BG63331B1 - Лизозимен димер и състави, които го съдържат - Google Patents

Лизозимен димер и състави, които го съдържат Download PDF

Info

Publication number
BG63331B1
BG63331B1 BG99287A BG9928794A BG63331B1 BG 63331 B1 BG63331 B1 BG 63331B1 BG 99287 A BG99287 A BG 99287A BG 9928794 A BG9928794 A BG 9928794A BG 63331 B1 BG63331 B1 BG 63331B1
Authority
BG
Bulgaria
Prior art keywords
lysozyme
tnf
lysozyme dimer
dimer
dimerized
Prior art date
Application number
BG99287A
Other languages
English (en)
Other versions
BG99287A (bg
Inventor
Witold Kiczka
Original Assignee
Nika Health Products Limited
Priority date (The priority date is an assumption and is not a legal conclusion. Google has not performed a legal analysis and makes no representation as to the accuracy of the date listed.)
Filing date
Publication date
Application filed by Nika Health Products Limited filed Critical Nika Health Products Limited
Publication of BG99287A publication Critical patent/BG99287A/bg
Publication of BG63331B1 publication Critical patent/BG63331B1/bg

Links

Classifications

    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K38/00Medicinal preparations containing peptides
    • A61K38/16Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof
    • A61K38/43Enzymes; Proenzymes; Derivatives thereof
    • A61K38/46Hydrolases (3)
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61LMETHODS OR APPARATUS FOR STERILISING MATERIALS OR OBJECTS IN GENERAL; DISINFECTION, STERILISATION OR DEODORISATION OF AIR; CHEMICAL ASPECTS OF BANDAGES, DRESSINGS, ABSORBENT PADS OR SURGICAL ARTICLES; MATERIALS FOR BANDAGES, DRESSINGS, ABSORBENT PADS OR SURGICAL ARTICLES
    • A61L15/00Chemical aspects of, or use of materials for, bandages, dressings or absorbent pads
    • A61L15/16Bandages, dressings or absorbent pads for physiological fluids such as urine or blood, e.g. sanitary towels, tampons
    • A61L15/22Bandages, dressings or absorbent pads for physiological fluids such as urine or blood, e.g. sanitary towels, tampons containing macromolecular materials
    • A61L15/32Proteins, polypeptides; Degradation products or derivatives thereof, e.g. albumin, collagen, fibrin, gelatin
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61KPREPARATIONS FOR MEDICAL, DENTAL OR TOILETRY PURPOSES
    • A61K38/00Medicinal preparations containing peptides
    • A61K38/16Peptides having more than 20 amino acids; Gastrins; Somatostatins; Melanotropins; Derivatives thereof
    • A61K38/43Enzymes; Proenzymes; Derivatives thereof
    • A61K38/46Hydrolases (3)
    • A61K38/47Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2), e.g. cellulases, lactases
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P29/00Non-central analgesic, antipyretic or antiinflammatory agents, e.g. antirheumatic agents; Non-steroidal antiinflammatory drugs [NSAID]
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/04Antibacterial agents
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/12Antivirals
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P31/00Antiinfectives, i.e. antibiotics, antiseptics, chemotherapeutics
    • A61P31/12Antivirals
    • A61P31/14Antivirals for RNA viruses
    • A61P31/18Antivirals for RNA viruses for HIV
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P37/00Drugs for immunological or allergic disorders
    • A61P37/02Immunomodulators
    • A61P37/04Immunostimulants
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P43/00Drugs for specific purposes, not provided for in groups A61P1/00-A61P41/00
    • AHUMAN NECESSITIES
    • A61MEDICAL OR VETERINARY SCIENCE; HYGIENE
    • A61PSPECIFIC THERAPEUTIC ACTIVITY OF CHEMICAL COMPOUNDS OR MEDICINAL PREPARATIONS
    • A61P9/00Drugs for disorders of the cardiovascular system
    • CCHEMISTRY; METALLURGY
    • C12BIOCHEMISTRY; BEER; SPIRITS; WINE; VINEGAR; MICROBIOLOGY; ENZYMOLOGY; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING
    • C12NMICROORGANISMS OR ENZYMES; COMPOSITIONS THEREOF; PROPAGATING, PRESERVING, OR MAINTAINING MICROORGANISMS; MUTATION OR GENETIC ENGINEERING; CULTURE MEDIA
    • C12N9/00Enzymes; Proenzymes; Compositions thereof; Processes for preparing, activating, inhibiting, separating or purifying enzymes
    • C12N9/14Hydrolases (3)
    • C12N9/24Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2)
    • C12N9/2402Hydrolases (3) acting on glycosyl compounds (3.2) hydrolysing O- and S- glycosyl compounds (3.2.1)
    • C12N9/2462Lysozyme (3.2.1.17)

Landscapes

  • Health & Medical Sciences (AREA)
  • Life Sciences & Earth Sciences (AREA)
  • Chemical & Material Sciences (AREA)
  • General Health & Medical Sciences (AREA)
  • Veterinary Medicine (AREA)
  • Public Health (AREA)
  • Animal Behavior & Ethology (AREA)
  • Medicinal Chemistry (AREA)
  • Pharmacology & Pharmacy (AREA)
  • Organic Chemistry (AREA)
  • Engineering & Computer Science (AREA)
  • Nuclear Medicine, Radiotherapy & Molecular Imaging (AREA)
  • General Chemical & Material Sciences (AREA)
  • Chemical Kinetics & Catalysis (AREA)
  • Bioinformatics & Cheminformatics (AREA)
  • Immunology (AREA)
  • Epidemiology (AREA)
  • Communicable Diseases (AREA)
  • Oncology (AREA)
  • Proteomics, Peptides & Aminoacids (AREA)
  • Gastroenterology & Hepatology (AREA)
  • Virology (AREA)
  • Hematology (AREA)
  • Genetics & Genomics (AREA)
  • Zoology (AREA)
  • Wood Science & Technology (AREA)
  • Materials Engineering (AREA)
  • Molecular Biology (AREA)
  • Rheumatology (AREA)
  • Cardiology (AREA)
  • Biochemistry (AREA)
  • General Engineering & Computer Science (AREA)
  • Biotechnology (AREA)
  • AIDS & HIV (AREA)
  • Microbiology (AREA)
  • Pain & Pain Management (AREA)
  • Tropical Medicine & Parasitology (AREA)
  • Heart & Thoracic Surgery (AREA)
  • Biomedical Technology (AREA)
  • Medicines That Contain Protein Lipid Enzymes And Other Medicines (AREA)

Abstract

Изобретението се отнася до ново приложение на димеризирана форма на лизозим за производството на лекарствено средство за потискане биосинтезата на тумор некротизиращ фактор при животни и хора, по-специално за лечение и профилактика на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на туморонекротизиращфактор. Изобретението се отнася още и до фармацевтични състави, прилагани по-специално под формата на инжекции, съдържащи димеризирана форма на лизозим в количество 0,01-10 mg/ml в апирогенен стерилен състав, включващ най-малко един физиологично приемлив разтворител и най-малко един фармацевтично одобрен консервант, или под формата на тампони и антисептични облекла, импрегнирани с тях, мехлеми или гелове, съдържащи ефективна доза димеризирана форма на лизозим за предотвратяване и/или лечение насепсис и септичен шок, по-специално при инфектирани рани.

Description

Нови приложения на лизозимния димер и състави^които го съдържат
Настоящото изобретение се отнася до ново използване на лизозимен димер и съдържащи го състави за медицински цели.
Новите приложения са свързани с лекуването на определени дисфункции на естествения защитен механизъм.
Ензимите в тяхната мономерна форма са известни от дълго време с терапевтичния си ефект при лечение на различни болести.
Лизозимът е открит през 1922 год. от Флеминг, но неговите ензимни свойства са разкрити през 1950 год. Оттогава съединението е подложено на интензивно изследване, в резултат на което са установени различни терапевтични ефекти, между които са и неговите антивирусни, антибактериални, антивъзпалителни и антихистаминови свойства. Терапевтичното използване на лизозима обаче, е силно ограничено, поради отрицателните странични ефекти на мономерната форма.Това ограничение в практическото използване на лизозима и на други терапевтично активни ензими беше преодоляно в края на осемдесетте години, когато беше открито, че отделни димеризирани форми на ензимите, запазващи положителните свойства на мономерните форми, не проявяват никакви негативни странични ефекти, когато се използват в терапевтични дози. Антивирусните и антибактериални състави, съдържащи като активен елемент лизозимен димер или други димеризирани ензими, са описани в WO 89/11294. В тази заявка се разкрива, че при тестове in vitro лизозимният димер потиска размножаването на редица бактериални видове, култивирани в проби, взети от пациенти в концентрации от 5 до 20 mg/ml от културата. Също се разкрива, че димерът е ефективен за лечение на кучешки парвовирусни / вируси, съдържащи ДНК / ( CPV) инфекции, когато се приема перорално два пъти на ден в дози от 1-2 mg на килограм телесно тегло.
С продължаване на изследователската работа на изобретателя се откриват и други атрактивни свойства на лизозимните димери, както и нови терапевтични приложения.
При извършване на клинични тестове с цел да се потвърди антибактериалният и антивирусен ефект на лизозимния димер, изненадващо беше открито, че димерът е неочаквано потентен при лечение на остри форми на заболявания на храносмилателния и дихателен тракт. Съответно, бяха направени нови изследвания с цел да бъде установен ефектът от лизозимния димер в онези стадии на различните заболявания, в които естествените защитни механизми отпадат.
Известно е, че бактериалните токсини съставляват една група от много вирулентни фактори, чрез които бактериите причиняват заболявания. Някои последни достижения в познанията за бактериалните токсини засягат тяхното взаимодействие с имунната система на гостоприемника. Това взаимодействие първо резултира в имуномодулация и второ - в освобождаване на цитокини и други медиатори, което важи за много физиологични смущения, причинени от токсини.
Страничният ефект беше изследван специално по отношение на патогенезата на грам - отрицателния сепсис ( виж Bayston, D.F.,Cohen, J.: Bacterial endotoxins and current consepts in the diagnosis and retreatment of endotoxaemia; J. Med. Microbiol. 1990,31:73-83 ).Въпреки, че от дълго време е известна ролята на екзотоксините при инфекци^причинени от
Staphylococcus aureus и Staphylococcus pyogenes, установяването на стафилококовия токсичен шоков синдром доведе до увеличаване на интереса към екзотоксините, продуцирани от тези организми.
Токсичният шок е тежко заболяване, характеризиращо се с висока температура, хипотония, капилярни кръвоизливи, дифузна еритродерма, мукозна еритема, бъбречно увреждане, хипокалцемия, хипоалбуминемия и лющене на червен кожен обрив. Много случаи на токсичен шоков синдром са свързани с употребата на вагинални тампони по време на менструация, но напоследък синдромът все по-често се описва при други случаи и при двата пола след хирургически процедури, когато на място се поставят тампони ( например тампони за нос след ринопластика или тежък епистаксис ).Стафилококовите щамове, изолирани от вагината на пациентки с токсичен шоков синдром ( TSS ), показват продуциране на токсин 1 ( TSST-1 ), но източникЯГна продуцирания от микроорганизми TSST-1 може също да бъде и една скрита инфекция. Първоначалната бактеремиа може да бъде скрита, но седмици или месеци по-късно може да доведе до развитие на локални инфекции. Едновременно с появата на такива инфекции може да се прояви септичен синдром или септичен шок. По-рядка, но по-драматична бактеремия може да протече в отсъствието на каквато и да било входяща или свързани локализирани инфекции и в тези ситуации шокът, ендокардитът, разсеяната интраваскуларна коагулопатия и отпадане на функциите на множество органи, могат да бъдат ясно изразени ( виж Stevens, D.L. et al. : Grampositive shock; Current opinions in Infectious Diseases 1992, 5: 355-363 ).
Подобни наблюдения са известни също и при други грампозитивни бактерии. Например, инфекцията, причинена от Staphylococcus pyogenes^e свързана с шок и нивото на смъртния изход е
30%. Staphylococcus pneumoniae е причина за прневмония, която е документирана с висока степен на резистентност към пеницилина и тенденция на развиване на шоков синдром. Освен това, при пациенти със СПИН има много повече случаи на пневмококови инфекции, отколкото сред населението като цяло.
Инфекциите с грам-отрицателни бактерии могат също да предизвикат сепсис или септичен шок. Грам-негативните бацили и вибриони са източник на повечето важни ентеротоксини.
Ентеротоксините са липополизахаридни ( LPS ) компоненти на външната мембрана на клетъчните стени на грам-отрицателните бактерии.Ентеротоксините предимно засягат чревния тракт и обикновено причиняват диария.Най-често срещаните инфекции, причинени от грам-отрицателни бактерии при хора и животни? са инфекциите, причинени от Escherichia coli. Значителната дехидратация, придружаваща тези инфекции, може да предизвика смъртта на инфектирания индивид.Съгласно данни на Световната здравна организация, острата диария убива приблизително 3.2 милиона деца в развиващите се страни всяка година.Около 30% от всички случаи на сепсис са причинени от грам-отрицателни бактерии.
Сепсис, дължащ се на инфекции с грам-положителни и грамотрицателни бактерии, винаги е тежко състояние във всички страни. В САЩ има приблизително около 400000 случая, 50% от които са със смъртен изход.
В последно време сепсисът и септичния шок са обект на много публикации. Забелязано е, че в патофизиологията на септичния шок, ендотоксемията и други бактериални интоксикации, важна роля играят медиаторите.Те включват туморонекротизиращият фактор (TNF), интерлевкин-1 (IL -1 ), интерферон (IFN ), фактор на тромбоцидната активност и ейкозаноиди ( деривати на арахидоновата киселина ); най важният от тях е TNF, който има ефект върху метаболизма, както и върху имунната и фагоцитната система ( виж Berkowitz, F.E. : Bacterial toxins in pathogenesis of infections; Current Opinions in Infectious Diseases, 1991 4: 332-337). Беше доказано, че непреживвлите септичния шок имат по-висока концентрация на TNF и интерлевкин -1. Много автори докладват за повишени нива на алфа- TNF в плазмата на пациенти със септичен шок и в тяхната кръв. Посочва се също, че токсичният ефект на алфа- TNF може да не зависи толкова много от концентрацията му, колкото от неговото запазване в тялото.
Много автори са проучвали възможността за модулация на цитокиновата каскада при сепсис и септичен шок. Докладваните успешни предложения включват използването на моноклонални анти TNF антитела и неутрализация на липополизахарида с антилипополизахарид. Антителата обаче не повишават бактериалната чистота. Частичен положителен ефект се наблюдава също, когато се използват агенти като дексаметазон и пентоксифилин, блокиращи продуцирането на TNF чрез макрофаги.
Известно е също, че и други цитокини допринасят за септичния шок. В тази ситуация, лечения, които модулират цитокиновата каскада, при септичния шок имат способността да противодействат на инфекцията, тъй като защитата на гостоприемника е зависима от същите тези възпаляващи цитокини. Намирането на начин за предотвратяване на септичния шок е от огромно значение за голям брой пациенти.Контролът върху нивото на TNF изглежда е съществен за тази цел.
Също критична е ролята на TNF и за друг защитен механизъм, какъвто е високата температура, която е физиологична реакция спрямо инфекцията, типична за почти всички висши животни и хората. Пет пирогенни цитокина ( интерлевкин -1, TNF, интерферон, интерлевкин и интерлевкин- 6 ) се определят като принципни ендогенни медиатори на фебрилната реакция, потискащи предзрителните топлочувствителни неврони, които нормално улесняват загубата и потискат произвеждането на топлина от човешкия организъм.Високата температура и нейните медитиатори имат способността да увреждат, както организманашественик, така и гостоприемника. В последно време бяха натрупани значителен брой данни, предполагащи ?че интерлевкин-1, TNF и интерлевкин-6 опосредствяват патофизиологичните изменения при инфекциите. Тъй-като ендогенните пирогени допринасят за патологичния процес при различните инфекции, медиаторите и фебрилната реакция са потенциално вредни за организмагостоприемник. Най-убедителни доказателства в този аспект се получиха от изучаването на грам-отрицателния сепсис. Също има и доказателства, че ендогенните пирогени опосредствяват системните и локални прояви на сепсис, причинен от грам-положителните бактерии, СПИН, спирохетни инфекции, менингити, синдром разстройващ дишането при възрастни, гнойни артрити и микобактериози. Въпреки че цитираните данни са в противоречие с наблюденията, че фебрилната реакция сама по себе си повишава резистентностга спрямо инфекцията при експерименталните животни, запазването на видовете е същността на еволюционния процес в по-голяма степен от преживяването на индивида. Може би, системното вредно въздействие на пирогенните цитокини върху изхода на скоротечните инфекции ( напр. Грамнегативен сепсис ) се приспособява като положителен локален ефект от температурата при по-малко скоротечните инфекции. За това, чрез ускоряване смъртта на безнадеждно инфектираните индивиди, природата убива индивидите, които са опасни за вида. По този начин, видовете като цяло могат да бъдат предпазени от епидемични болести
Ί (виж Mackowiak, P.A. : Mechanism of Fever; Current Opinions in Infectious Diseases, 1992, 5 : 348-354).
Фундаментална концепция за патогенезата на температурата е , че екзогенни пирогени , независимо от техния произход или структура, причиняват повишаването на температурата чрез индуктиране на клеткигостоприемници ( главно макрофаги ), които да продуцират ендогенни пирогени.Съответно, терапевтични методи, базирани на антиендогенно пирогенни антитела и антагонисти на ендогенните пирогенни рецептори, биха могли да бъдат ефективни. Една от възможностите е да се блокира биосинтезата на TNF. Изследванията при животни показват, че TNF би могъл да се продуцира преди IL-1 и други цитокини в каскадната реакция спрямо инфекцията. Съгласно много учени, инхибирането на биосинтезата на TNF също означава и спиране на биосинтезата на JL-1. Но инхибирането на биосинтезата на TNF също е известен и като един от медитиаторите при възпалителните процеси. Възпалението в много случаи е първия етап на заболяването в естествения ход на развитие на септичния шок. В ситуации, при които се нарушава целостта на тъканите : при рани, податливи на инфекции, военновременни наранявания, специално коремни рани ( перитонит ) ; болести на стомашно чревния тракт като острите инфекции, съпътстващи апендицита ; остри бактериални и вирусни инфекции, като тези , които се наблюдават при постгрипозна пневмония, неопластични заболявания, по - специално във фазата на декомпозиция на туморите и тумуроподобните образования, възпалението е първия симптом на увеличеното продуциране на TNF. Следователно контролът върху нивото на TNF би било желано лечение на такива инфекции.
Още по-важна е ролята на TNF при СПИН. СПИН-ът се характеризира с дълбока имунна недостатъчност. Отличителен белег на
СПИН е увеличеният брой на CD4+ лимфоцитите. Броят на инфектираните с HIV клетки, етиологичният агент на СПИН, е относително малък (< 1 на 100 - 1000 ) дори в периферните кръвни мононуклеарни клетки ( РВМС ) на пациентите със СПИН. Макар, че CD4+ лимфоцитите се инфектират преференциално, тези клетки не се оказват изключителна мишена при HIV инфекция. Последните данни показват, че спектърът от клетки, поразявани от HIV може да бъде много по-широк. Ясни разлики се наблюдават при реакцията на моноцитите/ макрофагите в сравнение с Т- лимфоцитите спрямо HIV инфекцията. Докато Т- лимфоцитите показват тенденция към разрушанане, моноцитите / макрофагите позволяват продължителна инфекция. По този начин HIV намира убежище в моноцитите / макрофагите, както и в други клетки на тялото. Моноцитният / макрофагов тип реакция спрямо HIV инфекцията, може би е отговорен за установената латентност у гостоприемника; тази реакция може би също причинява патогенни усложнения, получени от разтворими фактори, продуцирани от инфектираните клетки ( виж Toshifumi Matsuyama et al. : Cytokines and HIV infection : Is AIDS a Tumor Necrosis Factor disease?; AIDS 1991, 5 : 1405-1417 ). Беше доказано от много учени, че човешки Т-клетъчни линии, инфектирани с HTLV-1 са силно податливи на HIV инфекция и демонстрират драматичен цитопатичен ефект, придружен с повишена репликация на HIV. В допълнение, инфектираните с HIV клетки са податливи на разрушаване чрез филтрата от тези клетки. Тестването на висусния титър след третиране с този филтрат показва, че факторът, продуциран от Т-клетките (МТ-2), повишава репликирането на HIV. Факторът беше идентифхициран като бета - TNF и това откритие съвпада с публикацията, че Т- клетките (МТ-2), продуцират бета - ΤΝΈ. Същият ефект се наблюдава при използване на алфа - TNF. Алфа - TNF и бета - TNF селективно убиват инфектирани с HI V клетки и повишават репликирането на HIV. Също беше докладвано, че инфектирани с HIV Тклетъчни линии и прясно изолиран РВМС от инфектирани с HIV индивиди реагират чрез увеличаване нивото на TNF. Това предполага, че същото повишаване на репликацията на HIV вероятно протича и на живо. На практика, чрез повишената активност на TNF би могла да бъде неутрализирана чрез анти-TNF антитела. Повишаването на репликацията на HIV след третиране с алфа - TNF и бета - TNF е 10 пъти ( виж Yakamam, A. et al: Tumor necrosis factors (alfa, beta) induced by HIV-1 in peripheral blood monocellular cells potentiate virus replication; AIDS 1990, 421-427).
Също беше потвърдено, че различни цитокини могат да влияят върху продуцирането на HIV. При използване на пречистени мононуклеарни фагоцити от нормална периферна кръв, се наблюдава индукция на IL-6 и алфа - TNF до няколко часа след излагане на вируса HIV.
На базата на много наблюдения , Тошифуми Матцуяма и колектив ( Toshifumi Matsuyama et al.- цит. по-горе) са убедени , че СПИН представлява цитокиново или TNF заболяване .В цитокиновата мрежа на СПИН , алфа - ΤΝΈ и бета - TNF се явяват критични молекули, които повишават репликацията на HIV, както и индуктират собственото си присъствие и това на други цитокини. Беше демонстрирано как алфа TNF стимулира освобождаването на други цитокини в различните типове клетки и поради това се явява ключов цитокин от цитокиновата каскада на първия защитен механизъм.
Това предполагаше, че много от асоциираните със СПИН синдроми могат да бъдат обяснени чрез освобождаване на цитокини от различни биологични функции. Повишеното продуциране на цитокини от IL-1 и алфа - TNF, двата добре известни пирогена, би могло да обясни повишената температура, наблюдавана при пациенти със СПИН. Алфа TNF може би е замесен при асоциираната със СПИН кахексия. И двата TNF, алфа и бета, действат като имуномодулатори и молекулиастиватори в моноцитно - медиаторната цитотоксикоза.Освен това, TNF е отговорен за активирането на имунната реакция и може директно да убие заразените с HIV клетки, като по този начин усилва репликирането на HIV. Също така, беше предложен имунологичен механизъм за обясняване на изтощаването на CD-4T клетките при СПИН (Matsuyama et al.,- цит. по-горе). Беше обявено още, че свързаната със СПИН саркома на Капоши също се индуктира от алфа - TNF: алфа - TNF може да бъде продуциран от кератиноцити чрез физиологични стимулатори като ултравиолетовата светлина, което може да допринесе за индукцията на IL-6 в кожата и развитието на саркома на Капоши при СПИН. Тестовете in vitro показват, че алфа - TNF може да разруши миелин и олигодендроцитите ; също някои глиома-дериватни клетъчни линии показват чувствителност спрямо антипролиферационния ефект на алфа TNF. Това може да доведе до заключението , че дисфункцията на централната нервна система при пациентите със СПИН е резултат от въздействието на алфа - TNF. Няколко публикации показват , че серумните нива на алфа - TNF и IL-1 значително се повишават с развитието на СПИН и ARC ( комплекс, свързан със СПИН ), докато при тестване на серум от здрави носители на HIV, тези нива попадат в границите на нормалните при здравен контрол. Съгласно Matsuyama et al.( цит. по-горе), СПИН е дотолкова заболяване причинено от TNF, доколкото е от ШУ.Това показва, че установяването на контрол върху индукцията на TNF може да доведе до създаването на ефективна терапия за пациентите със СПИН.;
Следните основни констатации позволяват да бъдат решени гореописаните проблеми и лизозимният димер да намери ново терапевтично приложение при гореописаните патологични състояния :
1. Лизозимният димер потиска синтеза на TNF;
2. Лизозимният димер стимулира синтеза на алфа - IFN;
3. Лизозимният димер повишава фагоцитната активност.
Съответно предмет на настоящото изобретение е да се създадат лекарствени средства , терапевтично приложими за лечение на болести; свързани със свръхвисоки нива на TNF (туморонекротизиращ фактор), както е описано по-горе.
Следващ предмет на настоящото изобретение е създаването на лекарствени средства и хигиенни продукти, приложими за терапия и превенция на заболявания, свързани с повишаването и свръхвисоките нива на TNF.
Съгласно изобретението, задачите, изложени по-горе , могат да бъдат осъществени чрез следните нови приложения на димеризираната форма на лизозима и следните нови лекарствени средства, съдържащи лизозимен димер като активна съставка :
- приложение на лизозимния димер за производство на медикаменти за потискане на биосинтезата на туморонекротизиращ фактор при хора и животни;
- приложение на лизозимния димер за производство на лекарствено средство за лечение на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на туморонекротизиращ фактор ;
- приложение на лизозимния димер за производство на лекарствено средство за профилактика на заболявания, свързани със свръхвисоки нива на туморонекротизиращ фактор ;
- приложение на лизозимния димер за производство на медикамент за контрол върху индуктираното от HIV освобождаване на туморонекротизиращ фактор при асимптоматични носители и пациенти със КОС (комплекс, обособен от СПИН);
- приложение на лизозимния димер за производство на лекарствени състави за лечение на СПИН ;
- приложение на лизозимния димер за производство на лекарствено средство за превенция и/или лечение на сепсис и септичен шок ;
- приложение на лизозимния димер за производство на лекарствено средство за превенция и/или лечение на повишена температура;
- инжекции, съдържащи лизозимен димер в количество 0,001-10 mg/ml , за предпочитане 0,1-10 mg/ml в апирогенен стерилен състав, съдържащ физиологично приемлив разтворител и фармакологично одобрен консервант;
- инжекции, съгласно гореописаното, за интравенозна администрация на еднокатна или повтаряща се доза от 0,02 mg на килограм телесно тегло;
- тампони и антисептични облекла, импрегнирани с мехлем или гел, съдържащи ефективни дози лизозимен димер за превенция на сепсис и септичен шок и за третиране на инфектирани рани ;
- вагинални тампони, импрегнирани с ефективна доза лизозимен димер за употреба по време на менструация.
Като димеризирана форма на лизозима е за предпочитане да се използва изолиран пречистен лизозимен димер. За някои приложения е възможно да се използват състави, които освен лизозимен димер съдържат също и малки фракции тример и висши олигомери на ензима.
Инжекциите, съгласно настоящото изобретение могат също да бъдат приложени мускулно или подкожно. При някои приложения би могло да бъде подходящо прилагане на същия течен състав (едновременно или независимо) вътрематочно и в млечната жлеза или локално - евентуално съвместно с други подходящи препарати.
Предпочитаните апирогенни стерилни състави съдържат наймалко един фармацевтично одобрен консервант, състоящ се от апирогенна стерилна вода или PBS воден разтвор като разтворител и тиомерсал като утвърден консервант за белтъчни лекарствени препарати.
Димеризираната форма на лизозима може да бъде получена чрез метод за управляема полимеризация от ензимен мономер, последван от пречистване, в часност отнемане на мономерната форма, имаща известни токсични странични ефекти, тримерните и висшите олигомерни фракции от постреакционната смес. Всеки от известните методи на полимеризация може да бъде използван за получаване на димерна форма на ензима. Един такъв производствен метод , включващ операции за пречистване , е описан в WO 91/10731.
Предварителните предклинични тестове на лизозимния димер не са показали никакви мутагенни или тератогенни ефекти и никакви или съвсем слаби странични ефекти. Токсичността на единична доза при орално/кожно приложение LD 50 е неизмерима ( > 2000 mg/kg ), а при интравенозно приложение LD 50 е > 1000 mg/kg.
Тук описаното ново приложение на лизозимния димер намери солидно потвърждение чрез тестове in vitro и се оказва ефективно в клинични изпитания на живо . Бяха направени също и някои сравнителни изследвания.
Предполага се, че инхибиращия ефект спрямо освобождаването на TNF се оказва толкова ефективен благодарение на широкия спектър на действие на лизозимния димер, а именно неговата способност да индуктира освобождаване на IFN и усилващият му ефект върху фагоцитите. Двете току-що споменати свойства са важни фактори в естествените защитни механизми. Съответно, терапевтичният и профилактичен ефект на горепосочените нови приложения на лизозимния димер се подкрепят от естествените защитни механизми, като едновременно с това последните се подсилват от лизозимния димер.
Настоящото изобретение ще бъде подробно изяснено чрез дадените примери и придружаващите ги графични изображения, илюстриращи резултатите от по-важните тестове:
Приложената фиг. 1 илюстрира потискането на освобождаването на TNF in vitro в лимфоцитна култура, субоптимално стимулирана с СопА в присъствието на лизозимен димер в различни концентрации;
Пример 1:
За да се определи имунната активност в лизозимния димер, последният се тества в човешки периферни кръвни лимфоците чрез FACS анализ.
Митогенната стимулация на човешки периферни кръвни лимфоците е добре изпитан метод за тестване реактивната способност на най-важните клетки на имунната система. За да се тества влиянието на терапевтичните субстанции върху активирането и пролиферацията на лимфоците от здрави кръвни донори, митогенът се добавя в субоптимална доза и реакцията на лимфоцита се измерва количествено чрез имунорелевантни параметри. Резултатите се сравняват с контролната стойност, измерена без намесата на медикаменти.
За стимулиране на лимфоцитите се използва СопА в концентрация 20 g/ml. Първоначалната концентрация на клетки е била 10 клетки на ml. Кратковременните култури се инкубират в СО2 инкубатори в продължение на един ден ( IL-2 рецептори върху лимфоцита и HLA-Dr) или два дни (всички останали тестове). Следните параметри са измерени като критерии за клетъчна активност:
- неоптерии (маркер за имунна активност);
- бета 2-микроглобулин ( също маркер за имунна активност);
- интерлевкин-2 ( Т-хелпер извлечена от лимфоцити автокринна и паракринна субстанция);
- интерлефкин-6 ( клетъчен диференциален хормон);
- туморонекротизиращ фактор - TNF ( вазоактивен, мощен интерлевкин);
- алфаинт ерферон ( разграничаващ фактор специално за Б лифоцити );
- тамидин киназа ( ензим, чийто синтез е повишен при пролиферация на клетките);
- лимфоцит рецептор на интерлевкин-2 ( молекула акцептор за автокринен и паракринен IL-2);
- лимфоцит Ki-67 ( антиген, изразен в активирани и профилиращи клетки);
- лимфоцит HLA-Dr ( антиген на клетъчна съвместимост от клас П, чийто синтез е повишен по време на имунна реакция).
Следните резултати са установени при наблюдението на клетъчните продукти от филтрата на културата:
Неоптерин - продуциран в Т-лимфоцитите по време на имунната реакция и в стимулираните култури - в настоящите експерименти не се покачва значително под влияние на лизозимния димер над контролните стойности в стимулираните чрез СопА клетки без изпитвания димер. С повишаване концентрацията на димера, нивото на неоптерина слабо се покачва.
Стойностите на бета-2-микроглобулина при всички концентрации на лизозимния димер също се колебаят около контролните стойности.
IL-2 рецепторите - паднали от лимфоцитната повърхност по време на култивиране и даващи информация за пълното обновяване (оборот) на IL-2 рецепторите, бяха на сравнимо ниво с IL-2 рецепторите върху лимфоцитната повърхност ( посочена по-долу) и показаха ясно потискане при по-високи концентрации на тествания димер.
Интерлевкин - 6 показва ясна тенденция към по-високи стойности в зависимост от дозата при по-високи концентрапии.Тази молекула е много важна в хемапоезата, клетъчната диференциация и имунната реакция. В теста се налага екстраполация на първите три стойности, тъй като най-високия стандарт е само 2000 pg/ml.
Резултатите, отнасящи се до останалите молекули} са дадени в Таблица 1 по-долу. За разлика от интерлевкин - 6, алфатуморонекротизиращият фактор неочаквано показва драматично ниски концентрации във филтрата на културата, с изключение на последните две нива на разреждане, които се оказаха неефективни спрямо концентрацията на TNF.
Таблица 1 :
Влияние на лизозимния димер върху човешки периферни кръвни лимфоцити
Проба HLA-Dr/CD3 IL-2 рец. Ki-67/CD8 Ki-67/CD4
Контролна 3.3 8.9 6.0 2.7
1. 1 mg/ml 2.2 2.6 4.8 5.3
2. 0,3 mg/ml 1.9 6.3 4.1 3.0
3. 0,1 g/ml 3.0 6.1 6.5 (6.9)
4. 33 g/ml 3.0 5.9 6.3 3.0
5. 10 g/ml 3.4 6.0 7.7 3.7
6. 3,3 g/ml 2.4 5.0 7.5 3.7
7. 1 g/ml 2.5 4.9 7.0 4.1
8. 0,3 g/ml 3.3 5.8 7.5 3.9
9. 0,1 g/ml 2.8 4.0 7.9 3.8
10. 33 ng/ml 3.1 4.6 8.0 4.1
Влияние на лизозимния димер върху човешки периферни кръвни лимфоцити
Влияние на лизозимния димер върху човешки периферни кръвни лимфоцити
Проба TNF Тимидин киназа алфа-IFN
Контролна 205.11 9242 4.97
1. 1 mg/ml 38.07 923 8.81
2. о,з mg/ml 17.19 10914 9.44
3. ο,ι mg/ml 13.75 7254 17.96
4. 33 g/ml 36.11 9525 3.67
5. 10 g/ml 22.22 5492 7.54
6. 3.3 g/ml 54.91 5198 6.26
7. 1 g/ml 18.47 5840 33.91
8. 0.3 g/ml 14.47 6839 10.07
9. 0.1 g/ml 94.16 3672 4.97
10. 33 ng/ml 172.46 7312 10.07
Тимидин киназата е измерена в лимфоцитната цитоплазма след замразяване и размразяване на клетъчната пелета. Синтезът на тимидин киназата се повишава при делене на клетките, което я прави добър маркер за клетъчна полиферация. Данните от таблица 1 показват спадане при най-високата концентрация на изпитвания лизозимен димер ; на другите нива на разреждане не може да се види никаква ясна тенденция . Алфаинтеферонът обратно, при същите условия показва стойности над контролната само с СопА при високи концентрации. Видимо повишаване се получава между второто и третото разреждане.
Лимфоцитни маркери:
HLA-Dr/CD3, бидейки маркер за клетъчна съвместимост, се проявява в активиране на Т-лимфоцитите по време на имунната реакция. Получените резултати показват известно процентно увеличение на активираните Т-клетки в контролната проба; при различна концентрация на лизозимния димер в култури, стойностите варират около контролната.
IL-2 рецептори върху липфоцитите : интерлевкин - 2 е цитокин, продуциран от Т-хелпер липфоцити след активация чрез интерлевкин -
1. IL-2 е автокринен и паракринен . Т-хелпер лимфоцитите не само продуцират IL-2, но също така са и стимулирани към пролиферация от тази молекула. Рецепторите за IL-2 на повърхността на Т-хелпер лимфоцитите са с повишен синтез под влияние на активацията. Таблица 1 показва , че при най-високата концентрация на лизозимен димер има язно изразено потискане на IL-2 рецепторите на повърхността на лимфоицитите, докато при останалите концентрации стойностите не се различават от биологично нормалния диапазон. Таблица 1 също съдържа данни за K1-67/CD8 и Ki-67/CD4. Ki-67 е пролиферационна молекула, проявяваща се в клетки, които претърпяват митоза. Ki-67 е важен параметър за определяне на стимулирани клетки и диагностициране на тумори. От представените резултати може да се види слабо потискане на клетъчната пролиферация в клетките с Ki-67 + инхибитор (CD8) при двете най-високи дози лизозимен димер. При хелпер (CD4) лимфоцитите , при най-високата доза, имаме значително покачване на процента позитивни молекули. При по-ниски дози, процентът на клетките , изразяващ K1-67/CD4, е малко по-висок , отколкото при контролната стойност.
Ясно изразеното потискане на TNF е показано на фиг. 1.
Имунологичните параметри , изброени по-горе и избрани по тяхната потенциална важност в имунната реакция, са анализирани с метод, базиращ се на измерване влиянието на тестваната субстанция върху субоптимално стимулирани с СопА човешки перифени лимфоцити - метод ? добре известен, чувствителен и позволяващ определянето на много различни параметри. При някои концентрации на лизозимния димер се наблюдават забележителни разлики между резултатите от теста и съответните стойности при лимфоцитите, стимулирани само с ConA , а по отношение например на TNF и алфа IFN, наблюдаваните ефекти са ясно изразени за целия диапазон на изпитваните концентрации.
Пример 2
Бяха проведени лабораторни изпитания за определяне на въздействието на лизозимния димер върху фагоцитната активност на млечни и кръвни клетки in vitro. По-рано беше установено, че при стандартния тест in vitro, лизозимният димер не потиска пролиферацията на микроорганизмите, използвани от инфектирани млечни жлези на крави. Тъй като при клинично използване , вътревименното и интравенозно прилагане на лизозимен димер успешно йлиминира инфекцията на млечните жлези при кравите, стана ясно?че основният антибактериален механизъм в млечните жлези на кравите е фагоцитозата. Съответно използва се кръв и мляко от здрави и инфектирани крави за тестове in vitro, целящи да се определи въздействието на лизозимния димер върху фагоцитозата. За да бъдат сравними, експериментите се провеждат при еднаква концентрация на изпитваната субстанция и еднакъв период на инкубация, като се използват клетки, изолирани от здрави и инфектирани крави или даже от инфектирани и здрави участъци от млечната жлеза на една и съща крава с цел да се преодолеят индивидуалните разлики на имунната реакция.
В проведения тест пречистената димерна форма и смес от димер с малки фракции тримери и висши олигомери на лизозима се добавят към кръв или мляко от здрави и инфектирани крави в концентрация от 25 0,25 g/ml и сместа се инкубира при температура 37 0 С за 0,5 - 24 часа. Процентът на фагоцитозиращите клетки ( фагоцитозен индекс съгласно метода на Wisniewski et al.) и процентът на NBT - позитивните гланулоцити ( съгласно Park) се определят за всяка проба.
Лизозимният димер повишава фагоцитната активност на левкоцитите при тестове in vitro. Ефектът е зависим от дозата и продължителността на инкубацията. За да се активират млечните левкоцити са необходими по-високи концентрации на лизозимния димер, отколкото за активиране на кръвните левкоцити. Прекадено високите концентрации на димера слабо намаляват фагоцитната активност in vitro.
Подбраните резултати, доколкото постполимеризационната реакционна смес не съдържа никакви цитотоксични мономерни форми на димера, са сравними за високо пречистен и не толкова високо пречистен лизозимен димер и са дадени в Таблици 2 и 3, в които терминат “лизозимен димер +” се използва за означаване на състав, съдържащ малки фракции тримери и висши олигомери на лизозима, както беше посочено по-рано в описанието.
Таблица 2:
Въздействие на лизозимния димер върху фагоцитната активност на млечни левкоцити от здрави крави ( концентрация на димера 20 g/ml, период на инкубиране 3 часа)
Индикатор Препарат от млечни левкоцита на здрави
крави : Крава № 477 Крава № 463
контролна проба 77.8 80.0
% фагоцитоза лизозимен димер + 100 100
лизозимен димер 92.6 100
контролна проба 2.7 4.1
фагоцитозен индекс лизозимен димер + 4.4 6.4
лизозимен димер 4.8 8.4
контролна проба 3.4 2.5
% редукция на NBT лизозимен димер + 5.7 3.8
лизозимен димер 3.4 6.8
Таблица 3 :
Въздействие на лизозимния димер върху фагоцитната активност на млечни левкоцити от инфектирани крави ( концентрация на димера 20 g/ml, период на инкубиране 30 минути )
Индикатор Препарат от млечни левкоцита на здрави
крави : Крава № 477 Крава № 463
контролна проба 77.8 80.0
% фагоцитоза лизозимен димер + 100 100
лизозимен димер 92.6 100
контролна проба 2.7 4.1
фагоцитозен индекс лизозимен димер + 4.4 6.4
лизозимен димер 4.8 8.4
контролна проба 3.4 2.5
% редукция на NBT лизозимен димер + 5.7 3.8
лизозимен димер 3.4 6.8
Ясно е, че степента на пречистване на лизозимния димер няма значителен ефект върху наблюдаваната фагоцитна активност на млечните левкоцити. Освен това може да се окаже, че въздействащите клетки са гранулоцити.
В следващите примери са посочени резултатите от изпитанията in vitro. При тях е използван 2 mg лизозимен димер в 10 ml PBS разтвор. Този препарат е означен с KLP-602.
Пример 3
При интравенозно прилагане KLP - 602 показва стимулиращ ефект върху фагоцитната активност на кръвните гранулоцити при здрави и болни телета, при здрави кончета, както и при млечни крави след вътревименно прилагане. Ефектът се проявява в увеличения брой неутрофили, повишена способност за абсорбиране на стафилококи и редуциране на NTB. Тези явления протичат предимно през първите 1224 часа след инжектиране на препарата. Ефектът на KLP - 602 върху фагоцитната активност във вимето зависи от дозата и формата на медикамента и индивидуалната реакция на отделните животни.
Лизозимният димер беше използван за лечение на инфекциозни заболявания при телета, прасета, коне и кучета. Препаратът беше приложен в различни дози и през различни интервали от време венозно, мускулно, подкожно, вътревименно и вътрематочно. Медикаментът беше приложен на 346 крави, 274 телета, 110 мъжки и женски прасета, 294 малки прасенца, 709 прасета - сукалчета, 35 жребчета и 107 кучета. За контрол беше приложено алтернативно лечение. Имайки предвид природата на опитните животни , нито едно от тях не беше оставено без лечение по морални причини . Независимо от това, заключения могат да се направят чрез сравнение с клиничната картина на лекувани болести, известни от литературата по ветеринарна медицина.
Пример 4
При тестове, проведени с телета^нивото на INF и TNF в кръвта беше определено за група здрави и инфектирани животни, като последните не се третират през първите 12 часа от инфекцията, след което се третират с антибиотици и лекуват с лизозимен димер във високо пречистена форма.
В групата, третирана с лизозимен димер, една или две инжекции с KLP - 602 лекуват 90 % от телетата, страдащи от гастроентерит и над 85 % от случаите с остра бронхопневмония. Бързото изчезване на такива симптоми като температура и диария е много показателно. Третирането с този медикамент не изисква вкарването на допълнителни течности в животните. Времето за възстановяване и степента му превъзхождат контролната група, третирана с антибиотици.
Пример 5
KLP - 602 се оказва най-ефективен за лечение на заболявания, засягащи прасета. 100 % или почти 100% от животните се възстановяват при следните заболявания : post-partum agalactia ( ММА синдром ), дизентерия, пиометрит, инфлуенца и колибацилоза. Прилагането на медикамента в случаи с едемно заболяване и бронхопневмония дава малко по-ниски резултати, но доста по-добри от тези, получени чрез алтернативни терапии. Би могло да се наблюдава бързото спиране на диарията ( обикновено през първите 24 часа ) и понижаване на температурата, както и възстановяване на млечната секреция, което е от особена важност (запазване живота на малките прасенца) в случаите на послеродово виме и маточни възпаления. Ефективността на KLP-602 в сравнение с алтернативните лечения е показана в Таблица 4 по - долу.
Пример 6
При лечение с KLP-602 100 % от жребчетата, страдащи от бпонхопневмониЯуСе възстановяват по-бързо , отколкото контролната група, третирана с познати препарати.
Пример 7
KLP- 602 беше тестван за лечение на някои заболявания при кучета, като например фоликулит ( 100 % ефективност ), инфекция на горните и долни дихателни пътища и инфекция на стомашночревния тракт, проявяващи се чрез диария.
Преобладаваща в тази група е парвовирусозата , известна като практически нелечимо заболяване . Въпреки това беше наблюдавано 75 % възстановяване в случаите с парвовирусоза.
При проведените тестове с животни, засегнати от заболявания по естествен път, както беше описано по-горе, бяха извършени следните важни наблюдения:
1.Терапията доказа своята ефективност и простота при лечението на заболявания, които имат мултифакторна етиология и патогенеза ( тези заболявания са широко разпространени при животинските популации и са трудни за овладяване, особено в развъдните ферми, където епидемичното им разпространение е много лесно ). Тези констатации доказват модулиращият ефект на лизозимния димер върху естествените защитни механизми.
Таблица 4
Животни, третирани с KLP-602 Животни, третирани с други препарати
№ на Продължи Излекувани Неизлекувани случая телност(дни) брой % Брой % № на случая Използван Продължи Излекувани препарат телност(дни) %
ГКолибацилоза при прасенца 434 1—2 421 97 13 3 400* антибиотици, 3-5 75-80 * глюкоза, Vit В
П.Дизентерия при свине 29 1 — 2 29 100 - - 219 антибиотици, 5-9 75 STOLMED, RIDOWED
Ш.Послеродова агалактия 30 1-2 30 100 - - 40* антибиотици, 3-5 80 * коргизон, сулфамид
ГУ.Инфлуенца при прасенца 38 1 — 5 38 100 - - 200* антибиотици 3-9 60-80* (латентна формула)
V.Morbus oedematosus 82 1 — 3 78 95 4 5 120* антибиотици, 3-6 60 * пенилитин тетрациклин, Vit. В, течности+ глюкоза
* приблизителни данни
2.Терапията се оказва ефективна при болести, които включват в своя естествен ход ендотоксичен шок или други анормални състояния, като продължителна висока температура, разтройващи статуса на животното за дълго време след възстановяването, с което са изключително вредни за животни като конете ( жребците ) - порода за надбягвания или други спортове, както и онези породи, предназначени главно за хранителната промишленост, като в тези случаи цената на продукцията е критичен въпрос. Бързото възстановяване ще позволи значително намаляване на разходите за лечение на тези заболявания.
3.Резултатите ^получени in vitro ^потвърждават понижени нива на TNF при различните естествено протичащи инфекции, третирани с лизозимен димер, с което се подкрепят претенциите на изобретението.
Пример 8
Ефектът на лизозимния димер върху активността на антибиотиците срещу различни микроорганизми беше изследван с цел да се подберат бактерии за бъдещи тестове, с които да се определят найефективните дози антибиотици за отделните микроорганизми и диапазонът от концентрации на лизозимния димер, за който е налице очакваният ефект. В експериментите са използвани две партиди лиофизиран пречистен димер, едната произведена 1991 год., а другата 1992 год.. Използваните антибиотици за експериментите са тези, които се намират на полския пазар, производство на Polfa, полски производител на лекарствени средства, такива като пеницилин, неомицин, еритромицин, цефалоспорин (SEFRIL).
Антибиотиците, подлежащи на тестуване ? се суспендират в буфериран разтвор на натриев хлорид (PBS - Biomed) или във волски серум. След това към суспензията се добавя лизозимен димер по такъв начин, че в тестваните проби неговата концентрация да бъде винаги g/ml. Концентрацията на тестваните антибиотици е различна във всеки тест, поради различната чувствителност на използваните микроорганизми. Ефектът само от антибиотика или в комбинация с лизозимен димер беше изпитан в суспензия от PBS или волски серум in vitro върху Escherichia coli, Salmonella enteritidis, Staphylococcus aureus и Streptococcus uberis, изолирани от болни животни. В експериментите са използвани също и лабораторни щамове от Sarcina Lutea 9341 и АТСС Staphylococcus aureus 209 Р.
Поради предварителния характер на тестовете, всеки антибиотик се изпитва спрямо 1, 2 или 3 различни видове бактерии, както следва:
1. Приготвяне на тарелките
Порция 0,05 ml от отгледаната в хранителен разтвор 18 часова култура на бактериалния щам, подлежащ на тестване, се добавя към 14 ml проба обогатен абагар ( Biomed ). Сместта се разбърква и се излива върху тарелка с диаметър 10 mm. След охлаждане и втвърдяване на абагара, отгоре се поставят стерилни цилиндри, които се пълнят с разтвор от подлежащия на тестване антибиотик.
2.Приготвяне на антибиотиковите разтвори
Първоначално 10 ml проба от подлежащия на тестване антибиотик се разтваря в PBS; след това необходимият обем от този разтвор се добавя към определен обем PBS или волски серум с цел да се осигури концентрация на антибиотика колкото е възможно по-близка до MIC ( минимална инхибираща концентрация ); винаги се приготвят три разтвора с различна концентрация.
3. Приготвяне на разтвор от лизозимния димрр
Първоначално 10 mg лиофилизиран лизозимен димер се разтваря в lOmlPBS.
След това се приготвят разтвори или с PBS, или с волски серум и се добавят към антибиотиковите разтвори, предварително приготвени, както е описано по-горе. Тествани са следните комбинации :
- антибиотик / PBS
- антибиотик / PBS + лизозимен димер
- антибиотик / серум
- антибиотик / серум + лизозимен димер
Концентрацията на антибиотика е една и съща във всички цилиндри. Концентрацията на лизозимния димер е 5 g / ml . След като цилиндрите се напълнят с разтворите, тарелките се съхраняват при стайна температура в продължение на 2 часа; след това културите се инкубират при температура 37 0 С.
4. Отчитане на резултатите и оценка на активността .
Тарелките се отстраняват от нагревателя след 18 часова инкубация и диаметърът на зоната на инхибирания бактериален разтеж ( липса на колонии) се измерва около цилиндрите.
Не беше установена разлика в размера на зоните на инхибиран бактериален разтеж около цилиндрите, пълни с антибиотикови суспензии в PBS със или без добавка на лизозимен димер в концентрация 5 g / ml. Размерът на инхибираната зона обаче намалява около цилиндрите, пълни с антибиотикова суспензия във волски разтвор, но се увеличава около тези, пълни със суспензии от антибиотик + лизозимен димер във волски серум. Зоните са по-големи от тези, наблюдавани около цилиндрите 5 пълни със серумна суспензия само от антибиотици, без лизозимен димер.
Явлението протича при тестовете на Sarcina Iutea с пеницилин. Ампицилинът показва синергизъм в комбинация с лизозимен димер при инхибиране in vitro, разтеж на Escherichia coli, Salmonella enteritidis и Staphylococcus epidermidis. Беше забелязано повишаване на активността на еритромицина в присъствието на лизозимен димер спрямо Staphylococcus aureus 209 Р и Streptococcus uberis, както и тази на SEFRIL спрямо Staphylococcus aureus 209 Р. Escherichia coli, Salmonella enteritidis са резистентни спрямо този антибиотик.
Повишаването на антибактериалната активност на тестваните антибиотици се наблюдава само когато като разтворител се използва волски серум. Като правило, увеличението на активността е средно 50 %, а в някои случаи, присъствието на лизозимния димер резултира в 100 % но увеличение на активността на антибиотиците.
Заключения:
Лизозимниягдимер ( без никакви консерванти ) в концентрации от 5 g / ml показва in vitro синергизъм с някои антибиотици в MIC ( минимална инхибираща концентрация ) в присъствието на волски серум при инхибиране на бактериалния растеж.
Получените резултати досега изясняват необходимостта от допълнителни проучвания.
Пример 9 :
ГГО и съавтори напоследък съобщават , че алфа - TNF може да противодейства на анти - HIV активността на AZT (ГГО at. al. : “Tumor necrosis factor antagonizes inhibitory effect of azidothymidine on human immunodeficiency virus (HIV) replication in vitro ; Biochem. Biophys. Res. Commun. 1990, 166 ; 1095 - 1101 ). Пациентите със СПИН в напреднал стадий страдат от различни случайни инфекции. Някои инфекциозни агенти могат да индуктират повишаване на алфа - TNF, IL - 6 и други цитокини, които биха могли да бъдат имуносупресивни или да стимулират репликирането на HIV.
Съответно, лечението само с AZT е недостатъчно ефективно. За да се увеличи анти - HIV активността на AZT, се предлага лечението с AZT да се комбинира с приемането на лизозимен димер за потискане синтеза на TNF - факторът, противодействащ на анти - HIV активността на AZT.

Claims (10)

  1. ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ
    1. Димеризирана форма на лизозим за производство на медикамент за модулиране естествените защитни механизми на организма, характеризиращ се с това, че инхибира тумор некротизиращия фактор (TNF ), понижава нивото на TNF, подобрява фагоцитозата, повишава освобождаването на интерферон и повишава стойностите на интерлевкин-6 при животински или човешки индивиди.
  2. 2. Димеризирана форма на лизозим съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че засилва защитните механизми.
  3. 3. Димеризирана форма на лизозим съгласно претенции 1 и 2, характеризиращ се с това, че регулира нивото на TNF до 13.75 pg/ml.'
  4. 4. Приложение на димеризирана форма на лизозим съгласно претенции от 1 до 3, за производството на медикамент за модулиране естествените защитни механизми на организма чрез единични или повтарящи се дози от 0.3 pg до 1 mg за 106 левкоцита.
  5. 5. Приложение на димеризирана форма на лизозим съгласно претенция 1, за профилактика или лечение на заболявания от групата 7 включваща сепсис, септичен шок, кахексия, СПИН, инфекции, свързани със СПИН.
  6. 6. Фармацевтичен състав за модулиране естествените защитни механизми на организма съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че включва димеризирана форма на лизозим и антибиотик , за предпочитане избран от групата ? включваща пеницилин, ампицилин, неомицин, еритромицин, цефалоспорин.
  7. 7. Фармацевтичен състав съгласно претенция 6, характеризиращ се с това, че включва и азидотимидин .
  8. 8. Фармацевтичен състав съгласно претенция 1, характеризеращ се с това, че представлява инжекционен разтвор, вкючващ 0.01-10 mg-ml димеризиран лизозим, за предпочитане 0.01-1 mg-ml апирогенен стерилен състав ? съдържащ най-малко един физиологично приемлив разтворител и/или най-малко един фармацевтично одобрен стабилизатор.
  9. 9. Фармацевтичен състав съгласно претенция 8, характеризеращ се с това, че се прилага в единични или повтарящи се дози от 0.02 mg/kg телесно тегло.
  10. 10. Димеризирана форма на лизозим за производство на медикамент за модулиране естествените защитни механизми на организма, характеризиращ се с това, че представлява гел или мехлем? включващ ефективно количество от димеризирана форма на лизозим, или във форма на антисептична превръзка или тампон? импрегнирай с ефективйа доза от димеризирана форма на лизозим.
BG99287A 1992-07-13 1994-12-22 Лизозимен димер и състави, които го съдържат BG63331B1 (bg)

Applications Claiming Priority (2)

Application Number Priority Date Filing Date Title
PL92295273A PL173978B1 (pl) 1992-07-13 1992-07-13 Sposób oddziaływania na wydzielanie cytokin w hodowli limfocytów krwi obwodowej
PCT/EP1993/001841 WO1994001127A1 (en) 1992-07-13 1993-07-13 Lysozyme dimer and compositions containing the same

Publications (2)

Publication Number Publication Date
BG99287A BG99287A (bg) 1995-08-28
BG63331B1 true BG63331B1 (bg) 2001-10-31

Family

ID=20058087

Family Applications (1)

Application Number Title Priority Date Filing Date
BG99287A BG63331B1 (bg) 1992-07-13 1994-12-22 Лизозимен димер и състави, които го съдържат

Country Status (31)

Country Link
US (1) US6132715A (bg)
EP (1) EP0651654B1 (bg)
JP (1) JPH07508744A (bg)
KR (1) KR100289841B1 (bg)
CN (1) CN1057937C (bg)
AT (1) ATE252392T1 (bg)
AU (1) AU677786B2 (bg)
BG (1) BG63331B1 (bg)
BR (1) BR9306722A (bg)
CA (1) CA2140140A1 (bg)
CZ (1) CZ286725B6 (bg)
DE (2) DE651654T1 (bg)
DK (1) DK0651654T3 (bg)
ES (1) ES2074037T3 (bg)
FI (1) FI950144A (bg)
GE (1) GEP20012466B (bg)
GR (1) GR950300039T1 (bg)
HU (1) HU218151B (bg)
MX (1) MX9304197A (bg)
NZ (2) NZ254135A (bg)
OA (1) OA10125A (bg)
PL (1) PL173978B1 (bg)
PT (1) PT651654E (bg)
RO (1) RO112580B1 (bg)
RU (1) RU2145875C1 (bg)
SG (1) SG52727A1 (bg)
SK (1) SK282377B6 (bg)
TW (1) TW259710B (bg)
UA (1) UA49789C2 (bg)
WO (1) WO1994001127A1 (bg)
ZA (1) ZA935046B (bg)

Families Citing this family (10)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
US6183742B1 (en) 1992-07-13 2001-02-06 Nika Health Products, Limited Applications of lysozyme dimer
DZ1964A1 (fr) * 1995-01-13 2002-10-15 Nika Health Products Ltd Nouvelle applications d'un dimère de lysozyme.
EP0793472A4 (en) * 1995-05-30 2000-12-27 Lectin Biopharma Inc METHOD FOR USING LECTINES FOR AGGLUTINATION AND FOR COLLECTING MENSTRUATION FLUIDS
US6123937A (en) * 1997-03-14 2000-09-26 Nika Health Products, Limited Applications of lysozyme dimer
ITMI981148A1 (it) 1998-05-22 1999-11-22 Therapicon Srl Utilizzo di lisozima c modificato per preparare composizioni medicinali per il trattamento di alcune gravi malattie
EP1174147A1 (en) * 2000-06-27 2002-01-23 Nika Health Products Limited Reversal of antibiotic resistance with lysozyme dimer
US20050244402A1 (en) * 2004-04-30 2005-11-03 Villanueva Julie M Absorption of pain-causing agents
RU2472467C2 (ru) * 2011-04-13 2013-01-20 Государственное научное учреждение Краснодарский научно-исследовательский ветеринарный институт (ГНУ КНИВИ) Способ профилактики и лечения гастроэнтеритов, обусловленных бактериозами, у телят
RU2546911C2 (ru) * 2013-04-11 2015-04-10 Федеральное государственное бюджетное образовательное учреждение высшего профессионального образования "Донской государственный аграрный университет" Способ хранения свинины в охлажденном состоянии
CN105106626A (zh) * 2015-09-30 2015-12-02 成都倍加特生物科技有限公司 一种治疗月经期感染的汤剂药物及其制备方法

Family Cites Families (18)

* Cited by examiner, † Cited by third party
Publication number Priority date Publication date Assignee Title
FR4020M (bg) * 1965-01-29 1966-03-21
FR2215201A1 (en) * 1973-01-24 1974-08-23 Theranol Lab Broad-spectrum antibiotic compsns. - contg. antibiotic resistant lactic bacilli and enzyme diffusing-agent
JPS5533408A (en) * 1978-08-30 1980-03-08 Eisai Co Ltd Immunity-increasing agent
JPS5533409A (en) * 1978-08-30 1980-03-08 Eisai Co Ltd Carcinostatic agent
JPS5543040A (en) * 1978-09-25 1980-03-26 Eisai Co Ltd Immunity raising agent
US4221794A (en) * 1979-06-21 1980-09-09 Newport Pharmaceuticals International, Inc. Method of imparting immunomodulating and antiviral activity
US4457919A (en) * 1980-03-14 1984-07-03 Newport Pharmaceutical International, Inc. Method of imparting immunomodulating, antiviral or antitumor activity
US4510144A (en) * 1981-08-26 1985-04-09 Newport Pharmaceuticals International Methods of imparting immunomodulating activity with dihydrothiazolo purine derivatives
US4739046A (en) * 1985-08-19 1988-04-19 Luzio Nicholas R Di Soluble phosphorylated glucan
US4744984A (en) * 1985-10-08 1988-05-17 Vetrepharm Research, Inc. Antiviral immunotherapeutic agent and preparation thereof
EP0238851B1 (en) * 1986-02-19 1992-12-09 Imreg, Inc. A method and means of assaying an immune system
AU624331B2 (en) * 1988-05-26 1992-06-11 Nika Health Products Ltd. A composition having as its active ingredient lysozyme or ribonuclease dimer in a pharmaceutically acceptable carrier
DE3817955A1 (de) * 1988-05-27 1989-11-30 Hoechst Ag Tnf-inhibitor enthaltendes arzneimittel
AU3765689A (en) * 1988-05-31 1990-01-05 Napp Systems (U.S.A.) Inc. Apparatus and process for processing printing plates
WO1991000092A1 (en) * 1989-06-13 1991-01-10 Smithkline Beecham Corporation Inhibition of interleukin-1 and tumor necrosis factor production by monocytes and/or macrophages
RO114805B1 (ro) * 1990-01-08 1999-07-30 Nika Health Products Ltd Vaduz Dimer de lizozim purificat si procedeu de obtinere a acestuia
US5314816A (en) * 1990-01-08 1994-05-24 Nika Health Products Ltd. Method of preparing lysozyme dimers
US5420154A (en) * 1990-08-03 1995-05-30 Smithkline Beecham Corp. TNF inhibitors

Also Published As

Publication number Publication date
RO112580B1 (ro) 1997-11-28
FI950144A0 (fi) 1995-01-12
WO1994001127A1 (en) 1994-01-20
CZ8595A3 (en) 1995-09-13
NZ299377A (en) 2001-02-23
NZ254135A (en) 1996-11-26
SK4095A3 (en) 1995-09-13
BG99287A (bg) 1995-08-28
DE69333258D1 (de) 2003-11-27
CN1057937C (zh) 2000-11-01
DE69333258T2 (de) 2004-08-26
AU4568693A (en) 1994-01-31
US6132715A (en) 2000-10-17
ATE252392T1 (de) 2003-11-15
BR9306722A (pt) 1998-12-08
PL295273A1 (en) 1994-01-24
TW259710B (bg) 1995-10-11
KR100289841B1 (ko) 2001-05-15
SK282377B6 (sk) 2002-01-07
EP0651654B1 (en) 2003-10-22
SG52727A1 (en) 1998-09-28
EP0651654A1 (en) 1995-05-10
JPH07508744A (ja) 1995-09-28
CA2140140A1 (en) 1994-01-20
KR950702432A (ko) 1995-07-29
DK0651654T3 (da) 2004-02-23
HU218151B (hu) 2000-06-28
ES2074037T3 (es) 2004-07-01
PT651654E (pt) 2004-03-31
GEP20012466B (en) 2001-06-25
PL173978B1 (pl) 1998-05-29
DE651654T1 (de) 1996-01-04
HU9500098D0 (en) 1995-03-28
FI950144A (fi) 1995-01-12
CN1087278A (zh) 1994-06-01
CZ286725B6 (en) 2000-06-14
GR950300039T1 (en) 1995-07-31
HUT70973A (en) 1995-11-28
AU677786B2 (en) 1997-05-08
UA49789C2 (uk) 2002-10-15
ES2074037T1 (es) 1995-09-01
RU2145875C1 (ru) 2000-02-27
OA10125A (en) 1996-12-18
ZA935046B (en) 1994-02-07
MX9304197A (es) 1994-02-28

Similar Documents

Publication Publication Date Title
RU2092183C1 (ru) Антивирусный или антибактериальный состав и способ его употребления
EP0520021A1 (en) PHARMACEUTICAL COMPOSITIONS.
EP0651654B1 (en) Use of lysozyme dimer for the manufacture of a medicament for modulating natural defensive mechanisms
BG62239B1 (bg) Приложение на лизозимен димер
HUT63335A (en) Process for producing pharmaceutical compositions for treating diseases of mammals
Weinstein et al. Effect of Paromomycin on the Bacterial Flora of the Human Intestine: Studies of Total Numbers and Specific Components
KR930004599B1 (ko) 항바이러스성 또는 항균성 조성물
PL176407B1 (pl) Kompozycja farmaceutyczna zawierająca dimer lizozymu
RU2202356C2 (ru) Способ стимуляции репаративных процессов длительно незаживающих ран и трофических язв