BG99287A - Лизозимен димер и състави, които го съдържат - Google Patents

Лизозимен димер и състави, които го съдържат Download PDF

Info

Publication number
BG99287A
BG99287A BG99287A BG9928794A BG99287A BG 99287 A BG99287 A BG 99287A BG 99287 A BG99287 A BG 99287A BG 9928794 A BG9928794 A BG 9928794A BG 99287 A BG99287 A BG 99287A
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
lysozyme
treatment
dimerized form
dimer
manufacture
Prior art date
Application number
BG99287A
Other languages
English (en)
Other versions
BG63331B1 (bg
Inventor
Witold Kiczka
Original Assignee
Nika Health Products Limited
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Nika Health Products Limited filed Critical Nika Health Products Limited
Publication of BG99287A publication Critical patent/BG99287A/bg
Publication of BG63331B1 publication Critical patent/BG63331B1/bg

Links

Classifications

    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K38/00Medicinal preparations containing peptides
    • A61K38/16Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof
    • A61K38/43Enzymes; Proenzymes; Derivatives thereof
    • A61K38/46Hydrolases (3)
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61LMETHODS OR APPARATUS FOR STERILISING MATERIALS OR OBJECTS IN GENERAL; DISINFECTION, STERILISATION OR DEODORISATION OF AIR; CHEMICAL ASPECTS OF BANDAGES, DRESSINGS, ABSORBENT PADS OR SURGICAL ARTICLES; MATERIALS FOR BANDAGES, DRESSINGS, ABSORBENT PADS OR SURGICAL ARTICLES
    • A61L15/00Chemical aspects of, or use of materials for, bandages, dressings or absorbent pads
    • A61L15/16Bandages, dressings or absorbent pads for physiological fluids such as urine or blood, e.g. sanitary towels, tampons
    • A61L15/22Bandages, dressings or absorbent pads for physiological fluids such as urine or blood, e.g. sanitary towels, tampons containing macromolecular materials
    • A61L15/32Proteins, polypeptides; Degradation products or derivatives thereof, e.g. albumin, collagen, fibrin, gelatin
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K38/00Medicinal preparations containing peptides
    • A61K38/16Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof
    • A61K38/43Enzymes; Proenzymes; Derivatives thereof
    • A61K38/46Hydrolases (3)
    • A61K38/47Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2), e.g. cellulases, lactases
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P29/00Non-central analgesic, antipyretic or antiinflammatory agents, e.g. antirheumatic agents; Non-steroidal antiinflammatory drugs [NSAID]
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/04Antibacterial agents
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/12Antivirals
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/12Antivirals
    • A61P31/14Antivirals for RNA viruses
    • A61P31/18Antivirals for RNA viruses for HIV
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P37/00Drugs for immunological or allergic disorders
    • A61P37/02Immunomodulators
    • A61P37/04Immunostimulants
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P43/00Drugs for specific purposes, not provided for in groups A61P1/00-A61P41/00
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P9/00Drugs for disorders of the cardiovascular system
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C12BIOCHEMISTRY; BEER; SPIRITS; WINE; VINEGAR; MICROBIOLOGY; ENZYMOLOGY; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING
    • C12NMICROORGANISMS OR ENZYMES; COMPOSITIONS THEREOF; PROPAGATING, PRESERVING, OR MAINTAINING MICROORGANISMS; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING; CULTURE MEDIA
    • C12N9/00Enzymes; Proenzymes; Compositions thereof; Processes for preparing, activating, inhibiting, separating or purifying enzymes
    • C12N9/14Hydrolases (3)
    • C12N9/24Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2)
    • C12N9/2402Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2) hydrolysing O- and S- glycosyl compounds (3.2.1)
    • C12N9/2462Lysozyme (3.2.1.17)

Landscapes

  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Veterinary Medicine (AREA)
  • Public Health (AREA)
  • Animal Behavior & Ethology (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • Pharmacology & Pharmacy (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Nuclear Medicine, Radiotherapy & Molecular Imaging (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • Bioinformatics & Cheminformatics (AREA)
  • Immunology (AREA)
  • Epidemiology (AREA)
  • Communicable Diseases (AREA)
  • Oncology (AREA)
  • Gastroenterology & Hepatology (AREA)
  • Virology (AREA)
  • Proteomics, Peptides & Aminoacids (AREA)
  • Zoology (AREA)
  • Molecular Biology (AREA)
  • Wood Science & Technology (AREA)
  • Genetics & Genomics (AREA)
  • Hematology (AREA)
  • Materials Engineering (AREA)
  • Biotechnology (AREA)
  • Biochemistry (AREA)
  • Rheumatology (AREA)
  • Biomedical Technology (AREA)
  • AIDS & HIV (AREA)
  • Pain & Pain Management (AREA)
  • Microbiology (AREA)
  • Heart & Thoracic Surgery (AREA)
  • Tropical Medicine & Parasitology (AREA)
  • Cardiology (AREA)
  • General Engineering & Computer Science (AREA)
  • Medicines That Contain Protein Lipid Enzymes And Other Medicines (AREA)

Abstract

Изобретението се отнася до ново приложение на димеризирана форма на лизозим за производството на лекарствено средство за потискане биосинтезата на тумор некротизиращ фактор при животни и хора, по-специално за лечение и профилактика на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на туморонекротизиращфактор. Изобретението се отнася още и до фармацевтични състави, прилагани по-специално под формата на инжекции, съдържащи димеризирана форма на лизозим в количество 0,01-10 mg/ml в апирогенен стерилен състав, включващ най-малко един физиологично приемлив разтворител и най-малко един фармацевтично одобрен консервант, или под формата на тампони и антисептични облекла, импрегнирани с тях, мехлеми или гелове, съдържащи ефективна доза димеризирана форма на лизозим за предотвратяване и/или лечение насепсис и септичен шок, по-специално при инфектирани рани.

Description

Настоящото изобретение се отнася до ново използване на лизозимен димер и съдържащи го състави за медицински цепи. Новите приложения са свързани с лекуването на определени дисфункции на естествения защитен механизъм.
Ензимите в тяхната мономерна форма са известни от дълго време с терапевтичния си ефект при лечение на различни болести.
Лизозимът е открит през 1922 от флеминг, на неговите ензимни свойства са разкрити през 1950. Оттогава съединението е подложено нз интензивно изследване , в резултат на което са установени различни терапевтични ефекти, между които са и неговите антивирусни, антибактериални, антивъзпалителни и антихистаминови свойства. Терапевтичното използване на лизозома обаче, е силно ограничено, поради отрицателните странични ефекти на мономерна форма.
Това ограничение в практическото използване на лизозима и на други терапевтично активни ензими беше преодоляно в края на осемдесетте години, когато беше открито, че отделни димеризирани форми на ензимите, запазващи положителните свойства на мономерните форми, не проявяват никакви негативни странични ефекти, когато се използват в терапевтични дози. Антивирусните и антибактериални състави, съдържащи като активен елемент лизозимен димер или други димеризирани ензими са описани в W0 89/11294. В тази заявка се разкрива, че при тестове in vitro пизозимният димер потиска размножаването на редица бактериални видове, култивирани в проби, взети от пациенти в концентрации от 520 mg/ml от културата. Също се разкрива, че димерът е ефективен за лечение на кучешки парвовирусни /вируси, съдържащи ДНК/ (CPV) инфекции, когато се приема перорално два пъти на ден в дози от 1-2 mg на килограм телесно тегло.
С продължаване на изследователската работа на изобретателя, се откриват и други атрактивни свойства на лизозимните димери, както и нови терапевтични приложения.
При извършване антибактериалният и на клинични тестове с цел да се потвърди антивирусен ефект на пизозимния димер, изненадващо беше открито, че димерът е неочаквано потентен при лечение остри форми на заболявания на храносмилателния и дихателен трактове
Съответно, бяха направени нови изследвания с цел да бъде установен ефектът от пизизимния ди мер в онези ст адии на различните заболявания, в които естествените защитни механизми отпадат
Известно е, че бактериалните токсини съставляват една група от много вирулентни фактори, чрез които бактериите причиняват заболявания. Някои последни достижения в познанията за бактериалните токсини засягат тяхното взаимодействие с имунната система на гостоприемника. Това взаимодействие първо резултира в имуномодулация и второ - в освобождаване на цитокини и други медиатори, което важи за много физиологични смущения, причинени от токсини. Страничният ефект беше изследван специално по отношение на действията на ендотоксин, който играе важна роля в патогенезата на грам-отрицателния сепсис (виж Bayston,D.F., Cohen, J.s Bacterial endotoxins and current consepts of in the giagnosis and retreatment of endotoxaemia;J.Med. Microbiol. 1990, 31:73-83). Въпреки че от дълго време е известна ролята на екзотоксините при инфекции, причинени от Staphylococcrs aureus и Streptococcus pyogenes, установяването на стафилококовия токсичен шоков синдром доведе до увеличаване на интереса към екзотоксините, продуцирани от тези организми.
Токсичният шок е тежко заболяване, характеризиращо се с висока температура, хипотония, капилярни кръвоизливи, дифузна еритродерма, мукозна еритема, бъбречно увреждане, хипокалцемия, хипоалбуминемия и лющене на червен кожен обрив. Много случаи на токсичен шоков синдром са свързани с употребата на вагинални тампони по време на менструация, но напоследък синдромът все по-често се описва при други случаи и при двата пола след хирургически процедури, когато на мястото се поставят тампони (например тампони за нос след риноппастика или тежък епистаксис ) . Стафипококовите щамове, изолирани от вагината на пациентки с токсичен шоков синдром (TSS) , показват продуциране на токсин 1 (TSST-1), но източника на продуцирания от микроорганизми TSST-1 може също да бъде и една скрита инфекция. Първоначалната бактеремиа може да 'бъде скрита , но седмици или месеци по-късно може да доведе до развитие на локални инфекции. Едновременно с появата на такива инфекции, може да се прояви септичен синдром или септичен шок. Порядка, но по-драматична бактеремия може да протече в отсъствието на каквато и да било входяща или свързани локализирани инфекции и в тези ситуации шокът, ендокардитът, разсеяната интраваскупарна коагупопатия и отпадане на функциите на множество органи, могат да бъдат ясно изразени (виж Stevens, D.L. et al.! Gram-positive shock; Current opinions in Infectious Diseases 1992, 5:355-363 ).
Подобни наблюдения са известни също и при други грампозитиани бактерии. Например, инфекцията, причинена от Streptococcus pyogenes е свързана със шок и нивото на смъртния изход е 307. . Streptococcus pneumoniae е причина за пневмония, която е документирана с висока степен на резистентност към пеницилина и тенденция на развиване на шоков синдром. Освен това, при пациенти със СПИН има много повече случаи на пневмококови инфекции, отколкото сред населението като цяло.
Инфекциите с грам-отрицателни бактерии могат също да предизвикат сепсис или септичен шок. Грам-негативните бацили и вибриони са източник на повечето важни ентеротоксини
Ентеротоксините са пипополизахаридни (LPS) компоненти на външната мембрана на клетъчните стени на грам-отрицателните бактерии. Ентеротоксините предимно засягат чревният тракт и обикновено причиняват диария. Най-често срещаните инфекции, причинени ат грам-отрицателни бактерии при хора и животни са инфекциите, причинени от Escherichia CDli. Значителната дехидратация, придружаваща тези инфекции, може да предизвика смъртта на инфектирания индивид. Съгласно данни на Световната здравна организация, острата диария убива приблизително 3,2 милиона деца в развиващите се страни всяка година. Около 307. от всички случаи на сепсис са причинени от грам-отрицателни бактерии.
Сепсис, дължащ се на инфекции с грам-положителни и грам-отрицателни бактерии , винаги е тежко състояние във всички страни. В
САЩ има приблизително около
400.000 случая, 507. от които са със смъртен изход.
В последно време сепсисът и септичният шок са обект на много публикации. Забелязано е, че е патофизиопогията на септичния шок, ендотоксемията и други бактериални интоксикации, важна роля играят медиаторите. Те включват туморонекротизиращият фактор (TNF), интерлевкин-1 (IL-1), интерферон (IFN), фактор на тромбоцитната активност и ейкозаноиди (деривати на арахидоновата киселина); найважният от тях е TNF, който има ефект върху метаболизма,, както й върху имунната и фагоцитната системи (виж Berkowitz, F.E. : Bacterial . toxins in pathogenesis of infections; Current Opinions in Infectious Diseases, 1991 4:332-337).
Беше доказано, че непреживялите септичния шок имат повисока концентрация на TNF и интерлевкин-1. Много автори докладват за повишени нива на алфа-TNF е плазмата на пациенти със септичен шок и в тяхната кръв. Посочва се също, че токсичният ефект на алфа - TNF може да не зависи толкова много от концентрацията му, колкото от неговото запазване в тялото.
Много автори са проучвали възможността за модулация на цитокиновата каскада при сепсис и септичен шок. Докладваните успешни предложения включват използването на моноклонални анти-TNF антитела и неутрализация на пипопопизахарида с антилипополизахарид. Антителата обаче не повишават бактериалната чистота. Частичен положителен ефект се наблюдава също, когато се използват агенти като дексаметазон и пентоксифилин, блокиращи продуцирането на TNF чрез макрофаги.
Известно е също, че и други цитокини допринасят за септичния шок. В тази ситуация, печения, които модулират цитокиновата каскада, при септичен шок имат способността да противодействат на инфекцията, тъй като защитата на гостоприемника е зависима от същите тези възпаляващи цитокини
Намирането на начин за предотвратяване на септичния шок е от огромно значение за голям брой пациенти върху нивото
TNF изглежда е съществен за тази цел
Също критична ролят а на
TNF за друг з ащи т ен механизъм какъвто високата температура,
I.
оято физиологичната реакция спрямо инфекцията, типична за почти всички висши животни
Пет пирагенни цитокина
TNF, инт ерферон, интерлевкин-2 интерлевкин-6) се определят като принципни ендогенни медиатори на фебрилната реакция, потискащи предзрителните топлочувствителни неврони, и потискат произвеждането които нормално улесняват загубата на топлина от човешкия организъм
Високата температура и нейните медиатори имат способността да увреждат както организма-нашественик, така и гостоприемника. В последно време бяха натрупани значителен брой данни, предполагащи че интерлевкин-1, TNF и интерлевкин-6 опосредствяват патофизиологичните изменения при инфекциите. Тъй като ендогенните пирогени допринасят за потологичния процес при различните инфекции, медиаторите и фебрипната реакция са потенциална вредни за организма-гостоприемник. Найубедителни доказателства в този аспект се получиха от изучаването на грам-отрицателния сепсис. Също има и доказателства, че системните и локални положителни бактерии, респираторен дистрес микобактериози. противоречие с себе си повишава експерименталните ендогеннит прояви СПИН, синдром че , че резистентнос животни,
Въпреки наблюденията същността на преживяването причинен инфекции опосредствяват от грам, менингити, гнойни артрити и данни са в реакция сама по инфекцията при видовете е степен от о вредно е пирогени на сепсис, спирохетни при възрастни, цитираните фебрипната тта спрямо зап азван ет о процес в по Може би, еволюционния на индивида.
на
-голяма системнот въздействие на пирогенните цитокини върху изхода на скоротечните инфекции (например грам-негативен сепсис) се приспособява като положителен локален ефект от температурата при по-малко скоротечните инфекции.
Затова, чрез ускоряване смъртта на безнадеждно инфектираните индивиди, природата убива индивидите, които са опасни за вида. По този начин, видовете като цяло могат да бъдат предпазени от епидемични болести.(виж Mackowiak, Р.А.: Mechanism of Fever; Current Opinions in Infectious Diseases, 1992, 5: 348-354).
Фундаментална концепция за патогенезата на температурата е, че екзогенни пирогени, независимо от техния произход или структура, причиняват повишаването на температурата чрез (главно макрофаги), индуктиране на кпетки-гостоприемници които да продуцират ендогенни пирогени
Съответно, терапевтични методи, базирани анти-ендогенно пирогенни антитела и антагонисти на ендогенните пирог енни рецептори, биха могли да бъдат ефективни
Една от възможностите е да се блокира биосинтезата на TNF
Изследвания при животни показват, че TNF би могъл да се продуцира преди IL-1 и други цитокини в каскадната реакция спрямо инфекцията. Съгпастно много учени, инхибирането на биасинтезата на TNF също означава и спиране на биосинтезата на IL-1. Но инхибирането на биасинтезата на TNF също означава и спиране на вредния ефект на някои скоротечни и безнадеждни инфекции.
TNF също е известен и като един от медиаторите при възпалителните процеси. Възпалението в много случаи е първият етап на заболяването в естествения ход на развитие на септичния шок. В ситуации, при които се нарушава целостта на тъканите; при рани, податливи на инфекции, военновременни наранявания, специално коремни рани (перитонит); болести на стомашно-чревния тракт като острите инфекции, съпътващи апендицита» остри бактериални и вирусни инфекции, като тези, които се наблюдават при постгрипозна пневмония, неоппастични заболявания, по-специално във фазата на декомпозиция на туморите и тумороподобните образувания, възпалението е първият симптом на увеличеното продуциране на TNF. Следователно, контролът върху нивото на TNF би било желано лечение на такива инфекции.
Още по-важна е ролята на TNF при СПИН. СПИН-ът се характеризира с дълбока имунна недостатъчност. Отличителен белег на СПИН е увеличеният брой на CD4+ пимфоцитите. Броят на инфектираните с HIV клетки, етиологичният агент на СПИН, е относително малък (£1 на 100-1000) дори и в периферните кръвни мононуклеарни клетки (РВМС) на пациентите със СПИН. Макар че CD4+ пимфоцитите се инфектират преференциално, тези клетки не се оказват изключителна мишена при HIV инфекция. Последните данни показват, че спектърът от клетки, поразявани от HIV може да бъде много по-широк. Ясни разлики се наблюдават при реакцията на моноцитите/макрофагите в сравнение с Т-лимфоцитите спрямо HIV инфекцията. Докато Тлимфоцитите показват тенденция към разрушаване, моноцитите/макрофагите позволяват продължителна инфекция.
По този начин HIM намира убежище в моноцитите/макрофагите, както и в други клетки в тялото.
Моноцитният/макрофагов тип реакция спрямо HIV инфекцията може би е отговорен за установената патентност у гостоприемника; тази реакция може би също причинява патогенни усложнения, получени от разтворими фактори, продуцирани от инфектираните клетки (виж Toshifumi Matsuyama et al. J Cytokines and HIV infection! Is AIDS a Tumor Necrosis Factor disease?; AIDS 1991, 5:14051417). Беше докладвано от много учени, че човешки Т-клетъчни линии, инфектирани с HTLV-1 са силно податливи на HIV инфекция и демонстрират драматичен цитопатичен ефект, придружен с повишена репликация на HIV. В допълнение, инфектираните с HIV клетки са податливи на разрушаване чрез филтрата от тези клетки. Тестването на вирусния титър след третиране с този филтрат показва, че факторът, продуциран от Т-клетките (МТ-2), повишава репликирането на HIV. факторът беше идентифициран като бета-TNF и това откритие съвпада с публикациите, че Т-клетките (МТ-2) продуцират бета-TNF.
Същият ефект се наблюдава при използване на алфа-TNF. АлфаTNF и бета-TNF селективно убиват инфектирани с HIV клетки и повишават репликирането на HIV. Също беше докладвано, че инфектирани с HIV Т-клетъчни пинии и прясно изолирани РВМС от инфектирани с HIV индивиди реагират чрез увеличаване нивото на TNF. Това предполага, че същото повишаване на репликацията на
HIV вероятно протича на живо.
На практика, повишената активност на TNF би могла да бъде неутрализирана чрез анти-TNF антитела. Повишаването на репликацията на HIV след третиране с алфа-TNF и бета-TNF е до 10 пъти (виж Yakarnam, A. et al: Tumor necrosis factors (alfa,beta) induced by HIV—1 in peripheral blood monocellular cells potentiate virus replication? AIDS 1990, 421-427).
Също беше потвърдено, че различни цитокини могат да влияят '
върху продуцирането на мононуклеарни фагоцити наблюдава излагане
Тошифуми
HIV от индукция на IL-6 и на вируса HIM
При- използване на пречистени нормали а апфа-TNF
На базат а периферна кръв, се до на няколко часа след много наблюдения,
Матцуяма и колектив цит. по-горе) са убедени, че или TNF заболяване. В penликаци присъстви
се явяват
ята на HIV
е и т ова н а
ч стимулира други цитокини критични молекули, апфа-TNF различните цитокин от синдроми цитокини (Toshi fumi
Matsuyama et al. —
СПИН представлява цитокиновата мрежа на освобождаването типове клетки и поради
Беше това цитокиновата каскада на първия много от мог ат от продуциране на пирогена, би да бъдат обяснени различни
IL.-1 и могло да наблюдавана при пациенти замесен при асоциираната биологични апфа-TNF, цитокиново
СПИН, които апфа-TNF и повишават собственото демонстрирано си как други цитокини в се явява ключов защитен механизъм асоциираните със СПИН чрез освобождаване на функции.
Повишенот о двата добре известни обясни повишената температура, със със алфа и бета, действат като
СПИН. Апфа-TNF може би е
СПИН кахексия. И двата TNF, имуномодулатори и молекулиастиватори в моноцитно-медиаторната цитотоксикоза
Освен това TNF е отговорен за активирането на имунната реакция и може директно да убие заразените с HIV клетки, като по този начин усилва pen пикирането на HIV. Също така, беше предложен имунологичен механизъм за обяснение на изтощаването на
CD4-T клетките при
СПИН (Matsuyama et al., цит по-горе)
Беше обявено още, че свързаната със СПИН саркома на Капоши също се индуктира от алфа-TNF апфа-TNF може да бъде продуциран от кератинацити чрез физиологични стимулатори като ултравиолетовата светлина, което може да допринесе за индукцията на IL-6 в кожата и развитието на саркома на
Капоши при СПИН
Тестовете in vitro показват, че апфа-TNF може да разруши миепин опигодендроцитите?
също някои г лиома-дериватни клетъчни пинии показват чувствителност спрямо антипролиферационния ефект на алфа-TNF. Това може да доведе до заключението, че дисфункцията на централната нервна система при пациентите със СПИН е резултат от въздействието на алфа-TNF. Няколко публикации показват, че серумните нива на алфа-TNF и IL-1 значително се повишават с развитието на СПИН и ARC(комплеке, свързан със СПИН), докато при тестване на серум от здрави носители на HIM, тези нива попадат в границите на нормалните при здравен контрол. Съгласно Matsuyama et а1.(цит. погоре) , СПИН е дотолкова заболяване причинено от TNF, доколкото е и от HIV. Това показва, че установяването на контрол върху индукцията на TNF може да доведе до създаването на ефективна терапия за пациентите със СПИН.
Следните основни констатации позволяват да бъдат решени гореописаните проблеми и лизозимният димер 'да намери ново терапевтично приложение при гореописаните патологични състояния
Лизозимният димер потиска синтеза на TNF,
Лизозимният димер стимулира синтеза на алфа-IFN,
Лизозимният димер повишава фагоцитната активност
Съответна, предмет на настоящото изобретение е да се създадат лекарствени средства, терапевтично приложими за лечение на болести, свързани със свръхвисоки нива на TNF (туморонекротизиращ фактор), както е описано по-горе.
Друг предмет на настоящето изобретение е създаването на лекарствени състави за профилактика на болести, свързани със свръхвисоки нива на TNF, както е описано по-горе.
Следващ предмет на настоящето изобретение е създаването на лекарствени средства и хигиенни продукти, приложими за терапия и превенция на заболявания, свързани с повишаването и свръхвисоките нива на TNF.
Съгласно могат да бъдат изобретението, задачите, изложени по-горе, осъществени чрез следните нови приложения на димеризираната форма на лизозима и следните нови лекарствени средства, съдържащи лизозимен димер като активна съст авка приложение на пизозимния димер за производство на медикаменти за потискане на биосинтезата на туморонекротизиращ фактор при хора и животни;
приложение на пизозимния димер за производство на лекарствено средство за лечение на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на туморонекротизиращ фактор?
приложение на пизозимния димер за производство на лекарствено средство за профилактика на заболявания, нива на туморонекротизиращ фактор;
при ложение на пизозимния димер за производство на медикамент за контрол върхи индуктираното от HIM освобождаван е на туморонекротизиращ фактор при асимптоматични носители и пациенти със КОС (комплекс, обособен от СПИН);
приложение на 'пизозимния димер за производство на лекарствени състави за лечение на спин;
приложение на пизозимния димер за производство на лекарствено средство за превенция и/или лечение на ’Цжг·· сепсис и септичен шок;
приложение на пизозимния димер за лекарствено средство за превен ция кахек сия;
приложение на пизозимния димер за превенция на повишена температура;
производство на производство на и/или лечение на
- инжекции, съдържащи лизозимен димер в количество 0,001-10 mg/ml, за предпочитане 0.1-1,0 mg/ml в апирогенен стерилен състав, съдържащ физиологично приемлив разтворител и фармакологично одобрен консервант;
- инжекции, съгласно гореописаното, за интравенозна администрация на еднокатна или повтаряща се доза от 0,02mg на килограм телесно тегло;
- тампони и антисептични облекла, импрегнирани с мехлем или гел, съдържащи ефективни дови лизозимен димер за превенция на сепсис и септичен шок и за третиране на инфектирани рани ;
- вагинални тампони, импрегнирани с ефективна доза лизозимен димер за употреба по време на менструация.
Като димеризирана форма на пизовима е за предпочитане да се използва изолиран пречистен лизозимен димер. За някои приложения е възможно да се използват състави, които освен лизозимен димер съдържат също и малки фракции тример и висши опигомери на ензима.
Инжекциите, съгласно настоящото изобретение могат също да бъдат приложени мускулно или подкожно. При някои приложения би могло да бъде подходящо прилагане на същия течен състав (едновременно или независимо) вътрематочно и в млечната жлеза или локално - евентуално съвместно с други подходящи препарати.
Предпочитаните апирогенни стерилни състави съдържат най-малко един физиологично приемлив разтворител и/ипи наймалко един фармацевтично одобрен консервант, състоящ се от стерилна вода или
PBS воден разтвор като разтворител и тиомерсал като ут въден консервант за белтъчни лекарствени препарати
Димеризираната форма на лизозима може да бъде получена чрез метод за управляема полимеризация от ензимен мономер.
последван от пречистване, в частност отнемане на мономерната форма, имаща известни токсични странични ефекти, и висшите олигомерни фракции от постреакционната тримерните смес. Всеки от известните методи на полимеризация може да бъде използван за получаване на димерна форма на ензима
Един такъв производствен метод, включващ операции за пречистване, е описан в W0 91/10731.
Предварителните предклинични тестове на лизовимния димер не са показали никакви мутагенни или тератогенни ефекти и никакви или съвсем слаби странични ефекти. Токсичността на единична доза при орално/кожно приложение LD 50 е неизмерима (> 2000 mg/kg), а при интравенозно приложение LD 50 е >1000 mg/kg.
Тук описаното ново приложение на лизовимния димер намери солидно потвърждение чрез тестове in vitro и се оказа ефективно в клинични изпитания на живо. Бяха напревени също и някои сравнителни изследвания.
Предполага се, че инхибиращият ефект спрямо освобождаването на TNF се оказва толкова ефективно благодарение на широкия спектър на действие на лизозимния димер, именно неговата способност да индук тира освобождаване на IFN и усилващият му ефект върху
Двете току-що споменати свойства са важни фагоцитите фактори естествените защитни механизми. Съответно, терапевтичният профилактичен ефекти на горепосочените нови приложения пизозимния димер се подкрепят от естествените защитни механизми, като едновременно с това последните се подсилват от пизозимния димер.
Настоящето изобретение ще бъде подробно изяснено чрез дадените примери и придружаващите ги графични изображения, илюстриращи резултатите от по-важните тестове!
илюстрира потискането на освобождаването на TNF in vitro в лимфоцитна култура субоптимално стимулирана с СопА в присъствието на пизозимен димер в различни концентрации.
фиг. 3 илюстрира нивото (експериментално илюстрира нивото (експериментално на TIMF в кръвта установено) на INF в кръвта на тепета на телета установено) в сравнителен тест на терапевтичната ефективност на медикаментите съгласно изобретението
Пример 1:
За да се определи имунната активност на лизозимния димер, последният се тества в човешки периферни кръвни лимфоцити чрез FACS анализ.
Митогенната стимулация на човешки периферни кръвни лимфоцити е добре изпитан метод за тестване на реактивната способност на най-важните на имунната система
За да се тества влиянието на терапевтичните субстанции върху активирането и пролиферацията на лимфоцити от здрави кръвни донори, митогенът се добавя в субоптимапна доза и реакцията на пимфоцита се измерва количествено чрез имунорепевантни контролната стойност, измерена без намесата на медикаменти
За стимулиране на лимфоцитите се използва СопА в концентрация 20 g/ml. Първоначалната концентрация на клетки 'W*r е била 10* кпетки/ml. Кратковременните култури се инкубират в С0а инкубатори в продължение на един ден (IL-2 рецептори върху лимфоцити и HLA-Dr) или два дни (всички останали тестове). Следните параметри са измерени като критерии за клетъчна активност:
неоптерин (маркер за имунна активност) бета-2-микроглобулин (също маркер за имунна активност) интерпевкин-2 (Т-хелпер извлечена от лимфоцити автокринна и паракринна субстанция) интерлевкин-6 (хормон на клетъчна диференциация) туморонекротизиращ фактор - TNF (вазоактивен,мощен интерлевкин) алфаинтерферон (фактор на диференциация специално за Блимфоцити)
- тимидин кмназа (ензим, чийто синтез е повишен при пролиферация на клетките) лимфоцит рецептор на интерлевкин-2 (молекула акцептор за автокринен и паракринен IL-2)
- лимфоцит Ki-67 (антиген, изразен в активирани и пролифериращи клетки) пи мфоцит HLA-Dr (антиген на клетъчна съвместимост от клас II, чийто синтез е повишен по време на имунна реакция)
При наблюдението на клетъчните продукти от филтрата на културата са установени следните резултати
Неоптерин продуциран от
Т-пимфоцитите по време на имунната реакция стимулираните култури в настоящите експерименти не се покачва значително под влияние на лизозимния димер над контролните стойности в стимулираните чрез СопА клетки без изпитвания димер концентрацията на димера, нивото на неоптерина повишаване слабо се покачва
Стойностите на бета-2-микрогпобупина при всичКи концентрации на лизозимния димер също се колебаят около контролните стойности.
IL-2 рецепторите - паднали от лимфоцитната повърхност по време на култивиране и даващи информация за пълното обновяване на IL-2 рецепторите, бяха на сравнимо ниво с IL-2 рецепторите върху лимфоцитната повърхност (посочено подолу) и показаха ясно потискане при по-високи концентрации на тествания димер.
Интерлевкин-6 показва ясна тенденция към по-високи стойности в зависимост от дозата при по-високи концентрации. Тази молекула е много важна в хемапоезата, клетъчната диференциация и имунната реакция. В теста се налага екстраполация на първите три стойности, тъй като най-високия стандарт е само 2000 pg/ml.
Резултатите, отнасящи се до останалите молекули са дадени в Таблица 1 по-долу. За разлика от интерпевкин-6, алфатуморонекротизиращият фактор неочаквано показа драматично ниски концентрации във филтрата на културата, с изключение на последните две нива на разреждане, които се оказаха неефективни спрямо концентрацията на TNF.
Таблица 1г
Влияние на лизизимния димер върху човешки периферни кръвни лимфоцити
No Проба HLA-Dr/CD3 IL-2 рец. Ki-67/CDB Ki—67/CD4
Контролна 3-3 8.9 6.0 2.7
1. 1 mg/ml 2.2 2.6 4.8 5.3
2. 0.3 mg/ml 1.9 6.3 4. 1 .3.0
3. 0.1 mg/ml 3.0 6. 1 6.5 (6.9)
4. 33 ц.д/т1 3.0 5.9 6.3 3.0
5. io y^,g/mi 3.4 6.0 7.7 3.7
6. 3.3 mg/ml 2.4 5.0 7.5 3.7
7. / 1 btg/ml 2.5 4.9 7.0 4. 1
8. 0-3 y^g/ml 3.3 5.8 7.5 3.9
9. 0.1 yU.g/ml 2.8 4.0 7.9 3.8
10. 33 ng/ml 3. 1 4.6 8.0 4.1
la
Влияние на лизизимния димер върху човешки периферни кръвни лимфоцити
No Проба TNF Тимидин киназа алфа-IFN
Контролна 205.11 9242 4.97
1. 1 mg/ml 38.07 923 8.81
0.3 mg/ml 17. 19 10914 9. 44
3. 0.1 mg/ml 13. 75 7254 17.96
4. 33 yZ.g/ml 36. 11 9525 3.67
5. 10 w.g/ml 5492 7.54
6. 3. 3 ng/ml 54.91 5198 6. 26
7. / 1 ng/ml 18. 47 5840 33.91
8. 0.3 ng/ml 14.47 6839 10. 07
9. 0. 1 yxg/ml 94.16 3672 4.97
10. 33 ng/ml 172.46 7312 10.07
·*·«
Тимидин киназата е измерена в лимфоцитната цитоппазма след замразяване и размразяване на клетъчната пелета. Синтезът на тимидин киназата се повишава при делене на клетките, което я прави добър маркер за клетъчна пролиферация. Данните от таблица 1 показват спадане при найвисоката концентрация на изпитвания лизизимен димер; на другите нива на разреждане не може да се види никаква ясна тенденция. Алфаинтерферонът, обратно, при същите условия показва стойности над контролната само с СопА при високи концентрации. Видимо повишаване се получава между второто и третото разреждане.
Лимфоцитни маркери: HLA-Dr/CD3, бидейки маркер за клетъчна съвместимост, се проявява при активиране на Т-лимфоцитите по време на имунната реакция. Получените резултати показват известно процентно увеличение на активираните Т-клетки в контролната проба, при различна концентрация на лизозимния димер в културите, стойностите варират около контролната.
W»*·· IL.-2 рецептори върху липфоцитите: интерлевкин-2 е цитокин, продуциран от Т-хелпер пипфоцити след активация чрез интерлевкин-1. IL-2 е автокринен и паракринен. Т-хелпер лимфоцитите не само продуцират IL-2, но също са и стимулирани към пролиферация от тази молекула. Рецепторите за IL-2 на повърхността на Т-хелпер лимфоцитите са с повишен синтез под влияние на активацията. Таблица 1 показва, че при най-високата концентрация на лизозимен димер, има ясно изразено потискане на IL-2 рецепторите на повърхността на лимфоцитите, докато при останалите концентрации стойностите не се различават от биологично нормалния диапазон. Таблица 1 също съдържа данни за Ki-67/CDS и K1-67/CD4. Ki-67 е пролиферационна молекула, появяваща се в клетки, които
претърпяват митоза. Ki-67 е важен параметър за определяне на стимулирани клетки и диагностициране на тумори. От 9 представените резултати може да се види слабо потискане на клетъчната пролиферация в клетките с Ki-67* инхибитор(CDS) при двете най-високи дози лизозимен димер. При хелпер (CD4) лимфоцитите , при най-високата доза, имаме значително покачване нз процента позитивни молекули. При по-ниски дози, процентът на клетвите, изразяващ Ki-67/CD4, е малко по- висок, отколкото при контролната стойност. Ясно изразеното потискане на TNF е показано на фиг. 1. Имунологичните параметри, изброени по-горе и избрани по тяхната потенциална важност в имунната реакция, са
анализирани с метод, базиращ се на измерване влиянието на тестваната субстанция върху субоптимално стимулирани с СопА човешки периферни лимфоцити - метод добре известен, чувствителен и позволяващ определянето на много различни параметри. При някои концентрации на лизозимния димер се наблюдават забележителни разлики между резултатите от теста и съответните стойности при лимфоцитите, стимулирани само с ConA, а по отношение например на TNF и алфа-IFN, наблюдавоните ефекти са ясно изразени за целия диапазон на изпитваните концентрации.
Пример 2
Бяха проведени лабораторни изпитания за определяне на въздействието на лизозимния димер върху фагоцитната активност на млечни и кръвни клетки in vitro.
По-рано беше димер не потиска пропиферацията на микроорганизмите, изолирани от инфектирани млечни жлези на крави.
Тъй като при прилагане на пизозимен димер успешно елиминира инфекцията на млечните жлези при кравите, стана ясно, че основния антибактериален механизъм в млечните жлези на кравите е фагоцитозата. Съответно, използва се кръв и мляко от здрави и инфектирани крави за тестове in vitro, целящи да се определи въздействието на лизозимния димер върху фагоцитозата
За да бъдат сравними, експериментите се провеждат при еднаква концентрация на изпитваната субстанция и еднакъв период на инкубация,като се използват клетки, изолирани от здрави и инфектирани крави или даже от инфектирани и здрави участъци от млечната жлеза на една и съща крава с цел да се преодолеят индивидуалните разлики на имунната реакция
В проведения тест пречистена димерна форма и смес от димер с малки фракции тримери и висши олигомери на лизозима се добавят към кръв или мляко от здрави и инфектирани крави в концентрация температура
37°С за фагоцитозиращите клетки на Wisniewski et al.)
и сместа
0.5-24 часа се инкубира при (фагоцитозен индекс и процентът на
Процентът на съгласно метода гранулоцити (съгласно Park) се определят за всяка проба
Лизозимният димер повишава фагоцитната активност на левкоцитите при тестовете in vitro. Ефектът е зависим от дозата и продължителността на инкубацията
За да се активират млечните левкоцити са необходими по-високи концентрации на лизозимния димер, откопкото за активиране на кръвните левкоцити
Прекалено високите концентрации на димера слабо намаляват фагоцитната активност in vitro
Подбраните резултати, доколкото постполимеризационната реакционна смес не съдържа никакви цитотоксични мономерни форми на димера, са сравними за високо пречистен и не толкова високо пречистен пизозимен димер и са дадени в Таблици 2 и 3, в които термина пизозимен димер+ се използва за означаване на състав, съдържащ малки фракции тримери и висши олигомери на пизозима, както беше посочено по—рано в описанието.
Таблица 2:
Въздействие на пизозимния димер върху фагоцитната активност на млечни левкоцити от здрави крави (концентрация на димера 20 g/ml, период на инкубиране 3 часа) *^»»·· ‘’•ййгПрепарат от млечни левкоцити на здрави
Ивдикатор крави ί Крава Νο.477 Крава No.463
контролна
проба 77.8 80.0
лизозизимен
7. фагоцитоза димер+ 100 100
лизозимен
димер 92.6 100
контролна
проба 2.7. 4. 1
фагоцитозен лизозизимен
и н дек с димер+ 4. 4 6.4
лизозимен
димер 4.8 8. 4
контролна
проба 3.4 2.5
7. редукция лизозизимен
на NBT димер+ 5.7 3.8
лизозимен
димер 3.4 6.8
Таблица 3:
Въздействие на лизовимния димер върху фагоцитната активност на млечни левкоцити от инфектирани крави (концентрация на димера 20 g/ml, период на инкубиране 30 минути)
Препарат от млечни левкоцити на здрави
Ивдикатор крави! Крава No.477 Крава No.463
контролна
проба 77.8 80. 0
лизозизимен
7. фагоцитоза димер+ 100 100
лизозимен
димер 92.6 100
контролна
проба 2.7. 4. 1
фагоцитозен лизозизимен
и н дек с димер+ 4.4 6.4
лизозимен *
димер 4.8 8.4
контролна
проба 3.4 2.5
7. редукция лизозизимен
на NET димер+ 5.7 3. 8
лизозимен
димер 3. 4 6.8
Ясно е, че степента на пречистване на лизозимния димер няма значителен ефект върху наблюдаваната фагоцитна активност на млечните левкоцити. Освен това може да се окаже, че въздействащите клетки са гранулоцити.
В следващите примери са посочени резултатите от изпитанията in vivo. ГТри тях е използван 2mg лизозимен димер в 10 ml PBS разтвор. Този препарат е означен с KLP-602.
Пример 3
При интравенозно прилагане KLP-602 показва стимулиращ ефект върху фагоцитната активност на кръвните гранупоцити при здрави и болни тепета, при здрави кончета, както и при млечни крави след вътревименно прилагане
Ефектът се проявява в увелиния брой неутрофипи, повишена способност за абсорбиране на стафилококи и редуциране на ΝΒΤ
Тези явления протичат предимно през първите 12-24 часа след инжектиране на препарата
Ефек т ът на KLP-602 върху фагоцитната активност във вимето зависи от дозата и формата на медикамента и индивидуалната реакция на отделните животни
Лизозимният димер беше използван за лечение на инфекциозни заболявания при телета, прасета, коне и кучета. Препаратът беше приложен в различни дози и през различни интервали от време венозно, мускулно, подкожно, вътревименно и вътрематочно. Медикаментът беше приложен на 346 крави, 274 телета, 110 мъжки и женски прасета, 294 малки прасенца, 709 прасенца-сукапчета, 35 жребчета и 107 кучета. За контрол беше приложено и алтернативно лечение. Имайки предвид природата на опитните животни, нито едно от тях не беше оставено без лечение по морални причини. Независимо от това, заключения могат да се направят чрез сравнение с клиничната картина на лекувани болести, известни от литературата по ветеринарна медицина .
'Sniw
Пример 4
При тестовете, проведени кръвта беше определено за животни, като последните не □т инфекцията, след лекуват с лизозимен
Получените резултати
3, илюстриращи фигури показват проби на четири к оет о димер с тепета нивото на INF и TNF в група здрави инфектирани се третират през първите 12 часа се във са дадени в съответно нивата реални от делни третират високо графичен на TNF резултати, тепета антибиотици и пречистена форма вид на фигури и IFN
И двете установени от
И в двете фигури кръвните линия 1 показва резултатите при кръв от здраво теле, а линия 2 - на инфектирано, но нетретирано тепе (нивото на IFN в 12-тия час, равно на 45 U/ml не е посочено, но диаграмата показва нивота чрез направлението на линия 2); след това животното се подлага на известно лечение е 12-тия час, като линия 3 показва резултатите при теле, третирано с антибиотици, а пиния 4 - резултатите при теле, третирано с KLP-602.
В групата, третирана с лизозимен димер, една или две инжекции с KLP-602 лекуват 90 7. от телетата, страдащи от г аст роентерит и над 85 7. от случаите с остра бронхопневмония. Бързото изчезване на такива симптоми като температура и диария е много показателно. Третирането с този медикамент не изисква вкарването на допълнителни течности е животните. Времето за възстановяване и степента му превъзхождат контролната група, третирана с антибиотици.
. Пример 5
KLP-602 се оказва най-ефективен за лечение на заболявания, засягащи прасетата. 100 7. или почти 100 7. от животните се възстановяват при следните заболявания! послеродова агапактия (ММА синдром) дизентерия, пиометрит, инфлуенца и колибацилоза. Прилагането на медикамента в случаи с едемно заболяване и бронхопневмония дава молко пониски резултати, но доста по-добри от тези получени чрез алтернативни терапии. Би могло да се наблюдава бързото спиране на диарията (обикновено през първите 24 часа) и понижаване на температурата както и възстановяването на млечната секреция, от особена важност (запазване живота на малките прасенца) в случаите на послеродово виме и маточни възпаления
Ефективността на
KLP-602 сравнение алтернативните лечения е показана в Таблица 4 по-допу
Пример 6
При лечение с KLP-602 100 7. от жребчетата, страдащи от ентерит и 93,3 7. от жребчетата, страдащи от бронхопневмония се възстановяват по-бързо, отколкото контролната група, третирана с познати препарати.
Пример 7
KLP-602 беше тестван за лечение на някои забопявания при кучета, като например фоликулит (100 7. ефективност), инфекция на горните и долни дихателни пътища и инфекция на стомашночревния тракт, проявяващи се чрез диария
Преобладаваща в тази група е парвовирусозата, известна като практически нелечимо заболяване
Въпреки това.
беше наблюдавано 75 7. възтановяване случаите с парвОвирусоза.
При проведените тестове с животни , засегнати от забопявания по естествен път както беше описано по-горе, бяха извършени следните важни наблюдения!
Терапията доказа своята ефективност и простота при лечението на забопявания, които имат мултифакторна етиология и патогенеза (тези забопявания са широко разпространени при животинските популации и са трудни за овладяване, особено във развъдните ферми, където епидемичното им разпространяване е много лесно). Тези констатации доказват
- 27 модулиращият ефект на пизозимния димер върху естествените защитни механизми.
Таблица 4
Животни,третирани с KLP-602 Животни, третирани с други препарати
Продъл- Изпеку- Неизле- Изполв- Продъл- Изле1Мо.на жител- вани: кувани: No.на ван жител- куваслучая ност брой 7. брой 7. случая препарат ност ни (дни) (дни) 7.
Ч»*·'
I.Колибацилоза при прасенца 400“ антибиотици гликоза, Vit.B 3-5 75-80“
434 1-2 421 97 13 •3
II.Дизентерия при свине антиби о-
тици
29 1-2 29 100 219 STOLMED. RID0WED 5-9 75
111. Послеродова агапактия антибио-
тици
30 1-2 30 100 40“ кортизон, сулфамид 3-5 80“
IV.Инфлуенца при прасенца антибиотици (ла-
38 1-5 38 100 - 200“ тентна 3-9 60-80“
Формула)
V.Morbus oedematosus антибио-
тици
82 1-3 78 95 4 5 120“ пеницилин, 3-6 60“
тетрациклин течности + г пюкоза
а' приблизителни данни
2.Терапията се оказа ефективна при болести, които включват в своя естествен ход ендотоксичен шок или други абнормални състояния, като продължителна висока температура, разтройващи статуса на животното за дъпго време след възстановяването, с което са изключително вредни за животни като конете (жребците) порода за надбягвания или други спортове, както и онези породи, предназначени главно за хранителната промишленост, като в тези случаи цената на продукцията е критичен въпрос. Бързото възстановяване позволи значително намаляване на разходите за лечение ще на тези заболявания
3. Резултатите получени in vivo потвърждават понижени нива на TNF при различните естествено протичащи инфекции, третирани с лизозимен димер, с което се подкрепват и претенциите на изобретението.
Пример 8
Ефектът на пизозимния димер върху активността на антибиотиците срещу различни микроорганизми беше изследван с цел да се подберат бактерии за бъдещи тестове, с които да се определят най-ефективните дози антибиотици за отделните микроорганизми и диапазонът от концентрации на пизозимния димер, за който е налице очакваният ефект. В експериментите са използвани две партиди лиофилизиран пречистен димер, едната произведена 1991 г., а другата - 1992 г. Използваните антибиотици за експериментите са тези, които се намират на полския пазар, производство на Pol-Fa, полски производител на лекарствени средства, такива като пеницилин, неомицин, еритромицин, цефалоспорин (SEFRIL).
Антибиотиците, подлежащи на тестване се суспендират в буфериран разтвор на натриев хлорид (PBS-Biomed) или във волски серум. След това към суспензията се добавя лизозимен димер по такъв начин, че в тестваните проби неговата концентрация да бъде винаги 5 g/ml. Концентрацията на тестваните антибиотици е различна във всеки тест, поради различната чувствителност на използваните микроорганизми. Ефектът само от антибиотика или в комбинация с лизозимен димер беше изпитан в суспензия от PBS или волски серум
- 29 in vitro върху Escherichia coli, Salmonella enteritidis, Staphylococcus aureus и Streptococcus uberis, изолирани от болни животни. В експериментите са използвани също и лабораторни щамове от Sarcina lutea 9341 АТСС и Staphy1ococcus aureus 209 P.
Поради предварителния характер на тестовете, всеки антибиотик се изпитва спрямо 1, 2 или 3 различни бактерии видове бактерии както следва:
1. Приготвяне на тарелкито
Порция 0.05 ml от отгледана в хранителен разтвор 18 часова култура на бактериалния щам, подлежащ на тестване, се добавя към 14 ml проба обогатен аг ар (Biomed) . Сместа се разбърква и се излива върху тарелка с диаметър 10 mm. След охлаждане и втвърдяване на агара, отгоре се поставят стерилни цилиндри, които се пълнят с разтвор от подлежащия на тестване антибиотик.
Първоначално 10 ml проба от подлежащия на тестване антибиотик се се добавя към след това необходимият обем от определен обем PBS или волски серум с цел да се осигури концентрация на ант ибиотика колкото е възможно ло-бпизка до NIC (минимална инхибираща концентрация); винаги се приготвят три разтвора с различна концентрация
2. Приготвяне на,разтвор от лизозимния димер
Първоначално 10 mg лиофилизиран пизозимен димер се разтваря в 10 ml PBS. След това се приготвят разтвори или с PBS или с с волски серум и се добавят към антибиотиковите разтвори, предварително приготвени както е описано по-горе. Тествани са следните комбинации:
- антибиотик/PBS
- антибиотик/PBS + пизозимен димер
- антибиотик/серум
- антибиотик/серум + пизозимен димер
Концентрацията на антибиотика е една и съща във всички цилиндри? концентрацията на лизозимния димер е 5^tz.g/ml . След като цилиндрите се напълнят с разтворите, тарепките се съхраняват при стайна температура в продължение на 2 часа; след това културите се инкубират при 37°С.
4. Отчитане на резултатите и оценка на активността:
Тарепките се отстраняват от нагревателя след 18 часова инкубация и диаметърът на зоната на инхибирания бактериален растеж ( липса на колонии ) се измерва около цилиндрите.
Не беше установена разлика в размера на зоните на инхибиран бактериален растеж около цилиндрите, пълни с антибиотикови суспензии в F’BS със или без добавка на ливизимен димер в концентрация инхибираната зона обаче , намалява
но се увеличава около тези, пълни със суспензии от антибиотик пизозимен димер във волски серум.
Зоните са по-гопеми от тези, наблюдавани около цилиндрите, както и от тези около цилиндрите пълни със серумна суспензия само от антибиотици, без пизозимен димер.
Явлението протича при тестовете на
Sarcina lutea пеницилин
Ампицилинът показва синергизъм комбинация пизозимен димер при инхибиране in vitro растежът на
Escherichia coli,
Sal monel 1 a enteritidis и
Staphylococcus epidermidis. Беше забелязано повишаване на активността на еритромицина в присъствието на пизозимен димер спрямо
Staphylococcus aureus 209 P и
Streptococcus uberi s, както и тази на SEFRIL спрямо Staphylococcus aureus
209 P
Escherichia coli, Salmonella enteritidis са резистентни спрямо този антибиотик
- 31 Повишаването на антибактериапната активност на тестваните антибиотици се наблюдава само когато като разтворител се използва волски серум. Като правило, увеличението на активността е средно 50 7. , но в някои случаи, присъствието на пизозимния димер резултира в 100 Xно увеличение на активността на антибиотиците.
Закпючения:
Лизозимен димер (без никакви консерванти) в концентрации от S^ug/ml показва in vitro синергизъм със някои антибиотици в MIC (минимална инхибираща концентрация) в присъствието на волски серум при инхибиране на бактериалния растеж. Получените резултати досега изясняват необходимостта от допълнителни проучвания.
Пример 9:
Синергизъм с AZT при лечение на пациенти със СПИН:
ΙΤ0 и съавтори напоследък съобщават, че алфа-TNF може да противодейства на анти-HIV активността на AZT (ITO at al.: “Tumor necrosis factor antagonizes inhibitory effect of azidothymidine on human immunodeficiency virus (HIV) replication in vitro; Biochem. Biophys. Res. Commun. 1990, 166; 1095—1101). Пациентите със СПИН в напреднал стадий страдат от различни случайни инфекции. Някои инфекциозни агенти могат да индуктират повишаване на алфа-TNF, IL-6 и други цитокини, които биха могли да бъдат имуносупресивни или да стимулират реппикирането на HIV.
Съответно, лечението само с AZT е недостатъчно ефективно. За да се увеличи анти-HIV активността на AZT, се предлага лечението с AZT да се комбинира с приемането на лизозимен димер за потискане синтеза на TNF - факторът, противодействащ на анти-HIV активността на AZT.

Claims (15)

1. Използване на димеризираната форма на лизозим за производства на медикамент за потискане на биосинтеза на туморонекротизиращ фактор при хора и животни.
1. Използване на димеризираната форма на лизозим за производства на медикамент за потискане на биосинтеза на туморонекротизиращ фактор при хора и животни.
2. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на фармацевтичен п pen арат за лечение на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на
туморонекротизиращия фактор.
производства на фармацевтичен препарат за профилактика на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на туморонекротизиращия фактор.
2. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на фармацевтичен препарат за лечение на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на
туморонекротизиращия фактор.
3. Използване на димеризираната форма на лизози м за фармацевтичен препарат за профилактика на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на т у мор он ек рот и з и ращи я фак т ор на лизозим за производства на медикамент за контролиране на индуктираното от HIM освобождаване на туморонекротизиращ фактор при асимптоматични носители и п аци ен т и с
КОС (комплекс, обусловен от СПИН)
Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на .фармацевтичен препарат за профилактика и/или лечение на възпаления, дължащи се на инфекции.
4. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на медикамент за контролиране на индуктираното от HIM освобождаване на туморонекротизиращ фактор при асимптоматични носители и пациенти с КОС (комплекс, обусловен от СПИН).
5. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на фармацевтичен препарат за профилактика и/или лечение на възпаления, дължащи се на инфекции.
6. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на фармацевтичен препарат за профилактика и/или лечение на сепсис и септичен шок, по-специално при инфектирани рани.
6. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство^ на фармацевтичен препарат за профилактика и/или лечение на сепсис и септичен шок, по-специално при инфектирани рани.
7. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на фармацевтичен препарат за профилактика и/или лечение на кахексия
Използване на димеризираната форма на лизозим за производства на фармацевтичен препарат за профилактика и/или лечение на повишена температура
Използване съгласно която да е от предходните претенции, където лизозимният димер присъства в комбинация с антибиотик:
7. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на фармацевтичен препарат за профилактика и/или лечение на какексия.
8. Използване на димеризираната форма на пизозим за производство на фармацевтичен препарат за профилактика и/ипи лечение на повишена температура.
9.
9.
и да е от предходните претенции, където лизозимният димер присъства в комбинация с ан т и б и от и к .
L0. Използване на димеризиранат а форма на пизозим за производство на фармацевтичен препарат за лечение на СПИН и обусловени от СПИН инфекции.
10, където лизозимният димер присъства в комбинация с AZT (азидотимидин)
10. Използване на димеризираната форма на лизозим за производство на фармацевтичен състав за лечение на СПИН и обусловени от СПИН инфекции
Използване
11. Използване съгласно претенция 10, където лизозимният димер присъства в комбинация с AZT (азидотимидин).
12 за венозно прилагане на една ипи повтарящи се дози от 0,02 mg на килограм телесно тегло
Тампони ипи антисептични обпекпа, импрегнирани ефективна доза лизозим в димеризирана форма за профилактика и/или лечение на сепсис и септичен шок, по-специално при инфектирани рани
12. Инжекционен разтвор, съдържащ димеризираната форма на лизизим в количество 0.01-10 mg/ml, за предпочитане 0.1-1.0 mg/ml в апирогенен стерилен състав, съдържащ най-малко един физиологично приемлив разтворител и /или най-малко един фармацевтично одобрен консервант
Инжекционен разтвор съгласно претенция
12. Инжекционен разтвор, съдържащ димеризираната форма на лизизим в количество 0.01-10 mg/ml, за предпочитане 0.1-1.0 mg/ml в апирогенен стерилен състав, съдържащ най-малко един физиологично приемлив разтворител и/ипи най-малко един фармацевтична одобрен консервант.
13. Инжекционен разтвор съгласно претенция 12 за венозно прилагане на една ипи повтарящи се дози ат 0,02 mg на килограм телесна тегла.
14. Тампони ипи антисептични облекла, импрегнирани с ефективна доза пизозим в димеризирана форма за профилактика и/или лечение на сепсис и септичен шок, по-специално при инфектирани рани.
15. Мехлеми или телове , съдържащи ефективна доза пизозим в димеризирана форма за лечение на възпаления, които се дължат на инфекции, по-специално на инфектирани рани.
16. Вагинални тампони, импрегнирани с ефективна доза пизозим в димеризирана форма за употреба по време на менструация.
ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ /Изменени претенции в съответствие с препоръките , отразени в доклада от международната предварителна експертиза/
15. Вагинални тампони, импрегнирани с ефективна доза лизозим в димеризирана форма за употреба по време на менструация
BG99287A 1992-07-13 1994-12-22 Лизозимен димер и състави, които го съдържат BG63331B1 (bg)

Applications Claiming Priority (2)

Application Number Priority Date Filing Date Title
PL92295273A PL173978B1 (pl) 1992-07-13 1992-07-13 Sposób oddziaływania na wydzielanie cytokin w hodowli limfocytów krwi obwodowej
PCT/EP1993/001841 WO1994001127A1 (en) 1992-07-13 1993-07-13 Lysozyme dimer and compositions containing the same

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG99287A true BG99287A (bg) 1995-08-28
BG63331B1 BG63331B1 (bg) 2001-10-31

Family

ID=20058087

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG99287A BG63331B1 (bg) 1992-07-13 1994-12-22 Лизозимен димер и състави, които го съдържат

Country Status (31)

Country Link
US (1) US6132715A (bg)
EP (1) EP0651654B1 (bg)
JP (1) JPH07508744A (bg)
KR (1) KR100289841B1 (bg)
CN (1) CN1057937C (bg)
AT (1) ATE252392T1 (bg)
AU (1) AU677786B2 (bg)
BG (1) BG63331B1 (bg)
BR (1) BR9306722A (bg)
CA (1) CA2140140A1 (bg)
CZ (1) CZ286725B6 (bg)
DE (2) DE651654T1 (bg)
DK (1) DK0651654T3 (bg)
ES (1) ES2074037T3 (bg)
FI (1) FI950144A (bg)
GE (1) GEP20012466B (bg)
GR (1) GR950300039T1 (bg)
HU (1) HU218151B (bg)
MX (1) MX9304197A (bg)
NZ (2) NZ254135A (bg)
OA (1) OA10125A (bg)
PL (1) PL173978B1 (bg)
PT (1) PT651654E (bg)
RO (1) RO112580B1 (bg)
RU (1) RU2145875C1 (bg)
SG (1) SG52727A1 (bg)
SK (1) SK282377B6 (bg)
TW (1) TW259710B (bg)
UA (1) UA49789C2 (bg)
WO (1) WO1994001127A1 (bg)
ZA (1) ZA935046B (bg)

Families Citing this family (10)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US6183742B1 (en) 1992-07-13 2001-02-06 Nika Health Products, Limited Applications of lysozyme dimer
DZ1964A1 (fr) * 1995-01-13 2002-10-15 Nika Health Products Ltd Nouvelle applications d'un dimère de lysozyme.
WO1996038115A1 (en) * 1995-05-30 1996-12-05 Lectin Biopharma, Inc. Method of using lectins for agglutination and collection of menstrual flow
US6123937A (en) * 1997-03-14 2000-09-26 Nika Health Products, Limited Applications of lysozyme dimer
ITMI981148A1 (it) 1998-05-22 1999-11-22 Therapicon Srl Utilizzo di lisozima c modificato per preparare composizioni medicinali per il trattamento di alcune gravi malattie
EP1174147A1 (en) * 2000-06-27 2002-01-23 Nika Health Products Limited Reversal of antibiotic resistance with lysozyme dimer
US20050244402A1 (en) * 2004-04-30 2005-11-03 Villanueva Julie M Absorption of pain-causing agents
RU2472467C2 (ru) * 2011-04-13 2013-01-20 Государственное научное учреждение Краснодарский научно-исследовательский ветеринарный институт (ГНУ КНИВИ) Способ профилактики и лечения гастроэнтеритов, обусловленных бактериозами, у телят
RU2546911C2 (ru) * 2013-04-11 2015-04-10 Федеральное государственное бюджетное образовательное учреждение высшего профессионального образования "Донской государственный аграрный университет" Способ хранения свинины в охлажденном состоянии
CN105106626A (zh) * 2015-09-30 2015-12-02 成都倍加特生物科技有限公司 一种治疗月经期感染的汤剂药物及其制备方法

Family Cites Families (18)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
FR4020M (bg) * 1965-01-29 1966-03-21
FR2215201A1 (en) * 1973-01-24 1974-08-23 Theranol Lab Broad-spectrum antibiotic compsns. - contg. antibiotic resistant lactic bacilli and enzyme diffusing-agent
JPS5533409A (en) * 1978-08-30 1980-03-08 Eisai Co Ltd Carcinostatic agent
JPS5533408A (en) * 1978-08-30 1980-03-08 Eisai Co Ltd Immunity-increasing agent
JPS5543040A (en) * 1978-09-25 1980-03-26 Eisai Co Ltd Immunity raising agent
US4221794A (en) * 1979-06-21 1980-09-09 Newport Pharmaceuticals International, Inc. Method of imparting immunomodulating and antiviral activity
US4457919A (en) * 1980-03-14 1984-07-03 Newport Pharmaceutical International, Inc. Method of imparting immunomodulating, antiviral or antitumor activity
US4510144A (en) * 1981-08-26 1985-04-09 Newport Pharmaceuticals International Methods of imparting immunomodulating activity with dihydrothiazolo purine derivatives
US4739046A (en) * 1985-08-19 1988-04-19 Luzio Nicholas R Di Soluble phosphorylated glucan
US4744984A (en) * 1985-10-08 1988-05-17 Vetrepharm Research, Inc. Antiviral immunotherapeutic agent and preparation thereof
DE3782958D1 (de) * 1986-02-19 1993-01-21 Imreg Inc Verfahren und mittel zum pruefen eines immunsystems.
US5200182A (en) * 1988-05-26 1993-04-06 Nika Health Products, Ltd. Antiviral or antibacterial composition and method of use
DE3817955A1 (de) * 1988-05-27 1989-11-30 Hoechst Ag Tnf-inhibitor enthaltendes arzneimittel
DE68927733T2 (de) * 1988-05-31 1997-06-12 Napp Systems Inc Vorrichtung und verfahren zur behandlung von druckplatten
KR920702621A (ko) * 1989-06-13 1992-10-06 스튜어트 알. 슈터 단핵세포 및/또는 마크로파지에 의한 인터루킨-1 또는 종양회사인자 생성의 억제
DK0509984T3 (da) * 1990-01-08 1999-03-22 Nika Health Products Ltd Fremgangsmåde til fremstilling af lysozymdimer
US5314816A (en) * 1990-01-08 1994-05-24 Nika Health Products Ltd. Method of preparing lysozyme dimers
ATE161720T1 (de) * 1990-08-03 1998-01-15 Smithkline Beecham Corp Tnf-inhibitoren

Also Published As

Publication number Publication date
RO112580B1 (ro) 1997-11-28
BG63331B1 (bg) 2001-10-31
PT651654E (pt) 2004-03-31
PL295273A1 (en) 1994-01-24
ES2074037T1 (es) 1995-09-01
CZ8595A3 (en) 1995-09-13
CA2140140A1 (en) 1994-01-20
FI950144A0 (fi) 1995-01-12
JPH07508744A (ja) 1995-09-28
US6132715A (en) 2000-10-17
KR950702432A (ko) 1995-07-29
EP0651654B1 (en) 2003-10-22
NZ254135A (en) 1996-11-26
GR950300039T1 (en) 1995-07-31
OA10125A (en) 1996-12-18
SK4095A3 (en) 1995-09-13
AU677786B2 (en) 1997-05-08
BR9306722A (pt) 1998-12-08
NZ299377A (en) 2001-02-23
DK0651654T3 (da) 2004-02-23
PL173978B1 (pl) 1998-05-29
ES2074037T3 (es) 2004-07-01
SK282377B6 (sk) 2002-01-07
KR100289841B1 (ko) 2001-05-15
UA49789C2 (uk) 2002-10-15
HU9500098D0 (en) 1995-03-28
AU4568693A (en) 1994-01-31
HU218151B (hu) 2000-06-28
SG52727A1 (en) 1998-09-28
MX9304197A (es) 1994-02-28
ATE252392T1 (de) 2003-11-15
ZA935046B (en) 1994-02-07
CN1087278A (zh) 1994-06-01
DE69333258D1 (de) 2003-11-27
RU2145875C1 (ru) 2000-02-27
EP0651654A1 (en) 1995-05-10
WO1994001127A1 (en) 1994-01-20
DE69333258T2 (de) 2004-08-26
DE651654T1 (de) 1996-01-04
FI950144A (fi) 1995-01-12
HUT70973A (en) 1995-11-28
GEP20012466B (en) 2001-06-25
CN1057937C (zh) 2000-11-01
CZ286725B6 (en) 2000-06-14
TW259710B (bg) 1995-10-11

Similar Documents

Publication Publication Date Title
RU2092183C1 (ru) Антивирусный или антибактериальный состав и способ его употребления
EP0520021A1 (en) PHARMACEUTICAL COMPOSITIONS.
EP0651654B1 (en) Use of lysozyme dimer for the manufacture of a medicament for modulating natural defensive mechanisms
AP871A (en) New applicants of lysozyme dimer.
EP0405315B1 (en) Use of a phagocyte-activating agent : LPS or IL-2 for the manufacture of a medicament for treating staphylococcus aureus infection in cows
HUT63335A (en) Process for producing pharmaceutical compositions for treating diseases of mammals
Donta et al. Cephalosporin-associated colitis and Clostridium difficile
PL176407B1 (pl) Kompozycja farmaceutyczna zawierająca dimer lizozymu
RU2722161C1 (ru) Способ профилактики желудочно-кишечных болезней молодняка крупного рогатого скота
KR19990034654A (ko) 프로폴리스의 추출방법과 면역증강제로서의 용도