BG63048B1 - Цитостатици, модифицирани с въглехидрати - Google Patents

Цитостатици, модифицирани с въглехидрати Download PDF

Info

Publication number
BG63048B1
BG63048B1 BG101892A BG10189297A BG63048B1 BG 63048 B1 BG63048 B1 BG 63048B1 BG 101892 A BG101892 A BG 101892A BG 10189297 A BG10189297 A BG 10189297A BG 63048 B1 BG63048 B1 BG 63048B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
methanol
mmol
methylene chloride
tlc
methyl
Prior art date
Application number
BG101892A
Other languages
English (en)
Other versions
BG101892A (bg
Inventor
Hans - Georg LERCHEN
Dem Bruch Karsten Von
Uwe Petersen
Joerg Baumgarten
Norbert Piel
Horst-Peter Antonicek
Walter Weichel
Michael Sperzel
Klaus Bremm
Original Assignee
Basf Aktiengesellschaft
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Basf Aktiengesellschaft filed Critical Basf Aktiengesellschaft
Publication of BG101892A publication Critical patent/BG101892A/bg
Publication of BG63048B1 publication Critical patent/BG63048B1/bg

Links

Classifications

    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07K—PEPTIDES
    • C07K9/00—Peptides having up to 20 amino acids, containing saccharide radicals and having a fully defined sequence; Derivatives thereof
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D401/00—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom
    • C07D401/02—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing two hetero rings
    • C07D401/04—Heterocyclic compounds containing two or more hetero rings, having nitrogen atoms as the only ring hetero atoms, at least one ring being a six-membered ring with only one nitrogen atom containing two hetero rings directly linked by a ring-member-to-ring-member bond
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61K—PREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K31/00—Medicinal preparations containing organic active ingredients
    • A61K31/02—Halogenated hydrocarbons
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P35/00—Antineoplastic agents
    • A—HUMAN NECESSITIES
    • A61—MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61P—SPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P43/00—Drugs for specific purposes, not provided for in groups A61P1/00-A61P41/00
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07D—HETEROCYCLIC COMPOUNDS
    • C07D487/00—Heterocyclic compounds containing nitrogen atoms as the only ring hetero atoms in the condensed system, not provided for by groups C07D451/00 - C07D477/00
    • C07D487/02—Heterocyclic compounds containing nitrogen atoms as the only ring hetero atoms in the condensed system, not provided for by groups C07D451/00 - C07D477/00 in which the condensed system contains two hetero rings
    • C07D487/04—Ortho-condensed systems
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07H—SUGARS; DERIVATIVES THEREOF; NUCLEOSIDES; NUCLEOTIDES; NUCLEIC ACIDS
    • C07H15/00—Compounds containing hydrocarbon or substituted hydrocarbon radicals directly attached to hetero atoms of saccharide radicals
    • C07H15/20—Carbocyclic rings
    • C07H15/203—Monocyclic carbocyclic rings other than cyclohexane rings; Bicyclic carbocyclic ring systems
    • C—CHEMISTRY; METALLURGY
    • C07—ORGANIC CHEMISTRY
    • C07K—PEPTIDES
    • C07K9/00—Peptides having up to 20 amino acids, containing saccharide radicals and having a fully defined sequence; Derivatives thereof
    • C07K9/001—Peptides having up to 20 amino acids, containing saccharide radicals and having a fully defined sequence; Derivatives thereof the peptide sequence having less than 12 amino acids and not being part of a ring structure
    • Y—GENERAL TAGGING OF NEW TECHNOLOGICAL DEVELOPMENTS; GENERAL TAGGING OF CROSS-SECTIONAL TECHNOLOGIES SPANNING OVER SEVERAL SECTIONS OF THE IPC; TECHNICAL SUBJECTS COVERED BY FORMER USPC CROSS-REFERENCE ART COLLECTIONS [XRACs] AND DIGESTS
    • Y02—TECHNOLOGIES OR APPLICATIONS FOR MITIGATION OR ADAPTATION AGAINST CLIMATE CHANGE
    • Y02P—CLIMATE CHANGE MITIGATION TECHNOLOGIES IN THE PRODUCTION OR PROCESSING OF GOODS
    • Y02P20/00—Technologies relating to chemical industry
    • Y02P20/50—Improvements relating to the production of bulk chemicals
    • Y02P20/55—Design of synthesis routes, e.g. reducing the use of auxiliary or protecting groups

Landscapes

  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • Public Health (AREA)
  • Genetics & Genomics (AREA)
  • Molecular Biology (AREA)
  • Pharmacology & Pharmacy (AREA)
  • Animal Behavior & Ethology (AREA)
  • Biochemistry (AREA)
  • Veterinary Medicine (AREA)
  • Proteomics, Peptides & Aminoacids (AREA)
  • Biophysics (AREA)
  • Epidemiology (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Nuclear Medicine, Radiotherapy & Molecular Imaging (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • Biotechnology (AREA)
  • Bioinformatics & Cheminformatics (AREA)
  • Pharmaceuticals Containing Other Organic And Inorganic Compounds (AREA)
  • Saccharide Compounds (AREA)
  • Polysaccharides And Polysaccharide Derivatives (AREA)
  • Medicinal Preparation (AREA)
  • Micro-Organisms Or Cultivation Processes Thereof (AREA)
  • Other Investigation Or Analysis Of Materials By Electrical Means (AREA)
  • Steroid Compounds (AREA)

Abstract

Изобретението се отнася до цитостатици, които чрез модифициране с въглехидрати се проявяват като туморспецифични. Подходящи пространствени връзки осигуряват серумна стабилност и вътреклетъчно действие.

Description

ОБЛАСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО
Изобретението се отнася до цитостатици, които след модифициране с въглехидрати, са туморспецифични. Подходящи пространствени връзки гарантират серумната стабилност и в същото време вътреклетъчно действие.
ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА
Химиотерапията на туморни заболявания е съпроводена обикновено със сериозни странични ефекти, причинени от токсичното действие на химиотерапевтичните средства върху пролиферативни клетки и на друга тъкан. Дълго време, учените са свързвали проблема с подобряване на селективността на използваните активни съединения. Един подход към решаването на проблема е синтезирането на пролекарства, които се освобождават повече или по-малко селективно в прицелната тъкан, например, чрез изменение на pH (Tietze et al., например DE 4 229 903), с помощта на ензими (например, глюкоронидази; Jacquesy et al.,EP 511 917; Bosslet et al., EP 595 133) или чрез антитяло-ензимни конюгати (Bagshawe et al., WO 88/07378; Senter et al., US 4.975 278; Bosslet et al., EP 595,133). Проблеми при тези приоми са, между другото и липсата на стабилност на конюгатите в други тъкани и органи и по-специално повсеместното разпределение на активното съединение, в резултат на извънклетъчно освобождаване на активното съединение в туморната тъкан.
В изразената пектинова структура на повърхностите на туморни клетки (Gabius; Onkologie 12 . (1989), 175) се крие основната възможност за специфичното им отнасяне към туморни клетки чрез свързване на съответните въглехидратни единици с цитостатици. Тези възможности са ограничени от факта, че лектини с подобни въглехидратни специфичности (галактоза, лактоза, маноза, N-ацетилглюкозамин, фукоза и други подобни) се срещат също в други тъкани, по-специално в черния дроб (Ashwell et al., Annu. Rev. Biochem. 46 (1982), 531; Stahl et al., Proc. Natl. Acad. Sci. USA 74 (1977), 1521; Hill et al., J. Biol. Chem. 262 (1986), 7433; Jansen et al., J. Biol. Chem. 266 (1991), 3343). Следователно, трябва да се очаква значителна концентрация на гликоконюгати, съдържащи активното съединение, в черния дроб и в други богати на лектин органи, ако се използват такива немодифицирани захари.
Хетероцикленият амин, батрацилин, (1) проявява добро антитуморно действие при различни случаи на рак на червата (US- - 4,757,072).
\—/ (1)
Пептидни конюгати на (1) с добро действие in vitro и с по-добра способност за разтваряне (US 4 180 343) се понасят по-лошо отколкото батрацилина при опити с животни. Фукозните конюгати, описани в ЕР-501 250, се натрупват в черния дроб.
Хинолон-а, (2), 7-[(3aRS, 4RS , 7aSR)-4-амино-1,3,За,4,7,7а-хексахидро-изоиндол-2-ил] -8-хлоро-1-циклопропил-6-флуоро-1,4-дихидро-4-оксо-3-хинолинкарбоксилна киселина, също проявява заедно с изключителната си антибактериална активност и много добро действие по отношение на различни туморни клетъчни линии (ЕР 520 240, JP-4 253 973). Но с него са свързани значителни токсикологични проблеми (например, генотоксичност, токсичност по отношение на костния мозък, много силна токсичност in vivo и др.
(2) (хинолон-а)
СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО
Посредством нов вид модифициране на цитостатици, неочаквано бе създаден нов клас конюгати, които се отличават със следните свойства:
Нов вид свързване на въглехидрати с цитостатици (например, с батрацилин, с хинолон-а) води до гликоконюгати, които са серум стабилни. Механизмът не зависи от извънклетъчно освобождаване на активното съединение. In vitro действията по отношение на различни туморни клетъчни линии са сравними с тези на изходния цитостатик. Клетъчно-специфичната абсорбция зависи от въглехидрата.
Клетъчната и тъканната селективност (по-специално на тумор на черния дроб) са значително подобрени чрез региоселективни модификации във въглехидратната част на описаните конюгати.
Конюгатите, съгласно изобретението, се отличават със значително повишена поносимост в сравнение с активното съединение и със съответните пептидни конюгати.
Освен това, в сравнение с изходните цитостатици, конюгатите, съгласно изобретението, имат значително повишена разтворимост.
Съединенията, съгласно изобретението, се представят със следната обща формула:
К - Sp - L - АА1 - АА2 - С (I) в която
К = незаместен или региоселективно модифициран въглехидратен радикал,
Sp = евентуално заместен арилрв: или алкилеа радикал,
R където R означава хлорен атом или хидроксиалкиламино, като връзката с Sp се осъществява посредством NH- групата. АА1 е аминокиселинен радикал в D или L конфигурация, който радикал, по желание, е свързан с втора групировка, K-Sp-L-, в която К, Sp и L, независимо от другата групировка K-Sp-L-, могат да имат гореспоменатите значения, или означава директна връзка. Аминокис единният радикал може да бъде свързан с L, както посредством а-аминогрупата, така и когато е възможно, посредством амино- или хидроксилна функционални групи от страничната верига, или посредством двете функционални групи. Ако с АА1 са свързани и други функционални групи, то те могат да бъдат в деблокирана форма или могат да бъдат защитени с известни защитни групи. Подходящи защитни групи са, например, ацетилна, алилоксикарбонилна, бензилоксикар5 бонилна, флуоренилметоксикарбонилна, трет. -бутоксикарбонилна, алилова, бензилова, метилова или трет.-бутилова.
АА2 е аминокиселинен радикал в D или L конфигурация, който радикал, по желание, е свързан с втора групировка, K-Sp-L-, в която К, Sp и L, независимо от другата групировка K-Sp-L-, могат да имат гореспоменатите значения, или означава директна връзка. Аминокиселинният радикал може да бъде свързан с АА1, както посредством а-аминогрупата, така и когато е възможно, посредством амино- или хидроксилна функционални групи от страничната верига, или посредством двете функционални групи. Ако с АА2 са свързани и други функционални групи, то те могат да бъдат в деблокирана форма или могат да бъдат защитени с известни защитни групи. Подходящи защитни групи са, например, ацетилна, алило-ксикарбонилна, бензилоксикарбонилна, флуоренилметокси-карбонилна, трет .-бутоксикарбонилна, алилова, бензилова, метилова или трет.-бутилова.
С = радикали на цитостатик или на производно на цитостатик, които могат да бъдат свързани' допълнително - с амино- или хидроксилна група. С може да бъде интеркаларно (вмъкващо) вещество, топоизомеразен инхибитор, антиметаболит, алкилиращ агент, тубулинов инхибитор, инхибитор на тирозинфосфокиназа, инхибитор на протеинкиназа-С или активно съединение с друг механизъм на действие, или с механизъм на неизвестно цитостатично или цитотоксично действие.
С може да бъде, например, нуклеозид, ендиин антибиотик, хинолон- или нафтиридон-карбоксилна киселина или цитотоксичен пептиден антибиотик, като например, от класа на доластатините. С може да бъде батрацилин, хинолон-а, 5-флуороурацил, цитозинарабинозид, метотрексат, етопозид, камптотецин, дауномицин, доксорубицин, таксол, винбластин, винкристин, динемицин, калихеамицин, есперамицин, куерцитин, сурамин, ербстатин, циклофосфамид, митамицин С, мелфалан, цисплатин, блеомицин, стауроспорин или друго активно съединение с антинеопластично действие.
Структурният елемент -Sp-L-AA1-AA2- най-общо означава връзка, която свързва К и С.
Предпочитани съединения с формула (I) са тези, в които:
К = въглехидратен радикал с обща формула
в която
А = метилова, хидроксиметилова, карбоксилна група и амиди, получени от тях, алкоксиметилова, ацилоксиметилова или карбоксиалкоксиметилова група и естери и амиди, получени от тях. А може да бъде и СН^-В, където В може да бъде въглехидратен радикал с обща формула (II) , свързан посредством аномерен център.
R , R , R„ означават поотделно или едновременно водороден
3 4 атом, хидроксилна, алкилокси, карбоксиалкилокси група и естери и амиди, получени от тях, хидроксиалкилокси, аминоалкилокси, ацилокси, карбоксиалкилкарбонилокси, сулфато, фосфато група, халоген или друг въглехидратен зан посредством аномерен център. R2 може да бъде допълнително амино или ациламино.
Два от радикалите R , R или R могат да означават заедно 3 4 епоксидна група.
Стереохимията на аномерния център на въглехидратната структурна единица може да бъде а или β. Глюко, мано-, галакто-, гуло--, рамно- или фукоконфигурация може да се получи вследствие стереохимията на други центрове.
Sp = арилен радикал, модифициран с К и L на орто-, мета- или пара-място, който освен това може да е свързан с от 1 до 4 други заместители, които, независимо един от друг, или едновременно могат да означават водороден или халогенен атом, метилова, метокси- хидроксилна, карбоксилна , метоксикарбонилна, циано-, нитро-, сулфонилна или сулфонамидна група;
Sp може да бъде също линеен или разклонен алкиленов радикал.
R
Където R = хлор или хидроксиалкиламино
АА1 е аминокиселинен радикал в D или L конфигурация, който радикал, по желание, е свързан с втора групировка, КSp-L-, в която К, Sp и L, независимо от другата групировка K-Sp-L-, могат да имат гореспоменатите значения, или да означават директна връзка. Аминокиселинният радикал може да бъде свързан с L, както посредством а-аминогрупата, така и когато е възможно, посредством амино- или хидроксилна функционални групи от страничната верига, или посредством двете функционални групи. Ако с АА1 са свързани и други функционални групи, то те могат да бъдат в деблокирана форма или могат да бъдат защитени с известни защитни групи. Подходящи защитни групи са, например, ацетилна, алилоксикарбонилна, бензилоксикарбонилна, флуоренилметоксикарбонилна, трет.-бу токсикарбонилна, алилова, бензилова, метилова или трет.-бутилова.
АА2 е аминокиселинен радикал в D или L конфигурация, който радикал, по желание, е свързан с втора групировка, КSp-L-, в която К, Sp и L, независимо от другата групировка K-Sp-L·-, могат да имат гореспоменатите значения, или означава директна връзка. Аминокиселинният радикал може да бъде свързан с АА1, както посредством а-аминогрупата, така и когато е възможно, посредством амино- или хидроксилна функционални групи от страничната верига, или посредством двете функционални групи. Ако с АА2 са свързани и други функционални групи, то те могат да бъдат в деблокирана форма или могат да бъдат защитени с известни защитни групи. Подходящи защитни групи са, например, ацетилна, алилоксикарбонилна, бензилоксикарбонилна, флуоренилметокси-карбонилна , трет . бутоксикарбонилна, алилова, бензилова, метилова или трет.
бутилова.
С може да бъде, например, нуклеозид, - антибиотика ендиин или цитотоксичен пептиден антибиотик, като например, от класа на доластатините, или хинолон- или нафтиридонкарбоксилна киселина, както са определени по-долу. С може да бъде, например, батрацилин, 5-флуороурацил, бинозид, метотрексат, етопозид, камптотецин, цитозинарадауномицин, доксорубицин, таксол, винбластин, винкристин, динемицин, калихеамицин, есперамицин, куерцетин, сурамин, ербстатин, циклофосфамид, митамицин С, мелфалан, цисплатин, блеомицин, стауроспорин или друго активно съединение с антинеопластично действие. Цитостатикът е свързан с АА2 посредством аминоили хидроксилна функционални групи.
Особено предпочитани съединения с формула (I) са тези, в които:
К = въглехидратен радикал с обща формула
(II) в която
А = метилова, хидроксиметилова, карбоксилна или метоксикарбонилметилова група и СН2~В, където В може да бъде въглехидратен радикал с обща формула (II), свързан посредством аномерен център.
R , R , R означават поотделно или едновременно водороден атом, хидроксилна, С,-С.-алкилокси, карбокси-С^-С -алкилокси група и С -С.-алкилови естери и амиди, получени от тях, хидроксиалкилокси, ацилокси, карбокси- (С^-С-алкил)-карбонилокси, сулфато, или друг въглехидратен радикал при R3 или R , свързан посредством аномерния център .
Два от радикалите R*, R^ или R^ могат да означават едновременно епоксидна група.
Стереохимията при аномерния център може да бъде а или β. D-глюко, D-мано, D-галакто, L-гуло, L-рамно или L-фуко конфигурация може да се получи вследствие стереохимията при други центрове.
Sp - арилов радикал, модифициран с К и L на орто-, мета- или пара-място, който освен това може да е свързан с водородни атоми, с друг заместител, който може да бъде метокси, нитро, или хлор;
R
Където R = хлор или хидроксиалкиламино
АА1 е амино киселинен радикал, като такъв на лизин, аланин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, глицин, орнитин, тирозин, валин или серин в D или L конфигурация или е директна връзка. Аминокис единният радикал може да бъде свързан с L, както посредством а-аминогрупата и когато е възможно, посредством функционални аминогрупи от страничната верига, така и посредством двете функционални групи и по желание може да бъде свързан с друга групировка K-Sp-L-, която е еднаква с или различна от първата. Ако АА1 е свързан с допълнителни функционални групи, те са ,за предпочитане, де блокирани .
АА2 е аминокисединен радикал, като такъв на лизин, ала- нин, глицин, орнитин, серин или диаминопропионова киселина, ' в D или L конфигурация или е директна връзка. Аминокиселинният радикал може да бъде свързан с
АА1, както посредством а-аминогрупата и когато е възможно, посредством функционални аминогрупи от страничната верига, така и посредством двете функционални групи и,по желание,може да бъде свързан с друга групировка K-Sp-L-, която е еднаква с или различна от първата.
Ако АА2 е свързан с допълнителни функционални групи, те са,за предпочитане,деблокирани.
С може да бъде хинолон-а, етопозид, мелфалан, камптотецин, дауномицин, доксорубицин, таксол, или хинолон- или нафтиридонкарбоксилна киселина, както е определена по-долу. Цитостатикът е свързан с АА2 посредством амино- или хидроксилна функционални групи.
Структурните единици С, представляващи хинолон- или нафтиридонкарбоксилна киселина, могат да се представят със следната обща формула (III)
T-Q (III) в която Q означава радикал с някоя от формулите:
Ra означава алкил с от 1 до 4 въглеродни атома който, по желание, е моно- или дизаместен с халоген или хидроксилна група, винил, циклоалкил, който има от 3 до б въглеродни атома и е заместен по желание с 1 или 2 флуорни атома, бицикло[1.1.1]пент-1-ил, 1,1-диметилпропаргил, 3-оксетанил, метокси, амино, метиламино, диметиламино или фенил, който, по желание, е моно- или дизаместен с халоген, амино или хидроксилна група, или заедно с Re може да образува мост, описан при този радикал,
Rb означава хидроксилна група, алкокси с от 1 до 3 въглеродни атома или нитрометил,
Rc означава водороден атом или метилова група или заедно с R3 може да образува мост, описан при този радикал,
Rd означава водород, СНз, CH2F или =СН.,
X1 означава водород, халоген или нитро,
X2 означава водород, халоген, амино, хидроксил, метокси, меркапто , метил, халогенометил или винил,
Y означава N или С-R®, където
Re означава водород, халоген, CF3, ОСН , OCHF2, СНз, CN, СН=СН2 или С=СН, или заедно с Ra може да образува мост със следната структура -*О-СН,-СН-СН., -*S-CH2~CH2-, -*5-СН,СН-СНз, -*СН2-СН2-СН-СН,, или -*O-CH^-N-Rf, където атомът , маркиран със *, е свързан с въглеродния атом от Y и където
Rf означава водород, метил или формил, и
Р означава N или С- R3, като
R9 означава водород, халоген, CF , ОСН , OCHF , или СН , или 3 3 2 J заедно с Rc може да образува мост със следната структура -*О-СН - , -*NH-CH - , -*N- (СН ) -СН - , -*N(С Н ) -СН - ,
2 - 2 2 5 2
-*N(C3Hs) -СН2- или -*S-CH.-, където атомът, маркиран със *, е свързан с въглеродния атом от D.
η означава 1, 2 или 3 и
Т означава радикал с формула
в която
Rh означава 0-, -N-Rk, CH,-O- или -CH2~N-Rk, където
Rk означава водород или метил и
Rj означава водород, С^-С -алкил или циклопропил.
Съединенията с формула (III), представляват особен интерес, в случаите, когато в цитостатика С
Q означава радикал с формула
в която
Ra означава алкил с от 2 до въглеродни атома, който, по желание, е заместен с един флуорен атом, циклопропил, който , по желание, е заместен с 1 флуорен атом, или фенил, който, по желание, е моно- или дизаместен с флуорен атом,
Rb означава хидроксилна група, или алкокси с 1 или 2 въглеродни атома,
Rc означава водороден атом или метилова група или заедно с R3 може да образува мост, описан при този радикал,
X1 означава флуорен атом,
X2 означава водород или аминогрупа,
Y означава N или С-Ре, където
Re означава водород, флуор, хлор, CF3, ОСНз, OCHF2 или С=СН, или заедно с Rs може да образува мост със следната структура -*О-СН2-СН-СН., или -*O-CH2-N-R£, където атомът,
- 14 маркиран със *, е свързан с въглеродния атом от Y и където
R£ означава метил,
D означава N или С- R3, като
R3 означава водород, флуор, хлор, CF3, ОСНз или СНз, или заедно с Rc може да образува мост със следната структура *О-СН2-, -*NH-CH2-, -*N-(CH3)-CH-, или -*S-CH2~, където атомът, маркиран със *, е свързан с въглеродния атом от D, и
Т означава радикал с формула
в която
I
Rh означава -N-Rk, където
Rk означава водород или метил.
По същия начин са особено предпочитани и гликоконюгати с камптотецин или негови производни.
Съединенията с обща формула I, в която К, Sp и L означават водород и С представлява камптотецин, предизвикват особен интерес. Тези вещества са нови и могат да взаимодействат като междинни продукти, за да се получат други производни с обща формула I, които от своя страна, също, имат интересен спектър на фармацевтично действие и по-специално като цитостатици.
Съединенията, съгласно изобретението, могат да бъдат в стереоизомерни форми, като например енантиомерни или диастереомерни, или под формата на техни смеси, като например, ра цемат. Обект на изобретението са както чистите стереоизомери, така и техните смеси.
Ако е необходимо, стереоизомерните смеси могат да се разделят на стереоизомерно еднородни компоненти по известен начин· , като например хроматография или кристализация.
Съединенията, съгласно изобретението, могат да бъдат и под формата на техни соли, соли на органични или неорганични киселини и вътрешнокомплексни соли. .
Киселините, подходящи за присъединяване са: халогенводородни киселини, , като : хлороводородна или бромоводородна киселина и по-специално, хлороводородна киселина; фосфорна киселина; азотна киселина; сярна киселина; моно- и бифункционални карбоксилни киселини и хидроксикарбоксилни киселини, като например, оцетна, малеинова, малонова, оксалова, глюконова, янтарна, фумарова, винена, лимонена, салицилова, сорбинова и млечна киселина; сулфонови киселини, като р-толурлсулфонова, 1,5-нафталиндисулфонова и камфорсулфонова киселина.
Физиологично приемливи соли могат да бъдат метални соли или амониеви соли на съединенията, съгласно изобретението, които имат свободна карбоксилна група. Особено предпочитани такива соли са, например, натриеви, калиеви, магнезиеви или калциеви соли, както и амониеви соли, получени с амоняк или органични амини, такива като, например, етиламин, ди- или триетиламин, ди- или триетаноламин, дициклохексиламин, диметиламиноетанол, аргинин, лизин, етилендиамин или фенетил амин.
ПРИМЕРНИ СЕРИИ А: ( БИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ)
Пример А.1
Тест за инхибиране на растежа с цел определяне на цитотоксичните свойства на гликоконюгати на батрацилин и на хинолон-а:
Клетъчни линии SW 480 и НТ 29 (ATCC no. ' CCL 228 и НВТ38) от човешки колон (дебело черво) и клетъчна линия В 16 F 10 от миши меланом се култивират в блюда на Roux в хранителна среда RPMI 1640 с добавка на 10% FCS до клетъчна концентрация 50,000 клетки/ml. 100 μΐ от клетъчната суспензия /ямка се поставят в плочка с 96 микроямки и се инкубират 1 ден при температура 37°С в инкубационна камера с CO.. След това се добавят още 100 μΐ от средата RPMI и 1 μΐ диметилсулфоксид заедно с изследваните вещества. Растежът се проверява на третия и на шестия ден. Във всяка микроямка се добавят 40 μΐ разтвор на МТТ ( 3-( 4,5-диметилтиазол-2-ил)-2,5-дифенилтетразолин бромид) с начална концентрация 5 mg/ml Н.О. Плочката се инкубира 5 часа в инкубационна камера с CO, при температура 37°С. След това, средата се изсмуква и се прибавят 100 μΐ изопропанол/ямка. След разклащане в продължение на 30 минути със 100 μΐ вода се отчита екстинкцията при 540 run с Titertek Multiskan MCC/340 (поток).
Цитотоксичното действие на гликоконюгатите на батрацилин е показано в таблица 1а и е определено чрез ICgc стойностите за всеки случай на клетъчните линии SW 480 и НТ 29.
IC стойностите за гликоконюгатите на. хинолон-а от кле50 тъчните линии SW 480, НТ 29 и В 16 F 10 са обобщени в таблица 1 Ь.
Таблипа 1а
вещество 1С„ [μΜ] SW 480 1Сцп [μΜ] НТ 29
батрацилин 25 20
3.2 100 75
3.4 100 65
3.7 55 няма измерване |
3.9 40 55
3.10 100 125
3.11 85 няма измерване
3.14 40 няма измерване
1 з-18 15 няма измерване
3.19 75 няма измерване
3.20 100 няма измерване
3.21 90 няма измерване
1 3.23 50 няма измерване
3.24 95 няма измерване
3.26 50 няма измерване
3.27 110 няма измерване
3.28 60 няма измерване
3.29 110 няма измерване
3.30 >250 няма измерване
3.33 90 70
4.1 20 30
4.3 20 20 1
4.4 30 25 1
4.5 15 15
4.6 10 10
Таблица la - (продължение)
вещество 1С50 [μΜ] SW 480 1С5о [μΜ] НТ 29
4.7 15 15
4.8 50 40
4.9 20 30
4.10 30 30
4.11 15 15
4.12 15 9
5.1 55 45
5.2 20 55
5.6 >250 няма измерване
5.8 100 >250
• 5.9 70 70
5.12 20 20
5.13 20 40
5.14 20 30
5.15 >250 70
5.19 35 25
5.20 50 30
5.21 60 80
5.22 30 40
5.23 25 35
6.2 40 50
6.3 70 105
6.7 60 >250
6.10 50 50
6.12 35 50
6.15 >250 >250
Таблица la - (продължение)
вещество 1С5с [μΜ] SW 480 1С5о [μΜ] НТ 29
6.20 80 няма измерване
6.21 150 няма измерване
6.23 107 45
6.25 50 40
6.28 40 25
6.29 95 130
6.30 60 70
6.32 60 60
6.34 50 няма измерване
6.35 20 няма измерване
6.36 70 70
6.40 170 60
6.43 90 80
6.46 120 100
6.59 50 50
6.60 50 40
6.80 40 25
6.81 30 30
6.82 125 няма измерване
6.83 90 няма измерване
6.85 22 няма измерване
7.1 40 40
7.2 40 30
7.3 50 няма измерване
7.5 80 няма измерване
7.7 100 >250
Таблица la - (продължение)
вещество 1С5с [μΜ] SW 480 1С50 [μΜ] НТ 29
7.8 40 30
7.11 30 25
7.12 10 10
8.10 70 няма измерване
8.11 45 няма измерване
8.12 30 няма измерване
Таблица lb
вещество ICso [μΜ] SW 480 1С^П [μΜ] HT 29 1Счо [μΜ] В16 F10
10.1 50 >250 15
10.2 4 3 5
10.3 5 4 0.7
11.2 30 няма измерване 9
11.6 8 9 5
11.7 12 13 15
11.8 12 16 15
11.9 12 12 9
11.1 8 20 2
11.16 10 10 1.5
11.17 75 75 8
11.18 4.5 3.5 0.5
12.1 1 1-5 0.1
12.2 4 няма измерване 0.8
12.3 2 няма измерване 0.3
12.5 1 4 0.2
12.6 4 7 0.3
12.7 60 >250 20
12.8 8 7 1
12.9 4 8 2
12.10 15 15 4
12.11 2 2 0.5
12.12 8 13 0.5
12.13 35 100 1
Таблица lb - (продължение)
вещество 1С50 [μΜ] SW 480 1С50 [μΜ] НТ 29 1С6П [μΜ] В16 F10
12.14 1 2 0.3
12.15 0.3 1 0.1
14.1 0.8 1 1.5
14.2 1 6 1.5
14.3 8 4 4
14.4 1.5 1 0.4
15.1 20 20 2
15.2 50 70 15
16.1 50 100 200
16.2 50 60 80
17.1 10 5 5
17.2 4 4 4
18.1 0.03 0.01 0.2
18.2 0.02 0.02 0.2
18.4 0.02 0.02 0.3
18.5 0.2 0.2 1
18.9 0.08 0.06 0.7
18.14 0.015 0.01 0.08
Зависимостта от биологичната активност на въглехидрата допълнително е илюстрирана чрез неефикасността на свободните от въглехидрат сравнителни съединения, N- [№,№-бис-(4-хидроксифениламино-тиокарбонил) -лизил] -батрацилин и N- L Να,№~ бис- ( 4-хидроксйфениламино-тиокарбонил) -лизил-Ю-аланил] -батрацилин и Ν-[Ν“,№-бис-(4-хидроксифениламино-тиокарбонил)-D лизил]-хинолон-а (1С50 стойности > 250), в примери серии 5, б и 11.
Пример А. 2
Изследване in vitro на способността към разцепване на гликоконюгати
Кинетика на разцепване в човешка кръв
1.225 ml човешка кръв се инкубират заедно с 1.25 ml PBS и 25 μΐ основен разтвор на субстрата (1 mg/ml в 3% диметилсулфоксид в PBS) при 37°С. След 1 час и след 24 часа, се вземат проби от 1 ml от всеки случай, смесват се с 1 ml етанол и се оставят да престоят при 4°С в продължение на 20 минути. След центрофугиране (5 минути при 3500 об/мин) се вземат 100 μΐ супернатанта за анализ чрез ВЕТХ (високоефективна течна хроматография).
Кинетика на разцепване в клетки
2.25 ml PBS се инкубират заедно с 225 μΐ клетъчна суспензия (30 mg/ml) и 25 μΐ основен (изходен) разтвор на субстрата (1 mg/ml в 3% диметилсулфоксид в PBS) при 37°С. След 1 час и след 24 часа, се вземат проби от 1 ml от всеки случай, смесват се с 1 ml етанол и се оставят да престоят при 4°С в продължение на 20 минути. След центрофугиране (5 минути при 3500 об/мин) се вземат 100 μΐ супернатанта за анализ чрез ВЕТХ.
Чсловия, при които се провежда ВЕТХ:
Апаратура: апарат на Waters
Колона: Bischoff Hypersil OCS RP 18 5 μπι 250 х 4 mm
Елуент: A; 10 шМ буферен калиев фосфат, pH 4.5
В: 80% ацетонитрил/20% вода
Поток: 1 ml/min
Дължина на вълната: 372 run
Градиент: 0 минути 10% В минути 60% В минути 60% В минути 10% В минути 60% В
Елуент за конюгати на хинолон-а:
А: 100% метанол
В: 10 тМ буферен калиев фосфат, pH 2.2;
шМ хептансулфонова киселина
Таблица 2а
пример % разцепване в човеш- ка кръв % разцепване в SW-480 % разцепване в хепатома
1 час 24 часа 1 час 24 часа 1 час 24 часа
3.4 n.d.*’ n.d. 74’ n.d. 98* n.d.
3.9 0 54* 28* 100* 32* 100*
4.4 0 0 0 0 0 0
5.9 0 0 0 0 0 0
6.2 n.d. n.d. 0 0 0 0
6.12 n.d. n.d. 0 0 0 0
7.3 3 V 0 0 С _____________________1
Продуктът на разцепване е N- [D-аланил]-батрацилин
n.d.** Означава, че не е определен процентът
Таблица 2b
пример % разцепване в човеш- ка кръв % разцепване в SW-480 % разцепване в хепатома
1 час 24 часа 1 час 24 часа' 1 час 24 часа
11.2 0 0 0 0 0
11.6 0 11% 0 8% 0 12%
11.7 0 0 0 0 0 0
12.1 0 0 0 0 0 0
12.3 0 0 0 0 0 0
12.8 0 0 0 0 0 0
Пример A.3
Изследване на разпределението в органа
За опитите се използват атимични голи мишки (порода NMRI nu/nu), развъдени в Drug Development Laboratory, Oncotest GmbH, от професор Η.H. Fiebif, Freiburg. Животните се държат в клетки MacroIon в условия на турбулентност (ламинарен въздушен поток). Тъкан от клетъчната линия SW 480, култивирана преди това с няколко пасажа в голите мишки, се използва като туморен материал.
Два тумора на животно се имплантират подкожно в двата хълбока на голите мишки на възраст 6 до 8 седмици. Животните се държат 26 до 27 дни до рандомизация. Средният размер на тумора тогава е 500 mg, съответстващ на диаметър на тумора около 10 mm.
Фармакокинетиката протича както следва: вещество, подлежащо на изследване, се инжектира на голи мишки и последните, след това, се връщат в клетките до вземане на проби след 1/2 час и след 4 часа. Самото вземане на проби започва с кръвна проба. За целта, мишката се анестезира с помощта на етер (продължителност 1/2 до 1 минута) .
0.5 часа и 4 часа след инжектиране на веществото, се отваря коремната кухина и мишката се обезкръвява под упойка през вена кава каудалис в продължение на 1 до 2 минути, след което се умъртвява чрез пречупване на врата. В резултат на това се прекъсва общото кръвообращение и се потиска перфузията на органите.. След това се експонират отделните органи и се отделят, като тази операция отнема около 5 минути. Веднага след това, органът се изследва и остатъкът от тялото се претегля и замразява в течен азот.
Веществото конюгат 1 се прилага i.p. (интраперитонеално) в количество от 300 mg/kg телесно тегло, а веществото конюгат 2 се прилага i.v. (интравенозно) в количество от 100 mg/kg. За всяко вещество и за всяко време се използват по 5 животни.
Резултатите за разпределянето са обобщени в таблица 3 за конюгат 1 и в таблица 4 за конюгат 2.
А. Калибровъчни серии:
5, 10, 50, 100 и 200 дд вещество, разтворено в етанол/вода (1:1, об./об.) се прибавят към 1 g говежди черен дроб. След това, пробите се стриват в хаван cig морски пясък и 2.5 ml студена смес етанол/вода (1:1, об./об.) и се центрофугират при 3500 об./мин в продължение на 2 минути. След отделяне на супернатантата, остатъкът отново се смесва с 2.5 ml етанол/вода и центрофугатът и супернатантите се събират. За всяка проба се вземат по 100 μΐ и се анализират с помощта на ВЕТХ.
Нсловия, при които се провежда ВЕТХ:
Апаратура: Waters единица
Колона: Bischoff Hypersil OCS RP 18 5 pm 250 x 4 mm
Елуент: А: В: 80% ацетонитрил/20% вода 10 тМ буферен калиев фосфат,
Градиент: 0 минути 90% : В
10 минути 40% В
15 минути 40% В
18 минути 90% В
20 минути 90% В
Поток: 1 : ml/min
Дължина на вълната: 372 nm
В. Обработване на органите
Органите се обработват аналогично на А, като целите органи се деструктират с 2.5 ml етанол/вода и се екстрахират .
С. Обработване на кръвта
Взетата кръвна проба се смесва с 2 ml етанол/вода (1:1, об./об.) и сместа се центрофугира 2 минути при 3500 об./мин, като супернатантата се отдекантира. Към остатъка отново се добавят 2 ml етанол/вода (1:1, об./об.), сместа се центрофугира и супернатантите се събират. За всяка проба се анализират по 100 μΐ от събраните супернатанти чрез ВЕТХ. Високоефективната течна хооматогоафия се прилага при условията, дадени в А.
Конюгат 1 (EP -501 250Д1)
NH
Конюгат 2 (пример 3.9)
NaOOC
Таблица 3
оценяване на проби от орган
орган вещество средно 1 час (цд/д орган) средно 4 часа (цд/д орган)
кръв конюгат 1 31.2 -
батрацилин - -
тумор конюгат 1 56.6 24.4
батрацилин - -
черен дроб конюгат 1 770 126
батрацилин 34.1 22.4
бъбрек конюгат 1 81 78.4
батрацилин 26.1 27.5
мозък конюгат 1 - -
батрацилин - -
Таблица 4
оценяване на проби от орган
орган вещество средно 0.5 часа (цд/g орган) средно 4 часа (цд/д орган)
кръв конюгат 2 6.5 -
батрацилин - -
тумор конюгат 2 2.0 -
батрацилин 2.5 3.12
черен дроб конюгат 2 0.9 1.2
батрацилин - -
бъбрек конюгат 2 17.5 0.5
батрацилин 10.7 0.8
мозък конюгат 2 - -
батрацилин - -
Пример А.4
Определяне на острата токсичност на гликоконюгати на батрацилин (еднократно прилагане)
Острата токсичност на батрацилиновите производни се определя върху пи/пи голи мишки.
Веществата, които се прилагат i.v., са под формата на водни разтвори, а веществата, които се прилагат i.p., се инжектират еднократно в концентрации до 400 mg вещество на kg тегло на мишка.
Индивидуалната поносима доза се изчислява от намаляването на теглото на животните до 21-вия ден след прилагането и от броя на животните, останали живи.
Индивидуалната поносима доза на веществата може да се види в таблица 5.
За веществата 3.16; 3.33; 3.9; 6.12; 6.14; 6.2; 6.81; и 8.2 тя е над 200 mg/kg тегло. За веществата 3.33; 6.12; 6.14; 6.2 и 6.81 не е установена остра токсичност дори при доза 400 mg/kg тегло.
За сравнение, свободният от захари лизил-В-аланил-батрацилин (2.13) е значително токсичен, дори при индивидуални дози между 25 и 50 mg/kg тегло на мишката.
Таблица 5
Максимална индивидуална доза на батрацилинови производни и на производни на хинолон-а, които са поносими
пример индивидуална поносима доза mg/kg тегло
i.p. i . v.
2.13 50 25
3.4 200 <100 (2 умрели животни)
3.9 200 200
3.16 >200 не е определена
3.33 не е определена >400
6.2 >400 не е определена
6.12 не е определена >400
6.14 >400 не е определена
6 . С1 не е определена >400
8.2 >200 не е определена
хинолон-а не е определена <25
12.3 не е определена >200
Пример A.5
Определяне на острата токсичност след неколкократно приемане
Веществата се приемат отчасти i.v. и отчасти i.p., ежедневно или в дните от първия до четвъртия и от седмия до десетия, или на първия, петия и деветия ден. Дозите са 400, 200 и 100 mg/kg/дневно. Определянето се извършва въз основа на намаляване на теглото до 21-вия ден и въз основа на броя на оцелелите животни. При опитите се използват по 5 животни за вещество и за доза. Резултатите са обобщени в таблица 6.
Таблица 6
Максимална поносима доза (M.P.D.) при многократно приемане
приемане дозиране в дни Μ. P . D. ' mg/kg/дневно
3.9 i.v. 1-4, 7-10 -50
1-4 -100
3.33 i.v. 1, 5, 9 >400
6.2 i.p. 1-4, 7-10 -400
1, 5, 9 >400
6.12 i.v. 1-4, 7-10 >400
1, 5, 9 >400
6.14 i.p. 1, 5, 9 >400
6.81 i. v. 1-4, 7-10 -200
1, 5, 9 >400
батрацилин i.p. 1, 5, 9 -100
Пример A.6
Хематопоетична активност на гликоконюгати на хинолон-а в сравнение с активното изходно съединение.
Материали и методи in vitro:
Изолират се клетки от костен мозък от бедрената кост на мишки. 105 клетки се инкубират в среда McCoy 5А (0.3% агар) заедно с рекомбинантни миши GM-CSF (Genzyme; формация на метроцитна колония) и веществата (10‘4 до 100 дд/-т1), при температура 37°С и 7% СО2. Седем дни по-късно колониите (<50 клетки) и възлите (струпванията) (17-50 клетки) се отчитат, in vivo:
Мишки се третират подкожно с 1, 3, 10 или 30 mg/kg от съединенията. В различни моменти (3, 24, 48, 72 часа след инжектирането) бедрените кости се отделят и се изолират клетки от костния мозък. 2 х 105 клетки се инкубират с GMCSF, както е описано по-горе,и след 7 дни се отчитат колониите и възлите (струпванията).
Резултати:
Както е показано в таблица 7, изследваните гликоконюгати инхибират пролиферацията на родителски клетки (метроцити) от костен мозък, която се понижава с фактор от 105 до 103 в сравнение с хинолон-а.
Освен това, in vivo не се наблюдава инхибиране на метроцитна пролиферация от съединение 12.3 до 30 mg/kg, в сравнение с хинолон-а. Индуцира се масивно потискане на метроцитна пролиферация с 3 mg/kg хинилон-а (фигура 1) .
Таблица 7
CSF-индуцирана пролиферация на метроцити от костния мозък на мишка
примери ICsn [цд/т1]
хинолон-а 0.0002
11.2 22.5
11.7 2.9
12.1 0.21
12.3 0.27
12.6 0.3
12.8 0.3
14.1 2.9
14.2 3.6
14.4 3.6
Пример А.7
Антинеопластична активност на конюгати на хинолон-а
In vitro -активността на гликоконюгати на хинолон-а се определя върху човешки туморни ксенотрансплантанти в двуслойна мека агарова културна система , съгласно Hamburger и Salmon (Science 197: 461-463).
.Солидните тумори първоначално се развиват в атимични голи мишки (NMRI nu/nu), обработени оперативно и с механично строшени кости. Отделни клетки се получават чрез инкубиране в ензимна смес на колагеназа 0.05%, DNAse 0.07% и хиалуронидаза 0.1% в RPMI при 37°С в продължение на 30 минути. Клетките се промиват двукратно, след което прекарват през сито с размер на отворите 200 pm и 20 pm.
Използва се следният метод на култивиране:
Основният слой включва 0.2 ml модифицирана среда Iscoves's Dulbeccos с 20% телешки ембрионален серум и 0.7% агар. Към този слой се добавят върху панички с 24 микроямки 40,000 до 200,000 клетки в 0.2 ml от същата среда и 0.4% агар. Цитостатичните вещества се добавят в 0.2 ml от средата .
Културите се инкубират при 37°С в атмосфера със 7% СО2 в продължение на б до 15 дни. Култивираните колонии се отчитат с помощта на инвертационен микроскоп,като живите колонии се оцветяват с тетразолхлоридно багрило 24 часа преди оценката.
Действието на активното съединение се изразява в процента живи колонии в сравнение с резултата за колонията в нетретираните панички (Т/С = количество третирана колония х 100/контролно количество нетретирана колония).
Веществото е активно, когато Т/С стойността е < 30%.
Тази стойност е представена като стойност за 1С7в в pg/ml в таблица 8.
Таблица 8
1С70 в pg /ml
пример 11.7 12.1 12.3 12.5 хинолон-а
CXF 280 >100 70 5 <0.3 6
НТ 29 56 6 5 11 20
SW 480 18 8 11 10 3
LXFL 529 4 0.9 2 2 3
LXFS 538 18 0.4 0.5 <0.3 <0.3
MEXF 989 3 <0.3 <0.3 0.5 <0.3
OVXF 899 234 45 162 55 2
OVXF 1023 136 12 10 9 0.5
Пример А.8
Опити in vivo:
Метод:
Мишки се заразяват с 5 х 10s B16F10 туморни клетки в деня 0. Животните, в които са трансплантирани туморни клетки, развиват солидни перитонеални тумори и след това се третират ежедневно с изследваните вещества или с контролавехикуяум В контролната група 50% от животните, обикновено, умират между 14-тия и 20-тия ден. Опитните вещества се прилагат в буфер или в система от органични разтворители, съдържаща 20% метанол и 20% диметилсулфоксид в 0.7% разтвор на натриев хлорид.
Приемането на вехикулума не оказва влияние върху времето за преживяване на животните. Терапевтичният резултат се дължи на удължаването на времето на живот на третираните животни. Поносимостта на съединенията се анализира паралелно върху животни, които нямат тумори. Терапевтичният индекс може да се изчисли от поносимостта и от удължаването на времето на живот.
Таблица 9: % останали живи
ден 0 ден 20 ден 25 ден 30 ден 35
контрола 100 70 30 10 10
11.12 1 mg/kg 100 90 60 30 30
11.12 (100 mg/kg) 100 100 100 90 90
хинолон-а (0.1 mg/kg) 100 100 100 60 40
етопозид (5 mg/kg) 100 90 80 80 70
В таблица 9 е показано терапевтичното действие на съединението от пример 11.12 върху мишки, на които е трансплантиран тумор B16F10.
Пример А.9:
Инхибиране in vivo на нарастване на тумор, като се използва модел на гола мишка
Материал.
Използват се атимични голи мишки (порода NMRI nu/nu) за всички опити in vivo с цел изследване инхибирането на туморно развитие. Инжектира се едроклетъчен белодробен рак
LXFL 529 чрез сериен пасаж в голи мишки. Човешкият произход на тумора е доказан с изоензимен и имунохистохимичен методи.
Условия на опита:
Туморът се имплантира подкожно в двата хълбока на пи/пи голите мишки на възраст от б до 8 седмици. Третирането започва, независимо от времето на удвояване, веднага щом туморите достигнат диаметър 5-7 mm. Мишките се разпределят в третирана група и в контролнаг група (по 5 мишки на група с годни за изследване тумори) чрез рандрмиЛания. Всичките индивидуални тумори в контролната група нарастват прогресивно.
Размерът на туморите се определя в две дименсии с помощта на шублер. Туморният обем, който корелира с броя на клетките, се използва по-нататък за всички оценки. Обемът се изчислява съгласно уравнението дължина х ширина х ширина/2” ([ах Ь2]/2, като а и b представляват два диаметъра под, прав ъгъл . Стойностите за относителния туморен обем (RTV) се изчисляват за всеки отделен тумор чрез разделяне на размера на тумора в деня X с туморния размер в деня 0 (в момента на рандомизация) . Средните RTV стойности се използват за следващите оценки.
Инхибирането на нарастването на туморния обем (туморен обем на опитната група/контролна група, Т/С, в процента) е крайната измерена стойност.
Третиране:
Всички съединения
съгласно инт ермитираща схема за всички случаи в деня 1, 5 и 9. Освен това, всички съединения се прилагат интраперитонеално (i.p.), като се използва вода като разтворител.
Таблица 10
третиране доза·’ [mg/kg/дневно] време на преживяване (дни) брой тумори относителен туморен обем [% от ден 1]”· оптимално Т/Сь’
конт- 19 >21
ролна - >21 >21 10 1552 100%
група 14
12.6 23 >26
100 26 >26 8 300.7 19.4% '
>26
12.8 >21 >21
50 >21 >21 9 502.2 32.3%
>21
12.14 23 >26
25 19 26 8 519.5 33.5%
>26
a) максимална поносима доза (MTD)
b) на 19-тия ден
В този опит, кампотециновите съединения от примерни серии 18, по правило показват сравнимо или по-добро действие.
ПРИМЕРИ СЕРИИ В: ПРИМЕРИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ
Пример 1.1 р-аминофенил 2-0-метил-р-Ь-фукозид
1.1.а) р-нитрофенил 3,4-0-изопропилиден-р-Ь-фукозид:
mg р-толуоАсулфонова киселина, на интервали от 30
I минути и 5 х 100 μΐ 2-метоксипропен се прибавят към разтвор на р-нитрофенил β-Ь-фукозид (750 mg, 2.63 mmol) в 40 mg диметилформамид/диоксан 1:2 при температура 0°С. Сместа се разбърква при 20°С в продължение на 16 часа, след което се концентрира и остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография (метиленхлорид/метанол 99:1). След концентриране се получават 710 mg (83%) бяло твърдо вещество.
1.1.Ь) р-нитрофенил 2-0-метил-З,4-0-изопропилиден-р-Ьфукозид:
100 mg (0.307 mmol) от съединението от пример 1.1. а първоначално се въвеждат в 10 ml тетрахидрофуран заедно с 96 μΐ метилйодид, след което се прибавят на порции 11 mg натриев хидрид (80% концентрация). Сместа се разбърква 3 часа при 20°С, след което се долива с още 96 μΐ метилйодид и 11 mg натриев хидрид. След разбъркване още 16 часа при 20°С, се добавят малко вода и 100 ml метиленхлорид. Тази порция се екстрахира чрез двукратно разклащане с вода, органичната фаза се концентрира и продуктът се пречиства чрез колонна хро41 матография (петролев етер/етилацетат 8:1). Добив: 78 mg (75%) .
1.1) р-аминофенил 2-0-метил-р-Ь-фукозид:
mg (0.23 mmol) р-нитрофенил 2-О-метил-З,4-0-изопропилиден-З-Ь-фукозид се разбъркват в 3 ml оцетна киселина с концентрация 80% при 20°С 16 часа. След това, оцетната киселина се отстранява във вакуум, към порцията се добавят 10 ml метанол, след това се добавя платинов диоксид, провежда се хидрогениране във водородна атмосфера при слабо повишено налягане. Суспензията се филтрува през Celite и материалът върху филтъра се промива с метанол. След пречистване чрез хроматография (метиленхлорид/метанол 97.5:2.5), се получават 77 mg (80%) от желания продукт.[тънкослойна хроматография (ТСХ): метиленхлорид/метанол 9:1 R£ = 0.42].
Пример 1.2 р-аминофенил З-О-метил-р-Ь-фукозид
ОМе
1.2.а) р-нитрофенил З-О-метил-З-Ь-фукозид:
784 g (31.5 mmol) дибутилкалаен оксид се прибавят към 6 g (21 mmol) р-нитрофенил β-Ь-фукозид в 3.Q0 ml абсолютен метанол и сместа се нагрява на. обратен хладник 2 часа. След това, сместа се концентрира и остатъкът се суши, разтваря се в 3 00 ml диметилформамид. Добавят се 15.7 ml метилйодид, порцията се разбърква при 70°С 40 часа. Разтворителят се от деля -под вакуум и остатъкът се разтваря в 300 ml метиленхлорид. Суспензията се филтрува, разтворът, който остава, се концентрира отново и остатъкът се подлага на флаш—хроматография (метиленхлорид/метанол 99:1). След концентриране, се получават 381.5 mg (61%) от желания продукт.
1.2) р-аминофенил З-О-метил-З-Ь-фукозид
3.81 g (12.73 mmol) р-нитрофенил З-О-метил-р-Ь-фукозид се хидрогенират аналогично на пример 1.1. Добив: 3 g (88%). [ТСХ: метиленхлорид/метанол 9:1 Rf=0.53].
Пример 1.3 р-аминофенил З-О-метил-а-Ь-фукозид
Ме
НО
ОМе
nh2
Получава се аналогично на пример 1.2, като се излиза от р-нитрофенил a-L-фукозид. Добив: 63% в два етапа. [ТСХ: ме тиленхлорид/метанол 9 :1 Rf=0.53 ] .
Пример 1.4 р-аминофенил 4-0-метил-р-Ь-фукозид
ОН
1.4.а) р-нитрофенил 2-0-бензил-4-0-ацетил-р-Ь-фукозид:
mg р-толуолсулфонова киселина и 1134 mg (7 mmol) триетилортоацетат се прибавят към 1 g (3.5 mmol) р-нитрофе -*
Цил-р-Ь-фукозид в 100 ml абсолютен тетрахидрофуран. Сместа се разбърква при 20°С 15 минути и разтворителят се отдестилира под вакуум. Остатъкът се разтваря в 50 ml тетрахидрофуран и в 3 ml диметилформамид, след което се прибавят 4165 μΐ бензилбромид и 210 mg натриев хидрид (концентрация 6 0%) . Сместа се разбърква при 20°С в продължение на 1 час и се прибавят 10 ml 80%-тна оцетна киселина, сместа се концентрира и остатъкът се пречиства чрез флаш-хроматография (метиленхлорид/метанол 99:1) . След концентриране и сушене се получават 1236 mg (85%) от желания продукт.
1.4.Ь) р-нитрофенил 2-О-бензил-3-О-ацетил-4-О-метил-р-Ьфукозид:
1000 mg (2.39 mmol) р-нитрофенил 2-О-бензил-4-О-ацетилβ-Ь-фукозид се разтварят в 60 ml бензен. Прибавят се 2988 μΐ метилйодид и 1109 mg сребърен оксид, сместа се нагрява Ηά обратен хладник 8 часа. Получената смес се разделя на два компонента чрез флаш —хроматография (метиленхлорид/метанол 99:1). Изолират се 239 mg (23%) р-нитрофенил 2-О-бензил-З-Оацетил-4-0-метил-Р-Ь-фукозид, заедно с 653 mg (63%) от изомерния р-нитрофенил 2-0-бензил-3-0-метил-4-0-ацетил-р-Ьфукозид, под формата на бяло твърдо вещество.
1.4) р-аминофенил 4-0-метил-р-Ь-фукозид
224 mg (0.52 mmol) р-нитрофенил 2-0-бензил-3-0-ацетил4-0-метил~р-Ь-фукозид се разтварят в 20 ml метанол и се прибавят 390 μΐ от 1Ν разтвор на натриев метилат. Сместа се разбърква при 20°С 16 часа, неутрализира се с 80%-тна оцетна киселина и се концентрира, като остатъкът се разтваря в метиленхлорид. Органичната фаза се промива с IN·-разтвор на натриев бикарбонат и с вода, суши се и се концентрира. Остатъкът се разтваря в 20 ml метанол и се хидрогенира над паладий/активен въглен, аналогично на пример 1.1. След концентриране, продуктът се разтваря във вода и се лиофилизира. Изолират се 119 mg (88%) бяло аморфно твърдо вещество.[ТСХ: метиленхлорид/метанол 9:1 Rx = 0.38]..
Пример 1.5 р - аминофенил 3 - Ο - η - пропил- β - L - фу κο з и д
1.5. а) р-нитрофенил 2-0-бензил-З-О-п-пропил-4-О-ацетилβ-Ь-фукозид:
Аналогично на пример 1.4.Ь, изомерните 3- и 4-пропилирани продукти се получават от съединение 1.4.а с пропилйодид и се разделят хроматографски. р-нитрофенил 2-О-бензил-З-О-ппропил-4-0-ацетил-В-Ь-фукозид се получава с добив 49%, заедно с р-нитрофенил 2-0-бензил-3-0-ацетил-4-0-п-пропил-В-Ьфукозид, който се получава с добив 29%.
1.5.Ь) р-аминофенил З-О-п-пропил-р-Ь-фукозид:
Синтезира се от пример 1.5.а) фракиия 1 < аналогично на пример 1.4. Добив: 78%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 9:1 R£ = 0.42] .
Пример 1.6 р-аминофенил З-деокси-р-Ь-фукозид:
1.6. а) р-нитрофенил 3,6-дидеокси-3-хлоро-4-0-ацетил-р-Ьгулозид:
mg р-толуолсулфонова киселина и 1134 mg (7 mmol) триетилортоацетат се прибавят към 1 g (3.5 mmol) р-нитрофенил-З-Ь-фукозид в 100 ml тетрахидрофуран. Сместа се разбърква при 20°С 15 минути, разтворителят се отдестилира -ПОД вакуум. Добавят се 100 ml наситен разтвор на хлороводород в метиленхлорид. След 10 минути ? сместа се концентрира и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография (метиленхлорид/метанол 99:1). Получават се 793 mg (65%) от желания продукт.[ТСХ: 97.5:2.5 Rf = 0.36]
1.6. Ь) р-нитрофенил 3,6-дидеокси-З-хлоро-β-Ь-гулозид:
375 mg (1.08 mmol) р-нитрофенил 3,6-дидеокси-3-хлоро-4О-ацетил-З-Ь-гулозид се разтварят в 25 ml метанол и се прибавят 10 капки 1N. разтвор на натриев метилат. След 20 минути, сместа се подкислява с оцетна киселина и се концентрира и остатъкът се разпределя между 400 ml метиленхлорид и 6 0 ml вода. Органичната фаза се суши и се концентрира и остатъкът се утаява от метиленхлорид/етер. Получават се 315 mg (96%) от желания продукт.
1.6) р-аминофенил 3-дезокси-β-L-фукозид:
315 mg (1.04 mmol) р-нитрофенил 3, б-дидеокси-З-хлоро-βL-гулозид се разтварят в 40 ml метанол и се прибавят 200 mg паладий върху активен въглен и 29 0 μΐ триетиламин, след което се провежда хидрогениране във водородна атмосфера при слабо повишено налягане в продължение на 4 дни. Суспензията се филтрува, промива се и се концентрира. Продуктът се пречиства чрез флаш — хроматография (метиленхлорид/метанол 97.5:2.5). Получават се 160 mg (65%) от дезокси съединението. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 95:5 R = 0.18].
Пример 1.7 р-аминофенил 3,4-дидезокси -Р-Ь~фукозид
400 mg (1.16 mmol) р-нитрофенил 3,6-дидезокси—З-хлоро-4О-ацетил^-Ь-гулозид (пример 1.6.а) се разтварят в 55 ml метанол и се прибавят 323 μΐ триетиламин, след което се провежда хидрогениране във водородна атмосфера при слабо повишено налягане, над паладий/активен въглен (10%). Сместа се разбърква при 20°С 16 часа, филтрува се върху Celite, материалът върху филтъра се промива, филтратът се концентрира и остатъкът се разтваря в 100 ml метанол. Добавят се 1.5 ml от 1N разтвор на натриев метилат и сместа се разбърква при стайна температура 16 часа^ Неутрализира се с оцетна киселина и се концентрира. Полученият продукт се разделя чрез флаш хроматография (метиленхлорид/метанол 97.5:2.5). След концентриране на съответните фракции и утаяване със смес ’ метанол/ етер, се получават 120 mg (46%) от желаното съединение. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 95:5 Rf = 0.31], заедно със 77 mg (28%) р-аминофенил З-деокси-р-Ь-фукозид [ТСХ: метиленхлорид/метанол 95:5 Rf = 0.18].
Пример 1.8 р-аминофенил 3,4-епокси-р-Ь-фунозид
mg (0.23 mmol) р-нитрофенил 3,6-дидезокси-З-хлор - 4О-ацетил-р-Ь-гулозид (пример 1.6.а) се разтварят в 10 ml метанол и се прибавят 345 μΐ IN разтвор на натриев метилат. След ултразвукова обработка в продължение на 1 час, сместа се . подкислява. с 80%- на оцетна киселина, концентрира се и остатъкът се хроматографира с метиленхлорид/метанол 99:1. След концентриране на съответните фракции, остатъкът се разтваря в метанол и се провежда хидрогениране с паладий/активен въглен, аналогично на пример 1.1. Получават се 46 mg (75%) от желаното съединение. FAB-MS: m/е = 238 = М+1=
Пример 1.9 р-аминофенил 4-дезокси- β-Ь-фукозид
ОН
Съединението се получава аналогично на указанията, дадени от Т. Lindhorst и J. Thiem в Carbohydr. Res. 209 (1991), 119, като се излиза от р-нитрофенил-р-Ь-фукозид и се минава през р-нитрофенил-2,3-ди-О-бензоил-4,6-дидезокси-4-йодо-р-Ь-фукозид. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 90:10 R£ = 0.3].
Пример 1.10 р-аминофенил 3-О-карб оксиметил-β-L-фукозид
1.10.а) р-нитрофенил З-О-метоксикарбонилметил^-Ь-фукозид:
g (3.5 mmol) р-нитрофенил β-ь-фукозид и 1.3 g (5.2 mmol) дибутилкалаен оксид се нагряват на обратен хладник в 50 ml метанол 2 часа. Разтворът се концентрира, остатъкът се разтваря в 50 ml диоксан, прибавят се 2 ml метилбромацетат и 100 mg тетрабутиламониев йодид и сместа се нагрява на обратен хладник 16 часа. Разтворителят се изпарява, и продуктът се пречиства чрез фладь-хроматография (метиленхлорид/ метанол 99:1). След концентриране на съответните фракции, остатъкът се утаява с помощта на метанол/етер и се получават 455 mg (37%) от желаното съединение.
1.10) р-аминофенил З-О-карбоксиметил^-Ь-фукозид:
282 mg (0.79 mmol) р-нитрофенил 3-метоксикарбонилметилβ-Ь-фукозид се разтварят в 20 ml метанол и се прибавят 440 μΐ 2Ν-разтвор на литиев хидроксид. Сместа се разбърква 2 часа при 20°С, pH се довежда до 3 с кисела йонообменна смола
SC108 и се филтрува. Към филтрата се добавят 250 mg паладий върху активен въглен. Провежда се хидрогениране с водород при слабо повишено налягане в продължение на 1.5 часа. Катализаторът се отстранява и се промива с метанол. Сместа се концентрира, остатъкът се разтваря във вода и след сублимационно сушене се получава желаният продукт с добив 86% (212 mg). [ТСХ: ацетонитрил/вода/оцетна киселина 5:1:0.2 R = 0.24].
Пример 1.11 р-аминофенил З-О-метоксикарбонилметил-р-Ь-фунОзид:
СООМе
250 mg (0.7 mmol) р-нитрофенил 3-метоксикарбонилметилр-Ь-фукозид (пример 1.10.а) се разтварят в 20 ml метанол и се провежда хидрогениране с водород върху паладий/активен въглен при слабо повишено налягане в продължение на 1.5 часа. Катализаторът се отстранява и се промива с метанол. Сместа се концентрира, остатъкът се разтваря във вода и след сублимационно сушене се получава желаният продукт с добив 195 mg (85%). [ТСХ: метиленхлорид/метанол 9:1 R£ = 0.43; FAB-MS: m/e = 328=М+1].
Пример 1.12 р-аминофенил 3-0-хидроксиетил-β-L-фукозид . о Ме S',,/·''
НО ^он
0,
он
1.12.а) р-нитрофенил З-О-хидроксиетил-р-Ь-фукозид:
1000 mg (2.8 mmol) р-нитрофенил 3-метоксикарбонилметилβ-Ь-фукозид се разтварят в смес от 16 0 ml тетрахидрофуран и 40 ml вода, след което се прибавят 53 mg натриев борхидрид< След 10 минути разтворителят се изпарява и остатъкът се пречиства чрез флапь-хроматография (метиленхлорид/метанол 95:5). След концентриране на съответните фракции, остатъкът се разтваря във вода и сместа се суши сублимационно, при което се получават 362 mg (40%) от желания продукт.
1.12) р-аминофенил З-О-хидроксиетил-р-Ь-фумозид:
След хидрогениране на 362 mg от съединението, получено съгласно пример 1.12.а), аналогично на пример 1.1, се получават 270 mg (82%) от желания продукт. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 R£ = 0.43].
Пример 1.13 р-аминофенил 2-0-карбоксиметил-р-Ь-фукозид:
1.13.а) р-нитрофенил 2-0-метоксикарбонилметил-р-Ь-фукозид:
250 mg (0.88 mmol) р-нитрофенил р-Ь-фукозид пр разтварят в 25 ml абсолютен тетрахидрофуран и 3 ml диметилформамид. Прибавят се 80 mg (2.64 mmol) 80%-тен натриев хидрид и сместа се разбърква при 20°С в продължение на 10 минути, след което се прибавят 35 μΐ бензилбромацетат. Допълнително трикратно се добавят, през 10 минути, по 35 μΐ бензилброма- . цетат. След това сместа се разбърква 30 минути и реакцията се прекъсва чрез добавяне на метанол.. След още 10 минути, реакционната смес се подкислява с 5 ml 80%-·. на оцетна киселина. Сместа се концентрира и остатъкът се дестилира с метиленхлорид. Следва пречистване с помощта на флаш-хроматография с първоначална подвижна фаза метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 90:10:1. Съотношението в същата система покъсно се променя до 80:20:2. След концентриране на съответните фази, остатъците се разтварят в етер и се получават 157 mg (42%) от желаното съединение от първите количества елуат [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf = 0.65]. Изомерното З-О-алкилирано съединение се получава от Получените впоследствие количества елуат (33%). [ ТСХ: ацетонитрил / вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R£ = 0.54].
1.13) р-аминофенил 2-0-карбоксиметил-р-Ь-фукозид:
150 mg р-нитрофенил 2-0-метоксикарбонилметил~Р-Ь-фукозид се подлагат на хидролиза и хидрогениране, като се следва процедурата, описана в пример 1.10, при което се получават 109 mg от желания продукт с добив 83%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rr = 0.35].
Пример 1.14.а
Синтез на региоизомерни продукти на моносукцинирането на рнитрофенил β-Ь-фукозид:
1100 mg (3.86 mmol) р-нитрофенил β-Ь-фукозид се разтварят в 50 ml пиридин и се добавят 580 mg (5.79 mmol) янтарен анхидрид. Сместа се разбърква при 20°С в продължение на 16 часа, след което се концентрира и остатъкът се дестилира двукратно с метиленхлорид. Продуктът се утаява от метиленхлорид/етер и се получава 1 g смес, която не може да се раз дели. Това вещество се разтваря в метанол/вода и се прибавят
846 mg (2.6 mmol) цезиев карбонат. Разтворителят се изпарява и остатъкът се дестилира с диметилформамид. Остатъкът се разтваря в диметилформамид и се прибавят 618 μΐ бензилбромид. Следва ултразвукова обработка 1 час, цезиевият бромид се отфилтрува и филтратът се концентрира. Остатъкът се разделя между 500 ml етилацетат и 50 ml вода. Органичната фаза се суши и се концентрира. Разделяне на компонентите се пос тига чрез флаш-хроматография в подвижна фаза метиленхлорид/ метанол 99:1. Получават се:
Фракция 1:
Фракция 2:
. Фракция 3:
mg (4.8%) р-нитрофенил 3-0-(3-бензилоксикарбонил-пропионил) -β-Ь-фукозид [ТСХ: метиленхлорид/метанол 95:5 R = 0.45].
2.7 mg (1.5%) р-нитрофенил 2-0-(3-бензилоксикарбонил-пропионил) -β-Ь-фукозид [ТСХ: метиленхлорид/метанол 95:5 Rf = 0.34].
190 mg (10.3%) р-нитрофенил 4-0-(3-бензилоксикарбонил-пропионил) -β-Ь-фукозид [ТСХ: метиленхлорид/метанол 95:5 R£ = 0.28].
Пример 1.14 р- аминофенил 3 - О- сукцинил- β - L-фукоз ид
соон
- 53 85 mg (0.17 mmol) от фракция 1 от пример 1.14.а се разтварят в 5 ml тетрахидрофуран и 1 ml вода. Прибавят се 20 mg платинов диоксид и се провежда хидрогениране в продължение на 8 часа. Катализаторът се отфилтрува и се промива с тетрахидрофуран/вода, като филтратът се. концентрира. Остатъкът се разтваря във вода и се лиофилизира. Получават се 57 mg (94%) от желания продукт. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R£ = 0.65].
Пример 1.15 р- аминофенил 2 -0 - сукцинил- β -L-фукозид
ΝΗ он
соон
Фракция 2 от пример 1.14.а се хидрогенира аналогично на указанията, дадени в пример 1.14. Добив: 16 mg (87%). [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R£ = 0.62].
Пример 1.16 р- аминофенил 4 - О- сукцинил- β - L -фукозид
СООН
Фракция 3 от пример 1.14.а се хидрогенира аналогично на указанията, дадени в пример 1.14. Добив: 125 mg (88%). [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf = 0.63].
Пример 1.17 р-аминофенил 3,4-ди-0-метил-3-Ь-фукозид
1.17. а) р-нитрофенил 2-О-бензил-З,4-0-изопропилиден-р-Ьфукозид:
377 mg (1.16 mmol) от съединението от пример 1.1.а се разтварят в 30 ml абсолютен тетрахидрофуран, след което се прибавят последователно 690 μΐ бензилбромид и 52 mg натриев хидрид и сместа се разбърква при 20°С. Сместа се долива с още 690 μΐ бензилбромид и натриев хидрид, съответно след 4 и 6 часа. Порцията се обработва аналогично на пример l.l.b, при което се получават 245 mg (51%) от желаното съединение.
1.17. Ь) р-нитрофенил 2-О-бензил-З,4-ди-О-метил-Д-Ь-фукозид:
245 mg (059 mmol) р-нитрофенил 2-О-бензил-З,4-0-изопропилиден-р-Ь-фукозид се разбъркват в 80%- .на оцетна киселина при 20°С в продължение на 16 часа. Сместа се концентрира и остатъкът се разбърква с етер/пентан. Сместа се подлага на вакуумфилтруване, остатъкът се суши и продуктът, който остава се разтваря в 20 ml абсолютен тетрахидрофуран, след което се прибавят 45 mg 80%-тен натриев хидрид. След 15 минути се впръскват 160 μΐ метилйодид. Сместа се разбърква 20 часа при 20°С, след което реакцията се прекъсва с метанол и ледена оцетна киселина, реакционната смес се концентрира и остатъкът се разделя между метиленхлорид и вода. Органичната фаза се суши и концентрира и остатъкът се пречиства чрез флаш— хроматография (метиленхлорид/метанол 100:1). След концентриране и сушене на съответните фракции се получават 188 mg (79%) от желания продукт.
1.17) р-аминофенил 3,4-ди-0-метил-р-Ь-фукозид:
180 mg (0.45 mmola) от съединението, получено в пример
1.17.Ъ, се хидрогенират в смес от 15 ml метанол и 3 ml метиленхлорид при стайна температура в продължение на 2 дни, след добавяне на 50 mg паладий върху активен въглен. Катализаторът се отфилтрува, филтратът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез флаш— хроматография (метиленхлорид/метанол ; 9 7.5 : 2.5) . Получават се 86 mg (68%) от желаното съединение. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 95:5 R£ = 0.21].
Пример 1.18 р-аминофенил 3-0-карбамоилметил-β-L-фукозид
CONH
100 mg (0.305 mmol) от съединението, получено в пример
1.11, се разтварят в 10 ml метанол и се прибавят 0.5 ml 17%56 ен разтвор на амониев хидроксид. След 4 часа, сместа се концентрира и остатъкът се разтваря във вода и се лиофилизира. Получават се 95 mg (количествен добив) от желаното съединение .[ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 R = 0.43].
Пример 1.19 р - аминофенил 2 - 0 - хидрок сие тил- β - L - фуко з ид
Това съединение се получава аналогично на примери
1.12.а и 1.12, като се излиза от 200 mg (0.56 mmol) р-нитрофенил 2-0-метоксикарбонилметил^-Ь-фукозид (пример 1.13.а).
Добив: 76 mg
Rf = 0.2].
Пример 1.20 р-аминофенил
3,6-дидезокси- 3 -хлоро- β - L - гулозид mg (0
165 mmola) от съединението; получено в пример
1.6.Ь, се хидрогенират в ml метанол, в продължение на 1 час, в присъствието на паладий върху активен въглен. Катализаторът се отфилтрува и се промива, филтратът се концентрира и остатъкът се разтваря във вода и се лиофилизира. Получават
- 57 се 45 mg (89%) от желаното съединение. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 9:1 R£ = 0.35].
Пример 1.21 р-аминофенил
Съединението се получава аналогично на пример 1.1, като се излиза от ив: 96%.
Пример 1.22 р-аминофенил
З-О-карбоксиметил-а-Ь-рамнозид
НО^ он о
Ί соон
1.22.а) р-нитрофенил З-О-метоксикарбонилметил-а-Ь-рамнозид
481 mg (1.63 mmol) р-нитрофенил a-L-рамнозид се разтварят в 3 0 ml метанол и се прибавят 629 mg (2.45 mmol) дибутилкалаен оксид. Сместа се нагрява на обрЗТ&н хладник 2 часа и се концентрира, като остатъкът се разтваря в 30 ml диоксан. Прибавят се 85 mg тетрабутиламониев йодид и 950 μΐ метилбромоацетат и сместа се нагрява на обратен хладник 16 часа. Ако е необходимо, се долива още 1 ml метилбром· ацетат и реакционното време се удължава. Сместа се концентрира и остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография. р-нитрофенил 3-0-метоксикарбонилметил a-L-рамнозид се елуира с метиленхлорид/метанол 99:1 и след сушене се получават 408 mg (70%) от желаното съединение. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 95:5 Rf = 0.36].
1.22) р-аминофенил З-О-карбоксиметил-а-Ь-рамнозид:
Синтезът е напълно аналогичен на пример 1.10, като се излиза от р-нитрофенил З-О-метоксикарбонилметил a-L-рамнозид. Желаният продукт се получава с добив
80%.
[ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2
Пример 1.23 р-аминофенил З-Р-галактопиранозид
р-нитрофенил З-О-галактопиранозид д, mmol) се разтваря в метанол/вода 1:1 (50 ml) и след като се прибави провежда хидрогениране във водородна атмосфера и под слабо повишено налягане в продължение на 3 часа. Суспензията се филтрува над Сеlite и материалът върху филтъоа се промива с горещ ме танол/вода вакуум и прекристализация от метанол, се получават безцветни кристали (2.11 д, 78%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.62; [a]20 = -39.5° (с = 1.0/НО); температура на топене 166°С.
Пример 1.24 р-аминофенил 2-0-метил-р-П-галактопиранозид
1.24. а) р-нитрофенил б-О-трифенилметил-р-О-галактопиранозид:
Разтвор на р-нитрофенил P-D-галактопиранозид (9.0 д, 30 mmol), хлоротрифенилметан (16.7 д, 60 mmol) и Ν,Ν-диметиламинопиридин (6 09 mg, 5 mmol) в абсолютен пиридин (100 ml) се нагряват при 6 0°С 4 часа. След концентриране във вакуум, остатъкът се пречиства чрез флаш^хроматография [петролев етер/етилацетат 2:1->3:2, във всеки случай с 0.5% триетиламин]. Получават се безцветни кристали (9.23 д, 57%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf _ = 0.55; т.т. = 82°С.
1.24. Ь) р-нитрофенил 3,4-0-изопропилиден-6-0-трифенилметил-р-О-галактопиранозид:
Диметоксипропан (400 ml) и каталитично количество (±) камфор-10-сулфонова киселина (400 mg, 1.7 mmol) се прибавят към горното съединение (8.7 д, 16 mmol). Сместа престоява 1 час при стайна температура и реакцията завършва чрез добавяне на триетиламин (240 ml, 1.7 mmol). Сместа се концентрира под вакуум. След фланг-хроматография [петролев етер/етилацетат 2:1] се получава безцветна пяна (6.2 д, 66%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат 1:1]: R£ = 0.46; [а]20 = -42.1° (с = 0.94/метиленхлорид).
1.24. с) р-нитрофенил 2-0-метил-3,4-0-изопропилиден-6-0трифенилметил-β-D-галактопиранозид:
Съединение 1.24.Ь (5.83 д, 10 mmol) се разтваря в диметилформамид (100 ml) и метилйодид (2.5 ml, 40 mmol), след което се прибавя на порции 80%- на суспензия на натриев хидрид в минерално масло (450 mg, 15 mmol) . След престояване часа при стайна температура, реакцията завършва чрез добавяне на капки на метанол (10 ml) и сместа се концентрира под вакуум. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид (1000 ml) и разтворът се разбърква интензивно с вода (500 ml). Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат (50 д) и се концентрира във вакуум, като остатъкът се пречиства чрез флаш - хроматография [петролев етер/етилацетат 12:1—>8:1]. Получава се безцветна пяна (4.72 д, 79%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rt = 0.72; [а]20 = -35.7° (с
1.0/метанол).
1.24. d) р-нитрофенил 2-0-метил -β-D-галактопиранозид:
99%- на трифлуороцетна киселина (20 ml) се прибавя към разтвор на горното съединение (4.48 д, 7.5 mmol) в метиленхлорид (200 ml) и сместа се разбърква при стайна температура часа. Сместа се концентрира във вакуум, като остатъкът се пречиства чрез флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 5:1—>2:1]. Получават се безцветни кристали (1.09 д, 46%); ТСХ: [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf
0.42; т.т. 177°С
1.24) р-нитрофенил 2-0-метил ^-Ю-галактопиранозид:
Съединение 1.24.d (946 mg, 3 mmol) се разтваря в метанол (50 ml), добавят се вода (0.5 ml) и катализатор реней-никел (около 200 mg) , след което се провежда хидрогениране във водородна атмосфера при слабо повишено налягане в продължение на 2 часа. Суспензията се филтрува върху Celite и материалът върху филтъра се промива добре с метанол (100 ml) , филтратът се концентрира под вакуум, при което се получава кафеникава пяна (579 mg, 68%); ТСХ: [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R, = 0.28; [а]20 = -39.3° (с = 0.15/метанол).
Пример 1.25 р-аминофенил З-О-метил -р-О-галактопиранозид
ОН
1.25.а) р-нитрофенил З-О-метил -β-Ό-галактопиранозид:
Дибутилкалаен оксид (1.87 д, 7.5 mmol) се прибавя към разтвор на р-нитрофенил P-D-галактопиранозид (1.5 д, 5.0 mmol) в абсолютен метанол (40 ml) и сместа се нагрява -на обратен хладник. След 3 часа, тя се концентрира пор вакуум и остатъкът се суши под вакуум на маслена помпа в продължение на 1 час. Сместа се разтваря в абсолютен диоксан (40 ml) и към получения разтвор се прибавя метилйодид (1.9 ml, 30 mmol) и дозата се разбърква при температура 100°С 16 часа. Разтворителят се отдестилира под вакуум и остатъкът се пречиства чрез флаш^*-хроматография [ етилацетат/петролев етер 2:1-»етилацетат]. Получават се безцветни кристали (1.32 д, 84%); ТСХ: [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.34; т.т. 196°С; [а]20 = -53.3° (с = 1.0/метанол) .
1.25) р-аминофенил 3-0-метил -р-п-галактопиранозид:
Горното съединение (946 mg, 3 mmol) се редуцира,както е описано в пример 1.24 и продуктът се обработва. Получават се кафеникави кристали (656 mg, 77%); ТСХ: [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.21; т.т. 196°С; [а]20 = -25.2° (с = 1.0/метанол).
Пример 1.26 р-аминофенил 4-0-метил-р-Р-галактопиранозид, ацетат:
он
Н2с
он
NH, он
1.26.а) р-нитрофенил З-О-бензил -p-D-галактопиранозид:
Дибутилкалаен оксид (1.87 g, 7.5 mmol) се прибавя към разтвор на р-нитрофенил P-D-галактопиранозид (1.5 д, 5.0 mmol) в абсолютен диоксан (40 ml) и сместа се нагрява на обратен хладник. След 3 часа, към разтвора се прибавя бензилбромид (3.6 ml, 30 mmol) и дозата се разбърква на обратен хладник 48 часа. Разтворителят се отдестилира във вакуум и остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография [етилацетат/петролев етер 2:1—>1:1]. Получават се безцветни кристали (1.58 д, 81%); ТСХ: [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.69; т.т. 127°С.
1.26.Ь) р-нитрофенил З-О-бензил-4,б-О-изопропилиден-p-Dг алакт опирано з ид
Съединение 1.26.а (6.26 д, 16 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.24.Ь. След флаш—хроматография [пет ролев етер/етилацетат 5:1—>3:1] се получава безцветна пяна (6.54 д, 95%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.34; [а]20 = -38.9° (с = 1.0/метиленхлорид).
1.26. с) р-нитрофенил 2,З-ди-О-бензил-4,6-0-изопропилиден-β-D-галактопиранозид:
Съединение 1.2б.Ь (4.31 д, 10 mmol) се разтваря в диметилформамид (100 ml) и бензилбромид (12 ml, 100 mmol) , след което се прибавя на порции 80%- на суспензия на натриев хидрид в минерално масло (450 mg, 15 mmol). След престояване 2 часа при стайна температура, реакцията завършва чрез добавяне на капки на метанол (10 ml) и сместа се концентрира йод вакуум. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид (1000 ml) и разтворът се разбърква интензивно с вода (500 ml). Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат (50 д) и се концентрира род вакуум, като остатъкът се пречиства чрез флаш хроматография [петролев етер/етилацетат 20:1—>15:1]. Получава се безцветно масло (2.72 д, 52%) , което все още е онечистено; ТСХ: [петролев етер/етилацетат 1:1]: R = 0.62.
1.26. d) р-нитрофенил 2,З-ди-О-бензил^-Р-галактопиранозид:
Горното съединение (2.6 g, 5 mmol) реагира, както е описано в пример 1.24.d. След концентриране под вакуум и екстрахиране на остатъка чрез кипене с диетилетер, се получават безцветни кристали (805 mg, 33%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rc = 0.23; т.т. 160°С.
1.26. е) р-нитрофенил 2,3-ди-0-бензил-6-0-трифенилметил-
З-В-галактопиранозид:
Съединение 1.26.d (722 mg, 1.5 mmol) се третира, както е описано в пример 1.24.а След флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 15:1->10:1->5:1 ] се получава безцветна пяна (880 mg, 81%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат 2:1]: Rc = 0.79; [а]20 = -25.3° (с = 0.3/метиленхлорид).
1.26. f) р-нитрофенил 2,3-ди-О-бензил-4-О-метил-6-О-трифенилметил-З-Р-галактопиранозид
Горното съединение (724 mg, 1 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш—.хроматография [петролев етер/етилацетат 10:1—>5:1] се получава безцветна пяна (662 mg, 90%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат 5:1]: R, = 0.66; [а]20 = -38.7° (с = 0.2/метиленхлорид) .
1.26) р-аминофенил 4-О-метил-З-Р-галактопиранозид, ацетат :
Горното съединение (590 mg, 0.8 mmol) се разтваря в 90%-’на оцетна киселина (50 ml) и след добавяне на паладий върху активен въглен (10% Pd, 200 mg), се провежда хидрогениране във водородна атмосфера при слабо повишено налягане в продължение на 16 часа. Суспензията се филтрува върху Celite и материалът върху филтъра се промива добре с метанол (100 ml) . След концентриране на филтрата ПОД вакуум и утаяване на остатъка с помощта на диетилетер/петролев етер, се получават безцветни кристали (253 mg, 92%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1] : Rf = 0.12.
Пример 1.27 р-аминофенил 6-0-метил-р~0-галактопиранозид:
/СН3
1.27.а) бензилиране на съединение 1.24.Ь:
Съединение 1.24.Ь (5.84 д, 10 mmol) се бензилира, както е описано в пример 1.26.С. След флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 15:1 -> 12:1 -> 5:1 —> етилацетат, във всеки случай с 0.5% триетиламин], се получават две фракции:
Фракция 1: р-нитрофенил 2-О-бензил-З,4-0-изопропилиденб-О-трифенилметил-Р-О-галактопиранозид; жълтеникава пяна (1.71 д, 25%); ТСХ [петролев етер/етилацетат .2:1]: R£ = 0.72; [а]20 = -8.1° (с = 1.0/метиленхлорид) .
Фракция 2: р-нитрофенил 2-О-бензил-З,4-0-изопропилиденp-D-галактопиранозид; жълтеникаво масло (806 д, 19%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 2:1]: Rf = 0.45; [а]20 = +2.8° (с = 1.2/метанол).
1.27.Ь) р-нитрофенил 2-О-бензил-З,4-О-изопропилиден-6-0метил -p-D-галактопиранозид:
фракция 2 от пример 1.27.а (777 mg 1.8 mmol·) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 10:1—>8:1] се получава кафеникаво масло (730 mg, 91%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат
2:1]: Rf = 0.54; [а]20 = -11.6° (с = 1.1/метиленхлорид) .
1.27.с) р-нитрофенил 2-0-бензил-б-О-метил-β-ϋ-галактопиранозид:
Горното съединение (668 mg, 1.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.24.d. След концентриране на филтрата под вакуум, екстрахиране на остатъка чрез кипене с диетилетер и охлаждане до стайна температура се получават светлобежови кристали (388 mg, 64%). ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.15; т.т. 143°С.
1.27) р-аминофенил б-О-метил^-Р-галактопиранозид:
Съединение 1.27.C (324 mg, 0.8 mmol) се редуцира 16 часа, както е описано в пример 1.24. След концентриране на филтрата под вакуум и екстрахиране на остатъка чрез кипене с диетилетер, се получават бежови кристали (184 mg, 81%) ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.05; т.т. 115°С (с разлагане).
Пример 1.28 р-аминофенил 2,3-ди-О-метил^-О-галактопиранозид
1.28.а) Изопропилидиниране на р-нитрофенил β-ϋ-ΓΗΠ3κτοпиранозид:
Безводна толуФАсулфонова киселина (500 mg) се прибавя към разтвор на 1.27) р-нитрофенил β-Ό-галактопиранозид (7.5 д, 25 mmol) в абсолютен ацетон (1000 ml). Отдестилира се ацетон (250 ml) при нормално налягане в продължение на 30 минути и веднага след това, сместа се неутрализира чрез добавяне на калиев карбонат (500 mg). След концентриране във вакуум, остатъкът се разбърква с диетилетер (1000 ml). Сместа се филтрува, филтратът се концентрира и остатъкът се пречиства чрез флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 2:1 —> 1:1 -> 3:2]. При тази процедура се получават две фракции:
Фракция 1: р-нитрофенил 3,4-0-изопропилиден-р-0-галактопиранозид; безцветна пяна (3.74 д, 44%); ТСХ [метиленхлорид /метанол /амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.59; [а]20 = 54.2° (с = 0.38/метанол).
Фракция 2: р-нитрофенил 4,б-О-изопропилиден-р-Р-галактопиранозид; безцветна пяна (4.3 д, 50%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.54; [а]20 = -81.0° (с = 0.31/метанол).
1.28. Ь) р-нитрофенил 2 , З-ди-О-метил-4,6-0-изопропилиденР-Р-галантопиранозид:
Фракция 2 от пример 1.28.а (4.1 д, 12 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 5:1-» 2:1] се получава безцветна пяна (2.93 д, 66%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.42; [а]20 = -52.6° (с - 0.34/метанол) .
1.28. С) р-нитрофенил 2,З-ди-О-метил-р-Р-галактопираноЗИД:
Горното съединение (2.77 g, 7.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.24 d. След престояване 1 час при стайна темепература, сместа се концентрира под вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа в продължение на 1 час. Кипене с диетилетер/петролев етер 1:1 (100 ml) дава безцветни кристали (1.11 д, 45%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.24; т.т. 156°С.
1.28) р-аминофенил 2, З-ди-О-метил-р-О-галактопиранозид:
Съединение 1.28.С (989 mg, 3 mmol) се редуцира, както е описано в пример 1.24 Получава се безцветно масло (396 mg, 44%). ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.50; [а]20 = -19.4° (с = 0.16/метанол) .
Пример 1.29 р-аминофенил 2,4-ди-0-метил-р-Б-галактопиранозид
1.29.а) Въвеждане на трифенилметилова група в съединение 1.26.а:
В съединение 1.26.а (11.7 д, 30 mmol) се въвежда трифенилметилова група, както е описано в пример 1.24.а. След флаш —хроматография [петролев етер/етилацетат 10:1 —> 7:1 —>
5.1, във всеки случай с 0.5% триетиламин] се получават два продукта:
Фракция 1: трифенилметил 2-0-(р-нитрофенил)-З-О-бензилб-О-трифенилметил-р-П-галактопиранозид; безцветна пяна (8.5 д, 32%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 2:1]: R£ = 0.68; [а]20 = +42.8° (с = 1.0/метиленхлорид).
Фракция 2: р-нитрофенил 3-0-бензил-6-0-трифенилметил-βD-галактопиранозид; безцветна пяна (9.0 д, 47%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 2:1]: R£ = 0.22; [а]20 = -22.6° (с = 1.03/метиленхлорид).
1.29. Ь) р-нитрофенил 2,4-ди-0-метил-3-0-бензил-б-0-трифенилметил-β-D- галакт опирано зид:
Фракция 2 от пример 1.29.а (7.6 д, 12 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 15:1—>10:1] се получава безцветна пяна (7.07 д, 89%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат 2:1] : R. = 0.79; [а] 20 = -35.8° (с = 1.09/метанол) .
1.29. С) р-аминофенил 2,4-ди-О-метил-3-О-бензил-3-Р-га- лактопиранозид:
Горното съединение (6.0 g, 9 mmol) се хидрогенира 48 часа, както е описано в пример 1.26. Получават се безцветни кристали (1.39 д, 40%); ТСХ: [етилацетат/петролев етер 2:1]: R = 0.20; т.т. 148°С.
f
1.29) р-аминофенил 2,4-ди-0-метил^-Р-галактопиранозид:
Съединение 1.29.С (779 mg, 2 mmol) се хидрогенира 5 дни, както е описано в пример 1.24. След изпаряване на събраните филтрати : под вакуум и екстрахиране на остатъка чрез кипене с диетилетер (2 х 50 ml) , се получават бледо зеленикави кристали (391 mg, 65%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.16;
т.т, 2.60°С <с разлагане) .
Пример 1.30 р-аминофенил 2, б-ди-О-метил^-Р-галактопиранозид
1.30.а) р-нитрофенил 2,6-ди-О-метил-З,4-0-изопропилиденP-D-галактопиранозид:
Фракция 1 от пример 1.28.а (4.1 д, 12 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 10:1—> 8:1 —> 5:1] се получава безцветно масло (3.25 д, 73%); ТСХ: [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.65.
1.30.b) р-нитрофенил 2, б-ди-О-метил-р-Р-галактопиранозйд
Горното съединение (2.77 д, 7.5 mmol) взаимодейства’, както е описано в пример 1.24.d. След флаш — хроматография [етилацетат/петролев етер 2:1], се получават безцветни крйСтали (1.63 д, 66%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.31; т.т. 222°С.
1.30) р-аминофенил 2,б-ди-О-метил-р-Р-галактопиранозид:
Съединение 1.30.Ь (989 mg, 3 mmol) се редуцира, както е описано в пример 1.24. Получава се безцветно масло (597 mg, 66%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.56; [а]20 = -53.1° (с = 0.49/метанол) .
Пример 1.31 р амииофенил 3,4-ди-О-метил-р-п-гз.лактопиранозид, ацетат
NH3 снзсоон
1.31. а) р-нитрофенил 2,6-ди-О-бензил-З,4-0-изопропилиден-β-D-г алак т опирано з ид:
Фракция 1 от пример 1.28.а (4.1 д, 12 mmol) се бензилира^ както е описано в пример 1.26.С. След флаш-тХроматография [петролев етер/етилацетат 6:1] се получава жълтеникаво масло (5.3 д, 85%); ТСХ [етилацетат/петролев етер 2:1]: Rf = 0.76; [а]20 = +8.8° (с = 1.2/метанол) .
1.31. Ь) р-нитрофенил 2,6-ди-0-бензил-3-0-галактопиранозид:
Горното съединение (4.69 g, 9.0 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.24.d. Реакционната смес се държи 30 минути при стайна температура, концентрира се под вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа в продължение на 1 час. Прекристализация от етанол дава безцветни кристали (2.89 д, 67%); ТСХ [етилацетат/петролев етер 2:1]: Rf = 0.42; т.т. 133°С. [а]2: = -64.2° (с = 1.0/метанол) .
1.31. С) р-нитрофенил 2,6-ди-О-бензил-3,4-ди-О-метил-р-Ргалактопиранозид:
Горното съединение (2.4 д, 5.0 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.C. След прекристализация от етанол /п.-хексан, се получават безцветни кристали (1.74 д, 69%); ТСХ [етилацетат/петролев етер 1:1]: Rf = 0.74; т.т.
149°С.
1.31) р-аминофенил 3,4-ди-0-метил-р-0-галактопиранозид, ацетат:
Съединение 1.31.С (1.52 д, 3 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.26. Получават се безцветни кристали (664 mg, 62%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.47; т.т. 140°С (с разлагане).
Пример 1.32 р-аминофенил 3,б-ди-О-метил-р-О-галактопиранозид:
1.32. а) р-нитрофенил 3-0-метил-6-0-(трет.-бутилдиметилсилил) -р-О-галактопиранозид:
Имидазол (1 д, 15 mmol) и трет.-бутилдиметилсилил хлорид (1.25 g, 8 mmol) се прибавят към разтвор на съ- единение 1.25.а (1.58 g, 5 mol) в диметилформамид (15 0 ml) и сместа се разбърква при стайна температура 24 часа. Реакцията се прекъсва чрез добавяне на вода (100 ml). Сместа се разрежда с метиленхлорид (1000 ml) и органичната фаза се промива с вода (2 х 1000 ml), суши се над магнезиев сулфат (20 д) и се концентрира във вакуум. След флаш^хроматография [петролев етер/етилацетат 15:1 —> 10:1 —> 5:1], се получава жълтеникава пяна (826 mg, 38%), която е слабо онечистена; ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.59; [ос]20 = -56.3° (с = 1.0/метиленхлорид) .
1.32. Ь) р-нитрофенил 2,4-ди-0-бензил-З-О-метил-6-0- (трет.-бутилдиметилсилил)-p-D-галактопиранозид:
Горното съединение (773 mg, 1.8 mmol) се бензилира както е описано в пример 1.26.С. След флаш — хроматография [петролев етер/етилацетат 30:1 —> 5:1] се получава безцветна пяна (810 mg, 74%); ТСХ [петролев етер/ етилацетат 5:1]: Rf = 0.58.
1.32. С) р-нитрофенил 2,4-ди-О-бензил-3-О-метил-р-Р-галактопиранозид
Съединение 1.32.Ь (732 mg, 1.2 mmol) се разтваря в тетрахидрофуран (б ml) и се прибавя 1М разтвор на тетрабутиламониев флуорид в тетрахидрофуран (2.4 ml) при 0°С. Сместа се разбърква при стайна температура 40 минути, след което се концентрира под вакуум. След флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 5:1 -> 3:1 -> 2:1], се получават безцветни кристали (512 mg, 86%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: R = 0.36; т.т. 177°С.
1.32. d) р-нитрофенил 2,4-ди-О-бензил-З,б-ди-О-метил-β-Ρгалактопиранозид:
Горното съединение (446 mg, 0.9 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш·— хроматография [петролев етер/етилацетат 20:1 -4- 10:1 —> 8:1], се получава безцветно масло (401 mg, 87%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: R = 0.70; [а]20 - -56.5° (с = 0.96/метиленхлорид) .
1.32) р-аминофенил 3,б-ди-О-метил-р-Р-галактопиранозид:
Съединение 1.32.d (357 mg, 0.7 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. След изпаряване на събраните филтрати под вакуум и екстрахиране на остатъка чрез кипене с диетилетер (20 ml), се получават безцветни кристали (207 mg, 99%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: R = 0.02; т.т. >280°С (с разлагане).
Пример 1.33 р-аминофенил 4,б-ди-О-метил-р-П-галактопиранозид
ОН
1.33.а) р-нитрофенил 2,3-ди-0-бензил-4,б-ди-О-метил-р-Dгалактопиранозид:
Съединение 1.26.d (2.4 g, 5 mmol·) се метилира, както е описано в пример 1.24 с. След флаш—хроматография. [петролев етер/етилацетат 5:1 —> 3:1], се получават безцветни кристали (1.89 д, 74%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rr = 0.76; т.т. 100°С.
1.33) р-аминофенил 4,б-ди-О-метил-р-О-галактопиранозид: *
Съединение 1.33.а (1.53 д, 3 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. Получават се безцветни кристали (890 mg, 99%); ТСХ [метанол/етилацетат 1:1]: R£ = 0.71; т.т. 180°С (с разлагане) .
Пример 1.34 р-аминофенил 2,3,4-три-0-метил-р-0-галактопиранозид
1.34.а) р-нитрофенил 2,3,4-три-О-метил-6-О-трифенилмет ил-р-Б-галактопиранозид:
Съединение 1.24.a (1.63 g, 3 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.C. След флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 5:1 —> 3:1], се получава безцветна пяна (1.24 д, 71%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf 0.54; [а]20 = -53.6° (с = 0.3/метанол) .
1.34.Ь) р-нитрофенил 2,3,4-три-0-метил-3-Р-галактопиранозид:
Горното съединение (1.17 g, 2 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.24.d. След флаш ^хроматография [петролев етер/етилацетат 3:1 -> 2:1], се получават безцветни кристали (468 mg, 68%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.12; т.т. 104°С; [а]20 = -68.2° (с = 0.47/метанол).
1.34) р-аминофенил 2,3,4-три-0-метил-р-Р-галактопиранозид:
Съединение 1.34.Ь (343 mg, lmmol) се редуцира, както е описано в пример 1.24. Получават се бежови кристали (224 mg, 71%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Re = 0.67; т.т. 138°С.
Пример 1.35 р-аминофенил 2,3,6-три-О-метил-р-Р-галактопиранозид
1.35.а) р-нитрофенил 2,3,6-три-О-метил-р-Р-галактопиранозид:
Съединение 1.30.Ь (2.63 д, 3 mmol) се метилира селективно, както е описано в пример 1.25.а. След флаш«хроматография [петролев етер/етилацетат 5:1 ->.2:1], се получава жълтеникаво масло (890 mg, 32%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.37; [а]20 = -63.3° (с = 0.9/метиленхлорид) .
1.35) р-аминофенил 2,3,6-три-О-метил-р-Р-галактопиранозид:
Горното съединение (858 mg, 2.5 mmol) се редуцира, както е описано в пример 1.25.а. Получава се бежова пяна (519 mg, 66%). ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.23; [а]20 = -34.5° (с = 0.86/метанол).
Пример 1.36 р-аминофенил 2,4,6-три-О-метил-р-Р-галактопиранозид / СН
он 1 снз
1.36.а) р-нитрофенил 2,4,6-три-О-метил-З-О-бензил-Р-Ргалактопиранозид:
Съединение 1.26.а (1,96 σ, 5 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24 с. След флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 10:1 -> 8:1], се получават безцветни кристали (1.47 д, 68%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 2:1]: R£ = 0.46; т.т. 164°С.
1.36) р-аминофенил 2,4, б-три-О-метил-р-Р-галактопиранозид
Горното съединение (1.3 д, 3 mmol) се редуцира, както е описано в пример 1.26. Получават се безцветни кристали (642 mg, 68%); ТСХ [ етилацетат/петролев етер 2:1]: Rf = 0.12; т.т. 147°С (с разлагане).
Пример 1.37 р-аминофенил 3,4, б-три-О-метил-р-Р-галактопиранозид
/ СН,
nh2
1.37.а) р-нитрофенил 2-0-бензил-р-Р-галактопиранозид:
Фракция 1 от пример 1.27. а (1.17 g, 2 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.24.d. След флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 3:1 -> 2:1], се получават безцветни кристали (468 mg, 68%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.12; т.т. 104°С; [а]20 = -68.2° (с = 0.47/метанол).
1.37.Ь) р-нитрофенил 2-О-бензил-З,4,б-три-О-метил-β-ϋгалактопиранозид:
Горното съединение (391 mg, 1 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш— хроматография [петролев етер/етилацетат 10:1 —> 5:1], се получават бледожълти кристали (303 mg, 70%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.81; [а]20 =
-76.5° (с = 1.1/метиленхлорид) .
1.37) р-аминофенил 3,4,6-три-0-метил-р-С-галактопиранозид:
Съединение 1.37.Ь (260 mg, 0.6 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. Получават се бежови кристали (161 mg, 86%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.20; т.т. 132°С.
Пример 1.38 р-аминофенил 2,3,4,б-тетра-О-метил-р-П-галактопиранозид /СН3
,.О ’
Н3с СН3
1.38.а) р-нитрофенил 2,3,4,б-тетра-О-метил-р-О-галактопиранозид:
р-нитрофенил β-ϋ-галактопиранозид (9 04 mg, 3 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш«хроматография [петролев етер/етилацетат 8:1 —> 6:1 —> 4:1 —» 2:1], се получава безцветно, восъкоподобно твърдо вещество (633 mg, 59%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.67; [а]20 = -55.7° (с = 0.9/метиленхлорид).
1.38) р-аминофенил 2,3,4, б-тетра-О-метил-р-О-галактопиранозид:
Съепинение 1.33.а (536 mg, 1.5 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. След изпаряване на събраните филтрати -под вакуум и екстрахиране на остатъка чрез кипене с диетилетер (20 ml), се получават безцветни кристали (412 mg, 84%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.42; т.т. 204°С (с разлагане).
Пример 1.39 р-аминофенил a-D-манопиранозид
р-нитрофенил a-D-манопиранозид (3.0 д, 10 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.23. След утаяване от метанол/диетилетер се получават безцветни кристали (2.03 д, 75%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.69; [a] 20 = +102.7° (с =
1.0/вода); т.т. 161°С.
Пример 1.40 р-аминофенил З-О-метил-а-Р-манопиранозид он
оч сн,
1.40.а) р-нитрофенил б-О-трифенилметил-а-О-манопиранозид
В р-нитрофенил a-D-манопиранозид (3.0 д, 10 mmol) се въвежда трифенилметилова група, както е описано в пример 1.24.а. Получават се безцветни кристали (4.35 д, 80%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.52;
[a]20 = +104.0° (с = .1 .0/метанол) ; т.т. 102-Ю4°С.
1.40.Ь) р-нитрофенил З-О-метил-б-О-трифенилметил-a-D-Ma нопиранозид:
Горното съединение (2.72 д, 5 mmol) взаимодейства с метилйодид (2 ml, 30 mmol), както е описано в пример 1.26.а След флаш— хроматография [петролев етер/етилацетат 2:1] и утаяване с помощта на етанол/п-хексан, се получават безцветни кристали (1.83 д, 66%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.68; [а]2'' = +106.4° (с = 1.0/метанол) ; т.т. 104°С.
1.40) р-аминофенил З-О-метил-сс-Р-манопиранозид:
Съединение 1.40.Ь (1.4 д, 2.5 mmol) се разтваря в метанол (50 ml), добавя се паладий върху активен въглен (10% Pd, 300 mg) и се провежда хидрогениране във водородна атмосфера при слабо повишено налягане в продължение на 24 часа. Суспензията се отфилтрува върху Celite и материалът върху филтъра се промива добре с метанол (100 ml) . Филтратът’’ се концентрира под вакуум, остатъкът се екстрахира с вода (50 ml) и сместа се филтрува, като филтратът се лиофилизира. Получава се кафеникаво аморфно твърдо вещество (709 mg, 99%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.33; [а]20 = +92.9° (с = 1.1/метанол) .
Пример 1.41 р-аминофенил 2 , З-ди-О-метил-а-Р-манопиранозид:
z 0 НС нзс
1.41.а) р-нитрофенил 4,6-0-бензилиден-а-Р-манопиранозид:
Бензалдехид диметилацетал (3.2 ml, 21.4 mmol) и 54%- ен разтвор на тетрафлуороборна киселина в диетилетер (2.7 ml, 2 0 mmol) се прибавят към разтвор на р-нитрофенил cc-D-манопиранозид (6.0 д, 20 mmol) в диметилформамид (120 ml). Сместа се разбърква при стайна темепература 5 часа, след което реакцията се прекъсва чрез добавяне на триетиламин (2.8 ml, 2 0 mmol) и сместа се концентрира под вакуум. След флаш—хроматография [толуен —> толуен/етанол 20:1] се получават безцветни кристали (6.48 д, 83%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.82; [а]20 = +170.7° (с = 1.0/метиленхлорид); т.т. 11б°С.
1.41.Ь) р-нитрофенил 2,З-ди-О-метил-4,6-О-бензилиден-аD-манопиранозид:
Горното съединение (3.9 д, 10 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 20:1 -» 7:1] и утаяване с помощта на етилацетат/пхексан, се получава безцветна пяна (3.2 д, 77%); ТСХ [етилацетат /петролев етер 2:1]: Rf = 0.67; [а]20 = +167.3° (с = 1.05/метанол).
1.41) р-аминофенил 2 , З-ди-О-метил-а-Р-манопиранозид:
Съединение 1.41.Ь (1.25 д, 3 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.26. След флаш—хроматография [етилацетат/петролев етер 2:1 —> етилацетат, във всеки случай с 0.5% триетиламин], се получава червеникаво-кафява пяна (480 mg, 53%). ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.31; [а]20 = +83.6° (с = 0.76/метанол) .
Пример 1.42
1.42. а) р-нитрофенил З-О-метоксикарбонилметил-а-Р-галактопиранозид:
Дибутилкалаен оксид (9.3 д, 37.5 mmol) се прибавя към разтвор на р-нитрофенил-β-Ό-галактопиранозид (7.53 д, 25 mmol) в абсолютен диоксан (180 ml) и сместа се нагрява обратен хладник. След 4 часа, към получения разтвор се прибавят метилбром ’ацетат (8.3 ml, 90 mmol) и тетрабутиламониев йодид (9.25 д, 25 mmol) и дозата се разбърква U3- обратен X хладник още 3 часа. Разтворителят се отдестилира поя вакуум и остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 50:1 —> 20:1]. Съединението 1.42.а се получава, е» сме.с с някои странични продукти, във вид на безцветни кристали (4.05 д, 435); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.54; [а]20 = -62.0° (с = 1.0/метанол); т.т. 176°С.
1.42) р-аминофенил З-О-метоксикарбонилметил-Р-В-галактопиранозид:
Съединение 1.42.а (3.73 д, 10 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. След утаяване с помощта на етанол/пхексан, се получават безцветни кристали (2.98 д, 87%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.39;
[α]20 = -36.3° (c - 1.07/метанол); т.т. 155°С.
Пример 1.43
1.43.а) р-нитрофенил З-О-карбоксиметил-р-Р-галактопиранозид, натриева сол:
Разтвор на натриев хидроксид (400 mg, 10 mmol) във вода (5 ml) се прибавя към разтвор на съединение 1.42.а (3.73 д, 10 mmol) в метанол (100 ml) и сместа се разбърква при стайна температура 2 часа. След концентриране под вакуум, остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 2 часа и се прибавя етанол (100 ml). Сместа се кипи на обратен хладник 5 минути и след охлаждане на ледена баня, твърдото вещество се отфилтрува, като се получават безцветни кристали (3.66 д,96%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.62; [а]20 = -5 0.0° (с = 1.0/метанол) ; т.т.
180-185°С.
1.43) р-аминофенил З-О-карбоксиметил-р-Р-галактопиранозид, натриева сол:
Горното съединение (3.05 g, 8 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. След екстрахиране чрез кипене с етанол (50 ml), се получават безцветни кристали (2.03 д, 72%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.70; [а]20 = -22.4° (с
1.0/метанол); т.т. 180-182°С.
Пример 1.44 р-аминофенил З-О-карбамоилметил-β-D-галактопиранозид
1.44.а) р-нитрофенил 3-О-карбамоилметил-β-D-галактопиранозид:
Към разтвор на съединение 1.42.а (373 mg, 1 mmol) в метанол (30 ml) се прибавя 25%-ен воден разтвор на амоняк (10 ml) и сместа се разбърква при стайна температура 15 минути. След конце!Тгриране под'вакуум, остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 2 часа и се прибавя етанол (30 ml) . Сместа се кипи на обратен хладник 5 минути и се филтрува. След охлаждане на- ледена баня, се получават безцветни кристали (306 mg, 85%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.14; [а]20 = -41.7° (с = 1.0/метанол); т.т.
229°С (с разлагане) .
1.44) р-аминофенил 3-О-карбамоилметил-β-D-галактопиранозид:
Горното съединение (287 mg, 0.8 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. След утаяване с помощта на метанол/диетилетер, се получават безцветни кристали (207 mg,
79%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ =0.10; т.т. 205°С (с разлагане).
Пример 1.45 р-аминофенил
3-0- (N-метил-карбамоилметил) -β-ϋ-галактопиранозид
н
1.45.а) р-нитрофенил 3-0-(N-метил-карбамоилметил)-β-Dгалактопиранозид:
30%-ен воден разтвор на метиламин (10 ml) се прибавя към разтвор на съединение 1.42.а (373 mg, 1 mmol) в метанол (30 ml) и сместа се разбърква при стайна температура 2 часа. След концентриране под вакуум, остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 2 часа, след което се прекристализира от етанол. Получават се безцветни кристали (372 mg, 100%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.33;
[α]20 = -36.7° (с = 1.0/метанол) ; т.т. 205°С.
1.45) р-аминофенил 3-0-(N-метил-карбамоилметил)-β-D-raлактопиранозид:
Съединение 1.45. а (298 mg, 0.8 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. След утаяване с помощта на метано.п/диетилетер, се получават безцветни кристали (180 mg, 66%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ =0.16; т.т. 239°С.
Пример 1.46 р-аминофенил пиранозид
-галакто-
3-0-(N-пропил-карбамоилметил)-β-Dгалактопиранозид:
Съединение 1.42.а (373 mg, 1 mmol) взаимодейства с ппропиламин (823 μΐ, 10 mmol) , както е описано в пример
1.45.а. След концентриране под вакуум, остатъкът се се утаява с помощта на етанол/п-хексан. Получават се безцветни кристали (340 mg, 85%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.49; [а]20 = -32.4° (с = 1.0/метанол) ; т.т. 155°С.
1.46) р-аминофенил 3-0-(N-пропил-карбамоилметил)-β-D-raлактопиранозид:
Съединение 1.46.а (320 mg, 0.8 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. След утаяване с помощта на метанол/диетилетер, се получават безцветни кристали (188 mg, 63%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf =0.31; т.т. 154°С.
Пример 1.47 р-аминофенил З-О-(N-бутил-карбамоилметил)^-О-галактопиранозид
I
I
H
1.47.а) р-нитрофенил 3-0-(N-бутил-карбамоилметил)-β-Dгалактопиранозид:
Съединение 1.42.a (373 mg, 1 mmol) взаимодейства c nбутиламин (900 μΐ, 10 mmol), както е описано в пример
1.45.а. След концентриране под вакуум, остатъкът се утаява с помощта на етанол/п-хексан.Получават се безцветни кристали (413 mg, 100%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2): Rf = 0.51; [сс]2С = -26.8° (с = 1.0/метанол) ; т.т. 92°С.
1.47) р-аминофенил 3-0-(N-бутил-карбамоилметил)-β-D-raлактопиранозид:
Съединение 1.47.а (332 mg, 0.8 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.24. След утаяване с помощта на етанол/n-хексан, се получават безцветни кристали (105 mg, 34%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2): Rf =0.32;
т.т. 135°С.
Пример 1.48 р-аминофенил З-О-метоксикарбонилметил-а-О-манопиранозид
1.48.а) р-нитрофенил 3-0-метоксикарбонилметил-6-0-трифенилметил-а-Р-манопиранозид:
Съединение 1.40.а (13.6 д, 25 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.42. а. След флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 10:1], заедно с известно количество странични продукти, се получават безцветни кристали (2.79 д, 18%); ТСХ [етилацетат/петролев етер 2:1]: R£ - 0.50; т.т. 95-97°С.
1.48) р-аминофенил 3-0-метоксикарбонилметил-б-О-трифенилметил-а-Р-манопиранозид:
Съединение 1.48.а (1.23 g, 2 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.40 и продуктът се обработва. Получава се кафеникаво аморфно твърдо вещество (250 mg, 36%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R = 0.45.
Пример 1.49 р-аминофенил 3-0-карбоксиметил-а-Р-манопиранозид
1.49.а) р-нитрофенил 3-0-бензоксикарбонилметил-б-0-трифенилметил-а-Р-манопиранозид:
Съединение 1.40.а (13.6 д, 25 mmol) взаимодейства с бензилбром' ацетат (14.4 ml, 90 mmol), както е описано в пример 1.42.а. След флаш’хроматография [петролев етер/етилацетат 20:1 —> 10:1], се получава, заедно с известно количество странични продукти, жълтеникава пяна (5.0 д, 29%); ТСХ [етилацетат/петролев етер 2:1]: R = 0.66; [а]20 = +74.8° (с = 1.0/метиленхлорид).
1.49) р-аминофенил 3-0-карбоксиметил-а-Р-манопиранозид:
Горното съединение (2.08 g,3 mmol) се хидрогенира 36 часа, както е описано в пример 1.40. След концентриране на филтрата, остатъкът се утаява с помощта на етанол/n-хексан. След промиване с етилацетат и следващо преутаяване от етанол/диетилетер, се получават безцветни кристали (495 mg, 50%) ТСХ [метанол]: R£ = 0.53; т.т. 205-207°С.
Пример 1.50 р-аминофенил З-О-карбамоилметил-а-Р-манопиранозид он
О'х ' NH.
1.50.а) р-нитрофенил 3-0-карбамоилметил-6-О-трифенилметил-а-Р-манопиранозид:
Съединение 1.49.a (1.04 g, 1.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.44.а. След сушене под вакуум от маслена помпа, остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 2:3]. Получават се безцветни кристали (561 mg, 62%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.67; [а]20 = +91.3° (с = 1.0/метиленхлорид); т.т. 125-127°С.
1.50) р-аминофенил З-О-карбамоилметил-а-Р-манопиранозид:
Горното съединение (541 д, 0.9 mmol) се хидрогенира 48 часа, както е описано в пример 1.40. След концентриране на филтрата, остатъкът се промива добре с метанол, при което се получават безцветни кристали (134 mg, 45%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.21; т.т. 126128°С.
Пример 1.51 р-аминофенил 3 -дезокси- β-Р-галактопиранозид
1.51.а)
р-нитрофенил
2,6-ди-О-бензил-4-О-ацетил-Д-Р-галактопиранозид:
Триетилортоацетат (3 ml, 16,3 mmol) и толуенсулфонова киселина (20 mg) се прибавят към оазтвор на съединение
1.31.b (2.7 д, 5.6 mmol) в метиленхлорид (20 ml). След престояване при стайна температура 3 0 минути, дозата се разрежда с метиленхлорид (200 ml) и се промива с наситен разтвор на натриев бикарбонат (50 ml) , органичната.фаза се суши над магнезиев сулфат и след филтруване, филтратът се концентрира под вакуум. Получената безцветна пяна се разтваря в 80%-»,на оцетна киселина (15 ml). След престояване още 30 минути при стайна температура, дозата се излива в наситен разтвор на натриев бикарбонат (200 ml) и се екстрахира с хлороформ (Зх 75 ml) . Събраните органични фази се промиват с вода (100 ml) , сушат се над магнезиев сулфат и след филтруване, филтратът се концентрира под вакуум. След · утаяване с помощта на етанол/петролев етер, се получават безцветни кристали (2.43 д, 835); ТСХ [ етилацетат/петролев етер 2:1]: Rf 0.64; [а] 20 = -62.1° (с = 1.0/метиленхлорид) ; т.т. 83°С.
1.51. Ь) р-нитрофенил 2,6-ди-О-бензил-З-О-трифлуорометансулфонил- 4 - О - аце тил- β - D - г алакт опирано з ид:
Разтвор на анхидрид на трифлуорометансулфонова киселина (2 ml, 11.8 mmol) в метиленхлорид (30 ml) се прибавя на капки към разтвор на съединение 1.51.а (2.3 д, 4.4 mmol) в смес от метиленхлорид (30 ml) и пиридин (3 ml) при -20°Св атмосфера от аргон.След престояване 1 час при -20°С, дозата се излива в наситен разтвор на натриев бикарбонат (200 ml) , органичната фаза се отделя и се суши над магнезиев сулфат и след филтруване, филтратът се концентрира под· вакуум. След флаш- хроматография [толуол -> толуол /етилацетат 20:1], се получават безцветни кристали (2.39 д, 83%); ТСХ [толуол/етилацетат 5:1]: Rc = 0.55; т.т. 105°С; [а]20 = -61.4° (с =
1.0/метиленхлорид).
1.51. с) р-нитрофенил 2,6-ди-О-бензил-З-дезокси—β-ϋ-галактопиранозид:
Горното съединение (1.31 g, 2 mmol) се разтваря в толуОА ( 25 ml) и се прибавя тетрабутиламониев тетраборохидрат (1.54 g, 6 mmol). След престояване 2 часа при 80°С, дозата се разрежда с метиленхлорид (200 ml) и се промива еднократно с вода (50 ml). Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат и след филтруване, филтратът се концентрира под вакуум. След флаш~хроматография [толуен/етилацетат 7:1], се получават безцветни кристали (596 mg, 64%); ТСХ [толуол/етилацетат 5:1]: Rf = 0.10; [а]20 - -81.3° (с = 1.0/метиленхлорид) ; т.т. 114°С.
1.51) р-аминофенил 3-дезокси- р-Р-галактопиранозид:
Съединение 1.51.C (465 mg, 1 mmol) се хидрогенира 6 часа, както е описано в пример 1.40. След концентриране на 1 филтрата, остатъкът се утаява с помощта на етанол/петролев етер, като се получават безцветни кристали (206 mg, 81%) ; ТСХ [ме- ~ тиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15 : 3 : 0.2 ] : Rf = 0.22 .
Пример 1.52 р-аминофенил 3,4 -дидезокси-p-Р-галактопиранозид:
он
1.52.а) р-нитрофенил 2,6-ди-0-бензил-3,4-ди-О-трифлуороме т ан сулфонил β - Р - г а лак т опирано зид:
Съединение 1.31.Ь (2.12 д, 4.4 mmol) взаимодейства с трифлуорометансулфонов анхидрид (4 ml, 23.6 mmol), както е описано в пример 1.51.Ь. След флаш,—хроматография [толуол —>
толуОл/етилацетат 50:1], се получава жълтеникаво масло (2.75 д, 84%); ТСХ [толуол/етилацетат 5:1]: R{ = 0.67; [α]2° =
-22.5° (с = 1.0/метиленхлорид).
1.52.Ь) р-нитрофенил 2,6-ди-О-бензил-З , 4-дидезокси- β-Dгалактопиранозид:
Съединение 1.52.а (1.49 д, 2.0 mmol) взаимодейства с тетрабутиламониев тетраборохидрат (2.31 д, 9 mmol), както е описано в пример 1.51.С. След флаш—хроматография [толурд' —> толурд/етилацетат 50:1], се получават безцветни кристали (629 mg, 70%); ТСХ [толуо/ч/етилацетат 5:1]: R£ = 0.53; [сс]2°=
-79.1° (с = 1.0/метиленхлорид); т.т. 89°С.
1.52) р-аминофенил 3,4-дидеокси-р-Р-галактопиранозид:
Съединение 1.52.Ь (450 mg, 1 mmol) се хидрогенира 5 часа, както е описано в пример 1.40. След концентриране на филтрата, остатъкът се утаява с помощта на етанол/петролев етер, като се получават безцветни кристали (183 mg, 76%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.47;
[а]20 = -115.1° (с = 1.0/метанол) ; т.т. 187°С.
Пример 1.53 р-аминофенил 6-0-ацетил-р-0-галактопиранозид
1.53.а) р-нитрофенил б-О-ацетил-р-Б-галактопиранозид:
Прясно приготвен разтвор на пиридин (2 ml, 25 mmol) и ацетилхлорид (1.85 ml, 26 mmol) в ацетонитрил (20 ml) се прибавя на капки към разтвор на р-нитрофенил β-D-raлактопиранозид (7.53 д, 25 mmol) в абсолютен ацетонитрил (80 ml) при 0°С. Сместа се разбърква при 0°С 30 минути, след което се концентрира под ..вакуум. След флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 50:1 -> 20:1], се получават безцветни кристали (4.02 д, 47%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2] : R£ = 0.50.
1.53) р-аминофенил б-О-ацетил-р-Р-галантопиранозид:
Съединение 1.53.а (1.72 g, 5 mmol) се хидрогенира 2 часа, както е описано в пример 1.40. След концентриране на филтрата, остатъкът се утаява е помощта на метанол/диетилетер, като се получават безцветни кристали (1.34 д, 86%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.34; [а]20 = -41.0° (с = 0.56/метанол); т.т. 180°С (с разлагане).
Пример 1.54 р-аминофенил
3,4-ди-О-метоксикарбонилметил-р-Р-галанто пиранозид
ОН
сн3
1.54.а) ацилиране на съединение 1.24.а:
Съединение
1.24.а (1.36 д, 3 mmol) се разтваря в диме тил формамид ml, 10.6 mmol) и на порции, хидрид в минерално масло (300 mg, 10 mmol). След престояване
3.5 часа при стайна температура, отново се прибавят метилбром ацетат mmol) и натриев хидрид в минерално масло mmol).
След още часа, реакцията завършва чрез добавяне и сместа се концентрира'под вакуум. Остатъкът се разтваря в вода (100 ml) . Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат (10 д) и се концентрира под вакуум и остатъкът се пречиства чрез флаш’-хроматография [петролев етер/етилацетат 10:1 —> 7:1 -> 5:1 —> 3:1]. Получават се три фракции:
фракция 1: р-нитрофенил 2,3,4-три-0-метоксикарбонилметил-Р~ D-галактопиранозид; безцветна пяна (401 mg, 21%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.47; [а]20 = -51.9° (с = 0.26 /метанол) .'
Фракция 2: неидентифицирана; безцветна пяна (88 mg); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Re = 0.39; [а]20 = -61.5° (с = 0.26/метанол).
фракция 3: р-нитрофенил 3,4-ди-0-метоксикарбонилметил-р-0галактопиранозид; безцветна пяна (275 mg, 16%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.30; [а]20 = -38.6° (с = 0.28/метанол) .
1.54) р-нитрофенил 3,4-ди-0-метоксикарбонилметил-р-П-га лактопиранозид:
Фракция 3 от пример 1.54.а (206 mg, 0.3 mmol) се хи дрогенира 16 часа, както е описано в пример 1.40. След кон96 центриране на филтрата, остатъкът се екстрахира чрез кипене с диетилетир (20 ml), като се получават сиви кристали (45.6 mg, 37%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: Rf = 0.22; т.т. 155°С (с разлагане).
Пример 1.55 р-аминофенил топиранозид
-галак-
Фракция 1 от пример
1.54.а (380 mg, 0.-5 mmol) се хидрогенира 16 часа, както е описано в пример 1.40. След концентриране на филтрата, остатъкът се екстрахира чрез кипене с диетилетир (20 ml), като се получава жълто-кафяво масло (46.8 mg, 19%); ТСХ [петролев етер/етилацетат 1:1]: R£ =
0.29; т.т. 106°С (с разлагане).
Пример 1.56 р-аминофенил 4-0- (β-О-галактопиранозил)-β-ϋ-глюкопиранозид
р-нитрофенил 4-0- (β-0-галактопиранозил)-β-0-галактопиранозид (4.63 д, 10 mmol) се хидрогенира, както е описано в пример 1.23. Получават се безцветни кристали; ТСХ [метанол]: Rf = 0.55, т.т. 235-237°С (с разлагане).
Пример 1.57 р-аминофенил 4-0- (3'-сулфато~р-0-галактопиранозил) -β-Dглюкопиранозид, натриева сол
1.57.а) р-нитрофенил 4-0- (3', 4'-0-изопропилиден-р-Р-га- лактопиранозил)-р-Р-глюкопиранозид:
Диметоксипропан (400 ml) и каталитично количество (±)камфор-10-сулфонова киселина (400 mg, 1.7 mmol) се прибавят към 4-0-(β-ϋ-галактопиранозил)-β-ϋ-галактопиранозид (23.2 д, 50 mmol). След престояване 3 дни при стайна температура, реакцията завършва чрез добавяне на триетиламин (240 μΐ, 1.7 mmol) . Сместа се концентрира пор,, вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 2 часа. Получените кристали се разтварят в метанол/вода 10:1 (500 ml) и сместа кипи на обратен хладник 6 часа. След концентриране под вакуум и флаш»хроматография [метиленхлорид/метанол 25:1 -> 10:1, във всеки случай с 0.5% триетиламин], се получават безцветни кристали (15.2 g, 6 0%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.49; т.т. 253-255°С (с разлагане).
1.57. Ь) р-нитрофенил 2,3,б-три-О-бензоил-4-О-(2', б'-ди-О- / t бензоил-3 , 4 -О-изопропилиден-р-О-галактопиранозил)-β-Dглюкопиранозид:
Бензоилхлорид (50 ml, 430 mmol) се прибавя бавно, на капки, към разтвор на съединение 1.57.а (15.1 д, 30 mmol) в пиридин (300 ml) при температура 0°С в продължение на 30 минути. Сместа се разбърква при стайна температура още 2 часа и дозата се излива върху смес лед-вода (2000 ml), при разбъркване. След 15 минути, утаените кристали се отфилтруват и се разтварят в метиленхлорид (1500 ml). Разтворът се промива с вода (2 х 500 ml) и с 1N разтвор на натриев бикарбонат (2 х 500 ml), органичната фаза се суши над магнезиев сулфат (50 д) и се концентрира под вакуум, като остатъкът се пречиства чрез прекристализация от метанол. Получават се безцветни кристали (26.7 д, 87%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 50:1]: Rr = 0.49; [а]20 = +23.6° (с = 1.08/метиленхлорид);т.т. 272274°С.
1.57. с) р-нитрофенил 2,3,б-три-О-бензоил-4-О-(2', б'-ди-Обензоил-β - D- г алакт опирано зил)-β-D-глюкопирано зид:
99%- на трифлуороцетна киселина (20 ml) се прибавя към разтвор на съединение 1.57.b (20.5 g, 20 mmol) в метиленхлорид (4^0 ml) и сместа се разбърква при стайна температура 20 минути. След това, разтворът се промива с 1N разтвор на натриев бикарбонат (2 х 200 ml) , органичната фаза се суши над магнезиев сулфат (10 д) и се концентрира под вакуум, като остатъкът се пречиства чрез утаяване с помощта на метиленхлорид/диетилетер. Получават се безцветни кристали (18.0 д, 91%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 20:1]: Rf = 0.18; т.т. 234°С-
1.57. d) р-нитрофенил 2,3,6-три-0-бензоил-4-0-(2',6'-ди-0бензоил-4'-0-ацетил-р-0-галактопиранозил) -β-ϋ-глюкопиранозид:
Съединение 1.57.С (5.5 д, 5.6 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.51. а. След флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 3:1 —> 1:1], се получават безцветни кристали (4.03 д, 70%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 20:1]: Rf = 0.67; т.т. 118°С.
1.57. е) р-нитрофенил 2,3,6-три-0-бензоил-4-0-(2',6'-ди-0бензоил-3'-сулфато-4'-0-ацетил-р-В-галактопиранозил) -β-Dглюкопиранозид:, натриева сол:
Серен триоксид-пиридинов комплекс (4.5 д, 28 mmol) се прибавя към разтвор на съединение 1.57.d (3.59 g, 3.5 mmol) в пиридин (20 0 ml) и сместа се разбърква първоначално при 6 0°С 2 часа и след това при стайна температура 16 часа. Реакцията завършва чрез добавяне на капки на метанол (50 ml) и сместа се концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства чрез флаш«хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1]. Получава се твърдо вещество, което се разтваря в метиленхлорид/метанол 1:1 (200 ml) и се прибавя Amberlite IR120 (Na* форма, 10 g) . Сместа се разбърква при стайна температура 1 час и се филтрува, като филтратът се концентрира под вакуум. Получават се безцветни кристали (3.64 д, 92%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 2:1]: R, = 0.87; т.т. 168°С.
100
1.57.f) р-нитрофенил 4-0-(3'-сулфато-р-Р-галактопиранозил)-р-Р-глюкопиранозид, натриева сол:
Съединение 1.57.е (3.4 д, 3 mmol) се разтваря в абсолютен метанол (150 ml) и се прибавя натриев метилат (200 mg) , след което сместа се разбърква при 60°С 7 часа. След охлаждане до стайна температура, сместа се неутрализира с Lewatit SC108 (Н* форма) и се филтрува. pH на филтрата се повишава до 7-8 чрез прибавяне на капки на 1Ν разтвор на натриев хидроксид, сместа се изпарява под вакуум и след утаяване на остатъка с помощта на метанол/диетилетер се получават слабо кафеникави кристали (1.30 д, 77%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 2:1]: R = 0.55; т.т. 230°С (с разлагане).
1.57) р-аминофенил 4-0-( 3'-сулфато^-0-галактопиранозид) β-ϋ-глюкопиранозид, натриева сол:
Горното съединение (1.13 g, 2 mmol) се редуцира, както е описано в пример 1.24. След екстрахиране на остатъка чрез кипене с диетилетер (50 ml), се получават безцветни кристали (983 mg, 92%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 2:1]: Rf = 0.22; т.т. 176°С (с разлагане).
Пример 1.58 р-аминофенил 4-0-( 3'-О-метил-β-ϋ-галактопиранозид) -β-Dглюкопирано з ид он
/ 0 нзс
101
1.58.а) селективно метилиране на р-нитрофенил 4-0-(β-Dг а лак т опирано з ил) - β - D - г люкопирано з ид:
р-нитрофенил 4-0- (β-ϋ-галактопиранозил) -β-ϋ-глюкопиранозид (2.3 д, 5 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.25.а. След флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 20:1 -> 10:1 -> 5:1], се получават два продукта:
Фракция 1: р-нитрофенил 2-О-метил-4-О-(3'-О-метил^-О-галактопиранозил) ^-О-глюкопиранозид; безцветни кристали (264 mg, 11%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.46; [а]20 = -73.9° (с = 1.0/метанол); т.т. 228°С (с разлагане).
Фракция 2: р-нитрофенил 4-0-(3'-0-метил^-0-галактопиранозил) -β-D-rлюкопиранозид; безцветни кристали (1.0 д, 42%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: R£ = 0.29; [а]20 = -65.3° (с = 1.1/метанол); т.т. 220°С.
1.58) р-аминофенил 4-0-(3'-0-метил^-Р-галактопиранозил)β-D-rлюкопиранозид:
Фракция 2 от пример 1.58.а (955 mg, 2 mmol) се редуцира, както е описано в пример 1.24. След промиване с диетилетер (50 ml) , се получават безцветни кристали (894 mg, 100%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.08; т.т. 129°С (с разлагане).
Пример 1.59 р-аминофенил 2-О-метил-4-О- (3'-0-метил^-Б-галактопиранозил)^-Р-глюкопиранозид:
102
Фракция 1 от пример 1.58.а (246 mg, 0.5 mmol) се редуцира, както е описано в пример 1.24. След промиване с диетилетер (20 ml), се получават безцветни кристали (186 mg,
81%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1): Rf = 0.13; [а]20 =
-3.6° (с = 1.0/метанол); т.т. 105°С.
Пример 1.60 р-аминофенил 4-0- ( 3', 4'-ди-0-метил-р~Р-галактопиранозил) β-ϋ-глюкопиранозид
1.60.а) р-нитрофенил 2,3,6-три-О-бензил-4-О-(2’, б'-ди-Обензил-3', 4'-0-изопропилиден^-0-галактопиранозил) -β-Dглюкопиранозид:
Съединение 1.57.а (5.0 д, 10 mmol) взаимодейства с бензилбромид (30 ml, 250 mmol) 16 часа, както е описано в пример 1.26.С. След концентриране йод вакуум, остатъкът се разтваря в етилацетат (300 ml) и разтворът се промива с вода
103 (200 ml). Органичната фаза се суши над магнезиев сулфат (10 д) и се концентрира пор. вакуум, като остатъкът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/петролев етер 5:1 —> метиленхлорид]. Получава се кафеникаво масло (5.3 д, 56%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 50:1]: Rf = 0.70; [а]20 = -23.2° (с = 1.08/метиленхлорид).
1.60. Ь) р-нитрофенил 2,3,6-три-О-бензил-4-О-(2',6'-ди-Обензил-р-О-галактопиранозил)-р-Р-глюкопиранозид:
Горното съединение (4.77 g, 5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 1.57.С. След концентриране под вакуум и утаяване с помощта на диетилетер/петролев етер,се получават безцветни кристали (3.94 д, 86%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1] : R = 0.36; т.т. 116°С.
1.60. С) р-нитрофенил 2,3,6-три-О-бензил-4-О-(2', 6'-ди-Обензил-3', 4'-ди-0-метил-р-0-галактопиранозил)-р-Р-глюкопиранозид:
Съединение 1.60.Ь (1.8 g, 2 mmol) се метилира, както е описано в пример 1.24.С. След преутаяване от метиленхлорид/петролев етер, се получават безцветни кристали (1.55 д, 82%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: Rt = 0.74; т.т. 161162°С.
1.60) р-аминофенил 4-0-(3', 4'-ди-0-мeτил-β-D-гaлaκτoπиpaнoзил) -р-О-глюкопирансзил :
Съединение 1.60.С (1.41 д, 1.5 mmol) се разтваря в метанол (50 ml), добавя се паладиев хидроксид върху въглен (влажен, 20% Pd, 500 mg) и се провежда хидрогениране във водородна атмосфера при слабо повишено налягане в продъл
104 жение на 6 дни. Суспензията се филтрува през Celite и материалът върху филтъра се промива добре с метанол (100 ml). След концентриране на филтрата под вакуум и промиване на остатъка с метиленхлорид, се получават кафеникави кристали (425 mg, 61%); т.т. = 124°С (с разлагане)..
Пример 2.1
N-аланил-батрацилин
2.1. a) N-[N-( трет. -бутонсикарбонил) -аланил] -батрацилин:
N- (трет-бутоксикарбонил) -аланин (3.3 д, 17.5 mmol) и 2изобутокси-1-изобутоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин (6.8 ml, 23 mmol) се разтварят в 100 ml метиленхлорид. Сместа се разбърква при стайна температура 20 минути, прибавя се разтвор на батрацилин (4.1 д, 16.5 mmol) в абсолютен диметилформамид (350 ml) и дозата се разбърква при стайна температура още 48 часа. Концентрира се до 50 ml ηθ-д вакуум и концентратът се долива до 300 ml с етилацетат, като веднага се нагрява при температурата на кипене 10 минути. Сместа се оставя да се охлади до стайна температура и се филтрува, като материалът върху филтъра се екстрахира чрез кипене, отново, с етилацетат (200 ml). След охлаждане до 0(С, при разбъркване и филтруване, се получават жълти кристали (6.18 д, 84%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.57; т.т. 246-247°С (с разлагане).
2.1) N-аланил-батрацилин:
105
Разтвор на съединение 2.1.а (10.5 д, 25 mmol) в безводна трифлуороцетна киселина (150 ml) се разбърква при стайна температура 15 минути. След концентриране на дозата до 30 ml ПОД вакуум, тя се излива в наситен разтвор на натриев бикарбонат (1000 ml), при интензивно разбъркване. Разбъркването продължава 10 минути, сместа се филтрува и остатъкът се промива с вода, с малко изопропанол и с диетилетер. Получават се жълти кристали (7.15 д, 89%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.06; т.т. 261-262°С (с разлагане).
Пример 2.2
N-[лизил-аланил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат
CF3COOH
CF3COOH
2.2 . a) N- [№,№-ди- ( трет-бутоксикарбонил) -лизил-аланил]батрацилин:
Ν,Ν-ди- (трет-бутоксикарбонил) -лизин (2.1 g, 6 mmol) и 2-изобутокси-1-изобутоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин (2.4 ml, 8 mmol) се разтварят в 20 ml метиленхлорид. Сместа се разбърква при стайна температура 20 минути, прибавя се разтвор на съединение 2.1 (1.6 g, 5 mmol) в диметилформамид (40 ml) и дозата се разбърква при стайна температура още 16 часа. След това се концентрира ПОД вакуум и остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 2:1 -> 1:1 —> етилацетат]. Получават се жълти кристали (2.89 д, 89%); ТСХ [етилацетат]: R, = 0.52; т.т. 203-204°С.
106
2.2) N-[Лизил-аланил]-батрацилин,ди-трифлуороацетат:
Безводна трифлуороцетна киселина (10 ml) се прибавя към суспензия на горното съединение (2.6 д, 4 mmol) в метиленхлорид (25 ml) и полученият разтвор се разбърква при стайна температура 30 минути. След концентриране под вакуум, остатъкът кристализира чрез добавяне на диетилетер (100 ml). Утайката се отфилтрува и се промива интензивно с диетилетер. Получават се жълти кристали (2.68 д, 99%);ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.05; т.т. 144-146°С (с разлагане).
Пример 2.3
N-[D-аланил]-батрацилин сн.
Η N
2.3.a) N-[1Т-бензилоксикарбонил-П-аланил]-батрацилин:
П-бензилоксикарбонил-Б-аланин (3.9 д, 17.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.1.а,и полученият продукт се обработва. Получават се жълти кристали (6.4 д,80%), които се отделят чрез филтруване, събраните филтрати се концентрират Ьод вакуум и остатъкът се пречиства чрез флаш-хроматография[петролев етер/етилацетат 3:2 —> 1:1]. Получават се още 1.35 g (17%); ТСХ [етилацетат]: Rf - 0.45; т.т. 25б°С; [а]20 = +75.1° (с = 1.0/метиленхлорид) + 0.5% метанол).
2.3) N-[D-аланил]-батрацилин:
Съединение 2.3.а (11.4 д, 25 mmol) се разтваря в 33%/ен разтвор на бромоводород в ледена оцетна киселина (100
107 ml) . След престояване 30 минути при стайна температура, дозата се концентрира до 30 ml под вакуум и концентратът се излива в наситен разтвор на натриев бикарбонат (1000 ml), при интензивно разбъркване. Разбъркването продължава 10 минути, сместа се филтрува и остатъкът се промива с вода, с малко изопропанол и с диетилетер. Получават се жълти кристали (7.87 д, 98%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.06; т.т. 267°С (с разлагане).
Пример 2.4
N- [№-(трет-бутоксикарбонил)-лизил-Б-аланил]-батрацилин
2.4 . a) N- [Να- (трет-бутоксикарбонил) -№- (флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизил-Б-аланил]-батрацилин:
№- (трет-бутоксикарбонил) -№- (флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизин (5.3 д, 11.3 mmol) и 2-изобутокси-1-изобутоксикарбонил-1,2-дихидро-хинолин (4 ml, 14 mmol) се разтварят в 40 ml метиленхлорид. Сместа се разбърква при стайна температура 20 минути, прибавя се разтвор на съединение 2.3 (3.2 д, 10 mmol) в диметилформамид (80 ml) и дозата се разбърква цри стайна температура сще 3 6 часа. След това се концентрира под вакуум и остатъкът се суспендира в метиленхлорид (100 ml). Получената суспензия се долива с диетилетер (300 ml). След филтруване и промиване на материала върху филтъра с диетилетер, се получават жълти
108 кристали (5.65 g, 65); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.45; т.т.
186°С.
2.4) N- [Να- (трет-бутоксикарбонил) -лизил-Р-аланил] -батрацилин:
Горното съединение (5.6 д, 7.3 mmol) се разтваря в диметилформамид (50 ml). Добавя се пиперидин (50 ml), сместа се разбърква при стайна температура 3 часа, концентрира се под вакуум и остатъкът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.1 —> 15:1:0.1]. Получават се жълти кристали (2.5 д, 62%); т.т. 217°С (с разлагане).
Пример 2.5
N- [№-(флуоренил-9-метоисикарбонил)-лизил-Р-аланил]-батрацилин, трифлуороацетат
2.5 .a) N- [№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -№- ( третбу- токсикарбонил)-лизил-Р-аланил]-батрацилин:
№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -№- (третбутоксикарбонил)-лизин (5.3 д, 11.3 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.4,и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (7.0 д, 80%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.51; т.т.
223°С.
109
2.5) Ν- [Να- (флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизил-В-аланил]-батрацилин, трифлуороацетат:
Съединение 2.5.а (6.17 g, 8 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2. След концентриране под вакуум, остатъкът се утаява с помощта на метиленхлорид/диетилетер и се получават жълти кристали (6.08 д, 97%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.05; т.т. 224°С (с разлагане).
Пример 2.6
N- [№-(флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизил-0-аланил]-батрацилин, трифлуороацетат
Съединение 2.4.а (6.17 g, 8 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2. След концентриране под вакуум, оста тъкът се утаява с помощта на метиленхлорид/диетилетер,като се получават жълти кристали (5.97 д, 95%); ТСХ [етилацетат]: Rf =
0.04; т.т. 188°С (с разлагане).
Пример 2.7
N-[лизил-О-аспарагил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат
CF^COOH
CF^COOH
110
2.7 . a) N- [N- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -D-аспарагил- (β-трет-бутил естер)]-батрацилин:
N- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -D-аспарагил- (β-трет-бутил естер) (7.2 д, 17.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.1.а. След концентриране под вакуум, остатъкът се разтваря в метиленхлорид (1000 ml) и сместа се промива с 1N солна киселина (2 х 200 ml) и с 1N разтвор на натриев бикарбонат (1 х 200 ml). След сушене над магнезиев сулфат (20 д) , филтруване, концентриране до 100 ml и добавяне на петролев етер, се получава съединение 2.7.а във вид на жълти кристали (9.7 д, 86%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.71; т.т.
195°С.
2.7. Ь) N-[D-аспарагил-(β-трет-бутил естер)]-батрацилин:
Горното съединение (6.4 д, 10 mmol) се разтваря в метиленхлорид (100 ml). Добавя се морфолин (50 ml), сместа се разбърква при стайна температура 5 часа, след което се концентрира под вакуум и остатъкът се пречиства чрез флашхроматография [етилацетат/петролев етер 4:1 -> етилацетат- -> етилацетат/етанол 10:1]. Получават се жълти кристали (3.44 д,82%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.21; т.т. 209°С (с разлагане).
2.7. с) N-[Να,Νε-πΗ-(трет-бутоксикарбонил)-лизил-D-acnapaгил-(β-трет-бутил естер)]-батрацилин:
Съединение 2.7.Ь (2.1 g, 5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2.а. Получават се жълти кристали (1.71 д, 46%); ТСХ [етилацетат]: Rr = 0.61; т.т. 142°С
Ill
2.7) N-[лизил-0-аспарагил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат:
Съединение 2.7.с (1.65 д, 2.2 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2,и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (1.5 д, 95%); ТСХ [метанол/оцетна киселина 10:1]: R£ = 0.29; т.т. 154-155°С (с разлагане).
Пример 2.8
N- [лизил-О-глутамил] - батрацилин, ди-хидробромид
2.8.a) N-[N-(трет-бутоксикарбонил)-D-глутамил-(β-бензил естер)]-батрацилин:
N- (трет-бутоксикарбонил) -D-глутамил- (β-бензил естер) (5.9 д, 17.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример
2.1.а. След концентриране пой вакуум, остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 1:1], при което се получават жълти кристали (9.45 д, 95%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.61; [а]20 = +53.1° (с = 1.0/метиленхлорид);.т.т. 159°С.
2.8.b) N-[D-глутамил-(β-бензил естер)]-батрацилин:
Съединение 2.8.а (9.1 д, 10 mmol) се разтваря в мравчена киселина (100 ml) и разтворът се разбърква при стайна температура 6 часа. След концентриране поя вакуум, остатъкът
112 се-разтваря в метанол (100 ml) и pH на разтвора се повишава до 8 чрез внимателно добавяне на 25%-?ен воден разтвор на амоняк. След повторно концентриране под вакуум, се провежда флаш-хроматография [етилацетат/етанол 10:1], като се получава жълто масло (4.2 д, 56%); ТСХ [етилацетат]: К = 0.06.
2.8. с) '* N- [№,№-ди- (трет-бутоксикарбонил) -лизил-Б-глутамил-(β-б ензил е ст ер)]-б атрацилин:
Горното съединение (3.75 g, 8 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2.а,и продуктът се пречиства. Получава се жълто аморфно твърдо вещество (2.26 д, 35%); ТСХ [етилацетат]: = 0.40; [а]21 = +32.1° (с = 1.2/метиленхлоПрид).
2.8) N-[лизил-D-глутамил]-батрацилин,'ди-хидробромид:
Съединение 2.8.с (2.0 д, 2.5 mmol) се разтваря в 33%. ен разтвор на бромоводород в ледена оцетна киселина (50 ml). Разтворът престоява 1 час при стайна температура, дозата се концентрира ЛОД· вакуум и остатъкът се промива добре с диетилетер. Получават се жълто-червени кристали (1.63 д, 98%); т.т. 207-209°С (с разлагане).
Пример 2.9
N-[лизил-глицил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат
2.9.a) N-[N-(трет-бутоксикарбонил)-глицил]-батрацилин:
113
N-(трет-бутоксикарбонил)-глицин (3.07 g, 17. 5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.1.а. Сместа престоява 3 дни при стайна температура, след което се концентрира '-лед вакуум и остатъкът се разтваря в етанол (200 ml). Сместа се разбърква на , обратен хладник 30 минути, филтрува се и след охлаждане се получава желаното съединение под формата на жълти кристали (4.73 д, 66%); ТСХ [етилацетат]: R = 0.44; т.т. 279°С (с разлагане).
2.9. Ь) N-глицил-батрацилин, хидрохлорид:
Горното съединение (4.1 д, 10 mmol) се разтваря в метиленхлорид (1200 ml) при нагряване в ултразвукова баня. Добавя се хлороводород в диетилетер (10 0 ml), сместа се разбърква при стайна температура 30 минути и се концентрира РОД вакуум и към остатъка се добавя етанол (200 ml) . Сместа се разбърква на обратен хладник 10 минути и се филтрува, като след охлаждане се получава желаният продукт във вид на жълти кристали (3.21 д, 94%); т.т. 297-299°С (с разлагане).
2.9. с) N-[№,№-ди- (трет-бутоксикарбонил)-лизил-глицил]батрацилин:
N ,Ν-ди- (трет-бутоксикарбонил)-лизин (2.1 g, 6 mmol) и 2-изобутокси-1-изобутоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин (2.4 ml, 8 mmol) се разтварят в 20 ml метиленхлорид. Сместа се разбърква при стайна температура 20 минути и се прибавя разтвор на съединение 2.9.Ъ (1,71 g, 5 mmo]'. етилдиизопропиламин (0.86 ml, 5 mmol) и диметилформамид (40 ml) и дозата се разбърква при стайна температура още 16 часа, след което се концентрира ‘под вакуум и остатъкът се пречиства чрез флаш— хроматография [етилацетат/петролев етер 1:1 -> етилацетат].
114
Получават се жълти кристали (1.69 д, 53%); ТСХ [етилацетат]:
Rf = 0.31; т.т. 211°С (с разлагане).
2.9) N- [ лизил-глицил ] -батрацилин, ди-трифлуороацетат:
Съединение 2.9.с (1.4 д, 2.2 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2, и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (1.33 д, 91%); т.т. 153°С (с разлагане).
Пример 2.10
N-[лизил-серил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат
CF3COOH
CF3COOH
2.10. a) N-[N-(трет-бутоксикарбонил)-серил]-батрацилин:
N-(трет-бутоксикарбонил)-серин (3.6 g, 17.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.1. а. След 48 часа, сместа се концентрира до 100 ml 'пСд вакуум и към концентрата се прибавят 2 1 метиленхлорид. Полученият разтвор се промива с вода (1 х 500 ml) , с 0.5 N солна киселина (2 х 250 ml) и с наситен разтвор на натриев бикарбонат (1 х 250 ml) . След сушене над магнезиев сулфат (50 д) , отдестилиране на разтворителя под’ вакуум и флаш—хроматография на остатъка [петролев етер/етилацетат 1:1], се получава съединение 2.10 а (4.6 д,64%) под формата на жълти кристали; ТСХ [етилацетат/оцетна киселина 100:1]: Rf = 0.38; [а]20 = -61.0° (с = 0.5/метиленхлорид + 0.5% метанол); т.т.219°С (с разлагане).
115
2.10. b) N-серил-батрацилин, хидрохлорид:
Концентрирана солна киселина (10 ml) се прибавя към суспензия на горното съединение (4.6 д, 10.4 mmol) в диоксан (70 ml), при разбъркване и сместа се разбърква интензивно при стайна температура 1 час, след което се концентрира ПОА вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 2 часа. Добавя се етанол (100 ml), сместа кипи на обратен хладник 15 минути и след охлаждане и вакуумфилтруване, се получават оранжеви кристали (1.97 д, 96%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.05; [а]20 = +51.8° (с = 1.0/вода); т.т. >270°С (с разлагане) .
2.10. с) N- [Na,Nc-flH- ( трет-бутоксикарбонил) -лизил-серил] батрацилин:
Съединение 2.10.Ь (1.86 g, 5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.9 . с. След флаш-^хроматография [ етилацетат /петролев етер 2:1 —> етилацетат], се получават жълти кристали (1.18 д, 36%); ТСХ [етилацетат/оцетна киселина 100:1]: R£ = 0.24; [a]20 = -13.1° °с = 0.5/метилен-хлорид +
0.5% метанол); т.т.188°С (с разлагане).
2.10) N-[лизил-серил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат:
Съединение 2.10.С (1.0 д, 1.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (1.0 д, 96%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ - 0.10: т.т. 188-190°С (с разлагане).
Пример 2.11
N- [лизил-О-серил] - батрацилин, ди-хидробромид:
116
2.11. a) N- [N- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -0- ( трет- бутил)-D-серил]-батрацилин:
N- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -0- (трет-бутил) -D-серии (6.7 g, 17.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример
2.1.а. След концентриране под вакуум и флаш-хроматография [петролев етер/етилацетат 1:1], се получава съединението
2.11. а (5.64 д, 52%) под формата на жълти кристали; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.87; т.т.
225-226°С (с разлагане).
2.11. b) N-[0-( трет-бутил)-D-серил]-батрацилин:
Горното съединение (2.89 д, 4.7 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.7.Ь. След флаш—хроматография [петролев етер/етилацетат 3:2 —> етилацетат], се получава съединението във вид на жълти кристали (1.15 д, 62%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.11; т.т. 197°С.
2.11. с) N- [№,№-ди- (трет-бутомсикарбонил) -лизил-0- ( третбутил) -D-серил]-батрацилин:
Горното съединение (1.1 д, 2.8 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2.а. Получават се жълти кристали (1.94 д, 96%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.59; т.т. 208°С.
117
2.11.d) N-[лизил-0-(трет-бутил)-D-серил]-батрацилин, дитрифлуороацетат:
Съединение 2.11.С (1.08 д, 1.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (1.1 д, 98%); ТСХ [ метанол/оцетна киселина 10:1]: Rf = 0.30; т.т. 128°С.
2.11) N- [лизил-D-серил]-батрацилин, ди-хидробромид:
Съединение 2.11.d (1.05 д, 1.4 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.8 и продуктът се пречиства. Получават се жълто-червени кристали (846 mg, 96%);т.т. 247248°С.
Пример 2.12
N- [лизил-О-треонил]-батрацилин, ди-хидробромид
НВг
НВг
2.12. a) N-[N-(флуоренил-9-метоксинарбонил)-О-( трет-бутил) -D-треонил] - батрацилин:
N- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -0- (трет-бутил) -D-треонин (6.96 д, 17.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.1.а. След концентриране псд вакуум и флага-хроматография [петролев етер/етилацетат 1:1], се получава съединението 2.12.а във вид на жълти кристали (7.45 д, 68%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.63; т.т. 225-226°С.
118
2.12 .b) N- [Ο- (трет-бутил)-D-треонил] -батрацилин:
Съединение 2.12.а (3.8 g, 6 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.7.Ь. След концентриране под вакуум, се получава съединението във вид на жълти кристали (1.9 g, 78%); ТСХ [етилацетат]: Rf = 0.21; т.т. 110-111°С.
2.12 . с) N- [Να,Νε-ΛΗ- (трет-бутоксикарбонил)-лизил-О- ( третбутил) -D-треонил] - батрацилин:
Съединение 2.12.Ь (1.8 д, 4.5 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2.а. Получават се жълти кристали (2.6 д, 79%); ТСХ [етилацетат]: R£ = 0.59; т.т. 112°С.
2.12.d) N-[лизил-О-(трет-бутил)-D-треонил]-батрацилин, ’ ди-трифлуороацетат:
Горното съединение (2.5 д, 3.4 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.2 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (2.5 д, 96%); ТСХ [метанол/оцетна киселина 10:1]: Rf = 0.30; т.т. 142°С (с разлагане).
2.12) N-[лизил-О-треонил]-батрацилин, ди-хидробромид:
Съединение 2.12.d (2.29 g, 3 mmol) взаимодейства, както е описано в пример 2.8 и продуктът се пречиства. Получават се жълто-червени кристали (1.86 д, 97%);т.т. 232°С (с разлагане).
Пример 2.13
N- [ лизил-D-аланил] - батрацилин, ди-трифлуороацетат :
119
Ο
2.13 . a) Ν- [№,№;-бис- ( трет-бутоксикарбонил) -лизил-Б-ала нил]-батрацилин:
б g (17.3 mmol) Ь^^-бис-(трет-бутоксикарбонил)-лизин се разтварят в 75 ml диметилформамид и се прибавят 3 g (26 mmol) N-хидроксисукцинимид и 4.29 g (20.8 mmol) Ν,Ν'дициклохексилкарбодиимид при 0°С. След 3 часа, полученият карбамид се отфилтрува и към филтрата се прибавят 5 g (15.6 mmol) Ν-[D-аланил]-батрацилин (пример 2.3), като сместа се разбърква при 20°С 16 часа.Остатъчният карбамид се отфилтрува и изхвърля. Филтратът се концентрира, остатъкът се разбърква с метанол и сместа се филтрува. Филтратът се концентрира отново и остатъците върху филтъра се събират. Те се разтварят в метилен-хлорид/метанол 10:1 и продуктът се утаява с от желаното съединение в кристална форма.
2.13) Ν-[лизил-Б-аланил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат:
Получава се от 8.2 g от съединение 2.13, като се работи аналогично на пример 2.2. Добив: 7.58 g (89%).
Пример 2.14
N- [№-(флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизил]-батрацилин трифлуороацетат
120
токсикарбонил) -лизил] - батрацилин:
Получава се аналогично на пример 2.4. а от ^-(третбутоксикарбонил ) -№- (флуоренил-9 -метоксикарбонил) -лизин и батрацилин. Добив: 78%.
2.14) N- [№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил] -батраци- лин , трифлуороацетат:
Получава се аналогично на пример 2.5 от съединение
2.14.а. Добив: 90%.
Пример 2.15
N- [лизил-№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил] - батрацилин , ди-трифлуороаце т ат
121
2.15 . a) N- [№,№-ди- (трет-бутоксикарбонил) -лизил-№- (флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизил]-батрацилин:
3240 mg (4.54 mmol) от съединение 2.14 се разтварят в 50 ml диметилформамид и се прибавят 2550 mg (5.45 mmol) рнитрофенилов естер на №,№-ди- (трет-бутоксикарбонил) -лизин и 9 38 μΐ етилдиизопропиламин. Сместа се разбърква при 2 0°С 16 часа и се концентрира, като остатъкът първоначално се разбърква с етер. Сместа се филтрува и остатъкът върху филтъра се разбърква отново с метанол/етер 1:1. 3881 mg (92%) от желания продукт се получават след вакуумфилтруване и сушене.
2.15) N- [лизил-№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил] батрацилин, ди-трифлуороацетат:
Получава се чрез деблокиране на съединение 2.15 с безводна трифлуороцетна киселина/метиленхлорид 1:1, аналогично на пример 2.2. Добив: 95%. ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:6:0.6]: R£ = 0.08].
Пример 2.16
N- [лизил-И1*- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -а, β-диаминопро пионил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат
о
122
Пептидният конюгат се получава аналогично на примери
2.14 и 2.15, като се минава през 4 етапа, от батрацилин и
N*1- (трет-бутоксикарбонил) -№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) диаминопропионова киселина.
[ТСХ: метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 5:1:0.2
Rf = 0.15] .
Пример 2.17
N-[лизил]-батрацилин
Получава се чрез отцепване на Fmoc, аналогично на пример 2.4 от N-[№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил] - батрацилин трифлуороацетат (пример 2.14). Добив: 65%.
Пример 2.18
N-[серил-Р-аланил]-батрацилин, трифлуороацетат
CF3COOH
2.18. a) N-[N-(трет-бутоксикарбонил)-серил-Р-аланил]-бат рацилин :
123
Получава се аналогично на пример 2.13.а от Ν-(τρβτбутоксикарбонил)-серин и Ν-[D-аланил]-батрацилин (пример 2.3). Добив: 77%.
Пример 2.19
Ν- [D-аланил-D-аланил]-батрацилин, трифлуороацетат
Получава се в 2 етапа, аналогично на пример 2.18.
Пример 2.20
М-[глутамил-И-аланил]-батрацилин
Получава се в два етапа, аналогично на пример 2.18, като се излиза от 1\1-трет-бутоксикарбонил-глутамил-6-третбутилов естер и Ν-[D-аланил]-батрацилин (пример 2.3). След отцепване на Вос, сместа се концентрира, остатъкът се разтваря във вода, pH се довежда до 7 с 0.1 N разтвор на натриев хидроксид и бетаинът се подлага на вакуумфилтруване.
124
Примери 3.1-3.34
Обща формула
Пример 3.1
N- {№-[0-(β-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламинотио-карбонил]-лизил-D-аланил} - б а трацилин
3.1.a) N- {№- (трет-бутоксикарбонил) -№- [0- (β-Ь-фукозил) -
4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-О-аланил}-батрацилин:
Тиофосген (34 μΐ, 0.44 mmol) се прибавя към 55 mg (0.22 mmol) р-аминофенил β-Ь-фукозид в 10 ml диоксан/вода 1:1, при разбъркване. След 10 минути, сместа се концентрира под вакуум и остатъкът се суши под висок вакуум 1 час. След това, полученият изотиоцианат се свързва в абсолютен диметилформамид със 109 mg (0.21 mmol) N-[N®-(трет-бутоксикарбонил) -лизил-0-аланил]-батрацилин (пример 2.4) в присъствието на 115 μΐ етилдиизопропиламин. Суровият продукт се утаява двукратно от метанол/изопропанол, като се получават 137 mg (75%) от желания продукт. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 9:1 R = 0.15].
3.1) N- {№- [О- (β-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-D-аланил}-батрацилин:
125
127 mg (0.15 mmol) от съединението от пример 3.1.а се разбъркват в 10 ml метиленхлорид с 6 ml безводна трифлуороцетна киселина при 0°С 2 часа. Сместа се концентрира, остатъкът се дестилира трикратно с 5 ml метиленхлорид и продуктът се хроматографира с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. След сублимационно сушене, се получават 80 mg (71%) от желания продукт. ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.4]: Rf = 0.3.
Аналогично на пример 3.1, се получават следващите гликоконюгати от частично защитения пептиден конюгат в пример 2.4 или от изомерния N-[№-(трет-бутоксикарбонил)-лизилаланил]-батрацилин, който се получава аналогично:
Пример 3.2
N- {№- [0- (2-0-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-Ю-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат от пример 1.1
Пречистване чрез флаш-хроматография в междинния етап с метиленхлорид/метанол 95:5 и в крайния етап с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. Добив: 55%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/ ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf - 0.4].
Пример 3.3
N- {№- [О- ( 2-0-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-аланнл^-батрацилин:
Реагент: въглехидрат от пример 1.1
Пречистване в междинния етап чрез утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер и в крайния етап чрез флаш,—хроматография с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. Доб
126 ив: 65%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. Rf = 0.21] .
Пример 3.4
Ν-{Νε- [0- (З-О-метил-β-Ιι-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-0-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат Реагент: въглехидрат от пример 1.2
Пречистване в междинния етап чрез флаш-хроматография с метиленхлорид/метанол 97.5:2.5 и в крайния етап чрез утаяване от метанол с етер; Добив: 59%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. R£ = 0.19].
Пример 3.5
N- {№- [О- ( З-О-метил^-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат от пример 1.2
Пречистване в междинния етап чрез утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер и в крайния етап чрез флаш»хроматография с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. Добив: 36%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5.
Rf = 0.57] .
Пример 3.6
N- {№-[О-(З-О-метил-а-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-Б-аланил}-батрацилин:
Реагент .· въглехидрат от пример 1.3
Пречистване в междинния етап чрез утаяване от метанол с етер и в крайния етап чрез флаш—хроматография с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. Добив: 44%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. Rf = 0.15].
127
Пример 3.7
N- {№- [Ο- (З-деокси-З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат: Реагент: въглехидрат от пример 1.6
Пречистване в междинния етап чрез флаш —хроматография с метиленхлорид/метанол 95:5 и утаяване в крайния етап от метанол с етер. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2. Rf = 0.42] .
Пример 3.8
N- {№- [0- ( 3,4-епокси~Р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-Р-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат Реагент: въглехидрат от пример 1.8
Пречистване в междинния етап чрез флаш-хроматография с метиленхлорид/метанол 95:5 с етер. Неколкократно утаяване в крайния етап от метанол с етер и следващо разбъркване с етилацетат. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 15:1:0.2. Rf = 0.49].
Пример 3.9
N- {Νε- [О- ( З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Реагент: въглехидрат от пример 1.10
Пречистване в междинния етап чрез разбъркване с метанол, което завършва с утаяване с етер. Пречистване в крайния етап чрез флаш—хроматография с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3; по-късно, със същата система при съотношение 15:6:0.6. Съответните фракции се концентрират, остатъкът се разтваря във вода и pH се довежда до 7 с 0.1 N разтвор на
128 натриев хидроксид. Сместа се подлага на вакуумфилтруване, остатъкът върху филтъра се разтваря в диметилформамид/вода 1:3 и се добавя един еквивалент 0.1 N разтвор на натриев хидроксид. Сместа се концентрира и натриевата сол се разтваря във вода и се лиофилизира. Добив: 43%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5. Rf = 0.15].
Пример 3.10
N- {№- [О- (3-0-карбоксиметил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил-D-аланил} - батрацилин, натриева сол:
Реагент: въглехидрат от пример 1.18
Пречистване в междинния етап чрез разбъркване с метанол, което завършва с утаяване с етер. Пречистване в крайния етап чрез флаш—хроматография с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%)
15:3:0.3. Rf = 0.38]; т.т. 190°С (с разлагане).
Пример 3.11
N- {№- [О- ( 4-0-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-0-аланил}-батрацилин, ацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.4
Пречистване в междинния етап чрез флаш—хроматография с метиленхлорид/метанол 95:5 и в крайния етап с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2. След концентриране, към остатъка се прибавят 1 еквивалент ледена оцетна киселина и 10 ml вода и сместа се лиофилизира. Добив: 52%; [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 15:1:0.2. Rf = 0.43];
FAB-MS: m/z = 760 = Μ + 1.
129
Пример 3.12
Ν-{Νε- [Ο- (a-D-глюкозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Р-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат :
Реагент: р-аминофенил a-D-глюкозид
Пречистване в междинния и в крайния етап: чрез разбъркване с метанол, завършващо с утаяване с етер. Добив: 83%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8]: R£
0.48] .
Пример 3.13
N- {№- [О- (a-D-глюкозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат :
Реагент: р-аминофенил a-D-глюкозид
Получава се аналогично на изомера в пример 3.12.
Пример 3.14
Ν-(Νε- [О- ( 3-0-метил-р-0-галактопиранозил) -4-хидроксифенил-амино-тиокарбонил] -лизил-Р-аланил} - батрацилин, трифлуороацетат
3.14 . а) Ν- {Να- ( трет-бутоксикарбонил) -№- [ О- ( З-О-метил-β-
D-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] лизил-О-аланил}-батрацилин:
Тиофосген (33.5 ml, 0.44 mmol) се прибавя към разтвор на съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol) в 10 ml диоксан/вода 1:1, при разбъркване. След 10 минути, сместа се концентрира под. вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 1 час. След това, полученият изотиоцианат се разтваря в абсолютен диметилформамид (10 ml) и се прибавят съединение 2.4 (109.7 mg (0.2 mmol) и етилдиизопропиламин (0.5 ml). Сместа
130 се разбърква при стайна температура 16 часа и се концентрира wg вакуум, като остатъкът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 20:1]. Получават се жълти кристали (108.3 mg, 62%). [ТСХ: метиленхлорид/метанол 5:1; R, = 0.42]; т.т. 194-195°С (с разлагане).
3.14) N- {№- [0- ( З-О-метил-р-Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-аланил} - батрацилин, трифлуороацетат:
Трет-бутоксикарбонилна група се отцепва от съединение
3.14.а (105.1 mg, 0.12 mmol), както е описано в пример 2.2. След концентриране под вакуум и утаяване с помощта на метанол/ диетилетер, се получават жълти кристали (57.4 mg, 54%);[ТСХ: метиленхлорид/метанол 5:1; R, = 0.16]; т.т. 188-189°С (с разлагане).
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 3.14.а и 3.14 от пептиден конюгат 2.4 (във всеки случай 109.7 mg, 0.2 mmol):
Пример 3.15
N- {Νε- [Ο- ( p-D-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-В-аланил)-батрацилин, трифлуороацетат : Реагент: въглехидрат 1.23 (59.7 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш-хроматография [ метиленхлорид ,/мртанол 10:1] дава ж^ттти кристали (79.5 mg, 46%); ТСХ [метанол]: Rc = 0.74; т.т. = 182°С.
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (77.1 mg, 44%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.27; т.т. = 191-192°С (с разлагане).
131
Пример 3.16
N- {№- [0-(3,4-ди-0-метил-р~Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Р-аланил}-батра- . цилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.31 (79 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 30:1 —> 20:1] дава жълти кристали (150.7 mg, 85%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: Rf 0.35; т.т. = 197-199°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (137 mg, 76%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: R. = 0.13; т.т. = 184-186°С (с разлагане).
Пример 3.17
N- {№- [0- ( З-О-метоксинарбонилметил-р-Р-галактопиранозил) -
4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-Р-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.42 (75.5 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 30:1 —> 25:1] дава жълти кристали (124.1 mg, 66%) ; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.50; т.т. = 165°С.
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (107.8 mg, 57%); ТСХ [метипенхлорид/метанол 4:J]: R, = 0.53; т.т. = 18 3°С (с разлагане) .
132
Пример 3.18
Ν-{Νε- [Ο- ( 3-0-карбоксиметил-р-0-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Р-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: съединение 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез утаяване с помощта на етанол/диетилетер дава натриевата сол във вид на жълти кристали (172 mg, 91%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.71; т.т. = 225-228°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (136.5 mg, 73%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.12; т.т. = 217-220°С (с разлагане).
Пример 3.19
N- {№- [О— (З-О-карбамоилметил-З-О-галактопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-Р-аланил } - батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1] дава жълти кристали (137.7 mg, 75%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 4:1]: R£ = 0.41; т.т.
198-201°С (с разлагане). Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (140.2 mg, 75%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 4:1]: Rf = 0.16; т.т. = 188-190°С (с разлагане).
Пример 3.20
N- {№- [0- ( 3-0- (N-метил-карбамоилметил) -β-Ό-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат:
133
Реагент: въглехидрат 1.45 (75.3 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш-д хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 7:1:0.1] дава жълти кристали (158.4 mg, 85%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.25; т.т. - 161-163°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (132.5 mg, 70%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.10; т.т. = 191-193°С (с разлагане).
Пример 3.21
N- {№- [0- ( 3-0- (N-пропил-карбамоилметил) -β-Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил-Р-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.46 (81.5 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш --хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 8:1:0.1] дава жълти кристали (153.1 mg, 80%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.33; т.т. = 187°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (154.9 mg, 79%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.21; т.т. = 179°С.
Пример 3.22
N- {№- [О- ( З-О- (N-бутил-карбамоилметил) -β-Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.47 (84.6 mg, 0.22 mmol)
134
Пречистване в междинния етап чрез флаш —хроматография [метиленхлорид/метанол 12:1] дава жълти кристали (132.7 mg, 68%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.54; т.т. = 180-182°С.
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (115.2 mg, 58%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.30; т.т. 176°С.
Пример 3.23
Ν- {Νε- [0-(3,4-дидеокси-р-0-галактопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -лизил-В-аланил} -батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.52 (52.6 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 25:1] дава жълти кристали (127.4 mg, 77%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.60; т.т. = 166-167°С.
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (115.2 mg, 58%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.44; т.т. =
173-175°С (с разлагане).
Пример 3.24
N- {№- [О- ( б-О-ацетил-р-Б-галактопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил 1 -лизил-В-аланил) - батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.53 (78.2 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш· хроматография [метиленхлорид/метанол 25:1] дава жълти кристали (88.3 mg,
135
49%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 4:1]: Rf = 0.61; т.т. =
196-199°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (89.6 mg, 49%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 4:1]: Rf = 0.31; т.т.=186°С (с разлагане).
Пример 3.25
N- {№- [ 0- (a-D-манопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат :
Реагент: въглехидрат 1.39 (59.7 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш — хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1] дава жълти кристали (101.7 mg, 59%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.79; т.т. = 180°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (103.1 mg, 59%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.34; т . т . =177-1'_3°С (с разлагане).
Пример 3.26
N- {№- [О- ( З-О-метил-а-Р-манопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат :
Реагент: въглехидрат 1.40 (62.8 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш* хроматография [метиленхлорид/метанол 20:1] дава жълти кристали (56.6 mg, 32%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.38; т.т.
191-192°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (46.6 mg, 26%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: R, - 0.13; т .т. =190-191°С (с разлагане).
136
Пример 3.27
N- {№- [Ο- (2, З-ди-О-метил-а-О-манопиранозил) - 4-хидроксифениламино-тиокарбонил ] -лизил-Б-аланил} -батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.41 (66.0 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 25:1] дава жълти кристали (77.8 mg, 44%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 4:1]: R₽ = 0.65; т.т. =
182-183°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (66.1 mg, 37%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 4:1]: Rf = 0.40; т.т. = 181°С (с разлагане).
Пример 3.28
N- {№- [О— ( З-О-метоксикарбонилметил-а-В-манопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-D-аланил} батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.48 (75.5 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 18:1] дава жълти кристали (62.1 mg, 33%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.66; т.т. = 165°С.
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (57.6 mg, 30%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.43; т.т.= 183184°С.
137
Пример 3.29
Ν-{Νε- [Ο- ( З-О-карбоксиметил-а-О-манопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил} -батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.48 (75.5 mg, .0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез утаяване с помощта на етанол/диетилетер, дава натриевата сол във вид на жълти кристали (173.4 mg, 92%); ТСХ [метанол]: Rc - 0.57; т.т. = 201205°С (с рзлагане) .
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (171.7 mg, 92%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.29; т.т.= 196-198°С (с разлагане).
Пример 3.30
N- {№-[0-(3-0-карбамоилметил-а-0-манопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил-D-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат 1.50 (72.2 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1] дава жълти кристали (106.6 mg, 58%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 4:1]: R, = 0.34; т.т.
192-194°С (с разлагане).
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.14, дава жълти кристали (107.7 mg, 58%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 4:1]: Rf = 0.13; т. т. =186-187°С (с разлагане).
Пример 3.31
N- {№- [О- ( 3,4-ди-0-метил-р-О-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-аланил} -батрацилин
138
3.31. a) N- {Να- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -Νε- [0-(3,4ди-О-метил-З-О-галактопиранозил) - 4-хидрокси-фениламинотиокарбонил] -лизил-Б-аланил} -батрацилин:
Тиофосген (33.5 ml, 0.44 mmol) се прибавя към разтвор на съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) в. 10 ml диоксан/вода 1:1. След 10 минути, сместа се концентрира пор, вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 1 час. След това, полученият изотиоцианат се разтваря в абсолютен диметилформамид (10 ml) и се прибавят съединение 2.5 (157 mg,
0.2 mmol) и етилдиизопропиламин (0.5 ml). Сместа се разбърква при стайна температура 16 часа и се концентрира ПОД вакуум, като остатъкът се разтваря в метиленхлорид/метанол 1:1. Продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер и се промива с малко ледено-студен метанол. Получават се жълти кристали (191 mg, 94%). [ТСХ: метиленхлорид/метанол 10:1; Rfx = 0.35]; т.т. 203°С (с разлагане). ;g·
3.31) N- {№- [О- ( 3,4-ди-0-метил-3~0-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил }-батрацилин :
Флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва от съединение 3.31 (182.2 mg, 0.18 mmol), както е описано в пример 2.4. След концентриране под вакуум и разтваряне в метанол/метиленхлорид 1:1, продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Получават се жълти кристали (127.1 mg, 89%); ТСХ Гматянол] : R = 0.46; т.т. = 158°С.
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на примери 3.31.а и 3.31 от пептиден конюгат 2.5 (във всеки случай 157 mg, 0.2 mmol):
139
Пример 3.32
N- {№- [0-( 3-0- (пиперидил-N) —карбонилметил-β—D-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-D-аланил} -батрацилин:
Реагент: въглехидрат 1.42 (75.5 mg, ,0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
3.31.а; получават се жълти кристали (191.2 mg, 91%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: Rf = 0.28; т.т. = 208°С (с разлагане) .
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.31 дава жълти кристали (155.8 mg, 88%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.47; т.т. = 120°С (с разлагане).
Пример 3.33
N- {№- [О- ( З-О-нарбоксиметил^-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-D-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
3.31.а; получават се жълти кристали (192 mg, 90%); ТСХ [етанол/метанол 1:1]: Rf = 0.05; т.т. = 211-213°С (с раз- лагане) .
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.31 дава жълти кристали (110.6 mg, 66%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.33; т.т. = 233-235°С (с разлагане).
Пример 3.34
N- {№- [О- ( З-О-карбамоилметил^-П-галантопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-П-аланил}-батраци лин:
140
Реагент:
въглехидрат 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
3.31.а; получават се жълти кристали (159.2 mg, 76%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: Rf = 0.04; т.т. = 177°С (с разлагане) .
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 3.31 дава жълти кристали (125.1 mg, 76%); ТСХ [метанол]: R, = 0.48; т.т. = 106°С (с разлагане).
Примери 4.1-4.12
Обща формула
NH.
Пример 4.1
4.1. a) N- {Να- [О— (β-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил-Б-аланил} -батрацилин :
140 mg (0.55 mmol) р-аминофенил β-Ь-фукозид първоначално се превръщат в изотиоцианата, съгласно указанията на пример 3.1.а и продуктът се свързва с 43 0 mg (0.55 mmol) N[№- (ф.пупренил-9-метоксикарбонил) -лизил-Б-аланил] -батрацилин, трифлуороацетат (пример 2.5) в присъствието на 375 μΐ еилдиизопропиламин.След утаяване е помощта на метанол/метиленхлорид, суровият продукт се пречиства чрез флаш- хломатография (ацетонитрил/вода 10:1). Остатъкът се разбърква с етер, при кое
141 то се получават 358 mg (67%) от желания продукт. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf = 0.48].
4.1) N- {Να- [Ο- (p-L-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил-Р-аланил) - батрацилин:
356 mg (0.37 mmol) от съединението от пример 4.1.а се разтварят в 10 ml диметилформамид и 5 ml пиперидин и разтворът се разбърква при 20сС 1 час. Разтворът се концентрира и остатъкът се хроматографира с метилехлорид/метанол/амоняк (17%) 15:6:0.6. Желаният продукт се получава с добив 46%.
[ТСХ: метилехлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5 Rf = 0.11].
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на примери 4.1 от частично защитения пептиден конюгат 2.5:
Пример 4.2
N- {№- [О- ( З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-аланил)-батрацилин, натриева сол:
Реагент: въглехидрат от пример 1.10
Пречиства се хроматографски в междинния етап с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5; по-късно, със същата система, но при съотношение 15:4:0.5. Пречистване на крайния продукт в бетаиновия етап чрез разбъркване с вода; следващо превръщане в натриевата сол с 0.1N разтвор на натриев хидроксид и сублимационно сушене от пиоксан/вода. Добив: 65%; т.т.: 220°С.
142
Пример 4.3
N- {№- [Ο- ( 3-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-0-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат от пример 1.2
Пречистване в междинния етап чрез утаяване от метиленхлорид с етер; пречистване на крайния продукт чрез неколкократно утаяване от диметилформамид с етер. Добив: 88%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R£ = 0.28].
Пример 4.4
N- {№- [0- (4-0-метил-р-11-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-О-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат от пример 1.4
Пречистване в междинния етап чрез неколкократно утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер; пречистване на крайния продукт чрез колонна хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8], утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер. Добив: 74%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 10:10:1 R£ = 0.19].
Пример 4.5
N-{ Να-[О-(3,4-ди-О-метил-0-В-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-О-аланил}-батрацилин
4.5.а) Ν- <Να-[О-(3,4-ди-0-метил-р-П-галактопиранозил)-4хипрокси-фениламино-тиокарбонил-№- (флуоренил-9-метоксикарбонил)]-лизил-О-аланил}-батрацилин:
Тиофосген (33.5 ml, 0.44 mmol) се прибавя към разтвор на съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) в 10 ml диоксан/вода 1:1. След 10 минути, сместа се концентрира _пдд - вакуум и ос143 татъкът се суши под вакуум от маслена помпа 1 час. След това, полученият изотиоцианат се разтваря в абсолютен диметилформамид (10 ml) и се прибавят съединение 2.6 (157 mg,
0.2 mmol) и етилдиизопропиламин (0.5 ml). Сместа се разбърква при стайна температура 16 часа и се концентрира под вакуум.Остатъкът се утаява неколкократно с помощта на метиленхлорид/метанол 1:1 чрез добавяне на диетилетер и накрая се промива с малко ледено-студен метанол. Получават се жълти кристали (198 mg, 98%). [ТСХ: метиленхлорид/метанол 10:1; Rt = 0.23]; т.т. 175°С.
4.5) N- {№- [О- ( 3,4-ди-0-метйл^-Б-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-Б-аланил} - батрацилин :
Флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва от съединение 4.5.а (172.1 mg, 0.17 mmol), както е описано в пример 2.4. След концентриране под вакуум и разтваряне в метанол/метиленхлорид 1:1, продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Получават се жълти кристали (114.5 mg, 85%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: Rr = 0.16; т.т. = 2 06°С (с разлагане).
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 4.5.а и 4.5 от пептиден конюгат 2.6 (във всеки случай 157 mg, 0.2 mmol):
Пример 4.6
N- {№- [О- ( β-Б-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил ] -лизил-Б-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат 1.23 (59.7 mg, 0.22 mmol)
144
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
4.5.а; получават се жълти кристали (185.8 mg, 94%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: R£ = 0.09; т.т. = 182°С (с разлагане) .
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 4.5 дава жълти кристали (134.3 mg, 88%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: Rf = 0.04; т.т. = 221°С (с разлагане).
Пример 4.7
N- {Να- [О- ( З-О-метил^-О-галактопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
4.5.а; получават се жълти кристали (193.5 mg, 97%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: R£ = 0.27; т.т. = 178°С (с раз- / лагане).
Пречистване на крайния продукт чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 2:1 —> 1:1] дава жълти кристали * (130.5 mg, 84%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1] : R£ = 0.09;
т.т. = 206°С (с разлагане).
Пример 4.8
N- {№- [О- ( З-О-метоксинарбонилметил-р-П-галактопиранозил) -
4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ]-лизил-0-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат 1.42 (75.5 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
4.5.а; получават се жълти кристали (209.8 mg, 99%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: R£ = 0.32; т.т. = 235°С (с разлагане) .
145
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 4.5 дава жълти кристали (164.3 mg, 99%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: Rf = 0.05; т.т. = 217°С (с разлагане).
Пример 4.9
N-{Να- [0- ( З-О-карбоксиметил-р-О-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил} -батрацилин, натриева сол:
Реагент: въглехидрат 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
4.5. а; получават се жълти кристали (210.3 mg, 99%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: Rf = 0.02; т.т. = 185°С.
След пречистване на продукта, както е описано в пример
4.5. остатъкът се суспендира във вода (10 ml) и към суспензията се прибавя на капки, при разбъркване, разтвор на натриев хидроксид до получаване на бистър разтвор (pH < 10). След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълто аморфно твърдо вещество (150.8 mg, 90%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: Rf = 0.04.
Пример 4.10
N- {№- [О- ( З-О-карбамоилметил-З-О-галактопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-D-аланил}-батрацилин :
Реагент: въглехидрат 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
4.5. а; получават се жълти кристали (152.7 mg, 73%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: R£ = 0.11; т.т. = 229°С (с разлагане).
146
След пречистване на продукта, както е описано в пример
4.5, остатъкът се суспендира във вода/диоксан 1:1 (20 ml).
След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълто аморфно твърдо вещество (98.4 mg, 61%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: Rf = 0.10; [а]20 = +44.9° (с = 0.2/вода).
Пример 4.11
Ν-{Να- [0- (a-D-манопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Б-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат 1.39 (59.7 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
4.5. а; получават се жълти кристали (179.6 mg, 91%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: Rf = 0.07; т.т. = 213°С (с разлагане) .
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 4.5 дава жълти кристали (137.5 mg, 90%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: R = 0.09; т.т. = 213°С (с разлагане).
Пример 4.12
Ν- {Να- [О- (3-0-метил-а-Б-манопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аланил}-батрацилин:
Реагент: въглехидрат 1.40 (62.8 mg, 0.22 mmol)
Пречистване в междинния етап, както е описано в пример
4.5.а; получават се жълти кристали (179.6 mg, 91%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: R£ = 0.13; т.т. = 173°С (с разлагане) .
Пречистване на крайния продукт, както е описано в пример 4.5 дава жълти кристали (66.6 mg, 43%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: R{ = 0.07; т.т. = 215°С (с разлагане).
147
Примери 5.1-5.23
Обща формула
Пример 5.1
N- {№- [0- ( З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -№- [0- (З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидроксифениламинотиокарбонил ] -лизил-0-аланил} -батрацилин:
Тиофосген (30 μΐ, 0.1S mmol) се прибавя към 50 mg (0.16 mmol) р-аминофенил З-О-карбоксиметил-Р-Ь-фукозид (пример
1.10) в 10 ml диоксан/вода 1:1, при разбъркване. След 10 минути, сместа се концентрира и остатъкът се суши прр, висок вакуум 1 час. След това, полученият изотиоцианат се свързва, в абсолютен диметилформамид, със 109 mg (0.144 mmol) от конюгата от пример 3.4 в присъствието на 82 μΐ етилдиизопропиламин. Сместа се концентрира и остатъкът се пречиства чрез флаш — хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]. Полученото вещество след концентриране се лиофилизира от вода. Добив: 89 mg, (56%). [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:6:0.6]; Rf = 0.22.
Следващите конюгати със смесени заместители се получават аналогично на пример 5.1:
148
Пример 5.2
N- {№- [Ο- (З-О-метил-З-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламинотиокарбонил] [0- (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил)-4-хидроксифениламино- тиокарбонил ] - лизил-D- аланил } - батрацилин:
Крайни продукти: въглехидрат от пример 1.2, конюгат от пример 3.10
Пречистване чрез утаяване на суровия продукт от метанол с етер. Добив: 78%; [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf - 0.45].
Пример 5.3
N- {№- [0- (З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламинотиокарбонил]-№- [ 4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -лизилD-аланил}-батрацилин:
Реагенти: конюгат от пример 4.3, 4-хидроксианилин
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]; Добив: 60%; [ТСХ: метиленхлорид /метанол /амоняк (17%) 15:2:0.2 R{ = 0.31] .
Пример 5.4
N- {№- [О- (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил ] -№- [4-хидроксифениламино-тиокарбонил]лизил-П-аланил}-батрацилин:
Реагенти: конюгат от пример 4.2, 4-хидроксианилин
Пречистване чрез флаш-«хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]. Остатъкът се разбърква с метанол/етер. Добив: 55%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:6:0.6 Rf = 0.3] .
149
Пример 5.5
N- {№- [Ο- (4-0-метил~3-Ь-фукозил) -4-хидроксифенил-аминотиокарбонил]-№- [ 4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -лизилD-аланил} - б а трацилин:
Реагенти: конюгат от пример 4.4, 4-хидроксианилин
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]. Остатъкът се утаява от метанол /метиленхлорид с етер. Добив: 49%; т.т. 128°С; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2 R{ = 0.26].
Пример 5.6
N- {№- [4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -№- [ -0 (4-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-лизилD-аланил} - б атрацилин:
Реагенти: конюгат от пример 3.11, 4-хидроксианилин
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]. Остатъкът се лиофилизира от вода/диоксан. Добив: 50%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2 Rf = 0.29] .
ί
Пример 5.7
Ν- {№- [ 4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -№- [ -О(З-О-метил-β-Ь-фукозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-лизилD-аланил}-батрацилин:
Реагенти: конюгат от пример 3.4, 4-хидроксианилин
Утаяване на остатъка от метанол с етер. Добив: 76 [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2 Rf = 0.26].
150
Пример 5.8
Ν- {Να- [Ο- (З-О-метил-Р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламинотиокарбонил] -Νε- [ 4-хидроксиетиламино-2- [Ο- ( З-О-метил-З-Ьфукозил) - 4-хидроксифениламино ] триазин- 6 -ил ] ] -лизил-Валанил}-батрацилин:
Реагенти: конюгат от пример 8.10, въглехидрат от пример
1.2
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]. Добив: 9%; FAB-MS: m/z = 1165 = М+1 [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3 Rf = 0.27] .
Пример 5.9
N- {№- [О— (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-№- [ацетил]-лизил-В-аланил}-батрацилин :
Реагенти: N-[№-[ ацетил]-лизил-Б-аланил -батрацилин, въглехидрат от пример 1.10
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2; по-късно със същата система, но при съотношение 15:4:0.5]. Остатъкът се суши сублимационно от вода. Добив: 46%; [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf =0.31].
Пример 5.10
Ν-{Να- [О- ( 4-0-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламинотиокарбонил] -№- [ацетил]-лизил-В-аланил] -батрацилин:
μΐ оцетен анхидрид се прибавят към 51 mg (0.067 mmol) от конюгата от пример 4.4 в 5 ml диметилформамид и сместа се разбърква при стайна температура 30 минути, след
151 което се концентрира и остатъкът се утаява от метанол с етер. Добив: 46 mg (86%); [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf = 0.31].
Пример 5.11
N- {№- [О— ( β-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] №- [сукцинил]-лизил-D-аланил}-батрацилин, натриева сол:
mg янтарен анхидрид се прибавят към 20 mg (0.027 mmol) от конюгата от пример 4.1 в 2 ml диметилформамид и сместа се разбърква при стайна температура 36 часа, след което се концентрира и остатъкът се утаява от метанол с етер. Остатъкът се разтваря във вода и се прибавят 27 μΐ 0.1 N разтвор на натриев хидроксид. Добив: 20 mg (86%); [ТСХ: метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 80:20:2 R= 0.2].
Пример 5.12
N- {№- [О— (З-О-метоксикарбонилметил^-Р-галактопиранозил) 4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -№- [О- (3,4-ди-О-метилβ-D-гaлaκτoπиpaнoзил) -4-хидроксифенил амино-тиокарбонил] лизил-Р-аланил}-батрацилин:
f
Въглехидрат 1.42 (37.7 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.31 (79 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране ПОД вакуум и флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 20:1 -> 10:1], се получават жълти кристали (52.9 mg, 45%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: Rf = 0.14; т.т. - 178°С (с разлагане).
Пример 5.13
N- {№- [О- (З-О-карбоксиметил^-Р-галактопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -№- [0- ( 3,4-ди-О-метил-р~Р152 галактопиранозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил]лизил-D-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Въглехидрат 1.43 (38.6 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.31 (79 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране под вакуум и разтваряне в метанол/метиленхлорид 1:1, продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Остатъкът се суспендира във вода (10 ml) и към суспензията се прибавя на капки, при разбъркване, 0.05 N разтвор на натриев хидроксид до образуване на бистър разтвор (pH < 10) .След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълто аморфно твърдо вещество (87.9 mg, 74%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.17; [а]20 = +56.0° (с = 0.1/вода).
Пример 5.14
N- {№-[О-(З-О-карбоксиметил-р-Р-галактопиранозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -№- [О-(3,4-ди-О-метил-р~Огалактопиранозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил]лизил-D-аланил}-батрацилин:
Въглехидрат 1.44 (36.1 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.31 (79 mg, 0.1 mmol) , както е описано в пример 3.31.а. След концентриране пор, вакуум и разтваряне в метанол/метиленхлорид 1:1, продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Получават се жълти кристали (45.9 mg, 39%); ТСХ [етанол]: R, = 0.38; т.т. = 219°С (с разлагане).
£
Пример 5.15
Ν-{№- [О- (3,4-ди-0-метил-р-Р-галактопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил} -№-[О-(3-0-(пиперидил-N)-карбонилметил-β-D-галактопиранозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-лизил-D-аланил}-батрацилин:
153
Въглехидрат 1.31 (39.5 mg, 0.11 mmol) взаимодейства c пептиден конюгат 3.32 (88.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране под вакуум и флаш’-хроматография [метиленхлорид/метанол 20:1 -> 10:1], се получават жълти кристали (38.8 mg, 32%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: R{ = 0.79; т.т. = 205°С (с разлагане).
Пример 5.16
N- {№- [0-(З-О-карбоксиметил-р-Б-галактопиранозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -№- [0- ( 3-0- (пиперидил-N) карбонилметил-р-Б-галактопиранозил)-4-хидроксифениламино- тиокарбонил] -лизил-Б-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Въглехидрат 1.43 (38.6 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.32 (88.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране пор, вакуум и разтваряне в метанол/метиленхлорид 1:1, продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Остатъкът се суспендира във вода (10 ml) и към суспензията се прибавя на капки, при разбъркване, 0.05 N разтвор на натриев хидроксид до образуване на бистър разтвор г (pH < 10).След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълто аморфно твърдо вещество (90.3 mg, 71%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.05; [а]20 = +39.0° (с = 0.1/вода).
Пример 5.17
N- {№- [0-(З-О-карбамоилметил-р-Б-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -№- [0- (3-0-(пиперидил-N)карбонилметил-β-Б-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино - тиокарбонил ] - лизил-Б-аланил } - батрацилин:
154
Въглехидрат 1.44 (36.1 mg, 0.11 mmol) взаимодейства c пептиден конюгат 3.32 (88.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране ПОД вакуум и разтваряне в метанол/метиленхлорид 1:1, продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Получават се жълти кристали (44.8 mg, 36%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.06; т.т. = 223°С (с разлагане).
Пример 5.18
N- {№- [0- (3,4-ди-0-метил-р-0-галактопиранозил) -4-хидрокси- фениламино-тиокарбонил] -№- [0- (З-О-карбоксиметил-р-Огалактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] лизил-Р-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Въглехидрат 1.31 (39.5 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.33 (84.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31. а. След концентриране под вакуум, се прибавя метанол/метиленхлорид 1:1 (20 ml) и продуктът се утаява чрездобавяне на диетилетер. Остатъкът се суспендира във вода (10· ml) и към суспензията се прибавя на капки, при разбъркване, 0.05 N разтвор на натриев хидроксид до образуване на бистър разтвор (pH < 10) .След лиофилизиране на филтрувания разтвор г се получава жълта аморфна маса (80.7 mg, 68%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.09; [а]20 = +35.0° (с = 0.1/вода).
Пример 5.19
N- {№- [0- (З-О-метоксикарбонилметил-р-Р-галактопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -№- [О- ( З-О-карбоксиметил-р-Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-D-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Въглехидрат 1.42 (37.7 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.33 (84.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в
155 пример 3.31.а. След концентриране no# вакуум, се прибавя метанол/метиленхлорид 1:1 (20 ml) и продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Остатъкът се суспендира във вода (10 ml) и към суспензията се прибавя на капки, при разбъркване, 0.05 N разтвор на натриев хидроксид до образуване на бистър разтвор (pH < 10).След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълта аморфна маса (87.5 mg, 71%); ТСХ [етанол]:
= 0.10; [а]20 - +24.6° (с = 0.11/вода).
Пример 5.20
N- {№- [О- (3-0-карбамоипметил-р-0-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил] [0- (З-О-карбоксиметил- β -D- галактопиранозил) - 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Въглехидрат 1.44 (36.1 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.33 (84.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране -ПОД вакуум, към остатъка се прибавя метанол/метиленхлорид 1:1 (20 ml) и продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Остатъкът се суспендира във вода (10 ml) и към суспензията се прибавя на капки, при f
разбъркване, 0.05 N разтвор на натриев хидроксид до образуване на бистър разтвор (pH < 10).След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълта аморфна маса (78.6 mg, 65%); ТСХ [етанол]: = 0.11; [а]ао - -44.0° (с - 0.13/вода).
Примес 5.21
N- {№- [О- (3,4-ди-0-метил-β-D-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -1Г- [0- (З-О-карбамоилметил-β-ϋг алакт опирано зил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]лизил-D-аланил}-батрацилин:
156
Въглехидрат 1.31 (39.5 mg, 0.11 mmol) взаимодейства c пептиден конюгат 3.34 (81.9 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране под вакуум и флаш—хроматография [етанол -> етанол/метанол 2:1], се получават жълти кристали (17.4 mg, 15%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.20; т.т. >290°С (с разлагане).
Пример 5.22
N-{№- [0- (З-О-метоксикарбонилметил^-П-галактопиранозил)4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -№- [О- (З-О-карбамоилметил-β-D-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокар бонил]-лизил-D-аланил} - б а т рацилин:
Въглехидрат 1.42 (37.7 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.34 (81.9 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране под вакуум и разтваряне в метанол/метиленхлорид 1:1, продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Получават се жълти кристали (72 mg, 60%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.21; т.т. = 222°С (с разлагане).
Пример 5.23 г
Ν-{Να-[0-(З-О-карбоксиметил-β-Ο-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] [0- (З-О-карбамоилметилβ-D-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-О-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Въглехидрат 1.43 (38.6 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 3.34 (81.9 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 3.31.а. След концентриране под вакуум и разтваряне в метанол/метиленхлорид 1:1, продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер. Остатъкът се суспендира във вода (10 ml) и към суспензията се прибавя на капки, при разбъркване, 0.05 N
157 разтвор на натриев хидроксид до образуване на бистър разтвор (pH < 10) .След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълта аморфна маса (78.2 mg, 65%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.07; [а]20 = +33.0° (с = 0.1/вода).
Примери 6.1-6.89
Обща формула
Пример 6.1
N- (Να,Νε-6Ηθ-[0-(2-0-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-О-аланил}-батрацилин:
f
Тиофосген (30 μΐ, 0.4 mmol) се прибавя към разтвор на съединение 1.1 (50 mg, 0.19 mmol) в 10 ml диоксан/вода 1:1, при разбъркване. След 10 минути, сместа се концентрира пой вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 1 час. След това, полученият изотиоцианат се разтваря в абсолютен диметилформамид (10 ml) и се прибавят съединение 2.13 (61 mg, 0.09 mmol) и етилдиизопропиламин (0.5 ml). Сместа се разбърква при стайна температура 16 часа и се концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]. Остатъкът се
158 утаява от метанол с етер. Получава се желаният продукт (48 mg, 50%) във вид на жълти кристали.
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 6.1 от пептидния конюгат в пример 2.13 или от Lаланиловия изомер (пример 2.2):
Пример 6.2
Ν- {Ц^М^-бис- [0- (З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] -лизил-D-аланил } - батрацилин:
Реагент: 100 mg (0.38 mmol) въглехидрат от пример 1.2
Пречистване чрез флаш—Хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:0.5:0.05, след това със същата система 15:1:0.1] ;'и следващо утаяване с помощта на метиленхлорид/метанол/етер. Добив: 59%. Т.т. 178°С (с разлагане); [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf = 0.51].
Пример 6.3
Ν-(Ν®, №-бис- [О- (4-0-метил-р-1»-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ]-лизил-D-аланил} -батрацилин:
f
Реагент: 115 mg (0.44 mmol) въглехидрат от пример 1.4
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]; следващо утаяване от метиленхлорид/метанол (1:1)/етер. Добив: 58%. Т.т. 176°С (с разлагане); [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rr = 0.52].
Пример 6.4
Ν- {Ν^,ΓΓ-δπσ- [О— (З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-аланил} -батрацилин:
Реагент: 115 mg (0.44 mmol) въглехидрат от пример 1.2
159
Пречистване чрез утаяване от метиленхлорид/метанол (1:1)/етер. Добив: 93%. Т.т. 192°С (с разлагане); [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf = 0.46].
Пример 6.5
N- {№,№-бис- [0- ( З-О-метил-а-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] -лизил-D-аланил} - батрацилин:
Реагент: 100 mg (0.38 mmol) въглехидрат от пример 1.3
Пречистване чрез флаш.хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%)15:1:0.1];следващо утаяване с помощта на метиленхлорид/метанол (1:1)/етер. Т.т. 178°С (с разлагане); FAB-MS: m/z = 1071 = М+1.
Пример 6.6
N- [№,№-бис- [0- ( З-О-п-пропил-р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил ] -лизил-аланил} -батрацилин:
Реагент: 38 mg (0.127 mmol) въглехидрат от пример 1.5
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%)15:1:0.1];следващо утаяване с помощта на метиленхлорид/метанол (1:1)/етер. Добив: 42%. Т.т. 167-170°С (с г разлагане); [ТСХ: метиленхлорид/ме танол/амоняк (17%) Rf = 0.34] .
Пример 6.7
N-{№,№-бис- [0- (З-деокси-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил}-батрацилин:
Реагент: 40 mg (0.167 mmol) въглехидрат от пример 1.6
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%)15:2:0.2];следващо утаяване с помощта на метанол/етер. Добив: 81%. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf = 0.46].
160
Пример 6.8
N-(№,№-бис- [0-(3,4-дидеокси-р-11-фукозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аланил} -батрацилин:
Реагент: 41 mg (0.183 mmol) въглехидрат от пример 1.7
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 95:5]; следва сублимационно сушене от вода/диоксан. Добив: 60%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 9:1 R, = 0.22].
Пример €.9
N-{^ж^-бис- [О- (3-хидроксиетил-р-11-фукозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аланил} - батрацилин:
Реагент: 75 mg (0.25 mmol) въглехидрат от пример 1.12
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2, след това със същата система
15:4:0.5];и следващо утаяване с помощта на метанол/етер.Добив: 66%. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 R. = 0.28].
Пример 6.10
N- {№,№-бис- [О- (2-хидроксиетил-р-Ь-фукозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил ] - лизил-Б-аланил} - батрацилин:
f
Реагент: 50 mg (0.167 mmol) въглехидрат от пример 1.19
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3];следващо утаяване с помощта на метанол/етер; сублимационно сушене от вода/диоксан. Добив: 72%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf = 0.39].
161
Пример 6.11
Ν-ίΝ^Ν^δΗΟ- [0- (2-0-карбоксиметил~р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-аланил}-батрацилин, ди-натриева сол:
Реагент: 50 mg (0.16 mmol) въглехидрат от пример 1.13
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8, след това със същата система
15:10:1]. Остатъкът се кипи с етер, с последващо) сублимационно сушене от вода/диоксан. Превръщане в динатриевата а сол с 2 еквивалента 0.1 N разтвор на натриев хидроксид, следващо сублимационно сушене от вода. Добив: 49%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.5 R, = 0.38]. MS-FAB: FAB; m/z = 1157 = М - 2Na+ + Н*.
Пример 6.12 N-{Na,№-6HC- [О- ( З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аланил} -батрацилин, ди-натриева сол:
Реагент: 200 mg (0.64 mmol) въглехидрат от пример 1.10
Пречистване чрез флаш,-·хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5, след това със същата система
15:8:0.8 и накрая с 15:10:1]. Остатъкът се кипи с етер, с последващо сублимационно сушене от вода/диоксан 1:1. Следва превръщане в динатриевата сол с 2 еквивалента 0.1 N разтвор на натриев хидроксид и сублимационно сушене от вода. Добив: 59%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) Rf = 0.1].
Пример 6.13
162
N- {Na,Nc-6HC- [0- ( З-О-карбамоилметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Р-аланил}-батрацилин:
Реагент: 6 0 mg (0.19 mmol) въглехидрат от пример 1.18
Пречистване чрез флаш—Хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3]. Остатъкът се утаява с помощта на метиленхлорид/метанол (1:1) с етер, подлага се на вакуумфилтруване и след това на сублимационно сушене от вода/диоксан 1:1. Добив: 36%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R, = 0.46].Т.т. = 190°С (с разлагане).
Пример 6.14
N- {Ν^Ι^-βΗσ- [О- (Р-Ь-фукозил) -4-хидронси-фениламинотиокарбонил] -лизил-0-аланил} -батрацилин:
Реагент: 100 mg (0.39 mmol) от р-аминофенил β-Ь-фукозид
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2, след това със същата система
15:4:0.5] . Остатъкът се утаява с помощта на диметилформамид с етер и се подлага на вакуумфилтруване. Добив: 48%. Т.т.= 195-198°С.
f
Пример 6.15
N- {№,№-бис- [О- (a-L-рамнозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил ] - лизил-D-аланил } - батрацилин:
Реагент: 158 mg (0.61 mmol) въглехидрат от пример 1.21
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3, след това със същата система
15:4:0.5]. Остатъкът се лиофилизира от вода/диоксан. Добив: 87%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5 R„ =
0.25].
163
Пример 6.16
N- {№,№-бис- [Ο- ( З-О-карбоксиметил-а-Ь-рамнозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аланил} -батрацилин, ди-натриева сол:
Реагент: 200 mg (0.64 mmol) въглехидрат от пример 1.22
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5, след това със същата система
15:8:0.8 и накрая с 15:10:1]. Остатъкът се вари с етер, след което се суши сублимационно от вода/диоксан 1:1.
Следващите глиноконюгати, които съдържат напълно деблокирана лизинова структурна единица в амино-края, се получават аналогично на пример 6.1 от различни пептидни конюгати на батрацилин:
Пример 6.17
N- <№,№-бис- [0- ( З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-глицил} - батрацилин, ди-натриева сол:
Реагенти: 32 mg (0.1 mmol) въглехидрат от пример 1.10 f
mg (0.045 mmol) N-[ лизил-глицил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат (пример 2.9)
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8, по-късно със същата система
15:15:1.5] . Утаяване с помощта на диметилформамид/метанол (1:1), с етер и следващо сублимационно сушене от вода/диоксан. Превръщане в динатриевата сол с 2 еквивалента 0.1 N разтвор на натриев хидроксид, следващо сублимационно сушене от вода. Добив: 25%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8 Re = 0.19] .FAB-MS: m/z = 1189 = Μ + 1.
164
Пример 6.18
N- {№,№-бис- [О- (З-О-метил-Р-Ь-фукозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил ] -лизил-глицил} -батрацилин: Реагенти: 60 mg (0.22 mmol) въглехидрат от пример 1.2 mg (0.1 mmol) N-[лизил-глицил]-батрацилин, дитрифлуороацетат (пример 2.9)
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 90:10:1]. Утаяване от метанол с етер и следващо сублимационно сушене от вода/диоксан. Добив: 68%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 80:20:2 R£ = 0.62] .
Пример 6.19
N- {№,№-бис- [О- (З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил] - лизил-лизил}-батрацилин:
6.19 . a) N- {На,№-бис-[0-(3-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-№- (флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизил}-батрацилин:
Реагенти: 297 mg (1 mmol) р-аминофенил β-Ь-фукозид mg (0.1 mmol) N- [лизил-№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил ] -батрацилин, ди-трифлуороацетат (пример 2.15)
206 μΐ етилдиизопропиламин
Пречистване чрез двукратно утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид (1:1) с етер, промиване на остатъка върху филтъра с етер. Добив: 89%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5 Rf = 0.31] .
165
6.19) N- {Να /Νε-6πο- [0- (3-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-лизил)-батрацилин:
515 mg (0.39 mmol) от съединението от пример 6.19.а се разтварят в 5 ml диметилформамид и 5 ml пиперидин и разтворът се разбърква при 20°С 30 минути. Дозата се концентрира и остатъкът се кмп-и с етер. Сместа се подлага на вакуумфилтруване и остатъкът върху филтъра се разтваря в диметилформамид. След утаяване с етер и измиване на филтърния остатък, остават 335 mg (78%) от желания продукт в кристална форма. FAB-MS: m/z = 1100=M+l.
Пример 6.20
N-{Na,№-6HC-[0-(З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарб онил]-лиз ил-диаминопропионил} - б а трацилин:
6.20.а) N-{№,№-бис-[0-(З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фенилаамино- тиокарбонил ] - лизил-N^- (флуоренил- 9 -метоксикарбонил)-диаминопропионил}-батрацилин:
Синтезът е аналогичен на пример 6.19: Реагенти: 60 mg (0.22 mmol) въглехидрат от пример 1.2 f
100 mg (0.11 mmol) N-[лизил-N^-(флуоренил-9-метоксикарбонил)-диаминопропионил]-батрацилин, ди-трифлуороацетат (пример 2.16) μΐ етилдиизопропиламин
Пречистване чрез двукратно утаяване с помощта на метанол с етер, промиване на остатъка върху филтъра с етер. Добив: 105 mg (73%).
166
6.20) N- {№\№-бис- [0- ( З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-лизил-диаминопропионил}-батрацилин:
103 mg (0.079 mmol) от съединението от пример 6.20.а се деблокират с пиперидин, аналогично на пример 6.19. Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3; след това със същата система
15:6:0.6]. Сублимационно сушене от вода/диоксан. Добив: 21%; [ТСХ ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R, = 0.32] .
Пример 6.21
N- {№,№-бис-[0-(З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-диаминопропионил}-батрацилин, ди-натриева сол:
Това съединение се получава аналогично на пример 6.20 в два етапа, като се излиза от въглехидрата от пример 1.10 и пептидния конюгат от пример 2.16. Хроматографското пречистване може да не се извършва, тъй като страничните продукти могат да се отстранят чрез иирене с метанол и етер. След това продуктът се превръща в динатриевата сол с 2 еквивалента 0.1 N разтвор на натриев хидроксид. Добив: 66% в двата етапа. [ТСХ ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 10:3:1.5 R = 0.3] .
Пример 6.22
N- {N“,№-6hc-[0-(З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-серил}-батрацилин:
Реагент: 60 mg (0.22 mmol) въглехидрат от пример 1.2
167 mg (0.11 mmol) N-[лизил-серил]-батрацилин, дитрифлуороацетат (пример 2.10)
Пречистване чрез флаш.—хроматография [метиленхлорид/метанол/ амоняк (17%) 15:2:0.2]. Утаяване с помощта на метиленхлорид/метанол/етер. Добив: 26%. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 R = 0.39] .
Пример 6.23
N- {Να,№-бис- [О- ( З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-серил} -батрацилин:
Реагент: 60 mg (0.22 mmol) въглехидрат от пример 1.2
9 mg (0.11 mmol) N-[лизил-Б-серил]-батрацилин, ди-хидробромид (пример 2.11)
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]; сублимационно сушене от диоксан/вода. Добив: 29%. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf =0.36].
Пример 6.24
N- {Να,Νε-6Ηθ- [О- ( З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил} -батрацилин:
Реагент: 80 mg (0.3 mmol) въглехидрат от пример 1.2.
mg (0.14 mmol) N-[лизил]-батрацилин (пример
2.17)
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:1:0.1; след това със същата система
15:2:0.2]; утаяване от метанол/етер. Добив: 26%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2 Rf =0.22].
168
Пример 6.25
N- {№,№-бис- [Ο- ( 3-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] -лизил} - батрацилин:
Реагент: 60 mg (0.19 mmol) въглехидрат от пример 1.10 mg (0.063 mmol) N-[лизил]-батрацилин (пример
2.17)
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2; след това със същата система
15:4:0.5]; сублимационно сушене от вода. Добив: 26%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R£ =0.25].
Пример 6.26
N- <№,№-бис- [О- ( 3,4-ди-0-метил-р-П-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] - лизил} - батрацилин:
Тиофосген (33.5 μΐ, 0.44 mmol) се прибавя към разтвор на съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) в 10 ml диоксан/вода
1:1, при разбъркване. След 10 минути, сместа се концентрира лед вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 1 час. След това, полученият изотиоцианат се разтваря в абсолютен диметилформамид (10 ml) и се прибавят съединение 2.17 f
(37.7 mg, 0.1 mmol) и етилдиизопропиламин (0.5 ml). Сместа се разбърква при стайна температура 16 часа и се концентрира под вакуум. Остатъкът се пречиства чрез флаш*^ хроматография [метиленхлорид/метанол 30:1 -> 20:1 -> 10:1]. Получават се жълти кристали (56.7 mg, 53%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.72; т.т. = 125°С (с разлагане).
Пример 6.27
169
N-{№,№-6110- [0- (3-0-метоксикарбонилметил-р-В-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил}-батрацилин :
Съединение 1.42 (75.5 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.17 (37.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 30:1 —> 20:1 -> 10:1] дава жълти кристали (51.1 mg, 44%); ТСХ [етанол]: R£ - 0.80; т.т. - 176°С (с разлагане).
Пример 6.28
N-{№,№-бис-[О-(З-О-карбоксиметил-р-В-галактопиранозил)4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил}-батрацилин, динатриева сол:
Съединение 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.17 (37.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер дава жълти кристали (53 mg, 47%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.75; т.т. > 260°С (с разлагане).
f
Пример 6.29
И-{№,№-бис-[0-(З-О-карбамоилметил-р-В-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил}-батрацилин:
Съединение 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.17 (37.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер дава жълти кристали (55.6 mg, 48%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.09; т.т. = 206°С (с разлагане).
170
Пример 6.30
N- {№,№-бис- [Ο- ( З-О-метил-р-В-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] -лизил-серил} -батрацилин:
Съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. След концентриране пер, вакуум, остатъкът се разтваря в метиленхлорид/метанол 1:1 (10 ml) и продуктът се утаява чрез добавяне на диетилетер (15 ml) и се промива с малко ледено-студен метанол. Получават се жълти кристали (46 mg, 41%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.12; т.т. =
190-19ГС.
Пример 6.31
N-{№,№-бис- [0- (р-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ]-лизил-серил]-батрацилин:
р-аминофенил Р-Ь-фукопиранозид (56.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш—хроматография [етилацетат -> етанол] и утаяване с помощта на метанол/ме^ тиленхлорид 1:1 с диетилетер дава жълти кристали (73.8 mg, 70%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.15; т.т. = 123°С.
Пример 6.32
N-{№,№-бис- [0- ( 3,4-ди-0-метил-р-0-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] - лизил- серил } - батрацилин:
Съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш-хроматография [етилацетат
171 —> етилацетат/етанол 7:1] дава жълти кристали (43.8 mg, 38%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.31; т.т. = 176°С.
Пример 6.33
N- {№,№-бис- [О- (З-О-метоксикарбонилметил-р-Г-галаитопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-серил]-батрацилин:
Съединение 1.42 (75.5 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш-хроматография [етилацетат -> етилацетат/етанол 3:1] дава жълти кристали (46.2 mg, 37%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: R£ = 0.12; т.т. = 161°С.
Пример 6.34
N- {№,№-бис- [0- ( 3-0-карбоксиметил-р-0-галактопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил-серил}-батрацилин, динатриева сол:
Съединение 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства. Получават се жълти ΐ кристали (39.2 mg, 31%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.77; т.т. = 213-215°С (с разлагане).
Пример 6.35
N-{№,№-бис-[ О-( З-О-карбамоилметил-р-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил-серил] батрацилин:
Съединение 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш-хроматография [етилаце172 тат/етанол 2:1] дава жълти кристали (66.1 mg, 53%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.14; т.т. = 192°С (с разлагане) .
Пример 6.36
N- {N0, ,№-бис- [О- ( 3-0-метил-а-Р-манопиранозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-лизил-серил}-батрацилин:
Съединение 1.40 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (48.9 mg, 44%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rc = 0.10; т.т. = 204°С.
Пример 6.37
N- [Na,Ne-6HC- [0-(2,3-ди-0-метил-а-Р-манопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-серил}-батрацилин:
Съединение 1.41 (66 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш^-хроматография [етилацетат г —> етилацетат/етанол 71] дава жълти кристали (52 mg, 45%) ; ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.28; т.т. = 164-165°С.
Пример 6.38
N-{Na,№-6nc- [0- (4-0- (β-Р-галахтопиранозил)-β-Р-глюнопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизилсерил} -батрацилин :
Съединение 1.56 (95.4 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.10 (69.3 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. След концентриране под вакуум, продуктът се
173 промива добре с горещ метанол (50%). Получават се жълти кристали (6.16 mg, 44%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.32; т.т. = 222°С (с разлагане).
Пример 6.39
N- {№,№-бис- [О- (р-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-серил} -батрацилин:
р-аминофенил З-Ь-фукопиранозид (56.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.11 (62.6 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш-хроматография [етилацетат —> етанол] и преутаяване на остатъка от метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер дава жълти кристали (50.9 mg, 48%); ТСХ [етанол]: R£ = 0.14; т.т. = 133°С.
Пример 6.40
N- {№,№-бис- [0- ( 3,4-ди-0-метил-3-П-галактопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-D-серил } батрацилин:
Съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.11 (62.6 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш—хроматография [етилацетат -> етилацетат/етанол 5:1] дава жълти кристали (53.8 mg, 47%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.38; т.т. - 145146°С.
Пример 6.41
N- {№,№-бис- [0- ( З-О-метоксикарбонилметил-З-П-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-D-серии} -батрацилин:
174
Съединение 1.42 (75.5 mg, 0.22 mmol) взаимодейства c пептиден конюгат 2.11 (62.6 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [етилацетат -> етилацетат/етанол 3:1]. Получават се жълти кристали (52.4 mg, 42%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.12; т.т. = 168°С.
Пример 6.42
Ν-ίΙ^,Ι^-δΗσ- [0- (З-О-карбоксиметил-р-О-галантопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-серил} -батрацилин, дина трие в а сол:
Съединение 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.11 (62.6 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (69.2 mg, 55%); ТСХ [метанол 2:1]: Rf = 0.71; т.т. = 214-21б°С (с разлагане).
Пример 6.43
N- {И“,№-бис- [0- (З-О-карбамоилметил-р-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-cepHn} батрацилин:
Съединение 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.11 (62.6 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [етилацетат/етанол 2:1]. Получават се жълти кристали (46.4 mg, 38%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.10; т.т. = 173°С.
175
Пример 6.44
N-{№,№-бис-[Ο-(3-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-D-аспарагил}-батрацилин:
р-аминофенил р-Ь-фукопиранозид (56.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.11 (72.1 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез утаяване с помощта на метанол / метиленхлорид 1:1 с диетилетер дава жълти кристали (69.4 mg, 64%); ТСХ [етанол]: Rf - 0.14; т.т. = 185-187°С.
Пример 6.45
N- {№,№-бис- [0- ( 3,4-ди-О-метил-р-D-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-О-аспарагил]-батрацилин :
Съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.7 (72.1 mg, 0.1 mmol) , както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [етилацетат/оцетна киселина 200:1 етилацетат/етанол 3:1]. Получават се жълти кристали (99.5 mg, 85%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.59; т.т. = 149°С (с разлагане).
Пример 6.46 1?-{№,№-бис-[0-(3-0-карбоксиметил-р-0-галактопиранозил)4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Б-аспарагил} батрацилин, динатриева сол:
Съединение 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.7 (72.1 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1] с диетилетер, като се получават жълти кристали (93.4 mg, 73%); т.т. = 220°С (с разлагане).
176
Пример 6.47
N-{№,№-бис- [Ο- (З-О-карбамоилметил-р-Б-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аспарагил } -батрацилин:
Съединение 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.7(62.6 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [етилацетат/етанол/оцетна киселина 400:100:2]. Получават се жълти кристали (69.7 mg, 57%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.11; т.т. = 111°С.
Пример 6.48
N- [№,№-бис- [О— (p-L-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Б-аспарагил]-батрацилин, натриева сол:
Съединение 6.44 (21.7 mg, 20 mmol) се суспендира във’ вода (10 ml) и към суспензията се прибавя на капки, при: разбъркване, 0.05N разтвор на натриев хидроксид до получаване на бистър разтвор (pH <10). След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълта аморфна маса (20.6 mg, 93%) .
Пример 6.49
N-{N“,№-6hc-[0-(3,4-ди-О-метил-р-Б-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Б-аспарагил]-батрацилин, натриева сол:
Съединение 6.45 (23.5 mg, 20 pmol) взаимодейства, както е описано в пример 6.48 и полученият продукт се обработва, като се получава жълта аморфна маса (23.9 mg, 100%).
177 /
Пример 6.50
N- {1Та,№-бис- [Ο- ( З-О-карбоксиметил-р-П-галактопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-О-аспарагил} батрацилин, тринатриева сол:
Съединение 6.46 (25.6 mg, 20 μιηοΐ) се разтваря във вода (10 ml) и към разтвора се прибавя на капки, при разбъркване, 0.05N разтвор на натриев хидроксид до достигане на pH 8. След лиофилизиране на филтрувания разтвор се получава жълта аморфна маса (24 mg, 92%) .
Пример 6.51
N- {№,№-бис- [0- ( З-О-карбамоилметил-р-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-D-acnapaгил}-батрацилин, натриева сол:
Съединение 6.47 (24.7 mg, 20 μπιοί) взаимодейства, както е описано в пример 6.48 и полученият продукт се обработва, като се получава жълта аморфна маса (23.0 mg, 92%) .
Пример 6.52
N- {Na,NE-6HC- [0- (p-L-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-глутамил}-батрацилин:
р-аминофенил p-L-фукопиранозид (56.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.8 (66.8 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш-хроматография [етилацетат/оцетна киселина 200:1 —> етилацетат/етанол/оцетна киселина 10:1:0.1] дава жълти кристали (39.5 mg, 36%); ТСХ [етанол]: R, = 0.09; т.т. = 138-139°С (с разлагане) .
178
Пример 6.53
N- (N01,№-бис- [Ο- (З-О-карбоксиметил^-В-галактопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] - лизил-D- глутамил} - батрацилин, динатриева сол:
Съединение 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.8 (66.8 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (97.4 mg, 75%); т.т. = 180°С (с разлагане).
Пример 6.54
N- (№,№-бис- [0- (З-О-карбоксиметил^-В-галактопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-В-глутамил} -батрацилин, тринатриева сол:
Съединение 6.53 (25.6 mg, 20 μιηοΐ) взаимодейства, както е описано в пример 6.50 и продуктът се обработва. Получава се жълта аморфна маса (24.3 mg, 92%); [а]20 = +20.0° (с =
0,26/вода).
Пример 6.55
N- {йа,№-бис- [О- (р-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил]-лизил-глицил}-батрацилин:
р-аминофенил Р-Ь-фукопиранозид взаимодейства с пептиден конюгат 2.9 (66.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример
6.26. Пречистване чрез флаш—хроматография [етилацетат —> етанол] дава жълти кристали (62.2 mg, 60%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.12; т.т. = 176°С.
Пример 6.56
N- {Na,№-6HC- [0- (З-О-метил-β-Β-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-глицил}-батрацилин:
179
Съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства c пептиден конюгат 2.9 (66.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [етилацетат/етанол 10:1 -> 2:1]. Получават се жълти кристали (56.2 mg, 52%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.22; т.т. = 197°С.
Пример 6.57
N- {N“,№-6hc- [0-(3,4-ди-0-метил-3-0-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-глицил} -батрацилин :
Съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.9 (66.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [етилацетат/етанол 10:1 —> 3:1]. Получават се жълти кристали (26.2 mg, 23%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.39; т.т. = 209°С.
Пример 6.58
N-{№,№-бис-[О- ( З-О-метоксикарбонилметил-З-В-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил-глицил}-батрацилин:
Съединение 1.42 (75.5 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.9 (66.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-кроматография [етилацетат/етанол -> 10:1]. Получават се жълти кристали (22 mg, 18%); ТСХ [ етилацетат/етанол 2:1]: Rf - 0.06; т.т. = 194-195°С (с разлагане).
180
Пример 6.59
N- {№,№-бис- [О- (З-О-карбоксиметил-β-В-галактопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-глицил} -батрацилин, динатриева сол:
Съединение 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.9 (66.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. След концентриране Под вакуум, продуктът се промива добре с метанол, метиленхлорид и диетилетер. Получават се жълти кристали (86.8 mg, 71%); т.т. = 230-232°С (с разлагане).
Пример 6.60
N- {Na,№-6HC- [0- (3-0-карбамоилметил-р-В-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-глицил} батрацилин:
Съединение 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.9 (66.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. След концентриране 'под- вакуум, продуктът се промива добре с метанол, метиленхлорид и диетилетер. Получават се жълти кристали (40.9 mg, 35%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.05; т.т. = 214-216°С (с разлагане).
Пример 6.61
N- {№, №-бис- [0- (3-0-метил-а-В-манопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-глицил}-батрацилин:
Съединение 1.40 (62.879 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.9 (66.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [етилацетат/етанол 10:1 -> 2:1]. Получават се жълти кристали
181 (72.2 mg, 66%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: R£ = 0.18; т.т. = 175°С.
Пример 6.62
N- {№,№-бис- [О- ( 2 , З-ди-О-метил-а-Б-манопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-глицил} -батрацилин:
Съединение 1.41 (66 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.9 (66.2 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [етилацетат/етанол 10:1 -> 3:1]. Получават се жълти кристали (66.6 mg, 60%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf - 0.41; т.т. = 173°С.
Пример 6.63
N- [№,№-бис- [0- (β-Ιι-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-треонил}-батрацилин:
р-аминофенил β-L-φykoπиpaнoзид (56.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.12 (64 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. Пречистване чрез флаш-'хроматография [етилацетат —> етанол] и утаяване на продукта с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер дава жълти кристали (30.5 mg, 28%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.10; т.т. = 172°С.
Пример 6.64
N- {N<x,№-6hc- [0- (в-Б-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил-Б-аланил}-батрацилин:
Съединение 1.23 (59.7 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1 -> 1:1]. Получават се жълти
182 кристали (68.3 mg, 64%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: Rf = 0.49; т.т. = 222-224°С (с разлагане).
Пример 6.65
N- {Να,Νε-6Ησ- [0- (2-0-метил-р-В-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-О-аланил} -батрацилин:
Съединение 1.24 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер. Получават се жълти кристали (69.6 mg, 63%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.24; т.т. = 208°С (с разлагане) .
Пример 6.66
N- {№\№-бис- [О— (3-О-метил-р-Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил} - батрацилин:
Съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26 и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 15:1 -> 10:1 —> 5:1]. Получават се жълти кристали (94.3 mg, 85%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.16; т.т. = 212°С (с разлагане).
Пример 6.67
N- {№,№-6ис- [О- (4-О-метил-р-Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил} -батрацилин:
183
Съединение 1.26 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства c пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 15:1 —> 10:1 -> 5:1]. Получават се жълти кристали (52.6 mg, 48%); ТСХ [метиленхлорид/метанол]: Rf = 0.88; т.т. = 192°С (с разлагане).
Пример 6.68
N- {№,№-бис- [О- ( б-О-метил-р-Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] -лизил-D-аланил} -батрацилин:
Съединение 1.27 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер. Получават се жълти кристали (96.7 mg, 88%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: R = 0.04; т.т. = 210°С (с разлагане).
Пример 6.69
N- {№,№-бис- [О— ( 2 , З-ди-О-метил-р-Р-галактопиранозил) -4хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] - лизил-D- аланил } - батрацилин :
Съединение 1.28 (65.9 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 2:1]. Получават се жълти кристали (57.4 mg, 51%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.40; т.т. = 148°С (с разлагане).
184
Пример 6.70
Ν- {Ν'1,№-бис- [0-(2,4-ди-0-метил~р-В-галактопиранозил) -4хидро κ си-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил} -батрацилин:
Съединение 1.29 (65.9 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 20:1 -> 15:1 -> 10:1]. Получават се жълти кристали (74.2 mg, 65%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.40; т.т. = 140°С (с разлагане).
Пример 6.71
Ν- {М“,№-бис- [0-(2,6-ди-0-метил-р-В-галактопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил} -батрацилин :
Съединение 1.30 (65.9 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 20:1 -> 15:1]. Получават се жълти кристали (43.9 mg, 40%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.43; т.т. = 229°С (с разлагане).
Пример 6.72
Ν- {Να,Νε-6πο- [О- ( 3,4-ди-0-метил-р-В-галактопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил} -батрацилин:
Съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26,и продуктът се пречиства чрез флаш*хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1]. Получават се жълти кристали
185 (66.2 mg, 59%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.39; т.т. = 184°С.
Пример 6.73
N- {Na,Ne-6HC- [0-(3, б-ди-О-метил-р-О-галактопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-0-аланил}-батрацилин :
Съединение 1.32 (65.9 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 15:1 —> 10:1]. Получават се жълти кристали (57.1 mg, 50%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: R - 0.42; т.т. = 190°С (с разлагане).
Пример 6.74
N- {Na,№-6HC-[0-(4,6-ди-0-метил-р-В-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил}-батрацилин:
Съединение 1.33 (79 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-кроматография [метиленхлорид/метанол 20:1 -> 15:1 -> 10:1]. Получават се жълти кристали (47.0 mg, 42%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1] : Rf = 0.39; т.т. = 169°С.
Пример 6.75
N- {№,№-бис- [О- (2,3,4-три-0-метил-р-П-галактопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-D-аланил } -батрацилин:
186
Съединение 1.34 (69 mg, 0.22 mmol) взаимодейства c пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-^сроматография [метиленхлорид/метанол 30:1]. Получават се жълти кристали (83.8 mg, 72%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: Rf = 0.36; т.т. = 165°С (с разлагане).
Пример 6.76
N- {Na,Ne-6HC- [0-(2,3, б-три-О-метил-р-Б-галактопиранозил) 4 - хидрокси - фениламино - тиокарб онил ] - лиз ил - D - аланил } - б а т рацилин:
Съединение 1.35 (69 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез утаяване с помощта на 1 метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер. Получават се жълти кристали (105 mg, 91%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: R£ = 0.48; т.т. = 194°С (с разлагане).
Пример 6.77
N- {№,№-бис- [0-(2,4, б-три-О-метил-р-О-галактопиранозил) 4-хидрокси-фенил амино-тиокарбонил ]-лизил-D-аланил }-батрацилин :
Съединение 1.36 (69 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 30:1 —> 10:1]. Получават се жълти кристали (67 mg, 58%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: R£ = 0.54; т.т. = 228°С (с разлагане).
187
Пример 6.78
Ν- {№,№-бис- [0-(3,4,б-три-О-метил-р-В-галактопиранозил) 4 - хидрокси - фениламино - т иокарб онил ]-лизил-D- аланил } - б а т рацилин:
Съединение 1.37 (69 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер. Получават се жълти кристали (109.3 mg, 94%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.52; т.т. = 180°С (с разлагане).
Пример 6.79
N- {№,№-бис- [0-(2,3,4, б-тетра-О-метил-р-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил} батрацилин:
Съединение 1.38 (69 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер. Получават се жълти кристали (99.2 mg, 84%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: Rf - 0.Ί5; т.т. = 188°С (с разлагане).
Пример 6.80
Ν- {Να,Νε-6Ηο- [О- (З-О-метоксикарбонилметил-р-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-0-аланил}-батрацилин:
Съединение 1.42 (75.5 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер. Получават се жълти
188 кристали (22 mg, 18%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.33; т.т. = 194-195°С(с разлагане).
Пример 6.81
N-{№ ,№-бис-[0-(3-0-карбоксиметил-р-Р-галактопиранозил)4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил]-батрацилин, динатриева сол:
Съединение 1.43 (77.3 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден : конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26,и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали (99.7 mg, 81%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.80; т.т. = 230°С (с разлагане) .
Пример 6.82
N- {№,Νε-6Ησ-[0-(З-О-карбамоилметил-р-Р-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил]батрацилин:
Съединение 1.44 (72.2 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26,и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 7:1]. Получават се жълти кристали (29.4 mg, 25%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 3:1]: Rf = 0.23; т.т. = 201-202°С (с разлагане).
Пример 6.83
N- {№,№-бис-[О-(3,4-0-дидеокси-р-Р-галактопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-Р-аланил]-батрацилин :
Съединение 1.52 (52.6 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в
189 пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 17:1]. Получават се жълти кристали (38.8 mg, 37%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: Rf = 0.40; т.т. = 175°С.
Пример 6.84
N- {№,№-бис- [О- (a-D-манопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил} -батрацилин:
Съединение 1.39 (59.7 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1 -> 1:1]. Получават се жълти кристали (52 mg, 48%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]: R 0.19; т.т. = 196°С.
Пример 6.85
N- {№,№-бис- [0- ( 3,4-ди-0-метил-р-0-галантопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-аланил} -батрацилин:
Съединение 1.31 (79 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.2 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флапн-хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1]. Получават се жълти кристали (77.6 mg, 69%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 15:3:0.2]: R£ = 0.33; т.т. = 186°С.
Пример 6.86
N- {№,№-бис- [О- ( 4-0- (β-ϋ-галактопиранозил) -β-ϋ-ΓΗΐοκοπΗранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил}-батрацилин:
190
Съединение 1.56 (95.4 mg, 0.22 mmol) взаимодейства c пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. След концентриране под вакуум, остатъкът се промива добре с горещ метанол (50 ml) . Получават се жълти кристали (102.8 mg, 73%); ТСХ [метанол]: Rf = 0.27; т.т. = 225-226°С (с разлагане).
Пример 6.87
N-{№,№-бис- [0- (4-0- (3'-сулфато-р-0-галактопиранозил) -βБ-глюкопиранозил)4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]лизил-Б-аланил]-батрацилин, динатриева сол:
Съединение 1.57 (117.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. След пречистване чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер, се получават жълти кристали (152.8 mg, 95%); т.т. = 232°С (с разлагане).
Пример 6.88
N- [№,№-бис- [О— (4-0- (3'-0-метил-р-В-галактопиранозилΙ-βΟ-глюкопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аланил]-батрацилин:
Съединение 1.58 (98.48 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26. След пречистване чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер, се получават жълти кристали (118.2 mg, 83%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 1:1]·. Rf = 0.58; т.т. = 221°С (с разлагане).
X
191
Пример 6.89
Ν- {№,Νε-6Ηθ- [Ο- (2-О-метил-4-О- ( 3'-0-метил-р-О-галактопиранозил)-З-Р-глюкопиранозил)4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-Б-аланил}-батрацилин:
Съединение 1.59 (101.5 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.13 (67.7 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол 15:1 10:1 -> 5:1]. Получават се жълти кристали (101.3 mg, 70%); ‘ТСХ [метиленхлорид/метанол 2:1]: Rf = 0.58; т.т. = 233°С (с разлагане).
Примери 7.1-7.13
Обща формула
Следващите глиноконюгати се получават аналогично на пример 4.1.а, като се излиза от други аминокиселинни или пептидни конюгати на батрацилин или от батрацилин:
Пример 7.1
Ν-{N-[0-(3-О-метил-р-Ь-фумозил)-4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-D-аланил}-батрацилин:
Реагенти: въглехидрат от пример 1.2, аминокиселинен конюгат от пример 2.3
Пречистване чрез флаш—хроматография (метиленхлорид/* метанол/амоняк (17%) 15:1:0.1). Сублимационно сушене от ди-
192 оксан/вода. Добив: 42%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]: Rf = 0.31.
Пример 7.2
N- {N- [0- (3-0-карбоксиметил~Р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-D-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Реагенти: въглехидрат от пример 1.10, аминокиселинен конюгат от пример 2.3
Пречистване чрез флаш^ хроматография (метиленхлорид/ метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3). Сублимационно сушене от диоксан/вода и следващо превръщане в натриевата сол с 0.1N разтвор на натриев хидроксид. Добив: 43%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/ амоняк (17%) 15:4:0.5]: R = 0.14.
Пример 7.3
N-{N-[О-(β-Ιι-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-серил-D-аланил}-батрацилин:
Реагенти: р-аминофенил β-L-φykoзид, аминокиселинен конюгат от пример 2.18
Пречистване чрез флаш— хроматография (метиленхлорид/ метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3). Сублимационно сушене от диоксан/вода. Добив: 93%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3]: Rf = 0.28; FAB-MS: m/z = 705 = M+l.
Пример 7.4
Ν-{Ν-[Ο-(0-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-D-аланил-D-аланил}-батрацилин:
Реагенти: р-аминофенил β-Ь-фукозид, аминокиселинен конюгат от пример 2.19 . г’ \
193
Пречистване чрез кипене с метанол и утаяване с метанол/метиленхлорид с етер. Добив: 65%; [ТСХ: ацетонитрил/ вода/ ледена оцетна киселина 5:1:0.2]: R = 0.78
Пример 7.5
N- {N- [0- (3-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-глутамил-D-аланил} - батрацилин:
Реагенти: р-аминофенил β-Ь-фукозид, аминокиселинен конюгат от пример 2.20
Пречистване чрез флаш -хроматография (метиленхлорид/ метанол/амоняк (17%) 15:4:0.4; след това със същата система, но при съотношение 15:6:0.6). Сублимационно сушене от диоксан/вода. Добив: 92%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8]: Rf = 0.55.
Пример 7.6
N- [0- ( З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -батрацилин:
250 mg (1 mmol) батрацилин се разтварят в 50 ml диоксан, добавят се 184 μΐ тиофосген, сместа се разбърква при 20°С 2 часа, след което се концентрира и остатъкът се кмпи с етер и се филтрува. Филтърният остатък се суши под висок вакуум 16 часа и се разтваря в 30 ml диметилформамид. Прибавят се 312 mg (1 mmol) въглехидрат от пример 1.10 и 500 μΐ етилдиизопропиламин и сместа се подлага на ултразвукова обработка 4 часа. Следва концентриране и остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография (метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2; след това със същата система, но при съотношение 15:6:0.6). Съответните фракции се концентрират и се
194 лиофилизират от диоксан/вода. Добив: 363 mg (60%); [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:6:0.6]: Rf = 0.38.
Пример 7.7
N-[0-(З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ]-батрацилин:
Получава се аналогично на пример 7.6, като се излиза от батрацилин и въглехидрат от пример 1.2.
Пречистване чрез флаш - хроматография (метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:1:0.1). Добив; 58%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]: Rf = 0.39; FAB-MS: m/z - 561 = M+l.
Пример 7.8
N-{N-[0-(3,4-ди-О-метил-р-О-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарб онил]-D-аланил} - б атрацилин:
Съединение 1.31 (37.5 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.3 (32 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 30:1]. Получават се жълти кристали (49.3 mg, 75%); ТСХ [етилацетат/етанол 2:1]: Rf = 0.81; т.т. = 185°С (с разлагане).
Пример 7.9
N-{N-[0-(2,3,4-три-О-метил-β-Ώ-галактопиранозил)-4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил] -D-аланил}-батрацилин:
Съединение 1.34 (34.5 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.3 (32 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26,и продуктът се пречиства чрез флаш--хроматография [метиленхлорид/метанол 40:1 -> 15:1]. Получават се жълти
195 кристали (54.9 mg, 81%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 20:1]: Rf = 0.15; т.т. = 190°С (с разлагане).
Пример 7.10
N- {N- [О- (3-О-метоксикарбонилметил-β-D-галактопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -D-аланил} -батрацилин:
Съединение 1.42 (37.8 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.3 (32 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26,и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 20:1 -> 10:1]. Получават се жълти кристали (44.3 mg, 63%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.85; т.т. = 195°С (с разлагане).
Пример 7.11
N- [N- [0- ( 3-0-карбоксиметил-р-В-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -В-аланил}-батрацилин, натриева сол:
Съединение 1.43 (38.6 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.3 (32 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез утаяване с помощта на метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер. Получават се жълти кристали (63.8 mg, 89%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.15; т.т. = 217°С (с разлагане) .
Пример 7.12
N- {N- [О- (3-0-карбамоилметил-р-В-галактопиранозил) -4-хидрокси- фениламино - тиокарбонил ] - В- аланил } - б а трацилин:
Съединение 1.44 (37.8 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.3 (32 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш-хроматография
196 [метиленхлорид/метанол 20:1 -> 10:1 -» 5:1]. Получават се жълти кристали (20 mg, 29%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.15; т.т. = 184°С (с разлагане) .
Пример 7,13
N-{N- [0- (Р-1|-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламинотиокарб онил ] - D - аланил } - батрацилин:
р-аминофенил р-Ь-фукопиранозид (28.1 mg, 0.11 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 2.3 (32 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 6.26, и продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [етилацетат/петролев етер 2:1 —> 5:1]. Получават се жълти кристали (49.8 mg, 81%); ТСХ [етанол]: Rf = 0.50; т.т. = 173°С.
Примери 8.1-8.12
Обща формула
R
Пример 8.1
N- {№- [ 2-хлоро-4- [0- (3-0-метил-β-Ь-фукозил) -4-хидрок-сифениламино] -триазин-6-ил] -лизил-D-аланил} - батрацилин, трифлуороацетат
197
8.1 .a) N- {N51- [ трет-бутоксикарбонил] -№- [2-хлоро-4- [0- (3О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино]-триазин-6ил]-лизил-О-аланил}-батрацилин:
265 mg (0.98 mmol) р-аминофенил З-О-метил-р-Ь-фукозид (пример 1.2) и 181 mg, (0.98 mmol) хлорид на циануровата киселина се разтварят в 50 ml диоксан/етер 1:1 и сместа се охлажда до -5°С, добавят се 83 mg натриев бикарбонат и сместа се разбърква при тази температура 15 минути. Прибавят се 538 mg (0.98 mmol) N-[N“-(трет-бутоксикарбонил)-лизил-Оаланил ]-батрацилин (пример 2.4), разтворен в 14 ml диметилформамид и още 83 mg натриев бикарбонат и сместа се оставя да достигне стайна темепература, разбърква се при 20°С 16 часа, концентрира се и остатъкът се обработва с вода. Сместа се подлага на вакуумфилтруване и филтърният остатък се суши под висок вакуум, като се получават 890 mg, (96%) от желания продукт. ТСХ [метиленхлорид/метанол 10:1]: R = 0.26.
8.1) N- {№- [ 2-хлоро-4- [0- (З-О-метил-З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино]-триазин-6-ил] -лизил-О-аланил] -батрацилин, трифлуороацетат
100 mg (0.11 mmol) от съединението от пример 8.1 се разбъркват в смес от 5 ml безводна трифлуороцетна киселина и 5 ml метиленхлорид при 0°С 30 минути. Сместа се концентрира и остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:1.5:0.15]. Следващо утаяване от метанол/етер дава 41 mg, (95%) от желания продукт; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]: R = 0.26;
FAB-MS: m/z = 829 = М+1.
198
Пример 8.2
Ν- [Νε- [ 4-хидроксиетиламино-2 - [Ο-(З-О-метил-β-Ь-фукозил)4 -хидрокси-фениламино ] - триазин- 6 -ил ] - лизил-D- аланил } батрацилин, трифлуороацетат
8.2 .a) N- {№- [трет-бутоксикарбонил]-№- [4-хидроксиетил- амино-2- [0- (З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино ]-триазин-6-ил]- лизил-D-аланил}-батрацилин:
100 mg (0.11 mmol) от съединението от цример 8.1 се разтварят в 3 ml диоксан. Прибавят се 60 mg калиев карбонат и 6.5 ml 0. IN разтвор на етаноламин в диоксан и сместа се разбърква при 80°С 18 часа. Сместа се концентрира и остатъкът се разбърква с вода^ после се филтрува и филтърният остатък се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:1:0.1]. Следващо концентриране на съответните фракции и сушене под висок вакуум дава 83 mg, (80%) от желания продукт; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк·' (17%) 15:2:0.2]: Rf = 0.23.
8.2) N- {№- [ 4-хидроксиетиламино-2- [О- (З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино] -триазин-6-ил] -лизил-D-аланил} -батрацилин, трифлуороацетат:
mg (0.07 mmol) от съединението от пример 8.2 се деблокират аналогично на пример 8.1. Пречистването се осъществява чрез флаш_ хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2]. Следващо утаяване от метанол/етер дава желания' продукт с добив 90%; FAB-MS: m/z = 854 = М+1.
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 8.1:
199
Пример 8.3
N- {№- [2-хлоро-4- [Ο- (2-0-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино] -триазин-б-ил] -лизил-D-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.1; Добив: 76%; FAB-MS : m/z = 829 = М+1.
Пример 8.4
N- {№- [ 2-хлоро-4- [0- (З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино] триазин-6-ил] -лизил-О-аланил}-батрацилин, трифлуороацетат :
Реагент: р-аминофенил β-Ь-фукозид; Добив: 36%; FAB-MS: m/z = 815 М+1. ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]: Rf = 0.44.
Пример 8.5
N- {№- [ 2-хлоро-4- [0- ( З-дезокси-З-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино ] - триазин- 6 -ил ] - лизил-D-аланил} - батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.6; Добив: 56%; FAB-MS: m/z - 799 М+1; ТСХ [ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 15:1:0.2]: Rf = 0.54.
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на примери 8.1.а, 8.2.а и 8.2 от батрацилин-пептидния конюгат от пример 2.4 или от L-аланил-изомера, който се получава по съответния начин:
200
Пример 8.б
Ν-{Νε- [4-хидроксиетиламино-2- [Ο- ( 2-0-метил-р~Ь-фукозил)4-хидрокси-фениламино] -триазин-б-ил] -лизил-D-аланил}-
батрацилин. трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.1 Добив: 78%; FAB-MS : m/z = 854 М+1; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]: Rf = 0.33.
Пример 8.7
N- {№- [ 4-хидроксиетиламино-2- [0- (З-дезокси-р-Ь-фукозил) -4хидрокси-фениламино] -триазин-6-ил] -лизил-И-аланил}-батрацилин , трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.4 Добив: 38%; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 5:4:0.5]: Rf = 0.4.
Пример 8.8
N- {№- [ 4-хидроксиетиламино-2 - [0- (З-дезокси-р-Ь-фукозил) -4хидрокси-фениламино] -триазин-6-ил ] -лизил-О-аланил} - батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.6; Добив: 77%; FAB-MS: m/z = 824 М+1; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]: Rf = 0.37.
Пример 8.9
N- {№- [ 4-хидроксиетиламино-2- [0- (β-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино] -триазин-б-ил] -лизил-D-аланил} -батрацилин, трифлуороацетат:
201
Реагент: р-аминофенил β-Ι,-φγ^3Ημ; Добив: 52%; FAB-MS: m/z = 840 М+1; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]: R, = 0.30.
Пример 8.10
Ν- {№- [ 4-хидроксиетиламино-2- [0- (З-О-метил-р-Ь-фукозил)4-хидрокси-фениламино] -триазин-6-ил]-лизил-Р-аланил} батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.2; Добив: 88%; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:3:0.3] : К = 0.35.
Пример 8.11
Ν- {№- [ 4-хидроксиетиламино-2- [0- ( 2-0-метил-β-Ь-фукозил) 4-хидрокси-фениламино] -триазин-6-ил] -лизил-аланил]- батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.1; Добив: 58%; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]: R. = 0.40.
Пример 8.12
Ν- {№- [ 4-хидроксиетиламино-2- [0- (4-0-метил^-Ь-фукозил) 4-хидрокси-фениламино] -триазин-6-ил] -лизил-аланил] -батрацилин, трифлуороацетат:
Реагент: въглехидрат от пример 1.4; Добив: 66%; FAB-MS: m/z = 854 М+1; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]: R, = 0.37.
202
Пример 9.1
N- [D-аланил] -хинолон-а, трифлуороацетат:
CF3COOH
COOH
9.1.a) N- [N- (трет-бутоксикарбонил)-D-аланил]-хинолон-а:
N-(трет-бутоксикарбонил)-D-аланин (3.6 g, 19.2 mmol) и 2-изобутокси-1-изобутоксикарбонил-1,2-дихидрохинолин (5.8 g,
19.2 mmol) се разтварят в 200 ml диметилформамид. Сместа се разбърква при стайна температура 8 часа и се прибавят хинолон-*а (4 д, 9.6 mmol) и 3.3 ml етилдиизопропиламин и до зата се обработва с ултразвук 10 часа. След това се концен трира, остатъкът се разтваря в метиленхлорид и продуктът се утаява с етер. След филтруване, промиване с етер и сушене под висок вакуум се получава желаният продукт, 4.58 g (81%), който по-нататък реагира без допълнително пречистване.
9.1) N-[D-аланил]-хинолон-а, трифлуороацетат:
4.56 g (7.75 mmol) от съединението от пример 9.1 се разтварят в 50 ml метиленхлорид и 50 ml безводна трифлуороцетна киселина при 0°С и разтворът се разбърква при тази температура 1 час, концентрира се и остатъкът се дестилира с метиленхлорид, като продуктът се утаява от метанол с етер. Получават се 4.07 g (87%) от желания продукт под формата на кристали. ТСХ [ ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2]: R£ = 0.34.
203
Пример 9.2
Ν-[аланил}-хинолон-а
Синтезът се осъществява аналогично на този за получаване на изомера в пример 9.1.
Пример 9.3
Ν-[лизил-Р-аланил]-хинолон-а, ди-трифлуороацетат
соон
9.3 .a) Ν- [№,№-бис- (трет-бутоксикарбонил) -лизил-О-алан- ил]-хинолон-а:
341 mg (0.984 mmol) Ι^,Νθ-δΗΟ-(трет-бутоксикарбонил)лизин се разтварят в 10 ml диметилформамид и се прибавят 200
204 mg (1.48 mmol) N-хидроксибензотриазол и 227 mg (1.18 mmol) N'- (3 -диметиламинопропил) -N-етилкарбодиимид, хидрохлорид при 0°С. Сместа се разбърква при 10°С 3 часа и се прибавят 432 mg (0.82 mmol) от съединението от пример 9.1, след което сместа се разбърква при 20°С още 2 часа, концентрира се и остатъкът се разбърква три пъти с по 50 ml вода. Остатъкът се разтваря в метиленхлорид и сместа се суши над натриев сулфат. Следва утаяване с етер до получаване на 516 mg (78%) от желания про,дукт. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1; Rf = 0.55].
9.3) N-[лизил-D-аланил]-хинолон-а, ди-трифлуороацетат:
Деблокиране на 512 mg (0.63 mmol) от съединението от
пример 9.3.а, аналогично на пример 9.1. Утаяване от етилаце-
тат с етер. Добив: 479 mg (90%); [ТСХ : ацетонитрил/вода/
ледена оцетна киселина 10:3:1.5; R = 0.3].
Пример 9.4
N-[лизил-аланил]-хинолон-а, ди-трифлуороацетат:
Синтезът се осъществява идентично на този за получаване на изомера в пример 9.3.
205
Пример 9.5
Ν- [Να- (трет-бутоксикарбонил) -лизил-0-аланил]-хинолон-а
соон
9.5 . а) Ν- [Να- ( трет-бутоксикарбонил)-№- (флуоренил-9-ме- токсикарбонил) -лизил-П-аланил]-хинолон-а:
1.57 g (3.36 mmol) Ν*1- (трет-бутоксикарбонил) -№- (флуоренил- 9-метоксикарбонил) -лизин се разтварят в 25 ml диметилформамид и се прибавят 600 mg (5.04 mmol) N-хидроксисукцинимид и 82 0 mg (4.03 mmol) Ν,Ν'-дициклохексилкарбодиимид при 0°С. След 3 часа, полученият карбамид се отфилтрува и към филтрата се прибавят 1.5 g (2.86 mmol) от съединението от пример 9.1, след което сместа се разбърква при стайна температура 16 часа. Остатъчният карбамид се отфилтрува и филтратът се пречиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол 97.5:2.5; след това със същата система 90:10]. Продуктът се утаява от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер. Добив: 1.5 g (56%). [ТСХ: метиленхлорид/метанол 9:1; Rf = 0.47].
9.5) Ν- [Να- (трет-бутоксикарбонил) -лизил-О-аланил] -хинол он-а:
206
Отцепване на Fmoc от продукта от пример 9.5. а с пиперидин в диметилформамид. Утаяване на суровия продукт от диметилформамид с етер. Добив: 72%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ ледена оцетна киселина 5:1:0.2; Rf = 0.43].
Пример 9.6
N- [№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил-О-аланил] -хинолон-а, трифлуороацетат:
Това съединение, с формула дадена по-долу, се получава чрез отцепване на Вос от продукта от пример 9.5. а), аналогично на пример 9.1. Утаяване на суровия продукт от метанол/етер. Добив: 80%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5; Rf = 0.36].
Пример 9.7 соон
N- [№- (трет-бутоксикарбонил) -лизил-аланил] -хинолон-а:
Синтезът се осъществява идентично на получаването на изомера в пример 9.5.
207
Пример 9.8
N- [лизил]-хинолон-а
CF3COOH
CF3COOH
соон
9.8. a) N-[№,№-бис-(трет-бутоксикарбонил)-лизил]-хинолон-а :
1317 mg (3.8 mmol) Ν“,№-бис-(трет-бутоксикарбонил) лизин се свързват с хинолон-а, съгласно указанията, дадени в пример 9.1.а. Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:1:0.1]. Получават се 1010 mg (71%) от желания продукт.
9.8) N-[лизил]-хинолон-а, ди-трифлуороацетат:
Деблокиране на 1005 mg (1.347 mmol) от съединението от пример 9.8.а, аналогично на пример 9.1. След утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер, се получават 966 mg (93%) от желания продукт във вид на кристали. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 10:5:3; R = 0.33].
Пример 9.9
N-[D-лизил]-хинолон-а, ди-трифлуороацетат:
Синтезът се осъществява идентично на този за получаване на изомера в пример 9.8.
208
Пример 9.10
N- [№-(трет-бутоксикарбонил)-лизил]-хинолон-а
соон
9.10 . a) N- [Να- (трет-бутоксикарбонил) -№- (флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизил]-хинолон-а:
1350 mg (2.88 mmol) №-(трет-бутоксикарбонил)-№-(флуоренил-9-метоксикарбонил)-лизин се свързват с хинолон-а, съгласно указанията в пример 9.8. а. Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:1:0.1; след това със същата система 15:2:0.2]. Получават се 1025 mg (82%) от желания продукт.
9.10) N- [№-(трет-бутоксикарбонил)-лизил]-хинолон-а:
Отцепване на Fmoc от продукта от пример 9.10.а, аналогично на пример 9.5. Двукратно утаяване на суровия продукт от метанол с етер. Добив: 86%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2; Rf = 0.48].
209
Пример 9.11
Ν- [Νε- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил] -хинолон-а, трифлуороацетат:
соон
Съединението се получава чрез отцепване на Вос от продукта от пример 9.10.а), аналогично на пример 9.1. Двукратно утаяване на суровия продукт от метанол/етер и следващо сублимационно сушене от диоксан/вода. Добив: 92%. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5; R = 0.44].
Примери 10.1-10.3
Обща формула
С1'
210
Пример 10.1
Ν- {№- [Ο- (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-Р-аланил} -хинолон-а:
10.1.a) N- {№- (трет-бутоксикарбонил) -№- [О- (З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] лизил-Р-аланил}-хинолон-а:
Тиофосген (47 μΐ, 0.28 mmol) се прибавя към 78 mg (0.25 mmol) р-аминофенил З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозид (пример
1.10) в 15 ml диоксан/вода 1:1, при разбъркване. Сместа се разбърква 10 минути при 20°С,след което се концентрира и остатъкът се суши nog. висок вакуум 1 час. След това, полученият изотиоцианат се свързва, в абсолютен диметилформамид, със 180 mg (0.25 mmol) И-[Ма-(трет-бутоксикарбонил)-лизил-0аланил]-хинолон-а (пример 9.5) в присъствието на 86 μΐ етилдиизопропиламин. Суровият продукт се утаява двукратно от метиленхлорид /етер, следва разбъркване с вода и сублимационно сушене от диоксан/вода. Получават се 210 mg (78%) от желания продукт. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2] ; Rf = 0.62.
10'.1) Ν- {Νε- [О- (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил-0-аланил} -хинолон-а:
208 mg (0.193 mmol) от съединението от пример 10.1.а се разбъркват с 10 ml безводна трифлуороцетна киселина в 10 ml метиленхлорид при 0°С 1 час. Сместа се концентрира и остатъкът се дестилира с 15 ml метанол и се хроматографира с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 10:10:0.8. След утаяване от диметилформамид с етер, се получават 52 mg (28%) от же
211 лания продукт. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2]; Rf = 0.62.
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 10.1 от частично защитените пептидни конюгати в примери 9.5, 9.7 и 9.10:
Пример 10.2
N- {№-[О-(З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-аланил}-хинолон-а:
Реагенти: въглехидрат от пример 1.2;
пептиден конюгат от пример 9.7
Пречистване в междинния етап чрез неколкократно утаяване от метанол с етер. В крайния етап пречистването е чрез флаш* хроматография с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5; след това със същата система при съотношение 15:8:0.8. Добив: 20%; [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8 Rf - 0.15] .
Пример 10.3
N- {№ - [0- (З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил}-хинолон-а:
Реагенти: въглехидрат от пример 1.2;
аминокиселинен конюгат от пример 9.10
Пречистване в междинния етап чрез утаяване от метанол с етер. В крайния етап пречистването е чрез флаш-^роматография с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8. Добив: 39%;
[ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R{ = 0.33].
212
Примери 11.1-11.18
Обща формула
Пример 11.1
N- {1Та,№-бис- [0- ( З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино -тиокарб онил]-лизил-D-аланил}-хинолон-а:
mg (0.19 mmol) р-аминофенил З-О-метил-р-Ь-фукозид (пример 1.2) първоначално се превръщат в изотиоцианат, съгласно указанията в пример 10.1.а и продуктът се свързва в 5 ml диметилформамид с 68 mg (0.08 mmol) Ν-[лизил-D-аланил]хинолон-а, ди-трифлуороацетат (пример 9.3) в присъствието на 55 μΐ етилдиизопропиламин. Сместа се разбърква при стайна температура 16 часа и се концентрира, като остатъкът се пре чиства чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 85:15:1.5]. След утаяване от метанол с етер, се получават 62 mg (63%) от желания продукт. [ТСХ:метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 80:20:2 Rf = 0.5]; MSMALDI: m/z = 1242 = M+l.
213
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 11.1 от пептидните конюгати от примери 9.3, 9.4,
9.8 и 9.9:
Пример 11.2
N- {Να,Νε-6κσ- [0- (З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-аланил} -хинолон-а:
Реагенти: 50 mg (0.19 mmol) въглехидрат от пример 1.2;
0.08 mmol пептиден конюгат от пример 9.4
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 90:10:1] и утаяване от метанол с етер. Добив: 79%; [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf= 0.42].
Пример 11.3
N- [Na,Ne-6HC- [0- ( 3-0-карбоксиметил~3-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фенил амино-тиокарбонил ] -лизил-аланил}-хинолон-а: Реагенти: 52 mg (0.166 mmol) въглехидрат от пример 1.10;
0.07 mmol пептиден конюгат от пример 9.4
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 80:20:2] и разбъркване на остатъка с метанол. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 10:3:1.5 Rf = 0.62].
Пример 11.4
N- {№,№-бис- [О- ( З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-D-аланил} -хинолон-а: Реагенти: 44 mg (0.14 mmol) въглехидрат от пример 1.10;
0.06 mmol пептиден конюгат от пример 9.3
214
Пречистване чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 80:20:2] и разбъркване на остатъка с метанол. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 10:3:1.5 Rf = 0.62].
Пример 11.5
N- {№,№-бис- [0- (a-L-рамнозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил-аланил}-хинолон-а;
Реагенти: 44 mg (0.166 mmol) въглехидрат от пример 1.21;
0.07 mmol пептиден конюгат от пример 9.4
Пречистване чрез флаш^хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 80:20:1] и разбъркване на остатъка с метанол/етер. Добив: 90 mg (89%); [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R - 0.51]. MS-ESI: m/z = 1212 =М+1.
Пример 11.6
N-{Na,№-бис-[0- ( З-О-метил-р-Ь-фунозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил}-хинолон-а:
Реагенти: 70 mg (0.258 mmol) въглехидрат от пример 1.2;
0.11 mmol аминокиселинен конюгат от пример
9.8.
Пречистване чрез флаш —хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 90:10:1] и утаяване от метиленхлорид /метанол 1:1 с етер. Разбъркване на остатъка с вода. Добив: 41%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R = 0.65] .
215
Пример 11.7
N-<№,№-бис-[Ο-(З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-D-лизил}-хинолон-а:
Реагенти: 50 mg (0.19 mmol) въглехидрат от пример 1.2; 0.08 mmol аминокиселинен конюгат от пример 9.9
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 90:10:1] и утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер. Разбъркване на остатъка с вода.
Добив: 67%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина
5:1:0.2 R, = 0.65] MS-FAB: m/z = 1169 = М+1.
Пример 11.8
Ν-{№,№-бис-[О-(З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил}-хинолон-а, динатриева сол:
Реагенти: 50 mg (0.16 mmol) въглехидрат от пример 1.10; 0.07 mmol аминокиселинен конюгат от пример 9.8
След концентриране на реакционната доза, остатъкът се разтваря в 10 ml диметилформамид, добавят се 8 ml 0. IN разтвор на натриев хидроксид и сместа се разбърква при 20°С 2 часа. След повторно концентриране, остатъкът се разтваря във вода и pH се довежда до 5. Продуктът се лиофилизира и се вари с метанол, а след това и с метанол/етер. Получават се 68 mg (65%) от желаното съединение. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R = 0.26].
216
Пример 11.9
N-{N“,№-6x0-[Ο-(З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-D-лизил}-хинолон-а, динатриева сол:
Реагенти: 100 mg (0.32 mmol) въглехидрат от пример 1.10;
0.13 mmol аминокиселинен конюгат от пример
12.9
След концентриране на реакционната доза, остатъкът се разтваря в 10 ml диметилформамид, добавят се 16 ml 0. IN разтвор на натриев хидроксид и сместа се разбърква при 20°С 2 часа. След повторно концентриране, остатъкът се разтваря във вода и pH се довежда до 5. Продуктът се лиофилизира и се вари с метанол, а след това и с метанол/етер. Получават се 160 mg (77%) от желаното съединение. Т.т.: 218-220°С; [ТСХ: ацетонитрил/ вода /ле дена оцетна киселина 10:3:1.5 Rf - 0.69].
Пример 11.10
N- {№,№-бис- [О- (З-О-метил-а-Ь-фукозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-D-лизил}-хинолон-а:
Реагенти: 50 mg (0.19 mmol) въглехидрат от пример 1.3;
0.08 mmol аминокиселинен конюгат от пример
9.9
Получава се аналогично на пример 11.7. Пречистване чрез флаш — хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 10:10:1] и следващо утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер. Добив: 66%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf = 0.62].
217
Пример 11.11
N- {Na,Ne-6HC- [Ο- (a-L-рамнозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил] -D-лизил} -хинолон-а:
Реагенти: 50 mg (0.19 mmol) въглехидрат от пример 1.21;
0.08 mmol аминокиселинен конюгат от пример
9.9
Получава се аналогично на пример 11.7. Добив: 57%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R = 0.63] .
Пример 11.12
N- {№,№-бис- [0- (З-О-метил-р-Ь-фунозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-D-лизил}-хинолон-а, натриева сол:
mg (0.05 mmol) от съединението от пример 11.7 се суспендират във вода и се превръщат в натриева сол с един еквивалент 0.1N разтвор на натриев хидроксид. След сублимационно сушене се получават 60 mg от желаното съединение.
Пример 11.13
N- {№\№-бис- [0- ( З-О-метил-З-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил}-хинолон-а, натриева сол:
Тиофосген (33.5 ml, 0.44 mmol) се прибавя към разтвор на съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol) в 10 ml диоксан/вода 1:1, при разбъркване. След 10 минути, сместа се концентрира под вакуум и остатъкът се суши под вакуум от маслена помпа 1 час. След това, полученият изотиоцианат се разтваря в абсолютен диметилформамид (10 ml) и се прибавят съединение 9.8 (77.4 mg, 0.1 mmol) и етилдиизопропиламин (0.5 ml). Сместа се разбърква при стайна температура 16 часа и се концентрира
218 под. вакуум, като остатъкът се пречиства чрез флаш'—хроматография (метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 10:10:1 -> метанол/амоняк (25%) 20:1]. Получават се жълти кристали, които се суспендират във вода (10 ml) . Към суспензията се прибавя на капки 0.05N разтвор на натриев хидроксид, при разбъркване до получаване на бистър разтвор (pH < 10) . След лиофилизиране на разтвора от филтруването се получава жълта аморфна твърда маса (39.7 mg, 32%); [a]D 20 = +25.8° (с = 0.26/вода).
Пример 11.14
N-{№,№-бис- [0- (4-0- (3'-0-метил-р-П-галактопиранозил) -βD-глюкопиранозил) - 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] - лизил}-хинолон-а, натриева сол:
Съединение 1.58 (98.4 mg, 0.22) взаимодейства с пептиден конюгат 9.8 (77.4 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 11.13, и полученият продукт се пречиства. Получава се жълта аморфна твърда маса (62.5 mg, 40%); [a]D 20 - +12.9° (с = 0.26/вода).
Пример 11.15
N- {N“,№-6ис-[О— (2-О-метил-4-О- ( 3'-0-Μβτππ-β-ϋ-галактопиранозил)-β-ϋ-ΓΗΜΚ0ΠΗρΗΗ03Ηπ)-4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил}-хинолон-а, натриева сол:
Съединение 1.59 (101.5 mg, 0.22) взаимодейства с пептиден конюгат 9.8 (77.4 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 11.13,и полученият продукт се пречиства чрез утаяване от метанол/метиленхлорид 1:1 с диетилетер. Следва екстрахиране чрез кипене с етанол, при което се получават жълти кристали, които се превръщат в натриевата сол, както е опи
219 сано. Получава се жълта аморфна твърда маса (51.1 mg, 32%); [a]D 20 = +27.9° (с = 0.24/вода).
Пример 11.16
Ν- {Να,Νε-6Ηθ- [0- (З-О-метил-р-В-галактопиранозил) -4хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -В-лизил} -хинолон-а, натриева сол:
Съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22) взаимодейства с пептиден конюгат 9.9 (77.4 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 11.13, и полученият продукт се пречиства. Получава се жълта аморфна твърда маса (77.3 mg, 63%); [a]D 20 = -23.8° (с = 0.63/вода).
Пример 11.17
N- {№\№-бис- [0- (3-0-метил-а-В-манопиранозил) -4-хидроксифенил амино-тиокарбонил] -В-лизил} -хинолон-а, натриева сол:
Съединение 1.40 (62.8 mg, 0.22) взаимодейства с пептиден конюгат 9.9 (77.4 mg, 0.1 mmol), както е описано в пример 11.13, и полученият продукт се пречиства. Получава се жълта аморфна твърда маса (33.6 mg, 27%); [a]D 20 = +0.7° (с = 0.28/вода).
Пример 11.18
N- {N“,№-6hc- [О- (4-0- ( 3'-0-метил-р-В-галактопиранозил) -βВ- глюкопиранозил) - 4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ]-Влизил}-хинолон-а, натриева сол:
Съединение 1.58 (98.4 mg, 0.22) взаимодейства с пептиден конюгат 9.9 (77.4 mg, 0.1 mmol), както е описано в при220 мер 11.13,и полученият продукт се пречиства. Получава се жълта аморфна твърда маса (63.0 mg,
41%) ;
[а] 30 = -21.8° (с = L J D '
0.22/вода).
Примери 12.1-12.15
Обща формула
Пример 12.1
Ν- {N - [ 0- (З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-D-аланил}-хинолон-а:
447 mg (1.66 mmol) р-аминофенил З-О-метил-Р-Ь-фукозид (пример 1.2) първоначално се превръщат в изотиоцианат, съгласно указанията в пример 10.1.а,и продуктът се свързва в 40 ml диметилформамид с 1 g (1.66 mmol) Ν-[D-аланил]-хинолон-а, трифлуороацетат (пример 9.1) в присъствието на 568 μΐ етилдиизопропиламин. Сместа се разбърква при стайна температура 2 часа и се концентрира, като остатъкът се пречиства чрез неколкократно утаяване от метиленхлорид/метанол с етер. Остатъкът върху филтъра се разбърква още два пъти с вода. Получават се 876 mg (66%) от желания продукт. Т.т.: 198°С;
[ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf 0.63] .
221
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 12.1 от аминокиселинните конюгати от примери 9.1 и 9.2:
Пример 12.2
N-{N - [0- ( З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-аланил}-хинолон-а:
Реагент: 25 mg (0.092 mmol) въглехидрат от пример 1.2
Пречистване чрез флаш —хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 90:10:1], утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер и разбъркване на филтърния остатък с вода. Добив: 53 mg (52%). [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R = 0.65].
Пример 12.3
N- {N - [О- (З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-D-аланил}-хинолон-а, мононатриева сол:
Реагенти: 523 mg (1.67 mmol) въглехидрат от пример 1.10;
840 mg (1.39 mmol) от съединението от пример
12.1
След реакционно време 6 часа, сместа се концентрира и
остатъкът се разбърква с вода. Следва флаш* хроматография
[метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:8:0.8; след това със същата система 10:1:1] и сублимационно сушене от диоксан/ вода. Продуктът се разтваря във вода, прибавя се 1 еквивалент 0.1N разтвор на натриев хидроксид и отново се провежда лиофилизиране. Добив: 525 mg (45%). [ТСХ: ацетонитрил/ вода /ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf = 0.39].
222
Пример 12.4 r
Ν- {Ν -[Ο-(a-L-рамнозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ]-D-аланил}-хинолон-а:
Реагент: 20 mg (0.076 mmol) въглехидрат от пример 1.21
Пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 90:10:1] и утаяване от метанол с етер. Добив: 20 mg (34%). [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R = 0.42].
Следващите гликоконюгати се получават от частично защитени конюгати на N-(лизил)-хинолон-а и на Ж-(лизилD-аланил)-хинолон-а:
Пример 12.5
N- {№- [0- (З-О-метил-З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-лизил}-хинолон-а:
12.5 . а) Ν- {Na- [0- ( З-О-метил-З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] -№- [ флуоренил- 9-метоксикарбонил ] лизил}-хинолон-а:
mg (0.34 mmol) р-аминофенил З-О-метил-З-Ь-фукозид (пример 1.2) първоначално се превръщат в изотиоцианат, съгласно указанията в пример 10.1.а и продуктът се свързва в 20 ml диметилформамид с 300 mg (0.34 mmol) Ν-[№-(флуоренил-9метоксикарбонил)-лизил}-хинолон-а, трифлуороацетат (пример
9.11) в присъствието на 116 μΐ етилдиизопропиламин. Сместа се разбърква при стайна температура 16 часа и се концентрира, като остатъкът се пречиства чрез утаяване от метиленхлорид с етер. Остатъкът върху филтъра се разбърква допълнително с вода и се лиофилизира от диоксан/вода. Полу
223 чават се 290 mg (79%) от желания продукт. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf = 0.6].
12.5) N- {№- [0- (3-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил}-хинолон-а:
288 mg (0.267 mmol) от съединението от пример 12.5 се разтварят в 20 ml метиленхлорид и се прибавят 8 ml пиперидин. Сместа се разбърква 30 минути при 20°С, концентрира се и остатъкът се утаява от метиленхлорид с етер. Продуктът се пречиства чрез флаш—хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 10:10:2]. Остатъкът се разбърква с етер и се лиофилизира от вода. Получават се 90 mg (39%) от желания продукт. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 10:10:5 Rx = 0.4].
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на примери 12.5 от конюгатите от примери 9.11 и 9.6:
Пример 12.6
N- {№- [0- (3-0-карбоксиметил-3-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил}-хинолон-а, динатриева сол: Реагенти: 63 mg (0.2 mmol) въглехидрат от пример 1.10;
158 mg (0.18 mmol) съединение от пример 9.11
Пречистване в междинния етап чрез флаш’“•хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5; след това със същата система 10:10:1] и в крайния етап чрез неколкократно разбъркване с метанол и промиване на остатъка върху филтъра с етер. Добив: 44%. Продуктът се суспендира във вода и динатриевата сол се получава с 2 еквивалента 0.1N разтвор на
224 натриев хидроксил и разтворът се лиофидизира. [ТСХ: ацетонитрил/ вода/ ле дена оцетна киселина 10:3:1.5 R£ = 0.34].
Пример 12.7
N- {№- [О- (3-0-карбоксиметил-3-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-Б-аланил} -хинолон-а:
Реагенти: 147 mg (0.47 mmol) въглехидрат от пример 1.10;
448 mg (0.47 mmol) съединение от пример 9.6
Пречистване в междинния етап чрез двукратно утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер; разбъркване на филтърния остатък с вода (добив: 92%). Пречистване в крайния етап чрез флаш — хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 10:10:2]; утаяване от диметилформамид с етер. Добив: 59%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 10:3:1.5 Rf = 0.4].
Пример 12.8
N-{№- [О- (З-О-метил-р-Б-галактопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] - лизил} -хинолон-а, хидрохлорид:
Реагенти: съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol) пептиден конюгат 9.11 (180.0 mg, 0.2 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш - хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1 —> 7:1 —> 2:1]. Получават се жълти кристали (145.7 mg, 67%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.48. След това, флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва, както е описано в пример 4.5 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали, които се суспендират във вода (10 ml). Към суспензията се добавя на капки, при разбъркване, 0.1N хлороводородна киселина до получаване на бистър разтвор (pH > 3) . След лиофилизиране на
225 разтвора от филтруването се получава жълта аморфна твърда маса (119.4 mg, 66%);[a]D 20 = +33.8° (с = 0.28/вода).
Пример 12.9
N- {№- [0- (3 , 6-ди-0-метил-р-В-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил] - лизил} -хинолон-а, хидрохлорид:
Реагенти: съединение 1.32 (65.9 mg, 0.22 mmol) пептиден конюгат 9.11 (180.0 mg, 0.2 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш - хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1 -> 7:1 -> 1:1]. Получават се жълти кристали (115.0 mg, 52%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.44. След това, флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва, както е описано в пример 4.5 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали, които се суспендират във вода (10 ml). Към суспензията се добавя на капки, при разбъркване, 0.1N хлороводородна киселина до получаване на бистър разтвор (pH > 3) . След лиофилизиране на разтвора от филтруването се получава жълта аморфна твърда маса (94.3 mg, 51%);[a]D 20 = +44.2° (с = 0.34/вода).
Пример 12.10
N- {№- [0- (З-О-метил-а-О-манопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] - лизил}-хинолон-а, хидрохлорид:
Реагенти: съединение 1.40 (62.8 mg, 0.22 mmol) пептиден конюгат 9.11 (180.0 mg, 0.2 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш — хроматография [метиленхлорид/метанол 10:1 —> 5:1 —> 1:1]. Получават се жълти кристали (96.7 mg, 44%); ТСХ [метиленхлорид/метанол 5:1]: Rf = 0.47. След това, флуоренил-9-метоксикарбонилната
226 група се отцепва, както е описано в пример 4.5,и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали, които се суспендират във вода (10 ml). Към суспензията се добавя на капки, при разбъркване, 0.1N хлороводородна киселина до получаване на бистър разтвор (pH > 3). След лиофилизиране на разтвора от филтруването се получава жълта аморфна твърда маса (78.2 mg, 43%) ; [а]/ = -157.2° (с = 0.30/вода).
Пример 12.11
N- {№- [0- ( 4-0- (З^-О-метил-р-Б-галактопиранозил) -β-Dглюкопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил} -хинолон-а, хидрохлорид:
Реагенти: съединение 1.58 (98.4 mg, 0.22 mmol) пептиден конюгат 9.11 (180.0 mg, 0.2 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 20:10:1 -> 10:10:1 —>
метанол/амоняк (25%) 20:1]. Получават се бежови кристали (131.1 mg, 53%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 10:10:3]: R = 0.60. След това, флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва, както е описано в пример 4.5 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали, които се суспендират във вода (10 ml) . Към суспензията се добавя на капки, при разбъркване, 0.1N хлороводородна киселина до получаване на бистър разтвор (pH > 3) . След лиофилизиране на разтвора от филтруването се получава жълта аморфна твърда маса (90.0 mg, 42%);[α]π 20 = +192.2° (с = 0.27/вода).
Следващите гликоконюгати се получават съгласно указанията, дадени в пример 12.1, като се излиза от неза местен хинолон-а:
227
Пример 12.12
Ν- [Ο- (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -хинолон-а, динатриева сол:
Реагенти: 78.5 mg (0.25 mmol) въглехидрат от пример 1.10; 70 mg (0.167 mmol)хинолон-а
След реакционно време 6 часа, сместа се концентрира и остатъкът се разтваря в диметилформамид, сместа се разбърква с 4 ml 0. IN разтвор на натриев хидроксид 1 час. Следва пречистване чрез флаш- хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:4:0.5]. pH се довежда до 7 с 0.1N разтвор на натриев хидроксид и отново се провежда лиофилизиране. Добив: 60 mg (44%). [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf = 0.42] FAB-MS: m/z = 773 = M-2Na+ + ЗН.
Пример 12.13
Ν- [Ο- ( 3-0-метил-З-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил]-хинолон-а:
Реагенти: 32 mg (0.12 mmol) въглехидрат от пример 1.2 50 mg (0.12 mmol)хинолон-а
Реакционно време 2 часа; пречистване чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/ледена оцетна киселина 9:10:1]; утаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с етер. Добив: 59 mg (51%). [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf = 0.43].
Пример 12.14
Ν-{Να- [О- ( З-О-метил-р-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламинотиокарбонил] }-хинолон-а, хидрохлорид:
mg (0.1 mmol) от съединението от пример 12.5 се разтварят във вода и се превръщат в солта с 1 еквивалент
228
Ο. IN солна киселина. След сублимационно сушене се получават mg от желаното съединение.
Пример 12.15
N- {№- [0- ( З-О-метил-β-Ь-фукозил)-4-хидрокси-фениламинотиокарбонил] -диаминопропионил}-хинолон-а, хидрохлорид:
Гликоконюгатът 12.5 се получава аналогично на пример
12.14, като се работи в няколко етапа и се излиза от N“(трет-бутоксикарбонил) -N*5- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -Lдиаминопропионова киселина и хинолон-а. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 R£ - 0.3].
Пример 13
Обща формула
соон
Пример 13.1
N-{N - [0- ( З-О-метил^-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламинотиокарбонил] -D-аланил}-хинолон-b:
13.1. а) Хинолон-b: 4-амино-7-[ ( 3aRS, 4RS, 7aSR)-4-амино-
1,3 , За, 4,7,7а-хексахидроизоиндол-2-ил] -1-циклопропил-6флуор -1,4-дихидро-8-метокси-4-оксо-3-хинолинкарбоксилна киселина
229
170 mg (1.5 mmol) 1,4-диазабицикло[ 2,2,2]октан и 152 mg (1.1 mmol) (3aRS , 4RS , 7aSR)-4-амино-1,3 , За,4,7,7а-хексахидроизоиндол се прибавят към 310 mg (1 mmol) 5-амино-1-циклопропил-б , 7-дифлуоро-1,4-дихидро-8-метокси-4-оксо-3-хинолинкарбоксилна киселина в смес от 4 ml ацетонитрил и 2 ml диметилформамид и сместа се нагрява под обратен хладник 1 час, след което се концентрира под вакуум и остатъкът се разбърква с около 20 ml вода, като полученият остатък се утаява, подлага се на вакуумфилтруване и се суши при 100°С във вакуум. Добив: 301 mg (70% от теоретичния); т.т. 237-239°С (с разлагане).
13.1, Ь) N- [D-аланил] -хинолон-b, трифлуороацетат:
Желаното съединение се получава аналогично на пример
9.1, като се излиза от съединение 13.1. а и N- (трет-бутоксикарбонил)-D-аланин.
t
13.1) N- {N - [О- (З-О-метил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ]-D-аланил}-хинолон-Ь:
Желаното съединение се получава аналогично на пример
12.1, като се излиза от съединение 13.1.Ь и р-аминофенил 3О-метил-З-Ь-фукозид (пример 1.2).
230
Пример 14:
Обща формула
Хинолон-с: 8- (2-амино-5-метил-8-азабицикло[ 4.3.0]нон-3 ен-8-ил) -1-метил-7-флуоро-5-оксо-5Н-тиазоло[ 3,2-а]хинолин-4-карбонсилна киселина
Пример 14.1
N- [Να- [0- (3-0-метил-р-Б-галактопиранозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил ] -лизил}-хинолон-с, хидрохлорид:
14.1.a) Ν- [№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) - лизил] -хино- лон-с, трифлуороацетат :
Реагенти: Ν01- (трет-бутоксикарбонил) -№- (флуоренил-9метоксикарбонил)-лизин (1.4 д, 3.0 mmol); хинолон-с (820 mg, 1.9 mmol)
Получаването на междинния продукт се осъществява аналогично на пример 9.1.а. Утаяване от етанол/диетилетер дава бледожълти кристали (1.37 д,82%), от които се освобождава съединение 14.1.а, аналогично на пример 9.1.Ь. Получават се оранжеви кристали (1.25 g, 74%) ; ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 30:10:1]: Rf = 0.7; т.т. 180°С.
231
14. a) N- {№- [0- ( З-О-метил-З-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -лизил}-хинолон-с, хидрохлорид:
Съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 14.1.а (178.4 mg, 0.2 mmol), аналогично на пример 12.5. Пречистване в междинния етап чрез флаш-хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 30:6:1 ->
30:10:1]. Получават се бледожълти кристали (97 mg, 44%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 30:10:1]: R = 0.23.
След това, флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва, както е описано в пример 4.5 и продуктът се пречиства. Получават се жълти кристали, които се суспендират във вода (10 ml). Към суспензията се добавя на капки, при разбъркване, 0.1N хлороводородна киселина до получаване на бистър разтвор (pH > 3) . След лиофилизиране на разтвора от филтруването се получава жълта аморфна твърда маса (75.8 mg, 41%);[a]D 20 = +12.5° (с = 0.27/вода).
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 14.1 от пептиден конюгат 14.1.а:
Пример 14.2
N- {№- [О- ( З-О-метил-З-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил}-хинолон-с, хидрохлорид: Реагенти: съединение 1.2 (59.5 mg, 0.22 mmol);
пептиден конюгат 14.1.а (178.4 mg, 0.2 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш- хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 30:6:1 -> 30:10:1].
Получават се бледожълти кристали (146.6 mg, 67%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 30:6:1]: Rf = 0.48. След
232 това, флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва, както е описано , и продуктът се превръща в хидрохлорида. Получава се жълта аморфна твърда маса (107.7 mg, 6 0 %) ; [ ос 1D 20 = +51.6° (с = 0.36/вода).
Пример 14.3
N-{№- [О- ( З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил}-хинолон-с, динатриева сол:
Гликоконюгатът 14.4 се получава аналогично на пример
12.6 в няколко етапа, като се излиза от съединение 14.1.а. [FAB-MS: m/z = 911 = M-2Na+3H] .
Пример 14.4
Ν- {Να- [0- (3-0-метил-р-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -D-лизил}-хинолон-с, хидрохлорид:
Конюгатът се получава аналогично на изомера от пример
14.2 [FAB-MS: m/z = 867 = М+Н] .
Пример 15:
Обща формула
соон
Хинолон-d: 4- ( 2-амино-8-азабицикло[ 4.3.0]нон-4-ен-8-ил)1-циклопропил-6,8-дифлуор -1,4-дихидро-4-оксо-хинолин-3карбоксилна киселина
233
Пример 15.1
N- {№- [Ο- ( З-О-метил-З-Ь-галактопиранозил) -4-хидроксифениламино- тиокарбонил ] - лизил} -хинолон-d, :
15.1 .a) N- [№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил] -хинолон-d, трифлуороацетат:
N“- (трет-бутоксикарбонил) -№- (флуоренил-9-метоксикарбонил )-лизин (1-4 д, 3.0 mmol) взаимодейства с хинолон-d, хидрохлорид (1.28 mg, 2.8 mmol), както е описано в пример
9.1.а. Преутаяване от метиленхлорид/метанол 1:1 с диетилетер дава бежови кристали (1.97 д, 83%), от които се освобождава съединението 15.1.а, аналогично на пример 9.1.Ь. Получават се бежови кристали (1.7 д, 70%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 28:14:1]: Rx = 0.60; т.т. 215°С.
15.1) N- (Να- [О— ( З-О-метил-Р-О-галактопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил} -хинолон-d, хидрохлорид:
Съединение 1.25 (62.8 mg, 0.22 mmol) взаимодейства с пептиден конюгат 15.1.а (173.2 mg, 0.2 mmol), аналогично на пример 12.5. Пречистване в междинния етап чрез флаш хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 28:14:1 -> метанол/амоняк (25%) 20:1]. Получават се бежови кристали (140.8 mg, 65%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 28:14:1]: R = 0.06. След това, флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва, както е описано и продуктът се пречиства. Получават се бежови кристали, които се суспендират във вода (10 ml). Към суспензията се добавя на капки, при разбъркване, 0.1N хлороводородна киселина до получаване на бистър разтвор (pH > 3). След лиофилизиране на разтвора от
234 филтруването се получава жълта аморфна твърда маса (102.6 mg, 57%);[aJD 20 = -49.0° (с = 0.26/вода).
Следващите гликоконюгати се получават аналогично на пример 15.1 от пептиден конюгат 15.1.а:
Пример 15.2
Ν- {Na- [0- (4-0- ( 3'-0-метил-Р~В-галактопиранозил) -β-Dглюкопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] лизил]-хинолон-d, хидрохлорид:
Реагенти: съединение 1.58 (98.4 mg, 0.22 mmol);
пептиден конюгат 15.1.а (173.2 mg, 0.2 mmol)
Пречистване в междинния етап чрез флаш - хроматография [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 20:10:1 —> 10:10:1 ->
метанол/амоняк (25%) 20:1]. Получават се бежови кристали (106.5 mg, 43%); ТСХ [метиленхлорид/метанол/амоняк (25%) 10:10:3]: Rf = 0.51. След това, флуоренил-9-метоксикарбонилната група се отцепва, както е описано и продуктът се превръща в хидрохлорида. Получава се жълта аморфна твърда маса (82.0 mg, 39%); [a]D 20 = +22.8° (с = 0.29/вода).
Пример 16: гликоконюгати с мелфалан
Обща формула
С1
С1
R.
п=1,2
235
Пример 16.1
N- {N - [0- ( З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ]-D-аланил} -мелфалан:
16.1 .а) Н-трет-бутоксикарбонил-П-аланил-мелфалан:
114 mg (0.6 mmol) И-трет-бутоксикарбонил-О-аланин се разтварят в 10 ml диметилформамид и се прибавят 138 mg N'(3-диметиламинопропил)-N-етил-карбодиимид, хидрохлорид и 1хидроксибензотриазол при 0°С. След 10 минути се прибавят 153 mg мелфалан и сместа се разбърква при стайна температура 16 часа, концентрира се и остатъкът се разделя между метиленхлорид и вода. Органичната фаза се промива, суши се над натриев сулфат и се концентрира, като остатъкът се подлага на флаш-хроматография с метиленхлорид/метанол/амоняк (17%) 15:2:0.2 —> 15:4:0.5. Получават се 134 mg (56%) от желаното съединение. [ТСХ: метиленхлорид/метанол/амоняк (17%)
15:2:0.2 R = 0.45] .
г
16.1) N-{N-[0- ( З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -D-аланил} -мелфалан:
Провеждат се отцепване на защитната група и свързване с въглехидрата, както е описано в примери 9.1 и 12.1. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf = 0.26; FAB-MS: m/z = 685 = М-Н.
Пример 16.2
N- {N - [О- ( З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -аланил-аланил} -мелфалан:
Съединението се получава аналогично на пример 16.1 в няколко етапа. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 R£ = 0.2; FAB-MS: m/z = 756 = М-Н.
236
Примери 17: Гликоконюгати с доксорубицин (адоиамипин)
Обща формула
Пример 17.1
Ν- {N - [0- (3-0-метил-р-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил ] -аланил-аланил} - доксорубицин:
17.1 .a) N- [0- ( З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил) -4-хидроксифенил-амино-тиокарбонил ] -аланил-аланин:
0 mg (1 mmol) аланил-аланин се разтварят в 20 ml диоксан/вода 1:1 и се прибавя 1 ml база на Hunig. 1.2 mmol р-аминофенил З-О-метил-р-Ь-фукозид (пример 1.2) първоначално се превръщат в изотиоцианат, съгласно указанията в пример
10.1.а и след това полученият продукт се прибавя към разтвора на дипептида. Сместа се разбърква при стайна температура 16 часа и остатъкът се пречиства чрез флаш—хроматография (ацетонитрил/вода 15:1). След концентриране на съответните фракции, продуктът се утаява от метанол/етер. Добив: 267 mg (57%).
237
17.1) Ν- {Ν - [Ο- (З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси- фениламино - тиокарбонил ] - аланил- аланил } - доксорубицин:
mg (0.1 mmol) от съединението от пример 17.1.а се разтварят в 10 ml диметилформамид и се прибавят 23.1 mg N'(3-диметиламинопропил)-N-етил-карбодиимид, хидрохлорид и 21 mg 1-хидроксибензотриазол. След 5 минути се прибавят 3 0 mg доксорубицин и 35 μΐ база на Hunig. Сместа се разбърква при стайна температура 30 минути, концентрира се и остатъкът се пречиства чрез флаш— хроматография (метиленхлорид/метанол 88:12). Съответните фракции се концентрират и остатъкът се лиофилизира от диоксан/вода. Получават се 20 mg (40%) от желаното съединение. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 10:1 Rf = 0.17; ESI: m/z = 997 - М+Н].
Пример 17.2
N- {№\№-бис- [О- (З-О-метил-З-Ь-фукопиранозил) -4-хидроксифениламино-тиокарбонил] -D-лизил-аланил} -доксорубицин:
17.2 . а) Иа,№:-бис- [0- (3-0-метил-3-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-D-лизил-аланин:
580 mg (1.31 mmol) бис-трифлуороацетат на D-лизилаланин се свързват с 2.2 еквивалента въглехидрат от пример
1.2 в присъствието на 1.3 ml база на Hunig, както е описано в пример 17.1.а. Пречистване чрез флаш - хроматография с ацетонитрил/вода 10:1. Получават се 446 mg (41%) от желаното съединение.
238
17.2 ) N- {№,№-бис- [Ο- (З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил) -4- хидрокси-фенил амино-тиокарбонил]-D-лизил-аланил} -доксорубицин:
mg от съединението от пример 17.2.а се свързват с 20 mg доксорубицин, както е описано в пример 17.1. Получават се 15 mg от конюгата. [ТСХ: метиленхлорид/метанол 85:15 Rf = 0.43; FAB-MS: m/z = 1365 = М+Н] .
Примери 18: Гликоконюгати с камптотенин
Обща формула
A R<
Пример 18.1
20-0- {№,№-бис- [0- (3-О-метил-р-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси - фениламино - тиокарбонил ] - лиз ил- аланил } - камп т о т ецин:
18.1.а) 20-0-(аланил)-камптотецин, трифлуор ацетат:
239
500 mg (1.44 mmol) камптотецин се разтварят в 20 ml диметилформамид и се прибавят 50 mg 4-диметиламинопиридин и N-трет-бутоксикарбонилаланин N-карбоксианхидрид. След 3 часа, се прибавят още 775 mg И-трет-бутоксикарбонилаланин-Мкарбоксианхидрид и суспензията се обработва с ултразвук 16 часа. Сместа се концентрира, суровият продукт се разтваря в 50 ml метиленхлорид и се прибавят 5 ml трифлуороцетна киселина при 0°С. Сместа се разбърква 3 0 минути, концентрира се отново и продуктът се пречиства чрез флаш - хроматография (ацетонитрил/вода 20:1). Съответните фракции се събират, концентрират се и остатъкът се лиофилизира от диоксан/вода. Получават се 712 mg (93%) от желаното съединение. [FAB-MS: m/z = 420 = М+Н].
18.1. Ь) 20-0-(лизил-аланил)-камптотецин, бис-трифлуороацетат
Конюгатът от пример 18.1.а се свързва с Ν01,№-бис-(третбутоксикарбонил) лизин, съгласно стандартните указания и продуктът се деблокира. Получава се желаното съединение с добив 65%.
18.1) 20-0-{Να,Νε-6Ηθ-[0-(З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил)-4хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-аланил}-камптотецин:
р-аминофенил З-О-метил-р-Ь-фукозид (пример 1.2) се свързва с конюгата от пример 18.1.Ь, аналогично на пример
11.1. Добив: 40%. [ТСХ: ацетонитрил/вода 10:1 Rf = 0.44].
240
Пример 18.2
20-0- {Να- [Ο- (З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-аланил}-камптотецин:
18.2 . а) 20-0- [№- (флуоренил-9-метоксикарбонил) -лизил-аланил]-камптотецин, трифлуороацетат:
Конюгатът от пример 18.1.а се свързва с Ν“-(трет-бутоксикарбонил) -№- (флуоренил- 9 -метоксикарбонил) -лизин, съгласно стандартните указания и продуктът се деблокира при а-амино функционалната група. Получава се желаното съединение с добив 24%. [ТСХ: ацетонитрил/вода 20:1 Rf = 0.15].
18.2 .b) 20-0- {№- [0- ( З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукопирано- зил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -№- [флуоренил-9метоксикарбонил]-лизил-аланил}-камптотецин:
Съединението от пример 18.1.а се модифицира с въглехидратно производно от пример 1.10, аналогично на примери 12.6 и 12.5. Суровият продукт може да се пречисти чрез кипене с вода и следващо лиофилизиране от диоксан/вода и да се използва в следващия етап без допълнително охарактеризиране.
18.2) 20-0- {Να- [0- (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукопиранозил)-
4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-аланил} -камптотецин:
Конюгатът 18.2.Ь се деблокира с пиперидин в диметилформамид. След 30 минути, сместа се концентрира и остатъкът се кипи двукратно с метиленхлорид, разтваря се в диметилформамид и се утаява с метанол/етер. Продуктът се подлага на вакуумфилтруване, промива се с етер и се лиофилизира от ди
241 оксан/вода. Добив: 86%. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина 5:1:0.2 Rf = 0.17].
Пример 18.3
20-0- {Να- [0- ( З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] -лизил-аланил] -камптотецин, натриева сол:
mg (0.074 mmol) от конюгата от пример 18.2 се разтварят в диоксан/вода и се превръщат в натриевата сол с 1 еквивалент 0.1N разтвор на натриев хидроксид. Добив: количествен. [ТСХ: ацетонитрил/вода/ледена оцетна киселина
5:1:0.2 Rf = 0.17] .
Следващите гликоконюгати на камптотецин се получават аналогично на примери 18.1 и 18.2:
Пример 18.4
20-0-{№,№-бис-[0-(З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-D-аланил]-камптотецин
Пример 18.5
20-0-{№,№-бис-[0-(З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино- тиокарбонил ] -лизил-валинил]-камптотецин
Пример 18.6
20-0- {Να-[0-(З-О-карбоксиметил-Р-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-валинил]-камптотецин
242
Пример 18.7
20-0- {№- [Ο- (З-О-метил-З-О-галактопиранозил) -4-хидроксифенил амино-тиокарбонил] -лизил-валинил} -камптотецин
Пример 18.8
20-0- {№- [0- (3-0-метил-р-0-галактопиранозил)-4-хидроксифениламино-тиокарбонил]-лизил-аланил} -камптотецин
Пример 18.9
20-0- {№- [0- (3-0-карбоксиметил-р-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил]-лизил-валинил} камптотецин, хидрохлорид
Съединение 18.6 се превръща в хидрохлорида с 1 еквивалент 0.01N солна киселина.
Пример 18.10
20-0- {№- [0- (З-О-карбоксиметил-З-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-аланил} -камптотецин, хидрохлорид
Съединение 18.2 се превръща в хидрохлорида с 1 еквивалент 0.01N солна киселина.
Пример 18.11
20-0-{Να- [0- (3-0-карбоксиметил-3-Ь-фукопиранозил)-4-хидрокси-фенил амино-тиокарбонил ] -лизил-фенилаланил} -камптотецин, хидрохлорид
243
Пример 18.12
20-0-{Na,№-6HC- [Ο- (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-аланил} -камптотецин, натриева сол
Пример 18.13
20-0- (№,№-бис- [0- (З-О-карбоксиметил-р-Ь-фукопиранозил) 4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-валинил} -камптотецин, натриева сол
Пример 18.14
20-0- {№- [0- ( З-О-метил-р-Ь-фукопиранозил) -4-хидрокси-фениламино-тиокарбонил] -лизил-аланил} -камптотецин, хидро хлорид

Claims (10)

  1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ
    1. Съединения с обща формула:
    К - Sp - L - АА1 - АА2 - С (I) в която
    К = незаместен или региоселективно модифициран въглехидратен радикал,
    Sp - евентуално заместен арилр^ или алкилрз радикал* където R означава хлорен атом или хидроксиалкиламино,
    АА1 = аминокиселинен радикал в D или L конфигурация, който радикал, по желание, е свързан със защитни групи или с втора групировка, K-Sp-L-, в която К, Sp и L, независимо от другата групировка K-Sp-L-, могат да имат гореспоменатите значения; или означава директна връзка,
    АА2 = аминокиселинен радикал в D или L конфигурация, който радикал, по желание, е свързан със защитни групи или с втора групировка, Κ-Sp-L-, в която К, Sp и L, независимо от другата групировка K-Sp-L-, могат да имат гореспоменатите значения; или означава директна връзка, и
    С - цитотоксичен радикал или радикал на цитостатик или на цитостатично производно, който може допълнително да бъде свързан с аминогрупа или с хидроксилна група;
    245 изомери и соли на тези съединения.
  2. 2. Съединения с обща формула (I) , съгласно претенция 1, в които К е въглехидратен радикал с обща формула (II)
    0 —
    R.
    в която
    А - метилова, хидроксиметилова, карбоксилна група и естери и амиди, получени от тях, алкоксиметилова, ацилоксиметилова или карбоксиалкоксиметилова група и естери и амиди, получени от тях; А може да бъде и СН2-В, където В може да бъде въглехидратен радикал с обща формула (II) , свързан посредством аномерен център,
    R , R3, R4 означават поотделно или едновременно водороден атом, хидроксилна, алкилокси, карбоксиалкилокси група и естери и амиди, получени от тях, хидроксиалкилокси, амино алкилокси, ацилокси, карбоксиалкилкарбонилокси, сулфатна фосфатна група, халоген или друг въглехидратен радикал (II), модифициран в определения обхват и свързан посредством аномерен център; R2 може да бъде допълнително амино или ациламино, или два от радикалите R2, R3 или R4 означават заедно епоксидна група, и Sp, L, АА1, АА2 и С имат значенията, определени в претенция 1; и техни изомери и соли.
  3. 3 . Съединения с формула (I) , съгласно претенция 1, в които Sp = арилов радикал, модифициран с К и L на орто-, мета- или пара-място, който освен това може да е свързан с от 1 до 4 други заместители, които, независимо един от друг,
    246 или едновременно могат да означават водороден или халогенен атом, метилова, метокси, хидроксилна, карбоксилна, метоксикарбонилна, циано-, нитро-, сулфонилна или сулфонамидна група, или
    Sp може да бъде също линеен или разклонен алкиленов радикал, и
    К, L, ΆΑ1, АА2 и С имат значенията, дадени в претенция 1, техни изомери и соли.
  4. 4. Съединения с обща формула (I) , съгласно претенция 1, в които С е нуклеозид, ендиинов антибиотик, или цитотоксичен пептиден антибиотик, хинолон- или нафтиридонкарбоксилна киселина или батрацилин, 5-флуороурацил, цитозинарабинозид, метотрексат, етопозид, камптотецин, дауномицин, доксорубицин, таксол, винбластин, винкристин, динемицин, калихеамицин, есперамицин, куерцетин, сурамин, ербстатин, циклофосфамид, митомицин С, мелфалан, цисплатин, блеомицин, стауроспорин или друго активно съединение с антинеопл а етично действие, и К, Sp, L, АА1, АА2 и С имат значенията, дадени в претенция 1; техни изомери и соли.
  5. 5. Съединения с обща формула (I) , съгласно претенция 1, в които АА1 е аминокиселинен радикал, получен от лизин, аланин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, глицин, орнитин, тирозин, валин или серин в D или L конфигурация, който радикал, по желание, е свързан с втора групировка, КSp-L-, или АА1 означава връзка и К, Sp, L, АА2 и С имат значенията, дадени в претенция 1; изомери и соли на тези съединения .
  6. 6 . Съединения с обща формула (I) , съгласно претенция 1, в които АА2 е аминокиселинен радикал, получен от лизин, ала- 247 нин, глицин, орнитин, диаминопропионова киселина или серин в D или L - конфигурация, който радикал, по желание, е свързан с втора групировка K-Sp-L-, или АА2 означава връзка и К, Sp, L, АА1 и С имат значенията, дадени в претенция 1; изомери и соли на тези съединения.
  7. 7. Съединения с обща формула (I), съгласно претенция 1, в които С означава радикал с формула (III)
    T-Q (III) в която Q означава радикал с някоя от формулите:
    в които
    Ra означава алкил с от 1 до 4 въглеродни атома, който, по желание, е моно- или дизаместен с халоген или хидроксилна група, винил, циклоалкил, който има от 3 до б въглеродни атома и е заместен по желание с 1 или 2 флу орни атома, бицикло[1.1.1]пент-1-ил, 1,1-диметилпропаргил, 3-оксетанил, метокси, амино, метиламино, диметил
    248 амино или фенил, който, по желание, е моно- или дизаместен с халоген, амино или хидроксилна група, или заедно с Re може да образува мост, описан при този радикал,
    Rb означава хидроксилна група, алкокси с от 1 до 3 въглеродни атома или нитрометил,
    Rc означава водороден атом или метилова група или заедно с Ra може да образува мост, описан при този радикал,
    Rd означава водород, СНз, CH.F или =СН2,
    X1 означава водород, халоген или нитро,
    X2 означава водород, халоген, амино, хидроксил, метокси, меркапто , метил, халогенометил или винил,
    Y означава N или C-Re, където
    Re означава водород, халоген, CF3, ОСН , OCHF2, СНз, CN, СН=СН2 или С=СН, или заедно с Ra може да образува мост със следната структура -*О-СН2-СН-СН , -*S-CH2-CH2~, -*S-CH2СН-СНз, -*СН2-СН2-СН-СН., или -*O-CH2-N-Rf, където атомът, маркиран със *, е свързан с въглеродния атом от Y и където
    R£ означава водород, метил или формил, и
    D означава N или С- R®, като
    R3 означава водород, халоген, CF , ОСН , OCHF , или СН , или заедно с Rc може да образува мост със следната структура -*О-СН2-, -‘NH-CH-, -*N-(CH3)-CH-, -*N(C HJ-СН -,
    -*N(C3Hs) -СН2- или -*S-CH2-, където атомът, маркиран със *, е свързан с въглеродния атом от D, η означава 1, 2 или 3 и
    249
    Т означава радикал с формула в която | I
    Rh означава 0-, -N-Rk, СН2-О- или -CH2~N-Rk, където
    Rk означава водород или метил и
    Rj означава водород, С^-СХалкил или циклопропил, и където К, Sp, L, АА1 и ΑΆ2 имат значенията, дадени в претенция 1; изомери и соли на тези съединения.
  8. 8 . Съединения с формула (I) съгласно претенция 7, в които означава радикал с формула
    Ra означава или желание, е заместен с един флуорен атом, циклопропил, който по желание е заместен с 1 флуорен атом, или фенил, който, по желание, е моно- или дизаместен с флуорен атом, или заедно с Rc може да образува мост, описан при този радикал,
    Rb означава хидроксилна група, или алкокси с 1 или 2 въглеродни атома,
    Rc означава водороден атом или метилова група или заедно с R3 може да образува мост, описан при този радикал,
    250
    X1 означава флуорен атом,
    X2 означава водород или аминогрупа,
    Y означава N или С-R*, където
    R* означава водород, флуор, хлор, CF3, ОСНз, OCHFa или С=СН, или заедно с R* може да образува мост със следната структура -*О-СН2~СН-СНз, или -*O-CH2-N-R£, където атомът, маркиран със *, е свързан с въглеродния атом от Y и където
    R£ означава метил,
    D означава N или С- R°, като
    R® означава водород, флуор, хлор, CF3, ОСНз или СНз, или заедно с Rc може да образува мост със следната структура *О-СН2-, -*NH-CH2-, -*N-(CH)-CH2-, или -*S-CH2-, където атомът, маркиран със ‘, е свързан с въглеродния атом от D, и
    Т означава радикал с формула в която
    I
    R” означава -N-Rk, където
    R* означава водород или метил, и
    R3 означава водород или метил;, изомери и соли на тези съединения.
  9. 9. Цитостатични лекарствени средства, характеризиращи се с това, че съдържат едно или повече съединения от претенции 1 до 8.
  10. 10. Използване на съединения с формула (I), съгласно претенции 1 до 8 за приготвяне на лекарствените средства..
BG101892A 1995-04-04 1997-09-16 Цитостатици, модифицирани с въглехидрати BG63048B1 (bg)

Applications Claiming Priority (2)

Application Number Priority Date Filing Date Title
DE19512484A DE19512484A1 (de) 1995-04-04 1995-04-04 Kohlenhydratmodifizierte Cytostatika
PCT/EP1996/001279 WO1996031532A1 (de) 1995-04-04 1996-03-22 Kohlenhydratmodifizierte cytostatika

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG101892A BG101892A (bg) 1998-05-29
BG63048B1 true BG63048B1 (bg) 2001-02-28

Family

ID=7758679

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG101892A BG63048B1 (bg) 1995-04-04 1997-09-16 Цитостатици, модифицирани с въглехидрати

Country Status (27)

Country Link
US (1) US6271342B1 (bg)
EP (1) EP0819135B1 (bg)
JP (1) JPH11502860A (bg)
KR (1) KR19980703591A (bg)
CN (1) CN1185786A (bg)
AT (1) ATE186738T1 (bg)
AU (1) AU713466B2 (bg)
BG (1) BG63048B1 (bg)
BR (1) BR9604825A (bg)
CA (1) CA2217164A1 (bg)
CZ (1) CZ291098B6 (bg)
DE (2) DE19512484A1 (bg)
DK (1) DK0819135T3 (bg)
EE (1) EE03619B1 (bg)
ES (1) ES2140078T3 (bg)
GR (1) GR3032605T3 (bg)
HU (1) HUP9800513A3 (bg)
IS (1) IS1822B (bg)
MX (1) MX9707613A (bg)
NO (1) NO974564L (bg)
NZ (1) NZ305855A (bg)
PL (1) PL183574B1 (bg)
RU (1) RU2170234C2 (bg)
SK (1) SK281785B6 (bg)
TW (1) TW384290B (bg)
UA (1) UA61054C2 (bg)
WO (1) WO1996031532A1 (bg)

Families Citing this family (22)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
WO1998014459A1 (de) * 1996-09-30 1998-04-09 Bayer Aktiengesellschaft Glycokonjugate von modifizierten camptothecin-derivaten (20-o-verknüpfung)
DE19640970A1 (de) * 1996-10-04 1998-04-16 Bayer Ag Modifizierte Cytostatika
ID23424A (id) * 1997-05-14 2000-04-20 Bayer Ag Glikokonjugat dari 20(s)-kamptotesin
US6387928B1 (en) 1997-09-15 2002-05-14 The Procter & Gamble Co. Antimicrobial quinolones, their compositions and uses
TR200001435T2 (tr) 1997-09-15 2000-08-21 The Procter & Gamble Company Antimikrobiyal kuinolonlar, bunların bileşimleri ve kullanımları
US6613879B1 (en) * 1999-05-14 2003-09-02 Boehringer Ingelheim Pharma Kg FAP-activated anti-tumour compounds
DE10005275A1 (de) * 2000-02-07 2001-08-09 Bayer Ag Neuartige Glycokonjugate
US7220824B1 (en) * 2000-08-28 2007-05-22 Bayer Aktiengesellschaft Integrin-mediated drug targeting
EP1219634A1 (en) * 2000-12-27 2002-07-03 Bayer Aktiengesellschaft Cytostatic-glycoconjugates having specifically cleavable peptidic linking units
EP1238678A1 (en) * 2001-03-08 2002-09-11 Bayer Aktiengesellschaft Enzyme-activated cytostatic conjugates with integrin ligands
WO2003040093A2 (de) * 2001-11-09 2003-05-15 Bayer Healthcare Ag Isotopencodierte affinitätsmarker 2
US7199149B2 (en) * 2003-10-01 2007-04-03 Bristol Myers Squibb Company Monocyclic and bicyclic lactams as factor Xa inhibitors
PL1718677T3 (pl) 2003-12-19 2012-09-28 Genentech Inc Jednowartościowe fragmenty przeciwciała stosowane jako środki lecznicze
US7528264B2 (en) 2006-03-28 2009-05-05 The Procter & Gamble Company Hydride reduction process for preparing quinolone intermediates
JP5097967B2 (ja) 2006-03-28 2012-12-12 タイゲン バイオテクノロジー カンパニー，リミテッド リンゴ酸塩類、及び（３ｓ，５ｓ）−７−［３−アミノ−５−メチルーピペリジニル］−１−シクロプロピル−１，４−ジヒドロ−８−メトキシ−４−オキソ−３−キノリンカルボン酸の多形体類
KR20110082635A (ko) 2006-03-28 2011-07-19 워너 칠콧 컴퍼니 엘엘씨 퀴놀론 중간체를 제조하기 위한 커플링 방법
EP3242883A4 (en) * 2015-01-06 2018-10-17 ImmunoVaccine Technologies Inc. Lipid a mimics, methods of preparation, and uses thereof
EP3380126A4 (en) * 2015-11-25 2019-07-24 LegoChem Biosciences, Inc. ANTIBODY-MEDICINAL CONJUGATES COMPRISING BRANCHED LINKS AND RELATED METHODS
DK3380124T3 (da) 2015-11-25 2024-06-24 Ligachem Biosciences Inc Konjugater omfattende selv-immolative grupper og fremgangsmåder relateret dertil
CN109790171B (zh) 2017-03-29 2022-07-26 乐高化学生物科学股份有限公司 吡咯并苯并二氮杂二聚物前体及其配体-连接体缀合化合物
CA3099680A1 (en) 2018-05-09 2019-11-14 Legochem Biosciences, Inc. Compositions and methods related to anti-cd19 antibody drug conjugates
KR20210028544A (ko) 2019-09-04 2021-03-12 주식회사 레고켐 바이오사이언스 인간 ror1에 대한 항체를 포함하는 항체 약물 접합체 및 이의 용도

Family Cites Families (29)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
JPS5977356A (ja) * 1982-06-30 1984-05-02 Fuji Photo Film Co Ltd 螢光アツセイ用多層分析要素およびそれを用いる螢光アツセイ法
DE3611194A1 (de) 1986-04-04 1987-10-08 Bayer Ag Cancerostatisches mittel
ATE106898T1 (de) * 1987-03-26 1994-06-15 Neorx Corp Metall-radionuklid-markierte proteine und glykoproteine zur diagnose und therapie.
US4975278A (en) 1988-02-26 1990-12-04 Bristol-Myers Company Antibody-enzyme conjugates in combination with prodrugs for the delivery of cytotoxic agents to tumor cells
DE3837825A1 (de) 1988-11-08 1990-05-10 Hoechst Ag Neue insulinderivate, ihre verwendung und eine sie enthaltende pharmazeutische zubereitung
US6075121A (en) 1990-05-15 2000-06-13 Chiron Corporation Modified peptide and peptide libraries with protease resistance, derivatives thereof and methods of producing and screening such
US5420297A (en) 1990-10-24 1995-05-30 Fujisawa Pharmaceutical Co., Ltd. Peptides having substance P antagonistic activity
US5399363A (en) * 1991-01-25 1995-03-21 Eastman Kodak Company Surface modified anticancer nanoparticles
DE4106101A1 (de) * 1991-02-27 1992-09-03 Bayer Ag Fucose-markierte cytostatika
US5595732A (en) * 1991-03-25 1997-01-21 Hoffmann-La Roche Inc. Polyethylene-protein conjugates
FR2676058B1 (fr) 1991-04-30 1994-02-25 Hoechst Lab Prodrogues glycosylees, leur procede de preparation et leur utilisation dans le traitement des cancers.
DE4120646A1 (de) 1991-06-22 1992-12-24 Bayer Ag 7-isoindolinyl-chinolon- und naphthyridoncarbonsaeure-derivate
EP0545198B1 (de) 1991-11-29 1999-09-15 Hoechst Aktiengesellschaft Peptide mit insulinartiger Wirkung
SE9103612D0 (sv) 1991-12-04 1991-12-04 Astra Ab New peptide derivatives
ZA935697B (en) 1992-08-07 1994-03-10 Sankyo Co Peptides capable of inhibiting the activity of hiv protease their preparation and their therapeutic use
US5872207A (en) 1992-09-04 1999-02-16 Sanofi Pharmaceuticals, Inc. N-terminal-marked peptides immobilized on glass beads and method of preparation and method of use thereof
IL106998A0 (en) 1992-09-17 1993-12-28 Univ Florida Brain-enhanced delivery of neuroactive peptides by sequential metabolism
DE4236237A1 (de) * 1992-10-27 1994-04-28 Behringwerke Ag Prodrugs, ihre Herstellung und Verwendung als Arzneimittel
US5576298A (en) 1992-11-30 1996-11-19 Research And Development Institute, Inc. At Montana State University Peptides from pseudomonas syringae possessing broad-spectrum antibiotic activity
SE9300012D0 (sv) 1993-01-05 1993-01-05 Astra Ab New peptides
US5750648A (en) 1993-08-20 1998-05-12 G.D. Searle & Co. Retroviral protease inhibitors and combinations thereof
EP0647450A1 (en) 1993-09-09 1995-04-12 BEHRINGWERKE Aktiengesellschaft Improved prodrugs for enzyme mediated activation
GB9320781D0 (en) 1993-10-08 1993-12-01 Erba Carlo Spa Polymer-bound camptothecin derivatives
JPH09504522A (ja) * 1993-10-12 1997-05-06 グリコメド・インコーポレイテッド 細胞接着インヒビターの同定に有用なグリコ−ペプチドのライブラリー
US5610145A (en) 1994-04-15 1997-03-11 Warner-Lambert Company Tachykinin antagonists
US5780589A (en) 1994-11-30 1998-07-14 The United States Of America As Represented By The Department Of Health And Human Services Ultraselective opioidmimetic peptides and pharmacological and therapeutic uses thereof
FR2729668A1 (fr) 1995-01-23 1996-07-26 Adir Nouveaux derives de mercaptoalcanoyldipeptides, leur procede de preparation et les compositions pharmaceutiques qui les contiennent
US5677286A (en) * 1995-04-27 1997-10-14 The University Of Michigan Glycosylated analogs of camptothecin
US6143931A (en) 1997-04-16 2000-11-07 Arqule, Inc. Synthesis and use of α-ketoamide derivatives and arrays

Also Published As

Publication number Publication date
TW384290B (en) 2000-03-11
PL183574B1 (pl) 2002-06-28
IS4562A (is) 1997-09-18
SK281785B6 (sk) 2001-07-10
CZ314397A3 (cs) 1998-01-14
KR19980703591A (ko) 1998-11-05
NO974564L (no) 1997-11-25
JPH11502860A (ja) 1999-03-09
CZ291098B6 (cs) 2002-12-11
BG101892A (bg) 1998-05-29
RU2170234C2 (ru) 2001-07-10
HUP9800513A3 (en) 1998-09-28
AU5397696A (en) 1996-10-23
MX9707613A (es) 1997-12-31
SK134597A3 (en) 1998-05-06
EP0819135B1 (de) 1999-11-17
CN1185786A (zh) 1998-06-24
NZ305855A (en) 1999-11-29
AU713466B2 (en) 1999-12-02
EE9700258A (et) 1998-04-15
PL322681A1 (en) 1998-02-16
DK0819135T3 (da) 2000-05-08
DE19512484A1 (de) 1996-10-17
EE03619B1 (et) 2002-02-15
ATE186738T1 (de) 1999-12-15
EP0819135A1 (de) 1998-01-21
NO974564D0 (no) 1997-10-02
IS1822B (is) 2002-10-01
BR9604825A (pt) 1999-01-05
US6271342B1 (en) 2001-08-07
DE59603678D1 (de) 1999-12-23
GR3032605T3 (en) 2000-05-31
CA2217164A1 (en) 1996-10-10
HUP9800513A2 (hu) 1998-06-29
ES2140078T3 (es) 2000-02-16
UA61054C2 (en) 2003-11-17
WO1996031532A1 (de) 1996-10-10

Similar Documents

Publication Publication Date Title
BG63048B1 (bg) Цитостатици, модифицирани с въглехидрати
EP1447099B1 (de) Antineoplastisch wirkende Polyethylenkonjugate zytostatischer Verbindungen und diese enthaltende Arzneimittel
EP0714903B1 (de) Kohlenhydratkonjugate als Inhibitoren der Zelladhäsion
DE69637383T2 (de) Cytotoxinkonjugate umfassend dipeptide
US6156754A (en) Glycoconjugates of modified camptothecin derivatives (A-or B-ring linkage)
EP1619210A1 (en) DDS compounds and method for assaying the same
EA000006B1 (ru) Производные полипирролкарбоксамидонафталина, способ их получения и их применение
DE102009051799B4 (de) Bifunktionale Prodrugs und Drugs
SA93130351B1 (ar) مشتقات إندولبيرولوكربازول
HU210744B (en) Process to prepare novel ganglioside derivs. and pharmaceutical compns. contg. them
WO2013186384A1 (en) N-substituted second generation derivatives of antifungal antibiotic amphotericin b and methods of their preparation and application
JP2023515034A (ja) 標的送達及び活性化した免疫刺激性複合体の調製と使用
CA2267328A1 (en) Glycoconjugates from modified camptothecin derivates (20-o-linkage)
EP0599908B1 (en) New ganglioside derivatives
US20020173468A1 (en) Modified cytostatic agents
EP1670800A1 (en) Ceratamines a and b, and analogues, syntheses and pharmaceutical compositions thereof
WO2001058932A1 (de) Glycokonjugate von cytostatika
IL119334A (en) Carbohydrate modified cytostatics and medicaments containing them
HRP960440A2 (en) Sugar-modified cytostatics
DE10005275A9 (de) Neuartige glycokonjugate
RU2184122C2 (ru) Гликоконъюгаты 20(s)-камптотецина