BG61994B1

BG61994B1 - Режеща пластина

Info

Publication number: BG61994B1
Application number: BG100122A
Authority: BG
Inventors: Gideon Boianjiu; Jacob Harpaz
Original assignee: Iscar Ltd
Current assignee: Iscar Ltd
Priority date: 1994-03-21
Filing date: 1995-11-07
Publication date: 1998-12-30
Anticipated expiration: 2015-11-07
Also published as: BR9505675A; PL177195B1; DE69503442T2; DE699119T1; IL109054A0; PL311664A1; US5695303A; BG100122A; SG28229A1; CA2163362A1; IL109054A; CN1124474A; CN1044874C; WO1995025618A1; EP0699119A1; EP0699119B1; AU2188895A; JPH08511208A; ATE168298T1; ZA952336B

Description

Изобретението се отнася до режеща пластина, предназначена за използване в режещи инструменти за стружкообразуващи обработващи операции, по-специално за такива операции, като например пробивни, разстъргващи и струговащи.

Предшестващо състояние на техниката

Известно е, че в конструкцията на режещите пластини и монтирането им в режещ инструмент, предвиждането на подходящи ъгли за наклона на рязане и за задния ъгъл, така че да се постигне ефективно рязане с минимална консумация на енергия, трябва да е балансирано срещу прекалено отслабване на режещия ръб. Същевременно предвиждането трябва да се прави винаги с оглед ефективното отстраняване на стружките, произвеждани при рязане. Последното изискване е фатално, поспециално, когато режещият инструмент работи в много ограничено пространство /например при пробивните операции/.

Ефективното отстраняване на произвежданите стружки до голяма степен зависи от осигуряването на ефективен стружков контрол, с който се осигурява произвежданите стружки, отделяни в режещото пространство, да бъдат деформирани, нацепени или натрошени на съответните къси стружки и това се извършва с минимална консумация на енергия и е свързано с ефективно топлоотделяне.

Известна е режеща пластина в обхвата на режещия ръб или на всеки режещ ръб от нея, с подходящо формирани вдлъбнатини или канали, или с издатини, всеки от които е предназначен да деформира, отклони и нацепи стружката така, че да се изпълнят посочените изисквания.

Така например в US 4 215 957 се описва една по същество плоска наклонена предна повърхнина на режеща пластина, която има режещ ръб, образуван съседно на нея, една серия от вдлъбнатини, които, за да се избегне едно прекалено голямо отслабване на режещия ръб, са разредени по дължината на реже щия ръб чрез широки междинни части на наклонената повърхнина.

В ЕР 0 307 563 е описана режеща пластина, имаща наклонена повърхнина, която е вълнообразно оформена и в двете посоки на един режещ ръб и перпендикулярно на него, образувайки по този начин един непрекъснат, плавен, вълнообразен стружкообразуващ канал със следващ плавен преход между различните зони на същия. Подреждането е такова, че ъгълът на стружката в посока, перпендикулярна на режещия ръб, е различен в различните области на стружкообразуващия канал.

Но поради специфичната форма на стружкообразуващия канал и плавния преход между различните му части способността на такъв стружкообразуващ канал да осигурява при операцията “рязане” ефективен контрол по отношение на ориентирането на стружката до голяма степен зависи от положението на режещата пластина в инструмента. По този начин много често може да се случи, в частност с режещи пластини, позиционирани в режещ инструмент при отрицателни ъгли на наклона, стружките, изрязани с режещия ръб, да бъдат отклонявани по-скоро в посока към обработвания детайл, отколкото далеч от него, с последваща възможна повреда на обработвания детайл и вибриране на инструмента. Такава ситуация е схематично показана на фиг. 11.

Такива проблеми могат да възникнат в частност при двустранните индексируеми режещи пластини. Те могат да имат отрицателна геометрия на затилованата задна повърхнина, такава, като например описаната в US 3 963 365, или могат да бъдат с “двуположителна” геометрия на затилованата задна повърхнина, към които, но не изключително, се отнася и изобретението и които са също описани, например в DE 1 602 795. С такива режещи пластини, за да се използва ефективно двустранното им естество и да се използва максималният брой режещи ръбове, режещата пластина е формирана с идентичен срещулежащ режещ наклон и носещи повърхнини и със затиловани задни повърхнини на периферната стена или страни, образуващи в съседство съответните предни наклонени повърхнини. Всяка затилована задна повърхнина на периферната стена или страна е наклонена навътре така, че да среща съответната наклонена навътре затилована задна повърхнина на периферната страна или страната на противоположната режеща наклонена повърхнина в една имагинерна странична плоскост на медианата. По такъв начин частта от режещата пластина от едната страна на медианната плоскост е огледален образ на частта на режещата пластина от другата противоположна страна на плоскостта на медианата. За да се осигури тези режещи пластини да имат по цялата си обиколка адекватен заден ъгъл, те трябва да бъдат позиционирани при отрицателни ъгли на наклона. От икономическа гледна точка използването на такива режещи пластини е за предпочитане, тъй като те имат максимален брой режещи ръбове. Но при описаните операции, където наличното пространство за извеждане на стружката е крайно ограничено, използването на тези режещи пластини прави дори поостър проблема за ефективното отклоняване на стружката.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението е да осигури за използване в режещ инструмент една нова и усъвършенствана режеща пластина, имаща един стружкообразуващ канал, който позволява ефективно управление на стружката.

Друга задача на изобретението е да се осигури една усъвършенствана индексируема режеща пластина, която има двуположителна геометрия на затилованата задна повърхнина и е снабдена с един стуржкообразуващ канал, позволяващ ефективен контрол на стружката.

Съгласно изобретението е предвидена една режеща пластина за използване в режещ инструмент, която включва горна, долна и странична повърхнина и поне един режещ ръб, формиран от пресичането на горната повърхнина със страничната повърхнина на същата. Области от горната и странична повърхнина, прилежащи на режещия ръб, образуват съответно наклонена предна и затилована задна повърхнина. Наклонената предна повърхнина е оформена с един вълнообразен стружкообразуващ канал, простиращ се покрай посоче ния най-малко един режещ ръб и съдържащ една серия от редуващи се вдлъбнати и издигнати части. Съгласно изобретението всяка издигната част е формирана с една част с пресечен връх с широчина, която по същество е помалка от едно разстояние между две съседни части с пресечен връх.

За предпочитане, вдлъбнатите и издигнати части са разположени перпендикулярно на режещия ръб по цялата широчина на стружкообразуващия канал.

При такава една режеща пластина, в която вълнообразният стружкообразуващ канал има по дължината си една серия от тесни части с пресечен връх, всяка простираща се изцяло по широчината на стружкообразуващия канал, между съседните части с пресечен връх са образувани пътища, които направляват стружковия поток в една желана посока на отдалечаване от режещия ръб. Зоната на контакт на пътищата със стружките, произвеждани при обработването на детайла, е по същество ограничена, с което термичното натоварване на пластината е намалено.

Широчината на всяка пресечена част може да е неизменна по дължината й или може да намалява в посока на отдалечаване от режещия ръб или може да е предвидена с различно оформени огънати части, по дължината на същата, за вариране на широчината й. Частите с пресечен връх могат да бъдат оформени с вдлъбнатини или издатини.

В едно предпочитано изпълнение на изобретението формата на стружкообразуващия канал в посока, перпендикулярна на режещия ръб по същество е вдлъбната. Стружкообразувашият канал има една наклонена повърхнина, простираща се надолу в посока на отдалечаване от режещия ръб и сливайки се плавно в една стружкоотклоняваща повърхнина, издигаща се нагоре в посока на отдалечаване от наклонената повърхнина.

За предпочитане стружкообразуващият канал е отделен от режещия ръб на пластината чрез една ивица /фаска- б.пр./. Ъгълът на наклона на ивицата по отношение на една срещулежаща повърхнина на пластината варира по протежение на режещия ръб така, че един ъгъл на режещия клин на пластината има своята максимална стойност противоположно на облас тите на частите с пресечен връх, с което се заякчава режещият ръб на пластината в онези зони, в които се осъществява продължителен контакт с обработвания детайл.

При едно предпочитано изпълнение на изобретението режещият ръб има вълнообразна форма, съответстваща на формата на стружкообразуващия канал, но режещият ръб може да бъде също така и гладък или непрекъснато извит, например вдлъбнат.

Съгласно едно предпочитано изпълнение на изобретението режещата пластина е една индексируема режеща пластина по същество с многоъгълна форма, която има едно множество от режещи ръбове, образувани от взаимното пресичане на страничната повърхнина на пластината с нейните горна и долна повърхнина. Области от споменатите горна и долна повърхнина и от страничната повърхнина, прилежащи на всеки режещ ръб на пластината, съставят съответно наклонената предна и затилована задна повърхнина на пластината. Така в едно предпочитано изпълнение на изобретението режещата пластина е двустранна.

Режещата пластина от описаната конструкция може да има или една отрицателна геометрия на затилованата задна повърхнина със затиловани задни повърхнини, перпендикулярни на горната и долна повърхнина на пластината, или тя може да бъде от двуположителен тип. Тази двуположителна конструкция е за предпочитане, тъй като осигурява нарастване на ъглите на наклона и на аксиалните и радиални задни ъгли и това при монтирана пластина при ъгли на наклона, по-малки от тези, изисквани при една конвенционална отрицателна пластина. В резултат на това нарастване на задния ъгъл е възможно да се подобрят условията за задържане на пластината в инструмента и се осигурява ефективно охлаждане, управление и отвеждане на стружката без прекалено отслабване на режещия клин на пластината.

По този начин описаната конструкция на стружкообразуващите средства съгласно изобретението дава възможност на двустранните пластини, главно, и на двуположителните пластини, в частност, да се използват при режещи операции от посочените видове, при които пространството за отвеждане на струж ката е крайно ограничено и при които като следствен резултат контролът върху собствената стружка е критичен.

Пояснение на приложените фигури

Изобретението се пояснява по-подробно с приложените фигури, от които:

Фигура 1 представлява изглед на режеща пластина съгласно изобретението;

Фигура 2 - схематичен страничен изглед на режещата пластина, показана на фиг. 1 в посока II;

Фигура 2а и 2Ь - схематично видоизменените режещи ръбове на режещата пластина, показана на фиг. 2;

Фигура 3 - изглед на напречния разрез по линия Ш-Ш на режещата пластина, показана на фиг. 1;

Фигура 4 и 5 - погледи отпред на пробивен инструмент, използващ режещи пластини съгласно изобретението;

Фигура 6 - изглед на напречния разрез по линия VI-VI на режещия инструмент, показан на фиг. 5;

Фигура 7 - схематичен поглед отпред на режещата пластина, показана на фиг. 1, разположена в пробития в обработвания детайл отвор;

Фигура 8 - изглед на напречния разрез на една част от режещия ръб на пластината при пробивна операция в посока, паралелна на него и перпендикулярна на базата на режещия ръб;

Фигура 9 и 10 - схематични изгледи на радиално и аксиално напречни сечения на режещата пластина, показващи разположението й при пробивна операция;

Фигура 11 - схематичен изглед отпред на конвенциална режеща пластина при пробивна операция.

Примери за изпълнение на изобретението

Една режеща пластина 1, която има стружкообразуващи средства съгласно изобретението е показано на фиг. 1. Пластината 1 е основно с конфигурация на многоъгълен равностранен тригон с известна външна форма и има идентични и паралелни горна и долна по върхнина 2 и 3 и една периферна странична повърхнина 4. Пластината има една централна ос Y, перпендикулярна на горната и долната повърхнина на същата, и една огледална симетрия по отношение на една имагинерна странична медианна плоскост /непоказана/, перпендикулярна по отношение на централната ос Y и разделяща пластината по височината й на две идентични части - горна и долна част. Пластината има един централен отвор 5, преминаващ от край до край през нея, в който се поставя един винт за затягане.

Всяка част на пластината има основно три режещи ръба 10, образувани от пресичането на горната повърхнина 2 или на долната повърхнина 3 със страничната повърхнина 4, и три главни режещи ъгъла 11, образувани от пресичането на два съседни режещи ръба 10. При една такава конструкция всеки от горните и долните режещи ръбове на пластината може да се индексира в едно активно положение в режещия инструмент и по този начин ефективно да се използва. Всеки режещ ръб 10 е образуван с един междинен режещ ъгъл 12, който разделя всеки режещ ръб 10 на два еднакви съставни режещи ръба 10а и 10Ь, което придава на всяка повърхнина 2,3 на пластината една шестоъгълна форма. По този начин всяка от повърхнините 2,3 е съставена от шест идентични части, определени между линиите на разполовяване на съседните главни и междинни ъгли и подредени симетрично по отношение на централната ос Y.

Горната и долна повърхнина 2,3 на пластината са образувани с централно разположени и по същество плоски базови повърхнини 9 /вижда се само едната/, които се издигат над главните режещи ъгли 11. Базовата повърхнина 9 е пространствено отделена над главните режещи ъгли 11 чрез едно възвишение, което е за предпочитане от порядъка на 0,05 до 0,4 mm. Базовата повърхнина 9 служи като носеща повърхнина за пластината, когато тя е позиционирана в един режещ инструмент.

Областите на горната и долна повърхнина 2,3 и на страничната повърхнина 4, прилежащи на всеки режещ ръб 10, съставят съответно наклонените предни повърхнини 13 и затилованите задни повърхнини 14 на частите на пластината. Всяка затилована задна повър хнина 14 има положителна геометрия и за предпочитане е плоска. Така, както се вижда на фиг. 9 и 10, затилованите задни повърхнини 14 определят с техните наклонени предни повърхнини 13 остри ъгли. Следователно периферната странична повърхнина 4 на пластината съдържа положителните затиловани задни повърхнини 14 на горната и долната част, т.е. има една двуположителна геометрия на затилованата задна повърхнина. Горната и долната затилована задна повърхнина 14 се сливат чрез една междинна част 14', която за предпочитане е с дъгообразна форма.

Всяка наклонена предна повърхнина 13 на пластината 1 е формирана с един стружкообразуващ канал 15, простиращ се покрай режещите ръбове 10. Стружкообразуващият канал 15 има широчина, която може да варира по дължината на режещия ръб. За предпочитане е широчината на стружкообразуващия канал да е от 1,0 до 3,5 mm.

Както е показана на фигури 1, 2, 3 и 8, стружкообразуващият канал 15 е вълнообразно нагънат по посока на режещия ръб 10 и съдържа серия от вдлъбнати части 20, сливащи се плавно и пространствено разделени една от друга чрез издигнати части 21. Както е показано на фиг. 8, вълнообразното нагъване на стружкообразуващите канали има период на нагъване Т и амплитуда А. Всяка издигната част 21 е формирана с една част с пресечен връх 22, която има широчина “а”, по същество по-малка от разстоянието между средните точки на частите с пресечен връх 22 на две съседни издигнати части 21, т.е. отколкото периода Т. Както се вижда от фиг. 1 и 3, вдлъбнатите части 20 и издигнатите части 21 се простират основно перпендикулярно на режещия ръб изцяло по широчината на стружкообразуващия канал 15 така, че всяка двойка съседни части с пресечени върхове 22 определя помежду им един стружководеш път 23, разположен перпендикулярно на режещия ръб 10. За предпочитане е широчината “а” на всяка част с пресечен връх 22 поне да не нараства в посока на отдалечаване от режещия ръб 10. По такъв начин в предпочитаното изпълнение широчината “а” на частите с пресечен връх 22, както и разстоянието Т между тях, по същество са непроменливи по широчината на струж кообразуващия канал. За предпочитане е разстоянието Т да е от порядъка на 1,0 до 2,5 mm, амплитудата А - от 0,07 до 0,50 mm и широчината “а” - от 0,12 до 0,50 mm.

Както е показано на фиг. 2, режещият ръб 10 е за предпочитане вълнообразно оформен в съответствие със стружкообразуващия канал 15. По такъв начин периодът Т на вълнообразуването на режещия ръб 10 и амплитудата А’ са по същество еднакви със съответните размери на Т и А на вълнообразно формирания стружкообразуващ канал 15. Алтернативно, както е показано на фиг. 2а, режещият ръб може да бъде праволинеен или, както е на фиг. 2Ь, с вдлъбната форма.

Формата на напречното сечение на стружкообразуващия канал, когато се греда в посока на режещия ръб, е показана на фиг. 3. От фигурата се вижда, че в тази посока стружкообразуващият канал 15 е огънат, има по същество вдлъбната форма и е оформен с една повърхнина 24, наклонена надолу към една средна част 25, определяща дълбочината на стружкообразуващия канал 15, и една стружкоотклоняваща повърхнина 26, издигаща се към базовата повърхнина 9, като преходът между повърхнините е основно плавен. Дълбочината на стружкообразуващия канал по отношение на главния режещ ъгъл 11 за предпочитане е от 0,05 до 0,25 mm. Както ес вижда, профилите на частите 20, 21 и 22 в посока на режещия ръб са основно сходни, в частност в областта на наклона и стружкоотделящите повърхнини 24 и 26. Но за осигуряване на допълнителна деформация на стружката се предпочита, специално в областта на средната част 25, профилът на частта с пресечен връх 22 да се отклонява незначително от правилната си форма. По такъв начин, както се вижда от фиг. 3, частта с пресечен връх 22 в тази област на средната част 25 е формирана с една издигната зона 27. Освен това тази част с пресечен връх 22 може да бъде с различни странични размери, например може да намалява в посока на отдалечаване от режещия ръб, или може да е предвидена по дължината на същия с различно оформени, огънати участъци за вариране на широчината й. Частите с пресечен връх 22 могат да се формират с вдлъбнатини или възвишения.

Стружкообразуващият канал 15 за предпочитане е отдалечен от режещия ръб 10 на пластината чрез тясна ивица 28, която е наклонена по отношение на базовата повърхнина 9 на пластината под различена ъгъл β, който за предпочитане е отрицателен, например от -5 до -9°, в областите на частите с пресечен връх 22 е равен на нула или леко положителен, например от 0 до 3°, в областите на вдлъбнатите части 20. Стойностите на ъгъл β могат да варират в зависимост от материала на детайла, подлежащ на обработване.

Фиг. 4-6 показват режещите пластини 1' и Г’ съгласно изобретението, монтирани в глезда 30, образувани във водещия край 31 на ножодържач 32 на един пробивен инструмент. От гледна точка на двуположителната им геометрия на затилованата повърхнина двете пластини Г и 1 са монтирани под отрицателни аксиални ъгли на наклона /вижда се само а 2 на пластината Г/ и периферно разположената пластина Г - също под отрицателен радиален ъгъл на наклона а 1. Централно разположената пластина 1 е позиционирана по централната равнина на инструмента, т.е. нейният радиален ъгъл на наклона е неутрален. Аксиалният ъгъл на наклона а 2 на апластината Г - за предпочитане е от порядъка на 3,5 до 6,5°, примерно приблизително е 5°.

Фиг. 7, 8, 9 и 10 показват схематично една разположение на режещата пластина Г по отношение на обработвания детайл W при пробиване в него на дупка Н, която им лицева повърхност W’ и една повърхнина на цилиндрична стена W”, която по същество е съосна с една въртяща се ос /непоказана/ на пробивния инструмент.

Както се вижда от фиг. 9 и 10, поради двуположителната геометрия на затилованата повърхнина на пластината Г ъглите α Г и а 2' са по-големи от аксиалния и предиалния ъгъл α 1 и а 2, при които пластината е монтирана в инструмента. По такъв начин тя има повишена ефективност на задните ъгли, а така също повишена ефективност на радиалния и аксиалния режещ ъгъл, без ненужно отслабване на режещия ръб. В допълнение и в резултат на тези предимства двуположителната геометрия на затилованата задна повърхнина на пластината удължава живота й, тъй като с такава геометрия радиалното износване

R на затилованата задна повърхнина намалява.

На фиг. 7 и 8 е схематично показано, че специфичната конструкция на пластината съгласно изобретението и в частност на наклонената й предна повърхнина, осигурява това, че със започване на режещо действие, когато пластината стартира своето проникване в обработвания детайл, частите с пресечен връх 22 на стружкообразуващия канал 15 първи контактуват с него. Поради специфичната конструкция на стружкообразуващия канал 15 стружководещите пътища 23 ориентират лентата на стружката S да се реже при режещото действие в посока на отдалечаване от обработвания детайл W /фиг. 7/. Това е в контраст с действието на една конвенционална пластина, показана на фиг. 11, където посоката на лентата на стружката е към обработвания детайл. Поради факта, че контактът между режещата пластина 1 и лентата на стружката S става в предварително определени тесни области, т.е. по протежение на частите с пресечен връх 22 и в близост на тях /фиг. 8/, термичното натоварване на пластината ще се намали. Освен това, конструкцията на частите с пресечен връх 22 и предвиждането на специфично наклонена ивица в близост на тях уякчава пластината в тези специфични области на контакта.

Всички посочени предимства на стружкообразуващия канал съгласно изобретението позволяват ефективно използване на двустранните режещи пластини и особено на двуположителните пластини, в частност при режещите операции описания вид, и осигуряват при тези операции поради направляване на стружковия поток по желан начин да се извършва интензивна деформация на стружката и последващото й натрошаване.

Трябва да се отбележи, че режещи пластини съгласно изобретението, могат да имат отличителни черти, различни от тези, описани като пример в описанието на предпочитаните им изпълнения. Режещата пластина може да има форма, различна от тази на един тригон, например тя може да бъде квадратна. Пластината може да бъде също едностранна и/или да има геометрия на затилованата задна повърхнина от какъвто и да е подходящ тип. Специфичната форма и размери на пластината могат да варират в зависимост от мате риалите, подлежащи на обработване. Така вълнообразният режещ ръб се препоръчва за обработване на стомана, праволинейният режещ ръб - за чугунени отливки и режещ ръб с положителен ъгъл на наклона - за аустенитна стомана и алуминий.

Формата на стружкообразуващия канал може да варира по посока на режещия ръб и перпендикулярно на него. По този начин параметрите Т, А и “а” могат да варират и в двете посоки.

Claims

Патентни претенции

1. Режеща пластина за използване в режеш инструмент, включваща горна, долна и странична повърхнина и поне един режещ ръб, образуван от пресичането на горната повърхнина и страничната повърхнина на същата, като области от горната и странична повърхнина, прилежащи на режещия ръб, съставят съответно наклонена предна и затилована задна повърхнина, при което наклонената предна повърхнина е образувана с един вълнообразен стружкообразуващ канал, разположен покрай споменатия най-малко един режещ ръб и съдържащ една серия от редуващи се вдлъбнатини и издигнати части, сливащи се плавно една с друга, характеризираща се с това, че всяка издигната част (21) е формирана с една част с пресечен връх (22) с широчина /а/, която е по същество по-малка от едно разстояние между две съседни части с пресечен връх (22).
2. Режеща пластина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че вдлъбнатите и издигнати части (20, 21) са разположени перпендикулярно на режещия ръб (10) по цялата широчина на стружкообразуващия канал (15).
3. Режеща пластина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че широчините (а) на частите с пресечен връх (22) намаляват в посока на отдалечаване от режещия ръб.
4. Режеща пластина съгласно претенции 1 и 2, характеризираща се с това, че широчините (а) на частите с пресечен връх (22) са неизменни.
5. Режеща пластина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че спускащите се и издигащи се части (20, 21) са по същество вдлъбнати в напречното си сечение и имат нак лонена повърхнина (24), спускаща се надолу в посока на отдалечаване от режещия ръб (10), стружкоотклоняваща повърхнина (26), издигаща се нагоре в посока на отдалечаване от режещия ръб (10), и междинна част между тях. $
6. Режеща пластина съгласно претенция 1, характеризираща се с това, че стружкообразуващият канал (15) е отделен от режещия ръб (10) на пластината чрез една ивица (28).
7 0 ¹⁰

7. Режеща пластина съгласно претенция

6, характеризираща се с това, че един ъгъл на наклона на ивицата (28) по отношение на долната повърхнина на пластината варира по протежение на режещия ръб така, че един ъгъл на режещия клин на пластината, прилежащ на частта с пресечен връх (22), има своята максимална стойност.
8. Режеща пластина съгласно претенции от 1 до 7, характеризираща се с това, че реже- 20 щият ръб (10) на пластината е вълнообразно нагънат в съответствие с този на стружкообразуващия канал (15).
9. Режеща пластина съгласно, която и да е от претенциите от 1 до 7, характеризира- 25 ща се с това, че режещият ръб (10) на пластината е по същество праволинеен.
10. Режеща пластина съгласно която и да е от претенциите от 1 до 7, характеризираща се с това, че режещият ръб (10) на пластината по същество е вдлъбнат.
11. Режеща пластина съгласно претенция

1, характеризираща се с това, че режещата пластина (1) е двустранно индексируема режеща пластина по същество с многоъгълна форма и има едно множество от режещи ръбове (10), образувани от пресичанията на страничната повърхнина (4) на пластината с нейните горна и долна повърхнина (2,3), като области от горната и долната повърхнина (2,3) и от странична повърхнина (4), прилежащи на всеки режещ ръб (10) на пластината, съставят съответно горната и долната наклонена предна и затилована задна повърхнина (13, 14) на пластината.
12. Режеща пластина съгласно претенция 11, характеризираща се с това, че затилованите задни повърхнини (14) на пластината са перпендикулярни на горната и долна повърхнина (2,3) на същата.
13. Режеща пластина съгласно претенция 11, характеризираща се с това, че горната и долна затиловани задни повърхнини (14) са наклонени към свързаните с тях предни повърхнини (13) под остър ъгъл.
14. Режеща пластина съгласно претенция 13. характеризираща се с това, че пластината е предназначена за монтиране в споменатия инструмент под отрицателен аксиален ъгъл на наклона (а 2), който е от порядъка на 3,5 до 6,5°.