпочитано изпълнение активните съединена се приготвят с носители, които защитават съединението срещу бързо елиминиране от тялото като лекарствени форми с контролирано освобождаване, включително имлланти и системи за микрокапсулирано освобождаване. Могат да се използват биоразграждащи се, * '· * , биосъвместими полимери като етиленвинялацетат, полианхидриди, ?
полигликелова киселина, колаген, полиортоестери и полимлечна *
киселина. Методите за получаване на такива лекарствени форми са известни на специалистите от областта, материалите могат да се набавят по търговски път от Afxa Остро rati on и К.ома piarmaceslicat, lac.
Липозомни суспензии /включително липозоми насочени към инфектирани клетки с моноклонални антитела спрямо вирусни антигени/ също се предпочитат като фармацевтичноприемливи носители.
Те могат да се приготвят по известни на специалистите ' методи, например, хакто е описано в САЩ патент М 4 522 811 /който е включен ту« зж измллс за сравнение/. Например, липоземни лекарствени /opte могат ле се приготвят чрез разтваряне на подходящ липид/и/ /като стеа^оил фосфатидил етаноламин, стеароил фосфатидил холин, арахадоил фосфатидил холин, и холестерол/ в неорганичен разтворител, който след това се изпарява, като остава тънък филм от изсушен липид върху повърхността на контейнера. След това в контейнера се вкарва воден разтвор на активното съединение или неговите монофосфатни, дифосфатни и/или трифосфатни производни. След това контейнерът се разклаща на ръка, за да се отдели липидняят материал от стените на контейнера и да се диспергират липидни агрегати, /жа^о по този начин се образува липозомна суспензия. IY. Получаване на фосфатни производни на ₽ГС Моно, да и трифосфатни производни на £ТС могат да се получат както е описано по-долу.
Монофосфатът може да се получи съгласно процедура на 1»айи сътрудници, П.Ог^-сЬеж., 34/6/,1547-1550, юни 1969. Например, около 100 ГГС и около 280. фосфорилхлорид взаимодействат при разбъркване в около 8 зй, сух етилацетат при около 0°С за около четири часа. Реакцията се прекъсва с лед. водната фн фаза се пречиства на колона с активен въглен, като се елуира с 5% амониев хидроксид в смес от 1:1 етанол и вода. След изпаряване на елуата се полечава амониев ИЧ;-5-мснофосфат.
Дифюсфатът може да се получи съгласно процедурата на
Wss ОП и сътрудниж^й.ОГ^.сЬеш52/9/,1794-1801 /1987/.
РТС дафосфат може да се получи от съответния тозилат, който може да се получи, например, чрез взаимодействие на нуклеезид
с тозилхлорид в пиридин при стайна температура за около 24 часа, като продуктът се обработва ио обичайния начин /например чрез промиване, сушене и кристализация/.
ч
Трифосфатът може да сб получи по процедурата на Ноагс£ и сътрудници, J.Awt .vfieu .Soc., 87/8/,1785-1788 /1965/.Ж се активира /чрез приготвяне на имидазолид, съгласно известни на специалистите метода/ и обработва с трибутиламониев дирофосфат в Реакцията вода до получаване^главно на трифосфат на /
нуклеозида с малко нереагирал монофосфат и дафосфат. Пречистването с аДйонообменна хроматография на колона се последва от изолиране на трифосфата, напр. като тетранатриева сол.
Настоящото изобретение е описано с обяснение на предпочитаните изпълнения. Вариациите и модификациите са очевидни за специалистите от горното подробно описание на изобретението. Това означава, че всички тези вартаций и модификации се включват в обхвата на приложените претенции.
Claims (6)
1. Α/-|-Ι^Ι,.2-ο^0Κ(2ΗΜ6Τ2*-5-Λ-φ]4Γ0ΡΗΙ№Μ»β-1-κ</-1»3-оксатиедаи или нег_рво физиологичноприемливо проииода ап негова физиологичноприемова сол·
3 ·”·
2. /•/^•^-дадроксиметил-Ь-И^ оксиши или негово физиологичноща1«аиво произведа© ида фвдаодогичиощжемлива сол
3. /^-^-Ь^-хадокст1втил-5«-/5-флуордатодав-1*-ил/-1»3шлтояш или негчхзофизиологичнощяемливо производно ида негова физяолстичвощигандава сол.
4. Съединение съгласно прг^дая 1 с обща формула в Koajro 1* ж % жаааваеимо «дан ат друг оанаша адажц естер ма жфбомяимвв квмдавв» в която недарбешкдаата чаят ва ©етерната тв е жабваяа от гини» адажж е прзва жхжраакжмшва верига иди щшдичнж алжила адкокбвяльидв аралкила арилоашсалкил{ дрид включително фенил евентуално субституиран о хадогеи* С| яо С· алкил жда CU до Сл адаокдаа сулФонатен ocrept адаша ида ЧЦВВ^^г Чч J4 Ч^ВЧЧИ1^^Ч1ЧВЧ^И· ^^ЯЧ^ЧВ^чч ^^4BB^F яИ· ЧВ ^^ЧЧИЧИ^ВВ^^^В^ВВк аралм илоулфонИЬ! ι. моно—, дв— или трифоофатев- еетер ини ями но— • шием естер. а едапят от К* ида В> *»* да бъда вонж* ~ 5. Смживение саелаово ж&етевяж 2 е авш Формут • · • · · · · · ва карбоксилоза киселина, в който.некарбонилната част.на естермата хрупа е ввбрана от групата състояща се от алкил с права или разклонена верига или цикличен алкил; алкоксиалкил; аралкил; арил— оксиалкил; арил включително фенил евентуално субституиран е ха логен, С| до Сд алкил или С| до С4 алкокси; сулфонатен естер; алкил идааралкилеулфонил; моно-, да- ида трифосфатен естер ида аминооселинен естер и единият от Е| ида шие да бъде водород.
7. Съединение съгласно претенция 4, в което В^ и независимо един от друг са избрани от групата метил, етил,пропил, бутил вентил, хексил, изопропил, изобутил, втор.бутил, трет.бутил, изопентил, змия, трет.пентил, 3-метилбутирил, хидрогенсукцинат, 3хлорбензоат, циклопентил, циклохексил, бензоил, ацетил, пивалоил, мезилат, пропионил, бутирил, валерил и капроинова, капрялинова, жаприиова, лаурииоза, миристииова, палмитинова, стеаринова, алеиноза к^рупа.» аминокиселини, включително, но не само аланил, валиш, леу димил, изолеунинил, пролинил, фенилаЛнииил, триптофанил, метионинил, глицинил, серинил, треонинил, цистеинил, тирозинил аспарагинил, глутаинил, аспартоил, глутаоил, ляйинил, аргиминил, тирозинил, аспарагяио, глутаминил, аспартоил, глутаоил, лизинил, аргинииил и хистиданил, а единият от и Bg може да бъде водород.
• · • · · · · · кшцшшом» кавринсва, лауринова, миристинова, иалмишом, сте» * * ' аржноаа, иимм група, аминокиселина» вжлвчителнс, но не само амтат» млви» леуцинил» изолеуцишл» цролинил» фенилаланинил» триптофанил» метиошшшг» глицинил» сериши» треониниа» цистеинжя, тароши, аспарагинил, глутаминих» аспартсил, глутаои» лизипщ аргининил и хистидиши, a warn от ж Rg моме да бъде во дород.
10. Съединение csriacso претенция 7, в което е н-бутил и е водород.
И. Съединение съгласно претенция 8, в което В| е н-бутжл и В2 · водород.
12· Съединение съгласно претенция 9, в което е ъ-4у«и ж Kg е водород·
13. Фщмазбшш състав съдържащ ефективно количество «а третиране ма ни жлж Ш жнфакщш у хора от 2-хидрсжлп1етил5-/5-фа^рцито8ив-1-ад/-1,3-<жеатиолан в рацемичва форма жлж негово МНШ№гаощдамто производно или негова фармацевтично^ приемлива сол във фКДОйМичноприемло носител·
14. Фармацевтичен състав съдържащ ефективно количество за тр у хора от /- >^2—хидроксш— метнл-5-/^-фио«р1ж<»и&-1-ил/-1,3-оксатиолан или негово Жв* . t.
лблшаршшм производно или физиологмчноприемлива сол във • · · · • · • · • ·.
• ’· ♦ · * е·,·.·· · ♦ рокем1атил-^М^орвдтоаиж-1-ил/-иЗгвкеатнолав ии. негова физи···· ·· ·· ·· ·· ·· w ологично даш ое произведа© ум физишогичмнркомжим сал, въз дарвмдавтичвовриедлкв носител» ,
16, Фармацевтичен смт« съгласно претенции 13,в който физиелолпвюцриевившото проиедсдао * с обед . кожт. V % ва иевамашв едва or друг алш; естер яа карбон© лом киселина, в която вшрбооцнт част на естерната ирува е избрана от руната алкил с прам или разклонена. верига или цкя- чед алкил; алкоксиахкил; аралкжц аралоксиалкил; аред включително фии евентуал_но субституиран с халогеи, (¼ до С4 алкил или Cj до С4 алкокси; сулфонатен естер; аяш или аралкидаулфош: моно-, да- или трифосфатен естер или зминокисодгаеи естер, а единият от Й! или 2g може да бъде водород.
17· Фармацевтичен състав съгласно претендая 14» в който • · ацвтал, ливадожл, мезилат, прошощ^-бутй^-йМчрМ ввврея®011** кащжмшова. кадринова, лауринова, ндаствноаа, валW · ♦. * митинова, стеаринова, олеинова група, шш/вташл* включително, во ве само аланил» валинил, хкуявааь изолвуданжж, пролвр*«- Фекилаланвннл. триптоФенил. метаснинжж. глицинил. серинил. треонинил, дастеинил, тирозиная, асдарагинил, глутаминил, аспартожл, даташ» лжзнши, ершпава и хистидиши, а единият от жлж Bg юве да бъде водород.
20. Фармадавтичен еипв съгласно претенция 14, в който ~ »
1| в везатшю ода от друг оа избрани от далата метал, етаж, пропил, бутил, пентал, лжсвл, изопролил, изобутил, втор.бутил, • W Ч» «W трет«бутах, хзошмнях, яви, tjmht«imutbx, 3—(яняйвбутвркк, хцд— • ' *» * » шнчшстжцзиат. З-ллообекзоазт. шаиамвипжх* «д”·1*·** бекаси.
* ч ' * · ацвтал, навехни, мезилат, пршшоши, йучхрил* и капро* <· ф9 внове, каприлвном, кадринова. хвдрпким,. мирвстивова, палмита— нова, стеаринова, алтове дала, аминакиселини включително, но * « . ., .. « , не само адаш, валинил. леудинил. изолеуцинил, цралвга, феш>»ИПЯ1 тоиптофанил. МбТИОНИННЛ. дамтагмиж^ гааптаиж. TDOOHB— нил, цистеинил, тирешщ, аепараганил, глутаминил, аспартожл, * * <' гдутеои» лизжнил, аргининкл и хистиданил, а единжет от 2^ и Ig може да бъда водород.
** W' <
21. Фздмацквтичен състав съгласно датендах 15, в който
ПШ % в & независимо един от друг са избрани от давате мота, «гад, пропвл, бутал, пентал, хежсил, изопропил, взобпжж, м^.бути, трет.бутал, изоиснтил, мо, apat^near^ З-метил* · * -♦ бутаркл, хюфогоЕдвви, 3-морбензоат, циклодентал, давло• » -* . '. . «- хевеил, бензовл» аввш^ пиваложх, мешдат, щюпионил, бутарил, вв в кацроинова, хварватл* капржнова. лаурхнова, мдрио твива, палмитинода, стеаринова, олевнова дава, ашошшвж • · · - .' * ч включително, но не сама аланжж· валинвл, леуцини, изолеуцинил, нр щюлинвл, феннлаланинвл, триптофанвл, меташши, глицикил, се• - · - * ·=. ·' , ривил, треомввлл. шнттовввж.твосшакп яд-пяшитта», глутаминхл, ж • · • · аспартоил, глутаоил. лизинил. аргйшндх к.кйстадапшя/ а единият от Е| и Eg може да бъде водород.
22. Съединение за фармацевтични състав сижво претен- *
ция 13, в което Е| е н-бутжл и Eg ·
23. Съединение за фармацевте» състав сияасно претен- жж 14. в което е я-бутил и 1% е водород.
24. Съединение за фармацевтичен състав, жхвизоДрк
а.
жгласно протеклия 15* в което Е| е н-Оутил в Eg е водород· '
25. метод за третиране на НП инфекция у хора* състоящ в прилагане на зфомоно количество от А/-^Д»1г2-хид₽оксиме-
26. Метод за третиране на НП инфекция у хора състоящ се в цринагане на ефективно количество от А/^1г£-хщдрокоимст» 5-/5^флу^цитози»-1-ид/-1.3-адюатиалан или негово физиологичвощшемлизо производно кдн негова ^зиоло1«чноари«аиваж сан във фарм1Х1евтичвохфиешкв .наспал.
27. метод за третиране на Ш инфекция у хора състоед ос в м афивтввво каянчмтво ОТ /|/ J3? ХИДрЖОМШО
5-/5-фиуорц№Кжпъ»1-*ц/-4.,Змжоатаолаи или негово физиологнчноцрисмгаво протаведао нж негова фоиолозвджпфившипмь сал фар— живописни 'Сфаоюявм състоящ се. в цркнвзпвз на ефективно вадв— чество от А/^ЗиЬ^Щ₽ж@шетв**^МиЙ^^
1»3-оксатиолан или негово физяологяпо1фиек1иво производно м» • г фИЗИОЖГОЧНОПрНЖИИВа СОЛ*ВЪВ фв|ДС1ЖВТИЧДОПр1еИЦПЕВ' носител. ''
29 «Метод за третиране на HBY инфекш у хора ш друг .*3— • · • · · · · · • · · · · · * · · · • · · ···· · * · ······ · · · · · « охомпелак, негово физиологичнопривмливс произво^йо lbw негова фиполоигенодаемжива сол, във фартвтхчдадаешвносител.
30. Вйетод за третиране на HBY инфекция у хора или друг животински организъм, състоящ се в прилагане на ефективноколичество от /+/^1Ь2-одоажсиметил-^5-флуорцитозив-1-ид/-1,3оксатиолан, или негово физиатопгпюиртаживо производно или сок, във фармадавтичводаемиив поехтех.
31. Метод съгласно претенция който носители е подходящ за орално приемане.
32* Метод съгласно датенции 25,26,27.28,29 илх 30, при който носителят · капсула.
33. Метод съгласно датешии 25.26.27,28,29» или 30» пря който носителят е във форма ва таблета.
3 4, Метод съгласно дретешци 25,26,27^28.29 или 30, при който прилагането е паректералво.
В КОЯТО Ж|а е аадар^д «.»» ·*·ρ»**Μ* ттдргигпвгтая ВКЛВЯЕГКОЛНО адалма хрупа ж Ь е отцепваща ее труда и да жекаино отстретаВО' да жидр<ж1язящитхата труда*
36. метод за получаване да 2-хидр<жси11ггкл-&</5<4луорцитозта-1-дд/-1,3 ожслтнолвн, състоящ са »в вванмадайетвда да съединение е фердада >
• · • · • · · · · · * която В^ е хедрснсизаедтаа хрупа и е амжнозандегка група, е флуориращо средство за жарлаям на флуорен атомна 5-то място на датозявсшчфъстевж не желание отстраняване на защитните груми*
37. Паток »а вслушана на 2-хидрсжежмв1зи-^5-флуор- . . * дгтоп№-1-^-4»3^сатжолав, стотояж се във взажмодеКствже на създаете е формула
Ί' пан* е хждоожсжметна жруж» ® ватов за црацтоятов ма- ®коо
7 А иааа^аа1 амааа|м.а> аъ aaaa.аая^а^мм^ааaaari. аа груват да ансс много ма уращижинмЕ хфъстея в аминоирух* и след тома. атсяршшвам на защитните уруд»,'
Ж Цремес съгласао протеини 36 за получаване на 1,3окоатволан «фез:
/V ММЧШ· » «мявяш» 0 Фчкяа С%-СВ-С%-<· ' ж« KOCHg-itwsMiHgfiB, кздемо в е заветна трупа до получвведе на • ·
AV взаимодействие на щюдукта от twfl/e меркаптоопетна киселина да получаване на съединение а формула
ДП/ ЙВИМКпж* на продукта от етап /Ц/ и сдед това иванмсдейства» е анхидрид на тйвшкзвял ю&слхяял* алншрац wewr ида агент да надудаване да пдато 1 е отцепвана се хрупа.
39. Метой съгласно претенция Зб^хфи който анхидридът
С ка карбоксоовата киселина е оцетен иошдад.
40. Метод за разделяне на равниш смее на нукдаозижнж екантиомери, състояц ое в етан на под лагане на рац шичката смес на еншшво въздействие. което ва предаочитане жатвжнзцра /
- ронкжд към еднЕк от енантиомерите.
41. «1етод съгласно претенция 40, црк който ензимът е избран от групата естера», лилава, субтилизин,^ -химотрипсин и 1хи1здин—даозхжцитадиндашвиназа·
42. Метод съгласно претенция 41, при който естаразата е срмоа чернодробна естера».
43. Метод съгласно претепдая 41. щж който лилавата е избрана от трупата екшеи панкреатична ; дншва.
At·» W-800 бошиввап киеелина · избрана от трупата оцетна киселина, пропионова киселина, маслена киселина, пентаноена киселина» 2-хлорпропионова киселина» 2-хлормаслена киселина и 2-хлор пемтаноена киселина· / · * ·
47.метод съгласно претенция 40» 1$и който иуклеоаадиите. енантиомери ее пропускат през колона» която съдържа ензима имобилизиран върху носител·
48· Метод съгла сно претенция 40, при който енантио мерите ее смесват е ензима в разтвор.
49. Метод съгласно претенция 4^ при който ензимната реакция се провежда в присъствие на нейонно повърхностноактжв но вещество.
С 50. Метод съгласно претенция 49, пй който нейонното повърхностноактивмо вещество е Тритон Х-100.
51. Метод съгласно претенция 40, при който щюдуктът ее подлага на разделяне с помощта на втори ензим» който подобрява разделянето.
52. Метод съгласно претенция 40, при който продуктът от разделянето ое щюкристалжзира.
53. Метод съгласно претенция 40» при който продуктът ι ; на разделянето се третира с хирална киселина.
54. Метод съгласно претешшя 53, щри който хиралната киселина е избрана от хрупаха малеинова киселина, манделова киселина и
киселина, дибензоилвинена киселина, 3-0рсша*фор-8-сулфонова *
киселина, 10-камфорсулфонова киселина и ди-р-толусилвинена киселина· .
55. Метод съгласно претенция 40, при който рацемичната смес е Д/-2-:
г*и»та ' У кслтетил-5-/чМлуорцитозин-1-ил/-Х,3-окса- тиолан.
• X
56. Метод съгласно претенция 40,при който рацемичната смес е /У-2-хидроксиметил-5-/цитозин-Х-илА1,3-оксатиолан.
57. Д/-^-1,Р-2-хиддоксиметил-5-/5-фяуорцитозта-Х-вл/1,3-оксатиолан. негови /-/ и А/ енантиомери и фармацевтичноприемливи производни и негови соли за използване в медицинската' терапия например за третирана или профилактика на HIY или HBY инфекция.
58. Използване на Д/-^-1^1^-ЖЦ₽оксикютил--5-/5-фяуордатозин-1-ил/-1,3-оксатиолан, негони А/ и А/ енантиомери и фармацевтичноприемливи производни и негови соли за приготвяне на медикамент за HIY или HW инфекция.
Applications Claiming Priority (4)
| Application Number | Priority Date | Filing Date | Title |
|---|---|---|---|
| US07/659,760 US5210085A (en) | 1990-02-01 | 1991-02-22 | Method for the synthesis, compositions and use of 2'-deoxy-5-fluoro-3'-thiacytidine and related compounds |
| US73608991A | 1991-07-26 | 1991-07-26 | |
| US83115392A | 1992-02-12 | 1992-02-12 | |
| PCT/US1992/001339 WO1992014743A2 (en) | 1991-02-22 | 1992-02-20 | Antiviral activity and resolution of 2-hydroxymethyl-5-(5-fluorocytosin-1-yl)-1,3-oxathiolane |
Publications (2)
| Publication Number | Publication Date |
|---|---|
| BG98062A true BG98062A (bg) | 1994-04-29 |
| BG62053B1 BG62053B1 (bg) | 1999-01-29 |
Family
ID=35276919
Family Applications (1)
| Application Number | Title | Priority Date | Filing Date |
|---|---|---|---|
| BG98062A BG62053B1 (bg) | 1991-02-22 | 1993-08-20 | (-)-бета-l-2-хидроксиметил-5-(5-флуороцитозин-1-ил)-1,3-оксатиолан, методиза получаването му, фармацевтичен състав на негова база иприложението му като антивирусно средство |
Country Status (25)
| Country | Link |
|---|---|
| EP (3) | EP0984013B1 (bg) |
| JP (2) | JP2901160B2 (bg) |
| KR (1) | KR0172590B1 (bg) |
| CN (4) | CN1037682C (bg) |
| AT (2) | ATE469147T1 (bg) |
| AU (2) | AU679649B2 (bg) |
| BG (1) | BG62053B1 (bg) |
| BR (1) | BR9205661A (bg) |
| CA (2) | CA2513440C (bg) |
| CZ (1) | CZ295074B6 (bg) |
| DE (2) | DE69233379T2 (bg) |
| DK (2) | DK0984013T3 (bg) |
| ES (2) | ES2345102T3 (bg) |
| FI (2) | FI114915B (bg) |
| HK (1) | HK1026419A1 (bg) |
| HU (2) | HU227823B1 (bg) |
| IE (1) | IE920545A1 (bg) |
| IL (1) | IL100965A (bg) |
| MX (1) | MX9200747A (bg) |
| MY (1) | MY114350A (bg) |
| NO (3) | NO312399B1 (bg) |
| NZ (2) | NZ241625A (bg) |
| PT (1) | PT100151B (bg) |
| RO (2) | RO122814B1 (bg) |
| WO (1) | WO1992014743A2 (bg) |
Families Citing this family (76)
| Publication number | Priority date | Publication date | Assignee | Title |
|---|---|---|---|---|
| US6175008B1 (en) | 1988-04-11 | 2001-01-16 | Biochem Pharma Inc. | Processes for preparing substituted 1,3-oxathiolanes with antiviral properties |
| US5466806A (en) * | 1989-02-08 | 1995-11-14 | Biochem Pharma Inc. | Processes for preparing substituted 1,3-oxathiolanes with antiviral properties |
| HU226137B1 (en) * | 1989-02-08 | 2008-05-28 | Shire Canada Inc | Process for preparing substituted 1,3-oxathiolanes with antiviral properties |
| US5276151A (en) * | 1990-02-01 | 1994-01-04 | Emory University | Method of synthesis of 1,3-dioxolane nucleosides |
| US5204466A (en) * | 1990-02-01 | 1993-04-20 | Emory University | Method and compositions for the synthesis of bch-189 and related compounds |
| US6642245B1 (en) | 1990-02-01 | 2003-11-04 | Emory University | Antiviral activity and resolution of 2-hydroxymethyl-5-(5-fluorocytosin-1-yl)-1,3-oxathiolane |
| US6703396B1 (en) | 1990-02-01 | 2004-03-09 | Emory University | Method of resolution and antiviral activity of 1,3-oxathiolane nuclesoside enantiomers |
| US6346627B1 (en) * | 1990-02-01 | 2002-02-12 | Emory University | Intermediates in the synthesis of 1,3-oxathiolane nucleoside enantiomers |
| US5444063A (en) * | 1990-12-05 | 1995-08-22 | Emory University | Enantiomerically pure β-D-dioxolane nucleosides with selective anti-Hepatitis B virus activity |
| IL100502A (en) * | 1991-01-03 | 1995-12-08 | Iaf Biochem Int | PHARMACEUTICAL PREPARATIONS CONTAINING CIS-4-AMINO-1-) 2-HYDROXIMETHIL-1,3-OXETYOLEN-5-IL (- |
| EP1142891B1 (en) * | 1991-03-06 | 2007-05-02 | Emory University | Salts and amides of (-)cis 5-Fluoro-2'-deoxy-3'-thiacytidine useful for the treatment of hepatitis B |
| US6812233B1 (en) | 1991-03-06 | 2004-11-02 | Emory University | Therapeutic nucleosides |
| US5817667A (en) * | 1991-04-17 | 1998-10-06 | University Of Georgia Research Foudation | Compounds and methods for the treatment of cancer |
| GB9110874D0 (en) * | 1991-05-20 | 1991-07-10 | Iaf Biochem Int | Medicaments |
| ZA923640B (en) * | 1991-05-21 | 1993-02-24 | Iaf Biochem Int | Processes for the diastereoselective synthesis of nucleosides |
| GB9116601D0 (en) * | 1991-08-01 | 1991-09-18 | Iaf Biochem Int | 1,3-oxathiolane nucleoside analogues |
| ES2138624T3 (es) * | 1992-05-13 | 2000-01-16 | Wellcome Found | Combinaciones terapeuticas. |
| US6177435B1 (en) | 1992-05-13 | 2001-01-23 | Glaxo Wellcome Inc. | Therapeutic combinations |
| GB9226927D0 (en) * | 1992-12-24 | 1993-02-17 | Iaf Biochem Int | Dideoxy nucleoside analogues |
| TW374087B (en) * | 1993-05-25 | 1999-11-11 | Univ Yale | L-2',3'-dideoxy nucleotide analogs as anti-hepatitis B(HBV) and anti-HIV agents |
| US5627160A (en) * | 1993-05-25 | 1997-05-06 | Yale University | L-2',3'-dideoxy nucleoside analogs as anti-hepatitis B (HBV) and anti-HIV agents |
| US20020120130A1 (en) | 1993-09-10 | 2002-08-29 | Gilles Gosselin | 2' or 3' -deoxy and 2', 3' -dideoxy-beta-L-pentofuranonucleo-side compounds, method of preparation and application in therapy, especially as anti- viral agents |
| CA2637774C (en) * | 1993-09-10 | 2011-07-19 | Emory University | Nucleosides with anti-hepatitis b virus activity |
| GB9320316D0 (en) * | 1993-10-01 | 1993-11-17 | Smithkline Beecham Plc | Pharmaceuticals |
| US5587362A (en) * | 1994-01-28 | 1996-12-24 | Univ. Of Ga Research Foundation | L-nucleosides |
| FR2720397B1 (fr) * | 1994-05-24 | 1996-08-23 | Laphal Laboratoires Sa | Nouveaux oxathiolanes, leur procédé de préparation et les compositions pharmaceutiques qui en renferment. |
| IL115156A (en) | 1994-09-06 | 2000-07-16 | Univ Georgia | Pharmaceutical compositions for the treatment of cancer comprising 1-(2-hydroxymethyl-1,3-dioxolan-4-yl) cytosines |
| US5703058A (en) * | 1995-01-27 | 1997-12-30 | Emory University | Compositions containing 5-fluoro-2',3'-didehydro-2',3'-dideoxycytidine or a mono-, di-, or triphosphate thereof and a second antiviral agent |
| US6391859B1 (en) | 1995-01-27 | 2002-05-21 | Emory University | [5-Carboxamido or 5-fluoro]-[2′,3′-unsaturated or 3′-modified]-pyrimidine nucleosides |
| US5808040A (en) * | 1995-01-30 | 1998-09-15 | Yale University | L-nucleosides incorporated into polymeric structure for stabilization of oligonucleotides |
| US5869461A (en) * | 1995-03-16 | 1999-02-09 | Yale University | Reducing toxicity of L-nucleosides with D-nucleosides |
| WO1996040164A1 (en) | 1995-06-07 | 1996-12-19 | Emory University | Nucleosides with anti-hepatitis b virus activity |
| WO1997049411A1 (en) * | 1996-06-25 | 1997-12-31 | Glaxo Group Limited | Combinations comprising vx478, zidovudine, ftc and/or 3tc for use in the treatment of hiv |
| US5753789A (en) * | 1996-07-26 | 1998-05-19 | Yale University | Oligonucleotides containing L-nucleosides |
| EP0970078B1 (en) * | 1997-03-19 | 2004-05-19 | Emory University | Synthesis, anti-human immunodeficiency virus and anti-hepatitis b virus activities of 1,3-oxaselenolane nucleosides |
| IT1290447B1 (it) | 1997-03-28 | 1998-12-03 | Zambon Spa | Derivati 1,3-ossatiolanici ad attivita' antivirale |
| WO1998044913A2 (en) | 1997-04-07 | 1998-10-15 | Triangle Pharmaceuticals, Inc. | Compositions containing mkc-442 in combination with other antiviral agents |
| CA2319265A1 (en) | 1998-01-26 | 1999-07-29 | Pharm-Eco Laboratories Inc. | Enzyme activated supports for enantiomeric separations |
| DK1058686T3 (da) | 1998-02-25 | 2007-03-05 | Univ Emory | 2'-fluornukleosider |
| EP1104415B1 (en) * | 1998-08-12 | 2004-11-10 | Gilead Sciences, Inc. | Method of manufacture of 1,3-oxathiolane nucleosides |
| US6979561B1 (en) | 1998-10-09 | 2005-12-27 | Gilead Sciences, Inc. | Non-homogeneous systems for the resolution of enantiomeric mixtures |
| MXPA01006425A (es) | 1998-12-23 | 2002-06-04 | Iaf Biochem Int | Analogos de nucleosido antivirales. |
| KR100339786B1 (ko) * | 1999-04-02 | 2002-06-07 | 안용현 | 라세미 혼합물 상태로 존재하는 뉴클레오시드로부터 거울상 이성질체의 분리 방법 |
| EP1600452A3 (en) | 1999-11-12 | 2008-09-10 | Pharmasset, Inc. | Synthesis of 2'-deoxy-L-nucleosides |
| US6436948B1 (en) | 2000-03-03 | 2002-08-20 | University Of Georgia Research Foundation Inc. | Method for the treatment of psoriasis and genital warts |
| CA2308559C (en) | 2000-05-16 | 2005-07-26 | Brantford Chemicals Inc. | 1,3-oxathiolan-5-ones useful in the production of antiviral nucleoside analogues |
| KR20090089922A (ko) | 2000-10-18 | 2009-08-24 | 파마셋 인코포레이티드 | 바이러스 감염 및 비정상적인 세포 증식의 치료를 위한 변형된 뉴클레오시드 |
| US6828119B2 (en) * | 2001-01-04 | 2004-12-07 | Bristol Myers Squibb Company | Enzymatic deprotection of amines and hydroxides |
| DE10104231A1 (de) | 2001-01-31 | 2002-08-08 | Consortium Elektrochem Ind | Verfahren zur enzymatischen Herstellung von enantiomerenreinen 1,3-Dioxolan-4-on-Derivaten |
| ATE383355T1 (de) * | 2001-03-01 | 2008-01-15 | Abbott Lab | Polymorph und andere kristallinische formen von zusammen-ftc |
| AU2008202336B2 (en) * | 2001-03-01 | 2011-11-10 | Abbvie Inc. | Polymorphic and other crystalline forms of cis-FTC |
| WO2003087119A1 (en) | 2002-04-12 | 2003-10-23 | Achillion Pharmaceuticals, Inc. | METHOD FOR SYNTHESIZING β-L-FLUORO-2´,3´DIDEHYDROCYTIDINE (β-L-FD4C) |
| JP4501135B2 (ja) * | 2002-11-18 | 2010-07-14 | シェア カナダ インコーポレーテッド | ジオキソランヌクレオシド類似体の立体選択的製造方法 |
| AU2004206827A1 (en) * | 2003-01-14 | 2004-08-05 | Gilead Sciences, Inc. | Compositions and methods for combination antiviral therapy |
| ITMI20030578A1 (it) * | 2003-03-24 | 2004-09-25 | Clariant Lsm Italia Spa | Processo ed intermedi per la preparazione di emtricitabina |
| JP5001254B2 (ja) * | 2005-03-14 | 2012-08-15 | シャイアー カナダ インコーポレイテッド | 光学的に活性なｃｉｓ−２−ヒドロキシメチル−４−（シトシン−１’−イル）−１，３−オキサチオランまたはその薬学的に許容される塩の製造方法 |
| TWI471145B (zh) | 2005-06-13 | 2015-02-01 | Bristol Myers Squibb & Gilead Sciences Llc | 單一式藥學劑量型 |
| TWI375560B (en) | 2005-06-13 | 2012-11-01 | Gilead Sciences Inc | Composition comprising dry granulated emtricitabine and tenofovir df and method for making the same |
| CA2696053A1 (en) | 2007-02-28 | 2008-09-04 | Conatus Pharmaceuticals, Inc. | Methods for the treatment of liver diseases |
| KR101173892B1 (ko) | 2007-06-18 | 2012-08-16 | 선샤인 레이크 파르마 컴퍼니 리미티드 | 브로모-페닐 치환된 티아졸릴 디하이드로피리미딘 |
| WO2009084033A2 (en) | 2007-12-07 | 2009-07-09 | Matrix Laboratories Limited | Process for producing 5-fluoro-1-(2r,5s)-[2-(hydroxymethyl)-1,3-oxathiolan-5-yi]cytosine |
| US8252919B2 (en) | 2008-02-29 | 2012-08-28 | Kaneka Corporation | 2′-hydroxy-protected ribonucleoside derivative and production method thereof |
| NZ593648A (en) | 2008-12-23 | 2013-09-27 | Gilead Pharmasset Llc | Nucleoside phosphoramidates |
| CL2009002206A1 (es) | 2008-12-23 | 2011-08-26 | Gilead Pharmasset Llc | Compuestos derivados de pirrolo -(2-3-d]-pirimidin-7(6h)-tetrahidrofuran-2-il fosfonamidato, composicion farmaceutica; y su uso en el tratamiento de enfermedades virales. |
| EP2376514A2 (en) | 2008-12-23 | 2011-10-19 | Pharmasset, Inc. | Nucleoside analogs |
| EP2377862A1 (en) | 2010-03-29 | 2011-10-19 | Esteve Química, S.A. | Process for obtaining emtricitabine |
| KR101715981B1 (ko) | 2010-03-31 | 2017-03-13 | 길리애드 파마셋 엘엘씨 | 뉴클레오사이드 포스포르아미데이트 |
| CN106511357A (zh) | 2010-11-19 | 2017-03-22 | 吉利德科学公司 | 包含利匹韦林HCl和富马酸替诺福韦酯的治疗组合物 |
| JP2015520144A (ja) | 2012-05-11 | 2015-07-16 | アクロン・モレキュールズ・アクチェンゲゼルシャフトＡｋｒｏｎ Ｍｏｌｅｃｕｌｅｓ Ａｇ | 疼痛の治療のための化合物の使用 |
| WO2014068265A1 (en) | 2012-10-29 | 2014-05-08 | Cipla Limited | Antiviral phosphonate analogues and process for preparation thereof |
| CN102911167B (zh) * | 2012-11-09 | 2014-06-25 | 合肥工业大学 | 一种高光学纯度的核苷类中间体的制备方法 |
| CN104059057A (zh) * | 2014-01-03 | 2014-09-24 | 石家庄龙泽制药有限公司 | 拉米夫定杂质3-tu的制备方法 |
| CN108285895B (zh) * | 2018-01-26 | 2020-06-23 | 中国科学院南海海洋研究所 | 一种酯酶EstC11及其编码基因和应用 |
| KR102069443B1 (ko) | 2018-08-31 | 2020-01-22 | (주)대한뷰티산업진흥원 | 울금, 비트 및 무 추출물을 포함하는 바이오셀룰로오스 및 이의 제조방법 |
| US20230218644A1 (en) | 2020-04-16 | 2023-07-13 | Som Innovation Biotech, S.A. | Compounds for use in the treatment of viral infections by respiratory syndrome-related coronavirus |
| WO2022011554A1 (zh) * | 2020-07-14 | 2022-01-20 | 四川大学 | 3-去氧-2-酮糖酸含氮衍生物及其制备方法和用途 |
Family Cites Families (5)
| Publication number | Priority date | Publication date | Assignee | Title |
|---|---|---|---|---|
| US4914028A (en) * | 1988-02-10 | 1990-04-03 | Eli Lilly And Company | Method of preparing beta-2',2'-difluoronucleosides |
| US5047407A (en) * | 1989-02-08 | 1991-09-10 | Iaf Biochem International, Inc. | 2-substituted-5-substituted-1,3-oxathiolanes with antiviral properties |
| US5204466A (en) * | 1990-02-01 | 1993-04-20 | Emory University | Method and compositions for the synthesis of bch-189 and related compounds |
| ES2091948T3 (es) * | 1990-11-13 | 1996-11-16 | Iaf Biochem Int | 1,3-oxatiolanos sustituidos con propiedades antiviricas. |
| EP1142891B1 (en) | 1991-03-06 | 2007-05-02 | Emory University | Salts and amides of (-)cis 5-Fluoro-2'-deoxy-3'-thiacytidine useful for the treatment of hepatitis B |
-
1992
- 1992-02-17 NZ NZ241625A patent/NZ241625A/en not_active IP Right Cessation
- 1992-02-17 IL IL10096592A patent/IL100965A/en not_active IP Right Cessation
- 1992-02-17 NZ NZ250842A patent/NZ250842A/en not_active IP Right Cessation
- 1992-02-20 CA CA2513440A patent/CA2513440C/en not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-20 EP EP99203367A patent/EP0984013B1/en not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-20 ES ES04076245T patent/ES2345102T3/es not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-20 DK DK99203367T patent/DK0984013T3/da active
- 1992-02-20 KR KR1019930702516A patent/KR0172590B1/ko not_active IP Right Cessation
- 1992-02-20 DE DE69233379T patent/DE69233379T2/de not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-20 AT AT04076245T patent/ATE469147T1/de active
- 1992-02-20 DK DK04076245.2T patent/DK1439177T3/da active
- 1992-02-20 CA CA002104399A patent/CA2104399C/en not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-20 CZ CS1992497A patent/CZ295074B6/cs not_active IP Right Cessation
- 1992-02-20 EP EP19920908027 patent/EP0575482A1/en not_active Ceased
- 1992-02-20 JP JP4507549A patent/JP2901160B2/ja not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-20 BR BR9205661A patent/BR9205661A/pt not_active Application Discontinuation
- 1992-02-20 RO ROA200400584A patent/RO122814B1/ro unknown
- 1992-02-20 RO RO93-01137A patent/RO119365B1/ro unknown
- 1992-02-20 EP EP04076245A patent/EP1439177B1/en not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-20 AT AT99203367T patent/ATE270291T1/de active
- 1992-02-20 WO PCT/US1992/001339 patent/WO1992014743A2/en active IP Right Grant
- 1992-02-20 HU HU9302377A patent/HU227823B1/hu active Protection Beyond IP Right Term
- 1992-02-20 DE DE69233786T patent/DE69233786D1/de not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-20 ES ES99203367T patent/ES2224547T3/es not_active Expired - Lifetime
- 1992-02-21 MY MYPI92000287A patent/MY114350A/en unknown
- 1992-02-21 MX MX9200747A patent/MX9200747A/es active IP Right Grant
- 1992-02-21 IE IE054592A patent/IE920545A1/en not_active Application Discontinuation
- 1992-02-21 PT PT100151A patent/PT100151B/pt not_active IP Right Cessation
- 1992-02-22 CN CN92101981A patent/CN1037682C/zh not_active Expired - Lifetime
-
1993
- 1993-08-20 FI FI933684A patent/FI114915B/fi not_active IP Right Cessation
- 1993-08-20 BG BG98062A patent/BG62053B1/bg unknown
- 1993-08-20 NO NO19932980A patent/NO312399B1/no active IP Right Maintenance
-
1995
- 1995-06-28 HU HU95P/P00510P patent/HU211344A9/hu unknown
- 1995-08-18 CN CN95109814A patent/CN1109108C/zh not_active Expired - Lifetime
- 1995-11-20 AU AU37943/95A patent/AU679649B2/en not_active Withdrawn - After Issue
-
1997
- 1997-11-06 JP JP34046997A patent/JP3292830B2/ja not_active Expired - Lifetime
-
1998
- 1998-05-15 CN CN98108905A patent/CN1084745C/zh not_active Expired - Lifetime
- 1998-08-17 AU AU80773/98A patent/AU8077398A/en not_active Abandoned
- 1998-12-28 HK HK00105566A patent/HK1026419A1/xx not_active IP Right Cessation
-
2002
- 2002-09-30 CN CNB021440336A patent/CN100396785C/zh not_active Expired - Lifetime
-
2003
- 2003-06-24 FI FI20030932A patent/FI20030932A/fi unknown
-
2005
- 2005-07-01 NO NO2005015C patent/NO2005015I2/no not_active Application Discontinuation
-
2008
- 2008-06-13 NO NO2008010C patent/NO2008010I1/no unknown
Also Published As
Similar Documents
| Publication | Publication Date | Title |
|---|---|---|
| BG98062A (bg) | (-)-бета-l-2-хидроксиметил-5-(5-флуороцитозин-1-ил)-1,3- оксатиолан, методи за получаването му, фармацевтичен състав на негова база и приложението мукато антивирусно средство | |
| US7160999B2 (en) | Method of resolution and antiviral activity of 1,3-oxathiolane nucleoside enantiomers | |
| US5905070A (en) | 5--Caboxamido or 5--fluoro!-- 2', 3'--unsaturated or 3'--modified!--pyrimidine nucleosides | |
| CN1257912C (zh) | 用于治疗乙型肝炎的β－L－2′－脱氧－核苷 | |
| US6703396B1 (en) | Method of resolution and antiviral activity of 1,3-oxathiolane nuclesoside enantiomers | |
| CN104884462A (zh) | 用于治疗病毒感染和癌症的嘧啶核苷及其单磷酸酯前药 | |
| JP2010280724A (ja) | Ｈｉｖの治療薬物の製造のための他の抗ｈｉｖ薬と組み合わせた３’−アジド−２’，３’−ジデオキシウリジンの使用 | |
| KR20050059975A (ko) | β-2'- 또는 3'-할로뉴클레오시드 | |
| JP2002504558A (ja) | ２’−フルオロヌクレオシド | |
| CN102395590A (zh) | 用于治疗癌症和病毒感染的嘌呤核苷单磷酸酯前药 | |
| CN101454332A (zh) | 用作抗病毒剂的2′-氟核苷膦酸酯 | |
| US6391859B1 (en) | [5-Carboxamido or 5-fluoro]-[2′,3′-unsaturated or 3′-modified]-pyrimidine nucleosides | |
| CN107973833A (zh) | 作为治疗剂的寡核苷酸类似物的设计 | |
| DE60123042T2 (de) | L-fmau zur behandlung von hepatitis-delta-virus-infizierung | |
| Meier et al. | C yclo Sal-BVDUMP Pronucleotides: How to Convert an Antiviral-Inactive Nucleoside Analogue into a Bioactive Compound against EBV | |
| CN1196701C (zh) | 1,3－氧硒戊环核苷的合成及抗人类免疫缺陷病毒和抗乙肝病毒活性 | |
| KR101323698B1 (ko) | Ａｚｔ의 변형된 5'-포스포네이트 - 잠재적 항바이러스제 | |
| WO2023102472A1 (en) | Antiviral prodrugs and formulations thereof | |
| AU1489400A (en) | (5-carboxamido or 5-fluoro)-(2',3'-unsaturated or 3'-modified)-pyrimidine nucleosides | |
| RO125385A2 (ro) | Derivaţi de 1,3-oxatiolan, compoziţie farmaceutică care îi conţine şi metodă pentru tratarea infecţiei cu hiv la om prin administrarea acestora | |
| SI9110782A (sl) | 1,3-oksatiolanski nukleozidni analogi | |
| IE20060148A1 (en) | Antiviral activity and resolution of 2-hydroxymethyl-5-(5-fluorocytosin-1-yl)-1,3-oxathiolane |