BG107119A

BG107119A - Бензоилпиразоли и тяхното приложение като хербициди

Info

Publication number: BG107119A
Application number: BG107119A
Authority: BG
Inventors: Monika Schmitt; Almsick Andreas Van; Rainer Preuss; Lothar Willms; Thomas Auler; Hermann Bieringer; Felix Thurwachter
Original assignee: Bayer Cropscience Gmbh
Priority date: 2000-03-31
Filing date: 2002-09-18
Publication date: 2003-05-30
Also published as: AU2001287299B2; CA2403942C; TWI239953B; CN1187335C; ES2269446T3; RU2276665C2; CN1422258A; HU228171B1; RU2002129575A; PL207287B1; ZA200207829B; US20020065200A1; HUP0300268A2; US6420317B1; SK13972002A3; BR0109636A; NZ521642A; RS50437B; CA2403942A1; BRPI0109636B1

Abstract

Изобретението се отнася до бензоилпиразоли с общаформула, в която R1, R2, R3, R4 и R5 имат значенията, посочени в описанието, а n има стойност от 0 до 2, и до тяхното приложение като хербициди.

Description

Област на техниката

Изобретението се отнася до техническата област на хербицидите и в частност до тази на хербицидите за селективна борба с плевели и бурени в култури от полезни растения.

Предшестващо състояние на техниката

От различни трудове е известно, че определени бензоилпиразоли притежават хербицидни свойства. В немската патентна заявка DOS 25 13 750 се описват такива 1-алкил-4-бензоил-5-хидроксипиразоли и 1алкил-4-бензоил-5-тиоипиразоли, които предпочитано са заместени при фениловия пръстен с един или два остатъка. Освен водород като предпочитани остатъци при 2-ра позиция се съобщават бром, хлор, йод, метил- и нитро-, при 3-та позиция - метокси-, при 4-та позиция - хлор, метокси-, метилсулфонил- и нитро-, а при 5-та позиция - метил-. Хидрокси-, съответно тио-групата в описаните съединения евентуално е заместена с различни остатъци, като например ацилови остатъци. В J5 5033-45 се съобщават други 5-хидроксипиразоли и 5-тиоипиразоли, в които хидрокси-, съответно тио-групата основно е заместена с различни остатъци. US 4,643,757 представя 1-метил-4-бензоилпиразоли като хербициди, които предпочитано имат при 2-ра позиция на фениловия пръстен халоген, нитро- или сулфонилметил-, при 3-та позиция водород, халоген или метил-, а при 4-та позиция - халоген или сулфонилметил-. В ЕР-А 0 203 428 като хербициди се представят 1 алкил-4-бензоилпиразоли, които предпочитано имат при 2-ра позиция на фениловия пръстен халоген или метил-, при 3-та позиция водород или метил-, а при 4-та поцизия - халоген или сулфонилметил-.

Известните от тези трудове съединения, обаче, често показват недостатъчна хербицидна ефективност и/или недостатъчна поносимост от растителните култури. Поради това, задача на настоящото изобретение е предоставянето на хербицидно-активни съединения, които притежават - спрямо известните от състоянието на техниката съединения - подобрени хербицидни качества, както и подобрена поносимост от растителни култури.

Техническа същност на изобретението

Установено е, че определени 4-бензоилпиразоли, които са заместени с подбрани остатъци при специфични позиции, са особено подходящи като хербициди. Обект на настоящото изобретение са съединения от Формула (I) или техните соли,

като

R¹ е метил или етил;

R² е трифлуорометил;

R³ е водород, метил или етил;

R⁴ е метил, етил или п-пропил;

R⁵ е водород, (СгСб)-апкилкарбонипмет1лп, (СгС_л)-апюлпсупфон1лп, фенилсулфонил, бензил, бензоилметил, едно- или многократно заместен с халоген (С1-С₃)-алкилсулфонил, еднократно заместен с метил или халоген фенилсулфонил, едно- или многократно заместен с халоген, нитро- или метокси-група бензил, или едно- или многократно заместен с халоген, нитро-, метилова или метокси-група бензоилметил, и η е 0,1 или 2.

В случая, когато R⁵ означава водород, съединенията от изобретението с Формула (I) могат да са под формата на различни тавтомерни структури, което е в зависимост от външните условия, като например разтворители и рН-стойност:

Според вида на заместителите съединенията от общата Формула (I) съдържат кисел протон, който може да бъде отстранен чрез взаимодействие с основа. Като основи са подходящи, например, хидриди, хидроксиди и карбонати на литий, натрий, калий, магнезий и калций, както и амоняк и органични амини като триетиламин и пиридин. Такива соли също са обект на изобретението.

Във Формула (I) и всички следващи формули алкиловите остатъци с повече от два въглеродни атома могат да бъдат право- или разклонено-верижни. Алкилови остатъци са например метил-, етил-, пили ί-пропил-, η-, ί-, t- или 2-бутил-, пентили, хексили като η-хексил-, ίхексил- и 1,3-диметилбутил-. Халоген означава флуор, хлор, бром или йод. Тозил обозначава 4-метилфенилсулфонил.

Ако една група е многократно заместена с остатъци, следва да се разбира, че тази група е заместена с един или повече еднакви или различни от посочените остатъци.

Според вида и свързването на заместителите, съединенията от общата Формула (I) могат да са под формата на стереоизомери. Ако, например, са налице един или повече асиметрични въглеродни атоми, се получават енантиомери и диастереомери. Стероизомерите се получават от добиваните при производството смеси съгласно обичайните методи на разделяне, например чрез хроматографски методи на разделяне. Стереоизомерите могат също да бъдат селективно получени чрез провеждане на стереоселективни реакции при използване на оптично актив^ изходни и/или помощни вещества. Изобретението се отнася и до в^цда стереоизомери и техните смеси, които са обхванати от общата Формула (I), но не са специфично дефинирани.

От особен интерес са съединения с общата Формула (I), в които η означава 2.

Предпочитани са съединения с общата Формула (I), в които

R¹ означава метил и

R³ означава водород или метил.

R⁴ означава метил или етил.

Особено предпочитани са съединения с общата Формула (I), в които

R⁵ означава метилсулфонил, етилсулфонил, л-пропилсулфонил, фенилсулфонил, 4-метилфенилил, бензил, бензоилметил, нитробензоилметил или 4-флуорбензоилметил.

Също така особено предпочитани са съединения с общата Формула (I), в които R⁵ означава водород.

Най- предпочитани са съединения с общата Формула (I), в които R³ означава метил.

Ако не е дефинирано по друг начин, във всички следващи посочени формули заместителите и символите имат същото значение, както е описано за Формула (]).

Съединения от изобретението, в които R⁵ означава водород, могат, например, да бъдат получени съгласно представения в Схема 1 и известен от DOS 25 13 750 метод, посредством катализирано с основа свързване на халогенид на бензоевата киселина с пиразолон, или съгласно представения в Схема 2 и известен от ЕР-А 0 186 117 метод, посредством катализирано с основа свързване на халогенид на бензоевата киселина с пиразолон и последващо прехвърляне.

Схема 1

Схема 2

(I)

Съединения съгласно изобретението, в които R⁵ има друго значение, а не водород, се получават съгласно Схема 3, при целесъобразност - от получените съгласно Схема 1 и Схема 2 съединения, като се извършва катализирана с основа реакция с подходящо аципиращо средство R⁵-X, като X обозначава отделяща се група като халоген. Такива методи са известни, например от DOS 25 13 750.

Използваните в горните схеми изходни съединения са търговски достъпни или могат да бъдат получени съгласно известните методи. Така например, пиразолоните от формула (II) могат да бъдат получени съгласно описаните в ЕР-А 0 240 001 и J. Prakt. Chem. 315, 382, (1973), методи, а бензоилхлоридите от формула (III) - съгласно описаните методи в ЕР-А 0 527 036.

Съединенията съгласно изобретението от Формула (I) показват отлично хербицидно действие срещу широк спектър на стопански значими едно- и двусемеделни вредни растения. Трудно унищожими многогодишни плевели, които се развиват от ризоми, коренови израстъци или други трайни органи, също са в обхвата на тези съединения. При това, принципно е без значение дали субстанциите се прилагат преди сеитбата, преди покълването или след покълването.

Подробно се споменават, например, някои представители на едно- и двусемеделната плевелна флора, които могат да бъдат контролирани чрез съединенията от изобретението, без това упоменаване да означава ограничаване до определени видове. От страна на едносемеделните плевелни видове добре се повлияват, например, видовете Avena, Lolium, Alopecurus, Phalaris, Echinochloa, Digitaria, Setaria и Cyperus от групата на едногодишните, а от страна на многогодишните видове добре се влияят Agropyron, Cynodon, Imperata и Sorghum, както и издръжливи видове на Cyperus. При двусемеделните wплевелни видове спектърът на действие се простира върху видове като например Galium, Viola, Veronica, Lamium, Stellaria, Amaranthus, Sinapis, Ipomoea, Sida, Matricaria и Abutilon от едногодишната група, както и върху Convolvulus, Cirsium, Rumex и Artemisia от многогодишните плевелни видове. Наличните при специфичните културелни условия за ориза вредни растения, като например Echinochloa, Sagittaria, Alisma, Eleocharis, Scirpus и Cyperus, също се повлияват отлично от съединенията на изобретението. Ако съединенията от изобретението се приложат преди поникването от земната повърхност, то така се предотвратява напълно или покълването на плевелните семена, или плевелите израстват до стадия на покълване, но след това спират растежа си и измират напълно в рамките на три до четири седмици. При приложение на веществата върху зелените части на растенията след поникването им, много бързо след третирането настъпва драстично спиране на растежа и плевелните растения остават в съответния на времето на приложение стадий на растеж или измират след известно време, така че по този начин много рано и трайно се отстранява вредната за културните растения плевелна конкуренция. В частност, съединенията от изобретението показват отлично действие срещу Apera spica venti, Chenopodium album, Lamium purpureum, Polygonum convolvulus, Stellaria media, Veronica hederifolia, Veronica persica, Viola tricolor, както и срещу видове Amaranthus, Galium и Kochia.

Въпреки че съединията от изобретението показват отлична хербицидна активност срещу едно- и двусемеделни плевели, културните растения от стопански значимите култури, като например пшеница, ечемик, ръж, ориз, царевица, захарно цвекло, памук и соя, се повлияват незначително или въобще не се увреждат. Съединенията показват особено добра поносимост при зърнени видове като пшеница, ечемик и царевица, и най-вече при пшеницата. Поради това тези съединения са особено подходящи за селективна борба с нежелани растения в селскостопански насаждения или при декоративни насаждения.

Въз основа на хербицидните им качества тези съединения могат да се прилагат и за борба с вредни растения в култури на известни или на разработвани, генетично променени растения. Трансгенните растения се отличават принципно с особено полезни качества, например с резистентност спрямо определени пестициди, най-вече спрямо определени хербициди, с резистентност спрямо болести по растенията или причинители на такива болести, като например насекоми, или микроорганизми като гъби, бактерии или вируси. Други особени качества са тези по отношение на добива, например количество, качество, съхраняемост, състав и специални съдържими вещества. Известни са трансгенни растения с повишено съдържание на нишесте или променено качество на нишестето, или такива с друг състав на мастни киселини.

Предпочита се приложението на съединенията от изобретението с Формула (I) или на техните соли при стопански значими трансгенни култури на полезни и декоративни растения, като например зърнени култури като пшеница, ечемик, ръж, овес, просо, ориз, маниока и царевица, или при култури на захарно цвекло, памук, соя, рапица, картофи, домати, грах и други зеленчукови сортове. Съединенията от изобретението с Формула (I) предпочитано се прилагат като хербициди при полезни растителни култури, които са резистентни спрямо фитотоксичните свойства на хербицидите, съответно са с генетично постигната резистентност.

Традиционните начини за производство на нови растения, които показват модифицирани качества в сравнение с досега наличните растения, се състоят, например, в класически методи на отглеждане и получаване на мутанти. Алтернативно, нови растения с променени качества могат да бъдат получени с помощта на генно-технически методи (виж например ЕР-А-0221044, ЕР-А-0131624). В много случаи се описват, например

- Генно-технически промени на културни растения чрез модификация на синтезираното в растенията нишесте (например WO 92/11376, WO 92/14827, WO 91 /19806),

- Трасгенни културни растения, които са резистентни спрямо определени хербициди от типа глуфозинати (например ЕР-А 0 242 236, ЕР-А 0 242 246) или глифозати (WO 92/00377), или сулфонилурейни средство (ЕР-А-0257993, US-A-5013659),

- Трансгенни културни растения, например памук, със способността да произвеждат токсини на Bacillus thuringiensis (Bt-токсини), които правят растенията резистентни спрямо определени вредители (ЕР-А 0 142 924, ЕР-А 0 193 259),

- Трансгенни културни растения с променено съдържание на мастни киселини (WO 91/13972).

По принцип са известни множество молекулярно-биологични техники, чрез които могат да бъдат получавани нови трансгенни растения с променени качества (виж например Sambrock et al., 1989, Molecular Cloning, A Laboratory Manual, 2^nd Ed., Cold Spring Harbor Laboratory Press, Cold Spring Harbor, NY; или Winnacker “Gene und Clone”, VCH Weinheim 2. Auflage 1996 или Christou, “Trends in Plant Science” 1 (1996) 423-431). За такива генно-технически манипулации молекулите нуклеинови киселини могат да бъдат прехвърлени в ζ* плазмиди, които позволяват мутагенеза или промяна на последователности чрез рекомбинация на ДНК-последователности. С помощта на горепосочените стандартни методи могат, например, да бъдат предприети размяна на основи, отстраняване на частични последователности или добавяне на естествени или синтетични последователности. За свързването на ДНК-фрагменти помежду им могат да се прилагат адаптори или линкери към фрагментите.

Производството на растителни клетки с намалена активност на даден генен продукт може, например, да бъде постигнато чрез експресията на поне една съответна “antisense”-PHK (=РНК с обратен смисъл) за една “sense’’-РНК (=РНК с определен смисъл), за да се получи ефект на ко-супресия, или чрез експресия на поне един съответно конструиран рибозим, който специфично разцепва транскрипти на горепосочения генен продукт.

Тук, от една страна, могат да се прилагат ДНК-молекули, които обхващат цялата кодираща последователност на един генен продукт, включително налични фланкиращи последователности, както и ДНКмолекули, които обхващат само части на кодиращата последователност, като тези части трябва да бъдат достатъчно дълги, за да предизвикат в клетките “antisense’’-ефект. Възможно е и приложението на ДНК-последователности, които имат висока степен на хомоложност спрямо кодиращите последователности на даден генен продукт, но не са напълно идентични.

При експресията на молекули от нуклеинови киселини в растения синтезираният протеин може да се намира в който и да е компартимент на растителната клетка. За да се постигне, обаче, локализиране в ζ* определен компартимент, може, например, кодиращата област да се свърже с ДНК-последователности, които осъществяват локализирането в определен компартимент. Такива последователности са известни на специалиста в областта (виж например Braun et al., EMBO J. 11 (1992), 3219-3227; Wolter et al., Proc. Natl. Acad., Sci. USA 85 91998), 846-859; Sonnewald et al., Plant J. 1 (1991), 95-106).

Трансгенните растителни клетки могат да бъдат регенерирани до цели растения чрез известни техники. При трансгенните растения може принципно да става въпрос за растения от които и да е растителни видове, т.е. както едносемеделни, така и двусемеделни растения. Така могат да бъдат получени трансгенни растения, които притежават променени качества поради свръхекспресия, супресия или инхибиране на хомоложни (=естествени) гени или генни последователности, или експресия на хетероложни (=чужди) гени или генни последователности.

При приложението на веществата от изобретението в трансгенни култури освен наблюдаваните в други култури действия спрямо вредни растения често се изявяват действия, които за специфични за приложението в съответната трасгенна култура, например променен или специално разширен плевелен спектър, който трябва да бъде унищожен; променени количества на приложение, които трябва да се използват при това приложение; предпочитано добра възможност за комбиниране с хербицидите, срещу които трансгенната култура е резистентна; както и повлияване на растежа и добива на трансгенните културни растения. Поради това, обект на изобретението е и приложението на съединенията от изобретението като хербициди за борба с вредни растения при трансгенни културни растения.

Освен това, субстанциите от изобретението показват превъзходни растежно-регулиращи свойства при културни растения. Те действат регулиращо върху обмяната на веществата, присъща за растенията, и така могат да бъдат прилагани за целенасочено повлияване на растителни съставки и за облекчаване на жътвата, например чрез предизвикване на изсушаване и ограничаване на растежа. По-нататък, те са приложими и при общото контролиране и потискане на нежелан вегетативен растеж, без да предизвикват измиране на растенията. Потискането на вегетативния растеж играе голяма роля при много едно- и двусемеделни култури, тъй като чрез него може да се намали или напълно да отпадне съхраняването.

Съединенията от изобретението могат да бъдат прилагани под формата на прахове за разпръскване, емулгируеми концентрати, разтвори за напръскване, средства за напрашаване или гранулати, при обичайните начини на изготвяне. Поради това, друг обект на изобретението са и хербицидните средства, които съдържат съединенията от Формула (I). Съединенията от Формула (I) могат да бъдат формулирани по различни начини, в съответствие с това, какви биологични и/или химично-физически параметри са зададени. Като възможности за формулиране в съображение влизат, например:

прахове за напръскване (WP), водноразтворими прахове (SP), водноразтворими концентрати, емулгируеми концентрати (ЕС), емулсии (EW), като например “масло-във-вода” емулсии и “вода-в-масло” емулсии, разтвори за разпръскване, суспензионни концентрати (SC), дисперсии в маслена или водна основа, маслено-разтворими разтвори, средства за напрашаване (DP), капсулни суспензии (CS), средства за обеззаразяване, гранулати за приложение върху посеви и земя, гранулати (GR) под формата на микрогранулати, гранулати за разпръскване, за абсорбиране и адсорбиране, водно-дисперсни гранулати (WG), водно-разтворими гранулати (SG), ULV-състави, микрокапсули и восъчни форми. Отделните видове формулировки са известни по принцип и са описани, например, в: Winnacker-Kuchler, “Chemische Technologie”, Том 7, С. Hauser Verlag Munchen, 4. изд. 1986, Wade von Valkenburg, “Pesticide Formulations”, Marcel Dekker, N.Y., 1973; K. Martens, “Spray Drying” Handbook, 3^rd Ed. 1979, G. Goodwin Ltd. London.

Небходимите за формулирането помощни вещества като инертни материали, тензиди, разтворители и други допълнителни средства също са познати и са описани, например, в: Watkins, “Hanbook of Insecticide Dust Diluents and Carriers”, 2^nd Ed., Darland Books, Cadwell N.J., H.v.OJphen, “Introduction to Clay Colloid Chemistry”; 2^nd Ed., J. Wiley & Sons, N.Y.; C. Marsden, “Solvents Guide”; 2^nd Ed., Interscience, N.Y. 1963; McCutcheon’s “Detergents and Emulsifiers Annual”, MC Publ. Corp., Rodgewood N.J.; Sisley and Wood, “Encyclopedia of Surface Active Agents”, Chem. Publ. Co. Inc., N.Y. 1964; Schonfeldt, “Grenzflachenaktive Athylenoxidaddukte”, Wiss Verlagsgesekk., Stuttgart 1976; WinnackerKQchler, “Chemische Technologie”, Tom 7, C. Hauser Verlag Munchen, 4. Изд. 1986.

Праховете за разпръскване са равномерно диспергиращи се във вода препарати, които освен активното вещество и разредител или инертно вещество, съдържат още тензиди с йонен и/или нейонен характер (овлажнител, диспергиращо средство), например полиоксиетилирани алкилфеноли, полиоксиетилирани мастни алкохоли, полиоксиетилирани мастни амини, мастно-алкохолни полигликолетерни сулфати, алкансулфонати, алкилбензолсулфонати, 2,2’динафтилметан-6,6’-дисулфон-кисел натрий, лигнинсулфон-кисел натрий, дибутилнафталин-сулфон-кисел натрий или олеоилметилтаурин-кисел натрий. За производството на прахове за разпръскване хербицидните вещества се смилат фино, например в традиционните апаратури като чукови мелници, въздуходувни мелници и въздухоструйни мелници, като едновременно или след това се смесват с помощните вещества за формулиране.

Емулгируемите концентрати се изотвят чрез разтваряне на активното вещество в органичен разтворител, например бутанол, циклохексанон, DMF, ксилол или също в ароматни или въглеводороди с висока температура на кипене, или в смеси от тези разтворители при добавяне на един или повече тензиди с йонен и/или нейонен характер (емулгатори). Като емулгатори могат, например, да се използват: калциеви соли на алкиларилсулфоновата киселина като калциев додецилбензол-сулфонат или нейонни емулгатори като мастно-кисели полигликол-естери, алкиларил-полигликол-етери, мастно-алкохолни полигликол-етери, пропиленоксид-етиленоксидни кондензационни продукти, алкилови полиетери, сорбитанови естери като например сорбитанови мастно-кисели естери, или полиоксиетилен-сорбитанови естери като например полиоксиетилен-сорбитанови мастнокисели естери.

Средствата за напрашаване се получават при смилане на веществото с фино разпръснати твърди вещества, например талк, естествени глини като каолин, бентонит и пирофилит, или диатомеева пръст. Суспензионните концентрати могат да бъдат на водна или маслена основа. Те могат, например, да бъдат получени чрез мокро смилане в търговски достъпни зърнени мелници при евентуално добавяне на тензиди, както например бе упоменато вече при другите видове формулировки.

'iiabjjjjgg'

Емулсиите, например “масло-във вода” емулсии (EW), могат да бъдат получени, например, чрез разбъркване, колоидно смилане и/или статично смесване при използване на водни органични разтворители и евентуално на тензиди, както например бе упоменато вече при другите видове формулировки.

Гранулатите могат да бъдат получени или чрез разпръскване на веществото върху абсорбиращ гранулиран инертен материал, или чрез нанасяне на концентрати от веществото чрез залепващи средства, например поливинилалкохол, полиакрилно-кисел натрий или минерални масла, върху повърхността на носители като пясък, каолинити или върху гранулиран инертен материал. Подходящи активни съставки могат да бъдат гранулирани по обичайния начин за производството на торови средства - по желание - при смесване с торовете. Воднодиспергиращи гранулати обикновено се произвеждат съгласно традиционните методи като сушене при разпръскване, гранулиране при завихряне, дисково гранулиране, смесване във високоскоростни смесители и екструзия без твърд инертен материал.

За производството на дискови, конвейрни, екструдерни и гранулата при разпръскване виж, например, методите в “Spray-Drying Handbook” 3^Td Ed. 1979, G. Goodwin Ltd., London; J.E.Browning, “Agglomeration”, Chemical and Engineering 1967, стр. 147 ff; “Perry’s Chemical Engineer’s Handbook”, Ed., McGraw-Hill, New York 1973, стр.

8-57. За повече подробности при формулировката на средства за растителна защита виж, например, G.C.KIingman, “Weed Control as a Science”, John Wiley and Sons, Inc., New York, 1961, стр. 81-96 и J.D. Freyer, S.A. Evans, “Weed Control Handbook”, 5^th Ed., Blackwell Scientific Publications, Oxford, 1968, стр. 101-103.

Агрохимичните състави съдържат по правило 0.1 до 99% тегловни и особено 0.1 до 95% тегловни активно вещество от Формула (I). В праховете за разпръскване концентрациите на активното вещество са, например, около 10 до 90% тегловни, а остатъкът до 100% тегловни се състои от обичайните съставки за формулиране. При емулгируеми концентрати концентрацията на активното вещество може да бъде около 1 до 90, предпочитано 5 до 80% тегловни. Прахообразните състави съдържат 1 до 30% тегловни активно вещество, предпочитано минимум 5 до 20% тегловни активно вещество, а разтворите за напръскване съдържат около 0.05 до 80, предпочитано 2 до 50% тегловни активно вещество. При водно-дисперсионните гранулати съдържанието на активното вещество зависи отчасти от това, дали активното съединение е в течна или твърда форма и какви помощни средства за гранулиране, пълнители и пр. се използват. При воднодисперсионните гранулати съдържанието на активно вещество е, например, от 1 до 95% тегловни, предпочитано между 10 и 80% тегловни.

Посочените формулировки с активно вещество съдържат, освен това, по желание, обичайните средства за полепване, овлажняване, диспергиране, емулгиране, пенетриране, консервиране, против замръзване, както и разтворители, пълнители, носители и оцветители, средства против пянообразуване и изпаряване, както и такива, повлияващи pH-стойността и вискозитета.

На основата на тези формулировки могат да се изготвят и комбинации с други пестицидно действащи вещества, като например инсектициди, акарициди, хербициди, фунгициди, както и с торове и/или растежни регулатори, например под формата на готов състав или като смес за зареждане от резервоари.

Като комбинационни партньори за съединенията от изобретението при смесени състави или като смес за зареждане от резервоари са приложими известни вещества, каквито са описани, например в Weed Research 26, 441-445 (1986) или “The Pesticide Manual”, 11^fh Edition, The British Crop Protection Council and the Royal Soc. Of Chemistry, 1997, и цитираната там литература. Като известни хербициди, които могат да бъдат комбинирани със съединенията от Формула (I), трябва да бъдат споменати следните вещества (забележка: съединенията са обозначени или с “common name” = обичайно наименование съгласно Международната Организация по Стандартизация (ISO) или с химичното наименование, евентуално заедно с традиционния кодов номер):

Ацетохлор; ацифлуорен; аклонифен; АКН 7088, т.е. [[[1-[5[2-хлоро-4(трифлуорометил)-фенокси1-2-нитрофенил1-2-метоксиетилиден!-амино]окси]-оцетна киселина и -оцетно-кисел метилов естер; алахлор;

алоксидим; аметрин; амидосулфурон; амитрол; AMS, т.е. амониев сулфамат; анилофос; асулам; атразин; азимсулфурон (DPX-A8947); азипротрин; барбан; BAS 516 Н, т.е. 5-флуор-2-фетил-4Н-3,1бензоксазин-4-он; беназолин; бенфлуралин; бенфурезат; бенсулфуронметил; бенсулид; бентазон; бензофенап; бензофлуор; бензоилпропетил; бензтиазурон; биалафос; бифенокс; бромацил; бромобутид; бромофеноксим; бромоксинил; бромурон; буминафос; бузоксинон; бутахлор; бутамифос; бутенахлор; бутидазол; бутралин; бутилат; кафенстрол (СН-900); карбетамид; кафентразон (ICI-A0051); CDAA, т.е. 2-хлор-1М,М-ди-2-пропенилацетамид; CDEC, т.е. 2-хлоралил-естер на диетилдитиокарбаминова киселина; хлорметоксифен; хлорамбен; хлоразифоп-бутил; хлормезулон (IC1-A0051); хлорбромурон; хлорбуфам;хлорфенак; хлорфлурекол-метил; хлоридазон; хлоримурон етил; хлорнитрофен; хлоротолурон; хлороксурон; хлорпрофам; хлорсулфурон; хлортал-диметил; хлортиамид; цинметилин; циносулфурон; клетодим; клодинафоп и неговите естерни производни (например клодинафоп-пропаргил); кломазон; кломепроп; клопроксидим; клопиралид; кумилурон (JC 940); цианазин; циклоат; циклосулфамурон (АС 104); циклодиксим; циклурон; цихалофоп и неговите естерни производни (например бутилов есетр, DEH-112); циперкавт; ципразин; ципразол; даимурон; 2,4-DB; далапон; дезмедифам; дезметрин; ди-алати; дикамба; дихлорбенил; дихлорпроп; диклофоп и неговите естери като диклофоп-метил; диетатил; дифеноксурон; дифензокват; дифлуфеникан; димефурон; диметахлор; диметаметрин; диметенамид (SAN-582H); диметазон; кломазон; диметипин; диметрасулфурон; динитрамин; диносеб; динотерб; дифенамид; дипропетрин; дикват; дитиопир; диурон; DNOC; еглиназинетил; EL 77, т.е. 5-циано-1-(1,1 -диметилетил)-М-метил- 1Н-пиразол-4карбоксамид; ендотал; ЕРТС; еспрокарб; еталфлуралин;

етаметсулфурон-метил; етидимурон; етиозин; етофумезат; F5231, т.е. М-[2-хлор-4-флуор-5-[4-(3-флуорпропил)-4,5-дихидро-5-оксо-1Нтетразол-1-ил(-фенил]-енасулфонамид; етоксифен и неговите естери (например етилов естер, HN-252); етобензанид (HW 52); фенопроп; феноксан, феноксапроп и феноксапроп-Р, както и техните естери, например феноксапроп-Р-етил и феноксапроп-етил; феноксидим; фенурон; флампроп-метил; флазасулфурон; флуазифоп и флуазифоп-Р и техните естери, например флуазифоп-бутил и флуазифоп-Р-бутил; флухлоралин; флуметсулам; флуметурон; флумиклорак и неговите естери (например пентил-естер, S-23031); флумиоксазин (s-482№; флумипропин; флупоксам (KNW-739); флуородифен; флуорогликофенетил; флупропацил (UBIC-4243); флуридон; флурохлоридон; флуроксипир; флуртамон; фомезафен; фозамин; фурилоксифен; глуфозинат; глифозат; халозафен; халосулфурон и неговите естери (например метил-естер, NC-319); халоксифоп и неговите естери; халоксифоп-Р (= R-халоксифоп) и неговите естери; хексазинон; имазапир; имазаметабенз-метил; имазаквин и соли като амониевата сол; иоксинил; имазетаметапир; имазетапир; имазосулфурон; изокарбамид; изопропалин; изопротурон; изоурон; изоксабен; изоксапирифоп; карбутилат; лактофен; ленацил; линурон; МСРА; МСРВ; мекопроп; мефенацет; мефлуидид; метамитрон; метазахлор; метам; метабензиазурон; метазол; метоксифенон; метилдимрон; метабензурон; метобензурон; метобромурон; метолахлор; метосулам (XRD 511); метоксурон; метрибузин; метсулфурон-метил; МН; молинат; моналид; монолинурон; монурон; монокарбамид дихидрогенсулфат; МТ 128, т.е. 6-хлор-М-(3-хлор-2-пропенил)-5-метил-1М-фенил-3пиридазинамин; МТ 5950, т.е. 1М-[3-хлор-4-(1-метилетил)-фенил]-2метилпентанамид; напроалинид; напропамид; нафталам; NC 310, т.е. 4(2,4-дихлорбензоил)-1 -метил-5-бензилоксипиразол; небурон;

никосулфурон; нипираклофен; нитралин; нитрофен; нитрофлуорфен; норфлуразон; орбенкарб; оризалин; оксадиаргил (RP-020630); оксадиазон; оксифлуорфен; паракват; пебулат; пендиметалин; перфлуидон; фенизофарм; фенмедифарм; пиклорам; пиперофос; пирибутикарб; пирифеноп-бутил; претилахлор; примисулфурон-метил; проциазин; продиамин; профлуралин; проглиназин-етил; прометон; прометрин; пропахлор; пропанил; пропаквизафоп и неговите естери; пропазин; профам; пропизохлор; пропизамид; просулфалин; просулфокарб; просулфурон (CGA-152005); принахлор; пиразолинат; пиразон; пиразосулфурон-етил; пиразоксифен; пиридат; пиритиобак (К1Н-2031); пироксофоп и неговите естери (например пропаргил-естер); квинхлорак; квинмерак; квинофоп и неговите естерни производни, квизалофоп и квизалофоп-Р и техните естерни производни, например квизалофоп-етил; квизалофоп-Р-тефурил и -етил; ренридурон; римсулфурон (DPX-E 9636); S 275, т.е. 2-[4-хлор-2-флуор-5-(2пропинилокси)-фенил]-4,5,6,7-тетрахидро-2Н-индазол; секбуметон; сетоксидим; сидурон; симазин; симетрии; SN 106279, т.е. 2-[[7-[2-хлор-4(трифлуор-метил)-фенокси]-2-нафталенил]-окси]-пропанова киселина и - метилов естер; сулфентразон (FMC-97285, F-6285); сулфазурон; сулфометурон-метил; сулфозат (ICI-A0224); ТСА; тебутам (GCP-5544); тебутиурон; тербацил; тербукарб; тербухлор; тербуметон; тербутилазин; тербутрин; TFH 450, т.е. М,М-диетил-3-[(2-етил-6метилфенил)-сулфонил]-1Н-1,2,4-триазол-1-кароксамид; тенилхлор (NSK-850); тиазафлурон; тиазопир (Моп-13200); тидиазимин (SN-24085); тиобенкарб; тифенсулфурон-метил; тиокарбазил; тралкоксидим; триалати; триасулфурон; триазофенамид; трибенурон-метил; триклопир; тридифан; триетазин; трифлуралин; трифлусулфурон и естерите му (например метил-естер, DPX-666037); триметурон; тситодеф; вернолат; WL 110547, т.е. 5-фенокси-1-[3-(трифлуорметил)-фенил1-1Н-тетразол;

UBH-509; D-489; LS 82-556; KPP-300; NC-324; NC-330; KH-218; DPXN8189; SC-0774; DOWCO-535; DK-8910; V-53482; PP-600; MBH-001; KIH-9210; ET-751; KIH-6127 и KIH-2023.

При употребата им, наличните в обичайната търговска форма състави евентуално се разреждат по традиционния начин с вода, например праховете за разпръскване, емулгируемите концентрати, дисперсиите и водно-дисперсните гранулати. Прахообразните формулировки, гранулатите за прилагане върху земя или посеви, както и разтворите за напръскване, по принцип не се разреждат с други инертни вещества преди употреба. Необходимото количество за приложение на съединенията от Формула (I) се променя в съответствие с външните условия като температура, влажност, вид на прилагания хербицид. Това количество може да варира в широки граници, например между 0.001 и 1.0 кг/хектар или повече от активната субстанция, предпочитано то е все пак между 0.005 и 750 гр/хектар, особено предпочитано между 0.005 и 250 гр/хектар.

Примери за изпълнение на изобретението

Следващите примери разясняват изобретението:

А. Химически примери

Производството на изходните съединения 2-метилсулфенил-4трифлуорметил-бензоева киселина, 2-метилсулфинил-4трифлуорметил-бензоева киселина и 2-метилсулфонил-4трифлуорметил-бензоева киселина е извършено съгласно ЕР-А 0 527 036, производството на 5-хидроксипиразоли е извършено съгласно ЕРА 0 240 001 или те са били получени по търговски път.

1. Производство на 4-(4-трифлуорметил-2-метилсулфонилбензоил)-5хидрокси-1 -етил-3-метилпиразол

Етап 1: 1-етил-3-метил-5-пиразолил-4-трифлуорметил-2метилсулфонилбензоат. 2.1 гр (7.8 ммол) 2-метилсулфонил-4трифлуорметил-бензоева киселина са разтворени в 90 мл СН₂С1₂. Добавени са 2 капки DMF и 2.98 (2.4 ммол) (СОС1)₂ и са загрявани при температура на кипене за 4 часа. След това е извършено концентриране, утайката е отделена в 300 мл СН₂С1₂ и при 0°С е смесена с 1.46 гр (9 ммол) 1-етил-3-метил-5-хидрокси-пиразол и 4.45 мл NEt₃. При разбъркване сместа е оставена за 4 часа при стайна температура. След това е концентрирана и хроматографски пречистена (Kieselgel, оцетен естер:хексан = 3:2). Получен е 1-етил-3-метил-5пиразолил-4-трифлуорметил-2-метилсулфонилбензоат като твърдо вещество.

Добив: 2.7 гр (95% от теоретичната стойност) R_f (оцетен естер): 0.75 ¹H-NMR: sfCDCh] 1.42 (t, ЗН), 2.25 (s, ЗН), 3.25 9s, ЗН), 4.05 (q, 2Н), 6.08 (s, 1 Η), 7.45 (d, 1 Η), 7.65 (s, 1 Η), 8.24 (d, 1Η).

Етап 2: 4-(4-трифлуорметил-2-метилсулфонилбензоил)-5хидрокси-1 -етил-3-метилпиразол

1.27 гр (3.4 ммол) 1-етил-3-метил-5-пиразолил-4-трифлуорметил-2 метилсулфонилбензоат, 2 капки ацетонцианхидрин и 0.8 мл (5.8 ммол) NEt₃ са разтворени в 80 мл CH₃CN и са разбърквани за една нощ при стайна температура. След това сместа напълно е концентрирана, смесена е с вода и pH е нагласено до кисело с 2 N HCI. Утаеният продукт е изсмукан и прекристализиран в етанол. Получен е 4-(4трифлуорметил-2-метилсулфонилбензоил)-5-хидрокси-1-етил-3метилпиразол като жълтеникаво масло.

Добив: 1.22 гр (96% от теоретичната стойност) 'H-NMR: sLCDChl 1.45 (t, ЗН), 2.25 (s, ЗН), 2.95 (s, ЗН), 4.00 (q, 2Н), 7.65 (d, 1Н), 7.85 (d, 1Н), 8.58 (s, 1Н).

2. Производство на 4-(4-трифлуорметил-2-метилсулфонилбензоил)-1етил-З-метил-5-пиразолил-тозилат

0.37 гр (1 ммол) 4-(4-трифлуорметил-2-метилсулфонилбензоил)-5хидрокси-1-етил-З-метилпиразол и 0.20 гр (1.1 ммол) p-Tos-CI са разтворени в 20 мл CH₃CN. След това са добавени 0.26 гр (1.8 ммол) калиев карбонат и сместа е разбърквана 12 часа при стайна температура. Разредена е с вода и е екстрахирана с оцетен естер. Изсушена е с МдБОд и е концентрирана. Получен е 4-(4трифлуорметил-2-метилсулфонилбензоил)-1 -етил-З-метил-5пиразолил-тозилат като смола.

Добив: 0.51 гр (98% от теоретичната стойност) ¹H-NMR: _s[CDCI₃l 1.90 (t, ЗН), 2.05 (s, ЗН), 2.45 (s, ЗН), 3.25 (s, ЗН), 4.05 (q, 2Н), 7.35 (d, 2Н), 7.45 (d, 1 Η), 7.75 (d, 2Η), 8.05 (d, 1Н), 8.40 (s, 1Н).

_ Представените в следващата таблица примери са получени аналогично последством посочените методи, съответно, могат да бъдат получени аналогично посредством посочените методи.

Ме = метил

Използваните съкращения означават:

Вп = бензил Bz = бензоил Et = етил

Рг = пропил Ph = фенил Tos = тозил

Fp. = точка на втвърдяване

Таблица 1: Съединения от изобретението с общата Формула (I), в които заместителите и символите имат следните значения R¹ = Me R² = CF₃ η = 2

№	R³	R⁴	R⁵	Физически данни
1	Me	Et	H	¹H-NMR- данни: виж производствен пример 1
2	Me	Et	Tos	¹Н-ММ₽-данни: виж производствен пример 2
3	Me	Et	Bz-CH₂
4	Me	Me	H	Fp. 202-204°С
5	Me	Me	4-F-Bz-CH₂	Масло
6	Me	Me	Ph-SO₂
7	Me	Me	Bz-CH₂	Масло
8	Me	Me	4-NO₂-Bz-CH₂	Масло
9	Me	Me	3-NOz-Bz-CH₂	Масло
10	Me	Me	Tos	Fp. 130-132°С
11	Me	Me	n-Pr-SO₂	Смола
12	Me	Me	Bn	Fp. 179°С
13	Me	Me	Me-SO₂	Fp. 147°С
14	Me	Me	2-NO₂-Bn	Fp. 146°С
15	Me	Et	Me-SO₂	Масло
16	Me	Et	Me-SO₂	Масло
17	Me I Et	Bn	Стъклообразно
18	Me Et	4-F-Bz-CH₂ _

В. Примери за формулировки

1. Средства за напрашаване

Средство за напрашаване се получава, като се смесват 10 тегловни части от съединение с общата Формула (I) с 90 тегловни части талк като инертно вещество и се смилат в ударна мелница.

2. Диспергиращ прах

Лесно диспергиращ се във вода, навлажняващ се прах се получава, * като се смесват 25 тегловни части от съединение с общата Формула (I), тегловни части каолин-съдържащ кварц като инертно вещество, 10 тегловни части лигнинсулфон-кисел калий и 1 тегловна част олеоилметилтаурин-кисел натрий като овлажняващо и диспергиращо средство, и се смилат в осева мелница.

3. Дисперсионен концентрат

Лесно диспергиращ се във вода дисперсионен концентрат се получава, като се смесват 20 тегловни части от съединение с общата Формула (I), 6 тегловни части алкилфенолполигликолетер (©Triton X 207), 3 тегловни _w части изотридеканолполигликолетер (8ЕО) и 71 тегловни части парафиново минерално масло (област на кипене, например, около 255 до над 277°С) и се смилат във фрикционна мелница до степен на финозърненост под 5 микрона.

4. Емулгируем концентрат

Емулгируем концентрат се получава от 15 тегловни части от съединение с общата Формула (1), 75 тегловни части циклохексанон като разтворител и 10 тегловни части оксетилиран нонилфенол като емулгатор.

5. Водно-дисперсен гранулат Водно-дисперсен гранулат се получава, като се смесват тегловни части от съединение с общата Формула ((), тегловни части лигнинсулфон-кисел калций, тегловни части натриев лаурилсулфат, тегловни части поливинилалкохол и тегловни части каолин, смилат се в осева мелница и прахът се гранулира в завихрящ разпрашител при впръскване на вода като гранулираща течност.

Водно-дисперсен гранулат се получава също като тегловни части от съединение с общата Формула (I), тегловни части 2,2’-динафтилметан-6,6’-дисулфон-кисел натрий, тегловни части олеоилметилтаурин-кисел натрий, тегловна част поливинилалкохол, тегловни части калциев карбонат и тегловни части вода се хомогенизират и предварително се раздробяват в колоидна мелница, след това се смилат в зърнена мелница и така получената суспензия се разпрашава се изсушава в разпрашаваща кула-сушилня посредством еднофазна дюза.

С. Биологични примери

1. Хербицидно действие срещу вредни растения след поникване

Семена от едно- и двусемеделни вредни растения се слагат в картонени саксии в песъчлива глинеста почва, покриват се с пръст и се оставят в оранжерия при добри условия за растеж. Две до три седмици след засяването опитните растения се третират в трилистния стадий. Формулираните като прахове за напръскване, съответно като емулсиони концентрати, съединения от изобретението се напръскват върху повърхността на зелените растителни части, като необходимото количество вода е преизчислено от 600 до 800 л/хектар за количеството, представено в една от Таблиците 1 до 5. След 3 до 4 седмици време за престой на опитните растения в оранжерията при оптимални условия за растеж се оценява действието на съединенията в сравнение със съединенията, известни от състоянието на техниката. Както показват резултатите от сравнителните Таблици 1 до 4, избраните съединения от изобретението имат по-добра хербицидна ефективност срещу широк спектър на стопански значими едно- и двусемеделни вредни растения, отколкото тези, които са известни от състоянието на техниката.

2. Поносимост на културните растения

В по-нататъшни опити в оранжерия са засяти семена от ечемик и едно- и двусемеделни вредни растения в песъчлива глинеста почва, покрити са с пръст и са поставени в оранжерията, докато при растенията са се развили две до три истински листа. Третирането със съединенията от изобретението с Формула (I) и сравнението с известните от състоянието на техниката съединения е извършено според описанието в точка 1. Четири до пет седмици след приложението и престояването в оранжерията чрез оптическа преценка е установено, че обратно на известните от състоянието на техниката съединения, съединенията от изобретението не увреждат културното растение дори при по-високи дозировки на активната субстанция (виж таблица 5).

Приложени в сравнителни опити съединения, известни от състоянието на техниката #*►·

№	Структура
S1	н₃с	0

	N \|Г	II
	\ А
	N /	^чон	SO₂CH₃
	Н₃С
S2	н₃с	0
			Z4/^CF3
	N	I
	\ /	II
	N /	он
	Н₃С
S3	н₃с	0	Cl
	А		il f
	N		I
	\
	N /	он	^ci
_	Н₃С

Използваните в следващите сравнителни таблици съкращения имат следното значение:

APSEV	Apera spica venti	CHEAL	Chenopodium album
LAMPU	Lamium purpureum	POLCO	Polygonum convolvulus
STEME	Stellaria media	VERHE	Veronica hederifolia
VERPE	Veronica persica	VIOTR	Viola tricolor
HORVS	Hordeum vulgaris

Сравнителна Таблица 1

Съединение №	Дозировка (гр/ха)	ί Увреждане на плевелите в %
I POLCO	VERHE	VIOTR
4 от Таблица А	200	[ 90	90	80
S1	200	\| 20	30	30

Сравнителна Таблица 2

Съединение №	Дозировка (гр/ха)	Увреждане на плевелите в %
CHEAL	POLCO	STEME
10 от Таблица А	50	95	60	70
S2	50	0	10	10

Сравнителна Таблица 3

Съединение №	Дозировка (гр/ха)	Увреждане на плевелите в %
CHEAL	STEME
4 от Таблица А	100	90	85
S2	100	0	10

Сравнителна Таблица 4

Съединение №	Дозировка (гр/ха)	Увреждане на плевелите в %
LAMPU	VERHE	VERPE
8 от Таблица А	50	70	60	100
S3	50	20	10	10

Сравнителна Таблица 5

Съединение №	Дозировка (гр/ха)	Увреждане на полезните растения в %
HORVS
1 от Таблица А	200	0
4 от Таблица А	200	0
S2	200	20
S3	200	20

Claims

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. Бензоилпиразоли от Формула (I) или техните соли

R3 0 S(O)_nRi 1 Н \ J 1 t ^kR₂ N r/ ORs (1)

в които

R¹ е метил или етил;

R² е трифлуорметил;

R³ е водород, метил или етил;

R⁴ е метил, етил или п-пропил;

R⁵ е водород, (СгС₆)-алкилкарбонилметил, (С1-С4)алкилсулфонил, фенилсулфонил, бензил, бензоилметил, едноили многократно заместен с халоген (С1-Сз)-алкилсулфонил, еднократно заместен с метил или халоген фенилсулфонил, едноили многократно заместен с халоген, нитро- или метокси-група бензил, или едно- или многократно заместен с халоген, нитро-, метил- или метокси-група бензоилметил, и η е 0,1 или 2.
2. Бензоилпиразоли съгласно претенция 1, в които

R¹ означава метил и

R³ означава водород или метил.
3. Бензоилпиразоли съгласно една от претенции 1 или 2, в които R⁴ означава метил или етил.
4. Бензоилпиразоли съгласно една от претенции 1 до 3, в които

R⁵означава водород, метилсулфонил, етилсулфонил, п-пропилсулфонил, фенилсулфонил, 4-метилфенилсулфонил, бензил, бензоилметил, нитробензоилметил или

4-флуорбензоилметил.
5. Бензоилпиразоли съгласно една от претенции 1 до 4, в които R³означава метил.
6. Хербицидни средства, характеризиращи се с хербицидно ефективно съдържание на поне едно съединение от общата Формула (I) съгласно една от претенциите 1 до 5.
7. Хербицидни средства съгласно претенция 6 в смес с помощни средства за формулиране.
8. Метод за борба с нежелани растения, характеризиращ се с това, че върху растенията или на мястото на нежелания растителен растеж се прилага ефективно количество от поне едно съединение с общата Формула (I) съгласно една от претенциите 1 до 5 или от едно хербицидно средство съгласно претенция 6 или 7.
9. Приложение на съединения от общата Формула (I) съгласно една от претенциите 1 до 5 или на хербицидни средства съгласно претенция 6 или 7 за борба с нежелани растения.
10. Приложение съгласно претенция 9, при което съединенията с общата Формула (1) се прилагат за борба с нежелани растения в култури от полезни растения.
11. Приложение съгласно претенция 10, при което полезните растения са трансгенни полезни растения.