BG61034B1

BG61034B1 - Заместени 3-(пиридиниламино)-индоли и бензо(в)тиофени, метод за получаването им и приложението им като лекарствени средства

Info

Publication number: BG61034B1
Application number: BG96202A
Authority: BG
Inventors: Richard Effland; Joseph Klein; Lawrence Martin
Original assignee: Hoechst Marion Roussel, Inc.
Priority date: 1991-04-17
Filing date: 1992-04-09
Publication date: 1996-09-30
Also published as: NO180486C; US5177088A; IE921235A1; PL294239A1; RO109847B1; ES2111580T3; RU2060254C1; DE69223837D1; JP2617650B2; HUT62572A; GR3026317T3; DK0509402T3; FI105096B; FI921693A0; KR100254027B1; PL168905B1; HU215113B; CS117192A3; JPH05117266A; DE69223837T2

Abstract

Изобретението се отнася до съединения с формула, в която буквените означения имат значенията, посочени в описанието. Съединенията са приложими за лечение на различни нарушения на паметта,например болестта на алцхаймер, като модулатори на невротрансмисионната функция серотонергична или адренергична.Те могат да се използват също и като антидепресанти, седативни средства, атипични антипсихотици, като лекарствени средства против повръщане и за лечение на болестни промени в характера, например натрапчиви идеи и други.

Description

Изобретението се отнася до съединения с формула:

която

Rj е водород, нисш алкил, нисш алкенил, нисш алкинил, арил-нисш а,\кил, амино-нисш-алкил, яисш алкиламино-нисш алкил, формил, нисш алкилкарбонил, амино-нисш-алкилкарбонил. или нисш алкоксикарбонил; групата X-Y = е сМ , 'S-- или &2 R-3 ^R3 ^R2

R2 u R3 независимо един от друг са водород или нисш алкил;

W е водород, халоген, хидрокси, нисш алкокси, арил-нисш алкокси или !l

Ο

II

-о-с

в която R4 е водород, нисш алкил или арил-нисш алкил;

R5 е нисш алкил или арил-нисш алкил; или друга възможност е J<4 групата — Ν. като цяло да представлява:

Rs

където Rge водород, нисш алкил, арил или арил-нисш алкил; и Z е водород, халоген, нисш алкил, нитро или амино, които съединения са приложими за лечение на различни нарушения на паметта, например болестта на Длцхаймер, като модулатори на невротрансмисонната функция - серотонергична или адренергична. Съединенията са приложими също и като антидепресанти, седативни средства, атипични антипсихотици, като лекарствени средства против повръщане и за лечение на болестни промени в характера, например натрапчиви идеи и др.

Ако не е казано или посочено друго, следващите дефиниции са валидни за цялото описание и претенциите.

Терминът нисш алкил означава алкилова група с права или разклонена верига и с от 1 до 6 въглеродни атома. Примери за такъв нисш алкил са: метил, етил, н.-пропил, изопропил, н,бутил, изобутил, вт.-бутил, трет.-бутил, както и пентил и хексил с права или разклонена верига.

Терминът „халоген“ означава хлор, бром, флуор или йод.

Терминът „арил“ означава фенилова група, заместена с 0, 1 или 2 заместителя, всеки от които означава поотделно нисш алкил,нисш алкокси, халоген или трифлуорметил.

Дадените химически формули и наименования в цялото описание и претенциите включват всички стерео-, оптични и тавтомерни изомери, когато съществуват такива.

Съединенията съгласно изобретението се получават чрез прилагане на един или повече синтезни етапа, описани по-долу.

В описанието на отделните етапи на синтеза означенията R, до R₆ и W, X, Y и Z имат съответните значения, дадени погоре, ако не е казано друго. Други означения ще имат също съответните значения, така както са определени при първото появяване на означенията.

Изходните 3-аминоиндоли с формула II могат да се получат по известни методи, като например чрез използване на редукция на 3-нитрозоиндоли с Na₂S₂O₄. Виж в тази връзка „Indoles“, част II, под редакцията на W.J.Houlihan, Wiley-lnterscience, New York, 1972 и EP-A-224,830 (1987).

Изходните 3-аминобензо[Ь]тиофени с формула III могат да се получат също по известни методи, като например тези, описани от D.E. Boswell и др. в „J.

Heterocyclic Chem.

(1968) и от Heilbron в „Dictionary of Organic

Compounds“, стр.151.

Изходните 3-аминоиндазоли с формула

IV също се получават по известни методи.

Т ака например

Virona et al. в „J. Heterocyclic Chem.“,

1£,

783 (1989) описват реакцията написана по-долу, където R₂ е водород или метил.

СН₃

О

I r₂

II ΙΙΙΊΙΙΙΗΙΗΙ

ЕТАП A.

Съединение II взаимодейства с хидрохлорид на хлорпиридин с формула V, при което се получава съединение с формула VI.

Н

Z ф nh₂ (V) (VI)

Споменатата реакция обикновено протича в етерен разтворител, такъв като бис(2-метоксиетил)етер, диетилетер, диметоксиетан, диоксан или тетрахидрофуран или в полярен апротен разтворител като диметилформамид, диметилацетамид, М-метил-2-пиролидон, хексаметилфосфорамид или диме тилсулфоксид, или в протонен разтворител, такъв като етанол или изопропанол, при температура от около 20°С до 150°С.

По аналогичен начин съединение с формула III взаимо действа със съединение с формула V, като се спазват по прин цип същите условия както по-горе и се получава съединение с формула VII.

(Ill) + (V) ---------►

ЕТАП В.

Съединение VI взаимодейства с нисш алкилхлорформиат с формула CI-CO-ORy, в която R₇ е нисш алкил при което се получава съединение с формула VIII.

(VIII) (VI) + Cl - с - or₇ /OR?

Тази реакция протича в подходящ разтворител като дихлорметан и в присъствието на подходяща основа като натриев бикарбонат или триетиламин, при температура от около 20°С до 60°С.

ЕТАП С.

Съединение VIII взаимодейства с нисш: алкилхалид с формула R₂-Hal, в която R₂ е нисш алкил и Hal е хлор или бром, или с ди-нисш алкилсулфат с формула (R₂O)₂SO₂ по известен начин, като се получава съединение с формула IX.

(VIII) +

R₂ - Hal

-----------------------------------1 или (R₂O)₂SO₂ (IX)

r₂ & H

Горната реакция протича в подходящ разтворител като диметилформамид или тетрахидрофуран в присъствието на под ходяща основа, такава като натриев или калиев хидрид, или ка лиев-трет.-бутилат, при температура от 0°С до 120°С.

ЕТАП D

Съединение с формула IX се хидролизира до съединение с формула X.

Горната хидролиза протича обикновено _Зкато смес, съдържаща съединение с формула IX, алкален хидроксид като натриев хидроксид и подходяща среда, като етанол или друг нисш алканол и вода се разбърква при температура от около 20°С до 100°С.

ЕТАП Е.

Съединение с формула X взаимодейства с халид с формула R₈-Hal, в която R₈ е нисш алкил, ние алкенил, нисш! алкинил или арил-нисш алкил при температура от -10°С до -80°С, за предпочитане от 0°С до 25°С, при което се получава съединение с формула XI.

(XI) ζ * νη₂

R₂ φ η

Горната реакция протича обикновено в подходящ разтворител, такъв като диметилформамид, диметилсулфоксид, етерни разтворители или ароматен въглеводород, в присъст вието на подходяща основа като натриев или калиев хидрид или калиев-трет.-бутилат.

Съединение с формула X взаимодейства със съединение с формула

О в която „А1к“ е нисша алкиленова група и Hal е CI или Вг, по известен начин, като се получава съединение с формула XIII.

Ζ * νη₂r₂ * η (XII) νη₂

I

Aik νη₂νη₂ or CH₃NH₂ * (XIII)

ζ + νη₂

R₂ φ η

Съединение с формула X взаимодейства с дихало-нисш алкан с формула Hal-Alk-Hal по известен начин, при което се получава съединение с формула XIV, след което последното взаимодейства със съединение с формула R'NH₂, в което R е водород или нисш алкил , също по познат начин и се получава съединение с формула XV.

ю

Hal (XIV)

Hal-Alk-Hal

Aik

I

Z / nh₂r₂ ψ H

(XV)

Ζ φ nh₂

R₂ * H

ЕТАП R

Съединение c формула X (в която R₂ може да бъде водород, съответстваща на съединение с формула VI) взаимодейства с киселинен халид с формула

О

II

R₉ - С - Hal в която R_g е нисш алкил, по познат начин, при което се получава съединение с формула XVI.

и

Ο (X) + R₉ - С - Hal

Алтернативно на горната реакция, когато R_g е водород или нисшалкил, може да се използва киселинен анхидрид с формула, Rg-CO-O-CO-Rg, като се работи по известен начин, за да се постигне същата цел.

О 0

RO - С - NH - Aik - С - Hal в която R е трет.-бутил или бензил, по известен начин, при което се получава съединение с формула XVII, което след това се хидролизира или се подлага на каталитична хидрогенолиза също по известен за специалиста начин, за да се получи съединение с формула XVIII.

О О (X) + RO - С - NH - Aik - С - Hal -------►

Ο

II

NH

O\ /Aik

OR

r₂ * H (XVII)

Хидролиза или

Каталитична хидрогенолиза

NH

Ок ,Alk

R₂ ΐ Η (XVIII)

Аналогично на горните реакции съединение с формула X взаимодейства с карбоксилна киселина с формула XIX в присъствието на дициклохексилкарбодиимид, като се получава съединение с формула XVII.

(X) + RO - С - NH - Aik (XIX)

♦ (XVII)

ЕТАП G,

Съединение с формула XVIa, получено съгласно етап F, се редуцира с LiAIH₄ или с друг подходящ редуктор по известен начин, при което се получава съединение с формула XX.

CH₂R₉

ЕТАП Н.

Съединение с формула VII взаимодейства с нисш, алкилхлорформиат с формула CI-CO-OR₇, като се работи по същество по същия начин, както в етап В и се получава съединение с формула XXI.

(XXI)

ЕТАП I.

Съединение VII взаимодейства с халид с формула R₈-Hal, по същество, аналогично на етап Е като се получава съединение с формула XXII.

(VII) + R₈ - Hal

Съединение с формула VII взаимодейства със съединение с формула

О при което се получава съединение с формула XXIII и този продукт се обработва с хидразин или с метиламин аналогично на етап Е, за да се получи съединение с формула XXIV.

Съединение с формула VII взаимодейства със съединение с формула Hal-Aik-Hal, като се получава съединение с формула XXV и този продукт взаимодейства със съединение с формула

RNH₂, аналогично на етап Е, като се получава съединение с формула XXVI.

Hal (VII) + Hal-Alk-Hal

---------------------------------►

Aik

(XXV)

I II ,ΙΙΙΙΙΙΙΙΙΙ,.ΙΙ

NHR’

R’NH₂

---------------►

Aik

(XXVI)

ЕТАП J.

Съединение c формула VII взаимодейства c киселинен халид c формула

Ο

II

R₉ - С - Hal аналогично на етап F при което се получава съединение с формула XXVII.

О (VII) + Rg - С - Hal

О \ /R9 % (XXVII)

О О

RO - С - NH - Aik - С - Hal при което се получава съединение с формула XXVIII, което след това се хидролизира или се подлага на каталитична хидрогенолиза, аналогично на етап F, за да се получи съединение с формула XXIX.

li

Ο Ο (VII) + RO - C - ΝΗ - Aik - C - Hal

(XXVIII)

Хидролиза или

---------------> _w

Каталитична хидрогенолиза

Съединение с формула VII взаимодейства със съединение с формула XIX в присъствието на дициклохексилкарбодиимид аналогично на етап F, при което се получава съединение с формула XXVIII.

> (XXVIII)

ЕТАП К.

Съединение с формула IV взаимодейства със съединение с формула V аналогично на етап А, като се получава съединение с формула XXX.

(XXX)

ЕТАП L.

Съединение с формула XXX взаимодейства с нисш алкилхлорформиат с формула CI-CO-OR_Z аналогично на етап В и се получава съединение с формула XXXI.

О (XXX) + CI - С - OR₇

(XXXI)

ЕТАП М.

Съединение с формула XXX взаимодейства с халид с формула R₈-Hal аналогично на етап Е, при което се получава съединение с формула XXXII.

(XXX) + R₈ - Hal

R₂ (XXXII)

Съединение с формула XXX взаимодейства със съединение с формула

при което се получава съединение с формула XXXIII и този продукт се обработва след това с хидразин или с метиламин аналогично на етап Е, като се получава съединение с формула XXXIV.

(XXX) +

(XXXIII) ¢1034

NH₂NH₂

----------------------► или CH₃NH₂

Съединение c формула XXX взаимодейства със съединение с формула Hal-Alk-Hal, при което се получава съединение с формула XXXV и полученият продукт взаимодейства със съединение с формула R’NH₂ аналогично на етап Е, за да се получи съединение с формула XXXVI.

Hal (XXX) + Hal-Alk-Hal

Aik

(XXXV) ^R2

NHR’

Aik

(XXXVI) ^R2

ЕТАП N.

Съединение c формула XXX взаимодейства c киселинен халид с формула

Ο

R₉ - C - Hal аналогично на взаимодействието в етап F, като се получава съединение с формула XXXVII.

О (XXX) + R₉ - С - Hal-------► (XXXVII) /^R9 с

r₂ ζ * nh₂

RO - С - NH - Aik - С - Hal като се получава съединение с формула XXXVIII, след което полученият продукт се хидролизира аналогично на етап F, при което се получава съединение с формула XXXIX.

О (XXX) + RO - С - NH - Aik - С - Hal-------►

II /^Сх

NH OR

O\ ,Alk

(XXXVIII)

NH₂ / ²

O\ ,Alk

Хидролиза или

---------------► w

Каталитична хидрогенолиза

R₂ (XXXIX)

Съединение c формула XXX взаимодейства със съединение с формула XIX в присъствието на дициклохексилкарбодиимид аналогично на етап F, при което се получава съединение с формула XXXVIII.

(XXXVIII)

Когато в горния синтез се цели получаването на съединение, в което групата -Z е -ΝΗ₂, то това може да стане чрез редуциране на съответното съединение, в което групата -Z е NO₂, с подходящ редуктор като цинк и солна киселина или чрез каталитична редукция с водород и катализатор - подходящ благо23 роден метал, такъв като паладий или платина, като се следват известните в практиката методи.

Съединенията с формула I съгласно изобретението са полезни за лечение на различни смущения в запаметяването, като болест на Алцхаймер или могат да се използват като модулатори на невротрансмисионната функция - серотонергични и адренергични^и като такива се използват в качеството на антидепресанти, анксиолитици, атипични антипсихотици, средства против повръщане и за лечение на някои болестни промени в характера на личността като поява на натрапчиви идеи.

[³Н]-8-хидрокси-2-(ди-п.-пропиламино)тетралин([³Н]РРАТ)

Свързване със серотонин (5НТ_1Л) рецептори

ЦЕЛ.

Целта на това изследване е да се определи афинитетът на опитните съединения по отношение на 5НТ_1А рецептор в мозъка. Предполага се, че това изследване е от полза за откриване на съединения със серотонергични свойства, които могат да се използват като нови анксиолитици, атипични антипсихотици или за лечение на болестни промени в характера на личността като поява на натрапчиви идеи.

ВЪВЕДЕНИЕ.

Съществуването на две популации 5НТ рецептори в мозък на плъх е показано посредством диференцирана чувствителност по отношение на спироперидол (1). Рецепторите, чувствителни към спироперидола, са означени като 5НТ_1Дподвид, а нечувствителните рецептори са означени като 5НТ_1Вподвид (2). Други 5НТ- места за свързване (5НТ_1С, 5HT_1D и 5НТ₃) са идентифицирани впоследствие в различни видове въз основа на различната чувствителност към 5НТ антагонисти (3). Значителен напредък в класификацията на 5НТ рецептори се постига с идентифицирането на селективен лиганд за 5НТ_1Арецептора, [³H]DPAT (4). В (4) се съобщава за [³H]DPAT белязан авторецептор. По-нататъшни изследвания предполагат, че [³H]DPAT белязаните авторецептори не са терминални авторецептори, но могат да бъдат соматодендрични авторецептори (5). Независимо от това, че DPAT намалява степента на възпаление в ядрото на Raphe и инхибира освобождаването на 5НТ, действителното разположение и функцията са спорни (6). Тези изследвания и чувствителността на свързване на [³H]DPAT с гуанинови нуклеотиди, както и влиянието върху аденилатциклаза, водят до предположението, че DPAT действа като агонист при 5НТ_1А рецептора (7).

Методика I.

А. Реагенти:

1. Трие буфери, pH 7.7 (а) 57.2 g Трис HCI

16.2 g Трис основа

Обемът се довежда до 1 I с дестилирана вода (0.5 М Трие буфер, pH 7.7, буфер 1а).

(б) Прави се разреждане 1:10 в дейонизирана вода (0.05 М Трие буфер, pH 7.7, буфер 16).

(в) 0.05 М Трие буфер, съдържащ 10 μΜ паргилин, 4 mM СаС1₂ и 0.1% аскорбинова киселина (буфер 1в).

0.49 mg паргилин«НС1

111 mg CaCI₂

250 mg аскорбинова киселина

Довежда се до 250 ml с 0.05 М Трие буфер, pH 7.7 (реагент 16).

2. 8-хидрокси [³H]-DPAT(2-(N,N-fln[2,3(n)-³H]nponnAaMHно)-8-хидрокси-1,2,3,4-тетрахидронафтален) (160-206 Ci/mmola) е получен от Amersham.

За да се определи 1С₅₀: приготвя се ЮпМ изходен разтвор и към всяка епруветка се прибавят по 50μΙ от него (крайна концентрация = 0.5 пМ).

3. Серотонин-креатинин сулфат. 0.5 тМ изходен разтвор се добавят към 0.01 N HCI и 20 μΙ се прибавят към 3 епруветки, за да се определи неспецифичното свързване (крайна концентрация = 10 μΜ).

4. Опитни съединения. За повечето опити 1тМ изходен разтвор се добавя в подходящ разтворител и този разтвор се разрежда серийно, така че крайната концентрация при опита е в границите от 2 х 10'⁵ до 2 х 10‘⁸М. За всеки опит се използват седем концентрации. Могат да се използват по-ниски или повисоки концентрации в зависимост от ефективността на лекарството.

Б. Тъканен препарат

Мъжки плъхове от вида Wistar се умъртвяват чрез декапитиране. Хипокампусите се отделят, претеглят се и се хомогенизират в 20 обема от 0.05 М Трие буфер, pH 7.7. Хомогенатът се центрофугира при 48,000 g в продължение на 10 min и супернатантата се изхвърля. Пелетата се ресуспендира в равен обем от 0.05 М Трие буфера, инкубира се при 37°С в продължение на 10 min и се центруфугира отново при 48,000 g 10 min. Крайната мембранна пелета (уплътнена утайка) се ресуспендира в 0.05 М Трие буфер, съдържащ 4 mM СаС1₂, 0.1% аскорбинова киселина и 10 μΜ паргилин.

В. Опит

800 μΙ тъкан

130 μΙ 0.05 М Трие буфер + СаС1₂ + паргилин + аскорбинова киселина μΙ вехикулум/5НТ/лекарство μΙ [³H]DPAT

Епрузетките се инкубират в продължение на 15 min при 25°С. Опитът се спира чрез вакуумфилтрация през филтри Whatman GF/В, които след това се промиват двукратно с по 5 ml ледено-студен 0.05 М Трие буфер. След това филтрите се поставят в сцинтилационни кювети с 10 ml сцинтилационна смес на Liquiscint и се отчита.

Изчисления.

Специфичното свързване се определя като разлика между общото свързване и свързването в присъствие на 10 μΜ 5НТ. IC₅₀ стойностите се изчисляват от процента на специфичното свързване при всяка концентрация на лекарството.

Методика II.

А. Реагенти:

1. Трие буфери, pH 7.7 (а) 57.2 g Трие HCI

16.2 g Tрис основа

(б) Прави се разреждане 1:10 в дестилирана вода (0.05 М Трие буфер, pH 7.7, при 25°С, буфер 16).

(в) 0.05 М Трие буфер, pH 7.7, съдържащ 10 μΜ паргилин, 4 mM СаС1₂ и 0.1% аскорбинова киселина (буфер 1в).

0.49 mg паргилин*НС1

110.99 mg CaCI₂

250 mg аскорбинова киселина

За определяне на IC₅₀: [³H]-DPAT се довежда до концентрация 3.3 пМ в Трие буфера (1 в), така че когато се прибавят 150 μΙ във всяка епруветка, се постига крайна концентрация от 0.5 nm в 1 ml проба.

3. Серотонин-креатинин сулфатът е получен от Sigma Chemical Company. Серотонин-креатининът се довежда до концентрация от 100 μΜ в Трие буфера (1 в). Една стотна от μΙ се добавя към всяка от трите епруветки за определяне на неспецифичното свързване (това води до крайна концентрация от 10 μΜ в 1 ml проба).

4. Опитни съединения: За повечето опити 100μΜ изходен разтвор се добавя в подходящ разтворител и този разтвор се разрежда серийно с Трие буфер (1в), така че когато 100 μΜ лекарство се съберат с общо 1 ml проба, крайната концентрация да бъде в границите от 10^-5 до 10’⁸М. За всеки опит се използват седем концентрации. Могат да се използват пониски или по-високи концентрации в зависимост от ефективността на лекарството.

Б. Тъканен препарат

Мъжки плъхове от вида Wistar се умъртвяват чрез декапитиране. Хипокампусите се отделят и се хомогенизират в 20 обема ледено-студен 0.05 М Трие буфер, pH 7.7(16) Хомогенатът се центрофугира при 48,000 g в продължение на 10 минути при 4°С. Получената пелета се хомогенизира повторно в пресен Трие буфер (16), инкубира се при 37°С в продължение на 10 min и се центруфугира отново при 48,000 g 10 min Крайната мембранна пелета (уплътнена утайка) се ресуспендира в 0.05 М Трие буфер(1в), съдържащ 4 mM СаС1₂, 0.1% аскорбинова киселина и 10 μΜ паргилин. Специфичното свързване е приблизително 90% от общото свързване на лиганда.

В. Опит

750 μΙ тъкан

150 μΙ [³H]DPAT

100 μΙ вехикулум (за общото свързване) или 100 μΜ серотонин-креатинин сулфат (за неспецифичното свързване) или подходящо количество лекарство

I II .11IIИ;,!J

Епруветките се инкубират в продължение на 15 min при 25°С. Опитът се спира чрез вакуумфилтрация през филтри Whatman GF/В, които след това се промиват двукратно с по 5 ml ледено-студен 0.05 М Трие буфер(1б). След това филтрите се поставят в сцинтилационни кювети с 10 ml сцинтилационна смес на Liquiscint и се отчита.

K_D стойността за [³Н]ОРАТ-свързването се установи, че е

1.3 пМ^като се приложи анализът на Scatchard при опита с рецепторно насищане. К, стойността може тогава да се изчисли с помощта на уравнението на Cheng-Prusoff:

Ki = IC₅₀/l + L/K_d

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Pedigo, N.W., Yammamura,H.I. and Nelson, D.L.: Discrimination of multiple [³H]5-hydroxytryptamine binding sites by the neuroleptic spiperone in rat brain. J. Neurochem. 36: 220-226 (1981).

2. Middlemiss, D.N. and Fozard J.R.: 8-Hydroxy-2-(di-npro-pylamino)tetralin diskriminates between subtypes of the 5HT, recognition site. Eur. J. Pharmacol., 90: 151-152 (1983).

3. Peroutka, S.J.: Pharmacological differentiation and characterization of 5-HT_1A, 5-HT_1B and 5-HT_1c binding sites in rat frontal cortex. J. Neurochem. 47: 529-540 (1986).

4. Peroutka, S.J/ 5-Hydroxytryptamine receptor subtypes: molecular, biochemical and physiological characterization TINS 11: 496-500 (1988).

5. Gozlan, H., El Mestikawy, S., Pichat, L. Glowinsky, J. and Hamon, M.: Identification of presynaptic serotonin autoreceptors using a new ligand: ³H-DPAT. Nature 305: 140142 (1983).

6. Verge, D., Daval G., Marcinkiewicz, M., Patey, A., El Mestikawy, H. Gozlan and Hamon M.: Quantitative autoradiography of multiple 5-HT, receptor subtypes in the brain of control or 5,7-dihydroxytryptamine-treated rats. J. Neurosci. £: 3474-3482 (1986).

7. Schlegel, R. and Peroutka, S.J.: Nucleotide interactions with 5-HT_1A binding sites directly labeled by [³H]-8-hydroxy-2-(din-propylamino)tetralin ([³H]-8-OH-DPAT). Biochem. Pharmacol. 25. 1943-1949 (1986).

8. Dourish C.T., Hutson, P.H. and Curzon, G.: Putative anxiolytics 8-OH-DPAT, buspirone and TVX Q 7821 are agonists at 5HT_1A autoreceptors in the raphe nucleus. TIPS 7: 212-214 (1986).

9. Iversen, S.D.: 5HT and anxiety. Neuropharmacol. 23: 1553-1560 (1984).

10. Traber J. and Glaser, T.: 5HT_1A receptor-related anxiolytics. TIPS £: 432-437 (1987).

11. Peroutka, S.J.: Selective interaction of novel anxiolytics with 5-hydroxytryptamine_1A receptors. Biol. Psyhiatry. 20.: 971-979 (1985).

I 11 III Ilium

СВЪРЗВАНЕ HA ³H-GR65630 C МЕМБРАНИ ОТ ЕНТОРИНАЛНА КОРА НА ПЛЪХОВЕ.

ИЗСЛЕДВАНЕ СВЪРЗВАНЕТО НА 5НТ₃ РЕЦЕПТОР

ЦЕЛ.

Целта на този опит е да се определи афинитетът на опитни съединения към 5НТ₃ място на свързване в мозъка.Той е полезен за предсказване на възможността тези съединения да проявяват антиеметично, анксиолитично или атипично антипсихотично действие.

ВЪВЕДЕНИЕ.

Понастоящем по принцип се приема, че има три различни рецепторни подвида за невротрансмисионния серотонин (5НТ); 5НТ_1; 5НТ₂ и 5НТ₃. 5НТ₁ и 5НТ₂ местата на свързване са добре охарактеризирани и по-нататък подразделени въз основа на данни от изследвания върху свързването и функционалната активност (1,2). От друга страна, едва напоследък започна охарактеризирането на 5НТ₃ мястото на свързване. Първоначално се считаше, че тези 5НТ₃ места на свързване съществуват само в периферията (3). Но с въвеждането напоследък а силно действащи лекарства, които са селективни 5НТ₃антагонисти, като GR65630, ICS205930, закоприд и MDL72222, данните от проучванията върху свързването показват, че 5НТ₃места на свързване също са разположени в определени области на мозъка (4,5,6). Най-високи нива на 5НТ₃ места на свързване са открити в крайни и в съдържащи допамин области на мозъка (енториналната кора, амигдалата и туберкулум олфакториум) (4). За 5НТ₃ антагонисти се съобщава, че освен възможността за селективно свързване в богати на допамин

II ШИИ ,11 области, притежават и способност да блокират поведенчески прояви, свързани с пристрастяване към някои лекарства (никотин и морфин) и че са активни в поведенчески опити, свързани с установяване на анксиолитично действие. Въз основа на резултатите за селективно свързване в отделни области и на поведенческите изследванията се предполага, че 5НТ₃ антагонисти могат да имат лечебен ефект при болестни състояния, за които се допуска, че са свързани със свръхдопаминергична активност, например шизофрения и наркомания.

МЕТОДИКА,

А. РЕАГЕНТИ:

1. 0.05 М буфер на Krebs-Hepes, pH 7.4

11.92 g Hepes

10.52 g NaCl

0.373 g KCI

0.277 g CaCI₂

0.244 g MgCI₂*6H₂O

Довежда се до 1 I вода c дестилирана вода. pH се довежда до 7.4 ( при 4°С) с 5N NaOH.

2. [³H]-GR65630 (87.0 Ci/mmola), получен от New England Neclear. За определяне на IC₅₀: [³H]-GR65630 се довежда до концентрация 1.0 пМ в буфер на Krebs-Hepes, така че когато 100 μΙ се добавят към всяка епруветка, да се получи крайна концентрация 0.4 пМ в 250 μΙ-ова проба.

3. Закоприден малеат, получен от Research Biochemical Inc. Закопридният малеат се довежда до концентрация 500 μΜ в буфер на Krebs-Hepes. 50 μΙ се добавят към всяка от трите зз

I II 1111 .2118'91

61034 епруветки за определяне на неспецифичното свързване (което води до крайна концентрация от 100 μΜ в проба от 250 μΙ).

4. Опитни съединения: За повечето опити се приготвя изгходен разтвор с концентрация 50 μΜ в подходящ разтворител и се разрежда серийно с буфер на Krebs-Hepes, така че когато 50 μΙ лекарство се съберат с общото количество проба - 250 μΙ, се получава крайна концентрация от 10’⁵ до 10^-8. Обикновено се изследват по седем концентрации за всяка проба, но могат да се използват по-ниски или по-високи концентрации в зависимост от силата на действие на лекарството .

Б. ТЪКАНЕН ПРЕПАРАТ

Мъжки плъхове от вида Wistar (с тегло 150-200 д) се декапитират и се отстранява енториналната кора. Претеглят се и се хомогенизират в 10 обема ледено-студен 0.05 М буфер на Krebs-Hepes, pH 7.4. Хомогенатът се центрофугира при 48,000 g в продължение на 15 min при температура 4°С. Получената пелета се хомогенизира отново в пресен буфер на KrebsHepes и се центрофугира отново при горните условия. Крайната пелета се ресуспендира в първоначалния обем от леденостуден буфер на Krebs-Hepes. Получава се крайна концентрация на тъканния препарат 1.2-1.6 mg/ml и с тази концентрация препаратът се добавя към 100μΙ от пробата. Специфичното свързване е приблизително 55-65% от общия свързан лиганд.

В. ОПИТ.

100 μΙ тъканна суспензия

100 μΙ [ HJ-GR65630 μΙ вехикулум (за общо свързване) или 500 μΜ малеат на закоприд (за неспецифично свързване) или подходяща концентрация от лекарство.

Опитни епруветки, съдържащи проби, се държат допълнително върху лед, след което се подлагат на завихряне и се инкубират при непрекъснато разклащане в продължение на 30 min при температура 37°С. В края на инкубационния период инкубираната проба се разрежда с 5 ml ледено-студен буфер на Krebs-Hepes и веднага се подлага на вакуумфилтруване през филтри Whatman GF/В. Следва двукратно промиване с по 5 ml ледено-студен буфер на Krebs-Hepes. филтрите се сушат и отчитането става в 10 ml течна сцинтилационна смес. Специфичното GR65630 свързване се определя като разлика между общото свързване и свързването в присъствие на 100 μΜ закоприд. 1С₅₀ се изчислявакато се използва компютърен анализ.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Peroutka, S.J., 5-Hydroxytryptamine receptor subtypes: Molecular biochemical and physiological characterization. Tends in Neuroscience 11: 496-500 (1988).

2. Wailing, K.J., 5HT₃ receptor agonists and antagonists. Neurotransmission 3: 1-4 (1989).

3. Costell, B., Naylor, R.J. and Tyers, M.B. Recent advances in the neuropharmacology of 5HT₃ agonists and antagonists. Rev. Neuroscience 2: 41-65 (1988).

4. Kilpatrick, G.J., Jones, B.P. and Tyers, M.B., Identification and distribution of 5HT₃ receptors in rat brain using radioligand binding. Nature 330: 746-748 (1987).

и ιιιι ίίιιι.ιι

5. Barnes, N.M., Costell, B. and Naylor, R.J., [³H] Zacopride: Ligand for the identification of 5HT₃ recognition sites. J. Pharm. Pharmacol. 40.: 548-551 (1988).

6. Watling, K.J., Aspley, S., Swain, C.J. and Saunders, J., [³H] Quaternised ICS 205-930 labels 5HT₃ receptor binding sites in rat brain. Eur. J. Pharmacol. 149: 397-398 (1988).

Включване на ³Н-серотонин в синаптозоми в целия мозък на плъх

ЦЕЛ,

Този опит се прилага като биохимично изследване на съединения, които блокират включването (приемането) на серотонин (5НТ) и които могат да се използват като антидепресанти и за лечение на болестни промени в характера, такива като поява на натрапчиви идеи.

ВЪВЕДЕНИЕ.

Asberg и сътрудниците му предполагат, че в пациенти със серотонергична хипофункция се включва биохимична подгрупа, страдащи от депресия пациенти (1), докато други (2) твърдят, че изменена серотонергична функция определя промените в настроението, свързани със състояние на афект. Въпреки че ролята на 5НТ в етиологията на депресията не е изяснена, допуска се, че редица антидепресанти блокират механизма на повторно включване (приемане) на 5НТ. Опити „in vitro“ върху рецепторното свързване показват, че [³Н]-имипрамин маркира местата на включване на 5НТ (10). Тразодон и зимелидин са клинично ефективни антидепресанти (3) с доста добре изразено действие по отношение включването на 5НТ (4,5). Напос36 ледък за флуоксетина се посочва, че е едновременно селективен и силен инхибитор на 5НТ включването.

[³Н]-5НТ пренасяне е охарактеризирано в CNS тъкан (6,7) и е установено, че то е зависимо от насищането и температурата, инхибира се от оуабаин, метаболитни инхибитори, триптаминови аналози (8) и трициклични антидепресанти (третични амини » вторични амини) (9). Последните открития разграничават 5НТ включването от катехоламиновото. [³Н]-5НТ включването може да се използва и като индикатор за серотонинови нервни окончания.

МЕТОДИКА,

А. Животни: Мъжки плъхове CR Wistar (100-125 g).

Б. Реагенти:

1. Бикарбонатен буфер на Krebs-Henseleit, pH 7.4 (КНВВ): Приготвя се 1-литрова доза, съдържаща следните соли:

	дя	mM
NaCl	6.92	118.4
KCI	0.35	4 7
MgSO₄*7H₂O	0.29	1.2
KH₂PO₄	0.16	2.2
NaHCO₃	2.10	24.9
CaCI₂	0.14	1.3

Преди употреба се прибавят:

декстроза 2 mg/ml 11.1 ипрониазид фосфат 0.30 mg/ml 0.1

Аериране 60 min с 95% О₂/5% СО₂, проверка на pH (7.4±0.1).

1. 0.32 М захароза: 21.9 g захароза, довежда се до 200 ml.

3. Серотонин-креатинин сулфат, продукт на Sigma Chemical Co. Приготвя се 0.1 mM изходен разтвор в 0.01 N HCI. Този разтвор се използва за разреждане на специфичната активност на белязан с радиоактивен изотоп 5НТ.

4. 5-[ 1,2-³Н(Н)]-хидрокситриптаминкреатинин сулфат (серотонин), специфична активност 20-30 Ci/mmola, продукт на New England Nuclear.

Желаната крайна концентрация на ³Н-5НТ в пробата е 50 пМ. Коефициент на разреждане 0.8. Следователно, КНВВ е приготвен така, че да съдържа 62.5 пМ [³Н]-5НТ.

Добавя се КНВВ до 100 ml.

А) 56.1 μΙ 0.1 mM 5НТ = 56.1 пМ

Б*) 0.64 nmola ³Н-5НТ - 6.4 пМ

62.5 пМ ’Изчислен обем, прибавен от специфичната активност на ³Н-5НТ.

5. За повечето опити се приготвя 1 тМ разтвор от опитното съединение в подходящ разтворител и този разтвор се разрежда серийно така, че крайната концентрация в пробата да бъде в границите от 2 χ 10'⁸ до 2 χ 10'⁵ М. За всеки опит се използват седем различни концентрации. Могат да се използват по-високи или по-ниски концентрации в зависимост от силата на действие на съединението.

3S

В. Тъканен препарат

Мъжки плъхове от вида Wistar се декапитират и мозъкът им се отделя бързо. Претегля се целият мозък без малкия мозък и се хомогенизира в 9 обема ледено-студена 0.32 М захароза, като се използва хомогенизатор на Potter-Elvejhem. Хомогенизирането се извършва с 4-5 хода нагоре и надолу и със средна скорост, за да се сведе до минимум синаптозомнияг лизис. Хомогенатът се центрофугира при 1000 g в продължение на 10 min при температура 0-4°С. Супернатантата (S,) се отдекантира и се използва в опитите за определяна на включването.

Г. Опит

800 μΙ КНВВ + [³Н]-5НТ μΙ вехикулум или съответната концентрация на лекарството

200 μΙ тъканна суспензия

Епруветките се инкубират при температура 37°С под атмосфера от 95% О₂/5% СО₂ в продължение на 5 min. За всеки опит по 3 епруветки се инкубират с 20 μΙ вехикулум при 0°С в ледена баня. Непосредствено след инкубирането всички епруветки се центрофугират при 4000 g в продължение на 10 min. Супернатантата се изсмуква и получените пелети се разтварят чрез добавяне на 1 ml разтворител (Triton Х-100 + 50% EtOH, 1:4 об/об). Епруветките се подлагат на енергично завихряне, отдекантират се в сцинтилационни кювети и се отчита в 10 ml смес за сцинтилационно броене на Liquiscint. Активно свързване е разликата между срт при 37°С и при 0°С.

Процентното инхибиране при всяка концентрация на лекарството е средната стойност от три определения.1С₅₀ стойностите се получават с помощта на компютърен анализ.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Asberg, М., Thoren, Р., Traskman, L., Bertilsson, L. and Ringberger, V. „Serotonin depression: - A biochemical subgroup within the affective disorders, Science 191: 478-480 (1975).

2. DeMontigy, C., Enhancement of 5HT neurotransmission by antidepressant treatments. J. Physiol. (Paris) 77: 455-461 (1980).

3. Feigher, J.P., Clinical efficacy of the newer antidepressants. J. Clin. Psychopharmacol. 1: 235-265 (1981).

4. Ogren, S.O., Ross, S.B., Hall, H., A.C. and Renyi, A.L., The pharmacology of zimelidine: A 5HT selective reuptake inhibitor. Acta Psychiat. Scand. 290: 127-151 (1981).

5. Clements-Jewry, S., Robson, P.A. and Chidley, L.J., Biochemical investigations into the mode of action of trazodone. Neuropharmacol. 13: 1165-1173 (1980).

6. Ross, S.B., Neuronal transport of 5-hydroxytryptamine. Pharmacol. 21: 123-131 (1980).

7. Shaskan, E.G. and Snyder, S.H., Kinetics of serotonin accumulation into slices from rat brain: Relationship to catecholamine uptake. J. Pharmacol. Exp. Ther. 175: 404-418 (1970).

8. Horn, A.S., Structure activity relations for the inhibition of 5HT uptake into rat hypothalamic homogenates by serotonin and tryptamine analogues. J. Neurochem. 21: 883-888 (1973).

9. Horn, A.S. and Trace, R.C.A.M. Structure-activity relations for the inhibition of 5-hydroxytryptamine uptake by tricyclic antidepressant into synaptosomes from serotonergic neurones in rat brain homogenates. Brit. J. Pharmacol. 51: 399-403 (1974).

10. Langer, S.Z., Moret, C., Raisman, R., Dubocovich, M.L. and Briley M. High affinity [³H]imipramine binding in rat hypothalamus: Association with uptake of serotonin but not norepinephrine. Science 210: 1133-1135 (1980).

Резултатите от трите метода на изследване, описани погоре, са представени в таблица 1 за представително съединение съгласно изобретението.

ТАБЛИЦА 1

съединение	свързване на 5НТ_1А рецептор 1С₅₀ (μΜ)	свързване на 5НТ₃ рецептор 1С₅₀ (μΜ)	инхибиране на включването на ³Н-серотонин 1С₅₀ (μΜ)
3-(4-пириди-	6.4	5.5	14.6
ниламино)-1 Н-
индол
буспирон	0.062		>20
MDL 72222		0.53
клозапин	0.58	1.02	>20
хлорипрамин			0.15
амитриптилин			0.83

Ефективни количества от съединенията съгласно изобретението могат да се прилагат към пациенти по различни методи, например орално, във вид на капсули или таблети, парентерално - под формата на стерилни разтвори или суспензии и в някои случаи интравенозно, под формата на стерилни разтвори. Когато крайните продукти са под формата на свободна основа, която от само себе си е ефикасна, тогава продуктите могат да се формулират и прилагат под формата на техните фармацевтично приемливи присъединителни с киселина соли от гледна точка на стабилност, по-добри условия за кристализация, повишена разтворимост и други подобни преимущества.

Подходящи киселини за получаване на фармацевтично приемливи присъединителни с киселина соли съгласно изобретението са: неорганични киселини като солна, бромоводородна, сярна, азотна, фосфорна и перхлорна, както и органични киселини като винена, лимонена, оцетна, янтарна, малеинова, фумарова и оксалова.

Активните съединения съгласно изобретението могат да се прилагат орално, например с инертен разредител или с ядивен носител, или могат да бъдат включени в желатинови капсули, или могат да бъдат пресовани в таблети. За целите на орално приложеното лечение активните съединения съгласно изобретението могат да бъдат смесени с пълнители и да се използват във вид на таблети, пастили, капсули, еликсири, суспензии, сиропи, нишестени капсули, дъвки и други подобни. Тези лекарствени форми трябва да съдържат най-малко 0.5% активни съединения, но концентрацията може да варира в зависимост от конкретната форма, като за удобство е в границите от 4% до 70% от теглото на единичната доза. Количеството на активното съединение в такива препарати се подбира така, че да се получи подходяща дозировка. Предпочитаните състави и препарати съгласно изобретението се приготвят така, че единичната доза за орално прилагане да съдържа от 1.0 до 300 mg активно съединение.

Таблетите, хаповете, капсулите, пастилите и други подобни могат да съдържат и следните ингредиенти: свързващо вещество като микрокристална целулоза, трагант или желатин, пълнители като нишесте или лактоза, дезинтегратори като алгинова киселина, Primogel, царевично нишесте и др., мазилни вещества като магнезиев стеарат или Sterotex, преплъзващи вещества като колоиден силициев диоксид и подсладители като захароза или захарин. Могат да се добавят и подобряващи вкуса агенти като мента, метилсалицилат или портокалов аромат. Когато единичната доза е под формата на капсула, тя може да съдържа освен изброените вещества и течен носител като масло. Други дозирани форми съдържат различни вещества, които модифицират физичната форма на лекарството, като например покрития. Като таблетите или хаповете могат да бъдат покрити със захар, шеллак или други ентеросолвентни агенти. Сиропът може да съдържа допълнително, заедно с активното вещество, захароза като подсладител и някои консерванти, бои, оцветители и вкусови вещества. Продуктите, използвани за приготвяне на различните препарати, трябва да бъдат фармацевтично чисти и нетоксични в количествата, в които се използват.

За целите на парентерално приложеното лечение активните съединения съгласно изобретението могат да бъдат включени в разтвор или суспензия. Тези препарати трябва да съдържат най-малко 0.1% активно съединение, но количеството може да варира от 0.5 до около ЗО^тегл. . Количеството на активното вещество в такива състави се подбира така, че да се получи подходяща дозировка. Предпочитаните състави и препарати съгласно изобретението се приготвят така, че единич43 ната доза за парентерално прилагане да съдържа от 0.5 до 100 mg активно съединение.

Разтворите или суспензиите могат да включват и следните компоненти: стерилен разредител като инжекционен разтвор, физиологичен разтвор, нелетливи масла, полиетиленгликоли, глицерин, пропиленгликол или други синтетични разтворители, антибактериални агенти като бензилов алкохол или метилпарабени, антиокислители като аскорбинова киселина или натриев бисулфит, хелатообразуващи агенти като етилендиаминтетраоцетна киселина; буфери като ацетати, цитрати или фосфати и агенти за контролиране на тонуса като натриев хлорид или декстроза. Препаратите за парентерално прилагане могат да бъдат включени в спринцовки или ампули от стъкло или пластмаса.

Примери за съединения съгласно изобретението са:

3-(4-пиридиниламино)-1Н-индол;

N-(1 Н-индол-3-ил)-М-(4-пиридинил)пропанамид;

3-(4-пиридиниламино)бензо[Ь]тиофен;

N- (бензо[Ь]тиофен-3-ил)-1М-(4-пиридинил)пропанамид;

3-(3-флуор-4-пиридиниламино)-1Н-индол; 3-(пропил-4-пиридиниламино)-1 Н-индол;

- метил-3-(4-пиридиниламино)-1 Н-индол;

6-флуор-3-(4-пиридиниламино)-бензо[ Ь]тиофен;

6-флуор-3-(пропил-4-пиридиниламино)-бензо[Ь]тиофен;

5-фенилметокси-3-(4-пиридиниламино)-1 Н-индол;

5-хидрокси-3-(4-пиридиниламино)-1 Н-индол;

3-(4-пиридиниламино)-бензо[Ь]тиофен; 3-(4-пиридиниламино)-1Н-индол-5-илметилкарбамат; 3-(4-пиридиниламино)-1Н-индол-5-илбензилкарбамат;

3-[ Ν-προπ ил-И-(3-флу ор-4-пир идинил)амино]-1 Н-индол;

3-[ М-пропил-М-(3-флуор-4-пиридинил)амино]-1 Н-индол-5-ил бензилкарбамат;

3-(4-пиридиниламино)-1 Н-индазол;

3-[ М-пропил-М-(4-пиридинил)амино]-1 Н-индазол;

- метил-3-(4-пи рид инилам ино)-1 Н-индазол;

-метил-3-(пропил-4-пиридинил)амино)-1 Н-индазол;

2-а ми но-N-(1 Н-индол-3-ил)-М-(4-пиридинил)ацетамид;

2-ам и ho-N-(1-метил-1 Η-ηηλολ-3-ηλ)-Ν-(4пиридинил)ацетамид;

2-ам ино-N-(1 -метил-1 Н-индазол-3-ил)-М-(4пиридинил)ацетамид;

2-ам и но-N-(1 Н-индазол-3-ил)-М-(4-пиридинил)ацетамид; и

2-амино-И-(бензо[ Ь]тиофен-3-ил)-И-(4пиридинил)ацетамид;

Следващите примери илюстрират изобретението.

ПРИМЕР 1.

Малеат на 3-(4-пиридиниламино)-1 Н-индол

Разтвор на 3-аминоиндол (8д) и хидрохлорид на 4-хлорпиридин (12 д) в 150 ml 1-метил-2-пиролидон се разбърква при 70-75°С в продължение на 1^ , след което се прибавя допълнително количество хидрохлорид на 4-хлорпиридин (4 д). След разбъркване общо 2 Ά, сместа се охлажда, разбърква се с вода, алкализира се с натриев карбонат и се екстрахира с етилацетат. Органичният екстракт се промива последователно с вода и с наситен разтвор на натриев хлорид. Следва сушене над безводен магнезиев сулфат, филтруване и концентриране, при което се получават 20 g тъмно масло. То се хромато графира върху силициев диоксид с 20% метанол с помощта на високоефективна течна хроматография (ВЕТХ), при което се получават 7 g тъмно масло. Последното кристализира от ацетонитрил, като се получават Зд светлокафяви кристали с т.т. 192-193°С. Порция от 2.8 g се превръща в малеата в 50% метанол/етер и се получават 3.5 g светлокафяви кристали с т.т. 149-15ГС. Прекристализация от 50% метанол/етер дава 3.4 g светлокафяви кристали с т.т. 149-151°С.

АНАЛИЗ:

Изчислено за Ο₁₇Η_3δΝ₃Ο₄: 62.76% С 4.65% Н 12.02% N

Намерено: 62.85% С 5.69% Н 12.92% N

ПРИМЕР 2.

М-(1Н-индол-3-ил)-М-(4-пиридинил)пропанаамид

Разтвор на 3-(4-пиридиниламино)-1Н-индол (3 д) се прибавя към разтвор, получен от пропионов анхидрид (3 д), 10 mi толуен и 10 ml дихлорометан. Полученият разтвор се разбърква 1 h при стайна температура, след което се разбърква с вода и се алкализира с натриев карбонат. Полученият продукт се екстрахира в дихлорометан, суши се над безводен магнезиев сулфат и органичният слой се филтрува и концентрира. Остатъкът се хроматографира с флаш хроматография върху силициев диоксид с 50% етилацетат в дихлорометан, при което се получават 1.3 g светлокафяво твърдо вещество с т.т, 166-168°С. Порция от 1.5 g прекристализира от ацетонитрил, при което се получават 1.3 g светлокафяви кристали с т.т. 168-170°С.

АНАЛИЗ:
Изчислено за C₁₆H₁₅N₃O:	72.43% С	5.70% Н	15.84%	N
Намерено:	72.06% С	5.69% Н	15.94%	N

ПРИМЕР 3.

Хидрохлорид на 3-(3-флуор-4-пиридиниламино)-1 Ниндол

Разтвор на 3-аминоиндол (7 д) и хидрохлорид на 4-хлор-Зфлуорпиридин (13 д) в 200 ml 1 -метил-2-пиролидинон се разбърква при 75-80°С в продължение на 2 h след което се прибавят допълнителни 5 g хидрохлорид на 4-хлор-З-флуорпиридин. След разбъркване общо 3 & сместа се охлажда, разбърква се с вода, алкализира се с натриев карбонат и се екстрахира с етилацетат. Изсушеният (безводен магнезиев сулфат) органичен слой се филтрува и концентрира до получаване на 20 g тъмно масло. Следва елуиране върху силикагел, първоначално с дихлорметан, а след това с 50% етилацетат в дихлорметан през колона за флаш хроматография, при което се получават 17 g тъмно масло. Това масло се елуира върху силициев диоксид с етер през колона за флаш хроматография и се получават 10.6 g тъмно масло. Последното се елуира върху силициев диоксид с 20% етилацетат в дихлорметан през колона за ВЕТХ, като се получават 8 g тъмно масло. Порция от 6 g се превръща в хидрохлоридната сол в метанол/етер, като се получават 3.5 g твърдо вещество с т.т. >250°С . Прекристализация от 30% метанол в етер дава 2.7 g кристали с т.т. 256-258°С (с разлагане).

АНАЛИЗ:

Изчислено за C₁₃H₁₁CIFN₃: 59.21% С 4.20% Н 15.93% N Намерено: 59.06% С 4.14% Н 15.49% N

ПРИМЕР 4Малеат на 6-флуор-3-(4-пиридиниламино)бензо[Ь]тиофен

Разтвор на 3-амино-6-флуорбензо[ Ь]тиофен (7 д) и хидрохлорид на 4-хлорпиридин (7 д) в 200 ml 1 -метил-2-пиролидинон се разбърква в продължение на 1 при температура 80-85°С, след което се охлажда, разбърква се с вода, алкализира се с натриев карбонат и се екстрахира с етилацетат. Органичният екстракт се промива последователно с вода и с наситен разтвор на натриев хлорид, суши се над безводен магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира като се получават 10 g тъмно масло. Това масло се елуира върху силициев диоксид с 10% метанол в дихлорметан през колона за ВЕТХ и се получават 4.7 g кафяво твърдо вещество с т.т. 102-106°С. То се превръща в малеатна сол в 20% метанол в етер и веднага след това се прекристализира от 20% метанол в етер, като се получават 2.9 g бели кристали с т.т. 172-174°С (с разлагане).

АНАЛИЗ:

Изчислено за C₁₇H₁₃FN₂O₄S: 56.66% С 3.64% Н 7.78% N Намерено: 56.41% С 3.44% Н 7.68% N

ПРИМЕР 5,

Хидрохлорид на 6-флуор-3-( пропил-4-пиридиниламино)бензо[Ь]тиофен

Разтвор на 6-флуор-3-(пропил-4-пиридиниламино)бензо[Ь]тиофен (4.2 д) в 20 ml диметилформамид се прибавя бавно към суспензия на натриев хидрид (0.42 д) в 5 ml диметилформамид. След получаване на аниона се прибавя разтвор на

1-бромпропан (2.3 д) в 10 ml диметилформамид. След 1 реакционната смес се разбърква с вода и се екстрахира с етилацетат. Органичният екстракт се промива последователно с вода и с наситен разтвор на натриев хлорид, след което се суши върху безводен магнезиев сулфат, филтрува се и се концентрира до 5 g тъмно масло. Това масло се елуира върху силикагел с етилацетат през колона за флаш хроматография и се получават 3.3 g жълто масло. Това масло се превръща в хидрохлоридната сол в 20% метанол в етер, като се получават

3.3 g жълти кристали с т.т. 290-292°С (с разлагане).

Claims

ПА ТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Съединение с формула:

8 която

Rj е водород, нисш злкил, нисш алкенил, нисш алкинил, арил-нисш алкил, амино-нисш-алкил, нисш-алкиламино-нисш-алкил, формил, нисш алкилкарбонил, амино-нисш-алкилк£рбонил или нисш алкоксикарбонил; групата X-Y = е

Rs и R3 независимо един от друг са водород или нисш алкил;

W е водород, халоген, хидрокси, нисш алкокси, арил-нисш алкокси или

Ο Ί5

Ц —О—е — Nr , където R4 е Водород, нисш алкил или арил-нисш алкил;

R5 е нисш алкил или арил-нисш алкил; или друга възможност е групата —N. като цяло да представлява:

където Rge водород, нисщ алкил, арил или арил-нисш алкил; и Z е водород, халоген, нисш алкил, нитро или амино, или техни фармацевтично приемливи соли.
2. Съединение съгласно претенция 1, в което групата -X-Y= з

където R2U R3 са съгласно дадената дефиниция.
3. Съединение съгласно претенция 2, в което Rj е водород, нисш алкил, нисш алкилкарбонил, W е водород или халоген, a Z е водород или халоген.
4. Съединение съгласно претенция 3, в което W е водород или флуор, a Z е водород или флуор.
5. Съединение съгласно претенция 4, избрано от:

3-(4-пиридиниламино)- 1Н-индол, №(1-Нчтдол-Зшл)-№(4чшридштл)-пропанамид,

3-(3-флуоро-4-пиридиниламино)-1Н-индол,
6-флуоро-3-(4-пиридиниламино)бензо[Ь]тиофен или

6-флуоро-3-(пропил-4-пиридиниламино)бензо[Ь]тиофен или тяхна фармацевтично приемлива сол.

6. фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че включва като активен компонент съставка съединение съгласно претенция 1 и подходящ за него носител.
7. Приложение на съединение съгласно претенция 1 за получаване на лекарствено средство с успокояващо действие при нарушение на паметта, депресия, сшрахова невроза, психоза, повръщане или натрапчива невроза.
8. Метод за получаване на съединение съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва:

а) взаимодействие на съединение с формула V

С1 (V)

6 която Z не е NH2, СЪС съединение с формула:

(Н)

6 които R-2, Rg и W имат дадените дефиниции, до образуване на съединение с формула 1, в която -Х-Y— W, Z и R₃ имат дадените значения, a Rj е водород;

b) евентуално взаимодействие на съединение с формула I,

6 която X-Y= е JN—сС и R₃, W и Z имат дадените

Н' R₃ о

значения _? със съединение с формула C1-C-OR_7i в която R₇ е нисщ алкил, до получаването на съединение с формула I, където R1 е θ групата -c-OR₇ , в която R₇ е нисш алкил, Х-¥= е —СС

И К₃ и Rg, W и Z¹ имат дадените значения;

c) евентуално взаимодействие на съединение с формула I, получено в етап Ъ) с нисш алктьу ^алид с формула RoHal, 6 която R-2 е нисш алкил, a Hal е хлор, бром, или с динисшалкилсулфат! с формула (R.2O)2SO2 go получаването на съединение с формула I, в която групата-X-Y= е ^R2 R₃ където R2 е нисш алкил, R3, W и Z имат дадените значения

О !1

Rj е -С—OR₇ , където R7 е нисш алкил;

d) евентуална хидролиза на съединение с формула I, получено в етап с) до получаването на \ ° съединение с формула I, в която групата -X-Y= е

R₂ R₃ където R2 е нисш алкил, Rg, W и Z имат дадените значения

Rj е водород;

е) евентуално взаимодействие на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 имат дадените дефиниции, Ζ има вече дадените значения но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисщ алкил и Rj е водород, със съединение с формула Rg-Hal, в която Rg е нисш алкил, нисш алкенил, нисш алкинил или арил-нисш алкинил, a Hal е хлор или бром, до получаването на съединение с формула I, в което групата -X-Y= W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е по дефиниция, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисщ алкил и R} Има значенията дадени за R₈;

f) евентуално взаимодействие на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е според дефиницията, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисш алкил и Rj е водород, със съединение с формула:

6103 4

6 която Алк е нисша алкиленова група, а Хал е хлор или бром, до получаването на съединение с формула I, β която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R.2, в случай, че присъства, е нисш алкил и Rj е групата и следващо обработване на полученото съединение с хидразин или метиламин до получаването на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисш алкил и Rj е амино-нисш-алкил;

g) евентуално взаимодействие на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Z е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисш алкил и R] е водород, със съединение с формула: Хал-Алк-Хал, в която Алк е нисш алкилен, а Хал е хлор или бром, и взаимодействие на получения продукт със съединение с формула RNH2, в която R’ е водород или нисш алкил, до получаване на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Z е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисш алкил и Rj е нисш аминоалкил или нисш аякиламино-нисш-алкил;

h) евентуално взаимодействие на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Z е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисщ алкил и R] е водород, със съединение с формула:

R^-c-XaA или R₉ C-O -C- R₉, В която R₉ е нисш алкил, а Хал е хлор или бром, до получаването на съединение с формула I, β която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисш алкил и Rje нисш алкилкарбонил;

i) евентуално взаимодействие на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, 6 случай, че присъства, е нисш алкил и R] е водород, със съединение с формула:

RO-C -NH-Алк — С—Хал, в която R е t-бутил или бензил, Алк е нисш алкилен и Хал е хлор или бром, или със съединение с формула

RO-C-NH-Алк -С—ОН , в която R и Алк са по дефиниция, в присъствието на дициклохексилкарбодиимид, до получаването на съединение с формула I, в която Rx е групата RO-C-NH-Алк-с-, и подлагане на полученото съединение на хидролиза до получаването на съединение с формула I, 6 която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, 8 случай, че присъства, е нисш алкил и Rj е нисш аминоалкилкарбонил;

j) евентуално редуциране на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисш алкил и Rj е нисш алкилкарбонил, с подходящ редуциращ агент до получаването на съединение с формула I, в която групата -X-Y=, W и R3 са съгласно дадените дефиниции, Ζ е според съответната дефиниция, но не е аминогрупа, R2, в случай, че присъства, е нисш алкил и Rj е нисш алкил,