BG63384B1

BG63384B1 - Бензамиди за лечение на невродегенеративни смущения

Info

Publication number: BG63384B1
Application number: BG101929A
Authority: BG
Inventors: William FLITTER; William Garland; Allan Wilcox; Richard PAYLOR
Original assignee: Centaur Pharmaceuticals, Inc.
Priority date: 1995-04-03
Filing date: 1997-09-29
Publication date: 2001-12-29
Also published as: CO4700431A1; EE9700235A; DE69613567D1; AU721045B2; JP3479658B2; PL184121B1; TW381073B; YU21096A; CN1073552C; IS1919B; EP0819113B1; EE03437B1; ATE202552T1; GR3036466T3; IL117629A; EA002031B1; DZ2012A1; HUP9801759A2; KR100429120B1; HRP960156B1

Abstract

Фармацевтичните състави съдържат като активен ингредиент съединение с формула в която R'означава наситен алкил c 3 до 5 въглеродни атома,всеки R независимо означава -NO2 или -NH2, или -NHCOCH3 и n има стойност 1 или 2. Изобретението се отнася също до метод за получаване на посочените съединения, както и до тяхното използване за производство на препарати за лечение на състояния, коитосе характеризират с прогресивна загуба на функцията на централната нервна система като болестта на Паркинсон или на Алцхаймер.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до бензамидни съединения, фармацевтични състави, които съдържат тези Съединения, до тяхното получаване и до използването им за лечение или профилактика на невродегенеративни състояния.

Предшестващо състояние на техниката

Невродегенеративното заболяване включва голям брой състояния, водещи до сериозна немощ, които включват болестта на Паркинсон, амиотрофична латерална склероза (АЛС, “Болестта на Лу Чериг”), мултиплена склероза, болестта на Хънтингтон, диабетна ретинопатия, мултиинфарктна деменциа, макуларна дегенерация и други подобни. Тези състояния се характеризират с постепенно, но неотстъпно влошаване на състоянието на пациента с течение на времето. Механизмите и причините на тези заболявания стават все по-разбираеми и са предложени много начини на лечение. Едно от тези невродегенеративни състояния, болестта на Паркинсон, е свързано с ненормално понижаване на допамина в избрани области на мозъка.

Напоследък обобщения върху познанията за болестта на Паркинсон, са осигурени от Marsden. С. D. в “Review-Article - Parkinson’s Disease” Lancet, 1990, 948-952 стр. и Caine D. В., в “Treatment of Parkinson’s Disease” NEIM, 1993, 329; 1021-1027. Както сочат тези обзори, допаминовата недостатъчност се идентифицира като ключова характеристика на болестта на Паркинсон и разрушаването на допаминергичния нигростриатален път съответства на допаминовата недостатъчност у пациентите с болестта на Паркинсон.

Бързото развитие на подобни на Паркинсонизъм симптоми у малка част от населението, използвала лекарства с неизвестен произход в Сан Хосе, област Калифорния, бе свързано с микроколичества токсични оне чиствания в синтезираните в домашни условия лекарства. Последвалите изследвания върху животни, включително маймуни, показват, че 1-метил-4-фенил-1,2,5,6-тетрахидропиридинът /МФТП/ е причината за подобните на Паркинсонизъм, симптоми, които са се развили у ползвалите посочените лекарства, както е съобщено от J. W. Langston et al., в “Chronic Parkinsonism in Humans Due of a Product of Meperidine-Analog Synt.” Science, 1983, 219, 979-980. Тези заключения и много изследвания, предизвикани от тях, са довели до създаването на сигурни модели на болестта на Паркинсон, както се съобщава от Heikkila, R. Е., et al., в “Dopaminergic Neurotoxicity of l-Methyl-4-Phenyl-l,2,5,6Tetrahydropyridine in Mice” Science /29 юни, 1984/ 224; 1451-1453; Burns, R. S., et al., в “A Primate Model of Parkinsonism ” Proc. Natl. Acad. Sci. USA /1983/ 80; 4546-4550; Singer Τ. P., et al., “Biochemical Events in the Development of Parkinsonism ” J. Neurochem. /1987/ 1-8; и Gerlach, M., et al., “MPTP Mechanisms of Neurotoxicity and the Implications for Parkinson’s Disease” European Journal of Pharmacology, 1991, 208; 273-286. Тези и други публикации описват изследвания, които помагат да се изясни механизмът на въвеждането на МФТП при животни и как то води до появата на дефекти в двигателните характеристики, типични за болестта на Паркинсон. Те ясно сочат, че МФТП е причината за подобните на Паркинсонизъм симптоми, които са развили хора, използвали онечистени лекарства с неизвестен произход, и че подобни недостатъци в двигателната способност са открити у примати и други животни, на които директно е приложен МФТП. По-нататък те сочат, че въвеждането на МФТП предизвиква забележително понижаване на концентрацията на допамин у изследваните обекти.

След тези заключения се развиват опитите за създаване на средства, ефективни при лечение на свързани с допамина невродегенеративни смущения като болестта на Паркинсон. При тези опити с животни се дават количества МФТП, съответстващи на силно потискане на техните допаминови нива. Опитните животни получават от изследваните съединения, за да се разбере дали тези съединения са способни да предотвра2 тят понижаването на допамина у опитните животни. В степента, в която допаминовите нива се запазват, съединението може да се счита за ефективно средство за забавяне или отсрочване на развитието на невродегенеративното заболяване, например болестта на Паркинсон.

Разработени са и други опити за търсене на средства, ефективни при лечение на свързаните с допамин невродегенеративни смущения. При тези опити стриатума на опитните животни се инжектира с нервната отрова 6-хидроксидопамин, който има понижаващо допамина действие и е широко разпространен като модел за тези условия. Изследваните съединения се въвеждат, за да се определи дали те са способни да предотвратят или да намалят загубата на допамина при опитните животни. Пак в зависимост от степента на задържане на допаминовите нива съединението може да се счита за ефективно средство.

Митохондриалното действие е свързано с много невродегенеративни заболявания, като АЛС, болестта на Хънтингтон, болестта на Алцхаймер, церебралната дегенерация и самото стареене /Beal, М. F. в Mitochondrial Dysfunction and Oxidative Damage in Neurodegenerative Dis., R. G. Landes Publications Austin. TX. 1995, например на стр. 53-61 и 73-99/. Митохондриалното увреждане е механизмът, чрез който МФТП понижава концентрациите на допамина в стриатума /Mizuno, Y., Mori, Η., Kondo, T. в “Potential of Neuroprotective Therapy in Parkinson’s Disease” CNS Drugs, 1994, 1: 45-46/. Така, средство, което защитава от нарушение митохондриалната функция, причинено от МФТП, би могло да бъде полезно при лечението на заболявания на централната нервна система, при които основна причина за заболяването е нарушаването на митохондриалната функция.

Съществуват също модели за определяне ефективността на средства за лечението на други невродегенеративни състояния. Например ефективността на съединения срещу болестта на Алцхаймер, може да се определи при опити с клетъчни култури. При два от тези опити съединенията се оценяват за способността им да защитават срещу загуба, предизвикана в нервна клетка с ами лоид β /25-35/ или с глутамат, в плъхови ембрионални хипокампални нервни/астроцитни култури. При друг опит съединенията се оценяват за способността им да се намесват в амилоид β /1-40/ бета прегънато листово образувание. Съединенията, които имат това действие, могат да бъдат считани като вероятно подходящи за лечение на болестта на Алцхаймер.

Доколкото са известни други бензамидни съединения, то тяхното използване досега е било като междинни продукти в химически синтези или в области, които не са свързани с изобретението. Леки структурни промени водят до големи различия в тяхната ефективност и в токсичността им. Преобладаващият брой бензамидни съединения имат малка или никаква активност при нашите изследвания. Има обаче съобщения за биологична активност на други структурно различни бензамиди. Тези съобщения включват:

El Tayar et al., “Interaction of neuroleptic drugs with rat striatal D-l and D-2 dopamine receptors: a quantitative structure-affinity relation-ship study” Eur. J. Med. Chem. /1988/ 23: 173-182;

Monkovic et al., “Potentional nondopaminergic gastrointestenal prokinetic agents in the series of substituted benzamides” Eur. J. Med. Chem./1989/; 24:233-240;

Banasik et al., “Specific inhibitors of poly /ADP-Ribose/ synthetasa and mono /ADPrybosyl/ transferase” J. Biol. Chem. /1992/ 267: 1569-1575;

Bishop et al., “Synthesis and in vitro evaluation of 2,3-dimethoxy-5-(fluoroalkyl)substituted benzamides: high affinity ligands for CNS dopamine D₂ receptors” J. Med. Chem. (1991) 34:1612-1624;

Hogberg et al., “Potential antipsychotic agents 9. Synthesis and stereoselective dopamine D-2 receptor blockade of a potent class of substituted (R) -N- (benzyl-2-pyrrolidinyl) benzamides. Relations to other side chain congeners”. J. Med. Chem. /1991/ 34: 948-955;

Katopodis et al., “Novel substrates and inhibitors of peptidyl glycine a-amidating monooxygenase”. Biochemistry /1990/ 29: 45414548;и

Rainnie et al., “Adenosine inhibition of mesopontine cholinergic neurons: implications for EEG arousal”. Science /1994/ 263: 689-690.

Други фармацевтични състави, съдържащи бензамид, и тяхното използване за лечение и профилактика на невродегенеративни състояния са описани в патент на US 5 472 983.

Същност на изобретението

Създадени са фармацевтични състави на база бензамид, които имат активност срещу невродегенеративни заболявания. Тези състави включват един или повече от ацетамидобензамид, аминобензамид или нитробензамид от формула I, като активно средство във фармацевтично приемлив носител

Във формула I R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома, всеки R независимо от останалите означава -NH-CO-CH₃, -NO₂ или -NH₂ и η означава 1 или 2, при следните условия: 1) когато η означава 1 и R означава -ΝΟ₂ в положение 4 на пръстена, R’ е различен от трет.-бутил, изо-бутил или пропил; 2) когато η означава 1 и R означава -NOj в положение 2 на пръстена, R’ е различен от изо-бутил или пропил; и 3) когато η означава 2 и R’ означава трет.-бутил и двата заместителя R означават -NO₂, a R групите не са в положение 3 и 5 на пръстена. За предпочитане носителят е подходящ за орална употреба, но също така може да бъде и носител за инжекционно приложение. Тези фармацевтични състави могат да бъдат в насипна форма, но по-често са под формата на дозажни единици.

При предпочитаното изпълнение фармацевтичните състави включват едно или повече ацетамидобензамидни съединения от формула II като активно средство. Тези състави проявяват активност срещу болестта на Паркинсон, измерена чрез способността им да предотвратяват понижаването на допаминовите нива, предизвикано с МФТП и с 6хидроксидопамин.

Във формула II R’ означава наситен алкил с права, разклонена или циклична верига, съдържащ от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2.

Някои от бензамидните съединения, използвани в тези състави, са известни съединения, докато другите са нови. Тези нови съединения, както и някои нови нитробензамиди и аминобензамиди, които се използват като междинни продукти при получаването на активните вещества, съставляват допълнителни аспекти на изобретението.

Онези ацетамидобензамиди от формула II, в която R’ означава наситен алкил с права, разклонена или циклична верига, съдържаща от 3 до 5 въглеродни атома, и η означава 1 или 2, при условие, че когато η означава 1 и R’ означава или н-бутил или н-пропил, ацетамидо групата не е в положение 2 на пръстена, когато η означава 1, ацетамидо групата не е в положение 3 на пръстена и когато η означава 2, ацетамидо групите не са в положение 3 и 5 на пръстена, като съединения, са аспект на изобретението.

Следните нитро- и аминобензамиди, като съединения, са друг аспект на изобретението: М-терц.-амил-4-нитробензамиди /СР11033/, М-1,2-диметилпропил-4-нитробензамид /СР11085/, N-н-бутил-З-нитробензамид /СР11135/, 11-н-пентил-4-нитробензамид /СР11140/, 1Ч-2-метилбутил-4-нитробензамид /СРИ 146/, М-н-бутил-3,5-динитробензамид /СРИ 147/, N-метилциклопропил-4-нитробензамид /СР11164/, N-н-бутил2-нитробензамид /СРИ 173/, М-н-пентил-2нитробензамид /СР11174/, и N-метилциклопропил-4-аминобензамид /СР11240/. Обозначенията “СР1 ” и цифрите, които следват наименованията на съединенията, се използват в описанието като вътрешни идентификационни номера. Те се използват, за да се опростят данните по представянето в примерите.

В друг аспект изобретението осигурява метод за лечение на пациенти, страдащи от невродегенеративно състояние, по-специално свързано с допамина нервнодегенеративно състояние. Този метод включва въвеждане на ефективно за лечението на невродегенеративното състояние количество от един или повече от описаните фармацевтични състави.

В друг аспект това изобретение осигурява метод за лечение на пациенти, страдащи от състояние, характеризиращо се с прогресивна загуба на функцията на централната нервна система. Този метод включва въвеждане на пациента със загуба на функцията на централната нервна система на ефективно количество от един или повече от описаните фармацевтични състави.

В най-важния си аспект това изобретение осигурява метод за лечение на пациенти, страдащи от прогресивна загуба на функцията на централната нервна система, свързана с болестта на Паркинсон. Този метод включва въвеждане на ефективно количество от един или повече от описаните фармацевтични състави.

В друг аспект това изобретение осигурява метод за лечение на пациенти, страдащи от състояние, характеризиращо се с прогресивна загуба на функцията на нервната система, дължаща се на митохондриална дисфункция. Този метод включва въвеждане на ефективно количество от един или повече от описаните фармацевтични състави.

В допълнителен аспект това изобретение осигурява методи за получаване на съединенията с формули I и II. Тези методи включват главно кондензация на алкил амин с от 3 до 5 въглеродни атома с моно или динитробензоил халид, при който конфигурацията на нитро групата съответства на желаното в крайното съединение положение на нитро, амино или ацетамидния заместител, по желание редукция на нитро групите и по желание, превръщане на аминобензамидите в ацетамидобензамидите чрез взаимодействие с ацетил халид.

Бензамидите

В това изобретение някои ацетамидобензамиди, аминобензамиди и нитробенза миди се използват като активни фармацевтични средства. Ацетамидобензамидите са описани с формула I, в която R означава ацетамидо група, и с формула II. В тези формули R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2.

Ацетамидо групата (или групите) може да заема което и да е място в пръстена. Предпочитаните изпълнения са тези, при които η означава 1 и ацетамидо групата е в положение 2, 3 или 4 на пръстена и когато η означава 2, ацетамидо групите са в положение 2 и 3, 2 и 4, 2 и 5, 2 и 6, 3 и 4, или 3 и 5 на пръстена.

По отношение на алкилните заместители R’ предпочитаните съединения са тези, при които R’ означава алкил, който няма зодороден атом при α въглеродния атом, това ще рече, въглеродният атом, който се свързва през азота с пръстена. Примери за тези предпочитани R’ групи са терц.-бутил и терц.-амил.

Ацетамидобензамидите от формула I, които представляват особен интерес, са:

М-терц.-бутил-4-ацетамидобензамид /СР11189/,

М-изо-пропил-4-ацетамидобензамид /СР11232/,

М-терц.-амил-4-ацетамидобензамид /СР11233/,

N-терц.-бутил-З-ацетамидобензамид /СР11234/ и

М-метилциклопропил-4-ацетамидобензамид /СР11241/.

М-терц.-бутил-4-ацетамидобензамидът /СР11189/ е най-предпочитаният ацетамидобензамид.

В тази група на ацетамидобензамиди има много нови съединения. По-специално, това са ацетамидобензамидите от формула I, в която R означава ацетамидо група, и от формула II, в която п означава 1 или 2 и R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома, при условия, че когато η означава 1 и R’ означава или н-бутил, или нпропил, ацетамидогрупата не е в положение 2 на пръстена, когато п означава 1, ацетамидогрупата не е в положение 3 на пръстена, когато η означава 2, ацетамидогрупите не са в положение 3 и 5 на пръстена. Също така петте ацетамидобензамиди, специално изброени като предпочитани активни сред5 ства, са предпочитани нови съединения, като СР11189 е най-предпочитаното сред тях.

Аминобензамидите и нитробензамидите, използвани като активни средства, са описани с формула 1, в която R означава аминоили нитрогрупа. В тази формула R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2 при същите предпочитания за значения на заместителите и на техните места, както е посочено в забележката към ацетобензамидите и при допълнителните условия, че 1) когато η означава 1 и R означава нитрогрупа в положение 4 на пръстена, то R’ е различен от терц.-бутил, изо-бутил или пропил; 2) когато п означава 1 и R означава нитрогрупа в положение 2 на пръстена, то R’ е различен от изо-бутил или пропил; и 3) когато η означава 2 и R’ означава терц.-бутил и двата R означават нитро групи, то тези групи не са в положения 3 и 5 на пръстена.

Аминобензамидите и нитробензамидите от формула I, които представляват особен интерес като активни средства, са:

М-изо-пропил-4-нитробензамид /СР11026/,

N-терц.-бутил-З-нитробензамид /СР11034/,

М-терц.-бутил-2-нитробензамид /СР11035/,

1Ч-н-бутил-4-нитробензамид /СР11045/,

N-н-пропил-4-нитробензамид /СР11047/,

М-терц.-бутил-3,5-динитробензамид /СР11049/,

М-1-метилпропил-4-нитробензамид /СР11084/,

М-терц.-бутил-4-аминобензамид /СР11160/ и

N-терц.-бутил-З-аминобензамид /СР11248/.

В тази група на аминобензамиди и на нитробензамиди има нови съединения, а също има и нови съединения, които служат като междинни продукти за тяхното получаване и за получаването на посочените ацетамидобензамиди. По-специално тези нови аминобензамиди и нитробензамиди са:

ГЧ-терц.-амил-4-нитробензамид /СР11033/,

М-1,2-диметилпропил-4-нитробензамид /СР 11085/,

N-н-бутил-З-нитробензамид /СР11135/, М-н-пентил-4-нитробензамид /СР11140/, 1Ч-2-метилбутил-4-нитробензамид /СР11146/,

М-н-бутил-3,5-динитробензамид /СР11147/,

1Ч-метилциклопропил-4-нитробензамид /СР11164/,

М-н-бутил-2-нитробензамид /СР11173/,

М-н-пентил-2-нитробензамид /СР11174/и

1Ч-метилциклопропил-4-аминобензамид /СР11240/.

Когато бензамидното съединение съдържа аминогрупа, какъвто е случаят с СР 11240, амино функцията може да присъства като такава или да бъде под формата на сол. Под формата на сол аминогрупата е протонирана до катионната форма в комбинация с фармацевтично приемлив анион, като хлорен, бромен, йоден, хидроксилен, нитратен, сулфонатен, метан сулфонатен, ацетатен, тартаратен, оксалатен, сукцинатен или палмоатен. Когато се отнася до тези аминобензамиди, трябва да се разбира, че тези соли също са включени.

В посочения патент на US 5 472 983 са описани някои бензамиди, полезни при лечението на невродегенеративни заболявания на база на тяхното защитно действие при МФТП модел на болестта на Паркинсон у мишки. Съединението М-терц.-бутил4-ацетамидобензамид /СР11189/ съгласно изобретението е продукт от биотрансформация in vivo на един от тези бензамиди /М-терц.-бутил-4-нитробензамид /СР11020/, който е открит в кръвта на плъхове и мишки, на които е даван орално СР11020. Това съединение вероятно се образува в тялото чрез редукция на нитрогрупата към пръстена на СР11020 до амино функция /СР11160/, последвана от ацетилиране на амино функцията.

Съединенията съгласно изобретението, както е илюстрирано с СР11189, са много по-активни от СР 11020 /приблизително 10 пъти/ при защитата на мишки от понижаване на допамина в стратиума, предизвикано чрез третиране с МФТП. На базата на структурно подобни молекули като ацетаминофен, който съдържа ацетамидо функционална група, те също би трябвало да са по-безопасни от СР11020, защото не би трябвало да се метаболизират в тялото до получаването на метаболити, съдържащи хидроксиламини /вероятно да бъдат Ames позитивни/, нито би трябвало да се получават амино-метаболити, които биха могли да въздействат на сърдечно-съдовата система и/или да предизвикват анорексия.

Фармацевтични състави

Бензамидните съединения с формули 1 и II, посочени по-горе, се превръщат във фармацевтични състави, подходящи за орално приложение или за други подходящи начини на приложение, такива като парентерално приложение чрез инжекция или интравенозно въвеждане.

Предпочитани са фармацевтичните състави, които включват съединенията Nтерц.-бутил-4-ацетамидобензамид /СР11189/, N-терц.-бутил-З-ацетамидобензамид /СР11234/, М-терц.-амил-4-ацетамидобензамид /СР11233/, 1Ч-терц.-бутил-4-аминобензамид /СР11160/, N-терц.-бутил-З-нитробензамид /СР11034/ и N-терц.-бутил-З-аминобензамид /СР11248/, като съставите на база СР11189 са най-предпочитани на този етап.

Съставите за орално приложение могат да бъдат под формата на течни разтвори или суспензии в големи контейнери или под формата на прахове в насипно състояние. По-често обаче съставите са под формата на дозажни единици, за да се улесни точното им дозиране. Типичните форми на дозажни единици включват предварително напълнени, предварително премерени ампули или спринцовки с течни състави или пилюли, таблетки, капсули или други при твърдите състави. При такива състави бензамидното съединение обикновено е компонентът, който е в по-малко количество (0,1 до около 50% спрямо теглото или за предпочитане приблизително от 1 до 40% спрямо теглото) като останалото са различни носители и помощни средства за получаването на желаната дозажна форма. Течната форма може да включва подходящ воден или неводен носи тел с буфери, суспендиращи и диспергиращи средства, оцветители, вещества, придаващи мирис и вкус и други подобни.

Твърдата форма може да включва, например, някой от следните ингредиенти, или съединения от подобно естество: свързващо средство, такова като микрокристална целулоза, трагант или желатин; ексципиент, такъв като нишесте или лактоза, дезинтегриращо средство, такова като алгинова киселина, Примогел или царевично нишесте; омасляващо средство, като магнезиев стеарат; средство, улесняващо плъзгането, като колоиден силициев диоксид; подслаждащо средство, като захар или захарин; или средство, придаващо вкус, като мента, метил салицилат или портокалова есенция.

Съставите, подходящи за инжектиране, обикновено са на базата на подходящи за инжектиране стерилни разтвори на сол или буфериран с фосфат разтвор на сол или други носители, подходящи за инжектиране, познати в областта на приложение. Течните материали могат да бъдат под формата на разтвори или суспензии.

Тези компоненти на състави, подходящи за орално приложение или състави, подходящи за инжектиране, са само примерни. Други материали, както и методики за обработка и други подобни са описани в Част 8 на Remington’s Pharmaceutical Sciences, 17 изд., 1985, Mack Publishing Com., Easton, Пенсилвания.

Съединенията съгласно изобретението могат да бъдат прилагани и под формата на препарати за забавено освобождаване или чрез системи за забавено освобождаване на лекарството. Описание на примерни материали за забавено освобождаване могат да бъдат намерени в споменатия по-горе източник на Ремингтон.

Режими на лечение и състояния, които се лекуват

Състоянията, които се лекуват, със съдържащи бензамид фармацевтични препарати, могат да се класифицират общо като невродегенеративни състояния. Те включват състояния, които се характеризират с продължителен стрес от ниска степен върху централната нервна система и постепенно прог7 ресираща загуба на функцията на централната нервна система. Тези състояния включват болестта на Паркинсон, амиотрофната латерална склероза (АЛС, “болестта на Лу Герих”), мултиплената склероза, болестта на 5 Хънтинггон, болестта на Алцхаймер, диабетната ретинопатия, мулти-инфарктната деменция, макуларната дегенерация и други подобни. Всяко от тези състояния се характеризира с прогресивна загуба на функция. Съ- 10 държащите бензамидно съединение, фармацевтични състави съгласно изобретението, когато се въведат орално или чрез инжекция, например интравенозна инжекция, могат да забавят и да отсрочат, а е възможно дори в 15 известна степен да възстановят загубата на функцията.

Дозажните нива на инжекциите за лечение на тези състояния са приблизително в границите от 0,1 mg/kg/h до поне 10 mg/kg/ 20 h, всичко приблизително от 1 до 120 h, поспециално за 24 до 96 h. Предварително претеглен болус приблизително от 0,1 mg/kg до 10 mg/kg или повече, също може да се въведе за постигане на съответно устойчиви ни- 25 ва. Общата максимална доза не се очаква да надвишава около 2 g/ден за хора с тегло от 40 до 80 kg.

При тези невродегенеративни състояния режимът на лечение продължава с много 30 месеци или години и така оралното приложение е за предпочитане за удобство на пациента и за по-лесна поносимост. При оралното приложение от 1 до 5, по-специално от 2 до 4 и обикновено 3 орални дози на ден са 35 предпочитаните режими. При използване на този начин на дозиране всяка доза осигурява приблизително от 1 до 20 mg/kg бензамид, като се предпочитат дозировки, всяка от които осигурява приблизително от 1 до 10 mg/ 40 kg, по-специално от 1 до 5 mg/kg.

Разбира се бензамидното съединение може да се дава като единствено активно средство или може да се предпочете комбинацията му с други средства, включващи и 45 други активни бензамидни съединения.

Методи за получаване на съединенията

Бензамидните съединения съгласно изобретението могат да се получат при използване на обичайно наличните изходни ма териали и лесно приложими методи.

Един примерен начин за получаване, който се илюстрира с получаването на терц,бутиламин, но може да се използва и с всеки друг алкиламин, включва следните реакции:

/А/

/но₂ 4 /оЧ-соинс/снуз

111 като X означава халоген, такъв като йод, бром, флуор или хлор

/В/ /МНСОСНд /_п

GOCICHo ГТ\ , , '

--- ^d \ 0 У“ COKHG/Clig/g;

V

В етап /А/ се получават 11-терц.-бутил нитробензамидите /III/. Тази реакция трябва да се провежда при температура, пониска от 10°С.

Този етап /А/ води до получаване на бензамиди III, съединенията съгласно изобретението, при които R означава нитрогрупа.

В етап /Б/ нитрогрупата в моно- или ди-нитробензамидите III се подлага на редукция. Тя обикновено се осъществява с редуциращо средство, като хидразин и подходящ катализатор, като хетерогенна платина, железен оксид хидроксид, паладиев или никелов катализатор, обикновено върху носител или с помощта на газообразен водород и катализатор.

Този етап /Б/ води до получаването на бензамидите IV, съединенията съгласно изобретението, при които R означава аминогрупа.

В етап /В/ аминобензамидите IV се превръщат в ацетамидобензамиди V при взаимодействие с ацетилхалид, като ацетилхлорид. Тази реакция се провежда в присъствието на слаба основа и при ниска температура и такава, близка до стайната: от -20°С до +20°С. Получават се съединенията съгласно изобретението, при които R означава ацетамидогрупа.

За получаване на съединенията съгласно изобретението могат да бъдат използвани и други синтетични схеми. Примери за такива вариантни пътища са посочени подолу при използване на СР11189 като примерно съединение. Други съединения могат да бъдат получени при използване на тези вариантни методи, като се излезе от подходящи изходни материали, като 2- или 3-амино или нитро-бензонитрил или от 2,3-, 2,4-, 5 2,5-, 2,6-, 3,4- или 3,5-диамино- или динитро-бензонитрил и подходящ алкохол (вариантен път 1) или аналогично заместени толуенови съединения и подходящ алкиламин (вариантен път 3).

Вариантен път 1.

Този начин започва с ацетилиране например на 4-аминобензонитрил /А/ до съединение /Б/ при използване на обичайните методики. Киселата хидролиза на терц.-бу15 танол в присъствието на 4-ацетамидобензонитрил /Б/ осигурява приложим синтетичен път до CPI 1189.

Вариантен път 2.

Ацетилирането при използване на обичайните методики на евтиния изходен материал РАВА /В/ осигурява икономичен метод за получаване на 4-ацетамидобензоена киселина /Г/. Превръщането на /Г/ в кисе линния хлорид /Д/ при използване на обичайните методики (например с тионилхлорид) и последващото емидиране при използване на стандартните методи като описаните по-горе води до получаването на СР11189 от евтини суровинни материали.

CP111S9

Вариантен път 3. 15

Друг метод за получаване на съединенията съгласно изобретението започва с ацетилиране при използване на обичайните методики например паратолуидин /Е/ до 4-ацетамидотолуен /Ж/. Синтетичният междинен 20 продукт /Ж/ може да се превърне в 4-ацетамидобензоена киселина /Г/ с обичайните окисляващи средства (например калиев перманганат) и след това да се трансформира в СР11189, както е посочено във вариантния път 2.

Е 2 ,^с°₂н

н г

По-нататък изобретението се поясня- 40 ва със следните примери. Те представят някои от предпочитаните изпълнения на изобретението, без да го ограничават. Примерите от 1 до 19 илюстрират получаването на ацетамидобензамидите, както и нитро- и ами- 45 нобензамидите, които са представители на бензамидните съединения, използвани в съставите и при методите съгласно изобретението. Примерите от 20 до 24 илюстрират получаването на фармацевтичните състави на 5θ база посочените съединения. След това резултатите от биологичните тестове илюстри рат активността на съединенията съгласно изобретението.

Пример 1. Получаване на 1Ч-терц.-бутил-4-аминобензамид /СР 11160/

Терц.-бутиламин (14,6 g, 0,200 mol) се разбъркват в етилацетат (150 ml, пречистен чрез промиване с 5% разтвор на натриев карбонат, наситен разтвор на натриев хлорид, сушене над безводен магнезиев сулфат и филтруване през нагъната филтърна хартия) и се охлаждат до 5°С с ледена баня. 4нитробензоилхлорид (18,6 g, 0,100 mol) в пречистен етилацетат (75 ml) се прибавя на капки с такава скорост, че температурата да се поддържа под 10°С. След като приключи прибавянето на разтвора от бензоилхлорид, ледената баня се отстранява и реакционната смес се разбърква в продължение на 4 h. След това реакционната смес се филтрува през Бюхнерова фуния, филтратът се промива три пъти с 5% солна киселина, един път с наситен разтвор на натриев хлорид, суши се над безводен магнезиев сулфат, филтрува се през нагъната филтърна хартия и разтворителят се дестилира, оставяйки бял кристален продукт. Продуктът се суши във вакуумна сушилня при 24 mm и 45°С в продължение на 14 h. Тази методика води до получаването на 17,13 g кристали от N-терц.бутил-4-нитробензамид /СР11020/ (добив 77%), т.т. 162-163°С. Протонният ядреномагнитен резонанс (89,55 MHz в деутериран хлороформ) показва абсорбции при 8,257 ppm (части на милион) (d, 8,8 Hz, 2Н; 3,5-арил Н); 7,878 ppm (d, 8,8 Hz, 2Н; 2,6-арил Н); 6,097 ppm (bs, 1Н; N-H); 1,500 ppm (s, 9H; терц.-бутил H).

Паладий върху въглен (5%, 75 mg) се прибавя към CP 1-1020 (5 g, 22,5 mmol) в 95% етанол при 55°С. Разтвор на хидразин (1,2 ml) в 95% етанол (10 ml) се прибавя на капки в продължение на 30 min и се прибавя допълнително паладий/въглен (75 mg). Реакционната смес се кипи 3 h на обратен хладник, прибавя се хидразин (0,5 g) в 95% етанол (5 ml) и реакционната смес се кипи на обратен хладник още един h. Реакционната смес се филтрува на Бюхнерова фуния, обемът на разтворителя се намалява във вакуум и се екстрахира с дихлорометан. Събраните екстракти се сушат над магнезиев сулфат и разтворителят се дестилира, оставяйки 3,90 g Nтерц.-бутил-4-аминобензамид /СР11160/ (90% добив), с т.т. 125-127°С. Протонният ЯМР при 90 MHz (в деутериран хлороформ) показва абсорбции при 7,290 ppm (2Н, а , 8,8 Hz; 2,6-арил-Н); 6,368 ppm (2Н, а , 8,8 Hz, 3,5-арил-Н); 5,45 ppm (1Н, bs; NHC=O); 3,727 ppm (2Н, bs; арил-NHp; 1,186 ppm (9H, s; терц.-бутил Η).

Пример 2. Получаване на N-терц.-бутил-4-ацетамидобензамид /СР11189/

Ацетилхлорид (0,45 g, 5,7 mmol) в етилацетат (25 ml) се прибавя на капки към СР1-1160 (1,0 g, 5,2 mmol) и триетиламин (0,58 g, 5,7 mmol) в етилацетат при 3°С с такава скорост, че температурата да се поддържа под 10°С. Реакционната смес се оставя да се затопли до стайна температура, разбърква се 1 h и се промива с 5% солна киселина. Прекристализацията из ацетон дава 1,08 g 1Ч-терц.-бутил-4-ацетамидобензамид /СР11189/ (с добив 89%), с т.т. 119-121°С. Протонният ЯМР при 90 MHz (в деутериран диметилсулфоксид) показва абсорбции при 9,726 ppm (1Н, bs, N-H); 7,715 ppm (4Н, dd,

4,4 Hz; арил-Н); 7,295 ppm (1Н, bs, NH); 2,844 ppm (3H, s; CH₃CO); 1,448 ppm (9H, s; терц.-бутил H).

Пример 3. Получаване на И-терц.-бутил-3-нитробензамид /СР11034/

N-терц.-бутил-З-аминобензамид /СР11248/ и

N-терц.-бутил-З-ацетамидобензамид / СР11234/

Следва се методиката на амидиране от пример 1 при използване на 3-нитробензоилхлорид на мястото на 4-нитробензоилхлорид. Така се получава N-терц.-бутил-Знитробензамид /СР11034/ с добив 92%, с т.т. 123-125°С. Протонният ЯМР (в деутериран хлороформ) показва абсорбции при 8,517 ppm (2-арил Н, s, 1Н); 8,337 ppm (4арил Н, а, 8,8 Hz, 1Н); 8,121 ppm (6-арил Н, а, 6,4 Hz, 1Н); 7,618 ppm (5-арил Н, m, 1Н);

б, 032 ppm (N-H, bs, 1Н); 1,484 ррт (терц,бутил Н, s, 9Н).

Редукцията с хидразин, катализирана с железен /III/ оксид хидроксид, води до получаването на N-терц.-бутил-З-аминобензамид /СР 11248/ с добив 53% и с т.т. 118120°С. Протонният ЯМР (в деутериран хлороформ) показва абсорбции при 7,088 ppm (4-6-арил Н, т, ЗН); 6,794 ррт (2-арил Н, s, 1Н); 5,902 ppm (N-H, bs, 1Н); 3,145 ррт (арилNH, bs, 2Н); 1,458 ррт (терц.-бутил Н, s, 9Н).

Ацетилирането на СР11248, както е описано в пример 2, води до получаването на N-терц.-бутил-З-ацетамидобензамид /СР11234/ с добив 75% и с т.т. 194-195°С. Протонният ЯМР (в деутериран хлороформ) показва абсорбции при 7,778 ррт (4-6-арил Н, т, ЗН); 7,392 ррт (2-арил Н, s, 1Н); 6,08 ррт (NH, bs, 1Н); 2,174 ррт (ацетил СН₃, s, 9Н); 1,500 ррт (терц.-бутил Н, s, 9Н).

Пример 4. Получаване на N-терц.-бу тил-2-нитробензамид /СР11035/ и на Nтерц.-бутил-2-ацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 2-нитробензоилхлорид в етапа на амидиране. Така се получава N-терц.бутил-2-нитробензамид /СР11035/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-терц.-бутил-2-аминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-терц.-бутил-2-ацетамидобензамид.

Пример 5. Получаване на N-изо-пропил-4-нитробензамид /СР11026/ и на N-изопропил-4-ацетамидобензамид /СР11232/

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 4-нитробензоил хлорид и изопропил амин в етапа на амидиране. Това води до получаване на М-изо-пропил-4-нитробензамид /СР11026/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-изо-пропил-4-еминобензамид.

Ацелитирането на аминобензамида води до получаването на 1Ч-изо-пропил-4-ацетамидобензамид /СР11232/.

Пример 6. Получаване на N-терц.амил-4-нитробензамид /СР11033/ и на Nтерц.-амил -4-ацетамидобензамид /СР11233/

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 4-нитробензоил хлорид и терц.амил амин в етапа на амидирането. Това води до получаване на 1Ч-терц.-амил -4-нитробензамид /СР11033/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-терц.-амил4-аминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-терц.-амил-4-ацетамидобензамид /СР11233/.

Пример 7. Получаване на N-изо-бутил4-ацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 4-нитробензоил хлорид и изобутил амин в етапа на амидиране. Това води до получаването на 1Ч-изо-бутил-4-нитробензамид /СР11044/.

Редуцирането на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-изо-бутил4-аминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на 1Ч-изо-бутил-4-аце тамидобензамид.

Пример 8. Получаване на N-н-бутил4-нитробензамид /СР11045/ и на N-н-бутил-4-ацетамидобензамид.

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 4-нитробензоил хлорид и на н-бутил амин в етапа на амидирането. Това води до получаването на 1Ч-п-бутил-4-нитробензамид /СР11045/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-n-бутил4-аминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на 1Ч-п-бутил-4-ацетамидобензамид.

Пример 9. Получаване на N-n-пропил4-нитробензамид /СР11047/ и на Ν-η-προпил-4-ацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 4-нитробензоил хлорид и ппропил амин в етапа на амидирането. Това води до получаването на 1Ч-п-пропил-4-нитробензамид /СР11047/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-п-пропил4-аминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-п-пропил-4-ацетамидобезамид.

Пример 10. Получаване на Ν-1,2-ληметилпропил-4-нитробензамид /СР11085/ и на Ν-l,2-диметилпропил-4-ацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 4-нитробензоил хлорид и на

1.2- диметилпропил амин в етапа на амидирането. Това води до получаването на Ν-

1.2- диметил пропил-4-н итробензамид /СР11085/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на Ь1-1,2-диметилпропил-4-аминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-1,2-диметилпропил-4-ацетамидобензамид.

Пример 11. Получаване на N-n-пентил-4-нитробензамид /СР11140/ и на Ν-ηпентил-4-ацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използването на 4-нитробензоил хлорид и n-пентил амин в етапа на амидирането. Така се получава М-п-пентил-4-нитробензамид /CPU 140/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-n-пентил4-аминобензам ид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-п-пентил-4-ацетамидобензамид.

Пример 12. Получаване на N-2-метилбутил-4-нитробензамид /СР11146/ и на N2-метилбутил-4-ацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 4-нитробензоил хлорид и 2метилбутил амин в етапа на амидирането. Така се получава М-2-метилбутил-4-нитробензамид /CPI 1146/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-2-метилбутил-4-аминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-2-метилбутил-4ацетамидобензамид.

Пример 13. Получаване на N-п-пентил-2-нитробензамид /СР11174/ и на N-nпентил-2-ацетамидобензамид.

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 2-нитробензоил хлорид и на n-пентил амин в етапа на амидирането. Така се получава М-п-пентил-2-нитробензамид /СР11174/.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-n-пентил2-аминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-п-пентил-2-ацетамидобензамид.

Пример 14. Получаване на 1Ч-терц.-бутил-2,3-диацетамидобензамид

Методът на пример 3 се повтаря при използване на 2,3-динитробензоил хлорид в етапа на амидирането. Това води до получаването на 11-терц.-бутил-2,3-динитробензамид.

Редуцирането на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-терц.бутил-2,3-диаминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на !Ч-терц.-бутил-2,3диацетамидобензамид.

Пример 15. Получаване на N-терц.амил-2,4-диацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 2,4-динитробензоил хлорид и терц.-амил амин в етапа на амидирането. Това води до получаването на N-терц.-амил-

2.4- динитробензамид.

Редукцията на нитробензамида с хид5 разин води до получаването на N-терц.-амил-

2.4- диаминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на 1Ч-терц.-амил-2,4-диацетамидобензамид.

Пример 16. Получаване на N-терц.-бутил- 2,5-диацетам идобе нзам и д

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 2,5-динитробензоил хлорид в етапа на амидирането. Това води до получа15 ването на 1Ч-терц.-бутил-2,5-динитробензамид.

Редуцирането на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-терц.бутил-2,5-диаминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на ГЧ-терц.-бутил-2,5диацетамидобензамид.

Пример 17. Получаване на N-терц.-бутил-2,6-диацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 2,6-динитробензоил хлорид в етапа на амидирането. Това води до получаването на Ч-терц.-бутил-2,6-динитробензамид.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-Tepu.-6yтил-2,6-диаминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-терц.-бутил-2,635 диацетамидобензамид.

Пример 18. Получаване на N-терц.-бутил-3,4-диацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 3,4-динитробензоил хлорид в 40 етапа на амидирането. Това води до получаването на М-терц-бутил-3,4-динитробензамид.

Редуцирането на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-терц.45 бутил-3,4-диаминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на М-терц.-бутил-3,4диацетамидобензамид.

Пример 19. Получаване на М-терц.-бу50 тил-3,5-диацетамидобензамид

Методът от пример 3 се повтаря при използване на 3,5-динитробензоил хлорид в етапа на амидирането. Така се получава Nтерц.-бутил-3,5-динитробензамид.

Редукцията на нитробензамида с хидразин води до получаването на N-терц.-бутил-3,5-диаминобензамид.

Ацетилирането на аминобензамида води до получаването на 1Ч-терц-бутил-3,5-диацетамидобензамид.

Получаване на фармацевтични състави

Пример 20. Съединението от пример 1 се смесва под формата на сух прах със сух желатин като свързващо средство в тегловно съотношение, приблизително 1:2. Като омасляващо средство се прибавя минимално количество магнезиев стеарат. Сместа се оформя в 240-270 mg таблети /80-90 mg активен бензамид/ в таблетираща преса. Ако тези таблети се дават на пациенти, страдащи от свързано с допамина невродегенеративно състояние, при режим един път дневно, два пъти дневно или три пъти дневно, то те биха забавили развитието на болестта на пациента.

Пример 21. Съединението от пример 2 се смесва под формата на сух прах с нишесте като разредител в тегловно съотношение, приблизително 1:1. Сместа се пълни в 250 mg капсули /125 mg активен бензамид/. Ако тези капсули се дават на пациенти, страдащи от свързано с допамина невродегенеративно състояние, при режим един път дневно, два пъти дневно или три пъти дневно, то те биха забавили развитието на болестта на пациента.

Пример 22. Съединението от пример 3 се суспендира в подсладена и ароматизирана течна среда при концентрация приблизително 50 mg/ml. Ако 5 ml от този течен материал се дава на пациенти, страдащи от зависещо от допамина невродегенеративно състояние, при режим един път дневно ,два пъти дневно или три пъти дневно, то той би забавил развитието на болестта на пациента.

Пример 23. Съединението от пример 4 се смесва под формата на сух прах със сух желатин като свързващо средство в тегловно съотношение, приблизително 1:2. Като омасляващо средство се прибавя минимално количество магнезиев стеарат. Сместа се оформя в 450-900 mg таблети /150-300 mg активен бензамид/ в таблетираща преса. Ако те зи таблетки се дават на пациенти, страдащи от зависимо от допамина невродегенеративно състояние, при режим един път дневно, два пъти дневно или три пъти дневно, то те биха забавили развитието на болестта на пациента.

Пример 24. Съединението от пример 14 се разтваря в буферирана стерилна течна среда на физиологичен разтвор, подходящ за инжектиране в концентрация приблизително 5 mg/ml. Ако 50 ml от този течен материал се инжектира на пациент, страдащ от зависимо от допамина невродегенеративно състояние, като болестта на Паркинсон, при режим един път дневно, два пъти дневно или три пъти дневно, то тази доза би забавила развитието на болестта на пациента.

Трябва да се разбира, че което и да е от съединенията с формула 1 би могло да се използва във всяка от тези примерни форми и че всяка от тези форми може да се въвежда по който и да е от тези начини, така че да се лекува което и да е от невродегенеративните състояния, посочени в това описание.

Скрининг методи за болестта на Паркинсон

Изследвания за понижаване на допамина /МФТП Модел/

Мишки С57В1/61 се обработват предварително или с носител /1 % метил целулоза/или с лекарство/ /пер ос/, 30 min преди въвеждането на МФТП. МФТП се разтваря в изотоничен физиологичен разтвор /0.9%/ и се прилага подкожно като единична доза от 15 mg свободна база/kg телесно тегло, за да се постигне понижаване на стриаталния допамин до около 0.5 nmol/mg протеин. Групи от мишки/ с по 8-10 броя за група/ получават или носител плюс физиологичен разтвор, или носител плюс МФТП, или лекарство плюс МФТП. 72 h след получаването на МФТП мишките се умъртвяват при използване на цервикална дислокация и стриатумът се изрязва. Тъканта се хомогенизира в 0.4 N перхлорна киселина, центрофугира се и супернатантата се анализира с помощта на високоефективна течна хроматография /електрохимическо откриване/ ВЕТХ/ЕО/ за нивата на допамина. Су14 пернатантите се съхраняват при -90°С замразяване между момента на събирането им и момента на изследването.

Лекарствата се комбинират с метил целулоза и се хомогенизират във вода за дози- 5 рането им. Дозажните количества са в границите от 10 до 50 mg/kg за СР 11160, СР 11189 и за СР11234 и от 50 до 100 mg/kg за СР 11020.

Резултатите от опитите са представени в таблици 1 и 2. Резултатите в таблица 1 показват, че съставите съгласно изобретението, както са илюстрирани с СРИ 160, СР11189 и СРИ234, са ефективни при предотвратяване понижаването на допамина след третиране с МФТП.

Таблица 1. Ефективност на СП11189, 1160 и 1234 при дози от 30 mg/kg при mg/kg МФТП Модел.

Съединение	Допамин/mg протеин! S.E.M.	% НЕ-МФТП Контрол
метил целулоза	0.72 ± .0.5	54.1
СР11160	1.25 ± .0.5	93.9
СРИ 234	1.02 ± .0.5	76.7
метил целулоза	0.56 ± .0.7	36.4
СР1И89	1.37 ± .1.4	89.7

За целите на сравнението същите тес- зо тове са проведени със състави на база СР 11020, много близко по структура бензамидно съединение. Резултатите са посочени в таблица 2. При 50 mg/kg CPU 189 предлага пълна защита от невротоксичното действие на МФТП /105% контрол/, докато СР11020 не е толкова ефективно /56% контрол/.

Таблица 2. Сравнение на ефективността на СР11189 и на СР11020 при 50 mg/kg в 15 mg/kg МФТП Модел.

Съединение	Допамин, nmol/MG Изпитвано съединение	± S.E.M. Стандарт·	Защита %
СР11020	0.58 ± .14	1.035 ± .099	56
СРИ189	1.57 ± .11	1.536+ .178	105

метил целулоза - контрола

Тези изследвания се повтарят с редица други материали съгласно изобретението. Резултатите са посочени в таблица 3 и показват, че други бензамиди съгласно изобретението проявяват защитни свойства. 5

Таблица 3. Защитни ефекти на бензамиди при теста за понижаване на допамина с МФТП

Изследвано съединение	Степен на защита, %	10
1160	94
1232	70
1233	40	15
1234	77
1241	40

Тест за дълготраен защитен ефект

Направени са допълнителни изследвания за определяне на дълготрайния ефект на съединенията съгласно изобретението върху понижаването на допамина. При използване на общия метод за теста, описан погоре, С57В1 /61 мишки се третират предварително или с носител, или с изследваното съединение и с МФТП и след това се умъртвяват или на третия, или на 14 ден след дозирането. Резултатите са посочени в таблица 4.

Таблица 4. Ефективност на CPI-1189 при МФТП Модел

Влияние на времето на умъртвяване след дозирането върху концентрациите на стриаталния допамин

Лечение	% на метил целулозния/ физиол.разтвор контрол
Метил целулоза /МФТП/3 дни след трет./ СР1-1189/МФТП /3 дни след трет./ Метил целулоза /МФТП/14 дни след трет./ СР1-1189/МФТП/14 дни след трет./	67.5 100 75.8 96.7

Резултатите от този опит показват, че СР1-1189 е способен да защитава срещу предизвиканото с МФТП понижаване на допамина при животни, умъртвени както три дни 45 след третирането с МФТП, така и умъртвени 14 дни след третирането с МФТП. Това подсказва, че С31-1189 има защитен ефект, който се дължи по-скоро на неврозащита, отколкото на преходен ефект върху метаболиз- $q ма на допамина.

Изследване върху понижаването на до памина /6-хидроксидопаминов, Модел/

Изследванията се провеждат, за да се оцени способността на СР1-1189 да защитава срещу предизвикано с 6-хидроксидопамин увреждане. Това е широко разпространен модел на болестта на Паркинсон, при която се смята, че 6-хидроксидопаминът предизвиква своите токсични ефекти чрез индуциране на оксидативен стрес. 6-хидроксидопаминът е бил използван от 1960 г. като невротоксично вещество. Тъй като 6-хид роксидопаминът първоначално повлиява катехоламинергичните неврони, той е използван главно за експериментално проучване на болестта на Паркинсон. Средството има широко приложение като начин за предиз- 5 викване на едностранни лезии в ниграстриаталната система. Животните, които са третирани с този токсин, показват промени в биохимията и в поведението, които могат да бъдат измерени и оценени фармаколо- 10 гично, за да се установи, както сериозността на лезията, така и да се определи ефектът на потенциалните терапевтични интервенции.

Определя се дозата на защитния от- 15 клик на СР1-1189 спрямо предизвиканото от 6-хидроксидопамина увреждане на инграстриаталната система. Увреждането на инграстриаталната система се измерва по отношение на стриаталните допаминови нива. 20 Използват се аклиматизирани мъжки плъхове Sprague Dawley на възраст от 55 до 120 дни.

Сутринта преди експеримента се приготвя разтвор на 6-хидроксидопамин /Research Biochemicals incorporated/ в 0.9% разтвор на натриев хлорид, съдържащ 0.1 mg/ml аскорбинова киселина.

Смленият СР1-1189 /с размер на частичките < 106 μ/ се приготвя във вид на 1% метил целулозна суспензия сутринта преди третирането. СР1-1189 се дава орално в дозажен обем 0.0005 ml/g при използване на 3.0” х 18 игла за интубиране. Животните се анестезират и по хирургичен път получават интрастриатална инжекция /само от дясно/ или с 6-хидроксидопамин, или с физиологичен разтвор. Една седмица след третирането с 6-хидроксидопамина животните се умъртвяват.

Веднага след умъртвяването отделената стриатална тъкан се събира и се анализира с помощта на ВЕТХ/ЕО за съдържание на протеин при използване на анализ с бицинхонинова киселина и резултатите са посочени в таблица 5.

Таблица 5. Опитната страна като процент от контролната страна, при инжектиране с 6-хидроксидопамин само в десния стриатум

Лечение	% от контролната страна
Метил целулоза/6-хидроксидопамин	69.67 ± 7.65
100 mg/kg СР1-1189/6-хидроксидопамин	77.61 ± 13.5
50 mg/kg СР1-1189/6-хидроксидопамин	72.82 ± 8.32

Резултатите от тези опити сочат, че ₄q СР1-1189 е способен да защитава срещу предизвикано с 6-хидроксидопамин понижаване на допамина.

Тест за активност при болестта на Алцхай45 мер

Влияние на бензамиди върху Αβ/1-40/ β - нагънати листови формации: Откриване на амилоидна агрегация в разтвор чрез Тиофлавин Т флуорисцентен спектър 50

Разработени са няколко анализа за оценяване активността на съединения, като сред ства за лечение на болестта на Алцхаймер. Един от тези анализи доведе до наблюдението, че пациентите на Алцхаймер проявяват необикновени нива на амилоидно агрегиране.

Тиофлавин Т/ТФТ/ бързо се свързва с β нагънати листове, особено с агрегираните фибрили на синтетичната Αβ/1-40/, водейки до достигане на нов максимум на възбуждане при 440 nm и до повишена емисия при 490 nm. Съгласно този принцип, средствата, които биха могли да забавят или обърнат образуването на такава връзка, би тряб вало да имат лечебен ефект.

Опитите се осъществяват в 96-гнездови блюда и промените във флуорисценцията се оценяват при използване на отчитащ флуорисценцията уред - Cyto Fluor 11. Във всяко 5 гнездо има аликвота от 95 μΐ ТФТ /3 цшо1/, получена в PBS /рН 6.0/, 2 μΐ NRT /10 μιηοΐ/, приготвен в PBS /рН 6,0/, и 3 μΐ Αβ /1-40/, приготвен с деутерирана вода. Измерванията на флуорисценцията започват, когато се 10 прибавя Αβ /1-40/ и продължават 4 h, при което време агрегацията достига плато /постоянно ниво/. Процентът на защита на βнагьнатите листови образувания се изчислява от относителната флуорисцентна разлика 15 между агрегацията в присъствието и в отсъствието на изследваното съединение. Резултатите са посочени в таблица 6.

Таблица 6. Активност на бензамиди 20 при изследвания на болестта на Алцхаймер

Съединение	% Защита	ПГ
		20
1189	48.3 ± 10.1
1033	31.7 ± 3.5
1026	14.4 ± 14.4
30

Влияние на Бензамиди върху защита срещу предизвикана с амилоид β/25-35/ или с глутамат, загуба на нервни клетки при ембрионални хипокампални невро/астроцитни култури.

Осъществява се друг опит за активност при Алцхаймер. Хипокампусът на ембриони от 18-дневна бременност на плъх от породата Sprague Dawley се изрязва и след това се дисоциира чрез претриване за получаване на първични невро/астроцитни култури. Клетки /3 х 10⁵/ се посяват върху 35 mm блюда, покрити с поли-О-лизин, съдържащи минимална среда на Eagle, допълнена с 10% ембрионален говежди серум. След 35 h оригиналната среда се отстранява и се заменя с 1 ml прясна среда. Културите се поддържат при 37°С в инкубатор с овлажнен въздух +5% СО₂.

За опитите с предизвикана с Αβ /2535/ невротоксичност: 30 μπιοί Αβ /25-35/, разтворени в деутерирана вода, се прибавят към клетките /1D\N/ в присъствието или в отсъствието на 100 μπιοί бензамид, приготвен в I % метилцелулоза за 96 h.

За опитите с предизвикана с глутамат невротоксичност: 30 pmol глутамат се прибавя към клетките /9 DIV/ в присъствието или в отсъствието на бензамид за 48 h.

Жизнеспособността на невроните се изразява като процент на морфологично жизнени неврони след 48-часово или 96часово лечение, към броя на невроните преди лечението, в същите, предварително отбелязани, области на културата/три области /култура, η = 6/. Резултатите са посочени в таблица 7, като данните са изразени като средни стойности ± SEM и са сравнени с контролите.

Таблица 7. Активност на бензамиди при изследване за загуба на нервни клетки

Съединение	% защита А_в /25-35/	% защита Глутамат
1233	23
1234	9
1241	10
1135	16
1140	8	17
1146	50
1173	36
1240	23
1026		8

Claims

1. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва бензамидно съединение с формула в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома, всеки R независимо означава -NO₂ или -NH₂, или -NHCOCHj и п означава 1 или 2, при следните условия: 1/ когато η означава 1 и R означава -ΝΟ₂ в положение 4 на пръстена, R’ е различен от терц.-бутил, изо-бутил или пропил; 2/ когато η означава I и R означава -NOj в положение 2 на пръстена, R’ е различен от изо-бутил или пропил; и 3/ когато η означава 2 и R’ означава терц.-бутил и двата R означават -ΝΟ₂, то R групите не са в положение 3 и 5 на пръстена; във фармацевтично приемлив носител.

2. Фармацевтичен състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е ацетамидобензамид с формулата в която R означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2.

3. Фармацевтичен състав съгласно претенция 2, характеризиращ се с това, че η означава 1.

4. Фармацевтичен състав съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че R’ означава терц.-бутил.

5. Фармацевтичен състав съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че R’ означава терц.-амил.

6. Фармацевтичен състав съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е 1Ч-терц.-бутил-4ацетамидобензамид /С Ρ11189 /.

7. Фармацевтичен състав съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е М-изопропил-4-ацетамидобензамид /СР11232/.

5

8. Фармацевтичен състав съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е М-терц.-амил-4-ацетамидобензамид /СР 11233/.

9. Фармацевтичен състав съгласно пре10 тенция 3, характеризиращ се с това, че бен- замидното съединение е N-терц.-бутил-Зацетамидобензамид /СР11234/.

10. Фармацевтичен състава съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че

15 бензамидното съединение е N-метил-циклопропил-4-ацетамидобензамид /СР11241/.

11. Фармацевтичен състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въгле-

20 родни атома, всеки R независимо означава ΝΟ₂ или -ΝΗ₂ и п означава 1 или 2, при следните условия: 1/ когато η означава 1 и R означава -ΝΟ₂ в положение 4 на пръстена, R’ е различен от терц.-бутил, изо-бутил 25 или пропил; 2/ когато η означава 1 и R означава - ΝΟ₂ в положение 2 на пръстена, R’ е различен от изо-бутил или пропил; и 3/ когато п означава 2 и R’ означава терц.бутил и двата R означават -ΝΟ₂, то R гру30 пите не са в положение 3 и 5 на пръстена.

12. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че R означава -ΝΗ₂.

13. Фармацевтичен състав съгласно 35 претенция 11, характеризиращ се с това, че

R означава -ΝΟ₂.

14. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е N-изо-пропил-

40 4-нитробензамид/СР11026/.

15. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е Ν- терц.-бутил3-нитробензамид /СР 11034/.

45

16. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е N-терц.-бутил-

2-нитробензамид /СР11035/.

17. Фармацевтичен състав съгласно

50 претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е М-п-бутил-4нитробензамид /СР 11045/.

18. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е М-п-пропил-4нитробензамид /СР11047/.

19. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е N-терц.-бутил-

3,5-динитробензамид /СР11049/.

20. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е N-1-метилпропил-4-нитробензамид /СР11084/.

21. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е N-терц.-бутил4-аминобензамид /СР11160/.

22. Фармацевтичен състав съгласно претенция 11, характеризиращ се с това, че бензамидното съединение е N-терц.-бутил-

3-аминобензамид /СР11248/.

23. Фармацевтичен състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че носителят е подходящ за орално приложение.

24. Фармацевтичен състав съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че носителят е подходящ за инжекционно приложение.

25. Фармацевтичен състав, характеризиращ се с това ,че съдържа ацетамидобензамидно съединение с формула / MHCOGBg / _п в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2, при условие, че когато η означава 1 и R’ означава или n-бутил, или п-пропил, ацетамидо групата не е в положение 2 на пръстена, когато η означава 1, ацетамидо групата не е в положение 3 на пръстена и когато η означава 2, ацетамидо групите не са в положения 3 и 5 на пръстена.

26. 1Ч-терц.-бутил-4-ацетамидобензамид/СР11189/.

27. ГЧ-изо-пропил-4-ацетамидобензамид /СР 11232/.

28. ГЧ-терц.-амил-4-ацетамидобензамид/СР11233/.

29. N-терц.-бутил-З-ацетамидобензамид /СР11234/.

30. М-метилциклопропил-4-ацетамидобензамид /СР 11241/.

31. Нитро- или аминобензамидно съединение, избрано от групата, състояща се от №терц.-амил-4-нитробензамвд /СР11033/, N-1,2диметилпропил-4-нитробензамид /СР11085/, ^-п-бутил-З-нитробензамид /СР11135/, Н-п-пентил-4-нитробензамид /СР11140/, Н-2-метилбутил-4-нитробензамид /СР1146/, Н-п-бутил-3,5-динитробензамид /СР11147/, N-метил циклопропил-4-нитробензамид /СР11164/, И-п-бутил-2-нитробензамид /СР11173/, М-п-пентил-2-нитробензамид /СР11174/ и Н-метилциклопропил-4-аминобензамид /СР11240/.

32. ^терц.-амил-4-нитробензамид /СР11033/.

33. N,1,2-диметилпропил-4-нитробензамид /СР11085/.

34. N-n-бутил-З-нитробензамид /СР11135/.

35. ^п-пентил-4-нитробензамид /СР11140/.

36. Н-2-метилбутил-4-нитробензамид /СР11146/.

37. М-п-бутил-3,5-динитробензамид /СР11147/.

38. ^метилциклопропил-4-нитробензамид /СР11164/.

39. Н-п-бутил-2-нитробензамид /СР11173/.

40. Н-п-пентил-2-нитробензамид /СРИ 174/.

41. М-метилциклопропил-4-аминобензамид /СР11240/.

42. Метод за лечение на пациенти, страдащи от невродегенеративно състояние, характеризиращ се с това, че на пациента се прилага ефективно за лечението на невродегенеративното състояние количество от фармацевтичния състав съгласно претенциите от 1 до 24.

43. Метод съгласно претенция 42, характеризиращ се с това, че невродегенеративното състояние е свързано с прогресивна загуба на функцията на централната нервна система.

44. Метода съгласно претенция 42, ха20 рактеризиращ се с това, че невродегенеративното състояние е свързано с допамина невродегенеративно състояние.

45. Метод съгласно претенция 44, характеризиращ се с това, че свързаното с до- 5 памина невродегенеративно състояние е болестта на Паркинсон.

46. Метод съгласно претенция 42, характеризиращ се с това, че невродегенеративното състояние е болестта на Алцхай- 10 мер.

47. Метод съгласно претенция 42, характеризиращ се с това, че невродегенеративното състояние е свързано с прогресивна загуба на функцията на централната нервна 15 система, дължаща се на митохондриална дисфункция.

48. Метод съгласно претенция 42, ха- рактеризиращ се с това, че лекарството се въвежда през устата. 20

49. Метод съгласно претенция 42, характеризиращ се с това, че лекарството се въвежда парентерално.

50. Метод съгласно претенция 49, характеризиращ се с това, че лекарството се 25 въвежда чрез интравенозна инфузия.

51. Метод за получаване на бензамид с формула в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2, характеризиращ се с това, че включва следните етапи:

а/ кондензиране на наситен алкил амин 40 с от 3 до 5 въглеродни атома с нитробензоил халид с формула б/ редуциране на нитро- групите в /III/ до амино групи; и в/ ацетилиране на аминогрупите до ацетиламино групи.

52. Метод за получаване на нитробензамид с формула

CON-HE’ в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и п- означава 1 или 2, характеризиращ се с това, че включва и следните етапи:

а/ кондензиране на наситен алкил амин с от 3 до 5 въглеродни атома с нитробензоилхалид с формула в която η означава 1 или 2 и X означава халоген, като йод, бром, флуор или хлор, до получаването на

СОННЕ’

53. Метод за получаване на аминобензамид с формула /ин₂ /_д conus' в която η означава 1 или 2 и X означава халоген, като йод, бром, флуор или хлор, до получаването на в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2, характеризиращ се с това, че включва следните етапи:

а/ кондензиране на наситен алкил амин с от 3 до 5 въглеродни атома с нитробензоилхалид с формула /Nil. / в която η означава 1 или 2 и X означава халоген, такъв като йод, бром, флуор или хлор, до получаването на б/ редуциране на нитро групите до амино групи.

54. Бензамидно съединение с формула в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома, всеки R независимо означава -ΝΟ₂ или -ΝΗ₂, или -NHCOCH₃ и η означава 1 или 2, при условия, че: 1/ когато η означава 1 и R означава -ΝΟ₂ в положение 4 на пръстена, R’ е различен от терц.,бутил, изо-бутил или пропил; 2/ когато η означава 1 и R означава -ΝΟ₂ в положение 2 на пръстена, R’ е различен от изобутил или пропил; и 3/ когато η означава 2 и R’ означава терц.-бутил и двата R означават -ΝΟ₂, то R групите не са в положения 3 и 5 на пръстена, което се използва за терапевтични цели.

55. Съединение съгласно претенция 54, което се използва за лечение на невродегенеративно състояние.

56. Съединение съгласно претенция 55, което се използва за лечение на болестта на Паркинсон.

57 Съединение съгласно претенция 55, което се използва за лечение на болестта на Алцхаймер.

58. Използване на бензамидно съединение с формула в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома, всеки R означава независимо -ΝΟ₂ или -ΝΗ₂, или -NHCOCHj и η означава 1 или 2, при следните условия: 1/ когато η означава 1 и R означава -ΝΟ₂ в положение 4 на пръстена, R’ е различен от терц.-бутил, изо-бутил или пропил; 2/ когато η означава 1 и R означава -NOj в положение 2 на пръстена, R’ е различен от изо-бутил или пропил; и 3/ когато η означава 2 и R’ означава терц.-бутил и двата R означават -ΝΟ₂, то R групите не са в положения 3 и 5 на пръстена, за производство на форми за терапевтично приложение.

59. Използване съгласно претенция 58, при което терапевтичното приложение е лечение на невродегенеративно състояние.

60. Използване съгласно претенция 59, при което невродегенеративното състояние е болестта на Паркинсон.

61. Използване съгласно претенция 59, при което невродегенеративното състояние е болестта на Алцхаймер.

62. Бензамидно съединение са формула / NHCOGHg / _п в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2, което се прилага за терапевтични цели.

63. Използване съгласно претенция 62, при което терапевтичните цели са лечение на невродегенеративно състояние.

64. Използване съгласно претенция 63, при което невродегенеративното състояние е болестта на Паркинсон.

65. Използване съгласно претенция 63, при което невродегенеративното състояние е болестта на Алцхаймер.

66. Използване на бензамидно съединение с формула / NHCOGHg / _п в която R’ означава наситен алкил с от 3 до 5 въглеродни атома и η означава 1 или 2, за получаването на форми за терапевтично приложение.

67. Използване съгласно претенция 66, при което терапевтичното приложение е лечение на невродегенеративно състояние.

68. Използване съгласно претенция 67, при което невродегенеративното състояние е болестта на Паркинсон.

69. Използване съгласно претенция 67, при което невродегенеративното състояние е болестта на Алцехаймер.

70. Ацетамидобензамидно съединение съгласно претенция 25, което се използва в терапията.

71. Използване съгласно претенция 70, при което терапевтичното приложение е лечение на невродегенеративно състояние.

72. Използване съгласно претенция 71, при което невродегенеративното състояние е болестта на Паркинсон.

73. Използване съгласно претенция 71, при което невродегенеративното състояние е болестта на Алцхаймер.

74. Използване на ацетамидобензамидното съединение съгласно претенция 25, за производство на форми за терапевтично приложение.

75. Използване съгласно претенция 74, при което терапевтичното приложение е лечение на невродегенеративно състояние.

76. Използване съгласно претенция 72, при което невродегенеративното състояние е болестта на Паркинсон.

77. Използване съгласно претенция 72, при което невродегенеративното състояние е болестта на Алцхаймер.

78. М-терц.-бутил-4-ацетамидобензамид /СР1-1189/, който се използва в терапията.

79. М-терц.-бутил-4-ацетамидобензамид /СР1 1189/, който се използва за лечение на невродегенеративно състояние.

80. М-терц.-бутил-4-ацетамидобензамид /СР11189/, който се използва за лечение на болестта на Паркинсон.

81. N-терц.-бутил-4-ацетамидобензамид /СРИ 189/, който се използва за лечение на болестта на Алцхаймер.

82. Използване на Ν- терц.-бутил-4ацетамидобензамид /СР11189/ за производство на форми за терапевтично приложение.

83. Използване съгласно претенция 82, при което терапевтичното приложение е лечение на невродегенеративно състояние.

84. Използване съгласно претенция 83, при което невродегенеративното състояние е болестта на Паркинсон.

85. Използване съгласно претенция 83, при което невродегенеративното състояние е болестта на Алцхаймер.

86. Съединение, избрано от N-изо-пропил-4-нитробензамид /СР11026/, N-терц.-бутил-3-нитробензамид /СР11034/, N-терц.-бутил-2-нитробензамид /СР11035/, N-n-бутил-

4-нитробензамид /СР11045/, М-п-пропил-4нитробензамид /СР11047/, N-терц.-бутил-

3,5-динитробензамид /СР11049/, N-1-метилпропил-4-нитробензамид /СР11084/, Νтерц.-бутил-4-аминобензамид /СР11160/ и Ν- терц.-бутил-3-аминобензамид /СР11248/, което се използва за терапевтични цели.

87. Използване съгласно претенция 86, при което терапевтичните цели са лечение на невродегенеративно състояние.

88. Използване съгласно претенция 86, при което невродегенеративното състояние е болестта на Паркинсон.

89. Използване съгласно претенция 86, при което невродегенеративното състояние е болестта на Алцхаймер.

90. Използване на съединение, избрано от М-изо-пропил-4-нитробензамид /СР11026/, N-терц.-бутил-З-нитробензамид /СР11034/,1Ч-терц.-бутил-2-нитробензамид /СР11035/, М-п-бутил-4-нитробеназмид / СР11045/, М-п-пропил-4-нитробензамид /СР11047/, М-терц.-бутил-3,5-динитробензамид /СР11049/, ГЧ-1-метилпропил-4-нитробензамид /СР11084/, 1Ч-терц.-бутил-4-аминобензамид /СРИ 160/ и N-терц.-бутил-З аминобензамид /СР11248/, за производство на форми за терапевтично приложение.

91. Използване съгласно претенция 90, при което терапевтичното приложение е ле чение на невродегенеративно състояние.

92. Използване съгласно претенция 91, при което невродегенеративното състояние е болестта на Паркинсон.