BG106578A - Фармацевтични състави на фибринолитичен агент - Google Patents

Abstract

Изобретението се отнася до замразени и лиофилизирани състави за металопротеиназа фибринолитичен агент (фибролаза или NAT), до метод за приготвяне на лиофилизиран състав и набор, и до метод за преобразуване на лиофилизиран състав.

Description

Област на изобретението

Настоящото изобретение се отнася до нови фармацевтични състави на фибринолитичен агент. По-точно, настоящото изобретение се отнася до замразена течност и лиофилизирани състави на фибролаза и отделно на тромболитик с ново действие (NAT), както и до методите на производство и използване на същите.

История на Изобретението

По принцип, полипептидите са периферно стабилни във водна среда и претърпяват химическо и физическо разлагане в резултат на загуба на биологичната активност по време на обработката и съхранението. Друг проблем, който се среща в частност във воден разтвор е хидролизата, като например дезамидиране и разкъсване на пептидната връзка. Тези явления представляват сериозен проблем за терарапевтично-активните полипептиди, които са предвидени за предписване на хора при определена дозировка, основаваща се на биологичната активност.

За да се намали разпадането на полипептидите, фармацевтичните състави на водна база обикновено се съхраняват охладени или замразени, докато се подготвят за употреба. Като алтернатива, често се прилага процес на замразяване-сушене, за да стабилизира полипептидите за дългосрочно съхраняване, особено когато полипептидът е сравнително неустойчив в течни състави. Цикълът на лиофилизацията обикновено се състои от три етапа: замразяване, първично сушене и вторично сушене; Уйляжс и Поли, Журнал на Парентералната наука и технология, том 38, брой 2, страници 48-59 (1984).

В етапа на замразяване разтворът се охлажда, докато се постигне съответно замразяване. Налята вода в разтвора във формите образува лед на този етап. Ледът сублимира в етапа на първично сушене, което се извършва чрез понижаване на налягането 6 камерата nog стойността на налягането на парите на леда, използвайки вакуум. Накрая, абсорбираната или свързана вода се отстранява при вторичния етап на сушене при понижено налягане в камерата и при повишена температура. В резултат на процеса се образува материал, известен като лиофилизирана маса (кейк). След това кейкът може да бъде преобразуван преди употреба.

Стандартната реконструираща практика за лиофилизиран материал изисква да се прибави известен обем честа вода (обикновено еквивалент на отстранения обем по време на лиофилизацията), въпреки, че разредените разтвори на антибактериалните агенти понякога се използват за производство на фармацевтични препарати за парентерално назначение; Chen, Разработване на лекарства и Промишлена фармация, том 18, номера 11 и 12, страници 1311-1354 (1992). Счита се, че лиофилизацията е един от най-добрите начини за отделяне на излишната вода от полипептидните разтвори. Процсът на замразяване-сушене може да даде продукти, които са стабилни и податливи на обработка за дългосрочно съхраняване. Лиофилизираните продукти могат да се съхраняват при стайна температура и следователно се обработват по-лесно и се дистрибутират в по-широки географски пазари, като например външни пазари, където може да няма условия за замразяване.

В някой случаи е било установено, че инертните пълнители са действали като стабилизатори за замразено-изсушените продукти; Карпентър и други, Развитие на биологичната стандартизация, том 74, страници 225-239 (1991) . Например, известни пълнители са полиолите (включително манитол, сорбитол и глицерин); захари (включително глюкоза и захароза); и аминокиселини (включително аланин, глицин и глутаминова киселина).

Освен това, също така често са били използвани полиоли и захари, за да предпазят полипептидите от замразяване и сушене и от нанасяне на вреди и за да се повиши устойчивостта при съхраняването на изсушения материал. Изобщо, захарите, в частност дизахаридите, са ефективни в двата процеса замразяване - сушене и съхраняване. Други класове молекули, включително моно- и дизахариди и полимери, като например PVP, също са били регистрирани като стабилизатори на лиофилизираните продукти.

Резюме на Изобретението

Настоящото изобретение се отнася до стабилни фармацевтични състави на фибролазата и тромболитик с ново действие (NAT), някои от които са течни състави, подходящи за съхранение в замразено състояние и други, които са подходящи за лиофилизация.

Поради фибринолитичните свойства на фибролазата и

NAT, съставите на това изобретение са полезни да разтварят кръвни съсиреци ин Витро и може да се предписват терапевтично за такава цел.

За целите на това изобретение, терминът “NAT” се отнася до металопротеиназата с фибринолитично действие, който се характеризира с SEQ ID No: 1. Полипептидът NAT е кодиран с cDNA молекулата на SEQ ID No: 2, въпреки, че всяка DNA молекула на различна последователност, кодираща същия полипептид, може да бъде използвана за експресия и производство, съгласно методите, които са изложени по-долу.

фибролазата е известна металопротеиназа, която е описана в научната и патентната литература; вижте Рандолф и други, Наука за протеините, Университетска печатница, Кембридж (1992), страници 590-600, и Заявка за Европейски патент No 0 323 722 (Валенцуела и др.,), публикувана на 12 юли, 1989 г. Обикновено фибролазата, която се използва в съставите на това изобретение, ще бъдат от SEQ ID No : 3, която последователност е кодирана от cDNA молекулата на SEQ ID No 4 (или варианти на същата, кодираща същата аминокиселинна последователност) .

фибролазата и NAT трябва да се разграничават от другите терапевтични агенти за лечение на кръвни съсиреци ин виВо, като например урокиназа, стрептокиназа и tPA, които са плазминогенни катализатори. За разлика от другите агенти, фибролазата и NAT действат непосредствено на съсиреците, за да се разпаднат на фибрин и фибриноген.

фармацевтичните състави на това изобретение ще съдържат освен терапевтично-ефективното количество фибролаза или NAT, още и цинков стабилизатор и по избор обемен пълнител, с или без другите пълнители във фармацевтично - приемлив буфер, който в съчетание осигурява стабилен, замразен или лиофилизиран продукт, който може да се

съхранява за дълъг период от време.

В един от неговите аспекти, настоящото изобретение предлага замразяващ се течен лечебен състав, съдържащ фибролаза или NAT, разтворима във вода цинкова сол, буфер на лимонена киселина, по избор допълнителен стабилизатор, избран от групата на водоразтворими калциеви соли, и по избор обемен пълнител (например манитол). Повърхностно - активно вещество, като например Tween (BASF, Гарни, Илинойс), може също да бъде добавено, за да увеличи устойчивостта на замразяване - разтопяване. Tris буфер (Сигма, Св. Луис, Мисури) или друг буфер с буферен капацитет над pH 7.0 може да се добави за стабилизиране при или над pH 7.4.

В друг аспект на настоящото изобретение, фармацевтичният състав може да се лиофизира или лиофилизиран, съдържащ фибролаза или NAT, цинков стабилизатор (например, водоразтворима цинкова сол), и буфер на оцетната киселина, с или без други пълнители (например, обемен пълнител, като манитол, глицерин, или подобни). Лиофилизираният състав може да съдържа също и захар /дизахарид/, например захароза или трихалоза, като лиопротектор. Може да се добави повърхностно - активно вещество, като Tween 80, за да предпази металопротеиназата от лиофилизационни напрежения, (фибролаза или NAT). Стойността на Ph може да се поддържа идеално като 8.0 ± 0.5, използвайки подходящ буфер срК в този обсег (например, Tris).

Изобретението включва също и метод за приготвяне на лиофилизиран състав, в следните фази:

Изобретението включва също и метод за приготвяне на лиофилизиран състав, в следните фази:

(i) смесваке на фибролаза или NAT с буфер и водоразтворими цинкови соли, също и всички желани по избор елементи;' и (ii) лиофилизиращи тази смес агенти.

Освен това, изобретението предоставя набор за приготвяне на воден фармацевтичен състав, съдържащ един контейнер с гореспоменатия лиофилизиран състав и втори контейнер с физиологично приемлив разтворител на същия.

Един друг аспект на това изобретение съдържа метод с фази на реконструиране на лиофилизирания състав и назначаване на реконструирания състав на пациенти, които имат нужда от разтваряне на съсиреци в кръвта.

Подробно описание на изобретението

Разнообразието на системи от домакини-преносители може да се използва, за да представи кодиращата последователност за полипептид фибролаза или NAT, съгласно стандартните методи за рекомбинантна експресия, който е добре познат на специалистите в тази област, и по този начин да се получи фибринолитично-активния полипептид за съставите. Такива системи съдържат, но не са ограничени до евкариотни клетъчни системи, като например клетъчни системи на бозайници, заразени с вирус (например, вируса на кравешката шарка аденовирус, и т.н.); клетъчни системи на насекоми, заразени с

Вирус (например пръчковиден вирус); микроорганизми, например дрожди, съдържащи носители на дрожди; или прокариотни клетъчни системи, например бактерии (Ешерихия коли), трансформирани с бактериофаг DNA, цитоплазмена клетка DNA, или козмид DNA. Експресивните елементи на тези носители се различават по сила и специфичност. В зависимост от използваната система на домакин - преносителя, може да се използува всеки един от многото подходящи за транскрипция и транслация елементи.

За предпочитане е да се използва експресивна система от дрожди (например, Pichia pastoris} за рекомбинантна експресия, поради тяхната по-голяма ефективност. Подробно описание на такава система може да се намери в Патент на САЩ No 4,855,231 (Stroman и др.), Патент на САЩ No 4,812,405 (Lair и др.), Патент на САЩ No 4,818,700 (Cregg и др.), Патент на САЩ No 4,885,242 (Cregg) и Патент на САЩ No 4,837,148 (Cregg), които са включени тук за справка. Експресия на фибролаза в такава система обикновено ще включва молекула DNA на SEQ ID No: 5, която кодира ргерго последователност (нуклеотиди 1-783) в допълнение към зрелия полипептид (нуклеотиди 784-1392). Експресия на NAT в такава система обикновено ще включва DNA молекула на SEQ ID No: 6, която кодира ргерго последователност (нуклеотиди 1-783), в допълнение към зрелия полипептид (нуклеотиди 784-1386).

Още подробности за NAT и методите за неговото приготвяне могат да се намерят в общо възложената нерешена заявка за патент серия No............................ (Справочен номер на

А-596 на адвоката), подадена едновременно с тази разработка, включена тук за справка.

Щом като полипептидът (фибролаза или NAT) е приготвен, пречистен, и след това изпробван за активност (използвайки процедури за фибринолитични агенти, познати на-специалистите в тази област), той може да се включи във фармацевтичните състави, съгласно това изобретение.

Към настоящите състави (замразени или лиофилизирани) се прибавя стабилизатор, който може да се назове стъклоформираща добавка), за да се предотврати или намали утаяването и химичното разлагане на фибролазата или NAT, което се случи. Мътният разтвор при стайна температура показва, че полипептидът се е утаил. Терминът стабилизатор означава пълнител, който може да предотврати агрегацията или друго физическо разпадане, а съшо и химическо разлагане (например, автолиза, дезамидиране, окисляване, и др.) на фибролазата или NAT във водна среда.

Установено е, че внасянето на цинков стабилизатор, и поспециално на водоразтворима цинкова сол, повишава устойчивостта на металопротеиназата (фибролаза или NAT) във всеки вид състав, в сравнение със съставите, в които са използвани неорганични или други видове органични съединения за предотвратяване на агрегацията и / или разлагането на полипептида. По-специално, цинкови концентрации над 0.01 милимола (мМ) ще стабилизират металопротеиназата, при условие, че цинковите концентрации над 1 мМ значително ограничават разтворимостта на фибролазата или NAT.

Така че препоръчва се обсег от приблизително 0.01 мМ до приблизително 1 мМ. Примери за подходящи цинкови соли са цинков ацетат, цинков сулфат и цинков хлорид.

Замразени течни състави съгласно това изобретение, в частност, могат също така да съдържат по избор (но не е необходимо) водоразтворима калциева сол като допълнителен стабилизатор. Примерите са калциев ацетат, калциев сулфат или калциев хлорид, които предпочитано присъстват в концентрация от около 0.001 до около 0.02 мМ, а още повече се предпочита концентрация от приблизително 0.01 ± 0.002 мМ.

По желание могат да се използват допълнително към гореспоменатите стабилизатори и други, които обикновено се използват във фармацевтичните състави, като захароза, трехалоза или глицин. Обикновено такива стабилизатори ще бъдат добавяни в малки количества в диапазона от примерно — 0.1% до — 0.5% (w/v). Повърхностно-активни стабилизатори, като например Tween 20 или Tween 80 (BASF) също могат да се добавят към конвенционалните количества.

По желание, замразени течни и лиофилизирани състави могат да съдържат също така обемен / общо осмотичен регулиращ агент. Предпочита се да се внася манитол в концентрацията от — 2% до ~ 8% тегло в единица обем (w/v) и обикновено в концентрация от около 5% (w/v).

Установено е също, че изборът на фармацевтичноприемлив буфер и pH влияе върху устойчивостта на настоящите състави, фибролазата или NAT са най- стабилни над неутрално pH (7.0).

Значително утаяване на която и да е металопротеиназа се среща при pH под 7.0, когато замразеният състав е разтопен или лиофилизираният състав е реконструиран. Буферната система, която се намира в съставите, е избрана да бъде физиологично съвместима и да поддържа желаното pH в реконструирания разтвор, а така също и в разтвора преди лиофилизацията. За предпочитане е буферите да имат pH буферен капацитет в диапазона на pH — 7.0 go pH — 8.5.

По специално, предпочита се да се внесат буфери на лимонената киселина (например лимонена киселина или сол на лимонената киселина) в концентрация от ~ 20 мМ до — 110 мМ, а най се предпочита при ~ 100 мМ в замразения течен състав и —20 мМ в лиофилизирания състав. Използват се соли на лимонената киселина като буферни и стабилизиращи агенти в съставите на това изобретение. Независимо дали се използва самата киселина или нейна сол, буферът на лимонената киселина ще бъде избран, за да се нагласи pH на състава към стойност в желания обхват, посочен по-горе (в случай на лиофилизиран състав, след реконструирането). Допълнителни буферни агенти, като Tris, може да се добавят към подходящи ефективни количества, за да се поддържа съответен буферен капацитет над pH 7.0.

Предпочитан течен състав за замразяване ще съдържа освен солюбилизирана фибролаза или NAT, цинков ацетат в концентрация от ~ 0.08 мМ до — 0.12 мМ, калциев ацетат в концентрация от — 0.008 тМ до ~ 0.012 тМ, и лимонена киселина (или натриев цитрат) в концентрация — 95 мМ до 105 и

мМ, npu — pH 7.4.

Друг предпочитан течен състав ще съдържа фибролаза или NAT, цинков ацетат в концентрация от — 0.08 мМ до — 0.12 мМ, лимонена киселина (или натриев цитрат). в концентрация от ~ 18 мМ до — 22 мМ, Tris в концентрации от — 0.02 мМ до —0.06 мМ, манитол в концентрация от — 3% до — 6% (w/v). и Tween 80 в концентрация от ~ 0.008% до — 0.012% (w/v), при pH около 8.0.

Предпочитан лиофилизируем състав ще съдържа освен фибролаза или NAT, цинков сулфат в концентрация от — 0.08 мМ до — 0.12 мМ, лимонена киселина (или натриев цитрат) в концентрация от — 18 мМ до 22 мМ , Tris в концентрация от — 3 мМ 30 — 6 мМ, манитол в концентрация от — 3% до — 6% (w/v) и Tween 80 в концентрация от — 0.008% до — 0.012% (w/v), при pH — 8.0.

При всички състави от това изобретение, присъства фибролаза или NAT в концентрация от — 0.1 Mg /ml до — 50 mg/ml, за предпочитане с концентрация от — 5 Mg/ml до — 40 Mg/ml, което е още по-предпочитано, и с концентрация от — 10 Mg/ml до — 15 Mg/ml, което е най-предпочитано.

Относителните пропорции на пълнителите в тези състави ще зависят от няколко фактора. Например, количеството на металопротеиназата и обемния агент (например манитол) оказва въздействие върху количеството цинк (и калций, ако присъства), необходимо да стабилизира състава. Количеството стабилизатор, използвано в съставите, ще зависи от

необходимото количество за поддържане на структурната цялост на фибролазата или NAT при лиофилизацията или при друга обработка, или при съхраняване.

И други пълнители, известни в тази област, също могат да се включат в състава, при условие, че са физиологически съвместими и по никакъв начин не вредят на фибролазата или NAT. Например, съставът може да съдържа малки количества добавки, като консерванти, агенти, регулиращи тонизирането, антиоксиданти или други полимери (например, агенти, регулиращи вискозитета или пълнители). Специалистите в тази област могат лесно да определят подходящи реагенти, които биха били полезни фармацевтично, базиращи се на познанието и опита с други фармацевтични състави. Вижте, например, фармацевтични науки Ремингтон (последно издание), Издателска компания Мак, Ийстън, Филаделфия.

Съставите се очакват да бъдат стабилни поне две години при -30° С за замразен състав и две години при температура от 2°С до 8°С за лиофилизиран състав. Тази дългосрочна стабилност е благоприятна за удължаване на срока на годност на фармацевтичния продукт и за превоз на дълги разстояния.

В друг аспект, настоящото изобретение също предоставя метод за подготовка на лиофилизиран състав, включващ следните фази:

(а) нагласяване pH на смес, съдържаща съставките на препарата, без фибролаза или NAT, със стойности на pH между 7.6 и 8.2.

(b) буферно обменяне на фибролазаша или NAT, съдържащи разтвор в състава от фаза (а), след което се добавя ефективно количество от повърхностно - активно вещество, и (c) лиофилизиране на сместа от фаза (Ь).

фибролазата или NAT и ефективните количества на пълнителите са примесени при ефективни условия, за да намалят агрегацията на изсушения полипетид на фибролазата или NAT при преструктуриране в преструктурираща среда, например, разтворител, който е съвместим с избрания начин на предписване на медикамента и не влияе отрицателно върху металопротеиназата, като стерилна вода, физиологичен солен разтвор, разтвор на глюкоза или други водни разтвори (например, алкохоли, като етилов, п-пропилов или изопропилов, бутилов алкохол или смеси на същите) и други компоненти по избор, като антибактериални агенти например.

Пълнители могат да се смесят с металопротеиназа в подходящо време преди лиофилизацията. Времето за смесване на пълнителите и металопротеиназата трябва да бъде подходящо, за да се приготви подходяща добавка; за предпочитане е смесването да стане в приблизително от една до тридесет минути.

Следователно, приготвената по рецептура металопротеиназа може да бъде лиофилизирана, съхранявана и използвана с помощта на стандартни методи; Вижте Pikal, supra. Специфичните условия, при които фибролазата или NAT се замразяват и сушат и реконструират, не са особено от критично значение, при условие, че при избраните условия металопротеиназата не се разлага и те не вредят на стабилизатора.

Предпочитаният цикъл на лиофилизация съдържа замразяване на състава при температура - 40°С, отвръщане на замразената мостра при -12°С и извършване на първично сушене в интервала от -30°С до -35°С в продължение на двадесет до петдесет часа и вторично сушене при 20°С за двадесет до четиридесет часа. Обикновено трансформираният състав може да бъде използван скоро след това.

За най-ефективно лечение, НАТ и фибролазата се доставят локално до мястото на съсирека. Както фибролазата, така и НАТ е ковалентно свързан с а₂-макрогамаглобулин в главното кръвообращение. Докато са свързани с а₂-макрогамаглобулина, нито фибролазата, нито NAT ще имат достъп до целевия субстрат (т.е. фибрин или фибриноген) и са доста неефективни докато и когато са надвишени нивата на а₂-макрогамаглобулина. Така, предпочита се съставите на това изобретение да се предписват директно срещу съсирването на кръвта чрез интраартериална или интравенозна катетеризиция.

Описание на специфичните приложения

Настоящото изобретение се илюстрира от следните примери:

Рекомбинантният NAT (SEQ ID No:l), използван в Примери 1-3 бе получен от експресията в Р. Pastoris. Подробно описание на подходяща експресивна система и метод може да се намери в патентите на Stroman и други, Леир и други, Cregg и други и Cregg, отнасящи· се до горното.. Всички химикали са били за анализ или от фармакопеята на САЩ.

Пример 1

Изготвяне назамразен течен състав

Воден разтвор от 100 мМ лимонена киселина, 0.01 мМ калциев ацетат и 0.1 мМ цинков сулфат е приготвя чрез смесване на съставките, като pH се нагласява до 7.4. Разтвор, съдържащ NAT, е буфер, обменен в разтвора на състава чрез диализа (или алтернативно може да се използва ултрафилтрация). Полученият разтвор е концентриран до 10 Mg/ml и се съхранява замразен при температура -30 ° С докато стане готов за употреба.

Пример 2

ПриготВяне на лиофизиран състав

Приготвяне на лиофизиран състав. Приготвя се воден разтвор от 5 мМ на Tris, 20 мМ от лимонена киселина, 5% (w/v) от манитол, 0.5% (w/v) от захароза и 0.1 мМ от цинков сулфат чрез смесване на съставките, а рн се нагласява на 8.0. Разтвор, съдържащ NAT, е буфер, обменен в разтвора на състава чрез диализа (или вместо това може да се използва алтернативно ултрафилтрация). Полученият NAT разтвор е концентриран до

- 12 mg/ml. Към крайната концентрация от 0.01% (w/v) бе добавен Tween 80. Разтворът се съхраняваше при температура от 2 до 8°С, докато стане готов за лиофилизация.

Цикъл замразяване-сушене за лиофилизиран продукт

Гореописаният подготвен състав отначало бе замразен при температура - 40°С в лиофилизатора. Температурата на отвръщане бе установена на -12°С; температурата на първичното сушене - на - 30 °C; а температурата на вторичното сушене - на 20 °C. Полученият в резултат на процеса на замразяване - сушене кейк показа добра морфология и съдържание на по-малко от 3% вода, както показа използваният метод на титрация на Карл фишер, вижте фишер, Angew Chemie, том 48, страница 394 (1935). След като процесът на замразяване-сушене бе завършен, лиофилизираният кейк бе поставен във флаконите и под вакуум бяха запечатани каучуковите капачки чрез натискане на горните метални полици в лиофилизатора. флаконите след това бяха рифеловани с 13-мм устройство за алуминиево запечатване и бяха поставени в инкубатори при различни температури.

Пример 3

Анализи на трансформирани лиофилизирани пробите Анализ на на пробите в определени моменти от време. флаконите с пробите бяха извадени от инкубаторите в определените интервали от време за този вид анализ.

Лиофилизираната пробна маса на кейка първо бе трансформирана с 0.9 ml стерилна вода, т.е., вода-за-инжектиране” (McGaw Inc., Ървин, Калифорния). Визуално бе проверена прозрачността на трансформираните пробни разтвори, филтрираният разтвор бе анализиран с HPLC, UV-Vis спектроскопия и ензимната активност, за да се определи останалото количество на NAT в тези лиофизирани проби.

Въз основа на горните анализи, повече от 90% NAT беше възстановен след трансформирането на лиофилизирания продукт.

UV/Vis поглъщане

150-200 μΐ разтвор на NAT бе зареден в кварцово стъкло супразил с 1-см дължина на ултра-микроклетка. UV/Vis беше измерено с HP 8452А диоден-пробен спектрофотометър (HewlettPackard Co, Wilmington, DE). Бяха определени концентрациите на NAT, използвайки А 0.1% при 280 пт, въз основа на изчисление от аминокиселинния състав; за справка вижте Edelhoch, Биохимия, том 6, страници 1948-1954 (1967). След рехидратация на лиофилизирания продукт, не бе наблюдавана никаква забележима мътност при измерването на поглъщането при дължина на вълната 350 нанометра (пт).

Висока ефективност при хроматография на течности.

Бяха проведени анализи HPLC на NAT проби, като бе използвана HP 1050 система за хроматография на течности, снабдена с HP 3D химическа установка за получаване на данни (Hewlett-Packard Co). Присъствието на NAT беие установено чрез поглъщането при 280 пт и 214 пт, чрез използване на диоденпробен детектор HP.

За обратната фаза HPLC (RP-HPLC) мострите бяха инжектирани в колона Zorbax 300SB - С8 (4.6 х 250 мм) (HewlettPackard Co) в подвижна фаза, състояща се от 51.5%,-буфер А (2% изопропанол, 0.1% TFA) и 48.5% буфер В (90% ацетонитрил, 2% изопропанол, 0.1% TFA) при скорост 0.6 ml/min. Буфер В бе държан за 6 минути и след това пуснат при 51% за повече от 20 минути. Тази концентрация се поддържа за 1 минута, последвано от 8 минутно оставяне и 5-минутно престояване при 90%. Накрая, буфер В бе върнат назад към 48.5% за около 3 минути. Установено бе, че възстановяването на NAT е по-голямо от 92% след лиофилизацията чрез този метод.

За йонна обмяна HPLC (IEX-HPLC), пробите бяха инжектирани в колона Tosohaas DEAE-5PW (7.5 X 75 мм) (Tosohaas, Монтгомеривил, Алабама) в подвижна фаза, състояща се от 90% буфер А (20 тМ Tris, pH 8.5) и 10% буферен В (20 тМ Tris, 250 тМ NaCl, pH 8.5) при скорост 0.5 ml/min. След това се прилага градиент, нарастващ от 10% буфер В до 75% буфер В за 20 минути, след които от 75% до 90% буфер В за 1 минута. След това буфер В бе държан 5 минути, последван от поставяне при 10% буфер В за 4 минути. С този метод се установява възстановяване на NAT след лиофилизацията повече от 90%.

За изключване на размер HPLC (SEQ - HPLC), пробите бяха заредени в колона Tosohaas G-2000SWXL (300 х 7.8 тт). Изократно отмиване се прилага при скорост 0.8 ml/min, като се използва буфер, съдържащ 15 шМ натриев фосфат, pH 7.0 и 0.140

М натриев хлорид. Установено е възстановяване на NAT след лиофилизация по този метод по-голямо от 95%.

Биопроби. Мострите бяха екранирани за активност, срещу съсирвания на фибрина. Малки аликвотни проби със -серийно разреждане на NAT в диапазон от 0.01 до 1.0 mg/ml бяха заредени върху приготвени фибрирани съсиреци в 96-гнездови пластинки. Пробите бяха инкубирани в продържение на 18 часа и разтварянето на съсирените беше отчетено чрез абсорбция при 500 пт. Графика на абсорбцията в зависимост от концентрацеята на NAT при различни рецептури беше сравнена с подготвен NAT стандарт за относителна активност. Нямаше измерена разлика във фибринолитичната активност на NAT след лиофилизацията, относно контролната проба (нелиофилизирана).

Подобни резултати от тестове също са получени при замразени течни състави, след като последните се разтопяват при 4 °C и са изпитани при същите протоколи.

Гореизложеното изобретение е описано с подробности за целите на внасяне яснота и разбиране. Също така ще бъде очевидно, че различни други комбинации по форма и детайли могат да се направят без отклоняване от обхвата на изобретението, както е представено в приложените Претенции.

Пример 4

Процедурите на Примери 1 и 2 се повтарят с рекомбинантна фибролаза на мястото на NAT, за да се получи подобна замразена течност и лиофилизиран фармацевтичен състаВ.

Claims (21)

1. ПРЕТЕНЦИИ «· V

   1. фармацевтичен състав, съдържащ металопротеиназа фибринолитичен агент, избран от групата, състояща се от фибролаза и тромболитик с ново действие (NAT), цинков стабилизатор и обемен агент по избор, във фармацевтичноприемлив буфер.
2. 2. фармацевтичният състав от Претенция 1, в който цинковият стабилизатор е водоразтворима цинкова сол, избран от групата, състояща се от цинков сулфат, цинков ацетат и цинков хлорид.
3. 3. фармацевтичният състав от Претенция 1, в който буферът е лимонена киселина или водоразтворима сол на лимонената киселина.
4. 4. фармацевтичният състав от Претенция 1, в който е обемният агент е манитол.
5. 5. фармацевтичният състав от Претенция 1, който има pH в обсега на — 6.5 до ~ 8.5.
6. 6. фармацевтичният състав от Претенция 1, който е nog формата на замразена течност.
7. 7. фармацевтичният състав от Претенция 6, който съдържа по избор водоразтворима калциева сол.
8. 8. фармацевтичният състав от Претенция 7, в който водоразтворимата калциева сол е избрана от групата, съдържаща калциев ацетат, калциев сулфат и калциев хлорид.
9. 9. фармацевтичният състав от Претенция 1, който е лиофилизиран.
10. 10. фармацевтичният състав от Претенция 1, в който металопротеиназата има аминокиселинна последователност SEQ ID No: 1.
11. 11. Воден фармацевтичен състав, съдържащ от — 0.1 до — 50 mg/ml металопротеиназа фибринолитичен агент, избран от групата, съдържаща фибролаза и тромболитик с ново действие (NAT), от 0.08 до — 0.12 тМ цинков сулфат, от — 0.008 тМ до — 0.012 тМ калциев ацетат, и от — 95 до ~ 110 тМ лимонена киселина или натриев цитрат, с pH на състава — 7.4.
12. 12. фармацевтичният състав от Претенция 11, съдържащ 10 Mg/ml от металопротеиназа във воден разтвор, съдържащ 100 mM лимонена киселина, 0.01 mM калциев ацетат и 0.1 тМ цинков сулфат.
13. 13. Воден фармацевтичен състав, съдържащ от — 0.1 до — 50 mg/ml металопротеиназа фибринолитичен агент, избран от групата, съдържаща фибролаза и тромболитик с ново действие (NAT), от ~ 0.08 до — 0.12 тМ цинков ацетат, от — 18 до ~ 22 тМ лимонена киселина или натриев цитрат, от ~ 0.02 до — 0.06 тМ Tris, от ~ 3 до 6 процента (w/v) манитол и от ~ 0.008 до ~ 0.012 процента (w/v) Tween 80, с pH на въпросния състав около 8.0.
14. 14. Воден фармацевтичен състав, подходящ за лиофилизация, съдържащ от — 0.1 до — 50 mg/ml металопротеиназа фибринолитичен агент, избран от групата, състояща се от фибролаза и тромболитик с ново действие (NAT), от — 0.08 до — 0.12 тМ цинков сулфат, от ~ 18 до ~ 22 тМ лимонена киселина или натриева сол на лимонената киселина, от ~ 3 до — 6 тМ Tris, от ~ 3 до ~ 6 процента (w/v) манитол и от —0.008 до — 0.012 процента (w/v) Tween 80, и по избор от — 0.1 до ~ 0.5 процента (w/v) захароза, с pH на въпросния състав около 8.0.
15. 15. фармацевтичен състав съгласно Претенция 14, съдържащ 12 mg/ml металопротеиназа, 5 тМ Tris, 20 тМ лимонена киселина,

    5 процента (w/v) манитол, 0.5 процента (w/v) захароза, 0.01 процента (w/v) Tween 80 u 0.1 mM цинков сулфат, c pH на въпросния състав около 8.0.
16. 16. Методът за приготвяне на лиофилизиран ссъстав, съдържащ фазите на:

    (a) образуване на смес от металопротеиназа фибринолитичен агент, избран от групата, състояща се от фибролаза и тромболитик с ново действие (NAT), цинкова сол, обемен агент, стабилизиращ дизахарид и повърхностно-активно вещество в буфер, и (b) лиофилизиране на сместа от фаза (а).
17. 17. Методът от Претенция 16, в който pH на въпросния състав се нагласява между стойностите ~ 7.8 и ~ 8.2 преди лиофилизацията.
18. 18. Методът от Претенция 16, съдържаща фазите:

    (a) нагласяване pH на разтвор, съдържащ цинкова сол, обемен агент и стабилизиращ дизахарид до стойности между 7.6 и 8.2 (b) буфер обменящ разтвор, съдържащ металопротепротеиназа в разтвора на фаза (а), и след това добавяне на ефективно количество повърхностно-активно вещество, и (c) лиофилизиране на сместа на фаза (Ь).
19. 19. Лиофилизиран фармацевтичен състав, приготвен по метода от Претенция 18.
20. 20. Методът, включващ фазите на преобразуване на водния фармацевтичен състав от Претенция 1, който и бил лиофилизиран и предписан на пациент, който се нуждае от разтваряне на кръвни съсиреци.
21. 21. Набор за приготвяне на водния фармацевтичен състав, който съдържа първи контейнер с лиофилизиран състав на металопротеиназа фибринолитичен агент, избран от групата, състояща се от фибролаза и тромболитик с ново дийствие (NAT) и втори контейнер е физиологично приемлив разтворител за лиофилизирания състав.