BG104175A

BG104175A - Метод за получаване на секретагоги на растежен хормон

Info

Publication number: BG104175A
Application number: BG104175A
Authority: BG
Inventors: Frank BUSCH; Charles Chiu; Clifford MELTZ; Ronald POST; Peter Rose
Original assignee: Pfizer Products Inc.
Priority date: 1999-02-26
Filing date: 2000-02-22
Publication date: 2000-12-29
Also published as: TWI286142B; HN2000000021A; ATE277944T1; KR20010006698A; PA8491201A1; NO20000965L; CN1515570A; US6541634B2; TNSN00035A1; ES2226712T3; PL338628A1; TW200718702A; DZ3018A1; KR100372063B1; SK2302000A3; EP1031575A1; NZ503062A; HU0000907D0; KR20020065455A; UA70306C2

Abstract

Изобретението се отнася до подобрени методи за получаване на съединения с формула@@и на съединения с формула@@в които R1, R2, R3 и Prt имат значения,посочени в описанието.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до подобрен метод за получаване на съединения с формула II, включващ присъединяване на съединение с формула IV със съединение с формула V. Това изобретение се отнася също така и до подобрен метод за получаване на съединения с формула III чрез присъединяване на съединение с формула IV със съединение с формула V и следващо освобождаване от защита на полученото Prt-защитено съединение с формула II.

Предшестващо състояние на техниката

Прехвърлената Международна патентна заявка No. W097/ 24369, цитирана тук като заявка ‘369, включена за позоваване, разкрива някои стимулиращи растежния хормон съединения с формула I,

I в която значенията на различните променливи са разкритите тук. В заявка ‘369 споменатите съединения са описани като полезни за лечение inter alia на остеопорозата.

Съединения с формула II,

в заявка ‘369 са разкрити като междинни съединения от метода за получаване на съединенията с формула III,

които са в обхвата на разкритието от споменатата международна ф заявка.

Методът, разкрит в заявка ‘369, изисква присъединяване на I съединение с формула IV със съединение с формула V. Първият етап

I в реакцията на присъединяване е взаимодействието на съединение с j

j долната формула IV с органичен амин до получаване на свободната | база на съединението с формула IV и солта на винената киселина с | органичния амин. Следващият етап в разкрития метод е етап на j филтруване за отстраняване на солта на винената киселина с

I органичния амин. Счита се,че това е необходимо за елиминиране на възможността за реакция между винената киселина и съединението j с формула IV в условията на реакцията на присъединяване. Поради рацемизация на З-ma позиция на пиразоло-[4,3-с]пиридин, която настъпва при стайна температура, филтруването трябва да бъде криогенно, т.е. при понижена температура. Когато реакцията на присъединяване се изпълнява в голям обем, криогенното филтруване създава технически проблеми, например засмукване, бавно филтруване, необходимост от използване на допълнителна установка и допълнителни манипулации. Вследствие на това се получават намалени добиви от продукта. В метода от това изобретение криогенното филтруване се избягва, което води до попрост и ефективен процес и подобрен в химическо химическо и оптическо отношение добив.

Техническа същност на изобретението

Това изобретение е насочено към метод, означен като Метод А, за получаване на съединение с формула II,

Ме

Ме NHPrt

II където:

Ri е -(С₁-С₁₀)алкил, евентуално заместен с до три флуорни атома;

R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил;

R₃ е -(С₁-С₅)алкил-О-(С₀-С₅)алкилфенил, където фениловият заместител в дефиницията за R₃ е евентуално заместен с до три флуорни атома; и

Prt е аминозащитна група, включващ:

а) смесване на подходяща хирална шаршарашна сол, притежаваща структура с формула IV,

• D- или L-винена киселина

IV където R_x и R₂ са съгласно дефинираното по-горе, и органичен амин в инертен за реакцията разтворител при температура от около -68°С до около -40°С до получаване на гъста суспензия;

Ь) присъединяване на съединение с формула V

където R₃ и Prt са съгласно дефинираното по-горе към споменатата суспензия до получаване на реакционна смес, съдържаща тартаратната сол на органичния амин, органичната база на съединение с формула IV и съединение с формула V; и

с) прибавяне на свързващ реагент към споменатата реакционна смес до получаване на съединение с формула II.

Предпочитан метод в обсега на Метода А, означен като Метод В, е метод, при който споменатото съединение с формула IV преди прибавянето на споменатия органичен амин е суспендирано

в споменатия разтворител.

Предпочитан метод в обсега на Метод В, означен като Метод С, е метод, при който споменатата суспензия преди етап b се затопля до около -50°С.

Друг предпочитан метод в обсега на Метод А, означен като Метод D, е методът, при който в етап а споменатият органичен амин е триетиламин, в етап b R3 е фенилметилоксиметил или 2,4дифлуорофенилметилоксиметил и Prt е трет-бутилоксикарбонил и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

Предпочитан метод от Метод D, означен като Метод Е, е метод, при който R] е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

Предпочитан метод от Метод Е е метод, при който се получава съединението с формула II, избрано от трет-бутилестер на (1-(2-(1(И)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)-За(К)-пиридин-2илметил-2-(2,2,2-трифлуоро-етил)-3-оксо-2,3,За,4,6,7-хексахидропиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-2-оксо-етилкарбамоил)-1-метил-етил)карбамова киселина и трет-бутилестер на (1-(2(За(К)-бензил-2метил-З-оксо-2,3,3а,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)1(К)-бензилоксиметил-2-оксо-етилкарбамоил)-1-метил-етил)карбамова киселина.

Друг предпочитан метод от Метод Е е метод, при който се получава съединение с формула ПА

Друг предпочитан метод от Метод Е е методът, при който се получава съединение с формула ПВ

Друг предпочитан метод в обсега на Метод В, означен като Метод F, е методът, при който в етап а споменатият органичен амин е триетиламин, в етап b R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4дифлуорофенилметилоксиметил и Prt е трет-бутилоксикарбонил и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод F, означен като Метод G, е метод, при който Rj е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

Предпочитан метод в обсега на Метод F е метод, при който се получава съединението с формула II, избрано от третбутилестер на (1-(2-(1(К)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)-За(К)пиридин-2-илметил-2-(2,2,2-трифлуоро-етил)-3-оксо-2,3,3а, 4,6,7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина и трет-бутилестер на (1-(2(За(К)-бензил-2-метил-3-оксо-2,3,3а,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3с]пиридин-5-ил)-1(И)-бензилоксиметил-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина.

Друг предпочитан метод в обсега на Метод F е метод, при който се получава съединение с формула ПА

ПА

Друг предпочитан метод в обсега на Метод F е метод, при който се получава съединение с формула ПВ

I

F

ПВ

Друг предпочитан метод в обсега на Метод С, означен като Метод Н, е метод, при който В етап а споменатият органичен амин е триетиламин, в етап b R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4дифлуорофенилметилоксиметил и Prt е трет-бутилоксикарбонил и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод Н, означен като Метод I, е когато Ri е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

t

Предпочитан метод в обсега на Метод I метод, при който се получава съединението с формула II, избрано от трет-бутилестер на (1-(2-(1(К)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)-За(К)-пиридин-2илметил-2-(2,2,2-трифлуоро-етил)-3-оксо-2,3,За,4,6,7-хексахидропиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-2-оксо-етилкарбамоил)-1-метил-етил)карбамова киселина и трет-бутилестер на (l-(2(3a(R)-6eH3UA-2метил-З-оксо-2,3,3а, 4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)1^)-бензилоксиметил-2-оксо-етилкарбамоил)-1-метил-етил)карбамова киселина.

Друг предпочитан метод в обсега на Метод I е метод при който се получава съединение с формула ПА

ПА

Друг предпочитан метод в обсега на Метод I е метод, при който се получава съединение е формула ПВ

F

ПВ

Това изобретение е насочено също така към метод, означен като Метод J, за получаване на съединение с формула III,

III където:

Ri е -(С_гС₁₀)алкил, евентуално заместен с до три флуорни атома;

R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил; и

R₃ е -(С₁-С5)алкил-О-(С₀-С₅)алкилфенил, където фениловият заместител в дефиницията за R₃ е евентуално заместен с до три флуорни атома, включващ:

а) смесване на подходяща хирална тартаратна сол с формула IV

• D- или L-винена киселина

IV

У където R! и R₂ са съгласно дефинираното по-горе и органичен амин в инертен за реакцията разтворител при температура от около -68°С до около -45°С до получаване на гъста суспензия;

Ь) прибавяне на съединение с формула V,

където R₃ u Prt са съгласно дефинираното по-горе, към споменатата суспензия до получаване на реакционна смес, Включваща тартаратната сол на органичния амин, органичната база на съединение с формула IV и съединение с формула V;

c) прибавяне на свързващ реагент към споменатата реакционна смес до получаване на съединение с формула II; и

d) взаимодействие на споменатото съединение с формула II с подходящ деблокиращ реагент до получаване на съединение с формула III.

Предпочитан метод в обсега на Метод J, означен като Метод К, е метод, при който споменатото съединение с формула IV е суспендирано в споменатия разтворител преди прибавянето на споменатия органичен амин и допълнителния етап на затопляне на споменатата суспензия от около -50°С до около -40°С се осъществява преди етап Ь.

Предпочитан метод в обсега на Метод К, означен като Метод L, е метод, при който споменатата защитна група Prt е Вос и споменатата Вос се отстранява посредством взаимодействие на споменатото съединение с формула II с киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод L, означен като Метод М, е метод, при който споменатата киселина е метансулфонова киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод М, означен като Метод N, е метод, при който R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4 дифлуорофенилметилоксиметил, в етап b споменатият органичен амин е триетиламин и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод N, означен като Метод О, е метод, при който Rj е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

Предпочитан метод в обсега на Метод О е метод, при който се получава споменатото съединение с формула III, избрано от 2амино-М-[2-(За^)-бензил-2-метил-3-оксо-2,3,3а, 4,6,7-хексахидропиразоло-[4,3-с]пиридин-5-ил-1(Р)-бензилокси1метил-2-оксо-етил]изобутирамид и 2-амино-М-(1(К)-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2оксо-2-(3-оксо-За(К)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуоро-етил)2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил-2-метилпропионамид.

Друг предпочитан метод в обсега на Метод О е метод, при който се получава съединение с формула ША

IIIA

Друг предпочитан метод в обсега на Метод О е метод, при който се получаВа съединение с формула ШВ

F

ШВ

Друг предпочитан метод в обсега на Метод L, означен като Метод Р, е метод, при който споменатата киселина е трифлуорооцетна киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод Р, означен като Метод R, е метод, при който R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4дифлуорофенилметилоксиметил, в етап b споменатият органичен амин е триетиламин и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод R, означен като Метод S, е метод, при който Rj е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

Предпочитан метод в обсега на Метод S е метод, при който се получава споменатото съединение с формула III, избрано от 2aMUHO-N-[2-(3a(R)-6eH3UA-2-MemuA-3-okco-2,3,3а,4,6,7-хексахидропиразоло-[4,3-с]пиридин-5-ил-1(К)-бензилоксиметил-2-оксо-етил]изобутирамид и 2-aMUHO-N-(l (И)-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2оксо-2-(3-оксо-За(К)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуоро-етил)2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил-2-метил пропионамид.

Друг предпочитан метод в обсега на Метод S е метод, при който се получава съединение с формула ША

IIIA

Друг предпочитан метод в обсега на Метод S е метод, при който съединение с формула ШВ

Друг предпочитан метод в обсега на метод К, означен като Метод Т, е метод, при който споменатата защитна група Prt е Вос и споменатият Вос се отстранява посредством взаимодействие на споменатото съединение с формула II с киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод Т, означен като Метод U, е метод, при който споменатата киселина е метансулфонова киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод U, означен като Метод V, е метод, при който R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4дифлуорофенилметилоксиметил, в етап Ь, споменатият органичен амин е триетиламин и в етап с, споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод V, означен като Метод W, е метод, при който Ri е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

Предпочитан метод в обсега на Метод W е метод, при който се получава споменатото съединение с формула III, избрано от 2aMUHO-N-[2-(3a(R)-6eH3UA.-2-MemiiA-3-okco-2,3,3а,4,6,7-хексахидропиразоло-[4,3-с]пиридин-5-ил-1^)-бензилоксиметил-2-оксо-етил]изобутирамид и 2-амино-М-(1(Я)-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2оксо-2-(3-оксо-За^)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуороетил)2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил-2-метилпропионамид.

Друг предпочитан метод в обсега на Метод W е метод, при който се получава съединение с формула ША

φ ΙΙΙΑ .

Друг предпочитан метод в обсега на Метод W е метод, при който се получава съединение с формула ШВ

Друг предпочитан метод в обсега на Метод Т, означен като Метод X, е метод, при който споменатата киселина е трифлуорооцетна киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод X, означен като Метод Y, е метод, при който R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4дифлуорофенилметилоксиМетил, в етап b споменатият органичен амин е триетиламин и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

Предпочитан метод в обсега на Метод Y, означен като Метод Z, е метод, при който Ri е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

Предпочитан метод в обсега на Метод Z е метод, при който се получава споменатото съединение с формула III, избрано от 2aMUHO-N-[2-(3a(R)-6eH3UA-2-MemuA-3-okco-2,3,3а,4,6,7-хексахидропиразоло-[4,3-с]пиридин-5-ил-1(В)-бензилокси1метил-2-оксо-етил]изобутирамид и 2-амино-М-(1(В)-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2оксо-2-(3-оксо-За^)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуоро-етил)2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил-2-метилпропионамид.

Друг предпочитан метод в обсега на Метод Z е метод, при който се получава съединение с формула ША

Ме—N

Ме nh₂

ША

Друг предпочитан метод в обсега на Метод Z е метод, при който се получава съединение с формула ШВ

Това изобретение е насочено също така към метод за получаване на съединение с формула XX

• L- тартарат

XX включващ следните последователни етапи:

a) взаимодействие на споменатия метилестер хидрохлорид на

4-оксо-пиперидинкарбоксилна киселина, с ди-трет-бутил-дикарбонат и триетиламин в изопропилетер до получаване на1-(1-диметилетил) 3-метилестер на 4-оксо-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина;

b) взаимодействие на споменатия 1-(1-диметилетил) 3метилестер на 4-оксо-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина с бензилбромид и калиев карбонат в тетрахидрофуран до получаване на 1-(1-диметилетил) 3-метилестер на 4-оксо-(фенилметил)-1,3пиперидиндикарбоксилна киселина;

c) взаимодействие на споменатия 1-(1-диметилетил) 3метилестер на 4-оксо-(фенилметил)-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина с метилхидразин в оцетна киселина и метил-трет-бутилетер до получаване на 1,1-диметилетилестер на 2,За,4,5,6,7хексахидро-2-метил-3-оксо-За-(фенилметил)-5Н-пиразоло[4,3-

с]пиридин-5-карбоксилна киселина; и

d) взаимодействие на споменатия 1,1-диметилетилестер на 2,За,4,5,6,7-хексахидро-2-метил-3-оксо-За-(фенилметил)-5Нпиразоло[4,3-с]пиридин-5-карбоксилна киселина с трифлуорооцетна киселина до получаване на (3aR)-2,За,4,5,6,7-хексахидро-2-метил-За(фенилметил)-ЗН-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он;

e) взаимодействие на споменатия (3aR)-2,3a,4,5,6,7хексахидро-2-метил-За-(фенилметил)-ЗН-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он с L-винена киселина в ацетон и вода до получаване на споменатата L-тартаратна сол с формула XX.

Това изобретение е насочено по-специално към метод, както е изложено в непосредствено предхождащия параграф, при който цитираната L-винена киселина се прибавя без да се изолира споменатият (3aR)-2,За,4,5,6,7-хексахидро-2-метил-За-(фенилметил)ЗН-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он. По-точно изолира се съединението с формула XX под формата на дихидрат. Желаната кристална форма се изолира при охлаждане от подходяща смес от разтворители.

Това изобретение е насочено също така към полиморфна форма на дихидрат на съединение с формула XX:

Me n-n

II

ο

L- mapmapam

XX

Това изобретение е насочено по-специално към полиморфа, притежаващ атомни координати и еквивалентни изотопни коефициенти на изместване, както е изложено в таблица 1. Това изобретение също така е насочено по-специално към полиморфа, притежаващ рентгенографска кристална структура съгласно фигура 1.

Описание на приложените фигури фигура 1 е рентгенографска кристална структура на съединението с формула XX, получена на дифрактометър Siemens R3RA/v. Кристалната структура показва, че съединението е дихидрат на L-тартаратна сол на споменатото съединение.

Подробно описание на изобретението

Следващите схеми показват синтеза на съединенията с формули II и III. Символът * означава стереохимичен център. В схемите символът Prt е използван за означаване на всякаква подходяща амино защитна група, известна на специалиста в тази област. В описанието след всяка схема амино защитната група Prt е илюстрирана с предпочитаната амино защитна група Вос, въпреки че е ясно, че могат да бъдат използвани и други амино защитни групи.

Схема 1

Съединения с формула IV, където А1к е метил или етил, R_b R₂и Prt са съгласно дефинираното по-горе, т.е. съединенията с формула 1е, се получават, както е показано на Схема 1 или 1а. Съгласно Схема 1, етап а съединение с формула 1а се смесва с инертен за реакцията полярен непротонен разтворител като ацетон, метилетилкетон, диметилформамид (DMF) или за предпочитане тетрахидрофуран при около 0°С до стайна температура, за предпочитане стайна температура. Към разтвора се прибавя R₂-X, където X е отцепваща се група като хало или алкил- или арилсулфонат; база като калиев трет-бутоксид или карбонат като Li₂CO₃, Cs₂CO₃ или за предпочитане калиев карбонат; и евентуално обръщащ фазите реагент като калиев йодид или тетрабутиламониев йодид. В случая,

когато като база се използва калиев карбонат, се предпочита да не се използва обръщащ фазите реагент. Предпочита се, когато R₂ е бензил, R₂-X да е бензилбромид и когато R₂ е 2-пиридилметил, R₂-X да е пиколилхлорид хидрохлорид. След разбъркване при около -20°С до около 70°С в продължение на около 2 до 16 часа, за предпочитане при 60°С до около 65°С за около 12 часа, полученият продукт се изолира от реакционната смес по методите, известни на специалиста В тази област на техниката. За предпочитане този етап се провежда, както е изложено В Подготовка 5, Етап D по-долу.

Съгласно етап b хидразиноВо производно се привежда във взаимодействие със съединение с формула lb. За предпочитане хидразиновото производно е 70% Воден разтвор на CF₃CH₂NHNH₂(трифлуороетилхидразин) или безводен CH₃NHNH₂ (метилхидразин) който се използва като воден разтвор в етанол, Вода или толуен. Когато се използва 70% разтвор на трифлуороетилхидразин, предпочита се освен това 70%-ият Воден разтвор на CF₃CH₂NHNH₂да се екстрахира с толуен. Към разтвор на съединение с формула lb в органичен разтворител като етанол, толуен или за предпочитане метил-трет-бутилетер (МТВЕ) първо се прибавя безводният 2,2,2трифлуороетилхидразин или метилхидразин, последван от оцетна киселина. За предпочитане се използва метил-трет-бутилетер, за да бъде предпазена реакционна смес от опасно повишаване на температурата. Реакционната смес се загрява при около 50°С до около 110°С в продължение на около 30 минути до 24 часа, за предпочитане около 60°С за около 12 до около 15 часа. Реакционната смес се охлажда до стайна температура и неутрализира с воден разтвор на освова като NaHCO₃. Както е използван тук, терминът стайна температура означава температура от около 20°С-25°С. Органичният слой се отделя и се обработва по известните в практиката методи до получаване на съединение формула 1с. Този етап за предпочитане се провежда, както е изложено в Подготовка 5 Етап Е, по-долу.

Съгласно етап с киселина, като НС1 в изопропилетер или етанол, трифлуорооцетна киселина (TFA) или алкил сулфонова киселина като метансулфонова киселина, се прибавя към разтвор на съединение с формула 1с в инертен за реакцията органичен разтворител като етанол, изопропилетер или за предпочитане СН₂С1₂. Сместа се разбърква в продължение на около 1 до 12 часа, след което се охлажда от около 0°С до около стайна температура, за предпочитане до стайна температура. След завършване на реакцията към сместа се прибавя база като триетиламин или NH₄OH. Сместа се оставя да се затопли до стайна температура, разрежда се с допълнително количество органичен разтворител и се обработва по стандартните методи, известни в практиката, до получаване на съединение с формула Id. Алтернативно и за предпочитане съединението с формула Id може да бъде използвано в следващия етап, без да се изолира. Етап с от Схема 1 за предпочитане се провежда в комбинация с етап d от Схема 1, както е изложено в Подготовка ' 5 Етап F, по-долу.

Съгласно етап d, към съединение с формула Id в ацетон/вода (около 8:1 до около 9:1) при около стайна температура се прибавя (D)- или (Ь)-винена киселина, за предпочитане (Ь)-винена киселина. Сместа се разбърква при около стайна температура до около температурата на кипене на сместа от разтворители в продължение на около 1 час до една нощ, т.е. 18 часа, за предпочитане 15 до 18 часа. За предпочитане съединението с формула 1£се изолира в дихидратна кристална форма. След това твърдата фаза се отфилтрува, събира се и се измива със студен ацетон, давайки съединение с формула 1 е, което е за предпочитане (L)-mapmapanTbm на единичен енантиомер. Този етап за предпочитане се провежда, както е изложено в Подготовка 5, Етап F, без без изолиране на прекурсорното свободно базично съединение.

N-N

II

Ме /

TFA

N ι Ьос

Ph

IPE/TEA (Вос)₂О

CHgNHNHj ·*------------АсОН/МТВЕ

Ьос бензил бромид «-----калиев карбонат

Ьос

Η ацетон/вода

Me /

L-винена киселина

N I

Η

Схема la

Схема 2

2d

Съединения с формула V, където R₃ е дифлуоробензилоксиметил, R₂5 е алкил, арил или заместен арил и Prt е амино защитна група, т.е. съединенията с формула 2d, се получават, както е изложено в Схема 2. Съгласно етап е, към разтвор на N-Вос-серин, за предпочитане N-Boc-(D)-cepuH, съединението с формула 2а, в тетрахидрофуран/диметилформамид (около 1:1 до около 2:1) при около 0°С се прибавя n-BuLi или калиев разтвор на третичен бутоксид. Реакционната смес се разбърква при около 0°С в продължение на около 10 до около 30 минути, за предпочитане 20 минути, след което се прибавя 2,4-дифлуоробензилбромид. След затопляне до стайна температура и разбъркване в продължение на около 6 до около 24 часа, реакционната смес се концентрира във вакуум за отстраняване на тетрахидрофурана и се прибавя воден разтвор на киселина като 1N НС1, за да се доведе сместа go pH от около 3. Реакционната смес след това се разделя между вода и

органичен разтворител като метилен хлорид (СН₂С1₂) или изопропилетер. Органичният разтвор се обработва по стандартните методи, известни в практиката, до получаване на съединението с формула 2Ь, притежаващо за предпочитане Rконфигурация при стереоцентъра, известно също като (D)енантиомер.

Съгласно етап f към разтвор на съединението с формула 2Ь в органичен разтворител като тетрахидрофуран, СН₂С1₂, изопропилетер или смес от тях, за предпочитане СН₂С1₂/ изопропилетер (около 1:1), се прибавя алкил- или арилсулфонова киселина като метансулфонова киселина. Твърдата фаза се отфилтрува и се измива със смес СН₂С1₂/изопропилетер (1:1), при което се получава съединението с формула 2с, притежаващо за предпочитане R-конфигурация при стереоцентъра, известно също като (О)-енантиомер.

Съгласно етап g към разтвор на съединението с формула 2с в тетрахидрофуран/вода (около 4:1) се прибавя 2-третбутоксикарбониламино-2-метил-пропионова киселина-2,5-диоксопиролидин-1-илестер и алкиламин като триетиламин. Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на около 1 - 24 часа и се гаси с воден разтвор на киселина, например като 10% воден разтвор на лимонена киселина. Сместа се разделя с органичен разтворител като етилацетат и органичният слой се отделя и обработва по стандартните методи, известни в практиката, до получаване на съединение с формула 2d, притежаващо за предпочитане R-конфигурация при стереоцентъра, известно също като (О)-енантиомер.

Съединението с формула V където R₃ е бензилоксиметил и Prt е Вос се получава, както е изложено в Подготовка 3, Етапи А и В, по-долу. Съединения, в които Prt е амино защитна група, различна от Вос, се получават посредством заместване на N-mpemбутилоксикарбонил-а-метилаланин с подходящото N-защитено аметилаланиново производно. Подходящи N-защитени аметилаланинови производни, ако не са достъпни търговски продукти, могат да бъдат получени лесно от α-метилаланин по методите, известни на специалиста в тази област.

Схема 3

f ίΓ	Y³	o
Rj-N J.
	I ^N'		^NH₂
0^2	o ^H	Me	Me

(Ц<+)-ВИНЕНА КИСЕЛИНА Зс

Съединения с формули II, III и Зс, където R_1? R₂ и R₃ са съгласно дефинираното по-горе, се получават съгласно Схема 3. Съгласно етап h, съединение с формула IV (1е), за предпочитане (L)тартаратната сол на единичен енантиомер, се разбърква при около 68°С до около -45°С, за предпочитане при около -68°С до около -60°С и най-предпочитано при около -68°С с инертен за реакцията разтворител, за предпочитане етилацетат. Прибавя се органичен амин, като диизоргорилетиламин, триметиламин или триетиламин, за предпочитане триетиламин. По време на прибавянето на органичния амин температурата се поддържа при около -68°С до около -45°С и за предпочитане при около -68°С до около -60°С. Реакционната смес се разбърква в продължение на около 30 до около 120 минути при температура между около -78°С и около -45°С Получената суспензия съдържа смес от органичната база на съединение с формула IV и сол на винената киселина с органичен амин. Към тази суспензия се прибавя органичен амин като

диизопропилетиламин, триметиламин или триетиламин, за предпочитане триетиламин. По време на това прибавяне вътрешната температура на реакционната смес се поддържа пониска -50°С. Към тази реакционна смес, която все още съдържа сол на винената киселина с органичен амин, се прибавя наведнъж съединение с формула V, като температурата на реакционната смес се поддържа на около -68°С до около -45°С. След това за време от около 5 минути до около 30 минути се прибавя свързващ реагент като анхидрид на пропанфосфонова киселина. Температурата се оставя в следващия час да се повиши постепенно от около -25°С до около 0°С, за предпочитане до около -20°С. Реакционната смес се обработва по стандартните методи, известни в практиката, до получаване на съединение с формула II, за предпочитане, притежаващо абсолютна и относителна 3a(R), 1(R) конфигурация.

Съгласно етап i, към съединение с формула II в инертен за реакцията разтворител като СН₂С1₂, изопропилетер или тетрахидрофуран при около 0°С до стайна температура се прибавя киселина като НС1 в EtOH, или метансулфонова киселина или трифлуорооцетна киселина в СН₂С1₂. Сместа се разбърква в продължение на около 40 минути до около 4 часа при стайна температура, след това се прибавя наситен воден разтвор на база като Na₂CO₃ или NaHCO₃ докато разтворът стане неутрален pH (7.0). Органичният слой се отделя и се обработва по стандартните методи, известни в практиката, до получаване на съединение с формула III, за предпочитане притежаващо абсолютната и относителна 3a(R), 1(R) конфигурация.

Съгласно етап j, към разтвор на съединение с формула III в алкохол като метанол, етанол или изопропанол, за предпочитане изопропанол, се прибавя L-(+) винена киселина. Когато се използва метанол или етанол, реакционната смес се разбърква в продължение на около 1 час до около 12 часа, след това се филтрува и филтратът се концентрира. Във всеки случай, суровият остатък се разрежда с органичен разтворител като етилацетат, загрява се и се оставя да се охлади бавно до стайна температура. Твърдата фаза се отфилтрува и се изсушава, при което се получава сол на съединението с формула Зс с L-(+) винена киселина, за предпочитане притежаващо абсолютната и относителна 3a(R), 1(R) конфигурация.

Изходните вещества и реагенти, използвани в методите на това изобретение, могат да бъдат закупени от обичайните доставчици или получени съгласно методи от органичната химия, известни на специалиста в тази област. По-специално метилестер на 4-оксо-(фенилметил)-3-пиперидинкарбоксилна киселина, хидрохлорид може да бъде получен, както е изложено в Подготовка 5, Етап А по-долу или може да бъде получен алтернативно, както е изложено в Hoffman, N. and Erinjeri, A., J. Heterocyclic Chem., 1965, 2, 326.

Както е използван тук, терминът инертен за реакцията разтворител” означава разтворител, който не реагира с изходните вещества, реагенти, междинни съединения или реакционни продукти по начин, който повлиява неблагоприятно добива на желания продукт. Такъв инертен за реакцията разтворител в етап а е разтворител, в който органичната база на съединението с формула IV е разтворима.

Както е използВан тук, терминът органичен амин означава нисш алкиламин, като триетиламин, триметиламин или диизопропилетиламин; или цикличен амин, като пиперидин, пиролидин или N-метилморфолин.

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите примери са предоставени само за допълнителна илюстрация и не са предназначени за ограничаване на разкритото изобретение.

За колонната хроматография е използВан силикагел. Температурите на топене са отчетени на апарат Buchi 510 и са некоригирани. Протонните NMR спектри са записани на Varian XL300, Bruker AC-300, Varian Unity 400 или Bruker AC-250 при 25°C. 3a специалиста В тази област на органичната химия е ясно, че получените тук NMR данни могат да бъдат записани на други NMR апарати, които могат да бъдат предоставени от доставчици, известни В тази област на техниката. Химичните отмествания са изразени В милионни части по отношение на триметилсилан.

Общ метод А: (Отцепване на Вос-защитна група от Вос-защитен амин с използване на концентрирана НС1): Вос-защитеният амин се разтваря във възможно най-малък обем етанол, полученият разтвор се охлажда до около 0°С и се прибавя концентрирана НС1 (обикновено около 1 до 4 mL на mmol Вос-защитен амин) и реакционната смес се затопля до стайна температура и разбърква В продължение на около един час до около 2.5 часа (или за Времето, необходимо за пълното й преминаване в по-полярен продукт, което се доказва чрез тънкослойна хроматография). Полученият разтвор или суспензия се концентрира и остатъкът се съизпарява неколкократно с добавен етанол, като се получава свободният амин който се използва без допълнително пречистване или пречистен според предписанието.

Пример 1 треш-Бутилестер на (1-(2-(За(К)-бензил-2-метил-3-оксо-2ДЗаД6.7хексахидро-пиразоло[4_гЗ-с]пиридин-5-ил)-1(К)-бензилоксиметил-2оксо-етилкарбамоил)-1-метил-етил)-карбамова киселина

В суха, продухана с азот еднолитрова четиригърла облодънна колба, снабдена с механична бъркалка, хладник с азотна възглавница, термодвойка, фуния за прибавяне се поставя За-бензил-2-метил2,3,3а,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он (L)-mapmapam (получен съгласно Подготовка 1, Етап D, 66.09 g, 0.168 mol, 1.12 еквивалента) и етилацетат (660 mL, 10 обема). Получава се гъста суспензия. Суспензията се разбърква и се охлажда до вътрешна температура от -68°С до -66°С. Към охладената разбърквана суспензия през фунията за прибавяне се добавя триетиламин (ТЕЛ, 58 mL, 42.5 g, 0.42 mol, 2.8 еквивалента). По време на добавянето вътрешната температура се поддържа -68°С до -66°С. Реакционната смес се разбърква в продължение на около 1.5 часа, като вътрешната температура се повишава до около -52°С. Към реакционната смес (която представлява гъста суспензия на тартаратната сол на триетиламин и органичната база на Забензил-2-метил-2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он (L)-mapmapam) за 5 минути се поставя триетиламин (96.5 ml, 70 g, 0.69 mol, 4.6 еквивалента). По време на прибавянето вътрешната температура се поддържа -53°С до -50°С. Към реакционната смес на една порция се прибавя 3-бензилокси-2-(2-трет-бутоксикарбониламино-2-метил-пропиониламино)пропионова киселина (получена съгласно Подготовка 3, Етап В, 57.07g, 0.150 mol, 1.0 еквивалент). По време на прибавянето се поддържа вътрешна температура -55°С до -50°С. Към реакционната смес се добавя анхидрид на пропанфосфонова киселина (РРАА, 180 ml, 190 g, 2.0 еквивалента) под формата на 50% разтвор на анхидрида на пропанфосфоновата киселина в етилацетат. Анхидридът на пропанфосфоновата киселина се поставя за 15 минути, като по време на прибавянето вътрешната температура се повишава до около -30°С. Реакционната смес се разбърква при около -30°С в продължение на около 0.5 часа. Реакционната смес се излива в енергично разбърквана смес от диизопропилетер (IPE, 660 mL, 10 обема) и вода (660 mL, 10 обема). Получената двуфазна смес се разбърква в продължение на 1 час и тогава реакционната смес се оставя да се утаи. Водната фракция се отдекантира и органичната част след това се измива последователно с воден разтвор на НС1 (1 N, 165 mL, 2.5 обема, 1.3 еквивалента), 10% воден разтвор на Na₂CO₃ (330 mL, 5 обема, 2.1 еквивалента) и 15% воден разтвор на NaCl (165 mL). Измитата органична фракция се концентрира във вакуум до най-малкия разбъркващ се обем и към концентрата се прибавя изопропилетер (300 mL, около 5 обема). Разтворът се концентрира отново във вакуум до най-малкия разбъркващ се обем. Към концентрата се прибавя изопропилетер (330 mL, около 5 обема) и разтворът се загрява на въздуха до вътрешна температура от около 67°С. Наблюдава се утаяване и суспензията се охлажда за 1 час при разбъркване до вътрешна температура около 1°С. Твърдите вещества се отфилтруват и изсушават във вакуум при около 50°С, като се получават 54.85g от съединението, посочено в заглавието (60.4% добив).

Пример 2

2-Амино-К-[2-(За(К)-бензил-2-метил-3-оксо-2,3,3а,4,6,7-xekcaxugpoпиразоло-[4.3-с]пиридин-5-ил-1(К)-бензилоксиметил-2-оксо-етил]изобутирамид (L-тартаратна сол).

СООН

Н

НО

ОН

Н

СООН

В петлитрова четиригърла облодънна колба, снабдена с механична бъркалка, термодвойка, хладник и фуния за прибавяне, се поставят последователно За(К)-бензил-2-метил-2,3,3а,4,6,7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он(Ь)-тартарат (получен съгласно Подготовка 1, Етап D, 60.57g, 0.10 mol, 1.0 еквивалент) и метиленхлорид (400т1, 6.7 обема). Сместа се разбърква, при което се получава бистър разтвор и разтворът след това се охлажда до вътрешна температура -10°С до - 5°С. Към охладения разбъркван разтвор се прибавя трифлуорооцетна киселина (TFA, 180 ml, 3.0 обема/23.6 еквивалента/2.33 mol) с такава скорост, че вътрешната температура да не превишава -5°С. Прибавянето се извършва за около 10 минути. Тогава реакционната смес бавно, за 1 час, се затопля до 8°С. Като се поддържа вътрешна температура 10°С 20°С, реакционната смес се довежда go pH по-високо от 8 чрез бавно прибавяне на Na₂CO₃ (1.0 N, 1200 ml, 12 еквивалента/12 mol).

Реакционната смес се оставя да се утаи и органичната част се отдекантира. Водната фракция се екстрахира с метиленхлорид (2 X

100 ml порции, всяка с обем 1.65). Смесените органични фракции се измиват с вода (100 mL). Измитата органична фракция се концентрира go най-малкия разбъркващ се обем чрез дестилация при атмосферно налягане и към концентрата се прибавя етилацетат (2000 ml, 33 обема). Към етилацетатния разтвор се прибавя разтвор на L-винена киселина (15.05 g, 0.10 mol/1 еквивалент) в метанол (60 ml, 1 обем). Реакционната смес се загрява и метанолът се отдестилира. Дестилацията продължава, докато вътрешната температура и температурата в горната част на колбата са 77°С 78°С и след това реакционната смес се загрява 1-2 часа при кипене.

След това реакционната смес се охлажда до около 15°С за няколко часа. Твърдите вещества се отфилтруват, измиват се с етилацетат (200 ml) и се изсушават една нощ във вакуум при около

50°С, като се получават 60.79g от съединението, посочено в заглавието (92.7% добив).

Пример 3 трет-Бутилестер на (1-(2-( l(R)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)За(И)-пиридин-2-илметил-2-(2,2,2-трифлуороетил)-3-оксо-2,3,3а,4,6,7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина

В суха, продухана с азот, 0.5-литрова четиригърла облодънна колба, снабдена с механична бъркалка, хладник с азотна възглавница, термодвойка и фуния за прибавяне, се поставят последователно Запиридин-2-илметил-2-(2,2,2-трифлуороетил)-2,За,4,5,6,7-хексахидро35

пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он (L)-mapmapam (получен съгласно Подготовка 2, Етап D, 10.35 g, 0.0224 mol, 1.12 еквивалента) и етилацетат (110 mL, 10 обема). Получава се гъста суспензия. Суспензията се разбърква и се охлажда до вътрешна температура -68°С до - 60°С. Към охладената разбърквана суспензия през фунията за прибавяне се добавя триетиламин (ТЕЛ, 7.75 ml, 5.66g, 0.056 mol,

2.8 еквивалента). По време на прибавянето вътрешната температура се поддържа -68°С до -60°С. Реакционната смес се разбърква в продължение на около 1.5 часа, докато вътрешната температура се повиши до около -62°С до -52°С. Към реакционната смес (която представлява гъста суспензия от тартаратна сол на триетиламин и органичната база на За-циридин-2-илметил-2-(2,2,2трифлуороетил)-2, За, 4,5,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-3он(Ь)-тартарат) за 5 минути се прибавя триетиламин (12.7 ml, 9.30g, 0.092 mol, 4.6 еквивалента). По време на прибавянето се поддържа вътрешна температура -62°С до -50°С. Към реакционната смес на една порция се прибавя 2-(2-трет-бутоксикарбониламино-2метил-пропиониламино)-3-(2,4-дифлуоро-бензилокси)-пропионова киселина (получен съгласно Подготовка 4, Етап С, 8.34 g, 0.020 mol, 1.0 еквивалент). По време на прибавянето се поддържа вътрешна температура -60°С до -58°С. Анхидрид на пропанфосфонова киселина (РРАА, 24 mL, 25.5g, 2.0 еквивалента) под формата на 50% разтвор на анхидрида на пропанфосфоновата киселина в етилацетат се разрежда с етилацетат (24 mL, 2.2 обема) и се охлажда до около -45°С. След това към реакционната смес се прибавя разтворът на анхидрида на пропанфосфоновата киселина. Разтворът на анхидрида на пропанфосфоновата киселина се прибавя за 15 минути и вътрешната температура постепенно се повишава до около -19°С за около 1 час. Реакционната смес се излива в енергично разбърквана смес от диизопропилетер (IPE, 100 mL, 9.1 обема) и вода (100 mL, 9.1 обема). Получената двуфазна смес се разбърква в продължение на 5 минути и след това реакционната смес се оставя да се утаи. Водната фракция се отдекантира и органичната част след това се измива последователно с воден разтвор на HCI (0.5N, 50 mL, 4.5

обема, 1.3 еквивалента), наситен воден разтвор на NaHCO₃ (50 mL,

4.5 обема, ~2.5 еквивалента) и 15% воден разтвор на NaCl (50 mL). Измитата органична фракция се концентрира във вакуум, при което се получават масло. Маслото се разбърква с хексани (50 mL, около

2.5 обема), при което се получават стъклообразно твърдо вещество, 13.75g (96.8% суров добив). Твърдите вещества се разтварят в хлороформ и се концентрират във вакуум, при което се получава масло. Тази процедура се повтаря с хексани. Накрая полученото масло се разбърква с хексани в продължение на 16 часа. Получените твърди вещества се отфилтруват, при което се получават 10.45g от съединението, посочено в заглавието (73.6% добив).

Пример 4

2-Амино-К-(1(Ю-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2-оксо-2-(3-оксоЗа(К)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуороетил)-2,3,3а,4,6,7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил)-2-метил-пропионамид.

трет-Бутилестер на (1-(2-(1(К)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)-За(И)-пиридин-2-илметил-2-(2,2,2-трифлуороетил)-3-оксо37

2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-2-оксоетилкарбамоил)-1-мешил-етил)-карбамова киселина (получен съгласно Пример 3, 17.5 g, 25.3 mmol) се освобождава от защита съгласно метода, описан в общия метод А, при което се получава безцветно твърдо вещество. Продуктът се разпрашава с диетилетер, при което се получава съединението, посочено в заглавието. (13.6 g, 90%): +Арс (химична йонизация при атмосферно налягане) MS (М+Н)⁺ 591.

Пример 5

н но

СООН он н

СООН

2-Амино-Н-<1-(2.4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2-оксо-2-[3-оксо-За(Юпиридин-2-илметил-2-(2.2.2-трифлуороетил)-2.3.3а.4.6.7-хексахидропиразоло[4.3-с]пиридин-5-ил]-етил}-2-метил-пропионамид L-(+) тартарат.

Към разтвор на 2-амино-М-(1(К)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)-2-оксо-2-(3-оксо-За(И)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2трифлуороетил)-2,3,3а,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)етил)-2-метил-пропионамид (получен съгласно Пример 4, 370 g, 0.6 mol) в метанол (4,070 mL) в 12-литрова облодънна колба снабдена с механична бъркалка се прибавя L-(+) винена киселина (90 g, 0.6 mol). Реакционната смес се разбърква в продължение на около 90 минути при около 22°С, филтрува се и се концентрира. Суровият остатък се разрежда с етилацетат (4,560 mL), загрява се при около 70°С и се оставя бавно да се охлади до стайна температура за около 17 часа. Твърдата фаза се филтрува и се изсушава, при което се получават бели кристали, температура на топене 188-189°С (348.46 g, добив 76%). ^!Н NMR (MeOH, d4) δ: 8.28 (d, 1Н), 7.59 (t, 1H), 7.41-7.39 (m, 1H), 7.18-7.13 (m, 1H), 6.92 (t, 1H), 5.2 (t, 1H), 4.56 (bs, 3H), 4.36 (s, 2H), 4.31-4.25 (m, 1H), 4.13-4.06 (m, 1H), 3.78 (d, 2H), 3.21 (t, 1H), 3.18-2.96 (m, 2H), 2.65-2.55 (m, 2H), 1.57 (d, 6H). MS: MH+ 611. [a]⁵⁸⁹ +22.03 (c=11.9, MeOH).

Пример 6

Рентгенов анализ на единичен кристал. Наблюдава се един избран кристал и на дифрактометър Siemens R3RA/V се получава комплект данни за 1А (максимално θ/λ = 0.5). Коефициентите за атомното разсейване са взети от международните таблици за рентгенова кристалография.¹ Всичките кристалографски изчисления са улеснени посредством системата SHELXTL². Всичките данни от

дифрактометъра са снети при стайна температура. Подходящият кристал, сборът от данни и прецизираните параметри са обобщени в Таблица I по-долу.

По директните методи е получена изпитваната структура. Тази структура е прецизирана по установената практика. Където е възможно, е изчислено положението на водорода. Местата на водородните атоми в метиловата група и водородните атоми при азота и кислорода са определени по различните методи на Fourier. Параметрите на водорода са прибавени към изчисленията за структурните коефициенти, но не са прецизирани. Всичките отмествания, изчислени в крайния цикъл на прецизиране посредством най-малките квадрати, са по-малки от 0.1 от съответстващите им стандартни отклонения. Крайният R-индекс е 4.95%. Методът на крайните разлики на Fourier не показва липсващи или неправилно неправилно разположени електронни плътности.

Прецизираната структура е нанесена графично, като е използвана програма SHELXTL конфигурация е определена по конфигурация на L-винената (Фигура 1). Абсолютната отношение на известната киселина. Координатите, анизотропните температурни фактори, разстояния и ъгли са предоставени като допълнителен материал, виж Таблици II go VI.

Таблица I. Рентгенов кристалографски анализ на единичен кристал

А. Параметри на кристала:

формула C₁₄H₁₈N₃O⁺C₄H₅O₆· · 2Н₂О (429.4)

кристализационна среда	ацетон и вода (4:1)
размери на кристала, тт	0.05x0.12x0.32
размери на клетката	а = 8.235 (3)А b = 7.032 (2) А с= 18.106 (6) А а = 90.0° β = 99.41 (2)° γ = 90.0° V= 1034.4 (6) A³
пространствена група	Р2_г
молекули/в единица	2
плътност, изчислена, g/cm³	1.379
линеен абсорбционен фактор, тт'¹	0.946

В. Параметри на прецизиране:

брой рефлекции 1174.39 ненулеви рефракции (I > 3.0σ) 1025

R - индекс³ 4.95%

GOF^b 1 вторичен екстинционен фактор^с, χ52 (8) х 10’⁴a R - индекс = ΣΙ I Fo 1-1 Fc|/ΣΙFol b GOF = [Σλν (Fo² - Fc²)²/(m - s)]^1/2където w = [σ² (F) +1 g | F²]’¹ u g = 0.0005 c F* = F[1 + 0.002xF²/sin(2a)]‘^1/4

Таблица II. Атомни координати (xlO⁴) и еквивалентни коефициенти ₀ Ω О на изотропно отместване (А х10 )

	X	У	ζ	U(ek)
С(Г)	7050(7)	12045(7)	6424(4)	31(1)
0(1 А')	5715(5)	12748(6)	6097(3)	41(1)
О(1В')	8234(5)	12946(6)	6748(3)	4Ц1)
С(2')	7120(6)	9881(7)	6388(4)	29(1)
0(2')	8733(5)	9232(6)	6715(3)	37(1)
С(3')	6707(7)	9167(7)	5599(4)	32(1)
0(3')	7899(5)	9726(6)	5160(3)	47(1)
0(4')	6647(7)	6999(7)	5583(4)	32(1)
О(4А')	5644(5)	6263(6)	5971(3)	39(1)
О(4В')	7465(5)	6110(7)	5213(3)	59(1)
N(1)	5011 (6)	8379	1995(3)	43(1)

	N(2)	4317(6)	6558(7)	1896(3)	40(1)
	С(2А)	2623(6)	6380(8)	1541(4)	55(1)
	С(3)	5357(7)	5149(8)	2171(4)	36(1)
	0(3)	5039(5)	3491 (6)	2188(3)	46(1)
	0(4)	6998(6)	6172(8)	2450(3)	28(1)
	0(5)	6515(6)	8177(8)	2299(4)	33(1)
	0(6)	7511(6)	5878(8)	3290(4)	39(1)
	N(7)	8723(6)	7355(7)	3591(3)	40(1)
	0(8)	8153(7)	9366(8)	3440(4)	49(1)
	0(9)	7643(7)	9700(8)	2603(4)	46(1)
	С(10)	8290(6)	5440(8)	1989(4)	37(1)
	С(И)	7862(7)	5776(8)	11667(4)	43(1)
	0(12)	8463(7)	7317(8)	853(4)	69(1)
	0(13)	8108(8)	7675(9)	76(5)	97(1)
	0(14)	7080(*)	6405(9)	-336(5)	96(1)
0	0(15)	6443(8)	4882(8)	-59(5)	81(1)
	0(16)	6872(7)	4533(8)	705(4)	75(1)
	O(1W)	8100(5)	6278(7)	7609(3)	54(1)
	O(2W)	10828(5)	8138(7)	5099(3)	62(1)

* Еквивалентен изотропен U, определен като една трета от очертанието на ортогонализирания Uy тензор.

Таблица III. Дължина на връзките (Ά)

С(Г)-О(1А') 1.262(7)

С(1’)-0(1В')

1.229(7)

(С1')-С(2’)	1.525(7)	С(2') - 0(2')	1.4347(6)
С(2') - С(3')	1.500(9)	С(3') - 0(3')	1.416(8)
С(3') - С(4')	1.526(7)	С(4') - О(4А')	1.277(8)
С(4‘) - О(4В')	1.201 (8)	N(l)-N(2)	1.402(5)
N(l)-C(5)	1.278(7)	N(2) - С(2А)	1.443(7)
N(2)-C(3)	1.350(7)	С(3)-0(3)	1.196(7)
С(3)-С(4)	1.541 (7)	С(4)-С(5)	1.478(7)
С(4)-С(6)	1.526(9)	С(4)-С(10)	1.544(9)
С(5)-С(9)	1.465(7)	С(6) - N(7)	1.481 (7)
N(7)-C(8)	1.501 (7)	С(8)-С(9)	1.524(10)
С(10)-С(11)	1.492(9)	С(11)-С(12)	1.355(9)
С(11)-С(16)	1.380(8)	С(12)-С(13)	1.411(12)
С(13)-С(14)	1.365(9)	С(14)-С(15)	1.327(10)
С(15)-С(16)	1.393(11)

Таблица IV. Ъгли между връзките (°)

О(1А')-С(1’)-(1В')	125.8(5)	0(1 А')-С(1')-С(2')	114.1(5)
О(1В')-С(1')-С(2')	120.2(5)	С(1')-С(2')-О(2')	109.8(4)
С(1')-С(2')-С(3')	111.7(5)	О(2')-С(2')-С(3')	109.7(5)
С(2')-С(3')-О(3')	111.9(4)	С(2')-С(3')-С(4')	110.7(5)
О(3')-С(3')-С(4')	106.9(5)	С(3')-С(4')-О(4А')	114.6(5)
С(3')-С(4')-О(4В')	120.7(6)	О(4А')-С(4')-О(4В')	124.6(5)
N(2)-N(l)-C(5)	107.4(3)	N(1)-N(2)-C(2A)	118.7(4)
N(l)-N(2) -С(3)	113.8(4)	C(2A)-N(2)-C(3)	127.5(5)

N(2)-C(3)-O(3)	126.6(5)	N(2)-C(3)-C(4)	104.3(4)
О(3)-С(3) -С(4)	129.0(5)	С(3)-С(4)-С(5)	100.9(4)
С(3)-С(4)-С(6)	110.4(5)	С(5)-С(4)-С(6)	109.6(5)
С(3)-С(4)-С(10)	108.2(5)	С(5)-С(4)-С(10)	114.0(5)
С(6)-С(4)-С(10)	113.0(4)	N(l)-C(5)-C(4)	113.4(4)
N(l)-C(5)-C(9)	126.2(4)	С(4)-С(5)-С(9)	119.5(4)
C(4)-C(6)-N(7)	109.4(5)	C(6)-N(7)-C(8)	115.0(4)
N(7)-C(8)-C(9)	110.7(5)	С(5)-С(9)-С(8)	108.4(5)
C(4)-C(10)-C(ll)	114.5(4)	С(10)-С(11)-С(12)	120.2(5)
C(10)-C(ll)-C(16)	121.6(6)	С(12)-С(11)-С(16)	118.3(7)
С(11)-С(12)-С(13)	122.0(6)	С(12)-С(13)-С(14)	115.9(7)
С(13)-С(14)-С(15)	124.7(8)	С(14)-С(15)-С(16)	117.8(6)
С(11)-С(16)-С(15)	121.2(6)

® 2 3

Таблица V. Коефициенти на анизотропно изместване (А х 10 )

	Un	и₂₂	и₃₃	и₁₂	и₁₃	и_И
С(Г)	32(1)	26(1)	34(1)	2(1)	5(1)	-8(1)
О(1А')	35(1)	19(1)	67(1)	-4(1)	2(1)	2(1)
О(1В')	35(1)	26(1)	60(1)	-4(1)	-2(1)	-13(1)
С(2')	32(1)	17(1)	36(1)	1(1)	-1(1)	1(1)
0(2')	32(1)	33(1)	43(1)	4(1)	-1(1)	0(1)
С(3')	41(1)	18(1)	37(1)	6(1)	6(1)	-6(1)
0(3')	71(1)	33(1)	41(1)	-2(1)	23(1)	1(1)
0(4')	28(1)	27(1)	39(1)	2(1)	3(1)	2(1)

О(4А')	41(1)	32(1)	45(1)	7(1)	10(1)	-9(1)
О(4В’)	56(1)	35(1)	92(1)	7(1)	32(1)	-2(1)
N(1)	39(1)	48(1)	37(1)	4(1)	-6(1)	7(1)
N(2)	30(1)	39(1)	47(1)	2(1)	-2(1)	-4(1)
С(2А)	27(1)	66(1)	68(1)	-3(1)	-2(1)	-1(1)
С(3)	39(1)	40(1)	30(1)	8(1)	10(1)	-7(1)
0(3)	45(1)	27(1)	65(1)	-3(1)	5(1)	1(1)
0(4)	23(1)	34(1)	26(1)	0(1)	2(1)	3(1)
0(5)	31(1)	32(1)	36(1)	-i(i)	6(1)	0(1)
0(6)	38(1)	38(1)	38(1)	4(1)	1(1)	-4(1)
N(7)	39(1)	42(1)	34(1)	1(1)	-6(1)	-i(i)
0(8)	44(1)	46(1)	54(1)	-i(i)	1(1)	-9(1)
0(9)	41(1)	42(1)	52(1)	6(1)	2(1)	0(1)
С(10)	37(1)	46(1)	29(1)	6(1)	9(1)	4(1)
С(11)	39(1)	55(1)	37(1)	10(1)	7(1)	-2(1)
С(12)	72(1)	85(1)	49(1)	4(1)	2(1)	1(1)
С(13)	103(1)	108(1)	82(1)	2(1)	16(1)	27(1)
0(14)	103(1)	108(1)	73(1)	13(1)	4(1)	6(1)
0(15)	81(1)	93(1)	63(1)	-4(1)	-6(1)	-17(1)
0(16)	80(1)	88(1)	58(1)	-4(1)	13(1)	-12(1)
O(1W)	56(1)	45(1)	60(1)	-7(1)	7(1)	-2(1)
O(2W)	58(1)	48(1)	91(1)	3(1)	42(1)	7(1)

Коефициентът на анизотропно изместване се взима от израза:

-2u²(h²a*²U_n + ...+2hka*b*U₁₂)

Таблица VI. Координати на Н-атом (χ 10⁴) и коефициенти на анизотропно изместване (А х 10 )

	X	У	ζ	и
Н(2')	6314	9385	6665	80
Н(2А)	8195(10)	8867(10)	7105(9)	50
Н(3')	5656	9704	5398	80
Н(ЗА')	8259(10)	11720(10)	5037(9)	50
Н(4А')	5234(10)	6488(10)	6270(9)	50
Н(2А)	2319	5061	1512	80
Н(2В)	2495	6907	1046	80
Н(2С)	1928	7053	1829	80
Н(6А)	7999	4642	3381	80
Н(6В)	6562	5972	3533	80
Н(7А)	9771(10)	7980(10)	3431(9)	50
Н(7В)	9183(10)	7721(10)	4160(9)	50
Н(8А)	7229	9605	3689	80
Н(8В)	9033	10220	3630	80
Н(9А)	8599	9685	2362	80
Н(9В)	7101	10908	2520	80
Н(10А)	8417	4095	2071	80
Н(10В)	9315	6067	2166	80
Н(12)	9152	8192	1169	80

Н(13)	8559	8747	-149	80
Н(14)	6799	6628	-864	80
Н(15)	5710	4049	-375	80
Н(16)	6471	3406	915	80
H(1WA)	8471(10)	5946(10)	7323(9)	52(1)
H(1WB)	6863(10)	5969(10)	7529(9)	50
H(2WA)	11347(10)	8095(10)	5456(9)	50
H(2WB)	11515(10)	9176(10)	4829(9)	50

Подготовка 1

Етап А. 1 -трет-Бутилестер 3-метилестер на 4-оксо-пиперидин-1.3дикарбоксилна киселина

Към смес от 7.00 g (36.2 mmol) метилестер на 4-оксопиперидин-3-карбоксилна киселина и 8.82 g (72.3 mmol) 4,4диметиламинопиридин в 200 mL метиленхлорид при около 0°С за около 30 минути се прибавя разтвор на 7.88 g (36.2 mmol) ди-третбутилдикарбонат в 150 mL метиленхлорид. Сместа се затопля до стайна температура и след това се разбърква в продължение на около 17 часа. Сместа се концентрира и остатъкът се разрежда с хлороформ и се измива по три пъти с 10% воден разтвор на НС1, наситен воден разтвор на натриев бикарбонат и луга, изсушава се над MgSO₄ и се концентрира, давайки 9.18 g бистро жълто масло.

Eman В. 1-трет-Бушилестер 3-метилестер на 3-(И.8)-бензил-4-оксопиперидин- 1,3-дикарбоксилна киселина

Към разтвор на съединението, получено съгласно Етап А, (5.00 g, 19.4 mmol) в 10 mL диметилформамид се прибавят 745 mg (7.4 mmol) натриев хидрид (60% маслена дисперсия) и сместа се разбърква при стайна температура в продължение на около 15 минути. Към разбърквания разтвор през тръбичка се прибавя разтвор на 3.32 g (19.4 mmol) бензилбромид в 15 mL диметилформамид и сместа се разбърква в продължение на около 42 часа при стайна температура. Сместа се разрежда с етилацетат и се измива еднократно с вода и четирикратно с луга, изсушава се над MgSO₄ и се концентрира, давайки 6.0 g от съединението, посочено в заглавието на Етап В под формата на жълто масло. MS (Cl, NH₃) 348 (МН⁺).

Етап С. трет-Бутилестер на За-(И,5)-бензил-2-метил-3-оксо2.3.3а,4,6.7-хексахидро-пиразоло[4.3-с]-пиридин-5-карбоксилна киселина

Смес от съединението, получено съгласно Етап В, (4.00 g, 11.5 mmol) и 530 mg (11.5 mmol) метилхидразин в 100 mL етанол се загрява при кипене в продължение на около 8 часа. Сместа се концентрира, остатъкът се разтваря в 100 mL толуен и се загрява около 17 часа при кипене. Сместа се концентрира и остатъкът се пречиства посредством хроматография върху силикагел, като се използва градиент на елуиране (15:85 обем/обем етилацетат:хексан) до (75:25 обем/обем етилацетат:хексан), при което се получават 2.6 g от съединението, посочено в заглавието на Етап С под формата на бистро безцветно масло. MS (Cl, NH₃) 344 (МН⁺).

Бтап D. За(Я)-Бензил~2-метил-2.3.3а.4.6.7-хексахидро-пиразоло[4.3-

с]пиридин-3-он(Ь)-тартарат

СООН

Н

НО

ОН

Н

СООН

В 2-литрова облодънна колба, снабдена с механична бъркалка, фуния за прибавяне и термодвойка, последователно се прибавят трет-бутилестер на За-(И,8)-бензил-2-метил-3-оксо-2,3,За,4,6,7хексахидро-пиразоло[4,3-с]-пиридин-5-карбоксилна киселина (получен съгласно Етап С, 51.5g, 0.15 mol, 1.0 еквивалент) и метиленхлорид (515 ml, 10 обема). Сместа се разбърква до получаване на разтвор, които след това се охлажда до вътрешна температура 0°С-5°С. Към охладената смес се прибавя трифлуорооцетна киселина (TFA, 130 ml, 192g, 1.68 mol, 11.2 екв., 2.5 обема). През фунията за прибавяне за 15 минути се добавя тетрахидрофуранът, като се поддържа вътрешна температура 0°С-5°С. Реакционната смес се затопля до около 20°С за 3 часа и тогава се охлажда до 10°С-15°С. Към охладената реакционна смес за 20 минути се прибавя натриев карбонат (92g, 0.868 mol) във вода (920 mL). pH е 7.5. Реакционната

смес се прехвърля в 2-литрова делителна фуния и се оставя да се утаи. Органичната част се отдекантира, а водната фракция се екстрахира с метиленхлорид (130 ml, 2.5 обема). Смесените органични фракции се прехвърлят обратно в 2-литровия реактор и в него се прибавя L-винена киселина (24.77 g, 0.165 mol, 1.1 еквивалента), разтворена в ацетон (354 ml, около 7 обема) и вода (44 mL, около 1 обем). Реакционната смес се разбърква и се загрява една нощ при около 38°С. Получената суспензия се охлажда до 0°С-5°С, гранулира се в продължение на 1 час и след това се филтрува. Твърдите вещества се измиват със 100 ml студен ацетон и се изсушават за 16 часа във вакуум при 40°С-50°С, като се получават 51.86 g (87.9% добив) от съединението, посочено в заглавието на Етап D.

Подготовка 2

Етап А. 1-трет-Бутилестер 3-етилестер на 4-оксо-3-пиридин-2-илметил-пиперидин-1,3-дикарбоксилна киселина

Към разтвор на 1-трет-бутилестер 3-етилестер на 4-оксопиперидин-1,3-дикарбоксилна киселина (получен съгласно метода от Подготовка 1, Етап А, 10.34 g, 38.2 mmol) в диметилформамид (40 mL) при около 0°С се прибавят пиколилхлорид хидрохлорид (5.7 g, 34.7 mmol), калиев карбонат (14.4 g, 104.1 mmol) и калиев йодид (5.76 g,

34.7 mmol). След разбъркване при около 0°С в продължение на около 2 часа, ледената баня се отстранява и се прибавя 1,4-диазабицикло[2.2.2]октан (DABCO, 973 mg, 8.68 mmol). Реакционната смес се

разбърква В продължение на около 30 минути и се излива в смес от вода и изопропилетер. Органичният слой се отделя и се измива с наситен воден разтвор на NaHCO₃ и наситен воден разтвор на NaCI, изсушава се над Na₂SO₄ и се концентрира във вакуум Суровият остатък се прекристализира в хексани, давайки бяло твърдо вещество (8.19 g, добив 65%). ^-NMR (CDC1₃) δ 1.17 (t, ЗН), 1.48 ( s, 9H), 1.55 (s, 2H), 2.61 (m, 1 Η), 2.71 (m, 1 Η), 3.31 -3.50 (m, ЗН), 4.11 (d, 2H), 4.49 (d, 1 Η), 7.06 (br s, 1 H), 7.17(d, 1 H), 7.54 (m, 1 H), 8.40 (s, 1 H).

Етап В. трет-Бутилестер на 3-оксо-За-пиридин-2-илметил-2-(2.2.2трифлуороетил)-2,3,За,4,6,7-хексахидропиразоло[4,3-с]пиридин-5карбоксилна киселина ν-ν

CH₂CF₃

70% воден разтвор на CF₃CH₂NHNH₂ (325 mL, 1.986 mol) се екстрахира с толуен (3 х 1200 mL). Към разтвор на съединението, получено съгласно етап А, (600 g, 1.655 mol) в толуен (900 mL) първо се прибавят смесените толуенови екстракти, съдържащи безводен

2,2,2-трифлуороетилхидразин, последвани от оцетна киселина (121.4 g, 1.986 mol). Реакционната смес се загрява при около 70°С в продължение на около 2 часа, след което се прибавя друг толуенов екстракт от 70% воден 2,2,2-трифлуороетилхидразин (50 g). Реакционната смес се загрява при около 80°С в продължение на около

3.5 часа, охлажда се до стайна температура и се разрежда с наситен воден разтвор на NaHCO₃ (2 L). Толуеновият слой се отделя и се измива с наситен воден разтвор на NaCl, изсушава се над Na₂SO₄ и се концентрира във вакуум, давайки масло (754.8 g). Кристализацията в метанол/вода дава желания продукт под формата на бяло твърдо вещество (609.5 g). ^-NMR (CDC1₃) δ 1.50 (s, 9Η), 2.53 (d, IH), 2.70 (br s, 2H), 2.88 (br s, IH), 3.31 (m, 2H), 3.97 (m, IH), 4.19 (m, IH), 4.46 (br s, IH), 4.63 (br s, 1 H), 7.06 (m, 2H), 7.51 (m, 1 H), 8.34 (m, 1 H).

Етап C. За-Пиридин-2-ил-метил-2-(2.2.2-трифлуороетил)-2.3аД5Д7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он

Към разтвор на съединението, получено съгласно етап В (10 g, 24.2 mmol) в СН₂С1₂ (100 mL) за около 30 минути на капки се прибавя метансулфонова киселина (11.6 g, 121 mmol). Реакционната смес се разбърква в продължение на около 1 час, след което се охлажда до около 0°С и тогава през фуния за прибавяне се добавя триетиламин (18.6 mL, 133.1 mmol). Сместа се оставя да се затопли до стайна температура за около 1 час, разрежда се с допълнително количество СН₂С1₂ и се измива с наситен воден разтвор на NaCl, изсушава се над Na₂SO₄, филтрува се и се концентрира във вакуум, при което се получава съединението под формата на бяло твърдо вещество (7.2 g). ^-NMR (CDC1₃) δ: 2.51-2.72 (m, 4Η), 3.35 (т, 2Н), 3.49 (т, 2Н), 4.03 (т, 1 Н), 4.25 (т, 1Н), 7.08 (d, 2Н), 7.51 (t, 1Н), 8.37 (d, 1Н).

Етап D. За-Пиридин-2-илметил-2-(2,2_?2-трифлуороетил)-23а.4^5,6.7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он(Р)-тартарат

n-n

CH₂CF₃

H

HO

COOH

OH

COOH

В суха, продухана c азот 5-литрова облодънна колба, снабдена с механична бъркалка, към съединението, получено съгласно етап С, (243 g, 0.78 mol) в ацетон/вода (9:1, 2430 mL) при около 17°С се прибавя D-(-) винена киселина (129 g, 0.86 mol). Сместа се разбърква една нощ при стайна температура, филтрува се, твърдата фаза се събира, измива се със студен ацетон и се изсушава под вакуум. Получава се съединението под формата на жълто твърдо вещество (284 g, добив 78.8%).

Подготовка 3

Етап А. 2,5-Диоксо-пиролидин-1-илестер на 2-трет-бутоксикарбониламино-2-метил-пропионова киселина

Ме

-NHBoc Ме

Разбъркван разтвор на N-хидроксисукцинимид (112 g, 0.973 mol), N-трет-бутоксикарбонил-а-метилаланин (197 g, 0.969 mol) u 1-(3диметиламинопропил)-3-етил-карбодиимид (186 g, 0.970 mol) в безводен дихлорометан (1.4 L) се разбърква при стайна температура в азотна атмосфера в продължение на около 18 часа. Реакционната смес се измива по три пъти с наситен разтвор на натриев бикарбонат и след това с луга. Органичният слой се изсушава над натриев сулфат, филтрува се и се концентрира във

Вакуум, давайки съединението, посочено в заглавието на Етап А под формата на бяло твърдо вещество (256 g, 88%): PBMS (М+18)⁺ 318; ^!Н NMR=250 MHz (CDC1₃) δ :4.91 (ΝΗ, br s, 1Η), 2.84 (-CO(CH₂)₂CO-, s, 4H), 1.67 (Me, s, 6H), 1.48 (ВОС, s, 9H).

Етап В. 2(В)-3-Бензилокси-2-(2-трет-бутоксикарбониламино-2метил-пропиониламино)-пропионова киселина.

j i

Към разтвор на D-0-бензилсерин (106 g, 0.532 mol) и съединението, посочено в заглавието на Етап А (160 g, 0.532 mol) във вода/диоксан (250/1000 mL) бавно при стайна температура се прибавя триетиламин (223 mL, 1.60 mol). Реакционната смес се загрява до около 50°С и се разбърква в продължение на около 15 часа в азотна атмосфера. След това разтворителят се отстранява във вакуум, прибавя се етилацетат и разбъркваната смес се подкислява с 10% воден разтвор на НС1 разтвор до pH 2-3. Органичният слой се изсушава над натриев сулфат, филтрува се и се концентрира във вакуум, давайки съединението, посочено в заглавието на Етап В (200 g, 99%): -ApcI MS (M-l)’ 379; ^]Н NMR = 300 MHz (метанол-б₄) δ :7.69 (NH, d, 1H), 7.32 (Ph, m, 5H), 4.60 (CHCO₂H, m, 1H), 4.51 (CH₂Ph, s,

2H), 3.81 (CH₂Obz, m, 2H), 1.41 (Me, s, 6H), 1.40 (BOC, s, 9H).

Подготовка 4

Етап А. 2(К)-2-трет-Бутоксикарбониламино-3-(2.4-дифлуоробензилокси)-пропионова киселина.

Към разтвор на N-Boc-(D)-cepuH (452 g, 2.2026 mol) в смес от тетрахидрофуран (7 L) и диметилформамид (3 L) при около 0°С се прибавя разтвор на калиев третичен бутоксид (515.8 g, 4.5963 mol). Реакционната смес се разбърква при около 0°С в продължение на ф около 30 минути, след което се прибавя 2,4-дифлуоробензилбромид (456.5 g, 2.2051 mol). След затопляне до стайна температура, реакционната смес се концентрира във вакуум за отстраняване на тетрахидрофурана. Тогава реакционната смес се разделя между

4.5 L Н₂О и 4.5 L изопропилетер. Слоевете се разделят и pH на водния слой се настройва с 1 N НС1 на около 3. Водният слой се екстрахира двукратно с по 4 L изопропилетер. Органичният разтвор се изсушава над Na₂SO₄ и се концентрира във вакуум до получаване на жълто восъкообразно твърдо вещество (518.0 g, добив: 70.9 %). ^!H-NMR (CDC1₃) δ 1.44 (s, 9Н), 3.73 (т, 1Н), 3.94 (d, 1Н), 4.44 (br s, 1 0 Η), 4.54 (s, 2H), 5.34 (m, 1 Η), 6.78 (m, 1 Η), 6.84 (m, 1 Η), 7.30 (m, 1 Η).

Етап В. 2(К)-2-Лмино-3-(2,4-дифлуоро-бензилокси)-пропионова киселина, сол с метансулфонова киселина

• MeSO₃H

НООС

Към разтвор на продукта от Етап А (1.19 g, 3.59 mmol) в

СН₂С1₂/изопропилетер (1:1, 12 mL) със спринцовка за около 10 минути се прибавя метансулфонова киселина (1.72 g, 17.95 mmol). Из разтвора веднага се утаява твърда фаза. След около 1 час твърдата фаза се филтрува и се измива със смес СН₂С1₂/изопропилетер (1:1), при което се получават 939 mg от реакционния продукт (добив 80 %).

Етап С. 2(К)-2-(2-трет-Бутоксикарбониламино-2-метилпропиониламино)-3-(2.4-дифлуоро-бензилокси)-пропионова киселина.

НООС

Към разтвор на продукта от Етап В (520 mg, 1.46 mmol) в тетрахидрофуран/вода (4:1, 10 mL) се прибавя 2-трет-бутоксикарбониламино-2-метил-пропионова киселина-2,5-диоксо-пиролидин-1илестер (438 mg, 1.46 mmol) и триетиламин (369 mg, 3.65 mmol). Реакционната смес се разбърква при стайна температура в продължение на около 1 час и се гаси с 10% воден разтвор на лимонена киселина (10 mL). След около 15 минути се прибавя етилацетат (50 mL) и органичният слой се отделя и измива с наситен воден разтвор на NaCl, изсушава се над Na₂SO₄ и се концентрира във вакуум, давайки пяна (534.1 mg, добив 88 %). ¹НNMR (CD₃OD): δ 1.38 (br s, 15Н), 3.77 (d, 1H), 3.92 (d, 1H), 4.52 (m, 3H), 6.92 (m, 1H), 7.41 (m, 1H), 7.58 (d, 1H).

Подготовка 5 (ЗаК)-2.3а.4.5.6.7-Хексахидро-2-метил-За-(фен11лметил)-ЗНпиразоло[4.3-с]пиридин-3-он. (2R.3R)-2.3-guxugpokcu6vmaHguoam (1:1).

Me n-n

II

• L- mapmapam

Eman А: Метилестер хидрохлорид на 4-оксо-1-(фенилметил)-3пиперидинкарбоксилна киселина

При 15°С до 25°С се приготвя разтвор на 1-бензил-4-пиперидон (56.5 kg, 1.0 екв.) в толуен (189 L). Втори реакционен съд се зарежда при 15°С до 25°С с толуен (659 L), калиев третичен бутоксид (71.9 kg, 2.25 екв.) и диметил карбонат (51.5 kg, 2.0 екв.). Получената суспензия се затопля до температура 80°С до 90°С. Към суспензията за 60 до 90 минути се прибавя бавно разтворът на 1-бензил-4пиперидон в толуен. След още 90 минути реакционната смес се охлажда до температура по-ниска от 15°С. След завършване на реакцията сместа се гаси с оцетна киселина (38.5 kg, 2.25 екв.) и вода (367 L). Двуфазната смес се разделя. Органичният слой се филтрува за отстраняване на твърдите вещества. Органичният филтрат се концентрира чрез дестилация при понижено налягане до обем от около 150 L. Към концентрираната смес се прибавя толуен (799 L). Прибавянето на хлороводород (газ, 11.0 kg, 1.05 екв.) дава хидрохлоридната сол под формата на утайка. Суспензията се разбърква при 10°С до 15°С в продължение на 30 минути. Твърдите вещества се изолират чрез филтруване, измиват се с хексани (130 L) и се сушат под вакуум, давайки 79.4 kg метилестер хидрохлорид на 4оксо-1-(фенилметил)-3-пиперидинкарбоксилна киселина (97.8% добив). Анализ. Изчислено за С₁₄Н₁₇ТЮз’НС1: С 59.3; Н 6.39; N 4.94; получено: С 59.7 Н, 6.65 N,4.85.

Eman В: Метилестер хидрохлорид на 4-оксо-1 -пиперидинкарбоксилна киселина

В чист сух, продухан с азот, реакционен съд се прибавят метилестер хидрохлорид на 4-оксо-1-(фенилметил)-3пиперидинкарбоксилна киселина (получен съгласно Подготовка 5, Етап А, 78.8 kg, 1.0 екв.), етанол (416 L), вода (340 L) и 10% паладий върху въглен (катализатор, 7.88 kg, 0.1 kg/kg). Сместа се подлага на хидрогениране при налягане на водорода около 45 psi (32 х 10³ kg/m²) и температура между 25°С и 35°С в продължение на около 18 часа. О След завършване на реакцията реакционната смес се продухва с азот и се филтрува за отстраняване на отработения катализатор. Катализаторната утайка се измива с етанол (150 L). филтратът и промивните течности се концентрират при понижено налягане до около 57 L. Съединението изкристализира при бавно прибавяне на 2пропанол (227 L). Суспензията се охлажда до 10°С - 20°С и се разбърква около един час. Съединението се изолира посредством филтруване, изплаква се с хексани (76 L) и се изсушава във вакуум в продължение на около 24 часа, давайки 43.2 kg метилестер хидрохлорид на 4-оксо-1-пиперидинкарбоксилна киселина (80.0% • добив). Анализ. Изчислено за CyHuNC^HCl: С 43.42; Н 6.25; N 7.23;

получено: С 43.7; Н 6.59; N 7.19.

Етап С: 1-(1,1-Диметилетил) 3-метилестер на 4-оксо-1,3 пиперидинкарбоксилна киселина

Чист сух, продухан с азот, съд със стъклена обшивка се зарежда при 15 до 25°С с изопропилетер (IPE, 309 L), метилестер хидрохлорид на 4-оксо-1-пиперидинкарбоксилна киселина (получен съгласно Подготовка 5, Етап В, 42.6 kg, 1.0 екв.) и вода (153 L). Прибавянето на триетиламин (28.9 kg, 1.3 екв.) дава гъста бяла емулсия. Бавното прибавяне на ди-трет-бутилдикарбонат (52.6 kg,

L, 1.1 екв.) към реакционната смес, последвано от промиване с изопропилетер, дава бистър двуфазен разтвор. Сместа се разбърква при 15°С до 25°С в продължение на около 12 часа. След завършване на реакцията водният слой се отделя и се екстрахира с изопропилетер (20 L). Органичните екстракти се смесват и се измиват последователно с 1 N НС1 (110 L), вода (90 L) и наситен разтвор на натриев хлорид (103 L). Измитият органичен слой се изсушава над безводен натриев сулфат. Сместа се филтрува за отстраняване на г неразтворимите вещества, филтратът се концентрира с използване на вакуумна дестилация, давайки маслото 1-(1,1диметилетил) 3-метилестер на 4-оксо-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина. Събират се около 49 L (53 kg) от маслообразния продукт (приет добив 95%). Маслото се държи в реактора и се използва незабавно в следващия етап.

Етап D: 1-(1.1-Диметилетил) 3-метилестер на 4-оксо-З(фенилметил)-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина

Продухан с азот съд, съдържащ около 1-(1,1-диметилетил) 3метилестер на 4-оксо-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина (получена съгласно Подготовка 5, Етап С, 53 kg, 49 L, 1.0 екв.) се зарежда с тетрахидрофуран (536 L) и калиев карбонат (72 kg, 2.5 екв.). Суспензията се третира 10 - 15 минути с бензилбромид (36.0 kg, 1.01 екв.). Реакционната смес се загрява при температурата на кипене до завършване на реакцията (обикновено между 12 и 18 часа). Сместа се охлажда до 20°С - 25°С, филтрува се за отстраняване на солите и утайката се измива с тетрахидрофуран (134 L). Тетрахидрофуранът се отстранява от сместа посредством частична вакуумна дестилация и се замества с хептани (402 L). Получената суспензия се охлажда до -5°С и 5°С и се разбърква в продължение на около един час. Твърдите вещества се събират чрез филтруване, измива се с хептани (57 L), охлажда се до 0°С - 10°С и се изсушава nog вакуум между 45°С и 55°С, давайки 50.1 kg 1-(1,1димешилетил) 3-метилестер на 4-оксо-3-(фенилметил)-1,3 пиперидиндикарбоксилна киселина (69.2% добив).

Високоефективната течна хроматография (HPLC) показва пик при 99.2% за около 12 минути. Условия на HPLC: Колона Intersil С-8, 4.6 х 150 тт; подвижна фаза: 50%ацетонитрил/вода; водна фаза: 1 L вода, 3 mL триетиламин и 1 mL Н₃РО₄ при pH 6.5; скорост на изтичане 1.0 mL/мин.; отчитане с UV при 210 пт.

Етап Е: 1.1-Диметилетилестер на 2ДЗа.4.6.7-хексахидро-2-метил-3оксо-За-(фенилметил)-5Н-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-карбоксилна киселина

Метилхидразинът е силно токсичен, канцерогенен агент, запалителен и силно експлозивен. С него трябва да се работи с особено внимание. По време на работа трябва да има под ръка устройство за преливане, сушители и хидравлични уплътнения. Трябва да са подсигурени достатъчно дълги въздухопроводи, за да се избегнат евентуални инциденти. Тъй като метилхидразинът може да взаимодейства с метални оксиди, преди започване на реакцията се прави инспекция на реакционния съд, за да бъде сигурно, че няма метални повърхности, изложени на действието му. В чист продухан с азот съд със стъклена обшивка 1-(1,1-диметилетил) 3-метилестер на 4-оксо-3-(фенилметил)-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина (получен съгласно Подготовка 5, Етап D, 50.1 kg, 1.0 екв.) се разтваря при 15°С до 20°С в метил-трет-бутил етер (208 L) до получаване на разтвор. Реакционният разтвор се зарежда с метилхидразин (7.6 kg, 1.15 екв.). След разбъркване в продължение на около 30 минути се прибавя оцетна киселина (13.0 kg, 1.5 екв.). Реакционната смес се загрява бавно до температурата на кипене (53°С до 57°С) и се подържа при кипене 15 до 20 часа. Реакционната смес се охлажда до 20°С - 25°С. Реакционната смес се охлажда 5°С 60

10°С и бавно се прибавя 10% разтвор на натриев бикарбонат във вода (175 L). Двуфазната смес се отделя и органичният слой се измива последователно с вода (175 L) и наситен разтвор на натриев хлорид (175 L). Промивните водни слоеве могат да се смесят и третират с избелващ разтвор за разлагане на всякакъв остатъчен метилхидразин преди използването им. Органичният разтвор се концентрира до обем между 130 и 170 L в частичен вакуум. При прибавяне на хептани (174 L) към сместа се утаява съединението. Суспензията се разбърква 2 часа при температура между 5°С и 10°С. Твърдите вещества се изолират посредством филтруване, измиват се със студен метил-трет-бутилетер (34 L) и се изсушават под вакуум при температура между 35°С и 45°С в продължение на 24 часа, давайки 47.1 kg 1,1-диметилетилестер на 2,3,3а,4,6,7-хексахидро2-метил-3-оксо-За-(фенилметил)-5Н-пиразоло[4,3-с]пиридин-5карбоксилна киселина (добив 95.1%). HPLC показва пик при 99.1% за около 5 минути. Условия на HPLC: Колона Intersil С-8, 4.6 х 150 тт; мобилна фаза: 50% ацетонитрил/вода; водна фаза: 1 L вода, 3 mL триетиламин и 1 mL Н₃РО₄ при pH 6.5; скорост на изтичане 1.0 mL/минута.; отчитане с UV при 205 пт.

Етап F: (3aR)-2,За,4,5,6,7-Хексахидро-2-метил-За-(фенилметил)-ЗНпиразоло[4,3-с]пиридин-3-он, (2R,3R)-2,3-guxugpokcu6ymaHguoam (1:1).

Наблюдава се, че междинният свободен амин епимеризира в разтвор и като изолирано твърдо вещество. Следователно етапът на динамично разделяне се извършва непосредствено след етапа на освобождаване от защита. Чист, продухан с азот, реактор се зарежда с метиленхлорид (471 L) и 1,1-диметилетилестер на 2,3,За,4,6,7-хексахидро-2-метил-3-оксо-За-(фенилметил)-5Нпиразоло[4,3-с]пиридин-5-карбоксилна киселина (получен съгласно Подготовка 5, Етап Е, 47.0 kg, 1.0 екв.). Сместа се разбърква и се охлажда до -5°С и 5°С. Към реакционната смес бавно се прибавя трифлуорооцешна киселина (117 kg, 7.5 екв.). Реакционната смес се затопля до температура между 20°С и 30°С и се разбърква в продължение на 12 до 15 часа. Реакционната смес се гаси чрез бавно прибавяне на 10% воден разтвор на натриев карбонат (486 L, 0.5 екв.) при температура между 5°С и 15°С. Органичният слой се отделя и водният слой се екстрахира с метиленхлорид (19 L).

Във втори реактор се получава смес от ацетон (456 L), вода (56.4 L) и L-винена киселина (22.6 kg, 1.1 екв.). Винено-киселинната смес се смесва с органичните слоеве при температура между 20°С и Ф 25°С. Получената суспензия се загрява до температура между 35°С и

45°С и се разбърква в продължение на 8 до 18 часа (една нощ). Когато се прецени, че реакцията е завършила, суспензията се охлажда и гранулира при температура между 0°С и 10°С в продължение на три до четири часа и се филтрува. Получената утайка се измива със смес от ацетон (40 L) и вода (4.5 L). Продуктът се изсушава под вакуум като се прилага меко загряване (прилага се само, ако изпаряването на ацетона води до охлаждане). Получава се добив от 37.7 kg (3aR)2,За,4,5,6,7-хексахидро-2-метил-За-(фенилметил)-ЗН-пиразоло[4,3с]пиридин-3-он, (2R,3R)-2,3-guxugpokcu6ymaHguoam (1:1) (70.1 % ф добив).

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Метод за получаване на съединение с формула II,

П където:

R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил;

R₃ е -(С₁-С₅)алкил-О-(С₀-С5)алкилфенил, където фениловият заместител в дефиницията за R₃ е евентуално заместен с до три флуорни атома; и

Prt е амино защитна група, характеризиращ се с това, че включва:

а) смесване на подходяща хирална тартаратна сол притежаваща структура с формула IV, • D- или L-винена киселина

IV където R_x u R₂ са съгласно дефинираното по-горе, и органичен амин в инертен за реакцията разтворител при температура от около -68°С до около -40°С до получаване на гъста суспензия;

Ь) прибавяне на съединение с формула V където R₃ и Prt са съгласно дефинираното по-горе, към споменатата суспензия до получаване на реакционна смес, съдържаща тартаратната сол на органичния амин, органичната база на съединение с формула IV и съединение с формула V; и

2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че споменатото съединение с формула IV е суспендирано в споменатия разтворител преди прибавянето на споменатия органичен амин.

3. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че споменатата суспензия се затопля до около -50°С преди етап Ь.

4. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че в етап а споменатият органичен амин е триетиламин, в етап b

R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4-дифлуорофенилметилоксиметил и Prt е трет-бутилоксикарбонил и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

че Ri е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2пиридилметил.

5. Метод съгласно претенция 4, характеризиращ се с това,

6. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че се получава съединението с формула II, избрано от третбутилестер на (1-(2-(1(П)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)-За(П)пиридин-2-илметил-2-(2,2,2-трифлуороетил)-3-оксо-2,3,3а,4,6,7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина и трет-бутилестер на (1-(2(За(П)-бензил-2-метил-3-оксо-2,3,3а,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3с]пиридин-5-ил)-1(П)-бензилоксиметил-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина.

7. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ПА

ПА

8. Метод съгласно претенция 5, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ПВ

9. Метод съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че в етап а споменатият органичен амин е триетиламин, в етап b R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4-дифлуорофенилметилоксиметил и Prt е трет-бутилоксикарбонил и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

10. Метод съгласно претенция 9, характеризиращ се с това, че Rj е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2пиридилметил.

11. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че се получава съединението с формула II, избрано от третбутилестер на (1-(2-(1(К)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)-За(К)пиридин-2-илметил-2-(2,2,2-трифлуороетил)-3-оксо-2,3,3а,4,6,7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина и трет-бутилестер на (1-(2(За(К)-бензил-2-метил-3-оксо-2,3,3а,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3с]пиридин-5-ил)- 1(И)-бензилоксиметил-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина.

12. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ПА φ ПА

13. Метод съгласно претенция 10, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ПВ

14. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че в етап а споменатият органичен амин е триетиламин, в етап b R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4-дифлуорофенилметилоксиметил и Prt е трет-бутилоксикарбонил и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

15. Метод съгласно претенция 14, характеризиращ се с това, че Ri е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2пиридилметил.

16. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че се получава съединението с формула II, избрано от третбутилестер на (1-(2-(1^)-(2,4-дифлуоробензилоксиметил)-За^)пиридин-2-илметил-2-(2,2,2-трифлуороетил)-3-оксо-2,3,3а, 4,6,7хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина и трет-бутилестер на (1-(2(3a(R)-6eH3UA-2-.piemuA-3-okco-2,3,3а,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3с]пиридин-5-ил)- 1(В)-бензилоксиметил-2-оксо-етилкарбамоил)-1метил-етил)-карбамова киселина. .. ‘ .

17. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ПА

ПА

18. Метод съгласно претенция 15, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ПВ

19. Метод за получаване на съединение с формула III

III където

R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил; и

R₃ е -(С₁-С5)алкил-0-(Со-С₅)алкилфенил, където фениловият заместител в дефиницията за R₃ е евентуално заместен с до три флуорни атома, характеризиращ се с това, че включва:

IV където R_x и R₂ са съгласно дефинираното по-горе, и органичен амин в инертен за реакцията разтворител при температура от около -68°С до около -45°С до получаване на гъста суспензия; '

b) прибавяне на съединение с формула V

V където R₃ и Prt са съгласно дефинираното по-горе, към споменатата суспензия до получаване на реакционна смес, включващ тартаратната сол на органичния амин, органичната база на съединение с формула IV и съединение с формула V;

20. Метод съгласно претенция 19, където споменатото съединение с формула IV е суспендирано в споменатия разтворител преди прибавянето на споменатия органичен амин, характеризиращ се с това, че включва допълнителен етап на затопляне на споменатата суспензия до около -50°С до около -40°С преди етап Ь.

21. Метод съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че споменатата защитна група Prt е Вос и споменатият Вос се отстранява посредством взаимодействие на споменатото съединение с формула II с киселина.

22. Метод съгласно претенция 21, характеризиращ се с това, че споменатата киселина е метансулфонова киселина.

23. Метод съгласно претенция 22, характеризиращ се с това, че R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4-дифлуорофенилметилоксиметил, в етап b споменатият органичен амин е триетиламин и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

24. Метод съгласно претенция 23, характеризиращ се с това, че Ri е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

25. Метод съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че се получава споменатото съединение с формула III, избрано от 2-aMUHO-N-[2-(3a(R)-6eH3UA-2-MemuA-3-okco-2,3,3а,4,6,7-хексахидропиразоло-[4,3-с]пиридин-5-ил-1^)-бензилоксиметил-2-оксо-етил]изобутирамид и 2-амино-М-(1^)-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2оксо-2-(3-оксо-За^)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуороетил)2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил-2-метилпропионамид.

26. Метод съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ША

ΠΙΑ

27. Метод съгласно претенция 24, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ШВ

28. Метод съгласно претенция 21, характеризиращ се с това, че споменатата киселина е трифлуорооцетна киселина.

29. Метод съгласно претенция 28, характеризиращ се с това, че R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4дифлуорофенилметилокси-метил, в етап b споменатият органичен амин е триетиламин и в етап с споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

30. Метод съгласно претенция 29, характеризиращ се с това, че Ri е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

31. Метод съгласно претенция 30, характеризиращ се с това, че се получава споменатото съединение с формула III, избрано от 2-aMUHO-N-[2-(3a(R)-6eH3UA-2-MemuA-3-okco-2,3,3а,4,6,7-хексахидропиразоло-[4,3-с]пиридин-5-ил-1(К)-бензилоксиметил-2-оксо-етил]изобутирамид у 2-амино-Ь1-( 1(И)-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2оксо-2-(3-оксо-За(И)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуороетил)2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил-2-метилпропионамид.

32. Метод съгласно претенция 30, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула IIIA

Ме—

Ме nh₂

IIIA

33. Метод съгласно претенция 30, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ШВ j!

34. Метод съгласно претенция 20, характеризиращ се с това, че споменатата защитна група Prt е Вос и споменатият Вос се отстранява посредством взаимодействие на споменатото съединение с формула II с киселина.

35. Метод съгласно претенция 34, характеризиращ се с това, че споменатата киселина е метансулфонова киселина.

36. Метод съгласно претенция 35, характеризиращ се с това, че R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4дифлуорофенилметилокси-метил, в етап b споменатият органичен амин е триетиламин и в етап f споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

37. Метод съгласно претенция 36, характеризиращ се с това, че Rj е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2-пиридилметил.

38. Метод съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че се получава споменатото съединение с формула III, избрано от 2-aMUHO-N-[2-(3a(R)-6eH3UA-2-MemiiA.-3-okco-2,3,3а,4,6,7-хексахидропиразоло-[4,3-с]пиридин-5-ил-1(В)-бензилоксиметил-2-оксо-етил]74 изобутирамид и 2-амино-М-(1(К)-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2оксо-2-(3-оксо-За(К)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуороетил)2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил-2-метилпропионамид.

39. Метод съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула IIIA

ΙΠΑ

40. Метод съгласно претенция 37, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ШВ

ΙΠΒ

41. Метод съгласно претенция 34, характеризиращ се с това, че споменатата киселина е трифлуорооцетна киселина.

42. Метод съгласно претенция 41, характеризиращ се с тоВа, че R₃ е фенилметилоксиметил или 2,4-дифлуорофенилметилоксиметил, В етап b споменатият органичен амин е триетиламин и В етап f споменатият свързващ реагент е анхидрид на пропанфосфонова киселина.

43. Метод съгласно претенция 42, характеризиращ се с това, че Rj е метил или 2,2,2-трифлуороетил и R₂ е фенилметил или 2 пиридилметил.

44. Метод съгласно претенция 43, характеризиращ се с това, че се получава споменатото съединение с формула III, избрано от 2амино-Ь1-[2-(За(К)-бензил-2-метил-3-оксо-2,3,3а,4,6,7-хексахидропиразоло-[4,3-с]пиридин-5-ил-1(К)-бензилоксиметил-2-оксо-етил]изобутирамид и 2-амино-Ь[-(1(К)-(2,4-дифлуоро-бензилоксиметил)-2оксо-2-(3-оксо-За(И)-пиридин-2-илметил)-2-(2,2,2-трифлуороетил)2,3,За,4,6,7-хексахидро-пиразоло[4,3-с]пиридин-5-ил)-етил-2-метилпропионамид.

45. Метод съгласно претенция 43, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ША

IIIA

46. Метод съгласно претенция 43, характеризиращ се с това, че се получава съединение с формула ШВ

47. Метод за получаване на а L-тартаратна сол с формула

XX • L- mapmapam

XX характеризиращ последователни етапи:

се с това, че включва следните

а) взаимодействие на споменатия метилестер хидрохлорид на 4-оксо-пиперидинкарбоксилна киселина с ди-трет-бутилдикарбонат и триетиламин в изопропилетер до получаване на 1-(1диметилетил) 3-метилестер на 4-оксо-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина;

c) взаимодействие на споменатия 1-(1-диметилетил) 3метилестер на 4-оксо-(фенилметил)-1,3-пиперидиндикарбоксилна киселина с метилхидразин в оцетна киселина и метил-трет-бутил етер до получаване на 1,1-диметилетилестер на 2,За,4,5,6,7хексахидро-2-метил-3-оксо-За-(фенилметил)-5Н-пиразоло[4,3с]пиридин-5-карбоксилна киселина; и

48. Метод съгласно претенция 47, характеризиращ се с това, че споменатата L-винена киселина се прибавя без изолиране на споменатия (3aR)-2,За,4,5,6,7-хексахидро-2-метил-За-(фенилметил)ЗН-пиразоло[4,3-с]пиридин-3-он.

49. Метод съгласно претенция 47, характеризиращ се с това, че включва допълнителен етап на кристализация на споменатата Lтартаратна сол с формула XX от споменатия разтвор в ацетон и вода.

50. Метод съгласно претенция 49, характеризиращ се с това, че споменатата L-тартаратна сол с формула XX се изолира под формата на guxugpam.

51. Полиморф на guxugpam на съединение с формула XX:

• L- тартарат

XX

52. Полиморф съгласно претенция 51, притежаващ атомни координати и еквивалентни коефициенти на изотропно изместване, както е показано в Таблица 1.

53. Полиморф съгласно претенция 51, притежаващ рентгенографска кристална структура съгласно фигура 1.