BG64211B1 - Заместени индазолови производни и тяхното използване като инхибитори на фосфодиестераза (pde) тип iv и на произвеждането на туморен некрозен фактор (tnf) - Google Patents

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до серия нови индазолови аналози, които са селективни инхибитори на фосфодиестераза (PDE) тип IV и на произвеждането на туморен некрозен фактор (TNF) и като такива са полезни при лечението на астма, артрит, бронхит, хронична обструктивна болест на дихателните пътища, псориазис, алергичен ринит, дерматит и други възпалителни заболявания, СПИН, септичен шок и други болести, включващи произвеждането на TNF. Изобретението се отнася също и до метод за използване на такива съединения в лечението на горните заболявания при бозайници, по-специално при хора, и до фармацевтични състави, съдържащи такива съединения.

Предшестващо състояние на техниката

Поради оценката, че цикличният аденозинфосфат (АМР) е междуклетъчен втори месинджер, E.W. Sutherland, and T.W.Rall, Pharmacol. Rev., 12, 265, (1960), инхибирането на фосфодиестерази стана обект на модулиране и съответно на терапевтична интервенция при редица болестни процеси. По-късно бяха отличени отделни класове от PDE, J. A. Beavo et al., TIPS, 11, 150, (1990), и селективното им инхибиране доведе до подобрена лекарствена терапия, C.D. Nicholson, M.S. Hahid, TiPS, 12, 19, (1991). По-точно беше установено, че инхибирането на PDE тип IV може да доведе до инхибиране на освобождаването на възпалителния медиатор, M.W. Verghese et al., J. Mol. Cell Cardiol., 12 (Suppl. II), S 61, (1989) и до отпускане на гладкия мускул на дихателните пътища (TJ.Torphy in “Directions for New Anti-Asthma Drugs”, издание на S.R. O’Donnell и C. G.A.Persson, 1988, 37 Birkhauser-Verlag). Така, съединения, които инхибират PDE тип IV, но имат слаба активност към други типове PDE, биха инхибирали освобождаването на възпалителни медиатори и отпуснали гладкия мускул на дихателните пътища, без да предизвикат сърдечно-съдови или противосъсирващи ефекти.

Счита се, че TNF се включва в редица инфекциозни и автоимунни болести, W.Friers, FEBS Letters, 285, 199 (1991). Освен това беше показано, че TNE е главният медиатор на възпалителната реакция, наблюдавана при сепсиса и септичния шок, С.Е. Spooner et al., Clinical Immunology and Immunopathology, 62, Sil, (1992).

Техническа същност на изобретението

Настоящото изобретение се отнася до съединения с формула I

или техни фармацевтично приемливи соли, в която формула:

R означава С_ь6 алкил, (СН₂)_П-С₃.₇ циклоалкил, където η има стойности от 0 до 2, С₆__|0 арил, при което тази арилова част на R групите може евентуално да е заместена с 1 до 3 заместителя, независимо подбрани от халоген, хидрокси, С_{| 5} алкил, С_{2 5}алкенил, С₁₅алкокси, трифлуорометил, нитро, CO₂R,, C(O)NR,R₁₀, NR,R₁₀ и SO₂NR,R₁₀;

R, е C, ₄алкил,

R₂ е група с формула

R„ е Н

R₃ е R,, OR,, CHjOR,, циано, C(O)R„ CO₂R,, C(O)NR,R_|0 или NR,R₁₀ или R₄ и R_s, взети заедно, образуват =0;

всеки от R, и R₁₀ е независимо водород или С₍.₄алкил.

Изобретението се отнася също и до междинни съединения, които се използват при получаването на съединения с формула I, включително съединения с формула ХХХХ и XIX:

мула I включват тези, при които R₂ е група с формула

XIX в които X е бромо, -С(О)О(С_ЬС₆ алкил), -CH₂CN, карбокси, -СН₂ОН или -С(О)Н и R и R, са дефинирани според посоченото по-горе за съединенията с формула I.

Терминът “хало”, както се използва тук, освен ако не е посочено друго, означава флуоро, хлоро, бромо или йодо. Предпочитани халогенни групи са флуоро, хлоро и бромо.

Терминът “алкил”, както се използва тук, освен ако не е посочено друго, включва наситени едновалентни въглеводородни радикали, съдържащи прави или разклонени части.

Терминът “алкокси”, както се използва тук, освен ако не е посочено друго, включва О-алкилови групи, като “алкил” е дефиниран по-горе.

Терминът “алкенил”, както се използва тук, освен ако не е посочено друго, включва ненаситени алкилови групи, съдържащи една или повече двойни връзки, при което “алкил” е дефиниран по-горе.

Терминът “циклоалкил”, както се използва тук, освен ако не е посочено друго, включва наситени едновалентни циклични въглеводородни радикали, включително циклобутил, циклопентил и циклохексил.

Терминът “арил”, както се използва тук, освен ако не е посочено друго, включва органичен радикал, получен от ароматен въглеводород чрез отделяне на един водород, такъв като фенил или нафтил.

Предпочитани съединения с формула I включват тези, при които R е циклохексил, циклопентил, метиленциклопропил, изопропил, фенил или 4-флуорофенил.

Други предпочитани съединения с формула I включват тези, при които R, е С₁₂алкил, евентуално заместен с до три флуора, и по-предпочитано тези, при които R, е етил.

Други предпочитани съединения с форв която начупената линия представлява единична връзка.

Други предпочитани съединения с формула I включват тези, при които Rj е група с горната формула и начупената линия представлява единична връзка, m е 0 и R_s е водород.

Други предпочитани съединения с формула I включват тези, при които R₂ е група с формула 1а, в която начупената линия представлява единична връзка и R₄ е карбокси, СН₂ОН или -CH₂C(O)NH₂.

Предпочитаните съединения с формули X, XIV и XIX включват тези, при които R, е етил.

Други предпочитани съединения с формули X и XIX включват тези, при които R е циклохексил, циклопентил, метиленциклопропил, изопропил, фенил или 4-флуорофенил. Определени предпочитани съединения включват:

- (1 -циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6ил) -4-оксо-циклохексанкарбонитрил;

метилов естер на транс-4-циано-4-(1-циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

метилов естер на цис-4-циано-4-(1-циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

- (1 -циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6ил) -4-оксо-циклохексанкарбонитрил;

метилов естер на цис-4-циано-4-(1-циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

метилов естер на транс-4-циано-4- (1 -циклохексил- З-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

цис—4-циано-4-(1-циклохексил-3-етил-1Ниндазол-6-ил)-циклохексанкарбоксилна киселина;

транс-4-циано-4-(1 -циклохексил-З-етал-Шиндазол-6-ил)-циклохексанкарбоксилна киселина;

- (цикл охексил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) цис-4-хидроксилметилциклохексанкарбонитрил;

цис-4-циано-4- (1 -циклохексил-3-етил) -1Ниндазол-6-ил)-циклохексанкарбоксилацидамид; и транс-4-циано-4- (1 -циклохексил-3-етил) 3

Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилацидамид.

Фразата “фармацевтично приемлива сол (соли)”, както се използва тук, освен ако не е посочено друго, включва соли на киселинни или основни групи, които могат да присъстват в съединенията с формула I. Например, фармацевтично приемливите соли включват натриевите, калциевите и калиевите соли на карбокси-киселинни групи и хидрохлоридни соли на аминогрупи. Други фармацевтично приемливи соли на аминогрупи са хидробромидните, сулфатните, хидрогенсулфатните, фосфатните, хидрогенфосфатните, дихидрогенфосфатните, ацетатните, сукцинатните, нитратните, тартаратните, лактатните, манделатните, метансулфонатните (мезилатни) и р-толуенсулфатните (тозилатни)соли.

Някои съединения с формула I могат да имат асиметрични центрове и следователно се явяват в различни енантиомерни форми. Всичките оптични изомери и диастереоизомери на съединенията с формула I и техните смеси се считат като попадащи в обхвата на изобретението. По отношение на съединенията с формула I, изобретението включва използването на рацемат на единична енантиомерна форма, единична диастереомерна форма или техните смеси. Съединенията с формула I могат да съществуват и под формата на тавтомери. Изобретението се отнася до използването на всички такива тавтомери и техните смеси.

По-нататък настоящото изобретение се отнася до фармацевтичен състав за инхибирането на фосфодиестераза (PDE) тип IV или произвеждането на туморен некрозен фактор (TNF) при бозайници, съдържащ фармацевтично ефективно количество от съединение съгласно формула I или негова фармацевтично приемлива сол и фармацевтично приемлив носител.

Настоящото изобретение се отнася освен това и до метод за инхибирането на фосфодиестераза (PDE) тип IV или произвеждането на туморен некрозен фактор (TNF) чрез прилагане на пациент на ефективно количество на съединение съгласно формула I или негова фармацевтично приемлива сол.

Настоящото изобретение се отнася също и до фармацевтичен състав за профилактика или лечение на астма, възпаление на ставите, ревматоиден артрит, подагричен артрит, ревматоиден спондилозис, остеоартрит и други артритни състояния; сепсис, септичен шок, ендо токсичен шок, грам-отрицателен сепсис, синдром на токсичен шок, синдром на остър задух, церебрална малария, хронична възпалителна болест на белите дробове, силикоза, белодробна саркоидоза, болести на костна резорбция, реперфузно увреждане, реакция на отхвърляне на имплантат, отхвърляне на алотрансплантат, треска и миалгия вследствие инфекция (например бактериална, вирусна или гъбична инфекция) като инфлуенца, вторична кахексия (общо изтощение) до инфекция или злокачествена вторична кахексия при хора със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН), СПИН, HIV, ARC (комплекс, свързан със СПИН), образуване на келоиди, образуване на цикатриксова тъкан, болест на Crohn, язвен колит, пирозис, множествена склероза, захарен диабет тип 1, автоимунен диабет, системен лупус еритематозис, бронхит, хронична обструктивна болест на дихателните пътища, псориазис, болест на Bechet, анафилактоиден хеморагичен нефрит, хроничен гломерулонефрит, възпаление на червата, . левкемия, алергичен ринит или дерматит при_ бозайник, съдържащ фармацевтично ефективно количество от съединение съгласно формула I ~ или негова фармацевтично приемлива сол заедно с фармацевтично приемлив носител.

Настоящото изобретение се отнася съ-^_ що до метод за лечение или профилактика на . горните специфични болести и състояния чрез „ прилагане на пациента на ефективно количество от съединение съгласно формула I или негова фармацевтично приемлива сол.

Някои “аминало” или “ацетало”-подобни химични структури, попадащи в обхвата на формула I, могат да бъдат нестабилни. Възможно е да се появяват такива структури, при които два хетероатома са прикачени към един и същи въглероден атом. Например, когато R е Cj-C₆ алкил, заместен от хидрокси, възможно е хидроксилът да бъде прикрепен към същия въглерод, който е прикачен към азотния атом от всяко разширение на R. Разбираемо е, че такива нестабилни съединения не попадат в обхвата на настоящото изобретение.

Подробно описание на изобретението

Следващите реакционни схеми 1-4 илюстрират получаването на съединенията от настоящото изобретение. Освен ако не е посочено друго, R и R, в реакционните схеми са дефинирани както по-горе.

Схема 1

Схема 2

xz

CN R

XVI

χνιπ

Схемя 3 (продължение)

Схема 3 (продължение!

XXII

Схема 4

Получаването на съединения с формула I може да бъде проведено от специалист в тази област съгласно един или повече от методите на синтез, изложени в горните схеми 1-4 и в дадените по-долу примери. В етап 1 от схема 1 карбоксилната киселина с формула II, която може да се достави от известните търговски източници или да се получи по методи, познати на специалиста в тази област, се нитрира в известните условия на нитриране (HN0₃/H₂S0₄, О°С) и полученото нитропроизводно с формула III се хидрогенира в етап 2 от схема 1, като се използват стандартни условия на хидрогениране (H₂-Pd/C под налягане) при температура на околната среда (от 20 до 25°С) в продължение на няколко часа (от 2 до 10 h) до получаване на съединението с формула IV. В етап 3 от схема 1 аминобензоената киселина с формула IV се подлага на взаимодействие с основа, например като натриев карбонат, във водна среда и леко „ _ , 45 загряване до основното и разтваряне. Реакционната смес се охлажда до по-ниска температура (около О°С) и се третира с натриев нитрат във вода. След около 15 min реакционната смес се прехвърля бавно в подходящ съд, съдържащ натрошен лед и силна киселина, например като хидрохлорна киселина. Реакцион ната смес се разбърква в продължение на 10 до 20 min и след това се прибавя при температура на околната среда към разтвор на излишък от трет.-бутилтиол в непротонен разтворител, например като етанол. Реакционната смес се подкислява до pH 4-5 чрез прибавяне на неорганична основа, за предпочитане наситен воден разтвор на Na₂CO₃ и реакционната смес се оставя на разбъркване при температура на околната следа за 1 - 3 h. Прибавянето на солна луга към реакционната смес, последвано от филтруване, дава сулфида с формула V.

В етап 4 от схема 1 сулфидът с формула V се превръща в съответната индазолкарбоксилна киселина с формула VI чрез взаимодействие на сулфида с формула V със силна основа, за предпочитане калиев трет-бутоксид, в диметилсулфоксид (DMSO) при температура на околната среда. След разбъркване в продължение на няколко часа (1 - 4 h) реакционната смес се подкислява със силна киселина, например като хидрохлорна или сярна киселина и след това се екстрахира, като се използват конвенционалните методи. В етап 5 от схема 1 индазолкарбоксилната киселина с формула VI се превръща в съответния естер с формула VII по конвенционалните методи, известни на специалиста в тази област. В етап 6 от схема 1 съединението с формула VIII се получава чрез алкилиране на естера с формула VII чрез подлагане на естера на конвенционалните условия на алкилиране (силна основа/ различни алкилиращи средства, евентуално меден катализатор като CuBr₂) в полярен непротонен разтворител, например като тетрахидрофуран (THF), N-метилпиролидинон или диметилформамид (DMF), при стайна или повисока температура (от 25 до 200°С) в продължение на около 6 до 24 h, за предпочитане около 12 h. В етап 7 от схема 1 съединението с формула VIII се превръща в съответния алкохол с формула IX, като се следват конвенционални методи, известни на специалиста в тази област за редуциране на естери до алкохоли. За предпочитане редукцията се предизвиква чрез използване на металохидридно редуциращо средство, например като литиевоалуминиев хидрид, в полярен непротонен разтворител при ниска температура (около 0°С). В етап 8 от схема 1 алкохолът с формула IX се окислява до съответния алдехид с формула X по конвенционалните методи, известни на специалиста в тази област. Например, окислението може да бъде предизвикано чрез използване на каталитично количество тетрапропиламониев перрутенат и излишък от М-метилморфолин-N-okсид, както е описано в J.Chem. Soc., Chem. Commun., 1625 (1987), в безводен разтворител, за предпочитане метиленхлорид.

Схема 2 предоставя алтернативен метод за получаване на алдехида с формула X. В етап 1 от схема 2 съединението с формула XI се нитрира, като се използват конвенционалните условия на нитриране (азотна и сярна киселина) до получаване на съединението с формула XII. В етап 2 от схема 2 нитропроизводното с формула XII се редуцира до съответния амин с формула XIII по конвенционалните методи, известни на специалиста в тази област.

За предпочитане съединението с формула XII се редуцира до амина с формула XIII, като се използва безводен калаен хлорид в безводен непротонен разтворител като етанол. В етап 3 от схема 2 аминът с формула XIII се превръща в съответния индазол с формула XIV чрез получаване на съответните диазониеви флуорофорати, както е описано в A.Roe,

Organic Reactions, Vol. 5, Wiley, New York, 1949, pp. 198-206, и следваща катализирана циклизация с обръщане на фазите, както е описано в R. A.Bartsch и I. W. Yang, J. Het. Chem. 21, 1063 (1984). В етап 4 от схема 2 алкилирането на съединението с формула XIV се извършва при използване на стандартните методи, известни на специалиста в тази област (например силна основа, полярен непротонен разтворител и алкилхалид) до получаване на N-алкилирано съединение с формула XV. В етапа 5 от схема 2 съединението с формула XV се подлага на металохалогенен обмен, като се използва алкиллитий, например n-бутиллитий, в полярен непротонен разтворител, например като THF, при ниска температура (-50°С до -100°С (за предпочитане -78°С)), последван от гасене с DMF при ниска температура и затопляне до стайна температура, при което се получава алдехидното съединение с формула X.

Схема 3 илюстрира получаването на съединение с формула XXII, което е съединение с формула I, където R₂ е пръстенна група, с формула 1а. В етап 1 от схема 3 алдехидната група на съединението с формула X се превръща в съответната отцепваща се група, например като халогенна, мезилатна или друга отцепваща се група, известна на специалиста в тази област, след което следва взаимодействие на полученото съединение с натриев цианат в полярен разтворител, като DMF, до получаване на съединението с формула XVI. В етап 2 от схема 3 съединението с формула XVI взаимодейства в основна среда с метилакрилат (или съответните производни в зависимост от групата R₂) в непротонен разтворител, като етиленгликол диметилетер (DME), при висока температура, за предпочитане при температурата на кипене, до получаване на съединението с формула XVII. В етап 3 от схема 3 съединението с формула XVII се превръща в съединението с формула XVIII, като се използва силна основа като натриев хидрид и полярен непротонен разтворител, като DMF или THF, при повишена температура, за предпочитане при температурата на кипене.

В етап 4 от схема 3, съединението с формула XVIII се декарбоксилира, като се прилагат конвенционалните методи, например с използване на натриев хлорид в DMSO при температура около 140°С до получаване на съединението с формула XIX. В етап 5 от схема 3 превръщането на съединението с формула XIX в съответния дитиан-2-илидин-циклохексанкарбонитрил с формула XX се извършва чрез взаимодействие с 2-литио-1,3-дитиан. В етап 6 от схема 3 съединението с формула XX с превръща в съответния естер с формула XXI, като се използва живачен (II) хлорид и перхлорна киселина в полярен протонен разтворител като метанол. В етап 7 от схема 3 съединението с формула XXI се превръща чрез хидролиза в съответната карбоксилна киселина с формула XXII, като се прилага стандартен метод на хидролиза, например с използване на воден разтвор на натриев хидроксид в полярен разтворител или всеки от редицата съществуващи методи на хидролиза, известни на специалиста в тази област, както е описано в T.Green и P.G.M. Wets, Protecting Groups in Organic Synthesis. 2 nd Edition (John Wiley and Sons, New York (1991)). Етапите на синтез, описани за схема 3, са аналогични на методите на синтез, представени за получаването на съответните съдържащи катехол съединения в публикуваните РСТ заявки WO 93/19751 и WO 93/17949.

Други съединения с формула I, в която R, е избран от групите la, lb, 1с и Id, могат да бъдат получени от едно или повече от междинните съединения, описани в схеми Ι-Ш. Поточно, алдехидът с формула X или кетосъединението с формула XIX могат да бъдат използвани за получаване на редица съединения с формула I. Всяка от отделните групи R₂ с формули la, lb, 1с или Id може да бъде въведена в едно или повече от междинните съединения, цитирани по-горе, като се използват методите на синтез, представени за съответните неиндазолови аналози в публикуваните РСТ заявки WO 93/19748, WO 93/19749, WO 93/09751, WO 93/ 19720, WO 93/19750, WO 95/03794, WO 95/ 09623, WO 95/09624, WO 95/09627, WO 95/ 09836 и WO 95/09837. Например, по отношение на етап 1 от схема 4, карбоксилната киселина с формула XXII може да бъде превърната в алкохола с формула XXIII чрез редукция с различни метални хидриди в полярен разтворител, както е описано в пример 9, даден по-долу, и в съответствие с методите на синтез, представени за съответните неиндазолови аналози в публикуваните РСТ заявки, регистрови номера WO 93/19747, WO 93/19749 и WO 95/09836. Освен това, по отношение на етап 2 от схема 4, карбоксилната киселина с формула XXII може да бъде превърната в съответния карбоксамид с формула XXIV чрез преминаване в междинен киселинен хлорид, като се използват конвенционалните методи на синтез, и следващо взаимодействие на киселинния хлорид с амоняк в непротонен разтворител. Други карбоксамидни аналози с формула XXIV могат да бъдат получени чрез взаимодействие на междинния киселинен хлорид с различни първични или вторични амини съгласно конвенционални методи, известни на специалиста в тази област, и както е описано в цитираните погоре публикувани РСТ заявки.

Други съединения с формула I могат да бъдат получени от междинното съединение с формула XIX в съответствие с методите на синтез, представени за съответните неиндазолови аналози в цитираните по-горе публикувани РСТ заявки. Съединения с формула I, в която R₂ е група с формула 1а, и или R4, или R5 е Н, могат да бъдат получени от междинното кетосъединение с формула XIX чрез взаимодействие с основа, например като литиев диизопропиламин, в полярен непротонен разтвори- ^; тел, например като THF, и излишък на Nфенилтрифлуорометилсулфонамид, както е описано в публикуваната РСТ заявка WO 93/19749 за съответните неиндазолови аналози. Съединения с формула I, в която Rj е група с формула la, R₄ е водород и R_s е -СО₂СН₃ или -СО₂Н, могат да бъдат получени от междинното кетосъединение с формула XIX чрез взаимодействие с трифлуорооцетен анхидрид в присъствието на третична аминна база, последвано от реакция на получения трифлуороацетат с (трифенилфосфин) паладий и въглероден моноксид в присъствието на алкохол или амин до получаване на метиловия естер на съединения с формула I, в която R₃ е -СО₂СН₃. Метилестерното съединение може да бъде хидролизирано до получаване на съответното карбоксикиселинно съединение, като се използват стандартните методи за хидролиза, например като натриев или калиев хидроксид във воден метанол/тетрахидрофуран. Такива методи на синтез са описани в публикуваната РСТ заявка WO 93/19749 за съответните неиндазолови аналози.

Други съединения с формула I могат да бъдат получени от междинното съединение с формула XIX в съответствие с методите на синтез, описани за съответните неиндазолови аналози в цитираните по-горе публикувани РСТ заявки. Съединения с формула I, в която R₂ е група с формула la, R₃ е водород и R₄ е хидрокси, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на междинното съединение с формула XIX с подходящо редуциращо средство, например като литиев борохидрид, диамилборан, литиево алуминиев трис(трет-бутоксид) или натриев борохидрид, в подходящ инертен разтворител, например като 1,2-диметоксиетан, THF или алкохол. Съединения с формула I, в която R_? е група с формула la, R₃ е водород и R₄ е NH₂, -NHCH₃ или -N (СН₃)₂, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на междинното съединение с формула XIX с амониева сол, например като амониев формат, метиламин хидрохлорид или диметиламин хидрохлорид, в присъствието на натриев цианоборохидрид в подходящ разтворител, например като алкохол.

По друг начин съединения с формула I, в която R₂ е група с формула la, R₄ е амино и R₃ е водород, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съответния алкохол с формула I (R₄ “ OH, R₃ = Н) с комплекс на азадикарбоксилатен естер в присъствието на имид или фталимид, последвано от реакция в алкохолен разтворител като етанол. Съединения с формула I, в която R₂ е група с формула la, R₃ е Н и R₄ е -SR₁₄, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съответното съединение, в което R₄ е отцепваща се група като мезилатна, тозилатна, бромна или хлорна, с метална сол на меркаптан, например като NaSR₁₄, в подходящ непротонен разтворител. Съответните съединения с формула I, в която R₄ е - SH, могат да бъдат получени чрез взаимодействие на съответния алкохол (R₄ = ОН) с комплекс на фосфин, например трифенилфосфин, и азадикарбоксилатен естер в присъствието на тиолоцетна киселина, последвано от хидролиза на получения тиолацетат. Освен това съединения с тази структура, в която R₄ е хидрокси, могат да бъдат превърнати в едно друго, като се използва стандартен метод на алкохолна инверсия, позната на специалиста в тази област. Горните съединения с формула I, в която R₂ е група с формула la, R₃ е водород и R₄ е хидрокси, -SH или -NH₂, могат да бъдат превърнати в редица други съединения с формула I по един или повече от методите на синтез, описани в публикуваните РСТ заявки WO 93/19751 и WO 93/19749 за съответните неиндазолови аналози.

Съединения с формула I, в която R₂ е група с формула 1а, и начупената линия означава двойна връзка, могат да бъдат получени от междинното съединение с формула XIX по един или повече от методите на синтез, представени за получаването на съответните неиндазолови аналози в публикуваната РСТ заявка WO 93/19720. Съединения с формула I, в която R₂ е група с формула 1а, и R₄ и R₃, взети заедно, образуват =0 или =R₈, където R₈ е съгласно дефинираното по-горе, могат да бъдат получени от съответното междинно кетосъединение с формула XIX по един или повече от методите на синтез, представени за съответните неиндазолови аналози в публикуваната РСТ заявка W0 93/19750. Други съединения с формула I, в която R₂ е група с формула 1а и R₄ и R₃, взети заедно, означават =R8, могат да бъдат получени от междинното съединение с формула XIX по един или повече от методите на синтез, представени за получаването на съответните неиндазолови аналози в публикуваната РСТ заявка WO 93/19748.

Съединения с формула I, в която R₂ е група с формула lb, могат да бъдат получени от едно или повече от цитираните по-горе междинни съединения, например като бромоиндазоловото междинно съединение с формула XV, по един или повече от методите на синтез, представени за получаването на съответните неиндазолови аналози в публикуваните РСТ заявки WO 95/09627, WO 95/09624, WO 95/09623, WO 95/09836 и WO 95/03794. Съединения с формула I, в която R_2ne група с формула 1с, могат да бъдат получени от междинното съединение с формула XV, по един или повече от методите на синтез, представени за получаването на съответните неиндазолови аналози в публикуваните РСТ заявки WO 95/09624 и WO 95/09837. Съединения с формула I, в която R₂ е група с формула Id, могат да бъдат получени от бромоиндазоловото междинно съединение с формула XV, като се използват един или повече от методите на синтез, представени за получаването на съответните катехолсъдържащи аналози в публикуваните РСТ заявки WO 95/09627, WO 95/09623 и WO 95/09624.

Фармацевтично приемливите киселинно присъединителни соли на съединенията от настоящото изобретение включват, но без да се ограничават до тях, тези, образувани с НС1,

HBr, HNOj, H₂SO₄, H₃PO₄, CH₃SO₃H, pCH₃C₆H₄SO₃H, CH₃CO₂H, глюконова киселина, винена киселина, малеинова киселина и ябълчена киселина. Фармацевтично приемливите катионни соли на съединенията от настоящото изобретение с формула I, в която, например R₃ е CO₂R, и R, е водород, включват, но без да се ограничават до тях, тези на натрия, калия, калция, магнезия, амоняка, Ν,Ν’-дибензилетилендиамина, N-метил глюкамина (меглумин), етаноламина, трометамина и диетаноламина.

За прилагането им на хора при лечебно или профилактично третиране на възпалителни заболявания оралните дозировки за съединение с формула I или негова фармацевтично приемлива сол (активните съединения) са найобщо в интервала от 0.1 до 1000 mg на ден за средния възрастен пациент (70 kg). Отделните таблетки или капсули съдържат основно от 0.1 до 100 mg активно съединение, в подходящ фармацевтично приемлив разредител или носител. Дозировките за интравенозно прилагане са обикновено в интервала от 0.1 до 10 mg на единична доза според изискването. За интраназално или инхалаторно прилагане дозировката е формулирана главно като 0.1 до 1% (тегло/обем) разтвор. От компетенцията на лекаря е да определи действителната дозировка, най-подходяща за отделния пациент, и тя варира с възрастта, теглото и реакцията на всеки пациент. Горните дозировки са дадени като пример за средния случай, но естествено могат да съществуват отделни случаи, при които са необходими по-ниски или по-високи граници на дозиране и всичките такива дозировки попадат в обхвата на настоящото изобретение.

При прилагането им на хора за инхибиране на TNF могат да бъдат използвани различните конвенционални начини на приемане, включващи орално, парентерално, външно и ректално (свещички). Най-общо, активното съединение се въвежда орално или парентерално в дозировки между около 0.1 и 25 mg/kg телесно тегло на лекувания индивид на ден, за предпочитане от около 0.3 до 5 mg/kg. При необходимост обаче могат да настъпят някои промени в дозировката в зависимост от състоянието на лекувания индивид. Подходящата доза за отделния индивид, във всеки случай, се определя от отговарящия за лечението.

При прилагането им на хора активните съединения от настоящото изобретение могат да бъдат давани самостоятелно, но най-общо се прилагат в смес с фармацевтични разредители или носители, избрани от предвидения начин на въвеждане и стандартната фармацевтична практика. Например, те могат да бъдат прилагани орално под формата на таблетки, съдържащи такива добавки като нишесте и лактоза, или на капсули - или самостоятелно, или в смес с добавки, или под формата на еликсири или суспензии, съдържащи подобряващи вкуса или оцветяващи средства. Те могат да бъдат инжектирани парентерално, например венозно, мускулно или подкожно. За парентералното им прилагане, те се използват най-добре под формата на стерилни водни разтвори, които могат да съдържат други вещества, например достатъчно количество соли или глюкоза, които да направят разтвора изотоничен.

Освен това, активните съединения могат да бъдат прилагани външно, когато се лекуват възпалителни състояния на кожата и това може да стане по пътя на кремове, желета, гелове, пасти и мехлеми в съответствие със стандартната фармацевтична практика.

Активните съединения могат да бъдат прилагани също и на бозайници, различни от хора. Въвежданите на бозайниците дози зависят от вида на животното и болестта или смущението, което се лекува. Активните съединения могат да бъдат прилагани на животни под формата на капсула, голям хап, таблетка или течност. Активните съединения могат да бъдат прилагани на животни също чрез инжекция или под формата на имплантат. Такива лекарствени форми се получават в съответствие със стандартната ветеринарна практика. По друг начин съединенията могат да бъдат въвеждани с животинската храна, като за тази цел може да се приготви концентрирана хранителна добавка или премикс, които се смесват с нормалната животинска храна.

Способността на съединенията с формула I или техните фармацевтично приемливи соли да инхибират PDE IV може да бъде определена посредством следния анализ.

Тридесет до четиридесет грама човешка белодробна тъкан се поставят в 50 ml Трие/ фенилметилеулфонил флуорид (PMSF) /захарен буфер, pH 7.4 и се хомогенизира, като се използва смесител Tekmar Tissumizer* (Тектаг Co., 7143 Kemper Road, Cincinnati, Ohio 45249) при пълна скорост в продължение на 30 s. Хомогенатьт се центрофугира при 48.000 х g в продължение на 70 min при 4°С. Надутайковата течност се филтрува двукратно през филтър 0.22 μ и се нанася в колона за високоефективна течна хроматография (FPLC) Mono-Q (Pharmacia LKB Biotechnology, 800 Centennial Avenue, Piscataway, New Jersey 08854), уравновесена предварително c буфер Tris/PMSF, pH 7.4. За нанасянето на пробата в колоната се използва скорост на изтичане 1 ml/min, последвана от скорост на изтичане 2 ml/min за следващото промиване и елуиране. Пробата се елуира, като се използва възходящ степенен градиент на NaCl в буфера Tris/PMSF, pH 7.4. Събират се осеммилилитрови фракции. Фракциите се анализират по отношение на специфичната PDE_IV активност, определена посредством [³Н] сАМР хидролиза, и способността на известен PDE_IV инхибитор (например ролипрам) да инхибира тази хидролиза. Съответстващите фракции се обединяват, разреждат се с етиленгликол (2 ml ензимен препарат) и се съхраняват при -20°С до използването им.

Съединенията се разтварят в диметилсулфоксид (DMSO) при концентрация 10 тМ и се разреждат до 1:25 във вода (400 μ М съединение, 4% DMSO). След това се правят серия разреждания в 4% DMSO, така че да се получат желаните концентрации. Крайната концентрация в DMSO в епруветката за анализ е 1%. Към стъклена епруветка 12 х 75 mm (всичките концентрации са дадени като концентрации в епруветката за анализ) двукратно се прибавят в следния ред:

i) 25μ 1 съединение или DMSO (1 %, като контролна или сляпа проба) ii) 25μ 1 Tris буфер, pH 7.5 iii) [³H]cAMP (ΙμΜ) iv) 25μ 1 PDE IV ензим (като сляпа проба, ензимът е инкубиран предварително в кипяща вода в продължение на 5 min).

Реакционните епруветки се разклащат и поставят във водна баня (37°С) за 20 min, след което реакцията се спира чрез поставяне на епруветките за 4 min в гореща вода. Към всяка епруветка върху ледена баня се прибавя измиващ буфер (0.5 ml, 0.1 М 4- (2-хидроксиетил) -1 -пиперазин-етансулфонова киселина (HEPES)/ 0.1М NaCl, pH 8.5). Съдържанието на всяка тръбичка се нанася върху колона AFFGel 601 (Biorad Laboratories, P.O. Box 1229,

85A Marcus Driv, Melvile, New York 11747) (6oронат-афинитетен гел, обем на слоя 1 ml) предварително уравновесен с измиващ буфер. [³Н] сАМР се измива с 2 х 6 ml измиващ буфер и след това [³Н]5* АМР се елуира с 4 ml 0.25М оцетна киселина. След енергично разбъркване 1 ml от елуата се прибавя към 3 ml сцинтилационна течност в подходящ съд, разбърква се енергично и се прави броене за [³Н].

% инхибиране = 1 - средно срт (тествано съединение) - средно стр (сляпа) средно срт (контрола) - средно срт (сляпа)

IC_J0 се дефинира като концентрация на съединението, която инхибира с 50% специфичната хидролиза на [³Н]сАМР до [³Н] 5’ АМР.

Способността на съединенията I или на техните фармацевтично приемливи соли да инхибират произвеждането на TNF следователно показва тяхната ефективност при лечението на болести, включващи произвеждането на TNF, е показана чрез следния анализ in vitro:

Периферна кръв (100 ml), взета от хора доброволци, се смесва с етилендиаминтетраоцетна киселина (EDTA). Изолират се мононуклеарни клетки чрез FICOLL/Hypaque и се промиват трикратно в частичен HBSS. Клетките се суспендират повторно при крайна концентрация 1 х 10⁶ клетки на ml в предварително затоплен RPMI (съдържащ 5% FCS, глутамин, пен/сшеп и нистатин). Моноцитите се нанасят под формата на 1 х 10⁶ клетки в 1.0 ml в 24ямкови плочи. Клетките се инкубират при 37°С (5% въглероден диоксид) и се оставят за 2 h да залепнат за плочките, след което време незалепналите клетки се отстраняват чрез леко измиване. След това тестваните съединения (10μ 1) се прибавят към клетките - всяко при 3-4 концентрации, и се инкубират в продължение на 1 h. Към съответните ямки се прибавя LPS (10μ 1). Плочите се инкубират една нощ (18 h) при 37°С. В края на инкубационния период се анализира TNF чрез “сандвич” ELLSA (R&D Quantikine Kit). Определенията на 1С₅₀ се прибавят за всяко съединение въз основа на линеен регресионен анализ.

Примери за изпълнение на изобретението

Следните примери илюстрират допълнително изобретението. В следващите примери “DMF” означава диметилформамид, “THF” означава тетрахидрофуран, “DMSO” означава диметилсулфоксид и “DMAP” означава 4-диме тиламинопиридин.

Пример 1. А З-Нитро-4-пропил-бензоена киселина

9.44 g (57.5 mmol, 1.0 екв.) 4-пропилбензоена киселина се разтварят частично в 50 ml конц. H₂SO₄ и охлажда в ледена баня. Разтвор на 4.7 ml (74.7 mmol, 1.3 екв.) конц. HNO₃, в 10 ml конц. H₂SO₄ се прибавя на капки за 1-2 min. След разбъркване 1 h при 0°С реакционната смес се излива в 1 1 чаша, наполовина пълна с лед. След разбъркване 10 min образувалото се бяло твърдо вещество се филтрува, измива 1 х Н₂О и изсушава, като дава 12.01 g (100%) от посоченото в заглавието съединение: температура на топене 106-109С; IR (КВг) 3200-3400, 2966, 2875, 2667, 2554, 1706,1618, 1537, 1299. 921 cm-¹; Ή NMR (300 MHz, DMSO-d6) δ 0.90 (t, ЗН, >7.4 Hz), 1.59 (m, 2H), 2.82 (m, 2H), 7.63 (d, 1H, >8.0 Hz), 8.12 (dd, 1H, >1.7, 8.0 Hz), 8.33 (d, 1H, >1.7Hz); ¹³C NMR (75.5 MHz, DMSO-d6)6 14.2, 23.7, 34.2, 125.4, 130.5, 132.9, 133.6, 141.4, 149.5, 165.9;

Анализ: Изчислено за: C₁₀H_uNO₄· 1/4H₂O: C 56.20; Η 5.42; Ν 6.55. Получено: С 56.12; Η 5.31; Ν 6.81.

B. З-амино-4-пропил-бензоена киселина

Смес от 11.96 g (57.2 mmol) З-нитро-4пропил-бензоена киселина и 1.5 g 10% Pd/C, 50% овлажнен с вода, в 250 ml СН₃ОН се поставя върху хидрогенираща установка на Рагг и се разклаща под налягане на Н₂25 psi при температура на околната следа. След 1 h реакционната смес се филтрува през целит и филтратът се концентрира и изсушава, давайки 9.80 g (96%) бледожълто кристално твърдо вещество: температура на топене 139.5-142.5°С; IR (КВг) 3200-2400, 3369, 3298, 2969, 2874, 2588, 1690, 1426, 916, 864 cm¹; Ή NMR (300 MHz, DMSO-d₆) δ 0.90 (t, ЗН, > 7.2 Hz), 1.52 (m, 2H), 2.42 (m, 2H), 5.08 (brs,2H), 6.96 (d, 1H, >7.8 Hz), 7.05 (dd, 1H, >1.7, 7.8 Hz), 7.20 (d, 1H, > 1.7 Hz), MS (Cl, NH₃) m/z 180 (M + H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C_l0H₁₃NO₂»l/3H₂O: С 64.85; Η 7.89; Ν 7.56. Получено: С 64.69; Η 7.49; Ν 7.86.

C. З-карбокси-6-пропил-бензендиазо-трет-бутил-сулфвд

Смес от 8.80 g (49.1 mmol, 1.0 екв.) 3-амино-4-пропил-бензоена киселина и 2.34 g (22.1 mmol, 0.45 екв.) натриев карбонат в 55 ml Н₂О се загрява внимателно с фион (сешоар) до почти пълно разтваряне. Реакционната смес се охлажда в ледена баня и на капки се прибавя разтвор на 3.73 g (54.0 mmol, 1.0 екв.) натриев нитрит в 27 ml Н₂О. След 15 min реакционната смес се прехвърля в изкапваща фуния и за 10 min се прибавя в чаша, съдържаща 55 g натрошен лед и 10.6 ml концентрирана НС1. След разбъркване 10 min съдържанието на чашата се прехвърля в изкапваща фуния и с прибавя за 5 min към разтвор на 5.31 ml (47.1 mmol, 0.96 екв.) трет-бутилтиол в 130 ml етанол със стайна температура. pH се довежда до 4-5 чрез прибавяне на наситен воден разтвор на Na₂CO₃ и реакционната смес се оставя на разбъркване 1 h при температура на околната среда.Прибавят се 200 ml солна луга и сместа се филтрува. Твърдата фаза се измива Тх Н₂О и изсушава една нощ, давайки 12.25 g (89%) ръждивокафяво оцветен прах (да се внимава - зловонна миризма !): температура на топене 102°С , (сразлагане); IR (КВг) 3200-2400, 2962, 2872, , 2550, 1678, 1484, 1428, 1298, 1171 cm’¹, *Н NMR (300 MHz, DMSO-d₆) δ 0.84 (t, ЗН, >7.3 Hz),_a 1.48 (m, 2H), 1.55 (s, 9H), 2.42 (m, 2H), 7.29 (d, _г 1H, >1.6Hz), 7.50 (d, 1H, >8.0 Hz), 7.86 (dd, u 1H, >1.7, 7.9 Hz), 13.18 (br s, 1H); MS (термос- _;v. прейр, NH₄OAc) m/z 281 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C₁₄H₂₀N₂O₂S: С 59.96; Η 7.19; Ν 9.99. Получено: С 59.71 Η / 7.32 N10.02.

D. 3-етил-1Н-индазсл-6-карбоксилна кжелина Разтвор на 12.0 g (42.8 mmol, 1.0 екв.) З-карбокси-6-пропил-бензендиазо-трет-бутилсулфид в 150 ml DNSO се прибавя на капки за 15 min към разтвор на 44.6 g (398 mmol, 9.3 екв.) калиев трет-бутоксид в 200 ml DMSO със стайна температура. След разбъркване 2 h при температурата на околната среда реакционната смес се излива в 1.5 1 1N НС1 с температура 0°С, разбърква се 5 min и след това се екстрахира с 2 х 350 ml етилацетат. Етилацетатните екстракти (да се внимава - зловонна миризма 1) се смесват, измиват с 2 х 250 ml Н₂О и изсушават над MgSO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават жълто-кафяво твърдо вещество, което се разпрашава с 1 1 смес от Et₂O/хексани 1:3 и се изсушава, давайки 7.08 g (87%) жълтокафяв кристален прах: температура на топене 248-25К: IR (КВг) 3301, 3300-2400, 2973, 2504, 1702, 1455, 1401, 1219 cm’¹; *Н NMR (300 MHz, DMSO-d₆) δ 1.31 (t, ЗН, >7.6 Hz),

2.94 (q, 2H, J=7.6 Hz), 7.63 (dd, 1H, > 1.1, 8.4Hz), 7.81 (d, 1H, J=8.4 Hz), 8.06 (d, 1H, >1.1 Hz), 12.95 (br s, 1H); MS (Cl, NH₃) m/z 191 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C₁₀H₁₀N₂O₂: С 63.14; Η 5.30; Ν, 14.73. Получено: С 62.66; Η 5.42; Ν 14.80.

E. Метилов естер на З-етил-1Н-индазол6-карбоксилна киселина

8.78 g (45.8 mmol, 1.1 екв.) 1-(3-диметиламинопропил) -3-етилкарбодиимид хидрохлорид се прибавят на една порция към разтвор на 7.92 g (41.6 mmol, 1.1 екв) З-етил-1Н-индазол-6- карбоксилна киселина, 16.9 ml (416 mmol, 10 екв.) и 5.59 g (45.8 mmol, 1.1 екв.) DMAP в 250 ml СН₂С1₂ със стайна температура. След 18 h при стайна температура реакционната смес се концентрира до 150 ml, разрежда се с 500 ml етилацетат, измива се с 2 х 100 ml IN HCI, 1 х 100 ml солна луга и се изсушава над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават 7.8 g кафяво твърдо вещество, което се пречиства на колона със силикагел (етилацетат/ хексан, градиент 30% до 50%), при което се получават 6.41 g (75%) жълто-кафяво твърдо вещество: температура на топене 107-108°С; IR (КВг) 3100-2950, 1723, 1222 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 8.19 (m, 1H), 7.7-7.8 (m, 2H), 3.96 (s, 3H), 3.05 (q, 2H, >7.7 Hz), 1.43 (t, 3H,

7.7 Hz): MS (Cl, NH₃), m/z 205 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C₁₍H₁₂N₂O₂; С 64.70; Η 5.92; Ν, 13.72. Получено: С 64.88; Η 6.01; Ν 13.96.

F. метилов естер на 1-циклопентил-З-етил1Н-индазол-6-карбоксилна киселина

1.17 g (29.4 mmol, 1.05 екв.) натриев хидрид, 60% маслена дисперсия, се прибавя на една порция към разтвор на 5.7 g (27.9 mmol, 1.0 екв.) метилов естер на З-етил-1Н-индазол-56карбоксилна киселина в 125 ml безводен DMF със стайна температура. След 20 min на капки се прибавят 3.89 ml (36.6 mmol, 1.3 екв.) циклопентилбромид и реакционната смес се оставя една нощ на разбъркване при стайна температура. След това сместа се излива в 1 1 Н₂О и екстрахира с 3 х 450 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват с 3 х 400 ml Н₂О, 1 х 200 ml солна луга и изсушават над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават масло с кехлибарен цвят, което се пречиства на колона със силикагел (10% етилацетат/хексани, гравитачно), давайки 5.48 g (72%) бистро масло: Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 8.16 (d, 1H, >1.0 Hz),

7.7 (m, 2H), 5.00 (квинтет, 1H, >7.5 Hz), 3.97 (s, 3H), 3.01 (q, 2H, >7.6 Hz), 2.2 (m, 4H), 2.0 (m, 2H), 1.8 (m, 2H), 1.39 (t, 3H, >7.6 Hz); HRMS (Мас-спектроскопия c висока разрешаваща способност): изчислено за C₁₆H₂₀N₂O₂: 272.1526. Получено: 272.15078.

G. (1 -циклопентил-З-етил-1 Н-индазол-6ил) -метанол ml (7.0 mol, 1.0 екв.) литиевоалуминиев хидрид, 1.0 М разтвор в THF, се прибавят към разтвор на 1.02 g (7.05 mmol, 1.0 екв.) метилов естер на 1-циклопентил-З-етил-1 Н-индазол-6-карбоксилна киселина в 50 ml безводен THF с температура 0°С. След 20 min се прибавя внимателно 1 ml метанол, след което реакционната смес се излива в 500 ml 5% H₂SO₄ и се екстрахира с 3 х 50 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват се с 2 х 40 ml Н₂О и 1 х 40 ml солна луга и се изсушават над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават 1.58 g бистро масло, което се пречиства на колона със силикагел, давайки 1.53 g (89%) бистро масло: IR (СНС1₃) 3606, 3411, 3009, 2972, 2875, 1621, 1490 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.65 (d, 1H, >8.0 Hz), 7.42 (s, 1H), 7.06 (dd, 1H, >1.0, 8.2 Hz), 4.92 (квинтет, 1H, J = 7.7 Hz), 4.84 (s, 2H), 2.98 (q, 2H, J =

7.6 Hz), 2.2 (m, 4H), 2.0 (m, 2H), 1.7 (m, 3H), 1.38 (t, 3H, >7.6 Hz); MS (термоспрей, NH₄OAc) m/z 245 (M+H⁺, основа); HRMS: Изчислено за C_KH₂₀N,O + H: 245.1654. Получено: 245.1675.

H. 1-циклопентил-3-етил-1Н-индазол-6карбалдехид

106 mg (0.301 mmol, 0.05 екв.) тетрапропиламониев перрутенат (VII) се прибавят при стайна температура към суспензия от 1.47 g (6.02 mmol, 1.0 екв.) (1-циклопентил-3-етил-1Ниндазол-6-ил)-метанол,2 1.06 g (9.03 mmol, 1.5 екв.) N-метилморфолин N-оксид и 3.01 g 4А молекулни сита в 12 mL в безводен СН₂С1₂. След 30 min реакционната смес се филтрува през къса колона със силикагел (елуиран с СН₂С1₂). Фракциите, съдържащи продукта, се концентрират и остатъкът се хроматографира върху колона със силикагел (15% етилацетат/ хексан, бързо), давайки 924 mg (63%) бледожълто твърдо вещество: температура на топе15 до вещество: температура на топене 41°С; IR (КВг) 3053, 2966, 2872, 2819, 1695 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC13) δ 10.13 (s, 1H), 7.93 (d, 1H, J=0.9 Hz), 7.77 (d, 1H, J=8.4 Hz), 7.60 (dd, 1H, J= 1.2, 8.4 Hz), 5.00 (квинтет, 1H, J-7.5Hz), 3.01 (q, 2H, J=7.6 Hz), 2.2 (m, 4H), 2.0 (m, 2H), 1.7 (m, 2H), 1.39 (t, 3H, J= 7.5 Hz); Ms (Cl, NH3) m/z 243 (M+H⁺ , основа); Анализ: Изчислено за CI5H_1SN₂O: С 74.35; Η 7.49; Ν 11.56. Получено: С 74.17; Η 7.58; Ν 11.79

Пример 2. А.4-бромо-2-нитро-1-пропил бензен

125 g ( 628 mmol, 1.0 еквл.) 1-бромо-4пропил-бензен се прибавят на една порция към разтвор на 600 ml концентрирана H₂SO₄ и 200 ml Н₂О с температура 10°С. При енергично механично разбъркване за 30 min на капки се прибавя смес от 43.2 ml (691 mmol, 1.1 екв.) конц. HNO₃ (69-71%, 16М) в 150 ml конц. H₂SO₄ и 50 ml Н₂О със стайна температура. Ледената баня се оставя да се затопли до стайна температура и реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на 68 h. Сместа се излива в чаша с вместимост 4 1, изцяло обградена с натрошен лед. След разбъркване в продължение на 1 h сместа се прехвърля към 4-литрова делителна фуния и се екстрахира с 4 х 800 ml изопропилетер. Органичните екстракти се измиват, измиват се с 3 х 800 ml Н₂О и 1 х 500 ml солна луга и се изсушава над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават 150 ml жълта течност, която се пречиства чрез хроматография върху силикагел (2 колони, всяка с по 3 kg силикагел, 2% етилацетат/хексани), като се получават 63.9 g (42%) жълта течност. Желаният стереоизомер е по-малко полярният от двата изомера, които се образуват в отношение 1:1, температура на кипене 108°С, 2.0 mm IR; (СНС1₃) 3031, 2966, 2935, 2875, 1531, 1352 cm·¹; Ή NMR (300 MHz, CDC13) δ 8.01 (d, 1H, J=2.1 Hz), 7.62 (dd, 1H, J=2.1, 8.3 Hz), 7.23 (d, 1H, J=8.3 Hz), 2.81 (m, 2H), 1.67 (m, 2H), 0.98 (t, 3H, J- 7.4 Hz); ¹³C NMR (75.5 MHz, CDC1,) 6 13.94, 23.74 34, 43, 119.6, 127.4, 133.3, 135.7 136.4, 149.8; GCMS (El) m/z 245/243 (M⁺), 147 (основа); HRMS: изчислено за C,H10NO₂BR+H: 243.9973. Получено: 243.9954.

В. 5-бромо-2-пропил-фениламин

121 g (639 mmol, 3.0 екв.) калаен хлорид (безводен) се прибавят на една порция при разтвор на 51.9 g (213 mmol, 1.0 екв.) 4 бромо-2-нитро-1-пропил-бензен в 1200 ml абсолютен етанол със стайна температура и 12 ml (6 екв.) Н₂О. След 24 h при стайна температура основната част от етанола се отстранява върху ротационен изпарител. Остатъкът се излива в 4-литрова чаша, напълнена три четвърти от обема с лед Н₂О. На порции при разбъркване се прибавят 150 g гранули NaOH до достигане на pH 10 и разтваряне на основната част от калаения хидроксид. Сместа се разделя на две и всяка половина се екстрахира с 2 х 750 ml етилацетат. Четирите етилацетатни екстракти се смесват, измиват се еднократно с по 500 ml IN NaOH, Н₂О и солна луга, след което се изсушават над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават жълта течност, която се пречиства на колона с 1.2 kg силикагел (1:12 етилацетат/хексани), давайки 41.83 g (92%) бледожълта течност: IR (СНС1₃) 3490, 3404, 3008, 2962, 2933, 2873, 1620, 1491 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 6.8-6.9 (m,3H), 3.90 (br s, 2H), 2.42 (m, 2H), 1.62 (m, 2H), 0.99 (t, 3H, J=7.3 Hz); GCMS (EI) m/z 215/213 (M⁺), 186/184 (основа);

Анализ: Изчислено за C,H₁₂NBr: С 50.49; Η, 5.65; Ν, 6.54. Получено: С 50.77; Η 5.70; Ν 6.50.

С. 6-бромо-3-етил-1Н-индазол

49.22 g (230 mmol, 1.0 екв.) 5-бромо-2пропил-фениламин се поставят в 3-литрова колба и се охлаждат в ледена баня. Прибавя се разтвор на 57.5 ml (690 mmol, 3.0 екв.) конц. НС1 в 165 ml Н₂О с температура 0°С и образувалата се твърда маса се изситнява до получаването на фина бяла суспензия. Прибавят се още 100 ml Н₂О и след това на капки за 10 min се добавят разтвор на 15.9 g (230 mmol, 1.0 екв.) натриев нитрит в 75 ml Н₂О. Ледената баня се отстранява и реакционната смес се оставя на разбъркване при стайна температура в продължение на 30 min. След това реакционната смес се филтрува през фуния от синтеровано стъкло, охладена предварително до 0°С. Филтратът се охлажда в ледена баня и при механично разбъркване на капки за 10 min се прибавя разтвор/суспензия от 32.8 g (313 mmol, 1.36 екв.) амониев тетрафлуороборат в 110 ml Н₂О с температура 0°С. Образуваната гъста бяла суспензия (арилдиазониева тетрафлуороборатна сол) се оставя на разбъркване 1.5 h при 0°С. След това сместа се

5%-ен воден разтвор на NH₄BF₄ (охладен до 0°С), 1 х 1500 ml в СН₃ОН (охладен до 0°С) и 1 х 200 ml Et₂O. Изсушаването под дълбок вакуум и стайна температура в продължение на 1 h дава 54.47 g (76%) от диазониевата сол - белезникаво твърдо вещество.

1500 ml свободен от етанол хлороформ се поставят в 3-литрова колба и към тях се прибавят 34.16 g (348 mmol, 2.0 екв.) калиев ацетат (разпрашен и изсушен) и 2.3 g (8.7 mmol, 0.05 екв.) 18-краун-6. След 10 min на една порция се добавя диазониевата сол и реакционната смес се оставя на разбъркване при стайна температура в азотна атмосфера в продължение на 18 h. Сместа се филтрува, твърдото вещество се измива с 2 х СНС1₃ и филтратът се концентрира давайки 47 g от суровия продукт (кафяви кристали). Хроматографията върху силикагел (1.23 kg силикагел, етилацетат/хексан при градиент 15%, 20%, 40%) дава 21.6 g (55% за втория етап, 42% общо) жълто-кафяви кристали: температура на топене 112-114°С; IR (КВг) 3205, 3008, 2969, 2925, 1616, 1340, 1037 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) 5 9.86 (br s, 1H), 7.61 (d, 1H, J-1.3 Hz), 7.57 (d, 1H, J=8.4 Hz), 7.24 (dd, 1H, J=1.5,

8.6 Hz), 2,99 (q, 2H, J= 7.6Hz). 1.41 (t, 3H, J= 7.6 Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 227/225 (M+H⁺, основа);

Анализ; Изчислено за C,H,N₂Br: С 48.02; Η 4.03; Ν 12.45. Получено: С 48.08; Η 3.87; Ν 12.45.

D. 6-бромо-1-циклопентал-3-етил-1Н-индазол

2.46 g (61.4 mmol. 1.05 екв.) натриев хидрид, 60% маслена дисперсия, се прибавя на порции от 0.5 g към разтвор с температура 10°С на 13.17 g (58.5 mmol, 1.0 екв.) 6-бромо3-етил-1Н-индазол в 500 ml безводен DMF. Сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 20 min, след което на капки се прибавя разтвор на 8.8 ml (81.9 mmol, 1.4 екв.) циклопентилбромид в 10 ml безводен DMF. След 18 h реакционната смес се излива в 2 1 Н₂О и се екстрахира с 2 х 1 1 етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват се с 2 х 750 ml Н₂О, 1 х 500 ml солна луга и се изсушават над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават

20.7 g от суровия продукт, който се пречиства на колона със силикагел (1.1 kg силикагел, 3% етилацетат/хексан), давайки 10.6 g (62%) кехлибарена течност: IR (СНС1₃) 2972, 2875, 1606, 1501, 1048 сш¹: Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.56 (d, 1H, 1=1.3 Hz), 7.52 (d, 1H,

J=8.7 Hz), 7.17 (dd, 1H, J- 1.5, 8.5 Hz), 4.83 (квинтет, 1H, J=7.6 Hz), 2.96 (q, 2H, J=7.6 Hz), 2.15 (m, 4H), 2.0 (m, 2H), 1.65 (m, 2H),

1.36 (t, 3H, J = 7.7 Hz), MS (термоспрей NH₄OAc) m/z 295/293 (М+Н^ф, основа):

Анализ: Изчислено за C₁₄H₁₇N₂Br: С 57,35 Η 5.84; N 9.55.Получено: С 57.48 Η 5.83 Ν 9.90.

E. 1 -циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6карбалдехид

11.6 ml (28.4 mmol, 1.0 екв.) n-BuLi, 2.45 Μ в хексани, се прибавят към разтвор с температура -78°С на 8.32 g (28.4 mmol, 1.0 екв.) 6бромо-1-циклопентил-3-етил-1Н-ивдазол в 200 ml безводен THF. След 30 min при -78°С се прибавят на капки 8.8 ml (114 mmol, 4.0 екв.) безводен DMF и реакционната смес се оставя допълнително още 30 min на разбъркване при -78°С. Сместа се затопля до стайна температура за 1 h, след което се прибавят 125 ml IN НС1. След разбъркване в продължение на 10 min основната част от THF се отстранява върху ротационен изпарител. Остатъкът се разрежда с 500 ml Н,0 и се екстрахира с 2 х 250 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват се с 1 х 100 ml Н₂О и 1 х 100 ml солна луга и се изсушават над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават жълто масло, което се пречиства на колона със силикагел (15% етилацетат/хексани, гравитачно), давайки 4.70 g (68%) жълто кристално твърдо вещество: Ή NMR (300 MHz, CDC1₃), идентичен на спектъра на съединението от пример 8.

F. (1 -циклопентил-3 -етил-1 Н-индазол-6ил)-ацетонитрил

4.44 ml (35.0 mmol, 1.5 екв.) триметилсилил се прибавят на капки към суспензия със стайна температура от 5.65 g (23.3 mmol, 1.0 екв.) 1 -циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-карбалдехид и 3.84 g (44.3 mmol, 1.9 екв.) литиев бромид в 115 ml безводен ацетонитрил. След 15 min реакционната смес се охлажда в ледена баня и на капки се прибавят 6.84 ml (38.7 mmol, 1.66 екв.) 1,1,3,3-тетраметилдисилоксан и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура за 2 h. Сместа се загрява до кипене в продължение на 6 h, след това се охлажда до стайна температура, разрежда се с 300 ml СН₂С1₂ и се филтрува през Celite^R. Филтратът се концентрира и изсушава под дълбок вакуум при стайна температура, давайки 13.08 g жълто-кафяво мазно твърдо давайки 13.08 g жълто-кафяво мазно твърдо вещество.

Полученото твърдо вещество се разтваря в 200 ml безводен DMF, прибавят се 259 g (52.9 mmol, 2.27 екв.) натриев цианид и сместа 5 се разбърква при стайна температура в продължение на 2 h. Реакционната смес се излива в 500 ml Н₂О и се екстрахира с 3 х 200 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват с 3 х 200 ml Н₂О и 1 х 200 ml солна 10 луга и се изсушават над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават кафяво масло, което се пречиства на колона със силикагел (етилацетат/хексани, градиент 10%-20%), давайки 2.98 g онечистен 15 продукт и 2.05 g възстановено (онечиствано) изходно вещество.

Възстановеното изходно вещество се подлага повторно на описаните по-горе реакционни условия, като се използват 50 ml 1,1,3,3- 20 тетраметилдисилоксан и след това 50 ml DMF и 940 mg натриев цианид. Хроматографията върху силикагел дава 0.62 g онечистен продукт, който впоследствие се смесва с 2.98-грамовата порция от онечистен продукт и се хро- 25 матографира повторно (10% етилацетат/хексан), давайки 3.27 g (55%) жълто масло: IR (СНС1₃) 3062, 2972, 2874, 2255, 1623 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.66 (d, 1H, J=8.3Hz), 7.39 (s, 1H), 6.97 (dd, 1H, >1.1, 8.4 Hz), 4.90 30 (квинтет, 1H, J= 7.6 Hz), 3.89 (s, 2H), (q, 2H, >7.6 Hz), 2.2 (m, 4H), 2.0 (m, 2H), 1.7 (m, 2H), 1.37 (9t, 3H, J = 7.4 Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 254 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C₁₆H₁₉N₃: С 75.86; Η 35 7.56; Ν 16.59. Получено: С 75.84; Η 7.94; Ν 16.60.

G. Диметилов естер на 4-циано-4-(1-циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -хептандиова киселина

530 μ 1 (1.26 mmol, 0.1 екв.) Triton В, 40 40% в метанол, се прибавя към разтвор със стайна температура на 3.19 g (12.6 mmol, 1.0 екв.) (1 -циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) ацетонитрил в 100 ml безводен ацетонитрил. Реакционната смес се загрява до кипене и на 45 капки се прибавят 11.3 ml (126 mmol, 10.0 екв.) метилакрилат. След 15 min реакционната смес се охлажда до стайна температура и се концентрира върху ротационен изпарител. Остатъкът се разрежда с 300 ml етер, измива се с 1 50 х 50 ml IN НС1 и 1 х 50 ml солна луга и се изсушава над Na₂SO₄. Филтруването, концен трирането на филтрата и изсушаването дават кафяво масло, което се пречиства на колона със силикагел (20% етилацетат/хексани, бърза), давайки 4.00 g (75%) жълто масло: IR (СНС1₃) 3031, 2972, 2955, 2874, 2250, 1735 cm¹: Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.68 (d, 1H, >8.5 Hz), 7.49 (s, 1H), 6.97 (d, 1H, >8.5 Hz); 4.93 (квинтет, 1H, > 7.6 Hz), 3.58 (s, 6H), 2.97 (q, 2H, >7.7 Hz), 2.45 (m, 6H), 2.2 (m.6H), 2.0 (m, 2H), 1.8 (m, 2H), 1.37 (t, 3H, >7.7 Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 426 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за С_МН₃₁Н₃О₄: С 67.74; Η 7.34;N 9.88. Получено: С 67.76; Н 7.40; N 10.08.

H. Метилов естер на (±)-5-циано-5-(1циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -2-оксоциклохексан-карбоксилна киселина

924 mg (23.1 mmol, 2.5 екв.) натриев хидрид, 60% маслена дисперсия, се прибавят на една порция към разтвор със стайна температура 3.93 g (9.24 mmol, 1.0 екв.) диметилов естер на 4-циано-4-(1-циклопентил-3-етил-1Ниндазол-6-ил) -хептандиова киселина в 100 ml безводен 1,2-диметоксиетан. Реакционната смес се загрява до кипене в азотна атмосфера в\, продължение на 1.5 h, след което се охлажда до стайна температура. След 18 h реакционната смес се гаси с 50 ml Н О, излива се в 200 ml етилацетат и се измива с 1 х 100 ml IN HCl.^ Водният слой се екстрахира с 1 х 50 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват се с 1 х 50 ml солна луга и се изсушават над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават жълто масло, което се пречиства на колона със силикагел (10% етилацетат/хексан), давайки

2.78 g (76%) бяло аморфно твърдо вещество: IR (КВг) 2954, 2871, 2240, 1663, 1619 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 12.27 (s, 1H), 7.70 (d, 1H, >8.5 Hz), 7.57 (s, 1H), 7.15 (dd, 1H, >1.6, 8.5 Hz), 4.93 (квинтет, 1H, >7.6 Hz),

3.78 (s, 3H), 3.05 (m, 1H), 2.98 (q, 2H, > 7.6 Hz), 2.9 (m, 1H), 2.75 (m, 1H), 2.6 (m, 1H), 2.35 (m, 2H), 2.2 (m, 4H), 2.0 (m, 2H), 1.75 (m, 2H), 1.38 (t, 3H, >7.6 Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 394 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C^H^NjO: С 70.22; Η 6.92; Ν, 10.68. Получено: С 70.07; Η 7.01; Ν 10.70.

I. 1-(1-циклопентил-3-етил-1Н-индазол6-ил) -4-оксо-циклохексанкарбонитрил

Смес от 2.72 g (6.91 mmol, 1.0 екв.) метилов естер на (±)-5-циано-5-(1-циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -2-оксо-циклохек

642 Π санкарбоксилна киселина и 2.58 g (44.2 mmol, 6.4 екв.) натриев хлорид в 50 ml диметилсулфоксид и 4 ml Н₂О се загрява в маслена баня с температура 140°С в азотна атмосфера. След 3 h реакционната смес се охлажда до стайна температура и се остава на разбъркване в продължение на 72 h. Сместа се излива в 250 ml Н₂О и се екстрахира с 2 х 150 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват се с 2 х 100 ml Н₂О и 1 х 100 ml солна луга и се изсушават над Na₂SO₄. Суровият продукт се пречиства на колона със силикагел (20% етилацетат/хексан), давайки 1.82 g (78%) бяло кристално твърдо вещество: температура на топене 81-89-С IR (КВг) 2969, 2951, 2872, 2236, 1716 cm·¹; Ή HMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.71 (d, 1H, >8.5 Hz), 7.58 (s, 1H), 7.16 (dd, 1H, > 1.5 8.5 Hz), 4.93 (квинтет, 1H, J=7.6 Hz), 3.0 (m, 4H), 2.7 (m, 4H), 2.45 (m, 2H), NH₄OAc) m/z 336 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C_2|H_MN₃O: С 75.20; Η 7.51; Ν 12.53. Получено: С 74.06; Η 7.59; Ν 12.41; HRMS: Изчислено за C_2lH_2JO + Η: 336.20778. Получено: 336.2088.

Пример 3.

А. 1-(1-циклопентил-3-етил-1Н-индазол6-ил) -4- [1,3] дитиан-2-илиден-циклохексан-карбонитрил

3.94 ml (9.84 mmol, 2.09 екв) n-BuLi, 2.5 М в хексани се прибавя на капки към разтвор с температура 0°С на 1.88 ml (9.89 mmol, 2.1 екв.) 2-триметилсилил-1,3-дитиан в 80 ml безводен THF. След 25 min при 0°С реакционната смес се охлажда до -78°С и се прибавя разтвор на 1.58 g (4.71 mmol, 1.0 екв.) 1-(1циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -4-оксоциклохексанкарбонитрил в 40 ml безводен THF. След 1 h при -78 °C реакционната смес се гаси чрез прибавяне на 50 ml солна луга, след което се затопля до стайна температура, разрежда се със 100 ml Н₂О, екстрахира се с 1 х 100 ml СН₂С1₂ и 1 χ 50 ml солна луга и се изсушава над Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават бистро масло, което се пречиства на колона със силикагел (10% етилацетат/хексан), давайки 1.51 g (73%) бяло аморфно твърдо вещество: IR (КВг) 2962, 2870, 2232, 1620, 1569, 1508, 1434, 1217 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) 8 7.67 (d, 1H, >8.5 Hz), 7.53 (s, 1H), 7.15 (dd, 1H, J=1.5, 8.6 Hz), 4.92 (квинтет, 1H, >7.6Hz), 3.36 (m, 2H), 3.0 (m, 6H), 2.42 (m, 2H), 2.34 (m, 2H), 2.2 (m,

6H), 2.0 (m, 4H), 1.8 (m, 2H), 1.37 (t, 3H, >7.5 Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 438 (M +H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C_yH₃₁N₃S₂: С 68.60; Η 7.14; Ν 9.60. Получено: С 68.26; Η 7.29; Ν 9.58.

В. Метилов естер на транс-4-циано-4-(1циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина и метилов естер на цис-4-циано-4-(1-циклопентил-3-етил-1Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина

Смес от 1.45 g (3.31 mmol, 1.0 екв.) 1(1-циклопентил-3-етил-1Н-индазол-6-ил)-4[1,3] дитиан-2-илиден-циклохексанкарбонитрил, 3.59 g (13.2 mmol, 4.0 екв.)живак (II) хлорид и 1.48 ml (16.9 mmol, 5.1 екв.) 70% перхлорна киселина в 60 ml метанол се загрява до кипене в азотна атмосфера. След 2 h реакционната смес се охлажда до стайна температура, разрежда се с 250 ml СН₂С1₂ и се филтрува през Celite^R. Филтратът се измива с 1 х 100 ml наситен воден разтвор на NaHCO3, 1 х 75 ml 10% воден разтвор на натриев сулфат, 1 х 100 ml Н2О и се изсушава над Na2SO4. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават бистро масло, което се пречиства на колона със силикагел (15% етилацетат/хексани), давайки 340 mg (27%) от транс-изомера (по-слабо полярния) под формата на бяло твърдо вещество и 794 mg (63%) от цис-изомера (по-полярния) под формата на бяло твърдо вещество: данни за транс-изомера: температура на топене 79-82°С; IR (КВг) 2973, 2949, 2890, 2871,2235, 1721, 1618, 1484, 1453, 1217, 1170 сит¹; Ή NMR (300 MHz, CDC13) δ 7.67 (d, 1H, >8.4 Hz), 7.52 (s, 1Y), 7.14 (dd, 1H, J=1.4, 8.5 Hz), 4.93 (квинтет,

IH, >7.6 Hz), 3.74 (s, 3H),2.97 (q, 2H,>7.6 Hz), 2.85 (m, 1H), 2.3 (m, 2H), 2.2. (m, 10H), 2.0 (m, 2H), 1.75 (m, 2H), 1.37 (t, 3H, > 7.6Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 380 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C₂₃H₂₉N₃O₂; С 72.79; Η 7.70; Ν 11.07. Получено: С 73.05; Η 7.80; Ν

II. 03. Данни за цис-изомера: температура на топене 112-11442 IR (КВг) 3065, 2952, 2866, 2234, 1731, 1622, 1487, 1445, 1220, 1204 cm¹; Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.68 (d, 1H, >8.5 Hz), 7.55 (s, 1H), 7.14 (dd, 1H, >1.3, 8.4 Hz), 4.93 (квинтет, 1H, > 7.6 Hz), 3.73 (s, 3H), 2.98 (q, 2H, >7.6 Hz), 2.42 (m, 1H), 2.36 (m, 1H), 1.92.3 (m, 13H), 1.8 (m, 2H), 1.37 (t, 3H, > 7.5 Hz): MS (Cl, NH₃) m/z 380 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C^H^NjOji С 72.79; Η 7.70; N11.07. Получено: С 72.93; Н 736; N 10.92.

Пример 4. Транс-4-циано-4-( 1-циклопентил-З-етил- 1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина

Смес от 337 mg (0.888 mmol, 1,0 екв.) метилов естер на транс-4-амино-4- (1 -циклопен- 5 тил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексан-карбоксилна киселина в 10 ml метанол, 2 ml THF и 2.7 ml (2.66 mmol, 3.0 екв.) IN NaOH се оставя на разбъркване при стайна температура. След 3 h реакционната смес се концентри- 10 ра върху ротационен изпарител, разрежда се със 100 ml Н₂О, подкислява се до pH 1 и се екстрахира с 2 х 70 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват се с 1 х 50 ml Н₂О и 1 х 50 ml солна луга и се изсушават над 15 Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането и изсушаването дават бяло твърдо вещество, което се пречиства на колона със силикагел (5% CHjOH/CHjCy, давайки 197 mg (61%) бяло аморфно твърдо вещество: IR (КВг) 3200-2500, 20 3060, 2963, 2871, 2245, 1729, 1702, 1621, 1453, 1219 спг¹: Ή NMR (300 MHz, DMSO-d₆) δ 12.4 (brs, IH), 7.77 (d, IH, >8.5 Hz), 7.69 (s, IH), 7.20 (dd, IH, >1.3, 8.5 Hz), 5.17 (квинтет, IH, > 7.6 Hz), 2.90 (q, 2H, > 7.6 Hz), 2.75 (m, IH), 25 1.9-2.3 (m, 16 H), 1.7 (m,2H), 1.28 (t, 3H, > 7.6 Hz) MS (Cl, NH₃) m/z 366 (M+H⁺, основа)·;

Анализ: Изчислено за C₂₂H₂₇NjO₂: С 72.29; Η, 7.45; Ν 11.50. Получено: С 71.98; Η 7.75; Ν, 11.21. 30

Пример 5. Цис-4-циано-4-(1-циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина

Смес от 831 mg (2.19 mmol, 1.0 екв.) метилов естер на цис-4-циано-4-(1-циклопен- 35 тил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексан-карбоксилна киселина в 20 ml метанол, 4 ml THF и 6.6 ml (6.57 mmol, 3.0 екв.) IN NaOH се оставя на разбъркване при стайна температура. След 1.5 h реакционната смес се концен- 40 трира върху ротационен изпарител, разрежда се със 100 ml Н₂О, подкислява се до pH 1 и се екстрахира с 2 х 70 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват се с 1 х 50 ml Н₂О и 1 х 50 ml солна луга и се изсушават над 45 Na₂SO₄. Филтруването, концентрирането и изсушаването дават 0.80 g бяло твърдо вещество, което се пречиства на колона със силикагел (5% СН₃ОН/СН₂С1₂), като се получава 730 mg (91%) бяло кристално твърдо вещес- 50 тво. Прекристализацията в етилацетат/хексан дава 538 mg бели кристали: температура на топене 197-199“С; IR (КВг) 3200-2600, 3061, 2961, 2948,2939,2871,2245,1732,1625,1451,1255,1185, 1169 cm¹; Ή NMR (300 MHz, DMSO-d^ δ 1235 (br s, IH), 7.77 (d, IH, >8.6 Hz), 7.73 (s, IH), 7.27 (dd, IH, > 1.5, 8.5 Hz), 5.13 (квинтет, IH, > 7.5 Hz), 2.90 (q, 2H, > 7.6 Hz), 2.42 (m, IH), 2.30 (m, 2H), 1.7-2.1 (m, 14H), 1.29 (t, 3H, >7.5 Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 366 (M+H⁺, основа)

Анализ: Изчислено за C₂₂H₂₇N₃O₂: С 72.29; Η 7.45; Ν 11.50. Получено: С 72.01; Η 7.60; Ν 11,29.

Пример 6. А. 6-бромо-1-циклохекс-2енил-З-етил-1 Н-индазол

2.12 g (52.9 mmol, 1.05 екв.) натриев хидрид, 60% маслена дисперсия, се прибавя на четири порции за 10 min към разтвор със стайна температура на 11.35 g (50.4 mmol, 1.0 екв.) 6-бромо-етил-1 Н-индазол в 300 ml безводен DMF. След разбъркване в продължение на 20 min на капки се прибавят 9.0 ml (70.6 mmol, 1.4 екв.) 3-бромо-циклохексан и реакционната смес се концентрира и изсушава под дълбок вакуум при стайна температура, давайки 7.52 g оранжево-жълто твърдо вещество.

Полученото твърдо вещество се разтваря в безводен DMF, прибавят се 1.56 g (31.8 mmol, 2.27 екв.) натриев цианид и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 2.5 h. Реакционната смес след това се излива в 400 ml Н₂О и се екстрахира с 3 х 200 ml етилацетат. Органичните екстракти се смесват, измиват се с 3 х 150 ml Н₂О и 1 х 150 ml солна луга и се изсушава над Na₂SO₄ Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават жълто масло, което се пречиства на колона със силикагел (етилацетат/хексани, градиент 5%-10%), давайки 1.40 (38%) жълто-зелено масло; MS (Cl, NH₃) 268 (М+Н⁺, основа);

Анализ: Изчислено за С 76.38 Н

7.92: N 15.72. Получено: С, 76.43; Н, 7.53 Ν, 15.39.

В. 6-бромо-1-циклохексил-3-етил-1 Н-индазол

Смес от 10.22 g (33.5 mmol, 1.0 екв. ) 6-бромо-1 -циклохекс-2-енил-З-етил-1 Н-индазол и 1.5 g 10% Pt/C в 1 1 циклохексан се поставят в хидрогенираща установка на Parr_R и се разбъркват при стайна температура под налягане на Н2 2-5 psi. След 1 h реакционната смес се филтрува през Celite_R, филтратът се концентрира върху ротационен изпарител и се хроматографира (5% етилацетат/хексани, бър зо), давайки 9.70 g (94%) бледожълто масло: MS (Cl, NH₃) m/z 309/307 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C_(iH_l9N₂Br: С 58.64; Н 6.23; N 9.12. Получено: С 58.56; Н 6.29 N 8.77.

C. 1 -циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6карбалдехид

Съединението се получава съгласно метода от пример 2.Е, с използване като изходно вещество на 5.02 g (16.3 mmol, 1.0 екв.) 6бромо-1 -циклохексил-З-етил-1 Н-индазол, което дава 3.65 g (87%) бледожълто масло: MS (Cl, NH₃) m/z 257 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C^H^N.,0: С 74.97; Н 7.87; N, 10.93. Получено: С 75.00; Н 7.70; N 10.74.

D. 1 - (циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6ил)-ацетонитрил 2.7 ml (21.0 mmol, 1,5 екв.) триметилсилил се прибавят на капки към суспензия със стайна температура от 3.58 g (14.0 mmol, 1.0 екв.) 1-циклохексил-3-етил-1Н-индазол-6-карбалдехид и 2.32 g (26.6 mmol, 1.9 екв.)литиев бромид в 100 ml безводен ацетонитрил. След 15 min реакционната смес се охлажда в ледена баня, на капки се прибавят 4.1 ml (23.1 mmol, 1.66 екв.) 1,1,3,3-тетраметилдисилоксан и реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура за 30 min. Сместа се загрява до кипене в продължение на 3 h, след което се охлажда до стайна температура, разрежда се с 300 ml СН₂С1₂ и се филтрува през Celite^R. Филтратът се концентрира и изсушава под дълбок вакуум при стайна температура, давайки 7.52 g оранжево-жълто твърдо вещество.

Полученото твърдо вещество се разтваря в 100 ml безводен DMF, прибавят се 1.56 g (31.8 mmol, 2.27 екв.) натриев цианид и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на 2.5 h. Тогава реакционната смес се излива в 400 ml Н₂О и се екстрахира с 3 х 200 ml етилацетат. Органичните екстаркти се смесват, измиват се с 3 х 150 ml Н₂О и 1 х 150 ml солна луга и се изсушават над Na₂SO4. Филтруването, концентрирането на филтрата и изсушаването дават жълто масло, което се пречиства на колона със силикагел (етилацетат/ хексан, градиент 5% - 10%), давайки 1.40 g (38%) жълто-зелено масло: MS (Cl, NH₃) 268 (М+Н⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C₁₇H_2lN₃: С 76.38; Н 7.92; N 15.72. Получено: С 76.43; Н 7.53; N 15.39.

E. Диметилов естер на 4-циано-4-(1-цик лохексил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) - хептандиова киселина

Съединението се получава съгласно метода от пример 2 G с използване като изходно вещество на 1.33 g (4.98 mmol, 1.0 екв.) (1циклохексил-З-етил-1 Н-индазол-6-ил) -ацетонитрил, което дава 1.38 g (63%) жълто масло; MS (Cl, NH₃) m/z 440 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за С_иН_мМ₃О: С 68.32; Н 737; N 9.56. Получено: С 68.18; Н 7.52; N 9.28.

F. Метилов естер на 5-циано-5-(1-циклохексил-З-етил-1 Н-индазол-6-ил) -2-оксо-циклохексанкарбоксилна киселина

Съединението се получава съгласно метода от пример 2 Н с използване като изходно вещество на 1.33 g (3.03 mmol, 1.0 екв.) диметилов естер на 4-циано-(1-циклохексил-3-етил1Н-индазол-6-ил)-хептандиова киселина, което дава 983 mg (80%) бяло аморфно твърдо вещество: MS (Cl, NH₃) m/z 408 (М+Н⁺, основа)

Анализ: Изчислено за C₂₄H₂₉N₃O₃: С 70.75; Н 7.18; N 10.31. Получено: С 70.75; Н 7.33; N 10.19.

G. 1-(1-циклохексил-3-етил-1Н-индазол6-ил) -4-оксо-циклохексанкарбонитрил

Съединението се получава съгласно метода от пример 2 I с използване като изходно вещество на 933 mg (2.29 mmol, 1.0 екв.) метилов естер на 5-циано-5-(1-циклохексил-3етил-1 Н-индазол-6-ил) -2-оксоциклохексанкарбоксилна киселина, което дава 588 mg (74%) бяло аморфно твърдо вещество: MS (Cl, NH₃) m/z 350 (M+H⁺, основа); Анализ: Изчислено за C₂₂H₂₇N₃O: С 75.62; Н 7.79; N 12.03. Получено: С 75.57; Н 7.90; N 12.15.

Пример 7. Метилов естер на цис-4-циано-4- (1 -циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) циклохексанкарбоксилна киселина и метилов естер на транс-4-циано-4-(1-циклохексил-3етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина

Съединенията се получават съгласно метода от пример 3 В с използване като изходно вещество на 540 mg (1.20 mmol, 1.0 екв.) 1(1 -циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -4[1,3] дитиан-2-илиден-циклохексанкарбонитрил, което дава 117 mg (25%) от транс-изомера под формата на бяло мазно твърдо вещество и 233 mg (50%) от цис-изомера под формата на бяло кристално твърдо вещество: Данни за транс-изомера: ¹Н NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.68 (d, 1H, J= 8.4 Hz), 7.50 (d, 1H, J-0.8

Hz), 7.13 (dd, IH, J= 1,6, 8.5 Hz), 4.34 (m, IH), 3.74 (s, 3H), 2,98 (q, 2H, J= 7.6 Hz), 2.85 (m, IH), 2.35 (m, 2H), 1.9-2.2 (m, 12H), 1.8 (m, 2H), 1.55 (m, 2H), 1.37 (t, 3H, J- 7.6 Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 394 (M+H⁺, основа);

Анализ: Изчислено за C₂₄H₃₁N₃O₂: С 73.25; Η 7.95; Ν 10.68. Получено: С 73.07; Η 8.12; Ν 10.89. Данни за цис-изомера: Ή NMR (300 MHz, CDC1₃) δ 7.68 (d, IH, J=8.4 Hz), 7.53 (d, IH, J=0.9 Hz), 7.14 (dd, IH, J=1.6, 8.5 Hz), 4.34 (m, IH), 3.74 (s, 3H), 2.98 (q, 2H, J=7.6 Hz), 2.43 (m, IH), 1.9-2.3 (m, 15H), 1.8 (m,lH), 1.5 (m,2H), 1.37 (t, 3H, JJ=7.6 Hz); MS (Cl, NH₃) m/z 394 (M⁺,основа);

Анализ: Изчислено за C₂₄H₃₁N₃O₂: С 73.25; Η 7.95; Ν 10.68. Получено: С 73.17; Η 7.89 Ν 10.43.

Пример 8. Цис-4-циано-4-(1-циклохексилЗ-етил-1 Н-индазол-6-ил) - циклохексанкарбоксилна киселина

Съединението се получава съгласно метода от пример 5 с използване като изходно вещество на 201 mg (0.511 mmol, 1.0 екв.) метилов естер на цис-4-циано-4-(1-циклохексил3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина, като се получават 178 mg (92%) бяло кристално твърдо вещество, което се пречиства чрез прекристализация в етилацетат-хексан, давайки 153 mg бял кристален прах; температура на топене 192-194°С; Анализ: Изчислено за C₂₃H₂,N₃O₂: С 72.79; Н 7.70; N 11.07. Получено: С 72.25; Н 7.99; N 10.97.

Пример 9. 1-(циклохексил-3-етил-1Н-индазол-6-ил) -цис-4-хидроксилметил-циклохексан карбонитрил

Към разбъркван разтвор на продукта от пример 8 (220 под, 0.58 mmol) в сух тетрахидрофуран (5 ml) при 0°С на капки се прибавя разтвор на боран в тетрахидрофуран (1М, 1.3 ml, 1.3 mmol). Сместа се разбърква при 0°С в продължение на 1 h, след което се гаси чрез бавно прибавяне на метанол (1 ml). Сместа се излива във вода (100 ml) и се екстрахира с етилацетат (2 х 100 ml). Органичните екстракти се смесват, измиват се с вода (1 х 20 ml) и солна луга (1 х 20 ml) и се изсушават над магнезиев сулфат и концентрират, давайки масло. Отделен идентичен експеримент е проведен с използване на продукта от пример 8 (100 mg, 0.26 mmol) и боран в тетрахидрофуран (1М, 0.6 ml, 0.58 mmol). Суровото вещество от двата експеримента се смесва и хроматографира върху силикагел, елуиран с 2.5% метанол в метиленхлорид (об./об.), при което се получава масло. Прекристализацията в етилацетат/хексан дава 214 mg бяло твърдо вещество (67%): температура на топене 117-119°С. Масспектър (т/е) 367 (М+1, 20), 366 (М+, 100).

Пример 10. Цис-4-циано-4-(1-(1-(циклохексил-3-етил) -1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксиламид

Смес от продукта от пример 8 (150 mg, 0.4 mmol), тионилхлорид (36 μ 1, 0.49 mmol) и диметилформамид (5 μ 1) в сух метиленхлорид ( 3 ml) се загряват при кипене в продължение на 4 h. Сместа се охлажда до 0°С, пропуска се сух газообразен амоняк с хлороформ (200 ml), измива се с вода (1 х 40 ml), изсушава се над магнезиев сулфат и се концентрира, при което се получава твърдо вещество. Прекристализацията в етилацетат/хексан дава 125 mg бяло твърдо вещество (83%); температура на топене 180-182°С. Мас.спектър (m/e) (М+1, 20), 379 (М⁺, 100).

Пример 11. Транс-4-циано-4-(1-циклохексил-3-етил) -1 Н-индазол-6-ил) -циклохексан- ’ карбоксиламид

Съединението, посочено в заглавието, се получава по начин, аналогичен на синтеза, -'^г даден в пример 4. Температурата на топене на изолирания продукт е 140-143°С.

Claims (15)

1. Патентни претенции

   1. Съединения с формула или техни фармацевтично приемливи соли, в която:

   R означава С, ₆алкил-(СН₂)_п-С₃_, циклоалкил, където η е 0 до 2, С₆.₁₀ арил, при което тази арилова част на R групите може евентуално да е заместена с 1 до 3 заместителя, независимо подбрани от халоген, хидрокси, С₁₃ алкил, С_{2 5}алкенил, С₁₃алкокси, трифлуорометил, нитро, CO₂R₉, C(O)NR,R₁₀, NR,R₁₀ и SO₂NR,R_l0;

   R, е С,.₄алкил,

   R₂ е група с формула

   R₄ е Η

   R, e R,, OR,, CH₂OR,, циано, C(O)R,, CO₂R,, C(O)NR,R_l0 или NR,R₁₀ или R₄ и R_s, взети заедно, образуват =0;

   всеки от R, и R₁₀ е независимо водород или С_Ь4алкил.
2. 2. Съединението от претенция 1, в което R е циклохексил, циклопентил, метиленциклопропил, изопропил, фенил или 4-флуорофенил.
3. 3. Съединение съгласно претенция 2, в което R, е С,_₂ алкил.
4. 4. Съединение съгласно претенция 3, в което R, е етил.
5. 5. Съединение съгласно претенция 1, в което R₂ е група с формула
6. 6. Съединение съгласно претенция 1, подбрано от група, състояща се от:

   1 - (1 -циклопентил-З-етил-1 Н-индазол-6ил) -4-оксо-циклохексанкарбонитрил;

   метилов естер на транс-4-циано-4-(1-циклопентил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

   метилов естер на цис-4-циано-4-(1-циклопентил-З-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

   1 - (1 -циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6ил) -4-оксо-циклохексанкарбонитрил;

   метилов естер на цис-4-циано-4-(1-циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

   метилов естер на транс-4-циано-4-(1-циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

   цис-4-циано-4- (1 -циклохексил-3-етил1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина;

   транс-4-циано-4- (1 -циклохексил-3-етил-1Ниндазол-6-ил)-циклохексанкарбоксилна киселина;

   1 - (циклохексил-3-етил-1 Н-индазол-6-ил) цис-4-хидроксиметилциклохексан карбонитрил;

   амид на цис-4-циано-4-(1-(циклохексил3-етил) -1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина и амид на транс-4-циано-4-(1-(циклохексил-3-етил)-1 Н-индазол-6-ил) -циклохексанкарбоксилна киселина.
7. 7. Съединение с формула в което

   R означава C_t_₆ алкил, (СН₂)_п-С₃циклоалкил, където η е 0 до 2, С^, арил, при което тази арилова част на R групите може евентуално да е заместена с 1 до 3 заместителя, независимо подбрани от халоген, хидрокси, С₁₅ алкил, С_{2 5}алкенил, С₁₅алкокси, трифлуорометил, нитро, COjR,, C(O)NR,R₁₀, NR,R₁₀ и SO₂NR,R₁₀;

   Rj е С_малкил, всеки от R, и R_l0 е независимо водород или С| ₄алкил;

   X означава бром, -С(О)О(С₁₆алкил), CH₂CN, карбокси,-СН₂ОН, или - С(О)Н; при условие, че когато R_t е метил и X е Вг, тогава R е различен от фенил, заместен в пара позиция с NOj или NH₂ или NHj и фенил, заместен с ОСН₃ и COONa.
8. 8. Съединение съгласно претенция 7, при което R означава циклохексил, циклопентил, метиленциклопропил, изопропил, фенил или 4-флуорофенил и R, е етил.
9. 9. Съединение съгласно претенция 8, в което X означава бром.
10. 10. Съединение с формула в която R означава С₁₆ алкил, (CH₂)_n-Cj_₇ циклоалкил, където η има стойности от 0 до 2, С₆.₁₀ арил, при което тази арилова част на R групите може евентуално да е заместена с 1 до 3 заместителя, независимо подбрани от халоген, хидрокси, С,_₃ алкил, С₂.₅алкенил, С₁₅алкокси, трифлуорометил, нитро, CO₂R,, C(O)NR,R₁₀, NR,R_l0 и SO₂NR,R₁₀;

    R, е С,.₄алкил и всеки от R, и R₁₀ е независимо водород или С₁₄алкил.
11. 11. Съединение съгласно претенция 10, в което R означава циклохексил, циклопентил, метиленциклопропил, изопропил, фенил или 4флуорофенил и R, е етил.
12. 12. Фармацевтичен състав за инхибиране на фосфодиестераза (PDE) тип IV или произвеждането на туморен некрозен фактор (TNF) при бозайник, характеризиращ се с това, че съдържа терапевтично активно количество от съединението от претенция 1 и фармацевтично приемлив носител.
13. 13. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1 за получаване на медикамент за инхибиране на фосфодиестераза (PDE) тип IV или произвеждането на туморен некрозен фактор (TNF) при бозайник, при което активно количество от съединението се дава на бозайника, нуждаещ се от това.
14. 14. Фармацевтичен състав за профилактика или лечение на астма, възпаление на ставите, ревматоиден артрит, подагричен артрит, ревматоиден спондилозис, остеоартрит и други артритни състояния; сепсис, септичен шок, ендотоксичен шок, грам-отрицателен сепсис, синдром на токсичен шок, синдром на остър задух, церебрална малария, хронична възпалителна болест на белите дробове, силикоза, белодробна саркоидоза, болест на костна резорбция, реперфузно увреждане, реакция на отхвърляне на имплантат, отхвърляне на алотрансплантат, треска и миалгия вследствие инфекция (например бактериална, вирусна или гъбична инфекция) като инфлуенца, вторична кахексия (общо изтощение) до инфекция или злокачествена вторична кахексия при хора със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН), СПИН, HIV, ARC (комплекс, свър- зан със СПИН), образуване на келоиди, образуване на цикатриксова тъкан, болест на Crohn, язвен колит, пирозис, множествена склероза, захарен диабет тип 1, автоимунен диа5 бет, системен лупус еритематозис, бронхит, хронична обструктивна болест на дихателните пътища, псориазис, болест на Bechet, анафилактоиден хеморагичен нефрит, хроничен гломерулонефрит, възпаление на червата, левкемия, 1 θ алергичен ринит или дерматит при бозайник, характеризиращ се с това, че съдържа терапевтично активно количество от съединение съгласно претенция 1 и фармацевтично приемлив носител.
15. 15. Използване на съединение с формула I съгласно претенция 1 за получаване на меди15 камент за профилактика или лечение на астма, възпаление на ставите, ревматоиден артрит, подагаричен артрит, ревматоиден спондилозис, остеоартрит и други артритни състояния; сепсис, септичен шок, ендотоксичен шок, грам-отрицателен сепсис, синдром на токсичен шок, синдром на остър задух, церебрална малария, хронична възпалителна болест на белите дробове, силикоза, белодробна саркоидоза, болест на костна резорбция, реперфузно увреждане, реакция на отхвърляне на им25 плантат, отхвърляне на алотрансплантат, треска и миалгия вследствие инфекция (например бактериална, вирусна или гъбична инфекция) като инфлуенца, вторична кахексия (общо изтощение) до инфекция или злокачествена вторична кахексия при хора със синдром на при30 добита имунна недостатъчност (СПИН), СПИН, HIV, ARC (комплекс, свързан със СПИН), образуване на келоиди, образуване на цикатриксова тъкан, болест на Crohn, язвен колит, пирозис, множествена склероза, за35 харен диабет тип 1, автоимунен диабет, системен лупус, еритематозис, бронхит, хронична обструктивна болест на дихателните пътища, псориазис, болест на Bechet, анафилактоиден хеморагичен нефрит, хроничен гломерулонефрит, възпаление на червата, левкемия, алергичен ринит или дерматит при бозайник, при което активно количество от съединението се дава на бозайника, нуждаещ се от такова лечение или профилактика.