BG99510A

BG99510A - Втвърдяващо се от влагата полиуретаново топимо лепило, метод за производството му и използване

Info

Publication number: BG99510A
Application number: BG99510A
Authority: BG
Inventors: Roland Heider
Original assignee: Henkel Kommanditgesellschaft Auf Aktien
Priority date: 1992-11-25
Filing date: 1995-03-20
Publication date: 1996-01-31
Also published as: ES2119998T3; JPH08503513A; PL309227A1; NO951278D0; US6136136A; EP0670853B1; CN1095399A; KR100287577B1; MX9307374A; CA2150228A1; FI952538A0; PL176121B1; AU675473B2; CZ132095A3; CZ287996B6; KR950704385A; DE59308935D1; DK0670853T3; AU5624894A; ATE170197T1

Abstract

Лепилото намира приложение предимно в обувната промишленост, по-специално при работа с машини за нанасяне на лепилото, интегрирани в обувна производствена линия, която не съдържа стадий на предварително овлажняване /омрежване/ с пара и сушилен канал. То е с повишени якост и якост на пълзене при висока начална и крайна якост и се произвежда за предпочитане в едностадиен процес.Лепилото съдържа най-малко един полиуретанов преполимер най-малко от един полиизоцианат, особено толуолизоцианат и/или MDI, най-малко един полиалкиленгликол в концентрация над 10% тегл. спрямо общия обем на топимото лепило, особено полипропиленгликол, най-малко един полиестергликол, за предпочитане най-малко два полиестергликола с различна температура на остъкляване. Лепилото съдържа и незадължителни добавки като смола, особено въглеводородна и стабилизатор, като толуолсулфонилизоцианат. За предпочитане е топимото лепило да има вискозитет на стопилката от 10 до 300 Ра при 1300С. Полиуретановият полимер има в диаграмата DSC само една Tg.

Description

Наотоящето изобретение се отнася до едно втвърдяващо ое от влагата полжуретаново топжмо лепило, до неговото производство и до неговото прилохенже в обувната промишленост.

Под ”втвърдяващо ое от влагата полжуретаново топммо лепило” ое разбира изобщо едно свободно от разтворители лепило с уретанови групи, което е твърдо при стайна температура и след като се нанесе под формата не стопилка , ое овързва чрез охлаждане не само физически, но и чрез химическа реакция на още влажните налични изоцианатни групи· Едва след това химическо втвърдяване при молекулно увеличение лепилото получава своите окончателни свойства.

Известни са подобни втвърдяващи ое от влагата полиуретанови топими лепила за различни субстрати:

В европейския патент ЕР 0 421 154 е описана една бързо кристализираща, съдържаща изоцианатни групи, полиуретанова система, която е основана на един полиестердиол А о точка на топене от 30 до 60 °C и един полиестердиол В е точка на топене от до 150 °C, както и па един полиизоцианат D. Тя може да съдържа като удължител • ·

400 . Полиуретано-

• · · · н© веригата ж един диод С о молекулно тегло вата система може да се произведе директно от тези компоненти в един единствен стадий, но са възможни и няколко стадии. Така получената полиуретаиова система е частично кристална и се използва като монтажно лепило и особено най-вече като книговезко ле пило·

В Германския патент ds 32 36 313 е описано едно топимо лепило, което се състои от 20 до ^п0 тегловни процента на елин преполжмерен изоцианат и от 5 до 50 тегловни процента на една нискомолекулна кетонна смола , както и което може да съиъожа от 0 до 75 тегловни процента на един термопластичен полиуретзн. При претто ли мерния изоцианат се касае за един реактивен полиуретанов преполммер / продукт и предварителна полимеризация/ от s

1. елин ароматичен диизоциаиет и/или

2. един преполимер на този изоцианат, както и от

3. елин полиетер или един полиестер с ОН-групи и

4. елин късоверижен диол.

В единствения пример зя производство се прибавят към 516 г от един полиестердиол и ?4 г трипропиленгликол като средство за удължение на веригата. Преполимерът се произвежда в елин единствен стадий от компонентите и има вискозитет от 50 до 40 000 Pa. s при 20 °C. Топимото лепило е подходяяо за лепене на теомопластични и Дуропляетични пластмаси, пенопласти, лакирани повърхности, дървесина и дървесинни материали, хартия, кожа, изкуствена кожа, каучук, текстил, нетъкани материали / non-woven-materials/ « метали.

В Европейския патент ЕР 0 340 206 е описано едно полиурета— ново топимо лепило , което съдържа една смес от най-малко 2 аморфни преполимера , които придават на топимото лепило различни температури на остъкляване.

Те са от една страна над, и от друга стра на под стайна температура. Преполимерите се произвеждат от поли изоцианати и различни диоли, а именно предпочително полиестерди оли, от една страна, и предпочително полиестерни, полиетерни и други полимерни диоли, от друга страна. Топимото лепило се произ-

вежда или чрез смесване на отделно произведените преполимери, или чрез производство на втория полимер в първия. По правило се получават при стайна температура непрозрачни топими лепила, които според ппимера имат вискозитет 91 Ра. ⁸ при 130 °C. Подиуретановото топимо лепило се използва за лепене на дървесина.

В Европейския патент ЕР 0 369 607 е описано едно втвърдяващо се от влагата полиуретаново топимо лепило, което съдържа най-малко два полиуретанови преполимера, като първият преполимер има температура иа остъкляване над стайна температура, а вторият преполимер има температура на остъкляване под стайна температура. Топимото лепило се произвежда от полиизоцианат и различни диоли, а именно от ϊ един полиетердиол, от една страна, и от един полиеотер-или полибутадиендиол, от друга страна. Пример III съдържа 0,5 тегловни процента от един полиестердиол. Полиуретановото топимо лепило ложе да се произвежда в един или в няколко стадии. По правило при стайна температура то е прозрачно и според пример 1 има само едI на температура на остъкляване. Според примерите неговият вискозитет е между 6,8 и 20 Ра. а при 130°С. Топимото лепило е било използвано за лепене на дървесина, пластмаси и тъкани.

В Европейския патент ЕР 0 472 278 е описано едно лепило от един полиалкиленетердиол, един полиалкиленетертриол, един полиестерполиол и един алифатичен изоцианат. Тук се касае за едно втвърдяващо се от влагата топимо лепило за тъкани, дървесина, метал, ко жа и пластмаси • · • · · · · · • · • · · · ··· ·

В Европейския патент ЕР 0 242 676 е описан един метод за производство не ароматични разтворими полиуретани , подходящи за лакови свързващи вещества и имащи свободни изоциапатни гр-^тти, които се получават чрез превръщано на диизоцианяти, макрополиоли с молекулно тегло от 500 до 10 000 и нискомолекулни полиоли с молекулно тегло от 62 до 499 . При последните се касае за силно Разклонени диоли като например 2,2,4- триметилпентандиол-1,3 , чиито хидроксилни групи могат да бъдат отерифицирани с една или две етокси- или пропокси-единици. Полиуретаните са предназначени за разтвор и се използват като овързващи вещества във втвърдяващи се от влагата еднокомпонеитни лакове.

В Европейския патент ЕР 0 511 566 е описано едно

втвърдяващо се от влагата полиуретаново топимо лепило, което се състои от» в/ една течна при стайна температура полиолна компонента със средно молекулно тегло от 500 до 5 000, и Ъ/ една кристална при стайна температура полиолна компонента с молекулно тегло от 500 до 10 000 , както и една смес от една полиизопианатна компонента с 2 различни реактивни НСО-групи и елка диизоцианатна компонента е НСО- реактивност спрямо хидроксигрупите, която е по-голяма от тази на по-малко реактивните NCOгрупи на полиизоцианатизта компонента с две различни реактивни

НСО-^групи· димите лепила се използват предпочително за лепене на стъкло и слепване на стъкло и пластмаси.

В Европейския патент ЕР 0 455 400 е описано едно втвърдяващо се от влагата полиуретаново топимо лепило, което се състои главно от следната смес;

а/ 10 до 90 тегловни части на един първи полиуретанов • · • · · · ··* · • · · • · · ···· ·· преполимер от полихексаметиленад;пгят и

Ъ/ 90 до 10 тегловни части на един втори полиуретанов преполимер от политетраметиленгликол с молекулно тегло ^наймалко 500.

Това топимо лепило е подходящо за лепене на някои синтетични

полимери, дървесина, хартия, кожа, каучук, текстилни материали, включително нетъкани материали / non-woven materials / _{w метзли<}

Известно е съшо, че се използват втвърдяващи се от влагата полиуретанови топими лепила в обувната промишленост.

Така в Европейския патент ЕР 0 125 008 е описан един метод за евединсние на една подметка с горната част на обувката. Полиуре таяът е произведен от един диизоцианат, елин хидроксиполиестер и един монофункционален реагент, като монофункционалният реагент е предлочнтелно един алифатичсн алкохол с 4 до 24 неглеролни атома и точка па кипене над 100 °C.

След като се нанесе лепилото но прели ла се извърши слепянето чрез нагряване и пресоване

лепилото се изла га на въздушната влага, за ла се удължат веригите. За целта са необходими 10 до 15 минути при 80 до 110 °C и една влаппост. съответствувпша на напее на оросяване от 40 до 60 °C, както и една допълни телна обработка при атмосферна влажност в продължение на период от минпти до 18 часа.

Друг елин метод за закрепяне на подметката към обувката е описан в Европейския патент ЕР 0 223 562 . Най-напред се нанася върху подметката и/или горнището едно втвърдяващо се от влагата свободно от разтворители топимо лепило , после пластът лепило се под лага на горещо втвърдяване с влага и накпак подметката и горнището се ппеооват.

В Германския патент ]£ 26 09 266 съш.о е описан елин метод за

• · ta
• · · ·	⁹⁹ · · · «	• ·	• · · ·
• · ·	* * ·	• ·
• · · ·	* * -	• »	• · ·
• · · ···· *·	* · · • · · . ·· ··	• · · • • ·	• • • · ·

съединение на подметката с горната част на обувката. Топимото лепило е произведено чрез превръщане на един диизоциачат с един полимерен полиол с кристална точка не топене от 40 до ~0° С. След като се нанесе топимото лепило , то се поставя в контакт, например, с вода и така обработеният пласт се пресова в омекнело състояние чрез топлина към съответната горна повърхност.

Познатите втвърдяващи ее от влагата полиуретанови топимм лепила страда'*’ обаче от сериозни недостатъци, когато се използват в обувната промишленост , и тези недостатъци правят икономически неизгодно приложението им в широк мащаб.

- Лепилото би трябвало да не съдържа по възможност никакви отровни вещества, особено никакви разтворители.

- То трябва да се нанася при температури, които не са прекадено високи за обувните материали.

- Подлежалите на слепване обувни материали са преди всичко гьон, кожа и каучук.

- При температурата на нанасяне лепилото би трябвало та име

подходяща течливост и добра овлажннемост , за де ое постигне безпроблемно слепване.

- Съединението чрез залепвано би трябвало да има от началото достатъчна якост за по-нататъшната обработка. Това важи особено за якостта на пълзене и началната якост, като втвърдяването би трябвало да се осъществи в подходящо време и по възможност при условия не околната сведа . Това означава, че за няколко минути лепилото би трябвало да се втвърдя дотолкова, че повърхността му да не бъде повече лепкава, за да могат покритите с пласт лепило подметки и горни части на обувката да бъдат обработвани безпроблемно слея охлаждане и лагеруване в склад, без да залепнат едни за дрчги . Освен

• · · · е

това съединението между подметката и горнището на обувката трябва да бъде от самото начало толкова яко, че да не ое разлепи веднага или слел лагеруване вследствие на малки, но постоянни спли. Следователно то трябва да има достатъчна начална якост и преди всичко висока якост на пълзене през тактовите времена / ритъма / на обувното производство. Желателно е едно втвърдяване при нормални условия на околната среда на лагеруването на подметките / 20 £ 5 °C и около 10 / относителна влажност на въздуха/в продължение на по възможност 24 часа и във всеки случай най-късно до 7 дни.

- Съединението с лепило би трябвало да бъде при употреба достатъчно яко и гъвкаво. От особено значение е гъвкавостта на студ / студоусто ’чивсстта /.

Задачата на настоящето изобретение е следователно да предложи ед но втвърдяващо се от влагата полиуретановв топимо лепило за обув нета рани промишленост, което да може да се нанася с малини , интегри в производствената линия, които не съдържат предварително омреж вано с пара и силене в климатичен канал. При това трябва да се постигне особено една висока якост пълзене при достатъчна начел на и ксайна якост за подходящо време. Останалите качества на об— работваемоот и на но за отровността употреба не бива да ое влошат. Това важи особе и гъвкавостта на студ / етудоустойчивостта /

Решението спорел настоящето изобретение е отразено в патентните претенции. То се състои от едно втвърдяващо се от влагата полиуретаново топимо лепило, което съдържа следните компоненти:

А/ най-малко един полиуретанов преполимер / продукт на пред варителна полим^ризация/ от :

а/ най-малко	един полиизоциянат,
Май-малко	един полиалкиленгликол в една концентрация
от повече	от 10 тегловни процента спр~мо топимото

• · • · ··

лепило изобщо, с/ няи-м9лко елин полнестерглнкол п

В/ евентуално добавки като ? 4/ една смола и а/ един стабилнаотор.

Под един полиупотапов препелиκορ трябва да се разбира ®Дин олигоуостзн с изоцианатни групи, ко^г’то трябва да се разгледа като междинен стадий на омрежените полиуретани. Под ”нзг-малио ” един

полпупетаиов преполимер се сочи, че лепилото има най-малко един максимум в кривата на разпределението па молекулните тегла. По пра вило техният бро* съответств^вя на броя на отделно произподентртепррт-о.-пмепи , ОТ КОИТО се ПОЛЯНОВ» ПРИ ЧИСТО ’’ИЗческл смес поли— урет^г'ноо^то топимо лепило. Горната граница па броя на пппполимерито се ип ”лра следователно поради причини за пректичност при 3.

Под един полиизопиаяат” трябва да се разбера едно нискомолекулно съединение с 2 или 3 изоцивнат^· Диизоцианатите се предпочетат, те могат обаче да съдържат до около 10 тегловни процента от триФунк—

цион^лния изоцианат. С увеличаващото се съдържание на три*ункционял^я изоцианат трябва да се очакват обаче нежелани образувания на мрежести молекули 7 омре^вяпия / както при производството, така и при употребата на топимото лепило. Редом с алифатичнмте ипимввЛиФа тичиите полиизопианати се явяват преди всичко ароматичните полизоцианати. Конкретни примери cas толуолдижзоцианат, диФенилметандиизоцианат и техните смеси. Под ди^енилметанджизоцианат се разбира както 4,4’- , така и 2,4’ - ди^енилметандиизоцианат. 'а предпочитане е 2,4’-изомерът да не съставлява повече от 50 тегловни процента. Прибавят се предпочитално елин или два различни полиизоцианата. Използва се прели всичко чист 4,4’-диФенилметандиизоцизнат. Неговата смес о 2,4’-изомева оказва влияние мел-ду другото върху съдържание то на непце-въонптня динзодиянат, термичната стабилност , както и върху продължителността реакционната способност иа Филма /ципата/ на лепилото. Пастта па пол-.тизоцианата в топимотс лепило би трябвало да бъде 16 до ’^?.5 , за предпочитане 20 до 30 тегловни процент?’.

Под един полиалкиленгликол” се разбира един линеен полиетор с 8 ОН-групи. За предпочитане е да има общата формула Н0(- R-O)_mH , където е един остатък от въглеводород с 2 до 4

С-атома . Явя· ват се и съполимери, а именно както блокови полимери, таке и ста^ис» тичоскк съполимери. Конкретни поли®лкиленгликоли са полиетчленгликол, полптитранетиленгликол и преди всичи.о полипропиленгликол

-ОН^-СНССН^)- ) ³⁰ предпочитане е да се използва само '-дин вид от полкалкиленгликолито. 7огят обаче да се употребят- и смеси

Οτι 2 до 2 полиалкиленгликола, които се различават по своето средно молектлно тегло или по вида ня своите звена.

Количеството ня полиалкнленгликола, което ше се използва, ооо'но по полипропилегликола, - възлиза най-малко на тегловни пропейте, за предпочитане 10 по 70 и особено 15 по тегловни про цента от полпуретановото топимо лепило изобщо

Интересен преди всичко е чистият полиппопиленгл^т*кол, Неговото средно молекулно тегло би трябвало ля бъд по правило ме-яду 250 и 1000 , за предпочитане между 350 и 600 и съвсем специално между 403 и 450 . / Има се пред вид сродното число въз основа че 0Нопределения /, Извън посочения обхват настъпва едно явно намаление не положителните въздействия. Те се изразяват ме’* ду другото във в-’соната начална якост / якост прели втвърдяваното/, във високата якост на пълзене / ® устойчивост на формата /пластична якост/ поп влиянието ня малки, но постоянни сиви^,/ и в добрите свойст ва ня течливост при използваните температури.

.1.

···· ·· ···· ·· ·· • · * • · • · • · ···· It

За тази цел могат да бъдат използвани евентуално и лриги полимерни диоли извън предпочитания обхват, например, полиеетердиоля. със същото молекулно тегло или тетраетилгликол в същото количество като полипропиленглихола, за предпочитане е количеството ш тези полимерни диоли, които се намират извън предпочитан -те обхвати, да не бъде по-голямо от количеството на предпочитаните полиалкиленгликоли.

Под един “полиестергликол” се разбит» един полиестер с 2 OH-rpywer , за п»елпочит»не с 2 крадни ОН-групи. Те се произвеж-

дат по познати начини било от :

а/ алиФатични хидрокоикарбонови киселини, било от алифатични ликарбонови киселини е 6 до 12 С-атома, особено правопислени диолени с 4 до 8 С-атома.

Естествено могат да се прибавят и съответните производни,

I например, лактони, метилестери или анхидриди. Конкретни изходни продукти са: 1,4-бутаидиол, 1,4-хександиол, адипинова киселина, азелаинова киселина, себацинова киселина и лактон. Киселинната компонента може да съдържа до 25 молни процента от някоя друга киселина, например, циклохександмкарбонова киселина , тереФталова хисаллпа и изоФталова киселина . Гликолиата компонента може да съдържа до 15 молни процента ст елин друг лиол, например , диетилгли*лол, 1,4-циклохекоанциметанол . Освен хомополимерпте от горнято звена важни са преди всичко съполимереря от следните звена или техните производни :

1.адипинова киселина, Фталов® киселина,изоФталова хис^ллина и бутзнкиол,

2. адипинова киселина, Фтзлова киселина и хексечляол ,

3. адипинова киселина, изоФталова киселина, Фталова киселина, ·· ···· етиленгликол, неопентмлгликол и З-хидрокои-2,2-диметилпропил-З-хидрокси-2,й-диметилпропаонат и

4. адипинова киселина, ^талова киселина, неопентилгликол и етилекгликол.

Съполиестерът от адипинова киселина, изебталова киселина, Ттелова каеелина и бутан диол е отчасти кристален и има висок вискозитет. Затова води до високи начални якости. Съполиестерът от адипинова киселина, Фталова киселина и хександиол има ниска температура на остъкляване и затова води кавсст па студ / етудоустоПчивог.т /.

до една подобрена гъвПолиестергликолите са следователно течни или твъплп. Когато са твърди, те са предимно аморфни. Но те могат да бъдат и слабо кристални. За части аморфни разена, тя предпочитане е една смес от отчасти кристални и от полиестери, Кристалността обаче е толкова малко из не се зяб^л^зва чрез помътняване в готовото топимо

лепило. Температурата на топене на частичнокристалния полиестер е от 10 до ^0 °C, за предпочитане от 45 до 65 °C. Точката на топене показва тенпонатурата, при която ое стопяват кристалните обхва ти на материала. Тя се определя по диФеренциално-термоаналитвчен път чрез ендотермичен главен връх / Endotherm-Hauptpeak /, з_а предпочитане е да се използва един полибутанлиолапипат е молекулно тегло около 3 500 и точка пя топ«не около 50°С като частично кристолен ттолиестергликол.

Средното молекулно тегло на полиестергликола (Мп) би трябвало ля б’’ де мещду 1 500 и 30 000 , прелпочително мехлу 2 500 и 6 000. То ое изчислява от хидроксилното число. Молекулното тегло не полиеотерглихола има известно значение» при увеличаващо се молекулно тегло екотрузията на топимото лепило и проникването в • · · · • · · · гьон?? /ко^чтп/ се затрудняват, а при намаляващо молекулно тегло топимото лепило пък не е достатъчно твърдо при ставна те-ятературе.

Колиестергликолите имат температура на остъкляване *Т£/ в обхвата и® предпочително -40 '0 до 4 50 °C и особено в обхвата на —40 °C до 4 40 °C. Tg се определя чрез D3C -измервания със скорост 10 °C/ -лин във второто преминаване като център «а стадия.

Към особено подходящите полиестергликоли спадататглспва с температура иа остъкляване около -40 °C до 440 °C и с вискозитет около 3 000 до около 30 000 mPa.а при 130 °C / Brookfield, RV1V II + Thermosel / и хидпоксиляо число около 27' го

За предпочитане е да се използва една смес от 2 до б, особено от 2 до 4 полиестергликола с различна температура на остъкляване. Най-малко елин полиестергликоя би трябвало да има '-дна температура на остъкляване пол и една температура над 0 °C, като “еуду двете текгеоату-пи би трябвало да име най-малко 10, за предпочитане наа-мелко 30°0 разлика. Частта на полиестергликолите с ниската теквеогтуоа уъ остъкляване би трябвало да бъде в обхвата на ф

до 100 тегловни прОпента, предпочителио 50 до 00 тегловни тгоопенте спрямо облото количество от полиестергликола.

Якостта на пълзене на топимото лепило / = топлоустойчивостта па слепването срещу яеотврзтима деформация под действието на малки сили при продължително време/ ое подобрява не само чтоз полиестергликолите , но и чрез добавката на една въглеводородна смола. Подобни смоли са нефтената смола, смола от каменовъглен катран и терпенова смола. Те имат обикновено молекулно тегло помалко от 2000 . Предпочитани въглеводородни смоли са модиФицираияте ароматични въглеводородни смоли, терпеновпте смоли, като, ail

• · · · ·· ···· • · · · * * · · * · · · • · · · · · · • · · · · • · · · · · · например,^ - и -8 -пинен-полимери, ниекомолокулн!» полиотиполя като поли-Н/-метплотирол, коло^ояов ©етер и кумароновн/инденови смоли. Естествено тези вещества действуват и тг-н-о увеличители на лепкавост^а.

Тяхната тегловна част оппямо топи?лото лепило възлиза на 3 до 15, особено 3 до 10 тегловни процента.

Под стабилизатор:' е« 'имат ппед впи гвибавкн,

които поддърж т колкото се ложе по-константни Физическите свойства , топилния вискозитет и цвета. За целта може да ое използва най-малко едно от следните примерообрезно посочени в-^-еотва ί фосФорна киселина» фосфориста киселина и тояуол-оул^отгил-изопиянат.

Целесъобразно е да се прибавят от 0 до 0,5, особено от 0,01 до

0,1 тегловни процента от стабилизатора толуол-суд^гж.д-пзо-иаиат.

За да се ускоои реакцията иа втвърдяване, могат до се изпол лват познатите полипретапови катализатори, наттпнмег. дпоргапо-ка· лаенп съединения като дибгтилкяля-н дилаупат плн едно оеркапто-ка лв еио съе ли пе^тг-’ е.

Тяхното количество се ДВИЖИ МО-~!ГГ 0 1,5, осо

тегловен -®Роцент сппямо теглото на пяеполимева.

За предпочитане е обаче тонимите лепила спотюд настоящето изобретение да не съдържат някакви разтворители. Под такива разтворители се разберат инертни органични съединения с топке па кипене до 200 °C при нормално налягане. Освен това е за ппедпочитяне топилите лепила според изобретението да не съдържат нпкяти инертни пълнители, като няприеор : глтпгл, карбонати и титяпос двуокис.

Топимото лепило спооод настоящето изобретение е оъотянено от горните компоненти, като е за предпочитане те да бъдат разпределени по следния начин а/ а/ е/ до 35 тегловни пропепта полиизоциачат, до 70, особено 15 до 35 тегловни п^епочта

-о 65, особено 3 полиестергликол до 15, особено 3 до 50 тегловни Π’-ο-’ρπτο до 10 тегловни ппоттечтя смола, до 0,5, особено 0,01 до 0,1 тегловни пгепента стабилизатор.

са обаче не само тегловният обхват ка отделните и тегловното оъотно-оние помежду им.

Така съот· w--чието на реактивните групи ВСО ί он бъде :

1,1 ί I

1,15 :

до

1,5 ; 1. Така съотко течното за един конкретен състав не топпчо лтеппло би да ое избере по такъв начин, че

ТОПЯМОТО .”-'п с-дно използваемо молекулно тегло , тоест достатъчно високо, за да се получи добра ияоялпе яттест, а от цру га те· те достатъчно ниско * за да бъде вискоочт»»^»

ТВОВ-ТОЛП достатъчно писък и пои

п-ппло хтето .г и на малко гр:

пи на

100 г топимо лепило, готе.

Съдържа зя па

NCC се пост”гнс достатъчно нието на вискозитетът на топене на полиуретановото лепило спо-оп настояs цето изобретение е обикновено в обхвата от 10 по 300 Pq. , за

BS предпочитане в обхвата от 20 до 100 . Вискозитетът на топено се измерва при 130 0 по , като пробата се полррява предварително 15 минути пои 130 °с у олед то за -е отчита стойността.

• · • · · ·

Трябва също да се изберат видът и количеството иа отделните компоненти тача, че да бъдат съв^ести^и. Признак за тази съвместимост иояг; да се открие в това, че полиуретанови^т преполи^ер има предпочителпо само една те ?лп ера тура иа остъкляване / / в диаграмата БОС . меродавен в случая· е вторият цикъл при пови::?, ни а аа температурата с 10 °C / мин.

Еолиуретанопият преполимер епопея наатояието изо 1 а' те нпе моке да бъде произведен както в един, таке и в няколко стадия. При много стг>диметод иви-напрад се превръща, наппимер,

ПОЛИИЗОЦ-ЛЯЯЯТЪТ лглгколя, съответно е пол'»еетс-ргликсла поотделно, в после п /т-ντο- от превръщането се смесват. Въвмопно е оъло превр'. щс :г??с иа полкизоцианата паН-напоел само е полвалпихонгликола или само с пол/естергликолЕ и след това този препродикт се превръща в присъствие то на всички останали участници в реакцията.

Зп предпочитане е обаче полиуретановагт преполимер да ое пвоиап?ле според изобретението в едностадиен процес. За делта на?напреп се смесват полиестерните и полиалкиленовите гликоли и след

тона ое дехидратипират в продължение на €0 минути при 110 до 130 °C под пануум. След охлаждане на сместа до около 90 °C ое прибавя полиизопнача^ът . Реакционната о^;.тое се нагрява от ново и.а 110 по 130°С,

Ако иа ек прибави никакъв катализатор, реакцията трае общо около 60 mhhvth * пояяфо превръщането вавъп^ц под вакуум на пнвктни^ , тоест допято н·-' могат де ое от^^^^т повече ОН—групи, съответно дока то остане максимум едно количество от С р/ 100 г преполимер, или пък се постигне ^пдя'п»ят вискозитет.

Ако целаните добавки но бъдат прибавени още по впеме на образуването на полиуретоковия преполимер, те трябва да бъдат прибавени сега и да бъдат хомогенизирани.

4·/· ······ » _е •W* ··· ·· · · ·····

Тъй като нолиуретан-преполимерът съдържа реактивни групи, полиуретановото топимо лепило е чувствително към влагата на въздуха. Затова е необходимо да се пази по време на лагеруването от влагата. За целта е препоръчително да се съхранява в затворени, сухи влагонепроимцаеми съдове от алуминий, бяло теиете или съединени пластмасови листове / VerbundxOlien

Топимото лепило епопея настоящето изобретение се отлича ва в основете си по следните ценни качества:

- Не съдържа никакви разтворители. Концептпяпп-та на непревърнатия MDI / дифенилметан-4,4*-.диизоцианат/ възлиза на помалко от 2,0 процента, особено по-малко от 1,0 тегловни процеп та.

- То е стабилно при лагеруване / пазене в склада/, тоест не ее получава никакво разслояване на сместа. При темпооотупата на нанасяне от например 170 ^WC е сравнително стабилно, тоест вискозитетът на стопяване се колебае в елин обхват от 4 максиедна трета, за предпочитано една пета от изходната стой-

колт за часа.

- При 110 до ЮО °C може да се нанася леко и лесно като орежелго отичала се отопллка.

- Както каучукът, така и гьонът / кожата/ со увлпжняпат доητ·-τ~ς-.ο и топимото лепило пронмкеа сравнг.толио дълбоко във глакя-с-ти материали.

- Преди втвърдя’аието остава достатъчно време, 38 до когат до ас навестят частите, подлежали на слепване.

- Пги охлаждане при условия на околната с-ода се пол чават съединтнпт / слепване/ с висока начална якост и виеона якост па пълзене. След като изстинат ,пластовете но са лепкани.

- При обичайните срокове за лагеруване пе обувни полуйб“ китн се постигат при·⁵.-.·; ’βί якостя. Освен това слепванията са гъз1'.л:.1л дори πρ'·ι яд ек и т-емпе орту ол.

- Слепван’то е прозрачно.

- Слея, като ее зтвърци, слепването оста те много ^тгсто^- члоо оп,...^:пю водата.

Въз	основа на горните положителни качества топимите лепи·
ла епопея	наето-щето изобретение са особено подлолгши за при-
ло -ение в	обувната плолн ·;?οποπτ « иа .-зоче са полхол^пи при

нанасяното им с м« ини, които могат да се интсгуж·'»·? в обувнопроизво •тотвената линия, в която няма с талий из предварително овлажняване с пара· съответно няма сушилен канал.

Пол обшвке” се разбира изделие за външна загита и покшигу _иа кгакл и то не само крайният пролукт, готов за продажба , по и междинните продукти, от които е съставена готовата Обувки.

Под подметка” се разбира ходилото , включително п токовете.

Топимите лепяла според наето «плето изобретение са особено подходти за закрепянето на подметката към горнпг-то , а освен тоза и за закрепяне на намиращите се пол напрежение субстрати, както и за лепенето на гьон и кожа.

Затова предмет на настоящето изобо-'трнне е ппиложеиие•то на лепилата спорел изобретението за закрепянето на подметки към обувен липев матепиел, особено от кожа, а им«пко пои следните работни операции:

1. Евентуална предварителна обработка на подметката и/или ·· ···· ·· ···· лицевия материал , нмирзмрр, чрез награпяваис и рязро ’воне на повърх-.-зотта , грунцтрщ и-, т-.логен пране, изтргвяно с рсзтворггслл и т.н,

2. Нанасяне на ззип пласт от топимото лепило при 110 до 180°С зърху най-малко едни от подлежа;:!»те на слепване повърхности , кагс другите повърхности или не бива да съдържат никакво лепило |Илн едно лепило с разтворител, съответно едно диспесоионно

L. притискане на подлежалите ма слепване понъс-хмосге· и

4, Евентуално охлаждане не подлежащата на залепване повърхност.

Преди да се нанесе топимото лепи до според. паотояп^яо изобретопке, е целесъобразно подметката, съответно лицевият материал да бъдат подложени на ппедвагглтелна обработва » В случая ое касае за познати методи , като ,наппимеп, размъхване, награпявапе, изтриване о разтворители или гвунлипане е някакъв групт /основа/ или халоголизаке на определени каучукови компоненти.

Оа предпочитане а при нанасяне топимото лепило до не съд-ьр: .· a i i и какъв разтвор я тел.

За предпочитане е лепилото да се нанася' е машина при дебелина от 0,05 до 0,7 мм. След нанасянето на един пласт от топимото лепило и преди пресоването на подлежащите на слепване повърхности топимото лепило може да бъде охладено и предварително готовият материал да се лагерува , докато е необходимо да се избегне едно втвърдяване. Преди пресоването пробата отново ое нагрява на 110 до 1С0 °C, когато лепилото 'е ^х,ьдо изнтоеяо само въгул ег?з с*7бетрат, / на 30 до 100 °C, когато днатя субстрата Ще бъдат наметен·;· с лепило.

Втвърдяването може да се извъвеи при различни условия. То

• · • · • · • * • · ·

Я„у . 1ΰΤ033 ОТИ^СЛ··'·'.' Т I i'Ί ΰ'·'Т на бн ДЗ

-ί не над 6 '· прл '9 ’ С. и ри тези условил втвърдяването трае

Н8’^:-малко '6. чао'!. Мзловлята »ш околната среда όγητ bog пак rs оо колебаят, u-!^irn’’-v;p, 1з обувчтз от 20 4 5 “С. Отиоси^елнал илх-ксат на йъ-х/хя б*· трябва.х о''аче да и^до не по-малко от 10 .', за да ое стгпн' .до gw чепкал от 3 до 7 п^тг,^г за едно

1,.: ’?'' Ο Τ· i t в е а м c в T f ΐ'¹ г. ^σ в < ’огчто ое използва топилото лепило опоеол настоящото язоΓίπ'.φ'τν,,-ι р обувната ппоми<леност» получават се следните предимот*·.. угг» ·

- Лепилото позволява да се интегрира без усложнения една система в производствената лини*.

- Клагодвренве на високата якост на пълзене и на висока- та начална ^кост лепилото позволява една явно по-в^енхя п^оизV.< r-т» ” -Tff's m ' ' Ji, ' - - - Д ·

- ‘-'костта на слепваят»ята е гъон и кс:~п е нзне;:··w?o

-т r*-. « %- . - - * — ЕОИГУ^ЛЕО С- НСС 0 СЯНО G ГИОС Т ‘Х=Е.':С К:?.· F Ο Н8 л ~^тх~О^О * υ^η^η-η·’·', θ HOEHVPOTCHC’B^· ГОЛ *

Затова предмет на изобретението са и обувните, произведени ч'боз приложение на лепилото спете,п настоящето изобретение.

Сега изобретението гае бъде подробно обяснено е помопта на ппнмрпчте, които следват • · · · • ·· • ·· • ·· • · · · · · ···· ·· ···· • · · · · · ·

Р И fil Е Р И

А/ Изходни вещества е частично кристален еъполиеетергликол от изофталова киселина, бутандиол, диметилестер на ’та ловата киселина и адипинова киселина. Полиестер А има моле кжлно тегло около 3500, хидроксилно число от 27 до 34, опре делено по DIM S3 240, температура на остъкляване около -20°С, определена чрез DSO, всикозитет при 100 °C около 30 000 mPa. а и при 130°С около 5000 mPa.· , определени с виско— зиметър

Brookfield (LVT4).

и е с т е р В е частично кристален еъполиестер гликол от диметилестера на Фталовата киселина , адипинова киселино и хексендиол. Има молекулно тегло около

3500 , хидрок силно число от 27 до 34, определено по DIN 53

240, темпера тура на остъкляване около -40 °C, определена чрез DSC , и вискозитет при 130 °C около 3000 mPa.s , определен с вистсо зиметър Brookfield (LVT4).

Полиестер С е твъпд. аморфен съполиестерглипоязо* изо

Фталова киселина, неопентилгликол , етиленгликол, адипиноза киселина, фталова киселина и 3-хидрокси-2,2-диметилпропил

З-хидрокси-2,2-диметилпропаноат. Има

3500, хидроксилно число от 31 до 39, молекулно тегло около определено по DIN 53 240, температура на остъкляване около 4 °C, определена чпоз ₀ mPa. s

D3c _t и вискозитет при 130 С около 30 000 , опреBrookfleld (DVT4).

делен с вискозиметър \

• · · ·

Полиестер D е твърд аморфен съполиестер

гликол от неопентилгликол, етиленгликол, адипинова киселина и анхидрид на Фталовата киселина. Има молекулно тегло около 2000, хидроксилно число от 50 до 60, определено по 53 240, температура на остъкляване около 4· 10 °C, определена чрез DSC > и вискозитет при 80 °C около 70 000 аРа·® , ц при 130°С около 5 000 mPa.е , определен е вискозиметър Brookfield (LVT4).

Полиестер Н е много слабо кристален, наситен съполииерер-гликол с вискозитетно число ^7-83 см³/г,определено по DIN 53 728, точка на омекване 102 - 110 °C, определена по DIN 52 Oil, температура на остъкляване около -12°С , определена чрез D3C, и вискозитет на стопилката при 180 °C около 65-75 Ра. а и при 200 °C около 35-40 ?а. з , определен с ротационен вискозиметър / Platte/Kegel/, с молекулно тегло около 25 000 въз основе на океидпилпото число.

Полиестер I е твърд аморфен оъполиестергликол е молекулно тегло около 3500 , хидроксилно число 2734 ,определено по DIN 53 ²⁴⁰ » температура на остъкляване около 20° С , определена чрез D3C * и вискозитет при 130 °C около 7000 иРа.е ♦ определен с вискозиметър Brookfield(LVT4).

Полиестерните материали се предлагат на пазара от

Фирмата HUls λ. 0., Troisdorf, Deutschland.

Полипропиленгликолът има молекулно тегло около 425 и се получава от фирмата Miles Inc.,Pittsburgh, PA,USA.

Веществото, увеличаващо лепливостта, е полимеризирана • · · ·

32..

В -пинен-смола, която ее произвежда от Фирмата Hercules inc. Wilmington, USA.

Въглеводородната смола се получава от фермата Arizona Chemical Co., Panama Cits USA

Дифенилметан-4,4’-диизоцианетът / MDl/ се получава от Фирмата Miles Inc,, Pittsburg,

В / Производство

В следващите по-нататък примери бяха произведени полиуретанови лепила чрез едно около 60-минутно дехидратизираяе на посочените количества полиеетергликол или полиестергликолна смес и полипропиленгликол и евентуално полимеризирана р-пиненсмола при температура около 110 до около 130 °C под< йаку^т,м. След охлаждане до около ^п0 °C сместа бе поставена в реакция с посоченото количество ди^енилметан-4,4’-диизоцианат /мру / при една температура около 110 до 130 °C под вакуум в продължение на около 60 минути. В допълнение към реакцията преполшлерът бе прехвърлен в един влегонепроницаем съд /резервоар/ .

С/ А н а л и з

Вискозитетът бе измерен с един вискозиметър Brookfield

Thermocell ί След 15-минутно нагряване на една тръбичка с полиуретановата етопилка до посочените темпееатуои и бе отчетена стойността. Стабилността иа топене на полиуретановата стопилкабе измерена и определена чрез увеличението на • · • ·

вискозитета в продължение на 2 часа най-често при 130 °C.

Якостта / устойчивостта/ на разслояване бе проверена е проби от ЗВВ /стирол/бутадменбв каучук/ с широчина 2,5 см и дължина 10 до 12 см. Лентите бяха потопени най-напред за около 5 секунди в разтвор от грунд /основа/ , след това бяха сушени в продължение на около 30 минути в пещ 100° С. Лицевият материал беше или кожа, или тъкан, покрита с полиуретан, която бе разропена /награпеиа/ по подходящ начин. Лепилото бе нанесено в един пласт с дебелина около 0,5 мм върху нагрятата и грундирана проба от Нагря то то горните беше най-напред притиснато с ръка върху пробата от SB& после бе поставено в продължение на около 1 минута в преса е налягане 7 до 14 бара / 100-200 psd/· Алтернативно лепилото беше нанесено върху двете предварително наг^яти повърхности, после бе притиснато с ръка, а след това бе поставено в продължение на около 1 минута в преса с налягане от 7 до 14 бара / » 100-200 pal/. След посочените времена пробите бяха изследвани по отношение на тяхната якост /устойчивост/ на разслояване, като бяха разделени /разлепени/ в една ма ина за изпитване якостта на опън / Tnstrnn—7,ugTTiftachine 7 със скорост 1,25 см/ мин.

Под якост в сухо състояние се разбираякост на разслояване утвърдено състояние след 7 дни.

Якостта на пълзене бе изследване, като бе закрепена една тежест от 500 г към незалепената част от лицевия материал от пробите, използвани при изпитването за якост иа разслояване. Якостта на пълзене се измерва в _теИ1 Приема се за добра*

• е е е · • · · · · • · • · · · · една стойност под 10, особено под 5 mm/h. След втвърдяване на лепилото това изпитване бе проведено при различни температури, за да се оценя и жароустойчивостта /термоустойчивоетта/ на лепилото.

Следващите примери от 1 до 5 показват влиянието на броя на полиеетергликолите върху началната якост / - якостта на разслояване след 5 минути/.

ПРИМЕРИ

3

Полиестер А	47,6%	24,8%	16,5%	14,1%	23,3%
Полиестер В	- -		16,5%	14,1%	11,7%
Полиестер С	- -	24 ,8%	16,5%	28,3%	5,8%
Полиестер D	—	- -	—	—	5,8%
Полипропилен-	23,8%	24,8%	24,5%	17,7%	23,3%
гликол
Вещество,	4,8%	- —	- -	«»	5,8%
увеличаващо
лепливостта
Въглеводо-	- -	— _	- -	5,3%	- —
родна смола
MDI	23,8%	25,6%	26 ,0%	20,5%	24,3%
ЯСО:ОН	1,4	1,4	1,4	1,4	1,4

Вискозитет /Ра.· /

90°С	190	375	310	98 —
110°С	55	130	75	60	—
180°С	22	52	26	—	26
Йо°с	—	—	—	—	—
170°С	—	—	—	—_	—

Якост на разслояване / SBR/сиптетика/ /кг/см/ след 5 мин след 3 дни Якост на пълзене

0,4-0,9

5-5,7

4,1-5

1,8-2,5

4,6-5 добра

Якост в сухо състояние /Кожа/ 3BS /кг/см/ след 7 дни

5,3 ·· ····

·· ««ft • · · • · «tt ··· · • · ·· ···

Други примери според изобретението / от 6 до 11/

Примери

	6	7	8	9
Полиестер А	29,2$	23,3$	29,1$	23,4$
Полиестер В	5,8$	11,6$	5,8$	11,7$
Полиестер С	5,8$	1,2$	1,2$	10,5$
Полиестер η	5,8$	10, 5$	10,5$	1,2$
Полипропилен-	23,3$	23,3<	23,3$	23,4$
гликол
Вещество, увеличаващо леплпвостта	5,8$	5,8$	5,8$	5,9$
Въглеводородна смола	—	—	—	—’
MDI	24,3$	24,3$	24,3$	23,9$
NCOs OH	1,4	1,4	1,4	1,4
Вискозитет Z₽a._s	/
90°С	—	—	—	—
110°С	—	—	—	—
130°С	43	22	24	27
150°С	—	—-	—·	—
1?0°С	—	—	—	—
Якост на разслояване />ВН /син-
тстика /
/кг/см/ след 5 мин	3,6	3,6	3,6	3,6
след 3 дни	—	—	——
Якост на пълзене	добра	—	добра	добра
Якост в сухо състояние
/Кожа/бВЙ /кг/см/ след ? дни	2,5		7,1	4,5

• · е

ее ·· ее ееее • е

ST*··* ·· ееее е · • ··· ··· е ··

Пример и

	10	11
Полиестер А	22,94	22,74
Полиестер В	11,54	12 ,94
Полиестер С	5,74	6,44
Полиестер Полипропилен -	5,7-4	6,44
гликол	22,94	19,34
Вещество, увеличаващо лапливостта	5,74	6,44
Въглеводородна смола	—	—
	25,54	25,94
MBI ИЛЛ. AU ......	1,5	1,5
Вискозитет /?а._\|> /
90 °C	—	—
110°С	37	—
130°С	14	13
150°0	—	—
170°С	—	—
Якост на разслояване / /син- З^гшса / кг/см след 5 мин	2,0	3,9
след 3 дни	—	—

Пример 12

Този пример показва предпочитани дози , които са били използвани за приготовлението не съставите от лепила според настоящето изобретение.

Материал	А	В	С	D	Е
PBG 425	29,53/ .	23,486. .	28,176 .	23,34 ·· .	23,34/
Полиестер А	24 ,616	29,316	23,476	23,346	29,176
Полиестер В	4,926	5,86<	4,69/	11,67/	5,836
Полиестер I	4,92<	5,866	4,69/	5,83/	5,83/
Полиестер С Въглеводо-	4,Р2/	5,866	4,696	5,836	5,836
род··;· смола	4,92-6	5,86 6	9,386	—	—
Вещество, увеличаващо лепливостта				5,836	5,836
MBI Съотношение	26,186	23,806	24 ,916	24,16/	24,156
NCOtOH Вискозитет	1,3:1	1,4:1	1,3:1	1,4:1	1,4:1
130 °С/Ра. _в/	45-60	27-32	85	27	43
Начална
якост в /Мг/см/ при 12,5 см/мин	4,1-5,9	5,3	4,5	2,0	4,5
При горните лепила ура 425	означава	полипропилен -
глитеол със средно	молекулно	тегло 425.	Полиестер	-гликолите	А,
В, С и I бяха вече	описани.	Веществото,	увеличаващо лепливостта»

«•ползва за дифеиилметане полимеризирана д>п инен-с мола· Ш)Г^е

4,4’-диизоцианат.

Началната якост бе определена с ленти за с широчина 2,5 см и дълбина 12,5 см, които верително подгрети на 80 - 100 °C . Инициалите цвв

NBR проби от NBR/ бяха предозначават nitryl-butadiene rubber s бутадаен-нитрилен каучук/. Лепилото бе нанесено при температура около 180 °C върху двете ленти и лентите бяха пресовани в продължение не около 1 минута със 7 ба• е е

pa / около 100 /. Тук трябва да се забележи, че в зависимост W прибора, с който разполагаме, можем да приложим и по-ниски налягания при пресоването на лентите. Горепоменатите ленти за проби от NBR съдържат една нитрилкаучукова основа о твърдост по Тор

-т могат да бъдат доставени от Научно-изследователски·* институт за производство на обувки в Пирмазенс ( PrUf- und Forschungsinetitu fUr die Schuhheretellung, Pirmaeena, Peatachland).

Началната якост бе определена с една скорост 12,5 ом/мин /« 5 инче/мин/. Подучените сто кости бяха преизчислени от /р11/ в /кг/ом/ о помощта № фактор 5,61.

Пример 13

Този пример показва, че могат да се произведат задоволителни полиуретанови топими лепила и като се използва високомолекулен по— лиурстан. И тук също е от значение съдържанието иа полипропиленгликола.

Материал

PPG 425	34,4^
Полиестер В	34,4<
MPI	31,2'*
Съотношение BCOiOH	1,4 t 1
Вискозитет , 130 °C	125
180 °C / Ре.® /	20
Начална якост	4,4 -

в /кг/см/ при 12,5 см/мии . · ···· ..

• · . ·· «...

• · · · · · • · · · * · ·♦· ···:···· · ·· .. · ·

Пример 14

Този пример разкрива един метод зг слепяне иа една подметка от отирол-бутадиенов каучук с горнището на обувка от лицева кожа.

Той обхвата следните операции:

Най-напред подметката бе намазана с един обичаен грундиращ разтвор, а горната част на обувката бе награпена е обичайните средства за придаване на грапавост на лицевата кожа. Получи се един пласт с дебелина около 0,5 мм. Подметката и горнището бяха пресовани в една преса за обувки със свърхиалягане между 10 и 20 бара, и след около минути те бяха отново пресовани с налягане

между 10 и 20 бара ка бяха преценени • Началната и крайната якост на влепенате обувкато задоволителни за по-нататъшната обработка и за употреба /ползване/.

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Евентуална предварителна обработка на подметката и/или на горнището на обувката, например, чрез награпяване , грундиране, халогениряне, изтриване с разтвори и т.н.

···· ·· ·· • :: · .··.

···· *··* ·..· · : * ’··· ’”·

1. Втвърдяващо ое от влагате полиуретаново топимо лепило» съдържа- що:

А/ най-малко един полиуретанов преполимер от:

а/ най-малко едни полиизоциенат, б/ най-малко един полиалкиленглпкол в концентрация над

10 тегловни процента спрямо топимото лепило изобщо» с/ най-малко един полиестергликол с температура на остъкляване от -40 до 450 °C и

В/ евентуални добавки като :

А една смола и е/ един отабилизатор.

2. Нанасяне на един пласт от топимото лепило при 110 до 180 °C върху най-малко една от повърхностите, които тпябва да бъдат слепени, като другото повърх ност не е нужно да съдържа лепило или може да съдържа едно лепило о разтворител , съответно едно дисперсионно лепило.

2. Топимо лепило по претенция 1 със следния състав:

а/ 15 до 35 тегловни ппоцента полиизоцианат, б/ 10 до 70, особено 15 до 35 тегловни процента полиелкиленгликол, с/ 5 до 65, особено 30 до 50 тегловни процента полиеотергликол,

0 до 15, особено 3 до 10 тегловни процента смола и е/ 0 до 0,5, оеобеиа 0,01 до 0,1 тегловни процента стабилизатор.

3. Пресоване на подлежащите на слепване повърхности.

3. Топимо лепило по претенция 1 или 2, характеризиращо се с това , че полиизоцивйатът е един ароматичен диизоцианат, особено един диизоцианат, избран от групата толуолииизо-

W цианат, 4,4♦-джфенилметандиизоцианат и 2,4 -дифенилиетандиизоцианат, както и техните смеси.

4, Топимо лепило по претенция 1, 2 или 3 , харзктелизиращо • е ···· :· ··· .

• ·· ..·...· се с това, че полиалкиленгликолът е един полипропиленгликол, имащ едно молекулно тегло от 250 до 1 000 , особено 350 до 600 и предпочително между 400 и 425.

5. Топимо лепило по най-малко една от претенциите 1 до 4, характеризиращо се с това, че съдържа най-малко 2 полместергликола е различна температура на остъкляване според измерванията рзс (Tg).

6. Топимо лепило по претенция 5, характеризиращо се п това,

С че температурите иа остъкляване се намират в обхвата от

-40 до i 50 °C, особено от -40 до 4 40 °C, като едната температура на остъкляване е под» а другата е над 0 °C, като между двете температури има разлика най-малко 10, за предпочитане най-малко 30 °C.

7. Топимо лепило по най-малко една от претенциите 1 до G, характеризиращо се е това, че молекулните тегла на полиестергликолите са между 1 500 и 30 000 , за предпочитане между 2 500 и 6 000.

в. Топимо лепило по най-малко една от претенции 1 до ”, характеризиращо се о това, че полиеетергликолите са течни, аморфни и/или слабо кристални.

9. Топимо лепило по най-малко една от предходните претенции, характеризиращо се с това, че смолата е въглеводородна смола, особено една модифицирана ароматична въглеводородна смо ла или терпеиова въглеводородна смола.

10. Топимо лепило по най-малко една от предходните претенции, ···· характеризираща ое е това, че стабилизаторът е толуолсулФонил-из©цианат.

11. Топимо лепило по най-малко една от предходните претенции, характеризиращо се с това, че полиуретановият преполимер има само една jg в диаграмата D3C.

12. Топимо лепило по най-малко една от предходните претенции, характеризиращо се с това, че има вискозитет на стопилката (о· в обхвата от 10 до 300, прелпочително от 20 до 100 при 130°C.

13. Производство на топимото лепило по най-малко една от предходните претенции в едностадиен или многосталиен процес, особено в едноетадиен процес.

14. Приложение на топимото лепило по най-малко една от пред- ходните претенции в обувната промишленост, особено в машини за нанасяне на лепилото, които се интегрират в обувната производствена линия, която не съдързг стадий на предварително овлажняване /омрежване/ о пара , съответно суиилен канал.

15. Приложение по претенция 14, характеризиращо ое с това, че лепилото се използва за закрепянето на подметки към горнището /лицевия материал/, особено от кожа, а именно при следните работни операции!

4. Евентуално охлаждане на подлежащата на слепване повърхност.