BG99730A - Мелничен валец - Google Patents

Abstract

С валеца се улеснява извличането на флуид, получен при смилането на флуидосъдържащ материал, например извличане на сок захароза от захарна тръстика. Перфорираното тяло на мелничния валец (10) е отливка (60), която съдържа множество колони (20) от флуидни канали (30), определени от кухи стенни канални елементи (32), простиращи се по дължината на перфорираното тяло (10). Към каналите (30) са закрепени множество флуидопровеждащи елементи (40), съдържащи радиални флуидни отвори (50), които се съединяват с външната периферия (70) на тялото на валеца (10) и с каналите (30). Тялото на валеца (10) има кух централен отвор (80), чрез който тялото можеда се надене върху цилиндричен вал (90) от мелничен агрегат.

Description

пяютн МЕЖ: «К 3AJ& ждезмм Наотояцме изобретение се отнеоя до мелнични велики и метод»зо тяхната изреоога, за смилане съдържащ фяуад материал и извлича-нето на флуид е® него. По-специакно, това изобретение с© отнася доперфорираш мелнични велф^и за смилане на захарна тръстика и извли-чане от нея сок иа ©ахароза* Йай„ж,да8авша Производството на захар е една от най-старите промишленостив Материята на човечеството. ЕДне от иай-еааните операции при произ-водството на захар е смилане на тръстиката, която включва раздробя-ването на захарна тръстика аод ;й|№шк· Между· противоположно въртящи с® валяци за да се извлече захарозния сок. Ьрстък преглед на техно-логията за «алане на тръстика е даден в Cahe Sugar Handbook, JamesC. Ρ· Chen t И ИЗД., Johm Wiiey^Sohs /1984/. Садържащите се з не-го материали са включеш- тук справка· Както е опасано от Сан©

Sugar Handbook, най-обикновенкте мелнични агрегати &amp; общи линии съ-държат тря цилиндрични мелнични валяка подадеш-: в триъгълник въп-реки; '-<е се използуват сьцс така мелнични агрегати а два до пет илиповече мелнични валяка· Обикновено се използуват три до седем ком-плекта от такива мелнични агрегати за да образуват садлащ тшшем. Мелничен валяк обикновено съдържа адиндрг.чно тяло -на. залецплътно нодянато в горецо състояние върху централен вал· Изобщо по-веете тела на мелнични валяци имат V-образно околовръстно нарязва-не до периферията за да се увеличи сшагащвта повърхност за единицадъдаина. Размерът на нарязването в общи линии намалява от първиямелничен заяем до последния мелшвед валец а жже М обхваща от не*тири до вест пареза на инч до един инч за стъпка яли повече. Обик-новено три задецТзо устройство седържа * горен валяк” /или "горенвалед"/ и два "долни валяка* /или "долни ©алеца*/ разположени втриъгълна зависимост» Двата Долни валяка оадтрват "захрежащ валец*или "тръстиков валец" при горкия край на потока за приеман© наряза-ната тръстика, и "разтоварва; валец" или "валец за отпадъци" придолния крой на потока за отделяне отработената захарна тръстика· През ареае на процеса на смилане подготвената тръстика първо оеподава в отвора между горкия и захранващия валец· Тогава оуреботена-та тръстика, заедно с известно количество извлечен сок, се извеж-да στ отвора между горния и захранващия валец до този мезду горнияк разтоварващия валец върху извара плоча разположена адкду захран- ,вади: и разтоварващия валец под горния валяк, често наричане обръща*телнц платформа. Извлеченият сок се събира в зокосъсирателна тавапод долните валци· Вследствие на непрекъсната корозия от киселия захерозен соки голямата аоразия от огромния тонаж на тръстика, която се ©сработ-ва всеки ден при голямо налягане, всички тела на валци неминуем®претърпяват забележимо износване о напредване на сезона за събиране -з на трют.^ката. Не е над© нео ккнсвено намаляване на вънъиите размерие повече от ед*.н инч за един сезон· ^квнлоатоцисннита качества на гладница често се определят оттри показателя! /1/ капацитет на раздробяване кай мелене, /2/извлж-чане на захареза, и /3/ адагодтдържшие на отпадъчната захарна тръс-τ,.κβί всички показатели е изкйдчение влатосадържанието на отпадъч-ната захарна тръстика трябва да бодат малкото е възможно по-високи,са съжаление, едни от пргсъ^те на *\онвенционалн*те валци затруд-нения установявани при работа представляват проблемите © недоста-тъчното отнемане на изцедения сок, пробле ът се разрешава частичнов обикновената практика чрез пръбав^ле вода или разреден оси къмотпадъчната захарна тръстика за да се повиши екстракцията, проце-сът co наричаа*водснаоящане*· Недостатъчно отводняване може да при-чини задръстване при входа на мада» дата от извлечения сск понякогапреливащ върху горния край на годния волец· Това чоже да доведе доблоков на надницата, което да намали сериозно мелничния капацитетна раедробяване· Недостатъчно отводняване седо така утежнява проб-лемът с повторното абсорбирано, явление което се проявява когатопътят на сока близо до горния валл е препречен и той трябва да ©еотече през тръстиков*я пласт кш сода със сок % когато извлеченият©ок при стеснишето изтласкан от стеснения отвор се пренася отраздутия пласт отпадъчна захарна тръстика· Всички тези проблеми сав уцърс на експлоатационните качества на една мелница. йякои от проблемите с отводняването намират благоприятно реше-ние с употреба на така нцречен.те .esy ehaert жлебове за получаванена сок, които са по същество радиални удължения от основата на V-прорези формирани върху долните валци, по-специално върху захран-валите валци· Целта на жлебовете за сок Mesjchaert е да осигурятизлази за изцеждане надолу извлочеаюш сок· Затова ползата ш е лай-ка или никаква по отношение горните валци. За допълнително подобряване сректгвността на оттичане на мел-ница, бяха разработени редица перфорирани валци* САЩ патент г3 969 ь02 /по-долу, "патент 802"/ описва перфориран горен вале,който съдържа стоманено тяло с множество периферни жлебове. Шюжео-тв© от авсиадно простирали се канали за сок са разположени в тялотона валеца. Най-напред се образуват с машинка обработка проходи засок свързващи вънсмата периферия и каналите за сок като отвънвърху повърхността на валцовото тяло се формират множество отворис въдревиа резба. Тогава множество пробки или влокки с тншна рез-ба, всяка имаща кръгла радиална перфорация, се завива в отворитес вътрешна резба. От непрекъснатото въртене на валеца и корозия откиселинния захарозен сок, винтовото съединение може да се освободии евентуално пробните или вложките биха могли да изпзднатаот вал-цовото тяло и да причинят сериозни производствени трудности и пов-реда на съоръженията. САЩ патент F 4 391 026 /"патентът ’(Х6*/ беше предназначенкато подобрение на патента*802. Той описва мелничен валец, койтопо съдия начин съдържа тяло на валец, множество периферни жлебове,и множество аксиалнс простиращи се канали през тялото на валецанавътре от жлебовете. Предвидени оа перфорации меаду жлебовете иканалите е оформяне вътре в тялото на валеца при радиалните основина жлебовете множество радиални прорези и монтиране в тези прорезимножество влежки, всяка от тези вложки има разположена в радиалнапосока перфорация. След това вложките се заваряват към п^орезите.Заварките често се разяждат от киселинността на захарозния сок исе разпадат от силната абразия и износване на повърхността на ваде-на, което води до същите проблеми с изпадане на вложките и свърза-ните с поддържаното неприятности. САЩ патент S 4 561 156 /"патентът »156/ описва валец съдържащмножество вадрцови цилиндрови сег енти, всеки вал^цов цилиндричен - δ * сегмент множество перирермк жлебове и гребени на въжжта сера-на и надлъжни шпонш на вътрешната страна за точно прилягане на мон-тажен цилиндър. Предвзет се отвори за събирано сок във валцовияцилиндричен сегмент, които осигуряват връзка между външната пери-ферна повърхност и вътрешните канали образувани мезду валцовитецилиндрични сегменти и монтажния циладър. Мелничният валец от *156патент ездържа вложи, които са напълно различни от споменатите по-ropej цевите валцови цеяицдрйчнк сегменти се поставят на монтажнияцилиндър посредством винтове с ключова глава или други средства срезба. Целите вложени сегменти могат да изпед^аат от тялото на ва-леца и да причинят много сериозни проблеми. САЦ патент М 4 765 550 /"патентът ·5&amp;0"Ζ оп.сва извличащ сокмелничен валец снабден с шкжествс канали за сок свързани с множест-во входни проходи за сок стигащи до периферията на мелничния валец.Патентът »550 ее различава от патентите *802 и *026 с това, чевходните проход*. за сок са е размери по-гелеш: в аксиална посока ипо-малки в околовръстна посока. Основната задача на патанта *550е да намали риска от задръстван© на входните отвори за сок от от-падъчна захарна тръстика и обратно оттичане н&amp; извлечения сок отканалите към периферията. Други пердОр.раня мелнични валци са описани например в САЩ па-тент « 4 545 698 и 4 969 ЗСб и Австралийски патент з" 556 846, все-ки от които включва вложки, които се монтират в прсрези в тялотона валеца откъм неговата вънняа пери ерия. Тези влокки са необхо-дими за да осигурят радиално от кланящ,. се навътре проходи за сокмежду перцрорията на тялото на валеца и аксиалните канали за сокпредвидени да улеснят промиването на обработваната захарна тръстика.Обаче нито една от предишните патентни заявки не разглежда псследи-циве свързани с изпадането на тези вложи. Понеже вложките се мон-тират навътре откъм външната периферия на тялото на валеца, раз- 6 мерите на прсрезнте са такива» че техните напречни сечения не мо-гат да се увеличават нов тре в радиална посека и никаква конструк-тивна средства не са в състояние да държат вложките в ярорезите. Средствата за заварява осигури ват по-адраво закрепване отвинтовите съединения за придържане на влеклите в мелничния вадец.Обаче заварките могат да корозират от киселия захарозен сок ивъншно приложените заварки са подложени вината на риска да бъдатнапълно отстранени от абразия и износване на повърхността на ва-леца. Освен това» тъй като предметите от чугун не могат да се за-варяват лесно и веднага към други предмети като например от стома-на» и вложките и тялото на валаца в повечето случаи се правят отлята стомана, въпреки че е добре известна по-слабата устойчивостна лятата стомана спрямо корозия и абраз.л спрямо чугуна.

Ctawcet на иаоацотишето Задачата на изобретението е да създаде перфориран мелниченваяец, който да облекчи някои от механичните и хкмичн. те проб-леми установени от опита в предишните заявени мелнични валци» катосъщевременно запазва и повишава преимуществата като например по-го-лда капацитет на раздробяване и извличане флуид на мелницата инамаляване съдържанието на ряуад в раздробения материал. По-спе-циално, задачата е да се създаде перфориран мелничен валец, койтода отстрани проблемите с освобождаване и изпадане на влоккпте» кой-то са основни недостатъци в предишните видове перуорнренн мелничнивалци. Като друга задача е да се осигури перфорирано тяло на мелни-чен палец» което да не еедирса външно приложени средства като зава-ряване, завинтване или пресово сглобяване от външата периферияна валцовото т.ло за да се постигнат радиажи перфорации. Също така задача на изобретението е да създаде перфориран мел-ничен залец, който може да подобри оттичането на извлечения -Иувд, да намали обратната абсорбция, и да отстрани проблемите е наводня-ване, запуишане и приплъзван© установени от опит при конвенционал-ните мелнични валци без да се увеличат значително изискваните раз-ходи по поддържането и експлоатацията. Освен това» задачата е да co даде метод за изработка на пер»фориранк тела на мелнични валци, който позволява голяма гъвкавостна конструкцията» както и избор на конструктивни материали. За изясняване, "мелница" означава комплектно мелнично устройс-тво, което обикновено co състои от три валци, както е описано по-горе. "мелнпчон валяк" се състои от Тяло на валец или цилиндър на-дянато на валцовия вал. Обаче понятията мелничен валец, мелниченваляк, валяков цилиндър и т-ло на палец чосто се употребяват каторавнозначни термини в предишните публикации. Простиращите се в общилинии радиално "перфорации" или "проходи" за флуид на перфориранмелничен валец и простиращите с© аксиално кухк "канали" за флуид,се формират вътре в тялото на валеца. Тези празни пространства санай-съществените елементи на перфорираш . валец в сравнение с кон-венционален неперфориран валец. Настоящото изобретение създава перфориран мелничен валец» кой-то съдържа заляти радиални перфорации· Всички предишни заявки на перфорирани тела на валци винагиизхождат от конструкцията на конвонциашо т. е. неперфорирано тялона валец. Впоследствие перфорациите по поврхността се получаватчрез механична обработка или просвердляване част от повърхността навалеца за да се образува множество от отвори, които могат да приемоталовки съдържащи перфорираните преходи. Нложките впоследствие сезакрепват към тялото на валеца посредством завинтване, заваряване,пресова сглобка» плътна сглобка, гореща сглобка или други вгншопрялеженя способи. За разляна от това» в настоящето изобретение, изработката на перфорирано тяло на вадец започва с конструкцията на множествоподобни на шишкебап колони на канали за флуид. В препоръчано изпъл-нение, всяка колона за канал на флуид садържа стенен елемент на ка-нала за рлуид имащ множество провеждащи флуид елементи здраво за-крепени към него. Окончателното тяло на валец след това се формирачрез леене тънколивън материал около множеството подобни на шишкебапколони на канали за флуид разположени в общи линии кръгообразновътре в леярската форма. В препоръчаното изпълнение, стенните елементи на канала за ряу-вд представляват кухи продълговати тела с множеетво отверстия обра-зувани на избрани места отговарящи по същество на перфорациите поповърхността на окончателното перфорирано тяло на залец. Те могатобикновено да се конструират от налично в търговията желязо, сто-мана, неръждаема стомана, фибрсстъкло или пластмасови тръбопроводиили тръби, ΐβ могат също така да се произведат или монтират от лис-тови материали, от отляти, получени чрез екструзия или чрез другиподходящи способи материали или комбинация от тях, за да се получижеланата конфигурация иди Ахзрма на напречно сечение. Провеждащите флуид елементи представляват триразмерни детайлисъдържащи поне една перфорация за улуид. Обикновено детайлът сеопределя с горна повърхност, долна повърхност и странични повърх-ности лееду тях, горната повърхност е повърхността най-близо допериферията на валцовото тяло в комплектованата конструкция. Запредпочитане е провеждащият флуид елемент да се конструира така, чеда има в общи линии по-голямо напречно сечеше по посока надолу ипо-малко или стесняващ© се напречно сечение по посока нагоре. Тази геометрична конфигурация ефективно превръща превеада^^ флуид еле- менти в закрепваща конструкция вътре в тялото на валеца, Докатозакрепването осъществено при процеса на леене би трябвало да при- държа здраво провеждащият флуид елемент в тялото на валеца, закот- - 9 * вацата конструкц.ш просто допълнително осигурява провеждащия флуиделемент срацу изпадане от тялото на валеца през вре .«е на работа.Спедив л сяие животът на валеца може да се продължи без и най-малкидопълнителни грети. Би трябвало да се отбележи, че такава закреп-ваща конструкция може да се получи с ъеях&amp; геометрична форма иликонфигурация, който позволят поне част от околната повърхнсст напровеждащия рпувд елемент да се скрие радиално вътре в отливкатана валцовото тяло. Перфорациите за флуид в превеждащите флуид елементи осигуряватевентуалните канали за Иуид между външната периферия на мелничниявалец и простиращите се в общд линии аксиално канали за флуид. Тъйкато проходите за рлуид се разполагат в ο6;φ линии радиално в з&amp;вършения мелничен валец, те обикновено се описват като "радиални про-хода за флуид". Вонеше провеждащите дауид елементи съдържат радиални проходаза рлуад м се конструират преди формирането на тялото на мелничниявалец, създава се възможност за голяма гъвкавост и удобство приконструирането на краПния продукт. Радиалните проходи за рпуид мо-гат да се образуват или при изработката, монтирането или отливанетона провеждащия флуид елемент или впоследствие чрез пробиване илидруги подходящи способи. Възможен е отмрат отвор проникващ през ця-лата дълбочина на провеждащ флуид елемент от горната му до долнатаму повърхност. Може да бъде също така във формата на вдлъбнатина,преминаваща само през долната повърхност, със следваща перфорацияотгоре чрез машинна обработка на горната част на превеждащия рлуиделемент след конструиране окончателното тяло на межичен валец. За да се образува множеството колони на канали за флуид, про-Бсъдацкте од\вд елементи се закрепват едраво към стенния елементна канала за флуид така, че всеки радиален проход за флуид да сесъобщава · поне с един канал за -лувд през свързващо отверстие. 10 Като алтернатива, всяка колена на канал за флуид може да се направичрез леене тънколивък материал около оформящ канала материал насърце от епоксидна смола, пясък, глина или друг подходящ материалзаедно е множество провШаци флуид еяеюнтм или сърца за радиан·нит® проходи за рлуид прикрепени или нормирани към нея. Материалътна сърцето оке да се отстрани след отливането, тъй като е поставенда осигури празните пространства в колената на канала за флуид. Окончателното перфорирано тяло на валец се формира чре... леенетънколивък материал в леярска форма съдържаща централно разположеноцилиндрично сърце и колони на канали за луид, последните са подре-дени в общи линии в кръг от вътрешната страна на периферията налеярската форма с провеждащи флуид елолонти насочени в общи линиирадиално навън. То може да се отлива или моделира от всеки материале леярски качества включващ чугун, леярска стомана и др^гк матери-али от метал, кераяка или дори пластласа. Окончателното тяло навалец след процеса на леене съдържа празни пространства представ-ляжшд аксиалните канали за рлуид, радиалните проходи за фл^ид икух централен отвор за поставяне валцовия вал. Ако провеедещитефлуид еяо ленти шат вече перфорации преминаващи от горната повърх-ност до долната повърхност, ще се изисква малка или никаква ашиннаобработка на провиждащите рлуид елементи за да се завършат перфо·рациите. Е противен случай, част от ировездащия флуид елемент и/илиот повъ.шюстта на отливката на мелничния валец трябва да сеобработи механично или млифова за да се открият радиалните проходиза луцд, с което да се осигури връзка между вънлиата перифернаповърхност на мелничния валец и кавалите за сок. За да се повиши мелещата повърхност за единица дължина намелничния валец, върху периферията на валцовото тяло могат да сеформират шого околовръстни жлебове. Въпреки, че изобщо не сеизискват, върху страничните повърхности на околовръстните жлебове 11 също така могат да е© оформят ребрени прорези за да се подобри до·пълнмтедно подаването, Таш-аа ребрени шевронови прорези задържатмножество захващащи прорези всеки еъстоад е© от предна или ведещает©на9 задна иди захващаща стена» и основа· и се изрязват по същес-тво иериеадккуд/.рис йа Гребена на околовръстните жлебове. ϊ© могатда се разполагат във дш на шеврен по отношение оста ка мелнич-над валец или изобщо аксиално по дължината ка валцовата повърхностпри всеки един, два или повече околовръстни жлебове. Всички прорезина повърхността могат да се образуват чрез леене или по-препоръчи-телно чрез машинна обработка е отнемане част от ведцовата повърх-ност на тялото. Те биха могли да се образуват като част от перфо-рираното тяло на шеднхчш валец или след изработката на валеца припроизводствения цех иди на място при мелницата. Йно огпредимствата на настоящото изобретение е, че тс поз-волява богат избор па материали за кшетрумране на тялото на валецаВ повечето случаи се предпочита стенните ©левенти ва канала за 4ву-ад да са от стомана понеже в търговията' са налице готови стоманенитръбх. Провеждащите ,лрзд елементи и останалата част от т.-лото навалеца включително прорезите за предпочитане се изготвят от чугун,'заради неговата сравнително по-годяма устойчивост на механична аб-разия и химична корозия. Повърхността на тялото на валеца би моглада се натрапи чрез електрадъгово заварпв-ше за да се повиши способ-ността му да улавя и подава маге. кала подлежащ на раздробяване.Награпяването на повърхността © по-специално желателно котето сеизползува лята стомана да орормя поне най-външната повърхност навалцовото тяло, В това изложение думата "радиален" има широко значение, коетовклкмва вс.-.ка посека от оста на валеца до коя да е точка на него-вата външна периферия и обратно. Радиална посока може да следванелинеен, извит или криволичещ път. По подобие думата "аномален* 12 - в най-общ сммеъл означава всяка посока свързваща кой да е две точ- ки, всяка избрана върху единия от двата цилмндр* чни краища на вале- цовото тяло. £дна аксиална посока също така може да следва нзлииеен, извит, криволичещ, усукан или спирален път, ' Перфорираният мелничен валец би бил най-ефективен ако се из-ползува като горен валец в първия агрегат на мелничния тандем. Оба-че той може също така да се използува в следващи мелнични агрегатиили като долни валци за да се подобри работата на мелничния тандем.йдно от предимствата на отлятия без вложки перфориран мелничен ва-лец на настоящото изобретение е това, че той може лесно да се из-ползува като обикновен заместител на веоки тип амортизиран валец.Когато се явява необходимост от ново валцово тяло, перфориранотобез вложки валцово тг^ло на това изобретение просто се надява върхусъществувалия вая.

Om.ctuwe иа ааидоажт· аюи. Фигура 1 представлява открито изображение на перфорирано тяло на делничен валец съгласно изобретението показващо множество отнаредени в кръг колони на кадели за *луид включени в тялото на ва-яеца. Фигура 2 представлява изглед в перспектива на подобна навишквбап колона на канал за флуид. Фигура 3 е перспективен изглед на стенен елемент на канал зафлуид имащ отверстия, които са оформени върху него. Фигура 4 е изглед в перспект. ва на превеждащ глуид елемент.Фигури ЬА и 5t изобразяват изгледи при частичен разрез на две изшлнен..я на настоящото изобретени©. Фигури 6А-6Г изобразяват частични изгледи в перспектива на четири изпълнения на настоящото изобретение. Фигури 7А и 7В изобразяват изглед на радиално и оъсиално напречно сечение на изпълнение показващо тип на средство за за- 13 крепваие е пръстново удължение на провеждащ лед елемент къмстенен елемент на канал за глуед. Фигури 8А и 8В показват съответно радиално и аксиаяно напреч-но сечение на друго изпълнение показващо тип на средство за закреп-ване със странични удължения за закрепване провеждащ ^уид елементкъм стенен елемент на канал за ряуад. Фигури 9А и 92 показват съответно радиално и аксиално напреч-но сечение на още едно изпълнение показващо τι® на средство за зак-репване е надяван© за закрепване провеждащ флуид елемент към стоишелемент на канал за флуид. Фигура 10 изобразява частичен разрез на друго изпълнение съг-ласно настоящото изобретение задържащо меадинен вътрешен цилиндър,който се вмества между тялото на валеца и централния вал. Фигура 11 изобразява частичен разрез на още едно изпълнениесъгласно настоящето изобретение съдържащо вътрешен цилиндър, вкойто каналите за ряуад са отляти. Фигура 12 изобразява частичен разрез на още едно друго издал*пение на настоящото изобретение, в което каналите за флуид се опре-делят оф множество канали формирани върку външната периферия навътрешен цилиндър и вътрешната периферия на външен цилиндър» Орисани. на па^ючитанедо изшлиеаив На фигура 1 е показано разкрито изображение на тяло на перфо-риран мелнхчен залец 10 без влошен съгласно препоръчано изпълнениена настоящото изобретение. Тялото на мелничния валец садържа мноакветво подобие на шишкебап колони на канали за улуед 20, всяка имащааксиално удължен канал за 1луад 30, определен от стенен елемент наканал за ркуад 32, и множество превеждащи флуид елементи 40. Все»!проаеадащ рлуад елемент 40 има преминаващ през него радиален про-ход за рзуед ЬО. Отливката на тялото на валеда 60, която оформяостаналата част на тялото на вадеца, се образува чрез леене на 14 материал е леярски качества окслс псдобн* те на шкакебап колони наканали за флуед 20, Следователно преходите аа 4луид 50 от самосебеси се отливат в тялото на валела без необходимостта от използуванена външно поставени вложки, Когато отлятият материал се втвърди,се получава свързваща сила мезаду провеждалите Ф®ЯД елемлти 40 иотливката на тялото на валеца 60, Такава овързваща скла е честодостатъчна да залепи сигурно провеждащите ,яуид еле?ленти 40 втялото на залеца 10| обаче други присад сродства описани по-долу,могат де се използуват за допила, телно закрепване на превеждащитефлуид елементи 40, иди като алтернативни закрепващи средства. Упо-требени са кръгли обръчи 11 за придържане колоните на каналите зафлуид на мястото си преди и през време на процеса на отливано.Фигура 1 също така показва кух централен отвор 80, който се пред-вижда с цел да позволи тялото на мелничния валец да се палене вър-ху цилиндричен вадяков вал, не е показан тук, за последно инстали-ране като мелничен валяк в мелничния агрегат за захарна тръстика,Е^ьрзду втяшната периферия 70 могат да се образуват околовръстнижлебове, които ще се покажат на следвайте „кгури, за да се повишасмилащата повърхност за единица дължина на тялото на валеца. На фигура 2 е показано перспективно изображение на предпочита-но изпълнение на колона на канал за 4<;.ад 20 на нхст ящото изсбретение, като съответно са показани на фигури 3 и 4 с изглед в перспек-тива стенният елемент на канала за давд и провоядащият Фадд еле-мент, Ьсеви стенен елемент на канал за 1луад 32 има множество от-верстия 21, Тези отверстия са подходящо разположени така, чо даотговарят по същество на мястото на перфорациите подлежащи наоформяне върху външната периферия на окончателното тяло на /еднич-кия вадец 10, На фигура 1, както и на следващите уигури, аксиалнк ят канал зафлуид 30 © показан, че се определя от стенен елемент на канал за 15 флуид 32» Това © препоръчшх· йзпъян€Ни©| обаче канали за ^луед мо-гат да ее отлеят в тялото на валеца като се използува пясък, смола»глина или друг пълнител или материал на сърце. Тъй като каналитеза хлуид имат често голя ю отношение дъяжина/диаметър, би могло дасе препортяа употребата на пе-адрав и нераапздащ се материал засърце като например метално сърце с антиадхезкшно покритие за дасе улесни отстраняването на сърцето след завършване на леенето. По-добните на шишсебап колони на канал за 1лувд могат също така да сеотлеят като единичен блок. Q Макар, че всеки стенен елемент на канал за флуид X @ псказан с еднакво кръгло, напречно сечение по цялата дължина на канала, томоже да бъде с друга и различна Ьсрка» например елипсоидна» право-ъгълна, трапецсвдуюа, й/йлй оуосекс като закръглен сектор. Акосе очаква голяма скорост на потока се предпочита трапецсидално илиоформено като закръглен сектор сечение, всяко разходяцо се към пе-риферията на тялото на валеца. Освен това би могло да се препоръчанапречното сечение на канала за ,л,уид да се разширява от близо него-вия център до двата края. Каналът за флуид би могъл съцо така да £ бъде под ъгъл или да се наклонява феблизктеянс от центъра си къмвъншната периферия на тялото на валеца /т. е. вдадено от централ-ната ос/ за да се подобри изтичането на извлечения сок. Би могълда бъде допълнително изкривен, по спират линия или усукан» акотова увеличава потока Флуад прееяего. Дълъг стенен елемент на ка-нал' за рвуед, може да се получи чрез акоиално свързване на сравнител-но по-къси стенни /преградни/елементи чрез резбово съединение, за-варяване» наставяно шш други способи на съединение. Провеждащият флуид елелонт 40 представлява детайл с три измере*ния. Б препоръчаното изпълнение както ^показано на ригура 4» тойима горна повърхност 41» долна повърхност 42 и странични повърхнос-ти 43 свързващи горната повърхност и долната повърхност. В крайното 16 тяло на валец, горната повърхност 41 е радиалната най-въндна повър-хност* а дишате повърхност 42 е радиалната най-ттреаиа повърхност.Той моме да се оформи различно със цилкадричзн, пирсждаяон, етериченввд* като сектор със закръглена яли всяка комбълация. от тях. йро-веадалдаят рлувд елемент 40 се закрепва здраво в тялото на ваяецачрез адхезионна сила* която се прсявпва обикновено при процеса налеене* когато леярският :латср*.ал влезе в досег е ведшата повърх-ност на прсзеадацйя ,луад елемент и се втвърди. Препоръчва се част е от провеадация уяуид елемент 40 д а е е по-гелшо напречно сечениеотколксто неговата съседна радиално по-внйшнс. част. йато има по-галя но ншфично сечение радиално навътре или в най-вът реклата сичаст, повеждалият цлупд еле онт 4С притежава способ за фиксиранев окончателното тяло на мелничен залец 10 след оуормаде на отлив-ката. Провеадшршт хлукд елемент 40 може също да се изработи отнай-различни материали като например чугун* лята стомана, неуьада-веаца стомана, коралкчон материал* пластмаси е висока якост иливсеки друг материал. Тъй като е известно* че чугунът има по-добра устойчивост на износване и корозия от лятата стомана* запрепоръчване е провеждащите улувд елшенти да се направят от чугун. Радиалните проходи за .,лувд 50 осигуряват връзка иеаду в-ши-ната nepHi-epm 70 на тялото на вале?.,а и акоиалнс простиращия секанал за ад 30. Иа фигура 4 е показан само един радиален проходза луод 50 в провеждащия й.уид еясл.нт* но в него биха могли да сепрадвадад и повече. 1е могат да се направят когато провеждащиятфлуид елемент 40 co йрчъра при процеса на леене с използуване раз-падащ се материал за сърце. Обаче* подобие формирането на .каналаза .,¾ СД» радиалният йрехед за Луод ад.с съцс така да се образува'с неразлададс се i-ли повторно исползвае о стуо.е като например ме-тално сърце. 1оп също така ад е да co адм.-ад чрез отливане иапровоадцадя й, ОД сл· :онт около преграден елемент на проход 17 флуид* не е показан, или кнс-гостоп.нне за да се получи желалатакон >rv радия. целта на пзксдедвале кнсгостьпенен нрс ос а?~ леенее да се намели въздействието.- на термично напрежение» което бк мог-ло да се ^припни върху прс-зседд.дя л,;ед еди :оат. iwc алтегпотлз&amp;..едналният проход за „ядд чсде да се неправи след pop -.иранс напроьечедиод.я .едрвд слъ όητ посродстио - прсбвване, фрезоване, рязанейододбоопне, ецване, еднцовкне *дд дррги подхоодед епеисСа, ~·>ο: есъдо така провеждащият .лиед елемент да се сглоби чрез ионстру. на-не и сжоджяс на два иди повече сигжнта. h npencpaaaiitTG н.шъяиеНйС показано на >;гура 4, радиалниятприход за одедд 50 е показан като отворен канал. 7ой може стдо та-ка първоначално да се направи като радиален глрх отвор открит самопрез долната повърхност· 4£ на презеедаедя одуед елемент. Следкато тялото на вилена 10 се ..ормнре, догет да се получат πορ ,ορα-ьии по повърхността и да се разкрият радиалните проходи ж. едуедЬС чп-ез отделяне с макшкю. обра четка част от вонилата пород.ерия 70на тялото на валеца ,УйЛй част от презеедиодя лиед елелянт 4С. и fip-,OiCortn.aicTt иъйаянпп.о noi’Диане ие ,;ит г».те, ,едо.ашк.ятпроход за .,.¾ ид е иска.жн като удддъен педвоъгъяен капел с пс-го-дяма шъъчипа в ахекаани посоки и по-мълха широчина в околовръстнапосека, наказа о^кентедия е препоръчителна попове пс-голя лота. ди-речипа в аксъална посика повикаяа р..диалнинт ледден поток: дометепо-тяепата страна в околовръстна посока, бедейки посоката на пода-ване ютерпаяа за едедхбявчне, подшива риска от задръстване.Радиалният проход за .леод .ож© също така да Cv намрази като подо-бен рдияжн канзл по с nc-дългота страна в околовръстната посока.Освен това радиалният проход за .адед може да се ипн^ъи с кръглонапречно сечение. Възмездно е седс така в едно и също теде на падорда се срор.дт радиални преход^ за одшд с различни „сами и ориентадпя. 1од коте лрезеедаедте ,лотд ел? днтп на изобретението иогот - It - да се образуват чрез· ксмСииодкя «е повече от един car scht> улесня-ва се до roams стопен процеса за адрабстка на проходи зарлуад сразлични ..еадк, За по-нататална шз-адавапе проблема със задръства-ните» вътрешната повърхност на раднадшл проход за моме дасе облече, облицова ж покрие със слон от ш^скадрикционен нате-риаз като наааадз теадсп, хрс.:лово покаже х-Л1. обльщсзтх със ·стъкло. Ако радиалв.ят проход за „дуад cwpsa отделен прегргдоиояапент яа проход за , лрад, той моме по подобен наяж да се напра-ви от ндекор:жкцисакн зат.адлл катс например те .лен, стъкло идипод.ран щгиьк, Преградете елементи на проход за зюгат да се иашмадт еъцо така от раздичад затискали с голяха устойчивостна ксрсзтя 4 абжзвя като нирвадаема стомана. L препоръчаното кзпъдкадие показано на д.гузг. 2, колоната паканал за Ллуад £0 се ..ермада чрез първоначално о/капне преградни.яслезонт яа канала за ад. ад 3-, слад това co ..гкс.нххт^прсве/адат-йтеадзад еадзопти 40 еадьржаад проходи за (яущГвадху пре- градния оадззад на капали за ,хуад Зй, радиалните проходи- за лувд 00 no оъадстзо съвпадат с отзсуст»:дта £1 върху преградете ея·. · ентк На ККНмДс- at*· i «би · Ьш всадад разгледани дотук адгурй, пгюзеададкте ,,луад еяоля-« ти са дежмадад с криви далак повърхности но съдаствс отговарящина кривината на праг,- дни.я ела ωίϊ на канала за рпупд. Обаче та-кзва извита долна повъ-.хпост кз е едннств-.,.нат:·· приемлива .орма иа&amp; като конадгррададада на опержата повърхност на прсъададади-Лрад едиадт аъ^а дадгрмдея еяеадзйт на канала за „дуад моме даададра попе отчасти в стетветствпе с /адлата на употребения прег- раден елемент на канал за йвгурн ?л-в К ЙА-й изобразяват «.ад ’ <П .-.i :.....-СТОЖ.ОТО изебротжие, които изпздрадад закрпладд способ с удължение в от-вор за да се- зшфепгт пзоададаадте ,л;,ад едекенти кьз преградния «Ф ЖВ*М м йа ?1ж 7Б ·

ЖФВТО Се «гмиямиииь а^ЖТМйВШУШ М^дмийй 1Q1 ЯШвдшт яовь^лжх» а» орождда^я ow«t 40. Вр%спйшд-вето ^йш««« 101 еврмвм вгжмшмас ъо-яж вжад 1© а яро-аюмав ма ввежм ж йш S0. Йвоез 102 ежа смядаздв у&amp;амаасе предвижда smm ots^essee aa ^f^^aas «wmcw «&amp; каваяа aaфжржЖ ϊ©« изфвз 1Ш «ι оражаража г&amp;жа, че вржевжошдаи»©IHMs» sk шже Ж се вабжва еье мм вмяе а яе&amp;&amp;* Овсже в?же-« ш®@8&amp; «м» да се оеада замряшве,йа р и В ва aaspwio <жжв яа даг© арв &amp;ш иржва^нв шшнт · жзебааае» с две мржжшж > ашшя Шежемежж ц?ереж 112 $φ®&amp;»%ΒΒ№ аж 32. Теам мвжвмеим сефа>ж ««мат 40 · ваяржш at «аа в на шала м -W4A Ж» п&amp; шо е таза^гйжм : еже <хевтквнс ж се wwo»а перадж тершме ашйвойе орез вре^ срщееа на$&amp;&amp;&amp; жжжмжже аимша евеееб ерв/ад шш <0 е е дв« шве е всазаве »&amp; -ИВДн Ш-В. €^да?ваг&amp; ж обхващанеШ ярйдхж» арсмащ^рм *жужд аЕ«ш 40 жяа. Ш5&amp;1а ж Р^ж Ж в аежцжя цреа вета сбжжсам на вреградвкж евевшг на канава м р^ад Же змм се мщж ад1 иете. Шжв да ее аишжда ж «реградвм

gome * 20 * a ae-iwi вда|мрев£ да твмаерзедис ражфвдаа а» тдав да пра*аавдадав <*учм «дамвда 40« мамят да да дадаакза stggQF с^&amp;вдададаа

в ^©авидадаа Ф«УШ даект. В да®ов ва времевата дадабва» вхшиаь eraem* данда^едама егяойжа, здаарзадаеге» щяццзя·ма ,< айвадада· дам да се кжавзуваг в дата едадагда за в арвгр^дамв па шш ш Ф«5Ш вамдаеда рввдада cw»«e- вда> зеавдав давдавдада* вшвйював®* мв&amp;шадаф а^мйве» да*маш т дадамв fpen ааамев*» ивс ваарм^ер йвгтш, даяи* ϊο»ββ кхжве , «м*, «wv·, аръсаши, Шм да се мжзадада ецо вхв да>м аредедаатава веайваци е* вдава дадааздада возадада. таа&amp;йЗДЖаж .амнвиавима й&amp;жеп ия ЙВОИйЕКгеС В30шЖР<ШВв. ffittBB«саеетаода адаеМ да еввжебая вевж да дажш за Аюж W» И ©меле цвнгя«с <W в мрежа ^©рда «яе а1* да омда 41Ш?«м а даарда« жж! ЬА в 5Ь ваефмм дадам© еемдасе да- даа вавдамм ©азввлвта да- ада© да οφίβρφο шедадам адаш съгласноТяаотс да дадада ешм»6 арашм предараяетаада МЗШ ^0 а авдадавеа в 1Ш» Нред»Ш£ да ая ц^5ада мм? У9 «Ме аеевдадаа ?ода да дама да да дадададаададрдада мм» вае ЗО. Таеше да меда в ©дамдаада 6© е

ct увмш «трка*» яяшршяш «а wwi ааженавшвгW*# «· ашаея&amp;а &amp;r аамиааа аеря^ераа 70 на тнхеес на ааааца* двй&amp;шш* прежда a* Wwt °* aRmww енаа ав*учж&amp; ое гракащ на taxor© «а ваеща № яръя яивяаяшя шиш аа 4ауад Ж ш Ж «е ав«л Ш@|т аеаафхност за ъ&amp;гзшз* ддаяаа tsa -\ taaoto на аааеца· амнт ае|я|арш 70 на шо?о па вашае· Фиши* ^оас^шв» жаобсав 91. Всека сдесловрьете» жае@ се&amp;№пвк^.ля·» &amp; я^юшй яяав^яиаейар «а ият?1а СР. лшкмма-ивяа» Ой»Ь£аЕвйе$“Я ОЛ- w··^ чжль^гммааа^ииг*^ еачве|В4бЯвив№ке*В1*‘··**- ^ел a горна аеаармсс* «а ш&amp; M. Sa цредошж екаевьшяжажебсае mops* ж сбраа^шт чрез ©гстрамнаане чаег от гашт те да* ждат <шо©©е,

*W

и$ жааба И» ®е тях. Ма &amp;&amp;$$&amp; М вро- ждае за жшй яйжиа е&amp;шгьмяшмш- ммь «лжи СКИе» ^явий^ч.' ®ew Чйдад)ж*чм чи^^вжи1жж(^кчвии^явч(^ч|^ти· ^В. ЧВ-^В^^Ч^в^" ш оовхрхмсетм. Ма |ш^ра SB врм^» до. -ja^as орез <ур<я *дди> мааиугяоммн» » лм ижаецаяим СТОШ^ШЖ «ма^-лжцддя*».. Мж Амачадж &amp;Д дв|^ч^*^^®а** еет^чт^^нв^^я^веяави^ ττ·^4^ρ^4Ηβ*^*^β^βΒ®* тХ"еч^жв*з&amp;*еее*вчв^чвн^е**ая "^р^и^г еж даг» spmps /даа дзжа аок^ж*ест/, Ш /две чш«ч- sta ©тршвшй т;заот но $аз дом шяа&amp;хя&amp;ег/^ 6G / w» «ас- Ш© ст ар^нтеаваа на йзеерето* 22 · да н&amp;п- • гшавеет аа хеаотр^вцваш. D© овдаегаеОвакраанг фвГ В Н«Й»^ШУ№ 0» &amp;еъ&amp;р% аа да a· авмом ми» ирквожакве. В орел оршааогомжяшв», отваряте ое ©ъдаегво са срдам·» » лййш вам ао е0»~soirna ада ш^81Вб, Обаяе е«верв»е war да се вда|я в аав»«ат ред айда адаамвв п© ваш Шем «®ж, Шаяф* ч» шй*да^раг ятак вршода веррер^ wtotc too saвожд съгласие ваоерсгедвегс да я* аадеда важ» арш.-,чев8с- ао вшваве оо жеяаи^е мав» да се есшессда «а?с се yaorpeCb’tравдаш» мвжурвда «а оранта ашв» дадаедрви Ма ЖУР* 10а оев&amp;замс вдалата» ма tama одращи, ори шго твадвмраван дадацдар Ш a mama даду иивш амвва ма гяаеа®«а вааеца Ш а маа- 90. йа farypa И в оввазвне друго мзазълнадвс»веете вгдммва м&amp; госте ма вамца овхяада вмершея цмжедьрмадеш взеро ава вамвю д»ад 142. «свадата за да® 30аа aawe намсто вш ввтраюа даамядар Ш, а вМа аа вред-» оеррарацвв 143 аа а редаоивте прежда аа ЬО във дададаж шшшдьр 1<2* Ввввю даждаоа 14£ дава жа® капрш е отиваме fwm»u ^дагерваа вяодс «о«т»ж про-дадада ^ЛУВД омета 40 ватс еа «заеазува процедира ведМа мадаоадага а&amp;Ф&amp;ря* Ода» теж, хедтс е осшадо па ^я&amp;у^я 12, жр~fcpapaitero дао да шавваа» важш мае съда тава да се направа дасъдържа даа owes «едоагв цммедаш всжуея * вътрш&amp;ак жокух141 в ата кожух 142. «далите аа 5дад 30 аа ©ер&amp;зуа&amp;т orwaот жаждата а© вдардадатта яа вдавате оернфервж аа BwpiWiвокув 141 а отчасти or вътреаа&amp;та асря^ч^да. ва въдадаж асжув 142»вата вседв or редвааайте дасжедв за .да® 50 а тава итсш, аада се съеСдаза е века ви or ®шв?т яе-гере ажжвдая ждада»© адардаоетта war© каи^съте ©е «at^pat, Ba тези дам» аа свра-престраиетва в тост© аа ваааца -23- &amp;**&amp; за a eabpaaaw© рщшо йрсхедх за ффш жш~ шия &amp;as$x ®@ βοβ« ааду аагракт яеа&amp;х* Вар^фкраногс тмю ат М8№ши мат «а завържа ιβο ш«в ре&amp;шш аревд за жляд ее открива към амвиам ааи^раа» ако не а вече «фш сжетршашйо час* с* swaim жарМарш жа вмвш шж $я» use» е» apesBypw W*fi ««« а жзм ч^зз «шшш ИрВсоа «еж а^ез^а^а^ «вееоб. <· 83θΰ4Η№&amp;&amp; Κ@Κ№0ΚβΒ6 Kttt&amp; PMMMt ΚΏ&amp;ΦΟ 1S&amp; £3ϋ&amp;£Π Ι·μβι· 95 k* rffl-agay sasoaia за «мааообжжа > ateta^^tow» ιμηει»« а@жк&amp; or вещо $&amp;$%&amp; 96 за Вд8а®аю шв ет apwig *аужд£^тж^| а» ш®в$т ва шж за яр« даа «раз «а тш» а@ ma spw «заа» »^ркяят тв^«вй 1идй» аа вавтозиввто изтио*<.айа at&amp;p&amp;t ж @а мавсазуват вшв»а«а

шяк, Макар, ч© авЛ-дсб^я» ша« за оиаетзми аа вае»<жр-то «мфеашме а оожаааа »£«* #&amp; $а аавравя* варваяж ж ж©~ Ж$кмшжк Ш ш«®« а» ewocrra т кз^ршшива·

Claims (16)

1. s а т в ι т о аржтвицйй t* Верфорнреко тяло на «ав»ч« валец ниаф централна ос и двааяшв» фал за да ©е надене въряу аз* за зяаейв на ©Жфмчфауад мижа* а нзвлшаме флуад ©в кого» сжьрнвф: /а/ шнжеетзо канава за Фвуод са а Mpt мап war аиимимата краища на ш«о на валеца| /fe/ йюметвс провендаци звтст разоолекекв рещпзю п©посока вавш от saewe за флувд, вселя съцъраац W«фостирац е в ©бф лйние радвало проход за Флулд» леЛто се еъеб» a аа ф*умД| /а/ отлнвла на тяло на валец ©форчева чрез отливане «ИфЯ1 алвфсл» лачества за да о&amp;ваяе каналите за флулд в п«» нает отпровавдафте |а>ш еяеневти дава са използува процес на леене»при аШ проходите за флуид се жаат вътрввио етютя в тялотона заяеца без да е необходамо да се адгвда иапслзуваня агьаякоnpcses^aEjK фдуед аложли, отливката на тялото на валеца съдържаосвен това i^x централен отвор предназначен да ое ао&amp;ш фезнего евойеватяв ааа$ я /ей/ вшка периферия па радиалната п$р-яя&amp;в&amp;я а»а» я© отливкатама тялото на валец&amp; з&amp; да е$ осигури ©ьлгф то
2. 2. Вврфорар8негт«© на машинен палец съгласно яретзацлл I»характ<жзприй|е се с това» че нрезеядвците флуид елементи саадрадп з&amp;кредзни в тялото на в&amp;леиа всее отчасти чрез осцшъуявма -дида тфштвм1ир се яре процеса ма лммве за ©фермана отливката матялото на палеца» сила мваду

   елементи м отливката на тялото на *2* <· Перфорираното too на мавшпвн валец съгласно претенция %*характеризиращ <se е това» не педдаркащта сила сдаржа гешет*рм^ен способ предвиден с прсзездшцмя флуид елшевт» с който повапаст е» повърхността на преаездшр я флуид елеиент се йрт рцишо навътре в отливката на шото на валаца, за ж се ссвщвшианнервс закрАпаянй, с което шювшашда Mvaa еленевт &amp;&amp; шшяядеваот изаедане от тялото на валеца.

   6« Пашюздшаното тяло на мелничен вадел еч&amp;яаозлс веене от характеризиращ ъе е това», че^зов^афте фяуйА <· -а са оаре- него осна част от там са редиашо схседаци са по посока навън аада осщестзят анхернотс закрепване. ?. ОерИрарваоте тяло на равнинен валец съгласно претенция I»ш«ю@1Ш<()Заао са с tq&amp;bl· не шмшвшъ &amp;япш елементи са но ферне и акскаяао. S, Перфорираното ъи® на ивю^а валвц егг«ос претенция 1»

   И п&amp;$»~

   Йер^ормрансто тяло ка мелничен палец съгласие претенция 1,св с Т€Ша» че вишната периферия ездъраа множест- во околовръстни жлебове за да се поввтж сшш^ата повърхност» 10* йерфорираното тяло на мелничен валвц съгласно претенция 9»характеризирало се е това, че веех» от оделевръстнихв жбадв сеопределя от дова певърааюст на ялеба, горна пояъраноет на жлеба. се роднат проходя за $xyv&amp; има наВ-мажко входен екяв$ за флуадВв анаа образуван поне върху чаетП^тдОякйте повърхности на жлеба, множес-тво ек долните поюряйоекя на жлеба, ®аа&amp; част «а esea ек горнитеповтфхкостп на жлеба* множество от горнвте повърхности на жлеба,поне част на едаа от етрвкмчните повърхности* мюнеетво от стра-ничните повърхности, илк комбинация ек тях.
3. 11. Перфорираното каке па мелничен валец съгласно претенция 1,характеризираме се с това, че проходите за флуид са в е&amp;зр яшаяруримява ряаходяф: се HOBlffp©. 12* Вффорйравото тяжо на мвюкчзя валоц съгласно яретеацм 1,характеризирало се е това, че аракадк за флуид ииа в ебф швпо-късо ефективно разетошме в околовръстна яекеава ©ткояхото восова посока. 13* Перфорирано*© квяе на мелничен важец съгласно ^екею^я 1,харахтермзяраф се с това, че каналите за фауна ©а вдадени свряяесега на тялото на межишвш валец. хчрая^ясврецо се с това, че поне рвдввлне юяюте части на ка-нала за флуид са сдадени спрямо оста на тялото на мелничния валец. 4
4. 16. Ворфсрираясто 9ЯЯ9 на валац тадс пр&amp;г®щ?,я 1, характеризиращ ¢9 9 това» че всеки от канавите за Иуад се пред-вмзда е поне щн отвор арк адж ея щвящта «а оста.
5. 17. Перфорираното тяяо на мелничен вааец оъмшс претенция 1»хар&amp;жермзмращ се е това» че каналите за флуид, швя в о@я&amp; лайжшвс напречно сечение с pcjm на сектор, коетесе увеличавае раднавшПхосока навън. Ш- »ДО к&amp; ;лшит« ма» гяшяаднал ягммкми»· 1. •и^^тр w»4ie^^wwgr««iFWBw»wrei w «hmmiiprif тг**чи»- ·»4ρ··^ίΐ·^ 4ΡΒ«8**вд<вм1*чг ема^чвеачаемн··*' еа характеризиращо се е това» че завееш за фауад в» 8ъ?ре®&amp; повър-хност, волта е обвита» облицована, вш покрита е а;ш®жц1оье1шатериал. «· перфорираното твло на иавнчен вадац съплвсво дретеядвж *>характеризиращо се е тоя», че проходът за ФДУМД ама ветреше яо* 9Л О«гИ<т»пЯИ{?*А твис и» •рчр^( ч»^в® ,®лии»чр еечяй 1«

   fHjHg Ο® oQptagaiHI ПОВИ? ФТЧВОТР чрез МСВС ЯСврСВМ МвТОриаЛ евовс материал на сърце а отстраняване вад «as материала я&amp; сърцето.
6. 22. Перфорираното тлло на мелничен валец съгласно претенция 1»характеризиращ се е «ж, че прозвядащ^т фвуад «емсет ее образува дяа или 23· Й*И1^ппагмМ1«уп ТЯЛО Пр£Я><УЗ<ЦиЯ i# >w «етод
7. 24. Вфф^трамотс тяло шяашаашзшштжва*®. с&amp; е ТСВ&amp;ж «В 1фетешщл 1»Ф^ад ee oape- bo да тда c проходят® » 2δ. Перфорираното taw на мелничен валец съгласно арвмацвй 24» реднмте елементи и&amp; канала така, че проходите за фвуад да се съоб-щават с каналите за флуид през споменатите отверстия,
8. 26. Перфорирането тяло на ^ешчея валец съгласно йрвтеацмяхфвжтервзвращо се с това» we поне част от средствата за закрепва-не включват начин на цялостна отяивк&amp;.чрев която провеждащите фауадеашенти се заливат заедно е прегледните елементи на каналите. 2*3L ЛЯНОТО —>ft ий. шаативиаа вада; ВЗД*яа£Н&amp; nsWfiBnafl · 2^- характеризиращо се е това», че поне част от средствата за закрепваневкжва? удължение ма фауяд етж в съответен про- У.‘ р^З В Ч|ЖУЗД*ИЯ eftweiT ifRMft-Hftg «дга удчьдгк дмя ft g ПрвГрадШЬЙшшю ма хамала в съответен прорез ъ т%сзо%&amp;шзря. фяувд елшеит»удвдвемвете в прорезът са с такива размери» че удъвжеиивто да мкееплътно да се захвана в прсреза чрез пресова сглобка. 26. тяло на wnemit валзц съгласно претенция 25» характеризиращо се с ж, че веве част от средствата за залепва-ме шшвш^ способ ма заваряване прилежен кееду провеедащмт® р*УВД АМКм^>я!ММ№ел ав пг-ПИП-П n и гло η жма^адгмьи щ» ркггтпип >ияп ШК1Е*зНвК*«« Я V- WWW^CIbl^M »» МбтюмнЯгЯ· -е - W «*ν Μ» ЯЯИЕНРВД1 Фяшгц. iraPKWV is|/V« W^Bll ***** mmmis»* ю«о е Ефмгоде»© да е® недше иьржу ирегредимя овавастBS маиаялн», **·· 30» Перфорираното шие ш- мелничен а&amp;хец еъгжавв© вретеацмя 1,хараятеризираар вв е това» че шие щк от вфовввдае^тв фжуад еле-менти е оървонаяадно аигако вядкя ао ооооха навътре радва®© е» MB ТВЦЦ flWft flfl&amp;MttBieNftift шт *»в*и— Й· 1ΏΊΓ TriffHWTTamrt ПГ Αβ£&amp;£^2* trite ν» ЖМММмНВ мН ЧВУТ У» ^М^ВЯЦдаври1 фв^гЦД уВГОивдиЖ «миз в /вит» части заадк®. М. В^орировото тяло на ммамш валец еъглаояо яретежщя 1»хв^т^шж^я^ ее е това» че садърка ххшняхяаи® ат адая*иаидаяяв хцишадрнчек хвввуя. вржгадак ж ее невду валя в ^п* централен отвор» «** Мв|»|Я»|Я9_ртИИ#ЖЛ» ·ββ« як» icftpajapftp^m^iqn се 0 >» аже- ^утягартм: жвяюа в на валяци» а аз$в&amp; житрвма ж вътревната явява вадр· ЖМММ Ш маииж&amp;дииам» ц —птш WWMM »«и—Жаума»* wnftWBarat» 4ν»«*|Η|. вЯИНИИВ вврИ5^»|ЖЖ И Яжм|Л «якфЛЯВНК* »ГОуИ%'1У£»ИЯ.в MlynHHFwyB^ звр&amp;фЕ оо с това» че: ZW вм>«жа» отливка е вригодека ж мам ж «е надене втржу Споауякауия ВТЖрвНВаТа «мида». <иур^ин» ЖВСЖВЖ1ЖЖ Ж8Н&amp;ЛВ ЗЖ

   I s« се в

   m· /feZ е яекрсжн явя» м вадене *ъ&amp;х$ мярата*· earn, mam от ярояеадднятоЙЖ ommm оди MBS в общи ляния яроетирад се pwмие проход за Фяда етбфтя| ое е mp^fa swpema *Hpwt»pw» вороааадяаргте фвуад елемента са раатютя mm» че да явн&amp;вя се — «J—......- ^иа^. Ц-- бВ OSWQdBA В

   ’Ή «де ОВ·

   ^й«в в жедао е ввобада» чрез отофввт ®ег от wemtaотливка яяв част от фоаеа^л фкуад екемеят ижи я двете mem»

   се е вържу вирел Btmm периферия m яяяренват· етяивва « ваяажвте заФ^ад се образуват оттстя от вз^ямага езерата оерифврмя «· ми*тота отливка от атмаватвте кшаж» сфовавдаорве фвуад ея®Ю"* »у Mf№ll№4ftfti по»«а»ел вдь «тт**явя> U»»W fW ПЖШТГМШТПГОП яенеянЖВ см» ^ЯКжяяАОЖлзтиН» ^чцтВзбиВВМг ОП яЯвсттНЯь вЮИЖ®·» У» яяж-ял^ДЯШвм»** ятКЯвМИ» тава» че когото взетата откажа се надене върху взе регата от-жтв» етзоревте мват се а^еярзадт в тадяя аа фяузд» мюо се ембя|вм* е oipim вжва чрез рщш! ηροστ,φβφίτβ •в swpe в аргдоттугтп фжукд «весят провел за фнуи». 36. бсрфсрврявовс «вю вв шашж вавец «маенс претенция 33* вае. ЖЙаюг зв взсабстване "Ripe ЧИ^И. ^^'WFW^WWeWJ. амядяд в сбдв ШДВВУШВЯВВ BSBBBS идтифяпяж к «яв neesp&amp;KSB

   aBeuflim яшкгммшмйв ши *млмь omis яв йппвакещмам «мп «-—мг» ЧНИИвИИ. ww^p^NHK вЯНЯ «Ня* В^тенИ1 *ж аупНЯЩцНЦИГО ф*Мг*чА WHSHHMW·!·*л^н-ртв вввв npofi»Kp»№| се $ ойци .Μ».** редяавво проход авфа^од в р1?*»»» дв дрйрру|яд»*« одекевви а&amp; жввшндв СОДЪрЖВ МЮОЖВвД-во шямв&amp;иш. зв лв се оошастви &amp;та«в cexav одвавв зв datvim в >вь Ж ЙЬ_Я1_пж-1 -гах-ш·^.·· -ч- ж~· **- Якяалайьлаь -‘-^ -»- w **>.. ι-*ι^ ЯАЯЯЯяяхь· «ААВкя /й/ -рармвране отливка па sbjsg аа вевсц. чре® еодеваве леярски янв?е-*р**»" свежо водевяве яа каякиште $в фауид^ с -црвмвшсцрве Ф*уид разпожевепи в обод шшии рцдшвс по посока накя, дева-во в cw»o вроое се оставя цеитражеп отвор з&amp; ossmito esoswe^ вв вмюювяу 1ЛДГШгюмт1Г1 мд мянп тгжда *ш. 3±гмив м ^ι^κβ^ΦΙΑ мб «нк Pww6m4g№yl wWMWWe<Jwr We ИДИ №Двжяу «Ж» ^ЯурИф( * 1ВЮяМп>Ж9Ф ОТ Ijy^UAM двсс зв ^Яй» вее» os майте $яуя&amp; ана «ме одмв отвор ярв /с/ стетравявше част os «вят вжм w «веаамсв кай в даете чаени янмметс проходите

   век там кздето е иеобходиао да ее свърне проходите за флуид тм южната периферияна тялото на вялзца* 37# Методът затека одвтвй^ия 36» характеризиращ се с това» чеоперацията аа оферта ходапяе на аюап садедва «еркуст знцялостно отливане «аество провезадащк Флуид елементи б^фвщипроходите за защдао в преградния елемент с здазжащ канала за i&amp;gVMI- "ЧСТРН
9. 33. Методът (ПШЖ) одетщй 36# характеризиращ ее в това» че £давщЩМЛдаИ6- wnKa KOMffMWMBRI' eKRIB^WKA МелжЩ|^1гаТиН> чвЯмЯНпк ЯЯНпНМРФздВКг «В оъоца οΦοομββηι оасзашов за Флуид в каката' за жш. *^nr ш * w*** WF^RP 4BR*J<e· «Н# Wneie4W*W·· ’ИР WFW ФШИиС 39# Метод» cswk) претенция 36, -характеризиращ аа в чюа&amp;* чесододиа освен това операцията за формиране Ώ&amp; повърхността около-връстни ялебсво кай крез леене как чрез отстраняване част от вън-акста периферия н&amp; тялото на валеца» крез мехаюеиа обработва ялидруга подхсдяод способи, или няаиа тяхна южбинация. 40« Методът съгласно претенция 36# характеризиращ се с това# чееододнл доймшсйио операцията за формиране поне ат мещрюевцилиндричен ксжух за да се вмести мещцу вала и ешахзта на тялотона валеца»
10. 41. Методйа изработка на перфорирано wo на мелничен валец имащов обод лят цлтодктна първа вдава периферия и кух централенотвор за да се надене върху въртящ се вал, методът одаа опера-циите sat /а/ формиране на яътршяа отливка на Тгло на валец содързяод одицентрален отвор# анода въннка периферия, два аяеиални края н «о-яество хапали за флуид одссгарещи ее в обод линии меаду еммяя-ихте крапща$ /Й/ формиране мкенествс еводзваод сродства «едняод каналите * 10 * за флуид о втората вадша периферия! /с/ форюфане външна отливка на тяло на валец сздържаща първатавънииа периферия и множество провеждащи флуид елементи, всеки отпровеждащите флуид елементи съяцжа. поне един простиращ се в общилинии радиално проход за флуид чрез леене леярски материал околопровеждащите флуид елементи! и /dZ вкарване външната отливка на тяло на валец върху вътрешнатаотливка на тяло на валец! /е/ отстраняване част от външната отливка на тяло на валец или част от провеждащия флуид елемент или и двете части там квдето проходът за флувд не е предварително открит върху първата външна периферия или там кадете е необходимо да се свържат проходите за» флуид към първата външна периферия.
11. 42. Методът съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, чеоперацията за формиране отливката на вътрешно тяло на валец съдър-жа операцията леене леярски материал около множество оформени катоканали материали на
12. 43. Методът съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, чеоперацията за формиране вътрешната отливка на тяло на валец съдър-жа операцията леене леярски материал около множество от преградниелементи за канал.
13. 44. Методът съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, чевсеки от каналите за флуид включва изрез на канал върху7 вторатавъншна периферия на вътрешната отливка на тялото на валец, с коетоканалите за флуид се образуват когато външната отливка на тяло навалец се надене върху вътрешната отливка на тяло на валец.
14. 45. Методът съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, чеосвен това садържа операцията за формиране по повърхността около-връстни жлебове или чрез леене иди чрез отстраняване част от - 11 · първата външна периферия на външната отливка на тяло на валец,чрез машинна обработка или други подходящи способи, или всякаквакомбинация от тях,
15. 46, Методът съгласно претенция 41, характеризиращ се с това, чесъдържа по-нататък операцията за формиране поне един меадиненцилиндричен кожух за да се вмести между вала и вътрешната отливкана тяло на валец.
16. 47. Метод за производство на захар от захарна тръстика, характе-ризиращ се е това, че извличането на захароза от захарна тръстикасъдържа операциите заа /а/ сдобиване с мелничен валец съдържащ поне едно тяло на перфо-риран мелничен валец надянато върху вал, тялото на мелничния ва-лец съдържа! ZrZ централна ос и два акоиадни края! Z« ‘ Z множество от канали за флувд простиращи се в общи линиимевду аксиалните краища! Zii ί Ζ множество от провеждащи флуид елементи, които са отлятив тялото на валеца и са разположени радиално по посока навън отканалите за фяуад, всеки от провеждащите флуид елементи съдържапоне един простиращ се в общи линии радиално проход за флуид, койтосе съобщава с канала за Флуид! /'ι ν'/ отливка на тяло на валец оформена чрез леене леярски ма-териал за да се обхванат вътрешно каналите за флуид и поне част отпровеждащите флуид елементи като се използува метод на леене. Ζ/Ζ външна периферия върху радиалната най-външна част на от-ливката на тялото на валеца за да се осигури смилаща повърхност,външната периферия съдържа множество от входни отверстия и по избормножество околовръстни жлебове, входните отверстия са свързани спростиращи се в общи линии радиално проходи за флуид за да позволят 12 извлеченият флуид да премине в каналите за флуид} /£>/ подаване съдържащия флуид материал към мелничния веяец} иZcZ събиране на извлечения флуид и отдолу на смилащата повърхности от аксиалните краища $ е което за проходите за флуид » катовътрешно отляти в тялото на валеца, не се явява необходимосттаот използуване вънано предвидени влокки на проходи за флуид и потози начин се отстранява проблема с изпадане причинен от вложкитена проходите за флуид. 46· Метод за изработка перфориран мелничен валец съдържаща осигуряване множество от колони на канали за флуид» всяка коло на ка канал за флуид има канал за флуид и множество провввдещифлуид елементи закрепени към нея» всеки от провеадащите флуиделементи има проход за флуид» който се съобщава с канала за флуидна прикрепената колона на канала за флуид} подреадане колоните на канала за флуид паралелно една спрямодруга в кръгообразна редица с проходите за флуид на провеждащитефлуид елементи обърнати радиално по посока навън от редицата} отливане ка материал около колоните на канала за флуид} и I формиране тяло на валец» характеризиращо се с това» че всекиканал за рлуид ее съобщава с поне един акоиален край на тялото навалеца и проходите за флуид се съобщават с външната периферияна тялото на валеца·