BG63211B1

BG63211B1 - Състав за импрегниране, отливане и покриване

Info

Publication number: BG63211B1
Application number: BG102593A
Authority: BG
Inventors: Rainer Blum; Thomas Loerzer; Guenther Hegemann; Manfred Eichhorst
Original assignee: Schenectady International,Inc
Priority date: 1996-01-04
Filing date: 1998-07-01
Publication date: 2001-06-29
Also published as: BG102593A; ES2340344T3; MY123781A; BA98333A; CN1208425A; HRP970007A2; CN1088720C; BR9612415A; CZ298291B6; PL327687A1; DE19600149A1; CA2241308A1; US6162840A; KR100490811B1; WO1997025362A1; EP0871677A1; TW358117B; CZ213498A3; JP4229468B2; DE59611506D1

Abstract

Изобретението се отнася до използване на състави,съдържащи или несъдържащи наситени или ненаситениполиестерни смоли или смеси от тях. Те служат за импрегниране, отливане и покриване за електротехнически и електронни компоненти, както и за носещи материали за изолационни материали с листовидна форма. Съставите имат структурни единици с общи формули, в които n има стойност от 1 до 10.

Description

(54) СЪСТАВ ЗА ИМПРЕГНИРАНЕ, ОТЛИВАНЕ И ПОКРИВАНЕ

Област на техниката

Изобретението се отнася до използване на освободени от мономери полиестерни смоли като състави за импрегниране, отливане и покриване за електрически и електронни компоненти и за носещ материал за изолационни материали с листовидна форма.

Предшестващо състояние на техниката

Полимерната матрица на известните състави за импрегниране, отливане и покриване за електротехнически компоненти като намотки на мотори, намотки на трансформатори и други е изградена от ненаситени полиестери разтворени във винилово ненаситени съединения като стирен, винилтолуен, алилфталат и мономерни или олигомерни акрил- или винилестери, чрез инициирана чрез свободни радикали съполимеризация. Понятието състави за импрегниране, отливане и покриване означава смолисти състави, които се използват в електротехниката при известните методи на импрегниране чрез потапяне, метода за заливане, метода на потапяне и въртене, метода на напояване и отливане за импрегниране на намотки, при това тези методи в даден случай се подпомагат от прилагане на вакуум, вакуум и/или налягане. Понятието обхваща също импрегнирането на носещи материали за листообразни изолационни материали като стъклени влакна, ленти от слюда и други абсорбиращи материали, както и комбинации от тях, при това в даден случай втвърдяването може да се прекъсне в В-стадий, за да се получат втвърдяващи се предимпрегнати.

Ненаситени полиестерни смоли, съдържащи структурни единици от дихидродициклопентадиени (=DCPD), са известни от многобройни патенти.

В патент на DE 3 107 450 А са описани ненаситени полиестери, съдържащи циклопентадиенови олигомери като крайни групи, които намират приложение под формата на разтвори в етиленово ненаситени мономери за производство на форми за отливки и за покрития.

Патент ЕР 101 585 А се отнася до ненаситени полиестерни смоли, които се модифи10 цират чрез прибавяне на циклопентадиен към двойната връзка на полиестера и след това се разтварят във винилови мономери.

Патент ЕР 118 786 А се отнася до нена5 ситени полиестерни смоли, които се модифицират с дициклопентадиен и като разтвор във винил- или алилмономери се обработват в двуетапен метод до получаване на състави за калъпи за отливки, които се втвърдяват при висока температурна устойчивост. При това при втория етап са необходими температури над 200°С в продължение най-малко на един час, за предпочитане 24 h при 250°С или облъчване с ускорени електрони с напрежение на ускоряване от 300 до 1000 kV. Такива състави са подходящи благодарение на добрите им свойства, за използване в електротехниката. Обаче, изискващите се условия за допълнително втвърдяване изключват използването им като състави за отливки за повечето приложения, тъй като съвременните електроградивни части, обхващащи комбинация от електротехнически и електронни елементи, се разрушават от такива високи температури. Освен това дългите времена за втвърдяване са неподходящи за серийно производство на компоненти.

Патент ЕР 260 688 А се отнася до допълнително усъвършенстване на ЕР 118 786 А. То също се отнася до полиестерни смоли, разтворени във винилови мономери. Използва се също двуетапен метод, при който недостатъкът на предишната публикация, а именно високите температури над 200°С при допълнителното втвърдяване във втория етап, се снижават чрез прилагане на специален подбор на радикалообразуватели, от 200°С на 120°С до 200°С, за предпочитане от 150 до 180°С.В патент 3 230 924 А е описан специален метод за получаване на разтворени във винилови мономери полиестерни смоли със циклопентадиенови структури.

В ЕР 0 684 284 А 1 са описани синергични смеси от ненаситени полиестерни смоли и дициклопентадиенполиестерни смоли, които се разтварят в стирен и се втвърдяват в присъствието на пероксидни катализатори.

В патенти DE 2 648 351 А и DE 2 648 352 се описват форми от ненаситени полиестерни смоли (съединения за отливки), които са стабилни при съхранение при стайна температура под формата на твърди, несъдържащи прах гранули с включени в тях пълнители, напри мер стъклени влакна, и включен катализатор, без използване на ненаситени мономери като стирен. За преработка те се стапят, като стопилката е стабилна за кратък период от време, достатъчно за преработката, и след това се втвърдяват под действието на топлина. Формуването чрез инжектиране е предпочитаната техника.

η = 1-10 като състави за импрегниране, отливане и покриване на електротехнически и електронни компоненти и като носещ материал и за

Техническа същност на изобретението носещ материал за изолационни материали с 10 листовидна форма.

Съгласно изобретението е установено, че чрез включване на дихидродициклопентадиенови структури при получаването на полиестера и поради тяхната специфична обща структура се получават системи, които са стабилни при съхранение и течни дори при стайна температура, или системи, които имат толкова ниска температура на омекване, че готовите за преработка стопилки стават стабилни при съхранение в непроменена форма за дълги периоди, без съдържание на винилово ненаситени мономери. Освен това тези системи за подходящи за комбинирано втвърдяване чрез UV

Структурните единици с обща формула

I и/или II за предпочитане са включени под формата на естери на дихидроциклопентадиенол с мономерни или полимерни карбоксилни 15 киселини, съдържащи групи с формула III и/ или под формата на естери на олигодихидроциклопентадиенол с мономерни или полимерни карбоксилни киселини, съдържащи групи с фор-

(III) светлина и топлина.

Съгласно изобретението се предлага използване на наситени и наситени полиестерни смоли, свободни от винилови ненаситени мо-

п =1-10 номери и съдържащи структурни единици с об щи формули I и/или II

(IV)

Особено предпочитани са структурните единици с формули I и/или II при въвеждане чрез използване на съединения с формула V или VI

(V)

т.е. посредством дихидродициклопентадиенол моноестери на малеиновата или фумаровата киселина и/или посредством моноестери на малеиновата и фумаровата киселина с олигомери на дихидродициклопентадиенол.

Предпочита се също използването на такива полиестери, които са синтезирани, като се използват алкохоли и полиоли, които са етоксилирани или пропоксилирани и на полиестери, които са синтезирани, като се използват моно- или поливалентни алкохоли от типа на 50 полиестерполиола или полиетерполиола, например полиетиленоксид, полипропилен оксид или политетрахидрофуран.

За синтезата на полиестерите е благоприятно също да се използват етиленово ненаситени структурни единици, по-специално малеинова и фумарова киселина.

Едно от изпълненията на изобретението се състои в това, че в състава се включват химически свързани фотоинициатори, съдържащи ксантонови, тиоксантонови и/или фенонови структури, в които химически свързаният фотоинициатор, включен чрез кондензация в полиестерната смола, може да бъде за предпочитане хидроксибензофенон и/или бензофенонтетракарбоксилна киселина.

Съставите съгласно изобретението за импрегниране, отливане и покриване могат да се втвърдяват с пероксиди, със или без ускоряващи реакцията съинициатори, при стайна температура или при повишена температура, в даден случай първо до частично втвърдено Всъстояние, преди да бъдат напълно втвърдени по-късно. Също така съставите за импрегниране, отливане и покриване съгласно изобретението могат да се втвърдяват чрез актиниево облъчване, като фотоинициаторите, които се изискват, или са химически свързани в съставите, или пък се прибавят към съставите, или се използват едновременно и химически свързани и прибавени фотоинициатори.

Друго предпочитано изпълнение на изобретението се състои в това, че в допълнение се използват продукти от естерифицирането на съединенията с формулите V и/или VI с едновалентни алкохоли, поливалентни алкохоли, алкоксилирани продукти на същите, полиетерполиоли, полиестерполиоли, като полиетилен оксид, полипропилен оксид, политетрахидрофуран и/или поликапролактон.

Предпочита се също, съставите за импрегниране, отливане и покриване да са течни при стайна температура или да имат граници на омекване съгласно DIN 53 180, по-ниско от 130°С, за предпочитане под 90°С, особено за предпочитане под 40°С, с вискозитет по-ниско от 100,000 mPas при 100°С, за предпочитане под 40°С, за предпочитане по-малко от 30,000 mPas при 75°С, особено за предпочитане по-малко от 5000 mPas при 50°С и в същото време да са стабилни по отношение на вискозитета си наймалко 24 h при температурата, при която те имат вискозитет, не повече от 10,000 mPas, за предпочитане не повече от 2000 mPas. Тези граници се установяват за предпочитане чрез използване на посочените продукти на естерифициране.

Възможно е също да се комбинира втвърдяване с актиниево облъчване и втвърдяване с 5 пероксиди или С-С-лабилни вещества.

Също от специален интерес са продуктите от естерифициране на съединенията с формули V и VI с едновалентни, съдържащи имидна група алкохоли, или киселини например съгласно DE 1 570 273 А и/или поливалентни, съдържащи имидна група алкохоли, или киселини, и/ или съдържащи имидна група хидроксикиселини, например съгласно DE 1 720 323 А.

Целесъобразно е, за да се намали вискозитетът на съставите за импрегниране, отливане и покриване, да се нагряват или, в случай на твърди вещества, да се стопят.

В специфични случаи е възможно също към съставите за импрегниране, отливане и покриване, които ще се използват съгласно изобретението, да се прибавят обичайни, олефиново ненаситени реактивни разредители.

Несъдържащите мономери състави за импрегниране, отливане и покриване съгласно изобретението за електрически изолации могат да бъдат втвърдявани както при използване на високоенергийно лъчение, за предпочитане UV-светлина, така и при използване на свободни радикали при стайна температура, с известни комбинации на пероксиди и съинициатори, например соли на тежки метали, а също и термично като се използват свободнорадикалови инициатори като пероксиди, азоинициатори или С-С-лабилни съединения. Освен това тези методи за втвърдяване могат да се прилагат във всякакви комбинации. За предпочитане е комбинираното втвърдяване с термично породените свободни радикали и радикали, породени от UV-светлина. Също възможно е да се осъществи втвърдяването до В-състояние, т.е. състояние на частично втвърдяване, при което втвърдяването е прекъснато и може да бъде започнато отново по-късно.

Установено е, че е възможно да се втвърдяват както наситени и ненаситени полиестери, съдържащи структурни единици с формула I и/или II и отговарящи на по-горе дефинираните условия по отношение на граници на стапяне и вискозитет, без използване на винилово ненаситени мономери и термично и чрез облъчване, за предпочитане чрез комбиниране на тези методи и втвърдяваните полиестери са под ходящи за приготвяне на висококачествени състави за електрична изолация. Важно е също, че такива материали могат да се преработват в съществуващо предприятие с малко или без никакви модификации.

С електроизолиращите състави съгласно настоящото изобретение се избягват посочените недостатъци, като се прилагат специфични наситени и ненаситени полиестерни смоли със структурни единици от дициклопентадиени, които могат да се втвърдяват без използването на други винилово ненаситени съединения, а могат да се втвърдяват и при използване на високоенергийно лъчение, за предпочитане UV-светлина, и като се използват свободни радикали при стайна температура, с известни комбинации от пероксиди и съоинициатори, например соли на тежки метали, и също термично, като се използват свободни радикали като пероксиди, азоинициатори или С-Слабилни съединения. За втвърдяването може да се приложи също всяка желана комбинация от посочените методи. За предпочитане смолите първо се втвърдяват на повърхността с UV-светлина и след това се втвърдяват напълно с нагряване, като се използват вещества, които отговарят на нагряването чрез образуване на свободни радикали. Друг предпочитан метод е този, при който изолиращите състави, например за електрични намотки, първоначално се втвърдяват вътре в компонента чрез предизвикана от ток топлина (Jouoe топлина) и повърхността, която в някои случаи може да е слабо втвърдена, след това се омрежва напречно чрез UV-светлина.

Относно строежа на съставите съгласно изобретението за приложение за импрегниране, отливане и покриване могат да се изложат още следните подробности.

Полиестерите имат структурни единици с обща формула I и/или II, които носят за предпочитане свързани с поликарбоксилни киселини групи с формули III и/или IV.

Много е лесно да се получат адуктите на малеиновия анхидрид и вода с DCPD с формули V и VI, които могат да се използват допълнително при приготвянето на съставите, когато ненаситени полиестери се използват съгласно изобретението.

Освен това дихидродициклопентадиенола с формула VII е търговски достъпен и може да се използва за синтезата на полиестера, с помощта на който могат да се вмъкнат структурите с формулите I и II и да се получат наситени полиестери.

(VII)

Използваните съгласно изобретението полиестерни смоли се синтезират съгласно известни от нивото на техниката за получаване на полиестери методи, най-общо чрез поликондензация на поливалентни хидроксисъединения с поливалентни киселини и/или техни анхидриди, при повишени температури. Освен това, често е благоприятно да се използват като база естерите на такива вещества и да се получат полиестерите при трансестерифициране при високи температури, тъй като реакциите на трансестерифициране от този вид протичат полесно и по-бързо, отколкото директното естерифициране. Освен това, чрез използване на полифункционални амини е възможно също да се получат полиестери, имащи амидни структури. Използването на монофункционални изходни вещества също е възможно с оглед например да се регулира молекулното тегло. Изброените по-нататък изходни вещества са примери за илюстрация на изобретението, без да го ограничават.

Подходящи изходни вещества са ди-, три- и тетракарбоксилани киселини, например адипинова киселина, суберинова киселина, изомери на фталовата киселина, тетрахидрофталова киселина, ендометилентетрахидрофталова киселина, хексахидрофталова киселина, фумарова киселина, малеинова киселина, итаконова киселина, цитраконова киселина, триметилитинова киселина, пиромелитинова киселина, диоли като етиленгликол, полиетиленгликоли, пропиленгликол, полипропиленгликоли, бутандиолови изомери, хександиол,неопентилгликол, триоли и полиоли като триметилолпропан, глицерол, пентаеритритол, и също бисфенол А, хидрогениран бисфенол А, ОН-полифункционални полимери, като хидроксимодифицирани полибутадиени или носещи хидроксил полиуретанови преполимери, епоксисмоли, полифункционални природни вещества или техни производни, като мастни киселини от лененото масло, димерни и полимерни мастни киселини от лененото масло, рициново масло и мастни киселини от рициново масло.

Възможно е също да се вкарат амидни и имидни структури съгласно патентите DE 1 570 273 и DE 1 720 323, в полиестерните смоли. Такива полиестерамиди или полиестеримиди могат да отговарят на специални изисквания, нап- 5 ример на тези, отнасящи се до термичната стабилност, в много случай по-добре отколкото чистите полиестери.

Вмъкването на структурите с формули I и II може да се осъществи за предпочитане в хода на поликондензацията чрез използване на киселинните естери с формулите III до VI.

Олиго-ОСРО-смеси се получават по известен начин чрез поликондензация на циклопентадиен под налягане при температура между 170°С и 300°С. Тези смеси могат да се дообработят чрез дестилация или да взаимодействат директно, например с малеинов анхидрид и вода, за да се получат веществата с формула VI.

Освен това е възможно да се получат полиестери с излишък от киселина и след това те да взаимодействат с DCPD. За висока степен на превръщане при този случай се изисква използване на катализатор, например бортрифлуоридетерат.

При относително високи температури и под налягане също могат да се получат при това взаимодействие олиго-ОСРО-структури.

Когато полиестерите при тази реакция съдържат двойни връзки с полимерната верига, например като естери на малеиновата киселина или на фумаровата киселина, присаждане на циклопентадиен води до структури на ендометилентетрахидрофталовата киселина с формула VIII.

(VIII)

Синтезът на полиестери в контекста на настоящото изобретение със специфични изисквания по отношение например на твърдост, еластичност, вискозитет и точка на омекване се осъществява съгласно известни методи и изисквания, според които, например еластичността на втвърдени полиестерни смоли може да се променя чрез дължината на веригата на полиолите или поликарбоксилните киселини; например, полиестерни смоли, синтедзирани ка то се използва хександиол или адипинова киселина, са много по-гъвкави, отколкото тези, базирани на фталова киселина и етиленгликол. Също известна е възможността да се контролират свойствата чрез използване на полифункционални вещества, които предизвикват разклоняване на полиестерните молекули, такива като тримелитинова киселина или триметилопропана.

Тъй като групите с формула I и II специално определят реактивността и са най-общо крайни групи, когато се синтезират полиестери с високи молекулни тегла реактивността прогресивно намалява. Специфична характеристика на настоящото изобретение, следователно е частичната употреба на едновалентни алкохоли или полифункционални хидроксисъединения, които имат повече от две хидроксилни групи за молекула, които са естерифицирани напълно или частично с монокарбоксилни с формулите V и VI, но могат също да бъдат частично етерифицирани или естерифицирани с други вещества. Тези вещества носят реактивоспособна група с формула I или II два или повече пъти във високи молни концентрации, например в случай на моноестери на нисши алкохоли или диоли. Така те са високо реактивни напречноомрежващи средства и могат да съдържат единствен компонент на състава за импрегниране, отливане и покриване. но за предпочитане се включват само като част от обичайните полиестерни смоли, които са линейни или съдържат ниско ниво на разклоняване.

Друга специфична характеристика на настоящото изобретение е използването на вещества, някои от които са течности с нисък вискозитет и много висока точка на кипене, като реактивни разредители за установяване съгласно изобретението на границите на стапяне и вискозитет, вече дефинирани по-горе.

Например възможно е да се използват полиестери с относително висок вискозитет на стапяне и висока точка на омекване за настоящото изобретение и да се установи желаният нисък вискозитет при стапяни и желаната ниска точка на омекване чрез прибавяне на тези вещества. Тези вещества следователно представляват реактивни разредители, които са подготвени специално за системата съгласно изобретението и не показват недостатъците на известните етиленово ненаситени реактивни раз редители като например стирена.

Вещества от този вид могат да бъдат например естерите на веществата с формулите V и VI с моно- и полиалкохоли като бутанол, хексанол, бутандиол, хександиол, полиетиленгликол моноалкилови етери, полипропиленгликол моноалкилови етери, триметилпропан, пентаеритритол, или хидроксисъединения с по-висока функционалност. Също от особена важност са естерите от етоксилирането и пропоксилирането, продукти на такива полифункционални хидроксисъединения и също полиестерполиоли и полиетерполиоли от типа на полиетилен оксид, полипропилен оксид, политетрахидрофуран и поликапролактон. Последните вещества са предимно липиди с нисък вискозитет.

Чрез природата на алкилиращите средства и степента на алкоксилиране е възможно да се контролират свойствата на крайните продукти като например твърдост, хидрофилност и еластичност. Такива полиоли могат също да се естерифицират само частично с вещества с формулите V и VI, като е възможно алтернативно да се оставят остатъчните хидроксилни групи свободни или да се естерифицират или етерифицират с други вещества или те да взаимодействат с други вещества, които реагират с хидроксилни групи. Примери за вещества, подходящи за тази цел, са изоцианатите или епоксидите. Също от значение са хидроксилсъдържащи природни масла например рициновото масло.

Установяването на температурата на омекване и вискозитета на стапяне на съставите чрез използване на тези вещества е от съществено значение за новата им употреба. Посредством това и посредством специфичната реактивност на DCPD структури на полиестерите, става възможно да се създадат вещества, които се катализират лесно за реакцията и които могат или да бъдат преработвани в течна форма, дори при стайна температура, без използване на известните реактивни разредители като стирен, винилтолуен, а-метилстирен, алилови естери и (мет)акрилови естери или могат да се доведат чрез нагряване до вискозитета, който е подходящ за специфичното използване.

Съставите, които отговарят на тези изисквания, са смоли, които при стайна температура са твърди или течни и са здрави и/или гъв кави, като имат граници на омекване съгласно DIN 53180 по-ниско от 130°С, за предпочитане под 90°С, особено предпочитано под 40°С, с вискозитет по-малко от 100,000 mPas при 100°С, за предпочитане по-малко от 30,000 mPas при 75°С, особено за предпочитане по-малко от 5000 mPas при 50°С и са стабилни по отношение на вискозитет най-малко 24 h при температура, при която имат вискозитет не повече от 10000 mPas, за предпочитане не повече от 2000 mPas.

Тези гранични стойности, които са от решаващо благоприятно значение за използването съгласно изобретението могат да се установят чрез използване на посочените вещества. продукти на естерифицирането на съединенията с формули V и/или VI с монофункционални алкохоли, полифункционални алкохоли, продукти на алкоксилиране на същите, полиетерполиоли, полиестерполиоли, като полиетиленоксид, полипропиленоксид, политетрахидрофуран и/или поликапролактон.

За предпочитане тези регулиращи реактивността и вискозитета вещества се приготвят поотделно и след това се смесват с полиестерите. катализаторите, оцветителите, пигментите, пълнителите и други спомагателни вещества, за да се приготви готовият за употреба. стабилен при съхранение състав. В много случаи е възможно да се приготвят също такива регулатори на реактивността и вискозитета in situ през време на получаването на полиестера чрез подходящо нагаждане на стехиометричните отношения.

Освен това, технически е възможно да се използват в минимални количества, известните етиленово ненаситени реактивни разредители, например стирен. Така например състави с ниско съдържание на стирен могат да бъдат приготвени, като се запазват другите добри свойства на веществата съгласно изобретението. с оглед например да отговарят на законните граници за концентрацията или емисията на стирен.

Полиестерните смоли, които ще се използват съгласно изобретението, са способни да се втвърдяват термично след прибавяне на вещества, които образуват свободни радикали при нагряване. Примери за известни образуващи свободни радикали инициатори са пероксидите, азидите и С-С-лабилните вещества. Значително намаляване на времето за втвър дяване или понижаване на температурата на втвърдяване е възможно с метални съинициатори, като съединения на кобалта, мангана, желязото, никела или оловото. Полиестерните смоли, използвани съгласно изобретението, в 5 присъствие на UV-инициатори от а-отцепващ тип (Norrish тип 1) или системи Н-донор/акцептор Norrish тип 2), показват висока UV чувствителност.

Предпочитан начин на вмъкване на Н- 10 акцепторни групи е частичната употреба на фенонови съединения, включени чрез кондензация, например хидрокси- или бисхидроксибензофенон или бензофенонтетракарбоксилна киселина, в хода на поликондензацията на по- 15 листерните смали.

Примерно изпълнение на изобретението

Частите и процентите, посочени в следващите примери, са тегловни, освен ако не е заявено друго.

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1. Съединенията дихидродициклопентадиенол, 317,1 g, (2,1 mol), адипинова киселина, 292,3 g (2,0 mol), 1,6-хександиол 101,3 g (1,0 mol) и дибутилин дилаурат (DBTL), 0,7 g се претеглят в колба за разбъркване, снабдена с устройство за нагряване и дестилация. Сместа се нагрява бързо до 120°С род лек поток от азот. След това температурата се повишава постепенно до 190°С в течение на 4 h и водата, получена при кондензацията, се отстранява чрез дестилация.

Получава се смола, която има киселинно число 11 и вискозитет 1540 mPas при 25“С и 260 mPas при 50°С.

Пример 2. Съединенията дициклопентадиен, 661, 10 g (5,0 mol) и малеинов анхидрид,

490,30 g, (5,0 mol) се претеглят в колба за разбъркване, снабдена с устройство за нагряване и обратен хладник. Сместа се нагрява до 125°С под лек поток от азот и след това се прибавя 95,00 g вода от фуния за откапване в течение на един час. Реакцията продължава един час при 125°С. Получава се монокарбоксилна киселина с формула V. Съдържанието на колбата се охлажда до 70°С и след това се прибавят малеинов анхидрид, 245,15 g, (2,5 mol), 1-

6-хександиол, 557,15 g, (5,5 mol), дибутилин дилаурат (DBTL), 4,00 g и хидрохинон 0,50 g.

Сместа се нагрява бързо до 120°С под лек поток от азот. След това температурата се повишава постепенно до 190°С в течение на 6 h и водата, получена при кондензацията, се отстранява чрез дестилация.

Получава се високовискозна смола, която има киселинно число 18 и вискозитет 7840 mPas при 50°С и 2016 mPas при 75°С.

Пример 3. Съединенията дициклопентадиен, 1586,52 g, (12,0 mol) и малеинов анхидрид, 1176,72 g (12,0 mol) се претеглят в колба с разбъркване, снабдена с устройство за нагряване и обратен хладник. Сместа се нагрява до 125°С под лек поток от азот и след това се прибавя 226,00 g вода (12,0 mol + 10 g) от фуния, на капки, в продължение на един час. Реакцията се оставя да продължи един час при 125°С. Получава се монокарбоксилна киселина с формула V.

Съдържанието на колбата се охлажда до 70°С и след това се прибавят 1,6-хександиол. 715,00 g (6,05 mol), дибутилин дилаурат (DBTL), 4,00 g и хидрохинон 0,50 g.

Сместа се загрява бързо до 120°С под лек поток от азот. След това температурата се повишава постепенно до 190°С в течение на 6 h , и водата, получена при кондензацията, се отстранява чрез дестилация.

Получава се гъвкава смола, която има киселинно число 24 и вискозитет 3650 mPas при 50°С и 944 mPas при 75°С.

Пример 4. Съединенията дициклопентадиен, 661,10 g, (5,0 mol) и малеинов анхидрид,

490,30 g (5,0 mol) се претеглят в колба с разбъркване, снабдена с устройство за нагряване и обратен хладник. Сместа се нагрява до 125°С под лек поток от азот и след това се прибавят 95,00 g вода (5,0 mol + 5 g) от фуния, на капки, в течение на един час. Реакцията се оставя да продължава един час при 125°С. Получава се монокарбоксилна киселина с формула V.

Съдържанието на колбата се охлажда до 70°С и след това се прибавят ТР 200 ОН 1859,00 g (5,5 молеквивалента), като (ТР 200 е продукт на етоксилиране на 1 mol триметилолпропан и 200 ml етиленоксид, дибутилин дилаурат (DBTL) 3,00 g и хидрохинон 0,30 g.

Сместа се загрява бързо до 120°С под лек поток от азот. След това температурата се повишава постепенно до 190°С в течение на 6 h и водата, получена при кондензацията, се отстранява чрез дестилация. Получава се високовискозна течна смола, която има киселинно число 21 и вискозитет 9340 mPas при 25“С и 1560 mPas при 75°С.

Пример 5. Съединенията дициклопентадиен, 661,10 g, (5,0 mol) и малеинов анхидрид,

490,30 g, (5,0 mol) се претеглят в колба с разбъркване, снабдена с устройство за нагряване и обратен хладник. Сместа се загрява до 125°С под лек поток от азот и след това се прибавя 95,00 g вода (5,0 mol + 5 g) от фуния, на капки, в течение на един час. Реакцията се оставя да продължава при 125°С в продължение на един час. Получава се монокарбоксилна киселина с формула V. Съдържанието на колбата се охлажда до 70°С и след това се прибавят диетиленгликол моноетилов етер, 683,40g, (5,1 mol), дибутилин дилаурат (DBTL), 4,00 g, и хидрохинон 0,50 .

Сместа се загрява бързо до 120°С под лек поток от азот. След това температурата се повишава постепенно до 190°С в течение на 6 h и получената вода от кондензацията се отстранява чрез дестилация.

Получава се вещество с нисък вискозитет, което има киселинно число 32 и вискозитет 290 mPas при 25°С и 134 mPas при 50°С.

Изпитване на продуктите от примерите от 1 до 5 за втвърдяемост.

Продуктите, получени в примерите от 1 до 4, се нагряват до 40°С за по-добро разбъркване и се смесват в съотношение 70:30 с продукта, получен в пример 5. След това се прибавят 4% трет-бутилов пербензоат и 3% бензофенон, на база общото количество.

Смесите са течливи при стайна температура и имат следните вискозитети при 40°С:

Пример 1 + пример 5: 480 mPas пример 2 + пример 5: 2090 mPas пример 3 + пример 5: 1160 mPas пример 4 + пример 5: 880 mPas

Всяка от тези смеси след това се излива в метална тава с високи стени с дебелина от около 2 cm. Тавите след това се облъчват върху нагревна плоча при 50°С, като се използва живачна лампа със средно налягане, с ниво на енергия 80 mW/cm² в продължение на 60 s, като се образува леко леплива кожица с дебелина около 0,5 mm, под която главната част от състава остава течна. След това тавите се обработват с топлина при 140®С в пещ, в про дължение на 4 h. Следа охлаждане се получават смолисти блокове, показващи компактно цялостно втвърдяване.

Проби от катализирани, готови за използване смеси се съхраняват при 40°С в продължение на 48 h. След това се установява, че нито техният вискозитет, нито техните характеристики на втвърдяване са претърпели промени.

Към други проби от смесите се добавят 4% метилизобутилкетон пероксид, 2% кобалтов октоат (1 % концентрация в толуен) и 3% бензофенон. Всяка от тези смеси се излива в метална тава с високи стени, с дебелина около 2 cm. Тавите се облъчват при стайна температура, като се използват живачна лампа със средно налягане, с 80 mW/cm² в продължение на 60 s, като се образува леко леплива кожица с дебелина около 0,5 mm, под която главната маса е още течна. След това тавите се съхраняват при стайна температура (около 25°С). След 24 h се получават смолисти блокове, които показват компактно цялостно втвърдяване. Необлъчваните остатъци от смесите се втвърдяват напълно след 48 h. Тези опити показват възможността за студено втвърдяване на веществата съгласно изобретението.

Claims

Патентни претенции

1. Използване на наситени и ненаситени полиестерни смоли или смеси от наситени и ненаситени полиестерни смоли, свободни от витлово ненаситени мономери и съдържащи структурни единици с общи формули I и/или II (I) в която η има стойност от 1 до 10, като състави за импрегниране, отливане и покриване за електротехнически и електронни компоненти и за носещи материали за изолационни материали.
2. Използване съгласно претенция 1, характеризиращо се с това, че структурните еди ници с обща формула I и/или II са включени под формата на естери на дихидродициклопентадиенол с мономерни или полимерни карбоксилни киселини, съдържащи групи с формула III и/или под формата на естери на олигодихидродициклопентадиенол с мономерни или полимерни карбоксилови киселини, съдържащи групи с обща формула

5 (IV)
3. Използване съгласно претенциите 1 или 2, характеризиращо се с това, че структурните единици с формули I и/или II са включени чрез използване на съединения с формули V и/или VI (VI)
4. Използване съгласно претенциите от 1 до 3, характеризиращо се с това, че полиестерите са синтезирани като се използват алкохоли или полиоли, които са етоксилирани или пропоксилирани.
5. Използване съгласно претенциите от 1 до 4, характеризиращо се с това, че полиестерите са синтезирани като се използват монои поливалентни алкохоли от полиестерполиолов или полиетерполиолов тип.
6. Използване съгласно претенциите от 1 до 5, характеризиращо се с това, че в синтеза на полиестерите са използвани етиленово ненаситени структурни единици.
7. Използване съгласно претенциите от 1 до 6, характеризиращо се с това, че съставите включват химически свързани фотоинициатори, съдържащи ксантонови, тиоксантонови и/или фенонови структури.
8. Използване съгласно претенциите от 1 до 7, характеризиращо се с това, че химически свързаният фотоинициатор, включен чрез кондензация в полиестерните смоли, е хидроксибензофенон и/или бензофенонтетракарбоксилна киселина.
9. Използване съгласно претенциите от

1 до 6, характеризиращо се с това, че съставите за импрегниране, отливане и покриване се втвърдяват с пероксиди, със или без ускоряващи реакцията съинициатори, при стайна температура или при повишена температура, по възможност преди всичко до частично втвърден В-стадий, преди да бъдат втвърдени напълно по-късно.
10. Използване съгласно претенциите от 1 до 8, характеризиращо се с това, че съставите за импрегниране, отливане и покриване се втвърдяват с актиниево облъчване, като фотоинициатори са химически свързани в съставите или са прибавени към съставите или се използват и двата вида - химически свързани и прибавени фотоинициатори.
11. Използване съгласно претенциите от 1 до 10, характеризиращо се с това, че допълнително се използват продукти на естерифициране на съединенията с формули V и/или VI с монофункционални алкохоли, полифункционални алкохоли, продукти на алкоксилиране на същите, полиетерполиоли или полиестерполиоли.
12. Използване съгласно претенциите от 1 до 11, характеризиращо се с това, че със тавите за импрегниране, отливане и покриване са течни при стайна температура или имат граници на омекване съгласно DIN 53180 по-ниско от 130°С, с вискозитет по-ниско от 100,000 mPas при 100°С и в същото време са стабилни по отношение на вискозитета за най-малко 24 h при температура, при която имат вискозитет не повече от 10,000 mPas.
13. Използване съгласно претенциите от 1 до 12, характеризиращо се с това, че комбинира втвърдяване с актиниево облъчване и втвърдяване с пероксиди или С-С-лабилни вещества.
14. Използване съгласно претенциите от

1 до 13, характеризиращо се с това, че са включени продукти на естерифицирането на съединенията с формули V и/или VI с монофункционални имидсъдържащи алкохоли или 5 киселини и/или полифункционални имидсъдържащи алкохоли или киселини и/или имидсъдържащи хидроксикиселини.
15. Използване съгласно претенциите от

1 до 14, характеризиращо се с това, че за да 10 се намали вискозитетът на съставите за импрегниране, отливане и покриване, те се нагряват при използването им или се стапят, ако са твърди.

Експерт: С.Павлова Издание на Патентното ведомство на Република България 1113 София, бул. Д-р Г. М. Димитров 52-Б Редактор: В.Алтаванова Пор. № 40684 Тираж: 40 MB