BG60426B2 - Производни на 4-бензил- и 4-бензоилимидазол, методи за тяхното получаване и съдържащи ги фармацевтични композиции - Google Patents

Abstract

Съединенията и техните нетоксични, фармацевтично приемливи, киселинно присъединителни соли и смеси от тях проявяват отлични антихипертензивни, противоязвени, диуретични, седативни, аналгетични, противовъзпалителни и транквилиращи свойства. Съединенията имат формула в която r1, r2 и r3 могат да бъдат еднакви или различни и се избират между водород, хлор, бром, флуор, метил, етил, метокси, амино, хидрокси и нитро, но не всички са водород; r4 е водород или алкил с 1 до 7 въглеродни атома; -хе с=0 или сн-r5 където r5 е водород, хидрокси или -0r6, като r6 е алкил с 1 до 7 въглеродни атома или фенил.

Description

Настоящето изобретение се отнася до заместени производни на имидазола, съдържащи ги фармацевтични композиции, тяхното получаване и тяхната употреба.

ПРЕДШЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Известни са твърде разнообразни съединения, притежаващи антихипертензивни свойства. Въз основа на техния фармакологичен механизъм, те могат да бъдат групирани както следва:

1. Диуретици, например тиенилова киселина (патент на САЩ 3,758,606), метолазон (патент на САЩ 3,360,518) и буметадин (патент на САЩ 3,634,583);

2. Стимуланти на централни -адренергични рецептори, например клонидин (патент на САЩ 3,202,660), имидазолови производни [Jen et al., J.Med.Chem. 18 (1975), 90], гуанабенц (германски OLS 1,802,364), BS 100-141 (френски патент 1,584,670), тиаменидин (германски OLS 1,941,761), гуаназодин (британски патент 1,216,096) и гуанетидин (патент на САЩ 2,928,829);

3. о/-Адренергични блокиращи агенти, например празозин (патент на САЩ 3,511,836);

4. β -Адренергични блокиращи агенти, например пропранолол (патент на САЩ 3,337,628) и метопролол (британски патент 1,308,106 и германски патент 2,106,209);

5. Допамин-β-хидролазни инхибитори, например бупикомид (патент на САЩ 3,519,717 и германски OLS 2,217,084);

6. Норепинефрин-премахващи лекарства, например MJ 10459-2 [Mathier et al., J.Med.Chem. 16 (1973) 901];

7. Инхибитори на системата ренин-ангиотензин, например саралазин (патент на САЩ 3,751,404 и германски патент 2,127,393);

8. Периферни вазодилатори, например миноксидил (патент на САЩ 3,644,364);

Противоязвени агенти са също известни, например -антихистаминовото средство циметидин (патент на САЩ 3,876,647), тимопразол (патент на САЩ 4,045,563) и СР-26154 антихолинергични съединения и производни на простагландина (Langman, Drugs, 141 (1977), 105-115).

4-(5)-бензил-5(4)-метилимидазол и 5(4)-етил-4(5)бензилимидазол са описани във френски патент 2,122,395, но съгласно нашите експерименти те нямат антихипертензивно действие. Например съединението 4-бензил-5-метилимидазол при нашите тестове няма ефект върху кръвното налягане на плъхове при всякаква дозировка; напротив, при дозировка от 1 мг/кг интравенозно при плъхове кръвното налягане се повишава.

4-Бензил-имидазол и 4-бензоил-имидазол са описани в Chemical Abstracts 86, 106471, 4-(0(-фенил)метоксиметил-5метил-имидазол е описан в Chemical Abstracts 88, 164250 и 4(2’,5’-диметил-бензил)-5-метилимидазол е описан в Chemical Abstracts 58, 13935g.

ТЕХНИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Настоящето изобретение се отнася до съединения с

Формулата:

където R^ ,Rg и R^, които могат да бъдат еднакви или различни, се избират измежду водород, хлор, бром, флуор, метил, етил, метокси, амино, хидрокси и нитро, но не всички са водород;

R^ е водород или алкил с 1 до 7 въглеродни атома;

-X- е >С=0 или >CH-Ry където R,j е водород, хидрокси или -0R^ , като R^ е алкил с 1 до 7 въглеродни атома или фенил. Изобретението се отнася също и до техните нетоксични фармацевтично приемливи киселинноприсъединителни соли и смеси от тях.

Примери за фармацевтично използуваеми приемливи киселинноприсъединителни соли са например: хлориди, бромиди, сулфати, нитрати, фосфати, сулфонати, формиати, тартарати, малеати, цитрати, бензоати, салицилати и аскорбати.

Съединенията с формула I са нови, ако: (а) когато е 2метил, r₂ е 5-метил, R^ е водород и *4 е метил, το -X- е различно от -СН^-.

Настоящето изобретение третира например следните специфични съединения с Формула (I), където X е -СН2~:

4-(2’-метилбензил)имидазол

4-(3’-метилбензил)имидазол

4-(4’-метилбензил)имидазол

4-(2’-метоксибензил)имидазол

4-(3’-метоксибензил)имидазол

4-(4’-метоксибензил)имидазол

4-(2’-етилбензил)имидазол

4-(4’-етилбензил)имидазол

4-(2’-хлорбензил)имидазол

4-(4’-хлорбензил)имидазол

4-(2’,6’-дибромбензил)имидазол

4-(2’-бромбензил)имидазол ₄_(2’-флуорбензил)имидазол

4-(2’,6’-дихлорбензил)имидазол

4-(2’,6’-дифлуорбензил)имидазол

4-(2*,6’-диметилбензил)имидазол

4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол

4-(2’,4’-диметилбензил)имидазол

4-(3’,4’-диметилбензил)имидазол

4-(3’,5’-диметилбензил)имидазол

4-(2’,6’-диетилбензил)имидазол

4-(2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол

4-(4’-амино-3’,5’-дихлорбензил)имидазол

4-(3 *-амино-2’,6’-диметилбензил)имидазол

5-метил-4-(2’-метилбензил)имидазол

5-метил-4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол

4-(2’,6’-диметилбензил)-5-метилимидазол

4- (4’-амино-3’,5’-диметилбензил)-5-метилимидазол

Настоящето изобретение третира също така и следните специфични съединения като примери на съединения с Формула (I), където X е -СНОН-:

5- мет ил-4- (оС-2 ’ -метилфенил)хидроксиметилимидазол

5-мет ил-4- [о£- ( 2 ’ , 6 ’ -диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол

5-мет ил-4- [о(- (2 ’ , 3 ’ -диметилфенил) ] хидроксиметилимидазол

4- [<Х- (2 ’ -метилфенил) ] хидроксиметилимидазол

4- [<Х- (3 ’ -метилфенил) ]хидроксиметилимидазол

4- [<Х- (4 ’ -метилфенил) ] хидроксиметилимидазол

4- [о(- (2 ’ -метоксифенил ) ] хидроксиметилимидазол

4-[о<-( 3 ’-метоксифенил) ]хидроксиметилимидазол

4- [сХ- (4 ’ -метоксифенил) ] хидроксиметилимидазол

4- [<Х-( 2 ’ -етилфенил) ]хидроксиметилимидазол

4- [о<- (4 ’ -ет илфенил) ] хидроксимет илимидазол

4- [<Х- ( 2 ’ , 6 ’ - диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол

4- [о(- ( 2 ’ , 3 ’ -диметилфенил ) ] хидроксиметилимидазол

4- [об- (2 ’ , 4 ’ -диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол

4- [<Х- ( 3 ’ , 4 ’ -диметилфенил) ] хидроксиметилимидазол

4-[<Х-(3 ’ , 5 ’- диметилфенил)]хидроксиметилимидазол

4-[<Х-(2 ’ , 6 ’-диетилфенил) ]хидроксиметилимидазол

4-[о(-(3’-амино-2’ ,6’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол

4- [сХ- (4 ’ -хлорфенил) ] хидроксиметилимидазол

4-[сХ-(2’ ,4’,6’-триметилфенил)]хидроксиметилимидазол

Следващите съединения могат да бъдат споменати като специфични примери за съединения с формула (I), където X е -CHORg-:

4- [<Х- ( 2 ’ -метилфенил ) ] мет оксимет илимидазол

4- [оС- (2 ’ - мет илфенил) ]етоксиметилимидазол

4- [*-(3 ’ -метилфенил) ]етоксиметилимидазол

4- [о(- (4 ’ -метилфенил) ]етоксимет илимидазол

4- [о(- (2 ’ -метоксифенил) ] етоксиметилимидазол

4- [<Х~( 3 ’ -метоксифенил) ]етоксимет илимидазол

4- [of- (4 ’ -метоксифенил) ]етоксиметилимидазол

4-[0С-(2’ ,4’ ,6’-триметилфенил)]етоксиметилимидазол

4- [<Х- (2 ’ , 6 ’ -диметилфенил) ] метоксиметилимидазол

4- СХ-(2 ’,6’-диметилфенил)]етоксиметилимидазол

5- метил-4- [Of-(2’,6’-диметилфенил)]метоксиметилимидазол

5-метил-4- [X-(2’,6’-диметилфенил)]етоксиметилимидазол

Следните съединения са илюстративни за 4-бензоилимидазоли съгласно изобретението, т.е. съединения с формула (I), където X е -С0-:

4-(2’-метилбензоил)имидазол

4-(3’-метилбензоил)имидазол

4-(4’-метилбензоил)имидазол

4-(2’-метоксибензоил)имидазол

4-(3’-метоксибензоил)имидазол

4-(4’-метоксибензоил)имидазол

4-(2’-етилбензоил)имидазол

4-(4’-хлорбензоил)имидазол

4-(2’,6’-диметилбензоил)имидазол

4-(2’,3’-диметилбензоил)имидазол

4-(2’, 4 ’-диметилбензоил)имидазол

4-(3’,4’-диметилбензоил)имидазол

4-(3’, 5 ’-диметилбензоил)имидазол

4- (2’,4’,6’-триметилбензоил)имидазол

5- метил-4-(2’-метилбензоил)имидазол

4-(2’,6’-диметилбензоил)-5-метилимидазол

4-(2’,6’-диметил-3’-нитробензоил)имидазол

Установено беше, че съединенията с Формула (I) (като свободни бази и техни фармацевтично приемливи соли) притежават отлични анти-хипертензивни, противоязвени, диуретични, седативни, аналгетични, противовъзпалителни и транквилизиращи свойства. Мястото и природата на заместителите влияе върху относителната сила на тези фармакологични свойства.

Докато всички съединения с формула (I) в общи линии удовлетворяват целите на настоящето изобретение, някои групи съединения са за предпочитане. Една такава предпочетена група съединения, ценни между другото със своята анти-хипертензивна активност, може да се представи със следната структурна формула:

където

X’ е -СН₂-, >СН-OH, >СН-ОСН3 , ХЗН-ОС2Н5 или >С=0;

R^ .R^ и , които могат да бъдат еднакви или различни, представляват водород, хлор, бром, Флуор, хидрокси, метил, етил или метокси, но не всички са водород; R^j е водород или метил. Желателно е заместителят или заместителите в бензеновото ядро да бъдат на 2-, 3- или 4-място, на 2,3-, 2,4- или 2,6-места или на 2,4,6-места.

Съгласно една от съставките на изобретението, съединенията с формула (I) се получават чрез реакция на Grignard, в която имидазол с формула:

където е дефиниран както преди и Z е -СНО или -COOR, реагира с фенилмагнезиево халогенидно производно с формула:

където , Rg и R^ са дефинирани както преди и Hal е халогенен атом. В изходното имидазолово съединение радикалът -COOR може да представлява всякаква естерна група, например R може да бъде избран измежду голям брой заместени и незаместени алкилови, аралкилови и арилови групи. Когато Z в изходното съединение е -СНО, продуктът е съответното съединение с формула (I), където

X е >СН-ОН;

когато Z в изходното съединение е -COOR, получава се съответното бензоилово производно ,т.е. съединението с формула (I), където

X е >С=0.

Фенилмагнезиево-халогенидното производно може да бъде например фенилмагнезиев бромид, който се получава при реакция на съответното бромбензеново производно с магнезий. Подходящи разтворители за реакцията представляват различни етери, за предпочитане тетрахидрофуран. Фенилмагнезиево-халогенидното производно се получава по обикновения начин чрез добавяне на бромбензеново производно в подходящ разтворител, т.е. тетрахидрофуран, чрез прикапване върху магнезиеви стружки покрити с тетрахидрофуран при точката на кипене на реакционната смес. Когато магнезиевите стружки прореагират, сместа слабо се охлажда и се прибавя 4-имидазоловото производно в твърдо състояние на малки порции. След добавянето реакционната слее се вари на обратен хладник, докато 4-имидазола реагира напълно. Реакционното време варира между един и пет часа. В реакцията се използуват най-малко два еквивалента фенилмагнезиев халогенид за един еквивалент 4-имидазол-алдехид, защото последното съединение съдържа активен водород, който свързва част от реактива на Grignard.

Гореописаната реакция на Grignard, при която се използува 4-имидазол-алдехид като изходно съединение, е изненадващ и нов метод за синтез на имидазолови производни. Процесът е изненадващ от гледна точка на известното досега. Така например, Deulofeu et al., J.Org.Chem. 14, (1949), 915 твърди, че 4имидазол-алдехида не реагира с метилмагнезиев йодид, т.е. в реакция на Grignard.

Друг процес за получаване на съединения от настоящето изобретение се състои в редукция на съединения с Формула:

където R^ , R_2 ’^3 ^{и ca} дефинирани както по-горе и

X’’ е >СН-ОН, >CH-ORg където Rg е дефиниран както преди, а също >С=0 или >CH-R«y където R»y е хидрогенолитична група като халогенен атом или сулфонатен радикал. Когато X’’ в описаното изходно съединение е >СН-ОН, >CH-0R₆ или >ch-r₇ тогава X в получения продукт с формула (I) е -СН^-. Когато изходното съединение е бензоилово производно, т.е. когато X’’ в изходното съединение е >С=0, тогава е възможно да се получи или съответното съединение с Формула (I), където

X е >СН-ОН или съответното съединение с формула (I) където X е -СЬ^-. За предпочитане е редукцията да се извършва в кисела среда, в присъствието на катализатор и във водородна атмосфера.

Подходящи разтворители са вода, алкохоли (като етанол) и оцетна киселина. Разтворът се подкислява чрез добавяне на подходяща киселина, например солна киселина. Подходящи катализатори са например платинов оксид, паладий върху въглен или Raney-никел. Удобно е реакцията да се провежда при температура 25-70°С, при добро разбъркване, макар че реакционните условия, разбира се, варират в зависимост от вида на желаното производно.

Съединенията с формула (I) където

X е >CH-ORg могат удобно да се получат чрез обработка на съответно съединение с формула (I) където

1

X е >СН-ОН със съединение с формула R^OH ^в присъствие на киселина. За предпочитане е изходния имидазол просто да се вари на обратен хладник в подходящ алкохол в присъствие на киселина, като подходящи за целта киселини са неорганични и органични киселини, например солна киселина.

Съединенията с формула (I) където

X е >С=0 могат също така да бъдат получени чрез окисление на съответните съединения с формула (I) където

X е >СН-ОН.

Удобно е окислението да се проведе при използуване на азотна киселина като окислителен агент, макар че могат да се използуват и други обичайни окислители. В типичния случай изходният имидазол се разтваря в азотна киселина и реакционната смес се поддържа при повишена температура до завършване на реакцията. Ако обработката с азотна киселина е много продължителна и се използува голям излишек от киселина, може едновременно да настъпи и нитриране в ароматния пръстен.

Един алтернативен подход към съединенията с формула (I) където X е -СН2~ представлява реакцията на 4-халогенометилимидазол с формулата:

където е дефиниран както преди и Hal е халогенен атом, с бензеново производно с Формулата:

където R^,R2 и R3 са дефинирани както преди. В типичния случай алкилирането протича при механично разбъркване на имидазола, наприме 4-хлорметилимидазол, с бензеновото производно при повишена температура. Подходящи разтворители за този процес са алкохоли и ароматни въглеводороди (например ксилен). Имидазоловото производно може да бъде използувано под Формата на киселинно-присъединителна сол (например хидрохлорид), като в такъв случай се прибавя еквивалентно количество от подходяща база, като натриев карбонат. Ако бензеновото производно е база, например 2,6-дихлоранилин, тогава се използуват два еквивалента от него за един еквивалент имидазолово производно.

Един друг метод за получаване на съединения с формула (I) където X е -СН^- се състои във взаимодействие с формамид на бензеново производно с формулата:

където R^ ,R^ и

R^ са дефинирани както преди, a Q е

или

О /\ -CH-C-R.,

I ⁴ Hal където R , R4 и Hal са дефинирани както по-горе.

За предпочитане е реакцията да се проведе при енергично варене на бензеновото производно във формамид, като времето на реакцията варира в зависимост от използуваното вещество. Типични времена на реакцията са от 30 минути до 8 часа. След обработката с Формамид се провежда реакция с подходяща киселина (например НС1) когато Q в изходното съединение е

0

II —С—СН—NH—С—R, с оглед да се получи съответното съединение с Формула (I) където X е

По подобен начин, когато в изходното съединение Q е О

II -c-chnhch₂ ^R4 обработката с формамид е последвана от хидрогениране, при което се получава желаното съединение с формула (I).

Един друг метод за получаване на въпросните съединения където X е -Cl·^^- се състои в хидролиза на съответните съединения с формула:

където

С-0 ^,R3 ^и

R^ca дефинирани както по-горе и R^^ е алкилова група с 1 до 7 въглеродни атома или арилова група с 6 до 10 въглеродни атома. За предпочитане е хидролизата да се проведе чрез варене на изходното съединение (N-ацетилирано имидазолово производно) във воден разтвор на неорганична киселина до пълно протичане на реакцията.

Оие един начин за получаване на съединенията с формула (I)

където и Rj^a дефинирани както преди и R^ ® арилна група. Удобно е реакцията да се провежда в присъствие на подходящ катализатор във водородна атмосфера при бъркане.

Подходящи катализатори са платинов оксид, паладий върху въглен и Raney-никел. Реакционната температура варира в зависимост от използуваното изходно вещество, като типичните температури са 25-70°С.

Настоящето изобретение предлага и друг метод за получаване на някои избрани съединения от изобретението. Така, съгласно тази съставка на изобретението, се провежда реакция на изходно вещество с формула:

където R^ , R^, и R^ са дефинирани както преди, R^ ,Rg »R/jo ^и

R^ ,които могат да бъдат еднакви или различни, са водород, хидрокси, халоген, амино, -О-алкил или —о—С—R₁₃ където R^ е дефиниран както преди, или където Rg и R^ могат заедно да образуват кето-група, или Rg и R^ могат заедно да образуват кето-група, или както Rg и R^ ,така и Rg и R^ могат едновременно да образуват кето-групи. Реакцията се провежда с реагент, способен да превърне гореспоменатото изходно вещество в имидазол с формула:

Н където R zj , Rj и Rg са дефинирани както преди. Реагенти, способни да извършат такова превръщане на изходното вещество в соътветния имидазол са: ΝΗβ + СН2О (или източник на амоняк и Формалдехид); HNsCH-NH^ ;

!1 _а ' н—С—0®NH₄®;

и HCDNH^ (Формамид). Изборът на подходящ реагент варира в зависимост от избраното изходно вещество. Така например, ако изходното вещество е халогениран кетон или халогениран алдехид, например когато Rg и Rg заедно образуват кето-група, Rg е бром и R44 е водород, или когато Rg и R^ образуват кето-група, Rg е бром и е водород, за предпочитане е да се проведе реакция на изходното съединение с формамид с оглед да се получи 4бензилимидазолово производно. Също така е за предпочитане да се използува формамид като реагент в случаите, когато в гореспоменатото изходно съединение на мястото на брома има хидроксилна, амино- или аиетилна група. В тези случаи формамидът се използува в излишек и едновременно служи за разтворител. По правило реакцията се провежда при точката на кипене на Формамида за време от един до пет часа. Ако изходното вещество е производно на глиоксала, например бензил глиоксал или друго съединение от типа:

тогава е подходящо нужният за синтезата на имидазоловия пръстен амоняк да се вземе от амониев ацетат, а необходимият формалин да се вземе от хексаметилентетрамин. Използуват се два еквивалента от тези реагенти за един еквивалент от глиоксалово производно. Подходящи разтворители са например диметилформамид и формамид. В типичния случай температурата на реакцията е точката на кипене на реакционната смес, а времетраенето на реакцията е обикновено от един до три часа. Друга възможност е глиоксаловото производно да се остави да реагира направо с амоняк и формалдехид, или пък с формамид, но добивите на желания продукт са по правило по-ниски.

Изненадващ аспект на гореспоменатата реакция е фактът, че изходните хидроксиацетали, т.е. съединенията с формула:

О-Н O-alkyl

СНзСН - СН— Н

0-al ку I имидазоли много лесно реагират с формамид до получаването на съответните

7

Като вариант на гореописаната реакция, изходното вещество с формула:

*1 *2

може да се обработи с подходящ реагент, особено формамид, при по-меки условия от разглежданите по-горе. Изолираният при това междинен продукт - оксазол може по-нататък да се обработи с формамид, при което се получава съответното съединение с Формула (I). При този вариант първата обработка с формамид се провежда при ниска температура (80-120°С, в зависимост от използуваното изходно вещество), при което се получава оксазол с Формула:

Този продукт лесно реагира с Формамид, типично при около 180°С за около 4 часа, при което се получава желаното съединение от настоящето изобретение. Използуваното в реакцията изходно съединение може да бъде получено по познати методи. В примери 49(a), (б) и (в) по-долу се описват методи, които могат да послужат за илюстрация на процедури за получаване на желаните изходни съединения.

Както беше изтъкнато по-горе, съединенията с обща формула (I) и техните нетоксични фармацевтично приемливи киселинноприсъединителни соли имат ценни фармакологични свойства.

Установено беше, че те притежават отлична анти-хипертензивна, противоязвена, диуретична, седативна, аналгетична, противовъзпалителна и транквилизираща активност при млекопитаещи.

Съединенията с формула (I) и техните нетоксични фармакологично приемливи киселинно-присъединителни соли или смеси от тях могат да бъдат прилагани парентерално, интравенозно или орално. В типичния случай ефективно количество от съединението се комбинира с подходящ фармакологичен носител. В настоящия контекст терминът ефективно количество означава такива количества, които водят до желаната активност, без да причиняват нежелани странични ефекти. Точното количество приложено в определена ситуация зависи от многобройни фактори, като начина на приложение, вида на млекопитаещото и състоянието, за което се прилага, както и структурата на производното. Едно от най-мощните анти-хипертензивни производни съгласно настоящето изобретение е 4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол, чиято дневна доза обикновено варира от около 0,010,05 мг/кг на млекопитаещото.

Фармакологичните носители, които обикновено се използуват с имидазолни деривати съгласно настоящето изобретение, могат да бъдат твърди или течни и обикновено се избират в зависимост от планирания начин на приложение. Така например, твърдите носители включват лактоза, сюкроза, желатин и агар, докато течните носители включват вода, сироп, фастъчено масло и маслинено масло. Други подходящи носители са добре известни на специалистите в областта на фармакологичните формулировки. Комбинацията на производното и носителя може да бъде оформена в многобройни приемливи форми, като таблетки, капсули, супозитории, разтвори, емулсии и прахове.

Анти-хипертензивните свойства на имидазоловите производни съгласно настоящето изобретение бяха определени чрез следната процедура. Плъхове от вида Sprague-Dawley с нормално тегло бяха анестезирани с уретан. След това Феморалната артерия беше свързана посредством полиетиленова тръба с преобразувател на кръвното налягане. След това тестираната субстанция беше инжектирана във феморалната вена и кръвното налягане и честотата на пулса бяха регистрирани със записващо устройство. Определени бяха минималните дози предизвикващи значителна промяна, т.е. поне 20% в случай на кръвно налягане и поне 3% в случай на честотата на пулса.

В друг тест за анти-хиппертензивни свойства бяха използувани неанестезирани спонтанно-хипертензивни плъхове (SHR) от вида Okamoto - Aoki. Тестуваното производно беше прилагано перорално посредством тръба в стомаха. Кръвното налягане беше мерено от опашката използувайки индиректен безкръвен метод.

Предпазващият ефект от образуването на язви на съединенията с формула (I) беше изпитван по следният начин. Женски плъхове от вида Sprague-Dawley на приблизително 10 седмици и тежащи 200-250 грама всеки бяха оставени да гладуват една нощ. Плъховете бяха разделени на две групи. На плъховете от едната група бяха давани само 20 мг/кг перорално индометацин, докато на плъховете от другата група беше давано тестуваното съединение едновременно с индометацина чрез i.p. прилагане. След 4 часа плъховете бяха убивани и противоязвеният ефект се определяше чрез броене на язвите и сравняване на техния брой при плъхове получавали тестовото вещество с броя при плъхове получавали само индометацин.

Диуретичната активност беше изследвана при плъхове чрез събиране на отделената урина през 0-5 часа след i.p.

инжектиране на съединенията. Преди теста животните се оставяха да гладуват една нощ и получаваха 10 мл вода перорално непосрествено преди инжекцията.

Седативната активност на съединенията беше оценявана чрез следните тестове:

1) Изследвано беше времето на спане на мъжки пилета (на възраст 1 до 5 дни) след мускулно прилагане на тестуваните вещества на две животни за всяко ниво на дозата (Delbarre и Schmitt, Eur. J . Pharmacol . 22:355, 1973).

2) Изследвано беше засилването на барбитуратното време на спане при мишки. Тестуваното съединение беше прилагано i.p.

минути преди пентобарбитон (60 мг/кг i.p.).

3) Измервана беше спонтанната подвижност при мишки и плъхове посредством уреда Animex-activity. Тестуваните съединения бяха прилагани i.p. 30 минути преди периоди на мерене от 2 минути.

Аналгетичната активност беше изпитвана по следния начин:

Конвулсионен тест

Тестуваните съединения и солен разтвор бяха прилагани перорално при плъхове и след 45 минути се прилагаше i.p. 1 мл от 1%-на оцетна киселина. Регистрираше се броят на конвулсиите през следващите 25 минути. (Koster et al: Fed.Proc.18:412, 1959).

Тест на гореща плоча

Прилагани бяха тестуваните съединения или солен разтвор

i.p. на мъжки мишки и след 30 минути се регистрираше времето, прекарано на плоча при 55°С. Резултатите се изразяват в сравнение с тези при соления разтвор.

Противовъзпалителната активност се определяше чрез инхибиране на индуциран от Carrageen едем в плъхове посредством изследваните съединения (Winter С.А. et al.,

Proc.Soc.Exp.Biol.Med. 111:544, 1962).

Транквилизирашата активност беше определяна по следните методи:

Скрининг на Irwin при плъхове (Irwin S., Psychopharmacologia 13:222, 1968)

Наблюдават се специално седативната и каталептичната активност, както и ефектите върху мускулния тонус.

Транквилизираш и опитомяващ ефект върху говеда:

Тестуваните съединения се прилагаха мускулно на говеда, главно на млади волове (150-200 кг). Животните бяха наблюдавани в продължение на 3 часа: по-специално техните жизнени функции, реакция на болка и третиране, мускулен тонус, възможен сън и т.н.

Най-подходящото транквилизирано състояние на животното означава способността му да остане в изправено положение и да запази координацията си, като в минимална степен се избягват реакциите спрямо стимулиране на болка и третиране.

Определянето на акутна токсичност се извършваше при използуване на женски мишки от NMRI-порода на възраст около 7 месеца и тегло 30-40 г. Прилагането на тестуваното вещество беше интравенозно.

Някои примери за фармакологичните свойства на съединенията третирани в изобретението са следните:

4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол, който има стойност на LDg₀ от 40 мг/кг интравенозно, причинява при гореописаните изследвания на кръвното налягане на анестезирани плъхове с нормално тегло забележимо понижаване на кръвното налягане дори при доза от 1 микрограм/кг интравенозно.

При доза от 3 микрограма/кг (интравенозно) понижението на кръвното налягане беше съвсем ясно, а при доза от 10 микрограма/кг (интравенозно) понижението на кръвното налягане беше средно с 30%, а намаляването на честотата на пулса средно 12%. Продължителността на ефекта беше поне 50 минути (след което измерванията бяха прекъсвани). Тъй като LD^p при мишки е 40 мг/кг (интравенозно) може да се заключи, че терапевтичният обхват е много широк. Когато антихипертензивният ефект на съединението се определяше с будни

SHR-плъхове беше установено, че понижението на кръвното налягане е около 20% при доза от 100 микрограма/кг (перорално) и 25% при доза от 300 микрограма/кг (перорално) четири часа слее прилагането. При определяне на противоязвения ефект на съединението по гореописания начин беше установено, че доза от 5 микрограма/кг (i.p.) напълно предотвратява образуването на язви.

За съединението 4-(2’-метилбензил)имидазол, което има стойност на LDjjq от 25 мг/кг при мишки бяха получени следните резултати от гореспоменатите изпитания: понижение на кръвното налягане при доза от 0,5 мг/кг (интравенозно) от 10%, 30 минути след прилагането; пълно предотвратяване на образуването на язви при доза от 5 микрограма/кг (i.p.).

Съединението 4-βχ-(2’,6’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол, което има LD§p от 125 мг/кг (интравенозно) при мишки показа следните резултати от гореспоменатите изпитания:

забележимо понижение на кръвното налягане при доза от 300 микрограма/кг (интравенозно); при доза от 3 мг/кг (перорално) при будни SHR-плъхове понижението беше 20%, 3 часа след прилагането. При доза от 5 мг/кг съединението напълно предотвратява образуването на язви, докато при доза от 0,5 мг/кг предотвратяването е частично.

Аналогично изпитване на 4-[0(-(2’-метилфенил)]хидроксиметил-имидазол, който има от 160 мг/кг (интравенозно) при мишки не показа анти-хипертензивен ефект. От друга страна; при доза от 5 мг/кг съединението напълно предотвратява образуването на язви, докато при доза от 0,5 мг/кг предотвратяването е частично.

Аналогично изпитване на 5-метил-4-(2’,6’-диметилбензил) ]имидазол, който има LD^q от 27 мг/кг (интравенозно) при мишки не показа анти-хипертензивен ефект. При доза от 5 мг/кг съединението напълно предотвратява образуването на язви, докато при доза от 0,5 мг/кг предотвратяването е частично.

Аналогично изпитване на 4-(2’,6’-диметилбензоил)имидазол, който има LDg^ от над 100 мг/кг (интравенозно) при мишки показа много слаб анти-хипертензивен ефект. При доза от 20 мг/кг съединението напълно предотвратява образуването на язви, докато при доза от 10 мг/кг предотвратяването е частично.

Аналогично изпитване на 4-[<Х-(2’ , 6 ’-диметилфенил) ]етоксиметилимидазол, който има от 45 мг/кг (интравенозно) при мишки показа много слаб анти-хипертензивен ефект. При доза от 5 мг/кг обаче съединението напълно предотвратява образуването на язви, докато при доза от 0,5 мг/кг предотвратяването е частично.

Обобщение на фармакологичните свойства на съединенията третирани в изобретението са дадени в следните таблици. В таблиците знакът + означава умерен ефект, а ++ означава изразен ефект.

Примери за съединения с анти-хипертензивен ефект

Минимална доза (мг/кг интравенозно) даваща значителен понижаващ ефект върху кръвното налягане

4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол

4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол

4-(2’-мет илбензил)имидазол

4-(2’,6’-дихлорбензил)имидазол

4-[ОС-(2’,6’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол

4-[ОС-(2’-метоксифенил)]хидроксиметилимидазол

0,003	-0,1
0,01	-0,1
0,01	-0,1
0,03	-0,1
0,1	-3
0,3	-1

Минимална доза (мг/кг интравенозно) даваща значителен ефект върху честотата на пулса понижаване повишаване

4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол	0,003
4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол	0,01 -1 3-10
4-(2’-метилбензил)имидазол	0,1 -1
4-(2’,6’-дихлорбензил)имидазол	0,03 -0,1

4-[ОС -(2 ’,6’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол 0,1

4-[ОС-(2’-метоксифенил)]хидроксиметилимидазол 1

Примери за съединения с висок терапевтичен индекс за лечение на

язвени състояния	Доза	мг/кг	Терапевтичен
	LD50	ED50	индекс
	(мишки,i.v	.)
4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол	40	0,005	8000
4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол	35	0,005	7000
4-(2’,4’-диметилбензил)имидазол	65	0,03	2167
4-(2’-етилбензил)имидазол	34	0,005	6800
4-(2’-метилбензил)имидазол	25	0,005	5000
4-(3’-метилбензил)имидазол	38	0,02	1900
4-(2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол 63	0,03	2100
4-(2’-хлорбензил)имидазол	65	0,03	2167
4-(2’,6’-дихлорбензил)имидазол	48	0,03	1600

Примери за съединения с диуретичен ефект

	Доза Диурет.ефект%
мг/кг	2,5 ч	5 ч
4-[<Х-(2’ , 3 ’-димет илфенил) ]хидроксиметилимидазол 10,0	411	280
	0,6	160
	0,15	145
4-[ot-(2’ , 6 ’-диметилфенил) ] хидроксиметилимидазол 30,0	121	66
	0,5	150
4- [а-(2’-етилфенил)]хидроксиметилимидазол	30,0	234	211
4- [с(- (2 ’ -метоксифенил) ]хидроксиметилимидазол	30,0	158	68
4-(2’,4’-диметилбензил)имидазол	30,0	228	181
4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол	0,05	150
4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол	0,05	150
4-(2’-метилбензил)имидазол	30,0	128	49
	0,05	100
4-[<Х-(2’ ,6’-диметилфенил)]етоксиметилимидазол	30,0	60	16

Примери за съединения със седативен ефект

	Доза, мг
0,	3-1,0 3-10 30-60
4-(2’,4’-диметилбензил)имидазол	++
4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол	++
4-(3’-метилбензил)имидазол	+
4-(2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол	++
4-(2’-етилбензил)имидазол	++
4-(3’-метоксибензил)имидазол	+
4-(2’-хлорбензил)имидазол	++
4- [ОС- ( 2 ’ , 3 ’ -диметилфенил ) ]хидроксиметилимидазол	++
4-[<х,-( 2 ’-метоксифенил)]хидроксиметилимидазол	++
5-метил-4-(2’,6’-димет илбензил)имидазол	+

Примери за съединения с аналгетичен ефект

Аналгетична	акт ив ност
метод	повишаване актив-
доза	НР-време(Х)	ност
мг/кг	W	-число	*)
4-(3’-метилбензил)имидазол		W30	0	++
4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол		НР0,6	200	+
4-(2’,4’-диметилбензил)имидазол		W100	0	++
		НР1,5	200	+
4-(2’-метилбензил)имидазол		НР1,5	200	+
4-(2’-хлорбензил)имидазол		НР1,5	200	+
4- [0(- ( 2 ’ , 4 ’ -диметилфенил) ]хидроксимет илимидазол	W100	1,3	+
		НР1 ,5	-
4- [0(- ( 2 ’ , 3 ’ -диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол	W100	0	++
		НР1 ,5	400	++
4- [06- ( 2 ’ -метилфенил) ] хидроксиметилимидазол		W100	0	++
4- [0<- ( 3 ’ -метилфенил ) ]хидроксиметилимидазол		W100	0	++
4- [ОС- ( 4 ’ -метилфенил) ] хидроксиметилимидазол		W100	0,6	+ 4-
4- [06- (2 ’ -етилфенил) ]хидроксиметилимидазол		W100	0	+ +
		НР1,5	300	+
4- [06- ( 2 ’ -метоксифенил) ] хидроксиметилимидазол		W100	2,5	+
4- [ОС- (3 ’ -метоксифенил) ] хидроксимет илимидазол		W100	0	+
4-&Х-(4’-метоксифенил)]хидроксиметилимидазол		W100	1,9	+
		НР1,5	-
4-ЙХ-(2’,6’-диметилфенил)]метоксиметилимидазол		W100	13	+
4- [о(- (2 ’ , 6 ’ - диметилфенил) ]етоксиметилимидазол		W100	0,6	+ +
5-метил-4-(2’-метилбензил)имидазол		W30	43	+
5-метил-4-[0б-(2 ’ , 6 ’-диметилфенил) ]хидрокси-
метилимидазол		W100	13	+

*) HP = тест на гореща плоча; W = конвулсионен тест

Примери за съединения с противовъзпалителен ефект

Противовъзпалителен ефект при 100 мг/кг перорално при плъхове
инхибиране на Carageenan-	4ВНОСТ
индуциран едем	(%) Ακτι
4-(2’,4’-диметилбензил)имидазол	76	+ +
4-(3’-метилбензил)имидазол	61	+
4-[0С-(2’ , 3’-диметилФенил) ]хидроксиметилимидазол 52	+
4- [ОС-(2 ’ -метилфенил) ]хидроксиметилимидазол	41	+
4- [Ос- (3 ’ -мет илфенил) ] хидроксимет илимидазол	34	+
4- [ОС— (4 ’ -метилфенил ) ]хидроксиметилимидазол	38	+
4- [ос- (2 ’ -ет илфенил) ] хидроксиметилимидазол	73	+ +
4-[а-(2’-метоксифенил)]хидроксиметилимидазол	69	++
4- [ОС- (3 ’ - мет оксифенил)] хидроксимет илимидазол	71	+ +
4-[СС-( 2 ’, 6 ’ -диметилфенил)]метоксиметилимидазол	40	4-
4-[ОС-(2’ ,6’- диметилфенил)]етоксиметилимидазол	35	+
4-(4’-метилбензоил)имидазол	40	+
5-метил-4-(2’-метилбензил)имидазол	44	+
5-метил-4- КК-(2’,6’-диметилфенил)]хидрокси-
мет илимидазол	52	+
5-мет ил-4- [<χ- ( 2 ’ - метилфенил) ]хидрокси-
метилимидазол	67	+
5-метил-4-(2’-метилбензоил)имидазол	44	+

Примери на съединения с транквилизиращ ефект

Активност при плъхове доза намалена загуба катамг/кг подсиж- на мус- лепсия ност кулен тонус

4-(2’,3’-диметилбензил)имидгзол	1,0	+	+
4-(2’-хлорбензил)имидазол	0,25	+	-	+
4-(2’,4’,6 *-триметилбензил)имидазол	1 ,0	++	-	+
4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол	1,0	++	+	-
4-(3’-метилбензил)имидазол	1,0	+	-	-

	Активност при говеда
	доза	намалено	загуба
	мг/кг	отбягва-	на мус-
		не	кулен
			тонус
4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол	0,1	++	—
4-(2’-хлорбензил)имидазол	0,1	+	-
4-(2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол	0,1	+	+
4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол	0,05	++	+
4-(3’-метилбензил)имидазол	0,1	+	-

ПРИМЕРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

Изобретението е илюстрирано със следващите примери.

В примерите, в които са представени ^Н-ЯМР спектрални химични отмествания, ЯМР-спектрите са снети на апарат Perkin Elmer R 24 при използуване на външен стандарт тетраметилсилан, спрямо който са измерени представените химични отмествания (с£ , милионни части ppm). Буквите s, d, t и m са използувани за обозначаване респективно на синглет, дублет, триплет или мултиплет. В същата връзка е посочен и броят на водородните атоми. Съединенията, посочени като бази са измервани в деутериран метанол, деутериран ацетон или деутериран хлороформ, докато стойностите за съединенията, посочени като хидрохлориди са определени в деутериев оксид.

Мас-спектрите (МС) са измерени на апарат Perkin Elmer RMU при използуване на система за директно вкарване. Използувана е най-ниската температура, необходима за изпарение на съединенията като бази. В примерите са посочени най-силните и най-съществени от структурна гледна точка Фрагментни пикове в m/е-стойности. В скоби са дадени интензитетите на фрагментните пикове по отношение на главния пик.

Пример 1

4- [ос- (2 ’ -метилфенил) ]хидроксиметилимидазол

4,8 г магнезиеви стружки се заливат с 100 мл сух тетрахидрофуран (THF). Сместа се загрява на обратен хладник до врене и към нея се приканва разтвор на 2-бромтолуен в 50 мл сух тетрахидрофуран с такава скорост, че да се поддържа леко кипене. След като прибавянето завърши, сместа се вари още 30 минути на обратен хладник. Реакционната смес се охлажда до 50^0 и към нея бавно се прибавят 9,6 г 4-имидазолалдехид на малки порции. След пълното добавяне сместа се вари 4 часа на обратен хладник. След това реакционната смес се охлажда и се излива в 100 мл студена вода, съдържаща 20 мл концентрирана солна киселина. Част от тетрахидрофурана се отдестилирва за намаляване на обема и тетрахидрофуранът се замества с вода. Сместа се промива двукратно с по 50 мл хлороформ. Водният слой се алкализира с разтвор на натриев хидроксид (до pH около 8). Образуваната утайка се измива с вода и се суши. Суровият продукт се прекристализира из смес от вода и етанол, при което се получава продукт, който се топи при 163-164°С.

ЯМР: 1,9 (s, ЗН), 4,85 (s, 2Н), 5,7 (s, 1Н), 6,85 (т, ЗН),

7,3 (т, 2Н).

МС: 188 (37%), 171 (14%), 170 (98%), 169 (100%), 155 (12%), 143 (28%), 142 (19%), 116 (19%), 115 (29%), 97 (21%), 95 (27%), 91 (21%), 69 (26%).

Пример 2

4-[о(-(2 ’ ,6 ’-диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-2,6-диметилбензен вместо 2-бромтолуен. Продуктът след прекристализация из етанол се топи при 166-167°С.

ЯМР: 2,0 (s, 6Н), 4,7 (s, 2Н), 5,95 (s, 1Н), 6,3 (s, 1Н),

6,7 (s, ЗН), 7,25 (s, 1Н).

МС: 202 (60%), 187 (14%), 184 (100%), 183 (96%), 169 (38%), 157 (18%), 156 (25%), 134 (16%), 133 (20%), 115 (18%),

105 (18%), 97 (32%), 95 (40%), 91 (24%), 77 (16%), 69 (50%).

Пример 3

4- [оС~ ( 3 ’ - метилфенил) ]хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 3-бромтолуен. Продуктът се топи при 120-122°С.

ЯМР: 1,85 (s, ЗН), 4,15 (s, 2Н), 5,3 (s, 1Н), 6,35 (s, 1Н), 6,75 (m, 4Н), 7,2 (S, 1Н).

МС: 188 (100%), 187 (29%), 171 (21%), 170 (30%), 144 (17%), 143 (40%), 115 (16%), 97 (32%), 96 (67%), 95 (73%), 91 (33%), 69 (49%), 68 (51%).

Пример 4

4- [ОС— (4 ’ -мет илфенил) ] хидроксимет илимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-бромтолуен. Продуктът след прекристализиране из смес от вода-етанол и се топи при 116-119°С.

ЯМР: 2,25 (s, ЗН), 5,6 (s, 2Н), 5,75 (s, 1Н), 6,75 (б, 1Н), 7,2 (m, 5Н).

МС: 188 (100%), 171 (36%), 170 (50%), 155 (14%), 143 (48%), 97 (49%), 96 (88%), 95 (98%), 91 (43%), 69 (56%), 68 (68%).

Пример 5

4- [ОС- ( 2 ’ , 4 ’ -диметилфенил) ] хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-2,4-диметилбензен. Полученият суров продукт се прекристализира из смес вода-етанол, при което се получава продукт който се топи при 115-120^вС.

ЯМР: 2,0 (s, ЗН), 2,1 (s, ЗН), 4,95 (s, 2Н), 5,8 (s, 1Н), 6,95 (s, 1Н), 6,8 (m, 2Н), 7,2 (т, 1Н), 7,4 (s, 1Н).

МС: 202 (62%), 185 (25%), 184 (100%), 183 (73%), 169 (39%), 157 (23%), 156 (24%), 133 (13%), 130 (13%), 115 (15%), 105 (11%), 97 (12%), 95 (44%), 91 (26%), 77 (14%), 69 (33%).

Пример 6

4- [о(- ( 2 ’ , 3 ’ -диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-2,3-диметилбензен. Точката на топене на продукта, получен след прекристализиране из вода-етанол е 140142°С.

ЯМР: 1,75 (S, ЗН), 1,85 (s, ЗН), 4,75 (s, 2Н), 5,65 (8, 1Н), 6,25 (s, 1Н), 6,83 (т, ЗН), 7,2 (s, 1Н).

Пример 7

4- [01- (3 ’ , 4 ’ -диметилфенил) ] хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-3,4-диметилбензен.

ЯМР: 1,85 (s, 6Н), 4,8 (s, 2Н), 5,4 (s, 1Н), 6,6 (m, 4Н),

7,2 (s, 1Н).

Пример 8

4- [ОС- ( 2 ’ -метоксифенил) ] хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-2-метоксибензен. Продуктът се превръща в хидрохлорид в изопропанол. Точката на топене на хидрохлорида е 166-168°С.

ЯМР (НС1-СОЛ): 3,65 (s, ЗН), 4,7 (s, ЗН), 6,1 (1Н), 7,1 (m, 5Н), 7,55 (s, 1Н).

Пример 9

4- [ос- ( 3 ’ -метоксифенил ) ] хидроксимет илимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-З-метоксибензен. След прекристализиране из вода-етанол продуктът се топи при 96-97°С.

ЯМР: 3,75 (S, ЗН), 5,1 (s, 2Н), 5,75 (s, 1Н), 7,0 (m, 5Н),

7,55 (s, 1Н).

Пример 10

4- [<Х- (4 ’ -метоксифенил) ] хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-4-метоксибензен. Продуктът се топи при 127-129°С

ЯМР: 3,7 (s, ЗН), 5,25 (s, 2Н), 5,75 (s, 1Н), 7,1 (m, 5Н),

7,55 (s, 1Н).

Пример 11

4- [0С~ (4 ’ -хлорфенил) ] хидроксимет илимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-4-хлорбензен. След прекристализиране из водаетанол продуктът се топи при 159-160°С.

ЯМР: 4,75 (s, 2Н), 5,45 (s, 1Н), 6,5 (s, 1Н), 7,0 (s, 4Н),

7,25 (s, 1Н).

Пример 12

4- [ОС,— ( 2 ’ -етилфенил) ] хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-2-етилбензен. След прекристализиране из водао етанол продуктът се топи при 139-142 С.

ЯМР: 1,1 (t, ЗН), 2,65 (q, 2Н), 5,05 (s, 2Н), 6,05 (s,

1Н), 6,65 (s, 1Н), 7,3 (m, 4Н), 7,55 (s, 1Н).

Пример 13

4- [0С~(2’ ,4’ ,6’-триметилфенил)]хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използува броммезитилен. След прекристализиране из вода-етанол продуктът се топи при 186-188°С.

ЯМР: 1,95 (S, 9Н), 4,6 (s, 2Н), 5,95 (s, 1Н), 6,3 (s, 1Н),

6,5 (s, 2Н), 7,25 (S, 1Н).

Пример 14

5- метил-4-[0б-( 2 ’ , 6 ’ - диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол

Процедурата от пример 1 се повтаря с тази разлика, че се използуват 1-бром-2,6-диметилбензен вместо 2-бромтолуен и 5метил-4-имидазолалдехид вместо 4-имидазолалдехид. Точката на топене на свободната база след прекристализиране из вода-етанол е 277-278°С. Точката на топене на хидрохлорида е >300°С.

ЯМР (HCI-сол): 1,7 (s, ЗН), 2,2 (s, 6Н), 4,75 (S, ЗН),

6,4 (s, 1Н), 7,1 (s, ЗН), 8,65 (s, 1Н).

Пример 15

4-(2’-мет илбензил)имидазол

5,9 г 4-[ОС- (2 ’-метилфенил) ] хидроксимет илимидазол се разтварят в 40 мл разтвор от 4 N НС1. След това се добавят около 60 мг 10%-ов паладий/въглен (Pd/C) и сместа се разбърква енергично във водородна атмосфера при около 60 С, докато престане консумацията на водород (около 4 часа). След това реакционната смес се филтрува и измива двукратно с по 10 мл хлороформ. Водната фаза се алкализира (рН около 9) с разтвор на натриев хидроксид и се екстрахира с хлороформ (трикратно по 10 мл). Обединените хлороформени екстракти се измиват с 10 мл вода, сушат се над Na^SO^ и се изпаряват до сухо. Суровият продукт се пречиства чрез превръщането му в хидрохлорид в ацетон. Точката на топене на хидрохлорида е 133-135°С.

ЯМР (HCl-сол): 2,1 (s, ЗН), 3,85 (s, 2Н), 4,75 (s, 2Н),

6,9 (s, 1Н), 7,1 (s, 4Н), 8,5 (s, 1Н).

МС: 172 (100%), 171 (40%), 157 (30%), 144 (21%), 130 (17%), 128 (14%), 115 (13%), 104 (33%), 81 (17%).

Пример 16

4-(2*,6’-диметилбензил)имидазол г 4-[о(-(2’,6’-диметилфенил)]хидроксиметил-1Н-имидазол се разтварят в 100 мл оцетна киселина. След това се добавят 100 мг 10%-ов Pd/C и реакционната смес се разбърква енергично във водородна атмосфера при около 60° С до завършване на реакцията. След това сместа се филтрува и частично се отдестилирва разтворителя. Добавят се 70 мл вода и след това тази слее се измива двукратно с по 20 мл хлороформ. Водната Фаза се алкализира с разтвор на натриев хидроксид и се екстрахира с хлороформ (трикратно по 40 мл). Обединените хлороформени екстракти се измиват с 10 мл вода и се сушат над Na^SO^ . Разтворът се изпарява до сухо. Суровият продукт се прекристализирва из етилацетат, при което се получава продукт с точка на топене 126-128°С. Съответният хидрохлорид, получен в етилацетат, се топи при 207-210 С.

ЯМР	(HCl-сол): 1	,95 (s, 6Н), 3,8 (S,	2Н),	4,65	(s, 2Н),
6,55 (8,	1Н), 6,8 (S,	ЗН), 8,55 (s, 1Н).
МС:	186 (100%),	185 (37%), 171 (41%),	158	(12%)	, 144

(15%), 143 (11%), 142 (18%), 118 (42%), 91 (11%), 81 (21%).

Пример 17

4-(3’-метилбензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[ОС-(3 ’-мет илфенил) ]хидроксиметилимидазол вместо 4-[ос-(2 ’-мет илфенил)] хидроксимет илимидазол. След това се получава съответният хидрохлорид в етилацетат, т.т. 127-130°С.

ЯМР (HCl-сол): 2,25 (s, ЗН), 3,95 (s, 2Н), 4,65 (s, 2Н) , 7,15 (m, 5Н)·, 8,55 (s, 1Н).

Пример 18

4-(4’-метилбензил)имидазол

Процедурата от пример 16 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[ос-(4 ’-метилфенил)] хидроксиметилимидазол вместо 4- [<Х~ ( 2 ’ , 6 ’ -диметилфенил) ] хидроксиметилимидазол . Хидрохлоридната сол се топи при 161-164°С.

ЯМР (HCl-сол): 2,1 (s, ЗН), 3,8 (s, 2Н), 4,8 (s, 2Н), 7,0 (s, 5Н), 8,45 (s, 1Н).

Пример 19

4-(2’,4’-диметилбензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[0С-(2’ ,4’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол. След прекристализация из етилацетат-изопропанол се получава съответният хидрохлорид в етилацетат. Последният се топи при 151-153°С.

ЯМР (НС1-сол): 2,25 (s, 6Н), 4,05 (s, 2Н), 4,9 (s, 2Н), 7,0 (S, ЗН), 7,15 (S, 1Н), 8,85 (s, 1Н).

Пример 20

4-(2’,3’-димет илбензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[ОС-( 2 ’ , 3 ’-диметилфенил ) ] хидроксиметилимидазол. Полученият продукт след прекристализиране из ацетон се топи при 114-116°С.

ЯМР: 1,6 (s, ЗН), 1,65 (s, ЗН), 3,35 (s, 2Н), 4,1 (s, 1Н), 6,0 (s, 1Н ),-6,4 (т, ЗН), 7,0 (s, 1Н).

Пример 21

4-(3’,4’-диметилбензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[ос-(3’ ,4’-метилфенил)]хидроксиметилимидазол. Точката на топене на хидрохлорида е 158-163°С.

ЯМР (HCI-сол): 1,95 (s, 6Н), 3,75 (s, 2Н), 4,65 (s, 2Н),

6,85 (S, ЗН), 6,95 (s, 1Н), 8,45 (s, 1Н).

Пример 22

4-(2’-етилбензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[<Х-( 2 ’-етилфенил)] хидроксиметилимидазол. Полученият продукт след прекристализиране из n-бутилацетат се топи при 104-106°С.

ЯМР (НС1-сол): 1,3 (t, ЗН), 2,83 (q, 2Н), 4,3 (s, 2Н), 5,5 (s, 2Н), 7,35 (s, 5Н), 9,05 (s, 1Н).

Пример 23

4-(2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[ОС-(2* ,4’ , 6 ’-триметилфенил) ]хидроксиметилимидазол.

ο

Точката на топене на хидрохлорида е 167-170 С.

ЯМР (HCl-СОл): 1,95 (s, 9Н), 3,85 (s, 2Н), 4,85 (s, 2Н),

6,45 (s, 1Н), 6,65 (s, 2Н), 8,6 (s, 1Н).

Пример 24

4-(2’-метоксибензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4- [ОС- ( 2 ’ -метоксифенил) ] хидроксимет илимидазол.

ЯМР (HCl-сол): 3,55 (s, ЗН), 3,65 (s, 2Н), 4,65 (s, 1Н),

6,8 (s, 5Н), 8,3 (s, 1Н ) .

Пример 25

4-(3’-метоксибензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4- [ОС- (3 ’ -метоксифенил) ] хидроксиметилимидазол. Точката на топене на хидрохлорида е 151-153°С.

ЯМР (НС1-сол): 3,55 (s, ЗН), 3,75 (s, 2Н), 4,6 (m, 2Н), 6,65 (т, ЗН), 6,95 (s, 1Н), 7,1 (s, 1Н), 8,4 (s, 1Н).

Пример 26

4-(4’-метоксибензил)имидазол

Процедурата от пример 15 се повтаря с тази разлика, че се използува 4- [оС- (4 ’ - метоксифенил) ] хи дроксимет и л имидазол.

ЯМР: 3,5 (s, ЗН), 3,75 (s, 2Н), 6,85 (m, 5Н), 7,3 (s, 1Н),

8,2 (s, 1Н).

Пример 27

4-[ОС -(2’-метилфенил)]етоксиметилимидазол г 4-[ОС-(2’-метилфенил)]хидроксиметилимидазол се разтварят в 60 мл абсолютен етанол. През разтвора се продухва за 1 час хлороводород при варене на обратен хладник и разбъркване. След това сместа се изпарява до сухо. Добавят се 60 мл вода, за да се разтвори остатъка, след което разтворът се алкализира с натриев карбонат и се екстрахира трикратно с по 50 мл хлороформ. Комбинираните хлороформени екстракти се измиват с вода и сушат над натриев сулфат. Филтратът се изпарява до сухо, при което се получава суров продукт, който след прекриста-

лизиране	из	етилацет ат	се	топи при 129-131°С.
ЯМР:	1 ,	0 (t,	ЗН) ,	2,1	(s, 2Н), 3,45 (q, 2Н), 4,4 (s, 2Н),
5,65 (s,	1Н)	, 7,1	(т,	5Н),	9,15 (s, 1Н).

Пример 28

4- [ Οζ - (2 ’,6’-диметилфенил)]етоксиметил-5-метилимидазол

Процедурата от пример 27 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[(Х-(2* ,6’-диметилфенил)]хидроксиметил-5-метилимидазол.

ЯМР (НС1-сол): 1,05 (t, ЗН), 1,65 (s, ЗН), 2,1 (s, 6Н),

3,4 (q, 2Н), 4,65 (s, 2Н), 5,95 (s, 1Н), 6,95 (s, ЗН), 8,5 (s, 1Н).

МС: 244 (38%), 229 (9%), 215 (15%), 199 (39%), 183 (100%),

162 (39%), 139 (29%), 133 (35%), 111 (25%), 109 (17%), 105 (13%).

Пример 29

4-[ОС-(2’,6’-диметилфенил)]етоксиметилимидазол

Процедурата от пример 27 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-[0С-(2’ , 6’-диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол.

Продуктът се топи при 142-147°С. Съответствуващият хидрохлорид, получен в смес от етилацетат и изопропанол, се топи при 136139°С.

ЯМР (HCl-сол): 1,1 (t, ЗН), 2,15 (s, 6Н), 3,4 (q, 2Н), 4,6 (s, 2Н), 6,0 (s, 1Н), 6,85 (s, 1Н), 7,05 (m, ЗН), 8,65 (s, 1Н).

Пример 30

4- [ОС- (3 ’-метилфенил)]етоксиметилимидазол

Процедурата от пример 27 се повтаря с тази разлика, че се използува 4- [сХ-( 3 ’ -метилфенил ) ]хидроксиметилимидазол. Хидрохлоридът, получен в изопропанол-етилацетат, се топи при 135-140°С.

ЯМР (HCl-сол): 1,2 (t, ЗН), 2,25 (s, ЗН), 3,55 (q, 2Н),

4,75 (s, 2Н), 5,55 (s, 1Н), 7,1 (s, 1Н), 8,7 (s, 1Н).

МС: 216 (23%), 187 (6%), 172 (53%), 171 (100%), 170 (20%), 155 (7%), 144 (15%), 143 (27%), 97 (20%), 95 (23%), 91 (15%).

Пример 31

4-[ОС-(3’-метоксифенил) ]етоксиметилимидазол

Процедурата от пример 27 се повтаря с тази разлика, че се използува 4- [СХ- ( 3 ’ - метоксифенил) ]хидроксиметилимидазол.

ЯМР (НС1-сол): 1,05 (t, ЗН), 3,4 (q, 2Н), 3,6 (s, ЗН),

4,75 (s, 2Н), 5,45 (s, 1Н), 6,9 (m, 5Н), 8,65 (s, 1Н).

Пример 32

4-[СХ -(4’-метоксифенил)]етоксиметилимидазол

Процедурата от пример 27 се повтаря с тази разлика, че се използува 4- [0(-(4 ’ -метоксифенил) ] хидроксимет илимидазол.

ЯМР (НС1-сол): 1,0 (t, ЗН), 3,3 (q, 2Н), 3,55 (S, ЗН), 4,7 (s, 2Н), 5,4 (S, 1Н), 6,95 (m, 5Н), 8,6 (s, 1Н).

Пример 33

4- [ 0(, ~ ( 2 ’ , 6 ’ - диметилфенил ) ]метоксиметилимидазол г 4-[Об-(26’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол се разтварят в 60 мл метанол. През разтвора се продухва за 1 час хлороводород при варене на обратен хладник. След това сместа се изпарява до сухо. Добавят се 100 мл вода, след което разтворът се алкализира с натриев карбонат. След това разтворът се екстрахира трикратно с по 50 мл хлороформ. Комбинираните хлороформени екстракти се измиват с вода, сушат се над натриев сулфат и се филтруват. Филтратът се изпарява до сухо. Съответствуващият хидрохлорид, получен в етилацетатизопропанол, се топи при 176-179°С.

ЯМР (HCl-сол): 2,2 (s, 6Н), 3,3 (s, ЗН), 4,7 (s, 2Н), 6,0 (s, 1Н), 6,9 (s, 1Н), 7,15 (s, ЗН), 8,7 (s, 1Н).

Пример 34

5- метил-4-(2’,6’-диметилбензил) имидазол г 5-метил-4-[ού-(2’,6’-диметилфенил)]етоксиметилимидазол се разтварят в 50 мл оцетна киселина. Прибавят се около 60 мг 10%-ов паладий/въглен и сместа се бърка енергично във водородна атмосфера при около 60°С, докато престане консумацията на водород (около 6 часа). След това сместа се охлажда и филтрува. Филтратът се концентрира чрез отдестилирване на част от разтворителя и се добавят 50 мл вода. След това разтворът се алкализира с разтвор на натриев хидроксид при охлаждане. Образуваната утайка се филтрува и измива с вода. Продуктът се топи при 142-145°С.

ЯМР: 1,5 (S, ЗН), 1,85 (s, 6Н), 3,6 (s, 2Н), 4,1 (s, 1Н),

6,7 (S, ЗН), 7,0 (s, 1Н); МС: 200 (99%), 199 (12%),

185 (44%), 172 (6%), 118 (100%), 95 (19%).

Пример 35

5-метил-4- (2 ’ -метилбензоил)имидазол

4,9 г магнезиеви стружки се заливат с 50 мл сух тетрахидрофуран. Сместа се загрява до врене и към нея се прикапва разтвор на 34 г 2-бромтолуен в 50 мл сух тетрахидрофуран с такава скорост, че да се поддържа равномерна реакция. След като прибавянето завърши, сместа се вари на обратен хладник още около 30 минути докато завърши реакцията на магнезиевите стружки. След това реакционната смес се охлажда до около 50°С и се прибавят на малки порции 20 г метилов естер на 5-метил-4-имидазолкарбоксиловата киселина. След като добавянето приключи, сместа се вари на обратен хладник още 2 часа и после част от разтворителя се отдестилира до намаляване на обема наполовина. След това сместа се охлажда и се излива при разбъркване в 300 мл студена вода, съдържаща 15 мл концентрирана солна киселина. Разбъркването продължава още 15 минути, след което сместа се филтрува. Регулира се pH на сместа до 7-11 и разтворът се екстрахира трикратно с по 30 мл хлороформ. Обединените хлороформени екстракти се промиват с вода и се изпаряват до сухо. Остатъкът, съдържащ суровия продукт, се превръща в хидрохлорид в етанол. След прекристализация из етанол, хидрохлоридът се топи при 289291 С. Чрез обработка на хидрохлорида с натриев хидроксид във вода се получава 5-метил-4-(2’-метилбензил)-1Н-имидазол, който се топи при 165-166 С.

ЯМР (HCl-сол): 2,0 (s, ЗН), 2,15 (s, ЗН), 4,75 (s, 2Н),

7,3 (s, 4Н), 8,8 (s, 1Н).

МС: 200 (33%), 185 (100%), 172 (15%), 171 (14%), 110 (11%), 91 (25%).

Пример 36

5-метил-4-(2’,6’-диметилбензоил)имидазол

Процедурата от пример 35 се повтаря с тази разлика, че се използува 1-бром-2,6-диметилбензен вместо 2-бромтолуен. Точката на топене на хидрохлорида е 268-271°С. Базата, която се получава от хидрохлорида във вода, има точка на топене 179181°С.

ЯМР (НС1-сол): 1,95 (s, ЗН), 2,01 (S, ЗН), 2,07 (s, ЗН),

4,7 (s, 2Н), 7,15 (т, ЗН), 8,9 (s, 1Н).

Пример 37

5-метил-4- [<Х-( 2 ’ -метилфенил)] хидроксиметилимидазол

5,1 г 5-метил-4-(2’-метилбензоил)имидазол се разтварят в мл етанол. Прибавят се 0,9 г натриев борхидрид при разбъркване при стайна температура. След като добавянето приключи, сместа се разбърква още 4 часа при стайна температура и се изпарява до сухо. Към остатъка се добавят 30 мл вода и получената смес се разбърква и охлажда. Утайката се отделя чрез Филтруване и се промива с вода. След прекристализиране из вода-

ет	анол, продуктът се топ	и при 145-	150°С.
		ЯМР: 1,65 (S, ЗН),	1,8 (s, ЗН	), 4,7	(s,	2Н), 5,	65 (s, 1Н),
7,	0	(m, 4Н), 7,1 (s, 1Н)	•
		МС: 202 (75%), 185	(24%), 184	(68%),	, 183	(35%),	168
(1	00%), 157 (16%), 156 (	13%), 120	(11%),	119	(15%),	115 (19%),
1 1	1	(48%), 109 (27%), 91	(26%), 89	(55%).

Пример 38

5-метил-4-(2’-метилбензил)имидазол

2,1 г 5-метил-4-(2’-метилбензоил)имидазол се разтварят в мл оцетна киселина. Прибавят се 0,2 г 10%-ов паладий/въглен и сместа се бърка енергично във водородна атмосфера при около 60°С, докато престане консумацията на водород. След това сместа се охлажда, филтрува и Филтратът се изпарява до сухо. Остатъкът се разтваря в 20 мл вода и полученият разтвор се алкализира (до pH около 10) с натриев хидроксид. Образуваната утайка се Филтрува, измива се с вода и се суши. Продуктът се превръща в изопропанол в хидрохлорид, чиято точка на топене след прекристализация из вода-етанол е 266-268°С. Свободната база 5-метил-4-(2’-метилбензил)имидазол, която се получава с натриев хидроксид във вода, има точка на топене 138-140°С.

ЯМР (НС1-сол): 1,95 (s, ЗН), 2,05 (s, ЗН), 3,7 (s, 2Н),

4,6 (s, 2Н), 7,05 (s, 4Н), 8,35 (s, 1Н).

МС: 186 (100%), 185 (26%), 158 (7%), 144 (9%), 115 (8%), 104 (53%), 95 (18%).

Пример 39

4-(2’-метилбензоил)имидазол

5,0 г 4-[ОС-(2’-метилфенил)]хидроксиметилимидазол се прибавят на малки порции към 12,5 мл 65%-на азотна киселина, нагрята до 60°С. Сместа се разбърква 5 часа при около 80^лС, след което се отдестилирва до намален обем. Прибавят се 50 мл вода и полученият разтвор се алкализира с натриев хидроксид (pH около 12) при охлаждане. Алкалният разтвор се филтрува, филтратът се неутрализира с разредена солна киселина (pH = 7), охлажда се и се филтрува. Утайката се промива с вода и се суши, при което се получава суров 4-(2’-метилбензоил)имидазол.

Пример 40

4-(2’,6’-диметилбензоил)имидазол

Процедурата от пример 39 се повтаря с тази разлика, че изходното имидазолово производно Θ 4-[<Х“(2’ ,6’ диметилфенил)]хидроксиметилимидазол. Продуктът се топи при 131133°С.

ЯМР: 1,75 (S, 6Н), 4,8 (s, 1Н), 6,7 (т, ЗН), 7,0 (s, 1Н),

7,55 (s, 1Н).

Пример 41

4-(4’-мет илбензоил)имидазол

Процедурата от пример 39 се повтаря с тази разлика, че изходното имидазолово производно е 4-[ОС-(4’-метилфенил)]хидроксиметилимидазол. Хидрохлоридьт, който се получава в изопропанол, се топи при 205-210°С.

ЯМР: 2,55 (s, ЗН), 4,85 (s, 2Н), 7,85 (m, 4Н), 8,35 (s, 1Н), 9,20 (s, 1Н).

МС: 186 (100%), 171 (37%), 159 (33%), 119 (87%), 95 (48%), 91 (52%).

Пример 42

4-(2’,6’-диметил-3’-нитробензоил)имидазол г 4-[СХ,-(2’ ,6’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол се разтварят в 30 мл концентрирана азотна киселина и разтворът се нагрява при 100°С за 10 часа при разбъркване. След това се прибавят 150 мл вода и разтворът се изпарява до намален обем с цел да се отстрани излишъкът от азотна киселина. Добавя се вода и реакционната смес се неутрализира с натриев хидроксид при охлаждане. Образуваната утайка се филтрува и обработва с вода и етанол. Продуктът се топи при 210-215°С. Съответният хидрохлорид, получен в изопропанол, се топи при 245-249 С.

ЯМР: 2,4 (s, 6Н), 5,15 (s, 2Н), 7,85 (m, 2Н), 8,25 (s,

1Н), 9,45 (s, 1Н).

МС: 245 (100%), 244 (7%), 230 (8%), 228 (18%), 217 (65%), 200 (15%), 199 (11%), 198 (18%), 171 (19%), 95 (71%).

Пример 43

4-(4’-амино-3’,5’-дихлорбензил)-5-метилимидазол

Смес от 6,0 г 4-хлорметил-5-метилимидазол-хидрохлорид, 9,0 г 2,6-дихлоранилин и 40 мл ксилен се варят на обратен хладник при разбъркване за три часа. След това сместа се филтрува и утайката се промива с ксилен. Утайката се разтваря в 50 мл вода и pH се докарва до 8. Разтворът се екстрахира трикратно с по 50 мл толуен. Комбинираните толуенови екстракти се промиват с 10 мл вода и се изпаряват до сухо. Остатъкът, който представлява суров 4-(4’-амино-3’,5’-дихлорбензил)-5-метилимидазол, се превръща в хидрохлорид в изопропанол с НС1-етилацетат. Свободната база се получава от хидрохлорида във вода с натриев хидроксид. Точката на топене на базата е 172-175°С.

ЯМР (НС1-сол): 2,0 (s, ЗН), 4,5 (s, 2Н), 4,8 (s, 4Н), 7,25 (S, 2Н), 8,55 (s, 1Н).

МС: 254 (2%), 220 (15%), 189 (6%), 164 (8%), 163 (43%), 162 (5%), 161 (67%), 95 (100%).

Пример 44

4-(4’-амино-3’,5’-дихлорбензил)имидазол

Процедурата от пример 43 се повтаря с тази разлика, че се използува 4-хлорметилимидазол вместо 4-хлорметил-5метилимидазол. Продуктът се топи при 178-181°С.

Пример 45

4-(2 *,4’,6’-триметилбензил)имидазол г 4-хлорметилимидазол-хидрохлорид се суспендират в 20 мл мезитилен. Прибавят се 5 мл диметилформамид и реакционната смес се вари на обратен хладник 12 часа, след което се охлажда. Добавят се 30 мл вода, слоевете се разделят и водната Фаза се промива с хлороформ. След това водният разтвор се алкализира с разтвор на натриев карбонат и се екстрахира с хлороформ. Комбинираните хлороформени екстракти се промиват с вода и изпаряват до сухо. Остатъкът, който представлява 4-(2’,4’,6’триметилбензил)имидазол, се превръща в хидрохлорид чрез третиране с концентрирана солна киселина. Хидрохлоридната сол се топи при 166-169°С.

Пример 46 (а) 2,6-дихлорбензилглиоксал-диетилацетал

2,5 г магнезиеви стружки се заливат с 100 мл сух диетилетер. След това към тази смес се добавя на капки разтвор на 24 г 2,6-дихлорбензилбромид в 50 мл сух диетилетер с такава скорост, че да се поддържа равномерна реакция. След завършване на прибавянето, реакционната смес се вари на обратен хладник още един час, след което се охлажда до стайна температура. След това реакционната смес се добавя на капки в продължение на 2 часа към охладен (0-5°С) разтвор на пиперидинил амид на диетоксиоцетна киселина (21,5 г) в 100 мл диетилетер. След като добавянето завърши, реакционната смес се разбърква още 1 час при 5°С. След това сместа се излива в студена сярна киселина (400 мл вода, съдържаща 30 мл концентрирана сярна киселина). Етерният слой се отделя и изпарява до сухо. Остатъкът, който се състои от суров 2,6-дихлорбензилглиоксал-диетилацетал, се дестилира при намалено налягане (130-140 С/1 мм Hg) и се използува в примери 46(6) и 47(a), които следват по-долу.

(б) 1,1-диетокси-2-хидрокси-З-(2’,6’-дихлорфенил)пропан

29,1 г 2,6-дихлорбензилглиоксал-диетилацетал се разтварят в 200 мл етанол, след което към този разтвор се добавят на малки порции при стайна температура 1,9 г натриев борхидрид. След като прибавянето завърши, сместа се разбърква при стайна температура оше 4 часа. Добавят се 200 мл вода и разтворът се екстрахира с етилацетат. Комбинираните етилацетатни екстракти се промиват с вода и изпаряват до сухо. Остатъкът, който представлява суров 1,1-диетокси-2-хидрокси-З-(2’,6’дихлорфенил)пропан, се използува в етапи (в) и (д) на този пример, описани по-долу.

(в) 1-(2’,6’-дихлорфенил)-3-хидрокси-2-пропанон г 1,1-диетокси-2-хидрокси-3-(2’,6’-дихлорфенил)пропан се разтварят в 40 мл етанол, добавят се 20 мл концентрирана солна киселина и сместа се вари на обратен хладник 4 часа, след което се изпарява до сухо. Прибавят се 10 мл толуен и разтворът отново се изпарява до сухо с цел да се отстрани водата. Остатъкът е суров 1-(2’,6’-дихлорфенил)-3-хидрокси-2-пропанон, който се използува в пример 46(г), описан по-долу. След прекристализация из диизопропилов етер, продуктът се топи при 1 1 1 -1 14° С.

(г) 4-(2’,6’-дихлорбензил)имидазол

9,0 г 1-(2’,6’-дихлорфенил)-3-хидрокси-2-пропанон се смесват с 20 мл формамид. Сместа се нагрява при 180 С за 4 часа, после се охлажда и разрежда с 50 мл вода. Нагласява се pH около 3-4 със солна киселина и реакционната смес се промива трикратно с по 50 мл хлороформ. След това водният слой се алкализира с натриев хидроксид (pH = 8-9) и сместа се екстрахира трикратно с по 50 мл хлороформ. Комбинираните хлороформени екстракти се промиват с вода и се изпаряват до сухо. Остатъкът, който се състои от суровия продукт, се превръща в хидрохлорид в етилацетат-изопропанол. Хидрохлоридът се топи при 244-248°С. Базата, която се получава от хидрохлорида с натриев хидроксид във вода, се топи при 142145°С.

ЯМР (HC-1-СОл): 4,15 (s, 2Н), 4,65 (s, 2Н), 7,0 (s, 1Н),

7,2 (т, ЗН), 8,55 (s, 1Н).

МС: 228 (10%), 226 (16%), 193 (30%), 192 (13%), 191 (100%), 166 (12%), 164 (37%), 156 (15%), 81 (15%).

(д) 4-(2’,6’-дихлорбензил)имидазол

5,0 г 1,1-диетокси-2-хидрокси-3-(2’,6’-дихлорфенил)пропан и 15 мл формамид се смесват и сместа се нагрява с разбъркване 4 часа при 180 С. Излишекът от формамид се отстранява чрез дестилация и реакционната смес се разрежда с вода. Нагласява се pH до 3-4 със солна киселина. По-нататъшната разработка е както по-горе при (г). Хидрохлоридът се топи при 244-248°С.

Пример 47 (а) 2,6-дихлорбензилглиоксал

Смес от Юг 2,6-дихлорбензилглиоксал-диетилацетал, 40 мл етанол и 20 мл концентрирана солна киселина се вари на обратен хладник 4 часа, след което се изпарява до сухо. Остатъкът, който е жълтеникаво масло, представлява суров 2,6-дихлорбензилглиоксал и се използува в етап (б) на този пример, както е посочено по-долу.

(б) 4-(2’,6’-дихлорбензил)оксазол

21,7 г суров 2,6-дихлорбензилглиоксал се разтварят в 50 мл Формамид. Добавят се 7,0 г хексиметилентетрамин и 30,8 г амониев ацетат, след което реакционната смес се разбърква при 100°С за 2 часа. След това се изпарява под вакуум до сухо. Добавят се 200 мл вода и при разбъркване се нагласява pH на водната фаза около 2-3 с концентрирана солна киселина. Разтворът се промива с толуен (трикратно с по 50 мл), водният разтвор се алкализира с натриев хидроксид (pH = 8-9) и след това се екстрахира трикратно с хлороформ (1 х 100 мл и 2 х 50 мл). Комбинираните хлороформени екстракти се промиват с вода, сушат се с натриев сулфат и се изпаряват до сухо. Остатъкът, който преставлява суровият продукт, се използува в следващия ет ап (в ).

(в ) 4-(2’,6 ’ - дихлорбензил)имидазол

Смес от 10 г 4-(26’-дихлорбензил)оксазол и 30 мл Формамид се разбърква при 180°С за 4 часа. Сместа се охлажда и разрежда с вода. След това реакционният продукт се изолира по същия начин, както е описано в пример 46(г).

Пример 48

4-(2’-хлорбензил)имидазол

Процедурата от пример 46(д) се повтаря с тази разлика, че се използува 1,1-диетокси-2-хидрокси-3-(2’-хлорФенил)пропан вместо 1,1-диетокси-2-хидрокси-З-(2’,6’-дихлорфенил)пропан. Продуктът се топи при 168-171°С.

ЯМР (HCl-сол): 4,05 (s, 2Н), 4,65 (s, 2Н), 7,05 (s, 1Н), 7,25 (s, 4Н), 8,55 (s, 1Н).

Пример 49

4-(2’-метилбензил)имидазол

Смес от 1,7 г 1-(2’-метилфенил)-3-хлор-2,3-епоксипропан и 10 мл формамид се вари на обратен хладник за 22 часа. Излишекът от формамид се отдестилирва и се прибавят 20 мл вода. Сместа се екстрахира с хлороформ (трикратно с по 10 мл) и водната фаза се алкализира с натриев хидроксид. След това алкалният разтвор се екстрахира трикратно с по 10 мл хлороформ и комбинираните хлороформени екстракти се промиват с вода, сушат се с натриев сулфат и се изпаряват до сухо. Остатъкът, който представлява суров 4-(2’-метилбензил)имидазол, се превръща в хидрохлорид в ацетон чрез добавяне на разтвор на сух хлороводород в етилацетат. Точката на топене на хидрохлорида е 131-134°С.

ЯМР (HCl-сол): 2,1 (s, ЗН), 3,85 (s, 2Н), 4,75 (s, 2Н),

6,9 (s, 1Н), 7,1 (s, 4Н), 8,5 (s, 1Н).

Пример 50

4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол

Смес от 7,6 г 4-(2’,3’-диметилбензил)-Н-апетилимидазол и 30 мл 6N солна киселина се вари на обратен хладник при разбъркване за 4 часа. Сместа се дестилира до по-малък обем и се добавят 50 мл вода. Нагласява се pH около 8-9 с натриев хидроксид. След това сместа се охлажда, филтрува и утайката се измива с вода и се суши. Продуктът се топи при 110-115°С.

ЯМР: 1,6 (s, ЗН), 1,65 (s, ЗН), 3,35 (s, 2Н), 4,1 (s, 1Н), 6,0 (s, 1Н), 6,4 (т, ЗН), 7,0 (s, 1Н).

Пример 51

4-(2’-метилбензил)имидазол г 4-[ о(-(2’-метилфенил)]хлорметилимидазол се разтварят в 50 мл етанол. Добавят се 0,1 г 10%-ов паладий/въглен и реакционната смес се разбърква във водородна атмосфера при стайна температура докато спре консумацията на водород. След това сместа се филтрува и филтратът се изпарява до сухо. Към остатъка се добавят 50 мл вода и полученият разтвор се алкализира (рН = 8-9) с натриев хидроксид. Разтворът се екстрахира с хлороформ и хлороформените екстракти се промиват с вода и се изпаряват до сухо. Остатъкът се разтваря в ацетон. Добавят се НС1 и етилацетат, при което се получава хидрохлоридШ, топящ се при 132-133°С.

Пример 52

4-(2’-метилбензил)имидазол

12,3 г И-бензил-4-(2’-метилбензил)имидазол се разтварят в 100 мл етанол. Добавят се 0,3 г 10%-ов паладий/въглен и реакционната смес се разбърква енергично във водородна атмосфера при 70°С докато спре консумацията на водород. След това сместа се охлажда и филтрува. Следващо третиране както е описано по-горе в пример 54 води до получаването на желания продукт.

Claims (44)

1. Съединения с формулата:

където R ,R₂ ^{и r}3> които могат да бъдат еднакви или различни, се избират измежду водород, хлор, бром, флуор, метил, етил, метокси, амино, хидрокси и нитро, но не всички са водород;

R^ е водород или алкил с 1 до 7 въглеродни атома;

-X- е >С=0 или >CH-Rg където R5 е водород, хидрокси или -ORg , като Rg е алкил с 1 до 7 въглеродни атома или фенил' както и техните

Фармацевтични соли и смеси от тях, при» условие* че когато Ryj е 2-метил, R^ е 5-метил, ^R3 е водород

2.

метил, το -X- е различно от -сн^-.

Съединения съгласно претенция 1, в които X е

-СНОН-, водород,

-СН(ОСН^)-, -СН(ОС₅Н£)- или -С0хлор, бром, флуор, метил, етил,

-сн₂-, R^ са хидрокси или метокси, но не всички са водород, a R^ е водород Съединения съгласно претенции или метил.

3.

1,2 или 3, в които R^ е заместител на 2-, 3- или 4-място и R^ и R^ са водород, или R и R^ са заместители на 2,3-, 2,4- или

2,6-места и R^ е водород, или R^ ,R/£ и R^ са заместители на 2,4,6-места.

4. 4-Οχ-(2’-метилфенил)]хидроксиметилимидазол и негови соли.

нетоксични Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни

5. 4-[ОС-( 2 ’ , 6 ’-димет илфенил) ] хидроксимет илимидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинноприсъединителни соли.

6. 4-[0(-(3 ’-метилфенил )] хидроксимет илимидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

7. 4-[Cf-(4’-метилфенил)]хидроксиметилимидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

8. 4-[0С-(2’,3’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинноприсъединителни соли.

9. 4-[ОС—( 2 ’-етилфенил )]хидроксиметилимидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

10. 4-[ОС-(2 ’-метоксифенил) ] хидроксиметилимидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

11. 4-[ОС-(3’-метоксифенил)]хидроксиметилимидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

12. 4-(2’-метилбензил)]имидазол и негови нетоксични Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

13. 4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол и негови нетоксични

Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

14. 4-(3*-метилбензил)имидазол и негови нетоксични

Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

15. 4-(24’-диметилбензил)имидазол и негови нетоксични

Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

16. 4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол и негови нетоксични Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

17. 4-(2’-етилбензил)имидазол и негови нетоксични Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

18. 4-(2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

19. 4-(2’,6’-дихлорбензил)имидазол и негови нетоксични Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

20. 4-(2’-хлорбензил)имидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

21. 4-[ОС-(26’-диметилфенил)]етоксиметилимидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинноприсъединителни соли.

22. 4-(2’,6’-диметилбензоил)имидазол и негови нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли.

23. Фармацевтични композиции, съдържащи съединение съгласно коя да е от претенции 1 до 22 като свободна база или като нейна нетоксична фармацевтично приемливи киселинноприсъединителна сол, в комбинация с Фармацевтично приемлив инертен носител.

24. Съединения съгласно коя да е от претенции 1 до 22 като свободни бази или техни нетоксични Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли, за употреба в терапията като анти-хипертензивно, противоязвено, диуретично, седативно, аналгетично, противовъзпалително или транквилизиравр средство.

25. 4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол, 4-(2’,3*диметилбензил)имидазол, 4-(2’-метилбензил)имидазол, 4-(2’,6’дихлорбензил)имидазол, 4-[ОС-(2’,6’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол или 4-[q<-(2’-метоксифенил)] хидроксиметилимидазол като свободна база или нейна нетоксична Фармацевтично приемлива киселинно-присъединителн сол, за употреба в терапията за лекуване на хипертензия.

26. 4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол, 4-(2’,3’диметилбензил)имидазол, 4-(24’-диметилбензил)имидазол, 4-(2’етилбензил )имидазол, 4-(2’-метилбензил)имидазол, 4-(3’метилбензил)имидазол, 4-(2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол, 4- (2’-хлорбензил)имидазол или 4-(2’,6’-дихлорбензил)-имидазол като свободна база или нейна нетоксична фармацевтично приемлива киселинно-присъединителн сол, за употреба в терапията за лекуване на язвени състояния.

27. 4-[0С-(2’,3’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол, 4-[оС

-(2’,6’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол, 4-[ -(2’етилфенил)]хидроксиметилимидазол, 4-[ОС -(2’-метоксифенил)]хидроксиметилимидазол, 4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол, 4(2’,4’-диметилбензил)имидазол, 4-(2’,6’-диметилбензил)имидазол, 4-(2’-метилбензил)имидазол или 4-(о<-(2’,6’-диметилфенил)]етоксиметилимидазол като свободна база или нейна нетоксични фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни сол, за употреба в терапията като диуретик.

28. 4-(2’,4’-диметилбензил)имидазол, 4-(2’,3’диметилбензил)имидазол, 4-(3’-метилбензил)имидазол, 4- (2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол, 4-(2’-етилбензил)имидазол, 4-(3’-метоксибензил)имидазол, 4-(2’-хлорбензил)имидазол, 4- [ОС - (2’,3’-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол, 4-[ОС -(2 ’метоксифенил)]хидроксиметилимидазол или 5-метил-4-(2’,6’диметилбензил)]имидазол като свободна база или нейна нетоксична фармацевтично приемлива киселинно-присъединителндсол, за употреба в терапията като седативно средство.

29. 4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол, 4-(2’,4’5 диметилбензил)имидазол, 4-(2’-метилбензил)имидазол, 4-(3’метилбензил)имидазол, 4-(2’-хлорбензил)имидазол, 4-[Οζ-(2’,4’диметилфенил)]хидроксиметилимидазол, 4-[0С-(2’,3’диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол, 4-[(Х -(2 ’ -метилфенил) ] хидроксиметилимидазол, 4-[оС -(3’-метилфенил)]-

хидроксиметилимидазол, 4-[ОС-(4’-метилфенил)]- хидроксиметилимидазол, 4-[ОС -(2’-етилфенил )]- хидроксиметилимидазол, 4-[ОС -(2’-метоксифенил)]- хидроксиметилимидазол, 4-[ОС -(3’-метоксифенил) ]- хидроксиметилимидазол, 4- [ОС - (4 ’ -метоксифенил )]- хидроксиметилимидазол, 4- [ ОС - ( 2 ’ , 6 ’ - димет илфенил) ] - метоксиметилимидазол, 4-[ОС-(2’,6’-диметилфенил)]-

етоксиметилимидазол, 5-метил-4-(2’-метилбензил)]имидазол или 5метил-4-[ОС -(2 *,6 *-диметилфенил)]хидроксиметилимидазол като свободна база или нейна нетоксична фармацевтично приемлива киселинно-присъединителна сол, за употреба в терапията като аналгетично средство.

30. 4-(24’-диметилбензил)имидазол, 4-(3’- мет илбензил)имидазол, 4-[ОС -(2’,3’-димет илфенил) ] -

хидроксиметилимидазол, 4-[ОС -(2’-метилфенил)]- хидроксимет илимидазол, 4-[ОС -(3’-метилфенил)]- хидроксиметилимидазол, 4-[ОС~(4’-метилфенил)]- хидроксиметилимидазол, 4-[О( - (2’-етилфенил)]- хидроксиметилимидазол, 4-[о<-(2’-метоксифенил)]- хидроксиметилимидазол, 4-[ОС -(3’-метоксифенил) ] - хидроксиметилимидазол, 4-[ ОС -(2’,6’-димет илфенил) ] - метоксиметилимидазол, 4-[ОС -(2’,6’-димет илфенил)]-

етоксиметилимидазол, 4-(4’-метилбензоил)имидазол, 5-метил-4(2’-метилбензил)]имидазол, 5-метил-4-[ОС -(2’,6’диметилфенил) ]хидроксиметилимидазол, 5-метил-4- [<Х- ( 2 ’ 6 метилфенил)хидроксиметилимидазол или 5-метил-4-(2’метилбензоил)имидазол като свободна база или нейна нетоксична Фармацевтично приемлива киселинно-присъединителна сол, за употреба в терапията като противъвъзпалително средство,

31. 4-(2’,3’-диметилбензил)имидазол, 4-(2’-хлор- бензил)имидазол, 4-(2’,4’,6’-триметилбензил)имидазол, 4(26’-диметилбензил)имидазол или 4-(3’-метилбензил)имидазол като свободна база или нейна нетоксична фармацевтично приемлива киселинно-присъединителна сол, за употреба в терапията като транквилизирано средство.

32. Метод за получаване на съединения съгласно претенция 1 в които X е -CO- или -СНОН-, който се състои в реакция на имидазолови производни с Формула:

Н където R^ е дефиниран както в претенция 1 и Z е -СНО или -COOR (COOR е естерна група), с фенилмагнезиево халогенидно производно с Формула:

където R^, Rj> ^и R3 са дефинирани както в претенция 1 и На! е халогенен атом.

33. Метод за получаване на съединения съгласно претенция

1, в които X е -СНОН-, който се състои в редукция на съединения с формула:

където ,R£

Η ,R^ и R2J ^ca дефинирани както в претенция 1.

34. Метод за получаване на съединения съгласно претенция

1, в които X-е -СН^-, който се състои в редукция на съединения с формула:

където R^ , R^ , R^ и R^ са дефинирани както в претенция 1 и -X’е >С=0, >СН-ОН, >CHOR₆ (където Rg е дефиниран както в претенция 1), или >CH-R7 където Ry е хидрогенолитична група.

35. Метод за получаване на съединения съгласно претенция състоящ се в реакция на съединение с

Формулата:

Н където »R$ hRj? ^са дефинирани както в претенция 1, със съединение с формулата R^OH, където R^ е дефинирано както в претенция 1, в присъствие на киселина.

36. Метод за получаване на съединения съгласно претенция

1, където X е -CO-, състоящ се в окисление на съединение с

Формулат а:

където R ή ,R 2 ^и R-4 ^са дефинирани както в претенция 1.

37. Метод за получаване на съединения съгласно претенция

1, където X е -СН£- , състоящ се в реакция на 4-халогенометилимидазол с формулата:

където R^ е дефиниран както в претенция 1 и Hal е халогенен атом, с бензеново производно с формулата:

където R, R^ и R3 са дефинирани както в претенция 1.

38. Метод за получаване на съединения съгласно претенция

1, където X е -СН^- ,който се състои във взаимодействие с

Формамид със съединение с формулата:

^{Rl R}2 “ ^R ₃' дО/-^СН2° където R ^,r2 ^и *3 са дефинирани както в претенция 1, a Q е радикал с Формулата: |сГ) О 0 0 0 или / \ II II II I -CH-C-R., -C-CH-NH-C-R, 1 -с- CHNHCH- I ² I На! ^R4 ^R4

където Hal е халогенен атом, R^j е дефиниран както в претенция 1 и R е заместен или незаместена алкилова, аралкилова или арилова група, като при това:

(а) когато Q е

0 0

II II —С—СН—NH—С—R,

I реакцията с формамид е последвана от обработка на междинния продукт с киселина;

(а) когато Q е о

II —С—CHNHCHn I ^R4 реакцията с формамид е последвана от хидрогениране на междинния продукт.

39. Метод за получаване на съединения съгласно претенция

1, където X е -СН£- .състоящ се в хидролиза на съединения с формула:

където R , R^ ,R;3 и R^ca дефинирани както по-горе и R^ алкилова група с 1 до 7 въглеродни атома или арилова група с 6 до 10 въглеродни атома.

40. Метод за получаване на съединенията съгласно претенция

1, където X е -СН£състоящ се в хидрогениране на съединение с формула:

или където R^j , R£ и R^ са дефинирани както в претенция 1, R^o, е алкилна група с 1 до 7 въглеродни атома и R^ ® арилна група.

41. Метод за получаване на съединения съгласно претенция където X е -СН^,при който се провежда реакция на изходно вещество с формула:

където R^ , R^ и R^ са дефинирани както в претенция 1, R^ ,R^

R^q ^и R^yj ,които могат да бъдат еднакви или различни, са водород, хидрокси, халоген, амино, -0-алкил съдържащ 1 до 7

1 1 въглеродни атома или

II -O-C-R_n (където R j-i е алкил с 1 до 7 въглеродни атома или арил с 6 до

10 въглеродни атома) или където R^ и R^могат заедно да образуват кето-група, или Rg и R^ могат заедно да образуват кето-група, или както R% и R^ ,така и Rg и могат едновременно да образуват кето-групи. Реакцията се провежда с NH^ + СН₂0 (или източник на амоняк и формалдехид); ΗΝξΟΗ-ΝΗ^ ; амониев формиат или формамид, така че да се получи съответният имидазол.

42. Метод за получаване на съединения съгласно претенция

1, където X е -СН^-.при който се провежда реакция на изходно вещество с формула:

н

I

О O-(alkyl) сн₂ СН-С-Н

R₃ 0-<alkyl)

където алкидните групи съдържат 1 до 7 въглеродни атома, a R^ , ^R2 ^{И R}3 ^са Д®^финиР^ани както в претенция 1, с формамид за

получаване на съответния имидазол.

43. Метод за получаване на съединения съгласно претенция

1, където X е -СН^-, къйто се състои в реакция на формамид с оксазол с Формулата:

44. Съединения съгласно претенция 1, които се получават по метод, за който се претендира в коя да е претенции от 32 до 43.