BG107805A - Бифенилкарбоксамиди като средства, понижаващи липиди - Google Patents

Description

ОБЛАСТ НА ТЕХНИКАТА

Изобретението се отнася до нови бифенилкарбоксамидни . съединения, които имат инхибиращо действие по отношение на аполипопротеин В и съпътстващо го, понижаващо липидите действие. Изобретението се отнася още до методи за получаване на такива съединения, до фармацевтични състави, съдържащи съединенията, както и до използването на тези съединения като лекарство за лечение на хиперлипидемия, затлъстяване и диабет тип II.

ПРЕДШЕСТВАЩО СЪСТОЯНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Затлъстяването е причината за много голям брой сериозни здравословни проблеми, като начало на диабет при възрастни и сърдечно заболяване. Освен това, намаляването на теглото се е превърнало в мания за нарастваща част от човешкото население.

Сега в голяма степен е установена причинната връзка между хиперхолестеролемия, по-специално тази, свързана с повишени плазмени концентрации на липопротеини с ниска плътност (оттук нататък се споменава като LDL) и липопротеини с много ниска плътност (VLDL) и ранна атеросклероза и/или сърдечносъдова болест. Въпреки това, понастоящем съществуват ограничен брой лекарства за лечение на хиперлипидемия. Основните лекарства, които се използват за третиране на хиперлипидемия са смоли, усилващи екскрецията на жлъчна киселина, като холестирамин и колестипол, производни на фибринова киселина, като безафибрат, клофибрат, фенофибрат, ципрофибрат и гемфиброзил, никотинова киселина и • 4 4 · · 4 4 4 4· ' ···· 4 · 4 4 ·4

4 44444 444 • · *- 9 - · 44 4

4 4444 4 4^-444 ··44 инхибитори на холестероловия синтез, като инхибитори на HMG Co-ензим А редуктаза. Неудобствотото при прилагане (гранули за диспергиране във вода или портокалов сок) и по сериозните странични ефекти (стомашночревен дискомфорт и констипация) на смолите, усилващи екскрецията на жлъчна ки селина, представляват значими недостатъци. Производните на фибринова киселина водят до умерено понижение (с 5 до 25%) на LDL холестерола (с изключение на хипертриглицеридемичните болни, при които първоначално ниски нива имат склонност към повишаване) и въпреки, че обикновено добре се понасят имат странични ефекти, като потенциране на варфарин, пруритус, умора, главоболие, безсъние, болезнена обратима миопатия и схващане на големи мускулни групи, импотентност и нарушена бъбречна функция. Никотиновата киселина е ефикасно средство, понижаващо липиди, което води до 15-40% понижаване на LDL холестерола (и дори 45 до 60%, когато се комбинира със смола, усилваща екскрецията на жлъчна киселина), но с висока честота на неприятни странични ефекти, отнасящи се до, свързано с лекарството, съдоразширяващо действие, като главоболие, прилив на кръв в лицето, сърцеби ене, тахикардия и инцидентни припадъци, както и други странични ефекти, като стомашночревен дискомфорт, хиперурикемия и влошена глюкозна поносимост. От семейството инхибитори на HMG Со-ензим-А редуктаза, ловастатинът и симвастатинът са неактивни пролекарства, съдържащи лактонов пръстен, който се хидролизира в черния дроб, като образува съответното активно хидроксикиселинно производно. Като предизвикват понижение на LDL холестерола с от 35 до 45%, те принципно се понасят добре, като се допускат незначителни странични ефекти. Въпреки това, все още остава необ- • « φ · · φ · фф · φ « φ φ φ φ φ φ φ φ * ·♦· • · φ φ φ φ φ · ·· φ φ φ φ φ φ φ φ ®* • Φ φ ГФ · · « ·· »««···· -φ<5·-·· ···· ходимостта от нови средства, понижаващи липидите с повишена ефикасност и/или действащи посредством различни механизми от тези на по-горе споменатите лекарства.

Плазмените липопротеини са водоразтворими комплекси с високо молекулно тегло, получени от липиди (холестерол, триглицерид, фосфолипиди) и аполипопротеини. Определени са пет основни класа липопротеини, в зависимост от тяхната плътност (измерена чрез ултрацентрофугиране), които се различават по съдържанието на липиди и типа на аполипопротеините, като всички те произхождат от черния дроб и/или от червото. Те включват LDL, VLDL, интермедиерни липопротеини (с междинна плътност) (оттук нататък се срещат като IDL), липопротеини с висока плътност (оттук нататък се споменават като HDL) и хиломикрони. Идентифицирани са десет основни човешки плазмени аполипопротеини. VLDL, който секретира от черния дроб и съдържа аполипопротеин В (оттук нататък се споменава като Аро-В), претърпява разграждане до LDL, който транспортира 60 до 70% от общия серумен холестерол. Аро-В е и главният протеинов компонент на LDL. Повишеният LDL-xoлестерол в серум, дължащ се на засилен синтез или на отслабен метаболизъм, е причинно свързан с атеросклероза. Обратно, липопротеините с висока плътност (HDL), които съдържат аполипопротеин А1, имат защитно действие и са обратно пропорционално свързани с риска от коронарна болест на сърцето. Съотношението HDL/LDL е удобен метод за преценяване на атерогенния потенциал на индивидуалния плазмен липиден профил.

Двете изоформи на аполипопротеин (аро) В - apo В-48 и В-100, са важни протеини в човешкия липопротеинов метаболизъм. Аро-48, наречен така, тъй като вероятно представлява • · ···· ···· около 48% от размера на apo В-100 върху натриеви додецилсулфат-полиакриламидни телове, се синтезира чрез червото у хора. Apo В-48 е необходим за натрупването на хиломикрони и оттук, има задължителна роля в чревната абсорбция на хранителните мазнини. Аро В-100, който се произвежда в черния дроб на хора, е необходим за синтеза и секрецията на VLDL. LDL, които съдържат около 2/3 от холестерола в човешката плазма, са метаболитни продукти на VLDL. Аро В-100 е фактически единственият протеинов компонент на LDL. Повишените концентрации на аро В-100 и LDL-холестерол в плазмата се отчитат като рискови фактори за развиване на атеросклеротична коронарна артериална болест.

Голям брой генетични и придобити заболявания може да се дължат на хиперлипидемия. Те могат да се подразделят на първични и вторични хиперлипидемични състояния. Най-чести те причини за вторичните хиперлипидемии са захарният диабет, злоупотребата с алкохол, лекарства, хипотиреоидизъм, хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, холестаза и булимия.

Първичните хиперлипидемии, също, се подразделят на обща хиперхолестеролемия, фамилна комбинирана хиперлипидемия, фамилна хиперхолестеролемия, остатъчна хиперлипидемия, синдром на хиломикронемия и фамилна хипертриглицеридемия.

За протеиновия микрозоМ%лен трйглицериден трансфер (оттук нататък споменаван като МТР) е известно, че катализира, с предпочитание, транспортирането на триглицериден и холестерилов естер към фосфолипиди, като фосфатидилхолин. D. Shsrp et al. доказват в Nature (1993) 365:65, че дефектът, причиняващ беталипопротеинемия е генът на МТР. Това показ·· ···· • · ·· ··

ва, че МТП е необходим за синтеза на Аро В-съдържащи липо протеини, като VLDL, прекурсорът на LDL. Оттук следва, че ин хибитор на МТР ще инхибира синтеза на VLDL и LDL, като по този начин ще понижи нивата на VLDL, LDL, холестерол и триглицерид у хора. За инхибитори на МТР се съобщава в канадска заявка за патент № 2,091,102 и в WO 96/26205. За инхиби тори на МТР, принадлежащи към класа на полиарилкарбоксамиди, се съобщава в патент на САЩ № 5,760,246, както и в WO 96/40640 и WO 98/27979. В патента на САЩ № 5,968,950 се описва [2-(2-ацетиламиноетил)-1,2,3,4-тетрахидроизохинолин-

6-ил]-амид на 4’-трифлуоро-метилбифенил-2-карбоксилна киселина, хидрохлорид, като инхибитор на Аро В секреция/на МТР. В патент на САЩ № 5,827,875 се описват пиролидинил-заместени флуорени като инхибитори на протеинов микрозом1&лен триглицериден трансфер. В патент на САЩ № 5,965,577 се описват хетероциклени инхибитори на протеинов микрозоwfeneH триглицериден трансфер.

Една от целите на изобретението е да осигури подобрено лечение за болни, страдащи от затлъстяване или атеросклероза, по-специално коронарна атеросклероза и най-общо от смущения, свързани с атеросклероза, като исхемична сърдечна болест, периферно съдово заболяване и мозъчно съдово заболяване. Друга цел на изобретението е да причини регресия на атеросклерозата и да ограничи нейните клинични последствия, по-специално заболеваемостта и смъртността.

Изобретението се базира на неочакваното откритие, че клас нови бифенилкарбоксамидни съединения действат като селективни инхибитори на МТР, т.е., класът е способен да блокира селективно МТР на ниво чревна стена у бозайници и следователно е обещаващ като лекарство, по-точно, за лече-

ние на хиперлипидемия. Изобретението осигурява допълнително няколко метода за получаване на такива бифенилкарбоксамидни съединения, както и фармацевтични състави, включващи такива съединения. Освен това, изобретението предлага определен брой нови съединения, които са полезни като междинни съединения за получаването на терапевтично активните бифенилкарбоксамиди, както и методи за получаване на такива междинни съединения. И накрая, изобретението осгурява метод за лечение на състояние, избрано от атеро склероза, панкреатит, затлъстяване, хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия, хиперлипидемия, диабет и диабет тип II, включващ прилагане на терапевтично активно бифенилкарбоксамидно съединение към бозайник.

Изобретението се отнася до семейство нови бифенилкарбоксамидни съединения с формула I

техните N-оксиди, фармацевтично приемливите им присъединителни с киселина соли и стереохимичните им изомери, като р¹, р² и р³ са цели числа, които са поотделно от 1 до 3;

всеки R¹ е избран поотделно от водород, С₁₄алкил, С_Ь4алкилокси, хало, хидрокси, меркапто, циано, нитро, Смалкилтио или полихалоС,.₆алкил, амино, Смалкиламино и ди(Смалкил)амино;

всеки R² е избран поотделно от водород, Смалкил, С₁_₄алкилокси, хало или трифлуорометил ;

R³ е водород или Смалкил;

• · · · · · • · ····· ·· · • ···· ···· · ·· ж · · · · · · ·······- /·* ··· ·· ·· всеки R⁴ е избран поотделно от водород, Смалкил, С₁₄алкилокси, хало или трифлуорометил;

Z е двувалентен радикал с формула

R⁵ R⁶

I - I —Х1 —(СН₂)_П—X2— (а-1)

и остатъкът -(СН₂)_П- в радикал в която η е цяло число от 2 до 4 (а-1) може, по желание, да бъде заместен с един или два С₁₄.

алкил;

m и т’са цели числа от 1 до 3;

R⁵ и R⁶ са избрани поотделно от водород, С₁₆алкил или арил;

X¹ и X² са избрани поотделно от CH, N или sp² хибридизиран въглероден атом и в радикал (а-1) поне един от X¹ или X² е N;

А означава връзка, С₁₆алкандиил по желание заместен с една или две групи, избрани от арил, хетероарил и С₃.₁₀циклоалкил;

В означава водород; С^юалкил; арил или хетероарил, всеки заместен по желание с група, избрана от хало, циано, нитро, С^алкилокси, амино, С_Ь10алкиламино, ди^.юалкил^мино, Сьюацил, Сьюалкилтио, С^юалкоксикарбонил, С₁₁₀алкиламинокарбонил и ди(С₁.₁₀алкил)аминокарбонил; арилС₁₁₀алкил; хетероарилСьюалкил; С₃.₁₀циклоалкил; полихалоС1_₆алкил; С₃₆. алкенил; С₃.₆алкинил; NR⁷R⁸; или OR⁹;

като R⁷ и R⁸ означават поотделно водород, С₁₁₀алкил; арил или хетероарил, всеки заместен по желание с група, избрана от хало, циано, С₁.₄алкилокси, амино, Сьюалкиламино, ди(С1_ ₁₀алкил)амино, Сь^ацил, Сьюалкилтио, С₁₁₀алкиламинокарбонил и ди(С₁_₁₀алкил)аминокарбонил; арилС^юалкил; хетероарилСиоалкил; С₃.₁₀циклоалкил; С₇.₁₀полициклоалкил, полихало • · · ·· «··· ·· ···· ···· · · · ·· · • · ····· · · · • · · · · ··«· · • · · _ I · ···<· ··· ···· _ θ» -··· ·· ··

С₁₆алкил, С₃.₈алкенил; С₃_₈алкинил, кондензиран бензо-С₅.₈циклоалкил, и където R⁷ и R⁸ взети заедно с азотния атом, с който са свързани, могат да образуват наситен хетероциклен радикал с от 4 до 8 въглеродни атома; и където R⁹ означава С_Ь10алкил; арил или хетероарил, всеки заместен по желание с група, избрана от хало, циано, нитро, С,_ ₄алкилокси, амино, Сиоалкиламино, ди(С₁.₁₀алкил)амино, С,_ ₁₀ацил, СЬ-юалкилтио, С+юалкиламинокарбонил и ди^.юалкил)аминокарбонил; арилС^юалкил; хетероарилС_Ь10алкил; С₃. ₁₀циклоалкил; С₇.₁₀полициклоалкил; полихалоС₁₆алкил; С₃.₈алкенил; С₃.₈алкинил; или кондензиран бензоС₅-8Циклоалкил.

Ако не е казано друго, както са използвани в горните дефиниции и оттук нататък:

хало е общо понятие за флуоро, хлоро, бромо и йодо;

Сьдалкил определя наситени въглеводородни радикали с права или разклонена верига, които имат от 1 до 4 въглеродни атома, като например, метил, етил, пропил, н.-бутил, 1-метилетил, 2-метилпропил, 1,1-диметилетил и други;

под Сьбалкил се разбира, че включва С₁₄алкил (както е определен тук по-горе) и негови по-висши хомолози с 5 или 6 въглеродни атома, като например, 2-метилбутил, н.-пентил, диметилпропил, н-хексил, 2-метилпентил, 3-метилпентил и други;

под С^юалкил се разбира, че включва Смалкил (както е определен по-горе) и негови по-висши хомолози със 7 до 10 въглеродни атома, като например хептил, етилхексил, октил, нонил, децил и други;

С₃.₁₀циклоалкил е общо понятие за циклопропил, циклобутил, циклопентил, циклохексил, циклохептил, циклооктил, циклононил и циклодеци;

• · • · · • · · · · · · ···· ··· ··· • · ····· · ·· • · · · ο ····· • · ·ν*~····· ······· ·· ··· ·· ·· полихалоС₁₆алкил е определен като полихалозаместен С₁₆алкил и по-специално С₁₆алкил (както е определен погоре), заместен с 2 до 13 халогенни атома, като дифлуорометил, трифлуорометил, трифлуороетил, октафлуоропентил и други;

арил е определен като моно- или полиароматни групи, като фенил, по желание заместен с група, избрана от хало, циано, нитро водород; С₁₄алкилокси, амино, СЦ.юалкиламино, ди(С₁.₁₀алкил)амино, С^юацил, С₁₁₀алкилтио, С_Ь10ал коксикарбонил, Суюалкиламинокарбонил и ди(С₁.₁₀алкил)аминокарбонил; арилСЦ_₁₀алкил;

хетероарил е определен като моно- или полихетероароматни групи, такива като тези, включващи един или повече хетероатоми, избрани от азот, кислород, сяра и фосфор, по-специално пиридинил, пиразинил, пиримидинил, пиридазинил, триазинил, триазолил, имидазолил, пиразолил, тиазолил, изотиазолил, оксазолил, пиролил, фуранил, тиенил и други, включително всички възможни негови изомерни форми и по желание заместен с група, избрана от хало, циано, нитро, С₁₄алкилокси, амино, С₁₁₀алкиламино, ди(С1_₁₀алкил)амино, СЦ.юацил, Ci-юалкилтио, СЦ.юалкоксикарбонил, Су₁₀алкиламинокарбонил и ди(С₁.₁₀алкил)аминокарбонил;

С₃.₆алкенил означава въглеводородни радикали с права или разклонена верига, съдържащи една двойна връзка, които имат от 3 до 6 въглеродни атома, като например, 2-пропенил,

3-бутенил, 2-бутенил, 2-пентенил, 3-пентенил, З-метил-2-бутенил, 3-хексенил, 2-хексенил и други;

С₃.₆алкинил означава въглеводородни радикали с права или разклонена верига, съдържащи една тройна връзка, които имат от 3 до 6 въглеродни атома, като например, 2-пропинил, • · • « · ·

3-бутинил, 2-бутинил, 2-пентинил, 3-пентинил, З-метил-2-бутинил, 3-хексинил, 2-хексинил и други;

С₄.₈циклоал кенил означава въглеводородни радикали, съдържащи една двойна връзка, които имат от 4 до 8 въглеродни атома, като например, циклобутенил, циклопентенил, циклохексенил, циклохептенил, циклооктенил и други;

кондензиран бензоС₅.₈циклоалкил означава радикали, като например, инданил, 1,2,3,4-тетрахидронафталенил, флуоре

нил и други;

С₇_₁₀полициклоалкил означава радикали, които имат от 7 да 10 въглеродни атома, като например, норборнил;

Ст_₆алкиламино означава първични аминорадикали с от 1 до 6 въглеродни атома, като например, метиламино, етиламино, пропиламино, изопропиламино, бутиламино, изобутиламино и други;

ди(С!_балкил)амино означава вторични аминорадикали с от 1 до 6 въглеродни атома, като например, диметиламино, диетиламино, дипропиламино, диизопропиламино, Ν-Μβτππ-Ν’етиламино, М-етил-Г\1’-пропиламино и други;

С!_₆алкилтио означава С₁₆алкилова група, свързана със серен атом, като метилтио, етилтио, пропилтио, изопропилтио, бутилтио и други;

С1_₆ацил означава С₁₆алкилова група, свързана с карбонилна група, като например, ацетил, пропионил, бутирил, изобутирил и други.

Примери за двувалентния радикал Ζ, в който един от X¹ или X² означава sp² хибридизиран въглероден атом, са:

Под фармацевтично приемливи присъединителни с киселина соли, както са споменати по-горе, се разбират такива, които съдържат терапевтично активни нетоксични присъединителни с киселина солеви форми, които съединенията с формула (I) са способни да образуват, фармацевтично приемливите присъединителни с киселина соли могат да се получат лесно чрез обработване на основната форма с такава подходяща киселина. Подходящи киселини са, например, неорганични киселини, като халоводородни киселини, например, хлороводородна или бромоводородна киселина, сярна, азотна, фосфорна и подобни киселини; или органични киселини, като например, оцетна, пропанова, хидроксиоцетна, млечна, гроздена, оксалова (т.е., октандионова), малонова, янтарна (т.е., бутандионова киселина), малеинова, фумарова, малонова, винена, лимонена, метансулфонова, етансулфонова, бензенсулфонова, р-толуенсулфонова, цикламена, салицилова, р-аминосалицилова, памоева и други подобни киселини.

И обратно, споменатите солеви форми могат да се превърнат чрез обработване с подходяща основа в свободната основна форма.

Терминът “присъединителна сол”, както е използван тук, включва също солватите, които съединенията с формула (I), както и техните соли, са способни да образуват. Такива солвати са, например, хидрати, алкохолати и други подобни.

N-оксидните форми на съединенията с формула )1), които могат да се получат по известни начини, се има предвид, че

• ·· · · · · · · · ···· ···· · · · · ·· • · · · · · · · ·· • ···· ♦···· • · · j A ····· ··· ···· - ·]·^ ·«« ·· ·· представляват такива съединения с формула (I), в които азотният атом е окислен до N-оксида.

Терминът “стереохимично изомерни форми”, както е използван тук по-горе, означава всичките възможни изомерни /

форми, които съединенията с формула (I) могат да притежават. Ако не е споменато или указано друго, химичното наименование на съединенията означава сместа от всички възможни стереохимично изомерни форми, като тези смеси съдържат всички диастереомери и енантиомери на основната молекулна структура. По-специално, стереогенни центрове могат да имат R- или S-конфигурация; заместителите при двувалентни циклени (частично) наситени радикали могат да имат както cis-, така и trans-конфигурация. Ако не е споменато или указано друго, химичното наименование на съединенията означава сместа от всички възможни стереоизомерни форми, като тези смеси съдържат всички диастереомери и енантиомери на основната молекулна структура. Същото се прилага към междинните съединения, както са описани тук, които се използват за получаване на крайни продукти с формула (I).

Термините cis и trans се използват тук съгласно номенклатурата на Chemical Abstracts и се отнасят до позицията на заместителите в пръстенния остатък.

Абсолютната стереохимична конфигурация на бифенилкарбоксамидните съединения с формула (I) и на използваните междинни съединения за тяхното получаване може да се определи лесно от специалиста в тази област, като използва добре известни методи, като например, рентгенова дифракция.

Освен това, някои бифенилкарбоксамидни съединения с формула (I) и някои от междинните съединения, използвани за получаването им, могат да проявяват полиморфизъм. Трябва • ·· ·· ···· ·« ···· • · · · · · · · · · • · ····· ·· · • ·1 Q · ···· ··· ~ 4 <3 c· · · · ·· да се има предвид, че изобретението обхваща всички полиморфни форми, притежаващи свойства, полезни за лечението на отбелязаните по-горе състояния.

Особен интерес представляват съединенията с формула (I), към които се прилагат следните ограничения:

a) R¹ е водород или трифлуорометил;

b) R² е водород;

c) R³ е водород;

d) R⁴ е водород;

e) р¹ е 1;

ΐ) р² е 1;

д) Р³ е 1;

h) Ζ е двувалентен радикал с формула (а-1), в която всеки от X¹ и X² е азот;

i) Z е двувалентен радикал с формула (а-2), в която X¹ е азот и m и т’ са цялото число 1;;

j) Z е двувалентен радикал с формула (а-2), в която X¹ е азот и m е цялото число 2, а т’ е цялото число 1;

k) Z е двувалентен радикал с формула (а-3), в която X¹ е азот и m и т’ са цялото число 1;

l) Z е двувалентен радикал с формула (а-3), в която X¹ е азот и m е 2 и т’ е 1;

т) Z е двувалентен радикал с формула (а-4), в която m е 2 и т’ е 1;

n) R⁵ е R⁶ означават поотделно водород или метил;

o) двувалентният радикал А е С₁₆алкандиил, заместен с една арилова група, по-специално А е метиленова група, за местена с фенил;

р) В е С^алкилокси или С^юалкиламино.

• · · · · · • « • · · ·

По-интересни съединения с формула (I) са тези, в които R¹ е водород или трифлуорометил; R², R³ и R⁴ са водород; и Z е двувалентен радикал с формула (а-1), в която всеки от X¹ и X² е азот, η е цялото число 2, a R⁵ и R⁶ са всеки поотделно водород или метил.

Други интересни съединения с формула (I) са тези, в които R¹ е водород или трифлуорометил; R², R³ и R⁴ са водород; и Ζ е двувалентен радикал с формула (а-2) или (а-3), в които X¹ е азот, m и т’ са 1, a R⁵ и R⁶ са всеки поотделно водород или метил.

Други по-интересни съединения с формула (I) са тези, в които R¹ е водород или трифлуорометил; R², R³ и R⁴ са водород; и Z е двувалентен радикал с формула (а-2) или (а-3), в които X¹ е азот, m е 2, т’ е 1, a R⁵ и R⁶ са всеки поотделно водород или метил.

Интересни съединения с формула (I) са и тези, в които R¹ е водород или трифлуорометил; R², R³ и R⁴ са водород; и Z е двувалентен радикал с формула (а-4), в която m е 2 и т’ е 1, а R⁵ и R⁶ са всеки поотделно водород или метил.

Едно предимство на изобретението е леснотата, с която могат да се получат съединенията с формула (I) по много и различни методи. Някои от тези методи ще бъдат описани подробно тук, без да се претендира, че с тях се изчерпва списъка на методите за получаване на тези съединения.

Първият метод за получаване на бифенилкарбоксамидно съединение съгласно изобретението е метод, в който междинен фениленамин с формула

в

(И) в която В, А ,Ζ и R⁴ са както са определени за формула (I), взаимодейства с бифенилкарбоксилна киселина или халид с формула (III),

в която R¹ и R² са както са определени във формула (I) и Y¹ е избран от хидрокси и хало, в поне един инертен за реакцията разтворител и по желание в присъствието на подходяща основа. И този метод, по-нататък, по желание включва превръщане на съединение с формула (I) в негова присъединителна сол и/или получаване на негови стереохимично изомерни форми. В случая, когато Υ¹ е хидрокси, може да е подходящо да се активира бифенилкарбоксилната киселина с формула (III) чрез добавяне на ефективно количество реакционен промотор. Неограничаващи примери на такива реакционни промотори са карбонилдиимидазол, диимиди, като /\/,Л/’-дициклохексилкарбодиимид или 1-(З-диметил-аминопропил)-З-етилкарбодиимид и техни функционални производни. За този тип метод на ацилиране се предпочита използването на полярен апротонен разтворител, като например, метиленхлорид. Подходящи основи за провеждане на този първи метод са третични амини, като триетиламин, триизопропиламин и други подобни. Подходящите температури за провеждане на първия метод съгласно • ·· ·· ···· ·< ···· ······· ·· · • · · · · · · ·· · • ···· · · · · · • · · 4 · ···· ··· ···· -·|0··· ·· ·· изобретението обикновено са в границите от около 20°С до около 140°С, в зависимост от конкретния използван разтворител и най-често ще бъде температурата на кипене на този разтворител.

Втори метод за получаване на бифенилкарбоксамидно съединение съгласно изобретението е метод, при който междинно съединение с формула (IV)

в която R¹, R² R³, R⁴, А и Ζ са както са определени във формула (I) и У² е избран от хидрокси и хало, взаимодейства с междинно съединение (V) с формула В-Н, където В е NR⁷R⁸ или OR⁹ и R⁷, R⁸ и R⁹ са, както са определени за формула (I), в поне един, инертен за реакцията разтворител и по желание в присъствието на най-малко един свързващ реагент и/или подходяща основа. Този метод, по-нататък, по желание включва превръщане на съединение с формула (I) в негова присъединителна сол и/или получаване на негови стереохимично изомерни форми. В случая, когато Y² е хидрокси, може да е подходящо да се активира карбоксилната киселина с формула (IV) чрез добавяне на ефективно количество реакционен промотор. Неограничаващи примери на такива реакционни промотори са карбонилдиимидазол, диимиди, като /V,Л/'-дициклохексилкарбодиимид или 1-(З-диметил-аминопропил)-З-етилкарбодиимид и техни функционални производни. В случай, че се използва хирално чист реагент с формула (V) може да се осъществи бърза ···· ··· · · · • · ····· ·· · • · · · · · 9 · · · • · 7 * · · · · · и без енантиомеризация реакция на междинното съединение с формула (IV) със споменатото междинно съединение (V), в присъствието по-нататък на ефективно количество от съединение като хидроксибензотриазол, бензотриазолилокситрис(диметиламино)фосфониев хексафлуорофосфат, тетрапиролидинофосфониев хексафлуорофосфат, бромотрипиролидинофосфониев хексафлуорофосфат или тяхно функционално производно, както е описано от D. Hudson, J. Org. Chem. (1988), 53:617. В случай, че Y² е хидрокси и В е OR⁹, тогава, естерификациС онната реакция може да протече в присъствието на ефективно количество киселина, като сярна киселина или друга подобна.

Трети метод за получаване на бифенилкарбоксамидно съединение съгласно изобретението е метод, при който междинното съединение с формула (VI)

в която R¹, R², R³ и R⁴ са, както са определени за формула (I) и Y³ е избран от хало, В(ОН)₂, алкилборонати и техни циклични аналози, взаимодейства с реагент с формула (VII) в която В, А и Z са, о

(VII) както са определени за формула (I) в поне един инертен за реакцията разтворител и по желание в присъствието на най-малко един свързващ реагент, преходен метал, и/или поне един лиганд, като методът включва по-нататък, • · · ··*·♦· · ···· · · · · · · • · ····· · · · • ···· · · · · · • · · · ····· ·······_ Ί «^ _· · · ·· · · по желание, превръщане на съединение с формула (I) в негова присъединителна сол и/или получаване на негови стереохимично изомерни форми. Този тип реакция е известна като реакция на Бучвалд и се отнася до приложими метални свързващи реагенти и/или подходящи лиганди, като например, паладиеви съединения, като паладиев тетра(трифенилфосфин), трис(дибензилиден-ацетон дипаладиев, 2,2’-бис(дифенилфосфино)-1 ,Г-бинафтил и други подобни, които могат да бъдат намерени, например, в Tetrahedron Letters (1996) 37(40) 71817184 и в J. Am. Chem. Soc. (1996) 1 18:7216. Ако Y³ е В(ОН)₂, алкилборонат или негов цикличен аналог, тогава като свързващ реагент се използва меден ацетат, съгласно Tetrahedron Letters (1998) 39:2933-6.

Съединенията с формула (I) могат да се получат лесно, като се приложи синтез в твърда фаза, както е даден на Схема 1, по-долу. По принцип, твърдофазният синтез включва взаимодействие на междинно съединение в синтеза с полимерен носител. Това междинно съединение заедно с полимерния носител, след това, може да продължи да се използва в редица етапи на синтеза. След всеки етап, онечистванията се отделят чрез филтруване на смолата и промиването й неколкократно с различни разтворители. На всеки етап смолата може да се раздели и да взаимодейства с различни междинни съединения в следващия етап, като по този начин се създава възможност да се синтезират голям брой съединения. След последния етап на метода, смолата се обработва с реагент или се прилага процедура, за да се отдели смолата от пробата. По-подробни обяснения на техниката, използвана в химията на твърдата фаза, са дадени, например, в “Combinatorial Index” (В. Bunin, Academic Press) и Novabiochem’s 1999 Catalogue & Peptide ·· ·· ···· ·' ···· ····« · · · • · «··· ·* · ···· · · · · · • · ί·γι · · · ♦· ···· -·η ·♦··

Synthesis Handbook (Novabiochem AG, Швейцария), като и два та източника са включени тук чрез цитиране.

Схема 1:

смола (I)

NOVABIOCHEM

-64-0261

стайна температура

смола (II)

PG-Z-H (VIII)

------------------------>.

Pd₂dba₃, BINAP NaOEt, NMP Δί

смола (IV) • ·9 ·· · · • » * » · • · · • · ♦ • · · · • · ··

1) отстраняване на защитна група PG

О

II

2) +. В —С—A —LG (IX)

-----------------------------------------».

DIPEA, NMP

смола (V) tfa/tis/ch₂ci₂

-

са обяснени в

Съкращенията, използвани в Схема 1, опитната част. Заместителите R¹, R², R³, R⁴, А

В и Z са, както са определени за съединения с формула (I).

PG е защитна група, такава, като например, трет.-бутоксикарбонил, С!.₆алкилоксикарбонил, фенилметилоксикарбонил и други подобни.

Съединенията с формула (I), получени по гореописаните методи, могат да се синтезират под формата на рацемични смеси на енантиомери, които могат да се разделят един от друг, като се следват известните методи за разделяне. Рацемичните съединения с формула (I) могат да се превърнат в съответните диастереомерни солеви форми чрез взаимодействие с подходяща хирална киселина. Споменатите диастереомерни солеви форми, след това, се отделят, например, чрез селективна или фракционна кристализация и енантиомерите се освобождават чрез въздействие с основа. Алтернативен на• · · ·· ···· · ··♦· «······ · ·« « · ····· · ·· • · · · · · · · ♦· • · Μ ♦ · · · ·♦

... ····. 21·*- ··· ** '* чин за разделяне на енантиомерни форми на съединенията с формула (I) е течната хроматография с използване на хирална неподвижна фаза. Могат да се получат, също, чистите стереохимично изомерни форми от съответните чисти стереохимично изомерни форми на подходящите изходни продукти, при условие, че реакцията протича стереоспецифично. За предпочитане, ако се желае определен стереоизомер, то съединението ще се синтезира по стереоспецифични методи за получаване. При тези методи се използват преимуществено чисти изходни продукти.

Бифенилкарбоксамидните съединения с формула (I), Ν-οκсидните им форми, фармацевтично приемливите им соли и техните стереоизомерни форми притежават благоприятно, инхибиращо аполипопротеин В, действие и съпътстващото го, понижаващо липидите, действие. Следователно, съединенията съгласно изобретението са приложими като лекарство, по-специално в метод за лечение на болни, страдащи от хиперлипидемия, затлъстяване, атеросклероза или диабет тип II. Поконкретно, съединенията съгласно изобретението могат да се използват за получаване на лекарство за лечение на заболявания, причинени от излишък на липопротеини с много ниска плътност (VLDL) или липопротеини с ниска плътност (LDL) и особено, на заболявания, причинени от холестерола, свързан със споменатите VLDL и LDL.

Причинната връзка между хиперхолестеролемия - по-специално тази, свързана с повишени плазмени концентрации на липопротеини с ниска плътност (LDL) и на липопротеини с много ниска плътност (VLDL) - и преждевременна атеросклероза и сърдечносъдова болест, е добре изучена. VLDL секретира от черния дроб и съдържа аполипопротеин В (аро-В); те·· ···· ···· ♦ ft ft · · · · • · · · · ··

Λ · ft ft · · ··· ···> 2^·* ···

зи частици претърпяват разграждане при циркулацията на

LDL, който пренася около 60 до 70% от общия серумен холестерол. Аро-В е, също, основният протеинов компонент на

LDL. Повишеният холестерол на LDL в серума, дължащ се на свръхсинтезиране или понижен метаболизъм , е причинно свързан с атеросклерозата. И обратно, липопротеини с висока плътност (HDL), които съдържат аполипопротеин А1, имат за щитен ефект и са обратно пропорционално свързани с риск от коронарно сърдечно заболяване. Чрез съотношението HDL/LDL удобно се преценява атерогенният потенциал на индивидуалния профил на плазмени липиди.

Изглежда, че принципният механизъм на действие на съе диненията с формула (I) включва инхибиране на действието на

МТР (протеинов микрозомиален триглицериден трансфер) в хепатоцити и чревните епителиални клетки, което води до понижаване на VLDL и производство на хиломикрон, съответно. Това е нов и оригинален подход към хиперлипидемията и се очаква да се понижи холестерола на LDL и триглицеридите чрез намаляване на производството на VLDL в черния дроб и на хиломикроните в червата.

Голям брой генетични и придобити болести могат да се дължат на хиперлипидемия. Те могат да се подразделят на първични и вторични хиперлипидемични състояния. Най-честите причини за вторичните хиперлипидемии са захарният диабет, злоупотребата с алкохол, лекарства, хипотиреоидизъм, хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, холестаза и булимия. Първичните хиперлипидемии са обща хиперхолестеролемия, фамилна комбинирана хиперлипидемия, фамилна хиперхолестеролемия, остатъчна хиперлипидемия, синдром на хиломикронемия и фамилна хипертриглицериде·· ···· •· е • ··· •· · •· ·· ·« · ···· • ·· • · · • ·· • · ·· • 4·· мия. Съединенията съгласно изобретението могат да се използват за профилактика или лечение на болни, страдащи от затлъстяване или от атеросклероза, по-специално от коронарна атеросклероза и най-вече при основни заболявания, свързани с атеросклероза, като исхемична сърдечна болест, периферносъдова болест, мозъчносъдова болест. Тези съединения могат да причинят регресия в атеросклероза и да инхибират клиничните последици на атеросклерозата, по-специално заболеваемостта и смъртността.

От гледна точка на използването на съединенията с формула (I), следва, че изобретението осигурява и метод за лечение на топлокръвни животни, включително хора (общо наречени тук болни), страдащи от заболявания, причинени от излишък на липопротеини с много ниска плътност (VLDL) или на липопротеини с ниска плътност (LDL) и по-специално на болести, причинени от холестерола, свързан с VLDL и LDL. От това следва, че се предлага метод за лечение, с който се облекчават болни, страдащи от състояния, като например, хиперлипидемия, затлъствянае, атеросклероза или диабет тип II.

Аро-48, синтезиран чрез червото, е необходим за натруп ването на хиломикрони и следователно има задължителна роля в чревната абсорбция на хранителните мазнини. Изобретението осигурява бифенилкарбоксамидни съединения, които действат като селективни инхибитори на МТР на нивото на чревната стена.

Допълнително, изобретението осигурява фармацевтични състави, съдържащи най-малко един фармацевтично приемлив носител и терапевтично ефективно количество бифенилкарбоксамидно съединение с формула (I).

• · • · · · · · • · ······ ·· ··· ·· · • · ···· · · 9 .··· · · · · · • · · · · · · • ••»•24··-··· ·· · ·

За да се приготвят фармацевтични състави съгласно изобретението, ефективно количество от конкретното съединение, в основната си форма или под формата на присъединителна сол, като активен ингредиент се смесва в интимна смес с поне един фармацевтично приемлив носител, който носител може да бъде в най-различни форми, в зависимост от вида на желания за приложение препарат. Фармацевтичните състави е желателно да бъдат в единична дозирана форма, подходяща, за предпочитане, за перорално приложение, ректално приложе ние, перкутанно приложение или парентерално инжектиране.

Така например, при приготвяне на състави в перорална дозирана форма може да се използва всеки от обичайните течни фармацевтични носители, като например, вода, глоколи, масла, алкохоли и други подобни, в случай на течни перорални препарати, като суспензии, сиропи, елексири и разтвори; или се използват твърди фармацевтични носители, като нишестета, захари, каолин, смазващи вещества, свързващи вещества, дезинтегратори и други, в случаите на прахове, хапчета, капсули и таблетки. Поради лесното им прилагане, таблетките и капсулите са най-предпочитаната перорална дозирана единична форма, като в този случай, очевидно, се използват твърди фармацевтични носители. За парентерални инжекционни състави, фармацевтичният носител ще съдържа главно стерилна вода, въпреки че може да се включат и други ингредиенти, за да се подобри разтворимостта на активния ингредиент. Ин жекционни разтвори могат да се получат, например, чрез използване на фармацевтичен носител, съдържащ физиологичен разтвор, глюкозен разтвор или смес от двата. Суспензиите за инжектиране могат да се получат и като се използват подходящи течни носители, суспендиращи средства и други. В съсф · · ·· ···· ·· ···· *· · * ··· · · · • · ····· ·· · • ···· ···· · ! . .......

··· ···-» 25·«.......

тавите, които са подходящи за перкутанно приложение, фармацевтичният носител може, по желание, да съдържа средство, подпомагащо проникването и/или подходящо омокрящо средство, по желание смесено с малки количества подходящи добавки, които не причиняват забележим, вреден за кожата, ефект. Тези добавки могат да се изберат така, че да улеснят прилагането на активния ингредиент към кожата и/или да бъдат полезни за приготвяне на желаните състави. Тези състави за локално приложение могат да се прилагат по различни начини, например, чрез трансдермален пластир, spot-on или мехлем. Присъединителни соли на съединенията с формула (I), на които се дължи тяхната повишена разтворимост във вода в сравнение със съответната основна форма, са очевидно поподходящи за приготвяне на водни състави.

Особено преимущество е формулирането на фармацевтични състави съгласно изобретението в единична дозирана форма за по-лесното прилагане и унифициране при дозирането. “Дозирана единична форма”, както е използвана тук, се отнася до физично разделени единици, подходящи за единични дози, като всяка единица съдържа предварително определено количество активен ингредиент, изчислено така, че да се получи желаният терапевтичен ефект, заедно с необходимия фармацевтичен носител. Примери за такива дозирани единични форми са таблетки (включително, делими или филм-таблетки), капсули, хапчета, пакетчета с прахчета, нишестена капсула, инжекционни разтвори или суспензии, чаена лъжичка, супена лъжица и други, както и техни кратни.

За перорално приложение, фармацевтичните състави съгласно изобретението могат да бъдат във вид на твърди дозирани форми, като например, таблетки (както за приемане чрез поглъщане, така и за дъвчене), капсули или желатинови капсули, получени по обичайните методи с фармацевтично приемливи пълнители и носители, като свързващи средства (например, предварително желатинизирано царевично брашно, поливинилпиролидон, хидроксипропилметилцелулоза и други), пълнители (например, лактоза, микрокристална целулоза, калциев фосфат и други), смазващи вещества (например, магнезиев стеарат, талк, силициев диоксид и други), дезинтегратори (например, картофено нишесте, натриев нишестен гликолат и други), овлажнители (като, натриев лаурилсулфат) и други подобни. Такива таблетки могат да бъдат покрити по известни методи за целта.

Течни препарати за орално приложение могат да бъдат под формата на, например, разтвори, сиропи или суспензии, или могат да се формулират като сух продукт за смесване с вода и/или друг подходящ течен носител преди употреба. Такива течни препарати могат да се получат по общоприетите за целта метода, по желание с други фармацевтично приемливи добавки, като суспендиращи средства (например, сорбитолов сироп, метилцелулоза, хидроксипропилметилцелулоза или хидрогенирани ядивни мазнини), емулгатори (например, лецитин или акация), неводни носители (например, бадемово масло, мастни естери или етилов алкохол), подсладители, вкусови добавки, маскиращи средства и консерванти (например, метилови или пропилови р-хидроксибензоати).

Фармацевтично приемливите подсладители, които могат да се използват във фармацевтичните състави съгласно изобретението съдържат, за предпочитане, най-малко един силен подсладител, като аспартам, калиев ацесулфам, натриев цикламат, алимат, дихидрохалконов подсладител, монелин, сукра лоза (4,Г,6’-трихлоро-4,Г,6’-тридеоксигалактозахароза) или, за предпочитане, захарин, натриев или калциев захарин и по желание, най-малко един основен подсладител, като сорбитол, манитол, фруктоза, захароза, малтоза, изомалц, глюкоза, хидриран глюкозен сироп, ксилитол, карамел или мед. Силните подсладители е подходящо да се използват в- ниски концентрации. Например, в случай на натриев захарин, концентрацията може да бъде в границите от около 0.04% до 0.1% (тегло/обем) от крайната форма. Основният подсладител може да <!*·*· се използва ефективно в по-високи концентрации в границите от около 10% до около 35%, за предпочитане от около 10% до 15% (тегло/обем).

фармацевтично приемливите вкусови добавки, които могат да маскират по-горчиви на вкус ингредиенти в по-слаби дозирани форми, са за предпочитане плодови вкусови добавки, такива като с вкус на череша, малина, касис или ягода. Комбинация от две вкусови добавки може да даде много добри резултати. За по-силни дозирани форми, може да са необходими по-силни фармацевтично приемливи вкусови добавки, като ·- “карамел шоколад”, мента, “фантазия” и други подобни. Всяка вкусова добавка може да се съдържа в крайния състав в концентрация в границите от около 0.05% до 1% (тегло/обем). Поблагоприятно е използването на комбинации от изброените силни вкусови добавки. За предпочитане, се използва вкусова добавка, която не се променя или не загубва вкуса си и/или цвета си при условията на получаване на дозираните форми.

Бифенилкарбоксамидните съединения съгласно изобретението могат да се формулират за парентерално приложение чрез инжектиране, за удобство, интравенозно, интрамускулно или подкожно инжектиране, като например, болусна инжекция • · · · • · • · · ·

или непрекъсната интравенозна инфузия. Инжекционните форми могат да бъдат единична дозирана форма, като например, в ампули или контейнери с множество дози, включително с добавен консервант. Те могат да бъдат под формата на суспензии, разтвори или емулсии в маслени или водни носители и могат да съдържат формулиращи средства, като изотониращи, суспендиращи, стабилизиращи и/или диспергиращи такива. Алтернативно, активният ингредиент може да бъде под формата на прах за смесване с подходящ носител, като например, стерилна вода без пироген, преди употреба. Бифенилкарбоксамидните съединения съгласно изобретението могат да се формулират и като ректални състави, като супозитории или задържащи клизми, например, съдържащи обичайните основи за супозитори, като какаово масло и/или други глицериди.

Бифенилкарбоксамидните съединения съгласно изобретението могат да се използват заедно с други фармацевтични средства, по-специално фармацевтичните състави съгласно изобретението могат да съдържат допълнително най-малко едно допълнително средство, понижаващо липиди, което води до така наречената “комбинирана липид-понижаваща терапия”. Допълнителното средство, понижаващо липиди, може да бъде, например, известно лекарство, обичайно използвано за третиране на хиперлипидемия, като например, смола, усилваща екскрецията на жлъчна киселина, производно на фибринова киселина или никотинова киселина, както бяха споменати в предшестващото състояние на техниката. Подходящи допълнителни средства, понижаващи холестерола, са и инхибитори на холестеролния биосинтез и инхибитори на холестеролна абсорбция, особено инихибитори на HMG-CoA редуктаза и инхибитори на HMG-CoA синтаза, инхибитори на генна експресия • · · ······ · ···· ··· ·· • · ····· ·· • · ΛΑ* · · · · ··· ••••zy ·· ··· ·· на HMG-CoA редуктаза, инхибитори на СЕТР, инхибитори на АСАТ, инхибитори на скваленова синтетаза и други подобни.

Всеки инхибитор на HMG-CoA редуктаза може да се използва като второто съединение във варианта за комбинирана терапия съгласно изобретението. Терминът “инхибитор на HMG-CoA редуктаза”, както е използван тук, ако не е казано друго, се отнася до съединение, което инхибира биотрансформацията на хидроксиметилглутарил-коензим А до мевалонова киселина, която се катализира от ензима HMG-CoA редуктаза. Такова инхибиране може да се определи лесно от специалиста в областта със стандартни опити, като например Methods of Enzymology (1981) 71:455-509. Примерни съединения са описани, например, в патент на САЩ N2 4,231,938 (включително ловастатин), патент на САЩ № 4,444,784 (включително симвастатин), патент на САЩ № 4,739,073 (включително флувастатин), патент на САЩ № 4,346,227 (включително правастатин), ЕР-А-491,226 (включително ривастатин) и патент на САЩ № 4,647,576 (включително аторвастатин).

Всеки инхибитор на HMG-CoA синтаза може да се използва като второто съединение във варианта за комбинирана терапия съгласно изобретението. Терминът “инхибитор на HMG-CoA синтаза”, както е използван тук, ако не е казано друго, се отнася до съединение, което инхибира биосинтеза на хидроксиметилглутарил-коензим А от ацетил-коензим А и ацетоацетил-коензим А, който се катализира от ензима HMG-CoA синтаза. Такова инхибиране може да се определи лесно от специалиста в областта със стандартни опити, като например Methods of Enzymology (1985) 110:19-26. Примерни съединения са описани, например, в патент на САЩ № 5,120,729, отнасящ се до производни на бета-лактам, патент на САЩ № 5,064,856, • · ···· ·

отнасящ се до производни на спиро-лактон и патент на САЩ №

4,847,271, отнасящ се до оксетанови съединения.

Всеки инхибитор на HMG-CoA редуктазна генна експресия може да се използва като второ съединение във варианта за комбинирана терапия съгласно изобретението. Тези средства могат да бъдат инхибитори на HMG-CoA редуктазна транскрипция, които блокират транскрипцията на ДНК или инхибитори на транслация, които предотвратяват транслацията на иРНК, кодираща за HMG-CoA редуктаза в протеин. Такива инхибитори могат, както да влияят на транскрипция или транслация директно, така и да се биотрансформират в съединения с по-горе споменатите свойства с помощта на един или повече ензими на холестеролната биосинтетична каскада или могат да доведат до акумулиране на метаболит с по-горе споменатите действия. Такава регулация може да се определи лесно от специалиста в областта със стандартни опити, като например Methods of Enzymology (1985) 1 10:9-19. Примерни съединения са описани, например, в патент на САЩ № 5,041,432 и от Е.I.Mercer, Prog. Lip. Res. (1993) 32:357-416.

Всеки инхибитор на СЕТР може да се използва като второто съединение във варианта за комбинирана терапия съгласно изобретението. Терминът “инхибитор на СЕТР”, както е използван тук, ако не е казано друго, се отнася за съединение, което инхибира протеиновия холестерилестерен трансфер (СЕТР), който медиира транспортирането на различни холестерилови естери и триглицериди от HDL до LDL и VLDL. Примерни съединения са описани, например, в патент на САЩ N° 5,512,548, в J. Antibiot. (1996) 49(8):815-816 и Bioorg. Med. Chem. Lett. (1996) 6:1951-1954.

• · · 4 · 4 • 44

J#»?»

Всеки инхибитор на АСАТ може да се използва като второто съединение във варианта за комбинирана терапия съгласно изобретението. Терминът “инхибитор на АСАТ”, както е използван тук, ако не е казано друго, се отнася за съединение, което инхибира вътреклетъчната естерификация на хранителния холестерол посредством ензима ацил СоА:холестеролацилтрансфераза. Такова инхибиране може да се определи лесно от специалиста в тази област съгласно стандартни изследвания, като метода на Heider et al., Journal of Lipid Research (1983) 24:1127. Примерни съединения са описани, например, в патент на САЩ № 5,510,379, в WO 96/26948 и WO 96/10559.

Всеки инхибитор на скваленова синтетаза може да се използва като второто съединение във варианта за комбинирана терапия съгласно изобретението. Терминът “инхибитор на скваленова синтетаза”, както е използван тук, ако не е казано друго, се отнася до съединение, което инхибира кондензацията на две молекули фарнезилпирофосфат до образуване на сквален, която се катализира от ензима на скваленова синтетаза. Такова инхибиране може да се определи лесно от специалиста в областта със стандартни методи, като например Methods of Enzymology (1985) 110:359-373. Примерни съединения са описани, например, в ЕР-А-567,026, в ЕР-А-645,378 и в ЕР-А645,377.

Този, който е специалист по лечение на хиперлипидемия, ще определи лесно терапевтично ефективното количество бифенилкарбоксамидно съединение съгласно изобретението от опитните резултати, представени тук по-долу. По принцип се предвижда терапевтично ефективното количество да бъде от около 0.001 mg/kg до около 5 mg/kg телесно тегло, за пред• ·· ·· ···· · ···· ···· ··· ·· · • · ····· ·· · • ···· ···· · • ·λ/>· · · · · · ·

.....-*·32 ·........

почитане от около 0.01 mg/kg до около 0.5 mg/kg телесно тегло на болния, подлежащ на лечение. Може да се окаже подходящо терапевтично ефективната доза да се приложи под формата на две или повече поддози през подходящи интервали през деня. Тези поддози могат да се формулират като единични дозирани форми, по желание всяка съдържаща от около 0.1 mg до около 350 mg, по-специално от около 1 до около 200 mg активен ингредиент в единична дозирана форма.

Точната дозировка и честотата на прилагане зависят, както е известно на специалиста, от конкретното използвано бифенилкарбоксамидно съединение с формула (I), конкретното третирано състояние, остротата на третираното състояние, възрастта, теглото и общото физическо състояние на отделния болен, както и от друго лечение (включително, с по-горе споменатите допълнителни средства, понижаващи липиди), което може да се прилага на болния. Освен това, споменатото ефективно дневно количество може да бъде по-високо или пониско, в зависимост от реакцията на лекувания болен и/или в зависимост от преценката на лекаря, предписващ бифенилкарбоксамидните съединения съгласно изобретението. Ето защо, граничните ефективни дневни количества, споменати погоре, са само насочващи.

Опитна част

В методите, описани по-долу, се използват следващите съкращения: “ACN” означава ацетонитрил; “THF” означава тетрахидрофуран; “DCM” е дихлорометан; “DIPE” означава диизопропилетер; “DMF” е Л/,А/-диметилформамид; “NMP” означава М-метил-2-пиролидон; “TFA” означава трифлуороцетна киселина; “TIS” означава триизопропилсилан; “DIPEA” означава ди• · · · « · • · « ·

изопропилетиламин; “MIK” означава метилизобутилкетон; “BINAP” означава 2,2’-бис(дифенилфосфино)-1,1’-бинафтил; и “TMSOTf” означава триметилсилилтрифлат.

А. Синтез на междинните съединения

За включващия комбинации подход се получават редица междинни смоли, като се излиза от смоли, които са търговски продукти:

Схема 2:

NOVABIOCHEM ^смола <¹ >

-64-0261

DIPEA, DMAP, СН₂С1₂ стайна температура

R^b = водород или CF₃

R^b

смола (2-а) : R^b = Н смола (2-b) : R^b - CF₃ • · · · й · « « · · · · · · • · · · * · ♦ ·· · • · ····· ·· · • · 34·- · · · ·· · • · 9 · · · · ····· ·· · ·

Пример А.1

Смес от Novabiochem 01-64-0261, търговска смола (25.1 д),

4-бромоанилин (24 д) и титанов(1\/) изопропоксид (41 ml) в DCM (400 ml) се разбърква бавно в продължение на 1 час при стайна температура. Добавя се натриев триацетоксиборохидрид (30 д) и реакционната смес се разбърква една нощ при стайна температура. Добавя се метанол (50 ml) и сместа се разбърква 1 час, след което се филтрува, промива се веднъж с DCM, веднъж с метанол и след това веднъж с DCM (200 ml) + DIPEA (20 ml), промива се трикратно първо с DCM, следвано от метанол, след това се суши и се получават 29.28 g смола, идентифицирана като смола (1) в схема 2, която се използва в следващия реакционен етап без допълнително пречистване.

Пример А.2

2-фенилбензоена киселина (8.3 д) се разтваря в DCM (100 ml). Добавя се тионилхлорид (10 д). Добавят се 10 капки DMF и сместа се разбърква и нагрява при температурата на кипене 1 час. Разтворителят се изпарява. Към остатъка се добавя DCM (три пъти по 50 ml) и разтворителят се изпарява. Остатъкът се разтваря в DCM (50 ml). Този разтвор се добавя към смес на смолата (1) от пример А.1 (14.64 g), DIPEA (24 ml) и 4-диметиламинопиридин (оттук нататък се споменава като DMAP) (0.5 д) в DCM (150 ml). Реакционната смес се разклаща една нощ при стайна температура, след което се филтрува и остатъкът от филтруването се промива със 100 ml DMF + 20 ml DIPEA, след това с метанол, вода, DCM, метанол, DCM и метанол, суши се и се получават 15.73 g смола, идентифицирана като смола (2-а) в схема 2.

киселина • ·· ·· *··· «* ···· • · » 4 «·« ··4 • · ····· ·· е • · · · * · 4 4 ·· • · ос· · ♦··»· ··· <·ΊΙ·0Ο »· ··« 4&·♦

Пример А.З

4’(трифлуорометил)-2-.бифенил карбоксилна (14.64 д) се разтваря в DCM (100 ml). Добавя се DMF (1 ml). Добавя се тионилхлорид (10 д) и сместа се разбърква и се нагрява при температурата на кипене 1 час. Разтворителят се изпарява. Добавя се двукратно DCM по 50 ml, след което разтворителят се изпарява. Остатъкът се разтваря в DCM (50 ml). Разтворът се добавя към смес на смолата (1) от пример А.1 (14.64 g), DIPEA (24 ml) и DMAP (05. д) в DCM (150 ml). Реакционната смес се разклаща 4 часа при стайна температура, след което се филтрува и остатъкът върху филтъра се промива със 100 ml DMF + 20 ml DIPEA, слоде което се промива трикратно, първо с DCM и след това с метанол и накрая се суши. Този реакционен продукт реагира още веднъж с половината от началните количества 4’-(трифлоурометил)-2-бифенилкарбоксилна киселина, тионилхлорид, DIPEA и DMAP. Реакционната смес се разклаща една нощ при стайна температура, след това се филтрува и филтърният остатък се разклаща с DMF + 20 ml DIPEA, след това с метанол, вода, метанол, DCM, метанол, DCM + метанол, след това се суши, като се получават 17.48 g смола, идентифицирана като смола (2-Ь) в схема 2.

Пример А.4

а) Разтвор на 4’-(трифлуорометил)-[1,1 ’-бифенил]-2-карбонилхлорид (0.019 mol) в DCM (50 ml) се добавя бавно при 5°С към смес от 1-амино-4-йодо-бензен (0.017 mol) и триетиламин (0.026 mol) в DCM (40 ml). Сместа се разбърква при стайна температура 1 час, след което се промива със HCI 1N и след това с К₂СО₃ 10%. Органичният слой се отделя, суши се и се филтрува, а разтворителят се изпарява. Остатъкът кристали-

·«·· • ·· ♦ · ♦··· · ···»··« · · · • · ····· · · · • · · · * ···· · • · Q Λ · · ···♦ ·····»> ϋθ·· «·» ·· ·· зира от DIPE. Утайката се филтрува и се суши, като се получават 6.1 g М-(4-йодофенил)-4’-(трифлуорометил)-[1 ,Г-бифенил]2-карбоксамид (междинно съединение 1; т.т. 147°С).

b) Смес от междинно съединение (1) (0.012 mol), N-алилфталимид (0.012 mol), паладиев(П) ацетат (0.01 mol) и триетиламин (0.024 mol) се разбърква при 100°С в продължение на 12 часа в бомбер, след което се разтваря в DCM и се промива с калиев карбонат 10%. Органичният слой се отделя, суши се и се филтрува, а разтворителят се изпарява. Остатъкът кристализира от ACN. Утайката се филтрува, суши се и се получават 3.2 g Л/-[4-[(1Е)-3-(1,3-дихидро-1,3-диокси-2Н-изоиндол-2-ил)-1пропенил]фенил]-4’-(трифлуорометил)-[1,1 ’-бифенил]-2-карбоксамид (междинно съединение 2; т.т. 190°С).

c) Смес от междинно съединение (2) (0.005 mol) и воден разтвор на хидразин (0.005 mol) в етанол (30 ml) се разбърква и се нагрява при температурата на кипене 2 часа. Утайката се филтрува и се промива с етанол. Добавя се вода. Суспензията се алкализира с натриев хидроксид и се филтрува върху целит. Целитът се промива с етилацетат. филтратът се екстрахира с етилацетат и се промива с калиев карбонат, след това с натриев хлорид. Органичният слой се отделя, суши се и се филтрува, а разтворителят се изпарява. Остатъкът кристализира от ACN. Утайката се филтрува и се суши, като се получават 2.5 g Λ/-[4-[(1 Е)-3-(3-амино-1 -пропенил]фенил]-4’-(трифлуорометил)-[1,1’-бифенил]-2-карбоксамид (междинно съединение 3 т.т. 190°С).

• · ·· · · · · • ·· • ·· · · • ·· л ·· • · · · · • · · · · · • ·· • · · • ·· • · ·· • · · ·

В. Синтез на крайните съединения

Пример В.1

Суспензия на BINAP (0.00014 mol) в

NMP (1 ml) се добавя към смола (2-b) (0.00014 mol) и натриев трет.-бутоксид (0.00252 mol). Добавя се 1,2-диаминоетан (0.0021 mol) в NMP (2 ml) и сместа се разбърква mol) в NMP (1 ml) при 105°С. Сместа под аргон. Добавя се Pd₂(dba)₃ (0.000028 реакционната смес се разклаща 19 часа охлажда, филтрува се и филтърният остаDMF, вода, DMF(3x), вода (Зх), DMF (Зх), се тък се промива с (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и NMP (2х). Добавя се NMP Добавя се метил-2-бромо-2-фенилацетат (0.0007 mol) в ml). Добавя се DIPEA (0.3 ml) и реакционната смес се

СН₃ОН (3 ml). NMP (1 разклаща 18 часа при стайна температура. Реакционната смес се филтрува, промива се с DMF и вода, след това с DMF (Зх), вода (Зх), DMF (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и DCM (Зх). Добавя се разтвор на TFA/TIS/DCM (49:2:49) (4 ml) и сместа се разклаща 1 час при стайна температура. Сместа се филтрува и се добавя още TFA/TIS/DCM (49:2:49) (1.5 ml). Сместа се разклаща 15 минути, филтрува се, промива се с DCM (2 ml), след това филтратите се продухват под азот. Остатъкът се пречиства чрез ВЕТХ върху Purospher Star RP-18 (20 g, 5 μπι; елуент: ((0.5% NH₄OAc във H₂O)/CH₃CN 90/10)/СН₃ОН/CH₃CN (0 min) 75/25/0, (10.00 min) 0/50/50, (16.00 min) 0/0/100, (18.10-20 min) 75/25/0. Желаните фракции се събират и органичният разтворител се изпарява. Водният концентрат се обработва с воден разтвор на натриев карбонат, след което се екстрахира с DCM. Екстрактът се отделя чрез Extrelut и филтратите се продухват до сухо под азот при 50°С. Остатъкът се суши допълнително (вакуумно, 50°С), като се получават 0.006 g от съединение 1.

• · · ·· ···· ·· ···· ···· ··· ·· · • · ····· ·· · • Q*Q · · · · · · · • · » Ο ©· ~ ·· ··· · · ··

Съединенията, идентифицирани като № 2 до № 29 в следващата таблица F-1, се получават по подобен начин, като се прилага същата опитна процедура и се замести 1,2-диаминоетан с подходящия реакционоспособен диамин.

Пример В.2

NMP (2 ml) се добавя към смола (2-а) (0.00014 mol). Добавят се BINAP (0.00014 mol) и натриев трет.-бутоксид (0.00252 mol). Добавя се 1,2-диаминоетан (0.0021 mol) в NMP (1 ml) и сместа се разклаща 1 час под аргон. Добавя се Pd₂(dba)₃ (0.000028 mol) в NMP (1 ml) и реакционната смес се разклаща 18 часа при 105°С. Сместа се охлажда, филтрува се и филтърният остатък се промива с DMF-вода 50-50, DMF (Зх), вода (Зх), DMF (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и NMP (2х). Добавя се NMP (3 ml). Добавя се метил-2-бромо-2-фенилацетат (0.0007 mol) в NMP (1 ml). Добавя се DIPEA (0.300 ml) и реакционната смес се разклаща 18 часа при стайна температура. Реакционната смес се филтрува, промива се с DMF и вода, след това с DMF (Зх), вода (Зх), DMF (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и DCM (Зх). Добавя се разтвор на TFA/TIS/DCM (49:2:49) (4 ml) и сместа се разклаща 2 часа при стайна температура, след което се филтрува. Добавя се още TFA/TIS/DCM (49:2:49) (2 ml). Реакционната смес се разклаща 15 минути и се филтрува. Филтърният остатък се промива с DCM (2 ml), след това филтратите се продухват под азот. Остатъкът се пречиства чрез ВЕТХ върху Purospher Star RP-18 (20 g, 5 pm; елуент: ((0.5% NH₄OAc във H₂O)/CH₃CN 90/10)/CH₃OH/CH₃CN (0 min) 75/25/0, (10.00 min) 0/50/50, (16.00 min) 0/0/100, (18.10-20 min) 75/25/0. Желаните фракции се събират и органичният разтворител се изпарява. Водният концентрат се об• · · ·· ···· · · ···· ···· ··· ·· · • · ····· ·· · • _ Q _· · · · · · · • · · · · ·· ··· ·· ·· работва c воден разтвор на натриев карбонат, след което се екстрахира с DCM. Екстрактът се отделя и филтратите се продухват до сухо под азот при 50°С. Остатъкът се суши допълнително (вакуумно, 50°С), като се получават 0.007 g от съединение 30.

Съединенията, идентифицирани като № 31 до № 58 в следващата таблица F-1, се получават по подобен начин, като се прилага същата опитна процедура и се замести 1,2-диаминоетан с подходящия реакционоспособен диамин.

Пример В.З

NMP (2 ml) се добавя към смола (2-а) (0.00014 mol). Добавят се на порции BINAP (0.00014 mol) и натриев трет.-бутоксид (0.00252 mol). Добавя се 4-амино-1-трет.-бутоксикарбонилпиперидин (0.0021 mol) в NMP (1 ml) и сместа се разклаща 1 час под азот. Добавя се Pd₂(dba)₃ (0.000028 mol) в NMP (1 ml) и реакционната смес се разклаща 18 часа при 105°С. Сместа се охлажда, филтрува се и филтърният остатък се промива с DMFвода 50-50, DMF (Зх), вода (Зх), DMF (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и DCM (Зх). Добавят се TMSOTf (1 М) и 2,6-лутидин (1.5 М) в DCM (3 ml) и сместа се разклаща 2 часа при стайна температура. Реакционната смес се филтрува, промива се с DCM (Зх) и се добавя метанол (4 ml). Сместа се разклаща 1 час при стайна температура, филтрува се и филтърният остатък се промива с DCM (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и веднъж с NMP. Добавя се NMP (3 ml). Добавя се етил-2-бромо-2-фенилацетат (0.0007 mol) в NMP (1 ml). Добавя се DIPEA (0.3 ml) и реакционната смес се разклаща 20 часа при стайна температура. Реакционната смес се филтрува, промива се трикратно с DMF, 3 х вода, DMF (Зх), • ·· ·· · ··· · · ···· ··· · • · ····· · : .· .’40 - · ’ ^: .

CH3OH (3x), DCM (Зх), CH3OH (Зх) и DCM (Зх). Добавя се TFA/TIS/DCM (49:2:49) (4 ml) и сместа се разклаща 1 час при стайна температура, след което се филтрува. Добавя се още TFA/TIS/DCM (49:2:49) (2 ml) и сместа се разклаща 30 минути, след което се филтрува и се промива с DCM (2 ml), след това филтратите се продухват под азот при 50°С. Остатъкът се пречиства чрез ВЕТХ върху Purospher Star RP-18 (20 g, 5 μητ; елуент: ((0.5% NH₄OAc във H₂O)/CH₃CN 90/10)/CH₃OH/CH₃CN (0 min) 75/25/0, (10.00 min) 0/50/50, (16.00 min) 0/0/100, (18.1020 min) 75/25/0. Желаните фракции се събират и органичният разтворител се изпарява. Водният концентрат се обработва с воден разтвор на натриев карбонат, след което се екстрахира с DCM. Екстрактът се отделя и филтратите се продухват до сухо под азот при 50°С. Остатъкът се суши допълнително (вакуумно, 55°С), като се получават 0.007 g от съединение 59.

Съединенията, идентифицирани като N° 60 до Ns 96 в следващата таблица F-1, се получават по подобен начин, като се прилага същата опитна процедура и се замести 4-амино-1трет.-бутоксикарбонилпиперидин с подходящия реакционоспособен диамин.

Пример В.4

Смола (2-b) (0.00014 mol) се промива с NMP (2 ml). Добавят се BINAP (0.00014 mol) и натриев трет.-бутоксид (0.00252 mol). Добавя се 4-амино-1-трет.-бутоксикарбонилпиперидин (0.0021 mol) в NMP (1 ml). Добавя се NMP (3 ml) и сместа се разклаща 1 час под азот. Добавя се Pd₂(dba)₃ (0.000028 mol) в NMP (1 ml) и реакционната смес се разклаща 18 часа при 105°С. Сместа се охлажда, филтрува се и филтърният остатък се промива с DMF, DMF-вода 50-50, DMF (Зх), вода (Зх), DMF (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и DCM (Зх). Добавят се TMSOTf (1 М) и 2,6-лутидин (1.5 М) в DCM (3 ml) и сместа се разклаща 2 часа при стайна температура. Реакционната смес се филтрува, промива се с DCM (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и DCM (Зх), СН₃ОН (Зх), след това веднъж с NMP (2х). Добавя се NMP (3 ml). Добавя се метил-2-бромо-2-фенилацетат (0.160 д) в NMP (1 ml). Добавя се DIPEA (0.3 ml) и реакционната смес се разклаща 20 часа при стайна температура, филтрува се, промива се с DMF, след това с DMF-вода 50-50, DMF (Зх), вода (Зх), DMF (Зх), СН₃ОН (Зх), DCM (Зх), СН₃ОН (Зх) и DCM (Зх). Добавя се TFA/TIS/DCM (49:2:49) (4 ml) и сместа се разклаща 1 час, след което се филтрува. Добавя се още TFA/TIS/DCM (49:2:49) (2 ml) и реакционната смес се разклаща 30 минути, след което се филтрува. Филтратите се продухват до сухо под азот при 50°С. Остатъкът се пречиства чрез ВЕТХ върху Purospher Star RP-18 (20 g, 5 μίτι; елуент: ((0.5% NH₄OAc във H₂O)/CH₃CN 90/10)/CH₃OH/CH₃CN (0 min) 75/25/0, (10.00 min) 0/50/50, (16.00 min) 0/0/100, (18.10-20 min) 75/25/0. Желаните фракции се събират и органичният разтво^w рител се изпарява. Водният концентрат се обработва с воден разтвор на натриев карбонат, след което се екстрахира с DCM. Екстрактът се отделя и филтратите се продухват до сухо под азот при 50°С. Остатъкът се суши допълнително (вакуумно, 50°С), като се получават 0.031 g от съединение 97.

Съединенията, идентифицирани като № 98 до № 136 в следващата таблица F-1, се получават по подобен начин, като се прилага същата опитна процедура и се замести 4-амино-1трет.-бутоксикарбонилпиперидин с подходящия реакционоспособен диамин.

• ·

• · · ·

Пример В.5

Смес от междинно съединение (3) (0.006 mol) метил 2бромо-2-фенилацетат (0.011 mol), триетиламин (1.6 ml) и тетрабутиламониев йодид (0.001 mol) в THF (20 ml) се разбърква при стайна температура 8 часа. Добавя се вода. Сместа се екстрахира с етилацетат. Органичният слой се отделя, суши се и се филтрува, а разтворителят се изпарява. Остатъкът се пречиства чрез колонна хроматография върху силикагел (елуент: СН₂С1₂/СН₃ОН 98.5/1.5) и кристализира от диетилетер, като се получава съединение (137) с т.т. 142°С.

В таблица F-1 са изброени съединенията, получени съгласно някой от горните примери. В таблицата .C₂HF₃O₂ означава трифлуороацетатната сол.

Таблица F-1

Т| IZ γ°	F F & I l| H
съединение №1; пример В.1	съединение № 2; пример В.1
F\/F ΐΓι / Ч° Ν\ L *1 н	F F
съединение № 3; пример В.1	съединение № 4; пример В.1

F F Μ- NH Μ ο Iav Γ 1] η	A Д 0 Χ0Α0 I ι] η
съединение № 5; пример Β.1	(транс); съед. N° 6; пример Β.1
Vo Ο F\/-F 1—( P~F (J NH A r' AAA II] h	(0 F F °αο '\/F _ NH 0' УаДУ II] н
съединение № 7; пример Β.1	съединение № 8; пример Β.1
F><F i ϊ У0' n-<	ζ F F °vo __ΝΗ 0' AAV l· I] H
съединение № 9; пример Β.1	съединение № 10; пример Β.1
“Π 0° < !·%	A? Д Χαα Г I] н
(транс);съед. № 11; пример Β.1	съединение № 12; пример В.1

χ F F °Φ0 X^F ^^-NH ajL >0^ΝΗ	ill 7 0
съединение № 13; пример B.1	съединение № 14; пример B.1
F\c/F	F F Ов7О F\^F _-NH 0' x Г Jj h
съединение № 15; пример B.1	съединение N° 16; пример B.1
(f NH X 0 Ia,u Г i| h	V NH O F\/F i—( jS-F (J NH 0 0 Xjw Γ l] h
(транс); съед.№ 17; пример B.1	съединение № 18; пример B.1
NH F F °^rO hX^F _NH 0' XiNV l· ι) h	rA >CjL 7 (Tjj h X
съединение № 19; пример B.1	съединение № 20; пример B.1

·« ··♦·

• * ···· • · · • · · · ·

f f \ П Νχ f II ίιΓ Z“NH и 'ο	___ “П ~П^П ΞΖ 5Х 1 ιΎ т
съединение № 21; пример В.1	съединение N° 22; пример В.1
VNhQ сг;мн 0 IaaJ I ι| н	P^F σ ΝΗ A /-7 IaaJ Li] h
(транс) съед. N° 23; пример В.1	съединение N° 24; пример В.1
ΝΗ F F °7€) F\/F ^NH 0' XiNV Γ i] h	(f^) / NH (7 JJ H 4
съединение N° 25; пример В.1	съединение № 26; пример В.1
f_f	\jh F F 70 0' X ДЛ Г I] h
съединение N° 27; пример В.1	съединение N° 28; пример В.1

• ·· ·· ···· · ·»·· ···· · · · ♦ · · • · ·_Λ _ · · · · · · · • · t dfi·- · · · · · • · ·* '-Ч · · · · ·

-9-л-----али

-V.^> Ό NH X 0 Xanv llj h	r^i г' Μ 0 ^/ΝΗ ΧΛΝν ΓΗ η
(транс); съед. №29; пример B.1	съединение № 30; пример В.2
°Λό _ΝΗ / ХдлТ Γ I] η	.. \
съединение № 31; пример В.2	съединение № 32; пример В.2
L Д Ο /\/Νχ 4 / уΡ Д	Г^| Μ 0 ДАЛ/ Γ 1] h
съединение № 33; пример В.2	съединение № 34; пример В.2
< 0 _-NH Μ 0 χ^ΝΗ XanV Μ η	(0 /Ех
съединение № 35; пример В.2	съединение № 36; пример В.2

1 ί гт^УоЛ_ Cj '0	0 о /XV L JJ н
съединение № 37; пример В.2	съединение N° 38; пример В.2
°Λό _-ΝΗ УХ ' Μ 0 AAV Μ η	λ
съединение № 39; пример В.2	съединение N° 40; пример В.2
9 ϊ	Ар σ ΝΗ А г1 Xlv Γ ι| н
съединение № 41; пример В.2	съединение N° 42; пример В.2
( a\JL	М о γΝίτ Cj '0
съединение № 43; пример В.2	съединение N° 44; пример В.2

Μ 0 ДЛаТ 1 1) н	^ΝΗ _.ΝΗ Μ 0 AAV l· l| Η
съединение № 45; пример В.2	съединение № 46; пример В.2
Γί / ΝΗ Тд аанх=ХО	Υ ϊ Vnh-7 и ' о
съединение № 47; пример В.2	съединение № 48; пример В.2
Χ-Ό __ΝΗ п Ia-u 1 I] н	а-Р ϋ NH 0 0 ΑΧ 0 AAV llj h
съединение № 49; пример В.2	(транс);съед. № 50; пример В.2
°4ό __ΝΗ И ДАА 1 1) н	0 2 AAV I I] h
съединение № 51; пример В.2	съединение № 52; пример В.2

• 44 44 4444 4 ····

4 4 · 444 44 4

4 44444 44 4

:..- 4*9.-..

°Яо __ΝΗ Π ΧιΝν ΓΗ η	V1 о 4 aav ΓΗ н
съединение № 53; пример В.2	(транс) съед. № 54; пример В.2
^ΝΗ °Яо -ΝΗ Π ajl jCTnh C > η	VNhO cfjNH 0 A>nv Г н и
съединение № 55; пример В.2	(транс);съед. № 56; пример В.2
JJH °Я0 ^NH П 7^ AAV Γ H h	(f ΝΗ о 4 AAV ΓΗ н
съединение № 57; пример В.2	(транс);съед. № 58; пример В.2
( o’ M 0 «ί· γ-'Κ AAV ΓΗ н	1 1] н
съединение № 59; пример В.З	съединение № 60; пример В.З

• ··	·· ····	4 **	·· »·
·· · »	• · 9	• ·	е
• ·	• · ···	• a ·
	• · · · ·· ··

Ч·»·

%> o F Ιν.,ΧΙ Γ 1] h	II] h
съединение N° 61; пример В.З	съединение N° 62; пример, В.З
0 XanV Г I] h
съединение N° 63; пример В.З	съединение N° 64; пример В.З
ο U 0 ^ΝΗ AAV Γ I] н	УУ Г I] н
съединение N° 65; пример В.З	съединение № 66; пример В.З
; ί” A о AAV l· l] H	Г 1] н
съединение N° 67; пример В.З	съединение N° 68; пример В.З

л

ЧадF“

W

( NH 0 ψ i? Xanv Г 1] h	ΓΗ н
съединение № 69; пример В.З	съединение № 70; пример В.З
(. NH ο ϊ3 Г/ 0 ΥγΛ ΛΑΜ ΓΗ η	Г Н н
съединение № 71; пример В.З	съединение № 72; пример В.З
NH 0 Г/ i? rY'T-NH Xw Г I] h	Г ι| н
съединение № 73; пример В.З	съединение № 74; пример В.З
NH Ъо 0 XW I H h	0 Α-σ°Χ ГП н
съединение № 75; пример В.З	съединение № 76; пример В.З

#***

o ХЛХ Г Η h
съединение № 77; пример В.З	съединение № 78; пример В.З
0	о ОХ 0 AAV ГН н
съединение № 79; пример В.З	съединение № 80; пример В.З
4о О ДД Г Н н	ГН н
съединение № 81; пример В.З	съединение № 82; пример В.З
Г Н н	0 00 0 AAV ГН н
съединение № 83; пример В.З	съединение N° 84; пример В.З

•· ·· ···· r« ···· • ♦ · · · ·· · • · · · · · · · ·

0 xw l· l| Η	·· ··· ·· ·· ΓΗ η
съединение № 85; пример В.З	съединение № 86; пример В.З
b.u't Г 1] н	0 ΧΑΛΙ I J н
съединение № 87; пример В.З	съединение № 88; пример В.З
г ΝΗ Ύο 0 X1NV Г J н	о /— V-NH Г || н
съединение № 89; пример В.З	съединение № 90; пример В.З
о /— y-NH ШГ ъ 1 1) н	( NH 0 X/NXJ Г ι) н
съединение № 91; пример В.З	съединение № 92; пример В.З

• · · · · ···· ·· ···· ···· ··· ·· · • · · · · · · ·· · • V. . · · ···· • · · - SA 4»· · · · ··

NH Ύο 0 ZAV II] н	o у—z \ у—NH Г ι] н
съединение № 93; пример В.З	съединение № 94; пример В.З
о /—/ y_NH ~~ HN—/ хъсХ ъ Г 1] н	NH 0 ЛЛА Г 1] н
съединение № 95; пример В.З	съединение № 96; пример В.З
к> XW 1 ι] н	f0<f V1
съединение № 97; пример В.4	съединение № 98; пример В.4
F 0=R) шГ l· I] H	FA \ W
съединение № 99; пример В.4	съединение N9100; пример В.4

• · · ·

FxF w F wN —( 1 l| h	“к> X 0 XxNXJ Г I] н
съединение № 101; пример В.4	съединение №102; пример В.4
£ I I] η	Г |] Η
съединение № 103; пример В.4	съединение №104; пример В.4
un—ς ШГ ъ ΓΗ н	\ X 0 Xw Г Н н
съединение № 105; пример В.4	съединение №106; пример В.4
Г 1| н	Г || н
съединение № 107; пример В.4	съединение №108; пример В.4

hn—Λ ϊαχχ5 ъ l· ij h	( NH Ίο XF 0 ХШ Γ Η н
съединение N° 109; пример В.4	съединение №110; пример В.4
F%<F V	ΓΗ н
съединение N° 111; пример В.4	съединение №112; пример В.4
Jk F HN -/ W ъ Г i] h	ΝΗ ΙΟ Г I) н
съединение N° 113; пример В.4	съединение №114; пример В.4
ΓΗ н	ο \ ν-Ί 1О Г Н н
съединение № 115; пример В.4	съединение №116; пример В.4

FxF °yX JXF WN —ζ ъ Γ ι| н	Fx<F \ Voz 0 р
съединение № 117; пример В.4	съединение №118; пример В.4
X' ”1° XW Г I] Η	!
съединение № 119; пример В.4	съединение №120; пример В.4
F X 0 W' ΓΗ н	Fy; \У^~ Χσσθ ΓΗ н
съединение № 121; пример В.4	съединение №122; пример В.4
ь Ъ Xw Г I) н	у X X XX Г I) н
съединение № 123; пример В.4	съединение №124; пример В.4

♦ • · ♦· • ♦ • · · ·

• ·

X 0 Г 1] н	FYF f \jX XvX Г I] h
съединение № 125; пример В.4	съединение №126; пример В.4
? X ν1 V i? Д/nV l· l] H	g i AAV Г lj h
съединение № 127; пример В.4	съединение №128; пример В.4
( NH F X Q ХШ' l· I) H	Fy; \ lx- XvX Г lj h
съединение № 129; пример В.4	съединение №130; пример В.4
NH a ’X A i? д/ν II] h	NH X II] h
съединение № 131; пример В.4	съединение №132; пример В.4

• ·· ·♦ ···· ···· ······· · · · • · ····· ·· · • · · V л· ···· · - 59· - · · · · · ··· ♦··· ··· ·· ··
NH F Ύο X Q ДУ I I] Η
съединение № 133; пример В.4	съединение №134; пример В.4
? NH yF Έθ Xo Li] h	? NH . F To X /1 Γι] h
съединение № 135; пример В.4	съединение №136; пример В.4
F\/F [XF ογΑ YJ? jfr^V)
съединение № 137; пример В.4

C. фармакологични примери

C.1 .Количествено определяне на секрецията на АроВ

HepG2 клетки се култивират в 24-гнездови панички в МЕМ Rega 3, съдържаща 10% телешки ембрионален серум. При 70% сливане, средата се сменя и се добавя опитното съединение или носител (DMSO, 0.4% крайна концентрация). След 24 часа инкубиране, средата се пренася в епруветки на Епендорф и се избистря чрез центрофугиране. Към супернатантата се добавя овче антитяло, насочено срещу ароВ и сместа се държи при

9

9 9999

9 99

8°С в продължение на 24 часа. След това се добавя заешко анти-овче антитяло и имунният комплекс се оставя да се утаи за 24 часа при 8°С. Имуноутайката се уплътнява чрез центро фугиране в продължение на 25 минути при 1320 g и се промива двукратно с буфер, съдържащ 40 mM Mops, 40 тМ NaH₂PO₄, 100 тМ NaF, 0.2 тМ DTT, 5 тМ EDTA, 5 тМ EGTA, 1% Triton-X-100,

0.5% натриев деоксихолат (DOC), 0.1% SDS, 0.2 μΜ левпептин и 0.2 μΜ PMSF. Радиоактивността на унайката се определя количествено чрез течно сцинтилационно броене.

Получените стойности за 1С₅₀ са изброени в таблица С.1.

Таблица С.1 : р!С50 стойности ( = -log IC₅₀ стойност)

съединение №	plC50
1	7.149
2	6.499
3	6.116
4	7.007
5	5.992
6	5.683
7	6.482
8	6.888
9	6.247
10	6.023
11	5.862
12	6.162
13	6.312
14	6.028

съединение №	plC50
25	6.023
26	5.706
27	6.204
28	5.826
29	6.123
98	5.801
100	7.38
101	7.388
102	<5.523
103	5.796
104	>7.523
105	6.737
106	5.523
107	5.805

• ·

съедине- ние N°	plC50
15	6.121
16	5.899
17	6.092
18	>7.523
19	6.641
20	5.715
21	6.296
22	5.987
23	5.805
24	6.766

съединение N°	pl С50
108	7.161
109	6.823
110	5.93
111	6.458
112	7.404
113	7.97
114	5.583
115	6.023
116	7.023
117	>7.523

С.2. Опит с МТР (протеинов микрозомиален триглицериден трансфер)

Активността на МТР се определя като се използва опит, подобен на този, описан от J.R. Wetterau и D.B. Zilversmit в Chemistry and Physics of Lipids, 38, 205-222 (1985). За да се приготвят донорните и акцепторните везикули, съответните липиди в хлороформ се поставят в стъклена опитна епруветка и се сушат под поток от азот. Към изсушения липид се добавя буфер, съдържащ 15 тМ Tris-HCI pH 7.5, 1 тМ EDTA, 40 тМ NaCI, 0.02% NaN₃ (опитен буфер). Сместа се завихря за кратко време и липидите се оставят да се хидратират 2 0 минути върху лед. След това се приготвят везикули чрез ултразвукова баня (Branson 2200) при стайна температура за максимум 15 минути. Във всички везикулни препарати се включва бутилиран хидрокситолуен с концентрация 0.1%. Сместа за опита с липидния трансфер съдържа донорни везикули (40 mmol фосфатидилхолин, 7.5 mol % кардиолипин и 0.25 mol % глицерол три [1ft ft ft ft • · ft ft ft ft ft··· ··· ft ft · • · ft···· ·· · • · · * ···· ··· ···· ~ “· · · · · · · ¹⁴С]-олеат), акцепторни везикули (240 nmol фосфатидилхолин) и 5 mg BSA в общ обем 675 μΙ в 1.5 ml микроценрофужна епруветка. Добавят се опитни съединения, разтворени в DMSO (0.13% крайна концентрация). След 5 минути предварително инкубиране при 37°С, реакцията започва чрез добавянето на МТР в 100 μΙ диализен буфер. Реакцията се спира чрез добавянето на 400 μΙ DEAE-52 целулоза, предварително уравновесена в 15 mM Tris-HCI pH 7.5, 1 тМ EDTA, 0.02% NaN₃ (1:1, об./об.). Сместа се разбърква 4 минути и се центрофугира 2 минути при

J#»..

w максимална скорост в центрофуга на Епендорф (4°С), за да се пелетизират DEAE-52-свързаните донорни везикули. Отчита се аликвотна част от супернатантата, съдържаща акцепторните липозоми и се използват [¹⁴С]-импулса, за да се изчисли процентът триглицериден трансфер от донорни към акцепторни везикули.

Claims (10)

1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

   1. Съединение с формула (I) неговите N-оксиди, фармацевтично приемливите му присъединителни с киселина соли и стереохимичните му изомерни фор ми, като р¹, р² и р³ са цели числа, които са поотделно от 1 до 3;

   всеки R’ е избран поотделно от водород, С₁₄алкил, С,.«алкилокси, хало, хидрокси, меркапто, циано, нитро, С_Ь4алкилтио или полихалоСт-балкил, амино, С^алкиламино и ди(С₁.₄алкил) амино;

   / всеки R² е избран поотделно от водород, С₁₄алкил, Смалкилокси, хало или трифлуорометил;

   R³ е водород или Смалкил;

   всеки R⁴ е избран поотделно от водород, Смалкил, С^алкил окси, хало или трифлуорометил;

   Z е двувалентен радикал с формула (а-1)

   R⁵ R⁶

   I I —х¹—(СН₂)_П—X²—

   R⁵ (а-3)

   R⁵ (а-4) • ·· 9 9 9 9 99 9 9 9 99

   99 9 9 9 9 9 9 99

   9 9 9 9 9 9 9 9 99 • · 9 9 · · · · 99

   9 9 9 9 9 9 9 99

   999 9999 _ 9 9 999 99 в която η е цяло число от 2 до 4 и остатъкът -(СН₂)_П- в радикал (а-1) може, по желание, да бъде заместен с един или два С₁₄. алкил;

   m и т’ са цели числа от 1 до 3;

   R⁵ и R⁶ са избрани поотделно от водород, С,_₆алкил или арил;

   X¹ и X² са избрани поотделно от СН, N или sp² хибридизиран въглероден атом и в радикал (а-1) поне един от X¹ или X² е N;

   А означава връзка, С^балкандиил по желание заместен с една или две групи, избрани от арил, хетероарил и С₃.₁₀циклоалкил;

   В означава водород; Сьюалкил; арил или хетероарил, всеки заместен по желание с група, избрана от хало, циано, нитро, С₁₄ал килокси, амино, С^^алкиламино, ди^.юалкил^мино, С^юацил, Ст-юалкилтио, С_г10алкоксикарбонил, С^юалкиламинокарбонил и ди(С_ь10алкил)аминокарбонил; арилС₁₁₀алкил; хетероарилСт-юалкил; С₃.₁₀циклоалкил; полихалоС₁₆алкил; С₃.₆_ алкенил; С₃.₆алкинил; NR⁷R⁸; или OR⁹;

   като R⁷ и R⁸ означават поотделно водород, Ст.юалкил; арил или хетероарил, всеки заместен по желание с група, избрана от хало, циано, С_Ь4алкилокси, амино, С_Г10алкиламино, ди^. ₁₀алкил)амино, С^юацил, С^юалкилтио, С^юалкиламинокарбонил и ди(С₁.₁₀алкил)аминокарбонил; арилСт.юалкил; хетероарилС^юалкил; С₃.₁₀циклоалкил; С₇.₁₀полициклоалкил, полихало С^балкил, С₃_₈алкенил; С_{3 8}алкинил, кондензиран бензо-С₅_₈циклоалкил, и където R⁷ и R⁸ взети заедно с азотния атом, с който са свързани, могат да образуват наситен хетероциклен радикал с от 4 до 8 въглеродни атома; и където R⁹ означава Сьюалкил; арил или хетероарил, всеки заместен по желание с група, избрана от хало, циано, нитро, С,_ ₄алкилокси, амино, С_Ь10алкиламино, ди(С!_₁₀алкил)амино, С^юацил, Сьюалкилтио, Сь₁₀алкиламинокарбонил и ди(С_Ь10алкил)• ·· ·♦·· · ··♦· • · · · · · ·· · · • · · · · · · ·· · • · · Ar- · · · ··

   ... .... -..(3(3.. .·..

   аминокарбонил; арилС_Ь10алкил; хетероарилС^юалкил; С₃.₁₀.

   циклоалкил; С₇.₁₀полициклоалкил; полихалоС₁₆ал кил; С₃.₈алкенил; С₃.₈алкинил; или кондензиран бензоС₅.₈циклоалкил.
2. 2. Съединение съгласно претенция 1, в което R¹ е водород или трифлуорометил; R², R³ и R⁴ са водород; и Z е двувалентен радикал с формула (а-1), в която всеки от X¹ и X² е азот, η е цялото число 2, a R⁵ и R⁶ са всеки поотделно водород или метил.
3. 3. Съединение съгласно претенция 1, в което R¹ е водород

   Ч- или трифлуорометил; R , R и R са водород; и Ζ е двувалентен радикал с формула (а-2) или (а-3), в които X¹ е азот, m и т’ са цяло число 1, a R⁵ и R⁶ са всеки поотделно водород или метил.
4. 4. Съединение съгласно претенция 1, в което R¹ е водород или трифлуорометил; R², R³ и R⁴ са водород; и Z е двувалентен радикал с формула (а-2) или (а-3), в които X¹ е азот, m е 2, т’ е 1, a R⁵ и R⁶ са всеки поотделно водород или метил.
5. 5. Съединение съгласно претенция 1, в което R¹ е водород или трифлуорометил; R², R³ и R⁴ са водород; и Z е двувалентен радикал с формула (а-4), в която m е 2 и т’ е 1, a R⁵ и R⁶ са всеки поотделно водород или метил.
6. 6. Съединение съгласно всяка претенция от 1 до 5, в което А е С₁₆алкандиил, заместен с фенил и В е С₁₄алкилокси или С_{ь 10}алкиламино.
7. 7. фармацевтичен състав, характеризиращ се с това, че съдържа фармацевтично приемлив носител и терапевтично активно количество от съединение съгласно всяка претенция от 1 до 6.
8. 8. Метод за получаване на фармацевтичен състав съгласно претенция 7, характеризиращ се с това, че терапевтично ак- • · · ··· ♦ ··♦·

   -» · · · ♦ ♦ • ···· · · · « · c ···« · чв&.г ·..··..· тивно количество от съединение съгласно всяка претенция от

   1 до 6 се смесва интимно с фармацевтично приемлив носител.
9. 9. Съединение съгласно всяка претенция от 1 до 6 за из- ползване като лекарство.
10. 10. Метод за получаване на съединение с формула (I), харак- теризиращ се с това, че

    а) междинно съединение с формула (II), в която В, A ,Z, R⁴ и р³ са определени, както в претенция 1

    Чая·* (II) взаимодейства с бифенилкарбоксилна киселина или халид с формула (III), в която R¹ и R², р¹ и р² са, както са определени във формула (I) и Y¹ е избран от хидрокси и хало, в поне един инертен за реакцията разтворител и по желание, в присъствието на подходяща основа (III)

    b) междинно съединение с формула (IV) (IV) в която R¹, R², R³, R⁴, А и Z, р¹, р² и р³ са определени, както в претенция 1 и Y² е избран от хидрокси и хало, взаимодейства с междинно съединение (V) с формула В-Н, където В е NR⁷R⁸ ···· или OR⁹ и R⁷, R⁸ и R⁹ са определени, както в претенция 1, в поне един, инертен за реакцията разтворител и по желание, в присъствието на най-малко един свързващ реагент и/или подходяща основа;

    с) междинното съединение с формула (VI), в която R¹, R², R³, R⁴, р¹, р² и р³ са определени, както в претенция 1 и Y³ е избран от хало, В(ОН)₂, алкилборонати и техни циклични аналози, взаимодейства с реагент с формула (VII), в която В, А и Z са определени както в претенция 1, в най-малко един инертен за реакцията разтворител и по желание, в присъствието на наймалко един свързващ реагент, преходен метал и/или поне един лиганд;

    о в

    (VII)

    d) или, съединения с формула (I) се превръщат едно в друго, като се следват известни реакции на превръщане; или, по желание, съединение с формула (I) се превръща в присъединителна с киселина сол, или обратно, присъединителна с киселина сол на съединение с формула (I) се превръща в свободна основна форма с алкали; и, по желание, се получават негови стереохимично изомерни форми.