BG107540A - Перфлуороалкил-съдържащи комплекси със захарни остатъци, метод за тяхното получаване и използванетоим - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до перфлуоралкилсъдържащикомплекси, включващи захарни остатъци, с обща формула, в която R означава моно- или олигозахариден остатък, който е свързан през 1-ОН или 1-SH-позиция, Rf е перфлуорирана въглеродна верига, К е метален комплекс и Y и Z са свързващи групи. Съединенията се използват за интравенозна лимфография, туморна диагностика и за инфарктно и некротично изобразяване.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до перфлуороалкил- съдържащи метални комплекси със захарни остатъци с обща формула I, до метод за получаването им и използването им в ЯМР и рентгеновата диагностика, радиодиагностиката и радиотерапията, в MRT-лимфографията, както и да служат и за изобразяване на вазален обем (blood-pool-agents). Съединенията от изобретението са по особен начин подходящи за интравенозна лимфография, за туморна диагностика и за инфарктното и некрозно изобразяване.

Предшестващо състояние на техниката

В ядреномагнитния резонанс след елемента водород елемента флуор има най-голямо значение.

1) флуорът има голяма чувствителност възлизаща на 83 % от тази на водорода.

2) флуорът има само един ЯМР-активен изотоп.

3) флуорът има подобна на водорода резонансна фреквенция флуор и водород могат да се измерят с една и съща апаратура.

4) флуорът е биологично инертен.

5) флуорът не се среща в биологичен материал (с изключение в зъбите) и поради това може да се използва като сонда или контрастно средство за свободен от смущаващи сигнали фон.

Тези свойства водят до това, че флуорът заема широко пространство в диагностичната патентна литература, тази която има за основа магнетичния ядрен резонанс: флуор-19-изобразяване, функционална диагноза, спектроскопия.

Така, в U. S. патент 4 639 364 (Mallinckrodt) като контрастни средства за флуор-19-изобразяването са предложени трифлуорометансулфонамиди:

CF₃SO₂NH₂

CF₃SO₂NH-CH₂-(CHOH)₄-CH₂OH

С флуор-19-изобразяване се занимава също немски патент DE 4203254 (Max-Planck-Gesellschaft), в който е предложено анилиново производно:

nhcoch₂i флуор-19-изобразяването е предмет на заявка WO 93/07907 (Mallinckrodt), в която също се описват фенилови производни като контрастни средства:

СО₂Н

За флуор-19-изобразяването са описани също значително попросто построени съединения. Така в патент на U. S. 4 586 511 (Children’s Hospital Medical Center) се споменава за перфлуороктилбромида

CF₃(CF₂)₇- Br, в Европейски патент ЕР 307863 (Air Products) е описан перфлуор15-крон-5-етера

и в американски патент U. S. 4 588 279 (University of Cincinnati, Children’s Hospital Research Foundation) перфлуоровъглеродни съединения като перфлуороциклононан или -октан, перфлуорирани етери като тетрахидрофуран

или диетери като перфлуор-пропиленгликол- диетилов етер

Също така, за флуор-19-изобразяването служат споменатите в заявка WO 94/22368 (Molecular Biosystems) съединения като например

СНз(СН2)₇СН=СН(СН2)₇СО— Ο /---OCO(CH₂)₆R \--OCO(CH₂)₆R

които притежават във флуорсъдържащия остатък перфлуоро-1Т, 1 Н-неопентиловата група.

Друг стуктурен тип съединения с разширено диагностично приложение показва американския патент U. S. 5 362 478 (VIVORX), при който се използва комбинацията флуоровъглерод / полимерна обвивка за целите на изобразяването. Споменати са перфлуорононан и човешки серумен албумин. Тази комбинация се оказва подходяща за прилагане на флуорният атом като сонда за локално измерване на температурата и за определяне на кислородния парциален натиск.

Перфлуоровъглероди са описани също и в U. S. патент 4 586 511 за определяне на кислорода.

В немският патент DE 4008179 (Schering) се описват флуоросъдържащи бензолсулфонамиди като pH сонди:

F

NHSO₂CH₂CH₂CO₂H

За ЯМР диагностика се описват също съединения, които съдържат йодни и флуорни атоми като усилващи контраста средства виж. WO 94/05335 и WO/22368 (и двата Molecular Biosystems):

C(CF₃)₃

C(CF₃)₃

Също комбинацията флуор-парамагнетичен метален йон се има предвид при флуор-19-изобразяването и то за комплекси с отворена верига съгласно WO 94/22368 (Molecular Biosystems) с примерно

Н₂С—HNOC

CONH-CH

C(CF₃)₃ C(CF₃)₃

C(CF₃)₃ C(CF₃)₃ и в EP 292 306 (TERUMO Kabushiki Kaisha) c например:

R = ---CH₂CF₃

C(CF₃)₃

но също така за циклични съединения, каквито са споменати в ЕР

292 306 (TERUMO Kabushiki Kaisha) rf·*'Чй·

СО₂'

СО₂

Комбинацията от флуорен атом - редък земен метал се защитава и за ЯМР-спектроскопични температурни измервания в DE 43177588 (Schering):

Ln: редък земен елемент: La, Pr, Dy, Eu

Докато при съединенията, които съдържат елементите флуор и йод, не се осъществява променливо действие между двете ядра, при съединения, които съдържат флуор и парамагнетични центрове (радикали, метални йони) има интензивно променливо действие, което се изразява в съкращаване на релаксионното време на флуорното ядро. Големината на този ефект зависи от броя на нечифтовите електрони на металния йон (Gd³⁺ > Mn²⁺ > Fe³⁺ > Cu²⁺) и от разстоянието между парамагнетичния йон и F- атом.

Колкото повече нечифтови електрони на метала има и колкото повече тези се довеждат по-близко до флуора, толкова по-голямо е съкращението на релаксационното време на флуорното ядро.

Съкращението на релаксационното време като функция на разстоянието от парамагнетичния йон става забележимо при всички ядра с тек спиново число, така също и при протон, и поради това гладолинови съединения намират широко приложение в контрастни средства при ядрена спинтомография (Magnevist®, Prohance®, Omniscan®, Dotarem®).

При ¹Н-МР-изобразяване (¹H-MRI) се измерва релаксационното време Т¹ или Т² на протоните, това ще рече преди всичко на протоните на водата, а не релаксационното време на флуорните ядра използвани за получаването на картина. Количествената мярка за съкращаването на релаксационното време е релаксивност [Ц/ммол.сек]. За съкращаване на релаксационните времена с успех се използват комплекси на парамагнетични йони. В следващата таблица е дадена релаксивността на тякои търговски препарати:

	T - релаксивност във вода [L/ммол.сек, 39°С, 0.47 Т ].	Т - релаксивност в плазма [L/ммол. сек, 39°С, 0.47 Т ].
Magnevist®	3.8	4.8
Dotarem®)	3.5	4.3
Omniscan®	3.8	4.4
Prohance®	3.7	4.9

В тези съединения протичат променливи действия само между протони и гладолиновия йон. За тези контрастни средства във вода се наблюдава релаксивност от около 4 1_/ммол.сек.

Следователно, за MP-изобразяване може да се прилагат както флуорни съединения за флуор-19-изобразяването, при което се използва съкратеното релаксационно време на флуорното ядро, така също несъдържащи флуор съединения, при които се измерва релаксационното време на протоните на водата.

При въвеждането на съдържащи перфлуорвъглерод остатъци в парамагнетично контрастно вещество, т.е. при комбинацията от свойства които до сега са смятани за подходящи само при флуорни изобразяващи съединения, със съединения, които се използват за протонноизобразяване, се повишава изненадващо релаксивността по отношение на протоните на водата. Тя достига до стойности от 10 - 50 [L/ммол.сек], в сравнение със стойности между 3.5 и 3.8 [L/ммол.сек], каквито са вече показани за някои търговски продукти в горната таблица.

От DE 196 03 033.1 са известни перфлуороалкилсъдържащи метални комплекси. Тези съединения не са достатъчно задоволително приложими при всички случаи. Така съществува все още необходимостта от контрастни средства за изобразяването на злокачестени тумори, на лимфни възли и на некротична тъкан.

Злокачествени тумори често метастазират в регионални лимфни възли, при което могат да участват и повече резервоари на лимфни възли. Така метастази в лимфни възли се откриват при около 50 - 69 % от всички пациенти със злокачествени тумори (Elke, Lymphographie, в: Frommhold, Stender, Thurn (eds), Radiologische Diagnostik im Klinik und Praxis, Band IV, Thieme Verlag Stuttgart, 7th ed., 434 - 496, 1984). Диагнозата на едно метастазно разпространение в лимфни възли е от съществено значение с оглед на лечението и прогнозата на злокачествените заболявания. С модерни, даващи картина методи (CT, US и MRI) могат лимфогенни С разсейки на злокачествени тумори само незадоволително да бъдат разпознати, тъй като в повечето случай за диагностичен критерии може да служи само големината на лимфния възел. С това не могат да се разпознаят малки метастази в неуголемен лимфен възел (< 2 см) от хиперплазии на лимфен възел без злокачествено образувание (Steinkamp et al., Sonographie und Kernspintomographie: Differentialdiagnostik von reaktiver Lymphoknoten-vergroesserung und Lymphoknoten-metastasen am Hals, Radiol, diagn., 33:158,1992).

Желателно би било, при използването на специфични контрастни средства, да могат да се различават лимфни възли с метастази от хиперпластични лимфни възли.

Известна е директната рентгенова-лимфография (инжектиране на маслообразна суспензия на констрастно средство в пепариран лимфен съд) като един само редко използван инвазивен метод, който може да изобрази само малко лимфоизтичащи резервоари.

Експериментално, при опити с животни се използват и флуоресцентно маркиращи декстрани, за да може след интерститиалното им приложение да се наблюдава оттичането на лимфата. Общо за всички употребявани маркери за изобразяване на лимфните пътища и лимфните възли след интерститиелно/ интракутанно приложение е, че се касае за вещества които са под формата на отделни частички („частички, като например емулсии и нанокристални суспензии) или голями полимери (виж също WO 90/14846).

Досега описаните формулировки се оказват все още недостатъчно подходящи за индиректна лимфография поради недостатъчната им локална и системна поносимост както и тяхната малка лимфопроходимост, което обуславя незадоволителната им диагностична ефективност.

Тъй като образуването на лимфни възли е от централно значение за ранното диагностициране на метастазното образуване при w онкопациенти, съществува голяма нужда от лимфоспецифични формулировки на контрастни средства за диагностициране на съответните промени в лимфната система.

Възможно по-високо зареждане с контрастно средство и висока стабилност са също така желателни както и релевентно, възможно равномерно лимфно натрупване през повече лимфни резервоари. Натоварването на цялия организъм е по-малко при бързо и цялостно отделяне на контрастното средство. Бързо настъпване на действието, повъзможност за няколко часа след прилагането на контрастното вещество, е от значение за радиологичната практика. Необходима е също добра поносимост.

Не на последно място е желателно, за има на разположение лимфоспецифични контрастни средства, които дават възможност, с едно диагностициране да се определят както първичния тумор, така и възможно метастазиране в лимфните възли.

Друга важна област в медицината е проследяването, локализирането и наблюдаването на некрози или инфаркти. Така миокардният инфаркт не е стационарно събитие, а е динамичен процес, който се разпростира в един по-продължителен период от време (седмици до месеци). Заболяването протича в приблизително три фази, които не са рязко разграничени една от друга, а се препокриват.

Първата фаза, развитието на миокардния инфаркт, обхваща 24 часа след инфаркта, в които разрушението напредва като ударна вълна (вълнов фронтален феномен), напредва от субендокарда към миокарда. Втората фаза на вече съществуващия инфаркт, обхваща стабилизирането на областта, в която следва образуването на тъкани (фиброза) като оздравителен процес. Третата фаза, оздравялият инфаркт, започва, след като цялата разрушена тъкан е заместена с фиброзна съединителна тъкан. През този период настъпва едно обхватно преструктуриране.

До днес не е познат прецизен и надежден метод, който да може да диагностицира актуалната фаза на един миокарден инфаркт в жив пациент. За преценката на един миокарден инфаркт е от решаващо значение да се знае, каква част от тъканта е загубена при инфаркта и на кое място е загубата, тъй като от това зависи начина на лечение.

Инфаркти се получават не само в миокарда, но също така и в други тъкани, особено в мозъка.

Докато инфаркта е в известна степен лечим, то при некроза, на локално ограничената тъканна смърт, могат да се възпрепятстват или най-малко да се облекчат само вредните последици за останалия организъм. Некрози могат да се получат по много начини: чрез наранявания, химикали, недостиг на кислород или чрез облъчване. Както при инфаркта, познанието за обхвата и вида на некрозата е важно за понататъшното лечение.

Поради това, отдавна има опити за подобряване локализирането на инфаркти и некрози чрез прилагане на контрастни средства при неинвазивни методи като сцинтиграфия или ядрена спинтомография. В литературата заемат голям обем опитите за използване на порфирини при некрозно изобразяване. Постигнатите резултати дават обаче противоречива картина. Така Winkelman и Hoyes описват в Nature, 200, 903 (1967), че манган-5,10,15,20-тетракис(4-сулфонатофенил)-порфирин (TPPS) се натрупва селективно в некротичната част на тумора.

За разлика от това Lyon et al., (Magn. Res. Med. 4, 24 (1987)) ca наблюдавали, че манган-TPPS се разпределя в телото и то в бъбрека, черния дроб, тумора и само малка част в мускулите. Интересното при това е, че концентрацията в тумора достига своя максимум едва на 4-ия ден и то само след като авторите са повишили дозата от 0.12 ммола/кг на 0.2 ммола/кг. Поради това авторите пишат за едно неспецифично поемане на TPPS в тумора. От своя страна Bockhurst et al., докладват в Acta Neurochir. 60, 347 (1994, supl.), че MnTPPS се свързва селективно към туморните клетки.

Foster et al., (J. Nucl. Med. 26, 756 (1985)) от своя страна са намерили, че ¹¹¹1п-5,10,15,20-тетракис-(4-М-метилпиридин) порфирин (ТМРуР) обогатява не некротичната част, а се натрупва в живите крайни слоеве. От това следва, че може да съществува порфирин-тъканно обменно действие.

В Circulation Vol. 90, No. 4, Teil 2, Seite 1468, Abstract No. 2512 (1994) Ni et al., докладват, че могат да изобразяват инфарктни области с един манган - тетрафенил - порфирин (Mn-TPPS) и един гладолинов мезопорфирин (Gd - МР). В международна патентна заявка WO 95/31219 са прилагани и двете вещества за инфарктно и некрозно изобразяване. Авторите Marchal и Ni описват (виж пример 3), че за съединението Gd МР съдържанието на метал в инфарктния бъбрек е подобно високо както и в неинфарктния орган, но все пак при миокарда в инфарктно засегнатата тъкан (пример 1) съдържанието е девет пъти по-високо. Очудващо е, че съотношението на сигналните интензитети при MRI за инфарктната в сравнение със здравата тъкан и в двата случая е 2.10, респективно 2.19. Други метални пиридини са описани в заявка DE 198 35 082 (Schering AG).

Порфирините имат склонност да се отлагат в кожата, което води до едно фотосензибилизиране. Сензибилизирането може да трае дни, дори седмици. Това е един нежелан страничен ефект при използването на порфирини за диагностика. Освен това терапевтичният индекс за порфирините е много малък, тъй като например за Mn-TPPS действието настъпва едва при доза от 0.2 ммола/кг, LD₅₀ е обаче 0.5 ммола/кг.

В DE 197 44 003 (Schering AG), DE 197 44 004 (Schering AG) и WO 99/17809 (EPIX) са описани контрастни средства за некрозно и инфарктно изобразяване, които не са произлезли от порфиринов скелет. До сега обаче няма съединения, които да могат задоволително да се прилагат като контрастни средства при инфарктно и некрозно изобразяване.

С Задача на изобретението е поради това, да се разработят контрастни средства, които да са особено подходящи при MRTлимфографията, но също така и при туморната диагностика и некрозното и инфарктно изобразяване.

Техническа същност на изобретението

Задачата на изобретението се решава чрез перфлуороалкилсъдържащи комплекси със захарни остатъци с обща формула I (К), — G— (Z^Rf)m (^y-^R)p (I) в която:

R означава моно- или олигозахариден остатък, които е свързан през 1-ОН или l-SH-позиция,

R_f означава перфлуорирана, правоверижна или разклонена въглеродна верига с формула -C_nF_2nE, в която Е е разположен в края флуор, хлор, бром, йод или водороден атом и η означава цифрите 4 - 30,

К означава метален комплекс с обща формула II

в която:

R¹ означава водород или метален йонен еквивалент на поредните числа 21-29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57-83;

при условие, че най-малко два R¹ означават метални йонни еквиваленти;

R² и R³ независимо един от друг означават водород, С^алкил, бензил, фенил, -СН₂ОН или -СН₂ОСН₃ и

U означава -С₆Н₄-О-СН₂-а>-, -(СН^-со, фенилова група, -СН₂NHCO-CH₂-CH(CH₂COOH)-C₆H₄-oj-, -C₆H₄-(O-CH₂CH₂)₀.₁-N(CH₂COOH)СН₂-о или евентуално прекъсната с един или повече кислородни атоми, с 1 до 3-NHCO-, с 1 до З-CONH-rpynn и/или с 1 до 3-(СН₂)₀.₅-СООН заместени С^^-алкиленова или С₇.₁₂-С₆Н₄-О-група, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула III

COOR¹

COOR¹ в която R¹ има посочените по-горе значения, R⁴ означава водород или описан при R¹ метален йонен еквивалент и U¹ означава -С₆Н₄-О-СН₂ω-, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула IV

в която R¹ и R² имат посочените по-горе значения или общата формула VA или VB

N

--COOR¹

--COOR¹ КГ

ROOC

COOR¹ (VA)

COOR¹ -COOR¹

COOR¹

COOR¹ (VB) в които R¹ има посочените по-горе значения, или с обща формула VI

R¹OOC

R¹OOC

Ν

X--COOR¹

COOR¹ в която R¹ има посочените по-горе значения или с обща формула VII (VI)

R100C

R¹OOC

Ο

R¹OOC--\ /

N

R¹OOC

(VII) в която R¹ има посочените по-горе значения и

U¹ означава -С₆Н₄-О-СН₂-а>-, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула VIII

-COOR1

и в остатъка К евентуално налични свободни киселинни групи могат да бъдат евентуално като соли на органични и/или неорганични бази или аминокиселини или амиди на аминокиселини,

G в случай че К означава металните комплекси II до VII, то той означава най-малко трикратно функционализиран остатък подбран между следните остатъци а) до j):

(а) (Ь)

у<лммл00 Q--(СН₂)4---β

I н

NH α

(с)

ос

β (е) ί

co β ΛνΛΛΜtAAAMV (f)

H

NH—CO C—(CH₂)₄— NawwC/.

/ I H

NH (g) (h) \

/¹

H

H—CO^-C— (CH₂)₄—N'^MM^a I H

NH

NH

NH—CO--CH^- (CH₂)₄— Ν<^Λ»β / ^H

N CO—CH—<CH₂)₄— NH^ / I

NH \

NH—CO-CH- (CH₂)₄—N β I h

NH

H _α —(C H₂)₄— C—NH— C 0- C—(C H₂)₄— N β η I I h

CO

NH (i) ос

N-(CH₂)4~C-CO— ν ν— ^Η L O-?

ОС (j) α «μλμ |\||-|----сн----CO -waw '/

G в случай че Κ означава металния комплекс VIII, то тогава е наймалко три пъти функционализиран остатък избран от к) или I), (к) β-^^ΝΗ--(СН₂)д—СН СО^^а

ΝΗ

Υ (I) а--CO--СН₂--СН--СН₂--CO--Y

NH β

при които а означава мястото на свързване на G към комплекса К, β е мястото на свързване на G към остатъка Υ и γ е мястото на свързване на G към остатъка Ζ

Υ е -СН₂-, δ-(ΟΗ₂)_ηΟΟ-β (където η = 1-5), δ-ΟΗ₂-ΟΗΟΗ-ϋΟ-β или δ-ΟΗ(ΟΗΟΗ-ΟΗ₂ΟΗ)-ΟΗΟΗ-ΟΗΟΗ-ϋΟ-β, където δ е мястото на

свързване към захарния остатък R и β е мястото на свързване към остатъка G

Ζ означава

У------S О₂---^ε

Y-COCH₂-N(C₂H₅)-SO₂-8, Y-COCH₂-O-(CH₂)₂-SO₂-£, ⁰ ?

Ί — N_x___ZN--SO₂--^ε или γ - NH-CH₂-CH₂-O-CH₂-CH₂- ε, в които γ е мястото на свързване на Ζ към остатъка G и ε е мястото на свързване на Ζ към към перфлуорирания остатък R_f и

I, m независимо един от друг означават цели числа 1 или 2 и

р е цяло число от 1 до 4.

Ако съединението от изобретението е определено за приложение в ЯМ Р-диагностика, то тогава металният йон на даващата сигнал група трябва да е парамагнетичен. Това са особено двувалентни или тривалентни йони на елементите с поредни числа 21 - 29, 42, 44 и 58 - 70. Подходящи йони са примерно на хром(Ш)-, желязо (II)-, кобалт(П)-, никел(П)-, мед(П)-, празеодим(Ш)- неодим(Ш)-, самарий(Ш)- и итербий(Ш). Поради силният си магнетичен момент особено се предпочитат йоните на гадолиний(Ш)-, тербий(Ш)-, диспрозий(Ш)-, холмий(Ш)-, ербий(Ш)-, желязо(Ш)- и манган(П)-.

За използването на съединенията от изобретението в ядрената медицина (радиодиагностика и радиотерапия) трябва металният йон да е радиоактивен. Подходящи са примерно радиоизотопи на елементите с поредни номера 27, 29, 31- 33, 37 - 39, 43, 49, 62, 64, 70, 75 и 77. Предпочитат се технетий, галий, индий, рений и итрий.

Ако съединението от изобретението е определено за приложение в рентгеновата диагностика, то тогава металният йон трябва да е от елемент с по-голямо поредно число за да се постигне достатъчна абсорбция на рентгеновите лъчи. Намерено бе, че за диагностични средства за тази цел са подходящи физиологично поносими комплекси с метални йони на елементи с поредни числа 25, 26 и 39, както и 57 -83.

Предпочитат се йони на манган(П)-, желязо(П)-, празеодим(Ш)-, неодим(Ш), самарий(Ш), -гадолиний(Ш)-, итербий(Ш) или бисмут(Ш), особено на диспрозий(Ш) и на итрий(Ш)-.

Наличните в R¹ киселинни водородни атоми, т.е. тези които не са заместени от централния йон, могат евентуално цялостно или частично да са заменени с катиони на неорганични и/или органични бази или аминокиселини или амиди на аминокиселини.

Подходящи неорганични катиони са примерно литиевия йон, калиевия йон, калциевия и особено натриевия йон. Подходящи катиони на органични бази са между другото такива на първични, вторични или третични амини като например етаноламин, диетаноламин, морфолин, глюкамин, Ν,Ν-диметилглюкамин и особено N-метилглюкамин. Подходящи катиони на аминокиселини са примерно тези на лизина, аргинина и на орнитина, както и амиди на по същество киселинни или неутрални аминокиселини.

Особено предпочитани съединения с обща формула I са тези с макропръстена К в обща формула II.

Остатъкът U в металния комплекс К означава предимно -СН₂- или С₆Н₄-О-СН₂- ω, където ω означава мястото на свързване към -СО-.

Алкиловите групи R² и R³ в макропръстена с обща формула II могат да бъдат с права или разклонена верига. Примери за това са метил, етил, пропил, изопропил, н-бугил, 1-метилпропил, 2-метилпропил, н-пентил, 1метилбутил, 2-метилбутил, 3-метилбутил, 1,2-диметилпропил. Предимно R² и R³ независимо един от друг означават водород или С_Ь4алкил.

В едно особено предпочитано изпълнение R² означава метил, a R³ е водород.

Бензиловата или фенилова група R² или R³ в макропръстена К на обща формула II могат също да са заместени в пръстена.

Остатъкът R в обща формула I означава един през 1-ОН или 1-SHпозиция свързан моно- или олигозахариден остатък или тиозахарен V остатък, при което според изобретението тук може да се касае и за дезоксизахарен остатък, които на мястото на една или повече ОН групи съдържат Н-атом. В предпочитана форма на изпълнение на изобретението, R означава монозахариден остатък с 5 или 6 С-атоми, предимно глюкоза, маноза, галактоза, рибоза, арабиноза или ксилоза или тяхен дезоксизахарид като например 5-дезоксигалактоза (фукоза) или 6-дезоксиманоза (рамноза) или тяхна тиозахар, при което глюкоза, маноза или галактоза са особено предпочитани.

От съединенията от изобретението с обща формула I са освен това предпочитани тези, в които R_f означава -C_nF_2n+1. η означава ^w предимно числата 4-15. Особено предпочитани са остатъците -C₄F₉, C₆Fi3> -C₁₂F₂₅ и -C₁₄F_29i както и остатъците на посочените в примерите съединения.

Най-малко три пъти функционализираният остатък G в обща формула I, който представлява „скелета“, означава в едно предпочитано изпълнение на изобретението лизиновия остатък (а) или (Ь).

Y и Z означават в обща формула I посочените линкери (свързващи групи), при което независимо един от друг са предпочитани за Z остатъка

У--\--SO₂--^ε а за Υ остатъка δ - СН₂СО - β.

Съдържащите перфлуороалкил метални комплекси със захарни остатъци с обща формула I (К),— G--(Z^Rf)m (Y-^R)_{P (|)} в която К има посочените значения за металния комплекс с общи формули II до VII и G.cbc значението на формули а) до j), при което Y, Z, R, R_fl m, р и I от по-горе, се получават като по известен начин карбоксилна киселина с обща формула Па

- 29, 31 - 33, 37 - 39, 42 - 44, 49 или 57 - 83 или карбоксилна защитна група и R², R³ и U имат споменатите вече значения или карбоксилна киселина с обща формула Illa

(Illa) в която R⁴, R⁵ и U¹ имат споменатите вече значения или карбоксилна киселина с обща формула IVa

OOR⁵

R⁵OOC

COOR⁵ (IVa) в която R⁵ и R² имат посочените по-горе значения или карбоксилна киселина с обща формула Va или Vb

COOR⁵

COOR⁵

COOR⁵

СО-ОН

НООС

COOR⁵

COOR⁵

COOR⁵

COOR⁵ (Va) (Vb) в които R⁵ има посоченото значение или карбоксилна киселина с обща формула Via

R5OOC--\ \ /—со-он 'N ν;

R⁵OOC--' --COOR⁵ в които R⁵ има посоченото значение или карбоксилна киселина с обща формула Vila (Via)

R5OOC

R5OOC

R⁵OOC (Vila) в които R⁵ и U¹ имат споменатите вече значения, в евентуално активирана форма взаимодейства с амин с обща формула IX

Η—G-(Z-Rf)m

^(Y-^R)P (IX) в която G има значението посочено при формулите а) до j) и R, R_f, Y, Z, m, и р имат посочените значения, в купелуваща реакция и евентуално последващо отцепване на евентуално присъстваща защитна група до метален комплекс с обща формула I или когато R⁵ има значението на защитна група, след отцепване на тази защитна група в следващ етап, по сам по себе си познат начин, реагира с най-малко един метален оксид или метална сол на елемент с поредно число 21 - 29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57 - 83 и след това, при желание, евентуално присъстващи киселинни водородни атоми се заместват с катиони на неорганични и/или органични бази, аминокиселини или амиди на аминокиселини.

Съединенията от изобретението с обща формула I с К имащ значението на метален комплекс с обща формула VIII и G имащ значението на формула к) или I) се получават като по познат начин амин с обща формула Villa

число 21 - 29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57 - 83 или означава карбоксилна защитна група,

взаимодейства с евентуално активирана карбоксилна киселина с обща формула X

НО—G-iZ-Rpm (X) в която G има значението посочено при формулите к) или I) и R, R_f, Y, Z, m, и р имат посочените значения, в купелуваща реакция и евентуално последващо отцепване на евентуално налична защитна група до метален комплекс с обща формула I или когато R⁵ има значението на защитна група, след отцепване на тази защитна група в следващ етап, по сам по себе си познат начин, реагира с най-малко един метален оксид или метална сол на елемент с поредно число 21 - 29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57 - 83 и след това, при желание, евентуално присъстващи киселинни водородни атоми се заместват с катиони на неорганични и/или органични бази, аминокиселини или амиди на аминокиселини.

Използваните карбоксилни киселини с общи формули Па до Vila са или познати съединения или се получават по описаните в примерите методи. Така получаването на карбоксилната киселина с обща формула Па е известно от DE 196 52 386. Получаването на карбоксилни киселини с обща формула Illa може да се получи аналогично на пример 3 на настоящата заявка. Получаването на карбоксилните киселини с обща формула IVa може да стане съгласно DE 197 28 954.

Предварителен етап за съединенията с обща формула VA е N³(2,6-диоксоморфолиноетил)-М⁶-(етоксикарбонилметил)-3,6-диазаоктандикарбоксилна киселина, която е описана в ЕР 263 059.

Съединенията с обща формула VB са производни на изомерната диетилентриамин-пентаоцетна киселина, която се свързва през стоящата

при средния N-атом оцетна киселина. Тази DTPA е описана в патентите DE195 07 819 и DE 195 08 058.

Съединения с обща формула VI се получават от N(карбоксиметил)-1М-[2-(2,6-диоксо-4-морфолинил)-етил]-глицин, чието получаване е описано в J. Am. Oil. Chem. Soc., (1982), 59 (2), 104 - 107.

Съединения с обща формула VII се получават от 1-(4карбоксиметоксибензил)-етилендиамин-тетраоцетна киселина, която е описана в U. S. патент 4 622 420.

Получаването на амини с обща формула IX и на карбоксилни киселини с обща формула X е описано подробно в примерите на настоящата заявка и може да се осъществи съгласно посочените там методи. Аминът с обща формула Villa е познато изходно съединение.

Използваните като изходни вещества пербензилирани захарни киселини могат да се получат аналогично на описания от Lockhoff, Angew, Chem. 1998, 110 Nr. 24, S. 3634ff метод. Така например получаването на 1-О-оцетна киселина се извършва от пербензил-глюкоза през 2 етапа, чрез трихлороацетимидат и превръщане с етилов естер на хидроксиоцетната киселина, ВЕ₃-катализа в тетрахидрофуран и последващо осапунване с NaOH в метанол/тетрахидрофуран.

Съгласно един метод даващ предимство, използваните като изходни вещества пербензилирани захарни киселини могат също да се получат като пербензилирана 1-ОН захар се разтваря в несмесващ се с вода органичен разтворител и взаимодейства с алкилиращ реактив с обща формула XI

Nu-L-COO-Sg (XI) в която Nu означава нуклеофуг, L - (СН₂)-_П, (при което η = 1 - 5), СН₂-СНОН-, -СН(СНОН-СН₂ОН)- СНОН- СНОН- и Sg представлява защитна група, в присъствието на база и евентуално на фазов-преносимкатализатор. Като нуклеофуг могат да се използват алкилиращите реактиви с обща формула XI, примерно остатъците -Cl, -Br, -J, -OTs, OMs, -OSO₂CF₃, -OSO₂C₄Fg или -OSO₂C₃Fi₇.

При защитната група се касае до обичайна защитна за киселина група. Тези защитни групи са добре познати на специалиста от областта (Protective Groups in Organic Syntheses, second Edition, T. W. Green and P. G. M. Wuts, John Wiley & Sons Inc., New York 1991).

Взаимодействието съгласно изобретението може да се проведе при температури от 0 - 50° С, предимно от 0° С до стайна. Времената на реагиране възлизат от 10 минути до 24 часа, предимно от 20 минути до 12 часа.

Базата се прилага или като твърдо вещество, предимно прахообразна или като 10 -70 %, предимно 30 - 50 % воден разтвор. Предпочитани бази са NaOH и КОН.

Като органични, несмесващи се с вода разтворители могат при методите за алкилиране съгласно изобретението могат да се използват примерно толуен, бензен, СБ₃-бензен, хексан, циклохексан, диетилов етер, тетрахидрофуран, дихлорометан, МТВ или смеси от тях.

Като фазопреносим катализатор служат при методите от изобретението известните за целта кватернерни амониеви или _г фосфониеви соли както и кронетер като например [15]-крон-5 или [18]крон-6. Предпочитат се кватернерни амониеви соли с четири еднакви или различни въглеводородни групи при катиона, избрани между метил, етил, пропил, изопропил, бутил или изобутил. Въглеводородните групи при катиона трябва да са достатъчно голями, за да осигурят достатъчно добра разтворимост на алкилиращия реактив в органичния разтворител. Съгласно изобретението особено предпочитани са И(бутил)₄ ⁺-СГ, N(6yn/m)4⁺-HSO4‘,HO също така и И(метил)₄ ⁺-СГ.

Оказва се, че металните комплекси съгласно изобретението са особено подходящи за ЯМР- и рентгенова диагностиа, но също така и за радиодиагностика и радиолечение. Поради това, предмет на изобретението е и използването на перфлуорсъдържащите метални комплекси от изобретението със захарни остатъци за получаването на контрастни средства за приложение в ЯМР- и рентгенова диагностика, по-специално за лимфография, за туморно диагностициране и за инфарктно и некротично изобразяване, както и в радиодиагностиката и радиолечението. Съединенията от изобретението са много подходящи за приложение в интерститиелната и особено в интравенозната лимфография. Освен това могат да служат и за изобразяване на вазалното пространство (blood-pool-agents).

Предмет на изобретението са също фармацевтични средства, които съдържат най-малко едно физиологично поносимо съединение от изобретението, евентуално с обичайни за галениката добавки.

Съединенията от изобретението се отличават с много добра системна поносимост и голямо натрупване в лимфните възли в три последователни лимфновъзлови резервоара (което е особено съществено за венозната лимфография). С това те са особено подходящи за приложение в MRT-лимфографията.

Съединенията от изобретението са по превъзходен начин подходящи за разпознаване и локализиране на съдови заболявания, тъй като при приложението им те се разпределят изключително във интравазалното (вътрешносъдовото) пространство. Съединенията от изобретението дават възможност, с помощта на ядрената спинтомография, ясно да се разграничат добре кръвоснабдени от лошо снабдени тъкани и с това да се диагностицира исхемия. Също така инфарктна тъкан, въз основа на анемията си, може да се разграничи от околната здрава или исхемична тъкан, когато се приложат контрастните средства от изобретението. Това е от особено значение, когато например се касае да се различи сърдечен инфаркт от исхемия.

За разлика от досега използваните макромолекулни средства за определяне на вазалия обем, като например Gd-DTPA-Polylysin, съединенията от изобретението показват по-висока Т¹-релаксативност и с това се отличават с увеличаване на сигналния интензитет при ЯМРкартинно изобразяване. Тъй като заедно с това те имат и попродължително време на задържане в кръвното пространство, то те могат да се прилагат в относително по-малки дози (например < 50 мкмола Gd/л телесно тегло). Преди всичко обаче съединенията от изобретението се елиминират бързо и в голяма степен цялостно от тел ото.

Освен това се е оказало, че съединенията от изобретението се концентрират в области с повишена пропускливост на съдовете, като например в тумори; те позволяват да се направят заключения по отношение на пропускливостта на тъкани, дават възможност да се определи обема на кръвта в тъкани, селективно да се скъсят реалаксационните времена, респективно плътностите на кръвта и картинно да се изобрази пропускливосла на кръвоносните съдове. Такава физиологична информация не може да се получи при използването на екстрацелуларни кантрастни средства, като например Gd-DTPA (Magnevist®). От тази гледна точка се очертават и областите на приложение в модерните картинноизобразяващи методи като ядрена г спинтомография и компютърна томография: специфично диагностициране на злокачествени тумори, ран лечебен контрол при цитостатична, антифлогистична или вазодилататорна терапия, ранно разпознаване на недостатъчно перфундирани области (например в миокарда), ангиография при съдови заболявания и разпознаване и диагноза на стерилни или инфекциозни възпаления.

Получаването на фармацевтичните средства от изобретението се извършва по сам по себе си познат начин. Комплексните съединения от изобретението - евентуално с прибавка на обичайни за галениката добавки - се суспендират във водна среда или разтварят и след това суспензията или разтвора евентуално се стерилизират. Подходящи добавки са примерно физиологично поносими буфери (като например трометамин), добавки от комплексообразуватели или слаби комплекси (като например диетилентриаминпентаоцетна киселина или на кореспондиращите с металните комплекси от изобретението Сакомплекси) или - ако е необходимо - прибавяне на електролити като например натриев хлорид или - ако е необходимо - антиоксиданти като например аскорбинова киселина.

' Ако се желаят суспензии или разтвори от средствата съгласно изобретението във вода или във физиологичен солев разтвор за ентерално, респективно парентерално приложение или за други цели, то съединенията се смесват с едно или повече обичайни за галениката спомагателни вещества (например метилцелуоза, лактоза, манит) и/или повърхностноактивни вещества (например лецитин, Tween®, Myrj®) и/или ароматни вещества за корегиране на вкуса (например етерични масла).

Принципно е възможно, фармацевтичните средства от изобретението да се получат и без да се изолират комплексите. Във всеки случай трябва да се обърна внимание, хелатното образуване да се проведе така, че комплексите от изобретението да са практически свободни от некомплексирани, токсичнодействащи метални йони.

г’ Това може да се осигури примерно с помощта на цветни индикатори като ксиленолово оранжево, чрез контролно титруване през време на процеса на получаване. Поради това изобретението се отнася също и метод за получаване на комплексни съединения и тяхни соли. Като последно подсигуряване остава пречистване на изолирания комплекс.

При приложението in vivo на средствата от изобретението, същите могат да се прилагат с подходящи носители като например серум или физиологичен разтвор на натриев хлорид и заедно с друг протеин като например човешки серумен албумин (HSA).

Средствата от изобретението обикновено се прилагат парентерално, предимно венозно. Те могат да се прилагат също интравазално или интеститиелно/интракутанно, според това дали ще се изследват съдове или тъкани от телото.

Фармацевтичните средства от изобретението съдържат предимно 0.1 мкмола - 2 мол/л от комплекса и по провило се дозират в количества от 0.0001 - 5 ммола/кг.

Спедствата от изобретението отговарят на множеството предпоставки за приложимост на контрастно средство за ядрената спинтомография. Така те са много подходящи, след орално или парентерално приложение, за увеличаване на сигналния интезитет, като получената с помощта на ядрения спинтомограф картина е по-добра. Освен това те показват висока ефективност, която е необходима, за да се натовари организма с възможно по-малки количества чужди вещества с добра поносимост и да се запази неинвазивния характер на изследванията.

Добрата водна разтворимост и малката осмолитичност на средстава от изобретението позволява получаването на висококонцентрирани разтвори, за да се поддържа обемното натоварване на кървообращението в поносими граници и за да се изравни разреждането чрез телесните течности. Освен това средствата съгласно изобретението показват не само добра стабилност in vitro, но и изненадващо добра стабилност in vivo, така че освобождаването или обмена на свързаните в комплексите йони, които сами по себе си са отровни, за времето в което новите контрастни средства напълно се излъчват от организма се извършва само изключително бавно.

Най-общо средствата от изобретението се прилагат като ЯМРдиагностицити в количества от 0.0001 - 5 ммола/кг, предимно 0.005 - 0.5 ммола/кг.

Освен това комплексните съединения от изобретението могат да намерят приложение като сусцептибилитетни (повишаващи чувствителността)-реактиви и като shift-реактиви за in vivo-Я МРспектроскопия.

Средствата от изобретението са, въз основа на тяхните благоприятни радиоактивни свойства и добрата стабилност на съдържащите се в тях комплексни съединения, подходящи за радиодиагностициране. Подробности за такова приложение и дозиране са описани например в „Radiotracers for Medical Applications“, CRC-Press, Boca Raton, Florida.

Съединенията и средствата от изобретението могат също така да се използват в позитрон-емисионна томография, която използва позитронемитиращи изотопи като например ⁴²Sc, ⁴⁴Sc, ⁵²Fe, ⁵⁵Со, ⁶⁸Ga и ⁸⁶Y (Heiss, W. D., Phelps, Μ. E., Positron Emission Tomography of Brain, Springer Verlag Berlin, Heidelberg, New York 1983).

Съединенията от изобретението са изненадващо подходящи и за диференциране на злокачествени от доброкачестнени тумори в области без кръв-мозък-бариера.

Контрастните средства от изобретението могат след венозно приложение да се използват за количествено определяне на промени на капилярната цялост, предизвикана чрез хипероксия (включително „акугни капилярни дупки“ и възстановяването на нормалния ендотелиален интегритет след хипероксидно увреждане). Хистологични изследвания потвърждават регионален микроваскуларен хиперпермеабилитет.

От тук контрастните средства от изобретението могат да се използват и за изобразяване на анормална капилярна-пермеабилност. Те се отличават и с това, че напълно се елиминират от организма и поради това са добре поносими.

Тъй като веществата от изобретението се натрупват в злокачествени тумори (няма дифузия в здрави тъкани, но има висока пропускливост оттуморните съдове), те могат да подпомогнат и лъчевата терапия на злокачествени тумори. Тя се отличава от съответната диагностика само с количеството и вида на използвания изотоп. При това целта е разрушаването на туморните клетки чрез богато на енергия краткотрайно облъчване с възможно малък радиус на действие. За целта се използва променливи действия на съдържащите се в комплексите метали (като напримеир желязо или гадолиний) с йонизиращо лъчене (например рентгеново лъчене) или с неугронови лъчи. Чрез този ефект значително се повишава локалната лъчева доза на мястото, където се намира металния комплекс (например в туморите). За да се получи същата доза лъчене в злокачествената тъкан, може при прилагането на такива метални комплекси лъчевото натоварване значително да се редуцира за здравата тъкан и с това да се избегнат утежняващите странични действия за пациента. Поради това металните комплексни конюгати от изобретението за пригодни и като радиосензибилизиращо вещество при лъчева терапия на злокачествени тумори (например използване на Moessbauer-ефекти или при неутроноприхващаща терапия). Подходящи β-емитиращи йони са например ⁴²Sc, ⁴⁴Sc, ⁴⁸Sc, ⁷²Ga, ⁷³Ga и ⁹⁰Y. C подходящи минимални времена на полуживот аемитиращи иони са например Bi, Bi и Bi, при което Bi е предпочитан. Един подходящ фотони- и електрони-емитиращ йон е ¹⁵⁸Gd, който може да се получи от ¹⁵⁷Gd чрез електронно прихващане.

Ако средството от изобретението е определено за използване в предложения от R. L. Mills et al., (Nature Vol. 336, (1988), S. 787) видоизменен вариант на лъчева терапия, то тогава централният йон трябва да се отведе от Moesbauer-изотоп като примерно ⁵⁷Fe или ¹⁵¹ Еи. При приложението in vivo на средстата от изобретението, те могат да се използват заедно с подходящ носител като например серум или физиологичен разтвор на натриев хлорид, и заедно с друг протеин като например човешки серумен албумин. При това дозата ще зависи от целуларното нарушение, от използвания метален йон и от вида на изобразяващия метод.

Средствата от изобретението се прилагат с предпочитание парентерално, предимно венозно. Както вече беше казано, те могат да се прилагат и интравазално или интерститиално/интракутанно, според това дали ще се изследват съдове или тъкани в телото.

Средствата от изобретението са превъзходни рентгенови контрастни средства, при което трябва особено да се подчертае, че при тях не се наблюдават при биохимични - фармакологични изследвания получаващите се от съдържащите йод контрастни средства известни подобни на анафилаксия реакции. Те са особено ценни поради изгодните им абсорбционни свойства в области с по-високи тръбни напрежения за дигитални субстракционни техники.

Най-общо средствата от изобретението се дозират като рентгенови контрастни средства, аналогично на пример Meglumin Diatrizoat в количестна от 0.1 - 5 ммола/кг, предимно 0.25 -1 ммола/кг.

По-специално, със съединенията от изобретението се постигат повисоки концентрации в кръвта отколкото с екстрацелуларните контрастни средства. След венозно приложение, те се разпределят само _г в интравазалното пространство и с това имат решително предимство по отношение на екстрацелуларните контрастни средства.

Примери за изпълнение на изобретението

а) 2-М-трифлуороацетил-6-М-бензилоксикарбонил-1_-лизин

100.0 г (356.7 ммола) 6-М-бензилоксикарбонил- L-лизин се разтварят в смес от 1000 мл етилов естер на трифлуороцетната киселина и 500 мл етанол и се бърка 24 часа при стайна температура. Изпарява се до сухо и остатъкът изкристализира от диизопропилов етер.

Добив: 128.9 г (96 % от теоретичния) като безцветен кристален прах.

Т.т. 98.5° С

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.07 Н 5.09 N7.44 F 15.14 намерено: С 51.25 Н5.18 N7.58 F 15.03

b) 2-№трифлуороацетил-6-№бензилоксикарбонил-1_-лизин [1-(4перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

Към 125.0 г (332.0 ммола) от съединението от заглавието от пример 1а) и 188.7 г (332.0 ммола) 1-перфлуороктилсулфонилпиперазин (получен съгласно DE 196 03 033) в 750 мл тетрахидрофуран се прибавя при 0° С

164.2 г (0.664 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2дихидрохинолин-1-карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. След това се изпарява под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан/ метанол = 20:1).

Добив: 286.0 г (93 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Т.т. 92° С

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.30 Н 2.83 N 6.05 F 41.01 S 3.46 намерено: С 36.18 Н2.94 N5.98 F 40.87 S 3.40

c) 6-^бензилоксикарбонил- L-лизин [1-(4перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

В разтвор на 280.0 г (302.2 мола) от съединението от заглавието на пример 1Ь) в 2000 мл етанол се въвежда при 0° С в продължение на един час амоняк-газ. След това се бърка 4 часа при 0° С. Изпарява се до сухо и остатъкът се разбърква във вода. Утайката се филтрува и се суши под вакуум при 50° С.

Добив: 243.5 г (97 % от теоретичния) като аморфно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.60 Н 3.28 N6.75 F 38.89 S 3.86 намерено: С 37.55 Н 3.33 N 6.68 F 38.78 S 3.81

d) 6-Н-бензилоксикарбонил-2-И-[1 -0-а-О-карбонилметил-(2,3,4,6тетра-О-бензил-манопираноза]- L-лизин [1-(4перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

Към разтвор на 100.0 г (120.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с), 72.1 г (120.4 ммола) l-O-a-D-карбоксиметил-

2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза и 13.86 г (120.4 ммола) Nхидроксисукцинимид, разтворен в 500 мл диметилформамид се прибавя при 0° С 41.27 г (200.0 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и след това една нощ при стайна темпаратура. Утаената уреа се филтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан/етанол = 20:1).

Добив: 136.1 г (87 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 57.32 Н 4.89 N 4.31 F 24.86 S 2.47 намерено: С 57.38 Н 5.07 N4.22 F 24.78 S 2.39

e) 2-П-[1-0-а-Б-карбонилметил-манопираноза]- L-лизин [(4перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

130.0 г (100.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 1d) се разтварят в 2000 мл етанол и се прибавят 10.0 г паладиев катализатор (10 % Pd/C). Хидрира се 12 часа при стайна температура. Отфилтрува се катализаторът и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 91.7 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 34.07 Н3.63 N6.11 F 35.24 S 3.50 намерено: С 33.91 Н 3.72 N 6.04 F 35.31 S 3.40

f) 6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)]-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-П-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)]-2- N-fl-O-a-D-карбонилметил-манопираноза]- L-лизин [(4- перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид, Gd-комплекс

50.0 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 е),

6.28 г (54.55 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.62 г (109.0 ммола) литиев хлорид и 34.35 г (54.55 ммола) 1,4,7-трис (карбоксилатометил)-Ю(карбокси-3-аза-4-оксо-5-метил-пент-5-ил)-1,4,7,10тетраазациклододекан, Gd-комплекс, се разтварят при леко затопляне в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 16.88 г (81.8 мола) Ν,Νдиц лохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (RP-18 елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 75.9 г (91.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 8.6 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.34 Н 4.09 N8.24 F21.12 S 2.10 Gd 10.28 намерено: С 35.28 Н 4.15 N8.19 F21.03 S 2.15 Gd 10.14 Пример 2

a) 6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)]-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-П-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)-2- N-tl-O-a-D-карбонилметил-манопираноза]- L-лизин [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс

50.0 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 е),

6.28 г (54.55 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.62 г (109.0 ммола) литиев хлорид и 34.35 г (54.55 ммола) 1,4,7-трис (карбоксилатометил)-10(карбокси-3-аза-4-оксо-5-метил-пент-5-ил)-1,4,7,10тетраазациклододекан, Gd-комплекс, се разтварят при леко затопляне в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 16.88 г (81.8 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетан и се бърка 10 минути.

Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (RP-18 елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 76.0 г (92.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 6.88 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.90 Н 3.93 N8.32 F21.33 S 2.12 Gd 10.38 намерено: С 34.81 Н 4.02 N8.27 F21.22 S 2.09 Gd 10.19 Пример 3

a) Метилов естер на 2-[4-(3-етилов естер на оксапропионовата киселина)]-фенилоцетна киселина

Към 200.0 г (12-4.0 ммола) метилов естер на 4хидроксифенилоцетна киселина, 212.0 г (2000.0 ммола) натриев карбонат в 2000 мл ацетон се прибавят 233.8 г (1400.0 ммола) етилов естер на бромоцетната киселина и се кипи 5 часа на обратен хладник. Утайката се отфилтрува и филтратът се изпарява под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан/етилацетат = 15:1).

Добив: 288.5 г (95.0 % от теоретичния) като безцветно масло. Елементарен анализ:

изчислено: С 61.90 Н 6.39 намерено: С 61.75 Н6.51

b) Метилов естер на 2-[4-(3-етилов естер на оксапропионовата киселина)]-фенил-2-бромоцетна киселина

Към 285.0 г (1130.0 ммола) от съединението от заглавието на пример За), разтворено в 2000 мл тетрахпорометан, се прибавя 201.0 г (1130.0 ммола) N-бромосукцинимид и 100.0 мг дибензоилпероксид и се кипи осем часа на обратен хладник. Охлажда се в ледена баня,утаеният сукцинимид се отфилтрува и филтратът се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се пречиства върху силикагел (елуент: н-хексан /ацетон = 15:1).

Добив: 359.2 г (96.0 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 47.28 Н 4.57 Вг 24.16 намерено: С 47.19 Н 4.71 Вг 24.05

c) Метилов естер на 2-[4-(3-етилов естер на оксапропионовата киселина)]-фенил-2-[1 -(1,4,7,10-тетраазациклододекан-1 -ил]оцетна киселина

Към 603.0 г (3500.0 ммола) 1,4,7,10-тетраазациклододекан в 6000 мл хлороформ се прибавя 350.0 г (1057.0 ммола) от съединението от заглавието на пример ЗЬ) и се бърка една нощ при стайна температура. Ексрахира се 3 пъти с по 3000 мл вода, органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се използва в следващия етап (пример 3d) без допълнително пречистване.

Добив: 448.0 г (количествен) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 59.70 Н8.11 N13.26 намерено: С 59.58 Н 8.20 N13.18

d) 2-[4-(3-оксапропионова киселина)]-2-[1,4,7- трис(карбоксиметил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]оцетна киселина

445.0 г (1053.0 ммола) от съединението от пример Зс) и 496.0 г (5270.0 ммола) хлороцетна киселина се разтварят в 4000 мл вода. С 30 % воден разтвор на натриева основа се нагласява pH на 10 и се бърка 8 часа при 70° С. След това pH на реакционният разтвор се нагласява с 30 % воден разтвор на натриева основа на 13 и се кипи 30 минути на обратен хладник. Разтворът се охлажда в ледена баня и чрез прибавяне на конц. хлороводородна киселина pH се нагласява на 1. Във вакуум се концентрира до сухо. Остатъкът се поема в 4000 мл метанол и се бърка 1 час при стайна температура, филтрува се отделения натриев хлорид, филтратът се изпарява до сухо и остатъкът се пречиства върху RP-18 С (елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 403.0 г (69.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 10.2 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 51.98 Н6.18 N10.10 намерено: С 51.80 Н 6.31 N10.01

e) 2-[4-(3-оксапропионова киселина)]-2-[1,4,7- трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10ил]оцетна киселина, Gd-комплекс

Към 400 г (721.3 ммола) от съединението от заглавието от пример 3d) в 2000 мл вода се прибавят 130.73 г (360.65 ммола) гладолинов оксид и се бърка 5 часа при 80° С. Разтворът се филтрува и филтратът се суши чрез замразяване.

Добив: 511 г (количествен) като аморфно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 40.67 Н 4.41 N7.98 Gd 22.19 _г намерено: С 40.51 Н 4.52 N 8.03 Gd 22.05 %!-

f) 6-№2-[4-(3-оксапропионил)-фенил]-2-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]оцетна киселина)-2-

N-(1 -0-а-0-карбонилметил-манопираноза)-1_-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс, натриева сол

50.0 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 е),

6.28 г (54.55 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.62 г (109.0 ммола) литиев хлорид и 38.66 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример Зе) се разтварят при леко затопляне в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 16.88 г (81.8 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (RP-18 елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил). Полученият продукт се разтваря в малко вода и с воден разтвор на натриев хидроксид се наглася pH на разтвора на 7.4. След това разтворът на продукта се суши при замразяване.

Добив: 79.1 г (89 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 10.3 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.86 Н 3.77 N6.88 F 19.82 S 1.97 Gd 9.65 намерено: С 36.75 Н 3.84 N6.80 F 19.75 S 2.03 Gd 9.57 Пример 4

a) 6-N-[1,4,7-трис(трет-бутоксикарбонилметил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-карбонилметил]-2-И-(1 -O-a-Dкарбонилметил-манопираноза)-1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

15.0 (26.19 ммола) 1,4,7-трис(трет.-бутилоксикарбонил)-10карбоксиметил-1,4,6,10-тетраазациклододекан (получен съгласно WO91/05762), 24.0 г (28.19 ммола) от съединението от заглавието на пример 1е) и 3.01 г (26.19 ммола) N-хидроксисукцинимид се разтварят в 150 мл диметилформамид и при 0° С се прибавя 8.25 г (40.0 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид. Бърка се една нощ при стайна температура. Отделеният карбамид се отфилтрува и филтратът се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив: 35.45 г (92.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 44.08 Н 5.69 N7.62 F21.95 S 2.18 намерено: С 44.01 Н 5.81 N 7.53 F 21.87 S 2.03

b) 6-N-[1,4,7-трис(трет-бутоксикарбоксилатометил)-1,4,7,10- тетраазациклододекан-10-карбонилметил]-2-К1-(1 -O-a-Dкарбонилметил-манопираноза)-1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс

30.0 г (20.39 ммола) от съединението от заглавието на пример 4а) се разтварят в 50 мл хлороформ е су прибавя 300 мл трифлуороцетна киселина. Бърка се 10 мин при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъкът се разтваря в 300 мл вода. Прибавят се 3.69 г (10.19 ммола) гладолинов оксид и се бърка 5 часа при 80° С. Разтворът се изпарява във вакуум до сухо и се пречиства върху силикагел (RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 11.0 г (37.0 % от теоретичния) като безцветно аморфно вещество.

Съдържание на вода: 11.3 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество): изчислено: С 34.62 Н 3.87 N7.69 F 22.16 S 1.97 Gd 10.97 намерено: С 34.57 Н 3.95 N7.60 F 22.05 S 2.13 Gd 10.90 Пример 5

а) 6-М-2-[3,6,9-трис(карбоксиметил)-3,6,9-триазаундекандикарбонова киселина-1 -карбокси-11 -onn]-2-N-(1 -O-a-Dкарбонилметил-манопираноза)-1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към 24.0 г (26.19 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 е), разтворени в 100 мл диметилформамид /30 мл пиридин, се прибавят 12.10 г (30.0 ммола) 3-П-(2,6-диоксоморфолиноетил)-6-И(етоксикарбонилметил)-3,6-диазоактандикарбонова киселина и се бърка 5 часа при 50° С. Концентрира се под вакуум до сухо. Остатъкът се разтваря в 200 мл вода и pH на получения разтвор се нагласява на 13 чрез прибавяне на 20 % воден разтвор на натриев хидроксид. Бърка се 8 часа при 22° и pH 13. Чрез прибавяне на концентрирана хлороводородна киселина разтворът се довежда до 7.2 и след това под вакуум се изпарява до сухо. Остатъкът се пречиства върху силикагел (RP-18 елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 17.26 г (51.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 9.3 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество): изчислено: С 37.19 Н 4.21 N7.59 F 25.00 S 2.48 намерено: С 37.10 Н 4.30 N7.48 F 25.07 S 2.42

Ь) 6-Н-[3,6,9-трис(карбоксилатометил)-3,6,9-триазаундекандикарбонова киселина-1 -карбокси-11 -onn]-2-N-(1 -O-oc-Dкарбонилметил-манопираноза)-1_-лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс, натриева сол

Към 10.0 г (7.74 ммола) от съединението от заглавието на пример 5а) в 100 мл вода се прибавят 1.40 г (3.87 ммола) гладолинов оксид и се бърка 2 часа при 70° С. Разтворът се филтрува. Филтратът се довежда с 2 N NaOH до pH 7.4 и се суши чрез замразяване.

Добив: 11.36 г (количествен) като безцветно аморфно вещество. Съдържание на вода: 10.5 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 32.72 Н 3.43 N6.68 F 22.00 S 2.18 Gd 10.71 Na 1.57 намерено: С 32.65 Н 3.51 N6.71 F21.87 S 2.08 Gd 10.61 Na 1.68 Пример 6

а) 6-Н-бензилоксикарбонил-2-И-[1,4,7- трис(карбоксилатометил)1,4,7,10-тетраазациклододекан]-10(пентаноил-3-аза 4-оксо-5метил-5-ил)- 1_-лизин-[1 -(4-перфлуороктил-сулфонил)-пиперазин]амид, Gd-комплекс

50.0 г (60.20 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 с), 6.93 г (60.20 ммола) N-хидроксисукцинимид, 5.09 г (120.0 ммола) литиев хлорид и 37.91 г (60.20 ммола) от 1,4,7-трис(карбоксиметил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил), Gdкомплекс се разтварят при леко затопляне в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 20.63 г (100.0 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 75.53 г (87.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 10.1 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.48 Н 3.84 N8.74 F 22.39 S 2.22 Gd 10.90 намерено: С 37.39 Н 4.02 N8.70 F 22.29 S 2.16 Gd 10.75 b) 2-N-[1,4,7- трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан] Gd-комплекс, 10(пентаноил-3-аза 4-оксо-

5-метил-5-ил)- 1_-лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид

70.0 г (48.53 ммола) от съединението от заглавието на пример 1d) се разтварят в 500 мл вода /100 мл етанол, прибавя се 5.0 г паладиев катализатор (10 % паладий/С) и се хидрира при стайна температура във водородна атмосфера (1 атм) докато престане поемането на водород. След това се отфилтрува от катализатора, основно се промива с етанол (два пъти с по 75 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно масло.

Добив: 63.5 (количествен).

Съдържание на вода: 9.8 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.48 Н 3.84 N8.74 F 22.39 S 2.22 Gd 10.90 намерено: С 37.39 Н 4.03 N8.65 F 22.31 S 2.20 Gd 10.78

c) 2-N-(1 -0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0-бензилманопираноза)- 2-N-[1,4,7- трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан], Ос1-комплекс-10-(пентаноил-3-аза 4-оксо-

5-метил-5-ил)- 1_-лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид

50.0 г (38.22 ммола) от съединението от заглавието на пример 6Ь), 4.40 г (38.22 ммола) N-хидроксисукцинимид, 3.39 г (80.0 ммола) литиев хлорид и 22.88 г (38.22 ммола) 1-0-а-0-карбоксиметил-2,3,4,6-тетра-0бензил-манопираноза се разтварят при леко затопляне (30 до 40° С) в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 10.32 г (50.0 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 64.25 г (89.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 10.9 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 46.42 Н 4.54 N6.67 F 17.10 S 1.70 Gd 8.33 намерено: С 46.36 Н 4.71 N6.60 F 17.19 S 1.61 Gd 8.21

d) 2-N-(1 -0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0-бензилманопираноза)- 2-N-[1,4,7- трис(карбоксилатометил)-1,4,8,10тетраазациклододекан], Gd-κoмπлeκc-10-(πeнτaнoил-3-aзa 4-оксо-

5-метил-5-ил)- 1_-лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид

60.0 г (31.77 ммола) от съединението от заглавието на пример 6с) се разтварят в 500 мл етанол, прибавя се 6.0 г паладиев катализатор (10 % паладий/С) и се хидрира при стайна температура във водородна атмосфера (1 атм) докато престане поемането на водород. След това се отфилтрува от катализатора, основно се промива с етанол (два пъти с по 150 мл) и се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 48.55 (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 3.9 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.37 Н 4.02 N8.25 F 21.13 S 2.10 Gd 10.29 намерено: С 35.28 Н 4.13 N8.17 F21.05 S 2.03 Gd 10.20 Пример 7

a) 1,7-бис-(бензилоксикарбонил)-4-[2-(И-етил-Пперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1,4,7,10тетраазациклододекан

Към 50.0 г (113.5 ммола) 1,7-бис(бензилоксикарбонил)-1,4,7,10тетраазациклододекан и 66.42 г (113.5 ммола) 2-И-етил-Пперфлуороктилсулфонил)-аминооцетна киселина (получена съгласно DE 196 03 033) в 300 мл тетрахидрофуран, се прибавя при 0° С 49.46 г (200.0 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2-дихидрохинолин-1карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. Изпарява се под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив: 65.2 г (57 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 42.91 Н 3.80 N6.95 F 32.05 S 3.18 намерено: С 42.85 Н 3.90 N6.87 F31.98 S 3.15

b) 1,7-бис-(бензилоксикарбонил)-4-[2-(№етил-№ перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-10-[1 -O-a-Dкарбонилметил-2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза)-1,4,7,10тетраазацикпододекан

Към 60.0 г (59.53 ммола) от съединението от заглавието на пример 7а) и 35.64 г (59.53 ммола) 1-0-а-0-карбоксиметил-2,3,4,6-тетра-049 бензил-манопираноза, получено съгласно DE 197 28 54, в 300 мл тетрахидрофуран се прибавят при 0° С 24.73 г (100 ммола) EEDQ (етилов естер на 2-етокси-1,2-дихидрохинолин-1-карбонова киселина) и се бърка една нощ при стайна температура. Изпарява се под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив: 76.6 г (57 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 54.44 Н 4.70 N 4.41 F 20.33 S 2.02 намерено: С 54.37 Н 4.81 N4.35 F 20.27 S 1.96

c) 1-[2-(№етил-№перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-7-[1-О- а-0-карбонилметил-манопираноза)-1,4,7,10тетраазацикпододекан г (44.07 ммола) от съединението от заглавието на пример 7Ь) се разтварят в 800 мл етанол, прибавя се 8 г паладиев катализатор (10 % паладий/С) и се хидрира при стайна температура. След това се отфилтрува от катализатора и се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 42.3 г (количествен) като безцветно твърдо вещество. Елементарен анализ:

изчислено: С 35.04 Н 3.99 N 7.30 F 33.65 S 3.34 намерено: С 35.15 Н4.13 N7.13 F 33.48 S 3.26

d) 1,7-бис-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-С0-комплекс-10-(пентаноил-3-аза 4-оксо-

5-метил-5-ил)-4-[2-(№етил-№перфлуороктилсулфонил)-амино]ацетил-Ю-[1-0-а-0-карбонилметил- манопираноза)-1,4,7,10тетраазациклододекан г (20.84 ммола) от съединението от заглавието на пример 7с), 5.09 г (120 ммола) литиев хлорид и 37.78 г (60 ммола) 1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(пентаноил-3-аза- 4-оксо-5-метил-5-ил)50

1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gd-комплекс се разтварят при леко загряване в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 29.67 г (120 ммола) EEDQ и се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 мин. Получената утайка се отфилтрува и след това се пречиства чрез хроматографиране (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 13.2 г (29.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 11.8 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.31 Н 4.34 N9.62 F 14.79 S 1.47 Gd 14.41 намерено: С 36.24 Н 4.27 N9.58 F 14.85 S 1.51 Gd 14.25 Пример 8

а) 1,7-бис-(бензилоксикарбонил)-4-[2-(П-етил-Иперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-10-[пентаноил-3-аза-4оксо-5-метил-5-ил]- [1,4,7-трис(карбоксилатометил)^-комплекс,

1,4,7,10-тетраазацикпододекан-10-ил]-1,4,7,10тетраазациклододекан

50.0 г (49.61 ммола) от съединението от заглавието на пример 7а), 5.71 г (49.61 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.24 г (100.0 ммола) литиев хлорид и 31.24 г (49.61 ммола) 1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gd-комплекс се разтварят при леко затопляне в 350 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 15.47 г (75.0 ммола) Ν,Νдицикпохексилкарбодиимид и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 2000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 65.1 г (81.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 7.9 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 40.79 Н4.11 N8.65 F 19.94 S 1.98 Gd 9.72 намерено: С 40.71 Н 4.20 N8.58 F 19.87 S 2.03 Gd 9.68

b) 1 -[2-(№етил-№перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-

7-{пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил-[трис(карбоксилатометил-

1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]- Gd-комплекс}-1,4,7,10тетраазоцикпододекан

60.0 г (37.05 ммола) от съединението от заглавието на пример 8а) се разтварят в 600 мл етанол, прибавя се 6.0 г паладиев катализатор (10 % паладий/С) и се хидрира при стайна температура. След това се отфилтрува катализатора и се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 50.06 г (количествен) като безцветно твърдо вещество. Съдържание на вода: 3.9 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.67 Н 4.03 N10.37 F 23.90 S 2.37 Gd 11.64 намерено: С 34.58 Н4.15 N10.28 F 23.84 S 2.30 Gd 11.57

c) 1 -[2-(П-етил-П-перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-4,10бис [1 -O-a-D-карбонилметил- 2,3,4,6-тетра-О-бензилманопираноза]-7-{пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил-[1,4,7трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]Gd-комплекс}-1,4,7,10-тетраазациклододекан

40.0 г (29.60 ммола) от съединението от заглавието на пример 8Ь), 2.54 г (60.0 ммола) литиев хлорид и 44.9 г (75.0 ммола) 1-O-a-Dкарбоксиметил-2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза се разтварят при леко затопляне в 300 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавя 24.73 г (100.0 ммола) EEDQ и след това се бърка една нощ при стайна температура. Разтворът се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Отделената утайка се отфилтрува и се пречиства чрез хроматография (силикагел RP-18; елуент: градиентно от вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 31.98 г (43.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 3.5 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 53.06 Н 5.05 N5.57 F 12.85 S 1.28 Gd 6.26 намерено: С 52.95 Н5.19 N5.48 F 12.77 S 1.23 Gd 6.14

d) 1 -[2-(И-етил-П-перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-4,10бис[1 -O-a-D-карбонилметил- 2,3,4,6-тетра-О-бензилманопираноза]-7-{пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил-[1,4,7трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]Gd-комплекс}-1,4,7,10-тетраазациклододекан 30.0 г (11.94 ммола) от съединението от заглавието на пример 8с) се разтварят в 300 мл етанол / 30 мл вода и се прибавя 4.0 г паладиев катализатор (10 % паладий/С). Хидрира се при стайна температура. След това се отфилтрува катализатора и филтратът се концентрира под вакуум до сухо.

Добив: 21.39 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 3.4 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.87 Н 4.39 N7.82 F 18.03 S 1.79 Gd 8.78 намерено: С 36.80 Н 4.50 N7.85 F 17.91 S 1.68 Gd 8.70 Пример 9

а) 6-И-[3.6-бис(карбоксиметил)-октан-1,8-дикарбонова киселина1 -карбокси-8-оил]-2-И-(1 -O-a-D-карбоксиметил-манопираноза)лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към 27.5 г (30.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 1е), разтворени в 300 мл диметилформамид /100 мл пиридин, се прибавят 25.62 г (100.0 ммола) етилендиамин^ДИ,№-тетраоцетна киселина дианхидрид и се бърка 5 часа при 50° С. Изпарява се под вакуум до сухо. Остатъкът се разтваря в 300 мл вода, чрез прибавяне на 20 % воден разтвор на NaOH се довежда до pH 10 и след това алкалният разтвор на продукта чрез прибавяне на концентрирана хлороводородна киселина се наглася на pH 3. Изпарява се под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел RP-18 (елуент: градиентно вода /етанол /ацетонитрил).

Добив: 18.22 г (51.0% от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 7.9 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.31 Н 3.98 N7.06 F 27.12 S 2.69 намерено: С 36.23 Н 4.07 N 6.98 F 27.05 S 2.62 Ь) 6-№[3,6-бис(карбоксилатометил)-октан-1,8-дикарбонова киселина-1-карбоксилато-8-оил]-Мп-комплекси, натриева con]-N(1 -0-а-0-карбоксиметил-манопираноза)-1_-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид г (8.397 ммола) от съединението от заглавието от пример 9а) се разтварят в 200 мл вода. Прибавят се 965 мг (8.397 ммола) манганов(П) карбонат и се бърка 3 часа при 60° С. Разтворът се нагласява с 5 % воден разтвор на натриев хидроксид на pH 7.4, филтрира се и се суши при замразяване.

Добив: 10.52 г (99.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Съдържание на вода: 7.8 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.16 Н 3.50 N6.64 F 25.52 S 2.53 Мп 4.34 Na 1.82 намерено: С 34.06 Н 3.61 N6.58 F 25.47 S 2.47 Мп 4.30 Na 1.97

Пример 10

а) 1,2,3,4,6-пента-0-ацетил-а,р-0-манопираноза

Аналогично на описания в литературата метод [М. L. Wolfram und A. Thompson in Methods in Carbohydrate Chemistry (R. L. Whistler, M. L.

Wolfrom and J. N. BeMiller, Eds.), Academic Press, New York, Vol,II, 53, pp. 211 - 215, (1963)] се получава при превръщане на 150 г (832.5 ммола) α,βD-манопираноза със смес от 1500 мл абсолютен пиридин и 1500 мл анхидрид на оцетната киселина след доразработване 315 г (96.7 %) от съединението в заглавието като суров продукт под формата на вискозно и безцветно масло. Чрез ¹Н-ЯМР-спектроскопско изследване на така полученото съединение от заглавието може да се определи съотношението на а към β-аномера, което възлиза на 4:1. За провеждане на следващия етап не е необходимо разделянето на α,βаномерите.

Елементарен анализ:

изчислено: С 49.21 Н 5.68 намерено: С 49.12 Н 5.78 Ь) 1 -0-а-0-(5-етоксикарбонил)-пентил-2,3,4,6-тетра-0-ацетилманопираноза

По аналогичен начин на описания в литературата за синтезата на арил гликопиранозиди [J. Conchie und G. A. Lewy in Methods in Carbohydrate Chemistry (R. L. Whistler, M. L. Wolfrom and J. N. BeMiller, Eds.), Academic Press, New York, Vol,II, 90, pp. 345- 347, (1963)] превръщането на 156.2 г (400 ммола) от съединението от заглавието от пример 10а) като α,β-аномерна смес с 67 мл (400 ммола) етилов естер на

6-хидрокси-хексанова киселина и 60.8 мл (520 ммола) калаен-IV-хлорид води, след колоннохроматографско пречистване (елуент: хексан /етилацетат 2:1), до получаването на 100.05 г (51 % от теоретичния) от съединението от заглавието като безцветно вискозно масло. Чрез ¹НЯМР-спектроскопско изследване на така полученото съединение от заглавието може да се определи че при това съединение се касае изключително до чистия а-аномер.

Елементарен анализ:

изчислено: С 52.94 Н 6.77 намерено: С 52.80 Н 6.78

c) 1 -0-а-0-(5-карбокси)-пентил-2,3,4,6-тетра-0-бензилманопираноза

Към суспензия от 141.0 г (289 ммола) от съединението от заглавието на пример 10Ь) в 200 мл диоксан при енергично бъркане и стайна температура се прибавя на части общо 238.5 г (4.26 мола) фино пулверизиран калиев хидроксид. За да се повиши способността за бъркане, към реакционната смес се прибавят нови 200 мл диоксан и така получената суспензия се нагрява накрая до кипене и при тази температура към нея се накапват в продължение на два часа 372 мл (3.128 мола) бензилбромид. След като реагира 4 часа при 110° С и 12 часа при стайна температура, реакционната смес се разработва като се наливат бавно 2.5 л ледена вода и водната фаза след това се екстрахира напълно с диетилов етер. След промиване на така получения етерен екстракт и последващо сушене над натриев сулфат, солта се отфилтрува и диетиловият етер се изпарява под вакуум. Излишъкът от бензилбромид се отдестилира цялостно с помощта на маслена помпа при температура на маслената баня 180° С. Така полученият смолесто-маслен остатък се пречиства върху силикагел като се използва етилацетат / хексан (1:10) като елуент.

Добив: 172.2 г (91.0 % от теоретичния под формата на безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 75.68 Н 7.16 намерено: С 75.79 Н 7.04

d) б-М-бензилоксикарбонил-2-N-fl-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-

2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза]-Ьлизин- [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

100.0 г (134.0 ммола) от получената в пример 10с) карбонилна киселина и 32.4 г (281.4 ммола) N-хидроксисукцинимид се разтварят в 500 мл диметилформамид и при 0° С към тях на порции се прибавят общо 58.0 г (281.4 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и при тази температура се бърка 3 часа. Към така получения активен естерен разтвор се прибавя охладен до 0° С разтвор от 111.3 г (134.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с), разтворено в 300 мл диметилформамид, на капки и се бърка 2 часа при 0° С и след това 12 часа при стайна температура. За доразработване, утаеният дицикпохексилкарбамид се отфилтрува и след това разтворителят се отделстилира до сухо. Така

I.

'ш-*· полученият остатък се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол 20:1; провеждането на хроматографирането се извършва при градиентно елуиране като непрекъснато се увеличава количеството на етанола).

Добив: 132.5 % (67.4 % от теоретичния) като съединението от заглавието е под формата на безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 54.02 Н 4.88 N3.82 F 22.01 S 2.19 намерено: С 53.87 Н 4.85 N 4.02 F 22.55 S 2.06

е) 2М-[1-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза]-Ьлизин- [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 800 мл етанол се разтварят 120.0 г (81.77 ммола) от съединението получено в пример 10d). Прибавят се 4.5 г Pearleman катализатор (Pd 20 %, С) и се хидрира при стайна температура във водородна атмосфера (1 атм) докато престане поемането на водород (около 8 часа). Катализаторът се отфилтрува, основно се промива с етанол (около 200 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно безцветно масло.

Добив: 78.5 г(98.7 % от теоретичния)

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.04 Н 4.25 N 5.76 F 33.20 S 3.30 намерено: С 36.96 Н 4.85 N5.41 F 34.13 S 3.22

f) 2-П-[1-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза]-6-№[1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-илпентаноил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан]- L-лизин- [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd комплекс

99.8 г (158.4 ммола; 2.2 молеквивалента по отношение на вложения аминов компонент от пример 10е) от описания в патентна заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1-метил-2оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и 6.7 г безводен литиев хлорид (158.4 ммола) се разтварят при 40° С и при бъркане в 800 мл абсолютен диметилсулфоксид. При тази температура след това се прибавят общо 18.2 г (158.4 ммола) Nхидроксисукцинимид и 70.0 г (71.96 ммола) от съединението от заглавието на пример 10е), разтворени в 250 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавя 32.7 г (158.4 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и се бърка 12 часа при стайна температура. Към получената суспензия след това се прибавя достатъчно количество ацетон до цялостното утаяване на горното съединение от заглавието, утайката се отфилтрува, суши се, поема се във вода и неразтворимия дициклохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се обезсолява върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off: 3000 Da) и се пречиства от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 93.0 г (81.6 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 9.53 % Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.15 Н 4.39 N7.98 F 20.38 S 2.02 Gd 9.92 намерено: С 37.92 Н 4.50 N7.68 F 19.77 S 1.91 Gd 10.08

ПримерИ

а) 2-М-[1-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза]-6-М-{2-[4-(3оксапропионил)-фенил]-2-[1,4,7-трис-(карбоксилатометил)1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]оцетна киселина}-1_-лизин-[1 (перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd комплекс, натриева сол

Към суспензия на 5Ό г (9.06 ммола) от съединението от заглавието на пример Зе) в 15 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и 70° С се прибавя 0.68 г (15.9 ммола) литиев хлорид. След 30 минути бъркане при 70° С към бистрия реакционен разтвор се прибавя на порции общо 1.83 г (15.9 ммола) N-хидроксисукцинимид и реакционната смес се държи при тази температура още 1 час. След охлаждане до 0° С се прибавят 4.52 г (23.85 ммола) дициклохексилкарбодиимид и разтворът се бърка още един час при 0° С и след това 12 часа при 22° С. Към така получения разтвор на N-хидроксисукцинимидния естер на съединението от заглавието на пример Зе) се прибавя на капки при 22° С разтвор на 4.0 г (4.12 ммола) от съединението от заглавието на пример 10е) в 15 мл абсолютен диметилсулфоксид и се бърка нови 12 часа при стайна температура. След това реакционният разтвор се накапва при 22° С в 900 мл ацетон при което съединението от заглавието се отделя като безцветна утайка. Утайката се отделя чрез филтруване, разтваря се в 200 мл дестилирана вода и разтвора се наглася точно на pH 7.2 с 1 моларен разтвор на натриев хидроксид. Така получения воден разтвор на продукта се ултрафилтрира три пъти върху УМЗ-ултрафилтрираща мембрана AM ICON® (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и за да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 6.33 г (92.4 % от теоретичния изчислен по отношение на вложената аминова съставка) като безцветен лиофилизат със съдържание на вода 7.38 %.

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.48 Н4.13 N6.65 F19.16 S 1.90 Gd 9.33 Na1.36 намерено: С 39.52 Н4.12 N6.67 F 19.70 S 1.89 Gd 9.30 Na 1.41

Пример 12

а) 3,5-бис-бензилоксикарбониламино-бензоена киселина-И-(3окса-1 Н,1 Н,2Н,2Н,4Н,4Н,5Н₁5Н-перфлуоротридецил)-амид

В смес от разтворители от 125 мл сух тетрахидрофуран и 125 мл сух диоксан се прибавят 20 г (47.5 ммола) 3,5-бисбензилоксикарбониламино-бензоена киселина (синтезирана съгласно следния литературен източник: Skulmick, Harvey I.; Johnson, Paul D.; Aristoff, Paul A.; Morris, Jeanette K.; Lovasz, Kristine D.; et al., J. Med. Chem., 40. 7, 1997; 1149 - 1164) както и 4.78 г (47.5 ммола) триетиламин. След охлаждане до -15° С се накапва бавно при бъркане разтвор на 6.56 г (48 ммола) изобутилов естер на хлоромравената киселина в 30 мл сух тетрахидрофуран, при което вътрешната температура трябва да се поддържа при -10° С. След 15 минути реакционно време при -15° С се накапва разтвор на 58.6 г (47.5 ммола) 1-амино1Н,1Н,2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Н-окса-перфлуоротридекан и 4.78 г (47.5 ммола) триетиламин в 100 мл сух тетрахидрофуран при -20° С. След ново бъркане в продължение на един час при -15° С, както и два часа при стайна температура, реакционният разтвор се изпарява под вакуум до сухо. Остатъкът се поема в 300 мл етилацетат и се промива два пъти с по 200 мл наситен разтвор на натриев хидрогенкарбонат и веднаж с 300 мл вода. След изсушаване на органичната фаза над натриев сулфат солта се филтрува и етилацетатът се изпарява под вакуум. Остатъкът е маслообразен и се пречиства върху силикагел при използване на дихлорометан / хексан / 2-пропанол (10:5:1) като елуент.

Добив: 36.2 г (82.5 % от теоретичния) като безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 46.82 Н 3.27 N 4.55 F 34.97 намерено: С 47.21 Н 3.31 N 4.61 F 34.48

b) 3,5-диамино-бензоена киселина- N-(3-OKca-

1Н, 1 Н,2Н,2Н,4Н,4Н₎5Н,5Н-перфлуоротридецил)-амид

В 300 мл етанол се разтварят 30.0 г (32.4 ммола) от получения в пример 12а) амид и се прибавя 1.2 г Pearlman- катализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура във водородна атмосфера (1 атм) до преставане поемането на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се добре с етанол (около 300 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно жълто масло.

Добив: 20.12 г (94.8 % от теоретичния)

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.66 Н 2.77 N 6.41 F 49.28 намерено: С 36.07 Н 2.87 N 6.23 F 49.43

c) 3-N-(1 -0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0-бензил- манопираноза)-1\1-(3-окса-1 Н,1 Н,2Н, 2Н ,4Н ,4Н ,5Н ,5Нперфлуоротридецил)-амид

10.95 г (18.30 ммола) 1-карбоксиметилокси-2,3,4-тетра-О-бензил-аD-манопиранозид (получен съгласно описанието в DE 197 28 954 С1) се разтварят в 150 мл диметилформамид и се прибавят 2.09 г (18.3 ммола) Nхидроксисукцинимид. След охлаждане до 0° С се прибавят 3.78 г (18.3 ммола) дицикпохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 0° С и след това 4 часа при стайна температура. Охлажда се до 0° С и в продължение на 3 часа се накапва бавно разтвор на 24.0 г (36.6 ммола, 2 молеквивалента по отношение на вложената карбоксилна киселина) от диаминосъединението от пример 12Ь), разтворено в 350 мл диметилформамид. След това се бърка още един час при 0° С и една нощ при стайна температура. Изпарява се във вакуум до сухо и остатъкът се разтваря в 300 мл етилацетат. Утаеният карбамид се отфилтрува и филтратът се промива два пъти с по 100 мл 5 % воден разтвор на натриев хидроген карбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и във вакуум се изпарява до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / изопропанол 13:1). Получават се 16.8 г (74.3 % от вложената карбоксилна киселина) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло. Чрез увеличаване на полярността на елуентния състав до н-хексан / изопропанол 5:1 в следващите хроматографски фракции се получават общо 10.15 г от нереагиралото диаминосъединение 12Ь), които могат да се използват като изходно съединение наново по горната методика.

Елементарен анализ:

изчислено: С 54.42 Н 4.40 N3.40 F 26.13 намерено: С 54.32 Н 4.49 N 3.48 F 25.94

d) 3-N-[(1 -0-а-0-карбонилметил-манопираноза]-5-амино-бензоена киселина- N-(3-OKca-1 Н,1 Н,2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Нперфлуоротридецил)-амид

По аналогичен начин на описаната синтезата за съединението от заглавието от пример 12Ь), хидролизата на 12.0 г (9.70 ммола) от съединението от заглавието на пример 12с), при използване на 0.5 г Pearlman- катализатор (Pd 20 %, С), в смес от етанол : вода (9:1) и разработване се получават 8.08 г (96.7 % от теоретичния от горното съединение от заглавието под формата на жълтеникаво оцветено вискозно масло.

Елементарен анализ: изчислено: С 37.64 Н 3.28 N 4.88 F 37.49 намерено: С 37.32 Н3.17 N4.97 F 37.55

e) 3-N-(1 -0-а-0-карбонилметил-манопираноза)-5-№{2-[4-(3оксапропионил)-фенил]-2-[1,4,7-трис-(карбоксилатометил)-

1,4,7,10-тетраазациклододекан-10-ил]оцетна киселина}-бензоена киселина -N-(3-OKca-1 Н ,1 Н,2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Нперфлуоротридецил)-амид, Gd комплекс, натриева сол

13.6 г (19.2 ммола; 2.2 молеквивалента по отношение на вложената аминосъставка от пример 12d)) на под пример Зе) описания Gd комплекс и 0.81 г безводен литиев хлорид (19.2 ммола) се разтварят при 40° С в 100 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура към разтвора се прибавят 2.2 г (19.2 ммола) N-хидроксисукцинимид и 7.5 г (8.7 ммола) съединение от заглавието на пример 12d), разтворени в 50 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционният разтвор се прибавят 3.96 г (19.2 ммола) N.N’дициклохексилкарбодиимид и се бърка 12 часа при стайна температура. Към получената суспензия след това се прибавя ацетон до пълното утаяване на горното съединение от заглавието, утайката се отфилтрува, суши се, поема се във вода, неразтворимият дициклохексикарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрира върху УМЗ-ултрафилтрираща мембрана AM ICON® (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и за да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 11.51 г (84.5 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 6.77 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 40.05 Н 3.94 N6.29 F 20.71 Gd 9.92 Na 1.47 намерено: С 39.98 Н 4.00 N6.31 F 20.73 Gd 10.11 Na 1.42 Пример 13

а) 3,5-бис-(бензилоксикарбониламино)-1-{№[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]}-бензамид

В смес от разтворители от 60 мл сух тетрахидрофуран и 70 мл сух диоксан се прибавят 10 г (23.75 ммола) 3,5-бисбензилоксикарбониламино-бензоена киселина (синтезирана съгласно следния литературен източник: Skulmick, Harvey I.; Johnson, Paul D.; Aristoff, Paul A.; Morris, Jeanette K.; Lovasz, Kristine D.; et al., J. Med. Chem., 40. 7, 1997; 1149 - 1164) както и 2.39 г (47.5 ммола) триетиламин. След охлаждане до -15° С се накапва бавно при бъркане разтвор на 3.28 г (24 ммола) изобутилов естер на хлоромравената киселина в 20 мл сух тетрахидрофуран, при което вътрешната температура не трябва да надвишава -10° С. След 15 минути реакционно време при -15° С се накапва разтвор на 23.0 г (23.75 ммола) перфлуороктилсулфонилпиперазин и 2.39 г (23.75 ммола) триетиламин в 50 мл сух тетрахидрофуран при -20° С. След ново бъркане в продължение на един час при -15° С, както и два часа при стайна температура, реакционният разтвор се изпарява под вакуум до сухо. Остатъкът се поема в 200 мл етилацетат и се промива два пъти с по 100 мл наситен разтвор на натриев хидрогенкарбонат и веднаж с 300 мл вода. След изсушаване на органичната фаза над натриев сулфат солта се филтрува и етилацетатът се изпарява под вакуум. Остатъкът е маслообразен и се пречиства върху силикагел при използване на дихлорометан / хексан / 2-пропанол (15:5:1) като елуент.

Добив: 18.35 г (79.6 % от теоретичния) като безцветно масло. Елементарен анализ:

изчислено: С 43.31 Н 2.80 N 5.77 F 33.27 S 3.30 намерено: С 43.21 Н 2.75 N 5.61 F 33.38 S 3.22

Ь) 3,5-диамино-1 -{N-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]}бензамид

В 100 мл етанол се разтварят 9.70 г (10.0 ммола) от получения в пример 13а) амид и се прибавя 0.4 г Pearlman- катализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура във водородна атмосфера (1 атм) до преставане поемането на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се добре с етанол (около 150 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно жълтеникаво масло.

Добив: 6.9 г (98.2 % от теоретичния)

Елементарен анализ:

изчислено: С 32.49 Н2.15 N7.98 F 45.98 S 4.56 намерено: С 32.56 Н2.17 N8.09 F 45.63 S 4.61

с) 5-амино-3-№(1 -0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0-бензилманопираноза)-бензоена киселина-N-fl -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

5.48 г (9.15 ммола) 1-карбоксиметилокси-2,3,4,6- тетра-О-бензил-аD-манопиранозид (получен съгласно описаното в DE 197 28 954 С1) се разтварят в 100 мл диметилформамид и се прибавят 1.04 г (9.15 ммола) Nхидроксисукцинимид. След охлаждане до 0° С се прибавят 1.89 г (9.15 w ммола) дицикпохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 0 С и след това 4 часа при стайна температура. Охлажда се до 0° С и в продължение на 3 часа се накапва бавно разтвор на 12.85 г (18.30 ммола, 2 молеквивалента по отношение на вложената карбоксилна киселина) от диаминосъединението от пример 13Ь), разтворено в 250 мл диметилформамид . След това се бърка още един час при 0° С и една нощ при стайна температура. Изпарява се във вакуум до сухо и остатъкът се разтваря в 300 мл етилацетат. Утаеният карбамид се отфилтрува и филтратът се промива два пъти с по 100 мл 5 % воден разтвор на натриев хидроген карбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и ** във вакуум се изпарява до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / изопропанол 13:1). Получават се 8.14 г (69.4 % от вложената карбоксилна киселина) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло. Чрез увеличаване на полярността на елуентния състав при хроматографирането на 6:1 (н-хексан / изопропанол) в следващите хроматографски фракции се получават общо 4.36 г от нереагиралото диаминосъединение 13Ь), които могат да се използват наново по горната методика като изходно съединение.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.49 Н 4.01 N4.37 F 25.17 S 2.50 намерено: С 51.60 Н 4.19 N4.28 F 25.14 S 2.44

d) 5-амино-3-М-(1-0-а-0-карбонилметил- манопираноза)бензоена киселина-N-fl -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин] амид

Аналогично както е описано при синтезата на съединението от заглавието на 1ЗЬ), хидролизата на 6.4 г (5.0 ммола) от съединението от заглавието на пример катализатор (Pd 20 % доразработване, дава 4.43 г съединение от заглавието под

13с) С), при използване на 0.3 г Pearlmanсмес от етанол /вода (8:1) и след (96.2 % формата от теоретичния) от горното на жълто оцветено вискозно

масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 35.15 Н 2.95 N6.07 намерено: С 35.32 Н 3.02 N 5.89

F 35.01 S

F 35.05 S

3.48

3.58

е) 3-N-(1 -O-a-D-карбонилметил-манопираноза)-

5-№[1,4,7-трис-(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5- ил-пентаноил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан]- бензоена киселина-№[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид,

Gd комплекс

5.54 г (8.8 ммола; 2.2 молеквивалента по отношение на вложената аминосъставка от пример 13d) на под номер DE 197 28 954 С1 пример 31 h) описания Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1-метил-2-оксо-3азабутил)-1,4,7,10- тетраазациклододекан.1,4,7-триоцетна киселина и 0.37 г безводен литиев хлорид (8.8 ммола) се разтварят при 40° С в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура към разтвора се прибавят 1.01 г (8.8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 3.7 г (4.0 ммола) съединение от заглавието на пример 13d), разтворени в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционният разтвор се прибавят 1.82 г (8.8 ммола) N.N’дицикпохексилкарбодиимид и се бърка 12 часа при стайна температура. Към получената суспензия след това се прибавя ацетон до пълното утаяване на горното съединение от заглавието, утайката се отфилтрува, суши се, поема се във вода, неразтвореният дициклохексикарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрира върху УМЗ-ултрафилтрираща мембрана AMICON® (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и за да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 5136 г (87.4 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 6.77 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.01 Н 3.61 N8.22 F21.05 Gd 10.25 S 2.09 намерено: С 35.87 Н 3.70 N8.22 F 20.91 Gd 10.18 S 2.16 Пример 14

а) 1,4,7-триазахептан-1,7-бис-(2-№трифлуороацетил-6-№ бензилоксикарбонил-1_-лизин)-диамид

100 г (107.9 ммола) от получената в пример 1а) карбоксилна киселина и 26.1 г (226.59 ммола) N-хидроксисукцинимид се разтварят в 500 мл диметилформамид и при 0° С се прибавят общо 46.7 г (226.59 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид на порции като се бърка 3 часа при тази температура. Към така получения активестерен разтвор се прибавя охладен до 0° С разтвор на 5.57 г (53.95 ммола) диетилентриамин, разтворен в 60 мл диметилформамид на капки и се бърка 2 часа при 0° С както и 12 часа при стайна температура. След това се отфилтрува отделения дицикпохексилкарбамид и разтворителят се отдестилира до сухо. Така полученият остатък се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол 15:1; провеждането на хроматографирането се извършва при използване на градиент от разтворителите като непрекъснато се увеличава частта на етанола). Добив: 26.0 г (58.8 % от теоретичния, по отношение на вложената аминосъставка). Съединението от заглавието се получава като безветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 52.74 Н 5.78 N11.96 F 13.90 намерено: С 52.66 Н 5.89 N11.88 F 14.02

b) 1,4,7-триазахептан-1,7-бис-(2^-трифлуороацетил-6-Мбензилоксикарбонил-1_-лизин)-диамид-4-[2(№етил-№ перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил

Към разтвор на 20 г (24.4 ммола) от диамида получен в пример 14а), разтворен в смес от 150 мл тетрахидрофуран и 15 мл хлороформ, при 0° С в атмосфера на азот се прибавят 16.18 г (27.0 ммола) 2-[Ν-βππι№перфлуороктилсулфонил)-аминооцетна киселина (получена съгласно DE 196 03 033), разтворена в 50 мл тетрахидрофуран. След това при 0° С се прибавят общо 18.0 г (36.0 ммола) EEDQ [2-етокси-1-етоксикарбонил-

1,2-дихидрохинолин] на порции и се оставя една нощ да се бърка при стайна температура. След това се изпарява под вакуум. Остатъчното масло се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / изопропанол 15:1). Получават се 24.74 г (72.4 % от теоретичния, по отношение на вложения втор.-амин) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 42.01 Н 3.96 N8.00 F31.19 S 2.29 ‘Чаднамерено: С 41.92 Н 4.07 N7.87 F31.22 S 2.34

c) 1,7-6nc-(6-N- бензилоксикарбонил-Ьлизин)-диамид-4-[2-(№етил№перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1,4,7-триазахептан

В 100 мл етанол се разтварят 22.0 г (15.7 ммола) от съединението получено в пример 14Ь) и при 0° С се пропуска в продължение на 40 минути амонячен газ. След това се бърка 4 часа при при 0° С, както и 3 часа при стайна температура. Концентрира се при 40° С температура на банята под вакуум. Остатъкът се пречиства върху силикагел при използването на дихлорометан / хексан /2-пропанол (20:10:1) за елуент.

w·

Добив: 12.92 r (98.4 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието като безцветно, много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 44.22 Н 4.64 N9.38 F 27.03 S 2.68 намерено: С 44.31 Н 4.72 N 9.30 F 26.99 S 2.74

d) 1,7-6nc-(6-N- бензилоксикарбонил-2-№(1-0-а-0-карбонилметил-

2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза) -1_-лизин]-диамид-4- [2-(Nетил-№перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1,4,7триазахептан

5.47 г (9.15 ммола) 1-карбоксиметилокси-2,3,4,6- тетра-О-бензил-осD-манопиранозид (получен съгласно описаното в DE 197 28 954 С1) се разтварят в 80 мл диметилформамид и се прибавят 1.05 г (9.15 ммола) Nхидроксисукцинимид. След охлаждане до 0° С се прибавят 1.9 г (9.15 ммола) дицикпохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 0° С и след това 4 часа при стайна температура. Охлажда се до 0° С и в продължение на 3 часа се накапва бавно разтвор на 7.65 г (9.15 ммола) от аминосъединението от пример 14с), разтворено в 50 мл диметилформамид. След това се бърка още един час при 0° С и една нощ при стайна температура. Изпарява се във вакуум до сухо и остатъкът се разтваря в 100 мл етилацетат. Утаеният карбамид се отфилтрува и филтратът се промива два пъти с по 50 мл 5 % воден разтвор на натриев хидроген карбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и във вакуум се изпарява до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / изопропанол 20:1). Получават се 17.01 г (78.9 % от вложената карбоксилна киселина) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 59.13 Н 5.43 N4.76 F 13.71 S 1.36 намерено: С 59.22 Н 5.39 N4.85 F 13.70 S 1.40

e) 1,7-бис-[2^-(1-0-а-0-карбонилметил-манопираноза) -L-лизин]- диамид-4- [2-(М-етил-М-перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил1,4,7-триазахептан

В 150 мл етанол се разтварят 15.0 г (6.36 ммола) от получения в пример 14d) амид и към него се прибавя 0.5 г Pearlman- катализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато престане поемането на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се основно с етанол (около 100 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно, жълтеникаво масло.

Добив: 8.54 г (97.2 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 39.13 Н 5.04 N8.11 F 23.38 S 2.32 намерено: С 39.07 Н 4.98 N8.18 F 23.40 S 2.30

f) 1,7-бис-[2-№(1-0-а-0-карбонилметил-манопираноза)-6-№[1,4,7трис-(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-илпентаноил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан]-1_-лизин]-диамид-4-[2(№етил-№перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1,4,7триазахептан, дигадолинов-комплекс

Към суспензия от 5.7 г (9.06 ммола) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси1-метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7триоцетна киселина в 70 мл абсолютен диметилсулфоксид се прибавя при 70° С и при бъркане 0.68 г (15.9 ммола) литиев хлорид. След 30 минутно бъркане при 70° С към вече бистрия реакционен разтвор на порции се прибавят общо 1.83 г (155.9 ммола) N-хидроксисукцинимид и реакционната смес се поддържа при тази температура още 1 час. След охлаждане до 0° С се прибавят 4.52 г (23.85 ммола) Ν,Ν’дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка още 1 час при 0° С и 12 часа при 22° С. Към така полученият реакционен разтвор на Νхидроксисукцинимидният естер на Gd-комплекса на 10-(4-карбокси-1ΊΟ метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина се накапва при 22° С разтвор на 2.84 г (2.06 ммола) от съединението от заглавието от пример 14е) в 15 мл абсолютен диметилсулфоксид и се бърка нови 12 часа при стайна температура. За доразработване реакционният разтвор се накапва в 500 мл ацетон при 22° С, при което съединението от заглавието изпада като безцветна утайка. Утайката се отфилтрува, разтваря се в 200 мл дестилирана вода и за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки се ултрафилтрува три пъти върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da). Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 4.80 г (89.6 % от теоретичния по отношение на вложения аминокомпонент) като безцветен лиофилизат със съдържание на вода 8.98 %.

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.28 Н 4.84 N9.68 F 12.40 S 1.23 Gd 12.07 намерено: С 38.20 Н 4.91 N9.77 F 12.45 S 1.19 Gd 12.10 Пример 15

а) 1,7.бис (бензилоксикарбонил)-4-{3-окса-пентан-1,5дикарбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид}-1,4,7,10-тетраазациклододекан

Към разтвор на 10.75 г (24.4 ммола) 1,7-бис-[бензилоксикарбонил]1,4,7,10-тетраазациклододекан, разтворени в смес от 150 мл тетрахидрофуран и 15 мл хлороформ, при 0° С и в азотна атмосфера се прибавят 16.56 г (24.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 15е), разтворено в 150 мл тетрахидрофуран. След това се прибавя при 0° С общо 18.0 г (36.6 ммола) EEDQ [2-етокси-1-етоксикарбонил-1,2дихидрохинолин] на части и се оставя една нощ при стайна температура и бъркане и след това се-концентрира под вакуум. Остатъчното масло се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / изопропанол 12:1).

Получават се 17.22 г (64.3 % от теоретичния по отношение на вложения вторичен амин) от моноамида както и 3.8 г (8.8 % от теор.) от диамида като страничен продукт. Съединението от заглавието се изолира под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 43.41 Н 3.92 N7.59 F 29.18 S 2.60 намерено: С 43.52 Н 4.07 N 7.67 F 29.24 S 2.55

b) 1,7-бис (бензилоксикарбонил)-4-{3-окса-пентан-1,5дикарбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид}-Ю-[1-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-2,3,4,6-тетраО-бензил-манопираноза]-1,4,7,10-тетраазациклододекан

10.0 г (13.4 ммола) от получената в пример 10с) карбоксилна киселина и 3.24 г (28.1 ммола) N-хидроксисукцинимид се разтварят в 100 мл диметилформамид и при 0° С се прибавят общо 5.8 г (28.1 ммола) Ν,Ν’дициклохексилкарбодиимид на порции и се бърка 3 часа при тази температура. Към така получения активестерен разтвор се прибавя на капки охладен до 0° С разтвор на 14.83 г (13.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 15а), разтворено в 100 мл диметилформамид, и се бърка 2 часа при 0° С и 12 часа при стайна температура. След това се отфилтрува отделения дициклохексилкарбамид и разтворителят се отдестилира до сухо. Така полученият остатък се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етилацетат 20:1; провеждането на хроматографирането се извършва при използване на градиент от разтворителите като непрекъснато се увеличава частта на етилацетата).

Добив: 18.3 г (78.2 % от теоретичния). Съединението от заглавието се получава като безветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 55.11 Н 5.03 N4.82 F 18.52 S 1.84 намерено: С 54.87 Н 4.85 N4.92 F 18.55 S 1.86

c) 1-{3-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-1-оил-5-[1-(4- перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид}-7-[1-0-а-0-(5карбонил)-пентил-манопираноза]-1,4,7,10-тетраазациклододекан

В 150 мл етанол се разтварят 17.0 г (9.75 ммола) от полученото в пример 14Ь) съединение и към него се прибавя 1.0 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато престане поемането на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се основно с етанол (два пъти с по 75 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно безцветно масло.

Добив: 10.76 г (99.0 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 38.78 Н 4.61 N 7.54 F 28.97 S 2.88 намерено: С 38.86 Н 4.65 N 7.41 F 29.02 S 2.92

d) 1,7-бис-[1,4,7-трис-(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан]^-комплекс-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-

5-метил-5-ил)-4-(М-етил-М-перфлуороктилсулфонил)-амино]ацетил-2-окса-ацетил]-10-[1 -O-a-D-6-карбонилпентилманопираноза]-1,4,7,10-тетраазациклододекан

24.86 г (39.46 ммола); 4.4 молеквивалента от вложената аминокомпонента 15с) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1-метил-2-оксо-3азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и 1.67 г безводен литиев хлорид (39.46 ммола) се разтварят при 40° С в 200 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 4.53 г (39.46 ммола) N-хидроксисукцинимид и 10.0 г (8.97 ммола) от съединението от заглавието на пример 14с), разтворено в 100 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавят 8.14 г (39.46 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, суши се и се поема във вода, неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфирлтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 16.37 г (79.3 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат. Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 7.65 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.01 Н4.61 N9.58 F 13.81 S 1.37 Gd 13.45 намерено: С 38.92 Н 4.55 N9.58 F 13.77 S 1.31 Gd 13.48

е) З-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-моно-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид г (44.0 ммола) 1-херфлуороктилсулфонилпиперазин се разтварят в 150 мл тетрахидрофуран и при стайна температура се прибавят общо 5.1 г (44.0 г) анхидрид на дигликолова киселина. Така полученият реакционен разтвор се кипи 12 часа на обратен хладник. След охлаждане до стайна температура се концентрира до сухо и остатъчното масло се пречиства върху силикагел при използване на дихлорометан / 2-пропанол (16:1) за елуент.

Добив: 27.94 г (92.8 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 58.52 Н 4.27 N1.98 F 22.80 S 2.26 намерено: С 58.42 Н4.41 N1.80 F 23.02 S 2.28 Пример 16

а) 1,7-бис-(бензилоксикарбонил)-4-{3-окса-пентан-1,5дикорбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид}-Ю-[1-0-а-0-6-карбонилпентил-2,3,4,6-тетра-074 бензил-глюкопираноза]-1,4,7,10-тетраазациклододекан

В 750 мл сух тетрахидрофуран се разтварят 68.5 г (91.79 ммола) 1карбоксиметилокси-2,3,4-тетра-0-бензил-а-0-манопиранозид (получен съгласно DE 197 28 954 С1) е след това се прибавят 9.25 г (91.79 ммола) триетиламин. След като реакционният разтвор се охлади до -15 - -20° С при тази температура и при бъркане се накапва бавно разтвор на 12.64 г (92.5 ммола) изобугилов естер на хлоромравчена киселина в 150 мл сух тетрахидрофуран при което скоростта на накапване трябва така да се подбере, че да не се повишава вътрешната температура над -10° С. След време на реагиране от 15 минути при -15° С се накапва бавно разтвор на

101.6 г (91.79 ммола) от съединението от заглавието на пример 15а) и 9.25 г (91.79 ммола) триетиламин като разтвор в 500 мл сух тетрахидрофуран при -20° С. След като се бърка един час при -15° С и два часа при стайна температура реакционният разтвор се изпарява под вакуум до сухо. Остатъкът се поема в 450 мл етилацетат и се промива два пъти с по 300 мл наситен разтвор на натриев хидроген карбонат и един път с 400 мл вода. След сушене на органичната фаза върху натриев сулфат солта се отфилтрува и етилацетатът се изпарява под вакуум. Маслообразният остатък се пречиства върху силикагел при използване на дихлорометан / хексан / 2-пропанол (10:20:1) за елуент.

Добив: 130.6 г (81.6 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 55.11 Н 5.03 N4.82 F 18.52 S 1.84 намерено: С 55.20 Н 5.09 N4.91 F 18.48 S 1.80

Ь) 1 -{З-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид}-7-[1-0-а-0-(5карбонил)-пентил-манопираноза]-1,4,7,10-тетраазациклододекан В 1000 мл етанол се разтварят 110.0 г (63.08 ммола) от полученото в пример 16а) съединение и към него се прибавя 5.0 г Pearlman75 катализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато престане поемането на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се основно с етанол и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като вискозно безцветно масло.

Добив: 92.61 г (99.5 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 52.10 Н5.12 N5.70 F21.89 S 2.17 намерено: С 52.20 Н 5.09 N 5.71 F 21.87 S 2.20

с) 1,7-бис-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5метил-5-ил-пентаноил)-4-{3-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)- пиперазин]амид}-Ю-[1-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза]-1,4,7,10тетраазациклододекан, дигадолинов комплекс

55.4 г (88.0 ммола; 4.4 молеквивалента от вложената диаминокомпонента от пример 13d) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси1-метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазацикпододекан-1,4,7триоцетна киселина и 3.7 г безводен литиев хлорид (88.0 ммола) се разтварят при 40° С в 500 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 10.1 г (88.0 ммола) Nхидроксисукцинимид и 29.5 г (20.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 16Ь), разтворено в 200 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавят

18.2 г (88.0 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, суши се и се поема във вода, неразтвореният дицикпохексилкарбамид се отфирлтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 35.96 г (76.9 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат. Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 5.98 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.01 Н 4.61 N8.22 F 13.81 S 1.37 Gd 13.45 намерено: С 38.87 Н 4.70 N8.22 F 13.90 S 1.36 Gd 13.48 Пример 17

а) 5-(етоксикарбонил)пентил-2,3,4,6-тетра-0-ацетил-а-0манопиранозид

Аналогично на описания в литературата начин за синтез на арилгликопиранозид [J. Conchie und G. A. Levy im Methods in Carbohydrate Chemistry (R. L. Whistler, M. L. Wolfrom and J.N. BeMiller, Eds.), Academic Press, New York, Vol. II, 90, pp. 345 -347, (1963)] превръщането на 156.2 г (400 ммола) D-манозапентаацетат като α,β-(α,βсъотношение = 4:1)-аномерна смес [за снтезата на 1,2,3,4,6-пента-О ацетил-α,β- D-манопираноза сравни: М. L. Wolfrom und A. Thomoson в Methods in Carbohydrate Chemistry (R. L. Whistler, M. L. Wolfrom and J.N. BeMiller, Eds.), Academic Press, New York, Vol. II, 53, pp. 211 -215, (1963)] c 67 мл (400 ммола) етилов естер на 6-хидрокси-хексанова киселина и 60.8 мл (520 ммола) калаен-1У-хлорид в общо 600 мл 1,2- дихлороетан след газхроматографско пречистване (елуент: хексан /етилацетат 2:1) води до образуването на 100.05 г (51 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието като безцветно и вискозно масло. Чрез ¹Н-ЯМРспектроскопско изследване на така полученото съединение от заглавието може да се покаже, че се касае за чистия а-аномер.

Елементарен анализ:

изчислено: С 52.94 Н 6.77 намерено: С 52.80 Н 6.78

b) 5-(карбокси)пентил-2,3,4,6-тетра-О-бензил-а-Оманопиранозид

Към суспензия от 141.0 г (289 ммола) от съединението от заглавието на пример 17а) в 200 мл диоксан при стайна температура и енергично бъркане се прибавят на порции 238.5 г (4.26 мола) фино пулверизиран калиев хидроксид. За увеличаване на разбъркваемостта към реакционната смес се прибавят още 200 мл диоксан и така получената суспензия се нагрява до температурата на кипене и при тази температура към нея се накапват общо 372 мл (3.128 мола) бензилбромид в продължение на два часа. След време на реагиране от 4 часа при 110° С, последвано от 12 часа при стайна температура, реакционната смес се излива бавно в 2.5 л ледена вода е водната фаза се екстрахира с диетилов етер. След промиване на етерната фаза и последващо сушене на етерната фаза над натриев сулфат, солта се отфилтрува и диетиловият етер се отдестилира под вакуум. Излишният бензилбромид се отдестилира от реакционната смес след това на вакуум на маслена помпа и при температура на маслената баня от 180° С. Така полученият смолест остатък се пречиства върху силикагел при използване на елуент етилацетат /хексан (1:10).

Добив: 172.2 г (91.0 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно и много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 75.68 Н 7.16 намерено: С 75.79 Н 7.04

c) М-хидроксисукцинимидов естер на-5 [(карбокси)пентил-2,3,4,6тетра-О-бензил-а-Б-манопиранозид]

60.0 г (91.5 ммола) от съединението от заглавието на пример 17Ь) се разтварят в 750 мл диметилформамид и се прибавят 10.4 г (91.5 ммола) N-хидроксисукцинимид. Охлажда се до 0° С и се прибавят 18.9 г (91.5 ммола) дициклохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 0° С и 4 часа при стайна температура. Разтворителят се отдестилирва под вакуум и към остатъка се прибавят 100 мл етилацетат и се охлажда до 0° С. Утайката от карбамид се отфилтрува и полученият филтрат се концентрира до сухо под вакуум. Така получения смолесто-маслен остатък се пречиства върху силикагел като за елуент се използва етилацетат/хексан (1:20).Добив: 61.23 г (89.0 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 70.29 Н 6.57 N1.86 намерено: С 70.39 Н 5.64 N 1.91

d) Метилов естер на 2,6-бис-{6^-2-^-[1-0-а-0-6-карбонилпентил-(2,3,4,6-тетра-О-бензил)-манопираноза]-1_-лизин}

Към охладен до 0° С разтвор на 4.26 г (18.30 ммола; 0.5 молеквивалента по отношение на вложената карбоксилна киселина) метилов естер на L-лизин хидрохлорид (търговски достъпен от фирмата Bachem) и 4.05 г (40.26 ммола) триетиламин в 100 мл диметилформамид се накапва разтвор на 27.51 г (36.6 ммола) от съединението от заглавието на пример 17с) в 150 мл диметилформамид. След като приключи прибавянето се бърка още един час при 0° С и след това една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъкът се поема в 300 мл етилацетат. Отделеният карбамид се отфилтрува и филтрата се промива два пъти с по 100 мл 5 % воден разтвор на тагриев хидроген карбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се пречиства върху силикагел като се елуира с н-хексан /изопропанол 25:1). Добив: 39.56 г (75.4 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 72.88 Н 7.31 N1.95 намерено: С 72.90 Н 7.29 N 2.02

e) 2,6-0Μθ[6Ν_ε-2-Ν_α-[1 -O-a-D-6-карбонилпентил-(2,3,4,6-тетра-О-бензил)-манопираноза]]-1_-лизин

В 150 мл етанол се разтварят 30.0 г (20.92 ммола) от полученото в пример 17d) съединение. Към разтвора се прибавя разтвор на 4 г (100.0 ммола) натриев хидроксид в 10 мл дестилирана вода и се бърка 3 часа при 50° С. Според тънкослойната хроматограма осапунването е количествено. Концентрира се във вакуум до сухо и остатъкът се поема в 300 мл етилацетат и органичната фаза се екстрахира два пъти с по 100 мл разреден воден разтвор на лимонена киселина. След сушенето над натриев сулфат се филтрува и концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан /изопропанол 13:1). Получават се 25.56 г (88.5 % от теоретичния) от съединението от заглавието като безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 72.88 Н 7.31 N1.95 намерено: С 72.78 Н 7.33 N1.96

f) N-хидроксисукцинимиден естер на 2,6-6nc-[6N_e-2-N_a-[1-O-a-D-

6-карбонил- пентил-(2,3,4,6-тетра-О-бензил)-манопираноза]L-лизин]

14.0 г (8.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 17е) се разтварят в 100 мл диметилформамид и се прибавят 1.04 г (9.15 ммола) N-хидроксисукцинимид. Охлажда се до 0° С и се прибавят 1.89 г (9.15 ммола) дицикпохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 0° С и 4 часа при стайна температура. Разтворителят се отдестилирва под вакуум и към остатъка се прибавят 100 мл етилацетат и се охлажда до 0° С. Утайката от карбамид се отфилтрува и полученият филтрат се концентрира до сухо под вакуум. Така получения смолесто-маслен остатък се пречиства върху силикагел като за елуент се използва етилацетат/хексан (1:20).

Добив: 12.94 г (92.4 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 71.40 Н 7.05 N2.74 намерено: С 71.39 Н7.14 N2.81

д) 2,6-Ν,Ν’- бис-[1-0-а-0-(6-карбонил)-пентил-2,3,4,6-тетра-0бензил-манопираноза]-1_-лизин-1,7-(1,4,7-триазахептан)-диамид

Към охладен до 0° С разтвор на 0.47 г (4.57 ммола) диетилентриамин в 25 мл диметилформамид се накапва бавно разтвор на 14.0 г (9.15 ммола; 2 молеквивалента по отношение на вложения амин) от съединението от заглавието на пример 17f) в 100 мл диметилформамид. След като приключи прибавянето се бърка един час при 0° С и една нощ при стайна температура. Във вакуум се концентрира до сухо и остатъкът се поема в 200 мл етилацетат. филтрува се отделения карбамид и филтрата се промива два пъти с по 50 мл 5 % воден разтвор на натриев хидроген карбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат, концентрира се под вакуум. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан /изопропанол 25:1). Получават се 9.53 г (71.4 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 72.79 Н 7.42 N 3.36 намерено: С 72.90 Н 7.39 N 3.32 h) Метилов естер на 2-П-[2-(П-етил-И-перфлуороктилсулфонил)амино]-ацетил-6-П-(бензилоксикарбонил)-1_-лизин

20.8 г (35.6 ммола) на [2-(П-етил-П-перфлуороктилсулфонил)аминооцетна киселина както и 3.60 г (35.6 ммола) триетиламин се разтварят в 200 мл диметилформамид и се прибавят 4.09 г (35.6 мола) Nхидроксисукцинимид. Охлажда се до 0° С и се прибавят 7.34 г (35.6 ммола) дициклохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 0° С и 4 часа при стайна температура. Охлажда се до 0°С и се накапва в продължение на 10 минути разтвор на 11.77 г (35.6 ммола) метилов естер на 6-Nбензилоксикарбонил- L-лизин хидрохлорид и 4.0 г (40.0 ммола триетиламин в 100 мл диметилформамид. Бърка се един час при 0° С и една нощ при стайна температура. Разтворителят се отдестилирва под вакуум и към остатъка се прибавят 100 мл етилацетат. Утайката от карбамид се отфилтрува и филтратът се промива 2 пъти с по 100 мл 5 % воден разтвор на натриев хидроген карбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и във вакумм се изпарява до сухо. Остатъкът се г хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / етилацетат 20:1).

Чий*

Добив: 27.43 г (88.0 % от теоретичния) като безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 38.41 Н 3.45 N 4.80 F 36.89 S 3.66 намерено: С 38.45 Н 3.38 N 4.88 F 37.02 S 3.71

Ь) 2Ма-{[2-(1\1-етил-1\1-перфлуороктилсулфонил]-амино-ацетил}-61\1_£;(бензилоксикарбонил)-Е-лизин

В 150 мл етанол се разтварят 25.0 г (28.55 ммола) от полученото в пример 17h) съединение. Към разтвора се прибавя разтвор на 4 г (100.0 ммола) натриев хидроксид в 10 мл дестилирана вода и се бърка 3 часа при 50° С. Според тънкослойната хроматограма осапунването е количествено. Концентрира се във вакуум до сухо и остатъкът се поема в 300 мл етилацетат и органичната фаза се екстрахира два пъти с по 100 мл разреден воден разтвор на лимонена киселина. След сушенето над натриев сулфат се филтрува и концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан /изопропанол 10:1). Получават се 22.73 г (92.4 % от теоретичния) от съединението от заглавието като безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.64 Н 3.28 N 4.88 F 37.49 S 3.72 намерено: С 37.65 Н 3.38 N 4.88 F 37.52 S 3.73

j) 1 А7-триазахептан-4-{2-М-[2-(1\1-етил-К1перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-6-1\1бензилоксикарбонил}-Е-лизин-амид-1,7-6nc{2,6-N,N’-6nc[1-O-a-D(5-карбонил)-пентил-2,3,4,6-тетра-О-бензилманопираноза]-Ь лизин-диамид}

В 250 мл сух тетрахидрофуран се разтварят 15.33 г (17.8 ммола) от съединението от заглавието на пример 17i) както и 1.80 г (17.8 ммола триетиламин. След охлаждане на реакционния разтвор до -15 - -20° С при тази температура се накапва бавно при бъркане разтвор на 4.92 г (35.6 ммола) изо-бутилов естер на хлоромравчената киселина, разтворена в 50 мл сух тетрахидрофуран като бързината на накапването трябва така да се подбере, че да не се повишава вътрешната температура над -10° С. След време на реагиране от 15 минути при -15° С се накапва бавно разтвор на 52.0 г (17.8 ммола) от съединението от заглавието на пример 17д) и 1.80 г (17.8 ммола) триетиламин като разтвор в 300 мл сух тетрахидрофуран при -20° С. След като се бърка един час при -15° С и два часа при стайна температура реакционният разтвор се изпарява под вакуум до сухо. Остатъкът се поема в 500 мл етилацетат и се промива два пъти с по 200 мл наситен разтвор на натриев хидроген карбонат и един пън с 200 мл вода. След сушене на органичната фаза върху натриев сулфат солта се отфилтрува и етилацетатьт се изпарява под вакуум. Маслообразният остатък се пречиства върху силикагел при използване на етилацетат / н-хексан (1:20) за елуент.

Добив: 54.6 г (81.6 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 65.09 Н 6.45 N 3.72 F 8.58 S 0.85 намерено: С 65.13 Н 4.41 N3.69 F8.52 S 0.90

k) 1,4,7-Tpna3axenTaH-4-{2-N-[2-(N-eTnn-Nперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил}-1_-лизин-амид-1,783 бис{2,6^К-бис[1-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза]-1_лизин-диамид}

В 500 мл етанол се разтварят 50.0 г (13.28 ммола) от полученото в пример 17j) съединение и към него се прибавя 4.0 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато престане поемането на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се основно с етанол и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно безцветно масло.

Добив: 26.85 г (93.0 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 45.85 Н 6.35 N6.22 F 14.86 S 1.47 намерено: С 45.76 Н 6.35 N6.41 F 14.92 S 1.39

I) 1,4,7-Tpna3axenTaH-4-{2-N-[2-(N-eTHn-N- перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-6-№[1,4,7- трис(карбоксилатометил)-10(3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил- пентаноил)-1,4,7,10-тетраазацикпододекан}-1_-лизин амид-1,7- 6nc{2,6-N,N’-6nc[1-O-a-D-(5карбонил)-пентил-манопираноза]-1_-лизин-диамид}, гадолинов комплекс

5.54 г (8.80 ммола; 2.2 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 17к) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и 0.37 г безводен литиев хлорид (8.8 ммола) се разтварят при 40° С в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.01 г (8.8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 1.84 г (4.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 17к), разтворено в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавят 1.82 г (8.8 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, суши се и се поема във вода, неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 8.77 г (78.7 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 4.43 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 43.98 Н 5.97 N7.54 F 11.59 S 1.15 Gd 5.64 намерено: С 43.97 Н 6.02 N7.62 F 11.61 S 1.15 Gd 10.18 Пример 18

а) Метилов естер на 2- Na-6N_e-6nc-[1-O-a-D-Kap6oHnnMeTnn-

2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза]-1_-лизин

10.95 г (18.30 ммола) 1-карбоксиметилокси-2,3,4-тетра-О-бензил-аD-манопиранозид (получен съгласно DE 197 28 954 С1) се разтварят в 150 мл диметилформамид и се прибавят 2.09 г (18.3 ммола) Nхидроксисукцинимид. Охлажда се до 0° С и се прибавя 3.78 г (18.3 ммола) дицикпохексилкарбодиимид. Бърка се 1 час при 0° С и 4 часа при стайна температура. Охлажда се до 0° С и в продължение на 1 час се накапва разтвор на 2.13 г (9.15 ммола; 0.5 молеквивалента по отношение на вложената карбоксилна киселина) метилов естер на L-лизин хидрохлорид (търговски достъпен от фирмата Bachem) и 2.02 г (20.13 ммола) триетиламин в 70 мл диметилформамид. След като приключи прибавянето се бърка още един час при 0° С и след това една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъкът се поема в 300 мл етилацетат. Отделеният карбамид се отфилтрува и филтрата се промива два пъти с по 100 мл 5 % воден разтвор на натриев хидрогенкарбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Осатькът се пречиства върху силикагел като се елуира с н-хексан /изопропанол 25:1). Добив: 10.05 г (82.3 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 71.94. Н 6.79 N2.10 намерено: С 71.90 Н 6.79 N2.09

b) 2- Ма-6М_£-бис-[1-О-а-0-карбонилметил-

2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза]-1_-лизин

Аналогично на описаната синтеза в пример 17е) за релевантно там съединение от заглавието, метилестерното осапунване на 15 г (11.23 ммола) от съединението от заглавието на пример 18а) води до образуване на 13.89 г (93.6 % от теоретичното) от горното съединение от заглавието под формата на безцватно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 71.80. Н 6.71 N2.12 намерено: С 71.84 Н 6.69 N2.15

c) N-хидроксисукцинимиден естер на 2- Na-6N_e-6nc-[1-O-a-Dкарбонилметил-2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза]-1_-лизин 12.09 г (9.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 18Ь) се разтварят в 100 мл диметилформамид и се прибавят 1.04 г (9.15 ммола) N-хидроксисукцинимид. Охлажда се до 0° С и се прибавят 1.89 г (9.15 ммола) дицикпохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 0° С и 4 часа при стайна температура. Разтворителят се отдестилира под вакуум и към остатъка се прибавят 100 мл етилацетат и се охлажда до 0° С. Утайката от карбамид се отфилтрува и полученият филтрат се концентрира до сухо под вакуум. Така получения смолесто-маслен остатък се пречиства върху силикагел като за елуент се използва етилацетат/хексан (1:20).

Добив: 12.24 г (94.4 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно и вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 70.27 Н 6.47 N 2.96 намерено: С 70.31 Н 6.44 N 3.01

d) 6-N- бензилоксикарбонил-2-М-{[2,6-М,М’-бис-(1-0-а-0карбонилметил-2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза)]-1_-лизил}-1_лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

19.0 г (13.4 ммола) от полученият съгласно пример 18с) естер на карбоксилна киселина-И-хидроксисукцинимид се разтварят в 75 мл диметилформамид и при 0° С към него се накапва охладен до 0° С разтвор на 11.13 г (13.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с), разтворено в 50.0 мл диметилформамид. Полученият разтвор се бърка още 2 часа при 0° С и след това 12 часа при стайна температура. Утаеният дициклохексилкарбамид се отфилтрува, разтворителят се изпарява до сухо във вакуум и полученият остатък се пречиства върху силикагел (елуент/ дихлорометан / етанол 28:1, провеждането на хроматографията тук се извършва при използването на градиентно елуиране като в процеса на хроматографиране непрекъснато се увеличава частта на вложения полярен елуент (тук етанол)).

Добив: 25.28 г (88.4 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 59.10 Н 5.34 N3.94 F 15.13 S 1.50 намерено: С 59.18 Н 5.35 N4.02 F 15.15 S 1.56

e) 2-№{[2,6-П,П’-бис-(1-0-а-0-карбонилметил-манопираноза)]-1_лизил}-1_-лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 200 мл етанол се разтварят 20.0 г (9.37 ммола) от полученото в пример 18d) съединение и към него се прибавя 1.5 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато престане поемането на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се основно с етанол (два пъти по около 100 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно безцветно масло.

Добив: 11.62 г (97.0 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 38.50 Н 4.65 N 6.57 F 25.25 S 2.51 намерено: С 38.46 Н 4.65 N 6.51 F 25.23 S 2.52

f) 6-N-[1,4,7- трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5ил-пентаноил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан)-2-№{[2,6-^№бис[1 -0-а-0-карбонил-манопираноза)]-1_-лизил}-1_-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd- комплекс

9.98 г (15.84 ммола; 2.2 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 18е)) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и 0.67 г безводен литиев хлорид (15.84 ммола) се разтварят при 40° С в 100 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.84 г (15.84 ммола) Nхидроксисукцинимид и 9.19 г (7.19 ммола) от съединението от заглавието на пример 18е), разтворено в 50 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавят 3.27 г (15.84 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, суши се и се поема във вода, неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфирлтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от възможни, още налични нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 8.77 г (78.7 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 5.54 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.12 Н 4.64 N8.15 F 20.38 S 1.70 Gd 8.32 намерено: С 38.16 Н 4.59 N8.18 F 20.37 S 1.68 Gd 8.28 Пример 19

a) 1,7-бис (бензилоксикарбонил)-4-(3-окса-2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Нперфлуоротридеканоил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан

Към разтвор на 10.75 г (24.4 ммола) 1,7-бис (бензилоксикарбонил)1,4,7,10-тетраазациклододекан, разтворен в смес от 150 мл тетрахидрофуран и 15 мл хлороформ, при 0° С се прибавя в азотна атмосфера 12.74 г (24.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 19д), разтворено в 150 мл тетрахидрофуран. След това се прибавя при 0° С общо 18.0 г (36.6 ммола) EEDQ [2-етокси-1-етоксикарбонил-1,2дихидрохинолин] на части и се оставя една нощ при стайна температура и бъркане и след това се концентрира под вакуум. Остатъчното масло се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / изопропанол 16:1). Получават се 15.89 г (69.0 % от теоретичния по отношение на вложения вторичен амин) от моноамида както и 3.8 г (8.8 % от теор.) от диамида като страничен продукт. Съединението от заглавието се изолира под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 45.77 Н 3.95 N 5.93 F 34.19 намерено: С 45.72 Н 4.01 N 5.88 F 34.22

b) 1,7-бис (бензилоксикарбонил)-4-(3-окса-2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Нперфлуоротридеканоил)-10-[1 -8-а-О-(2-карбонил)-етил-2,3,4,6тетра-О-ацетил-манопираноза]-1,4,7,10-тетраазациклододекан

Към 7.09 г (13.4 ммола) N-хидроксисукцинимиден естер на 3(2,3,4,6,-тетра-О-ацетил-1 -тио-а-О-манопиранозил) пропионова киселина (получен съгласно: J. Haensler etal., Bioconjugate Chem. 4, 85, (1993); Chipowsky, S. and Lee, Y. C. (1973), Synthesisi of 1-thio-aldosides; Carbohydrate Research 31, 339 - 346), разтворен в 100 мл диметилформамид и при 0° С се накапва охладен до 0° С разтвор на 12.65 г (13.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 19а), разтворено в 100 мл диметилформамид. Бърка се два часа при 0° С и 12 часа при стайна температура. След това разтворителят се отдестилира под вакуум и остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан /етилацетат 20:1; провеждането на хроматографирането се извършва при градиентно непрекъснато увеличаване на етилацетата).

Добив: 16.23 г (88.9 % от теоретичния) съединението от заглавието се получава като безцветно и много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 46.70 Н 4.36 N4.11 F 23.69 S 2.35 намерено: С 46.66 Н 4.35 N4.12 F 23.65 S 2.30

с) 1-(3-окса-2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Н-перфлуоротридеканоил)-7-[1-в-а0-(2-карбонил)-етил-2,3,4,6-тетра-0-ацетил-манопираноза]1,4,7,10-тетраазациклододекан

В 150 мл етанол се разтварят 15.0 г (11.0 ммола) от полученото в пример 19Ь) съединение и към него се прибавя 1.0 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато престане поемането на водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се основно с етанол (два пъти по 75 мл) и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно безцветно масло.

Добив: 11.56 г (96.0 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 40.59 Н 4.33 N5.12 F 29.50 S 2.93 намерено: С 40.63 Н4.35 N5.11 F 29.52 S 2.92

d) 1-(3-окса-2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Н-перфлуоротридеканоил)-7-[1-8-а0-(2-карбонил)-етил-манопираноза]-1,4,7,10тетраазацикпододекан

10.0 г (9.13 ммола) от съединението от заглавието на пример 19с) се суспендират в 100 мл абсолютен метанол и при 5° С към суспензията се прибавя каталитично количество натриев метанолат. След реакционно време от 3 ч при стайна температура, при проверка чрез тънкослойна хроматография (елуент: хлороформ / метанол 4:1) се вижда, че реакцията Γ' θ протекла количествено. Бистрият реакционен разтвор се неутрализира чрез прибавяне на Amberlite IR 120 (4⁺ - форма) -катионнообменна смола, смолата се отфилтрува, промива се с метанол и така получения метанолен филтрат се изпарява до сухо. Полученият маслообразен остатък се пречиства чрез колонно хроматографиране върху силикагел (елуент: дихлорометан /хексан / етилацетат 15:20:1, при провеждането на хроматографията градиентно се увеличава частта на етилацетата). ¹НЯМР-спекроскопско изследване на съединението от заглавието, въз основа на големината на купелуващата константа J₁₂= 0.9 Hz може еднозначно да се направи заключение, че има само α-конфигурация при v аномерния център, т.е. количеството на възможно образувани и с βконфигурация аномери на съединението от заглавието е поради това под ¹Н-ЯМР-спекроскопски доказуемата граница. Поради това, горното съединение от заглавиетно се образува само под формата на аконфигуриращи аномери.

Добив: 8.28 г (98.0 % от теоретичния) под формата на безцетно и много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.59 Н 4.24 N 6.05 F 34.85 S 3.46 намерено: С 37.57 Н 4.28 N 6.02 F 34.85 S 3.44

e) 1-(3-окса-2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Н-перфлуоротридеканоил)-7-[1-8-а-

0-(2-карбонил)-етил-манопираноза]-4,10-бис(карбоксилатометил)10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил-пентаноил)-1,4,7,10тетраазацикпододекан), дигадолинов комплекс

2.48 г (3.94 ммола; 4.4 молеквивалента от вложената диаминокомпонента от пример 19d)) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси1-метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7триоцетна киселина и 167 мг безводен литиев хлорид (3.94 ммола) се разтварят при 40° С в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 453 мг (3.94 ммола) Nхидроксисукцинимид и 980 мг (0.895 ммола) от съединението от заглавието на пример 19d), разтворено в 10 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавят 814 мг (3.946 ммола) Ν,Ν’дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, суши се и се поема във вода, неразтвореният дицикпохексилкарбамид се отфирлтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® УМ-З ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от възможни,още налични нискомолекулни съставки. Това, което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 1.32 г (69.1 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer); 7.65 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.43 Н 4.45 N9.12 F 15.02 S 1.49 Gd 14.63 намерено: С 37.42 Н 4.50 N9.18 F 15.07 S 1.51 Gd 14.58

f) Трет.-бутилов естер на 3-окса-2Н,2Н,4Н,4Н,5Н,5Нперфлуоротридеканова киселина

25.0 г (53.8 ммола) 1Н,1Н,2Н,2Н-перфлуоро-1-деканол (търговски достъпен от фирмата Lancaster) се разтварят в 250 мл абсолютен толуен и при стайна температура към разтвора се прибавя каталитично количество (около 0.75 г) тетра-н-бутил-амониев хидроген сулфат. След това при 0° С се прибавят общо 7.55 г (134.6 ммола; 2.5 екв. по отношение на вложения алкохолен компонент) фино разпрашен калиев хидроксид, последвано от 15.73 г (80.7 ммола; 1.5 екв. по отношение на вложения алкохолен компонент) трет.-бугилов естер на бромоцетната киселина и се оставя да се бърка още две часа при 0° С. Така полученият реакционен разтвор се бърка 12 часа при стайна температура и с цел доразработване след това към него се прибавят общо 500 мл етилацетат и 250 мл вода. Органичната фаза се отделя и се промива два пъти с вода. След сушене на органичната фаза върху натриев сулфат, солта се отфилтрува и разтворителите се отделят под вакуум. Маслообразният остатък се пречиства върху силикагел при използване на етилацетат/хексан (1:10) като елуент.

Добив: 26.3 г (84.6 % от теоретичния) от съединението от заглавието като безцветно и много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 33.23 Н 2.61 F 55.85 намерено: С 33.29 Н 2.61 F 55.90 д) 3-окса-2Н ,2Н ,4Н,4Н ,5Н ,5Н-перфлуоротридеканкарбонова киселина

20.0 г (34.58 ммола) от съединението от заглавието на пример 19f) се суспендират чрез бъркане в 200 мл смес състояща се от метанол и 0.5 моларен разтвор на натриев хидроксид в съотношение 2:1 при стайна температура и след това суспензията се загрява до 60° С. След реакционно време от 12 часа към бистрата реакционна смес за да се доразработи се прибавя Amberlit IR 120 (Н⁺- форма) катионна йонообменна смола с цел неутрализиране, смолата се отфилтрува и така полученият водно-метанолен филтрат се изпарява под вакуум до сухо. Полученият аморфно-маслен остатък се пречиства върху силикагел като се използва етилацетат - н-хексан (1:3) за елуент.

Добив: 16.0 г (88.6 % от теоретичния) от съединението от заглавието като безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 27.60 Н1.35 F61.85 намерено: С 27.58 Н 1.36 F 61.90 Пример 20

a) Метилов естер на 6-бензилоксикарбонил-2-[2-(М-етил-Иперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1_-лизин

Към 8.0 г (24.4 ммола) метилов естер на в-карбонилоксибензил-Ь лизин хидрохлорид (търговски достъпен от фирмата Bachem), разтворен в смес от 150 мл тетрахидрофуран, 15 мл хлороформ и 2.62 г (26.0 ммола) триетиламин, при 0° С и в атмосфера на азот се прибавят на капки 16.18 г (27.0 ммола) 2-(М-етил-И-перфлуорооктилсулфонил)-аминооцетна киселина (получена съгласно DE 196 03 033), разтворена в 50 мл тетрахидрофуран. След това при 0° С се прибавят общо 18.0 (36.6 ммола) EEDQ [2-етокси-1-етоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин] на части и се оставя да се бърка една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъкът се пречиства върху силикагел като се елуира с н-хексан /изопропанол 15:1). Добив: 17.0 г (79.6 % от теоретичния по отношение на вложения първичен амин) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 38.41 Н 3.45 N 4.80 F 36.89 S 3.66 намерено: С 38.42 Н 3.47 N 4.87 F 36.92 S 3.64

b) Метилов естер на 2-[2-(1\1-етил-1\1-перфлуороктилсулфонил)амино]-ацетил-1_-лизин

В 200 мл етанол се разтварят 15.0 г (20.23 ммола) от полученото в пример 20а) съединение и към него се прибавя 800 мг Pearlmanкатализатор (Pd 20 % върху активен въглен). Хидрира се сокато се поеме пресметнатото количество водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се основно с етанол и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като безцветно масло.

Добив: 14.68 г (97.9 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 32.40 Н 3.26 N 5.67 F 43.56 S 4.32 С намерено: С 32.42 Н 3.27 N 5.67 F 43.60 S 4.34

с) Метилов естер на 6-(1-0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0бензил-манопираноза)-2-[2-(М-етил-1\1-перфлуороктилсулфонил)амино]-ацетил-1_-лизин

В 500 мл сух тетрахидрофуран се разтварят 21.31 г (35.6 ммола 1карбоксиметилокси-2,3,4-тетра-0-бензил-а-0-манопиранозид (получен съгласно DE 197 28 954 С1) както и 3.60 г (35.6 ммола) триетиламин. След охлаждане на реакционният разтвор до -15° С - -20° С се прибавя на капки при бъркане разтвор на 4.92 г (35.6 ммола) изо-бутилов естер на хлоромравчената киселина в 75 мл сух тетрахидрофуран при което ^w скоростта на прибавяне се подбира така, че вътрешната температура да не надвишава -10° С. След време на реагиране от 15 мин при -15° С се накапва бавно разтвор на 26.39 г (355.6 ммола) от съединението от заглавието на пример 20Ь) и 3.60 г (35.6 ммола) триетиламин в 100 мл сух тетрахидрофуран при температура -20° С. След един час при -15° С и два часа при стайна температура реакционният разтвор се концентрира под вакуум. Остатъкът се поема в 250 мл етилацетат и се промива два пъти с по 100 мл наситен разтвор на натриев хидроген карбонат и един път с 200 мл вода. След сушене на органичната фаза върху натриев сулфат солта се отфилтрува и етилацетатът се отстранява под вакуум. Остатъчното масло се пречиства върху силикагел при използване на етилацетат / нхексан (1:10) като елуент.

Добив: 38.12 г (81.0 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 49.92 Н 3.92 N2.53 F 29.18 S 2.90 намерено: С 49.99 Н4.11 N2.69 F 29.22 S 3.01

d) 6(1 -0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0-бензилманопираноза)-2-[2-(П-етил-П-перфлуороктилсулфонил)-амино]ацетил-Ьлизин

В 250 мл метанол се разтварят 27.65 г (20.92 ммола) полученото в пример 20с) съединение. Прибавя се разтвор на 4.0 г (100.0 ммола) натриев хидроксид в 10 мл дестилирана вода и се бърка 3 часа при 50° С. След контролиране на протичането на реакцията чрез тънкослойна хроматография се вижда че метилестерното осапунване е протекло количествено. Концентрира се под вакуум и остатъкът се поема в 300 мл етилацетат. Органичната фаза се екстрахира два пъти с по 100 мл воден разтвор на лимонена киселина. След сушене върху натриев сулфат и филтруване се концентрира до сухо под вакуум. Полученият остатък се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан / хлороформ / изопропанол 15:10:1). Получават се 24.31 г (88.9 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.46 Н 4.70 N3.21 F 24.71 S 2.45 намерено: С 51.49 Н 4.71 N3.19 F 24.72 S 2.41

e) 6-(1 -0-а-0-карбонилметил-манопираноза)-2-[2-(П-етил-Пперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1_-лизин

20.0 г (15.30 ммола) от полученото в пример 20d) съединение се разтваря в смес от 250 мл 2-пропанол и 25 мл вода и към него се прибавя 1.0 г паладиев катализатор (10 % Pd върху активен въглен). Хидрира се 12 часа при стайна температура и водородно налягане от 1 атм. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се разтваря в 200 мл метанол и реакционният продукт се утаява чрез прибавяне на общо 800 мл диетилов етер. След отфилтруване на така получената твърда утайка, тя се суши под вакуум при 50° С.

Добив: 14.32 г (99.0 % от теоретичния) като аморфно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 35.56 Н 3.84 N4.44 F 34.15 S 3.39 намерено: С 35.58 Н 3.81 N4.45 F 34.17 S 3.40

f) 6-(1 -0-а-0-карбонилметил-манопираноза)-2-[2-(П-етил-Иперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1_-лизин-^{2-хидроксипроп-3-ил-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазацикпододекан-10-]}-амид, Gd- комплекс

7.48 г (7.91 ммола) от съединението от заглавието на пример 20е) се разтварят при 40° С в 50 мл диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.00 г (8.70 ммола) N-хидроксисукцинимид След охлаждане до 20° С и се прибавят 1.795 г (8.7 ммола) Ν,Ν’дицикпохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 20° С и след това 4 ζ часа при 40° С. При тази температура се накапва в продължение на 10 минути разтвор на 4.53 г (7.91 ммола) гадолинов комплекс на 10-(2хидрокси-3-аминопропил)-4,7,10-трис(карбоксиметил)-1,4,7,10тетраазацикпододеканин (за получаването му сравни WO 97/02051) в 20 мл диметилсулфоксид. Бърка се един час при 40° С и една нощ при стайна температура. Към така получената суспензие се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, суши се и се поема във вода, неразтвореният дицикпохексилкарбамид се отфирлтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от налични нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 9.71 г (81.7 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 3.97 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.16 Н4.16 N7.45 F21.48 S 2.13 Gd 10.46 намерено: С 35.17 Н 4.20 N7.42 F21.49 S 2.09 Gd 10.48 Пример 21

a) Метилов естер на 6-[1-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-2,3,4,6-тетраO-6eH3nn-MaHonnpaHO3a]-2N-[2-(N-eTnn-Nперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил<-лизин

5.23 г (8.0 ммола) от описания в пример 10с) 5-(карбокси)пентил-

2,3,4,6-тетра-0-бензил-а-0-манопиранозид, 1.3 г (8.0 ммола) 1хидроксибензотриазол и 2.6 г (8.0 ммола) 2-(1Н-бензотриазол-1-ил)-

1,1,3,3-тетраметилурониев тетрафлуороборат (TBTU; Peboc Limited, UK) се разтварят в 75 мл диметилформамид и се бърка 15 минути. Към този разтвор след това се прибавят 5.16 г (30 ммола) N-етилдиизопропиламин и 5.93 г (8.0 ммола) от амина получен в пример 20Ь) и се бърка 1.5 дни при стайна температура. За доразработване разтворителят се изпарява под вакуум до сухо и така полученият остатък се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етилацетат 30 :1; провеждането на хроматографирането става при градиентно елуиране като непрекъснато се увеличава частта на етилацетата).

Добив : 9.70 г (88.0 % от теоретичния) като съединението от заглавието е под формата на много вискозно безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.29 Н 4.97 N 3.05 F 23.43 S 2.33 намерено: С 52.33 Н 4.95 N3.12 F23.50 S 2.30

b) 6-[1-0-ос-0-(5-карбонил)-пентил-2,3,4,6-тетра- О-бензилманопираноза]-2№[2-(№етил-№перфлуороктилсулфонил)-амино]- ацетил-Ьлизин

В 150 мл метанол се разтварят 9.0 г (12.40 ммола) от полученото в пример 21а) съединение. Прибавя се разтвор на 2.48 г (62.0 ммола) натриев хидроксид в 15 мл дестилирана вода и се бърка 3 часа при 50° С. При контролиране на протичането на реакцията чрез тънкослойна хроматография се вижда че метилестерното осапунване е протекло количествено. Концентрира се под вакуум и остатъкът се поема в 300 мл етилацетат. Органичната фаза се екстрахира два пъти с по 100 мл разреден воден разтвор на лимонена киселина. След сушене върху натриев сулфат и филтруване се концентрира до сухо под вакуум. Полученият остатък се хроматографира върху силикагел (елуент: нхексан / хлороформ / изопропанол 25:10:1). Получават се 15.88 г (93.9 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно и много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.95 Н 4.88 N3.08 F 23.67 S 2.35 намерено: С 51.99 Н 4.91 N3.09 F 23.70 S 2.33

с) 6-^(1-0-а-0-5-карбонил)-пентил-манопираноза)-2М-[2-^-етил№перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1_-лизин

13.0 г (9.52 ммола) от полученото в пример 21Ь) съединение се разтваря в смес от 150 мл 2-пропанол и 25 мл вода и към него се прибавя 1.0 г паладиев катализатор (10 % Pd върху активен въглен). Хидрира се 12 часа при стайна температура и водородно налягане от 1 атм. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира под вакуум до сухо. Полученият остатък се хроматографира върху силикагел (елуент: нхексан / хлороформ / изопропанол 15:10:1). Получават се 9.09 г (95.1 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.10 Н 4.22 N4.19 F 32.18 S 3.10 намерено: С 37.09 Н 4.21 N4.19 F 32.20 S 3.13

d) 6-N-(1-O-a-D-5-Kap6oHnn)-neHTnn-MaHOi™paHO3a)-2N-[2-(N-ewi№перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетип-1_-лизин-№{2-хидроксипроп-3-ил-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-ил]}-амид, Gd- комплекс

7.93 г (7.91 ммола) от съединението от заглавието на пример 21 с) се разтварят при 40° С в 75 мл диметилсулфоксид при. бъркане и при тази температура се прибавя 1.00 г (8.70 ммола) N-хидроксисукцинимид. След охлаждане до стайна температура се прибавят 1.795 г (8.7 ммола) N.N’С дициклохексилкарбодиимид. Бърка се един час при 20° С и след това 4 часа при 40° С. Към този разтвор на активния естер на съединението от заглавиено от пример 21 с) при тази температура се накапва в продължение на 10 минути разтвор на 4.53 г (7.91 ммола) гадолинов комплекс на 10-(2-хидрокси-3-аминопропил)-4,7,10-трис(карбоксиметил)1,4,7,10-тетраазациклододеканин (за получаването му сравни WO 97/02051) в 20 мл диметилсулфоксид. Бърка се един час при 40° С и една нощ при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно смес от ацетон/ 2-пропанол (2:1) за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, мие се с ** етилацетат, суши се и се поема във вода, неразтвореният дицикпохексилкарбамид се отфирлтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 9.71 г (78.8 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 6.65 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.97 Н 4.52 N7.19 F 20.71 S 2.06 Gd 10.08 намерено: С 37.02 Н4.50 N7.22 F 20.69 S 2.09 Gd 10.08 Пример 22

100

a) 6-1\1-{4-[2,3-бис-(М,М-бис(трет.-бутилоксикарбонилметил)амино)-пропил]-фенил}-3-окса-пропионил-21\1-(1-а-0карбонилменил-манопираноза)-1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

5.25 г (7.72 ммола) от тетра-трет.-бутилов естер на 1-(4карбоксиметоксибензил)-ЕОТА (литература: патент на US 4 622 420) и 781 мг (7.72 ммола) триетиламин се разтварят в 50 мл метиленхлорид. При -15° С се накапва разтвор на 1.16 г (8.Ь ммола) изобутилов естер на хлоромравчената киселина в 10 мл метиленхлорид в продължение на 5 минути и се бърка още 20 минути при -15° С. След това разтворът се охлажда до -25° С и се накапва разтвор състоящ се от 7.07 г (7.72 ммола) от съединението от заглавието на пример 10е) и 2.21 г (21.0 ммола) триетиламин в 70 мл тетрахидрофуран в продължение на 30 минути и след, това се бърка още 30 минути при -15° С и една нощ при стайна температура. За разработване, разтворителят се отстранява под вакуум и маслообразният остатък се поема в 250 мл хлороформ. Екстрахира се хлороформената фаза два пъти с по 100 мл 10 % воден разтвор на амониев хлорид, органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: метиленхлорид/етанол = 20:1).

Добив: 9.60 г (79.0 % от теоретичния) като безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 46.39 Н 5.55 N 5.32 F 20.45 S 2.03 намерено: С 46.42 Н 5.51 N 5.29 F 20.49 S 2.09

b) 6-М-{4-[2,3-бис-(М,М-бис(карбоксиметил)- амино)-пропил]фенил}-3-окса-пропионил-2-М-(1 -α-D- карбонилменилманопираноза)-Е-лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

101

В 150 мл метанол се разтварят 9.0 г (5.7 ммола) от полученото в пример 22а) съединение. Прибавя се разтвор на 4.0 г (100.0 ммола) натриев хидроксид в 25 мл дестилирана вода и се бърка 6 часа при 60° С. След контролиране на протичането на реакцията чрез тънкослойна хроматография се вижда, че осапунването на тетра-трет.-бутилестера е протекло количествено за горното време на реагиране. Концентрира се под вакуум и остатъкът се поема на топло в 50 мл диметилсулфоксид. Прибавя се достатъчно количество смес на ацетон / етилацетат (1:1) до пълното утаяване на горното съединение от заглавието, утайката се отфилтрува, промива се добре с етилацетат, суши се и се поема във вода. pH стойността на разтвора се нагласява на 3.5 с помощта на 1 моларен разтвор на хлороводородна киселина, възможни неразтворени съставки се отфилтруват и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 6.76 г (87.6 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 3.30 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 39.89 Н 4.09 N 6.20 F 23.84 S 2.37 намерено: С 39.92 Н4.15 N6.22 F 23.92 S 2.29

с) 6-№{4-[2,3-бис-^^-бис(карбоксилатометил)- амино)-пропил]фенил}-3-окса-пропионил-2-№(1 -α-D- карбонилменилманопираноза)-Ьлизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид, Μη-комплекс, динатриева сол

Към 3.0 г (2.22 ммола) от съединението от заглавието на пример 22Ь), разтворени при температурата на кипене на смес от 150 мл вода/етанол (3:1) и при 80° С на части се прибавят 0.25 г (2.22 ммола) манган-П-карбонат. След това така полученият реакционен разтвор се кипи на обратен хладник 5 часа. След охлаждане до стайна температура

102

’Чйи*'· сместа от разтворители се изпарява под вакуум напълно и остатъкът се разтваря в смес от 200 мл дестилирана вода /н-бутанол (1:1). При често разбъркване pH стойността се нагласява на 7.2 чрез прибавяне на 1 N NaOH. След пълното изпаряване на н-бутанола под вакуум остатъчната водна фаза се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 3.19 г (99.0 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 5.08 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.23 Н 3.54 N5.79 F 22.25 S 2.21 Мп 3.78 Na 3.17 намерено: С 37.30 Н 3.49 N5.76 F 22.29 S 2.18 Мп 3.18 Na 3.19

Пример 23

а) 3-бензилоксикарбониламино-глутарова киселина-[1-(4перфлуорооктилсулфонил)-пиперазин]-моноамид

Към разтвор на 25.0 г (94.96 ммола) анхидрид на 3-N(бензилоксикарбонил)-глутарова киселина (синтезата съгласно: Hatanaka, Minoru; Yamamoto, Yu-ichi; Nitta, Hajime; Ishimaru, Toshiyasy; TELEAY; Tetrahedron Lett.; EN; 22; 39; 1981; 3883 - 3886;] в 150 мл абсолютен тетрахидрофуран при бъркане се прибавят на капки 53.97 г (95.0 ммола) 1-перфлуороктилсулфонилпиперазин в 150 мл тетрахидрофуран и така полученият разтвор се кипи на обратен хладник 12 часа. След охлаждане до стайна температура се концентрира до сухо и маслообразният остатък се хроматографира върху силикагел при използване на дихлорометан / 2-пропанол (20:1) за елуент.

Добив: 75.80 г (96.0 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.11 Н 2.67 N5.05 F 38.84 S 3.86

103 намерено: С 36.12 Н 2.61 N5.08 F 38.82 S 3.88

b) 3-амино-глутарова киселина-[1-(4- перфлуорооктилсулфонил)пиперазин]-моноамид

В 300 мл етанол се разтварят 31.50 г (37.88 ммола) от полученото в пример 23Ь) съединение и към него се прибавя 2.5 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се с етанол и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието С се получава като жълтеникаво-бяло вискозно масло.

Добив: 25.22 г (95.5 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 29.28 Н 2.31 N 6.03 F 46.31 S 4.06 намерено: С 29.32 Н 2.29 N 6.08 F 46.28 S 4.08

c) 3-N-(1 -а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0-бензилманопираноза)-глутарова киселина-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-моноамид

21.52 г (18.96 ммола) 1-карбоксиметилокси-2,3,4-тетра-О-бензил-аD-манопиранозид (получен съгласно DE 197 28 954 С1) се разтварят в 100 мл абсолютен диметилформамид и при 0° С се прибавят 2.56 г (22.2 ммола) N-хидроксисукцинимид последвано от 4.55 г (22.2 ммола) дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 1 час при 0° С и 3 часа при 22° С. филтрува се от неразтворения дициклохексилкарбамид и така полученият бистър разтвор на активния естер на горното съединение се накапва бавно при 0° С и бъркане към разтор на 13.22 г (18.96 ммола) от съединението от пример 23Ь), разтворено в 100 мл диметилформамид. След реакционно време от 12 часа при стайна температура разтворителят се изпарява под вакуум и остатъкът се поема в 300 мл етилацетат, карбамидът се отфилтрува и органичният филтрат се промива два пъти с по 100 мл наситен разтвор на натриев хидроген карбонат,

104 както и веднаж с 100 мл 10 % воден разтвор на лимонена киселина и веднаж с 200 мл вода. След сушене на органичната фаза над натриев сулфат солта се отфилтрува и етилацетатьт се отдестилирва под вакуум. Маслообразният остатък се пречиства чрез хроматографиране върху силикагел като за елуент се използва етилацетат/н-хексан (1:15).

Добив: 21.39 г (88.3 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно и много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 49.81 Н4.10 N3.29 F 25.27 S 2.51 намерено: С 49.89 Н4.11 N3.32 F 25.22 S 2.51

d) 3-№(1-а-0-карбонилметил-манопираноза)-глутарова киселинаfl -(4- перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-моноамид

19.55 г (15.30 ммола) от полученото в пример 23с) съединение се разтваря в смес от 250 мл 2-пропанол и 25 мл вода и към него се прибавя 1.5 г паладиев катализатор (10 % Pd върху активен въглен). Хидрира се 12 часа при стайна температура и водородно налягане от 1 атм. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира под вакуум до сухо. Полученият остатък се разтваря в 200 мл метанол и чрез прибавяне на общо 800 мл диетилов етер реакционният продукт се утаява. След отфилтруване на така полученото твърдо вещество то се суши при 40° С под вакуум

Добив: 17.49 г (97.5 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на аморфно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 32.73 Н 3.08 N 4.58 F 35.20 S 3.49 намерено: С 32.68 Н3.15 N4.55 F 35.17 S 3.50

e) 3-№(1-а-0-карбонилметил-манопираноза)-глутарова киселинаfl -(4- перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид-5-П-{2-хидроксипроп-3-ил-[1,4,7-трис(карбоксилатометил-1,4,7,10тетраазацислододекан-10-ил]}-амид, Gd-комплекс

105

14.43 г (15.84 ммола) от съединението от заглавието на пример 23d) се разтварят при 40° С в 100 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.82 г (15.84 ммола) Nхидроксисукцинимид и разтвор на 9.08 г (15.84 ммола) гадолинов комплекс на 10-(2-хидрокси-3-аминопропил)-4,7,10-трис(карбоксиметил)1,4,7,10-тетраазациклододеканин (за получаването му сравни WO 97/02051) в 50 мл диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура се прибавят 3.27 г (15.84 ммола) Ν,Ν’дициклохексилкарбодиимид и се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно количество от ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, мие се с етилацетат, суши се и се поема във вода, неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфирлтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AMICON® ΥΜ-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от възможни, още налични нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 19.71 г (80.2 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 4.87 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.24 Н 3.83 N7.61 F21.92 S 2.18 Gd 10.67 намерено: С 34.26 Н3.79 N7.58 F21.87 S 2.18 Gd 10.68 Пример 24 1,7-бис(бензилоксикарбонил)-4-{3-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид}-Ю-[2,6-П,П’-бис(1-0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0бензил-манопираноза)]-1_-лизил-1,4,7,10-тетраазациклододекан Към разтвор на 27.0 г (24.4 ммола) на получен съгласно пример 15а) вторичен амин, в смес от 150 мл тетрахидрофуран и 15 мл хлороформ при 0° С и в атмосфера на азот се прибавят на капки 22.04 г

106 (25.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 18с), разтворено в 250 мл тетрахидрофуран. След това при 0° С се прибавят общо 18.0 (36.6 ммола) EEDQ [2-етокси-1-етоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин] на части и се оставя да се бърка една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъчното масло се пречиства върху силикагел като се елуира с н-хексан /изопропанол 15:1). Добив: 45.87 г (78.0 % от теоретичния по отношение на вложения вторичен амин) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

С изчислено: С 59.30 Н 5.39 N4.65 F 13.40 S 1.33 намерено: С 59.32 Н 5.37 N4.70 F 13.37 S 1.34

b) 1-{3-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-1-оил-5-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид}-7-[2,6-^№-бис(1-О-аD-карбонилметил-манопираноза)]- 1_-лизил-1,4,7,10тетраазациклододекан

В 250 мл етанол се разтварят 24.1 г (10.0 ммола) от полученото в пример 24а) съединение и към него се прибавя 1.4 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се добре с етанол и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като жълтеникаво-бяло много вискозно масло.

Добив: (12.80 г (90.1 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 39.72 Н 4.89 N 7.88 F 22.73 S 2.26 намерено: С 39.72 Н 4.87 N7.90 F 22.77 S 2.24

c) 1-{3-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-1-оил-5-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид}-7-[2,6-П,П’-бис(1-О-аD-карбонилметил-манопираноза)]- 1_-лизил-4,10-бис[1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил-

107 пентаноил]-1,4,7,10-тетраазациклододекан, дигадолинов комплекс

5.54 г (8.8 ммола; 2.2 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 24Ь) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и безводен литиев хлорид (0.37 г, 8.8 ммола) се разтварят при 40° С в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.01 г (8.8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 5.68 г (4.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 24Ь), разтворено в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакциянния разтвор се прибавя 1.82 г (8.8 ммола) N,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, суши се и се поема във вода, неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 8.52 г (80.6 % от теоретичния по отношение на вложената диамино съставка) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 6.09 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.61 Н 4.76 N9.53 F 12.21 S 1.12 Gd 11.89 намерено: С 38.57 Н 4.82 N9.52 F 12.21 S 1.15 Gd 11.93 Пример 25

а) 1,7-бис(бензилоксикарбонил)-4-{3-окса-пентан-1,5дикарбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)108 пиперазин]-амид}-Ю-[2,6-М₁№-бис(1-0-а-0-(5-карбонил)-пентил-

2,3,4,6-тетра-О-бензил-манопираноза)]-1_-лизил-1,4,7,10тетраазациклододекан

Към разтвор на 27.0 г (24.4 ммола) на получен съгласно пример 15а) вторичен амин в смес от 150 мл тетрахидрофуран и 15 мл хлороформ при 0° С и в атмосфера на азот се прибавят на капки 35.80 г (25.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 17е), разтворено в 250 мл тетрахидрофуран. След това при 0° С се прибавят общо 18.0 (36.6 ммола) EEDQ [2-етокси-1-етоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин] на части и се оставя да се бърка една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъчното масло се пречиства върху силикагел като се елуира с н-хексан /изопропанол 15:1). Добив: 49.48 г (80.4 % от теоретичния по отношение на вложения вторичен амин) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 60.47 Н 5.79 N4.44 F 12.80 S 1.27 намерено: С 60.52 Н 5.77 N4.50 F 12.77 S 1.30

Ь) 1-{3-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-1-оил-5-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид}-7-[2,6-Ч№-бис(1-О-а0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза)]-1_-лизил-1,4,7,10тетраазациклододекан

В 250 мл етанол се разтварят 25.2 г (10.0 ммола) от полученото в пример 25а) съединение и към него се прибавя 1.8 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се добре с етанол и се концентрира под вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като жълтеникаво-бяло много вискозно масло.

Добив: 14.11 г (90.1 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

109 изчислено: С 49.60 Н 7.20 N7.34 F21.17 S 2.10 намерено: С 49.62 Н7.17 N7.30 F21.20 S 2.14

с) 1-{3-окса-пентан-1,5-дикарбоксилна киселина-1-оил-5-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид}-7-[2,6-^№-бис(1-О-а0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза)]-Ьлизил-4,10-бис[1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-илпентаноил]-1,4,7,10-тетраазациклододекан, дигадолинов-комплекс

5.54 г (8.8 ммола; 2.2 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 25Ь) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазацикпододекан-1,4,7-триоцетна киселина и безводен литиев хлорид (0.37 г, 8.8 ммола) се разтварят при 40° С в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.01 г (8.8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 6.10 г (4.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 25Ь), разтворено в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавя 1.82 г (8.8 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, суши се и се поема във вода, неразтвореният дицикпохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от възможни още налични нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 8.52 г (80.6 % от теоретично по отношение на вложената диамино съставка) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 5.89 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество)

110 изчислено: С 40.52 Н5.16 N9.15 F11.72 S 1.16 Gd 11.72 намерено: С 40.57 Н 5.20 N9.12 F 11.69 S 1.18 Gd 11.43 Пример 26

a) 6-№трет.-бутилоксикарбонил-2-^бензоилоксикарбонил-1_лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

19.02 г (50.0 ммола) а-П-(бензилоксикарбонил)-8-П’-(трет.бутилоксикарбонил)-Ьлизин (търговски достъпен от фирмата Bachem) се разтварят в 150 мл тетрахидрофуран. Прибавят се на капки 8.31 г (50.0 ммола) карбонилдиимидазол и 5.03 г (50.0 ммола) триетиламин, разтворен в сух тетрахидрофуран при 0° С и се бърка 10 минути при тази температура. След това се накапва разтвор на 48.42 г (50.0 ммола) перфлуорооктилсулфонилпиперазин и 5.03 г (50.0 ммола) триетиламин в 250 мл сух тетрахидрофуран при 0° С. Бърка се една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъчното масло се пречиства върху силикагел като се елуира с н-хексан /изопропанол 15:1). Добив: 49.48 г (80.4 % от теоретичния по отношение на вложения вторичен амин) от горното съединение от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 40.01 Н 3.79 N 6.02 F 34.70 S 3.45 намерено: С 40.07 Н 3.82 N 6.02 F 34.67 S 3.48

b) 6-П-трет.-бутилоксикарбонил-Ьлизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

30.0 г (32.2 ммола) от съединението от заглавието на пример 26а) се разтварят в 300 мл изопропанол и се прибавя 1.5 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се 10 часа при стайна температура при което при контрола на протичането на реакцията чрез тънкослойна хроматография се установява, че хидрогенолитичното отцепване на бензилоксикарбонилната група след горното време на реагиране е протекло количествено. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се

Ill концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел. Елуент: н-хексан / изопропанол 25:1). Получават се 25.13 г (98.0 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ: изчислено: С 34.68 Н 3.67 N 7.03 F 40.55 S 4.03 намерено: С 34.72 Н 3.70 N 7.01 F 40.60 S 3.98

с) 6-1\1-трет.-бутилоксикарбонил-2-М-[1 -8-а-0-(2-карбонил)-етил2_>3,4,6-тетра-О-ацетил-манопираноза]-Е-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 300 мл сух тетрахидрофуран се разтварят 15.53 г (35.60 ммола) 3(2,3,4,6-тетра-0-ацетил-1-тио-а-0-манопиранозил)-пропионова киселина (получена съгласно: J. Haensler et al., Bioconjugate Chem. 4, 85, (1993); Chipowskey, S., and Lee, Y. C. (1973), Synthesis of thio-aldosides; Carbohydrate Research 31, 339 - 346), както и 3.60 г (35.60 ммола) триетиламин. След охлаждане на реакционния разтвор на -15 до -20° С при тази температура се накапва бавно при бъркане разтвор на 4.92 г (35.60 ммола) изобутилов естер на хлоромравчената киселина в 75 мл сух тетрахидрофуран, при което бързината на прибавяне трябва така да се ^w подбере, че вътрешната температура да не надвишава -10° С. След реакционно време от 15 минути при -15° С се накапват бавно разтвор на

28.35 г (35.60 ммола) от съединението от заглавието на пример 22Ь) и 3.60 г (35.60 ммола) триетиламин в 200 мл сух тетрахидрофуран при 20° С. След реакционно време от един час при -15° С както и два часа при стайна температура реакционният разтвор се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се поема в 250 мл етилацетат и се промива два пъти с по 100 мл наситен разтвор на натриев хидрогенкарбонат както и един път с 200 мл вода. След сушене на органичната фаза над натриев сулфат солта се отфилтрува и етилацетатьт се изпарява под вакуум. Маслообразният

112 остатък се пречиства чрез хроматографиране върху силикагел при използване на етилацетат /н-хексан (1:25) като елуент.

Добив: 34.21 г (79.1 % от теоретичния) като безцветно и много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 39.54 Н 4.23 N 4.61 F 26.58 S 5.28 намерено: С 39.49 Н 4.21 N 4.59 F 26.52 S 5.31

d) 6-М-трет.-бутилоксикарбонил-2-1М-[1 -в-а-0-(2-карбонил)-етил^: манопираноза]-1_-лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

29.93 г (24.64 ммола) от съединението от заглавието на пример 26с) се суспендират в 400 мл абсолютен метанол и при 5⁵ С се прибавят каталитични количества натриев метанолат. След реакционно време от 3 часа при стайна температура използвана за контрола на хода на реакцията тънкослойна хроматография (елуент: хлороформ / метанол = 9:1) показва количествено превръщане. За доработване към бистрия реакционен разтвор се прибавя Amberlit® IR (Н⁺- форма)-йонообменна смола за да се неутрализира, смолата се отфилтрува и така получения метанолен филтрат се изпарява под вакуум до сухо. Полученият аморфен

С остатък се пречиства чрез хроматографиране върху силикагел при използване на 2-пропанол/етилацетат / н-хексан (1:1:15) като елуент.

Добив: 23.42 г (90.8 % от теоретичния) като безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.72 Н4.14 N5.35 F 30.85 S 6.13 намерено: С 36.69 Н4.11 N5.35 F 30.82 S 6.11

e) 2-N-[1 -в-а-0-(2-карбонил)-етил-манопираноза]-1_-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

20.93 г (20.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 26d) се разтварят в смес от 50 мл трифлуороцетна киселина и 100 мл

113

дихлорометан при 0° С при енергично бъркане и се бърка 10 минути при тази температура. След това във вакуум се изпарява до сухо, остатъкът се поема в 150 мл вода и pH на водния разтво се наглася на 9.5 чрез накапване на 2 моларен воден разтвор на натриев хидроксид. Водният разтвор се ултрафилтрува върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от възможни още налични нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 17.79 г (94.2 % от теоретичното) от свободния амин като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 3.09 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.26 Н 3.73 N5.92 F 34.12 S 6.77 намерено: С 34.26 Н 3.79 N 5.88 F 34.07 S 6.80

f) 2-П-[1-8-а-0-(2-карбонил)-етил-манопираноза]-6-И-[1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-илпентаноил]-1,4,7,10-тетраазациклододекан, 1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, гадолинов-комплекс

5.54 г (8.8 ммола; 2.2 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 26е) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и безводен литиев хлорид (0.37 г, 8.8 ммола) се разтварят при 40° С в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.01 г (8.8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 3.78 г (4.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 26е), разтворено в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакциянния разтвор се прибавя 1.82 г (8.8 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се

114 прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува и се поема във вода, неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 5.17 г (83.0 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат. Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 4.43 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.45 Н 4.07 N8.09 F 20.72 S 4.11 Gd 10.09 намерено: С 35.50 Н 4.01 N8.12 F 20.68 S 4.14 Gd 10.13 Пример 27

а) 6-П-бензилоксикарбонил-2-И-(1 -О-р-0-карбонилметил-2,3,4,6тетра-О-бензилглюкопираноза)-1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

8.02 г (13.4 ммола) от описания в заглавието на пример 46а) от I патентна заявка DE 197 28 954 С1 [1карбоксиметилокси-2,3,4,6-тетра-Обензил-р-О-глюкопиранозид] и 3.24 г (28.14 ммола N-хидроксисукцинимид се разтварят в 100 мл диметилформамид и към разтвора при 0° С на порции се прибавя общо 5.80 г (28.14 ммола) Ν,Ν’дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при тази температура. Към така получения активен естерен разтвор се прибавя на капки при 0° С охладен разтвор на 11.13 г (13.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 с), разтворено в 50 мл диметилформамид и се бърка 2 часа при 0° С и 12 часа при стайна температура. Отделеният дициклохексилкарбамид се отфилтрува, разтворителят се изпарява до сухо. Така полученият остатък се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан/етанол, 20:1; провеждането на

115

хроматографирането става при постоянно градиентно елуиране като се увеличава частта на етанола).

Добив: 12.67 г (67.0 % от теоретичния) като безцветно много вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 52.77 Н 4.50 N 3.97 F 22.89 S 2.27 намерено: С 52.75 Н 4.61 N 3.98 F 22.94 S 2.26

b) 2- N-(1 -0-р-0-карбонилметил-глюкопираноза)-1_-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 100 мл етанол се разтварят 11.52 г (8.17 ммола) от полученото в пример 27а) съединение и към него се прибавя 0.5 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се добре с етанол (три пъти с по около 40 мл) и се концентрира във вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно безветно масло.

Добив: 7.36 г (98.4 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 34.07 Н 3.63 N6.11 F 35.24 S 3.50 намерено: С 34.11 Н 3.59 N6.08 F 35.23 S 3.52

c) 2-№(1-0-р-0-карбонилметил-глюкопираноза)- 6-N-[1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-илпентаноил]-1,4,7,10-тетраазациклододекан, L-лизин- [1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс

9.98 г (15.84 ммола; 2.2 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 27Ь) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабугил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и безводен литиев хлорид (0.67 г, 15.84 ммола) се разтварят при

116

40° С в 80 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.82 г (15.84 ммола) Nхидроксисукцинимид и 7.25 г (7.19 ммола) от съединението от заглавието на пример 27Ь), разтворено в 30 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавя 3.27 г (15.84) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, поема се във вода, неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от налични нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 9.11 г (83.0 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат. Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 4.02 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.37 Н 4.02 N8.25 F 21.13 S 2.10 Gd 10.29 намерено: С 35.42 Н 4.07 N8.18 F21.09 S 2.06 Gd 10.34 Пример 28

а) 2-И-трифлуороацетил- L-лизин- (1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

В 100 мл етанол се разтварят 10.0 г (11.46 ммола) от полученото в пример 1Ь) съединение и към него се прибавя 1.0 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се с етанол и се концентрира във вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като вискозно безветно масло.

Добив: 8.85 г (97.5 % от теоретичния).

117

Елементарен анализ:

изчислено: С 30.31 Н 2.54 N 7.07 F 47.95 S 4.05 намерено: С 30.36 Н 2.50 N7.11 F 47.99 S 4.00

b) 2-№трифлуороацетил-6-^(1-0-р-0-(5-карбонил)-пентил-2,3,4,6тетра-О-бензил-манопираноза)-1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към охладен до 0° С разтвор на 29.0 г (36.6 ммола) от съединението от заглавието на пример 28а) и 4.05 (40.26 ммола) триетиламин в 100 мл диметилформамид се накапва разтвор от 27.51 г (36.6 ммола) от съединението от заглавието на пример 17с) в 150 мл диметилформамид. След като приключи прибавянето се бърка още един час при 0° С и една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъкът се поема в 300 мл етилацетат. филтрува се от неразтворените съставки и филтратът се промива два пъти с по 100 мл 5 % воден разтвор на натриев хидроген карбонат. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и се концентрира във вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан /изопропанол 25:1). Получават се 42.05 г (80.4 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 50.42 Н 4.51 N 7.96 F 26.59 S 2.24 намерено: С 50.38 Н 4.50 N 7.91 F 26.62 S 2.20

c) 6-N-(1 -0-р-0-(5-карбонил)-пентил-2,3,4,6-тетра-0-бензилманопираноза)-1_-лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

В 150 мл етанол се разтварят 20.0 г (14.0 ммола) от полученото съгласно пример 28Ь) съединение. След това към този разтвор се прибавя разтвор на 2.8 г (7-.0 ммола) натриев хидроксид в 25 мл дестилирана вода и се бърка 0.5 часа при 50° С. Съгласно тънкослойната хроматограма по това време отцепването на защитната група е протекло

118 количествено. Концентрира се под вакуум до сухо и се отстраняват следите от вода чрез многократно съдестилиране с етанол. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан /изопропанол 20:1). Получават се 16.66 г (89.3 % от теоретичния) от съединението от заглавието като безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 52.25 Н 4.91 N 4.20 F 24.22 S 2.41 намерено: С 52.30 Н 4.90 N4.18 F 24.22 S 2.38

d) 6-N-(1 -0-р-0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза)-1_-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 150 мл етанол се разтварят 15.0 г (11.25 ммола) от полученото в пример 28с) съединение и към него се прибавя 1.0 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се с етанол/ вода (10:1) и се концентрира във вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като вискозно безветно масло.

Добив: 10.77 г (98.4 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.04 Н 4.25 N 5.76 F 33.20 S 3.30 намерено: С 37.06 Н 4.20 N5.81 F 33.19 S 3.30

e) 6-№(1-0-р-0-(5-карбонил)-пентил-манопираноза)- 2-N-[1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-илпентаноил]-1,4,7,10-тетраазацикпододекан, 1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd-комплекс

5.54 г (8.8 ммола; 2.2 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 28d) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и безводен литиев хлорид (0.37 г, 8.8 ммола) се разтварят при

119

40° С в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.01 г (8.8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 3.89 г (4.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 28d), разтворено в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакциянния разтвор се прибавя 1.82 г (8.8 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, поема се във вода, ¢- неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 4.81 г (75.9 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат. Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 8.98 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 37.15 Н 4.39 N7.96 F 20.38 S 2.012 Gd 9.92 намерено: С 37.25 Н 4.40 N8.02 F 20.31 S 1.98 Gd 10.00 Z Пример 29

а) 1,7-бис(бензилоксикарбонил)-4-(1 -О-р-0-карбонилметил-2,3,4,6тетра-О-бензил-галактопираноза)-10-{3-аза-пентан-1,5дикарбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид}-1,4,7,10-тетраазацикпододекан

Към разтвор на 27.0 г (24.4 ммола) на получен съгласно пример 15а) вторичен амин в смес от 150 мл тетрахидрофуран и 15 мл хлороформ при 0° С и в атмосфера на азот се прибавят на капки 35.80 г (25.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 17е), разтворено в 250 мл тетрахидрофуран. След това при 0° С се прибавят общо 18.0 (36.6 ммола) EEDQ [2-етокси-1-етоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин] на части и се

120 оставя да се бърка една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъчното масло се пречиства върху силикагел като се елуира с н-хексан /изопропанол 20:1). Добив: 32.11 г (78.0 % от теоретичния по отношение на вложения вторичен амин) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 54.09 Н 4.72 N4.98 F 19.14 S 1.90 намерено: С 54.12 Н 4.77 N5.03 F 19.17 S 1.90

b) 1-(1-0-р-0-карбонилметил- галактопираноза)-7-{3-окса-пентан-

1,5-дикарбоксилна киселина-1 -оил-5-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид}-1,4,7,10тетраазациклододекан

В 250 мл етанол се разтварят 30.0 г (17.77 ммола) от полученото в пример 29а) съединение и към него се прибавя 3.0 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се добре с етанол и се концентрира във вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като жълтеникаво много вискозно масло.

Добив: 17.89 г (95.1 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.30 Н 4.09 N 7.94 F 30.50 S 3.03 намерено: С 36.26 Н4.12 N7.90 F 30.46 S 3.04

c) 1-(1-О-р-0-карбонилметил- галактопираноза)-7-{3-окса-пентан-

1,5-дикарбоксилна киселина-1-оил-5-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид}-4,10-бис[1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-илпентаноил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан]-1,4,7,10тетраазациклододекан, дигадолинов- комплекс

121

5.54 г (8.8 ммола; 4.4 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 29Ь) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и безводен литиев хлорид (0.37 г, 8.8 ммола) се разтварят при 40° С в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.01 г (8.8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 2.11 г (2.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 29Ь), разтворено в 25 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакционния разтвор се прибавя 1.82 г (8.8 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, поема се във вода, неразтвореният дицикпохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се ултрафилтрува върху AM ICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da) за да се обезсоли и да се пречисти от нискомолекулни съставки. Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 3.29 г (72.2 % от теоретичния поотношение на вложената аминосъставка) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание (Karl-Fischer): 5.99 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 36.84 Н 4.37 N9.82 F 14.15 S 1.40 Gd 19.63 намерено: С 36.87 Н 4.40 N9.82 F 14.09 S 1.38 Gd 19.59 Пример 30

а) Метилов естер на 3-(1-0-а-0-2,3,4,6-тетра-0-бензилманопираноза)-2-П-бензилоксикарбонил-1_-серин

В 500 мл сух ацетонитрил се разтварят 21.42 г (39.61 ммола)

2,3,4,6-тетра-0-бензил-а-0-манопираноза (получена съгласно: F. Kong et

122 al., J. Carbohydr. Chem.; 16; 6; 1997; 877 - 890). След охлаждане на реакционният разтвор до -5° С се накапва бавно при тази температура и бъркане разтвор на 13.23 г (59.52 ммола) триметилсилилов естер на трифлуорометансулфонова киселина в 30 мл ацетонитрил, последвано от разтвор на 20.06 г (79.21 ммола) метилов естер на Nбензилоксикарбонил-L- серин (търговски достъпен от фирмата Bachem) в 50 мл ацетонитрил, при което скоростта на капане трябва така да се подбере че вътрешната температура да не надвишава 10° С. След време на реагиране от 15 часа при стайна температура, разтворът се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се поема в етилацетат и се промива два пъти с по 100 мл наситен разтвор на натриев хидрогенкарбонат и веднаж с 200 мл вода. След като органичната фаза се изсуши върху натриев сулфат, солта се отфилтрува и етилацетатьт се отстранява под вакуум. Получаващият се маслообразен остатък се пречиства върху силикагел като се използва етилацетат /н-хексан (1:5) като елуент.

Добив 23.60 г (76.8 % от теоретичния) от горното съединение от заглавието като безцветно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 71.21 Н 6.37 N 1.81 намерено: С 71.19 Н 6.41 N1.79

b) 3-(1 -0-а-0-2,3,4,6-тетра-0-бензил-манопираноза)-2-№ бензилоксикарбонил-Е-серин

В смес от 20 мл метанол, 20 мл вода и 50 мл тетрахидрофуран се разтварят 10.0 г (12.90 ммола) от полученото съгласно пример 30а) съединение. Прибавят се 0.47 г (19.35 ммола) литиев хидроксид, разтворен в 25 мл дестилирана вода при стайна температура и се бърка 6 часа при 60° С. При контролиране на протичането на реакцията чрез тънкослойна хроматография (елуент: метиленхлорид /метанол 10:1) се установява, че осапунването на метиловия естер от пример 30а) е

123 протекло количествено. След това разтворът се концентрира под вакуум до сухо и остатъкът се поема на топло в 250 етилацетат (около 60° С). Така получената етилацетатна фаза се промива два пъти с по 50 мл 15 % водна хлороводородна киселина както е веднаж с 100 мл дестилирана вода. Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира под вакуум до сухо. Остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: н-хексан /етилацетат 5:1). Получават се 8.40 г (85.7 % от теоретичния) от съединението от заглавието под формата на безцветно масло.

, Елементарен анализ:

изчислено: С 70.94 Н 6.22 N 1.84 намерено: С 70.97 Н 6.30 N1.78

с) 3-(1 -0-а-0-2,3,4,6-тетра-0-бензил-манопираноза-2-Пбензилоксикарбонил-1_-серин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

Към 13.86 г (24.40 ммола) 1-перфлуороктилсулфонилпиперазин (получен съгласно DE 196 03 033), разтворени в смес от 150 мл тетрахидрофуран и 15 мл хлороформ, при 0° С и в атмосфера на азот се прибавят на капки 20.57 г (27.0 ммола) от получената съгласно пример 30b) карбоксилна киселина, разтворена в 50 мл тетрахидрофуран. След това при 0° С се прибавят на части общо 18.0 (36.60 ммола) EEDQ [2етокси-1-етоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин] и се оставя да се бърка една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъчното масло се пречиства върху силикагел като се елуира със смес от н-хексан /изопропанол 15:1). Добив: 17.0 г (79.6 % от теоретичния по отношение на вложения първичен амин) от съединението от заглавието под формата на безцветно вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.53 Н 4.23 N3.15 F 25.65 S 2.41 намерено: С 51.48 Н 4.27 N3.10 F 25.71 S 2.35

124

d) 3-(1 -0-а-0-манопираноза-1_-серин-[1 -(4- перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 200 мл етанол се разтварят 15.0 г (11.41 ммола) от полученото в пример ЗОс) съединение и към него се прибавя 1.5 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород (около 8 часа). Катализаторът се отфилтрува, промива се добре с етанол и се концентрира във вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като много вискозно безцветно С масло.

Добив: 8.79 г (94.0 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 30.78 Н 3.20 N5.13 F 39.41 S 3.91 намерено: С 30.87 Н3.14 N5.19 F 39.50 S 3.88

e) 3-(1-0-р-0-манопираноза)-2-И-[1,4,7- трис(карбоксилатометил)10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-ил-пентаноил)-1,4,7,10тетраазациклододекан]-1_-серин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид, Gd комплекс

Към суспензия от 5.7 г (9.06 ммола; отговарящо на 1.5 молеквивалента по отношение на вложеното съединение от заглавието (първичен амин) на пример 30d) на описания Gd-комплекси на 10-(4карбокси-1 -метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан1,4,7-триоцетна киселина в 75 мл абсолютен диметилсулфоксид се прибавят при 70° С 0.68 г (15.9 ммола) литиев хлорид. При 30 минутно бъркане при 70° С към вече бистрия разтвор на части се прибавят общо 1.83 г (15.9 ммола) N-хидроксисукцинимид и реакционната смес се държи още 1 час при 70° С След охлаждане на сместа до 10° С се прибавят 4.52г (23.85 ммола) Ν,Ν’-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка още 1 час при 0° С и 12 часа при 22° С. Към така получения N-хидроксисукцинимиден естер на Gd-комплекса на 10-(4125 карбокси-1 -метил-2-оксо-3-азабугил)-1,4,7,10-тетраазацикпододекан1,4,7-триоцетната киселина се прибавят при 22° С на капки разтвор на

4.94 г (6.03 ммола) от съединението от заглавието на пример 30d) в 15 мл диметилсулфоксид, и се бърка нови 12 часа при стайна температура. За доразработване, към реакционният разтвор бавно се накапва смес от разтворители състояща се от 250 мл ацетон и 250 мл 2-пропанол, при което съединението от заглавието след 12 часа при 10° С напълно се утаява като бледожълто оцветено масло. Горната елуентна смес внимателно се отдекантирва и маслообразният продукт се поема в 200 мл дестилирана вода, при което той напълно се разтваря, така че се получава бледожълто оцветен разтвор във вода на горното съединение от заглавието. Накрая водният разтвор на продукта се филтрува първо на мембранен филтър и след това, с цел за обезсоляване и отделяне на нискомолекулни съставки, три пъти върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da). Това което се задържа върху филтъра се суши чрез замразяване.

Добив: 8.63 г (80.2 % от теоретичния по отношение на вложеното съединение от заглавието на пример 30d) като безцветен лиофилизат със съдържание на вода 7.65 %.

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 33.57 Н 3.80 N7.83 F 22.57 S 2.24 Gd 10.99 намерено: С 33.57 Н 3.76 N7.82 F 22.63 S 2.18 Gd 11.06 Пример 31

а) 6-П-бензилоксикарбонил-2-П-[0-р-0-галактопиранозил (1 ->4)глюконозил]-1_-лизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид

Към разтвор на 4.98 г (6.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с) в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид при стайна температура и бъркане се прибавя на капки разтвор на 13.3 г (37.2 ммола) 0-р-0-галактопиранозил-(1-»4)-0-глюконо-1,5-лактон

126 [лактобионолактон; получен съгласно: (a) Williams, Т. J.; Plessas, N. R., Goldstein, I. J., Carbohydr. Res. 1978, 67, Cl (b) Kobayashi, K,; Sumitomo, H.; Ina, Y. Polym. J. 1985,17, 567, (c) Hiromi Kitano, Katsuko Sohda, and Ayako Kosaka, Bioconjugate Chem., 1995, 6 131 - 134] в 40 мл абсолютен диметилсулфоксид. Така полученият реакционен разтвор се бърка 14 часа при 40° С. За доразработване се прибавят при стайна температура 500 мл абсолютен 2-пропанол и получената безцветна утайка се филтрува върху О4-фрита и се промива с общо 250 мл абсолютен пропанол. Така полученото твърдо вещество се разтваря в 300 мл дестилирана вода и се филтрува с цел обезсоляване и отделяне на нискомолекулни съставки три пъти върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da). Чрез трикратното ултрафилтруване се отделят както излишъците на лактобионолактона така и възможни още налични нискомолекулни съставки от желания продукт. Това, което се задържа върху мембраната, се разтваря напълно в 300 мл дестилирана вода и се суши чрез замразяване.

Добив: 6.51 г (92.7 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

Н₂О - съдържание: 10.03 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 38.98 Н 4.05 N 4.79 F 27.58 S 2.74 намерено: С 39.04 Н 4.09 N 4.82 F 27.61 S 2.71

Ь) 2-№[0-р-0-галактопиранозил (1-»4)-глюконозил]-1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 100 мл етанол се разтварят 5.0 г (4.27 ммола) от полученото в пример 31а) съединение и към него се прибавя 0.5 г Pearlmanкатализатор (Pd 20 %, С). Хидрира се при стайна температура в атмосфера на водород (1 атм) докато се поеме количеството на необходимия водород. Катализаторът се отфилтрува, промива се с етанол и се концентрира във вакуум до сухо. Съединението от заглавието се получава като безцветно вискозно масло.

127

Добив: 4.36 г (98.5 % от теоретичния).

Елементарен анализ:

изчислено: С 34.76 Н 3.99 N5.40 F31.51 S 3.09 намерено: С 34.78 Н 4.04 N5.34 F31.51 S 3.15

с) 2-^[0-р-0-галактопиранозил (1->4)-глюконозил]-6-№[1,4,7трис(карбоксилатометил)-10-(3-аза-4-оксо-5-метил-5-илпентаноил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан]- 1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd комплекс

5.54 г (8.8 ммола; 2.2 молеквивалента от вложената аминокомпонента от пример 31Ь) от получения съгласно патента заявка DE 197 28 954С1 под пример 31 h) Gd комплекс на 10-(4-карбокси-1метил-2-оксо-3-азабутил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан-1,4,7-триоцетна киселина и безводен литиев хлорид (0.37 г, 8.8 ммола) се разтварят при 40° С в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид при бъркане и при тази температура се прибавят общо 1.01 г (8.8 ммола) N-хидроксисукцинимид и 3.85 г (4.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 31Ь), разтворено в 60 мл абсолютен диметилсулфоксид. След охлаждане до стайна температура към реакциянния разтвор се прибавя 1.82 г (8.8 ммола) Ν,Ν'-дициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавя достатъчно ацетон/2-пропанол (1:1) за да се утаи напълно съединението от горното заглавие. Утайката се отфилтрува, поема се във 300 мл вода, неразтвореният дициклохексилкарбамид се отфилтрува и филтратът се три пъти ултрафилтрува върху AMICON® YM-3 ултрафилтриращи мембрани (cut off : 3000 Da). При трикратното ултрафилтруване се отделят от желания продукт както излишъците от Gd комплекс, така и възможни още налични нискомолекулни съставки. Това, което се задържа върху мембраната, се разтваря напълно в 300 мл дестилирана вода и се суши чрез замразяване.

Добив: 4.64 г (70.4 % от теоретичния) като безцветен лиофилизат.

128

Н₂0 - съдържание (Karl-Fischer): 10.08 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.70 Н 4.22 N7.65 F 19.59 S 1.95 Gd 9.54 намерено: С 35.77 Н 4.17 N7.71 F 19.61 S 1.99 Gd 9.60 Пример 32

a) 6-^бензилоксикарбонил-2-П-(2,3,4,5-пентахидроксихексаноил)- 1_-лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид

Към разтвор на 100.0 г (120.4 мола) от съединението от заглавието на пример 1с) в 500 мл сух тетрахидрофуран се накапват при 50° С разтвор на 21.45 г (120.4 мола) 5-глюконолактон в 50 мл тетрахидрофуран. Бърка се 3 часа при 60° С и след това една нощ при стайна температура. Концентрира се под вакуум до сухо и остатъкът се хроматографира върху силикагел. Елуент: дихлорометан /етанол = 20:1).

Добив: 98.37 г (82 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 38.10 Н 3.70 N5.55 F 32.02 S 3.18 намерено: С 38.22 Н 3.79 N 5.42 F 32.02 S 3.29

b) 2-№(2,3,4,5-пентахидрокси-хексаноил)-1_-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 2000 мл етанол се разтварят 100.9 г (100.0 ммола) от полученото в пример 32а) съединение и към него се прибавя 10.0 г паладиев катализатор (10 % Pd/ С). Хидрира се 12 часа при стайна температура. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира във вакуум до сухо.

Добив: 87.46 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 32.96 Н 3.57 N 6.41 F 36.93 S 3.67 намерено: С 32.91 Н 3.72 N 6.34 F 36.78 S 3.50

c) 6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10-

129 тетраазациклододекан-10-П-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)]- 2-П-[1-0-а-0-карбонилметил-манопираноза]- Ьлизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd комплекс

50.0 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 е),

6.28 г (54.55 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.62 г (109.0 мола) литиев хлорид и 34.35 г (54.55 ммола) 1,4,5-трис(карбоксилатометил)-10(карбокси-3-аза-4-оксо-5-метил-пент-5-ил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gd комплекс при леко затопляне се разтварят в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 16.88 г (81.8 мола) Ν,Νдицикпохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавят 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Получената утайка се отфилтрува и след това се пречиства чрез хроматографиране (RP-18 елуент: градиентно с вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 75.94 г (91.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Н₂О - съдържание: 8.6 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.34 Н 4.09 N8.24 F 21.12 S 2.10 Gd 10.28 У намерено: С 35.28 Н4.15 N8.19 F21.03 S 2.15 Gd 10.14

Пример 33

а) 6-П-бензилоксикарбонил-2-П-(2,3,4,5-пентахидроксихексаноил)- 1_-лизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]амид

Към разтвор на 100.0 г (120.4 ммола) от съединението от заглавието на пример 1с) и 12.18 г (120.4 ммола) триетиламин в 500 мл сух тетрахидрофуран се накапват при 50° С разтвор на 21.45 г (120.4 мола)

5-глюконолактон в 50 мл тетрахидрофуран. Бърка се 3 часа при 60° С и след това една нощ при стайна температура. След това се прибавят 400 мл 5 % воден разтвор на хлороводородна киселина, бърка се 5 минути

130 при стайна температура, прибавя се натриев хлорид, органичната фаза се отделя, суши се над магнезиев сулфат, концентрира се под вакуум до сухо и остатъкът се хроматографира върху силикагел. Елуент: дихлорометан/етанол = 20:1).

Добив: 100.97 г (82 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 37.58 Н 3.45 N5.48 F31.58 S 3.14 намерено: С 37.72 Н 3.59 N5.42 F31.72 S 3.29

Ь) 2-№(2,3,4,5-пентахидрокси-хексаноил)-1_-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 2000 мл етанол се разтварят 100.9 г (100.0 ммола) от полученото в пример 32а) съединение и към него се прибавя 10.0 г паладиев катализатор (10 % Pd/ С). Хидрира се 12 часа при стайна температура. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира във вакуум до сухо.

Добив: 87.46 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 32.96 Н 3.57 N 6.41 F 36.93 S 3.67 намерено: С 32.91 Н 3.72 N 6.34 F 36.78 S 3.50 ^;· с) 6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-№(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)]- 2-№[1-0-а-0-карбонилметил-манопираноза]- 1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd комплекс

50.0 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример 1 е),

6.28 г (54.55 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.62 г (109.0 мола) литиев хлорид и 34.35 г (54.55 ммола) 1,4,5-трис(карбоксилатометил)-10(карбокси-3-аза-4-оксо-5-метил-пент-5-ил)-1,4,7,10тетраазациклододекан, Gd комплекс при леко затопляне се разтварят в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 16.88 г (81.8 мола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при

131 стайна температура. Към така получената суспензия се прибавят 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Получената утайка се отфилтрува и след това се пречиства чрез хроматографиране (RP-18 елуент: градиентно с вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 75.9 г (91.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Н₂О - съдържание: 8.6 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.34 Н 4.09 N8.24 F 21.12 S 2.10 Gd 10.28 намерено: С 35.28 Н 4.15 N8.19 F21.03 S 2.15 Gd 10.14 При условията на пример 1f вместо маноза се използва глюкоза, респективно галактоза.

Пример 34

a) 6-П-бензилоксикарбонил-2-И-[1 -0-а-0-карбонилметил-(2,3,4,6тетра-О-бензил глюкопираноза]- 1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към разтвор на 100.0 г (120.4 мола) от съединението от заглавието на пример 1 с), 72.1 г (120.4 мола) 1-0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0бензил глюкопираноза и 13.86 г (120.4 мола) N-хидроксисукцинимид, разтворени в 500 мл диметилформамид, се прибавят при 0° С 41.27 г (200.0 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и една нощ при стайна температура. Утайката от карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Добив: 136.1 г (87 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 57.32 Н 4.89 N 4.31 F 24.86 S 2.47 намерено: С 57.48 Н 5.04 N 4.20 F 24.69 S 2.38

b) 2-П-[1-0-а-0-карбонилметилглюкопираноза]- 1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

132

В 2000 мл етанол се разтварят 130.0 г (100.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 34а) и към него се прибавя 10.0 г паладиев катализатор (10 % Pd/ С). Хидрира се 12 часа при стайна температура. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира във вакуум до сухо.

Добив: 91.7 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 34.07 Н 3.63 N6.11 F 35.24 S 3.50 намерено: С 33.92 Н 3.71 N 6.02 F 35.33 S 3.42

с) 6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-№(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)]- 2-N-[1 -O-a-D-карбонилметил-глюкопираноза]- L-лизин-[1 -(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd комплекс

50.0 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример 34Ь),

6.28 г (54.55 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.62 г (109.0 мола) литиев хлорид и 34.35 г (54.55 ммола) 1,4,5-трис(карбоксилатометил)-10(карбокси-3-аза-4-оксо-5-метил-пент-5-ил)-1,4,7,10тетраазациклододекан, Gd комплекс при леко затопляне се разтварят в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 16.88 г (81.8 мола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавят 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Получената утайка се отфилтрува и след това се пречиства чрез хроматографиране (RP-18 елуент: градиентно с вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 75.9 г (91.0 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Н₂О - съдържание: 8.6 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.34 Н 4.09 N8.24 F21.12 S 2.10 Gd 10.28 намерено: С 35.26 Н4.18 N8.14 F21.01 S 2.158 Gd 10.13

133

Пример 35

a) 6-N-6eH3nnoKCHKap6oHHr-2-N-[1 -0-а-0-карбонилметил-(2,3,4,6тетра-О-бензил галактопираноза]- 1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към разтвор на 50.0 г (60.2 мола) от съединението от заглавието на пример 1с), 36.05 г (60.2 мола) 1-0-а-0-карбонилметил-2,3,4,6-тетра-0бензил галактопираноза и 6.93 г (60.2 мола) N-хидроксисукцинимид, разтворени в 500 мл диметилформамид, се прибавят при 0° С 20.64 г (100.0 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С С и една нощ при стайна температура. Утайката от карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Добив: 68.1 г (87 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 57.32 Н 4.89 N 4.31 F 24.86 S 2.47 намерено: С 57.47 Н 5.05 N4.19 F 24.72 S 2.29

b) 2-№[1-0-а-0-карбонилметил-галактопираноза]- 1_-лизин-[1-(4перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 1000 мл етанол се разтварят 65.0 г (50.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 35а) и към него се прибавя 5.0 г паладиев катализатор (10 % Pd/ С). Хидрира се 12 часа при стайна температура. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира във вакуум до сухо.

Добив: 45.85 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 34.07 Н 3.63 N6.11 F 35.24 S 3.50 намерено: С 33.93 Н 3.74 N 6.01 F 35.05 S 3.39

c) 6-N-[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан-10-№(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)]- 2-N-[1 -O-a-D-карбонилметил-галактопираноза]- 1_-лизин-[1 -(4-

157

R500C--\ /\ /--СО-ОН n;

R⁵OOC--' --COOR⁵ в които R⁵ има посоченото значение, (Via) или карбоксилна киселина с обща формула Vila

R5OOCR5QOC

R⁵OOC-

R⁵OOC (Vila) в които R⁵ и U¹ имат споменатите вече значения, в евентуално активирана форма взаимодейства с амин с обща формула IX

Н—G-(Z-Rf)m (IX) в която G, R, R_f, Y, Z, m, и р имат посочените в претенцията значения, в купелуваща реакция и евентуално последващо отцепване на евентуално присъстващи защитни групи се превръща в метален комплекс с обща формула I или когато R⁵ има значението на защитна група, след отцепване на тези защитни групи в следващ етап, по сам по себе си познат начин, взаимодейства с най-малко един метален оксид или метална сол на елемент с поредно число 21 - 29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57 - 83 и след това, при желание, евентуално присъстващи киселинни водородни атоми се заместват с катиони на неорганични и/или органични бази, аминокиселини или амиди на аминокиселини.

135 намерено: С 51.35 Н4.18 N4.28 F 17.03

b) 2-№трифлуороацетил-моно-бензилов естер на L-глутаминова киселина-5^-(метил)-М-(2,3,4,5,6-пентахидроксихексил)-амид

Към разтвор на 24.9 г (24.08 ммола) от съединението от заглавието на пример 36а, 2х г (24.08 ммола) N-метилглюкамин и 2.77 г (24.08 ммола) N-хидроксисукцинимид, разтворени в 150 мл диметилформамид, се прибавя при 0° С 8.25 г (40 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и една нощ при стайна температура. Утайката от карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Добив: 109.40 г (89 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 51.43 Н 5.51 N6.66 F 13.56 намерено: С 51.22 Н 5.41 N6.75 F 13.40

c) И-трифлуороацетил-Ьглутаминова киселина- Ν-(μθτηπ)-Ν(2,3,4,5,6-пентахидроксихексил)-амид

В 500 мл етанол се разтварят 77.33 г (15.15 ммола) от съединението от заглавието на пример 36Ь) и към него се прибавя 3 г паладиев катализатор (10 % Pd/ С). Хидрира се при стайна температура. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира във вакуум до сухо.

Добив: 43.0 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 40.01 Н5.19 N8.48 F 17.26 намерено: С 39.84 Н5.13 N8.68 F 17.09

d) М-трифлуороацетил-1_-глутаминова киселина- Ν-(μθτμι)-Ν- (2,3,4,5,6-пентахидроксихексил)-амид -[1 - (4перфлуороктилсулфонил)-амидпиперазин]-амид

136

Към 10.96 г (33.2 ммола) от съединението от заглавието на пример 36с) и 18.87 г (33.2 ммола) 1-перфлуороктилсулфонил-пиперазин (получен съгласно DE 196 03 033) в 80 мл тетрахидрофуран, се прибавят при 0° С 16.42 г (66.4 ммола) EEDQ [етилов естер на 2-етокси-1,2-дихидрохинолин1-карбоксилна киселина] и се оставя да се бърка една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъчното масло се пречиства върху силикагел като се елуира със смес от дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив: 28.67 г (92 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 39.61 Н 2.89 N6.19 F 35.66 S 3.54 намерено: С 39.68 Н 2.74 N6.13 F 35.81 S 3.40

e) L-глутаминова киселина-5-№(метил)-№(2,3,4,5,6пентахидроксихексил)-амид -[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)пиперазин]-амид

В разтвор на 28.36 г (30.22 ммола) от съединението от заглавието на пример 36d) в 200 мл етанол се въвежда при 0° С в продължение на един час амоняк- газ. След това се бърка 4 часа при 0° С. Концентрира се до сухо и остатъкът се разбърква във вода. Утайката се отфилтрува и се суши под вакуум (50° С).

Добив: 24.19 г (95 % от теоретичния) като аморфно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 41.12 Н 2.89 N6.19 F 35.66 S 3.54 намерено: С 41.15 Н 2.83 N6.28 F 35.78 S 3.71

f) №[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан]-10-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)]- L-глутаминова киселина-5-№(метил)-№(2,3,4,5,6пентахидроксихексил)-амид-5-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-

137 пиперазин]-амид, Gd комплекс

20.43 г (24.25 ммола) от съединението от заглавието на пример 36е), 2.79 г (24.25 ммола) N-хидроксисукцинимид, 2.12 г (50.0 ммола) литиев хлорид и 15.27 г (24.25 ммола) 1,4,5-трис(карбоксилатометил)-10[(3-аза-4-оксо-5-метил-пент-5-ил)-пентанова киселина]-1,4,7,10тетраазациклододекан, Gd комплекс при леко затопляне се разтварят в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 8.25 г (40 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавят 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Получената утайка се отфилтрува и след това се пречиства чрез хроматографиране (RP-18 елуент: градиентно с вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 28.45г (79 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Н₂О - съдържание: 11.0 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.41 Н 3.83 N9.03 F 23.13 S 2.30 Gd 11.26 намерено: С 34.34 Н 3.98 N 9.19 F23.29 S 2.15 Gd 11.07 Пример 37

а) 6-№бензилоксикарбонил-2-№[бензилов естер на 1-O-a-Dкарбонилметил-(2,3,4-три-О-бензил глюкуронова киселина]- Lлизин-[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

Към разтвор на 100.0 г (120.4 мола) от съединението от заглавието на пример 1с), 73.77 г (120.4 мола) бензилов естер на 1-O-a-Dкарбонилметил-2,3,4-три-О-бензил глюкуронова киселина и 13.86 г (120.4 мола) N-хидроксисукцинимид, разтворени в 500 мл диметилформамид, се прибавят при 0° С 41.27 г (200.0 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и една нощ при стайна температура. Утайката от карбамид се отфилтрува, филтратът се концентрира под вакуум до

138 сухо и се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан / етанол = 20:1).

Добив: 147.58 г (86 % от теоретичния) като гъсто масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 52.25 Н 4.31 N 3.93 F 22.66 S 2.45 намерено: С 52.38 Н4.17 N4.12 F 22.78 S 2.39

b) 2-№[1-0-а-0-карбонилметил- глюкуронова киселина]- L-лизин[1-(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид

В 2000 мл етанол се разтварят 143.52 г (100.0 ммола) от Q съединението от заглавието на пример 37а) и към него се прибавя 10.0 г паладиев катализатор (10 % Pd/ С). Хидрира се 12 часа при стайна температура. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира във вакуум до сухо.

Добив: 93.06 г (количествен) като безцветно твърдо вещество. Елементарен анализ:

изчислено: С 33.56 Н 3.36 N 6.02 F 34.71 S 3.45 намерено: С 33.31 Н 3.42 N 6.04 F 35.51 S 3.40

c) №[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазацикпододекан]-10-И-(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5-

С ил)]-2^-[1-О-а-0-карбонилметил-глюкуронова киселина]- Lлизин-[1 -(4-перфлуороктилсулфонил)-пиперазин]-амид, Gd комплекс, натриева сол

50.76 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример 37Ь), 6.28 г (54.55 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.62 г (109.0 ммола) литиев хлорид и 34.35 г (54.55 ммола) 1,4,5-трис(карбоксилатометил)-10[карбокси-3-аза-4-оксо-5-метил-пент-5-ил)-1,4,7,10-тетраазациклододекан, Gd комплекс при леко затопляне се разтварят в 200 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 16.88 г (81.8 ммола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Към така получената суспензия се прибавят 3000 мл

139 ацетон и се бърка 10 минути. Получената утайка се отфилтрува и след това се пречиства чрез хроматографиране (RP-18 елуент: градиентно с вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 14.9 г (88 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Н₂О - съдържание: 8.6 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 34.53 Н 3.80 N8.05 F 20.63 S 2.05 Gd 10.05 Na 1.47 намерено: С 34.38 Н 3.95 N8.19 F 20.83 S 2.15 Gd 10.14 Na 1.63 Пример 38

ш.·

a) 6-П-бензилоксикарбонил-2-П-[2-(И-етил-Пперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1_- лизин

Към 82.0 г (113.5 ммола) б-И-бензилоксикарбонил- L- лизин и 66.42 г (113.5 ммола) 2-(П-етил-И-перфлуороктилсулфонил)-аминооцетна киселина (получена съгласно DE 196 03 033) в 300 мл тетрахидрофуран, се прибавят при 0° С 49.46 г (200.0 ммола) EEDQ [етилов естер на 2етокси-1,2-дихидрохинолин-1 -карбоксилна киселина] и се оставя да се бърка една нощ при стайна температура. Във вакуум се изпарява до сухо и остатъчното масло се пречиства върху силикагел като се елуира със смес от дихлорометан / метанол = 20:1).

Добив: 55.79 г (58 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 36.85 Н 3.09 N4.96 F 38.11 S 3.78 намерено: С 36.85 Н3.19 N4.87 F 38.28 S 3.95

b) 6-№бензилоксикарбонил-2-№[2-(№етил-№ перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1_- лизин- N-Menw-N(2,3,4,5,6-пентахидроксихексил)-амид

Към разтвор на 51.02 г (60.2 мола) от съединението от заглавието на пример 38а), 11.75 г (60.2 мола) N-метил-глюкамин и 6.93 г (60.2 мола)

140

N-хидроксисукцинимид, разтворени в .250 мл диметилформамид, се прибавя при 0° С 20.64 г (100.0 ммола) Ν,Ν-дициклохексилкарбодиимид. Бърка се 3 часа при 0° С и една нощ при стайна температура. Утаеният карбамид се отфилтрува, филтратът се изпарява под вакуум до сухо и остатъкът се хроматографира върху силикагел (елуент: дихлорометан /етанол = 20:1).

Добив: 53.05 г (86 % от теоретичния) като вискозно масло.

Елементарен анализ:

изчислено: С 38.68 Н 4.03 N5.47 F 31.52 S 3.13 намерено: С 38.49 Н 4.17 N5.32 F31.70 S 3.29

c) 2-А[2-^-етилАперфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1_лизинАметилА(2,3,4,5,6-пентахидроксихексил)-амид

В 2000 мл етанол се разтварят 102.48 г (100.0 ммола) от съединението от заглавието на пример 38Ь) и към него се прибавя 10.0 г паладиев катализатор (10 % Pd/ С). Хидрира се 12 часа при стайна температура. Катализаторът се отфилтрува и филтратът се концентрира във вакуум до сухо.

Добив: 89.06 г (количествен) като безцветно твърдо вещество.

Елементарен анализ:

изчислено: С 33.72 Н 3.96 N 6.29 F 36.26 S 3.60 намерено: С 33.91 Н3.82 N6.14 F 36.31 S 3.47

d) №[1,4,7-трис(карбоксилатометил)-1,4,7,10тетраазациклододекан]-10А(пентаноил-3-аза-4-оксо-5-метил-5ил)]-2А[2-Аетил-^перфлуороктилсулфонил)-амино]-ацетил-1_лизинАметилА(2,3,4,5,6-пентахидроксихексил)-амид, Gd комплекс

48.58 г (54.55 ммола) от съединението от заглавието на пример 38с), 6.28 г (54.55 ммола) N-хидроксисукцинимид, 4.62 г (109.0 мола) литиев хлорид и 34.35 г (54.55 мола) 1,4,5-трис(карбоксилатометил)-10(карбокси-3-аза-4-оксо-5-метил-пент-5-ил)-1,4,7,10-тетраазацикло141 додекан, Gd комплекс се разтварят при леко затопляне в 400 мл диметилсулфоксид. При 10° С се прибавят 16.88 г (81.8 мола) Ν,Νдициклохексилкарбодиимид и реакционната смес се бърка 12 часа при стайна температура. Така получения разтвор се излива в 3000 мл ацетон и се бърка 10 минути. Получената утайка се отфилтрува и след това се пречиства чрез хроматографиране (RP-18 елуент: градиентно с вода / етанол / ацетонитрил).

Добив: 73.27 г (89.4 % от теоретичния) като безцветно твърдо вещество.

Н₂О - съдържание: 8.6 %

Елементарен анализ: (изчислено като безводно вещество) изчислено: С 35.18 Н 4.23 N4.23 F21.50 S 2.13 Gd 10.47 намерено: С 35.28 Н 4.15 N4.19 F21.33 S 2.18 Gd 10.61 Пример 39

Разпределение в органите (включително натрупване в тумори и лимфни възли) след венозно приложение на контрастното средство от изобретението от пример 1 при плъхове с карцином на простатата

След венозно приложение на 225 мкмола общ гадолиний/кг телесно тегло от съединението от заглавието на пример 1 в плъхове (СорInzucht, на които 12 дни предварително е имплантиран мускулно простатен карцином Dunning R3327 MAT-Lu) се определя 10 минути, 1 и 24 часа след приложението металното съдържание в различни органи, в тумора както и в лимфните възли (събрано като мезентериални и периферни лимфни възли) (MW ± SD, п= 3).

Таблица

	съединение от заглавието на пример 1
	Gd-концентрация (мкмол/л)	5 доза на общата тъкан
	10 мин	1 час	24 часа	10 мин	1 час	24 часа
черен	387±26	368±8	746±34	5.46 ±	5.81 ±	11.65 ±

142

	съединение от заглавието на пример 1
	Gd-концентрация (мкмол/л)	5 доза на общата тъкан
	10 мин	1 час	24 часа	10 мин	1 час	24 часа
дроб				0.16	0.16	0.97
далак	548±22	487±25	645±27	0.39 ±	0.39 ±	0.39 ±
				0.03	0.02	0.03
панкре-	229±27	199±30	150±13	0.26 ±	0.21 ±	0.17 ±
ас				0.05	0.05	0.02
бъбрек	208±537	883±94	1178 ±	5.02 ±	2.15 ±	2.97 ±
			139	1.29	0.23	0.21
бял дроб	837±32	658±29	370±34	1.69 ±	1.38 ±	0.73 ±
				0.06	0.08	0.04
сърце	438±29	289±24	131 ±9	0.46 ±	0.31 ±	0.14 ±
				0.01	0.03	0.02
мозък	47±13	26±5	14±2	0.15±	0.08 ±	0.04 ±
				0.03	0.02	0.00
мускули	99±5	78±1	36±1	0.11 ±	0.09 ±	0.04
**				0.03	0.03	±0.00
тумор	185±36	184±13	199±19	0.28 ±	0.21 ±	0.31 ±
				0.10	0.10	0.01
бедро	184±4	127±9	87±6	0.65 ±	0.46 ±	0.31 ±
				0.01	0.03	0.03
мез.лим.	359±72	697±42	854±135	0.11 ±	0.24 ±	0.32 ±
възли				0.04	0.02	0.04
периф.л.	229±15	436±44	373±24	0.10 ±	0.20 ±	0.18
възли				0.01	0.03	±0.01
стомах	231±10	219±46	138±9	0.57 ±	0.54 ±	0.37 ±
(празен)				0.04	0.12	0.06

143

	съединение от заглавието на пример 1
	Gd-концентрация (мкмол/л)	5 доза на общата тъкан
	10 мин	1 час	24 часа	10 мин	1 час	24 часа
черва (празни)	342±16	409±67	243±22	2.91 ± 0.18	3.41 ± 1.02	2.14 ± 0.14
кръв	166± 110.5	825±67	214±9	42.95 ± 2.59	21.47 ± 1.78	1.78 ± 0.03
остат. тела			225±31			30.83 ± 4.05
урина 0-24 ч			94±20			20.20 ± 4.41
фекали 0-24 ч			3128± 204			21.85 ± 1.46

* 58 мл кръв/кг телесно тегло ** само тъканни аликвотни части от дясната подбедреница *** сума от органите 10 и 60 минути след инплантирането

С без твърди тела **** остатъчните тела съдържат също остатъчна кръв

Пример 40

Изобразяване на лимфни възли (MRT) след венозно приложение на контрастно средство от изобретението от пример 1 в зайци носещи тумори VX-2

Снимките на фиг.1 показват MR-изображения на иликиални лимфни възли преконтрастни както и до 24 часа след венозно приложение на 200 мкмола Gd/кг телесно тегло от съединението от заглавието на пример 1 в зайци с интрамускулно имплантиран VX-2 тумор. Т_г утежнената грандиентна ехо-снимка (1.5 Т; секвенция:

144

MPRange; TR 11.1 ms, TE 4.3 ms, a 15°) поясняват силното повишаване на сигнала в здравата тъкан на лимфния възел. Зони без увеличаване на сигнала вътре в лимфния възел се диагностицират като метастази и се потвърждават хистологично (Н/Е - оцветяване на лимфните отрязъци). Покъсно (24 ч) след прилагане на контрастното средство, за разлика от това, изненадващо може да се наблюдава обръщане на сигнала. Повишаването на сигнала в здравата лимфна тъкан се намалява, докато метастазата показва ясно увеличаване на сигнала.

Изненадващо веднага след приложението може да се наблюдава ясно Enhancement (усилване) на първичния тумор (особено в периферията). В по-късно време (24 часа след приложението) това Enhancement се разпростира и в посока на туморния център.

Пример 41

Инфарктно- изобразяване (MRT) след венозно прилагане на контрастното средство от изобретението от пример 1 при плъхове

Изображенията във фигура 2 показват MR-снимки на сърцето (in vivo и post mortem) 24 часа след венозно приложение на 100 мкмола Gd/кг телесно тегло от съединението от заглавието на пример 1 в зайци с индуциран сърдечен инфаркт. Т_г утежнените Spin-ехоснимки (1.5 Т; TR: 400 ms, ТЕ 6 ms; ΝΑ: 4; Matrix: 128*128; дебелина на пласта: 2.5 мм) показват силното увеличаване на сигнала в областта на инфаркта. Успешното индуциране на акутен миокарден инфаркт се потвърждава чрез NBT-оцветяване.

Claims (1)

1. Перфлуороалкилирани комплекси със захарни остатъци с обща формула I (К),--G--(Z^m (Y-R)p да в която:

R означава моно- или олигозахариден остатък, които е свързан през 1-ОН или l-SH-позиция,

R_f означава перфлуорирана, правоверижна или разклонена въглеродна верига с формула -C_nF_2nE, в която Е е разположен в края флуор, хлор, бром, йод или водороден атом и η означава цифрите 4 - 30,

К означава метален комплекс с обща формула II в която :

R¹ означава водород или метален йонен еквивалент на поредните числа 21-29, 31-33, 37-39, 42-44, 49 или 57-83;

при условие, че най-малко два R¹ означават метални йонни еквиваленти;

R² и R³ независимо един от друг означават водород, С^алкил, бензил, фенил, -СН₂ОН или -СН₂ОСН₃ и

U означава -Ο₆Η₄-Ο-ϋΗ₂-ω-, -(ΟΗ₂)μ₅-ω, фенилова група, -СН₂NHCO-CH₂-CH(CH₂COOH)-C₆H₄-co-, -C₆H₄-(0-CH₂CH2)o<N(CH₂COOH)146

CH₂-co или евентуално прекъсната с един или повече кислородни атоми, с 1 до 3-NHCO-, с 1 до 3-CONH-rpynn и/или с 1 до 3-(СН₂)₀.₅-СООН заместени С^^-алкиленова или С₇.₁₂-С₆Н₄-О-група, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула III >COOR¹

COOR⁴n

R¹OOC^Z \/^Ν^\Χ ^C00R1 (III) в която R¹ има посочените по-горе значения, R⁴ означава водород или описан при R¹ метален йонен еквивалент и U¹ означава -С₆Н₄-О-СН₂ω-, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула IV в която R¹ и R² имат посочените по-горе значения или общата формула VA или VB

147

ROOC

COOR¹ -COOR¹ ^YaAAJUUL*

COOR¹ (VA)

COOR¹ -COOR¹

COOR¹

COOR¹ (VB) в които R¹ има посочените по-горе значения, или с обща формула VI

ROOC

COOR¹

N

R¹OOC--^/

N.

COOR¹ (VI) в която R¹ има посочените по-горе значения, или с обща формула VII

ROOC

R¹OOC

R¹OOC (VII) в която R¹ има посочените по-горе значения и

U¹ означава -С₆Н₄-О-СН₂-а>-, при което ω означава мястото на свързване към -СО-, или с обща формула VIII

148

COOR¹

COOR¹

AWAV H (VIII) в която R¹ има посочените по-горе значения, и в остатъка К евентуално налични свободни киселинни групи могат да бъдат евентуално като соли на органични и/или неорганични бази или аминокиселини или амиди на аминокиселини,

G в случай че К означава металните комплекси II до VII, то той означава най-малко трикратно функционализиран остатък подбран между следните остатъци а) до j):