BG98616A

BG98616A - 1,3-оксатиоланови нуклеозидни аналози

Info

Publication number: BG98616A
Application number: BG98616A
Authority: BG
Inventors: Gervais Dionne
Original assignee: Biochem Pharma Inc.
Priority date: 1991-08-01
Filing date: 1994-02-28
Publication date: 1995-03-31
Also published as: CA2682254C; BG61693B1; GB9116601D0; CN101074228A; NO2005017I1; NO940322L; OA09883A; RS49993B; RU2126405C1; HU9400285D0; SK10494A3; AP9200414A0; DE69232845D1; US5538975A; GEP20002094B; FI940435A0; HU211333A9; PT1155695E; CZ283765B6; ZA925668B

Abstract

Изобретението се отнася до 1,3-оксатиоланови нуклеозидни аналози и тяхното използване за лечение навирусни инфекции, по-специално до /-/-4-амино-5-флуор-1-/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил//1н/-пиримидин-2-он и неговите фармацевтично приемливи производни, както и до съдържащи го фармацевтични форми.

Description

Изобретението се отнася до нуклеозидни аналози и тяхното използване в медицината. По-специално, изобретението се отнася до 1,3-оксатиоланови нуклеозидни аналози, техни фармацевтични форми, както и до приложението им за лечение на вирусни инфекции.

Изобщо, единственото съединение, одобрено за лечение на състоянията, предизвикани от ХИВуе 3’-азидо-3’-деокситимидин /AZT, зидовудин, BW 509 /. Но е вероятно, това съединение да дава значителен страничен ефект, поради което то или не може да бъде използвано, или ако вече е използвано ще трябва да се преустанови употребата 1¾⁷ от голям брой пациенти. От тук е налице непрекъсната необходимост от осигуряване на съеди нения, които са ефективни срещу ХИВ, като същевременно имат значително по-добър терапевтичен показател.

Съединението с формула /I/

/I/

/1-1/ /1-2/

- 2 Неочаквано се установи, че /-/-енантиомерът на съединението с формула /I/ е много по-активен отколкото /+/-енантиомера, въпреки, че и двата енантиомера показват неочаквано ниска цитотоксичност. Следователно, първият аспект на изобретението е /-/ /или лявовъртящият/ енантиомер на съединението с Формула /I/ и Фармацевтично приемливите му производни.

Химическото наименование на /-/-енантиомера е /-/-4амино- 5- флу op-1- / 2-хидр окс име тил-1,3- окс атиол ан- 5-ил/- / 1Н/- пиримидин-2-он /отсега нататък съединение /А//. Този енантиомер има стереохимията, показала с формула /1-1/.

За предпочитане, съединение /А/ се осигурява по същество свободно от съответния /+/-енантиомер, т.е., присъстват не повече от около 5% т./т. от /+/-енантиомера, още по-добре не повече от 2% и най-добре под 1% т./т.

’’Фармацевтично приемливо производно” означава всяка фармацевтично приемлива сол, естер или сол на такъв естер, на съединение /А/ или всяко друго съединение, което при прилагане към приемника /пациента/ е способно да осигури /директно или недиректно/ съединение /А/ или негов антивирусно-активен метаболит,или негов остатък.

Ясно е за специалистите в тази област, че съединение /А/ може да се модифицира при Функционалните групи както в основната част, така и в хидроксиьетиловата група на оксатиолановия пръстен. Модификацията на всички тези функционални групи се включва в обхвата на изобретението. Но, особен интерес представляват фармацевтично приемливите производни, получени чрез превръщане на 2-хидроксиметиловата група в оксатиолановия пръстен.

Предпочитани естери на съединение /А/ са съединенията, в които водородът от 2-хидроксиметиловата група е заместен

- 3 с ацилова функционална група R-C-, в която некарбонилнат.а част R на естера е избрана от водород, алкил с права или разклонена верига /например, метил, етил, н.-пропил, трет.-бутил, н.-бутил/, алкоксиалкил /например, метоксиметил/, аралкил /например, бензил/, арилоксиалкил /например, феноксиметил/, арил /например, фенил, заместен по желание с халоген, С^_^алкил или С^^алкокси/; сулфонати, като алкил- или аралкилсулфонил /например, метан сулфонил/; аминокиселинни естери /като, L-валил или 1*-изолевцил/ и моно-, ди- или три-фосфатни естери.

По отношение на гореспоменатите естери, ако не е казано нещо друго, следва да се счита, че всяка алкилова част в естерите съдържа преимуществено от 1 до 16 въглеродни атома, по-специално от 1 до 4. Всяка арилова част в естерите, за предпочитане, съдържа фенилова група.

По-точно, естерите могат да бъдат С^^алкилови естери, незакестен бензилов естер или бензилов естер, заместен с поне един халоген /бром, хлор, флуор или йод/, С^^алкил, С^_^алкокси, нитро или трифлуорметилова група.

Към фармацевтично приемливите соли на съединението .. /к/ се отнасят тези, получен?! от фармацевтично приемливи неорганични или органични киселини или основи. Примери за подходящи киселини са: солна, броповодородна, сярна, азотна, перхлорна, фумарова, малеинова, фосиорна, гликолова, млечна, салицилова, янтарна, толуен-р-сулфонова, винена, оцетна, лимонена, метансулуснова, мравчена, бензоена, малонова, надрталин-2-сулфонова и бензенсулуонова. Други киселини, като оксаловата, които аами по себе си не са фармацевтично приемливи, могат да се използват като междини?! съединения в получаването на съединенията, съгласно изобретениетоаи техните фармацевтично приемливи присъединителни с киселина соли.

- 4 Солите, получени от подходящи основи са: алкалнометални /например, натриеви/, соли на алкалоземни метали /например, магнезиеви/, амониеви и NR^⁺ /където R е С^_^ алкил/ соли.

Всичко, споменато по-долу, за съединението, съгласно изобретението, се отнася както до съединение /А/, така и до неговите фармацевтично приемливи соли.

Съединенията, съгласно изобретението, или самите те притежават антивирусна активност и/или се превръщат в такива /активни/ съединения. По-специално, тези съединения са ефикасни при инхибиране размножаването на ретровируси, включително на човешки ретровируси, като вируси на имунна недостатъчност при човека /ХИВ/ които са причинители на СПИН.

Съединенията, съгласно изобретението, са полезни и за лечение на животни, включително и на хора, заразени с вируса на хепатит В /HBV/.

Следователно, друг аспект на изобретението е използването на съединение /А/ или на негово фармацевтично приемливо производно като активен терапевтичен агент и по-специално като ’ш антивирусен агент, например при лечението на ретровирусни инфекции или на иншекции, причинени от HBV.

Един допълнителен или алтернативен аспект на изобретението е метод за лечение на вирусна кншекция, по-специално на инфекция, причинена от HBV или от ретровирус, като ХИВ, в бозайници, включително хора, които се осъществява чрез прилагане на ефективно количество от съединение /А/ или от негово фармацевтично приемливо производно.

Друг допълнителен или алтернативен аспект на изобретението е свързан с използването на съединение /А/ или на негово фармацевтично приемливо производно за приготвяне на лекар

- 5 ствено средство за лечение на вирусна инфекция.

Съединенията, съгласно изобретението, са полезни за лечение на състояния, свързани със СПИН, като СПИН-свързан комплекс /АНС/, прогресираща генерализирана лимфаденопатия fPSU, неврологични състояния, свързани със СПИН /като деменция или тропическа парапареза/, анти-ХИВ антитяло позитивни или ХИВ-позитивни състояния, саркома на Капоши, хеморагична пурпура и съпътствуващи условно-патогенни инфекции, като pneumocystis cariτΰ ί .

Съединенията, съгласно изобретението, са полезни, също, за предотвратяване на развитието до клинично заболяване на индивиди, които са анти-ХИВ антитяло или ХИВ-антигенно позитивни и в профилактиката, следваща въздействието на ХИВ.

Съединение /А/ или неговите фармацевтично приемливи производни могат да се използват и за предпазване на физиологични течности, като кръв и сперма,”ин витро, от вирусна зараза.

Съединенията, съгласно изобретението, са полезни и за лечение на животни, включително хора, заразени с вируса на хепатит В.

Разбираемо е за специалистите в областта, че всичко, което тук се отнася до лечение, обхваща и профилактиката, както и лечението на доказани инфекции или симптоми.

Освен това е ясно, че количеството съединение, съгласно изобретението, необходимо за лечение, ще варира не само в зависимост от избраното конкретно съединение, но и от начина, по които то се прилага /схемата, по която се прилага/, от състоянието и възрастта на пациента и ще се определя главно по усмотрение на лекуващия хуманен или ветеринарен лекар.

По принцип, подходящата дневна доза е в границите от

- 6 около 0.1 до около 750 мг/кг телесно тегло, за предпочитане от 0.5 до 60 мг/кг ?ι най-подходящата дневна доза е от 1 до 20 мг/ кг телесно тегло.

За удобство, желаната доза може да се прилага като еднократна или да бъде разделена на дози, които се прилагат през подходящи интервали от време, като например два, три, четири или повече пъти дневно.

Удобно е,съединението да се прилага във вид на единична лекарствена форма, която съдържа, например, от 10 до 1500 мг, за предпочитане от 20 до 1000 pit и най-добре от 50 до 700 мг, активен ингредиент в една доза.

В идеалния случай, активното вещество следва да се прилага до достигане на максимални концентрации на активното съединение в плазмата от. около 1 до 75 мкМ, за предпочитане от около 2 до 50 мк1ч и най-добре от около 3 до около 30 мкк. Това може да се постигне, например, чрез интравенозно инжектиране на 0.1 до 5%-ен разтвор на активното вещество, по желание във физиологичен разтвор или чрез орално приемане под формата на болус, съдържащ от 1 до 100 мг активен ингредиент. Желаните кръвни нива /концентрации в кръвта/ могат да се поддържат чрез непрекъснато преливане /инфузия/, за да се осигури около 0.01 до 5.0 мг/кг/ч или чрез периодични инфузии с от около 0.4 до 15 мг/кг активен ингредиент.

Доколкото това е възможно в терапията /лечението/, съединение, съгласно изобретението, може да се прилага като чиста субстанция, но се предпочита активният ингредиент да се включи във фармацевтична форма.

Следователно, обект на изобретението е и лекарствена форма, съдържаща съединение /А/ или негово фармацевтично приемливо производно заедно с един или повече фармацевтично прием

- 7 ливи носители и по желание с други лечебни и/или профилактични ингредиенти. Носителят/ите/ трябва да бъде/ат/ ’’приемливи’’ в смисъл на съвместимост с останалите ингредиенти във формата и да не бъдат вредни за реципиента.

Лекарствените форми включват такива, които са подходящи за орално, ректално, носово, локално /включително през устата и под езика/, вагинално или парентерално /включително интрамускулно, подкожно и интравенозно/ прилагане. Тук спадат и форми, подходящи за прилагане чрез инхалации или инсуфлация. Формите могат, когато е подходящо, за удобство да бъдат като отделни единични дози и могат да се приготвят по всеки от добре известните методи във фармацията. Всички методи включват етан на смесване на активното съединение с течни носители или ситно смляни твърди носители или и с двата вида и ако е необходимо, следващо придаване на желаната форма на продукта.

Фармацевтичните форми, подходящи за орално приложение, за удобство, могат да бъдат като отделни единични дози, като капсули, облатки или таблетки, всяка съдържаща предварително определено количество от активното вещество; като прахове или гранули; като разтвор, суспензия или емулсия. Активното вещество може да бъде под формата на болус, електуарий или паста. Таблетките и капсулите за орално приложение могат да съдържат обичайните инертни пълнители, като свързващи агенти, пълнители, мазилни вещества, разделящи вещества или умокрящи агенти. Таблетките могат да бъдат покрити по добре известните методи. Оралните течни препарати могат да бъдат под формата, например, на водни или маслени суспензии, разтвори, емулсии, сиропи или елексири, или могат да бъдат като сух продукт, към който се добавя вода

-твоили друг подходящ раЗ^йтел преди употреба. Такива течни препарати могат да съдържат обичайните добавки, като суспендиращи аген

- 8 ти, емулгатори, неводни разредители /като тук се включват ядивни масла/ или консерванти.

Съединенията, съгласно изобретението, могат да се формулират за парентерално приложение /като например, чрез инжектиране, като непрекъсната инфузия или инжектиране на болус/, като това може да стане под морната на единична доза в ампули, предварително напълнени спринцовки, инфузия с малък обем или под формата на лекарствена опаковка за многократен прием с добавка на консервант. Средствата могат да приемат такива форми,като суспензии, разтвори или емулсии в маслени или водни разтворители и могат да съдържат формулиращи агенти, като суспендиращи, стабилизиращи и/или диспергиращи агенти. Алтернативно, активното вещество може да бъде в прахообразна форма, получена чрез асептично разделяне на стерилно твърдо вещество или чрез лиофилизиране от разтвор, като по-нататък прахът се смесва с подходящ. разтворител, например, стерилна апирогенна вода, преди употреба.

За локално приложение към епидермиса, съединенията, съгласно изобретението, се июрмулират като мехлеми, кремове, ** лосиони, или като пластири. Ме_хлемите и кремовете могат да бъдат на маслена или водна база с добавка на подходящи сгъстители' и/или желиращи агенти. Лосионите могат да бъдат на водна или маслена база и по принцип, също, съдържат един или повече емулгатора, стабилизатора, диспергатора, суспендиращи агенти, сгъстители или оцветители.

йоргште, подходящи за локално приложение в устата, включват таблетки, съдържащи активно вещество във вкусова добавка, обикновено захароза, акация или трагант; пастили, съдържащи активното вещество в инертна основа, като желатин и глице

- 9 рин или захароза и акация; и води за уста, съдържащи активното вещество в подходящ течен носител.

Тези фармацевтични форми, подходящи за ректално приложение, в които носителят е твърдо вещество, за предпочитане са като единични супозитори. Подходящи носители са какаорво масло и други вещества, обичайно използвани за тази цел, като супозиторите могат да се приготвят чрез смесване на активното съединение с размекнат/и/ или стопен/и/ носител/и/, следващо бързо охлаждане и щормоване.

©орните, подходящи за вагинално приложение, са като песарий, тампони, кремове, телове, пасти, пени или спрейове, съдържащи допълнително, заедно с активното вещество, подходящи за целта носители.

Когато се прилагат вътре в носа, съединенията, съгласно изобретението са като течен спрей или като диспергируем прах, иди под нормата на капки.

Капките могат да бъдат на водна или неводна база и съдържат, също, един или повече диспергатора, солюбилизкращи агенти или суспендиращи агенти. Течните спрейове удобно се нанасят от херметични опаковки.

За прилагане чрез инхалация, съединенията, съгласно изобретението, удобно се нанасят от инсумлатор, аерозол или херметична опаковка или като се използва друг подходящ начин за нанасяне на аерозолен спрей. Като движеща сила в херметичните опаковки може да се съдържа дихлордищлуорметан, трихлорфлуорметан, дихлортетрафлуоретан, въглероден двуокис рши друг подходящ газ. В случаи на херметичен аерозол, единичната доза се определя с помощта на вентил, освобождаващ дозирано количество.

Алтернативно, за прилагане чрез инхалация или инсуф10 лация съединенията, съгласно изобретението, могат да бъдат под Форната на сух прах, като например прахова смес от съединението и подходяща прахова основа, като лактоза или нишесте. Праховият състав може да бъде под морната на единична доза, като например, капсули или патрони,или желатинови опаковки, от които прахът може да се прилага с помощта на инхалатор или инсуфлатор.

При желание, гореописаните морни могат да се пригодят така, че да осигуряват постоянно освобождаване на активното вещество.

Фармацевтичните състави, съгласно изобретението, могат, също, да съдържат други активни ингредиенти, като антимикробни агенти или консерванти.

Съединенията, съгласно изобретението, могат да се използват и в комбинация с други лечебни вещества, като например, други противоинрекциозни агенти. По-специално, съединенията, съгласно изобретението, могат да се използват заедно с известни антивирусни агенти.

Следователно, още един аспект на изобретението е комбинацията, съдържаща съединение /А/ или негово физиологично приемливо производно и друг терапевтично активен агент, по-специално антивирусен агент.

Когато споменатите по-горе комбинации се прилагат, за удобство, като фармацевтична форма, съдържаща описаната комбинация заедно с фармацевтично приемлив носител, те представляват друг аспект на изобретението.

Подходящи терапевтични агенти за тези комбинации са: ациклични нуклеозиди, като^цикловир или ганцикловир, интершерони, алфа, бета или гама-интерферон, инхибитори на бъбречна екскреция /отделяне/, като пробеницид, нуклеозидпренасящи инхибитори, като дипиридамол, 2' ,з‘ -дидеоксинуклеозиди, като А2Т, 2' ,3'-дидеокси- 11 цитидин, 2’,3’-дидеоксиаденозин, 2’,3*-дидеоксиинозин, 2’,3’-дидеоксити?1идин, 2’ ,3*-дидеокси-2’ ,3’-дидехидротимидин и 2’,3’-дидеокси-2’,3’-двдехидроцитидин, ииуномодулатори, като интерлевкин2 /ИЛ-2/ и гранулоцитен-макрофаген колонистимулиращ фактор /6МCSF/, еритропоиетин, амплиген, тимомодулин, тимопентин, фоскарнет, рибавирин и инхибитори на свързването на ХИВ с CD4 редене тори, като например, разтворим CD4 , CD4 фрагменти, CD4 хибридни молекули, инхибитори на гликозиране, като 2-деокои-D-гликоза, кастаноспермин и 1-деоксинодлНфиницин.

Отделните ког-лоненти в такива комбинации могат да се прилагат както последователно, така и едновременно в отделни или в общи фармацевтични форми.

Когато съединение /А/ или негово фармацевтично приемливо производно се използва в комбинации, с втори терапевтичен агент, който е активен по отношение на същия вирус, прилаганата доза от всяко съединение може да бъде както еднаква, така и различна от дозата, в която се прилага съединението самостоятелно. За специалистите в тази област подходящите дози са понятни.

Съединението /А/ и неговите фармацевтично приемливи производни могат да се получат по който и да е от известните методи за получаване на съединения с аналогична структура, като например този, описан в А2-публикация на европейски патент 382,526.

За специалистите в тази област е разбираемо, че в някои от методите, описани по-долу, желаната стереохимия на съединение /А/ се получава или като се излиза от оптично чисто изходно вещество, или чрез разделяне на рацемичната смес в който и да е подходящ етап от синтеза. При всички методи желаният оптично чист продукт може да се получи чрез разделяне на крайния продукт от всяка реакция.

Съгласно един такъв метод, 1,3-оксатиолан с формула /VIII/

/VIII/ в която аномерната група I*е такава, която може да бъде заместе на, взаимодейства с подходяща основа. Подходящи групи L са: -OR, където R е алкилова група, като например, С^_0алкил, например метил или Е е ацилова група, като С^_^ацилова група, каквато е ацетиловата или хал овен, като например йод, бром или хлор.

Съединението с формула /VIII/ лесно реагира с 5флуор-цитозин или с негов прекурсор, представляващ подходяща пиримидинова база /предварително силилиран със силилиращ агент, като хексаметилдисилазан/, в съвместим разтворител, като метиленхлорид, при използване на Люисова киселина, като титанов тетрахлорид, триметилсилилтрифлейт, триметилсилил йодид. /ТнСИ/ или калаено /IV/ съединение, като SnCI^.

1,3-оксатиоланите с формула /VIII/ могат да се получат, например, чрез взаимодействие на алдехид с формула /VII/ с меркаптоацетал с формула /VI/ в съвместим органичен разтворител, като толуен, в присъствието на киселинен катализатор, като например, Люисова киселина, такава като цинков хлорид.

HSCHgCH/OCgHg/g /VI/

С₆Н₅С0₂СН₂СН0 /VII/ меркаптоацетзлите с формула /VI/ могат да се получат по известни методи, като например, този, описан в С^ет. Вег., 85, стр. 924-932, /1952/ от 6. Hesse и I. Jorder .

Алдехидите е формула /VII/, също, могат да се получат по известни методи /например, виж Е.6. Hal£otyu& и Н. Humbert, Can. J. Research, 8, стр. 129-136 /1933/. За удобство, суровият алдехид /VII/ се пречиства чрез превръщане до кристален адукт,

- 13 получен е бисулдит pi следващо повторно превръщане в свободния алдехид.

Съгласно втори метод, съединението /А/ се получава чрез основно междинно превръщане на съединение с формула /IX/

/IX/ в която В е основа, способна да се превръща в 5-флуор-цитозин.

Такова междинно превръщане може да се получи или чрез просто химично преобразуване /например, превръщането на урацилова база до цитозин/,или чрез ензимно превръщане, като се използва деоксирибозилтрансдераза. Такива методи и условия за основно междинно

.. . . превръщане са добре известни в областта на нуклеозид ната химия.

Съгласно трети метод, съединение с формула /XI/

може да се превърне в съединението /А/ чрез превръщане на аномерната NEL·; група в 5-флуор-цитозиновата основа по известни методи в нуклеозидната химия.

За много от описаните по-горе реакции има обширни съобщения в контекста на нуклеозидния синтез, като например тези в Nucleoside Analogs - Chemistry, Biology and. hectical Applications, R.T. Walxer и др., Ads., Plenum Press ,Ню Йорк /1979/, стр. 165-192 и Т. Hecla, CbemJitry of Nucleosides and Nu dleotides , t.I, L.B. Tow^Snd Ed., Plenum Press, Ню Йорк /1988/, стр. 165-192. Те са включени тук със съответните препратки.

Разбираемо е, че горните реакции могат да изискват употребата на или се прилагат удобно към, изходни съединения със

- 14 защитни функционални групи, при което се налага освобождаване от защитната група като един междинен или краен етап, за да се получи желаното съединение. Защитата с функционални групи и освобождаването от нея може да се осъществи като се прилагат известните начини за това. Така например, амино групи се защитават с група, избрана от аралкил /например, бензил/, ацил, арил /например, 2,4-динитрофенил/ или силил; следващото отцепване на защитната група се осъществявало желание, чрез хидролиза или хидрогенолиза като се работи при стандартни условия. Хидроксилни групи се защитават, като се използват обичайните за това заXV ¹ 7 щитни групи, като например, както е описано в Protective Groups in Organic Chemistry, J.F.W. EcOmie , Ed., Plenum. Press ,Hro Йорк /1973/ или T.W. Greene, Protected Groups in Organic Synthesis , John Wiley anol Sons, Ню Йорк /1981/. Примери за подходящи хидрокоил-защитни групи са групите, избрани от алкил /например, метил, трет.-бутил или метоксиметил/, аралкил /например, бензил, дифенилметил или трифенилметил/, хетероциклични групи, като тетрахидропиранил, ацил /например, ацетил или бензоил/ и силилови групи, като триалкилсилил /например, трет.-бутилдиме** тилсилил/. Тези хидроксил-защитни групи се отделят по известните за това методи. Така, например, алкиловите, силиловите, ащиловите и хетероцпкличните групи могат да се отделят чрез солволиза, като например, чрез хидролиза при киселинни или алкални условия.

Аралкиловите групи, като трифенилметиловата, могат да се отстранят по подобен начин чрез солволиза, например чрез хидролиза при киселинни условия. Аралкилови групи, като бензилова, могат да се отцепят, например, чрез обработване с BPg/етерат и оцетен анхидрид, след което се отстраняват така образуваните ацетатни групи в подходящ етап от синтеза. Силилови групи удобно се отстраняват като се използва източник на флуоридни йони, като тетра-н,- бутил15 амониев флуорид.

По горните методи съединение /А/, по принцип, се получава като смес от цис и транс изомери, като цис-изомерът е съединението, което представлява интерес.

Тези изомери могат да се разделят чрез физични методи, например,хроматограуия върху силикагел или чрез фракционна кристализация, или директно, или до съответни! техни производни, например, ацетати /получени, например, с оцетен анхидрид/, които след разделянето се превръщат отново в изходния продукт /напри-етмер, чрез дееЩ&фане с метанолен амоняк/.

Фармацевтично приемливи соли на съединенията, съгласно изобретението, могат да се получат както е описано в патент на САЩ У 4,383,114, като описанието е включено тук със съответното позоваване. Така например, когато се цели получаването на киселинно-присъединителна сол на съединението /А/, продуктът на всеки от горните методи може да се превърне в сол чрез обработване на получената свободна база с подходяща киселина, като се използват известните за това методи. Фармацевтично приемливи киселинно-присъединителни соли се получават чрез взаимодействие на свободната основа с подходяща киселина, по желание, в присъствието на подходящ разтворител, като естер /например, етилацетат/ или алкохол /например, метанол, етанол, или изопропанол/. Неорганични основни соли могат да се получат чрез взаимодействие на основното съединение с подходяща основа, като алкохол /например, метанол/. Фармацевтично приемливи соли могат да се получат, също, от други соли, включително други фармацевтично приемливи соли, на съединение /А/, като се прилагат известните за това методи.

Съединение /А/ може да се превърне във фармацевтично приемлив шосцат или друг естер чрез взаимодействие с фосцорилизиращ агент, като росг₃, или с подходящ естерифициращ

- 16 агент, като киселинен халид или анхидрид. Естер или сол на съединение /А/ могат да се превърнат в изнодното съединение, например, чрез хидролиза.

Разделянето на крайния продукт, на междинното или изходното вещество може да се осъществи по някой от познатите методи: виж, например E.L. Eltel, Stereochemistry of Carbon Compounds, McCraw Hill /1962/ и S.H. Wtlen, Tables of Resolving Agents.

Така, например, съединението /А/ може да се получи чрез хирална високоефективна течна хроматограшия, като се използва подходяща неподвижна раза, например, Ji -циклодекстрин или целулозен триацетат и подходящ разтворител, например алкохол, като етанол или воден разтвор на, например, триетиламониев ацетат. Алтернативно, съединенията могат да се разделят чрез ензимен енантиоселективен катаболизъм с посредник подходящ енвим, като цитидин деаминаза или чрез селективно ензимно разграждане на подходящо производно, 5’-нуклеотидаза. Когато разделянето се осъществява ензимно, ензимът може да се използва както в разтвор, така и в имобилизирана форма, като последната е по-удобна. Ензимите се имобклизират по известните методи, като например, чрез адсорбирано върху смола, като Eupergut С.

Изобретението се илюстрира със следващите примери, които не го ограничават по никакъв начин. Всички температури са в Целзиеви градуса.

междинно съединение 1 /+/-цис-2-хидроксиметил-5-/5’-флуорцитозин-1’-ил/-

1,3-оксатиолан /1 / 2-бензоилоксиметил-5-ацетокси-1,3-оксатиолан

Бензоилоксиацеталдехид /216.33 г, 1.32 мола/ се разтваря в шридин /373 мл, 4.61 мола/ и се прибавя 1,4-дитиан

- 17 2,5-дцол /100.31 г, 0.66 мола/ към разтвора. Хетерогенната смес се разбърква при температура 60-65°C под азотна атмосфера в продължение на 1 час. В края на реакцията се постига пълно разтваряне. Към реакц_ионната смес се прибавя дихлорметан /650 мл/ и тази смес се охлажда до 0°С с помощта на баня сол/лед. Към разтвора се прибавя на калки ацетилхлорид, /281 мл, 3.95 мола/ при температура 0-5°С в продължение на 1.5-2 часа. Реакционната смес се разбърква при 0-5°С 30 минути, след което се излива внимателно в студен /0°С/ разтвор на наситен натриев; бикарбонат. Органичният слон се отделя, а водният слой се екстрахира с дихлорметан /Зх 200 мл/. Събраните органични слоеве се промиват с наситен разтвор на натриев бикарбонат /3 х 200 ш/ и с луга /200 мл/. Разтворът се суши над натриев сулуат и се концентрира във вакуум. Следите от пиридин се отстраняват чрез ацеотропна дес“ тилация с бензен. Получават се 320.79 г суров продукт, който се пречиства чрез дестилация на KugeErohr или чрез филтруване през къса силикагелна колона. /Система от разтворители: хексан/етилацетат /3/1//.

/1 / цис- и транс-2-бензоилоксиметил-5-/Н^’-ацетил5 ’-флуор-цитозин-1 ’-ил/-1,3-оксатиолан

5-флуорцитозин /4.30 г, 33.3 ммола/, хексаметилдисилазан /25 мл/ и амониев сулфат /120 мг/ кипят с обратен хлади ник докато цитозинът се разтвори /3 часа/ и след това се нагряват с обратен хладник още 2 часа. Хексаметилдисилазанът се изпарява във вакуум и се прибавя толуен /100 мл/ към остатъка, за да подпомогне изпаряването на разтворителите. Полученият разтвор на ди/триметилсилил/-флуорц_итозин в дихлорметан /40 мл/ се прибавя под аргон към разтвор на 2-бензоилоксиметил-5-ацетокси-1,3-оксатиолан /8.537 г, 30.3 ммола/ в сух дихлорметан /100 мл/ и предва

- 18 рително получени под аргон и охладени при 0°С в продължение на о мин, молекулни сита /4А, 2 г/. Към тази смес се прибавя 1/трифлуорметан-сулфонил/окси1триметилсилан /6 мл, 31 ммола/ при температура 0°С и полученият разтвор се разбърква при стайна температура 2 часа. Филтратът се разклаща два пъти с 300 мл солна луга и веднаж с дестилирана вода. Органичният слой се суши над магнезиев сулфат, ооилтрува се и се изпарява до сухо. Получава се сурово 5-флуор-цитозиново производно /10.1 г/. =0.57 /етилацетат:метанол 9:1/.

Този остатък се ацетилира в следващия етап без допълнително пречистване. Суровият продукт се разтваря в сух дихлорметан /120 мл/ в 500-милилитрова облодънна колба под аргон. Към разтвора се прибавят триетиламин /12.7 мл,~91.1ммола/и диметиламинопиридин /111 мг, 0.9 ммола/. Колбата се потапя в ледена баня за 1 час под аргон. Оцетен анхидрид /4.3 мл, 45 ммола/ дестилиран над. натриев ацетат, се впръсква /инжектира/ в охладената колба. Сместа се разбърква една нощ и след това внимателно се декантира в ерленмайерова колба, съдържаща наситен разтвор на натриев бикарбонат. Продуктът се промива последователно ** е дестилирана вода и с разтвор на солена луга. йетиленхлорццните части се сушат и изпаряват под висок вакуум до сухо, при което се получава ацетилирана <Z/j3 смес във вид на безцветна пяна с тегло 9.6 г след сушене. Този продукт се подлага на флаш хро^атоградил с етилацетат:метанол /9:1/, като се получават 3.1 г, 7.8 гхмола /46%/ чисто транс-съединение и 3.5 г, 8.9 ммола /30%/ чисто цис-съединение.

транс-изохлер: Е^, = 0.65 в етилацетат:метанол /9:1/

УВ: /меОК/ : 309 нм ^-ΗίΡ δ /ppm в СК1₃/ 8.77/b, 1Н; С₄»-ПН-Ас/, 8.06/τα, 2H;

ароматен/, 7.70/d, 1Н; C£ -H, J_cfl =6.3H1/, 7.62 /m,, 1H; ароматен/, 7.49 /ηυ, 2H; ароматен/, 6.51 /det, 1H; Cg-H/, 5.91 /dd, 1H; Cg-H/, 4.48 /dd, 2H; Gg-CHgOCOCgHg/, 3.66 /dd, 1H; C₄-H/ 3.34 /dd, 1H; C₄-H/, 2.56 /S, 3H; NH-COCHg/.

цис- изомер: R^ =-0.58 в етилацетат:метанол 9:1 УВ: /ме-ОН/ Λ _макс : 309 нм ^-ЯмР 8 /ррт в СБСЬ₃/ 8.72 /Ь, 1Н; С₄’-КН-Ас/, 8.06 /τη , 2Н;. ароматен/, 7.87 /d, 1Н; С₆»-Н, 1_ер = 6.2 Н2/, 7.60 /тп , 1Н; ароматен/, 7.49 /т , 2Н; ароматен/, 6.32 /dd, 1Н/ Cg-H/, 5.47 /dd, 1Н; Cg-H/, 4.73 /dd, 2Н; Cg-CHgOCOCgHg/, 3.62 /dd, 1Н; С₄~Н/, 3.19 /dd, 1Н; С₄-Н/, 2.55 /S , 3H; NH-COCHg/.

/1³/ /+/-цис-хидроксиметил-5-/5’-флуорцитозин-1’-ил/-

1,3-оксатиолан

1.2 г /3.05 ммола/ цис-2-бензотшоксиметил-5-/К₄’ацетт1л-5’-флуорцитозин-1’-ил/-1,3-оксатиолан се разбъркват в 30 ш метанолов амоняк при 0°С в продължение на 1 час и след това една нощ при стайна температура. Сместа се изпарява при понижено налягане. Остатъкът се пулверизира двукратно /2 х 30 мл/ с безводен етер. Твърдият остатък се прекристализира в абсолютен енганол, като се получават 655 мг /2.64 ммола, 87%/ чист цис-продукт: т.т. 204-206°С; = 0.21 в етилацетат:метанол /911/. Желалото съединение се идентифицира чрез Н, С-ЯмР и УВ. A. _чакс /HgO/ 280.9 нм.

цис-изопер: Н-ЯнР 8 /рргп в ДмСО-dg/ 8.22 /d, 1Н; Cg’-H, = 7.26 Hi/, 7.84 /d, 2H; C₄>-HHg/, 6.16 /t, HI; Cg-H/, 5.43 /t, 1H; Cg-CHg-OH/, 5.19 /1, 1H; Cg-H/, 3.77 /πν, 2H; Cg-CHgOH/, 3.35 /dd, 1H; C₄-H/ ¹³C-fii-P /ДлОО-dg/

^с6’	^С2’	с₄-	^С5’
153.46	158.14	134.63	126.32
	/%_CF= 14.0 й/	/Jgp = 24.1Hz/	/J_CP=32.5Hz/
^С5	с₄	^С2	сн₂он
86.82	36.80	86.77	62.32

Пример 1 /-/-4-амин о-5-срлу op-1-/2-хидрокс иметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2-он /1.1/ /+/ цис-2-хидроксиметил-5-/5^,-флуорцитоз1лн-1 *-ил/-

1,3-оксатиолан моноъосфат

Към смес от междинно съединение 1 /500 мг, 2.024 ммола/ и сух триметилфосфат /10 мл/, охладена до 0°С, се прибавя на капки, при разбъркване, фосфорен оксихлорид /1.22 мл, 13.1 ммола/. Реакционната смес се разбърква при тази температура в продължение на 1 час, след което се охлажда бързо в ледена вода. pH на студената смес се регулира до 3 чрез добавяне на водна 1N натриева основа, след което сместа се подава в колона от въглен /5 г DARCO/, която се елуира последователно с вода, етанол ров дат и воден амоняк в съотношение 10:10:1. Фракции, съдържащи сумонодосаат, се събират и изпаряват и последователно се въвежв колона, съдържаща 15 г DEAE зерЬарех А25 /HCOg-форма/.

Елуирането се провежда с градиент вода /300 мл/, O.lM-NH^HCOg /300 мл/ и 0.2м NH^HCOg /100 мл/. Изпаряване на съответни фракции след разреждане с вода /30 мл/ дава /+/ цис-2-хидроксиметил5-/5’-флуорцитозин-1’-ил/-1,3-оксатиолан моноъосфат във вид на бяло твърдо вещество 0.5 /н.-пропан ол: амониев хидроксид 6:4/. Добив 612 мг, 1.77 миела, 87.9%.¾ ЯнР δ /ррпгв ЩО/

8.27 /а, 1Н, С’₆-Н, J_H_J. = 6.47 Нг/, 6.33 /М, 1Н, Cg-Н/, 5.47 /1,, 1Н, С₂-Н/, 4.84 /πυ, Cg-CHgOH/, 3.63 /dd, 1Η, С₄Н/, 3.30 /dd, 1H, С₄Н/. Високоефективна течна хроматография /ВЕТХ/> 99%.

/1.2/ /+/-цис-2-хидроксиметил-5-/5’-флуорцитозин-1 ил/—1,3-окс атиол ан

Към разтвор на /+/ цис-2-хидроксиметил-5-/5’Флуорцитозин-1’-ил./-1,3-оксатиолан монофосфат /100 мг, 0.29 ммола/ в 3 мл разтвор на глицинов буфер Iглицин /52.6 мг/ и магнезиев хлорид /19 мг/ във вода /10 ш/1, се прибавя наведнъж 5»-нуклеотидаза Uigrrva, 3.5 мг при 29 ед./мг1. Получената смес се инкубира при 37°С с разклащане. Реакцията се следи с високоефективна течна хроматография /хирална колона Z-киселинен гликопротеин /А6Р/, с използване на 0.2М натриев фосфат като елуант при pH 7 и скорост на подвижната фаза 0.15 мл/мин/ през различни интервали. Открива се само /+/-енантиомерът след 2.5 часа. Добавя се още ензим /2 мг/ и инкубирането продължава още 3 часа. Високоефективната течна хроматография ясно показва селективна и пълна хидролиза на /+/-енантиомера. Получената смес се подава в колона от ΏΕΑΕ sephadex А-25 /ΗΟΟθ-форма/.

Елуирането се провежда с вода /155 мл/, след това с 0.1П и с

0.2h ΝΗ^ΗΟΟθ /по 100 мл от всяка концентрация/. Съответните шракции, съдържащи първият хроматограртгран нуклеозид се събират и концентрират. Останалото твърдо вещество се пречиства върху къса колона от силициев диоксид, като се използва етилацетат, метанол /4.5:0.5/ като елуант и след това се разделя чрез високоефективна течна хроматография, като се прршагат гореспоменатите условия. Това води до получаване на чист /+/цис-2-хидроксиметил-5-/54_ф_Лу_Орц^т,т_ТОЗИН_р' -ил/-1,3-оксатиолан /23 мг, 0.093 ммола, 32%/ във вид на бяло твърдо вещество.

- 22 &/²¹g + 123°C Ic, 1.00, HeOHI t.t. 185°C . H№ δ /ppm в ДмСО/ 8.26 /а, 1H, C»₆-H, J_H__₽ = 5.22Hz/, 7.87 /6, 1Щ ΝΗ_£, 1^0 6.20 /dd, 1H, C₅_H/, 5.48 /t, 1H, CgH/, 5.24 /t, 1H, CHg-DH, D^O /, 3.84 /пъ , 2H, Cg-CHgOH/, 3.50 /dd,

1H, C₄H/, 3.37 /dd, 1H, C₄H/.

/1.3/ /-/-цис-2-хидроксиметил-5-/5’-флуорцитозин-1 ил / -1,3- окс ати ол ан

Съответните фракции от серадексовата колона,· съдържащи вторият елуиран нуклеозид, описан, в етап /1.2/ се събират и се изпаряват при понижено налягане. Остатъкът се разтваря в 2 мл вода и се обработва с алкална фосфатаза /Slgtna, 1 ш при 60 ед./мл/, след което се инкубира при 37°С в продължение на 1.5 ч. Разтворителят се изпарява и остатъкът се пречиства чрез колонна хроматогралия върху силикагел, като се използва StOAc: ЙеОН /4:1/ като елуент, след което се прилага високоефективна течна хроматогрария /разделяне, при което се използват същите условия, споменати по-горе/. Получава се чист /-/-цис-2-хидрок,симетил-5-/5^,-флуорцитозин-1’-ил/-1,3-оксатиолан /20 мг, 0.081 ммола, 28%/; т.т. 190°C /разлагане/, Е^= 0.21 , етилацетат:метанол /4:1/.

УВ: /HgO/ А_макс> 279.1 ши. ~Н ЯНР δ /ppm в ДкСО-dg/, 8.25 /а, 1Н, С’₆-н, <1-^= 7.26 Hz/, 7.88 /t, 1Н, C’₄~NH₂, Б^О oSjxwuxu?о6лгж41 /, 7.85 /Ь, 1Н, С ’ ₄~ NHg: DgO - o-dJ-uuM / , 5.24 /t,

1H, С₂-Н/, 3.83 /m, 2H, Cg-CH^-OH/, 3.19 /dd, 1H, C₄-H/, 3.15 /dd, 1H, с₄-н/.

Междинно съединение 2 и пример 2 представят алтернативен метод за получаване на съединението с формула /А/.

- 23 Междинно съединение 2 н

/l’R, 2’S, 5»Е/-мек^,ил-5К-/5^,-флуорцитозин-1 -ил/-1,3оксатиолан-25 -карбоксилат

Към суспензия от 5-флуорцитозин /155 мг, 1.2 ммола/ в

2.4 ммола/ и трет.-бутилдиметилсилил тримлуорметан-сулфонат /0.551 мл, 2.4 ммола/. Получената смес се разбърква 15 мин, като се получава бистър разтвор. Добавят се последователно разтвор на /l’R, 2’S , 5’Е/-менгил-5Н-ацетокси-1,3-оксатиолан-25-карбоксилат /330 мг, 1 ммол/ в нетиленхлорид. /0.5 мл/ и йодтриметилсилан /0.156 мл, 1.1 ммсла/. Разбъркването продължава 3 часа. Сместа се разрежда с нетиленхлорид /20 мл/ и се промива последовае телно с наситен воден разтвор на натриев бисулфит, вода и солна луга, след което се концентрира. Остатъкът се разтваря в етерхексани /1:1, 10 мл/ и наситен воден разтвор на натриев бикарбонат /2 мл/, след което се разбърква при стайна температура 15 минути. Водният слой се отделя, а органичната фаза се центрофугира, като се получава бяло твърдо вещество, което се промива с хексани /3x5 мл/ и се суши под вакуум. Така полученият продукт, /l’R, 2¾ ,5^,Н/-ментил-5Е.-/5-флуорцитозин-1^,,-ил/-1,3-оксатиолан-2Б-карбоксилат /350 мг, 88%/, съдържа около 6% /1»Е, ’5 ,5’Н/-ментил-5 -/5’'-флуорцитозин-1^п-ил/-1,3-оксатиолан-25карбоксилат /ЯмР/. Този продукт се прекристализира от метансл/ метиленхлорид/бензен, като се получава кристално вещество:

Ш_п ²⁶ + 22° /с, 0.19, МеОН/; т.т. 216-218°С, ^ХН ЯкР /СК1₉/

S 0.78 /d, ЗН, a = 7Hz/, 0.91 /L, 6Н, 1=7.3 Hz/, 1.00 fyn , 2Н/, 1.39-2.04 /т , 7Н/, 3.12 /СкХ, 1Н, 1=6.6 Hz 6.1 Hz/, 3.52 /da, 1H, 1=4.7 Hz, 6.1 Hz/, 4.79 /dt, 111,1=4.4 Hz, 4.3 Hz/, 5.46 , , -нен /S, 1Н/, 5.75 /ts, 1H,обратимо-οδΠΒΓ/, 6.42 /5t, 1H, 1=5.0 Hz/,

- 24 8.10 /bS , 1H, обратимо-обменен/, 8.48 /d, 1H, 1=6.6 Hz/; ¹³C HhP /CDClg^hCO-dg/: 5 16.7, 21.2, 22.4, 23.7, 26.6, 31.8, 34.4, 36.6, 40.5, 47.2, 77.1, 79.1, 90.8, 126.3 /1,1=33 Hz/, 137.1 /d, 1=244 Hz/, 154.2, 158.3 /d, 1=15 Hz/, 170.1.

Пример 2

25-хщцроксиметил-5Е-/5’-фпуорцитозин-1’-ил/-1,3-оксатиолан

Към суспензия от литиево-алуминиев хидрид /10 мг, 0.54 ммола/ в тетрахидрофуран /1 ш/ се прибавя бавно разтвор на /1Ή, 2 ’S ,5’К/-ментил-5Н-/5”-флуорцмозин-1”-ил/-1,3-оксатиолан25-карбоксилат /54 мг, 0.135 ммола/ в тетрахидрофуран /2 мл/ при стайна температура и под атмосфера от аргон. Реакционната смес се разбърква 30 мин., след което се охлажда бързо с излишък от метанол /2 мл/, добавя се силикагел /3 г/. Получената тинеста суспензия се подлага на хроматография със силикагелна колона /етилацетат:хексан:метанол, 1:1:1/, при което се получава лепкаво твърдо вещество, което се суши ацеотропно с толуен и дава 20.7 г /63%/ бяло твърдо вещество като краен продукт: UI^²⁶ + 114° /е, 0.12, меОН/; ^гН ЯмР /ДьСО-dg/ 8 3.14 /dd, 1Н, 1=4.3, 11.9 HZ/, 3.42 /dd, 1Н, 1=5.3, 11.9 Hz/, 3.76 /т,, 2Н/, 5.18 /πυ, 1Н/, 5.42 /1, 1Н,Д=4.8 Hz./, 6.14 /т , 1Н/, 7.59 /Ьг т , 1Н, обратимо- обменен/, 7.83 /Ъг-πυ , 1Н, обратимо-обменен/, 8.20 /Q, 1Н, 1=7.66 Hz/.

DpKi-iep 3

БИОЛОГИЧНА АКТнЬНОСТ

1/ Антивирусна активност

Антивирусната активност на съединението, получено в пример 1, е определена по отношение на HIV-1 в следните клетъчни линии:

С8166 клетки, човешка Т-лимфобластна клетъчна линия, заразена е HIV-1, щам №.

мТ-4 клетки, човешка Т-лимфоцитна левкозна клетъчна линия, заразена с HIV-1, щам RF.

Антивирусната активност в С8166 клетки се определя чрез инхибиране на синцитиевото образувание /TochiKura и др., V'vrotogy, 164, 542-546/ и по отношение на иТ-4 клетки - чрез инхибиране на фор^азаново превръщане /Baba и др., ВСосЬетП/. Βίopbys . Res. Com-nvwn., 142, стр. 128-134 /1987/; Mossт/an, J. Ιτητηννη . heib., 65, стр.55-57 /1983//. Антивирусните активности се определят.,също, чрез анализиране на количеството HIV р24 антиген, синтезиран в присъствие и в отсъствие на енантиомери.

Резултатите са показани в таблици 1 и 2 по-долу:

ТАБЛИЦА 1

50% антивирусна активност /мкг/мл/

Анализ	Зюрмазан	Инхибиране на синцитиево образувание
клетки	МТ-4	С8166
вирус /HIV-1/	HIV-1 RP	HIV-1 HP
/+/-енантиомер	>1	0.04
/-/-енантиомер	0.14	0.0018
междинно съединение 1	0.065	0.013
		0.0038

ХноЛуЩа 2

50% инхибиране синтеза на HIV р24 /мкг/мл/ клетки С8166 вирус RP /+/-енантиомер 0.1 /-/-енантиомер

0.0022

- 26 •ЙЙШ*’ междинно съединение 1 0.011

AZT 0.017

2/ Цитотоксичност

Цитотоксичностите на съединенията, получени в пример 1 и на рацемичното съединение /междинно съединение 1/ се определят в две СМ клетъчни линии: Н9 и СЕм.

Опитните съединения се разреждат серийно от концентрация 100 мкг/мл до концентрация 0.3 мкг/мл /крайни концентрации/ в 96 гнездови пластини на мпкротитратор. 3.6 х 10^ клетки се инокулират във всяко гнездо на пластините, включително и празни проби /контроли без лекарство/. След инкубиране при 37°С в продължение на 5 дни се определя количеството на жизнеспособните клетки чрез отделяне на проба от клетъчна суспензия и отчитане на клетките в хег-юцитометъра.

Резултатите са дадени в таблица 3.

ТАмЙнЦА 3

50% цитотоксичност /мкг/мл/

съединение	СЕЕ клетки	Н9 клетки
/ +/-енантиомер	'217	334
/-/-енантиомер	148	296
ме яд инно съедине	ние 1 173	232

Claims

ПАТтЛТНИ ПРмТьНЦИИ

1. /-/-4-амино-5-флуор-1-/2-хидроксиметил-1,3-окса- тиолан-5-ил/-/1Н/-пириш1Дин-2-он или негова фармацевтично приемлива производно.
2. Съединение, съгласно претенция 1, по същество сво- бодно от съответния /+/-енантиог4ер.
3. Съединение, съгласно претенция 1, в което /+/-енантиомерът присъства в количество до 5% т./т.
4. Съединение, съгласно претенция 1, в което /+/енантиомерът присъства в количество до 2% т./т.
5. Съединение, съгласно претенция 1, в което /+/- енантиомерът присъства в количество под 1% т./т.
6. Съединение, съгласно претенция 1, в по същество чиста форма.
7. Фармацевтично средство, съдържащо съединение съгласно която и да е претенция от 1 до 6, заедно с фармацевтично приемлив носител.
8. Използване на съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 6, в терапия.
9. Използване на съединение, съгласно която и да е а претенция от 1 до 6, за получаване на лекарство за лечение на вирусна инжекции..
10. Използване на съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 6, за получаване на лекарство за лечение на инжекция, причинена от ХИВ /HIV/.
11. Използване на съединение, съгласно която и да е претенции от 1 до 6, за получаване на лекарство за лечение на хепатит В.
12. Метод за лечение на бозайници,, включително хора, страдащи от или податливи на вирусни инфекции, състоящ се в прилагане на ефективно количество от съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 6.
13. метод за получаване на съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 6, който се състои в отделяне на 1-1енантиомера от смес, съдържаща и /+/-енантиомер.
14. Метод, съгласно претенция 11, в който сместа от съединения е рацемична смес.
15. Метод, съгласно претенция 11 или 12, при който разделянето се осъществява чрез хирална високоефективна течна хроматография.
16. Метод, съгласно претенция 13, при който високоефективната течна хроматография използва като неподвижна фаза ацетилиран р-циклодекстрин или целулозен триацетат.
17. метод, съгласно претенция 11 или 12, при който разделянето се осъществява чрез енантиоселективен катаболизъм с ензимен посредник.
18. метод, съгласно претенция 15, при който ензимът се използва в имобилизирана форма.
19. метод, съгласно претенция 15 или 16, при който ензимът е цитидин. деаминаза.
20. метод, съгласно претенция 15 или 16, при който ензимът е 5’-нуклеотидаза.

ПРОМЕНЕНИ ПРЕТЕНЦИИ ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКЛАДА ОТ ИДУНАРСДНАТА ПРЕДВАРИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА /писмо от 15.10.1993 г/

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ

1. /-/-4-амино-5-флуор-1-/2-хидроксиметил-1,3-оксатиолан-5-ил/-/1Н/-пиримидин-2-он или негово фармацевтично приемливо производно.

2. Съединение, съгласно претенция 1, в което /+/- енантиомерът се съдържа в количество до около 5% т. /т.. 3. Съединение, съгласно претенция 1, в което /+/- енантиомерът се съдържа в количество до около 2% т. /т.. 4. Съединение, съгласно претенция 1, в което /+/- енантиомерът се съдържа в количество под 1% т. ./т. 1 ·

5. Фармацевтично средство за използване като антивирусен агент, съдържащо съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 4, заедно с фармацевтично приемлив носител.

6. Съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 4, за използване в терапия.

7. Използване на съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 4, за производство /получаване/ на лекарство за лечение на вирусна инжекция.

8. Използване на съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 4, за получаване на лекарство за лечение на инжекция, причинена от HIV,

9. Използване на съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 4, за получаване на лекарство за лечение на хепатит В.

10. метод за лечение на бозайници, включително хора, страдащи от или податливи на вирусна инфекция, състоящ се J& прилагане на ефективно количество от съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 4.

11. Метод, за получаване на съединение, съгласно която и да е претенция от 1 до 4, включващ отделяне на /-/ енантиомера от смес, съдържаща и /+/-енантиомер.

12. Метод, съгласно претенция 11, в който сместа от съединения е рацемична смес.

13. Метод,, съгласно претенция 11 или 12, в който разделянето се осъществява чрез хирална високоефективна течна хроматография.

14. Метод, съгласно претенция 13, в който за провеждане на високоефективната течна хроматография като неподвижна фаза се използва ацетилиран Ji-циклодекстрин или целулозен триацетат.

15. Метод, съгласно претенция 11 или 12, в който разделянето се осъществява чрез енантиоселективен катаболизъм с посредник ензим.

16. Метод, съгласно претенция 15, в който ензимът се използва в имобилизирана форма.

17. Метод, съгласно претенция 15 или 16, в който ензимът е цитидин деа^жназа.

18. метод, съгласно претенция 15 или 16, в който ензимът е 5’-нуклеотидаза.