BG64058B1

BG64058B1 - Индикатор за намеса при субстрати за многократна употреба

Info

Publication number: BG64058B1
Application number: BG104890A
Authority: BG
Inventors: Dieter Jung; Pauline LUDWIG
Original assignee: Minnesota Mining And Manufacturing Company, A Delaware Corporation
Priority date: 1998-04-27
Filing date: 2000-10-26
Publication date: 2003-11-28
Also published as: CA2330317C; PL343729A1; CA2330317A1; HUP0101797A3; JP2002513164A; CN1170905C; SK16122000A3; NO20005395L; US6372341B1; WO1999055791A1; NO20005395D0; BR9909977B1; DE69928813D1; AU2776699A; DE69928813T2; RU2218376C2; ATE312148T1; CZ20003933A3; BG104890A; PL191367B1

Abstract

Индикаторът е особено подходящ за използване при ценни субстрати за многократна употреба - той можеда бъде отделен от субстрата, без последният да бъде увреден. Състои се от: а) филм от контактно лепило или лента с покритие от контактно лепило, които може да бъдат отстранени от субстратна повърхност (напр. автомобилно предно стъкло) чрез издърпване, без да причинят кохезионно разрушаване; и б) най-малко един разрушим слой (50, 55), проявяващ кохезионно или вътрешнослоево разрушаване при опит за отделяне на индикатора (10) от субстратната повърхност.

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение се отнася до индикатор за намеса с покритие от контактно лепило.

Предшестващо състояние на техниката

Известни са множество индикатори за намеса с покритие от контактно лепило, например етикети и стикери, осигуряващи видимо доказателство за намеса. Тези изделия обикновено са направени така, че да оставят здрава следа за намеса върху субстратните повърхности. Тези изделия и/или следите от тях могат да бъдат отстранени само с помощта на разтворители и/или чрез механично изстъргване, което може да повреди субстратните повърхности.

Известен е индикатор за намеса съгласно патент WO 97/44769, публикуван на 27.11.1997 г, който е многослоен и включва гъвкав субстрат и слой от контактно лепило за прилепването му към повърхността. При известния индикатор слоят от контактно лепило не може да бъде отстранен от субстрата без проявяване на кохезионно разрушаване от огъването на филма.

Ето защо за ценни субстрати (т.е. субстрати за многократна употреба, като автомобилни предни стъкла) е необходим индикатор, който да осигурява трайно доказателство за намеса при опит да бъде отстранен от субстрата и който в същото време да не оставя следа след отстраняването му или пък да оставя следа, която може да бъде премахната без помощта на разтворители или механично изстръгване. Този индикатор трябва да може да прилепва достатъчно здраво към субстрата, за да може да остане свързан с него при употреба в нормални условия, както и да осигурява достатъчно доказателства за намеса, за да не може да бъде прехвърлян (например от една кола на друга).

Техническа същност на изобретението

Изобретението се отнася от една страна до (а) индикатор за намеса за използване върху ценни субстрати, т.е. субстрати за многократна употреба. Изделието се състои от филм от контактно лепило или лента с покритие от контактно лепило, която може да бъде отстранена от субстратната повърхност (например автомобилно предно стъкло), без да я уврежда, чрез издърпване на филма или лентата; и (б) поне един разрушим слой, който проявява кохезионно или вътрешнослоево разрушаване при опит за отстраняване на индикатора от субстратната повърхност. За предпочитане, компонент (б) съдържа знаци и/или холографен слой, а компонент (а) съдържа филм от контактно лепило или лента с покритие от контактно лепило, която може да се отстрани чрез издърпване под ъгъл 45° спрямо субстратната повърхност. Индикаторът съдържа освен това и ретроотражателен слой.

Указващите намеса характеристики на обекта на изобретението произтичат от включването на разрушим слой, т.е. слой, който може да бъде разрушен (изцяло или частично) или непоправимо деформиран. Кохезионната сила на този слой (компонент (б)) е по-малка от адхезивната сила между компонент (а) и субстрата, а тази адхезивна сила е по-малка от кохезионната сила на компонент (а). Така изделието остава трайно свързано със субстратната повърхност при използване в нормални условия. Но всеки опит за насилствено отстраняване на индикатора от субстрата води до кохезионно или вътрешнослоево разрушаване на компонент (б), съпроводено от разделяне на компоненти (а) и (б). Компонент (а) остава по същество непокътнат и свързан със субстратната повърхност. Така индикаторът осигурява достатъчно доказателство за намеса, което прави невъзможно прехвърлянето му върху ДРУГ субстрат.

Въпреки че индикаторът за намеса съгласно изобретението може да се използва върху най-различни повърхности, той е особено полезен при субстрати, които не са за еднократна употреба, а са по-скоро ценни субстрати, чиято непрекъсната или многократна употреба е желателна. Опитът за отстраняване на индикатора от субстрата активира неговите указващи намеса характеристики, но оставащата върху субстрата (след активиране) част от индикатора може лесно и изцяло да бъде отстранена, без да е необходимо да се използват химикали (например органични разтворители) или механични средства (например ножове или стъргалки). По този начин се решава характерният за ниво на техниката проблем с увреждането на субстрата. Това прави изделието особено полезно за използване като застрахователен етикет за автомобилно стъкло, броня, или табелка с регистрационния номер; като пломба за чанти за документи, компютърни дискови драйвъри, врати, шкафове за ценни книжа; както и като защитни етикети за идентификационни карти и други документи.

От друга страна, изобретението включва и субстрат, върху който се прилепва индикаторът за намеса.

Пояснения на приложените фигури

Тези и други характеристики, аспекти и предимства на настоящото изобретение могат да бъдат разбрани по-добре от описанието, претенциите и приложените фигури, от които:

фигури 1 и 2 представляват напречен разрез на две примерни изпълнения на индикатора за намеса съгласно изобретението;

фигура 3 е напречен разрез на примерното изпълнение съгласно фиг. 2 след прилепване към субстрат и последващо активиране на индикиращите намеса характеристики на примерното изпълнение при опит за отстраняването му от субстрата.

Тези фигури, които са идеализирани, не са начертани по определен мащаб, не са ограничаващи и са предназначени само за илюстрация.

Примерни изпълнения на изобретението

Позиции

Индикатор за намеса

20, 40 Контактно лепило (а)

Носител

50,55 Разрушими слоеве

Фигурално разпределително покритие

Грунд

Ретроотражателен слой

Субстрат

Компонент (а): Филм или лента с контактно лепило

Компонент (а) на индикатора за намеса съгласно изобретението може да бъде по-добре разбран благодарение на приложение фигури 1 и 2, които представляват примерни изпълнения на заявения индикатор 10, където лента с двойно покритие служи за компонент (а) на индикатора. Лентата с двойно покритие включва носител 30 с контактно лепило 20 върху поне част от първа по-голяма негова повърхност и контактно лепило 40 върху поне част от втора по-голяма негова повърхност. Контактните лепила (КЛ) 20 и 40 могат да бъдат еднакви или различни по състав в зависимост от естеството на субстрата и компонент (б). Поне в някои примерни изпълнения се използват КЛ, осигуряващи връзка със субстрата с по-голяма адхезионна сила от тази на връзката между компонентите (а) и (б). Като алтернатива, за компонент (а) вместо лента с двойно покритие може да се използва КЛ-филм (дори КЛ-лента с едно покритие и с носител, който може да се прилепи към компонент (б), при условие, че филмът (или лентата с едно покритие) може да осигури необходимите за определено приложение адхезионни сили.

Подходящи за използване при изработката на индикатора ленти с КЛ-покритие или КЛ-филми са тези, които могат да бъдат отстранени чрез издърпване от субстратната повърхност, без да проявяват кохезионно разрушаване. Подходящи са акрилови, блок-съполимерни, каучуково смолни, поли ( а-олефинови) и силиконови КЛ, проявяващи адхезия към определен субстрат, достатъчна за осигуряване на трайна връзка при използване в нормални условия, и достатъчна разтегливост и кохезионна сила (самостоятелно и/ или в комбинация с носител), за да могат да бъдат изцяло отстранени от субстрата чрез издърпване. Акриловите и силиконовите КЛ обикновено са предпочитани, поради техните светлопропускащи свойства (по-точно, прозрачност), като на първо място са акриловите КЛ.

КЛ-слоят (слоевете) може да съдържа по избор една или повече добавки, като придаващи лепкавост смоли, пластификатори, противоокислители, пълнители и други обикновени добавки в зависимост от случая. Под3 ходящи носители за КЛ са еластични и нееластични полимерни филми (за предпочитане - светлопропускащи, а по-предпочитани са прозрачните филми), които имат достатъчна разтегливост (подходящ модул на Юнг, 5 даващ възможност за ръчно изтегляне) и якост на опън, за да може лентата да бъде отстранена от субстратната повърхност чрез ръчно изтегляне, без носителят да се скъса при отделянето. Примери за подходящи по- 10 лимерни филми са: полиолефини, например полиетилен, полипропилен, и полибутилен; винилови полимери, например поливинилхлорид, и поливинилацетат, акрилови полимери; силиконови полимери; природен или син- 15 тетичен каучук; полиуретани; както и смеси от тях. Може да се използват и съполимери, например етилен/метакрилат, етилен/винил ацетат, акрилонитрил/бутадиен/стирол, етилен/пропилен, и блок-съполимер (напр.сти- 20 рол-изопрен-стирол (СИС) или стиролетиленбутилен-стирол (СЕБС). За предпочитане са полиолефини, по-специално полиетилен и полипропилен, както и блок-съполимери, а още по-предпочитани са линеен полиетилен с ние- 25 ка плътност, полиетилен с ниска плътност, СИС и СЕБС. Най-предпочитан е линеен полиетилен с ниска плътност.

Носителят може по желание да бъде третиран или съставът му модифициран та- 30 ка, че да се увеличи адхезията му с КЛ. Например, носителят може да бъде обработен с “ефект корона” или с електронен лъч, или пък да бъде покрит с подобряващ адхезията състав, а може също към него да се добавят 35 подобряващи адхезията съединения или химически групи. Носителят може да съдържа и други видове добавки, наприемр пълнители, придаващи лепкавост реактиви, или пластификатори. 40

За използване като компонент (а) са предпочитани ленти с КЛ-покритие и КЛфилми, които могат изцяло да бъдат отстранени от субстрата чрез изтегляне в почти успоредна на субстратната повърхност посо- 45 ка. Такива ленти и филми са описани, например, в DE 3, 331, 016 (Beiersdorf AG), US 4,024, 312 (Korpman), и US 5,516,581 (Kreckel et al.), DE 3, 331 016 се отнася до адхезивен филм, съдържащ лепливо блок-съполимерно 50 КЛ и проявяващ висока еластичност, ниска пластичност, по-висока кохезия, отколкото ад хезия, адхезивна сила, която се намалява при опъване, и съотношение между силата на отстраняване и силата на скъсване 1:2 или повече. В US 4, 024 312 се описва лента, включваща КЛ от каучукова смола или лепливо блок-съполимерно КЛ- и силно разтеглив и еластичен блок-съполимерен носител с надлъжно удължение при скъсване, не по-малко от около 200% и 50%-ов каучуков модул от не повече от 2000 фунта на квадратен инч (13.8 N/mm²).

Особено предпочитана лента за използване като компонент (а) е отстранимата адхезивна лента, разкрита в US 5 516, 581. Тази лента съдържа силно разтегателен и почти нееластичен носител и КЛ-слой. Носителят притежава достатъчно висока якост на опън, което го предпазва от скъсване при отстраняване на лентата от субстратната повърхност (например предпочитана якост на опън при скъсване от поне 4300 фунта на квадратен инч (фки) (29.6 N/mm²), по-предпочитана - най-малко 530 фки (36.5 N/mm²) и най-предпочитана - около 6300 фки (43.4 N/mm²). Носителят има също надлъжно удължение при скъсване от около 50 до 1200% (предпочитано - от 150 до 700%, по предпочитано - от 350 до 700%), с по-малко от около 50% еластично възстановяване след разтегляне (предпочитано - по-малко от 30%, по-предпочитано - по-малко от 20%), и модул на Юнг, не по-малко от 2500 фки (17.2 N/mm2) (предпочитан - най-малко 3000 фки (20.7 N/mm2)) и не повече от 72 500 фки (500 N/mm2) (предпочитан - помалко от 50 000 фки (345 N/mm2), по-предпочитан - между 5000 и 30 000 фки (между 34.5 и 207 N/mm²)). КЛ е за предпочитане силно разтегливо, не се отделя от носещия елемент при разтегляне и има по-висока кохезия, отколкото адхезия към подходящ субстрат. След като се прилепи към субстрата, адхезивната лента здраво се свързва с него, но лесно може да се отстрани, без да го увреди просто чрез теглене, за предпочитане, под ъгъл около 45° спрямо субстратната повърхност, а по-добре - в почти успоредна субстратна повърхност посока, например помалко от 35° (за предпочитане - по-малко от 30°, а още по-добре - по-малко от 10°).

Компонент (б): разрушим слой (слоеве)

Компонент (б) на индикатора за намеса съгласно изобретението може да бъде разбран по-добре от фигури 1 и 2, които представляват примерни изпълнения на заявения индикатор 10, където компонент (б), съдържащ най-малко един разрушим слой, е вързан с компонент (а) чрез контактно лепило 40. Съгласно примерното изпълнение във фиг.1 за компонент (б) служи разрушим слой 50 (хартиен слой, по избор съдържащ фигурално разделително покритие). Фигура 2 илюстрира примерно изпълнение на заявения индикатор 10, при което компонент (б) се състои от разрушими слоеве 50 (съдържащи мастило знаци) и 55 (холографски филм).

Разрушимият слой има общо взето ограничена кохезионна сила и е най-слабата точка в многослойното изделие. Ето защо той е предопределената точка на разрушаване на изделието при опит за отстраняването му от субстрата. Разрушимият слой може да включва крехък материал, който се чупи при намеса (например метализиран или нематилизиран хлорографски филм, като описаните в ЕР 253, 089 (LGZ Landis & Gyr Zug AG), ЕР 328, 086 (American Bank Note Holographies, Inc.), EP 401, 466 (Landis & Gyr Betriebs AG) и US 4, 856, 857 (Takeuchi et al.), или акрилова смола, която може да съдържа керамични микросфери); хартия (например съгласно фиг.1), като вътрешната якост и дебелина на хартията са такива, че хартиеният слой да прояви междуслоево разрушаване при отстраняване на индикатора; знаци (например с мастило, съгласно фиг.2), нанесени върху вътрешен слой по най-различни начини, например чрез хектография и директен печат, като например топлинна хектография, мастиленоструен печат, лазерен печат, флексография, фотогравюра и ситов печат; както и всякакви други слоеве, които могат да бъдат разрушени (изцяло или частично) или непоправимо деформирани при опит за отстраняване на индикатора. Такива слоеве могат да включват, например, стопилково лепило, контактно лепило, и/или непоправимо деформируем полимерен филм. За предпочитане са светлопропускащи (още подобре - прозрачни) разрушими слоеве.

Предпочита се индикаторът съгласно изобретението да включва (като разрушим слой) холографски филм, например такъв, който съдържа структуриран подслой и, незадължително, отражателен подслой. Структурираният подслой може да бъде формиран по няколко добре известни метода, например съгласно US 4, 856, 857 (Takeuchi et al.). Той може да бъде направен от материали като полиметил метакрилат (ПММК), нитроцелулоза и полистирол. Структурираният подслой може да включва микроструктуриран релефен рисунък от холографски или дифракционни решетести изображения във формата на лотоси или отразяващи светлината шарки. При едно от примерните изпълнения на изобретението релефован микроструктуриран подслой може да бъде оформен чрез поставяне на материала, от който ще бъде направен структурираният подслой, върху недеформируема релефоваща пластина с микроструктуриран релефен рисунък, като се използват топлина и натиск. В друг вариант структурираният подслой може да бъде направен по друг подходящ начин, например лъчева вулканизация, от материали като уретан, епоксид, полиестер и акрилови мономери и олигомери, които са формулират с фотоиницииращи вещества, отпечатък върху недеформируем инструмент с микроструктуриран релефен рисунък, и лъчева вулканизация.

Незадължителен отражателен подслой може да бъде нанесен върху структурирания подслой преди или след релефоването. Добре е отражателният подслой да има по-висок коефициент на пречупване на структурирания подслой. Съгласно примерно изпълнение на изобретението отражателният подслой е в голяма степен прозрачен и безцветен. Илюстриращи примери за подходящи за отражателен подслой материали, без да внасят ограничение, са: бисмутов триоксид, цинков сулфид, титанов двуоксид и циркониев оксид, описани в US 4, 856, 857 (Takeuchi et al.). Могат да бъдат използвани и по-малко прозрачни материали, като отражатели от тънък алуминий, сребро или фигурални. Отражателният подслой увеличава отражението на светлината през структурирания подслой, поради разликата в коефициента на пречупване на структурирания и отражателния подслой. Така структурираният холографски рисунък става по-видим за не5 въоръженото око след нанасянето на отражателния подслой върху структурирания подслой, като, по желание, върху структурирания подслой може директно да се нанесе адхезив или засилващ адхезията грунд, без да се намалява видимостта на структурирания рисунък.

Индикаторът съгласно изобретението може да съдържа повече от един разрушим слой, както е показано на фиг.2, където се използват и знаци, и холографски филм, и където контактното лепило 40 може също да служи като разрушим слой, ако е подбрано така, че да има малка кохезионна сила. Моделът на разрушаване при многослойните изделия, какъвто е индикаторът съгласно изобретението, е сложен и зависещ от различни параметри като еластичност или крехкост на различните слоеве, якост на опън на използваните материали, адхезията между съседни слоеве, дебелина на слоевете, структура на нееднородните слоеве, както и от посоката на отстраняване, ъгъла, силата, скоростта и температурата при отстраняването. Така че в някои случаи отстраняването на индикатора от субстрата може да доведе до разрушаване на други места, а не на определения разрушим слой (слоеве) на индикатора, или пък в добавка към него.

Но, обикновено, разрушимият слой (слоеве) на индикатора се уврежда и така дава сигурно доказателство за намеса. Това увреждане може по-добре да бъде разбрано от фиг.З, която представлява напречен разрез на примерното изпълнение от фиг.2 след прилепване върху субстрат 90 и последващо активиране на индикиращите намеса характеристики на изделието при опит за отстраняване на субстрата.

Допълнителни компоненти

Освен разрушимите слоеве 50 (знаци) и 55 (холографски филм), примерното изпълнение от фиг.2 и 3 (предпочитано изпълнение) съдържа фигурално разделително покритие 60, грундово покритие 70 и ретроотражателно покритие 80. Фигуралното разделително покритие 60 (което може да бъде от известен вид, например състави на силиконова основа, флуорирани химикали, парафини и поливинилов алкохол, както и с известен рисунък) и грундовото покритие 70 (което също може да бъде някое от известните грундови покрития и обработки, например от описаните по-горе видове за използване върху носителя) служат за осигуряване на участъци с по-голяма и по-малка адхезия на холографския филм 55 (със знаци 50) към намиращия се отдолу ретроотражателен слой 80. Така, при опит за отстраняване на индикатора от субстрата, съдържащият знаци холографски филм се къса, като части от филма и знаците остават върху компонент (а) (свързан с контактното лепило 40), а други части остават свързани с ретроотражателния слой 80. Относителните размери и интервали на частите, оставащи съответно върху компонент (а) и ретроотражателния слой, могат да бъдат различни чрез променяне естеството на рисунъка (на фигуралното разделително покритие) и обхвата на повърхностно покритие, както е известно в нивото на техниката.

Предпочитано примерно изпълнение на изобретението съгласно фиг.2 и 3 съдържа ретроотражателен слой 80, който за предпочитане съдържа микрочастици или кубичноъглови елементи. Например, описаният в US 2, 407, 680 (Palmquist et al) ретроотражателен слой може да съдържа включен монослой от стъклени микросфери, нанесени в уплътнителна смола, съдържаща, например половинил бутирал или полиестер. Уплътнителната смола съответства на микросферите. Под уплътнителната смола има отражателен подслой, който може да включва непрозрачни материали, като сребро, алуминий, хром, никел или магнезий или прозрачни материали с висок коефициент на отразяване, като цинков сулфид, или многослойни отражатели като описаните в US патент No 3, 700, 305 (Bingham). Така влизащата в ретроотражателния слой светлина се фокусира от стъклените микросфери през уплътнителната смола и се отразява от отражателния подслой обратно през уплътнителната смола и стъклените микросфери към наблюдателя. Ретроотражателният слой може да съдържа също и основен подслой, който може да съдържа задействащо се при загряване или контактно лепило за засилване на адхезията към отражателния подслой.

Може да се използва и гранулен подслой. При такова примерно изпълнение върху гранулния подслой се нанасят стъклени микросфери, а върху стъклените микросфери се нанася уплътнителна смола. Гранулният подслой може да съдържа цветен (включително черен) пигмент, който дава цвят на ретроотражателния слой при нормална светлина, а при ретроотражателна светлина друг цвят, например сребрист. Това е описано и в US 2, 407, 680 (Palmquist et al.). Обратната страна на микросферите може да бъде защитена от подходящ за целите защитен или уплътнителен материал.

Алтернативен ретроотражателен слой 80 съдържа множество кубичноъглови ретроотражателни елементи вместо стъклени микросфери и смола. Кубичноъгловите елементи могат да бъдат направени от материали като винил, поликарбонат или акрил за релефирани кубичноъглови елементи, и уретан, епоксид, полиестер и акрилови олигомери и мономери за лъчево вулканизирани кубичноъглови елементи. Типично за кубичноъгловите елементи е това, че те имат три вазимноперпендикулярни повърхнини с лице, приблизително 1.9 х 10’³пнп² до 0.1 mm². Кубичноъгловите ретроотражателни елементи могат да бъдат релефирани с оригинална форма в листов материал при подходяща температура и налягане. Елементите могат да бъдат направени и чрез нанасяне на лъчево вукланизируема смола върху оригинална форма, ламиниране на горен слой под достатъчно налягане и втвърдяване на смолата чрез лъчева вулканизация.

Кубичноъгловите ретроотражателни елементи могат да имат отражателно покритие, което може да е от същите материали като описаните по-горе за микросферичен ретроотражателен материал, и обикновено се нанася върху задната повърхност на кубичните ъгли. Върху отражателното покритие може да се нанесе лепилен уплътнителен филм или адхезивен слой, без да се нарушава ретроотражението. Кубичноъгловите ретроотражателни елементи могат да се използват и без отражателно покритие.

Хорлографски филм и ретроотражателен слой могат да се свържат чрез свързващ слой. Подходящи материали за такъв свързващ слой могат да бъдат грундове (например грундово покритие 70 съгласно фиг.2 и 3) или адхезиви във вид на покрития или филм, като например уретани, олефини, ви нили и акрили. Свързващият слой може да има различна подходяща дебелина и да бъде нанесен върху холографския филм, върху ретроотражателния слой, или и върху филма, и върху слоя, преди свързването на тези два пласта.

Свързващият слой може да бъде направен от термичносвиващ се материал, осигуряващ защита срещу намеса чрез използването на топлина, тъй като под въздействието на определено количество топлина термичносвиващият се материал се деформира. Полиолефиновият филм е предпочитан материал за термичносвиващ се свързващ слой.

Върху контактната повърхност, между холографския и ретроотражателния слой , може да се нанесе фигурален покривен слой (например фиугрално разделително покритие 60 съгласно фиг. 2 и 3), което засилва или отслабва адхезията. Особено полезен е такъв фигурален слой, когато бъде нанесен непосредствено до слой с отпечатани знаци или един, или няколко холографски емблеми (например холографски филм 55 съгласно фиг. 2 и 3). Когато индикаторът е разслоен при фигуралния покривен слой, част от знаците или емблемата (ите) остават свързани с всеки разслоен участък.

Може да се използва рисунък от знаци в същите участъци като описания по-горе фигурален покривен слой или на други места в конструкцията. Рисунъкът от знаци или лотоси се отпечатва, за предпочитане, с цветно мастило, перлисцентно мастило, или мастило, видимо на ултравиолетова светлина, или се изобразява с тонери или багрила в определен модел. Тези цветни знаци са особено полезни, когато са отпечатани на място над челната повърхност на ретроотражателен слой, съдържащ цветни гранули. На нормална светлина цветните (за предпочитане черни) гранули скриват цветните знаци и се вижда само холограмата, тъй като холограмата отнема видимостта на цветните знаци. Но в условията на ретроотражателно осветление цветните знаци са ясно видими на фона, който обикновено е сребро, а холограмата престава да се вижда. В микросферичния ретроотражателен слой могат да бъдат изобразени и широки или тесни ъглови знаци, например чрез метода на лазер но изобразяване, описан в US 4, 688, 894 (Hockert) и 4, 200, 876 (Galanos). Когато този метод се използва за изобразяване на капсулирани микросферични ретроотражателни материали с непрозрачни отражатели, зна- 5 ците обикновено са видими и на нормална, и на ретроотражателна светлина. Съгласно изобретението също се използва капсулиран микросферичен ретроотражателен материал с прозрачни отражатели, където знаците са 10 невидими на нормална светлина, но стават видими в условията на ретроотражение. По този начин знаците остават скрити до използването на ретроотражателно осветление.

Когато индикаторът е предназначен да 15 бъде поставен, например върху вътрешната страна на автомобилното предно стъкло, компонентите, използвани в добавка към компоненти (а) и (б), са за предпочитане светлопропускащи (по-добре прозрачни), особено ко- 20 гато се използват със заден ретроотражателен слой или заден слой със знаци, които трябва да останат видими от външната страна на колата. Когато в такъв индикатор се използват един или повече топлочувствителни 25 компоненти, например термопластични, компонент (а) се използва за предпочитане в комбинация с фигурално разделително покритие и непрекъснато покритие от подобряващ адхезията грунд. 30

Индикаторът за намеса съгласно изобретението може по желание да съдържа и поне един покривен слой (например за защита на КЛ слой 20). Този покривен слой може да бъде от известни материали, като 35 хартия или полимерен филм (по желание съдържащ разделително покритие или обработен така, че да улесни, например, отделянето на КЛ от покривния слой). Индикаторът съгласно изобретението може да бъде напра- 40 вен, като се използват конвенционални методи за нанасяне на покритие, ламиниране и/или копиране. Дебелината на различните съставни слоеве може широко да варира в зависимост от броя и характера на необхо- 45 димите за даден случай компоненти, приложението и начините на изпълнение.

Задачата и преимуществата на заявеното изобретение се илюстрират и със следните примери, но материалите и тяхното ко- 50 личество, посочени в примерите, както и други условия и подробности не следва да пред ставляват ненужно ограничение на изобретението.

Приложение на изобретението

Методи за изпитване

Изпитване на 180° пилингова адхезия Пилингова адхезия е силата, необходима за отделяне на еластичен листов материал с адхезивно покритие от стенд за изпитване. Пилинговата адхезия се измерва под определен ъгъл и при определена скорост на отделяне. В следващите примери силата на пилинговата адхезия е изразена в нютони/милиметър ширина (N/mm²) на покрития листов материал. Измерваните сили на пилинговата адхезия са първоначални пилинг адхезионни сили за около една минута време на задържане, освен когато е посочено обратното. Тези първоначални пилинг адхезионни сили не могат да бъдат показателни за отработени пилинг адхезионни сили, които могат да бъдат получени.

Пилинговата адхезия (180°) беше измерена съгласно PSTC-1 (Test Methods of the Pressure-Sensitive Tape Council, 9-то издание, 1989, Deerfield, II., USA). Ивица (c ширина 1.27 cm) от листовия материал c адхезивно покритие беше поставена върху стенд от неръждаема стомана, като поне 12.7 линейни сантиметра от двете повърхности бяха в плътен контакт. За закрепване на ивицата беше използвана двукилограмова ебонитова ролка. Свободният край на покритата ивица беше извит назад, така че почти да я докосва, т.е. ъгълът на отстраняване беше 180°. Свободният край беше свързан със скалата на уреда за изпитване на адхезията. Изпитателната плоча от неръждаема стомана беше стегната в челюстите на машина за изпитване на якост на опън, отдалечаваща плочата от скалата с постоянна скорост от 30.5 cm/min. Показанията на скалата при отделяне на лентата от стъклената повърхност се отчитаха в нютони. Отчиташе се средната стойност на наблюдаваните по време на изпитването цифри.

Пилингова адхезия при различен ъгъл на отстраняване от стъкло

Стойностите на пилингова адхезия бяха измерени по описания по-горе начин, с тази разлика, че конфигурацията на апара турата беше променена така, че силите на отстраняване да бъдат измервани под други ъгли. Стъклена изпитвателна плоча беше фиксирана в долната челюст на машината за изпитване на якост на опън в различни конфигурации, така че когато втората противоположна челюст на машината издърпваше края на покритата ивица, последната се отделяше от плочата и под други ъгли освен обикновено тестуваните пилингови ъгли от 90° и 180°. Отчиташе се силата, необходима за отделяне на ивицата с адхезивно покритие от плочата, както и удължението на ивицата по време на процеса на отделяне. Направено беше изчисление при ъгли на отстраняване 0°, 45°, 90° 145° и 180°.

Пример 1. Едната страна на лист фотокопирна хартия с размери 5 cm х 7 cm беше обмазана шахматообразно чрез фотогравюра с разделителен състав, съдържащ органополисилоксанполикарбамиден съполимер. Органополисилоксанполикарбамидния съполимер беше продукт от кондензационна реакция на органополисилоксан диамин с полиуретан и пълнеж от диаминова верига и беше изготвен съгласно описанието US 5, 214, 119 и US 5, 290, 615. Органополисилоксан поликарбамидът беше покрит с изопропанолов разтвор, така че всяка страна на отделните елементи на получилия се шахматен рисунък да е с размер 5 mm. Покритата по този начин хартия беше сушена 1 min при температура 70°С.

Полиетиелнов филм с дебелина 1.5 mil (38μ), обработен с коронен разряд и с ниска линейна плътност (LLDPE), предлаган като ХМАХ 312.0 LLDPE от Huntsman Packaging, Scunthorpe, UK, беше покрит от двете страни с контактно лепило и след това беше изрязан по размерите на гореспоменатата хартия (5 cm х 7 cm). Лепилото от едната страна на филма беше акрилово контактно лепило на основата на разтвор, съдържащо троен съполимер от 70% тегл. изооктилакрилат, 22.5% тегл. метилакрилат, и 7.5% тегл. акрилова киселина. Лепилото беше със собствен вискозитет 0.7 и съдържаше топлинно активираща се бисамидна напречна връзка (определена беше пилинговата адхезия на това лепило върху полиетилен терефталов (ПЕТ) филм с дебелина 2 mol (50μ) и беше получена стойност на 180° пилингова адхе зия 5.6 N/cm). Лепилото беше нанесено върху LLDPE филм с ножово устройство и беше сушено в пещ с въздух под налягане до получаване на теглото на адхезивното покритие 40 g/m². След това към изсушения адхезивен слой беше ламиниран полиестерен покривен слой със силиконово покритие и с дебелина 2 mil (50μ).

Обратната страна на LLDPE филма беше покрита с органичен разтвор на акрилово контактно лепило. Адхезивният разтвор беше приготвен чрез комбиниране на два лепилни състава в тегловно съотношение 11.9 части адхезивен състав А (30 части от твърдите му компоненти) и 88.1 части адхезивен състав Б (70 части от твърдите му компоненти) (този адхезивен разтвор също беше нанесен върху полиетилен терефталтов (ПЕШ) филм с дебелина 2 mil (50μ) с ножово устройство до получаване на 10 g/m² тежина на покритието след изсушаване в пещ с въздух под налягане, като получената стойност на пилинговата адхезия беше 1.4 N/cm).

Адхезивният състав А съдържаше воден разтвор на акрилово контактно лепило, съдържащо изооктилакрилат и акрилова киселина в тегловно съотношение 95.5:4.5, приготвено по метода на емулсионната полимеризация, описан в пример 5 на US Re 24, 906 (Ulrich). След полимеризацията полученото акрилово контактно лепило беше извлечено от емулсията и разтворено в смес от 80/20 хептан и пропилов алкохол до получаване на разтвор 25 тегл.%.

Адхезивният състав Б съдържаше акрилатно микросферично лепило, приготвено съгласно описанието в US 3, 691, 140 (Silver), използвайки 98% изооктилакрилат и 2% амониев акрилат. Микросферите в получената суспензия бяха отделени и диспергирани в хептан, образувайки микросферична дисперсия 8 тегл.%.

Фигурално покритата повърхност на гореописаната хартия беше ламинирана към страната на получения двойно покрит LLDPE филм със съдържащото микросфери лепило, като по този начин се получи обикновен пример за изпълнение на индикатор за намеса съгласно изобретението. Полиестерният покривен слой беше отстранен от индикатора, като полученият експониран адхезивен слой беше прилепен към лист двупластово зака лено безопасно стъкло и здраво притиснат с ръка. След 15 min беше направен опит за отделяне на индикатора от стъкления субстрат. Краят му беше леко повдигнат и издърпан в посока, приблизително 90° спрямо 5 субстратната повърхност. В резултат индикаторът се разцепи на две отделни части. Едната част остана върху субстрата, а другата беше изцяло отстранена.

Останалата върху субстрата част включ- 10 ваше първия адхезивен слой, филма, втория адхезивен слой и рисунък от шахматно разположени зони, съдържащи отслоени от хартията влакна. Хартиените влакна ясно се забелязваха в зоните без разделително покри- 15 тие. Напълно отделената част включваше фигуралното разделително покритие и остатъка от хартията. С просто око се виждаше, че хартията е разслоена от едната страна в шахматен рисунък.

Останалата върху субстрата част беше отстранена чрез издърпване на единия й край под ъгъл 45° спрямо повърхността на субстрата. В процеса на отделяне частта се разтегли, но не се скъса. Свързаното със субстрата контактно лепило постепенно се разтроши и след отделянето на частта върху субстрата не се забелязваше никакъв остатък от него.

Няколко двойно покрити LLDPE филма бяха приготвени по горния начин и бяха прилепени към стъклена изпитвателна плоча. В таблица 1 са посочени стойностите на пилингова адхезия, получени при различни ъгли на отстраняване:

Таблица 1.

Посока на отстраняване*	Ъгъл на отстраняване (градуси)	Пилингова адхезия (N/см)	Удължение (%)
МП	0	9.4 ^Ί	472
МП	45	7.5	441
МП	90	5.9	253
НП	90	5.1	489
ДП	90	5.1	406
МП	135	5.5	237
МП	180	7.9	569

* МП = отделяне на филма чрез издърпване в посока на машината

НП = отделяне на филма чрез издърпване в напречна посока ДП = отделяне на филма чрез издърпване в диагонална посока

Пример 2. Задната неретроотражателна страна на гъвкав ретроотражателен листов материал, съдържащ стъклени перли като отражателни елементи (предлаган като Scotchlite™ VP5500 Reflective Sheeting от ЗМ Company, St.Paul, MN), беше ламиниран чрез нагряване към непрозрачен бял полиетилен терефталатен (ПЕТ) филм с дебелина 25 μ за защита на експонирания му алуминиев отражателен слой. След това предната ретроотражателна повърхност на листовия материал беше покрита с непрекъснат свързващ слой полиуретанова смола (предлаган като NeorezTM R 960 от Zeneca Resins, Waalwijk, Холандия). Водният състав на смолата беше нанесен чрез фотогравюра и сушен 1 min при температура 80°С до дебелина около 4μ. Върху получения свързващ слой беше нанесен чрез фотогравюра описания в пример 1 разделителен състав в шахматен рисунък по описания в пример 1 начин.

Върху фигуралното разделително покритие чрез ситов печат беше нанесен непрекъснат слой прозрачно мастило на база разтворител (предлагано като ScotchliteTM Transparent Ink 1900 (синьолилаво) от ЗМ Company, St.Paul, MN). Полученото мастилено покритие беше сушено 40 s при температура 69°С до получаване на дебелина около 10 μ.

Двойно покритият LLDPE филм от пример 1 беше прилепен към ламината, включващ слоестия отражателен листов материал, свързващия слой, фигуралното разделително покритие и мастиления слой. Страната на филма със съдържащото микросфери лепило беше свързана с мастиления слой с помощта на механичен ламинатор при 23°С, като така беше получен ретроотражателен индикатор за намеса. Защитният ПЕТ-филм беше отделен от индикатора, след което полученият експониран адхезивен слой беше прилепен към двупластово закалено безопасно стъкло и здраво притиснат към него с ръка. След 15 min беше направен опит за отделяне на индикатора от стъкления субстрат. Краят на индикатора беше леко повдигнат и изтеглен в посока, приблизително 90° спрямо субстратната повърхност. Индикаторът не може да бъде отделен цял. Той прояви вътрешнослоево разрушаване и се раздели на две части, едната от които остана свързана със субстрата, а другата се отдели изцяло.

Останалата свързана със субстрата част включваше двойно покрития LLDPE филм и лесно различими части от мастиления слой, отговарящи на участъците с разделително покритие. Напълно отделилата се от субстрата част включваше отражателния листов материал, свързващия слой, фигуралното разделително покритие, частите от мастиления слой, отговарящи на участъците без разделително покритие. Увреденият мастилен слой даде по този начин видим знак за намеса.

Останалата свързана със стъкления субстрат част от индикатора беше отделена от стъклото чрез издърпване на края й под ъгъл около 45° спрямо субстратната повърхност. В процеса на отделяне частта се разпъна, но не се скъса. Контактното лепило, свързано със стъкления субстрат, постепенно се натроши, като след отделянето върху субстрата не се виждаха никакви остатъци от него.

Пример 3. Предната ретроотражателна повърхност на листовия материал от пример 2 беше покрита с непрекъснат полиуретанов свързващ слой и фигурално покритие от разделителен състав съгласно пример 2. Тънък прозрачен холографски филм (предлаган от Crown Roll Leaf. Peterson, NJ) беше ламиниран върху фигуралното разделително покритие с помощта на нагрят ламинатор (предлаган от Sallmetal, Raalte, Холандия) при 100°С. Холографският филм съдържаше полиестерен разделителен покривен слой, структуриран слой на полиметилметакрилатна основа, отражател от цинков сулфид с висок коефициент на отражение, и тънък лепилен слой. След ламинацията полиестерният покривен слой беше отстранен. Върху тънкия прозрачен холографски слой чрез ситов печат беше нанесен непрекъснат слой прозрачно мастило на базата на разтвор (предлагано като Scotchlite™) Transparent ink 1900 (синьолилаво) от ЗМ Company, St.Paul, MN). Полученото мастилено покритие беше сушено 40 s при 60°С до получаване на дебелина на покритието около 10 μ.

След това двойно покритият LLDPE филм от пример 1 беше поставен върху ламината, включващ отражателния листов материал, свързващия слой, фигуралното разделително покритие, холографския филм и мастиления слой. Страната на филма със съ държащо микросфери лепило беше свързана с мастиления слой с помощта на механичен ламинатор при 23°С, получавайки индикатор за намеса. Защитеният ПЕТ-филм беше отстранен от индикатора, като полученият ек- 5 спониран адхезивен слой беше прилепен към двупластово закалено безопасно стъкло и здраво притиснат с ръка. След 15 min беше направен опит за отделяне на индикатора от стъкления субстрат. Краят на индикатора бе- 10 ше леко повдигнат и издърпан под ъгъл, приблизително 90” спрямо субстратната повърхност. Индикаторът не се отдели цял, а се раздели на две части, едната от които остана свързана със стъкления субстрат, а друга- 15 та се отдели изцяло.

Останалата свързана със стъкления субстрат част включваше двойно покрития LLDPE филм и лесно различими части от мастиления слой и холографския филм, отгова- 20 рящи на участъците с разделително покритие. Напълно отделената от стъкления субстрат част включваше отражателния листов матириал, свързващия слой, фиугралното разделително покритие и части от мастиления 25 слой и холографския филм, отговарящи на участъците без разделително покритие. Увреденият мастилен слой даде по този начин видима индикация за намеса.

Останалата свързана със стъкления суб- 30 страт част беше отделена от стъклото чрез издърпване на края й под ъгъл 45° спрямо субстратната повърхност. В процеса на отделяне частта се разтегли, но не се скъса. Свързаното със стъкления субстрат контактно ле- 35 пило постепенно се разчупи, като след отделянето върху субстрата не останаха никакви следи от него.

Беше приготвен втори индикатор за намеса по описания в пример 3 начин. Той бе- 40 ше поставен върху стъклен субстрат и оставен там за около 40 дена при температура 70°С, симулирайки по този начин дълго излагане на топлина върху автомобилно предно стъкло. Опитите за отделяне на индика- 45 тора доведоха до описаното по-горе вътрешнослоево разрушаване и разслояване. Намесата беше очевидна, тъй като и холограмата, и мастиленият слой бяха увредени в процеса на отделяне. 50

Пример 4. Беше повторен пример 3, с тази разлика, че контактно лепило на акри лова основа имаше и върху двете страни на двойно покрития LLDPE филм. Лепилото съдържаше съполимер на изооктилакрилат и акрилова киселина в тегловно съотношение 95.5 на 4.5. На сто тегловни части от съполимера беше придадена лепливост с 25 тегл.ч. високо стабилизирана естерна смола (предлагана като Foral™ 85 от Hercules, Rijswijk, Холандия). Беше осигурена диференциална адхезия чрез по-голямо тегло на адхезивното покритие върху едната страна на филма, отколкото върху другата. Покритието върху едната страна (тази, която се поставя върху субстрата) беше с дебелина 100 μ (такова адхезивно покритие върху полиетилен терефталатен (ПЕТ) филм с дебелина 2 mil (50μ) даде стойност на 180* пилингова адхезия 7.5 N/cm. Адхезивното покритие върху обратната страна на филма беше с дебелина 50 μ (такова адхезивно покритие върху полиетилен терефталатен (ПЕТ) филм с дебелина 2 mil (5Qx) даде стойност на 180* пилингова адхезия 4.0 N/cm.

Полученият LLDPE филм с двойно покрите беше прилепен след това към ламината от пример 3, включващ ретроотражателен листов материал, свързващ слой, фигурално разделително покритие, холографски филм и мастилен слой. Страната на филма с по-тънкото адхезивно покритие беше свързана с мастиления слой с помощта на механичен ламинатор при температура 23°С, образувайки по този начин индикатор за намеса. Индикаторът беше прилепен към стъклен субстрат, като при опит за отстраняването му от субстрата резултатът беше подобен на този в пример 3. Останалата върху субстрата част беше отстранена чрез повдигане на края й и издърпване под ъгъл около 90° спрямо субстратната повърхност. В процеса на отстраняване частта се разтегли, но не се скъса. След пълното разчупване на адхезивната връзка със субстрата върху него не останаха никакви видими следи от лепилото.

Пример 5. Приготвен беше лист стирол-етилен-ко-бутилен-стирол блок-съполимер (СЕБС) с дебелина 220 μ, предлаган от Shell Chemicals като Kraton™ G-1657, по стандартния метод на двойна шнекова екструзия. Полученият еластичен лист беше покрит от двете страни с каучуково контак тно лепило на базата на смола, съдържащо 100 тегл.ч. стирол-изопрен-стирол синтетичен блок-съполимер (предлаган като Kraton™ 1107 от Shell Chemicals), 129 тегл.ч. С5 алифатна слепваща смола (предлагана като Escorez™ 1310 от Exxon, Белгия), 54 тегл.ч. политерпенова смола (предлагана като Zonares™ А25 от Arizona Chemicals), и 3 части противоокислител (предлаган като Irganox™ 1076 от Ciba Geigy, Базел, Швейцария). Лепилото беше нанесено върху едната страна на СЕБС листа с дебелина 35 μ, а от другата страна - с дебелина 19 μ. Към по-дебелото адхезивно покритие беше ламиниран полиестерен покривен слой със силиконово покритие. Беше измерена пилинговата адхезия на всяко адхезивно покритие към субстрат от неръждаема стомана, и резултатът беше

6.8 N/cm (19 микронов слой) и 8.6 N/cm (35 микронов слой).

Полученият лист с двойно покритие беше ламиниран чрез свързване на по-тънкото адхезивно покритие на листа с мастиления слой на ретроотражателен ламинат от типа, описан в пример 3, образувайки индикатор за намеса. Ламинатът съдържаше (по ред) ретроотражателен листов материал, непрекъснат свързващ слой, фигурално разделително покритие, тънък прозрачен хологафски филм и непрекъснат мастилен слой. Полиестерният покривен слой беше отстранен и индикаторът беше силно притиснат към чиста стъклена плоча. При опит да бъде отделен от субстрата индикаторът се разслои по описания в пример 3 начин, като една част от него остана върху субстрата.

Останалата свързана със субстрата част от индикатора се състоеше от двойно покритие СЕБС лист и шахматно разположени мастилени/холограмни фрагменти, съответстващи на зоните с разделително покритие. Напълно отделилата се от субстрата част съдържаше ретроотражателен листов материал, свързващия слой, фигуралното разделително покритие, частите от мастиления слой и холографския филм, отговарящи на зоните без разделително покритие. Останалата свързана със субстрата част от индикатора можеше да бъде отстранена от субстрата чрез издърпване на края й до пълното й отделяне от субстратната повърхност.

Пример 6. Повторен беше пример 5, с изключение на това, че за носител на адхезивните слоеве беше използван различен еластомерен листов материал. Чрез екструзия беше приготвен дебел 50 μ лист полупрозрачен анизотропно еластичен филм, съдържащ 60 части стирол-изопрен-стирол триблоков полимер (предлаган в търговията като Vector™ 411 ID от 411 ID от Deutsche Exxon Chemicals GmbH) и 40 части полипропилен (плътност 0.905 g/cm³, предлаган като РРН 7060S от Fina Chemicals, Белгия). Полученият еластичен лист съдържаше неразтворими полипропиленови нишки, простиращи се в плоскостта на листа в посока към долния край, вложен в еластомерна матрица. Анизотропният лист беше разтеглив и еластичен в напречна посока, но еластичността и разтегливостта му в посока към долния край беше по-малка.

Двете страни на еластичния лист бяха покрити с каучуковото контактно лепило на базата на смола от пример 5 и листът беше ламиниран към ретроотражателния ламинат от пример 3, включващ ретроотражателен листов материал, непрекъснат свързващ слой, фигурално разделително покритие, тънък холографски филм и непрекъснат мастилен слой. По-тънкият слой контактно лепило върху еластичния носител беше ламиниран към мастиления слой на ретроотражателния ламинат. Полученият индикатор за намеса беше прилепен към стъклен субстрат. При опит да бъде отделен от субстрата, индикаторът се разслои. Частта, останала свързана със субстрата, можеше да бъде отделена от него чрез издърпване на края й и опъване до пълното й отстраняване от субстратната повърхност.

Пример 7. Беше приготвен индикатор за намеса чрез използване на филм от контактно лепило (КД) (без носител за лепилото), а не като двойно покрития филм или лист с носител от горните примери. КЛ-филмът беше непрозрачен филм от синтетично каучуково лепило на базата на смола (предлаган като Power Strips™ от Beiersdorf AG, Хамбург, Германия). КЛ-филмът беше хомогенен, а двете му адхезивни страни бяха покрити със защитни покривни слоеве. Единият покривен слой беше отстранен от филма и експонираната адхезивна повърхност беше ламинирана към ретроотражателния ла минат от пример 3 (съдържащ (по ред) ретроотражателен листов материал, непрекъснат свързващ слой, фигурално разделително покритие, тънък прозрачен холографски филм и непрекъснат слой прозрачно мастило). 5 Вторият защитен покривен слой беше отстранен от получения индикатор за намеса, който беше прилепен към стъклен субстрат. След 15 min беше направен опит за отстраняване на индикатора. Получи се вът- 10 решнослоево разрушаване и индикаторът се раздели на две части, едната от които се отдели изцяло, а другата остана свързана със субстратната повърхност. Останалата върху субстратната повърхност част включваше КЛ 15 филма, целия мастилен слой и шахматен рисунък на холографския филм, съответстващ на зоните с разделително покритие. Шахматният рисунък на повредения холографски филм лесно се виждаше под определени ъгли 20 на светлина, отразена от повърхността (на изцяло отделената част на индикатора). Отделената част на индикатора се състоеше от ретроотражателен листов материал, непрекъснатия свързващ слой, шахматообразното 25 разделително покритие и шахматен рисунък на холографския филм, отговарящ на зоните без разделително покритие. Останалата върху субстрата част от индикатора можеше да се отдели цяла чрез издърпване за разположе- 30 но в единия край на КЛ-филма ухо под ъгъл около 30° спрямо субстратната повърхност.

Пример 8. Беше повторен пример 3, с тази разлика, че беше приготвен двойно покрит LLDPE филм чрез покриване на двете 35 страни на LLDPE филма със същия състав контактно лепило на акрилова основа. Лепилото съдържаше леплив съполимер на изооктилакрилат и акрилова киселина в тегловно съотношение 95.5 на 4.5. На 100 тегл.ч. от 40 съполимера беше придадена лепливост с 25 тегл.ч. високостабилизирана колофонена естерна смола (предлагана като Foral™ 85 от Hercules, Rijswijk, Холандия). Беше осигурена диференциална адхезия чрез използване 45 на адхезивно покритие с по-голяма тежест върху едната страна на филма, отколкото върху другата.

Индикаторът за намеса беше приготвен чрез ламиниране на получения филм с 50 двойно покритие към ретроотражателния ламинат от пример 3 (включващ ретроотража телен листов материал, непрекъснат свързващ слой, фигурално разделително покритие, тънък прозрачен холографски филм и непрекъснат слой прозрачно мастило) чрез свързване на мастиления слой на ламината със страната на двойно покрития филм, адхезивното покритие върху която е с по-малко тегло. Полученият индикатор беше прилепен към стъклен субстрат, като при опит да бъде отделен, индикаторът се разслои. Останалата свързана със субстрата част включваше двойно покрития филм и рисунък от фрагменти от мастило и холографски филм. Тази част можеше да се отдели чрез опъване до разчупване на адхезивната връзка със субстратната повърхност.

Пример 9. Беше повторен пример 8, с тази разлика, че LLDPE филмът с носител беше заменен с полиетиленов лист с ниска плътност (ПЕНП) с дебелина 28 μ и плътност 0.92 g/cm³ (предлаган от Klerk’s, Noordwijkerhout, Холандия). Полученият индикатор беше прилепен към стъклен субстрат, като при опит да бъде отделен, индикаторът се разслои. Останалата върху субстрата част включваше двойно покрития филм и рисунък от фрагменти от мастило и холографски филм. Тази част можеше да се отстрани чрез издърпване на края й до разчупване на адхезивната връзка със субстратната повърхност.

Пример 10. Беше повторен пример 3, с тази разлика, че гъвкавият ретроотражателен листов материал беше заменен с чист полиетилен терефталатен (ПЕТ) филм с дебелина 2 mil (50μ). Чистият ПЕТ-филм имаше непрекъснат свързващ слой, фигурално разделително покритие, тънък холографски филм и непрекъснат мастилен слой съгласно описанието в пример 3. Полученият индикатор за намеса беше полупрозрачен при прилепването му към стъкления субстрат. При опит да бъде отделен, индикаторът се разслои. Останалата върху субстрата част можеше изцяло да бъде отделена чрез опъване.

Пример 11. Беше повторен пример 3, с тази разлика, че гъвкавият ретроотражателен листов материал от пример 3, съдържащ стъклени перли като отражателни елементи, беше заменен с гъвкав ретроотражателен листов материал, съдържащ кубично ъглови елементи като отражателни елементи (предлагани като Flexible Diamond GradeTM Reflective Sheeting 973 от 3M Company, St. Paul, MN). Полученият индикатор беше прилепен към стъклен субстрат и при опит за отделяне се разслои. Останалата върху субстрата част включваше двойно покрития филм и рисунък от фрагменти от мастило и холографски филм. Тази част беше лесно отстранима чрез изтеглянето й до разчупване на адхезивната връзка със субстратната повърхност.

Различни модификации и варианти на заявеното изобретение ще бъдат очевидни за специалистите в областта без отдалечаване от обхвата и същността му.

Claims

Патентни претенции

1. Индикатор за намеса при субстрати за многократна употреба, включващ гъвкав субстрат и слой от контактно лепило, характеризиращ се с това, че (а) слоят от контактно лепило (20,40) представлява филм от контактно лепило (20,40) или покрита с контактно лепило (20, 40) лента, която може да бъде отделена от субстратна повърхност (90), без да проявява кохезионно разрушаване, чрез опъване на споменатия филм или лента; и (б) поне един разрушим слой (50), проявяващ кохезионно разрушаване при опит за отделяне на индикатора (10) от субстратната повърхност (90).
2. Индикатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че посоченият филм или лента може да бъдат отстранени от субстратната повърхност (90) чрез опъването им под ъгъл около 45° спрямо субстратната повърхност (90)
3. Индикатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че лентата включва (а) носител с около 50 до 1200% надлъжно удължение при скъсване, модул на Юнг не по-малко от около 2500 фки (17.2 N/rnni²) и не повече от около 72.500 фки (500 N/mni), и якост на опън при скъсване, достатъчно висока, така че носителят (30) да не се скъса при отделянето на лентата от субстратната повърхност (90); и (б) контактно лепило върху поне част от поне една по-голяма повърхност на носителя (30), като споменатата лента може да бъде здраво свързана със субстратната повърхност (90) и след това да бъде отделена от нея чрез издърпването й под ъгъл около 45° спрямо субстратната повърхност (90).
4. Индикатор съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че разрушимият слой (50) е от групата, състояща се от крехки материали, хартии, знаци, стопилкови лепила, контактни лепила, и непоправимо деформируеми полимерни филми.
5. Индикатор за намеса при субстрата за многократна употреба, включващ гъвкав субстрат и слой от контактно лепило, характеризиращ се с това, че (а) слоят от контактно лепило (20, 40) представлява покрита с контактно лепило (20, 40) лента, съдържаща (1) носител (30) с първа и втора погол еми повърхности и около 50 до 1200% надлъжно удължение при скъсване, модул на Юнг, не по-малко от около 2500 фки (17.2 N/mm²)H не повече от около 72.500 фки (500 N/mm2), и якост на опън при скъсване, достатъчно висока, така че носителят (30) да не се скъса при отделянето на лентата от субстратната повърхност (90); и (2) контактно лепило (20,40) върху поне част от първата и втората по-големи повърхности на носителя (30), като лентата може да бъде здраво свързана със субстратната повърхност (90) и отделена от нея чрез опъване под ъгъл около 45° спрямо субстратната повърхност (90); (б) разрушим слой (50), проявяващ кохезионно разрушаване при опит за отделяне на индикатора (10) от субстратната повърхност (90), като този разрушим слой (50) съдържа знаци; (в) фигурално разделително покритие (60); и (г) ретроотражателен слой (80).
6. Индикатор съгласно претенция 2 или претенция 5, характеризиращ се с това, че филмът или лентата съдържат контактно лепило (20, 40) от групата, включваща акрилово, блок-съполимерно, каучуковосмолно, поли(алфаолефин)ово, и силиконово контактни лепила, а също и с това, че лентата съдържа носител (30) от групата, състояща се от филми от силиконови полимери; филми от полиуретани; филми от полимери, съдържащи полимеризирани единици, извлечени от един или повече олефинови мономери, от един или повече акрилови мономери, от един или повече винилови мономери, както и от техни смеси; и филми от смеси от полимерите.
7. Индикатор съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че контактното 5 лепило (20, 40) е от групата, включваща акрилови контактни лепила и силиконови контактни лепила; а също и с това, че споменатите полимери са от групата, състояща се от полиолефини и блок-съполимери. 10
8. Индикатор съгласно претенция 1 и претенция 5, характеризиращ се с това, че контактното лепило (20, 40) включва акрилово контактно лепило.
9. Индикатор съгласно претенция 1 и претенция 5, характеризиращ се с това, че включва и втори разрушим слой (55), който съдържа холографски филм.
10. Индикатор съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че включва и грундово покритие (70).
11. Субстрат за индикатора съгласно претенция 1 или претенция 5, характеризиращ се с това, че върху субстрата (90) се прилепва индикаторът за намеса (10).