BG64369B1

BG64369B1 - Използване на плевромутилинови производни във ветеринарната практика

Info

Publication number: BG64369B1
Application number: BG103002A
Authority: BG
Inventors: David Burch; Paul Ripley; Erich Zeisl
Original assignee: Biochemie Gesellschaft M.B.H.
Priority date: 1996-07-04
Filing date: 1998-12-08
Publication date: 2004-12-30
Also published as: RU2197237C2; PL330726A1; CZ298445B6; EP1813272B1; EP1813272A1; EP0910363B1; ES2360813T3; CN1121216C; NZ333261A; CA2256514C; WO1998001127A1; CZ298446B6; CA2256514A1; NO986198L; CZ438198A3; SK2799A3; NO326117B1; DE69740162D1; SK285711B6; PL189204B1

Abstract

Изобретението се отнася до съединение с формула@под формата на свободна база или като приемлива за ветеринарната медицина сол за терапия на животни с ветеринарни заболявания като вторични инфекции вследствие повишаване броя на животните на единица площ. Инфекцията е причинена от бактерии, избрани от групата Serpulina pilosicoli, Lawsonia intracellularis, Pasteurella multocida, Pasteurella haemolytica. Изобретението се отнася също до смеси на посочените съединения. а

Description

Изобретението се отнася до използване на плевромутилинови производни във ветеринарната практика, по-специално на съединение с формула I

т.с. на 14-О-{1-[/к/-2-амино-3-метилбутиламино] -2-метилпропан-2-ил}-тиоацетил мутилин, под формата на свободна база или като приемлива за ветеринарната медицина сол за терапия на животни с ветеринарни заболявания, включващи вторични инфекции вследствие повишаване броя на животните на единица площ, наречено за по-кратко, “използване съгласно изобретението”.

Съединението с формула I като свободна база или ветеринарно приемлива сол (Есопог®) е наречено по-кратко “средство съгласно изобретението”. То е за предпочитане под формата на сол, по-специално хидрохлорид. В таза форма съединението е известно с генеричното наименование валнемулин хидрохлорид.

Терминът “терапия” означава приложение като профилактично и лечебно прилагане.

Съединението с формула I като свободна база или хемотерапевтична или ветеринарно приемлива сол е известно от ЕР 153 277 и неговите аналози US 4 675 330, по-специално отразени в Пример 12.

Известно е, че има инхибиторна активност срещу различни бактерии при концентрация от 0,008 до 25 mg/ml; инхибиторна активност ин витро срещу мукоплазма и хламидия, най-общо при концентрация от 0,008 до 0,5 mg/ml; инхибиторна активност ин виво при мишки, при използване на различни бактериални щамове и при кокошки, чрез микоплазмени щамове , при доза от 12 до 50 mg/ml живо тегло; антипаразитна активност, в частност ин виво срещу кокцидия при птици, при дози от 20 до

150 mg/kg тегло; и растежностимулираща активност при кокошки и прасета ин виво, при дози от 10 до 50 mg/kg тегло, което прави съединението приложимо като антибактериално активно, общо антибиотично вещество, както и като ветеринарно средство, по-специално за хемотерапия на кокцидиози при птици и растежен стимулатор за птици и прасета.

Установено е, че съединението с посочената по-горе формула I, т.с. 14-0-{l-[/R/-2амино-3-метилбутиламино]-2-метилпропан-2ил}тиоацетил мутилин, под формата на свободна база или на приемлива за ветеринарната медицина сол е ефективно при терапията на ветеринарни заболявания, включващи вторични инфекции вследствие повишаване броя на животните на единица площ, където ветеринарното заболяване е свързано с инфекция, причинена от бактерии, избрани от групата, състояща се от Serpulina pilosicoli, Lawsonia intracellularis, Pasteurella multocida, Pasteurella haemolytica и техни смеси.

Допълнително, дори още по-изненадващо се установи, че резистентността към средството, съгласно изобретението е твърде ниска.

Изобретението се отнася също и до използване на съединението с посочената по-горе формула I, т.с. 14-O-{l-[/R/-2-aMHHo-3-Meтилбутиламино]-2-метилпропан-2-ил}тиоацетил мутилин, под формата на свободна база или на приемлива за ветеринарната медицина сол за производство на лекарствен препарат за терапия на ветеринарни заболявания, включващи вторични инфекции вследствие повишаване броя на животните на единица площ.

Изобретението допълнително се отнася до средство за използване при терапията на ветеринарни заболявания, включващи вторични инфекции вследствие повишаване броя на животните на единица площ, съдържащо съединение с посочената по-горе формула I, като свободна база или приемлива за ветеринарната медицина сол, заедно с поне един ветеринарно приемлив носител или разредител. Съединението с посочената по-горе формула I, под формата на свободна база или на приемлива за ветеринарната медицина, сол /примерно хидрохлорид и др./ със или без ветеринарно приемлив носител или разредител, се прилага ефективно примерно при терапията на колит при свинете, предизвикан от инфекция със Serpulina pilosicoli, на илеит при свине, предизвикан от инфекция с Lawsonia intracellularis. Използването на средството съгласно изобретението е също така подходящо при терапия на ветеринарни заболявания, предизвикани от инфекция с Pasteurella multocida или за терапия на пневмония при агнета, овце и говеда, предизвикана от инфекция с Pasteurella haemolytica. Средството съгласно изобретението също се използва успешно и при терапия на инфекции, предизвикани от комбинираното въздействие на споменатите по-горе причинители.

Предимствата на използването съгласно изобретението, се илюстрират по-добре със следните примери:

А. Свински колит, свързан със Serpulina pilosicoli инфекция

Колитът може да се диагностицира по конвенционалния метод, например описан във ветеринарен наръчник, като този на Ttaylor, D. J. in Pig Diseases, 6t^h Ed. (1995), Publ/ Ttaylor, D. J., Glasgow, UK, 148-149.

Нива на МИК.

Девет изолата от WBHS от огнища на свинска дезинтерия са взети от стада със и без диария и АТСС 29796 (Serpulina innocens група 3) 9 Fellstrom, С., Res. Vet. Sci. 59 [1995] 1-4. Идентификацията се базира на модели на хемолиза върху TSA(Tryticale соев агар) с 5% говежди серум и тест за индолово получаване и нипуратна хидролиза (Rosco Diagnostic

Tablets, Taastrrup, DK). Една от деветте слабо β-хемолитични спирохети се определя в група 2, четири в група 3 и пет в група 4 (Fellstrom). Бактериите се преместват от агарните постав5 ки в 0,9% физиологичен разтвор и се нагласяват до 1.0 върху скалата на McFarland, като преди това 10 μΐ от всеки изолат се инокулират върху агарни поставки с удвоена концентрация на следните антимикробни средства: вал10 немулин хидрохлорид, тиамулин хидроген фумарат, диметридазол, линкомицин хидрохлорид и тилозин. Растежът и хемолизата се отчитат след 4 дни на анаеробния растеж и МИК се определя като най-ниската концентрация на ан15 тибиотиците, при която спирохетите не растат. Резултатите на МИК-определенията за WBHS са показани в Таблица 6. Най-общо WBHS са чувствителни към всичките пет антимикробни средства. Няма разлика в чувстви20 телността между трите групи WBHS за всеки от антимикробните средства при тестуването. МИК степените, получени за валнемулин, са най- ниското ниво за 9 от 10 щама, докато те са много по-високи за голямата част от щамо25 вете с всички известни съединения.

Високата чувствителност на валнемулина за WBHS го прави интересен за използване при лечение на клинични случаи в заразени стада.

Таблица 1

Нива на минимална инхибиторна концентрация МИК за 10 слабо β-хемолитични спирохети

Антимикробни средства¹ ·

----------

МИК	валнемулин тиамулин	димегаридазол линкомицин тилозин
μζ/мл	(<*)	(hfu)
0.0156	9	4
0.0312	-	2
0.0625	-	3	2
0.125			4
0.250		-	4
0,500		-		4
1	1	1		1

2	2
4
8		1
16
32	1
64	1
128	3	-
>12«	-	7

‘фигурата включва определен брой слабо β-хемолитични спирохети, определени с МИК ниво

Средството съгласно изобретението се използва при лечение на свински колит, свързан със Serpulina pilosicoli инфекция. За тази употреба ефективната доза ще зависи много от конкретната използвана сол, вида на прилагане, възрастта и големината на животното и желания ефект; например за профилактика се прилагат сравнително ниски дози за по-голям период. Задоволителни резултати се получават, когато средството се прилага в дневна доза от 1 mg/kg до 5 mg/kg животинско тегло, като е подходящо разделяне на дозите от две до четири пъти дневно или включено във вода или форма с продължително освобождаване. За повечето животни общата дневна доза е от 10 до 400 mg, например от 10 до 200 mg за профилактика или 20 до 400 mg за лечение, приети с храната или водата, един или два пъти дневно.

Препоръчителни дози в питейната вода са от 0.001 до 0.005% тегл. об., по- специално от 0.001 до 0.005%, и храната от 20 до 100 g/metric tonne, в частност 20 до 75 g/metric tonne.

В) Илеиит в свине, свързан с Lawsonia intracellularis инфекция

Инфекция от Lawsonia intracellularis може да бъде диагностицирана по конвенционален метод, например описаният във ветеринарен наръчник като Taylor, D. J., in Pig Diseases. 6^th Ed. (1955), Publ. D. J. Taylor, Glasgow, UK q 154-157. Преимуществата на активността на средството съгласно изобретението при тази употреба е описано както следва:

1. Активност ин витро:

Методът на Lawson, G. Η. К. et al., J.

Clin. Microbiol. 31 (1993) 1136-1142, най-об2θ що е използван с някои модификации (стандартни Kirby-bauer дискови методи не са приложими към интрацелуларни бактерии).

Клетки: Монопластове от IEC-18 плъши ентероцитни клетъчни култури (ATCC CRL 2^ 1589) се поставят и използват чрез стандартни методи за клетъчни култури. Приготвят се еднодневни монопластове от разделящи клетки (приблизително 30% сливане) за инфектиране в ден 0, в стъклени покрити листчета в 30 малка културална ампула (Tracs).

Инокула: Като инокула се използват партиди от три щама на Lawsonia intracellularis. Те са получени от прасета, страдащи от форми на пролиферативна ентеропатия, от про35 лиферативна хеморагична ентеропатия РНЕ и свинска чревна аденоматоза - HIC и са получени от свински черва, поставени са в клетъчни култури, както е описано по- горе в статията на Lawson. Двата РНЕ щама са частично 40 тестувани за патогенност при прасета, както е описано в Mcorist, S. et al., Infect. Immun. 61 (1993) 4286-4292. Инокулни партиди се събират след няколко клетъчни пасажа и се съхраняват при - 70 С в 1 ml ампули. Предварител45 ни проби се подготвят при подходящи разреждания в разтопени ампули, така че да се получи резултат в бързо определяеми клетъчни инфекции за 5 дни изследване.

Антибиотиците се приготвят като 100х 50 бактерийни разтвори за всяко използване. Активността на всяка партида антибиотик е потвърдена от стандартни Kirby-Bauer диско ви методи с лабораторен щам на Echerichia coli.

Инфекции. Преди ден 0 ампула от всеки щам се разтопява, разрежда се от 1/8 до 1/32 с културална среда за използване в четири 5 групи от 1 до 4.

За група 4 /продължаващо лечение/ този инокулум е първоначално инкубиран за 1 h при 37 С в културална среда, съдържаща антибиотик при различни концентрации, предварително прибавен към клетките.

За група 3 /екстрацелуларна активност/ този инокулум се приготвя в културална среда, съдържаща антибиотик при различни концентрации, добавен непосредствено преди времето на добавяне към клетките.

За група 1 /контрола и група 2/ интрацелуларна активност/ инокулите се приготвят в културална среда, свободна от антибиотици и добавена към клетките. Културалните ампули (Tracs) с клетки и добавени инокули +/антибиотици, общо 0,5 ml от средата се поставя в стоманени буркани, намалена атмосфера 40% (8% О₂), оставят се за 2 min, допълнена с водород и накрая с 10% СО₂. След това Tracs се преместват от тези буркани и се поставя в инкубатор до получаане на атмосфера от 8 % О₂, 8,8% СО₂ и остатъчен азот при 37 С.

През дните 1 и 2 всички ампули сменят и допълват с прясна среда, съдържаща също и антибиотик, като групи 2 и 4, но не групи 1 и 3 се преместват в инкубатор. На 5 ден всички покрити листчета се преместват и се оцветяват за Lawsonia intracellularis чрез непряк имунопероксидазен щам, включен като специфично моноклонално антитяло. Много от клетките за всяко покрито листче, силно инфектирано с Lawsonia intracellularis /> 30 за клетка, силно инфектирана клетка = Н1С/ се използва като главна мерителна единица за инфекция. Много от наблюденията на HIC и общите клетки са отбелязани също. Сравняват се: HIC в контролната група -група 3, интрацелуларно активен антибиотичен опит - група 2, екстрацелуларно активен антибиотичен опит - група 4 в трикратен опит за по 3 щама всеки. Някои опити се повтарят за различна инокулна сила. Процентното съотношение се изчислява след деривацията на значението на HIC на контролите, съответстващи на тест групата. Значението на контролната HIC в контрол Tracs, разделен на броя на заразената контрола - Tracs. Процентното съотношение на тест Traks след това се изчислява чрез разделяне на техните HIC степен на стойността на HIC контрола, разделено на 100 да даде процент. Така че тест Tracs, при който антибиотиците нямат ефект, ще има процентно съотношение от около 100, и когато антибиотиците напълно инхибират растежа, съотношението ще бъде 0.

Резултатите, получени с валнемулин хидрохлорид, са представени в Таблица 2, която показва процента на клетките, които са незаразени след лечението.

Таблица 2.

Процентно съотношение на Lawsonia intracellulris инфекция на клетъчни култури при добаВяне на валнемулин

Валнемулин (ch) концентрация	щам група	щам група
jW/MA	2	3	4	2	3	4
8	0	0	0	0.86	0.2	as
	0	0	0	0	0	1.4
	0	0	0		01.4	0.2
4				0	0	0.8
				0	0.83	25
				1.7	1.7	2.5
2	0	0	0
	0	0	0
	0		28

2. Екстремно изследване:

отбити прасенца се подлагат в същия ден на вирулентен инокулум от Lawsonia intracellularis (щам LR1 189/83), който е изолиран от агент, предизвикващ свинска пролиферативна ентеропатия, получена от култура в плъша ентероцитна клетъчна линия IEC-18 (АТСС CRL 1589), описана от Lawson et al., J. Clin. Microbiol. 31 (1993) 1136-1142. Седем контролни прасета се дозират с буферен разтвор. Седем от 21 изпитвани прасета се оставят нетретирани. Тези седем прасета намаляват теглото си и всичките развиват лезии на пролиферативна ентеропатия, определена в части от чревния тракт, взети при аутопсия три седмици след изследването. Шест от тези седем прасета имат ясно видими лезии, три имат лека до средна диария две седмици след експеримента. За теста “профилактика”, дозираща стратегия включва две други групи от изпитваните прасета да се дозират орално с валнемулин хидрохлорид при дози от 25 ppm и 75 ppm, съответно 1.25 mg/kg и 3.7 mg/kg с премикс, приеман два дни преди експеримента, завършващ с евтаназия. За теста “лечение” стратегията включва две други групи от изпитваните прасета да се дозират орално с валнемулин 25 ppm и 75 ppm с премикс, приет след експеримента, завършващ с евтаназия.

Не се наблюдават лезии от пролиферативна ентеропатия В частите от чревния тракт, взети при аутопсия в 3 от 7 прасета в групата за профилактика и в 5 от седем прасета в групата за лечение. В контролната група състоянието е нормално. Профилактика и лечение на болеста с валнемулин се наблюдава в голям брой от изследваните прасета, дори при такава ниска доза на приемане на медикамента.

Средството съгласно изобретението се използва при терапия на илеит при свине, предизвикан от инфекция с Lawsonia intracellularis. За такова приложение ефективната доза е много зависима от конкретната използвана сол, начина на приложение, възрастта и големината на животното и желания ефект; например за профилактика се използват съответно ниски дози за по-продължителен период от време. Задоволителен ефект се получава, когато средството се прилага при дневни дози от 1.5 до

6.5 mg/kg тегло, като добавка във водата или храната, или в разделени дози два или четири пъти дневно, или при използване на препарати с удължено освобождаване на активното вещество. За повечето животни цялата дневна доза е от 10 mg до 1000 mg, за предпочитане от 15 mg до 500 mg, взета еднократно или на два пъти за деня. Препоръчителни дози при приемането с вода са от 0.001 до 0.05 % тегл./ обем, в частност от 0.001 до 0.0055, и при приемане с храна от 20 до 400 g/ метр.тон, в частност от 20 до 200 g/ метр.тон.

С. Повторно заразяване с Pasteurella multocida, Actinobacillus /Haemophilius/ pleuropneumoniae и/или Haemophilius parasuis-инфекция.

Повторното заразяване с Pasteurella multocida, Actinobacillus /Haemophilius/ pleuropneumoniae и/или Haemophilius parasuis може да се диагностицира по конвенционален начин, както е описано във ветеринарните наръчници като този на Ttaylor, D. J. in Pig Diseases, 6^,h Ed. (1995), Publ. D. J. Taylor, Glasgow, UK, 185-187; 188-194; 194-197. Успешната активност на средството съгласно изобретението при това използване е определена както следва:

Минималната инхибиторна концентрация /МИК/ на Валнемулин хидрохлорид срещу пресни изолати на Pasteurella multocida, Haemophilius pleuropneumoniae и Haemophilius parasuis от свински респираторен материал е определена и сравнена с тиамулин. Използвани са култури на бактериални изолати, съдържащи 10 Pasteurella multocida, 10 Haemophilius pleuropneumoniae и 3 Haemophilius parasuis , които са изолирани от последните 5 години от болни прасета и са взети при следсмъртни изследвания. Три от Pasteurella multocida изолатите са токсогенни щамове на Pasteurella multocida, Haemophilius pleuropneumoniae и Haemophilius parasuis взети ден преди тестуващия единичен лупфул на всяка от чистите култури, се инокулират в 10 ml Todd & Hewitt бульон (Unipath CM 190), съдържащ 15 донорски телешки серум и 2 mg/ml никотинамид аденин динуклеотид (NAD). За Pasteurella multocida се инокулира в деня на тестуващия единичен лупфул на всяка от чистите култури в 10 ml хранителен бульон 2 (Unipath СМ 67), съдържащ 1 % донорен телешки серум. Всеки от препаратните бульонни култури се инкубират за 18 h при 37°С в 10 % СО₂. След инкубацията в деня на тестуване, 23 бульонни култури се нагласяват за 10⁵-10⁶ организми за ml в стерилен физиологичен разтвор за получаване на инокулация на МИК културална среда. За всяко изследвано съединение, стандартните контролни култури на Oxford Staphylococcus aureus NCTC 6571 се използват за ва- 5 лидизация на резултатите от МИК тестовете. Бульонните култури са от контролни култури и са идентични на организмите от теста. Валнемулинът е хидрохлорид, тиамулинът се използва като хидроген фумарат. Дните по време на тестуването, бактериалните разтвори на изследваните съединения, съдържащи 3.2 mg/ml от активния инградиент, се приготвят в стерилна дестилирана вода. Девет двойно разредени разтвора след това се поставят в стерилна дестилирана вода, показващи ниво за всеки анттибиотик от 320 mg до 1.25 mg/ml за включване в МИК среда. Очувствен агар (Oxoid С М 409), съдържащ лизирана конска кръв (Oxoid SR50), се приготвя съгласно технологични постановки и се наглася до pH 7.4, ако е необходимо. За всички партиди МИКсреди, приготвени за МИК опити срещу два вида, Haemophilius, 2 mg/ml NAD се добавя до получаване на необходимия растежен фактор.

ml от разтопен агар 59°С се смесва с 2 ml /едно в десет разреждания/ от всеки от приготвените разреждания на тест съединение в 90 mm Петри поставки. Четири проби се приготвят от всяко разреждане. За всеки МИК опит, 4 проби, съдържащи 18 ml агар и 2 ml стерилна дестилирана вода, се приготвя за участие като растежен индикатор.

Изсушените МИК поставки се инокулират с 0.2 μΐ от приготвените тест организми, като тези с Pasteurella multocida се инкубират във въздушна среда при 37 С за 18 h, а тези с Haemophilius pleuropneumoniae и Haemophilius parasuis във въздушна среда при 37 С за 18 h в 10 % СО₂. След инокулацията нарастването на организмите се определя на око, след което микроскопски чрез стереозоон микроскоп. МИК степен се взема като най-ниската концентрация на тест съединението, при която не се наблюдава растеж на точката на инокулация на всичките четири поставки чрез микроскопско изследване.

Получените резултати са представени в Таблица 3:

Таблица 3.

МИК mg/ml

SL·.................. папюген	съединение валнемулин (ch)	тиамулин (hfu)
Pasteurella multocida
обхват	2.0-8.0	4.0-16
стойност	3.8	9.2
Haemophilius
pleuropneumoniae
обхКат	0.125-4,0	0.125-16
стойност	0.85	4.5
Haemophilius parasuis
обхват	0.25	U5-I.0
стойност	0.25	0.7
cb= хидрохлорид	hfu= хидроген фумарат

Ί

Това показва, че валнемулин е сравним с тиамулин и има два и половина пъти увеличение в активността срещу P.multocida, пет и половина пъти увеличение срещу Н. pleuropneumoniae и три пъти повече срещу Н, arasuis.

Средството съгласно изобретението се използва при лечението на вторична пневмония при свине, свързана с Pasteurella multocida, Actinobacillus /Haemophilius/ pleuropneumoniae и/ или Haemophilius parasuis-инфекция. За такова използване ефективното дозиране много зависи от използваната сол, вида на прилагане, възрастта и големината на животното и желания ефект, например за профилактика се прилагат ниски дози за по-дълго време. Въпреки това, найобщо задоволителни резултати се получават, когато средството съгласно изобретението се прилага на дневни дози от 5 до 15 mg/kg животинско тегло, подходящо приети с питейна вода или храна, в дози разделени за два или четири пъти или форми с постоянно освобождаване. За повечето животни общата дневна доза е от 100 до 1000 mg, за предпочитане от 100 до 500 mg, взети един или два пъти дневно.

За предпочитане е самостоятелното прилагане.

Препоръчаните дози в питейната вода е от 0.01 до 0.05 % тег.об., по-специално 0.01 до 0.025 % и в храната от 100 до 400 ррт (g/ метр. тон), в частност 100 до 200 ppm.

D) Пневмония при агнета и едър рогат добитък, свързана с Pastureulla chaemolyticaинфекция:

Pastureulla chaemolytica-инфекция може да бъде диагностицирана по конвенционален начин, например както е описано във Veterinary Medicine, 8^th ED. (1994), Eds. Radostits, Ο. M., Blood, D. C. and Gay, C,C, Publ. Bailliere Tindall, London, UK, 748-770. Положителната активност на средството съгласно изобретението при тази употреба е определена ин виво както следва.

Клиничната ефективност е определена на две форми с валнемулин хидрохлорид при лечение на пневмония, при съответно телета към контролирана инфекция с Pastureulla chaemolytica Al:

Ha 6 ден 24 телета, изследвани чрез назална намазка и не е установена Pastureulla chaemolytica Al, се претеглят и насочват към четири третирани групи по 6, балансирани съгласно живото тегло с отчитане на пола между групите. Телетата се отглеждат в индивидуални помещения в Конвенционални отделения за отглеждане на телета, където се аклиматизират за 33 дни преди изследването. Кръвните проби се вземат два пъти през предварителната фаза , за левкотоцин антитела анализи, като възможни показатели за предварително изследване на Pastureulla chaemolytica Al.

Лечението започва на ден - 1, приблизително 27 h преди времето на изследването:

Група 1 - Контрола

Група 2 - Валнемулин хидрохлорид 2,5 %, инжекционно - 2.5 mg/kg два пъти дневно.

Група 3 - Валнемулин хидрохлорид 10 % премикс през устата със заместител на кравето мляко, 5.0 mg/kg, два пъти дневно.

Всички телета се подлагат на изпитание на ден - 0, чрез ендобронхиална депозиция на 30 ml Pastureulla chaemolytica Al бульонна култура (М4/1/3, Moredum Institute - 1 = 25 X 107du/mi) _Чр_ез фиброоптичен бронхоскоп. Клиничните изследвания се провеждат един път дневно на 3-ти, 2-ри ден и два пъти дневно от 1 до 3. Клиничните резултати се определят от четири параметъра: ректална температура, респираторно ниво, същност на респирация и поведение. Изследват се и инжекционни места. Всички телета, които са легнали или проявяват депресия и/или следи от респираторон дистрес, или които имат общ лечебен резултат по-висок от 5 при единично изследване между 0 и 3 се евтанзират веднага чрез интравенозно прилагане на летална доза на феноборбитал-натрий ВР 20 % тегл. об. и престояват 24 h. Телетата, които доживяват до ден - 4, след Pastureulla chaemolytica - изпитание се евтанзират на ден - 4, следвайки същата процедура като тази на евтанзираните между 0-3 ден. Белите дробове се отделят от телетата и се преценяват визуално за консолидирани лезии и плеврални покрития. Тъканни проби от бял дроб се изследват от осем стандартни места и се тестуват за присъствие на Pastureulla chaemolytica до определяне на степен на изолатен индекс. Кръвни проби от сърцето се вземат от телета, които са умрели скоропостижно и се тестуват за присъствие на Pastureulla chaemolytica.

Отделно теле и цели групи, групови резултати и групови осреднени резултати се изчисляват за всички параметри: общ клиничен резултат, изолатен индекс, плеврален резул тат и общ резултат. Отделното теле и групи телета, групови резултати, осреднени резултати се изчисляват за всички категории, определящи крайния клиничен резултат: ректална температура, респираторна степен, същност на респирацията и поведение. Основният анализ на Kruskal-Wallis теста е приложен - таблица 9 за определяне, ако е необходимо дали има разлика между всеки един от груповите резултати за всеки един параметър: общ клиничен резултат, целеви лезиен резултат, изолатен индекс, плеврален резултат и общ резултат. KruskalWallis тестът показва, че групите не са напълно еднакви, но и не са напълно различни, двойки от групи са изследвани чрез Mann-Whitney тест, таблица 9.

Сравнени с нетретирани телета - Група 1, общият клиничен резултат р= 0.013 е значително по-нисък при телета, които се лекувани с валнемулин 10% премикс при 5.0 mg/kg/ доза, два пъти дневно орално в заместител на краве мляко, пет дни, започвайки 27 h преди изпитанието с Pastureulla chaemolytica Al. Общите тотални резултати също са редуцирани, но не статистически значимо, при телета, третирани интрамускулно с валнемулин 2.5%, инжекционно при 2.5 mg/kg/доза два пъти дневно за пет дни, започвайки 27 h преди изпитанието с Pastureulla chaemolytica.

Няма значими разлики между групите, които са третирани при сравняване на резултатите.

Средството съгласно изобретението се използва при лечението на пневмония при агнета, овце и телета, свързани с Pastureulla chaemolytica-инфекция. За тази цел ефективната дозировка зависи много от съответната използвана сол, начина на прилагане, възрастта и големината на животното и желания ефект; например за профилактика съответно се прилагат ниски дози за продължителен период. Задоволителни резултати се получават, когато средството се прилага при дневни дози от 5 mg/kg животинско тегло, подходящо добавени към храната или в разделени дози , давани два до четири пъти дневно, или с препарати с удължено освобождаване на активното вещество. За повечето животни общата доза е от 250 до 3000 mg, за предпочитане от 250 до 1000 mg, приета еднократно или на два пъти през деня или прилагана като добавка в храната.

За всяко едно от тези приложения съе динението с посочената по-горе формула I може да бъде използвано под формата на свободна база или на приемлива за ветеринарната медицина сол, например кватернерна сол или по-специално присъединителна сол с киселина. Такава солева форма има същата активност, както и свободната база. Примери за подходящи присъединителни соли с киселини са хидроген фумарат, фумарат, нафталин-1,5сулфонат и по-специално хидрохлорид.

Средството съгласно изобретението може да се прилага орално, външно или парентерално и да се смесва с обичайните хемотерапевтично приемливи разредители и носители, както и по желание с други помощни вещества и да се използва в готови форми като таблетки, капсули или инжекционни разтвори. То може да бъде отлична добавка към хранителни смески, като премикс или като добавка към питейната вода.

Препоръчително ветеринарно приемливи носители са, например най-общо използваните фармацевтично приемливи вещества като захар, пшенично нишесте, лактоза, целулоза, както и зърнени носители-системи и зърнени продукти, като оризови, брашнени осреднители и соево брашно; освен това твърди среди като зърнен лиместон, натриев сулфат, калциев карбонат и каолин или течни субстанции като ветеринарно приемливите масла /растителни или минерални/, пропиленгликол и полиетиленгликол. Готовите форми се прилагат на животните орално, за предпочитане смесени с храна или във форми на медикирана месна храна или медикирани пелети.

За приложение в питейната вода, разтвори във вода със или без разтворители се използват като етанол, пропиленгликол, полиетиленгликол, изпитани течни сърфактанти и сорбитол .

Например форма за интрамускулно приложение се приготвя най-често като разтвор във вода, която може да съдържа разтворители като етанол или пропиленгликол, или във ветеринарно приемливи масла. Примери на приемливи масла са сусамово масло, среда от триглицериди (Miglyol), изопропил миристат и етил олеат. Формата след това се пакетира в подходящи контейнери, готови за употреба.

Следващият пример илюстрира изобретението:

компоненти	количество (г/100мл)
Валкемудин хидрихлорид	10LU
фенол	0.5
Miglyol 840	до 100 мл

Средството съгласно изобретението има добра поносимост. Острата токсичност при плъх на съединение с формула I, под формата на хидрохлоридна сол се определя с единична доза от 1000 mg/kg и 2000 mg/kg орално приложение при 5 мъжки и 5 женски плъха за до-зираната група. Смъртността настъпва след 1 до 8 дни. Получената LD₅₀ - степен е > 1000 mg.kg.

Claims

1. Използване на съединение с формула I под формата на свободна база или приемлива за ветеринарната медицина сол при терапия на ветеринарно заболяване при животни, включващо вторични инфекции, вследствие на повишаване броя на животните на единица площ, където ветеринарното заболяване е свързано с инфекция от бактерии, избрани от групата, състояща се от Serpulina pilosicoli, Lawsonia intracellularis, Pasteurella multocida, Pasteurella haemolytica и техни смеси.

2. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1 като свободна база или като приемлива за ветеринарната медицина сол, където съединението с формула I се прилага на свине, нуждаещи се от такова лечение.

3. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1 като свободна база или като приемлива за ветеринарната медицина сол, където съединението с формула I се прилага заедно с най-малко един поносим за ветеринарната медицина носител или резредител.

4. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1 като свободна база или като приемлива за ветеринарната медицина форма, където съединението с формула I се прилага под формата на свободна база или

15 ветеринарно приемлива сол на свине за лечение на колит при свинете, свързан с инфекция от Serpulina pilosicoli.

5. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1 като свободна база или

20 .

като приемлива за ветеринарната медицина форма, където съединението с формула I се прилага под формата на свободна база или ветеринарно приемлива сол на свине за лечение на илеит, свързан с инфекция от Lawsonia intracellularis.

6. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1 като свободна база или като приемлива за ветеринарната медицина форма, където съединението с формула I се прилага под формата на свободна база или ветеринарно приемлива сол, за лечение на ветеринарно заболяване, свързано с инфекция от Pasteurella multocida.

7. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1 като свободна база или като приемлива за ветеринарната медицина форма, където съединението с формула I се прилага под формата на свободна база или ветеринарно приемлива сол на агнета, овце и говеда за лечение на пневмония, свързана с инфекция от Pasteurella haemolytica.

8. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1, където съединението с формула I се прилага под формата хидрохлоридна сол.

9. Метод за получаване на лекарствено средство за лечение на ветеринарно заболяване при животни, включващо вторични инфекции вследствие на повишена плътност на животните на единица площ, където ветеринарното заболяване е свързано с инфекция от бактерии, избрани от групата, състояща се от

Serpulina pilosicoli, Lawsonia intracellularis, Pasteurella multocida, Pasteurella haemolytica и техни смеси, характеризиращ се с това, че методът включва смесване на терапевтично ефективно количество от съединение с формула I като свободна база или като ветеринарно приемлива форма заедно с най-малко един приемлив за ветеринарната медицина носител или разредител.

10. Използване на съединение с формула I като свободна база или като приемлива за ветеринарната медицина сол при терапията на ветеринарно заболяване за лечение на вете15 ринарно заболяване при животни, където ветеринарното заболяване е избрано от групата, състояща се от колит и илеит при свинете.