BG108570A

BG108570A - Ентерални препарати

Info

Publication number: BG108570A
Application number: BG108570A
Authority: BG
Inventors: Chron-Si Lai; Bruce Blidner; David Deis; Paul Johns; Timothy SCHENZ
Original assignee: Abbott Laboratories
Priority date: 2001-07-13
Filing date: 2004-02-09
Publication date: 2005-02-28
Also published as: HUP0401144A2; BR0211107A; PL370248A1; IL159532A0; NO20040125L; MXPA04000368A; JP2004534838A; EP1406514A1; CZ2004238A3; CO5550400A2; KR20040016983A; CN1555227A; SK952004A3; SI21399A; NZ530725A; ECSP044941A; ZA200400206B; WO2003005837A1; US20030104033A1; CA2451670A1

Abstract

Изобретението се отнася до нов клас ентерални препарати, съдържащи смес от казеинат и стабилизиращ протеин от суроватка или растителен. Съставите образуват по-малко количество каймак в сравнение с известните ентерални състави, в които казеинатът е единственият протеинов източник. Изобретението се отнася също и до метод за намаляване на образуването на каймак в ентерални състави. а

Description

Област на техниката

Настоящото изобретение е насочено към нов клас ентерални състави с протеинова система, съдържаща стабилизиращ протеин и казеинат. Тези състави имат намалена степен на образуване на каймак и увеличен живот при съхранение.

Предшестващо състояние на техниката

Ентералните състави представляват важен компонент в грижите за пациентите в болниците за остро лечение и при условия на дългосрочно обгрижване (например частни клиники). Тези състави обикновено служат като единствен източник на храна за продължителен период от време. Съответно на това, съставите трябва да съдържат значителни количества протеини, мазнини, минерали, електролити и т.н., ако трябва да задоволяват основната си цел за предотвратяване на недохранване. Тези състави обикновено се прилагат при пациента като течност, тъй като пациентът е неспособен да консумира твърди храни. Докато някои пациенти са способни да пият съставите, повечето пациенти получават тези храни посредством назо-гастрална сонда (НГ-сонда или хранителна тръба).

Ентералните състави могат да се продават в една от две форми. Първата е прах, който се разтваря непосредствено преди приложение от сестрата или диетолога. Втората е готова за хранене течност (RTF), която просто се включва към НГ-сонда по време на приложението. В САЩ възможностите на здравеопазването предпочитат изключително готовите за хранене формули от гледна точка на недостига на обучен медицински персонал в много общности. Освен това, възможностите на здравеопазването очакват тези RTF да имат живот при съхранение поне 12 месеца. Това очакване за дългосрочна стабилност е създало много въпроси, някои от които са разрешени само частично.

Тези RTF състави съдържат значителни количества мазнини, тъй като мазнините са необходими за избягване на недохранване. Поради това, тези RTF състави обикновено се произвеждат като маслено-водни емулсии. Емулсията е стабилна смес от две или повече несмесващи се течности, които се поддържат в суспензия от субстанции, които се означават като емулгатори. Сърфактантите, които служат като емулгатори, обикновено са включени в ентералните състави. Протеините и въглехидратните полимери също могат да действат като емулатори и допълнително да стабилизират състава. Тези множествени емулгатори не са разрешили всички проблеми със стабилността, свързани с RTF-съставите.

Един такъв проблем е образуването на каймак. Образуването на каймак е описателен термин за фазово разделяне. Вместо да има два несмесващи се слоя в суспензията, липидният слой се отделя от водния слой и се задържа на върха на контейнера. Образуването на каймак предизвиква много проблеми.

Един проблем е неравномерното или непълно доставяне на хранителните вещества. Тъй като мазнината е на върха на контейнера, пациентът получава липидните калории като болус в края на периода на приложението (който може да бъде до 24 часа). Отделеният мастен слой често прилепва към страните на бутилката и на апарата за приложение, което води до недоставяне на значителна част от мазнината. Ако мазнината остане в НГ-сонда за продължителен период между няколко хранения, е възможно мазнината да се втвърди и да блокира НГ-сонда.

В допълнение към проблемите с доставянето на хранителните вещества физическият вид на ентералния състав се повлиява негативно от фазовото разделяне. Ако образуването на каймак е достатъчно изразено, то може в действителност да доведе до това, че съставът да наподобява развалено мляко. Правени са опити да се разреши този проблем, но разработените разтвори до момента не са били адекватни, особено за продукти с повишена калорична плътност. Образуването на каймак е повишено в състави с калорична плътност, по-голяма от 1 ккал/мл. Калорични плътности в тази област често се използват, тъй като позволяват задоволяване на хранителните нужди на пациента с обем от приблизително 1 литър.

Патент на САЩ № 5,700,513 от Mulchandani и сътр. е насочен към повишаване на физическата стабилност на ентералните състави. Той разкрива, че йота-карагенанови и целулозни производни намаляват проблемите с образуването на каймак. Патент на САЩ № 5,869,118 от Morris и сътр. също е насочен към подобряване на стабилността на ентаралните състави. Той разкрива, че гелановата смола намалява честотата на образуването на каймак. Патент на САЩ № 5,416,077 от Hwang и сътр. разкрива, че йота-карагенан и капа-карагенан също намаляват образуването на каймак. Въпреки че тези патенти са значителен принос в областта, разрешенията в тях не са съвсем адекватни, особено при хранителни състави с калорична плътност.

Въпреки че много изследователи са се фокусирали върху добавките или стабилизаторите за намаляване на честотата на образуване на каймак, литературата не описва опити за оценка на протеиновите източници и тяхното повлияване върху образуването на каймак.

Техническа същност на изобретението

Съгласно настоящото изобретение е установено, че честотата на образуване на каймак в ентерални състави може да бъде намалена чрез използване на особена протеинова система. Протеиновата система съдържа от около 40 до около 95% обем/обем (о/о) казеинат и от около 5 до около 60% о/о стабилизиращ протеин спрямо общото протеиново съдържание на състава. Стабилизиращият протеин е избран от групата, включваща растителен протеин и протеин от суроватка. Предпочитаният стабилизиращ протеин е от соя.

Ентерален състав, използващ тази протеинова система, ще показва липса или значително намаление на образуването на каймак при сравнение с ентерален състав, използващ казеинат като единствен източник на протеин. Тази липса или намаление на образуването на каймак ще бъдат поддържани за период от поне 12 месеца. Това откритие е напълно неочаквано. Казеинатът има дълга история на използване в млечната промишленост като емулгиращ протеин. Казеинатът обикновено се използва във водно-маслени емулсии, тъй като има желани органолептични свойства, желан аминокиселинен профил и се приема, че значително увеличава стабилността на емулсията. Откритието на изобретателя, че казеинатът действително дестабилизира ентералния състав чрез засилване на фазовото разделяне, е напълно неочаквано.

Въпреки дестабилизиращото действие на казеината, протеиновата система трябва да съдържа поне 40% казеинат. Изобретателите са установили, че когато съдържанието на стабилизиращ протеин се увеличава над 60%, съставите стават нестабилни. Протеинът преципитира от емулсията, особено след термична обработка.

Друг аспект на изобретението е насочен към нов клас ентерални състави, който използва тази протеинова система. Тези храни включват:

а) протеинова система, осигуряваща поне 16% от общите калории на посочената храна, в която протеиновата система съдържа:

I. Източник на казеинатен протеин, наличен в количество от около 40% о/о до около 95% о/о спрямо общото протеиново съдържание на храната, и

II. Стабилизиращ протеин, избран от групата, включваща растителен протеин и соев протеин, като посоченият ® стабилизиращ протеин е наличен в количество от около 5% о/о до около 60% о/о спрямо общото протеиново съдържание на храната;

б) източник на мазнина, осигуряващ поне 25% от общите калории на посочената храна;

в) източник на въглехидрати, осигуряващ поне 30% от общите калории на посочената храна, и;

г) поне 8 грама източник на влакнина на 1 литър от посочената храна.

Подробно описание на изобретението ©

Според употребата в тази заявка:

а) терминът “ентерален състав”, “хранителен състав” и “продукт” се използват взаимозаменяемо

б) терминът “общи калории” се отнася до общото калорично съдържание на определения обем от окончателния хранителен продукт (т.е. калории за литър)

в) всяко позоваване на област от числени стойности в тази заявка трябва да бъде приемано като точно представяне на всяко число, съдържащо се в областта и на всяка подгрупа числа в тази област. Освен това, тази област трябва да бъде приемана като осигуряваща подкрепа за заявката, свързана с число или подгрупа от числа в областта. Например, посочването на 1-10 трябва да се разбира като съдържащо областта 2-8, 37, 5, 6, 1-9, 3.6-4.6, 3.5-9.9, 1.1-9.9 и т.н.

г) терминът “общо протеиново съдържание на състава” се основава на общия азот, определен по Kjeldahl-метода, минус не-протеиновия азот.

д) терминът “RDIs” се отнася до набор от диетични позовавания на основата на Recommended Dietary Allowances (RDA) (=Препоръчителни Дневни Дажби) за основните витамини и минерали. Наименованието “RDI” заменя термина “U.S. RDA” (Recommended Daily Allowances). Recommended Dietary Allowances (RDA) е набор от определени хранителни дажби, установени от Националната Академия на Науките, използвани като основа за определяне на U.S. RDAs. Той се подновява периодично за отразяване на настоящото научно познание.

Ключът към настоящото изобретение е уникалната протеинова система, описана по-горе. Тази протеинова система значително намалява или елиминира фазовото разделяне в тези маслено-водни емулсии и така намалява значително проблемите с образуването на каймак, описани погоре. Тази протеинова система може да бъде използвана практически във всички хранителни състави от предшестващото състояние на техниката, които се продават днес, само чрез замяна на протеиновата система от изобретението срещу тази от предшестващото състояние. Тази протеинова система може да бъде използвана в ентерални състави, предназначени за общата популация или за популация, страдаща от определена болест или увреждане.

Например, диабетиците страдат от остро повишаване на кръвнозахарните нива при хранене с традиционните ентерални състави. Поради това са разработени специализирани формули за тези пациенти.

Тези формули често съдържат относително голямо количество мазнини с цел потискане на гликемичния отговор на пациентите. Тези формули често имат значителни проблеми с образуването на каймак и поради това могат да бъдат повлияни благоприятно от протеиновата система на това изобретение. Примери за такива диабетични формули са Glucerna®, представяна от Abbott Laboratories, и Glytrol®, произвеждан от Nestle.

Разработени са специализирани формули за дългосрочни условия на обгрижване, при които пациентите ще имат съществен риск от рани при натиск (декубитални рани) поради тяхната ограничена подвижност. Тези състави често съдържат повишени количества казеинат за засилване на заздравяването и поради това страдат от значителни проблеми с образуване на каймак. Примери за такива формули са Jevity®, Jevity Plus®, Twocal®, Periative®, NutriFocus®, които се произвеждат от Abbott Laboratories. Други примери са Probalance® на Nestle и Ultracal® на Mead Johnson.

Специфичните ентерални състави, описани по-горе, са само опит за илюстриране на много потенциални приложения, при които настоящото изобретение може да се приложи. Специалистите в областта лесно ще разпознаят други класове от състави, чиято стабилност може да бъде подобрена чрез протеиновата система от изобретението.

Както е добре известно на специалистите в областта, съставите за сондово хранене обикновено служат като единствен източник на храна. Поради това, те трябва да съдържат протеини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали. Тези хранителни съставки могат да бъдат представени в количества, достатъчни да предотвратят недохранване при човек, и в обем, който може лесно да бъде консумиран или приложен за 24 часа. Обикновено това включва калорични изисквания от 1000 калории до 3000 калории за ден. Тези калории трябва да бъдат осигурени в обем в границите от 1 до 2 литра.

Един компонент на съставите от изобретението е протеиновата система. Протеиновата система трябва да осигурява поне 16% от общите калории на храната. Тя може да осигурява до около 35% от общите калории. В друго изпълнение тя осигурява от около 16.5% до около 25% от общите калории на храната и по-точно около 18-25% от общите калории.

Протеиновата система, използвана в настоящото изобретение, трябва да съдържа поне два различна вида протеини. Първият протеин, който трябва да е налице, е казеинат. Казеинатът трябва да е налице в състава поради проблемите със стабилността, описани по-горе. Изобретателите изненадващо са установили, че ако концентрацията на стабилизиращия протеин надвишава 60%, настъпва различен проблем със стабилността. При тези концентрации протеинът преципитира от емулсията. Това преципитиране се засилва, ако съставът е термично обработен за постигане на хранителна степен на стерилност. Казеинатът е киселата неразтворима фракция от белтък, получен от мляко на бозайник. Предпочитано, казеинатът се получава от краве мляко, но може да бъде получен от всяко друго мляко на бозайник, което обикновено се консумира от хора. Подходящи видове казеинат включват натриев казеинат, калциев казеинат, калиев казеинат, магнезиев казеинат, литиев казеинат и т.н. Предпочитано казеинатът е интактен. Въпреки това, той може да бъде леко хидролизиран. Ако се използва хидролизиран източник на казеинат, той трябва да има степен на хидролиза (DH) от 10% или по-малко. Степента на хидролиза се отнася до процента на пептидни връзки, които са разкъсани. Това е описано по-подробно, включително методите за определяне на DH, от Adler-Nissen, Journal of Agricultural Food Chemistry. 27/6 (1979), 1256-1262.

Казеинатът се получава от много търговски източници. Например, казеинати и хидролизирани казеинати се доставят от New Zealand Milk Products от Harrisburg, Pennsylvania.

Количеството казеинат, съдържащо се в протеиновата система, може да варира, но протеиновата система трябва да съдържа поне 40% о/о казеинат от общото протеиново съдържание в състава. Казеинатното съдържание може да се повиши до 95% о/о от общото протеиново съдържание. По-точно, казеинатът ще бъде наличен в количество в областта от около 60 до около 85% и още по-точно, от около 60 до около 85% о/о от общото протеиново съдържание.

Другият компонент от протеиновата система е стабилизиращият протеин. Стабилизиращият протеин трябва да бъда растителен протеин или протеин от суроватка. Растителният протеин е производно от всеки растителен източник (т.е. не-животински). Примери за подходящи растителни протеини са соев, царевичен, картофен, оризов и грахов. Растителният протеин предпочитано е интактен, но може да бъде леко хидролизиран. Той не трябва да има DH, по-голяма от около 10%. Найпредпочитаният растителен протеин е соевият. Соевият протеин може да е налице като соев протеинов концентрат или соев протеинов изолат.

Стабилизиращият протеин може да бъде също суроватков протеин. Суроватковият протеин е киселата разтворима фракция на протеина, получен от мляко от бозайник. Предпочитано, суроватката се получава от краве мляко, но може да бъде получена от всеки бозайник, чието мляко се употребява от хора. Суроватката предпочитано е интактна, но може да има DH от 10% или по-малко.

Тези стабилизиращи протеини са достъпни от различни търговски източници. Например, интактна суроватка и хидролизирана суроватка се получават от New Zealand Milk Products от Harrisburg, Pennsylvania. Соята и соеви хидролизирани протеини се получават от Protein Technologies International от Saint Louis, Missouri. Соев протеин се получава и от Feinkost Ingredients Company от Lodi, Ohio. Оризов протеин се получава от California

Natural Products от Lathrop, California. Царевичен протеин се произвежда от EnerGenetics Inc. от Keokuk, Iowa.

Стабилизиращият протеин може да бъде от суроватка или растителен протеин. Той може също да бъде смес от протеин от суроватка и един или повече растителни протеини, или смес от различни растителни протеини. Количеството на стабилизиращия протеин може да варира в широки граници, но обикновено е от около 5% о/о от общото протеиново съдържание до около 60% о/о от общото протеиново съдържание. В друго изпълнение стабилизиращият протеин е наличен в количество от около 15 до около 40% о/о и по-точно от около 20 до около 35% о/о от общото протеиново съдържание.

Както е добре известно на специалистите в областта, изолатите и концентрати от млечен протеин са търговски достъпни (по-надолу “изолати”) и могат да бъдат включени в ентерални състави. Тези изолати от млечни протеини съдържат суроватка и казеинат в различни количества. Тези изолати могат да бъдат използвани в състави от изобретението за осигуряване на необходимия казеинат и стабилизиращ протеин. Когато се определя, дали задоволяват ограниченията в претенциите, тези изолати трябва да бъдат третирани, както ако суроватката и казеинатът, съдържащи се в изолата, са включени поотделно. Например, 10 грама изолат от млечен протеин, съдържащ 70% казеинат и 30% суроватка, трябва да бъдат третирани, както ако 7 грама казеинат и 3 грама суроватка са добавени в хранителния състав.

В допълнение към казеината и стабилизиращия протеин формулата съдържа свободни аминокиселини или малки пептиди, ако пациентът ще има полза от такива добавки. Например, аргининът засилва оздравяването на декубитални рани и спомага за поддържане целостта на кожата. Пациентите, страдащи от травматични увреждания, могат да имат полза от наличието на глутамин или пептиди, съдържащи глутамин. Други аминокиселини или пептиди, чието наличие може да бъде от полза, включват метионин. Ако в състава са включени аминокиселини или пептиди, тяхното общо количество не трябва да надвишава 20% о/о от общото протеиново съдържание и по-точно - около 10% о/о.

В допълнение към протеина съставът трябва да съдържа липиди или мазнини. Липидите осигуряват енергия и есенциални мастни киселини и засилват абсорбцията на разтворимите витамини. Количеството липиди, използвани в съставите от изобретението, може да варира значително. Въпреки това, образуването на каймак обикновено не е проблем в съставите, в които мастното съдържане е под около 25% от общите калории.

Въпреки това, като обща насока липидите трябва да осигуряват поне около 25% от общите калории в състава и могат да осигуряват до около 60% от общите калории. В друго изпълнение липидите осигуряват от около 30% до около 50% от общите калории. Източникът на липиди не е от значение за изобретението. Всеки липид или комбинация от липиди, които осигуряват есенциалните мастни киселини и които са подходящи за консумация от човек, могат да бъдат използвани.

Примерите за хранителни липиди, които са подходящи за използване в съставите от изобретението, включват соево масло, маслинено масло, морски масла, слънчогледово масло, високоолеиново слънчогледово масло, шафраново масло, високоолеиново шафраново масло, фракционирано кокосово масло, масло от памучни семена, царевично масло, рапично масло, палмово масло, масло от палмови ядки и смеси от тях. Вече има много търговски източници на тези мазнини, които са познати на практикуващия в областта. Например, соево и рапично масло се доставят от Archer Daniels Midland от Decatur, Illinois. Царевично, кокосово, палмово масло и масло от палмови семена се доставят от Premier Edible Oils Corporation от Portland, Organ. Фракционирано кокосово масло се доставя от Henkel Corporation от LaGrande, Illinois. Високоолеиново шафраново масло и високоолеиново слънчогледово масло се доставят от SVO Specialty Products от Eastlake, Ohio. Морски масла се доставят от Mochida International от Tokyo, Japan. Маслинено масло се доставя от Anglia Oils от North Humberside, United Kingdom. Слънчогледово и масло от памучни семена се доставят от Cargil от Minneapolis, Minnesota. Шафраново масло се доставя от California Oils Corporation от Richmond, California.

В допълнение и при желание, към тези хранителни масла в храната могат да бъдат включени структурни липиди. Структурните липиди са добре известни в областта. Кратко описание на структурните липиди може да бъде открито в INFORM, том 8, №10, стр. 1004, под наименованието “Структурни липиди, разрешени за получаване на мазнини” (октомври 1997). Виж също така Патент на САЩ № 4,871,768, който е включен тук за позоваване. Структурните липиди са предимно триацилглицероли, съдържащи смеси от средно- и дълговерижни мастни киселини в едно и също глицеролово ядро. Структурни липиди и тяхното използване в ентерални състави са описани също в Патенти на САЩ № 6,194,37 и 6,160,007, съдържанието на които е включено тук за позоваване.

Храните от изобретението съдържат също източник на въглехидрати. Въглехидратите са важен източник на енергия за пациента, тъй като се абсорбират и оползотворяват лесно. Те са предпочитано гориво за мозъка и еритроцитите. Обикновено се използват достатъчно въглехидрати за осигуряване на поне 25% от общите калории. Въглехидратите могат да осигурят до около 60% от общите калории. Обикновено въглехидратите осигуряват от около 25% до около 55% от общите калории.

Въглехидратите, които могат да бъдат използвани в тези състави, могат да варират значително. Всеки въглехидратен източник, използван обикновено в промишлеността, може да бъде използван. Примери за подходящи въглехидрати, които могат да бъдат използвани, включват хидролизирано царевично нишесте, малтодекстрин, глюкозни полимери, сукроза, твърд царевичен сироп, глюкоза, фруктоза, лактоза, високофруктозен царевичен сироп и фруктоолигозахариди.

Специализираните въглехидратни смеси са предназначени за диабетици с цел подпомагане намаляването на кръвнозахарните им нива. Примери за такива въглехидратни смеси са описани в Патент на САЩ 4,921,877 от Cashmere и сътр., Патент на САЩ 5,776,887 от Wibert и сътр., Патент на САЩ 5,292,723 от Audry и сътр. и Патент на САЩ 5,470,839 от Laughlin и сътр., съдържанието на които е включено тук за позоваване. Всяка от тези въглехидратни смеси може да бъде използвана в храните от това изобретение.

Заедно с източника на въглехидрати съставите от изобретението съдържат също източник на влакнина. Точното влияние на влакнината върху образуването на каймак не е ясно, но най-значителните проблеми с образуване на каймак, отбелязани от изобретателите, са настъпили в състави, съдържащи значителни количества влакнина. Под диетична влакнина, според употребата тук и в претенциите, се разбират всички компоненти на храна, които не се разграждат от ензимите в човешкия храносмилателен тракт до малки молекули, абсорбиращи се в кръвния ток. Тези хранителни компоненти са основно целулози, хемицелулози, пектин, смоли, клейове и лигнини. Влакнините са различават значително по химичния си състав и физичната си структура и поради това - по физиологичните си функции.

Качествата на влакнините (или системите от влакнини), които влияят върху физиологичната функция, са разтворимост и ферментируемост. По отношение на разтворимостта влакнините могат да бъдат разделени на разтворими и неразтворими видове на основата на способността на влакнините да бъдат солубилизирани в буферен разтвор при определено pH. Източниците на влакнина се различават по количеството на разтворима и неразтворима влакнина, което съдържат. Според употребата тук и в претенциите, “разтворима” и “неразтворима” диетична влакнина се определя посредством Метод 32-07 на Американската Асоциация на Химиците на Зърнени Продукти (ААСС). Според употребата тук и в претенциите, под “обща диетична влакнина” или “диетична влакнина” се разбира сбора от разтворимите и неразтворими влакнини, определен чрез Метод 32-07 на ААСС и където източникът на влакнина съдържа поне 70% от теглото като диетична влакнина. Според употребата тук и в претенциите, “разтворима” диетична влакнина е източник на влакнина, в който поне 60% от диетичната влакнина е разтворима диетична влакнина според определянето чрез Метод 32-07 на ААСС, а като източник на “неразтворима” диетична влакнина се разбира източник на влакнина, в който поне 60% от общата диетична влакнина е неразтворима диетична влакнина според определянето чрез Метод 32-07 на ААСС.

Представителни източници на разтворими диетични влакнини са гума арабикум, натриева карбоксиметилцелулоза, гуарова смола, цитрусов пектин, нисш и висш метокси-пектин, овесен и ечемичен глюкани, карагенан и псилиум. Достъпни са различни търговски източници на диетични влакнини. Например, гума арабикум, хидролизирана карбоксиметилцелулоза, гуарова смола, пектин и нисши и висши метоксипектини се доставят от TIC Gums, Inc. от Belcamp, Maryland. Овесени и ечемични глюкани се доставят от Mountain Lake Specialty Ingredients, Inc. от Omaha, Nebraska. Псилиум се доставя от Meer Corporation от North Bergen, New Jersey, а карагенан се доставя от FMC Corporation от Philadelphia, Pennsylvania.

Представители на неразтворимите диетични влакнини са влакнина от овесени люспи, от грахови люспи, от соеви люспи, от соеви зародиши, от захарна тръстика, целулоза и царевични трици. Налични са различни източници на неразтворими диетични влакнини. Например, царевични трици се доставят от Quaker Oats от Chicago, Illinois; влакнина от овесени люспи се доставя от Canadian Harvest от Cambridge, Minnesota; влакнина от грахови люспи се доставя от Woodstone Foods от Winnipeg, Canada; влакнина от соеви люспи и овесени люспи се доставя от The Fibrad Group от La Vale, Maryland; влакнина от соеви зародиши се доставя от Protein Technologies International от St. Louis, Missouri; влакнина от захарна тръстика се доставя от Delta Fiber Foods от Minneapolis, Minnesota, a целулоза се доставя от James River Corp, от Saddle Brook, New Jersey.

По-детайлно обсъждане на влакнините и тяхното включване в състави може да бъде намерено в Патент на САЩ № 5,085,883 от Garleb и сътр., който е включен тук за позоваване

Количеството на използваната влакнина в състава може да варира, но съставът трябва да съдържа поне 8 гр влакнина на литър. Храната обикновено съдържа от около 10 до около 35 грама влакнина на литър. Попредпочитано, влакнината ще е налична в количество в областта от около 10 до около 20 грама на литър. Определеният вид влакнина, която се използва, не е от значение. Всяка влакнина, подходяща за консумация от човек и стабилна в матрикса на хранителния състав, може да бъде използвана.

В допълнение към влакнината храните могат също да съдържат олигозахариди като фруктоолигозахариди (ФОЗ) и глюкоолигозахариди (ГОЗ). Олигозахаридите ферментират бързо и цялостно до късоверижни мастни киселини от анаеробни микроорганизми, които обитават дебелото черво. Тези олигозахаради са предпочитаните енергийни източници за повечето видове бифидобактерии, но не се използват от потенциално патогенни организми като клостридиум перфрингенс, клостридиум дифициле или ешерихия коли.

Храните от изобретението съдържат и достатъчно витамини и минерали за задоволяване на всички важни RDI’s. Специалистите в областта знаят, че храните често трябва да бъдат подсилени с определени витамини и минерали за осигуряване на задоволяването на RDI’s по време на съхраняването на продукта. Те знаят също, че определени микрохранителни вещества могат да бъдат от съществена полза за хора, в зависимост от съответното заболяване или болест, от които пациентът страда. Например, диабетиците ще имат полза от хранителни вещества като хром, карнитин, таурин и витамин Е. Модифицирането на витаминното и минерално съдържание за покриване на RDI’s, както и покриването на нуждите на определена популация също така са в познанията на специалистите.

Пример за система от витамини и минерали за състав от изобретението обикновено включва поне 100% според RDI за витамини А, В-,, В₂, В₆, В₁₂, С, Д, Е, К, бета-каротен, биотин, фолиева киселина, пантотенова киселина, ниацин и холин; минералите калций, магнезий, калий, натрий, фосфор и хлор; микроелементите желязо, цинк, манган, мед и йод; ултра-микроелементите хром, молибден, селен; и есенциалните за някои състояния хранителни вещества m-инозитол, карнитин и таурин, за обем от около 1 до около 2 литра.

Както е добре известно на специалистите в областта, калоричната плътност на ентералния състав може да варира. Образуването на каймак става по-проблематично, когато се увеличава калоричната плътност на състава. Стабилизиращата протеинова система, описана по-горе, е особено приложима в състави с калорична плътност в областта от около 1 ккал/мл и

2.5 ккал/мл. Тя е особено приложима за състав с калорична плътност между

1.2 ккал/мл и 2.0 ккал/мл.

Към хранителния състав могат да бъдат добавени изкуствени подсладители с цел повишаване на органолептичното качество на състава. Примерите за подходящи изкуствени подсладители включват захарин, аспартам, ацесулфам К и сукралоза. Хранителните продукти от настоящото изобретение могат евентуално да включват овкусител и/или оцветител за осигуряване на привлекателен вид и приемлив вкус за консумация на хранителните продукти. Примери за подходящи овкусители обикновено включват, без да са ограничени до: ягода, праскова, маслен пекан, шоколад, банан, малина, портокал, боровинка и ванилия.

Хранителните продукти от това изобретение могат да бъдат произведени посредством техники, известни на специалистите в областта. На специалистите в областта на хранителните препарати са известни и вариации в производството, като някои от производствените техники са описани подробно в Примерите. По принцип се получава смес от масло и влакнина, която съдържа всички масла, емулгатор, влакнината и мастноразтворимите витамини. Отделно се произвеждат още три суспензии (въглехидратна и две протеинови) чрез смесване на въглехидрата и минералите заедно, и на протеина във вода. Суспензиите след това се смесват заедно с водно-разтворимите витамини, оцветяват се и накрая се стерилизират. Съставът може след това да бъде пакетиран във всяка форма, която е желана за консуматора или за практикуващия в здравеопазването.

Представят се следващите примери с цел илюстриране на изобретението. Те не трябва да бъдат разглеждани като ограничаващи по какъвто и да е начин изобретението. Специфичните изпълнения, илюстрирани от тези примери, ще покажат на специалистите в областта широката приложимост на стабилизиращата протеинова система от това изобретение.

Примери за изпълнение на изобретението

Пример 1

В пилотна инсталация чрез използване на много видове протеини и влакнини са произведени два готови за използване хранителни продукта за хранене чрез сонда, съдържащи 1.06 ккал/мл влакнина. Таблици 1 и 2 показват съдържанието на продукта (BOM=bill of material) за 1000 либри в контролна партида (100% казеинати) и в 20% състав с изолат от соев протеин (SPI).

Таблица 1: ВОМ на 100% казеинатен състав

Съставка	Количество на 1000 либри продукт
Вода	761
Малтодекстрин М-100	135
Натриеви казеинати	35.9
Високо-олеиново шафраново масло	9.42
Рапично масло	9.21
Фруктоолигозахариди	7.12
Средноверижно триглицеридно масло	6.28
Царевично масло	6.28
Калциев казеинат	5.46
Овесена влакнина	5.02
Соева влакнина	4.22
Трикалциев фосфат	2.28
Гума арабикум	1.99
Естери на диацетилтартарова киселина	1.65
Натриев цитрат	1.60
Калиев хлорид	1.43
МдНРО₄	1.43
Калиев цитрат	1.25
Карбоксиметилцелулоза	0.903
Холин.хлорид	0.507
45% КОН	0.307
Аскорбинова киселина	0.284
UTM/TM (=ултра- микроелементи/микроелементи)	0.214
Магнезиев хлорид	0.214
Карнитин	0.154
Таурин	0.146
Витаминна смес	0.0957
Геланова смола	0.0500
Смес витамини DEK	0.0459
Бета-каротен	0.00712
NaF	0.003067
Калиев йодид	0.00015

Таблица 2: BOM на 20% състав с SPI

Съставка	Количество на 1000 либри продукт
Вода	762
Малтодекстрин М-100	135
Натриеви казеинати	28.7
Високо-олеиново шафраново масло	9.42
Рапично масло	9.21
Изолат от соев протеин	7.60
Фруктоолигозахариди	7.12
Средноверижно триглицеридно масло	6.28
Царевично масло	6.28
Калциев казеинат	5.46
Овесена влакнина	5.02
Соева влакнина	4.22
Трикалциев фосфат	2.28
Гума арабикум	1.99
Естери на диацетилтартарова киселина	1.65
Натриев цитрат	1.60
Калиев хлорид	1.43
МдНРО₄	1.43
Калиев цитрат	1.25
Карбоксиметилцелулоза	0.903
Холин.хлорид	0.507
45% КОН	0.307
Аскорбинова киселина	0.284
итм/гм	0.214
Магнезиев хлорид	0.214
Карнитин	0.154
Таурин	0.146
Витаминна смес	0.0957
Геланова смола	0.0500
Смес витамини DEK	0.0459
Бета-каротен	0.00712
NaF	0.003067
Калиев йодид	0.00015

Изготвени са две протеиново-маслени суспензии чрез поставяне на рапично масло, високо-олеиново шафраново масло и средноверижно триглицеридно масло в резервоар и загряване на маслената смес до температура в областта 140 до 150°F. При разбъркване към маслената смес са добавени желаните количества от мастно-разтворими витамини и Panodan. След това към сместа са добавени изолатът от соев протеин или натриевите казеинати.

Протеиново-водните суспензии са получени чрез диспергиране на крайните количества протеини в около 400 либри вода и постепенно загряване на суспензията но 130-140°F при разбъркване.

Изготвена е въглехидратно/минерална суспензия чрез поставяне на около 150 либри вода в котел и загряване на водата до 130-150°F. При разбъркване са добавени крайните количества соли, влакнини и малтодекстрини. Суспензията е поддържана при 130 до 150°F.

Изготвен е витаминен разтвор чрез разтваряне на витамини, карнитин, холин и таурин в около 26 либри вода и pH на разтвора е нагласено до 6.5-10.5 посредством 45% КОН.

Изготвена е смес чрез добавяне на въглехидратната суспензия към протеиново-водната суспензия при разбъркване. Протеиново-маслената суспензия е добавена след това и pH на сместа е нагласена до 6.6-6.8 посредством 1 л КОН. Смесите са обработени с ултра-висока температура и са хомогенизирани. Витаминният разтвор е добавен към хомогенизираната смес и след това е добавена вода до нагласяване на мастното, протеиново и общо съдържание на твърди вещества до желаните граници. Стандартизираните продукти след това са напълнени в пластмасови контейнери и са дестилирани до постигане на стерилност.

Крайните продукти са съхранявани в изправено положение при стайна температура и са доставени проби в лаборатория за физически тестове за измерване на плътността на каймачения слой по време на тестването за съхранение (Таблица 3). Терминът “каймак” описва слоя от вискозни течни липиди, плуващи на върха на продукта, който става видим след съхраняване. Наличието на вискозен каймачен слой в готов за използване продукт прави продукта да изглежда по-зле. В допълнение, този каймачен слой зацапва гърлото на контейнера след разклащане и предизвиква безпокойство у потребителя относно качеството на продукта. Следователно, дефектът на образуването на каймак е един от важните фактори, ограничаващи живота на продукта при съхранение.

Ние установихме, че включването на соев протеинов изолат (SPI) като част от протеиновата система забавя началото на образуването на каймак (Таблица 3). В първите 5 месеца от съхранението няма данни за образуване на каймак.

©Г J

Таблица 3: Ефект на включването на SPI върху каймачената стабилност

Възраст на продукта (месеци)	100% казеинати (съставка проба А)	100% казеинати (съставка проба А)	20% SP11 (съставка проба А)	100% SPI 2 (съставка проба В)	100% SPI 3 (съставка проба С)
	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)
0.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
3.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
5.00	8.00	7.00	0.00	0.00	0.00

Ние оценихме визуално пробите на възраст 7 месеца, след като са били разклащани при обръщане на бутилката за 3 секунди. Отбелязахме, че включването на SPI значимо намалява количеството на полепения каймак по контейнера.

Пример 2

В пилотна инсталация чрез подобна на описаната в Пример 1 процедура са произведени три готови за използване хранителни продукта за хранене чрез сонда, съдържащи 1.2 ккал/мл влакнина с 18% протеинови калории, 29% липидни калории и 53% въглехидратни калории. Таблици 5, 6 и 7 показват ВОМ на 1000 либри контролна партида (100% казеинати) и 20% SPI препарат.

Таблица 5: ВОМ на 100% казеинатен продукт с влакнина и 1.2 ккал/мл

Съставка	Количество на 1000 либри продукт
Lodex 15	84.88
М-200	56.59
Натриев казеинат	42.60
Високо-олеиново шафраново масло	17.76
Калциев казеинат	14.20
Фруктоолигозахариди	10.74
Рапично масло	10.65
Средноверижно триглицеридно масло	7.102
Овесена влакнина	5.667
Фибрим	4.658
Трикалциев фосфат	2.527
Гума арабикум	2.218
Натриев цитрат	2.100
Магнезиев фосфат	1.847
Лецитин	1.816
Калиев цитрат	1.300
Калиев хлорид	1.300
Карбокси мети л целулоза	0.9100
Магнезиев хлорид	0.7000
Витамин С	0.6900
Холинхлорид	0.3000
Дву-калиев фосфат	0.2811
итм/гм	0.1819
Карнитин	0.1681
Таурин	0.08868
Витаминна смес	0.06123
Смес витамини DEK	0.00944
Бета-каротен	0.0459
Витамин А	0.00264
Калиев йодид	0.00020

Таблица 6: BOM на 20% SPI продукт с влакнина и 1.2 ккал/мл

Артикул #	Наименование на съставката	Либри/1000 либри
1302	Lodex 15	84.41
11313	М-200	56.27
1980	Натриев казеинат	31.24
1734	Високо-олеиново шафраново масло	17.76
1970	Калциев казеинат	14.20
1922	SPI	12.01
13736	Фруктоолигозахариди	10.74
1117	Рапично масло	10.65
1115	Средноверижно триглицеридно масло	7.102
1918	Фибрим	6.964
12399	Овесена влакнина	3.766
1442	Трикалциев фосфат	2.527
1336	Г ума арабикум	2.218
1430	Натриев цитрат	2.100
1650	Магнезиев фосфат	1.847
16973	Лецитин	1.816
1423	Калиев цитрат	1.300
1422	Калиев хлорид	1.300
1337	Карбоксиметилцелулоза	0.9100
1418	Магнезиев хлорид	0.7000
1201	Витамин С	0.6900
1444	Холинхлорид	0.3000
1426	Дву-калиев фосфат	0.2811
1148	итм/гм	0.1819
1238	Карнитин	0.1681
1237	Таурин	0.08868
1273	Витаминна смес	0.06123
12477	Смес витамини DEK	0.00944
1985	Бета-каротен	0.0459
1254	Витамин А	0.00264
1427	Калиев йодид	0.00020

Таблица 7: BOM на продукт, съдържащ 35% SPI

Наименование на съставката	Либри/1000 либри
Lodex 15	84.41
М-200	56.27
Натриев казеинат	25.40
Високо-олеиново шафраново масло	17.76
Калциев казеинат	14.20
SPI	21.10
Фруктоолигозахариди	10.74
Рапично масло	10.65
Средноверижно триглицеридно масло	7.102
Фибрим	6.964
Овесена влакнина	3.766
Трикалциев фосфат	2.527
Гума арабикум	2.218
Натриев цитрат	2.100
Магнезиев фосфат	1.847
Лецитин	1.816
Калиев цитрат	1.300
Калиев хлорид	1.300
Карбоксиметилцелулоза	1.007
Магнезиев хлорид	0.9100
Витамин С	0.7000
Холинхлорид	0.6900
Дву-калиев фосфат	0.3000
UTM/TM	0.2811
Карнитин	0.1819
Таурин	0.1681
Витаминна смес	0.08868
Смес витамини DEK	0.06123
Бета-каротен	0.00944
Витамин А	0.00264
Калиев йодид	0.00020

Крайните продукти са съхранявани в изправено положение при стайна температура и дебелината на каймачения слой е измерена по време на тестването на живота при съхраняване (Таблица 8). Ние установихме, че включването на SPI като част от протеиновата система забавя началото на образуването на каймак, като благоприятният ефект е функция от нивото на SPI (Таблица 8).

Таблица 8: Ефект на включването на SPI върху каймачената стабилност на продукт, съдържащ 1.2 ккал и влакнина

Възраст на продукта (месеци)	100% казеинати	20% SPI	35% SPI
	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)
0	0.0	0.0	0.0
3	4.0	3.0	0.0

Пример 3

Посредством метода, описан в Пример 1, включително две посещения в пилотна инсталация, са произведени два продукта за хранене чрез сонда, съдържащи влакнина и 25% протеин, 23% липиди и 52% липидни калории, използвайки различни видове влакнини и протеини. Таблици 9 и 10 показват ВОМ на тези два състава.

Таблица 9: BOM на 100% казеинатен продукт с влакнина и 1.2 ккал/мл

Съставка	Количество на 1000 либри продукт
Малтодекстрин-100	102.60
Натриев казеинат	55.349
Сукроза	16.500
Овесена влакнина	13.198
Високо-олеиново шафраново масло	12.570
Калциев казеинат	8.5643
Рапично масло	7.5360
Средноверижно триглицеридно масло	5.0160
Фибрим	2.9944
Магнезиев фосфат	2.6670
Естествена и изкуствена ванилия	2.2500
Лецитин	1.7600
Калиев хлорид	1.6556
Натриев цитрат	1.5495
Ванилова есенция	1.5000
Двукалциев фосфат	1.3758
Калциев цитрат	1.2970
Калциев карбонат	1.2939
45% КОН	0.32200
Витамин С	0.74699
Холинхлорид	0.69937
Дву-калиев фосфат	0.54951
UTM/TM смес	0.29973
Таурин	0.18753
Карнитин	0.16235
Витаминна смес	0.10339
Гелан	0.089921
Смес витамини DEK	0.064159
Витамин А	0.010057
30% Бета-каротен	0.0059945
Калиев йодид	0.0002286

4.

Таблица 10: BOM на продукт с влакнина с 25% протеинови калории, съдържащ 7% SPI

Малтодекстрин-100	100.00
Натриев казеинат	40.00
М-200	20.8
Калциев казеинат	20.0
Високо-олеиново шафраново масло	11.6
Фруктоолигозахариди	7.15
Рапично масло	6.99
Овесена влакнина	4.75
Средноверижно триглицеридно масло	4.66
Supro 16160	4.06
Фибрим	3.90
Калиев цитрат	2.80
Гума арабикум	1.85
Калциев карбонат	1.70
Лецитин	1.03
Калиев хлорид	1.00
Натриев цитрат	0.900
Карбоксиметилцелулоза	0.838
Магнезиев фосфат	0.700
Холинхлорид	0.699
UTM/TM смес	0.380
Магнезиев хлорид	0.380
Витамин С	0.348
Витаминна смес	0.203
Таурин	0.189
Карнитин	0.0800
Смес DEK	0.0422
Витамин Е	0.0065
30% бета-каротен	0. 0050
Витамин А	0.0015
Калиев йодид	0.00023
Хромов хлорид	0.00020

Измерихме дебелината на каймачения слой по време на съхраняването (Таблица 11). Отбелягахме, че съставът с SPI има по-малко образуване на каймак след 6 месеца съхраняване, дори когато не съдържа стабилизатор (Таблица 9 и 10). Отдаваме това подобрение в стабилността на каймака на включването на SPI като част от протеиновата система.

Таблица 11: Дебелина на каймачения слой на два продукта с влакнина и 25% протеинови калории

	100% казеинат - партида 1	7% SPI - партида 1	100% казеинат - партида 2	7% SPI - партида 2
Време (месеци)	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)	Дебелина на каймака (мм)
0	0	0	0	0
3	3	1	2	2
6	Nav	Nav	4	2

Пример 4

Изготвихме два продукта с влакнина и 49% калории от масти, прилагайки метода, описан в Пример 1. Формула 1 съдържа 16.7% протеинови калории и използва 100% казеинати като протеинов източник (Таблица 12), докато Формула 2 съдържа 18% протеинови калории и включва SPI в протеиновата система (Таблица 13).

Таблица 12: BOM на продукт с влакнина и 100% казеинати, съдържащ 49% калории от масти

Малтодекстрин-100	60.9386820276498
Високо-олеиново шафраново масло	45.8
Натриев казеинат	36.9843478260869
Фибрим 300	20.1205479452055
Фруктоза	17.882368
Калциев казеинат	5.62434782608696
Рапично масло	5.4
Лецитин	2.7
Магнезиев хлорид	2.3
Трикалциев фосфат	1.52
Натриев цитрат	1.239
Ванилова есенция	1.1
Инозитол	0.913876651982379
Калиев цитрат	0.826
Витамин С	0.730396475770925
К₂НРО₄	0.666
Калиев хлорид	0.635
Холинхлорид	0.558590308370044
UTM/TM смес	0.203854625550661
Вискарин SD-359	0.175
Карнитин	0.152422907488987
Таурин	0.125881057268722
Витаминна смес	0.075330396457709
Смес витамини DEK	0.0629251101321586
30% Бета-каротен	0.00890088105726872
Витамин А	0.0061431718061674
Калиев йодид	0.00013215859030837

Таблица 13: BOM на 7% SPI продукт с влакнина и 49% калории от масти

Наименование на съставката	На 1000 либри
Малтодекстрин-100	60.39587005709199
Високо-олеиново шафраново масло	45.657
Натриев казеинат	32.7717391304348
Фруктоза	17.6
Изолат от соев протеин	10
Калциев казеинат	6.35869565217391
Фибрим	6.0169'027069542
Рапично масло	5.463
Фруктоолигозахариди	4.19817873128569
Овесена влакнина	3.25358851674641
Лецитин	2.7
Магнезиев хлорид	2.3
Гума арабикум	1.89792663476874
Трикалциев фосфат	1.52
Натриев цитрат	1.239
Ванилова есенция	1.1
Инозитол	0.913876651982379
Карбокси метил целулоза	0.861244019138756
Калиев цитрат	0.826
К₂НРО₄	0.666
Калиев хлорид	0.635
Холинхлорид	0.530660792951542
Витамин С	0.486784140969163
Са-карбонат	0.3649
45% КОН	0.336222222222222
Вискарин SD-359	0.175
UTM/TM	0.203854625550661
Карнитин	0.152422907488987
Таурин	0.125881057268722
Витаминна смес	0.0753303964757709
Смес DEK	0.0629251101321586
Витамин Е	0.0272
Бета-каротен	0.0089
Витамин А	0.0061431718061674
Пиридоксин хлорид	0.00149
Фолиева киселина	0.000245
Хромов хлорид	0.000175049597385926
Калиев йодид	0.00013215859030837

Измерихме дебелината на каймачения слой по време на съхраняването и установихме, че включването на SPI забавя началото на образуването на каймак (Таблица 14).

Таблица 14: Дебелина на слоя каймак в Glucerna със и без SPI

Време (месеци)	100% казеинат (мм)	20% SPI (мм)
0 време	0	0
2 месеца	3	0

Пример 6

Изготвени са общо 18 Jevity ФОЗ с различни протеинови системи посредством метода, описан в Пример 1. Дестилираният продукт е инспектиран визуално и оценен по точкова система от 0 до 5. Оценка 5 означава, че продуктът няма видимо образуване на каймак и белези на коагулиране на протеините. Оценка 4 означава, че продуктът има по-малко от 2 мм каймак, но без белези на коагулиране на протеини. Оценка 3 означава, че продуктите имат повече от 2 мм каймак, но все още са свободни от коагулиране на протеини. Оценка 2 означава, че има видими частици, които са вероятно следствие от коагулиране на протеините в продуктите. Оценка 1 означава, че протеиновите агрегати са по-малки от 0.1 см, но те се утаяват толкова бързо, че продуктите са с образуване на суроватка на върха на течността в рамките на 3 дни. Оценка 0 означава, че протеиновите агрегати са по-големи от 0.1 см в диаметър и продуктът е с образуване на суроватка за 1 ден. Продукт с оценка 1 или по-малко може да запуши хранителната сонда и се приема за функционално неприемлив. Продукти с оценка по-малко от 3 са естетически неприемливи.

Таблица 15

Протеинова система	Оценка на стабилността
Суроватка (%)	Соя (%)	Казеинат(%)
12.5	35	47.5	5
25	63	12	1
12.5	52.5	35	2
25	0	75	4
12.5	17.5	70	5
0	70	30	2
0	35	65	5
25	31.5	43.5	2
0	0	100	3
25	15.8	59.2	5
18	70	12	0
9	70	21	0
16.7	0	83.3	5
25	47.3	72.3	1
0	52.5	47.5	2
0	17.5	82.5	5
8.3	0	91.7	4
12.5	35	43.5	5

Claims

1. Течен хранителен препарат, включващ:

а) Протеинова система, която осигурява поне 16% от общите калории на посочения препарат, като посочената протеинова система съдържа:

I) Източник на казеинатен протеин, наличен в количество от около 40% о/о до около 95% о/о спрямо общото протеиново съдържание на храната, и

II) Стабилизиращ протеин, избран от групата, включваща растителен протеин и протеин от суроватка, като посоченият стабилизиращ протеин е наличен в количество от около 5% о/о до около 60% о/о спрямо общото протеиново съдържание на храната;

б) Източник на мазнини, осигуряващ поне 25% от общите калории на посочената храна;

г) Поне 8 грама на литър източник на влакнина.

2. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият казеинатен протеин е избран от групата, включваща натриев казеинат, калциев казеинат и хидролизиран казеинат.

3. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият растителен протеин е от соя.

4. Течна храна съгласно протенция 1, в която посоченият стабилизиращ протеин е от суроватка.

5. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият протеин осигурява от около 16% до около 28% от общите калории на посочената храна.

6. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият казеинат е наличен в количество от около 60% до около 85% о/о спрямо общото протеиново съдържание на храната.

7. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият стабилизиращ протеин е наличен в количество от около 15% до около 40% о/о спрямо общото протеиново съдържание на храната.

8. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият източник на мазнини осигурява от около 25% до около 50% от общите калории.

9. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият въглехидрат осигурява от около 30% до около 60% от общите калории.

10. Течна храна съгласно претенция 1, в която посочената влакнина се осигурява от източник на влакнина, избран от групата, включваща разтворими влакнини и неразтворими влакнини.

11. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият източник на влакнина е избран от групата, включваща гума арабикум, карбоксиметилцелулоза, гуарова смола, конячно брашно, ксантанова смола, алгинат, геланова смола, акациева смола, цитрусов пектин, нисш и висш метокси-пектин, модифицирана целулоза, овесени и ечемични глюкани, карагенан, псилиум, соев полизахарид, влакнина от овесени люспи, влакнина от грахови люспи, влакнина от соеви люспи, влакнина от соеви зародиши, влакнина от захарна тръстика, целулоза, царевични трици и хидролизирани форми на посочените влакнини.

12. Течна храна съгласно претенция 1, в която посочената храна има калорична плътност от поне 1 ккал/мл до около 2 ккал/мл.

13. Течна храна съгласно претенция 1, в която посоченият източник на мазнина е избран от групата, включваща соево масло, маслинено масло, морски масла, слънчогледово масло, високоолеиново слънчогледово масло, шафраново масло, високоолеиново шафраново масло, фракционирано кокосово масло, масло от памучни семена, царевично масло, рапично масло, палмово масло, масло от палмови ядки и смеси от тях.

14. Течна храна съгласно претенция 1 с калорична плътност поне 1.2 ккал/мл.

15. Метод за намаляване образуването на каймак в хранително пълноценна течна формула, включващ:

а) включване в посочената храна на протеинов източник, съдържащ поне два различни протеина,

I) като единият протеин е казеинатен протеин, наличен в количество от около 45% о/о до около 85% о/о спрямо общото протеиново съдържание на храната,

II) а вторият протеин е стабилизиращ протеин, избран от групата, включваща соев протеин и суроватков протеин, като посоченият стабилизиращ протеин е наличен в количество от около 15% о/о до около 55% о/о спрямо общото протеиново съдържание на храната.