BG107541A

BG107541A - Перфлуороалкилсъдържащи комплекси с полярни остатъци, метод за получаването и използването им

Info

Publication number: BG107541A
Application number: BG107541A
Authority: BG
Inventors: Johannes Platzek; Peter Mareski; Ulrich Niedballa; Bernd Raduechel; Hanns-Joachim Weinmann; Bernd Misselwitz
Original assignee: Schering Aktiengesellschaft
Priority date: 2000-08-11
Filing date: 2003-02-07
Publication date: 2004-01-30
Also published as: ES2284671T3; NO20030649L; DK1307237T3; EP1307237B9; HRP20030171A2; AU2001279777B2; WO2002013875A2; HUP0300769A2; EP1307237B1; KR20030022381A; PL365367A1; AR035342A1; DE10040858A1; IL154329A0; BR0113187A; UY26873A1; SK286239B6; ZA200301947B; MXPA03001286A; EE200300060A

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до перфлуороалкил-съдържащи метални комплекси със полярни остатъци с обща формула I, до метод за получаването им и използването им в ЯМР- и рентгеновата диагностика, радиодиагностиката и радиотерапията, в MRT-лимфографията, както и за изобразяване на вазалното пространство (blood-pool-agents). Съединенията от изобретението са подходящи за интравенозна лимфография, за туморна диагностика и за инфарктно и некрозно изобразяване.

Предшестващо състояние на техниката

В ядреномагнитния резонанс след елемента водород елемента флуор има най-голямо значение.

1) флуорът има голяма чувствителност възлизаща на 83 % от тази на водорода.

2) флуорът има само един ЯМР-акгивен изотоп.

? 3) флуорът има подобна на водорода резонансна фреквенция флуор и водород могат да се измерят с една и съща апаратура.

4) Флуорът е биологично инертен.

5) флуорът не се среща в биологичен материал (с изключение в зъбите) и поради това може да се използва като сонда или контрастно средство за свободен от смущаващи сигнали фон.

Тези свойства водят до това, че флуорът заема голямо място в диагностичната патентна литература, тази която има за основа магнитния ядрен резонанс: флуор-19-изобразяване, функционална диагноза, спектроскопия.

Така, в U. S. патент 4 639 364 (Mallinckrodt) като контрастни средства за флуор-19-изобразяването са предложени трифлуорометансулфонамиди:

CF₃SO₂NH₂

CF₃SO₂NH-CH₂-(CHOH)₄-CH₂OH

С флуор-19-изобразяване се занимава също немски патент DE 4203254 (Max-Planck-Gesellschaft), в който е предложено анилиново производно:

nhcoch₂i флуор-19-изобразяването е предмет на заявка WO 93/07907 (Mallinckrodt), в която също се описват фенилови производни като контрастни средства:

CF₃ CF₃

За флуор-19-изобразяването са описани също значително попросто построени съединения. Така в патент на U. S. 4 586 511 (Children’s Hospital Medical Center) се споменава за перфлуороктилбромида

CF₃(CF₂)₇- Вг, в Европейски патент ЕР 307863 (Air Products) е описан перфлуор15-крон-5-етера

и в американски патент U. S. 4 588 279 (University of Cincinnati, Children’s Hospital Research Foundation) перфлуоровъглеродни съединения като перфлуороциклононан или -октан, перфлуорирани етери като тетрахидрофуран

или диетери като перфлуор-пропиленгликол- диетилов етер

Също така, за флуор-19-изобразяването служат споменатите в заявка WO 94/22368 (Molecular Biosystems) съединения като например

СНз(СН₂)₇СН=СН(СН₂)7СО— о /---OCO(CH₂)gR \--OCO(CH₂)₆R

които притежават като флуорсъдържащ остатък перфлуоро-1Н, 1 Н-неопентилова група.

Друг стуктурен тип съединения с разширено диагностично приложение показва американския патент U. S. 5 362 478 (VIVORX), при който се използва комбинацията флуоровъглерод / полимерна обвивка за целите на изобразяването. Споменати са перфлуорононан и човешки серумен албумин. Тази комбинация се оказва подходяща за прилагане на флуорният атом като сонда за локално измерване на температурата и за определяне на кислородния парциален натиск.

Перфлуоровъглероди са описани също и в U. S. патент 4 586 511 за определяне на кислорода.

В немският патент DE 4008179 (Schering) се описват флуоросъдържащи бензолсулфонамиди като pH сонди:

За ЯМР диагностика се описват също съединения, които съдържат йодни и флуорни атоми като усилващи контраста средства виж. WO 94/05335 и WO/22368 (и двата Molecular Biosystems):

C(CF₃)₃

Също комбинацията флуор-парамагнетичен метален йон се има предвид при флуор-19-изобразяването и то за комплекси с отворена верига съгласно WO 94/22368 (Molecular Biosystems) с примерно /

о+

Gd³ и в ЕР 292 306 (TERUMO Kabushiki Kaisha) с например:

CO₂’ ₃+ Gd 2 ^C<CF₃)₃

»

но също така за циклични съединения, каквито са споменати в ЕР

292 306 (TERUMO Kabushiki Kaisha)

с о₂ с О₂

Комбинацията от флуорен атом - редък земен метал се защитава и за ЯМР-спектроскопични температурни измервания в DE 43177588 (Schering):

Ln: редък земен елемент: La, Pr, Dy, Eu

Докато при съединенията, които съдържат елементите флуор и йод, не се осъществява променливо действие между двете ядра, при съединения, които съдържат флуор и парамагнетични центрове (радикали, метални йони) има интензивно променливо действие, което се изразява в съкращаване на релаксионното време на флуорното ядро. Големината на този ефект зависи от броя на нечифтовите електрони на металния йон (Gd³⁺ > Mn²⁺ > Fe³⁺ > Cu²⁺) и от разстоянието между парамагнетичния йон и ¹⁹F- атом.

Колкото повече нечифтови електрони на метала има и колкото повече те се довеждат по-близко до флуора, толкова по-голямо е съкращението на релаксационното време на флуорното ядро.

Съкращението на релаксационното време като функция на разстоянието от парамагнетичния йон става забележимо при всички ядра с тек спиново число, така също и при протон, и поради това гладолинови съединения намират широко приложение в контрастни средства при ядрена спинтомография (Magnevist®, Prohance®, Omniscan®, Dotarem®).

При ¹Н-МР-изобразяване (¹H-MRI) се измерва релаксационното време Т¹ или Т² на протоните, това ще рече преди всичко на протоните на водата, а не релаксационното време на флуорните ядра, използвани за получаването на картина. Количествената мярка за съкращаването на релаксационното време е релаксивност [L/ммол.сек]. За съкращаване на релаксационните времена с успех се използват комплекси на парамагнетични йони. В следващата таблица е дадена релаксивността на тякои търговски препарати:

	T - релаксивност във вода [L/ммол.сек, 39°С, 0.47 Т ].	Т¹- релаксивност в плазма [Юммол. сек, 39°С, 0.47 Т ].
Magnevist®	3.8	4.8
Dotarem®)	3.5	4.3
Omniscan®	3.8	4.4
Prohance®	3.7	4.9

В тези съединения протичат променливи действия само между протони и гладолиновия йон. За тези контрастни средства във вода се наблюдава релаксивност от около 4 L/ммол.сек.

Следователно, за МР-изобразяване може да се прилагат както флуорни съединения за флуор-19-изобразяването, при което се използва съкратеното релаксационно време на флуорното ядро, така също несъдържащи флуор съединения, при които се измерва релаксационното време на протоните на водата.

При въвеждането на съдържащи перфлуоровъглерод остатъци в парамагнетично контрастно вещество, т.е. при комбинацията от свойства които до сега са смятани за подходящи само при флуорни изобразяващи съединения, със съединения, които се използват за протонноизобразяване, се повишава изненадващо релаксивността по отношение на протоните на водата. Тя достига до стойности от 10 - 50 [L/ммол.сек], в сравнение със стойности между 3.5 и 3.8 [L/ммол.сек], каквито са вече показани за някои търговски продукти в горната таблица.

От DE 196 03 033.1 са известни перфлуороалкилсъдържащи метални комплекси. Тези съединения не са достатъчно задоволително приложими при всички случаи. Така съществува все още необходимостта от контрастни средства за изобразяването на злокачестени тумори, на лимфни възли и на некротична тъкан.

Злокачествени тумори често метастазират в регионални лимфни възли, при което могат да участват и повече резервоари на лимфни възли. Така метастази в лимфни възли се откриват при около 50 - 69 % от всички пациенти със злокачествени тумори (Elke, Lymphographie, в: Frommhold, Stender, Thurn (eds), Radiologische Diagnostik im Klinik und Praxis, Band IV, Thieme Verlag Stuttgart, 7th ed., 434 - 496, 1984). Диагнозата на едно метастазно разпространение в лимфни възли е от съществено значение с оглед на лечението и прогнозата на злокачествените заболявания. С модерни, даващи картина методи (CT, US и MRI) могат лимфогенни разсейки на злокачествени тумори само незадоволително да бъдат разпознати, тъй като в повечето случай за диагностичен критерии може да служи само големината на лимфния възел. С това не могат да се разпознаят малки метастази в неуголемен лимфен възел (< 2 см) от хиперплазии на лимфен възел без злокачествено образувание (Steinkamp et al., Sonographie und Kernspintomographie: Differentialdiagnostik von reaktiver Lymphoknoten-vergroesserung und Lymphoknoten-metastasen am Hals, Radiol, diagn., 33:158,1992).

Желателно би било, при използването на специфични контрастни средства, да могат да се различават лимфни възли с метастази от хиперпластични лимфни възли.

Известна е директната рентгенова-лимфография (инжектиране на маслообразна суспензия на констрастно средство в пепариран лимфен съд) като един само редко използван инвазивен метод, който може да изобрази само малко лимфоизтичащи резервоари.

Експериментално, при опити с животни се използват и флуоресцентно маркиращи декстрани, за да може след интерститиалното им приложение да се наблюдава оттичането на лимфата. Общото за всички употребявани маркери за изобразяване на лимфните пътища и лимфните възли след интерститиелно/ интракутанно приложение е, че се касае за вещества които са под формата на отделни частички („частички“, като например емулсии и нанокристални < суспензии) или голями полимери (виж също WO 90/14846).

Досега описаните формулировки се оказват все още недостатъчно подходящи за индиректна лимфография поради недостатъчната им локална и системна поносимост както и тяхната малка лимфопроходимост, което обуславя незадоволителната им диагностична ефективност.

Тъй като образуването на лимфни възли е от централно значение за ранното диагностициране на метастазното образуване при f· ^w онкопациенти, съществува голяма нужда от лимфоспецифични формулировки на контрастни средства за диагностициране на съответните промени в лимфната система.

Възможно по-високо зареждане с контрастно средство и висока стабилност са също така желателни както и релевантно, възможно равномерно лимфно натрупване през повече лимфни резервоари. Натоварването на цялия организъм е по-малко при бързо и цялостно отделяне на контрастното средство. Бързо настъпване на действието, повъзможност за няколко часа след прилагането на контрастното вещество, е от значение за радиологичната практика. Необходима е ^w също добра поносимост.

Не на последно място е желателно, за има на разположение лимфоспецифични контрастни средства, които дават възможност, с едно диагностициране да се определят както първичния тумор, така и възможно метастазиране в лимфните възли.

Друга важна област в медицината е проследяването, локализирането и наблюдаването на некрози или инфаркти. Така миок&рдният инфаркт не е стационарно събитие, а е динамичен процес, който се разпростира в един по-продължителен период от време (седмици до месеци). Заболяването протича в приблизително три фази, които не са рязко разграничени една от друга, а се препокриват.

Първата фаза, развитието на миокардния инфаркт, обхваща 24 часа след инфаркта, в които разрушението напредва като ударна вълна (вълнов фронтален феномен), напредва от субендокарда към миокарда. Втората фаза на вече съществуващия инфаркт, обхваща стабилизирането на областта, в която следва образуването на тъкани (фиброза) като оздравителен процес. Третата фаза, оздравялият инфаркт, започва, след като цялата разрушена тъкан е заместена с фиброзна съединителна тъкан. През този период настъпва едно обхватно преструктуриране.

До днес не е познат прецизен и надежден метод, който да може да диагностицира актуалната фаза на един миокарден инфаркт в жив пациент. За преценката на един миокарден инфаркт е от решаващо значение да се знае, каква част от тъканта е загубена при инфаркта и на кое място е загубата, тъй като от това зависи начина на лечение.

Инфаркти се получават не само в миокарда, но също така и в други тъкани, особено в мозъка.

Докато инфаркта е в известна степен лечим, то при некроза, на локално ограничената тъканна смърт, могат да се възпрепятстват или най-малко да се облекчат само вредните последици за останалия организъм. Некрози могат да се получат по много начини: чрез наранявания, химикали, недостиг на кислород или чрез облъчване. Както при инфаркта, познанието за обхвата и вида на некрозата е важно за понататъшното лечение.

Поради това, отдавна има опити за подобряване локализирането на инфаркти и некрози чрез прилагане на контрастни средства при неинвазивни методи като сцинтиграфия или ядрена спинтомография. В литературата заемат голям обем опитите за използване на порфирини при' некрозно изобразяване. Постигнатите резултати дават обаче противоречива картина. Така Winkelman и Hoyes описват в Nature, 200, 903 (1967), че манган-5,10,15,20-тетракис(4-сулфонатофенил)-порфирин (TPPS) се натрупва селективно в некротичната част на тумора.

За разлика от това Lyon et al., (Magn. Res. Med. 4, 24 (1987)) ca наблюдавали, че манган-TPPS се разпределя в телото и то в бъбрека, черния дроб, тумора и само малка част в мускулите. Интересното при това е, че концентрацията в тумора достига своя максимум едва на 4-ия ден и то само след като авторите са повишили дозата от 0.12 ммола/кг на 0.2 ммола/кг. Поради това авторите пишат за едно неспецифично поемане на TPPS в тумора. От своя страна Bockhurst et al., докладват в Acta Neurochir. 60, 347 (1994, supl.), че MnTPPS се свързва селективно към туморните клетки.

Foster et' al., (J. Nucl. Med. 26, 756 (1985)) от своя страна са намерили, че ¹¹¹1п-5,10,15,20-тетракис-(4-М-метилпиридин) порфирин (ТМРуР) обогатява не некротичната част, а се натрупва в живите крайни слоеве. От това следва, че може да съществува порфирин-тьканно обменно действие, без това непременно да трябва да става.

В Circulation Vol. 90, No. 4, Teil 2, Seite 1468, Abstract No. 2512 (1994) Ni et al., докладват, че могат да изобразяват инфарктни области с един манган - тетрафенил - порфирин (Mn-TPPS) и един гладолинов мезопорфирин (Gd - МР). В международна патентна заявка WO 95/31219 са прилагани и двете вещества за инфарктно и некрозно изобразяване. Авторите Marchal и Ni описват (виж пример 3), че за съединението Gd МР съдържанието на метал в инфарктния бъбрек е подобно високо както и в неинфарктния орган, но все пак при миокарда в инфарктно засегнатата тъкан (пример 1) съдържанието е девет пъти по-високо. Очудващо е, че съотношението на сигналните интензитети при MRI за инфарктната в сравнение със здравата тъкан и в двата случая е 2.10, респективно 2.19. Други метални пиридини са описани в заявка DE 198 35 082 (Schering AG).

Порфирините имат склонност да се отлагат в кожата, което води до едно фотосензибилизиране. Сензибилизирането може да трае дни, дори седмици. Това е един нежелан страничен ефект при използването на порфирини за диагностика. Освен това терапевтичният индекс за порфирините е много малък, тъй като например за Mn-TPPS действието настъпва едва при доза от 0.2 ммола/кг, LD₅₀ е обаче 0.5 ммола/кг.

В DE 197 44 003 (Schering AG), DE 197 44 004 (Schering AG) и WO 99/17809 (EPIX) са описани контрастни средства за некрозно и инфарктно изобразяване, които не са произлезли от порфиринов скелет. До сега обаче няма съединения, които да могат задоволително да се прилагат като контрастни средства при инфарктно и некрозно изобразяване.

Задача на изобретението е поради това, да се разработят контрастни средства, които да са особено подходящи при MRTлимфографията, но също така и при туморната диагностика и некрозното и инфарктно изобразяване.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението се решава чрез перфлуороалкилсъдържащи комплекси със полярни остатъци с обща формула I (К)!---G---(Z-Rf)

С. (R)P в която:

R_f означава перфлуорирана, правоверижна или разклонена въглеродна верига с формула -C_nF_2nE, в която Е е разположен в края флуор, хлор, бром, йод или водороден атом и η означава цифрите 4 - 30,

К означава метален комплекс с обща формула II .COOR¹

(II) в която:

R¹ означава водород или метален йонен еквивалент на поредните числа 21-29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57-83;

при условие, че най-малко два R¹ означават метални йонни еквиваленти;

R² и R³ независимо един от друг означават водород, С^алкил, бензил, фенил, -СН₂ОН или -СН₂ОСН₃ и

U означава -С₆Н₄-О-СН₂-го-, -(СНА^-со, фенилова група, -СН₂NHCO-CH₂-CH(CH₂COOH)-C₆H₄-_W-, -C₆H₄-(O-CH₂CH₂)₀.₁-N(CH₂COOH)СН₂-го или евентуално прекъсната с един или повече кислородни атоми, с 1 до 3-NHCO-, с 1 до 3-СОГ\1Н-групи и/или с 1 до 3-(СН₂)₀.₅-СООН заместени С_Н2-алкиленова или С₇.₁₂-С₆Н₄-О-група, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула III

COOR¹

COOR⁴^ (III) в която R¹ има посочените по-горе значения, R⁴ означава водород или описан при R¹ метален йонен еквивалент и U¹ означава -С₆Н₄-О-СН₂ω-, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула IV

или общата формула VA или VB

ROOC

COOR¹-COOR¹

COOR¹ (VA)

COOR¹-COOR¹

COOR¹

COOR¹ (VB) в които R¹ има посочените по-горе значения, или с обща формула VI

R¹OOC—\ \ /—COOR¹

N N

R¹OOC--' --COOR¹ в която R¹ има посочените по-горе значения, или с обща формула VII (VI)

R100C

R¹OOC

R¹OOC--\ /

N

R¹OOC

(VII) в която R¹ има посочените по-горе значения и

U¹ означава -С₆Н₄-0-СН₂-(о-, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, и в остатъка К евентуално налични свободни киселинни групи могат да бъдат евентуално като соли на органични и/или неорганични бази или аминокиселини или амиди на аминокиселини,

G означава най-малко трикратно функционализиран остатък подбран между следните остатъци а) до д):

(а)

(Ь) (С)

(d) (f)

γ

CO

ОС

Η 11

N—(CH₂)₄— C— NH—CO-C—(CH₂)₄— N ““'β η I I ^H

CO NH (g)

Hl·/ \lH ci Y β (h) γ—со(сн₂)₂ _₃—chco — β

NH a

(i) β---CO(CH₂)₂_₃---CHCO---Y

NH (h) когато G представлява остатъкът (c) или (d) и R представялва комплекс избран от общите формули II и V, то тогава R не трябва да е идентичен с остатъкъ К на общата формула I, когато Z представлява y-C(O)CH₂-O-(CH₂)₂-SO₂-8, при което а означава мястото на свързване на G към комплекса К, β е мястото на свързване на G към остатъка R и γ е мястото на свързване на G към остатъка Ζ

Ζ означава

SO₂—^ε γ - C(O)CH₂-O-(CH₂)₂-SO₂-ε при които γ е мястото на свързване на Ζ към остатъка G и ε е мястото на свързване на Ζ към перфлуорирания остатък R_f

R представялав полярен остатък избран от комплексите К с общи формули II до VII, в които тук R¹ означава водород или метален йонен еквивалент на поредните числа 20-29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57-83;

и остатъците R², R³ , R⁴, U и U¹ имат споменатите вече значения, при което в случай че G е остатъкът (с) или (d) и R представялва комплекс избран от общите формули II и V, то тогава R не трябва да е идентичен с остатъка К на общата формула I, когато Z представлява y-C(O)CH₂-O-(CH₂)₂-SO₂-s, или остатък от фолиева киселина или въглеродна верига, която да е свързана през -CO-, SO₂ или с директна връзка към G въглеродна верига с 2 -30 С-атоми, с права или разклонена верига, наситена или ненаситена, евентуално прекъсната с 1 - 10 кислородни атоми, 1-5 -NHCOгрупи, 1-5 -CONH-групи, 1-2 сярни атома, 1-5 -NH-групи или 1-2 фенилови групи, които евентуално могат да са заместени с 1-2 ОН групи, 1-2 NH₂групи, 1 -2 -СООН-групи или 1 -2 -SO₃H-rpynn или евентуално заместена с 1-8 ОН-групи, 1-5 - СООН-групи или 1-2 SO₃H-rpynn, 1-5 NH₂- групи, 1-5 С^д-алкокси групи, и

I, т, р независимо един от друг означават цело число 1 или 2.

Ако съединението от изобретението е определено за приложение в ЯМР-диагностика, то тогава металният йон на даващата сигнал група трябва да е парамагнетичен. Това са особено двувалентни или тривалентни йони на елементите с поредни числа 21 - 29, 42, 44 и 58 - 70.

Подходящи йони са примерно на хром(Ш)-, желязо (II)-, кобалт(П)-, никел(П)-, мед(Н)-, празеодим(Ш)- неодим(Ш)-, самарий(Ш)- и итербий(Ш). /

Поради силният си магнетичен момент особено се предпочитат йоните на гадолиний(Ш)-, тербий(Ш)-, диспрозий(Ш)-, холмий(Ш)-, ербий(Ш)-, желязо(1П)- и манган(П)-.

За използването на съединенията от изобретението в ядрената медицина (радиодиагностика и радиотерапия) трябва металният йон да е радиоактивен. Подходящи са примерно радиоизотопи на елементите с поредни номера 27, 29, 31- 33, 37 - 39, 43, 49, 62, 64, 70, 75 и 77. Предпочитат се технетий, галий, индий, рений и итрий.

Ако съединението от изобретението е определено за приложение в рентгеновата диагностика, то тогава металният йон трябва да е от елемент с по-голямо поредно число за да се постигне достатъчна абсорбция на рентгеновите лъчи. Намерено бе, че за диагностични средства за тази цел са подходящи физиологично поносими комплекси с метални йони на елементи с поредни числа 25, 26 и 39, както и 57 -83.

Предпочитат се йони на манган(П)-, желязо(Н)-, желязо(Ш)-, празеодим(Ш)-, неодим(Ш), самарий(Ш), -гадолиний(Ш)-, итербий(Ш) или бисмут(Ш), особено на диспрозий(Ш) и на итрий(Ш)-.

Наличните в R¹ киселинни водородни атоми, т.е. тези които не са заместени от централния йон, могат евентуално цялостно или частично да са заменени с катиони на неорганични и/или органични бази или аминокиселини или амиди на аминокиселини.

Подходящи неорганични катиони са примерно литиевия йон, калиевия йон, калциевия и особено натриевия йон. Подходящи катиони на органични бази са между другото такива на първични, вторични или третични амини като например етаноламин, диетаноламин, морфолин, глюкамин, Ν,Ν-диметилглюкамин и особено N-метилглюкамин. Подходящи катиони на аминокиселини са примерно тези на лизина, аргинина и на орнитина, както и амиди на по същество киселинни или неутрални аминокиселини.

Особено предпочитани съединения с обща формула I са тези с макропръстена К в обща формула II, III, VB или VII.

Остатъкът U в металния комплекс К означава предимно -СН₂- или С₆Н₄-О-СН₂- ω, където ω означава мястото на свързване към -СО-.

Алкиловите групи R² и R³ в макропръстена с обща формула II могат да бъдат с права или разклонена верига. Примери за това са метил, етил, пропил, изопропил, н-бутил, 1-метилпропил, 2-метилпропил, н-пентил, 1метилбутил, 2-метилбутил, 3-метилбутил, 1,2-диметилпропил. Предимно R²Ф и R³ независимо един от друг означават водород или С_малкил.

В едно особено предпочитано изпълнение R² означава метил, a R³е водород.

Бензиловата или фенилова група R² или R³ в макропръстена К на обща формула II могат също да са заместени в пръстена.

Остатъкът R в обща формула I означава в предпочитана форма на изпълнение комплекса К, при което той с предпочитание е Gd³⁺ или Мп²⁺-комплекс , но също така може да е и Са²⁺-комплекс. Особено предпочитани са всички полярни остатъци R на комплексите К с общи формула II, III, VA или VII. Най-вече предпочитани са тези с R¹ които имат С> метален йонен еквивалент с поредни числа 20, 25 или 64.

В особено предпочитано изпълнение полярният остатък R има следните значения:

-C(O)CH₂CH₂SO₃H

-С(О)СН₂ОСН₂СН₂ОСН₂СН₂ОН

-С(О)СН₂ОСН₂СН₂ОН

-С(О)СН₂ОСН₂СН(ОН)СН₂ОН

-G(O)CH₂NH-C(O)CH₂COOH

-С(О)СН₂СН(ОН)СН₂ОН

-С(О)СН₂ОСН₂СООН

-SO₂CH₂CH₂COOH

-С(О)-С₆Н₃- (т-СООН)₂

-C(O)CH₂O(CH₂)₂-C₆H₃- (m-COOH)₂ /

-С(О)СН₂О-С₆Н₄- m-SO₃H

-C(O)CH₂NH-C(O)CH₂NH-C(O)CH₂OCH₂COOH

-C(O)CH₂OCH₂ CH₂OCH₂COOH -С(О)СН₂ОСН₂СН(ОН)СН₂О- СН₂СН₂ОН -С(О)СН₂ОСН₂СН(ОН)СН₂ОСН₂-СН(ОН)- СН₂ОН -C(O)CH₂SO₃H .

-С(О)СН₂СН₂СООН

-С(О)СН(ОН) СН(ОН) СН₂ОН

-С(О)СН₂О[(СН₂)₂О]₁.₉-СН₃

-С(О)СН₂О[(СН₂)₂О]₁.₉-Н

-С(О)СН₂ОСН(СН₂ОН)₂

-С(О)СН₂ОСН (СН₂ОСН₂СООН)₂

-С(О)- С₆Н₃-(т-ОСН₂СООН)₂

-С(О)СН₂О-(СН₂)₂О-(СН₂)₂О- (СН₂)₂О-(СН₂)₂О-СН₃предимно -С(О)СН₂О[(СН₂)₂О]₄-СН₃.

В друго предпочитано изпълнение полярният остатък R означава остатък на фолиева киселина.

От съединенията от изобретението с обща формула I са освен това предпочитани такива, при които R_f означава -C_nF₁₇ и η е с предпочитание число 4-15. Особено предпочитани са остатъците -C₄F₉ C₆F₁₃ -C₈F₁₇ и -C₁₄F₂₉, както и съединенията от примерите.

Най-малко три пъти функционализиран остатък G в обща формула

I, който съставя .ркелета“, представлява в едно предпочитано изпълнение на изобретението лизиновия остатък (а) или (Ь).

Z означава в обща формула I посочения линкер (свързваща група), при Което остатъка /—\

Y---Ν. N---SO₂---^ε е предпочитан.

Перфлуороалкил-съдържащите метални комплекси с полярни остатъци с обща формула I (Kh—G—(Z-Rf) (R)p (I, в която К, G, R, Z, R_f, m, р и I имат посочените по-горе значения, се получават като по сам по себе си известен начин карбоксилна киселина с обща формула Па

в която R⁵ означава метален йонен еквивалент с поредно число 21 - 29, 31 - 33, 37 - 39, 42 - 44, 49 или 57 - 83 или карбоксилна защитна група и R², R³ и U имат споменатите вече значения или карбоксилна киселина с обща формула Illa

(Illa) в която R⁴, R⁵ и U¹ имат споменатите вече значения или карбоксилна киселина с обща формула IVa

в която R⁵ и R² имат посочените по-горе значения или карбоксилна киселина с обща формула Va или Vb

COOR⁵

-COOR⁵ со-он

COOR⁵

COOR⁵COOR⁵

COOR5 (Va) (Vb) в които R⁵ има посоченото значение или карбоксилна киселина с обща формула Via

R5OOC со-он

R⁵OOC \--COOR⁵ (Via) в които R⁵ има посоченото значение или карбоксилна киселина с обща формула Vila

R5OOC

R⁵OOC

R⁵OOCR⁵OOC (Vila) в които R⁵h U¹ имат споменатите вече значения, в евентуално активирана форма взаимодейства с амин с обща формула VIII

H-G-(Z-Rf)_m ^(R)P (VIII) в която G, R, Z, R_f, m и p имат посочените по-горе значения, в купелуваща реакция и евентуално след последващо отцепване на евентуално налична защитна група се превръща в метален комплекс с обща формула I или когато R⁵ има значението на защитна група, след отцепване на тази защитна група в следващ етап, по сам по себе си познат начин, реагира с най-малко един метален оксид или метална сол на елемент с поредно число 21 - 29, 31 - 33, 37 - 39, 42 - 44, 49 или 57 - 83 и след това, при желание, евентуално присъстващи киселинни водородни атоми се заместват с катиони на неорганични и/или органични бази, аминокиселини или амиди на аминокиселини.

Използваните карбоксилни киселини с общи формули На до Vila са или познати съединения или се получават по описаните в примерите методи. Така получаването на карбоксилната киселина с обща формула На е известно от DE 196 52 386. Получаването на карбоксилни киселини с обща формула Illa може да се извърши аналогично на пример 4 от настоящата заявка. Получаването на карбоксилните киселини с обща формула IVa може да стане съгласно DE 197 28 954.

Предварителен етап за съединенията с обща формула VA е N³(2,6-диоксоморфолиноетил)-1\1⁶-(етоксикарбонилметил)-3,6-диазаоктандикарбоксилна киселина, която е описана в ЕР 263 059.

Съединенията с обща формула VB са производни на изомерната дие^илентриамин-пентаоцетна киселина, която се свързва през стоящата при средния N-атом оцетна киселина. Тази DTPA е описана в патентите DE195 07 819 и DE 195 08 058.

Съединения с обща формула VI са производни на N(карбоксиметил)-М-[2-(2,6-диоксо-4-морфолинил)-етил]-глицин, чието синтезиране е описано в J. Am. Oil. Chem. Soc., (1982), 59 (2), 104 - 107.

Съединения с обща формула VII се получават от 1-(4карбоксиметоксибензил)-етилендиамин-тетраоцетна киселина, която е описана в U. S. патент 4 622 420.

Получаването на амини с обща формула VIII е описано подробно в примерите на настоящата заявка и може да се осъществи аналогично на методите посочените в примерите .

Указва се, че металните комплекси съгласно изобретението са особено подходящи за ЯМР- и рентгеновата диагностика, но също така и за радиодиагностика и радиолечение. Поради това, предмет на изобретението е и използването на перфлуоросъдържащите метални комплекси от изобретението с полярни остатъци за получаването на контрастни средства за приложение в ЯМР- и рентгенова диагностика, особено за лимфография, за туморно диагностициране и за инфарктно и некротично изобразяване, както и в радиодиагностиката и радиолечението. Съединенията от изобретението са много подходящи за приложение в интерститиелната и особено в интравенозната лимфография. Освен това могат да служат и за изобразяване на вазалното пространство (blood-pool-agents).

Предмет на изобретението са също фармацевтични средства, които съдържат най-малко едно физиологично поносимо съединение от изобретението, евентуално с обичайни за галениката добавки.

Съединенията от изобретението се отличават с много добра системна поносимост и голямо натрупване в лимфните възли в три последователни лимфновъзлови резервоара (което е особено съществено за венозната лимфография). С това те са особено подходящи за приложение в MRT-лимфографията.

Съединенията от изобретението са по превъзходен начин подходящи за разпознаване и локализиране на съдови заболявания, тъй като при приложението им те се разпределят изключително във интравазалното (вътрешносъдовото) пространство. Съединенията от изобретението дават възможност, с помощта на ядрената спинтомография, ясно да се разграничат добре кръвоснабдени от лошо снабдени тъкани и с това да се диагностицира исхемия. Също така инфарктна тъкан, въз основа на анемията си, може да се разграничи от околната здрава или исхемична тъкан, когато се приложат контрастните средства от изобретението. Това е от особено значение, когато например се касае да се различи сърдечен инфаркт от исхемия.

За разлика от досега използваните макромолекулни средства за определяне на вазалия обем, като например Gd-DTPA-Polylysin, съединенията от изобретението показват по-висока Т¹-релаксативност и с това се отличават с увеличаване на сигналния интензитет при ЯМРкартинното изобразяване. Тъй като заедно с това те имат и попродължително време на задържане в кръвното пространство, то те могат да се прилагат в относително по-малки дози (например < 50 мкмола Gd/л телесно тегло). Преди всичко обаче съединенията от изобретението се елиминират бързо и в голяма степен цялостно от телото.

Освен това се е оказало, че съединенията от изобретението се концентрират в области с повишена пропускливост на съдовете, като например в тумори; те позволяват да се направят заключения по отношение на пропускливостта на тъкани, дават възможност да се определи обема на кръвта в тъкани, селективно да се скъсят релаксационните времена, респективно плътностите на кръвта и картинно да се изобрази пропускливостта на кръвоносните съдове. Такава физиологична информация не може да се получи при използването на екстрацелуларни контрастни средства, като например

Gd-DTPA (Magnevist®). От тази гледна точка се очертават и областите на приложение в модерните картинноизобразяващи методи като ядрена спинтомография и компютърна томография: специфично диагностициране на злокачествени тумори, ран лечебен контрол при цитостатична, антифлогистична или вазодилататорна терапия, ранно разпознаване на недостатъчно перфундирани области (например в миокарда), ангиография при съдови заболявания и разпознаване и диагноза на стерилни или инфекциозни възпаления.

Получаването на фармацевтичните средства от изобретението се извършва по сам по себе си познат начин. Комплексните съединения от изобретението - евентуално с прибавка на обичайни за галениката добавки - се суспендират във водна среда или разтварят и след това суспензията или разтвора евентуално се стерилизират. Подходящи добавки са примерно физиологично поносими буфери (като например трометамин), добавки от комплексообразуватели или слаби комплекси (като например диетилентриаминпентаоцетна киселина) или на слаби комплекси или на такива, кореспондиращи с металните комплекси от изобретението Са-комплекси) или - ако е необходимо - прибавяне на електролити като например натриев хлорид или - ако е необходимо антиоксиданти като например аскорбинова киселина.

Ако се желаят суспензии или разтвори от средствата съгласно изобретението във вода или във физиологичен солев разтвор за ентерално, респективно парентерално приложение или за други цели, то съединенията се смесват с едно или повече обичайни за галениката спомагателни вещества (например метилцелуоза, лактоза, манит) и/или повърхностноактивни вещества (например лецитин, Tween®, Myrj®) и/или ароматни вещества за корегиране на вкуса (например етерични масла).

Принципно е също възможно, фармацевтичните средства от изобретението да се получат и без да се изолират комплексите. Във всеки случай трябва да се обърна внимание, хелатното образуване да се проведе така, че комплексите от изобретението да са практически свободни от некомплексирани, токсичнодействащи метални йони.

Това може да се осигури примерно с помощта на цветни индикатори като ксиленолово оранжево, чрез контролно титруване през време на процеса на получаване. Поради това изобретението се отнася също и метод за получаване на комплексни съединения и тяхни соли. Като последно подсигуряване остава пречистване на изолирания комплекс.

При приложението in vivo на средствата от изобретението, същите могат да се прилагат с подходящи носители като например серум или физиологичен разтвор на натриев хлорид и заедно с друг протеин като например човешки серумен албумин (HSA).

Средствата от изобретението обикновено се прилагат парентерално, предимно венозно. Те могат да се прилагат също интравазално или интеститиелно/интракуганно, според това дали ще се изследват съдове или тъкани от телото.

фармацевтичните средства от изобретението съдържат предимно 0.1 мкмола - 2 мол/л от комплекса и по провило се дозират в количества от 0.0001 - 5 ммола/кг.

Средствата от изобретението отговарят на множеството предпоставки за приложимост на контрастно средство за ядрената спинтомография. Така, те са много подходящи, след орално или парентерално приложение, чрез увеличаване на сигналния интезитет, да са подобри изразителната сила на получената с помощта на ядрената спинтомография картина. Освен това те показват висока ефективност, която е необходима, за да се натовари организма с възможно по-малки количества чужди вещества с добра поносимост и да се запази неинвазивния характер на изследванията.

Добрата водна разтворимост и малката осмолитичност на средстава от изобретението позволява получаването на висококонцентрирани разтвори, за да се поддържа обемното натоварване на кървообращението в поносими граници и за да се изравни разреждането чрез телесните течности. Освен това средствата съгласно изобретението показват не само добра стабилност in vitro, но и изненадващо добра стабилност in vivo, така че освобождаването или обмена на свързаните в комплексите йони, които сами по себе си са отровни, за времето в което новите контрастни средства напълно се излъчват от организма, се извършва само изключително бавно.

Най-общо средствата от изобретението се прилагат като ЯМРV диагностици в количества от 0.0001 - 5 ммола/кг, предимно 0.005 - 0.5 ммола/кг.

Освен това комплексните съединения от изобретението могат да намерят приложение като сусцептибилитетни (повишаващи чувствителността)-реактиви и като shift-реактиви за in vivo-Я МРспектрос копия.

Средствата от изобретението са, въз основа на тяхните благоприятни радиоактивни свойства и добрата стабилност неГ съдържащите се в тях комплексни съединения, подходящи за радиодиагностициране. Подробности за такова приложение и дозиране * са описани например в .Radiotracers for Medical Applications“, CRC-Press, Boca Raton, Florida.

Съединенията и средствата от изобретението могат също така да се използват в позитрон-емисионна томография, която използва позитронемитиращи изотопи като например ⁴²Sc, ⁴⁴Sc, ⁵²Fe, ⁵⁵Со, ⁶⁸Ga и ⁸⁶Y (Heiss, W. D., Phelps, Μ. E., Positron Emission Tomography of Brain, Springer Verlag Berlin, Heidelberg, New York 1983).

; Съединенията от изобретението са изненадващо подходящи и за диференциране на злокачествени от доброкачестнени тумори в области без кръв-мозък-бариера.

Те се отличават и с това, че напълно се елиминират от организма f и поради това са добре поносими.

Тъй като веществата от изобретението се натрупват в злокачествени тумори (няма дифузия в здрави тъкани, но има висока пропускливост от туморните съдове), те могат да подпомогнат и лъчевата терапия на злокачествени тумори. Тя се отличава от съответната диагностика само с количеството и вида на използвания изотоп. При това целта е разрушаването на туморните клетки чрез богато на енергия краткотрайно облъчване с възможно малък радиус на действие. За целта

ч. се използват променливи действия на съдържащите се в комплексите метали (като напримеир желязо или гадолиний) с йонизиращо лъчене (например рентгеново лъчене) или с неутронови лъчи. Чрез този ефект значително се повишава локалната лъчева доза на мястото, където се намира металния комплекс (например в туморите). За да се получи същата доза лъчене в злокачествената тъкан, може при прилагането на такива метални комплекси лъчевото натоварване значително да се редуцира за здравата тъкан и с това да се избегнат утежняващите странични действия за пациента. Поради това, металните комплексни конюгати от изобретението са пригодни и като радиосензибилизиращо вещество при лъчева терапия на злокачествени тумори (например използване на Moessbauer-ефекти или при неутроноприхващаща терапия). Подходящи β-емитиращи йони са например ⁴²Sc, ⁴⁴Sc, ⁴⁸Sc, ⁷²Ga, ⁷³Ga и ⁹⁰Y. C подходящи минимални времена на полуживот аемитиращи йони са например ²¹¹ Bi, ²¹²Bi, ²¹³Bi и ²¹⁴Bi, при което ²¹²Bi е предпочитан. Един подходящ фотони- и електрони-емитиращ йон е ¹⁵⁸Gd, който може да се получи от ¹⁵⁷Gd чрез електронно прихващане.

Άκο средството от изобретението е определено за използване в предложения от R. L. Mills et al., (Nature Vol. 336, (1988), S. 787) видоизменен вариант на лъчева терапия, то тогава централният йон трябва да се отведе от Moesbauer-изотоп като примерно ⁵⁷Fe или ¹⁵¹ Еи.

При приложението in vivo на средстата от изобретението, те могат да се използват заедно с подходящ носител като например серум или физиологичен разтвор на натриев хлорид, и заедно с друг протеин като например човешки серумен албумин. При това дозата ще зависи от целуларното нарушение, от използвания метален йон и от вида на даващия картина метод.

Средствата от изобретението се прилагат с предпочитание парентерално, предимно венозно. Както вече беше казано, те могат да се прилагат и интравазално или интерститиално/интракутанно, според ^w това дали ще се изследват съдове или тъкани в телото.

Средствата от изобретението са превъзходни рентгенови контрастни средства, при което трябва особено да се подчертае, че при тях не се наблюдават при биохимични - фармакологични изследвания получаващите се от съдържащите йод контрастни средства известни подобни на анафилаксия реакции. Те са особено ценни поради изгодните им абсорбционни свойства в области с по-високи тръбни напрежения за дигитални субстракционни техники.

Най-общо средствата от изобретението се дозират като рентгенови контрастни средства, аналогично на примерно Meglumin Diatrizoat в количестна от 0.1 - 5 ммола/кг, предимно 0.25 -1 ммола/кг.

По-специално, със съединенията от изобретението се постигат повисоки концентрации в кръвта отколкото с екстрацелуларните контрастни средства. След венозно приложение, те се разпределят само в интравазалното пространство и с това имат решително предимство по отношение на екстрацелуларните контрастни средства.

: Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1а

2-М-трифлуороацетил-6-М-бензилоксикарбонил-!_-лизин

100.0 г (356.7 ммола) 6-№бензилоксикарбонил-!_-лизин се разтварят в смес от 1000 мл етилов естер на трифлуороцетната киселина и 500 мл етанол и се бърка 24 часа при стайна температура. Изпарява се до сухо и остатъкът изкристализира от диизопропилов етер.

Добив: 128.9 г (96 % от теоретичния) като безцветен кристален прах.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.07 Н 5.09 N7.44 F 15.14 намерено: С 51.25 Н5.18 N7.58 F 15.03

С Пример1Ь

2-№трифлуороацетил-6-П-бензилоксикарбонил-1_-лизин [1-(4перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

Към 125.0 г (332.0 ммола) от съединението от заглавието от пример 1а) и 188.7 г (332.0 ммола) 1-перфлуороктилсулфонилпиперазин (получен съгласно DE 196 03 033) в 800 мл тетрахидрофуран се прибавя при 0° С

164.2 г (0.664 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2дихидрохинолин-1-карбоксилна киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. След това се изпарява под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан/ метанол = w 20:1).

Добив: 286.0 г (93 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.30 Н 2.83 N 6.05 F 41.01 S 3.46 намерено: С 36.18 Н 2.94 N5.98 F 40.87 S 3.40 Пример1с β-Ν-бензилоксикарбонил- L-лизин [1-(4перфлуорокгилсулфонил)пиперазин]-амид

В разтвор на 280.0 г (302.2 мола) от съединението от заглавието на пример 1Ь) в 2000 мл етанол се въвежда при 0° С в продължение на един час амоняк-газ. След това се бърка 4 часа при 0° С. Изпарява се до сухо и остатъкът се разбърква във вода. Утайката се филтрува и се суши под вакуум при 50° С.

Добив: 243.5 г (97 % от теоретичния) като аморфно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.60 Н 3.28 N 6.75 F 38.89 S 3.86 намерено: С 37.55 Н 3.33 N 6.68 F 38.78 S 3.81 Пример1d ^w 6-М-бензилоксикарбонил-2-М-(3,6,9,12,15пентаоксахексадеканоил)-лизин [1 -(4-перфлуорооктилсулфонил)пиперазин]-амид

Към 50.0 г (60.20 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 с), 7.10 г (70 ммола) триетиламин, разтворен в 350 мл дихлорометан, се накапва при 0° С разтвор на 19.93 г (70 ммола) 3,6,9,12,15пентаоксахексадеканоил хлорид в 50 мл дихлорометан и се бъка 3 часа при 0° С. Прибавя се 200 мл 5 % воден разтвор на хлороводородна киселина и се бърка 5 мин при стайна температура. Органичната фаза се отделя, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / ацетон = 15:1)

Добив: 53.7 г (93 % от теоретичния) като безцветно, гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 33.83 Н 4.94 N 5.84 F 3.34 S 33.69 намерено: С 33.75 Н 5.05 N5.78 F3.29 S 33.75 Пример1е ?2-П-(3,6,9,12,15-пентаоксахексадеканоил)-лизин [1-(4перфлуорооктилсулфонил)-пиперазин]-амид

50.0 г (52.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 1d) се разтварят в 500 мл етанол и се прибавят 6.0 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 43.0 г (количествен) като безцветно твърдо вещество. Елементарен анализ:

изчислено: С 27.68 Н 5.01 N6.79 F 39.17 S 3.89 намерено: С 27.60 Н 5.13 N6.68 F 39.09 S 3.81 Пример 1f

6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)]-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5w ил)]-2- П-(3,6,9,12,15-пентаоксахексадеканоил)-лизин [1-(4 перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид, Gd-комплекс

20.0 г (24.25 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 е), 2.79 г (24.25 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.12 г (50 ммола) литиев хлорид и 15.27 г (24.25 ммола) 1,4,7-трис (карбоксилатометил)-10-[( 3-аза-

4-оксо-5-метил-пент-5-ил)]-пентанова киселина 1,4,7,10- тетраазациклододекан, Gd-комплекс, се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 8.25 г (40 мола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18, елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 28.21 г (81.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 31.78 Н 4.84 N8.78 F 22.49 S 2.23 Gd 10.95 намерено: С 31.74 Н4.98 N8.69 F 22.39 S 2.15 Gd 10.87 Пример 2а

6-N-[ бис(трет.-бутилов естер) на 3,9-бис(трет,бутоксикарбонилметил)-3,6,9-триазаундекан-1,11-дикарбоксилна киселина 6-карбонилметил]-2П-[3,6,9,12,15-пентаоксахексадеканоил)-лизин [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид Към разтвор на 20 г (24.08 ммола) от съединението от заглавието на пример 1е, 14.88 г (24.08 ммола) бис (трет.-бутилов естер на 3,9бис(трет.-бугилоксикарбонилметил-3,6,9-триазаундекан-1,11дикарбоксилна киселина и 2.77 г (24.08 ммола) N-хидроксисукцинимид, разтворен в 150 мл диметилформамид, се прибавя при 0° С 8.25 т (40 ммола) ) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и след това една нощ при стайна температура. Отделеният карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографиран върху силикагел (елуент = дихлорометан /етанол = 20:1).

Добив: 31.61 г (91.0 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 40.80 Н 6.71 N 6.80 F 22.39 S 2.22 намерено: С 40.72 Н 6.82 N6.75 F 22.30 S 2.14 Пример 2Ь

6-И-[П6-карбонилметил- 3,9-бис(карбоксилатометил)-3,6,9триазаундекан дикарбоксилна киселина-1 -карбокси-11 карбоксилато-]-2П-(3,6,9,12,15-пентаоксахексадеканоил)-лизин [1 (4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид, Gd- комплекс, натриева сол г (20.8 ммола) от съединението от заглавието на пример 2а се разтварят в 300 мл третрафлуороцетна киселина и се бъркат при стайна температура 5 часа. Концентрира се до сухо, остатъкът се поема в 300 мл вода и се 10 % воден разтвор на NaOH pH се нагласява на 2.5. След това се прибавят 3.77 г (10.4 ммола) гадолиниев оксид и се бърка 3 часа при 60° С. Оставя се да се охлади до стайна температура и с натриев хидроксид се нагласява на pH 7.4. Концентрира се до сухо и остатъкът се пречиства върху силикагел RP-18, елуент: градиентно от вода / ацетонитрил).

Добив: 19.18 г (67 % от теоретичния) като безцветно аморфно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 9.8 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 28.80 Н 4.25 N7.12 F 23.47 S 2.33 Gd 11.48 Na 1.67 намерено: С 28.67 Н 4.34 N7.03 F 23.38 S 2.27 Gd 11.37 Na 1.74

Пример За w Лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид г (24.08 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с се разтварят в 300 мл етанол и се прибавят 4 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 16.77 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 31.04 Н 3.04 N 8.04 F 46.38 S 4.60 намерено: С 30.97 Н3.15 N7.98 F 46.31 S 4.51

Пример ЗЬ ^w 2,6-П,П’-бис[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)]-лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид, Gdкомплекс г (14.36 ммола) от съединението от заглавието на пример За,

3.34 г (29 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.54 г (60 ммола) литиев хлорид и 18.26 г (29 ммола) от 1,4,7- трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5метил-5-ил) 1,4,7,10-тетраазациклододекан-6б-комплекс се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя

12.38 г (60 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 19.02 г (69 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.3%

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.03 Н 4.04 N10.21 F 16.82 S 1.67 Gd 16.38 намерено: С 34.96 Н4.13 N10.16 F 16.74 S 1.61 Gd 16.33 Пример 4а

Етилов естер на 2-[4-(3-оксапропионова киселина)] -метилов естер на фенилоцетната киселина

Към 200 г (1.204 мола) метилов естер на 4-хидроксифенилоцетна' киселина, 212 г (2 мола) натриев карбонат в 2000 мл ацетон се прибавят

233.8 г (1.4 мола) етилов естер на бромоцетна киселина и се кипи 5 часа под обратен хладник. Утайката се отфилтрува и филтратът се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / етилацетат = 15:1).

Добив: 288.5 г (95 % от теоретичния) като безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 61.90 Н 6.39 намерено: С 61.75 Н 6.51

Пример 4Ь

Етилов естер на 2-[4-(3-оксапропионова киселина)] -фенилметилов естер на 2-бромоцетната киселина

Към 285 г (1.13 мола) от съединението от заглавието на пример 4а, разтворени в 2000 мл тетрахлорометан, се прибавят 201 г (1.13 мола) Nбромосукцинимид и 100 мг дибензилпероксид и се кипи 8 часа на обратен хладник. Охлажда се в ледена баня, утаеният сукцинимид се отфилтрува и филтратът се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се пречиства върху силикагел (елуент: н-хексан / ацетон = 15:1).

Добив: 359.2 г (96 % от теоретичния) като безцветно гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 47.28 Н 4.57 Вг 24.16 намерено: С 47.19 Н 4.71 Вг 24.05

Пример 4с

Етилов естер на 2-[4-(3-оксапропионова киселина)]-фенилметилов естер на 2-(1-(1,4,7,10-тетраазациклододекан-7-ил]оцетна киселина

Към 603 г (3.5 мола) 1,4,7,10-тетраазациклододекан в 6000 мл хлороформ се прибавят 350 г (1 .-57 мола) от съединението от заглавието на пример 4b се бърка една нощ при стайна температура. Екстрахира се 3 пъти с 3000 мл вода, органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се изпарява под вакуум до сухо. Остатъкът се използва в следващия етап (3d) без допълнително пречистване.

Добив: 448 г (количествен) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 59.70 Н8.11 N13..26 намерено: С 59.58 Н 8.20 N13.18

Пример 4d

Етилов естер на 2-[4-(3-оксапропионова киселина)]-фенил-2[1,4,7-трис(карбоксиметил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]оцетната киселина

445 г (1.053 мола) от съединението от заглавието на пример 4с и

496 г (5.27 мола) хлороцетна киселина се разтварят в 4000 мл вода. С 30 % воден, разтвор на натриев хидроксид pH се наглася на 10. Загрява се до 70° С и стойността на pH се поддържа чрез прибавяне на 30 % воден разтвор на натриев хидроксид на 10. След това pH се наглася на 13 и се кипи 30 минути на обратен хладник. Разтворът се охлажда в ледена баня и чрез прибавяне на концентрирана хлороводородна киселина pH се наглася на 1. Във вакуум се изпарява до сухо. Остатъкът се поема в 4000 мл метанол и се бърка един час при стайна температура. Отделеният натриев хлорид се отфилтрува, филтратът се изпарява до сухо и остатъкът се пречиства върху силикагел RP-18 (елуент: градиентно вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 403.2 г (69 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 10.2 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 51.98 Н6.18 N10.10 намерено: С 51.80 Н 6.31 N10.01

Пример 4е

2-[4-(3-оксапропионова киселина)]-фенил-2-[1,4,7трис(карбоксиметил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]оцетната киселина, Gd-комплекс

Към 400 г (721.3 ммола) от съединението от заглавието на пример 4d в 2000 мл вода се прибавят 130.73 г (360.65 ммола) гадолинов оксид и се бърка 5 часа при 80° С. Разтворът се филтрува и филтратът се суши чрез замразяване.

Добив: 511 г (количествен) от аморфно твърдо вещество. Съдържание на вода: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 40.67 Н 4.41 N7.98 Gd 22.19 намерено: С 40.51 Н 4.52 N 8.03 Gd 22.05 Пример 4f

2,6-П,П’-бис{2-[4-(3-оксапропионил)-фенил]-2-[1,4,7трис(карбоксиметил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]оцетната киселина}-лизин-[4-перфлуоро-октилсулфонил)пиперазин]-амид, дигадолинов-комплекс, динатриева сол г (14.36 ммола) от съединението от заглавието на пример За, 3.45 г (30 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.54 г (60 ммола) литиев хлорид и 21.26 г (30 ммола) от съединението от заглавието на пример 4е се разтварят при леко затопляне в 250 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 16.51 г (80 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 2000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Получената утайка се отфилтрува и след това се пречиства чрез хроматографиране (силикагел RP-18; елуент: градиентно вода / етанол / ацетонитрил). Разтваря се в малко вода, с натриев хидроксид се наглася на pH 7.4 и се изсушава чрез замразяване.

Добив: 21.02 г (69 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.2%

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.36 Н3.66 N7.92 F 15.22 S 1.51 Gd 14.82 Na 2.17 намерено: С 37.28 Н 3.74 N8.19 F 15.14 S 1.46 Gd 14.75 Na 2.23

Пример 5а

Бис (трет.-бутилов естер) на 2,6-^№-бис-[6-карбонилметил-3,9бис(трет.-бутилоксикарбонилметил)-3,6,9-триазаундекан-1,11дикарбоксилна киселина-)]-лизин-[1 -(4-перфлуорооктилсулфонил)пиперазин]-амид

Към разтвор на 10 г (14.36 ммола) от съединението от заглавието на пример За, 18.53 г (30 ммола) бис(трет.-бугилов естер) на 3,9бис(трет.бутилоксикарбонилметил)-6-(карбоксиметил-3,6,9триазаундекан-1,11-дикарбонова киселина и 3.45 г (30 ммола) Nхидроксисукцинимид, разтворен в 150 мл диметилформамид се прибавя при 0°£ 10.32 г (50 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и след това една нощ при стайна температура. Утаеният карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Добив: 19.60 г (72 % от теоретичния) като безцветно гъсто масло.

изчислено: С 49.41 Н 6.75 N 7.39 F 17.03 S 1.69 намерено: С 49.35 Н 6.82 N7.32 F 16.92 S 1.62 Пример 5Ь

2,6-Н,П’-бис-[6-карбонилметил-3,9-бис(карбоксилатометил)-3,6,9триазаундекандикарбоксилна киселина -1-карбокси-11карбоксилато-лизин-[1 -(4-перфлуорооктилсулфонил)- пиперазин]амид, гадолинов-комплекс, натриева сол] г (7.91 мола) от съединението от заглавието на пример 5а се разтварят в 50 мл хлороформ и се прибавя 200 мл трифлуороцетна киселина. Бърка се 10 мин при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъкът се разтваря в 150 мл вода. Прибавят се 2.87 г (7.91 ммола) гадолинов оксид и се бърка 5 часа при 80° С. Оставя се да се охлади до стайна температура и pH се наглася на 7.4 с помощта на 2 N NaOH. Разтворът се изпарява във вакуум до сухо и остатъкът се пречиства върху силикагел RP-18 (елуент: градиентно вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 8.11 г (57 % от теоретичния) като безцветно аморфно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 9.6 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 30.70 Н 3.08 N7.78 Na 2.56 S 1.78 Gd 17.48 намерено: С 30.58 Н3.19 N7.71 Na 2.68 S 1.72 Gd 17.42 Пример 6а

Бис (трет.-бугилов естер) на 4-И-бензилоксикарбонил-2-П-[6карбоксиметил-3,9-бис(трет.-бутилоксикарбонилметил)- 3,6,9триазаундекан-1,11 -дикарбоксилна киселина]-лизин-[1 -(4перфлуорооктилсулфонил)- пиперазин]-амид

3,6,9- триазаундекан-1,11-дикарбоксилна киселина]-лизин-[1-(4перфлуорооктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс г (15.43 ммола) от съединението от заглавието на пример 6Ь, 1.78 г (15.43 ммола) N-хидроксисукцинимид, 1.48 г (35 ммола) литиев хлорид и 9.72 г (15.43 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4оксо-5-метил-5-ил)-пентанова киселина-1,4,7,10-тетраазациклододеканGd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 150 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 5.16 г (25 ммола) Ν,Νдицикпохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 2500 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 22.94 г (78 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 7.9 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 42.22 Н 5.29 N8.82 F 16.95 S1.68 Gd 8.25 намерено: С 42.15 Н 5.41 N8.70 F 16.87 S 1.60 Gd 8.13 Пример 6d

6-N-[1,4,7-трис(карбоксиметил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10(3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил-пентаноил)]-2-П-[6-карбонилметил-3,9бис(карбоксилатометил)-3,6,9- триазаундекан дикарбоксилна киселина-карбокси-11 -карбоксилато-г]-лизин-[1 -(4перфлуорооктилсулфонил)-пиперазин]-амид, дигадолинов комплекс, натриева сол г (10.49 мола) от съединението от заглавието на пример 6с се разтварят в 200 мл трифлуороцетна киселина. Бърка се 60 мин при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъкът се разтваря в 150 мл вода. Прибавят се 1.90 г (5.25 ммола) гадолинов оксид и се бърка 5 часа при 80° С. Оставя се да се охлади до стайна температура и pH се наглася на 7.4 с помощта на 2 N NaOH. Разтворът ' се изпарява във вакуум до сухо и остатъкът се пречиства върху силикагел RP-18 (елуент: градиентно вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 11.89 г (61 % от теоретичния) като безцветно аморфно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 10.2 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) · изчислено: С 32.97 Н 3.47 N9.05 Na 1.24 S 1.73 Gd 16.87 F 17.39 намерено: С 32.90 Н 3.53 N8.93 Na 1.33 S 1.67 Gd 16.87 F 17.31

Пример 7а

Трет.-бугилов естер на 5,6-бис (бензилокси)-З-окса-хексанова киселина

100 г (376.2 ммола) 1,2-ди-О-бензил-глицерин (получен съгласно Chem. Phys. Lipidis (1987), 43(2), 113 - 127) и 5 г тетрабугиламониев хидроген сулфат се разтварят в смес от 400 мл толуол и 200 мл 50 %-ен воден разтвор на NaOH. При 0° С в продължение на 30 минути се накапват 78 г (400 ммола) трет.-бутилов естер на 2-бромоцетна киселина и се бърка 3 часа при 0° С. Органичната фаза се отделя, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хломатографира върху силикагел. (Елуент: н-хексан/ацетон = 20:1).

Добив: 133.4 г (94 % от теоретичния) като безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 71.48 Н 7.82 намерено: С 71.61 Н 7.92 Пример 7Ь

5,6-бис (бензилокси)-З-окса-хексанова киселина

130 г (336.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 7а се разтварят в 200 мл дихлорометан и към тях при 0° С се прибавят 100 мл трифлуороцетна киселина. Бърка се 4 часа при стайна температура и след това се изпарява до сухо. Остатъкът се прекристализира от пентан / / диетилов етер.

Добив: 102.2 г (92 % от теоретичния) като восъкоподобно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 69.07 Н 6.71 намерено: С 69.19 Н 6.82

Пример 7с

6-М-бензилоксикарбонил-2-М-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-

1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5метил-5-ил)]- лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид, Gd-комплекс г (60.20 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с, 6.93 г (60.20 ммола) N-хидроксисукцинимид, 5.09 г (120 ммола) литиев хлорид и 37.91 г (60.20 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)^комплекс се разтварят при леко затопляне в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 20.63 г (100 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 75.53 г (87 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 10.1 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.48 Н 3.84 N8.74 F 22.39 S 2.22 Gd 10.90 намерено: С 37.39 Н 4.02 N8.70 F 22.29 S 2.22 Gd 10.75 Пример 7d

2-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,1048 тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5метил-5-ил)]- лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид, Gd-комплекс г (48.53 ммола) от съединението от заглавието на пример 7с се разтварят в 500 мл вода/100 мл етанол и се прибавят 5 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 63.5 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 9.8 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.48 Н 3.84 N8.74 F 22.39 S 2.22 Gd 10.90 намерено: С 37.39 Н 4.03 N8.65 F 22.31 S 2.20 Gd 10.78 Пример 7е

6-П-[5,6-бис(бензилокси)-3-оксахексаноил]-2-П-[1,4,7трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]- лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс г (7.64 ммола) от съединението от заглавието на пример 7d, 3.30 г (10 ммола) от съединението от заглавието на пример 7Ь, 0.85 г (20 ммола) литиев хлорид и 1.15 г (10 ммола) N-хидроксисукцинимид се разтварят при леко загряване в 150 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 3.10 г (15 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и след това се бърка 8 часа при стайна температура. Разтворът се излива в 2000 мл ацетон и отделената утайка се изолира. Тя се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 11.14 г (90 % от теоретичния) като безцветно, аморфно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 4.3 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 41.51 Н 4.29 N7.78 F 19.93 S 1.98 Gd 9.70 намерено: С 41.45 Н 4.38 N7.70 F 19.84 S 1.90 Gd 9.58 Пример 7f

6-П-[5,6-бис(бензилокси)-3-оксахексаноил]-2-№[1,4,7трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]- лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс г (6.17 ммола) от съединението от заглавието на пример 7е се разтварят в 200 мл етанол и се прибавят 3 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 8.89 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 3.1 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.03 Н 3.99 N8.75 F 22.42 S 2.23 Gd 10.92 намерено: С 34.35 Н4.12 N8.71 F 22.30 S 2.18 Gd 10.78 Пример 8а

6-П-бензилоксикарбонил-2-П-[5,6-бис(бензилокси)-3-оксахексаноил]-лизин-[1-(4-перфлуорокгилсулфонил)пиперазин]-амид Към разтвор на 20 г (24.08 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 с, 9.91 г (30 ммола) от съединението от заглавието на пример 7Ь и 3.45 (30 ммола) N-хидроксисукцинимид, разтворен в 100 мл диметилформамид, се прибавя при 0° С 9.28 г (45 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и след това една нощ при стайна температура. Утаеният карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Добив: 24.50 г (89 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 47.29 Н4.14 N4.90 F 28.26 S 2.81 намерено: С 47.14 Н 4.26 N4.91 F 28.17 S 2.69 Пример 8Ь 2-№[5,6-бис(бензилокси)-3-окса-хексаноил]-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид г (17.5 ммола) от съединението от заглавието на пример 8а се разтварят в 300 мл етанол и се прибавят 5 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 17.65 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 44.05 Н4.10 N5.55 F 32.02 S 3.18 намерено: С 43.96 Н 4.21 N 5.48 F 31.94 S 3.24 Пример 8с

2-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10- (пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид,

Gd-комплекс г (14.87 ммола) от съединението от заглавието на пример 8Ь, 1.73 г (15 ммола) N-хидроксисукцинимид, 1.27 г (30 ммола) литиев хлорид и 9.48 г (15 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5метил-5-ил)-пентанова киселина-1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gdкомплекс се разтварят при леко затопляне в 100 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 5.16 г (25 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 1500 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градйентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 19.28 г (80 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 10.3%

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 41.51 Н 4.29 N7.78 F 19.93 S 1.98 Gd 9.70 намерено: С 41.37 Н 4.40 N7.67 F 19.88 S 1.85 Gd 9.58 Пример 9а

6-П-бензилоксикарбонил-2-П-[2,6-П,П’-бис(бензилоксикарбонил)лизил]-лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид г (24.08 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с и 2.53 г (25 ммола) триетиламин се разтварят в 200 мл тетрахидрофуран (THF) и се прибавят 14.46 г (27 ммола) ди- Ν,Ν’-Ζ-лизинпаранитрофенов естер. Бърка се 5 часа при 50 С. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъкът се хроматографира върху силикагел. Елуент: дихлорометан /метанол = 20:1).

Добив: 28.07 г (95 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 46.99 Н4.19 N6.85 F 26.32 S 2.61 намерено: С 47.08 Н 4.32 N 6.75 F 26.21 S 2.54 Пример 9Ь 2-№(лизил)-лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, трихидробромид

Към 25 г (20.37 ммола) от съединението от заглавието на пример 9а се прибавят 100 мл бромоводородна киселина в ледена оцетна киселина (48 %) и се бърка 2 часа при 40° С. Охлажда се до 0° С, накапват се 1500 мл диетилов естер и отделената утайка се отфилтрува. След сушене под вакуум (60° С) се получават 21.52 г (99 % от теоретичния) бледожълто оцветено кристално вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 27.01 Н 3.40 N 7.87 F 30.26 S 3.00 Вг 22.46 намерено: С 26.92 Н 3.53 N7.69 F 30.14 S 2.87 Вг 22.15

Пример 9с

2-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]2-N-[2,6-N,N’-6nc-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]лизил]-лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид, тригадолинов комплекс

31.49 г (50 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-

5-метил-5-ил)-пентанова киселина, Gd-комплекс, 6.91 г (60 ммола) Nхидроксисукцинимид и 4.24 г (100 мл литиев хлорид се разтварят при леко затопляне в 350 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 16.51 г (80 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид и се бърка 5 часа при 10° С . Към тази смес се прибавят 10 г (9.37 ммола) от съединението от заглавието на пример 9Ь и 3.03 г (30 ммола) триетиламин и се бърка 12 часа при 60° С. Оставя се да се охлади до стайна температура и сместа се излива в 3000 мл ацетон. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 16.7 г (67 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 7.9 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.58 Н4.43 N11.06 F 12.14 S 1.14 Gd 17.74 намерено: С 36.47 Н 4.54 N10.95 F 12.03 S 1.21 Gd 17.65 Пример 10а

1.7-бис(бензилоксикарбонил)-4-(3,6,9,12,15пентаоксахексадеканоил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан

Към 18.13 г (68.1 ммола) 3,6,9,12,15-пентаоксахексадеканова киселина и 30 г (68.1 ммола) 1,7-ди^-циклен, получен съгласно Z. Kovacs und A. D. Sherry, J. Chem. Soc. chem. Commun., (1995), 2, 185, в 300 мл тетрахидрофуран, се прибавя при 0° С 24.73 г (100 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2-дихидрохинолин-1-карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. Концентрира се под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив 19.13 г (42 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:· изчислено: С 61.03 Н 7.61 N 8.13 _г намерено: С 60.92 Н 7.75 N 8.04

Пример10Ь

1,7-бис(бензилоксикарбонил)-4-(3,6,9,12,15пентаоксахексадеканоил)-10-(2Н ,2Н, 4 Н ,5Н ,5Н-3-оксаперфлуоротридеканоил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан

Към 18 г (26.91 ммола) от съединението от заглавието на пример 10а и 14.05 г (26.91 ммола) 2Н,2Н,4Н,5Н,5Н-3-оксаперфлуоротридеканова киселина, получена съгласно DE 196 03 033, в 300 мл тетрахидрофуран се прибавя при 0° С 12.36 г (50 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2-дихидрохинолин-1-карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. Концентрира се под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив 21.51 г (67 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 47.32 Н 4.82 N 4.70 F 27.07 намерено: С 47.26 Н 5.01 N 4.59 F 26.94 Пример 10с

-(3,6,9,12,15-пентаоксахексадеканоил)-7-(2Н ,2Н ,4Н ,4Н ,5Н ,5Н-3окса-перфлуоротридеканоил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан г (16.77 ммола) от съединението от заглавието на пример 1d се разтварят в 200 мл етанол и се прибавят 2.5 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 15.5 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 40.27 Н 4.90 N 6.06 F 34.93 намерено: С 40.15 Н 4.99 N5.94 F 34.87 Пример10d

1,7-бис[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10- w тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]-

4-(3,6,9,12,15-пентаоксахексадеканоил)-10-(2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Н-3окса-перфлуоротридеканоил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gdкомплекс г (16.22 ммола) от съединението от заглавието на пример 10с, 4.60 г (40 ммола) N-хидроксисукцинимид, 3.39 г (80 ммола) литиев хлорид и 25.19 г (40 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5метил-5-ил)-пентанова киселина, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 300 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 24.73 г (100 ммола) EEDQ и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 19.86 г (57 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.3 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.58 Н 4.74 N9.13 F 15.04 Gd 14.64 намерено: С 38.47 Н 4.91 N9.04 F 14.95 Gd 14.57 Примерна

амид, Gd-комплекс г (14.24 ммола) от съединението от заглавието на пример 11Ь, 3.45 г (30 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.54 г (60 ммола) литиев хлорид и 18.89 г (30 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5метил-5-ил)-пентанова киселина, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 10.32 г (50 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 2000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 19.74 г (72 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.8 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено; С 35.55 Н 3.72 N10.18 F 16.77 S 1.67 Gd 16.33 намерено: С 35.48 Н 3.84 N10.07 F 16.58 S 1.58 Gd 16.24 Пример 12а

Трет.-бугилов естер на 3-окса-2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Нперфлуоротридеканкарбонова киселина

25.0 г (53.8 ммола) 1Н,1Н,2Н,2Н-перфлуоро-1-деканол (търговски достъпен от фирмата Lancaster) се разтварят в 250 мл абсолютен толуен и при стайна температура към разтвора се прибавя каталитично количество (около 0.75 г) тетра-н-бугил-амониев хидроген сулфат. След това при 0° С се прибавят общо 7.55 г (134.6 ммола; 2.5 екв. по отношение на вложената алкохолна съставка) фино разпрашен калиев хидроксид, последвано от 15.73 г (80.7 ммола, 1.5 екв. по отношение на вложената алкохолна съставка) трет.-бутилов естер на бромоцетна киселина и се оставя още два часа да се бърка при 0° С. Така полученият реакционен разтвор се бърка 12 часа при стайна температура и се доразработва като се прибавя общо 500 мл етилацетат и 250 мл вода. Органичната фаза се отделя и се промива два пъти с вода. След сушенето на органичната фаза върху натриев сулфат, солта се отфилтрува и разтворителите са отстраняват под вакуум. Остатъчният маслообразен продукт се пречиства върху силикагел при използване на елуент етилацетат / хексан (1:10).

Добив: 26.3 г (84.6 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието като безцветно, много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 33.23 Н 2.61 F 55.85 намерено: С 33.29 Н 2.61 F 55.90 Пример 12Ь 3-окса-2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Н-перфлуоротридеканкарбоксилна киселина

20.0 г (34.58 ммола) от съединението от заглавието на пример 12а се суспендират в 200 мл смес състояща се от метанол и 0.5 моларен разтвор на натриев хидроксид в съотношение 2:1 при бъркане и стайна температура след което се загряват при 60° С. След реакционно време от 12 часа при 60° С, бистрият реакционен разтвор се доразработва като се прибавя Amberlit® IR 120 (Н⁺-форма)-катионобменна смола за да се неутрализира, смолата се отфилтрува и така полученият метанол - воден филтрат се отдестилира под вакуум до сухо. Полученият аморфно-маслен остатък се пречиства върху силикагел като за елуент се използва етилацетат/н-хексан (1:3).

Добив 16.0 г (88.6 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието като безцветно, много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 27.60 Н 1.35 F 61.85 намерено: С 27.58 Н 1.36 F 61.90

Пример12с

1.7- бис{[1 ,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5- метил-5-ил пентаноил)]- 1,4,7,10-тетраазациклододеканудиетилентриамин, дигадолинов-комплекс ’

2.48 г (3.94 ммола; 2.05 молеквивалента по отношение на вложения диетилентриамин) от описания в DE 197 28 954 С1 в пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1-метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10тетраазациклододекан.1,4,7-триоцетна киселина и 167 мг безводен литиев хлорид (3.94 ммола) се разтварят при 40° С в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура към разтвора се прибавят 453 мг (3.94 ммола) N-хидроксисукцинимид. След охлаждане до стайна температура към реакционният разтвор се прибавят 814 мг (3.946 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и се бърка 2 часа при стайна температура. Към получената суспензия на активния естер след това се прибавят 198.3 мг (1.92 ммола) диетилентриамин, разтворен в 5 мл абсолютен диметилсулфоксид, и се бърка 12 часа при стайна температура. Реакционната смес се доразработва като се прибавя към нея достатъчно количество ацетон за да се получи цялостно утаяване на съединението от заглавието, утайката се отфилтрува, суши се, поема се във вода, неразтвореният дициклохексикарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрира върху УМЗ-ултрафилтрираща мембрана AMICON® (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и за да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това, което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 1.85 г (72.7 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 3.89 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.03 Н 5.24 N13.73 Gd 23.71 намерено: С 37.98 Н 5.20 N13.69 Gd 23.78 Пример 12d

1.7- бис{[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5- метил-5-ил пентаноил)]-1,4,7,10-тетраазациклододекан}-4-(3-окса2Н ,2Н ,4Н, 4 Н, 5 Н ,5Н-перфлуоротридеканоил)-диетилентриамин, дигадолинов-комплекс

Към разтвор на 3.23 г (2.44 ммола) от съединението от заглавието на пример 12с, в смес от 30 мл диметилсулфоксид и 3 мл тетрахидрофуран, при 50° С и в атмосфера на азот се прибавя на капки разтвор на 1.27 г (2.44 ммола) от съединението от заглавието на пример 12Ь, разтворено в смес от 15 мл тетрахидрофуран и 15 мл диметилсулфоксид. След това се прибавя при 0° С общо 1.80 г (3.66 ммола) EEDQ (2-етокси-1-етоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин) на капки и се оставя една нощ да се бърка при стайна температура. Към получения разтвор се прибавя достатъчно количество ацетон за да се получи цялостно утаяване на съединението от заглавието, утайката се отфилтрува, суши се, поема се във вода и неразтворените частички се отфилтруват. филтратът се ултрафилтрира върху УМЗ-ултрафилтрираща мембрана AM ICON® (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и за да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 3.54 г (79.4 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 5.87 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.43 Н 4.07 N9.95 F 17.64 Gd 17.18 намерено: С 35.42 Н 4.01 N9.89 F 17.67 Gd 17.18 Пример 13а 2-М-трифлуороацетил-6-М-бензилоксикарбонил-1_-лизин 100.0 г (356.7 ммола) б-И-бензилоксикарбонил- L-лизин се разтварят в смес от 1000 мл етилов естер на трифлуороцетна киселина и 500 мл етанол и се бърка 24 часа при стайна температура. Изпарява се до сухо и остатъкът се прекристализира от диизопропилов етер.

Т.т. 98.5° С.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.07 Н 5.09 N 7.44 F 15.14 намерено: С 51.25 Н5.18 N 7.58 F 15.03 Пример 13Ь 2-М-трифлуороацетил-6-|\Ебензилоксикарбонил- L-лизин [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към 125.0 г (332.0 ммола) от съединението от заглавието на С пример 1а и 188.7 г (332.0 ммола) 1-перфлуороктилсулфонилпиперазин (получен съгласно DE 196 03 033) в 750 мл тетрахидрофуран се прибавят при 0° С 164.2 г (0.664 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2дихидрохинолин-1-карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. Концентрира се под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив 286.0 г (93 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Т.т. 92° С.

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.30 Н 2.83 N6.05 F 41.01 S 3.46 намерено: С 36.18 Н 2.94 N5.98 F 40.87 S 3.40 Пример13с β-Ν-бензилоксикарбонил- L-лизин [1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

В разтвор на 280.0 г (302.2 мола) от съединението от заглавието на пример 1 b в 2000 мл етанол се пропуска при 0° С в продължение на един час амонячен газ. След това се бърка 4 часа при 0° С. Изпарява се до сухо и остатъкът се разбърква във вода. Твърдата утайка се отфилтрува и се суши под вакуум при 50° С.

Добив 243.5 г (97.0 % от теоретичния)	като аморфно твърдо
вещество.
Елементарен анализ:	f
изчислено: С 37.60 Н 3.28 N 6.75 F 38.89	S 3.86
намерено: С 37.55 Н 3.33 N 6.68 F 38.78	S 3.81

Пример 13d

L-лизин [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 1000 мл етанол се разтварят 200.0 г (240.8 ммола) от полученото в пример 13с съединение, прибавят се 5.0 г РеаИтап-катализатор (Pd 20 %, С) и се хидрира при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато не се наблюдава поемане на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се добре с етанол (три пъти с по около 100 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно, жълтеникавооцветено масло.

Добив: 162.5 г (96.9 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 31.04 Н 3.04 N8.05 F 46.38 S 4.60 намерено: С 31.11 Н3.09 N8.08 F 46.33 S 4.62

Пример13е

6-N-2N-6hc {4-[2,3-бис-(П,П-бис-(трет.-бугилоксикарбонилметил)- амино)-пропил]-фенил}-3-окса-пропионил-Е-лизин- [1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

5.25 г (7.72 ммола) от {4-[2,3-6πο-(Ν,Ν-6πο-(τρβτ.бугилоксикарбонилметил)-амино)-пропил]-фенил}-3-окса-пропионова киселина и 781.0 мг (7.72 ммола) триетиламин се разтварят в 50 мл метиленхлорид. При -15° С се накапва разтвор на 1.16 г (8.5 ммола) изобутилов естер на хлоромравнената киселина в 10 мл метиленхлорид в продължение на 5 минути и се бърка още 20 минути при -15° С. След това разтворът се охлажда до -25° Сив продължение на 30 минути се накапва разтвор състоящ се от 2.68 г (3.86 ммола) от съединението от заглавието на пример 13d и 2.12 г (21.0 ммола) триетиламин в 70 мл тетрахидрофуран. След това се бърка още 30 минути при -15° С и една нощ при стайна температура. Разтворителят се изпарява под вакуум и маслообразния остатък се поема в 250 мл хлороформ. Екстрахира се хлороформената фаза два пъти с по 100 мл 10 %-ен воден разтвор на амониев хлорид, органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се изпарява под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: метиленхлорид / етанол = 20:1).

Добив: 5.37 г (68.8 % от теоретичния) като безцветно и много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 52.27 Н 6.43 N5.54 F 15.97 S 1.59 намерено: С 52.22 Н 6.51 N5.49 F 15.99 S 1.63 Пример 13f

6N-2N-6nc {4-[2,3-бис-(П,№бис-(трет.-бутилоксикарбонилметил)амино)-пропил]-фенил}-3-окса-пропионил-1_-лизин- [1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, окта-натриева сол

5.0 г (2.47 ммола) от съединението от заглавието на пример 13е се разтварят в 60 мл абсолютен дихлорометан. След това при 0° С се прибавя на капки общо 75 мл трифлуороцетна киселина. След реакционно време от 12 часа при стайна температура се изпарява под вакуум до сухо. Към остатъка се прибавят 100 мл вода и отново във вакуум се изпарява до сухо. Така получения остатък се разтваря в 200 мл дестилирана вода и водният разтвор на горното съединение от заглавието се екстрахира два пъти с по 60 мл диетилов етер. Полученият воден разтвор на продукта се долива с вода до общ обем 300 мл, неразтворените вещества се отфилтруват и филтратът се ултрафилтрира върху УМЗ-ултрафилтрираща мембрана AMICON® (cut off: 3000 Da) за да се обезсоли и за да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се долива с вода до обем 200 мл и с 15 % натриев хидроксид pH на разтвора се довежда до 10.0. Водният, алкален разтвор на продукта се суши чрез замразяване.

Добив: 4.0 г (92.8 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на окта-натриева сол като аморфен лиофилизат.

Съдържание на вода: 5.37 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.46 Н 3.28 N6.41 F 18.47 S 1.83 Na 10.52 намерено: С 38.42 Н 3.31 N6.39 F 18.51 S 1.87 Na 10.38 Пример 13д

6N-2N-6hc {4-[2,3-бис-(П,П-бис-(трет.-бутилоксикарбонилметил)амино)-пропил]-фенил}-3-окса-пропионил-1_-лизин- [1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, диманганов комплекс, тетра-натриева сол

1.94 г (1.11 ммола) от съединението от заглавието на пример 13f се разтварят в 100 мл дестилирана вода и полученият разтвор се довежда до pH 4.0 с помощта на 1 моларен воден разтвор на хлороводородна киселина. При 80° С се прибавят на порции 0.25 г (2.22 ммола) мангановll-карбонат. Така полученият реакционен разтвор се кипи 5 часа на обратен хладник. След охлаждане до стайна температура pH стойността на водния разтвор на· продукта се довежда до 7.2 с помощта на 1 N натриев хидроксид и енергично бъркане. Ултрафилтрира се върху ултрафилтрираща мембрана AM ICON® YM-3 (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и за да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 1.80 г (92.0 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 7.28 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.07 Н 3.25 N6.34 F 18.28 Мп 6.22 Na 5.20 S 1.81 намерено: С 38.01 Н 3.29 N6.36 F 18.29 Мп 6.21 Na 5.28 S 1.78

Пример 14а

6-П-(бензилоксикарбонил)-2-П-[(П-птероил)-1_-глутаминил]-лизин- [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид г (45.31 ммола) фолиева киселина се разтварят в 300 мл диметилсулфоксид и при 10° С се прибавят 9.49 г (46 ммола) N.Nдицикпохексилкарбодиимид. Бърка се една нощ при стайна температура. Към тази смес се прибавят 29.1 г (35 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с и 20 мл пиридин и се бърка 3 часа при 50° С. Охлажда се до стайна температура и се прибавя смес от 1500 мл диетилов етер /1500 мл ацетон. Получената утайка се отфилтрува и се пречиства върху силикагел RP-18 (елуент = градиентно вода/ етанол/ тетрахидрофуран).

Добив: 21.59 г (38 % от теоретичния) като жълто твърдо вещество.

Съдържание на вода: 2.1 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 43.10 Н3.54 N11.29 F 25.76 S 2.56 намерено: С 43.02 Н 3.62 N11.21 F 25.68 S 2.48 Пример 14Ь

2-№[(№птероил)-1_-глутаминил]-лизин[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към 20 г (15.95 ммола) от съединението от заглавието на пример 14а се прибавят 200 мл бромоводородна киселина в ледена оцетна киселина (48 %) и се бърка 2 часа при 40° С. Охлажда се до 0° С, накапват се 2000 мл диетилов етер и получената утайка се отфилтрува. След сушене във вакуум (60° С) се получават 18.96 г (99 % от теоретичния) жълто оцветено твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.01 Н 3.27 N12.83 F 26.90 S 2.67 Вг 6.65 намерено: С 36.91 Н 3.42 N12.72 F 29.75 S 2.56 Вг 6.31 Пример 14с

6-N-[1 ,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10- тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]2-П-[(П-птероил)-1_-глутаминил]-лизин- [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd- комплекс

0.92 г (8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 0.68 г (16 мола) литиев хлорид и 5.04 г (8 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-

5-метил-5-ил)- 1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 80 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 2.06 г (10 ммола)-М,1\1-дициклохексилкарбодиимид и се бърка 3 часа при 10° С. Към тази смес се прибавят 5 г (4.16 ммола) от съединението от заглавието на пример 14Ь и 10 мл пиридин. Бърка се една нощ при стайна температура. Сместа се излива в 1000 мл ацетон и се бърка 10 минути.. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил). Разтваря се в малко вода, pH се нагласява с натриев хидроксид на 7.4 и се суши чрез замразяване.

Добив: 3.87 г (53 % от теоретичния) като жълто твърдо вещество.

Съдържание на вода: 5.8 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.36 Н 3.74 N12.78 F 18.42 S 1.83 Gd 8.97 намерено: С 38.28 Н 3.85 N12.69 F 18.33 S 1.75 Gd 8.85 Пример 15а

6-П-(бензилоксикарбонил)-2-П-(3,6,9,12-тетраоксатридеканоил)лизин [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към 50 г (60.20 ммола) от съединението от заглавието от пример 1с и 7.10 г (70 ммола) триетиламин, разтворени в 350 мл дихлорометан, се накапва при 0° С разтвор на 16.85 г (70 ммола) 3,6,9,12тетраоксатридекан киселинен хлорид в 50 мл дихлорометан и се бърка 3 часа при 0° С. Прибавят се 200 мл 5 % воден разтвор на хлороводородна киселина и се бърка 5 минути при стайна температура. Органичната фаза се отделя, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан/ацетон = 15:1).

Добив 30.94 г (92 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 40.63 Н 4.19 N5.41 F31.21 S 3.10 намерено: С 40.75 Н 4.08 N 5.58 F 31.29 S 3.25

Пример 15Ь

2-П-(3,6,9,12-тетраоксатридеканоил)лизин [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

53.96 г (52.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 15а се разтварят в 500 мл етанол и се прибавят 6 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 43.Ог (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.01 Н4.14 N6.22 F 35.86 S 3.56 намерено: С 27.60 Н5.13 N6.68 F 39.09 S 3.81

Пример15с

6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10- тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]2- N - (3,6,9,12-тетрао ксатри д е ка но ил) -л из и н [ 1 - (4перфлуорокгилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс

21.84 г (24.25 ммола) от съединението от заглавието на пример

15Ь, 2.79 г (24.25 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.12 г (50 ммола) литиев хлорид и 15.27 г (24.25 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-[(3-аза4-оксо-5-метил-5-ил)-пентанова кисел ина]-1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 8.25 г (40 ммола) Ν,Ν67 ρ* дициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 28.21 г (81 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.53 Н 4.33 N8.34 F21.36 S 2.12 Gd 10.40 намерено: С 31.74 Н 4.98 N8.69 F22.39 S 2.15 Gd 10.87 Пример 16а

6-П-(бензилоксикарбонил)-2-И-(пропил-3-сулфонова киселина)лизин [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към 50 г (60.20 ммола) от съединението от заглавието от пример 1с и 7.10 г (70 ммола) триетиламин, разтворени в 250 мл сух тетрахидрофуран, се накапва при 50° С разтвор на 7.33 г (60 ммола) пропансултон в 50 мл тетрахидрофуран и се бърка 3 часа при 60° С. Прибавя се 200 мл 5 % воден разтвор на хлороводородна киселина и се бърка 5 минути при стайна температура. Органичната фаза се отделя, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан /ацетон = 15:1).

Добив 45.16 г (79 % от теоретичния) като безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.56 Н 3.49 N 5.88 F 33.90 S 6.73 намерено: С 36.72 Н 3.35 N 5.78 F 33.79 S 6.75 Пример 16Ь

2-И-(пропил-3-сулфонова киселина)- лизин [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

49.68 г (52.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 16а се разтварят в 500 мл етанол и се прибавят 6 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува' се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 42.69г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 30.81 Н 3.32 N 6.84 F 39.46 S 7.83 намерено: С 30.64 Н 4.1 N 6.68 F 39.29 S 7.89 Пример 16с

6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазацикпододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]2-И-(пропил-3-сулфонова киселина)- лизин [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс

19.85 г (24.25 ммола) от съединението от заглавието на пример 16Ь, 2.79 г (24.25 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.12 г (50 ммола) литиев хлорид и 15.27 г (24.25 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-[(3-аза-

4-оксо-5-метил-5-ил)-пентанова киселина]-1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 8.25 г (40 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 28.13 г (81 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 33.27 Н 3.70 N8.73 F 22.36 S 4.44 Gd 10.89 намерено: С 32.41 Н 3.88 N8.69 F 22.49 S 4.35 Gd 10.97 Пример 17а

6-П-(бензилоксикарбонил)-2-П,И-бис(пропил-3-сулфонова киселина)-лизин [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид Към 50 г (60.20 ммола) от съединението от заглавието от пример 1с и 12.14 г (120 ммола) триетиламин, разтворени в 250 мл сух тетрахидрофуран, се накапва при 50° С разтвор на 14.65 г (120 ммола) пропансултон в 100 мл тетрахидрофуран и се бърка 3 часа при 60° С. Прибавя се 400 мл 5 % воден разтвор на хлороводородна киселина, бърка се 5 минути при стайна температура, прибавя се натриев хлорид, органичната' фаза се отделя, суши се над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан /ацетон = 15:1).

Добив 52.24 г (81 % от теоретичния) като безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 35.76 Н 3.66 N 5.21 F 30.05 S 8.95 намерено: С 35.75 Н 3.55 N5.08 F 30.19 S 9.04 Пример 17Ь 2-П,П-бис(пропил-3-сулфонова кисел ина)лизин [1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид 53.74 г (52.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 17а се разтварят в 500 мл етанол и се прибавят 6 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 49.06г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 30.64 Н 3.54 N5.96 F 34.33 S 10.23 намерено: С 30.69 Н 3.71 N6.08 F 34.19 S 10.38 Пример 17с

6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]ΊΟ

2-N,N-6nc (пропил-3-сулфонова киселина)- лизин [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс, динатриева сол

38.76 г (24.25 ммола) от съединението от заглавието на пример 17Ь, 2.79 г (24.25 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.12 г (50 ммола) литиев хлорид и 15.27 г (24.25 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-[(3-аза-

4-оксо-5-метил-5-ил)-пентанова кисел ина]-1,4,7,10-тетраазацикло- додекан, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 8.25 г (40 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 31.63 г (81 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 32.07 Н 3.57 N 7.83 F 20.06 S 5.97 Gd 9.76 Na 2.86 намерено: С 32.94 Н 3.48 N7.69 F 20.19 S 5.85 Gd 9.87 Na 2.99

Пример 18а

5-бензилов естер на П-трифлуороацетил-Ьглутаминова киселина

100 г (421.5 ммола) 5-бензилов естер на L-глутаминова киселина се разтварят в смес от 1000 мл етилов естер на трифлуороцетна киселина /500 мл етанол и се бърка 24 часа при стайна температура. Изпарява се до сухо и остатъкът се прекристализира от диизопропилов етер.

Добив 140.47 г (96 % от теоретичния) като безцветен кристален прах.

Елементарен анализ:

изчислено: С 50.46 Н 4.23 N4.20 F 17.10 намерено: С 51.35 Н 4.18 N4.28 F 17.03

Пример 18Ь

5-бензилов естер на N-трифлуороацетил-Е-глутаминова киселина И-бис(2-хидроксиетил)-амид

Към разтвор на 24.9 г (24.08 ммола) от съединението от заглавието на пример 18а, 2.53 г (24.08 ммола) диетаноламин и 2.77 г (24.08 ммола) N-хидроксисукцинимид, разтворени в 150 мл диметилформамид се прибавя при 0° С 8.25 г (40 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и една нощ при стайна температура. Утаеният _г карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Добив 9.11 г (90 % от теоретичния) като вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.43 Н 5.51 N6.66 F 13.56 намерено: С 51.22 Н 5.41 N6.75 F 13.40 Пример 18с

N-трифлуороацетил-Е-глутаминова киселина-И-бис(2хидроксиетил)-моноамид

21.92 г (52.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 18Ь се разтварят в 500 мл етанол и се прибавят 3 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 43.0 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 40.01 Н5.19 N8.48 F 17.26 намерено: С 39.84 Н5.13 N8.68 F 17.09 Пример 18d

N-трифлуороацетил-Е-глутаминова киселина-И-бис(2хидроксиетил)-амид-5-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]72 амид

Към 10.96 г (33.2 ммола) от съединението от заглавието на пример 18а и 18.87 г (33.2 ммола) 1-перфлуороктилсулфонил-пиперазин, (получен съгласно DE 196 03 033) в 80 мл тетрахидрофуран се прибавя при 0° С

16.42 г (66.42 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2дихидрохинолин-1-карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. Концентрира се под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив: 30.93г (93 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 39.61 Н 2.89 N6.19 F 35.66 S 3.54 намерено: С 39.68 Н 2.74 N6.13 F 35.81 S 3.40

Пример 18е

L-глугаминова киселина-И-бис(2-хидроксиетил)-амид-5-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В разтвор на 30.24 г (30.22 ммола) от съединението от заглавието на пример 18Ь в 200 мл етанол се пропуска при 0° С в продължение на един час амонячен газ. След това се бърка 4 часа при 0° С. Изпарява се до сухо и остатъкът се разбърква във вода. Твърдата утайка се отфилтрува и се суши под вакуум при 50° С.

Добив 26.55 г (97 % от теоретичния) като аморфно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 41.12 Н 2.89 N6.19 F 35.66 S 3.54 намерено: С 41.15

Н2.83 N6.28 F 35.78

S 3.71

Пример 18f

N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]L-глутаминова киселина-И-бис(2-хидроксиетил)-амид-5-[1 -(473 перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс

211.96 г (24.25 ммола) от съединението от заглавието на пример 18е, 2.79 г (24.25 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.12 г (50 ммола) литиев хлорид и 15.27 г (24.25 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-[(3-аза-

4-оксо-5-метил-5-ил)-пентанова киселина]-1,4,7,10-тетраазацикло- додекан, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 8.25 г (40 ммола) Ν.Νдициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 27.43 г (81 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.41 Н 3.83 N9.03 F 23.13 S 2.30 Gd 11.26 намерено: С 34.34 Н 3.98 N9.19 F 23.29 S 2.15 Gd 11.07

Пример 19а

5-бензилов естер на М-трифлуороацетил-1_-глутаминова киселинаМ-диметил-бис(1,1 -дихидроксиметил)-амид

Към разтвор на 8.03 г (24.08 ммола) от съединението от заглавието на пример 18а, 3.98 г (24.08 ммола) диметил-бис(1,1-дихидроксиметил)амин и 2.77 г (24.08 ммола) N-хидроксисукцинимид, разтворен в 150 мл диметилформамид се прибавя при 0° С 8.25 г (40 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и една нощ при стайна температура. Утаеният карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Добив 110.53 г (91 % от теоретичния) като вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 50.00 Н 5.66 N7.18 F 11.86 намерено: С 50.17 Н 5.82 N7.15 F 11.80 Пример19Ь

5-бензилов естер на №трифлуороацетил-1_-глутаминова киселинаfl -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

25.05 г (52.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 19а се разтварят в 500 мл етанол и се прибавят 6 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 20.36 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 40.00 Н 5.42 N7.18 F 14.60 намерено: С 40.10 Н 5.53 N7.28 F 14.69 Пример19с

П-трифлуороацетил-Ьглутаминова киселина-И-диметил-бис(1,1дихидроксиметил)-амид-5-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазинфамид

Към 12.96 г (33.2 ммола) от съединението от заглавието на пример 19Ь и 18.87 г (33.2 ммола) 1-перфлуороктилсулфонил-пиперазин, (получен съгласно DE 196 03 033) в 80 мл тетрахидрофуран се прибавя при 0° С

16.42 г (66.42 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2дихидрохинолин-1-карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. Концентрира се под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан/метанол = 20:1).

Добив: 28.42г (91 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 31.93 Н 3.00 N 5.96 F 40.40 S 3.41 намерено: С 32.08 Н 2.94 N 5.88 F 40.57 S 3.31

Пример19d

L-глутаминова киселина- М-[диметил-бис(1,1-дихидроксиметил)амид-5-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В разтвор на 28.41 г (30.2 ммола) от съединението от заглавието на пример 19с в 200 мл етанол се пропуска при 0° С в продължение на един час амонячен газ. След това се бърка 4 часа при 0° С. Изпарява се до сухо и остатъкът се разбърква във вода. Твърдата утайка се отфилтрува и се суши под вакуум при 50° С.

Добив 24.74 г (97 % от теоретичния) като аморфно твърдо вещество. Елементарен анализ:

изчислено: С 32.71 Н 3.46 N 6.63 F 38.24 S 3.80 намерено: С 32.75 Н 3.33 N 6.68 F 38.38 S 3.81 Пример 19е

2-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]L-глутаминова киселина-И-бис(2-хидроксиетил)-амид- Lглутаминова киселина- М-[диметил-бис(1,1-дихидроксиметил)амид-5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gdкомплекс

20.48 г (24.25 ммола) от съединението от заглавието на пример 19d, 2.79 г (24.25 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.12 г (50 ммола) литиев хлорид и 15.27 г (24.25 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-[(3-аза-

4-оксо-5-метил-5-ил)-пентанова киселина]-1,4,7,10-тетраазацикло- додекан, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 8.25 г (40 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 29.05 г (83 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.12 Н 3.91 N8.73 F 22.38 S 2.22 Gd 10.90 намерено: С 34.24 Н 3.98 N8.69 F 22.39 S 2.15 Gd 10.87

Пример 20а

5-бензилов естер на №трифлуорометилацетил-1_-глутаминова киселина-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към разтвор на 11.06 г (33.2 ммола) от съединението от заглавието на пример 18а и 18.87 г (33.2 ммола) 1-перфлуороктилсулфонилпиперазин, (получен съгласно DE 196 03 033) в 80 мл тетрахидрофуран се прибавя при 0° С 16.42 г (66.42 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-

1,2-дихидрохинолин-1-карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. Концентрира се под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив: 27.28г (93 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 35.35 Н 2.40 N 4.76 F 43.01 S 3.63 намерено: С 35.48 Н 2.51 N 4.73 F 42.87 S 3.50 Пример 20Ь

N-трифлуороацетил-Е-глутаминова киселина-5-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

21.92 г (52.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 18а се разтварят в 500 мл етанол и се прибавят 3 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 41.37 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 28.76 Н 1.91 N 5.30 F 47.89 S 4.04 намерено: С 28.84 Н2.03 N5.28 F 47.79 S 4.19 Пример 20с

И-трифлуороацетил<-глутаминова киселина- N-6nc(2хидроксиетил)-амид- 5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид

Към разтвор на 24.9 г (24.08 ммола) от съединението от заглавието на пример 18а, 2.53 г 3.98 г (24.08 ммола) диетаноламин и 2.77 г (24.08 ммола) N-хидроксисукцинимид, разтворен в 150 мл диметилформамид се прибавя при 0 С 8.25 г (40 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и една нощ при стайна температура. Утаеният карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Елементарен анализ:

изчислено: С 31.37 Н 2.75 N6.36 F 43.15 S 3.64 намерено: С 31.22 Н 2.61 N6.25 F 43.30 S 3.81 Пример 20d

L-глутаминова киселина- И-бис(2-хидроксиетил)-амид-5[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В разтвор на 26.61 г (30.22 ммола) от съединението от заглавието на пример 18с в 200 мл етанол се пропуска при 0° С в продължение на един час амонячен газ. След това се бърка 4 часа при 0° С. Изпарява се до сухо и остатъкът се разбърква във вода. Твърдата утайка се отфилтрува и се суши под вакуум при 50° С.

Добив 23.93 г (97 % от теоретичния) като аморфно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 30.89 Н 3.09 N 6.86 F 39.56 S 3.93 намерено: С 30.75 Н3.13 N6.75 F 39.78 S 3.81 Пример 20е

N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)]L-глутаминова киселина-И-бис(2-хидроксиетил)-амид- 5-(1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс

16.43 г (24.25 ммола) от съединението от заглавието на пример 20d, 2.79 г (24.25 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.12 г (50 ммола) литиев Ф хлорид и 15.27 г (24.25 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-((3-аза-

4-оксо-5-метил-5-ил)-пентанова киселина]-1,4,7,10-тетраазацикло- додекан, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 8.25 г (40 ммола) Ν,Νдицикпохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 28.10 г (83 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.0%

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.41 Н 3.83 N9.03 F 23.13 S 2.30 Gd 11.26 намерено: С 34.44 Н 4.98 N8.89 F 23.19 S 2.15 Gd 11.17

Пример 21а

5-бензилов естер на П-трифлуороацетил-1_-глутаминова киселина-(1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към разтвор на 11.06 г (33.2 ммола) от съединението от заглавието на пример 18а и 18.87 г (33.2 ммола) 1-перфлуороктилсулфонилпиперазин, (получен съгласно DE 196 03 033) в 80 мл тетрахидрофуран се прибавя при 0° С 16.42 г (66.42 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси79

Добив: 27.28 г (93 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 35.35 Н 2.40 N 4.76 F 43.01 S 3.63 намерено: С 35.48 Н 2.54 N 4.73 F 42.87 S 3.40

Пример 21 b

П-трифлуороацетил-Ьглугаминова киселина-5-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

21.92 г (52.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 21а се разтварят в 500 мл етанол и се прибавят 3 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Елементарен анализ:

изчислено: С 28.76 Н 1.91 N 5.30 F 47.89 S 4.04 намерено: С 28.84 Н1.81 N5.28 F 47.79 S 4.16

Пример 22

Разпределение в органите (включително натрупване в тумори и лимфни възли) след венозно приложение на контрастното средство от изобретението от пример 3 при плъхове с карцином на простатата

След венозно приложение на 100 мкмола общ гадолиний/кг телесно тегло от съединението от заглавието на пример 3 в плъхове (СорInzucht, на които 12 дни предварително е имплантиран простатен карцином Dunning R3327 MAT-Lu) се определя 10 минути, 1 и 24 часа след приложението металното съдържание в различни органи, в тумора както и в лимфните възли (събрано като мезентериални и периферни лимфни възли) (MW ± SD, п= 3).

Таблица

	съединение от заглавието на пример 3
	Gd-концентрация (мкмол/л)	% доза в общата тъкан
	10 мин	1 час	24 часа	10 мин	1 час	24 часа
черен дроб	137±39	136±1	172+6	3.79 ± 0.12	3.93 ± 0.20	5.37 ± 0.63
далак	184±58	161±3	161±19	0.25 ± 0.07	0.23 ± 0.01	0.25 ± 0.01
панкре- ас	99±26	95±15	55±7	0.25 ± 0.08	0.23 ± 0.07	0.18 ± 0.01
бъбрек	359±88	394±41	292 ±18	1.70 ± 0.39	2.00 ± 0.21	1.38 ± 0.07
бял дроб	344±95	321 ±16	146±19	1.30 ± 0.33	1.27 ± 0.05	0.56 ± 0.03
сърце	177±46	151±7	65±12	0.40 ± 0.11	0.33 ± 0.01	0.15 ± 0.03
мозък	16±5	16±3	5±0	0.09 ± 0.02	0.10 ± 0.02	0.03 ± 0.00
мускули ★ ж	41 ±12	40±4	13±2	0.12 ± 0.04	0.08 ± 0.01	0.03 ±0.01
тумор	82±32	126±10	100±6	0.20 ± 0.07	0.40 ± 0.12	0.46 ± 0.41
бедро	61 ±10	64±5	33±1	0.50 ± 0.06	0.50 ± 0.02	0.26 ± 0.01
мез.лим. възли	155±40	160±5	127±7	0.11 ± 0.04	0.10 ± 0.01	0.09 ± 0.01

	съединение от заглавието на пример 3
	Gd-концентрация (мкмол/л)	% доза в общата тъкан
	10 мин	1 час	24 часа	10 мин	1 час	24 часа
периф.л. възли	115±27	186±6	108±6	0.13 ± 0.03	0.19 ± 0.03	0.11 ±0.02
стомах (празен)	90±26	93±3	48±8	0.47 ± 0.16	0.50 ± 0.06	0.27 ± 0.03
черва (празни)	146±37	130±7	101±12	2.48 ± 0.56	1.85 ± 0.27	1.63 ± 0.15
кръв	621 ±137	534±12	169±16	35.18 ± 7.43	30.63 ± 1.05	9.58 ± 1.02
остат. твърди тела			103±7			31.05 ± 4.60
урина 0-24 ч			60±19			36.38 ± 2.36
фекали 0-24 ч			5618 ± 28			8.91 ± 2.29

сума от органите ***	46.35± 9.98	41,79± 1.79	50.9± 4.52
баланс			96.24±
			3.47

мл кръв/кг телесно тегло само тъканни аликвотни части от дясната подбедреница *** сума от органите 10 и 60 минути след инплантирането без остатъчни тела

Claims

1. Перфлуороалкил-съдържащи комплекси със полярни остатъци с обща формула I (К)т—G—(Z-Rf) _r ^(R)P (I) в която:

К означава метален комплекс с обща формула II в която:

U означава -С₆Н₄-0-СН₂-со-, -(СН^-со, фенилова група, -СН₂NHCO-CH₂-CH(CH₂COOH)-C₆H₄-_W-, -CeH^iO-CH^H^o-pNiCH^OOH)83

ΟΗ₂-ω или евентуално прекъсната с един или повече кислородни атоми, с 1 до 3-NHCO-, с 1 до 3-CONH-rpynn и/или с 1 до 3-(СН₂)₀.₅-СООН заместени С_Н2-алкиленова или С₇.₁₂-С₆Н₄-О-група, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула III

R¹OO (III) в която R¹ има посочените по-горе значения, R⁴ означава водород или описан при R¹ метален йонен еквивалент и U¹ означава -С₆Н₄-О-СН₂ ω-, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула IV или с общата формула VA или VB

--COOR¹ /COOR

ROOC \/^N\ ^{v x}COOR (VA) /COOR

Ο (/⁴COOR

II _xCOOR лмллмС.N ^V COOR (VB) в които R¹ има посочените по-горе значения, или с обща формула VI

R¹OOC\

Л

R¹OOC /—coo R¹

N \COOR (VI) в която R¹ има посочените по-горе значения, или с обща формула VII

R¹OOC--\

N

R¹OOC--^/

U¹

R¹OOC--\ >

N

R¹OOC-(VII) в която R¹ има посочените по-горе значения и

U¹ означава -С₆Н₄-О-СН₂-<а-, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, и в остатъка К евентуално налични свободни киселинни групи могат да бъдат евентуално като соли на органични и/или неорганични бази или аминокиселини или амиди на аминокиселини,

Ws*’· (a) (b) (c) (θ)

Υ co (f) —(CH₂)₄—C—_NH—_CQ_ c—(CH₂)₄— N-H I I ^H

CO NH (g) / \ ⁷ \ HN M NH α Υβ (h)

Y---CO(CH₂)₂_₃---CHCOβ

NH (i) β---C O(C H₂)₂ _₃ CHCOγ

NH при което а означава мястото на свързване на G към комплекса К, β е мястото на свързване на G към остатъка R и γ е мястото на свързване на G към остатъка Ζ

Ζ означава

Y-C(O)CH₂-O-(CH₂)₂-SO₂-e, при които у е мястото на свързване на Z към остатъка G и ε е мястото на свързване на Ζ към перфлуорирания остатък R_f

R представялав полярен остатък избран от комплексине К с общи формули II до VII, в които тук R¹ означава водород или метален йонен еквивалент на поредните числа 20-29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57-83;

и остатъците R², R³, R⁴, U и U¹ имат споменатите вече значения, при което в случай че G е остатъкът (с) или (d) и R представялва комплекс избран от общите формули II и V, то тогава R не трябва да е идентичен с остатъка К на общата формула I, когато Z представлява

Y-C(O)CH₂-O-(CH₂)₂-SO₂-_£, или остатък от фолиева киселина или въглеродна верига която да е свързана през -CO-, SO₂ или с директна връзка към G въглеродна верига с 2 -30 С-атоми, с права или разклонена верига, наситена или ненаситена, евентуално прекъсната с 1 - 10 кислородни атоми, 1-5 -NHCOгрупи, 1-5 -CONH-групи, 1-2 сярни атома, 1-5 -ΝΗ-групи или 1-2 фенилови групи, които евентуално могат да са заместени с 1-2 ОН групи, 1-2 NH₂групи, 1-2 -COOH-групи или 1-2 -SO₃H-rpynn или евентуално заместена с 1-8 ОН-групи, 1-5 -СООН-групи или 1-2 SO₃H-rpynn, 1-5 NH₂- групи, 1-5 С^-алкокси групи, и ‘

1. т, р независимо един от друг означават цело число 1 или 2.

2. Метални комплекси съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че металния йонен еквивалент R¹ в остатъка К означава метален йонен еквивалент с поредните числа 21-29, 39, 42, 44 или 57-83.

3. Метални комплекси съгласно претенция 1, характеризиращи се с това, че металния йонен еквивалент R¹ в остатъка К означава метален йонен еквивалент с поредните числа 27, 29, 31 - 33, 37 - 39, 43, 49, 62, 64, 70, 75 и 77.

4. Метални комплекси съгласно претенции 1 до 3, характеризиращи се с това, че К може да представлява метален комплекс с обща формула II, III, VB или VII. 5. Метални комплекси съгласно претенции 1 до 4,

характеризиращи се с това, че полярният остатък R има значенията на комплекса К.

6. Метални комплекси съгласно претенция 5, характеризиращи се с това, че като полярни остатъци R са комплексите К с обща формула II, III, VA или VII.

7. Метални комплекси съгласно претенции 5 или 6, характеризиращи се с това, че R¹ означава метален йонен еквивалент с поредно число 20, 25 или 64.

8. Метални комплекси съгласно претенции 1 до 4, характеризиращи се с това, че полярният остатък R има следните значения: